Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2014/2149(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0207/2015

Внесени текстове :

A8-0207/2015

Разисквания :

Гласувания :

PV 08/09/2015 - 5.13
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0293

Приети текстове
PDF 600kWORD 147k
Вторник, 8 септември 2015 г. - Страсбург Окончателна версия
За интегриран подход към културното наследство на Европа
P8_TA(2015)0293A8-0207/2015

Резолюция на Европейския парламент от 8 септември 2015 г. за интегриран подход към културното наследство на Европа (2014/2149(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид преамбюла на Договора за Европейския съюз (ДЕС), в който се посочва, че подписалите го черпят „вдъхновение от културното, религиозното и хуманистичното наследство на Европа“ и член 3, параграф 3 от ДЕС,

—  като взе предвид член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално член 22 от нея,

—  като взе предвид Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, приета от ЮНЕСКО на 20 октомври 2005 г.,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014—2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1083/2006 на Съвета(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1080/2006(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/EO(4),

—  като взе предвид Директива 2014/60/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за връщане на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012(5),

—  като взе предвид Директива 2013/37/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за изменение на Директива 2003/98/ЕО на Съвета относно повторната употреба на информацията в обществения сектор(6),

—  като взе предвид Рамковата конвенция на Съвета на Европа за значението на културното наследство за обществото (Конвенцията от Фаро) на 13 октомври 2005 г.(7),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 21 май 2014 г. относно културното наследство като стратегически ресурс за устойчива Европа(8),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 25 ноември 2014 г. относно основано на участието управление на културното наследство(9) и Работния план за културата за периода 2015—2018 г.(10) и Европейската година на културното наследство, спомената в заключенията,

—  като взе предвид препоръка 2011/711/ЕС на Комисията от 27 октомври 2011 г. относно цифровизацията и предоставянето чрез Интернет на материали в областта на културата, както и за съхранението на материали в цифров вид(11),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 юли 2014 г., озаглавено „За интегриран подход към културното наследство на Европа“ (COM(2014)0477),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от ноември 2014 г. относно съобщението на Комисията „За интегриран подход към културното наследство на Европа“,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становищата на комисията по транспорт и туризъм и на комисията по регионално развитие (A8‑0207/2015),

А.  като има предвид, че културата и културното наследство представляват споделен ресурс и общо благо и ценност, чието използване не може да бъде монополизирано, а пълният им потенциал за устойчиво човешко, социално и икономическо развитие все още не е признат и правилно използван както от стратегиите на равнището на ЕС, така и от целите за развитие на ООН за периода след 2015 г.;

Б.  като има предвид, че многобройните въздействия на културата в обществата трябва да бъдат взети под внимание в процеса на вземане на решения;

В.  като има предвид, че културното наследство е естествено разнородно, отразява културното и езиковото многообразие и плурализъм и въздейства върху регионалното развитие, социалното сближаване, селското стопанство, морското дело, околната среда, туризма, образованието, програмата в областта на цифровите технологии, външните отношения, митническото сътрудничество и научните изследвания и иновациите;

Г.  като има предвид, че популяризирането на културата, културното многообразие и междукултурния диалог действа като катализатор за сътрудничеството между държавите членки;

Д.  като има предвид, че засилването на европейското културно и езиково многообразие, популяризирането на културното наследство на Европа и укрепването на конкурентоспособността на европейските културни и творчески сектори имат за цел да насърчат интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж;

Е.  като има предвид, че ресурсите на културното наследство представляват дългосрочни активи, които имат роля за създаването на стойност и допринасят за развитието на умения и за икономическия растеж чрез насърчаването на туризма, както и за създаването на работни места;

Ж.  като има предвид, че проектите в областта на културното наследство често представляват примери за иновационни и устойчиви икономически дейности, които развиват способностите на малките и средните предприятия (МСП) в областта на предприемачеството и изследванията;

З.   като има предвид, че културното наследство, както материалното, така и нематериалното, играе значима роля в създаването, опазването и насърчаването на европейската култура и европейските ценности, на националната, регионалната, местната и индивидуалната идентичност, както и на съвременната идентичност на хората в Европа;

И.  като има предвид, че политиките за поддръжка, реставрация и консервация, достъпност и експлоатация на културното наследство са преди всичко отговорност на националните, регионалните или местните органи, но културното наследство има и ясно европейско измерение и е пряко засегнато в няколко от политиките на ЕС, включително по отношение на селското стопанство, околната среда, научните изследвания и иновациите;

Й.  като има предвид, че член 167 от ДФЕС постановява, че Общността спомага за разцвета на културите на държавите членки, като зачита тяхното национално и регионално разнообразие и същевременно поставя на преден план общото културно наследство;

К.  като има предвид, че в член 167 от ДФЕС се посочва, че действията на Съюза са насочени към подобряване на знанията и разпространяване на културата и историята на европейските народи, насърчаване на сътрудничеството между държавите членки и ако е необходимо — подкрепа и допълване на техните действия в областта на опазването и закрилата на културното наследство от европейско значение;

Л.  като има предвид, че работният план за културата, приет от Съвета на 25 ноември 2014 г., включва наследството като един от четирите приоритета за действията на ЕС в областта на културата за периода 2015—2018 г.;

М.  като има предвид, че липсата на дезагрегирани по пол данни в областта на културата, включително в областта на културното наследство, е фактор, скриващ съществуващите различия между половете и предизвикателствата в тази област от лицата, отговарящи за изготвянето на политиките и за вземането на решенията;

Н.  като има предвид, че макар и достъпна, информацията за възможностите за финансиране чрез програмите на ЕС в области, свързани с културното наследство, като например местното и регионалното развитие, културното сътрудничество, научните изследвания, образованието, подкрепата за МСП и гражданското общество, и с туризма, е разпокъсана;

О.  като има предвид, че следва да се засили културната и туристическа стойност на Европейските културни маршрути на Съвета на Европа за популяризирането на общото европейско културно наследство и за развитието на устойчив културен туризъм;

П.  като има предвид, че Наградата на Европейския съюз за културно наследство/Наградите „Europa Nostra“ насърчават върховите постижения, носят вдъхновение чрез „силата на примера“ и стимулират обмена на най-добри практики в областта на културното наследство в цяла Европа;

Р.  като има предвид, че Венецианската харта за консервация и реставрация на паметниците и забележителните места, Конвенцията от Гранада за опазване на архитектурното наследство на Европа и Конвенцията от Валета за опазване на археологическото наследство ясно определят международно признати стандарти за реставрацията на културното наследство и археологическите паметници(12);

Интегриран подход

1.  Счита, че е от първостепенно значение да се използват наличните ресурси за подпомагане, подобряване и насърчаване на културното наследство въз основа на интегриран подход, като същевременно се вземат предвид културните, икономическите, социалните, историческите, образователните, екологичните и научните компоненти;

2.  Счита, че по отношение на културното наследство е необходим интегриран подход, ако се цели постигане на културен диалог и взаимно разбирателство; изразява убеждението си, че подобен подход може да доведе до засилено социално, икономическо и териториално сближаване, като същевременно допринесе и за изпълнението на целите, определени в стратегията „Европа 2020“;

3.  Отправя, в контекста на разработването на новия интегриран подход към културното наследство, следните конкретни препоръки към Комисията:

   а) да създаде, в съответствие с работните методи на настоящата Комисия за работа в различните сектори и по гъвкав начин, общ подход в рамките на Комисията чрез подобряване на сътрудничеството между различните области на политика, които се занимават с културното наследство, и да докладва на Парламента относно резултатите от това тясно сътрудничество;
   б) да представя на потенциалните бенефициенти по разбираем и достъпен начин, например чрез единна платформа за информация и обмен на най-добри практики в ЕС, съществуващите европейски бюджетни редове за финансиране за културното наследство;
   в) да обяви — за предпочитане 2018 г. — Европейска година на културното наследство, с подходящ бюджет и с цел, наред с другото, да се разпространи и повиши осведомеността и възпитанието сред бъдещите поколения по отношение на ценностите на европейското културно наследство и неговото опазване, както и да представи проект на програмата за Европейска година на Парламента най-късно през 2016 г.;
   г) да приеме в своя политически и хоризонтален подход културното наследство като движимо и недвижимо, материално и нематериално, както и като невъзстановим ресурс, чиято автентичност трябва да бъде съхранена;

4.  Призовава в близко бъдеще да бъде създадена политическа рамка за историческата среда — известна като недвижимо културно наследство — която да съдържа регулаторна рамка за паметниците на културата, археологията и историческите ландшафти, в съответствие с член 4 от ДФЕС;

5.  Насърчава творческите съвременни иновации в архитектурата и дизайна на основата на зачитането както на миналото, така и на настоящето, които същевременно гарантират високо качество и хармоничност;

Европейско финансиране за културно наследство

6.  Отбелязва ангажимента на Съюза за опазване и укрепване на културното наследство на Европа чрез различни програми („Творческа Европа“, „Хоризонт 2020“, „Еразъм + “, „Европа за гражданите“), финансиране (Европейски структурни и инвестиционни фондове) и действия, като например Европейски столици на културата, Европейски дни на културното наследство и Знака за европейско наследство; предлага ЕС и държавите членки да се ангажират още по-активно в насърчаването на научните изследвания;

7.  Изисква от Комисията:

   а) да създаде единен портал на ЕС, посветен на материалното и нематериалното културно наследство, обединяващ информацията от всички програми на ЕС за финансиране на културното наследство и структуриран около три основни теми: база данни на материалните и нематериалните паметници на културата, съдържаща примери за добри практики в областта на тяхното опазване и популяризиране с всички съответни препратки; възможностите за финансиране във връзка с културното наследство, както и данни относно състоянието на европейското културно наследство и важна информация относно консервацията, като например климатични данни и подробна информация за вече реализирани реставрационни проекти; и новини и връзки, свързани с развития в политиката, действия и събития в областта на културното наследство;
   б) да подпомага, чрез целево финансиране, проучвания, научни изследвания и пилотни действия, изрично насочени към анализ на въздействието на процесите за популяризиране на културното наследство, да разработи специфични показатели и критерии, свързани с прекия и непрекия принос на това наследство в процесите на икономическото и социалното развитие, както и да подпомага пряко културните и социалните иновации, интегрирани в местната среда, в която културното наследство може да има водеща роля за развитието, и да допринася за подобряване на качеството на живот на хората;
   в) да укрепи нововъведения принцип на мултифинансиране, който позволява взаимно допълващо се използване на различните европейски фондове в рамките на един и същ широкомащабен проект;
   г) да насърчава публично-частните партньорства;
   д) да адаптира изискванията по отношение на сроковете за управление на проектите за структурните фондове, за да се постигне по-добро приспособяване на специфичните изисквания за проекти за консервация, реставрация и съхранение;
   е) да преразгледа показателя от 5 милиона евро във връзка с проектите в областта на културното наследство, представени в рамките на действията, свързани с маломащабна инфраструктура(13), така че той да бъде най-малко на същото равнище като проектите на ЮНЕСКО, т.е. 10 милиона евро;

8.  Отбелязва, че въпросът за преразглеждането на Регламента за ЕФРР, и по-специално на принципа на интегрираното финансиране, може в конкретни случаи да бъде приложен на практика чрез подкрепа за мащабни проекти; признава обаче необходимостта от насърчаване и подкрепа на културните инициативи от малък мащаб, които са от особено значение за вътрешното развитие и могат да допринесат за съхраняване на културното наследство и за насърчаване на местното и регионалното развитие, както и за социално-икономическия растеж като цяло;

9.  Настоятелно призовава Комисията да включи в насоките за следващото поколение структурни фондове за културното наследство задължителна система за контрол на качеството, която да се прилага за целия жизнен цикъл на проекта;

10.  Подчертава ролята на държавите членки за гарантиране както на високо ниво на умения и професионални познания на операторите, така и на бизнес структура, която да може да осигури прилагането на най-добрите практики по отношение на опазването на културното наследство, включително чрез подходящи системи за контрол на качеството, както се изисква от международните харти;

11.  Изисква от Комисията да гарантира, че иновативните мерки за консервация на културното наследство и решенията за енергийна ефективност с ниска степен на въздействие върху историческите сгради се разглеждат като допустими в делегираните актове, поканите за изразяване на интерес и инициативите за изготвяне на регламенти за политиката на сближаване за периода 2014—2020 г.;

12.  Приканва държавите членки да разгледат възможни данъчни стимули във връзка с реставрационните и консервационни дейности, като например намаляване на ДДС и други данъци, предвид това, че европейското културно наследство се управлява и от частни организации;

13.  Настоятелно призовава Комисията да направи обзор на най-добрите практики в областта на фискалните политики в Европа и да препоръча подходящите на държавите членки; призовава държавите членки да следват тези препоръки и да обменят помежду си най-добри практики с цел да се гарантира максималното насърчаване на частната подкрепа за проекти в областта на материалното и нематериалното културно наследство и да се увеличи максимално въздействието върху икономическото развитие и социалното сближаване в съответния местен контекст;

Нови модели на управление

14.  Приветства инициативата на Съвета за изготвяне на насоки за новите модели на основано на участието управление в областта на културното наследство, като се насърчи аспектът на „споделения ресурс“ и укрепването на връзките между местните, регионалните, националните и европейските планове;

15.  Отправя искане към държавите членки да гарантират разработването на правни инструменти, които да позволяват алтернативни модели на финансиране и администриране, като например участие на общността, участие на гражданското общество и публично-частни партньорства с цел осъществяване на действия, свързани с културното наследство (консервация, реставрация, опазване и популяризиране);

16.  Призовава Комисията и държавите членки да поставят начало на общоевропейски диалог между политиците на всички управленски равнища, съвместно със секторите на културата и творчеството, мрежите на туристическите оператори, партньорствата между частни страни и публични органи и неправителствените организации;

17.  Насърчава всички заинтересовани страни, които участват в управлението на културното наследство, да постигнат баланс между устойчивата консервация и развитието на икономическия и социалния потенциал на културното наследство;

18.  Подчертава факта, че проектите в рамките на ЕФРР, свързани с културното наследство, са добър пример за многостепенно управление и за принципа на субсидиарност и представляват важен елемент от разходите по ЕФРР; подчертава значението на трансграничните културни проекти, които допринасят за повишаването на икономическото и социалното сближаване и насърчават приобщаването; в този контекст призовава за предприемането на мерки за укрепване и разширяване на действията в подкрепа на финансирането чрез споразумения за публично-частно партньорство;

19.  Подчертава необходимостта от това новите модели на управление да включват система за контрол на качеството във всички алтернативни форми на финансиране и управление на културното наследство;

20.  Настоятелно призовава държавите членки да увеличат контрола върху разходите за свързаните с културното наследство компоненти и да поощряват сътрудничеството в борбата срещу измамите, корупцията и всички други незаконни дейности, регистрирани в тази сфера;

21.  Предлага всяко европейско законодателно предложение да бъде допълвано с оценка на въздействието по отношение на културното наследство и когато оценката установи отрицателно въздействие, по изключение културното наследство да бъде изключвано от приложното поле на законодателното предложение;

Икономически и стратегически потенциал на културното наследство

22.  Отбелязва, че културното наследство допринася за иновационни работни места, продукти, услуги и процеси и може да бъде източник на творчески идеи, които да захранват новата икономика — посредством подходящо управление, като същевременно оказват слабо въздействие върху околната среда;

23.  Признава, че културното наследство играе жизненоважна роля в няколко от водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“, като напр. Програмата в областта на цифровите технологии, Съюза за иновации, Програмата за нови умения и работни места и Интегрираната индустриална политика за ерата на глобализацията; във връзка с това призовава за по-широко признаване на ролята на европейското културно наследство като стратегически ресурс за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в средносрочния преглед на стратегията „Европа 2020“;

24.  Отбелязва, че сферата на културното наследство има капацитет за създаване на висококвалифицирани работни места; настоятелно призовава държавите членки да предават информация относно инициативи за разработване на обучения по управление и консервация за работниците и изследователите в сферата на културното наследство; приветства по-специално дългосрочните перспективи за финансиране на мрежи от изследователи, както е в случая с безвъзмездните средства по програмата „Мария Склодовска Кюри“;

25.  Подчертава значението за европейския туризъм на определеното от ЮНЕСКО материално или нематериално културно наследство и природно наследство;

26.  Изтъква възможността за по-силен фокус върху културния туризъм в рамките на изготвянето на макрорегионалните стратегии, за да се утвърди той в по-голяма степен в стратегическата рамка за европейско сътрудничество;

27.  Призовава европейските институции и държавите членки да насърчават и подкрепят пътуванията без моторни превозни средства (пешеходния туризъм, конната езда и велосипедните маршрути) като начин за откриване на нови възможности за културен и природосъобразен туризъм;

28.  Насърчава държавите членки да работят съвместно с регионалните и местните органи, за да се увеличи максимално стойността на културното наследство в нашите общества, както и на неговия принос за растежа и заетостта в ЕС;

29.  Изтъква, че културният туризъм, който представлява 40% от европейския туризъм, е ключов икономически сектор по отношение на потенциала за растеж и заетост, чието развитие следва да бъде засилено още повече чрез използването на новите технологии; подчертава обаче значението на това да се опази културното и природното наследство чрез формирането на устойчиви, по-малко агресивни и създаващи по-висока добавена стойност форми на туризъм, при които туристическият сектор да е интегриран в стратегиите за местно развитие;

30.  Изразява загриженост относно състоянието на политиките за консервация, реставрация, опазване и популяризиране на културното наследство, което е от огромно значение за европейската идентичност; подчертава, че средствата за опазване на културното наследство бяха драстично намалени в някои държави членки като резултат от икономическата и финансовата криза; за тази цел призовава Комисията и държавите членки да гарантират насочването на достатъчно средства и подходящи инициативи към популяризирането на културното наследство на Европа;

31.  Приканва Комисията да насърчава върховите постижения, новаторството и конкурентоспособността на културния и творческия сектор, като подкрепя работата на хората на изкуството, творците и специалистите в областта на културата;

32.  Потвърждава неотложната необходимост да се отреди видно място на културното наследство в Плана за инвестиции в Европа на Комисията;

33.  Обръща внимание на необходимостта от подобряване на методологическата рамка, за да има по-добри статистически данни, свързани с областта на културното наследство; призовава Комисията да предложи набор от показатели, които биха могли да се използват за наблюдение и оценка на положението с културното наследство и които да бъдат еднакви за всички държави членки; подчертава необходимостта от получаване на повече резултати от научни изследвания, обхващащи всички аспекти на културното наследство, както и от тяхното свързване, така че да се противодейства на фрагментираността в тази област; отбелязва в тази връзка потенциала на „големите масиви от данни“ по отношение на извличането на повече знания от научноизследователските проекти; подчертава, че за да бъде оценена реалната и потенциалната икономическа стойност на културното наследство, е важно статистическите данни да бъдат събирани по-систематично;

34.  Счита, че Комисията следва да класифицира предприятията и организациите, участващи в различните аспекти на консервацията на културното наследство, като специфичен сектор, използващ традиционни методи с добавена стойност, които улесняват екологичната и устойчива консервация;

35.  Признава спешната необходимост от преодоляване на безработицата сред младите хора и подчертава, че културното наследство е област с потенциал за създаване на повече и по-добри работни места, в която може да се подобри преходът между образованието и професионалния живот, например чрез разработване на качествени стажове и чрез новосъздадени предприятия в областта на МСП и социалната икономика; в това отношение насърчава държавите членки да разработят нови и иновативни възможности за финансиране с цел подпомагане на обучението и образованието в областта на консервацията и мобилността на работниците и изследователите в този сектор;

36.  Настоятелно призовава Комисията да насърчи общите програми в областта на културното наследство и туризма на интегрирана и научна база, така че те да служат като показател и пример за най-добра практика;

37.  Приканва държавите членки да възприемат стратегическо планиране на проектите, свързани с културното наследство, което може да допринесе за цялостното регионално и местно развитие, програми за международно и междурегионално сътрудничество, създаване на нови работни места, устойчиво обновяване на селските и градските райони и запазване на традиционните умения, свързани с реставрацията на културното наследство;

38.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да подготвят икономическо и статистическо проучване на професионалните дейности на предприятията, ръководните органи и специалистите в сектора на консервацията и популяризирането на културното наследство и техния конкретен принос от гледна точка на производството и създаването на работни места;

39.  Обръща внимание на необходимостта от насърчаване на възможностите за мобилност и обмяна на опит за работещите в сектора на културното наследство, като се гарантира ефективно професионално съответствие съгласно Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации чрез идентифициране и обмен между държавите членки на минимални нива на умения (способности и знания), особено по отношение на специалистите по реставрация и консервация; призовава Комисията във връзка с това да представи предложение за разширяване на обхвата на съответните програми, така че да включват мобилност на ръководителите и служителите в областта на културното наследство (напр. директорите на крепости) с цел обмен на опит и добри практики;

40.  Призовава държавите членки да подчертаят стойността на активите на своето културно наследство чрез насърчаване на проучвания, позволяващи да се определи икономическата и културната стойност на културното наследство, така че „разходите“ за консервация да се превърнат в „инвестиция“ в неговата стойност;

41.   Приканва Комисията да разгледа възможността Европейският институт за иновации и технологии (ЕИТ) да създаде в рамките на своята следваща стратегическа иновационна програма общности за знание и иновации (ОЗИ) в областта на културното наследство и творческите индустрии като по този начин подкрепи пряко една цялостна визия за научните изследвания и иновации;

42.  Отново подчертава значението на насърчаването на включването в училищните програми на образователни предмети по изкуства, музика, театър и кино като съществен елемент за развитието на знанията за културното наследство, художествената практика и изразните средства, както и личните умения, ориентирани към творчеството и иновациите;

43.  Насърчава държавите членки да въведат трансдисциплинарни теми, свързани с културното наследство, на различните равнища на образованието;

44.  Подчертава съществуващия значителен потенциал за развитие на предприемаческа дейност и на подход за участие в туристическия сектор, по-специално на туристическите МСП, но също и на новите дружества, организациите с нестопанска цел и други организации, които допринасят за съхраняването, опазването и популяризирането на европейското културно наследство; подчертава, че в допълнение към културните ценности качеството на услугите, високото равнище на професионалните умения, съществуването на добре обучени специалисти в областта и присъствието онлайн са ключови фактори за успеха и конкурентоспособността на европейския туристически сектор; подчертава, че научните изследвания, иновациите и новите технологии, особено в областта на телекомуникациите, са от съществено значение за доближаването на културното наследство до хората; счита също така, че следва да бъдат премахнати ненужните тежести за МСП, за да се спомогне за тяхната конкурентоспособност, и че законодателството, което има отрицателно въздействие върху МСП в туристическата индустрия, следва да бъде преразгледано;

Възможности и предизвикателства

45.  Подчертава потенциала на цифровизацията на културното наследство както като инструмент за съхраняването на нашето минало, така и като източник на възможности за образование и научни изследвания, създаване на качествени работни места, по-добро социално приобщаване, по-широк достъп на хората с увреждания или хората, живеещи в отдалечени райони, и устойчиво икономическо развитие; подчертава, че цифровизацията на културното наследство изисква последващо финансиране за малките и средните или изолираните културни институции, както и че адекватното финансиране е от ключово значение за осигуряването на по-широка публика и за по-голямото разпространение на това наследство; подчертава, че възможностите, предоставяни от цифровизацията и новите технологии, които няма да заменят никога достъпа до оригиналното наследство или свързаните с него обществени ползи от традиционните форми на участие в културата, не следва да водят до нехайство към консервацията на оригиналите или до пренебрегване на традиционните форми на популяризиране на културата по време на или след цифровизацията;

46.  Подкрепя цифровите иновации в сектора на изкуствата и културното наследство и отбелязва, че използването на електронната инфраструктура може да привлече нова публика и да гарантира по-добър достъп до цифровото културно наследство и по-доброто му използване; подчертава значението на съществуващите инструменти като уебсайта „Europeana“ и насърчава усъвършенстването на критериите за търсене на този уебсайт с оглед улесняване на използването му от потребителите;

47.  Подчертава необходимостта от подобряване на равнището на цифровизация, опазване и онлайн достъпност на културното наследство, по-специално на европейското филмово наследство;

48.  Подчертава значението на разработването на един наистина демократичен и с по-широко обществено участие наратив за европейското културно наследство, включително това на религиозните и етническите малцинства; обръща внимание на съществуването на обекти на културното наследство, които са запечатали различни или оспорвани възприятия на миналото, и подчертава, че процесите на помирение не следва да водят до потискане на историческото самосъзнание на общностите; приканва държавите членки да обмислят етиката и методите на представяне на културното наследство и да вземат предвид разнообразието от тълкувания;

49.  Потвърждава, че религиозното наследство съставлява нематериална част от европейското културно наследство; подчертава, че значението на свързаните с религиозни практики места, обичаи и обекти не следва да бъде пренебрегвано в дискурса на европейското културно наследство, нито пък да стават обект на някаква форма на дискриминационно третиране;

50.  Счита, че историческото религиозно наследство, включително архитектурата и музиката, трябва да бъдат опазвани заради тяхната културна стойност, независимо от религиозния им произход;

51.  Подчертава значението на междукултурния диалог както в рамките на Европа, така и извън нея, и счита, че Съюзът следва да насърчава този диалог като подходящ инструмент срещу радикализма от всякакъв произход;

52.  Обръща внимание на специфичните характеристики на националните малцинства в държавите членки по отношение на културното наследство; във връзка с това призовава за опазване на тяхното културно наследство, както и за поощряване и закрила на културното многообразие;

53.  Подчертава, че културната дискриминация по отношение на религиозните и етническите малцинства следва да бъде избягвана;

54.  Подчертава важността на това културните дейности на мигрантските общности да бъдат подпомагани;

55.  Отново подчертава важния принос на културното наследство за културните и творческите индустрии, както и за социалното приобщаване чрез културата;

56.  Подчертава важността на подобряването на достъпността на обектите на културното наследство за хората с увреждания;

57.  Изтъква значението на опазването на културните ландшафти и по-специално на нематериалното културно наследство, което представлява жива култура и подхранва традиционните занаяти, и призовава Комисията да го включи в по-голяма степен в съответните програми;

58.  Подчертава значението на кулинарното наследство, което трябва да бъде закриляно и подкрепяно; счита, че средствата, отпускани в тази област, могат да бъдат оптимизирани посредством взаимодействие с други политики на ЕС, като например общата селскостопанска политика и политиката за защита на потребителите;

59.  Изтъква, че културното наследство и туризмът са взаимно изгодни, тъй като, от една страна, културното наследство генерира значителни печалби за туристическата индустрия, a от друга страна, туризмът е полезен за културата, тъй като насърчава излагането и опазването на културните ценности и генерира необходимите за тяхното съхраняване приходи;

60.  Подчертава, че културният туризъм има основна роля за опазването и осмислянето на ценността на нашето културно наследство, което включва не само материалното наследство и ландшафтите, но и нематериалното наследство като езиците, религиозните и кулинарните традиции;

61.  Призовава Комисията, Съвета и държавите членки да продължат да си сътрудничат с оглед прилагане на всички съответни равнища на действията, насочени към популяризирането на културното наследство и културния туризъм, включени в съобщението на Комисията от 30 юни 2010 г. на тема „Европа — водеща световна туристическа дестинация — нова политическа рамка за европейския туризъм“ (COM(2010)0352);

62.  Изтъква значението — в светлината на сериозните демографски и обществени промени — на нашето общо европейско културно наследство и на планираната Европейска година по отношение на идентифицирането на гражданите с Европейския съюз и на укрепването на чувството за общност в рамките на Съюза;

63.  Счита, че що се отнася най-вече до следващите поколения, разбирането на общото културно наследство на Европа осигурява посока и поле за развитие на европейска идентичност, както и на такива ценности като взаимно разбирателство и уважение, извън границите на отделните държави членки; поради това също така препоръчва — наред с другото при планирането на Европейската година на културното наследство — да се обърне особено внимание на по-младото поколение;

64.  Изразява задоволство от големия успех на европейските столици на културата; приканва към свързване на тези градове като част от мрежа, така че да се разшири фокусът върху съответните райони, да се даде възможност за обмяна на опит и добри практики, включително с оглед на подпомагането на бъдещи кандидати и улесняване на организирането на събития и конкретни маршрути;

65.  Насърчава използването на културното наследство като образователен инструмент за разглеждане на обществени проблеми с цел по-тясно сближаване на хората, които живеят в Европа;

66.  Обръща внимание на заплахите за околната среда, които засягат значителен брой обекти на културното наследство в ЕС и настоятелно призовава последиците от изменението на климата и човешкото въздействие да бъдат взети предвид от държавите членки в техните дългосрочни стратегии за финансиране за опазването и методите на консервация на културното наследство; освен това препоръчва държавите членки и ЕС да поощряват в по-голяма степен научноизследователската дейност в тази област, наред с другото с цел по-подробно проучване на многостранното въздействие на изменението на климата върху културното наследство и разработване на мерки за противодействие;

67.  Призовава Комисията, Съвета и държавите членки да продължат да развиват инициативата „Седемте най-застрашени“, започната от „Europa Nostra“ съвместно с Европейската инвестиционна банка, като установят още примери за застрашено европейско наследство, изготвят планове за действие и търсят възможни източници на финансиране; отбелязва, че развитието на тази инициатива е един от начините за привличане на частни инвестиции за популяризиране на наследството;

68.  Призовава Комисията да координира по-добре и да подкрепя усилията на държавите членки в борбата срещу кражбите, контрабандата и незаконния трафик на ценности на културното наследство във и извън ЕС; изисква връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка;

69.  Припомня значението на защитата и опазването на културното наследство не само от опустошителното действие на времето, но и от хулиганство и разграбване; отбелязва, че много археологически обекти все още са изложени на риск от разграбване от организирани търсачи на реликви, особено подводните обекти, където достъпът и наблюдението от страна на органите са затруднени; във връзка с това призовава за по-ефективно сътрудничество между държавите членки за установяването и възстановяването на културните блага и за предотвратяване на незаконния им трафик;

70.  Подчертава ролята на културното наследство във външните отношения на Съюза посредством диалог и сътрудничество по политики с трети държави и настоятелно призовава държавите членки, Комисията и Съвета да засилят културната дипломация; освен това отбелязва потенциала, осигуряван от интердисциплинарните научни проекти по отношение на опазването на културното наследство, включващи държави — членки на ЕС, и трети държави;

71.  Настоятелно призовава за сериозен ангажимент на държавите членки, ЕС и международната общност за предпазване, защита, документиране и реставрация в случаите, когато европейското културно наследство или това на трети държави е застрашено и повредено умишлено като акт на война и нарушение на културната и религиозната идентичност, включително чрез сътрудничество с международни организации като Международния център за изследвания, консервация и реставрация на културни ценности (ICCROM) и Международния комитет на синия щит (ICBS), граждански и военни органи, културни институции и професионални сдружения;

72.  Насърчава приемането на международни споразумения за предотвратяване на незаконния трафик на културно наследство; подчертава необходимостта ЕС, заедно с ООН и ЮНЕСКО, да защитава застрашеното културно наследство и да се бори срещу плячкосването и разрушаването на паметници на културата в зони на конфликт;

73.  Отбелязва потенциала, произтичащ от съществуващото в ЕС ноу-хау, по отношение на опазването на културните артефакти, повредени или унищожени в резултат от терористични и военни действия;

74.  Подкрепя създаването на транснационални културни туристически продукти, които да отразяват общите европейски ценности и наследство; призовава Комисията да засили сътрудничеството с държавите членки и други организации, разработващи политики в областта на културата и туризма, като Световната организация по туризъм към ООН и ЮНЕСКО, и да продължи да съфинансира и насърчава мрежи, трансгранични регионални проекти и — в тясно сътрудничество със Съвета на Европа — европейските културни маршрути, които са най-добрият пример за транснационални паневропейски тематични туристически проекти;

o
o   o

75.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 221.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.
(4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 104.
(5) ОВ L 159, 28.5.2014 г., стр. 1.
(6) ОВ L 175, 27.6.2013 г., стр. 1.
(7) Приета на 13 октомври 2005 г. от комитета на министрите на Съвета на Европа; открита за подписване от държавите членки във Фаро (Португалия) на 27 октомври същата година; влязла в сила на 1 юни 2011 г.
(8) ОВ C 183, 14.6.2014 г., стр. 36.
(9) OВ C 463, 23.12.2014 г., стр. 1.
(10) OВ C 463, 23.12.2014 г., стр. 4.
(11) ОВ L 283, 29.10.2011 г., стр. 39.
(12) Венецианска харта, приета от ICOMOS (Международен комитет за паметници на културата и забележителни места) през 1965 г.; Конвенция от Гранада, приета от Съвета на Европа през 1985 г.; Конвенция от Валета, приета от Съвета на Европа през 1992 г.
(13) Виж: член 3, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 1301/2013.

Правна информация