Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2015/2229(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0344/2015

Внесени текстове :

A8-0344/2015

Разисквания :

PV 16/12/2015 - 15
CRE 16/12/2015 - 15

Гласувания :

PV 17/12/2015 - 9.9
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0470

Приети текстове
PDF 741kWORD 303k
Четвъртък, 17 декември 2015 г. - Страсбург Окончателна версия
Годишен доклад за 2014 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ЕС в тази област
P8_TA(2015)0470A8-0344/2015

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2015 г. относно годишния доклад за 2014 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област (2015/2229(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) и други договори и инструменти на Организацията на обединените нации (ООН) в областта на правата на човека, и по-специално Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права, приети в Ню Йорк на 16 декември 1966 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето и резолюцията на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно двадесет и петата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето(1),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека,

—  като взе предвид членове 2, 3, 8, 21 и 23 от Договора за Европейския съюз (Договора за ЕС),

—  като взе предвид стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приети от Съвета по външни работи на 25 юни 2012 г.(2),

—  като взе предвид Насоките на Европейския съюз относно правата на човека,

—  като взе предвид Насоките на ЕС в областта на правата на човека относно свободата на изразяване онлайн и офлайн, приети от Съвета по външни работи на 12 май 2014 г.(3),

—  като взе предвид Насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията(4),

—  като взе предвид Насоките за междупарламентарните делегации на ЕП относно насърчаването на правата на човека и демокрацията при посещенията им извън Европейския съюз(5),

—  като взе предвид Годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света за 2014 г., приет от Съвета на 22 юни 2015 г.(6),

—  като взе предвид Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г., приет от Съвета на 20 юли 2015 г.(7),

—  като взе предвид Плана за действие относно равенството между половете и овластяването на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените чрез външните отношения на ЕС в периода 2016—2020 г. (GAPII), приет от Съвета на 26 октомври 2015 г.(8),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 14 май 2012 г., озаглавени „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“(9),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 5 декември 2014 г. относно утвърждаването и защитата на правата на детето(10),

—  като взе предвид Решение (ОВППС) 2015/260 на Съвета от 17 февруари 2015 г. за удължаване на мандата на специалния представител на Европейския съюз за правата на човека(11),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 26 май 2015 г. относно равенството между половете при сътрудничеството за развитие(12),

—  като взе предвид Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН от 31 октомври 2000 г. относно жените и мира и сигурността(13),

—  като взе предвид своите резолюции по неотложни въпроси относно случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава,

—  като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно политиката на ЕС в полза на защитниците на правата на човека 2010 г.(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2011 г. относно външните политики на ЕС в полза на демократизацията(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г. относно Стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС(16),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно свободата на печата и на медиите по света(17),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2013 г. относно корупцията в публичния и частния сектор: въздействието върху правата на човека в трети страни(18),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2013 г. относно дискриминацията, основана на кастов признак(19),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2014 г. относно приоритетите на ЕС за 25-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека(20),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно приоритетите на ЕС за Съвета на ООН по правата на човека през 2015 г.(21),

—  като взе предвид своята препоръка до Съвета от 2 април 2014 г. относно Шестдесет и деветата сесия на Общото събрание на ООН(22),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2014 г. относно премахването на изтезанията в световен мащаб(23),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно годишния доклад за 2013 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област(24),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно прегледа на европейската политика за съседство(25),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно „Правата на човека и технологиите: отражението на охранителните системи и системите за наблюдение върху правата на човека в трети държави“(26),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно миграцията и бежанците в Европа(27),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2015 г. относно подновяване на Плана за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените при сътрудничеството за развитие(28),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2015 г. относно смъртното наказание(29),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 октомври 2014 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства за периода 2014—2015 г.“(30),

—  като взе предвид съвместното съобщение от 8 март 2011 г. на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Комисията до Европейския съвет, Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие(31),

—  като взе предвид съвместното съобщение от 25 май 2011 г. на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно нов отговор на промените в съседните държави(32),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 30 април 2014 г. относно основан на правата подход, обхващащ всички права на човека за сътрудничеството на ЕС за развитие (SWD(2014)0152),

—  като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 26 юни 2014 г., в която се призовава за създаването на отворена междуправителствена работна група, чийто мандат да включва създаването на правно обвързващ международен инструмент за транснационалните корпорации и други стопански предприятия в областта на правата на човека(33),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно новия подход на ЕС към правата на човека и демокрацията — оценка на дейностите на Европейския фонд за демокрация от момента на неговото създаване(34),

—  като взе предвид годишния доклад за 2014 г. на Фонда на ООН за населението и УНИЦЕФ относно съвместната програма срещу гениталното осакатяване на жени(35),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0344/2015),

А.  като има предвид, че с член 21 от Договора за ЕС Европейският съюз се ангажира да разработва Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС), като се ръководи от принципите на демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации, Хартата на основните права на ЕС и на международното право;

Б.  като има предвид, че съгласно член 6 от Договора за ЕС Съюзът се присъединява към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи;

В.  като има предвид, че зачитането и насърчаването, неделимостта и опазването на всеобщия характер на правата на човека трябва да са крайъгълни камъни на външната дейност на ЕС;

Г.  като има предвид, че по-тясната съгласуваност между вътрешните и външните политики на ЕС, както и между външните политики на Съюза, е задължително изискване за успешната и ефективна политика на ЕС в областта на правата на човека; като има предвид, че подобряването на съгласуваността следва да даде възможност на ЕС да реагира на нарушения на правата на човека по-бързо и на по-ранен етап;

Д.  като има предвид, че ангажиментът на ЕС за ефективно многостранно сътрудничество, в основата на което стои ООН, е неразделна част от външната политика на Съюза и се корени в убеждението, че най-подходящият начин за справяне с глобалните кризи, предизвикателства и заплахи е чрез многостранна система, основана на универсални правила и ценности;

Е.  като има предвид, че зачитането на правата на човека е изправено пред предизвикателства и е застрашено по целия свят; като има предвид, че всеобщият характер на правата на човека сериозно се оспорва от редица авторитарни режими, по-специално в рамките на многостранни форуми;

Ж.  като има предвид, че повече от половината от населението на света все още живее в условията на недемократични и репресивни режими, и че през последните няколко години свободата в световен мащаб бележи постоянен спад; като има предвид, че незачитането на правата на човека има своята цена, както за обществото, така и за отделния човек;

З.  като има предвид, че по света се правят многобройни опити за стесняване на пространството на гражданското общество, включително в Съвета на ООН по правата на човека;

И.  като има предвид, че освен с провеждането на свободни избори, демократичните режими се характеризират с прозрачно управление, зачитане на върховенството на закона, свобода на изразяване на мнение, зачитане на правата на човека, съществуването на независима съдебна система и спазване на международното право и на международните споразумения и насоки по отношение на зачитането на правата на човека;

Й.  като има предвид, че заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председател/върховен представител) заяви при представянето на предложението за нов план за съвместно действие относно правата на човека и демокрацията, че правата на човека ще бъдат един от основните приоритети на нейния мандат и че тя възнамерява да ги използва като компас в отношенията с институциите на ЕС, както и с трети държави, международни организации и гражданското общество; като има предвид, че през 2017 г. предстои междинен преглед на Плана за действие относно правата на човека и демокрацията и че той ще съвпадне с междинния преглед на инструментите за външно финансиране, което би следвало да допринесе за по‑добра съгласуваност на външната дейност на ЕС;

К.  като има предвид, че Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), Комисията, Съветът и държавите членки отговарят за изпълнението на новия план за действие; като има предвид, че мисиите на ЕС и представителствата на ЕС в трети държави могат да спомогнат съществено за успеха на Плана за действие;

Л.  като има предвид необходимостта от осигуряване на подходящи средства и необходимостта от тяхното най-ефикасно разпределение за засилване на подкрепата за правата на човека и демокрацията в трети държави;

М.  като има предвид, че ЕС следва да направи повече за измерване на въздействието на собствените си политики върху правата на човека, за максимално увеличаване на положителните въздействия и предотвратяване и смекчаване на отрицателните въздействия, както и за разширяване на достъпа до средства за защита на засегнатото население;

Н.  като има предвид, че взаимодействието с ръководители и органи на трети държави в рамките на всички двустранни и многостранни форуми е един от най-ефективните инструменти за решаване на свързани с правата на човека проблеми в трети държави; като има предвид, че организациите на гражданското общество в трети държави представляват основен партньор при оформянето и прилагането на политиката на ЕС за правата на човека;

О.  като има предвид, че ЕС счита тясното сътрудничество с гражданското общество и защитниците на правата на човека в трети държави за един от основните си приоритети в борбата с нарушенията на правата на човека;

П.  като има предвид, че международното сътрудничество следва да играе по-голяма роля за укрепване на зачитането на основните права и за засилване на ефективния парламентарен контрол върху разузнавателните служби, които използват технологии за цифрово наблюдение;

Р.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки са близки съюзници на Международния наказателен съд от момента на неговото създаване, като му предоставят финансова, политическа, дипломатическа и логистична подкрепа и като същевременно подкрепят универсалността на Римския статут и защитават целостта му с цел засилване на независимостта на Съда;

С.  като има предвид, че политиката в подкрепа на правата на човека и демокрацията следва да се интегрира във всички останали политики на ЕС с външно измерение, като политиките в областта на развитието, миграцията, сигурността, борбата с тероризма и разширяването и търговията, за да продължи насърчаването на зачитането на правата на човека;

Т.  като има предвид, че съгласно член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) търговската политика на ЕС трябва да се основа на принципите и целите на външната дейност на Европейския съюз;

У.  като има предвид, че различните форми на миграция представляват важно предизвикателство за външната политика на ЕС, изискващо незабавни, ефективни и устойчиви решения, за да се гарантира, че правата на човека на хората в нужда, като хората, бягащи от война и насилие, се защитават в съответствие с европейските ценности и с международните стандарти в областта на правата на човека;

Ф.  като има предвид, че световната икономика преминава през период на криза, която би могла да окаже въздействие върху икономическите и социалните права и върху условията на живот на хората (увеличаване на безработицата и бедността, неравенство и несигурна заетост, по-ниско качество на услугите и ограничен достъп до тях), а следователно и върху благосъстояние на хората;

Х.  като има предвид, че въз основа на универсални и неделими ценности, свободата на мисълта, съвестта, вероизповеданието и убежденията следва да стане един от приоритетите на ЕС и трябва да бъде безусловно подкрепяна; като има предвид, че тези права продължават да бъдат застрашени в широк мащаб, тъй като броят на свързаните с тях нарушения се увеличи значително;

Ц.  като има предвид, че всеобщото премахване на смъртното наказание продължава да бъде един от приоритетите на ЕС в неговата външна политика в областта на правата на човека; като има предвид, че през юни 2016 г. в Осло, Норвегия, ще се проведе Шестият световен конгрес срещу смъртното наказание;

Ч.  като има предвид, че децата, жените и лицата, принадлежащи към малцинства, са изправени пред нарастващи и специфични заплахи, актове на насилие и сексуално насилие, особено в зоните на война;

Ш.  като има предвид, че наградата „Сахаров“ за 2014 г. беше присъдена на д-р Денис Муквеге за непрестанните усилия, които той полага като лекар и защитник на правата на човека, в защита на жертви на сексуално насилие и генитално осакатяване; като има предвид, че гениталното осакатяване на жени е основно нарушение на правата на жените и децата, и като има предвид, че е абсолютно необходимо на усилията в борбата срещу гениталното осакатяване и сексуалното насилие да бъде отредено централно място във външната политика на ЕС и в политиката му в областта на правата на човека;

Щ.  като има предвид данните, които сочат, че през 2014 г. 230 милиона деца, живеещи в държави и райони, засегнати от въоръжени конфликти, са били изложени на крайни форми на насилие и травми, като са били насилствено вербувани или целенасочено нападани от използващи насилие групировки;

АА.  като има предвид, че в член 25 от ВДПЧ се признава правото на всеки човек на „жизнено равнище (...), което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние“, при което майките и децата имат право на особени грижи и подпомагане и което включва медицински грижи; като има предвид, че Резолюция 26/28 на Съвета на ООН по правата на човека(36) призовава на следващото заседание на Социалния форум на Съвета по правата на човека да се акцентира върху достъпа до лекарства в контекста на правото на всеки да се ползва от най-високия достижим стандарт на физическо и психично здраве; като има предвид, че конституцията на Световната здравна организация гласи, че упражняването на правото на най-високия достижим стандарт на здраве е едно от основните права на всяко човешко същество без разлика на раса, религия, политически убеждения, икономически или социални условия;

АБ.  като има предвид, че изменението на климата влияе върху достъпа до вода, природни ресурси и храна;

АВ.  като има предвид, че съзнателното и системно унищожаване на ценни археологически обекти, които са част от световното наследство, от терористични организации и враждуващи групировки има за цел да дестабилизира населението и да го лиши от неговата културна идентичност и следва да се разглежда не само като военно престъпление, но и като престъпление срещу човечеството;

Общи съображения

1.  Изразява дълбока загриженост във връзка с растящата заплаха, на която са изложени права на човека и демократични ценности като свободата на изразяване, свободата на мисълта, съвестта и религията и свободата на събранията и сдруженията в много части на света, включително в условията на авторитарни режими; изразява също така дълбока загриженост във връзка със свиването на публичното пространство за гражданското общество, както и във връзка с факта, че все повече защитници на правата на човека са подложени на атака в световен мащаб;

2.  Призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат усилията си за ефективно поставяне на правата на човека и демократичните ценности в центъра на своите отношения с останалия свят, в съответствие с поетия от тях ангажимент в Договора за ЕС; отбелязва, че ЕС следва да използва подходящи мерки, когато се изправя пред тежки нарушения на правата на човека в трети държави, по-специално при авторитарни режими, включително посредством отношенията в областта на търговията, енергетиката или сигурността;

3.  Отново посочва решаващото значение на постигането на по-голяма съгласуваност между вътрешните и външните политики на ЕС по отношение на зачитането на правата на човека и демократичните ценности; подчертава в тази връзка, че докато настоящият доклад се отнася до външните политики на ЕС за постигане на напредък по отношение на правата на човека, Парламентът приема годишен доклад относно състоянието на основните права в Европейския съюз, изготвен от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи; подчертава също така значението на по-голямата последователност, съгласуваност и избягването на двойни стандарти във външните политики и всички инструменти на ЕС;

4.  Призовава ЕС и неговите държави членки да се справят ефективно с вътрешните предизвикателства, свързани с правата на човека, като положението на ромите, отношението към бежанците и мигрантите, дискриминацията на лесбийките, хомосексуалните, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица, расизма, насилието срещу жени, условията в местата за задържане или свободата на медиите в държавите членки, за да се запазят доверието и съгласуваността във външната политика в областта на правата на човека;

5.  Настоява, че е важно да се гарантира съгласуваност на политиката на ЕС по отношение на ситуации на окупация или анексиране на територия; припомня, че политиката на ЕС спрямо всички такива ситуации следва да се ръководи от международното хуманитарно право;

6.  Се противопоставя твърдо на анексирането, окупацията и заселването на територии и настоява за неотменимото право на народите на самоопределение;

7.  Счита, че за да спазват ангажимента си за постигане на напредък в областта на правата на човека и демокрацията по света, ЕС и неговите държави членки трябва да притежават последователна и единна позиция и да се уверят, че посланието им се чува;

8.  Подчертава освен това значението на по-тясното сътрудничество между Комисията, Съвета, ЕСВД, Парламента и делегациите на ЕС с оглед на подобряване на цялостната съгласуваност на политиката на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията и нейното централно място сред всички политики на ЕС, които имат външно измерение, по-специално в области, свързани с развитието, сигурността, заетостта, миграцията, търговията и технологиите;

9.  Призовава ЕС да подобри и систематизира цялостното въздействие на собствените си политики върху правата на човека, както и да гарантира, че тези анализи впоследствие се използват за преструктуриране на неговите политики; призовава ЕС да разработи по-ефикасни механизми за максимално увеличаване на положителното въздействие на политиките му върху правата на човека и за предотвратяване и смекчаване на отрицателното въздействие, както и за засилване на достъпа до средства за защита на засегнатото население;

10.  Насочва вниманието към дългосрочния си ангажимент за насърчаване на правата на човека и разпространение на демократичните ценности, който намира израз, наред с другото, в годишната награда „Сахаров“ за свобода на мисълта, в работата на подкомисията по правата на човека и в месечните пленарни разисквания и резолюции относно случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава;

11.  Изразява дълбока загриженост във връзка със съзнателното и систематично унищожаване и разграбване на ценни археологически обекти, които са част от световното наследство, с цел дестабилизиране на населението и лишаването му от неговата културна идентичност от терористични организации и враждуващи групировки, които финансират насилствените си дейности чрез незаконна търговия с крадени произведения на изкуството; призовава поради това Комисията, в сътрудничество с ООН и ЮНЕСКО, да се бори срещу незаконната търговия с произведения на изкуството от зони на война и да разработи инициативи за защита на културното наследство в зони на война; призовава Комисията да класифицира умишленото унищожаване на колективното наследство на човечеството като престъпление срещу човечеството и да предприема съответните правни действия;

Инструменти на политиката на ЕС за утвърждаване на правата на човека и демокрацията по света

Годишен доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света

12.  Приветства приемането на Годишния доклад на ЕС за 2014 г. относно правата на човека и демокрацията по света; счита, че годишният доклад е незаменим инструмент за контрол, комуникация и обсъждане на политиката на ЕС в областта на правата на човека, демокрацията и върховенството на закона по света; призовава ЕСВД и Комисията да осигурят всеобхватни последващи действия по въпросите, повдигнати в годишния доклад, включително конкретни предложения, специално разработени за решаване на тези проблеми, както и по-голяма съгласуваност на различните доклади относно външната политика на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията;

13.  Отново отправя поканата си към заместник-председателя/върховния представител за провеждане на дебат с членовете на Европейския парламент по време на две пленарни заседания годишно — при представянето на годишния доклад на ЕС и в отговор на доклада на Парламента; подчертава, че писмените отговори от Комисията и ЕСВД на резолюцията на Парламента относно годишния доклад относно правата на човека и демокрацията играят важна роля в междуинституционалните отношения, тъй като създават условия за систематично и задълбочено проследяване на развитието по всички въпроси, повдигнати от Парламента;

14.  Поздравява ЕСВД и Комисията за изчерпателния отчет на действията, предприети от ЕС в областта на правата на човека и демокрацията през 2014 г.; въпреки това счита, че настоящият формат на годишния доклад относно правата на човека и демокрацията би могъл да бъде подобрен с предоставянето на по-подробен преглед на конкретното въздействие на действията на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията в трети държави и на постигнатия напредък, както и с публикуването му в по-удобен за ползване вид; призовава освен това за докладване на стъпките, предприети в отговор на резолюции на Парламента относно случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и върховенството на закона;

15.  Препоръчва във връзка с това ЕСВД да възприеме по-аналитичен подход при изготвянето на годишния доклад, като същевременно продължи да докладва за изпълнението на Стратегическата рамка и Плана за действие на ЕС; счита, че годишният доклад следва не само да подчертава постиженията и най-добрите практики на ЕС в областта, но и да посочва с какви предизвикателства и ограничения се сблъсква ЕС в усилията си за насърчаване на правата на човека и демокрацията в трети държави, и какви поуки могат да бъдат извлечени за конкретни действия през следващите години;

16.  Поддържа своето становище, че докладите по държави, представени в годишния доклад, не следва да бъдат толкова описателни и статични, а да отразяват по-добре изпълнението на националните стратегии за правата на човека и да правят преглед на въздействието на действията на ЕС на местно равнище;

Стратегическата рамка на ЕС и (новият) план за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията

17.  Отново изразява своето становище, че приемането на Стратегическата рамка на ЕС и на първия план за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията през 2012 г. беше важен крайъгълен камък за ЕС в процеса на интегриране на правата на човека и демокрацията без изключения в отношенията му с останалата част от света;

18.  Приветства приемането от Съвета през юли 2015 г. на нов план за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г.; поздравява ЕСВД за проведените консултации с Комисията, Парламента, държавите членки, гражданското общество и регионални и международни организации при оценяването на първия план за действие и изготвянето на новия;

19.  Приветства подновения ангажимент на ЕС за утвърждаване и защита на правата на човека и подкрепа на демокрацията в световен мащаб; отбелязва, че планът за действие има за цел да даде възможност на ЕС да възприеме по-фокусиран, систематичен и съгласуван подход в областта на правата на човека и демокрацията, както и да засили въздействието на своите политики и инструменти на местно равнище; подкрепя във връзка с това даването на приоритет на пет стратегически области на действие;

20.  Призовава заместник-председателя/върховния представител, ЕСВД, Комисията, Съвета и държавите членки да гарантират ефикасно и съгласувано изпълнение на новия план за действие; насочва по-специално вниманието към значението на повишаването на ефективността и увеличаването в максимална степен на въздействието на местно равнище на инструментите, използвани от ЕС за утвърждаване на зачитането на правата на човека и демокрацията в световен мащаб; подчертава необходимостта да се осигури бърза и адекватна реакция при нарушения на правата на човека; отново посочва значението на увеличаването на усилията за интегриране на правата на човека и демокрацията в цялата външна дейност на ЕС, включително на високо политическо равнище;

21.  Подчертава, че за да изпълни амбициозните цели, залегнали в новия план за действие, ЕС трябва да осигурява достатъчно ресурси и експертен опит, както по отношение на съответните човешки ресурси в делегациите и в централата, така и по отношение на наличните средства за проекти;

22.  Отново заявява становището си относно необходимостта от стабилен консенсус и засилена координация между държавите членки и институциите на ЕС с цел съгласувано и последователно изпълнение на дневния ред в областта на правата на човека и демокрацията; припомня, че Планът за действие се отнася както за ЕС, така и за държавите членки; твърдо заявява следователно, че държавите членки следва, без изключение, да поемат по-голям ангажимент по отношение на изпълнението на Плана за действие и на Стратегическата рамка на ЕС и да ги използват като модел при разработването на собствените си планове за насърчаване на правата на човека и демокрацията на двустранна и многостранна основа; отбелязва като положителен факт предвиждането на междинна оценка на новия План за действие и подчертава значението на провеждането на приобщаващи консултации с цел последователно отразяване на резултатите, постигнати в интегрирането на правата на човека;

23.  Настоятелно призовава в тази връзка Съвета по външни работи редовно да обсъжда теми, свързани с демокрацията и правата на човека; отново призовава Съвета по външни работи да провежда ежегодно публичен дебат относно действията на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията;

24.  Поздравява ЕСВД и Комисията за докладите им за изпълнението на първия план за действие и очаква изготвянето на такива доклади да продължи в рамките на новия план за действие; припомня освен това своята решимост да бъде тясно свързан с изпълнението на новия план за действие и да бъде консултиран по него;

25.  Призовава заместник-председателя/върховния представител, след съгласуване с всички останали членове на Комисията, да изготви програма, която интегрира правата на човека в различни дейности на ЕС, по-специално в областта на развитието, миграцията, околната среда, заетостта, защитата на данни в интернет, търговията, инвестициите, технологиите и стопанската дейност;

Преглед на други инструменти на политиката на ЕС

Мандат на специалния представител на ЕС за правата на човека

26.  Припомня значението на мандата на специалния представител на ЕС (СПЕС) за правата на човека за повишаване на видимостта и ефективността на ЕС в областта на защитата и насърчаването на правата на човека и демократичните принципи по света; поздравява настоящия носител на мандата за неговите значителни постижения и за осъществяването на редовен обмен с Парламента и гражданското общество;

27.  Приветства удължаването на мандата на СПЕС до февруари 2017 г. и отново отправя своето искане този мандат да стане постоянен; призовава следователно за преразглеждане на мандата с цел предоставяне на СПЕС на правомощия за собствена инициатива, подходящи персонал и финансови ресурси и възможност да говори публично, да докладва постиженията, постигнати по време на посещения в трети държави, и да представя позицията на ЕС по свързани с правата на човека въпроси, за да се укрепи ролята на СПЕС чрез по-голяма видимост и ефективност;

28.  Отново призовава Съвета за уточняване в мандата на географските СПЕС на изискването за тясно сътрудничество със СПЕС за правата на човека;

Стратегии за правата на човека по държави и ролята на делегациите на ЕС

29.  Отбелязва, че 132 стратегии за правата на човека по държави (СПЧД) са одобрени от Комитета по политика и сигурност, вследствие на съгласуваните усилия на делегациите на ЕС, на институциите на ЕС и на държавите членки; отново изразява подкрепа за целта на СПЧД, която се изразява в това да се адаптират действията на ЕС във всяка държава към нейното конкретно положение и потребности; подчертава необходимостта от постоянна оценка на СПЧД с цел нанасяне на корекции при необходимост и призовава за по-нататъшно подобряване на сътрудничеството, комуникацията и обмена на информация между делегациите на ЕС, посолствата на държавите членки и институциите на ЕС при изготвянето и изпълнението на СПЧД;

30.  Отново призовава членовете на Европейския парламент да имат достъп до съдържанието на стратегиите в подходящ формат, за да могат да изпълняват задълженията си надлежно и прозрачно; препоръчва ЕСВД и Комисията да оповестяват целта на всяка стратегия, за да се увеличи прозрачността на СПЧД; настоява ЕСВД да включва ясни и измерими показатели за напредъка по отношение на всяка отделна стратегия;

31.  Подчертава дебело значението на това СПЧД да се вземат предвид на всички равнища на изготвяне на политики по отношение на отделни трети държави, включително по време на подготовката на политически диалози на високо равнище, на диалозите по проблемите на правата на човека, на стратегически документи по държави и на годишни програми за действие;

32.  Приветства определянето на лица за контакт по правата на човека и/или равенството между половете от всички делегации и от мисиите по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО); отбелязва обаче, че обществено достъпната информация онлайн в много случаи е остаряла и следователно призовава за нейното своевременно актуализиране;

33.  Припомня своята препоръка към заместник-председателя/върховния представител и към ЕСВД да разработят ясни оперативни насоки относно ролята на лицата за контакт в делегациите, за да могат те да действат като истински съветници по правата на човека, както и да работят ефикасно, последователно и приобщаващо, като по този начин се оптимизира работата на делегациите; счита, че работата на лицата за контакт по правата на човека следва да бъде подкрепяна в същата степен от дипломатическите служители на държавите членки; се застъпва за становището, че работата на лицата за контакт по правата на човека следва да бъде напълно независима и свободна от политическа намеса и натиск от страна на националните органи на трети държави, особено при техните контакти с активисти в областта на правата на човека и гражданското общество;

Диалог и консултации по правата на човека

34.  Признава, че диалогът относно правата на човека с трети държави може да бъде ефикасен инструмент за двустранна ангажираност и сътрудничество за утвърждаването и защитата на правата на човека, при условие че той не е самоцел, а средство за осигуряване на конкретни ангажименти и постижения от насрещната страна; приветства и насърчава следователно провеждането на диалози относно правата на човека с нарастващ брой държави, като Мианмар/Бирма; отбелязва като положителен факт в този контекст например шестия кръг на диалога по правата на човека между ЕС и Молдова;

35.  Настоятелно призовава заместник-председателя/върховния представител и ЕСВД да провеждат своите диалози относно правата на човека и съответните семинари за гражданското общество с ясен акцент върху резултатите, отразяващ СПЧД; настоятелно призовава ЕСВД последователно да включва подготвителен диалог с организациите на гражданското общество, който следва автоматично да захранва основния диалог; настоява освен това заместник-председателят/върховният представител, СПЕС за правата на човека и ЕСВД систематично да повдигат въпроси, свързани с конкретни случаи на защитници на правата на човека, които са изложени на риск или са лишени от свобода, на политически затворници и на нарушения на правата на човека, по отговорен и прозрачен начин по време на диалозите относно правата на човека; счита, че е от съществено значение ЕСВД систематично да гарантира изпълнението на всички ангажименти, поети по време на всеки един от диалозите относно правата на човека;

36.  Отново призовава ЕСВД да разработи всеобхватен механизъм за наблюдение и преглед на функционирането на диалозите относно правата на човека в сътрудничество с организации на гражданското общество и правозащитни организации, с цел подобряване на тяхното въздействие; счита, че, ако тези диалози постоянно се провалят, следва да се направят съответните политически изводи и да бъдат използвани алтернативни инструменти за подкрепа на напредъка в областта на правата на човека в съответната държава; отбелязва в тази връзка, че диалогът относно правата на човека с Русия беше преустановен през 2014 г., и отбелязва също така липсата на резултати от диалозите с Китай и Беларус; настоятелно призовава поради тази причина ЕСВД да преосмисли изцяло стратегията си относно правата на човека по отношение на Русия и Китай;

37.  Призовава ЕС и неговите делегации да засилят своя политически диалог с правителства, нарушаващи правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, заедно с гражданското общество, и настоява, че политическият диалог относно правата на човека между ЕС и трети държави трябва да включва едно по-приобщаващо и подробно определение на недискриминацията, наред с другото спрямо ЛГТБИ лица и въз основа на религия или убеждения, пол, расов или етнически произход, възраст, увреждане и сексуална ориентация; подчертава, че особено в държавите, които имат незадоволителни постижения в областта както на развитието, така и на зачитането на правата на човека, помощта за развитие следва да се запази и дори да се увеличи, но че е за предпочитане тя да се предоставя посредством организации на гражданското общество и неправителствени местни партньори и да бъде подложена на систематично наблюдение и съпроводена от поемане на ангажименти от страна на правителствата за подобряване на положението с правата на човека на местно равнище;

38.  Признава значението на допълнителните мерки срещу отделни лица (целенасочени санкции, като например замразяване на активи или забрани за пътуване) в отношенията с авторитарни режими, когато диалогът постоянно се проваля;

Насоки на ЕС относно правата на човека

39.  Приветства приемането от Съвета през май 2014 г. на Насоки на ЕС относно свободата на изразяване онлайн и офлайн; припомня обаче искането си, отправено към ЕСВД, да изясни процеса на подбор на темите, обхванати от Насоките на ЕС, и също така преди да подбере темите, да се консултира по този въпрос с Парламента и с гражданското общество;

40.  Отново призовава заместник-председателя/върховния представител и ЕСВД да прилагат ефективно и последователно Насоките на ЕС относно международното хуманитарно право(37), включително във връзка с конфликти и хуманитарни кризи в държави като Сирия, Ирак, Либия и Украйна; препоръчва във връзка с това ЕСВД да подкрепя организациите на гражданското общество, които насърчават зачитането на международното хуманитарно право от страна на държавни и недържавни участници; призовава настоятелно освен това ЕС активно да използва всички инструменти, с които разполага, за да се укрепи спазването на международното хуманитарно право от държавни и недържавни участници; призовава ЕС и неговите държави членки да допринасят за настоящата инициатива на Швейцария и Международния комитет на Червения кръст за по-стриктно спазване на международното хуманитарно право;

41.  Подчертава категорично важността на систематичното оценяване на прилагането на Насоките на ЕС относно правата на човека, включително на Насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на правата на детето, като се използват ясно определени показатели; счита, че, за да се гарантира правилното прилагане на насоките, трябва да се предприемат по-нататъшни мерки, насочени към повишаване на осведомеността относно тяхното съдържание сред служителите на ЕСВД и на делегациите на ЕС, както и на представителствата на държавите членки в чужбина; отново призовава гражданското общество и организациите за защита на правата на човека да се включат по-активно в подбора, разработването, оценката и прегледа на насоките;

Правата на човека и демокрацията във външни политики и инструменти на ЕС

42.  Припомня, че ЕС се ангажира да поставя правата на човека и демокрацията в центъра на отношенията си с трети държави; подчертава следователно, че напредъкът в областта на правата на човека и демократичните принципи трябва да бъде подкрепян посредством всички политики на ЕС и подходящи финансови инструменти, които имат външно измерение, като политиката на разширяване и съседство, общата политика за сигурност и отбрана и политиките в областта на развитието, търговията, миграцията и правосъдието и вътрешните работи; подчертава в този контекст неотдавнашните усилия на ЕС да включи нарушенията на правата на човека в своята матрица за ранно предупреждение, свързана с предотвратяването на кризи;

43.  Подчертава произтичащото от Договорите задължение на ЕС да гарантира, че всички негови външни политики и дейности се разработват и прилагат по начин, който укрепва и подкрепя правата на човека и върховенството на закона;

44.  Счита, че външните финансови инструменти на ЕС са важно средство за насърчаване и защита на ценностите на демокрацията и правата на човека в чужбина; отново призовава за подобряване на съгласуваността на различните тематични и географски инструменти;

45.  Отбелязва усилията на Комисията да изпълни ангажимента си да включва разпоредби относно правата на човека в своите оценки на въздействието на законодателни и незаконодателни предложения за прилагане на мерки и за търговски споразумения; настоятелно призовава Комисията да подобри качеството и изчерпателността на оценките на въздействието и последващите дейности и да осигури систематичното включване на въпросите за правата на човека; подчертава ролята, която гражданското общество би могло да играе в този процес;

Политика за разширяване и за съседство

46.  Припомня, че политиката за разширяване на ЕС е един от най-силните инструменти за засилване на зачитането на правата на човека и демократичните принципи; отбелязва, че процесът на на разширяване ще продължи, въпреки че разширяване няма да бъде възможно преди 2019 г. поради състоянието на преговорите и положението в съответните държави и приветства прилагането на новия подход по време на преговорите за присъединяване към главите, обхващащи съдебната система и основните права, както и правосъдието, свободата и сигурността, който надлежно отчита времето, необходимо за правилното осъществяване на съответните реформи;

47.  Изразява загриженост относно влошаването на свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите в някои държави, обхванати от процеса на разширяване, и в множество съседни на Европа държави; подчертава спешната необходимост от подобряване на независимостта и прозрачността на собствеността на медиите в тези държави и от справяне с политическия и икономическия натиск върху журналистите, който често води до налагането на цензура и автоцензура; призовава Комисията да продължи да наблюдава и да дава приоритет на зачитането на свободата на изразяване на мнение и на свободата на медиите в процеса на преговорите за присъединяване;

48.  Изразява съжаление относно факта, че правилното прилагане на правната рамка за защита на малцинствата продължава да бъде предизвикателство, както се посочва в стратегията на Комисията относно разширяването за периода 2014—2015 г.(38); приканва държавите, обхванати от процеса на разширяване, да увеличат усилията си за изграждане на култура на приемане на малцинствата чрез подобряване на участието им в процесите на вземане на решения и засиленото им включване в образователната система, със специален акцент върху децата от ромски произход; настоятелно призовава ЕС да следи отблизо прилагането на разпоредбите, защитаващи правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинства, и борбата срещу всички форми на дискриминация, включително срещу престъпленията от омраза на основата на сексуална ориентация, по време на целия процес на разширяване;

49.  Отбелязва със загриженост влошаването на демократичния характер на политическата култура в някои държави кандидатки и потенциални държави кандидатки и в редица съседни на Европа държави; припомня, че доброто управление, зачитането на върховенството на закона, свободата на словото и правата на човека, политическият диалог, постигането на компромис и приобщаването на всички заинтересовани страни в процеса на вземане на решения са в основата на демократичните режими; отбелязва с не по-малка загриженост слабия напредък, постигнат от държавите, обхванати от процеса на разширяване, във връзка с увеличаването на независимостта на съдебната власт и засилването на борбата с корупцията; присъединява се към настоятелния призив на Комисията към държавите, обхванати от процеса на разширяване, да изградят надеждни регистри за разследванията, съдебните преследвания и окончателните присъди;

50.  Припомня в контекста на текущия преглед на европейската политика за съседство, че съгласно Договора за ЕС Европейският съюз развива привилегировани отношения със съседните страни, основани на ценностите на ЕС, които включват зачитането на правата на човека и демокрацията(39); припомня също така, че след Арабската пролет от 2011 г. ЕС промени своята политика към държавите от своето съседство въз основа на принципа „повече за повече“ с цел укрепване на демократичните институции и постигане на напредък в областта на правата на човека; подчертава факта, че значителните предизвикателства, пред които са изправени държавите от съседството на ЕС през последните няколко години, като разпространението на нестабилност и конфликти в Близкия изток и Северна Африка, екстремистите и джихадистките групировки, възползващи се от тези ситуации, както и човешкото страдание, причинено от действията на Русия, съществено засегнаха зачитането на правата на човека и демократичните принципи;

51.  Изразява убеденост поради това, че в основата на преразгледаната Европейска политика за съседство следва да продължи да стои насърчаването на правата на човека и на демократичните принципи; отново посочва, че насърчаването на правата на човека и демокрацията са едновременно в интерес както на страните партньори, така и на ЕС;

52.  Подчертава, че ЕС следва да продължава да подкрепя активно демократичните и ефективните институции за защита на правата на човека, гражданското общество и свободните медии в съседните държави; отбелязва като положителен факт в този контекст непрекъснатата значителна подкрепа по линия на Европейския инструмент за демокрация и права на човека и Механизма за подкрепа на гражданското общество; приветства също толкова силно последователната и ефикасна ангажираност на Европейския фонд за демокрация (ЕФД) в рамките на източното и южното съседство на ЕС, в полза на насърчаването на демокрацията и зачитането на основните права и свободи, както беше посочено в първия годишен доклад за оценка на дейността на ЕФД(40); решително насърчава ЕС и неговите държави членки да продължат да предлагат силни стимули и ноу-хау от собствените си процеси на преход в подкрепа на процесите на демократични реформи в съседните на ЕС държави;

53.  Заявява, че е от изключително значение да бъде преустановена руската агресия в Украйна и да се осигури стабилност и зачитане на правата на човека;

Права на човека чрез търговия

54.  Отново заявява своята подкрепа за систематичното въвеждане на клаузи за правата на човека във всички международни споразумения между ЕС и трети държави, като се вземат предвид, наред с другото, европейският социален диалог и трудовите стандарти на МОТ; призовава Комисията да провежда ефективно и систематично наблюдение и оценка на изпълнението на клаузите за правата на човека и да докладва редовно на Парламента относно зачитането на правата на човека от страна на страните партньори; приветства по-систематичното използване от Съвета на рестриктивни мерки спрямо трети държави, които умишлено нарушават правата на човека; препоръчва във връзка с това всеки път, когато е извършено грубо нарушение на правата на човека в трета държава, с която е сключено споразумение, ЕС да предприема конкретни действия за изпълнение на съответните мерки, както е предвидено в клаузите за правата на човека;

55.  Приветства влизането в сила на новата Обща схема от преференции (ОСП) (Регламент (ЕС) № 978/2012) на 1 януари 2014 г.; отбелязва като положителен факт, че до края на 2014 г. бяха предоставени преференции по ОСП+ на 14 държави, и припомня, че от държавите се изисква да поддържат ратификацията на 27-те основни международни конвенции, както и да наблюдават ефективното им прилагане, в съответствие с критериите, определени от тези конвенции, както и от ЕС; очаква Комисията да направи оценка на положението по обективен и прозрачен начин и да докладва на Парламента и на Съвета относно статуса на ратификация и ефективното прилагане на конвенциите от бенефициентите на преференциите по ОСП+ до края на 2015 г.; повтаря препоръката си Римският статут да бъде добавен в бъдещия списък на конвенциите;

Стопанска дейност и права на човека

56.  Счита, че търговията и правата на човека могат да вървят ръка за ръка и че деловите среди трябва да играят важна роля за насърчаване на правата на човека и демокрацията; счита, че насърчаването на правата на човека следва да се основава на сътрудничество между държавния и частния сектор; потвърждава в този контекст, че европейските дружества следва да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че при дейностите им в трети държави се зачитат стандартите в областта на правата на човека; потвърждава освен това значението на това ЕС да насърчава корпоративната социална отговорност и европейските предприятия да играят водеща роля за утвърждаването на международни стандарти в областта на стопанската дейност и правата на човека; призовава освен това ЕС да играе активна роля на 12-ото заседание на работната група на ООН по въпроса за правата на човека, транснационалните корпорации и други стопански предприятия, както и да подкрепя усилията за привеждане на техните политики в съответствие с ръководните насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия; препоръчва ЕС и неговите държави членки да се включат в дебата относно правно обвързващ международен инструмент за стопанската дейност и правата на човека в рамките на системата на ООН;

57.  Счита, че с оглед на гореизложеното ЕСВД следва да изисква от делегациите на ЕС да установят диалог с дружества от ЕС, развиващи дейност в трети държави, за да се гарантира зачитането на правата на човека в свързаните с бизнеса им дейности; припомня освен това своето искане делегациите на ЕС да включват зачитането на правата на човека в стопанската дейност като приоритет в местните покани за представяне на предложения в рамките на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), както и делегациите на ЕС да предприемат всички необходими действия за закрила на защитниците на правата на човека, в съответствие с насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека;

58.  Призовава отново Комисията да докладва относно прилагането на ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека(41) от държавите — членки на ЕС, до края на 2015 г.;

59.  Призовава за съгласувани действия на ЕС за решаване на проблема със заграбването на земя чрез насърчаване на подходящи предпазни мерки за предотвратяване на тази практика в засегнатите държави и сред дружества от ЕС и други европейски дружества, развиващи дейност в тези държави;

60.  Призовава ЕС да разработи пилотен проект относно неделимостта на правата на човека, въпросите за земята (заграбването на земя и принудителното изселване) и съгласуваността на политиките на ЕС в тази връзка; призовава ЕС да докладва относно намеренията си за присъединяване към факултативния протокол към Международния пакт за икономически, социални и културни права, в съответствие с ангажимента, поет с Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г.;

Права на човека и развитие

61.  Счита, че сътрудничеството за развитие и насърчаването на правата на човека и демократичните принципи следва да вървят ръка за ръка; припомня в този контекст твърдението на ООН, че в отсъствието на подход, основан на правата на човека, целите за развитие не могат да бъдат напълно постигнати; припомня също така, че ЕС пое ангажимент да подпомага страните партньори, като взема предвид тяхното положение по отношение на развитието и напредъка във връзка с правата на човека и демокрацията; насърчава включването на ясно определени рамки за резултатите във всички инструменти, за да се гарантира включването на маргинализирани и уязвими групи, както и за да се включи подход, основан на правата на човека;

62.  Приветства работния документ на службите на Комисията относно основан на правата подход, обхващащ всички права на човека, включително правата на жените и момичетата, за сътрудничеството на ЕС за развитие, публикуван през април 2014 г. и приветстван от Съвета; насърчава Комисията да наблюдава прилагането на основания на правата подход и да гарантира, че правата на човека и сътрудничеството за развитие са взаимно допълващи се по места; призовава Комисията да представи прозрачна, публична оценка за прилагането на набора от инструменти на ЕС за основан на правата подход; призовава настоятелно ЕС да укрепи своята роля на силен защитник на правата на човека по света чрез ефективното, последователно и обмислено използване на всички инструменти, с които разполага, за насърчаване и защита на правата на човека и на техните защитници, както и ефективността на политиката на Съюза в областта на помощта за развитие, в съответствие с новата Цел за устойчиво развитие 16;

63.  Приветства приемането на амбициозната програма за устойчиво развитие до 2030 г. на специалната среща на високо равнище на ООН в Ню Йорк, както и водещата роля на ЕС в този процес, и по-специално по отношение на включването на основните ценности на ЕС, като например правата на човека и доброто управление; отбелязва като положителен факта, че в новата програма са ясно заложени ангажименти за правата на човека и че нейните 17 цели и 169 подцели са насочени към реализиране на правата на човека за всички хора; споделя визията в основата на този документ за свят на всеобщо зачитане на правата на човека и човешкото достойнство, принципите на правовата държава, правосъдието, равенството и недискриминацията, както и на уважение към раса, етническа принадлежност и културно многообразие и на равни възможности, създаващи условия за пълната реализация на човешкия потенциал и допринасящи за споделено благоденствие; подчертава, че е необходимо да се гарантира, че Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г., мерките за нейното наблюдение и бъдещото ѝ изпълнение от всички заинтересовани страни, включително гражданското общество и частния сектор, са подкрепени от подходи, основани на правата на човека и на равенството между половете, както и от целите да се изкорени бедността, да се намалят неравенството и социалното изключване и да се демократизира икономиката;

64.  Подчертава важността на съгласуваността на политиките за развитие за постигането на целите на новата програма за устойчиво развитие; отбелязва, че подходът, основан на правата на човека, следва да доведе до задълбочено разбиране на съгласуваността на политиките за развитие, тъй като без отстраняване на пречките пред реализирането на правата не може да има напредък към устойчиво развитие и изкореняването на бедността;

65.  Отново потвърждава неотложната необходимост от преодоляване на световния проблем за свързаните с бедността и пренебрегваните заболявания; призовава за амбициозна дългосрочна политическа стратегия и план за действие относно здравето в световен мащаб, иновациите и достъпа до лекарства, която да включва, наред с другото, инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, за да се защити правото на стандарт на живот, подходящ за здравето и благосъстоянието на всяко човешко същество, без дискриминация на основата на раса, религия, политически убеждения, икономически или социални условия, полова идентичност или сексуална ориентация;

66.  Настоява, че с програмата за действие от Адис Абеба беше поет ангажимент да се осигури единно минимално равнище на социална закрила, всеобщо здравно осигуряване и основни обществени услуги за всички, включително здравеопазване и образование;

67.  Отбелязва като положителен документа с насоки относно борбата с тероризма, изготвен от ЕСВД и от Комисията и одобрен от Съвета, с цел гарантиране на зачитането на правата на човека при планирането и изпълнението на проекти за подпомагане на борбата с тероризма с трети държави; призовава ЕСВД и Комисията да гарантират ефективното прилагане на документа, като се започне с неговото широко разпространение; припомня в този контекст, че зачитането на основните права и свободи е основата на успешните политики за борба с тероризма, включително използването на технологии за цифрово наблюдение; подкрепя международните усилия за прекратяване на нарушенията на правата на човека, извършвани от ИДИЛ/Даиш;

Права на коренното население

68.  Призовава ЕСВД, Комисията и държавите членки да подкрепят преразглеждането на мандата на експертния механизъм по правата на коренното население, в съответствие със заключителния документ на Световната конференция по въпросите на коренното население (резолюция на Общото събрание на ООН 69/2(42)), с цел наблюдение, оценка и подобряване на изпълнението на Декларацията за правата на коренното население; настоятелно призовава държавите членки да изискат от всички мандатоносители по специалните процедури да обърнат особено внимание на проблемите, засягащи жени и момичета от коренното население, и да информират редовно за тези проблеми Съвета на ООН по правата на човека; настоятелно призовава ЕСВД и държавите членки да подкрепят активно развитието на всеобхватния план за действие относно коренното население, както беше поискано от Общото събрание на ООН в неговата резолюция от септември 2014 г., особено по отношение на организирането на редовни консултации с коренното население като част от този процес; изразява дълбоко съжаление, че в някои области на Западна Африка лицата, засегнати от психични разстройства биват връзвани за дървета в горите или изоставяни на улицата, като това са широкоразпространени практики, приети от местните общности;

Действия на ЕС в областта на миграцията и бежанците

69.  Изразява дълбока загриженост и солидарност по отношение на големия брой бежанци и мигранти, които са обект на тежки нарушения на правата на човека, бидейки жертва на конфликти, на преследване, на управленски слабости и на мрежите за незаконна имиграция, трафик и незаконно превеждане през граница, на екстремистки и престъпни групи; изразява също така дълбоко съжаление във връзка с трагичната загуба на човешки живот сред лицата, които се опитват да стигнат до границите на ЕС;

70.  Подчертава неотложната необходимост да се обърне внимание на първопричините за миграционните потоци и следователно да се разгледа външното измерение на кризата с бежанците, включително чрез намиране на устойчиви решения на конфликтите в съседните на ЕС територии посредством изграждане на сътрудничество и партньорство със съответните трети държави и чрез външните политики на ЕС; подчертава необходимостта от всеобхватен и основан на правата на човека подход към миграцията и призовава ЕС да укрепи сътрудничеството си с ООН, в т.ч. с нейните агенции, както и с регионалните организации, правителствата и неправителствените организации (НПО), с цел да се справи с първопричините за миграционните потоци и да се подобри положението в бежанските лагери близо до зоните на конфликт; призовава отново ЕС да гарантира, че всички споразумения за сътрудничество в областта на миграцията и за обратно приемане с трети държави са в съответствие с международното право; припомня, че глобалната стратегия за миграцията е тясно свързана с политиките за развитие и хуманитарна помощ, в т.ч. създаването на хуманитарни коридори и издаването на хуманитарни визи, както и с други външни политики; отбелязва операцията в Средиземноморието на военноморските сили, ръководени от Европейския съюз (EUNAVFOR MED), срещу лицата, организиращи незаконно превеждане през граница, и трафикантите в Средиземноморието; подчертава също така неотложната необходимост да се разработят по-стабилни политики на равнището на Съюза с цел решаване на неотложните въпроси, свързани с мигрантите и бежанците, и да се намери ефективен, справедлив и устойчив механизъм за споделяне на тежестта между държавите членки; изтъква мерките, предложени от Комисията на 9 септември 2015 г., за справяне с кризата с бежанците като планираното преразглеждане на регламента „Дъблин“;

71.  Призовава ЕС и държавите членки да увеличат своята подкрепа за борбата с трафика на хора чрез външните политики, като се постави особен акцент върху закрилата на жертвите, и по-специално на децата; изразява твърдо убеждение, че ЕС следва да задълбочи сътрудничеството с трети държави и с други свързани участници с цел обмен на добри практики и допринасяне за унищожаване на международните мрежи за трафик; изтъква отново необходимостта всички държави — членки на ЕС, да прилагат Директива 2011/36/ЕС на ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него(43) и Стратегията за премахване на трафика на хора за периода 2012—2016 г.(44);

72.  Посочва, че 17,5 милиона души са били разселени през 2014 г. в резултат на бедствия, свързани с климата; посочва, че тези разселвания засягат главно южните райони, които са най-изложени на последиците от изменението на климата; посочва, че 85% от разселванията са в развиващите се държави, като става дума основно за вътрешни или междурегионални разселвания; припомня, че в рамките на Целите на хилядолетието за развитие държавите — членки на ЕС, поеха ангажимент да заделят 0,7% от БВП за финансиране на помощта за развитие;

73.  Изисква от ЕС да участва активно в разискванията относно понятието „климатичен бежанец“, включително относно евентуалното правно определяне на това понятие в международното право или в правно обвързващи международни споразумения;

74.  Призовава отново за обща позиция на ЕС относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати, която да подкрепя правата на човека и международното хуманитарно право и в която да се разглеждат въпроси като правна рамка, пропорционалност, отговорност, защита на мирното население и прозрачност; призовава отново настоятелно ЕС да забрани разработването, производството и използването на изцяло автономни оръжия, които дават възможност за осъществяването на нападения без човешка намеса; призовава ЕС да се противопостави на изпълнението на извънсъдебни екзекуции и целенасочени убийства и да ги забрани, както и да поеме ангажимент да осигури подходящи мерки, в съответствие с националните и международните правни задължения, когато има основания да се счита, че лица или образувания в рамките на неговата юрисдикция може да са свързани с незаконни целенасочени убийства в чужбина;

Международни културни и спортни прояви и права на човека

75.  Изразява дълбока загриженост предвид факта, че за някои големи спортни прояви домакини са авторитарни държави, в които се извършват нарушения на правата на човека и на основните свободи; подчертава необходимостта от кампании за повишаване на осведомеността сред широката общественост по отношение на необходимостта да се гарантират разпоредби в областта на правата на човека във връзка със спортните прояви, включително проблема с принудителната проституция и трафика на хора; призовава ЕС и неговите държави членки да започнат диалог с Върховния комисариат за бежанците на ООН и с други многостранни форуми, както и с националните спортни федерации, корпоративните участници и организациите на гражданското общество, за да се гарантира пълно зачитане на правата на човека в рамките на такива прояви, включително като бъде определящ критерий при възлагането на домакинството на големи международни спортни прояви; в това отношение отделя специално внимание на предстоящите световни първенства на ФИФА по футбол в Русия през 2018 г. и в Катар през 2022 г. и на олимпийските игри в Пекин през 2022 г.;

Действия на ЕС в многостранни организации

76.  Изразява отново пълната си подкрепа за силния ангажимент на ЕС за насърчаване на напредъка в областта на правата на човека и демократичните принципи посредством сътрудничество със структурите на ООН и нейните специализирани агенции, със Съвета на Европа, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в съответствие с членове 21 и 220 от Договора за ЕС; приветства поради това приемането на целите за устойчиво развитие;

77.  Подчертава отново освен това значението на факта, че ЕС се ангажира активно и последователно във всички механизми на ООН за правата на човека, по-специално в рамките на Третия комитет на Общото събрание на ООН и на Съвета на ООН по правата на човека; признава усилията, положени от страна на ЕСВД, на делегациите на ЕС в Ню Йорк и в Женева и на държавите — членки на ЕС, да се повиши съгласуваността на действията на ЕС в областта на правата на човека на равнище ООН; насърчава ЕС да увеличи усилията си, за да изрази своята позиция, включително чрез засилване на все по-разрастващата се практика на междурегионални инициативи чрез съвместно предлагане на резолюции и поемане на инициативата за тях;

78.  Призовава за спазване на основните права на населението на Западна Сахара, включително свободата на сдруженията, свободата на изразяване на мнение и правото на събрания; изисква освобождаването на всички политически затворници сахрави; изисква осигуряването на достъп до територията на Западна Сахара за парламентаристи, независими наблюдатели, НПО и представители на пресата; настоятелно призовава ООН да предостави на мисията на ООН за референдум в Западна Сахара (MINURSO) мандат в областта на правата на човека в съответствие с всички други мироопазващи мисии на ООН по света; подкрепя справедливото и трайно разрешаване на конфликта в Западна Сахара въз основа на правото на самоопределение на народа сахрави и в съответствие със съответните резолюции на Организацията на Обединените нации;

79.  Припомня важността на спазването на институционализираната практика на изпращане на парламентарна делегация в Общото събрание на ООН; приветства възобновяването през 2015 г. на практиката, по време на 28-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека;

80.  Подчертава, че с цел да се увеличи доверието в Съвета на ООН по правата на човека и неговата законност, всички негови членове трябва да подкрепят най-високите стандарти в областта на правата на човека и да изпълняват поетите ангажименти в областта на правата на човека; счита, че правата на човека трябва да се насърчават, развиват и укрепват във всички международни форуми; призовава Комисията да докладва публично за дейностите и действията, които осъществява, за да отбележи напредък по програмата за правата на човека, и да повиши отчетността и отговорността, свързани с правата на човека, на международни организации като Световната търговска организация (СТО) и Световната банка (Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), Международната финансова корпорация (МФК), Агенцията за многостранно гарантиране на инвестициите);

81.  Потвърждава отново твърдия си ангажимент за преустановяване на безнаказаността за най-тежките престъпления, привличащи вниманието на международната общност, и за въздаване на правосъдие за жертвите на военни престъпления, престъпления против човечеството и геноцид и следователно заявява отново подкрепата си за Международния наказателен съд; изразява съжаление, че нито една държава не е ратифицирала Римския статут през 2014 г.; подчертава отговорността да се сложи край на безнаказаността и да се преследват лицата, отговорни за геноцид, престъпления против човечеството и военни престъпления, включително такива, свързани със сексуално насилие; изразява сериозна загриженост, че някои заповеди за задържане все още не са изпълнени; призовава настоятелно ЕС да продължи да оказва решителна дипломатическа и политическа подкрепа за укрепването и разширяването на отношенията между Международния наказателен съд и ООН, и по-специално в Съвета за сигурност на ООН, както и в своите двустранни отношения и във всички други форуми; призовава ЕС, включително неговите делегации, както и държавите членки, да увеличат своите усилия за насърчаване на общовалидността на Римския статут и на неговата ратификация и ефективно изпълнение; призовава държавите — членки на ЕС, да осигурят на Международния наказателен съд необходимите ресурси и да увеличат своята подкрепа за международната наказателноправна съдебна система чрез, наред с другото, финансова подкрепа за участниците от гражданското общество по линия на, например, ЕИДПЧ; призовава за изпълнението на инструментариума на ЕС от 2013 г. относно допълняемостта между международното и националното правосъдие;

82.  Призовава ЕС и държавите членки активно да подкрепят Международния наказателен съд и необходимостта от изпълнение на неговите решения във всички видове диалог с трети държави;

Зачитане в по-голяма степен на правата на човека по света

Свобода на мисълта, съвестта и религията или убежденията

83.  Припомня, че свободата на мисълта, на съвестта, на религията и на убежденията е основно право на човека, признато от Всеобщата декларация за правата на човека и гарантирано също така от член 18 от Международния пакт на ООН за граждански и политически права; припомня също нейната взаимносвързаност с други права на човека и основни свободи, включващи правото на изповядване или неизповядване на религия, свободата да се практикуват теистични, нетеистични или атеистични убеждения и правото да се възприемат, променят, изоставят или приемат отново предишни убеждения по собствен избор; изразява своята загриженост поради факта, че някои държави все още не спазват стандартите на ООН и използват държавна репресия, която може да включва физически наказания, лишаване от свобода, прекомерно високи глоби и дори смъртно наказание в нарушение на свободата на религията или убежденията; изразява загриженост по повод на зачестяващото преследване на религиозни или изповядващи определени убеждения малцинства, включително християнски общности, както и по повод на противоправното увреждане на техните места на събиране;

84.  Призовава ЕС и държавите членки да увеличат усилията си с цел допринасяне за изкореняването на всички форми на религиозна дискриминация и насърчаване на диалога между вероизповеданията в отношенията си с трети държави; изисква да се предприемат конкретни действия за защита на религиозните малцинства, на лицата, които не изповядват никаква религия, на апостатите и атеистите, които са жертва на законите относно богохулството, и призовава ЕС и държавите членки да участват в отмяната на подобни закони; приветства ангажимента на ЕС да насърчава свободата на религията или убежденията в рамките на международните форуми, включително като подкрепя мандата на специалния докладчик на ООН по свободата на религията или убежденията; подкрепя напълно практиката на ЕС да поема инициативата по отношение на тематичните резолюции в рамките на Съвета на ООН по правата на човека и на Общото събрание на ООН по тази тема; изисква да се предприемат конкретни действия и мерки за ефективното изпълнение и усъвършенстване на насоките на ЕС за насърчаване и защита на свободата на религията или убежденията; счита, че действия следва да се предприемат както в рамките на международните, така и в рамките на регионалните форуми, като се поддържа отворен, прозрачен и редовен диалог с религиозните сдружения и общности, съгласно член 17 от ДФЕС, в т.ч. чрез делегациите на ЕС; обръща внимание също така на необходимостта да се осигури системно и последователно обучение на персонала на ЕС в централата и в делегациите;

Действия на ЕС срещу смъртното наказание

85.  Приветства съвместната декларация на заместник-председателя/върховния представител и на генералния секретар на Съвета на Европа(45) от октомври 2014 г., в която се потвърждава отново тяхното категорично противопоставяне на смъртната присъда във всички случаи и при всякакви обстоятелства; поддържа своето становище, че премахването на смъртното наказание навсякъде по света следва да бъде една от основните цели на ЕС в областта на правата на човека; отбелязва, че подкрепата за трети държави за прилагането на политиката по отношение на наркотиците следва да цели премахването на смъртното наказание за престъпления, свързани с наркотиците; изисква от ЕС и от държавите членки, в контекста на Шестия световен конгрес срещу смъртното наказание, който ще се проведе в Осло, Норвегия през юни 2016 г., да изразят недвусмислено своята позиция по отношение на смъртното наказание, да засилят ангажимента си за премахването на смъртното наказание и да подкрепят кампании за повишаване на осведомеността на обществеността по тази тема;

86.  Изразява загриженост предвид нарастващия брой постановени и изпълнени смъртни присъди по света; изразява дълбоко съжаление, че смъртното наказание все още съществува в законодателството на някои трети държави; изразява съжаление, че Беларус възстанови изпълнението на смъртни присъди след двугодишно прекъсване; подновява следователно своя призив към Беларус за въвеждане на мораториум върху смъртното наказание, което в крайна сметка следва да доведе до неговото премахване; отбелязва, че в законодателството на осем държави се предвижда смъртно наказание за хомосексуалност;

87.  Призовава настоятелно ЕСВД, Комисията и държавите членки да предоставят насоки за всеобхватна и ефективна европейска политика относно смъртното наказание предвид факта, че десетки европейски граждани са застрашени от екзекуция в трети държави, като тази политика следва да включва солидни и засилени механизми за идентифициране, предоставяне на правна помощ и дипломатическо представителство;

88.  Призовава ЕС да продължи диалога с държавите, които все още прилагат смъртното наказание, като използва всички дипломатически инструменти и инструменти за сътрудничество с цел гарантиране на премахването му; призовава освен това отново ЕС да продължи да наблюдава условията, при които се изпълняват смъртните присъди в държавите, които все още прилагат смъртното наказание;

Борба с изтезанията и малтретирането

89.  Счита, че след като беше отбелязана 30-ата годишнина на Конвенцията на ООН против изтезанията и предвид факта, че по света продължава да има изтезания и малтретиране, ЕС следва да увеличи усилията си за изкореняването на тези тежки нарушения на правата на човека; подчертава факта, че членовете на уязвими групи, като децата и жените или етническите, езиковите или религиозните малцинства, които са изложени на риск от изтезания или малтретиране в местата за задържане, изискват специално внимание; призовава настоятелно по тази причина ЕСВД и заместник-председателя/върховния представител да се ангажират по-активно в борбата срещу изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание чрез по-голям брой дипломатически инициативи и по-системно публично изразяване на позицията, която да отразява ценностите и принципите, по отношение на които ЕС е поел ангажимент; препоръчва ЕСВД, делегациите на ЕС и държавите членки да използват пълноценно всички съществуващи инструменти като Насоките на ЕС по отношение на изтезанията(46); препоръчва в този контекст постоянно да се усъвършенстват механизмите за контрол върху износа на лекарствените продукти, които могат да се използват при екзекуции или изтезания, включително клауза относно предвидената крайна употреба, чрез която да се прекрати или спре трансфера на свързани със сигурността изделия, които явно нямат друго практическо приложение освен за изпълнението на смъртно наказание или изтезания;

90.  Подчертава, че има държави, които не са предприели стъпки за разглеждане на неотложната необходимост от напълно обезпечени с ресурси планове за справяне с условията в затворите; отбелязва, че е постигнат много малък напредък за гарантиране, че местата за лишаване от свобода са съобразени с международните стандарти в областта на правата на човека и че правото на лишените от свобода лица на живот, физическа неприкосновеност и достойнство е защитено; подчертава необходимостта от подобряване на условията в местата за задържане с оглед на зачитане на правата на човека, както и с оглед на факта, че лишените от свобода не следва да бъдат подлагани на нечовешко или унизително отнасяне или наказание;

Дискриминация

91.  Подчертава, че при никакви обстоятелства нито една форма на дискриминация, насилието, наказанието чрез репресивни мерки, изтезанията, сексуалното малтретиране на жени и момичета, гениталното осакатяване, бракът с деца, принудителният брак, трафикът на жени, дискриминацията или социалното изключване въз основа на социална класа или произход, нито домашното насилие, не могат да бъдат обосновани от съображения, свързани със социални, религиозни или културни убеждения или традиции;

92.  Осъжда категорично всички видове дискриминация, включително дискриминацията въз основа на раса, цвят на кожата, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, език, култура, религия или убеждения, социален произход, кастова принадлежност, рождение, възраст, увреждания или друг признак; призовава настоятелно ЕС да увеличи усилията си за изкореняването на всички видове дискриминация, расизъм и ксенофобия чрез зачитане на правата на човека и политически диалог, работата на делегациите на ЕС и публична дипломация; призовава освен това настоятелно ЕС да продължи да подкрепя ратификацията и пълното прилагане на всички конвенции на ООН, които подкрепят тази кауза, като Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация или Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

Права на ЛГБТИ

93.  Счита, че ЕС следва да продължи да полага усилия за зачитане в по-голяма степен на правата ЛГБТИ лица в съответствие с насоките на ЕС по този въпрос(47); препоръчва цялостното прилагане на насоките, включително чрез обучение на служителите на ЕС в трети държави; изразява съжаление, че 75 държави продължават да инкриминират хомосексуалността, като в осем от тях се предвижда смъртно наказание, и счита, че практиките и проявите на насилие срещу отделни лица поради тяхната сексуална ориентация не следва да остават ненаказани; подкрепя продължаващата работа на Върховния комисар на ООН за правата на човека за борба срещу тези дискриминационни закони, както и работата на другите органи на ООН; изразява загриженост във връзка с ограничаването на основните свободи на защитниците на правата на човека на ЛГБТИ и призовава ЕС да увеличи подкрепата си за тях; отбелязва, че има по-голяма вероятност правата на ЛГБТИ лица да бъдат зачитани, ако те имат достъп до правни институти, евентуално чрез регистрирано партньорство или брак;

94.  Подчертава, че миноритарните общности в трети държави имат специфични потребности и че следва да се насърчава пълната им равнопоставеност във всички области на икономическия, социалния, политическия и културния живот;

Дискриминация въз основа на кастова принадлежност

95.  Отбелязва с голяма загриженост мащаба и последиците от основаната на кастовата принадлежност дискриминация и нарушенията на правата на човека въз основа на кастовата принадлежност, включително лишаването от достъп до съдебната система или до пазара на труда, продължаваща сегрегация, бедност и стигматизация; призовава за приемането на инструмент на ЕС за предотвратяване и премахване на дискриминацията въз основа на кастова принадлежност; препоръчва включването на темата в насоките и плановете за действие на ЕСВД и на Комисията, по-специално в рамките на борбата на ЕС срещу всички форми на дискриминация, и в усилията за борба срещу насилието спрямо жени и момичета и всички форми на дискриминация спрямо тях;

Права на хората с увреждания

96.  Приветства ратификацията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; изтъква отново значението на ефективното ѝ прилагане както от държавите членки, така и от институциите на ЕС; подчертава по-специално необходимостта от надеждно интегриране на принципа на всеобща достъпност и на всички права на хората с увреждания в рамките на всички съответни политики на ЕС, включително в областта на сътрудничеството за развитие, и подчертава нормативния и хоризонтален характер на този въпрос;

97.  Насърчава заместник-председателя/върховния представител да продължи да подкрепя процеса на ратифициране и прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания от държавите, които все още не са я ратифицирали или приложили;

98.  Подчертава, че международната общност е определила положението на жените с увреждания като приоритет; припомня заключенията на службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека, в които се заявява, че политиките и програмите за справяне с насилието срещу жени и момичета с увреждания следва да бъдат разработвани в тясно партньорство с хората с увреждания, като се признава тяхната автономност, както и с организациите на хората с увреждания; подчертава необходимостта от редовен надзор на институциите и подходящо обучение на лицата, полагащи грижи за други лица; призовава ЕС да включи борбата с дискриминацията, основана на увреждане, в политиките си за външна дейност, сътрудничество и помощ за развитие, включително в ЕИДПЧ;

Права на жените и момичетата

99.  Припомня, че наградата „Сахаров“ за 2014 г. беше присъдена на д-р Денис Муквеге за отдадената му работа в полза на жертвите на сексуално насилие и непрекъснатото застъпничество за правата на жените, чрез която се повиши осведомеността относно използването на насилие и сексуално осакатяване на жени, момичета и деца като средство за водене на война; осъжда решително всички форми на злоупотреба и насилие срещу жени, момичета и деца, и по-специално използването на сексуално насилие като средство за водене на война, както и гениталното осакатяване на жени, браковете с деца, ранните и принудителните бракове, сексуалното робство, изнасилването в брака и другите форми на вредни традиционни практики; подчертава, че е необходимо жените, момичета и децата, станали жертви на посегателства по време на конфликти, да имат достъп до здравни и психологически грижи в съответствие с международното право; отбелязва в този контекст писмото на заместник-председателя/върховния представител относно политиката в областта на хуманитарната помощ, и по-специално за предотвратяване на сексуалното насилие и за предоставяне на жените на подходяща подкрепа и достъп до здравни и психологически грижи в случай на изнасилване в ситуации на конфликт; призовава държавите — членки на Съвета на Европа, да подпишат и ратифицират Конвенцията от Истанбул относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие;

100.  Подчертава необходимостта от обмен на добри практики от страна на ЕСВД за борба с липсата на достъп до правосъдие за жертвите на престъпления, свързани със сексуално насилие; осъжда решително липсата на достъп до правосъдие за жените в трети държави, и по-конкретно когато те са жертва на насилие, основано на пола; изисква Комисията да възприеме активна роля за наказателното преследване на тези престъпления в трети държави, а в някои случаи и от държави членки; призовава настоятелно Комисията да работи съвместно с ЕСВД за подобряване на подкрепата, оказвана на жертвите, да включи интервенции срещу основаното на пола насилие в хуманитарните операции на ЕС и да дава приоритет на хуманитарните операции на ЕС, насочени срещу насилието, основано на пола, и сексуалното насилие по време на конфликт; приветства поетия от ЕС ангажимент за предприемане на последващи действия след Световната среща на върха за прекратяване на сексуалното насилие в ситуации на конфликт, проведена в Лондон през юни 2014 г., и поради това настоятелно призовава Комисията да предприеме конкретни действия;

101.  Изразява съжаление за липсата на политики за предотвратяване на насилието, основано на пола, за липсата на подкрепа за жертвите и за високото равнище на безнаказаност на извършителите в редица държави; изисква ЕСВД да обменя добри практики с трети държави относно законодателни процедури и програми за обучение на полицейски, съдебни и държавни служители; призовава настоятелно ЕС да подкрепя организациите на гражданското общество, работещи за защита на правата на човека и насърчаване на равенството между половете в трети държави, както и да си сътрудничи тясно с международните организации, които са активни в областта на равенството между половете, като МОТ, ОИСР, ООН и Африканския съюз, с оглед на създаването на полезни взаимодействия и насърчаване на овластяването на жените;

102.  Изразява дълбока загриженост във връзка с увеличаването на насилието въз основа на пола в много части на света и нарастващия процент на убийства на жени в Латинска Америка, които се извършват в контекста на общо насилие и структурна дискриминация; осъжда решително всички видове насилие въз основа на пола и ужасяващото престъпление, каквото е феминицидът, както и преобладаващата безнаказаност във връзка с тези престъпления, която може да допринесе за увеличаване на насилието и убийствата;

103.  Изразява дълбока загриженост във връзка с възможните нарушения на правата на човека на жените и момичетата в бежанските лагери в Близкия изток и Африка, включително във връзка с докладваните случаи на сексуално насилие и неравно третиране на жените и момичетата; призовава ЕСВД да настоява за по-строги правила и добри практики в третите държави, за да се сложи край на неравенството сред бежанците, независимо от пола им;

104.  Изразява съжаление, че половината от населението на света е изложено на дискриминация по отношение на заплащането, като в световен мащаб жените печелят между 60 и 90% от средния доход на мъжете;

105.  Приканва Комисията, ЕСВД и заместник-председателя/върховния представител да продължат да насърчават политическото и икономическото овластяване на жените и момичетата чрез интегриране на равенството между половете във всички свои външни политики и програми, както и посредством структурираните диалози с третите държави, чрез публично повдигане на въпроси, свързани с равенството между половете, и чрез осигуряването на достатъчно ресурси за тази цел; отбелязва като положителна новата рамка за равенство между половете и овластяване на жените за периода 2016—2020 г.(48); подчертава необходимостта от съсредоточаване върху хоризонталния стълб, който има за цел Комисията и ЕСВД да допринасят по-ефективно за ангажиментите на ЕС в областта на укрепването на правата на жените и момичетата посредством външните отношения;

106.  Изразява съжаление относно липсата на равенство между половете в политическата сфера; припомня, че жените и мъжете са равнопоставени и следва да се ползват с еднакви политическите права и граждански свободи, и изразява също така съжаление във връзка с факта, че жените са по-слабо представени при вземането на икономически, социални и политически решения; подчертава необходимостта от ефективни механизми за защита на жените, защитници на правата на човека; препоръчва въвеждането на квотна система, с цел да се осигури начин за насърчаване на участието на жените в политическите органи и в демократичния процес, основно като кандидати;

107.  Призовава ЕС да продължи да подкрепя икономическото, социалното и политическото овластяване на жените като инструмент за насърчаване на пълноценното упражняване на техните права и основни свободи, и да отдава първостепенно значение на достъпа до качествено образование за момичетата, включително момичетата от най-бедните и маргинализирани общности; призовава за предоставянето на подкрепа за професионалното образование за жени, за повече възможности за обучение в областта на науката и технологиите, за изготвяне на програми за обучение по въпросите на равенството между половете за работещите в сферата на образованието в трети държави, както и за предприемане на мерки с цел предотвратяване на предаването на стереотипи посредством образователни материали; настоятелно призовава ЕС да включи този приоритет във всички свои дипломатически и търговски дейности и дейности в областта на сътрудничеството за развитие;

108.  Подчертава необходимостта от непрекъснатост на образованието за момичетата в бежанските лагери, в зоните на конфликт и в районите, засегнати от крайна бедност и екстремни природни условия, като например суша и наводнения;

109.  Насърчава ЕС да продължи да включва подкрепата за жените и момичетата в операциите по линия на ОПСО и в архитектурата на ООН за изграждане на мир и да продължи да полага усилия за изпълнението и укрепването на Резолюция 1325(2000)(49) и на Резолюция 1820(2008)(50) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността; във връзка с това призовава ЕС да подкрепя на международно равнище признаването на добавената стойност от участието на жените в предотвратяването и решаването на конфликти, както и в мироопазващите операции, хуманитарната помощ и възстановяването след конфликт и в процесите на демократичен преход, от което следват трайни и устойчиви политически решения; подчертава също така важността да се гарантира пълният набор от права на човека за жените и да се допринася за тяхното овластяване, включително в рамките на програмата за периода след 2015 г. и чрез подкрепа за Пекинската платформа за действие и Конвенцията от Истанбул; приветства подкрепата от ЕС за резолюциите на ООН относно въпросите, свързани с равенството между половете, и по-специално по отношение на ролята на свободата на изразяване и на мнение при овластяването на жените; отбелязва като положителни заключенията от 59-ата сесия на Комисията на ООН за положението на жените(51);

110.  Призовава Комисията да включва системно конкретни действия за подобряване на участието на жените в изборните процеси във всички мисии за наблюдение на избори на ЕС в съответствие с насоките на ЕС в тази област, като се вземат под внимание заключенията от семинара на старшите изборни експерти, проведен в Брюксел през април 2014 г., и се извличат поуки от опита от предишни мисии;

111.  Приветства усилията, положени от ЕСВД в трети държави, за ускоряване на изпълнението на задълженията и ангажиментите в областта на правата на жените, произтичащи от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Пекинската платформа за действие, Декларацията от Кайро за населението и развитието и Програмата за развитие за периода след 2015 г;

112.  Подчертава, че е важно да не се подкопава постигнатото от Пекинската платформа за действие по отношение на достъпа до образование и здравеопазване като основно право на човека и по отношение на защитата на сексуалните и репродуктивните права; подчертава факта, че универсалното зачитане на сексуалните и репродуктивните права и здраве, както и достъпът до съответните услуги допринасят за намаляване на детската и майчината смъртност; посочва, че семейното планиране, майчиното здравеопазване и лесният достъп до противозачатъчни средства и до безопасен аборт са важна част от усилията за спасяване на живота на жените и за осигуряване на помощта, от която се нуждаят, за да започнат да изграждат живота си отново, когато са станали жертви на изнасилване; подчертава необходимостта да се поставят тези политики в основата на сътрудничеството за развитие с трети държави;

113.  Счита, че браковете с деца са нарушение на основните права на човека, което засяга всички аспекти от живота на момичетата, като застрашават образованието им и по този начин ограничават перспективите им, излагат на опасност здравето им и повишават риска те да се окажат жертва на насилие и злоупотреби;

114.  Отбелязва с дълбока загриженост, че от 80-те години на миналия век насам бизнесът с булки, поръчани по пощата, се разраства с тревожни темпове; отбелязва със загриженост, че съществуват редица документирани случаи на жени, които са били нападнати и/или убити, след като са сключили брак с мъж като „поръчани по пощата булки“; изразява съжаление относно факта, че значителен брой непълнолетни момичета се появяват на уебстраници за „поръчка по пощата“, и подчертава, че когато за сексуални цели се използват деца, това трябва да се разглежда като малтретиране на деца;

115.  Осъжда практиката на сурогатното майчинство, която подкопава човешкото достойнство на жената предвид факта, че нейното тяло и репродуктивни функции се използват като стока; счита, че практиката на гестационната сурогация, която включва репродуктивна експлоатация и използване на човешкото тяло за финансови или други печалби, по-специално по отношение на уязвими жени в развиващите се държави, следва да се забрани и да се разглежда като неотложен въпрос в рамките на инструментите в областта на правата на човека;

Права на децата

116.  Потвърждава отново спешната необходимост от всеобща ратификация и ефективно изпълнение на Конвенцията на ООН за правата на детето и факултативните протоколи към нея; призовава всички държави да поемат ангажимент за премахване на най-тежките форми на детския труд съгласно определението в член 3 от Конвенция № 182 на МОТ, които включват робството и трафика на деца, детската проституция и опасна трудова дейност, която се отразява отрицателно на физическото и психическото здраве на детето;

117.  Приветства заключенията на Съвета относно утвърждаването и защитата на правата на детето(52), приети през декември 2014 г., и призовава ЕС да продължи да подкрепя страните партньори в борбата срещу всички форми на насилие срещу деца, включително сексуална експлоатация, и да укрепва техните способности да защитават правата на децата; приветства въвеждането в целия свят през 2014 г. на инструментариума на ЕС и на УНИЦЕФ в областта на правата на детето(53); отбелязва изявлението на комисаря на Съвета на Европа за правата на човека от май 2014 г. относно правата на интерсексуалните деца;

118.  Изисква отново Комисията да предложи всеобхватна стратегия и план за действие относно правата на детето за следващите пет години, за да даде приоритет на правата на децата във външните политики на ЕС, подкрепяйки усилията на ЕС да се застъпва за правата на децата, по-специално като допринася за осигуряването на децата на достъп до вода, канализация, здравеопазване и образование, като осигурява рехабилитацията и реинтеграцията на децата, които са били привлечени във въоръжени групи, като премахва детския труд, изтезанията, въпроса със свързаното с деца магьосничество, трафика, браковете с деца и сексуалната експлоатация и като подпомага децата при въоръжени конфликти и гарантира достъпа им до образование в зони на конфликт и в лагери за бежанци; призовава заместник-председателя/върховния представител да докладва ежегодно на Парламента относно постигнатите резултати по отношение на външната дейност на ЕС, насочена към децата; приветства кампанията „Деца, не войници“ и призовава ЕС и държавите членки да засилят подкрепата си, за да постигнат целта за прекратяване до 2016 г. на набирането и използването на деца при конфликти от правителствените въоръжени сили;

119.  Приветства сътрудничеството на ЕС с УНИЦЕФ, което доведе до създаването на инструментариум за интегрирането на въпросите за правата на децата в сътрудничеството за развитие и до подкрепа за основните цели на хилядолетието за развитие и програмите за закрила на детето с цел упражняване на правата на децата, особено при несигурни условия, както и сътрудничеството на ЕС с Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток;

120.  Приветства активното сътрудничество на ЕС с различни специални докладчици на ООН, работещи в областта на икономическите, социалните и културните права, включително специалния докладчик по въпросите на правото на човека на безопасна питейна вода и канализация, специалния докладчик относно правото на образование, специалния докладчик относно правото на прехрана, специалния докладчик по въпросите на крайната бедност и правата на човека и специалния докладчик относно подходящите жилищни условия; отбелязва като положителен факт увеличената подкрепа за икономическите, социалните и културните права в многогодишната индикативна програма на ЕИДПЧ за периода 2014—2017 г., която цели, наред с другото, да допринесе за укрепването на синдикалните организации, повишена осведоменост по свързани със заплащането на труда въпроси, защитата на наследството на земя, насърчаването на социалната интеграция чрез икономическо овластяване и намаляване на икономическата дискриминация и насилието на работното място;

Укрепване на демокрацията по света

121.  Подчертава ангажимента на ЕС да поддържа и насърчава зачитането на правата на човека и на демократичните ценности в своите отношения с държавите по света; припомня, че демократичните режими се характеризират не само със свободни и справедливи избирателни процеси, но и със свобода на словото, печата и сдруженията, върховенството на закона и отговорността, независимостта на съдебната система и безпристрастна администрация, наред с други аспекти; подчертава, че демокрацията и правата на човека са неразривно свързани и взаимно се подсилват, както се припомня в заключенията на Съвета от 18 ноември 2009 г. относно подкрепата за демокрацията във външните отношения на ЕС; приветства факта, че новият план за действие относно правата на човека и демокрацията поставя по-силен акцент върху дейностите в подкрепа на демокрацията;

Защита на свободата на словото и укрепване на гражданското общество

122.  Изтъква отново факта, че свободата на словото е жизненоважен компонент на всяко демократично общество, тъй като тя подхранва култура на плурализъм, която дава правото на гражданското общество и на гражданите да търсят отговорност от своите правителства и от лицата, отговарящи за вземането на решения, и подкрепя зачитането на принципите на правовата държава; призовава настоятелно по тази причина ЕС да увеличи усилията си за подкрепа на свободата на словото чрез своите външни политики и инструменти;

123.  Призовава отново ЕС и неговите държави членки да засилят наблюдението на всички видове ограничения на свободата на словото и на медиите в трети държави и бързо и системно да осъждат такива ограничения дори когато те се прилагат с оглед на законосъобразни цели, като например борбата срещу тероризма, държавната сигурност или правоприлагането; подчертава значението на осигуряването на ефективно прилагане на Насоките на ЕС относно свободата на изразяване онлайн и офлайн и на редовния мониторинг на тяхното въздействие; припомня целта на ЕС да се гарантират и защитават недискриминационният достъп до информация и свободата на изразяване на мнение на всеки човек както онлайн, така и офлайн;

124.  Счита, че като осигуряват възможно най-широк достъп до информация информационните и комуникационните технологии (ИКТ) предоставят възможности за укрепване на правата на човека, на демократичните практики и за социално и икономическо развитие; подчертава освен това приноса на ИКТ за усилията на движенията на гражданското общество, особено при недемократични режими; изразява загриженост във връзка с използването на ИКТ от някои авторитарни режими, които са нарастваща заплаха за правата на човека и за активистите за демокрация; подчертава необходимостта от по-голяма подкрепа в областите на насърчаване на свободата на медиите, защита на независимите журналисти и авторите на блогове, намаляване на цифровото разделение и улесняване на неограничения достъп до информация; призовава Комисията да отдели специално внимание на аспектите на правата на човека във връзка с изделията с двойна употреба в рамките на преразглеждането на системата на ЕС за контрол на износа;

Подкрепа на ЕС за защитниците на правата на човека

125.  Изразява съжаление във връзка с факта, че гражданското общество, включително защитниците на правата на човека, са все по-често обект на нападения по света; изразява дълбока загриженост във връзка с увеличаващия се брой на страните, като Русия и някои централноазиатски държави, които приемат сурови закони, насочени към възпрепятстване на дейността на НПО, като ограничават достъпа им до чуждестранно финансиране и въвеждат тежки изисквания за отчитане и строги санкции в случай на неспазване; припомня, че правото на свобода на събранията и сдруженията е основна характеристика на демократичните, отворени и толерантни общества; призовава за подновяване на усилията за прекратяване на ограниченията и заплахите, с които се сблъскват по света хората, работещи за организации на гражданското общество; призовава също така ЕС да даде пример по отношение на защитата и насърчаването на тези права;

126.  Отбелязва като положителен факта, че в новия план за действие заместник-председателят/върховният представител отново изтъква ангажимента на ЕС да предостави по-значима роля на местните участници и на организациите на гражданското общество, и подчертава, че с оглед на налаганите му съществени ограничения гражданското общество, и по-конкретно защитниците на правата на човека, се нуждаят от повишено внимание и усилия от страна на ЕС; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да разработят следователно съгласувани и всеобхватни действия в отговор на големите предизвикателства, пред които е изправено гражданското общество, включително защитниците на правата на човека, по света;

127.  Призовава ЕС и неговите държави членки непрекъснато да следят и да сигнализират на всички равнища на политически диалог за случаи на нарушения на свободата на събранията и сдруженията, включително чрез различни форми на забрани и ограничения, налагани по отношение на организациите на гражданското общество и на тяхната дейност;

128.  Призовава също ЕС и неговите държави членки да използват всички налични средства, за да сигнализират системно за конкретни случаи на изложени на опасност защитници на правата на човека и активисти на гражданското общество особено когато става въпрос за лица, които са лишени от свобода; насърчава делегациите на ЕС и дипломатическия персонал на държавите членки да продължават активно да подкрепят защитниците на правата на човека, като системно проследяват съдебни процеси, посещават лишени от свобода активисти и правят изявления по конкретни случаи, както и да търсят начини за прекратяване на нарушенията на правата на човека съвместно със своите партньори; настоява висшите представители на ЕС, и по-специално заместник-председателят/върховният представител, членовете на Комисията, специалните представители на ЕС и правителствени длъжностни лица от държавите членки системно да се срещат със защитници на правата на човека при своите пътувания до държави, където гражданското общество е подложено на натиск;

129.  Отбелязва като положително съдействието, предоставяно от ЕС на защитниците на правата на човека и на гражданското общество по света чрез финансиране по линия на ЕИДПЧ; подчертава, че е особено важно да се използва ЕИДПЧ, за да се защитят защитниците на правата на човека, които са изложени на най-голяма опасност; подчертава също, че подкрепата за изложените на опасност защитници на правата на човека следва, на първо място, да отчита критерия за ефективност и да избягва твърде ограничителните условия; призовава Комисията, ЕСВД и делегациите на ЕС да гарантират, че финансирането, предвидено за защитниците на правата на човека, се използва правилно;

Подкрепа за избирателните процеси и укрепване на принципите на правовата държава, независимостта на съдебната система и безпристрастната администрация в трети държави

130.  Приветства осемте мисии за наблюдение на избори и осемте мисии за оказване на експертна помощ при провеждането на избори, осъществени от ЕС на различни места по света през 2014 г.; изразява отново положително становище за непрекъснатата подкрепа на ЕС за избирателните процеси и за съдействието, което предоставя той при провеждането на избори, както и за подкрепата за местните наблюдатели;

131.  Припомня, че е важно да се предприемат адекватни последващи действия във връзка с докладите и препоръките на мисиите за наблюдение на избори като начин за повишаване на тяхното въздействие и за увеличаване на подкрепата от ЕС за демократичните стандарти в съответните държави;

132.  Препоръчва ЕС да увеличи усилията си за развитието на по-цялостен подход спрямо процесите на демократизация, на които свободните и справедливи избори са само едно от измеренията, за да се допринесе по положителен начин за укрепването на демократичните институции и на доверието на обществеността в избирателните процеси навсякъде по света;

133.  Отбелязва като положителен факт в този контекст започналото изпълнение през 2014 г. на второто поколение пилотни проекти в областта на подкрепата за демокрацията в дванадесет избрани делегации на ЕС в резултат на ангажимент, който беше поет в заключенията на Съвета от ноември 2009 г. и в Плана за действие относно правата на човека и демокрацията от 2012 г.; подчертава категорично значението на тези пилотни проекти за постигането на по-голяма съгласуваност в подкрепата за демокрацията чрез външните политики и инструменти на ЕС;

134.  Приветства ангажимента, поет от Комисията, ЕСВД и държавите членки в рамките на новия план за действие относно правата на човека и демокрацията, за по-решителен и последователен диалог с органите за управление на избори, парламентарните институции, местните НПО, защитниците на правата на човека и организациите на гражданското общество в трети държави с цел тяхното по-засилено участие при наблюдението на избори и за да се допринася за тяхното овластяване, а следователно и за укрепването на демократичните процеси;

135.  Припомня, че придобитият от Европейския съюз, политиците, академичните среди, медиите, НПО и гражданското общество опит и извлечените поуки от прехода към демокрация в рамките на политиките за разширяване и за съседство биха могли да допринесат по положителен начин за определянето на най-добри практики, които биха могли да бъдат използвани в подкрепа на процесите на демократизация по цял свят и за тяхното затвърждаване;

136.  Припомня, че корупцията е заплаха за равното упражняване на правата на човека и възпрепятства демократични процеси като върховенството на закона и справедливото правораздаване; припомня също, че ЕС поиска изключителни правомощия за подписването на Конвенцията на ООН срещу корупцията;

137.  Счита, че ЕС следва да подчертава във всички платформи за диалог с трети държави значението на прозрачността и достъпността, интегритета, отговорността и доброто управление на публичните дела, държавния бюджет и публичната собственост, както е посочено в Конвенцията на ООН срещу корупцията; счита, че корупцията във всички свои форми подкопава демократичните принципи и влияе отрицателно върху социалното и икономическото развитие; призовава за последващи действия във връзка с искането на Парламента за подобрен мониторинг на Конвенцията на ООН срещу корупцията, също както и за отделянето на подобаващо внимание на препоръките на ОИСР; счита, че ЕС следва да подкрепя третите държави по-съгласувано и систематично в борбата срещу корупцията чрез предоставяне на експертен опит при създаването и укрепването на независими и ефективни антикорупционни институции, в т.ч. чрез проактивно сътрудничество с частния сектор; препоръчва също така да бъдат разработени иновативни финансови механизми за засилване на борбата срещу всички видове корупция; отбелязва в този контекст призива за усъвършенствана нормативна уредба относно финансовите сделки на международно равнище;

138.  Счита, че ЕС следва да увеличи своите усилия за насърчаване на принципите на правовата държава и независимостта на съдебната система на многостранно и на двустранно равнище; насърчава ЕС да подкрепя справедливото правораздаване навсякъде по света чрез оказване на съдействие по отношение на процесите на законодателни и институционални реформи в трети държави; насърчава също делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки системно да проследяват съдебните процеси с оглед на насърчаване на независимостта на съдебната система;

Засилване на действията на Европейския парламент в областта на правата на човека

139.  Приветства преразглеждането на насоките за междупарламентарните делегации на Европейския парламент относно насърчаването на правата на човека и демокрацията, осъществявано от Съвета на председателите на делегации в сътрудничество с подкомисията по правата на човека; препоръчва, в този контекст, по-системна и прозрачна практика на повдигане на въпросите, свързани с правата на човека, и особено индивидуалните случаи, посочени в резолюциите на Парламента, по време на посещения на делегации в трети държави, и на писмено докладване относно предприетите действия пред подкомисията по правата на човека, а когато има политически основания за това — чрез отчетна среща;

140.  Изтъква необходимостта от непрекъснат размисъл относно най-подходящите начини за постигане на максимална надеждност, видимост и ефективност на резолюциите на Парламента относно нарушения на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава;

141.  Насърчава разискванията относно включването на различните инструменти, с които разполага Парламентът по отношение на оказването на подкрепа за правата на човека и тяхното утвърждаване, в единен стратегически документ, който да бъде приет от Парламента на пленарно заседание;

o
o   o

142.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и на парламентите на държавите членки, на Съвета за сигурност на ООН, на генералния секретар на ООН, на председателя на 70-ото заседание на Общото събрание на ООН, на председателя на Съвета на ООН по правата на човека, на Върховния комисар на ООН за правата на човека, както и на ръководителите на делегациите на ЕС.

(1) Приети текстове, P8_TA(2014)0070.
(2) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-11855-2012-INIT/bg/pdf.
(3) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/142549.pdf.
(4) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/137585.pdf.
(5) http://www.europarl.europa.eu/document/activities/cont/201203/20120329ATT42170/20120329ATT42170EN.pdf.
(6) http://www.consilium.europa.eu/en/policies/pdf/st10152-en15_pdf/
(7) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-10897-2015-INIT/bg/pdf.
(8) http://www.consilium.europa.eu/en/meetings/fac/2015/10/st13201-en15_pdf/.
(9) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/130243.pdf.
(10) http://register.consilium.europa.eu/doc/srv?l=BG&f=ST%2015559%202014%20INIT.
(11) http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32015D0260.
(12) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-9242-2015-INIT/bg/pdf.
(13) http://www.un.org/en/ga/search/view_doc.asp?symbol=S/RES/1325(2000).
(14) OВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 69.
(15) OВ C 33 E, 5.2.2013 г., стр. 165.
(16) Приети текстове, P7_TA(2012)0470.
(17) Приети текстове, P7_TA(2013)0274.
(18) Приети текстове, P7_TA(2013)0394.
(19) Приети текстове, P7_TA(2013)0420.
(20) Приети текстове, P7_TA(2014)0252.
(21) Приети текстове, P8_TA(2015)0079.
(22) Приети текстове, P7_TA(2014)0259.
(23) Приети текстове, P7_TA(2014)0206.
(24) Приети текстове, P8_TA(2015)0076.
(25) Приети текстове, P8_TA(2015)0272.
(26) Приети текстове, P8_TA(2015)0288.
(27) Приети текстове, P8_TA(2015)0317.
(28) Приети текстове, P8_TA(2015)0350.
(29) Приети текстове, P8_TA(2015)0348.
(30) http://ec.europa.eu/enlargement/pdf/key_documents/2014/20141008-strategy-paper_bg.pdf.
(31) http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52011DC0200.
(32) http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2011:0303:FIN:bg:PDF.
(33) http://daccess-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/G14/082/52/PDF/G1408252.pdf?OpenElement.
(34) Приети текстове, P8_TA(2015)0274.
(35) http://www.unfpa.org/sites/default/files/pub-pdf/Joint%20Programme%20on%20FGMC%20Summary%20Report.pdf.
(36) http://daccess-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/G14/086/06/PDF/G1408606.pdf?OpenElement.
(37) https://www.consilium.europa.eu/ueDocs/cms_Data/docs/hr/news53.pdf.
(38) http://ec.europa.eu/enlargement/pdf/key_documents/2014/20141008-strategy-paper_bg.pdf.
(39) http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2014:077:0027:0043:BG:PDF.
(40) Приети текстове, P8_TA(2015)0274.
(41) http://www.ohchr.org/Documents/Publications/GuidingPrinciplesBusinessHR_EN.pdf.
(42) http://wcip2014.org/wp-content/uploads/2013/03/N1446828.pdf.
(43) ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.
(44) https://ec.europa.eu/anti-trafficking/sites/antitrafficking/files/eu_strategy_towards_the_eradication_of_trafficking_in_human_beings_2012-2016_1.pdf.
(45) http://www.coe.int/en/web/portal/10-october-against-death-penalty.
(46) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cmsUpload/7369.bg01.pdf.
(47) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-11492-2013-INIT/bg/pdf.
(48) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-15-5690_en.pdf.
(49) http://www.un.org/en/ga/search/view_doc.asp?symbol=S/RES/1325(2000).
(50) http://www.un.org/en/ga/search/view_doc.asp?symbol=S/RES/1820(2008).
(51) http://www.un.org/ga/search/view_doc.asp?symbol=E/2015/27.
(52) http://register.consilium.europa.eu/doc/srv?l=BG&f=ST%2015559%202014%20INIT.
(53) http://www.unicef.org/eu/crtoolkit/downloads/Child-Rights-Toolkit-Web-Links.pdf.

Правна информация