Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2015/2107(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0312/2015

Внесени текстове :

A8-0312/2015

Разисквания :

PV 24/11/2015 - 14
CRE 24/11/2015 - 14

Гласувания :

PV 25/11/2015 - 9.8
CRE 25/11/2015 - 9.8
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0411

Приети текстове
PDF 718kWORD 176k
Сряда, 25 ноември 2015 г. - Страсбург
Стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014—2020 година
P8_TA(2015)0411A8-0312/2015

Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2015 г. относно стратегическата рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014—2020 година (2015/2107(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално неговия преамбюл и членове 3 и 6 от него,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 3, 6, 9, 20, 151, 152, 153, 154, 156, 159 и 168 от него,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 1, 3, 27, 31, 32 и 33 от нея,

—  като взе предвид Европейската социална харта от 3 май 1996 г., и по-специално част I и част ІІ, член 3 от нея,

—  като взе предвид Декларацията от Филаделфия от 10 май 1944 г. относно целите и задачите на Международната организация на труда (МОТ),

—  като взе предвид конвенциите и препоръките на МОТ в областта на здравословните и безопасни условия на труд,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 27 февруари 2015 г. относно стратегическата рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014—2020 г. и заключенията на Съвета от 5 октомври 2015 г. относно нова програма за здравословни и безопасни условия на труд за насърчаване на по-добри условия на труд,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1338/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно статистиката на Общността в областта на общественото здраве и здравословните и безопасни условия на труд(1),

—  като взе предвид Директива (ЕИО) № 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (рамкова директива), както и специалните директиви към нея(2),

—  като взе предвид Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време(3),

—  като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(4),

—  като взе предвид Директива 2007/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 г. за изменение на Директива 89/391/ЕИО на Съвета, специалните директиви към нея и директиви 83/477/ЕИО, 91/383/ЕИО, 92/29/ЕИО и 94/33/ЕО на Съвета, с цел опростяване и рационализиране на докладите относно практическото прилагане(5),

—  като взе предвид съобщението на Комисията относно стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014—2020 г. (COM(2014)0332),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Подобряване на качеството и на производителността на труда: стратегия на Общността за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007—2012 г.“ (COM(2007)0062),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Обновена социална програма: Възможности, достъп и солидарност в Европа на 21-ви век“ (COM(2008)0412),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно прилагането на Рамковото споразумение относно стреса на работното място, прието от социалните партньори (SEC(2011)0241),

—  като взе предвид „ЕВРОПА 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020) и нейната основна цел, която е увеличаването на равнищата на трудова заетост до 75% до края на десетилетието в Европейския съюз, включително по-голямо участие на жените и по-възрастните работници и по-добра интеграция на мигрантите в работната сила,

—  като взе предвид Бялата книга на Комисията, озаглавена „Програма за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии“ (COM(2012)0055),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Преглед на резултатите от стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2014)0130),

—  като взе предвид Годишния обзор на растежа за 2015 г. (COM(2014)0902) и Съвместния доклад за заетостта (COM(2014)0906),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 септември 2001 г. относно тормоза на работното място(6),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент за предаване на Европейското рамково споразумение относно тормоза и насилието на работното място (COM(2007)0686),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 февруари 2005 г. за насърчаване на здравословните и безопасни условия на труд на работното място(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2006 г. с препоръки към Комисията за предпазване на европейските здравни работници от инфекции, пренасяни по кръвен път, причинени от убождане с медицински игли(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 май 2007 г. за насърчаване осигуряването на достойни условия на труд за всички(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2008 г. относно стратегията на Общността за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007—2012 г.(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 март 2009 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2011 г. относно междинния преглед на Европейската стратегия за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007—2012 г.(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2013 г. относно свързаните с азбест заплахи за здравето на работното място и перспективите за премахване на всичкия съществуващ азбест(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно ефективните трудови инспекции като стратегия за подобряване на условията на труд в Европа(14),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 декември 2014 г. и становището на Комитета на регионите от 12 февруари 2015 г. относно съобщението на Комисията относно стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014–2020 г.,

—  като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите,

—  като взе предвид съвместното действие на ЕС за психично здраве и благосъстояние, стартирано през 2013 г.,

—  като взе предвид принципа „Мисли първо за малките предприятия!“ и Законодателния акт за малкия бизнес в Европа,

—  като взе предвид настоящата кампания на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа под надслов „Здравословни работни места за овладяване на стреса“,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0312/2015),

A.  като има предвид, че добрите условия на труд, които спомагат за защитата на физическото и психическото здраве, са основно(15) право за всеки отделен работник, което има положителна стойност само по себе си;

Б.  като има предвид, че икономическата криза доведе до увеличаване на несигурността на работните места и нетипичната заетост и до намаляване на печалбите на предприятията, особено за МСП; като има предвид, че това не означава, че следва да се пренебрегва значението на здравословните и безопасни условия на труд, както и високите социални и индивидуални разходи за злополуки на работното място, произтичащи от неспазване;

В.  като има предвид, че здравословните и безопасни условия на труд са от основен интерес за обществото и че те са инвестиция, която оказва положително въздействие върху производителността и конкурентоспособността на предприятията и също така подобрява устойчивостта на системите за социална сигурност и позволява на хората да работят в добро здраве до достигане на установената в закона пенсионна възраст; като има предвид, че трудовите злополуки и професионалните заболявания представляват значителна тежест за обществото и подобряването на здравословните и безопасни условия на труд в Европа може да допринесе за икономическото възстановяване и за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, по която до настоящия момент не е отбелязан особен напредък, що се отнася до целта за постигане на 75% заетост за лицата на възраст между 20 и 64 години;

Г.  като има предвид, че предотвратяването на професионалните рискове, насърчаването на здравословни и безопасни условия на труд и защитата на работниците на работното място е от решаващо значение за подобряването на условията на труд и по този начин за защита на здравето на работниците, което от своя страна предоставя значителни социални и икономически ползи за съответния работник и за обществото като цяло; като има предвид, че 9 от общо 10 предприятия в ЕС-28, които извършват редовни оценки на риска, ги разглеждат като полезен начин за управление на здравословните и безопасни условия на труд(16);

Д.  като има предвид, че член 153 от ДФЕС гласи, че Съюзът ще подкрепя и допълва дейностите на държавите членки за подобряването, по-специално, на работната среда с цел закрилата на здравето и безопасността на работниците;

Е.  като има предвид, че застаряването на населението в ЕС е едно от основните предизвикателства, пред които са изправени държавите членки; като има предвид, че съществуват неравенства по отношение на продължителността на живота между различните социално-професионални категории и трудностите на работното място; като има предвид, че освен мускулно-скелетните смущения, работниците на възраст над 55 години са особено уязвими по отношение на раковите заболявания, сърдечносъдовите заболявания, респираторните смущения и нарушенията на съня(17); като има предвид, че показателят за продължителността на живота в добро здраве е спаднал с 1,1 години за жените и 0,4 години за мъжете между 2010 г. и 2013 г. и че този факт подчертава необходимостта от увеличаване на продължителността на живота в добро здраве, което би дало възможност на повече на брой хора да останат на пазара до труда до достигане на фактическата установена в закона пенсионна възраст;

Ж.  като има предвид, че раковите заболявания представляват най-често срещаната причина за смъртността, свързана с работата(18), следвани от сърдечносъдовите и дихателните заболявания, а трудовите злополуки представляват само малка част от смъртните случаи; като има предвид, че хроничните здравословни проблеми, като например мускулно-скелетните смущения, са широко разпространени в ЕС и могат да ограничат способността на хората да извършват или да продължават да извършват платена професионална дейност(19), и като има предвид, че навременното откриване на работниците, изложени на тези рискове, е от решаващо значение;

З.  като има предвид, че административната тежест и преките разходи на предприятията в резултат на политиките за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ), които насърчават благосъстоянието, качествената работна среда и производителността, са значително по-ниски от свързаните с професионални заболявания и злополуки, които регулаторната рамка на ЕС цели да предотврати(20); като има предвид, че някои изследвания сочат, че за дружествата първоначалната инвестиция може да доведе до значителна „възвръщаемост на превенцията“(21),

И.  като има предвид, че процентът на злополуки с фатален край на работното място и делът на работниците, които съобщават, че тяхното физическо и душевно здраве и безопасност им са изложени на риск поради тяхната работа, варират значително в отделните държави членки(22) и в различните сектори на икономическа дейност, което подчертава необходимостта от поставяне на по-силен акцент върху прилагането и изпълнението на съществуващото законодателство в областта на ЗБУТ като важен елемент от опазването на здравето на работниците и тяхната производителност;

Й.  като има предвид, че свързаният с работата стрес в частност и психосоциалните рискове като цяло са нарастващ проблем за работниците и работодателите в целия ЕС и че почти половината от всички работници считат, че тези явления съществуват на тяхното работно място; като има предвид, че свързаният с работата стрес допринася за отсъствията от работа, оказва неблагоприятно отражение върху производителността и е причина за почти половината от броя на работните дни, изгубени всяка година; като има предвид, че предприетите действия за управление на психосоциалните рискове варират в отделните държави членки(23);

К.  като има предвид, че наличието на силно, добре изпълнявано и прилагано законодателство в областта на ЗБУТ е важна предпоставка за спазването на изискванията за ЗБУТ, което гарантира здравето и производителността на работниците през целия трудов живот; като има предвид, че инспекциите по труда играят важна роля в процеса на прилагане на политиките в областта на здравословните и безопасни условия на труд на регионално и местно равнище, и като има предвид, че изпълнението на законовите задължения е основната причина за това редица дружества да управляват ЗБУТ и да въвеждат превантивни мерки(24);

Л.  като има предвид, че цялостното участие на работниците, тяхното представителство на равнище предприятие и ангажиментът от страна на ръководството са изключително важни за успешното предотвратяване на рисковете на работното място(25), и като има предвид, че процентът на злополуките и заболяванията са значително по-ниски в работните места, в които има синдикални организации;

М.  като има предвид, че борбата срещу трудовите злополуки като цяло може да бъде успешна само чрез насърчаване във всяко отношение на ориентиран към хората подход към производствения процес;

Н.  като има предвид, че са необходими достатъчно ресурси за справяне по подходящ начин с новите и нововъзникващите рискове и също така с традиционните рискове, свързани със здравословните и безопасни условия на труд, включително рисковете, произтичащи от излагане на азбест и наноматериали, и психосоциалните рискове; като има предвид, че множество работници, включително строителни работници, са потенциално изложени на въздействието на азбеста;

О.  като има предвид, че несигурната заетост има отрицателно въздействие върху здравословните и безопасни условия на труд и подкопава съществуващите структури за здравословни и безопасните условия на труд; като има предвид, че несигурната заетост може да води до изключване на работниците от обучение и достъп до услуги в областта на ЗБУТ и се асоциира с психически стрес поради несигурността на работните места(26); като има предвид, че съгласно Рамкова директива 89/391/ЕИО работодателите носят отговорност по отношение на установяването на политика на системна превенция, която обхваща всички рискове; като има предвид, че възлагането на дейности на външни изпълнители чрез прибягване до подизпълнители и агенции за временна заетост често прави по-трудно определянето на отговорността относно разпоредбите за здравословните и безопасни условия на труд; като има предвид, че недекларираният труд и фиктивната самостоятелна заетост представляват сериозно предизвикателство за изпълнението на мерките в областта на ЗБУТ и за здравето и безопасността на работниците;

П.  като има предвид, че социалните партньори играят важна роля в процеса на разработване и прилагане на политиките в областта на здравословните и безопасни условия на труд на национално равнище, международно равнище и на равнището на ЕС; като има предвид че членове 153 – 155 определят обхвата на правомощията на социалните партньори за водене на преговори и правоприлагане на споразумения, свързани със здравословните и безопасни условия на труд;

Р.  като има предвид, че регулаторната рамка на ЕС цели предотвратяването на трудовите злополуки и на здравословните проблеми за всички работници; като има предвид, че колкото по-малко е дружеството, толкова по-малко вероятно е работниците да бъдат информирани относно рисковете за здравето и безопасността на работното място; като има предвид, че не е доказано съществуването на връзка между броя на злополуките и размера на предприятията; като има предвид, че процентът на злополуките действително зависи от вида производство и от стопанския отрасъл(27);

С.  като има предвид, че достъпността и съпоставимостта на данните за професионални заболявания на равнището на ЕС са недостатъчни(28);

Т.  като има предвид, че следва да се води борба срещу сексуалния тормоз на работното място и чувството за несигурност, което той поражда;

У.  като има предвид, че сегрегацията в областта на заетостта, разликата в заплащането между мъжете и жените, работното време, местоработата, несигурните условия на труд, сексизмът и дискриминацията, основана на пола, както и различията, свързани със специфичните физически аспекти на майчинството, са фактори, за които е вероятно да влияят на условията на труд на жените;

Ф.  като има предвид, че е разпространено стереотипното схващане, че жените заемат работни места с по-нисък риск, като има предвид, че общото мнение в Европа е, че разделението на труда между мъжете и жените никога не е неутрално, и като има предвид, че по принцип това разделение скрива здравословните проблеми на жените, в резултат на което се предприемат по-малко превантивни действия по отношение на работните места на жените;

Х.  като има предвид, че в ЕС жените са заети в значително по-висока степен в сектора на услугите отколкото в сектора на промишлеността, като жените най-често са заети в сферата на здравеопазването и социалния сектор, търговията на дребно, производството, образованието и стопанската дейност при нарастваща концентрация на жени на работни места на непълно работно време и на временни работни места, което има значителни последици от гледна точка на здравословните и безопасни условия на труд;

Ц.  като има предвид, че жените са изправени пред специфични рискове, включително мускулно-скелетни смущения или определени видове ракови заболявания, като например рак на гърдата или рак на ендометриума, в резултат на естеството на някои видове работни места, където жените са по-силно представени(29);

Ч.  като има предвид, че жените отчитат по-високо равнище на свързани с работата здравословни проблеми, отколкото мъжете, независимо от вида дейност(30), и са особено уязвими по отношение на заболявания, свързани с възрастта; като има предвид, във връзка с това, че мерките за здравословни и безопасни условия на труд изискват основан на пола и жизнения цикъл подход;

Ш.  като има предвид, че възпроизводителната способност може да се изложи на риск от здравословни проблеми, които могат да възникнат, когато бъдещите родители или децата, които ще им се родят, са изложени на въздействието на замърсяването на околната среда и рисковите фактори, които са налице в работната среда;

Щ.  като има предвид, че емпиричните научни изследвания показват, че жените са недостатъчно представени в процеса на вземане на решения в областта на здравеопазването и безопасността;

AA.  като има предвид, че жените в селските райони са изправени пред повече трудности при упражняването на своите трудови и здравни права и са лишени в по-голяма степен от достъп до основни обществени здравни услуги, специално медицинско лечение и прегледи за ранно откриване на рак;

Стратегическа рамка на ЕС за ЗБУТ

1.  Подчертава, че всички наети лица, включително и в публичния сектор, имат право на най-висока степен на защита във връзка със здравето и безопасността на работното място, която трябва да бъде гарантирана, независимо от големината на наелото ги предприятие, вида труд, сключения договор или държавата членка, в която са наети; призовава Комисията да разработи специфични трудови стратегии, обхващащи всички форми на трудова заетост, по линия на регулаторната рамка на ЕС относно здравословните и безопасни условия на труд (ЗБУТ); подчертава необходимостта от ясни и ефикасни правила в областта на ЗБУТ;

2.  Приветства факта, че в стратегическата рамка на ЕС за ЗБУТ са набелязани редица важни области на действие; при все това изразява съжаление, че Комисията не е определила конкретни цели в рамката; в този контекст подчертава, че при наличие на научни доказателства и на резултати от последващата оценка на законодателството на ЕС в областта на ЗБУТ в рамката следва да бъдат включвани по-конкретни законодателни и/или незаконодателни мерки и също така инструменти за изпълнение и прилагане, след като бъде завършен прегледът през 2016 г.;

3.  Призовава Комисията и държавите членки да определят индикативни цели за намаляване на професионалните заболявания и трудовите злополуки на равнище на ЕС след прегледа на стратегическата рамка на ЕС за ЗБУТ през 2016 г. и да се опират на последните партньорски оценки на научни открития при прегледа на рамката; настоятелно призовава Комисията да дава специално предимство на отраслите, в които работниците са изложени на най-голям риск, както и да разработва насоки и да насърчава обмена на добри практики за изпълнението на политиките в областта на ЗБУТ;

4.  Изразява съжаление относно закъснението при изготвянето на настоящата стратегическа рамка на ЕС в областта на ЗБУТ; счита, че многобройните предизвикателства, пред които са изправени европейските работници, предприятията и пазарите на труда, включително тези, набелязани от Комисията, изискват ефективното и навременно прилагане на мерки;

5.  Подчертава, че е жизнено необходимо да се гарантира физически и психически безопасна и здравословна работна среда през целия трудов живот на хората, за да се постигне целта за активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве за всички работници; счита, че предотвратяването на професионалните заболявания и злополуки и отделянето на по-голямо внимание на кумулативното въздействие на професионалните рискове създава добавена стойност за работниците и обществото като цяло;

6.  Подчертава необходимостта от специфични мерки за противодействие на последиците от кризата чрез подкрепа за дружествата, които се стремят да подобрят здравето и безопасността на работното място;

Национални стратегии

7.  Подчертава, че националните стратегии в областта на ЗБУТ са от съществено значение и допринасят за подобряване на ЗБУТ в държавите членки; подчертава, че следва да се насърчава редовното докладване относно постигнатия напредък; счита, че е от съществено значение да се продължи инициирането и координирането на политики на равнище ЕС с по-силен акцент върху прилагането и изпълнението на съществуващото законодателство в областта на ЗБУТ, с цел да се гарантира висока степен на здравословни и безопасни условия на труд за всички работници; счита, че политиките в областта на ЗБУТ следва да бъдат приведени в съответствие както на европейско, така и на национално равнище с останалите обществени политики и че изискванията за спазване следва да бъдат ясни, така че това да улеснява тяхното спазване от дружествата, по-специално от МСП; счита, че следва да бъде извършено интегрирането на принципа на равенство между половете, така че специфичните рискове, на които са изложени мъжете и жените работници, да бъдат по-добре отразени;

8.  Призовава държавите членки и Комисията да гарантират, че националните стратегии в областта на ЗБУТ отразяват стратегическата рамка на ЕС за ЗБУТ и са напълно прозрачни и отворени за принос от страна на социалните партньори и гражданското общество, включително заинтересованите участници в областта на здравеопазването в съответствие с традициите и практиките на държавите членки; счита, че споделянето на добри практики и социалният диалог са важно средство за подобряване на здравословните и безопасни условия на труд;

9.  Насърчава държавите членки да включват в своите национални стратегии подходящи за определения контекст цели, които са измерими и съпоставими; счита, че следва да бъде насърчавано разработването на механизми за редовно и прозрачно докладване относно постигнатия напредък; подчертава значението на наличието на надеждни данни;

Изпълнение и спазване

10.  Признава колко е важно да се отчитат положението, специфичните потребности и трудностите относно спазването на изискванията от страна на микропредприятията и на малките предприятия, както и от страна на някои сектори за обществени услуги в контекста на изпълнението на мерките в областта на ЗБУТ на равнище предприятие; подчертава, че повишаването на осведомеността, обменът на добри практики, консултациите, по-лесните за ползване ръководства и онлайн платформите са от изключително значение за подпомагане на МСП и микропредприятията, за да изпълняват по-ефективно регулаторните изисквания в областта на ЗБУТ; призовава Комисията, Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) и държавите членки да продължават да разработват практически инструменти и насоки, които да подкрепят, улесняват и подобряват спазването на изискванията за ЗБУТ от страна на МСП и микропредприятията;

11.  Призовава Комисията да продължи да взема под внимание специфичното естество и положение на МСП и на микропредприятията при преразглеждането на стратегическата рамка, с цел да се помогне на тези предприятия да постигнат целите, определени по отношение на здравето и безопасността на работното място; подчертава, че понятието за МСП в настоящата си форма обхваща около 99% от всички дружества; призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си, за да съберат надеждни данни относно изпълнението на разпоредбите за здравословни и безопасни условия на труд в настоящия момент;

12.  Приветства въвеждането в държавите членки на изготвения от EU-OSHA интерактивен онлайн инструмент за оценка на риска (OiRA) и на други електронни инструменти, които улесняват оценката на риска и са насочени към насърчаване на спазването на изискванията и на култура на превенция, по-специално в микропредприятията и малките предприятия; настоятелно призовава държавите членки да използват европейското финансиране за действия в областта на ЗБУТ като цяло, и по-специално за разработването на електронни инструменти с цел подпомагане на МСП; подчертава значението на кампаниите за повишаване на информираността, като например кампаниите за здравословни работни места, в сферата на ЗБУТ и подчертава значението на повишаването на осведомеността сред работодателите и наетите лица относно основните права и задължения, свързани със ЗБУТ;

13.  Призовава държавите членки и социалните партньори да предприемат инициативи за подобряване на уменията на представителите по въпросите на здравословните и безопасни условия на труд и на ръководителите в съответствие с националните законодателни разпоредби и практики; призовава държавите членки да подкрепят активното участие на наетите лица в изпълнението на превантивни мерки за ЗБУТ и да гарантират, че представителите по въпросите на здравословните и безопасни условия на труд могат да получават обучение, надхвърлящо основните модули;

14.  Подчертава, че е важно да се насърчава култура на взаимно доверие, увереност и учене, в условията на която наетите лица се поощряват да допринасят за развитието на здравословна и безопасна работна среда, която насърчава също така социалното приобщаване на работниците и конкурентоспособността на дружествата; в този контекст подчертава, че работниците не следва да понасят никакви вреди заради повдигане на въпроси, свързани със здравето и безопасността;

15.  Подчертава, че ключовите елементи на доброто управление и добрите резултати в областта на здравословните и безопасни условия на труд са добре изпълняваното и приложимо законодателство, както и напълно документирана оценка на риска с участието на работниците и представителите на работниците, даваща възможност за въвеждането на подходящи превантивни мерки на работното място;

16.  Призовава Комисията да предприеме всички необходими стъпки за наблюдаване на изпълнението и прилагането на законодателството в областта на ЗБУТ в държавите членки; счита, че последващата оценка на практическото прилагане на директивите на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд в държавите членки на ЕС предоставя добра възможност за тази цел, и очаква, че констатациите, свързани с прилагането на действащото законодателство, ще бъдат взети под внимание като част от прегледа на стратегическата рамка;

Правоприлагане

17.  Счита, че осигуряването на равнопоставени условия на конкуренция в целия ЕС и премахването на нелоялната конкуренция и социалния дъмпинг са от решаващо значение; подчертава, че инспекторатите по труда играят основна роля за прилагането на правата на работниците на физически и психически безопасна и здравословна работна среда и за предоставянето на консултации и насоки на работодателите, по-специално МСП и микропредприятията; насърчава държавите членки да спазват стандартите и насоките на МОТ относно инспекцията по труда, за да се гарантира, че са налични достатъчен персонал и достатъчни ресурси за инспекторатите по труда, и да се подобри обучението на инспекторите по труда, както се препоръчва от Европейския икономически и социален комитет(31); приветства сътрудничеството между националните инспекторати по труда в Комитета на старшите инспектори по труда (SLIC);

18.  Подчертава проблема с прилагането на законодателството в областта на здравословните и безопасни условия на труд по отношение на работниците, упражняващи недекларирани дейности; припомня, че инспекторатите по труда играят важна роля за възпиране на недекларирания труд; призовава държавите членки да извършват по-строги инспекции и да налагат подходящи санкции на работодателите, които използват недекларирани работници; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат всички необходими мерки за борба с недекларирания труд; подчертава, че по-голямата част от трудовите злополуки, завършващи със смърт, настъпват в трудоемки сектори, в които недекларираният труд е по-разпространен отколкото в други сектори;

19.  Счита, че ефективното прилагане на законодателството в областта на ЗБУТ зависи също така до голяма степен от инспекциите по труда; счита, че ресурсите следва да бъдат насочени към онези сектори, за които е известно, че представляват най-голям риск за работниците; призовава настоятелно компетентните органи, без да престават да извършват инспекции на случаен принцип, да прилагат основан на риска надзор и да насочват вниманието си към многократните нарушители, с цел търсене на отговорност на работодателите, които не спазват изискванията в областта на ЗБУТ; призовава държавите членки да гарантират обмен на информация и да подобрят координацията между инспекторатите по труда с цел подобряване на трансграничното сътрудничество;

Регулаторна рамка

20.  Приветства усилията за подобряване на качеството на регулаторната рамка и очаква по-нататъшен напредък в тази област; припомня на Комисията обаче, че представянето на директиви в областта на ЗБУТ в рамките на REFIT и измененията на законодателството следва да бъдат демократични и прозрачни, да включват социалните партньори и при никакви обстоятелства да не водят до намаляване на здравословните и безопасни условия на труд; в този контекст подчертава, че промените на работното място в резултат от технологичното развитие следва да се вземат под внимание; посочва, че държавите членки имат свобода да приемат по-високи стандарти от минималните изисквания в областта на ЗБУГ; счита, въпреки това, че действащите правила следва да бъдат подобрени, наред с другото, чрез избягване на припокриването и насърчаване на по-доброто интегриране на ЗБУТ с други политически области, като в същото време се запазва нивото на защита на здравето и безопасността на работниците и се правят усилия за допълнителното му повишаване ;

21.  Подчертава, че участието на работниците и социалните партньори на всички равнища, в съответствие с националното законодателство и националните практики, е задължително условие за ефективното прилагане на законодателството в областта на ЗБУТ и че участието на социалните партньори на равнище ЕС може да гарантира, че стратегическата рамка за ЗБУТ е от значение за европейските работодатели и работници; призовава социалните партньори и Комисията да вземат активно участие в конструктивен диалог относно начините се подобри съществуващата регулаторна рамка и счита, че е необходимо да се засили ролята на социалните партньори;

Превенция на професионалните заболявания и на новите и възникващите рискове

22.  Изтъква значението на защитата на работниците срещу експозиция на канцерогени, мутагени и вещества, които са токсични за репродукцията; подчертава, в този контекст, че жените често са изложени на смесица от вещества, които могат да увеличат рисковете за здравето, включително за жизнеспособността на тяхното потомство; решително повтаря призива си към Комисията да представи предложение за преразглеждане на Директива 2004/37/ЕО въз основа на научни доказателства, като добави повече задължителни гранични стойности на професионална експозиция, когато е необходимо, и разработи система за оценяване в сътрудничество с Консултативния комитет за безопасност и здраве на работното място, която да се основава на ясни и изрични критерии; счита, че в този контекст следва да се разгледат възможни регулаторни припокривания, водещи до неволно неизпълнение;

23.  Подчертава необходимостта от въвеждане на по-строга закрила на работниците, като се вземат предвид не само периодите на експозиция, но също и смесването на химически и/или токсични вещества, на които те са изложени; посочва, че много от здравните работници са изложени на опасни химични вещества на работното място; призовава Комисията да предприеме действия относно рисковите фактори във връзка с химичните вещества в сектора на здравеопазването и да включи в стратегическата рамка за ЗБУТ конкретни разпоредби относно излагането на здравните работници на опасни лекарства; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че всички работници, пряко или непряко участващи в употребата или унищожаването на остри медицински инструменти, са защитени по подходящ начин; изтъква, че това може, ако е необходимо, да доведе до преразглеждане на Директива 2010/32/ЕС относно превенцията на нараняванията с остри предмети в сектора на здравеопазването и болниците;

24.  Посочва, че множество работници все още са изложени на въздействието на азбест на работните си места; призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество със социалните партньори и държавите членки, за да насърчава и координира усилията на държавите членки за разработване на национални планове за действие, да предоставя необходимото финансиране и да предприема подходящи действия за управлението и безопасното отстраняване на азбеста;

25.  Отново отправя своя призив(32) към Комисията да изготви и приложи модел за проверка с цел откриване и регистриране на наличието на азбест в съответствие с член 11 от Директива 2009/148/ЕО; призовава за европейска кампания относно азбеста и настоятелно призовава държавите членки за обезщетяване на работниците, изложени на въздействието на азбест;

26.  Призовава Комисията да предприеме действия по един от най-често срещаните свързани с работата здравни проблеми в Европа и незабавно да представи предложение за всеобхватен законодателен инструмент относно мускулно-скелетните смущения (МСС), за да се подобри ефективната превенция и да се отстранят причините за МСС, като се вземат предвид проблемът с наличието на различни причини и специфичните рискове, пред които са изправени жените; изтъква, че консолидирането на законодателството на ЕС за определяне на минимални изисквания за защита на работниците от експозиция на ергономични рискови фактори може да бъде от полза и за работниците, и за работодателите, като улесни прилагането и спазването на регулаторната рамка; също така подчертава значението на обмена на добри практики, както и необходимостта да се гарантира, че работниците са по-добре осведомени и по-добре информирани за ергономичните рискови фактори;

27.  Призовава държавите членки да започнат да прилагат възможно най-бързо Директива 2002/44/EО от 25 юни 2002 г. относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рисковете от физически агенти;

28.  Насочва вниманието на Комисията към факта, че е важно да се подобри превенцията на експозицията, на работното място, на вещества, нарушаващи функциите на ендокринната система, които имат многобройни вредни последици върху здравето на мъжете и жените работници и върху тяхното потомство(33); призовава Комисията да изготви незабавно всеобхватна стратегия относно веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, която по целесъобразност може да включва прилагането на законодателството на ЕС относно търгуването с пестициди и биоциди и да засили правилата за предотвратяване на професионалните рискове; подчертава, че подкрепата на ЕС за научните изследвания относно по-безопасни алтернативи е от жизненоважно значение за прилагането на принципа на предпазливост и на принципа на заместване;

29.  Приветства ангажимента на Комисията в Стратегическата рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014-2020 г. за по-добра превенция на свързаните с работата заболявания, особено в областта на нанотехнологиите и биотехнологиите; подчертава потенциалната несигурност относно разпространението и употребата на нанотехнологиите и счита, че са необходими по-нататъшни изследвания относно свързаните с новите технологии потенциални рискове за ЗБУТ; в тази връзка счита, че следва да се прилага принципът на предпазливост, с цел да се намалят потенциалните рискове за здравето и безопасността на работниците, които работят с нанотехнологии;

30.  Насочва вниманието на Комисията към увеличаването на броя на работниците, засегнати от хронични заболявания; счита, че за хората, страдащи от заболявания с фатален изход, хронични и продължителни заболявания и увреждания, следва да бъдат на разположение достъпни и безопасни работни места; настоятелно призовава държавите членки да насочат вниманието си върху задържането и интегрирането на хората, засегнати от хронични заболявания, както и да подкрепят разумното приспособяване на работните места, което ще гарантира навременното завръщане на работа; призовава Комисията да насърчава мерките за интеграция и реабилитация на хората с увреждания и да подкрепя усилията на държавите членки чрез повишаване на осведомеността и установяване и обмен на добрите практики относно приспособяването и оборудването на работното място; настоятелно призовава Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) да продължи да проучва и анализира възможностите за заетост и степента на пригодност за заетост на хора с хронични заболявания;

31.  Отбелязва, че технологическите иновации може да са от полза за обществото като цяло; въпреки това изразява загриженост относно новите рискове, породени в резултат на тези промени; приветства в този контекст намерението на Комисията за създаване на мрежа от специалисти и учени в областта на ЗБУТ, за да се отговори по-добре на бъдещи предизвикателства; подчертава нарастващото използване на интелигентни асистиращи роботи, например в промишленото производство, болниците и старческите домове; призовава Комисията и държавите членки да идентифицират потенциалните рискове за ЗБУТ, произтичащи от технологичните иновации, и да вземат подходящи мерки за тяхното предотвратяване;

32.  Призовава Комисията и държавите членки да разработят и приложат програма за системно наблюдение, управление и подкрепа за работниците, засегнати от психосоциални рискове, включително стрес, депресия и изтощаване, с цел, наред с другото, да се изготвят ефективни препоръки и насоки за борба с тези рискове; подчертава, че стресът на работното място е признат като важна пречка за производителността и за качеството на живот; отбелязва в тази връзка, че психичното здраве и психосоциалните рискове могат да бъдат повлияни от множество фактори, като не всички от тях са свързани с работата; посочва обаче, че психосоциалните рискове и стресът на работното място са структурен проблем, свързан с организацията на работата, и че предотвратяването и управлението на психосоциалните рискове и стреса на работното място са възможни; подчертава необходимостта от осъществяване на проучвания, подобряване на превенцията и обмисляне на нови мерки въз основа на обмена на най-добри практики и инструменти за интегриране на пазара на труда при преразглеждането на стратегическата рамка в областта на ЗБУТ през 2016 г.;

33.  Приветства кампанията „Здравословни работни места за овладяване на стреса“; подчертава, че инициативите за справяне със стреса на работното място трябва да включват аспект, свързан с пола, и да отчитат специфичните условия на труд на жените;

34.  Обръща внимание на проблема с психическия тормоз, както и неговите възможни последици върху психологическото здраве; изтъква значението на борбата срещу тормоза и насилието на работното място и в тази връзка призовава Комисията, в тясно сътрудничество със социалните партньори, да разгледа възможността да внесе предложение за законодателен акт въз основа на рамковото споразумение относно тормоза и насилието на работното място; настоятелно призовава държавите членки освен това да разработят ефективни национални стратегии за борба срещу насилието на работното място;

35.  Призовава Комисията и държавите членки да приемат подход, насочен към елиминиране на несигурните работни места, и да вземат под внимание отрицателните последици от несигурната работа за здравословните и безопасни условия на труд; подчертава, че работниците с нетипични трудови договори могат да имат по-големи трудности при достъпа до обучение и до услуги в областта на ЗБУТ; подчертава, че е от първостепенно значение да се подобри здравето и безопасността на работниците при всички форми на заетост, включително онези, които могат да се окажат в уязвимо положение, като например младите хора и лицата, засегнати от дълготрайна безработица; призовава държавите членки да се съобразяват с изискванията, установени в Директива 96/71/ЕО за борба със социалния дъмпинг, и в този контекст да предприемат всички необходими мерки за зачитане и защита на правата на командированите работници на равно третиране по отношение на здравословните и безопасни условия на труд;

36.  Подчертава, че работата в битовия сектор следва да бъде вземана предвид, когато се обръща внимание на начините за подобряване на здравословните и безопасни условия на труд; настоятелно призовава работодателите и лицата, определящи политиките, да осигурят и улеснят добро равновесие между професионалния и личния живот, като отчитат нарастването на броя на работниците, които трябва да съчетават професионалния живот и полагането на грижи; подчертава значението на борбата срещу прекалено дългото работно време, за да се осигури баланс между професионалния и семейния живот; призовава държавите членки да приложат изцяло Директива 2003/88/ЕО и подчертава в тази връзка значението на наблюдението на спазването на разпоредбата за максималния брой работни часове;

37.  Призовава Комисията и държавите членки да разработят подходящи политики в отговор на застаряването на работната сила; счита, че регулаторната рамка в областта на ЗБУТ следва да насърчава устойчив трудов живот и остаряване в добро здраве; призовава държавите членки да насърчават мерки за реабилитация и реинтеграция на по-възрастните работници чрез прилагане на резултатите от пилотния проект на ЕС относно здравето и сигурността на по-възрастните работници;

38.  Подчертава значението на това мерките за здравословни и безопасни условия на труд да бъдат насочени към специфичните предизвикателства и рискове за жените на работното място, включително сексуалния тормоз; приканва Комисията и социалните партньори да гарантират по-равно представителство на мъжете и жените във всички процеси на социалния диалог; настоятелно призовава Комисията да вземе под внимание въпросите за равенството между половете като част от прегледа за 2016 г. на стратегическата рамка за БЗУТ; призовава Комисията да разработи европейска стратегия за борба с насилието срещу жените на работното място и в рамките на този процес да извърши оценка дали Директива 2006/54/ЕО следва да бъде преразгледана, за да се разшири обхватът на директивата с цел обхващане на нови форми на насилие и тормоз; призовава държавите членки да прилагат Препоръка 92/131/ЕИО на Комисията за повишаване на осведомеността по отношение на сексуалния тормоз и другите форми на неприемливо сексуално поведение;

39.  Насочва вниманието на Комисията към ролята, която комитетите за секторен социален диалог могат да играят за справяне със специфичните за отделните сектори рискове за ЗБУТ и за създаване на добавена стойност чрез споразумения между социалните партньори, като използват богатите си познания относно специфичните за секторите ситуации;

40.  Подчертава, че Комисията следва да събира данни, да предоставя научни изследвания и да разработва статистически методи за оценка на превенцията, вземащи предвид спецификите на пола и възрастта, с цел да се обърне специално внимание на конкретните предизвикателства, пред които са изправени уязвимите групи, включително и жените, на работното място;

41.  Подчертава значението на по-голямото инвестиране в политиките за предотвратяване на рисковете, както и насърчаването, развитието и подкрепата на културата на превенция по отношение на здравето и безопасността на работното място; призовава държавите членки да насърчават инициативи за повишаване на осведомеността и да дават по-голям приоритет на превенцията и здравословните и безопасни условия на труд в училищните програми на всички нива, в това число по време на стажовете; счита, че е важно вниманието да се насочи върху превенцията на възможно най-ранен етап от производствения процес и да се насърчава прилагането на програми за системна превенция въз основа на оценките на риска, които да насърчават работодателите и работниците да допринасят за създаването на безопасна и здравословна работна среда; посочва, че в много държави членки качеството на услугите в областта на превенцията е от ключово значение за подпомагане на предприятията, по-специално на МСП, да извършват оценка на риска и да предприемат подходящи превантивни мерки; призовава Комисията да разгледа задачите и изискванията за обучение за услугите за превенция, предвидени в националното законодателство на държавите членки;

42.  Подчертава, че жените трябва да бъдат включени в процесите на вземане на решения във връзка с разработването на по-добри практики в областта на здравето и безопасността в тяхната работна среда.

43.  Призовава Комисията да не пренебрегва въпроса за развитието на свързани с работата ракови заболявания, например туморите в носната кухина, които се срещат по-често в случаите, в които дихателните системи на работниците не са защитени по подходящ начин от някои често срещани видове прах, които се отделят при преработката на дървесина, кожа, брашно, текстил, никел и други материали;

44.  Насърчава държавите членки да осигурят равни възможности за упражняване на трудовите права и равен достъп до здравни услуги за всички граждани, и по-специално за жените в селските райони и други уязвими групи от граждани.

Статистически данни

45.  Призовава Комисията и държавите членки да подобрят събирането на надеждни и съпоставими данни относно професионалните заболявания, експозиции и рискове във всички сектори, включително в обществения, с цел да се установят най-добри практики, да се насърчава възприемането на добрия опит и да се създаде обща база данни за професионалните експозиции, без това да води до непропорционално високи разходи; подчертава значението на участието на националните експерти и поддържането на актуализирана база данни; настоятелно призовава държавите членки и Комисията да събират повече данни относно рисковете, свързани с цифровизацията, свързаната с работата пътна безопасност и въздействието, което може да е оказала кризата върху здравословните и безопасни условия на труд;

46.  Призовава Комисията и държавите членки да събират висококачествени статистически данни, обобщени по пол и възраст, за свързани с работата заболявания с оглед на непрекъснатото подобряване и адаптиране, където е необходимо, на законодателната рамка в съответствие с новите и възникващите рискове;

47.  Призовава държавите членки да проведат проучвания, с разбивка по пол, възраст и сфера на икономическа дейност, относно случаите на мускулно-скелетни заболявания сред работещото население на национално равнище, с цел превенция и борба с възникването на тези заболявания;

48.  Подчертава значението на актуализирането и предоставянето на общи здравни показатели и определения за свързаните с работата заболявания, включително стреса на работното място, както и на статистически данни за целия ЕС с оглед на набелязването на цели за намаляване на честотата на професионалните заболявания;

49.  Подчертава проблемите при събирането на данни в редица държави членки; призовава да се засили дейността на EU-OSHA и Eurofound; настоятелно призовава държавите членки да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че работодателите докладват за трудовите злополуки;

Международни усилия

50.  Призовава Съвета и Комисията да гарантират, че всички търговски споразумения с трети държави водят до подобряване на работната среда, за да се предпазят здравето и безопасността на работниците;

51.  Подчертава, че е в интерес на ЕС и е негово задължение да се повишат в световен мащаб стандартите в областта на труда, включително относно нивата на здравословните и безопасни условия на труд;

52.  Настоятелно призовава Комисията да засили сътрудничеството в областта на ЗБУТ с международни организации, включително МОТ, ОИСР, Г20 и СЗО;

53.  Изразява съжаление относно факта, че не всички държави членки са ратифицирали Конвенция № 187 на МОТ относно рамката за насърчаване на здравословни и безопасни условия на труд; призовава всички държави членки да ратифицират Конвенцията;

o
o   o

54.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 70.
(2) ОВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 1.
(3) ОВ L 299, 18.11.2003 г., стр. 9.
(4) OВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23.
(5) ОВ L 165, 27.6.2007 г., стр. 21.
(6) ОВ C 77 E, 28.3.2002 г., стр. 138.
(7) ОВ C 304 E, 1.12.2005 г., стр. 400.
(8) ОВ C 303 E, 13.12.2006 г., стр. 754.
(9) ОВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 321.
(10) ОВ C 41 E, 19.2.2009 г., стр. 14.
(11) ОВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 101.
(12) OВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 102.
(13) Приети текстове, P7_TA(2013)0093.
(14) Приети текстове, P7_TA(2014)0012.
(15) Харта на основните права на Европейския съюз, член 31, параграф 1: Всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му.
(16) Второ европейско изследване на предприятията по отношение на новите и нововъзникващите рискове (ESENER-2), Европейска агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) (2015 г.).
(17) Eurofound: „Working conditions of an ageing workforce“ („Условията на труд на по-възрастните работници“) Eurofound (2008 г.).
(18) Изявление на директора на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA), 18.11.2014 г.
(19) Доклад относно възможностите за трудова заетост за лицата с хронични заболявания, Eurofound (2014 г.).
(20) Оценка на Европейската стратегия за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007—2012 г., ЕО (2013) и Социалноикономически разходи при трудови злополуки и професионални заболявания, ЕО (2012 г.).
(21) Berechnung des internationalen „Return on Prevention“ für Unternehmen: Kosten und. Nutzen von Investitionen in den betrieblichen Arbeits- und Gesundheitsschutz (Изчисляване на „възвръщаемостта на превенцията“ в международен план за предприятията:разходи и ползи от инвестициите в безопасните и здравословни условия на труд), DGUV (2013 г.).
(22) Пето проучване на условията на труд, обобщаващ доклад, Eurofound (2012 г.).
(23) Второ европейско изследване на предприятията по отношение на новите и нововъзникващите рискове (ESENER-2), Европейска агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) (2015 г.).
(24) Второ европейско изследване на предприятията по отношение на новите и нововъзникващите рискове (ESENER-2), Европейска агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) (2015 г.).
(25) Представителство и консултация на работници относно здравето и безопасността, Европейска агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) (2012 г.).
(26) Гъвкави форми на заетост: „много нетипични“ договорни споразумения, Eurofound (2010 г.) и Здраве и благоденствие на работното място: доклад въз основа на 5-ото европейско проучване на условията на труд, Eurofound (2012 г.).
(27) Пето проучване на условията на труд, обобщаващ доклад, Eurofound (2012 г.) и Трето проучване на европейските дружества, Eurofound (2015 г.).
(28) Доклад относно настоящото положение по отношение на професионални заболявания и системи в държавите членки на ЕС, страните от ЕАСТ/ЕИП, ЕО (2013 г.) http://ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId=9982&langId=en
(29) Европейска агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA), 2013 г., Нови рискове и тенденции в областта на безопасните и здравословни условия при работа на жените.
(30) Occupational health and safety risks for the most vulnerable workers (Професионални рискове, свързани със здравето и безопасността, за най-уязвимите работници), Тематичен отдел на ЕП „A”, Икономическа и научна политика, 2011 г., стp. 40.
(31) ОВ C 230, 14.7.2015 г., стр. 82.
(32) Приети текстове, P7_TA(2013)0093.
(33) The Cost of Inaction (Цената на бездействието), Nordon (2014 г.) и Rapport sur les perturbateurs endocriniens, le temps de la précaution (Доклад относно нарушителите на функциите на ендокринната система, време за предпазни мерки), Gilbert Barbier (2011 г.).

Правна информация - Политика за поверителност