Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2015/2747(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

RC-B8-0716/2015

Разисквания :

Гласувания :

PV 09/07/2015 - 12.12
CRE 09/07/2015 - 12.12
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0276

Приети текстове
PDF 477kWORD 76k
Четвъртък, 9 юли 2015 г. - Страсбург Окончателна версия
Възпоминание във връзка със събитията в Сребреница
P8_TA(2015)0276RC-B8-0716/2015

Резолюция на Европейския парламент от 9 юли 2015 г. относно възпоменаването на събитията от Сребреница (2015/2747(RSP))

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите резолюции от 7 юли 2005 г. (1) и от 15 януари 2009 г.(2) относно Сребреница,

—  като взе предвид разпоредбите на Всеобщата декларация за правата на човека, на Европейската конвенция за правата на човека и на Международния пакт за граждански и политически права, в които се признава правото на всеки на живот, свобода и лична сигурност и правото на свобода на мисълта, съвестта и религията,

—  като взе предвид Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Босна и Херцеговина, от друга страна, подписано в Люксембург на 16 юни 2008 г. и влязло в сила на 1 юни 2015 г.,

—  като взе предвид резолюции на Съвета за сигурност на ООН 827 от 25 май 1993 г., 1551 от 9 юли 2004 г. и 1575 от 22 ноември 2004 г.,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че 11 юли 2015 г. бележи 20-ата годишнина от акта на геноцид и етническо прочистване, извършен в Сребреница и в нейните околности по време на войната в Босна, който следва да ни служи за живо предупреждение за опасностите от крайните форми на национализъм и нетолерантност в обществото, които допълнително се изострят в условията на война;

Б.  като има предвид, че на 11 юли 1995 г. босненският град Сребреница, обявен за безопасна зона с резолюция 819 от 16 април 1993 г. на Съвета за сигурност на ООН, беше превзет от командваните от генерал Ратко Младич сили и под ръководството на тогавашния президент на Република Сръбска, Радован Караджич;

В.  като има предвид, че през дните на кръвопролитие след превземането на Сребреница, повече от 8000 мюсюлмани — мъже и момчета, потърсили сигурност в тази зона под закрилата на Силите за защита на ООН (UNPROFOR), бяха екзекутирани от босненските сръбски сили под командването на генерал Младич и от паравоенни части, включително нередовни полицейски отряди; като има предвид, че близо 30 000 жени, деца и възрастни хора бяха принудително изгонени в контекста на мащабна кампания за етническо прочистване, което превръща това събитие в най-голямото военно престъпление в Европа след края на Втората световна война;

Г.  като има предвид, че трагичните събития от Сребреница оставиха дълбоки емоционални травми за оцелелите и създадоха трайни пречки за политическото помирение между етническите групи в Босна и Херцеговина;

Д.  като има предвид, че клането в Сребреница бе обявено за акт на геноцид както от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) в решение по апелативно дело Прокурор срещу Радислав Кръстич, Дело № IT-99-33 от 19 април 2004 г., така и от Международния съд (МС) в делото относно прилагането на Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид (Босна и Херцеговина срещу Сърбия и Черна гора) от 27 февруари 2007 г., стр. 127, §297 (МС);;

Е.  като има предвид многобройните нарушения на Женевските конвенции, извършени от босненските сръбски сили срещу цивилното население на Сребреница, включително депортирането на хиляди жени, деца и възрастни хора и масовите изнасилвания на жени;

Ж.  като има предвид, че въпреки положените усилия за откриване и ексхумация на останките от масовите и индивидуалните гробове, тленните останки на близо 1200 мъже и момчета от Сребреница все още не са открити и идентифицирани;

З.  като има предвид, че през 1999 г. генералният секретар на ООН в своя доклад относно превземането на Сребреница заяви, че ООН не е изпълнил своя мандат, особено по отношение на защитата на т.нар. „безопасни зони“, и следователно носи споделена отговорност;

И.  като има предвид, че ЕС е изграден на принципа на мирно съжителство и ангажирано сътрудничество между неговите членки; като има предвид, че волята за предотвратяване на повтарянето на войните и престъпленията против международното хуманитарно право в Европа е една от основните движещи сили на процеса на европейска интеграция;

Й.  като има предвид, че на 30 януари 2015 г. МНТБЮ потвърди присъдите на петима високопоставени босненски сръбски военни офицери, осъдени за участието си през 1995 г. в геноцида в Сребреница; като има предвид, че някои от осъдените офицери са докладвали пряко на тогавашния босненски сръбски главнокомандващ армията Ратко Младич, който понастоящем е изправен пред МНТБЮ за престъпления, включително геноцид;

1.  Възпоменава и отдава почит на всички жертви на геноцида в Сребреница и на всички зверства, извършени по време на войните в бивша Югославия; изразява съболезнованията и солидарността си със семействата на жертвите, от които голяма част живеят, без да са получили окончателно потвърждение относно съдбата на техните роднини;

2.  Осъжда изключително остро геноцида в Сребреница; заявява най-решително, че подобни отвратителни престъпления не бива да се случват никога повече и обявява, че ще направи всичко по силите си да предотврати извършването на такива актове в бъдеще; отхвърля всички форми на отричане, релативизация или изкривено тълкуване на геноцида;

3.  Подчертава необходимостта от това политическите представители в Босна и Херцеговина да признаят миналото, за да работят успешно заедно за изграждането на по-добро бъдеще за всички граждани на страната; подчертава важната роля, която могат да имат в този труден процес съседните държави, религиозните органи, гражданското общество, изкуството, културата, медиите и образователните системи;

4.  Подчертава значението на работата, извършена от МНТБЮ, и необходимостта да бъдат взети всички необходими мерки за ускоряване на съдебните и апелативните процеси и за приключването им без необосновани отлагания; отново изтъква, че е необходимо да се обръща по-голямо внимание на съдебното преследване на военни престъпления на вътрешнодържавно равнище;

5.  Потвърждава ангажираността на ЕС с европейската перспектива и по-нататъшния процес на присъединяване на Босна и Херцеговина и на всички държави от Западните Балкани; счита, че регионалното сътрудничество и процесът на европейска интеграция са най-добрият начин за насърчаване на помирението и преодоляване на омразата и разделенията;

6.  Настоятелно призовава за разработването на образователни и културни програми, които да насърчават разбиране на причините за подобни зверства и повишаване на осведомеността относно необходимостта от съхраняване на мира и насърчаване на правата на човека и на междурелигиозната толерантност; изразява подкрепа за организациите на гражданското общество, като например Сдружението на майките от Сребреница и Анклавите от Жепа, за основната им роля за повишаването на осведомеността и изграждането на по-широка основа за помиряване между всички граждани на държавата;

7.  Изразява съжаление, че Съветът за сигурност на ООН, който носи основната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност, не е приел възпоменателна резолюция за геноцида в Сребреница. Това е особено жалко, като се има предвид, че Международният съд — основният съдебен орган на ООН, е постановил, че извършените в Сребреница престъпления представляват геноцид.

8.  Горещо приветства единодушното решение на Съвета на министрите на Босна и Херцеговина да обяви 11 юли за ден на траур в Босна и Херцеговина.

9.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите членки, правителството и парламента на Босна и Херцеговина и нейните федеративни единици, както и на правителствата и парламентите на държавите от Западните Балкани.

(1) ОВ C 157 E, 6.7.2006 г., стр. 468.
(2) ОВ C 46 E, 24.2.2010 г., стр. 111.

Правна информация