Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2014/2214(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0279/2015

Внесени текстове :

A8-0279/2015

Разисквания :

PV 27/10/2015 - 14
CRE 27/10/2015 - 14

Гласувания :

PV 28/10/2015 - 7.9
CRE 28/10/2015 - 7.9
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0383

Приети текстове
PDF 623kWORD 183k
Сряда, 28 октомври 2015 г. - Страсбург Окончателна версия
Стратегия на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море
P8_TA(2015)0383A8-0279/2015

Резолюция на Европейския парламент от 28 октомври 2015 г. относно стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море (2014/2214(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията относно стратегията на Европейския съюз за региона на Адриатическо и Йонийско море (COM(2014)0357) и придружаващите го план за действие и подкрепящ аналитичен документ,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(1) (наричан по-нататък „Регламент за общоприложимите разпоредби“ (РОР)),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(2),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 23 октомври 2014 г. относно стратегията на Европейския съюз за региона на Адриатическо и Йонийско море,

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно добавената стойност на макрорегионалните стратегии (COM(2013)0468), както и съответните заключения на Съвета от 22 октомври 2013 г.,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 септември 2014 г. относно съобщението на Комисията относно стратегията на Европейския съюз за региона на Адриатическо и Йонийско море (COM(2014)0357) и „Стратегията на ЕС за Адриатическо-Йонийския регион: научни изследвания, развитие и иновации в МСП“ (проучвателно становище по искане на италианското председателство на ЕС),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 21 януари 2014 г. относно стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море (EUSAIR) (проучвателно становище),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 26 юни 2014 г. относно стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море,

—  като взе предвид становището по собствена инициатива на Комитета на регионите от 11 октомври 2011 г., озаглавено „Териториално сътрудничество в Средиземноморието посредством Адриатическо-йонийския макрорегион“,

—  като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2012 г. относно развитието на макрорегионалните стратегии на ЕС: практики и перспективи, по-специално в Средиземноморието(3),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Морска стратегия за Адриатическо и Йонийско море“ (COM(2012)0713),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно управлението на макрорегионалните стратегии (COM(2014)0284),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 януари 2011 г., озаглавен „Приносът на регионалната политика за устойчив растеж в рамките на стратегия „Европа 2020“ (COM(2011)0017),

—  като взе предвид Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда,

—  като взе предвид Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда,

—  като взе предвид Решение 2005/370/EО на Съвета от 17 февруари 2005 г. за сключване от името на Европейската общност на Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси (Конвенция от Орхус),

—  като взе предвид декларацията от Анкона, приета на конференцията за развитието и сигурността в Адриатическо-йонийския регион от 19 и 20 май 2000 г.,

—  като взе предвид учредителната конференция на Адриатическо-йонийския еврорегион, която се проведе в Пула на 30 юни 2006 г., и декларацията относно стартирането на инициативата за създаване на стратегия за региона на Адриатическо море, приета на асамблеята на Адриатическо-йонийския еврорегион на 22 октомври 2009 г. в Сплит,

—  като взе предвид проучването на Генералната дирекция за вътрешни политики (Тематичен отдел Б: Структурни политики и политика на сближаване) от януари 2015 г., озаглавено „Новата роля на макрорегионите в европейското териториално сътрудничество“,

—  като взе предвид проучването на Генералната дирекция за вътрешни политики (Тематичен отдел Б: Структурни политики и политика на сближаване) от юни 2015 г., озаглавено „Адриатическо-йонийският регион: социално-икономически анализ и оценка на транспортните и енергийните връзки“,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по външни работи, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по рибно стопанство (A8‑0279/2015),

А.  като има предвид, че макрорегионалните стратегии представляват нов модел за многостепенно управление, в който участието на заинтересованите страни, представляващи европейското, националното, регионалното и местното равнище, включително икономическите и социалните партньори и организациите на гражданското общество, както и взаимното допълване между различните политики и програми, са от съществено значение за успешното изпълнение и постигането на целите; като има предвид, че регионалните и местните органи играят важна роля в насърчаването на демокрацията, децентрализацията и по-голямата местна и регионална автономия;

Б.  като има предвид, че предходните стратегии за региона на Балтийско море и река Дунав донесоха осезаеми ползи за засегнатите региони, потвърдиха успеха на механизмите за сътрудничество на ЕС и предоставиха полезен опит за разработването на нови макрорегионални стратегии;

В.  като има предвид, че нараства интересът, който проявяват регионите към тази съвременна форма на регионално сътрудничество и съпътстващия модел на управление; като има предвид, че в последно време такъв беше случаят по-специално с планинските региони, като Карпатите и Алпите, където естествените препятствия създават потребност от развитие на специфични регионални политики;

Г.  като има предвид, че една макрорегионална стратегия под формата на интегрирана рамка, свързана с държавите членки и намиращите се извън ЕС държави в същия географски регион и одобрена от Европейския съвет, е стратегия на ЕС;

Д.  като има предвид, че съществуват големи социално-икономически различия между участващите в тази стратегия държави, особено между държавите — членки на ЕС, и намиращите се извън ЕС държави;

Е.  като има предвид, че засиленият интерес на страните в Адриатическо-йонийския регион към сътрудничество и към определяне на общи действия с цел да се отговори на предизвикателствата чрез използване на потенциала на целия регион, както и техните непрекъснати усилия за постигане на взаимодействие, доведоха до приемането на стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море (EUSAIR);

Ж.  като има предвид, че макрорегионалните стратегии могат да се разглеждат като инструмент за европейска интеграция и засилено териториално сближаване, който се основава на доброволното сътрудничество между държавите членки и съседните държави при справянето с общите предизвикателства; като има предвид, че EUSAIR представлява нова форма на регионално сътрудничество, която може да помогне на участващите страни кандидатки и потенциалните страни кандидатки по техния път към ЕС, както и важен компонент от по-широката политика на ЕС за Средиземноморието, която намира израз чрез Съюза за Средиземноморието; като има предвид, че EUSAIR като част от регионалната политика на ЕС е инструмент за насърчаване на икономическото и социалното сближаване, като основните цели са намаляване на различията между регионите, насърчаване на реалното сближаване и стимулиране на растежа и заетостта;

З.  като има предвид, че Адриатическо море, поради полузатворения си характер, е особено уязвимо на замърсявания и притежава необичайни хидрографски характеристики, като например факта, че дълбочината и бреговата линия варират значително между северната и южната част на региона; като има предвид, че рибните запаси се споделят от всички крайбрежни държави, което поставя възстановяването на запасите под постоянен натиск; като има предвид, че в рамките на бъдещия рамков регламент относно техническите мерки в реформираната ОПОР следва да бъдат разработени мерки на регионална основа, приспособени към особеностите на тази област и нейните морски ресурси и рибарство;

Общи съображения

1.  Приветства съобщението на Комисията относно стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море и придружаващия го план за действие; счита, че това е важна крачка в развитието на тази част от Европа; подчертава, че EUSAIR е създадена, за да добави стойност към интервенциите, независимо дали от органите на ЕС, от националните или регионалните органи или от частния сектор, по начин, който значително укрепва функционирането на макрорегиона; подчертава перспективите на стратегията за страните кандидатки и потенциалните страни кандидатки в региона; подчертава, че е важно стратегията да се основава на принципите за интеграция, координация, сътрудничество и партньорство; отново посочва значението на принципа на „трите НЕ“: „не“ на ново законодателство, „не“ на нови институции, „не“ на ново финансиране, тъй като макрорегионите са рамки за инициативи за сътрудничество, които се основават на взаимодействията в резултат на формулирането на различни инструменти на политиката на ЕС, включително европейските структурни и инвестиционни фондове;

2.  Приветства усилията на всички заинтересовани страни при установяването на институционална структура за изпълнението на EUSAIR в рамките на съществуващата институционална рамка; насърчава всички национални, регионални и местни заинтересовани страни да поемат пълна отговорност за изпълнението на проектите, обхванати от тази макрорегионална стратегия; подчертава, че е важно да се укрепи институционалният капацитет и ефективността на публичните администрации и обществените услуги и във всяка участваща държава да се осигурят достатъчно ресурси и компетентен административен персонал, който е специално ангажиран с изпълнението на EUSAIR;

3.  Подчертава необходимостта от подход, ориентиран към конкретна територия, що се отнася до дейностите за сътрудничество, и изтъква добавената стойност на модела на многостепенно управление, който трябва да се справи с липсата на административен капацитет и който може да се използва за обединяване на ресурсите в макрорегиона; настоява в тази връзка, че е необходимо да се включат местните и регионалните органи в политическите управителни органи и в оперативните, техническите и изпълнителните органи на стратегията, като същевременно се запази ролята на Комисията в процеса на координация; подчертава, че воденото от общностите местно развитие може да мобилизира и да включи местните участници в процеса на вземане на решения и да спомогне за засилването на усещането за отговорност за проектите на ниво граждани;

4.  Подчертава значението на прозрачен процес за приемане, мониторинг и оценка на стратегията, както и на откритост и приобщаване на гражданското общество и всички заинтересовани страни; подчертава, че комуникацията и повишаването на осведомеността за всички стълбове са от съществено значение за участието на заинтересованите страни в процеса на вземане на решения и за изграждането на обществена подкрепа; насърчава държавите членки да гарантират достатъчна видимост на стратегията на национално, регионално и местно равнище, да разработят подходяща комуникация относно целите и резултатите на стратегията и да насърчат координацията и обмена на най-добри практики с други съществуващи и бъдещи макрорегионални стратегии;

5.  Подчертава, че е необходимо намиращите се извън ЕС страни да хармонизират законодателството си в съответствие с достиженията на правото на ЕС за конкретни сектори, свързани със стратегията, за да се гарантира изпълнението на целите на ЕС и тяхното редовно, законосъобразно и своевременно изпълнение въз основа на стандартите и законодателството на ЕС; насърчава всички участващи страни да създадат мозъчни тръстове и да организират редовни срещи за обмен на най-добри практики с цел да осигурят тази процедура и да я направят по-ефективна;

6.  Отбелязва, че поради резкия спад на частните инвестиции в държавите в региона, съчетан с фискална консолидация и ограничен капацитет за инвестиции в публичния сектор, може да възникнат проблеми с финансирането на проекти по стратегията; призовава участващите държави да запазят високо равнище на отговорност, ангажираност и лидерство, които са необходими за успешното осъществяване на стратегията;

7.  Приветства факта, че европейските структурни и инвестиционни фондове и инструментът за предприсъединителна помощ за периода 2014—2020 г., и по-конкретно програмата за адриатическо-йонийско сътрудничество за периода 2014—2020 г. (ADRION), осигуряват значителни потенциални ресурси и широк набор от инструменти и технически възможности за стратегията; подкрепя факта, че съществуват и други фондове и инструменти, които имат отношение към стълбовете на стратегията, по-специално програмите „Хоризонт 2020“ и „Еразъм +“ за всички стълбове, механизмът за свързване на Европа за стълб II, програмата LIFE за стълб III и за смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптацията към него, и програмите COSME и „Творческа Европа“ за МСП за стълб IV, както и програмата INNOVFIN за финансиране на иновациите; с цел постигане на взаимодействие между наличните средства насърчава сътрудничеството между мониторинговите комитети на програмите за териториално сътрудничество, които обхващат региона, управителния съвет на EUSAIR и управителните органи на европейските структурни и инвестиционни фондове; подчертава, че стратегията следва да дава възможност за по-ефективно и ефикасно използване на съществуващите инструменти и фондове;

8.  Призовава Европейската комисия и националните, регионалните и местните органи, които са отговорни за подготовката, управлението и изпълнението на програмите по европейските структурни и инвестиционни фондове, да наблегнат на значението на макрорегионалните проекти и действия;

9.  Подчертава значението на определянето на макрорегионално равнище на структурата за изпълнение и на механизмите за координация с цел да се улесни сътрудничеството, в т.ч. съвместно планиране, разпределение на възможностите за финансиране и подход „отдолу нагоре“; подчертава необходимостта от съгласуване на националните и регионалните оперативни програми с целите на стратегията, в т.ч. по възможност включването на стратегията EUSAIR в програмите; счита, че е необходимо да се координират и хармонизират инициативите, предложенията и проектите, които засягат Адриатическо-йонийския регион;

10.  Насърчава Комисията, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и участващите страни да използват в пълна степен наличните възможности по линия на новосъздадения Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) за финансирането на проекти в региона, които биха създали добавена стойност, биха насърчили устойчивото развитие и икономическото и социалното сближаване, биха стимулирали растежа и биха повишили заетостта на макрорегионално равнище и биха допринесли за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“; в този контекст насърчава предоставянето на „бонус точки“ на макрорегионални проекти във фазата на подбор на проектите поради тяхното присъщо транснационално естество;

11.  Посочва, че няма специални средства, определени само за изпълнението на макрорегионални стратегии, и че силната политическа воля, партньорство и координация между държавите е предпоставка за успех; поради това призовава държавите в региона да обединят средствата (европейските структурни и инвестиционни фондове, ИПП и ЕФСИ), както и участието от национални източници в рамките на ЕИБ като финансова и инвестиционна платформа за подкрепа на финансирането на проектите, допринасящи за изпълнението на целите на стратегията; призовава за създаването на прозрачен и публично достъпен портфейл от проекти за Адриатическо-йонийския регион, който би направил настоящите и потенциалните инвестиционни потребности и проектите видими, така че инвеститорите да бъдат насърчавани да инвестират в тези проекти;

12.  Настоятелно призовава заинтересованите страни да обменят най-добри практики, да се възползват от натрупания опит, да идентифицират затрудненията при изпълнението на други макрорегионални стратегии на ЕС и да засилят сътрудничеството със своите колеги, например в Балтийския, Дунавския и Алпийския макрорегион;

13.  Призовава Комисията да премахне административните и нефинансовите пречки, които често възпират инвеститорите да инвестират в такива проекти;

14.  Счита, че е необходимо да се намерят начини за ангажиране на страните, които не са включени в стратегията и които имат географска и икономическа близост с региона, поне на базата на отделни и специфични проекти; в този контекст изтъква значението на трансграничното и транснационалното сътрудничество в рамките на политиката за сближаване и приканва държавите членки и засегнатите региони да използват съществуващите най-добри практики в тази област;

15.  Припомня значителното въздействие на икономическата криза върху региона и подчертава необходимостта от редовна оценка на стратегиите, предназначени за постигане на икономическо възстановяване; посочва, че държавите в региона са на различни равнища на развитие и имат различни потребности; призовава Комисията да изтъкне важността на създаването на условията за намаляване на социално-икономическите различия между държавите; подкрепя реформите в по-слабо развитите държави и насърчава обмена на знания, опит и практики в този контекст;

16.  Посочва, че е необходимо да се насърчава, подновява и задълбочава културното, научното и образователното сътрудничество, включително чрез увеличаване на възможностите за академична мобилност на студенти и университетски преподаватели; подчертава, че науката и иновациите са предпоставка за интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж; подчертава взаимната зависимост между научното и културното сътрудничество и ръста на икономическата динамика и равнището на разнообразие и устойчивост на туризма в региона;

17.  Приветства факта, че Европейският парламент има представители в управителните органи на EUSAIR; призовава Комисията да анализира съвместните усилия на държавите в региона (държавите – членки на ЕС, и трети държави) и ефективното участие на местните и регионалните органи за постигането на целите на стратегията;

18.  Позовава се на прецеденти, установени в контекста на други макрорегионални стратегии на ЕС, и призовава за оказването на подкрепа, в рамките на пилотни проекти и подготвителни действия, за различни видове действия, като се започне от проучвания и се стигне до първоначално финансиране за изготвянето на проекти по различните приоритетни области;

19.  Счита за задължително на етапа на изпълнение на стратегията нейните общи принципи, и по-специално въпросите във връзка с опазването на околната среда и оползотворяването на природните ресурси, да бъдат взети надлежно под внимание във всичките четири стълба, включително с цел възприемане на цялостен подход към сложните и разнообразни предизвикателства на макрорегиона;

20.  Подчертава, че би трябвало да се обърне особено внимание на регионите, посочени в член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз, като например островите и планинските и селските региони, с цел да се идентифицира и използва техният специфичен потенциал, особено в туристическия сектор, при зачитане на сферите на действие и приоритетите, определени в настоящия доклад; освен това призовава Комисията да предложи Европейска година на островите и планините;

21.  Счита, че е необходимо да се намерят начини участващите държави да включат други важни стълбове, които биха могли да донесат свързани с развитието ползи за региона, като например селското стопанство, поради специфичните гео-климатични условия, биологичното разнообразие и потенциала за постигане на ефекти, свързани с координирани взаимодействия, и допълнителен растеж; препоръчва тясно сътрудничество и координация между териториите във вътрешността, крайбрежните райони и островите с цел постигане на взаимодействия между проектите за чиста енергия и производството на здравословна храна;

22.  Обръща внимание на значението на подходящото отчитане и оценка на изпълнението на стратегията; в този контекст призовава участващите държави, заедно с Комисията, да съберат надеждни изходни данни и да определят конкретни цели за всеки стълб, които да бъдат оценявани ежегодно и да бъдат оповестявани публично;

23.  Призовава за всеобхватен и интегриран европейски подход към миграцията; подчертава, че регионът е изправен пред сериозни предизвикателства във връзка с миграцията, и изразява съжаление за всички трагични случаи в Средиземноморието; настоятелно призовава, че за ефективното справяне с тези предизвикателства е изключително важно да има съществена промяна в политиките за предоставяне на убежище от гледна точка на солидарността между държавите членки; подчертава необходимостта да се помисли за цялостната стратегия за сътрудничество с трети държави; изразява съжаление относно недостатъчното сътрудничество между държавите – членки на ЕС, по отношение на предизвикателствата във връзка с миграцията; насърчава обмена на добри практики за приемането на мигранти и призовава спешно да се обърне специално внимание на засягащите региона социални и хуманитарни въпроси с оглед на бъдещото предефиниране на приоритетите на стратегията EUSAIR;

24.  Очаква да бъде даден нов импулс на укрепването на мира и сигурността в Югоизточна Европа;

25.  Призовава държавите да обменят най-добри практики в областта на зачитането на правата на малцинствата, за да се прилагат най-високите стандарти, като се има предвид, че това е особено чувствителна област що се отнася до езиковите въпроси;

26.  Подчертава, че в рамките на различните фази на прилагане на публичните и частните икономически субекти, социалните субекти и различните компоненти на организираното гражданско общество трябва да се гарантира подходящо обучение чрез специална програма за обучение, в т.ч. организационна и техническа помощ;

27.  Призовава Комисията да представя на Парламента и на Съвета доклад относно прилагането на EUSAIR на всеки две години, за да се направи оценка на функционирането на стратегията и нейната добавена стойност от гледна точка на растежа и работните места, намаляването на различията и устойчивото развитие;

28.  Насърчава прилагането на специални мерки за засилване на социалното измерение; подчертава значението на интегрирането на приоритетите и мерките, насочени към подпомагане на включването на хората с увреждания и предотвратяване на всякакъв вид дискриминация;

Син растеж

29.  Подчертава, че уникалното географско положение и специфичната крайбрежна структура на региона, както и богатото му морско биологично разнообразие, крият огромен потенциал за създаването на „сини работни места“ и за иновативно и устойчиво икономическо развитие и растеж, в т.ч. сини технологии, рибарство и аквакултури, и по-добро управление и услуги в морските дейности и корабоплаването;

30.  Застъпва се за синята икономика като решение за икономическата криза, тъй като тя стимулира създаването на нови работни места и икономическото развитие, и особено на работни места за жените и младите хора в крайбрежните и островните държави; счита, че стратегията на ЕС за Адриатическо-йонийския регион не може да се осъществява, без да се вземе под внимание концепцията за синята икономика, която обвързва икономическите сектори, свързани с моретата и океаните, аквакултурите, морския и речния транспорт и туризма, с опазването на околната среда;

31.  Призовава Комисията и държавите, участващи в стратегията, да предоставят стимули, които да привличат младите хора към областта на рибарството и аквакултурите в Адриатическо-йонийския регион и да ги насърчава да предприемат такива дейности;

32.  Призовава за координация на политиката и хармонизация на целите на стратегията, както и на общите проекти, в съответствие с ценностите, принципите и целите на Общата политика в областта на рибарството; освен това насърчава подкрепата за развитието на устойчив сектор на рибарството и производството на традиционна и здравословна храна; призовава за създаването на местни групи за действие в областта на рибарството, които биха могли да представляват естествен инструмент за диверсифициране на риболовните дейности; изтъква факта, че устойчивите и носещи печалба рибарство и аквакултури изискват засилено участие на заинтересованите страни в общото управление, както и подобряване и диверсифициране на риболовните дейности;

33.  Счита, че синият растеж обхваща много различни сектори и предприятия и поради тази причина неговото развитие изисква висококвалифицирана работна ръка във всички тези сектори; призовава държавите членки, участващи в EUSAIR, да насърчават различните сектори на синия растеж в своите програми на обучение, като вземат под внимание системите за учене през целия живот и обучението за работници и служители; изтъква комплексния характер на дейностите, секторите и дисциплините на социално-икономическите системи, ангажирани в синия растеж, и поради това счита за изключително важно държавите членки, участващи в стратегията EUSAIR, да приемат политики за пазара на труда, за да се увеличи способността за адаптиране към промяна, иновативността и мултидисциплинарността, да се адаптира обучението на човешкия капитал и да се повиши делът на участие на жените;

34.  Подчертава значението на по-голяма и реална взаимна връзка между стратегията „ЕС 2020“ и трите стълба на стратегията EUSAIR (особено на стълба за син растеж) въз основа на плана за действие на Европейската комисия; счита, че планът за действие е един от резултатите от подхода на стратегията за установяване на конкретни приоритети за макрорегиона; посочва, че въз основа на това всяко действие или проект се подбира чрез дълъг процес на консултация отдолу нагоре, включващ широк кръг от заинтересовани страни от Адриатическо-йонийския регион, представляващи националните, регионалните и местните органи, социалните партньори, но и частния сектор, социалната икономика, академичните среди и гражданското общество;

35.  Насърчава създаването на клъстери и сътрудничеството между публичните и частните предприятия, университетите, научноизследователските институти и други заинтересовани страни в корабоплавателския и морския сектор с цел стимулиране на иновациите и възползване в пълна степен от взаимодействията; счита, че за да се осигурят по-ефикасни и ефективни инвестиции, действията в рамките на стълба за син растеж следва да се основават на националните и регионалните научноизследователски и иновационни стратегии за интелигентна специализация; призовава държавите и регионите да участват в платформата на стратегията за интелигентна специализация на Комисията (Платформата „S3“), за да ползват помощ при разработването, изпълнението и прегледа на стратегиите за интелигентна специализация; в този контекст счита, че е необходимо да има по-добър достъп до кредити за МСП и да се подобрят съществуващите бизнес мрежи (клъстери) чрез процес на интернационализация, за да се създават нови качествени и устойчиви работни места;

36.  Подкрепя създаването на общ етикет за качество за висококачествени морски продукти от региона с цел повишаване на тяхната конкурентоспособност;

37.  Подчертава значението на социалния диалог и на включването, наред с публичните органи, на представители на гражданското общество в дейностите за изграждане на капацитет; счита, че това би могло да се постигне чрез създаването на постоянна платформа на макрорегионално равнище и на регионално равнище във всяка държава членка, за да се представляват социалните и икономическите партньори в съответствие с вече направеното за университетите, търговските камари и градовете;

38.  Подчертава значението на морските изследвания и на засиленото сътрудничество по отношение на тези сектори между изследователите, между държавите членки и между регионите, участващи в стратегията EUSAIR, с цел да се преодолеят съществуващите различия между тези държави членки и да се стимулира конкурентоспособността на крайбрежните райони и създаването на качествени и устойчиви работни места на местно равнище;

39.  Отбелязва със загриженост темпа на изчерпване на рибните запаси в Адриатическо и Йонийско море вследствие на прекомерния улов, наред с незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов и други значителни рискове за всички морски организми; подчертава, че рибарството е един от ключовите компоненти в икономиките на крайбрежните райони и островите; във връзка с това счита за необходимо защитата и опазването на рибните запаси и морските екосистеми в съответствие с принципа за максимален устойчив добив, включен в общата политика в областта на рибарството, да се считат за главна цел на стратегията; подчертава необходимостта по време на преходния период да се подкрепи корекцията на ограниченията за риболов чрез субсидии за закупуването на оборудване посредством Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР); призовава към решителни действия под формата на хармонизиране на законодателството на трети държави в областта на риболова със законодателството на ЕС, споделяне на данни, платформи за съвместен мониторинг и многогодишни планове за управление на риболова, както и към обмисляне на това как да се развие устойчив сектор на аквакултурите с голям потенциал той да бъде захранван с възобновяеми енергийни източници;

40.  Припомня, че експлоатираните за търговски цели риба и ракообразни следва да са в безопасни биологични граници, за да се постигне добро екологично състояние и да се запази дългосрочната устойчивост на риболовната промишленост;

41.  Призовава Комисията да регистрира обема на улова от любителския риболов, да регулира тази дейност и да направи както любителския, така и професионалния риболов предмет на целите за МУУ;

42.  Настоятелно призовава за подробно изследване на рибните запаси, особено на застрашените видове, и тяхната биологична взаимовръзка предвид на това, че липсата на точни данни би направила оценките неясни и ненадеждни; настоятелно призовава за опазване на естественото размножаване;

43.  Призовава за оценка и насърчаване на проекти, които имат за цел да направят оценка на въздействието на непрекия риболов („призрачни мрежи“, мрежи за отглеждане на миди) и прилова на защитени видове, като се има предвид, че по приблизителни оценки само в Адриатическо море над 40 000 морски костенурки са уловени случайно; счита, че има спешна необходимост от екологични изследвания и проучвания относно средствата за смекчаване на проблема (като устройства, препятстващи хващането на такива видове);

44.  Настоятелно призовава за силна подкрепа за корабостроителния сектор, включително сектора на развлекателното плаване, с акцент върху неговото модернизиране и специализиране с цел създаване на работни места, както и адаптиране към изискванията за устойчив и конкурентен растеж, който е в съответствие със сините технологии;

45.  Призовава за силна подкрепа за производствените райони, побратимяването и сътрудничеството между районите в различните части на макрорегиона; насърчава обмена на добри практики, които включват най-значимия опит в сектора и този в други региони, които се опитват да предприемат същия подход, за да насърчат създаването на производствени зони;

46.  Подчертава, че е важно да се подпомага и насърчава любителският спортен и семеен риболов, заедно с интегрираните политики в областта на риболова и туризма (риболов и риболовен туризъм, морски култури), особено на островите, за да се запазят местните културни традиции и морският начин на живот на жителите на островите и малките крайбрежни зони; насърчава устойчивите, дребномащабните и традиционните риболов и аквакултури, съчетани с разнообразно кулинарно предлагане и насърчаване на местните пазари за риба като най-добър начин за гарантиране на устойчивост и предоставяне на по-силна подкрепа на крайбрежните туристически дейности;

47.  Призовава Комисията да подкрепя и насърчава участието на риболовния сектор и работещите в този сектор в проекти, като например в областта на туризма, свързан с културата и наследството, включващи рибарството и преоткриването на дейности в областта на мореплаването и традиционните риболовни полета и професии;

48.  Подчертава значението на социалната икономика и на предприемачеството сред жените за осъществяването на стълба за син растеж и призовава държавите членки, участващи в стратегията EUSAIR, да насърчават и подкрепят участието на жените във всички съответни сектори; припомня основната роля на малките предприятия и микропредприятията в съответните региони и територии и призовава държавите членки, участващи в EUSAIR, да прилагат активни политики за насърчаване на подобни форми на икономическа активност;

49.  Подкрепя действията, насочени към намаляване на хидрогеоложкия риск и ерозията на бреговете;

50.  Подчертава важността на изследванията и призовава за силна подкрепа за морските и корабоплавателните райони;

51.  Подчертава, че развитието на аквакултури и морски култури може да играе важна роля не само за възстановяването на разнообразието на видовете, но и за икономическия растеж на Адриатическо-йонийския регион;

52.  Призовава Комисията да засили обмена на добри практики, като например устойчивостта на проектите, разработвани от групите за действие в крайбрежните райони.

Свързване на региона

53.  Отбелязва, че по-добрите транспортни и енергийни връзки между участващите държави, както и между тях и техни други съседи, включително морският транспорт, интермодалните връзки с вътрешността и енергийните мрежи са неоспорима потребност за макрорегиона и предпоставка за неговото икономическо и социално развитие; подчертава липсата на връзка между двата бряга на Адриатическо море и съществуващата непълнота в инфраструктурната мрежа в Адриатическо-йонийския регион;

54.  Призовава за създаване на стимули за въвеждането на устойчиви транспортни връзки, които намаляват времето за пътуване, разходите за транспорт и логистика и външните фактори; призовава за сериозни стратегически строителни работи, свързани с комуникацията между море и суша, за да се създадат възможности за интермодален транспорт между държавите, да се допринесе за сближаването, да се засили цялостната мрежа и да се намалят задръстванията по пътищата и по този начин емисиите на въглероден диоксид; обръща внимание на необходимостта от подобряване на морския и пристанищния аспект по отношение на каботажа, морските магистрали и круизите между двата бряга на Адриатическо море, както за дестинациите север—юг, така и за напречните маршрути изток—запад; изтъква необходимостта от по-голяма координация с цел предотвратяване на задръстванията при морския транспорт и подобряване на неговото управление и контрол;

55.  Насърчава използването на Регламента относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на въглероден диоксид от морския транспорт (Регламент (EС) 2015/757) за иновациите и за създаването на устойчив морски транспорт в макрорегиона, като се използват алтернативни горива и двигатели за придвижване на корабите с цел намаляване на емисиите на парникови газове и подобряване на енергийната ефективност в транспортния сектор;

56.  Подчертава, че е важно да се свържат морските транспортни маршрути и пристанищата с другите части на Европа, и изтъква значението на взаимовръзките с коридорите на TEN-T; призовава участващите държави да съсредоточат усилията си върху изпълнението на проекти, които са обхванати от настоящата мрежа TEN-T, и други интервенции за предложеното ѝ разширяване към Югоизточна Европа/източното адриатическо крайбрежие, което може да бъде решение за съществуващата празнина в мрежата в Адриатическо-йонийския регион, а именно: поради това приканва заинтересованите държави да идентифицират приоритетни инфраструктурни проекти с регионална и европейска добавена стойност и предлага да се отдели внимание, наред с другото, на:

   (i) завършването на коридора между Балтийско и Адриатическо море, включително разширението на цялата йонийско-адриатическа ос,
   (ii) разширението север–юг на Скандинавско-средиземноморския коридор,
   (iii) създаването на коридор за ЖП товарен транспорт по линията Алпи–Западни Балкани,
   (iv) по-добра връзка между Иберийския полуостров, Централна Италия и Западните Балкани,
   (v) осъществяване на пътна връзка на Балканите между системата от пристанища и вътрешните държави, както и връзка с коридора Рейн—Дунав,
   (vi) подобряване на пристанищните съоръжения за по-добри връзки между двете крайбрежия на Адриатическо море, както и подготовката на съвместна стратегия от управителните съвети на северноадриатическите пристанища за по-широкообхватни доставки на вносни стоки към Централна Европа;

57.  Призовава за оптимизиране на капацитета на съществуващите инфраструктурни мрежи, най-вече по отношение на настоящите пътни и железопътни връзки в макрорегиона, включително връзките „последна миля“; подчертава необходимостта адриатическо-йонийската автомагистрала да бъде финализирана възможно най-скоро, което ще даде тласък на икономическото и социалното развитие на макрорегиона; припомня значението на новите коридори, които свързват автомагистрали, железопътни линии и други инфраструктури от двете страни на Адриатическо-йонийския регион; изтъква необходимостта от по-голяма координация с цел предотвратяване на задръстванията при морския транспорт и подобряване на неговото управление и контрол;

58.  Призовава за изграждането на високоскоростна железопътна инфраструктура, която ще осигури взаимна свързаност на макрорегиона и ще позволи по-добра връзка със и в рамките на ЕС; изтъква значението на подобряването на железопътните връзки в Адриатическо-йонийския регион, както и между крайбрежията на Тиренско море и Адриатическо/Йонийско море;

59.  Призовава участващите държави да подобрят своята инфраструктура за морски, железопътен и въздушен транспорт, да развиват морски магистрали в макрорегиона, като комбинират интермодални транспортни средства, особено за връзките с вътрешността, и да подобрят транспортната логистика чрез използване на най-съвременните технологии и постоянно гарантиране на високо равнище на безопасност и екологична устойчивост; също така призовава участващите държави да оценят възможностите за подобряване на свързаността с инструменти за електронна мобилност, които биха могли да осигурят възможност за международна услуга на издаване на електронни билети;

60.  Подчертава липсата на ефективна връзка с островите; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да улеснят подобряването на връзките чрез проучване на нови координирани възможности с добавена стойност, оптимизиране на използването на товарни и пътнически маршрути и включване на частни и публични заинтересовани страни с цел повишаване на качеството на живот, прекратяване на обезлюдяването и създаване на възможност за използване на социалноикономическите възможности в тези райони; подчертава необходимостта от подобряване на вътрешните връзки на островите, както и на транспортната инфраструктура за устойчива вътрешна мобилност; подчертава също така необходимостта да се осигури адекватна здравна грижа и образователни програми за населението на островите през цялата година;

61.  Призовава за реализирането на големи проекти за интермодални връзки на островите, и по-специално призовава за силна подкрепа за разширяване на летищата от стратегическо значение, както по отношение на инфраструктурата, така и на нови линии към други райони на макрорегиона;

62.  Настоятелно призовава участващите държави да продължат да полагат усилия за диверсифициране на източниците на енергийни доставки – процес, който не само ще подобри енергийната сигурност на макрорегиона, но също така ще засили конкуренцията и ще се пребори с енергийната бедност, което ще донесе важни ползи за икономическото и социалното развитие на региона; изтъква необходимостта от обстойни оценки на въздействието върху околната среда на интервенциите в енергийния сектор; подчертава значението на общото планиране на инвестиции в развитието на терминали за втечнен природен газ (ВПГ) и на липсващи газопроводни мрежи в макрорегиона, като по този начин се спомогне за постигането на по-голяма независимост и енергийна сигурност; освен това насърчава мерки за увеличаване на енергийната и ресурсната ефективност, като по този начин се допринася за конкурентоспособността;

63.  Насърчава изграждането на енергийна инфраструктура, която може да намали въглеродния отпечатък, да повиши енергийната ефективност и да гарантира енергийната сигурност на макрорегиона и извън него; освен това изтъква значението на развитието и насърчаването на концепцията за интелигентни градове с цел придаване на добавена стойност към цялостната енергийна инфраструктура на макрорегиона;

64.  Отчита големия потенциал на възобновяемите енергийни източници в макрорегиона, който понастоящем не се използва в достатъчна степен; призовава за използването на наличните възобновяеми източници, като например слънчевата и вятърната енергия и енергията от приливите (когато това е технически възможно) и вълните, в рамките на микса за производство на енергия; подчертава устойчивостта и конкурентоспособността на евентуалните водноелектрически централи във всички участващи държави; призовава участващите държави да допринесат за създаването на добре функциониращ и взаимосвързан пазар на газ и електроенергия в макрорегиона, което ще гарантира равнопоставен достъп до евтина и достъпна енергия; изтъква значението на засилването на трансграничните енергийни връзки в подкрепа на инвестициите в енергийния сектор като ключова предпоставка за интегриране в енергийната мрежа на ЕС, така както и премахването на пречките пред трансграничните инвестиции в енергийния сектор;

65.  Подкрепя съвместното планиране и инвестиции в енергийна инфраструктура за производството и преноса на електроенергия и газ в макрорегиона, в съответствие с мрежата TEN-E, посредством изпълнението на конкретните проекти, посочени в списъка с проекти от интерес за Енергийната общност (ПИЕО);

66.  Изразява загриженост относно подновения импулс, даден на търсенето и добива на нефт и газ, както в морето, така и на сушата, което би могло да изложи макрорегиона на риска от бедствия с много сериозни последици за околната среда, икономиката, включително сектора на риболова, и общественото здраве; подчертава, че всяка такава дейност трябва да бъде съобразена с правилата и насоките на Съюза по отношение на климата и възобновяемите източници на енергия; подчертава, че Адриатическо море е затворено и плитко и не разполага с необходимия капацитет да разпръсква замърсителите и че туристическият обмен процъфтява по двата му бряга, както и че растежът на макрорегиона следва на първо място да се определя от туризма и икономическите дейности, свързани със специфичните му екологични особености и екосистеми; подчертава необходимостта от последователно прилагане на законодателството на ЕС и международните конвенции в областта на устойчивостта на околната среда и безопасността на морските дейности; призовава за пълно прилагане на Рамковата директива за морска стратегия (2008/56/EО) и на Директивата относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води (2013/30/EС);

67.  Настоятелно призовава за определяне на общи европейски стандарти за безопасност на транспорта в Адриатическо-йонийския макрорегион;

68.  Подкрепя необходимостта от насърчаване на трансграничните услуги за въздушен превоз чрез реализиране на съвместни проекти, насочени към гарантиране и подобряване на връзките в рамките на макрорегиона;

Качество на околната среда

69.  Припомня богатството на морските, крайбрежните и сухоземните екосистеми на участващите държави; отбелязва, че Адриатическо море е дом на почти половината (49%) от всички документирани средиземноморски морски видове и е най-необикновеният подрегион на Средиземно море поради неговата плиткост, ограничени потоци и голямото влияние на реките; призовава към полагане на съвместни усилия за предприемането на всички възможни мерки, като например използването на чисти горива за морския транспорт и логистика, с цел опазване на биологичното разнообразие на морската среда и транснационалните сухоземни местообитания, както и предотвратяване и намаляване на замърсяването на морето и други заплахи за биологичното разнообразие в морските и крайбрежните райони; подчертава значението на опазването на морските и сухоземните видове, като средиземноморските тюлени монаси, протеи, рисове, бели лешояди и други, и призовава участващите държави да прилагат пропорционални мерки за постигането на тази цел;

70.  Призовава за обмен на най-добри практики между участващите държави в областта на управлението на природното и културното наследство, включително зоните по „Натура 2000“ и обектите на ЮНЕСКО, с намерение да се създадат устойчиви туристически атракции;

71.  Настоятелно призовава всички участващи държави да обединят усилията си за прилагането на морското пространствено планиране, в съответствие с Директива 2014/89/ЕС за определяне на рамка за морско пространствено планиране, и за интегрираното управление на крайбрежните зони, с участието на различни заинтересовани страни (национални, регионални и местни органи, местно население, научноизследователска общност, НПО и др.); счита, че правилното съвместно управление на морското пространство предоставя важна рамка за устойчивото и прозрачно използване на морските ресурси;

72.  Изтъква значението на опазването и съхранението на реките и езерата в Адриатическо-йонийския басейн;

73.  Посочва, че е необходимо отговорно да се реши проблемът с историческото и трансграничното замърсяване и да се почистят местата, засегнати от промишленото замърсяване на почвата, водата и въздуха, и където е приложимо, от замърсяването вследствие на военни конфликти; подкрепя всички активни мерки за намаляване на замърсяването на морето от химически и конвенционални оръжия; подкрепя намаляването, с цел премахване, на морските отпадъци, в съответствие с Рамковата директива за морска стратегия, в частност по отношение на замърсяването с отпадъци на островите в Адриатическо море;

74.  Изразява загриженост относно вредите, причинявани от пластмасовите отпадъци в морето; призовава Комисията да подкрепя инициативи за събиране и рециклиране на тези отпадъци; подчертава важността на участието на рибарите в процеса;

75.  Призовава държавите да разработват и изпълняват всеобхватни планове за повторно използване на стари промишлени и военни обекти; подчертава, че тези обекти не само представляват опасност за околната среда, но и предлагат значителен икономически потенциал, който не се използва;

76.  Призовава за насърчаване на преместването на промишлените предприятия от центровете на градовете и крайбрежните райони с цел подобряване на качеството на живот;

77.  Настоява да бъдат използвани всички съществуващи инструменти за прилагането на най-добрите решения за управление на отпадъците и пречистване на отпадъчните води в региона, в съответствие с Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води в държавите от ЕС;

78.  Насочва вниманието към различните природни и предизвикани от човека бедствия, които засегнаха региона през последните години; обръща внимание на проблема с обезлесяването и други рискове, свързани с изменението на климата; изтъква необходимостта от пълно прилагане на хоризонталните принципи за управление на риска от природни бедствия и адаптиране към изменението на климата с оглед изпълнение на плана за действие и на приоритетите на всеки стълб; насърчава сътрудничеството между хидрометеорологичните институти на държавите за справянето с екстремните метеорологични явления, последиците от изменението на климата и управлението на риска от бедствия; отчита, че водите, селското стопанство и туризмът са сектори, които са най-уязвими към изменението на климата, и поради това насърчава сътрудничеството между националните органи с цел да се създаде рамка и механизъм за подкрепа за изпълнението на мерки за адаптиране и смекчаване;

79.  Подчертава необходимостта от намаляване на емисиите на парникови газове, по-специално в сектора на морския транспорт;

80.  Изтъква, че има проблем с неравномерния достъп до водни ресурси в географски план и през различните сезони, като има значителен недостиг на вода на островите и в крайбрежните райони през лятото, когато потребностите от вода се увеличават неколкократно поради пристигането на голям брой туристи;

81.  Настоятелно призовава за създаването на регионален център за готовност при бедствия, заедно с общ план за извънредни ситуации при нефтени разливи и случаи на замърсяване в голям мащаб, за да се създаде система за ранно предупреждение с цел предотвратяване на природните бедствия и бедствията, причинени от промишлени, транспортни и други дейности, като например наводнения, пожари и добивни дейности в Адриатическо море; изтъква, че центърът следва да бъде пряко свързан с механизма на ЕС за гражданска защита; изтъква значението на опазването на екосистемата и биологичното разнообразие в региона чрез по-добро разбиране и обмен на най-добри практики;

82.  Призовава намиращите се извън ЕС държави да ускорят прилагането на секторните достижения на правото на ЕС (като Рамковата директива за водите) с оглед на тяхното бъдещо присъединяване към Съюза;

83.  Настоятелно призовава държавите членки да се консултират с компетентните органи на съседните държави и местните общности в макрорегиона, по-специално по отношение на икономическите дейности, подлежащи на оценки на въздействието върху околната среда съгласно Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда;

Устойчив и конкурентоспособен туризъм

84.  Подчертава ключовото значение на туризма за европейската икономика и за развитието на социалното сближаване в рамките на ЕС, особено за средиземноморските държави и за региона като цяло; подчертава необходимостта от разработването на нови подходи, които спомагат за компенсирането на сезонния характер в съответствие с устойчивостта и въздействието на туризма върху околната среда; настоятелно призовава за по-голяма подкрепа за финансирането на туристически проекти от европейските структурни и инвестиционни фондове и други източници;

85.  Настоятелно призовава за спешно подобряване на трансграничните пътни връзки, за да се увеличи конкурентоспособността на туризма, като се има предвид, че лошата свързаност води до стеснени участъци със задръствания и до дълги забавяния; подчертава необходимостта от подобряване за целите на туризма на съществуващата въздухоплавателна инфраструктура и морската връзка между двата бряга на Адриатическо море;

86.  Подчертава необходимостта да се стимулира използването на съществуващите летища в макрорегиона, за да се избегне твърде голямата концентрация на пътници в няколко летищни центъра, както и да се насърчат устойчивостта и по-балансираният характер на туристическите потоци на различни места;

87.  Отчита богатото културно и природно наследство на региона (включително такива културни дейности като кино, театър и музика) като ценен актив, на основата на който се развива туристическият сектор; посочва големия брой защитени обекти на ЮНЕСКО и зони по „Натура 2000“ във всички участващи страни; счита, че въпреки значителния принос на този сектор към икономиката, потенциалът на туризма не се използва в пълна степен, по-конкретно заради голямата сезонност и пропуските в областта на иновациите, устойчивостта, транспортната инфраструктура, качеството на предлагането в туризма, уменията на участващите заинтересовани страни и отговорното управление на туризма; призовава участващите държави да приемат политики за гарантиране на адекватни връзки и туристически съоръжения както през летния сезон, така и извън него с цел диверсифициране на туристическите потоци и осигуряване на постоянно присъствие на туристи през всички сезони; подчертава значението на комбинирането на туризма с природното, културното и художественото наследство;

88.  Насърчава държавите членки да подкрепят решенията за устойчива мобилност в туристическия сектор, като по този начин се подобрява качеството на туристическите услуги и се разширява техният спектър;

89.  Признава значението на националните и природните паркове, както и на защитените зони като основи на бъдещото образование на гражданите по въпросите на опазването на околната среда и борбата с изменението на климата;

90.  Подчертава, че сътрудничеството между държавите е от съществено значение за по-нататъшното развитие на туризма в региона; насърчава формулирането на стратегии за туризма за Адриатическо и Йонийско море, които се основават на устойчивостта и позволяват на държавите да се възползват от полезните взаимодействия и да се борят с общите предизвикателства на макрорегионално равнище; счита, че е необходимо да се работи съвместно за повишаване на репутацията на дестинациите в Адриатическо-йонийския регион;

91.  Настоятелно призовава Европейската комисия, участващите държави и местните и регионалните органи да вземат мерки, които да създадат стимули за заинтересованите страни да подобряват туристическата инфраструктура;

92.  Подчертава значението на подкрепата за културните и творческите дейности, и най-вече развиването и включването на стопански дейности в сферите на музиката, театъра, танца и киното; призовава за организирането на фестивали, конгреси и културни събития, които стимулират интеграцията;

93.  Насочва вниманието към необходимостта да се даде възможност за по-лесен достъп до подкрепа и финансиране за МСП, тъй като те са ключови за туристическия сектор; насърчава заинтересованите страни в региона да участват в мрежата Enterprise Europe, за да обменят опит, да създават връзки и да намират трансгранични партньори;

94.  Подчертава значението на проектите за интелигентна специализация и интелигентни общности посредством оползотворяване на съществуващите платформи за иновации, като създаването на Адриатическо-йонийска зона на творчеството;

95.  Подкрепя развитието на диверсифицирано предлагане в сферата на туризма, което да включва тематични туристически паркове и маршрути, както и културен, селски, здравен, медицински, плавателен, винен и кулинарен, конферентен и спортен туризъм, включително колоездене, голф, гмуркане, пешеходен туризъм, ски, алпинизъм и други спортове, практикувани на открито, за да се насърчи целогодишният туризъм и да се подобри конкурентоспособността на туристическите дестинации на устойчива основа; подкрепя развитието на селския туризъм, за да се намали натискът върху големите туристически центрове и тесните крайбрежни райони, като също така се спомогне за преодоляване на сезонността; подкрепя разширяването на туристическите дейности към вътрешността на сушата със създаване на интегрирани туристически продукти, които включват основните атракции на макрорегиона и тези на неговите столични градове;

96.  Подчертава значението на съгласуваността между управлението на туризма и инфраструктурата, както и необходимостта от подобряване на качеството и разнообразието на услугите и възможностите при отчитане на специфичните характеристики на региона; подчертава също така значението на насърчаването и запазването на местните и регионалните традиции;

97.  Подчертава колко е важно проучването на алтернативни маршрути и бизнес модели и подобряването на свързването на круизните пакети с местното население и продукти, като така се даде възможност неустойчивото претоварване да се преодолее по-ефективно и пълният потенциал да се използва по-добре, като донесе по-трайни икономически ползи за местните икономики; отчита значението на развитието и изграждането на търговска марка на макрорегионалните туристически маршрути чрез картографиране и допълнително рекламиране на съществуващите маршрути;

98.  Препоръчва да се използват за целите на туризма най-представителните предимства на региона и да се разработят промоционални и маркетингови програми;

99.  Подчертава необходимостта от реална интермодалност на транспорта, характеризираща се с интегрирана мрежа от услуги и точки на взаимодействие, с цел разработване на качествен екотуризъм;

100.  Призовава за създаването на Харта на Адриатическо-йонийския регион, която да съдържа критерии, принципи и насоки за насърчаване на устойчивия туризъм посредством прилагането на Европейската система от показатели за туризма (ETIS) за оценка на туристическите дестинации с цел подобряване на тяхното устойчиво развитие;

o
o   o

101.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на участващите в EUSAIR страни (Хърватия, Гърция, Италия, Словения,Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия).

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.
(3) ОВ C 349 E, 29.11.2013 г., стр. 1.

Правна информация