Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 9 юли 2015 г. - СтрасбургОкончателна версия
Ефективно използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика
 Максимално допустими нива на радиоактивно замърсяване на храните и фуражите след ядрена авария ***I
 Изграждане на съюз на капиталовите пазари
 Европейска програма за сигурност
 Положението в Йемен
 Предизвикателства, свързани със сигурността в региона на Близкия изток и Северна Африка, и перспективи за политическа стабилност
 Преглед на европейската политика на съседство
 Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и на сродните му права в информационното общество
 Оценка на дейностите на Европейския фонд за демокрация
 Положението в Бурунди
 Възпоминание във връзка със събитията в Сребреница
 Камбоджански законопроекти относно НПО и синдикатите
 Демократична република Конго (ДРК), и по-специално случаят със задържането на двамата активисти за защита на правата на човека Ив Маквамбала и Фред Баума
 Бахрейн, и по-специално случаят с Набел Раджаб
 Положението на двама християнски пастори в Судан

Ефективно използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика
PDF 617kWORD 162k
Резолюция на Европейския парламент от 9 юли 2015 г. относно ефективното използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика (2014/2208(INI))
P8_TA(2015)0266A8-0215/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията „Към кръгова икономика: Програма за Европа с нулеви отпадъци“ (COM(2014)0398),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Възможности за ресурсна ефективност в строителния сектор“ (COM(2014)0445),

—  като взе предвид съобщението на Комисията „Зелен план за действие за МСП: Да помогнем на МСП да превърнат екологичните предизвикателства в бизнес възможности“ (COM(2014)0440),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“ (COM(2015)0080),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Изграждане на единен пазар за екологични продукти — създаване на условия за по-добра информираност относно екологосъобразността на продуктите и организациите“ (COM(2013)0196),

—  като взе предвид съобщението на Комисията „Иновации за устойчив растеж: биоикономика за Европа“ (COM(2012)0060),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“ (COM(2011)0571),

—  като взе предвид съобщението на Комисията „Европа за ефективно използване на ресурсите — водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ (COM(2011)0021),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2013 г. относно „Екоиновации — разкриване на работни места и осигуряване на растеж чрез политиката в областта на околната среда“(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно европейската стратегия относно пластмасовите отпадъци в околната среда(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 май 2012 г. относно Европа за ефективно използване на ресурсите(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2011 г. относно ефективна стратегия за суровините в Европа(4),

—  като взе предвид Седмата програма за действие за околната среда,

—  като взе предвид Стратегията на ЕС за устойчиво развитие (2006 г.) и прегледа за 2009 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по околна среда относно „Екологизиране на европейския семестър и стратегията „Европа 2020“ — междинен преглед“ от 28 октомври 2014 г.,

—  като взе предвид обобщаващия доклад на Европейската агенция за околна среда „Околната среда в Европа: състояние и перспективи 2015 г.“,

—  като взе предвид Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР),

—  като взе предвид проучването във връзка с разработването на устойчива финансова система на Програмата на ООН за околната среда,

—  като взе предвид заключенията на Международната комисия за ресурсите към Програмата на ООН за околната среда „Екологични рискове и предизвикателства на антропогенните метални потоци и цикли“ (Environmental Risks and Challenges of Anthropogenic Metals Flows and Cycles, 2013 г.),

—  като взе предвид заключенията на Международната комисия за ресурсите към Програмата на ООН за околната среда „Отделяне на използването на природните ресурси и на въздействието върху околната среда от икономическия растеж“ (Decoupling natural resource use and environmental impacts from economic growth, 2011 г.),

—  като взе предвид петицията, озаглавена „Да спрем разхищаването на храни в Европа!“,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 декември 2014 г.(5),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 12 февруари 2015 г.(6),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по заетост и социални въпроси и на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8‑0215/2015),

A.  като има предвид, че неустойчивото използване на ресурсите е първопричината за различни опасности за околната среда, като например изменението на климата, опустиняването, обезлесяването, загубата на биологично разнообразие и влошаването на екосистемните услуги; като има предвид, че световната икономика използва еквивалента на ресурсите на 1,5 планети за производството в световен мащаб и за абсорбиране на отпадъците и че се очаква количеството да достигне равностойността на ресурсите на две планети до 30-те години на 21-ви век;

Б.  като има предвид, че Европа е по-зависима от вноса на ресурси от всеки друг регион в света и че много от ресурсите ще бъдат изчерпани в относително кратък срок; като има предвид, че конкурентоспособността на Европа може да бъде повишена в значителна степен, ако се осигури повече добавена стойност от използването на ресурсите в икономиката и се насърчават устойчиви доставки на материали от европейски източници; като има предвид освен това, че като част от действията за гарантиране на доставките на суровини следва да бъдат засилени партньорствата за иновации между промишлеността и сферата на управление на отпадъците, както и проучванията на възможностите за увеличаване на потенциала за рециклиране на важни суровини;

В.  като има предвид, че по своята същност преходът към кръгова икономика е икономически въпрос, засягащ достъпа до суровини или тяхното устойчиво наличие, реиндустриализацията и по-нататъшната цифровизация на Европа, създаването на нови работни места и предизвикателствата, свързани с изменението на климата, енергийната сигурност и оскъдните ресурси; като има предвид, че с оглед на този факт инвестирането в кръгова икономика може да бъде напълно съвместимо с програмата на Комисията за работни места, растеж и конкурентоспособност и има потенциал да създаде ситуация, която при всички положения е печеливша за всички участващи заинтересовани лица;

Г.  като има предвид, че ефективното използване на ресурсите трябва също така да взема под внимание и да бъде в съответствие с по-широк кръг от въпроси, свързани с устойчивостта, включително екологичните, етичните, икономическите и социалните измерения;

Д.  като има предвид задължителния характер на целите и на окончателните приоритетни действия в Седмата програма за действие за околната среда;

Е.  като има предвид, че в програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за околната среда беше констатирано, че „екологичната ефективност на доброволните подходи често е спорна, а тяхната икономическа ефективност е като цяло ниска“(7);

Ж.  като има предвид, че преминаването към кръгова икономика изисква да се извърши системна промяна, която ще засегне всички заинтересовани страни по веригата за създаване на стойност, както и значими иновации в технологиите, предприятията и обществото като цяло;

З.  като има предвид, че гражданите, малките предприятия и местните публични органи играят специална роля по отношение на гарантирането на ефективното използване на ресурсите и на насърчаването на отделянето на икономическия растеж от потреблението на ресурси;

И.  като има предвид, че правилно функциониращата кръгова икономика се нуждае от конкурентоспособни предприятия, и като има предвид, че самите предприятия са двигател в прехода към кръгова икономика;

Й.  като има предвид, че е важно МСП да бъдат поставени в центъра на стратегията на ЕС за ефективно използване на ресурсите, тъй като представляват 99 % от предприятията в ЕС и в тях са заети две трети от работната сила;

K.  като има предвид, че амбициозният европейски пакет относно кръговата икономика създава възможности за стопанска дейност, осигурява достъп до суровини и удължава използването им с производствена цел (чрез повторно използване, повторно включване в производството, рециклиране или като резервни части), гарантира висококачествени процеси по рециклиране, след като суровините достигнат края на жизнения си цикъл, и разглежда всички странични продукти и отпадъци като ценни потоци от ресурси за по-нататъшно използване;

Л.  като има предвид, че устойчивото и отговорно снабдяване с първични суровини е от съществено значение за постигането на ресурсна ефективност и за изпълнението на целите за преминаване към кръгова икономика;

M.  като има предвид, че е необходимо да се развият пазарите за вторични суровини с цел да бъдат постигнати целите за ефективно използване на ресурсите и да се премине към кръгова икономика;

Н.  като има предвид, че Парламентът неколкократно призова Комисията да определи показатели и цели за ефективното използване на ресурсите;

O.  като има предвид, че премахването на токсичните химически вещества, за които съществуват или ще бъдат разработени по-безопасни алтернативи, в съответствие с действащото законодателство в областта на химикалите, трябва да играе централна роля в изграждането на кръгова икономика;

П.  като има предвид, че данните на Евростат за преработването на битовите отпадъци в ЕС-28 ясно показват, че все още не са налице условия на равнопоставеност в областта на политиката за отпадъците и че изпълнението и гарантирането на прилагането на съществуващото законодателство пораждат значителни предизвикателства;

Р.  като има предвид, че средно само 40% от твърдите отпадъци се използват повторно или се рециклират, а останалата част се депонира или се изгаря;

С.  като има предвид, че производството и потреблението на селскостопански хранителни продукти представлява значителен дял от използването на ресурсите, като оказва съществено въздействие върху околната среда, общественото здраве, здравето на животните и хуманното отношение към тях; като има предвид, че са необходими устойчиви решения за справяне по един цялостен начин с неефективното потребление на хранителни ресурси;

Т.  като има предвид, че премахването на вредните за околната среда субсидии, включително преките и непреките субсидии за изкопаеми горива, ще намали значително емисиите на парникови газове, ще помогне в борбата срещу изменението на климата и ще даде възможност за възприемане на идеята за кръгова икономика;

1.  Приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Към кръгова икономика: Програма за Европа с нулеви отпадъци“ (COM(2014)0398); подкрепя подхода на Комисията за проектиране и иновации с цел изграждане на кръгова икономика, създаване на политическа рамка в подкрепа на ефективното използване на ресурсите, определяне на цел за ефективно използване на ресурсите, както се посочва в съобщението, и очертаване на специфична политическа рамка за даване на възможност на МСП да превърнат екологичните предизвикателства в екологично устойчиви бизнес възможности; подчертава, че са необходими законодателни мерки за преминаване към кръгова икономика и призовава Комисията да представи амбициозно предложение относно кръговата икономика преди края на 2015 г., както беше съобщено в нейната работна програма за 2015 г.;

2.  Подчертава, че справянето с недостига на ресурси изисква намаляване на добива и използването на ресурси и абсолютно отделяне на растежа от използването на природните ресурси ― системна промяна, която изисква извършване на ретроспективен анализ на действията, необходими от гледна точка на устойчивостта през 2050 г., и предприемане на незабавни действия;

3.  Подчертава, че производството и потреблението са области, към които трябва да се подхожда по начин, който да гарантира съгласуваност с по-широките цели за устойчиво развитие;

4.  Припомня, че въпреки вече настъпилите подобрения в ефективното използване на ресурсите непрекъснатият растеж на производството надхвърля тези ползи от гледна точка на ефикасността и добивът на ресурси продължава да се покачва драстично в световен мащаб, поради което съществува спешна необходимост от общо намаляване на добива и на използването на природни ресурси с цел преодоляване на „ефекта на бумеранга“; настоятелно призовава Комисията да предложи съответстващи мерки;

5.  Припомня, че водата в двата си аспекта — като природен ресурс, използван в производствени процеси, и като обществено благо — следва да се взема предвид при изчисляването на данните за потреблението на суровини и да се използва ефикасно;

6.  Подчертава, че подобряването на използването на ресурсите чрез изисквания за по-добро проектиране и чрез законодателство за отпадъците, което да осигурява движение нагоре в йерархията на отпадъците (като по този начин се насърчават предотвратяването на генерирането на отпадъци, повторното използване и подготовката за повторно използване и рециклиране на отпадъците), би могло да донесе значителни нетни икономии за предприятията, публичните органи и гражданите в ЕС, които се оценяват на 600 милиарда евро или 8% от годишния оборот, като в същото време водят и до намаляване на общите годишни емисии на парникови газове с 2—4%; подчертава, че увеличаването на производителността на ресурсите с 30% до 2030 г. би могло да повиши БВП с почти 1% и да доведе до създаването на 2 милиона допълнителни устойчиви работни места(8); припомня, че ефективното използване на ресурсите е приоритетна цел на Седмата програма за действие за околната среда, в която се подчертава необходимостта от стимулиране на производството и на потребителското търсене на екологично устойчиви продукти и услуги посредством политики, които насърчават тяхната наличност, финансова достъпност, функционалност и привлекателност;

7.  Изразява убеждението, че подобряването на ефективното използване на ресурсите изисква както законодателни мерки, така и икономически стимули, интернализация на външните разходи и допълнително финансиране за научни изследвания и иновации, както и социални промени и промени в начина на живот; посочва, че са необходими различни инструменти на различни равнища на политиката, като се отчита принципът на субсидиарност;

8.  Счита, че въвеждането на една цялостна кръгова икономика изисква участието на всички съответни заинтересовани страни, региони, градове, местни общности, МСП, НПО, представители на промишлеността, професионални съюзи и граждани;

9.  Призовава Комисията да ангажира местните и регионалните органи в целия процес по разработване на пакет относно кръговата икономика;

10.  Подчертава, че обществената осведоменост, възприемането от страна на гражданите и тяхното участие са от съществено значение за успешния преход към кръгова икономика; отбелязва, че към образованието и информацията следва да бъдат насочени необходимото внимание и ресурси, за да се насърчават устойчиви модели на потребление и производство, и подчертава ползите от преминаване към кръгова икономика с ефективно използване на ресурсните;

11.  Посочва, че преходът към кръгова икономика изисква наличието на квалифицирана работна сила и че образованието и обучението трябва да отчитат необходимостта от „зелени“ умения;

12.  Подчертава, че някои финансови инструменти в подкрепа на по-кръгова икономика вече са въведени на равнище ЕС, по-специално чрез програмите „Хоризонт 2020“ и „LIFE+“, и че, ако се използват добре, тези инструменти биха могли да спомогнат за насърчаване на екологичните иновации и промишлената екология в държавите членки и в регионите на ЕС;

13.  Подчертава, че правната сигурност и предсказуемостта в дългосрочен план са ключ към разкриването на потенциала на Европейския фонд за стратегически инвестиции за кръговата икономика, за да се насочат инвестиции към изграждането на устойчива икономика;

14.  Подчертава, че преходът към устойчива и кръгова икономика следва да съчетава амбициозни екологични цели със сериозни социални изисквания, включително насърчаване на достойния труд и на здравословните и безопасни условия на труд (т.е. да се гарантира, че работниците не са изложени на вредни вещества на работното си място);

15.  Подчертава необходимостта от установяване на по-съгласувана правна рамка за устойчиво производство и потребление, която да обхваща целия производствен цикъл от устойчивото снабдяване до оползотворяването на продуктите в края на жизнения им цикъл;

Показатели и цели

16.  Подчертава, че до 2050 г. използването на ресурсите в ЕС трябва да бъде устойчиво, както и че това изисква, наред с другото, абсолютно намаление на потреблението на ресурси до устойчиви равнища, основаващо се на надеждно измерване на потреблението на ресурси по цялата верига на доставка, стриктно прилагане на йерархията на отпадъците, прилагане на каскадно използване на ресурсите, особено при използването на биомаса, отговорно и устойчиво снабдяване, създаване на затворен цикъл на невъзобновяеми ресурси, увеличаване на използването на възобновяеми енергийни източници в рамките на техните граници на възобновяване, постепенно извеждане от употреба на токсичните вещества — по-специално когато съществуват по-безопасни алтернативи или такива ще бъдат разработени в съответствие с действащото законодателство относно химикалите, така че да се гарантира разработването на цикли на нетоксични материали — както и подобряване на качеството на екосистемните услуги;

17.   Припомня, че през 2012 г. Парламентът вече призова за ясни, стабилни и измерими показатели за икономическата дейност, които да отчитат изменението на климата, биологичното разнообразие и ефективното използване на ресурсите от гледна точка на жизнения цикъл, както и за използването на тези показатели за основа за законодателни инициативи и конкретни цели за намаляване;

18.  Настоятелно призовава Комисията до края на 2015 г. да предложи водещ показател и таблица от подпоказатели за ефективно използване на ресурсите, включително по отношение на екосистемните услуги; посочва, че използването на тези хармонизирани показатели следва да стане правно обвързващо, считано от 2018 г. и че те следва да измерват потреблението на ресурси, включително вноса и износа, на равнището на ЕС, на равнището на държавите членки и на секторно равнище и да вземат предвид целия жизнен цикъл на продуктите и услугите и следва да се основават на методология за измерване на отпечатъка, с която да се правят измервания най-малкото за използването на почвите, водата и материалите и за въглерода;

19.  Настоятелно призовава Комисията до края на 2015 г. да предложи цел за по-ефективно използване на ресурсите с 30% на равнище ЕС до 2030 г. в сравнение с равнищата от 2014 г., както и индивидуални цели за всяка държава членка; подчертава, че преди целите за ефективно използване на ресурсите да могат да бъдат приложени, те трябва да са подкрепени от показатели;

20.  Настоятелно призовава Комисията да насърчава използването на показатели за ефективно използване на ресурсите чрез международни конвенции, за да се даде възможност за съпоставимост между секторите и икономиките и да се гарантират равни условия, и да подкрепя диалога и сътрудничеството с трети държави;

21.  Подчертава, че тези показатели следва да бъдат включени в европейския семестър и във всички оценки на въздействието;

Продуктова политика и екопроектиране

22.  Подчертава важността на една добре обмислена продуктова политика, която удължава очаквания жизнен цикъл на продуктите и увеличава тяхната трайност, възможностите за повторно използване и за рециклиране; изтъква, че количеството ресурси, използвани за даден продукт по време на неговия жизнен цикъл, и възможностите, които той предлага за ремонтиране, повторна употреба и рециклиране, в голяма степен се определят на етапа на проектирането; призовава Комисията да насърчава ориентиран към жизнения цикъл подход в продуктовите политики, по-специално чрез установяване на хармонизирани методи за оценка на отпечатъка на продуктите върху околната среда;

23.  Във връзка с това призовава Комисията да представи амбициозна работна програма и да прилага цялостно и амбициозно изискванията за екопроектиране на действащата Директива за екодизайна в нови и актуализирани мерки по прилагането, като се започне с незабавното приемане на мерките, който вече са изготвени;

24.  Настоятелно призовава Комисията да предложи преразглеждане на законодателството за екопроектирането и на други имащи отношение законодателни актове в областта на продуктовата политика до края на 2016 г., въз основа на оценка на въздействието и като се включат следните съществени промени: разширяване на обхвата на изискванията за екопроектиране, така че да бъдат обхванати всички основни групи продукти, а не само свързаните с енергопотреблението продукти; постепенно включване на всички съответни характеристики за ефективно използване на ресурсите в задължителните изисквания за проектиране на продуктите; въвеждане на задължителен паспорт на продукта въз основа на тези изисквания; прилагане на самоконтрол и извършване на одит от трети страни, за да се гарантира, че продуктите съответстват на тези стандарти както и определяне на хоризонтални изисквания за, наред с другото, трайност, пригодност за ремонтиране, възможност за повторно използване и възможност за рециклиране;

25.   Призовава Комисията да направи оценка, въз основа на анализ на разходите и ползите, на възможността да бъдат определени минимални стойности за съдържанието на рециклирани материали в новите продукти във връзка с бъдещото преразглеждане на Директивата за екопроектирането;

26.  Настоятелно призовава Комисията да разработи мерки срещу планираното остаряване и да разработи допълнително набор от стандарти за продуктите за кръговата икономика, които включват обновяване и ремонт, улесняване на демонтирането, както и ефективното използване на суровините, възобновяемите енергийни ресурси и рециклираните материали в продуктите;

27.  Припомня, че за целите на една успешна кръгова икономика важна роля играят наличието на стандартизирани и модулни компоненти, предварителното планиране на разглобяването и проектирането на продукти с дълъг живот, както и ефикасните производствени процеси; настоятелно призовава Комисията да предприеме подходящи действия, за да гарантира, че продуктите са трайни и лесни за модернизиране, повторна употреба, ремонтиране, рециклиране и разглобяване с цел получаване на нови ресурси, както и че съдържащите опасни вещества части са ясно обозначени в упътването на продуктите с цел улесняване на отделянето на тези части преди рециклирането;

28.  Отбелязва, че е от решаващо значение да се повиши осведомеността на потребителите и да им се предостави по-активна роля;

29.  Призовава Комисията да предложи разширяване на обхвата на минималните гаранции за потребителски стоки за дълготрайна употреба, за да се удължи очакваният жизнен цикъл на продуктите, както и да заяви ясно, че в съответствие с Директива 1999/44/ЕО продавачите на потребителски стоки следва да проучват дефектите, появили се през първите две години на законната гаранция, и да налагат такси на потребителите само ако дефектът е причинен от неправилна употреба;

30.  Призовава Комисията да предложи подходящи мерки относно наличността на резервни части, така че да се осигури възможност за ремонт на продукти по време на жизнения им цикъл;

31.  Призовава Комисията, държавите членки и Европейската агенция по химикали (ECHA) да положат повече усилия за замяна на веществата, пораждащи сериозно безпокойство, и за ограничаване на веществата, които носят неприемливи рискове за здравето на човека или за околната среда в контекста на Регламента REACH, не на последно място като средство за изпълнение на изискването на Седмия Европейски план за действие в областта на околната среда за развитие на цикличното използване на нетоксични материали, така че рециклираните отпадъци да могат да бъдат използвани като важен и надежден източник на суровини в рамките на Съюза; във връзка с това призовава Комисията да се откаже незабавно от своя едностранен мораториум върху разглеждането на препоръки от ECHA по отношение на включването на вещества, пораждащи сериозно безпокойство, в приложение ХІV към Регламента REACH, и вместо това бързо да пристъпи към включването на тези вещества; подчертава, в съответствие с йерархията на отпадъците, че предотвратяването има приоритет пред рециклирането и че съответно рециклирането не следва да оправдава увековечаването на използването на опасни вещества от миналото;

32.  Призовава Комисията и държавите членки да положат повече усилията за замяна на опасните вещества в контекста на Директива 2011/65/ЕС относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване с цел въвеждане на циклично използване на нетоксичните материали;

33.  Настоятелно призовава държавите членки да извършват ефективен надзор на пазара, за да се гарантира, че европейските и вносните продукти отговарят на изискванията, що се отнася до продуктовата политика и екопроектирането; настоятелно призовава държавите членки, с цел да се осигури този ефективен надзор на пазара, да постигнат незабавен напредък по отношение на законодателната процедура относно прегледа на регламента за надзор на пазара; отбелязва, че всяко по-нататъшно забавяне би навредило на интересите на предприятията и на гражданите;

Преминаване към нулеви отпадъци

34.  Подчертава анализа на Комисията, който показва, че приемането на новите цели за отпадъците ще доведе до създаването на 180 000 работни места, до увеличаване на конкурентоспособността на ЕС и до намаляване на търсенето на скъпи и оскъдни ресурси(9); изразява съжаление относно оттеглянето на законодателното предложение относно отпадъците(10), но съзира в съобщението на заместник-председателя Тимерманс по време на месечната сесия на Парламента през декември 2014 г. възможност за нов, по-амбициозен пакет от мерки за кръговата икономика;

35.  Настоятелно призовава Комисията да представи обявеното предложение за преразглеждане на законодателството в областта на отпадъците до края на 2015 г., като прилага надлежно йерархията на отпадъците, и да включи следните точки:

   ясни и недвусмислени определения;
   разработване на мерки за предотвратяване на генерирането на отпадъци;
   определяне на задължителни цели за намаляване на отпадъците за битовите, търговските и промишлените отпадъци, които да бъдат постигнати до 2025 г.;
   определяне на ясни минимални стандарти за разширена отговорност на производителите, за да се гарантира прозрачността и рентабилността на схемите за разширена отговорност на производителя;
   прилагане на принципа „плащаш, ако изхвърляш“ (pay-as-you-throw) за остатъчни отпадъци, в съчетание със задължителни схеми за разделно събиране на отпадъци по отношение на хартията, металите, пластмасата и стъклото, с цел да се спомогне за високо качество на рециклираните материали; въвеждане на задължително разделно събиране на биологичните отпадъци до 2020 г.;
   повишаване на целите за рециклиране/подготовка за повторна употреба до най-малко 70% от твърдите битови отпадъци и рециклиране на най-малко 80% от отпадъците от опаковки до 2030 г., въз основа на надежден метод на отчитане, като се предотвратява отчитането на изхвърлени отпадъци (депонирани или изгорени) като рециклирани отпадъци и като се използва един и същ хармонизиран метод за всички държави членки с външно проверени статистически данни; задължение за рециклиращите предприятия да докладват за входящите количества, които постъпват в инсталацията за сортиране на отпадъци, както и за изходящите количества рециклирани материали, които излизат от инсталациите за рециклиране;
   строго ограничаване на изгарянето на отпадъци, със или без оползотворяване на енергията, до 2020 г., така че то да се прилага само за отпадъците, които не подлежат на рециклиране и биоразграждане;
   задължително, постепенно намаляване на депонирането на отпадъци, осъществявано в съответствие с изискванията за рециклиране, на три етапа (2020 г., 2025 г. и 2030 г.), което да доведе до забрана на всякакво депонирането, освен за определени опасни отпадъци и остатъчни отпадъци, за които депонирането е най-екологичният вариант;
   насърчаване на държавите членки да въведат такси за депониране и изгаряне;

36.  Подчертава значението и добавената стойност на целите на европейската политика в областта на отпадъците не само по отношение на правната сигурност, предсказуемостта и създаването на равни условия на вътрешния пазар, но и по отношение на осигуряването на защитена и подобрена жизнена среда за всички граждани на ЕС;

37.  Призовава Европейската комисия да предложи еднакви цели за всички държави членки, за да се гарантира еднакво високо равнище на опазване на околната среда в целия ЕС и да не се подкопава единният пазар;

38.  Настоятелно призовава Комисията да осигури пълното и правилно изпълнение на съществуващото законодателство в областта на отпадъците и на целите в тази област, в това число, по-специално, задължението за схеми за разделно събиране, да гарантира, че държавите членки ще полагат повече усилия за постигане на съществуващите цели, както и да установи мерки в подкрепа на държавите членки при въвеждането на правилните инструменти за постигане на целите в рамките на сроковете;

39.  Подчертава, че с цел оптимално използване на наличния капацитет за управление на отпадъците в ЕС са необходими по-добро планиране и обмен на информация за избягване на свръхкапацитет;

40.  Призовава Комисията да проучи по-подробно осъществимостта на предложение за регулаторна рамка за подобрен добив на суровини в депа за отпадъци, за да се предостави възможност за извличане на вторичните суровини, които се намират в съществуващите депа, и да проучи разработването на схема за издаване на екологични разрешителни за рециклиращата промишленост;

41.  Призовава Комисията да осигури по-голяма прозрачност и по-добър контрол, за да се избегне извозването на отпадъци в държави с по-ниски екологични и социални стандарти от тези в ЕС;

42.  Призовава Комисията, заедно с държавите членки, да полагат повече усилия с цел противодействие на незаконния износ на отпадъци, генерирани след потреблението;

43.  Призовава Комисията да определи, в контекста на Рамковата директива за отпадъците, минимални изисквания за националните програми за превенция на отпадъците, както и да определи набор от цели и показатели, които могат да направят сравними резултатите, постигнати от отделните държави членки;

44.  Настоятелно призовава Комисията да вземе мерки във връзка с конкретните предизвикателства, свързани с отпадъците, и да предприеме действия, както е посочено в съобщението на Комисията относно кръговата икономика (COM(2014)0398); насърчава държавите членки и Комисията да осигурят мобилизирането на средства на ЕС, за да се подпомогне постигането на целите за интегрирано управление на отпадъците, като например разделно събиране и развитие на инфраструктура за рециклиране;

45.  Настоятелно призовава Комисията да предложи цел за намаляване на морските отпадъци с 30% до 2025 г., в сравнение с равнищата от 2014 г.;

46.  Подчертава необходимостта от формулиране на цели за събирането и рециклирането на определени метали от изключителна важност предвид все по-ограничената им наличност и с оглед на намаляването на зависимостта;

47.  Призовава Комисията до края на 2015 г. да предложи цели, мерки и инструменти за ефективно намаляване на хранителните отпадъци, включително задължителна цел за намаляване на хранителните отпадъци с най-малко 30% до 2025 г. в секторите на производството, търговията на дребно/разпространението, хранителните услуги/хотелиерството и в домакинствата; призовава Комисията да насърчава създаването в държавите членки на конвенции, като се предлага отрасълът на търговията на дребно с храни да предоставя непродадените продукти на благотворителни организации; призовава Комисията, когато прави оценка на въздействието на новите имащи отношение законодателни предложения да оценява потенциалното им въздействие върху хранителните отпадъци;

Устойчиви сгради

48.  Приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Възможности за ресурсна ефективност в строителния сектор“ (COM(2014)0445); счита, че е необходим подход към строителството, който се основава на пътна карта и на нейните дългосрочни цели;

49.  Призовава Комисията да представи предложение за цялостно прилагане на принципите и изискванията на кръговата икономика в строителния сектор и да продължи разработването на рамката на политиката за ефективно използване на ресурсите в сградите — това включва разработването на показатели, стандарти и методи и изисквания за качество по отношение на земеползването и градоустройството, архитектурата, структурното инженерство, строителството, поддръжката, приспособимостта, енергийната ефективност, санирането, повторната употреба и рециклирането; посочва, че показателите за устойчиви сгради следва да включват също и „зелена“ инфраструктура, като например „зелени“ покриви; подчертава значението на една цялостна визия за сградния фонд на Европа, с ясни и амбициозни цели в средносрочен и дългосрочен план и пътни карти за осъществяването на тази визия;

50.  Счита, че качеството на въздуха в помещенията, благосъстоянието и социалните потребности на ползвателите следва да бъдат интегрирани в оценката на устойчивостта на сградите;

51.  Призовава Комисията да разработи, в рамките на общите показатели за ефективно използване на ресурсите, показатели за оценка на устойчивостта на сградите през целия им жизнен цикъл, като се използват съществуващите стандарти и методи и въз основа на подход за екологична, икономическа и социална устойчивост;

52.  Изисква от Комисията да определи дали е възможно прилагането на принципите и стандартите на най-добрите налични техники (НДНТ) да бъде разширено, така че да обхваща всички материали и части от сгради и да разработи паспорт на сградите въз основа на целия жизнен цикъл на дадена сграда;

53.  Счита, че тъй като 90% от застроената среда за 2050 г. вече съществува, следва да бъдат определени специални изисквания и стимули за сектора на санирането, за да се подобри енергийният отпечатък на сградите до 2050 г. основно със сгради с положителен енергиен баланс; поради това призовава Комисията да разработи дългосрочна стратегия за саниране на съществуващите сгради и да повиши ролята на националните стратегии за саниране, въведени с Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност;

54.  Настоятелно призовава държавите членки да способстват за подобрения в областта на рециклирането чрез разработване на инфраструктура за разделно събиране и рециклиране в строителния сектор;

55.  Призовава Комисията и държавите членки да разгледат потенциала на одитите преди разрушаването (които представляват оценка на сградата преди демонтаж или разрушаване, за да се опишат наличните материали и да се опреди кои части биха могли да бъдат отделени за рециклиране) и на сортирането на място на подлежащи на рециклиране материали (сортирането на място обикновено осигурява вторични суровини с по-висока степен на чистота, отколкото рециклирането извън обекта, и може да спомогне за намаляване на въздействието от транспорта върху околната среда, например посредством трошене/пресоване на място).

56.  Отбелязва, че бетонът е един от най-често използваните материали в строителната промишленост; призовава Комисията да оцени възможностите за увеличаване на рециклирането на бетон в строителството, както това се прави в Германия и Швейцария;

Развитие на пазарите за вторични суровини

57.  Призовава Комисията да разработи мерки за стимулиране и улесняване на развитието на пазарите за висококачествени вторични суровини и развитието на стопанска дейност въз основа на повторната употреба на вторични суровини;

58.  Счита, че една дългосрочна и предвидима рамка на политиката ще спомогне за стимулиране на равнището на инвестиции и на действията, необходими за пълното развитие на пазари за „по-зелени“ технологии, и за насърчаване на устойчиви стопански решения; подчертава, че показатели и цели относно ефективността на използването на ресурсите, основани на активно събиране на данни, биха предоставили необходимите насоки за лицата, вземащи решения в публичния и частния сектор, в процеса на трансформиране на икономиката;

59.  Подчертава, че е важно Комисията и държавите членки да насърчават създаването на програми за промишлена симбиоза, които подкрепят промишлените полезни взаимодействия за повторна употреба и рециклиране и които помагат на предприятията, по-специално на МСП, да откриват как тяхната енергия, отпадъци и вторични продукти могат да служат като ресурси на другите; посочва подобни концепции, като например цикъла „от люлка до люлка“ и промишлената екология;

Други мерки

60.  Призовава Комисията да предложи процедури за възлагане на обществени поръчки, в които използваните повторно, поправени, преработени, обновени и други устойчиви продукти и решения, получени чрез ефективно използване на ресурсите, следва да се предпочитат при възлагането на всички обществени поръчки, а ако те не са предпочетени, следва да се прилага принципът „изпълнение или обяснение“;

61.  Изтъква необходимостта от фискална рамка, която да е в съответствие с принципа „замърсителят плаща“, подаваща подходящи сигнали за инвестиране в ефективно използване на ресурсите , модернизация на производствените процеси и производство на по-лесни за ремонтиране и дълготрайни продукти; призовава държавите членки да се стремят към напредък в тази област като част от процеса на Европейския семестър(11);

62.  Настоятелно призовава Комисията да проучи и предложи мерки, свързани с данъчното облагане, като например намален ДДС за рециклирани, повторно употребени и ефективни по отношение на използването на ресурси продукти;

63.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да приложат изцяло Зеления план за действие за малките и средните предприятия;

64.  Настоятелно призовава Комисията да разработи политическа рамка за хранителните вещества, за да се подобри рециклирането, да се насърчат иновациите, да се подобрят пазарните условия и да се интегрира въпросът за устойчивото използване на хранителните вещества в законодателството на ЕС относно торовете, храните, водите и отпадъците;

65.  Настоятелно призовава Комисията да представи през първата половина на 2016 г. съобщението относно устойчивостта на храните, което беше отлагано неколкократно от 2013 г. насам; подчертава, че тъй като производството и потреблението на храни представляват значителен дял от използването на ресурси, съобщението следва по всеобхватен начин да разглежда различните елементи на неефективност в използването на ресурсите в хранителната верига и да насърчава разработването на устойчива политика в областта на храните; призовава Комисията да оцени възможността за увеличаване на използването на екологосъобразни хранителни опаковки, включително оценка на осъществимостта на постепенно заместване на хранителните опаковки с произведени от биоразградими и подлежащи на компостиране материали на биологична основа в съответствие с европейските стандарти;

66.  Призовава Комисията да създаде постоянна платформа за ефективно използване на ресурсите, която включва всички съответни заинтересовани страни, за да насърчава и улеснява прилагането на най-новите резултати от научните изследвания, обмена на най-добри практики и появата на нов промишлен синтез и промишлени екосистеми;

67.  Призовава Комисията да създаде междусекторна работна група с участието на различните генерални дирекции по въпросите на устойчивото финансиране, за да включи показателите за ефективно използване на ресурсите в интегрираното отчитане и счетоводство на равнището на отделните дружества при зачитане на поверителността на определена търговска информация; освен това призовава Комисията да проучи как да включи ефективното използване на ресурсите и екологичните рискове в, наред с другото, кредитните рейтинги и капиталовите изисквания за банките, да разработи всеобхватна застрахователна система за рисковете за околната среда, както и да определи изисквания за предоставяне на информация за инвестиционните продукти, заедно с надлежна оценка на въздействието; счита, че в тази връзка Комисията би имала полза от сътрудничество с проучването във връзка с разработването на устойчива финансова система на Програмата на ООН за околната среда; призовава Комисията да проучи съществуващите доброволни инициативи в държавите членки с цел възможен обмен на най-добри практики;

68.  Призовава Комисията, като се има предвид, че устойчивото и отговорното снабдяване с първични суровини е от изключителна важност за постигане на ефективно използване на ресурсите и за осъществяване на целите на кръговата икономика, да преразгледа препоръките за политиката на Европейската платформа за ефективно използване на ресурсите с цел разработване на устойчиви стандарти за снабдяване с приоритетни материали и стоки; отбелязва в това отношение съвместната подкрепа на Парламента и на Съвета за предложенията на Комисията относно отговорно снабдяване с метали и минерали от зони на конфликт;

69.  Призовава Комисията да преразгледа своето определение за суровини „от изключителна важност“, като вземе по-добре под внимание въздействията върху околната среда и рисковете, свързани с техния добив и преработка, както и техния потенциал за замяна с вторични материали;

70.  Подчертава, че цялото финансиране от ЕС, включително и финансирането чрез Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), „Хоризонт 2020“, Кохезионния фонд и Европейската инвестиционна банка, трябва да бъде мобилизирано за насърчаване на ефективното използване на ресурсите в съответствие с йерархията на отпадъците, и настоятелно призовава Комисията и държавите членки постепенно да спрат субсидиите, вредни за околната среда, включително тези за производството на енергия от биоразградимата част на промишлените и битовите отпадъци чрез изгаряне, съгласно Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и преки и непреки субсидии за изкопаеми горива;

71.  Призовава финансирането, отпускано от Програмата на ЕС за конкурентоспособност на предприятията и за МСП (COSME), „Хоризонт 2020“ и европейските структурни и инвестиционни фондове, да се концентрира в по-голяма степен върху разработването на устойчиви, новаторски решения с ефективно използване на ресурсите и създаване на нови бизнес модели (като лизинг или схеми продукт-услуга), както и върху подобряването на проектирането на продуктите и на ефективното използване на материалите при изпълнението на продукта и работния процес;

72.  Подчертава същественото значение на научните изследвания и иновациите за подпомагане на прехода към кръгова икономика в Европа, както и че е необходимо да се подпомагат — в рамките на „Хоризонт 2020“ — научноизследователските и иновационните проекти, които са в състояние да покажат и изпитат при реални условия икономическата и екологичната устойчивост на една кръгова икономика; подчертава същевременно, че чрез възприемането на системен подход тези проекти могат да улеснят изготвянето на регулаторни норми, които са благоприятни за иновациите и по-лесни за прилагане, като се определят възможните аспекти на регулаторна несигурност, пречките и/или пропуските, които биха могли да възпрепятстват развитието на бизнес модели, основаващи се на ефективното използване на ресурсите;

73.  Изисква от Комисията да използва пълния потенциал на програмата за цифрови технологии и информационните технологии, за да насърчи ефективно използване на ресурсите и преминаването към кръгова икономика;

74.  Подчертава, че ЕС има отворена икономика, извършваща внос и износ на световния пазар; насочва вниманието към необходимостта от мерки за справяне с глобалното предизвикателство, свързано с изчерпването на ресурсите, включително на международно равнище; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят активно работата на Международната комисия за ресурсите към Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП), проучваща въпросите относно ресурсите от изключителна важност за света и разработваща практически решения за лицата, които формират политиките, за промишлеността и за обществото;

75.  Призовава Комисията да предприеме необходимите действия на международно равнище, за да се подобри проследимостта на продуктите;

76.  Подчертава, че увеличаването на енергийната ефективност може да доведе до намаляване на енергийната зависимост и на енергийната бедност в ЕС, които засягат около 125 милиона европейски граждани; отбелязва, че си струва енергийната ефективност да бъде разглеждана като отделен източник на енергия, чийто растеж допринася в значителна степен за развитието на промишлеността на ЕС, създаването на работни места и намаляването на сметките за енергия на хората;

77.  Настоятелно призовава Комисията да проучва дали действащото и планираното законодателство пречи на кръговата икономика, на съществуващите иновативни стопански модели или на възникването на нови такива модели, като например икономика на ползването под наем или икономика на споделянето/сътрудничество, и дали съществуват финансови или институционални пречки в това отношение; настоятелно призовава Комисията да подобри това законодателство и да вземе мерки по отношение на подобни пречки при необходимост; призовава Комисията да преразгледа свързаното с този въпрос законодателство, за да се подобрят екологичните характеристики и ефективното използване на ресурсите на продуктите през целия им жизнен цикъл и да се повиши съответствието между съществуващите инструменти и разработването на новаторски подход;

78.  Изисква от Комисията да изясни съответните аспекти на политиката на ЕС в областта на конкуренцията във връзка с кръговата икономика, като по-специално изясни компромиса между рисковете от тайни споразумения на пазара и необходимостта от задълбочаване на сътрудничеството между производителите и техните доставчици;

79.  Призовава Комисията да докладва на Парламента относно всички мерки, посочени по-горе, и да предложи следващи стъпки до 2018 г.;

o
o   o

80.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0584.
(2) Приети текстове, P7_TA(2014)0016.
(3) ОВ C 264 E, 13.9.2013 г., стр. 59.
(4) ОВ C 51 E, 22.2.2013 г., стр. 21.
(5) Все още непубликувано в Официален вестник.
(6) ОВ C 140, 28.4.2015 г., стр. 37.
(7) Програма на ОИСР за околната среда, „Доброволни подходи към политиката в областта на околната среда“ („Voluntary approaches to environmental policy“), 2003 г.
(8) Съобщение на Комисията от 2 юли 2014 г., озаглавено „Към кръгова икономика: Програма за Европа с нулеви отпадъци“ (COM(2014)0398).
(9) Работен документ на службите на Комисията от 2 юли 2014 г., съдържащ резюме на оценката на въздействието, придружаваща предложението за директива за изменение на директивите за отпадъците (SWD(2014)0208).
(10) Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директиви 2008/98/ЕО относно отпадъците, 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки, 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци, 2000/53/ЕО относно излезлите от употреба превозни средства, 2006/66/ЕО относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и 2012/19/ЕС относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (COM(2014)0397).
(11) Бюджет за Европа 2015 г., специфични за всяка държава препоръки в подкрепа на процеса на европейския семестър, стр. 6, http://www.foes.de/pdf/2015-02-25_CSR%20Recommendations_FINAL.pdf.


Максимално допустими нива на радиоактивно замърсяване на храните и фуражите след ядрена авария ***I
PDF 732kWORD 227k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 9 юли 2015 г. относно предложението за регламент на Съвета относно установяване на максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване на храните и фуражите след ядрена авария или друг случай на радиологично замърсяване (COM(2013)0943 – C7-0045/2014 – 2013/0451(COD))
P8_TA(2015)0267A8-0176/2015

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2013)0943),

—  като взе предвид членове 31 и 32 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, съгласно които Съветът се е консултирал с Парламента (С7‑0045/2014),

—  като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

—  като взе предвид член 294, параграф 3, член 168, параграф 4, буква б и член 114 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 25 март 2014 г.(1),

—  като взе предвид членове 59 и 39 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (А8‑0176/2015),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Приканва Комисията съответно да внесе промени в предложението си, съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 9 юли 2015 г. с оглед на приемането на Регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване на храните и фуражите след ядрена авария или друг случай на радиологично замърсяване [Изм. 1] (Това изменение се прилага за целия текст.)

P8_TC1-COD(2013)0451


ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 31 и 32 член 168, параграф 4, буква б) и член 114 от него, [Изм. 2]

като взе взеха предвид предложението на Европейската комисия, изготвено след получаване на становището на група лица, определени от Научния и технически комитет измежду научни експерти от държавите членки(2),

като взе взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

като взе предвид становището на Европейския парламент(4)в съответствие с обикновената законодателна процедура(5), [Изм. 3]

като имат предвид, че:

(1)  В директива на Съвета 96/29/ЕвратомДиректива 2013/59/Евратом на Съвета(6) се определят основните основни норми на безопасност за защита на здравето на работниците и населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращото излагане на йонизиращо лъчение. [Изм. 4]

(1a)  Съгласно член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) следва да се осигури високо равнище на закрила на човешкото здраве при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза. [Изм. 5]

(2)  След аварията в Чернобилската атомна централа на 26 април 1986 г. в атмосферата бяха освободени значителни количества радиоактивни материали, които замърсиха храните и фуражите в няколко европейски страни до значителни от здравна гледна точка нива, като причиниха животозастрашаващи болести и здравословни състояния. Днес продължава да е налице висока степен на радиоактивно замърсяване. Тъй като освободените радиоактивни вещества замърсиха въздуха, водата, почвата и растителността, бяха приети мерки, за да се гарантира, че вносът в Съюза на някои селскостопански продукти в Съюза се извършва само в съответствие с общите договорености, гарантиращи с цел да се гарантира здравето на населението при спазване на единния характер на пазара и избягване на нарушенията в търговията. [Изм. 6]

(2a)  Държавите членки отговарят за мониторинга на спазването на нивата, определени в настоящия регламент, главно чрез наблюдение на стандартите за безопасност на храните и фуражите. Член 168, параграф 4, буква б) от ДФЕС предвижда приемането на общи мерки във ветеринарната област, които имат за пряка цел защитата на човешкото здраве. От друга страна член 114 от ДФЕС гарантира подходящо равнище на хармонизиране за доброто функциониране на вътрешния пазар. [Изм. 7]

(2б)  Доказан факт е, че по-високите дози радиация оказват вредно и разрушително въздействие върху клетките в тялото и могат да предизвикат рак. [Изм. 8]

(2в)  Важно е да се определят ниски гранични стойности за максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване в храните, за да се отчита по-високата натрупана доза вследствие на замърсена храна, поемана в продължителен период от време. [Изм. 9]

(3)  В Регламент (Евратом) № 3954/87(7), изменен с Регламент (Евратом) № 2218/89 на Съвета)(8) на Съвета се определят максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване, които да се прилагат след ядрена авария или друг случай на радиологично замърсяване, която има вероятност да доведе или вече е довела до значително радиоактивно замърсяване на храни и фуражи. Тези максимално допустими нива все още са в съответствие с последните научни становища, известни на международно равнище, и следва периодично да се преоценяват и актуализират, така че да отразяват новите научни доказателства. Максимално допустимите нива в приложения І и ІІІ са ревизирани и описани в Публикация 105 на Международната комисия относно радиационната защита. По-конкретно те се основават на референтно ниво от 1 mSv на година увеличение на индивидуално поетата доза и на предположението, че 10% от годишно консумираните храни са замърсени. [Изм. 10]

(4)  След аварията в атомната електроцентрала във Фукушима от 11 март 2011 г. Комисията бе уведомена, че нивата на радионуклиди в някои хранителни продукти с произход от Япония са надвишили приложимите в Япония гранични нива, при които се предприемат действия по отношение на за храните. Това замърсяване може да представлява заплаха за общественото здраве и здравето на животните в Съюза и поради това бяха приети мерки за налагане на специални условия, регулиращи вноса на фуражи и храни с произход или изпратени от Япония, в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните. Следва също така да се приемат мерки за наблюдение и свеждане до минимум на риска от консумиране на хранителни продукти от други държави, засегнати от изтичане на радиация след ядрена авария в трета държава. [Изм. 11]

(5)  Има необходимост от изграждане на система, която да даде възможност на Европейската общност за атомна енергия Съюза след ядрена или друг вид радиационна аварийна обстановка, която може да доведе или вече е довела до значително радиоактивно замърсяване на храните и фуражите, да определи максимално допустими нива на радиоактивно замърсяване с цел гарантиране на висока степен на защита на населението общественото здраве. [Изм. 12]

(6)  Максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване следва да се прилагат за храни и фуражи с произход от Съюза или внесени от трети страни в зависимост от местонахождението и обстоятелствата на ядрената авария или радиационната аварийна обстановка, като се взема под внимание въздействието на естествената и натрупаната радиация при придвижването нагоре по хранителната верига. Следва да се установят периодични преоценки на тези нива. [Изм. 13]

(7)  Комисията следва да бъде информирана за ядрена авария или за необичайно високи нива на радиоактивност съгласно Решение 87/600/Евратом на Съвета(9) или по силата на Конвенцията на МААЕ от 26 септември 1986 г. за ранно уведомяване при ядрена авария.

(8)  С цел да се вземе под внимание, че режимът на хранене на кърмачетата през първите шест месеца от живота им може да се изменя значително и че метаболизмът им през вторите шест месеца от живота им е нестабилен, полезно е да се разшири приложното поле на по-ниските максимално допустими нива за храни за кърмачета, като в него се включат първите 12 месеца от живота на кърмачетата. За бременните и кърмещите жени следва да се прилагат по-ниски максимално допустими нива за храните. [Изм. 14]

(9)  С цел да се улесни адаптирането на максимално допустимите нива, по-специално що се отнася до научните познания, в процедурите за установяване и техническия напредък в международен план, Комисията следва да представи ново предложение на Европейския парламент и на Съвета за адаптиране на максимално допустимите нива следва да се включат консултации с групата от експерти, посочена в член 31 от Договора. [Изм. 15]

(9a)  За улесняване на адаптирането на максимално допустимите нива следва да се предвидят процедури, които да позволяват редовни консултации с експерти. Комисията следва да се установи група от експерти въз основа на научни и етични критерии. Комисията следва да оповести публично състава на групата и декларациите за интереси на членовете. При адаптирането на максимално допустимите нива Комисията следва също така да се консултира с експерти от международни организации в областта на радиационната защита. [Изм. 16]

(9б)  Групата от експерти следва да оценява също и кумулативния ефект от радиоактивното замърсяване. [Изм. 17]

(9в)  Максимално допустимите нива следва да бъдат оповестявани и редовно преразглеждани, за да бъдат съответно съобразени с последните научни достижения и становища в международен мащаб, да отразяват необходимостта от създаване на усещане за сигурност сред населението и от осигуряване на висока степен на защита и да не допускат различия в международната законодателна практика. [Изм. 18]

(10)  С цел да се гарантира, че храните и фуражите, при които са надвишени максимално допустимите нива, не се пускат на пазара на ЕССъюза, спазването на посочените нива следва да бъде щателно проверявано от държавите членки и Комисията; при неспазване следва да бъдат налагани санкции и обществеността следва да бъде съответно проверяваноинформирана. [Изм. 19]

(10a)  Правилата за мониторинга на спазването на мерките, предвидени за предотвратяване, елиминиране или намаляване до приемливи нива на рисковете от замърсяване за хората или животните, са определени в Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета.(10) [Изм. 20]

(11)  За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент по отношение на приложимостта на предварително установените максимално допустими нива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(11).

(12)  Процедурата по разглеждане следва да се използва за приемането на актове, с които се прилагат предварително установените максимално допустими нива на радиоактивно замърсяване на храни и фуражи. В случай обаче на ядрен инцидент или всякаква друга радиационна аварийна обстановка е необходимо да се вземат надлежно предвид специфичните обстоятелства и условия на всеки инцидент и следователно да се установи процедура, която да позволява бързо понижаване на тези предварително установени максимално допустими нива и при необходимост въвеждане на максимално допустими нива за други радионуклиди (по-специално тритий) във връзка с инцидента, с оглед на гарантиране на най-високо възможно равнище на защита на населението. Мерките и максималните нива следва да бъдат незабавно съобщавани на населението. [Изм. 21]

(12a)  Комисията следва да се подпомага от Постоянен комитет по растенията, животните, храните и фуражите, създаден в съответствие с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета.(12) Държавите членки следва да гарантират, че техните представители във въпросния комитет разполагат с необходимите знания относно радиологичната защита. [Изм. 22]

(13)  Комисията следва да приема актове за изпълнение с незабавно приложение, когато в надлежно обосновани случаи, свързани с някои радиационни аварии, които има вероятност да доведат или вече са довели до значително радиоактивно замърсяване на храни и фуражи, има наложителни причини за спешна реакция. Мерките и максималните нива следва да бъдат незабавно съобщавани на населението. [Изм. 23]

(13a)  Приемането на максимално допустимите нива съгласно настоящия регламент следва да се основава на изискванията за защита за най-критичните и уязвими групи от населението, по-специално децата и хората в изолирани географски области или хората, които консумират произведени от самите тях продукти. Максимално допустимите нива следва да бъдат едни и същи за цялото население и следва да се основават на най-ниските нива. [Изм. 24]

(13б)  Когато храни или фуражи, произведени в Съюза или внесени от трети държави, представляват сериозен риск за човешкото здраве, здравето на животните или околната среда, Комисията следва да приема, посредством актове за изпълнение, допълнителни мерки в съответствие с Регламент (ЕО) № 178/2002 за гарантиране на висока степен на защита на човешкото здраве и здравето на животните. По възможност приложимите максимално допустими стойности и допълнителните спешни мерки се включват в един единствен регламент за изпълнение. [Изм. 25]

(13в)  Когато изработва или преразглежда актове за изпълнение, Комисията следва да взема предвид на първо място следните обстоятелства: местоположението, естеството и мащаба на ядрената авария или на всяка друга причина за радиологично замърсяване; естеството и мащаба на изпускането на радиоактивни вещества във въздуха, водата и почвата, както и в храните и фуражите, на територията на Съюза или извън него; рисковете от установено или потенциално радиологично замърсяване на храните и фуражите и получените дози облъчване; вида и количеството на замърсените храни и фуражи, които биха могли да бъдат пуснати на пазара в Съюза, и максимално допустимите нива на замърсени храни и фуражи в трети държави. [Изм. 26]

(13г)  В случай на ядрен инцидент или радиационна аварийна обстановка, при което се налага да се приложат максимално допустимите нива, е необходимо населението да бъде информирано за нивата в сила както от Комисията, така и от всяка държава членка. Освен това на населението следва да се предостави и информация относно храните и фуражите, в които има вероятност да се натрупа по-висока концентрация на радиоактивност. [Изм. 27]

(13д)  Спазването на максимално допустимите нива следва да бъде предмет на подходящ контрол и следва да се предвидят санкции за съзнателен внос, износ или съзнателно пускане на пазара на храни, при които са надвишени максимално допустимите нива на замърсяване, [Изм. 28]

ПРИЕ ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

С настоящия регламент се определят максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване на храните, както е посочено в приложение I, максимално допустимите нива за храните с второстепенно значение, установени в приложение II, както и максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване на фуражите, както е установено в приложение III, които могат да бъдат пуснати на пазара след ядрена или друга радиационна авария, която има вероятност да доведе или вече е довела до значително радиоактивно замърсяване на храните и фуражите, както и процедурите за прилагане на тези максимално допустими нива. [Изм. 54]

Член 2

Дефиниции

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)  „Храни“ означава вещество или продукт, отговарящи на определението в член 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002; преработен, частично преработен или непреработен, който е предназначен или е разумно да се очаква, че ще бъде приеман от хора, включително напитки, дъвки, както и всяко вещество, включително вода, умишлено включено в състава на храната по време на производството, приготвянето или обработката й; понятието „храни“ не включва:

а)  фуражи;

б)  живи животни, освен когато са подготвени за пускане на пазара за консумация от човека;

в)  растения преди прибиране на реколтата;

г)  лекарствени продукти по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(13);

д)  козметични продукти по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета(14);

е)  тютюн и тютюневи изделия по смисъла на Директива 2001/37/EO на Европейския парламент и на Съвета(15);

ж)  упойващи или психотропни вещества по смисъла на Единната конвенция на Обединените нации по упойващите вещества от 1961 г. и Конвенцията на Обединените нации за психотропните вещества от 1971 г.;

з)  остатъчни вещества и замърсители. [Изм. 29]

2)  „храни с второстепенно значение“ означава храни, имащи второстепенно значение по отношение на режима на хранене, и периферно отражение върху консумацията на храни от населението. [Изм. 55]

3)  „фуражи“ означава всяко вещество или продукт, включително добавки, преработени, частично преработени или непреработени, които са предназначени за хранене на животни през устата отговарящи на определението в член 3 от Регламент (ЕО) № 178/2002; [Изм. 30]

4)  „пускане на пазара“ означава притежаването на храни или фуражи с цел продажба, в това число предлагането за продажба или всяка друга форма на прехвърляне, безвъзмездно или възмездно, както и самата продажба, разпространение и друга форма на прехвърляне. операция, отговаряща на определението в член 3 от Регламент (ЕО) № 178/2002; [Изм. 31]

(4a)  „материали, влизащи в контакт с храни/фуражи“ означава опаковъчни и други материали, предназначени да бъдат в контакт с храни; [Изм. 32]

(4б)  „радиационна аварийна обстановка“ означава необичайно събитие с участието на радиационен източник, изискващо незабавна намеса за ограничаване на всяка сериозна заплаха за здравето или безопасността или всяка неблагоприятна последица за качеството на живот, собствеността или околната среда или представляващо опасност, която може да доведе до подобни неблагоприятни последици. [Изм. 33]

Член 2a

Не се разрешават практики на смесване на храни с концентрации, надвишаващи концентрациите, допустими съгласно правилата, установени в настоящия регламент, относно максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване на храните и фуражите, с храни с нулево или слабо замърсяване с цел получаването на продукти, отговарящи на изискванията. [Изм. 34]

Член 3

1.  В случай че Комисията получи — и по-специално съгласно договореностите на Европейската общност за атомна енергия за ранен обмен на информация при радиационна аварийна обстановка или в съответствие с Конвенцията на МААЕ от 26 септември 1986 г. за ранно уведомяване при ядрена авария — официална информация за аварии или друга радиационна аварийна обстановка, според която максимално допустимите нива за водещи до замърсяване на храни, храни с второстепенно значение и фуражи вероятно ще бъдат достигнати или вече са били отчетени, тя приема във възможно най-кратки срокове акт регламент за изпълнение, — ако обстоятелствата го налагат — с който се определят като приложими тези максимално допустими нива на радиоактивност, които не могат да бъдат по-високи от установените в приложенията към настоящия регламент. Актът за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 5, параграф 2. [Изм. 35]

1a.  Максимално допустимите нива се оповестяват и редовно се преразглеждат, за да бъдат съответно съобразени с последните научни постижения и становища в международен мащаб, да отразяват необходимостта от създаване на усещане за сигурност сред населението и от осигуряване на висока степен на защита и да не допускат различия в международната законодателна практика с най-добра защита. [Изм. 36]

2.  По надлежно обосновани наложителни причини за спешност, свързани със случаи на ядрени или радиационни аварии, Комисията приема регламент акт за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 5, параграф 3. [Изм. 37]

3.  При изготвянето на проекта за регламент актовете за изпълнение, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, и при обсъждането им с комитета, посочен в член 5, Комисията се съобразява с основните норми, установени в съответствие с членове 30 и 31 от Договора Директива 2013/59/Евратом, включително с принципа, че всички видове експозиция на облъчване се ограничават във възможно най-ниска степен, като се отчитат като приоритет аспектите за опазване на общественото здраве и като се вземат предвид икономическите и социалните фактори, особено на най-уязвимите слоеве на обществото. При изготвянето на тези актове Комисията се подпомага от независима група от експерти по обществено здраве, избрани въз основа на техните познания и опит в областта на радиационната защита и безопасността на храните („група от експерти“). Комисията оповестява публично състава на групата от експерти и декларациите за интереси на членовете. [Изм. 38]

3a.  Актовете за изпълнение, посочени в параграфи 1 и 2, се приемат в зависимост от естеството и мащаба на радиацията и се преразглеждат, колкото пъти е необходимо предвид еволюцията на замърсяването. Комисията извършва първото преразглеждане най-късно в срок от един месец след ядрената или радиационната авария, за да измени, ако е необходимо, максимално допустимите нива на радиоактивност и списъка с радионуклидите. [Изм. 39]

Член 4

1.  Веднага след като Комисията приеме регламент акт за изпълнение, с който се определят като приложими максимално допустими нива, храните, или фуражите, при които не са спазени посочените максимално допустими нива, не се пускат на пазара. [Изм. 40]

Комисията установява режим за отговорност за ядрени щети с цел решаване на затрудненията на всички евентуално засегнати от ядрена авария държави членки. Този режим предвижда подходящи обезщетения в случай на ядрени аварии. [Изм. 41]

За целите на прилагането на настоящия регламент храните, и фуражите, внесени от трети страни, се считат за пуснати на пазара, ако на митническата територия на Съюза те се подлагат на митническа процедура, различна от транзитната процедура. [Изм. 42]

Държавите членки наблюдават спазването на максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване на своите територии. За тази цел държавите членки поддържат система за официален контрол на храните и фуражите и извършват други дейности по целесъобразност според обстоятелствата, включително публично оповестяване на безопасността и рисковете във връзка с храните и фуражите в съответствие с член 17 от Регламент (ЕО) № 178/2002. [Изм. 43]

2.  Всяка държава членка представя на Комисията цялата информация, която се отнася до прилагането на настоящия регламент, по-специално за случаите на неспазване на максимално допустимите нива. Комисията изпраща тази информация на останалите държави членки.:

a)  за периодичното планиране на проверки на максимално допустимите нива на своята територия;

б)  за случаите на неспазване на максимално допустимите нива;

в)  за идентифицирането на компетентните национални служби, отговорни за проверките.

Комисията изпраща тази информация на останалите държави членки в най-кратки срокове.

Случаите на неспазване на максимално допустимите нива се нотифицират чрез системата за ранно предупреждение, предвидена в Регламент (ЕО) № 178/2002.

Комисията налага санкции на държавите членки, които сами не са наложили санкции в случай на пускане на пазара или износ на храни или фуражи, чието замърсяване е над максимално допустимите нива. [Изм. 44]

3.  Държавите членки предоставят информация на обществеността, главно чрез онлайн платформа, относно максимално допустимите нива, аварийните ситуации и случаите на неспазване на максимално допустимите нива. Обществеността също така се уведомява относно храни, в които би могло да се натрупа по-висока концентрация на радиоактивност, и особено относно естеството на продукта, марката, произхода и датата на анализа. [Изм. 45]

4.  Максималните разрешени нива, посочени в Приложенията към настоящия регламент, отчитат въздействието на частичното разлагане на радиоактивните изотопи по време на срока на годност на консервираните храни. В зависимост от вида замърсяване, например замърсяване с изотопи на йода, се осъществява постоянно наблюдение на радиоактивността на консервираните храни. [Изм. 46]

5.  До 31 март 2017 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно целесъобразността на механизма за компенсиране на земеделските производители, чиито храни са били замърсени над максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване и поради това не могат да бъдат пуснати на пазара. Подобен механизъм следва да се основава на принципа „замърсителят плаща“. Ако е приложимо, докладът се придружава от законодателно предложение, предвиждащо такъв механизъм. [Изм. 47]

Член 4а

1.  Най-късно до 31 март 2017 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно целесъобразността на максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване, определени в приложенията.

2.  Този доклад позволява да се провери дали максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване гарантират спазването на ефикасната гранична доза от 1 mSv годишно за населението и дали водят до достатъчно ниски дози в щитовидната жлеза спрямо референтната стойност от 10 mGy, препоръчвана от СЗО за предписване на стабилен йод на критичните групи.

3.  Този доклад разглежда възможността за преразглеждане на класификацията на радионуклидите и за включването на трития и на въглерод-14 в приложенията към настоящия регламент. При оценката на тези максимално допустими нива докладът се съсредоточава по-конкретно върху защитата на най-уязвимите групи от населението, а именно децата, и разглежда въпроса дали би било уместно да се установят максимално допустими нива за всички категории от населението на тази основа. [Изм. 48]

Член 5

1.  Комисията се подпомага от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, растенията, животните, храните и фуражите, създаден с член 58, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета(16). Посоченият комитет се счита за комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011. [Изм. 49]

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 5 от него.

Член 6

За да се гарантира, че максимално допустимите нива, установени в приложения I, II и III приложенията към настоящия регламент, са съобразени с нова или допълнителна важна информация, която стане известна, и по-специално по отношение на научните най-новите научни знания, Комисията представя пред Парламента и Съвета доклад, по целесъобразност придружен от предложение за промени в посочените приложения се предлагат от Комисията и за ревизиране, ако е необходимо, на списъка с радионуклиди, след консултация с групата от експерти, посочена в член 31 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия член 3, параграф 3. [Изм. 50]

Член 6a

В случай на ядрена авария или друга причина за радиационна аварийна обстановка, водеща до замърсяване на храни и фуражи, Комисията представя пред Европейския парламент и Съвета доклад относно мерките, приети в съответствие с настоящия регламент, и нотифицираната информация съгласно член 4, параграф 2. [Изм. 51]

Член 7

Регламент (Евратом) № 3954/87, изменен с Регламент (Евратом) № 2218/1989 и регламенти (Евратом) № 944/89(17) и № 770/90(18) на Комисията се отменят.

Позоваванията на отменените регламенти се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение V.

Член 8

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

МАКСИМАЛНО ДОПУСТИМИ НИВА НА РАДИОАКТИВНО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ХРАНИ

Максимално допустимите нива, които следва да се прилагат към храни, са следните:

Храни (Bq/kg)(19)

 Храни за кърмачета(20)

Мляко и млечни продукти(21)

Други храни с изключение на храни с второстепенно значение(22)

Течни храни(23)

Изотопи на стронций, по-специално

Sr-90

75

125

750

125

Изотопи на йод, по-специално І-131

150

500

2 000

500

Алфа-емитиращи изотопи на плутоний и трансплутониеви елементи, по-специално

Pu-239, Am-241

1

20

80

20

Всички останали нуклиди с период на полуразпад над 10 дни, по-специално

Cs-134, Cs-137(24)

400

1 000

1 250

1 000

ПРИЛОЖЕНИЕ II

МАКСИМАЛНО ДОПУСТИМИ НИВА НА РАДИОАКТИВНО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ХРАНИ С ВТОРОСТЕПЕННО ЗНАЧЕНИЕ

1.  Списък на храни с второстепенно значение

Код по КН

Описание

0703 20 00

Чесън (пресен или замразен)

0709 59 50 

Трюфели (пресни или замразени)

0709 99 40

Каперси (Carparidacees) (пресни или замразени)

0711 90 70 

Каперси (временно консервирани, но негодни за консумация в това състояние)

ex 0712 39 00

Трюфели (сушени, цели, нарязани на парчета или резенки, смлени или на прах, но необработени по друг начин)

0714

Корени от маниока, арарут или салеп, земни ябълки, сладки картофи и подобни корени и грудки с високо съдържание на нишесте или инулин, пресни, охладени, замразени или сушени, дори нарязани на парчета или агломерирани под формата на гранули; сърцевина на сагово дърво

0814 00 00

Кори от цитрусови плодове или от пъпеши и дини, пресни, замразени, поставени във вода — солена, сулфурирана или с прибавка на други вещества, подсигуряващи временното им консервиране, или сушени

0903 00 00

Мате

0904

Пипер от рода Piper; плодове от рода Capsicum или от рода Pimenta, сушени, или смлени, или пулверизирани

0905 00 00

Ванилия

0906

Канела и канелени цветове

0907 00 00

Карамфил (цели плодове, пъпки и дръжки)

0908

Индийски орехчета, обвивки на индийски орехчета, амоми и кардамоми

0909

Семена от анасон, звезден анасон, резене, кориандьр, кимион, ким; плодове от хвойна

0910

Джинджифил (исиот), шафран, куркума, мащерка, дафинови листа, къри и други подправки

1106 20 

Брашно, грис и прах от сагу или от корени или грудки от № 0714

1108 14 00

Нишесте от маниока

1210

Шишарки от хмел, пресни или сушени, дори надробени, смлени или под формата на гранули; прах от хмел

1211

Растения, части от растения, семена и плодове от видовете, използвани главно в парфюмерията, медицината или като средство за унищожаване на насекомите, паразитите или други подобни, пресни или сушени, дори нарязани, натрошени или под формата на прах

1301

Естествени лакове; естествени клейове, смоли, смолисти клейове и олеорезини (например балсами)

1302

Растителни сокове и екстракти; пектинови материали, пектинати и пектати; агар-агар и други лепкави и сгъстяващи материали, извлечени от растения, дори модифицирани

1504

Мазнини и масла и техните фракции, от риби или морски бозайници, дори рафинирани, но не химически променени

1604 31 00

Хайвер

1604 32 00

Заместители на хайвер

1801 00 00

Какао на зърна, цели или натрошени, сурови или печени

1802 00 00

Черупки, обелки, люспи и други отпадъци от какао

1803

Какаова маса, дори обезмаслена

2003 90 10

Трюфели (приготвени или консервирани по начин, различен от този с оцет или оцетна киселина)

2006 00 

Зеленчуци, плодове, кори от плодове и други части от растения, консервирани със захар (изцедени, захаросани или кристализирани):

2102

Маи (активни или неактивни); други мъртви едноклетъчни микроорганизми (с изключение на ваксините от позиция № 3002); набухватели

2936

Провитамини и витамини, естествени или възпроизведени чрез синтез (включително и естествените концентрати), както и техните производни, използвани главно като витамини, смесени или не помежду си, дори във всякакви разтвори

3301

Етерични масла (обезтерпенени или не), включително така наречените „конкрети“ и „абсолю“; резиноиди; екстрахирани олеорезини; концентрирани разтвори на етерични масла в мазнини, в нелетливи масла, във восъци или в аналогични материали, получени чрез екстракция или накисване; остатъчни терпенови субпродукти, получени от обезтерпенването на етеричните масла; ароматични дестилирани води и водни разтвори на етерични масла

2.  Максимално допустимите нива, които следва да се прилагат за храните с второстепенно значение, изброени в параграф 1, са следните

(Bq/kg)

Изотопи на стронций, по-специално Sr-90

7500

Изотопи на йод, по-специално І-131

20000

Алфа-емитиращи изотопи на плутоний и трансплутониеви елементи, по-специално Pu-239,

Am-241

800

Всички останали нуклиди с период на полуразпад над 10 дни, по-специално Cs-134, Cs-137(25)

12500

[Изм. 57]

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Максимално допустими нива на радиоактивно замърсяване на фуражи

Максимално допустимите нива за цезий-134 и цезий 137 са следните:

Животни

Bq/kg(26), (27)

Свине

1 250

Домашни птици, агнета, телета

2 500

Други

5 000

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ОТМЕНЕНИ РЕГЛАМЕНТИ

Регламент (Евратом) № 3954/87 на Съвета

(ОВ L 371, 30.12.1987 г., стр. 11)

Регламент (Евратом) № 2218/89 на Съвета

(ОВ L 211, 22.7.1989 г., стр. 1)

Регламент (Евратом) № 944/89 на Комисията

(ОВ L 101, 13.4.1989 г., стр. 17)

Регламент (Евратом) № 770/90 на Комисията

(ОВ L 83, 30.3.1990 г., стр. 78)

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Регламент (Евратом) № 3954/87

Регламент (Евратом) № 944/89

Регламент (Евратом) № 770/90

Настоящият регламент

Член 1, параграф 1

Член 1

Член 1

Член 1

Член 1, параграф 2

Член 2

Член 2, параграф 1

Член 3, параграф 1 и член 3, параграф 2

Член 2, параграф 2

-

Член 3, параграф 1

-

Член 3, параграф 2

Член 3, параграф 3

Член 3, параграфи 3 и 4

-

Член 4

-

Член 5, параграф 1

Член 6

Член 5, параграф 2

-

Член 6, параграф 1

Член 4, параграф 1

Член 6, параграф 2

Член 4, параграф 2

Член 2

Приложение II, точка 2

---

---

Член 1

---

Приложение III

Член 5

Член 7

-

---

---

---

Член 7

Член 8

Член 8

Приложение

Приложение I

Приложение

Приложение II, точка 1

Приложение

Приложение III

---

---

---

Приложение ІV

---

---

---

Приложение V

(1)OВ C 226, 16.7.2014 г., стр. 68.
(2)OВ C […], […] г., стр. […].
(3)OВ C […], […] г., стр. […].
(4)OВ C […], […] г., стр. […].
(5) Позиция на Европейския парламент от 9 юли 2015 г.(все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета от ... .
(6)Директива 96/29/Евратом 2013/59/Евратом на Съвета от 13 май 1996 г. относно постановяване на основните5 декември 2013 г. за определяне на основни норми на безопасност за защита на здравето на работниците и населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращото излагане на йонизиращо лъчение, и за отмяна на директиви 89/618/Евратом, 90/641/Евратом, 96/29/Евратом, 97/43/Евратом и 2003/122/Евратом (ОВ L 159, 29.6.1996 г., OB L 13, 17.1.2014 г., стр. 1).
(7)Регламент (Евратом) № 3954/87 на Съвета от 22 декември 1987 г. за установяване на максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване на храните и фуражите след ядрена авария или друг случай на радиологично замърсяване (ОВ L 371, 30.12.1987 г., стр. 11).
(8) Регламент (Евратом) № 2218/89 на Съвета от 18 юли 1989 г. за изменение на Регламент (Евратом) № 3954/87 за установяване на максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване на храни и фуражи след ядрена авария или друг случай на радиологично замърсяване (OВ L 211, 22.7.1989 г., стр. 1).
(9)Решение 87/600/Евратом на Съвета от 14 декември 1987 г. относно договорености на Общността за ранен обмен на информация в случай на радиационна опасност (OВ L 371, 30.12.1987 г., стр. 76).
(10) Регламент (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните, (ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1).
(11)Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(12) Регламент (EО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейския орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).
(13)Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (OВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67).
(14)Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти (ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 59).
(15)Директива 2001/37/EО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2001 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи изделия (OВ L 194, 18.7.2001 г., стр. 26).
(16)Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).
(17) Регламент (Евратом) № 944/89 на Комисията от 12 април 1989 г. за установяване на максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване на храни с второстепенно значение след ядрена авария или друг случай на радиологично замърсяване (OВ L 101, 13.4.1989 г., стр. 17).
(18)Регламент (Евратом) № 770/90 на Комисията от 29 март 1990 година за определяне на максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване на фуражите вследствие на ядрен инцидент или друг вид радиационна авария (OВ L 83, 30.3.1990 г., стр. 78).
(19)Нивото, приложимо за концентрирани или изсушени продукти, се изчислява на базата на продукта, възстановен във вида, в който е готов за консумация. Държавите членки могат да правят препоръки относно условията на разреждане, за да се осигури спазването на максимално допустимите нива, установени в настоящия регламент.
(20)Храните за кърмачета се определят като храни, предназначени за хранене на бебета през първите дванадесет месеца от живота им, които отговарят сами по себе си на хранителните изисквания за тази категория лица и са пуснати за продажба на дребно в опаковки, които са ясно идентифицирани и с обозначение на етикета по един от следните начини: „храни за кърмачета“, „преходни храни“, „млека за кърмачета“ и „преходни млека“ в съответствие с членове 11 и 12 от Директива 2006/141/ЕО на Комисията.
(21)Млечните продукти са продуктите, включени в следните кодове по КН, включително, когато е целесъобразно, всякакви корекции, които могат да бъдат направени по-късно: 0401, 0402 (с изключение на 0402 29 11).
(22)Храните с второстепенно значение и съответните нива, които следва да се прилагат за тях, са посочени в приложение ІІ .
(23)Течните храни, както са определени в позиция 2009 и в глава 22 на Комбинираната номенклатура. Стойностите се изчисляват, като се взема предвид консумацията на вода от водопроводната мрежа и същите стойности следва да се прилагат за доставките на питейна вода.
(24)Въглерод 14, тритий и калий 40 не са включени в тази група.
(25)Въглерод 14, тритий и калий 40 не са включени в тази група.
(26)С тези нива се цели да се допринесе за спазването на максимално допустимите нива за храни; сами по себе си те не гарантират това спазване във всички случаи и не намаляват изискването за мониторинг на нивата на замърсяване в продуктите от животински произход, предназначени за консумация от хора.
(27)Тези нива се прилагат за фуражи във вид, готов за консумация.


Изграждане на съюз на капиталовите пазари
PDF 587kWORD 138k
Резолюция на Европейския парламент от 9 юли 2015 г. относно изграждането на съюз на капиталовите пазари (2015/2634(RSP))
P8_TA(2015)0268B8-0655/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 18 февруари 2015 г., озаглавена „Изграждане на съюз на капиталовите пазари“ (COM(2015)0063),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 май 2014 г., озаглавено „Реформиран финансов сектор за Европа“ (COM(2014)0279),

—  като взе предвид резолюцията си от 11 март 2014 г., съдържаща препоръки към Комисията относно преразглеждането на Eвропейската система за финансов надзор(1),

—  като взе предвид докладите за преглед на Комисията относно Eвропейската система за финансов надзор (COM(2014)0509 относно Европейските надзорни органи (ЕНО) и COM(2014)0508 относно Европейския съвет за системен риск (ЕССР)),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 март 2014 г., озаглавено „Дългосрочното финансиране на европейската икономика“ (COM(2014)0168),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 февруари 2014 г. относно дългосрочното финансиране на европейската икономика(2),

—  като взе предвид Съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно Зелената книга относно изграждането на съюз на капиталовите пазари“ (O-000075/2015 – B8-0564/2015),

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че в резолюцията на Европейския парламент от 26 февруари 2014 година относно дългосрочното финансиране на европейската икономика се подчертава „необходимостта от подобряване на достъпа до капиталовите пазари чрез нови източници на финансиране“, като същевременно се отбелязва, че „търговските банки вероятно ще продължат да бъдат основен източник на финансиране и че е от ключово значение държавите членки да установят нови източници за допълване на установените механизми и за запълване на недостига във финансирането, като същевременно се предвижда подходяща регулаторна и надзорна рамка, адаптирана спрямо нуждите на реалната икономика“;

Б.  като има предвид, че в своето съобщение от 27 март 2014 година, озаглавено „Дългосрочното финансиране на европейската икономика“, Комисията проучва възможностите за предприемане на конкретни действия за диверсифициране на финансирането, развитие на европейските капиталови пазари и подобряване на достъпа до финансиране, особено за МСП, например в областта на пазарите на капиталови инструменти и корпоративни облигации, простата и прозрачна секюритизация, покритите облигации и частните емисии на ценни книжа;

В.  като има предвид, че както заяви председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер, първият стратегически приоритет на Комисията „е засилването на конкурентоспособността на Европа и стимулирането на инвестициите с цел създаване на работни места“;

Г.  като има предвид, че недостатъчно регулираните и контролирани капиталови пазари бяха основната причина за избухването на финансовата криза; като има предвид, че всяко ново предложение, по-специално по отношение на секюритизацията, трябва да отразяват по подходящ начин този факт;

Д.  като има предвид, че в резултат на финансовата криза институциите на ЕС въведоха редица законодателни актове, насочени към предотвратяване на повтарянето на такава криза и създаване на среда на финансовата стабилност, която е от съществено значение за истински устойчив растеж; като има предвид, че това законодателство следва да се разглежда като рамката, в която се изгражда съюзът на капиталовите пазари, а не като пречка за него;

Е.  като има предвид, че намаляването на фрагментацията на капиталовите пазари може да доведе до по-ниска цена на капитала, като подобри неговото разпределение и може по този начин да подкрепи растежа на предприятията, и по-специално на МСП, и създаването на работни места в рамките на ЕС;

Ж.  като има предвид, че различни институции на ЕС и частният сектор понастоящем разработват решения или препоръки с цел по-нататъшното развитие на капиталовите пазари, например в областта на простата и прозрачна секюритизация, частните капиталовложения, капиталовото финансиране, европейските покрити облигации и първично публично предлагане (ППП);

З.  като има предвид, че предишните регулаторни усилия (Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ), Директивата относно пазарите на финансови инструменти II (ДПФИ)/Регламента относно пазарите на финансови инструменти (РПФИ)) трябва да бъдат допълнени и доразвити от съюза на капиталовите пазари;

Икономически контекст

1.  Отбелязва, че инвестициите в реалната икономика в Европа са намалели относително през последните няколко десетилетия, въпреки голямото увеличение на размера на финансовия сектор в европейски и световен мащаб през същия период; изтъква, че реалната икономика продължава да разчита в значителна степен на финансиране от банките, което прави икономиката уязвима от затягане на банковото кредитиране;

2.  Отбелязва, че мащабната публична намеса от началото на кризата, предизвикана от провала на финансовия сектор, доведе до висока ликвидност, но въпреки всичко това не доведе до увеличаване на търсенето на финансиране от реалната икономика;

3.  Посочва, че преди кризата, в Европа не е имало липса на трансгранични потоци, но че те са били концентрирани в междубанкови заеми и дългове, държани от инвеститори с висока степен на ливъридж, което доведе до прехвърлянето на рисковете в рамките на вътрешния пазар;

4.  Отбелязва, че на възстановяването на стабилността на банковия сектор в ЕС беше даден приоритет в сравнение с финансирането на дългосрочните инвестиции и на реалната икономика;

5.  Изтъква, че е налице голям размер от неизползван капитал, притежаван от застрахователния сектор, който следва да бъде използван по-ефективно като се подобри нормативната рамка чрез преразглеждане на капиталовите изисквания за някои инвестиции, извършвани от застрахователния сектор;

6.  Изтъква, че въпреки възможностите, предлагани от един добре развит капиталов пазар на ЕС, не може да се избегне факта, че са налице сериозни пречки в други области като данъчното облагане, особено практики, които стимулират дълга спрямо собствения капитал, несъстоятелността и законодателство в областта на счетоводството; счита, че в тези области хармонизацията на равнище ЕС не би довела автоматично до добавени ползи и че в този контекст не е необходимо разширяването на международните стандарти за финансово отчитане (МСФО) в Европа;

7.  Подчертава, че степента на финансовата интеграция е намаляла от началото на кризата, като банките и инвеститорите да се връщат обратно на националните си пазари;

8.  Подчертава, че търсенето и предлагането могат да бъдат насърчени чрез създаването на доверие в реалната икономика чрез ясни ангажименти на равнището на държавите членки и на равнището на Съюза за създаване на позитивна среда за инвестициите и правна сигурност за инвеститорите, за формулиране на дългосрочни цели за стабилизиране, конкурентоспособна законодателна рамка, благоприятстваща растежа, и за стимулиране и диверсифициране на инвестициите в инфраструктура, като по този начин се даде възможност на предприятията да планират в дългосрочен план;

9.  Признава, че бъдещето на Европа е свързано с нейната способност за иновации; счита, че в допълнение към една благоприятстваща иновациите регулаторна рамка, ключът към създаването на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж е лесният, подходящ и диверсифициран достъп до финансиране за предприятията;

10.  Изтъква, че подобряването на условията за финансиране на европейските предприятия трябва да се основава на засилена икономическа и финансова стабилност, която включва осъществяването на реформи във всички държави членки;

11.  Подчертава, че несъвършените капиталови пазари доведоха до грешна оценка на риска и до липсата на връзка между търсената възвръщаемост и реално поетите рискове, което буди в пазарите неблагоприятна предубеденост по отношение на субекти като МСП; счита, че една от целите на съюза на капиталовите пазари е да се подобри ефикасността на пазарите и да се гарантира справедливо, подходящо и икономически разумно съотношение между риск и възвращаемост на капиталовите пазари на ЕС;

Истински европейски подход

12.  Счита, че въпреки че САЩ, например, се възстановиха по-бързо от ЕС от финансовата криза, което се дължи от части на по-диверсифицираната им финансова система, ЕС трябва да изгради своя собствена автентична версия на съюз на капиталовите пазари, който може да се ползва от опита от други части на света, но не просто да ги копира; подчертава обаче, че е необходимо да се разработи разумен подход за признаването на еднакви или подобни стандарти в трети страни, с цел да се гарантира съвместимостта между европейските и международните финансови пазари;

13.  Счита, че един истински европейски подход към капиталовите пазари следва надлежно да взема предвид тенденциите в международен план, така че Европа да продължава да бъде привлекателна за международните инвеститори като се избягват ненужни разминавания и дублиране в законодателството;

14.  Подчертава, че въпреки че Европа спестява повече от САЩ като процент от БВП (съответно 20% и 17%), равнището на спестяванията, държани във взаимни фондове в ЕС е равно на едва 50% от равнището в САЩ, а спестяванията, държани в пенсионни фондове ‒ само 35%; посочва освен това, че капиталовите пазари, пазарите на корпоративни облигации и секюритизацията в ЕС представляват съответно 60%, 35% и 20% от равнището на техните еквиваленти в САЩ;

15.  Подчертава, че е необходимо Комисията да вземе под внимание различията в икономическия и културни състав на сектора на МСП в държавите членки с цел да се предотвратят евентуални нежелани последици, произтичащи от прилагането на съюза на капиталовите пазари, които могат да изострят съществуващите дисбаланси в достъпа до финансиране между държавите членки;

16.  Призовава Комисията да създаде европейски подход за засилване на диверсификацията на източниците на финансиране и инвестиции в европейските предприятия, чрез един съюз на капиталовите пазари, който се основава на характеристиките и взаимозависимостта на европейските банкови и капиталови пазари, като отчита спецификите на европейския модел за финансиране на предприятията, както и необходимостта да се разработят надеждни небанкови източници на финансиране за растеж, като последните се допълват от начини, по които участниците на пазара могат да набират дългов капитал, собствен и рисков капитал директно от пазара; отбелязва, че Комисията следва да не разчита единствено на партньорски проверки с други юрисдикции; насочва вниманието на Комисията към факта, че културните различия не бива да се пренебрегват и че трябва да бъдат предоставени адекватни отговори за тяхното преодоляване; счита, освен това, че когато провежда своите реформи на капиталовите пазари, Комисията следва да вземе под внимание най-новите технологични постижения;

17.  Призовава Комисията да потвърди, че разнообразието от бизнес модели и финансови пазари на държавите членки могат да бъдат силни страни, които заслужават да бъдат защитени за Европа като цяло;

18.  Подчертава, че стартирането на съюз на капиталовите пазари и прилежащото законодателство следва да бъдат насочени към функционирането на капиталовите пазари в целия ЕС, доизграждането на единния пазар и засилването на устойчивия растеж; подчертава, че вследствие на кризата бяха предприети стъпки по отношение на надзора на банковия сектор, чиито обхват за момента не е разширен, така че да обхване и капиталовите пазари; подчертава, че съществуват различия между финансовите сектори, които налагат необходимостта от различни решения; подчертава обаче, че трябва да бъдат гарантирани равни условия на конкуренция между участниците при финансиране за подобни дейности и че основната цел за всички сектори трябва да бъде подобряване на разпределението на капитал в европейската икономика и по-доброто използване на капиталовите резерви, които в момента остават неизползвани;

19.  Подчертава, че за тази цел трябва да се направи разумен и всеобхватен преглед, който да отчита кумулативното въздействие върху европейските капиталови пазари на всички досиета, приети през последните години; изтъква, че това предполага също така внимателен преглед на въпроса дали строгите капиталови изисквания, прилагани в банковия и в застрахователния сектор, се нуждаят от преразглеждане;

20.  Подчертава, че инициативите, насочени към създаването на съюз на капиталовите пазари не следва да преоткриват колелото, а да отчетат, че финансирането на предприятията в Европа се основава на добре разработени, исторически установени структури, които, въпреки своите ограничения, са се доказали като успешни и устойчиви на кризи, и че по-нататъшната диверсификация и развитието на нови канали би могло да бъде ценно, за да се гарантира, че различните видове предприятия разполагат с допълващ се достъп до финансиране;

21.  Отбелязва, че традиционните канали за финансиране чрез банките често не подпомагат новаторските предприятия и МСП; подчертава, че липсата на достъп до финансиране за МСП, е една от най-големите пречки пред растежа в ЕС; подчертава, че докато банковият кредит продължава да се получава трудно от МСП, са необходими алтернативи на банковото финансиране, по-специално чрез подобряване на бизнес средата за рисков капитал, партньорските фондове, частните капиталовложения, секюризацията за заемите на МСП и насърчаването на кредитните съюзи, но също така чрез стандартизиране на правилата относно публично-частните партньорства (ПЧП) в целия ЕС;

22.  Подчертава, че не е задължително по-ефективното разпределение на капитала в рамките на ЕС да води до нарастване на трансграничните капиталови потоци; припомня, че обстоятелствата довели до спекулативните балони при недвижимите имоти в някои държави членки преди кризата бяха, в известна степен, захранвани от прекомерния приток на капитал;

23.  Подчертава необходимостта от идентифициране на съществуващите финансови структури, които са доказали ефективността си и поради това би следвало да бъдат запазени, и на онези структури, които се нуждаят от значително подобрение; счита, че ефективните структури следва да бъдат насърчавани и за местните и децентрализирани финансови институции;

24.  Припомня успеха на някои инициативи в целия ЕС, като предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), които дадоха възможност на растеж от инвестиционните фондове в ЕС, работят с един паспорт във всички държави членки и разполагат с почти 8 трилион евро активи; счита, че директива относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ) също е добър пример;

25.  Приветства приемането на Регламента относно Европейски фондове за дългосрочни инвестиции (ЕФДИ); счита, че ЕФДИ могат да възпроизведат напредъка, постигнат с ПКИПЦК, насърчавайки разпределянето на капитал за дългосрочни проекти, които се нуждаят от финансиране, като например в секторите на инфраструктурата и енергетиката, по-специално на трансгранично равнище; призовава Комисията да проучи по какъв начин, в дългосрочен план, извънредните инвестиционни програми като Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) биха могли да бъдат ефективно свързани с редовните средства на ЕС; счита, че институционалните инвеститори следва да бъдат поканени да участват средства под тяхно ръководство на европейските капиталови пазари; счита, че институционалните инвеститори и условията, при които те могат да влязат на пазара, трябва да играят важна роля в развитието на съюза на капиталовите пазари;

26.  Припомня досегашната работа по интегрирането на финансовите пазари, като например плана за действие за финансовите услуги (1999 г.), доклада Джованини и доклада дьо Ларозиер и призовава Комисията да използва тези доклади в своя план за действие за съюз на капиталовите пазари;

27.  Призовава Комисията да анализира задълбочено, поотделно за всяка държава, настоящото положение на капиталовите пазари, да оцени в цялостен икономически анализ къде и в каква степен са налице пречки на равнище ЕС за инвестиции чрез капиталовите пазари, както и да посочи с какви средства, включително незаконодателни и основани на пазара подходи, тези пречки могат да бъдат премахнати или сведени до минимум; счита, че този анализ е предпоставка за успеха на съюза на капиталовите пазари; призовава Комисията да ускори този процес ;

28.  Призовава Комисията да идентифицира трансграничните рискове на финансовите и капиталовите пазари в ЕС, причинени от институционални, правни и регулаторни различия между държавите членки, и да им противодейства с ефективни мерки с цел да се рационализират трансграничните капиталови потоци и да се намалят съществуващите национални предпочитания сред инвеститорите;

29.  Призовава Комисията да разгледа също така въпроса за предлагането, и в частност да анализира и обмисли първопричините за това защо инвеститорите на дребно и институционалните инвеститори не са в състояние да привличат и трансформират достатъчен капитал за подобряването на отделни финансови услуги и на дългосрочните инвестиции в реалната икономика;

30.  Предлага Комисията да насърчава финансовото образование както на инвеститорите, така и на предприятията като ползватели на капиталовите пазари, и да подобри наличието на данни и научни изследвания на равнище ЕС чрез стандартизиране и подобряване на събирането на данни, за да се даде възможност както за предприятията, така и за инвеститорите да разберат сравнителният анализ на разходите и ползите на различните услуги, предоставяни от участниците на капиталовия пазар;

31.  Призовава Комисията да проучи начини за намаляване на информационните асиметрии на капиталовите пазари за МСП, като проучи пазара на агенциите за кредитен рейтинг, както и на пречките пред новите участници на този пазар; подчертава идеята за независими европейски кредитни агенции, които да предлагат рейтинги, които са рентабилни и за малките инвестиции;

32.  Приветства заявеното от Комисията намерение да преразгледа Директивата за проспектите, за да се отстранят недостатъците на действащата рамка за проспектите; подчертава значението на това да се опростят нейните процедури, като се отмени пропорционално административната тежест за емитентите и списъци на котирани предприятия, в частност по отношение на МСП и дружествата със средна пазарна капитализация; счита, че би било полезно да се проучат начини за по-добро адаптиране на изискванията в зависимост от вида на активите и/или инвеститорите и/или емитентите; изтъква, че прозрачността би се повишила, а транзакционните разходи ‒ намалени, ако информацията, която трябва да бъде предоставена, бъде стандартизирана и достъпна в цифров формат;

33.  Призовава Комисията да осигури по-голяма яснота за това как съюзът на капиталовите пазари ще взаимодейства с другите два стълба на европейския инвестиционен план, а именно Европейския фонд за стратегически инвестиции и Европейския консултантски център по въпросите на инвестициите ;

34.  Подчертава, че е важно инициативи за капиталовите пазари да бъдат включени в други политически програми, като например развитието на единния цифров пазар и текущите реформи в областта на дружественото право и корпоративното управление, с цел да се постигне съгласуваност и последователност между различните регулаторни и нерегулаторни инициативи и по този начин да се увеличат максимално положителните странични ефекти на различните политики върху икономическия растеж и създаването на работни места;

Полагане на основите на съюз на капиталовите пазари

35.  Счита, че съюзът на капиталовите пазари следва да възприеме поетапен подход, както и че приоритетите на съюза на капиталовите пазари следва да бъдат три на брой: на първо място да се стимулира най-ефективното разпределение на спестяванията чрез задълбочаване и разнообразяване на източниците на финансиране за предприятията и да се предлагат повече възможности за инвестиции, по-голяма прозрачност и диверсификация на портфейла на вложителите и инвеститорите; на второ място трябва да се даде възможност за по-голямо намаляване на риска чрез създаването на по-дълбоки трансгранични пазари и чрез засилване на устойчивостта на финансовата система по отношение на неблагоприятното въздействие на сериозни финансови кризи и чрез смекчаване на въздействието на изолирани сътресения; на трето място трябва да се гарантира, че е налице ефективен допълващ канал за финансиране на реалната икономика;

36.  Приканва Комисията, когато е необходимо, да излезе с предложения за преразглеждане на действащото законодателство, особено по отношение на агенциите за кредитен рейтинг и одиторски дружества, с цел да се увеличи и осигури пълна защита на инвеститорите;

37.  Подчертава необходимостта от премахване на съществуващите пречки за трансграничното финансиране особено за МСП, за да се насърчава ползата от съюза на капиталовите пазари за предприятията от всякакъв размер във всеки един географски район;

38.  Подчертава, че основен принцип на изграждането на съюз на капиталовите пазари трябва да бъде поставянето на по-силен акцент върху крайните потребители на капиталовите пазари, т.е. дружествата и инвеститорите, и да се признае, че съществува пазар за предприятията и инвеститорите. следователно счита, че политиките на ЕС трябва да се съсредоточат върху това да се гарантира, че капиталовите пазари осигуряват на предприятията по-добър достъп до капитали, а на инвеститорите - разнообразни, прозрачни, достъпни възможности за спестяване;

39.  Приканва Комисията да направи съгласувани предложения, за да се гарантира, че съюзът на капиталовите пазари ще върви ръка за ръка с ясна стратегия за реагиране на непродуктивното отражение на паралелната банкова система;

40.  Подчертава, че за да допринесат за приоритетите, посочени по-горе, инициативите на съюза на капиталовите пазари следва да се стремят към ограничаване на сложността, като същевременно се повишава ефикасността и се намаляват разходите на веригата от посредници между вложителите и инвестициите, като се повишава осведомеността на крайните потребители относно посредническата верига и структурата на нейните разходи, като се увеличава защитата на инвеститорите, като се гарантира стабилността на посредническата верига чрез въвеждането на подходящи пруденциални правила и като се гарантира, че при провал на посредниците те ще могат да бъдат заменени при възникване на минимални смущения за финансовата система и реалната икономика;

41.  Приветства плана на Комисията за преглед на цялостното въздействие на финансовия регламент, по-специално законодателството от последните пет години; подчертава необходимостта да се вземат под внимание посочените по-горе приоритети при извършването на преразглеждане на съществуващите финансови разпоредби;

42.  Подчертава, че финансирането на банките и посредническата роля на банките на капиталовите пазари са важни стълбове за финансирането на предприятията; изтъква, че съюзът на капиталовите пазари следва да се основава върху допълването на основната роля на банките, а не върху тяхното изместване, тъй като банковото финансиране следва да продължи да играе основна роля във финансирането на европейската икономика; подчертава важната роля на персонално консултативно банкиране във финансирането на микро-, малките и средните предприятия, което може да бъде използвано също така за осигуряване на алтернативни методи на финансиране; припомня стратегическото измерение на наличието на силен и диверсифициран европейски банков сектор; призовава Комисията да извърши проучване на достъпа на МСП до банкови заеми в целия Европейски съюз да подходи към премахването на излишните пречки;

43.  Подчертава, че МСП следва да имат на разположение най-богатия набор от налични структури за финансиране, така че самите МСП да имат избор на възможности за финансиране при различни разходи и нива на сложност, включително ипотечни кредити и финансиране, основано на секюритизация;

44.  Подчертава необходимостта от насърчаване на среда, в която спестяванията на домакинствата и предприятията се канализират в посока на средства за инвестиране в капиталовите пазари, и при която инвеститорите са насърчавани да разпределят капитала трансгранично между държавите членки; подчертава необходимостта от подходящи гаранции, най-вече за домакинствата, за да се гарантира пълната информираност по отношение на предимствата и недостатъците на инвестирането на капиталовите пазари; подчертава колко е важно разширяване на достъпа до финансово образование, насочено към подобряване на доверието на инвеститорите в капиталовите пазари, и по-специално инвеститорите на дребно; също така подчертава, че финансовото образование следва да бъде насочено към МСП, като ги обучава как да използват капиталовите пазари;

45.  Подчертава, че инициативите на съюза на капиталовите пазари следва да дадат възможност на кредитополучателите да получат достъп до средства от пазарни източници, като подкрепят наличието на по-голямо разнообразие на формите на заеми като капиталови инструменти и корпоративни облигации, както и на непреките форми на финансиране, при които банките и пазарите да работят заедно;

46.  Подчертава, че е важно да се даде възможност на финансовите участници да извършват разбираемо сравнение на наличните варианти за инвестиране, с цел да се създаде ефикасен съюз на капиталовите пазари; призовава в тази връзка за укрепването на общата рамка за осигуряване на сравнимост и прозрачност между различните финансови инструменти, в частност посредством правилно изпълнение на мерките, предвидени за тази цел в ДПФИ и ДЗП, ПИПДОЗИП; подчертава значението на съгласуваността на законодателството като цяло и между гореспоменатите досиета, по-специално с цел да се избегне регулаторен арбитраж и да се гарантира прилагането на най-високите стандарти за защита на инвеститорите на отделните пазари;

47.  Счита, че капиталовите пазари следва да създадат подходяща регулаторна среда, която да увеличи трансграничния достъп до информация за дружествата, търсещи кредити, квазикапиталовите и капиталовите структури, с цел да се стимулира растежът на небанкови модели за финансиране, в това число колективното финансиране и предоставянето на кредит от едно предприятие на друго; счита, че оповестяването на такава информация следва да бъде на доброволни начала за МСП; подчертава, че правилата за защита на инвеститорите следва да се прилагат за всички модели на финансиране в същата степен, независимо от това дали те са част от банкови или небанкови модели за финансиране; счита, че една такава среда ще изисква по-голяма издръжливост на системите и надзор над системните финансови посредници извън банковия сектор;

48.  Счита, че стандартизацията на някои финансови инструменти и тяхната достъпност в рамките на целия вътрешен пазар биха могли да бъдат подходящ инструмент, който да подпомогне засилването на ликвидността, укрепване на функционирането на единния пазар и улесняване на извършването на цялостен преглед и надзор на европейските капиталови пазари при подходящото отчитане на най-добрите практики на стандартите, които съществуват в държавите членки; подчертава необходимостта от запазване на възможността за изготвяне на специални финансови инструменти, които да отговарят на нуждите на отделните емитенти и индивидуалните инвеститори;

49.  Припомня, че извършването на исторически преглед на плана за действие за финансовите услуги приканва към разглеждането на въпроса за две вратички, които са се появили след неговото прилагането, посочва необходимостта от внимателно разглеждане на особеното отражение на мерките, създадени в рамките на вътрешния пазар, върху функционирането на еврозоната, както и необходимостта от паралелно подобряване на интегрирането на пазара и това на надзора; приканва Комисията при изготвянето на плана за действие, да извлече всички необходими поуки от този прецедент;

50.  Подчертава, че правната и надзорната уредба следва да играят основна роля, за да се избегне прекомерно поемане на риск и нестабилност на финансовите пазари; подчертава, че един стабилен проект на съюз на капиталовите пазари трябва да бъде придружен от силен европейски и национален надзор, включително от подходящи макропруденциални инструменти; счита, че от възможните варианти, по-силна роля може да се отреди на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) за подобряване на сближаването на надзорните практики;

51.  Призовава Комисията да извърши внимателна оценка на рисковете при кредитно финансиране, основаващо се на капиталовите пазарни, и на съответния опит, придобит при възникването на финансовата криза от 2007/2008 г., и да разгледа всички проблеми, произтичащи от тях;

Доближаване на капиталовите пазари до малките и средните предприятия

52.  Подчертава, че възможните промени или допълнения към съществуващата регулаторна рамка за финансовите посредници следва да бъдат насочени към премахване на пречките за навлизането на пазара на малките и средните посредници и към подобряване на достъпа до финансиране, особено за иновативните предприятия, започващи дейност, и малките и средните предприятия и да гарантират пропорционални на риска пруденциални стандарти;

53.  Приветства предложението на Комисията за директива за изменение на Директива 2007/36/ЕО по отношение на насърчаването на дългосрочната ангажираност на акционерите и на Директива 2013/34/ЕС по отношение на някои елементи на декларацията за корпоративното управление (COM(2014)0213); по-специално счита, че това предложение би могло да бъде средство за подпомагане създаването на привлекателна среда за акционерите чрез подобряване на ефективността на веригата на дяловите инвестиции; подчертава, че една стабилна и практическа рамка за корпоративно управление може да засили съюза на капиталовите пазари;

54.  Подчертава, че усъвършенстването на капиталовите пазари не следва да завършва с изключване на малките и средни предприятия, които се нуждаят най-много от достъп до допълнително финансиране, особено в държавите членки, които се сблъскват (са се сблъсквали) с икономически затруднения; подчертава, че за осигуряването на позитивна атмосфера за успешно финансиране на МСП е необходимо да се създадат благоприятни икономически и регулаторни условия както на равнище ЕС, така и на национално равнище; в частност подчертава, че следва да се обърне внимание на възможното опростяване на процедурите за достъп до първично публично предлагане от страна на МСП и дружествата със средна пазарна капитализация, като същевременно се гарантира, че продължават да съществуват стриктни критерии за оценка на устойчивостта и допустимостта на предприятията за първично публично предлагане; призовава Комисията да проучи какво още може да се направи, за да се помогне на МСП да привличат инвестиции;

55.  Припомня, че липсата на информация относно финансовото състояние на МСП е една от основните пречки пред инвестирането в този тип дружества; призовава към задълбочен размисъл относно начините и средствата за подобряване на достъпа на инвеститорите до прозрачна и съпоставима информация за МСП, като същевременно се ограничи във възможно най-голяма степен допълнително бреме върху тези дружества;

56.  Насърчава създаването на разнообразна и привлекателна база за финансиране на европейските публични пазари за дружества от всякакъв размер, като същевременно насърчава прилагането на принципа „Мисли първо за малките“ във финансовите разпоредби на ЕС, засягащи бързо развиващи се дружества и преразглеждане на Финансовия регламент на ЕС за намаляване на административните разходи на включване за предприятия с 30-50 %;

57.  Счита, че предвид изключителното значение на МСП и на дружествата със средна пазарна капитализация за създаването на нови работни места, съществуващите небанкови възможности за финансиране като например развитието на специализирани вторични пазари (например пазарите за растеж за МСП) и опростена, прозрачна и стандартизирана секюритизация трябва да се оползотворяват по-добре; приветства инициативата за създаване на устойчив, прозрачен пазар на секюритизации чрез разработването на специфична регулаторна рамка с единно определение за висококачествена секюритизация в съчетание с ефективни методи за мониторинг, измерване и управление на риска; подчертава обаче, че МСП представляват изключително разнообразна група и че секюритизацията, не е единственият наличен инструмент; поради това призовава Комисията да използва широк набор от подходи, както и да обмисли възможността за широка гама от места за подобряване на финансирането на МСП;

58.  Подкрепя отправянето на предложения за засилване на възможностите за достъп до данни за европейските дружества, особено МСП; същевременно обръща внимание на факта, че разходите за пазарни данни са малки в сравнение с общите разходи по трансакциите;

59.  Настоятелно призовава Комисията да увеличи капацитета за наблюдение на видовете, количествата и тенденциите в дейности по посредничество, подобни на тези на банките, извършвани извън регулирания банков сектор, и да предприеме подходящи мерки, за да гарантира, че за тях ще се прилага принципът „еднакъв риск — еднакви правила“;

60.  Посочва, че частното дялово финансиране и рисковият капитал предлагат интересни алтернативи за финансиране, по-специално за новосъздадените предприятия; призовава Комисията да разработи допълнителни инструменти въз основа на опита, натрупан в рамките на европейските фондове за рисков капитал и европейските фондове за социално предприемачество с цел справяне с основните недостатъци на пазарите на рисков капитал в ЕС като например липсата на информация за инвеститорите; счита, че разработването на специална база данни за доброволно събиране на информация относно МСП и новосъздадените предприятия би могло да бъде полезен инструмент за предоставяне на информация на инвеститорите, като по този начин евентуално се разшири кръгът на участниците на пазара и се засилят допълнително пазарите на рисков капитал в държавите членки;

61.  Приветства предприемането на действия в подкрепа на развитието на пазарите за частни емисии на ценни книжа посредством стандартизирани документи и определения, като същевременно се гарантира, че потенциалните инвеститори са достатъчно информирани относно рисковете и ползите от тази форма на инвестиране;

62.  Призовава Комисията да гарантира, че развитието на нови предложения за „фонд на фондове “ като част от съюза на капиталовите пазари не води до пропуски в цялостната оценка и управлението на системния и специфичния риск;

63.  Настоява колко е необходимо засилването и подобряването на координацията на ЕС, по-специално в рамките на Г-20, Международната организация на комисиите по ценни книжа, Съвета по международни счетоводни стандарти и Базелския комитет докато се изгражда съюзът на капиталовите пазари;

Създаване на последователна регулаторна среда на ЕС за капиталовите пазари

64.  Освен това подчертава значението на капиталово финансиране, което може да спомогне за ограничаване на рисковете и намаляване на прекомерните равнища на задлъжнялост и ливъридж във финансовата система; поради това призовава Комисията и държавите членки да преразгледат и да се произнесат по твърде тежка нормативна уредба за капиталово финансиране на частните дружества; подчертава значението на разглеждането на въпроса за неравнопоставеността на данъчното облагане на дълг и собствен капитал;

65.  Съзнава, че разнородността на правилата за несъстоятелност затруднява изграждането на трансгранични групи активи и следователно на процеса на секюритизация; в тази връзка отбелязва предложението на Комисията за справяне с трансграничната несъстоятелност до степента, необходима за постигането на доброто функциониране на съюза на капиталовите пазари; призовава за създаване на рамка за възстановяване и оздравяване на небанковите институции, в частност централните контрагенти;

66.  Припомня ролята на системите за плащания и сетълмента на ценни книжа на пазара на секюритизация и призовава за създаване на европейска пазарна инфраструктура за тази цел, както и за координиран и по-хармонизиран мониторинг на критичната пазарна инфраструктура, по-специално възможността за създаване на хранилище на данни за секюритизацията, което ще регистрира всеки участник в секюритизация, ще проследява общата експозиция и потоци между участниците на пазара, ще следи ефикасността и ефективността на политическите инициативи и ще открива евентуални нови балони и ще намалява информационните асиметрии;

67.  Като има предвид ролята, която играят ИКТ, подчертава необходимостта от преодоляване на заплахата от кибератаки и от превръщане на цялата финансова система в устойчива система по отношение на подобни атаки;

68.  Насърчава Комисията да увеличи съпоставимостта и качеството на финансовата информация, като се вгледа в настоящата рамка за счетоводните стандарти, също така с глобална перспектива и по отношение на консервативни модели за оценка и пропорционалността на изискванията; разбира, че наскоро преразгледаното европейското счетоводно законодателство трябва да бъде оценено на практика първо;

69.  Подчертава, че е необходимо да се извърши оценка на въздействието и анализ на разходите и ползите от всяко допълнително законодателство, в това число на делегираните актове и на актовете за изпълнение; отбелязва, че едно ново законодателство може не винаги да бъде подходящият политически отговор на тези предизвикателства и че следва да бъдат проучени незаконодателните и пазарно ориентираните подходи, както и в някои случаи вече съществуващите решения на национално равнище; призовава Комисията да приложи пропорционалност в съответните законодателни актове, за да се засили положителното въздействие за МСП и за дружествата със средна пазарна капитализация;

70.  Счита, че основите за изграждането на един напълно функциониращ съюз на капиталовите пазари следва да бъдат поставени не по-късно от 2018 г.; отново отправя искане за цялостен анализ на настоящото положение на капиталовите пазари в ЕС и на съществуващите пречки в целия ЕС; призовава Комисията да ускори работата си по плана за действие и излезе със законодателни и незаконодателни предложения във възможно най-кратък срок за постигане на целта за напълно интегриран единен капиталов пазар на ЕС до края на 2018 г.;

71.  Отбелязва, че развитието на цифровата среда следва да се разглежда като възможност за подобряване на ефективността и стойността, която промишлеността на капиталовите пазари предоставя на предприятията, инвеститорите и обществото като цяло;

o
o   o

72.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на Съвета.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0202.
(2) Приети текстове, P7_TA(2014)0161.


Европейска програма за сигурност
PDF 592kWORD 146k
Резолюция на Европейския парламент от 9 юли 2015 г. относно Европейската програма за сигурност (2015/2697(RSP))
P8_TA(2015)0269B8-0676/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 2, 3, 6, 7 и 21 от Договора за Европейския съюз и членове 4, 16, 20, 67, 68, 70, 71, 72, 75, 82—87 и 88 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по‑специално членове 6, 7, 8, член 10, параграф 1, членове 11, 12, 21, 47—50, 52 и 53 от нея,

—  като взе предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съдебната практика на Европейския съд за правата на човека, конвенциите, препоръките, резолюциите и докладите на Парламентарната асамблея, на Съвета на министрите, на комисаря по правата на човека и на Венецианската комисия на Съвета на Европа,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 април 2015 г. относно Европейската програма за сигурност (COM(2015)0185),

—  като взе предвид съобщенията на Комисията относно стратегията за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз (COM(2010)0573) и относно оперативните насоки за вземане под внимание на основните права в изготвяните от Комисията оценки на въздействието (SEC(2011)0567),

—  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 8 април 2014 г. по съединени дела C-293/12 и C-594/12, което отмени Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 513/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за създаване на инструмента за финансово подпомагане на полицейското сътрудничество, предотвратяването и борбата с престъпността и управлението на кризи като част от фонд „Вътрешна сигурност“ и за отмяна на Решение 2007/125/ПВР на Съвета(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно политиката на ЕС за борба с тероризма: главни постижения и бъдещи предизвикателства(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно положението на основните права в Европейския съюз (2012 г.)(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи(4),

—  като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 17 декември 2014 г. относно подновяването на стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 февруари 2015 г. относно мерките за борба срещу тероризма(6),

—  като взе предвид проведеното на пленарното заседание от 28 април 2015 г. обсъждане, посветено на Европейската програма за сигурност,

—  като взе предвид въпросите към Съвета и Комисията относно Европейската програма за сигурност (O-000064/2015 – B8‑0566/2015 и O-000065/2015 – B8‑0567/2015),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че заплахите за вътрешната сигурност на Съюза придобиха по-сложен, хибриден, асиметричен, неконвенционален, международен, бързо променящ се и труден за предвиждане характер, което надхвърля капацитета на отделните държави членки и следователно повече от всякога изисква последователен, всеобхватен, многопластов и координиран отговор на ЕС, който да взема изцяло предвид зачитането на основните права;

Б.  като има предвид, че разработването на политика на сигурност на ЕС представлява споделена отговорност, която изисква координирани и съвместни усилия от всички държави членки, институциите и агенциите на ЕС, гражданското общество и правоприлагащите органи, насочено е към общи цели и се основава на принципите на правовата държава и на зачитането на основните права; като има предвид, че за да постигне оптимални резултати, конкретното прилагане на посочените споделени цели и приоритети следва да се придружава от ясно разделение на задачите между равнището на ЕС и националното равнище, въз основа на принципа на субсидиарност и при упражняване на строг и ефективен парламентарен и съдебен контрол;

В.  като има предвид, че изключението по отношение на националната сигурност, предвидено в член 4, параграф 2 на ДЕС не може да се използва, за да се позволи на агенциите за национална сигурност да нарушават интересите, включително икономическите интереси, на други държави членки, правата на техните граждани и на пребиваващите на тяхна територия лица, както и в по-общ план на законодателството и политиките на Европейския съюз и на трети държави;

Г.  като има предвид, че в контекста на вътрешното и външното сътрудничество в областта на сигурността, последвало събитията от 11 септември 2001 г., следва да се обърне внимание на необходимостта да се извлекат поуките от многобройните нарушения на европейските и универсалните норми и ценности;

Д.  като има предвид, че свободата, сигурността и правосъдието са цели, чието постигане следва да се преследва паралелно; като има предвид, че за да се реализират свободата и правосъдието, мерките за сигурност следва винаги да зачитат демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в съответствие с принципите на необходимост и пропорционалност и следва да подлежат на надлежен демократичен надзор и отчетност; като има предвид, че измерението на правосъдието и на превенцията не е достатъчно застъпено в Европейската програма за сигурност;

Е.  като има предвид, че на голяма част от първопричините за престъпността, като увеличаващото се неравенство, бедност, насилие по расистки и ксенофобски подбуди и престъпления от омраза, не може да се противодейства единствено чрез мерки за сигурност, а е необходимо да се предприемат мерки в по-широк политически контекст, които да включват подобрена социална политика, политика в областта на заетостта, образованието, културата и външната политика;

Ж.  като има предвид, че отнасящият се до превенцията аспект на Европейската програма за сигурност е от особено голямо значение в период на нарастващи икономически и социални неравенства, които подкопават социалния пакт и ефективността на основните права и гражданските свободи; като има предвид, че мерки, алтернативни на лишаването от свобода, от една страна, и мерки по реинтеграция, от друга, особено по отношение на леките престъпления, следва да съставляват важен елемент от политиките за превенция;

З.  като има предвид, че след изтичането на преходния период, предвиден в приложения към Договорите Протокол № 36, Комисията и Съдът на Европейския съюз придобиха пълни правомощия по отношения на правните инструменти по бившия трети стълб, като отчетността във връзка с демократичните принципи и основните права обхвана и приетите мерки, които са изиграли важна роля за изграждането на пространството на свобода, сигурност и правосъдие;

И.  като има предвид, че киберпрестъпността и улесняваната от интернет престъпност засягат сигурността на гражданите на ЕС, вътрешния пазар и интелектуалната собственост и просперитета на Европейския съюз; като има предвид, че ботмрежите, например, като форма на киберпрестъпност засягат по едно и също време милиони компютри и поразяват хиляди цели;

Й.  като има предвид, че границите между вътрешна и външна сигурност все повече се размиват и че това изисква по-активно сътрудничество и координация между държавите членки, които да доведат до всеобхватен и многостранен подход;

K.  като има предвид, че следва да се обърне специално внимание на подкрепата и защитата на всички жертви на тероризъм и престъпления на територията на ЕС като основна част от програмата за сигурност;

1.  Отбелязва Европейската програма за сигурност за периода 2015—2020 г. във вида, предложен от Комисията, и определените в нея приоритети; счита, че с оглед предизвикателствата, пред които е изправен в момента Европейският съюз, тероризмът, екстремизмът, използващ насилие, трансграничната организирана престъпност и киберпрестъпността са най-сериозните заплахи, които изискват координирани действия на национално и световно равнище и на равнището на ЕС; изтъква, че програмата следва да бъде структурирана гъвкаво, така че да отговори на евентуални нови предизвикателства в бъдеще;

2.  Потвърждава необходимостта от по-нататъшно предприемане на действия по отношение на първопричините за престъпността, в това число неравенството, бедността и дискриминацията; подчертава освен това необходимостта да се гарантират подходящи ресурси за социалните работници, служителите на полицията и съдебните служители на местно и национално равнище, чиито бюджети бяха съкратени в някои държави членки;

3.  Призовава за намиране на правилен баланс между политиките за превенция и репресивните мерки, за да бъдат опазени свободата, сигурността и правосъдието; подчертава, че мерките за сигурност следва винаги да се прилагат в съответствие с принципите на правовата държава и спазването на основните права, като правото на неприкосновеност на личния живот и защита на данните, свободата на изразяване на мнение и на сдружаване и правото на справедлив съдебен процес; призовава следователно Комисията при изпълнението на Европейската програма за сигурност да отчете в необходимата степен неотдавнашното решение на Съда на Европейския съюз във връзка с Директивата за запазване на данни (решение по съединени дела C-293/12 и C-594/12), в което се изисква всички инструменти да съответстват на принципите на пропорционалност, необходимост и законност и да включват подходящи гаранции за отчетност и съдебна защита; призовава Комисията да направи цялостна оценка на въздействието на посоченото решение върху всеки инструмент, при който се запазват данни за целите на правоприлагането;

4.  Припомня, че за да бъде надежден фактор за насърчаването на основните права, както във вътрешен, така и в международен план, Европейският съюз следва да основава политиката си в областта на сигурността, борбата срещу тероризма и борбата срещу организираната престъпност, както и партньорствата си с трети държави в областта на сигурността, върху всеобхватен подход, който да включва всички фактори, подтикващи хората към тероризъм или организирана престъпност, и следователно да интегрира икономически и социални политики, разработени и изпълнявани при цялостно спазване на основните права и подлежащи на съдебен и демократичен контрол, както и на задълбочени оценки;

5.  Приветства избора на Комисията за основа на програмата да възприеме принципа на пълно съответствие с принципите на правовата държава и основните права, което следва да бъде гарантирано чрез надлежен съдебен надзор; принципа на повече прозрачност, отчетност и демократичен контрол; на по-добро прилагане и изпълнение на действащите правни инструменти; принципа на засилена координация между агенциите и между различните сектори; и принципа на по-тесни връзки между вътрешното и външното измерение на сигурността; призовава Комисията и Съвета да зачитат стриктно посочените принципи при изпълнението на програмата; изтъква, че Парламентът ще постави посочените принципи в центъра на мониторинга си на изпълнението на програмата;

6.  Приветства специфичния акцент, поставен в програмата, върху основните права, и по-конкретно ангажиментът на Комисията да оценява строго всяка предложена мярка в областта на сигурността, не само от гледна точка на степента, в която мярката постига поставените ѝ цели, но и по отношение на съответствието с основните права; подчертава необходимостта Комисията да включи в оценката си всички заинтересовани органи и агенции, и по-конкретно Агенцията на ЕС за основните права, Европейския надзорен орган по защита на данните, Европол и Евроюст; призовава Комисията да предостави цялата информация и документация във връзка с оценката, така че Парламентът да има възможност да упражни ефективно своя демократичен надзор;

7.  В това отношение припомня, че осъжда мерки, включващи обширно, системно, масово събиране на лични данни на невинни хора, особено с оглед на потенциала им да въздействат в значителна степен върху правото на справедлив съдебен процес, недопускането на дискриминация, неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, свободата на печата, на мисълта и на словото и свободата на събиране и сдружаване, и които съдържат значителен потенциал за недобросъвестно използване на информация, събрана срещу политически противници; изразява дълбоки съмнения относно ползата от мерки за масово наблюдение, които често са прекалено обширни и поради това произвеждат прекалено много неверни положителни и отрицателни данни; предупреждава за опасността мерките за масово наблюдение да засенчат необходимостта от инвестиране в мерки по правоприлагане, които вероятно са по-изгодни от икономическа гледна точка, по‑ефективни и водят до по-малка намеса;

8.  Призовава държавите членки да гарантират, че принципът за гарантиране на висшия интерес на детето се зачита изцяло от законодателството в областта на сигурността;

9.  Отбелязва, че ЕС не разполага със съгласувано определение за „национална сигурност“, което създава несигурност в правните инструменти на ЕС, съдържащи позовавания на „националната сигурност“;

10.  Счита, че институциите и агенциите на ЕС и държавите членки следва да гарантират прозрачност, отчетност и демократичен контрол в процеса на разработване и изпълнение на политиката, за да могат гражданите да имат повече доверие в политиките в областта на сигурността; приветства намерението на Комисията да представя редовно на Парламента и Съвета актуализирана информация относно изпълнението на програмата; потвърждава намерението си да организира, съвместно с националните парламенти, редовен мониторинг на правилното изпълнение и напредък на програмата; отбелязва с интерес предложението на Комисията да създаде Консултативен форум на ЕС по въпросите на сигурността; призовава във форума да се осигури балансирано представителство на всички заинтересовани лица и очаква да получи по-подробна информация за него, по-конкретно във връзка с точната роля, задачи, състав и правомощия, както и по отношение на участието на Европейския парламент и на националните парламенти във форума;

11.  Подчертава необходимостта да се подобри демократичният и съдебният контрол над разузнавателните служби на държавите членки; отбелязва, че Парламентът, Съдът на Европейския съюз и Омбудсманът не разполагат с достатъчни правомощия, за да осъществяват ефективен контрол върху политиките на ЕС в областта на сигурността;

12.  Призовава Комисията и Съвета да приемат възможно най-бързо пътна карта или подобен механизъм, за да гарантират ефективното и оперативно изпълнение на програмата, да я внесат в Парламента и да започнат изпълнението ѝ в рамките на следващите шест месеца; счита, че подходът, основан на „цикъл на политиката на ЕС“ (включващ идентификация и оценка на общи заплахи и уязвимост, определяне на политически приоритети и разработване на стратегически и оперативни планове, ефективно изпълнение, при което ясно се определят водещите елементи, график и цели, както и оценка) би могъл да осигури необходимата последователност и приемственост при изпълнението на програмата, при условие че Парламентът участва в необходимата степен в определянето на политическите приоритети и стратегическите цели; очаква да обсъди допълнително тези въпроси с Комисията и с Постоянния комитет за оперативно сътрудничество в областта на вътрешната сигурност (COSI);

13.  Приветства заложените в програмата принципи за цялостно прилагане и изпълнение на съществуващите инструменти в областта на сигурността, преди да бъдат предложени нови инструменти; потвърждава необходимостта от по-бързо и ефикасно споделяне на съответните данни и информация, при зачитане на приложимите гаранции в областта на защитата на данни и неприкосновеността на личния живот; изразява при все това съжаление, че въпреки многобройните призиви на Парламента все още липсва оценка на ефективността на съществуващите инструменти на ЕС, в това число с оглед на новите заплахи за сигурността, пред които е изправен ЕС, и на оставащите пропуски; счита, че такова усилие е необходимо, за да се гарантира, че европейската политика на сигурност е ефикасна, необходима, пропорционална, последователна и всеобхватна; призовава Комисията да предостави посочената оперативна оценка на съществуващите в областта на вътрешната сигурност инструменти, ресурси и финансиране на ЕС като приоритетна мярка в рамките на пътната карта за изпълнението на програмата; подновява призива си към Съвета и Комисията да направят цялостна оценка на изпълнението на мерките, приети в областта на вътрешната сигурност преди влизането в сила на Договора от Лисабон, като се използва предвидената в член 70 от ДФЕС процедура;

14.  Приветства поставения от Комисията акцент върху управлението на границите като съществен аспект на предотвратяването на трансграничната престъпност и тероризма; подчертава, че сигурността на границите на ЕС следва да бъде засилена чрез системни проверки в съществуващите бази данни, като например ШИС; приветства поетия от Комисията ангажимент да представи своето преработено предложение относно интелигентните граници до началото на 2016 г.;

15.  Подкрепя призива на Комисията за засилена координация между агенциите и между различните сектори и за предложените мерки за подобряване на обмена на информация и добри практики, както и за повишаване на оперативното сътрудничество между държавите членки и агенциите на ЕС; подновява призива си за по-активно използване на съществуващите инструменти и бази данни като Шенгенската информационна система (ШИС) и Европейска информационна система за съдимост (ECRIS), както и на съвместните екипи за разследване; призовава Комисията да предприеме всички необходими мерки за ускоряване на сключването на работните договорености между агенциите, които са в процес на уточняване; отбелязва със съжаление, че в програмата не са предвидени достатъчно конкретни мерки с цел укрепване на застъпеното в нея измерение на правосъдието; призовава за включването и допълнителното разработване на всички аспекти на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, включително чрез укрепване на правата на заподозрените и обвиняемите, на пострадалите и свидетелите и чрез подобряване на прилагането на съществуващите инструменти на ЕС за взаимно признаване;

16.  Изцяло подкрепя приоритета на Комисията да подпомага държавите членки в по-нататъшното изграждане на взаимно доверие, на цялостното използване на съществуващите инструменти за споделяне на информация и за укрепване на трансграничното оперативно сътрудничество между компетентните органи; подчертава значението на посоченото трансгранично оперативно сътрудничество, по-специално в пограничните региони;

17.  Призовава Комисията бързо да внесе законодателно предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 1987/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II)(7), да хармонизира критериите за сигнали и да въведе задължение за подаване на сигнали относно лица, които са осъдени за тероризъм или заподозрени в тероризъм;

18.  Приветства обявената оценка на Комисията на необходимостта и потенциалната добавена стойност на европейската информационна система на полицейските регистри (EPRIS) за улесняване на трансграничния достъп до информация, съхранявана в националните полицейски досиета, и напълно подкрепя стартирането на пилотен проект, планиран от група държави членки с цел създаването на механизми за автоматизирано трансгранично търсене в националните индекси въз основа на наличие/липса на записи; подчертава значението на трансграничния достъп до информация, по-специално в пограничните региони;

19.  Подчертава значението на съвместните екипи за разследване на конкретни случаи с трансграничен характер и призовава държавите членки да използват по-редовно този успешен инструмент; приканва Комисията да разработи предложения за правна рамка, която да дава възможност за създаването на временни или постоянни съвместни екипи за разследване за справяне със устойчиви заплахи, особено в пограничните региони, като трафик на наркотици, трафик на хора и моторизирани банди;

20.  Изразява съжаление, че инструменти като замразяване и конфискация на активи, придобити от престъпна дейност, все още не се използват систематично във всички подходящи трансгранични случаи, и призовава за увеличени усилия от страна на държавите членки и на Комисията в тази област;

21.  Подчертава, че съществуват пропуски в демократичния и съдебен надзор в областта на трансграничното сътрудничество между националните разузнавателни агенции; изразява загриженост относно факта, че демократичният и съдебен надзор е сериозно възпрепятстван от правилото за третата страна по отношение на достъпа до документи;

22.  Отбелязва, че границата между външна и вътрешна сигурност се размива все повече, и приветства по тази причина ангажимента на Комисията да гарантира, че вътрешните и външните измерения на политиката на сигурност функционират съвместно; призовава Комисията и държавите членки редовно да правят оценка на въздействието на програмата върху стратегията за външна сигурност на ЕС и обратно, включително задълженията за зачитане и насърчаване на основните свободи и права, както и на демократичните ценности и принципи, съдържащи се в международните конвенции и споразумения, подписани и ратифицирани от тях; подчертава необходимостта от по-нататъшно укрепване на връзките, полезните взаимодействия и съгласуваността между тях, особено по отношение на новите, междусекторни, хибридни заплахи, пред които е изправена Европа, като същевременно се зачитат ценностите на Съюза и основните права; изисква от Комисията да докладва редовно на Парламента за всички по-нататъшни действия, насочени към развиване на връзката между вътрешното и външното измерение на политиката на сигурност, и за своето сътрудничество с трети държави в областта на сигурността, за да може Парламентът да упражнява своето право на демократичен контрол, заедно с националните парламенти;

23.  Подчертава значението и навременността на текущия стратегически преглед от страна на ЗП/ВП, който ѝ беше поверен от Европейския съвет през декември 2013 г. и който следва да доведе до приемането на нова Европейска стратегия за сигурност; интересите, приоритетите и целите на ЕС, съществуващите и настъпващите заплахи, предизвикателствата и възможностите, както и инструментите и средствата на ЕС за тяхното посрещане, следва да бъдат идентифицирани и описани в широка стратегия, която включва въпросите на външната политика и политиката на сигурност;

24.  Призовава за много строги клаузи относно правата на човека в споразуменията за сътрудничество с трети държави, по-специално в Северна Африка и региона на Персийския залив по отношение на сътрудничеството в областта на сигурността; призовава за преразглеждане на сътрудничеството с недемократични държави, които нарушават правата на човека;

25.  Подчертава, че е изключително важно да се търсят начини за отстраняване на първопричините за въоръжените конфликти, екстремизма и бедността в трети държави, тъй като тези причини са предизвикателство за сигурността на ЕС; настоятелно призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, Комисията и държавите членки да увеличат усилията си в подкрепа на приобщаващите, плуралистични и добре функциониращи държави със силно и жизнеспособно гражданско общество, способни да осигурят свобода, сигурност, правосъдие и заетост за своите граждани;

26.  Настоятелно призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията да представи проект на обща позиция относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати в съответствие с резолюцията на Парламента от 27 февруари 2014 г. относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати(8);

27.  Отбелязва спешния призив на Комисията за приключване на работата по приемането на Директивата на ЕС за резервационните данни на пътниците; изтъква отново своя ангажимент да работи за финализирането ѝ до края на годината; подчертава, че Директивата за резервационните данни на пътниците следва да зачита основните права и стандартите за защита на данните, включително съответната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, като осигури ефикасен инструмент на равнището на ЕС; призовава Комисията да продължи да подкрепя този процес, като предостави всички относими допълнителни елементи за необходимостта и пропорционалността на Директивата на ЕС за резервационните данни на пътниците; изисква всяко бъдещо предложение за създаване на нови инструменти в областта на сигурността, като свързаното с резервационните данни на пътниците, систематично да включва механизми за обмен на информация и сътрудничество между държавите членки;

28.  Изразява съгласие с Комисията относно основното значение на оказването на подкрепа за дейности, свързани с обучение, научни изследвания и иновации, както и на важната работа на Европейския полицейски колеж (CEPOL) в тази област; счита, че програмите за обучение и обмен за служители на правоприлагащите органи са от съществена важност за допълнителното насърчаване на европейската култура в областта на правоприлагането и на добрите практики в тази област; счита, че са необходими повече инвестиции в областта на научните изследвания и иновациите, свързани със сигурността, включително в областта на превенцията;

29.  Изтъква, че бързо променящата се обстановка по отношение на сигурността изисква гъвкав, адаптивен и реактивен подход, развитие на технически способности и редовен преглед на приоритетните действия, посочени в програмата; изтъква в това отношение, че би могъл да се използва член 222 от ДФЕС, който изисква Европейският съвет редовно да прави оценка на заплахите за Съюза, наред с другото, като си служи със съществуващите оценки на заплахата, осъществени от държавите членки и Европол, и да информира Европейския парламент и националните парламенти относно резултатите от оценката и относно последващите действия;

Тероризъм

30.  Приветства мерките, определени в програмата за борба с тероризма, за справяне с финансирането на тероризма, за да се противодейства на заплахата от граждани на ЕС и лица, постоянно пребиваващи в ЕС, които пътуват в чужбина за целите на тероризма („чуждестранни бойци“), и за предотвратяване на радикализацията; отбелязва предложението за нова структура на Европейския център за борба с тероризма в рамките на Европол и призовава Комисията да поясни допълнително точните му функции, задачи, правомощия и надзор, особено с оглед на необходимостта да се гарантира адекватен демократичен и съдебен надзор на подходящите равнища, включително чрез текущото преразглеждане на мандата на Европол; подчертава, че увеличеното споделяне на информация между държавите членки е от решаващо значение в борбата срещу тероризма и че то следва да протича на по-структурна основа;

31.  Осъжда анализите, които водят до смесване на понятията тероризъм, несигурност, ислям и мигранти;

32.  Припомня, с оглед на неотдавнашните терористични нападения в Брюксел, Париж, Копенхаген и Сен Кентен Фалавие, че е наложително ЕС да направи по-добра оценка на заплахата за сигурността на ЕС и да се съсредоточи върху непосредствените приоритетни области за борбата с тероризма: укрепване на сигурността на границите на ЕС, развиване на способностите за сигнализиранe за незаконно съдържание в интернет и борба с незаконния трафик на огнестрелни оръжия, както и засилване на обмена на информация и оперативното сътрудничество между националните правоприлагащи и разузнавателни служби;

33.  Припомня решаващото значение на проследяването и прекъсването на финансовите потоци, включително финансовите потоци извън мрежата SWIFT, в борбата срещу терористичните мрежи и срещу организираната престъпност; приветства усилията, положени с цел гарантиране на справедливо и балансирано участие в Програмата за проследяване на финансирането на тероризма (ППФТ);

34.  Подчертава, че заплахата от „домашен тероризъм“ в ЕС достига опасни нови равнища откакто ислямските фундаменталисти установиха контрол над територии в Сирия и Ирак и проведоха световна пропагандна кампания с цел да обединят силите си с джихадистите и да извършват нападения в границите на ЕС;

35.  Подчертава, че действията за преодоляване на заплахата, свързана с чуждестранните бойци и с тероризма въобще, изискват прилагането на многопластов подход, който включва предприемането на всеобхватни действия във връзка със залегналите в основата ѝ фактори като радикализацията, развитие на социалното сближаване и на приобщаването и улесняване на повторната интеграция чрез насърчаване на политическа и религиозна толерантност, анализ и неутрализиране на подбуждането към извършване на терористични актове по интернет, предотвратяване на присъединяването към терористични организации, предотвратяване и възпиране на набирането на бойци и на участието във въоръжени конфликти, спиране на финансовата подкрепа за терористични организации и физически лица, които имат за цел да се присъединят към тях, осигуряване на строго съдебно преследване, по целесъобразност, и предоставяне на правоприлагащите органи на необходимите средства за изпълнението на техните задължения при пълно зачитане на основните права;

36.  Призовава Комисията да разработи съвместно с държавите членки истинска стратегия по отношение на европейските бойци — каквато липсва понастоящем в Програмата за сигурност — и по-специално по отношение на лицата, които се завръщат от зони на конфликт, като искат да напуснат вербувалите ги терористични организации и показват желание за реинтеграция в обществото; счита, че следва да се постави специален акцент върху положението на младите европейски бойци;

37.  Заявява отново своята решимост да гарантира поемането на отговорност за масови нарушения на основните права под прикритието на борбата срещу тероризма, по-специално в контекста на транспортирането и незаконното задържане на затворници в европейски държави от ЦРУ, чрез открити и прозрачни разследвания; призовава за осигуряването на закрила на лицата, които разкриват такива нарушения, като журналисти и лица, подали сигнали за нарушения;

Радикализация

38.  Изразява съгласие, че предотвратяването на радикализацията следва да бъде приоритет за ЕС; изразява съжаление във връзка с липсата на по-конкретни мерки в програмата за преодоляване на радикализацията в Европа и призовава Комисията да предприеме спешни и всеобхватни действия за засилване на мерките за предотвратяване на радикализацията и екстремизма, използващ насилие, за предотвратяване на разпространението на екстремистки идеологии и за стимулиране на интеграцията и приобщаването; призовава Комисията да укрепи Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията (RAN), която обединява всички заинтересовани лица, участващи в инициативи за справяне с радикализацията на най-близко до гражданите равнище, както и за изясняване на мандата, задачите и обхвата на предложения нов център за високи постижения на RAN; препоръчва структурата ѝ да включва също местни и национални органи, отговарящи за вземането на решения, за да се осигури практическото изпълнение на препоръките, изготвени от експерти и заинтересовани лица; призовава за по-смели мерки за справяне с радикализацията по интернет и с използването на уебсайтове или социални медии за разпространението на радикални идеологии в Европа; приветства създаването на звено за сигнализиранe за незаконно съдържание в интернет в рамките на Европол, с цел да подкрепя държавите членки при идентифицирането и премахването на подбуждащо към насилие екстремистко съдържание онлайн в сътрудничество със сектора, и призовава Комисията да предостави допълнителните ресурси, необходими за неговото функциониране; изразява съжаление във връзка с липсата на конкретни мерки за укрепване на ролята на интернет като инструмент за повишаване на осведомеността в борбата срещу радикализацията, и по-специално за проактивно разпространение на съответно съдържание онлайн с цел противодействие на терористичната пропаганда;

39.  Посочва, че успешната политика на сигурност трябва да вземе мерки по отношение на факторите, които стоят в основата на екстремизма, като радикализация, нетърпимост и дискриминация, чрез насърчаване на политическа и религиозна толерантност, развитие на социалното сближаване и приобщаване и улесняване на реинтеграцията;

40.  Счита, че следва да се разработят задълбочени проучвания и конкретни мерки, с финансовата и оперативната подкрепа на Комисията, за да се подкрепят и споделят с всички европейски граждани, чрез ефективни комуникационни канали, нашите общи ценности на толерантност, плурализъм, зачитане на свободата на изразяване на мнение и на свободата на съвестта, както и на нашите основни права като цяло; счита, че програмата следва също така да подчертае необходимостта от борба срещу погрешните схващания относно религиите, и по-специално исляма, които като такива не допринасят за радикализацията и тероризма;

41.  Изразява загриженост във връзка с нарасналия напоследък брой на случаите на престъпления от омраза, включително онлайн, срещу европейски граждани; призовава държавите членки да защитават своите граждани от бъдещи нападения и да предотвратяват подстрекаването към омраза и всякакви форми на нетолерантност въз основа на произход, убеждения или религия, включително чрез образователни дейности, насочени към младите хора, и чрез насърчаването на приобщаващ диалог;

Организирана престъпност

42.  Изразява съгласие, че трафикът на хора е явление, във връзка с което трябва да се предприемат по-ефективни действия на европейско равнище; категорично отхвърля при все това каквато и да било връзка между незаконната миграция и тероризма; посочва, че липсата в ЕС на законни пътища да се потърси защита води до непрестанно търсене на незаконни пътища, като по този начин се излагат на опасност уязвимите мигранти, нуждаещи се от международна закрила;

43.  Подчертава тежката организирана престъпност в областта на трафика на хора; обръща внимание на изключителното насилие и жестокост, на които е подлагана тази особено уязвима група от страна на престъпниците; приветства съществуващата рамка и изразява съгласие относно необходимостта от стратегия за периода след 2016 г. с участието на Европол и Евроюст, които притежават специфични знания в тази област;

44.  Признава, че борбата срещу организираната престъпност изисква решителни действия на европейско равнище; подкрепя решимостта на Комисията да се справи с този въпрос; призовава по-специално Комисията да установи стабилно сътрудничество в борбата срещу трафика на хора, а също така и сътрудничество с трети държави за предотвратяване на незаконния трафик на мигранти, за да се избегнат нови трагедии в Средиземно море;

45.  Посочва, че следва да се обърне повече внимание на тенденциите в трансграничната организирана престъпност по отношение на трафика на оръжие, трафика на хора и производството и продажбата на забранени наркотични вещества; отбелязва със задоволство, че програмата отчита динамичния характер на проблема с наркотиците, и по-специално неговата връзка с организираната престъпност и развиващата се заплаха от пазарни иновации в производството и продажбата на нови и утвърдени наркотици; подчертава необходимостта от бързо приемане на предложения пакет относно новите психоактивни вещества и настоятелно призовава Съвета да постигне напредък по този въпрос;

46.  Счита, че освен инструментите на ЕС за борба срещу организираната престъпност и тероризма Европейската програма за сигурност следва да включва и механизми за защита за жертвите на тези тежки престъпления, за да се предотврати по-нататъшна виктимизация; отбелязва, че защитата на жертвите следва да се разглежда като важен инструмент за борба срещу организираната престъпност и тероризма, тъй като тя изпраща ясно послание до извършителите, че обществото няма да се поддаде на насилието и винаги ще защитава жертвите и тяхното достойнство;

Киберпрестъпност

47.  Подчертава, че терористичните организации и организираните престъпни групи все повече използват киберпространството за улесняване на различни форми на престъпност и че киберпрестъпността и улесняваната от интернет престъпност са сериозна заплаха за гражданите на ЕС и за икономиката на ЕС; отбелязва, че киберпрестъпността изисква нов подход по отношение на сътрудничеството в областта на правоприлагането и съдебното сътрудничество в ерата на цифровите технологии; посочва, че новото развитие на технологиите увеличава мащаба и бързината на въздействието на киберпрестъпността и призовава следователно Комисията да извърши задълбочен анализ на правомощията на правоприлагащите и съдебните органи и техните правни и технически способности, онлайн и офлайн, така че да им се даде възможност да се борят срещу киберпрестъпността ефективно, като същевременно подчертава, че всички мерки за прилагане трябва строго да зачитат основните права, да са необходими и пропорционални и да спазват правото на ЕС и националното право; призовава по-специално Комисията да гарантира, че правото на използване на криптиране остава непроменено в целия Европейски съюз и че държавите членки не прилагат мерки, които накърняват правото на физическите лица да използват криптиране, въпреки че прихващането на съобщения в контекста на полицейско разследване или съдебно производство може винаги да бъде възможно със съответното съдебно разрешение; изисква Комисията да предостави на звеното за сигнализиранe за незаконно съдържание в интернет на Европол допълнителните ресурси, необходими за неговото функциониране, вместо да предприема вътрешно преразпределение на длъжности, включително персонал на Европейския център за борба с киберпрестъпността, в който не трябва да се допуска недостиг на персонал;

48.  Подчертава голямото значение на научните изследвания и иновациите с цел да бъде ЕС в крак с променящите се потребности в областта на сигурността; подчертава значението на един конкурентоспособен сектор на сигурността в ЕС, който да допринася за независимостта на ЕС в областта на сигурността; отново призовава за по-голяма независимост в областта на информационно‑технологичната сигурност на ЕС и подчертава необходимостта да се проучат възможностите за разработване в ЕС на устройства и услуги за обезпечаване на сигурността за критичната инфраструктура и обществените услуги;

49.  Призовава Комисията да започне съизмерна кампания за повишаване на осведомеността и на готовността по отношение на рисковете, свързани с тежката киберпрестъпност, с цел да се подобри устойчивостта на компютърни атаки;

50.  Приветства работата на Европейския център за борба с киберпрестъпността в борбата срещу тежката международна киберпрестъпност и улесняваната от интернет престъпност; подчертава основната роля на Европейския център за борба с киберпрестъпността за оказването на подкрепа на държавите членки, по-специално в борбата срещу сексуалната експлоатация на деца; припомня, че Комисията обяви, че на Европейския център за борба с киберпрестъпността ще бъдат предоставени необходимите експерти и бюджет, с цел да се подкрепят области на европейско сътрудничество, по които не е работено от създаването му през 2013 г.;

51.  Призовава Комисията да извърши цялостна оценка на съществуващите мерки във връзка със сексуалната експлоатация на деца онлайн, да прецени дали са необходими допълнителни законодателни инструменти и да проучи дали Европол има достатъчно експертен опит, ресурси и персонал, за да може да се справи с това ужасяващо престъпление;

Финансиране

52.  Изразява съжаление относно факта, че в проектобюджета на Комисията за 2016 г. е предвидено увеличение на бюджета на Европол само с приблизително 1,5 милиона евро, което не му предоставя необходимите ресурси за създаването, както е планирано в програмата, на Европейски център за борба с тероризма и на звено за сигнализиранe за незаконно съдържание в интернет;

53.  Приветства изявлението, направено от първия заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс в Европейския парламент, че Комисията ще приведе наличните финансови ресурси в съответствие с приоритетите на програмата; подчертава още веднъж в това отношение, че е важно да се гарантира, че съответните агенции на ЕС разполагат с достатъчно човешки и финансови ресурси за изпълнението на своите настоящи и бъдещи задачи в рамките на програмата; възнамерява да следи отблизо изпълнението и да прави оценка на бъдещите потребности на фонд „Вътрешна сигурност“ на равнището на ЕС и на национално равнище;

o
o   o

54.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) OВ L 150, 20.5.2014 г., стp. 93.
(2) OВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 45.
(3) Приети текстове, P7_TA(2014)0173.
(4) Приети текстове, P7_TA(2014)0230.
(5) Приети текстове, P8_TA(2014)0102.
(6) Приети текстове, P8_TA(2015)0032.
(7) OВ L 381, 28.12.2006 г., стp. 4.
(8) P7_TA(2014)0172.


Положението в Йемен
PDF 481kWORD 99k
Резолюция на Европейския парламент от 9 юли 2015 г. относно положението в Йемен (2015/2760(RSP))
P8_TA(2015)0270RC-B8-0680/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Йемен,

—  като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини от 26 март 2015 г. относно положението в Йемен,

—  като взе предвид съвместното изявление от 1 април 2015 г. относно последиците от сблъсъците в Йемен, направено от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини и члена на Комисията, отговарящ за хуманитарната помощ и управлението при кризи, Христос Стилианидис,

—  като взе предвид съвместното изявление от 11 май 2015 г. относно предложеното примирие в Йемен, направено от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини и члена на Комисията, отговарящ за хуманитарната помощ и управлението при кризи, Христос Стилианидис,

—  като взе предвид съвместното изявление от 3 юли 2015 г. относно кризата в Йемен, направено от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини и члена на Комисията, отговарящ за хуманитарната помощ и управлението при кризи, Христос Стилианидис,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно Йемен от 20 април 2015 г.,

—  като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН 2014 (2011), 2051 (2012), 2140 (2014), 2201 (2015) и 2216 (2015),

—  като взе предвид изявлението от 24 май 2015 г. на съпредседателите на 24‑ото заседание на Съвместния съвет и на министрите на държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив и Европейския съюз,

—  като взе предвид изявлението за пресата на Съвета за сигурност на ООН от 25 юни 2015 г. относно положението в Йемен,

—  като взе предвид Споразумението за мир и национално партньорство от 21 септември 2014 г., заключителния документ на Конференцията за национален диалог от 25 януари 2014 г. и инициативата на Съвета за сътрудничество в Персийския залив от 21 ноември 2011 г.,

—  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че настоящата криза в Йемен е резултат от неспособността на поредица от правителства да отговорят на законния стремеж на народа на Йемен към демокрация, икономическо и социално развитие, стабилност и сигурност; като има предвид, че тази неспособност създаде условия за избухването на ожесточен конфликт, тъй като не беше сформирано правителство, което да приобщава всички страни, властта не беше разделена справедливо и систематично се пренебрегваха напрежението, съществуващо между отделните племена в страната, широко разпространената несигурност и икономическата парализа;

Б.  като има предвид, че настоящият конфликт в Йемен се разпространи в 20 от 22‑те провинции на страната; като има предвид, че съгласно последните консолидирани данни на Световната здравна организация (СЗО) най-малко 1439 души са били убити между 10 март и 5 май 2015 г., а 5951 са били ранени, като много от тях са цивилни лица; като има предвид, че от началото на военните действия са убити повече от 3000 души и над 10 000 са ранени;

В.  като има предвид, че Йемен е една от най-бедните държави в Близкия Изток, характеризираща се с високи равнища на безработица и неграмотност и липса на основни услуги; като има предвид, че понастоящем 20 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ, от които по приблизителни оценки 9,4 милиона са йеменски деца, над 250 000 — бежанци и 335 000 — вътрешно разселени лица;

Г.  като има предвид, че последните събития крият сериозни рискове за стабилността на региона, по-специално на Африканския рог, Червено море и по-широкия регион на Близкия Изток;

Д.  като има предвид, че по искане на президента на Йемен Абд Рабу Мансур Хади на 26 март 2015 г. ръководената от Саудитска Арабия коалиция, която включва Бахрейн, Египет, Йордания, Кувейт, Мароко, Катар, Судан и Обединените арабски емирства, започна в Йемен военна операция срещу бунтовниците хути; като има предвид, че съгласно наличните данни тази коалиция използва в Йемен забранените на международно равнище касетъчни бомби, и като има предвид, че понастоящем Върховният комисар на ООН за правата на човека разследва случая,

Е.  като има предвид, че въоръжените групи на хутите и свързаните с тях военни сили са причинили многобройни жертви сред цивилното население в Йемен, включително вследствие на използването на противовъздушни ракети, които при падането си в населени райони се взривяват и убиват и осакатяват цивилни граждани;

Ж.  като има предвид, че няколкократно при въздушните удари на ръководената от Саудитска Арабия военна коалиция в Йемен са убити цивилни лица, което представлява нарушение на международното хуманитарно право, изискващо предприемането на всички възможни мерки за предотвратяване или свеждане до минимум на жертвите сред цивилното население;

З.  като има предвид, че в допълнение към въздушните удари Саудитска Арабия наложи морска блокада на Йемен, което доведе до драматични последици за гражданското население, като 22 милиона души — почти 80% от населението — се нуждаят спешно от храна, вода и медицински доставки;

И.  като има предвид, че на 15 юни 2015 г., с оглед на преговорите за мир на ООН, генералният секретар на ООН Бан Ки Мун призова за ново хуманитарно затишие от поне две седмици по време на Рамазан, за да се даде възможност спешната помощ да достигне до всички нуждаещи се в Йемен, и като има предвид, че не беше постигнато споразумение; като има предвид, че на 19 юни 2015 г. враждуващите страни в Йемен не успяха да постигнат споразумение за примирие в рамките на дипломатическите разговори с посредничеството на специалния пратеник на ООН Исмаил Оулд Шейх Ахмед;

Й.  като има предвид, че на 30 юни 2015 г. около 1200 затворници, включително заподозрени членове на Ал-Кайда, са избягали от централния затвор в град Таиз; като има предвид, че преди това през април 2015 г. около 300 задържани са избягали от друг затвор в провинция Хадрамаут; като има предвид, че в Йемен се извършват терористични актове като атентатите от 17 юни 2015 г. в Сана, в това число в три джамии, което доведе до голям брой смъртни случаи и жертви;

К.  като има предвид, че на 1 юли 2015 г. ООН обяви криза от 3-а степен в Йемен, която е най-високата по скалата; като има предвид, че в рамките на план за извънредни ситуации ООН ще се опита да достигне до 11,7 милиона хора, които се нуждаят най-спешно от помощ; като има предвид, че съгласно наличните данни вследствие на затварянето на най-малко 160 здравни заведения поради несигурност и недостиг на гориво и запаси системата за здравеопазване е изправена пред срив;

Л.  като има предвид, че 15,9 милиона души в Йемен се нуждаят от хуманитарна помощ; като има предвид, че вследствие на широко разпространената несигурност децата, които са най-уязвими, няма да имат достъп до необходимите за тях здравеопазване или храна;

М.  като има предвид, че 9,9 милиона деца са остро засегнати от конфликта, като от март 2015 г. насам са убити 279 деца, а 402 са ранени; като има предвид, че най-малко 1,8 милиона деца са без достъп до образование вследствие на свързаното с конфликта затваряне на училища, което ги поставя пред повишената опасност да бъдат привлечени или използвани от въоръжени групировки или да бъдат подложени на друг вид злоупотреба; като има предвид, че по данни на УНИЦЕФ децата представляват близо една трета от всички бойци в Йемен, като само между 26 март и 24 април 2015 г. най-малко 140 деца са били рекрутирани; като има предвид, че през 2014 г. 156 деца са потвърдили, че са били рекрутирани и използвани от въоръжени групировки; като има предвид, че през 2015 г. този брой вече е удвоен;

Н.  като има предвид, че по приблизителна преценка на УНИЦЕФ повече от половин милион деца на възраст под пет години са изложени на риск от тежка форма на остро недохранване, а други 1,2 милиона деца на възраст под пет години — на риск от умерена форма на остро недохранване, което представлява двукратно увеличение от началото на кризата;

О.  като има предвид, че здравната система е изправена пред срив, като са спрени ваксинациите, което по приблизителна преценка излага 2,6 милиона деца на възраст под 15 години на риск от зараза с морбили и 2,5 милиона деца — на риск от диария – потенциално смъртоносно заболяване, което се разпространява бързо във време на конфликти и разселване на населението; като има предвид, че все повече се разпространява треската денга, липсва лечение на хронични заболявания, а доставките на жизненоважни медицински материали и персоналът не достигат нуждаещите се от помощ хора;

П.  като има предвид, че в страната бързо свършва горивото, и като има предвид, че понастоящем този факт вече силно ограничава разпределянето на помощите и скоро ще доведе до опасност за живота вследствие на недостига на вода, тъй като в засегнатия от суша Йемен водоснабдяването зависи изцяло от работещите с гориво дълбочинни помпи за изпомпване на вода от кладенци;

Р.  като има предвид, че освен това Йемен е пряко засегнат от хуманитарната криза в Африканския рог, като над 250 000 бежанци, главно от Сомалия, са блокирани в страната и живеят при тежки условия; като има предвид, че освен това по данни на правителството Йемен приютява около един милион етиопски мигранти;

С.  като има предвид, че хуманитарните организации са преместили повечето си международни служители извън Йемен поради влошаващото се положение по отношение на сигурността в страната; като има предвид, че малко организации могат все още да работят в Йемен и че дейностите им са силно ограничени;

Т.  като има предвид, че Ал-Кайда на Арабския полуостров (АКАП) успява да се възползва от влошаването на политическата ситуация и на положението по отношение на сигурността в Йемен, разширявайки своето присъствие и увеличавайки броя и мащаба на своите терористични нападения;

У.  като има предвид, че т.нар. „Ислямска държава“/Даиш установи присъствието си в Йемен и извърши терористични нападения срещу шиитски джамии, убивайки стотици хора; като има предвид, че се очаква както АКАП, така и „Ислямска държава“/Даиш да използват вакуума в сигурността в Йемен за увеличаване на своя капацитет и за планиране на нападения срещу силите за сигурност в Йемен, хутите и всякакво западно присъствие;

Ф.  като има предвид, че ескалацията на въоръжения конфликт заплашва културното наследство на Йемен; като има предвид, че на 2 юли 2015 г. Комитета по световно наследство добави два обекта в Йемен в списъка на застрашени обекти на световното наследство: стария град на Сана и стария ограден град на Шибам;

Х.  като има предвид, че ЕС наложи оръжейно ембарго и допълнителни санкции срещу водач на хутите и сина на бившия президент Али Абдула Салех; като има предвид, че от декември 2014 г. същите ограничения се прилагат спрямо други двама членове на движението „Хути“, както и спрямо бившия президент;

Ц.  като има предвид, че през 2015 г. ГД Хуманитарна помощ и гражданска защита (ECHO) на Комисията отпусна 25 милиона евро за подпомагане на общностите в цялата страна, засегнати от остро недохранване, конфликти и принудителното разселване; като има предвид, че през 2014 г. общото финансиране от ЕС — от държавите членки и Комисията, за хуманитарна помощ в Йемен възлиза на 100,8 милиона евро, от които 33 милиона евро са от ECHO;

Ч.  като има предвид, че в преразгледания призив на ООН за набиране на хуманитарна помощ се призовава за 1,6 милиарда щатски долара, като има предвид обаче, че засега са предоставени само около 10% от тях;

1.  Е сериозно обезпокоен от бързо влошаващото се политическо и хуманитарно положение и ситуацията по отношение на сигурността в Йемен; настоятелно призовава всички воюващи страни незабавно да сложат край на използването на насилие; поднася своите съболезнования на семействата на жертвите; подчертава, че ЕС отново потвърди ангажимента си да продължава да подкрепя Йемен и народа на Йемен;

2.  Отново потвърждава твърдия си ангажимент по отношение на единството, суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Йемен, както и за оказване на подкрепа на народа на Йемен;

3.  Осъжда дестабилизиращите и придружени с насилие едностранни действия на хутите и въоръжените групировки, предани на бившия президент Салех; осъжда също така въздушните удари от предвожданата от Саудитска Арабия коалиция и морската блокада, наложена на Йемен, които доведоха до смъртта на хиляди хора, допълнително дестабилизираха Йемен, създадоха по-благоприятни условия за разширяване на терористични и екстремистки организации, като „Ислямска държава“/Даиш и АКАП, и влошиха още повече и без това критичната хуманитарна ситуация;

4.  Настоятелно призовава всички страни в конфликта в Йемен, и по-специално хутите, да работят за преодоляване на различията си чрез диалог и консултации; призовава всички регионални фактори да работят конструктивно със страните в конфликта в Йемен, за да се създадат условия за спиране на ескалацията на кризата и да се избегне по-нататъшна нестабилност в региона; призовава всички страни да се въздържат от обстрел или въздушни удари на обекти и сгради на културното наследство и от използването им за военни цели;

5.  Приветства факта, че ЕС отново заяви твърдия си ангажимент и решимост за справяне със заплахата от екстремистки и терористични групи като Ал-Кайда на Арабския полуостров (АКАП) и за предотвратяване на възможността тези групи да продължават да се възползват от настоящото положение;

6.  Осъжда всички актове на насилие и опити или заплахи за използване на насилие за сплашване на участниците в консултациите с посредничеството на ООН; подчертава, че приобщаващият политически диалог под егидата на ООН трябва да бъде ръководен от Йемен процес, целящ договаряне на основано на консенсус политическо решение на кризата в Йемен в съответствие с инициативата на Съвета за сътрудничество в Персийския залив и нейния механизъм за изпълнение, резултатите на Конференцията за всеобхватен национален диалог, Споразумението за мир и национално партньорство и със съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН;

7.  Осъжда възможно най-категорично терористичните нападения, извършени от „Ислямска държава“/Даиш срещу шиитски джамии в Сана и Саада, в които бяха убити и ранени стотици хора, заедно с разпространението на крайната сектантска идеология, която стои в основата на тези престъпления;

8.  Изразява тревога по повод на това, че АКАП може да се възползва от влошаващото се политическо положение и влошаващото се положение по отношение на сигурността в Йемен; настоятелно призовава всички страни в конфликта да демонстрират твърда ангажираност и решимост за борба с екстремистки и терористични групировки като „Ислямска държава“/Даиш и АКАП, като въпрос с най-висок приоритет;

9.  Осъжда набирането и използването на деца от страните в конфликта;

10.  Изразява пълната си подкрепа за усилията на ООН и на специалния пратеник на генералния секретар на ООН за Йемен Исмаил Оулд Шейх Ахмед да посредничат в мирните преговори между страните; подкрепя усилията на Оман за постигане на прекратяване на огъня между хутите и силите, предани на правителството на Йемен, като първа стъпка към намирането на политическо решение чрез преговори;

11.  Подчертава, че може да има само политическо решение на конфликта, което да приобщава всички страни в конфликта и да е постигнато чрез преговори; следователно настоятелно призовава всички страни в конфликта в Йемен да работят за преодоляване на различията си чрез диалог, компромиси и съвместно управление, водещи до съставянето на правителство на националното единство, с цел възстановяване на мира, предотвратяване на икономически и финансов срив и справяне с хуманитарната криза;

12.  Призовава за хуманитарно затишие, което да позволи спешното доставяне на животоспасяваща помощ на хората на Йемен; настоятелно призовава всички страни в конфликта да улесняват спешното доставяне на хуманитарна помощ до всички части на Йемен, както и бързия, безопасен и безпрепятствен достъп на хуманитарните организации до хората, нуждаещи се от хуманитарна помощ, включително от медицинска помощ, в съответствие с принципите на безпристрастност, неутралност и независимост; припомня също така, че по тази причина по-нататъшното облекчаване на достъпа на търговското корабоплаване до Йемен е от съществено значение;

13.  Призовава всички страни в конфликта да спазват международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека, да гарантират защитата на цивилното население и да се въздържат от преки посегателства срещу гражданската инфраструктура, по-специално медицински обекти и водни системи, както и от използването на граждански сгради за военни цели, и да работят съвместно с ООН и организациите за хуманитарна помощ за спешно предоставяне на помощ на нуждаещите се;

14.  Подчертава необходимостта от координирани хуманитарни действия под ръководството на ООН и настойчиво приканва всички държави да допринесат за посрещане на нуждите от хуманитарна помощ; призовава международната общност да даде своя принос в отговор на преразгледания призив на ООН за набиране на хуманитарна помощ;

15.  Призовава за независимо международно разследване на всички твърдения за нарушения на международно признати права на човека и на международното хуманитарно право;

16.  Отбелязва напредъка, постигнат в Комитета за изготвяне на проект на конституция, и призовава за приобщаваща, прозрачна конституция, която да отговаря на законните стремежи на народа на Йемен и да отразява резултатите от Конференцията за национален диалог, и за провеждане на референдум относно проекта на конституция, както и на своевременни общи избори, за да се избегне допълнително влошаване на хуманитарната обстановка и положението по отношение на сигурността в Йемен;

17.  Припомня, че свободата на религията и убежденията е основно право, и остро осъжда всички актове на насилие или дискриминация в Йемен, които се основават на религията и убежденията; изразява отново своята подкрепа за всички инициативи, насочени към насърчаване на диалога и взаимното уважение между религиозните и други общности; призовава всички религиозни органи да насърчават търпимостта и да предприемат инициативи срещу омразата, сектантството и агресивната и екстремистка радикализация;

18.  Призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, съвместно с държавите членки неотложно да потърси подкрепа в рамките на ООН за голям международен план за осигуряване на водоснабдяването в Йемен, тъй като подобна стъпка може да бъде от решаващо значение за довеждане на потенциален мирен процес до успешен край и за предоставяне на населението на перспективата да бъде в състояние да подобри селското стопанство, да се изхранва самостоятелно и да възстанови страната;

19.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на ООН, на генералния секретар на Съвета за сътрудничество в Персийския залив и на генералния секретар на Лигата на арабските държави, както и на правителството на Йемен.


Предизвикателства, свързани със сигурността в региона на Близкия изток и Северна Африка, и перспективи за политическа стабилност
PDF 629kWORD 192k
Резолюция на Европейския парламент от 9 юли 2015 г. относно предизвикателствата, свързани със сигурността в региона на Близкия изток и Северна Африка, и перспективите за политическа стабилност (2014/2229(INI))
P8_TA(2015)0271A8-0193/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 8 и 21 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, както и своята позиция от 17 януари 2013 г. относно това споразумение(1),

—  като взе предвид Европейската стратегия за сигурност от 12 декември 2003 г. и декларацията на Съвета на Европейския съюз от 11 декември 2008 г. относно укрепването на способностите,

—  като взе предвид съвместното съобщение от 8 март 2011 г. на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията и на Комисията относно партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие (COM(2011)0200),

—  като взе предвид партньорството от Довил, започнато от Г8 по време на срещата на високо равнище на държавните и правителствените ръководители в Довил на 21 май 2011 г.,

—  като взе предвид съвместното съобщение от 25 май 2011 г. на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията и на Комисията относно нов отговор на промените в съседните държави (COM(2011)0303),

—  като взе предвид съвместното съобщение от 6 февруари 2015 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Европейската комисия относно елементи за регионална стратегия на ЕС за Сирия и Ирак, както и заплахата от „Ислямска държава“ (Даиш) (JOIN(2015)0002),

—  като взе предвид декларацията, приета на третото заседание на министрите на външните работи на Европейския съюз и на Лигата на арабските държави в Атина на 11 юни 2014 г., както и меморандума за разбирателство, подписан в Брюксел на 19 януари 2015 г. между Европейската служба за външна дейност и Генералния секретариат на Лигата на арабските държави,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 30 август 2014 г. относно Ирак и Сирия,

—  като взе предвид заключенията на Международната конференция за мир и сигурност в Ирак, проведена в Париж на 15 септември 2014 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 17 ноември 2014 г. относно мирния процес в Близкия изток,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 15 декември 2014 г. относно регионална стратегия на Европейския съюз за Сирия и Ирак,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 9 февруари 2015 г. относно борбата срещу тероризма,

—  като взе предвид своята резолюция от 24 март 2011 г. относно отношенията между Европейския съюз и Съвета за сътрудничество в Персийския залив(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2011 г. относно подхода на ЕС към Иран(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно преразглеждането на Европейската политика за съседство(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 май 2012 г. относно търговия за промяна: търговската и инвестиционна стратегия на ЕС за Южното Средиземноморие след революциите на Арабската пролет(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2014 г. относно Саудитска Арабия, нейните отношения с ЕС и ролята ѝ в Близкия изток и Северна Африка(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 18 септември 2014 г. относно положението в Ирак и Сирия и офанзивата на ИД, включително за преследването на малцинствата(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2015 г. относно положението в Либия(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 февруари 2015 г. относно хуманитарната криза в Ирак и Сирия, в частност в контекста на „Ислямска държава“(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно отношенията между ЕС и Лигата на арабските държави и сътрудничеството в борбата с тероризма(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно неотдавнашните нападения и отвличания от Даиш в Близкия изток, по-специално на асирийци(11),

—  като взе предвид заключенията от срещата с представители на либийските общини на 23 март 2015 г., свикана от Мисията на ООН за оказване на помощ в Либия и организирана от Европейския съюз,

—  като взе предвид срещата, проведена в Барселона на 13 април 2015 г., на ЕС с министрите на външните работи на държавите от Южното Средиземноморие, организирана от Испания, латвийското председателство и ЕС, за обсъждане на бъдещето на Европейската политика за съседство,

—  като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН № 2139 (2014 г.), 2165 (2014 г.) и 2191 (2014 г.) относно разрешаването на достъп на ООН и нейните партньори през границите и линиите на конфликта за предоставяне на хуманитарна помощ в Сирия без съгласието на държавата,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0193/2015),

A.  като има предвид, че конфликтите в Сирия, Ирак, Йемен и Либия и изострянето на напрежението в региона на Близкия изток и Северна Африка са сериозни източници на дестабилизация в този регион; като има предвид, че се наблюдава процес на обединяване на фронтовете в Близкия изток и Сахел в борбата срещу тероризма и че тези фронтове се намират в близост до чувствителната зона на Африканския рог; като има предвид, че последиците от това положение за сигурността на целия регион са опустошителни, тъй като те нанасят дълготрайни вреди на политическото и икономическото развитие, на критичните инфраструктури и на демографското сближаване в региона; като има предвид, че рисковете, пред които тези процеси изправят сигурността в Европа, гражданите и техните интересите, са сериозни; като има предвид многобройните жертви сред цивилното население и терористичните актове, извършвани срещу цивилни лица; като има предвид, че нарушенията на правата на човека и на международното хуманитарно право, особено срещу етнически и религиозни малцинства, са изключително тежки; като взе предвид, че тежката хуманитарна криза, причинена от тези конфликти, води до разселването на значителен брой хора и до създаването на изключително тежки условия на живот за бежанците и за приемното население; като има предвид, че съществуват трайни затруднения за намирането на съгласувана стратегия за разрешаване на конфликти и за установяването на законна и надеждна основа за приобщаващи диалози с различните участници;

Б.  като има предвид, че последиците от арабските бунтове в засегнатите държави, както и сложността и неотложната необходимост от борба срещу Даиш и други терористични организации, налагат преразглеждане на действията на Европейския съюз в региона на Северна Африка и Близкия изток съобразно създалата се по този начин нова обстановка; като има предвид, че е необходимо да се засили натискът върху авторитарните режими за въвеждането на приобщаващи политики; като има предвид, че целта за стабилизиране в региона е не само въпрос от областта на сигурността, но има и икономически, политически и социални аспекти, които изискват от Съюза и неговите държави членки да развиват стратегическо, глобално и обуславяно от множество фактори цялостно сътрудничество и политики с участниците в региона в средносрочен и дългосрочен план;

В.  като има предвид, че терористичната организация ИДИЛ/Даиш започна систематична кампания на етническо прочистване в северните части на Ирак и Сирия, като извършва военни престъпления, включително масови убийства без присъда и отвличания, на представители на етнически и религиозни малцинства; като има предвид, че ООН вече докладва за целенасочени убийства, насилствена смяна на вярата, отвличания, продажба на жени, поробване на жени и деца, вербуване на деца за самоубийствени бомбени нападения, сексуален и физически тормоз и изтезания; като има предвид, че атаките на силите на ИДИЛ/Даиш са насочени срещу християнски, язидски, туркменски, шабакски, какайски, сабейски и шиитски общности, както и срещу много араби и сунитски мюсюлмани;

Г.  като има предвид, че Близкият изток и Северна Африка се намират в ситуация на геополитически катаклизми, която би могла да окаже дълбоко и непредвидимо въздействие върху регионалното равновесие; като има предвид, че се наблюдава ескалация на кризите и конфликтите, съпътствани от етническо и религиозно измерение, нарастване на мощта на паравоенните групировки и слабост или срив на някои държави или режими в региона; като има предвид, че са налице многобройни нарушения на правата на човека, произтичащи от това; като има предвид, че държавите от Северна Африка и Близкия изток, както и международната общност, имат общи интереси от гледна точка на сигурността в борбата срещу тероризма и подкрепата на приобщаващи и реални демократични реформи в региона;

Д.  като има предвид, че конфликтът в Ирак и в Сирия, както и конфликтът в Йемен и Либия, водят до изостряне на напрежението в региона и в международен мащаб; като има предвид, че религиозната и етническата кауза и се превръщат в инструмент за постигане на политически и властови цели; като има предвид, че това създава риск от конфронтация между сунити и шиити, която надхвърля непосредствените географски граници;

Е.  като има предвид, че Тунис е най-забележителният пример за демократизация след арабските въстания, но беше засегнат от терористичното нападение от 18 март 2015 г., за което отговорност пое ИДИЛ/Даиш, и че всичко това припомня необходимостта от силна и постоянна подкрепа за държавите в региона, и по-конкретно за Тунис;

Ж.  като има предвид, че в съответствие с насоките на ЕС от 2008 г. относно насилието срещу жени и момичета насърчаването на правата на жените и равенството между половете следва да бъдат основни елементи на политическия диалог и диалога относно правата на човека между ЕС и страните от региона на Близкия изток и Северна Африка; като има предвид, че ангажираността и овластяването на жените в обществената, политическата, икономическата и културната сфера в държавите от региона на Близкия изток и Северна Африка са решаващи фактори за насърчаване на стабилността, мира и икономическия просперитет в дългосрочен план; като има предвид, че овластяването на жените и момичетата чрез образование е от основно значение за насърчаването на тяхната роля във всички тези сфери; като има предвид, че организациите на гражданското общество, работещи в сферата на правата на жените и равенството между половете, могат да играят важна роля за овластяването на жените в държавите в региона на Близкия изток и Северна Африка;

З.  като има предвид, че влиянието на държавите членки в региона е много неравномерно; като има предвид, че е необходимо да се увеличи влиянието на Европейския съюз; като има предвид, че дългосрочната политическа и икономическа устойчивост в региона на Северна Африка и Близкия изток е от основно стратегическо значение за Съюза; като има предвид, че съответно Съюзът трябва да изпълнява важна роля за насърчаване на разрешаването на конфликтите и демократичното управление в региона на Северна Африка и Близкия изток;

И.  като има предвид, че в миналото държавите от Северна Африка и Близкия изток са били прекалено разпокъсани и не са били в състояние да се приспособяват достатъчно бързо към политическите и икономическите потребности на съответните държави, като по този начин са подкопавали способността на ЕС да бъде фактор от първостепенно значение в региона;

Й.  като има предвид, че в миналото подпомагането от ЕС за държавите от Северна Африка и Близкия изток, по-конкретно в рамките на Европейската политика за съседство, прилагаше прекалено често един и същи недиференциран стратегически подход, без да отчита в достатъчна степен специфичното положение в съответните държави и без да установява партньорите от гражданското общество, нуждаещи се от подкрепа и помощ за изграждане на капацитет; като има предвид, че опитите за демократизация, които се проявиха в резултат на "Арабската пролет", се нуждаят от активна подкрепа на основата на организиран дългосрочен подход;

K.  като има предвид, че сътресенията в региона на Северна Африка и Близкия изток оказват влияние върху способността на ЕС да популяризира своите политически и демократични ценности; като има предвид, че тези сътресения засягат развитието на икономическите отношения на ЕС със съответните държави и биха могли да застрашат енергийната сигурност на ЕС;

Л.  като има предвид, че принуден да реагира по спешност в отговор на последователните кризи в региона на Северна Африка и Близкия изток, които не успя да предвиди въпреки някои сигнали, ЕС не успя да анализира основните елементи, нито да се справи със сложното положение, очакванията и перспективите вследствие на арабските бунтове от 2011 г., като има предвид, че преди всичко ЕС не успя да отговори на необходимостта от стратегия с много далечна перспектива за поддържане и подпомагане на истински демократичен преход, икономическо развитие и политическа стабилност; като има предвид, че въз основа на мандата, предоставен от Европейския съвет от декември 2013 г., върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията постави началото на важен процес на стратегически размисъл; като има предвид, че Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) започнаха процес на широки консултации с цел преразглеждане на Европейската политика за съседство (ЕПС); като има предвид, че създаването на ЕСВД осигурява възможност за извършване на политически и стратегически анализ за всяка отделна държава, който следва да бъде ключов фактор в планирането на помощ за държавите от региона, включително в рамките на ЕПС;

М.  като има предвид, че за да може да окаже положително влияние върху държавите в региона на Северна Африка и Близкия изток, ЕС трябва да предложи нещо повече от перспектива за икономическо сътрудничество, включително широкомащабно политическо и стратегическо партньорство;

Н.  като има предвид, че при извършените между 26 и 30 юни нападения в Тунис, Кувейт и Йемен, за които отговорност пое ИДИЛ/Даиш, бяха убити 92 души и няколкостотин души бяха ранени; като има предвид, че посочените нападения още веднъж подчертават необходимостта да се предостави ефикасен отговор на свързаните със сигурността предизвикателства и на липсата на политическа стабилност в региона;

Действия във връзка със заплахите и положението със сигурността

1.  Призовава ЕС и неговите държави членки да се справят с първопричините за бързо влошаващото се положение в региона на Близкия изток и Северна Африка чрез цялостен и амбициозен подход; подкрепя международната кампания срещу ИДИЛ/Даиш и приветства ангажимента на коалиционните партньори да работят заедно в обща стратегия; приветства по-специално действията на държавите — членки на ЕС, които участват в международната коалиция срещу ИДИЛ, било под формата на военни удари или чрез логистично, финансово и хуманитарно участие; въпреки това призовава за по-голяма мобилизация във всички области и подчертава необходимостта от по-добре формулирани действия; отбелязва, че тези действия биха могли да бъдат координирани ефективно под егидата на ЕС, ако е необходимо, като част от общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), и за тази цел призовава ЕС да развие достатъчен оперативен капацитет и да въведе истинска обща европейска отбрана; подчертава обаче, че трябва да се намери специфичен отговор, основан на политическите и междурегионалните различия, на въпроса за воденето на борба с ИДИЛ/Даиш, фронта Ал-Нусра и други терористични групи; приканва ЕС да поеме ролята на основен посредник в провеждането на регионален диалог, като привлича за участие в него всички заинтересовани страни от региона, включително Лигата на арабските държави, Саудитска Арабия, Египет, Турция и Иран; припомня, че е важно да се отговори на законните искания на местното население, по-специално изразени по време на Арабската пролет от 2011 г., с оглед на осигуряване на дългосрочната стабилност на региона; отбелязва обявеното неотдавна намерение на Лигата на арабските държави да сформира постоянно звено за бързо реагиране, с особен акцент върху борбата срещу ИДИЛ и други нововъзникващи терористични групи;

2.  Подчертава значението на постоянното политическо присъствие на ЕС на най-високо равнище, за да се гарантира дългосрочен стратегически политически диалог и истинско общо обсъждане с държавите от Северна Африка и Близкия изток относно техните нужди и да се постигне стабилност в региона; подчертава, че единствено способността на Европейския съюз да отстоява единна позиция ще го превърне в ефективен участник на международната сцена; поради това призовава ЕС да изгради бързо истинска обща външна политика с тясна координация между вътрешните и външните действия; приканва върховния представител/заместник-председателя да работи съвместно с министрите на външните работи на държавите — членки на Съюза, или с политически фигури, признати от участниците в региона, за да се гарантира под ръководството и от името на Съюза постоянен диалог на високо равнище с държавите от региона; припомня, че е необходимо да бъдат определени основните държави партньори и на тях да бъде оказвано доверие, за да се гарантира политическата стабилност и сигурността в дългосрочен план;

3.  Подчертава значението и необходимостта от ефективно прилагане на следните инициативи през 2015 г.: подкрепа на проектите и дейностите за изграждане на капацитет с държавите от Северна Африка и Близкия изток, борба с радикализацията и екстремисткото насилие, насърчаване на международното сътрудничество, преодоляване на основните фактори и продължаващите кризи и укрепване на партньорството с ключовите държави, включително засилване на политическия диалог с Лигата на арабските държави, Организацията за ислямско сътрудничество, Африканския съюз (АС) и други съответни структури за регионално сътрудничество, като например „Г5 Сахел“;

4.  Настоява върху факта, че стабилността и сигурността в региона на Близкия изток и Северна Африка са от основно значение за сигурността на ЕС; припомня, че ИДИЛ/Даиш и другите терористични организации присъстват в Ирак и Сирия от много години и имат за цел да упражняват влияние в региона; отбелязва, че победите та групата се дължат на кризата на институциите, демокрацията и сигурността в тези държави, както и на пропускливостта на общата им граница; подчертава, че способността за набиране на членове и разрастването на ИДИЛ/Даиш и на фронта Ал-Нусра се подхранват от икономическата, политическата, социалната и културната криза, която разтърсва региона; призовава ЕС, съвместно с арабските държави, да направи оценка на първопричините за тази радикализация и да прилага всеобхватен подход, основан на сигурността, способността за демократично управление и за политическо, икономическо, социално и културно развитие, за който приобщаването следва да бъде ръководен принцип; счита, че ако не бъде намерено практическо устойчиво решение на тези проблеми, всички действия за неутрализиране на заплахата от ИДИЛ/Даиш и други терористични групи ще се натъкват на задълбочаващи се и трайни трудности;

5.  Отбелязва отпускането на един милиард евро в рамките на стратегията на Европейския съюз, озаглавена „Елементи за регионална стратегия на ЕС за Сирия и Ирак, както и заплахата от „Ислямска държава“ (Даиш)“, от които 400 милиона евро са предназначени за хуманитарна помощ; приветства опитите за съобразяване на хуманитарната помощ на ЕС с потребностите, свързани с пола и възрастта; призовава за отделяне на особено внимание на Йордания и Ливан, които поемат най-голям дял бежанци спрямо населението си; подчертава, че е важно тези две държави да улесняват безопасното преминаване на бежанците на тяхна територия и да спазват принципа на забрана за връщане; припомня също така последиците от кризата с бежанците за регионалното правителство на Кюрдистан в Ирак (КРП); изразява загриженост, че поради условията на изключителна бедност и нищета, които царуват в бежанските лагери, те биха могли да се превърнат в огнища на радикализация; счита, че в дългосрочен план бежанските лагери представляват дестабилизиращ фактор за приемащите държави, и по тази причина призовава за намирането на дългосрочни решения, които ще подпомагат както бежанците, така и приемащите ги държави; призовава ЕС да работи заедно с други партньори, а именно с Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и УНИЦЕФ, с цел предприемане на мерки за разрешаване на продължаващите проблеми в лагерите за бежанци и вътрешно разселени лица в Ирак, Йордания, Ливан и Турция, особено по отношение на липсата на образование за младите хора и децата; приветства средствата, предназначени за приемното население, които се отпускат в рамките на новата стратегия и Инструмента, допринасящ за стабилността и мира; призовава всички държави — членки на ЕС, да увеличат ангажиментите си по отношение на кризата с бежанците, що се отнася до финансовите ресурси и презаселването на най-уязвимите бежанци;

6.  Отбелязва непрекъснатото увеличаване на молбите за убежище от Сирия и Ирак и призовава държавите членки на ЕС, да увеличат усилията си за приемане на лица, търсещи убежище, и за бързо справяне с големия брой неприключени случаи;

7.  Приветства участието на някои държави от Северна Африка и Близкия изток в международната коалиция срещу ИДИЛ/Даиш; настоятелно призовава техните правителства и международната общност да удвоят своите усилия за предотвратяване на финансирането на международния тероризъм и на войните в Сирия и Либия; отново призовава всички държави от региона да пречат на частни лица и частни и публични субекти да финансират или да улесняват финансирането на терористични организации или на сирийски физически лица или дружества, свързани със сирийското правителство, на което понастоящем са наложени санкции от страна на ЕС, които трябва да бъдат достатъчно строги; призовава за тяхното участие в схеми за регионално сътрудничество при наблюдението на движението на капитали, като установяват сътрудничество между Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив, Лигата на арабските държави, Организацията Ислямска конференция и институциите на ЕС; подчертава спешната необходимост от въвеждане на ефективна система на санкции, съгласувана с Лигата на арабските държави, организацията „Ислямска конференция“ и Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив, за да се сложи край на финансирането на ИДИЛ/Даиш от международни участници и предлагането на пазара на нефт, незаконно добит от терористичната организация; във връзка с това подчертава също така спешната необходимост от засилване на сътрудничеството между митническите органи на границата с Турция, Ирак и Сирия с цел предотвратяване на незаконните продажбите на нефт от ИДИЛ/Даиш;

8.  Подчертава значението на стратегическия, структуриран, дългосрочен диалог с Лигата на арабските държави, Организацията за ислямско сътрудничество и Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив; в този контекст приветства декларацията, приета в Атина на 11 юни 2014 г., както и меморандума за разбирателство от януари 2015 г., и призовава за цялостното им изпълнение; подчертава първостепенното значение на редовното провеждане на срещи на високо равнище между ЕС и Лигата на арабските държави, Организацията за ислямско сътрудничество и Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив; подчертава важната роля, която трябва да изиграе Лигата на арабските държави за излизането от кризите; счита, че тези кризи показват необходимостта държавите от Лигата на арабските държави да трансформират организацията в истински орган за вземане на решения, който е в състояние да приема решения със задължителен характер; припомня стратегическото сътрудничество между Европейския съюз и Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив; подчертава, че Съветът за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив може да оказва положително политическо влияние за управлението на кризите и конфликтите в държавите от Северна Африка и Близкия изток;

9.  Подчертава също така значението на диалозите на регионално равнище с Турция и Иран; приветства неотдавнашното споразумение, постигнато от ЕС3+3 и Иран, относно ядрената програма на Иран и изразява надежда до договорения срок то да бъде превърнато в окончателно всеобхватно споразумение; призовава заместник-председателя/върховния представител и държавите членки, в случай на постигане на окончателно споразумение относно ядрения въпрос, да проведат задълбочени консултации с Иран и едновременно с това да гарантират ангажираността на Иран по отношение на неразпространението на ядрени оръжия до получаването на потвърждение от съответните международни органи, включително на МААЕ; за тази цел настоятелно призовава ЕС да се ангажира активно в насърчаването на мерки за изграждане на доверие между Иран и Саудитска Арабия; подчертава необходимостта от засилване на сътрудничеството с Турция в областта на борбата срещу тероризма; поставя акцент върху основната роля, която Турция в качеството си на член на НАТО може да играе, в борбата срещу ИДИЛ/Даиш и за стабилизирането на Ирак и Сирия; призовава Турция да отстрани някои неясноти и да изпълнява пълноценно своята роля като фактор на стабилност в региона чрез ефективен контрол на своите граници със Сирия и като играе по-активна роля в борбата срещу ИДИЛ/Даиш, в сътрудничество с ЕС;

10.  Призовава държавите от региона да се въздържат от износ на терористична дейност и оръжие в съседните държави, тъй като това би довело до допълнително дестабилизиране на положението в тези държави;

11.  Припомня необходимостта да се създадат условията за възобновяване на мирните преговори между Израел и Палестинската власт с цел окончателно решаване на конфликта въз основа на решение, което да позволи на двете държави да съжителстват в условия на мирно съседство и сигурност, и въз основа на границите от 1967 г., като Йерусалим бъде обявена за столица и на двете държави в съответствие с международното право; отново изразява дълбоката си загриженост във връзка с бързо влошаващата се хуманитарна ситуация в ивицата Газа; изразява дълбока загриженост относно политиката на израелските селища на Западния бряг; изразява дълбока загриженост относно застоя в диалога и растящото напрежение между израелци и палестинци; призовава за полагането на сериозни и надеждни усилия и от двете страни, ЕС и международната общност за постигането на тази цел; приветства и подкрепя решимостта на върховния представител Могерини Европейският съюз да засили ангажимента си в близкоизточния мирен процес и да се утвърди като посредник; настойчиво приканва всички страни в конфликта да се въздържат от всякакви действия, които биха могли да доведат до влошаване на положението чрез подстрекателство, провокации, прекомерно използване на сила или репресии; отново изразява пълната си подкрепа за Арабската инициатива за мир от 2002 г. и призовава държавите — членки на Лигата на арабските държави, и Израел да започнат да я прилагат; подчертава, че всяко обсъждане на възобновяването на мирния процес и административния и политическия контрол над ивицата Газа от Палестинската власт ще спечели много от включването на Лигата на арабските държави; подчертава ключовата роля на Египет за окончателното прекратяване на огъня в конфликта между Хамас и Израел през лятото на 2014 г.; призовава международните донори да изпълнят ангажиментите, поети по време на Конференцията в Кайро през октомври 2014 г.;

12.  Изразява цялостна подкрепа за конкретни действия, които да бъдат предприети от ЕС в рамките на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и да бъдат насочени към насърчаване на стабилността и сигурността в държавите от Северна Африка и Близкия изток; изразява съжаление относно факта, че разгърнатите в региона мисии и операции по линия на ОПСО (EUBAM „Либия“, EUPOL COPPS и EUBAM Рафа) са твърде малки и не са съобразени с предизвикателствата по отношение на сигурността в региона, и призовава за стратегическа преоценка на тези мисии; посочва, че в рамките на ангажимента в областта на правата на човека и принципите на правовата държава ЕС би могъл да играе важна роля за осигуряване на специфична помощ и обучение по специални умения в областта на реформата на наказателното правосъдие, реформата в областта на сигурността, разоръжаването, демобилизацията и реинтеграцията, наблюдението на границите, борбата срещу тероризма и радикализацията и предотвратяването на трафика на оръжия, наркотици и хора; призовава на Либия да бъде отделяно специално внимание; подчертава важността на диалога и сътрудничеството с Лигата на арабските държави и Африканския съюз, така че държавите партньори да могат да развиват умения и да разполагат с необходимите военни и човешки ресурси за борба с екстремизма;

13.  Твърдо се противопоставя на използването на безпилотни летателни апарати за извънсъдебни и извънтериториални убийства на заподозрени в тероризъм и настоява за забрана на използването на безпилотни летателни апарати за тази цел;

14.  Призовава органите в държавите — членки на ЕС, и в държавите от Северна Африка и Близкия Изток да подкрепят забраната на изтезанията, залегнала по-специално в Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, която по-голямата част тях са подписали и ратифицирали; отново заявява, че признанията, получени чрез изтезания, са недействителни, и осъжда тази практика;

15.  Изразява силно безпокойство от факта, че различните политически кризи в региона са намалили разузнавателните способности на държавите членки; припомня, че е от първостепенна важност да се насърчава по-добро сътрудничество между държавите — членки на Европейския съюз, и държавите от Северна Африка и Близкия изток в борбата срещу тероризма в условията на международна правна рамка; призовава за систематично и ефективно сътрудничество между тези държави и с Европол и Интерпол, за да им се помогне да развиват необходимите структури и ресурси в областта на борбата срещу тероризма и организираната престъпност, включително трафика на хора, чрез прилагане на интегрирани системи за отбрана, предназначени главно за защита на човешките права на всяко лице, при условие че съществуват адекватни гаранции за правата на човека; подчертава диалога „5 + 5“, който допълва действията на Съюза за Средиземноморието и прави възможно сътрудничеството в областта на сигурността; подчертава необходимостта от преодоляване на все още съществуващите пропуски в сътрудничество с държавите на произход, транзитно преминаване и местоназначение на чуждестранните бойци; призовава държавите — членки на Европейския съюз, да обединят своите ресурси, да укрепват съществуващите платформи (FRONTEX, EUROSUR) и да създадат европейска система за резервационни данни за пътниците с цел подобряване на контрола на външните граници на Европейския съюз; подчертава, че следва да се укрепи активното сътрудничество между министрите на външните и вътрешните работи, особено във връзка със съдебното и полицейското сътрудничество и обмена на информация;

16.  Подчертава, че е спешно необходимо да се намери политическо решение на конфликта в Сирия; отново заявява, че едно устойчиво решение изисква воден от Сирия приобщаващ политически процес, който да доведе до преход, въз основа на съобщението от Женева от 30 юни 2012 г. и съгласно съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, за да се запази единството, суверенитета и териториалната цялост на страната; приветства усилието на Сирийската национална коалиция да разшири своето членство и да се ангажира с други опозиционни групи, включително чрез неотдавнашния ангажимент с Националната координационна комисия за излагане на визията на опозицията за политически преход; подкрепя усилията на специалния пратеник на ООН, Стафан де Mистура да се сложи край на въоръжените конфликти и да се възобнови политическия диалог; подчертава необходимостта от защита и подкрепа на демократичната сирийска опозиция; припомня необходимостта от отчетност за престъпленията против човечеството, военните престъпления и грубите нарушение на правата на човека, извършени от режима на Башар Асад по време на конфликта;

17.  Изисква инициативите за прекратяване на боевете в Сирия да вземат под внимание изискванията на международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека, като последното е приложимо по време на война и в мирно време, както и изискванията на международното наказателно право; призовава Европейския съюз да засили натиска върху режима на Асад за спазване на резолюции 2139 (2014), 2165 (2014) и 2191 (2014) на Съвета за сигурност на ООН, и да активизира усилията си за доставяне на хуманитарна помощ, включително в районите, контролирани от умерената опозиция и да предоставя подкрепа за изграждането на капацитет; приветства обещанията, дадени по време на Третата конференция в Кувейт, и призовава донорите от ЕС и другите международни донори да изпълняват своите финансови ангажименти в отговор на кризата в Сирия; подкрепя препоръката на Комисията за насърчаване на възстановяването на администрацията и обществените услуги в опустошените райони на Сирия и настоятелно призова да се подпомогне възстановяването на град Koбане;

18.  Изразява дълбока загриженост относно влошаващото се хуманитарно положение в Сирия в продължение на четири години; отбелязва, че хуманитарният достъп намалява вследствие на умишлено възпрепятстване на помощта, което трябва да бъде преустановено незабавно; отбелязва със сериозна загриженост, че броят на хората, живеещи в райони, до които агенциите за помощ е трудно или невъзможно да достигнат, почти се е удвоил през последните две години;

19.  Изтъква, че има документирани изнасилвания по време на война на жени и момичета, по конкретно в Сирия, Ирак и в контролираните от Даиш територии; настоятелно призовава на жертвите на изнасилване от женски пол по време на въоръжени конфликти да бъде предоставена пълна гама от услуги в областта на сексуалното и репродуктивно здраве, включително аборти, във финансирани от ЕС хуманитарни съоръжения в съответствие с международното хуманитарно право, резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и еднаквия за Женевските конвенции член 3, който гарантира полагането на всички необходими медицински грижи, необходими на ранените и болните, без да се допускат неблагоприятни разграничения;

20.  Подчертава необходимостта правителството на Ирак да подкрепя системата на споделяне на политическите отговорности, властта и печалбите от петрола по приобщаващ начин, който следва да включва всички религиозни и етнически общности в страната и по-специално сунитските малцинства; призовава системата на споделяне да стане основно условие за изпълнението на Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак; призовава иракското правителство да гарантира незабавно защитата на етническите и религиозните малцинства, за да се предотврати упражняването на насилие от шиитските милиции спрямо сунитските малцинства и да се предоставят безопасни убежища и съществена помощ на бежанците, които са избягали от терора на Даиш; отбелязва постигнатото между правителството на Ирак и регионалното правителство на Кюрдистан в Ирак (РПКИ) споразумение и настоятелно призовава за цялостното му прилагане, и призовава Ирак изцяло да спазва финансовите права на РПКИ, както това е предвидено в Конституцията; подчертава значението и насърчава по-нататъшното засилване на сътрудничеството между Багдад и Ербил за сигурността и икономическия просперитет на Ирак и на региона; насърчава ЕС да допринася за изграждането на политическия, административен и военен капацитет на правителството на Ирак, особено за справянето с предизвикателствата, породени от социално-икономическата криза и недостатъчната защита на правата на човека;

21.  Изразява убеждение, че за да се постигне дълготрайна сигурност в региони, които вече са били освободени от Даиш или от други терористични групи, е необходимо по-нататъшното стабилизиране на тези региони; отбелязва, че това може да се случи чрез предоставяне на хуманитарна помощ и чрез програми и политики за разминиране;

22.  Категорично осъжда нападението срещу музея Бардо в Тунис, извършен на 18 Март 2015 г., за което отговорност пое Ислямска държава; изразява загриженост по повод способността за привличане на членове на терористичните мрежи в държава, управлявана от правителство на националното единство, включващо умерената ислямска партия „Ан Нахда“; изразява също така загриженост по повод пропускливите граници на Тунис с Либия, които най-вече се използват за трафик на наркотици и оръжия и приветства установеното напоследък сътрудничество между Тунис и ЕС и неговите държави членки в това отношение; остава разтревожен относно масовото навлизане на либийски бежанци в Тунис, което оказва силен натиск върху стабилността на държавата и приветства приемането им от Тунис, които в момента възлизат на повече от един милион либийски бежанци; подчертава значението за ЕС и Тунис от продължаването и засилването на сътрудничеството им в областта на сигурността, по-конкретно чрез създаването на съвместни програми за сигурност; счита, че е изключително важно на проблема с Тунис да бъде предоставена повече подкрепа, като се поемат конкретни ангажименти, включително в икономически и инвестиционен план в подкрепа на крехкия демократичен преход, като не се забравя, че положителният резултат от експеримента в Тунис е в интерес на целия регион и на ЕС; настоятелно призовава Комисията да подчертае значението на демократизацията и да изпрати символично послание след арабските въстания, като организира среща на върха ЕС-Северна Африка и Близкия изток в Тунис;

23.  Изразява голяма загриженост във връзка с влошаващото се положение, свързано със сигурността, и хуманитарно положение в Либия; изразява дълбока загриженост във връзка с разгръщането на терористични групи в страната, най-вече на ИДИЛ/Даиш, които се възползват от политическия вакуум и ескалацията на насилието; подчертава значението на предприемането на неотложни мерки за ограничаване и изкореняване на влиянието на терористични организации на либийска територия; изразява загриженост от особено сериозната ситуация в южната част на страната, която се използва като платформа за организирана престъпност и въоръжени групи; подчертава необходимостта от запазването на териториалната цялост и националното единство на Либия, което може да бъде осъществено единствено чрез политика, която включва добре идентифицирани участници; потвърждава подкрепата си за водените от ООН преговори, провеждани от специалния представител на генералния секретар на ООН Бернардино Леон при търсенето на решение чрез преговори, което да доведе до формирането на либийско правителство на единството; приветства положените от Алжир и Мароко усилия за укрепване на вътрешно либийския диалог; подчертава, че ЕС вече изрази готовността си да въведе ограничителни мерки срещу лицата, развалящи процеса на диалог, в съответствие с Резолюция № 2174 на Съвета за сигурност на ООН; подчертава, че ЕС следва да бъде готов да оказва подкрепа на институциите в Либия веднага щом се намери политическо решение и се постигне примирие; подчертава, че ЕС следва да допринесе за усилията в областта на реформата в сектора за сигурност (РСС) и разоръжаването, демобилизацията и реинтеграцията (РДР) в Либия по нейно искане и веднага щом се сложи началото на правителство на единството; предупреждава обаче, че в случай на безизходица в политическите преговори и разрастване на въоръжения конфликт, ЕС трябва да има готовност да допринесе за всяка мироопазваща намеса, за която е получен мандат за действие от Съвета за сигурност на ООН;

24.  Изразява загрижеността си по повод влошаващото се положение на сигурността в Йемен; подчертава, че политическата криза се превърна в криза по отношение на сигурността и в хуманитарна криза, която дестабилизира целия Арабски полуостров и дори всички държави от Северна Африка и Близкия изток; подкрепя ООН в усилията й за подновяване на преговорите; подчертава, че само широк политически консенсус чрез мирни преговори между основните политически групи, в атмосфера без страх, може да осигури устойчиво решение на настоящата криза и да запази единството и териториалната цялост на страната; призовава ЕС и неговите държави членки да предприемат конкретни мерки за оказване на помощ на цивилното население и прекратяване на кризата;

25.  Категорично осъжда нападенията срещу цивилната инфраструктура и население в Йемен, които доведоха до голям брой жертви и сериозно влошиха и без това бедственото хуманитарно положение; призовава ЕС заедно с международните и регионалните участници да посредничи за незабавното прекратяване на огъня и слагане на край на насилието срещу цивилни; призовава да бъде предоставено допълнително финансиране в сътрудничество с други международни донори с цел предотвратяване на хуманитарна криза и предоставяне на съществена помощ на нуждаещите се;

26.  Настоятелно призовава Комисията да предприеме структурен подход, заедно с държавите в региона на Северна Африка и Близкия изток, по отношение на проблема с младите хора, които напускат ЕС, за да се борят на страната на ИДИЛ/Даиш и други терористични организации в Сирия и Ирак; призовава държавите членки да вземат подходящи мерки, за да попречат на бойците да отпътуват от тяхна територия, в съответствие с Резолюция 2170 (2014 г.) на Съвета за сигурност на ООН, и да разработят обща стратегия за службите за сигурност и агенциите на ЕС при наблюдението и контрола на джихадистите; призовава за сътрудничество в ЕС и на международно равнище с оглед на предприемане на необходимите правни действия срещу всяко лице, заподозряно в участие в терористични актове и с оглед на други превантивно мерки, насочени към разкриване и спиране на радикализацията; призовава държавите членки да засилят сътрудничеството и обмена на информация помежду си и с органите на ЕС;

27.  Подчертава значението на това, че в борбата си срещу тероризма правителството на Египет зачита основните права на човека и политически свободи, преустановява системния арест на мирни демонстранти и активисти и поддържа правото на справедлив съдебен процес; отбелязва, че би приветствал забраната на смъртното наказание, която може да е от полза за тези членове на политически и обществени организации, които са били наскоро осъдени;

28.  Приветства предварителното споразумение за течението на реката Нил, постигнато между Египет, Судан и Етиопия на 23 март 2015 г.; подчертава, че съвместно одобреното използване на водите на река Нил е от основно значение за сигурността на всички участващи страни; подчертава, че ЕС следва да има готовност да улесни по-нататъшния диалог между всички страни, ако това бъде счетено за полезно при преговорите;

Укрепване на глобалната стратегия за демокрация и правата на човека

29.  Изразява убеждение, че липсата на демокрация е една от основните причини за политическата нестабилност в региона и че зачитането на правата на човека и основните демократични принципи е най-силната гаранция в дългосрочен план срещу хроничната нестабилност в страните от региона на Северна Африка и Близкия изток; призовава ЕС и неговите държави членки да не разглеждат региона на Северна Африка и Близкия изток единствено през призмата на краткосрочните заплахи за сигурността и да предоставят активна и устойчива подкрепа на стремежа към демокрация на обществата в региона; подчертава необходимостта от предприемането на балансирано действие, в рамките на цялостен и амбициозен подход в подкрепа на демокрацията, който да обединява политиката на сигурност и тази на човешките права, която представлява един от приоритетите на ЕС; подчертава значението на засилването на дългосрочната стабилност в региона на Близкия изток и Северна Африка чрез продължаване на подкрепата на ЕС за гражданското общество, по-специално чрез Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) и Механизма за подкрепа на гражданското общество в съседните държави на Европейския инструмент за съседство, както и чрез нови инструменти в защита на демокрацията като Европейския фонд за демокрация (ЕФД); призовава държавите членки, в дух на солидарност и ангажираност, да предоставят достатъчно финансиране за бюджета на Европейския фонд за демокрация, за да се гарантира най-гъвкавата и ефективна подкрепа на местни участници в демократичните промени в региона; призовава ЕСВД да удвои усилията си за разпространение и обяснение на европейските ценности, по-специално чрез редовни контакти с властите и, успоредно с това, с представители на гражданското общество;

30.  Приветства започването от страна на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията на широки консултации относно преразглеждането на Европейската политика за съседство; приканва Комисията, ЕСВД, Съвета и държавите членки да развият едно по-ефективно и иновативно политическо и стратегическо измерение на Европейската политика за съседство; приветства срещата на министрите на външните работи от ЕС и южните средиземноморски държави; припомня, че на тази среща за първи път от седем години се събраха заедно външните министри; счита, че министрите следва да се срещат ежегодно; призовава ЕСВД и Комисията да продължат да насърчават демократичните реформи и да подкрепят демократичните участници в рамките на региона на Северна Африка и Близкия изток, най-вече съседните на ЕС държави; подчертава, че е важно да се запази текущият баланс на разпределение на средствата за предоставяне на финансиране на Европейската политика за съседство; припомня, че на държавите, които отбелязват напредък при прилагането на реформите и следването на европейската политика следва да бъде предоставена решителна допълнителна подкрепа, като се обръща особено внимание на Тунис, и подчертава необходимостта от насърчаване на правата на жените;

31.  Призовава ЕС и неговите държави членки да изготвят специална програма за подпомагане и възстановяване на жените и момичетата, които са жертви на сексуално насилие и сексуално робство, в зоните на конфликт в региона на Близкия изток и Северна Африка, по-специално в Сирия и Ирак; призовава правителствата на страните от региона на Близкия изток и Северна Африка, ООН, ЕС и съответните неправителствени организации да вземат предвид особената уязвимост на жените и момичетата бежанки, особено на бежанките, които са изолирани от своите семейства, да им предоставят подходяща защита и да активизират усилията си за оказване на подкрепа на лицата, преживели сексуално насилие, като едновременно с това въведат социални политики, които предоставят възможност за повторната интеграция на тези лица в обществото; призовава страните, участващи във въоръжените конфликти, да зачитат разпоредбите на Резолюция № 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН, да предприемат мерки за защита на жените и момичетата, по-специално за защита от сексуалното посегателство, трафика на хора и сексуалната експлоатация, и да се борят срещу безнаказаността на лицата, отговорни за тези деяния; настоятелно призовава правителствата на страните от региона на Близкия изток и Северна Африка да подпишат и ратифицират Истанбулската конвенция, която е мощно средство за всеобхватна борба с насилието срещу жени и момичета, включително с домашното насилие и гениталното осакатяване на жени;

32.  Подчертава, че преговорите по споразуменията за асоцииране предоставят възможности за засилване на реформите; подчертава, че следва да се установи връзка между всички измерения на действията, така че ЕС да може да задълбочава своите отношения по цялостен и последователен начин; подчертава необходимостта да се включат в тези споразумения реални и осезаеми стимули за партньорите, с цел да стане пътя на реформите по-привлекателен, по-ефективен и видим за цивилното население;

33.  Подчертава, че ЕС и държавите от Северна Африка и Близкия изток трябва да работят в по-тясно сътрудничество на основата на взаимно приемливи цели, основаващи се на общи интереси; подчертава предимствата, които би имало координирането на помощта на ЕС за държавите от Северна Африка и Близкия изток с другите международни донори; приканва Комисията да внесе предложения за подобряване на тази координация и подчертава необходимостта спешната помощ да се координират с дългосрочната помощ за развитие;

34.  Изразява твърдо убеждение, че развитието на местната демокрация и ефективно местно управление е от решаващо значение за стабилизирането на страните от Северна Африка и Близкия изток, и поради това призовава за институционализацията и развитието на капацитета на сдруженията на местните и регионалните органи в страните от Северна Африка и Близкия изток;

35.  Осъжда продължаващите нарушения на правото на свобода на религията или убежденията в региона и отново подчертава значението, което ЕС отдава на този въпрос; отново заявява, че правото на свобода на мисълта, съвестта и религията е основно право на човека; следователно подчертава необходимостта от ефективна борба с всички форми на дискриминация срещу религиозните малцинства; призовава правителствата на държавите от Северна Африка и Близкия изток да защитават религиозния плурализъм; призовава Европейския съюз да активизира усилията си при застъпничеството за активна защита на религиозните малцинства и при предоставянето на убежища; приветства приемането по време на отчетната 2013 г. на насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията и призовава институциите на ЕС и държавите членки да отделят особено внимание на прилагането на тези насоки както в рамките на международни и регионални форуми, така и в двустранните отношения с трети държави; насърчава ВП/СП и ЕСВД да се ангажират в рамките на постоянен диалог с НПО, религиозните групи или групите, изповядващи определени убеждения, и религиозните лидери;

36.  Изразява убеждение, че културното сътрудничество и дипломация, както и академично сътрудничество и религиозния диалог са от съществено значение за борбата с тероризма и всички форми на радикализъм; подчертава, че за Европа, както и за региона на Северна Африка и Близкия изток, образованието и развитието на критични умове е и преграда за радикализацията, и следователно призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят необходимите инвестиции в това отношение; подчертава, че е изключително важно да се насърчават културният и академичният обмен, включително с представителите на исляма в държавите от Близкия изток и Северна Африка и с ислямските общности в Европа; приканва държавите партньори да участват в културните програми на ЕС; призовава Комисията да предприеме действия по предложението на Европейския парламент за създаване на амбициозна евро-средиземноморска програма „Еразъм“, която да е отделна от програма „Еразъм+“; приканва Комисията незабавно да обърне специално внимание на програмите „Еразъм +“, които са разработени за Южното Средиземноморие; насърчава програмите за обмен да включват и участници от държавите от Северна Африка и Близкия изток, които не са членове на Европейската политика за съседство;

37.  Подчертава необходимостта да се разработи ефективен общ европейски отговор от всички държави членки на джихадистката пропаганда и на радикализацията на местно ниво, като се вземе предвид използването на цифрови инструменти, интернет и социалните мрежи и с участието на местните власти в Европа, и чрез работа с общностите на европейските граждани, които поддържат стабилни културни връзки с държавите от Северна Африка и Близкия изток; счита, че посочената контрапропаганда следва да се основава на насърчаването на общи ценности, основаващи се на универсалния характер на правата на човека, както и да отхвърля идеята за конфликт между религиите или цивилизациите; призовава за назначаването в ЕСВД на персонал, който говори езиците на региона на Близкия изток и Северна Африка, за да се увеличи ефективността на комуникацията; отбелязва необходимостта от изпращането на положително послание, придружено от конкретни примери за отношенията и сътрудничеството между Европейския съюз и държавите от Северна Африка и Близкия изток; отбелязва необходимостта от повишаване на видимостта на действията на Европейския съюз и неговите държави членки в региона;

38.  Подчертава предлагания от ЕПС потенциал по отношение на културния и междурелигиозен диалог; набляга на съществуващата връзка между, от една страна, обмена и сътрудничеството между ЕС и държавите от ЕПС в областта на културата, образованието и, от друга страна, изграждането и укрепването на отворено гражданско общество, демокрация, правова държава, както и на насърчаването на основните свободи и на правата на човека;

39.  Подчертава, че е важно да се провежда пряк диалог с гражданските общества в държавите от Северна Африка и Близкия изток, за да се придобие по-добро разбиране за техните очаквания; изразява подкрепа за създаването на система за консултации с организациите на гражданското общество и на новите поколения и за тяхното укрепване в рамките на Европейската политика за съседство; обръща особено внимание на значението от привличането на младите хора от тези държави в диалог, който се основава на честни, директни и равнопоставени отношения; припомня значението на мисиите за наблюдение на избори и приканва Европейския парламент и ЕСВД да изпращат такива мисии във всички държави в региона, по покана на правителствата на тези държави, когато перспективите за истински демократични избори са реални, и да гарантират, че тези мисии в крайна сметка не водят до узаконяване на манипулирано нагласяване; призовава за редовни последващи действия по препоръките на тези мисии;

40.  Настоява, че е необходимо да се утвърди централната роля на Съюза за Средиземноморието — уникален форум за диалог по въпросите на партньорството между Европейския съюз и всички държави от Средиземноморието, който следва да се превърне в двигател за инвестиции, предназначени за устойчивото социално-икономическо развитие на региона; отбелязва, че Съюзът за Средиземноморието би следвало да бъде в състояние самостоятелно да набира средствата, необходими за осъществяваните от него проекти; подкрепя динамиката на срещите на министрите; призовава за по-широко разпространение на договорените програми и действия, включително на съвместни мисии за наблюдение на избори и съвместни мисии за оценка и за по-тясно сътрудничество с Европейския съюз; напомня важността от това да се даде нов тласък и политическа амбиция на Евро-средиземноморската парламентарна асамблея, за да се преодолеят предизвикателствата, свързани със сигурността и стабилността в средиземноморския регион по начин, действително приемлив за двете страни;

41.  Изразява дълбока загриженост във връзка с нарушенията на правата на човека, особено на уязвимите групи в държавите от Северна Африка и Близкия изток, които са изправени пред конфликти; счита децата за една от най-уязвимите групи и поради това отново заявява необходимостта от полагане на повече усилия за изпълнение на преразгледаната стратегия за прилагане на насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти; насърчава ЕС да задълбочи още повече сътрудничеството си със специалния представител на ООН за децата, засегнати от въоръжени конфликти, като подкрепя съответните планове за действие и механизми за мониторинг и докладване;

Задълбочаване на сътрудничеството за икономическо развитие

42.  Отбелязва, че регионът на Северна Африка и Близкия изток е особено засегнат от бедността и неравенството; изразява убеждението, че е необходимо социално и икономическо развитие, съчетано с укрепването на демокрацията и справедливостта, за да се постигне политическа стабилност; изразява загриженост във връзка с положението на младите хора и счита, че е от съществено значение те да имат достойни и легитимни перспективи за своето бъдеще; подчертава основното значение на борбата срещу корупцията в държавите от Северна Африка и Близкия изток не само за привличане на европейски инвестиции и за предоставяне на възможност за устойчиво икономическо развитие, но и за справяне с предизвикателствата пред сигурността; подчертава установената връзка между прозрачност, принципи на правовата държава и борба срещу тероризма, които се нуждаят от съвместно разглеждане; призовава ЕСВД, Комисията и държавите членки да засилят сътрудничеството си в областта на борбата с корупцията в държавите от Северна Африка и Близкия изток, което следва да бъде приоритет в борбата срещу тероризма;

43.  Счита, че на стратегическия диалог между ЕС и държавите от Северна Африка и Близкия изток би следвало да бъде предоставен допълнителен тласък по посока на устойчивото икономическо развитие, което да помогне за изглаждане на неравенствата и да предложи перспективи за работа и образование, най-вече за младите хора; подчертава, че е важно да се улесни достъпа на държавите от Северна Африка и Близкия изток до единния пазар на ЕС, като им се осигури цялата необходима защита; подчертава, че е важно да се насърчават инвестициите от Европа в държавите от Северна Африка и Близкия изток, включително енергийни и инфраструктурни проекти, със стратегическа цел за насърчаване на устойчивото развитие и демократичната отчетност;

44.  Припомня, че 2015 г. е Европейската година за развитие, която има за цел да вдъхнови повече европейци да се включат в изкореняването на бедността в световен мащаб и която съвпада с плановете на международната общност за договаряне на набор от цели за устойчиво развитие; призовава публичните органи на всички равнища на управление в държавите от Северна Африка и Близкия изток да направят постигането на тези цели приоритет;

45.  Подчертава, че засиленият диалог по енергийни въпроси в Средиземноморието може да помогне за стимулиране на регионалното сътрудничество, насърчаване на регионалната стабилност и гарантиране на екологосъобразността; следователно предлага ЕС да участва в по-голяма степен в енергийната дипломация в региона на Северна Африка и Близкия изток, както е посочено в енергийния съюз; подчертава както стратегическото, така и икономическото значение на енергийните доставки до южните съседни държави на ЕС; приветства създаването на Евро-средиземноморска газова платформа и потвърждава, че евро-средиземноморските връзки в газовия и електроенергийния сектор трябва да бъдат насърчавани;

46.  Подкрепя финансирането на академичното и професионалното обучение в държавите от Северна Африка и Близкия изток с цел създаването на голям резерв от професионални умения; отбелязва, че програмата на ЕС за кръгова мобилност за професионално обучение би следвало да бъде разширена, така че да включва, по възможност, всички държави от Северна Африка и Близкия изток чрез гъвкави и еволюиращи инструменти, като например партньорствата за мобилност;

47.  Призовава ЕС да потвърди своя ангажимент към всички етапи на икономическото развитие на държавите в региона, като се използват всички инструменти, с които разполага; припомня, че тези инструменти включват от хуманитарната помощ до завършване и задълбочаване на споразуменията за свободна търговия, и дават възможност да се обхване процеса от излизането от кризата до установяването на стабилни институции;

48.  Изразява съжаление, че е необходим срок от поне една година за отпускане на макрофинансовата помощ за държави в състояние на голяма финансова уязвимост; настоява ЕС да подобри способността си да мобилизира или пренасочва необходимите средства много бързо; настоятелно призовава за създаването на ново процедурно измерение на помощта на ЕС, както по отношение на помощта, предоставена въз основа на финансовите инструменти за външна дейност на ЕС, така и на ниво макрофинансова помощ; подчертава, в контекста на макрофинансовата помощ, необходимостта ЕС да оценява адекватно социално-икономическото въздействие и въздействието върху правата на човека на мерките, поискани от държавите бенефициенти, с цел да се гарантира, че тази помощ не представлява фактор за нестабилност, например чрез подкопаване на социалните услуги; приканва донорите от арабския свят да координират своята помощ в рамките на Лигата на арабските държави и на ССПЗ и — доколкото е възможно — с ЕС;

49.  Призовава Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) да координират техните инвестиционни стратегии със Съюза за Средиземноморието, за да се създаде положително взаимодействие;

50.  Приканва ЕС да развие партньорството си с държавите от региона, които не са негови непосредствени съседи; подкрепя сключването на споразумение за създаването на зона за свободна търговия между ЕС и Комисията на Гвинейския залив (GGC), дотолкова, доколкото бъде установено взаимноизгодно споразумение, което ще предостави на ЕС присъствие и допълнително влияние в региона, включително чрез възобновяването на преговорите за нова програма за съвместни действия; припомня, че споразумение от този вид е в сила между ССПЗ и ЕАСТ от 1 юли 2014 г.;

51.  Насърчава ЕС да продължи дискусиите за започване на задълбочени и всеобхватни преговори за свободна търговия с някои държави от региона в съответствие с ангажиментите, поети от Европейския съюз, вследствие на партньорството от Довил; отбелязва, че развитието на търговските отношения е част от външната политика на ЕС и допринася за постигане на целите на мира, просперитета и стабилността;

52.  Подчертава, че регионалната интеграция на държавите от Северна Африка и Близкия изток позволява укрепването на политическите връзки и насърчаването на търговията и развитието; призовава държавите от Северна Африка и Близкия изток да диверсифицират своите икономики и внос; отбелязва, че търговията на повечето държави от Северна Африка и Близкия изток е с държави извън Северна Африка и Близкия изток; изразява съжаление по повод безизходицата, пред която е изправен ЕС във връзка със Съюза на арабския Магреб (САМ); приканва ЕС да положи всички възможни усилия на дипломатическо, политическо и финансово равнище, за да подпомогне регионалната интеграция на държавите от Магреб в рамките на САМ или на географски по-широкообхватните споразумения от Агадир;

53.  Приветства подкрепата на Съвета по външни работи относно инициативата за координация на инвестициите в региона на Южното Средиземноморие (AMICI); подчертава значението на инициативи, които подобряват съгласуваността и ефективността на външната дейност на Европейския съюз;

54.  Подкрепя задълбочаването на сътрудничеството в транспортния сектор, включително чрез по-тясно свързване на инфраструктурната мрежа на Европейския съюз и на държавите партньори, с цел да се улесни движението на хора и стоки;

o
o   o

55.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник председател на Комисията, на Комитета на регионите, на правителствата и парламентите на всички държави — членки на ЕС, на генералните секретари на Лигата на арабските държави и на Съюза за Средиземноморието, както и на правителствата и парламентите на техните държави членки.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0023.
(2) OВ C 247 E, 17.8.2012 г., стр. 1.
(3) OВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 163.
(4) OВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 26.
(5) OВ C 261 E, 10.9.2013 г., стр. 21.
(6) Приети текстове, P7_TA(2014)0207.
(7) Приети текстове, P8_TA(2014)0027.
(8) Приети текстове, P8_TA(2015)0010.
(9) Приети текстове, P8_TA(2015)0040.
(10) Приети текстове, P8_TA(2015)0077.
(11) Приети текстове, P8_TA(2015)0071.


Преглед на европейската политика на съседство
PDF 636kWORD 176k
Резолюция на Европейския парламент от 9 юли 2015 г. относно прегледа на европейската политика за съседство (2015/2002(INI))
P8_TA(2015)0272A8-0194/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 2, член 3, параграф 5 и членове 8 и 21 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид документа за съвместна консултация от Комисията и заместник-председателя/върховен представител, озаглавен „Към разработването на нова политика за съседство“, публикуван на 4 март 2015 г.(1),

—  като взе предвид съвместните съобщения на Комисията и заместник‑председателя/върховен представител, озаглавени „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“ (COM(2011)0200)(2), публикувано на 8 март 2011 г., и „Нов отговор на промените в съседните държави“ (COM(2011)0303)(3), публикувано на 25 май 2011 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент от 11 март 2003 г., озаглавено „По-широка Европа — добросъседство: нова рамка за отношенията с източните и южните ни съседи“ (COM(2003)0104)(4),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 февруари 2008 г. относно Европейската политика за съседство(5) и от 20 април 2015 г. относно прегледа на европейската политика за съседство (ЕПС),

—  като взе предвид Насоките за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ), приети от Съвета по външни работи на 24 юни 2013 г.,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно европейската политика за съседство, а именно от 20 ноември 2003 г. относно отношенията с нашите съседи на изток и юг(6), от 20 април 2004 г. относно по-широка Европа — нова политика на съседство(7), от 19 януари 2006 относно европейската политика за съседство(8), от 15 ноември 2007 г. относно укрепването на европейската политика на добросъседство(9), от 7 април 2011 г. относно прегледа на европейската политика за съседство — Източно измерение(10), от 7 април 2011 г. относно прегледа на европейската политика за съседство — Южно измерение(11), от 14 декември 2011 г. относно преразглеждането на европейската политика за съседство(12), от 23 октомври 2013 г. относно европейската политика за съседство: към укрепване на партньорството. Позиция на Европейския парламент по докладите за 2012 г.(13) и от 12 март 2014 г. относно оценката и определянето на приоритетите за отношенията на ЕС с държавите от Източното партньорство(14),

—  като взе предвид декларацията от Рига от срещата на върха на Източното партньорство на ЕС от 22 май 2015 г.,

—  като взе предвид доклада на Групата на високо равнище за стратегически анализи относно енергийната общност в бъдеще,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8‑0194/2015),

A.  като има предвид, че европейската политика за съседство (ЕПС) беше създадена за задълбочаване на отношенията, засилване на сътрудничеството и укрепване на партньорствата на ЕС със съседните държави, с цел установяване на пространство на споделена стабилност, сигурност и просперитет, както се подчертава в член 8 от ДЕС; като има предвид, че целта остава същата;

Б.  като има предвид, че понастоящем съседството на ЕС се променя постоянно поради все по-големия брой стари и нововъзникващи предизвикателства, свързани със сигурността, и че е по-нестабилно, значително по-несигурно и изправено пред по-дълбока икономическа криза, отколкото при стартирането на ЕПС;

В.  като има предвид, че преразгледаната политика следва да се основава на взаимна отчетност и споделена ангажираност по отношение на ценностите и принципите на ЕС, включващи демокрация, правова държава, права на човека и ефикасни, отчетни и прозрачни публични институции, и като има предвид, че тези принципи и ценности са също толкова в интерес на обществата в съседните държави, колкото и в наш интерес от гледна точка на стабилността, сигурността и просперитета; като има предвид, че въпреки сложностите и предизвикателствата на практика, ЕС трябва да продължи твърдо да подкрепя процесите на преход във всяка и във всички държави, както и демократизацията, зачитането на правата на човека и правовата държава;

Г.  като има предвид, че значителни части от съседството продължават да са засегнати от въоръжени или замразени конфликти и кризи; като има предвид, че държавите партньори трябва да се стремят към мирно разрешаване на съществуващите конфликти; като има предвид, че съществуването на конфликти, включително на замразени или продължителни такива, възпрепятства икономическите, социалните и политическите трансформации, както и регионалното сътрудничество, стабилността и сигурността; като има предвид, че ЕС следва да играе по-активна роля за мирното разрешаване на съществуващите конфликти;

Д.  като има предвид, че тези конфликти възпрепятстват развитието на истинско и ефективно многостранно измерение на ЕПС; като има предвид, че мирът и стабилността са основни елементи на ЕПС; като има предвид, че държавите партньори трябва да се придържат към тези принципи;

Е.  като има предвид, че ЕС твърдо осъжда всички форми на нарушаване на правата на човека, включително насилието срещу жени и момичета, изнасилването, робството, престъпленията на честта, принудителните бракове, детския труд и гениталното осакатяване на жени;

Ж.  като има предвид, че събитията в региона след 2004 г. и особено през последните няколко години показват, че ЕПС не е в състояние да реагира адекватно и своевременно на бързо променящите се и изпълнени с предизвикателства обстоятелства;

З.  като има предвид, че ЕПС остава стратегически приоритет на външната политика на ЕС; като има предвид, че преразглеждането на ЕПС трябва да има за цел нейното укрепване и да бъде в дух на поддържане на напредъка към всеобхватна и ефективна обща външна политика и политика за сигурност на ЕС като цяло;

И.  като има предвид, че Комисията и ЕСВД, заедно със Съвета и Парламента, се опитаха да придадат нова форма на ЕПС, за да бъдат поправени нейните недостатъци и тя да се адаптира към промените в международните и националните обстоятелства, по-специално след Арабската пролет; като има предвид, че това беше отразено в новия финансов инструмент за европейската политика за съседство за 2014—2020 г. — Европейския инструмент за съседство (ЕИС); като има предвид, че настоящите предизвикателства, произтичащи от кризата в източна Украйна, окупирането на Крим и Даиш следва да бъдат взети предвид при прегледа на ЕПС;

Й.  като има предвид, че несигурността, нестабилността и неблагоприятните социално-икономически условия в съседните на ЕС държави могат да имат отрицателно въздействие и да обърнат минали демократични тенденции на развитие;

К.  като има предвид, че след въвеждането на новия подход през 2011 г. политическите събития в съседни на Съюза държави показаха, че ЕС трябва допълнително да преосмисли отношенията си със своите съседи, като отчита различните външни и вътрешни реалности; като има предвид, че ЕС трябва да предприеме действия във връзка с новите предизвикателства в съседните държави и да адаптира своята стратегия, като разгледа своите интереси и приоритети и направи оценка на политическите си инструменти, стимули и налични ресурси и тяхната привлекателност за партньорите;

Л.  като има предвид, че при преразглеждането на ЕПС през 2011 г. беше посочено, че новият подход трябва да се основава на взаимна отчетност и споделена ангажираност по отношение на всеобщите ценности на правата на човека, демокрацията и правовата държава;

М.  като има предвид, че ЕС следва да играе по-активна роля при мирното разрешаване на съществуващите конфликти, особено на „замразените“ или продължителните, които понастоящем представляват непреодолимо препятствие пред пълното разгръщане на ЕПС както на изток, така и на юг, затруднявайки добросъседските отношения и регионалното сътрудничество;

Н.  като има предвид, че ЕПС включва различни „съседства“, обхващащи държави с различни интереси, амбиции и възможности;

О.  като има предвид, че е необходим диференциран подход и индивидуална политика, особено поради факта, че съседството на ЕС е по-фрагментирано от всякога, като държавите се различават в много отношения, включително в амбициите и очакванията си по отношение на ЕС, предизвикателствата, пред които са изправени и заобикалящата ги среда; като има предвид, че двустранните отношения на ЕС с държавите, участващи в ЕПС, са на различни етапи на развитие; като има предвид, че ефективното използване на принципа „повече за повече“ е от основно значение при формирането и диференцирането на отношенията с държавите партньори и че ЕС следва да „възнаграждава“ държавите, които демонстрират активно сътрудничество с него и напредък към постигането на европейските ценности, както под формата на средства, така и с други стимули в рамките на ЕПС; като има предвид, че съседните на ЕС държави следва да могат да определят своето бъдеще без външен натиск;

П.  като има предвид, че напредъкът в решаването на конфликтите и противоречията между държавите, участващи в ЕПС, следва да се разглежда като критерий, който следва да се оценява в годишните доклади за напредъка;

Р.  като има предвид, че зачитането на териториалната цялост на суверенните държави е основен принцип на отношенията между съседните на ЕС държави и че окупацията на територия на една държава от друга държава е недопустимо;

С.  като има предвид, че наличните ресурси на ЕС за действията му като фактор от световно значение до 2020 г. в рамките на многогодишната финансова рамка възлизат едва на 6% от общия бюджет и включват всички свързани с това програми, включително помощта за развитие и сътрудничество;

Т.  като има предвид, че ЕПС е допринесла за това ЕС да говори с един глас в своето съседство като цяло; като има предвид, че държавите членки на ЕС следва да играят важна роля в европейското съседство чрез съгласуване на техните усилия и увеличаване на доверието в ЕС и способността му да действа, като говори с един глас;

У.  като има предвид, че процесът на консултации, провеждан от Комисията и ЕСВД, следва да бъде всеобхватен и приобщаващ, за да гарантира провеждането на консултации с всички заинтересовани страни; като има предвид, че следва да се подчертае важното значение на насърчаването на организациите за права на жените и равенство между половете да участват в този процес на консултации; като има предвид, че следва да се положат допълнителни усилия, за да се повиши видимостта на ЕПС и осведомеността за нея сред общественото мнение в държавите партньори;

Ф.  като има предвид, че източното и южното съседство са изправени пред различни проблеми и че за успешното им преодоляване е необходимо ЕПС да бъде гъвкава и приспособима към конкретните нужди и предизвикателства на всеки регион;

1.  Подчертава значението, необходимостта от и навременността на прегледа на ЕПС; подчертава, че преразгледаната ЕПС следва да бъде в състояние да предоставя бърз, гъвкав и адекватен отговор на положението по места, като същевременно предлага амбициозна стратегическа визия за развитието както на двустранните, така и на многостранните отношения със съседните държави в съответствие с ангажимента за насърчаване на основните ценности, на които е основана ЕПС;

2.  Подчертава, че ЕПС е съществена част от външната политика на ЕС и трябва да остане единна политика; счита, че тя представлява част от външната дейност на ЕС, чийто потенциал и уникалност намират израз в наличието на широка гама от инструменти в областта на дипломацията, сигурността, отбраната, икономиката, търговията, развитието и хуманитарната помощ, които могат да бъдат използвани; твърди, че наличието на ефективна ЕПС е от жизненоважно значение за засилване на доверието във външната политика и глобалното позициониране на ЕС, както и че ЕПС следва да показва истинската водеща роля на ЕС в нашето съседство и в отношенията с глобалните ни партньори;

3.  Вярва в трайната стойност на първоначално заявените цели на ЕПС за създаване на пространство на просперитет, стабилност, сигурност и добросъседство, основано на общите ценности и принципи на Съюза, чрез предоставяне на помощ и стимули за дълбоки структурни реформи в съседните държави, за провеждането на които те сами отговорят и които са били договорени с тях, което ще позволи засилен диалог с ЕС; поради това подчертава необходимостта от вземане предвид на извлечените поуки, от връщане към основните неща и възстановяването на тези цели като приоритети в дневния ред;

4.  Подчертава стратегическото значение на ЕПС като политика, създаваща многослойни връзки и силна взаимозависимост между ЕС и неговите партньори сред съседните държави; посочва, че основното предизвикателство на ЕПС е осигуряването на осезаеми и конкретни подобрения за гражданите на държавите партньори; счита, че ЕПС следва да стане по-силна, по-политически обоснована и по-ефективна политика също и чрез засилване на нейните положителни елементи, като например по-голям акцент върху партньорството с обществата, разграничаването и подхода „повече за повече“;

5.  Подчертава, че зачитането на всеобщите основни ценности – права на човека, правова държава, демокрация , свобода, равенство и зачитане на човешкото достойнство, на които ЕС се основава, трябва да остане в основата на преразгледаната политика, както се посочва в член 2 от всяко споразумение за асоцииране между ЕС и трети държави; отново заявява, че засилването на правовата държава и подкрепата за демокрацията и правата на човека са в интерес на държавите партньори и призовава за по-силно обвързване с условия по отношение на зачитането на тези общи основни ценности; подчертава ролята на специалния представител на ЕС (СПЕС) за правата на човека и Европейския фонд за демокрация (ЕФД) в тази връзка;

6.  Подчертава, че обновената политика трябва да бъде по-стратегическа, фокусирана, гъвкава и последователна и политически мотивирана; призовава ЕС да формулира ясна и амбициозна политическа визия относно ЕПС и да обърне специално внимание на собствените си политически приоритети в източното и южното съседство, като отчита различните предизвикателства, пред които са изправени държавите във всеки от регионите, както и различните им стремежи и политически амбиции; поддържа становището, че Източното и Средиземноморското партньорство са от огромно значение; призовава за назначаването на специални представители за Изтока и за Юга, със задачата да координират политически преразгледаната политика и да участват във всички дейности на ЕС в съответното съседство;

7.  Подчертава важната роля на държавите членки, техните експертни знания и техните двустранни отношения с държавите, участващи в ЕПС, за формиране на последователна политика на ЕС; подчертава необходимостта от правилна координация между заместник председателя/върховен представител, члена на Комисията, отговарящ за европейската политика за съседство и преговорите по разширяването, делегациите на ЕС и специалните представители на ЕС с цел избягване на дублирането на усилия; поддържа становището, че делегациите на ЕС са важен участник в прилагането на ЕПС;

8.  Призовава заместник-председателя/върховен представител да разработи предложения за сътрудничество със заинтересованите европейски съседи, основано на модела на Европейското икономическо пространство, което може да представлява следваща стъпка в европейската им перспектива, да е основано на засилено включване в пространството на ЕС по отношение на свободите и пълно интегриране в общия пазар, и също така да включва по-тясно сътрудничество в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС);

9.  Настоятелно призовава за определяне на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни приоритети и стратегически цели, като се има предвид, че ЕПС следва да се стреми да прилага диференциран подход за насърчаване на сътрудничество в различни области, със и между държавите, участващи в ЕПС; подчертава, че при определянето на своя подход ЕС следва да разглежда интересите и приоритетите си и тези на съответните отделни държави, заедно с равнището им на развитие, като взема предвид интересите и стремежите на обществата, политическите амбиции и геополитическата среда;

10.  Подчертава, че местното участие, прозрачността, взаимната отчетност и приобщаването следва да бъдат основни аспекти на новия подход, за да се гарантира, че ползите от ЕПС достигат до всички равнища на общността и обществото в съответните държави, а не се концентрират в определени групи;

11.   Подчертава убеждението си, че за да се помогне на държавите партньори да увеличат собствения си потенциал за развитие, е необходимо политическият диалог, който понастоящем характеризира ЕПС, да отстъпи на по-широк социален, икономически и културен диалог, който да обхваща всички аспекти на политическото, социалното, етническото и културното многообразие на държавите партньори; подчертава стойността на напредъка, постигнат чрез териториално сътрудничество с прякото участие на местните органи;

12.  Изразява съжаление относно ограничените ресурси, разпределени за сътрудничеството на ЕС с неговите партньори от съседните държави, по-специално в сравнение със значително по-високите равнища на ресурсите, инвестирани в държави, участващи в ЕПС, от заинтересовани страни от трети държави; отбелязва, че това подкопава способността на ЕС да насърчава и следва политики, които са в съответствие с неговите стратегически интереси в неговото съседство; подчертава необходимостта от рационализиране на подкрепата и увеличаване на финансовите средства с цел ефективно възнаграждаване и подкрепа на държавите партньори, които са истински отдадени и отбелязват чувствителен напредък в осъществяването на реформи, демократизацията и зачитането на правата на човека;

13.  Подчертава необходимостта от укрепване на механизмите за отчетност и прозрачност в държавите партньори, за да се гарантира, че те имат капацитета да усвояват и изразходват средствата по ефикасен и смислен начин; призовава Комисията следователно да осигури ефективни механизми за мониторинг и надзор над разходването на помощта от ЕС в държавите, участващи в ЕПС, включително и чрез упражняване на контрол от страна на гражданското общество;

14.  Настоятелно призовава ЕС да подобри своята координация с други донори и международни финансови институции, включително чрез инициативата AMICI (Инициатива за координация на инвестициите за Южното Средиземноморие) в съответствие с ангажимента си да се превърне в по-последователен, уважаван и ефективен глобален фактор, и изтъква необходимостта от съвместно програмиране с държавите членки и помежду им; подчертава, че е необходима по-добра координация с държавите членки и с регионалните и местните органи, за да се следва и постигне общ, последователен и ефективен подход по отношение на краткосрочните и средносрочните цели на сътрудничеството на ЕС със съседните държави, и призовава за започване на дискусия по тази тема със Съвета;

15.  Подчертава, че ЕС следва да постигне съответствие между амбициите за засилен ангажимент по отношение на неговото съседство и отпускането на достатъчно финансиране; счита, че средносрочният преглед на външните финансови инструменти следва да вземе предвид преразгледаната политика и че Европейският инструмент за съседство (ЕИС) следва поради това да отразява амбицията ЕПС да става по-ефективна и да гарантира предвидимост и устойчивост на ангажираността на ЕС с нашите партньори, както и адекватна степен на процедурна гъвкавост; призовава освен това за по-голяма съгласуваност и последователност между различните инструменти на ЕС за външно финансиране;

16.  Подчертава подпомагащата роля на Европейския фонд за демокрация (ЕФД), който допълва инструментите на ЕС с нов, по-гъвкав и реактивен, запълващ празнотите и финансово ефективен подход; призовава Комисията да разпредели повече средства за ЕФД;

17.  Признава, че отношението към Европа и ЕС в съседните държави има реално въздействие върху конфликта, но отхвърля всяко съучастие в репресии и нарушаване на правата на човека в съседни държави, произтичащи от погрешно краткосрочно преследване на стабилност;

Добавена стойност от действия на равнището на ЕС

Придаване на нова форма на европейската политика за съседство

18.  Подчертава необходимостта от придаване на нова форма на ЕПС, с цел изграждане на силни, стратегически и трайни партньорства с държавите, участващи в ЕПС, основани на запазването и в съответствие с ценностите и принципите на ЕС и насърчаването на взаимните интереси; призовава техническите аспекти на политиката да бъдат подкрепени от ясна политическа визия;

19.  Отбелязва, че ЕПС следва да използва своя собствена методология и инструменти, които следва да отговарят на равнището на амбициите и на потребностите и целите, които държавите, участващи в ЕПС, и ЕС се стремят да постигнат;

20.  Призовава Комисията да се съсредоточи върху сектори, определени заедно с нейните партньори на основата на общи интереси, в които може да се постигне напредък и всеобща добавена стойност, и постепенно да разширява сътрудничеството, насочено към постигане на напредък и осъществяване на амбициите, по-специално с цел допринасяне за икономическия растеж и човешкото развитие, с акцент върху новите поколения; подчертава, че икономическите реформи трябва да се придружават от политически реформи, и че доброто управление може да бъде постигнато само чрез открит, подлежащ на отчет и прозрачен процес на вземане на решения, основан на демократични институции;

21.  Подчертава, че политиката на разширяване и политиката за съседство са отделни политики с различни цели; въпреки това отново заявява, че европейските държави в рамките на ЕПС, като всяка друга европейска държава, могат да кандидатстват за членство в ЕС, ако отговарят на критериите и условията за допустимост и приемане съгласно член 49 от ДЕС; счита, като признава, че реформите и преходът трябва да дойдат първо и без да иска да дава повод за нереалистични очаквания, че перспективата за членство трябва да се запази като стимул за всички държави, които отговарят на условията и са изразили явно своите желания и амбиции за присъединяване към ЕС;

Подкрепа за демокрацията, съдебната реформа, правовата държава, доброто управление и изграждането на институционален капацитет

22.  Счита, че подкрепата за демокрацията, правовата държава, доброто управление, държавното изграждане и правата на човека и основните свободи заемат централно място в ЕПС; подчертава, че в рамките на ЕПС не следва да се приемат политики, които допринасят за излагането на риск на тези основни ценности; подчертава, че ЕС и неговите държави членки следва да предлагат стимули и ноу-хау за предприемане и подкрепа на демократични реформи и преодоляване на политически, икономически и социални предизвикателства;

23.  Подчертава непрекъснатата необходимост от съсредоточаване върху укрепването и консолидирането на демокрацията, правовата държава, доброто управление, независимостта на съдебната система, борбата срещу корупцията и зачитането на многообразието и правата на малцинствата, включително религиозните групи, правата на ЛГБТИ лицата, правата на хората с увреждания и правата на лицата, принадлежащи към етнически малцинства; подчертава, че изграждането на капацитет в националните институции, включително националните събрания, заедно с подкрепата за гражданското общество, продемократичните групи и политически партии, ще засили политическия диалог и плурализма;

24.  Подчертава, че правата на жените, равенството между половете и правото на недискриминация са основни права и основни принципи на външната дейност на ЕС; подчертава значението на насърчаването на правата на децата и на младите хора и на равенството между половете, както и на икономическото и политическото овластяване на жените, с оглед изграждане на приобщаващи, проспериращи и стабилни общества в съседните държави на ЕС;

25.  Счита, че преразгледаната ЕПС следва да засили насърчаването на основните свободи в държавите, участващи в ЕПС, чрез поощряване на свободата на изразяване, на сдружаване и на мирни събрания и на свободата на печата и на медиите като права, позволяващи осъществяването на икономическите, социалните и културните права;

26.  Изтъква значението на развитието на социалното измерение на ЕПС чрез съвместна работа с партньорите в борбата срещу бедността и изключването, стимулиране на заетостта и справедливия растеж, улесняване на здрави трудови отношения и насърчаване на образованието и достойния труд, като по този начин се премахват и някои от основните причини за нерегламентираната миграция;

27.  Признава значението на културния диалог между ЕС и съседните държави в области като предотвратяването на конфликти и укрепване на мира, развитието на творческите индустрии, укрепването на правото на изразяване, подкрепата за социалното и икономическото развитие, засилването на диалога с гражданското общество и диалога между културите и религиите, както и за решаване на проблема с растящата дискриминация и преследване на малцинствени и религиозни групи; призовава за укрепване на рамките за културни връзки, които дават възможност за разработване на програми за мобилност, обучение, изграждане на капацитет и обмен в областта на културата и образованието;

28.  Подчертава, че подходът, основан на „партньорство с обществата“, следва да бъде засилен и насърчаван; настоятелно призовава за определяне на общите интереси и цели на политиката след консултация с всички заинтересовани страни от различните общества, а не само с органите;

29.  Подчертава значението на развитието на преуспяващо и активно гражданско общество в процесите на преход и демократизация, което включва социалните партньори и деловите среди; призовава за оказване на по-нататъшна подкрепа на гражданското общество, местните МСП и други неправителствени участници, тъй като те представляват движеща сила в процеса на реформи, както и за по-ангажиран диалог и партньорство между различните участници и сектори от гражданското общество в ЕС и съседните държави в рамката на ЕПС; подчертава значението на европейските дружества и тяхната роля за насърчаване и разпространяване на международни стандарти за стопанска дейност, включително за корпоративна социална отговорност;

Диференциране и обвързаност с условия

30.  Призовава за развиване на ЕПС в по-индивидуализирана и гъвкава политическа рамка, която да може да се приспособява към съществуващото многообразие сред държавите партньори, както и за последователно прилагане на „диференцирания подход“; подчертава, че между държавите, участващи в ЕПС, следва да има диференциране;

31.  Изтъква необходимостта от прилагане на ефективна обвързаност с условия във връзка с процесите на реформи и подчертава необходимостта от съгласуван подход на ЕС между нейните позиции и обвързаността с условия при отпускането на финансови средства; подчертава, че ЕС не може да прави компромис с основните си ценности и права и следва да избягва създаването на двойни стандарти; изтъква, че по отношение на държавите, които отбелязват напредък при прилагането на реформите, водещи до дългосрочно политическо, икономическо и социално развитие, и които се стремят към по-задълбочено политическо обвързване с ЕС, ЕС следва да поема по-значителен ангажимент и да им предоставя по-значителна подкрепа, както и че те следва да бъдат оценявани въз основа на техните индивидуални постижения в тези процеси на реформи; подчертава значението на пълното прилагане на принципа „повече за повече“;

32.  Изтъква, че споразуменията за асоцииране са най-напредналата, но не и последната фаза в отношенията между ЕС и неговите съседи;

33.  Счита, че ЕС следва да покани неасоциираните държави партньори да участват в секторно сътрудничество, в т.ч. с възможност за сключване на нови или засилване на съществуващите секторни споразумения, като например енергийната общност, което би улеснило интегрирането на тези държави в конкретни секторни части на единното пространство на четирите основни свободи на ЕС;

34.  Счита, че при провеждането на ЕПС следва да се обърне специално внимание на сътрудничеството, свързано с икономическото управление и устойчивостта на публичните финанси на държавите, участващи в ЕПС;

Измерение, свързано със сигурността

35.  Отбелязва, че опазването на мира, сигурността и стабилността е от основно значение в съседните на Съюза държави и че обстановката по отношение на сигурността рязко се влошава; призовава за силен компонент на ЕПС, свързан със сигурността, с адекватни политически инструменти, които за съжаление липсват до момента; изтъква, че ЕС следва да съсредоточи вниманието си върху подобряването на ефикасността и ефективността на неговите настоящи инструменти за управление на кризи с оглед на създаването на капацитет за разширяване на спектъра от интервенции с цел управление на кризи; изтъква, че сигурността, стабилността и развитието вървят ръка за ръка, и че е необходим всеобхватен подход за справяне с проблемите, свързани със сигурността в региона, и с причините за тях;

36.  Отбелязва, че стабилността на Сахел-Сахарския регион следва да се разглежда като невралгичен център на несигурност в Северна и Южна Африка, и че нестабилността в региона е причинена от припокриването на мрежите за трафик на оръжия, наркотици и хора и води до подкопаване на стабилността в Европа;

37.  Призовава за по-тясно координиране между дейностите по линия на ЕПС и на по-широката обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), наред с укрепването на връзките между вътрешната и външната сигурност и предприемането на действия във връзка с различни аспекти на сигурността на държавите, участващи в ЕПС, и на ЕС; подчертава необходимостта от съгласуваност и пълно съответствие между прегледа на ЕПС и преразглеждането на Стратегията за сигурност на ЕС;

38.  Подчертава необходимостта от цялостна политическа стратегия, като същевременно се гарантира пълно спазване на международното право и поетите задължения, както е предвидено в заключителния акт от Хелзинки от 1975 г., въз основа на зачитането на правата на човека, правата на малцинствата и основните свободи, независимостта, суверенитета и териториалната цялост на държавите, ненарушимостта на границите, равните права и самоопределението на народите и мирното разрешаване на конфликти; отбелязва, че Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), като най-голямата регионална организация, отговаряща за сигурността, може да играе важна роля в това отношение и счита, че следва да й бъде даден нов тласък, като поеме ролята на посредник; подкрепя правото на партньорите на независим и суверенен избор в областта на външната политика и политиката на сигурност, който не е повлиян от външен натиск и принуда;

39.  Призовава преразгледаната политика да подкрепя държавите партньори в изграждането на подходящи държавни структури, които да се занимават с въпросите на сигурността като ефективното правоприлагане, тероризма и организираната престъпност, и разузнаването и сигурността, включително киберсигурността, което следва да бъде постигнато при пълно зачитане на правата на човека и да бъде придружено от подходящ парламентарен демократичен контрол; подчертава, че ЕС следва да се ангажира в области като реформата в сектора на сигурността (РСС), а в постконфликтни ситуации — в разоръжаване, демобилизиране и реинтегриране; призовава ЕС да се фокусира върху изграждане на капацитет за граничен контрол от страна на държавите партньори; като отчита настоящия принос на някои от тези държави, приканва съседните на Съюза държави да съдействат на мисиите на ОПСО, когато е уместно; призовава ЕС да насърчава съвместни инициативи на съседните на Съюза държави в областта на сигурността, за да им даде възможност да поемат повече отговорност и да имат положителен принос за сигурността в техния регион;

40.  Припомня на държавите членки за техните задължения по Общата позиция на Съвета 2008/944/CFSP относно износа на оръжие , според която, наред с другото, те са длъжни да отказват лиценз за износ на военна технология или оборудване в която и да е съседна държава, ако съществува явна опасност военната технология или оборудване за износ да се използва за вътрешна репресия или при извършване на сериозни нарушения на международното хуманитарно право, ако е възможно да провокира или да удължи въоръжени конфликти или да влоши съществуващи напрежения или конфликти в държавата на крайното местоназначение, или да бъде изнасяна с враждебни цели срещу друга държава или използвана с цел разрешаване на териториален спор чрез сила;

41.  Подчертава, че е необходимо активно да се насърчава и съдейства за мирното разрешаване на конфликтите и за последващите политики за помирение в съседните на ЕС държави, като се използват различни средства и инструменти въз основа на добавената стойност, която те могат да предоставят; счита, че подобни мерки следва да включват работата на специалните представители на ЕС, програми за изграждане на доверие, възстановяване на диалога, посредничество, насърчаващо контакти между хората, и мисии по линия на ОПСО; призовава ЗП/ВП и ЕСВД да разработят иновативни мерки и подходи, включително стратегии за публична комуникация и неформални консултации, за да подпомогнат диалога и помирението; отбелязва, че делегациите на ЕС играят ключова роля за установяването на механизми за ранно предупреждение чрез изграждане на тесни контакти с цел превенция с различните организации на гражданското общество;

42.  Отново изразява своята подкрепа за суверенитета, териториалната цялост и политическата независимост на държавите партньори; счита, че ЕПС следва да допринася за тези принципи и да ги подкрепя на практика; изтъква, че замразените или продължителните конфликти възпрепятстват пълното развитие на ЕПС; изразява съжаление в тази връзка, че от стартирането на ЕПС досега не е постигнат напредък в разрешаването на съществуващите конфликти; припомня своята позиция, че окупирането на територия на държава партньор нарушава основните принципи и цели на ЕПС; подчертава нуждата от най-скорошно мирно уреждане на замразените конфликти въз основа на нормите и принципите на международното право; призовава ЗП/ВП да играе по-активна роля, като изясни, че задълбочаването на двустранните отношения е свързано с мирно разрешаване на конфликтите и със зачитане на международното право; в този контекст подчертава значението на провеждането на принципна политика за насърчаване на поемането на отговорност за всички нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право и за избягване на двойните стандарти, по-специално в това отношение;

43.  Настоятелно призовава ЕС да приложи по отношение на регионални конфликти духа и уроците, извлечени от историческия опит на европейската интеграция, тъй като двустранните въпроси трябва да се разрешават мирно, а добрите междусъседски отношения и регионалното сътрудничество са основни елементи на ЕПС; призовава в тази връзка за участието на гражданите и за включването на представители на публичния сектор в хоризонтални партньорства и туининг с партньори от Съюза, както и за ангажирането с обществото и по-младото поколение като фактор за промяна;

Насърчаване на регионалната интеграция

44.  Подчертава значението на регионалното измерение на ЕПС и необходимостта от насърчаване и принос към регионалните взаимодействия и интеграция чрез програми за регионално сътрудничество; подчертава, че засиленото икономическо сътрудничество между държавите, участващи в ЕПС, е необходимо за постигане на стабилност и просперитет в съседните на Съюза държави;

45.  Призовава в тази връзка двустранните отношения между ЕС и държавите, участващи в ЕПС, да се допълнят с нейното многостранно измерение чрез увеличаване на броя на дейностите и инициативите в този контекст, обръщане на специално внимание на укрепването на трансграничните проекти, увеличаване на програмите за насърчаване на контактите между хората, развитие на стимули за регионално сътрудничество и по-нататъшно засилване на активния диалог с гражданското общество; счита, че бъдещата ЕПС следва да предлага приобщаваща регионална платформа за обсъждане на въпроси от областта на правата на човека, в съответствие с основните принципи на ЕПС;

46.  Призовава за систематични оценки на въздействието върху правата на човека — включително свързаните с пола аспекти — на търговските споразумения и финансовата подкрепа от ЕС за програми и проекти в рамките на ЕПС;

47.  Призовава преразгледаната политика да укрепи съществуващите платформи за сътрудничество, а именно Съюза за Средиземноморието и Източното партньорство, за да подкрепи допълнително регионалната интеграция, когато установените от партньорите приоритети са близки за конкретна област на политиката, да се занимае с конкретни подрегионални въпроси, като например мобилност, енергия или сигурност, и да сближи партньорите, що се отнася до икономически стандарти и законодателство; счита, че многостранните структури на ЕПС следва да бъдат консолидирани и развивани по по-стратегически начин;

48.  Подчертава значението на ролята на многостранните асамблеи, като например Евронест и Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието, като форуми за политически диалог и като инструмент за повишаване на ангажираността с политиката за съседство и силно ги насърчава да увеличат своя ангажимент в тази връзка по адекватен и ефективен начин;

49.  Подчертава добавената стойност на парламентарната дипломация и на редовните двустранни междупарламентарни срещи, които ЕП провежда с партньорите от съседните на Съюза държави, като инструмент за обмен на опит и за оценяване на състоянието на отношенията на отделните държави с ЕС; насърчава националните парламенти на държавите членки да провеждат своите двустранни междупарламентарни срещи в рамките на ЕПС като начин за гарантиране на съгласуван подход;

50.  Подчертава значението на Конференцията на регионалните и местните власти за Източното партньорство (CORLEAP) и Евро-средиземноморската асамблея на регионалните и местните власти (ARLEM), които дават възможност на местните и регионалните представители да участват в диалог с институциите на ЕС и да развиват икономическо, социално, местно и регионално сътрудничество;

51.  Подчертава, че развитието на регионални платформи на гражданското общество, като Форума на гражданското общество от Източното съседство и Форума на гражданското общество от Южното съседство, повишава участието на множество заинтересовани страни, което дава тласък на програмата за демократизация и икономическа реформа в съседните на Съюза държави;

Съседи на съседите

52.  Подчертава необходимостта от изграждане на силни партньорства със съседните държави; подчертава, че е важно да се гарантира, че ЕПС е част от по-широката външна политика на ЕС, и да се вземат предвид другите стратегически участници, които имат влияние върху съседните на Съюза държави – „съседите на съседите“ — както и международни и регионални организации, като, наред с другото, се обсъдят въпроси от общ интерес и взаимно безпокойство, включително регионална и глобална сигурност, чрез съществуващи двустранни рамки или многостранен диалог, ако е уместно и приложимо;

53.  Изтъква, че ЕС следва реалистично да разгледа различните варианти на политика, пред които са изправени неговите партньори, както и как да изгражда връзки с техните съседи на различни равнища и как да се отнася към външната политика на трети държави, които са негови съседи, като гарантира, че ЕС и неговите суверенни партньори са тези, които решават как искат да процедират в своите отношения;

54.  Потвърждава убедеността си, че разпоредбите на ЗВЗСТ не представляват никаква търговска заплаха за Руската федерация и че споразуменията за асоцииране следва да не се считат за пречка пред добрите отношения на източните партньори с който и да е от техните съседи;

55.  Призовава ЕС да разработи ефективни механизми за подкрепа на държавите партньори от ЕПС, които прилагат амбициозна европейска програма и вследствие на това страдат от ответни мерки, принудителни търговски мерки или явна военна агресия от страна на трети държави; отново заявява, че макар ЕПС да не е насочена срещу друг стратегически участник и да отхвърля идеята за нулева геополитическа конкуренция в съседните на Съюза държави, ЕС трябва да представи надеждни ангажименти и стабилна политическа подкрепа на партньорите, които желаят да бъдат в по-голямо съответствие с нея;

56.  Призовава ЕС да се възползва от експертните знания на регионалните организации, към които принадлежат съседните на Съюза държави, като Съвета на Европа, ОССЕ, Африканския съюз, съответните регионални офиси на ООН и Лигата на арабските държави, и активно да ги включва и да сътрудничи с тях с цел преодоляване на регионални конфликти; припомня, че това са важни форуми за насърчаване на партньорите да осъществяват реформи, да предприемат мерки във връзка с проблеми в областта на правата на човека и регионални въпроси, за които те следва да поемат по-голяма отговорност, и да насърчават демократизацията;

Цели и инструменти на политиката

Диверсифицирано предлагане: приоритетни сектори

57.  Призовава ЕС да проучи и определи, заедно със своите партньори, приоритетите за засилено сътрудничество и интеграция в различни политически области, като например икономическото и човешкото развитие, предотвратяването на конфликти и бедствия, инфраструктурата и регионалното развитие, околната среда, политиките в областта на конкуренцията в търговията, МСП, миграцията, сигурността, енергетиката и енергийната ефективност, с цел да се създаде пространство на просперитет, стабилност и добросъседство;

58.  Счита, че целта за постигане на съгласуваност във вътрешните и външните политики на ЕС, както и тясната и засилваща се връзка между някои вътрешни и външни въпроси, следва да бъдат отразени в новата ЕПС;

59.  Счита, че по-тясното сътрудничество в областта на бъдещия единен цифров пазар, подкрепата за реформите на електронната администрация и отворените правителствени решения представляват инструмент за ангажиране на гражданите;

60.  Подчертава значението на свободното движение на хора и подкрепя засилването на мобилността в съседните на Съюза държави, в сигурна и добре управлявана среда, чрез облекчаване и либерализиране на визовия режим, особено по отношение на студентите, младежите, хората на изкуството и изследователите; призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, допълнително да засили партньорствата за мобилност в съседните на Съюза държави и да разработи възможности за схеми за кръгова миграция, които биха открили безопасни и законни маршрути за мигрантите; призовава ЕС да прави ясно разграничение между търсещите убежище, които бягат от преследване, и незаконните имигранти по икономически причини; осъжда трафика на хора, където повечето от жертвите са жени, и подчертава значението на укрепването на сътрудничеството с държавите партньори за борба с него;

61.  Призовава Комисията да обърне внимание на аспектите на равенството между половете, когато насърчава професионални и академични обучения, както и в рамките на програми за кръгова миграция със съседните на Съюза държави, с цел да се засили участието на жените в техните икономики;

62.  Отбелязва, че високите равнища на безработица, особено сред младите хора, липсата на свободен достъп до информация, социалното изключване и бедността, както и липсата на защита на правата на малцинствата, в съчетание с ниския процент на политическо и социално-икономическо участие на жените, лошото управление и високите равнища на корупция са основните причини за нестабилност и изисква ангажираност, надхвърляща задълбочените и всeобхватни зони за свободна търговия (ЗВЗСТ); отбелязва, че само перспективата за търговски сделки и споразумения за свободна търговия вече не е достатъчно ефективен лост за укрепване на партньорството ни със съседните на Съюза държави, особено в държавите от Южното Средиземноморие; отбелязва липсата на регионално икономическо сътрудничество между съседните на ЕС държави и призовава за създаването на подрегионални инициативи с цел увеличаване на търговията между тях;

63.  Подчертава значението на инвестирането в проекти за младежи, жени и бъдещи лидери чрез пълноценно използване на възможностите за стипендии по програмата „Еразъм +“, за да се насърчи обменът на студенти и преподаватели между държавите, участващи в ЕПС, и държавите членки, с цел формирането на бъдещи лидери както от държавите, участващи в ЕПС, така и от държавите членки, както и по-нататъшно насърчаване на академични и образователни проекти, които вече са доказали стойността си в тази област, като например Колежа на Европа;

64.  Призовава Комисията да проучи и предложи на държавите, участващи в ЕПС, различни нива на участие, сътрудничество и ангажираност в политиките, програмите и агенциите на ЕС, например в ЕВРОПОЛ, ФРОНТЕКС (FRONTEX) и управлението на митниците, в областта на борбата срещу трафика на хора, икономическите и трансграничните престъпления и в тази на Енергийната общност, която, като успешно споразумение за интеграция, може да играе по-голяма роля в ЕПС; подчертава значението на енергийната сигурност и на по-тясното енергийно сътрудничество в рамките на съседните на Съюза държави, с цел постигане на споделена цел за непрекъснато снабдяване с устойчива, ефикасна и чиста енергия на достъпна цена; призовава за постепенно отваряне на енергийния съюз за държавите, участващи в ЕПС; насърчава Комисията да популяризира Конвенцията от Будапеща за борба с киберпрестъпността сред държавите, участващи в ЕПС, и да ги призове да се присъединят към нея, ако все още не са го направили;

65.  Счита, че следва да се постави по-голям акцент върху използването на програми за техническа помощ като Програмата за техническа помощ и обмен на информация (TAIEX) и Туининг, и че партньорите следва да бъдат включени в програми на ЕС, като например „Еразъм“ и „Хоризонт 2020“, тъй като те допринасят за споделяне на знания и изграждане на мрежи на различни равнища и са основа за създаването на общо пространство на съседство;

66.  Счита, че парламентарното измерение на политиката трябва да бъде засилено чрез повишаване на ефективността на междупарламентарните заседания, на съвместните парламентарни органи, създадени съгласно споразуменията с ЕС, и на парламентарните асамблеи; в този контекст приветства новия подход за подкрепа на парламентарната демокрация, приет от Парламента; подчертава ролята на парламентите в държавите, участващи в ЕПС, за търсене на отговорност от правителствата и насърчава засилването на техния капацитет за мониторинг; призовава за включване на Парламента в прилагането на новата ЕПС и той редовно да бъде информиран и консултиран относно напредъка в държавите партньори; счита, че европейските политически партии и групи в националните парламенти на държавите членки и в Европейския парламент могат да играят важна роля и да поемат решаваща отговорност за насърчаването на политическа култура, основана на истински демократични институции, върховенството на закона, многопартийна демокрация и пълноценно участие на жените при вземането на решения;

67.  Подчертава, че за да бъде успешна, ЕПС следва също така да гарантира, че е налице ангажимент от страна на държавите членки, също и чрез разширяване на водещите инициативи; поради това призовава Комисията да засили координацията на политиката и съвместното програмиране на финансовата помощ, както и да осигури механизми за насърчаване на споделянето на информация между държавите членки и структурите на ЕС за държавите, участващи в ЕПС, както и консултации между държавите членки, структурите на ЕС и съседните държави; счита, че финансовата и техническата помощ на ЕС следва да се отпуска в зависимост от успешното покриване на реални критерии в процеса на реформи, въз основа на което ще се разпределя и допълнителното подпомагане;

Оценка и видимост

68.  Подчертава, че плановете за действие, създадени в тясно партньорство с органите на държавите партньори и след консултации с организациите на гражданското общество, следва да се съсредоточат върху ограничен брой реалистични приоритети, които да бъдат изпълнени, както и че изпълнението им следва да бъде оценявано редовно или когато това се налага поради променящи се обстоятелства, с варианти на политиката, които биха могли да бъдат договорени съвместно; отбелязва, че е важно да се разработи процес на консултации с организациите на гражданското общество във връзка с определянето на критериите;

69.  Подчертава, че докладите за напредъка следва да се съсредоточат върху изпълнението на приоритетите, набелязани в плановете за действие, и следва да отразяват степента на ангажираност на държавата партньор; отново призовава данните, които се съдържат в докладите, да бъдат разглеждани в перспектива чрез отчитане на националния контекст и чрез включване на тенденции от предходните години; счита, че всички основни заинтересовани страни в държавите, участващи в ЕПС, включително гражданското общество, следва действително да бъдат включени и с тях да се проведат консултации преди изготвянето на тези доклади; призовава ключови документи като докладите за напредъка да бъдат лесно достъпни на уебсайтовете на съответните делегации на ЕС и преведени на местния език; призовава ЕС да използва по-качествени средства за измерване на степента на напредък в държавите партньори и да приложи ефективни мерки за кръстосано спазване по отношение на напредъка на партньорите в областта на правата на човека, правовата държава и демокрацията;

70.  Счита, че видимостта на помощта на ЕС следва да бъде подобрена, така че ползите от подкрепата на ЕС да станат ясни за населението на държавите партньори и държавите членки на ЕС; призовава Комисията да изработи специален механизъм за предоставяне на хуманитарна помощ от ЕС на съседните на Съюза държави, който ще се различава от модела, използван за трети държави по света, и, наред с другите цели, ще осигури значителна видимост на ЕС и неговата политическа програма; подчертава значението и необходимостта от механизъм, който може да осигури прозрачност по отношение на финансовата помощ, предоставяна от ЕС;

71.  Призовава ЕС да укрепи своя капацитет за противодействие на дезинформационните и пропагандните кампании, насочени срещу него и неговите държави членки и имащи за цел намаляване на тяхното единство и солидарност; призовава ЕС да засили видимостта си, за да покаже ясно подкрепата и ангажираността си с държавите партньори и на тяхна територия; подчертава, че е важно да се насърчава обективна, независима и безпристрастна информация и свободата на медиите в държавите, участващи в ЕПС, както и че са необходими усилия за комуникиране по стратегически начин в съседните на Съюза държави, включително относно неговите ценности и цели, чрез разработването на цялостна, ефективна и систематична комуникационна стратегия в рамките на преразгледаната политика;

72.  Призовава ЕС да увеличи присъствието си в държавите партньори с помощта на по-интерактивни аудио-визуални средства и социалните медии на съответния местен език, за да достигне до цялото общество; призовава Комисията да подготви ясна стратегия за комуникация с обществеността в държавите, участващи в ЕПС, за да им обясни ползите от споразуменията за асоцииране, включително задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия (ЗВЗСТ), като инструмент за модернизиране на техните политически системи и икономики;

o
o   o

73.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите, участващи в ЕПС, на парламентарните асамблеи на Евронест и на Съюза за Средиземноморието, на Лигата на арабските държави, на Африканския съюз, на Съвета на Европа и на ОССЕ.

(1) JOIN(2015)0006. http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52015JC0006&rid=1
(2) http://eeas.europa.eu/euromed/docs/com2011_200_en.pdf
(3) http://eurlex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2011:0303:FIN:en:PDF
(4) http://eeas.europa.eu/enp/pdf/pdf/com03_104_en.pdf
(5) Заключения на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 18 февруари 2008 г., http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/gena/98818.pdf
(6) ОВ С 87Е, 7.4.2004 г., стр. 506.
(7) OВ C 104E, 30.4.2004 г., стр. 127.
(8) ОВ C 287E, 24.11.2006 г., стр. 312.
(9) ОВ C 282Е, 6.11.2008 г., стр. 443.
(10) OВ C 296E, 2.10.2012 г., стр. 105.
(11) OВ C 296E, 2.10.2012 г., стр. 114.
(12) OВ C 168E, 14.6.2013 г., стр. 26.
(13) Приети текстове, P7_TA(2013)0446.
(14) Приети текстове, P7_TA(2014)0229.


Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и на сродните му права в информационното общество
PDF 602kWORD 145k
Резолюция на Европейския парламент от 9 юли 2015 г. относно прилагането на Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (2014/2256(INI))
P8_TA(2015)0273A8-0209/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 4, 26, 34, 114, 118 и 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 27 от Всеобщата декларация за правата на човека,

—  като взе предвид Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (споразумението ТРИПС) от 1994 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО от 20 октомври 2005 г. за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване,

—  като взе предвид членове 11, 13, 14, 16, 17, 22 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество(1),

—  като взе предвид Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения и по-специално тристъпковия тест,

—  като взе предвид Договора на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) за авторското право от 20 декември 1996 г.,

—  като взе предвид Договора на СОИС за изпълненията и звукозаписите от 20 декември 1996 г.,

—  като взе предвид Договора на СОИС относно аудиовизуалните изпълнения, приет на Дипломатическата конференция на СОИС относно защитата на аудиовизуалните изпълнения в Пекин на 24 юни 2012 г.,

—  като взе предвид проучването от септември 2013 г. относно правата върху интелектуалната собственост (ПИС), проведено съвместно от Европейското патентно ведомство (ЕПВ) и Службата за хармонизация във вътрешния пазар (OHIM), озаглавено „Отрасли с интензивно използване на права на интелектуална собственост: принос към икономическите резултати и заетостта в Европейския съюз“,

—  като взе предвид Маракешкия договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали,

—  като взе предвид Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар(2),

—  като взе предвид Директива 2013/37/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за изменение на Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор(3),

—  като взе предвид Директива 2012/28/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно някои разрешени начини на използване на осиротели произведения(4),

—  като взе предвид Директива 2006/116/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 г. за срока за закрила на авторското право и някои сродни права(5),

—  като взе предвид Директива 2011/77/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. за изменение на Директива 2006/116/ЕО за срока за закрила на авторското право и някои сродни права(6),

—  като взе предвид Директива 93/83/ЕИО на Съвета от 27 септември 1993 г. относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване(7),

—  като взе предвид Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост(8),

—  като взе предвид Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 г. за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост(9), която изменя Директива 92/100/ЕИО на Съвета(10),

—  като взе предвид Директива 2001/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 г. относно правото на препродажба в полза на автора на оригинално произведение на изкуството(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно такси за възпроизвеждане за лично ползване(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно утвърждаването на културния и творческия сектор в Европа като източник на растеж и работни места(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно разпространението онлайн на аудио-визуални творби в Европейския съюз(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 септември 2010 г. относно усъвършенстване на упражняването на правата на интелектуална собственост в рамките на вътрешния пазар(15),

—  като взе предвид обществената консултация относно преразглеждането на правилата на ЕС в областта на авторското право, проведена от Комисията между 5 декември 2013 г. и 5 март 2014 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2012 г. относно петиция 0924/2011, внесена от Dan Pescod (с британско гражданство), от името на Европейския съюз на слепите (ЕСС)/Кралски национален институт на слепите (КНИС), относно достъпа на слепите до книги и други печатни продукти(16),

—  като взе предвид Зелената книга на Комисията относно онлайн разпространението на аудио-визуални произведения в Европейския съюз: възможности и предизвикателства по пътя към единен цифров пазар (COM(2011)0427),

—  като взе предвид Зелената книга на Комисията, озаглавена „Авторското право в икономиката на знанието“ (COM(2008)0466),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Единен пазар за правата върху интелектуална собственост – Насърчаване на творчеството и новаторството за икономически растеж, работни места за висококвалифициран персонал и първокласни продукти и услуги в Европа“ (COM(2011)0287),

—  като взе предвид Меморандума за разбирателство от 20 септември 2011 г. относно основните принципи във връзка с цифровизацията и предоставянето на произведения извън търговско обращение, с цел да се улесни цифровизацията и предоставянето на книги и научни списания на европейските библиотеки и други подобни учреждения,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0209/2015),

A.  като има предвид, че преразглеждането на Директива 2001/29/ЕО е от ключово значение за насърчаването на творчеството и иновациите, културното многообразие, икономическия растеж, конкурентоспособността, цифровия единен пазар, както и за достъпа до знания и информация, като същевременно осигурява на авторите на литературни и художествени произведения достатъчно признание и защита на техните права;

Б.  като има предвид, че член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) постановява, че Съюзът допринася за разцвета и многообразието на културите на държавите членки, в частност чрез художествените и литературните произведения;

В.  като има предвид, че Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество имаше за цел адаптирането на законодателството относно авторското право и сродните му права, така че то да отразява технологичното развитие;

Г.  като има предвид, че Директива 2001/29/ЕО урежда също така редица задължения на ЕС съгласно международното право, включително разпоредбите на Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения, на Договора на СОИС за авторското право и на Договора на СОИС за изпълненията и звукозаписите;

Д.  като има предвид, че Комисията и държавите членки правят значителни инвестиции в цифровизацията и достъпността онлайн на богатите колекции на европейските институции за културно наследство, така че гражданите да могат да имат достъп отвсякъде, на всякакви устройства;

Е.  като има предвид, че европейските сектори на културата и творчеството са двигател за икономически растеж и за създаване на работни места в ЕС и имат значителен принос в икономиката на ЕС, тъй като осигуряват заетост на повече от 7 милиона души и генерират повече от 4,2% от БВП на ЕС според последните оценки, и като има предвид, че секторите на културата продължиха да създават работни места по време на икономическата криза в периода 2008—2012 г.;

Ж.  като има предвид, че съвместното проучване на ЕПВ и OHIM от септември 2013 г. показва, че дял в размер на около 39% от общата икономическа дейност в ЕС, който е на стойност около 4700 милиарда евро годишно, се генерира от сектори с интензивно използване на права на интелектуална собственост, които освен това осигуряват пряко 26% (или 56 милиона) и непряко 9% от общия брой на работните места в ЕС;

З.  като има предвид, че „цифровата революция“ въведе нови технологии и средства за комуникация и направи възможни нови форми на изразяване, което, освен че постави под въпрос тристранното отношение, свързващо по традиция автор и аудитория чрез културен предприемач, стимулира появата на една основана на знанието икономика, като създаде нови работни места и насърчи популяризирането на културата и иновациите;

И.  като има предвид, че всяка политическа инициатива във връзка с цифровия единен пазар трябва да е в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз и по-конкретно с членове 11, 13, 14, 16, 17 и 22 от нея;

Й.  като има предвид, че културното и езиковото многообразие надхвърлят националните граници, като някои европейски езици се говорят в няколко държави;

К.  като има предвид, че Хартата на основните права защитава свободата на изразяване на мнение, свободата на информацията и свободата на изкуствата и науките и гарантира защитата на личните данни и на културното и езиковото многообразие, правото на собственост и закрилата на правата върху интелектуалната собственост, правото на образование и свободата на стопанска инициатива;

Л.  като има предвид, че и в ерата на цифровите технологии трябва да продължи да се прилага правото на автора на защита на неговите творчески произведения;

М.  като има предвид, че трябва да бъдат разгледани мерки, които допринасят за допълнителното развитие на културния обмен и повишават правната сигурност в сектора; като има предвид, че след като започна прилагането на Директива 2001/29/ЕО, бяха развити множество творчески онлайн услуги и че потребителите никога досега не са имали достъп до толкова широка гама от творчески и културни произведения; като има предвид, че ползвателите се нуждаят от достъп до богато и разнообразно съдържание с високо качество;

Н.  като има предвид, че съгласуваното и систематично изграждане на цифровата библиотека „Еуропеана“ (Europeana), създадена през 2008 г. в рамките на инициатива на ЕС, предостави достъп до произведения от библиотеките на държавите членки;

О.  като има предвид, че творческите произведения са един от основните източници, захранващи цифровата икономика и участниците в сектора на информационните технологии като търсачките, социалните медии и платформите за генерирано от потребителите съдържание, но че всъщност почти цялата стойност, генерирана от творческите произведения, се прехвърля към цифровите посредници, които отказват да заплащат възнаграждения на авторите или договарят изключително ниски възнаграждения;

П.  като има предвид, че Директива 2011/77/ЕС и Директива 2006/116/ЕО хармонизират сроковете за закрила на авторското право и сродните му права, като установяват пълна хармонизация на периода на закрила за всеки вид произведение и всяко сродно право в държавите членки;

Р.  като има предвид, че задача на законодателните органи на ЕС е насърчаването на регулаторна рамка за авторското право и сродните му права, която да бъде ясна и разбираема за всички заинтересовани страни, в частност за широката общественост, и която осигурява правна сигурност;

С.  като взе предвид конкурентното предимство и нарастващото влияние на някои посредници в интернет пространството, както и отрицателното въздействие на тази ситуация върху творческия потенциал на авторите и върху развитието на услугите, предлагани от други разпространители на творчески произведения;

Т.  като има предвид, че при определянето на правната рамка в областта на авторското право и сродните му права трябва да се отчете необходимостта от насърчаване на иновативни индустриални и търговски модели, като се използват възможностите, предлагани от новите технологии, за да се повиши конкурентоспособността на предприятията от ЕС;

У.  като има предвид, че създаването на растеж и работни места е приоритет на Комисията и заема централно място в нейната програма за периода 2014—2019 г.;

1.  Посочва, че авторското право е реалното средство, позволяващо да се обезпечи възнаграждението на творците и финансирането на творческия процес;

2.  Приветства инициативата на Комисията за провеждане на допитване относно авторското право, което привлече значителен интерес от страна на широк кръг от заинтересовани страни, в това число секторът на културата и гражданското общество(17);

3.  Приветства ангажимента на Комисията за по-нататъшно разработване на програмата на ЕС в областта на цифровите технологии, включително с въпросите, свързани с авторското право, в рамките на новия мандат на Комисията; приветства работната програма на Комисията за 2015 г., тъй като тя се задължава да изготви пакет за единния цифров пазар, който включва законодателно предложение с цел модернизиране на правилата в областта на авторското право, за да бъдат пригодени към ерата на цифровите технологии;

4.  Припомня, че авторското право и сродните му права закрилят и стимулират както разработването и предлагането на пазара на нови продукти и услуги, така и създаването и използването на тяхното творческо съдържание, като по този начин допринасят за повишаване на конкурентоспособността, на заетостта и на иновациите в редица промишлени сектори в ЕС;

5.  Подчертава, че авторското право е ефективно дотолкова, доколкото са ефективни прилаганите мерки за неговата защита, и че за да се гарантира процъфтяващ и иновативен творчески сектор, трябва да е налице стриктно прилагане на авторското право;

6.  Припомня, че териториалността е изначално присъща на съществуването на авторските права и сродните им права; подчертава, че този принцип не е в противоречие с мерките за гарантиране на преносимост на съдържание;

7.  Подчертава, че при всяко преразглеждане на Директива 2001/29/ЕО следва да се продължи да се гарантира принципът на справедливо възнаграждение за притежателите на права; настоятелно призовава да бъде потвърден отново принципът на териториалност, който предоставя възможност на всяка държава членка да гарантира принципа на справедливо възнаграждение в рамките на собствената си политика в областта на културата;

8.  Отбелязва, че предлагането на творби, до които ползвателите имат законен достъп, е нараснало, откакто се прилага Директива 2001/29/ЕО; отбелязва също така, че трансграничният достъп до разнообразните употреби, които технологичният напредък предлага на потребителите, може да наложи основаващи се на конкретни данни подобрения в действащата нормативна уредба с цел да продължи разработването на законното предлагане на разнообразно културно и творческо съдържание онлайн, за да се предостави възможност за достъп до европейското културно многообразие;

9.  Припомня, че на потребителите твърде често е отказван достъп до някои свързани със съдържанието услуги по причини, свързани с географското положение, което е в противоречие с целта на Директива 2001/29/ЕО за прилагане на четирите свободи на вътрешния пазар; поради това настоятелно призовава Комисията да предложи подходящи решения за подобряване на трансграничната достъпност на услугите и на съдържанието с авторски права за потребителите;

10.  Счита, че от подхода, възприет в Директива 2014/26/EС относно колективното управление на права, могат да се извлекат поуки за другите видове съдържание, но проблемите, свързани с преносимостта и блокирането на географски принцип, не могат да бъдат разрешени с едно всеобхватно решение, а може да изискват няколко различни интервенции — както регулаторни, така и пазарно ориентирани;

11.  Подчертава, че творческият продукт на Европейския съюз е един от най-богатите му ресурси и тези, които искат да го ползват, следва да могат да направят това срещу заплащане, дори когато той се продава единствено в друга държава членка;

12.  Насочва вниманието към факта, че използването на многотериториални лицензи, както е предвидено в Директива 2014/26/ЕС относно колективното управление на авторското право, е едно от възможните решения, ако разпространителите желаят да обхванат цялата територия на Европа;

13.   Посочва, че финансирането, продуцирането и копродуцирането на филми и телевизионно съдържание зависят до голяма степен от изключителните териториални лицензи, които се предоставят на местните разпространители в рамките на различни платформи, отразяващи културните особености на отделните европейски пазари; подчертава с оглед на това, че с основаващата се на принципа на свобода на договаряне възможност да се избират териториалният обхват и видът на платформата за разпространение се насърчават инвестициите във филми и телевизионно съдържание, както и културното многообразие; призовава Комисията да гарантира, че всяка инициатива за осъвременяване на авторското право се предхожда от обстойно проучване на евентуалното ѝ въздействие върху продуцирането, финансирането и разпространението на филми и телевизионно съдържание, а така също и върху културното многообразие;

14.  Подчертава, че секторните практики за блокиране на географски принцип следва да не възпрепятстват достъпа на културните малцинства, живеещи в държави – членки на ЕС, до съществуващо съдържание или услуги на техния език, независимо дали те са безплатни или се предлагат срещу заплащане;

15.  Подкрепя инициативите, имащи за цел да подобрят преносимостта в рамките на ЕС на онлайн услугите за законно придобито и законно предлагано съдържание, при пълно зачитане на авторското право и на интересите на притежателите на права;

16.  Припомня, че европейските културни пазари се характеризират с естествена разнородност, дължаща се на европейското културно и езиково многообразие; отбелязва, че тази разнородност следва да се разглежда по-скоро като предимство, а не като пречка за единния пазар;

17.  Отбелязва значението на териториалните лицензи в ЕС, по-специално по отношение на аудио-визуалната и филмовата продукция, която се основава предимно на системите на разпространителите за предварително закупуване или предварително финансиране;

18.  Отбелязва с тревога нарастващия брой на незаконните онлайн услуги и зачестяващите случаи на пиратство и в по-общ план, на нарушения на правата върху интелектуалната собственост — тенденция, което представлява сериозна заплаха за икономиките на държавите членки и за творчеството в ЕС;

19.  Подчертава, че всяка реформа на уредбата за авторското право следва да се основава на висока степен на закрила, тъй като правата са жизненоважни за интелектуалното творчество и осигуряват стабилно, ясно и гъвкаво правно основание, с което се насърчават инвестициите и растежът в сектора на творчеството и културата и същевременно се премахва правната несигурност и непоследователност, които оказват неблагоприятно въздействие върху функционирането на вътрешния пазар;

20.  Подчертава, че наред с важната задача за разширяване на функциониращите структури за цифровия единен пазар трябва да се предприемат и мерки с цел да се гарантира доброто функциониране на аналоговия единен пазар и занапред;

21.  Посочва, че силно зависещите от авторското право сектори осигуряват заетост на повече от 7 милиона души в ЕС; поради това оправя искане към Комисията да гарантира, че в съответствие с принципите за по-добро регулиране всяка законодателна инициатива за осъвременяване на авторското право е предшествана от всеобхватна предварителна оценка на въздействието ѝ върху растежа и заетостта, както и на евентуалните разходи и ползи, свързани с нея;

22.  Подчертава, че всяко преразглеждане на законодателството на ЕС в областта на авторското право трябва да бъде правилно насочено и да се основава на убедителни данни, с цел да се гарантира по-нататъшното развитие на творческите сектори в Европа;

23.  Отчита, че дейностите с търговски характер, нарушаващи авторското право, представляват сериозна заплаха за функционирането на цифровия единен пазар и за развитието на законното предлагане на разнообразно културно и творческо съдържание онлайн;

24.  Счита за абсолютно необходимо да се засили позицията на авторите и на творците, както и да се повишат техните възнаграждения във връзка с цифровото разпространение и използване на техните произведения;

Изключителни права

25.  Признава необходимостта на авторите и на изпълнителите да бъде гарантирана правна сигурност по отношение на техните творчески и художествени произведения; признава обществения интерес от разпространението на културата и знанието; признава ролята на продуцентите и издателите за това произведенията да достигнат до пазара, както и необходимостта от справедливо и подобаващо възнаграждение за всички категории притежатели на права; призовава да се внесат подобрения по отношение на договорната позиция на авторите и изпълнителите спрямо другите притежатели на права и посредниците, а именно като се обмисли възможността за определяне на разумен срок за ползване на правата, прехвърлени от авторите на трети страни, след изтичането на който тези права ще престават да действат, тъй като договорната размяна може да се характеризира с неравнопоставеност между страните; във връзка с това подчертава значението на свободата на договаряне;

26.  Отбелязва, че наличието на съответстваща закрила на творбите, които са предмет на авторско право, както и на други закриляни обекти е от голямо значение, включително от културна гледна точка, и че съгласно член 167 от ДФЕС от Съюза се изисква да взема предвид културните аспекти при своята дейност;

27.  Подчертава, че авторите и изпълнителите трябва да получават справедливо възнаграждение както в цифровата, така и в аналоговата среда;

28.  Приканва Комисията да извърши оценка на целенасочените и целесъобразните мерки за повишаване на правната сигурност, в съответствие с целите на Комисията за по-добро регулиране; призовава Комисията да проучи въздействието на евентуално единно европейско авторско право върху работните места и иновациите, върху интересите на авторите, изпълнителите и другите притежатели на права, както и върху насърчаването на достъпа на потребителите до регионалното културно многообразие;

29.  Посочва, че изключителните права и свободата на договаряне са ключови елементи на крехката екосистема, която създава и финансира творческо съдържание, тъй като водят до по-доброто поделяне на риска, създават условия за включването на различни участници в рамките на общи проекти, насочени към разнообразна от културна гледна точка публика, и са в подкрепа на стимулите за инвестиции в продуцирането на професионално съдържание;

30.  Препоръчва на законодателя на ЕС с цел защита на обществения интерес, като същевременно защитава личните данни, да разгледа възможности за намаляване в още по-голяма степен на препятствията пред повторната употреба на информацията в обществения сектор; отбелязва, че това приспособяване на законодателството следва да се извърши при надлежно спазване на Директива 2013/37/ЕС, основополагащите принципи на авторското право и съответната съдебна практика на Съда на ЕС;

31.  Призовава Комисията ефективно да защитава произведенията, представляващи обществено достояние, които по определение не подлежат на защита на авторското право; настоятелно призовава следователно Комисията да поясни, че след като дадено произведение вече е станало обществено достояние, неговото цифровизиране, стига да не представлява ново, трансформирано произведение, остава обществено достояние; призовава също Комисията да проучи дали на притежателите на права може да се предостави правото да правят своите произведения обществено достояние, изцяло или частично;

32.  Призовава Комисията да хармонизира в още по-голяма степен срока за авторско-правна закрила, без обаче да удължава срока на закрила, в съответствие с международните стандарти, определени в Бернската конвенция; насърчава държавите членки да ускорят приключването на транспонирането и прилагането на директиви 2006/116/ЕО и 2011/77/ЕС;

Изключения и ограничения

33.  Призовава законодателя на ЕС да се придържа към целта, заявена в Директива 2001/29/ЕО за предоставяне на адекватна защита на авторското право и сродните му права като един от основните начини за гарантиране на европейско културно творчество и за поддържане на справедлив баланс между различните категории притежатели на права и ползватели на закриляни обекти, както и между различните категории притежатели на права; подчертава, че всяка законодателна промяна в тази област следва да гарантира достъпа на хората с увреждания до всички формати на произведенията и услугите, закриляни от авторското право и сродните му права;

34.  Подчертава, че авторското право и сродните му права представляват правната рамка за европейските сектори на културата и творчеството, както и за сектора на образованието и научните изследвания и за сектора, който е облагодетелстван от изключенията и ограниченията във връзка с тези права, и формират тяхната основа за икономическа активност и заетост;

35.  Отбелязва, че изключенията и ограниченията трябва да се прилагат, като се взема предвид с каква цел са били създадени, както и характеристиките, присъщи на цифровата среда и на аналоговата среда, като същевременно се поддържа баланс между интересите на притежателите на права и интересите на обществеността; призовава следователно Комисията да проучи възможността за преглед на някои съществуващи изключения и ограничения с цел по-доброто им приспособяване към цифровата среда, като се вземат предвид текущите промени в цифровата среда и необходимостта от конкурентоспособност;

36.  Подчертава, че е важно изключенията и ограниченията да бъдат достъпни за хората с увреждания; отбелязва в това отношение сключването на Маракешкия договор, което ще улесни достъпа до книги на лицата с нарушено зрение, и насърчава неговото бързо ратифициране, без да се обвързва с преразглеждането на правната рамка на ЕС; счита, че договорът е добра стъпка напред, но че остава да бъде свършена още много работа, за да се отвори достъпът до съдържание за хората с различни увреждания;

37.  Отбелязва значението на европейското културно многообразие и отбелязва, че различията между държавите членки при прилагането на изключенията могат да затруднят функционирането на вътрешния пазар с оглед на развитието на трансгранични дейности и на глобалната конкурентоспособност и иновативност на ЕС, като могат също така да доведат до правна несигурност за авторите и потребителите; счита, че някои изключения и ограничения могат следователно да се възползват от по-общи правила; отбелязва при все това, че наличието на различия може да се окаже основателно, с цел да могат държавите членки да създават закони съобразно специфичните си културни и икономически интереси и в съответствие с принципите на пропорционалност и субсидиарност;

38.  Призовава Комисията да разгледа прилагането на минимални стандарти за изключенията и ограниченията и също така да осигури правилното прилагане на изключенията и ограниченията, посочени в Директива 2001/29/ЕО, както и равен трансграничен достъп до културното многообразие в рамките на вътрешния пазар, и да повиши правната сигурност;

39.  Счита за необходимо да се укрепят изключенията, полза от които могат да извлекат институциите от обществен интерес като библиотеки, музеи и архиви, с цел насърчаване на широк достъп до културното наследство, включително чрез онлайн платформи;

40.  Призовава Комисията да разгледа внимателно защитата на основните права, и по-специално борбата срещу дискриминацията или защитата на свободата на печата; припомня във връзка с това, че за тези изключения следва да се предостави справедливо обезщетение;

41.  Припомня значението на малките и средните предприятия (МСП) в секторите на културата и творчеството от гледна точка на създаването на работни места и пораждането на растеж в ЕС; подчертава, че по-голямата част от МСП в секторите на културата и творчеството се възползват от гъвкавостта на правната рамка в областта на авторското право, за да произвеждат, да инвестират и да разпространяват културни и творчески произведения, но и за да разработват иновативни решения, които дават възможност на потребителите да получат достъп до онлайн творби, съобразени с предпочитанията и характеристиките на местните пазари;

42.  Отбелязва с интерес развитието на нови форми на използване на произведенията в цифровите мрежи, по-специално формите, включващи трансформирането им, и подчертава, че е необходимо да се обмислят решения, които съчетават ефикасната закрила, осигуряваща адекватно възнаграждение и справедливо обезщетение за творците, и обществения интерес към достъпа до културни блага и знания;

43.  Подчертава, че в случаите когато вече се прилага изключение или ограничение, новите употреби на съдържание, опосредствани от технологичния прогрес или нови употреби на технологиите, следва, доколкото е възможно, да бъдат тълкувани в съответствие със съществуващото изключение или ограничение, при условие че новата употреба е сходна на съществуващата, за да се повиши правната сигурност, като това ще подлежи на тристъпковия тест; потвърждава, че такава гъвкавост при тълкуването на изключенията и ограниченията може да осигури възможност за приспособяване на съответните изключения и ограничения към различните национални обстоятелства и социални потребности;

44.  Изтъква необходимостта да се гарантира технологичната неутралност и бъдеща съвместимост на изключенията и ограниченията, като същевременно се вземе предвид в необходимата степен въздействието на конвергенцията на медиите, служейки на обществения интерес чрез предоставяне на стимули за създаване, финансиране и разпространение на нови произведения и за тяхното предоставяне на разположение на обществеността по нови, иновативни и атрактивни начини;

45.  Предлага да се преразгледа отговорността на доставчиците на услуги и на посредниците, за да се изяснят правният им статут и правната им отговорност по отношение на авторските права, да се гарантира, че се извършва надлежна проверка през цялото време на творческия процес и по цялата верига на доставки, и да се обезпечи справедливо възнаграждение за творците и носителите на права в рамките на ЕС;

46.  Счита, че развитието на цифровия пазар е невъзможно без наред с това да се развиват секторите на творчеството и културата;

47.  Подчертава значението на изключението за карикатурите, пародиите и пастишите за провеждането на активен демократичен дебат; счита, че ограничението следва да постигне компромис между интересите и правата на творците и оригиналните персонажи и свободата на изразяване на ползвателя на дадено закриляно произведение, който се позовава на изключението за карикатура, пародия или пастиш;

48.  Подчертава необходимостта от правилна оценка на въвеждането на автоматични техники за анализ на текст и данни (напр. „извличане на текст и данни“ или „извличане на съдържание“) за научноизследователски цели, при условие че е получено разрешение за четене на произведението;

49.  Счита, че развитието на цифровия пазар е тясно свързано и трябва да върви ръка за ръка с развитието на секторите на творчеството и културата, което е единственият начин да се постигне трайно благосъстояние;

50.  Отбелязва, че правото на частна собственост е една от основите на съвременното общество; отбелязва също така, че улесняването на достъпа до образователни материали и културни блага е от изключително значение за развитието на обществото, основано на знания, и че това следва да бъде взето предвид от законодателите;

51.  Призовава за изключение за научноизследователски и образователни цели, което следва да обхваща не само образователните институции, но и акредитирани образователни или научноизследователски дейности, включително онлайн и трансгранични дейности, свързани с образователно заведение или институция, признати от компетентните органи или от законодателството, или попадащи в обхвата на образователна програма;

52.  Подчертава, че всички нови изключения или ограничения, въведени в правната система на ЕС в областта на авторското право, трябва да бъдат надлежно обосновани от солиден и обективен икономически и правен анализ;

53.  Признава значението на библиотеките за достъпа до знание и призовава Комисията да направи оценка на приемането на изключение, което да позволява на обществените и научноизследователските библиотеки законно да заемат книги за лично ползване на гражданите в цифров формат, за ограничен срок, чрез интернет или мрежите на библиотеките, така че тяхната задача за разпространяване на знания, която е от обществен интерес, да може да бъде изпълнявана по ефективен и съвременен начин; препоръчва авторите да бъдат справедливо обезщетявани за заемането по електронен път в същата степен, както при заемането на книги на физически носители съобразно националните териториални ограничения;

54.  Призовава Комисията да направи оценка на приемането на изключение, което да позволява на библиотеките да цифровизират съдържание с цел консултация, каталогизиране и архивиране;

55.  Подчертава, че е важно да се вземат под внимание заключенията от многобройните опити, предприемани от издателския сектор, за създаването на справедливи, балансирани и жизнеспособни бизнес модели;

56.  Отбелязва, че в някои държави членки бяха въведени законни лицензии с цел прилагането на компенсаторни схеми; подчертава необходимостта да се гарантира, че актове, които са допустими съгласно дадено изключение, запазват този си характер; припомня, че обезщетението за прилагането на изключения и ограничения следва да се предвижда под внимание само в случаи, когато актове, за които се счита, че попадат в обхвата на изключение, нанасят вреди на притежателя на права; призовава освен това Европейската обсерватория за нарушенията на правата на интелектуална собственост да направи цялостна научна оценка на тези мерки на държавите членки и на тяхното въздействие върху всяка засегната заинтересована страна;

57.  Припомня значението на изключението за възпроизвеждане за лично ползване, което не може да бъде ограничавано технически, в съчетание със справедливо обезщетение за творците; приканва Комисията да анализира, въз основа на научни доказателства, резолюцията на Парламента от 27 февруари 2014 г. относно такси за възпроизвеждане за лично ползване(18) и резултатите от последното проведено от Комисията посредничество(19), жизнеспособността на действащите мерки за справедливо обезщетяване на притежателите на права във връзка с възпроизвеждане, извършено от физически лица за лично ползване, по-специално по отношение на мерките за прозрачност;

58.  Отбелязва, че таксите за възпроизвеждане за лично ползване следва да бъдат уредени по начин, който информира обществеността относно действителния размер, целите и начина, по който ще бъдат използвани таксите;

59.  Подчертава, че цифровите такси следва да станат по-прозрачни и оптимизирани, за да се защитят правата на притежателите на права и на потребителите, като се вземе предвид Директива 2014/26/EС относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар;

60.  Подчертава, че е важно да се внесе повече яснота и прозрачност по отношение на режима в областта на авторското право за потребителите на авторски права, по-специално по отношение на съдържанието, създадено от потребителите, и таксите за притежателите на авторски права, за да се насърчава творчеството и по-нататъшното развитие на онлайн платформи, както и за да се осигури подходящо възнаграждение на притежателите на авторски права;

61.  Отбелязва значението на член 6, параграф 4 от Директива 2001/29/EО и подчертава, че ефективното прилагане на изключения или ограничения и достъпът до съдържание, което не е предмет на защита на авторското право или на сродните му права, не следва да бъде отменяно с договор или договорни условия;

62.  Призовава разпространителите да публикуват цялата информация, свързана с технологичните мерки, които са необходими за осигуряване на оперативната съвместимост на тяхното съдържание;

63.  Подчертава, че е необходимо да се насърчава по-голяма оперативна съвместимост, в частност за софтуер и терминали, тъй като липсата на оперативна съвместимост възпрепятства иновациите, намалява конкуренцията и е във вреда на потребителите; счита, че липсата на оперативна съвместимост води до господстващо положение на пазара на един конкретен продукт или услуга, което от своя страна възпрепятства конкуренцията и ограничава избора на потребителите в ЕС;

64.  Посочва, че бързите темпове на технологично развитие на цифровия пазар изискват технологично неутрална законодателна рамка за авторското право;

65.  Признава ролята на пропорционалното и ефективно правоприлагане за подкрепата на творците, притежателите на права и потребителите;

66.  Призовава Комисията и законодателя на ЕС да обмислят решения за изместване на стойността от съдържанието към услугите; подчертава необходимостта да се адаптира определението за статута на посредника в настоящата цифрова среда;

67.  Подчертава, че потребителите често се сблъскват с различни ограничения и че понятието за права на потребителите много често отсъства от сферата на авторските права; призовава Комисията да направи оценка на ефективността на действащото законодателство в областта на авторското право от гледна точка на потребителите и да разработи набор от ясни и изчерпателни права на потребителите;

o
o   o

68.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на парламентите и на правителствата на държавите членки.

(1)ОВ L 167, 22.6.2001 г., стр. 10.
(2)ОВ L 84, 20.3.2014 г., стр. 72.
(3)ОВ L 175, 27.6.2013 г., стр. 1.
(4)ОВ L 299, 27.10.2012 г., стр. 5.
(5) ОВ L 372, 27.12.2006 г., стр. 12.
(6)ОВ L 265, 11.10.2011 г., стр. 1.
(7) ОВ L 248, 6.10.1993 г., стр. 15.
(8) ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 45.
(9) ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 28.
(10) ОВ L 346, 27.11.1992 г., стр. 61.
(11) ОВ L 272, 13.10.2001 г., стр. 32.
(12) Приети текстове, P7_TA(2014)0179.
(13) Приети текстове, P7_TA(2013)0368.
(14) ОВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 64.
(15) ОВ C 50 E, 21.2.2012 г., стр. 48.
(16) ОВ C 249 E, 30.8.2013 г., стр. 49.
(17) Европейска комисия, ГД „Вътрешен пазар и услуги“, Report on the responses to the Public Consultation on the Review of the EU Copyright Rules (Доклад относно отговорите от общественото допитване относно преразглеждането на правилата на ЕС в областта на авторското право), юли 2014 г.
(18) Приети текстове, P7_TA(2014)0179.
(19) Препоръки на Антонио Виторино от 31 януари 2013 г., произтичащи от последното проведено от Комисията посредничество във връзка с таксите за възпроизвеждане за лично ползване и репрография.


Оценка на дейностите на Европейския фонд за демокрация
PDF 748kWORD 114k
Резолюция на Европейския парламент от 9 юли 2015 г. относно новия подход на ЕС към правата на човека и демокрацията — оценка на дейностите на Европейския фонд за демокрация от момента на неговото създаване (2014/2231(INI))
P8_TA(2015)0274A8-0177/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 2, 6, 8 и 21 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид своята препоръка от 29 март 2012 г. към Съвета относно механизмите за възможното създаване на Европейски фонд за демокрация (ЕФД)(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2011 г. относно външните политики на ЕС в полза на демократизацията(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г. относно стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС(3),

—  като взе предвид годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света през 2013 г., приет от Съвета на 23 юни 2014 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно годишния доклад за 2013 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз по този въпрос(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 година за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за финансиране на външната дейност(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 235/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 година за установяване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света(6),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 май 2009 г. относно подкрепата за демократично управление — към подобрена рамка на ЕС(7),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 17 ноември 2009 г. относно подкрепата за демокрацията в рамките на външните отношения на Европейския съюз(8),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 13 декември 2010 г., съдържащи доклад за осъществения напредък през 2010 г. и списък на предложените пилотни държави(9),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 юни 2011 г. относно европейската политика на съседство(10),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 1 декември 2011 г. относно Европейския фонд за демокрация(11),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 25 юни 2012 г. относно правата на човека и демокрацията(12) и стратегическата рамка на ЕС и плана за действие относно правата на човека и демокрацията, приети от Съвета на 25 юни 2012 г.(13),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 31 януари 2013 г. относно подкрепата на ЕС за устойчиви промени в обществата в преход(14),

—  като взе предвид документа от 4 март 2015 г. за съвместна консултация на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Европейската комисия, озаглавен „Към разработването на нова политика за съседство“ (JOIN(2015)0006),

—  като взе предвид прегледа за 2013 г. на Европейската служба за външна дейност(15),

—  като взе предвид съвместното съобщение от 25 май 2011 г. на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Европейската комисия, озаглавено „Нов отговор на промените в съседните държави: преглед на европейската политика на съседство“ (COM(2011)0303),

—  като взе предвид писмото за подкрепа за създаването на ЕФД, адресирано до тогавашния председател на Европейския парламент, Йежи Бузек, и до тогавашния заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Катрин Аштън, от 25 ноември 2011 г.,

—  като взе предвид решението на Съвета на управителите на ЕФД от 3 декември 2014 г. да отмени първоначалните географски ограничения на ЕФД,

—  като взе предвид член 52 и член 132, параграф 2 от своя правилник

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8–0177/2015),

A.  като има предвид, че насърчаването и подкрепата на демокрацията, върховенството на закона и зачитането на универсалността и неделимостта на правата на човека и основните свободи са сред основните цели на външната политика на ЕС, залегнали в член 21 от Договора за Европейския съюз и в Хартата на основните права на ЕС;

Б.  като има предвид, че ЕС счита, че принципът на ангажираността в процесите на изграждането на демокрацията е от първостепенно значение за развитието на истинска демократична култура;

В.  като има предвид, че някои държави членки вече са преминали през процес на демократичен преход през последните десетилетия и са натрупали богат опит в тази област, който би могъл да бъде от значение за дейностите на ЕФД и който опит може и следва да бъде ползван на експертно и политическо ниво за дейността на ЕФД;

Г.  като има предвид, че събитията от Арабската пролет и при източните съседи предизвикаха премоделиране на инструментите на политиката на ЕС за насърчаване на човешките права и подкрепа на демокрацията;

Д.  като има предвид, че в редица държави, в които ЕФД развива дейност, пространството за легитимни действия на гражданското общество и за външно финансиране на организациите на гражданското общество се свива в контекста на авторитарни режими, които използват все по-усъвършенствани средства, включително законодателство, за ограничаване на дейността на НПО и на други участници и радетели за демокрация, включително получателите на финансиране от ЕФД;

Е.  като има предвид, че в последните години държавите в съседните на ЕС региони са изправени пред значителен брой предизвикателства, свързани с политиките, сигурността и икономиката, които се оказали значителен натиск върху усилията за демократизация и зачитане на правата на човека и основните свободи;

Ж.  като има предвид, че е налице необходимост да се насърчава осигуряването на обективна и независима информация и да се засилва медийната среда, включително интернет и социалните медии, в държави, в които ЕФД развива дейност, чрез защита на свободата на изразяване на мнение и чрез борба с всички форми на социална и политическа цензура; като има предвид, че е необходимо също така да се подкрепят усилията за демократизация в тези държави, включително укрепването на принципите на правовата държава и борбата срещу корупцията;

З.  като има предвид, че създаването на ЕФД, наред с други програми на ЕС, като например Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) и механизма за гражданско общество на Европейската политика на съседство (ЕПС), допълва традиционния подход, ориентиран към държавата, с много необходима, по-балансирана, ориентирана към обществото перспектива, съсредоточена върху прякото ангажиране с местни и регионални движения и демократични политически участници;

И.  като има предвид, че оценката на въздействието на дейността в помощ на демокрацията, като тази, която се извършва от ЕФД, остава поначало трудна задача, най-вече поради нелинейния и дългосрочен характер на политическата трансформация в съответните държави и често поверителния характер на осъществяваните дейности;

Й.  като има предвид, че новите информационни технологии и социалните медии са днес важни инструменти в борбата за демокрация и затова следва да заемат важно място в рамките на европейската програма за подпомагане на демокрацията;

K.  като има предвид, че към 30 юни 2015 г. ЕФД е финансирал 186 инициативи на обща стойност над 5,2 милиона евро в региона на Южното съседство на ЕС и над 5,3 милиона евро за държавите от Източното съседство и отвъд;

Л.  като има предвид, че ЕФД се ползва с уникална форма на съфинансиране, при която административният бюджет на ЕФД се осигурява от Комисията, докато дейността на място се финансира от вноски на държавите членки и на трети държави;

Обща оценка

1.  Приветства резултатите от работата на ЕФД до настоящия момент, като се има предвид настоящата трудна международна среда, и смята, че ЕФД изпълнява основната си цел за „подпомагане и насърчаване на демократизацията и на дълбока и устойчива демокрация в държавите в политически преход и в обществата, които се борят за демократизация“(16), включително чрез „подпомагане на неподпомаганите“, като води борба с корупцията, насърчава диалога за многообразие и ненасилие, стимулира социалното и политическото участие, защитава активистите и журналистите, които правят всичко възможно на местно равнище, за да гарантират и ускорят стартирането на демократичен процес, и като осигурява по-голям достъп до справедливост;

2.  Признава със задоволство, че въпреки краткия срок на дейност и ограничени средства и въпреки предизвикателствата, свързани с оценката на въздействието на действията за подкрепа на демокрацията, ЕФД изпълнява препоръките на Парламента и осигурява добавена стойност към съществуващите схеми на ЕС за подкрепа на демокрацията чрез бързо, гъвкаво, „отдолу нагоре“ и основано на търсенето финансиране, предоставяно пряко на бенефициерите по финансово ефективен начин, който допълва други средства от ЕС, и благодарение на малката административна тежест и опростените процедури, установени за ЕФД от неговия Съвет на управителите;

3.  Счита, че като способ за подкрепа на демокрацията ЕФД е оказвал помощ за намаляване както на политическия, така и на личния риск;

4.  Подчертава своята пълна и продължаваща подкрепа за многоаспектните усилия на ЕС за подпомагане на организациите на гражданското общество, социалните движения и активистите по целия свят; изтъква отново, че е важно да се избягва дублирането и да се осигурява взаимно допълване на дейностите на ЕФД с вече съществуващите инструменти на ЕС за външно финансиране, особено ЕИДПЧ и Европейския инструмент за съседство (ЕИС), тъй като всички те имат за цел насърчаване на демократичните принципи и спазване на правата на човека и основните свободи в близост до ЕС;

5.  Приветства последователната ангажираност на ЕФД в полза на свободата на изразяване и сдружаване, свободата на медиите, изграждането и укрепването на върховенството на закона, борбата с корупцията, социалния и политическия плурализъм, като този ангажимент има за цел подпомагането на развитието на демократичните режими в източните и южните съседи на ЕС;

6.  Счита, че инициативите, предприети от ЕФД, са демонстрирали своята уникална способност за преодоляване и запълване на празнините в случаите, в които е било невъзможно получаването на финансиране от държави членки на ЕС, или от държави извън ЕС;

7.  Призовава ЕС и неговите държави членки да разработят цялостен подход за подкрепа на политическия преход и демократизацията в трети държави, което включва зачитане на правата на човека, насърчаване на правосъдието, прозрачност, отчетност, помирение, спазване на принципите на върховенството на закона и укрепване на демократичните институции, включително на законодателните органи;

Финансиране

8.  Призовава основателите на ЕФД, особено всички държави членки на ЕС, да плащат вноските си към ЕФД или да ги увеличат, в съответствие с ангажиментите, които са поели;

9.  Припомня, че към 26 април 2015 г. следните държави са обещали и са оказали принос за ЕФД: Белгия, България, Чешката република, Дания, Естония, Германия, Унгария, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия, Испания, Швеция и Швейцария, докато останалите 12 държави членки още не са сторили това;

10.  Подчертава, че за подпомагането и допълнителното развитие на ефективността на ЕФД е от жизненоважно значение осигуряването на дългосрочно, достатъчно, стабилно, прозрачно и предсказуемо финансиране;

11.  Призовава заместник-председателя/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и члена на Комисията, отговарящ за политиката на съседство и за преговорите за присъединяване, да разглеждат добавената стойност на ЕФД в хода на новосъздадения преглед на европейската политика на съседство и да обмислят начини за осигуряване на устойчиво финансиране на ЕФД;

12.  Призовава Белгия да обмисли поне възможността за връщане на данъчните приходи или част от тях, получени от ЕФД и неговите служители, в ЕФД под формата на финансиране на проекти на ЕФД; припомня, че ЕФД функционира като частна фондация съгласно белгийското право;

13.  Приветства финансовите вноски от северните, централноевропейските и някои южни държави членки; призовава останалите южни държави членки, някои от които поддържат особено тесни исторически, икономически или културни връзки с държави от Южното съседство, да полагат специални усилия за подпомагане на ЕФД чрез финансиране или командироване на специалисти;

14.  Приветства финансовия принос, получен от ЕФД, от партньори на ЕС като Швейцария и Канада; насърчава други държави, по-специално държавите — членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), да подкрепят ЕФД;

15.  Призовава всички донори на ЕФД да гарантират пълна независимост на изпълнителния комитет на ЕФД при подбора на бенефициери въз основа на работен план, утвърден от Съвета на управителите, и призовава да се прекрати заделянето на средства от страна на донорите за конкретни държави или проекти;

Човешки ресурси

16.  Призовава за укрепване на капацитета на секретариата на ЕФД, което да намери израз в подходящи човешки ресурси, които да му позволяват да се справя с новите си задачи;

17.  Насърчава държавите членки да подкрепят изразения от тях интерес чрез командироване на национални експерти в секретариата на ЕФД;

Разширяване на географския мандат на ЕФД и балансът Изток—Юг

18.  Приветства отмяната на първоначалното географско ограничение на ЕФД, приета на срещата на Управителния съвет на 3 декември 2014 г.;

19.  Поздравява ЕФД за запазването на географския баланс в своето финансиране на проекти между Източното и Южното съседство на ЕС;

Безвъзмездни помощи и бенефициери

20.  Счита, че е от съществено значение осигуряването на устойчиво финансиране за получателите на помощи от ЕФД в дългосрочен план чрез укрепване на допълнителни връзки с други двустранни донори и европейските финансови инструменти за външно финансиране, по-специално ЕИДПЧ, които — когато е уместно — могат да поемат средносрочната финансова подкрепа за „зрелите“ бенефициери на ЕФД;

   a) приканва ЕФД и Европейската комисия да създадат контактна група с цел определяне на най-добрите начини бенефициерите на ЕФД да преминат към финансовата подкрепа на ЕИДПЧ; както и
   б) призовава Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да представят конкретни предложения за механизми за взаимодействие при програмирането и сътрудничество с ЕФД, така че да се гарантира последователност и устойчивост в дългосрочен план;

21.  Призовава ЕФД да продължава да се ангажира активно в държави, в които възможностите за външна подкрепа за гражданското общество са силно затруднени или е налице дискриминационно държавно финансиране само за определени организации или граждански общества; подкрепя усилията на ЕФД за проучване на новаторски начини за подкрепа на агенти за промяна в особено трудни политически условия;

22.  Настоятелно призовава Съвета на управителите да продължава да подкрепя демократичните политически активисти и да осигурява финансиране за приобщаващи политически процеси; счита, че ЕФД следва да се ангажира със и да подкрепя създаването и укрепването на политически партии с ясен ангажимент към демократичните принципи, когато е възможно, в партньорство със съществуващите политически фондации;

23.  Приветства насоките на ЕФД за мониторинг и оценка; въпреки това подчертава, че тези насоки за изпълнение следва да бъдат пропорционални на размера и капацитета на човешките ресурси на ЕФД;

24.  Насърчава ЕФД да продължава да откликва на новите технологии чрез интегриране на технологична подкрепа в отпусканите от ЕФД безвъзмездни средства;

25.  Приветства отпусканите от ЕФД безвъзмездни помощи за участници от Украйна, които дават добър пример на бърза подкрепа за политически и граждански активисти, тъй като след това се превръщат в демократично избрани представители; приветства подкрепата на ЕФД, предлагана на всички продемократични активисти, ангажирани в съседните на ЕС държави, предназначена да поддържа развитието на консолидирани демократични режими;

26.  Приветства безвъзмездните средства от ЕФД, предоставяни на активисти в държавите от Южното съседство, тъй като те показват добавената стойност на продемократичната дейност на ЕФД в особено враждебна среда;

27.  Насърчава решително ЕФД да поставя по-голям акцент върху групите, които страдат от социално изключване или политическа маргинализация, като подкрепя, наред с другото, женските движения, насочени към насърчаване на правата на жените и повишаване на тяхното участие в обществения живот, етническите и езиковите малцинства, защитниците на човешките права на ЛГБТИ лицата, преследваните религиозни малцинства и гражданските активисти, свързани с религиозни общности, заедно с движения по места, уязвими или нововъзникващи политически движения, синдикатите, авторите на интернет блогове и активисти на нови медии;

28.  Призовава на ЕФД да развие, ако и когато е уместно, сътрудничество с групи на граждански активисти, свързани с религиозни общности, включително преследвани религиозни малцинства; припомня, че църквата е изиграла важна роля в противопоставянето на комунистическите режими и в процесите на демократичен преход в Централна и Източна Европа;

29.   Насърчава ЕФД да засили подкрепата си за нови млади лидери и жени, избрани за първи път на избори, представители на младежта или малцинствата в държави в политически преход;

30.  Призовава държавите членки да продължават да предоставят финансова помощ за руското гражданско общество и медии чрез Европейския фонд за демокрация; изтъква, че неотдавнашният развой на събитията, като например ограниченията, налагани на организациите на гражданското общество, репресиите спрямо политическата опозиция и агресивните целенасочени кампании за дезинформация от страна на контролираните от държавата медии, изглежда обслужва целите на съзнателното създаване на условия за един крайно националистически политически климат, белязан от антидемократична реторика, репресии и слово на омразата;

Сътрудничество между Парламента и Европейския фонд за демокрация (ЕФД)

31.  Приветства първото представяне на първия годишен доклад на ЕФД в комисията по външни работи в съответствие с член 8, параграф 4 от Устава на ЕФД; подчертава значението на това мероприятие, което се извършва ежегодно, и подчертава, че то е добър повод за установяване на актуалното състояние на нещата и за създаване на нови взаимодействия;

32.  Призовава за ефективна връзка между ЕФД, групата за подкрепа на демокрацията и координация на избори (DEG) и съответните парламентарни комисии и постоянни делегации; насърчава своите членове да подкрепят ЕФД и да изтъкват работата на ЕФД в рамките на съответни мероприятия и по време на посещения на делегации на Европейския парламент в трети държави, включително срещи с бенефициерите;

33.  Призовава за развиване на по-нататъшното сътрудничество между ЕФД, неговите бенефициери и мрежата на наградата „Сахаров“;

34.  Призовава ЕФД да продължава да развива сътрудничеството си с Форума на Парламента, посветен на младите лидери;

Съгласуваност и координация на политиките

35.  Насърчава както държавите членки, така и институциите на ЕС да осигуряват реална вътрешна и външна съгласуваност, що се отнася до усилията за демокрация, и да признават ролята на ЕФД;

36.  Насърчава делегациите на ЕС и дипломатическите представителства на държавите членки в държавите, в които ЕФД развива дейност, да привличат потенциални бенефициери към ЕФД и да ги информират за ЕФД; насърчава на свой ред служителите на ЕФД да работят в тясно сътрудничество със съответните дипломатически служители на ЕС и на държавите членки по отношение на потенциалните бенефициери, които не могат да бъдат подкрепяни от ЕФД, като показват взаимно уважение за чувствителността на информацията и сигурността на всички страни;

37.  Настоятелно призовава делегациите на ЕС и дипломатическите представителства на държавите членки да сътрудничат по конструктивен начин, за да се улеснява процесът на подаване на заявления за визи за лица, които са получатели на безвъзмездни средства от ЕФД и които са поканени в Европейския съюз;

38.  Приветства усилията, полагани от страна на ЕСВД и Комисията, за разпространение на информация относно ЕФД, по-специално в делегациите на ЕС;

39.  Призовава за провеждане на среща веднъж на три години на Съвета на управителите на ЕФД на равнище министри, за да се анализират политиката на ЕС в подкрепа на демокрацията и бъдещите стратегически приоритети на ЕФД;

Сътрудничество с други участници за подкрепа на демокрацията

40.  Призовава ЕФД да продължава своето сътрудничество с европейски организации като Съвета на Европа, Международния институт за демокрация и електорална подкрепа (IDEA) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), в съответствие с устава на ЕФД;

41.  Призовава ЕФД да насърчава сътрудничеството с ключови участници и международни, регионални и национални организации, които участват активно в областта на подкрепата на демокрацията и които са установени в ЕС или развиват дейност в държави, където ЕФД е активен;

42.  Насърчава ЕФД да се идентифицира възможни начини за сътрудничество с международни организации на гражданското общество, включително с Форума на гражданското общество на Източното партньорство и фондация „Анна Линд“;

Допълнителни препоръки

43.  Призовава ЕФД да продължава да разработва нови и новаторски начини и инструменти за подпомагане на демокрацията, включително за участници в политическия живот или за активисти, и да споделя най-добри практики, с цел приспособяване към нарастващата атмосфера на ограничения в редица държави с авторитарни режими, особено по отношение на новите медии и инициативите на местно равнище в тези държави; подчертава значението в този контекст на разработването на стратегии за всяка отделна държава;

44.  Призовава, в името на демокрацията, да се гарантира, че съставът на Съвета на управителите на ЕФД представлява политическите групи въз основа на системата д’Онт;

45.  Приветства обществените кампании относно постигнатото от ЕФД до този момент и счита, че по-нататъшното подчертаване на уникалността и добавената стойност на ЕФД и широкото и редовно разгласяване на този факт ще увеличи неговия капацитет за набиране на средства;

o
o   o

46.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, правителствата и парламентите на държавите членки и на Европейския фонд за демокрация.

(1) OВ C 257 E, 6.9.2013 г., стр. 13.
(2) OВ C 33 E, 5.2.2013 г., стр. 165.
(3) Приети текстове, P7_TA(2012)0470.
(4) Приети текстове, P8_TA(2015)0076.
(5) ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 95.
(6) ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 85.
(7) http://register.consilium.europa.eu/doc/srv?l=BG&f=ST%209908%202009%20INIT
(8) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/gena/111250.pdf
(9) https://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/118433.pdf
(10) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/en/ec/122917.pdf
(11) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/agricult/126505.pdf.
(12) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/agricult/131171.pdf.
(13) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/agricult/131181.pdf.
(14) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/agricult/135130.pdf.
(15) http://eeas.europa.eu/library/publications/2013/3/2013_eeas_review_bg.pdf
(16) Член 2 от Устава на ЕФД, който може да бъде намерен на адрес: https://www.democracyendowment.eu/about-eed/


Положението в Бурунди
PDF 499kWORD 102k
Резолюция на Европейския парламент от 9 юли 2015 г. относно положението в Бурунди (2015/2723(RSP))
P8_TA(2015)0275RC-B8-0657/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Бурунди,

—  като взе предвид Споразумението от Котону,

—  като взе предвид изявлението на Съвета за сигурност на ООН от 10 април 2014 г. относно положението в Бурунди,

—  като взе предвид Споразумението за мир и помирение от Аруша за Бурунди,

—  като взе предвид Конституцията на Бурунди,

—  като взе предвид изявлението на държавните ръководители от Източноафриканската общност, направено на 31 май 2015 г. в Дар ес Салам, Танзания,

—  като взе предвид спешния призив на бивши висши държавни служители, политически партии и организации на гражданското общество в Бурунди, отправен на 28 май 2015 г. в Буджумбура,

—  като взе предвид решенията относно положението в Бурунди, приети на срещата на върха на Африканския съюз на 13 юни 2015 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 22 юни 2015 г. относно Бурунди,

—  като взе предвид изявлението на заместник-председателя/върховен представител Федерика Могерини относно преустановяването на мисията на ЕС за наблюдение на избори в Бурунди от 28 май 2015 г. и изявлението на говорителя на заместник-председателя/върховен представител относно положението в Бурунди от 29 юни 2015 г.,

—  като взе предвид решението на Бюрото на Съвместната парламентарна асамблея (СПА) АКТБ-ЕС от 14 юни 2015 г. за преустановяване на мисията за наблюдение на изборите на Асамблеята в Бурунди поради положението в страната,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, насоките на ЕС в областта на правата на човека относно свободата на изразяване и заключенията на Съвета от юни 2014 г., в които той се ангажира да засили работата си във връзка със защитниците на правата на човека,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—  като все предвид Африканската харта за демокрация, избори и управление,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и на народите,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че член 96 от Конституцията на Бурунди и член 7.3 от Споразумението за мир и помирение от Аруша предвиждат, че дадено лице може да упражнява само два мандата като президент; като има предвид, че президетът Пиер Нкурунзиза заема поста от 2005 г., като беше преизбран през 2010 г. в избори, които опозицията бойкотира, след като обвини правителството в сплашване;

Б.  като има предвид, че президентът Нкурунзиза обяви на 26 април 2015 г., че се кандидатира за трети мандат — като заяви, че това е допустимо, тъй като е бил назначен за първия си мандат от законодателите — с което тласна страната към безредици и предизвика обширни протести и неуспешен опит за преврат през май 2015 г.;

В.  като има предвид, че след това изявление 17 офицери бяха арестувани на 14 май 2015 г. след неуспешен опит за преврат, ръководен от бившия армейски генерал майор Годфроа Ниомбаре, който избяга от страната, а вследствие на опита за преврат над 70 души бяха убити във вълна от насилие и серия от нападения с гранати;

Г.  като има предвид, че двама водещи членове на Независимата национална избирателна комисия (ННИК) напуснаха страната, като последваха старшия съдия от Конституционния съд, който трябваше да се произнесе относно законността на третия мандат на президента, и председателя на народното събрание на страната, и всички те посочиха като причина за напускането опасения във връзка със своята безопасност; като има предвид, че на 25 юни 2015 г. вицепрезидентът на Бурунди Жерве Руфийкири също напусна страната, след като постави под съмнение правото на президента да се кандидатира за трети мандат;

Д.  като има предвид, че полицията използва прекомерна сила при разгонването на мирните протестиращи, което доведе до загуба на човешки живот; като има предвид, че по данни на полицията 892 души са били арестувани във връзка с протестите в периода между 26 април и 12 май 2015 г., а след това са били освободени 568 души; като има предвид, че 280 задържани лица са били предадени на прокуратурата;

Е.  като има предвид, че насилието дори се влошава допълнително от действията на милициите, свързани с органите на властта; като има предвид, че неправителствени организации (НПО) и защитници на правата на човека осъдиха инфилтрирането на полицията и на въоръжените сили от милициите на „Национален съвет за защита на демокрацията – Войски за защита на демокрацията” (НСЗД-ВЗД)“;

Ж.  като има предвид, че опозиционните партии и гражданското общество бойкотираха изборите, позовавайки се на използването на държавните институции за партийни цели, на насилието и на сплашването от страна на младежките милиции на НСЗД-ВЗД (известни като „Имбонеракуре“), на липсата на доверие в ННИК (независимата национална избирателна комисия на Бурунди) и на правителствените стратегии, целящи ограничаване на обхвата на изборния процес, включително трудностите при регистрирането на избиратели и предначертаването на границите на избирателните райони в полза на управляващата партия; като има предвид, че положението принуди католическата църква в Бурунди да оттегли свещениците, определени да помагат за организирането на изборите, с мотива, че тя „не може да подкрепи избори, които имат толкова много недостатъци“;

З.  като има предвид, че управляващата партия на Бурунди бойкотира възобновяването на посредническите преговори под егидата на посредника на ООН Абдулайе Батили, когото призова да се оттегли, и на „групата за посредничество“, включваща представители на ООН, на Африканския съюз, на Източноафриканската общност и на Международната конференция за региона на Големите африкански езера;

И.  като има предвид, че международната общност играе важна роля в региона като гарант на споразуменията от Аруша, и като има предвид, че институции като Международния наказателен съд са от голямо значение при извършването на независими разследвания на насилието и на престъпленията, извършени в Бурунди;

Й.  като има предвид, че въпреки призивите от страна на международната общност за отлагане на изборите и въпреки бойкота от страна на гражданското общество и на опозицията парламентарни избори се проведоха на 29 юни 2015 г., а президентски избори са насрочени за 15 юли 2015 г.;

K.  като има предвид, че на 29 юни 2015 г. ЕС оттегли своята мисия за наблюдение на избори в Бурунди, като изрази становището, че провеждането на парламентарни избори при липсата на минималните необходими условия за гарантиране на тяхната надеждност, прозрачност и приобщаващ характер може само да изостри кризата;

Л.  като има предвид, че наблюдателите на ООН обявиха, че гласуването от 29 юни 2015 г. е било проведено „в условията на остра политическа криза и в климат на ширещ се страх и сплашване в някои части на страната“, и поради това стигнаха до заключението, че „обстановката не е била благоприятна за провеждането на свободни, надеждни и приобщаващи избори“;

M.  като има предвид, че изборният процес продължава да бъде помрачаван в сериозна степен от ограничения, наложени на независимите медии, прекомерно използване на сила срещу демонстрантите, климат на сплашване на опозиционните партии и на гражданското общество, както и от липса на доверие в избирателните органи, в резултат на което ЕС реши да преустанови своята мисия за наблюдение на изборите;

Н.  като има предвид, че Източноафриканската общност (ИАО) и Африканският съюз заявиха, че понастоящем не съществуват благоприятни условия за провеждането на избори, както и че няма да е възможно да бъдат създадени такива условия в сроковете, предвидени в Конституцията на Бурунди;

O.  като има предвид, че според Службата на върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) около 127 000 души са избягали от Бурунди в съседните държави, което е довело до възникването на извънредно хуманитарно положение в Демократична република Конго, Руанда и Танзания, откъдето се съобщава за епидемия от холера;

П.  като има предвид, че политическата безизходица в Бурунди и влошаването на сигурността и на икономическото положение имат сериозни последици за населението и създават риск за региона като цяло, а Бурунди е изправена пред най-тежката си криза в периода след 12-годишната етнически мотивирана гражданска война, в резултат на която до 2005 г. загинаха около 300 000 души;

Р.  като има предвид, че в отговор на предходни резолюции на Европейския парламент и по-специално на позоваването в тях на член 96 от Споразумението от Котону представители на ЕС настояха, че е необходимо приобщаващо участие в изборния процес от страна на всички политически сили в страната в съответствие с пътната карта за изборите и с Кодекса за поведение във връзка с провеждането на избори (Code de bonne conduite en matière électorale);

С.  като има предвид, че ЕС преустанови изплащането на оставащата сума от 1,7 милиона евро под формата на помощ за изборите в Бурунди, с оглед на факта, че понастоящем не са налице предварителните условия, необходими за гарантиране на надеждността и на гладкото протичане на изборния процес по мирен, приобщаващ и прозрачен начин и като не се нарушават политическите свободи, включително свободата на изразяване;

Т.  като има предвид, че Белгия също обяви преустановяване на помощите за изборите, като реши да не отпуска половината от сумата, възлизаща на общо 4 милиона евро, която беше заделила за гласуването, и оттегли сума от 5 милиона евро, предназначена за полицейско сътрудничество, финансирано съвместно с Нидерландия; като има предвид, че Франция също преустанови сътрудничеството в областта на сигурността с Бурунди, а Германия обяви преустановяване на всякакво двустранно сътрудничество, в което участва правителството на Бурунди;

У.  като има предвид, че правото на свобода на изразяване е гарантирано от Конституцията на Бурунди и от международни и регионални договори, ратифицирани от Бурунди, включено е в Националната стратегия за добро управление и борба срещу корупцията и е важно условие за провеждането на свободни, честни, прозрачни и мирни избори; като има предвид, че въпреки това е налице тотално ограничаване на медиите в резултат на закриването на частните радио- и телевизионни оператори в средата на май, масовото напускане на журналисти и постоянните заплахи срещу журналистите, които все още са в Бурунди;

Ф.  като има предвид, че ЕС има значително финансово участие в годишния бюджет на Бурунди, приблизително половината от който се осигурява от международна помощ, и наскоро предостави 432 милиона евро на Бурунди – една от най-бедните нациите в света – от Европейския фонд за развитие за периода 2014 – 2020 г., наред с другото с цел подпомагане на подобряването на управлението и на гражданското общество;

Х.  като има предвид, че настоящото положение оказва въздействие върху икономическия и социалния живот на всички граждани на Бурунди; като има предвид, че повечето училища и университети са затворени поради съпроводените с насилие демонстрации в столицата Буджумбура, че местната валута е обезценена, безработицата е нараснала, а данъчните приходи са намалели вследствие на затварянето на търговските центрове и на спада в търговията със съседните държави;

1.  Изразява сериозна загриженост поради влошаването на политическата и хуманитарната ситуация в Бурунди и в целия регион; призовава за незабавно прекратяване на насилието и на политическото сплашване на противниците и за незабавно разоръжаване на всички въоръжени младежки групи, свързани с политическите партии; изразява своето съчувствие към жертвите на насилието и съболезнованията си за лицата, загубили живота си, и призовава за незабавно предоставяне на хуманитарна помощ на лицата, които са били принудени да напуснат домовете си;

2.  Осъжда решението на правителството на Бурунди да проведе избори въпреки критичното като цяло положение в политическо отношение и по отношение на сигурността и с оглед на факта, че изборният процес беше сериозно помрачен от ограничения, наложени на независимите медии, прекомерно използване на сила срещу демонстрантите, климат на сплашване на опозиционните партии и на гражданското общество и липса на доверие в избирателните органи; настоятелно призовава органите на Бурунди да отложат президентските избори, насрочени за 15 юли 2015 г., в съответствие с призивите от страна на Африканския съюз и да включат на всички заинтересовани страни в усилията за създаване на благоприятна среда за мирен, надежден, свободен и честен изборен процес;

3.  Призовава всички участници в избирателния процес, включително органите, които отговарят за организирането на изборите, и службите за сигурност, да спазват ангажиментите, поети в Споразумението от Аруша, и припомня, че това споразумение сложи край на гражданската война и представлява основата на Конституцията на Бурунди; подчертава значението на едно консенсусно споразумение относно сроковете за провеждане на изборите въз основа на техническа оценка, която следва да бъде извършена от ООН;

4.  Отново подчертава, че само чрез диалог и консенсус, включващ правителството, опозицията и гражданското общество на Бурунди в съответствие със Споразумението от Аруша и Конституцията на Бурунди, може да бъде намерено трайно политическо решение в интерес на сигурността и демокрацията за народа на Бурунди; призовава всички заинтересовани страни в Бурунди да възобновят диалога по всички области на разногласие; във връзка с това подкрепя усилията за посредничество, полагани от Африканския съюз, ИАО и ООН, и изразява готовността си за подкрепа на изпълнението на специфичните мерки, обявени неотдавна от Африканския съюз;

5.  Още веднъж изразява подкрепата си за постоянните усилия, които полага ИАО, и подчертава значението на мерките, договорени от срещите на високо равнище в Дар-ес-Салам на13 и 31 май 2015 г., включително призива за отлагане на изборите и за незабавно прекратяване на насилието, разоръжаване на младежки групи, свързани с политическите партии, започване на диалог между заинтересованите страни в Бурунди, както и ангажимент от страна на региона да не остава безучастен, ако ситуацията се влоши, което осигурява рамка за политическо и консенсусно решение на кризата;

6.  Припомня, че партньорството на ЕС с Бурунди е уредено от Споразумението от Котону, както и че всички страни са задължени да спазват и прилагат разпоредбите на посоченото споразумение, по-специално зачитането на правата на човека; отбелязва, че Бурунди е подписала и ратифицирала Международния пакт за граждански и политически права и Африканската харта за правата на човека и народите и че следователно е задължена да зачита всеобщите права на човека и свободата на изразяване; поради това призовава правителството на Бурунди да позволи провеждането на истински и открит политически дебат, който да се проведе без страх от сплашване, и да се въздържа от злоупотреба със съдебната власт с цел изключване на политическите съперници;

7.  Отбелязва диалога, проведен между ЕС и органите на Бурунди съгласно член 8 от Споразумението от Котону; въпреки това счита, че продължават да са налице нарушения на съществените и основни елементи от Споразумението от Котону, по-специално по отношение на зачитането на основните права на човека и демократичните принципи, и поради това призовава Комисията да инициира процедура по член 96 с оглед на предприемането на подходящи мерки;

8.  Призовава също така Комисията спешно да преразгледа за тази цел помощта от ЕС с оглед на това да я пренасочи за увеличаване на финансовата подкрепа за организациите на гражданското общество и за съсредоточаване върху хуманитарната помощ, а не върху централно бюджетно подпомагане, като същевременно се отчита изключително положителната роля на армията на Бурунди в мироопазваща мисия в Сомалия;

9.  Присъединява се към Съвета по външни работи от 22 юни 2015 г. и призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) да изготви списък с целеви ограничителни мерки и забрани за издаване на визи и за пътувания по отношение на лицата, отговорни за актове на насилие, репресии и сериозни нарушения на правата на човека, заедно с онези, които активно възпрепятстват намирането на политическо решение в рамката, предложена от Африканския съюз и ИАО, и също така призовава ЗП/ВП да предприеме необходимите мерки за замразяване на авоарите на всички тези лица в държави – членки на ЕС;

10.  Изразява своята дълбока загриженост във връзка с броя на жертвите и броя на случаите на сериозни нарушения на правата на човека, регистрирани от началото на кризата, особено случаите на насилие, които се приписват на членовете на „Имбонеракуре“; отбелязва сплашването и рисковете, с които се сблъскват защитниците на правата на човека, политическите активисти и журналистите, и произволните арести на членове на опозиционни партии; призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички лица, задържани поради упражняването от тяхна страна на правото им на мирно събиране и на изразяване;

11.  Изисква незабавно да се сложи край на насилието и сплашването, упражнявани от „Имбонеракуре“; призовава Националния съвет за защита на демокрацията – Сили за защита на демокрацията (CNDD-FDD) да предприеме незабавни действия, за да обезоръжи младежките милиции и да прекрати извършваните от техните членове сплашвания и нападения над опоненти, и да гарантира изправянето пред съда на лицата, отговорни за случаите на насилие; призовава за независимо международно разследване на твърденията, че CNDD-FDD въоръжава и обучава младежкото крило на партията; също така настоятелно призовава лидерите на опозиционните партии да предотвратят извършването на насилие срещу политическите им противници;

12.  Отново заявява, че не може да се допуска безнаказаност за лицата, отговорни за сериозни нарушения на правата на човека, на които трябва да се търси индивидуална отговорност и които трябва да бъдат изправени пред правосъдието; счита, че е от особено значение разполагането на наблюдатели на правата на човека и на военни експерти, обявено от Африканския съюз, да започне незабавно;

13.  Отбелязва, че опитите на някои сили да трансформират бунтовете в етнически конфликт са неуспешни, както и че политическите разделения в Бурунди не са изразено етнически; счита, че това е доказателство за успеха на споразуменията от Аруша в създаването на етнически балансирани армия и полицейски сили; поради това приканва прокурора на Международния наказателен съд да наблюдава внимателно тези медии във връзка с подбуждане към етническа омраза, както и изказванията на политическите лидери;

14.  В този контекст отново подчертава значението на спазването на Кодекса за поведение по време на избори и на създадената под егидата на ООН пътна карта за изборите, подписана от политическите участници през 2013 г., и изцяло подкрепя усилията на ООН и регионалните усилия за предотвратяване на допълнителното увеличаване на политическото насилие;

15.  Призовава за незабавна отмяна на ограниченията, наложени на медиите, и на ограниченията в достъпа до интернет и отново осъжда многократните атаки срещу радиостанцията „Radio Publique Africaine“, която представлява една от основните новинарски агенции в страната; счита, че не могат да бъдат проведени законни избори, ако медиите не са в състояние да работят без ограничения и журналистите не могат да правят репортажи, без да бъдат сплашвани;

16.  Приветства ролята на хуманитарните организации и органите на съседните държави, които предприемат действия за посрещане на нуждите на бягащите от кризата и предлагат защита на бежанците; приветства обявяването от страна на Комисията на допълнителна сума от 1,5 милиона евро за облекчаване на хуманитарната обстановка; предупреждава обаче, че спешно трябва да бъдат удвоени ангажиментите от страна както на ЕС, така и на неговите държави членки, предвид огромния приток на бежанци в един вече нестабилен регион, съобщенията за огнища на холера и тревожните сведения за сексуално насилие; подчертава значението на една дългосрочна стратегия не само за медицинска и хранителна помощ, но и за реинтеграция и психологическа помощ за онези, които бяха принудени да избягат;

17.  Призовава ЕС и неговите държави членки да изпълнят всички ангажименти по отношение на регионалния план на ООН за подпомагане на бежанците от Бурунди, за който до септември 2015 г. ще бъдат необходими 207 милиона щатски долара, за да се помогне на очакваните 200 000 бурундийски бежанци, включително чрез допълване на съществуващите безвъзмездни средства, отпускани на региона;

18.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите членки, правителството на Бурунди и правителствата на държавите от региона на Големите африкански езера, правителствата на държавите от Източноафриканската общност, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, Африканския съюз, генералния секретар на ООН, съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС и Панафриканския парламент.


Възпоминание във връзка със събитията в Сребреница
PDF 477kWORD 76k
Резолюция на Европейския парламент от 9 юли 2015 г. относно възпоменаването на събитията от Сребреница (2015/2747(RSP))
P8_TA(2015)0276RC-B8-0716/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите резолюции от 7 юли 2005 г. (1) и от 15 януари 2009 г.(2) относно Сребреница,

—  като взе предвид разпоредбите на Всеобщата декларация за правата на човека, на Европейската конвенция за правата на човека и на Международния пакт за граждански и политически права, в които се признава правото на всеки на живот, свобода и лична сигурност и правото на свобода на мисълта, съвестта и религията,

—  като взе предвид Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Босна и Херцеговина, от друга страна, подписано в Люксембург на 16 юни 2008 г. и влязло в сила на 1 юни 2015 г.,

—  като взе предвид резолюции на Съвета за сигурност на ООН 827 от 25 май 1993 г., 1551 от 9 юли 2004 г. и 1575 от 22 ноември 2004 г.,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че 11 юли 2015 г. бележи 20-ата годишнина от акта на геноцид и етническо прочистване, извършен в Сребреница и в нейните околности по време на войната в Босна, който следва да ни служи за живо предупреждение за опасностите от крайните форми на национализъм и нетолерантност в обществото, които допълнително се изострят в условията на война;

Б.  като има предвид, че на 11 юли 1995 г. босненският град Сребреница, обявен за безопасна зона с резолюция 819 от 16 април 1993 г. на Съвета за сигурност на ООН, беше превзет от командваните от генерал Ратко Младич сили и под ръководството на тогавашния президент на Република Сръбска, Радован Караджич;

В.  като има предвид, че през дните на кръвопролитие след превземането на Сребреница, повече от 8000 мюсюлмани — мъже и момчета, потърсили сигурност в тази зона под закрилата на Силите за защита на ООН (UNPROFOR), бяха екзекутирани от босненските сръбски сили под командването на генерал Младич и от паравоенни части, включително нередовни полицейски отряди; като има предвид, че близо 30 000 жени, деца и възрастни хора бяха принудително изгонени в контекста на мащабна кампания за етническо прочистване, което превръща това събитие в най-голямото военно престъпление в Европа след края на Втората световна война;

Г.  като има предвид, че трагичните събития от Сребреница оставиха дълбоки емоционални травми за оцелелите и създадоха трайни пречки за политическото помирение между етническите групи в Босна и Херцеговина;

Д.  като има предвид, че клането в Сребреница бе обявено за акт на геноцид както от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) в решение по апелативно дело Прокурор срещу Радислав Кръстич, Дело № IT-99-33 от 19 април 2004 г., така и от Международния съд (МС) в делото относно прилагането на Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид (Босна и Херцеговина срещу Сърбия и Черна гора) от 27 февруари 2007 г., стр. 127, §297 (МС);;

Е.  като има предвид многобройните нарушения на Женевските конвенции, извършени от босненските сръбски сили срещу цивилното население на Сребреница, включително депортирането на хиляди жени, деца и възрастни хора и масовите изнасилвания на жени;

Ж.  като има предвид, че въпреки положените усилия за откриване и ексхумация на останките от масовите и индивидуалните гробове, тленните останки на близо 1200 мъже и момчета от Сребреница все още не са открити и идентифицирани;

З.  като има предвид, че през 1999 г. генералният секретар на ООН в своя доклад относно превземането на Сребреница заяви, че ООН не е изпълнил своя мандат, особено по отношение на защитата на т.нар. „безопасни зони“, и следователно носи споделена отговорност;

И.  като има предвид, че ЕС е изграден на принципа на мирно съжителство и ангажирано сътрудничество между неговите членки; като има предвид, че волята за предотвратяване на повтарянето на войните и престъпленията против международното хуманитарно право в Европа е една от основните движещи сили на процеса на европейска интеграция;

Й.  като има предвид, че на 30 януари 2015 г. МНТБЮ потвърди присъдите на петима високопоставени босненски сръбски военни офицери, осъдени за участието си през 1995 г. в геноцида в Сребреница; като има предвид, че някои от осъдените офицери са докладвали пряко на тогавашния босненски сръбски главнокомандващ армията Ратко Младич, който понастоящем е изправен пред МНТБЮ за престъпления, включително геноцид;

1.  Възпоменава и отдава почит на всички жертви на геноцида в Сребреница и на всички зверства, извършени по време на войните в бивша Югославия; изразява съболезнованията и солидарността си със семействата на жертвите, от които голяма част живеят, без да са получили окончателно потвърждение относно съдбата на техните роднини;

2.  Осъжда изключително остро геноцида в Сребреница; заявява най-решително, че подобни отвратителни престъпления не бива да се случват никога повече и обявява, че ще направи всичко по силите си да предотврати извършването на такива актове в бъдеще; отхвърля всички форми на отричане, релативизация или изкривено тълкуване на геноцида;

3.  Подчертава необходимостта от това политическите представители в Босна и Херцеговина да признаят миналото, за да работят успешно заедно за изграждането на по-добро бъдеще за всички граждани на страната; подчертава важната роля, която могат да имат в този труден процес съседните държави, религиозните органи, гражданското общество, изкуството, културата, медиите и образователните системи;

4.  Подчертава значението на работата, извършена от МНТБЮ, и необходимостта да бъдат взети всички необходими мерки за ускоряване на съдебните и апелативните процеси и за приключването им без необосновани отлагания; отново изтъква, че е необходимо да се обръща по-голямо внимание на съдебното преследване на военни престъпления на вътрешнодържавно равнище;

5.  Потвърждава ангажираността на ЕС с европейската перспектива и по-нататъшния процес на присъединяване на Босна и Херцеговина и на всички държави от Западните Балкани; счита, че регионалното сътрудничество и процесът на европейска интеграция са най-добрият начин за насърчаване на помирението и преодоляване на омразата и разделенията;

6.  Настоятелно призовава за разработването на образователни и културни програми, които да насърчават разбиране на причините за подобни зверства и повишаване на осведомеността относно необходимостта от съхраняване на мира и насърчаване на правата на човека и на междурелигиозната толерантност; изразява подкрепа за организациите на гражданското общество, като например Сдружението на майките от Сребреница и Анклавите от Жепа, за основната им роля за повишаването на осведомеността и изграждането на по-широка основа за помиряване между всички граждани на държавата;

7.  Изразява съжаление, че Съветът за сигурност на ООН, който носи основната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност, не е приел възпоменателна резолюция за геноцида в Сребреница. Това е особено жалко, като се има предвид, че Международният съд — основният съдебен орган на ООН, е постановил, че извършените в Сребреница престъпления представляват геноцид.

8.  Горещо приветства единодушното решение на Съвета на министрите на Босна и Херцеговина да обяви 11 юли за ден на траур в Босна и Херцеговина.

9.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите членки, правителството и парламента на Босна и Херцеговина и нейните федеративни единици, както и на правителствата и парламентите на държавите от Западните Балкани.

(1) ОВ C 157 E, 6.7.2006 г., стр. 468.
(2) ОВ C 46 E, 24.2.2010 г., стр. 111.


Камбоджански законопроекти относно НПО и синдикатите
PDF 467kWORD 77k
Резолюция на Европейския парламент от 9 юли 2015 г. относно проектозаконите на Камбоджа относно НПО и относно синдикалните организации (2015/2756(RSP))
P8_TA(2015)0277RC-B8-0689/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно Камбоджа,

—  като взе предвид изявлението от 22 юни 2015 г. на специалния докладчик на ООН по правото на свободни мирни събрания и сдружаване,

—  като взе предвид заключителните бележки от 27 април 2015 г. на Комитета на ООН по правата на човека относно втория периодичен доклад относно Камбоджа,

—  като взе предвид доклада от 15 август 2014 г. на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Камбоджа,

—  като взе предвид различните конвенции на Международната организация на труда (МОТ), и по-специално Конвенцията за синдикалната свобода и закрила на правото на синдикално организиране (№ 87) и Конвенцията за правото на организиране и на колективно договаряне (№ 98),

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—  като взе предвид Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и Кралство Камбоджа от 1997 г.,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че жизненото гражданско общество на Камбоджа — по‑специално активисти, работещи по въпроси, свързани с правата върху земята, профсъюзни членове, журналисти и членове на опозиционната партия — изигра важна корективна роля;

Б.  като има предвид, че на 5 юни 2015 г. правителството на Камбоджа одобри проекта на закон за сдруженията и неправителствените организации (ЗСНПО); като има предвид, че на 16 юни 2015 г. проектозаконът беше изпратен на Националното събрание на Камбоджа за преглед;

В.  като има предвид, че ЕС е най-големият партньор на Камбоджа по отношение на помощта за развитие, като за периода 2014—2020 г. са отпуснати нови средства в размер на 410 милиона евро; като има предвид, че ЕС подкрепя широк набор от инициативи за правата на човека, провеждани от камбоджански неправителствени организации (НПО) и други организации на гражданското общество, и също е наблюдавал национални и местни избори, като същевременно е предоставял помощ за изборния процес; като има предвид, че Камбоджа е силно зависима от помощта за развитие;

Г.  като има предвид, че специалният докладчик на ООН по правото на свободни мирни събрания и сдружаване посочи, че гражданското общество в Камбоджа е било изключени от процеса на изготвянето на ЗСНПО;

Д.  като има предвид, че някои утвърдени НПО изтъкнаха, че ЗСНПО е изготвен след предишни опити, оттеглени впоследствие в резултат на вътрешна и международна опозиция, да се приеме закон, който да наложи необосновани ограничения върху правото на свобода на сдружаване и свобода на словото и да създаде правни основания за произволно затваряне или за отказ на регистрация на НПО, на които се гледа с неодобрение от политическа гледна точка, включително на такива, в които работят защитници на правата на човека;

Е.  като има предвид, че правото на свобода на словото е предвидено в член 41 от Конституцията на Камбоджа, а правото на политическо участие – в член 35 от нея;

Ж.  като има предвид, че правото на свобода на мирни събрания е заложено в Конституцията на Камбоджа, в член 20 от Всеобщата декларация за правата на човека и в член 21 от Международния пакт за граждански и политически права;

З.  като има предвид, че правото на участие в управлението на обществените дела е заложено в член 25 от Международния пакт за граждански и политически права, и като има предвид, че правото на свобода на сдружаване, защитено в член 22 от този пакт, е съществено допълнение и често представлява възможност за такова участие; като има предвид, че прозрачността и отчетността са основни елементи за функционирането на демокрацията;

И.  като има предвид, че се очаква, че страната ще загуби 600—700 милиона щатски долара годишно по проекти за развитие, след като бъде приет законът; като има предвид, че ЗСНПО би поставил ограничения върху бюджетите, което би застрашило капацитета на международните НПО да провеждат рентабилни проекти;

Й.  като има предвид, че законопроектът относно синдикалните организации би нарушил правото на организиране и силно би ограничил правата на независимите синдикални организации, включително на съществуващите синдикални организации; като има предвид, че законопроектът определя неразумно високи минимални прагове за броя на работниците, които трябва да се включат, за да може да бъде учредена синдикална организация (20%); като има предвид, че проектозаконът предоставя много широки правомощия на служители на Министерството на труда по отношение на одобряването на стачки и спирането на регистрация на синдикални организации въз основа на неубедителни мотиви и без провеждане на справедлив съдебен процес; като има предвид, че проектозаконът изключва домашните работници от правото да се организират в синдикални организации, налага на ръководителите на синдикалните организации изисквания за грамотност, които дискриминират жените и лицата с чуждо гражданство, забранява контакти с НПО и определя неефективно ниски глоби за работодатели, които нарушават трудовото законодателство;

К.  като има предвид, че след консултацията от май 2014 г., в която бяха поканени да участват местни групи за трудови права, органите на Камбоджа не са провели обществени консултации относно последващите проекти на закона; като има предвид, че периодичните медийни съобщения от страна на правителствени служители посочват, че законът за синдикалните организации ще бъде приет през 2015 г.;

Л.  като има предвид, че в Камбоджа са регистрирани около 5 000 НПО, които предоставят помощ в области, като правата на човека, здравеопазването, гражданското общество и селското стопанство;

М.  като има предвид, че на 16 юни 2015 г. министър-председателят Хун Сен заяви по време на среща с посланика на ЕС в Камбоджа Жан-Франсоа Котен, че Националното събрание планира да проведе консултация относно проекта за закон за НПО, и изрази своето желание за включване на гражданското общество и партньорите за развитие в тази консултация;

1.  Настоятелно призовава правителството на Камбоджа да оттегли проекта за ЗСНПО;

2.  Настоятелно призовава правителството на Камбоджа да признае законната и полезна роля на гражданското общество, на синдикалните организации и на политическата опозиция за допринасяне към цялостното икономическо и политическо развитие на Камбоджа; припомня, че гражданското общество е един от основните стълбове за развитието на всяка страна; подчертава, че законът за сдруженията и НПО следва да създава благоприятна среда, за да може гражданското общество да продължи да допринася за развитието на Камбоджа;

3.  Призовава правителството на Камбоджа да оттегли проектозакона за синдикалните организации, да оповести публично настоящия проект и да се консултира с експерти и членовете на синдикалните организации с цел той да бъде преработен в съответствие с международното право и конвенциите на МОТ, и по-специално Конвенцията за синдикалната свобода и закрила на правото на синдикално организиране (№ 87) и Конвенцията за правото на организиране и на колективно договаряне (№ 98), преди да внесе отново проекта за разглеждане;

4.  Подкрепя изявлението на специалния докладчик на ООН, съгласно което „такъв законодателен акт следва да бъде приет само чрез всеобхватен процес на участие, който е достатъчно приобщаващ, за да се гарантира, че всички заинтересовани лица са ангажирани с неговата същност“;

5.  Изисква на гражданското общество и на камбоджанския народ да бъде предоставено достатъчно време за преглед и консултации относно всяко законодателство, така че те да могат да предоставят забележки на избраните от тях представители, преди да се гласува законодателният акт;

6.  Настоятелно призовава за това всеки законопроект да спазва международно признатите свобода на словото и свобода на събранията и сдруженията, които Камбоджа се е ангажирала да спазва чрез ратификацията на Международния пакт за гражданските и политическите права, и да не налага ненужни ограничения върху способността на гражданското общество да работи ефективно и свободно;

7.  Насърчава правителството на Камбоджа да продължава да укрепва демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и на основните свободи, и по-специално свободата на словото и на събранията;

8.  Призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията да подкрепи призива за оттеглянето на проекта за ЗСНПО и на проекта на закон за синдикалните организации и да повдигне незабавно този въпрос пред правителството на Камбоджа;

9.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, на Съвета, на Комисията, на секретариата на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), на Съвета на ООН по правата на човека, както и на правителството и на Националното събрание на Кралство Камбоджа.


Демократична република Конго (ДРК), и по-специално случаят със задържането на двамата активисти за защита на правата на човека Ив Маквамбала и Фред Баума
PDF 482kWORD 90k
Резолюция на Европейския парламент от 9 юли 2015 г. относно Демократична република Конго (ДРК), и по-специално случаят със задържането на двамата активисти в областта на правата на човека Ив Маквамбала и Фред Баума (2015/2757(RSP))
P8_TA(2015)0278RC-B8-0690/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно Демократична република Конго, по-специално резолюцията от 12 септември 2013 г.(1), както и резолюцията по този въпрос на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС,

—  като взе предвид изявленията на говорителя на Европейската служба за външна дейност относно положението в Демократична република Конго, по-специално изявлението от 21 януари 2015 г.,

—  като взе предвид изявленията на делегацията на ЕС в Демократична република Конго относно положението с правата на човека в страната, и по-специално изявлението от 11 февруари 2015 г.,

—  като взе предвид годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приет от Съвета на 22 юни 2015 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 19 януари 2015 г. относно Демократична република Конго,

—  като взе предвид изявлението от 22 януари 2015 г. на международните пратеници за региона на Големите езера относно положението в Демократична република Конго,

—  като взе предвид съвместното изявление за печата от 12 февруари 2015 г. от специалния докладчик на Африканския съюз за защитниците на правата на човека и от специалния докладчик на Африканския съюз за затворите и условията на задържане в Африка относно положението с правата на човека след събитията във връзка с изменението на избирателния закон в Демократична република Конго,

—  като взе предвид Споразумението за партньорство от Котону, подписано през юни 2000 г.,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека и насоките на ЕС за правата на човека относно свободата на изразяване онлайн и офлайн,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите, ратифицирана от Демократична република Конго през 1982 г.,

—  като взе предвид Конституцията на Демократична република Конго, и по-специално членове 22, 23, 24 и 25 от нея,

—  като взе предвид призива „Свобода за активистите на движението „Филимби“, отправен от повече от 200 групи по правата на човека на 15 юни 2015 г.,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че между 19 и 21 януари 2015 г. в цялата страна избухнаха протести срещу проект на избирателен закон, който би дал възможност за удължаване на президентския мандат, в противоречие с разпоредбите на Конституцията, и би изискал потенциално много дълга процедура по преброяване на населението преди произвеждането на национални избори;

Б.  като има предвид, че според органите 27 души са загинали по време на протестите, въпреки че други източници отчитат 42 смъртни случая, и като има предвид, че 350 души са били задържани, като някои от тях са все още в затвора, без да са били изправени пред съд, или насилствено са изчезнали;

В.  като има предвид, че по време на протестите през януари 2015 г. интернет услугите и услугите във връзка с мобилните текстови съобщения бяха спрени от правителството;

Г.  като има предвид, че накрая приетият от Парламента избирателен закон не включваше спорната разпоредба;

Д.  като има предвид, че веднага след започването на протестите органите започнаха да прилагат репресии срещу активисти в областта на правата на човека и опозиционни политици, които проведоха мирни демонстрации срещу разпоредбата, включително Кристофър Нгои, Жан-Клод Муйамбо, Вано Кибоко и Сирил Доуи, които все още са задържани, както изглежда, по политически причини;

Е.  като има предвид, че на 15 март 2015 г. Националната разузнавателна агенция (НРА) на Демократична република Конго (ДРК) арестува и задържа без предявено обвинение повече от 30 души по време на учредяването на младежкото движение за защита на демокрацията „Филимби“, включително международни участници и активисти, музиканти, представители на деловите среди и журналисти от ДРК;

Ж.  като има предвид, че повечето активисти и поддръжници бяха освободени, а чуждестранните граждани бяха експулсирани от страната, но като има предвид, че Ив Маквамбала и Фред Баума все още са задържани в затвора „Макала“ в Киншаса и срещу тях са повдигнати обвинения, че принадлежат към сдружение, учредено за целите на извършването на посегателство над хора и имущество, заговор срещу държавния глава, както и опит за унищожаване или промяна на „конституционния режим“ и подбуждане на хората да водят война срещу държавната власт; като има предвид, че органите също така обвиниха Фред Баума в нарушаване на обществения ред, а Ив Маквамбала в отправянето на публична обида на държавния глава, докато те са упражнявали своята свобода на изразяване на мнение, на мирни събрания и сдружения;

З.  като има предвид, че движението „Филимби“ беше създадено като платформа за насърчаване на младите хора от ДРК да упражняват своите граждански задължения по мирен и отговорен начин;

И.  като има предвид, че през март и април 2015 г. в Гома (в източната част на Демократична република Конго) органите са задържали и впоследствие са освободили най-малко 15 активисти от младежкото движение „Борба за промяна“ (LUCHA), които са демонстрирали мирно с искане за освобождаването на техни колеги, задържани в Киншаса; като има предвид, че четирима от тези активисти са обвинени в подбуждане на неподчинение срещу публичен орган;

Й.  като има предвид, че на 27 март 2015 г. Националната асамблея на ДРК създаде парламентарна информационна мисия за събиране на информация и докладване относно задържанията; като има предвид, че в своя доклад мисията стигна до заключението, че липсват доказателства за това, че лидерите на движението „Филимби“ и участниците в него са участвали или планирали терористични или други тежки престъпления, и призова за политическо решение за тяхното незабавно освобождаване;

К.  като има предвид, че на 15 юни 2015 г. 14 международни организации и 220 организации от ДРК за защита на правата на човека призоваха за незабавното и безусловно освобождаване на двамата активисти;

Л.  като има предвид, в този контекст, откриването на масов гроб, в който са били намерени около 421 тела, в Малуку, намиращ се на около 80 km от централна Киншаса;

М.  като има предвид, че министърът на правосъдието неотдавна призна, че съдебната система на ДРК страда от много проблеми, включително клиентелизъм, влияние, злоупотреби, корупция, безнаказаност и несправедливост във връзка със съдебните решения;

Н.  като има предвид, че свободата на печата е ограничавана от заплахи и нападения срещу журналисти, и че много медии са закрити или цензурирани незаконно;

О.  като има предвид, че следващите национални избори са насрочени за ноември 2016 г., с трудна програма що се отнася до тяхното организиране и финансиране;

П.  като има предвид, че гражданското общество изигра важна роля в ДРК в рамките на политическия преход от 2003 г., изборите през 2006 и 2011 г., преразглеждането на договорите за добив, спирането на ДРК от Инициативата за прозрачност на добивната промишленост през 2013 г., както и изготвянето на избирателния закон от 2013 г. и на законодателството срещу сексуалното насилие;

Р.  като има предвид, че реакцията на правителството към ангажираността на гражданското общество представлява опит активистите и предоставящите защита организации да се третират като политическа опозиция с цел тяхното подкопаване;

С.  като има предвид, че през юни 2014 г. ЕС изпрати мисия за последващи действия след наблюдението на изборите, която изтъкна необходимостта от актуализиране на избирателните списъци, необходимостта от създаване на условия за лоялна конкуренция между кандидатите, както и необходимостта от засилване на защитата на обществените свободи, на системата за оспорване на изборни резултати и на борбата срещу безнаказаността;

Т.  като има предвид, че Националната индикативна програма за ДРК за периода 2014—2020 г., финансирана с 620 милиона евро от 11-ия Европейски фонд за развитие, отдава приоритет на засилването на управлението и на принципите на правовата държава, включително провеждането на реформи в съдебната система, полицията и армията;

1.  Изразява съжаление по повод на загубата на човешки живот и произволното насилие срещу протестиращи и техните задържания по време на протестите през януари 2015 г., заедно с репресиите срещу активисти и политически опоненти, и по-конкретно на събитията, настъпили по време на учредяването на движението „Филимби“ през март 2015 г.;

2.  Призовава органите на ДРК незабавно и безусловно да освободят Ив Маквамбала и Фред Баума, както и да отменят всички обвинения срещу тях и други лидери на движението „Филимби“, както и срещу всички други активисти, лишени от свобода заради убежденията си и политически опоненти, които са били произволно арестувани и задържани единствено поради техните политически възгледи или за участие в мирни дейности;

3.  Подкрепя призивите на Националната асамблея на ДРК за бързо постигане на политическо решение, което да позволява на членовете на движението „Филимби“ и на други мирни сдружения на гражданското общество да упражняват своето право на свобода на изразяване на мнение и на сдружаване, без страх от преследване;

4.  Настоятелно призовава органите да гарантират, че задържаните лица не са били подлагани и не се подлагат на актове на изтезание или малтретиране, както и да гарантират пълна защита и достъп до техните семейства и адвокати;

5.  Счита, че фактът, че НРА е държала задържаните лица без повдигнато обвинение в продължение на повече от 48 часа, като им е отказала достъп до правна помощ и те не са били изправени пред компетентен съдебен орган, представлява грубо нарушение на права, гарантирани от Конституцията на Демократична република Конго;

6.  Призовава правителството на ДРК да започне пълно, задълбочено и прозрачно разследване, съвместно с международните партньори, във връзка със събитията от януари и март 2015 г., и да бъдат установени всички незаконни действия или отказ на права или свободи; настоява всички длъжностни лица, заподозрени, че са отговорни за нарушаването на права или свободи, гарантирани от национални и международни текстове, да бъдат подведени под съдебна отговорност;

7.  Е силно загрижен относно непрекъснатите опити за ограничаване на свободата на изразяване на мнение, мирни събрания и сдружения, както и относно увеличаването на броя на нарушенията на тези свободи от страна на органите, като се има предвид, че правилният политически климат е абсолютно необходим за постигането на успешен изборен цикъл в ДРК през следващата година;

8.  Изразява особено съжаление относно факта, че тези нарушения са насочени по-конкретно към опозиционни лидери и младежки движения;

9.  Призовава органите на ДРК да гарантират, че горепосочените свободи са незабавно и безусловно спазени, особено през избирателния период, както са гарантирани от Конституцията на ДРК и от международното право за правата на човека;

10.  Припомня, че зачитането на политическото многообразие и политическата опозиция, откритият и мирен политически дебат, както и пълното упражняване на конституционните свободи на изразяване на мнение, мирни събрания, сдружения и информация са абсолютно необходими, за да се гарантира произвеждането на демократични избори, които са надеждни, приобщаващи, мирни и навременни; настоява, че подобни гаранции са от първостепенно значение в особено нестабилния регион на Големите езера и зависят също и от успешното прилагане на Споразумението за мир, сигурност и сътрудничество от Адис Абеба; във връзка с това подкрепя усилията на международните пратеници за региона на Големите езера;

11.  Насърчава Парламента и Сената на ДРК, както и президента на ДРК, Жозеф Кабила, да въведат всички необходими мерки за консолидиране на демокрацията и за гарантиране на истинско участие в управлението на страната от всички политически сили, гражданското общество и движенията за защита на демокрацията, които изразяват волята на нацията на ДРК, въз основа на конституционни и правни норми, както и при произвеждането на свободни и честни избори;

12.  Насърчава разработването на платформи, като например „Филимби“, които предоставят възможност на силите за защита на демокрацията да бъдат чути, и подкрепя участието на младите хора в изборния процес, от който са били несправедливо изключени;

13.  Припомня ангажимента, поет от ДРК в рамките на Споразумението от Котону да зачита демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека, които включват свободата на изразяване на мнение, свободата на медиите, доброто управление и прозрачността в политическите длъжности; настоятелно призовава правителството на ДРК да спазва тези разпоредби в съответствие с член 11, буква б) и с членове 96 и 97 от Споразумението от Котону и, в противен случай, отправя искане към Комисията да започне съответната процедура в съответствие с членове 8, 9 и 96 от Споразумението от Котону;

14.  Настоява, че характерът и размерът на допълнителното подпомагане от страна на ЕС за изборния процес в ДРК трябва да зависи от постигнатия напредък във връзка с изпълнението на препоръките на мисията на ЕС за наблюдение на избори от 2011 г. и на мисията за последващи действия от 2014 г., зачитането на сроковете за произвеждане на избори и представянето на надежден бюджет;

15.  Настоятелно призовава делегацията на ЕС да наблюдава развитието на събитията и да използва всички подходящи средства и инструменти, включително Европейския инструмент за демокрация и права на човека, за подкрепа на защитниците на правата на човека и движенията в защита на демокрацията;

16.  Настоятелно призовава съдебните органи на ДРК да отстояват своята независимост от всякаква политическа инструментализация и да гарантират защитата на правата, признати от правните инструменти, като например достъпа до правосъдие и правото на справедлив съдебен процес;

17.  Настоятелно призовава органите на ДРК да преустановят омаловажаването на значението на масовия гроб в близост до Киншаса и повтаря призива на ЕС и ООН за спешно, прозрачно и надеждно разследване с цел да се успокоят семействата на изчезналите лица и да се сложи край на различните твърдения;

18.  Осъжда незаконното затваряне и неправомерната цензура на медиите, както и временното спиране на телекомуникациите;

19.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Африканския съюз, на правителствата на държавите от региона на Големите езера, на президента, министър-председателя и парламента на Демократична република Конго, на генералния секретар на ООН, Съвета на ООН по правата на човека, както и на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0388.


Бахрейн, и по-специално случаят с Набел Раджаб
PDF 478kWORD 89k
Резолюция на Европейския парламент от 9 юли 2015 г. относно Бахрейн, и по‑специално случая с Набил Раджаб (2015/2758(RSP))
P8_TA(2015)0279RC-B8-0703/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Бахрейн, по-конкретно резолюцията си от 6 февруари 2014 г. относно Бахрейн, и по-специално случая на Набил Раджаб, Абдулхади ал-Хаваджа и Ибрахим Шариф(1),

—  като взе предвид изявлението от 17 юни 2015 г. на говорителя на заместник‑председателя/върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини относно осъждането на генералния секретар на ал-Уефак Али Салман в Бахрейн;

—  като взе предвид 24-ата съвместна среща на Съвета и министрите ЕС—СССПЗ, проведена в Доха, Катар, на 24 май 2015 г.,

—  като взе предвид решението, взето на срещата на Съвета на министрите на Арабската лига в Кайро на 1 септември 2013 г., за създаване на общоарабски съд по правата на човека в Манама, Бахрейн,

—  като взе предвид доклада, описващ прилагането от страна на правителството на Бахрейн на препоръките на независимата анкетна комисия на Бахрейн от февруари 2014 г. и актуализирането на общия периодичен преглед, представен от правителството на Бахрейн през септември 2014 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Конвенцията за правата на детето и Арабската харта за правата на човека, по които Бахрейн е страна,

—  като взе предвид насоките на Европейския съюз относно защитниците на правата на човека, приети през юни 2004 г. и преразгледани през 2008 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за намаляване на случаите на лица без гражданство,

—  като взе предвид новата стратегическа рамка на ЕС и план за действие относно правата на човека, чиято цел е да поставят защитата и наблюдението на правата на човека в центъра на политиките на ЕС, и които включват специален раздел, посветен на защитата на защитниците на правата на човека,

—  като взе предвид посещението на Ставрос Ламбринидис, специален представител на Европейския съюз за правата на човека, в Бахрейн в края на май 2015 г.,

—  като взе предвид членове 5 и 19 от Всеобщата декларация за правата на човека,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Бахрейн обеща да постигне напредък в реформите в областта на положението с правата на човека след публикуването на доклада на независимата анкетна комисия на Бахрейн (НАКБ) на 23 ноември 2011 г., и нейния доклад относно последващите действия от 21 ноември 2012 г.;

Б.  като има предвид, че създаването от Бахрейн на пост омбудсман за Министерството на вътрешните работи, Комисията за правата на затворниците и задържаните лица и специалното звено за разследвания е окуражителен сигнал; като има предвид, че тези институции следва да бъдат по-безпристрастни, прозрачни и независими от правителствените институции;

В.  като има предвид, че от началото на бунтовете от 2011 г. бахрейнските органи увеличиха употребата на ответни мерки срещу активистите на гражданското общество и мирната опозиция; като има предвид, че на 10 юни 2014 г. 47 държави, включително всички 28 държави — членки на ЕС, подписаха съвместно изявление на 26-та сесия на Съвета на ООН по правата на човека, в която се отбелязва сериозна загриженост относно положението с правата на човека в Бахрейн; като има предвид, че в съвместната декларация изрично са отбелязани предизвикващи загриженост области, включително продължителни присъди за упражняване на правото на свобода на мирни събрания и на сдружаване, липсата на достатъчно гаранции за справедлив съдебен процес, репресии срещу демонстрации, продължаващ тормоз и лишаване от свобода на лица, които упражняват правото си на свобода на мнение и на изразяване, малтретиране и изтезания в центровете за задържане, произволно лишаване от гражданство без справедлив процес и недостатъчна отчетност за нарушенията на правата на човека;

Г.  като има предвид, че Набил Раджаб, бахрейнски защитник на правата на човека и председател на Бахрейнския център за правата на човека (БЦПЧ) и заместник генерален секретар на Международната федерация за правата на човека (FIDH) и член на Консултативния комитет на Хюмън райтс уоч за Близкия изток, беше осъден на шест месеца лишаване от свобода единствено заради мирното упражняване на своята свобода на изразяване на мнение; като има предвид, че Набил Раджаб беше задържан на 1 октомври 2014 г. след посещението му в подкомисията по правата на човека на Европейския парламент по обвинение, че е публикувал съобщения в „Туитър“ относно група от негови сънародници, за които се предполага, че сътрудничат с ИД/Даиш; като има предвид, че той е бил обвинен в обида на публична институция и армията; като има предвид, през ноември 2013 г. Работната група на ООН по произволното задържане описа задържането на г-н Набил Раджаб като произволно;

Д.  като има предвид, че Набил Раджаб е изтърпял няколко присъди лишаване от свобода от създаването на Бахрейнския център за правата на човека през 2002 г.; като има предвид, че срещу Набил Раджаб са предявени допълнителни обвинения, свързани с неговата свобода на изразяване и понастоящем рискува да му бъде постановена присъда до 10 години лишаване от свобода за предполагаема „обида на законоустановен орган“ и „разпространяване на слухове във време на война“;

Е.  като има предвид, че Набил Раджаб, като многобройни защитници на правата на човека, като например Наджи Фатил — датски защитник на правата на човека, Абдулхади ал‑Хаваджа, шведски политически активист, Мохамад Хабиб ал‑Мукдад и други участници в така наречения „Бахрейн 13“, бяха задържани, подложени на съдебен тормоз в Бахрейн, задържани в затвор и изтърпяват продължителни или доживотни присъди като пряка ответна мярка срещу работата им по защита на правата на човека; като има предвид, че за повечето от тях се твърди, че са подложени на насилие, малтретиране и физически или психологически изтезания;

Ж.  като има предвид, че по данни на БЦПЧ, над 3000 души са произволно задържани, като много от тях са защитници на правата на човека, които са задържани и изтърпяват продължителни или доживотни присъди като пряка ответна мярка за техните дейности; като има предвид, че за повечето от тях се твърди, че са подложени на насилие, малтретиране и физически или психологически изтезания;

З.  като има предвид, че на 16 юни 2015 г.генералният секретар на бахрейнската опозиционна партия Ал‑Уефак, шейх Али Салман, беше осъден на четири години лишаване от свобода в рамките на антиправителствени протести, които избухнаха през 2011 г. в разгара на бунтовете на Арабската пролет; като има предвид, че се твърди, че на адвокатите му е било попречено да представят пледоариите си пред съда и не им е била предоставена никаква действителна възможност да представят доказателства; като има предвид, че група от независими експерти на ООН, част от т.нар. Специални процедури на Съвета по правата на човека призова бахрейнските органи да освободят шейх Али Салман;

И.  като има предвид, че от 2012 г. насам Бахрейн злоупотребява със законодателството за борба с тероризма с цел произволно да отнема гражданството на активисти и представители на опозицията, включително на поне 9 непълнолетни лица, като ответна мярка за изразяване на несъгласие; като има предвид, че според редица доклади само през 2015 г. е било отнето гражданството на над 100 активисти, демонстранти и политици, като голяма част от тях са се оказали със статут на лица без гражданство, в разрез с Конвенцията на ООН за намаляване на случаите на лица без гражданство;

Й.  като има предвид, че налагането на смъртно наказание в политически мотивирани дела се увеличи след 2011 г.; като има предвид, че от 2011 г. поне на седем лица е наложено смъртно наказание в рамките на политически дела, като само през 2015 година са наложени смъртни присъди на четирима от тях;

К.  като има предвид, че независимата анкетна комисия на Бахрейн (НАКБ), създадена с кралски указ за разследване и докладване на събитията в Бахрейн от февруари 2011 г., направи редица препоръки относно правата на човека и политическите реформи; като има предвид, че беше постигнат напредък в реформата на съдебната система и системата на правоприлагане, но че правителството не приложи изцяло основните препоръки на Комисията, а именно освобождаване на лидерите на протеста, осъдени за упражняване на правото си на свобода на словото и на мирни събирания; като има предвид, че разговорите за примирие, известни като национален диалог, са в мъртва точка; като има предвид, че някои групи продължават да бъдат недостатъчно представени в политическата система и силите за сигурност все още не са обвързани със задължение за отчетност;

1.  Призовава за снемане на обвиненията и за незабавно и безусловно освобождаване на всички защитници на правата на човека, политически активисти и други лица, задържани и обвинени с предполагаеми нарушения, свързани с правото на изразяване, на мирни събрания и сдружаване, включително Набил Раджаб, шейх Али Салман и „Бахрейн 13“;

2.  Признава ангажиментите, поети от органите на Бахрейн за прилагане на препоръките на независимата анкетна комисия на Бахрейн (НАКБ) от 2011 г. и на общия периодичен преглед на ООН за Бахрейн (ОПП), както и на препоръки, направени от други механизми на ООН, както и неотдавнашното освобождаване на затворници, обвинени в престъпления, свързани с тяхното политическо сдружаване и изразяване; настоятелно призовава правителството на Бахрейн да изпълни бързо всички препоръки от доклада на НАКБ и от ОПП, да сложи край на всички нарушения на правата на човека и да зачита правата на човека и основните свободи в съответствие с международните задължения на Бахрейн в областта на правата на човека;

3.  Изразява дълбоката си загриженост във връзка със злоупотребата със законите за борба с тероризма с цел нарушаване на правата на човека в Бахрейн, включително чрез отнемане на гражданство;

4.  Осъжда продължаващото използване на изтезания и други форми на жестоко, унизително отнасяне или наказание срещу затворници, мирни демонстранти и членове на опозицията от органите на Бахрейн и настоятелно призовава правителството на Бахрейн да изпълни своите задължения и ангажименти по Конвенцията на ООН против изтезанията;

5.  Насърчава правителството на Бахрейн да сътрудничи със специалните докладчици на ООН (особено по отношение на изтезанията, свободата на събрания, независимостта на съдиите и адвокатите, и защитниците на правата на човека) и да им отправи постоянна покана;

6.  Отбелязва продължаващите усилия на бахрейнското правителство да реформира Наказателния кодекс и съдебните процедури и насърчава продължаването на този процес; настоятелно призовава правителството на Бахрейн да предприеме всички стъпки, за да гарантира безпристрастна и справедлива съдебна система, осигуряваща справедлив съдебен процес, както и да гарантира безпристрастността на омбудсмана, на специалното звено за разследвания и на Националния институт за правата на човека;

7.  Призовава за незабавното ратифициране на факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията, втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахване на смъртното наказание, Конвенцията за защита на всички лица срещу насилствено изчезване, и Международната конвенция за защита правата на работниците мигранти и членовете на техните семейства;

8.  Призовава бахрейнските органи да продължат националния диалог за консенсус с оглед намиране на трайно и приобщаващо национално помирение и устойчиво политическо решение на кризата; отбелязва, че в един устойчив политически процес, основателни и мирни критики следва да се изразяват свободно; припомня, в този контекст, на бахрейнските органи, че приобщаването на шиитското мнозинство и неговите мирни политически представители при спазване на човешкото достойнство, уважение и справедливост следва да бъдат необходим елемент на всяка надеждна стратегия за национално помирение и устойчива реформа;

9.  Приветства предсрочното освобождаване на опозиционния лидер Ибрахим Шериф през юни 2015 г., след като той беше помилван от краля; счита посоченото решение за подходяща и важна стъпка в процеса на насърчаване на доверието в Бахрейн;

10.  Настоятелно призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да продължи да повишава значението на реформите и помирението във всичките ѝ контакти с правителството на Бахрейн; силно насърчава създаването на работна група по въпросите на правата на човека между ЕС и Бахрейн, но отбелязва, че диалогът относно правата на човека между Ес и Бахрейн не може да замести всеобхватния диалог между правителството и опозицията в самия Бахрейн;

11.  Отбелязва препоръките на омбудсмана, на Комисията за правата на затворниците и задържаните лица и на Националната институция за правата на човека, по-специално относно правата на задържаните лица и условията в затворите, включително относно твърдения за малтретиране и изтезания; насърчава тези органи да продължат работата си по независим, безпристрастен и прозрачен начин и призовава бахрейнските органи да приложат изцяло тези препоръки;

12.  Призовава за бързи колективни усилия на ЕС за разработване на всеобхватна стратегия за това как ЕС и Комисията могат активно да настояват за освобождаването на лишени от свобода активисти и лица, задържани заради убежденията им; призовава ЕСВД и държавите членки да гарантират подходящо прилагане на Насоките на ЕС за правата на човека, по-конкретно по отношение на защитниците на правата на човека и изтезанието, от делегацията на ЕС в Риад и посолствата на държавите членки в Бахрейн и да докладва за тяхното прилагане;

13.  Призовава за забрана на ЕС на износа на сълзотворен газ и оборудване за борба с безредици, докато се провеждат разследванията по отношение на неправомерната им употреба и докато виновните за тази неправомерна употреба бъдат подведени под отговорност;

14.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителството и парламента на Кралство Бахрейн и на членовете на Съвета за сътрудничество в Персийския залив.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0109.


Положението на двама християнски пастори в Судан
PDF 468kWORD 78k
Резолюция на Европейския парламент от 9 юли 2015 г. относно положението на двама християнски пастори в Судан (2015/2766(RSP))
P8_TA(2015)0280RC-B8-0707/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Судан,

—  като взе предвид доклада на експертите по правата на човека от 19 май 2014 г., изготвен съгласно специалните процедури на Съвета на ООН по правата на човека,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

—  като взе предвид Всеобщата декларация на ООН за правата на човека от 1948 г. и Декларацията на ООН за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

—  като взе предвид Споразумението от Котону от 2000 г.,

—  като взе предвид насоките на ЕС от 2013 г. относно свободата на религията и убежденията,

—  като взе предвид националния план на Судан относно правата на човека, приет през 2013 г., основан на принципите на всеобщите и равни права на всички лица,

—  като взе предвид резолюциите на Общото събрание на ООН, а именно резолюции 62/149 от 18 декември 2007 г., 63/168 от 18 декември 2008 г., 65/206 от 21 декември 2010 г., 67/176 от 20 декември 2012 г. и 3/69 от 18 декември 2014 г. относно въпроса за мораториум върху прилагането на смъртното наказание, в които Общото събрание призова държавите, в които смъртното наказание все още съществува, да въведат мораториум върху екзекуциите с оглед на премахването на смъртното наказание,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Майкъл Ят, пастор в презвитерианската евангелистка църква в Южен Судан, е бил задържан от суданската национална разузнавателна служба, след като е произнесъл проповед в църква в Северен Хартум, която е клон на суданската презвитерианска евангелистка църква, по време на посещението си в Судан на 21 декември 2014 г.; като има предвид, че той е бил задържан непосредствено след произнесената от него проповед, в която според сведенията той е осъдил будещата полемика продажба на земя и недвижимо имущество на църквата и отношението към християните в Судан;

Б.  като има предвид, че Питър Йен Рийт, пастор, е бил задържан на 11 януари 2015 г., след като е предал писмо на суданската служба по религиозни въпроси, в което отправя въпроси относно положението на Майкъл Ят и относно неговия арест;

В.  като има предвид, че и двамата мъже са държани в изолация до 1 март 2015 г., а на 4 май 2015 г. срещу двамата са отправени множество обвинения по силата на суданския наказателен кодекс от 1991 г., включително обвинения в: съвместни престъпни деяния (член 21), подриване на конституционната система (член 51), водене на война срещу държавата (член 50), шпионаж (член 53), незаконно придобиване или разкриване на официални документи (член 55), подклаждане на омраза (член 64), нарушаване на обществения ред (член 69) и богохулство (член 125);

Г.  като има предвид, че обвиненията, основаващи се на членове 50 и 53 от суданския наказателен кодекс, водят до смъртно наказание в случай на осъдителна присъда;

Д.  като има предвид, че на 1 юли 2015 г. суданските органи са дошли да съборят част от комплекса на евангелистката църква в Бахри (другото наименование на Северен Хартум); като има предвид, че адвокатът, представляващ църквата, Мохамед Мустафа, който също представлява двамата задържани пастори, и пасторът Хафез от евангелистката църква в Бахри са се оплакали, че държавният служител събаря погрешната част от комплекса; като има предвид, че и двамата са били задържани за това, че възпрепятстват държавен служител при изпълнението на неговите задължения; като има предвид, че държавният служител е продължил да събаря погрешната част от комплекса;

Е.  като има предвид, че след като Южен Судан се отцепи през 2011 г., в Судан се наблюдават все по-често случаи на заплахи срещу църковни ръководители, сплашване на християнските общности и унищожаване на църковно имущество;

Ж.  като има предвид, че 12 млади момичета християнки от планината Нуба са били задържани на 25 юни 2015 г. при излизането си от баптистка църква и са били обвинени, че са облечени непристойно; като има предвид, че две от момичетата са били освободени на следващия ден, без към тях да бъдат отправени обвинения, и че останалите десет са били освободени под гаранция;

З.  като има предвид, че момичетата християнки ще трябва да се явят пред съда, като към тях са отправени обвинения съгласно член 152 от Наказателния кодекс на Судан, който гласи: „Всеки, който на обществено място извърши непристойно деяние или деяние в разрез с обществения морал, или който носи неприлично облекло или облекло в разрез с обществения морал, или който буди раздразнение сред обществеността, се наказва с максимално 40 удари с камшик и/или с глоба“;

И.  като има предвид, че Африканската харта за правата на човека и народите, ратифицирана от Судан, съдържа разпоредби за правото на живот и за забрана на изтезанията и жестокото, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, но че същевременно смъртното наказание, както и отрязването на крайници, боят с камшик и други форми на телесни наказания все още се прилагат в страната за редица престъпления;

Й.  като има предвид, че налагането на всеобщ мораториум с оглед на пълното премахване на смъртното наказание трябва да продължи да бъде една от основните цели на международната общност, както подчерта отново на 18 декември 2014 г. Общото събрание на ООН;

1.  Призовава суданските органи да оттеглят всички обвинения срещу пасторите Майкъл Ят и Питър Йен Рийт и призовава за тяхното незабавно и безусловно освобождаване; междувременно призовава правителството на Судан да гарантира, че до освобождаването си двамата пастори няма да бъдат подлагани на изтезания или малтретиране и че тяхната физическа и психическа неприкосновеност надлежно се зачитат;

2.  Отправя искане към делегацията на ЕС в Судан да следи съдебното производство и да предоставя съдействие на пасторите; призовава ЕС да поеме водеща роля, като насочи вниманието към тежките и широко разпространени нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право в страната и осъди тези действия;

3.  Напомня на суданските органи за техните задължения на национално и международно равнище за защита на свободата на религията и убежденията; отново заявява, че свободата на религията, съвестта и убежденията е всеобщо право на човека, което трябва да се защитава навсякъде и за всекиго; категорично осъжда всички форми на насилие и сплашване, които нарушават правото на хората да изповядват или да не изповядват религия или да приемат религия по свой избор, в това число използването на заплахи, физическа сила или наказателни санкции с цел принуда на вярващите или невярващите лица да се откажат от своята религия или да започнат да изповядват друга;

4.  Осъжда задържането на 12-те момичета християнки; призовава правителството на Судан да преустанови производството срещу 10-те момичета, срещу които все още висят обвинения в неправомерно поведение;

5.  Призовава правителството на Судан да отмени всички законодателни актове, които са дискриминационни на основа религия, и да защитава идентичността на малцинствените групи, включително на малцинствените групи от всички вероизповедания;

6.  Осъжда тормоза на християни и намесата в църковните дела; настоятелно призовава правителството на Судан да се въздържа от подобни действия; призовава Судан да отмени законите за вероотстъпничеството и да преустанови закриването на църкви и други религиозни обекти;

7.  Призовава правителството на Судан да реформира правната система на страната в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека, с цел да защитава основните свободи и права на човека и да осигури защитата на човешките права на всяко едно лице, по-специално във връзка с дискриминацията по отношение на жените, религиозните малцинства и групите в неравностойно положение;

8.  Отново подчертава, че осъжда смъртното наказание при всички обстоятелства, и отново изтъква необходимостта да се въведе световен мораториум с оглед на премахването на смъртното наказание; съответно призовава правителството на Судан да премахне смъртното наказание, както и боят с камшик, който все още се прилага, и да замени съществуващите смъртни присъди с друг вид присъда;

9.  Изразява сериозна загриженост относно засилените репресии срещу членове на опозицията, осъжда решението на съда в Омдурман от 6 юли 2015 година, с което на Мастур Ахмед Мохамед — заместник-председател на Партията на конгреса, както и на двама други нейни ръководители — Асем Омар и Ибрахим Мохамед, се налага наказание 20 удара с камшик, изпълняемо незабавно; изразява своята подкрепа за усилията, прилагани по-конкретно от ООН, ЕС, Африканския съюз и Тройката (Норвегия, Обединеното кралство и САЩ), за намиране по пътя на преговорите на решение на ситуацията в Судан и за оказване на подкрепа на стремежа на гражданското общество и опозиционните партии да насърчат приобщаващия мирен процес;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителството на Република Судан, на Африканския съюз, на генералния секретар на Организацията на обединените нации, на съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС и на Панафриканския парламент.

Правна информация