Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2015/2710(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

RC-B8-0465/2015

Разисквания :

PV 21/05/2015 - 5.1
CRE 21/05/2015 - 5.1

Гласувания :

PV 21/05/2015 - 7.1

Приети текстове :

P8_TA(2015)0210

Приети текстове
PDF 485kWORD 84k
Четвъртък, 21 май 2015 г. - Страсбург Окончателна версия
Зимбабве, случаят със защитника на правата на човека Итай Дзамара
P8_TA(2015)0210RC-B8-0465/2015

Резолюция на Европейския парламент от 21 май 2015 г. относно Зимбабве, случаят със защитника на правата на човека Итай Дзамара (2015/2710(RSP))

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Зимбабве, и по-специално резолюцията от 7 февруари 2013 г.(1),

—  като взе предвид изявленията на ЕС на място относно отвличането на Итай Дзамара от 11 март 2015 г. и от 9 април 2015 г.,

—  като взе предвид декларацията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, от името на ЕС, от 19 февруари 2014 г. относно прегледа на отношенията между ЕС и Зимбабве,

—  като взе предвид решения на Съвета 2014/98/ОВППС от 17 февруари 2014 г.(2) и 2015/277/ОВППС от 19 февруари 2015 г.(3) за изменение на Решение 2011/101/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Зимбабве,

—  като взе предвид изявлението на говорителя на Службата на Върховния комисар за правата на човека от 18 януари 2013 г. относно последните нападения срещу защитници на правата на човека, извършени преди изборите,

—  като взе предвид Глобалното политическо споразумение, подписано през 2008 г. от трите основни политически партии — ZANU PF, MDC-T и MDC;

—  като взе предвид заключенията на Съвета на Европейския съюз от 23 юли 2012 г. относно Зимбабве и Решение за изпълнение 2012/124/ОВППС на Съвета от 27 февруари 2012 г.(4) относно ограничителни мерки срещу Зимбабве,

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от 27 юни 1981 г., която е ратифицирана от Зимбабве,

—  като взе предвид Конституцията на Зимбабве,

—  като взе предвид Споразумението от Котону,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че на 9 март 2015 г. беше съобщено, че Итай Дзамара, виден зимбабвийски активист в областта на правата на човека, лидер на движението Occupy Africa Unity Square и дисидент, противопоставящ се на президента Мугабе, е бил отвлечен от петима неидентифицирани въоръжени мъже в предградията на Хараре; като има предвид, че местонахождението му остава неизвестно и съществува сериозна загриженост за неговата безопасност и за защитата на неговите права;

Б.  като има предвид, че през месеците преди неговото отвличане г-н Дзамара е провел няколко мирни протеста срещу влошаващото се политическо и икономическо положение в Зимбабве; като има предвид, че два дни преди това г-н Дзамара е държал реч на политически митинг, организиран от опозиционното Движение за демократична промяна — Цвангирай (MDC-T), като е призовал за масови протести срещу все по-тежките репресии и влошаващото се икономическо положение в страната, отправил е искане до президента Мугабе да подаде оставка и е призовал за реформи на избирателната система;

В.  като има предвид, че до момента правителството пази мълчание относно изчезването на г-н Дзамара, което повдигна съмнения сред обществеността, че държавата може би носи отговорност; като има предвид, че управляващата партия ZANU-PF отрече неговото насилствено изчезване и твърди, че става дума за акт, който е инсцениран от опозиционните партии;

Г.  като има предвид решението на Върховния съд от 13 март 2015 г., с което се разпорежда на органите на Зимбабве да започнат издирване на г-н Дзамара и да докладват за постигнатия напредък пред Съда на всеки две седмици, докато се установи неговото местонахождение; като има предвид, че разпореждането на Върховния съд е пренебрегнато от органите, отговарящи за предприемането на действия по него, и че държавните органи все още не са започнали изпълнението на това съдебно решение;

Д.  като има предвид, че г-н Дзамара е бил нападан няколко пъти от поддръжници на управляващата партия ZANU-PF и от униформени полицейски служители; като има предвид, че през ноември 2014 г. около двадесет униформени полицейски служители са поставили белезници на г-н Дзамара и са му нанесли побой до загуба на съзнание, като са упражнили насилие и спрямо неговия адвокат Кенеди Масийе;

Е.  като има предвид, че на 27 април 2015 г. в Хараре са били задържани единадесет души, след като са взели участие в шествие в подкрепа на изчезналия Итай Дзамара; като има предвид, че активистите са били задържани в продължение на шест часа;

Ж.  като има предвид, че след отвличането неговата съпруга, Шефра Дзамара, се е обърнала към Върховния съд в Хараре с искане да принуди полицията и Централната разузнавателна организация (CIO) да предприемат действия за издирването на съпруга ѝ; като има предвид, че по време на съдебното заседание полицията и CIO са отрекли да им е известно местонахождението на Дзамара; като има предвид, че Шефра Дзамара е съобщила в началото на април, че неидентифицирани мъже я държат под постоянно наблюдение и че тя се страхува за живота си;

З.  като има предвид, че настоящото положение в Зимбабве по отношение на правата на човека и демокрацията се влошава, и че непрекъснато се съобщава за тормоз и нарушения на правата на човека срещу защитници на правата на човека, журналисти и членове на гражданското общество в Зимбабве;

И.  като има предвид, че полицията често злоупотребява с действащите закони, като Закона за обществения ред и сигурността (Public Order and Security Act, POSA) и Закона за достъп до информация и за защита на неприкосновеността на личния живот (Access to Information and Protection of Privacy Act, AIPPA), за да забрани законни публични митинги и събирания;

Й.  като има предвид, че свободата на събранията и сдруженията и свободата на изразяване на мнение са основни елементи на всяка демокрация;

К.  като има предвид, че през февруари 2015 г. ЕС възобнови предоставянето на помощ за Зимбабве, под формата на национална индикативна програма за 234 милиона евро, чиято цел е да се подпомогне Зимбабве да стане по-демократична и просперираща страна, докато Европейският съвет взе решение да потвърди някои от санкциите срещу Зимбабве; като има предвид, че само президентът Робърт Мугабе, неговата съпруга и едно дружество за отбрана продължават да подлежат на мерките за замразяване на активи и забрана за пътуване; като има предвид, че оръжейното ембарго на ЕС също продължава да е в сила;

Л.  като има предвид, че на 16 март 2013 г. с референдум беше приета нова конституция, за която беше заявено, че цели прочистване на политиката, но на практика напредък се постига бавно и положението с правата на човека остава уязвимо;

1.  Осъжда решително насилственото изчезване на защитника на правата на човека Итай Дзамара и призовава за незабавното му и безусловно освобождаване;

2.  Призовава настоятелно правителството на Зимбабве да вземе необходимите мерки, за да бъде открит г-н Дзамара и виновните да бъдат подведени под съдебна отговорност; призовава правителството да се съобрази изцяло с разпореждането на Върховния съд да се предприеме издирването на г-н Дзамара;

3.  Призовава органите на Зимбабве да гарантират безопасността и сигурността на неговата съпруга и на неговото семейство, както и на неговите колеги и поддръжници;

4.  Изразява дълбока загриженост по повод докладите на организации за защита на правата на човека за нарастване на политическото насилие и тормоза спрямо политическата опозиция и по повод строгите ограничения и заплахи, пред които са изправени защитниците на правата на човека, които често са пребивани от полицията и задържани по неверни обвинения; изразява съжаление, че след последните избори и приемането на новата конституция през 2013 г. е реализиран слаб напредък по отношение на принципите на правовата държава и в частност в посока на реформа на положението с правата на човека;

5.  Призовава настоятелно органите на Зимбабве да разследват твърденията за прекомерно използване на насилие и други нарушения на правата на човека от страна на полицейски и държавни служители, и да ги подведат под отговорност;

6.  Припомня общата отговорност на правителството на Зимбабве за осигуряване на безопасността на всички граждани на страната; призовава органите на Зимбабве да приложат разпоредбите на Всеобщата декларация за правата на човека, Африканската харта за правата на човека и народите и регионалните инструменти в областта на правата на човека, ратифицирани от Зимбабве;

7.  Припомня, че съгласно Глобалното политическо споразумение Зимбабве пое ангажимента да гарантира, че както законодателството на страната, така и нейните процедури и практики са в съответствие с международните принципи и закони в областта на правата на човека, в т.ч. свободата на събранията и сдруженията и свободата на изразяване на мнение;

8.  Признава създаването на Комисията по правата на човека в Зимбабве, но изразява загриженост във връзка с това, че не ѝ е бил предоставен никакъв значителен капацитет, с който да действа независимо и да изпълни целите си по отношение на неотложните въпроси във връзка с правата на човека, пред които е изправена страната;

9.  Призовава следователно за съгласувани действия от страна на международната общност, и по-специално от Южноафриканската общност за развитие; счита, че тази регионална организация трябва да изпълнява важна роля като гарант на Глобалното политическо споразумение, като настоява, наред с другото, за прилагането на споразумението, и по-специално на член 13 от него, за да се гарантира надпартийният характер на дейността на полицията и на другите сили за сигурност;

10.  Настоятелно призовава правителството на Зимбабве и президента Мугабе да спазват своите международни задължения и разпоредбите на международните договори, подписани от Зимбабве и гарантиращи спазването на принципите на правовата държава и зачитането на гражданските и политическите права;

11.  Изисква ЕС да активизира политическия си диалог по въпросите на правата на човека въз основа на член 8 от Споразумението от Котону, и по-специално да насърчи правителството да отмени или измени по подходящ начин Закона за обществения ред и сигурността и Закона за достъп до информация и за защита на неприкосновеността на личния живот, за да прекрати злоупотребата с тях;

12.  Изразява съжаление във връзка с липсата на категорична и действаща клауза за правата на човека във временното Споразумение за икономическо партньорство (СИП), сключено с четири държави от Източна и Южна Африка, в т.ч. Зимбабве;

13.  Отбелязва премахването на санкциите по решение на ЕС и подкрепя целенасочените мерки, които понастоящем продължават да бъдат в сила по отношение на президента и неговата съпруга, също както и оръжейното ембарго, които са отговор на политическото положение и положението с правата на човека в Зимбабве;

14.  Счита, че насърчаването на демокрацията и защитата на правата на човека и на принципите на правовата държава са от първостепенно значение, за да може Зимбабве да стане свободна и благоденстваща държава;

15.  Призовава делегацията на ЕС в Хараре да продължи да предоставя подкрепа на Зимбабве, за да се подобри положението с правата на човека; настоява, че ЕС трябва да гарантира, че финансирането на развитието, предоставяно на Зимбабве, се използва ефективно за удовлетворяване на потребностите на населението, по-конкретно чрез организациите на гражданското общество, както и че политическите и икономическите реформи, финансирани от него, се осъществяват;

16.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, Европейската служба за външна дейност, правителството и парламента на Зимбабве, правителствата на Южноафриканската общност за развитие, Комисията на Африканския съюз, Панафриканския парламент, Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС и на генералния секретар на Британската общност.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0059.
(2) ОВ L 50, 20.2.2014 г., стр. 20.
(3) ОВ L 47, 20.2.2015 г., стр. 20.
(4) ОВ L 54, 28.2.2012 г., стр. 20.

Правна информация