Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2014/2213(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0218/2015

Внесени текстове :

A8-0218/2015

Разисквания :

PV 08/09/2015 - 11
CRE 08/09/2015 - 11

Гласувания :

PV 09/09/2015 - 8.11
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0307

Приети текстове
PDF 599kWORD 128k
Сряда, 9 септември 2015 г. - Страсбург Окончателна версия
Градското измерение на политиките на ЕС
P8_TA(2015)0307A8-0218/2015

Резолюция на Европейския парламент от 9 септември 2015 г. относно градското измерение на политиките на ЕС (2014/2213(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално дял XVIII от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 юни 2011 г. относно Европейската програма за градовете и нейното бъдеще в рамките на политиката на сближаване(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 21 февруари 2008 г. относно последващи действия във връзка с Териториалната програма и Лайпцигската харта — европейска програма за действие за териториално развитие и териториално сближаване(5),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 юли 2014 г., озаглавено „Градското измерение на политиките на ЕС — ключови характеристики на една програма на ЕС за градовете“ (COM(2014)0490),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 юни 2014 г., озаглавено „Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): настояща ситуация и перспективи (COM(2014)0368),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юли 2012 г., озаглавено „Европейско партньорство за иновации — Интелигентни градове и общини“, (C(2012)4701),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 1998 г., озаглавено „Устойчиво развитие на градовете в Европейския съюз: рамка за действие“ (COM(1998)0605),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 1997 г. „Към програма за градовете в Европейския съюз“ (COM(1997)0197),

—  като взе предвид шестия доклад на Комисията, озаглавен „Икономическото, социалното и териториалното сближаване: инвестиции в работни места и растеж — насърчаване на развитието и доброто управление на регионите и градовете на ЕС“, юли 2014 г.,

—  като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Градовете на бъдещето: инвестиране в Европа“, Брюксел, 17–18 февруари 2014 г.,

—  като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Цифрово бъдеще — пътуване във визиите и политическите предизвикателства, градовете, селата и общините през 2050 г.“, 2014 г.,

—  като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Градовете на бъдещето: Предизвикателства, идеи, очаквания“, Брюксел, октомври 2011 г.,

—  като взе предвид Декларацията на министрите за програма на ЕС за градовете, приета по време на неофициалната среща на министрите от ЕС, отговарящи за териториалното сближаване и въпросите на градоустройството, на 10 юни 2015 г. в Рига,

—  като взе предвид заключенията на Съвета, приети на 19 ноември 2014 г. в Брюксел, относно Шестия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване: инвестиции за работни места и растеж,

—  като взе предвид заключенията на председателството, приети на неофициалната среща на министрите, отговарящи за политиката на сближаване, на 24‑25 април 2014 г. в Атина,

—  като взе предвид заключенията на полското председателство относно териториалното измерение на политиките на ЕС и бъдещата политика на сближаване, приети на неформалната среща на министрите, отговарящи за политиката на сближаване на ЕС, териториалното и градското развитие, на 24‑25 ноември 2011 г. в Познан,

—  като взе предвид Териториалната програма на „ЕС 2020“, приета на неформалната среща на Съвета на министрите, отговарящи за териториалното планиране и развитие, проведена на 19 май 2011 г. в Гьодьольо,

—  като взе предвид Декларацията от Толедо, приета на неформалната среща на Съвета на министрите относно градското развитие, проведена в Толедо на 22 юни 2010 г.,

—  като взе предвид Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове, приета на неформалната среща на Съвета на министрите относно градското развитие в Лайпциг на 24–25 май 2007 г.,

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 25 юни 2014 г., озаглавено „Към интегрирана програма за градовете в Европейския съюз“,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) от 23 април 2015 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Градското измерение на политиките на ЕС — ключови характеристики на една програма на ЕС за градовете“ (COM(2014)0490),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0218/2015),

А.  като има предвид, че през 2014 г. половината от населението на света(6) и 72% от населението на Европа живееха в градски райони(7), а до 2050 г. почти 80% от населението на Земята ще живее в градски райони(8);

Б.  като има предвид, че „функционалните градски райони“ в ЕС включват единствена по рода си полицентрична структура, построена около големите, средно големите и малките градове и заобикалящите ги райони, като по този начин се излиза извън традиционните административни граници и се обхващат различни територии, свързвани от техните икономически, социални, екологични и демографски предизвикателства;

В.  като има предвид, че градовете и функционалните градски райони, като метрополните области, не само играят важна роля в демокрацията на участието, но са също икономическите стълбове и двигателите на заетостта в ЕС, като се има предвид, че иновациите и новите икономически дейности често възникват в градовете; като има предвид, че те са следователно основен актив за ЕС в отношенията му с други части на света, но са също и ключовите области, в които трябва да се преодолеят пречките пред растежа и заетостта, социалното изключване (например недостатъчно обучените млади хора на трудовия пазар), липсата на достъпност и влошаването на състоянието на околната среда;

Г.  като има предвид, че градовете и функционалните градски райони и региони са отговорни за най-големия дял от потреблението на енергия и емисиите на парникови газове в ЕС; като има предвид, от друга страна, че функционалните градски райони и региони играят ключова роля в постигането на повишена енергийна ефективност и самодостатъчност и в развитието на нови инициативи (като например нови форми на икономическа дейност) за насърчаване на градската мобилност и конкурентоспособни, екологосъобразни транспортни системи, като по този начин се насърчават растежът, заетостта, социалното и териториалното сближаване, здравеопазването, безопасността и сигурността;

Д.  като има предвид, че в някои градове се наблюдава застаряване и спад на населението и те са изправени пред проблеми, дължащи се на мащаба на съоръженията и обществените услуги, които предоставят, а в други населението се увеличава, което повишава натиска върху съществуващите съоръжения и обществени услуги и изостря други проблеми като (младежката) безработица, социалното изключване, задръстванията, стихийната урбанизация и замърсяването, които значително увеличават времето за придвижване и намаляват качеството на живота на много европейци;

Е.  като има предвид, че някои от основните предизвикателства, пред които са изправени градовете, свързани с икономическото и социалното развитие, изменението на климата, транспорта и демографските промени, могат да бъдат решени само посредством партньорства между градовете и заобикалящите ги райони; като има предвид, че разрастването на взаимосвързаните области в последните години, дължащо се по-конкретно на развитие в областите на транспорта и комуникациите, поражда необходимост от разработване на инструменти за насърчаване на свързаността;

Ж.  като има предвид, че инициативите на европейските политики имат пряко или непряко въздействие върху устойчивото развитие на градовете и политиката за тях;

З.  като има предвид, че около 70% от европейските политики и законодателство се изпълняват на местно и регионално равнище;

И.  като има предвид, че следва да се осигури повече последователност на равнището на ЕС между различните инициативи на политиките и програмите за субсидиране на ЕС, като се използва изцяло Общата стратегическа рамка (дял ІІ, глава І, член 10 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 — Регламент за общоприложимите разпоредби) и чрез по-добра политическа координация между и със заинтересованите страни и равнищата на управление, тъй като секторният подход на политиката на ЕС може да доведе до политики и законодателство, които да не са благоприятни за функционалните градски райони;

Й.  като има предвид, че през 1997 г. Комисията публикува съобщение за програма за градовете в ЕС(9), но ролята на европейските градове в определянето на политиката на ЕС все още се обсъжда;

К.  като има предвид, че в миналото Парламентът подкрепи предложението на Комисията да представи „програма за градовете“ като рамка за бъдещата политика за градовете на европейско равнище;

Л.  като има предвид, че субсидиарността, както е определена в ДФЕС, както и многостепенното управление, основано на координирани действия от страна на ЕС, държавите членки и регионалните и местните органи, и принципът на партньорство са съществени елементи за правилното прилагане на всички политики на ЕС, и като има предвид, че ангажирането на ресурсите и компетентността на местните и регионалните органи следва съответно да се засили;

М.  като има предвид, че Регламентът за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) (Регламент (ЕС) № 1301/2013) засилва градското измерение на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) чрез отпускане на поне 5% от предвидената в него финансова подкрепа за интегрирани действия за устойчиво градско развитие, чрез делегиране на задачите, свързани с управлението, на градските органи, и по-конкретно чрез предоставяне на повече отговорности за задачи по отношение поне на подбора на операциите, чрез създаване на инструменти като интегрираните териториални инвестиции (ИТИ) и воденото от общностите местно развитие (ВОМР), чрез отпускане на специален бюджет за „иновативни действия“ с цел изпитване на нови решения във връзка с устойчивото градско развитие, както и чрез създаване на мрежа за градско развитие;

Н.  като има предвид, че принципът на партньорство, посочен в Регламента за общоприложимите разпоредби (Регламент (ЕС) № 1303/2013), и Европейският кодекс на поведение задължават държавите членки да гарантират включването на ранен етап на градските органи в процеса на определяне на политиките на ЕС;

Градското измерение на политиките на ЕС

1.  Счита, че политиките на ЕС следва да подкрепят и да дават възможност на градовете и на функционалните градски райони за изразяване и постигане на пълния им потенциал като двигатели на икономически растеж, заетост, социално приобщаване и устойчиво развитие; поради това счита, че тези градове и функционални градски райони трябва да бъдат по-тясно асоциирани в целия цикъл на определяне на европейските политики;

2.  Изисква от Комисията и по целесъобразност от държавите членки да представят предложения, като приспособят наличните инструменти и в съответствие с член 6 от Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, за начини за въвеждане на механизъм за ранно предупреждение, който да дава възможност на управлението на поднационално равнище за наблюдение дали принципите на субсидиарност и пропорционалност са взети под внимание, да позволява на ранен етап участието на управлението на поднационално равнище в процесите на политиките и да позволява добре информирани стратегии за териториално развитие и по-ефективно прилагане на бъдещото законодателство;

Към интегрирана Европейска програма за градовете

3.  Приветства инициативата на Комисията да работи за Европейска програма за градовете; подкрепя нейното създаване като последователна рамка за политиките на ЕС с градско измерение, насочена към по-добро свързване на решенията за градската среда с предизвикателствата на равнището на ЕС, по-добро приспособяване на секторните политики и равнищата на управление, по-добро насочване на финансирането от ЕС към съответните предизвикателства пред градовете и по-добра оценка на териториалното въздействие на секторните политики; счита, че Европейската програма за градовете следва по-конкретно да насърчава разработването на управленски решения, които да са най-добре насочени към успешно посрещане на предизвикателствата и целите на устойчивото, икономическото и социално приобщаващото развитие на градовете и функционалните градски райони в Европа;

4.  Признава, че макар ЕС да няма изрично посочена компетентност по отношение на градското развитие, широк кръг от инициативи на ЕС имат пряко/непряко въздействие върху градовете и функционалните градски райони; затова счита, че добре разработените и установени национални и регионални политики за градската среда са предпоставка за Европейска програма за градовете; счита, че последната следва да представлява стратегия, насочена към градовете и функционалните градски райони в Европейския съюз, която в дългосрочен план ще се развие в политика за градската среда на равнище ЕС; подчертава в този контекст, че териториалното развитие на градските райони следва да се основава на балансирана териториална организация с полицентрична градска структура в съответствие с Териториалната програма на Европейския съюз 2020;

5.  Изразява убеждението, че Европейската програма за градовете следва да бъде съвместно усилие на Комисията, държавите членки, местните органи и други заинтересовани страни за рационализиране, координиране и изпълнение на политиките на ЕС с градско измерение чрез практически, интегриран и координиран, но едновременно с това гъвкав подход „във и със“ градовете и при отчитане на местните териториални особености и зачитане на институционалната структура на всяка държава членка;

6.  Счита, че Европейската програма за градовете следва да бъде в пълно съответствие с общите цели и стратегия на ЕС, по-специално „Европа 2020“, както и с целите за териториално сближаване; подчертава, че административните граници стават все по-малко меродавни при опитите за преодоляване на предизвикателствата пред развитието на регионално и местно равнище; поради това счита, че Европейската програма за градовете следва да бъде приобщаваща и да отчита ясно разнообразието на териториалните единици в ЕС, трансграничните връзки и връзките между градските и селските райони, включително услугите, които функционалните градски райони предоставят на заобикалящите ги селски райони;

7.  Настоятелно призовава Комисията да представи съобщение, в което подробно да се описват характеристиките на бъдещата Европейска програма за градовете, основани на „достиженията на законодателството по отношение на градовете“, както и на обширни консултации с различните заинтересовани страни, включително икономическите и социалните партньори и организациите на гражданското общество; отправя искане към Комисията да включи Европейската програма за градовете в своята годишна работна програма;

Включване на интегриран подход за териториално развитие в определянето на политиките и законодателството на ЕС

8.  Призовава Комисията да прилага основан в по-голяма степен на местоположението, интегриран териториален подход, когато определя концепции за нови политически инициативи, насочени към градските райони, за да се осигури съгласуваност и да се дадат правомощия на градовете и функционалните градски райони за постигане на целите на „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, наред с другото, чрез прилагане на интегриран подход на ЕС в подкрепа на интелигентни и устойчиви проекти в европейските градове, спомагащи за насърчаване на социалното и икономическото развитие;

9.  Отправя искане към Комисията да въведе като общо правило оценка на териториалното въздействие относно градското измерение с цел да се гарантира практическата осъществимост на всички съответни политически инициативи на ЕС на регионално и местно равнище, да откликва на приноса на децентрализираните равнища на управление, когато изготвя оценки на въздействието и нови политики (подход „отдолу нагоре“), и да гарантира, че всички съответни секторни политики на ЕС отговарят по адекватен начин на предизвикателствата, пред които са изправени градовете и функционалните градски райони; призовава Комисията да съсредоточи тези оценки на териториалното въздействие върху следните елементи: балансирано териториално развитие, териториална интеграция, аспекти на управлението, регулиране, изпълнение на местно равнище и съгласуваност с други цели на политиката;

10.  Настоятелно призовава Комисията да систематизира и анализира всички налични данни и общи концептуални рамки („достиженията на законодателството по отношение на градовете“) с цел да се предотвратят дублирането и несъответствията и да се предвиди ясно определение за интегрирано устойчиво градско развитие и по този начин да се определят общите последователни и прозрачни цели на ЕС в тази област;

11.  Изразява убеждението си, че за да може да се извършва по-точна оценка на градските райони, а не само въз основа на показателя БВП, трябва да се разполага с достатъчно данни; счита в тази връзка, че Евростат следва да предоставя и събира по-подробни данни на местно равнище, и че следва да продължи работата по проучването на градските условия на живот (Urban Audit) и други подобни проучвания; призовава също така Комисията да работи по инструменти, които биха могли да измерват напредъка и въздействието на интегрирана програма за градовете на равнището на ЕС;

12.  Насърчава Комисията да намали бюрокрацията, свързана с изпълнението на действащото законодателство на ЕС на местно равнище, и да гарантира, че при всяко бъдещо регулиране обстойно се анализират последиците от прилагането му на местно равнище;

Градското измерение на инструментите и финансирането на политиката на ЕС

13.  Припомня, че политиката на сближаване на ЕС и нейните финансови инструменти са по-добре приспособени за подкрепа на сложните интегрирани териториални стратегии за функционалните градски райони чрез споделено стратегическо планиране и правила; насърчава държавите членки да се възползват в пълна степен от наличните нови инструменти като ИТИ и ВОМР, както и от новите гъвкави оперативни програми (ОП) с цел успешно да подкрепят изпълнението на интегрираните планове за градско развитие; насърчава държавите членки и Комисията да разработят съгласуван набор от подходящи показатели за по-добра оценка на градското измерение на изпълняваните операции и инициативи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове;

14.  Подчертава необходимостта от използване в максимална степен на потенциала на макрорегионалните стратегии за успешно прилагане на интегрирания градски подход; призовава Комисията да включи и да интегрира по подходящ начин аспекти на Европейската програма за градовете, както и да наблегне на градското измерение в макрорегионалните стратегии на ЕС, които представляват модел за планиране и многостепенно управление;

15.  Изразява съжаление, че въпреки че новата политика на сближаване има правнообвързващи аспекти, свързани с градовете, особено по отношение на участието на градовете на етапа на програмиране, действителното участие на представители на градовете в оформянето на политиката е слабо, и застъпва становището, че това положение може да се подобри чрез участие на ранен етап в процесите, свързани с политиките, например чрез консултация, оценка и обмен на най-добри практики и опит; призовава Комисията и държавите членки да осигурят прилагането на принципа на партньорство (при отчитане също и на Европейския кодекс на поведение за партньорство (член 5, параграф 3 от Регламента за общоприложимите разпоредби (Регламент (ЕС) № 1303/2013)) при изпълнението на програми и проекти, подпомагани с финансиране от ЕС, като особено внимание бъде отделено на участието на градовете и функционалните градски райони в подготовката, ръководството и управлението на програмите, включително на трансгранично равнище;

16.  Призовава за по-голямо участие на градовете в програмите по Структурните и инвестиционните фондове; счита, че извлечените от това поуки могат да се включат във важна политическа препоръка за разработването на политиката на сближаване след 2020 г.; в този контекст призовава Комисията да изпробва изпълнението на Европейската програма за градовете в избрани тематични области, отразяващи предизвикателствата пред градските райони („градски пилотни проекти“), по-специално като осигури междуотрасловата координация на различните политики на ЕС, отстрани съществуващото припокриване и прилага модела на многостепенно управление и като извършва оценки на териториалното въздействие; изисква Комисията да докладва редовно пред Парламента за напредъка и резултатите в тази връзка;

17.  Призовава за по-добро координиране и интегриране на всички инвестиционни политики на ЕС, които имат потенциал да осигурят устойчиво, интегрирано и социално приобщаващо градско развитие; призовава настоятелно Комисията и държавите членки да се възползват в пълна степен от нормативната уредба за създаване на взаимодействия между Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), субсидираните от ЕС програми (като LIFE, „Хоризонт 2020“, „Интелигентна енергия — Европа“ и др.) и средствата на политиката на сближаване, както и публичните (т.е. национални) инвестиции, частния капитал и финансовите инструменти, за да се постигне най-голям ефект на лоста от инвестираните средства; подчертава необходимостта от осигуряване на взаимно допълване на всички инвестиционни политики, по-голямо взаимодействие и избягване на двойно финансиране и припокриване;

Нов модел на многостепенно управление

18.  Припомня, че настоящите основни икономически, социални и екологични предизвикателства излизат извън традиционните административни граници и растящото несъответствие между административните и териториалните структури (сътрудничество между градски и крайградски райони, сътрудничество между градски и селски райони и др.) изисква нови форми на гъвкаво управление с цел продължаване на интегрираното териториално развитие на функционалните райони;

19.  Счита, че Европейската програма за градовете следва да се основава на нов метод за многостепенно управление с участието на местното равнище в по-голяма степен и на всички етапи от цикъла на разработване на политиките, като по този начин политиките станат по-близки до действителността и по-последователни и откликващи на постоянните промени във функционалните градски райони; в тази връзка застъпва становището, че роля в този процес следва да играе Комитетът на регионите като орган, представляващ регионалните и местните органи;

20.  Настоятелно призовава Комисията да предложи елементи за нов модел на многостепенно управление, основан на партньорства и истинско сътрудничество, надхвърлящо обикновените консултации със заинтересованите страни — модел, който да съчетава официалните правителствени структури с гъвкави неформални структури за управление, отговарящи на новите реалности на цифровизираното „мрежово“ общество, и да е адаптиран към мащабите на съществуващите предизвикателства, модел, който да подобрява многостепенното сътрудничество — както вертикално, така и хоризонтално, с правителствени и неправителствени участници на местно, регионално, национално и европейско равнище, като по този начин приближи управлението до гражданите и повиши демократичната легитимност на европейския проект; препоръчва този единствен по рода си, специално приспособен модел да се превърне в метод на работа на бъдещата Европейска програма за градовете, след като бъде одобрен от всички съответни заинтересовани страни;

Управление на знанията и обмен на данни

21.  Счита, че градските платформи и мрежи (като например програмата URBACT, Мрежата за градско развитие) и други програми за споделяне на знания между градовете (например Civitas, Споразумението на кметовете, инициативата „Кметовете се адаптират“, инициативата „Интелигентни градове и общини“, Референтната рамка за устойчиви градове, ManagEnery) предоставят отлична възможност за ангажирането на местните, регионалните и трансграничните участници в развитието на градовете и обмена на знания между участниците; настоятелно призовава Комисията да укрепи тези платформи и да гарантира по-добра координация между тях, за да се даде възможност на местните участници да ги разбират по-добре и да се ангажират с тях по по-ефективен начин;

22.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да извлекат максимална полза от дейностите по обмен на знания и изграждане на капацитет, предвиждани от финансираните от ЕС проекти и други дейности за работа в мрежа между градовете; насърчава Комисията да разработи механизми за по-добър обмен на информация за резултатите от проектите във всички свои служби и да гарантира, че резултатите се използват при разработването на политиката както на национално равнище, така и на равнище ЕС;

23.  Счита, че за да се формулират политики, съобразени по-добре с конкретните обстоятелства, базата данни по проекта за проучване на градските условия на живот (Urban Audit) трябва да бъде актуализирана и усъвършенствана; насърчава Евростат и Комисията да предоставят и компилират по-подробни данни, събирани на мястото на прилагане на политиките — в много случаи на местно равнище; подчертава, че събирането на данни за потоците — измерване на връзките между градовете и заобикалящите ги райони, както и в рамките на функционалните градски райони — става също така все по-важно, за да се подобри разбирането на тези сложни функционални области, и поради това настоятелно призовава Комисията да събира и анализира тези данни, като ги превръща в доказателства за промени в политиката;

Прилагане на бъдещата Европейска програма за градовете

24.  Счита, че за да може Европейската програма за градовете да бъде ефективен инструмент, тя следва да бъде споделена и редовно актуализирана концептуална рамка с тематичен фокус върху ограничен брой предизвикателства в по-широкия контекст на целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж;

25.  Изразява твърдо убеждение, че тези предизвикателства следва да отговарят на следните критерии: 1) да съответстват на споделената концептуална рамка; 2) да бъдат важни градски предизвикателства със значително отражение върху градовете и функционалните градски райони в държавите членки и между тях; 3) да не могат да бъдат разрешени едностранно от държавите членки; 4) подходът на ЕС към тях да има ясна добавена стойност; настоятелно призовава Комисията да започне работа по установяване на тези предизвикателства, но също така и по идентифициране на оставащите пречки, на несъгласуваност на политиките или недостиг на капацитет и знания, в тясно сътрудничество с всички съответни заинтересовани страни, по-специално тези на местно равнище;

26.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че на всички равнища на управление е осигурена по-висока степен на междусекторна координация на политиките с градско измерение, за да се даде възможност за по-добро включване на въпросите, свързани с интегрираното развитие на градските райони; призовава Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“, в тясно сътрудничество със съществуващата междуведомствена група на Комисията по въпросите на градското развитие, отговаряща за политиките на ЕС за градовете, да управлява този процес и да се увери, че градското измерение се взема предвид във всички свързани нови инициативи; призовава председателя на Европейската комисия да определи политическо ръководство в рамките на колегиума на членовете на Комисията, което да дава стратегическа насока на програмата за градовете на европейските политики и да докладва ежегодно пред парламента относно програмата за градовете;

27.  Призовава Комисията да определи специален координатор на ЕС за градовете въз основа на съществуващите служби или органи на Комисията, който да наблюдава и оценява практическото осъществяване на тази координация хоризонтално (чрез ангажиране на всички съответни сектори на политиката) и вертикално (чрез ангажиране на всички равнища на управление); счита, че специалният координатор на ЕС за градовете следва, с помощта на междуведомствената група на Комисията по въпросите на градско развитие, да създаде „едно гише“ по селищни политики в рамките на Комисията и да осигури правилното събиране, управление и разпространяване на данни относно селищните политики в рамките на службите на Комисията и между тях, както и с различни заинтересовани страни, така че да установи механизъм за повишаване на осведомеността за ранно предупреждение и участие на ранен етап на местните и регионалните органи в свързаните с политиките процеси, оказващи въздействие върху функционалните градски райони;

28.  Насърчава Комисията да развие, използвайки съществуващите структури, например като част от градоустройствения пилотен проект, единни информационни звена в държавите членки за градското измерение на политиките на ЕС (едно гише за информация за градско развитие) с цел предоставяне на подробна информация, по-конкретно за различни инициативи на ЕС, насоки и финансови възможности във връзка с градското развитие;

29.  Призовава Комисията редовно да провежда срещи на високо равнище по въпросите на градовете, използвайки като основа форума „Градовете на бъдещето“, като обединява заинтересовани страни от всички нива на управление и от различните сектори; счита, че такива срещи на високо равнище следва да предоставят реална възможност градовете да се ангажират с конструктивен диалог с лицата, изготвящи политиките в съответните области, и да помогнат за оценката на въздействието на политиките на ЕС върху градовете и функционалните градски райони и начините те да бъдат най-добре включени в предстоящите инициативи;

30.  Настоятелно призовава държавите членки да асоциират изцяло градовете и функционалните градски райони и задължително да ги включват в разработването и програмирането на стратегически политики (като например национални програми за реформа, споразумения за партньорство и оперативни програми); призовава държавите членки да засилят обмена на опит относно националните програми за градско развитие, което дава на градовете възможност за постигане на целите на „Европа 2020“, чрез установяване на редовни неофициални срещи на Съвета на министрите, отговарящи за градското развитие;

Външно измерение на Европейската програма за градовете

31.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да вземат изцяло под внимание текущите подготвителни работи по програмата за „Хабитат III“ и да гарантират, че бъдещата Европейска програма за градовете е напълно съвместима и съгласувана с целите и задачите на тази световна програма за градовете; призовава Комисията редовно да информира Парламента относно външното измерение на Европейската програма за градовете и счита, че програмата за градовете би могла да се превърне в принос на ЕС към международния дебат относно „Новата програма за градовете“ на Организацията на обединените нации и конференцията „Хабитат III“ по въпросите на жилищното настаняване и устойчивото градско развитие през 2016 г.;

32.  Счита, че следва да има ясен, съгласуван и открит ангажимент на ЕС и държавите членки, с консултации и принос на местните и регионални органи, в Международната организация по стандартизация (ISO) относно разработването на нови стандарти за устойчиво градско развитие, като се зачита работата по всеобщи насоки на ООН за градоустройствено и териториално планиране; подчертава, че новите стандарти ISO следва да се разглеждат като подпомагащ, а не като нормативен инструмент;

o
o   o

33.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.
(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.
(4) ОВ C 390 E, 18.12.2012 г., стр. 10.
(5) ОВ C 184 E, 6.8.2009 г., стр. 95.
(6) Parag Khanna, Beyond City Limits (Отвъд пределите на градовете), „Форин полиси“, 6 август 2010 г.
(7) Евростат — Статистически данни за градовете, 2014 г.
(8) Вертикалната ферма, www.verticalfarm.com.
(9) Съобщение на Комисията от 6 май 1997 г. „Към програма за градовете в Европейския съюз“ (COM(1997)0197).

Правна информация