Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 15 януари 2015 г. - СтрасбургОкончателна версия
Русия, и по-специално случаят с Алексей Навални
 Пакистан, и по-специално положението след нападението в училището в Пешавар
 Киргизстан: проектозакон за хомосексуалната пропаганда
 Годишен доклад относно дейността на Европейския омбудсман през 2013 г.
 Положението в Либия
 Положението в Украйна
 Положението в Египет
 Случаят с двамата италиански морски пехотинци
 Свободата на изразяване на мнение в Турция: Неотдавнашни арести на журналисти, медийни ръководители и систематичен натиск срещу медиите

Русия, и по-специално случаят с Алексей Навални
PDF 443kWORD 72k
Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2015 г. относно Русия, и по-специално случая с Алексей Навални (2015/2503(RSP))
P8_TA(2015)0006RC-B8-0046/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид Конституцията на Русия, и по-специално член 118 от нея, който постановява, че правораздавателни органи в Руската федерация са единствено съдилищата, и член 120 от нея, в който се предвижда, че съдиите са независими и са подчинени единствено на Конституцията на Русия и на федералното право;

–  като взе предвид предходните си доклади и резолюции относно Русия, и по-специално своите резолюции от 23 октомври 2012 г. относно общи визови ограничения за руски длъжностни лица, замесени в случая със Сергей Магнитски(1), от 13 юни 2013 г. относно принципите на правовата държава в Русия(2), от 13 март 2014 г. относно Русия: осъждането на демонстранти, участвали в събитията на площад „Болотная“(3), и от 23 октомври 2014 г. относно закриването на неправителствената организация „Мемориал“ (носител на наградата „Сахаров“ за 2009 г.) в Русия(4), както и своята препоръка до Съвета от 2 април 2014 г. относно установяването на общи визови ограничения за руски длъжностни лица, замесени в случая със Сергей Магнитски(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2013 г. относно годишния доклад за 2012 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ЕС по въпроса(6),

–  като взе предвид изявлението на говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 30 декември 2014 г. относно осъждането на Алексей Навални и на неговия брат Олег Навални от Замоскворецкия съд,

–  като взе предвид консултациите между ЕС и Русия относно правата на човека от 28 ноември 2013 г.,

–  като взе предвид съществуващото Споразумение за партньорство и сътрудничество за установяване на партньорство между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Руската федерация, от друга страна, както и временно преустановените преговори за ново споразумение между ЕС и Русия,

–  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Руската федерация, като пълноправен член на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и като страна по декларацията на ООН, се е ангажирала да спазва принципите на демокрацията и принципите на правовата държава и да зачита основните свободи и правата на човека; като има предвид, че поради редица сериозни нарушения на принципите на правовата държава и приемането на рестриктивни закони през последните месеци е налице сериозна загриженост във връзка с изпълнението от страна на Русия на нейните международни и национални задължения; и като има предвид, че ЕС многократно е предлагал допълнителна помощ и експертни съвети в рамките на Партньорството за модернизация с цел да подпомогне Русия да модернизира своя конституционен и правен ред и да се придържа към него в съответствие със стандартите на Съвета на Европа; като има предвид, че са налице множество съдебни дела, при които се използват основания, изградени на базата на политически подбуди, за да се елиминира политическата конкуренция, да се сплашва гражданското общество и да се възпират гражданите от участие в обществени демонстрации и протести срещу настоящото ръководство на държавата;

Б.  като има предвид, че Алексей Навални последователно изобличи масовата корупция на най-високи равнища в руския държавен апарат, като има предвид, че първото решение на съда, с което му беше наложена петгодишна присъда през юли 2013 г., беше възприето като политически мотивирано; като има предвид, че през февруари 2014 г. той беше поставен под домашен арест за два месеца, а през март 2014 г. му беше поставена електронна гривна, за да се следи неговата дейност;

В.  като има предвид, че Алексей Навални спечели 27% от гласовете на изборите за кмет в Москва през септември 2013 г., като по този начин се утвърди като една от най-видните личности в опозицията срещу Кремъл в Русия;

Г.  като има предвид, че второто решение на съда по делото срещу Алексей Навални трябваше да бъде оповестено на 15 януари 2015 г., но по необясними причини съдът изтегли датата напред — на 30 декември 2014 г., когато вниманието на повечето руснаците беше ангажирано с новогодишните празници; като има предвид, че същата техника — изтегляне на датата, беше използвана при Михаил Ходорковски;

Д.  като има предвид, че положението с правата на човека в Русия се е влошило драстично през последните години и че руските власти приеха поредица от закони, които съдържат двусмислени разпоредби, използвани за допълнително ограничаване на опозицията и на представителите на гражданското общество, и възпрепятстват свободата на изразяване на мнение и на събирания;

Е.  като има предвид, че приетото през миналата година законодателство в областта на НПО и относно правото на свобода на събиранията се използва за потискане на гражданското общество, потъпкване на противоположните политически възгледи и упражняване на тормоз над НПО, демократичната опозиция и медиите; като има предвид, че вследствие прилагането на закона за „чуждестранните агенти“ независимата организация за правата на човека „Мемориал“ беше de facto закрита; като има предвид, че прилагането на този закон включваше безмилостни действия, насочени към предотвратяване и възпиране на дейността на организациите на гражданското общество, сред които и организацията „Войнишки майки“;

Ж.  като има предвид, че в края на декември 2014 г. Министерството на правосъдието на Руската федерация измени в значителна степен списъка на „чуждестранните агенти“, като добави няколко организации, ангажирани с подкрепа за защитата на правата на човека, включително центъра „Сахаров“, като по този начин затрудни тяхната дейност и защитата на правата на човека в Русия;

З.  като има предвид, че през последните няколко години някои съдебни процеса и съдебни производства, като делата срещу Магнитски, Ходорковски и Политковская, поставиха под въпрос независимостта и безпристрастността на съдебните институции в Руската федерация; като има предвид, че нашумелите дела като това срещу Алексей Навални са само най-известните извън Русия примери и че всъщност става въпрос за систематична неспособност на руската държава да гарантира принципите на правовата държава и да осигури правосъдие за собствените си граждани; като има предвид, че настоящотото съдебно решение представлява политически мотивиран опит да бъде наказан Алексей Навални като е един от най-изявените противници на правителството;

И.  като има предвид, че е налице нарастваща нужда от твърда, съгласувана и всеобхватна политика на ЕС спрямо Русия, която да се ползва с подкрепата на всички държави членки и с която да се предоставя подкрепа и помощ, съпровождани от твърда и справедлива критика;

1.  Изразява най-дълбока загриженост във връзка с факта, че в Русия правото се използва като политически инструмент; подчертава факта, че осъждането на изтъкнатия юрист, борец срещу корупцията и социален деец Алексей Навални и налагането на условна присъда от 3,5 години за него на ефективна присъда от 3,5 години лишаване от свобода на неговия брат Олег Навални се основаваше на недоказани обвинения; категорично осъжда факта, че присъдата изглежда политически мотивирана;

2.  Отбелязва със загриженост, че макар Алексей Навални да остава извън затвора, брат му Олег Навални понастоящем е задържан в затвор и това буди загриженост във връзка с възможното използване на член на семейството му с политическа цел, за да бъде сплашен и принуден да замълчи един от лидерите на руската опозиция ― Алексей Навални; припомня, че братът на Алексей ― Олег, баща на две малки деца и бивш директор на държавните пощенски служби, никога не е играл роля в руското опозиционно движение;

3.  Призовава настоятелно руските съдебни и правоприлагащи органи да изпълняват задълженията си по безпристрастен и независим начин, без политическа намеса и да гарантират, че съдебните производства в делата срещу братята Навални, както и всички други разследвания и съдебни процеси срещу дейци на опозицията, отговарят на международно приетите стандарти; подчертава значението на това да се гарантира, че няма политическо вмешателство в съдебните решения и те се вземат независимо и при пълно спазване на принципите на правовата държава;

4.  Напълно подкрепя кампанията срещу корупцията в Русия, започната от Алексей Навални, и подкрепя усилията на руския народ за намирането на решение, гарантиращо демокрацията, политическия плурализъм, единството и зачитането на правата на човека;

5.  Счита, че Русия, като член на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, следва да спазва произтичащите от това задължения, които е поела; подчертава, че новото развитие на събитията е в посока, противоположна на спазването на принципите на правовата държава и на независимостта на съдебната власт в държавата;

6.  Призовава председателите на Съвета и на Комисията, както и заместник-председателя/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, да продължат да следят тези случаи отблизо, да повдигат тези въпроси в рамките на различните форуми и срещи с представители на Русия и да докладват на Парламента относно преговорите с руските органи;

7.  Подчертава, че свободата на събиранията в Руската федерация е заложена в член 31 от Руската конституция и в Европейската конвенция за правата на човека, по която Русия е страна и която руските органи поради тази причина са задължени да спазват;

8.  Настоятелно приканва Съвета да разработи единна политика по отношение на Русия, която ангажира 28‑те държави членки на ЕС и институциите на ЕС със силно общо послание относно ролята на правата на човека в отношенията между ЕС и Русия и необходимостта от прекратяване на репресиите срещу свободата на изразяване, на събирания и на сдружаване в Русия;

9.  Призовава заместник-председателя/върховен представител да разработи, като въпрос с неотложен характер, цялостна стратегия по отношение на Русия, която има за цел запазването на териториалната цялост и суверенитета на европейските държави, като същевременно подпомага укрепването на демократичните принципи, спазването на правата на човека и принципите на правовата държава в Русия;

10.  Изразява дълбока загриженост във връзка с непрекъсната вълна от нападения срещу независими организации за правата на човека и групи на гражданското общество в Русия, което също е израз на репресиите срещу изразяващите независимо мнение лица ― тенденция, която буди нарастваща загриженост в Европейския съюз; настоятелно призовава Комисията и ЕСВД, с оглед на текущия етап на програмиране на финансовите инструменти на ЕС, да увеличат финансовата си помощ за руското гражданско общество чрез Европейския инструмент за демокрация и права на човека и финансиране за организациите на гражданското общество и местните органи, както и да включат Форума на гражданското общество ЕС—Русия в Инструмента за партньорство, за да се гарантира устойчиво и надеждно дългосрочно подпомагане; приветства решението на управителния съвет на Европейския фонд за демокрация (ЕФД) да разреши фондът да разшири обхвата на дейността си, за да включва и Русия;

11.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник‑председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и на парламентите на държавите членки, на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и на президента, правителството и парламента на Руската федерация.

(1) OВ С 68 Е, 7.3.2014 г., стp. 13.
(2) Приети текстове, P7_TA(2013)0284.
(3) Приети текстове, P7_TA(2014)0253.
(4) Приети текстове, P8_TA(2014)0039.
(5) Приети текстове, P7_TA(2014)0258.
(6) Приети текстове, P7_TA(2013)0575.


Пакистан, и по-специално положението след нападението в училището в Пешавар
PDF 447kWORD 75k
Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2015 г. относно Пакистан, по‑специално положението след нападението над училището в Пешавар (2015/2515(RSP))
P8_TA(2015)0007RC-B8-0050/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Пакистан, и по-специално резолюциите от 27 ноември 2014 г.(1), 17 април 2014 г.(2), 10 октомври 2013 г.(3) и 7 февруари 2013 г.(4),

—  като взе предвид изявленията на председателя на Европейския парламент от 16 декември 2014 г. и на председателите на подкомисията по правата на човека и на делегацията за връзки с държавите от Южна Азия от 17 декември 2014 г.,

—  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно нападението над училище в Пешавар, Пакистан, на 16 декември 2014 г., местното изявление на ЕС относно възобновяването на екзекуциите в Пакистан от 24 декември 2014 г. и изявлението за печата относно посещението на специалния представител на ЕС за правата на човека в Пакистан от 29 октомври 2014 г.,

—  като взе предвид изявлението на лауреата на Нобелова награда за мир и на наградата „Сахаров“ Малала Юсуфзай от 16 декември 2014 г.,

—  като взе предвид споразумението за сътрудничество между Пакистан и ЕС, петгодишния план на ангажиментите, стратегическия диалог между ЕС и Пакистан и схемата от търговски преференции ОСП+,

—  като взе предвид изявленията на върховния комисар на ООН по правата на човека от 16 декември 2014 г. и на Комитета на ООН по правата на детето относно терористичното нападение над училище в Пешавар от 17 декември 2014 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 ноември 2009 г. относно свободата на религия или вероизповедание, в които Съветът подчертава стратегическата важност на тази свобода и на противодействието на религиозната нетърпимост,

—  като взе предвид доклада от 5 август 2011 г. до Общото събрание на ООН на специалния докладчик на ООН за правото на образование относно закрилата на образованието по време на извънредни ситуации,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно регионалната роля на Пакистан и неговите политически отношения с ЕС(5),

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., по който Пакистан е страна,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че на 16 декември 2014 г. седем въоръжени лица извършиха смъртоносно нападение над армейско обществено училище в град Пешавар — който е обграден от три страни от „федерално администрираните племенни райони“ (FATA), — при което бяха убити над 140 души, включително 134 деца в училищна възраст, и бяха ранени още почти толкова;

Б.  като има предвид, че това нападение предизвика огромен шок във и извън Пакистан и се възприема като най-жестокия терористичен акт в историята на Пакистан, което се засили от факта, че на военните сили бяха необходими осем часа, за да възвърнат контрола над училището; като има предвид, че много ученици и служители на училището са били екзекутирани и ранени през този интервал и че оцелелите след нападението лица продължават да бъдат сериозно травмирани;

В.  като има предвид, че Малала Юсуфзай, най-младият в историята лауреат на Нобелова награда и лауреат на наградата „Сахаров“, беше простреляна в главата от талибански стрелци през октомври 2012 г. заради провеждането на кампания за образование за момичетата в Пакистан;

Г.  като има предвид, че Техрик-и-Талибан Пакистан (ТТП) пое отговорност за масовото убийство и заяви, че една от причините за нападението над училището е да се отправи категорично послание към поддръжниците на Малала, която се застъпва за образование за жените и децата, както и „отмъщение“ срещу кампанията на армията срещу активистите;

Д.  като има предвид, че след офанзивата на правителството срещу талибаните и други въоръжени групи, започнала в района на FATA, един от най-бедните райони в Пакистан, над един милион души са били разселени в Афганистан или в различни части на Пакистан;

Е.  като има предвид, че свободата на религията и религиозната търпимост в Пакистан са заплашени от терористични прояви на насилие и от широко разпространената злоупотреба със законите срещу богохулството; като има предвид, че жените и момичетата са изложени в двойна степен — както на принудително приемане на друга вяра, така и на широко разпространено сексуално насилие;

Ж.  като има предвид, че съгласно доклада на Световната коалиция за защита на образованието от нападения (GCPEA) през периода 2009—2012 г. са били извършени над 800 или повече нападения над училища в Пакистан; като има предвид, че активисти също така са наемали деца от училища и медресета, някои от които да бъдат атентатори самоубийци; като има предвид, че съгласно доклада най-малко 30 деца, десетки учители и друг образователен персонал, включително един провинциален министър на образованието, са били убити при нападения над училища и училищен транспорт между 2009 и 2012 г.;

З.  като има предвид, че Комитетът на ООН по правата на детето предложи Пакистан да създаде система за бързо реагиране винаги когато са налице нападения над образователни институции с цел своевременното възстановяване и повторно изграждане и замяна на образователните материали, така че учениците/студентите да могат да се завърнат в училищата/университетите във възможно най-кратки срокове; като има предвид, че неотдавнашните промени в конституцията превърнаха достъпа до безплатно задължително образование в основно право;

И.  като има предвид, че часове след нападението над армейското обществено училище в Пешавар министър-председателят Наваз Шариф отмени мораториума върху смъртното наказание, който беше наложен в продължение на шест години; като има предвид, че досега са били екзекутирани няколко осъдени на смърт затворници по обвинения, свързани с тероризъм; като има предвид, че според пакистански длъжностни лица 500 осъдени биха могли да бъдат екзекутирани през следващите седмици; като има предвид, че според оценките има 8 000 души с издадена смъртна присъда в Пакистан;

Й.  като има предвид, че на 6 януари 2015 г. в отговор на масовото убийство в училището пакистанският парламент прие изменение на конституцията, което оправомощава военните съдилища през следващите две години да преследват по съдебен път заподозрените ислямистки бойци и би предоставило възможност задържаните обвиняеми да бъдат екзекутирани в рамките на няколко седмици; като има предвид, че като страна по Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), Пакистан е задължен да защитава и да предприема мерки, за да гарантира основното право на справедлив съдебен процес и на него му е забранено използването на военни съдилища за съдебни процеси срещу цивилни лица, когато редовните съдилища функционират;

К.  като има предвид, че неотдавна Пакистан ратифицира седем от деветте най-важни международни споразумения в областта на правата на човека, включително Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, които съдържат редица разпоредби относно правораздаването, правото на справедлив съдебен процес, равенството пред закона и недопускането на дискриминация;

Л.  като има предвид, че препоръките на специалния докладчик на ООН относно независимостта на съдиите и адвокатите в нейния доклад от 4 април 2013 г. включват реформа на съдебната система, така че да се гарантира зачитането на основните права и ефективността на системата; като има предвид, че организациите в областта на правата на човека редовно обръщат внимание на корупцията в съдебната система;

М.  като има предвид, че ЕС и Пакистан задълбочиха и разшириха своите двустранни връзки, както е видно от петгодишния план на ангажиментите, стартиран през февруари 2012 г., и от втория стратегически диалог между ЕС и Пакистан, проведен през март 2014 г.; като има предвид, че целта на петгодишния план на ангажиментите между ЕС и Пакистан е изграждането на стратегически отношения и установяване на партньорство за мир и развитие, основано на споделени ценности и принципи;

Н.  като има предвид, че стабилността на Пакистан е от ключово значение за мира в Южна Азия и извън нея; като има предвид, че Пакистан играе важна роля за насърчаването на стабилността в региона и от него би могло да се очаква да служи за пример за укрепването на принципите на правовата държава и правата на човека;

1.  Категорично осъжда бруталното масово убийство на ученици, извършено от фракционната група на пакистанските талибани Техрик-и-Талибан (TTP), като акт на страх и малодушие и поднася своите съболезнования на семействата на жертвите на нападението над училището в Пешавар, както и своята подкрепа за народа и органите на Пакистан;

2.  Изразява своята пълна ангажираност за справянето със заплахата от тероризъм и религиозен екстремизъм, както и своята готовност за оказване на по-нататъшна подкрепа на правителството на Пакистан по този въпрос;

3.  Очаква правителството на Пакистан да предприеме спешни и ефективни мерки, като спазва международно признатите стандарти за принципите на правовата държава, с цел справяне със заплахата за сигурността от страна на всички въоръжени групи, които извършват дейност в рамките на Пакистан и околните региони, без изключение; подчертава, че нито една форма на тероризъм или екстремизъм не следва да бъде подкрепяна от органите;

4.  Призовава правителството на Пакистан да гарантира безопасността на училищата, както и да гарантира, че децата, независимо от техния пол, никога няма да бъдат сплашвани, когато посещават училище; счита, че правителството следва да демонстрира значително по-голяма решителност и да положи повече усилия за задържане и преследване по съдебен път на активисти на TTP и други лица, за които училищата представляват мишена за насилие, като липсата на такива действия ще подкопае доверието към правителството в международен план;

5.  Припомня своето непрекъснато противопоставяне на смъртното наказание при всички обстоятелства; изразява съжаление относно решението на министър-председателя на Пакистан Наваз Шариф да отмени четиригодишен неофициален мораториум върху смъртното наказание и призовава за незабавното възстановяване на този мораториум;

6.  Призовава правителството на Пакистан да запази законите за борба с тероризма за терористични актове, вместо да ги използва за съдебно преследване на обикновени наказателни дела; изразява дълбоко съжаление относно прибягването до ускорено военно правосъдие, на което липсват минимални условия на международните стандарти на принципите на правовата държава, и подчертава, че продължителното предоставяне на преференции по ОСП + е свързано с изпълнението на определени основни стандарти, залегнали в конвенции на ООН и МОТ;

7.  Приветства волята на пакистанските политически партии да изготвят национален план за борба с тероризма; подчертава, че в борбата с тероризма и религиозния екстремизъм, от основно значение е да се работи върху причините в основата им, включително чрез преодоляване на бедността, гарантиране на религиозна толерантност и свобода на вероизповедание, укрепване на принципите на правовата държава и гарантиране на правото и безопасния достъп до образование за момичетата и момчетата; призовава за дългосрочна стратегия за предотвратяване на радикализацията на младите хора в Пакистан и за справяне с „мащабната криза в областта на образованието“, която ЮНЕСКО е установила за Пакистан, по-специално чрез увеличаване на инвестициите в една публично финансирана образователна система и чрез гарантиране на това религиозните училища да разполагат с материалите, от които се нуждаят с цел осигуряване на балансирано и приобщаващо образование за младите хора;

8.  Настоятелно призовава правителството на Пакистан да спазва наскоро ратифицираните международни споразумения в областта на правата на човека, включително Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, които задължават органите да гарантират основното право на справедлив съдебен процес и им забраняват използването на военни съдилища за съдебни процеси срещу цивилни лица, когато редовните съдилища функционират;

9.  Призовава за подновяване на международния ангажимент за борба с финансирането и подпомагането на терористични мрежи;

10.  Призовава Комисията, заместник-председателя/върховeн представител Федерика Могерини, Европейската служба за външна дейност и Съвета да изразят пълна ангажираност за справяне със заплахата от тероризма и да окажат по-нататъшна подкрепа на правителството и народа на Пакистан с цел те да продължат да полагат усилия за изкореняването на тероризма;

11.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на ООН, на Съвета на ООН по правата на човека и на правителството и парламента на Пакистан.

(1) Приети текстове, P8_TA(2014)0064.
(2) Приети текстове, P7_TA(2014)0460.
(3) Приети текстове, P7_TA(2013)0422.
(4) Приети текстове, P7_TA(2013)0060.
(5) Приети текстове, P7_TA(2014)0208.


Киргизстан: проектозакон за хомосексуалната пропаганда
PDF 441kWORD 69k
Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2015 г. относно Киргизстан, законопроект срещу хомосексуалната пропаганда (2015/2505(RSP))
P8_TA(2015)0008RC-B8-0054/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Киргизстан и републиките от Централна Азия, и по-конкретно резолюцията от 15 декември 2011 г. относно настоящото положение на стратегията на ЕС за Централна Азия(1),

—  като взе предвид конституцията на Киргизстан, и по-специално членове 16, 31, 33 и 34 от нея,

—  като взе предвид международните задължения и инструменти по отношение на правата на човека, включително онези, съдържащи се в конвенциите на ООН относно правата на човека и в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, които гарантират правата на човека и основните свободи и забраняват дискриминацията,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), който гарантира свободата на словото, свободата на сдружаване, правото на зачитане на интимния, личния и семейния живот на отделни личности и правото на равенство, и забранява дискриминацията при упражняването на тези права,

—  като взе предвид Резолюция A/HRC/17/19 на Съвета на ООН по правата на човека от 17 юни 2011 г. и Резолюция A/HRC/27/32 на Съвета на ООН по правата на човека от 24 септември 2014 г. относно правата на човека, сексуалната ориентация и половата идентичност,

—  като взе предвид изявлението относно Киргизстан, направено от говорителя на Върховния комисар на ООН за правата на човека на 24 октомври 2014 г.,

—  като взе предвид статута на Киргизкия парламент като „партньор за демокрация“ в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ),

—  като взе предвид Резолюция 1984(2014) на ПАСЕ от 8 април 2014 г. относно искането за статут на „партньор за демокрация“ на Парламентарната асамблея, внесено от парламента на Киргизката република, и по-специално параграфи 15.24, 15.25 и 15.26 от нея,

—  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество за установяване на партньорство между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Киргизката република, от друга страна, и по-специално членове 2 и 92 от него,

—  като взе предвид насоките на Европейския съюз относно защитниците на правата на човека, приети през юни 2004 г. и преразгледани през 2008 г., както и насоките за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица, приети от Съвета на 24 юни 2013 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (КПДЖ), приета през 1979 г.,

—  като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие и програмата за периода след 2015 г.,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Киргизстан през последните години постигна голям напредък в сравнение с останалите страни в региона, най-вече като се превърна в парламентарната демокрация, увеличи усилията за борба с корупцията и се ангажира с универсалните стандарти в областта на правата на човека;

Б.  като има предвид, че ЕС несъмнено има интерес от мирен, демократичен и проспериращ в икономическо отношение Киргизстан; като има предвид, че ЕС пое ангажимент, по-специално чрез своята Стратегия за Централна Азия, да действа като партньор на страните в региона;

В.  като има предвид, че страните от Централна Азия са изправени пред редица общи предизвикателства, като например бедност и сериозни заплахи за човешката сигурност, както и необходимостта от укрепване на демокрацията, зачитането на правата на човека, доброто управление и правовата държава;

Г.  като има предвид, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права; като има предвид, че всички държави имат задължението да предотвратяват насилието и дискриминацията, включително въз основа на сексуалната ориентация, половата идентичност и изразяването на половата принадлежност;

Д.  като има предвид, че лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица трябва да се ползват от същите права на човека като всички други хора;

Е.  като има предвид, че Киргизката република през 1998 г. отмени считането за престъпление на хомосексуалността сред мъжете;

Ж.  като има предвид, че на 15 октомври 2014 г. Киргизкият парламент прие на първо четене законопроект № 6–11804/14, който съдържа изменения на Наказателния кодекс, Кодекса относно административната отговорност, Закона за мирните събрания и Закона за медиите, насочени към забрана на „насърчаването на нетрадиционни сексуални отношения по открит или непряк начин“, и предвижда лишаване от свобода до една година;

З.  като има предвид, че част от медиите и някои политически и религиозни лидери в тези държави все повече се стремят да сплашват ЛГБТИ лица, да ограничават техните права и да узаконяват насилието срещу тях;

И.  като има предвид, че множество държавни глави и правителствени ръководители, ръководни лица от ООН, правителствени и парламентарни представители, и Европейският съюз, включително Съветът, Парламентът, Комисията и бившият Върховен представител Аштън, твърдо осъдиха подобни закони „против пропагандата“;

Й.  като има предвид, че различните проявления на дискриминация, основани на пола, сексуалната ориентация и половата идентичност, са свързани, и като има предвид, че различни НПО и ООН отбелязаха, че неравенството между жените и мъжете остават значителни, и факта, че момичетата и жените в Киргизстан продължават да са жертва на злоупотреби, като отвличания и принудителни бракове, въпреки че законът от 1994 г., който ги забранява, беше укрепен през януари 2013 г.;

1.  Изразява дълбоко съжаление поради представянето на този законопроект и във връзка с всякакви действия, които биха могли да доведат до форми на жестоко, нечовешко и унизително отношение и призовава всички държави незабавно да сложат край на инкриминирането на хомосексуалността;

2.  Отново подчертава факта, че сексуалната ориентация и половата идентичност са въпроси, които попадат в областта на индивидуалното право на неприкосновеност на личния живот, както е гарантирано от международното право в областта на правата на човека, съгласно което равенството и недискриминацията трябва да се защитават, а свободата на изразяване трябва да се гарантира;

3.  Припомня на Киргизкия парламент неговите международни задължения и Споразумението за партньорство и сътрудничество с Европейския съюз, което включва пълно зачитане на правата на човека като съществен елемент от партньорството, и призовава за оттеглянето на законопроекта срещу „разпространението на информация за нетрадиционни сексуални отношения“, който той разглежда в момента;

4.  Отбелязва, че законопроектът, приет на първо четене, трябва да се гласува още два пъти, преди да премине за подпис към президента, и подчертава, че приемането на всякакво законодателство относно „нетрадиционните отношения“ не следва да бъде в противоречие със задълженията и ангажиментите на Киргизстан в областта на правата на човека;

5.  Призовава киргизките органи да потвърдят публично, че всички хора в Киргизстан имат право да живеят свободно без дискриминация и насилие, въз основа на тяхната сексуална ориентация и полова идентичност, и че всякакви противни на това право действия са незаконни и ще бъдат преследвани;

6.  Призовава Киргизкия парламент да следва препоръките на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в Резолюция 1984 (2014) относно искането за статут на „партньор за демокрация“ и по-специално препоръки 15.24, 15.25 и 15.26;

7.  Призовава Киргизкия парламент да спазва конституцията на Киргизстан, включително член 16 от нея, който гласи, че „закони, които отхвърлят или се отклоняват от правата на човека и гражданските права и свободи не се приемат в Киргизката република“, и членове 31, 33 и 34, които потвърждават свободата на словото, свободата на информация и свободата на събранията, и да отхвърли законопроект 6–11804/14;

8.  Изразява дълбока загриженост относно отрицателните последици от обсъждането и евентуалното приемане на този законопроект, които допълнително задълбочават стигматизацията, дискриминацията и насилието спрямо ЛГБТИ лица; призовава политиците и религиозните лидери да се въздържат от реторика, насочена срещу ЛГБТИ, включително проповядващи вражда и омраза изказвания и подстрекаване към омраза;

9.  Изразява загриженост относно възможните последици от подобно законодателство за международните донори, неправителствените организации и хуманитарните организации, които работят по въпроси, свързани с ЛГБТИ и предпазване от ХИВ;

10.  Призовава Съвета на ООН по правата на човека да вземе под внимание, като част от предстоящия универсален периодичен преглед на Киргизстан, незачитането на принципите на равенство и недискриминация, изразено с този законопроект;

11.  Призовава органите на Киргизстан да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че защитниците на правата на човека могат да извършват своята дейност за насърчаване и защита на правата на човека без никакви пречки;

12.  Настоятелно призовава Киргизстан, в периода преди четиринадесетото заседание на Съвета за сътрудничество между ЕС и Киргизката република, да продължи с реформите, водещи до прозрачност, независимост на съдебната власт, междуетническо помирение и зачитане на правата на човека, тъй като те са основни фактори за дългосрочното устойчиво развитие на страната;

13.  Приветства напредъка, постигнат от киргизките органи в областта на правата на човека в периода между четвъртия и петия кръг на диалога относно правата на човека между ЕС и Киргизката република; настоятелно призовава киргизките органи да продължат напредъка в тази област;

14.  Призовава Комисията, Съвета и Службата за външна дейност да покажат ясно на киргизките органи, че евентуалното приемане на този законопроект би могло да се отрази на отношенията с ЕС, в съответствие с член 92, параграф 2 от Споразумението за партньорство и сътрудничество; също така призовава Съвета и Службата за външна дейност да повдигнат този въпрос на съответните международни форуми, като например Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Организацията на обединените нации;

15.  Призовава киргизките органи да гарантират, че твърденията за изтезания и нечовешко и унизително отношение се разследват незабавно и ефективно и че извършителите се изправят пред правосъдието; освен това призовава за освобождаване на всички лишени от свобода заради техните убеждения, и по-специално Азимжан Аскаров, в очакване на цялостно, безпристрастно и справедливо разследване, включително на неговите твърдения за изтезания и малтретиране;

16.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, на Киргизкия парламент и на президента на Киргизстан.

(1) OВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 91.


Годишен доклад относно дейността на Европейския омбудсман през 2013 г.
PDF 485kWORD 107k
Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2015 г. относно годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2013 г. (2014/2159(INI))
P8_TA(2015)0009A8-0058/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2013 г.,

—  като взе предвид член 228 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 43 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана(1),

—  като взе предвид Европейския кодекс за добро поведение на администрацията, приет от Европейския парламент през септември 2001 г.,

—  като взе предвид принципите на прозрачността и почтеността в областта на лобирането, публикувани от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР),

—  като взе предвид предходните си резолюции относно дейностите на Европейския омбудсман,

—  като взе предвид член 220, параграф 2, второ и трето изречение от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по петиции (A8-0058/2014),

А.  като има предвид, че годишният доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2013 г. беше официално предаден на председателя на Парламента на 15 септември 2014 г. и че омбудсманът г-жа Емили О’Райли представи доклада пред комисията по петиции на 24 септември 2014 г. в Брюксел;

Б.  като има предвид, че член 24 от ДФЕС постановява принципа, че всеки гражданин на Съюза може да се обръща към омбудсмана, предвиден в член 228,

В.  като има предвид, че член 228 от ДФЕС оправомощава Европейския омбудсман да приема жалби относно случаи на лоша администрация в дейността на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, с изключение на Съда на Европейския съюз при изпълнението на неговите съдебни функции;

Г.  като има предвид, че член 41 от Хартата на основните права гласи следното: „Всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“;

Д.  като има предвид, че член 43 от Хартата гласи следното: „Всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава членка, има право да сезира Европейския омбудсман за случаи на лоша администрация в действията на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, с изключение на Съда на Европейския съюз при изпълнението на неговите съдебни функции“;

Е.  като има предвид, че това определение не ограничава лошото администриране до случаите, в които нарушеното правило или принцип е правно обвързващ(о); като има предвид, че принципите на добро администриране надхвърлят действащото право; като има предвид, че съгласно определението на първия омбудсман „лошо администриране е налице, когато публичен орган не действа в съответствие с правило или принцип, който е задължителен за него“; като има предвид, че от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза се изисква не само да изпълняват своите законови задължения, но също така и да проявяват култура на обслужване и да гарантират, че гражданите биват третирани подобаващо и могат да упражняват в пълна степен своите права;

Ж.  като има предвид, че понятието за добро администриране следва да бъде разширено на „по-добро администриране“, разбирано като текущ непрекъснат процес на подобрение;

З.  като има предвид, че основният приоритет на Европейския омбудсман е да гарантира, че правата на гражданите се зачитат изцяло, а правото на добро администриране отразява най-високите стандарти, очаквани от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза; като има предвид, че Европейският омбудсман играе жизненоважната роля, като подпомага институциите на ЕС да станат по-отворени, по-ефективни и по-действащи в полза на гражданите с цел засилване на доверието на гражданите в Съюза;

И.  като има предвид, че Емили О’Райли беше избрана за Европейски омбудсман от Европейския парламент на пленарното заседание от 3 юли 2013 г. и положи клетва на 30 септември 2013 г.;

Й.  като има предвид, че през 2013 г. 23 245 граждани са се обърнали към службите на Омбудсмана за помощ; като има предвид във връзка с горепосоченото, че 19 418 граждани са получили съвет чрез интерактивното ръководство на уебсайта на Омбудсмана, а 1 407 са поискали информация; като има предвид, че 2 420 запитвания са били регистрирани като жалби (2 442 през 2012 г.); като има предвид, Омбудсманът е предприел 2 354 действия по жалби, получени през 2013 г.;

К.  като има предвид, че е важно Омбудсманът да предостави по-подробна информация относно формата на жалбите, така че да може да се направи сравнение за изтеклите години между жалбите, подадени в електронен формат на интерактивната страница на Европейския омбудсман, и жалбите, получени офлайн;

Л.  като има предвид, че през 2013 г. Омбудсманът е започнал 350 проверки (465 през 2012 г.), от които 341 по подадени жалби и 9 по собствена инициатива;

М.  като има предвид, че през 2013 г. Омбудсманът е приключил 461 проверки (390 през 2012 г.), от които 441 по подадени жалби и 20 по собствена инициатива; като има предвид, че от приключените проверки 340 (77,1 %) са проведени по жалби от отделни граждани, а 101 (22,9 %) — от дружества, сдружения и други юридически лица;

Н.  като има предвид, че приключените през 2013 г. проверки се отнасят до следното: искания за информация и достъп до документи (25,6 %), Комисията като пазител на Договорите (19,1 %), институционални и политически въпроси (17,6 %), администрацията и Правилника за персонала (16,5 %), конкурсите и процедурите за подбор (14,8 %), възлагането на договори по тръжни процедури и предоставянето на безвъзмездни средства (9,5 %) и изпълнението на договори (7,4 %);

О.  като има предвид, че по отношение на проверките, започнати през 2013 г. от Омбудсмана, могат да се откроят следните ключови теми: прозрачност в рамките на институциите на ЕС, етични въпроси, участие на гражданите при вземането на решения на ЕС, финансирани от ЕС проекти и програми, основни права и култура на обслужване;

П.  като има предвид, че най-честите случаи в областта на прозрачността засягат отказа на достъп до документи или информация от страна на институциите, като заседанията се провеждат при закрити врата, както и липсата на откритост по отношение на назначаването на експертни групи на ЕС; като има предвид, че достъпът до документи е едно от правата, гарантирани от Хартата на основните права на ЕС;

Р.  Като има предвид, че през 2013 г. Омбудсманът е получил многобройни жалби, свързани с конфликт на интереси или практики на „кадрова въртележка между държавния и частния сектор“ с участието на висши служители, сменящи тясно свързани постове в публичния и частния сектор; като има предвид, че администрацията на ЕС трябва да придава възможно най-голямо значение на образцовото етично поведение; като има предвид, че Омбудсманът публикува съответно набор от принципи и етични стандарти за публичната администрация; като има предвид, че много НПО твърдят, че Комисията не е в състояние да се справи с това, което те наричат систематични практики на „кадрова въртележка между държавния и частния сектор“;

С.  като има предвид, че Омбудсманът работи в тясно сътрудничество с различни мрежи, най-важната от които е Европейската мрежа на омбудсманите, която включва 94 служби в 35 европейски държави; като има предвид, че жалбите, които попадат извън правомощията на Омбудсмана, се препращат на члена на мрежата, който е в най-добра позиция да разгледа случая; като има предвид, че 52,5 % от получените жалби се препращат на други членове на мрежата;

Т.  като има предвид, че комисията по петиции на Парламента е пълноправен член на Европейската мрежа на омбудсманите; като има предвид, че Омбудсманът е препратил 51 случая към комисията по петиции; като има предвид, че 178 случая са били препратени на Комисията, а 503 — на други институции и органи;

У.  като има предвид, че Омбудсманът също така си сътрудничи с други международни организации като ООН; като има предвид, че Омбудсманът, Парламентът, Комисията, Агенцията за основните права (FRA) и Европейският форум на хората с увреждания заедно съставляват мрежата на ЕС по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; като има предвид, че тази мрежа има задачата да защитава, насърчава и наблюдава прилагането на конвенцията на равнището на институциите на ЕС;

Ф.  като има предвид, че годишният доклад за 2013 г. не съдържа точни цифри за процента на жалбите, които попадат във или извън правомощията на Омбудсмана; като има предвид, че от съществено значение е в бъдеще всички годишни доклади да включват и конкретни цифри, така че да могат да бъдат правени сравнения между годините и лесно да се откриват тенденции и насоки по отношение на (не)допустимостта на жалбите; като има предвид, че според доклада от типична извадка от 100 получени жалби 68 попадат извън правомощията на Омбудсмана и се препращат на националните или регионалните омбудсмани, на комисията по петиции на Парламента или на други органи, обработващи жалби, като Европейската комисия, SOLVIT, Вашата Европа – Съвети, или европейските потребителски центрове; като има предвид, че за да се гарантира, че въпросите, засягащи гражданите, се разглеждат безпристрастно, справедливо и в разумен срок, са необходими процедура по последващ контрол и информация относно жалбите, прехвърлени на други институции или органи;

Х.  като има предвид, че от типична извадка от 100 получени жалби само 32 са от правомощията на Омбудсмана; като има предвид, че 17 от последните не водят до проверка (9 са обявени за недопустими, а 8 са обявени за допустими, но е преценено, че не съдържат достатъчно основания за започване на проверка); като има предвид, че от типична извадка от 100 получени жалби 15 дават основание за проверка; като има предвид, че от тези жалби 4 биват уредени в хода на проверката, при 4 се констатира липса на лошо администриране, при 1 се констатира лошо администриране, а за 6 се счита, че не съдържат основания за продължаване на проверката;

Ц.  като има предвид, че 80 % (40 случая) от проверките, при които е констатирано лошо администриране, са приключени с критични забележки, адресирани до съответната институция, а 18 % (9 случая) са приключени с проектопрепоръки, които са били или напълно, или частично приети от институцията; като има предвид, че в един от случаите (2 %) Омбудсманът е изготвил „Специален доклад на Европейския омбудсман относно проверка по собствена инициатива OI/5/2012/BEH-MHZ на Frontex“; като има предвид, че средният брой на специалните доклади, представени от Европейския омбудсман, е един годишно;

Ч.  Като има предвид, че специалният доклад, представен на Парламента, беше резултат от задълбочено проучване по собствена инициатива на задълженията на Frontex по отношение на Хартата на основните права на Европейския съюз и беше в крайна сметка мотивиран основно от отговора на агенцията на конкретните препоръки на Омбудсмана за коригиране на липсата на механизъм за обжалване от търсещи убежище лица;

Ш.  като има предвид, че специалният доклад е крайното средство на Европейския омбудсман в случай на лошо администриране от страна на институции, органи служби или агенции на Съюза; като има предвид, че Омбудсманът следва да продължи да проучва своите политически правомощия и да доразвива инструментите, с които разполага;

Щ.  като има предвид, че степента на съобразяване с предложенията на Омбудсмана през 2012 г. е възлизала на 80 %; като има предвид, че степента на съобразяване от страна на Комисията, срещу която е насочен най-големият дял от проверките на Омбудсмана, е възлизала на 84 %; като има предвид, че Омбудсманът публикува всяка година подробен отчет за това как институциите на ЕС са отговорили на неговите предложения за подобряване на администрацията на ЕС; като има предвид, че делът от 20 % несъобразяване с препоръките на Омбудсмана представлява сериозна заплаха, която би могла да доведе до по-нататъшна ерозия на доверието на гражданите в ефективността на европейските институции;

АА.  като има предвид, че Европейската комисия е институцията, по отношение на която Омбудсманът получава най-голям брой жалби; като има предвид, че едно от разследванията, проведени през 2013 г., засягаше документи относно клаузата за освобождаване на Обединеното кралство във връзка с Хартата на основните права на ЕС;

АБ.  като има предвид, че средната продължителност на проверките по приключените от Омбудсмана през 2013 г. случаи е била 13 месеца; като има предвид, че 22 % от случаите са били приключени в срок от 3 месеца, 37 % в срок от 3 до 12 месеца, 14 % в срок от 12 до 18 месеца и 27 % след повече от 18 месеца;

АВ.  като има предвид, че бюджетът на Омбудсмана през 2013 г. е възлизал на 9 731 371 EUR, и като има предвид, че щатното разписание на Омбудсмана се състои от 67 поста; като има предвид, че поддържането на достатъчен бюджет и човешки ресурси е от съществено значение, за да се гарантира ефективността на услугите на Омбудсмана и бързото разглеждане на жалбите на гражданите;

АГ.  като има предвид, че г-жа Емили О’Райли е първата жена, избрана на поста Европейски омбудсман;

1.  Одобрява годишния доклад за 2013 г., представен от Европейския омбудсман; поздравява г-жа Емили О’Райли за нейния първи годишен доклад като омбудсман и приветства нейния подход по отношение на поддържането на положителни работни взаимоотношения и сътрудничество с Парламента, по-специално с комисията по петиции; признава, че 2013 г. беше година на преход и че голяма част от годишния доклад е свързана с работата на проф. Никифорос Диамандурос, предишния европейски омбудсман, и отдава дължимото на постигнатото от него;

2.  Поема ангажимент да възстанови практиката на Парламента да кани омбудсмана на пленарно заседание непосредствено след неговото/нейното избиране;

3.  Изразява пълна подкрепа за крайната цел, обявена от новия омбудсман, а именно да съдейства за укрепването на структурите и институциите за отчетност и прозрачност на европейско равнище с цел насърчаване на доброто администриране за всеки гражданин и постоянно пребиваващ в ЕС и за подобряването на качеството на демокрацията в Съюза; отново подчертава съществената роля на Европейския омбудсман в разглеждането на тревогите на гражданите и подпомагането да се преодолее отдалечеността, съществуваща между тях и институциите на ЕС;

4.  Подчертава важността на социалните медии като канал за комуникация и насърчава бюрото на Омбудсмана да използва по-активно тези медии с цел повишаване на обществената осведоменост относно дейностите на Омбудсмана и пропагандиране на правата на гражданите на ЕС; счита обаче, че по-нататъшната дигитализация на услугите на Омбудсмана не следва да води до изключването на гражданите, които нямат достъп до интернет или не могат да го използват; призовава Омбудсмана да обърне специално внимание на потребностите на тези граждани, така че на всички граждани на ЕС да се гарантира равен достъп и така те да могат да се ползват изцяло от услугите на Омбудсмана;

5.  Отбелязва, че годишният доклад на Омбудсмана за 2013 г. е изцяло преработен и че освен традиционната печатна версия сега може да бъде изтеглена и интерактивна версия във формат електронна книга; отбелязва освен това, че докладът е разделен на две части, като едната от тях е лесен за прочит референтен текст, в който се излагат най-важните факти и цифри за дейността на Омбудсмана през 2013 г., а другата съдържа задълбочен отчет за ключови случаи, разследвани от Омбудсмана през 2013 г.(2);

6.  Приветства този нов подход от страна на Омбудсмана, възприет, за да отрази желанието на г-жа О’Райли да направи институцията възможно най-достъпна и удобна за използване; насърчава заинтересованите страни да прочетат раздела с обстойните разследвания, озаглавен: „Добра администрация на практика: Решенията на Европейския омбудсман през 2013 г.“, и да вземат присърце съображенията и препоръките на Омбудсмана;

7.  Отбелязва, че, през 2013 г. държавата членка с най-голям брой жалби е била Испания (416), следвана от Германия (269), Полша (248) и Белгия (153); отбелязва, че по отношение на започнатите проверки по държави членки водеща е Белгия (53), следвана от Германия (40), Италия (39) и Испания (34);

8.  Отбелязва, че свързаните с прозрачността въпроси отново са на първо място в списъка на Омбудсмана за приключените проверки (64,3%), като се наблюдава увеличение в сравнение с 2012 г. (52,7%); отбелязва, че други ключови теми в жалбите са етичните въпроси, участието на гражданите при вземането на решения в ЕС, финансираните от ЕС проекти, основните права, както и културата на обслужване;

9.  Счита, че прозрачността, откритостта, достъпът до информация, зачитането на правата на гражданите и високите етични стандарти са изключително важни за изграждането и поддържането на доверието на гражданите и постоянно пребиваващите лица в европейската публична администрация; подчертава, че доверието между гражданите и постоянно пребиваващите лица, от една страна, и институциите, от друга страна, е от първостепенно значение в днешната сложна икономическа ситуация; изразява съгласие с Омбудсмана, че прозрачността е крайъгълен камък на напредналата демокрация в смисъл, че дава възможност да се упражнява контрол над дейностите на публичните органи, да се прави оценка на тяхната работа и да се търси отчетност от тях; изразява също съгласие с това, че откритостта и публичният достъп до документи са основен елемент от системата на институционален взаимен контрол и възпиране; признава правото на гражданите на неприкосновеност на личния живот и на защита на техните лични данни;

10.  Отбелязва, че препоръките и критичните бележки не са законово обвързващи, но подчертава, че въпреки това институциите на ЕС могат да ги използват като възможност за решаване на даден проблем, извличане на поуки за бъдещето и избягване на нова поява на подобни случаи на лошо администриране; настоятелно призовава всички институции, органи, служби и агенции на Съюза да оказват пълно съдействие на Омбудсмана и да гарантират пълното спазване на неговите препоръки, както и да използват пълноценно неговите критични бележки; припомня, че правото на добра администрация е включено в Хартата на основните права (член 41) като основно право на гражданите на Европейския съюз; отбелязва, че голяма част от проверките, проведени от Омбудсмана през изминалата година (64,3 %), са свързани с Европейската комисия; признава, че Комисията е институцията, за чиито решения е най-вероятно да имат пряко въздействие върху гражданите, организациите на гражданското общество и стопанските субекти; изразява разбирането си, че поради това Комисията е основният обект на публичен контрол; отбелязва със загриженост обаче, че делът на жалбите, свързани с Комисията, се е повишил в сравнение с 2012 г., когато е бил 52,7 %; насърчава Омбудсмана да проучи причините за това нарастване с цел да спомогне за подобряването на административната дейност на Комисията и по този начин да допринесе за повишаване на доверието в институциите на ЕС като цяло; призовава новата Комисия да предприеме спешни действия за подобряване на изпълнението на своята дейност с цел намаляване на броя на жалбите срещу нея;

11.  Отбелязва, че голяма част от проверките, извършени от Омбудсмана през изминалата година (64,3 %), са свързани с Европейската комисия; признава, че Комисията е институцията, за чиито решения е най-вероятно да имат пряко въздействие върху гражданите, организациите на гражданското общество и стопанските субекти; изразява разбирането си, че поради това Комисията е основният обект на публичен контрол; отбелязва със загриженост обаче, че делът на жалбите, свързани с Комисията, се е повишил в сравнение с 2012 г., когато е бил 52,7 %; насърчава Омбудсмана да проучи причините за това нарастване с цел да спомогне за подобряването на административната дейност на Комисията и по този начин да допринесе за повишаване на доверието в институциите на ЕС като цяло; призовава новата Комисия да предприеме спешни действия за подобряване на изпълнението на своята дейност с цел намаляване на броя на жалбите срещу нея; счита, че участието на Комисията в непрозрачни формирования като Тройката не допринася за прозрачността и отчетността в Съюза, както и за зачитането на принципа на субсидиарност;

12.  Отбелязва със загриженост, че процентът на жалбите, свързани с агенциите на ЕС, почти се е удвоил — от 12,5 % през 2012 г. на 24 % през 2013 г.; предлага Омбудсманът да посочи дали това увеличение е резултат от по-голяма осведоменост на обществеността относно процедурите за подаване на жалби или е причинено от други фактори, като например възможното несъобразяване от страна на агенциите с препоръките на Омбудсмана от предходните години; насърчава Омбудсмана да следи развитието на ситуацията при агенциите и да докладва своевременно; подкрепя плановете на Омбудсмана да установи контакт с различни агенции, за да се подчертае значението на добрата администрация, на ефективното разглеждане на жалби и на културата на обслужване;

13.  Отбелязва със задоволство, че процентът на жалбите, свързани с Европейската служба за подбор на персонал (EPSO), е намалял повече от наполовина през 2013 г. — от 16,8 % през 2012 г. на 7,1 % през 2013 г.; изразява също така задоволство от факта, че процентът на жалбите срещу Европейския парламент е намалял от 5,2 % през 2012 г. на 4,3 % през 2013 г.; изразява признанието си към работата на Омбудсмана и на EPSO за намаляване на броя на жалбите срещу агенцията;

14.  Отбелязва, че през 2013 г. Омбудсманът е публикувал нова версия на Европейския кодекс за добро поведение на администрацията; призовава всички институции изцяло да спазват и прилагат този кодекс; призовава новата Комисия да приеме общи задължителни правила и принципи за административните процедури в рамките на администрацията на ЕС и по-специално да представи предложение за регламент за тази цел; припомня, че член 41 от Хартата на основните права гласи, че „всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“;

15.  Насърчава всички институции, органи и агенции на ЕС да подобрят изпълнението на своята дейност чрез задълбочаване на ангажимента си към добрата администрация и към принципите на културата на обслужване на гражданите; призовава ги да подпомагат Омбудсмана, като реагират бързо на провежданите от тази институция проверки и да сътрудничат по-тясно с Омбудсмана с цел съкращаване на сроковете на проверките по подадени жалби; подкрепя Омбудсмана в усилията му още повече да ускори процеса на проверките и да съкрати времевите рамки за отговор при обработване на жалбите с цел гражданите, които упражняват своите права, да бъдат обслужени по навременен и правилен начин;

16.  Отбелязва, че равнището на цялостното съобразяване с препоръките на Омбудсмана е било 80 % през 2012 г., което представлява слаб спад спрямо равнището от 82 % през 2011 г.; подкрепя Омбудсмана в намерението му да подобри степента на съобразяване с препоръките; настоятелно призовава Комисията, по-специално, да положи всички усилия за подобряване на степента на съобразяване от нейна страна с препоръките; изразява загриженост относно равнището от 20 % несъобразяване с препоръките и настоятелно призовава институциите, органите, службите и агенциите на Съюза да отговорят на критичните забележки на Омбудсмана и да предприемат действия по тях в разумен срок, както и да положат всички необходими усилия за подобряване на резултатите от последващия контрол чрез бързо изпълнение на препоръките и критичните забележки на Омбудсмана; очаква конкретната информация, която ще бъде предоставена в предстоящия годишен доклад на Омбудсмана, относно равнището на съобразяване през 2013 г.;

17.  Отбелязва, че Омбудсманът е установила случаи на лошо администриране в 10,8 % от приключените през 2013 г. проверки и че в 80 % от тези случаи е отправил критични забележки към съответната институция; отбелязва, че в 18 % от случаите на лошо администриране проектопрепоръките на Омбудсмана са били напълно или частично приети от институцията;

18.  Отбелязва, че Омбудсманът е представил на Парламента един специален доклад, посветен на това, че агенцията Frontex не разполага с механизъм за разглеждане на жалби във връзка с нарушения на основните права, произтичащи от нейната дейност; изразява убеждението си, че специалният доклад ще стане предмет на доклад, който ще бъде изготвен от комисията по петиции в сътрудничество с комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи;

19.  Насърчава Омбудсмана да задълбочи своите взаимоотношения и сътрудничество с различни мрежи, по-специално с Европейската мрежа на омбудсманите и с мрежата по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; припомня призива на Парламента, отправен в годишния доклад на комисията по петиции за 2012 г., за създаването от страна на Парламента на мрежа, обхващаща комисиите по петиции в държавите членки, която би могла да допълва Европейската мрежа на омбудсманите;

20.  Припомня, че комисията по петиции е пълноправен член на двете мрежи, посочени по-горе; отбелязва, че през 2013 г. Омбудсманът е препратил 51 жалби на комисията по петиции; счита, че предвид успоредната и понякога допълваща работа, която комисията по петиции извършва за гарантиране на надлежното прилагане на законодателството на ЕС на всяко равнище на администриране, следва да бъдат отделени повече ресурси за тази комисия, по аналогия с тези на Европейския омбудсман;

21.  Отбелязва новата стратегия на Омбудсмана „Към 2019 г.“, която обхваща три основни стълба, обозначени с думите „въздействие“, „релевантност“ и „видимост“; разбира, че Омбудсманът възнамерява да окаже по-голямо въздействие чрез провеждането на стратегически разследвания на системни проблеми, че желае да засили своята роля, като допринася за основните дебати в ЕС, и че възнамерява да увеличи видимостта на своята институция, като разшири своите дейности с цел осведомяване на заинтересованите страни и привличане на вниманието към важни случаи;

22.   Настоятелно призовава Омбудсмана да продължава своите усилия за подобряване на каналите на комуникация и да използва като основа работата, извършена в рамките на Европейската година на гражданите (2013 г.), както и да подобрява предоставянето на информация, насочена към европейските граждани, така че те да са добре информирани относно услугите и сферата на компетентност на Омбудсмана;

23.  Отново подчертава важността на европейската гражданска инициатива като нов инструмент, създаващ възможност за пряко участие на гражданите в процеса на вземане на решения при подготовката на европейското законодателство;

24.  Приветства поредицата важни разследвания, започнати от Омбудсмана, като например проверките във връзка с липсата на прозрачност при преговорите за Трансатлантическото споразумение за партньорство в областта на търговията и инвестициите (ТПТИ), сигнализирането за нередности в институциите на ЕС, липсата на прозрачност в експертните групи на Комисията, случаите на „кадрова въртележка между държавния и частния сектор“ и на конфликт на интереси, основните права в политиката на сближаване и европейската гражданска инициатива; очаква с интерес констатациите от тези проверки;

25.  Приветства решението на Съвета на Европейския съюз да публикува насоките за преговори на ЕС във връзка с текущите преговори между ЕС и САЩ относно ТПТИ; приветства също така решението на Комисията да публикува повече текстове, по които ЕС води преговори, и да предостави по-широк достъп до други документи в контекста на преговорите по ТПТИ; счита, че осъществяването на внимателен мониторинг на прозрачността при преговорите по ТПТИ засили ролята на Омбудсмана като пазител на прозрачността на ЕС; подкрепя призива на Омбудсмана за приемане от страна на европейските институции на подход на прозрачна политика и провеждане на информационна кампания относно ТПТИ; ангажира се да предприеме последващи действия във връзка с резултатите от консултациите по прозрачността на ТПТИ, наред с другото, като разгледа получените по този въпрос петиции, по-специално с оглед на потенциалното въздействие на ТПТИ и други търговски преговори върху живота на европейските граждани;

26.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и доклада на комисията по петиции на Съвета, Комисията, Европейския омбудсман, правителствата и парламентите на държавите членки, както и на техните омбудсмани и сходни компетентни органи.

(1) ОВ L 113, 4.5.1994 г., стр. 15.
(2) http://www.ombudsman.europa.eu/activities/annualreports.faces;jsessionid=403AE3556EDBB67CF7EAB26AD9221B75


Положението в Либия
PDF 474kWORD 92k
Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2015 г. относно положението в Либия (2014/3018(RSP))
P8_TA(2015)0010RC-B8-0011/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид предходните си резолюции относно Либия, по-специално резолюциите от 15 септември 2011 г.(1), 22 ноември 2012 г.(2) и 18 септември 2014 г.(3),

—  като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини относно Либия, включително тези от 16 и 30 декември 2014 г. и 10 януари 2015 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 15 август и 30 август 2014 г., 20 октомври 2014 г., 17 и 18 ноември 2014 г. и 15 декември 2014 г.,

—  като взе предвид съвместното изявление относно Либия на правителствата на Франция, Германия, Италия, Испания, Обединеното кралство и САЩ от 11 януари 2015 г.,

—  като взе предвид Резолюции № 1970 и 1973 на Съвета за сигурност на ООН от 2011 г. и Резолюция № 2174 на Съвета за сигурност на ООН от 27 август 2014 г.,

—  като взе предвид доклада на Мисията на ООН за оказване на помощ в Либия (UNSMIL), озаглавен „Преглед на нарушенията на международно признатите права на човека и международното хуманитарно право по време на продължаващото насилие в Либия“ (Overview of violations of international human rights and humanitarian law during the ongoing violence in Libya) от 4 септември 2014 г., актуализиран на 27 декември 2014 г.,

—  като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях от 1977 г. и задължението на страните в даден въоръжен конфликт да спазват и да гарантират зачитането на международното хуманитарно право при всички обстоятелства,

—  като взе предвид Решение 2013/233/ОВППС на Съвета от 22 май 2013 г. за създаване на мисия на Европейския съюз за подкрепа за интегрирано управление на границите в Либия (EUBAM Libya),

—  като взе предвид пакета за Либия в рамките на ЕПС от септември 2014 г.,

—  като взе предвид срещата на високо равнище на лидери от държавите в Сахел, проведена в Мавритания на 19 декември 2014 г., която включваше лидери от Мавритания, Мали, Нигер, Чад и Буркина Фасо,

—  като взе предвид съвместното комюнике от 22 септември 2014 г. от 13 държави(4), което цели да осигури политика за ненамеса във вътрешните работи на Либия,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че либийските граждани излязоха на улиците през февруари 2011 г. с искане за политически права и бяха посрещнати от безразборни държавни репресии, което доведе до девет месеца граждански конфликти и свалянето от власт на режима на Кадафи;

Б.  като има предвид, че Либия проведе третите си общи демократични и свободни избори през юни 2014 г. за избиране на Камара на представителите, която да замени Общия национален конгрес, избран през юли 2012 г.;

В.  като има предвид, че въпреки националните парламентарни избори през юни 2014 г., стремежите на либийския народ, родени след падането от власт на полковник Кадафи, са осуетени от политическо разделение и насилие, което се превръща в повсеместна гражданска война; като има предвид, че от няколко месеца в Триполи и Тобрук работят конкурентни правителства и парламенти;

Г.  като има предвид, че Либия продължава да бъде въвлечена в политически вътрешни битки, които са се превърнали в жестока борба за власт между две съперничещи си правителства и множество конкуриращи се фракции от националистически, ислямистки, племенни и регионалистични сили, което води до още повече страдания сред цивилното население, жертви, масово разселване и разпространяваща се хуманитарна криза;

Д.  като има предвид, че има данни, че и двете страни са направили редица нарушения и злоупотреби с правата на човека и международното хуманитарно право; като има предвид, че по преценки на UNSMIL най-малко 400 000 либийски граждани са вътрешно разселени при последната вълна от сблъсъци, а други 150 000, включително много работници мигранти, са напуснали страната; като има предвид, че чуждестранните хуманитарни работници и дипломати, включително служители на ЕС и UNSMIL, са евакуирани от Либия; като има предвид, че масовият приток на бежанци от Либия към съседния Тунис оказва значителен натиск върху капацитета на тази държава и собствената й стабилност; като има предвид, че според оценките повече от един милион либийци вече пребивават в Тунис;

Е.  като има предвид, че на 23 декември 2014 г. Върховният комисар на ООН за правата на човека Зеид Раад ал Хюсеин заяви, че безразборното обстрелване на цивилни граждани в Либия би могло да бъде причина за преследване за военни престъпления;

Ж.  като има предвид, че специалният пратеник на ООН Бернардино Леон активно се стреми да действа като посредник за разговори между враждуващите групировки и да стартира национален диалог за помирение и сформиране на правителство на националното единство; като има предвид, че първият кръг на преговорите се състоя в Гадамес на 29 септември 2014 г. и продължи в Триполи на 11 октомври 2014 г., а един допълнителен кръг, първоначално предвиден за 5 януари 2015 г., беше отложен поради липса на съгласие от двете страни; като има предвид, че UNSMIL обяви, че либийските страни вече са се съгласили да се проведе нов кръг от преговори в Женева, по всяка вероятност на 14 януари 2015 г.; като има предвид, че двата лагера са доказали до голяма степен, че не желаят или не са в състояние да извършат компромис;

З.  като има предвид, че пратеникът на ООН в региона Сахел, Хирут Гебре Селаси, предупреди Съвета за сигурност на ООН, че либийската криза застрашава да дестабилизира целия регион в близко бъдеще, и също заяви, че терористични и престъпни мрежи в Либия развиват тесни връзки с Мали и Северна Нигерия, като се занимават с търговия на оръжие и трафик на наркотици, наред с други нелегални видове търговия;

И.  като има предвид, че единството на либийската държава е застрашено и че най-малко в три региона (Фезан, Киренайка и Триполитания) съществува реална опасност от отцепничество, ако не бъде постигнато компромисно решение, заедно с процес на помирение;

Й.  като има предвид, че неотдавнашните сражения в значителна степен улесниха разпространението и установяването на терористични групи като ИДИЛ в страната; като има предвид, че ако не се вземат мерки, това би могло да представлява сериозна заплаха за сигурността на региона и на ЕС; като има предвид, че подразделението на ИД в Източна Либия съобщи на 8 януари 2015 г., че е екзекутирало репортера Софиен Чураби и оператора Надир Ктари;

К.  като има предвид, че на 4 януари 2015 г. либийски военни самолети от силите, поддържащи международно признатото правителство, бомбардираха опериран от гръцка компания нефтен танкер във военната зона на пристанището на Дерна, което доведе до смъртта на един гръцки и един румънски член на екипажа и раняването на двама други; като има предвид, че пристанището е контролирано от ислямистки бойци и е атакувано няколко пъти през изминалата година;

Л.  като има предвид, че на 3 януари 2015 г. в официално изявление на правителството беше заявено, че милиция на Ислямска държава е убила 14 войници от либийската армия и че правителството призовава международната общност да прекрати оръжейното ембарго над страната, за да може да се води борба с тази милиция, която то определя като терористи;

М.  като има предвид, че понастоящем ИДИЛ обучава бойци в Либия и установява подразделение в източната част на страната; като има предвид, че на 30 декември 2014 г. терористи взривиха бомба в кола в Тобрук, като целта е било заседание на Камарата на представителите; като има предвид, че има сведения, че елементи от Ал Кайда в ислямския Магреб са установили логистични центрове в южните покрайнини на Либия; като има предвид, че според официална правителствена декларация милиция на Ислямска държава е екзекутирала 14 войници от либийската армия на 3 януари 2015 г.;

Н.  като има предвид, че на 28 декември 2014 г. командващият милицията генерал Хафтар извърши въздушни удари над Мисрата, бастион на ислямистката групировка „Либийска зора“, като това се счита за отмъщение за нападенията от 25 декември 2014 г. на ислямистката милиция срещу най-големия либийски нефтен терминал в Сидра и срещу войници от либийската армия в Сирт, при което загинаха 22 от тях;

О.  като има предвид, че 20 египетски коптски християни бяха отвлечени от бойци на Ансар ал-Шария в Сирт, намиращ се под контрола на ислямистка милиция, в най-неотдавнашната от нарастващ брой атаки срещу християни и други религиозни малцинства в Либия; като има предвид, че също така непрекъснато се увеличават задържанията, отвличанията, изтезанията и екзекуциите на заподозрени бойци от всички страни;

П.  като има предвид, че няколкостотин мигранти и бежанци, които бягат от насилието в Либия, са загинали при опит да пресекат Средиземно море на път към Европа, което води до сериозна бежанска криза в Италия и Малта; като има предвид, че Либия е основна точка, от която тръгват мигрантите, които се опитват да достигнат Европа;

Р.  като има предвид, че на 6 ноември 2014 г. Върховният съд на Либия постанови, че парламентарните избори през юни, с които се учреди международно призната Камара на представителите в Тобрук, са незаконни;

С.  като има предвид, че Камарата на представителите отхвърли съдебното решение, като заяви, че то надхвърля мандата на Съда, че е направено под натиска на ислямистки милиции в Триполи и че Камарата на представителите и правителството ще продължат да изпълняват функциите си;

Т.  като има предвид, че Резолюция № 2174 (2014) на Съвета за сигурност на ООН разрешава забрани за пътуване и замразяване на активи на „физически и юридически лица, определени от Комитета като извършващи или предоставящи подкрепа за други действия, които застрашават мира, стабилността и сигурността на Либия или възпрепятстват или подкопават успешното приключване на нейния политически преход“;

У.  като има предвид, че контролът и администрирането на Националната нефтена корпорация са ключов елемент в конфликта; като има предвид, че и двете страни в конфликта се назначили свои министри за нефта в стремежа си да канализират приходите от нефт в свой интерес; като има предвид, че нефтът представлява 95 процента от либийските държавни приходи и 65 процента от БВП на страната; като има предвид, че Либия има най-големите залежи на нефт в Африка и петите по големина в света;

1.  Категорично осъжда рязката ескалация на насилието в Либия, особено насочено към цивилни лица, което сериозно подкопава бъдещите перспективи за мирно решение; подкрепя решително преговорите в Женева под егидата на Обединените нации и призовава всички страни в конфликта да приемат замразяването на военните действия, предложено от специалния представител на ООН Бернардино Леон с цел създаване на благоприятна среда;

2.  Призовава всички страни, замесени в насилието, да поемат ангажимент за безусловно прекратяване на огъня, да се въздържат от действия, създаващи нови разделения и поляризация, да обявят публично, че няма да толерират такива действия, и да се ангажират безусловно с усилията от страна на специалния представител на ООН за Либия, Бернардино Леон, насочени към събиране на съперничещите си групировки в приобщаващ национален политически диалог; настоява да се отделя необходимото внимание на участието на жените и малцинствата в този процес; припомня, че не съществува военно решение на настоящия конфликт;

3.  Потвърждава отново силната си подкрепа за Мисията на ООН за оказване на помощ в Либия; приветства неуморните усилия на специалния представител на ООН за Либия Бернардино Леон в посредничеството във връзка с този политически диалог; приветства факта, че в Женева в близките дни е планиран да се проведе нов кръг от политическия диалог;

4.  Призовава ЕС да подкрепи тези усилия, като незабавно приложи собствените си целенасочени санкции, включително замразяване на активи и забрана за пътуване, за тези лица, които са отговорни за въоръженото насилие и нарушенията и злоупотребите с правата на човека и за бойкотирането на преговорите под егидата на ООН;

5.  Отново изразява подкрепата си за Камарата на представителите в Тобрук в качеството ѝ на единствен легитимен орган вследствие на изборите през юни 2014 г.; отново призовава избраната Камара на представителите и официалното правителство да изпълняват задачите си въз основа на принципите на правовата държава и правата на човека, в дух на приобщаване, в интерес на страната и за да се защитят правата на всички либийски граждани, включително религиозните и етническите малцинства;

6.  Изразява дълбока загриженост относно все по-голямото присъствие на свързани с Ал Кайда терористични групи, милиции на Ислямска държава и други екстремистки организации и движения в Либия; счита, че съществува опасност регионът да изпадне в разрушителен хаос по подобие на това, което се случва в Сирия и Ирак; счита, че тези групи представляват сериозна заплаха за стабилността и сигурността на целия регион, както и за сигурността на Европа; отново потвърждава необходимостта от борба с всички средства съгласно Устава на Обединените нации и международното право, включително приложимото право в областта на правата на човека, бежанското и международното хуманитарно право, срещу заплахите за международния мир и сигурност, предизвикани от терористични актове;

7.  Призовава ЕС и международната общност да продължат да подкрепят усилията за борба с тероризма при надлежно спазване на международното право и за предотвратяване на по-нататъшното му разпространение и на създаването на нови негови бази в Либия;

8.  Подчертава дестабилизиращото въздействие на конфликта в Либия върху други държави в региона на Сахел, както и за европейската сигурност; призовава съседните държави и регионалните играчи, особено Египет, Катар, Саудитска Арабия, Турция и ОАЕ, да се въздържат от действия, които биха могли да изострят настоящите разделения и да застрашат демократичния преход в Либия, и да окажат пълна подкрепа на ръководения от ООН процес от Гадамес; припомня, че онези, които активно създават пречки за едно консенсусно политическо решение, са в нарушение на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно Либия и трябва да понесат последствията от своите действия;

9.  Приветства неотдавнашните декларации на Африканския съюз от 3 декември 2014 г. и на Лигата на арабските държави от 5 януари 2015 г. и техния публичен ангажимент да подкрепят водения от ООН процес;

10.  Подчертава необходимостта от общи и координирани действия на всички 28 държави членки под надзора на върховния представител; призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност да координират действията на държавите членки и да съсредоточат подкрепата върху изграждането на държавни структури и на институции и съвместно с държавите членки, ООН, НАТО и регионалните партньори да подпомагат създаването на ефективни сили за сигурност, командвани и контролирани на национално равнище (въоръжени сили и полиция), които да могат да гарантират мира и реда в страната, както и да подкрепят парафирането на прекратяването на огъня и разработването на механизъм за неговия мониторинг; подчертава, че ЕС следва също така да даде приоритет на подпомагането с реформи на либийската съдебна система, както и на други области, които са от ключово значение за демократичното управление;

11.  Припомня категоричния ангажимент на ЕС по отношение на единството и териториалната цялост на Либия и необходимостта от предотвратяване на разпространението на тероризма; припомня Резолюция № 2174 на Съвета за сигурност на ООН, приета на 27 август 2014 г., която разширява съществуващите международни санкции срещу Либия, така че да включват наказателна отговорност на лицата, участващи във или подкрепящи действия, които „заплашват мира, стабилността или сигурността на Либия или възпрепятстват или застрашават успешното приключване на политическия преход“; призовава ЕС да обмисли предприемането на по-нататъшни действия, включително на ограничителни мерки;

12.  Подчертава необходимостта от гарантиране на отчетност за всички случаи на нарушаване на правата на човека и международното хуманитарно право; насочва вниманието към изявлението на UNSMIL, в което се казва, че много от проявите на насилие и злоупотребите, извършвани в Либия, попадат под юрисдикцията на Международния наказателен съд (МНС), и призовава той да получи подходящи политически, логистични и финансови ресурси за разследване на тези престъпления; счита, че укрепването на международните механизми за отчетност може да обезкуражи милициите по отношение на извършването на по-нататъшни злоупотреби и нарушения, и призовава да се обмисли създаването на анкетна комисия на ООН или подобен механизъм, който да разследва нарушенията на правата на човека и международното хуманитарно право;

13.  Изразява своята солидарност с либийския народ; счита, че Европейският съюз трябва да помогне на либийския народ да постигне своите амбиции за установяване на демократична, стабилна и просперираща държава, в съответствие с ангажиментите, определени в неговите политики за съседство за Южното Средиземноморие;; призовава за продължаване на хуманитарната, финансовата и политическата подкрепа от страна на ЕС и на международната общност за справяне с хуманитарната ситуация в Либия, тежкото положение на вътрешно разселените лица и бежанците, както и на цивилните лица, изправени пред прекъсване на достъпа до основни услуги;

14.  Призовава всички партии в Либия да гарантират сигурността и свободата на християнските и други религиозни малцинствени общности, които са изправени пред засилваща се дискриминация и преследване и се оказват между враждуващите страни; призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират включването в бъдещите двустранни споразумения на ефективни механизми за мониторинг на защитата на основните права на религиозните общности ;

15.  Настоява за запазването на неутралността на основните либийски институции, по-специално Централната банка, Националната нефтена корпорация и суверенния държавен инвестиционен фонд, на които е разрешено от ООН да получават приходи от нефт от чужбина;

16.  Приветства тунизийското гостоприемство по отношение на около 1,5 милиона либийски граждани, бягащи от насилието и намиращи се понастоящем в Тунис; призовава ЕС да осигури финансова и логистична подкрепа на тунизийското правителство за изпълнението на тази задача;

17.  Призовава международните дружества, преди да сключат каквато и да е сделка, свързана с либийския нефт, който принадлежи на либийския народ, да се уверят, че подобна сделка не финансира, пряко или непряко, враждуващите военни групировки; отново изисква от международните дружества, които работят с Либия, да разкриват финансовите си сделки в енергийния сектор;

18.  Остава загрижен поради разпространението на оръжие, боеприпаси и взривни вещества и незаконното внасяне на оръжия, което представлява риск за населението и за стабилността на Либия и на региона;

19.  Отново призовава върховния представител на ЕС да направи преглед на мандата на мисията на Европейския съюз за подкрепа за интегрирано управление на границите в Либия (EUBAM), която в момента не функционира и е разположена в Тунис, предвид значително промененото положение в страната и с оглед на разработването на добре координирана мисия по линия на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), която да работи съвместно с ООН и регионалните партньори, в случай че бъде намерено политическо решение; счита, че тази мисия по линия на ОПСО следва да има за цел оказване на подкрепа за изпълнението на политическото решение, следва да дава приоритет на реформата в сектора на сигурността, както и на разоръжаването, демобилизацията и реинтеграцията (РДР), и следва също така да отговаря на други спешни нужди във връзка с управлението; освен това изразява становището, че в условията на продължителна война в Либия и задълбочаване на нестабилността и сериозните заплахи пред европейската сигурност, мисията по линия на ОПСО следва да бъде подготвена да участва в координирани действия с мандат на Съвета за сигурност на ООН, за да се стабилизира Либия;

20.  Изразява дълбоката си загриженост за съдбата на мигрантите, лицата, търсещи убежище, и бежанците в Либия, чието вече нестабилно положение продължава да се влошава; призовава ЕС и държавите членки да помогнат ефективно на Италия в похвалните й усилия за справяне с нарастващите миграционни и бежански потоци от Северна Африка, особено от Либия;

21.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на либийското правителство и на Камарата на представителите, на генералния секретар на ООН, Арабската лига и Африканския съюз.

(1) ОВ C 51E, 22.2.2013 г., стр. 114.
(2) Приети текстове, P7_TA(2012)0465.
(3) Приети текстове, P8_TA(2014)0028.
(4) Алжир, Египет, Франция, Германия, Италия, Катар, Саудитска Арабия, Испания, Тунис, Турция, Обединените арабски емирства, Обединеното кралство, Съединените американски щати, както и ЕС и ООН.


Положението в Украйна
PDF 471kWORD 98k
Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2015 г. относно положението в Украйна (2014/2965(RSP))
P8_TA(2015)0011RC-B8-0008/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно европейската политика за съседство и Източното партньорство,

—  като взе предвид предварителните заключения на ОССЕ/БДИПЧ относно предсрочните парламентарни избори в Украйна на 26 октомври 2014 г.,

—  като взе предвид 8-ия доклад на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека (СВКПЧ) относно положението с правата на човека в Украйна от 15 декември 2014 г. и доклад № 22 относно положението в Украйна от 26 декември 2014 г. на Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA),

—  като взе предвид подписването на 27 юни 2014 г. на Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна (СА), което включва задълбочено и всеобхватно споразумение за свободна търговия (ЗВССТ), и неговото едновременно ратифициране от Европейския парламент и от Върховната рада на 16 септември 2014 г.,

—  като взе предвид Протокола от Минск от 5 септември 2014 г. и Меморандума от Минск от 19 септември 2014 г. относно изпълнението на мирния план от 12 точки,

—  като взе предвид доклада на ООН от 20 ноември 2014 г. относно сериозните нарушения на правата на човека в източната част на Украйна и доклада на Хюман Райтс Уоч (Human Rights Watch) относно нарушения в Крим,

—  като взе предвид съвместното изявлението от 2 декември 2014 г. на Комисията НАТО—Украйна ,

—  като взе предвид заключенията относно Украйна на Европейския съвет от 21 март 2014 г., 27 юни 2014 г., 16 юли 2014 г., 30 август 2014 г. и 18 декември 2014 г.,

—  като взе предвид резултатите от първото заседание на Съвета за асоцииране между ЕС и Украйна, което се проведе на 15 декември 2014 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 17 ноември 2014 г.,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че на 26 октомври 2014 г в Украйна се състояха парламентарни избори, които бяха проведени по ефективен, добре организиран и мирен начин и при общо зачитане на основните свободи, въпреки продължаващия конфликт в източните региони и незаконното анексиране на Крим от страна на Русия;

Б.  като има предвид, че новото правителство, сформирано от проевропейски сили, има необходимото по конституция мнозинство за провеждане на реформи и вече е приело коалиционно споразумение, полагащо основите за труден процес на реформи, насочени към насърчаване на по-нататъшна европейска интеграция, модернизиране и развитие на страната, установяване на истинска демокрация и принципи на правовата държава и разработване на конституционни реформи, както се предвижда в мирния план на Порошенко;

В.  като има предвид, че т.нар. „президентски и парламентарни избори“, проведени в Донецк и Луганск на 2 ноември 2014 г. са в нарушение на украинското законодателство и договореностите от Минск, и че следователно не могат да бъдат признати; като има предвид, че провеждането на тези избори имаше отрицателно въздействие върху мирния процес и помирението;

Г.  като има предвид, че прекратяването на огъня от 5 септември 2014 г. всекидневно се нарушава от сепаратистите и руските сили; като има предвид, че от 9 декември 2014 г. насам, благодарение на инициативата на президента Порошенко, която призовава за „режим на тишина“, броят на нарушенията драстично намаля; като има предвид обаче, че основните точки на меморандума от 19 септември 2014 г. не се спазват от подкрепяните от Русия сепаратисти; като има предвид, че според достоверни източници Русия продължава да подкрепя сепаратистките милиции чрез постоянен поток от военно оборудване, наемници, редовни руски части, включително бойни танкове и съвременни противовъздушни системи и артилерия;

Д.  като има предвид, че въоръженият конфликт в източната част на Украйна доведе до хиляди военни и цивилни жертви, много повече ранени и стотици хиляди напуснали домовете си, повечето от които са избягали в Русия, като положението в района на конфликта предизвиква дълбока загриженост от хуманитарна и здравна гледна точка;

Е.  като има предвид, че незаконното анексиране на Кримския полуостров беше първият случай на насилствено включване на част от една държава в друга в Европа след Втората световна война и е в нарушение на международното право, включително на Хартата на ООН, Заключителния акт от Хелзинки и Споразумението от Будапеща от 1994 г.;

Ж.  като има предвид, че Съветът по външни работи на ЕС на 17 ноември 2014 г. прие решение по принцип за налагане на по-нататъшни санкции на ръководителите на сепаратистите;

З.  като има предвид широко разпространените нарушения на правата на човека, както в окупираната Източна Украйна, така и в Крим, засягащи по-специално кримските татари и включващи сплашвания и нова вълна на безследно изчезнали лица;

И.  като има предвид, че едно по-тясното сътрудничество между ЕС и САЩ по свързани с Украйна политики би било полезно;

Й.  като има предвид, че украинският парламент гласува на 23 декември 2014 г. за отмяна на необвързания статут на страната;

1.  Изразява пълната си солидарност с Украйна и нейния народ; отново заявява своята ангажираност по отношение на независимостта, суверенитета, териториалната цялост, ненарушимостта на границите и европейския избор на Украйна;

2.  Осъжда актовете на тероризъм и престъпните деяния на сепаратистите и други незаконно въоръжени сили в Източна Украйна;

3.  Приветства положителната оценка на общите избори от 26 октомври 2014 г., въпреки предизвикателствата, свързани със сигурността и политическите обстоятелства, и последвалото встъпване в длъжност на новата Върховна рада; приветства твърдия политически ангажимент на президента Порошенко, министър-председателя Яценюк и председателя на парламента Гройсман да работят заедно за ускоряване на трудния процес на реформи; насърчава настоятелно новото правителство и парламента на Украйна да приемат и приложат силно необходимите политически и социално-икономически реформи без отлагане, за да се изгради демократична и просперираща държава, основаваща се на принципите на правовата държава;

4.  Изразява съжаление, че в резултат на настоящото положение в страната не всички части от територията и населението на Украйна са представени във Върховната рада; припомня, че правителството и парламента на Украйна трябва да осигурят защитата на правата и потребностите на тези граждани, които нямат представителство в процеса на вземане на решения в държавата;

5.  Решително осъжда агресивната и експанзионистична политика на Русия, която представлява заплаха за единството и независимостта на Украйна и създава потенциална заплаха за самия Европейския съюз, включително незаконното анексиране на Крим и воденето на необявена хибридна война срещу Украйна, съчетаваща елементи на кибервойната, използване на редовни и нередовни въоръжени сили, пропаганда, икономически натиск, енергийно изнудване, дипломация и политическа дестабилизация; подчертава, че тези действия са в нарушение на международното право и представляват сериозно предизвикателство за сигурността в Европа; подчертава, че не съществува оправдание за използването на военна сила в Европа в защита на т. нар. исторически мотиви и съображения за сигурност или за защита на т.нар. „сънародници, живеещи в чужбина“; призовава Москва да спре ескалацията на положението, като незабавно спре притока на оръжия и на наемници и войски в подкрепа на сепаратистките милиции, и да използва своето влияние сред сепаратистите, за да ги убеди да участват в политическия процес;

6.  Настоятелно призовава всички страни да приложат изцяло Протокола от Минск без по-нататъшно забавяне и по този начин да покажат истинска ангажираност по отношение на намаляването на напрежението и максимална сдържаност; призовава Русия да позволи международно наблюдение на руско-украинската граница, да използва влиянието си върху сепаратистите, за да гарантира, че те спазват споразумението за прекратяване на огъня, и да работи конструктивно за прилагането на договореностите от Минск; насърчава приемането на мерки за изграждане на доверие в подкрепа на усилията за постигане на мир и за помиряване; подчертава в този контекст значението на приобщаващ политически диалог и на икономическа програма за възстановяване на икономиката на Донбас;

7.  Призовава за продължаване на настоящия режим на санкции от страна на ЕС, по-специално с оглед на предстоящото заседание на Съвета през март 2015 г., докато Русия не започне да зачита изцяло и преди всичко да изпълнява задълженията си от Минск, и настоятелно призовава Комисията да намери начини за повишаване на солидарността между държавите членки в случай че кризата с Русия продължи; подчертава необходимостта от приемане на ясен набор от показатели, които, когато бъдат изпълнени, биха могли да предотвратят приемането на нови ограничителни мерки срещу Русия или да доведат до отмяна на предишните, като тези показатели включват: спазване на прекратяването на огъня, пълно и безусловно изтегляне от Украйна на всички руски войски и подкрепяни от Русия незаконни въоръжени групировки и наемници, размяна на всички затворници, включително Надя Шевченко, и възстановяване на контрола на Украйна над цялата ѝ територия, включително Крим; приканва Европейския съвет, в случай на по-нататъшни действия на Русия за дестабилизиране на Украйна, да предприеме допълнителни ограничителни мерки и да разшири техния обхват, като включи ядрения сектор и ограничи възможностите на руските образувания да извършват международни финансови транзакции; признава, че ЕС трябва да бъде готов да подкрепи държавите членки, граничещи с Украйна, които следва да имат същото ниво на сигурност като всички останали държави членки;

8.  Счита, че санкциите следва да бъдат част от по-широкообхватен подход от страна на ЕС спрямо Русия и на усилията на заместник-председателя/върховен представител за засилване на диалога; припомня, че единствената цел на тези санкции е руското правителство да се ангажира да промени сегашната си политика и да допринесе значително за постигането на мирно решение на украинската криза; подчертава, че поддържането, засилването или обратимостта на ограничителните мерки на ЕС зависят от действията на самата Русия и от положението в Украйна;

9.  Подчертава, че политическите и дипломатическите канали към Русия трябва да останат отворени, за да се даде възможност за дипломатически решения на конфликта, и следователно подкрепя формати като тези от Женева и Нормандия, ако могат да бъдат постигнати осезаеми резултати;

10.  Подкрепя политиката на непризнаване на незаконното анексиране на Крим от Русия и в този контекст отбелязва като положително действие наскоро приетите допълнителни санкции върху инвестициите, услугите и търговията по отношение на Крим и Севастопол;

11.  Подчертава, че Споразумението за асоцииране/и всеобхватно споразумение за свободна търговия следва да представлява пътна карта за бързо предприемане на необходими и неотложни реформи, въпреки трудното положение на война в части от Луганска и Донецка област; призовава Съвета и Комисията да не пестят усилията си за подпомагане на Украйна в приемането и най-вече в прилагането на тези реформи, с цел прокарване на пътя за цялостно изпълнение на Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна; приветства във връзка с това започването на консултативната мисия на Европейския съюз (EUAM); споделя становището на Венецианската комисия, че за да има успех една конституционна реформа, от съществено значение е да е изготвена по приобщаващ начин, при гарантиране на широки обществени консултации;

12.  Призовава за по-бърза и по-съществена техническа помощ от Групата за подкрепа на Украйна на Комисията, включително чрез установяване на областите, в които е необходима такава помощ в подкрепа на Украйна, при разработването и прилагането на цялостна програма за реформи и привличане на съветници и експерти от институциите на ЕС и държавите членки; призовава украинските органи да създадат министерство или служба за координиране на европейската интеграция и помощ, както и междуведомствен координационен комитет на високо равнище, на който да бъдат възложени правомощия за ефективно наблюдение и контрол на напредъка по сближаването с ЕС и изпълнението на реформите и който ще може да подготви и да координира тяхното изпълнение;

13.  Изразява убеждението, че Украйна има неотложна необходимост от амбициозна програма за борба с корупцията, включваща установяване на нулева толерантност по отношение на корупцията; призовава управляващите в Украйна за премахване на системната корупция чрез незабавно и ефективно изпълнение на националната стратегия за борба с корупцията и подчертава, че борбата срещу тази практика трябва да се превърне в един от най-важните приоритети на новото правителство; за тази цел препоръчва създаване на политически независимо Бюро за борба с корупцията, разполагащо с достатъчно правомощия и средства, даващи му възможност да допринася значително за изграждането на добре функциониращи държавни институции; приветства отправеното от Украйна искане към Интерпол и издаването на заповед за арест срещу бившия президент Янукович по обвинения за незаконно присвояване на публични средства; призовава държавите членки да изпълнят заповедта за арест на Интерпол и да спомогнат за възстановяване на откраднатите активи; приветства създаването на институцията бизнес омбудсман и призовава украинското правителство да представи проектозакон в тази област;

14.  Припомня, че на 16 юли Съветът на Европейския съюз вдигна ембаргото върху износа на оръжие за Украйна и така понастоящем няма пречки или правни ограничения, възпрепятстващи държавите членки да предоставят защитни оръжия на Украйна; счита, че ЕС следва да проучи по какви начини може да се предостави подкрепа на украинското правителство за подобряване на отбранителните му способности и защитата на външните граници на Украйна въз основа на опита от преобразуването на въоръжените сили на държавите членки на ЕС от бившия Варшавския договор, особено в рамките на мисии за обучение, предоставени вече на въоръжени сили в други части на света; подкрепя съществуващото доставяне на несмъртоносно оборудване;

15.  Отбелязва приемането на закон за отмяна на „ необвързания статут“ на държавата, въведен през 2010 г.; като признава правото на Украйна свободно да взема своите решения, подкрепя позицията на президента Порошенко, че Украйна сега трябва спешно да се съсредоточи върху политическите, икономическите и социалните реформи и че присъединяването към НАТО е въпрос, който следва да бъде представен на решението на гражданите на общоукраински референдум на по-късен етап; подчертава, че по-тесните връзки между Украйна и ЕС представляват въпрос, различен от присъединяването към НАТО;

16.  Подчертава значението на поемането на ангажимент от международната общност за оказване на подкрепа за икономическата и политическата стабилизация и реформите в Украйна; приканва Комисията и държавите членки да разработят мащабен план за подпомагане на Украйна, основаващ се на принципа„повече за повече“ и на обвързаност с условия, и да увеличат усилията си за оказване на помощ на Украйна, наред с другото чрез организиране на конференция на донорите и инвеститорите и сътрудничество с международните финансови институции с цел определяне на по-нататъшните стъпки за икономическото и финансовото възстановяване на Украйна; приветства пакета за подкрепа на Украйна от 11 милиарда евро , които се предвижда да бъдат предоставени през следващите няколко години, както и предложението на Комисията да се добавят 1,8 милиарда евро под формата на средносрочни заеми;

17.  В тази връзка заявява повторно становището си, че споразумението за асоцииране не съставлява крайната цел на отношенията между ЕС и Украйна; изтъква освен това, че съгласно член 49 от ДЕС Украйна — като всяка друга европейска държава — има европейска перспектива и може да кандидатства за членство в Европейския съюз, при условие че изпълнява критериите от Копенхаген и спазва принципите на демокрацията, зачита основните свободи, правата на човека и правата на малцинствата и гарантира спазването на принципите на правовата държава; настоятелно призовава държавите членки на ЕС да ратифицират споразумението за асоцииране преди срещата в Рига;

18.  Подчертава важността на енергийната сигурност в Украйна и подчертава необходимостта от реформи на енергийния сектор на Украйна, в съответствие с нейните ангажименти, свързани с Енергийната общност; приветства споразумението между ЕС, Русия и Украйна за зимния пакет за осигуряване на доставките на газ от Русия до март 2015 г. и солидарността, проявена от ЕС, както и увеличените количества газ за Украйна чрез обратни потоци от държави членки на ЕС;

19.  Подчертава необходимостта от рязко повишаване на енергийната сигурност и независимост на ЕС, както и от намаляване на енергийната зависимост от Русия, като същевременно се създадат конкретни алтернативи, за да се помогне на онези държави членки, които понастоящем разчитат на Русия като единствен доставчик; призовава ЕС да следва истинска обща външна енергийна политика, както и да работи за създаването на Европейски енергиен съюз; насърчава цялостното прилагане на законодателството за вътрешния общ енергиен пазар, включително третия енергиен пакет, и провеждането на предстоящото съдебно дело срещу Газпром без дискриминации;

20.  Подчертава, че трябва да се даде приоритет на проекти за газопроводи, които диверсифицират енергийните доставки за ЕС , и в тази връзка приветства спирането на проекта „Южен поток“; приканва Европейската енергийна общност да разработи програма за сътрудничество с Украйна, както и със страните от региона на Южен Кавказ, Централна Азия, Близкия изток и Средиземноморието, целяща развиване на инфраструктура и взаимосвързаност между ЕС и неговите съседи независимо от руската газова геополитика; признава, че стабилните доставки на газ в Украйна също са от решаващо значение за гарантиране на енергийната сигурност на държавите членки;

21.  Подчертава необходимостта ЕС, заедно с украинските органи, да обърнат по-голямо внимание на хуманитарната криза в Украйна и в Крим и да положат усилия за подобряване на катастрофалното хуманитарно положение, и по-специално на положението на вътрешно разселените лица; призовава Европейската комисия и члена на Комисията, отговарящ за хуманитарната помощ и управлението на кризи, да подготвят решително и пряко хуманитарно действие, очаквано вече дълго време, без посреднически организации, под формата на „сини конвои“, ясно обозначени като идващ от ЕС; призовава Комисията да представи на Парламента такъв план за действие в рамките на следващите два месеца; подчертава необходимостта от допълнителна финансова помощ за Украйна от ЕС и неговите държави членки, за да се помогне на Украйна да се справи с тежката хуманитарна криза; повтаря предупрежденията на СЗО, че Източна Украйна е изправена пред извънредна ситуация в областта на здравеопазването, с ненапълно функциониращи болници и недостиг на лекарствени средства и ваксини, и призовава за увеличена и по-ефективна хуманитарна помощ за вътрешно разселените лица, по-специално по отношение на децата и възрастните хора, както и за пълен и безпрепятствен достъп за Международния комитет на Червения кръст до районите на конфликт; приветства влизането в сила на дългоочаквания закон за вътрешно разселените лица, както и решението да се осигурят експерти на ЕС, чрез механизма на ЕС за гражданска защита, които да предоставят консултации на украинските органи относно въпросите, свързаните с вътрешно разселените лица;

22.  Призовава за допълнителна хуманитарна помощ и подкрепа за засегнатото от конфликта население; припомня, че доставките на хуманитарна помощ в Източна Украйна трябва да се извършват при пълно спазване на международното хуманитарно право и на принципите на хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост, както и в тясно сътрудничество с правителството на Украйна, ООН и Международния комитет на Червения кръст; призовава Русия да позволи международна инспекция на хуманитарните конвои за Донбас, за да се избегнат съмненията по отношение на техните товари;

23.  Подчертава, че ОССЕ трябва да изиграе ключова роля при разрешаването на украинската криза поради своя опит в справянето с въоръжени конфликти и кризи, както и поради факта, че както Руската федерация, така и Украйна са членове на тази организация; изразява съжаление по повод на факта, че специалната мисия на ОССЕ за наблюдение все още не разполага с достатъчен брой служители и следователно не постига очакваните резултати; призовава държавите членки, заместник-председателя/върховен представител и Комисията да положат по-нататъшни усилия за подкрепа на специалната мисия на ОССЕ за наблюдение в Украйна с персонал и оборудване; счита, че ЕС следва да разгърне, ако това бъде поискано от украинските органи, мисия на ЕС за наблюдение, която да допринася за ефективния контрол и наблюдение на украинско-руската граница;

24.  Призовава заместник-председателя/върховен представител и члена на Европейската комисия, отговарящ за европейската политика за съседство и преговорите за присъединяване, да предприемат мерки в рамките на своите правомощия за подпомагане на намирането на политическо решение на кризата в Украйна, което да бъде спазвано от всички засегнати страни; подчертава, че такова решение трябва да избягва сценария за замразен конфликт в Източна Украйна и Крим; призовава заместник-председателя/върховен представител да очертае подход, който да съчетава принципна и силна позиция по отношение на суверенитета и териториалната цялост на Украйна и принципите на международното право със стремеж към постигане на договорено решение на кризата в Източна Украйна и Крим; отново заявява, че единството и сближаването между държавите членки на ЕС представляват предварително условие за успеха на всяка стратегия на ЕС по отношение на Русия; в този контекст приканва правителствата на държавите членки да се въздържат от едностранни действия и декларации и да засилят усилията за разработване на обща европейска позиция по отношение на Русия;

25.  Призовава за възобновяване на реален и приобщаващ национален диалог, който може да доведе до решаване на въпроса за изплащането на социалните надбавки и пенсиите и предоставянето на хуманитарна помощ от страна на украинското правителство за населението в зоната на конфликт; застъпва становището, че е от решаващо значение да се разследват безпристрастно и ефективно всички основни събития, свързани с извършване на насилие, включително събитията на Майдан, в Одеса, Мариупол, Славянск, Иловайск и Римаска; счита, че организациите на гражданското общество могат да играят важна роля в улесняването на междуличностните контакти и взаимното разбирателство в Украйна, както и в насърчаването на демократичните промени и зачитането на правата на човека; настоятелно призовава ЕС да засили своята подкрепа за гражданското общество;

26.  Приветства решението на френското правителство да спре доставката на вертолетоносачите „Мистрал“ и призовава всички държави членки да предприемат подобна линия на поведение по отношение на износа, който не е обхванат от решенията на ЕС за налагане на санкции, по-специално по отношение на оръжия и оборудване с двойна употреба;

27.  Призовава Комисията и члена на Европейската комисия, отговарящ за европейската политика за съседство и преговорите за присъединяване, да изготвят и представят на Парламента в срок от два месеца комуникационна стратегия за противодействие на руската пропагандна кампания, насочена срещу ЕС, неговите източни съседи и самата Русия, и да разработят инструменти, които да позволят на ЕС и неговите държави членки да се справят с пропагандната кампания на европейско и национално равнище;

28.  Отново изразява подкрепата си за международното разследване на обстоятелствата около трагичното сваляне на самолета на малайзийските авиолинии, изпълняващ полет MH17, и отново призовава за подвеждане под отговорност на виновните за това; изразява съжаление за пречките, срещани в този процес, и призовава всички страни да проявят истинска готовност за сътрудничество, да гарантират безопасен и неограничен достъп до мястото на катастрофата на полет MH17 и да предоставят достъп до всички други съответни източници, които могат да допринесат за разследването; изразява желание да бъде информиран за напредъка на това разследване;

29.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на държавите членки, на президента на Украйна, на правителствата и парламентите на държавите от Източното партньорство и на Руската федерация, на Парламентарната асамблея Евронест, както и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.


Положението в Египет
PDF 479kWORD 112k
Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2015 г. относно положението в Египет (2014/3017(RSP))
P8_TA(2015)0012RC-B8-0012/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции, и по-специално тези от 6 февруари 2014 г. относно положението в Египет(1) и от 17 юли 2014 г. относно свободата на изразяване на мнение и свободата на събрания в Египет(2),

—  като взе предвид заключенията относно Египет на Съвета по външни работи от август 2013 г. и от февруари 2014 г.,

—  като взе предвид неотдавнашните изявления на Европейската служба за външна дейност относно Египет, включително тези от 21 септември 2014 г. относно бомбеното нападение в египетското Министерство на външните работи и от 3 декември 2014 г. относно съдебните решения в Египет,

—  като взе предвид изявленията на генералния секретар на ООН Бан Ки-Мун и върховния комисар на ООН за правата на човека Нави Пилай от 23 юни 2014 г. относно присъдите за лишаване от свобода, издадени срещу редица журналисти, и относно потвърждаването на смъртните присъди срещу редица членове и поддръжници на Мюсюлманското братство; като взе предвид изявлението на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун от 25 октомври 2014 г. относно терористичните нападения в Синай,

—  като взе предвид споразумението за асоцииране между ЕС и Египет от 2001 г., което влезе в сила през 2004 г. и беше укрепено от плана за действие от 2007 г., както и доклада на Комисията от 20 март 2013 г. за постигнатия напредък по неговото изпълнение; като взе предвид европейската политика за съседство и най-скорошния доклад относно напредъка на Египет от март 2014 г.,

—  като взе предвид Конституцията на Египет, приета с референдум на 14—15 януари 2014 г., и по-специално членове 65, 70, 73, 75 и 155 от нея,

—  като взе предвид египетския закон № 107 от 24 ноември 2013 г. относно правото на обществени събрания, шествия и мирни демонстрации,

—  като взе предвид президентския указ Закон № 136 от 2014 г., който поставя всички „обществено и жизненоважни съоръжения“ под юрисдикцията на военните съдилища за срок от две години,

—  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г. относно Стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно свободата на печата и на медиите по света(4),

—  като взе предвид специалния доклад на Европейската сметна палата за 2013 г., озаглавен „Сътрудничество на ЕС с Египет в областта на управлението“,

—  като взе предвид окончателното изявление от 22 юли 2014 г. на Мисията на ЕС за наблюдение на президентските избори в Египет,

—  като взе предвид речите на египетския президент Абдел Фатах ас-Сиси от 1 януари 2015 г. относно ислямския екстремизъм и от 6 януари 2015 г. относно необходимостта от мирни и конструктивни отношения между мюсюлманите и християните в Египет,

—  като взе предвид насоките на Европейския съюз относно свободата на изразяване във и извън интернет, насоките на ЕС за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица, както и насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., по който Египет е страна,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че свободата на изразяване на мнение и свободата на събранията са необходими стълбове на едно демократично и плуралистично общество; като има предвид, че свободата на печата и на медиите е елемент от жизненоважно значение за демокрацията и за отворено общество; като има предвид, че в египетската конституция, приета през 2014 г., са залегнали основни свободи, включително свободата на изразяване на мнение и свободата на събрания;

Б.  като има предвид, че Египет е дългогодишен стратегически партньор за Европейския съюз, с общи цели за изграждане на стабилност, мир и благоденствие в региона на Средиземноморието и Близкия изток; като има предвид, че след революцията през 2011 г. Египет преживя редица трудни политически предизвикателства и неговият народ се нуждае от подкрепа и съдействие от страна на международната общност, за да преодолее предизвикателствата, пред които е изправена страната в областта на икономиката, политиката и сигурността;

В.  като има предвид, че след вземането на властта от военните през юни 2013 г. египетското правителство проведе мащабна кампания, включваща произволни задържания, тормоз, сплашване и цензура, срещу лица, критикуващи правителството, единствено заради упражняването на правата им на свобода на събранията, свобода на сдружаването и свобода на изразяването на мнение, включително журналисти, студенти и защитници на правата на човека, както и срещу политически опоненти, в това число членове на Мюсюлманското братство; като има предвид, че се съобщава, че от юли 2013 г. насам над 40 000 души са били задържани след безпрецедентни вълни от масови арести и според преценките 1400 демонстранти са загинали вследствие на прекомерната и произволна употреба на сила от страна на силите за сигурност; като има предвид, че свободата на сдруженията и събранията и свободата на изразяване на мнение продължават да бъдат области, предизвикващи особена загриженост от юли 2013 г. насам; като има предвид, че в доклада на „Фрийдъм хаус“ от 2014 г. относно свободата по света Египет е определен като „несвободен“;

Г.  като има предвид, че откакто египетската армия завзе властта през юли 2013 г., в Египет са задържани хиляди протестиращи лица и лица, арестувани заради убежденията си; като има предвид, че арестите и произволните задържания са продължили след избирането на президента ас-Сиси през май 2014 г.; като има предвид, че на 11 юни 2014 г. съд осъди Алаа Абдул Фатах, виден активист, изиграл водеща роля в революцията от 2011 г., както и други лица, на 15 години лишаване от свобода по обвинения в нарушаване на Закон № 107 от 2013 г. относно правото на обществени събрания, шествия и мирни демонстрации (Закон относно протестите); като има предвид, че други видни активисти, включително Мохамед Адел, Ахмед Дума и Ахмед Махер, както и водещи защитници на правата на жените, като например Яра Салам и Сана Сейф, все още са задържани; като има предвид, че на 28 април 2014 г. Съдът за неотложни въпроси в Кайро се произнесе в полза на забрана на младежкото движение „6-и април“;

Д.  като има предвид, че на 10 януари 2015 г. египетски съд в провинция Бахейра в делтата на Нил осъди Карим ал-Бана, 21 годишен студент, на три години затвор за това, че е заявил във фейсбук, че е атеист, и за обида на исляма;

Е.  като има предвид, че египетските органи затегнаха примката около свободата на изразяване на мнение и свободата на събрания по силата на въведени репресивни законодателни норми, което улесни правителството да заглуши критиците си и да ограничи протестите;

Ж.  като има предвид, че при липсата на парламент правителството на президента ас-Сиси прие редица репресивни закони, като например приетия с президентски указ Закон № 136 от 2014 г., който обявява цялата публична собственост за военни съоръжения и чиято най-непосредствена последица е, че всяко престъпление, извършено в рамките на публичната собственост може да се разглежда от военни съдилища, при това и със задна дата; като има предвид, че при тълкуването си на Африканската харта за правата на човека и народите, по която Египет е страна, Африканската комисия по правата на човека и народите е заявила, че военни съдилища не би трябвало при никакви обстоятелства да са компетентни спрямо цивилни лица;

З.  като има предвид, че всеобщият периодичен преглед на ООН издаде 300 препоръки, включително за освобождаване на лицата, задържани при упражняване на свободата на изразяване на мнение; като има предвид, че седем организации за правата на човека със седалище в Египет не взеха участие в прегледа на ООН на показателите в своята страна, тъй като се страхуват от преследване;

И.  като има предвид, че в Египет все още се упражнява силен натиск над свободата на печата и журналистите все още биват задържани въз основа на неоснователни обвинения; като има предвид, че редица журналисти бяха съдени през 2014 г. по обвинения във връзка със застрашаване на националното единство и социалния мир, разпространяване на неверни новини и сътрудничество с Мюсюлманското братство; като има предвид, че касационният съд, т.е. върховният съд на Египет, е постановил, че в съдебния процес срещу журналистите от „Ал-Джазира“ Мохамед Фахми, Питър Грест и Бахер Мохамед е имало процесуални нарушения; като има предвид обаче, че предстои повторно разглеждане на делото срещу тримата журналисти и че не са оттеглени обвиненията срещу тях във „фалшифициране на новини“ и „сътрудничество с Мюсюлманското братство“; като има предвид, че други трима журналисти – Сю Търтън, Доминик Кейн и Рена Нетиш, бяха задочно осъдени на 10 години лишаване от свобода; като има предвид, че египетските журналисти Махмуд Абдел Наби, Махмуд Абу Зеид, Самхи Мустафа, Ахмед Гамал, Ахмед Фуад и Абдел Рахман Шахин бяха осъдени единствено за това, че са извършвали своята законна дейност; като има предвид, че съществува крайна поляризация на египетските медии в два лагера – поддръжници и противници на Морси, което засилва поляризацията на египетското общество;

Й.  като има предвид, че на 2 декември 2014 г. египетски наказателен съд издаде предварителни смъртни присъди срещу 188 обвиняеми, което беше третото подобно масово осъждане през 2014 г.; като има предвид, че тези масови процеси бяха насочени главно срещу членове на Мюсюлманското братство, най-голямото опозиционно движение в Египет, което през декември 2013 г. беше обявено от органите за терористична групировка; като има предвид, че тези присъди са най-новите от серия от наказателни преследвания и съдебни производства, характеризиращи се с процедурни нередности и нарушаващи международното право; като има предвид, че от никого не е потърсена отговорност за прекомерното използване на насилие през август 2013 г., когато силите за сигурност нахлуха в лагерите на протестиращите на площад „Раба ал-Адауия“ и, според независим египетски констативен комитет , убиха 607 демонстранти, подкрепящи Морси;

K.  като има предвид, че по-голямата част, но не всички смъртни присъди, произнесени през март и април 2014 г. в масови съдебни процеси срещу членове на Мюсюлманското братство и предполагаеми поддръжници на сваления от власт президент Морси са заменени с доживотен затвор;

Л.  като има предвид, че понастоящем са задържани 167 членове на долната и горната камара на избрания през 2011 г. парламент;

M.  като има предвид, че бившият президент Мубарак, неговият бивш министър на вътрешните работи, Хабиб ал-Адли и други шест доверени лица бяха освободени на 29 ноември 2014 г., след като въз основа на техническа грешка бяха снети обвиненията срещу тях в убийство и корупция; като има предвид, че на 13 януари 2015 г. египетският касационен съд отмени присъдите на бившия президент Хосни Мубарак и двамата му синове за незаконно присвояване на средства и разпореди повторно разглеждане на делото въз основа на твърдението, че правните процедури не са били следвани правилно;

Н.  като има предвид, че тези неотдавнашни съдебни практики хвърлят сериозни съмнения върху независимостта на съдебната система и способността ѝ да търси отговорност; като има предвид по-специално, че тези присъди, водещи до смъртно наказание, излагат на риск перспективите за дългосрочна стабилност в Египет;

O.  като има предвид, че Египет е изправен пред значителни икономически предизвикателства, в това число масов отлив на чуждестранни капитали, нарастваща инфлация, безработица и голямо увеличение на публичния дълг, както и предизвикателства пред сигурността, въплътени в глобалната заплаха, която представлява тероризмът; като има предвид, че положението със сигурността в Синай е критично, като се има предвид, че стотици войници са убити от джихадистки групировки, действащи в района; като има предвид, че на 24 октомври 2014 г. най-малко 33 войници бяха убити при терористично нападение; като има предвид, че терористични актове се извършват в този регион почти ежедневно; като има предвид, че държавата нареди изселване на хиляди жители на Рафах и създаде 500-метрова буферна зона по протежението на границата с Газа, и като има предвид, че от 24 октомври 2014 на полуострова е обявено извънредно положение; като има предвид, че престъпните мрежи все още действат по маршрутите за трафик на хора и контрабанда във и към Синай;

П.  като има предвид, че член 75 от конституцията на Египет посочва, че всички граждани имат право да създават неправителствени сдружения и фондации на демократична основа; като има предвид, че новите законодателни предложения биха ограничили допълнително дейността на местни и чужди НПО, които са засегнати най-вече от нов проектозакон, целящ да възпрепятства достъпа на терористи и други въоръжени групировки до пари и материали, но който би могъл да попречи на НПО да получават чуждестранни средства, от които много от тях зависят; като има предвид, че президентският указ от 21 септември 2014 г. за изменение на наказателния кодекс предвижда строги наказания, включително доживотни присъди, за НПО, които получават финансиране от чужбина с неясно формулираната цел „нанасяне на вреди на националните интереси“;

Р.  като взе предвид речта на президента ас-Сиси в Университета на Кайро относно необходимостта от модернизиране и реформиране на философията на исляма;

С.  като има предвид, че се съобщава за влошаване на насилието срещу жени въпреки приемането на нов закон за сексуалния тормоз, който по данни на египетските НПО за защита на правата на жените все още не се прилага; като има предвид, че египетските жени активисти са в особено уязвимо положение и често са обект на насилие, сексуални нападения и други форми на унизително третиране във връзка със своите мирни дейности; като има предвид, че въпреки приемането през 2008 г. на закон за криминализиране на практиката на генитално осакатяване на жени, тази практика продължава да бъде широко разпространена и няма успешни случаи на наказателно преследване на лицата, приложили генитално осакатяване на момичета;

Т.  като има предвид, че през последните месеци се засилиха задържанията на хомосексуални мъже; като има предвид, че в цял Египет имаше поредица от нахлувания на полицията на предполагаеми места за срещи на хомосексуалисти; като има предвид, че общността на ЛГБТ лица бива преследвана и публично унижавана; като има предвид, че Египетската инициатива за лични права счита, че поне 150 души са били арестувани през последните 18 месеца въз основа на обвинения за разврат; като има предвид, че на 12 януари 2015 г. египетски съд оправда 26 мъже, задържани един месец преди това при нахлуване в баня в Кайро и обвинени в „подбудителство към разврат“;

У.  като има предвид, че изборите за президент през 2014 г. в Египет се проведоха в условия на силно ограничени възможности за свобода на изразяване на мнение, а всички форми на несъгласие и критики, включително тези от организациите за правата на човека, бяха потушени; като има предвид, че за 21 март и 25 април 2015 г. официално са обявени парламентарни избори;

Ф.  като има предвид, че в исторически план петролната промишленост е била основният фактор за привличане на чуждестранни инвеститори в Египет, и че петролът е суровината, която се изнася от Египет в най-големи мащаби; като има предвид, че като подкрепа на новото правителство Египет е получил безплатни доставки на петрол от държавите от Персийския залив; като има предвид, че правителството е в процес на приемане на обявен план, съгласно който от юли 2014 г. в рамките на пет години ще бъдат премахнати енергийните субсидии, и като има предвид, че то има за цел да приложи през април 2015 г. план за дистрибуция на гориво с помощта на смарткарти с цел да контролира контрабандата на петрол към съседните държави и да установи точните потребности от гориво;

Х.  като има предвид, че след революцията от януари 2011 г. Египет нееднократно започваше преговори с МВФ с цел да получи заем в размер на 4,8 милиарда щатски долара, но преговорите бяха преустановени след 30 юни 2013 г.; като има предвид, че са били осъществени нови контакти и експерти от МВФ са посетили Египет през ноември 2014 г. за провеждане на консултации по член IV, т.е. за извършване на оценка от страна на експерти от МВФ на финансовото и икономическото положение в дадена страна;

Ц.  като има предвид, че степента на ангажираност на ЕС по отношение на Египет следва да се основава на стимули в съответствие с принципа „повече за повече“ на Европейската политика за съседство и следва да зависи от напредъка в реформирането на демократичните институции, в принципите на правовата държава и в правата на човека;

Ч.  като има предвид, че по традиция ЕС е основният търговски партньор на Египет, на когото се дължи 22,9% от обема на търговията на Египет през 2013 г. и който заема първо място като партньор на Египет както по отношение на вноса, така и по отношение на износа; като има предвид, че след заседанието на работната група ЕС—Египет Комисията се ангажира да предостави допълнителна финансова подкрепа на Египет на обща стойност от близо 800 милиона евро; като има предвид, че тази подкрепа е съставена от 303 милиона евро под формата на безвъзмездни средства (като 90 милиона евро са от средствата по SPRING, 50 милиона евро представляват компонент от безвъзмездни средства на операцията за микрофинансова помощ, а останалата част идва от механизма за инвестиции по линия на добросъседството) и 450 милиона евро под формата на заеми (макрофинансова помощ); като има предвид обаче, че ЕС ще предостави своята финансова подкрепа само ако са спазени необходимите политически и демократични условия, ако се преследва целта за извършване и укрепване на демократичния преход, приобщаване на всички групи от населението и пълно зачитане на правата на човека и правата на жените;

Ш.  като има предвид, че на 16 юни 2014 г. Ставрос Ламбринидис, специалният представител на Европейския съюз за правата на човека, посети Кайро и проведе срещи с президентството, Консултативния съвет (Шура) и представители на гражданското общество; като има предвид, че дискусиите бяха посветени на подготовката на нов закон за НПО и беше подчертано значението, което ЕС отдава на ключовата роля на гражданското общество в Египет;

1.  Подчертава значението, което ЕС придава на сътрудничеството си с Египет като важен съсед и партньор; подчертава важната роля на Египет за стабилността в региона; подчертава своята солидарност с египетския народ и поема ангажимент да продължи да подкрепя Египет в процеса на укрепване на неговите демократични институции, зачитането и защитата на правата на човека и насърчаването на социалната справедливост и сигурност; настоятелно призовава правителството на Египет да изпълни своите международни ангажименти в качеството си на важен фактор в региона на южното Средиземноморие;

2.  Припомня на правителството на Египет, че дългосрочният успех на Египет и на неговия народ зависи от защитата на всеобщите права на човека и от създаването и утвърждаването на демократични и прозрачни институции, които също така защитават основните права на гражданите; поради това призовава египетските органи да прилагат изцяло принципите на международните конвенции;

3.  Изразява дълбоката си загриженост във връзка с продължаващите ограничения на основните права, и по-специално свободата на изразяване на мнение, свободата на сдружаване и свободата на събрания, на политическия плурализъм и на принципите на правовата държава в Египет; призовава за прекратяване на всички актове на насилие, подбудителство, слово на омразата, тормоз, сплашване или цензура срещу политически опоненти, протестиращи, журналисти, автори на интернет блогове, студенти, профсъюзни дейци, активисти за правата на жените, участници от гражданското общество и малцинства, извършвани от държавните органи, силите и службите за сигурност и други групи в Египет; осъжда прекомерното използване на насилие срещу протестиращите;

4.  Приветства факта, че Ясер Али, бивш говорител на президента Морси и важна фигураИслямското братство беше освободен и бяха снети обвиненията срещу него; призоваваза бързо освобождаване на всички политически затворници.

5.  Призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички лишени от свобода заради убежденията си, на всички задържани заради мирното упражняване на правото си на свобода на изразяване, свобода на събрания и свобода на сдружаване, както и на всички, задържани заради предполагаемото им членство в Мюсюлманското братство; призовава египетските органи да гарантират правото на справедлив съдебен процес в съответствие с международните стандарти; настоятелно призовава египетските органи да предприемат конкретни стъпки, за да гарантират, че разпоредбите на новата конституция по отношение на основните права и свободи, включително свободата на изразяване на мнение и свободата на събрания, се прилагат изцяло;

6.  Подчертава, че зачитането на свободата на печата, на информацията и на убежденията (във и извън интернет), както и зачитането на политическия плурализъм, представляват основни принципи на демокрацията; призовава египетските органи да гарантират, че тези свободи може да бъдат упражнявани в страната без произволни ограничения или цензура, и призовава органите да гарантират свободата на изразяване на мнение; счита, че всички журналисти трябва да имат възможност да осведомяват относно положението в Египет без страх от преследване, лишаване от свобода, сплашване или ограничения върху свободата на словото или свободата на изразяване на мнение;

7.  Настоятелно призовава египетските органи да проведат бързи, безпристрастни и независими разследвания на твърденията за прекомерно използване на сила, малтретиране и други нарушения на правата на човека, включително сексуално насилие, от страна на правоприлагащите органи по време на протестите, да накажат отговорните лица, да обезщетят жертвите и да установят независим механизъм за наблюдение и разследване на поведението на силите за сигурност; призовава Египет да ратифицира Римския статут и да стане член на Международния наказателен съд;

8.  Призовава египетските органи да отменят смъртните присъди, постановени без оглед на условията за справедлив съдебен процес, който да зачита правата на обвиняемите, както и да отменят репресивните и противоконституционни закони, които силно ограничават основните права и свободи на човека, по-конкретно приетия с президентски указ Закон 136 от 2014 г.; призовава органите да отменят всички присъди срещу цивилни граждани, издадени от военни съдилища от юли 2013 г. досега; призовава за освобождаване на 167-те членове на парламента, избрани през 2011 г., които понастоящем са задържани; призовава органите незабавно да установят официален мораториум върху екзекуциите като първа стъпка към премахване на смъртното наказание;

9.  Призовава египетските органи да отменят Закона за протестите от ноември 2013 г. и да се ангажират в истински диалог с организациите на гражданското общество и правните експерти, за да приемат законодателство за сдруженията и събранията в съответствие с международните стандарти, както и за да съхранят правото на създаване на сдружения, заложено в член 75 от Конституцията на Египет, в т.ч. правото на получаване и даване на финансиране; призовава компетентните органи да преразгледат новия проектозакон за неправителствените организации, представен от Министерството на социалната солидарност; настоятелно призовава предложеното ново законодателство да бъде в съответствие с конституцията на Египет и с всички международни договори, по които Египет е страна;

10.  Припомня на египетското правителство неговата отговорност да обезпечи сигурността и безопасността на всички граждани, независимо от техните политически възгледи, принадлежност или вероизповедание; настоява, че само изграждането на истинско плуралистично общество, в което се зачита многообразието на гледни точки и начин на живот, може да осигури дългосрочната стабилност и сигурност в Египет, и призовава египетските органи да поемат ангажимент за диалог и ненасилие, както и за приобщаващо управление;

11.  Приветства и насърчава мерките, предприети от правителството на Египет в подкрепа на зачитането на правата и свободите на религиозните общности; припомня разпоредбата, включена в член 235 от конституцията на Египет, в който се постановява, че новоизбраният парламент, в рамките на първия си законодателен мандат, трябва да приеме закон за регулиране на изграждането и ремонтирането на черквите по начин, който гарантира свободата на религиозните практики за християните; приветства факта, че президентът ас-Сиси беше първият президент, който присъства на литургия в църква в Кайро на коптската Бъдни вечер, и счита, че това е важно, символично послание в рамките на усилията за изграждане на единство в египетското общество;

12.  Подчертава значението на Египет като международен фактор и изразява надежда, че той ще продължи да играе активна роля за започване на истински мирни преговори, които да сложат край на израелско-палестинския конфликт, и да дава своя конструктивен принос в търсенето на стабилност в средиземноморския регион, понастоящем особено в Либия и в Близкия изток; призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички отвлечени египетски граждани, които понастоящем са задържани в Либия, включително на 20-те египетски копти, отвлечени на 3 януари 2015 г.; потвърждава готовността на ЕС да работи с Египет като партньор в региона за търсене на решение на тези сериозни заплахи;

13.  Категорично осъжда неотдавнашните терористични нападения на Синайския полуостров и всички други терористични актове срещу Египет; поднася своите искрени съболезнования на семействата на жертвите; подчертава, че ЕС и международната общност трябва да бъдат решителни и да сътрудничат с Египет в борбата му срещу тероризма; призовава египетските органи да направят всичко възможно, за да спрат престъпните мрежи, които все още действат по маршрутите за трафик на хора и контрабанда във и към Синай;

14.  Напомня на египетските органи за техните национални и международни правни задължения и ги призовава да дадат приоритет на защитата и насърчаването на правата на човека и да гарантират, че се търси отговорност за нарушенията на правата на човека, включително чрез независимо и безпристрастно правораздаване;

15.  Отбелязва, че спадът на цените на петрола ще доведе непосредствено до намаляване на енергийните субсидии, които са най-голямото предизвикателство, пред което са изправени следреволюционните режими след революцията от 25 януари; изразява загриженост, че този спад може да има огромни последици за много от плановете на правителството, най-важните от които са усилията за поддържане на сигурен резерв от чуждестранна валута;

16.  Настоятелно призовава египетското правителство изцяло да приложи национални стратегии за борба с насилието срещу жените и за премахване на всички форми на дискриминация, като осигури ефективно допитване до организациите на жените и другите организации на гражданското общество и тяхното участие през целия процес;

17.  Изразява възмущението си във връзка със засилването на ограничителните мерки срещу общността на ЛГБТ лица в Египет и настоятелно призовава египетските органи да престанат да криминализират на основата на „закона относно разврата“ ЛГБТ лицата заради изразяването на сексуалната им ориентация и заради събранията им, както и да освободят всички ЛГБТ лица, арестувани и държани в затвор съгласно този закон;

18.  Призовава египетските органи изцяло да си сътрудничат с механизмите на ООН за правата на човека, включително чрез одобряването на исканията за посещения от страна на няколко специални докладчици на ООН, които са в процес на разглеждане, и да предприемат действия във връзка с ангажимента на Египет за откриване на регионално бюро на Службата на върховния комисар по правата на човека към ООН;

19.  Потвърждава, в съответствие със заключенията от мисията на ЕС за наблюдение на президентските избори през 2014 г., че изборите не са били на висотата на приложимите международни стандарти и не са зачитали изцяло основните права, заложени в новоприетата конституция, тъй като е имало по-специално ограничения на свободата на изразяване на мнение и на свободата на събранията и недостатъчно регламентиране на финансирането на кампаниите и на правото на лицата да избират и да бъдат избирани; призовава египетското правителство да вземе мерки относно слабостите от президентските избори при подготовката за парламентарните избори, насрочени за 21 март и 25 април 2015 г.;

20.  Призовава за създаването на обща стратегия на държавите членки към Египет; отново призовава настоятелно Съвета, върховния представител/заместник-председател и Комисията да работят активно в съответствие с принципа за обвързаност с условия („повече за повече“), и да вземат под внимание тежките икономически предизвикателства, пред които е изправен Египет, в двустранните си отношения със страната и по отношение на финансовата си подкрепа за нея; отново призовава за ясни и съвместно договорени референтни критерии във връзка с това; отново потвърждава ангажимента си да оказва помощ на египетския народ в процеса към демократични и икономически реформи;

21.  Насърчава представителите на делегацията на ЕС и посолствата на държавите членки на ЕС, в Кайро да присъстват на политически чувствителните съдебни процеси срещу египетски и чуждестранни журналисти, автори на интернет блогове, профсъюзни дейци и активисти на гражданското общество в страната;

22.  Отново призовава върховния представител/заместник-председател да изясни конкретните мерки, предприети в отговор на решението на Съвета по външни работи за преразглеждане на помощта на ЕС за Египет, като също така се позовава на доклада на Европейската сметна палата от 2013 г.; изисква по-конкретно изясняване на статуса на: i) заплануваната програма за реформа на съдебната система; ii) програмите на ЕС за бюджетна подкрепа; iii) програмата за търговия и засилване на вътрешния пазар; както и iv) участието на Египет в регионалните програми на ЕС като „Евромед Полиция“ и „Евромед Правосъдие“; призовава Комисията да изясни гаранциите, установени в рамките на програмите, финансирани чрез механизма за инвестиции по линия на добросъседството, що се отнася до рисковете от корупция и икономическите и финансови субекти, контролирани от военните;

23.  Призовава за забрана на износа от целия ЕС към Египет на технологии за проникване и наблюдение, които биха могли да се използват за шпиониране и репресиране на гражданите; в съответствие със Споразумението от Васенаар призовава за забрана на износа на оборудване в сферата на сигурността или военна помощ, които биха могли да се използват при потискане на мирни протести или срещу стратегическите интереси на ЕС или интересите на ЕС в сферата на сигурността;

24.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на президента на Арабска република Египет и на неговото временно правителство.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0100.
(2) Приети текстове, P8_TA(2014)0007.
(3) Приети текстове, P7_TA(2012)0470.
(4) Приети текстове, P7_TA(2013)0274.


Случаят с двамата италиански морски пехотинци
PDF 432kWORD 60k
Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2015 г. относно случая с двамата италиански морски пехотинци (2015/2512(RSP))
P8_TA(2015)0013RC-B8-0006/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и допълнителните протоколи към нея,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, и по-специално членове 9, 10 и 14 от него,

—  като взе предвид декларациите на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност във връзка със случая на италианските морски пехотинци Масимилиано Латоре и Салваторе Джироне,

—  като взе предвид своята резолюция от 10 май 2012 г. относно морското пиратство(1),

—  като взе предвид изявлението на говорителя на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун от 6 януари 2015 г., с което се отправя призив към двете страни — Италия и Индия — да се опитат да постигнат разумно и взаимно приемливо решение,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че в нощта на 15 февруари 2012 г. италианският търговски кораб „Енрика Лекси“, пътуващ по маршрут от Сингапур към Джибути, се е натъкнал на риболовния траулер „Сейнт Антъни“ край бреговете на Керала, Индия;

Б.  като има предвид, че на борда на „Енрика Лекси“ са се намирали шестима италиански морски пехотинци, които да защитават кораба от евентуални пиратски нападения; като има предвид, че пред опасението от пиратско нападение, са били отправени предупредителни изстрели към приближаващия кораб и двама индийски рибари — Селестиян Валентин и Ажех Пинки — са били трагично убити;

В.  като има предвид, че на 19 февруари 2012 г. представители на индийските полицейски сили са се качили на борда на кораба, конфискували са оръжията на пехотинците и са задържали двете лица, посочени като отговорни за откриването на огън по риболовния кораб;

Г.  като има предвид, че тези събития доведоха до напрежение в дипломатическите отношения, предвид правната несигурност във връзка със случая с двамата италиански морски пехотинци; като има предвид, че три години по-късно индийските органи все още не са повдигнали обвинения;

Д.  като има предвид, че един от войниците, Масимилиано Латоре, напусна Индия, за да прекара четири месеца у дома, след като претърпя мозъчна исхемия и все още се нуждае от медицински грижи, и като има предвид, че г-н Джироне все още се намира в италианското посолство в Индия;

Е.  като има предвид, че и двете страни се позовават на международното право, като Италия твърди, че инцидентът се е случил в международни води и че морските пехотинци следва да бъдат съдени в Италия или в международен съд; като има предвид обаче твърдението на Индия, че може да съди морските пехотинци, тъй като инцидентът се е случил в крайбрежни води под индийска юрисдикция;

Ж.  като има предвид, че на 15 октомври 2014 г. тогавашният върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност г-жа Катрин Аштън направи изявление относно поведението на индийските власти, като насърчаваше правителството да намери бързо и задоволително решение в съответствие с Международната конвенция по морско право и с международното право;

З.  като има предвид, че на 16 декември 2014 г. новият върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност г-жа Федерика Могерини изрази своето разочарование във връзка с липсата на снизходителност в отговора на молбата на Масимилиано Латоре за удължаване на престоя му в Италия с цел медицинско лечение;

И.  като има предвид, че на 14 януари 2015 г. Върховният съд на Индия уважи молбата на сержант Латоре за удължаване на престоя му в Италия с цел медицинско лечение;

Й.  като има предвид, че двамата морски пехотинци са европейски граждани и като има предвид, че на 15 февруари 2012 г. те са били на борда на италиански търговски кораб, пътуващ по маршрут край бреговете на щата Керала, изпълнявайки задълженията си като част от международната дейност за борба с пиратството, за която ЕС е поел твърд ангажимент;

1.  Изразява дълбоката си скръб във връзка с трагичната смърт на двамата индийски рибари и поднася своите съболезнования;

2.  Подчертава обаче, че последиците от събитието, случило се на 15 февруари 2012 г., следва да се разглеждат стриктно в рамките на принципите на правовата държава, пълното зачитане на правата на човека и законните права на лицата, заподозрени за участие;

3.  Изразява дълбока загриженост във връзка със задържането без обвинения на италианските морски пехотинци; подчертава, че морските пехотинци трябва да бъдат репатрирани; подчертава, че проточването на процедурите и ограниченията по отношение на свободата на движение на морските пехотинци са неприемливи и представляват сериозно нарушение на техните човешки права;

4.  Изразява съжаление във връзка с начина, по който въпросът е бил разгледан и подкрепя усилията на всички засегнати страни да предприемат спешни действия за постигане на разумно и взаимно приемливо решение в интерес на всички семейства от двете държави — Индия и Италия;

5.  Изразява надежда, предвид позициите на Италия, в качеството й на държава членка, по отношение на свързаните с инцидента събития, че компетентността за разглеждането на случая трябва да бъде предоставена на италианските органи и/или на международен арбитраж;

6.  Насърчава върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да предприеме всички необходими действия за защита на двамата италиански морски пехотинци с цел постигане на бързо и задоволително решение по случая;

7.  Припомня на Комисията, че е важно да изтъква положението с правата на човека в рамките на отношенията с Индия, и следователно да предвиди допълнителни мерки за улесняване на постигането на благоприятно решение по случая;

8.  Припомня, че правата и сигурността на европейските граждани в трети държави следва да бъдат защитавани от дипломатическото представителство на ЕС, което следва да работи активно за защита на основните човешки права на гражданите на ЕС, задържани в трети държави;

9.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на държавите членки на ЕС, на генералния секретар на ООН, както и на президента и правителството на Индия.

(1) ОВ С 261 Е, 10.9.2013 г., стр. 34


Свободата на изразяване на мнение в Турция: Неотдавнашни арести на журналисти, медийни ръководители и систематичен натиск срещу медиите
PDF 441kWORD 65k
Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2015 г. относно свободата на изразяване на мнение в Турция: неотдавнашните арести на журналисти, медийни ръководители и системното упражняване на натиск върху медиите (2014/3011(RSP))
P8_TA(2015)0014RC-B8-0036/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Турция,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси от 16 декември 2014 г.,

—  като взе предвид изявлението от 15 декември 2014 г. на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека,

—  като взе предвид съвместното изявление от 14 декември 2014 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на члена на Комисията, отговарящ за европейската политика за съседство и преговорите за разширяване,

—  като взе предвид Доклада за напредъка на Турция за 2014 г. от 8 октомври 2014 г.,

—  като взе предвид Индикативния стратегически документ на Комисията за Турция (2014—2020 г.) от 26 август 2014 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1996 г. и по-специално член 19 от него,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че на 14 декември 2014 г. турската полиция арестува журналисти и ръководители на медии, включително Екрем Думанли, главен редактор на вестник „Заман“, и Хидайет Караджа, генерален директор на аудиовизуалната група „Саманйолу“; като има предвид, че в заповед, издадена от съдия в Истанбул, се посочва, че срещу тях се води наказателно разследване за създаване на организация, която „чрез натиск, сплашване и заплахи се е опитала да завземе държавната власт“ и е извършвала това „чрез лъжи, като е лишавала хора от тяхната свобода и е фалшифицирала документи“;

Б.  като има предвид, че редица от задържаните през декември 2014 г. бяха освободени; като има предвид, че на 19 декември 2014 г., истанбулски съд постанови освобождаването на Екрем Думанли, като му наложи пробация и забрана за пътуване до приключване на наказателното разследване, но Хидайет Караджа остава задържан до приключване на разследването; като има предвид, че на 31 декември 2014 г. истанбулски съд отхвърли прокурорското възражение за освобождаването на Екрем Думанли и седем други лица;

В.  като има предвид, че отговорът на правителството във връзка с твърденията за корупция през декември 2013 г. хвърли сериозна сянка на съмнение по отношение на независимостта и безпристрастността на съдебната система, и показа нарастваща нетолерантност към политическата опозиция, публичните протести и критичните медии;

Г.  като има предвид, че в Турция вече има голям брой журналисти, които се намират в затвора, и журналисти, очакващи съдебен процес, и че натискът върху медиите се е увеличил през последните няколко години, включително върху собствениците и изпълнителните директори на медийни групи, както и върху онлайн платформите и платформите на социални медии; като има предвид, че заплашителните изявления от страна на политици и съдебните производства, образувани срещу журналисти с критично мнение, съчетани със структурата на собственост на медийния сектор, доведоха до широко разпространена автоцензура от страна на собствениците на медии и на журналистите, както и до уволняване на журналисти; като има предвид, че турското правителство повдига обвинения срещу журналистите предимно съгласно Акта за борба с тероризма и по членовете от Наказателния кодекс, свързани с „терористичните организации“,

Д.  като има предвид, че на 6 януари 2015 г. нидерландската кореспондентка Фредерике Геердинк беше арестувана в Диарбекир, разпитвана от полицията и освободена на същия ден след намеса от страна на министъра на външните работи на Нидерландия, който беше на посещение в Турция по това време, както и че на 7 януари 2015 г. друг нидерландски журналист — Мехмет Юлгер, беше арестуван при заминаването си от летището в Истанбул, разпитван в полицейски участък и освободен по-късно същия ден;

Е.  като има предвид, че зачитането на принципите на правовата държава и основните права, в т.ч. свободата на изразяване на мнение, са в основата на ценностите на ЕС, с които Турция официално се е ангажирала чрез своята кандидатура за членство в ЕС и свързаните с това преговори, както и чрез членството си в Съвета на Европа;

Ж.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки силно разкритикуваха арестите от 14 декември 2014 г., като заявиха, че те са „несъвместими с европейските ценности“ и „несъвместими със свободата на медиите“; като има предвид, че президентът Ердоган твърдо отхвърли критиката на ЕС;

1.  Осъжда неотдавнашните полицейски акции и задържането на редица журналисти и представители на медиите, които бяха извършени на 14 декември 2014 г. в Турция; подчертава, че тези действия поставят под въпрос зачитането на принципите на правовата държава и свободата на медиите, което е основен принцип на демокрацията;

2.  Припомня, че свободният и плуралистичен печат е същностен елемент на всяка демокрация, както и правото на законосъобразен процес, презумпцията за невиновност и независимостта на съдебната система; следователно подчертава необходимостта, що се отнася до тази последна група от арести, при всички дела: i) да се предостави достатъчна и прозрачна информация относно твърденията срещу обвиняемите, ii) да се гарантира на обвиняемите пълен достъп до уличаващите доказателства и пълни права на защита, и iii) да се гарантира законосъобразното разглеждане на делата, като се установи истинността на обвиненията без забавяне и извън всякакво основателно съмнение; припомня на турските органи, че трябва да се действа с голямо внимание по въпроси, свързани с медиите и журналистите, тъй като свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите продължават да бъдат от централно значение за функционирането на демократичното и отворено общество;

3.  Изразява загриженост относно отстъплението от демократичните реформи и по-специално от намаляващата толерантност на правителството към публични протести и критични медии; отбелязва, че арестите на 14 декември 2014 г. са част от достоен за съжаление модел на засилен натиск и рестрикции, упражнявани върху печата и медиите, включително върху социалните медии и форуми в интернет; отбелязва, че в Турция забраните на уебсайтове са несъразмерни по своя размах; изразява съжаление по повод броя на журналистите, които понастоящем са задържани в рамките на досъдебната фаза на производството, и призовава съдебните органи на Турция да преразгледат тези дела и да постановят решения по тях възможно най-скоро;

4.  Настоятелно призовава Турция да работи върху реформите, които следва да осигурят адекватна система за контрол, гарантираща изцяло свободата, включително свободата на мисълта, на изразяване на мнение и на медиите, демокрацията, равенството, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека;

5.  Подчертава колко са важни за процеса на разширяване на ЕС свободата на печата и зачитането на демократичните ценности; подчертава, че редица разпоредби от турското законодателство и тяхното тълкуване от членове на съдебната система продължават да ограничават свободата на изразяване на мнение, включително свободата на медиите; припомня, че свободата на изразяване на мнение и плурализмът на медиите са в основата на европейските ценности, и че независимият печат е ключов фактор за демократичното общество, тъй като дава възможност на гражданите да участват активно в процесите на колективно вземане на решения въз основа на осведоменост, и следователно укрепва демокрацията; във връзка с това настоятелно призовава правителството на Турция приоритетно да вземе мерки по отношение на свободата на медиите и да осигури подходяща правна уредба, която да гарантира плурализъм в съответствие с международните стандарти; освен това призовава за прекратяване на натиска върху и заплахите към критични издания и журналисти;

6.  Отбелязва, че Планът за действие за предотвратяване на нарушения на Европейската конвенция за правата на човека не предвижда преразглеждане на всички относими разпоредби на Закона за борба с тероризма, както и на Наказателния кодекс, които се използват за ограничаване на свободата на изразяване на мнение; подчертава като приоритет необходимостта от реформа на тези закони;

7.  Отбелязва, че съгласно заключенията на Съвета от 16 декември 2014 г., в рамките на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) за периода 2014—2020 г. се въвежда засилена съгласуваност между финансовата помощ и цялостния напредък, постигнат при изпълнението на предприсъединителната стратегия, включително пълно зачитане на основните права и свободи;

8.  Призовава да се обръща засилено внимание на независимите медии в рамките на Инструмента за предприсъединителна помощ; освен това подчертава във връзка с това важността на подкрепата и за организациите на гражданското общество, тъй като само едно прозрачно и добре функциониращо гражданско общество може да изгради доверие между различните елементи на едно живо и демократично общество;

9.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията, както и на правителството и парламента на Турция.

Правна информация