Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2014/2140(DEC)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0067/2015

Внесени текстове :

A8-0067/2015

Разисквания :

PV 28/04/2015 - 16
CRE 28/04/2015 - 16

Гласувания :

PV 29/04/2015 - 10.10
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0119

Приети текстове
PDF 909kWORD 325k
Сряда, 29 април 2015 г. - Страсбург Окончателна версия
Специални доклади на Европейската сметна палата относно освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за 2013 г.
P8_TA(2015)0119A8-0067/2015

Резолюция на Европейския парламент от 29 април 2015 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на освобождаването на Комисията от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2013 година (2014/2140(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2013 година(1),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2013 година (COM(2014)0510 — C8-0140/2014)(2),

—  като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2013 година, придружен от отговорите на институциите(3),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(4) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2013 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид своето решение от 29 април 2015 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2013 година, раздел III — Комисия(5) и своята резолюция, съдържаща забележките, която е неразделна част от това решение,

—  като взе предвид специалните доклади на Сметната палата, изготвени съгласно член 287, параграф 4, втора алинея от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 17 февруари 2015 г. относно освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2013 година (05303/2015 — C8–0053/2015),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕО, Eвратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(7), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид член 93 и приложение V към своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A8-0067/2015),

A.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на добро финансово управление;

Б.  като има предвид, че специалните доклади на Сметната палата предоставят информация по будещи тревога въпроси, свързани с изпълнението на фондовете, и по този начин помагат на Парламента да упражнява своите функции на орган по освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета;

В.  като има предвид, че забележките на Парламента относно специалните доклади на Сметната палата са неразделна част от горепосоченото му решение от 29 април 2015 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2013 година, раздел III — Комисия;

Част І — Специален доклад № 11/2013 на Сметната палата, озаглавен „Подобряване на данните за брутния национален доход (БНД) — прилагането на по-структуриран и по-добре насочен подход би увеличило ефективността на извършваната от Комисията верификация“

1.  Призовава Комисията да извършва структуриран и стандартизиран анализ, при отчитане на принципа на разходите и ползите, чрез който да планира и приоритизира своята дейност по верификация на конкретни области или (под)процеси; счита, че при този анализ следва да се разглеждат рисковете, свързани със съставянето на националните сметки на държавите членки, и относителният дял на компонентите на БНД в цялата икономика; счита, че тази оценка на риска следва да се основава на цялата качествена и количествена информация, съществуваща във всички структури на Евростат, и да се концентрира върху процедурите за съставяне на данни, посочени в описите на БНД и последните доклади за качеството на данните за БНД на държавите членки;

2.  Призовава Комисията да скъси времетраенето на своя цикъл на верификация, за да може да ограничи използването на общи резерви; счита, че използването на такива резерви следва да бъде ограничено до изключителни случаи, при които съществуват значителни рискове от увреждане на финансовите интереси на ЕС, например когато дадена държава членка извършва основна ревизия по време на цикъла на верификация или на нередовни интервали;

3.  Призовава Евростат да докладва ясно и своевременно пред Комитета по БНД относно случаите, в които се приема, че е необходимо да се прилага принципът на съотношението „разходи—ползи“;

4.  Очаква процесът на верификация, извършван от Комисията, да включва структурирана и стандартизирана качествена оценка на риска на процедурите за съставяне на данни, представени в описите на БНД, и подробна верификация на съществените и рисковите компоненти на БНД; счита, че изборът на компоненти на БНД, за които да бъде извършена подробна верификация, следва да става в съответствие с анализа на съотношението „разходи — ползи“, описан в препоръка 1; счита, че обхватът и целите на подробната верификация следва да бъдат по-широки от тези на пряката верификация, извършена от Евростат през последния цикъл на верификация;

5.  Призовава Комисията да обръща специално внимание в своята верификационна дейност на изчерпателността на БНД на държавите членки и на използването на сравними процедури за съставяне на данни, за да се обхване сивата икономика в националните сметки; призовава Евростат да проверява дали указанията на Комисията се спазват от всички държави членки и да предприема необходимите действия за осигуряване на сравнимо третиране на този въпрос между отделните държави членки;

6.  Призовава Комисията да документира своята работа, в т.ч. като включи обстойна информация относно извършената от Евростат верификация на базата на документни проверки и/или посещения в националните статистически институти (НСИ); счита, че контролните досиета на Евростат следва да са изготвени така, че ръководството да може ясно да види резултатите от извършените проверки относно избрани компоненти на БНД, съгласно стандартите за вътрешен контрол;

7.  Призовава Евростат да направи оценка, където това е възможно, на потенциалното въздействие на определените области на действие (за количествено измеримите констатации и оценки) и/или на свързаните с тях изложени на риск суми (за количествено неизмеримите констатации и оценки), както и да определи ясни критерии за същественост с цел формулирането на специфични резерви; счита, че тези критерии следва да бъдат или качествени, или количествени; счита, че по принцип резервите следва да се определят за конкретни компоненти на БНД, свързани с области на действие, по отношение на които НСИ не са предприели действия в рамките на определените срокове и чието въздействие може да бъде съществено;

8.  Призовава Евростат да подобри координацията между структурата, отговаряща за верификацията на БНД за целите на собствените ресурси, и другите звена в Евростат, в частност тези, които отговарят за националните сметки; счита, че евентуалните действия на другите звена в Евростат могат да повлияят на съставянето на брутния вътрешен продукт (БВП) и/или БНД, това следва да се съгласува с Комитета по БНД, а окончателното решение относно тези действия следва да се взема на подходящото йерархично ниво в Евростат;

9.  Призовава Евростат да подобри изготвянето на своите доклади за оценка, за да може да предоставя пълна, прозрачна и последователна оценка на данните за БНД на държавите членки; счита, че годишните становища на Комитета по БНД следва да включват ясна оценка за това дали данните за БНД на държавите членки са адекватни (или не) за целите на собствените ресурси, дали тяхното съдържание отговаря на изискванията на Регламент (ЕO, Евратом) № 1287/2003 на Съвета(8) (Регламента за БНД) и дали се използват правилно в бюджетната процедура, съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета(9) (Регламента за собствените ресурси);

10.  Счита, че годишните отчети за дейността на ГД „Бюджет“ и на Евростат следва да дават точна и ясна представа за извършената верификация на данните за БНД на държавите членки и за управлението на собствените ресурси на база БНД; призовава следователно Комисията да установи изискване за редовно отчитане на Евростат относно резултатите от извършената верификация на данните за БНД, за да може ГД „Бюджет“ да изрази необходимата увереност в контекста на годишните отчети за дейността;

Част ІІ — Специален доклад № 13/2013 на Сметната палата, озаглавен „Помощ за развитие от Европейския съюз за Централна Азия“

11.  Приветства специалния доклад, оценяващ помощта за развитие от Европейския съюз за Централна Азия; отбелязва констатациите, изводите и препоръките и представя своите съображения и препоръки по-долу;

Общи забележки

12.  Приветства забележките в доклада, които показват, че Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) са положили значителни усилия в един относително труден географски и политически контекст;

13.  Посочва при все това, че все още има какво да се направи за по-доброто насочване и приспособяване на стратегиите на Съюза за развитие чрез подходящи модели за оказване на помощ с цел увеличаване на видимостта и въздействието на политическите цели на Съюза на регионално равнище;

14.  Подчертава факта, че равнището и естеството на участието на Съюза трябва да бъдат диференцирани и обвързани с условия, в зависимост от постигнатия измерим напредък в областта на демократизацията, правата на човека, доброто управление, устойчивото социално-икономическо развитие, върховенството на закона и борбата с корупцията, като се предлага помощ от Съюза в областите, в които тя е необходима за насърчаване на този напредък, следвайки сходни на принципите на политиката за съседство на Съюза насоки;

15.  Счита, че непрекъснатото насърчаване от страна на Съюза на програми, насочени към държавите от Централна Азия, е важен трансграничен инструмент в подкрепа на разбирателството и сътрудничеството между държавите от региона;

16.  Посочва, че сътрудничеството за развитие с държавите от Централна Азия може да донесе резултати само ако тези държави спазват международните стандарти за демокрация, управление, върховенство на закона и права на човека; подчертава също така, че сътрудничеството на Съюза за развитие не трябва да бъде подчинено на икономически интереси и интереси в областта на енергетиката или сигурността;

Развитие по отношение на планирането и изпълнението на помощта за развитие в бъдеще

17.  Счита, че Комисията следва да разработва евентуални бъдещи регионални програми така, че те да могат да постигнат истинско регионално измерение;

18.  Отправя искане към Комисията да съсредоточи цялата предоставяна помощ в малък брой сектори;

19.  Посочва, че в бъдеще помощта за развитие следва да бъде подобрена — от една страна, чрез по-интензивна координация в рамките на Съюза и от друга, чрез по-интензивно сътрудничество с други международни донори и регионални заинтересовани лица;

20.  Подкрепя решително откриването на пълноправни делегации на Съюза във всички държави от Централна Азия като средство за увеличаване на присъствието и видимостта на Съюза в региона и за дългосрочно сътрудничество и ангажираност с всички сектори на обществото, както и за поощряване на напредъка към по-добро разбирателство и за установяването на върховенството на закона и зачитане на правата на човека; счита, че присъствието на такива делегации ще допринесе значително за постигане на целите на помощта за развитие;

21.  Призовава Комисията да въведе система за изчисляване и отчитане на общите административни разходи, свързани с предоставянето на помощта ѝ за развитие;

22.  Изисква Комисията да определи и да прилага солидни и подлежащи на обективна проверка изисквания за всички текущи програми за бюджетна подкрепа, по-специално като обръща достатъчно внимание на подпомагането на механизмите за борба с корупцията;

23.  Припомня, че корупцията е сериозен проблем в държавите от Централна Азия; посочва, че в индекса за възприятие на корупцията на „Прозрачност без граници“ всички те имат рейтинг под 28 от 100 за 2011 г., като Киргизстан, Туркменистан и Узбекистан са в долните 10% от наблюдаваните 182 държави;

24.  Счита, че такава широко разпространена корупция може да навреди на репутацията на Комисията и да намали ефективността на програмите за предоставяне на помощ;

25.  Счита, че решенията за отпускане на средства следва да се основават по-скоро на напредъка, постигнат от държавите партньори, отколкото на поетите от тях ангажименти за реформи; подчертава значението на установяването на подходящ диалог по политиките, който да се осланя на основан на стимули подход и на постоянно наблюдение на секторните реформи и на програмите, измерващи постиженията и устойчивостта на резултатите;

26.  Призовава за по-голяма прозрачност при предоставянето на средства от делегациите на Съюза и посолствата на държавите членки за подкрепа на истински независими неправителствени партньори с цел подпомагане на ефективната им роля за развитието и укрепването на гражданското общество;

27.  Изисква от Комисията да подобри модела и изпълнението на програмите въз основа на натрупания опит и променящите се обстоятелства;

28.  Изисква от Комисията да отчита резултатите и въздействието по такъв начин, че да е възможно сравнение с плановете и поставените цели;

Част ІІІ — Специален доклад № 15/2013 на Сметната палата, озаглавен „Ефективен ли е компонентът „Околна среда“ на програма LIFE?“

29.  Посочва необходимостта програма LIFE да играе ролята на катализатор за промени в разработването и прилагането на политики; подчертава необходимостта Комисията да поставя ясни, конкретни, измерими и постижими цели за проектите, които ще бъдат финансирани;

30.  Подчертава необходимостта проектите, финансирани по програма LIFE, да допринасят за постигането на конкретни цели в повече от една от приоритетните области на програмата; подчертава необходимостта финансираните проекти да не бъдат изолирани, а напротив, да бъдат транснационални и да допринасят по измерим начин за разпространението, устойчивостта и възпроизвеждането на постигнатите резултати в други държави членки;

31.  Отбелязва, че подборът на най-добри проекти понякога може да бъде повлиян отрицателно от разпределянето на средства на национално равнище; насърчава държавите членки да запазят географския баланс, като предлагат повече интегрирани проекти, но подчертава, че финансовите средства следва да се разпределят на първо място според достойнствата на проектите, а не по начин, който застрашава качеството на проектите;

32.  Отбелязва, че следва да се обръща специално внимание на потенциала на проектите за разпространение, устойчивост и възпроизвеждане на резултатите; призовава Комисията да определи ясни показатели за оценка на потенциала на проектите за разпространение, устойчивост и възпроизвеждане на резултатите с оглед постигане на целите на програмата; насърчава Комисията да проследява по-нататъшното развитие на тези цели;

33.  Призовава Комисията да подобри своите инструменти за управление на програмата, за да се избегнат непрозрачни процедури на подбор; счита, че това включва подобрение на формулярите за оценка, използвани при подбора, въвеждане на подробни модели за оценка на заявените разходи, подходящ мониторинг на проектите, въвеждане на съответни общи показатели за изпълнение и постигнати резултати и подробен последващ мониторинг на проектите;

Част ІV — Специален доклад № 16/2013 на Сметната палата, озаглавен „Преглед на прилагането на модела за „единен одит“ и използването от страна на Комисията на работата на националните одитни органи в областта на сближаването“

34.  Подчертава потенциалните ползи по отношение на ефикасността от основаната на общи принципи и стандарти верига за единен одит; насърчава държавите членки, Комисията и Сметната палата да продължат да полагат усилия в тази насока; счита, че системата за единен одит следва да отчита също така многогодишния цикъл на програмите;

35.  Припомня на Комисията забележките на Парламента(10) относно констатациите на Сметната палата в годишния ѝ доклад за 2012 г.: „[п]одчертава, че констатациите от одита на Сметната палата сочат слабости при „контролите от първо ниво“ на разходите [в държавите членки]; отбелязва, че както и в предходни години, Сметната палата счита, че във връзка с 56 % от засегнатите от грешки операции (количествено измерими и количествено неизмерими) е имало достатъчно информация, която да позволи на органите на държавите членки да открият и коригират поне една или повече от грешките преди да заверят разходите пред Комисията“; отбелязва, че по тази именно причина Парламентът подкрепи резервата, изразена от генералния директор на ГД „Регионална и селищна политика“, относно системите за управление и контрол на ЕФРР/Кохезионния фонд/ИПП за програмния период 2007 — 2013 г. в 17 държави членки (72 програми) и изиска предприемането на бързи действия;

36.  Остава следователно убеден, че държавите членки трябва да бъдат много по-бдителни при управлението на структурните фондове;

37.  Подчертава в този контекст значението на въвеждането на национални декларации, подписани на подходящо, за предпочитане политическо, равнище и основани на годишни декларации за управлението (член 59, параграф 5 от Финансовия регламент);

38.  Приветства факта, че от 2009 г. Комисията провежда задълбочени одити на място за преглед на работата на одитните органи; отбелязва, че тя е осъществила 269 мисии за одит и е извършила преглед на 47 и 84 одитни органа съответно за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейския социален фонд (ЕСФ); отбелязва, че мисиите обхващат съответно приблизително 96 и 99% от общите отпуснати средства; счита, че в рамките на даден период на финансиране Комисията следва да осъществи най-малко по един одит на всяка оперативна програма;

39.  Приветства използването от Комисията на прекъсване или временно прекратяване на плащанията при установяване на грешки над прага на същественост от 2%; счита, че това са полезни инструменти за защита на финансовите интереси на Съюза, и е убеден, че Комисията следва да съсредоточи собствените си одитни усилия там, където е установен най-висок процент грешки;

40.  Счита, че държавите членки следва да предоставят на Комисията достатъчно подробна информация за своите одити;

41.  Подкрепя препоръката на Сметната палата Комисията да предприеме подходящи мерки, за да могат одитните органи да използват една стабилна и задължителна методологична рамка, която да гарантира, че разходването на средства на Съюза във всички държави членки се проверява съгласно едни и същи стандарти и че резултатите се отчитат точно;

42.  Отбелязва със задоволство, че на 13 декември 2013 г. Комисията представи съобщение относно прилагането на нетни финансови корекции за държавите членки в областта на селското стопанство и политиката за сближаване (COM(2013)0934); подчертава при все това, че това дали новият инструмент ще доведе до повече нетни корекции, а оттам и до по-нисък процент грешки в рамките на политиката на сближаване, зависи от много фактори;

43.  Призовава Сметната палата и Комисията да разработят одитен инструмент, който, от една страна, да регистрира всяка година грешките и нередностите, а от друга, да отчита финансовата корекция по време на програмния период;

44.  Приветства факта, че Комисията актуализира пътната карта за прилагането и за мониторинг на правилното прилагане на принципа за „единен одит“ през септември 2013 г., спазването на която следва да осигури възможност на националните органи да получат статут за „единен одит“; изисква копие от този документ;

45.  Съзнава, че контролът върху разходите би могъл да представлява административна тежест; счита, че задължението за отчетност не трябва да възпрепятства потенциалните бенефициери да кандидатстват за финансова помощ;

Част V — Специален доклад № 17/2013 на Сметната палата, озаглавен „Финансиране от ЕС на борбата с изменението на климата в контекста на външната помощ“

46.  Приветства специалния доклад, който разглежда финансирането от Съюза на борбата с изменението на климата в контекста на външната помощ като важен принос към общия политически и финансов дебат за политиката и дипломацията на Съюза в областта на климата; отбелязва констатациите, изводите и препоръките и представя своите съображения и препоръки по-долу;

Общи забележки

47.  Приветства констатациите на доклада, които сочат, че Комисията е управлявала добре свързаните с климата разходи на Съюза, финансирани от бюджета на Съюза и от Европейския фонд за развитие (ЕФР);

48.  Приветства също така започнатата от Комисията и държавите членки работа за създаването на единен стандарт на Съюза за мониторинг, докладване и проверка на публичното финансиране на борбата с изменението на климата;

49.  Отново потвърждава позицията на Парламента, която Сметната палата отбелязва в своя специален доклад и съгласно която се настоява финансирането на борбата с изменението на климата да представлява допълнение към целта от 0,7%; изразява съжаление предвид липсата на потвърждение на концепцията на Парламента за допълняемост в преговорите относно Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР);

50.  Изтъква въпреки това, че е необходимо Комисията да упражнява водеща роля в достатъчна степен, за да постигне максимално международно въздействие и да консолидира инструментите за моделиране на условията за свързаната с климата/зелената дипломация на Съюза през следващите години, особено за постигането на свързаните с климата критерии в рамките на приетия през декември 2013 г. ИСР, в който се заявява, че той „следва да допринесе към целта най-малко 20% от бюджета на Съюза да бъдат насочени към създаване на нисковъглеродно и устойчиво на измененията в климата общество, а най-малко 25% от средствата по програмата за глобалните обществени блага и предизвикателства, предвидена в настоящия регламент, следва да се използват за аспекти на развитието, свързани с околната среда и изменението на климата“ (съображение 20 от ИСР); посочва, че в приложение IV от ИСР се посочва също така, че съгласно програмата за глобалните обществени блага и предизвикателства 27% от средствата се разпределят за околната среда и изменението на климата, а най-малко 50% от средствата по програмата ще служат за действия, свързани с климата, и цели, свързани с околната среда;

51.  Приветства факта, че от 2011 г. насам в близо 40 държави е поет ангажимент за подобряване на съвместното програмиране на ЕС; посочва въпреки това, че координацията между Комисията и държавите членки на финансирането на борбата с изменението на климата за развиващите се държави все още трябва да бъде значително подобрена, не само за да се спази ангажиментът за 2020 г., но също така и за да се позволи на Съюза да остане лидер по отношение на действията, свързани с климата, както и за да се води борба срещу корупцията в развиващите се държави;

52.  Изразява отново подкрепата на Парламента за съвместното програмиране и неговото признание на постигнатия в тази област значителен напредък; очаква да бъде консултиран отново, както беше обещано от Комисията, ако това програмиране води до промени в програмирането на ИСР;

53.  Отбелязва обясненията относно трудностите при проследяването и докладването, дължащи се на различаващите се практики на докладване на държавите членки, посочени в доклада за отчетността по отношение на финансирането за развитие, изготвен от Комисията и публикуван на 3 юли 2014 г. под формата на работен документ на нейните служби и включващ раздел в том I относно финансирането на борбата с изменението на климата, който предоставя информация относно финансирането от Съюза на борбата с изменението на климата; отбелязва, че в доклада се повтаря цифрата 7,3 милиарда евро за „Финансиране за незабавен старт“, предоставени от Съюза и държавите членки и настоятелно се призовава за по-нататъшни подобрения на докладването относно въздействието и резултатите от помощта за развитие;

Бъдещо развитие

54.  Призовава за отделянето на повече средства за конкретни сектори, включително финансиране на борбата с изменението на климата, когато са предоставени чрез бюджетната подкрепа, и за повече прозрачност по отношение на използването на средствата като цяло;

55.  Счита, че Комисията и ЕСВД следва да укрепят своята комуникационна политика относно подкрепата, предоставяна в световен мащаб или на отделни държави получателки, и да отстояват ценностите на Съюза;

56.  Признава, че корупцията продължава да бъде значителна пречка за ефективното финансиране на борбата с изменението на климата, и настоятелно призовава Комисията да увеличи усилията си по отношение на работата с партньорите за развитие по въпросите, свързани с борбата с корупцията;

57.  Изисква от Комисията да предложи на Съвета пътна карта за увеличаване на финансирането за борбата с изменението на климата в посока към постигане на целта за 2020 г., определена в Споразумението от Копенхаген, като включи и определение на частното финансиране;

58.  Изисква от Комисията да извърши независима оценка на Световния алианс за борба с изменението на климата, включваща проучване на причините, поради които повечето държави членки са избрали да не го съфинансират;

59.  Изисква от Комисията и ЕСВД да докладват до каква степен целта за изразходване на 20% от бюджета на Съюза и от ЕФР през периода 2014—2020 г. за действия, свързани с климата, е изпълнена по отношение на помощта за развитие, като посочат сумите, за които са поети задължения, и размера на изплатените средства;

60.  Призовава Комисията и държавите членки, в рамките на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета(11) (Регламент за механизъм за мониторинг), да приемат общи стандарти за мониторинг, докладване и проверка, и по-специално по отношение на определението за „ново и допълнително“ (финансиране), прилагането на маркерите от Рио и докладването относно изплащането на средства за борба с изменението на климата;

61.  Приканва Комисията и държавите членки да задълбочат своето сътрудничество за прилагане на Кодекса за поведение на ЕС за разделението на труда в областта на финансирането на борбата с изменението на климата, и по-специално по отношение на обмена на информация относно разпределените средства по държави, съвместното програмиране и предотвратяването и борбата с корупцията при финансирането, свързано с климата;

Част VІ — Специален доклад № 18/2013 на Сметната палата, озаглавен „Надеждност на резултатите от проверките на държавите членки на разходите в областта на земеделието“

62.  Признава, че системите, разгледани в Специален доклад № 18/2013, бяха променени вследствие на новите разпоредби за общата селскостопанска политик (ОСП), с увеличени отговорности, вменени на сертифициращите органи в държавите членки в областта на проверката на законосъобразността и редовността на разходите и в областта на проверката на изпращаните на Комисията резултати от контрола;

63.  Приветства продължаващите усилия на Комисията за опростяване на ОСП; очаква опростяването на критериите за допустимост да доведе до опростяването на правилата за контрол и че то може да допринесе за постигането на по-нисък процент грешки;

64.  Припомня на Комисията, че следва да предприеме действия, за да не възникват отново вече срещани проблеми; припомня, че в своя годишен доклад за 2012 г. Сметната палата констатира:

   a) че системите на държавите членки за наблюдение и контрол на разходите и на развитието на селските райони са били частично ефективни и че за значителен брой от засегнатите от грешки операции националните органи са разполагали с достатъчно информация за откриването и коригирането на съответните грешки;
   б) че ефективността на интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) е засегната неблагоприятно, основно от неточните бази данни, използвани при кръстосани проверки;

65.  Подчертава, че на 3 април 2014 г. Парламентът подкрепи резервите на генералния директор на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ в нейния годишен отчет за дейността за 2012 г. по отношение на констатираните от Комисията и Сметната палата недостатъци в допустимостта за подпомагане на земите; припомня, че Парламентът изиска по-специално постоянните пасища да бъдат правилно регистрирани в системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) и че следва да бъде информиран от Комисията относно постигнатия напредък на всеки шест месеца;

66.  Изисква от Комисията и държавите членки да предприемат незабавни корективни действия в случаите, когато се установи, че системите за администриране и контрол и/или базите данни на ИСАК съдържат недостатъци или не са актуални;

67.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че плащанията се основават на резултати от проверки и че проверките са с необходимото качество за определяне на допустимите площи по надежден и последователен начин;

68.  Настоятелно призовава Комисията да гарантира, че работата на разплащателните агенции и на сертифициращите органи е организирана по такъв начин и с такова качество, че да предоставя надеждна база за оценка на законосъобразността и редовността на съответните операции; счита, че с оглед на постигането на това Комисията следва да работи за реализирането на целта за стратегия за единен одит за системата за контрол на ОСП;

69.  Приветства промяната в използвания от ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ подход за изчисляване на процента остатъчни грешки при необвързаната с площ помощ за 2012 г., тъй като се взема предвид фактът, че статистическите данни от проверките, декларациите на директорите на разплащателните агенции и извършваната от сертифициращите органи работа могат да бъдат засегнати от недостатъци, които имат въздействие върху тяхната надеждност; призовава през новия период на финансиране този нов подход да обхване всички разходи на ОСП в годишните отчети за дейността на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“;

70.  Припомня на Комисията, че подкрепи резервата в годишният отчет за дейността на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ във връзка с общите разходи за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за 2012 г. и че тази резерва се дължи на опасения относно качеството на проверките в някои държави членки, както и поради процента грешки, докладван от Сметната палата;

71.  Призовава държавите членки ефективно да провеждат съществуващите административни проверки, като използват цялата необходима информация, налична в разплащателните агенции, тъй като това би им позволило да откриват и коригират по-голямата част от грешките;

72.  Призовава Комисията и държавите членки да съсредоточат вниманието си върху разходната ефективност на проверките като важна област, по-конкретно като развият прилагането на основан на риска контрол;

73.  Призовава Комисията да гарантира в областта на развитието на селските райони, че нейните органи, издаващи одобрения, и нейните одитни органи прилагат и следват по един и същ начин единни стандарти и процедури;

Част VІІ — Специален доклад № 1/2014 на Сметната палата, озаглавен „Ефективност на финансираните от ЕС проекти в областта на обществения градски транспорт“

74.  Подчертава, че европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) са най-важният източник на финансиране от Съюза за проекти в областта на градската мобилност и че тези проекти са не само жизненоважни за достъпността на градските райони в по-слабо развитите региони на Съюза, но също така имат важни социални и свързани с околната среда аспекти за качеството на живот на гражданите на Съюза;

75.  Подчертава нарастващото значение на постоянната финансова помощ от Съюза, по-специално с оглед на отрицателните последици от разрастващата се стихийна урбанизация и перспективите за по-нататъшно постоянно увеличаване на градското население;

76.  Подчертава, че е необходимо да се гарантира, че изпълнението на проекти в областта на градската мобилност както от страна на Комисията, така и от страна на държавите членки, трябва следователно да се осъществява по отговорен, ефективен и ефикасен начин, с цел постигане на конкретни резултати, а не усвояване на наличните средства;

77.  Отправя отново, без да забравя принципа на субсидиарност, призива към държавите членки, съдържащ се в съобщението на Комисията от 17 декември 2013 г., озаглавено „Заедно към конкурентоспособна градска мобилност с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2013)0913):

   a) да се осигури подробната оценка на настоящата и бъдещата ефективност, координиране и интегриране на плановете за устойчива градска мобилност (ПУГМ) в по-широкообхватни градски и териториални стратегии, като се изменят, когато е необходимо, техническите и другите инструменти, които са на разположение на органите по планирането;
   б) да се съсредоточат усилията върху избора на подходящи превозни средства в допълнение към инфраструктурата като инструмент за постигане на устойчива градска мобилност в градската логистика;

78.  Призовава Комисията и органите на държавите членки, като вземат предвид отрицателното въздействие на финансовата криза върху използването на транспортните системи, да обърнат повече внимание на целите, задачите и показателите, и по-специално тези във формулярите за кандидатстване по проекти, за да идентифицират потенциални рискове и да се предотврати склонност към неоснователно оптимистични оценки в бъдещите проекти и се избегнат закъсненията и преразходите на средства, посочени в специалния доклад;

79.  Настоятелно призовава Комисията да извършва по-задълбочени анализи на разходите и ползите на индикативните бюджети по проектите в областта на градския транспорт и да обменя най-добри практики с държавите членки, както и да насърчава такъв обмен между тях, като по този начин ще подпомогне органите успешно да разработват проекти, които не са предмет на одобрението на Комисията;

80.  Настоява Комисията да насърчава използването на инструмента JASPERS (Съвместна помощ за подкрепа на проекти в европейските региони) от държавите членки и да оползотворява в пълна степен неговия потенциал за оказване на съдействие при разработването и оценката на качеството на проектите в областта на градския транспорт, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове;

81.  Обръща обаче внимание на факта, че общественият градски транспорт е не само дейност, която генерира приходи, но също така е важен и понякога незаменим елемент на системите за градска мобилност за много от големите градове, дори и в по-силно развитите региони, тъй като те също страдат от „градския парадокс“ поради съществуването на социално уязвими групи от населението;

82.  Изисква поради тази причина съответните органи да вземат изцяло предвид социалното измерение на проектите в областта на обществения градски транспорт, въз основа на подходящи обосновки, включени във формуляра за кандидатстване;

83.  Изисква Комисията бързо да приеме съответните актове за изпълнение и делегирани актове, с цел да се предотвратят евентуални забавяния, като отчита, че за проектите в областта на транспорта обикновено е необходимо значително време за изготвяне и изпълнение;

84.  Настоява елементите, посочени в приложението към горепосоченото съобщение на Комисията от 17 декември 2013 г., да бъдат изпълнени, в това число:

   a) всеобхватен анализ на настоящото положение и базов сценарий посредством „одит на ефективността, свързана с градската мобилност“, чрез който може да се измери бъдещата ефективност;
   б) определяне на „горещи точки“ в рамките на градските райони, в които ефективността на настоящата транспортна система е особено ниска;
   в) подходящи показатели за ефективност, които впоследствие могат да бъдат надлежно наблюдавани;
   г) специфични цели за ефективност, които са реалистични, но и амбициозни по отношение на задачите на ПУГМ;
   д) измерими цели, основаващи се на реалистична оценка на базовия сценарий и наличните ресурси и отразяващи специфичните задачи на ПУГМ;

85.  Посочва липсата на достатъчно показатели за измерването на ефективността на проектите в областта на градския транспорт, изброени в Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета(12) (Регламента за ЕФРР), и настоява Комисията да включи в актовете за изпълнение и делегираните актове, свързани с тези видове проекти, по-подходящи показатели, като се вземат предвид показателите, препоръчани от Сметната палата;

Част VIII — Специален доклад № 2/2014 на Сметната палата, озаглавен „Добре ли се управляват преференциалните търговски режими“

86.  Приветства специалния доклад за оценка на управлението на преференциалните търговски режими в контекста на изключителната компетентност на Съюза като важен принос към цялостната политическа дискусия относно външнотърговската политика и политиката за развитие на Съюза; отбелязва констатациите и препоръките и представя своите съображения и препоръки по-долу;

Общи забележки

87.  Изразява сериозна загриженост относно факта, че Комисията не е оценила по подходящ начин всички икономически последици от преференциалните търговски споразумения, както и че пълната събираемост на приходите не е гарантирана;

88.  Припомня, че основен приоритет е адекватното информиране на лицата, определящи политиките, различните заинтересовани страни и данъкоплатците в Съюза относно основната добавена стойност и недостатъците на различните варианти и сценарии на търговската политика;

89.  Счита за неприемливо, че оценките на въздействието върху устойчивостта в някои случаи липсват, не са пълни или се основават на стара или неактуална информация, а в други случаи (Чили) — са били предоставени на разположение едва след подписването на споразумението;

90.  Настоява преди подписването на ново споразумение свързаната с него оценка на въздействието върху устойчивостта да бъде завършена и публично оповестена;

91.  Изразява съжаление, че не във всички случаи партньорите в рамките на Общата система за преференции (ОСП) са подписали международните конвенции относно правата на човека и трудовите права; призовава Комисията да постави по-голямо ударение върху околната среда и доброто управление в преференциалните търговски споразумения;

92.  Би желал до октомври 2015 г. да бъде осведомен относно мерките, предприети от Комисията въз основа на препоръките и забележките на Парламента и Сметната палата;

Бъдещо развитие

93.  Счита, че за да се подобри оценката на икономическите последици от преференциалните търговски споразумения, Комисията следва:

   a) за всяко преференциално търговско споразумение да извършва оценка на въздействието и оценка на въздействието върху устойчивостта, за да предостави задълбочен, всеобхватен и количествен анализ на очакваните икономически последици, включително точна преценка на пропуснатите приходи;
   б) да включва редовно Евростат в оценката на качеството на източниците на статистически данни, използвани при оценките на въздействието върху устойчивостта, и да гарантира навременното извършване на анализа за преговарящите лица;
   в) да извършва междинни и последващи оценки на всички преференциални търговски споразумения, за да оцени степента, в която преференциалните търговски споразумения със значително отражение постигат своите свързани с политиките цели, и как ефективността им може да бъде подобрена в сектори с първостепенно значение, като също така включва оценка на пропуснатите приходи;

94.  Призовава с оглед подобряване на защитата на финансовите интереси на Съюза Комисията:

   a) да изготвя рискови профили на Съюза за преференциалните търговски споразумения, така че държавите членки да имат общ подход за анализ на риска, за да се намалят загубите за бюджета на Съюза;
   б) да проверява дали държавите членки подобряват ефективността на своите системи за управление на риска и на стратегията си за контрол, за да се намалят загубите за бюджета на Съюза;
   в) да насърчава държавите членки да приемат съответни предпазни мерки при получаване на известия в рамките на системата за взаимопомощ;
   г) да извършва оценки и посещения за мониторинг, основани на риска, на държавите, ползващи се от преференциални режими, особено по отношение на правилата за произход и кумулация;
   д) да изисква от държавите членки да подобрят качеството на предоставяната от тях информация относно административното сътрудничество;
   е) да подобри финансовите действия, предприемани във връзка с разследванията на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), за да се предотвратят загуби за бюджета на Съюза поради изтекла давност;
   ж) да укрепи позицията на Съюза в реципрочните преференциални търговски споразумения и в по-голяма степен да използва предпазни и защитни мерки, като ги включва във всички бъдещи търговски споразумения;
   з) да предостави незабавно преглед на събиранията, извършени през периода 2010—2014 г.;
   и) да информира Парламента за резултатите от инициативата в Бангладеш;

Част IХ — Специален доклад № 3/2014 на Сметната палата, озаглавен „Изводи от разработването на Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II) от Европейската комисия“

95.  Приветства констатациите и препоръките на Специален доклад № 3/2014 на Сметната палата;

96.  Отправя критики към Комисията, че при стартирането на проекта не е предоставила достатъчно служители с експертен опит нито от гледна точка на техническото изпълнение, нито от гледна точка на оценката на качеството във връзка с проекта за ШИС II;

97.  Препоръчва интеграцията на всички широкомащабни проекти в областта на информационните технологии в процедурата за управление на информационните технологии, като се включват не само експерти от ГД „Информатика“ на Комисията, но и от други генерални дирекции, както и външни експерти, за да се извличат по-големи ползи от вътрешните експертни познания;

98.  Препоръчва Комисията да се възползва от опита на държавите членки още от началото на всеки широкомащабен проект и да създава експертна група, състояща се от представители на държавите членки, които отговарят за проекта; счита, че мисията на тази група и правомощията на нейните членове следва да бъдат ясно определени;

99.  Отправя критики във връзка с факта, че при стартирането на проекта Комисията, която, наред с другото, е трябвало да представлява интересите на крайните ползватели на ШИС ІІ, и основните заинтересовани страни не са имали никаква представа за техническите изисквания и за изискванията на крайните ползватели;

100.  Очаква, че по отношение на бъдещите проекти Комисията, в сътрудничество с държавите членки, ще установява при стартирането на проекта точен профил на техническите изисквания и на изискванията на крайните ползватели, които трябва да бъдат изпълнени;

101.  Счита, че публикуването от страна на Комисията на обща покана за представяне на предложения за проекта, без да са определени ясно свързаните с него изисквания, е разхищение на парите на данъкоплатците;

102.  Препоръчва Комисията да изготвя реалистичен бизнес план и график за бъдещите проекти в областта на информационните технологии, основани на ясно определени изисквания по отношение на формата и на съдържанието, както и на ясен анализ на разходите и планиране във времето, които вземат предвид рисковете и сложността на проекта;

103.  Отправя критики във връзка с факта, че Комисията се е опитала няколко пъти да прикрие закъснения и увеличения на разходите;

104.  Изисква възможно най-голяма прозрачност в бъдещите проекти в областта на информационните технологии, а именно непрекъснат информационен цикъл по отношение на съответната компетентна комисия на Парламента, особено когато става дума за изключително важни решения, които дават ход на следващи фази от проекта или водят до непредвидени промени в разходите, планирането във времето или алтернативни решения;

105.  Счита, че в договора с основния изпълнител не е следвало да се предвиждат ограничени условия за изпълнение на искове за обезщетение; счита, че бъдещите договори следва да включват ефективен механизъм за санкции, за да се осигурят навременни резултати, отговарящи на необходимите стандарти;

106.  Отправя критики, че Комисията не е прекратила договора с главния изпълнител въпреки слабите резултати, постигнати през първата фаза от проекта;

107.  Отправя критики, че Комисията не е настоявала, във връзка с изпълнението на ШИС II, за основан на компоненти подход за разработване на системата; счита, че евентуалното въвеждане на работни блокове, които да могат да се свързват помежду си, е щяло да позволи предаването на завършените елементи на друг изпълнител, за да се избегне обвързването с един конкретен изпълнител;

108.  Отправя критики, че Комисията е превишила стойността на първоначалната поръчка осем пъти от първоначалната стойност, като е предоговорила договора, въпреки член 126, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията(13), който предвижда, че стойността на поръчката не трябва да надхвърля с повече от 50% нейната първоначална стойност;

109.  Отбелязва, че в това отношение може да се наложи преразглеждането на член 134, параграф 1, буква б) от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията(14), тъй като обвързването по технически или художествени причини с един изпълнител или агент не следва да заобикаля защитната разпоредба в буква д) от същия параграф и да допуска непропорционално увеличаване на първоначалната стойност на основния договор;

110.  Отбелязва, че в случай на значително увеличаване на първоначалните разходи за проекта или на значителни промени от гледна точка на очакваните ползи, рискове или алтернативни решения, бюджетният орган следва да даде своето предварително одобрение;

111.  Изразява съжаление по повод преразпределянето на бюджетни средства без одобрението на бюджетния орган в няколко случая;

112.  Приветства насоките за управление на проекти, препоръчвани от ГД „Информатика“ от 2011 г. насам; счита, че въз основа на тези насоки управителният комитет трябва да одобри преминаването към следващите етапи на проекта, което е известно като т.нар. „процедури на одобряване“;

113.  Подчертава необходимостта да се гледа в перспектива, тъй като е възможно до края на настоящото десетилетие ШИС II да достигне точка на насищане и да е необходима ШИС III; изразява в това отношение надежда, че подготовката за ШИС III ще бъде проведена по значително по-добър начин;

Част Х — Специален доклад № 4/2014 на Сметната палата, озаглавен „Частичен успех на интегрирането в ОСП на целите на политиката за водите на ЕС“

114.  Призовава Комисията да предложи на законодателите на Съюза необходимите промени в настоящите инструменти (кръстосано спазване и развитие на селските райони) с оглед гарантиране на съответствието с Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета(15) (Рамковата директива за водите, РДВ) или, по целесъобразност, нови инструменти, в състояние да отговорят на по-амбициозните цели по отношение на интегрирането на целите на политиката за водите в ОСП;

115.  Призовава държавите членки, при спазване на РДВ, да:

   a) преодолеят идентифицираните по време на одита слабости при изпълнението на проверките в контекста на механизма за кръстосано спазване;
   б) да налагат систематично подходящи санкции в случай на нарушение;
   в) да поставят по-силен акцент върху идентифицирането и разрешаването на проблемите, свързани с водите, посредством своите програми за развитие на селските райони (ПРСР) и да гарантират, че те са в съответствие с плановете за управление на речните басейни (ПУРБ);
   г) да изготвят и стриктно да приложат защитни механизми с цел да се предотврати отрицателното отражение върху водите в резултат от дейностите, финансирани от политиката за развитие на селските райони;
   д) да проучат активно и да насърчат по подходящ начин използването на средствата, предназначени за свързаните с водите въпроси, като същевременно спазват принципите на добро финансово управление;

116.  Очаква Комисията да предложи подходящи механизми, които ефективно да упражняват силно положително влияние върху качеството на програмните документи на държавите членки в контекста на РДВ и да предотвратяват забавяния във връзка с определения в РДВ график; счита, че за тази цел преди поемането на задължения срещу средства за развитие на селските райони би следвало да се фиксират минимални условия във връзка с прилагането на РДВ;

117.  Призовава държавите членки спешно да ускорят процеса на прилагане на РДВ и да подобрят качеството на своите ПУРБ за следващия цикъл на управление (2015 г.), като опишат отделните мерки (например по отношение на обхвата, графика, целевите нива и разходите), както и като ги представят по достатъчно ясен и конкретен начин на оперативно ниво, включително на местно равнище/на равнище стопанства;

118.  Призовава Комисията да повиши нивото си на осведоменост относно връзката между качеството/количеството на водите и земеделските практики, като подобри съществуващите си системи за мониторинг и гарантира, че те са най-малкото в състояние да измерят развитието на видовете натиск върху водите в резултат от земеделските практики; счита, че това би подпомогнало процеса на идентифициране на районите, в които финансовите средства на ОСП са най-необходими;

119.  Настоятелно призовава държавите членки да подобрят качеството на изпращаните до Комисията данни, що се отнася до своевременния им характер, надеждността и последователността им, тъй като качеството на информацията относно водите в Съюза като цяло зависи от качеството на изпращаната от държавите членки информация;

Част ХІ — Специален доклад № 5/2014 на Сметната палата, озаглавен „Изграждането на европейския банков надзор — Европейски банков орган (ЕБО) и неговият променящ се контекст“

120.  Изтъква необходимостта от анализ на междусекторното въздействие, както и значението на отчитане на времето, необходимо за изготвяне на технически стандарти; приветства предложението на Комисията да осигури срокове за правомощията за технически стандарти и отбелязва, че се извършва анализ на междусекторното въздействие, проучващ законодателството на Съюза във финансовата област, прието през предходни години във връзка с мерките от регулаторния пакет;

121.  Подчертава, че действията на Европейския банков орган („Органът“) следва да продължат да бъдат неутрални от политическа гледна точка; счита при все това, че е от основно значение възможно най-скоро да се повиши сближаването на надзорните практики с цел да може да изпълнява своите задачи и своята роля;

122.  Счита, че наличието на независима система за контрол е в основата на правилното функциониране на финансовите пазари; изразява поради това загриженост относно вземането на политическото решение Органът да стане само координиращ орган, вместо да извършва микропруденциален надзор в един исторически момент, когато доверието във финансовите институции изисква решителни действия;

123.  Отбелязва ограниченията в правомощията на Органа във връзка с колегиите от надзорни органи, както и неговото въздействие върху сближаването на надзорните практики; приветства постигнатия от Органа напредък в рамките на тези ограничения за подобряване на функционирането на колегиите, и по-специално във връзка с извършването на съвместни оценки на риска и вземане на съвместни решения;

124.  Отбелязва със загриженост, че въпреки засилената роля на Органа за започване и координиране на тестовете за устойчивост в рамките на цялостния пакет за Единния надзорен механизъм, правната отговорност за извършването на тестовете за устойчивост все още е в правомощията на компетентните органи, поради което Органът не разполага с контрол върху резултатите от тестовете;

125.  Отбелязва със загриженост неспособността на Органа да изпълни изцяло мандата си за защита на потребителите, по-специално поради липса на правни средства за решаването на тези проблеми и ограничени правомощия за вземане на правно обвързващи решения за забрана на определени продукти или дейности; подчертава при все това ролята на Съвместния комитет за улесняване и подобряване на размяната на мнения между секторите и изразява съгласие със Сметната палата, че са необходими засилени мерки за защита на потребителите във финансовия сектор на Съюза;

126.  Счита, че по-задълбочената координация с националните органи за защита на потребителите би могла да засили въздействието на Органа в тази област;

127.  Изразява съгласие със Сметната палата, че въвеждането на система за измерване на изпълнението е от основно значение за ефективното наблюдение и потвърждава, че Органът е в процес на въвеждане на система за измерване на изпълнението;

128.  Отбелязва, че банковият надзор в рамките на Съюза изисква ясно разграничение на функциите и отговорността между Органа, Европейската централна банка и националните надзорни органи както в рамките на Единния надзорен механизъм, така и извън него; призовава следователно за допълнително изясняване на техните функции и задължения, с цел да се избегне рискът от припокриване на задачите, възможни пропуски и неясни отговорности;

129.  Счита, че е необходимо да се подобрят действащите правила за надзор, с цел да се включи по-непосредствен надзор на националните банки в трети държави, които са приели еврото, но не са членки на Европейския съюз, като град държава Ватикан, Андора, Монако и Сан Марино;

130.  Счита, че е необходимо да се преразгледат параметрите за рисково претеглените активи, с цел да не се ощетяват банките с най-голяма експозиция в свързани с кредити банкови продукти, както и да не се облагодетелстват банките със слаби или съмнителни финансови продукти, като например деривати;

Част ХІІ — Специален доклад № 6/2014 на Сметната палата, озаглавен „Подпомагане от фондовете на политиката на сближаване за производство на възобновяема енергия — постигнати ли са добри резултати?“

131.  Приветства Специален доклад № 6/2014 на Сметната палата и подкрепя нейните препоръки;

132.  Приветства констатираното от Сметната палата безпроблемно изпълнение на избраните одитирани проекти за възобновяеми източници на енергия (ВЕИ) и счита, че този факт потвърждава напредналия стадий на развитие, достигнат в ключови технологии в областта на производството на енергия от възобновяеми източници;

133.  Счита, че при проектите за ВЕИ, за които обикновено са необходими няколко години, за да започнат да функционират пълноценно, е трудно да се направи точна оценка на ефективността преди изтичането на този период;

134.  Счита, че принципът на разходната ефективност следва да бъде напълно интегриран в инструментите на политиката на сближаване, както и в други инструменти, като Европейската енергийна програма за възстановяване, а не само в проектите за ВЕИ, дори когато те служат на по-широки цели; посочва, че понятието за разходна ефективност може да бъде дефинирано по няколко начина; предлага поради тази причина Комисията и държавите членки да обсъдят начини за съгласуване на това понятие с цел предоставяне на по-ефективни напътствия за изпълнението на проекти за ВЕИ;

135.  Изразява загриженост, че регулаторната рамка за ВЕИ на Съюза не отговаря напълно на изискванията, определени във финансовите инструменти на Съюза — Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд — които са най-важните източници на финансиране на енергията от възобновяеми източници; приканва Комисията да осъществи задълбочен преглед на законодателството и да поправи съществуващите несъответствия;

136.  Счита, че публичното финансиране в тази област следва да допълва и да играе ключова роля за стимулиране на частното инвестиране; счита при все това, че някои проекти, и особено по-мащабните, изискват повече публични инвестиции;

137.  Счита, че неустановеният и непредвидим характер на стимулите и на режимите за подкрепа възпрепятстват инвестициите в производството на енергия от възобновяеми енергийни източници; настоява, че съществуващите неясноти изкривяват и процеса на подбор на производствени технологии, което още повече подкопава принципа на разходна ефективност;

138.  Подчертава, че трудностите и неяснотите по отношение на интеграцията на ВЕИ в енергийната мрежа не само възпрепятстват частните инвестиции в сектора на развитието на производство на енергия от ВЕИ, но могат също така да подкопаят и икономическата и финансовата устойчивост на текущи проекти, както и изпълнението на бъдещи програми по линия на ЕФРР и Кохезионния фонд; приканва Комисията да направи преглед на актуалните нормативни и технически бариери на равнището на държавите членки, с цел подобряване на достъпа до енергийната мрежа както за малките, така и за големите проекти за ВЕИ;

139.  Отбелязва, че Комисията трябва да упражнява по-строг надзор върху изпълнението на новата регулаторна рамка за 2014 — 2020 г., включително на началните ѝ цели и показателите за изпълнение, което ще осигури условия за по-ефективен мониторинг и оценка;

140.  Изисква държавите членки да положат допълнителни усилия за обмен на най-добри практики и установяване на общи процедури с цел да хармонизират своите национални административни системи;

141.  Отбелязва, че много подробните критерии за подбор на ВЕИ могат да станат средство за изключване на кандидати; изисква от Комисията да предостави повече напътствия в тази област и внимателно да проследява тези случаи;

142.  Отбелязва отговорите на Комисията, в които тя заявява, че някои от препоръките на Сметната палата вече са изпълнени чрез Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(16) (Директивата за възобновяемите енергийни източници);

Част ХІІІ — Специален доклад № 7/2014 на Сметната палата, озаглавен „Успешно ли подпомага EФРР развитието на бизнес инкубаторите?“

143.  Приветства Специален доклад № 7/2014 на Сметната палата и подкрепя нейните препоръки;

144.  Отбелязва, че бизнес инкубаторите поддържат създаването и по-нататъшното развитие на начинаещ бизнес, който може да постави малките и средните предприятия (МСП) в центъра на икономическия растеж и създаването на работни места в Съюза;

145.  Счита, че програмите за финансиране по линия на политиката на сближаване, прилагани към одитираните инкубатори, следва да предвиждат структурирано планиране, ясен набор от цели и ефективна оценка; счита, че одитираните инкубатори имат слабости по отношение на всяко от посочените по-горе изисквания;

146.  Припомня, че Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) е предоставил значително финансиране за създаването на инфраструктура на бизнес инкубаторите и че одитираните инкубатори са били създадени правилно, но резултатите от дейността им са ограничени;

147.  Посочва, че броят на бизнес плановете, създадени с подкрепата на инкубатори, броят на инкубираните стартиращи предприятия и броят на създадените работни места е средно много по-малък от броя им в инкубаторите, участващи в сравнителната оценка на Сметната палата;

148.  Отбелязва, че одитираните инкубатори на ЕФРР предлагат по-малък обхват от услуги в сравнение с инкубаторите, участващи в сравнителната оценка, и че уменията и опитът на служителите в инкубаторите на ЕФРР не са толкова широки;

149.  Подчертава, че за да бъдат бизнес инкубаторите ефективни, е важно да се осигури цялостна верига на добавената стойност за предоставяне на подкрепа на стопанската дейност, с висококвалифицирани служители, добри практики и редовен мониторинг;

150.  Отбелязва отговора на Комисията, че държавите членки, които се присъединиха към Съюза през 2004 г. и в които липсваха бизнес инфраструктура, експертни познания и опит след присъединяването, по тази именно причина не са били в състояние да постигнат по-добри резултати; припомня обаче, че одитът е проведен в 4 + 2 държави членки, само две от които са се присъединили към Съюза през 2004 г.;

151.  Счита, че през програмните периоди 2000 — 2006 г. и 2007 — 2013 г. Комисията не е проявила достатъчна ангажираност в подкрепа на тези предприятия; отбелязва, че това се потвърждава от липсата на насоки от страна на Комисията през тези програмни периоди, особено между 2006 и 2010 г.;

152.  Припомня, че установяването и споделянето на добри практики, особено по отношение на начинаещ бизнес, е важно средство за подобряване на ефективността; изразява съжаление за разочароващите резултати на одитираните инкубатори; приканва Комисията да подобри насоките си за управляващите органи на държавите членки по този въпрос, а последните приканва да прилагат тези насоки ефикасно;

153.  Подчертава, че инвестирането в обучение на служителите за осигуряване на ефективна подкрепа на инкубирани дружества и потенциални клиенти е важно за ефективността на стопанската дейност; изразява съжаление, че този аспект също е бил пренебрегван като цяло от одитираните инкубатори;

154.  Отбелязва, че подкрепата на бизнес инкубаторите би могла да се основава на всеобхватен и задълбочен анализ, както и на индивидуални, специфични и разработени според конкретните изисквания проучвания за специално подкрепяните проекти (като например проучване на осъществимостта, бизнес план и т.н.); счита, че тези проучвания биха могли да представят ясна обосновка за такава подкрепа;

155.  Счита, че успехът от използването на бизнес инкубаторите, които трябва да носят добавена стойност за регионалното и икономическото развитие, зависи и от съответния район; счита, че следва да се подкрепят само инкубатори, които отговарят на определени предварителни условия;

156.  Подчертава, че подкрепа за бизнес инкубаторите би могла да се предоставя и чрез използване на метода на публично-частните партньорства, при които рискът за публичната страна се споделя с частното предприятие, обект на подкрепата;

157.  Отбелязва, че бизнес инкубаторите следва да се създават в тясно сътрудничество с училища и изследователски центрове;

158.  Отбелязва, че е важно да се търсят допълване и взаимодействия при подкрепата на бизнес инкубаторите от източници на ЕФРР, „Хоризонт 2020“ и Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) в периода 2014—2020 г.;

Част ХІV — Специален доклад № 8/2014 на Сметната палата, озаглавен „Ефективно ли е управлявала Комисията интегрирането на обвързаното с производството подпомагане в Схемата за единно плащане?“

159.  Подкрепя препоръките на Сметната палата и приветства конструктивната позиция на Комисията;

160.  Изразява съжаление, че според Сметната палата някои държави членки не винаги са следвали принципа на добро финансово управление при определянето на критериите за изчисляване на правата за получаване на плащания;

161.  Отбелязва, че в резултат на това земеделските производители в някои сектори са реализирали неочаквани печалби, които сами по себе не представляват нарушение на действащите разпоредби:

   a) в Испания, съгласно националните разпоредби, правата за получаване на плащания са били с по-висока стойност спрямо средствата, получени от земеделските производители под формата на обвързано с производството подпомагане в миналото;
   б) в Италия на земеделските производители са предоставени права за получаване на плащания, отговарящи на традиционното равнище на подпомагане, въпреки че те междувременно значително са намалили площите, които обработват;
   в) в противоречие със законодателството на Съюза френските органи не са намалили размера на всички права за получаване на плащания с цел да финансират специфичното подпомагане за земеделските производители (член 68 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета(17)); в резултат на това стойността на всички права за получаване на плащания във Франция е завишена с 4,61%, което представлява 357,3 милиона евро; отбелязва, че 74 милиона евро от тази сума засягат подпомагането, интегрирано в Схемата за единно плащане (СЕП) през 2010 г. и че Комисията заявява, че в плана за действие по отношение на Франция са включени корективни мерки;

162.  Поради това призовава Комисията да упражнява достатъчен надзор върху изчисляването на правата за получаване на плащания на земеделските производители от страна на държавите членки, в това число по отношение на спазването на таваните, предвидени за предоставянето на такива права;

163.  Отбелязва със загриженост, че дори в случаите, когато Комисията е установила грешки, правата за получаване на плащания не са били коригирани поради факта, че административните процедури са прекалено бавни;

164.  Призовава Комисията да подобри своевременния надзора и да отделя повече внимание на рисковете, свързани с правата за получаване на плащания;

165.  Отбелязва, че считано от 2015 г. СЕП ще бъде заменена от „Схема за основно плащане“;

166.  Счита, че новата система следва да има за цел намаляването на административната тежест за земеделските производители;

167.  Изразява убеждението, че проверките и одитите на Комисията следва по същество да се основават на риска;

168.  Настоява при новата система да се избягват неоснователни несъответствия при изчисляването на правата за получаване на плащания в различните държави членки, както и неравното третиране на земеделските производители, независимо до каква степен се предоставя свобода при вземането на решения в регламента; изисква от Комисията да увери отново Парламента и неговата комисия по бюджетен контрол, че се взети подходящи мерки за постигането на тази цел;

169.  Изразява загриженост, че неточно изчислените права за получаване на плащания биха могли да водят до неправилни плащания и след 2014 г., тъй като държавите членки могат да избират да плащат до 2021 г. част от бъдещите помощи въз основа на настоящото равнище на подпомагане по СЕП; счита, че макар такива плащания да могат да бъдат коригирани и възстановени, те следва преди всичко да бъдат избягвани;

170.  Припомня на Комисията, че съгласно член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз „Комисията изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки [...], на своя собствена отговорност и в рамките на заделените бюджетни кредити, съгласно принципа на доброто финансово управление“; очаква от Комисията да предостави следователно достатъчно насоки на държавите членки, за да могат те да прилагат Схемата за основно плащане в съответствие с принципите на добро финансово управление, както и да изгради необходимите структури за наблюдение, с цел да поеме обща отговорност за изпълнението на бюджета;

Част ХV — Специален доклад № 9/2014 на Сметната палата, озаглавен „Добре ли се управлява предоставяната от ЕС подкрепа за инвестиции и за популяризиране на лозаро-винарския сектор и могат ли да се видят резултатите ѝ по отношение на конкурентоспособността на вината от ЕС?“

171.  Приветства констатациите и препоръките на Специален доклад № 9/2014 на Сметната палата;

172.  Отбелязва приемането от Съвета и Парламента на Регламент (ЕС) № 1308/2013(18) относно новата обща организация на пазарите за периода 2014—2020 г.;

173.  Припомня Специален доклад № 7/2012 на Сметната палата (освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2011 г.), озаглавен „Реформа на общата организация на пазара на вино: постигнат напредък“ и последвалия го доклад на комисията по бюджетен контрол;

174.  Напълно подкрепя становището, че схемата за помощ следва да бъде рационализирана и че Комисията следва да извършва периодично мониторинг на усвояването на средствата; настоява, че е абсолютно необходимо инвестиционната мярка да бъде ориентирана към предприятията и към постигането на резултати и че следва да се насърчават модели на най-добри практики и да се извличат поуки от тях;

175.  Изразява своята загриженост във връзка с неуспешните усилия за привличане на повече малки и средни предприятия (МСП) в подкрепата на Съюза за популяризиране на лозаро-винарския сектор; счита, че процентите на съфинансиране следва да бъдат преразгледани в полза на МСП, като по този начин се улесни участието на потенциални бенефициери сред тях, и особено на МСП с ограничен административен и финансов капацитет;

176.  Счита, че е необходимо да бъде въведена обща система за оценяване на мярката за популяризиране, за да се гарантира, че Комисията и държавите членки ще могат да анализират степента на напредък и постигане на определените цели, както и въздействието им върху конкурентоспособността на лозаро-винарския сектор на равнището на държавите членки; посочва, че увеличението на глобалния пазарен дял на съответното лозаро-винарско предприятие би могло да бъде част от тази обща система за оценяване;

177.  Подкрепя препоръката на Сметната палата съпътстващите разходи, като разходите на изпълнителните организации и административните разходи, да бъдат надлежно оправдавани и ограничавани до максимален процент от общите разходи;

178.  Подчертава голямото значение на наличието на подходящ микс от политики за инвестиране и популяризиране; счита, че Комисията и държавите членки следва да бъдат по-ефективни в прилагането на мерките; отбелязва, по-специално по отношение на мярката за популяризиране, че от бенефициерите следва да се изисква да докажат, че се нуждаят от помощ от Съюза, че обичайните оперативни разходи не следва да бъдат финансирани и че подкрепата за бенефициери, които представят за всеки програмен период програми за популяризиране в едни и същи целеви държави, следва да бъде ограничена; посочва освен това, че резултатите от дейностите за популяризиране следва да бъдат оценявани по-скоро на ниво бенефициер, отколкото по отношение на целия лозаро-винарски сектор в Съюза;

179.  Подкрепя препоръката на Сметната палата Комисията да анализира по какъв начин бюджетът, предвиден за националните програми за подпомагане за периода 2014—2018 г., съответства на потребностите на лозаро-винарския сектор в Съюза, да анализира капацитета за усвояването му в държавите членки и когато е необходимо, да коригира бюджета; приканва Комисията да разгледа необходимостта от допълнителен финансов инструмент за лозаро-винарския сектор в сравнение с други селскостопански сектори;

180.  Приветства положителното развитие на износа на Съюза на качествени вина; посочва, че Съюзът следва да определи и да използва своето конкурентно предимство на многостранния и все по-конкурентен световен пазар на вино и следва да насърчава винопроизводителите в Съюза да създават вина от световна класа, които помагат за постигане на още по-добро балансиране между търсенето и предлагането в Съюза;

181.  Насърчава Комисията да допринесе за по-голяма прозрачност на действията за популяризиране на вина в трети държави чрез по-добра система за контрол и мониторинг на финансираните проекти; посочва, че тази мярка следва също да помогне за избягването на двойно финансиране;

Част ХVІ — Специален доклад № 10/2014 на Сметната палата, озаглавен „Ефективност на подпомагането на аквакултурите, предоставяно от Европейския фонд за рибарство“

182.  Подкрепя основните препоръки на Сметната палата, като същевременно отбелязва, че Комисията разработва исканите насоки за прилагането на Рамковата директива за водите и Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(19) (Рамкова директива за морска стратегия); приветства вземането предвид от страна на Комисията на препоръките във връзка с морското пространствено планиране и необходимостта от опростяване на административните процедури;

183.  Приветства включването на поуките от периода 2007—2013 г. в новия Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) за периода 2014—2020 г.; подчертава все пак необходимостта Комисията да гарантира прилагането на практика на всички препоръки;

184.  Разбира, че финансовата криза е оказала критично въздействие върху постигането на целите за растеж и заетост в сектора на аквакултурите; отбелязва обаче, че една от основните цели на Европейския фонд за рибарство (ЕФР) — растеж и устойчивост на аквакултурите — не е постигната и поради други фактори; подчертава, че вместо да отбелязва растеж, производството на аквакултури е в стагнация от много години, за разлика от положението в други части на света;

185.  Изразява разочарование от липсата на приоритизиране на ниво проекти и на стратегическо планиране на национално равнище; настоятелно призовава Комисията да подобри следователно изготвянето на програмите с цел укрепване на мерките в подкрепа на аквакултурите и призовава Комисията да гарантира по-добро изпълнение;

186.  Посочва, че въпреки че, от една страна, укрепването на производство на аквакултури и неговото устойчиво развитие са една от основните цели на Комисията, от друга страна, е направено много малко за успешното постигане на тази цел в рамките на ЕФР; отбелязва, че това е системна грешка, която може да бъде открита и в други програми, поради което отчита, че Комисията постоянно не успява да постигне целите си;

187.  Настоятелно призовава Комисията да преструктурира финансовото си управление и да промени подхода си от изразходване на всички налични ресурси към съсредоточаване върху това дали разходите са в съответствие с правилата, дали са икономически изгодни и дали предоставят ефективна подкрепа за постигането на основните цели;

188.  Отбелязва, че държавите членки трябва да решат проблема с лошия подбор на проекти, вместо да предоставят средства за всички проекти, и че трябва да гарантират, че процедурата на подбор се основава на подробни правила за оценка на потенциала на проектите за постигане на резултати и добро съотношение между качество и разходи, които да допринесат като цяло за изпълнението на цели на ЕФМДР като растеж и заетост; подчертава, че Комисията следва да подкрепя държавите членки в тези им усилия и че следва да насърчава последващ мониторинг на резултатите от проектите и да установи система за по-комплексна оценка след изпълнението на проектите, която да се използва като поука за следващи проекти;

189.  Изразява убеждение, че държавите членки ще подобрят своите инструменти и канали за докладване, тъй като предоставяните на Комисията данни често са неточни; препоръчва на Комисията: а) да разработи средства за оказване на по-силен натиск върху държавите членки за предоставяне на надеждни данни, особено при наличието на явни несъответствия, и б) да разгледа възможността за налагане на наказания на държавите членки, заподозрени в умишлено предоставяне на неверни данни;

190.  Посочва необходимостта Комисията да разработи по-стабилна рамка за всичките си финансови програми, включително новите мерки на ЕФМДР за аквакултурите; счита, че Комисията следва да се опита да бъде по-последователна в подхода си и да работи за укрепване на интегритета;

191.  Призовава Комисията да гарантира изясняването от страна на държавите членки на собствените им стратегии и изпълнението на тези стратегии по начин, който допълва целите на ЕФМДР; изисква Комисията да проследи полагането на допълнителни усилия от страна на държавите членки във връзка с оценката на проектите и за преодоляване на липсата на стратегическо мислене по отношение на проектите; подчертава, че е необходимо да се гарантира оценяването на проектите от оценителите с ясно съзнание и ясни очаквания;

192.  Препоръчва финансирането на проекти, чието изпълнение вече е започнало, да се преразгледа, тъй като няма допълнително въздействие; съветва Комисията и държавите членки да избягват просто да маркират дейностите като приключени, за да се избегне липсата на добавена стойност;

193.  Насърчава опростяването на административните процедури, за да се гарантира високото качество на проектите, кандидатстващи за финансиране;

194.  Приветства предложението за нова система за мониторинг в ЕФМДР, която ще включва база данни на равнище държави членки, в която ще се съхранява информация за всяка операция, и обобщен доклад, в който ще се предоставя важна информация, но настоява за изпълнението на това предложение с придържане към високи стандарти;

Част ХVІІ — Специален доклад № 11/2014 на Сметната палата, озаглавен „Създаване на Европейската служба за външна дейност“

195.  Приветства Специален доклад № 11/2014 на Сметната палата и подкрепя нейните препоръки;

196.  Счита, че поради ограничените ресурси Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) все още не е пълноправна дипломатическа служба на Съюза; счита, че Комисията и държавите членки могат да изиграят важна роля за насърчаване консолидирането на ЕСВД;

197.  Посочва, че принципът на бюджетен неутралитет се приветства; счита обаче, че това не следва да се разглежда изолирано от икономиите, които държавите членки реализираха след създаването на ЕСВД;

198.  Счита, че в ЕСВД продължава да има голям брой ръководни кадри, което трябва да бъде коригирано; счита, че вече приложените мерки за коригиране на този проблем са в правилната посока, и отправя искане към Комисията да засили ангажимента си за подобряване на междуведомственото сътрудничество;

199.  Счита, че отговорностите на специалните представители на Съюза не са много ясни и че липсва подходящ мониторинг и анализ на резултатите от дейността; предлага те да бъдат включени в ЕСВД, за да се преодолее този недостатък;

200.  Счита за положителни направените промени в областта на човешките ресурси, въпреки че изразява съгласие със забележките на Сметната палата, че тематичният експертен опит е особено необходим в делегациите; приканва Комисията, заедно с ЕСВД, да въведе съгласуван подход за подобряване на профила на служителите на делегациите;

201.  Приканва ЕСВД да осигури по-добра информация за разходите, направени във връзка с процедурите за набиране на персонал; призовава ЕСВД да използва новаторски решения, като например видеоконферентна връзка, за събеседванията с кандидатите за работа, и да направи, доколкото е възможно, подобни предложения и за обучението на персонала;

202.  Насърчава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за насърчаване на по-добра координация и сътрудничество между своите служби за външни отношения и ЕСВД, без да пренебрегват хоризонталните тематични въпроси;

203.  Подчертава необходимостта от осигуряване на по-голяма гъвкавост на финансирането на мисиите по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), за да се гарантира вътрешната и външната сигурност на Съюза предвид опасността, породена от конфликтите в граничните му държави, както и повишения риск от евентуални терористични дейности, свързани с „Ислямска държава“;

204.  Настоятелно призовава ЕСВД да постигне максимални ползи от икономиите от мащаба чрез създаване на нови взаимодействия между седалището и делегациите на ЕСВД, както и в сътрудничеството с държавите членки и националните дипломатически служби, в дух на една истинска външна политика и истински външни служби на Съюза; отбелязва със задоволство, че съвместното ползване на помещения от делегациите на Съюза и дипломатическите представителства на държавите членки зачестява, макар че продължава да бъде ограничено, и приветства ЕСВД, че счита това за въпрос от първостепенно значение в своите действия;

205.  Приема, че все още предстои доста работа по отношение на консулските услуги;

Част ХVІІІ — Специален доклад № 12/2014 на Сметната палата, озаглавен „Ефективно ли е финансирането по ЕФРР на проекти, пряко насърчаващи биологичното разнообразие съгласно стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.?“

206.  Посочва, че Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР) определя биологичното разнообразие като многообразието между живите организми от всички източници, включително сухоземни, морски и други водни екосистеми, и екологичните комплекси, към които принадлежат; посочва освен това, че КБР определя няколко сериозни заплахи за биологичното разнообразие, като например загубата или фрагментирането на местообитанията, прекомерната експлоатация на горите, океаните, реките, езерата и почвите, замърсяването, изменението на климата и чуждоземните видове, които се конкурират с местната флора и фауна;

207.  Подчертава, че биологичното разнообразие е от съществено значение за човешкия живот и за социалното благополучие; подчертава освен това, че изменението на климата, намаляването на биологичното разнообразие, заплахите от инвазивните видове и свръхпотреблението на природни ресурси са големи предизвикателства, които засягат всички граждани на Съюза;

208.  Изразява съжаление, че Съюзът не успя да постигне голямата си цел за спиране на загубата на биологично разнообразие в Съюза до 2010 г.;

209.  Отбелязва, че от икономическа гледна точка намаляването на биологичното разнообразие води до огромни разходи за обществото, които досега не са били отчитани в достатъчна степен в световните политики; отбелязва освен това, че според проучването относно икономиката на екосистемите и биологичното разнообразие разходите за бездействието и влошаването на екосистемните услуги биха могли да достигнат 7% от световния БВП на година през 2050 г.(20);

210.  Изразява убеждение, че по тази причина съществува неотложна необходимост да се действа и да се отдаде по-голямо политическо значение на биологичното разнообразие с цел да бъдат спазени ангажиментите за 2020 г. в тази област;

211.  Отбелязва, че резултатите от проектите често се бавят, което затруднява тяхното оценяване;

212.  Счита, че независимо от ограниченията във връзка с малкото средства, разпределяни за биологичното разнообразие, и с трудностите при оценяването на тяхното използване, е изключително важно те да бъдат запазени на този етап;

213.  Подчертава факта, че опазването на биологичното разнообразие не е само благородна екологична цел, но и че подобна политика притежава също така значителен потенциал за създаване на нови умения, работни места и възможности за стопанска дейност;

214.  Подчертава значението на интегрирането на опазването и съхраняването на биологичното разнообразие при разработката, прилагането и финансирането на всички други политики на Съюза (включително в областта на селското стопанство, горското и рибното стопанство, регионалното развитие и сближаване, енергетиката, промишлеността, транспорта, туризма, сътрудничеството и помощта за развитие, научните изследвания и развойната дейност) с цел по-добре да се съгласуват секторните и бюджетните политики на Съюза и да се гарантира, че Съюзът изпълнява своите обвързващи ангажименти за опазване на биологичното разнообразие; посочва в този контекст, че сътрудничеството между местните, регионалните и националните органи и органите на Съюза следва да бъде засилено;

215.  Отбелязва, че въпреки осигурените от Комисията насоки и стимули, именно държавите членки имат изричното правомощие да определят приоритетите за финансиране в зависимост от собствените си потребности и че повечето държави членки не използват Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) като инструмент за опазване на биологичното разнообразие;

216.  Счита по тази причина, че предвид ниската степен на използване (0,79%) трябва да се обмисли възможността част от средствата по ЕФРР (чийто дял следва да бъде определен) да се заделят за насърчаване на биологичното разнообразие;

Част ХІХ — Специален доклад № 13/2014 на Сметната палата, озаглавен „Подкрепа от ЕС за възстановяване след земетресението в Хаити“

217.  Приветства Специален доклад № 13/2014, оценяващ подкрепата на Съюза за възстановяване след земетресението в Хаити като важен принос към общия политически дебат относно външната хуманитарна политика и политиката за развитие на Съюза; отбелязва констатациите и препоръките;

218.  Приветства и приема за сведение основните заключения и препоръки в окончателния доклад относно оценката на сътрудничеството на Съюза с Република Хаити, изготвен от ГД „Международно сътрудничество и развитие“ на Комисията по искане на Парламента, и излага своите съображения и препоръки по-долу;

Общи забележки

219.  Изразява отново задоволството си като цяло от работата и усилията на службите на Комисията в отговор на земетресението в Хаити през 2010 г., имайки предвид при това изключително критичната ситуация, в която се намираха делегацията на Съюза и нейните служители; приветства в това отношение възможността, която Комисията има да задържа плащания и отпуснати суми при незадоволителен напредък във финансовото управление от страна на правителството и недостатъци в националните процедури за възлагане на обществени поръчки;

220.  Изразява съжаление за установените слабости в координацията между донорите и между службите на Комисията, както е посочено и в оценката на сътрудничеството на Съюза с Република Хаити (2008 — 2012 г.)(21), издадена от името на Комисията; призовава във връзка с това за по-добро съгласуване на хуманитарната помощ и на помощта за развитие с укрепване на връзката между помощ, възстановяване и развитие посредством постоянна рамка за установяване на връзка между помощ, възстановяване и развитие; счита, че когато е възможно, трябва да се установяват интегрирани подходи с ясно посочени координационни цели и съгласувана стратегия по държави между ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ECHO) и ГД „Международно сътрудничество и развитие“ на Комисията, наред с обмен на най-добри практики; приветства в това отношение включването на системното интегриране на подхода за установяване на връзка между помощ, възстановяване и развитие в цикъла на финансиране за периода 2014—2020 г.; призовава освен това службите на Комисията за подобряване на прехода от краткосрочни хуманитарни дейности към дългосрочни дейности за развитие и за последователно съгласуване не само между различните участници от Съюза, но и с националните приоритети чрез обща стратегия, основана на съвместна рамка за хуманитарна помощ и развитие; приканва Комисията да започне диалог с Парламента, ако ефективното съгласуване между различните финансови инструменти на хуманитарната помощ и помощта за развитие е възпрепятствано от действащата правна рамка; счита освен това, че участието на неправителствените организации на местното гражданско общество може да засили използването на местната база от знания с оглед на по-добро набелязване на потребностите от възстановяване и контролиране на напредъка, постигнат от националните органи;

221.  Припомня препоръките след посещението на делегацията на комисията по бюджетен контрол на Парламента в Хаити през февруари 2012 г. и настоява, като постоянен принцип, за проследимост и отчетност на средствата на Съюза за развитие, и по-специално чрез обвързване на бюджетната подкрепа с постигнатите резултати, преди всичко чрез ясно определяне на отговорностите и задълженията в националната администрация, за да се гарантират достатъчно прозрачност, проследимост и отчетност; отново призовава за поставяне на по-силен акцент върху борбата срещу ендемичната корупция; посочва, че хуманитарната помощ следва да се основава на стратегия за излизане и подчертава, че финансовите средства следва да бъдат отпускани с посредничеството на институциите на Хаити, винаги когато това е възможно, в рамките на Споразумението от Котону, за да се гарантира ангажираност и да се подкрепи укрепването на националните органи, в т.ч. агенцията за обществени поръчки, която следва да действа като контролен филтър; приканва Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да подчертаят обвързаността с условия на секторната бюджетна подкрепа;

222.  Припомня, че „държавното изграждане“ е в центъра на стратегията на Съюза за развитие и крайъгълен камък при всяка подобна кризисна ситуация, в съответствие с принципите за намеса в условия на нестабилност; отбелязва, че това включва подкрепа за изграждане на институционален капацитет, за прозрачност и ефикасност на управлението на публичните финанси, за разпределението на бюджета и ефективността на публичните разходи, със засилен политически диалог и диалог по политиките;

223.  Призовава за приемане на определение на добър микс от политики в интервенционната логика на Съюза чрез всеобхватен подход към държавни и недържавни/неправителствени заинтересовани страни и към секторната подкрепа, която да бъде предоставяна чрез бърза оценка на секторните потребности в полза на жизнеспособността, взаимното допълване и устойчивостта на проектите;

Предложения за бъдещето

224.  Счита, че извън рамките на положението в Хаити трябва да бъдат обсъдени и подобрени мерки с оглед укрепване на рамката на политиката за интервенция и намаляване на риска от бедствия, с крайна цел свеждане до минимум на риска за живота на хората и за условията им на живот; счита, че инвестициите за намаляване на риска от бедствия са от решаващо значение за пълноценното устойчиво развитие, както и високоефективни по отношение на разходите, тъй като създадат условия за значително по-ефикасно и ефективно използване на ресурсите, отколкото плащането на сметката за реагиране при бедствия;

225.  Счита, че ситуациите на криза и нестабилност изискват разработването на политики, за които са необходими нови подходи, нови методи и експертни познания, и по-специално по отношение на дейности като i) определяне на рисковете на различни оперативни равнища, ii) изработване на сценарий и прогнози за вероятни последици и iii) създаване на инструменти за избягване и намаляване на рисковете и потенциалните бедствия и подготовката за тях; призовава за гъвкав подход, за да се даде възможност на Комисията да адаптира своите мерки и инструменти за помощ адекватно и бързо към съответната кризисна и следкризисна ситуация; отбелязва в този контекст, че междувременно Комисията създаде система за мобилизиране на експерти в различни области на компетентност, за да може в кратък срок да се изпраща допълнителен персонал в делегациите или централните служби на Съюза в случай на недостиг на персонал;

226.  Насърчава Комисията и ЕСВД да работят систематично по четирите фази на цикъла на управление на бедствията, а именно смекчаване на последиците и подготвеност, реагиране и възстановяване, за определяне на стратегическа рамка за управление на риска от бедствия и изграждане на устойчивост; призовава Комисията и ЕСВД да информират Парламента относно развитието, и по-специално по отношение на управлението на риска и подготвеността за изпълнение и постигане на целите на програмата в контекст след бедствие;

227.  Припомня, че в условията на подобни кризи следва да се обръща необходимото внимание на надеждността и оперативната ефективност на националната рамка за управление на намаляването на риска от бедствия, като предпоставка за успеха на намесата на Съюза; припомня, че оценката на националните рамки за управление следва да отчита, inter alia, съществуващите рамки за отчитане на резултатите, съществуващите определение и разпределение на отговорностите на централно и местно равнище и наличието на ясна верига за командване и контрол и на информационни канали между различните участници/донори, заедно с механизми за обратна връзка по проекти;

228.  Подкрепя препоръките на Сметната палата по отношение на подкрепата на Съюза за възстановяване след земетресението в Хаити и приветства отговора на Комисията, че също приема препоръките;

Част ХХ — Специален доклад № 14/2014 на Сметната палата, озаглавен „Как институциите и органите на ЕС изчисляват, намаляват и компенсират своите емисии на парникови газове?“

229.  Счита, че всички институции и органи на Съюза следва да се стремят към определянето на общ подход по отношение на своите емисии на парникови газове и тяхното възможно намаляване; счита, че за постигането на тази цел те трябва да изчисляват общите си емисии на парникови газове и не следва да се въздържат от публикуване на своите резултати;

230.  счита, че за да съхрани своя авторитет при воденето на преговори в областта на околната среда с трети страни, Комисията следва да полага повече усилия за събирането на по-голям обем данни относно собствените си емисии на парникови газове;

231.  Приканва институциите и органите на Съюза, които не разполагат със сертификат от Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS), да обмислят бързото му прилагане; подчертава при все това, че EMAS следва да се разглежда като средство за структуриране, наред с другото, на емисиите на парникови газове, а не да се разглежда като единствена крайна цел на политиката на институциите в областта на околната среда;

232.  Посочва, че компенсирането на емисиите на парникови газове може да се използва от институциите и органите на Съюза в по-голяма степен с цел намаляване на техния въглероден отпечатък; изразява съгласие със Сметната палата, че тези въпроси ще бъдат решени по подходящ начин, като се използват висококачествени компенсации в допълнение към мерките за намаляване на емисиите (а не вместо подобни мерки); отбелязва обаче, че компенсирането следва да се нарежда на второ място след инвестирането на средствата за допълнително усъвършенстване на политиката в областта на околната среда на институциите и органите на Съюза;

233.  Приветства факта, че някои от институциите на Съюза са започнали пилотни проекти за екологосъобразни обществени поръчки; изразява надежда, че резултатите ще се окажат обещаващи и че екологосъобразните обществени поръчки ще се използват като стандартна процедура от институциите и органите на Съюза в бъдеще;

234.  Подчертава, че при изпълнението на тези политики човешкият фактор запазва първостепенното си значение; настоятелно призовава по тази причина институциите и органите на Съюза, които отговарят за тези политики, да се подготвят и да усъвършенстват своите умения и разбиране за значението на емисиите на парникови газове на институциите; изразява надежда, че съставянето на новия колегиум на членове на Комисията през 2014 г. предоставя нова благоприятна възможност за въвеждането на по-високи стандарти в Комисията и в нейните агенции;

Част ХХІ — Специален доклад № 15/2014 на Сметната палата, озаглавен „Фондът за външните граници е насърчил финансовата солидарност, но е необходимо по-добро измерване на резултатите и по-голяма европейска добавена стойност“

235.  Отбелязва със загриженост, че стратегическите цели на Фонда за външните граници (ФВГ) не са били ясни и по-специално, че съществува напрежение между общия характер на ФВГ като механизъм за солидарност и съсредоточаването му върху конкретни цели за подобряване на сътрудничеството в областта на граничния контрол и визите;

236.  Отбелязва, че за Комисията успешното стартиране на проектите ШИС II, ВИС и Европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR) във всички държави членки показва приноса на ФВГ; счита обаче, че едно такова общо твърдение не може в никакъв случай да бъде задоволителен отговор на конкретните критики на Сметната палата за липса на показатели за изпълнение;

237.  Отбелязва, че подобни проблеми могат да възникнат по отношение на целите на инструмента за финансово подпомагане за външните граници и визите, като част от фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС), тъй като този инструмент също служи както за солидарността между държавите членки по отношение на управлението на граничния контрол, така и за осъществяването на еднакво и високо равнище на контрол на външните граници и ефективно обработване на шенгенските визи при спазване на ангажимента на Съюза по отношение на основните свободи и правата на човека;

238.  Подчертава, че държавите членки, въпреки че признават значението на ефективния граничен контрол на общите външни граници като част от достиженията на правото от Шенген, продължават да считат управлението на граничния контрол и в по-малка степен, обработването на визите, като по същество национално правомощие;

239.  Призовава държавите членки да включат следователно ФВС в националните стратегии за управление на границите с цел да допринасят за консулското сътрудничество, за операциите на Frontex или за спешни действия или специфични действия, които са от значение за шенгенското пространство като цяло; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да подобрят своето сътрудничество в това отношение;

240.  Изисква Комисията до проучи дали не би било уместно частта за граничния контрол и визите на ФВС да се раздели на няколко отделни сегмента: един за солидарност, един за осъществяване на консулско сътрудничество, за операциите на Frontex и за спешни и специфични действия, и един за действия от особено значение от национална гледна точка;

241.  Препоръчва държавите членки да разработят и използват подходящи и измерими показатели за резултатите, последствията и въздействието на финансираните проекти; подчертава, че следва да се извършват висококачествени предварителни проверки, за да се гарантира, че всички финансирани проекти служат на конкретни и измерими цели и имат добавена стойност; отбелязва, че последващите проверки биха помогнали за осигуряването на механизми за контрол на качеството;

242.  Посочва, че може да се постигне по-голяма добавена стойност на Съюза чрез допълнителен принос на държавите членки за операциите на Frontex, като вписването на поне част от съфинансираните активи на ФВС в инвентара от техническо оборудване на Frontex стане задължително;

243.  Изразява тревога във връзка с нередностите, установени от Сметната палата в различните национални политики за възлагане на обществени поръчки, и заявява, че клаузата за изключения за обществени поръчки в сферата на отбраната и сигурността не може да се прилага в случаите, при които може да се използват по-малко рестриктивни процедури, без да се застрашава сигурността; препоръчва рационализирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки с цел гарантиране на своевременното усвояване на финансирането;

244.  Поздравява Комисията за предприемането на корективни финансови мерки във връзка с проект, за който беше установено, че нарушава основни свободи и права на човека, но призовава Комисията да установява на възможно най-ранен етап възможни рискове в това отношение, особено когато става въпрос за начина на осъществяване на граничен контрол по отношение на правото на търсене на убежище;

245.  Подчертава необходимостта от усъвършенстване на стандарта за събиране на данни за финансираните проекти на национално равнище с цел повишаване на степента на прозрачност;

Част ХХІІ — Специален доклад № 16/2014 на Сметната палата, озаглавен „Ефективност на смесването на безвъзмездна финансова помощ по регионалните механизми за инвестиции със заеми от финансови институции с цел подпомагане на външните политики на ЕС“

246.  Приветства специалния доклад, посветен на оценката на ефективността на смесването на безвъзмездната финансова помощ от регионалните механизми за инвестиции със заеми от финансови институции за подпомагане на външните политики на ЕС, и излага своите съображения и препоръки по-долу;

Общи забележки

247.  Насърчава Сметната палата да продължи да задълбочава одитната дейност в тази нововъзникваща област на сътрудничество, за да може да предоставя редовно на политиците цялостна оценка на срещнатите проблеми и рискове;

248.  Признава, че повишеният интерес към смесеното финансиране и възможностите, които предлага използването на нови механизми за финансови инвестиции, е мотивиран главно от съчетанието на съществени предизвикателства по отношение на развитието със силно ограничени публични средства, от което следва развитието на нови финансови средства, които съчетават безвъзмездна финансова помощ от Съюза и небезвъзмездни средства;

249.  Подчертава, че новите финансови инструменти и смесеното финансиране трябва да продължат да съответстват на целите на политиките на Съюза за развитие, които се основават на критериите за официалната помощ за развитие (ОПР) и са посочени в програмата за промяна, т.е. подобряване на качеството, ефикасността, устойчивостта и скоростта на осъществяване на намесата на Съюза; счита, че тези инструменти трябва да се фокусират върху приоритетите на Съюза, където икономическата и неикономическата добавена стойност и въздействие са най-големи, и счита, че те трябва да се използват по стратегически начин в секторите, където финансовата подкрепа от Съюза е от съществено значение за жизнеността на инвестициите и където смесеното финансиране може да се прилага по най-полезен начин; изразява по тази причина съжаление, че специалният доклад разглежда главно финансовите аспекти на смесването на безвъзмездната финансова помощ от регионалните механизми за инвестиции, а същевременно тяхната ефикасност и ефективност не са оценени в достатъчна степен;

250.  Изисква, като основен постоянен принцип, да се избягва рискът финансовите стимули да превишават по значение принципите за развитие (финансовите цели може да надделеят над свързаните с развитието въпроси) и да се зачитат принципите на устойчиво развитие като социалните и екологичните стандарти и достъпът до основни обществени блага;

251.  Приема за сведение резултатите от прегледа на платформата на ЕС за смесено финансиране в областта на външното сътрудничество с първоначалната цел да се увеличи ефективността, ефикасността и качеството на съществуващите механизми за смесено финансиране, като се има предвид, че хармонизирането на основните принципи, валидни за всички регионални механизми и финансови инструменти, ще бъде от решаващо значение за новата многогодишна финансова рамка (МФР); в зависимост от резултатите от преразглеждането на МФР след изборите приканва Комисията и ЕСВД да продължат да провеждат структуриран/стратегически диалог, по-специално по въпроса относно начина на гарантиране и постоянно повишаване на прозрачността и отчетността;

252.  Счита, че на етапа на планиране Комисията следва да се съсредоточи върху постигането на устойчиви, дългосрочни, икономически и социални цели и цели относно околната среда в областите, към които трябва да се насочат инвестициите;

253.  Изисква, като основен принцип, средствата на Съюза да се насочват предимно към проектите, които не биха били осъществени без средствата от Съюза, като например проектите с ниска рентабилност, които обаче могат да доведат до подобрение в социалната сфера, в областта на околната среда и на правата на човека;

254.  Изисква, като основен принцип, да се наблюдават и проследяват резултатите и средносрочното/дългосрочното въздействие на проектите, осъществени в социалната сфера, в областта на околната среда и на правата на човека; счита, че констатациите от тези последващи оценки следва да се използват пряко за докладване относно постигнатите дългосрочни цели и за подобряване на етапа на планиране/подбора на проектите за бъдещото финансиране;

255.  Изисква да се засили политическата роля на Комисията, която е политически отговорен орган в тази област;

256.  Изисква въвеждането на общи стандарти за управление за такива финансови дейности, както и определянето на най-добри практики и добре дефинирани критерии за допустимост и оценка за използването на тези финансови инструменти; счита, че съгласуваните правила за управление, като например структурирано докладване, ясни рамки за мониторинг и условия за надзор, ще доведат до намаляване на разходите за транзакции или на евентуалното дублиране на разходите;

257.  Счита, че е наложително да се проектират подходящи управленски структури за различните механизми, за да се насърчи ангажираността на държавите получателки, бенефициерите или заинтересованите страни с тези инструменти; припомня, че развитието на разпределяната чрез механизми смесена официална помощ за развитие изисква добре организирано сътрудничество между Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), държавите членки и Парламента; призовава за засилено участие на делегациите на Съюза в процеса на вземане на решения, и по-специално на етапа на идентифициране на проектите чрез принос към предварителната оценка или оценката на въздействието и в по-общ план за осигуряването на тежестта на Съюза в политическия диалог с държавите партньори, а също така и като посредник в отношенията с местното гражданско общество;

258.  Настоява, че е необходимо да се постигне възможно най-високо равнище на прозрачност и отчетност посредством достъп до изчерпателна и достоверна бюджетна информация и финансови данни относно проектите, финансирани от тези инвестиционни механизми, за да може Парламентът да упражнява правомощията си за контрол и одобрение; призовава да му се докладва редовно относно използването на тези финансови инструменти и постигнатите резултати, по-конкретно относно оценяването на финансовия и нефинансовия ефект на лоста и допълняемостта, като същевременно припомня да се спазват разпоредбите на член 140 от Финансовия регламент;

259.  Подкрепя препоръките на Сметната палата, като първа стъпка в правилната посока, по отношение на ефективността на смесването на безвъзмездната финансова помощ от регионалните механизми за инвестиции със заеми от финансови институции за подпомагане на външните политики на Съюза и приветства отговора на Комисията, че също приема препоръките;

Част ХХІІІ — Специален доклад № 17/2014 на Сметната палата, озаглавен „Може ли инициативата на ЕС за създаване на центрове за високи постижения да допринесе ефективно за намаляване на химичните, биологичните, радиологичните и ядрените рискове, идващи от страни извън ЕС?“

260.  Приветства инициативата за химични, биологични, радиологични и ядрени (ХБРЯ) центрове за високи постижения; счита, че структурата на управление подчертава мрежовия характер на инициативата;

261.  Приветства общите положителни насоки на Специален доклад № 17/2014 и препоръките на Сметната палата, които бяха приети в тяхната цялост от Комисията;

262.  Отбелязва, че инициативата представлява новаторски подход, който осигурява условия за работа в мрежа, регионални и международни партньорства, консолидиране, координиране и оптимизиране на съществуващите способности във връзка с опита, обучението, техническата помощ или оборудването;

263.  Посочва факта, че тези структури са неизменно сложни, което затруднява изграждането им и ефективното им управление;

264.  Припомня, че за тази инициатива бяха отпуснати 100 милиона евро за периода 2010—2013 г.;

265.  Счита, че най-ценното на тази инициатива е нейният подход от основата към върха, като за основа се ползва опитът на държавите партньори; счита, че делегациите на Съюза следва да бъдат информирани редовно и трябва да играят по-активна роля при провеждането на консултации с органите на съответната държава партньор;

266.  Би желал да подчертае същевременно, че зачитането на „отговорността“ на държавите партньори по проекта не следва да възпрепятства Комисията да изготвя предложения, включващи обща реакция (например при борбата с избухналата епидемия от Ебола);

267.  Изразява убеждението, че проектите следва да се избират по такъв начин, че ограничените налични средства да бъдат насочвани към областите от най-голямо значение за сигурността на Съюза; счита, че при подбора на проектите институциите на Съюза биха могли да изпълняват по полезен начин функцията на клирингова къща;

268.  Отбелязва, че техническият опит на регионалните секретариати следва да бъде разширен, за да се улесни идентифицирането на проблемите, които да бъдат разрешавани чрез изпълнението на инициативи, както и за да се оптимизират подготовката и изпълнението на отделните проекти;

269.  Приветства факта, че от май 2013 г. държавите партньори могат да предлагат проекти по всяко време, което увеличава способността за реакция по отношение на възникващите заплахи;

270.  Отбелязва, че следва да се намали допълнително забавянето между момента на подаване на предложението за проект и последващото одобрение и изпълнение на проекта;

271.  Подчертава, че е необходимо по-широко стратегическо сътрудничество с цел подобряване на съгласуваността и координацията на различните инструменти за финансиране в областта на сигурността; подчертава, че засилената координация между съответните участници в областта на ХБРЯ рискове би повишила ефективността на съществуващите инициативи;

272.  Счита, че инициативата може да спечели от по-ясното разграничение между вътрешното и външното измерение на ХБРЯ дейности(22);

Част ХХІV — Специален доклад № 19/2014 на Сметната палата, озаглавен „Предприсъединителна помощ от ЕС за Сърбия“

273.  Приканва сръбските органи да повишат качеството на своите национални стратегии и планове за действие и да ги рационализират в още по-голяма степен, както и да търсят адекватни решения на различните политически и социално-икономически проблеми; приканва Комисията, в случай на необходимост, да предложи съдействие за предоставянето на необходимата техническа помощ във връзка с това;

274.  Подчертава, че е важно да се изготвят национални стратегии за политически чувствителните области; изисква от съответните органи да подготвят стратегии в следните основни области на управление и да включат реалистични срокове за изпълнение: териториална децентрализация и стратегия за координиране на изпълнението на реформата в управлението на публичните финанси;

275.  Настоятелно призовава Комисията и делегацията на Съюза в Сърбия да предотвратяват проблемите, които възникнаха по време на първата част на програмния период 2007 — 2013 г., а именно избора на непълноценно разработени или проблематични проекти; подкрепя сътрудничеството между Комисията и сръбските органи за преодоляване на установените проблеми, включително липсата на подкрепа от страна на националните органи, липсата на междуинституционална координация, некачествените разработки на проектите, лошо формулираните задания, неустойчивите финансови решения и неизвличането на поуки от грешките, допуснати в предходни проекти;

276.  Приветства факта, че като цяло свързаните с управлението проекти са постигнали добри резултати, но счита, че системите за изпълнение и контрол на проектите са слаби или неефективни, особено като се има предвид, че Сметната палата установи значителни недостатъци в четири от осемте одитирани проекта в областта на управлението по Инструмента за предприсъединителна помощ;

277.  Посочва, че по отношение на реформата в съдебната система се отчита несъществен напредък от 2007 г. насам;

278.  Изтъква необходимостта от повишаване на съществуващата степен на защита на лицата, които подават сигнал за нередности, както се изтъква в националната стратегия за борба с корупцията за периода 2013—2018 г.; настоява сръбските органи да ускорят подготовката на ново законодателство относно подаването на сигнали за нередности, като това законодателство следва да внушава доверие и да насърчава подаването на сигнали;

279.  Подкрепя препоръките на Сметната палата и изисква от Комисията да отдели нужното внимание за определяне на целите, оценка на потребностите и извличане на поуки от предходни проекти, както и за избягване на забава и неефикасни или неефективни процедури за възлагане на обществени поръчки; подчертава значението на устойчивостта, тъй като резултатите повдигнаха редица въпроси в този смисъл в две трети от проектите, и особено в проектите, свързани с управлението;

Част XXV — Специален доклад № 20/2014 на Сметната палата, озаглавен „Ефикасна ли е помощта от ЕФРР за МСП в областта на електронната търговия?“

280.  Приветства Специален доклад № 20/2014 на Сметната палата и подкрепя нейните заключения и препоръки;

281.  Приветства също така конструктивната реакция на Комисията по отношение на препоръките на Сметната палата;

282.  Отбелязва, че технологиите за електронна търговия са от жизненоважно значение за засилване на развитието и конкурентоспособността на малките и средните предприятия (МСП); подчертава значението на МСП за икономическото развитие и създаването на работни места в Съюза;

283.  Потвърждава, че специалният доклад на Сметната палата подчертава колко са важни измерването на резултатите и европейската добавена стойност;

284.  Отбелязва, че въпреки факта, че наличността на бизнес услуги онлайн се е увеличила, определените за инвестиране проекти са били слаби; отбелязва, че липсата на сравнителен подбор на заявленията и на подробна бизнес информация са били причина в над една трета от случаите да не се предлага или да се предлага ниска икономическа ефективност;

285.  Посочва, че десет от тридесетте одитирани съфинансирани проекта са щели да бъдат изпълнени и без публично съфинансиране, пет от тези проекти са стартирали преди уведомлението за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, а три от тях са стартирали дори преди предприятието да представи заявление за получаване на съфинансиране;

286.  Счита, че представянето на бизнес план, показващ европейската добавена стойност, следва да е задължително с цел избягване на икономически загуби от неефективно разпределение на ресурсите;

287.  Подчертава, че държавите членки следва да въведат критерии и процедури за подбор, които гарантират, че избраните проекти водят до постигането на максимална добавена стойност по отношение на приноса за развитието на електронната търговия в МСП и постигането на целите на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа;

288.  Отбелязва, че липсата на мониторинг от страна на Комисията направи невъзможно извършването на оценка на това в каква степен помощта от ЕФРР е допринесла за постигането на целите в областта на информационните технологии на национално равнище и на равнището на Съюза, както и за собствените бизнес планове на МСП;

289.  Счита, че Комисията следва да гарантира, че тя получава последователна и надеждна информация от държавите членки за използването на финансирането от ЕФРР; счита, че информацията следва да указва напредъка на оперативните програми, не само от финансова гледна точка, но и от гледна точка на изпълнението;

290.  Споделя становището на Сметната палата, че в споразуменията за отпускане на безвъзмездна финансова помощ следва да бъдат определени минимален набор от стабилни показатели и съответни стойности, които да се измерват и да се подлагат на последващ мониторинг, както след приключване на изпълнението на проекта, така и докато се изпълнява, както и на по-късен етап с оглед на извършването на оценка на изпълнението;

Част ХХVІ — Специален доклад № 21/2014 на Сметната палата, озаглавен „Финансираната от ЕС летищна инфраструктура не е постигнала добра икономическа ефективност“

291.  Потвърждава, че Комисията вече е въвела промени с цел да се осигури решение на много от въпросите, посочени в специалния доклад, и подкрепя по принцип новата регулаторна рамка, описана от Комисията; предлага с оглед на това една година след приемането на настоящата резолюция Комисията да докладва на комисията по бюджетен контрол на Парламента относно напредъка по тези препоръки;

292.  Подкрепя препоръката на Сметната палата държавите членки да прилагат съгласувани планове за развитие на летищата и препоръчва тези планове да се одобряват от Комисията, преди да се отпусне финансирането за конкретните проекти; препоръчва освен това в обхвата на тези регионални, национални или наднационални планове да попада не само въздушният транспорт, но и други видове обществен транспорт с продължителност на пътуването, която е сходна на продължителността на полетите, в т.ч. влакове и автобуси, за да се избегне насищане на пазара и да се увеличи жизнеспособността на услугата;

293.  Препоръчва да се предоставя финансиране само на финансово жизнеспособни летища;

294.  Препоръчва Комисията да проучва всички нови проекти в светлината на анализ на районите на обслужване, за да се гарантира тяхната жизнеспособност, като взема предвид във всеки отделен случай значението на регионалните летища за достъпността и мобилността в Съюза;

295.  Счита, че Комисията следва да наблюдава отблизо и с приоритет държавите членки, за които в доклада се посочва, че в миналото са изпълнявали особено проблемни проекти;

o
o   o

296.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Съда на Европейския съюз и Сметната палата и да осигури публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

(1) ОВ L 66, 8.3.2013 г.
(2) ОВ C 403, 13.11.2014 г., стр. 1.
(3) ОВ C 398, 12.11.2014 г., стр. 1.
(4) ОВ C 403, 13.11.2014 г., стр. 128.
(5) Приети текстове, P8_TA(2015)0118.
(6) ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.
(7) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(8) Регламент (ЕO, Евратом) № 1287/2003 на Съвета от 15 юли 2003 г. за хармонизиране на брутния национален доход по пазарни цени (Регламент за БНД) (ОВ L 181, 19.7.2003 г., стр. 1).
(9) Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 г. за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Европейските общности (ОВ L 130, 31.5.2000 г., стр. 1).
(10) Резолюция на Европейския парламент от 3 април 2014 г., съдържаща забележките, които са неразделна част от решенията относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2012 година, раздел III – Комисия и изпълнителни агенции (OВ L 266, 5.9.2014 г., стр. 32).
(11) Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и отмяна на Решение № 280/2004/ЕО (OB L 165, 18.6.2013 г., стр. 13).
(12) Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289).
(13) Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г. относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 1).
(14) Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, 31.12.2012 г., стр. 1).
(15) Директива 2000/60/EO на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).
(16) Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16).
(17) Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (EО) № 1290/2005, (EО) № 247/2006, (EО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003 (ОВ L 30, 31.1.2009 г., стр. 16).
(18) Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671).
(19) Директива 2008/56/EO на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19).
(20) Leon Braat, Patrick ten Brink (eds. et al.), The Cost of Policy Inaction: The case of not meeting the 2010 biodiversity target (Цена на политическото бездействие: непостигането на целите за 2010 г. в областта на биологичното разнообразие), Wageningen/Brussels, 2008 г., стр. 28.
(21) Оценка на сътрудничеството на ЕС с Република Хаити (2008 – 2012 г.), Particip GmbH, проведено от името на Комисията, август 2014 г.
(22) Вж. също резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2010 г. относно укрепване на химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност в Европейския съюз – план за действие на ЕС в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените оръжия (ОВ C 169 E, 15.6.2012 г., стр. 8).

Правна информация