Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2015/2002(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0194/2015

Внесени текстове :

A8-0194/2015

Разисквания :

PV 08/07/2015 - 16
CRE 08/07/2015 - 16

Гласувания :

PV 09/07/2015 - 12.8
CRE 09/07/2015 - 12.8
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0272

Приети текстове
PDF 636kWORD 176k
Четвъртък, 9 юли 2015 г. - Страсбург Окончателна версия
Преглед на европейската политика на съседство
P8_TA(2015)0272A8-0194/2015

Резолюция на Европейския парламент от 9 юли 2015 г. относно прегледа на европейската политика за съседство (2015/2002(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 2, член 3, параграф 5 и членове 8 и 21 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид документа за съвместна консултация от Комисията и заместник-председателя/върховен представител, озаглавен „Към разработването на нова политика за съседство“, публикуван на 4 март 2015 г.(1),

—  като взе предвид съвместните съобщения на Комисията и заместник‑председателя/върховен представител, озаглавени „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“ (COM(2011)0200)(2), публикувано на 8 март 2011 г., и „Нов отговор на промените в съседните държави“ (COM(2011)0303)(3), публикувано на 25 май 2011 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент от 11 март 2003 г., озаглавено „По-широка Европа — добросъседство: нова рамка за отношенията с източните и южните ни съседи“ (COM(2003)0104)(4),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 февруари 2008 г. относно Европейската политика за съседство(5) и от 20 април 2015 г. относно прегледа на европейската политика за съседство (ЕПС),

—  като взе предвид Насоките за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ), приети от Съвета по външни работи на 24 юни 2013 г.,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно европейската политика за съседство, а именно от 20 ноември 2003 г. относно отношенията с нашите съседи на изток и юг(6), от 20 април 2004 г. относно по-широка Европа — нова политика на съседство(7), от 19 януари 2006 относно европейската политика за съседство(8), от 15 ноември 2007 г. относно укрепването на европейската политика на добросъседство(9), от 7 април 2011 г. относно прегледа на европейската политика за съседство — Източно измерение(10), от 7 април 2011 г. относно прегледа на европейската политика за съседство — Южно измерение(11), от 14 декември 2011 г. относно преразглеждането на европейската политика за съседство(12), от 23 октомври 2013 г. относно европейската политика за съседство: към укрепване на партньорството. Позиция на Европейския парламент по докладите за 2012 г.(13) и от 12 март 2014 г. относно оценката и определянето на приоритетите за отношенията на ЕС с държавите от Източното партньорство(14),

—  като взе предвид декларацията от Рига от срещата на върха на Източното партньорство на ЕС от 22 май 2015 г.,

—  като взе предвид доклада на Групата на високо равнище за стратегически анализи относно енергийната общност в бъдеще,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8‑0194/2015),

A.  като има предвид, че европейската политика за съседство (ЕПС) беше създадена за задълбочаване на отношенията, засилване на сътрудничеството и укрепване на партньорствата на ЕС със съседните държави, с цел установяване на пространство на споделена стабилност, сигурност и просперитет, както се подчертава в член 8 от ДЕС; като има предвид, че целта остава същата;

Б.  като има предвид, че понастоящем съседството на ЕС се променя постоянно поради все по-големия брой стари и нововъзникващи предизвикателства, свързани със сигурността, и че е по-нестабилно, значително по-несигурно и изправено пред по-дълбока икономическа криза, отколкото при стартирането на ЕПС;

В.  като има предвид, че преразгледаната политика следва да се основава на взаимна отчетност и споделена ангажираност по отношение на ценностите и принципите на ЕС, включващи демокрация, правова държава, права на човека и ефикасни, отчетни и прозрачни публични институции, и като има предвид, че тези принципи и ценности са също толкова в интерес на обществата в съседните държави, колкото и в наш интерес от гледна точка на стабилността, сигурността и просперитета; като има предвид, че въпреки сложностите и предизвикателствата на практика, ЕС трябва да продължи твърдо да подкрепя процесите на преход във всяка и във всички държави, както и демократизацията, зачитането на правата на човека и правовата държава;

Г.  като има предвид, че значителни части от съседството продължават да са засегнати от въоръжени или замразени конфликти и кризи; като има предвид, че държавите партньори трябва да се стремят към мирно разрешаване на съществуващите конфликти; като има предвид, че съществуването на конфликти, включително на замразени или продължителни такива, възпрепятства икономическите, социалните и политическите трансформации, както и регионалното сътрудничество, стабилността и сигурността; като има предвид, че ЕС следва да играе по-активна роля за мирното разрешаване на съществуващите конфликти;

Д.  като има предвид, че тези конфликти възпрепятстват развитието на истинско и ефективно многостранно измерение на ЕПС; като има предвид, че мирът и стабилността са основни елементи на ЕПС; като има предвид, че държавите партньори трябва да се придържат към тези принципи;

Е.  като има предвид, че ЕС твърдо осъжда всички форми на нарушаване на правата на човека, включително насилието срещу жени и момичета, изнасилването, робството, престъпленията на честта, принудителните бракове, детския труд и гениталното осакатяване на жени;

Ж.  като има предвид, че събитията в региона след 2004 г. и особено през последните няколко години показват, че ЕПС не е в състояние да реагира адекватно и своевременно на бързо променящите се и изпълнени с предизвикателства обстоятелства;

З.  като има предвид, че ЕПС остава стратегически приоритет на външната политика на ЕС; като има предвид, че преразглеждането на ЕПС трябва да има за цел нейното укрепване и да бъде в дух на поддържане на напредъка към всеобхватна и ефективна обща външна политика и политика за сигурност на ЕС като цяло;

И.  като има предвид, че Комисията и ЕСВД, заедно със Съвета и Парламента, се опитаха да придадат нова форма на ЕПС, за да бъдат поправени нейните недостатъци и тя да се адаптира към промените в международните и националните обстоятелства, по-специално след Арабската пролет; като има предвид, че това беше отразено в новия финансов инструмент за европейската политика за съседство за 2014—2020 г. — Европейския инструмент за съседство (ЕИС); като има предвид, че настоящите предизвикателства, произтичащи от кризата в източна Украйна, окупирането на Крим и Даиш следва да бъдат взети предвид при прегледа на ЕПС;

Й.  като има предвид, че несигурността, нестабилността и неблагоприятните социално-икономически условия в съседните на ЕС държави могат да имат отрицателно въздействие и да обърнат минали демократични тенденции на развитие;

К.  като има предвид, че след въвеждането на новия подход през 2011 г. политическите събития в съседни на Съюза държави показаха, че ЕС трябва допълнително да преосмисли отношенията си със своите съседи, като отчита различните външни и вътрешни реалности; като има предвид, че ЕС трябва да предприеме действия във връзка с новите предизвикателства в съседните държави и да адаптира своята стратегия, като разгледа своите интереси и приоритети и направи оценка на политическите си инструменти, стимули и налични ресурси и тяхната привлекателност за партньорите;

Л.  като има предвид, че при преразглеждането на ЕПС през 2011 г. беше посочено, че новият подход трябва да се основава на взаимна отчетност и споделена ангажираност по отношение на всеобщите ценности на правата на човека, демокрацията и правовата държава;

М.  като има предвид, че ЕС следва да играе по-активна роля при мирното разрешаване на съществуващите конфликти, особено на „замразените“ или продължителните, които понастоящем представляват непреодолимо препятствие пред пълното разгръщане на ЕПС както на изток, така и на юг, затруднявайки добросъседските отношения и регионалното сътрудничество;

Н.  като има предвид, че ЕПС включва различни „съседства“, обхващащи държави с различни интереси, амбиции и възможности;

О.  като има предвид, че е необходим диференциран подход и индивидуална политика, особено поради факта, че съседството на ЕС е по-фрагментирано от всякога, като държавите се различават в много отношения, включително в амбициите и очакванията си по отношение на ЕС, предизвикателствата, пред които са изправени и заобикалящата ги среда; като има предвид, че двустранните отношения на ЕС с държавите, участващи в ЕПС, са на различни етапи на развитие; като има предвид, че ефективното използване на принципа „повече за повече“ е от основно значение при формирането и диференцирането на отношенията с държавите партньори и че ЕС следва да „възнаграждава“ държавите, които демонстрират активно сътрудничество с него и напредък към постигането на европейските ценности, както под формата на средства, така и с други стимули в рамките на ЕПС; като има предвид, че съседните на ЕС държави следва да могат да определят своето бъдеще без външен натиск;

П.  като има предвид, че напредъкът в решаването на конфликтите и противоречията между държавите, участващи в ЕПС, следва да се разглежда като критерий, който следва да се оценява в годишните доклади за напредъка;

Р.  като има предвид, че зачитането на териториалната цялост на суверенните държави е основен принцип на отношенията между съседните на ЕС държави и че окупацията на територия на една държава от друга държава е недопустимо;

С.  като има предвид, че наличните ресурси на ЕС за действията му като фактор от световно значение до 2020 г. в рамките на многогодишната финансова рамка възлизат едва на 6% от общия бюджет и включват всички свързани с това програми, включително помощта за развитие и сътрудничество;

Т.  като има предвид, че ЕПС е допринесла за това ЕС да говори с един глас в своето съседство като цяло; като има предвид, че държавите членки на ЕС следва да играят важна роля в европейското съседство чрез съгласуване на техните усилия и увеличаване на доверието в ЕС и способността му да действа, като говори с един глас;

У.  като има предвид, че процесът на консултации, провеждан от Комисията и ЕСВД, следва да бъде всеобхватен и приобщаващ, за да гарантира провеждането на консултации с всички заинтересовани страни; като има предвид, че следва да се подчертае важното значение на насърчаването на организациите за права на жените и равенство между половете да участват в този процес на консултации; като има предвид, че следва да се положат допълнителни усилия, за да се повиши видимостта на ЕПС и осведомеността за нея сред общественото мнение в държавите партньори;

Ф.  като има предвид, че източното и южното съседство са изправени пред различни проблеми и че за успешното им преодоляване е необходимо ЕПС да бъде гъвкава и приспособима към конкретните нужди и предизвикателства на всеки регион;

1.  Подчертава значението, необходимостта от и навременността на прегледа на ЕПС; подчертава, че преразгледаната ЕПС следва да бъде в състояние да предоставя бърз, гъвкав и адекватен отговор на положението по места, като същевременно предлага амбициозна стратегическа визия за развитието както на двустранните, така и на многостранните отношения със съседните държави в съответствие с ангажимента за насърчаване на основните ценности, на които е основана ЕПС;

2.  Подчертава, че ЕПС е съществена част от външната политика на ЕС и трябва да остане единна политика; счита, че тя представлява част от външната дейност на ЕС, чийто потенциал и уникалност намират израз в наличието на широка гама от инструменти в областта на дипломацията, сигурността, отбраната, икономиката, търговията, развитието и хуманитарната помощ, които могат да бъдат използвани; твърди, че наличието на ефективна ЕПС е от жизненоважно значение за засилване на доверието във външната политика и глобалното позициониране на ЕС, както и че ЕПС следва да показва истинската водеща роля на ЕС в нашето съседство и в отношенията с глобалните ни партньори;

3.  Вярва в трайната стойност на първоначално заявените цели на ЕПС за създаване на пространство на просперитет, стабилност, сигурност и добросъседство, основано на общите ценности и принципи на Съюза, чрез предоставяне на помощ и стимули за дълбоки структурни реформи в съседните държави, за провеждането на които те сами отговорят и които са били договорени с тях, което ще позволи засилен диалог с ЕС; поради това подчертава необходимостта от вземане предвид на извлечените поуки, от връщане към основните неща и възстановяването на тези цели като приоритети в дневния ред;

4.  Подчертава стратегическото значение на ЕПС като политика, създаваща многослойни връзки и силна взаимозависимост между ЕС и неговите партньори сред съседните държави; посочва, че основното предизвикателство на ЕПС е осигуряването на осезаеми и конкретни подобрения за гражданите на държавите партньори; счита, че ЕПС следва да стане по-силна, по-политически обоснована и по-ефективна политика също и чрез засилване на нейните положителни елементи, като например по-голям акцент върху партньорството с обществата, разграничаването и подхода „повече за повече“;

5.  Подчертава, че зачитането на всеобщите основни ценности – права на човека, правова държава, демокрация , свобода, равенство и зачитане на човешкото достойнство, на които ЕС се основава, трябва да остане в основата на преразгледаната политика, както се посочва в член 2 от всяко споразумение за асоцииране между ЕС и трети държави; отново заявява, че засилването на правовата държава и подкрепата за демокрацията и правата на човека са в интерес на държавите партньори и призовава за по-силно обвързване с условия по отношение на зачитането на тези общи основни ценности; подчертава ролята на специалния представител на ЕС (СПЕС) за правата на човека и Европейския фонд за демокрация (ЕФД) в тази връзка;

6.  Подчертава, че обновената политика трябва да бъде по-стратегическа, фокусирана, гъвкава и последователна и политически мотивирана; призовава ЕС да формулира ясна и амбициозна политическа визия относно ЕПС и да обърне специално внимание на собствените си политически приоритети в източното и южното съседство, като отчита различните предизвикателства, пред които са изправени държавите във всеки от регионите, както и различните им стремежи и политически амбиции; поддържа становището, че Източното и Средиземноморското партньорство са от огромно значение; призовава за назначаването на специални представители за Изтока и за Юга, със задачата да координират политически преразгледаната политика и да участват във всички дейности на ЕС в съответното съседство;

7.  Подчертава важната роля на държавите членки, техните експертни знания и техните двустранни отношения с държавите, участващи в ЕПС, за формиране на последователна политика на ЕС; подчертава необходимостта от правилна координация между заместник председателя/върховен представител, члена на Комисията, отговарящ за европейската политика за съседство и преговорите по разширяването, делегациите на ЕС и специалните представители на ЕС с цел избягване на дублирането на усилия; поддържа становището, че делегациите на ЕС са важен участник в прилагането на ЕПС;

8.  Призовава заместник-председателя/върховен представител да разработи предложения за сътрудничество със заинтересованите европейски съседи, основано на модела на Европейското икономическо пространство, което може да представлява следваща стъпка в европейската им перспектива, да е основано на засилено включване в пространството на ЕС по отношение на свободите и пълно интегриране в общия пазар, и също така да включва по-тясно сътрудничество в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС);

9.  Настоятелно призовава за определяне на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни приоритети и стратегически цели, като се има предвид, че ЕПС следва да се стреми да прилага диференциран подход за насърчаване на сътрудничество в различни области, със и между държавите, участващи в ЕПС; подчертава, че при определянето на своя подход ЕС следва да разглежда интересите и приоритетите си и тези на съответните отделни държави, заедно с равнището им на развитие, като взема предвид интересите и стремежите на обществата, политическите амбиции и геополитическата среда;

10.  Подчертава, че местното участие, прозрачността, взаимната отчетност и приобщаването следва да бъдат основни аспекти на новия подход, за да се гарантира, че ползите от ЕПС достигат до всички равнища на общността и обществото в съответните държави, а не се концентрират в определени групи;

11.   Подчертава убеждението си, че за да се помогне на държавите партньори да увеличат собствения си потенциал за развитие, е необходимо политическият диалог, който понастоящем характеризира ЕПС, да отстъпи на по-широк социален, икономически и културен диалог, който да обхваща всички аспекти на политическото, социалното, етническото и културното многообразие на държавите партньори; подчертава стойността на напредъка, постигнат чрез териториално сътрудничество с прякото участие на местните органи;

12.  Изразява съжаление относно ограничените ресурси, разпределени за сътрудничеството на ЕС с неговите партньори от съседните държави, по-специално в сравнение със значително по-високите равнища на ресурсите, инвестирани в държави, участващи в ЕПС, от заинтересовани страни от трети държави; отбелязва, че това подкопава способността на ЕС да насърчава и следва политики, които са в съответствие с неговите стратегически интереси в неговото съседство; подчертава необходимостта от рационализиране на подкрепата и увеличаване на финансовите средства с цел ефективно възнаграждаване и подкрепа на държавите партньори, които са истински отдадени и отбелязват чувствителен напредък в осъществяването на реформи, демократизацията и зачитането на правата на човека;

13.  Подчертава необходимостта от укрепване на механизмите за отчетност и прозрачност в държавите партньори, за да се гарантира, че те имат капацитета да усвояват и изразходват средствата по ефикасен и смислен начин; призовава Комисията следователно да осигури ефективни механизми за мониторинг и надзор над разходването на помощта от ЕС в държавите, участващи в ЕПС, включително и чрез упражняване на контрол от страна на гражданското общество;

14.  Настоятелно призовава ЕС да подобри своята координация с други донори и международни финансови институции, включително чрез инициативата AMICI (Инициатива за координация на инвестициите за Южното Средиземноморие) в съответствие с ангажимента си да се превърне в по-последователен, уважаван и ефективен глобален фактор, и изтъква необходимостта от съвместно програмиране с държавите членки и помежду им; подчертава, че е необходима по-добра координация с държавите членки и с регионалните и местните органи, за да се следва и постигне общ, последователен и ефективен подход по отношение на краткосрочните и средносрочните цели на сътрудничеството на ЕС със съседните държави, и призовава за започване на дискусия по тази тема със Съвета;

15.  Подчертава, че ЕС следва да постигне съответствие между амбициите за засилен ангажимент по отношение на неговото съседство и отпускането на достатъчно финансиране; счита, че средносрочният преглед на външните финансови инструменти следва да вземе предвид преразгледаната политика и че Европейският инструмент за съседство (ЕИС) следва поради това да отразява амбицията ЕПС да става по-ефективна и да гарантира предвидимост и устойчивост на ангажираността на ЕС с нашите партньори, както и адекватна степен на процедурна гъвкавост; призовава освен това за по-голяма съгласуваност и последователност между различните инструменти на ЕС за външно финансиране;

16.  Подчертава подпомагащата роля на Европейския фонд за демокрация (ЕФД), който допълва инструментите на ЕС с нов, по-гъвкав и реактивен, запълващ празнотите и финансово ефективен подход; призовава Комисията да разпредели повече средства за ЕФД;

17.  Признава, че отношението към Европа и ЕС в съседните държави има реално въздействие върху конфликта, но отхвърля всяко съучастие в репресии и нарушаване на правата на човека в съседни държави, произтичащи от погрешно краткосрочно преследване на стабилност;

Добавена стойност от действия на равнището на ЕС

Придаване на нова форма на европейската политика за съседство

18.  Подчертава необходимостта от придаване на нова форма на ЕПС, с цел изграждане на силни, стратегически и трайни партньорства с държавите, участващи в ЕПС, основани на запазването и в съответствие с ценностите и принципите на ЕС и насърчаването на взаимните интереси; призовава техническите аспекти на политиката да бъдат подкрепени от ясна политическа визия;

19.  Отбелязва, че ЕПС следва да използва своя собствена методология и инструменти, които следва да отговарят на равнището на амбициите и на потребностите и целите, които държавите, участващи в ЕПС, и ЕС се стремят да постигнат;

20.  Призовава Комисията да се съсредоточи върху сектори, определени заедно с нейните партньори на основата на общи интереси, в които може да се постигне напредък и всеобща добавена стойност, и постепенно да разширява сътрудничеството, насочено към постигане на напредък и осъществяване на амбициите, по-специално с цел допринасяне за икономическия растеж и човешкото развитие, с акцент върху новите поколения; подчертава, че икономическите реформи трябва да се придружават от политически реформи, и че доброто управление може да бъде постигнато само чрез открит, подлежащ на отчет и прозрачен процес на вземане на решения, основан на демократични институции;

21.  Подчертава, че политиката на разширяване и политиката за съседство са отделни политики с различни цели; въпреки това отново заявява, че европейските държави в рамките на ЕПС, като всяка друга европейска държава, могат да кандидатстват за членство в ЕС, ако отговарят на критериите и условията за допустимост и приемане съгласно член 49 от ДЕС; счита, като признава, че реформите и преходът трябва да дойдат първо и без да иска да дава повод за нереалистични очаквания, че перспективата за членство трябва да се запази като стимул за всички държави, които отговарят на условията и са изразили явно своите желания и амбиции за присъединяване към ЕС;

Подкрепа за демокрацията, съдебната реформа, правовата държава, доброто управление и изграждането на институционален капацитет

22.  Счита, че подкрепата за демокрацията, правовата държава, доброто управление, държавното изграждане и правата на човека и основните свободи заемат централно място в ЕПС; подчертава, че в рамките на ЕПС не следва да се приемат политики, които допринасят за излагането на риск на тези основни ценности; подчертава, че ЕС и неговите държави членки следва да предлагат стимули и ноу-хау за предприемане и подкрепа на демократични реформи и преодоляване на политически, икономически и социални предизвикателства;

23.  Подчертава непрекъснатата необходимост от съсредоточаване върху укрепването и консолидирането на демокрацията, правовата държава, доброто управление, независимостта на съдебната система, борбата срещу корупцията и зачитането на многообразието и правата на малцинствата, включително религиозните групи, правата на ЛГБТИ лицата, правата на хората с увреждания и правата на лицата, принадлежащи към етнически малцинства; подчертава, че изграждането на капацитет в националните институции, включително националните събрания, заедно с подкрепата за гражданското общество, продемократичните групи и политически партии, ще засили политическия диалог и плурализма;

24.  Подчертава, че правата на жените, равенството между половете и правото на недискриминация са основни права и основни принципи на външната дейност на ЕС; подчертава значението на насърчаването на правата на децата и на младите хора и на равенството между половете, както и на икономическото и политическото овластяване на жените, с оглед изграждане на приобщаващи, проспериращи и стабилни общества в съседните държави на ЕС;

25.  Счита, че преразгледаната ЕПС следва да засили насърчаването на основните свободи в държавите, участващи в ЕПС, чрез поощряване на свободата на изразяване, на сдружаване и на мирни събрания и на свободата на печата и на медиите като права, позволяващи осъществяването на икономическите, социалните и културните права;

26.  Изтъква значението на развитието на социалното измерение на ЕПС чрез съвместна работа с партньорите в борбата срещу бедността и изключването, стимулиране на заетостта и справедливия растеж, улесняване на здрави трудови отношения и насърчаване на образованието и достойния труд, като по този начин се премахват и някои от основните причини за нерегламентираната миграция;

27.  Признава значението на културния диалог между ЕС и съседните държави в области като предотвратяването на конфликти и укрепване на мира, развитието на творческите индустрии, укрепването на правото на изразяване, подкрепата за социалното и икономическото развитие, засилването на диалога с гражданското общество и диалога между културите и религиите, както и за решаване на проблема с растящата дискриминация и преследване на малцинствени и религиозни групи; призовава за укрепване на рамките за културни връзки, които дават възможност за разработване на програми за мобилност, обучение, изграждане на капацитет и обмен в областта на културата и образованието;

28.  Подчертава, че подходът, основан на „партньорство с обществата“, следва да бъде засилен и насърчаван; настоятелно призовава за определяне на общите интереси и цели на политиката след консултация с всички заинтересовани страни от различните общества, а не само с органите;

29.  Подчертава значението на развитието на преуспяващо и активно гражданско общество в процесите на преход и демократизация, което включва социалните партньори и деловите среди; призовава за оказване на по-нататъшна подкрепа на гражданското общество, местните МСП и други неправителствени участници, тъй като те представляват движеща сила в процеса на реформи, както и за по-ангажиран диалог и партньорство между различните участници и сектори от гражданското общество в ЕС и съседните държави в рамката на ЕПС; подчертава значението на европейските дружества и тяхната роля за насърчаване и разпространяване на международни стандарти за стопанска дейност, включително за корпоративна социална отговорност;

Диференциране и обвързаност с условия

30.  Призовава за развиване на ЕПС в по-индивидуализирана и гъвкава политическа рамка, която да може да се приспособява към съществуващото многообразие сред държавите партньори, както и за последователно прилагане на „диференцирания подход“; подчертава, че между държавите, участващи в ЕПС, следва да има диференциране;

31.  Изтъква необходимостта от прилагане на ефективна обвързаност с условия във връзка с процесите на реформи и подчертава необходимостта от съгласуван подход на ЕС между нейните позиции и обвързаността с условия при отпускането на финансови средства; подчертава, че ЕС не може да прави компромис с основните си ценности и права и следва да избягва създаването на двойни стандарти; изтъква, че по отношение на държавите, които отбелязват напредък при прилагането на реформите, водещи до дългосрочно политическо, икономическо и социално развитие, и които се стремят към по-задълбочено политическо обвързване с ЕС, ЕС следва да поема по-значителен ангажимент и да им предоставя по-значителна подкрепа, както и че те следва да бъдат оценявани въз основа на техните индивидуални постижения в тези процеси на реформи; подчертава значението на пълното прилагане на принципа „повече за повече“;

32.  Изтъква, че споразуменията за асоцииране са най-напредналата, но не и последната фаза в отношенията между ЕС и неговите съседи;

33.  Счита, че ЕС следва да покани неасоциираните държави партньори да участват в секторно сътрудничество, в т.ч. с възможност за сключване на нови или засилване на съществуващите секторни споразумения, като например енергийната общност, което би улеснило интегрирането на тези държави в конкретни секторни части на единното пространство на четирите основни свободи на ЕС;

34.  Счита, че при провеждането на ЕПС следва да се обърне специално внимание на сътрудничеството, свързано с икономическото управление и устойчивостта на публичните финанси на държавите, участващи в ЕПС;

Измерение, свързано със сигурността

35.  Отбелязва, че опазването на мира, сигурността и стабилността е от основно значение в съседните на Съюза държави и че обстановката по отношение на сигурността рязко се влошава; призовава за силен компонент на ЕПС, свързан със сигурността, с адекватни политически инструменти, които за съжаление липсват до момента; изтъква, че ЕС следва да съсредоточи вниманието си върху подобряването на ефикасността и ефективността на неговите настоящи инструменти за управление на кризи с оглед на създаването на капацитет за разширяване на спектъра от интервенции с цел управление на кризи; изтъква, че сигурността, стабилността и развитието вървят ръка за ръка, и че е необходим всеобхватен подход за справяне с проблемите, свързани със сигурността в региона, и с причините за тях;

36.  Отбелязва, че стабилността на Сахел-Сахарския регион следва да се разглежда като невралгичен център на несигурност в Северна и Южна Африка, и че нестабилността в региона е причинена от припокриването на мрежите за трафик на оръжия, наркотици и хора и води до подкопаване на стабилността в Европа;

37.  Призовава за по-тясно координиране между дейностите по линия на ЕПС и на по-широката обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), наред с укрепването на връзките между вътрешната и външната сигурност и предприемането на действия във връзка с различни аспекти на сигурността на държавите, участващи в ЕПС, и на ЕС; подчертава необходимостта от съгласуваност и пълно съответствие между прегледа на ЕПС и преразглеждането на Стратегията за сигурност на ЕС;

38.  Подчертава необходимостта от цялостна политическа стратегия, като същевременно се гарантира пълно спазване на международното право и поетите задължения, както е предвидено в заключителния акт от Хелзинки от 1975 г., въз основа на зачитането на правата на човека, правата на малцинствата и основните свободи, независимостта, суверенитета и териториалната цялост на държавите, ненарушимостта на границите, равните права и самоопределението на народите и мирното разрешаване на конфликти; отбелязва, че Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), като най-голямата регионална организация, отговаряща за сигурността, може да играе важна роля в това отношение и счита, че следва да й бъде даден нов тласък, като поеме ролята на посредник; подкрепя правото на партньорите на независим и суверенен избор в областта на външната политика и политиката на сигурност, който не е повлиян от външен натиск и принуда;

39.  Призовава преразгледаната политика да подкрепя държавите партньори в изграждането на подходящи държавни структури, които да се занимават с въпросите на сигурността като ефективното правоприлагане, тероризма и организираната престъпност, и разузнаването и сигурността, включително киберсигурността, което следва да бъде постигнато при пълно зачитане на правата на човека и да бъде придружено от подходящ парламентарен демократичен контрол; подчертава, че ЕС следва да се ангажира в области като реформата в сектора на сигурността (РСС), а в постконфликтни ситуации — в разоръжаване, демобилизиране и реинтегриране; призовава ЕС да се фокусира върху изграждане на капацитет за граничен контрол от страна на държавите партньори; като отчита настоящия принос на някои от тези държави, приканва съседните на Съюза държави да съдействат на мисиите на ОПСО, когато е уместно; призовава ЕС да насърчава съвместни инициативи на съседните на Съюза държави в областта на сигурността, за да им даде възможност да поемат повече отговорност и да имат положителен принос за сигурността в техния регион;

40.  Припомня на държавите членки за техните задължения по Общата позиция на Съвета 2008/944/CFSP относно износа на оръжие , според която, наред с другото, те са длъжни да отказват лиценз за износ на военна технология или оборудване в която и да е съседна държава, ако съществува явна опасност военната технология или оборудване за износ да се използва за вътрешна репресия или при извършване на сериозни нарушения на международното хуманитарно право, ако е възможно да провокира или да удължи въоръжени конфликти или да влоши съществуващи напрежения или конфликти в държавата на крайното местоназначение, или да бъде изнасяна с враждебни цели срещу друга държава или използвана с цел разрешаване на териториален спор чрез сила;

41.  Подчертава, че е необходимо активно да се насърчава и съдейства за мирното разрешаване на конфликтите и за последващите политики за помирение в съседните на ЕС държави, като се използват различни средства и инструменти въз основа на добавената стойност, която те могат да предоставят; счита, че подобни мерки следва да включват работата на специалните представители на ЕС, програми за изграждане на доверие, възстановяване на диалога, посредничество, насърчаващо контакти между хората, и мисии по линия на ОПСО; призовава ЗП/ВП и ЕСВД да разработят иновативни мерки и подходи, включително стратегии за публична комуникация и неформални консултации, за да подпомогнат диалога и помирението; отбелязва, че делегациите на ЕС играят ключова роля за установяването на механизми за ранно предупреждение чрез изграждане на тесни контакти с цел превенция с различните организации на гражданското общество;

42.  Отново изразява своята подкрепа за суверенитета, териториалната цялост и политическата независимост на държавите партньори; счита, че ЕПС следва да допринася за тези принципи и да ги подкрепя на практика; изтъква, че замразените или продължителните конфликти възпрепятстват пълното развитие на ЕПС; изразява съжаление в тази връзка, че от стартирането на ЕПС досега не е постигнат напредък в разрешаването на съществуващите конфликти; припомня своята позиция, че окупирането на територия на държава партньор нарушава основните принципи и цели на ЕПС; подчертава нуждата от най-скорошно мирно уреждане на замразените конфликти въз основа на нормите и принципите на международното право; призовава ЗП/ВП да играе по-активна роля, като изясни, че задълбочаването на двустранните отношения е свързано с мирно разрешаване на конфликтите и със зачитане на международното право; в този контекст подчертава значението на провеждането на принципна политика за насърчаване на поемането на отговорност за всички нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право и за избягване на двойните стандарти, по-специално в това отношение;

43.  Настоятелно призовава ЕС да приложи по отношение на регионални конфликти духа и уроците, извлечени от историческия опит на европейската интеграция, тъй като двустранните въпроси трябва да се разрешават мирно, а добрите междусъседски отношения и регионалното сътрудничество са основни елементи на ЕПС; призовава в тази връзка за участието на гражданите и за включването на представители на публичния сектор в хоризонтални партньорства и туининг с партньори от Съюза, както и за ангажирането с обществото и по-младото поколение като фактор за промяна;

Насърчаване на регионалната интеграция

44.  Подчертава значението на регионалното измерение на ЕПС и необходимостта от насърчаване и принос към регионалните взаимодействия и интеграция чрез програми за регионално сътрудничество; подчертава, че засиленото икономическо сътрудничество между държавите, участващи в ЕПС, е необходимо за постигане на стабилност и просперитет в съседните на Съюза държави;

45.  Призовава в тази връзка двустранните отношения между ЕС и държавите, участващи в ЕПС, да се допълнят с нейното многостранно измерение чрез увеличаване на броя на дейностите и инициативите в този контекст, обръщане на специално внимание на укрепването на трансграничните проекти, увеличаване на програмите за насърчаване на контактите между хората, развитие на стимули за регионално сътрудничество и по-нататъшно засилване на активния диалог с гражданското общество; счита, че бъдещата ЕПС следва да предлага приобщаваща регионална платформа за обсъждане на въпроси от областта на правата на човека, в съответствие с основните принципи на ЕПС;

46.  Призовава за систематични оценки на въздействието върху правата на човека — включително свързаните с пола аспекти — на търговските споразумения и финансовата подкрепа от ЕС за програми и проекти в рамките на ЕПС;

47.  Призовава преразгледаната политика да укрепи съществуващите платформи за сътрудничество, а именно Съюза за Средиземноморието и Източното партньорство, за да подкрепи допълнително регионалната интеграция, когато установените от партньорите приоритети са близки за конкретна област на политиката, да се занимае с конкретни подрегионални въпроси, като например мобилност, енергия или сигурност, и да сближи партньорите, що се отнася до икономически стандарти и законодателство; счита, че многостранните структури на ЕПС следва да бъдат консолидирани и развивани по по-стратегически начин;

48.  Подчертава значението на ролята на многостранните асамблеи, като например Евронест и Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието, като форуми за политически диалог и като инструмент за повишаване на ангажираността с политиката за съседство и силно ги насърчава да увеличат своя ангажимент в тази връзка по адекватен и ефективен начин;

49.  Подчертава добавената стойност на парламентарната дипломация и на редовните двустранни междупарламентарни срещи, които ЕП провежда с партньорите от съседните на Съюза държави, като инструмент за обмен на опит и за оценяване на състоянието на отношенията на отделните държави с ЕС; насърчава националните парламенти на държавите членки да провеждат своите двустранни междупарламентарни срещи в рамките на ЕПС като начин за гарантиране на съгласуван подход;

50.  Подчертава значението на Конференцията на регионалните и местните власти за Източното партньорство (CORLEAP) и Евро-средиземноморската асамблея на регионалните и местните власти (ARLEM), които дават възможност на местните и регионалните представители да участват в диалог с институциите на ЕС и да развиват икономическо, социално, местно и регионално сътрудничество;

51.  Подчертава, че развитието на регионални платформи на гражданското общество, като Форума на гражданското общество от Източното съседство и Форума на гражданското общество от Южното съседство, повишава участието на множество заинтересовани страни, което дава тласък на програмата за демократизация и икономическа реформа в съседните на Съюза държави;

Съседи на съседите

52.  Подчертава необходимостта от изграждане на силни партньорства със съседните държави; подчертава, че е важно да се гарантира, че ЕПС е част от по-широката външна политика на ЕС, и да се вземат предвид другите стратегически участници, които имат влияние върху съседните на Съюза държави – „съседите на съседите“ — както и международни и регионални организации, като, наред с другото, се обсъдят въпроси от общ интерес и взаимно безпокойство, включително регионална и глобална сигурност, чрез съществуващи двустранни рамки или многостранен диалог, ако е уместно и приложимо;

53.  Изтъква, че ЕС следва реалистично да разгледа различните варианти на политика, пред които са изправени неговите партньори, както и как да изгражда връзки с техните съседи на различни равнища и как да се отнася към външната политика на трети държави, които са негови съседи, като гарантира, че ЕС и неговите суверенни партньори са тези, които решават как искат да процедират в своите отношения;

54.  Потвърждава убедеността си, че разпоредбите на ЗВЗСТ не представляват никаква търговска заплаха за Руската федерация и че споразуменията за асоцииране следва да не се считат за пречка пред добрите отношения на източните партньори с който и да е от техните съседи;

55.  Призовава ЕС да разработи ефективни механизми за подкрепа на държавите партньори от ЕПС, които прилагат амбициозна европейска програма и вследствие на това страдат от ответни мерки, принудителни търговски мерки или явна военна агресия от страна на трети държави; отново заявява, че макар ЕПС да не е насочена срещу друг стратегически участник и да отхвърля идеята за нулева геополитическа конкуренция в съседните на Съюза държави, ЕС трябва да представи надеждни ангажименти и стабилна политическа подкрепа на партньорите, които желаят да бъдат в по-голямо съответствие с нея;

56.  Призовава ЕС да се възползва от експертните знания на регионалните организации, към които принадлежат съседните на Съюза държави, като Съвета на Европа, ОССЕ, Африканския съюз, съответните регионални офиси на ООН и Лигата на арабските държави, и активно да ги включва и да сътрудничи с тях с цел преодоляване на регионални конфликти; припомня, че това са важни форуми за насърчаване на партньорите да осъществяват реформи, да предприемат мерки във връзка с проблеми в областта на правата на човека и регионални въпроси, за които те следва да поемат по-голяма отговорност, и да насърчават демократизацията;

Цели и инструменти на политиката

Диверсифицирано предлагане: приоритетни сектори

57.  Призовава ЕС да проучи и определи, заедно със своите партньори, приоритетите за засилено сътрудничество и интеграция в различни политически области, като например икономическото и човешкото развитие, предотвратяването на конфликти и бедствия, инфраструктурата и регионалното развитие, околната среда, политиките в областта на конкуренцията в търговията, МСП, миграцията, сигурността, енергетиката и енергийната ефективност, с цел да се създаде пространство на просперитет, стабилност и добросъседство;

58.  Счита, че целта за постигане на съгласуваност във вътрешните и външните политики на ЕС, както и тясната и засилваща се връзка между някои вътрешни и външни въпроси, следва да бъдат отразени в новата ЕПС;

59.  Счита, че по-тясното сътрудничество в областта на бъдещия единен цифров пазар, подкрепата за реформите на електронната администрация и отворените правителствени решения представляват инструмент за ангажиране на гражданите;

60.  Подчертава значението на свободното движение на хора и подкрепя засилването на мобилността в съседните на Съюза държави, в сигурна и добре управлявана среда, чрез облекчаване и либерализиране на визовия режим, особено по отношение на студентите, младежите, хората на изкуството и изследователите; призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, допълнително да засили партньорствата за мобилност в съседните на Съюза държави и да разработи възможности за схеми за кръгова миграция, които биха открили безопасни и законни маршрути за мигрантите; призовава ЕС да прави ясно разграничение между търсещите убежище, които бягат от преследване, и незаконните имигранти по икономически причини; осъжда трафика на хора, където повечето от жертвите са жени, и подчертава значението на укрепването на сътрудничеството с държавите партньори за борба с него;

61.  Призовава Комисията да обърне внимание на аспектите на равенството между половете, когато насърчава професионални и академични обучения, както и в рамките на програми за кръгова миграция със съседните на Съюза държави, с цел да се засили участието на жените в техните икономики;

62.  Отбелязва, че високите равнища на безработица, особено сред младите хора, липсата на свободен достъп до информация, социалното изключване и бедността, както и липсата на защита на правата на малцинствата, в съчетание с ниския процент на политическо и социално-икономическо участие на жените, лошото управление и високите равнища на корупция са основните причини за нестабилност и изисква ангажираност, надхвърляща задълбочените и всeобхватни зони за свободна търговия (ЗВЗСТ); отбелязва, че само перспективата за търговски сделки и споразумения за свободна търговия вече не е достатъчно ефективен лост за укрепване на партньорството ни със съседните на Съюза държави, особено в държавите от Южното Средиземноморие; отбелязва липсата на регионално икономическо сътрудничество между съседните на ЕС държави и призовава за създаването на подрегионални инициативи с цел увеличаване на търговията между тях;

63.  Подчертава значението на инвестирането в проекти за младежи, жени и бъдещи лидери чрез пълноценно използване на възможностите за стипендии по програмата „Еразъм +“, за да се насърчи обменът на студенти и преподаватели между държавите, участващи в ЕПС, и държавите членки, с цел формирането на бъдещи лидери както от държавите, участващи в ЕПС, така и от държавите членки, както и по-нататъшно насърчаване на академични и образователни проекти, които вече са доказали стойността си в тази област, като например Колежа на Европа;

64.  Призовава Комисията да проучи и предложи на държавите, участващи в ЕПС, различни нива на участие, сътрудничество и ангажираност в политиките, програмите и агенциите на ЕС, например в ЕВРОПОЛ, ФРОНТЕКС (FRONTEX) и управлението на митниците, в областта на борбата срещу трафика на хора, икономическите и трансграничните престъпления и в тази на Енергийната общност, която, като успешно споразумение за интеграция, може да играе по-голяма роля в ЕПС; подчертава значението на енергийната сигурност и на по-тясното енергийно сътрудничество в рамките на съседните на Съюза държави, с цел постигане на споделена цел за непрекъснато снабдяване с устойчива, ефикасна и чиста енергия на достъпна цена; призовава за постепенно отваряне на енергийния съюз за държавите, участващи в ЕПС; насърчава Комисията да популяризира Конвенцията от Будапеща за борба с киберпрестъпността сред държавите, участващи в ЕПС, и да ги призове да се присъединят към нея, ако все още не са го направили;

65.  Счита, че следва да се постави по-голям акцент върху използването на програми за техническа помощ като Програмата за техническа помощ и обмен на информация (TAIEX) и Туининг, и че партньорите следва да бъдат включени в програми на ЕС, като например „Еразъм“ и „Хоризонт 2020“, тъй като те допринасят за споделяне на знания и изграждане на мрежи на различни равнища и са основа за създаването на общо пространство на съседство;

66.  Счита, че парламентарното измерение на политиката трябва да бъде засилено чрез повишаване на ефективността на междупарламентарните заседания, на съвместните парламентарни органи, създадени съгласно споразуменията с ЕС, и на парламентарните асамблеи; в този контекст приветства новия подход за подкрепа на парламентарната демокрация, приет от Парламента; подчертава ролята на парламентите в държавите, участващи в ЕПС, за търсене на отговорност от правителствата и насърчава засилването на техния капацитет за мониторинг; призовава за включване на Парламента в прилагането на новата ЕПС и той редовно да бъде информиран и консултиран относно напредъка в държавите партньори; счита, че европейските политически партии и групи в националните парламенти на държавите членки и в Европейския парламент могат да играят важна роля и да поемат решаваща отговорност за насърчаването на политическа култура, основана на истински демократични институции, върховенството на закона, многопартийна демокрация и пълноценно участие на жените при вземането на решения;

67.  Подчертава, че за да бъде успешна, ЕПС следва също така да гарантира, че е налице ангажимент от страна на държавите членки, също и чрез разширяване на водещите инициативи; поради това призовава Комисията да засили координацията на политиката и съвместното програмиране на финансовата помощ, както и да осигури механизми за насърчаване на споделянето на информация между държавите членки и структурите на ЕС за държавите, участващи в ЕПС, както и консултации между държавите членки, структурите на ЕС и съседните държави; счита, че финансовата и техническата помощ на ЕС следва да се отпуска в зависимост от успешното покриване на реални критерии в процеса на реформи, въз основа на което ще се разпределя и допълнителното подпомагане;

Оценка и видимост

68.  Подчертава, че плановете за действие, създадени в тясно партньорство с органите на държавите партньори и след консултации с организациите на гражданското общество, следва да се съсредоточат върху ограничен брой реалистични приоритети, които да бъдат изпълнени, както и че изпълнението им следва да бъде оценявано редовно или когато това се налага поради променящи се обстоятелства, с варианти на политиката, които биха могли да бъдат договорени съвместно; отбелязва, че е важно да се разработи процес на консултации с организациите на гражданското общество във връзка с определянето на критериите;

69.  Подчертава, че докладите за напредъка следва да се съсредоточат върху изпълнението на приоритетите, набелязани в плановете за действие, и следва да отразяват степента на ангажираност на държавата партньор; отново призовава данните, които се съдържат в докладите, да бъдат разглеждани в перспектива чрез отчитане на националния контекст и чрез включване на тенденции от предходните години; счита, че всички основни заинтересовани страни в държавите, участващи в ЕПС, включително гражданското общество, следва действително да бъдат включени и с тях да се проведат консултации преди изготвянето на тези доклади; призовава ключови документи като докладите за напредъка да бъдат лесно достъпни на уебсайтовете на съответните делегации на ЕС и преведени на местния език; призовава ЕС да използва по-качествени средства за измерване на степента на напредък в държавите партньори и да приложи ефективни мерки за кръстосано спазване по отношение на напредъка на партньорите в областта на правата на човека, правовата държава и демокрацията;

70.  Счита, че видимостта на помощта на ЕС следва да бъде подобрена, така че ползите от подкрепата на ЕС да станат ясни за населението на държавите партньори и държавите членки на ЕС; призовава Комисията да изработи специален механизъм за предоставяне на хуманитарна помощ от ЕС на съседните на Съюза държави, който ще се различава от модела, използван за трети държави по света, и, наред с другите цели, ще осигури значителна видимост на ЕС и неговата политическа програма; подчертава значението и необходимостта от механизъм, който може да осигури прозрачност по отношение на финансовата помощ, предоставяна от ЕС;

71.  Призовава ЕС да укрепи своя капацитет за противодействие на дезинформационните и пропагандните кампании, насочени срещу него и неговите държави членки и имащи за цел намаляване на тяхното единство и солидарност; призовава ЕС да засили видимостта си, за да покаже ясно подкрепата и ангажираността си с държавите партньори и на тяхна територия; подчертава, че е важно да се насърчава обективна, независима и безпристрастна информация и свободата на медиите в държавите, участващи в ЕПС, както и че са необходими усилия за комуникиране по стратегически начин в съседните на Съюза държави, включително относно неговите ценности и цели, чрез разработването на цялостна, ефективна и систематична комуникационна стратегия в рамките на преразгледаната политика;

72.  Призовава ЕС да увеличи присъствието си в държавите партньори с помощта на по-интерактивни аудио-визуални средства и социалните медии на съответния местен език, за да достигне до цялото общество; призовава Комисията да подготви ясна стратегия за комуникация с обществеността в държавите, участващи в ЕПС, за да им обясни ползите от споразуменията за асоцииране, включително задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия (ЗВЗСТ), като инструмент за модернизиране на техните политически системи и икономики;

o
o   o

73.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите, участващи в ЕПС, на парламентарните асамблеи на Евронест и на Съюза за Средиземноморието, на Лигата на арабските държави, на Африканския съюз, на Съвета на Европа и на ОССЕ.

(1) JOIN(2015)0006. http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52015JC0006&rid=1
(2) http://eeas.europa.eu/euromed/docs/com2011_200_en.pdf
(3) http://eurlex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2011:0303:FIN:en:PDF
(4) http://eeas.europa.eu/enp/pdf/pdf/com03_104_en.pdf
(5) Заключения на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 18 февруари 2008 г., http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/gena/98818.pdf
(6) ОВ С 87Е, 7.4.2004 г., стр. 506.
(7) OВ C 104E, 30.4.2004 г., стр. 127.
(8) ОВ C 287E, 24.11.2006 г., стр. 312.
(9) ОВ C 282Е, 6.11.2008 г., стр. 443.
(10) OВ C 296E, 2.10.2012 г., стр. 105.
(11) OВ C 296E, 2.10.2012 г., стр. 114.
(12) OВ C 168E, 14.6.2013 г., стр. 26.
(13) Приети текстове, P7_TA(2013)0446.
(14) Приети текстове, P7_TA(2014)0229.

Правна информация