Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2015/2063(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0316/2015

Внесени текстове :

A8-0316/2015

Разисквания :

PV 24/11/2015 - 12
CRE 24/11/2015 - 12

Гласувания :

PV 25/11/2015 - 9.7
CRE 25/11/2015 - 9.7
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0410

Приети текстове
PDF 656kWORD 223k
Сряда, 25 ноември 2015 г. - Страсбург Окончателна версия
Предотвратяване на радикализацията и вербуването на граждани на Съюза от страна на терористични организации
P8_TA(2015)0410A8-0316/2015

Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2015 г. относно предотвратяване на радикализацията и вербуването на граждани на Съюза от страна на терористични организации (2015/2063(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 2, 3, 5, 6, 7, 8, 10 и 21 от Договора за Европейския съюз и членове 4, 8, 10, 16, 67, 68, 70, 71, 72, 75, 82, 83, 84, 85, 86, 87 и 88 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид публикациите „Проучване на положението на малцинствата и дискриминацията в Европейския съюз — доклад № 2 от поредицата „Данни на фокус“: Мюсюлманите“ и „Проучване на FRA за преживяванията и усещанията на еврейския народ относно престъпленията от омраза и дискриминацията в държавите — членки на Европейския съюз“, и двете публикувани от Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA),

—  като взе предвид резолюцията, приета от Съвета за сигурност на Обединените нации на 8 октомври 2004 г. относно заплахите за международния мир и сигурност, предизвикани от тероризма,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и по‑специално членове 6, 7, 8, член 10, параграф 1 и членове 11, 12, 21, 48, 49, 50 и 52 от нея,

—  като взе предвид Стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз, приета от Съвета на 25 февруари 2010 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 ноември 2010 г., озаглавено „Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС в действие: пет стъпки към една по-сигурна Европа“ (COM(2010)0673) и създаването на европейската Мрежа за осведоменост по въпросите на радикализацията (RAN),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно втория годишен доклад относно изпълнението на Стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 януари 2014 г., озаглавено „Предотвратяване на радикализацията, водеща до тероризъм и екстремистко насилие: укрепване на реакцията на ЕС“ (COM(2013)0941),

—  като взе предвид преработената Стратегия на ЕС за борба срещу радикализацията и набирането на терористи, приета от Съвета по правосъдие и вътрешни работи на неговото заседание на 19 май 2014 г. и одобрена от Съвета на неговото заседание на 5 и 6 юни 2014 г. (9956/14),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 юни 2014 г., озаглавено „Окончателен доклад за изпълнението на Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС за периода 2010—2014 г.“ (COM(2014)0365),

—  като взе предвид доклада за 2014 г. на Европол за обстановката и тенденциите в ЕС, свързани с тероризма,

—  като взе предвид резолюцията, приета от Съвета за сигурност на ООН на 24 септември 2014 г. относно заплахите за световния мир и сигурност, предизвикани от терористични актове (Резолюция 2178 (2014)),

—  като взе предвид доклада на координатора на ЕС за борба с тероризма до Европейския съвет, представен на 24 ноември 2014 г. (15799/14),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2014 г. относно подновяването на стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз(2),

—  като взе предвид заключенията на Съвета по правосъдие и вътрешни работи (ПВР) от 9 октомври и 5 декември 2014 г.,

—  като взе предвид изявлението на неофициалното заседание на Съвета по ПВР от 11 януари 2015 г.,

—  като взе предвид разискванията по време на пленарното си заседание от 28 януари 2015 г. относно мерките за борба с тероризма,

—  като взе предвид своята резолюция от 11 февруари 2015 г. относно мерките за борба срещу тероризма(3),

—  като взе предвид неофициалното заседание на Съвета по ПВР, което беше проведено в Рига на 29 и 30 януари 2015 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 12 и 13 март 2015 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 април 2015 г. относно европейската програма за сигурност (COM(2015)0185),

—  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз във връзка с Директивата за запазване на данни,

—  като взе предвид допълнителния протокол към Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма и Плана за действие на Съвета на Европа за борба с насилствения екстремизъм и радикализацията, водеща до тероризъм, приет на19 май 2015 г.,

—  като взе предвид Зелената книга на Комисията, озаглавена „Укрепване на взаимното доверие в европейското съдебно пространство — Зелена книга относно прилагането на законодателството на ЕС по наказателноправни въпроси в областта на задържането“ (COM(2011)0327),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по външни работи и комисията по култура и образование (A8‑0316/2015),

А.  като има предвид, че над 5000 европейски граждани са се присъединили към терористични организации и други военни формировaния, и по-специално към редиците на ИДИЛ (Даиш), Джабат ал-Нусра и други извън Европейския съюз, най-вече в региона на Близкия изток и Северна Африка (БИСА); като има предвид, че това явление непрекъснато се разраства и достига значителни размери;

Б.  като има предвид, че радикализацията се превърна в термин, използван за описание на явление, при което хора възприемат нетолерантни мнения, възгледи и идеи, които биха могли да доведат до насилствен екстремизъм;

В.  като има предвид, че неотдавнашните терористични атаки във Франция, Белгия, Тунис и Копенхаген подчертават заплахата за сигурността, каквато представляват присъствието и движението на тези „чуждестранни бойци“, които често са граждани на ЕС, в Европа и съседните държави; като има предвид, че ЕС осъди най-категорично тези нападения и се ангажира да се бори срещу тероризма редом с държавите членки на територията на и извън територията на ЕС;

Г.  като има предвид, че ужасните терористични атаки, в които стотици бяха убити и ранени на 13 ноември 2015 г. в Париж, още веднъж изтъкнаха спешната необходимост от координирани действия на държавите членки и Европейския съюз за предотвратяване на радикализацията и за борба срещу тероризма;

Д.  като има предвид, че терористичната заплаха е значителна в ЕС, по-специално в държавите членки, които са били или все още са военно ангажирани в отвъдморски операции в Близкия Изток и Африка;

Е.  като има предвид, че радикализацията на тези „европейски бойци“ е комплексно и динамично явление, което се основава на серия от глобални, социологически и политически фактори; че тя не съответства на един единствен профил и засяга мъже, жени и по-специално млади европейски граждани от всички социални слоеве, които споделят общата черта да се чувстват изключени от обществото; като има предвид, че причините за радикализация могат да бъдат също така социално-икономически, идеологически, лични или психологически и по тази причина тя трябва да се разбира в контекста на произхода и жизнения опит на всяко въпросно лице;

Ж.  като има предвид, че заради тероризма и радикализацията съществуват много стереотипи за религиите, което пък води до ново ескалиране на престъпленията от омраза и на словото на омраза, мотивирани от расизъм, ксенофобия или липса на толерантност към мнения, вярвания или религии; като има предвид, че е важно да се подчертае, че изкривеното неправилно използване на религията, а не религията сама по себе си, е една от причините за радикализацията;

З.  като има предвид, че радикализацията не трябва да се свързва с нито една идеология или вяра, а може да настъпи във всяка една от тях;

И.  като има предвид, че един от аргументите, използвани от войнстващите екстремисти за вербуване на младежи е, че ислямофобията се увеличава след годините на „войната срещу тероризма“, и че Европа вече не е място, където мюсюлманите са добре дошли или могат да живеят равнопоставено и да изповядват своята вяра без дискриминация и стигматизиране; като има предвид, че това може да доведе до чувство на уязвимост, агресивен гняв, фрустрация, самота и изолираност от обществото;

Й.  като има предвид, че борбата с радикализацията не може да се ограничи до ислямската радикализация; че религиозната радикализация и насилническият екстремизъм засягат също целия африкански континент; че политическата радикализация засегна също Европа през 2011 г. в Норвегия с нападенията, извършени от Андерс Беринг Брейвик;

К.  като има предвид, че голяма част от терористичните атаки, извършвани от години в държавите членки на ЕС, са дело на сепаратистки организации;

Л.  като има предвид, че според Европол през 2013 г. е имало 152 терористични нападения в ЕС, от които две са били с „религиозна мотивация“ и 84 са били мотивирани от етнонационалистически или сепаратистки убеждения, като през 2012 г. е имало 219 терористични нападения в ЕС, от които шест са били с „религиозна мотивация“;

М.  като има предвид, че борбата срещу тероризма и предотвратяването на радикализацията и вербуването на граждани на ЕС от страна на терористични организации продължават да бъдат предимно от компетентността на държавите членки, но че сътрудничеството на европейско равнище е от съществено значение за ефикасния и ефективен обмен на информация между правоприлагащите служби, за да се справят с трансграничния характер на заплахата от терористи; като има предвид, че следователно е необходим съгласуван европейски подход и че той ще внесе добавена стойност по отношение на координирането и хармонизирането, по целесъобразност, на законодателството, което се прилага в пространство, в което европейските граждани имат свобода на движение, както и по отношение на постигането на ефективност на превенцията и мерките срещу тероризма; като има предвид, че борбата с трафика на огнестрелни оръжия следва да бъде приоритет за ЕС в борбата срещу тежката и организираната международна престъпност;

Н.  като има предвид, че правата на човека трябва да бъдат в центъра на политиките на Съюза в областта на борбата срещу тероризма и предотвратяването на радикализацията, при същевременно гарантиране, че се постига подходящ баланс между обществената сигурност и зачитането на основните права, включително правата на сигурност, неприкосновеност на личния живот и свободата на изразяване, на вероизповедание и сдружаване;

О.  като има предвид, че еврейските общности са целта на терористични и антисемитски нападения, които водят до нарастващо усещане за несигурност и страх в рамките на тези общности в Европа;

П.  като има предвид, че надигането на тероризма и чуждестранните бойци повиши нетърпимостта към етническите и религиозни общности в няколко европейски държави; като има предвид, че всеобхватният подход за борба с дискриминацията като цяло и с ислямофобията и антисемитизма в частност е допълнение във връзка с конкретната работа за предотвратяване на терористичния екстремизъм;

Р.  като има предвид, че в Европа вече съществуват известен брой инструменти за борба с радикализацията на европейски граждани и че ЕС и неговите държави членки следва да използват пълноценно тези инструменти и да се стремят да ги засилят, за да отразяват настоящите предизвикателства, пред които са изправени ЕС и държавите членки; че продължава да е налице нежелание от страна на държавите членки да си сътрудничат в чувствителни области, като споделяне на информация и разузнавателни данни; че, предвид нарастващото значение на терористичната радикализация, която е в пълно противоречие с европейските ценности, е необходимо прилагането на нови средства и това трябва да се осъществи в съответствие с Хартата на основните права;

С.  като има предвид, че е от съществено значение във всички мерки, предприети от държавите членки и ЕС, основните права и гражданските свободи да се зачитат, а именно правото на личен живот, правото на сигурност, правото на защита на личните данни, презумпцията за невиновност, правото на справедлив съдебен процес, свобода на изразяване и свобода на вероизповедание; като има предвид, че сигурността на европейските граждани трябва да запази техните права и свободи; че тези два принципа са двете страни на една и съща монета;

Т.  като има предвид, че степента, в която държавите членки поемат отговорност за противодействие на риска от радикализация и предотвратяването на вербуването от терористични организации, може да се различава значително в отделните държави – членки на Европейския съюз; че докато някои държави членки вече са предприели ефективни мерки, други продължават да изостават по отношение на това явление;

У.  като има предвид, че съгласувани европейски действия са необходими спешно за предотвратяване на радикализацията и вербуването на европейски граждани от терористични организации с цел ограничаване на това нарастващо явление и по този начин спиране на потоците от европейски граждани към зони на конфликти, дерадикализиране на оставащите в страните си и предотвратяване на извършването на други терористични актове;

Ф.  като има предвид, че това е международно явление и могат да бъдат извлечени поуки от много части на света;

Х.  като има предвид, че въпросът днес е да се постави по-голям акцент и да се инвестира в превантивните, отколкото в реактивните мерки по отношение на радикализацията на европейски граждани и на тяхното вербуване от терористичните организации; като има предвид, че една стратегия за борба с екстремизма, радикализацията и вербуването на терористи на територията на ЕС може да бъде успешна само ако е разработена успоредно със стратегия за интеграция и социално приобщаване, както и реинтеграция и дерадикализация на така наречените „чуждестранни бойци“, които се завръщат;

Ц.  като има предвид, че някои форми на използването на интернет водят до радикализация, създаване на възможност за фанатиците по целия свят да се свързват един с друг и да вербуват уязвими лица без какъвто и да било физически контакт и по начин, който е труден за проследяване;

Ч.  като има предвид, че е от съществено значение ясното разграничаване на поведението, насочено към подготовка и/или подкрепа на терористични нападения, или действия или възгледи на екстремисти, на които липсват обективните (actus reus) и субективните (mens rea) елементи;

Ш.  като има предвид, че терористичната радикализация изглежда се дължи както на вътрешни, така и на външни за Съюза фактори;

Щ.  като има предвид, че борбата с терористичната радикализация трябва да бъде част от глобален подход, който е насочен към осигуряване на отворена Европа и се основава на редица общи ценности;

АА.  като има предвид, че младежката радикализация не следва да се разглежда изолирано от нейния социален и политически контекст и трябва да се изследва в рамките на по-широкия обхват на социологическите изследвания на конфликтите и насилието;

АБ.  като има предвид, че причините за терористичната радикализация не са проучени в достатъчна степен; като има предвид, че липсата на интеграция не може да се разглежда като първопричина за терористичната радикализация;

АВ.  като има предвид, че според Съда на Европейския съюз фактът, че едно лице е било член на организация, която, заради участието си в терористични актове, е в списъка, представляващ приложение към Обща позиция 2001/931/ОВППС, и че това лице е подкрепяло активно въоръжената борба, водена от тази организация, не е автоматично сериозна причина да се счита, че съответното лице е извършило „тежко престъпление от неполитически характер“ или че „извършва деяния, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации“; от друга страна, за да се счете, че са налице сериозни основания, че едно лице е извършило такова престъпление или че е виновно за извършването на такива деяния, е необходима преценка на конкретните факти за всеки отделен случай и на това дали може да се приеме, че съответното лице е лично отговорно за извършването на тези деяния;

АГ.  като има предвид, че за да могат да отнемат разрешително за пребиваване, издадено на бежанец, на основанието, че този бежанец подкрепя такава терористична организация, компетентните органи са въпреки всичко задължени да извършат, под надзора на националните съдилища, индивидуална оценка на конкретните факти, свързани както с действията на организацията, така и с тези на съответния бежанец;

I.Европейска добавена стойност за предотвратяването на радикализацията

1.  В светлината на драматичните събития в Париж, осъжда смъртоносните атаки, поднася своите съболезнования на семействата на жертвите и изразява солидарност с тях, като в същото време потвърждава необходимостта да се заеме позиция срещу насилието; осъжда също така използването на стереотипи и ксенофобски и расистки изказвания и действия от страна на лица или колективни органи, които пряко или косвено свързват терористичните атаки с бежанците, които понастоящем бягат от своите страни в търсене на по-безопасно място, спасявайки се от война и актове на насилие, които в техните страни се извършват ежедневно;

2.  Подчертава, че тероризмът не може и не следва да се свързва с конкретна религия, националност или цивилизация;

3.  Изразява своята загриженост, че освен ако не се потърси решение по отношение на условията, благоприятстващи разпространението на тероризма, явлението на граждани на ЕС, които пътуват до други държави, за да се присъединят към джихадистки или други екстремистки групировки, както и специфичният риск, който те представляват за сигурността, когато се завърнат в ЕС и съседните държави, вероятно ще се задълбочават през идните години, особено като се има предвид продължаващата военна ескалация в региона на Близкия изток и Северна Африка (БИСА); призовава за извършването на подробно проучване относно ефективността на националните мерки и мерките на ЕС, насочени към предотвратяване на тероризма и борба срещу него;

4.  Призовава Комисията да установи като приоритет план за действие с цел изпълнение и оценка на стратегията на ЕС за борба срещу радикализацията и вербуването в тероризъм, въз основата на обмен на най-добри практики и обединяването на умения в рамките на Европейския съюз, оценката на мерки, предприети в държавите членки, и сътрудничество с трети държави и международни организации, въз основата на пълно зачитане на международните конвенции в областта на правата на човека и чрез подход на участие и консултиране на много участници и много сектори; счита, че Комисията следва да допринася и да подкрепя развитието от държавите членки на ефективна и интензивна комуникационна стратегия за предотвратяване на радикализацията и набирането на европейски граждани и на граждани на държави извън ЕС, които пребивават в ЕС, от страна на терористични организации;

5.  Призовава държавите членки да координират стратегиите си и да обменят информацията и опита, с които разполагат, да прилагат добри практики на национално и европейско равнище, да си сътрудничат с оглед предприемане на нови мерки за борба срещу радикализацията и набирането на терористи като актуализират националните политики за предотвратяване и като въведат мрежи от практикуващи специалисти въз основата на десетте приоритетни области за действия, посочени в стратегията на ЕС за борба с радикализацията и набирането на терористи; изтъква значението на засилването и укрепването на трансграничното сътрудничество между правоприлагащите органи в тази област и изтъква ключовото значение на предоставянето на подходящи ресурси и обучение за полицейските сили, които работят на място;

6.  Отправя искане за пълно разкриване на плановете за действие на Съвета и на насоките му за настоящата стратегия на ЕС за борба срещу радикализацията и вербуването на терористи;

7.  Счита, че Допълнителният протокол към Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма, както и резолюция 2178 на Съвета за сигурност на ООН следва да бъдат използвани от държавите членки и европейските институции с оглед на достигането до общо определение за криминализирането на лица, които трябва да бъдат считани за „чуждестранни бойци“; призовава Комисията да осъществи изчерпателно проучване на основните причини, процеса и различните влияния и фактори, които водят до радикализация, с подкрепата на новия Център за високи постижения на Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията (RAN);

8.  Призовава Комисията да изготви, в тясно сътрудничество с Европол и координатора за борба с тероризма, годишен доклад относно състоянието на сигурността в Европа, включително по отношение на рисковете от радикализация и последствията, свързани с безопасността за живота на хората в ЕС и тяхната физическа неприкосновеност, и да докладва ежегодно на Парламента;

9.  Подчертава значението на цялостното и пълноценно използване на съществуващите инструменти за предотвратяване и борба с радикализацията и вербуването на европейски граждани от страна на терористичните организации; изтъква значението на цялостното и всеобхватно използване на всички съответни вътрешни и външни инструменти; препоръчва Европейската комисия и държавите членки да използват наличните средства, по-специално в рамките на фонда „Вътрешна сигурност“ (ISF) чрез инструмента „Полицейско сътрудничество и управление на кризи“ на фонда „Вътрешна сигурност“, за да подкрепят проектите и мерките, насочени към предотвратяване на радикализацията; подчертава важната роля, която Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията и нейният център за високи постижения могат да играят за преследването на целта да се противодейства на радикализацията на европейски граждани по широкообхватен начин; отправя искане тази мрежа да получи по-голяма публичност и популярност сред участващите в борбата с радикализацията;

II.Предотвратяване на тласкащия към насилие екстремизъм и на терористичната радикализация в затворите

10.  Изтъква, че затворите остават една от няколко вида среди, които подхранват разпространението на радикални и тласкащи към насилие идеологии и терористична радикализация; призовава Европейската комисия да насърчава обмена на добри практики между държавите членки за справяне с нарастващата терористична радикализация в затворите в Европа; насърчава държавите членки да предприемат незабавни действия срещу пренаселването на затвори, което представлява остър проблем в много държави членки, увеличаващ значително риска от радикализация и ограничаващ възможностите за реабилитация; припомня, че обществените институции за защита на младежта или центровете за задържане или превъзпитание може също така да се превърнат в места за радикализация на малолетни и непълнолетни лица, които представляват особено уязвима цел;

11.  Призовава Комисията да предложи насоки въз основа на най-добри практики относно мерки за изпълнение в европейските затвори с цел предотвратяване на радикализацията и на насилническия екстремизъм, при пълното зачитане на правата на човека; изтъква, че разделянето на затворници, за които е установено, че са били поддръжници на насилнически екстремизъм или са били вече вербувани от терористични организации от други затворници като възможна мярка за предотвратяване на това, терористичната радикализация да бъде налагана на другите чрез сплашване, както и за ограничаване на радикализацията в затворите; предупреждава, при все това, че всякакви такива мерки следва да се налагат само на индивидуална основа и да се основават на съдебно решение и да подлежат на преглед от съответните съдебни органи; наред с това препоръчва Комисията и държавите членки да разгледат доказателствата и опита относно практиката на разделяне в затворите с цел ограничаване на разпространението на радикализацията; счита, че тази оценка трябва да допринесе за развитието на практики в националните системи на затворите; припомня, при все това, че тези мерки следва да са пропорционални и в пълно съответствие с основните права на затворника;

12.  Подкрепя въвеждането на специализирано обучение за всички служители на затворите, както и партньори, които работят в рамките на наказателната система, работещи в областта на вероизповеданията и служители на НПО, които общуват със затворници, за да се обучат да забелязват на ранен етап, да предотвратяват и да се справят с поведение, в което се забелязва радикална и екстремистка тенденция; подчертава значението на подходящо обучение и набиране на религиозни, философски и светски представители с цел не само да се отговори адекватно на културните и духовните потребности в затворите, но също така да се допринесе за противодействието на потенциална радикална пропаганда;

13.  Насърчава създаването на образователни програми със съответно финансиране в европейските затвори, за да се насърчи критичното мислене, религиозната толерантност и реинтегрирането в общество на затворници, но също и за да се предостави специална помощ за младите, уязвимите или по-застрашените от радикализация и вербуване от терористични организации, на основата на възможно най-голямо зачитана на правата на човека на затворниците; счита, че следва също така да бъдат предлагани съпътстващи мерки след освобождаването от затвора;

14.  Признава, че от ключово значение за тези усилия е една затворническа среда, която изцяло зачита човешките права на затворниците и отговаря на международните и регионалните стандарти, включително Правилата на ООН относно минималните стандарти за отношение към лишените от свобода;

III.Предотвратяване на терористичната радикализация в интернет

15.  Отбелязва, че интернет поражда специфични предизвикателства предвид глобалния си и трансграничен характер, като така поражда правни празноти и конфликти, свързани с компетентността, и позволява на вербуващите и на онези, които са радикализирани, дистанционна и лесна комуникация от всички краища на света, без физически граници, без необходимост от създаване на база и без да се налага да се търси убежище в конкретна държава; припомня, че интернет и социалните мрежи се използват като важна платформа за подклаждане на радикализацията и фундаментализма, тъй като те дават възможност за бързо и широкомащабно глобално разпространение на посланията на омраза и на възхвалата на тероризма; изразява загриженост във връзка с въздействието на тези послания за възхвала на тероризма, по-специално върху по-младите хора, които са особено уязвима група от населението; подчертава ролята на образованието и на кампаниите за повишаване на осведомеността на обществото за предотвратяването на радикализацията по интернет; потвърждава своята подкрепа за свободата на изразяване не само извън интернет, но и в интернет, и счита, че това следва да бъде в основата на всички регулаторни действия по отношение на предотвратяването на радикализацията посредством интернет и социалните медии; отбелязва диалога, започнат на европейско равнище с интернет компании, с оглед предотвратяване на онлайн разпространените на нелегално съдържание и изтриването на такова съдържание бързо, в съответствие с правото на ЕС и националното законодателство и при строго зачитане на свободата на изразяване; призовава за ефективна стратегия за откриване и премахване на незаконно съдържание, което подбужда към насилнически екстремизъм, при зачитане на основните права и свободата на изразяване, и в частност за допринасяне за разпространението на ефективно съдържание за противодействие на терористичната пропаганда;

16.  Припомня, че интернет компаниите, социалните медии и доставчиците на услуги имат правна отговорност да си сътрудничат с органите на държавите членки като заличават всяко незаконно съдържание, което разпространява насилнически екстремизъм, експедитивно и при пълно зачитане на върховенството на закона и основните права, включително свободата на изразяване; счита, че държавите членки следва да обмислят правни действия, включително наказателно преследване срещу интернет компаниите, социалните медии и доставчиците на услуги, които отказват да се съобразят с административно или съдебно искане за заличаване на незаконно съдържание на или съдържание, възхваляващо тероризма, на своите интернет платформи; счита, че отказ или преднамерено неосъществяване на сътрудничество от страна на интернет платформите, и по този начин допускане на циркулирането на такова незаконно съдържание, следва да се счита за акт на съучастие, който може да се приравни на престъпно намерение или небрежност, и че отговорните следва в такива случаи да бъдат подведени под съдебна отговорност;

17.  Призовава компетентните органи да гарантират, че интернет страници, които подбуждат към омраза, се наблюдава най-строго;

18.  Изразява убеждение, че интернет представлява ефективна платформа за разпространяване на идеите за зачитане на правата на човека и за противодействие на насилието; счита, че интернет секторът и доставчиците на услуги следва да си сътрудничат с органите на държавите членки и гражданското общество, за да популяризират съдържание с влияние и атрактивност с цел противодействие на подбуждащи към омраза изявления и радикализация онлайн, което следва да се основава на Хартата на основните права на Европейския съюз; призовава дигиталните платформи да сътрудничат на държавите членки, гражданското общество и организациите, чиито области на експертен опит са дерадикализацията или оценката на подбуждащи към омраза изявления, за да участват в разпространението на послания за предотвратяване, които призовават към развитието на критично мислене и към процес на дерадикализация, както и определяне на иновативни правни начини за противодействие на възхвалата на тероризма и подбуждащите към омраза изявления, като по този начин правят по-трудна онлайн радикализацията; призовава Комисията и държавите членки да насърчат развитието на такова съдържание на противодействие онлайн, както и да работят тясно с организации на гражданското общество за целите на засилване на каналите за разпространение и популяризиране на демократично и нетласкащо към насилие съдържание;

19.  Подкрепя прилагането на програми за повишаване на осведомеността на младите хора относно онлайн изказванията, насаждащи омраза, и рисковете, които те представляват, както и изпълнението на програми за насърчаване на медийно и интернет образование; подкрепя изпълнението на програми за обучение с цел мобилизиране, обучение и създаване на мрежи на млади активисти за защита на правата на човека в интернет;

20.  Счита, че изграждането на противодействие на идеологическата пропаганда, включително и в трети държави, е едно от решенията за борба срещу привлекателността на терористичните групи в региона на Северна Африка и Близкия изток; призовава ЕС да засили своята подкрепа за инициативи, като например SSCAT (Консултативен екип за стратегическа комуникация със Сирия), и да насърчава разгръщането и финансирането на проекти от този вид в трети държави;

21.  Счита, че интернет секторът и доставчиците на услуги трябва следователно да направят възможно популяризирането на посланията за предотвратяване на радикализацията в противовес на посланията, съдържащи възхвала на тероризма; счита, че в рамките на Европол следва да бъде създаден специален отдел за европейско сътрудничество с цел обмен на добри практики в държавите членки, който също да осъществява постоянно сътрудничество с интернет операторите с цел да се изтъкват на преден план съобщенията за противодействие на изказванията, подбуждащи към омраза и възхваляващи тероризма, и по този начин да затруднят радикализацията чрез интернет; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят ефективното използването на контрапропаганда и мерки за намаляване на риска посредством интернет;

22.  Подкрепя въвеждането на мерки, които позволяват на всички потребители на интернет лесно и бързо да сигнализират за незаконно съдържание в интернет и в социалните мрежи и да съобщават за него на компетентните органи, включително посредством горещи линии, при зачитане на основните права, особено на свободата на изразяване, както и законодателството на ЕС и националното законодателство;

23.  Изразява сериозна тревога във връзка с нарасналото използване на технологии за шифроване от страна на терористичните организации, което прави невъзможно откриването и разчитането на техните съобщения и тяхната пропаганда на радикализацията от страна на правоприлагащите органи дори и при наличие на съдебна заповед; призовава Комисията да предприеме спешни действия във връзка с тези тревоги в своя диалог с интернет и ИТ компаниите;

24.  Счита, че всяка държава членка следва да създаде специално звено, което да има задачата да сигнализира за незаконно съдържание в интернет и да улеснява откриването и премахването на такова съдържание; приветства създаването от Европол на звеното на ЕС за сигнализиранe за незаконно съдържание в интернет (IRU), което да отговаря за откриването на незаконно съдържание и да подкрепя държавите членки в това отношение, при пълно зачитане на основните права на всички участващи страни; препоръчва такива звена да си сътрудничат и с координатора на ЕС за борба с тероризма и с Европейския център за борба с тероризма в рамките на Европол, както и с организациите на гражданското общество, които работят в тази област; освен това насърчава държавите членки да си сътрудничат една с друга и със съответните агенции на ЕС в областта на тези въпроси;

25.  Приветства създаването от 1 януари 2016 г. на Европейския център за борба с тероризма, част от който ще бъде европейското звено за сигнализиранe за незаконно съдържание в интернет; подчертава необходимостта от предоставяне на финансови средства, необходими за изпълнението на допълнителните задачи, възложени на Европол във връзка със създаването на Европейския център за борба с тероризма; призовава Парламента да участва надлежно в създаването на Центъра и по отношение на неговия мандат, задачи и финансиране;

26.  Счита, че радикализацията по интернет може да бъде пресечена единствено чрез укрепване на инструментите, с които разполага ЕС за борба с киберпрестъпността; препоръчва мандатът и ресурсите на Европейския център за борба с киберпрестъпността (ЕС3) да бъдат засилени, заедно с тези на Европол и Евроюст, за да може ЕС3 да играе ефективна роля за по-успешното откриване на и справяне със заплахите от интернет и за по-доброто идентифициране на средствата, използвани от терористичните организации; припомня необходимостта от подходящо обучени експерти в Европол, както и в държавите членки, за да се отговори на тази специфична заплаха; призовава ВП/ЗП да реорганизира Ситуационния център на ЕС (SitCen) и Центъра за разузнаване (IntCen) и да гарантира тяхната координация с координатора за борба с тероризма за по-добро проследяване на престъпни действия в интернет и на разпространяването на изказвания, подбуждащи към омраза, свързани с радикализацията и тероризма; настоятелно призовава държавите членки да повишат значително обмена на информация помежду си и със съответните структури и агенции на ЕС;

27.  Счита, че всички мерки на ЕС и национални мерки, които целят предотвратяване на разпространяването на насилнически екстремизъм сред европейските граждани и тяхното вербуване от терористични организации, следва да зачитат основните права на ЕС и съответната съдебна практика на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека, включително да зачитат принципа на презумпцията за невинност, принципа за правната сигурност, правото на справедлив и безпристрастен съдебен процес, правото на обжалване и принципа на недискриминация;

IV.Предотвратяване на радикализацията чрез образование и социално включване

28.  Подчертава важната роля на училището и образованието за предотвратяването на радикализацията; припомня важната роля на тази институция за насърчаването на интеграцията в обществото и за развитието на критичното мислене и популяризирането на недискриминацията; призовава държавите членки да насърчават учебните заведения да предоставят курсове и академични програми, насочени към укрепване на разбирателството и толерантността, по-специално с оглед на различните религии, историята на религиите, философиите и идеологиите; подчертава необходимостта от преподаване на основните ценности и демократичните принципи на Съюза, като например правата на човека; изтъква, че държавите членки имат задължение да гарантират, че техните образователни системи зачитат и популяризират ценностите на ЕС и че тяхната работа не противоречи на принципите за недискриминация и интеграция;

29.  Настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че във всяко училище съществуват учебни програми относно използването на интернет (както в началното, така и в средното образование), насочени към образование и обучение на отговорни, критични и спазващи закона потребители на интернет;

30.  Подчертава значението на овластяването на преподавателите с цел да участват активно в борбата срещу всички форми на дискриминация и расизъм; подчертава съществената роля на образованието и на компетентните и оказващи подкрепа преподаватели не само за укрепването на социалните връзки, за създаването на чувство за принадлежност, за развиването на знания, умения и компетенции, за трайното установяване на основните ценности и за насърчаването на социалните, гражданските и междукултурните умения, на критичното мислене и медийната грамотност, но и за да се помогне на младите хора, в тясно сътрудничество с родителите и семействата им, да станат активни, отговорни, свободомислещи членове на обществото; подчертава, че училищата могат да изграждат устойчивост на учащите се по отношение на радикализацията чрез осигуряването на безопасна среда и време за обсъждане и проучване на противоречиви и чувствителни въпроси; изтъква, че подрастващите представляват особено уязвима група, тъй като те се намират в труден етап от живота си, през който развиват ценностната си система и търсят смисъл, и в същото време се поддават лесно на въздействие и на манипулации; припомня, че групите, както и отделните лица могат да подлежат на радикализация, и признава, че предоставянето на отговор за индивидуалната и за груповата радикализация може да се различава; подчертава ролята, която обществото трябва да играе, за да предостави на младите хора по-добри перспективи и цел в живота, по-конкретно чрез висококачествено образование и обучение; подчертава ролята на учебните заведения в обучаването на младите хора да разпознават и да се справят с рисковете и да правят по-безопасни избори, както и в насърчаването на силно чувство за принадлежност, споделена общност, грижи, подкрепа и отговорност към другите; подчертава необходимостта да се използват различните възможности, които предлагат професионалното обучение и академичните програми, с цел излагане на младите хора на разнообразните национални, регионални, религиозни и етнически идентичности, които съществуват в Европа;

31.  Подчертава, че разнообразието на Европа и нейните мултикултурни общности са съставна част на социалната ѝ тъкан и представляват важен социален актив; счита, че всяка политика в областта на борбата с радикализацията трябва да бъде деликатна и пропорционална, така че да зачита и да укрепва разнообразната социална тъкан на общностите;

32.  Подчертава, че е важно програмите за дерадикализация да се съчетаят с други мерки, като например установяване на партньорства с представители на общностите, инвестиране в социални и съседски проекти, насочени към прекъсване на икономическата и географската маргинализация, и схеми за наставничество за отчуждени и изключени от обществото млади хора, за които се смята, че са изложени на риск от радикализация; припомня, че държавите членки имат задължението да прилагат усърдно инструментите на ЕС против дискриминацията и да вземат ефикасни мерки за справянето с дискриминацията, внушаващите омраза изказвания и престъпленията от омраза, като част от една стратегия срещу радикализацията;

33.  Призовава Комисията да подкрепя държавите членки да предприемат кампания за повишаване на осведомеността на младите хора и на напътстващия ги персонал, по въпросите на радикализацията; подчертава, че в рамките на обучението и кампаниите за повишаване на осведомеността следва да се даде приоритет на ранната намеса с оглед защита на гражданите и избягване на всякакъв риск от радикализация; призовава държавите членки да предоставят на преподаващия и възпитаващия персонал специализирано обучение и подходящи инструменти, така че той да е в състояние да открива всякакви притеснителни промени в поведението, да идентифицира съучастническите среди, чрез които радикализацията се разраства като явление по пътя на имитацията, и да напътства по подходящ начин младежите, изложени на риск от вербуване от страна на терористични организации; освен това насърчава държавите членки да инвестират в специализирани бази в близост до училищата и да ги подкрепят финансово, като тези бази следва да служат като точки за контакт за младите хора и следва да им предоставят подкрепа, а също и на техните семейства, учителите и съответни специалисти да участват в отворени за семействата извънкласни дейности, включително консултации с психолог; подчертава колко е важно да има ясни насоки в тази област, така че да не се подкопава основната роля на учителите, работещите в сферата на младежта и други лица, за които благосъстоянието на личността е от първостепенно значение, тъй като прекомерната намеса от страна на публичните органи би могла да има отрицателни последици;

34.  Изтъква възможностите, които програмата „Творческа Европа“ предлага на държавите членки и на специалистите по медийно образование; отбелязва, че програмите на ЕС в областта на образованието, културата, социалните дейности и спорта представляват основни стълбове за подкрепа на действията, предприемани от държавите членки за преодоляване на неравенството и предотвратяване на маргинализацията; подчертава значението на развитието на нови дейности за насърчаване на европейските ценности в рамките на образованието като част от европейската стратегическа рамка за сътрудничество в областта на образованието и обучението; във връзка с това настоява, наред с други дейности, възпитаването в граждански ценности и тяхното упражняване да се канализира в програмите „Европа на гражданите“ „Еразъм +“ и „Творческа Европа“;

35.  Подчертава необходимостта от установяване на междукултурен диалог с различните общности, лидери и специалисти, с оглед да се допринесе за постигане на по-добро разбиране и предотвратяване на радикализацията; подчертава отговорността и важната роля на всички религиозни общности в борбата с фундаментализма, проповядващата омраза реторика и терористична пропаганда; привлича вниманието на държавите членки към въпроса за обучението на религиозни лидери — което би трябвало, когато е възможно, да се извършва в Европа — с оглед да се предотврати подбуждането към омраза, насилие и екстремизъм на местата за религиозен култ в Европа и да се гарантира, че тези лидери споделят европейските ценности, а също и към въпроса за обучението на представителите на религии, философии и светското общество, които работят в изправителни институции; при все това отбелязва, че въпреки че храмовете могат да предоставят възможности за контакти, голяма част от процеса на внедряване на идеи и вербуване се извършва в по-неформална среда или в интернет;

36.  Подчертава огромното значение на поемането на отговорност от отделните участници за предотвратяването на радикализацията на местно, национално, европейско и международно равнище; насърчава установяването на тясно сътрудничество с всички участници от гражданското общество на национално и местно равнище и задълбочаването на сътрудничеството между териториалните участници, като например асоциации и НПО, с цел да се оказва подкрепа на жертвите на тероризма и на техните семейства, както и на радикализираните лица и семействата им; във връзка с това призовава за въвеждане на адаптирани обучения за териториалните участници и за допълнителна финансова подкрепа за тях; въпреки това подчертава, че финансирането на НПО и други представители на гражданското общество трябва да бъдат отделено от финансова подкрепа за антитерористични програми;

37.  Счита, че гражданското общество и местните участници играят решаваща роля за разработването на подходящи проекти за техния град или структура, а също и като фактор за приобщаване на европейски граждани, които са в конфликт с обществото и са податливи на терористична радикализация; счита, че е от съществено значение да се повиши осведомеността и да се предоставя информация и обучение на лицата на предна линия (учители, възпитатели, полицейски служители, специализирани в областта на закрилата на децата служители и здравни работници) с цел укрепване на капацитета на местно равнище за борба с радикализацията; счита, че държавите членки следва да подкрепят създаването на структури по-конкретно за работа с младежите, но също и за общуване със семействата, училищата, болниците, университетите и т.н.; припомня, че подобни мерки могат да бъдат приложени единствено чрез дългосрочни програми за социални инвестиции; отбелязва, че сдруженията и организациите в тази област, които не носят белега на правителството, могат да постигнат отлични резултати за реинтегрирането в обществото на гражданите, които са били на път към радикализация;

38.  Счита, че е изключително важно във всяка държава членки да се създаде система за подкрепа и насока, предоставяща възможност на обкръжението и семействата да получат помощ или лесно и бързо да сигнализират за появата на внезапна промяна на поведението, която може да бъде показателна за процес на терористична радикализация, или за отпътуването на дадено лице с цел присъединяване към терористична организация; отбелязва, във връзка с това, че „горещите линии“ имат успех и дават възможност за сигнализиране за лица сред приятелите и семейството за които се подозира, че са в процес на радикализация, но също така и помагат на семействата и приятелите, да се справят с тази дестабилизираща ситуация; призовава държавите членки да проучат възможността за създаване на такава система;

39.  Припомня, че увеличаването на ислямофобията в Европейския съюз допринася за изключването на мюсюлманите от обществото, което би могло да създаде благоприятна почва за присъединяване към насилнически екстремистки организации на уязвимите лица; счита, че ислямофобията в Европа е от своя страна манипулирана от организации като Даиш за пропагандни цели и вербуване; във връзка с това препоръчва да се приеме европейска рамка за приемане на национални стратегии за борба с ислямофобията, с цел да се противодейства също и на дискриминацията, която възпрепятства достъпа до образование, заетост и жилищно настаняване;

40.  Подчертава, че в неотдавнашни научни проучвания се посочва увеличаването на броя на младите жени, които са били радикализирани и вербувани от терористични организации, и се представят доказателства за тяхната роля в насилническия екстремизъм; счита, че ЕС и държавите членки следва да вземат предвид измерението на пола поне до известна степен при разработването на стратегии за предотвратяване на радикализацията; призовава Комисията да подкрепи общонасочени програми, целящи да ангажират младите жени в техните усилия за по-голяма равнопоставеност и да предоставят мрежи за подкрепа, чрез които те да могат безопасно да изразяват своето мнение;

41.  Подчертава важната роля на жените в предотвратяването на радикализацията;

V.Подобряване на обмена на информация относно терористичната радикализация в Европа

42.  Отново изразява своя ангажимент да работи за финализирането на директивата на ЕС относно резервационните данни на пътниците (PNR) до края на 2015 г. и да гарантира, че тази директива ще бъде съвместима с основните права и без всякакви дискриминационни практики въз основа на идеологическа, религиозна или етническа стигматизация, и ще зачита изцяло правата на защита на личните данни на гражданите на ЕС; припомня обаче, че директивата на ЕС относно PNR ще бъде само една мярка в борбата срещу тероризма, и че е необходима една цялостна, амбициозна и всеобхватна стратегия за борба с тероризма и с организираната престъпност, с участието на външната политика, социалната политика, образователната политика, правоприлагането и правосъдието, да се предотврати вербуването на европейски граждани от страна на терористични организации;

43.  Призовава Комисията да подобри експертния опит на ЕС по отношение на предотвратяването на радикализацията чрез създаване на европейска мрежа, която да обединява информацията, предоставяна от Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията (RAN) и Мрежата на специалистите по планиране на политиките по отношение на поляризацията и радикализацията (PPN), а също и информацията, предоставяна от експерти, специализирани в широка гама от дисциплини в рамките на социалните науки;

44.  Настоява, че е абсолютно необходимо да се засили целесъобразният и ефективен обмен на подходяща информация между правоприлагащите органи в държавите членки и между държавите членки и съответните агенции, по-специално чрез оптимизиране на използването и въвеждането на информация в Шенгенската информационна система (ШИС) и Визовата информационна система (ВИС), приложението на Европол за мрежа за сигурен обмен на информация (SIENA) и координационното звено на Европол „Пътници“ във връзка с европейските граждани, които са били радикализирани; подчертава, че активизирането на обмена на информация между правоприлагащите органи предполага също задълбочаване на доверието между държавите членки, а също и засилване на ролята и ефективно осигуряване на ресурси за агенциите на ЕС като например Европол, Евроюст и Европейския полицейски колеж (CEPOL);

45.  Призовава ЕС да включи въпроса за терористичната радикализация в обучението, предоставяно CEPOL;

46.  Подчертава необходимостта от въвеждане на специализирана европейска програма за обучение на лицата, които работят в съдебната система, с цел повишаване на информираността им за различните форми на радикализация;

47.  Подчертава, че едно по-добро сътрудничество между държавите членки за справяне с радикализацията и вербуването на европейски граждани се характеризира също така с интензивен диалог и сътрудничество между техните съдебни органи и с Евроюст; отбелязва, че подобрената информация на европейско равнище относно досиетата за съдимост на лицата, заподозрени в терористична дейност, би спомогнала за ускоряване на тяхното разкриване и би улеснила подходящото им наблюдение, независимо дали заминават или се завръщат в ЕС; във връзка с това насърчава реформата и по-пълноценното използване на Европейската информационна система за съдимост (ECRIS); настоятелно призовава Комисията да извърши оценка на осъществимостта и добавената стойност на създаването на европейска система за полицейските регистри (EPRIS); подчертава, че при подобен обмен на информация трябва да бъдат зачитани международните договори и правото на ЕС, както и основните права, и по-специално защитата на личните данни, и че ефективното демократично наблюдение на мерките за сигурност е от съществено значение;

48.  Счита, че борбата с трафика на оръжия следва да бъде приоритет за ЕС в борбата срещу тежката и организираната международна престъпност; по-конкретно счита, че сътрудничеството трябва да бъде допълнително подобрено по отношение на механизмите за обмен на информация и проследяването и унищожаването на забранени оръжия;

VI.По-силни възпиращи мерки срещу терористичната радикализация

49.  Счита, че мерките за предотвратяване на радикализацията на граждани на ЕС и тяхното вербуване от терористични организации ще доведат до своя пълен резултат, само ако са придружени от набор от ефективни, възпиращи и ясни наказателноправни мерки във всички държави членки; счита, че чрез ефективно криминализиране на терористични актове, извършвани в чужбина с терористични организации, държавите членки ще се оборудват с инструментите, необходими за премахване на терористичната радикализация сред европейските граждани, като в същото време използват напълно съществуващите инструменти на ЕС за полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси; счита, че правоприлагащите и съдебните органи (съдии и прокурори) трябва да имат достатъчен капацитет за предотвратяване, разкриване и наказателно преследване на тези актове, и трябва да бъдат адекватно и постоянно обучавани относно свързаните с тероризма престъпления;

50.  Призовава за увеличаване на капацитета на координационния център на Евроюст, който следва да играе решаваща роля за насърчаването на съвместните действия на съдебните органи на държавите членки в областта на събирането на доказателства и да повишава ефективността на преследването по съдебен път на свързаните с тероризма престъпления; в това отношение застъпва становището, че следва да се използва по-пълноценно инструментът на съвместните екипи за разследване както между държавите членки, така и между държавите членки и трети държави, с които Евроюст е сключил споразумения за сътрудничество;

51.  Отбелязва, че съдебното преследване на терористични актове, извършени в трети страни от европейски граждани или от пребиваващи в ЕС граждани на страни извън ЕС налага събирането на доказателства в трети държави да бъде възможно, въз основа на пълно спазване на правата на човека; във връзка с това призовава ЕС да работи за създаването на споразумения за съдебно и правоприлагащо сътрудничество с трети страни, за да се улесни събирането на доказателства в споменатите страни, при условие че всички страни по споразуменията спазват строги правни стандарти и процедури, принципите на правовата държава, международното право и основните права, както и подлежат на съдебен контрол; припомня, следователно, че събирането на доказателства, провеждането на разпитите и други такива техники за разследване трябва да се осъществяват в рамките на строго определени правни стандарти и трябва да зачитат правото, принципите и ценностите на ЕС, както и международните стандарти в областта на правата на човека; предупреждава, във връзка с това, че прилагането на жестоко, нечовешко и унизително отношение, мъченията, извънсъдебните разследвания и отвличането са забранени съгласно международното право и не бива да се използват за целите на събиране на доказателства за престъпни деяния, извършени на територията или извън територията на ЕС от граждани на ЕС;

52.  Приветства включването на специалисти в областта на сигурността/борбата срещу тероризма в редица важни делегации на ЕС с цел укрепване на капацитета им за принос към европейските усилия за борба срещу тероризма и по-ефективно сътрудничество със съответните местни органи, като същевременно се продължи с по-нататъшното изграждане на капацитет за борба срещу тероризма в рамките на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД);

53.  Насърчава във връзка с това сключването на споразумения за сътрудничество между Евроюст и трети държави, подобни на вече сключените със САЩ, Норвегия и Швейцария, като подчертава, все пак, необходимостта от гарантиране на пълно съответствие с международното право за правата на човека и правилата на ЕС за защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот; изтъква, че с оглед на сключването на подобни споразумения следва да се даде приоритет на държавите, които са също особено засегнати от тероризма, като държавите от Близкия изток и Северна Африка; в допълнение на това счита, че разполагането на прокурори за връзка от Евроюст в съответните държави, по-специално в региона на южното съседство на ЕС, би насърчило по-голям обмен на информация и би дало възможност за по-добро сътрудничество с цел по-ефективна борба с тероризма при зачитане на правата на човека;

VII.Предотвратяване на заминаването и предвиждане на завръщането на радикализирани европейски граждани, вербувани от терористични организации

54.  Отново заявява, че ЕС трябва спешно да засили своя контрол на външните граници при пълно спазване на основните права; подчертава, че ефективното проследяване на влизането в ЕС и излизането от него ще стане възможно само ако държавите членки прилагат предвидените систематични и задължителни проверки на външните граници на ЕС; призовава държавите членки да използват добре съществуващите инструменти, като ШИС и ВИС, включително по отношение на откраднати, изгубени или фалшиви паспорти; също така счита, че за тази цел сред приоритетите на ЕС съюз трябва да бъде по-доброто прилагане на Кодекса на шенгенските граници;

55.  Приканва държавите членки да предоставят на своите служители от гранична охрана систематичен достъп до информационната система на Европол, която може да съдържа информация за хора, заподозрени в тероризъм, чуждестранни бойци и проповедници на омраза;

56.  Призовава държавите членки да обменят добри практики относно проверките при излизане и завръщане и замразяването на финансови активи на граждани, в контекста на предотвратяване на участието на граждани в терористични дейности в зони на конфликт в трети държави и относно това, как да се управлява тяхното завръщане в ЕС; подчертава, по-специално, че държавите членки трябва да имат възможност да конфискуват паспортите на свои граждани, които планират да се присъединят към терористични организации, по искане на компетентния съдебен орган, в съответствие с националното законодателство и в пълно съответствие с принципа на пропорционалност; счита, че ограничаването на нечия свобода на движение, която е основно право, може да бъде постановено, само ако необходимостта и пропорционалността на мярката са подобаващо оценени от съдебен орган; освен това подкрепя наказателно производство срещу заподозрени в тероризъм лица, които се включват в терористични дейности след завръщането си в Европа;

57.  Призовава за международен принос към механизма за финансиране, одобрен от Програмата на ООН за развитие (ПРООН), с цел улесняване на незабавното стабилизиране на районите,освободени от присъствието на „Ислямска държава“ (Даиш);

58.  Призовава върховния представител/заместник-председател и Съвета да намерят ясен словесен израз за осъждане на десетилетната финансова и идеологическа подкрепа, предоставяна от страна на някои правителства и влиятелни лица в държавите от Персийския залив за екстремистките ислямистки движения; призовава Комисията да преразгледа отношенията на ЕС с трети държави, за да се бори по-ефективно с материалната и нематериалната подкрепа за тероризма; припомня, че в контекста на текущото преразглеждане на европейската политика за съседство (ЕПС) трябва да бъдат укрепени измерението на сигурността и капацитетът на инструментите на ЕПС с цел допринасяне към подобряването на устойчивостта на партньорите и тяхната способност да гарантират собствената си сигурност въз основа на зачитане на принципите на правовата държава;

59.  Припомня, че пълноценното използване на съществуващите инструменти, като системите ШИС, ШИС II и ВИС, системата от база данни на Интерпол относно откраднати или изчезнали документи за пътуване (SLTD) и координационното звено на Европол „ПЪТНИЦИ“ представлява първата стъпка към укрепване на сигурността на външните граници с цел откриване на евентуално заминаване или завръщане от зони на конфликт на европейски граждани и чужденци, които пребивават в ЕС, с цел терористични действия, преминаване на терористична подготовка или вземане на участие в неконвенционални въоръжени конфликти от името на терористични организации; настоятелно призовава държавите членки да подобрят сътрудничеството и да споделят информация относно заподозрени чуждестранни бойци с държавите членки на външните граници на ЕС;

60.  Призовава държавите членки да гарантират, че при завръщането им в Европа чуждестранните бойци биват поставени под съдебен контрол, а при необходимост — задържани до провеждането на надлежно съдебно преследване;

61.  Изразява твърдата си убеденост, че при разработването на политика в областта на тероризма и радикализацията е необходимо да се обединят експертните познания и предимствата на вътрешното и външното измерение на политиката на ЕС; във връзка с това счита, че въз основа на подобен цялостен подход може да се създаде адекватен отговор за борба с тероризма и вербуването за тероризъм в ЕС и в неговите съседни държави; поради това призовава и Комисията и ЕСВД, под ръководството и насоките както на върховния представител/заместник‑председател на Комисията, така и на първия заместник-председател на Комисията и с подкрепата на координатора за борба с тероризма, да работят заедно при определянето на политически подход, който да съчетава ефективно инструментите на социалната политика (включително заетост, интеграция и антидискриминация), на хуманитарната помощ, на развитието, разрешаването на конфликти, управлението на кризи, търговията, енергетиката и всяка друга област на политиката, която би могла да има вътрешно–външно измерение;

VIII. Засилване на връзките между вътрешната и външната сигурност в ЕС

62.  Отново подчертава, че е от изключително значение ЕС да установи тясно сътрудничество с трети държави, особено с транзитните държави и държавите, които са цел на пътуване, доколкото това е възможно, при зачитане на законите, принципите и ценностите на ЕС и международно признатите права на човека, за да се даде възможност за разкриване на заминаването или връщането на граждани на ЕС и пребиваващи в ЕС граждани на трети държави, които заминават, за да се бият редом с терористични организации, или се завръщат; подчертава също така необходимостта от укрепване на политическия диалог и изготвянето на общи планове за действие за борба с радикализацията и тероризма в контекста на двустранните отношения и с регионалните организации, като Африканския съюз и Лигата на арабските държави;

63.  Отбелязва готовността на върховния представител/заместник-председател Могерини да подкрепи проекти за борба срещу радикализацията в трети държави, включително Йордания, Ливан и Ирак, както и в региона на Сахел и Магреб, както се посочва в доклада относно изпълнението на мерки вследствие на заседанието на Европейския съвет от 12 февруари 2015 г.; подчертава, че сега трябва да се гарантира, че тези проекти ще получат необходимото финансиране възможно най-скоро;

64.  Призовава ЕС да засили своето сътрудничество с регионалните партньори, за да ограничи трафика на оръжия, съсредоточавайки се по-специално върху държавите, откъдето произлиза тероризмът, и отблизо да следи износа на въоръжение, което би могло да се използва от терористи; призовава също така за укрепване на инструментите на външната политика и на ангажимента с трети държави с оглед на борбата с финансирането на терористичните организации; обръща внимание на заключенията на срещата на върха на Г-20 от 16 ноември 2015 г., в които се призовава Специалната група за финансови действия (FATF) да действа по-бързо и по-ефикасно по отношение на спирането на финансирането на терористичните организации;

65.  Насърчава ЕС да провежда целенасочени и задълбочени диалози в областта на сигурността и борбата срещу тероризма с Алжир, Египет, Ирак, Израел, Йордания, Мароко, Ливан, Саудитска Арабия, Тунис и Съвета за сътрудничество в Персийския залив, включително на тема участието на държави в подкрепа на терористични действия в миналото и понастоящем; също така счита, че сътрудничеството с Турция следва да се засили в съответствие със заключенията на Съвета по общи въпроси от декември 2014 г.;

66.  Призовава Съвета да извършва непрекъснат преглед и да разработва непрекъснато регионалната стратегия на ЕС за Сирия и Ирак и за борба с тероризма/чуждестранните бойци, приета на 16 март 2015 г., в зависимост от развитието на положението със сигурността в южното съседство на ЕС, наред с предпазни и други инициативи, като например Мрежата на Комисията за осведоменост по въпросите на радикализацията (RAN); призовава освен това държавите членки да насърчават взаимното зачитане и разбиране като основни елементи в рамката на борбата срещу тероризма както в ЕС и в неговите държави членки, така и в трети държави;

67.  Изразява убеждение, че за създаването на такова засилено сътрудничество се изисква допълнително усилие от Комисията и, по-специално, от ЕСВД по отношение на повишаването и подобряването на експертните знания в областта на борбата с тероризма, неконвенционалните въоръжени конфликти и радикализацията, а също и повишаване и разнообразяване на езиковите умения, като например по арабски, урду, руски и мандарин, като се има предвид, че има сериозна липса на подобни умения в рамките на европейските информационни и разузнавателни служби; счита, че е необходимо посланието на ЕС за борба с тероризма, радикализацията и насилието да се чува и отвъд неговите граници, посредством стратегическа комуникация, която да е както проницателна, така и ефективна;

68.  Подкрепя засилването на международното сътрудничество и на споделянето на информация от страна на националните разузнавателни служби с оглед идентифициране на граждани на ЕС, които са изложени на риск от радикализиране и вербуване и присъединяване към джихадистки или други екстремистки групировки; подчертава, че трябва да се подкрепят усилията на държавите от региона на Близкия изток и Северна Африка и от Западните Балкани да пресекат потока на чуждестранните бойци и да предотвратят възможността джихадистките организации да се възползват от политическата нестабилност в техните граници;

69.  Признава, че радикализацията и вербуването на лица от страна на терористични мрежи представлява глобално явление; счита, че реакцията спрямо това явление трябва да бъде международна, а не само местна или на европейско равнище; във връзка с това счита за необходимо да се засили сътрудничеството с трети държави за разкриване на мрежите за вербуване и за повишаване на сигурността по границите на съответните държави; изтъква отново също така, че сътрудничеството с главните партньори, които са изправени пред подобни предизвикателства, трябва да се засили чрез дипломатически, политически диалог и сътрудничество в разузнаването;

70.  Отново заявява, че глобалното разпространение на тероризма изисква ефективна и единна международна реакция с цел успешно предотвратяване на трафика на оръжие към държави, които представляват заплаха за международния мир и сигурността;

71.  Приветства разпределението от страна на Комисията през април 2015 г. на бюджет от 10 милиона евро за финансиране на програма за подпомагане на страните партньори за противодействие на радикализацията в Сахел и Магреб и за спиране на потока от чуждестранни бойци от Северна Африка, Близкия изток и Западните Балкани (един първи транш от 5 милиона евро за финансиране на техническа помощ за подобряване на капацитета на служителите на криминалното правосъдие за разследване, преследване и наказване на случаи на чуждестранни бойци или подготвящи се за чуждестранни бойци; втори транш от 5 милиона евро за финансиране на програми за противодействие на радикализирането в региона на Сахел и Магреб.); подчертава значението на строгия контрол на правилното използване на тези фондове, за да се гарантира, че от тях не се финансират проекти, свързани с прозелитизъм, индоктринация и други екстремистки цели;

IX.Насърчаване на обмен на добри практики за дерадикализация

72.  Счита, че една всеобхватна политика за предотвратяване на радикализацията и вербуването на граждани на ЕС от терористични организации не може да бъде успешна, ако не е подкрепена от проактивни политики за дерадикализация и приобщаване; във връзка с това отправя искане към ЕС да улесни обмена между държавите членки и с трети страни, които вече имат натрупан опит и постигнати положителни резултати в тази област, на добри практики за създаването на структури за дерадикализация, за да се възпрепятства заминаването извън ЕС на граждани на ЕС и на законно пребиваващи в ЕС граждани на трети страни или да се контролира тяхното връщане на негова територия; припомня необходимостта също така да се оказва подкрепа на семействата на такива лица;

73.  Призовава държавите членки да обмислят включването на наставници или консултанти в процеса на дерадикализация на гражданите на ЕС, които са се завърнали от зони на конфликт, разочаровани от своите преживявания там, така че да им се окаже подкрепа за приобщаването им към обществото посредством подходящи програми; подчертава необходимостта от по-добър обмен на най-добри практики между държавите членки в това отношение; подчертава, че менторите следва да бъдат готови да допринесат за специфични програми чрез подходящо обучение;

74.  Призовава за стартирането на структурирана комуникационна кампания на равнището на ЕС, която да използва случаите на бивши европейски „чуждестранни бойци“, които са преминали успешно през процес на дерадикализация, и които посредством своите травмиращи преживявания да спомогнат за разкриването на дълбоко превратното и погрешно религиозно измерение на присъединяването към терористични организации като ИДИЛ; във връзка с това насърчава държавите членки да разработят платформи, които да дават възможност за срещи лице в лице и диалог с тези бивши бойци; освен това подчертава, че срещите с жертви на тероризма също изглеждат ефективен метод за развенчаване на радикалната реторика от гледна точка на нейното религиозно или идеологическо значение; предлага тази кампания да се използва като инструмент за подпомагане на процеса на дерадикализация в затворите, училищата и във всички учреждения, насочени към превенция и превъзпитание; също така призовава Комисията да подкрепи, по-специално чрез финансиране, и да координира подобни национални комуникационни кампании;

X.Разбиване на терористични мрежи

75.  Подчертава, че изпирането на пари, данъчните измами и другите данъчни престъпления в някои случаи са основни източници на финансиране на тероризма, които заплашват вътрешната ни сигурност, и че във връзка с това проследяването на престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС, и борбата с тях, трябва да бъде приоритет;

76.  Подчертава, че терористични организации като ИД/Даеш и Джабхат ан-Нусра са натрупали значителни финансови ресурси в Ирак и Сирия от контрабанда на петрол, продажба на откраднати стоки, отвличания и изнудвания, присвояване на банкови сметки и контрабанда на антични предмети; поради това призовава да бъдат идентифицирани държавите и посредниците, спомагащи за функционирането на този черен пазар, и техните дейности да бъдат спешно прекратени;

77.  Подкрепя мерките, насочени към отслабване на терористичните организации отвътре и към намаляване на настоящото им въздействие върху гражданите на ЕС и гражданите на трети държави, законно пребиваващи в ЕС; настоятелно призовава Комисията и компетентните агенции да обмислят начини за разбиването на терористични мрежи и разкриването на тяхното финансиране; за тази цел призовава за по-добро сътрудничество между звената за финансово разузнаване на държавите членки и за бързо транспониране и прилагане на пакета относно мерките за борба с изпирането на пари; насърчава Комисията да предложи регламент относно разкриването и блокирането на каналите за финансиране на тероризма и за противодействие на начините, по които те се финансират; във връзка с това призовава Комисията да направи повторна оценка на създаването на общоевропейска система за проследяване на финансирането на тероризма; насърчава държавите членки да прилагат най-високи стандарти за прозрачност по отношение на достъпа до информация относно действителните собственици на всички корпоративни структури в ЕС и в непрозрачни юрисдикции, които могат да бъдат средства за финансиране на терористични организации;

78.  Приветства неотдавнашното приемане на Европейската програма за сигурност, която предлага важни мерки за подобряване на борбата срещу тероризма и радикализацията, като например създаването на Европейски център за борба с тероризма в рамките на Европол; призовава държавите членки да се възползват максимално от съществуващите мерки и призовава Комисията да задели достатъчни финансови и човешки ресурси за ефективно изпълнение на предложените от нея действия;

79.  Отново отправя призив към Комисията за спешен преглед на законодателството на ЕС в областта на огнестрелното оръжие чрез преразглеждане на Директива 91/477/ЕИО на Съвета с цел да се улесни ролята на националните полицейски служби и разследващи органи в разкриването на и борбата с трафика на оръжия на черния пазар и в мрежите от типа даркнет и призовава Комисията да предложи общи стандарти за деактивиране на огнестрелни оръжия, така че деактивираните огнестрелни оръжия да бъдат направени необратимо неизползваеми;

80.  Призовава за хармонизиран подход към определянето за престъпление на изказвания, проповядващи омраза, онлайн и офлайн, в които радикално настроени лица подбуждат други да не зачитат и да нарушават основните права; предлага това конкретно престъпление да се добави в съответните рамкови решения на Съвета;

81.  Призовава държавите членки да се включат в усилията за проследяване на външните финансови потоци и да осигурят и проявят прозрачност относно своите отношения с някои държави от Персийския залив с цел подобряване на сътрудничеството за хвърляне на светлина върху финансирането на тероризма и фундаментализма в Африка и Близкия изток, но също и от някои организации в Европа; насърчава държавите членки да си сътрудничат за премахването на черния пазар на петрол, който предоставя съществени доходи на терористичните организации; счита, че държавите членки следва да не се колебаят да използват ограничителни мерки спрямо лица и организации, когато съществуват достоверни доказателства за финансиране на тероризма или други форми на съучастие в тероризъм;

82.  Би отхвърлил решително всички опити за премахване на аспектите от доклада, съсредоточени върху борбата срещу терористичните и екстремистките актове като такива; счита, че нарушаването на връзката между борбата срещу радикализацията и борбата срещу нейните проявления не е полезно и не е ефективно; призовава Съвета да изготви черен списък с европейски джихадисти и заподозрени джихадистки терористи;

o
o   o

83.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС, и на страните кандидатки, на Организацията на обединените нации, на Съвета на Европа, на Африканския съюз, на държавите — членки на Съюза за Средиземноморието, на Лигата на арабските държави и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0384.
(2) Приети текстове, P8_TA(2014)0102.
(3) Приети текстове, P8_TA(2015)0032.

Правна информация