Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2015/2113(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0341/2015

Внесени текстове :

A8-0341/2015

Разисквания :

PV 14/12/2015 - 12
CRE 14/12/2015 - 12

Гласувания :

PV 15/12/2015 - 4.21
CRE 15/12/2015 - 4.21
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0444

Приети текстове
PDF 816kWORD 334k
Вторник, 15 декември 2015 г. - Страсбург Окончателна версия
Към постигане на Европейски енергиен съюз
P8_TA(2015)0444A8-0341/2015

Резолюция на Европейския парламент от 15 декември 2015 г. относно постигането на Европейски енергиен съюз (2015/2113(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 191, 192 и 194 от него,

—  като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Евратом),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“ — (COM(2015)0080), и приложенията към него,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска стратегия за енергийна сигурност“, и придружаващите го работни документи (COM(2014)0330),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Устойчивостта в краткосрочен план на европейската газова система. Подготвеност за евентуално прекъсване на доставките от Изток през есента и зимата на 2014—2015 г.“, (COM(2014)0654),

—  като взе предвид съобщението на Комисията относно сигурността на енергийните доставки и международното сътрудничество, озаглавено „Енергийната политика на ЕС: ангажиране с партньори извън нашите граници“ (COM(2011)0539),

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет, озаглавен „Изпълнение на Съобщението относно сигурността на енергийните доставки и международното сътрудничество и на заключенията на Съвета по енергетика от ноември 2011 г.“ (COM(2013)0638),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 ноември 2008 г., озаглавено „Втори стратегически енергиен преглед: европейски план за действие за енергийна сигурност и солидарност“ (COM(2008)0781),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM(2012)0582),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 ноември 2012 г., озаглавено „За постигане на реално функциониращ вътрешноевропейски енергиен пазар“ (COM(2012)0663) и придружаващите го работни документи, както и резолюцията на Европейския парламент от 10 септември 2013 г. относно постигане на реално функциониращ вътрешноевропейски енергиен пазар(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Напредък в завършването на вътрешния енергиен пазар“ (COM(2014)0634),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Приоритети за енергийна инфраструктура за 2020 г. и по-нататък — план за интегрирана европейска енергийна мрежа“ (COM(2010)0677),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 29 януари 2014 г., озаглавено „Цени на енергията и енергийни разходи в Европа“ (COM(2014)0021),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 януари 2014 г., озаглавено „За възраждане на европейската промишленост“ (COM(2014)0014),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 14 ноември 2012 г., озаглавен „Състоянието на европейския пазар на въглеродни емисии през 2012 г.“ (COM(2012)0652),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г., озаглавено „Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“ (COM(2011)0571), и резолюцията на Европейския парламент от 24 май 2012 г. относно Европа за ефективно използване на ресурсите(2),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Енергийната ефективност и нейния принос към енергийната сигурност и рамката до 2030 година за политиките в областта на климата и енергетиката“ (COM(2014)0520),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 декември 2011 г., озаглавено „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“ (COM(2011)0885), и резолюцията на Европейския парламент от 14 март 2013 г. относно Енергийната пътна карта за периода до 2050 г. — бъдеще с енергия(3),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Използване на потенциала за създаване на заетост на екологосъобразния растеж“ (SWD(2012)0092),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Бъдещето на улавянето и съхранението на СО2 в Европа“ (COM(2013)0180),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Рамка за политиките в областта на климата и енергетиката през периода 2020—2030 година“ (COM(2014)0015),

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 23 и 24 октомври 2014 г.,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 19 и 20 март 2015 г.,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 година относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009, както и съобщението на Комисията от 14 октомври 2013 г., озаглавено „Дългосрочнa визия по отношение на инфраструктурата в Европа и извън нея” (COM(2013)0711), които установяват първия общ за целия Съюз списък на проектите от общ интерес за енергийна инфраструктура (ПОИ),

—  като взе предвид Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа (COM(2011)0665),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 994/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО на Съвета,

—  като взе предвид третия енергиен пакет,

—  като взе предвид Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО,

—  като взе предвид Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО,

—  като взе предвид Директива 2010/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите,

—  като взе предвид Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО,

—  като взе предвид Решение № 994/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за създаване на механизъм за обмен на информация във връзка с междуправителствени споразумения между държавите членки и трети държави в областта на енергетиката,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2012 г.относно ангажиране със сътрудничество в областта на енергийната политика с партньори извън нашите граници: стратегически подход за сигурни, устойчиви и конкурентни енергийни доставки(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 21 ноември 2012 г. относно промишлените, енергийните и други аспекти на шистовия газ и нефта(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно стратегията „Европа 2020“(6),

—  като взе предвид своето проучване, озаглавено „Картографиране на цената на „отказа от Европа, 2014—2019 г.“,

—  като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г.(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2015 г. относно постигането на целта от 10% междусистемна електроенергийна свързаност — подготвяне на европейската електроенергийна мрежа за 2020 г.(8),

—  като взе предвид Договора за Енергийната харта, и по-специално членове 7 и 20 от него,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, на комисията по външни работи, комисията по международна търговия и комисията по транспорт и туризъм (A8‑0341/2015),

А.  като има предвид, че в съответствие с член 194 от ДФЕС европейската енергийна политика осигурява функционирането на енергийния пазар, сигурността на енергийните доставки, насърчава енергийната ефективност и спестяването на енергия, разработването на възобновяеми енергийни източници, както и взаимната свързаност на енергийните мрежи; като има предвид, че определянето на енергийния микс на държавите членки остава национална компетентност, и следователно енергийните им миксове продължават да бъдат силно диверсифицирани;

Б.  като има предвид, че създаването на устойчив енергиен съюз с далновидна политика в областта на изменението на климата следва да се основава на преход към устойчива, ориентирана към бъдещето енергийна система, чиито основни стълбове са енергийна ефективност, енергия от възобновяеми източници, пълноценно използване на европейските източници на енергия и интелигентна инфраструктура; като има предвид, че е необходима дългосрочна стабилна регулаторна рамка с цел създаване на икономически растеж и работни места и гарантиране водещата роля на ЕС в тези области;

В.  като има предвид, че една стратегия за енергийна сигурност трябва да включва ефективни от гледна точка на разходите действия за умерено потребление на енергия и също толкова ефективни действия за преодоляване на сериозните и непосредствени смущения, както и механизми за солидарност и координация, с цел защитаване и укрепване на инфраструктурата и междусистемните връзки за производство, интелигентни системи за пренос и разпределение на енергия; като има предвид, че тази инфраструктура трябва да дава възможност за използване на различни възобновяеми източници и да се изгради в напълно интегриран и функциониращ вътрешен енергиен пазар като съществена част от енергиен съюз с диверсифицирани външни доставки и маршрути;

Г.  като има предвид, че Парламентът на два пъти призовава за задължителни цели за периода до 2030 г. за намаляване най-малко с 40% на емисиите на CO2, за постигане на поне 30% ръст на възобновяемите източници на енергия и 40% на енергийната ефективност посредством индивидуални национални цели; като има предвид, че задължителните национални цели и целите на равнището на ЕС за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници създават растеж и работни места и биха подпомогнали установяването на технологичното лидерство на ЕС в тази област;

Д.  като има предвид, че мерките за изграждането на енергиен съюз и за постигане на целите в областта на климата и енергетиката трябва да отчитат в пълна степен въздействието върху цените на енергията и да се съсредоточат върху взаимодействието и по-нататъшната интеграция на пазара, което ще спомогне за намаляване на общите разходи и ще подобри конкурентоспособността на икономиката на ЕС, за да се получи необходимата подкрепа от гражданите и промишлеността; като има предвид в тази връзка, че всички необходими оценки на въздействието трябва също така да вземат в пълна степен предвид настоящите и бъдещите скрити и невъзстановими разходи, произтичащи от обичайната енергийна политика;

Е.  като има предвид, че енергийният съюз следва да бъде нов енергиен модел за Европа, основан на силни хоризонтални законодателни основи и сериозни цели; като има предвид, че управлението на енергийния съюз трябва да бъде прозрачно; като гарантира стабилна рамка и участие на Парламента в процеса на вземане на решения, като същевременно се насърчава ролята на местните органи и гражданите;

Ж.  като има предвид, че е от основно значение ЕС и държавите членки да признаят важността на включването на инициативи чрез потребителски подход като кооперативи, възобновяеми енергийни източници за общността и проекти, свързани с енергийната ефективност, и подчертава необходимостта да се вдигнат икономическите, регулаторните и административните бариери, за да се позволи на гражданите да участват активно в енергийната система;

З.  като има предвид, че изменението на климата, неконкурентните енергийни цени и изключително високата зависимост от ненадеждни доставчици от трети държави са заплаха за устойчивостта на европейската енергийна система;

И.  като има предвид, че целта на устойчив енергиен съюз с амбициозна политика в областта на климата, която да стои в ядрото му, е осигуряване на преход към нов енергиен модел, който дава възможност на европейските потребители — домакинствата и предприятията — да произвеждат и потребяват сигурна, устойчива, конкурентоспособна и икономически достъпна енергия;

Й.  като има предвид, че въпросът за енергийната бедност трябва да бъде разрешен в рамките на енергийния съюз чрез оправомощаване на уязвимите потребители, подобряване на енергийната ефективност за най-уязвимите и разработване на лечебни мерки, така че енергията да бъде достъпна за нуждаещите се;

К.  като има предвид, че енергийната бедност може да се дефинира като неспособност на дадено домакинство да поддържа подходящо ниво на доставките на енергия, така че да си гарантира основно равнище на удобство и здраве, поради комбинация от ниски доходи, високи цени на енергията и ниско качество на жилищния фонд;

Л.  като има предвид, че бъдещата визия за енергийния съюз трябва да бъде такава, в която държавите членки да признават, че те зависят едни от други за доставянето на сигурна, устойчива и достъпна енергия за гражданите, въз основа на истинска солидарност и доверие, и в която Европейският съюз да се изразява единодушно по световните въпроси; като има предвид, че следователно всяка държава членка има задължение да даде приоритет на енергийната ефективност и намаляването на търсенето на енергия, за да гарантира енергийната сигурност на ЕС и неговите държави членки като цяло;

М.  като има предвид, че европейските политики в областта на енергетиката и климата трябва да се допълват една друга и че техните цели трябва взаимно да се подсилват; като има предвид, че енергийният съюз следва да отговаря на европейските цели за реиндустриализация и растеж, да ускорява прехода към устойчива икономика, в голяма степен основана на енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници, което да повиши глобалната конкурентоспособност на европейската икономика, като същевременно ефективно се избягва изместване на въглеродни емисии;

Н.  като има предвид, че ЕС внася повече от половината от енергията, която потребява, неговата зависимост от вноса е особено висока при суровия нефт (повече от 90%), природния газ (66%) и антрацитните въглища (72%), а общите разходи за вноса са повече от 400 милиарда евро през 2013 г.; като има предвид, че на сградния фонд в ЕС се пада около 40% от крайното потребление на енергия в ЕС и 60% от вноса на газ в ЕС, поради което намаляването на търсенето на енергия в тази област е важен фактор за постигане на енергийна независимост;

О.  като има предвид, че цената на петрола в световен план отбеляза значителен спад, като предостави възможност на ЕС за предприемане на сериозни стъпки за преобразуване на енергийната ни среда чрез инвестиции в производството на енергия от възобновяеми източници, използване на потенциала за енергийна ефективност на сградите и промишлеността и чрез развиването на интелигентна инфраструктура; като има предвид, че средствата, похарчени за вноса на изкопаеми горива, допринасят малко за инвестирането, работните места или растежа в Съюза и че пренасочването на тези средства към вътрешни инвестиции би стимулирало растежа и създаването на висококачествени и висококвалифицирани местни работни места;

П.  като има предвид, че много държави са силно зависими от един единствен доставчик, което може да ги направи уязвими на риск от прекъсване на доставките;

Р.  като има предвид, че ЕС е силно зависим от вноса на енергия от Русия, която доказа, че е ненадежден партньор, използващ енергийните си доставки като политическо оръжие;

С.  като има предвид превръщането във важна част от руската външна политика на разработването и прилагането на стратегия по отношение на стратегическите ресурси, и по-специално нефт и природен газ, с цел упражняване на политически натиск; отбелязва, че такъв е случаят с няколко съседни на Русия държави и няколко държави — членки на Европейския съюз;

Т.  като има предвид, че използването на нефт и природен газ за целите на външната политика и за дестабилизация на други държави подкопава икономическия растеж, и което е още по-опасно — демократичната стабилност в Европа и независимостта на суверенните държави;

У.  като има предвид, че европейската енергийна сигурност трябва да се развива по начин, който защитава както европейската сигурност, така и суверенитета на европейските държави, включващи държавите — членки на ЕС, и държавите от Източното партньорство;

Ф.  като има предвид, че политиката за енергийна сигурност трябва да се заеме с нуждата от стабилен приток на енергия от различни енергийни източници, за да се осигури на европейската икономика енергията, необходима в транспорта, промишлеността и жилищата, по начин, който да насърчава конкурентоспособността и политиката в областта на климата, като в същото време трябва да сведе до минимум зависимостта от тези, които умишлено искат да използват енергийни ресурси за свои собствени политически цели в стремежа си да повлияят върху развоя на политиката в други държави;

Х.  като има предвид, че нито една държава членка не следва да бъде обект на условия на договор, които са несъвместими с правото на ЕС и които експлоатират нейната слаба позиция на пазара на енергия, единствено на базата на географски и исторически определящи фактори;

Ц.  като има предвид, че споровете за газта през 2006 и 2009 г. между Русия и транзитната държава Украйна поставиха много от държавите в ЕС в ситуация с остър недостиг; като има предвид, че смущенията в снабдяването показват, че предприетите досега мерки не са били достатъчни да се премахне зависимостта на Европа от руския газ;

Ч.  като има предвид, че извършването на последваща оценка и проверка на всички споразумения, свързани с енергетиката, що се отнася до съответствието с правото на ЕС, вече е възможно чрез, наред с другото, разпоредби в областта на конкуренцията и енергетиката; като има предвид, че недостатъчните предварителни проверки за съответствие на национално равнище и на равнище ЕС доведоха до сериозни изкривявания на пазара; като има предвид, че Комисията призна тези недостатъци и се ангажира да засили разпоредбите за предварителна оценка относно търговските договори за доставка на газ;

Ш.  като има предвид, че над 1 трилион евро трябва да бъде инвестиран в енергийния сектор на ЕС само до 2020 г., и като има предвид, че за всяко евро, което не се инвестира в енергийна инфраструктура преди 2020 г., след 2020 г. ще бъдат необходими 4,3 евро за постигане на същите цели, което ще наложи непосилно бреме върху бъдещите поколения;

Щ.  като има предвид, че Съюзът трябва да позволи финансирането на тези инвестиции, като мобилизира всички съществуващи ресурси, публични (структурни фондове, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и частни, като насърчава домакинствата да се ориентират към икономии и капацитета на дългосрочните инвеститори (пенсионни фондове, застрахователи) и като създаде нов финансов капацитет на Съюза;

АА.  като има предвид, че цените на електроенергията, консумирана от промишлеността в ЕС, преди да се отчитат освобождаванията от данъци и налози за енергоемките промишлени отрасли, са повече от два пъти по-високи от тези в САЩ и Русия, 20% по-високи от тези в Китай, но 20% по-ниски от тези в Япония;

АБ.  като има предвид, че европейската промишленост все още страда от значителен конкурентен недостатък заради цените на природния газ, най-вече защото индексът на цените на петрола е включен в дългосрочните договори с Русия;

АВ.  като има предвид, че ценовата разлика с други икономики може да окаже отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на нашата промишленост, по-специално енергоемките ни отрасли;

АГ.  като има предвид, че конкурентните цени на енергията са от решаващо значение за постигане на целите на ЕС за 20% реиндустриализация в периода до 2020 г.;

АД.  като има предвид, че предприятията от ЕС в сектора на възобновяемите енергийни източници, много от които са МСП, осигуряват заетост на 1,2 милиона души в Европа и имат дял от 40% за всички световни патенти за технологии за възобновяема енергия, поради което ЕС е световен лидер; като има предвид, че тази водеща позиция трябва да се запази в бъдеще посредством солидна стратегия на ЕС за енергията от възобновяеми източници;

АЕ.  като има предвид, че въпреки неговото световно господство в инвестициите в енергия от възобновяеми източници, световната енергийна прогноза за 2014 г. предвижда световното търсене на енергия да нарасне с 37%, а търсенето на въглища в световен мащаб с 15% до 2040 г.; като има предвид, че в ЕС нарастването се очаква да бъде значително по-ниско поради изключително успешните подобрения на енергийната ефективност;

АЖ.  като има предвид, че загубата по отношение на благосъстоянието, дължаща се на неефективност на пазара на газ в ЕС, надхвърля 11 милиарда евро годишно поради, наред с другото, липса на инфраструктура и ниско равнище на пазарна ликвидност и прозрачност;

АЗ.  като има предвид, че един икономически и физически по-интегриран единен енергиен пазар би могъл да доведе до значително повишаване на ефективността;

АИ.  като има предвид, че енергийният пазар на дребно в ЕС не функционира правилно, тъй като в много държави членки потребителите разполагат с твърде ограничен избор на доставчици; като има предвид, че въпросите на пазарна концентрация следва да се решат чрез политиката на ЕС в областта на конкуренцията, така че да се позволи на потребителите да извършват смяната на доставчик и по този начин да се повиши конкуренцията и да се понижат цените; като има предвид, че следва да се обърне внимание на риска от това по-слабо информираните граждани, които е по-малко вероятно да сравнят и сменят доставчиците, оставащи обвързани с неконкурентни остарели тарифи;

АЙ.  като има предвид, че пълното осъществяване на интегриран европейски енергиен пазар на газ и електроенергия е от основно значение за енергийната сигурност и за стъпките в посока на изграждането на енергиен съюз; като има предвид, че Комисията има отговорността да гарантира прилагането и спазването от всички държави членки на всички части от третия енергиен пакет с цел постигане на интегриран пазар на електроенергия и газ;

АК.  като има предвид, че постигането на целта за 10% свързаност и гарантирането на по-голям трансграничен капацитет за пренос за електроенергия и газ, както и допълнително укрепване на съществуващата мрежа, ще увеличи енергийната сигурност, ще позволи по-добро включване на производството от възобновяеми източници и ще балансира търсенето и предлагането между държавите членки, като същевременно ще насърчи ценовото сближаване в полза на потребителите;

АЛ.  като има предвид, че задълбоченото регионално сътрудничество между държавите членки очаквано ще доведе до сближаване и оптимизация на разходите;

АМ.  като има предвид, че енергийната общност е инструмент за разширяване на вътрешния енергиен пазар към съседните на ЕС държави, допринасяйки по този начин за създаването на едно паневропейско енергийно пространство, основано на общи принципи и на върховенството на закона;

АН.  като има предвид, че енергийният съюз отразява множество призиви на Парламента за създаване на една истинска паневропейска енергийна общност, основана на силен общ енергиен пазар, координиране на закупуването на енергия извън ЕС и общо европейско финансиране на научните изследвания и иновациите в областта на новите устойчиви енергийни технологии;

АО.  като има предвид, че външното измерение на енергийната политика на ЕС се нуждае от по-голяма съгласуваност и все още не е използван пълният му потенциал за принос по отношение на сигурността на енергийните доставки и конкурентоспособността на Съюза;

АП.  като има предвид, че 33-те инфраструктурни проекта, идентифицирани в рамките на Европейската стратегия за енергийна сигурност, следва да бъдат допълнени от поставянето на по-силен акцент върху модернизацията на електроразпределителната мрежа и върху преминаването от въглища и газ към биомаса с оглед подобряване на сигурността на доставките;

АР.  като има предвид, че е широко признато, че улавянето и съхранението на въглероден диоксид може да има решаващ принос за борбата с изменението на климата, и по-специално може да спомогне за намаляване на разходите за преход към невъглероден енергиен пазар и нисковъглеродна икономика;

АС.  като има предвид, че диверсификацията на доставките, цялостното изграждане на вътрешноевропейския енергиен пазар, подобряването на енергийната ефективност и спестяването на енергия, по-нататъшното развитие на европейските енергийни ресурси, включително енергията от възобновяеми източници, и научноизследователските и развойните дейности са основните движещи сили на енергийния съюз;

АТ.  като има предвид, че следва да се поощрява и подкрепя експлоатацията на местни конвенционални петролни и газови находища, в пълно съответствие с достиженията на правото на ЕС както в традиционните производствени зони (напр. Северно море), така и в новооткритите области (напр. Източното Средиземноморие, Черно море);

АУ.  като има предвид, че местните енергийни ресурси трябва винаги да бъдат устойчиви и сигурни;

АФ.  като има предвид, че амбицията на ЕС е да се увеличи приносът на промишлеността за неговия БВП, за да достигне 20% до 2020 г., и че енергията на конкурентни ценови равнища, както по-голямата производителност на енергия ще бъдат необходими за постигане на тази амбициозна цел;

Измерения на енергийния съюз

1.  Приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“; се запознава с петте стълба на енергийния съюз, очертани от Комисията; настоява, че политиките, провеждани в съответствие с тези стълбове, трябва винаги да способстват за гарантиране на сигурност на енергийните доставки, декарбонизация и дългосрочна устойчивост на икономиката, както и за осигуряване на достъпни и конкурентни енергийни цени;

2.  Заявява отново, че енергията е обществено социално благо и че поради това ЕС следва да се съсредоточи отблизо върху въпроса, свързан с енергийната бедност, и да насърчава конкретни мерки за справяне с този проблем; настоява във връзка с това, че енергийният съюз следва да гарантира равен достъп до енергия за всички, да допринесе за постигането на цени на енергията, които да са достъпни в полза на потребителите, да насърчава връзките и енергийната инфраструктура, които играят стратегическа роля в полза на хората, както и да засили регулирането;

3.  Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че всички законодателни предложения, представляващи част от енергийния съюз, следват обикновената законодателна процедура, като по този начин ангажират в пълна степен Парламента и гарантират ефективен демократичен контрол; очаква рамката за управление на енергийния съюз след 2020 г. да бъде амбициозна, надеждна, прозрачна, демократична и изцяло да включва Парламента и да гарантира постигането на целите за 2030 г. в областта на климата и енергетиката, по-специално чрез цялостно изпълнение, прилагане и актуализиране на съществуващото законодателство в областта на климата и енергетиката; изисква от Комисията, без да накърнява други задължения за докладване, да представя ежегодно доклад относно осъществяването на енергийния съюз, включващ подробна информация за прилагането на законодателството в областта на енергетиката, осъществения напредък за постигането на целите за 2020 г. и 2030 г., и да разработи и актуализира набор от ключови показатели, който да бъде включен в доклада и да позволи оценка на напредъка по отношение на енергийния съюз; тези показатели биха могли да включват, но не се ограничават до междусистемния капацитет, интегрирането на пазара, намаляването на вноса на енергия, степените на диверсификация, цените и разходите за енергия, развитие на производството на енергия, притежавана от общностите и гражданите, равнищата на енергийна бедност и уязвимост; отбелязва заключенията на Съвета по енергетика от 26 ноември 2015 г. относно системата на управление на енергийния съюз и отправя искане към Комисията своевременно да представи на Парламента и Съвета законодателно предложение, което да отчита заключенията на Съвета и становището на Парламента, както е изразено в този доклад; изразява съгласие със заключенията на Съвета, че националните планове в областта на енергетиката и климата, обхващащи периода от 2021 г. до 2030 г., следва не само да бъдат насочени към постигане на целите за 2030 г., но също така да отразяват по-дългосрочната перспектива, особено договорената цел на ЕС за намаляване на емисиите с 80—95% до 2050 г. спрямо равнищата от 1990 г.;

4.  Призовава държавите членки да разработят дългосрочни стратегии в областта на енергетиката във връзка с дългосрочната цел за постигане на 80—95% намаляване на емисиите на парникови газове до 2050 г., което следва да бъде съчетано с предприемането на подобни усилия от най-големите замърсители по света;

5.  Признава неотменимостта на решенията, взети с национални референдуми по енергийните въпроси;

6.  Подчертава, че енергийният съюз следва да приеме всеобхватен подход, насочен към измерения като постигане на напълно интегриран вътрешен енергиен пазар, сигурност на енергийните доставки, пълноценно използване на енергийните източници на ЕС, ограничаване на енергийното търсене, намаляване на емисиите на парникови газове, преди всичко въз основа на възобновяеми енергийни източници и на обхващащ целия ЕС пазар на въглеродни емисии, както и научни изследвания и иновации, насочени към постигането на лидерски позиции в областта на енергийните технологии; подчертава, че гражданите следва да бъдат в центъра на енергийния съюз и да им се предоставя сигурна, устойчива и достъпна енергия;

7.  Потвърждава слабите цели на Европейския съвет в областта на климата и енергетиката за 2030 г., който е за намаляване на емисиите на парникови газове с 40%, за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в европейския енергиен микс на 27% и увеличаване на енергийната ефективност с 27%; припомня няколкократния призив на Парламента за задължителни цели в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. за намаляване най-малко с 40% на вътрешните емисии на парникови газове, за постигане на поне 30% за възобновяемите източници на енергия и 40% за енергийната ефективност, които да бъдат постигнати посредством индивидуални национални цели;

Енергийна сигурност, солидарност и доверие

8.  Призовава Комисията и държавите членки активно да се стремят към по-устойчиви и конкурентоспособни цени и разходи на вносната енергия за европейските граждани и предприятия чрез диверсифициране на доставките (енергийни източници, доставчици и маршрути); за тази цел, призовава Комисията да насърчава изграждането на съответните приоритетни коридори на енергийната инфраструктура, както е описано в приложение I към Регламента за трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E) и част II на приложение I към Регламента относно Механизма за свързване на Европа (МСЕ), със специален акцент върху държавите членки с висока степен на зависимост; призовава Комисията да даде приоритет на съществуващия вътрешен капацитет, включително европейските енергийни ресурси;

9.  Признава, че проектите, които понастоящем са включени в списъка на проектите от общ интерес (ПОИ), не са достатъчни за постигане на целта за европейска междусистемна енергийна свързаност между Пиренейския полуостров и останалата част на Европа; настоятелно призовава регионалната група за TEN-E и Комисията да определят допълнителни проекти, които да бъдат включени в предстоящия списък на проектите от общ интерес за 2015 г. с цел значително увеличаване на капацитета между Испания и Франция;

10.  Подчертава, че добре развита и напълно интегрирана инфраструктура, която дава възможност за засилена диверсификация на доставките и на трансграничните потоци, е жизненоважна за гарантиране на сигурност на доставките в нормални и в извънредни условия и за доставяне на енергия от конкурентни източници на потребителите в целия Европейски съюз и в енергийната общност;

11.  Подчертава, че значителните запаси от газ в държавите от Северна Африка и новооткритите залежи в източното Средиземноморие създават възможност средиземноморския регион да се превърне в оживен център на тръбопроводна мрежа за пренос на газ към Европа; призовава за създаването на средиземноморски газов център с увеличен капацитет за LNG; подчертава, че ЕС следва да се възползва от възможностите, които произтичат от тези газови резерви, с цел подобряване на своята енергийна сигурност;

12.  Подчертава, че всички инфраструктурни проекти на ЕС, насочени към разнообразяване на енергийните източници, доставчиците и маршрутите, трябва да бъдат в пълно съответствие със законодателството на ЕС в областта на климата и енергетиката и с дългосрочните цели и приоритети, включително енергийната сигурност на ЕС, при същевременно гарантиране на високо и ефикасно използване на вече съществуващите енергийни инфраструктури и транзитни маршрути към ЕС; призовава Комисията да обмисли инвестиции, които да ограничат търсенето на енергия, например в обновяването на сградния фонд, като проекти, отговарящи на условията за финансиране;

13.  Подчертава, че доставчиците на енергия от трети държави трябва да са предмет на достиженията на правото на ЕС, по-специално законодателството на ЕС в областта на конкуренцията и държавната помощ, докато извършват дейност на общия пазар, и призовава Комисията да прилага правото на ЕС с всички налични средства, за да позволи на енергийния поток да се движи свободно в ЕС и да се предотвратят изкривяванията в рамките на вътрешния пазар;

14.  Подчертава, че е от решаващо значение за ЕС да сложи край на изолацията на държави членки и региони от вътрешния енергиен пазар, както стана ясно от газовите стрес тестове, провеждани от Комисията; в тази връзка призовава Комисията да извършва такива изпитвания редовно; счита, че ЕС следва да помогне приоритетно на най-уязвимите държави да диверсифицират своите източници и маршрути за доставка; във връзка с това призовава държавите членки и Комисията да изпълнят незабавно препоръките относно стрес тестове на газовата система; препоръчва на Комисията да обмисли провеждането на „стрес тестове в областта на енергетиката“, за да се изгради представа за устойчивостта на положението на целия енергиен пазар; подчертава, че тези стрес тестове следва да определят по-специално статута, капацитета и дълготрайността на цялата национална преносна мрежа, както и степента на взаимосвързаност и трансграничния капацитет, и че последващите препоръки въз основа на тези стрес тестове трябва да включват пълни оценки на въздействието на националните планове и на целите на Съюза по всяка произтичаща от тях точка за действие;

15.  Отбелязва, че във връзка с бъдещия енергиен съюз, количествената и качествената сигурност на енергийните доставки и конкурентоспособността са сред най-належащите проблеми, изискващи държавите членки да подобрят координацията и сътрудничеството си на равнище ЕС със своите съседи при разработването на своите политики в областта на енергетиката; призовава Комисията, във връзка с това, да проучи по какъв начин настоящата организация на националните превантивни мерки и на мерките за реагиране при извънредни ситуации може да бъде подобрена както на регионално равнище, така и на равнище ЕС;

16.  Счита, че национални те механизми за капацитет следва да се използват само в краен случай, след като всички други възможности са били разгледани, включително засилената междусистемна свързаност със съседните държави, мерките за реагиране на търсенето и други форми на регионална пазарна интеграция;

17.  Счита, че енергийният съюз изисква воденето на преговори в един глас с трети държави; призовава Комисията да анализира уместността и потенциалната структура на механизъм за колективно закупуване на доброволен принцип и въздействието му върху функционирането на вътрешния пазар на газ, засегнатите предприятия и приноса му за гарантиране на сигурността на доставките на газ; отбелязва, че, тъй като съществуват различни модели на механизми за колективно закупуване, е необходимо да се извърши допълнителна работа, за да се определи най-добрият пазарноориентиран модел, приложим към регионите от ЕС и съответните доставчици, както и към обстоятелствата, при които би могъл да стартира механизъм за колективно закупуване на доброволен принцип; счита, че координацията на позициите и колективното закупуване на природен газ следва да започнат на регионално равнище; препоръчва междувременно Комисията и Секретариатът на Енергийната общност да окажат съдействие на тези държави членки и съответно договарящи се страни от Енергийната общност, които желаят да водят преговори за енергийни договори на доброволни начала в съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на вътрешния пазар и с конкуренцията на ЕС и правилата на Световната търговска организация и да предвидят защита на чувствителната в търговско отношение информация; подчертава, че енергийните договори трябва да се основават на пазарните цени и конкуренцията;

18.  Призовава Комисията и заместник-председателя/върховния представител (ЗП/ВП) да създадат всеобхватна рамка за външното измерение на енергийния съюз със специален акцент върху насърчаването на стратегически партньорства с трети държави производители на енергия и транзитни трети държави, по-специално сред съседните на Съюза държави и с оглед на политиките на разширяване, на основата на споделени общи ценности и при отчитане на сегашното състояние на регионалното сътрудничество; предишните и новите стратегически партньорства следва да бъдат разглеждани и проучвани с цел засилване на диалога и сътрудничеството в областта на нефта и природния газ, енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници, търговията и междусистемните връзки на енергийния съюз с външната енергийна инфраструктура;

19.  Подчертава, че една истинска обща външна енергийна политика на ЕС следва да върви ръка за ръка с общата външна политика и политика на сигурност; в този контекст настоятелно призовава за по-добра координация между върховния представител/заместник-председател (ВП/ЗП) и съответните членове на Комисията с цел да се засили съгласуваността на външните политики за енергийна сигурност на ЕС; във връзка с това призовава Комисията да създаде по-силен клъстер под ръководството на ВП/ЗП и да назначи лице, отговарящо за координацията на тези политики;

20.  Призовава Комисията да създаде група за размисъл на високо равнище по въпросите на енергийната сигурност, външната политика и енергийния съюз със силно представителство и участие на Парламента и на заинтересованите страни от гражданското общество с цел разработване на достоверни дългосрочни сценарии за търсенето, предлагането и сътрудничеството с външни партньори, по-специално в областта на изграждането на капацитет и размяна на технологии за добив на енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност и на взаимовръзките между енергетиката и правата на човека;

21.  Изразява загриженост за предложеното удвояване на капацитета на газопровода „Северен поток“ и ефекта, който това би имало върху енергийната сигурност и диверсифицирането на доставките и принципа на солидарност между държавите членки; подчертава в тази връзка текущите тристранни разговори между ЕС, Украйна и Русия, необходимостта от осигуряване на дългосрочни енергийни доставки до и през Украйна;

22.  Подчертава, че подобряването на енергийната ефективност в ЕС ще доведе до намаляване на риска от изпадане в състояние на зависимост, като по този начин ще се засили преговорната позиция на ЕС в свързаните с енергетиката въпроси;

23.  Подчертава необходимостта от по-голяма прозрачност на свързаните с енергетиката споразумения, която би могла да бъде постигната чрез укрепване на ролята на Комисията в преговорите, свързани с енергетиката, включващи една или повече държави членки и трети държави, по-специално като се постави изискване за участие на Комисията във всички преговори като наблюдател с цел засилване на позицията на отделните държави членки по отношение на доставчик от трета държава, който участва в преговорите, за да се намалят рисковете от злоупотреба с господстващо положение от страна на един от доставчиците; отбелязва, освен това, че Комисията следва да извършва предварителни и последващи оценки, при същевременно пълно зачитане на чувствителната в търговско отношение информация, и да състави положителен и отрицателен списък на договорни клаузи, като например забраната за износ, клаузите за местоназначение и „вземай или плащай“, обвързването на механизма за определяне на цената на газа с индексацията на нефта или клаузи, забраняващи на трета страна да обвързва енергийните доставки с предоставяне на преференциален достъп до инфраструктурата за пренос на енергия в ЕС; припомня, че по силата на член 13, параграф 6, буква а) от Регламент (ЕС) № 994/2010 при сключването на нови междуправителствени споразумения с трети държави, които имат отражение върху изграждането на газовата инфраструктура и доставките на газ, от държавите членки се изисква да уведомяват Комисията, така че Комисията да може да оценява ситуацията по отношение на сигурността на доставките на равнище на ЕС; призовава Комисията да включи строги разпоредби за предварителна оценка относно търговските договори за доставка на газ при преразглеждането на Регламента за сигурността на доставките на газ;

24.  Подчертава, че Комисията ще бъде информирана относно всички бъдещи междуправителствени споразумения в областта на енергетиката с трети държави, в съответствие с Решение № 994/2012/ЕС за създаване на механизъм за обмен на информация във връзка с междуправителствени споразумения между държавите членки и трети държави в областта на енергетиката, преди подписването им, за да се гарантира, че те са в съответствие със законодателството на ЕС, по-специално с третия енергиен пакет, и не застрашават сигурността на енергийните доставки на ЕС; подчертава, че този процес на обсъждане и консултации трябва да служи като инструмент за укрепване на преговорните позиции на държавите — членки на ЕС, и дружествата, при същевременно пълно зачитане на чувствителната търговска информация; счита, че този процес на обсъждане и консултации следва по никакъв начин да не засяга същността и съдържанието на тези споразумения, а да гарантира, че те са в съответствие със съответното право на Съюза и са в интерес на дружествата и държавите членки; призовава Комисията да преразгледа Решение № 994/2012/ЕС с оглед съответно укрепване на информационния механизъм и засилване на ролята на Комисията;

25.  Призовава Комисията да подготви образци и насоки за проектодоговори, включително примерен списък на некоректни договорни клаузи, с цел да създаде референция за компетентните органи и дружествата при техните възлагащи дейности; призовава държавите членки да засилят сътрудничеството си по линия на механизма за обмен на информация във връзка с междуправителствените споразумения (МС) с трети държави в областта на енергетиката, с цел повишаване на прозрачността и засилване на техните преговорни позиции по отношение на трети държави, като по този начин се осигурява повече енергия на достъпни цени за европейските потребители; освен това настоятелно призовава Комисията да продължи да публикува на всеки три месеца оценки на договорните условия, като например средните цени на вноса;

26.  Подчертава, че с цел да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция и да се укрепи позицията при договаряне на европейските предприятия спрямо външни доставчици, основните характеристики на договорите следва да бъдат по-прозрачни и да се събират и съобщават редовно на компетентните органи, така че да се събере заедно цялата необходима информация, която може да се използва както от самите компетентни органи, така и от дружествата по време на техните бъдещи преговори, като същевременно се опазва поверителността на чувствителната информация; счита, че това ще спомогне за гарантиране на истинска конкуренция в енергийните договори, избягване на злоупотреби с господстващо положение от страна на трети държави и гарантиране на съответствие с правото на ЕС в областта на конкуренцията;

27.  Призовава Комисията да разработи за целия ЕС действия за намаляване на зависимостта от вноса на енергия, да наблюдава степента на диверсификация на вноса и да публикува редовни доклади за напредъка в тази връзка;

28.  Изтъква, че е от съществено значение да се увеличи участието на европейската промишленост и на европейските технологии по цялата верига за производство на енергия, която включва не само суровините, но също така производството, пречистването, съхранението, преноса и разпределението, тъй като тези елементи са от ключово значение за намаляването на зависимостта на ЕС от вноса на енергия;

29.  Счита, че различията в енергийните миксове на държавите членки, въз основа на съответните им потенциал, околна среда, географско местоположение, опит, ноу-хау и икономически разходи и нужди, като същевременно се допринася за общите цели на стратегиите и политиките в областта на климата и енергетиката, са голямо предимство за ЕС като цяло, тъй като засилват неговата устойчивост на смущения в доставките, позволяват да се вземат оптимални по отношение на разходите енергийни решения и позволяват на различните технологии да се развиват и да се конкурират на пазара, като по този начин се намалят разходите за енергия; настоява въпреки това, че националното многообразие не трябва да представлява пречка за единния пазар и държавите членки трябва да спазват изцяло правилата за държавна помощ, да извършват необходимите инвестиции в своите вътрешни инфраструктури за пренос и да осигуряват високо равнище на междусистемна свързаност и устойчивост в своите национални енергийни системи с цел постигане на целите на Съюза в областта на енергийната сигурност и пазара;

30.  Счита, че Съюзът може да повиши енергийната си сигурност и да намали своята зависимост от определени доставчици и горива чрез повишаване на енергийната ефективност и пълноценно използване на европейските източници на енергия, в съответствие с целите на ЕС по отношение на енергийната сигурност, околната среда и климата, както и законодателството в областта на здравето и безопасността, при отчитане особеностите на държавите членки по отношение на техните енергийни миксове, при избягване на ненужната регулаторна тежест и при зачитане на принципа на пропорционалност; подчертава, че не следва нито едно гориво или технология, която допринася за енергийната сигурност и климатичните цели, да бъде подлагано(а) на дискриминация по принцип;

31.  Призовава Комисията да улесни ефективното използване на вече съществуващите в ЕС схеми за финансиране, включително Европейския фонд за стратегически инвестиции, за да се привлекат инвестиции за ключови проекти за енергийна инфраструктура, научни изследвания и иновации в енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници и развиване на вътрешния капацитет на Европа с оглед постигане на целите за 2030 г. по отношение на климата и енергетиката, въз основа на подход, отчитащ съотношението разходи/ползи, който да бъде технологично-неутрален и да определи като приоритет интернализирането на външните разходи;

32.  Призовава за по-бързо мобилизиране на ресурси за финансирането на проекти от общ интерес с цел изграждане на необходимата инфраструктура и осигуряване на безпроблемни и надеждни енергийни доставки, които не зависят от никаква форма на политически натиск извън ЕС;

33.  Подчертава, че Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) следва да функционира като механизъм, който превръща инвестициите, вложени в инфраструктура, в напълно ликвиден клас активи с бонове, които могат да бъдат обединявани и търгувани и на европейския и на световния пазар; освен това отбелязва, че институционните инвеститори, като застрахователи или пенсионни фондове, за които е присъщо да правят дългосрочни инвестиции в реални активи, биха били привлечени единствено чрез стандартизирани инвестиционни продукти и солиден списък от проекти, който може да гарантира стабилни бизнес досиета;

34.  Призовава Комисията, и по-специално ГД „Търговия“, да поддържа целта за посвещаване на отделна глава „Енергетика“ в рамките на преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), с оглед премахване на тарифните и нетарифни бариери на САЩ пред търговията с втечнен природен газ (LNG) и суров нефт, както и премахването на необоснованите протекционистки мерки, което би спомогнало за създаване на по-конкурентна среда за европейския бизнес чрез намаляване на разликите в цената на електроенергията от двете страни на Атлантическия океан; в тази връзка призовава Комисията да гарантира също, че всяка такава енергийна глава включва също така разпоредби за нарастване на сътрудничеството между финансираните на правителствено равнище програми за изследвания в областта на енергетиката на ЕС и на САЩ, по-специално програмата ARPA-E на САЩ;

35.  Посочва, че търговската политика на ЕС следва да се стреми към подобряване на енергийната сигурност в съответствие с член 194 от ДФЕС, към разнообразяване на европейския енергиен микс и намаляване на зависимостта от вноса от един външен доставчик или единен център за доставки, като се спазва съответното разделение на областите на компетентност, установено в Договора;

36.  Призовава Комисията да гарантира по-стриктно наблюдение по отношение на антиконкурентното поведение и антидъмпинговите мерки с цел защита на европейските енергийни отрасли срещу нелоялен внос от трети държави;

37.  Изразява съжаление във връзка с факта, че няма напредък по разискванията в Съвета относно модернизирането на инструментите за търговска защита, въпреки че Парламентът изрази решителна подкрепа за по-строги мерки срещу нелоялния внос от трети държави;

38.  Призовава Съвета да постигне напредък относно модернизирането на инструментите за търговска защита, с цел да се гарантира, че европейските производствени отрасли, които произвеждат турбини, слънчеви панели, висококачествена стомана и строителни материали в частност, могат да се възползват в пълна степен от енергийния преход;

39.  Подчертава значението на наличието на разпоредби в търговските споразумения, свързани с технологичното сътрудничество и услугите в областта на енергийната ефективност и децентрализираното производство на енергия от възобновяеми източници, включително поддръжка и разработване на софтуер; посочва, че декарбонизацията е обща цел на ЕС и много партньорски държави, региони и градове;

40.  Призовава Комисията да насърчава развиващите се страни, посредством инструментите на международната търговия, да диверсифицират производството си на енергия и да поощряват производството на слънчева енергия, по-специално в региона на южното съседство на ЕС;

41.  Приветства преговорите за инициативата за екологични стоки между ЕС и 13 други членове на СТО, която обхваща продукти, услуги и технологии, допринасящи за екологосъобразния растеж, опазването на околната среда, действията в областта на климата и устойчивото развитие, призовава за приключване на преговорите до края на 2015 г. на Министерската среща на СТО в Найроби;

42.  Подчертава, че преговорите по споразумението за екологичните стоки трябва да се основават на определение на екологичните стоки, което е в съответствие с политиките на ЕС, и не следва да са в противоречие с мерките за подпомагане на развиващите се страни, приети в рамките на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК);

43.  Призовава Комисията да продължи да настоява за изграждане на система за енергиен обмен между ЕС и САЩ в светлината на настоящото и бъдещото развитие в областта на научните изследвания, иновациите и лицензирането на системите от електропроводи, като високоволтовите енергийни връзки, с цел развитие на глобална мрежа за споделяне на електроенергия от възобновяеми източници;

44.  подчертава, че една по-силна енергийна общност следва да бъде основно оръжие на външната енергийна политика на ЕС и приканва Комисията да излезе с конкретни предложения за реформа на енергийната общност въз основа на доклада на Групата за размисъл на високо равнище;

45.  Призовава Комисията и държавите членки да укрепят дейностите на Общността в областта на енергетиката, а именно в сферата на възобновяемата енергия и енергийната ефективност за по-голяма сигурност на доставката чрез, наред с другото, по-добро прилагане и изпълнение на правото на ЕС, като целите за 2020 г. и 2030 г. и по-специално чрез по-добро управление, усъвършенстване на процедурите и по-добра употреба на инструментите на информационните технологии, насочени към намаляване на административната тежест, засилване на неговите институции и изпълнението на ключови инфраструктурни проекти, като трансграничните двупосочни междусистемни връзки, за да се гарантира по-добра интеграция на енергийния пазар на ЕС и сигурността на механизмите за доставка, без да се прибягва към създаването на национални пазари на капацитет, които да подкопават ефективността на вътрешния енергиен пазар;

46.  Набляга на необходимостта от засилване на евро-средиземноморското сътрудничество в областта на газа, електроенергията, енергийната ефективност и възобновяемите източници; призовава Комисията да ускори създаването на евро-средиземноморската газова платформа;

Напълно интегриран европейски енергиен пазар

47.  Изразява убеждение, че бъдещият енергиен съюз трябва да създаде свободен поток на енергия в държавите от ЕС и енергийната общност;

48.  Подчертава, че в основата на бъдещия енергиен съюз трябва да бъде напълно функциониращ, взаимосвързан вътрешен енергиен пазар, предоставящ безопасна, сигурна, справедливо разпределена, използвана по социално и екологично отговорен начин, ефективна, конкурентоспособна, достъпна и устойчива енергия по напълно функциониращи, сигурни и устойчиви преносни мрежи, както и намаляване на търсенето на енергия, за да се даде възможност за достъп до газ, електроенергия, отопление и охлаждане на дружествата и на потребителите от ЕС по най-устойчивия, ефикасен, демократичен и разходно-ефективен начин; следователно счита, че по-нататъшното разширяване на съществуващите пазарни ниши следва да продължи; счита, че е много важно да се улесни интегрирането на „потребителите производители“ в рамките на пазара и мрежата на ЕС; подчертава съществените недостатъци, наблюдавани в селските общности в рамките на ЕС в резултат на лоши енергийни връзки;

49.  Признава, че понастоящем не съществува единен енергиен пазар в Европа, както и че произтичащата от това фрагментация на енергийните пазари в рамките на ЕС е много вредна за конкурентоспособността и енергийната сигурност на Европа;

50.  Припомня, че енергийните пазари се различават от финансовите пазари по основните материални активи, чрез които се премахва системният риск в енергийния сектор; счита, че във връзка с това е необходимо да се прилага финансово регулиране, което да включва и енергийния сектор, без да се нарушава развитието на добре функциониращия вътрешен енергиен пазар;

51.  Подчертава, че за да се оцени реалната ефикасност и ефективност на разходите, е необходимо да се разгледат преките и външните разходи във връзка с различните енергийни източници, както и последиците от всички видове публични интервенции за относителната им конкурентна позиция;

52.  Счита, че механизмите, основаващи се на пазара, трябва да бъдат допълнени от конкретни и амбициозни механизми за сигурност на доставките и солидарност, като например за по-ефикасно управление на кризи на регионално равнище и на равнището на ЕС, приемане на амбициозни мерки за енергоспестяване, оптимизиране на използването на инфраструктурата за втечнен природен газ (LNG) и съхранението на природен газ, най-вече във връзка със сигурността на доставките на регионално равнище, които да бъдат отразени в законодателството на ЕС, включително Регламента за сигурността на доставките на газ, който трябва да се преразгледа във възможно най-кратък срок;

53.  Призовава Комисията и държавите членки да осигурят пълно прилагане и спазване на съществуващото законодателство на ЕС в областта на държавната помощ, енергетиката, околната среда и климата; призовава по-специално за оценка на прилагането на третия енергиен пакет и на произведените за потребителите ползи; призовава за премахване на дерогациите от третия енергиен пакет и за бързо приемане и прилагане на европейски мрежови кодекси и насоки;

54.   Призовава Комисията да разпределя повече финансови средства на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) и подчертава, че следва да ѝ бъде разрешено да наеме допълнителен персонал, за да се даде възможност за пълен и ефективен мониторинг на енергийните пазари за гарантиране на неприкосновена и прозрачна търговия с енергия и изпълнение на Регламента относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (REMIT) като предпоставка за правилното функциониране на вътрешния енергиен пазар на ЕС; отбелязва, че правомощията на ACER следва да се засилят спрямо Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E), Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ (ENTSO-G) и други органи с основни функции на равнището на ЕС, за да се гарантира, че тя може да изпълнява задачите си, определени в съответното законодателство на ЕС, и счита, че агенцията следва да се ангажира със сдружения, представляващи операторите на разпределителни системи, организации на потребителите и други групи на гражданското общество;

55.  Отново изтъква значението на отделянето на собствеността, както е посочено в третия енергиен пакет; призовава Комисията да оцени в каква степен националните регулаторни органи (НРО) изпълняват условията, описани в становищата, дадени от Комисията за сертифицирането на операторите на преносни системи (ОПС);

56.  Изразява съжаление за това, че ENTSO-E и ENTSO-G са твърде зависими от отпускането на средства от националните оператори на преносни системи, което застрашава функционирането им като европейски органи;

57.  Призовава Комисията да засили регулирането и надзора по отношение на пазарните дейности на газовите и електроенергийните борси;

58.  Подчертава, че за да се увеличи енергийната солидарност при неотложни случаи и устойчивостта на сривове в доставките, газът и електроенергията трябва да могат да се изнасят по всяко време; отбелязва в тази връзка, че решенията на националните преносни оператори нанасят вреда на настоящите системи за трансграничен пренос; следователно призовава ACER да наблегне на този въпрос в годишния си мониторингов доклад за пазара;

59.  Изтъква, че напълно функциониращият вътрешен енергиен пазар няма да бъде завършен, докато в някои държави членки системите за електроенергия продължават да зависят от оператори от трети държави, и подчертава колко е важно и необходимо да се осигури синхронно функциониране на Балтийските държави в европейската континентална мрежа до 2025 г;

60.  Подчертава, че е необходимо спешното съставяне на един добре разработен бъдещ модел на пазара на електроенергия в ЕС и че той трябва да се стреми към насърчаване на необходимите инвестиции за гарантиране на доставките в дългосрочен план и към по-добре пазарно ориентирано и оптимизирано от гледна точка на сигурността на мрежите интегриране на възобновяеми енергийни източници, като се вземе изцяло предвид променящият се характер на предлагането и търсенето на енергия, включително засиленото навлизане на микропроизводството, технологиите за отговаряне на търсенето и все по-нарастващият дял на възобновяемата енергия; в тази връзка отбелязва необходимостта от общи стандарти за интелигентни мрежи като ключов елемент за осигуряване на стабилни доставки и свободен поток на енергия през границите, като по този начин се допринася за постигането на енергийна сигурност; освен това подчертава ролята, която разработването на по-интелигентни енергийни мрежи и новите съоръжения за съхранение на енергия могат да играят за повишаване на равнището на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в европейски мащаб и за гарантиране развитието на тази инфраструктура в съответствие с регионалните центрове за ВЕИ;

61.  Призовава държавите членки и Комисията, както и договарящите се страни от Енергийната общност и Секретариата на Енергийната общност, да съсредоточат усилията си върху развиването на проектите от общ интерес (ПОИ) и проектите от интерес за Енергийната общност (ПИЕО), с оглед постигането на общоевропейска „супермрежа“ с капацитет за предаване на електроенергия и газ между държавите от ЕС от множество източници; счита, че електропреносната мрежа трябва да бъде способна да извлича енергия от райони с излишък към райони с недостиг, като по този начин се позволи на пазара мигновено да отговори на недостиг на доставките, където и да се случват те, да компенсира цикъла на смяна на деня и нощта и сезонния цикъл, да гарантира сигурността на доставките и да насърчава европейския енергиен пазар; счита, че следва да се предвиди ускоряване на процеса на одобряване и издаване на разрешения за проектите и насърчаване на модернизирането на съществуващите линии; освен това подчертава, че тези усилия трябва да се съсредоточат основно върху разрешаването на проблеми, възникващи от енергийните острови;

62.  Приветства своята резолюция от 15 декември 2015 г. относно постигането на целта от 10% междусистемна електроенергийна свързаност — подготвяне на европейската електроенергийна мрежа за 2020 г.,

63.  Потвърждава отново ангажимента си за постигане на целта за постигане на пазар с 10% взаимосвързаност с цел завършване на вътрешния енергиен пазар на ЕС и приветства предложението на Европейския съвет за минимално ниво на електроенергийна междусистемна свързаност между държавите членки от 10% до 2020 г. и 15% до 2030 г.; признава колко е важно постигането на количествена цел за взаимосвързаност чрез гарантиране на наличието на съществуващата национална и трансгранична инфраструктура, за да се гарантира ефективно използване на европейски енергийни източници и по-голяма сигурност на доставките;

64.  Подчертава значението на осигуряването на здрава, стабилна и предвидима регулаторна рамка, която ще даде възможност за дългосрочни ангажименти и която е необходима за предоставяне на нови инвестиции в енергийната инфраструктура; призовава Комисията да съкрати технологичното време за издаване на разрешение проектите да бъдат определяни като проекти от общ интерес (ПОИ); подчертава, че внедряването на интелигентни разпределителни мрежи трябва да бъде улеснено чрез ускорени процедури за даване на разрешение, както и чрез политическа подкрепа и адаптирани регулаторни рамки за операторите на мрежи, отчитащи променящите се нужди от инвестиции и стимулиращи инвестициите в ИКТ и в автоматизирането на равна основа с традиционното разширение на мрежите;

65.  Подчертава, че енергийният съюз следва също така да допринесе за един „енергиен инвестиционен съюз“, гарантиращ, че необходимите в близките години инвестиции от над 1 трилион евро за съживяване на икономиката на Европа ще дойдат от частни инвеститори; отбелязва, че такъв „енергиен инвестиционен съюз“ следва да предоставя възможности за големите инвеститори, както и за битовите потребители и отделните граждани; отбелязва, че за да се създаде среда, която да улеснява частното финансиране и да го използва по най-добър начин, сигурността за инвеститорите е от ключово значение; настоява, че една стабилна рамка може да бъде постигната единствено чрез силна система за управление, гарантираща равнопоставеност и стабилни регулаторни условия и стимулираща доверието в частния сектор;

66.  Подчертава, че изпълнението на стратегическите инфраструктурни проекти допринася за средносрочните и дългосрочните аспекти на енергийната сигурност и е в пълно съответствие с дългосрочните ангажименти на ЕС за декарбонизация и със законодателството на ЕС в областта на околната среда и друго относимо законодателство;

67.  Призовава Комисията и държавите членки да считат инвестициите в по-малки по мащаб междусистемни връзки за газ и електроенергия, свързващи съседни региони, за също толкова сериозни, колкото и инвестициите в по-големите проекти от общ интерес (ПОИ); призовава Комисията и държавите членки да работят в тясно сътрудничество с регионалните органи при разработването на тези междусистемни връзки;

68.  Отбелязва значението на интегрирането на планирането на търсенето и предлагането на енергия на равнището на вътрешния пазар на енергия на ЕС, с приоритет върху намаляването на търсенето и намирането на децентрализирани решения, за да се постигне оптимална от гледна точка на разходите сигурност на доставките и да се избегнат ненужни или несъразмерно големи инвестиции в инфраструктура и невъзвръщаеми разходи;

69.  Счита, че предвид огромната необходимост от инвестиции за остарелите и неподходящи разпределителни мрежи и повечето възобновяеми енергийни източници, свързани на равнище на разпределителната мрежа, Комисията и държавите членки следва да обмислят конкретни инициативи за насърчаването на инвестиции от страна на операторите на разпределителни мрежи, включително чрез финансови инструменти; силно препоръчва държавите членки да дадат приоритет на такива инвестиции;

70.  Призовава Комисията да разясни как възнамерява да използва плана за инвестиции от 315 милиарда евро заедно с другите съществуващи фондове, така че да се използва в максимална степен лостовият ефект на ЕФСИ и да бъдат финансирани инфраструктури и проекти, необходими за завършването на енергийния съюз;

71.  Счита, че засиленото регионално сътрудничество и координиране на политиките е съществена крачка към по-широка интеграция на енергийния пазар в целия ЕС; следователно подкрепя регионалните подходи както сред държавите членки, така и с договарящите страни по Договора за създаване на енергийна общност, за да се гарантира сигурност на доставките и да се ускори интегрирането на пазара, включително чрез по-нататъшното развитие на регионални центрове за повишаване на ликвидността на пазара, най-вече в региона на Централна и Източна Европа; подчертава, че такива механизми за сътрудничество биха могли да рационализират политическото сътрудничество и сътрудничеството на енергийния пазар и да улеснят общи решения относно инвестиции в съществена газова инфраструктура в регионите; счита, че биха могли да бъдат разработвани съвместно знания и информация по въпроси като съоръженията за съхраняване на енергия и тръжните процедури за втечнен природен газ (LNG) и междусистемни връзки; признава важната роля на борсите на електроенергия за стимулиране на ликвидна, прозрачна и сигурна търговия с енергия; набляга на вътрешно присъщия потенциал на трансграничните проекти като лост за решения на равнището на ЕС;

72.  Подкрепя интегрирането на енергийните системи на държавите кандидатки и потенциални кандидатки чрез регионален подход в рамките на бъдещия Европейски енергиен съюз;

73.  Подчертава, че засиленото регионално сътрудничество може да допринесе за укрепването на енергийната сигурност, да подобри инфраструктурното планиране, да гарантира оптимизиране на разходите за интегриране на възобновяеми енергийни източници и да намали разходите за потребителите;

74.  Приветства значението, което Комисията придава на засиленото регионално сътрудничество; призовава Комисията да проучи и установи какъв е оптималният мащаб на взаимодействие на мрежите за електричество и газ (и на пазара) в ЕС; посочва, че в някои случаи самите държави членки могат най-добре да определят какво е необходимо на тяхна територия, докато при други има ясно добавена стойност от сътрудничество, направлявано от ЕС; посочва, че в някои случаи обаче е било установено, че посредством мащабно сътрудничество на регионално равнище по отношение на общи предизвикателства, групи от държави членки са постигали резултати по-бързо, като например в Петстранния енергиен форум; изразява съгласие с Комисията, че съществуващите регионални договорености могат да бъдат модел за ЕС като цяло;

75.  Приканва Комисията да предложи структура за управление на макрорегионално пазарно сътрудничество, в която роля имат Европейския и националните парламенти; отбелязва, че това регионално управление следва да се изгради върху съществуващите регионални географски и пазарни субекти с цел постигане на най-голямо оптимизиране на разходите, а именно: i) плана за действие относно взаимосвързаността на балтийския енергиен пазар; ii) инициативите за координация в Югоизточна Европа; iii) разширен Петстранен форум; iv) инициативата за морска преносна мрежа на държавите с излаз на северните морета; подчертава, че в тази връзка следва да се засили ролята на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия;

76.  Призовава Комисията да осъществи проучвания за оптимизиране на разходите, които да направят оценка и да изразят количествено ползите от регионалното сътрудничество в гореспоменатите региони; счита, че въз основа на тези проучвания Комисията и заинтересованите държави членки съвместно следва да разработят и приложат подробни планове за създаването на тези макрорегиони;

77.  Призовава Комисията да насърчи и подкрепи проекти за регионално сътрудничество между оператори на електроразпределителни и газоразпределителни мрежи, които са от ключово значение за безопасна, конкурентоспособна и устойчива енергия, чрез даване на възможност за подпомагане на местното електропроизводство (особено от възобновяеми източници) и за справяне с технологичните промени (интелигентни мрежи, интелигентни измервателни уреди и др.) и с новите начини на производство и потребление (напр. електрически превозни средства);

78.  Призовава Комисията да насърчава обмена на мнения относно енергийни проекти между териториални единици в Европа (региони, местни органи, градове и т.н.) с цел да се информират и обединят избраните представители и обществеността;

79.  Призовава за разработването на интегрирани във висока степен и конкурентни регионални пазари на електроенергия и газ, които да гарантират адекватността и гъвкавостта на енергийната система във всички части на Съюза; изисква от Комисията да действа решително и прозрачно срещу всички случаи на протекционизъм, антиконкурентно поведение и срещу бариерите за навлизане и напускане на пазара; подчертава колко е важно гарантирането на стабилни национални регулаторни рамки, справянето с административните пречки и оптимизирането на националните административни процедури, за да се гарантират също така условия на равнопоставеност за насочените към гражданите проекти;

80.  Посочва, че с цел успешно балансиране на вътрешния пазар, са необходими инвестиции не само в междусистемни връзки, но и, наред с другото, национални мрежи, електроцентрали, използващи изкопаеми горива, които са оборудвани с технология за улавяне на въглерод, и нови ядрени електроцентрали (в тези държави членки, които желаят това) като критичен източник на нисковъглеродна базова електроенергия, капацитет за съхранение, като например терминалите за LNG и интелигентни мрежи и гъвкави технологии за производство, за да може да се подходи адекватно към усъвършенстваните възобновяеми енергийни източници и разпределеното производство;

81.  Подчертава необходимостта от създаване на законодателна рамка, която да дава повече възможности на потребителите и да ги превръща в активни участници на пазара като инвеститори, производители и заинтересовани страни, като развива динамично ценообразуване и отваря пазарите за източници както от снабдяването, така и от потреблението; отбелязва, че участието на гражданите може да бъде засилено, наред с другото, чрез: финансово участие на потребителите; енергийни кооперации, микропроизводство и микросъхранение на енергия; потребление на собствено производство; децентрализиране на енергийните доставки; въвеждане на интелигентни енергийни мрежи, включително интелигентни измервателни уреди; повече конкуренция на пазарите на дребно; пълна прозрачност; и гъвкавост на цените и на избора от страна на потребителите;

82.  Подчертава, че произвеждащите потребители, предоставящи на мрежата капацитет за съхранение, следва да бъдат възнаградени и насърчени да потребяват своето собствено производство на електроенергия, без да бъдат санкционирани; посочва, че подобни инициативи биха могли да допринесат за по-конкурентоспособен и добре функциониращ вътрешен пазар на енергията, който на свой ред би могъл да спомогне за засилване на устойчивостта на местните общности, създаването на местни работни места и благоденствието, и намаляването на общите сметки за енергия, плащани от потребителите, както и за решаването на сериозни социални проблеми, като например енергийната бедност и уязвимите потребители; изисква от Комисията да събере оценки на въздействието и най-добри практики от мерките, взети на национално равнище за борба с енергийната бедност, и да гарантира, че тези най-добри практики са централизирани и насърчавани от специален европейски орган; подчертава, че трябва да се вземат съответни мерки, за да се гарантира защита на данните за потребителите, участващи пряко на пазара;

83.  Призовава Комисията и държавите членки да улеснят по-нататъшното развиване и разпространяване на местни и регионални възобновяеми енергийни източници, местни и регионални разпределителни мрежи и местни топлофикационни системи чрез политики за справяне със съществуващите пречки, и да спомогнат за преобразуването на пазара; призовава Комисията да предложи насоки за собствено потребление на енергия, за да се насърчи използването му и да се защитят правата на потребителите;

84.  Призовава Комисията и държавите членки да насърчават личното потребление и микропроизводството чрез схеми за енергия от възобновяеми източници, насочени към най-уязвимите потребители;

85.  Призовава Комисията да включи местните участници в енергийната политика на ЕС и да излезе с предложение за създаване на центрове за децентрализирани консултации и изграждане на капацитет, които да оборудват и подкрепят местните органи за равнопоставено третиране на доставчиците на енергия, и да подпомага развитието на местното производство на енергия чрез кооперациите, местно установените дружества и общинските органи;

86.  Подчертава необходимостта да се установят най-добрите практики на местно равнище и да се насърчи тяхното разпространение в целия Съюз, да се подобри координацията между мерките на местно равнище и европейските политики и да се работи по въпросите, засягащи приемането на енергийните проекти на местно равнище; и предлага създаването на Европейски териториален форум;

87.  Счита, че всички потребители в ЕС следва да се възползват в еднаква степен от единния пазар на газ и електроенергия; в този смисъл подчертава, че настоящите разлики в цените между отделните национални пазари поради липсата на пазарна интеграция и междусистемни връзки не трябва повече да бъдат толерирани; настоятелно призовава Комисията незабавно да предложи мерки за постигане на по-голямо сближаване на цените и пазарна интеграция в рамките на Съюза;

88.  Подчертава положителното въздействие, което пазарната интеграция оказа върху цените на едро, и евентуално върху цените на дребно в електроенергийния сектор; счита, че при преразглеждането на структурата на пазара за електроенергия трябва да се свържат по-добре пазарите на едро и на дребно, като се способства за премахване на пречките на пазарите на дребно и на едро и да се осигури избор за потребителите между различните доставчици на енергия;

89.  Счита, че при всеки преглед на енергийните пазари на дребно следва да се разглеждат сериозно допълнителни мерки за защита на потребителите, като се насърчават и подкрепят колективни схеми за прехвърляне, като се изисква сметките за енергия да включват сравнения с други конкуренти въз основа на модели на потребление от минали периоди, а доставчиците бъдат задължени да предлагат автоматично на своите клиенти най-изгодната налична тарифа и да осигуряват ограничен и лесно сравним спектър от стандартизирани тарифи;

90.  Призовава Комисията при изготвянето на своята пътна карта за постепенно премахване на регулираните цени да запази възможността за регулиране на цените и стандартизиране на тарифните структури, ако те целят да ограничат възможностите за нарушения на пазара в резултат на монополни приходи или извънредни печалби, с цел защита на уязвимите потребители или улесняване на сравнението на тарифите на конкурентни доставчици;

91.  Призовава Комисията да следи развитието на крайните цени на енергията в Европа, включително данъци, налози, субсидии и други скрити разходи, с оглед определяне на действия, които могат да спомогнат за намаляване на тези цени;

Принос на енергийната ефективност за балансиране на търсенето

92.  Припомня резолюциите на Парламента от 5 февруари 2014 г., 26 ноември 2014 г. и 14 октомври 2015 г., които призовават за три задължителни цели за 2030 г. в областта на енергетиката и климата, по-специално целта за енергийна ефективност от 40%; подчертава, че целта на ЕС за енергийна ефективност за периода след 2020 г. следва да има задължителен характер и да се прилага посредством индивидуални национални цели; настоятелно призовава Комисията да разработи различни сценарии за енергийна ефективност до 2030 г., включително на равнището от 40%, определено от Парламента; настоятелно призовава Съвета, който призова за цел за целия ЕС от поне 27%, да преразгледа в посока нагоре своята цел в съответствие с приетата цел на Парламента;

93.  Отбелязва, че амбициозните и постижими подобрения в енергийната ефективност, преследвани в интерес на сближаването, солидарността и разходната ефективност, биха могли да засилят енергийната сигурност, конкурентоспособността, създаването на работни места и растежа, да спомогнат разходите на потребителите да се поддържат на ниско равнище и да подпомогнат борбата срещу енергийната бедност и постигането на целите в областта на климата и енергетиката;

94.  Призовава Комисията и държавите членки да прилагат принципа „енергийната ефективност на първо място“; отбелязва, че според Международната агенция по енергетика енергийната ефективност е „основното гориво“ и представлява най-добрата възвращаемост на инвестициите за всеки енергиен ресурс; подчертава, че повишаването на енергийната ефективност, по-специално намаляването на загубите на енергия от сгради, има съществения ефект на намаляване на вноса на енергия в ЕС от трети държави предвид факта, че 61% от газта, внесена в Европейския съюз, се използва в сградите, най-вече за отопление; в тази връзка призовава проектите за енергийна ефективност и инфраструктура да бъдат разглеждани като ключови инвестиции, имащи равностойно значение, като инвестициите в нов производствен капацитет ;

95.  Подчертава, че повишаването на енергийната ефективност съществено понижава както сметките за енергия на домакинствата и на промишлеността, така и намалява значително зависимостта на ЕС от вноса от трети държави; подчертава, че е налице потенциал за създаване на два милиона работни места в резултат от мерките за енергийна ефективност до 2020 г., по-специално в сградния сектор, който представлява 40% от общото търсене на енергия в ЕС; подчертава, че повишаването на енергийната ефективност има допълващ характер спрямо диверсификацията на енергийните доставки;

96.   Призовава Комисията да установи и премахне оставащите пречки пред мерките за енергийна ефективност и да развие истински пазар за енергийна ефективност, за да насърчи трансфера на най-добри практики и да осигури наличието на продукти и решения в целия ЕС с цел изграждане на истински единен пазар на енергийно ефективни продукти и услуги;

97.  Подчертава, че е необходимо да се увеличат както задълбочеността и степента на санирането на сградите, така и използването на устойчиви източници на енергия в отоплението и охлаждането посредством подходящи стимули, така че да се намали търсенето на енергия; препоръчва продължаване на повишаването на стандартите за енергийна ефективност на сградите, като се вземат предвид и се насърчават техническите иновации, по-специално използването на информационното моделиране на сградите и симулациите на въздействието на жизнения цикъл на строителните продукти в обществени поръчки; освен това препоръчва непрестанното осигуряване на подкрепа за строителството на сгради с нулево потребление на енергия допълва в качеството на много важна стъпка за осигуряване на енергийна независимост и устойчива и сигурна енергийна система;

98.  Подчертава, че инвестициите в подобрение на енергийната ефективност, направени от промишлеността и досега, трябва да бъдат признати и надлежно взети предвид при обсъждането на енергийната ефективност в ЕС;

99.  Счита, че промишлеността се нуждае от ясни сигнали от лицата, формиращи политиките, за да се направят необходимите инвестиции за постигане на енергийните цели на ЕС; поради това подчертава необходимостта от набелязването на амбициозни цели и от прилагането на регулаторна рамка, която да насърчава иновациите, без да създава ненужна административна тежест с цел възможно най-добро насърчаване на енергийната ефективност в рамките на националния контекст;

100.  Счита, че целта за енергийна ефективност трябва да функционира успоредно с целите в областта на енергетиката и климата и трябва да укрепи конкурентоспособността на икономиката на ЕС спрямо неговите основни търговски партньори;

101.  Подчертава, че едно преразглеждане на съществуващото законодателство в областта на енергийната ефективност, включително Директивата за енергийните характеристики на сградите и Директивата за енергийната ефективност, е необходимо, наред с правилното прилагане на това законодателство от държавите членки, за да се улесни постигането на националните цели и да се допълнят политиките, които са вече въведени и които действат в рамката относно климата и енергетиката до 2020 г.; призовава Комисията да извърши преглед на законодателството на ЕС за енергийна ефективност, както е определено в приложението към рамковата стратегия за енергиен съюз;

102.  Подчертава ролята на енергийния етикет на ЕС за предоставянето на потребителите на повече възможности за контрол и на точна, подходяща и съпоставима информация на относно енергийната ефективност на продуктите, свързани с енергопотреблението; подчертава необходимостта от преразглеждане на енергийния етикет, за да се улесни по-нататъшният избор на потребителите във връзка с енергийната ефективност и за да се създадат стимули за производство на енергийноефективни продукти;

103.  Подчертава успеха и по-нататъшния потенциал на екопроектирането по отношение на подобряването на енергийната ефективност и енергопотреблението на продуктите и съответно с оглед на намаляването на разходите и потреблението на енергия на домакинствата, както и на намаляването на емисиите на парникови газове; призовава Комисията да въведе допълнителни мерки по прилагане, като вземе под внимание по-всеобхватната програма за ресурсна ефективност, и да преразгледа съществуващите мерки за гарантиране на тяхната съобразност;

104.  Признава съществената роля на местните органи, предприятията и гражданите за осигуряване на постигането на енергийна независимост чрез: по-добро градоустройствено планиране; разработване на технологии, свързани с енергетиката интернет и ИКТ; изграждане на интелигентни мрежи и управление на енергийното търсене, когенерация, инфраструктура за алтернативни горива и използване на термопомпи; потребление на собствено производство; както и създаване, модернизиране и развитие на системите за централно отопление и охлаждане; подчертава необходимостта да се насърчават граждански инициативи, като например кооперативи или общински проекти за енергия от възобновяеми източници, да се укрепи връзката между гражданите и дружествата за предоставяне на енергийни услуги, да се поощряват по-активни и устойчиви модели за пътуване, да се разработват и прилагат решения, свързани с интелигентни градове, да се изгражда насочена към бъдещето разпределителна инфраструктура за подкрепа на градската екомобилност, както и да се насърчава санирането и изолацията на сградите, включително с еднородна изолация; предлага да се обединят всички партньори от многостепенното управление в оперативен интерфейс, в който активно да се включи Конвентът на кметовете;

105.  Счита за абсолютен приоритет разработването на инструменти, механизми и иновативни модели на финансиране за мобилизиране на публични средства и привличане на частно финансиране на местно, национално, регионално и европейско равнище в подкрепа на инвестициите в ключови за енергийната ефективност сектори, като например санирането на сгради, като се обръща необходимото внимание на особеностите на дългосрочните инвестиции; подчертава в тази връзка ролята на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и на Европейския фонд за стратегически инвестиции, управляван от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), и настоява за необходимостта от включване в пълна степен на националните насърчителни банки; признава, че тези инструменти трябва да бъдат придружавани от целенасочена техническа помощ; подчертава необходимостта да се гарантира разходната ефективност на схемите за енергийна ефективност в обществените сгради; призовава Комисията да взема под внимание всички тези елементи, когато разработва инициативата „Интелигентно финансиране за интелигентни сгради“;

106.  Счита, че различните европейски фондове, от които се финансират подобрения на енергийната ефективност, следва да бъдат в по-голяма степен ориентирани и да променят приоритетите си към осъществяването на подобрения сред уязвимите, социално слаби потребители и справяне с проблема на противоречащите си стимули между собственика и наемателя на дадена сграда или между собствениците;

107.  Призовава Комисията да определи, като се консултира със съответните сектори на промишлеността и националните, регионалните и местните заинтересовани страни, най-добрите практики за финансиране на енергийната ефективност в целия ЕС и в чужбина и впоследствие да включи финансирането и новаторските механизми за финансиране в ЕБВР, ЕИБ и други фондове на ЕС;

108.  Подчертава, че разработването на нова енергийна култура е от основно значение за постигането на целите в областта на енергийната ефективност и изменението на климата; призовава държавите членки да повишават осведомеността сред младото поколение чрез подходящи образователни модули в училищата, за да се изгради ново енергийно поведение на потребителите;

Към устойчива икономика

109.  Припомня, че споразумението, постигнато от Европейския съвет през октомври 2014 г. относно „рамката за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г.“ включва ангажимент за поне 40% намаление на вътрешните емисии на парникови газове в сравнение с равнищата от 1990 г., като това е основата за развиването на свързаното с декарбонизацията измерение на енергийния съюз; отбелязва, че това решение представлява също и най-амбициозният принос към международните преговори по въпросите на климата с оглед постигането на обвързващо споразумение в областта на климата на 21-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК) в Париж през декември 2015 г.;

110.  Подчертава необходимостта да се постигне всеобхватно, амбициозно и обвързващо споразумение на 21-ата конференция на страните по РКООНИК в Париж, което да съдържа солидни гаранции за ограничаване на покачването на средната температура в световен мащаб най-много с 2°C спрямо температурните равнища преди началото на индустриализацията, заедно с глобална, стабилна и обща система за прозрачност и отчетност, която включва задължения за наблюдение и докладване и ефективна и ефикасна система за съответствие; счита, че международният режим за климата след 2020 г. следва да включва разпоредби, които да позволяват по-големи амбиции, да подкрепят икономически ефективни усилия за смекчаване и да предоставят възможности за опазване на екологосъобразността и устойчивото развитие; подчертава необходимостта от силен ангажимент за намаляване на емисиите от най-големите замърсители в световен мащаб; изтъква ключовата роля на дипломацията на ЕС за климата и енергетиката;

111.  Припомня, че ограничаването на повишаването на световната температура до средно 2° С не гарантира предотвратяването на значителните неблагоприятни климатични въздействия; подчертава, че постепенното прекратяване на въглеродните емисии до 2050 г. или скоро след това е необходимо, за да се запази разходоефективната тенденция на емисиите в световен мащаб, съвместима с целта под 2° С;

112.  Счита, че развиването на възобновяеми енергийни източници е от съществено значение за енергийния съюз, предвид разходите за енергия; подчертава решаващата роля на възобновяемите енергийни източници в ЕС за постигането на енергийна сигурност и политическа и икономическа независимост чрез намаляване на нуждата от внос на енергия; подчертава решаващата роля на възобновяемите енергийни източници за подобряване на качеството на въздуха и създаването на работни места и растеж; счита, че възобновяемите енергийни източници доставят сигурна, устойчива, конкурентоспособна и достъпна енергия и имат важна роля за постигането на водещи позиции на Европа в зелената икономика и в разработването на нови промишлени сектори и технологии; подчертава, че в тази връзка настоящата структура на пазара следва да бъде по-динамична и гъвкава с цел интегриране на различните възобновяеми енергийни източници в пазара; обръща внимание на факта, че производствените разходи за възобновяемите източници са значително намалели през последните години; подчертава значението на разработването на трансгранични инфраструктури и от засилването на изследователската и развойната дейност при развиването на интелигентни електропреносни мрежи и на нови решения за съхраняване на енергия, както и на гъвкави технологии за производство с оглед на интегрирането на възобновяемите енергийни източници;

113.  Подкрепя ангажимента на Комисията да превърне Европейския съюз в „световен лидер в областта на възобновяемите енергийни източници“; настоятелно призовава Комисията в тази връзка да представи оперативна и приложима стратегия; призовава държавите членки и Комисията да гарантират прозрачност, съгласуваност, стабилност и последователност на регулаторните рамки за енергия от възобновяеми източници и да избягват промени със задна дата в икономическите условия за извършването на инвестиции, за да се засили доверието на инвеститорите и да се допринесе за ефективно от гледна точка на разходите разгръщане на енергията от възобновяеми източници в регионите на ЕС; подчертава, че е необходима по-голяма координация на схемите за подпомагане спрямо насоките на Европейската комисия относно изготвянето на схеми за подпомагане на енергията от възобновяеми източници, за да се избегне потенциалното изкривяване на пазара и да се съхрани ефективната подкрепа за възобновяемите източници на енергия; подчертава, че подходящите пазарни условия за инвестиции в енергийна ефективност, във възобновяеми енергийни източници и в интелигентни инфраструктури са от основно значение за намаляването на емисиите на парникови газове; подчертава, че енергийният съюз следва да оптимизира пазарни инструменти за насърчаването на европейските енергийни източници като средство да се гарантира, че енергийният преход се извършва по най-рентабилния и екологосъобразния начин;

114.  Подчертава, че ЕС трябва да гарантира вътрешни равни условия по отношение на националните субсидии и режимите за държавна помощ, които да не засилват несправедливо господстващото положение на пазара на определени технологии и оператори, с оглед преобразуването на нашите енергийни системи; в тази връзка приветства доклада на Комисията за субсидиите и разходите за енергия в ЕС от 10 октомври 2014 г. и призовава Комисията да извършва годишна актуализация на този доклад с цел по-добро установяване на това кои сектори и области се нуждаят от допълнителни средства и в кои сектори има изкривяване на пазара в резултат от субсидиране;

115.  Подчертава необходимостта да се сложи край на вредните за околната среда субсидии, които трябва да бъдат определени и премахнати без отлагане, тъй като тези субсидии са пилеене на ограничените публични средства, които първо се използват за подпомагане на замърсяващи практики, а след това за почистване;

116.  Подчертава, че преходът към конкурентоспособна и устойчива икономика с ниски въглеродни емисии предлага значителни възможности по отношение на новите работни места, иновациите, растежа и по-ниските търговски сметки и сметки за битова енергия; признава обаче, че тези възможности могат да се реализират само чрез засилено сътрудничество между Комисията, държавите членки, местните и регионалните органи, гражданите и промишлеността, което ще доведе до най-ефективните стимули и регулаторни рамки; отбелязва, че правилно управляваната декарбонизация не следва да води до увеличаване на разходите за енергия, енергийна бедност, деиндустриализацията на европейската икономика или нарастване на равнището на безработицата; поради това настоява за активно участие на социалните партньори с цел преодоляване на социалното въздействие на прехода към устойчив енергиен съюз; подчертава, че ЕС се нуждае от хармонизирани, общи за целия ЕС и същевременно пазарно-ориентирани и технологично неутрални политики, които отчитат цялото свързано с темата законодателство и съответните цели на ЕС и ги постигат на най-ниска за обществото цена;

117.  Припомня, че фотоволтаичната промишленост трябва да бъде в центъра на европейската промишлена политика, за да се отговори на търсенето на нарастващ световен пазар в контекст, в който по-голямата част от фотоволтаичните клетки и модули днес се произвеждат извън Европейския съюз, предимно в Китай; подчертава необходимостта ЕС да бъде пълноправна част от този нов инвестиционен цикъл с оглед на запазването на неговата лидерска позиция в областта на научноизследователската и развойната дейност, съоръженията и някои други сегменти, като например инвертори и балансьори на системите, както и с оглед на възстановяването на неговата лидерска позиция в производството на оборудване (клетки и модули); счита, че ЕС следва да си постави за цел да бъде в състояние да посрещне поне 20 % от нуждите на собствения си пазар от местно произведени клетки и модули до 2020 г.;

118.  Признава ползите от повишаване на нивата на възобновяема енергия на пазара за топлинна енергия, по-специално за сградите; подчертава повишената гъвкавост на топлинната инфраструктура и съхранението на топлина за улесняването на интегрирането на непостоянните възобновяеми енергийни източници чрез съхраняване на енергия под формата на топлина; отново заявява, че енергийната сигурност може да се повиши посредством изграждането на топлофикационни/охладителни мрежи, които са идеално средство за широкомащабното интегриране на устойчива топлина в градовете, тъй като те могат едновременно да доставят топлина от редица източници и не са по същество зависими от нито един източник;

119.  Призовава Комисията да гарантира, че държавите членки изискват минимални равнища на производство на енергия от възобновяеми източници за новите и обновените сгради, както и че проектите за енергия от възобновяеми източници могат да се възползват от бързи административни процедури и процедури за присъединяване към мрежата, по-специално чрез прилагане на член 13, параграф 1, буква е) и параграф 4 от Директива 2009/28/ЕО и член 7, параграф 3 от Директива 2009/72/ЕО; призовава Комисията, при преразглеждане на действащото свързано законодателство, да увеличи броя на сградите, оборудвани със системи за енергия от възобновяеми източници, да предвиди изискване за административни процедури „на едно гише“ за малките проекти за енергия от възобновяеми източници и процедури на обикновено уведомяване за инсталациите за възобновяема енергия, чието производство е изцяло за лично потребление, както и да създаде рамка за иновативни споразумения за присъединяване към мрежата и за търговията с мрежови услуги на равнището на разпределителната мрежа;

120.  Призовава Комисията да приеме стратегия на ЕС за отопление и охлаждане, която да определя всички необходими дейности и взаимодействия по отношение на жилищния, търговския и промишления сектори с цел намаляване на тази зависимост, като същевременно допринесе за постигането на целите на ЕС по отношение на енергетиката и климата, като постигне икономии на енергия, като повиши конкурентоспособността на европейската икономика, като стимулира растежа и създаването на работни места и като насърчи иновациите в системата; подчертава, че тази стратегия за отопление и охлаждане следва да обхваща всички пет измерения на енергийния съюз;

121.  Подчертава, че водната енергия е важен, местен, възобновяем и сигурен енергиен източник, чийто дял възлиза на 11% от общото производство на електроенергия в Европа; подчертава, че поради тази причина водната енергия ще продължи да играе важна роля при производството на електроенергия и нейното съхранение и ще допринесе значително за декарбонизацията на европейската икономика и за намаляване на зависимостта на ЕС от външни енергийни източници;

122.  Призовава да се обърне специално внимание на възобновяемата морска енергия в съответствие със съобщението на Комисията относно синята икономика, като отрасъл с голям потенциал, който обаче е по-слабо застъпен от другите енергийни сектори, използващи възобновяеми източници;

123.  Отбелязва, че използването на нарастващ дял местно произведен биогаз би могло да има положителен принос за енергийната сигурност; подчертава в тази връзка необходимостта от запазване на съществуващата газова инфраструктура за тази цел;

124.  Отбелязва, че биомасата от устойчиво горско стопанство допринася за постигането на целите в областта на климата и енергетиката от рамката за 2030 г.;

125.  Отбелязва, че настоящата политика на ЕС за биогоривата е масово критикувана за това, че не се отчитат свързаните с непреките промени в земеползването емисии на парникови газове, които могат да бъдат породени при превръщането на площ от съществуващо земеделско производство в необработвана земя както във, така и извън ЕС;

126.  Счита, че един устойчив подход към постигането на целите на ЕС за енергийна сигурност не следва да увеличава още повече употребата на биогоривата, получавани от култури от земеделски площи, и че по-добър избор представляват повишаването на горивната ефективност на автомобилите, намаляването на търсенето на транспорт, ограничаването на интензивното животновъдство, увеличаването на употребата на биогорива от отпадъци и остатъци, които не предизвикват допълнителни промени в земеползването;

127.  Очаква с интерес и настоява за подкрепата за проекти и инвестиции, чрез които да се извлича полза от отпадъчния въглерод като суровина за нисковъглеродни химикали и биогорива от нови поколения (например чрез използването на микроби, размножаващи се в богатите на въглерод отпадъчни газове и превръщащи ги в горива, и химикали, които да изместят тези от изкопаеми ресурси (или биогорива от първо поколение)), и по този начин да се намаляват емисиите и замърсяващите вещества от промишлената преработка, например производството на стомана;

128.  Подчертава факта, че в една действителна кръгова икономика отпадъците трябва да се връщат обратно в икономиката като суровини, за да се запазва в продукта добавената стойност за възможно най-дълго време, и затова подготовката за повторно използване и рециклирането имат много по-голям приоритет от изгарянето; изтъква факта, че много държави членки вече разполагат със свръхкапацитет в съоръженията за изгаряне; подчертава нуждата от по-добро планиране и споделяне на информация, както и от предотвратяване на ефекта на блокиране; настоятелно призовава Комисията да вземе предвид връзката между енергийния съюз и кръговата икономика;

129.  Припомня, че европейската промишленост и МСП са жизненоважни за европейската икономика и признава, че конкурентоспособността на европейската промишленост и МСП биха имали значителна полза от намаляване на енергийните разходи;

130.  Подчертава, че иновациите и модернизацията към по-ефективни по отношение на енергията и ресурсите промишлени процеси допринасят за укрепване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС; обръща внимание на иновации в сферата на възобновяемите технологии за отопление, които биха могли да намалят вноса, да понижат разходите, да подобрят функционирането на системата във връзка с обезпечаването на потребностите от топлина с висока температура в промишлените сектори; подчертава, че значителното предизвикателство на обновяването и модернизирането на сградния фонд в Европа създава пазар за високопроизводителни строителни материали, средства и оборудване и следователно предоставяне на значителна възможност за европейските производители и монтажници в строителния сектор за иновации и създаване на работни места, които не могат да бъдат премествани;

131.  Отбелязва, че начините за постигане на целите за 2030 г. в областта на климата и енергетиката трябва да бъдат включени в политиката на държавите членки в областта на промишлеността, като се вземе предвид необходимостта от повторна индустриализация; счита, че регулаторната рамка на ЕС и целите на политиките на Съюза в областта на енергетиката и климата следва да са последователни и да въвеждат по-гъвкав, пазарноориентиран подход с оглед на гарантирането на устойчив енергиен съюз, като се включат политическите цели за 2030 г. в областта на климата и повторната индустриализация, за да допълват политиката на държавите членки в областта на промишлеността;

132.  Подчертава, че ефективното използване на научни изследвания и технологични иновации насърчава лидерството на европейската промишленост и засилва конкурентното предимство и търговската жизнеустойчивост на европейския бизнес и европейската промишленост, създава работни места, като същевременно допринася за постигането на основните цели на политиката на ЕС в областта на енергетиката и климата, включително: намаляване на търсенето на енергия; сигурност на доставките; конкурентоспособност и устойчиво развитие на енергийното производство, разпределение, пренос и потребление; борба с енергийната бедност; постигане на целите на ЕС относно емисиите на парникови газове, възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност; както и пълноценно използване на европейските източници на енергия;

133.  Призовава Европейската комисия да запази конкурентоспособността на енергоемките отрасли и да гарантира дългосрочната сигурност при планирането на промишлените инвестиции, което отразява стремежа на Комисията за повишаване на приноса на промишлеността за БВП до 20% до 2020 г.;

134.  Подчертава ключовата роля на системата за търговия с емисии (СТЕ) като икономически целесъобразно и основаващо се на пазара средство за декарбонизация на енергийната система на Европа и за постигане на целта на ЕС за намаляване на емисиите до 2030 г. и след това; подчертава, че в допълнение към резерва за стабилност на пазара следва да се извърши структурна реформа на СТЕ след 2020 г., за да се вземе предвид целта за намаляване на CO2 до 2030 г., и следва да включва, докато не бъдат предприети сравними усилия от други големи икономики, осезаеми и по-хармонизирани мерки на равнище ЕС по отношение на изместването на въглеродни емисии;

135.  Призовава Комисията допълнително да проучи въпроса за непреките въглеродни разходи и влиянието им върху (и дела им в) цените на електроенергията в държавите членки;

136.  Подчертава, че приходите по СТЕ следва да се използват по-специално в подкрепа на нисковъглеродните иновации, енергийната ефективност и други мерки за намаляване на CO2;

137.  Признава, че европейските енергийни и ефективни технологии като когенерацията ще допринесат съществено за енергийната сигурност на ЕС и постигането на целите за емисии на парникови газове; счита, в тази връзка, че Енергийният съюз трябва да отразява правото на държавите членки да използват всички безопасни и устойчиви нисковъглеродни енергийни източници, които са на тяхно разположение;

138.  Като потвърждава, че енергийният микс е преди всичко от компетентността на държавите членки, признава загрижеността на обществото относно хидравличното разбиване и [отрицателните] последиците, които би могла да има тази технология за климата, околната среда и общественото здраве и постигането на дългосрочната цел на ЕС за декарбонизация; освен това признава, че ограниченият потенциал на неконвенционалните горива за подпомагане на намирането на отговор на бъдещото търсене на енергия в ЕС, съчетан с големи инвестиционни и експлоатационни разходи и сегашните ниски цени на нефта, означава, че е спорно дали хидравличното разбиване може да бъде приложима технология в Европейския съюз; счита, че на загрижеността на обществото трябва да се обърне подобаващо внимание и че всякакви дейности, свързани с хидравлично разбиване, следва да отговарят на най-високите стандарти в областта на климата, околната среда и общественото здраве; изисква държавите членки, които възнамеряват да провеждат хидравлично разбиване, да спазват препоръката на Комисията от 2014 г. относно минимално изискуеми принципи при проучването и добива на въглеводороди (като например шистов газ) с използване на хидравлично разбиване с големи водни количества;

139.  Призовава Комисията и държавите членки активно да си поставят за цел извеждането от експлоатация на остарелите, най-замърсяващите или небезопасни електроцентрали, като се насочат и към намаляването на наблюдавания в момента свръхкапацитет на пазара;

140.  Призовава Комисията да подобри условията за въвеждането на улавянето и съхранението на водород (УСВ); счита, че УСВ би могло да подпомогне прехода към нисковъглероден енергиен пазар и че би могло да има важна роля за съгласуване на различните цели на Европейския съюз за диференцирани и сигурни енергийни доставки, които едновременно постигат необходимите намаления на емисиите на парникови газове за постигане на целите за 2050 г. на пътната карта на ЕС;

141.  Счита, че технологиите за декарбонизация, като например за улавяне и съхранение на въглерод (УСВ), а също и улавяне и оползотворяване на въглерод (УОВ), ще трябва да се разработят допълнително и да се усъвършенстват с помощта на значителни научни изследвания и иновации, за да се гарантира, че тези технологии ще са достъпни за намаляването, или дори премахването, на екологичния отпечатък на изкопаемите горива, които понастоящем все още съставляват над 40% от енергийното производство на ЕС и има вероятност да се окажат важен енергиен източник и в бъдеще;

142.  Призовава Комисията да създаде Фонда за иновации NER400, който следва да подпомага нисковъглеродни демонстрационни проекти, като се основава на Програмата NER300 за улавяне и съхранение на въглерод и възобновяеми енергийни източници, но като разшири неговия обхват за нисковъглеродните иновации в промишлените отрасли;

143.  Отбелязва, че през 2014 г. ядрената енергия е осигурила 27% от електроенергийния микс на ЕС и повече от половината от цялата енергия от нисковъглеродни източници на ЕС, както и че до 2050 г. предстои да бъдат изведени от експлоатация 130 от общо 132 атомни електроцентрали в ЕС, оставяйки огромна празнина в нисковъглеродната базова електроенергия в електроенергийния микс на ЕС; признава, че макар и някои държави членки да са решили да се откажат от ядрената енергия, други държави членки се стремят да развият нова такава с цел изпълнение на националните и европейските цели в областта на енергетиката и климата, и призовава Комисията да гарантира осигуряването от страна на ЕС на благоприятна рамка за тези държави членки, които желаят да развият нова ядрена енергетика с тази цел, в обхвата на правилата на ЕС за вътрешния пазар и конкуренцията;

144.  Отбелязва, че ядрената енергия е един от най-важните дялове на европейската енергийна система, осигуряваща по-ниски емисии на CO2 и същевременно ограничаваща зависимостта от внос, гарантирайки стабилно производство на електроенергия, което може да обслужва вътрешния пазар и да осигурява солидна основа за енергийна система, в която да бъдат постепенно въведени възобновяемите енергии;

145.  Призовава държавите членки, които постепенно премахват ядрената енергия, да гарантират, че тя се заменя с начин за производство на енергия, който да може да осигури съразмерно същите доставки на енергия, както и да допринесе за стабилизиране на общата система за производство и разпределение;

146.  Счита, че макар и държавите членки да определят своя енергиен микс и въпреки че начинът за декарбонизиране на икономиката е суверенно решение на всяка държава членка, че е необходима координация на равнище ЕС на политиките и технологичното развитие за постигане на европейските цели в областта на климата и енергетиката и в тези на държавите членки; признава, че в някои области политиките на равнище ЕС са най-ефективни, както и че в други области тясното сътрудничество и координация между държавите членки е от ключово значение; признава, че за гарантиране на тази координация е необходимо стабилно и надеждно управление;

147.  Призовава Комисията да представи предложения за създаване на Фонд за модернизация, който следва да има строги критерии и насоки, за да се гарантира, че финансирането е насочено към истински проекти за модернизиране на енергетиката, които ще бъдат подбирани въз основа на технологично неутрален подход, както и в зависимост от тава дали те са доказано съответстващи на постигането на целите на ЕС за 2030 г. за парниковите газове;

148.  Подчертава, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) следва да участва в създаването на горепосочените критерии и насоки за Фонда за модернизация;

149.  Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че развитието на енергийния съюз гарантира защита на околната среда и климата, повишаване на качеството на въздуха, намаляване на външната енергийна зависимост, биологичното разнообразие, заетостта и конкурентоспособността на европейската промишленост, основавайки се на иновации и лидерство в областта на технологиите;

150.  Подчертава, че цените на енергията трябва да станат достъпни за всички граждани на ЕС; счита, че избягването на ненужното потребление чрез подобряване на ефективността, по-здравите междусистемни връзки, по-голямата интеграция и инвестициите в устойчива енергия, по-специално в сградите, ще позволят на всички домакинства да имат достъп до равни условия за единен, устойчив, конкурентоспособен и безопасен енергиен пазар и да избегнат енергийната бедност, която през 2012 г. е засегнала всеки четвърти гражданин на ЕС; приканва Комисията да представи съобщение относно енергийната бедност в Европа, придружено от план за действие за борба с нея, който да съдържа определение и показатели за енергийна бедност;

Преминаване към енергийно ефективен транспортен сектор с намалени въглеродни емисии

151.  Счита, че транспортът представлява над 30% от крайното потребление на енергия в Европа и че транспортът разчита на 94% на нефтените продукти; счита, че една по-чиста енергийна система с ясна връзка с декарбонизацията на транспортния сектор следва да бъде в центъра на рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата; подчертава, че съчетаването на мерки за насърчаване на енергийната ефективност и на енергията от възобновяеми източници и на мерки за разработване на иновативни енергийни технологии е от решаващо значение за усилията за постигане на екологично устойчив енергиен микс за европейската транспортна система; счита, че следва да се насърчава използването на разнообразни възобновяеми източници на енергия, включително втечнен природен газ за тежкотоварните автомобили и в морския сектор; настоятелно призовава Комисията да представи предложения за премахването, когато това е уместно, на вредните за околната среда данъчни субсидии; насърчава увеличаването на подкрепата за научните изследвания и иновациите с цел намиране на по-добри решения за мобилност, в сферата на технологиите , както и в сферата на поддържащите технологии и политики;

152.  Отбелязва, че декарбонизацията на транспортния сектор предполага включването на мерки във всички области на политиката като енергетиката, транспорта, търговията, научните изследвания и иновациите; подчертава значението на прилагането на съгласувани трансгранични подходи с оглед предотвратяване на разпокъсаността в национален мащаб и подчертава необходимостта от определяне на стандарти и изисквания за оперативна съвместимост, които да позволят на европейските предприятия да се възползват от пазарните възможности;

153.  Отбелязва, че подобряването на стандартите за характеристиките на превозните средства и на горивната ефективност е от решаващо значение както за намаляване на зависимостта на ЕС от нефта, така и за намаляване на емисиите на парникови газове, и поради това призовава сектора, държавите членки и Комисията да продължат и да ускорят усилията си в тази област; , като гарантират, в контекста на неотдавнашните скандали, че изпитването за емисии не само е точно, но и отразява реалните условия на управление на превозното средство; призовава Комисията да преразгледа стандартите за емисиите на CO2 за леките автомобили и за микробусите за периода след 2020 г.; отбелязва, при все това, че дългосрочното решение за намаляване на емисиите от транспорта и гарантиране на намаляването на търсенето на енергия и диверсифицирането на доставките е в алтернативните горива, особено в електрифицирането с електричество от възобновяеми източници и насърчаването на по-устойчиви видове транспорт;

154.  Подкрепя изготвянето на всеобхватен пакет за автомобилния транспорт, чрез който да се насърчи по-ефективното рамково ценообразуване на инфраструктурата и разгръщането на интелигентни оперативно съвместими транспортни решения; подчертава, че енергийната ефективност може да бъде подобрена чрез подкрепа за цифровизацията и използването на интелигентни транспортни системи и чрез развитието на иновационни транспортни услуги; призовава за ориентирана към бъдещето стратегия за научни изследвания и иновации в транспортния сектор; подкрепя разработването на планове за устойчива мобилност в градските и селските райони с цел намаляване на замърсяването, задръстванията, шума и пътно-транспортните произшествия, дължащи се на движението по пътищата; целта на тези планове следва да бъде радикалното премахване на неравенствата по отношение на потребителите с увреждания и на разходите;

155.  Приветства преминаването към енергийно най-ефективните видове транспорт и маршрути, като например железопътния транспорт, морския транспорт на къси разстояния, корабоплаването по вътрешни водни пътища и морския транспорт, като ги направи по-конкурентоспособни и ефективни от гледна точка на намаляването на емисиите на CO2 ; в тази връзка подчертава значението на интермодалността;

156.  Призовава Комисията да представи всеобхватна стратегия за автомобилния транспорт като част от декарбонизацията на транспортния сектор и да подкрепи все по-усиленото разработването и въвеждането на електрическата мобилност за автомобилния транспорт;

157.  Посочва, че въвеждането на употребата на електрически превозни средства ще създаде големи затруднения по отношение на производството на електроенергия, и призовава да се направят оценки, за да се определи доколко съществуващите производствени мощности ще бъдат в състояние да отговорят на нуждите;

158.  Призовава Комисията да преразгледа схемата за етикетиране на пътническите автомобили във връзка с потреблението им на гориво и емисиите на CO2, за да се гарантира, че на потребителите се предоставя по-точна, подходяща и сравнима информация за емисиите на CO2 и за потреблението на гориво, за да се направлява изборът на потребителя към онези автомобили, които са по-енергийно ефективни, и съответно да се стимулират производителите да подобряват енергийната ефективност на своите автомобили и да увеличават енергийната сигурност;

159.  Настоява Комисията да ускори въвеждането на преразгледан цикъл на изпитване, за да се гарантира, че емисиите на CO2 и други замърсители от автомобили отразяват емисиите при реални условия на движение,

160.  Призовава Комисията да ускори интегрирането на напреднали технологии в новаторски железопътни дружества чрез представяне на инициативата за преминаване към железопътен транспорт (Shift to Rail), която може да изиграе основна роля за чистия обществен транспорт;

161.  Припомня, че международното корабоплаване все още е изключено от обвързващи ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове, а от гледна точка на трафика бележи най-голям ръст; призовава Комисията да внесе законодателно предложение относно целите за намаляване на емисиите на парникови газове за международното корабоплаване, освен ако не бъдат договорени обвързващи мерки в рамките на Международната морска организация (ММО) преди края на 2016 г.;

162.  Подчертава необходимостта от засилена координация на стратегиите в областта на транспорта, отоплението и охлаждането, и декарбонизацията на енергията; призовава Комисията да представи всеобхватни планове за намаляване на емисиите на CO2 от секторите на транспорта и на отоплението и охлаждането, като се има предвид, наред с другото, че когато е в изобилие, чистата и евтина енергия, произведена от различни възобновяеми енергийни източници, би могла да се използва за зареждане на електрическите превозни средства и за отоплителните и охлаждащите уреди;

163.  Призовава да се даде приоритет на подкрепата на ЕФСИ за транспортни проекти, чрез които да се извърши технологичен преход към чиста и устойчива транспортна система; подчертава, че другите налични на равнище ЕС финансови инструменти следва да отдадат приоритет на инвестициите в инфраструктурата за интермодалността, железопътния транспорт, морското корабоплаване и вътрешните водни пътища;

164.  Насърчава Комисията да включи в работата си по хармонизирането на критериите за сертифициране за устойчив туризъм критерий за използването на енергия от възобновяеми източници, както и критерий за намаляването на емисиите на CO2 в съответствие с целите на ЕС;

Научни изследвания, иновации и конкурентоспособност

165.  Призовава Комисията да засили усилията си в областта на научните изследвания, що се отнася до по-доброто използване на европейските енергийни ресурси и до намаляването на тяхното отражение върху околната среда с оглед на устойчивия икономически растеж, създаването на работни места, промишлената конкурентоспособност и дългосрочните цели на ЕС в областта на климата и енергетиката;

166.  Подчертава, че в тази връзка трябва да се използват в пълна степен всички възможности на ЕС за финансиране за стимулиране на безопасни и устойчиви нисковъглеродни енергийни технологии, енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници, интелигентни електроенергийни мрежи, децентрализирано производство, гъвкави технологии за производство, съхранение на електроенергия и електрификация на транспортната система; призовава Комисията да засили усилията си в областта на научните изследвания и внедряването на такива технологии, за да може да постигне своите цели за 2020 г., 2030 г. и по-дългосрочните цели и да подобри енергийната си сигурност, както и да улесни икономическото възстановяване; очаква средносрочният преглед на програмата за научни изследвания „Хоризонт 2020“ да отрази тези приоритети; припомня, че „предизвикателството пред енергетиката“ на програмата „Хоризонт 2020“ има за цел да подкрепя прехода към надеждна, устойчива и конкурентоспособна енергийна система, чиито основни приоритети са изброени в позициите за енергийна ефективност, нисковъглеродни технологии и интелигентни градове и общности; припомня, че поне 85% от средствата по част „Предизвикателство пред енергетиката“ от бюджета на програма „Хоризонт 2020“ ще се изразходват за неизкопаеми горива, в рамките на които поне 15% от общия бюджет на „предизвикателство пред енергетиката“ ще се изразходват за дейности по пускане на пазара на технологии за енергия от възобновяеми източници и технологии за енергийна ефективност;

167.  Вярва, че полагането на по-големи усилия при разработването на такива технологии могат да донесат значителни дългосрочни ползи от гледна точка на разходно-ефективна декарбонизация, намаляване на разходите за производство и намаляване на търсенето на енергия, като по този начин се засили конкурентоспособността на промишлените отрасли;

168.  Отбелязва технологичното лидерство на Европа в ключови сектори, като например вятърните турбини, електрическите кабели, развитието на мрежи и мрежови услуги, системите за градски транспорт; изразява съжаление, че това лидерство е подложена на стрес и призовава Комисията да предприеме спешни действия за запазване на лидерството;

169.  Настоятелно призовава Комисията да разработи инициатива за лидерството на ЕС в световен мащаб в областта на технологиите и иновациите във връзка с възобновяемите и нисковъглеродните енергийни технологии, включително енергията от морските вълни, плаващите соларни технологии и биогоривата, произведени от водорасли, както и да засили публичните и частните научноизследователски, развойни и иновационни дейности в тези области;

170.  Призовава държавите членки и Комисията да се стремят към по-добро взаимодействие и координация между националните и европейските научноизследователски програми, особено в областта на енергетиката, транспорта, ИКТ и строителството, с цел да се гарантира, че се дава приоритет на общите предизвикателства, като например повишаване на енергийната ефективност, като не се обръща внимание единствено на топлоенергийния сектор, но и на този на охлаждането, насърчаване на дребномащабните възобновяеми енергийни източници, намаляване на емисиите на парникови газове, както и увеличаване на енергийната сигурност и разработване на нови възобновяеми енергийни източници, и да оптимизират пазарната реализация на новите технологии;

171.  Подчертава добавената стойност на интегрирането на УСВД в енергийната система и призовава Комисията да въведе общи стандарти за интелигентни мрежи на равнището на преносните системи, да гарантира стабилност на доставките и свободен поток на енергия отвъд националните граници и да допринася за енергийната сигурност, а на равнището на разпределителните системи да гарантира сигурността на доставките за местните общности, градове и региони; подчертава във връзка с това ролята, която разработването на по-интелигентни енергийни мрежи и на нови съоръжения за съхранение на енергия, може да играе за повишаването на нивото на възобновяеми енергийни източници;

172.  Потвърждава, че интелигентните измервателни уреди имат значителен принос за услугите, свързани с разпределителните мрежи; подчертава, че потребителите остават крайните собственици на своите данни, и че данните, предавани на операторите на разпределителни системи и на други оператори на пазара, следва да бъдат анонимизирани с цел зачитане в пълна степен на правото на личен живот;

173.  Счита, че по-нататъшното развитие на вътрешния енергиен пазар е неразривно свързано с цифровия единен пазар; призовава Европейската комисия да насърчава връзката между енергийния съюз и цифровия единен пазар чрез осигуряване на максимален достъп на потребителите до енергийни услуги чрез използване на цифрови платформи и чрез развитието на вътрешен енергиен пазар, който е по-конкурентен, прозрачен и интегриран в цифровата икономика;

174.  Призовава Комисията и държавите членки да повишат степента на сигурност на информационните технологии и да подобрят защитата на критичните енергийни инфраструктури, които предоставят услуги от жизненоважно значение за потребителите, особено по отношение на развитието на промишленото производство и на все по-нарастващата роля на ИКТ в енергийния сектор; подчертава във връзка с това значението на приемането и на своевременното прилагане на Директивата за мрежовата и информационната сигурност с цел поддържане на висока степен на мрежова и информационна сигурност на критичните инфраструктури;

175.  Подчертава, че намаляването на разходите за устойчиви, безопасни и по-малко утвърдени енергийни технологии, особено онези, които допринасят за намаляването на емисиите на парникови газове в световен мащаб и за постигането на целите на ЕС за 2030 г., следва да бъде приоритет за държавите членки в рамките на „Хоризонт 2020“; призовава Комисията и държавите членки да осигурят ясна правна и стратегическа рамка, както и възможности за финансиране на инициативи в областта на научноизследователската и развойна дейност и проекти за внедряване, които помагат на Европейския съюз да постигне своите цели в областта на климата, енергетиката и околната среда, и да засили икономическата конкурентоспособност; приветства приемането от страна на Комисията на преразгледан стратегически план за енергийните технологии; подчертава, че научноизследователската и развойна дейност и иновациите следва да се насочат по-скоро към системно включване на различни налични или в процес на разработване решения, а не към отделните сектори и технологии отделно едни от други;

176.  Признава, че постигането на напредък в иновациите, които са разходно-ефективни и щадящи околната среда, и в изследователската и развойната дейност, също е от ключово значение за бъдещата конкурентоспособност на ЕС, включително промишлеността на Европа;

177.  призовава Комисията да изложи подробно картографиране на различните източници на финансиране и финансови инструменти, като например Механизма за свързване на Европа, програма InvestEU, фондовете за изследователска и развойна дейност, структурните и инвестиционните фондове, инструментите за финансиране на интелигентни електроенергийни мрежи (ERA-Net Plus), програмата „Хоризонт 2020“ (H 2020), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската енергийна програма за възстановяване (ЕЕПВ), Механизма за свързване на Европа — Energy (CEF-E) по програмата NER 300 и Еurogia +, и да изясни какви са правилата за допустимост за всяка от тези програми;

Създаване на енергийния съюз: граждани и градове

178.  Припомня ангажимента на 6000 европейски града да бъдат лидери в енергийния преход, а именно чрез Споразумението на кметовете; настоятелно призовава Комисията изцяло да мобилизира тази мрежа, както и други мрежи като инициативите за интелигентни градове и общности и Energy Cities, и да им даде финансовите и човешките ресурси за тяхното по-нататъшно развитие; счита, че на страните по Конвентът на кметовете следва да бъде даден приоритетен достъп до европейско финансиране;

179.  Подчертава, че за прехода към устойчива, ресурсно-ефективна икономика от основно значение са стратегиите за образование/обучение и квалификация; призовава държавите членки да създадат целенасочени програми за обучение и образование на гражданите и да насърчават воденото от общностите местно образование с цел намаляване на потребностите от енергия и производство на енергия от възобновяеми източници; подчертава, че успехът на енергийния съюз изисква, от една страна, да се осигури равен достъп до първоначално образование и образование и обучение през целия живот като особено важно средство за отговор на променящите се обстоятелства и стремежите на гражданите и да се отговори на потребностите на пазара на труда, от друга; припомня, че са абсолютно необходими програми за обучение и повишаване на квалификацията, за да се даде възможност на работниците в пълна степен да използват потенциала на устойчивите и местните работни места при развитието на производството на енергия от възобновяеми източници;

o
o   o

180.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на договарящите страни по Договора за създаване на Енергийна общност.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0344.
(2) OВ C 264 E, 13.9.2013 г., стp. 59.
(3) Приети текстове, P7_TA(2013)0088.
(4) OВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 28.
(5) Приети текстове, P7_TA(2012)0444.
(6) ОВ C 188 E, 28.6.2012 г., стр. 42.
(7) Приети текстове, P7_TA(2014)0094.
(8) Приети текстове, P8_TA(2015)0445.

Правна информация