Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2014/2145(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0190/2015

Внесени текстове :

A8-0190/2015

Разисквания :

PV 24/06/2015 - 20
CRE 24/06/2015 - 20

Гласувания :

PV 24/06/2015 - 23.5
CRE 24/06/2015 - 23.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0238

Приети текстове
PDF 611kWORD 152k
Сряда, 24 юни 2015 г. - Брюксел Окончателна версия
Преразглеждане на рамката за икономическо управление: преглед и предизвикателства
P8_TA(2015)0238A8-0190/2015

Резолюция на Европейския парламент от 24 юни 2015 г. относно преразглеждане на рамката за икономическо управление: преглед и предизвикателства (2014/2145(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година за засилване на икономическия и бюджетния надзор над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната(2),

—  като взе предвид писмото от 3 юли 2013 г. от тогавашния заместник-председател на Комисията, Оли Рен, относно прилагането на член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1177/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 година за изменение на Регламент (EО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната(5),

—  като взе предвид Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 година относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси(7),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1174/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2014 г. относно разследващия доклад относно ролята и действията на Тройката (ЕЦБ, Комисията и МВФ) по отношение на страните от програмата за еврозоната(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2013 г. относно конституционните проблеми, свързани с многостепенното управление в рамките на Европейския съюз(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 1 декември 2011 г. относно Европейския семестър за координация на икономическите политики(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2011 г. относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат(12),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2014 г., озаглавено „Преглед на икономическото управление. Доклад относно прилагането на регламенти (ЕС) № 1173/2011, 1174/2011, 1175/2011, 1176/2011, 1177/2011, 472/2013 и 473/2013“ (COM(2014)0905),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г., озаглавено „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“ (COM(2015)0012),

—  като взе предвид Шестия доклад на Комисията относно икономическото, социалното и териториалното сближаване от 23 юли 2014 г. (COM(2014)0473),

—  като взе предвид заключенията от заседанията на Европейския съвет, проведени през юни и декември 2014 г.,

—  като взе предвид заключенията от срещата на високо равнище на държавите от еврозоната през октомври 2014 г.,

—  като взе предвид речта на председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер, произнесена на 15 юли 2014 г. пред Европейския парламент,

—  като взе предвид речта на председателя на Европейската централна банка – Марио Драги, произнесена на 22 август 2014 г. по време на годишния симпозиум на централните банки в Джаксън Хоул,

—  като взе предвид Специален документ на ЕЦБ № 157 от ноември 2014 г., озаглавен „The identification of fiscal and macroeconomic imbalances — unexploited synergies under the strengthened EU governance framework“ (Идентификация на фискалните и макроикономическите дисбаланси — неизползвани взаимодействия в засилената рамка за управление на ЕС),

—  като взе предвид работния документ № 163 на ОИСР от 9 декември 2014 г. в областта на социалните въпроси, заетостта и миграцията, озаглавен „Trends in income inequality and its impact on economic growth“ (Тенденции в неравенството на доходите и неговото въздействие върху икономическия растеж),

—  като взе предвид докладната записка от обсъждане на службите на Международния валутен фонд от септември 2013 г., озаглавена „Towards a fiscal union for the euro area“ (Към фискален съюз за еврозоната),

—  като взе предвид предложенията на Управителния съвет на ЕЦБ от 10 юни 2010 г., озаглавени „Reinforcing Economic Governance in the Euro Area“ (Засилване на икономическото управление в еврозоната),

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно „Шестия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване: инвестиции за работни места и икономически растеж“, приети от Съвета по общи въпроси (сближаване) на 19 ноември 2014 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по заетост и социални въпроси , комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, както и на комисията по конституционни въпроси (А8-0190/2015),

A.  като има предвид, че икономическото управление в еврозоната, създадено с цел е да се избегнат неустойчивите публични финанси и да се координират фискалните политики, започна с Пакта за стабилност и растеж, който съдържа две прости правила с цел избягване на отрицателно въздействие върху Икономическия и паричен съюз (ИПС) като цяло;

Б.  като има предвид, че непосредствено след въвеждането на еврото се усети умора от усилията за консолидация във връзка с прилагането на тези правила и това беше предпоставка за един от елементите на настоящата криза в ИПС;

В.  като има предвид, че през 2005 г. беше проведена реформа на първоначалния Пакт за стабилност и растеж, която въведе редица подобрения и повишена гъвкавост, но не разреши в достатъчна степен проблемите относно слабите разпоредби за изпълнение и координация;

Г.  като има предвид, че когато няколко държави бяха изложени на риск от неизпълнение на задълженията по дълга си, което би довело до разпространението на кризата и депресията в световен мащаб, това положение беше предотвратено чрез въвеждането на специални механизми като Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) и Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС );

Д.  като има предвид, че за да се избегне повторното възникване на този вид криза, както и разпространението на кризата в други държави чрез банковия сектор, бяха предприети редица мерки, включващи създаването на банковия съюз, Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), по-добро законодателство в областта на икономическото управление под формата на пакета от шест законодателни акта и пакета от два законодателни акта, Договора за стабилност, координация и управление, както и европейския семестър, като всички те трябва да се считат за един пакет от мерки;

Е.  като има предвид, че според последната прогноза на Комисията от пролетта, след две последователни години на отрицателен растеж брутният вътрешен продукт (БВП) в еврозоната се очаква да нарасне, което означава, че с бавни темпове икономическото възстановяване напредва и е необходимо да бъде допълнително укрепено, тъй като разликите между фактическия и потенциалния БВП ще продължават да бъдат големи;

Ж.  като има предвид, че продължават да се наблюдават огромни различия между държавите членки по отношение на коефициентите на дълга, коефициентите на бюджетния дефицит, равнищата на безработица, салдата по текущите сметки и равнищата на социална защита, също и след изпълнението на програмите, като това отразява разликите в причините за кризата и нейното начало, както и в нивото на амбиция, въздействието и националната ангажираност при прилагането на мерките, договорени между институциите и държавите членки;

З.  като има предвид, че инвестициите в еврозоната са намалели със 17 % спрямо периода преди кризата и продължават да бъдат слаби; като има предвид, че както липсата на ориентирани към бъдещето и насърчаващи растежа инвестиции, така и неустойчивият публичен и частен дълг са парализираща тежест за бъдещите поколения;

И.  като има предвид, че е въведен Европейски инвестиционен план като важен инструмент за съществено стимулиране на частните инвестиции, който да мобилизира 315 милиарда евро в нови инвестиции през следващите три години; като има предвид, че ако предложените финансови цели се изпълнят, този план е само един елемент, предназначен за преодоляване на натрупаните различия в равнището на инвестициите, заедно с осъществяването на структурните реформи за създаване на благоприятна за инвеститорите среда в държавите членки;

Основен преглед на настоящата рамка за икономическо управление

1.  Приветства съобщението на Комисията от 28 ноември 2014 г. относно прегледа на икономическото управление; счита, че оценката на Комисията показва как и до каква степен различните инструменти и процедури са използвани и прилагани;

2.  Подчертава, че в основата на системата за икономическо управление лежи предотвратяването на прекомерни равнища на дефицит и дълг и на прекомерни макроикономически дисбаланси, както и координацията на икономическите политики; ето защо подчертава, че основният въпрос в прегледа е дали ИПС е станал по-устойчив благодарение на новата рамка за икономическо управление, особено по отношение на способността на инструмента да предотврати положение, при което дадена държава членка в положение не може да изпълнява задълженията си по своя дълг, като същевременно допринася за по-добра координация и сближаване на икономическите политики на държавите членки и гарантира високо ниво на прозрачност, надеждност и демократична отчетност;

3.  Отбелязва факта, че в някои държави членки беше отбелязан напредък в справянето с равнището на дълга или излизането от процедурата при прекомерен дефицит;

4.  Споделя анализа на Комисията, че макар и отделни части от новата рамка да са дали резултати, възможността да се правят заключения относно ефективността на регламентите при нормална икономическа ситуация е ограничена;

5.  Признава, че дадена оценка на прилагането на пакета от шест законодателни акта и пакета от два законодателни акта на този етап остава частична и не може да бъде изолирана от европейския семестър, ДФЕС и Фискалния пакт;

6.  Приветства факта, че пакетите от шест и от два законодателни акта разширяват обхвата на Пакта за стабилност и растеж, като добавят процедури за предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси в рамките на и между държавите членки и за избягване на прекомерното осланяне на критерия за дефицита по отношение както на дефицита, така и на дълга като цяло, като по този начин стремежът е да се идентифицират и коригират евентуални проблеми и да се предотврати възникването на кризи на възможно най-ранен етап, като същевременно се позволява гъвкавост под формата на клаузи за структурни реформи, инвестиции и неблагоприятни условия на икономическия цикъл; припомня, че гъвкавостта не може да застрашава превантивния характер на Пакта;

7.  Подчертава значението на набора от показатели за установяване на макроикономически дисбаланси на ранен етап и важността на устойчивите структурни реформи при опитите да се преодолеят макроикономическите дисбаланси;

8.  Подчертава, че последователното и справедливо прилагане на рамката в различните държави и с течение на времето допринася за доверието в нея; призовава Комисията и Съвета да прилагат и действат в духа на промените, направени в Пакта за стабилност и растеж в рамките на пакета от шест и от два законодателни акта, по-специално по отношение на разпоредбите за прилагане;

9.  Счита, че настоящата икономическа ситуация с нестабилен растеж и висока безработица изисква спешни, всеобхватни и решителни мерки в рамките на цялостен подход, основан на благоприятна за растежа фискална консолидация, структурни реформи и насърчаване на инвестициите, за да се възстанови устойчивият растеж и конкурентоспособността, да се стимулират иновациите и да се води борба с безработицата, като същевременно се обърне внимание на риска от трайна ниска инфлация или възможната опасност от дефлационен натиск, както и трайни макроикономически дисбаланси; подчертава, че рамката за икономическо управление трябва да бъде ключов компонент на този цялостен подход за справяне с въпросните предизвикателства;

10.  Изразява съгласие със становището на члена на Европейската комисия Тейсен, че държавите, които предоставят висококачествени работни места и по-добра социална закрила и инвестират в човешкия капитал, са по-устойчиви на икономически кризи; призовава Комисията да вземе предвид това становище в бъдещите си действия във връзка с политиките в рамките на европейския семестър и конкретните препоръки за всяка държава;

11.  Подчертава факта, че настоящата рамка за икономическо управление трябва да се прилага и ако е необходимо – да се подобрява, за да се постигне фискална стабилност, да се благоприятства подходящ дебат относно общата оценка на еврозоната като цяло, като се дава възможност за благоприятстваща растежа фискална отговорност, за да се подобрят перспективите за икономическо сближаване на еврозоната и да се разрешат на равна основа различните икономически и фискални ситуации в държавите членки; подчертава, че рамката страда от липсата на ангажираност на национално равнище и от ограниченото внимание, което се отделя на международните икономически перспективи и на подходящ механизъм за демократична отчетност ;

12.  Подчертава, че настоящото положение изисква засилена и приобщаваща икономическа координация за еврозоната като цяло и подобряване на националната ангажираност и демократичната отчетност за изпълнението на правилата (за възстановяване на доверието, насърчаване на сближаване между държавите членки, подобряване на фискалната устойчивост, насърчаване на устойчиви структурни реформи и стимулиране на инвестиции), както и бърза реакция, за да се коригират най-явните недостатъци, да подобри ефективността на рамката за икономическо управление, както и да се осигури последователното и справедливо прилагане на рамката в различните държави и с течение на времето;

13.  Подчертава значението на простите и прозрачни процедури за икономическо управление и предупреждава, че сегашната сложност на рамката, както и липсата на прилагане и ангажираност, е в ущърб на нейната ефикасност и приемането ѝ от националните парламенти, местните органи, социалните партньори и гражданите в държавите членки;

14.  Признава, че е направен известен напредък посредством дебат относно средносрочната бюджетна цел и във връзка с по-голяма ангажираност на националните дискусии в държавите членки от еврозоната, също и благодарение на приноса на националните фискални съвети, които действат като независими органи за наблюдение на спазването на фискалните правила и макроикономическата прогноза; призовава Комисията да представи преглед на структурата и функционирането на националните фискални съвети в различните държави членки и на това как тези съвети могат да подобрят ангажираността на национално равнище;

15.  Счита, че рамката за икономическо управление е ключова политическа инициатива, която стои в основите на целите и водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“ , насочени към пълното използване на неоползотворения потенциал за растеж на единния пазар; смята, че като се отключи неоползотвореният потенциал за растеж на единния пазар, държавите членки по-лесно ще осъществят целите, заложени в рамката за икономическо управление; освен това счита, че основните участници в единния пазар са потребителите и предприятията;

Какъв е най-добрият начин за прилагане на гъвкавостта в рамките на съществуващите правила?

16.  Признава, че Пактът за стабилност и растеж, който беше въведен, за да се осигури фискалната устойчивост на държавите членки, участващи в Икономическия и паричен съюз, дава възможност на държавите членки да водят антициклична политика, когато е необходимо, и фискално поле за действие, така че автоматичните стабилизатори да действат правилно; подчертава, че не всички държави членки постигнаха излишък, докато икономиката процъфтяваше, и че някои от наличните клаузи за гъвкавост, предвидени в законодателството, не бяха използвани напълно през предходните години;

17.  Приветства факта, че в своето тълкувателно съобщение относно гъвкавостта, Комисията признава, че начинът, по който се тълкуват настоящите фискални правила, е един от елементите за преодоляване на недостига на инвестиции в ЕС и улесняване на прилагането на устойчиви и социално балансирани структурни реформи, засилващи растежа; отбелязва, че в съобщението не се правят промени по отношение на изчисляването на дефицита, но че някои инвестиции могат да обосноват временно отклонение от средносрочната бюджетна цел (СБЦ) за съответната държава членка или от плана за корекции за постигането ѝ;

18.  Подкрепя всички стимули, предложени от Европейската комисия за финансиране на новия Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), преди всичко като националните вноски във фонда се считат за бюджетно неутрални по отношение на постигането на СБЦ и на необходимата бюджетна корекция, без да я изменят в рамките на предпазните или корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж; отбелязва намерението на Комисията да се въздържа от започване на процедура при прекомерен дефицит, ако само поради допълнителни вноски в ЕФСИ, дефицитът на дадена държава членка е малко и временно над референтната за дефицита стойност от 3 %; обръща внимание на изключително важния принос на Пакта за стабилност и растеж за изграждането на доверие при привличането на чуждестранни инвестиции; подчертава значението на допълващия характер на финансирането по ЕФСИ, тъй като финансираните по него проекти не трябва при никакви обстоятелства просто да заместят вече планираните инвестиции, и че в резултат от него, напротив, нетните инвестиции трябва ефективно да се увеличат;

19.  Приветства факта, че съобщението на Комисията цели изясняване на обхвата на „клаузата за инвестиции“ — като позволява определена степен на временна гъвкавост в предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж под формата на временно отклонение от СБЦ, при условие че отклонението не води до превишаване на референтната за дефицита стойност от 3 % и подходящ предпазен марж — така че да се отчитат инвестиционните програми от страна на държавите членки, по-специално във връзка с разходите за проекти в рамките на структурната политика и политиката на сближаване, включително инициативата за младежка заетост, трансевропейските мрежи и Механизма за свързване на Европа, и съфинансирането в рамките на ЕФСИ;

20.  Счита, че официалното приемане на дадена реформа от страна на националните парламенти и нейното действително изпълнение е предварително условие за прилагането на „клаузата за структурни реформи“ в рамките на предпазните мерки и за разглеждането на плановете за структурни реформи в рамките на коригиращите мерки, което ще даде възможност за повече ефикасност и ангажираност; подчертава, че социалните партньори следва да бъдат изцяло включени на всички етапи от процеса на реформи;

21.  Призовава за подобрен диалог между Комисията и държавите членки относно съдържанието и вида на най-подходящите и ефективни структурни реформи, които да бъдат предложени от Комисията в специфичните за всяка държава препоръки, които са съвместими с изискванията на Договора и на вторичното законодателство, като се вземат предвид анализът на разходите и ползите, оценката на резултатите и въздействието на времевата рамка, и се допринася за постигането на СБЦ;

22.  Насърчава финансовите комисии към националните парламенти системно да канят членовете на Европейската комисия, компетентни в областта на икономическото управление, да участват в публични дискусии в съответните камари преди приемането на проектобюджетите на държавите членки;

23.  Счита, че структурните реформи, предвидени в националните програми за реформи, следва да имат в средносрочен и дългосрочен план положителни икономически, социални и екологични резултати, и да подобряват ефективността и ефикасността на административния капацитет;

24.  Отбелязва, че — тъй като би могло да се стигне до разглеждане на различни хипотези с риск да се пропусне именно тази, която действително ще се случи — съобщението не разглежда характера на „необичайни събития“, които попадат извън контрола на дадена държава членка, и които биха могли да ѝ дадат възможност тя временно да се отклони от плана за корекции, насочен към постигане на нейната СБЦ; подчертава, че е необходимо подобни ситуации да се третират по сходен начин;

25.  Призовава да се осигури по-голямо икономическо и социално сближаване посредством укрепване на Европейския социален фонд и Кохезионния фонд с цел запазване и създаване на работни места с осигурени права чрез подкрепа за мерки за борба с безработицата и бедността;

26.  Подчертава значението на подпомагането на икономическия растеж и създаването на работни места, по-специално работни места за младите хора, за приемането от страна на обществеността на Европейската рамка за икономическо управление;

27.  С дълбока загриженост отбелязва, че броят на трайно безработните се удвои по време на кризата; отбелязва също, че това увеличение беше дори по-голямо сред нискоквалифицираните работници; призовава Комисията да гарантира, че борбата срещу дълготрайната безработица е отразена в нейните политики и в специфичните за отделните държави препоръки;

28.  Счита, че следва да се отдаде първостепенно значение на нарастващите равнища на неравенство в Европа в контекста на икономическата рамка на Съюза; счита, че един от най-добрите начини за борба с това нарастващо неравенство е да се удвоят усилията за създаване на повече качествени работни места в Европа;

По-тясна координация, икономическото сближаване и рационализиране на европейския семестър

29.  Настоятелно призовава Комисията да приложи напълно Пакта за стабилност и развитие и да гарантира неговото справедливо прилагане в съответствие с последния преглед на пакетите от шест и от два законодателни акта и със съобщението относно гъвкавостта; счита, че, когато това е необходимо и възможно, европейският семестър следва да се рационализира и укрепи в съществуващата законодателна рамка; подчертава, че всяко такова бъдещо опростяване и укрепване при всички случаи следва да е насочено към стабилност;

30.  Счита, че в съобщението на Комисията се изяснява къде има възможности за гъвкавост съгласно действащото законодателство; приветства опита за предоставяне на повече яснота в тази сложна сфера и очаква от Комисията да използва гъвкавостта, заложена в съществуващите правила в съответствие със съобщението, като същевременно гарантира предсказуемостта, прозрачността и ефективността на рамката за икономическо управление;

31.  Приканва Комисията и Съвета да формулират по-добре фискалните и макроикономическите рамки, за да се даде възможност за по-ранна и по-последователна дискусия сред всички заинтересовани страни, като се вземат предвид европейските интереси, обслужвани от тези рамки, необходимостта от увеличаване на сближаването между държавите членки от еврозоната, разискването от страна на националните парламенти и ролята на социалните партньори или на местните органи по отношение на тяхната ангажираност в устойчиви и социално балансирани структурни реформи;

32.  Настоява, че Годишният обзор на растежа (ГОР) и специфичните за всяка държава препоръки (СДП) трябва да се прилагат по-добре и да вземат предвид оценката на бюджетната ситуация и на перспективите както в еврозоната като цяло, така и в отделните държави членки; предлага тази цялостна оценка, предвидена в Регламент (ЕС) № 473/2013 относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната, да бъде подложена в пленарна зала на разискване на Европейския парламент със Съвета, с председателя на Еврогрупата и с Комисията преди пролетното заседание на Европейския съвет и да се приложи правилно в рамките на европейския семестър;

33.  Признава, че европейският семестър се превърна във важно средство за провеждане на реформи на национално равнище и на равнище ЕС, като гарантира, че ЕС и неговите държави членки координират своите икономически политики; въпреки това изразява съжаление поради липсата на ангажираност, която води до незадоволително равнище на изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки;

34.  Счита, че европейският семестър следва да бъде рационализиран и укрепен, без да се променя настоящата правна рамка, и че свързаните със семестъра документи следва да бъдат по-добре координирани, като по този начин се подобри концентрацията, ефективността и ангажираността за постигане на европейските цели за добро икономическо управление;

35.  Изисква специфичните за всяка държава препоръки да бъдат по-добре координирани, когато е приложимо, с препоръките при процедура за прекомерен дефицит, така че да се гарантира съгласуваност между надзора на фискалната позиция и координацията на икономическата политика;

36.  Подкрепя един засилен процес на равнище ЕС и на национално равнище по отношение на изготвянето, проследяването, подкрепата и мониторинга на специфичните за всяка държава препоръки, който дава възможност и за проверка на тяхното действително изпълнение и качество въз основа на резултатите;

37.  Припомня, че законодателството изисква Комисията да вземе предвид, наред с другото, целите за 2020 г. при подготовката на своите препоръки и да установи принципа, съгласно който „по правило Съветът следва да се съобрази с препоръките и предложенията на Комисията или да обясни публично позицията си“;

38.  Изразява загриженост относно увеличението на дълга в държави, които вече имат високо равнище на задлъжнялост, което е в рязко противоречие с правилото 1/20 относно намаляването на дълга; изисква от Комисията да обясни как възнамерява да преодолее това противоречие и да гарантира, че коефициентите на дълга намаляват до устойчиви равнища в съответствие с ПСР;

39.  Подкрепя стратегията от три стълба на Комисията (насърчаващи растежа инвестиции, фискална консолидация и структурни реформи), представена в годишния обзор на растежа за 2015 г., и изисква от Комисията да я конкретизира в рамките на цялостната оценка на бюджетната ситуация и перспективите в еврозоната и специфичните за всяка държава препоръки;

40.  Признава необходимостта от независим и плуралистичен анализ на икономическите перспективи на държавите членки на равнище ЕС; в този контекст настоятелно призовава да се развие допълнително отделът на Комисията, известен като Главен икономически анализатор, за да се осигури обективен, независим и прозрачен анализ на съответните данни, който следва да бъде оповестен и да служи като основа за добре подкрепен с информация дебат и вземане на решения в Комисията, Съвета и Европейския парламент; изисква Главният икономически анализатор да получава своевременно всички съответни документи, за да може да изпълнява задачите си; подчертава полезната роля, която играят националните фискални съвети както на национално равнище, така и на равнище ЕС, и насърчава създаването на европейска мрежа;

41.  Припомня, че процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД) цели да се избегне възникването на кризи посредством ранното установяване на вредни макроикономически дисбаланси въз основа на обективна оценка на развитието на основните макроикономически променливи; счита, че ПМД трябва бъде използвана за оценяване по ефикасен и ефективен начин на развитието на основните макроикономически променливи в държавите с дефицит и с излишък, по-специално по отношение на засилването на конкурентоспособността и отчитането в по-голяма степен на еврозоната като цяло, включително страничните ефекти; припомня, че макроикономическият надзор цели също така да идентифицира държавите, за които съществува вероятност да изпитат дисбаланс в бъдеще и да го избегнат чрез навременното стартиране на устойчиви и социално балансирани структурни реформи, когато все още съществуват възможности за действие;

42.  Подчертава, че Комисията прави ясно разграничение между предпазните и корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж по отношение на инвестициите, позволяващи временно отклонение от средносрочната бюджетна цел или от плана за корекции за постигането ѝ, в рамките на съществуването на предпазен марж съгласно предпазните мерки; призовава Комисията и Съвета да осигурят последователност в тази област с резултата от позицията на съзаконодателите относно Регламента за Европейския фонд за стратегически инвестиции;

43.  Изисква Комисията да разгледа в своите анализи всички важни фактори, включително реалния растеж и инфлацията, дългосрочните публични инвестиции и равнищата на безработица, когато прави оценка на икономическото и фискалното положение на държавите членки, като предприеме спешни действия за справяне с недостига на инвестиции в ЕС чрез пренасочване на разходите към най-продуктивните и засилващите устойчивия растеж и работните места инвестиции;

44.  Призовава Комисията да гарантира, че начинът, по който се отчитат ефективните действия в рамките на процедурата при прекомерен дефицит, се основават на ясни, количествено и качествено измерими критерии;

45.  Настоява, че акцентът върху структурните дефицити след реформата на Пакта за стабилност и растеж през 2005 г., заедно с въвеждането на правилото за разходите с реформата от 2011 г., както и понятието за разлика между фактическия и потенциалния БВП, която е трудно да се измери количествено, създават несигурност, сложност и маржове за гъвкавост и следователно за дискреционно прилагане на Пакта за стабилност и растеж; опасява се, че изчисляването на потенциалния растеж и производството, което е в основата на оценката на структурните дефицити, и на правилото за разходите се основават на различни спорни предположения, водещи до съществено вариране между есенните и пролетните прогнози на Комисията, като резултатът е различни изчисления и разминаващи се оценки по отношение на прилагането на Пакта за стабилност и растеж;

46.  Призовава Комисията да взема предвид практическите последици от договорените фискални мерки и реформи при мониторинга и оценката на фискалната позиция на държавите членки; призовава Комисията да се стреми към предвидимо и последователно изготвяне на политиките, да основава анализа си на неоспорими факти и надеждни данни и да проявява изключителна предпазливост при използването на оценки в понятия като прогнозен потенциал за растеж на БВП и отклонения от потенциалния БВП;

47.  Подчертава значението на нов растеж и създаване на работни места за приемането на рамката за икономическо управление и в тази връзка призовава Комисията да подобри средата за бизнес в Европа, като се обърне особено внимание на МСП, премахването на бюрокрацията и достъпа до финансиране; припомня в тази връзка необходимостта да се окаже подкрепа на МСП, за да им се даде възможност за достъп и до пазари извън ЕС, като например САЩ, Канада, Китай и Индия;

Демократична отчетност и предизвикателства пред задълбочаването на икономическото управление

48.  Счита, че един по-задълбочен и по-устойчив ИПС изисква незабавно по-малко сложност, повече ангажираност и повече прозрачност, а не само добавянето на нови правила към вече съществуващите; подчертава, че тъй като отговорностите в областта на ИПС се споделят между органите на национално и европейско равнище, особено внимание трябва да се обърне на осигуряването на съгласуваност и отчетност за икономическото управление както на национално, така и на европейско равнище; също така счита, че за постигането на тази цел водеща роля трябва да играят институции, подлежащи на демократична отчетност, и подчертава необходимостта от непрекъснато парламентарно участие, като отговорност се поема на равнището, на което се вземат или изпълняват решенията;

49.  Признава, въз основа на настоящото положение, че рамката за икономическо управление трябва да бъде опростена, да се прилага по-добре и, по необходимост, да бъде променена и допълнена, за да могат ЕС и еврозоната да се справят с предизвикателствата, свързани със сближаването, осигуряването на устойчив растеж, пълната трудова заетост, благосъстоянието на гражданите, конкурентоспособността, стабилността и устойчивостта на публичните финанси, ориентирани към бъдещето и характеризиращи се с висока социално-икономическа възвръщаемост, трайни инвестиции и наличието на доверие;

50.  Счита, че тъй като парламентарният принос във връзка с насоките на икономическите политики е важен елемент от всяка демократична система, по-голяма легитимност на европейско равнище може да се осигури чрез приемането на насоки за сближаване, съдържащи целенасочени приоритети за идните години, по процедурата на съвместно вземане на решение, която следва да бъде въведена при следващата промяна на Договора;

51.  Припомня резолюциите на Европейския парламент, в които се уточнява, че създаването на Европейски механизъм за стабилност (ЕМС) и на Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз (фискалния пакт) извън структурата на институциите на Съюза съставлява отстъпление по отношение на политическата интеграция на Съюза, и следователно изисква ЕМС и фискалният пакт да бъдат изцяло интегрирани в общностната рамка въз основа на оценка на опита във връзка с изпълнението съгласно член 16 от Договора за стабилност, координация и управление, като на Европейския парламент се представя официален отчет в тази връзка;

52.  Припомня своето искане за разработване на варианти за нова правна рамка за бъдещи програми за макроикономически корекции, която да замени „Тройката“ , с цел увеличаване на прозрачността и ангажираността по отношение на тези програми и гарантиране вземането на всички решения в съответствие с общностния метод, когато това е възможно; счита, че следва да се осигури съгласуваност между естеството на използвания механизъм за стабилност и институцията, която отговаря за неговото мобилизиране, като същевременно признава, че тъй като финансовата помощ се гарантира от държавите членки от еврозоната, те участват в прилагането на този механизъм;

53.  Изисква да се извърши преоценка на процеса на вземане на решения на Еврогрупата, така че да се осигури съответната демократична отчетност; приветства председателя на Еврогрупата, който редовно участва в заседанията на комисията по икономически и парични въпроси, така както участва и председателят на Съвета по икономически и финансови въпроси, осигурявайки по този начин сходно равнище на демократична отчетност;

54.  Припомня, че пакетът от шест законодателни акта и пакетът от два законодателни акта се основават на засилената роля на съответния независим член на Комисията, който следва да гарантира справедливото и недискриминационно прилагане на правилата; счита, че при приемането на допълнителни мерки във връзка с институционалната структура на икономическото управление, като например засилване на ролята на члена на Комисията, отговарящ за икономическите и парични въпроси, или създаване на европейски орган, отговарящ за финансите, трябва да се съблюдава разделението на правомощията между различните институции и процесът трябва да бъде свързан с подходящи средства за гарантиране на демократична отчетност и легитимност, като бъде включен и Европейският парламент;

55.  Припомня, че банковият съюз беше резултат от политическата воля за избягване на нови финансови кризи, прекъсване на порочния кръг между банките и държавите, както и свеждане до минимум на неблагоприятните последици, произтичащи от кризата с държавния дълг, както и че същата воля е необходима за постигане на задълбочен ИПС;

56.  Призовава Комисията да представи амбициозна пътна карта за постигане на по-задълбочен икономически и паричен съюз, при който да се вземат под внимание предложенията, посочени в настоящата резолюция, въз основа на мандата, предоставен на срещата на високо равнище на еврозоната и потвърден от Европейския съвет, „за подготвяне на следващите стъпки към по-добро икономическо управление в рамките на еврозоната“, както и въз основа на някои предходни дейности, като например резолюцията на Парламента от 20 ноември 2012 г., озаглавена „Към постигане на действителен Икономически и паричен съюз“(13), съобщението на Комисията от 28 ноември 2012 г. „Подробен план за задълбочен и истински икономически и паричен съюз. Начало на дебат на европейско равнище“ (COM(2012)0777) и окончателния доклад на четиримата председатели от 5 декември 2012 г.;

57.  Приканва заинтересованите участници на този необходим следващ етап от изграждането на ИПС да вземат предвид обозримото бъдещо разширяване на еврозоната и да проучат всички възможности за задълбочаване и укрепване на ИПС, който да стане по-устойчив и да способства за осигуряването на растеж, работни места и стабилност, например:

   a) засилени механизми за демократична отчетност на равнището на ЕС и на национално равнище, като отговорностите се упражняват на равнището, на което се вземат решенията и чрез приемането на насоки за сближаване по процедурата за съвместно вземане на решение, като същевременно се формализират контролните функции на Европейския парламент в рамките на европейския семестър посредством междуинституционално споразумение и се гарантира, че всички национални парламенти в рамките на еврозоната проследяват всеки етап от процеса във връзка с европейския семестър;
   б) социално измерение, което е насочено към запазване на европейската социална пазарна икономика, зачита правото на колективно договаряне и гарантира координация на социалните политики на държавите членки, включително чрез определяне от всяка държава членка на минимална заплата или подходящ механизъм за доходите, и осигурява подкрепа за борбата срещу бедността и социалното изключване, реинтеграцията на работниците на пазара на труда, доброволната мобилност и гъвкавостта при смяната на професии и установяването в други държави членки;
   в) фискален капацитет на еврозоната, основан на специфични собствени ресурси, който в рамките на бюджета на Съюза и под контрола на ЕП следва да подпомага държавите членки при изпълнението на договорените структурни реформи, на базата на определени условия, включително ефективното прилагане на националните програми за реформа; във връзка с това приветства работата на групата на ЕС за собствените ресурси, председателствана от Марио Монти;
   г) повишаване на устойчивостта на ИПС на икономически сътресения и извънредни ситуации, пряко свързани с паричния съюз, като същевременно се избягва всякаква форма на постоянни фискални трансфери;
   д) относно данъчното облагане, ангажимент за предприемане в целия ЕС на мерки за борба с данъчните измами, укриването на данъци и агресивното корпоративното данъчно планиране, сътрудничеството между националните данъчни органи за обмен на информация относно избягването на данъци и данъчните измами, мерки за сближаване на данъчните политики на държавите членки, обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, опростяване и повишаване на прозрачността на данъчните системи и отчитане по държави за предприятията, с изключение на МСП;
   е) постепенно завършване на банковия съюз;
   ж) включване на Европейския механизъм за стабилност и на Договор за стабилност, координация и управление в правото на Съюза, което да върви успоредно с подобряване на координирането на икономическата политика, реално сближаване, прилагане на общи правила и ясен ангажимент за икономически и социално устойчиви структурни реформи;
   з) отстраняване на слабости в настоящата рамка, която позволява прилагането на някои части от Договора да подлежи на контрол от Съда, докато други части остават изключени;
   и) засилена външна роля на еврозоната, включително повишаване на равнището на нейното представителство;

58.  Изисква да бъде разработена евентуална по-нататъшна мярка в рамките на ИПС въз основа на формулата „4+1 председатели“, като в т.ч. се включва председателят на ЕП, който следва да бъде канен да присъства на всички заседания и на когото следва да се предоставя пълна информация и да се даде правото да участва в разискванията; отбелязва, че председателят на Комисията е изразил намерението си да се ползва от приноса на председателя на Европейския парламент в процеса на обмисляне по време на подготовката на докладите на четиримата председатели;

59.  Призовава своя председател предварително да се координира с председателите на политическите групи или членовете на ЕП, специално определени от своите групи или от Парламента, да представлява Парламента в тази предстояща задача въз основа на мандата, предоставен от настоящата резолюция, като включи, наред с другото, въпросите от обяснителната бележка на четиримата председатели относно „Подготовката на следващите стъпки за по-добро икономическо управление в еврозоната“;

o
o   o

60.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателите на Съвета, Комисията, Еврогрупата и ЕЦБ, както и на националните парламенти.

(1) ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 1.
(2) ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 11.
(3) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 12.
(4) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 33.
(5) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 1.
(6) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 41.
(7) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25.
(8) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 8.
(9) Приети текстове, P7_TA(2014)0239.
(10) Приети текстове, P7_TA(2013)0598.
(11) OВ C 165 E, 11.6.2013 г., стр. 24.
(12) OВ C 33 E, 5.2.2013 г., стр. 140.
(13) Приети текстове, P7_TA(2012)0430.

Правна информация