Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2013/0255(APP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0055/2015

Внесени текстове :

A8-0055/2015

Разисквания :

PV 28/04/2015 - 12
CRE 28/04/2015 - 12

Гласувания :

PV 29/04/2015 - 10.64
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0173

Приети текстове
PDF 639kWORD 97k
Сряда, 29 април 2015 г. - Страсбург Окончателна версия
Европейска прокуратура
P8_TA(2015)0173A8-0055/2015

Резолюция на Европейския парламент от 29 април 2015 г. относно предложението за регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура (COM(2013)0534 – 2013/0255(APP))

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението за регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура (COM(2013)0534),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно предложението за регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура(1),

—  като взе предвид предложението за директива относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (COM(2012)0363),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари: препоръки относно действията и инициативите, които следва да бъдат предприети(2),

—  като взе предвид предложението за регламент относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) (COM(2013)0535),

—  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, членове 2, 6 и 7 от Договора за Европейския съюз и Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид резолюцията на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно пътна карта за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, по-специално членове 86, 218, 263, 265, 267, 268 и 340 от него,

—  като взе предвид член 99, параграф 3 от своя правилник,

—  като взе предвид междинния доклад на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по правни въпроси (A8-0055/2015),

А.  като има предвид, че данните, събрани и анализирани от Комисията, доведоха до установяването на предполагаеми измами, засягащи финансовите интереси на Съюза, които възлизат средно на около 500 милиона евро годишно, въпреки че съществуват основателни причини да се счита, че до 3 милиарда евро годишно биха могли да са изложени на риск от измами;

Б.  като има предвид, че процентът на повдигнатите обвинения е нисък — около 31% за осемте години от 2006 до 2013 г. — в сравнение с броя на съдебните препоръки от страна на Европейска служба за борба с измамите (OLAF) към държавите членки; като има предвид, че една от целите на Европейската прокуратура е да намали тази разлика;

В.  като има предвид, че някои държави членки могат да бъдат по-малко ефективни в разкриването и наказателното преследване на измами, засягащи финансовите интереси на ЕС, като по този начин ощетяват данъкоплатците на всички държави членки, които внасят средства в бюджета на Съюза;

Г.  като има предвид, че в своята резолюция от 12 март 2014 г. Парламентът призова Съвета да предвиди широко участие на Парламента в своята законодателна дейност чрез осигуряване на постоянен информационен поток и непрекъснати консултации с него;

Д.  като има предвид, че разликите в юрисдикциите, правните традиции, системите за правоприлагане и съдебните системи в държавите членки не следва да затрудняват или възпрепятстват борбата срещу измамите и престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза;

Е.  като има предвид, че тероризмът също се финансира от организираната престъпност, като престъпните групировки набират средства чрез измами;

Ж.  като има предвид, че член 86 от Договора за функционирането на Европейския съюз позволява разширяване на правомощията на Европейската прокуратура, така че да обхващат тежки престъпления с трансгранично измерение; като има предвид, че Съветът може да вземе предвид тази възможност след като Европейската прокуратура бъде учредена и започне да функционира успешно;

1.  Отново потвърждава твърдата си воля за реализиране на приоритетите за създаването на Европейската прокуратура и за определяне на принципите и условията, при които може да даде своето одобрение;

2.  Припомня съдържанието на предишния си междинен доклад, който прие със своята резолюция от 12 март 2014 г., и се стреми да го допълни и актуализира след последните резултати от обсъжданията в Съвета;

3.  Призовава Съвета да гарантира прозрачност и демократична легитимност, като предоставя цялата информация на Парламента и редовно се консултира с него; настоятелно призовава Съвета надлежно да отчита вижданията на Парламента като предпоставка за осигуряване на одобрение за приемането на регламента за Европейската прокуратура;

4.  Припомня, че Европейската прокуратура следва да има за цел преследването на престъпления, свързани с измами, засягащи финансовите интереси на Съюза; припомня, в тази връзка, че съответните престъпления трябва да бъдат посочени в предложената Директива относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (т. нар. „Директива PIF“); призовава Съвета, като същевременно признава напредъка, постигнат от съзаконодателите в преговорите по приемането на Директивата PIF, да поднови усилията си за постигане на съгласие, в рамките на тези преговори за учредяване на Европейска прокуратура;

5.  Счита, че е необходим новаторски подход към разследването, наказателното преследване и предаването на съд на извършителите на измами, засягащи финансовите интереси на Съюза, с цел да се повиши ефикасността на борбата с измамите, процентът на възстановяване и доверието на данъкоплатците в институциите на ЕС;

6.  Счита, че е от решаващо значение да се гарантира създаването на единна, силна и независима Европейска прокуратура, която може да разследва, да преследва наказателно и да предава на съд извършителите на престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, и счита, че едно по-слабо решение би струвало средства на бюджета на Съюза;

Независима европейска прокуратура

7.  Подчертава, че структурата на Европейската прокуратура следва да бъде напълно независима от националните правителства и институциите на ЕС и да бъде защитена от политическо влияние и натиск; призовава поради това за откритост, обективност и прозрачност в процедурите за подбор и назначаване на европейски главен прокурор, неговите/нейните заместници, европейските прокурори и европейските делегирани прокурори; счита, че за да се предотвратят всякакви конфликти на интереси, длъжността европейски прокурор следва да бъде на пълно работно време;

8.  Подчертава значението на участието си в процедурите по назначаване на европейските прокурори и предлага открит конкурс за набиране на кандидати, които отговарят на необходимите критерии за почтеност, професионализъм, опит и умения; счита, че европейските прокурори следва да бъдат назначавани от Съвета и Парламента с общо съгласие въз основа на списък, изготвен от Комисията, след оценка от независима комисия от експерти, включваща съдии, прокурори и юристи с призната компетентност; Европейският главен прокурор следва да бъде назначаван по същата процедура след изслушване от Парламента;

9.  Счита, че членовете на колегиума следва да се освобождават след решение на Съда на Европейския съюз, по искане на Съвета, Комисията и Парламента и/или Европейския главен прокурор;

10.   Подчертава, че държавите членки трябва да включат национални самоуправляващи се съдебни органи в процедурите за номиниране на европейски делегирани прокурори в съответствие с националните закони и практики;

11.  Приветства съдържащата се в документа на Съвета клауза за представянето на годишен доклад на институциите на ЕС, за да се гарантира постоянна оценка на дейностите, осъществявани от новата структура; призовава Съвета да гарантира, че годишният доклад съдържа, наред с другото, подробности относно готовността на националните органи да сътрудничат на Европейската прокуратура;

Ясно разделение на правомощията между Европейската прокуратура и националните органи

12.  Счита, че правилата за разделение на правомощията между Европейската прокуратура и националните органи следва да бъдат ясно определени, за да се предотврати всякаква несигурност или погрешно тълкуване в оперативната фаза: Европейската прокуратура следва да има компетентност за разследване и наказателно преследване на престъпленията, които представляват измама, засягаща финансовите интереси на Съюза, в съответствие с директивата относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред; счита, че Европейската прокуратура следва първа да реши дали има компетентност преди националните органи да започнат свое разследване, за да се избегнат паралелни разследвания, които са неефективни;

13.  Настоява националните органи, разследващи престъпления, които биха могли да са от компетентността на Европейската прокуратура, да бъдат задължени първо да я информират за тези разследвания; отново изтъква необходимостта от това Европейската прокуратура да има правото да поема подобни разследвания, когато определи това за уместно, с цел гарантиране на независимостта и ефективността на Прокуратурата;

14.  Отново заявява, че правомощията на Европейската прокуратура следва да обхващат престъпления, различни от престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза, само когато кумулативно е изпълнено следното:

   а) конкретното деяние представлява едновременно престъпление, засягащо финансовите интереси на Съюза, и други престъпления; и
   б) престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза, са основни, а другите имат единствено акцесорен характер; и
   в) прекратява се възможността за по-нататъшни съдебни действия и санкциониране на другите престъпления, ако те не се преследват и представят в съда заедно с престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза;

счита също така, че в случай на разногласие между Европейската прокуратура и националните прокурорски органи във връзка с упражняването на компетентност Европейската прокуратура следва да реши на централно равнище кой трябва да води разследването и наказателното преследване; освен това счита, че определянето на компетентността с помощта на тези критерии следва винаги да подлежи на съдебна проверка;

Ефикасна структура за ефективно управление на делата

15.  Изразява съжаление относно факта, че държавите членки разглеждат варианта за колегиална структура, вместо йерархичния вариант, предложен първоначално от Комисията; във връзка с това счита, че решението за провеждане на наказателно преследване и за избора на компетентната юрисдикция, решението за преразпределяне или прекратяване на дело, както и решението относно споразуменията за решаване на делата, следва да се вземат на централно равнище от страна на съставите;

16.  Подчертава факта, че съставите следва да играят водеща роля при разследванията и наказателните преследвания и да не ограничават своите дейности само до функциите на координация, а следва да упражняват надзор върху работата на европейските делегирани прокурори в областта;

17.  Изразява загриженост във връзка с автоматичната връзка между европейски прокурор в централната прокуратура и дело, образувано в неговата държава членка, поради факта, че това би могло да доведе до явни проблеми по отношение на независимостта на прокурорите и равномерното разпределяне на съдебните дела;

18.  Поради това призовава за рационална организация на работата на прокуратурата на централно равнище; в тази връзка отбелязва, че при системата за разпределяне на делата между съставите трябва да се следват предварително определени и обективни критерии; също така предлага възможността на по-късен етап да се предвиди конкретна специализация на съставите;

19.  Изразява убеденост, че необходимите знания, опит и експертни знания на националните правоприлагащи системи ще бъдат гарантирани също така от персонала на Европейската прокуратура в централната прокуратура;

Действия по разследване и допустимост на доказателствата

20.  Призовава законодателя да гарантира рационализирани процедури за Европейската прокуратура с цел получаване на разрешение за действия по разследване по трансгранични дела в съответствие с правото на държавите членки, в които е изпълнено въпросното действие; припомня, че съзаконодателите постигнаха съгласие относно критериите за отправяне на искания за действия по разследване от държавите членки въз основа на принципа за взаимно признаване в Директива 2014/41/ЕС относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси; счита, че същите критерии следва да се прилагат по отношение на мерките по разследване, които трябва да бъдат разрешени от Европейската прокуратура, особено по отношение на основанията за отказ;

21.  Призовава Съвета да гарантира признаването и допустимостта на доказателствата, събрани от Европейската прокуратура, при пълно спазване на съответното европейско и национално законодателство в рамките на Съюза, тъй като това е от решаващо значение за гарантиране на ефективността на наказателните преследвания, в съответствие с член 6 от Договора за ЕС, Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за правата на човека;

22.  Припомня, че Европейската прокуратура трябва да издирва всички относими доказателства, независимо дали са обвинителни или оправдателни; настоява освен това, при всяко разследване, предприето от Европейската прокуратура, да се предоставят определени права във връзка с доказателствата, и по-специално:

   а) Заподозрените лица или обвиняемите следва да имат право да представят доказателства за разглеждане от Европейската прокуратура;
   б) Заподозрените лица или обвиняемите следва да имат право да поискат от Европейската прокуратура да събере всякакви доказателства, относими към разследванията, включително да назначи вещи лица и да изслуша свидетели;

23.  Счита, че предвид възможността за множествена подсъдност при трансгранични престъпления, попадащи в компетентността на Европейската прокуратура, е важно да се гарантира, че европейските прокурори, европейските делегирани прокурори и националните прокуратури спазват в пълна степен принципа ne bis in idem по отношение на наказателните преследвания, свързани с престъпления, попадащи в компетентността на Европейската прокуратура;

Достъп до съдебен контрол

24.  Потвърждава, че правото на правни средства за съдебна защита следва да се зачита по всяко време по отношение на дейността на Европейската прокуратура, и признава също така необходимостта от ефективно функциониране на Европейската прокуратура; следователно счита, че всяко решение, взето от Европейската прокуратура, следва да подлежи на съдебен контрол пред компетентния съд; подчертава, че решенията на съставите, като например избора на юрисдикция за наказателното преследване, прекратяването или преразпределянето на дело или приемането на споразумение за приключване на делото, следва да подлежат на съдебен контрол пред съдилищата на Съюза;

25.  Счита, че за целите на съдебния контрол върху всички действия по разследване и други процесуални мерки, приети в изпълнение на функцията ѝ за наказателно преследване, Европейската прокуратура следва да се счита за национален орган пред компетентните съдилища на държавите членки;

Съгласувана правна защита за заподозрени лица или обвиняеми

26.  Припомня, че новата прокуратура следва да извършва дейността си при пълно зачитане на правата на заподозрените лица или на обвиняемите, заложени в член 6 от ДЕС, член 16 от ДФЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз, както и в законодателните мерки, приети на равнището на Съюза, относно процесуалните права на заподозрените лица и на обвиняемите в наказателни производства и относно защитата на личните данни;

27.  Потвърждава, че бъдещата Директива относно правната помощ следва да се прилага по еднакъв начин за всички заподозрени лица или обвиняеми, срещу които Европейската прокуратура води разследване или наказателно преследване; призовава държавите членки, при липсата на директива на ЕС, да гарантират ефективен достъп до правна помощ в съответствие с относимото национално право;

28.  Подчертава, че всички заподозрени лица или обвиняеми, срещу които Европейската прокуратура води разследване или наказателно преследване, имат право на защита на личните данни; в тази връзка подчертава факта, че обработката на лични данни от Европейската прокуратура трябва да бъде предмет на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 45/2001; подчертава, че всички специални разпоредби относно защитата на данните, съдържащи се в регламента на Съвета за създаване на Европейска прокуратура, могат само да допълват и да доразвиват разпоредбите на Регламент (ЕО) № 45/2001, единствено доколкото това е необходимо;

29.  Потвърждава твърдата си воля за създаване на Европейска прокуратура и за реформиране на Евроюст, както беше предвидено в двете предложения на Комисията; изисква от Комисията да коригира оценките за отражението върху бюджета на създаването на колегиална структура; призовава за изясняване на отношенията между Евроюст, Европейската прокуратура и OLAF, с цел разграничаване на съответните им роли за защита на финансовите интереси на ЕС; призовава Съвета и Комисията да проучат възможностите за по-интегриран подход на тези агенции, с оглед постигане на по-голяма ефективност на разследванията;

o
o   o

30.  Настоятелно призовава Съвета да следва тези препоръки и подчертава факта, че горепосочените условия са от съществено значение, за да може Парламентът да даде одобрението си за проекта на регламент на Съвета;

31.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0234.
(2) Приети текстове, P7_TA(2013)0444.

Правна информация