Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2015/2574(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0360/2015

Внесени текстове :

B8-0360/2015

Разисквания :

PV 30/04/2015 - 4
CRE 30/04/2015 - 4

Гласувания :

PV 30/04/2015 - 10.8
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0184

Приети текстове
PDF 501kWORD 121k
Четвъртък, 30 април 2015 г. - Страсбург Окончателна версия
Изложението в Милано през 2015 г.: „Изхранването на планетата: енергия за живот“
P8_TA(2015)0184B8-0360/2015

Резолюция на Европейския парламент от 30 април 2015 г. относно изложението в Милано през 2015 г.: „Изхранването на планетата, енергия за живот“ (2015/2574(RSP))

Европейският парламент,

—  като взе предвид решението на Международно бюро по изложенията за организирането на световно изложение в Милано от 1 май до 30 октомври 2015 г. под надслов „Изхранването на планетата: енергия за живот“,

—  като взе предвид решението на Комисията от 3 май 2013 г. относно участието на Комисията в световното изложение в Милано през 2015 г. (C(2013)2507),

—  като взе предвид съобщението от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 3 май 2013 г., озаглавено „Участие на ЕС в световното изложение в Милано през 2015 г. „Изхранването на планетата: енергия за живот“ (COM(2013)0255),

—  като взе предвид работата на Научния управителен комитет на Европейския съюз, започната на 21 март 2014 г. с подкрепата на Комисията и Парламента, за да предоставя експертни съвети относно предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност и сигурността на храните, както и да дава насоки относно програмата на събитията за изложението през 2015 г.,

—  като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие, приети от ООН през септември 2000 г., и проекта на целите за устойчиво развитие, който трябва да бъде приет от Общото събрание на ООН през септември 2015 г.,

—  като взе предвид публикацията на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), озаглавена „Световното селско стопанство към 2030/2050: прегледът от 2012 г.“,

—  като взе предвид Международната година на семейното земеделие 2014, обявена от ФАО,

—  като взе предвид Международната година на почвите 2015, обявена от ФАО,

—  като взе предвид своята резолюция от 18 януари 2011 г. относно признаване на селското стопанство за сектор от стратегическо значение за продоволствената сигурност(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2012 г., озаглавена „Как да се избегне разхищаването на храни: стратегии за по-ефективна хранителна верига в ЕС“(2),

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., по‑специално член 25 от нея, в който се признава правото на прехрана като част от правото на подходящо жизнено равнище,

—  като взе предвид въпроса към Комисията относно изложението в Милано през 2015 г.: Изхранването на планетата, енергия за живот (O-000016/2015 — B8‑0109/2015),

—  като взе предвид предложението за резолюция, внесено от комисията по земеделие и развитие на селските райони,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че темата на изложението в Милано през 2015 г. е „Изхранването на планетата, енергия за живот“ и събитието би могло да даде сериозен тласък на дебата за подобряване на производството и разпределението на храни, за борбата с разхищаването на храни, насърчаването и развитието на съществуващите позитивни инициативи за посрещане на предизвикателството на продоволствената несигурност, недохранването и неправилното хранене, както и намирането на баланс между доставките и потреблението;

Б.  като има предвид, че темата на изложението в Милано през 2015 г. дава възможност да се обмислят и обсъдят различните опити за намиране на решения на противоречията на един глобализиран свят, в който, по данни на ФАО, от една страна, 898 милиона души са недохранени и страдат от глад, а от друга страна, 1,4 милиарда са с наднормено тегло, като 500 милиона от тях са затлъстели, което води до социални и икономически щети с понякога драматични последици за човешкото здраве;

В.  като има предвид, че изложението в Милано през 2015 г. съвпада с целевата година на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и Международната година на ООН на почвите и следва да бъде извор на вдъхновение за дебата относно новите Цели за устойчиво развитие, чийто окончателен проект преминава през фазата на преговорите, и като има предвид, че селското стопанство, продоволствената и хранителната сигурност са в основата на тази дейност;

Г.  Като има предвид, че темите на изложението в Милано през 2015 г., отнасящи се основно до храните, включват също така рибното стопанство, което, също както селското стопанство, е свързано с въпросите на храните, хранителната автономия и устойчивостта;

Д.  като има предвид, че на изложението през 2015 г. ще бъде съставена „Харта от Милано“ — документ, който ще бъде връчен на генералния секретар на ООН като наследство от изложението през 2015 г. и принос към международната дискусия относно Целите на хилядолетието;

Е.  като има предвид, че темите на изложението през 2015 г. са насочени главно към сектора на селското стопанство, който остава крайъгълен камък на икономиката на Съюза, предвид факта, че износът на селскостопански продукти представлява две трети от европейската обща външна търговия, че Съюзът остава най-големият износител на селскостопански продукти в света и че хранително-вкусовата промишленост на ЕС генерира годишен оборот от почти 1 трилион EUR и осигурява работа на повече от 4 милиона души;

Ж.  като има предвид, че също както селското стопанство, риболовът представлява ключов елемент от икономиката, първо що се отнася до вноса, предвид факта, че ЕС е най-големият световен вносител на продукти на рибарството и аквакултурите, както и предвид това, че стойността на износа възлиза на 4,1 милиарда евро годишно, и второ, защото 116 094 души работят в сектора на рибарството, 85 000 в този на аквакултурите и 115 651 в рибопреработвателния сектор;

З.  като има предвид, че „Изхранването на планетата, енергия за живот“ е глобална тема, която включва всички икономически и производителни дейности, допринасящи за обезпечаване на прехраната и устойчивостта;

И.  като има предвид, че секторът на рибарството трябва да бъде включен в дебата за това как да изхраним планетата, дотолкова доколкото той предоставя морски продукти, като намира баланса между доставките и потреблението на ресурси;

Й.  като има предвид, че Научният управителен комитет на ЕС за изложението през 2015 г. предвижда необходимостта от придобиване на нови знания в някои конкретни области и от насърчаване на по-добро обществено разбиране на храната и нейното производство в рамките на селскостопанския сектор , синята икономика и сектора на рибното стопанство, посредством образование и комуникация, така че хората да признаят глобалното въздействие на индивидуалния си избор на храни;

К.  като има предвид, че опитът на гражданското общество и неговият принос към дебата по въпросите на изложението през 2015 г. са от решаващо значение и неговият опит и инициативи следва да бъдат насърчавани с оглед развитието на същностен международен дебат и насоки, имащи за цел смекчаването на свързаните с храните и храненето глобални кризи;

Л.  като има предвид, че здравите почви представляват не само основата за производството на храна, гориво, влакна и медицински продукти, но те също така са и от решаващо значение за нашите екосистеми, тъй като играят ключова роля във въглеродния цикъл, като в същото време складират и филтрират водата и спомагат за справянето с наводненията и сушата;

М.  като има предвид, че нашите океани, морета и вътрешни водни пътища представляват ценност, свързана със здравословното хранене, и като има предвид, че тяхното опазване е от съществено значение за нашето оцеляване; Като има предвид, че рибното стопанство и аквакултурите осигуряват прехраната на 10-12% от световното население;

Н.  като има предвид, че за да осигури пълна прозрачност на изложението през 2015 г., платформата „Open Expo“ публикува със свободен достъп цялата информация относно управлението, организацията и провеждането на събитието и може да се счита за добра практика на прозрачност;

О.  като има предвид, че по прогнози на ФАО увеличаването на световното население от 7 милиарда до 9,1 милиарда ще изисква увеличение от 70% на хранителните доставки до 2050 г., като същите тези предварителни оценки подсказват, че само увеличаването на производството няма да е достатъчно, за да се гарантира продоволствена сигурност за всички;

П.  като има предвид, че по данни на ФАО през 2010 г. броят на гладуващите е достигнал 925 милиона души, като повече от една трета от смъртните случаи сред децата под петгодишна възраст се дължат на недохранване;

Р.  като има предвид, че ФАО предвижда увеличение на използваната обработваема земя от едва 4,3% през 2050 г.;

С.  като има предвид, че нарастването на дохода на глава от населението в страните с бързо развиващи се икономики е двигател за промяна на режима на хранене към продукти с по-високо съдържание на протеини, включително протеини на животинска основа, и преработени продукти, което насърчава процеса на конвергенция в световен мащаб по отношение на хранителния режим по примера на по-богатите части от населението;

Т.  като има предвид, че производство на белтъчини е едно от основните предизвикателства, свързани с продоволствената сигурност, и като има предвид, че следователно риболовът трябва да играе ключова роля в това отношение, както и синята икономика като цяло, особено що се отнася до научните изследвания на водораслите;

У.  като има предвид, че рибата е основен източник на белтъчини и хранителни микроелементи за бедните общности, които може да нямат лесен достъп до други източници за прехрана; като има предвид, че в много части на света поминъкът и хранителните ползи, свързани с морските ресурси имат местен характер, в общности, които ловуват в крайбрежните и вътрешните води, в близост до своите домове;

Ф.  като има предвид, че при хранителните режими с по-голямо съдържание на животински продукти се изразходват значително повече ресурси отколкото при хранителните режими, които се отличават с по-голям дял на растителните продукти;

Х.  като има предвид, че в развиващите се страни селското стопанство осигурява заетост и препитание на повече от 70% от работната сила, основно жени; като има предвид, че според оценката на Световната банка растежът в селскостопанския сектор е два пъти по-ефективен по отношение на намаляването на бедността в сравнение с растежа в други сектори;

Ц.  като има предвид, че според ФАО около 58,3 милиона души са били заети в първичния сектор на риболова и аквакултурите през 2012 г.; като има предвид, че жените представляват повече от 15% от всички хора, пряко заети в първичния сектор на рибарството през 2012 г.; като има предвид, че рибното стопанство и аквакултурите осигуряват прехраната на 10-12% от световното население;

Ч.  като има предвид, че в ЕС съществуват области с несигурност на прехраната и 79 милиона души в ЕС все още живеят под прага на бедността, като същевременно 124,2 милиона души или 24,8% са застрашени от бедност или социално изключване в сравнение с 24,3% през 2011 г.;

Ш.  като има предвид, че едва половината от всички развиващи се страни (62 от 118) напредват по план към изпълнение на целта по ЦХР;

Щ.  като има предвид, че универсалното право на храна и добро хранене е от основно значение за постигане на ЦХР; като има предвид, че храненето е свързано с повечето, ако не и с всички цели на хилядолетието за развитие, като самите те са тясно взаимосвързани;

АА.  като има предвид, че различни международни правни инструменти обвързват правото на храна с други права на човека, преди всичко с правото на живот, на препитание, на здраве, собственост, образование и вода;

АБ.  като има предвид, че в международен план делът на официалната помощ за развитие (ОПР), предоставяна на селското стопанство, е намалял драстично през последните три десетилетия;

АВ.  като има предвид, че понятието за продоволствена и хранителна сигурност означава не само наличието на хранителни доставки, но включва също така и правото на храна, точна информация за това, което ядем и всеобщ, устойчив достъп до здравословно хранене, което включва и други фактори, като например канализация, хигиена, ваксиниране и обезпаразитяване;

АГ.  като има предвид, че гладът и недохранването са основните причини за човешката смъртност и най-големите заплахи за световния мир и сигурност;

АД.  като има предвид, че нестабилните цени на храните имат отрицателни последици за продоволствената сигурност и веригата на предлагането на храни;

АЕ.  като има предвид, че световният икономически спад и нарастващите цени на храните и горивата утежниха положението с храните в много развиващи се държави, особено в най-слабо развитите, отчасти забавяйки по този начин напредъка по отношение на намаляването на бедността от миналото десетилетие;

АЖ.  като има предвид, че поради нестабилните селскостопански пазари и пазари на рибни продукти в развиващите се държави хранителните доставки са прекалено уязвими на природни бедствия, конфликти или кризи, свързани с общественото здраве;

АЗ.  като има предвид, че продоволствената система едновременно допринася за изменението на климата и е засегната от него, което от своя страна има последствия за наличието на природните ресурси и условията за селскостопанското , рибарското и промишленото производство;

АИ.  като има предвид, че природните бедствия, породени от изменението на климата, имат сериозно въздействие върху държавите – членки на ЕС и останалите държави, като застрашават продоволствената сигурност и продоволствения суверенитет, особено в ситуации на уязвимост;

АЙ.  като има предвид, че по изчисления на Комисията 30% от храната в света се губи или разхищава и хранителните отпадъци в Европейския съюз, които в момента възлизат на около 89 милиона тона годишно (179 кг на глава от населението), ще се увеличат до 2020 г. до около 126 млн. тона, което представлява увеличение от 40%, освен ако не се предприемат превантивни действия или мерки;

АК.  като има предвид, че едно по-добро управление на хранителната верига би означавало по-ефективно използване на земята, по-добро управление на водните ресурси и положителни последици за целия световен селскостопански сектор, и целия сектор на рибарството в световен мащаб, както и продължаване на борбата срещу недохранването и неправилното хранене в развиващия се свят;

АЛ.  като има предвид, че изхвърлянето на риба представлява безцелно разхищение на ценни биологични ресурси и играе важна роля за изчерпване на морските популации; като има предвид, че изхвърлянето на улов може да има редица нежелани екологични въздействия върху морските екосистеми поради промени в структурата на хранителните мрежи и местообитания, което от своя страна би могло да застраши устойчивостта на сегашните риболовни полета;

АМ.  като има предвид, че гладът, недохранването и дефицитното хранене съществуват успоредно с парадоксални нива на затлъстяване и заболявания, дължащи се на небалансиран хранителен режим, които имат социални и икономически последствия с понякога драматични отражения за човешкото здраве;

АН.  като има предвид, че инвестиционните търговски споразумения биха могли да окажат отрицателно въздействие върху продоволствената сигурност и положението с недохранването, ако наемането или продаването на обработваема земя на частни инвеститори води до лишаване на местното население от достъп до производствени източници, които са жизненоважни за прехраната на населението, или ако голяма част от храните се изнася и продава на международните пазари, увеличавайки по този начин зависимостта и уязвимостта на приемащата държава от нестабилността на цените на стоките на международните пазари;

АО.  като има предвид, че гладът не може да бъде изкоренен по устойчив начин само посредством доставянето на достатъчно храна за всички; като има предвид, че това може да бъде постигнато единствено като се даде възможност на дребните селскостопански производители и рибарски предприятия да запазят и обработват земята и водите, при поддържане на системи за справедлива търговия и споделяне на знания, иновации и устойчиви практики;

АП.  като има предвид, че е целесъобразно да бъде призната ключовата роля на земеделските производители и рибарите, и по-специално на земеделието и риболова от семеен тип, за гарантирането на световната продоволствена сигурност;

АР.  Като се има предвид, че е от особено значение да бъде призната важната роля на рибарите и отглеждащите аквакултури по европейските ни крайбрежни територии и острови;

АС.  като има предвид, че е целесъобразно да бъде признат многофункционият аспект на селското, горското и рибното стопанство, които, в допълнение към производството на храни, играят ключова роля в създаването на обществени блага като качеството на ландшафта, биологичното разнообразие, стабилността на климата, качеството на океаните и способността за смекчаване на природни бедствия като наводнения, суша и пожари;

1.  Изтъква, че следните елементи са от жизненоважно значение за посрещане на предизвикателството на продоволствената сигурност: силен и устойчив селскостопански сектор и сектор на рибарството в целия ЕС, процъфтяваща и диверсифицирана икономика в селските райони, чиста околна среда, семейни селски стопанства, подкрепяни от една силна, по-справедлива, устойчива в международен план и подходящо финансирана обща селскостопанска политика;

2.  Подчертава факта, че е важно също така да приложи устойчива и достатъчно финансирана ОПР и да гарантира последователността между политиките на ЕС в областта на търговията и тази на рибарството;

3.  Счита, че екологичната устойчивост ще бъде възможна и усилията за адаптиране и смекчаване на изменението на климата ще бъдат успешни единствено при условие, че земеделските стопанства са икономически устойчиви и на земеделските производители се предоставя достъп до земя, кредити и обучение;

4.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да използват ефекта на темата на изложението в Милано през 2015 г. „Изхранването на планетата, енергия за живот“, за да формулират ангажименти да изпълняват правото на подходяща, питателна, здравословна, устойчива и информирана консумация на храна;

5.  Призовава Комисията да гарантира, че „павилиона на ЕС“ на изложението през 2015 г. повишава осведомеността за необходимостта от решаване на спешни проблеми в цялата верига на предлагане на храни, включително дългосрочната устойчивост на производството на храни, дистрибуцията и потреблението, от справяне с разхищението на храни и борба с проблемите на недохранването, нездравословното хранене и затлъстяването;

6.  Изтъква, че правото на прехрана е основно право на човека и може да бъде постигнато единствено, когато всички хора разполагат с достъп до подходяща, безопасна и питателна храна, за да задоволят своите хранителни нужди за активен и здравословен начин на живот;

7.  Подчертава факта, че достъпът до храна представлява предварително условие за намаляване на бедността и неравенството и постигане на ЦХР;

8.  Подчертава, че борбата с недохранването и осигуряването на универсален достъп до подходяща питателна храна следва да остане една от най-важните цели на програма за периода след 2015 г. в рамките на целта за слагане край на глада, с конкретен призив до 2030 г. да се сложи край на всички форми на недохранване;

9.  Счита, че повишената нестабилност на пазарите на храни създава проблеми по отношение на устойчивостта и изисква засилване на мерките за повишаване на продоволствената сигурност и екологичната устойчивост на производството на храни, като същевременно се третира проблемът с недостига на природни ресурси и се насърчават научните изследвания и иновациите в селското стопанство и рибарството;

10.  Счита, че наличието на подходящи институционални, регулаторни и мониторингови рамки може да насърчи създаването на условия за развитие на стабилни, устойчиви, справедливи, финансово достъпни и разнообразни селскостопански и рибарски пазарни системи;

11.  Настоява Комисията да гарантира последователността между политическите решения на генералните й дирекции за търговия, селско стопанство и рибарство, с цел да гарантира реципрочността при стандартите за хигиена на устойчивост;

12.  Счита, че дребномащабните земеделски стопанства и биологичното селско стопанство с висока природна стойност (ВПС) или селското стопанство, основаващо се на интегрирането на дървесни видове в рамките на обработваемите площи, следва да се насърчават като особено ефективни модели за осигуряване на устойчивост в производството на храни в световен мащаб;

13.  Призовава Комисията да насърчава по-ефективни агрономски практики, като например агроекологични и диверсификационни подходи, и по-добро устойчиво управление на селскостопанските ресурси, с цел: намаляване на влаганите в селскостопанското производство разходи и на загубите на хранителни вещества, подобряване на трансфера на знания и иновации, насърчаване на ефективното използване на ресурсите и увеличаване на многообразието на култури и устойчивостта на системите за селскостопанска дейност;

14.  Призовава Комисията да подкрепя научните изследвания в областта на качеството на крайбрежните води, управлението на земите и устойчивото интензифициране чрез насърчаването на по-ефикасно използване на хранителните вещества, водата и енергията; отделяне на повече внимание на опазването на водните и почвените ресурси; по-нататъшно адаптиране на биологичните мерки за контрол върху вредителите (интегрирано управление на вредителите или ИУВ); и насърчаване на научните изследвания с оглед подобряване на реколтите при същевременно намаляване на въздействието върху околната среда;

15.  Изразява загриженост относно възникващия проблем на заграбването на земи и последиците от него за продоволствената сигурност в развиващите се страни и за бъдещето на селското стопанство и земеделските стопани;

16.  Изразява загриженост във връзка с незаконния риболов в цял свят, който има особено разрушително въздействие върху околната среда, биологичното разнообразие и икономиката;

17.  Призовава Комисията да повишава осведомеността и да насърчава държавите членки в използването на „ресурса“ земя в посока устойчивост, тъй като това е необходимо за постигането на продоволствена и хранителна сигурност, за адаптирането и смекчаването на изменението на климата и за устойчивото развитие като цяло;

18.  Подчертава значението на справянето с деградацията на земите, която допълнително изостря бедността и продоволствената несигурност;

19.  Призовава Комисията да насърчава прилагането в световен мащаб на доброволните насоки на ООН-ФАО относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите, както от страна на инвеститорите, както и от страна на целевите държави;

20.  Призовава италианското правителство да предложи и разработи проекти за устойчиво повторно използване на обектите на изложението в Милано през 2015 г.;

21.  Призовава Комисията да насърчава постигането на световно равнище на целите на ФАО с оглед оказването на подкрепа на развитието на селскостопанските, екологичните и социалните политики в полза на устойчивото селско стопанство от семеен тип;

22.  Подчертава, че настоящите дисбаланси във веригата на предлагането на храни застрашават устойчивостта на производството на храни, и призовава за по-голяма прозрачност и справедливост по веригата и премахване на нелоялните търговски практики и други изкривявания на пазара, за да се осигурят справедливи доходи за земеделските стопани, справедлива печалба и ценообразуване по веригата на продоволственото снабдяване и жизнеспособен селскостопански сектор, който ще доведе до продоволствена сигурност; ето защо призовава Комисията да предприеме всички необходими стъпки за постигането на тези цели във възможно най-кратки срокове;

23.  Счита за необходимо Комисията и държавите членки да насърчават политики за борба с нелоялните практики, съществуването на които беше признато в рамките на Форума на високо равнище на Европейската комисия относно подобряването на веригата на доставки на храни;

24.  Подчертава, че за да се гарантира продоволствената сигурност са необходими решителни мерки срещу унищожаването на почвите и изоставянето на маргиналните селскостопански райони;

25.  Изтъква, че с оглед постигането на продоволствена сигурност е необходимо да се води упорита борба срещу незаконния риболов;

26.  Подчертава централната роля на развитието на селските райони за икономическия и социален растеж на териториите и настоятелно призовава за подкрепа на младите селскостопански производители;

27.  Призовава Комисията да положи усилия за сключване на амбициозно международно споразумение, което да включва храна за смекчаването на последиците от изменението на климата, с оглед на международните обсъждания на 21-вата конференция на страните по Конвенцията на Организацията на обединените нации по изменение на климата през 2015 г. в Париж;

28.  Призовава Съвета да признае ролята на целия селскостопански сектор както за смекчаването на последиците от изменението на климата, така и за адаптирането към него;

29.  Призовава Комисията да предприеме действия за борба срещу разхищаването на храни с амбициозни, ясно определени и обвързващи цели, като насърчава държавите членки да предприемат действия срещу разхищаването на храни на всеки етап от веригата за производство на храни, от полето до трапезата на потребителя;

30.  Насърчава държавите членки да образоват своите граждани, да насърчават и разпространяват най-добри практики, да провеждат анализи и да инициират социални и образователни кампании в училищата относно разхищаването на храните и значението на здравословното и балансирано хранене, като се отдава приоритет на местните земеделски продукти, а 2016 г. да бъде обявена за Европейска година на борбата срещу разхищаването на храни;

31.  Счита, че е важно да се започне диалог със заинтересованите страни, за да се гарантира, че безопасните, непродадени и годни за консумация храни систематично се предоставят на благотворителни организации;

32.  Настоятелно призовава държавите членки и Европейската комисия да продължават да популяризират — като се започне от училищната среда още от детска възраст — здравословните хранителни продукти, осъзнатото хранене и стандартите за качество и устойчивост в областта на храненето чрез научни изследвания и образование, като се насърчава отговорният и здравословен начин на живот, както и чрез допълнително развитие на политиката за изкореняване на неправилното хранене и превенция на затлъстяването;

33.  Подчертава важността на стимулирането на образованието по отношение на здравословното и балансирано хранене, както и на повишаването на осведомеността по отношение на местните производства и традиционните хранителни режими и тяхното насърчаване;

34.  Настоятелно предлага цялата продоволствена система, от която селското стопанство е съставна част, заедно с търговията, здравеопазването, образованието, климата и енергийните политики, да функционира съгласно основан на правата на човека подход, като Европейският съюз следва да изпълнява водеща роля в това отношение;

35.  Ето защо призовава за включване на измерението на пола и за насърчаване на оправомощаването на жените във всички политики, насочени към борбата с продоволствената несигурност;

36.  Отново заявява, че е важно да се насърчават селското стопанство и рибарството в развиващия се свят и достатъчна част от световната помощ за развитие на ЕС да е предназначена за селскостопанския сектор; изразява съжаление, че от 80-те години насам равнището на помощта за развитие, предназначена за селско стопанство, драстично намалява, и приветства признаването на необходимостта тази тенденция да се обърне;

37.  Счита, че е важно да се подобрят условията за жените в селското стопанство, особено в държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), тъй като е установено, че предоставянето на правомощия на жените в селските райони и инвестирането в тях значително увеличава производителността и намалява глада и недохранването;

38.  Призовава Комисията и държавите членки да се отнасят приоритетно към програмите за сътрудничество, насочени към микрокредити и имащи за цел подпомагането на малки и екологично устойчиви производства, предназначени за изхранване на местното население;

39.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на Съвета, както и на комисарите на участващите държави членки, отговорни за изложението през 2015 г. в Милано.

(1) ОВ C 136 E, 11.5.2012 г., стр. 8.
(2) ОВ C 227 Е, 6.8.2013 г., стр. 25.

Правна информация