Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2014/2219(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0039/2015

Внесени текстове :

A8-0039/2015

Разисквания :

PV 11/03/2015 - 14
CRE 11/03/2015 - 14

Гласувания :

PV 12/03/2015 - 8.5
CRE 12/03/2015 - 8.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0075

Приети текстове
PDF 592kWORD 152k
Четвъртък, 12 март 2015 г. - Страсбург Окончателна версия
Годишен доклад на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Европейския парламент
P8_TA(2015)0075A8-0039/2015

Резолюция на Европейския парламент от 12 март 2015 г. относно годишния доклад на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Европейския парламент (2014/2219(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност (12094/14),

—  като взе предвид членове 21 и 36 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление,

—  като взе предвид декларацията на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия относно политическата отчетност,

—  като взе предвид ангажиментите, поети от върховния представител/заместник-председател Федерика Могерини по време на изслушването в комисията по външни работи на 6 октомври 2014 г.,

—  като взе предвид член 52 и член 132, параграф 1 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по бюджети (A8-0039/2015),

Изправяне пред промяна в политическата област и в сферата на сигурността

1.  Посочва драматично влошената среда на сигурност около ЕС, особено в неговото непосредствено съседство, където основаните на международното право ред и стабилност и сигурността на Европа са изправени пред предизвикателства в безпрецедентна степен от началото на европейската интеграция насам; насочва вниманието към текущата трансформация на световния политически ред;

2.  Изразява загриженост, че досега ЕС, също и поради своята вътрешна криза, не е успял да използва целия си потенциал, за да оформи международната политическа среда и среда на сигурност, и че липсата на политическа координация и съгласуваност между политиките на ЕС и финансовите ограничения ограничават допълнително влиянието на Европа в света и нейната способност да предоставя регионална и световна сигурност, като допринася за предотвратяването на конфликти и управлението на кризи;

3.  Счита, че приоритетните задачи за външната политика и политиката на сигурност на ЕС са:

   защита на европейските ценности и интереси и прилагане на политически и правен ред в Европа, като по този начин се възстановят и се гарантират мирът и стабилността;
   подобряване на приноса на ЕС за териториалната отбрана на неговите държави членки и за сигурността на неговите граждани чрез повишаване на неговата способност да се самоотбранява срещу заплахите, пред които е изправен, включително тероризма и трафика на оръжия, наркотици и хора;
   подпомагане на сигурността, демократизацията, принципите на правовата държава и икономическото и социалното развитие в съседството на ЕС;
   поемане на водеща роля в разрешаването на конфликти, включително чрез опазване и налагане на мира в контекста на ОПСО;
   укрепване, заедно с партньорите на ЕС, на основания на правила, плуралистичен световен политически, икономически и финансов ред, включително на спазването на принципите на правовата държава и правата на човека; и
   подобряване на вътрешните структури и работните методи на ЕС, за да се увеличи неговата устойчивост и да се създаде възможност за разгръщане на пълния му потенциал като фактор от световно значение;

ЕС като надежден участник

4.  Счита, че една амбициозна и ефективна външна политика на ЕС трябва да се основава на общо виждане за основните европейски интереси, ценности и цели в областта на външните отношения и на общо разбиране за заплахите, засягащи ЕС като цяло; приветства ангажимента на върховния представител/заместник-председателя, въз основа на мандата, възложен от Европейския съвет през декември 2013 г., да започне като приоритет процес на стратегически анализ на външната политика и на политиката на сигурност на ЕС, който следва да включва широк кръг заинтересовани страни, включително държавите членки, европейските институции и европейското общество; настоява, че този анализ следва да доведе до нова европейска стратегия за сигурност, която да отчита неотдавнашните геополитически промени, за да се отговори на новите заплахи и предизвикателства;

5.  Подчертава задължението, поето от държавите членки при ратифицирането на Договора за Европейския съюз, за активна и безрезервна подкрепа на външната политика и политиката на сигурност на Съюза, в дух на лоялност и взаимна солидарност, в съответствие с член 24, параграф 3 от ДЕС;

6.  Настоява, че политическите, икономическите, финансовите и отбранителните ресурси на ЕС и на неговите държави членки трябва да бъдат укрепени и комбинирани с цел максимално увеличаване на влиянието на ЕС в света, създаване на взаимодействия и осигуряване на мир и стабилност в Европа и в нейното съседство; подчертава, че могат да се извършат значителни съкращения на разходите чрез подобряване на сътрудничеството между държавите членки по отношение на тяхната външна политика и политика на сигурност;

7.  Подчертава, че външната финансова помощ, предоставяна от ЕС и неговите държави членки, трябва да бъде пренасочена и използвана по-ефективно в съответствие със съвместно договорените стратегически приоритети; призовава за предприемане на повече мерки от страна на ЕС с цел да се повиши видимостта, съгласуваността и ефективността на помощта на ЕС; застъпва становището, че всички области на помощта на ЕС, било то помощ за развитие или спешна и хуманитарна помощ, следва да бъдат координирани и последователни; призовава Комисията, ЕСВД и държавите членки да осигурят ефективен надзор на финансовата помощ, за да се гарантира, че целите се постигат; посочва докладите на Европейската сметна палата, които са показали наличието на проблеми в миналото; подчертава, че следва да се увеличи финансовата помощ в подкрепа на гражданското общество и НПО по места; призовава за по-бързи и по-малко бюрократични процедури на одобряване на проекти;

8.  Насърчава институциите на ЕС и държавите членки да се възползват в пълна степен от инструментариума на Договора от Лисабон, за да преминат от досегашния, предимно реактивен подход към проактивна, последователна и стратегическа външна политика и политика на сигурност на ЕС, основана на общи ценности и прилагана в общ европейски интерес;

9.  Застъпва становището, че Съветът и Комисията, с активното съдействие на държавите членки, трябва да гарантират съгласуваността и последователността на:

   вътрешната и външната политика на ЕС, включително общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и политиките относно съседството, търговията, развитието, хуманитарната помощ, правосъдието и вътрешните работи, енергетиката, околната среда, миграцията и др.;
   политиките, провеждани от ЕС и от неговите държави членки;

10.  В тази връзка приветства организирането на новата Комисия в групи, което дава възможност на върховния представител/заместник-председателя да координира всички съответни политики на Комисията, които имат външно измерение; подкрепя върховния представител/заместник-председателя в нейните усилия да поеме напълно ролята си на заместник-председател на Комисията; насърчава върховния представител/заместник-председателя в същото време да използва ролята си на председател на Съвета по външни работи, за да представи инициативи в Съвета, които да постигнат напредък за общи проактивни политики, надвишаващи най-малкия общ знаменател, като използват целия набор от инструменти на ОВППС и на външните политики на ЕС;

11.  Отново заявява, че структурите на ЕСВД трябва да бъдат реформирани, така че тя да може да подпомага върховния представител/заместник-председателя при извършване на всичките ѝ функции и да ѝ даде възможност да напредва в стратегическото планиране и координиране на политическите процеси в рамките на Съвета и Комисията; настоява върху необходимостта от рационализиране на структурата на висшето ръководство на ЕСВД, както и от ускоряване и рационализиране на процеса на вземане на решения; повтаря своя призив за по-тясно интегриране на специалните представители на ЕС в ЕСВД, включително чрез трансфер на техния бюджет от оперативния бюджет на ОВППС към бюджета на ЕСВД; настоятелно призовава в това отношение за политическа оценка и оценка на икономическата ефективност на ролята, която играят тези специални представители;

12.  Отново заявява своя призив за засилване на сътрудничеството и координирането между различните капацитети на равнището на ЕС за мониторинг и реагиране при кризи; освен това настоятелно призовава за рационализиране на съществуващите структури с цел да се намали ненужното дублиране, включително чрез обединяване на припокриващ се капацитет; счита, че центровете за мониторинг трябва да разполагат със съответните ресурси и езиковите профили на техните служители следва да бъдат приведени в съответствие с езиците, които се говорят в най-важните кризисни райони, по-специално руски и арабски език; призовава за засилено сътрудничество и споделяне на информация между центровете за мониторинг на равнището на ЕС и съответните служби в държавите членки;

13.  Призовава за модернизиране на мрежата от делегации на ЕС, така че да се отразят потребностите на външната политика на ЕС през 21-ви век, включително чрез адаптиране на числеността на персонала и на експертния опит; например счита, че в състава на всички делегации, разположени в засегнати от конфликт зони, и по-конкретно в държавите, в които се провеждат мисии на ЕС по линия на ОПСО, трябва да бъде включен експерт по въпросите на сигурността и отбраната; отправя искане към върховния представител/заместник-председателя да укрепи авторитета на ръководителите на делегациите пред целия персонал, независимо от техния институционален произход, и да опрости административните бюджети на делегациите в посока към единен източник на финансиране; изисква изясняване на йерархичните линии; изразява съжаление, че потенциалът за взаимодействия и мащабни икономии чрез укрепване на сътрудничеството между посолствата на държавите членки и делегациите на ЕС все още не е използван в максимална степен; настоява, че справедливият баланс между командировани служители от държавите членки и длъжностни лица на ЕС, определен в Решението на Съвета от 26 юли 2010 г. за създаване на ЕСВД, следва да се спазва на всички равнища, и отбелязва, че особено при по-високостоящите постове, като например ръководител на делегация, този баланс понастоящем не е спазен;

14.  Изразява загриженост относно липсата на гъвкавост на финансовите правила на ЕС, което често води до забавяне на оперативното отпускане на средства на ЕС и създава допълнителни пречки пред способността на ЕС да реагира при кризи; подчертава необходимостта от по-бързо отпускане на финансови средства, като същевременно подчертава необходимостта от ефективен контрол с цел избягване на измамите и присвояванията; отправя искане към Комисията през 2015 г. да представи предложение за реформа на съответното законодателство, включително като допусне ускорената процедура, която понастоящем се прилага за хуманитарната помощ, да се използва за управление на кризи, като същевременно се гарантира, че разходите за реагиране при кризи са в съответствие с дългосрочните стратегически цели на ЕС; изразява дълбока загриженост относно недостатъчните плащания във връзка с двата главни бюджетни източника на ЕС за управление на кризи и предотвратяване на конфликти, а именно бюджета на ОВППС и Инструмента, допринасящ за стабилността и мира; изразява убеждението, че настоящото положение по отношение на сигурността в източната и южната част на Европа изисква ефекти на взаимодействие и допълнителни ресурси, а не съществени съкращения;

15.  Припомня, че видимостта на действията на Съюза трябва да бъде засилена както на равнището на стратегическото планиране и многостранните форуми, така и на оперативно равнище чрез мисии по линия на ОПСО и всички други мисии с международен елемент;

16.  Припомня, че съгласно член 21 от Договора за Европейския съюз ЕС е задължен да гарантира, че външната му дейност е проектирана и изпълнявана така, че да укрепва и подкрепя демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и принципите на международното право, както и че това е съвместна отговорност на ЕС и държавите членки; призовава върховния представител/заместник-председателя да докладва редовно относно спазването на член 21 и да проучи начини за подобряване на съгласуваността на външната политика, по-специално по отношение на правата на човека и международното право; подчертава, че мониторингът на външните политики по отношение на спазването на член 21 трябва да се провежда по по-хармонизиран и стриктен начин; подчертава необходимостта партньорите да държат на ангажиментите, които са поели за защита на правата на човека в споразуменията с ЕС, и подчертава необходимостта да се използват условните клаузи за правата на човека в тези споразумения, когато това е необходимо;

17.  Отбелязва повишеното търсене на международна помощ за подкрепа на демокрацията и наблюдение на избори; признава, че това е област, в която ЕС може да играе ефективна роля за подкрепа на демократичните процеси; поради това призовава за последователно проследяване на изпълнението на препоръките за отделните държави и на исканията за подкрепа за изграждане на капацитет от политическите партии;

18.  Подчертава жизненоважното значение на колективната защита, гарантирана от НАТО на нейните членове; настоятелно призовава държавите членки спешно да засилят способността си да допринасят за териториалната отбрана, да вложат повече ресурси и да вземат на сериозно методологията за обединяване и споделяне, като си сътрудничат по-тясно, за да се изгради взаимодействие; подчертава, че всички държави членки трябва да се ползват с еднаква степен на сигурност в съответствие с член 42, параграф 7 от ДЕС; подчертава, че една надеждна външна политика на ЕС трябва да бъде подкрепена от съответния отбранителен капацитет в държавите членки и от ефективна обща политика за сигурност и отбрана (ОПСО); застъпва становището, че ОПСО е важен компонент на европейската отбрана и сигурност и допринася за нея по много начини, включително чрез насърчаване на създаването на европейската отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ), чрез засилване на сътрудничеството в областта на развитието на отбранителните способности и чрез пряка намеса в кризисните зони посредством нейните граждански мисии и военни операции; затова подчертава, че ОПСО следва да бъде допълнително задълбочена в сътрудничество с НАТО; отново посочва, че ЕС е партньор на НАТО и стратегиите на двете организации следва взаимно да се допълват; подчертава важната роля на сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната между ЕС и партньори като ООН, НАТО, Африканския съюз и ОССЕ; приветства ангажимента на върховния представител/заместник-председателя да взема активно участие по въпросите на отбраната, включително като поеме председателството на заседанията на Съвета по външни работи в състав министри на отбраната;

19.  Подкрепя текущия преглед на структурите за управление на кризи в ЕСВД; призовава заместник-председателя/върховния представител да направи съществуващите структури много по-ефективни, за да могат те да реагират по-бързо и по по-подходящ начин на възникващите кризи, наред с другото като се намали броят на успоредните структури; призовава заместник‑председателя/върховния представител да запази и укрепи различния характер на гражданските подходи към предотвратяването и управлението на кризи;

20.  Подчертава, че потенциалът на редица разпоредби в Договора от Лисабон, например член 44 от ДЕС (който поверява изпълнението на мисии по линия на ОПСО на определена малка група държави членки), член 41 от ДЕС (относно началния фонд), член 46 от ДЕС (относно засиленото постоянно структурирано сътрудничество), член 42, параграф 7 от ДЕС (относно клаузата за взаимна помощ и съдействие) и член 222 от ДФЕС (относно клаузата за солидарност), все още не е оползотворен; призовава върховния представител/заместник-председателя да насърчава активно тези инструменти и тяхното прилагане и насърчава държавите членки да се възползват от тях;

21.  Приветства провеждането на заседание на Европейския съвет по въпросите на отбраната през декември 2013 г. и призовава за изпълнение на взетите решения; очаква с нетърпение предстоящото разискване през юни 2015 г.; призовава за приемане на амбициозни решения на тази среща на високо равнище, и по-специално:

   стартиране — въз основа на прегледа на стратегическата рамка на ЕС — на процес на стратегически анализ относно целите и приоритетите в областта на сигурността и отбраната, който да определи необходимите способности и възможности за задълбочаване на сътрудничеството в областта на отбраната и за по-добро реагиране на заплахите за държавите – членки на ЕС;
   укрепване на Европейската агенция по отбрана чрез предоставянето ѝ на необходимите ресурси и политическия нов тласък, така че тя да може да изпълнява пълноценно своята роля за координиране и стимулиране на сътрудничеството в областта на въоръженията;
   преразглеждане на механизма за финансиране „Athena“ с оглед допълнително увеличаване на общото финансиране в областта на военните операции по линия на ОПСО, така че да се предотврати възможността финансови съображения да компрометират способността на ЕС за реагиране при кризи, да се насърчат държавите членки бързо да сформират сили за операции по линия на ОПСО и да се гарантира по-справедливо разпределяне на тежестта;
   укрепване на европейската отбранителна технологична и индустриална база, наред с другото чрез координиране на бюджетите за отбрана, хармонизиране на изискванията, намаляване на неефективността и създаване на взаимодействия;
   разрешаване на съществуващите проблеми в областта на планирането и провеждането на военни операции, включително чрез установяване на постоянен военен оперативен щаб заедно с вече съществуващите способности за планиране и провеждане на граждански операции (СРСС);
   повишаване на ефективността и възможностите за използване на бойните групи на ЕС, наред с другото чрез въвеждане на модулен подход, разширяване на общото финансиране чрез механизма „Athena“ и разгръщане на бойните групи при бъдещи сценарии за управление на кризи винаги, когато е уместно;

22.  Счита, че неотдавнашните терористични нападения в държави на ЕС показват, че става все по-трудно да се направи разграничение между вътрешната и външната сигурност, и призовава държавите членки и институциите на ЕС да обединят по-добре усилията си в тези сфери; призовава държавите членки да засилят споделянето на свързана със сигурността разузнавателна информация чрез използване на съществуващите механизми за координиране на европейско равнище; призовава сътрудничеството в областта на борбата с тероризма да бъде засилено в отношенията на ЕС с държави в Близкия изток и Северна Африка, включително чрез обучение и изграждане на капацитет в сектора на сигурността, споделяне на информация и обмен на добри практики; призовава ЕС и неговите държави членки да положат всички усилия за укрепване на международното сътрудничество с цел предотвратяване на тероризма и борба с него и подчертава важната роля, която ООН трябва да играе в това начинание;

23.  Призовава за разработване на промишлените и технологични ресурси, които са необходими за подобряване на киберсигурността, включително чрез насърчаване на единен пазар за продукти на киберсигурността; подчертава необходимостта от включване на киберотбраната във външната дейност и в ОВППС и призовава за по-тясна координация в областта на киберотбраната с НАТО, с оглед на създаването на кибервъзпиране, за да се посрещнат по ефективен начин и да се предотвратят нападения, започнати през киберпространството; настоятелно призовава държавите – членки на ЕС, ЕСВД и Комисията да се съсредоточат върху начините за засилване на устойчивостта на съответната инфраструктура; приветства стратегията на ЕС за киберсигурността; подчертава необходимостта от съществено увеличаване на способностите за киберотбрана на държавите членки; настоятелно призовава Европейската агенция по отбрана (ЕАО) за укрепване на координацията между държавите членки в областта на киберотбраната и призовава държавите членки да предоставят на ЕАО средствата за постигане на тази цел; призовава Комисията да актуализира регламента за двойната употреба с цел да се избегне износът на системи за търсещите да уронят сигурността и критичната инфраструктура на ЕС и да се предотврати износът на технология за масово наблюдение за авторитарни режими; припомня значението на запазването на баланса между гарантирането на цифровите свободи и сигурността;

24.  Призовава за обновена и съгласувана политика на ЕС в областта на миграцията; настоява, че е необходимо да се премахнат първопричините за нерегламентираната миграция, като се засили сътрудничеството със страните на транзитно преминаване и произход на миграционните потоци и се използват всички политически инструменти и инструменти за помощ, включително политиката за развитие и търговската политика, хуманитарната помощ, предотвратяването на конфликти и управлението на кризи в комбинация с необходимостта от засилване на маршрутите за законна миграция; отново призовава да се увеличи хуманитарната подкрепа за страните, които приемат бежанци, и да се засилят регионалните програми за закрила, изпълнявани в сътрудничество с Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) в близост до регионите на произход; подчертава, че въпросите на управлението на миграцията следва да бъдат включени във външната дейност на ЕС и да бъдат основен приоритет в сътрудничеството на ЕС със съседите на изток и на юг; подчертава, че трябва да се избягва загубата на човешки живот на границите на ЕС;

25.  Изтъква, че енергетиката все по-често се използва като инструмент на външната политика, и припомня, че енергийното сътрудничество стои в основата на европейската интеграция; подчертава важността на изграждането на Европейски енергиен съюз, целящ да увеличи съгласуваността и координацията между външната и енергийната политика; подчертава, че енергийната сигурност следва да бъде част от цялостния подход към външната дейност на ЕС, и счита, че енергийната политика трябва да съответства на други приоритетни политики на Съюза, включително неговите политики в областта на сигурността, външните работи и съседството, търговията, развитието, както и политиките за защита на правата на човека; в това отношение подчертава необходимостта значително да се намали зависимостта от Русия и да се намерят алтернативни източници на енергия; призовава върховния представител/заместник-председателя и Комисията да наблюдават и разглеждат контрола на инфраструктурите от субекти извън ЕС, по-специално от държавни дружества, национални банки или държавни инвестиционни фондове от трети държави, които проникват на енергийния пазар на ЕС или затрудняват диверсификацията, включително в ядрения сектор; подчертава, че за енергийните предприятия извън ЕС трябва също да се прилагат правилата за конкуренцията, приложими за енергийния пазар на ЕС;

26.  Приветства създаването на поста на заместник-председател, отговарящ за енергийния съюз, и съобщението на Комисията относно европейска стратегия за енергийна сигурност; призовава Комисията и държавите членки да засилят сътрудничеството си, за да предприемат краткосрочните и дългосрочните действия, включени в тази стратегия; настоява, че е необходимо да се засили съгласуваността между външната политика на ЕС и другите политики с външно измерение, като енергийната политика, и очаква от Комисията нова, основана на групите, структура за постигане на резултати в това отношение; настоятелно призовава за допълнителни стъпки за привеждане на целите за енергийна сигурност в съответствие с другите цели, преследвани от ЕС; призовава върховния представител/заместник-председателя да разработи стратегически приоритети за външната енергийна политика, които да са залегнали в общите цели на външната политика, и да използва по-системно инструменти на външната политика в областите на енергийната сигурност;

27.  Счита, че следва да се създаде механизъм за солидарност с цел справяне с евентуални смущения в енергийните доставки; счита, че следва да се доразработи свързана енергийна инфраструктура, и че всички части на територията на ЕС следва да бъдат интегрирани в единна енергийна мрежа на ЕС; подчертава, че усилията за диверсифициране на енергийните доставки на ЕС следва да бъдат ускорени, за да се засили енергийната независимост на ЕС; застъпва становището, че развитието на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност ще бъдат от значителна полза за доверието във външната дейност на ЕС; припомня, че добре функциониращият вътрешен енергиен пазар е съществен и е от общ интерес за ЕС да се гарантира, че международните енергийни пазари са стабилни, прозрачни и се основават на международните правила; призова Комисията да представи предложение за всеобхватна стратегия, за да се засили сигурността на доставките и за други ресурси, освен енергийните;

28.  Приветства отношението на сътрудничество на върховния представител/заместник-председателя Федерика Могерини спрямо Парламента, насочено към засилване на нейната отчетност пред институцията; изтъква отново необходимостта от систематични и проактивни консултации с Парламента, по-специално с неговата комисия по външни работи, преди приемането на стратегии в областта на външната политика и мандати на ОПСО; изисква от Съвета да приключи преговорите с Парламента относно замяната на Междуинституционалното споразумение относно достъпа на Европейския парламент до чувствителна информация на Съвета в областта на политиката на сигурност и отбрана от 2002 г.; изразява ангажираност за засилване на сътрудничеството с националните парламенти, включително в рамките на междупарламентарната конференция за ОВППС, ОПСО и КОСАК, за да бъдат те по-добре подготвени за контрол над съответните ресурси;

Запазване и укрепване на европейския политически и правен ред

29.  Подчертава необходимостта от укрепване на ЕС и от засилване на интеграционния му капацитет, което е един от критериите от Копенхаген; отново посочва перспективата за разширяване за всички страни кандидатки и други евентуални кандидатки съгласно Солунската декларация от 2003 г. въз основа на изпълняването на критериите от Копенхаген и подкрепя продължаването на преговорите за разширяване; във връзка с това подкрепя подхода на Комисията, който се състои в справяне с основните реформи в областта на принципите на правовата държава, публичната администрация и икономическото управление на ранен етап от процеса на разширяване; отново изтъква, че всяка страна ще бъде преценявана по собствените си заслуги, и вярва, че в случаи, в които ЕС счита равнището на съответствие на дадена страна кандидатка с достиженията на правото на ЕС за задоволително, преговорите за присъединяване следва да бъдат открити или продължени, тъй като това е от решаващо значение за запазване на доверието в ЕС като цяло; подчертава важността на сътрудничеството с държавите кандидатки в областта на външната политика и изтъква значението на тяхното привеждане в съответствие с ОВППС;

30.  Счита, че е необходима обща политическа стратегия, насочена към възстановяване на европейския политически ред съгласно международното право, което беше установено със Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г. и е обвързващо за всички европейски държави, включително Русия; настоява, че този ред се основава на зачитането на правата на човека, правата на малцинствата и основните свободи, суверенитета, независимостта и териториалната цялост на държавите и мирното разрешаване на конфликти; счита, че развитието на конструктивен диалог с Русия и други държави от съседството на ЕС относно сътрудничество за укрепване на този ред е важна основа за мира и стабилността в Европа, при условие че Русия зачита международното право и изпълни своите ангажименти по отношение на Грузия, Молдова и Украйна, включително оттегляне от Крим;

31.  Счита, че е необходим нов подход към отношенията на ЕС с източните му съседи, основан на заслуги, диференциация и принципа „повече за повече“; счита, че подкрепата за тези държави, които искат да се приближат към ЕС, трябва да бъде сред най-големите приоритети на външната политика на ЕС и че важна реакция за ограничаване на амбициите на Русия в съседните ѝ държави е да се инвестира в независимостта, суверенитета, икономическото развитие и по-нататъшната демократизация на тези държави; заявява ангажираността си с европейската перспектива на източноевропейските съседки на ЕС и припомня, че съгласно член 49 от ДФЕС те, както всяка друга европейска държава, могат да кандидатстват за членство в Европейския съюз, при условие че се присъединят към критериите от Копенхаген и принципите на демокрацията, че спазват основните свободи и правата на човека и правата на малцинствата и гарантират принципите на правовата държава;

32.  Приветства подписването, ратифицирането от Европейския парламент и от националните парламенти на съответните страни и предварителното прилагане на споразумения за асоцииране, включително задълбочени и всеобхватни споразумения за свободна търговия с Грузия, Република Молдова и Украйна, което е ключова стъпка за тяхното сближаване с ЕС; счита, че процесът на асоцииране следва да бъде използван от заинтересованите държави за модернизиране на демократичното управление, укрепване на принципите на правовата държава, реформиране на публичната администрация и провеждане на икономически и структурни реформи като важна крачка към тяхното политическо, икономическо, социално и екологично сближаване с ЕС; настоятелно призовава за значително увеличаване на политическата, финансовата и техническата подкрепа на ЕС за тези реформи; въпреки това настоява за строго обвързване с условия и за необходимостта от гарантиране на отчетност за изразходваните средства и постигане на значителен успех в намаляването на корупцията; приветства провеждането на и резултатите от парламентарните избори в Украйна и Република Молдова, съответно през октомври и декември 2014 г., в съответствие с международните демократични стандарти;

33.  Призовава за сериозен ангажимент към онези от източноевропейските съседи, които все още не са сключили споразумения за асоцииране с ЕС или желаят да задълбочат и укрепят отношенията в различни рамки, включително чрез насърчаване на двустранното сътрудничество в области от взаимен интерес; припомня обаче, че помощта на ЕС може да бъде ефективна само ако е налице достатъчна ангажираност и зачитане на европейските ценности от страна на страните партньори, които трябва да спазват своите задължения съгласно международното право;

34.  Настоятелно призовава Русия да спазва своите ангажименти и правни задължения, включително залегналите в Хартата на ООН, Хартата от Париж, Заключителния акт на ОССЕ от Хелзинки, Меморандума от Будапеща и Договора за приятелство, сътрудничество и партньорство между Русия и Украйна; остро осъжда факта, че Русия наруши международното право чрез пряката си военна агресия и хибридна война срещу Украйна, която доведе до хиляди военни и цивилни жертви, както и незаконното анексиране и окупацията на Крим, както и действия от подобно естество спрямо Абхазия и Южна Осетия, територии на Грузия; подчертава тревожното влошаване по отношение на зачитането на правата на човека, свободата на словото и свободата на медиите в Крим; настоятелно призовава Русия да намали напрежението, да изтегли войските си от украинската територия и да възстанови статуквото отпреди анексирането; приветства усилията за постигане на всеобхватно споразумение в Минск на 12 февруари 2015 г. и призовава за незабавно и бързо прилагане на споразумението; отхвърля като незаконни президентските и парламентарни избори, проведени в Донецк и Луганск на 2 ноември 2014 г.;

35.  Подкрепя приетите от ЕС санкции в отговор на руската агресия срещу Украйна и подчертава, че те са съизмерими и подлежат на отмяна в зависимост от изпълнението на Минското споразумение, но също така биха могли да бъдат засилени, ако Русия продължи да не изпълнява международните си задължения; призовава Комисията да следи за еднаквото им изпълнение;

36.  Подчертава необходимостта от това ЕС и неговите държави членки да покажат солидарност и да говорят с един глас по отношение на Русия; приканва страните кандидатки да приведат своята външна политика по отношение на Русия в съответствие с тази на ЕС; призовава върховния представител/заместник-председател да разработи приоритетно обща стратегия на ЕС относно Русия, насочена към поемане на ангажимент от страна на Русия за мира и стабилността в Европа, включително безусловно зачитане на суверенитета и териториалната цялост на нейните съседи; счита, че добрите отношения между Русия и ЕС, основани на спазване на международното право и на други международни задължения, ще бъдат в общ интерес, и изразява надежда, че самата Русия ще се покаже отворена за такова развитие, като спази международното право;

37.  Подчертава необходимостта от съгласуван европейски подход към дезинформационните кампании и пропагандни дейности от страна на Русия, както в рамките на ЕС, така и извън него; настоятелно призовава ЕСВД и Комисията да представят план за действие с конкретни мерки за противодействие срещу руската пропаганда; призовава за сътрудничество по този въпрос с Центъра на НАТО за върхови постижения в стратегическите комуникации;

38.  Настоятелно призовава ръководителите на ЕС и държавите членки да гарантират безопасността и свободата на християните и другите религиозни и етнически малцинства, които са изправени пред нарастваща дискриминация и преследване и се оказват между враждуващите страни; призовава ЕСВД и държавите членки да гарантират, че бъдещите двустранни споразумения включват ефективни механизми за наблюдение на защитата на правата на човека на религиозните малцинства и на ефективното прилагане на насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията;

Подкрепа за сигурността и стабилизирането в региона на южното съседство

39.  Настоява, че е необходимо да се преразгледа по същество политиката на ЕС по отношение на държавите от южното му съседство, която следва да се характеризира с адекватни бюджетни средства, и да се разработи и приложи всеобхватна стратегия, съсредоточена върху инструментите на ЕС и средствата за подкрепа за изграждането на функциониращи и приобщаващи държави, способни да осигуряват сигурност на своите граждани, да насърчават демокрацията, да се справят с религиозния екстремизъм, да спазват правата на човека, да защитават религиозните и етническите малцинства и да укрепят принципите на правовата държава, което е ключова предпоставка за инвестиции и икономическо развитие; насочва вниманието към неизползвания потенциал на трансграничната търговия в рамките на региона; настоява за тясно сътрудничество с органите на засегнатите държави в областта на управлението на миграционните потоци, като същевременно се зачитат правата на човека и международното право;

40.  Подчертава, че при предоставянето на помощ и подкрепа ЕС трябва да налага условия, тъй като програмите за помощ и подкрепа на гражданското общество могат да бъдат запазени само ако са определени ясни условия на най-високо политическо равнище;

41.  Настоява, че преразгледаният подход на ЕС към неговите южни съседи следва да се основава на диференциация и на принципа „повече за повече“, съгласно който следва да се предостави допълнителна подкрепа от страна на ЕС за правителствата на страните партньори, които са се ангажирали с осезаем напредък и постигат такъв напредък към демократизация и зачитане на основните свободи и на правата на човека, какъвто е случаят с Тунис, Йордания и Мароко;

42.  Изразява съжаление относно неотдавнашното влошаване на отношенията между ЕС и Турция и призовава за възобновяване на усилията за насърчаване на по-здраво партньорство с цел справяне с общите предизвикателства в областта на сигурността и хуманитарните въпроси в Южното Средиземноморие; освен това настоятелно призовава Турция да осъществи реформи, които напълно да съответстват на стандартите за правата на човека, включително свободата на печата, демокрацията, равенството и принципите на правовата държава;

43.  Настоятелно призовава ръководителите на ЕС да разработят, в тясна координация със САЩ и участващите големи сили (например Русия и Китай), стратегия за насърчаване на регионалните участници (в т.ч. Турция, Ирак, Израел, Йордания, Египет, правителствата на страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, Иран, Арабската лига и кюрдските сили) към обединяване, за да се сложи край на войните чрез посредници и да се спре финансовата подкрепа за фундаменталистите, както и да се разработи решение за мира и стабилността в региона, по-конкретно с оглед на прекратяване на войната в Сирия и Ирак; подчертава необходимостта от запазване на териториалната цялост и националното единство на Либия и настоятелно призовава върховния представител/заместник-председател да даде тласък за засилване на ангажираността на регионалните участници за посредничество и за разрешаване на конфликта в тясна координация с ООН; приветства текущите преговори на Е3+3 с Иран и се надява те да доведат до взаимно приемливо споразумение, което да гарантира изключително мирния характер на иранската ядрена програма и да предложи дългосрочна перспектива за пълното реинтегриране на Иран в международната общност; подкрепя ангажимента на върховния представител/заместник-председател и на всички страни, участващи в мирния процес в Близкия изток, за намирането на цялостно, конструктивно и трайно решение на конфликта в Близкия изток, което да е приложимо и за двете страни; подчертава, че липсата на напредък за постигане на договорено решение, основано на две държави, въз основа на границите от 1967 г. води единствено до допълнително насилие и кръвопролития;

44.  Приветства становището на върховния представител/заместник-председател относно откриването на служба в Ербил в Иракски Кюрдистан и настоятелно призовава върховния представител/заместник-председател и ЕСВД да открият тази служба възможно най-скоро; подчертава, че това ще даде възможност на ЕС да събира информация на място, да засили ангажираността си с местните участници, да гарантира по-добро оценяване и координиране на хуманитарните и военните ответни действия, както и да направи присъствието на ЕС в региона по-осезаемо;

45.  Призовава да се назначи специален съветник, който да направи оценка на ползите от откриването на постоянно дипломатическо представителство на ЕС в Иран;

46.  Счита, че престъпните деяния и варварското насилие, извършвани от терористични джихадистки групировки, които са ангажирани и свързани с т.нар. Ислямска държава (ИД), представляват основна заплаха за по-широкия регион на Близкия изток и Северна Африка, за Европа и потенциално за световния мир и стабилност; подкрепя световната коалиция срещу ИД и нейните усилия да води борба с ИД с военни средства; приветства приноса на държавите членки на ЕС, в този контекст и насърчава по-тясно и ефективно глобално сътрудничество и диалог с цел постигане на оценка на общата заплаха; настоятелно призовава за увеличаване на решителния глобален регулаторен натиск с цел лишаване на джихадистите от приходите от петрол и налагане на строги санкции в световен мащаб срещу финансови сделки в тяхна полза; във връзка с това посочва, че джихадистките групировки получават финансиране също и от някои арабски държави и че ЕС следва да отправи искане към тези държави да проявят по-голяма последователност; изтъква спешната необходимост от противопоставяне срещу използването на интернет от страна на джихадистките групировки за вербуване и пропаганда; настоява, че е необходимо да се засили международното сътрудничество, както и сътрудничеството в рамките на ЕС, насочено към предотвратяване на това екстремистите да пътуват за Сирия и Ирак с цел присъединяване към борбата на джихадистите, включително инвестиране в превенция на националния радикализъм и в програми за дерадикализация в държавите членки; призовава държавите членки да приложат мерки за подвеждане на завръщащите се европейски бойци под съдебна отговорност в съответствие с техните национални наказателноправни системи; припомня необходимостта от по-тясно сътрудничество и координация между Турция и ЕС;

47.  Настоятелно призовава държавите в региона да останат ангажирани с войната срещу тероризма и да се въздържат от действия, които могат да предизвикат напрежение, конфликти или кризи помежду им или които могат да предизвикат допълнителни проблеми в борбата на международната общност срещу ИД;

48.  Осъжда бруталното насилие, налагано от режима на Асад срещу сирийските граждани, и призовава за повишаване на натиска с цел постигане на действителен политически преход в Сирия, включително чрез предоставяне на по-силна подкрепа на умерената сирийска опозиция;

49.  Подчертава факта, че в много области външната политика на Съюза по отношение на държавите от южното съседство трябва да направи също така връзка с Африка; счита, че Африка, по-специално в региона на Сахел — Сахара, с намира под стратегическа заплаха, и призовава за адекватен отговор от страна на ЕС на тази заплаха, включително мерки в областта на икономическото развитие, демокрацията, принципите на правовата държава, образованието и сигурността; отбелязва постоянното увеличаване на престъпната дейност на терористите от „Ал-Кайда в ислямския Магреб“ (АКИМ), Ал‑Мурабитун, произлязло от сливането на Движението за единство и джихад в Западна Африка и „Бригадата на маскираните“ на Мохтар Белмохтар, и „Боко Харам“; подчертава, че трябва да се изпълнят препоръките на Европейската стратегия за сигурност и развитие в Сахел, и призовава Комисията да извърши оценка на стратегията;

50.  Подчертава значението на Йордания и Ливан като постоянни партньори в Близкия изток; припомня, че тези две държави са изправени пред увеличаваща се вълна от бежанци, което създава огромни социално-икономически предизвикателства; приветства продължаващата помощ на съседните държави по отношение на бежанците от Ирак и Сирия; настоятелно призовава ръководителите на ЕС да започнат да полагат усилия в световен мащаб, включително чрез регионалните сили, за значително увеличаване на хуманитарната помощ за цивилното население, засегнато от конфликта в Сирия и Ирак и от насилието от страна на ИД, по-конкретно с цел да се подкрепят бежанците и да се предостави пряка финансова подкрепа за всички страни в региона, които приемат бежанци, за да се насърчи социалното приобщаване и да се избегне маргинализацията;

51.  Настоятелно призовава ЕС да гарантира, че сътрудничеството с трети държави с цел борба срещу тероризма върви ръка за ръка със зачитането на принципите на правовата държава и всеобщите права на човека;

Укрепване на глобален ред, основан на сътрудничество и на правила

52.  Счита, че САЩ са ключов стратегически партньор на ЕС, и насърчава по-тясно сътрудничество със САЩ в условията на равнопоставеност относно външната политика на ЕС с цел оказване на подкрепа на международното право и намиране на общи подходи към предизвикателствата в съседните на ЕС страни и на световно равнище; подчертава стратегическото естество на Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции, което има потенциала да даде възможност на трансатлантическите партньори да определят глобални стандарти в областта на труда, здравето, околната среда и интелектуалната собственост и да укрепят глобалното управление; призовава във връзка с това за повече откритост и прозрачност в преговорите и за участието на всички заинтересовани страни на всички етапи от процеса; счита, че Латинска Америка е важен партньор за ЕС и че следва да се създават множество условия за тристранно трансатлантическо сътрудничество;

53.  Подчертава необходимостта от участие в стратегическо сътрудничество и партньорство с различни държави, с ясна програма, както и от преразглеждане на настоящите стратегически партньорства с оглед на въздействието на техните политики;

54.  Приветства заключенията от срещата на високо равнище на НАТО, проведена през септември 2014 г. в Уелс, и призовава за тяхното прилагане; счита, че следва да се засили сътрудничеството между ЕС и НАТО и следва да се предприеме по-тясно планиране и координиране между т.нар. интелигентна отбрана на НАТО и политиката на ЕС за обединяване и споделяне на военни способности, за да се избегне дублиране и да се оптимизират ограничените налични ресурси; отново заявява необходимостта от спазване на политиките в областта на сигурността на онези държави членки на ЕС, които не са в НАТО;

55.  Подчертава необходимостта от стратегия на ЕС, в координация със САЩ, по въпроса как да се сподели отговорността с Русия, Китай, Индия и други големи сили за мира и за стабилността на глобалния политически и икономически ред; отбелязва значението от заздравяването на отношенията с основните държави в Азия, както и с регионалните организации, като АСЕАН, в контекста на тази стратегия;

56.  Призовава върховния представител/заместник-председател да укрепи външната политика на ЕС спрямо Азия, и по-специално спрямо Китай и Индия; настоятелно призовава върховния представител/заместник-председател да гарантира, че двустранните срещи на високо равнище с Китай и Индия се провеждат ежегодно и дават осезаеми резултати;

57.  Подчертава, че мирът и стабилността в азиатско-тихоокеанския регион, по-конкретно в Източнокитайско и Южнокитайско море, са от съществено значение за ЕС; настоятелно призовава всички заинтересовани страни в региона да се справят с различията по мирен начин в съответствие с международното право, както и да сътрудничат помежду си за използването на природните и морските ресурси; обявява се за идеята да се разработят и развият европейски политики въз основа на подкрепа за активно предотвратяване на конфликти и на стратегии за мирно разрешаване на конфликти; счита, че непрекъснатият растеж и просперитет на Източна Азия е от значителен интерес за ЕС; подчертава необходимостта от укрепване на икономическото партньорство на ЕС с азиатско-тихоокеанските държави по приобщаващ начин с цел поддържане на устойчив мир, стабилност и просперитет; приветства окуражаващото подобряване на отношенията между Китай и Тайван през последните шест години и призовава да се предприемат по-нататъшни мерки за подпомагане на мирното им развитие;

58.  Призовава върховния представител/заместник-председател и държавите членки да дадат нов и по-силен тласък на договорената политика за ядрено разоръжаване и контрол на оръжията; приветства предстоящия преглед в рамките на ООН на Договора за неразпространение на ядрени оръжия като важна стъпка към международния мир и международната сигурност и настоятелно призовава държавите членки да предприемат координирана и проактивна позиция по време на преговорите; приветства влизането в сила на Договора за търговия с оръжие и призовава за неговото ефективно и пълно прилагане; призовава за създаването на орган на ЕС във връзка с търговията с оръжие, за да се окаже подкрепа на държавите членки в тълкуването на нормите, предвидени в Общата позиция на ЕС относно износа на оръжие, и да се гарантира тяхното последователно и строго спазване; подчертава необходимостта от подобряване на последващите проверки на използването на изнесените оръжия;

59.  Заявява, че ЕС, който в миналото бележеше успех в борбата срещу смъртното наказание в определени случаи, следва да възприеме по-решителна позиция; призовава институциите и държавите членки да поддържат и засилят своя ангажимент към тази кауза и своята политическа воля с цел окончателното премахване на смъртното наказание в световен мащаб;

60.  Потвърждава необходимостта от реформа на Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН), за да отразява по-добре съвременната световна реалност; настоятелно призовава върховния представител/заместник-председател да отдаде приоритетно значение на това и да постави началото на общоевропейски дебат относно реформата на СС на ООН; подчертава в това отношение, че ЕС следва да стане пълноправен член на ООН;

61.  Отново заявява необходимостта от това ЕС да изпълнява водеща роля в насърчаването на всеобщото подписване и ратифициране на Римския статут и да продължи да укрепва и подпомага Международния наказателен съд;

62.  Припомня решителния ангажимент на ЕС за борба с безнаказаността и насърчаване на всеобщия характер на Римския статут за създаване на Международния наказателен съд (МНС); приветства неотдавнашното ратифициране на Римския статут от Палестина;

63.  Призовава за разработване на последователна стратегия на равнището на ЕС в областта на сигурността на климата, която да разгледа стратегическите и политическите последствия от изменението на климата, което ще позволи на ЕС да реагира и да се подготви за геополитическата нестабилност, предизвикана от изменението на климата, и да обърне особено внимание на сътрудничеството с развиващите се държави и държавите, които са най-силно засегнати от последиците от изменението на климата; признава значението на предстоящата среща на високо равнище в Париж относно изменението на климата; призовава ЕСВД да отдаде приоритет на дипломацията относно целите в областта на изменението на климата с цел изграждане на подкрепа за постигане на силно и всеобхватно споразумение; призовава за разискване относно създаването на ориентирана към бъдещето стратегия за справяне с въпросите на миграцията, възникваща в резултат на изменението на климата;

64.  Призовава ЕС и неговите държави членки да допринасят по положителен и по координиран начин за изготвянето на програмата за развитие за периода след 2015 г. и посочва важната роля на върховния представител/заместник-председател за гарантиране на водещата роля на ЕС в преговорите; подчертава, че новата рамка следва да обърне внимание на структурните причини за бедността, неравенството и насилието чрез укрепването на ефективни, приобщаващи и демократични институции, доброто управление и принципите на правовата държава;

o
o   o

65.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на Организацията на обединените нации, на генералния секретар на НАТО, на председателя на Парламентарната асамблея на НАТО, на действащия председател на ОССЕ, на председателя на Парламентарната асамблея на ОССЕ, на председателя на Комитета на министрите на Съвета на Европа и на председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

Правна информация