Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2015/2634(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0655/2015

Внесени текстове :

B8-0655/2015

Разисквания :

PV 06/07/2015 - 12
CRE 06/07/2015 - 12

Гласувания :

PV 09/07/2015 - 12.3
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0268

Приети текстове
PDF 587kWORD 138k
Четвъртък, 9 юли 2015 г. - Страсбург Окончателна версия
Изграждане на съюз на капиталовите пазари
P8_TA(2015)0268B8-0655/2015

Резолюция на Европейския парламент от 9 юли 2015 г. относно изграждането на съюз на капиталовите пазари (2015/2634(RSP))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 18 февруари 2015 г., озаглавена „Изграждане на съюз на капиталовите пазари“ (COM(2015)0063),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 май 2014 г., озаглавено „Реформиран финансов сектор за Европа“ (COM(2014)0279),

—  като взе предвид резолюцията си от 11 март 2014 г., съдържаща препоръки към Комисията относно преразглеждането на Eвропейската система за финансов надзор(1),

—  като взе предвид докладите за преглед на Комисията относно Eвропейската система за финансов надзор (COM(2014)0509 относно Европейските надзорни органи (ЕНО) и COM(2014)0508 относно Европейския съвет за системен риск (ЕССР)),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 март 2014 г., озаглавено „Дългосрочното финансиране на европейската икономика“ (COM(2014)0168),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 февруари 2014 г. относно дългосрочното финансиране на европейската икономика(2),

—  като взе предвид Съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно Зелената книга относно изграждането на съюз на капиталовите пазари“ (O-000075/2015 – B8-0564/2015),

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че в резолюцията на Европейския парламент от 26 февруари 2014 година относно дългосрочното финансиране на европейската икономика се подчертава „необходимостта от подобряване на достъпа до капиталовите пазари чрез нови източници на финансиране“, като същевременно се отбелязва, че „търговските банки вероятно ще продължат да бъдат основен източник на финансиране и че е от ключово значение държавите членки да установят нови източници за допълване на установените механизми и за запълване на недостига във финансирането, като същевременно се предвижда подходяща регулаторна и надзорна рамка, адаптирана спрямо нуждите на реалната икономика“;

Б.  като има предвид, че в своето съобщение от 27 март 2014 година, озаглавено „Дългосрочното финансиране на европейската икономика“, Комисията проучва възможностите за предприемане на конкретни действия за диверсифициране на финансирането, развитие на европейските капиталови пазари и подобряване на достъпа до финансиране, особено за МСП, например в областта на пазарите на капиталови инструменти и корпоративни облигации, простата и прозрачна секюритизация, покритите облигации и частните емисии на ценни книжа;

В.  като има предвид, че както заяви председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер, първият стратегически приоритет на Комисията „е засилването на конкурентоспособността на Европа и стимулирането на инвестициите с цел създаване на работни места“;

Г.  като има предвид, че недостатъчно регулираните и контролирани капиталови пазари бяха основната причина за избухването на финансовата криза; като има предвид, че всяко ново предложение, по-специално по отношение на секюритизацията, трябва да отразяват по подходящ начин този факт;

Д.  като има предвид, че в резултат на финансовата криза институциите на ЕС въведоха редица законодателни актове, насочени към предотвратяване на повтарянето на такава криза и създаване на среда на финансовата стабилност, която е от съществено значение за истински устойчив растеж; като има предвид, че това законодателство следва да се разглежда като рамката, в която се изгражда съюзът на капиталовите пазари, а не като пречка за него;

Е.  като има предвид, че намаляването на фрагментацията на капиталовите пазари може да доведе до по-ниска цена на капитала, като подобри неговото разпределение и може по този начин да подкрепи растежа на предприятията, и по-специално на МСП, и създаването на работни места в рамките на ЕС;

Ж.  като има предвид, че различни институции на ЕС и частният сектор понастоящем разработват решения или препоръки с цел по-нататъшното развитие на капиталовите пазари, например в областта на простата и прозрачна секюритизация, частните капиталовложения, капиталовото финансиране, европейските покрити облигации и първично публично предлагане (ППП);

З.  като има предвид, че предишните регулаторни усилия (Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ), Директивата относно пазарите на финансови инструменти II (ДПФИ)/Регламента относно пазарите на финансови инструменти (РПФИ)) трябва да бъдат допълнени и доразвити от съюза на капиталовите пазари;

Икономически контекст

1.  Отбелязва, че инвестициите в реалната икономика в Европа са намалели относително през последните няколко десетилетия, въпреки голямото увеличение на размера на финансовия сектор в европейски и световен мащаб през същия период; изтъква, че реалната икономика продължава да разчита в значителна степен на финансиране от банките, което прави икономиката уязвима от затягане на банковото кредитиране;

2.  Отбелязва, че мащабната публична намеса от началото на кризата, предизвикана от провала на финансовия сектор, доведе до висока ликвидност, но въпреки всичко това не доведе до увеличаване на търсенето на финансиране от реалната икономика;

3.  Посочва, че преди кризата, в Европа не е имало липса на трансгранични потоци, но че те са били концентрирани в междубанкови заеми и дългове, държани от инвеститори с висока степен на ливъридж, което доведе до прехвърлянето на рисковете в рамките на вътрешния пазар;

4.  Отбелязва, че на възстановяването на стабилността на банковия сектор в ЕС беше даден приоритет в сравнение с финансирането на дългосрочните инвестиции и на реалната икономика;

5.  Изтъква, че е налице голям размер от неизползван капитал, притежаван от застрахователния сектор, който следва да бъде използван по-ефективно като се подобри нормативната рамка чрез преразглеждане на капиталовите изисквания за някои инвестиции, извършвани от застрахователния сектор;

6.  Изтъква, че въпреки възможностите, предлагани от един добре развит капиталов пазар на ЕС, не може да се избегне факта, че са налице сериозни пречки в други области като данъчното облагане, особено практики, които стимулират дълга спрямо собствения капитал, несъстоятелността и законодателство в областта на счетоводството; счита, че в тези области хармонизацията на равнище ЕС не би довела автоматично до добавени ползи и че в този контекст не е необходимо разширяването на международните стандарти за финансово отчитане (МСФО) в Европа;

7.  Подчертава, че степента на финансовата интеграция е намаляла от началото на кризата, като банките и инвеститорите да се връщат обратно на националните си пазари;

8.  Подчертава, че търсенето и предлагането могат да бъдат насърчени чрез създаването на доверие в реалната икономика чрез ясни ангажименти на равнището на държавите членки и на равнището на Съюза за създаване на позитивна среда за инвестициите и правна сигурност за инвеститорите, за формулиране на дългосрочни цели за стабилизиране, конкурентоспособна законодателна рамка, благоприятстваща растежа, и за стимулиране и диверсифициране на инвестициите в инфраструктура, като по този начин се даде възможност на предприятията да планират в дългосрочен план;

9.  Признава, че бъдещето на Европа е свързано с нейната способност за иновации; счита, че в допълнение към една благоприятстваща иновациите регулаторна рамка, ключът към създаването на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж е лесният, подходящ и диверсифициран достъп до финансиране за предприятията;

10.  Изтъква, че подобряването на условията за финансиране на европейските предприятия трябва да се основава на засилена икономическа и финансова стабилност, която включва осъществяването на реформи във всички държави членки;

11.  Подчертава, че несъвършените капиталови пазари доведоха до грешна оценка на риска и до липсата на връзка между търсената възвръщаемост и реално поетите рискове, което буди в пазарите неблагоприятна предубеденост по отношение на субекти като МСП; счита, че една от целите на съюза на капиталовите пазари е да се подобри ефикасността на пазарите и да се гарантира справедливо, подходящо и икономически разумно съотношение между риск и възвращаемост на капиталовите пазари на ЕС;

Истински европейски подход

12.  Счита, че въпреки че САЩ, например, се възстановиха по-бързо от ЕС от финансовата криза, което се дължи от части на по-диверсифицираната им финансова система, ЕС трябва да изгради своя собствена автентична версия на съюз на капиталовите пазари, който може да се ползва от опита от други части на света, но не просто да ги копира; подчертава обаче, че е необходимо да се разработи разумен подход за признаването на еднакви или подобни стандарти в трети страни, с цел да се гарантира съвместимостта между европейските и международните финансови пазари;

13.  Счита, че един истински европейски подход към капиталовите пазари следва надлежно да взема предвид тенденциите в международен план, така че Европа да продължава да бъде привлекателна за международните инвеститори като се избягват ненужни разминавания и дублиране в законодателството;

14.  Подчертава, че въпреки че Европа спестява повече от САЩ като процент от БВП (съответно 20% и 17%), равнището на спестяванията, държани във взаимни фондове в ЕС е равно на едва 50% от равнището в САЩ, а спестяванията, държани в пенсионни фондове ‒ само 35%; посочва освен това, че капиталовите пазари, пазарите на корпоративни облигации и секюритизацията в ЕС представляват съответно 60%, 35% и 20% от равнището на техните еквиваленти в САЩ;

15.  Подчертава, че е необходимо Комисията да вземе под внимание различията в икономическия и културни състав на сектора на МСП в държавите членки с цел да се предотвратят евентуални нежелани последици, произтичащи от прилагането на съюза на капиталовите пазари, които могат да изострят съществуващите дисбаланси в достъпа до финансиране между държавите членки;

16.  Призовава Комисията да създаде европейски подход за засилване на диверсификацията на източниците на финансиране и инвестиции в европейските предприятия, чрез един съюз на капиталовите пазари, който се основава на характеристиките и взаимозависимостта на европейските банкови и капиталови пазари, като отчита спецификите на европейския модел за финансиране на предприятията, както и необходимостта да се разработят надеждни небанкови източници на финансиране за растеж, като последните се допълват от начини, по които участниците на пазара могат да набират дългов капитал, собствен и рисков капитал директно от пазара; отбелязва, че Комисията следва да не разчита единствено на партньорски проверки с други юрисдикции; насочва вниманието на Комисията към факта, че културните различия не бива да се пренебрегват и че трябва да бъдат предоставени адекватни отговори за тяхното преодоляване; счита, освен това, че когато провежда своите реформи на капиталовите пазари, Комисията следва да вземе под внимание най-новите технологични постижения;

17.  Призовава Комисията да потвърди, че разнообразието от бизнес модели и финансови пазари на държавите членки могат да бъдат силни страни, които заслужават да бъдат защитени за Европа като цяло;

18.  Подчертава, че стартирането на съюз на капиталовите пазари и прилежащото законодателство следва да бъдат насочени към функционирането на капиталовите пазари в целия ЕС, доизграждането на единния пазар и засилването на устойчивия растеж; подчертава, че вследствие на кризата бяха предприети стъпки по отношение на надзора на банковия сектор, чиито обхват за момента не е разширен, така че да обхване и капиталовите пазари; подчертава, че съществуват различия между финансовите сектори, които налагат необходимостта от различни решения; подчертава обаче, че трябва да бъдат гарантирани равни условия на конкуренция между участниците при финансиране за подобни дейности и че основната цел за всички сектори трябва да бъде подобряване на разпределението на капитал в европейската икономика и по-доброто използване на капиталовите резерви, които в момента остават неизползвани;

19.  Подчертава, че за тази цел трябва да се направи разумен и всеобхватен преглед, който да отчита кумулативното въздействие върху европейските капиталови пазари на всички досиета, приети през последните години; изтъква, че това предполага също така внимателен преглед на въпроса дали строгите капиталови изисквания, прилагани в банковия и в застрахователния сектор, се нуждаят от преразглеждане;

20.  Подчертава, че инициативите, насочени към създаването на съюз на капиталовите пазари не следва да преоткриват колелото, а да отчетат, че финансирането на предприятията в Европа се основава на добре разработени, исторически установени структури, които, въпреки своите ограничения, са се доказали като успешни и устойчиви на кризи, и че по-нататъшната диверсификация и развитието на нови канали би могло да бъде ценно, за да се гарантира, че различните видове предприятия разполагат с допълващ се достъп до финансиране;

21.  Отбелязва, че традиционните канали за финансиране чрез банките често не подпомагат новаторските предприятия и МСП; подчертава, че липсата на достъп до финансиране за МСП, е една от най-големите пречки пред растежа в ЕС; подчертава, че докато банковият кредит продължава да се получава трудно от МСП, са необходими алтернативи на банковото финансиране, по-специално чрез подобряване на бизнес средата за рисков капитал, партньорските фондове, частните капиталовложения, секюризацията за заемите на МСП и насърчаването на кредитните съюзи, но също така чрез стандартизиране на правилата относно публично-частните партньорства (ПЧП) в целия ЕС;

22.  Подчертава, че не е задължително по-ефективното разпределение на капитала в рамките на ЕС да води до нарастване на трансграничните капиталови потоци; припомня, че обстоятелствата довели до спекулативните балони при недвижимите имоти в някои държави членки преди кризата бяха, в известна степен, захранвани от прекомерния приток на капитал;

23.  Подчертава необходимостта от идентифициране на съществуващите финансови структури, които са доказали ефективността си и поради това би следвало да бъдат запазени, и на онези структури, които се нуждаят от значително подобрение; счита, че ефективните структури следва да бъдат насърчавани и за местните и децентрализирани финансови институции;

24.  Припомня успеха на някои инициативи в целия ЕС, като предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), които дадоха възможност на растеж от инвестиционните фондове в ЕС, работят с един паспорт във всички държави членки и разполагат с почти 8 трилион евро активи; счита, че директива относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ) също е добър пример;

25.  Приветства приемането на Регламента относно Европейски фондове за дългосрочни инвестиции (ЕФДИ); счита, че ЕФДИ могат да възпроизведат напредъка, постигнат с ПКИПЦК, насърчавайки разпределянето на капитал за дългосрочни проекти, които се нуждаят от финансиране, като например в секторите на инфраструктурата и енергетиката, по-специално на трансгранично равнище; призовава Комисията да проучи по какъв начин, в дългосрочен план, извънредните инвестиционни програми като Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) биха могли да бъдат ефективно свързани с редовните средства на ЕС; счита, че институционалните инвеститори следва да бъдат поканени да участват средства под тяхно ръководство на европейските капиталови пазари; счита, че институционалните инвеститори и условията, при които те могат да влязат на пазара, трябва да играят важна роля в развитието на съюза на капиталовите пазари;

26.  Припомня досегашната работа по интегрирането на финансовите пазари, като например плана за действие за финансовите услуги (1999 г.), доклада Джованини и доклада дьо Ларозиер и призовава Комисията да използва тези доклади в своя план за действие за съюз на капиталовите пазари;

27.  Призовава Комисията да анализира задълбочено, поотделно за всяка държава, настоящото положение на капиталовите пазари, да оцени в цялостен икономически анализ къде и в каква степен са налице пречки на равнище ЕС за инвестиции чрез капиталовите пазари, както и да посочи с какви средства, включително незаконодателни и основани на пазара подходи, тези пречки могат да бъдат премахнати или сведени до минимум; счита, че този анализ е предпоставка за успеха на съюза на капиталовите пазари; призовава Комисията да ускори този процес ;

28.  Призовава Комисията да идентифицира трансграничните рискове на финансовите и капиталовите пазари в ЕС, причинени от институционални, правни и регулаторни различия между държавите членки, и да им противодейства с ефективни мерки с цел да се рационализират трансграничните капиталови потоци и да се намалят съществуващите национални предпочитания сред инвеститорите;

29.  Призовава Комисията да разгледа също така въпроса за предлагането, и в частност да анализира и обмисли първопричините за това защо инвеститорите на дребно и институционалните инвеститори не са в състояние да привличат и трансформират достатъчен капитал за подобряването на отделни финансови услуги и на дългосрочните инвестиции в реалната икономика;

30.  Предлага Комисията да насърчава финансовото образование както на инвеститорите, така и на предприятията като ползватели на капиталовите пазари, и да подобри наличието на данни и научни изследвания на равнище ЕС чрез стандартизиране и подобряване на събирането на данни, за да се даде възможност както за предприятията, така и за инвеститорите да разберат сравнителният анализ на разходите и ползите на различните услуги, предоставяни от участниците на капиталовия пазар;

31.  Призовава Комисията да проучи начини за намаляване на информационните асиметрии на капиталовите пазари за МСП, като проучи пазара на агенциите за кредитен рейтинг, както и на пречките пред новите участници на този пазар; подчертава идеята за независими европейски кредитни агенции, които да предлагат рейтинги, които са рентабилни и за малките инвестиции;

32.  Приветства заявеното от Комисията намерение да преразгледа Директивата за проспектите, за да се отстранят недостатъците на действащата рамка за проспектите; подчертава значението на това да се опростят нейните процедури, като се отмени пропорционално административната тежест за емитентите и списъци на котирани предприятия, в частност по отношение на МСП и дружествата със средна пазарна капитализация; счита, че би било полезно да се проучат начини за по-добро адаптиране на изискванията в зависимост от вида на активите и/или инвеститорите и/или емитентите; изтъква, че прозрачността би се повишила, а транзакционните разходи ‒ намалени, ако информацията, която трябва да бъде предоставена, бъде стандартизирана и достъпна в цифров формат;

33.  Призовава Комисията да осигури по-голяма яснота за това как съюзът на капиталовите пазари ще взаимодейства с другите два стълба на европейския инвестиционен план, а именно Европейския фонд за стратегически инвестиции и Европейския консултантски център по въпросите на инвестициите ;

34.  Подчертава, че е важно инициативи за капиталовите пазари да бъдат включени в други политически програми, като например развитието на единния цифров пазар и текущите реформи в областта на дружественото право и корпоративното управление, с цел да се постигне съгласуваност и последователност между различните регулаторни и нерегулаторни инициативи и по този начин да се увеличат максимално положителните странични ефекти на различните политики върху икономическия растеж и създаването на работни места;

Полагане на основите на съюз на капиталовите пазари

35.  Счита, че съюзът на капиталовите пазари следва да възприеме поетапен подход, както и че приоритетите на съюза на капиталовите пазари следва да бъдат три на брой: на първо място да се стимулира най-ефективното разпределение на спестяванията чрез задълбочаване и разнообразяване на източниците на финансиране за предприятията и да се предлагат повече възможности за инвестиции, по-голяма прозрачност и диверсификация на портфейла на вложителите и инвеститорите; на второ място трябва да се даде възможност за по-голямо намаляване на риска чрез създаването на по-дълбоки трансгранични пазари и чрез засилване на устойчивостта на финансовата система по отношение на неблагоприятното въздействие на сериозни финансови кризи и чрез смекчаване на въздействието на изолирани сътресения; на трето място трябва да се гарантира, че е налице ефективен допълващ канал за финансиране на реалната икономика;

36.  Приканва Комисията, когато е необходимо, да излезе с предложения за преразглеждане на действащото законодателство, особено по отношение на агенциите за кредитен рейтинг и одиторски дружества, с цел да се увеличи и осигури пълна защита на инвеститорите;

37.  Подчертава необходимостта от премахване на съществуващите пречки за трансграничното финансиране особено за МСП, за да се насърчава ползата от съюза на капиталовите пазари за предприятията от всякакъв размер във всеки един географски район;

38.  Подчертава, че основен принцип на изграждането на съюз на капиталовите пазари трябва да бъде поставянето на по-силен акцент върху крайните потребители на капиталовите пазари, т.е. дружествата и инвеститорите, и да се признае, че съществува пазар за предприятията и инвеститорите. следователно счита, че политиките на ЕС трябва да се съсредоточат върху това да се гарантира, че капиталовите пазари осигуряват на предприятията по-добър достъп до капитали, а на инвеститорите - разнообразни, прозрачни, достъпни възможности за спестяване;

39.  Приканва Комисията да направи съгласувани предложения, за да се гарантира, че съюзът на капиталовите пазари ще върви ръка за ръка с ясна стратегия за реагиране на непродуктивното отражение на паралелната банкова система;

40.  Подчертава, че за да допринесат за приоритетите, посочени по-горе, инициативите на съюза на капиталовите пазари следва да се стремят към ограничаване на сложността, като същевременно се повишава ефикасността и се намаляват разходите на веригата от посредници между вложителите и инвестициите, като се повишава осведомеността на крайните потребители относно посредническата верига и структурата на нейните разходи, като се увеличава защитата на инвеститорите, като се гарантира стабилността на посредническата верига чрез въвеждането на подходящи пруденциални правила и като се гарантира, че при провал на посредниците те ще могат да бъдат заменени при възникване на минимални смущения за финансовата система и реалната икономика;

41.  Приветства плана на Комисията за преглед на цялостното въздействие на финансовия регламент, по-специално законодателството от последните пет години; подчертава необходимостта да се вземат под внимание посочените по-горе приоритети при извършването на преразглеждане на съществуващите финансови разпоредби;

42.  Подчертава, че финансирането на банките и посредническата роля на банките на капиталовите пазари са важни стълбове за финансирането на предприятията; изтъква, че съюзът на капиталовите пазари следва да се основава върху допълването на основната роля на банките, а не върху тяхното изместване, тъй като банковото финансиране следва да продължи да играе основна роля във финансирането на европейската икономика; подчертава важната роля на персонално консултативно банкиране във финансирането на микро-, малките и средните предприятия, което може да бъде използвано също така за осигуряване на алтернативни методи на финансиране; припомня стратегическото измерение на наличието на силен и диверсифициран европейски банков сектор; призовава Комисията да извърши проучване на достъпа на МСП до банкови заеми в целия Европейски съюз да подходи към премахването на излишните пречки;

43.  Подчертава, че МСП следва да имат на разположение най-богатия набор от налични структури за финансиране, така че самите МСП да имат избор на възможности за финансиране при различни разходи и нива на сложност, включително ипотечни кредити и финансиране, основано на секюритизация;

44.  Подчертава необходимостта от насърчаване на среда, в която спестяванията на домакинствата и предприятията се канализират в посока на средства за инвестиране в капиталовите пазари, и при която инвеститорите са насърчавани да разпределят капитала трансгранично между държавите членки; подчертава необходимостта от подходящи гаранции, най-вече за домакинствата, за да се гарантира пълната информираност по отношение на предимствата и недостатъците на инвестирането на капиталовите пазари; подчертава колко е важно разширяване на достъпа до финансово образование, насочено към подобряване на доверието на инвеститорите в капиталовите пазари, и по-специално инвеститорите на дребно; също така подчертава, че финансовото образование следва да бъде насочено към МСП, като ги обучава как да използват капиталовите пазари;

45.  Подчертава, че инициативите на съюза на капиталовите пазари следва да дадат възможност на кредитополучателите да получат достъп до средства от пазарни източници, като подкрепят наличието на по-голямо разнообразие на формите на заеми като капиталови инструменти и корпоративни облигации, както и на непреките форми на финансиране, при които банките и пазарите да работят заедно;

46.  Подчертава, че е важно да се даде възможност на финансовите участници да извършват разбираемо сравнение на наличните варианти за инвестиране, с цел да се създаде ефикасен съюз на капиталовите пазари; призовава в тази връзка за укрепването на общата рамка за осигуряване на сравнимост и прозрачност между различните финансови инструменти, в частност посредством правилно изпълнение на мерките, предвидени за тази цел в ДПФИ и ДЗП, ПИПДОЗИП; подчертава значението на съгласуваността на законодателството като цяло и между гореспоменатите досиета, по-специално с цел да се избегне регулаторен арбитраж и да се гарантира прилагането на най-високите стандарти за защита на инвеститорите на отделните пазари;

47.  Счита, че капиталовите пазари следва да създадат подходяща регулаторна среда, която да увеличи трансграничния достъп до информация за дружествата, търсещи кредити, квазикапиталовите и капиталовите структури, с цел да се стимулира растежът на небанкови модели за финансиране, в това число колективното финансиране и предоставянето на кредит от едно предприятие на друго; счита, че оповестяването на такава информация следва да бъде на доброволни начала за МСП; подчертава, че правилата за защита на инвеститорите следва да се прилагат за всички модели на финансиране в същата степен, независимо от това дали те са част от банкови или небанкови модели за финансиране; счита, че една такава среда ще изисква по-голяма издръжливост на системите и надзор над системните финансови посредници извън банковия сектор;

48.  Счита, че стандартизацията на някои финансови инструменти и тяхната достъпност в рамките на целия вътрешен пазар биха могли да бъдат подходящ инструмент, който да подпомогне засилването на ликвидността, укрепване на функционирането на единния пазар и улесняване на извършването на цялостен преглед и надзор на европейските капиталови пазари при подходящото отчитане на най-добрите практики на стандартите, които съществуват в държавите членки; подчертава необходимостта от запазване на възможността за изготвяне на специални финансови инструменти, които да отговарят на нуждите на отделните емитенти и индивидуалните инвеститори;

49.  Припомня, че извършването на исторически преглед на плана за действие за финансовите услуги приканва към разглеждането на въпроса за две вратички, които са се появили след неговото прилагането, посочва необходимостта от внимателно разглеждане на особеното отражение на мерките, създадени в рамките на вътрешния пазар, върху функционирането на еврозоната, както и необходимостта от паралелно подобряване на интегрирането на пазара и това на надзора; приканва Комисията при изготвянето на плана за действие, да извлече всички необходими поуки от този прецедент;

50.  Подчертава, че правната и надзорната уредба следва да играят основна роля, за да се избегне прекомерно поемане на риск и нестабилност на финансовите пазари; подчертава, че един стабилен проект на съюз на капиталовите пазари трябва да бъде придружен от силен европейски и национален надзор, включително от подходящи макропруденциални инструменти; счита, че от възможните варианти, по-силна роля може да се отреди на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) за подобряване на сближаването на надзорните практики;

51.  Призовава Комисията да извърши внимателна оценка на рисковете при кредитно финансиране, основаващо се на капиталовите пазарни, и на съответния опит, придобит при възникването на финансовата криза от 2007/2008 г., и да разгледа всички проблеми, произтичащи от тях;

Доближаване на капиталовите пазари до малките и средните предприятия

52.  Подчертава, че възможните промени или допълнения към съществуващата регулаторна рамка за финансовите посредници следва да бъдат насочени към премахване на пречките за навлизането на пазара на малките и средните посредници и към подобряване на достъпа до финансиране, особено за иновативните предприятия, започващи дейност, и малките и средните предприятия и да гарантират пропорционални на риска пруденциални стандарти;

53.  Приветства предложението на Комисията за директива за изменение на Директива 2007/36/ЕО по отношение на насърчаването на дългосрочната ангажираност на акционерите и на Директива 2013/34/ЕС по отношение на някои елементи на декларацията за корпоративното управление (COM(2014)0213); по-специално счита, че това предложение би могло да бъде средство за подпомагане създаването на привлекателна среда за акционерите чрез подобряване на ефективността на веригата на дяловите инвестиции; подчертава, че една стабилна и практическа рамка за корпоративно управление може да засили съюза на капиталовите пазари;

54.  Подчертава, че усъвършенстването на капиталовите пазари не следва да завършва с изключване на малките и средни предприятия, които се нуждаят най-много от достъп до допълнително финансиране, особено в държавите членки, които се сблъскват (са се сблъсквали) с икономически затруднения; подчертава, че за осигуряването на позитивна атмосфера за успешно финансиране на МСП е необходимо да се създадат благоприятни икономически и регулаторни условия както на равнище ЕС, така и на национално равнище; в частност подчертава, че следва да се обърне внимание на възможното опростяване на процедурите за достъп до първично публично предлагане от страна на МСП и дружествата със средна пазарна капитализация, като същевременно се гарантира, че продължават да съществуват стриктни критерии за оценка на устойчивостта и допустимостта на предприятията за първично публично предлагане; призовава Комисията да проучи какво още може да се направи, за да се помогне на МСП да привличат инвестиции;

55.  Припомня, че липсата на информация относно финансовото състояние на МСП е една от основните пречки пред инвестирането в този тип дружества; призовава към задълбочен размисъл относно начините и средствата за подобряване на достъпа на инвеститорите до прозрачна и съпоставима информация за МСП, като същевременно се ограничи във възможно най-голяма степен допълнително бреме върху тези дружества;

56.  Насърчава създаването на разнообразна и привлекателна база за финансиране на европейските публични пазари за дружества от всякакъв размер, като същевременно насърчава прилагането на принципа „Мисли първо за малките“ във финансовите разпоредби на ЕС, засягащи бързо развиващи се дружества и преразглеждане на Финансовия регламент на ЕС за намаляване на административните разходи на включване за предприятия с 30-50 %;

57.  Счита, че предвид изключителното значение на МСП и на дружествата със средна пазарна капитализация за създаването на нови работни места, съществуващите небанкови възможности за финансиране като например развитието на специализирани вторични пазари (например пазарите за растеж за МСП) и опростена, прозрачна и стандартизирана секюритизация трябва да се оползотворяват по-добре; приветства инициативата за създаване на устойчив, прозрачен пазар на секюритизации чрез разработването на специфична регулаторна рамка с единно определение за висококачествена секюритизация в съчетание с ефективни методи за мониторинг, измерване и управление на риска; подчертава обаче, че МСП представляват изключително разнообразна група и че секюритизацията, не е единственият наличен инструмент; поради това призовава Комисията да използва широк набор от подходи, както и да обмисли възможността за широка гама от места за подобряване на финансирането на МСП;

58.  Подкрепя отправянето на предложения за засилване на възможностите за достъп до данни за европейските дружества, особено МСП; същевременно обръща внимание на факта, че разходите за пазарни данни са малки в сравнение с общите разходи по трансакциите;

59.  Настоятелно призовава Комисията да увеличи капацитета за наблюдение на видовете, количествата и тенденциите в дейности по посредничество, подобни на тези на банките, извършвани извън регулирания банков сектор, и да предприеме подходящи мерки, за да гарантира, че за тях ще се прилага принципът „еднакъв риск — еднакви правила“;

60.  Посочва, че частното дялово финансиране и рисковият капитал предлагат интересни алтернативи за финансиране, по-специално за новосъздадените предприятия; призовава Комисията да разработи допълнителни инструменти въз основа на опита, натрупан в рамките на европейските фондове за рисков капитал и европейските фондове за социално предприемачество с цел справяне с основните недостатъци на пазарите на рисков капитал в ЕС като например липсата на информация за инвеститорите; счита, че разработването на специална база данни за доброволно събиране на информация относно МСП и новосъздадените предприятия би могло да бъде полезен инструмент за предоставяне на информация на инвеститорите, като по този начин евентуално се разшири кръгът на участниците на пазара и се засилят допълнително пазарите на рисков капитал в държавите членки;

61.  Приветства предприемането на действия в подкрепа на развитието на пазарите за частни емисии на ценни книжа посредством стандартизирани документи и определения, като същевременно се гарантира, че потенциалните инвеститори са достатъчно информирани относно рисковете и ползите от тази форма на инвестиране;

62.  Призовава Комисията да гарантира, че развитието на нови предложения за „фонд на фондове “ като част от съюза на капиталовите пазари не води до пропуски в цялостната оценка и управлението на системния и специфичния риск;

63.  Настоява колко е необходимо засилването и подобряването на координацията на ЕС, по-специално в рамките на Г-20, Международната организация на комисиите по ценни книжа, Съвета по международни счетоводни стандарти и Базелския комитет докато се изгражда съюзът на капиталовите пазари;

Създаване на последователна регулаторна среда на ЕС за капиталовите пазари

64.  Освен това подчертава значението на капиталово финансиране, което може да спомогне за ограничаване на рисковете и намаляване на прекомерните равнища на задлъжнялост и ливъридж във финансовата система; поради това призовава Комисията и държавите членки да преразгледат и да се произнесат по твърде тежка нормативна уредба за капиталово финансиране на частните дружества; подчертава значението на разглеждането на въпроса за неравнопоставеността на данъчното облагане на дълг и собствен капитал;

65.  Съзнава, че разнородността на правилата за несъстоятелност затруднява изграждането на трансгранични групи активи и следователно на процеса на секюритизация; в тази връзка отбелязва предложението на Комисията за справяне с трансграничната несъстоятелност до степента, необходима за постигането на доброто функциониране на съюза на капиталовите пазари; призовава за създаване на рамка за възстановяване и оздравяване на небанковите институции, в частност централните контрагенти;

66.  Припомня ролята на системите за плащания и сетълмента на ценни книжа на пазара на секюритизация и призовава за създаване на европейска пазарна инфраструктура за тази цел, както и за координиран и по-хармонизиран мониторинг на критичната пазарна инфраструктура, по-специално възможността за създаване на хранилище на данни за секюритизацията, което ще регистрира всеки участник в секюритизация, ще проследява общата експозиция и потоци между участниците на пазара, ще следи ефикасността и ефективността на политическите инициативи и ще открива евентуални нови балони и ще намалява информационните асиметрии;

67.  Като има предвид ролята, която играят ИКТ, подчертава необходимостта от преодоляване на заплахата от кибератаки и от превръщане на цялата финансова система в устойчива система по отношение на подобни атаки;

68.  Насърчава Комисията да увеличи съпоставимостта и качеството на финансовата информация, като се вгледа в настоящата рамка за счетоводните стандарти, също така с глобална перспектива и по отношение на консервативни модели за оценка и пропорционалността на изискванията; разбира, че наскоро преразгледаното европейското счетоводно законодателство трябва да бъде оценено на практика първо;

69.  Подчертава, че е необходимо да се извърши оценка на въздействието и анализ на разходите и ползите от всяко допълнително законодателство, в това число на делегираните актове и на актовете за изпълнение; отбелязва, че едно ново законодателство може не винаги да бъде подходящият политически отговор на тези предизвикателства и че следва да бъдат проучени незаконодателните и пазарно ориентираните подходи, както и в някои случаи вече съществуващите решения на национално равнище; призовава Комисията да приложи пропорционалност в съответните законодателни актове, за да се засили положителното въздействие за МСП и за дружествата със средна пазарна капитализация;

70.  Счита, че основите за изграждането на един напълно функциониращ съюз на капиталовите пазари следва да бъдат поставени не по-късно от 2018 г.; отново отправя искане за цялостен анализ на настоящото положение на капиталовите пазари в ЕС и на съществуващите пречки в целия ЕС; призовава Комисията да ускори работата си по плана за действие и излезе със законодателни и незаконодателни предложения във възможно най-кратък срок за постигане на целта за напълно интегриран единен капиталов пазар на ЕС до края на 2018 г.;

71.  Отбелязва, че развитието на цифровата среда следва да се разглежда като възможност за подобряване на ефективността и стойността, която промишлеността на капиталовите пазари предоставя на предприятията, инвеститорите и обществото като цяло;

o
o   o

72.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на Съвета.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0202.
(2) Приети текстове, P7_TA(2014)0161.

Правна информация