Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 11 юни 2015 г. - СтрасбургОкончателна версия
Сирия: положението в Палмира и случаят на Мазен Даруиш
 Парагвай: правни аспекти, свързани с детската бременност
 Положението в Непал след земетресенията
 Стратегическото военно положение в Черноморския басейн след незаконното анексиране на Крим от Русия
 Неотдавнашни разкрития във връзка със случаи на корупция на високо равнище във ФИФА

Сирия: положението в Палмира и случаят на Мазен Даруиш
PDF 499kWORD 100k
Резолюция на Европейския парламент от 11 юни 2015 г. относно Сирия: положението в Палмира и случая с Мазен Даруиш (2015/2732(RSP))
P8_TA(2015)0229RC-B8-0575/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид предходните си резолюции относно Сирия, включително тази от 30 април 2015 г.(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 февруари 2015 г., озаглавено „Елементи за регионална стратегия на ЕС за Сирия и Ирак, както и за заплахата от Даиш“,

—  като взе предвид изявленията и докладите на генералния секретар на ООН и на върховния комисар на ООН по правата на човека относно конфликта в Сирия,

—  като взе предвид докладите на независимата международна анкетна комисия за Сирия, създадена от Съвета на ООН по правата на човека,

—  като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд, приет на 17 юли 1998 г., и по-специално член 8, параграф 2, буква б), подточка ix), която постановява, че актът за съзнателно насочване на нападения срещу исторически паметници представлява военно престъпление,

—  като взе предвид своята резолюция от 30 април 2015 г. относно унищожаването на културни обекти, извършвано от ИДИЛ/Даиш(2),

—  като взе предвид член 167 от ДФЕС, който постановява, че „Съюзът и държавите членки подкрепят сътрудничеството с трети страни и компетентни международни организации в сферата на културата“,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно износа на паметници на културата,

—  като взе предвид резолюцията на Съвета от 25 и 26 октомври 2012 г. относно създаването на неофициална мрежа от правоприлагащи органи и експерти, компетентни в областта на паметниците на културата (EU CULTNET),

—  като взе предвид Втория протокол от 1999 г. към Хагската конвенция от 1954 г. за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт,

—  като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Федерика Могерини, от 21 май 2015 г. относно положението в Палмира, и като взе предвид изявление на говорителя на върховния представител Катрин Аштън от 17 февруари 2012 г., в което се осъжда задържането на Мазен Даруиш, и местното изявление на ЕС от 3 април 2012 г. относно продължаващото задържане без обвинение на г-н Мазен Даруиш и седем други защитници на правата на човека,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, приети през юни 2004 г. и актуализирани през 2008 г.,

—  като взе предвид Резолюция 2222 (2015) на Съвета за сигурност на ООН,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че над 220 000 души, по-голямата част от които цивилни лица, са загубили живота си от началото на конфликта в Сирия през 2011 г.; като има предвид масовите и повтарящи се случаи на нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право, извършвани от режима на Асад, „Ислямска държава“ (ИД)/Даиш, Ал-Нусра и другите страни, участващи в конфликта; като има предвид, че преобладаващото мнозинство от тези престъпления са останали ненаказани до този момент;

Б.  като има предвид, че през последните месеци драматично ескалират случаите на използване на изтезания, масовите арести и повсеместното разрушаване на населени места; и като има предвид, че голям брой сирийци са разселени, като някои дори са принудени да се отдалечат от хуманитарната помощ, от която се нуждаят;

В.  като има предвид, че ИД/Даиш са убили поне 400 души, сред които жени и деца, в Палмира след завземането на древния сирийския град и че според Сирийската обсерватория за правата на човека са екзекутирани най-малко 217 души и са задържани други 600, включително жени и деца, обвинени в сътрудничество със силите на режима и укриване членове на режима в домовете си;

Г.  като има предвид, че превземането на град Палмира беше последвано от ожесточени въздушни удари от подкрепящите Асад сили, при което са убити повече от дузина цивилни лица, а много от останалите жители са принудени да избягат;

Д.  като има предвид, че след нова офанзива през април-май 2015 г. ИД/Даиш превзе Рамади на 17 май 2015 г.и Палмира на 21 май 2015 г., като така 50 % от територия на Сирия премина под неин контрол; като има предвид, че трансграничното естество на т.нар. „Ислямска държава“, която разполага със значителни финансови ресурси и около 200 000 бойци според някои източници, представлява заплаха за региона като цяло; като има предвид, че има данни, че хиляди чужденци, включително граждани на ЕС, се сражават с тези въоръжени групировки; като има предвид, че бързото разрастване на ИД/Даиш задълбочава хуманитарната криза, най-вече с масовото разселване на цивилни лица;

Е.  като има предвид, че на 5 юни 2015 г. членовете на Съвета за сигурност на ООН изразиха своето възмущение от нарастването на насилието и всички нападения срещу цивилни граждани в Сирия и осъдиха терористичните нападения, извършвани от ИД/Даиш, „Фронт Ал-Нусра“ и други терористични групи, действащи в Сирия;

Ж.  като има предвид, че Палмира се намира между Дамаск и източния град Дейр аз-Зур и че в близост има важни газови находища и фосфатни мини; като има предвид, че превземането на Палмира съвпадна със завладяването от страна на ИД/Даиш на Рамади в иракската провинция Анбар, но също така се случи малко след като ИД/Даиш претърпя териториални загуби около Тикрит;

З.  като припомня, че този град с история повече от 2000 години е културно съкровище, обект от световното наследство на ЮНЕСКО; като има предвид, че на 21 май 2015 г. генералният директор на ЮНЕСКО призова за незабавно прекратяване на военните действия в Палмира;

И.  като има предвид, че Палмира е символ на богатото културно наследство на Сирия и там се намират монументални руини на велик град, който е бил един от най-важните културни центрове на древния свят; като има предвид, че масовите убийства и актовете на унищожаване на археологическото и културното наследство от страна на ИД/Даиш се считат, при определени обстоятелства, за престъпления срещу човечеството и „културно почистване“ и представляват военно престъпление съгласно Римския статут на Международния наказателен съд; като има предвид, че тези систематични нападения върху културното наследство бяха описани от генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова като „културно прочистване“;

Й.  като има предвид, че ИД/Даиш системно напада и разрушава културното наследство на Ирак и Сирия като военна тактика за разпространяване на ужас и омраза; като има предвид, че в резултат от завладяването на Палмира от страна на ИД/Даиш историческото наследство на този град е под заплаха от разрушаване;

К.  като има предвид, че в регионалната стратегия на ЕС за Сирия и Ирак и заплахата от ИД/Даиш, която беше приета от Съвета по външни работи на 16 март 2015 г., ЕС строго осъжда умишленото унищожаване на археологическото и културното наследство и отбелязва, че такива действия могат да бъдат квалифицирани като военно престъпление по смисъла на Римския статут на Международния наказателен съд;

Л.  като има предвид, че ЮНЕСКО и други партньори започнаха проекта за „опазване на културното наследство на Сирия“, за период от три години, за да се гарантира спешна защита на културното наследство;

M.  като има предвид, че незаконната търговия с предмети с културна стойност е вече третият по значимост вид незаконна търговия след търговията с наркотици и оръжие, и като има предвид, че тази незаконна търговия е доминирана от организирани престъпни мрежи, и като има предвид, че сегашните национални и международни механизми не са нито подходящо оборудвани, нито адекватно подпомагани за справяне с проблема; като има предвид, че ЕС е предприел всички необходими мерки в съответствие с Резолюция 2199 (2015) на Съвета за сигурност на ООН за предотвратяване на незаконната търговия с културни ценности;

Н.  като има предвид, че от началото на сирийския конфликт през март 2011 г. има широко разпространени и тежки нарушения на правата на човека, по-специално целенасочено преследване, произволни арести и изчезване на независими журналисти, защитници на правата на човека, хуманитарни работници и медицински персонал, подлагани на заплахи, насилие и произволни арести и изчезвания в Сирия;

O.  като има предвид, че Мазен Даруиш, сирийски журналист и активист и председател на Сирийския център за медиите и свободата на изразяване, е лишен от свобода от 2012 г. насам, както и Хани Ал-Зайтани и Хюсеин Гхер, за тяхната работа, свързана със защитата на свободата на изразяване на мнение; като има предвид, че се твърди, че Мазен Даруиш е бил подложен на тежки изтезания и малтретиране и на 6 май 2015 г. е бил отведен на неизвестно място; като има предвид, че Мазен Даруиш е удостоен с наградата на ЮНЕСКО за свобода на печата за 2015 г., както и с други важни международни награди, като например Preis der Lutherstädte (наградата на свързаните с Лутер градове) — „Das unerschrockene Wort“ („Безстрашното слово“) за 2015 г., Bruno-Kreisky-Preis für Verdienste um die Menschenrechte (наградата на името на Бруно Крайски за заслуги за правата на човека) за 2013 г. и наградата ПЕН/Пинтър за 2014 г.; като има предвид, че продължаващото лишаване от свобода на Мазен Даруиш, Хани Ал-Зайтани и Хюсеин Гхере е допълнително доказателство за репресивния характер на режима на Башар ал-Асад в Сирия;

П.  като има предвид резолюцията на Общото събрание на ООН 67/262 от 15 май 2013 г., в която се изисква от сирийските органи незабавно да освободят всички произволно задържани лица, включително членовете на Сирийския център за медиите и свободата на изразяване;

Р.  като има предвид, че върховният комисар на ООН за правата на човека Зеид Раад ал Хюсеин призова на 19 февруари 2015 г. сирийските органи да освободят всички лица, задържани заради мирно изразяване на своите мнения, и по-специално Мазен Даруиш;

С.  като има предвид, че стотици защитници на правата на човека са подложени на заплахи, насилие и произволни арести и изчезвания в Сирия; като има предвид, че това включва адвоката в областта на правата на човека и лауреат на наградата „Сахаров“ за 2011 г. Разан Зейтунех, която беше отвлечена в Дума на 9 декември 2013 г.;

1.  Категорично осъжда жестоките систематични и широко разпространени нарушения на правата на човека и нарушаването на международното хуманитарно право, извършвани от режима на ал-Асад, от терористите от ИД/Даиш и от други джихадистки групировки в Сирия, и присъдите и обвиненията срещу политически и граждански активисти , защитници на правата на човека, автори на интернет блогове и журналисти; припомня категоричното си осъждане на изтезанията, интензивния артилерийски огън и използването на въздушни бомбардировки, включително варелните бомби, от страна на сирийското правителство; изразява дълбоката си съпричастност с жертвите; остава дълбоко покрусен от ужасяващите страдания и загубата на човешки живот в сирийския конфликт и изразява извънредно силна загриженост във връзка с влошаването на хуманитарната ситуация и сигурността в Сирия;

2.  Осъжда факта, че ИД завзе Палмира на 21 май 2015 г., след кървави атаки, продължили 9 дни, и изразява съжаление по повод на факта, че след завземането ИД е екзекутирала най-малко 217 души в града и неговите околности и е извършила многобройни беззакония и зверства в „халифата“, който е самопровъзгласила в зоните, които контролира между Сирия и Ирак;

3.  Изразява своята тревога за положението в Палмира и хилядите жители на Палмира вътре във града, както и за хората, разселени в резултат на напредването на ИД/Даиш, и за жените и децата в Палмира, като отбелязва модела на действие на ИД/Даиш на други места, изразяващ се в отвличане, експлоатиране и тормоз на жени и деца, включително изнасилвания, сексуално насилие, принудителни бракове и насилствено набиране на деца;

4.  Насърчава Съвета, Комисията и върховния представител да предоставят всички необходими финансови и човешки ресурси, за да помагат на бежанците;

5.  Приветства ангажимента за удвояване на колективните усилия за разгромяване на ИД/Даиш, поет на срещата на равнище министри на международната коалиция срещу ИД/Даиш в Париж на 2 юни 2015 г.; призовава коалицията да положи повече усилия за осъществяване на обща, многостранна и дългосрочна стратегия за отслабване и в крайна сметка унищожаване на ИД/Даиш; подчертава необходимостта от допълване на тази стратегия чрез засилено сътрудничество с всички регионални държавни и недържавни участници, ангажирани с борбата срещу ИД/Даиш;

6.  Остава убеден, че не може да има ефективно решаване на конфликта и траен мир в Сирия, без да се потърси отговорност за престъпленията, извършени от всички страни по време на конфликта;

7.  Припомня, че трайно решение на настоящата криза в Сирия може да бъде единствено приобщаващо политическо решение, което се основава на Женевското комюнике от 30 юни 2012 г. и е подкрепено от международната общност; призовава специалния пратеник на ООН Стефан де Мистура да работи с всички страни в посока действителен политически преход, който отговаря на законните стремежи на сирийските граждани и им позволява независимо и демократично да определят собственото си бъдеще;

8.  Изразява силна загриженост относно сериозната липса на финансиране в отговор на призивите на ООН през 2014 г., което доведе до временно спиране на помощта за сирийските бежанци в рамките на Световната продоволствена програма; поради това настоятелно призовава международната общност да увеличи финансирането и помощта си в отговор на бъдещи призиви;

9.  Призовава международната общност да увеличи усилия за намиране на решения за смекчаване на последиците от кризата и прекратяване на войната в Сирия и подкрепя всички участници, ангажирани в борбата срещу ИД в Сирия и Ирак, призовава регионалните правителства да сътрудничат в тази борба, тъй като единствено тясно сътрудничество в областта на сигурността ще позволи възстановяването на мира и сигурността в региона;

10.  Призовава международната общност да направи всичко по силите си за защита на цивилното население и опазване на уникалното културно наследство на Палмира и призовава всички страни за незабавното прекратяване на военните действия в Палмира и за безопасното преминаване на цивилните лица, бягащи от насилие;

11.  Изисква незабавното да се прекрати унищожаването на културното наследство на Сирия и Ирак, включително религиозни обекти и предмети; подчертава, че такива актове, извършвани от ИД/Даиш или други лица, групи, предприятия и образувания, не могат да бъдат толерирани, а така също призовава за опазване на културното наследство на Ирак чрез защита на културната и религиозната собственост и обекти в съответствие с международното хуманитарно право;

12.  Настоятелно призовава ЕС и държавите членки да започнат кампании за повишаване на осведомеността с цел възпиране на незаконната продажба и закупуване на предмети с културна стойност от зоните на конфликт;

13.  Припомня високата стойност на културното наследство за цялото човечеството и поради тази причина счита, че неговото разрушаване следва да се разглежда като недопустимо военно престъпление;

14.  Подчертава необходимостта от съвместни усилия от страна на международната общност за предотвратяване на незаконната търговия с културни ценности и нелегалния трафик на предмети на културата, допринасящи за финансирането на ИД/Даиш;

15.  Подкрепя изявлението на генералния директор на ЮНЕСКО, както и всички извънредни мерки, приети от ООН или ЮНЕСКО за защитата на Палмира или на всеки друг застрашен културен или исторически обект;

16.  Призовава генералния секретар на Обединените нации да сезира Съвета за сигурност с оглед приемането на резолюция за защита на всички културни обекти, застрашени от терористичните групи и ИД/Даиш;

17.  Призовава държавите членки и Европейския съюз, като поддържат връзка с ООН, да предприемат конкретни мерки за защита на застрашените културни, исторически, религиозни и археологически обекти, на Палмира и по-общо на Близкия изток;

18.  Приветства и подчертава критично важното значение на работата на местните и международните организации на гражданското общество при документирането на нарушения на правата на човека, свидетелства за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и други нарушения; изразява дълбокото си възхищение и солидарност спрямо всички сирийски активисти, които продължават неуморно да наблюдават, документират и докладват относно положението с правата на човека в своята разкъсвана от война страна, рискувайки собствения си живот;

19.  Изразява дълбока загриженост относно непрекъснато нарастващото влошаване на хуманитарното положение и положението с правата на човека в Сирия и подчертава необходимостта от зачитане на свободата на изразяване и свободата на защитниците на правата на човека да осъществяват дейността си, в съответствие с международните задължения на Сирия; припомня, че всяко лице има право на свобода на мнение и изразяване и че това е основно човешко право; осъжда всички нарушения на свободата на печата и актовете на насилие срещу журналисти в Сирия;

20.  Призовава сирийските органи незабавно и безусловно да освободят и да оттеглят всички обвинения срещу Мазен Даруиш и всички задържани, обвинени и/или осъдени заради мирното упражняване на правото си на свобода на изразяване и на сдружаване, както и всички защитници на правата на човека и на политическите права, произволно лишени от свобода заради действията си в защита на правата на човека;

21.  Настоятелно призовава сирийските органи незабавно да разкрият съдбата и местонахождението на тримата мъже и да гарантират, че те са защитени от изтезания и малтретиране, да им позволят незабавен контакт с техните семейства и адвокати, както и да им предоставят всички медицински грижи, от които може да се нуждаят;

22.  Настоятелно призовава всички държави членки да ратифицират Международната конвенция за защита на всички лица от насилствено изчезване като въпрос от първостепенно значение; призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и държавите членки да насърчават всеобщото ратифициране и прилагане на този ключов инструмент в областта на правата на човека и да подкрепят работата на Комитета на ООН срещу насилственото изчезване, създаден в съответствие с тази конвенция;

23.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на Обединените нации, на специалния пратеник на ООН и Арабската лига в Сирия, както и на всички страни, участващи в конфликта в Сирия.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0187.
(2) Приети текстове, P8_TA(2015)0179.


Парагвай: правни аспекти, свързани с детската бременност
PDF 474kWORD 91k
Резолюция на Европейския парламент от 11 юни 2015 г. относно Парагвай: правни аспекти, свързани с детската бременност (2015/2733(RSP))
P8_TA(2015)0230RC-B8-0547/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид Междурегионалното рамково споразумение за сътрудничество между ЕС и Меркосур, сключено през 1999 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно годишния доклад за 2013 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ЕС по въпроса(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1567/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно помощите за политиките и дейностите за репродуктивно и сексуално здраве и права в развиващите се страни(2),

—  като взе предвид парагвайския Наказателен кодекс (Закон № 1160/97) от 26 ноември 1997 г., по-специално член 109, параграф 4 от него,

—  като взе предвид Петата цел на хилядолетието за развитие (подобряване на здравословното състояние на майките),

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, и по-специално член 3 от нея,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенция от Истанбул),

—  като взе предвид изявлението на работната група на ООН по въпроса за дискриминацията срещу жените в законодателството и на практика от 11 май 2015 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията, която влезе в сила на 26 юни 1987 г.,

—  като има предвид искането от март 2015 г. от страна на Комитета за икономически, социални и културни права за това Парагвай да преразгледа и да измени своето законодателство относно аборта, за да гарантира съвместимостта му с други права, като например правото на здраве и правото на живот;

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че според скорошни данни на ООН 19% от бременните момичета в Парагвай са малолетни или непълнолетни, две раждания дневно са от момичета под 14 години, а момичетата на възраст между 10 и 14 години съставляват 2,13% от смъртните случаи при майките; като има предвид, че около 600 момичета на или под 14-годишна възраст забременяват всяка година в Парагвай, страна с 6,8 милиона жители, и че процентът на детската бременност е цели десет пъти по‑висок, отколкото в другите страни от региона;

Б.  като има предвид, че в Латинска Америка рискът от смъртност при майките е четири пъти по-висок сред подрастващите на възраст под 16 години, и като има предвид, че 65% от случаите на фистула на женските полови органи възникват при бременност на подрастващи, със сериозни последици за техния живот, което води до тежки здравословни проблеми и социално изключване; като има предвид, че ранната бременност е също така опасна за бебето, като смъртността е 50% по‑висока от средната; като има предвид, че 40% от жените в региона са били жертва на сексуално насилие и че 95% от абортите, извършвани в Латинска Америка, не са безопасни;

В.  като има предвид, че на 21 април 2015 г. 10-годишно момиче беше прието в Родилния дом и детска болница на Тринидад в Асунсион и беше установена бременност в 21-ата седмица; като има предвид, че след прегледа на момичето директорът на болницата публично потвърди, че бременността ѝ е високорискова; като има предвид, че укрилият се доведен баща на момичето е бил задържан на 9 май 2015 г. и обвинен, че е изнасилил момичето; като има предвид, че момичето е било в различни медицински центрове от януари 2015 г., като се е оплаквало от стомашни болки, но бременността е била потвърдена едва на 21 април;

Г.  като има предвид, че на 28 април 2015 г. майката на момичето е поискала доброволно прекратяване на бременността на дъщеря си поради нейната ранна възраст и високия риск за нейното здраве и живот; като има предвид, че майката на момичето е задържана по обвинение в това, че не го е защитила от сексуалното насилие, което е довело до бременността; като има предвид, че според последните доклади 10-годишното момиче е било изпратено в център за млади майки и е било разделено от собствената си майка;

Д.  като има предвид, че през януари 2014 г. майката на момичето вече е била подала жалба относно сексуалното насилие върху дъщеря ѝ от страна на доведения баща на момичето, но прокуратурата не е предприела действия, не е извършила разследване и не е осигурила защитни мерки, тъй като според тях момичето не е било изложено на риск;

Е.  като има предвид, че това е само един от много случаи в Парагвай и други страни от Латинска Америка; като има предвид, че поради религиозни причини Парагвай продължава да отказва на момичето достъп до безопасен и законен аборт, нарушавайки по този начин правото ѝ на здраве, живот и физическа и психическа неприкосновеност; като има предвид, че момичето ще бъде изложено на психологически и здравни рискове, ако бебето се роди, поради своята ранна възраст и обстоятелствата, довели до бременността; като има предвид, че на 7 май 2015 г. беше създаден интердисциплинарен комитет от експерти, съставен от трима специалисти, предложени от местни организации, трима представители на Министерство на здравеопазването и трима членове на Върховния съд, за да следи за нейното състояние;

Ж.  като има предвид, че съгласно член 109, параграф 4 от Здравния кодекс на Парагвай абортът е забранен във всички случаи, освен при бременност с животозастрашаващи усложнения за жената или момичето и без други изключения, включително в случаи на изнасилване, кръвосмешение или нежизнеспособен плод; като има предвид, че органите твърдят, че здравето на момичето не е изложено на риск; като има предвид, че следователно 10-годишната жертва на изнасилване е принудена да продължи своята нежелана бременност и да роди;

З.  като има предвид, че експерти на ООН предупредиха, че решението на парагвайските органи води до тежки нарушения на правата на момичето на живот, здраве и физическа и психическа неприкосновеност, както и на нейното право на образование, като по този начин отслабва нейните икономически и социални възможности;

И.  като има предвид, че в съответствие с член 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето най-висшият интерес на детето трябва винаги да бъде от първостепенно значение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от публични или частни институции за социално подпомагане, съдилища, административни или законодателни органи, и като има предвид, че държавите са задължени да осигурят достъп до безопасен и законен аборт, когато животът на бременна жена е изложен на риск;

Й.  като има предвид, че през март 2015 г. Комитетът на ООН за икономически, социални и културни права поиска от Парагвай да преразгледа и да измени своето законодателство относно аборта, за да гарантира съвместимостта му с други права, като например правото на здраве и правото на живот; като има предвид, че физическото, сексуалното и психологическото насилие срещу жени представлява нарушение на правата на човека;

К.  като има предвид, че Парагвай участва активно в 59-ата сесия на Комисията на ООН за положението на жените, и като има предвид, че всички страни следва да продължат да насърчават Пекинската платформа за действие на ООН относно, наред с други аспекти, достъпа до образование и здравеопазване като основни права на човека, както и сексуалните и репродуктивните права;

Л.  като има предвид, че органите на ООН за наблюдение, включително Комитета на ООН по правата на човека и Комитета за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, призоваха различни латиноамерикански държави да определят изключения от ограничителните закони за аборта в случаи, когато бременността крие риск за живота или здравето на жената, когато има сериозни увреждания на плода и когато бременността е в резултат на изнасилване или кръвосмешение;

M.  като има предвид, че този нечовешки акт е поставил организма на гореспоменатото 10-годишно момиче, което преди бременността е тежало само 34 кг, в сериозна опасност; като има предвид, че Световната здравна организация (СЗО) определи опасностите, свързани с бременността на млади момичета, чиито организми не са напълно развити; като има предвид, че СЗО определя здравето като състояние на цялостно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на заболявания или физически и психически недостатъци;

Н.  като има предвид, че Комитетът срещу изтезанията установи, че няколко ограничения на достъпа до услуги, свързани с репродуктивното здраве, наред със злоупотребите, възникващи, когато жените търсят тези услуги, могат да съставляват нарушение на Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, която е ратифицирана от Парагвай и всички държави – членки на ЕС, на основание, че те излагат здравето и живота на жените на риск или могат да им причинят по друг начин тежки телесни или душевни болки или страдания;

О.  като има предвид, че насилието срещу жени и момичета, независимо дали то е физическо, сексуално или психологическо, продължава да бъде най-широко разпространеното нарушение на правата на човека, което засяга всички равнища на обществото, но е едно от най-рядко сигнализираните престъпления;

1.  Отново осъжда всички форми на принуда и насилие над жени и момичета, по-специално използването на сексуално насилие като средство за водене на войни, както и домашното насилие; призовава Парагвай да гарантира, че жените и момичетата имат достъп до безопасен и законен аборт, най-малко когато животът и здравето им са в опасност, когато има сериозни увреждания на плода и в случаи на изнасилване и кръвосмешение;

2.  Изразява силната си загриженост относно големия брой на случаи на детска бременност в Парагвай; настоятелно призовава органите на Парагвай да изпълнят международните си задължения и да защитят правата на човека, като гарантират, че всички момичета имат достъп до цялата възможна информация и всички медицински услуги за проследяването на високорискови бременности вследствие на изнасилване;

3.  Настоятелно призовава органите на Парагвай да проведат независимо и безпристрастно разследване на гореспоменатото изнасилване и да подведат под отговорност извършителите; призовава органите на Парагвай за незабавно освобождаване на майката на момичето; приветства предложението на парагвайски членове на Конгреса да се повишат максималните наказания лишаване от свобода за изнасилване на малолетно или непълнолетно лице от 10 на 30 години;

4.  Отбелязва създаването на интердисциплинарна група от експерти и очаква тя да извърши всеобхватна оценка на състоянието на момичето и да гарантира спазването на всички негови права на човека, и особено на правата на живот, здраве и физическа и психическа неприкосновеност;

5.  Изразява съжаление, че телата на жените и момичетата, по-конкретно по отношение на сексуалното здраве и репродуктивните им права, все още продължават да бъдат идеологическо бойно поле, и призовава Парагвай да признае неотменимите права на жените и момичетата на телесна цялост и самостоятелно вземане на решения по отношение, наред с другото, на правото на достъп до доброволно семейно планиране и безопасен и законен аборт; счита, че общата забрана за терапевтични аборти и аборти при бременност вследствие на изнасилване и кръвосмешение, както и отказът да се предостави безплатно здравно покритие в случаите на изнасилване се равняват на изтезание;

6.  Признава, че насилието в областта на акушерските грижи е пресечната точка между институционалното насилие и насилието срещу жени, което представлява тежко нарушение на правата на човека, като например правото на равенство, недискриминация, информация, неприкосновеност, здраве и репродуктивна автономност, чиито последици са унизително и нехуманно раждане, здравословни усложнения, тежък психологически стрес, травма и дори смърт;

7.  Изразява дълбоката си загриженост във връзка с това, че правителствата си затварят очите за нехуманни случаи на детска бременност и сексуално насилие над жени във време, когато всяка трета жена в света става жертва на насилие поне веднъж в живота си;

8.  Подчертава, че никое 10-годишно момиче не е готово да стане майка, и подчертава, че на съответните момичетата постоянно им се напомня за извършеното спрямо тях насилие, което предизвиква сериозен травматичен стрес и носи риск от продължителни психологически проблеми;

9.  Настоятелно призовава Комисията да ускори работата си по предложение на Парламента и на Съвета с цел да се даде възможност на ЕС да ратифицира и прилага Истанбулската конвенция, за да се осигури съгласуваност между вътрешната и външната дейност на ЕС по отношение на насилието срещу деца, жени и момичета;

10.  Призовава Съвета да включи въпроса за безопасния и законен аборт в насоките на ЕС относно изнасилването и насилието срещу жени и момичета; призовава Комисията да гарантира, че европейското сътрудничество за развитие следва подход, основан на правата на човека, с акцент по-специално върху равенството между половете и борбата срещу всички форми на сексуално насилие срещу жени и момичета; подчертава факта, че всеобщият достъп до здравеопазване, в частност до сексуално и репродуктивно здраве и свързаните с това права, е основно право на човека, и подчертава правото на доброволен достъп до услугите за семейно планиране, в това число грижи във връзка с безопасни и законни аборти, и нуждата от информация и образование с цел намаляване на майчината и детската смъртност и премахване на всички форми на насилие, основано на пола, включително гениталното осакатяване на жени, детските, ранните и принудителните бракове, убийствата въз основа на пола, насилствената стерилизация и изнасилването в брака;

11.  Насърчава Комисията и Съвета да разработят методи за събиране на данни и показатели за това явление и насърчава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да включи въпроса при разработването и прилагането на стратегиите за правата на човека за отделните държави; освен това настоятелно призовава ЕСВД да утвърди добри практики в борбата срещу изнасилванията и сексуалното насилие над жени и момичета в трети държави с цел справяне с първопричините за проблема; настоятелно призовава предоставянето на хуманитарна помощ от ЕС и от неговите държави членки да не бъде предмет на ограничения, наложени от други донори партньори по отношение на необходимото медицинско лечение, включително достъпа до безопасен аборт за жени и момичета, които са жертви на изнасилване или кръвосмешение;

12.  Изисква от държавните или правителствените ръководители на ЕС – CELAC (Общност на латиноамериканските и карибските държави) да подсилят на втората си среща на високо равнище главата относно насилието, основано на пола, в плана за действие на ЕС – CELAC за периода 2013 – 2015 г., приета на тяхната първа среща на високо равнище в Сантяго де Чили през януари 2013 г., с цел определяне на ясен график за действие и мерки за изпълнение, чиято цел е да се гарантира дължима грижа по отношение на предотвратяването, разследването и санкционирането на всички актове на насилие срещу жени и да се предостави подходящо обезщетение на жертвите;

13.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителството и Конгреса на Република Парагвай, на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека, на Централноамериканския парламент (Парласен), на Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и на генералния секретар на Организацията на американските държави.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0076.
(2) ОВ L 224, 6.9.2003 г., стр. 1.


Положението в Непал след земетресенията
PDF 469kWORD 84k
Резолюция на Европейския парламент от 11 юни 2015 г. относно положението в Непал след земетресенията (2015/2734(RSP))
P8_TA(2015)0231RC-B8-0580/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Непал,

—  като взе предвид съвместното изявление от 25 април 2015 г. на заместник-председателя на Комисията/Върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, Федерика Могерини, члена на Комисията, отговарящ за развитието, Невен Мимица, и члена на Комисията, отговарящ за хуманитарната помощ и управлението на кризи, Христос Стилианидис, относно земетресението в Азия, и други официални изявления,

—  като взе предвид изявлението от 30 април 2015 г. относно земетресението в Непал на председателя на делегацията за връзки с държавите от Южна Азия;

—  като взе предвид посещението на своята делегация за връзки със страните от Южна Азия в Непал по повод на 9-ата междупарламентарна среща ЕП/Камбоджа от 8 до 10 април 2015 г.,

—  като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 15 май 2015 г. относно укрепването на спешната помощ, възстановяването и реконструкцията в отговор на опустошителни последици от земетресението в Непал,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за икономическите, социални и културни права от 1966 г.,

—  като има предвид непалските инициативи в периода след земетресението като плана за национално възстановяване и реконструкция и оценката на потребностите след бедствието,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че хуманитарното положение в Непал и околния регион след разрушителното земетресение от 25 април 2015 г. и последващото земетресение на 12 май 2015 г. продължава да бъде изключително сериозно, като според приблизителните оценки са загинали над 8800 души и много други са били ранени, като най-малко половин милион къщи са били унищожени, 2,8 милиона души са били разселени и милиони се нуждаят от спешна хуманитарна помощ;

Б.  като има предвид, че 1,7 милиона деца са засегнати също от разселване, смърт на единия или на двамата родители или разрушаване на техните къщи или училища; като има предвид, че деца са изложени на все по-голям риск от глад, болести, злоупотреби, липса на грижи и трафик; като има предвид, че непалската полиция е докладвала случаи на групи от деца, взети от несвързани с тях възрастни; като има предвид, че е обявена забрана за пътуване за непридружените малолетни и непълнолетни лица, а международните осиновявания са преустановени;

В.  като има предвид, че в допълнение към ужасната загуба на човешки животи и многобройните пострадали земетресението е нанесло тежки щети на културното, религиозното и историческото наследство на страната, включително четири от седемте обекта на световното културно наследство и хиляди паметници, храмове и манастири, което представлява удар върху националната идентичност, както и върху незаменими източници на приходи;

Г.  като има предвид, че има данни за повече от 500 големи сухи свлачища в планинските региони, които често блокират потока на реките с риск от наводнения или наводнения от преливане на ледникови езера; като има предвид, че рисковете от по-нататъшна опасност от свлачища, наводнения и преливания на езерата са много високи с оглед на наближаващия период на мусони;

Д.  като има предвид, че са налице сериозни опасения по отношение на риска от епидемии от заразни болести, по-специално в пренаселени области и в области, където водоснабдяването, системите на канализация и хигиена са били нарушени;

Е.  като има предвид, че мусонни дъждове се очаква да започнат много скоро и ще засегнат значително усилията за оказване на помощ, по-специално в по‑отдалечените райони;

Ж.  като има предвид, че според оценки на ООН 1,4 милиона души се нуждаят от продоволствена помощ, поради големите щети за селскостопанския поминък; като има предвид, че сезонът за засаждане започва този месец, приблизително 236 000 души се нуждаят от селскостопански суровини, включително ориз и зеленчукови семена, и положението се утежнява от големи загуби на добитък; като има предвид, че земеделските стопани, които пропуснат сезона на засаждане тази година, няма да имат добиви до последните месеци на 2016 г.;

З.  като има предвид, че членът на Комисията г-н Стилианидис посети засегнатите области заедно със заместник-генералния секретар на ООН Валери Амос в периода от 30 април до 2 май 2015 г.;

И.  като има предвид, че Европейският съюз и държавите-членки на ЕС са предоставили значителна финансова помощ в отговор на кризата, с незабавно отпускане на 6 млн. евро за спешни нужди и обща сума до момента в размер на 22,6 милиона евро от Европейската комисия, наред с предоставяне на помощи и екипи за търсене и спасяване по линия на механизма на ЕС за гражданска защита;

Й.  като има предвид, въпреки това, че координаторът на ООН за хуманитарната помощ заяви на 4 юни 2015 г., че международното финансиране в подкрепа на Непал все още е незадоволително и че ООН е получила едва 120 милиона щатски долара от общо 422 милиона щатски долара, които бяха обещани;

К.  като има предвид, че наскоро учреденият център за подпомагане при бедствия и зоната за хуманитарна помощ, които предоставиха хранителни дажби за 200 000 души в продължение на две седмици, подкрепени и с финансиране от ЕС, са управлявани успешно и са добър пример за посоката, в която правителството се е движило преди земетресението;

Л.  като има предвид обаче, че усилията за подпомагане бяха възпрепятствани от ограничена и повредена инфраструктура, но като има предвид, че бяха определени пътища на доставки през съседните държави, по-специално Индия, чрез операцията „Дружба“;

M.  като има предвид, че макар и да са отчасти решени, продължават да съществуват проблеми по отношение на дългите митнически процедури за хуманитарните доставки за Непал от официални и частни донори; като има предвид, че изтече срокът на тридесетдневно мито върху вноса и то е заместено от списък с продукти, които напълно или отчасти са освободени от данъци върху вноса, като в резултат на това мита върху вноса сега се налагат върху някои от продуктите от хуманитарната помощ;

Н.  като има предвид, че хиляди хора, нуждаещи се от помощ вследствие на земетресенията, рискуват да бъдат оставени да се справят сами в контекста на тревожни сигнали, че дискриминация, основана на пол, кастов признак или етнос, спъва усилията за предоставяне на помощ; като има предвид, че повече от половината от общността на далитите в страната все още чакат за подслон и храна;

O.  като има предвид, че според оценка на Министерството на финансите на Непал разходите за възстановяване възлизат на около 10 млрд. щатски долара, което представлява половината от годишния БВП на страната;

П.  като има предвид, че правителството на Непал обяви, че ще организира международна конференция на 25 юни 2015 г. в Катманду с цел да мобилизира международна финансова подкрепа за възстановяване и реконструкция на страната;

Р.  като има предвид, че Непал, която е сред най-бедните страни в света, едва наскоро и бавно излезе от продължилата 10 години гражданска война; като има предвид, че правителството все пак е положило усилия през последните години, за да се подготви за очакваното събитие от голямо земетресение;

1.  Изразява най-дълбоки съболезнования на всички онези, които са били засегнати от ужасната трагедия, включително семействата на повече от 8800 души, които са загубили живота си в Непал, Индия, Китай и Бангладеш;

2.  Приветства усилията на непалските институции и обществото в периода след земетресенията;

3.  Приветства бързата помощ, предоставяна от Европейската комисия и държавите-членки на ЕС в Непал, и призовава международната общност да продължи да оказва съдействие на правителството на Непал с краткосрочна хуманитарна помощ и дългосрочни усилия за възстановяване и реконструкция, като се обърне специално внимание на селскостопанския сектор и труднодостъпни зони, и да изпълни своите обещания;

4.  Подчертава значението на спешни медицински грижи и мерки, насочени към предотвратяване на разпространението на заразни болести; призовава ЕС и международната общност да подкрепят съживяването на здравни заведения и служби в страната, по-специално в отдалечени райони, включително посредством предоставянето на медицински палатки и оборудване за повредени или унищожени здравни заведения;

5.  Призовава правителството на Непал и международната общност да гарантират, че отделените от семействата си деца могат отново да се съберат със семействата си колкото е възможно най-бързо, както и че децата са в основата на хуманитарната намеса; освен това призовава да се обръща специално внимание на особено уязвимото положение на децата, включително многобройните случаи на недохранване и рисковете от малтретиране и трафик; подчертава, че е важно да се върнат децата в училище;

6.  Изразява загриженост във връзка със сведенията за малтретиране и тормоз на жени и деца в импровизирани лагери и призовава правителството на Непал да предприеме допълнителни мерки за гарантиране на безопасността на уязвимите хора и да гарантира бързо разследване на тези сведения;

7.  Призовава международната общност да подпомогне правителството на Непал със спасяване и възстановяване на повредено културно, религиозно и историческо наследство;

8.  Подчертава оценките на ООН, че допълнителни 298,2 милиона евро са спешно необходими, за да се предостави хуманитарна помощ, по-специално в контекста на наближаващия сезон на мусоните, и призовава за подновяване на усилията в световен мащаб за изпълнение на тези спешни нужди от финансиране;

9.  Настоятелно призовава правителството на Непал за решаване на оставащите проблеми във връзка с митническите процедури за хуманитарни доставки, да премахне всички данъци върху хуманитарни доставки, налагани от местната полиция на границите на Непал, и да работи заедно с агенциите за оказване на помощ, за да гарантира, че помощта бързо стига до места, където тя е необходима;

10.  Изразява загриженост относно сведенията за дискриминация при предоставянето на хуманитарната помощ и призовава правителството на Непал да гарантира, че помощта достига до онези, които се нуждаят от нея, независимо кои са те и независимо от източника на помощта; наред с това призовава ЗП/ВП да предприеме мерки по отношение на този въпрос на възможно най-високо политическо равнище в контактите си в Непал;

11.  Поздравява правителствата в региона, по-специално правителството на Индия, за участието им в международните хуманитарни усилия; призовава Комисията, държавите членки и международните участници да продължат да работят с правителството на Непал и други правителства от региона относно проблема за подобряване на готовността и устойчивостта по отношение на природни бедствия, включително по отношение на строителните норми, инфраструктурата и плановете за действие при извънредни ситуации; подчертава, че националният план за възстановяване и реконструкция следва да обърне внимание и на други ключови въпроси, включително борбата срещу бедността, опазването на околната среда и изменението на климата;

12.  Подчертава, че Непал, като една страна след конфликт, се нуждае от допълнителни усилия във вътрешен план и от международна помощ в прехода си към демокрация; призовава непалските политически сили да работят заедно в дух на конструктивно сътрудничество и търсене на компромис с оглед приемане на нова демократична и приобщаваща конституция, която удовлетворява стремежите на непалския народ, като крайъгълен камък в мирния процес и значителен принос към бързото и успешно възстановяване след бедствия; приветства, във връзка с това, споразумението от 8 юни 2015 г. между основните политически партии в Непал;

13.  Изтъква, че е от основно значение да се организират местните избори, които е трябвало да бъдат организирани отдавна, с оглед на това, че успешните усилия за реконструкция ще зависят от административния капацитет на местните органи;

14.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителството и законодателното събрание в Непал, на правителствата и парламентите на Асоциацията за регионално сътрудничество в Южна Азия и на генералния секретар на ООН.


Стратегическото военно положение в Черноморския басейн след незаконното анексиране на Крим от Русия
PDF 583kWORD 119k
Резолюция на Европейския парламент от 11 юни 2015 г. относно стратегическото военно положение в Черноморския басейн след незаконното анексиране на Крим от Русия (2015/2036(INI))
P8_TA(2015)0232A8-0171/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно Украйна, и по-специално своята резолюция от 15 януари 2015 г.(1),

—  като взе предвид своите резолюции от 12 септември 2013 г. относно морското измерение на общата политика за сигурност и отбрана(2), от 12 септември 2012 г. относно годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност(3), от 3 юли 2012 г. относно търговските аспекти на Източното партньорство(4) и от 14 декември 2011 г. относно преразглеждането на Европейската политика за съседство(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 януари 2011 г. относно стратегията на ЕС за Черно море(6),

—  като взе предвид заключенията на Съвета на ЕС от 17 март 2014 г., 21 март 2014 г. и 18 декември 2014 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Украйна от 17 ноември 2014 г. и 29 януари 2015 г.,

—  като взе предвид последните декларации на Съвета по външни работи от 9 февруари 2015 г. и от 16 март 2015 г.,

—  като взе предвид споразуменията на ЕС за асоцииране с Украйна, Молдова и Грузия,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Руската федерация и по-специално резолюцията си от 13 март 2014 г. относно инвазията на Русия в Украйна(7), от 17 април 2014 г. относно руския натиск върху държавите от Източното партньорство, и по-специално относно дестабилизирането на Източна Украйна(8) и от 18 септември 2014 г. относно положението в Украйна и текущото състояние на отношенията между ЕС и Русия(9),

—  като взе предвид декларацията от 5 септември 2014 г., приета на срещата на високо равнище на НАТО в Уелс,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8–0171/2015),

A.  като има предвид, че Черно море е един от най-стратегическите региони в света, от ключово значение за ЕС и неговите държави членки, по-специално с оглед на гарантирането на тяхната сигурност и отбрана, както и за европейската политика за съседство и Източното партньорство; като има предвид, че значението на засиленото сътрудничество между Европейския съюз и държавите от региона е признато от инициативата „Черноморско взаимодействие“ — регионалната политика на ЕС, стартирана през 2008 г.; като има предвид, че всички съществуващи продължителни конфликти в Република Молдова (Приднестровието), Грузия (Южна Осетия и Абхазия) и Нагорни Карабах са разположени в басейна на Черно море;

Б.  като има предвид, че Черноморският басейн е много важна външна граница на Европейския съюз;

В.  като има предвид, че Европейският съвет категорично осъди анексирането на Крим и Севастопол от Руската федерация в нарушение на Устава на ООН, Парижката Харта и Заключителния акт от Хелзинки на ОССЕ, и в нарушение също така на задълженията на Русия в съответствие с Меморандума от Будапеща от 1994 г., и няма да го признае; като има предвид, че Русия е извършила действия за дестабилизиране на положението в източна Украйна; като има предвид, че вследствие на това бяха наложени ограничения върху търговията между ЕС и Крим;

Г.  като има предвид, че НАТО осъди военната ескалация в Крим от страна на Руската федерация, неправомерното и незаконно анексиране на Крим, както и продължаващата и умишлена дестабилизация на Източна Украйна в нарушение на международното право;

Д.  като има предвид, че военното равновесие в басейна на Черно море беше нарушено след незаконното анексиране на Крим, като Русия сега контролира стотици километри от кримското крайбрежие и съседните води, намиращи се непосредствено срещу НАТО и морските граници на ЕС; като има предвид, че Русия подтиква към агресивни действия на украинска територия;

Е.  като има предвид, че преди незаконното анексиране руските сухоземни и въздушни сили в Крим бяха минимални и се грижеха основно за защитата на Севастопол — главната база на руския черноморски флот — и на две съседни военноморски бази; като има предвид, че анексирането на Крим сериозно е отслабило въоръжените сили на Украйна, засягайки по-специално военноморските ѝ сили, превзети от руските войски; като има предвид, че чрез военно присъствие в Крим и Черноморския басейн, последвало анексирането, Русия цели да създаде настъпателна съвместна ударна сила, състояща се от военноморския флот и сухоземни и военновъздушни сили;

Ж.  като има предвид, че Русия ускорява разширяването и модернизацията на черноморския флот след анексирането; като има предвид, че планът за модернизация на черноморския флот е една от най-амбициозните части на руската държавна програма за оръжейни поръчки за периода 2011-2020 г.; като има предвид, че през декември 2014 г. руското правителство одобри нова военна доктрина, разглеждаща НАТО като основна заплаха за сигурността на Русия;

З.  като има предвид, че през 2007 г. Русия преустанови участието си в Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа (ДКВСЕ); като има предвид, че на 11 март 2015 г. Русия прекрати участието си в Съвместната консултативна група в рамките на ДКВСЕ и в резултат на това, окончателно се оттегли от Договора;

И.  като има предвид, че Турция е страна кандидат за членство в ЕС, съюзник в НАТО, военноморска сила, активен участник в регионалната външна политика и ключов партньор на ЕС, не на последно място в областта на енергетиката и сигурността на границите; като има предвид, че стратегическото местоположение на Турция е също така от голямо значение за другата сериозна заплаха, пред която са изправени както НАТО, така и ЕС, а именно самопровъзгласилата се Ислямска държава — Даиш; като има предвид, че Турция може да изиграе важна роля в борбата срещу заплахите за Черно море и Даиш; като има предвид, че макар да счита анексирането на Крим от Русия за незаконно, Турция все още не е изразила ясна позиция по този въпрос или по последиците от него; като има предвид, че неотдавнашните дипломатически изявления на Турция, особено по отношение на конфликтите в съседните ѝ райони, оставиха място за съмнение и не бяха в синхрон с позициите на ЕС и НАТО; като има предвид, че Турция е стратегически партньор в областта на сигурността и играе важна роля в Черноморския регион, включително както се изисква от условията на Конвенцията от Монтрьо от 1936 г;

Й.  като има предвид, че реакцията на ЕС спрямо агресията и нарушението на териториалната цялост на Грузия от страна на Русия през 2008 г. е възможно да са насърчили Русия да предприеме сходни действия в Украйна; като има предвид, че ЕС, НАТО и САЩ осъдиха „договорите“, подписани съответно през ноември 2014 г. и през март 2015 г. между Русия и сепаратистките органи в Абхазия и в Южна Осетия, и потвърдиха подкрепата си за суверенитета и териториалната цялост на Грузия; като има предвид, че тези „договори“ нарушават основните принципи на международното право, както и международните ангажименти на Русия, в това число ангажиментите, поети в съответствие със споразумението за прекратяване на огъня от 12 август 2008 г.;

K.  като има предвид, че след окупацията от руските сили регионите на Абхазия, Цхинвали/Южна Осетия, а съвсем отскоро и Крим се превърнаха в сцени на нарушения на правата на човека; като има предвид, че нарушенията на правата на човека в Крим засягат малцинствени групи и опоненти от руската опозиция, по-конкретно местните кримски татари, проукраинските активисти и активисти от гражданското общество, както и хората, желаещи да запазят украинското си гражданство;

Промяна в стратегическите параметри и параметрите на сигурността на Черно море

1.  Твърдо подкрепя непризнаването на анексирането на Крим от Русия; отново заявява своя ангажимент по отношение на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации, по-конкретно член 2 от него; изцяло подкрепя заключенията на Европейския съвет, че ЕС няма да признае незаконното анексиране на Крим и Севастопол; подчертава, че анексирането нарушава също и Договора за приятелство, сътрудничество и партньорство между Украйна и Руската федерация от 1997 г.; подчертава необходимостта от това ЕС и неговите държави членки да говорят с един обединен глас относно отношенията с Русия;

2.  Отбелязва със загриженост, че незаконното анексиране на Крим е ускорило значителна промяна в стратегическата обстановка в Черноморския басейн и съседната зона; счита, че агресивните действия на Русия представляват връщането ѝ към враждебен подход от типа „блок срещу блок“; предупреждава, че окупирайки целия полуостров, Русия е придобила много важен трамплин за нападения както на Запад (Балканите, Приднестровието и делтата на река Дунав), така и на юг (Източното Средиземноморие), където е установила постоянно военноморско присъствие, и че незаконното анексиране на Крим осигурява на Русия един „южен Калининград“ — пряк контакт с НАТО;

3.  Счита, че промяната в геостратегическите параметри, променящото се военно положение в Черноморския басейн и насилственото анексиране на Крим от страна на Русия са показателни за едни по-широкообхватни и системни предизвикателства за европейската архитектура на сигурност, изградена върху реалностите след края на Студената война; счита, че ЕС и държавите членки трябва да имат ответна, свързана със сигурността реакция на тези предизвикателства и да преразгледат своите външни политики и политики за сигурност в този контекст, което следва да намери отражение в преразгледана европейска стратегия за сигурност, в европейската стратегия за морска сигурност и в стратегията на ЕС за Черно море; изразява загриженост относно засиления руски натиск над източната граница на ЕС, включително над Румъния, Полша и балтийските държави, което представлява значителен риск;

4.  Подчертава, че ЕС следва да повиши своята устойчивост и да отговори на предизвикателството на въоръжената информация и сигурността на информацията; приветства решението на Съвета от 19-20 март 2015 г. относно стартирането на проекта за борба срещу руската пропаганда и който включва финансирането на няколко телевизионни канала на руски език;

5.  Изразява дълбока загриженост относно настоящото отбранително и настъпателно военно присъствие на Русия в региона на Черно море и относно планираното разширяване и модернизиране на руския черноморски флот, в т.ч. добавянето на шест нови модерни дизелови подводници от тип „Ростов на Дон“ и шест нови фрегати от тип „Адмирал Григорович“; припомня, че разполагането на нападателни военновъздушни активи и обновяването на военната инфраструктура на Крим ще повишат нападателната военна амбиция на Русия, както и способността ѝ да налага власт извън собствената ѝ територия;

6.  Отбелязва със загриженост постоянното военно присъствие на Русия в окупираните региони на Абхазия и регионите Цхинвали/Северна Осетия в Грузия; отбелязва, че военната инфраструктура от отбранителен и настъпателен характер с широк оперативен спектър, представлява сериозна заплаха за целия Черноморски регион;

7.  Отбелязва със загриженост, че Русия е подсилила значително своите въздушни и морски укрепления в басейна на Черно море, разполага нови противокорабни ракети (с обсег от 600 км., способни да достигнат Босфора) и подсигурява контрол на руски бойни самолети върху около три четвърти от въздушното пространство на Черноморския басейн (като на практика утроява броя на летищата в Крим); отбелязва във връзка с това, че Русия е укрепила капацитета си както стратегически, така и тактически; стратегически, бомбардировачите с дълъг обсег, способни да превозват крилати ракети, и разузнавателната авиация, действаща близо до западните брегове на Черно море, имат потенциала да проникнат дълбоко в Централна Европа; тактически, двете военноморски пехотни бригади, евентуално подпомогнати от вертолетоносачи от тип „Мистрал“, представляват значителна потенциална заплаха след кацане; приветства решението на Франция повторно да обмисли доставката на военни кораби‑амфибии от клас „Мистрал“ на Русия и приветства водените от Франция преговори за недвусмислено и окончателно разваляне на сделката;

8.  Изразява сериозна загриженост относно заявлението на президент Путин, че е готов да приведе руските ядрени сили в режим на готовност по време на превземането на Крим от Русия, ако Западът се намеси срещу анексирането; особено загрижен е и от изявленията, отправени по заплашителен начин от висшестоящи руски служители, че Русия има правото да разгръща и да разполага ядрени оръжия в Крим, което би имало последици в световен мащаб; със загриженост отбелязва, че през март 2015 г. по време на военно учение Русия разгърна в Крим неизвестен брой стратегически бомбардировачи TU22M3, способни да носят ядрено оръжие; изразява загриженост във връзка с новата военна доктрина на Русия от декември 2014 г., която позволява използването на ядрени оръжия срещу държава, която не разполага с такива оръжия;

9.  Отбелязва, че евентуално разгръщане на руски оръжейни системи с възможна двойна употреба в Крим поставя под съмнение добрата воля на Русия, що се отнася до постигане на напредък по програмата за многостранно ядрено разоръжаване в предстоящото преразглеждане на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, като по този начин се подкопават предприетите вече усилия в тази посока;

10.  Счита неотдавнашното ниско прелитане на руски бойни самолети над бойни кораби и проучвателни платформи на НАТО в Черно море като ясен знак за една по-агресивна руска позиция в Черноморския басейн и предупреждава за увеличен риск от ескалация; призовава за преки линии за комуникация между военните, за да се избегнат трагични недоразумения, които биха могли да окажат дълготрайни военни последици и последици за сигурността;

11.  Изразява дълбока загриженост във връзка с изключително сериозното положение в Източна Украйна, където войната води до дестабилизиране на Украйна и региона като цяло, включително възможната заплаха за създаване на сухопътен коридор, свързващ руската територия с Крим чрез контролирана от сепаратистите територия по западния бряг на Азовско море (Мариупол), в резултат на което Украйна би могла окончателно да изгуби излаз на море; настоятелно призовава Украйна и Република Молдова да вземат мерки за предотвратяване на предоставянето на оръжия и военни доставки за региона на Приднестровието, както по суша, така и по въздух;

12.  Осъжда факта, че Русия предоставя пряка и непряка подкрепа за сепаратистките групи в Украйна, включително под формата на оръжия и набиране на военни кадри, като по този начин улеснява продължаването на войната; изразява загриженост във връзка със съобщенията за военни престъпления, извършени в региона, контролиран от подкрепяни от Русия сепаратисти, включително свалянето на цивилния пътнически самолет MH-17 — злополука, по която в момента се води независимо и международно разследване; настоятелно призовава Русия да изтегли незабавно всички свои военни сили от територията на Украйна и да се присъедини към споразуменията от Минск; настоятелно призовава Русия и всички участващи страни да използват своето влияние, за да се прекратят враждебните действия и да се предотвратят бъдещи военни престъпления и нови жертви; подчертава, че не може да има амнистия за извършените военни престъпления;

13.  Изразява съжаление, че регионалните инициативи за сътрудничество в областта на сигурността в Черно море — BLACKSEAFOR и Black Sea Harmony, целящи да покажат на външния свят, че крайбрежните държави могат да поемат основната отговорност за собствената си сигурност, като запазят потенциала си за активизиране на евентуално бъдещо сътрудничество между тези държави, понастоящем са парализирани;

Да проявим твърдост и да водим диалог с Русия

14.  Подчертава, че отношенията с Русия, която е основен участник в международната система, в дългосрочен план следва като цяло да бъдат основани на сътрудничество, а не на конфронтации; въпреки това е на мнение, че в краткосрочен и средносрочен план, поради липсата на доверие след неотдавнашните действия на Русия, всяко възобновяване на сътрудничеството трябва да се основава, на първо място, на силни стратегически уверения, предоставени от НАТО на източните му членове, и на второ място, на промяна на руската политика спрямо Украйна, по-специално цялостното и безусловно прилагане на споразуменията от Минск от септември 2014 г. и февруари 2015 г. (които се прилагат единствено по отношение на конфликта в източна Украйна) и връщането на Крим на Украйна, чрез което да се възстанови предишното статукво и контрол на украинските органи над територията на страната в рамките на международно признатите граници;

15.  Изразява надежда, че Споразумението от Минск за прекратяване на огъня, постигнато на 12 февруари 2015 г., ще бъде спазено и по този начин ще се осигури време за намиране на политическо решение; изразява загриженост по повод многобройните признаци на нарушение на споразумението от руска страна и от страна на сепаратистите; подчертава, че действащата международна правна рамка трябва да бъде изцяло зачитана;

16.  Счита, че в случай че Русия не приложи изцяло споразумението от Минск за прекратяване на огъня и продължи дестабилизирането на Източна Украйна и незаконното анексиране на Крим, режимът на санкции следва да продължи и да бъде затегнат, както и помощта за Украйна за укрепване на отбранителните ѝ способности; подчертава, че ЕС трябва да демонстрира единство, солидарност и ангажираност при санкционирането на руските действия, противоречащи на приложимите правила на международното право;

17.  Призовава държавите членки на ЕС да запазят твърдата си позиция и единството си в своя ангажимент спрямо договорените санкции срещу Русия, включително като замразят всяко военно сътрудничество и сътрудничество в областта на отбраната и като прекратят договори, като например доставката на кораби-амфибии от клас „Мистрал“ в Русия; и очаква успешното приключване на преговорите за развалянето на договора;

Енергийна, морска, гранична и човешка сигурност в региона на Черно море

18.  Приветства прилагането на енергийната политика на ЕС, насочена към насърчаване на енергийна сигурност за всички държави членки; настоятелно призовава държавите членки да предприемат необходимите действия, за да намалят енергийната си зависимост и за да се гарантира сигурността на дейностите по добив и транспортиране на нефт и газ в региона на Черно море; призовава ЕС да поддържа инициативите за диверсификация на енергийните източници от Черно море, включително чрез инвестиционни и финансови мерки като част от стратегия за енергийна независимост; призовава Комисията да поднови работа по изграждането на газопровода Набуко; счита, че конструктивните и основаните на доверие отношения между съседните държави са най-добрата гаранция за енергийните доставки на държавите членки;

19.  Изразява загриженост, че ползите от добива и транспортирането на нефт и газ в Черно море все повече зависят от степента на милитаризация, стартирана с незаконното анексиране на Крим от Русия и последващото натрупване на руски военен потенциал в региона; отново заявява, че предвид потенциала за нестабилност и по-специално зависимостта на Европа от Черно море за транзита на енергийни доставки, ЕС има стратегически интерес да възпира силите в региона от авантюристични действия, и че за тази цел може да се наложи да мобилизира военноморски и въздушни ресурси в Черно море; отправя призив към държавите членки да предприемат необходимите действия, за да се гарантира сигурността на добива и транспортирането на нефт и газ в района на Черно море;

20.  Подчертава, че настоящата криза засяга сътрудничеството в други важни области като управлението и сигурността на границите (по-специално контрола на миграцията), трафика и борбата с организираната престъпност;

21.  Осъжда нарушенията на правата на човека в Крим, извършени след окупацията на руските сили, включително сплашванията и нарастващия брой на изчезванията на лица(10), цензуриране на свободата на словото и преследване на малцинства, по-конкретно етническите и националните малцинства; осъжда системното преследване най-вече на местните кримски татари, които са участвали в демонстрации в подкрепа на териториалната цялост на Украйна; припомня, че хиляди кримски татари са избягали от родината си поради страх от преследване и са потърсили убежище в други региони на Украйна; изразява солидарност с тях и настоятелно призовава за подобряване на положението; призовава руските органи незабавно да спрат да прилагат тормоз спрямо изпълнителния орган на кримските татари — Меджлиса; призовава Русия да зачита изцяло човешките права на местното население на Крим и призовава Украйна, ЕС и неговите държави членки да наблюдават зачитането на правата на човека в Крим;

22.  Призовава за разследване и за подобрен достъп на международните организации до наблюдение на правата на човека във всички случаи на тежки злоупотреби с правата на човека в Крим; призовава украинското правителство да използва всички средства, с които разполага, за да разследва и да преследва по съдебен път военните престъпления, извършени на негова територия; призовава международната общност, включително Трибунала в Хага, да започне разследване на евентуалните престъпления, извършени по време на нелегалното анексиране на Крим и конфликта в източната част на Украйна;

23.  Насочва вниманието към извънредната екологична уязвимост на Черноморския басейн; подчертава, че засилващата се милитаризация на региона създава допълнителни рискове за тази деликатна екосистема и призовава за създаване на ефективен механизъм за предотвратяване на инциденти с надеждна система за обмен на информация между всички крайбрежни държави при извънредни случаи;

24.  Припомня, че ЕС трябва да запази своето единство и да говори с единен глас пред заплахата от руска хибридна война в Украйна; твърдо вярва, че единството е предпоставката за ефективен отговор на всички заплахи за сигурността и политически предизвикателства, произлизащи от комбинация от руски военни и невоенни действия в Украйна;

Ролята на ЕС и международните участници

25.  Подчертава, че Черноморският регион следва да бъде реален приоритет за ЕС; счита, че настоящият формат на инициативата „Черноморско взаимодействие“ е остарял; отново призовава Комисията и ЕСВД възможно най-скоро да изготвят всеобхватна стратегия на ЕС за Черноморския регион; подчертава, че разпоредбите на Стратегията на ЕС за морска сигурност следва да бъдат прилагани и по отношение на Черно море; призовава за преразглеждане на Европейската стратегия за сигурност и очаква преразглеждането на европейската политика за съседство, като отчете всички програми, отнасящи се до региона, да допринесе за засилване на сътрудничеството по линия на ОПСО с черноморските държави партньорки;

26.  Подчертава, че въпреки факта, че инициативата „Черноморско взаимодействие“ е почти в застой, ефективното сътрудничество с държавите от Черноморския басейн следва да продължи; приветства текущите мисии по линия на ОПСО — консултативната мисия на ЕС, мисията за наблюдение на ЕС и мисията на ЕС за съдействие в областта на граничния контрол — като важен елемент от приноса а ЕС за разрешаване на продължителните конфликти в региона; приветства усилията на държавите членки за засилване на военния капацитет на черноморските държави и оттам — за увеличаване на техния потенциал за реагиране на кризисни ситуации в региона; счита, че ЕС се нуждае от смел и ориентиран към резултатите подход, особено в областите на икономиката, отбраната и сигурността, с цел вътрешно укрепване на ЕС, актуализиране и подобряване на действащите инструменти и засилване на капацитета на Съюза за реагиране на събитията в съседните държави, които засягат европейската сигурност;

27.  Подчертава изключителната важност на координацията с НАТО, по-конкретно с черноморските държави, които са членки на Алианса, и със Съединените щати, тъй като Черноморският басейн е основен компонент на евро-атлантическата сигурност; подчертава, че модернизирането и увеличаването на военния капацитет на онези черноморски държави, които са членки на ЕС и НАТО е от ключово значение за гарантиране на сигурността и стабилността в региона; приветства ангажимента на НАТО да подкрепя регионалните усилия на черноморските държави, насочени към гарантиране на сигурността и стабилността; подчертава необходимостта ЕС и НАТО да подкрепят поддържането на Черно море като отворена икономическа зона; призовава ОССЕ да разшири обхвата на усилията си, свързани със сигурността на Черно море; призовава ЕС да подкрепи засилено присъствие на ОССЕ и нови инициативи на ОССЕ в региона с цел облекчаване на положението със сигурността;

28.  Припомня, че особено в светлината на положението със сигурността в Черноморския басейн е нужно всички държави членки на ЕС, да се ползват с еднакво равнище на сигурност в съответствие с член 42, параграф 7 от ДЕС;

29.  Приветства ангажимента на държавите членки на НАТО, за колективна сигурност и ако е необходимо, за привеждане в действие на член 5 от Договора от Вашингтон; приветства решението на срещата на върха на НАТО в Уелс за стратегически мерки за гарантиране на сигурността и план за готовност за действие, които са важни елементи за сигурността на най-засегнатите държави членки на НАТО; призовава НАТО да продължи да развива своя капацитет за противоракетна отбрана и отбрана в кибернетичното пространство, включително в региона на Черно море, и да разработва планове за действие при извънредни ситуации за възпиране и противодействие на асиметрични и хибридни военни действия;

30.  Настоятелно призовава Комисията да подкрепи държавите членки в усилията им да определят решения за увеличаване на техния бюджет за отбрана до равнище от 2%; приветства обещанието, направено от държавите членки на НАТО по време на срещата на високо равнище на НАТО в Нюпорт, да гарантират, че разходите им за отбрана ще достигнат най-малко 2% от БВП до 2024 г.; изразява загриженост по повод съобщенията на някои съюзници на намерението им за нови съкращения в разходите за отбрана; в този контекст припомня член 3 от Договора от Вашингтон;

31.  Припомня, че макар през 2008 г. молбите на Грузия и Украйна за присъединяване към Плана за действие за членство в НАТО да не бяха приети, на срещата на високо равнище в Букурещ от НАТО обявиха, че Грузия и Украйна ще станат членове на алианса; отбелязва, че след войната през 2008 г. в Грузия и незаконното анексиране на Крим през 2014 г. Русия така ощети териториално двете държави, че направи членството им в НАТО невъзможно; счита, че макар и да не може да ги защитава пряко, НАТО има моралното задължение да подпомага способността на Грузия и Украйна да се защитават сами;

32.  Подчертава, че НАТО следва да запази общото си военноморско и военновъздушно превъзходство в басейна на Черно море и да поддържа капацитета си да наблюдава зоната;

o
o   o

33.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки на ЕС и всички черноморски държави.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0011.
(2) Приети текстове, P7_TA(2013)0380.
(3) OВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 77.
(4) OВ C 349 E, 29.11.2013 г., стр. 38.
(5) OВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 26.
(6) OВ C 136 E, 11.5.2012 г., стр. 81.
(7) Приети текстове, P7_TA(2014)0248.
(8) Приети текстове, P7_TA(2014)0457.
(9) Приети текстове, P8_TA(2014)0025.
(10) По смисъла на член 7, параграф 1, буква и) от Римския статут (2002 г.).


Неотдавнашни разкрития във връзка със случаи на корупция на високо равнище във ФИФА
PDF 485kWORD 99k
Резолюция на Европейския парламент от 11 юни 2015 г. относно неотдавнашните разкрития за случаи на корупция на високо равнище във ФИФА (2015/2730(RSP))
P8_TA(2015)0233RC-B8-0548/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид изготвения от Комисията доклад на ЕС за борбата с корупцията от 3 февруари 2014 г. (COM(2014)0038),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 юни 2011 г., озаглавено „Борбата с корупцията в ЕС“ (COM(2011)0308),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 януари 2011 г., озаглавено „Развиване на европейското измерение в спорта“ (COM(2011)0012),

—  като взе предвид своята резолюция от 2 февруари 2012 г. относно европейското измерение в спорта(2),

—  като взе предвид Бялата книга на Комисията за спорта от 11 юли 2007 г. (COM(2007)0391),

—  като взе предвид резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 21 май 2014 г. относно работния план на Европейския съюз за спорта за периода 2014 – 2017 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2013 г. относно уреждането на изхода от спортни срещи и корупцията в спорта(3),

—  като взе предвид резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 23 април 2015 г. относно реформата на управлението на футбола,

—  като взе предвид новата спортна програма в рамките на „Еразъм+“, и по-специално нейната цел да се справи с трансграничните заплахи за почтеността в спорта, като употребата на допинг, уговарянето на мачове и насилието, както и всички видове прояви на нетърпимост и дискриминация, и да насърчава и подкрепя доброто управление в спорта,

—  като взе предвид „Стокхолмската програма – Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите“,

—  като взе предвид член 2 от Устава на ФИФА, който постановява, че целите на ФИФА включват: насърчаване на почтеност, етика и честна игра с цел предотвратяване на методи или практики, като например корупция, употреба на допинг или уреждане на мачове, които биха могли да застрашат почтеността на мачове, състезания, играчи, длъжностни лица и членове или да доведат до злоупотреба с футболната федерация,

—  като взе предвид доклада на Майкъл Гарсия относно спорната процедура за определяне на домакинството на Световното първенство по футбол през 2018 и 2022 г., който ФИФА се съгласи да публикува през декември 2014 г.,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че 14 длъжностни лица на ФИФА, включително нейният заместник-президент, бяха задържани на 27 май 2015 г. от швейцарските органи в Цюрих; като има предвид, че задържанията са извършени по искане на Министерството на правосъдието на САЩ по обвинения в изпиране на пари, рекет, измама и подкупи за над 150 милиона щатски долара;

Б.  като има предвид, че швейцарските органи и органите на САЩ започнаха също така отделно наказателно разследване на начина, по който на Русия и Катар е възложено домакинството на световните първенства по футбол съответно през 2018 и 2022 г.;

В.  като има предвид, че от много години ФИФА функционира като неподлежаща на отчетност, непрозрачна и изключително корумпирана организация; като има предвид, че неотдавнашните задържания потвърждават, че измамите и корупцията във ФИФА са системни, широко разпространени и трайни проблеми, а не се отнасят до изолирани случаи на лошо администриране, както твърди бившият президент на ФИФА Йозеф Блатер;

Г.  като има предвид, че въпреки задържанията на ръководни кадри на ФИФА и повдигнатите срещу тях обвинения, и въпреки кризата, в която изпадна организацията, на 29 май 2015 г. Йозеф Блатер беше отново избран за президент на ФИФА за пети пореден мандат; като има предвид, че преизбирането на Йозеф Блатер за президент на ФИФА и решението да не се публикуват констатациите от доклада „Гарсия“ относно избора на Русия и Катар за домакини на световните първенства по футбол съответно през 2018 и 2022 г. показват, че ФИФА е действала по безотговорен и безотчетен начин и е продължила да не проявява готовност за реформи или за предприемане на необходимите промени за подобряване на управлението на международния футбол;

Д.  като има предвид, че оставката на Йозеф Блатер и задържането на длъжностни лица на ФИФА създадоха условия за радикална реформа в структурите и практиките на ФИФА с цел да се подобри нейното управление и да се води борба с корупцията в организацията, като реформата е спешно необходима;

Е.  като има предвид, че почтеността на спортните организации е от голямо значение, тъй като както професионалният, така и любителският спорт играят ключова роля в световен мащаб за насърчаване на мира, зачитане на правата на човека и солидарността, носят здраве и икономически ползи за обществата и имат важна роля за изтъкване на основните образователни и културни ценности и за насърчаване на социалното приобщаване;

Ж.  като има предвид, че в своето изявление от 3 юни 2015 г. Тибор Наврачич, член на Комисията, отговарящ за образованието, културата, младежта и спорта, осъди последните събития във ФИФА и призова за възстановяване на доверието и за създаването на стабилна система на добро управление във ФИФА;

З.  като има предвид, че Комисията и Съветът признаха необходимостта от сътрудничество между ръководните органи в областта на футбола и публичните органи с цел добро управление на играта, което зачита саморегулиращия се характер на професионалния спорт и което доведе до структурирания диалог по въпросите на спорта;

И.  като има предвид, че прозрачността, отчетността и демокрацията — с други думи, доброто управление — в спортните организации са предпоставки за такъв саморегулиращ се режим и за способността на спортното движение да предотвратява и да води борба с измамите и корупцията в спорта ефективно и на структурно равнище;

Й.  като има предвид, че Парламентът вече призова футболните ръководни органи да установят по-голяма демокрация, прозрачност, легитимност, отчетност (т.е. финансов одит от независим одитен орган) и добро управление и изиска от Комисията да предостави насоки за това как да бъде подкрепяно законното и подобаващо саморегулиране;

К.  като има предвид, че ако не се предприемат незабавни и целесъобразни мерки, корупцията може да подкопае доверието в спортните институции и да застраши почтеността на спорта като цяло;

Л.  като има предвид, че борбата срещу корупцията е един от приоритетите на Стокхолмската програма, която ръководи действията на Комисията в областта на правосъдието и вътрешните работи;

М.  като има предвид, че спортът е също така голям и бързо разрастващ се сектор от икономиката на ЕС с важен принос за икономическия растеж и създаването на работни места и с добавена стойност и въздействие върху заетостта, превишаващи средните темпове на растеж;

1.  Осъжда системната и низка корупция, разкрита във ФИФА, и изразява своето становище, че тези твърдения далеч не са изненадващи;

2.  Призовава спортните организации, държавите членки и ЕС да сътрудничат напълно във връзка с всички текущи и бъдещи разследвания на твърдения за корупционни практики в рамките на ФИФА;

3.  Подчертава изключителното значение на разследването от страна на съдебните органи на Швейцария и на САЩ на решението на изпълнителния комитет на ФИФА да възложи домакинството на Световното първенство по футбол през 1998, 2010, 2018 и 2022 г. съответно на Франция, Южна Африка, Русия и Катар;

4.  Подчертава, че е важно да се гарантира, че последващите действия по разследването на предишни корупционни практики във ФИФА включват, когато това е обосновано, отстраняването на всички длъжностни лица, участвали във финансови злоупотреби, както и преразглеждане на решенията, свързани с корупционна или престъпна дейност; призовава ЕС да наблюдава отблизо този процес и да създаде необходимите условия за безпристрастно външно разследване; приветства изявлението на ръководителя на Комитета по одит и съответствие на ФИФА, че възлагането на домакинството на Световното първенство по футбол през 2018 и 2022 г. би могло да бъде анулирано, ако бъдат открити доказателства, че решенията са били взети единствено в резултат на корупционна дейност;

5.  Осъжда факта, че ФИФА не публикува пълния текст на доклада „Гарсия“, за което даде съгласие през декември 2014 г., без до момента да е спазила ангажимента си, и призовава ФИФА да го оповести незабавно;

6.  Припомня, че е важно да има ясни и прозрачни правила за възлагането на домакинството на световните първенства по футбол, както и да се осигури установяването на подходящи механизми за информация и надзор, за да се обезпечи, че тази процедура гарантира равенство между кандидатстващите държави и окончателно решение, основаващо се стриктно на достойнствата на техните проекти;

7.  Призовава всички международни спортни организации да гарантират, че всяка държава, кандидатстваща за домакинство на голямо спортно мероприятие, се задължава, по отношение на всички дейности, свързани с организирането и провеждането на събитието, да спазва международните стандарти в областта на основните права;

8.  Изразява загриженост във връзка с положението на работниците мигранти в Катар, които изграждат инфраструктурата за Световното първенство по футбол на ФИФА през 2022 г., включително: системата „кафала“, която представлява принудителен труд, опасните условия на труд, принудата да работят при извънредно високи температури шест дни седмично и принудата да живеят в пренаселени и мизерни трудови лагери; призовава Катар да ратифицира, да приеме съответни законодателни актове и да прилага основните трудови права и Международната конвенция на ООН за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства;

9.  Подчертава, че корупцията и изпирането на пари са неразривно свързани и че голям брой държави членки са били засегнати от уреждането на изхода от спортни срещи и други финансови престъпления, често свързани с престъпни организации, които функционират в международен мащаб;

10.  Приветства разследващата журналистика, която изрази сериозни опасения за корупция в рамките на ФИФА и в процедурата за определяне на домакинството на Световното първенство по футбол; насърчава в това отношение всички спортни организации да установят ефективна регулаторна рамка с цел улесняване и защита на лицата, подаващи сигнали за нередности;

11.  Изразява своето становище, поддържано от дълго време, че корупцията във ФИФА е системна и дълбоко вкоренена, и счита, че организацията сериозно накърни почтеността на световния футбол, като оказва разрушително въздействие от висшите ешелони на професионалния футбол до обикновените любителски клубове;

12.  Подчертава категорично, че футболът, като най-популярният спорт в света, не трябва да бъде опетнен от тази култура на корупция и че следва да бъде защитен, а не стигматизиран, от настоящите събития във ФИФА;

13.  Посочва отново дълбокото положително социално въздействие на футбола и спорта изобщо върху ежедневието на милиони граждани, и по-специално младите хора;

14.  Приветства оттеглянето на Йозеф Блатер от поста президент на ФИФА и провежданите в момента наказателни разследвания; настоятелно призовава изпълнителния комитет на ФИФА да извърши структурни реформи, за да се осигури прозрачност и отчетност и да се гарантират отворени, балансирани и демократични процеси на вземане на решения във федерацията, включително в процедурата за избор на новия президент, и политика на нулева толерантност към корупцията в спорта;

15.  Изразява при все това сериозна загриженост, че доверието във ФИФА в качеството ѝ на ръководен орган на световния футбол не може да бъде истински възстановено и не могат да бъдат предприети по подобаващ начин необходимите спешни реформи до назначаването на ново ръководство, което, съгласно правилата на ФИФА, може да не се случи през следващите девет месеца; призовава по тази причина ФИФА да избере, по прозрачен и приобщаващ начин, подходящ временен ръководител, който незабавно да замести Йозеф Блатер;

16.  Припомня, че доброто управление в спорта е предпоставка за независимостта и саморегулирането на спортните организации, в съответствие с принципите на прозрачност, отчетност и демокрация, и подчертава необходимостта от политика на нулева толерантност към корупцията в спорта; подчертава необходимостта от подходящо представителство на всички заинтересовани страни в процеса на вземане на решения и отбелязва, че могат да бъдат възприети най-добри практики от други спортни организации;

17.  Призовава ФИФА да поеме неограничен ангажимент за извършване на цялостен преглед на минали и текущи решения, както и за пълна прозрачност занапред, включително по отношение на възнаграждението на изпълнителните директори и на висшето ръководство, с оглед на създаването на вътрешни процедури за саморегулиране и ефективни механизми за установяване, разследване и налагане на санкции;

18.  Счита, че този преглед следва да обхваща устава, структурата, кодексите и оперативните политики и практики на ФИФА, въвеждането на ограничение на мандата и на независима надлежна проверка на членовете на изпълнителния комитет, включително президента, и външен и напълно независим финансов одит за оценка на надеждността на финансовите отчети на федерацията;

19.  Призовава настоятелно ФИФА да въведе строги етични стандарти и кодекс за поведение за ръководството и изпълнителния комитет под надзора на независим контролен орган;

20.  Призовава всички ръководни органи в спорта да се обвързват с практики на добро управление и нарастваща прозрачност с цел намаляване на риска те да станат жертва на корупция; във връзка с това препоръчва по-добро съблюдаване на баланса между половете при назначаването на членове в управителните органи и изпълнителните комитети на всички организации, особено с цел да се припомни, че спортът, и по-специално футболът, не представлява само затворен прерогатив на мъжете; счита, че отварянето би означавало повишаване на прозрачността;

21.  Призовава всички спонсори и излъчващи оператори, с които има сключени договори, да изискат и да подкрепят процеса на реформа на ФИФА чрез публични изявления срещу корупцията в спорта и да придружат думите си с оказване на постоянен натиск;

22.  Изисква от УЕФА и от националните футболни асоциации да увеличат своите усилия за насърчаване на прилагането на мерки за дълбоки реформи във ФИФА, и по-специално препоръките в настоящата резолюция, както пряко, така и с посредничеството на своите представители в изпълнителния комитет на ФИФА и националните футболни асоциации, до края на 2016 г.;

23.  Призовава Комисията и държавите членки да засилят и да дадат приоритет на работата и действията за добро управление в рамките на работния план на ЕС за спорта и да се уверят, че националните асоциации участват пълноценно в действията за по-добро управление на европейско и международно равнище;

24.  Призовава Комисията, в координация с държавите членки и в сътрудничество с Интерпол, Европол и Евроюст, да предприеме всички подходящи мерки, включително ефективно прилагане, за справяне с всички признаци на корупция от страна на длъжностни лица на ФИФА и на националните футболни асоциации на територията на ЕС, и да задълбочи сътрудничеството в областта на правоприлагането на европейско равнище чрез съвместни екипи за разследване и сътрудничество между органите на прокуратурата;

25.  Подчертава, че с оглед на транснационалния характер на корупцията в спорта усилията за борба срещу нея изискват по-ефективно сътрудничество между всички заинтересовани страни, включително публичните органи, правоприлагащите служби, спортната индустрия, спортистите и поддръжниците, като същевременно следва да се постави също акцент върху действията в областта на образованието и превенцията в тази област;

26.  Приветства новата спортна програма в рамките на „Еразъм+“, която подкрепя транснационални образователни проекти за справяне с трансграничните заплахи за почтеността и етиката в спорта, като употребата на допинг, уговарянето на мачове и насилието, както и всички видове прояви на нетърпимост и дискриминация, и цели да насърчава и подкрепя доброто управление в спорта;

27.  Призовава държавите членки и спортните федерации да информират и образоват по подходящ начин спортистите и потребителите, от ранна възраст и на всички равнища на участие в спорта — както на любителско, така и на професионално равнище; насърчава спортните организации да установят всеобхватни програми за превенция и образование и да проявяват постоянство във връзка с прилагането им, като определят ясни задължения за клубовете, лигите и федерациите, по-специално по отношение на малолетните и непълнолетните лица;

28.  Приветства постигнатото наскоро споразумение за Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари и подкрепя проактивното използване на всички средства, предвидени в рамките на новото законодателство, с цел справяне с този проблем; призовава Комисията да следи редовно законодателството на ЕС за борба с изпирането на пари, за да се увери, че е достатъчно за борбата с корупцията в спорта, и да гарантира контрол над регистрираните в ЕС спортни ръководни органи и техните длъжностни лица;

29.  Настоява, че борбата срещу корупцията във връзка с управлението на ФИФА трябва също така да бъде придружена от ясни ангажименти и мерки от страна на ФИФА, ЕС, държавите членки и други заинтересовани страни срещу други засягащи спортните организации престъпления, и по-специално уреждането на мачове, които често са свързани с организираната престъпност, която функционира в световен мащаб;

30.  Подчертава необходимостта всички бъдещи реформи в професионалния спорт, и във футбола в частност, да включват разпоредби по същество за защита на правата на спортистите, треньорите и отборите; подчертава във връзка с това, че е важно да се обърне внимание на „притежаването“ на европейски спортисти от трети лица;

31.  Подкрепя призива на кампанията „Нова ФИФА сега“ за създаването на независима неправителствена комисия за реформи на ФИФА, която да подлежи на надзор от независим международен орган;

32.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Международната футболна федерация (ФИФА), Съюза на европейските футболни асоциации (УЕФА), националните футболни асоциации, Асоциацията на европейските професионални футболни лиги (EPFL), Европейската клубна асоциация (ЕКА) и Международната федерация на професионалните футболисти (ФИФПро).

(1) ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73.
(2) ОВ C 239 E, 20.8.2013 г., стр. 46.
(3) Приети текстове, P7_TA(2013)0098.

Правна информация