Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2015/2044(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0143/2015

Внесени текстове :

A8-0143/2015

Разисквания :

PV 18/05/2015 - 17
CRE 18/05/2015 - 17

Гласувания :

PV 19/05/2015 - 5.12
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0196

Приети текстове
PDF 683kWORD 154k
Вторник, 19 май 2015 г. - Страсбург Окончателна версия
Финансиране на развитието
P8_TA(2015)0196A8-0143/2015

Резолюция на Европейския парламент от 19 май 2015 г. относно финансиране на развитието (2015/2044(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид заключителните документи от Първата и Втората международна конференция относно финансирането за развитие, по-специално консенсуса от Монтерей от 2002 г. и Декларацията от Доха от 2008 г.,

—  като взе предвид Резолюции 68/204 и 68/279 на Общото събрание на ООН относно Третата международна конференция относно финансирането за развитие, която ще се проведе в Адис Абеба (Етиопия) от 13 до 16 юли 2015 г.,

—  като взе предвид документа от 21 януари 2015 г., озаглавен „Елементи“, представен от съпредседателите на процеса на подготовка за Третата международна конференция относно финансирането за развитие,

—  като взе предвид обобщителния доклад на генералния секретар на ООН от декември 2014 г. относно програмата за периода след 2015 г., озаглавен „Пътят към достоен живот до 2030 г.: край на бедността, преобразяване на живота на всички и опазване на планетата“,

—  като взе предвид доклада от август 2014 г. на междуправителствения експертен комитет на ООН относно финансирането на устойчивото развитие,

—  като взе предвид доклада от юли 2014 г. на отворената работна група на ООН по въпросите на целите за устойчиво развитие,

—  като взе предвид Доклада за инвестициите по света за 2014 г. на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) „Инвестиране в устойчиво развитие: план за действие“(1),

—  като взе предвид заключителния документ на Конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие (Рио+20) от юни 2012 г., озаглавен „Бъдещето, което искаме“,

—  като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН „За създаване на многостранна правна рамка за преструктуриране на държавния дълг“ от септември 2014 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 февруари 2015 г., озаглавено „Световно партньорство за изкореняване на бедността и устойчиво развитие след 2015 г.“ (COM(2015)0044)(2),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2014 г., озаглавено „Достоен живот за всички: от общо виждане към общи действия“ (COM(2014)0335)(3),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 юли 2013 г., озаглавено „Към изграждането на цялостен и интегриран подход към финансирането на изкореняването на бедността и на устойчивото развитие след 2015 г.“ (COM(2013)0531)(4),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 февруари 2013 г., озаглавено „Достоен живот за всички: премахване на бедността и осигуряване на устойчиво бъдеще за света“ (COM(2013)0092)(5),

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 12 декември 2013 г. относно съгласуваността на политиката за развитие,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси от 16 декември 2014 г. относно преобразяваща програма за периода след 2015 г.(6),

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 12 декември 2013 г. относно финансирането на изкореняването на бедността и на устойчивото развитие след 2015 г.(7),

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 12 декември 2014 г. относно засилена роля на частния сектор в сътрудничеството за развитие,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси от 25 юни 2013 г. относно всеобхватната програма за периода след 2015 г.(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2014 г. относно ЕС и рамката за световно развитие в периода след 2015 г.(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 септември 2008 г. относно последващите действия във връзка с Конференцията в Монтерей относно финансирането за развитие(10), проведена през 2002 г.,

—  като взе предвид резолюциите си от 26 ноември 2014 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата за 2014 г. — 20-а конференция на страните (COP 20) в Лима, Перу (1—12 декември 2014 г.)(11), от 26 февруари 2014 г. относно насърчаването на развитието чрез отговорни стопански практики, в това число ролята на добивната промишленост в развиващите се страни(12), от 8 октомври 2013 г. относно корупцията в публичния и частния сектор: въздействието върху правата на човека в трети държави(13), от 21 май 2013 г. относно борбата срещу данъчните измами, укриването на данъци и данъчните убежища(14); и от 16 април 2013 г. относно напредъка в развитието чрез търговията(15),

—  като взе предвид Решение № 472/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2015 г. относно Европейската година за развитие (2015 г.)(16),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 11/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2020—2020 г.,

—  като взе предвид член 208 от ДФЕС, който установява изкореняването на бедността като най-важна цел на политиката за развитие на ЕС и принципа на съгласуваност на политиките за развитие,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по бюджети (A8‑0143/2015),

А.  като има предвид, че 2015 г. е решаваща година за усилията за развитие в световен мащаб, с приемането на целите за устойчиво развитие (ЦУР) и споразумение за действия в областта на климата в световен мащаб, като и двете ще бъдат валидни до 2030 г.;

Б.  като има предвид, че Третата международна конференция относно финансирането за развитие, която ще се проведе в Адис Абеба, Етиопия, от 13 до 16 юли 2015 г., трябва да създаде необходимите условия за финансиране и изпълнение на програмата за периода след 2015 г. и като има предвид, че успехът на тази програма ще зависи от равнището на амбиция, демонстрирано на конференцията;

В.  като има предвид, че 1,5 милиарда души все още живеят в бедност и лишения в областта на здравеопазването, образованието и стандарта на живот, по-специално в засегнатите от конфликти и нестабилните държави; като има предвид, че това е недопустимо предвид наличието на достатъчно ресурси в света за постепенното прекратяване на това положение;

Г.  като има предвид, че премахването на бедността и неравенството може да се постигне единствено чрез мобилизирането на достатъчни и подходящи средства за всички и по-доброто целево разглеждане на маргинализирани групи като децата, жените, възрастните хора или хората с увреждания; като има предвид, че въпреки значителното намаляване на крайната бедност, напредъкът, отбелязван по отношение на децата е по-бавен, което прави необходимостта от инвестиции в децата – както чрез мобилизиране на вътрешни ресурси, така и чрез международното публично финансиране — ключов фактор;

Д.  като има предвид, че устойчивото развитие е невъзможно без мир и сигурност, както се признава в Европейския консенсус за развитие от 2015 г.;

Е.  като има предвид, че три четвърти от най-бедните хора на света, които се изчисляват на 960 милиона, живеят понастоящем в държави със средно равнище на доходите, и че следователно новата парадигма за развитие налага програми, насочени както към бедните хора, така и към бедните държави;

Ж.  като има предвид, че УНКТАД оценява финансовите нужди на развиващите се страни за нововъзникващите ЦУР на около 3,9 билиона щатски долара годишно, като понастоящем липсват 2,5 билиона щатски долара годишно; като има предвид, че разходите, породени от недостатъчните действия, в крайна сметка ще бъдат много по-големи от разходите за решителни действия за устойчиво развитие;

З.  като има предвид, че мащабът на предизвикателството да се финансират ЦУР изисква силно партньорство в световен мащаб и използването на всички форми на финансиране (национално, международно, публично, частно и такова от иновативни източници), както и на нефинансови средства; като има предвид, че частното финансиране може да допълни, но не и да замести публичното финансиране;

И.  като има предвид, че мобилизацията на вътрешните ресурси и официалната помощ за развитие (ОПР) са незаменими опори на финансирането за развитие, които трябва да бъдат засилени;

Й.  като има предвид, че потенциалът на развиващите се страни за мобилизиране на вътрешни ресурси е значителен, но че съществуват ограничения в настоящата ситуация по отношение на това, което страните могат да постигнат самостоятелно; като има предвид, че в повечето от развиващите се държави равнището на данъчните ресурси остава ниско в сравнение с БВП и поради това е от съществено значение да се насърчава една добре балансирана, справедлива и ефикасна данъчна система, основаваща се на способността за заплащане на отделните данъкоплатци и предприятия; като има предвид, че мобилизацията на вътрешните ресурси налага също така справедливо и прозрачно разпределение на ползите от природните ресурси;

К.  като има предвид, че много малко от развитите страни изпълняват своя ангажимент за предоставяне на 0,7% от брутния си национален доход (БНД) като официална помощ за развитие, включително 0,15—0,20% от БНД за най‑слаборазвитите страни; като има предвид, че държавите членки, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. или по-късно, се ангажираха да се стремят към целта от 0,33% от БНД, но нито една от тях не е постигнала досега тази цел;

Л.  като има предвид, че много от по-слабо развитите държави са уязвими или станаха уязвими в резултат от външни събития, например конфликти, епидемии като ебола и природни бедствия, и като има предвид, че те се нуждаят от по-голяма подкрепа;

М.  като има предвид, че намаляването на бедността, икономическият растеж и сигурността зависят до голяма степен от способността на дадена държава да упражнява своите суверенни функции за гарантиране на принципите на правовата държава и да предоставя основни обществени услуги, като например достъп до образование и здравеопазване, като същевременно зачита принципа на собственост; като има предвид, че тези държави се нуждаят по-специално от по-голяма подкрепа за въвеждането на солидни здравни системи;

Н.  като има предвид, че програмата за развитие става все по-всеобхватна и поради това е важно да се признаят и да се стимулират допълнително усилията, полагани извън ОПР; като има предвид, че независимо от трудните фискални обстоятелства в много държави от ОИСР, бяха запазени високи равнища на ОПР, а официалната помощ за развитие достигна рекордното равнище от 134,8 милиарда щатски долара през 2013 г.; като има предвид, че ОПР може да бъде катализатор за привличане на частни инвестиции и че в този контекст следва да се отбележи уместността на иновативните финансови инструменти;

О.  като има предвид, че частният сектор и преките чужди инвестиции — ако се регулират правилно и бъдат свързани с конкретни подобрения в националната икономика, притежават важен потенциал за принос към постигането на ЦУР, както се посочва в предложението на УНКТАД за план за действие за инвестиции за ЦУР;

П.  като има предвид, че частните капиталови потоци засягат развиващите се страни по много различни начини, както положителни, така и отрицателни; като има предвид, че финансовите потоци, предназначени за развиващите се страни от частни източници, са значителни, но много променливи, неравномерно разпределени и често са свързани с изходящи парични потоци, като репатриране на печалбата, които от 2010 г. насам надхвърлиха новите входящи парични потоци за ЦУР;

Р.  като има предвид, че гражданското общество играе ключова роля в осигуряването на универсален и приобщаващ процес както на национално, така и на световно равнище, и допринася за доброто управление и отчетността; като има предвид, че помощта за развитие и корупцията се изключват взаимно;

С.  като има предвид, че е важно да се насърчава използването на банковите услуги в развиващите се държави;

Т.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки, в качеството си на най-голям донор на помощ за развитие, трябва да играят водеща роля в процеса на финансиране за развитие и да съдействат за даването на надежден отговор на предизвикателствата пред финансирането на развитието, като осигурят последователност на политиките за развитие в рамките на програмата за периода след 2015 г.; като има предвид, че други развити държави и държави с бързоразвиващи се икономики би трябвало да последват примера на ЕС;

Световно партньорство

1.  Приветства „нулевия“ проект на заключителния документ на Третата конференция относно финансирането за развитие и призовава ЕС и неговите държави членки да го подкрепят;

2.  Приветства обобщаващия доклад на генералния секретар на ООН и неговия преобразяващ, цялостен и интегриран подход за постигане на амбициозно световно партньорство за нови цели за развитие и свързаната с тях финансова рамка, съсредоточена върху изкореняването на бедността, универсалността на правата на човека и равенството между половете; заявява настоятелно, че без всеобхватни и съществени средства за прилагане това амбициозно партньорство няма да постигне успех;

3.  Настоятелно призовава ЕС да затвърди своята водеща политическа роля в целия подготвителен процес за определяне на рамка за устойчиво развитие, подновено съгласие относно финансирането за развитие и други средства за прилагане, в съответствие с ангажиментите и ценностите, посочени в Договорите за създаването на ЕС; счита, че предоставянето на помощ за развитие от страна на ЕС не следва да бъде обвързано с условия, наложени от други донори партньори;

4.  Настоява, че ЕС и неговите държави членки следва да запазят позицията си на основен донор на помощ за развитие, като същевременно се стремят към споделена отговорност; призовава държавите с висок доход, със среден доход и с бързо развиващи се икономики да поемат значителни ангажименти;

5.  Приветства неотдавнашното съобщение на Комисията, озаглавено „Световно партньорство за изкореняване на бедността и устойчиво развитие след 2015 г.“, за неговата пълнота, фокуса към съгласуваност на политиката и потвърждаването, че ЕС е решен да играе пълноценно своята роля в това световно партньорство; при все това изразява съжаление относно липсата на ангажимент по отношение на графика за бъдещите финансови цели;

Международно публично финансиране

6.  Подчертава, че официалната помощ за развитие остава основен инструмент за финансиране на развитието; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да се ангажират повторно, без забавяне, с целта за 0,7% от БНД за ОПР, като най-малко 50% от ОПР и 0,2% от БНД бъдат предназначени за най-слабо развитите страни, и да представят многогодишни бюджетни графици за увеличаването на тези нива до 2020 г., като вземат предвид бюджетните ограничения; приветства твърдата позиция на ЕС относно усилията, свързани с количеството и качеството на помощта за развитие; призовава останалите партньори — развити държави и държави с бързоразвиващи се икономики, да увеличат своята помощ, и призовава Комисията и държавите членки да убеждават публичните и частните донори по света да спазват финансовите си обещания и да поемат нови ангажименти; подчертава, че следва всички донори да гарантират, че ОПР представляват действителни преводи към развиващите се страни;

7.  Подчертава, че ЕС и другите развити държави трябва да изпълнят ангажимента си да предоставят мащабно, ново и допълнително финансиране за борбата с изменението на климата, за да се постигне до 2020 г. целта за съвместно мобилизиране на 100 милиарда щатски долара годишно от различни източници, публични и частни, двустранни и многостранни, включително алтернативни източници; изразява съжаление относно липсата на напредък по отношение на допълняемостта на финансиране в областта на изменението на климата за ОПР; призовава за съвместни международни усилия на развитите страни и страните с бързо развиващи се икономики за намиране на ново и допълнително финансиране в областта на изменението на климата за развиващите се страни — макар и не за сметка на бюджета за развитие – в споразумението за действия в областта на климата в световен мащаб, което предстои да бъде сключено по време на конференцията в Париж през декември 2015 г.; счита, че ЕС следва да предложи междинни стъпки по пътя към цялостната допълняемост; настоятелно призовава държавите членки да използват приходите, събрани от пазарите на въглеродни емисии, за действия в областта на изменението на климата в развиващите се страни; призовава също така държавите с бързо развиващи се икономики да мобилизират финансиране в областта на изменението на климата за развиващите се страни;

8.  Подкрепя иновативните източници на допълнително финансиране за развитие и за борба с изменението на климата, включително данъци върху финансовите сделки, данъци върху въглеродните емисии от международния въздушен и морски транспорт и автоматично разпределение на приходите от пазарите на въглеродни емисии; приветства по-нататъшните усилия на европейско и международно равнище за откриване на други допълнителни източници;

9.  Подчертава, че ОПР следва да остане стандартна мярка за положените финансови усилия; подкрепя въвеждането на допълнителен показател за обща официална помощ за устойчиво развитие (ООПУР), при условие че бъде ясно определено, че този показател няма в никакъв случай да замени мярката за ОПР или да намали нейното значение;

10.  Отбелязва, че макар най-голямата част от ОПР да се предоставя чрез безвъзмездни помощи, преференциалните заеми са също така важни, но увеличават дълговата тежест и създават риск за поява на балон на задлъжнялостта, най-вече в страните от Африка на юг от Сахара и Карибския басейн, които разполагат с ограничени ресурси за обслужване на дълга; призовава съответно донорите да предоставят помощ на най-слаборазвитите страни под формата на безвъзмездни средства; счита, че преференциалните заеми може да се окажат неподходящи за инвестиции в социалните сектори, в които не се търси генериране на печалби; приветства споразумението на Комитета за подпомагане на развитието на ОИСР (ОИСР—КПР) да се модернизира отчитането на преференциалните заеми чрез въвеждане на система на еквиваленти на безвъзмездна помощ за целите на изчисляването на стойностите на ОПР;

11.  Посочва, че ЕС е водещият световен донор на помощ за развитие, като допринася с почти 60% от световната официална помощ за развитие; въпреки това призовава Комисията да представи ясни и прозрачни данни относно дела от общия бюджет, предназначен за помощта на ЕС за развитие, така че да може да се направи оценка на предприетите последващи действията във връзка с Консенсуса от Монтерей от всички европейски донори; също така изразява съжаление, че на равнището на финансовите помощи на ЕС за развиващите се страни липсва публичност, и приканва Комисията да разработи подходящи и целеви инструменти за комуникация и информиране с цел повишаване на публичността на помощта на ЕС за развитие;

12.  Призовава ЕС да вземе под внимание дългосрочните финансови изисквания, като предпочете и води по-стратегически, амбициозен и универсален подход в съответствие с ЦУР;

13.  Припомня приноса на бюджета на ЕС за финансирането на развитието в размер на 19,7 милиарда евро за сътрудничество за развитие и на 6,8 милиарда евро за хуманитарна помощ за периода 2014—2020 г. в допълнение към сумата от 2,2 милиарда евро от резерва за спешна помощ; също така насочва вниманието към Европейския фонд за развитие (ЕФР) в размер на 30,5 милиарда евро; застъпва се за включване на ЕФР в бюджета, което би имало такива предимства като повишена прозрачност, видимост, ефективност и ефикасност; приветства възможността, предоставена от следизборния средносрочен преглед и преразглеждането на многогодишната финансова рамка, да бъдат взети под внимание нарастващите структурни нужди от хуманитарна помощ, както и нуждите за развитие на най-бедните и най-нестабилните държави;

14.  Отбелязва, че в бюджета за 2015 г. са отделени 2,4 милиарда евро поети задължения (2,1 милиарда евро плащания) за сътрудничество за развитие и 928,8 милиона евро поети задължения (918,8 милиона евро плащания) за хуманитарна помощ; подкрепя стъпките, предприети за намаляване на натрупването на неплатени сметки, особено с оглед на поддържането на финансовата жизнеспособност на най-уязвимите партньори, и подчертава значението на принципа на равнопоставеност между поетите задължения и плащанията във връзка с хуманитарната помощ, тъй като кризите възникват по-често и средствата трябва да бъдат отпускани бързо;

15.  Призовава ЕС да обезпечи, че преговорите по програмата за световно развитие за периода след 2015 г., финансирането на развитието и изменението на климата са свързани по надежден начин с Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия (2015—2030 г.), за да се изгради устойчивост и готовност и същевременно се постигне световната цел никой да не бъде изоставен;

16.  Припомня, че сътрудничеството за развитие е споделена отговорност на ЕС и държавите членки и че то трябва да съответства на концепциите за допълняемост и координация; набляга на необходимостта от ангажиране на гражданското общество и местните органи в процеса на координиране;

17.  Призовава ЕС и неговите държави членки да насърчат програма за ефективност на помощта, основаваща се на ангажиментите в Партньорството от Пусан за ефективно сътрудничество за развитие, чрез намаляване на фрагментацията на помощта посредством механизъм за обединено финансиране и по-добра координация между различните механизми за помощ и донорите; подчертава, че всяко финансиране на развитието следва да бъде в полза на бедните, полово специфично, екологосъобразно и устойчиво на климатичните влияния;

18.  Припомня, че съгласно ДФЕС намаляването и евентуалното премахване на бедността е основната цел на ЕС в областта на развитието, а защитата на правата на човека, равенството между половете, социалното сближаване и борбата срещу неравенствата следва да продължат да бъдат в ядрото на дейностите за развитие;

19.  Набляга на важността на определянето на ясни приоритети за разходите, със специално внимание към мерките в сферата на здравеопазването, образованието, енергетиката, водоснабдяването и инфраструктурата; подчертава необходимостта от допълнителни усилия и подобрения в областта на ефективността на помощта чрез по-висока степен на координиране между различните механизми за помощ и донорите;

20.  Подчертава, че ОПР следва да дава приоритет на основните социални услуги за всички и на „обществените блага“, които се предоставят по-неефективно от частния сектор, като начално образование, мрежи за социална сигурност, здравеопазване и инфраструктура за канализация, водоснабдяване и енергетика, за да могат развиващите се страни да достигнат пълния си потенциал; подчертава, че достъпността следва да бъде ключов критерий в международното публично финансиране, за да се стимулират всеобщи и приобщаващи услуги и инфраструктури;

21.  Подчертава необходимостта да се гарантира, че най-уязвимото население има достъп до възможности за развитие; в тази връзка припомня, че канализирането на помощта само чрез правителствата води до риск от недостатъчно финансиране за маргинализираните или уязвими общности;

22.  Изтъква, че е важно банките за развитие да мобилизират допълнителни средства за намаляване на пропуските във финансирането за инфраструктура и в достъпа до кредити в развиващите се страни с механизми за мониторинг и оценка на въздействието;

23.  Подчертава абсолютната необходимост ЕС да се стреми към най-високо равнище на координация, за да се постигне съгласуваност с други области на политиката (околна среда, миграция, международна търговия, права на човека, селско стопанство и др.) и да се избегне дублиране в работата и несъгласуваност на дейностите; припомня, че с Договора от Лисабон (член 208 от ДФЕС) съгласуваността на политиките за развитие стана договорно задължение;

Мобилизиране на вътрешни ресурси и международно сътрудничество в областта на данъчното облагане

24.  Подчертава, че мобилизирането на вътрешни ресурси е по-предвидимо и по-устойчиво от чуждестранната помощ и трябва да бъде основен източник на финансиране; насърчава усилията на развиващите се страни да засилят такова мобилизиране; набляга на важността на подобреното събиране на данъци в развиващите се страни и на необходимостта от стабилни, балансирани, справедливи и ефективни данъчни системи, които са в интерес на бедните, отчитат потребностите на най-уязвимите групи и спазват международните ангажименти за устойчиво развитие; призовава за премахване на вредните субсидии в областта на енергетиката (особено за изкопаеми горива), рибното и селското стопанство;

25.  Изисква от Комисията да засили помощта си за изграждане на капацитет в сферите данъчна администрация, финансово управление, управление на публичните финанси, антикорупционни мерки, възстановяване на откраднати активи и борба с данъчните измами и манипулирането на трансферните цени; счита, че тук Съюзът трябва да играе ключова роля; припомня значението на разпределението на данъчните приходи от природни ресурси, особено чрез създаването на държавни инвестиционни фондове; набляга на необходимостта да се ускорят и засилят продължаващите усилия за подобряване на бюджетната отчетност и призовава за по-голямо хармонизиране на практиките на бюджетна отчетност в различните страни;

26.  Призовава ЕС и неговите държави членки активно да се борят с данъчните убежища, отклонението от данъчно облагане и незаконните финансови потоци, които изяждат помощта за развитие и допринасят за задлъжняването на развиващите се страни, да сътрудничат на развиващите се страни за противодействие на агресивните практики за избягване на данъци от страна на някои транснационални дружества и да търсят начини да помагат на развиващите се страни да удържат на натиска да се включат в данъчна конкуренция, тъй като това подкопава мобилизирането на вътрешни ресурси за развитие;

27.  Подкрепя създаването на междуправителствен орган за данъчно сътрудничество под егидата на ООН; насърчава автоматичния обмен на информация; призовава за създаването на публични регистри на ефективната собственост и за задължително докладване по страни за транснационалните дружества във всички сектори, както и за гарантиране на справедливо разпределение на правата на данъчно облагане при договарянето на данъчни и инвестиционни споразумения с развиващите се страни;

28.  Счита, че международните разпоредби за облагане с корпоративен данък следва да включват принципа за плащане на данъците там, където се създава или извлича стойността;

29.  Набляга на решаващото значение на доброто управление, защитата на правата на човека, принципите на правовата държава, институционалната рамка и регулаторните инструменти; по-специално подкрепя инвестициите в изграждане на капацитет, в основни социални услуги като образование и здравеопазване (гарантиране на всеобщо здравно осигуряване), в т.ч. сексуално и репродуктивно здраве и права, хранене, обществени услуги и социална закрила и борба с бедността и неравенството, включително сред децата и от гледна точка на половете; признава необходимостта от достъпни инфраструктури и селективни публични инвестиции, както и от устойчиво използване на природните ресурси, включително от страна на добивната промишленост;

30.  Подчертава, че финансирането за развитие трябва да засили ресурсите, налични за насърчаване на равенството между жените и мъжете, правата на жените и оправомощаването на жените; набляга на специфичната роля на жените в обществото и подчертава, че това следва да включва прилагане на бюджетиране, свързано с измерението на пола, целенасочено инвестиране в ключови сектори като здравеопазване и образование и мерки, гарантиращи, че всяко финансиране за развитие отчита изцяло положението на жените и момичетата;

31.  Призовава за по-голямо финансиране на изследователската и развойна дейност в областта на науката, технологиите и иновациите в развиващите се страни, като същевременно отчита, че финансирането следва да бъде както вътрешно, така и международно; призовава настоятелно за насърчаване на изследователската и развойна дейност, която може да доведе до напредък в справянето с комплексните предизвикателства и до добро управление на световните обществени блага, като например здравни технологии и иновации; отбелязва важната роля на микро-, малките и средните предприятия (ММСП) в този контекст; призовава за преразглеждане на режимите за правата на интелектуална собственост, въведени в развиващите се страни чрез споразумения за свободна търговия, за да се идентифицират всякакви отрицателни въздействия върху публичното здраве, околната среда или трансфера на технологии;

Частен сектор и гражданско общество

32.  Набляга на голямото значение да бъдат установени благоприятни условия за частните предприятия и предприемачеството в развиващите се страни, особено за ММСП, тъй като те играят основна роля като двигател за създаване на работни места и приобщаващ растеж; по-конкретно призовава за по-нататъшно засилване на системите за заеми за микрофинансиране и гарантиране; настоява, че е необходимо по-нататъшно развитие на местните и регионалните банки и кредитни съюзи, за да се намалят чувствително прекомерните лихвени проценти за пазарни заеми с цел по-добро подпомагане на развитието на общностите на местно равнище(17); призовава за привеждане на частния сектор в съответствие с целите за устойчиво развитие посредством подходящи партньорства, финансови инструменти, стимули, рамка за отчетност и ефективна корпоративна социална отговорност (КСО); припомня необходимостта от спазване на договорените международни стандарти, като стандартите на Международната организация на труда (МОТ) и ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека;

33.  Набляга, че е необходимо да бъде насърчавано предоставянето на предприятията на инструменти за информация, обучение и платформи за съвети, които са съществено важни за тяхното развитие;

34.  Подчертава, че за да се даде дългосрочен тласък на икономиката, е важно на младите хора и на жените да бъде даден достъп до кредитиране за подпомагане на новосъздадени предприятия;

35.  Подчертава ролята за социалното сближаване, която колективното предприемачество на сдруженията на производителите играе за предотвратяване на етнически и религиозни конфликти;

36.  Настоява, че подкрепата на ЕС за частния сектор и сътрудничеството с него могат и трябва да допринасят за намаляване на бедността и неравенството и за спазване и насърчаване на правата на човека, екологичните стандарти, ангажиментите относно климата и социалния диалог; призовава за установяването на правно обвързваща рамка за дружествата, в т.ч. транснационалните корпорации, с механизъм за жалби;

37.  Призовава ЕС, заедно с развиващите се страни, да създаде нормативна рамка, в съответствие с цялостната рамка на УНКТАД за инвестиционна политика за устойчиво развитие, която да стимулира по-отговорни, прозрачни и подлежащи на отчет инвестиции, допринасящи за развитието на социално отговорен частен сектор в развиващите се страни;

38.  Призовава Комисията да подкрепи увеличен достъп до финансиране за ММСП и кооперативите в развиващите се страни; подчертава значението на системите за заеми за микрофинансиране, особено за жените; насърчава по-нататъшното развитие на местните и регионалните банки и кредитни съюзи; изисква от Комисията да насърчи развиващите се страни да установят политики и правни рамки, благоприятстващи развитието на банковите услуги; посочва необходимостта — на различни равнища, в т.ч. сред бедните, жените и други уязвими групи — от информация и обучение по финансови въпроси, използването на банкови продукти и застраховки и важни нови технологии;

39.  Припомня, че публичната помощ сама по себе си далеч не е достатъчна да покрие всички нужди от инвестиции в развиващите се страни; поради това настоява смесеното финансиране и публично-частните партньорства (ПЧП) да играят своята ролята на лост като начин за засилване на въздействието на помощта за развитие, привличане на частни средства и подпомагане на местни предприятия; при все това подчертава, че смесеното финансиране не трябва да замества отговорността на държавата да отговаря на обществените потребности и следва да бъде съгласувано с националните цели за развитие и с принципите за ефективност на развитието; насърчава публично-частните партньорства, по-специално в областта на научните изследвания, свързани с инициативата за иновативни лекарства, като програмата „Ебола+“;

40.  Призовава за приемане на международни стандарти и критерии и анализ на риска от задлъжняване за проектите със смесено финансиране и публично-частните партньорства, които привличат частни средства и подкрепят местни предприятия, като същевременно спазват договорените стандарти на МОТ, СЗО и международните стандарти за правата на човека; настоятелно призовава Комисията, предвид желанието й да разшири чувствително използването на смесено финансиране през идващите години, да прилага препоръките, изказани в Специалния доклад на Европейската сметна палата относно използването на смесено финансиране, и да извърши оценка на механизма за комбиниране на заеми и безвъзмездни средства, по-специално по отношение на развитието и на финансовата допълняемост, прозрачност и отчетност; призовава ЕИБ и други финансови институции в сферата на развитието да дадат приоритет на инвестирането в дружества и фондове, които оповестяват публично ефективната собственост и прилагат докладване по страни;

41.  Подкрепя увеличаването на пазарния достъп за развиващите се страни, и особено най-слабо развитите страни, тъй като той може да засили частния сектор и да създаде стимули за реформа; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че търговските и инвестиционните споразумения, особено с развиващите се страни, най-слабо развитите страни и нестабилните държави, са съгласувани с целите за устойчиво развитие и насърчават правата на човека и регионалната интеграция; подчертава, че такива споразумения следва да бъдат подлагани на оценки на въздействието във връзка с ЦУР; подкрепя предложението на Комисията да актуализира своята стратегия за подпомагане на търговията в светлината на резултатите от преговорите за периода след 2015 г. и да предостави специално и диференцирано третиране на развиващите се страни, най-слабо развитите страни и нестабилните държави при търговските споразумения, като зачита политическото им право да вземат самостоятелни решения в съответствие с техните национални условия и потребностите на населението им;

42.  Призовава за действия за засилване на използването и прозрачността на националните системи за възлагане на обществени поръчки в дейности, управлявани от публичния сектор, и за укрепване на органите по защита на конкуренцията в развиващите се страни;

43.  Подчертава положителния принос на мигрантите за развитието на техните държави на произход и призовава за по-ефективни и новаторски форми на сътрудничество в миграционната политика между държавите на произход и на дестинация; обръща внимание на значителните и нарастващи финансови потоци, представлявани от паричните преводи от диаспорите, и подкрепя създаването на фондове на диаспорите; призовава за по-нататъшни усилия за намаляване на разходите за преводи на средства, за да се увеличи въздействието върху местното развитие в държавите на произход;

44.  Призовава за засилено участие на местните органи и гражданското общество, включително НПО от различните общности, в обсъждането на приоритетите на развитието, и по-конкретно на конференцията в Адис Абеба, както и за по-приобщаващо и подлежащо на отчет изпълнение на програмата за периода след 2015 г.; подчертава ролята на НПО за изпълнение на операциите по места и за развитие на механизми за отчетност, наблюдение и преразглеждане; признава, че ролята на местните органи за изпълнението на целите за устойчиво развитие изисква заделяне на необходимите средства; призовава за повече допитване до младите хора при обсъжданията на програмата за периода след 2015 г., и по-специално чрез иновативни комуникационни технологии; подчертава ролята на делегациите на ЕС като посредници за подобни диалози;

Глобално управление

45.  Припомня основната роля на ООН, заедно с други съществуващи институции и форуми като ОИСР, в глобалното икономическо управление и развитие; призовава за равнопоставено и полово балансирано представителство на всички страни в многостранните институции и други органи, които определят норми и стандарти, в т.ч. във финансовите институции; припомня, че всички международни финансови институции следва да спазват основните стандарти за прозрачност, определени в Хартата за прозрачност за международните финансови институции, и да осъществяват политики за публично оповестяване;

46.  Настоява, че трябва да бъдат улеснени устойчиви решения за дълговете, включително стандарти за отговорно получаване и отпускане на заеми, чрез многостранна правна рамка за процеси за преструктуриране на държавен дълг с оглед на облекчаване на дълговата тежест и избягване на неустойчив дълг; отправя искане към ЕС да се ангажира конструктивно в преговорите в ООН по тази рамка; призовава ЕС да настоява за прилагане на принципите на УНКТАД за отговорни трансакции, свързани с държавния дълг, както за кредитополучателите, така и за кредиторите;

47.  Приветства международните усилия за облекчаване на международните задължения, свързани с дълговете, на засегнатите от ебола държави, за да им се помогне да посрещнат икономическите кризи, породени от епидемията;

48.  Призовава за преглед на програмите и инструментите за финансова помощ за развитие на международните организации с цел привеждането им в съответствие с новите цели за устойчиво развитие; настоятелно призовава, по-специално, Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Международния валутен фонд и Световната банка да установят най‑високи стандарти за отговорно финансиране и да ориентират ресурсите си в по‑голяма степен към потребностите на развиващите се страни, включително чрез взаимно ефективни кредитни инструменти в полза на бедните; призовава по‑конкретно за увеличаване на сумите, които са на разположение на Европейската инвестиционна банка, над настоящия й мандат, за да се засили допълнително финансирането й за страни с ниски доходи;

Мониторинг, отчетност и преразглеждане

49.  Призовава за постигане на споразумение на конференцията в Адис Абеба относно солидна, прозрачна и достъпна рамка за наблюдение и отчетност за ефективно проследяване и последващи действия във връзка с инвестирането и напредъка по конкретни ангажименти и цели; призовава за международна инициатива за подобряване на качеството на статистическите данни и информация, включително данни, разбити по доход, пол, възраст, раса, етнически произход, миграционен статус, увреждане, географско положение и други показатели, които имат значение в национален контекст; отправя искане към всички страни да осигурят прозрачно и ефикасно прилагане на помощта и финансирането, по-специално чрез подписване и ефективно прилагане на разпоредбите на Конвенцията на ООН срещу корупцията и чрез ангажиране за систематично публикуване на точни, навременни и сравними данни за приходите и разходите, както и бюджетни документи; по-конкретно, призовава Комисията да наблюдава по-нататък и да контролира финансирането на програмите и проектите си за оказване на помощ и да взема подходящи мерки при наличие на доказателства за корупция и лошо управление; настоятелно призовава Комисията също така да увеличи своята помощ за укрепване на съдебните органи и органите за борба с корупцията в развиващите се страни;

50.  Призовава за международна инициатива за подобряване на качеството на статистическите данни и информация, за да се проследява изразходването, инвестирането и напредъка по конкретни ангажименти и цели; приветства глобалните усилия да се гарантира, че използваните при изпълнението на ЦУР данни са разбити в достатъчна степен по доход, пол, възраст и други показатели, така че въздействието от политиките да може да бъде ефективно наблюдавано;

51.  Отново заявява, че е необходим нов набор от показатели в допълнение към БВП, за да се отчетат новите социални и екологически предизвикателства, и че този набор следва да включва в частност индекса на човешкото развитие, коефициента на Джини, мярка за равенство между половете, въглеродния отпечатък и екологичния отпечатък;

o
o   o

52.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на генералния секретар на ООН и на посредниците за процеса на подготовка за Третата международна конференция относно финансирането за развитие.

(1) http://unctad.org/en/publicationslibrary/wir2014_en.pdf
(2) http://eur-lex.europa.eu/resource.html?uri=cellar:afc5ef38-ad24-11e4-b5b2-01aa75ed71a1.0019.03/DOC_1&format=PDF
(3) http://eur-lex.europa.eu/resource.html?uri=cellar:441ba0c0-eb02-11e3-8cd4-01aa75ed71a1.0019.01/DOC_1&format=PDF
(4) http://ec.europa.eu/transparency/regdoc/rep/1/2013/BG/1-2013-531-BG-F1-1.Pdf
(5) http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52013DC0092&qid=1430912136809&from=BG
(6) http://eu-un.europa.eu/articles/en/article_15873_en.htm
(7) http://eu-un.europa.eu/articles/en/article_14363_en.htm
(8) http://eu-un.europa.eu/articles/en/article_13692_en.htm
(9) Приети текстове, P8_TA(2014)0059.
(10) ОВ C 8 Е, 14.1.2010 г., стр. 1.
(11) Приети текстове, P8_TA(2014)0063.
(12) Приети текстове, P7_TA(2014)0163.
(13) Приети текстове, P7_TA(2013)0394.
(14) Приети текстове, P7_TA(2013)0205.
(15) Приети текстове, P7_TA(2013)0119.
(16) OВ L 136, 9.5.2014 г., стр. 1.
(17) Доклад относно подкрепата за МСП в развиващите се страни чрез финансови посредници, Далберг, ноември 2011 г., www.eib.org

Правна информация