Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2014/2243(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0261/2015

Внесени текстове :

A8-0261/2015

Разисквания :

PV 29/10/2015 - 4
CRE 29/10/2015 - 4

Гласувания :

PV 29/10/2015 - 10.6
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0390

Приети текстове
PDF 603kWORD 136k
Четвъртък, 29 октомври 2015 г. - Страсбург Окончателна версия
Безопасно използване в гражданската авиация на дистанционно управляеми летателни системи (RPAS)
P8_TA(2015)0390A8-0261/2015

Резолюция на Европейския парламент от 29 октомври 2015 г. относно безопасното използване в гражданската авиация на дистанционно управляеми летателни системи (RPAS), обичайно познати като безпилотни летателни апарати (UAV) (2014/2243(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 април 2014 г., озаглавено „Нова ера във въздухоплаването — Отваряне на европейския авиационен пазар за сигурно и устойчиво гражданско използване на дистанционно управляеми летателни системи“ (COM(2014)0207),

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по‑специално член 4, параграф 2, буква ж) и член 16, както и дял VI от него,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по‑специално членове 7 и 8 от нея,

—  като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни,

—  като взе предвид становището на Европейския надзорен орган по защита на данните във връзка със съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета, озаглавено„Нова ера във въздухоплаването — Отваряне на европейския авиационен пазар за сигурно и устойчиво гражданско използване на дистанционно управляеми летателни системи“,

—  като взе предвид окончателния доклад на Европейската координационна група по въпросите на дистанционно управляемите летателни системи, озаглавен „Пътна карта за интеграцията на граждански дистанционно управляеми летателни системи в европейската авиационна система“,

—  като взе предвид Декларацията от Рига относно дистанционно управляемите летателни системи (безпилотни летателни апарати), озаглавена„Очертаване на бъдещето на въздухоплаването“,

—  като взе предвид доклада на Камарата на лордовете, озаглавен „Използване за граждански цели на безпилотни летателни апарати в ЕС“,

—  като взе предвид предложението на Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ), озаглавено „Concept of Operations for Drones — A risk based approach to regulation of unmanned aircraft“ („Оперативна концепция за безпилотните летателни апарати — основан на риска подход към тяхното регулиране“),

—  като взе предвид Чикагската конвенция от 7 декември 1944 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм, както и становището на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8‑0261/2015),

А.  като има предвид, че от много десетилетия насам ентусиасти управляват във въздуха чрез радиоконтрол малки модели на летателни апарати; като има предвид, че през последните 15 години се наблюдава ускорен ръст в използването на дистанционно управляеми летателни системи (RPAS), по-често познати под наименованието безпилотни летателни апарати (UAV) или дрони; като има предвид, че малките дистанционно управляеми летателни системи, проектирани както за целите на използването им като хоби, така и за развлекателни цели, стават все по-популярни;

Б.  като има предвид, че тези технологии, разработени първоначално за военни цели, сега се използват за търговски цели и че това оказва натиск върху съществуващите правни граници; като има предвид, че дистанционно управляемите летателни системи, използвани в професионален контекст, предлагат също така значителни ползи за различни видове употреба за граждански цели, чиято добавена стойност нараства успоредно с увеличаването на разстоянието между въздухоплавателните средства и пилота, управляващ летателния апарат дистанционно (операции извън обсега на погледа); като има предвид, че приложенията на дистанционно управляемите летателни системи, които са изключително разнообразни и които биха могли да навлязат в още повече области в бъдеще, могат да бъдат използвани например за проверки на безопасността и наблюдение на инфраструктурата (железопътни линии, язовири и енергийни съоръжения), извършване на оценка на природни бедствия, (екологично отговорни) операции за прецизно земеделие, медийни продукти, въздушна термография или доставки на пратки в изолирани райони; като има предвид, че може да се предвиди, че в близко бъдеще нови приложения ще се разработват с бързи темпове, което отразява иновативния и динамичен характер на сектора на дистанционно управляемите летателни системи;

В.  като има предвид, че технологиите на дистанционно управляемите летателни системи могат да заместят пряката човешка намеса при опасни условия;

Г.  като има предвид, че има два вида приложения на дистанционно управляеми летателни системи, а именно професионални приложения на дистанционно управляеми летателни системи и приложения на дистанционно управляеми летателни системи за развлекателни цели; като има предвид, че тези две категории, които са съществено различни една от друга, следва да се уреждат от различни изисквания в рамките на една и съща регулаторна рамка на ЕС;

Д.  като има предвид, че в настоящото законодателство на ЕС се определя, че Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ) по принцип е сертифициращият орган за дистанционно управляемите летателни системи, чиято максимална излетна маса надвишава 150 kg; като има предвид, че дистанционно управляемите летателни системи с тежест 150 kg или по-малко са под юрисдикцията на държавите членки;

Е.  като има предвид, че в Австрия, Германия, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Обединеното кралство(1), Полша, Франция(2), Хърватия и Чешката република съществуват или са в процес на разработване нормативни разпоредби за дистанционно управляемите летателни системи; като има предвид, че в Дания, Обединеното кралство и Нидерландия съществуват одобрени летателни училища и че над 500 лицензирани пилоти на дистанционно управляеми летателни системи в Нидерландия и Обединеното кралство вече предлагат своите услуги;

Ж.  като има предвид, че всички правила за дистанционно управляемите летателни системи, въведени в Европа, са разработени така, че да вземат предвид рисковете за безопасността, произтичащи от експлоатацията; като има предвид, че правилата за дистанционно управляемите летателни системи поставят акцента върху оператора за разлика от обичайния подход, който се обуславя от въздухоплавателното средство и който се прилага за пилотираните въздухоплавателни средства; като има предвид, че рискът зависи не само от вида летателна система и нейните характеристики (тегло, скорост и др.), но и от много други фактори, като например зоната, над която се прелита, височината на летене, опита на оператора, конкретния вид операция и способността на оператора да се справя с непредвидени обстоятелства;

З.  като има предвид, че потенциалът за икономически растеж на сектора — от производителя до крайния потребител — е огромен, както за големите предприятия, така и за веригата на доставки, състояща се от хиляди малки и средни предприятия, както и от иновативни стартиращи предприятия; като има предвид, че е наложително да се поддържат стандарти на производство и експлоатация от световна класа, като същевременно се насърчава челната позиция на Европа;

И.  като има предвид, че в знак на признание за бързото развитие на този пазар дистанционно управляемите летателни системи с основание са включени в съществуващите програми в областта на въздухоплаването, например в Съвместното предприятие за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR) и в програма „Хоризонт 2020“; като има предвид, че вече са инвестирани значителни финансови средства в този сектор и че той ще бъде насърчен да удвои своите инвестиционни усилия, ако МСП, които представляват най-голямата част от него, са в състояние по-лесно да получават финансиране; като има предвид, че предоставянето на допълнително финансиране за по-нататъшни изследвания и разработки ще бъде от съществено значение за подпомагането на този нов сектор и на безопасната и сигурна интеграция на дистанционно управляемите летателни системи във въздушното пространство;

Й.  като има предвид, че дори на този ранен етап държавите членки, промишлеността и Комисията отчетоха потенциала на този пазар и държат да подчертаят, че всяка една нормативна рамка трябва да предоставя възможност на европейския сектор да се разраства с оглед на конкуренцията в световен мащаб;

К.  като има предвид, че този нововъзникващ пазар предлага значителни възможности за инвестиции, иновация и създаване на работни места в рамките на цялата верига на доставки и в полза за обществото, като същевременно отчита, че трябва да се отстоява общественият интерес, включително във връзка с въпросите, свързани с правото на неприкосновеност на личния живот, защитата на данните, отчетността и гражданската отговорност;

Л.  като има предвид, че въпреки икономическия потенциал на дистанционно управляемите летателни системи развитието на този сектор ще бъде едно от най-важните бъдещи предизвикателства по отношение на безопасността на авиационния сектор и сигурността на гражданите и на предприятията;

М.  като има предвид, че ЕС следва да изготви във възможно най-кратки срокове законодателна рамка специално за използването на дистанционно управляеми летателни системи за граждански цели;

Н.  като има предвид, че европейската законодателна рамка, от една страна, трябва да позволи на сектора да продължи да въвежда иновации и да се развива при оптимални условия, а от друга страна трябва да увери обществото, че животът и собствеността, както и личните данни и неприкосновеността на личния живот ще бъдат ефикасно защитени;

Международно измерение

1.  Отбелязва, че САЩ се считат от мнозина за водещия пазар, макар предимно за военни цели, за използването на дистанционно управляеми летателни системи; подчертава обаче, че Европа е лидер в гражданския сектор — операторите в Европа са 2500 (400 в Обединеното кралство, 300 в Германия, 1500 във Франция, 250 в Швеция и т.н.) в сравнение с 2342 оператори в останалата част на света — и че тя следва да направи всичко възможно, за да повиши своята силна конкурентоспособност;

2.  Отбелязва, че Япония има голям брой оператори на дистанционно управляеми летателни системи и е натрупала опит през изминалите две десетилетия, най-вече в областта на използването на дистанционно управляеми летателни системи за операции за прецизно земеделие, например за пръскане на културите; припомня, че тя е първата държава, която разреши използването на дистанционно управляеми летателни системи в селското стопанство в средата на деветдесетте години на миналия век, като броят на операторите бързо нарасна в рамките на няколко години;

3.  Отбелязва, че Израел има много активен производствен сектор, който обаче е пряко насочен към военните дистанционно управляеми летателни системи; подчертава факта, че наличието на интегрирано гражданско-военно аеронавигационно обслужване сега улеснява интегрирането на дистанционно управляеми летателни системи във въздушното пространство на Израел;

4.  Отбелязва, че Австралия, Китай (където се произвеждат много от съвсем малките дистанционно управляеми летателни системи) и Южна Африка са сред 50-те други държави, които понастоящем разработват дистанционно управляеми летателни системи;

5.  Подчертава, че трябва да се отчете световното измерение на дистанционно управляемите летателни системи, и призовава Комисията да вземе това предвид в пълна степен;

Актуално състояние в държавите членки на ЕС

6.  Подчертава, че във всички държави членки се извършва някакъв вид дейност — производствена и/или експлоатационна — свързана с дистанционно управляемите летателни системи;

7.  Подчертава факта, че ако не е предоставено освобождаване, експлоатацията на дистанционно управляемите летателни системи е законна единствено ако тя е предвидена в действащото национално законодателство; припомня, че това се основава на правилото на Международната организация за гражданско въздухоплаване, че всички операции, извършвани от безпилотни летателни апарати, трябва да получат специално разрешение(3);

8.  Отбелязва, че поради липсата на хармонизирани правила на равнището на ЕС развитието на европейския пазар на безпилотни летателни апарати може да бъде възпрепятствано, като се има предвид, че националните разрешения обикновено не се признават взаимно сред държавите членки;

Ключови въпроси

9.  Счита, че секторът на дистанционно управляемите летателни системи се нуждае спешно от въвеждане на правила с европейски и със световен обхват с оглед на трансграничното развитие на дистанционно управляемите летателни системи; счита, че е необходимо да има ясна европейска правна рамка, която да гарантира влагането на инвестиции и развитието на един конкурентоспособен европейски сектор на дистанционно управляемите летателни системи; подчертава факта, че ако не се предприемат своевременно действия, съществува риск икономическият потенциал и положителното въздействие на дистанционно управляемите летателни системи да не бъдат реализирани пълноценно;

10.  Припомня икономическото значение на този сектор и подчертава необходимостта от подходящи политики за защита на неприкосновеността на личния живот и за гарантиране на защитата на данните, безопасността и сигурността, които да бъдат целесъобразни и да не налагат излишна тежест върху МСП;

11.  Счита, че ако европейската рамка е ясна, ефективна, надеждна и въведена своевременно, тя би могла да подпомогне разискванията относно изготвянето на правила със световен обхват за използването на безпилотни летателни апарати;

12.  Счита, че подобно бъдещо законодателство ще трябва да установи ясно разграничение между използването за професионални и използването за развлекателни цели на дистанционно управляемите летателни системи;

13.  Подчертава факта, че безопасността и сигурността са от първостепенно значение за всички видове експлоатация и всички правила, свързани с дистанционно управляемите летателни системи, и че те трябва да са съизмерими с рисковете; счита, че бъдещата европейска регулаторна рамка следва да бъде съобразена със специфичните рискове, свързани с полетите извън обсега на погледа, без обаче да възпира подобни полети;

14.  Подчертава факта, че темата за защитата на данните и правото на неприкосновеност на личния живот е от ключово значение за насърчаването на широката обществена подкрепа за използването на дистанционно управляеми летателни системи за граждански цели и съответно е също от ключово значение за улесняването на растежа и безопасното интегриране на дистанционно управляемите летателни системи в гражданското въздухоплаване при стриктно спазване на разпоредбите на Директива 95/46/ЕО за защита на личните данни, правото на защита на личния живот, предвидено в член 7 от Хартата на основните права на ЕС, и правото на защита на личните данни, предвидено в член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 16 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС); призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че при разработването на всяка политика на ЕС относно дистанционно управляемите летателни системи се включват гаранции за неприкосновеността на личния живот и защитата на данните в съответствие с принципите на необходимост и пропорционалност във връзка с това призовава Комисията да подпомага разработването на стандарти във връзка с понятията за неприкосновеност на личния живот при проектирането и по подразбиране;

15.  Изразява съгласие с петте основни принципа за бъдещото развитие на дистанционно управляемите летателни системи, изложени в Декларацията от Рига, и изцяло подкрепя тези принципи:

   необходимо е дистанционно управляемите летателни системи да се разглеждат като нови видове въздухоплавателни средства и съответните разпоредби следва да бъдат съразмерни и да се основават на риска, свързан с всяка една операция;
   необходимо е да се разработят правила на ЕС за безопасното предоставяне на услуги чрез дистанционно управляеми летателни системи, с цел да се създадат благоприятни условия за инвестиции в сектора;
   необходимо е да се разработят технологиите и стандартите с оглед на пълната интеграция на дистанционно управляемите летателни системи в европейското въздушно пространство;
   общественото одобрение е от основно значение за растежа на услугите, предоставяни чрез дистанционно управляеми летателни системи;
   операторът на дистанционно управляеми летателни системи отговаря за тяхната експлоатация;

16.  Подчертава, че в краткосрочен план и от гледна точка на управлението на въздушното движение вече има оперативни процедури, които предоставят възможност дистанционно управляемите летателни системи да летят извън конкретни и ограничени зони; припомня, че много от гражданските и военните дистанционно управляеми летателни системи се направляват по предназначени за целта коридори чрез увеличаване на стандартните критерии за разделение на коридорите, които обикновено се използват за пилотираните летателни апарати;

17.  Подчертава значението на полетите „извън обсега на погледа“ за развитието на сектора; счита, че европейското законодателство следва да насърчава този начин на действие;

18.  Отбелязва, че въздействието на дистанционно управляемите летателни системи върху движението на пилотирани летателни апарати е ограничено поради малкия дял на дистанционно управляемите летателни системи в сравнение с дела на пилотираните летателни апарати; отчита обаче, че натискът върху управлението на въздушното движение може да нарасне поради по-широкото използване на дистанционно управляеми летателни системи за спортни и развлекателни цели, което може в определени обстоятелства да представлява риск за безопасността на въздушното движение, и призовава този фактор да бъде взет под внимание от съответните органи и при формулирането на бъдещите правила на ЕС, с цел да се осигури постоянен и ефективен стандарт за управление на въздушното движение във всички държави членки;

19.  Подчертава факта, че в дългосрочен план е желателно техническите и регулаторните решения да предоставят възможност дистанционно управляемите летателни системи да използват въздушното пространство наред с всички други ползватели на въздушното пространство, без да налагат на тези ползватели нови изисквания за оборудването; отбелязва, че има голям брой малки дистанционно управляеми летателни системи, които летят на височина под 500 фута, наред с пилотираните летателни апарати; подчертава, че въпреки че доставчиците на аеронавигационно обслужване не предоставят услуги за контрол на въздушното движение на тези височини, те все пак носят отговорност за предоставянето на достатъчна информация, за да могат двата вида летателни апарати да съществуват успоредно едни с други в едно и също въздушно пространство; отбелязва, че Евроконтрол оказва подкрепа на държавите с оглед на постигането на общо разбиране на свързаните с това въпроси и за поощряването на възможно най-голяма хармонизация;

20.  Счита, че въпросът за идентификацията на безпилотните летателни апарати, независимо от техния размер, е от решаващо значение; подчертава, че следва да бъдат намерени решения, които вземат предвид дали безпилотните летателни апарати се използват за развлекателни или търговски цели;

Решения за бъдещето

21.  Счита, че е необходимо да се разработи ясна, хармонизирана и пропорционална европейска и световна регулаторна рамка въз основа на оценка на риска, която да избягва непропорционалните нормативни разпоредби за предприятията, които биха възпирали инвестициите и иновациите в сектора на дистанционно управляемите летателни системи, и същевременно да защитава по подходящ начин гражданите и да води до създаването на устойчиви и иновативни работни места; счита, че цялостната оценка на риска трябва да бъде основана на „оперативната концепция“, установена от Европейската агенция за авиационна безопасност, и следва да вземе предвид характеристиките на дистанционно управляемите летателни системи (тегло, обхват на действие, скорост) и характера на тяхното използване (за развлекателни или професионални цели); счита, че тази рамка следва да бъде част от дългосрочен подход, който взема предвид евентуалните бъдещи тенденции и други аспекти на тези технологии;

22.  Подкрепя намерението на Комисията да отмени праговата стойност от 150 kg и да я замени със съгласувана и всеобхватна регулаторна рамка на ЕС, която да предоставя възможност националните компетентни органи, квалифицирани органи или асоциации да поемат дейности по валидиране и надзор; счита, че пропорционалността на правилата следва да бъде допълнена от необходимата степен на гъвкавост на процесите и процедурите;

23.  Счита, че развитието на компетентността на Европейската агенция за авиационна безопасност в областта на дистанционно управляемите летателни системи следва да бъде взето предвид при определянето на бюджета на Агенцията, с цел да се гарантира, че тя може да провежда възложените ѝ мисии.

24.  Призовава Комисията да гарантира, че при разработването на всяка политика на ЕС относно дистанционно управляемите летателни системи се включват гаранции за неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, като се въвежда като минимално изискване задължението да се извършват оценки на въздействието и да се осигурява неприкосновеността на личния живот още при проектирането и по подразбиране;

25.  Изразява загриженост относно евентуалните незаконни и небезопасни приложения на дистанционно управляеми летателни системи (напр. дистанционно управляеми летателни системи, преобразувани от инструмент за граждански цели в оръжие, използвано за военни или други цели, или дистанционно управляеми летателни системи, използвани за смущаване на функционирането на навигационни или комуникационни системи); призовава Комисията да подкрепя разработването на необходимите технологии, за да се гарантира безопасността, сигурността и неприкосновеността на личния живот при експлоатацията на дистанционно управляеми летателни системи, включително чрез финансови средства по „Хоризонт 2020“, насочени основно към научноизследователска и развойна дейност за разработването на системи, технологии и др., които могат да се използват за повишаване на степента на защита на неприкосновеността на личния живот още при проектирането и по подразбиране, и да подкрепя развитието на технологиите, като например „откриване и избягване“, предупреждения при навлизане в определена географска зона (geofencing) или против смущения и отвличане, както и защитата на личния живот още при проектирането и по подразбиране, с оглед на безопасното използване на гражданските дистанционно управляеми летателни системи;

26.  Насърчава новаторските технологии в областта на дистанционно управляемите летателни системи, които имат огромен потенциал за създаване на работни места, по-специално зелени работни места, тъй като този сектор обхваща професии от широк спектър; призовава за разгръщане и изследване на огромния потенциал за участие на малките и средните предприятия в услугите, свързани с производството на специализирани части и материали; подчертава необходимостта да се организират и популяризират центрове за квалификации и обучения;

27.  Счита, че правилата на равнище ЕС и на национално равнище следва ясно да указват разпоредбите, приложими за дистанционно управляемите летателни системи, във връзка с вътрешния пазар и международната търговия (производство, продажба, закупуване, търговия и използване на дистанционно летателни системи) и основните права на неприкосновеност на личния живот и защита на данните; счита също така, че тези правила следва да допринесат за правилното прилагане на законодателството в областта на правото на неприкосновеност на личния живот, защитата на данните и всяка друга област във връзка с различните рискове и отговорности, свързани с управлението на дистанционно управляемите летателни системи, например наказателното право и законодателството в областта на интелектуалната собственост, въздухоплаването и околната среда; подчертава необходимостта да се гарантира, че всяко лице, което експлоатира дистанционно управляеми летателни системи, е запознато с основните правила, приложими за използването на дистанционно управляемите летателни системи, и че тези правила са уточнени в съобщение за купувачите;

28.  Счита, че секторът, регулаторите и търговските оператори трябва да обединят усилията си, за да се обезпечи правна сигурност, благоприятстваща инвестициите, и за да се избегне проблемът „кокошката и яйцето“, при който секторът се въздържа да инвестира в разработването на необходимите технологии, ако няма сигурност за това как те ще бъдат регулирани, а регулаторите не са склонни да разработват стандарти преди секторът да предложи конкретни технологии за издаване на разрешение за експлоатация; подчертава, че малките и средните предприятия следва да бъдат действително свързани с процеса на стандартизация;

29.  Счита, че основаният на риска подход, който е в съответствие с Декларацията от Рига и с оперативната концепция, разработена от Европейската агенция за авиационна безопасност, представлява солидна основа за осигуряването на безопасната експлоатация на дистанционно управляемите летателни системи, че европейските регулаторни изисквания ще трябва или да се определят за всеки случай поотделно, или да се основават на подход, обусловен от типа/класа, по целесъобразност, и че те следва да осигуряват високо равнище на безопасност и оперативна съвместимост; счита, че за да се осигури успехът на производителите и операторите на дистанционно управляеми летателни системи, е от съществено значение изискванията за стандартизация на Европейската организация за оборудване за гражданското въздухоплаване (EUROCAE) да бъдат утвърдени от съответния регулаторен орган;

30.  Счита, че бъдещите европейски и световни разпоредби за дистанционно управляемите летателни системи следва да обхващат въпросите, свързани с:

   летателната годност;
   сертификационните спецификации;
   използването за търговски и развлекателни цели;
   идентификацията на безпилотните летателни апарати и на собствениците/операторите;
   одобряването на организациите за обучение на пилотите;
   обучението и лицензирането на пилотите;
   операциите;
   отговорността и застраховането;
   защитата на данните и на правото на неприкосновеност на личния живот;
   изпращане на предупреждения при навлизане в определена географска зона („geofencing“);
   забранени за полети зони;

31.  Приканва държавите членки да гарантират, че когато се предоставя обучение на професионални ползватели и собственици на дистанционно управляеми летателни системи, то включва специално обучение относно защитата на данните и неприкосновеността на личния живот, и че професионалните ползватели на дистанционно управляеми летателни системи са обект на взаимно признаване от държавите членки, с цел да се премахнат всички ограничения на пазара;

32.  Подчертава, че дистанционно управляемите летателни системи, които летят извън обсега на погледа, трябва да бъдат оборудвани с технологии за „откриване и избягване“, с цел да могат да откриват летателни апарати, използващи същото въздушно пространство, като по този начин се осигурява, че дистанционно управляемите летателни системи не излагат на риск безопасността на пилотираните самолети и че освен това те вземат предвид гъсто населените райони, забранените зони като летищата, електроцентралите, атомните централи и химическите заводи, и други критични инфраструктури; ето защо настоятелно призовава Комисията да предостави необходимите бюджетни средства за научноизследователска и развойна дейност чрез Съвместното предприятие SESAR;

33.  Призовава Комисията и съответните органи и дружества да вложат допълнителни усилия в провеждането на своите програми за научни изследвания и развойна дейност; счита, че като взема предвид очакваните икономически последици от този сектор, ЕС следва да даде предимство на разработването на европейски технологии, например чрез „Хоризонт 2020“; изисква да се вземе предвид също така разработването на технологии за откриване и улавяне на безпилотни летателни апарати в рамките на програмите за научни изследвания;

34.  Припомня, че увеличаването на GPS сигнала по европейската програма Европейска геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) в рамките на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) беше сертифицирано за целите на гражданското въздухоплаване през 2011 г. и че „Галилео“ постепенно ще навлезе в експлоатационната фаза през следващите няколко години; счита, че в това отношение една съвременна система за управление на въздушното движение, както и приложенията за дистанционно управляемите летателни системи, основани на европейските програми за глобална навигационна спътникова система (ГНСС), ще окажат положителен принос за безопасната експлоатация на дистанционно управляемите летателни системи;

35.  Отбелязва, че дистанционно управляемите летателни системи в съответствие с основания на анализ на риска подход следва да се оборудват с чип за идентификация и да се регистрират, за да се осигури възможността за тяхното проследяване, отчетността и надеждното прилагане на правилата за гражданска отговорност;

36.   Подкрепя оперативната концепция за безпилотните летателни апарати, разработена от Европейската агенция за авиационна безопасност, която определя три различни категории дистанционно управляеми летателни системи и съответни правила за всяка една от тях;

37.  Отбелязва, че налагането на спазването на законодателството за дистанционно управляемите летателни системи е от ключово значение за безопасното и успешно интегриране на дистанционно управляемите летателни системи в европейското въздушно пространство;

38.  Призовава Комисията и държавите членки да осигурят достатъчно средства за налагането на спазването на законодателството за дистанционно управляемите летателни системи;

39.  Подчертава, че Съвместните органи за изготвяне на правила по отношение на безпилотните системи (JARUS) са международен орган с доброволно членство, състоящ се от националните органи за гражданско въздухоплаване от 22 държави от ЕС и държави извън ЕС и от регионални агенции/органи; припомня, че Съвместните органи за изготвяне на правила по отношение на безпилотните системи се председателстват от представител на Европейската агенция за авиационна безопасност, която ще се занимава с бъдещото регулиране на дистанционно управляемите летателни системи; припомня, че целта на Съвместните органи за изготвяне на правила по отношение на безпилотните системи е да се разработят технически и оперативни изисквания, както и изисквания, свързани с безопасността, с оглед на сертифицирането и безопасното интегриране на големите и малките дистанционно управляеми летателни системи във въздушното пространство и на летищата;

40.  Счита, че Съвместните органи за изготвяне на правила по отношение на безпилотните системи биха могли да се погрижат бъдещите разпоредби на ЕС да бъдат съгласувани с международните договорености в други държави посредством процес на взаимно признаване;

41.  Счита, че агенциите за защита на данните на държавите членки следва да работят съвместно, за да споделят данни и най-добри практики и да гарантират съответствието със съществуващите насоки и нормативни актове за защита на данните, например Директива 95/46/ЕО;

42.  Подчертава, че при използването на дистанционно управляеми летателни системи от правоприлагащите и разузнавателните служби трябва да бъдат зачитани основните права на неприкосновеност на личния живот, защита на данните, свободно движение и свобода на изразяване на мнение, и че трябва да бъдат разглеждани и отстранявани потенциалните рискове, свързани с този вид употреба на дистанционно управляеми летателни системи, както по отношение на наблюдението на лица и групи, така и при наблюдението на обществени места, като например границите;

43.  Счита, че органите на държавите членки за защита на данните следва да споделят съществуващите насоки за защита на данните, специфични за използването на дистанционно управляеми летателни системи за търговски цели, и призовава държавите членки да прилагат законодателството за защита на данните внимателно и по начин, който разпръсква напълно опасенията на обществеността във връзка със защитата на правото на неприкосновеност на личния живот и не води до несъразмерно голяма административна тежест за операторите на дистанционно управляеми летателни системи;

44.  Решително препоръчва текущите обсъждания между лицата, които формулират политиките на равнището на ЕС и на национално равнище, и регулаторните органи, промишлеността, МСП и търговските дружества да бъдат отворени, както и да се проведат обществени дебати с участието на гражданите и други заинтересовани страни, например НПО (включително организации за защита на гражданските права) и правоприлагащите органи, така че да бъдат взети под внимание опасенията, свързани със защитата на основните права, и отговорностите и предизвикателствата, пред които са изправени различните участници, що се отнася до защитата на тези права и защитата на сигурността на гражданите при използването на дистанционно управляеми летателни системи;

45.  Заема становището, че Европейският парламент трябва да изготви своята позиция преди Комисията да приеме своя пакет от мерки за въздухоплаването, като по този начин се отзове на призива на сектора за предоставяне на ясни насоки;

46.  Подчертава необходимостта от ясна правна рамка въз основа на съответните критерии по отношение на използването на камери и сензори, особено от търговски и частни дистанционно управляеми летателни системи, която ще гарантира ефективната защита на правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на данните, както и обезпечаването на сигурността на гражданите, като се отчитат непрекъснато намаляващите размери на компонентите на дистанционно управляемите летателни системи, което е причина устройствата да бъдат все по-преносими и по-трудни за откриване;

47.  Призовава комисията по транспорт и туризъм и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да организират съвместно изслушване, на което да поканят представители на промишлеността, националните органи за защита на неприкосновеността на личния живот, Европейския надзорен орган по защита на данните, Комисията и НПО, извършващи дейност в областта на основните права;

48.  Призовава Комисията да разгледа възможността за въвеждане на механизъм за редовно докладване, в рамките на който ще бъдат вземани предвид техническото развитие и развитието на политиките и най-добрите практики на национално равнище и с помощта на който могат да бъдат вземани мерки във връзка с произшествията с дистанционно управляеми летателни системи, и да представи общ преглед и оценка на регулаторните подходи на равнището на държавите членки, така че да могат да се правят сравнения и да се установяват най-добрите практики;

o
o   o

49.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) http://www.developpement-durable.gouv.fr/Quelle-place-pour-les-drones-dans.html
(2) http://www.caa.co.uk/default.aspx?catid=1995&pageid=16012
(3) http://www.icao.int/Meetings/UAS/Documents/Circular%20328_en.pdf

Правна информация