Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2014/2246(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0277/2015

Внесени текстове :

A8-0277/2015

Разисквания :

PV 27/10/2015 - 14
CRE 27/10/2015 - 14

Гласувания :

PV 28/10/2015 - 7.10
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0384

Приети текстове
PDF 593kWORD 135k
Сряда, 28 октомври 2015 г. - Страсбург Окончателна версия
Политиката на сближаване и преразглеждането на стратегията „Европа 2020“
P8_TA(2015)0384A8-0277/2015

Резолюция на Европейския парламент от 28 октомври 2015 г. относно политиката на сближаване и преразглеждането на стратегията „Европа 2020“ (2014/2246(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 4, член 162 и членове 174—178 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (наричан по-долу „Регламент за общоприложимите разпоредби“)(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1302/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел по-голяма яснота, опростяване и усъвършенстване на процеса на създаване и функциониране на такива групи(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета(6),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(7),

—  като взе предвид шестия доклад на Комисията за икономическото, социалното и териториалното сближаване, озаглавен „Инвестиции за работни места и икономически растеж: Насърчаване на развитието и доброто управление в регионите и градовете на ЕС“, от 23 юли 2014 г. (наричан по-долу „шести доклад относно сближаването“),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(8),

—  като взе предвид осмия доклад на Комисията за напредъка в областта на икономическото, социалното и териториалното сближаване, озаглавен „Градско и регионално измерение на кризата“, от 26 юни 2013 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно „Интелигентно специализиране: изграждане на мрежи за върхови постижения за ефективна политика на сближаване“(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно готовността на държавите — членки на ЕС, за ефективно и навременно започване на новия програмен период в рамките на политиката на сближаване(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 февруари 2014 г. относно 7-ия и 8-ия доклад на Европейската комисия за напредъка в политиката на сближаване на ЕС и стратегическия доклад за 2013 г. относно изпълнението на програмата за периода 2007‑2013 г.(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно закъснения при започването на осъществяването на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г.(12),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2011 г., озаглавено „Рамка за следващото поколение иновативни финансови инструменти — платформи за капиталови и дългови инструменти на ЕС“ (COM(2011)0662),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/760 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно Европейски фондове за дългосрочни инвестиции(13),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г., озаглавено „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“ (COM(2015)0012),

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно шестия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване: Инвестиции за работни места и икономически растеж, приети от Съвета по общи въпроси (сближаване) на 19 ноември 2014 г.,

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 3 декември 2014 г. относно шестия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване(14),

—  като взе предвид работния документ, озаглавен „Проект за преработване на стратегията „Европа 2020“: принос на координационния комитет на Комитета на регионите за платформата за наблюдение на стратегията „Европа 2020“(15),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 21 януари 2015 г. относно шестия доклад на Комисията относно сближаването(16),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 март 2015 г., озаглавено „Резултати от консултациите с обществеността относно стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2015)0100),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г., озаглавено „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“ (COM(2015)0012),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A8-0277/2015),

А.  като има предвид, че политиката на сближаване е основната инвестиционна политика и политика в областта на развитието на ЕС, съгласувана с целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и насочена към намаляване на различията между регионите и към насърчаване на сближаването, с бюджет от 351,8 милиарда евро за периода до края на 2020 г.; като има предвид, че ЕС все още е изправен пред последиците от икономическата и финансова криза — висока безработица и неравномерно и бавно икономическо възстановяване; като има предвид, че политиката на сближаване се стреми да осигури, че цялата енергия и целият капацитет са мобилизирани и насочени към постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, а именно устойчив растеж и разкриване на работни места;

Б.  като има предвид, че е от решаващо значение различните инициативи на ЕС за растеж и работни места, както и за опазване на околната среда и климата, да имат съгласуван подход; като има предвид, че водещите инициативи в рамките на стратегията „Европа 2020“ играят ключова роля за подобряване на координацията на местно и регионално равнище по отношение на прилагането на политиката на сближаване; като има предвид, че няма обособен механизъм, включен в програмите или в разпоредбите за докладването, който изрично да определя насочеността на водещите инициативи от гледна точка на приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове за постиганите резултати; като има предвид, че при преразглеждането на стратегията „Европа 2020“ ще бъде необходимо да се анализира прилагането на водещите инициативи и да се положат усилия за намирането на баланс между финансовите, данъчните и икономическите мерки, от една страна, и социалните, образователните и екологичните аспекти и аспектите, свързани с равенството (особено равенството между половете), от друга страна;

В.  като има предвид, че съществува все по-голяма необходимост от по-голяма съпричастност към стратегията от страна на различните равнища на управление и от страна на различните участници, както и от споделяне на отговорността със съответните права и задължения на всички равнища на изпълнение на проектите; като има предвид, че многостепенното управление и многостепенното партньорство трябва да се подобрят, тъй като тези принципи потенциално могат да спомогнат за преодоляване на липсата на административен капацитет;

Г.  като има предвид, че целите на политиката на сближаване безспорно са еволюирали с течение на времето с цел да подпомагат инвестициите в основните приоритети на ЕС, като са доказали своята гъвкавост и ефективност и същевременно са запазили намаляването на несъответствията между равнищата на развитие в различните региони като водеща цел, укрепили са потенциала на регионите и са стимулирали устойчивото развитие; като има предвид, че Европейският фонд за стратегически инвестиции добавя нови елементи към цялостната стратегия на ЕС, насочена към създаването на новаторски, устойчив и приобщаващ растеж и квалифицирани работни места;

Д.  като има предвид, че при преразглеждането на стратегията „Европа 2020“ следва да се отчете значителното и неравномерно отражение на икономическата и финансова криза върху държавите членки и регионите и да се потърси интелигентен и балансиран подход с оглед на сближаването и ефективността; като има предвид, че при все това при преразглеждането биха могли да се разгледат и други мерки, например в областта на инфраструктурата, вътрешния пазар и административния капацитет; като има предвид, че следва да се вземат предвид различните териториални особености, като се отдели специално внимание на регионите на ЕС, упоменати в членове 174 и 349 от ДФЕС;

Е.  като има предвид, че средносрочният преглед на стратегията „Европа 2020“, макар и отложен през 2015 г., дава най-вече възможност да се оцени (и да се признае) приносът на политиката на сближаване за постигането на целите на стратегията и да се подобрят съществуващите взаимодействия и връзки между няколко политики на ЕС и между тях и бюджета на ЕС, с цел те да се превърнат в ефикасна движеща сила за прилагането на стратегията; като има предвид, че този етап е от съществено значение за оформянето на бъдещата политика на сближаване в качеството ѝ на инвестиционна политика за целия ЕС, като същевременно се отдава приоритетно значение на намаляването на разликите в развитието и на ускоряването отново на процеса на сближаване;

Стратегията „Европа 2020“ и нейното взаимодействие с политиката на сближаване

1.  Припомня, че стратегията „Европа 2020“ е всеобхватна, дългосрочна стратегия на Европейския съюз за „растеж и работни места“, изградена въз основа на пет амбициозни цели: заетост, иновации, борба срещу изменението на климата и енергийна устойчивост, образование и борба с бедността и социалното изключване; отбелязва, че целите са придружени от седем водещи инициативи, и изтъква, че към предизвикателствата, които бяха откроени през 2010 г., се подходи нееднакво решително и че напредъкът на равнището на ЕС по отношение на постигането на някои от тях, например борбата с безработицата, е все още сравнително ограничен; подчертава, че ЕС следва да съсредоточи вниманието си върху устойчивия растеж и развитието, както и върху достойните работни места, с цел да извлече дългосрочни ползи от инвестициите си;

2.  Изтъква факта, че напредъкът в областта на равенството между половете също би могъл да допринесе за икономическия растеж, устойчивото развитие и социалното сближаване;

3.  Изтъква, че рамката на ЕС за икономическо управление и нейният механизъм за прилагане — „европейският семестър“, бяха създадени през 2010 г. с оглед на координацията на фискалните политики на държавите членки, структурните реформи и по-доброто съгласуване на националните бюджетни политики за растеж и работни места на равнището на ЕС и на национално равнище, с цел да се подкрепи изпълнението на стратегията; привлича вниманието към факта, че все още предстои да се преодолеят други предизвикателства, свързани с координацията и синхронизирането;

4.  Подчертава, че политиката на сближаване за периода 2007 — 2013 г., която беше съгласувана с предходната Лисабонска стратегия и имаше сходни основни цели, вече се намираше в етапа на изпълнение, когато беше стартирана стратегията „Европа 2020“, и че препрограмирането в съответствие с целите на новата стратегия следователно щеше да бъде трудно и да доведе до обратен на желания ефект; изтъква при все това, че на фона на икономическата криза политиката на сближаване не само се оказа единственият източник на инвестиции за много държави членки, но и чрез целевото обвързване съгласно Лисабонската стратегия тя оказа значителна подкрепа и принос за политиките на държавите за изпълнение на стратегията, както се посочва в шестия доклад относно сближаването и в редица съобщения и проучвания на Комисията; припомня, че с течение на времето ангажираността на държавите членки, регионите и градовете по отношение на Лисабонската стратегия се стопи и че управлението в рамките на стратегията „Европа 2020“ е съгласувано във висока степен с принципите и инструментите на политиката на сближаване, което може да осигури съпричастност и ангажираност по отношение на изпълнението на стратегията;

5.  Призовава Комисията в контекста на последващите оценки за програмния период 2007—2013 г. да предостави информация относно резултатите и насочеността на резултатите и относно конкретния принос на политиката на сближаване за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“; подчертава, че е важно да се вникне в реалностите и ограниченията, криещи се зад наличните данни за приноса на политиката на сближаване за постигането на водещите цели на стратегията, и да се вземат предвид сътресенията, през които преминаха икономиките на ЕС, особено в случая на държавите, в които кризата имаше най-тежко отражение; оценява факта, че тези заключения биха могли да бъдат полезни за текущото изпълнение на стратегията;

6.  Подчертава, че политиката на сближаване е основният инструмент на ЕС, обхващащ всички региони, за инвестиции в реалната икономика и че тя дава израз на европейската солидарност, като увеличава растежа и благоденствието и намалява икономическите, социалните и териториалните различия; изтъква, че политиката на сближаване е в пълно съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“ и предоставя необходимата инвестиционна рамка, без да бъде просто инструмент за нейното изпълнение; подчертава в този контекст, че вследствие на тематичната концентрация в рамките на новата структура европейските структурни и инвестиционни фондове са насочени към 11 тематични цели, извлечени пряко от целите на стратегията „Европа 2020“, и че са въведени предварителни условия, пряко свързани с тези тематични цели, за да се гарантира, че инвестициите се извършват по начин, който увеличава максимално тяхната ефективност; подчертава пълната си подкрепа за този нов подход, който ще допринесе за увеличаването на ефективността на разходите;

7.  Подчертава факта, че политиката на сближаване се стреми към полезно взаимодействие с други политики на ЕС, например политиките в областта на цифровия единен пазар, енергийния съюз и единния капиталов пазар и социалната политика, и че чрез всички свои инструменти и цели, включително макрорегионалните стратегии, програмата за градовете, Териториалната програма, инвестициите в МСП, интелигентния растеж и стратегиите за интелигентна специализация, тя допринася значително за укрепването на единния пазар и за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“; в този контекст призовава националните и регионалните органи в цяла Европа да изготвят стратегии за интелигентна специализация и да се възползват от полезните взаимодействия между различните европейски, национални и регионални инструменти, както публични, така и частни;

8.  Изтъква връзката с един по-широк процес на икономическо управление чрез мерки, които обвързват ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове с доброто икономическо управление; призовава държавите членки да действат напълно отговорно, за да се избегне тяхното прилагане във възможно най-голяма степен и да се предотврати евентуалното отрицателно въздействие върху изпълнението на програмите по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове и върху постигането на целите на политиката на сближаване; подчертава освен това, че следва да се предоставя подкрепа на държавите членки, изправени пред временни бюджетни затруднения; приветства механизмите за гъвкавост в рамките на действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж (COM(2015)0012), насочени към укрепване на връзката между инвестициите, структурните реформи и използването на ресурсите с цел насърчаване на дългосрочния устойчив растеж и улесняване на напредъка по отношение на постигането на целите на „Европа 2020“;

9.  Подчертава със загриженост закъсненията при изпълнението на политиката на сближаване през настоящия програмен период; изтъква, че въпреки че по-голямата част от оперативните програми вече са договорени, самото прилагане все още е на много ранен етап; подчертава обаче, че могат да се направят оценки по отношение на насочването на ресурсите към приоритети, които допринасят за устойчивия растеж и създаването на работни места; в този контекст отбелязва, че според първата оценка, публикувана от Комисията, сумите, разпределени за научните изследвания и иновациите, подкрепата за МСП, ИКТ, икономиката с ниска въглеродна интензивност, заетостта, социалното приобщаване, образованието и изграждането на капацитет, са се увеличили значително в сравнение с предходните програмни периоди, като същевременно нивото на поддръжка на транспортната и екологичната инфраструктура се е понижило; привлича вниманието към факта, че към момента на извършване на средносрочния преглед на стратегията „Европа 2020“ може би все още липсват данни за изпълнението на програмите по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014—2020 г. и че съответно на този етап може би все още не е възможно да се извърши конкретна оценка на приноса на тези фондове за постигане на целите на стратегията; високо оценява факта, че държавите членки са предприели действия, напр. за да гарантират, че 20% от техните ресурси се изразходват за действия, свързани с климата;

10.  Отчита, че създаването на рамка за резултатите и въвеждането на предварителни условия и на връзки със специфичните за всяка държава препоръки в рамките на програмите на политиката на сближаване за периода 2014 –2020 г. би могло да създаде по-благоприятна инвестиционна среда с оглед на увеличаването в максимална степен на приноса на политиката на сближаване за постигането на водещите цели на стратегията „Европа 2020“;

Импулс за преразглеждане и свързаните с него предизвикателства

11.  Припомня, че Комисията постави началото на процеса на преразглеждане на стратегията през 2014 г., като публикува своето съобщение, озаглавено „Преглед на резултатите от стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, и изразява съжаление, че в този документ политиката на сближаване и свързаните с нея инструменти се упоменават в недостатъчна степен; високо оценява факта, че процесът продължи с консултация с обществеността, проведена от май до октомври 2014 г., с цел да се съберат данни за процеса на преразглеждане, и посреща със задоволство факта, че бяха потвърдени актуалността на стратегията и уместността на нейните цели и приоритети;

12.  Отбелязва, че се счита, че водещите инициативи са изпълнили своето предназначение, но също така подчертава факта, че изглежда, че тяхното популяризиране е доста ограничено; изразява съжаление във връзка с това, че икономическата и финансова криза задълбочи различията в рамките на Европейския съюз и че не е постигнат достатъчен напредък по отношение на няколко от водещите цели на стратегията, особено по отношение на заетостта, научноизследователската и развойна дейност, бедността и социалното изключване; приветства заключението относно необходимостта да се повиши ангажираността и участието на място посредством консолидиране на вертикални и хоризонтални партньорства, с цел да се подобри изпълнението на стратегията; подчертава, че стратегията следва да насърчава прехода от насоченост към процеса и резултатите към подход на ориентация към действителните резултати, за да се гарантира максимална ефикасност и ефективност на политиките на ЕС, свързани с нея;

13.  Посреща със задоволство редовното публикуване от Евростат на показатели за напредъка по отношение на прилагането на стратегията „Европа 2020“; при все това призовава за изготвянето на по-подробна и по-точна информация на регионално равнище по отношение на данните, предоставяни на ниво NUTS II и NUTS III, като тази информация ще бъде от все по-голямо значение с оглед на непредвидените икономически и социални проблеми, възникващи в различни региони на ЕС независимо от тяхното ниво на развитие; изтъква освен това трите измерения на политиката на сближаване (икономическо, социално и териториално) и счита в това отношение, че тя не следва да се измерва единствено въз основа на икономически показатели; в този контекст призовава Комисията и държавите членки да продължат дискусията и да участват в по-ефективно сътрудничество за разработване на по-всеобхватен набор от показатели, които да допълват БВП и да бъдат по-удачни с оглед на оценката на напредъка по отношение на постигането на приоритетните цели на стратегията „Европа 2020“;

14.  Отбелязва, че публикуването на предложението на Комисията относно преразглеждането на стратегията „Европа 2020“ предстои преди края на 2015 г., и изразява съжаление във връзка с това забавяне, като се има предвид, че първоначално то е било предвидено за началото на 2015 г.; подчертава, че не за първи път Комисията ще публикува съобщение в един доста „неподходящ“ момент от цикъла на политиката на сближаване, когато на практика процесът на прилагане вече е в ход; подчертава освен това, че ранното препрограмиране би имало напълно обратен на желания ефект с оглед на дългосрочното стратегическо планиране на политиката на сближаване;

15.  Приветства създаването на работна група за по-добро усвояване на средствата на ЕС; приветства също така създаването на „Служба за подкрепа на структурните реформи“, която официално започна работа на 1 юли 2015 г. и която ще предоставя техническа помощ на държавите членки с оглед на по-ефективното прилагане на структурните реформи и на специфичните за всяка държава препоръки;

16.  Същевременно отчита, че е необходимо да се разгледат развитието на икономическите перспективи, използването на нови инструменти, постигнатият напредък по отношение на целите на стратегията и произтичащата от това необходимост от оперативни промени;

17.  Ето защо призовава средносрочният преглед на стратегията „Европа 2020“ да има интелигентен и балансиран обхват и да бъде съсредоточен върху по-доброто обвързване на петте цели на стратегията и нейните водещи инициативи и върху определянето на методи за пренасянето им в следващ период и за оценяването им, без да се създава допълнително ниво на сложност и прекомерна административна тежест; подчертава, че в този контекст следва да се вземат предвид предимствата и слабостите на икономиката на ЕС, нарастващото неравенство (например по отношение на благосъстоянието), високата безработица и високите равнища на държавния дълг; подчертава, че успоредно с акцента върху макроикономическите критерии на фискалното и икономическото управление следва да се полагат усилия за постигането на напредък по отношение на водещите цели на „Европа 2020“; счита, че следва да се обърне внимание и на постигането на по-висока степен на социална и екологична устойчивост, социално приобщаване и равенство между половете; подчертава значението на трайната подкрепа от страна на службите на Комисията за органите на държавите членки с цел повишаване на административния капацитет;

18.  Отново отправя призив за засилване на отговорността, ангажираността, прозрачността и участието в рамките на стратегията чрез участие от страна на местните и регионалните власти, представителите на гражданското общество и други заинтересовани страни във всички етапи — от изготвянето и разработването на целите до изпълнението, мониторинга и оценяването на стратегията; набляга на решаващото значение на наличието на укрепена структура на управление, основана на многостепенно управление, структури за предоставяне на стимули, ефективно съчетание от низходящ и възходящ подход, модела на партньорство на политиката на сближаване и публично-частните партньорства като цяло, с оглед на участието в консултации и сътрудничеството на всички заинтересовани страни с цел осигуряване на ефективен капацитет за постигане на дългосрочните цели; припомня, че в съответствие с институционалната и правната рамка на държавите членки регионалните и местните органи също носят отговорност за публичните инвестиции и съответно следва да бъдат признати за ключови участници в изпълнението на стратегията;

19.  Освен това предлага ангажиментът на местните и регионалните власти и заинтересованите страни по отношение на стратегията „Европа 2020“ да бъде подновен под формата на пакт между тези партньори, държавите членки и Комисията, с цел да се гарантира ангажираността и участието, и да се приеме кодекс за поведение, подобен на кодекса за партньорството, въведен в рамките на политиката на сближаване за периода 2014 — 2020 г.;

20.  Подчертава необходимостта от действителен териториален подход към стратегията „Европа 2020“ с оглед на адаптирането на действията и инвестициите на публичните органи към различните териториални характеристики и конкретни потребности; счита, че е от първостепенно значение да се свърже цялостният подход на стратегията „Европа 2020“ с териториалния подход на Териториалната програма на Европейския съюз 2020; освен това заема становището, че в рамките на стратегията „Европа 2020“ следва да бъде възможно да се определят специфични доброволни регионални цели и те да бъдат обсъждани на регионално равнище, без да се увеличава бюрократичната тежест по места; подчертава, че тези специфични доброволни регионални цели следва да бъдат съгласувани с цялостната структура на стратегията и че те трябва да се вписват в предварително определените цели; припомня също в тази връзка значението на стратегиите за водено от общностите местно развитие;

21.  Отчита съществената роля на градовете и градските райони като двигатели на растежа и заетостта и изисква при преразглеждането на стратегията „Европа 2020“ да се вземе предвид възможността за възприемане на по-всеобхватен подход към бъдещото развитие на градовете като фактори, които играят активна роля за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“; съответно призовава Комисията да отдаде дължимото внимание на Декларацията от Рига относно програмата за градовете с оглед на важната роля на градските райони, независимо дали те са малки, средно големи или големи; подчертава по-специално необходимостта от стратегия, която да отчита специфичните потребности на малките и средно големите градски райони въз основа на подход, който благоприятства взаимодействието с Програмата в областта на цифровите технологии и Механизма за свързване на Европа;

22.  Призовава Комисията да предостави информация относно ролята на териториалните аспекти като фактори за икономически растеж, създаване на работни места и устойчиво развитие, и изисква в рамките на преразглеждането на стратегията „Европа 2020“ да се обхване териториалното въздействие и да се предоставят насоки относно подхода към него; отново подчертава значението на консултациите с местните и регионалните власти в това отношение, тъй като те играят решаваща роля в прилагането на стратегиите за териториално развитие; изтъква също така ролята, която макрорегионалните стратегии и европейското териториално сътрудничество като цяло биха могли да играят за успешното постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, като се има предвид, че много проекти за развитие включват трансгранични райони, включително няколко региона и държави, и че те са в състояние да разработват ориентирани към местните условия решения във връзка с дългосрочните предизвикателства;

23.  Отбелязва значението на новия инструмент за инвестиции на ЕС — Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) — който ще спомогне за мобилизирането на инвестиции в размер до 315 милиарда евро с цел преодоляване на недостига на инвестиции в ЕС и постигане на максимално въздействие на публичните разходи; подчертава, че ЕФСИ следва да бъде допълнителен и да допълва европейските структурни и инвестиционни фондове; изразява съжаление, че той не е пряко свързан със стратегията „Европа 2020“, но счита, че чрез своите цели и подбора на жизнеспособни и устойчиви проекти той следва да допринесе за прилагането на стратегията в конкретни области;

24.  Подчертава освен това, че е наложително да се осигури пълна съгласуваност и полезно взаимодействие между всички инструменти на ЕС, като стратегиите за интелигентна специализация бъдат възприемани като едни от основните инвестиционни инструменти, за да се избегне припокриването или противоречията между тях или между различните равнища на прилагане на политиките; съответно отправя искане при преразглеждането на стратегията „Европа 2020“ да се потвърди, че тя е дългосрочната стратегическа рамка на ЕС за растеж и работни места, и да се преодолее предизвикателството, свързано с координацията на инструментите на политиките, включително ЕФСИ, с оглед на ефективното използване на всички налични ресурси и на постигането на очакваните резултати по отношение на цялостните стратегически цели;

25.  Отправя искане към Комисията — с цел насърчаване на цялостното хармонично развитие на ЕС и с оглед на ключовата роля на политиката на сближаване за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ — при преразглеждането на целите на стратегията да бъдат взети предвид характерните особености и ограниченията на конкретни територии, например селските райони, районите, засегнати от индустриалния преход, регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, островните, трансграничните и планинските региони и най-отдалечените региони на ЕС в съответствие с членове 174 и 349 от ДФЕС; в този контекст изтъква потенциала на тези региони в области като биотехнологиите, възобновяемите енергийни източници и биологичното разнообразие;

26.  Подчертава по-добрите резултати, произтичащи от увеличаването на количеството, качеството и въздействието на инвестициите в научни изследвания и иновации чрез координирано използване на инструментите на политиката на сближаване и програмата „Хоризонт 2020“ в контекста на междинния преглед на стратегията „Европа 2020“; във връзка с това призовава Комисията да се активизират всички възможни взаимодействия и синергични ефекти между тези две важни политически рамки при преразглеждането на целите на стратегията „Европа 2020“, както и да се създаде интернет система за проследяване, за да се идентифицират случаите на съчетаване на финансиране от европейските структурни и инвестиционни фондове, програмата „Хоризонт 2020“, ЕФСИ и другите програми, финансирани от Общността; приветства също така плана за въвеждане на „печат за високи постижения“ за заявителите, които са оценени като изключително добри, но които не могат да получат финансиране по линия на „Хоризонт 2020“, с цел да им се помогне да получат достъп до европейските структурни и инвестиционни фондове;

27.  Призовава Комисията да въведе съгласуван процес за текущи оценки с оглед на извършването на редовни оценки на напредъка по отношение на целите на стратегията „Европа 2020“ и да предложи подходящи мерки за тяхното постигане, както и препоръки за политиката на сближаване след 2020 г.; подчертава също така ролята на Европейския парламент във връзка с наблюдението на изпълнението на стратегията „Европа 2020“ и на политиката на сближаване по координиран начин, не само в рамките на Парламента, но и с всички съответни институции; във връзка с това призовава за навременното участие на Европейския парламент във всички съответни обсъждания, насочени към разработването на политиките, включени в стратегията, и към тяхното изпълнение и оценка; изтъква колко е важно също така в този обмен да се включат становищата на Комитета на регионите, на Европейския икономически и социален комитет, на националните и регионалните парламенти, на местните и регионалните власти и на други участници и заинтересовани страни;;

Бъдещата политика на сближаване — отвъд краткосрочните перспективи

28.  Счита, че преразглеждането на стратегията „Европа 2020“, което ще се извърши преди представянето на предложението за средносрочния преглед на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014 — 2020 г., ще се превърне в основата на бъдещата структура на политиката на сближаване след 2020 г., както и в основата на други инструменти в рамките на МФР; в този контекст подчертава, че е важно да се предприемат ефикасни мерки по всички повдигнати по-горе проблеми, като същевременно се осигури непрекъснатост на стратегическия подход; припомня също така добавената стойност на политиката на сближаване за целия ЕС, която трябва да продължи да бъде един от основните инвестиционни инструменти на ЕС за растеж, създаване на работни места и опазване на климата, като същевременно благоприятства балансираното, хармонично развитие в целия ЕС в качеството си на катализатор за промяна и на стимул за увеличаване на благосъстоянието, включително в по-слабо развитите региони; подчертава във връзка с това необходимостта да се гарантира устойчиво равнище на финансиране за европейските структурни и инвестиционни фондове след 2020 г.;

29.  Изтъква, че бъдещата политика на сближаване и бъдещата дългосрочна стратегия следва да бъдат изготвени преди края на настоящия мандат на Комисията, като се има предвид, че през 2019 г. ще се проведат избори за Европейски парламент и че това значително ограничава времето, с което съзаконодателите разполагат в рамките на графика за преговорите, както и времето на разположение на новата Комисия и държавите членки по отношение на изготвянето и приемането на новите споразумения за партньорство и оперативните програми преди началото на следващата МФР; същевременно отбелязва, че ще бъдат проведени преговори и по бъдещата МФР; съответно призовава Комисията да вземе предвид всички конкретни ограничения, породени от взаимовръзките и изискванията за координиране на графика, и да разработи последователен подход по отношение на бъдещата дългосрочна стратегия на ЕС за устойчив растеж и работни места, бюджета на ЕС, по-конкретно политиката на сближаване, и други инструменти по линия на МФР;

o
o   o

30.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, държавите членки и регионите.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.
(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470.
(4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.
(5) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 303.
(6) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 281.
(7) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(8) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(9) Приети текстове, P7_TA(2014)0002.
(10) Приети текстове, P7_TA(2014)0015.
(11) Приети текстове, P7_TA(2014)0132.
(12) Приети текстове, P8_TA(2014)0068.
(13) ОВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 98.
(14) ОВ C 19, 21.1.2015 г., стр. 9.
(15) https://portal.cor.europa.eu/europe2020/SiteCollectionDocuments/2459-brochure-BlueprintEU2020.pdf
(16) OВ C 242, 23.7.2015 г., стр. 43.

Правна информация