Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 10 септември 2015 г. - СтрасбургОкончателна версия
Русия, по-специално случаите с Естон Кохвер, Олег Сенцов и Олександър Колченко
 Ангола
 Азербайджан
 Миграцията и бежанците в Европа
 Ролята на ЕС в мирния процес в Близкия Изток
 Положението в Беларус
 Социалното предприемачество и социалните иновации в борбата срещу безработицата
 Създаване на конкурентоспособен пазар на труда в ЕС през 21-ви век
 30-и и 31-ви годишен доклад относно контрола върху прилагането на правото на ЕС (2012—2013 г.)

Русия, по-специално случаите с Естон Кохвер, Олег Сенцов и Олександър Колченко
PDF 476kWORD 87k
Резолюция на Европейския парламент от 10 септември 2015 г. относно Русия, по-специално случаите с Естон Кохвер, Олег Сенцов и Олександър Колченко (2015/2838(RSP))
P8_TA(2015)0314RC-B8-0845/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид руската конституция и по-специално член 118 от нея, който постановява, че правосъдието в Руската федерация се управлява единствено от съдилищата, както и член 120 от нея, съгласно който съдиите са независими и са подчинени единствено на Конституцията на Русия и на федералното право,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно убийството на руския опозиционен лидер Борис Немцов и състоянието на демокрацията в Русия(1) и своите предишни доклади и резолюции относно Русия, по-специално своите резолюции от 15 януари 2015 г. относно Русия, и по-конкретно случая с Алексей Навални(2), от 30 април 2015 г. относно случая с Надя Савченко(3) и от 10 юни 2015 г. относно състоянието на отношенията между ЕС и Русия(4);

—  като взе предвид изявлението от 19 август 2015 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) Федерика Могерини относно присъдата срещу естонския полицейски служител Естон Кохвер,

—  като взе предвид изявлението от 25 август 2015 г. на ЗП/ВП относно осъждането от руски съд на украинските граждани Олег Сенцов и Олександър Колченко,

—  като взе предвид своите предишни доклади и резолюции относно Русия, и по-специално своята препоръка към Съвета от 23 октомври 2012 г. относно въвеждането на общи визови ограничения за руски длъжностни лица, замесени в случая със Сергей Магнитски(5), своите резолюции от 13 юни 2013 г. относно принципите на правовата държава в Русия(6), от 13 март 2014 г. относно Русия: осъждането на демонстранти, участвали в събитията на площад „Болотная“(7), и от 23 октомври 2014 г. относно закриването на неправителствената организация „Мемориал“ (носител на наградата „Сахаров“ за 2009 г.) в Русия(8), както и своята препоръка до Съвета от 2 април 2014 г. относно установяването на общи визови ограничения за руски длъжностни лица, замесени в случая със Сергей Магнитски(9),

—  като взе предвид Седмия периодичен доклад относно Руската федерация(10), разгледан от Комисията на ООН по правата на човека на нейните 3136-о и 3137-о заседания(11), проведени на 16 и 17 март 2015 г.;

—  като взе предвид консултациите между ЕС и Русия относно правата на човека от 28 ноември 2013 г.,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Руската федерация, като пълноправен член на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и на ООН, се е ангажирала да спазва принципите на демокрацията и принципите на правовата държава и да зачита основните свободи и правата на човека; като има предвид, че поради редица сериозни нарушения на принципите на правовата държава и приемането на рестриктивни закони през последните месеци съществува сериозна загриженост във връзка с изпълнението от страна на Русия на нейните международни и национални задължения; и като има предвид, че Европейският съюз нееднократно е предлагал допълнителна помощ и експертни съвети, за да подпомогне Русия да модернизира своя конституционен и правен ред и да се придържа към него в съответствие със стандартите на Съвета на Европа;

Б.  като има предвид, че естонският полицейски служител Естон Кохвер беше отвлечен през септември 2014 г. от естонска територия от Федералната служба за сигурност и впоследствие незаконно задържан в Русия — действие, което представлява явно и сериозно нарушение на международното право;

В.  като има предвид, че украинският режисьор Олег Сенцов и гражданският активист Олександър Колченко, възпротивили се срещу незаконното анексиране на Кримския полуостров от Русия, бяха арестувани през май 2014 г. във връзка с предполагаеми дейности, извършвани в Крим; като има предвид, че те бяха третирани като руски граждани, въпреки че притежават украинско гражданство;

Г.  като има предвид, че както в случая на Олег Сенцов, така и в случая на Олександър Колченко има твърдения за изтезания и сериозно малтретиране, довели до неправомерно извличане на показания, на които впоследствие е била придадена правна стойност;

Д.  като има предвид, че Олег Сенцов и Олександър Колченко бяха съдени от военен съд за престъпления, по отношение на които гражданските съдилища са напълно компетентни; като има предвид, че съдебният процес беше белязан с многобройни и сериозни процесуални нарушения;

Е.  като има предвид, че в доклада си от април 2014 г., изготвен след официално посещение в Руската федерация, специалният докладчик на Съвета на ООН по правата на човека по въпросите на независимостта на съдиите и адвокатите Габриела Кнаул изрази силна загриженост относно твърденията за преки и непреки заплахи към съдебната система и неправомерно влияние, намеса и натиск върху нея;

Ж.  като има предвид, че е налице нарастваща нужда от твърда, съгласувана и всеобхватна политика на ЕС спрямо Русия, която да бъде зачитана от всички държави членки;

З.  като има предвид, че пакетът от мерки за прилагането на договореностите от Минск имаше за цел освобождаването и обмена на всички заложници и на всички незаконно задържани лица въз основа на принципа „всички за всички“;

И.  като има предвид, че през последните няколко години някои съдебни процеси и съдебни производства, включително делата срещу Навални, Магнитски и Ходорковски, поставиха под съмнение независимостта и безпристрастността на съдебните институции в Руската федерация;

Й.  като има предвид, че ЕС многократно е предлагал допълнителна помощ и експертни съвети в рамките на Партньорството за модернизация с цел да подпомогне Русия да демократизира своя конституционен и правен ред и да се придържа към него в съответствие със стандартите на Съвета на Европа;

1.  Решително осъжда съдебното решение, постановено от областния съд в Псков, както и целия процес срещу естонския полицейски служител Естон Кохвер, който беше осъден на 15 години лишаване от свобода след отвличането му през 2014 г. от естонска територия, която е част от ЕС; счита, че случаят представлява нарушение на международното право и на основните стандарти в областта на правосъдието;

2.  Настоятелно призовава Руската федерация да действа в съответствие със своите международни задължения, незабавно да освободи Естон Кохвер и да гарантира безопасното му завръщане в Естония;

3.  Изразява своето дълбоко убеждение, че от самото начало на Естон Кохвер не беше осигурено правото на справедлив съдебен процес, като се има предвид, че нямаше публично изслушване по случая, че на естонския консул не беше разрешено да присъства на изслушванията, че г-н Кохвер беше лишен от подходяща правна помощ, че — нещо повече — беше му отказано да бъде посетен от съпругата и семейството си и е че беше разпоредено той да бъде подложен на необоснован психиатричен преглед, подробностите за който остават неизвестни;

4.  Решително осъжда незаконното осъждане и лишаването от свобода на Олег Сенцов и Олександър Колченко; призовава Руската федерация незабавно да ги освободи и да гарантира тяхното безопасно завръщане в Украйна; призовава руските органи незабавно да разследват по безпристрастен и ефективен начин твърденията за изтезания, направени от ответниците и свидетелите по случая, които бяха отхвърлени от прокурора по време на процеса; призовава това разследване да бъде отворено и за международни наблюдатели;

5.  Призовава за освобождаването на всички незаконно задържани украински граждани, включително Надя Савченко, като това е в съответствие с пакета от мерки за прилагане на договореностите от Минск, по който бе постигнато споразумение, и с ангажимента за освобождаване на всички заложници и лица, задържани във връзка с конфликта в Украйна;

6.  Изразява съжаление, че в Руската федерация правото и правосъдието се използват като политически инструменти и в нарушение на международното право и стандарти, което позволи осъждането на украинския режисьор Олег Сенцов и на Олександър Колченко съответно на 20 и 10 години лишаване от свобода за изразяване на техните мнения, отразяващи активна проукраинска позиция срещу незаконното анексиране на Крим от Руската федерация; подчертава, че при всички случаи те не могат да бъдат съдени от военен съд и че всички показания, получени с помощта на изтезания и други незаконни методи, следва да бъдат изключени;

7.  Решително осъжда грубото нарушаване на териториалната цялост на Украйна и Естония посредством незаконното отвличане на граждани на двете страни с цел те да бъдат изправени пред руски съд;

8.  Подчертава, че руските съдилища не са компетентни да се произнасят по деяния, извършени извън международно признатата територия на Русия, и посочва, че съдебните производства в трите посочени случая не следва да се считат за законосъобразни; призовава Съвета и Комисията да обсъдят тези случаи в своите контакти с руските органи и да докладват на Парламента; призовава държавите членки да направят същото в двустранните срещи;

9.  Подчертава, че руските органи и съдебни служители носят пълна отговорност за безопасността и благосъстоянието на задържаните лица и че трябва да бъде спазвани изцяло правата на тези лица на посещения от страна на семейството, на контакт с техните дипломатически представители, на подходящо медицинско обслужване, на съдебна и консулска защита и на достъп за тях и техните законни представители до всички документи и доказателства, свързани с повдигнатите срещу тях обвинения;

10.  Отново осъжда репресивните действия, които държавата продължава да упражнява срещу хората с различно мнение, като насочва тези действия срещу независимите НПО чрез т.нар. „закон за чуждестранните агенти“, и продължаващите под различни форми репресии срещу активисти, политически опоненти и критици на режима;

11.  Припомня на Русия важността на пълното спазване на нейните международни правни задължения, както и факта, че съдебните решения трябва да бъдат вземани по ефективен и безпристрастен начин и трябва да бъдат независими, да са в пълно съответствие със закона и да се основават на законни доказателства, без каквато и да е политическа намеса; счита, че Русия, като член на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, следва да спазва задълженията, които е поела;

12.  Призовава Съвета да създаде общ за ЕС списък с имената на длъжностните лица, отговорни за отвличането, незаконното задържане и осъждането на Естон Кохвер, Надя Савченко, Олег Сенцов и Александър Колченко, да наложи и приведе в действие обща за ЕС забрана за издаване на виза за тези длъжностни лица и да замрази всички финансови активи, които те или най-близките им роднини евентуално притежават в Европейския съюз;

13.  Призовава за увеличаване на постоянното наблюдение на нарушенията на правата на човека в Русия и на територии, които понастоящем са анексирани от Русия; изразява своята дълбока загриженост относно влошаващото се състояние на правата на човека и призовава руските органи да зачитат тези права, включително правата на свобода на изразяване, на сдружаване и на събрания, както и принципите на правовата държава в Русия и в Крим след незаконното му анексиране; отбелязва, че Русия продължава да нарушава Европейската конвенция за правата на човека;

14.  Настоятелно призовава председателя на Европейския съвет и ЗП/ВП да представят цялостна политическа стратегия, която да позволи на ЕС да си възвърне инициативата и да преследва по-ясно определена политика по отношение на Русия;

15.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и на президента, правителството и парламента на Руската федерация.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0074.
(2) Приети текстове, P8_TA(2015)0006.
(3) Приети текстове, P8_TA(2015)0186.
(4) Приети текстове, P8_TA(2015)0225.
(5) OВ C 68 E, 7.3.2014 г., стр. 13.
(6) Приети текстове, P7_TA(2013)0284.
(7) Приети текстове, P7_TA(2014)0253.
(8) Приети текстове, P8_TA(2014)0039.
(9) Приети текстове, P7_TA(2014)0258.
(10) CCPR/C/RUS/7.
(11) CCPR/C/SR.3136 и 3137.


Ангола
PDF 475kWORD 92k
Резолюция на Европейския парламент от 10 септември 2015 г. относно Ангола (2015/2839(RSP))
P8_TA(2015)0315RC-B8-0846/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Ангола,

—  като взе предвид изявлението на говорителя на върховния комисар на ООН за правата на човека от 12 май 2015 г. относно Ангола,

—  като взе предвид съвместното изявление от 17 октомври 2014 г. след първата среща на равнище министри между Ангола и Европейския съюз,

—  като взе предвид документа „Ангола – ЕС: съвместният път напред“ от 23 юли 2012 г.,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека и относно свободата на словото,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от юни 2014 г. относно 10-ата годишнина на насоките на ЕС,

—  като взе предвид член 21 от ДЕС и Стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека, в която ЕС поема ангажимент да „продължи да застава най-категорично зад застъпниците за свобода, демокрация и човешки права в целия свят“,

—  като взе предвид Споразумението за партньорство от Котону, подписано през юни 2000 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че през последните месеци анголското правителство засили натиска си върху всяко предполагаемо предизвикателство към неговата власт, нарушавайки по този начин правата на човека, предвидени в Конституцията на Ангола; като има предвид, че свободата на събранията и сдруженията в Ангола продължава да бъде потискана и е налице нарастваща загриженост, че военните и разузнавателните служби са се превърнали в движещи сили за задържане и наказателно преследване на активисти в областта на правата на човека;

Б.  като има предвид, че на 14 март 2015 г. активистът в областта на правата на човека Жозе Маркос Мавунго беше задържан без съдебна заповед, а на 28 август 2015 г. прокурорът Антонио Нито поиска от съда в анголската провинция Кабинда да осъди Мавунго на 12 години лишаване от свобода по обвинение в подбуждане на бунт, въпреки че не са представени доказателства за това, че той е извършил каквото и да било престъпление;

В.  като има предвид, че адвокатът Арао Була Темпо беше задържан в същия ден по обвинение в участие в организирането на същия протест; като има предвид, че впоследствие Арао Була Темпо беше освободен на 13 май 2015 г. в очакване на съдебния процес по обвинението в противодържавна дейност;

Г.  като има предвид, че журналистът и активист в областта на правата на човека Рафаел Маркес беше осъден на 28 май 2015 г. на 6 месеца лишаване от свобода, като присъдата е условна за две години, за публикуването през 2011 г. на книгата „Кървави диаманти: корупция и изтезания в Ангола“, която подробно описва повече от 100 убийства и стотици случаи на изтезания, за които се предполага, че са извършени от охраната и войниците в диамантените полета в областта Лунда; като има предвид, че жалбите, подадени от Маркес до прокуратурата, относно нарушенията на правата на човека в областта Лунда не са били обект на разследване;

Д.  като има предвид, че 15 млади активисти бяха задържани между 20 и 24 юни 2015 г. във връзка с лично политическо обсъждане; като има предвид, че впоследствие капитан Зенобио Лазаро Мухондо Зумба беше задържан на 30 юни 2015 г. по обвинение във връзки със задържаните 15 активисти;

Е.  като има предвид, че всички задържани под стража бяха незаконно и произволно задържани и обвинени в подготовката на бунт и опит за преврат срещу президента и други членове на правителството;

Ж.  като има предвид, че 15-те задържани активисти са задържани под стража в досъдебното производство, не им е предявено официално обвинение, нямат пълен достъп до правни консултации и посещения на членове на семейството, които се опитват да им доставят храна, и са държани в условия на строг тъмничен режим;

З.  като има предвид, че активистите бяха задържани и домовете им бяха претърсени, без органите да представят съдебна заповед; като има предвид, че беше докладвано, че те са били подложени на физически и психологически изтезания, както и на смъртни заплахи;

И.  като има предвид, че органите отправят заплахи срещу майките на младите затворници, които се мобилизират, и че управляващата партия Народно движение за освобождение на Ангола (MPLA) предотврати демонстрации на поддръжници, които искаха освобождаването на затворниците; като има предвид, че мирна демонстрация на роднини на затворниците, проведена на 8 август 2015 г. в Луанда, беше посрещната с нападения и насилствените репресии от страна на силите за сигурност на място;

Й.  като има предвид, че през юли 2015 г. четирима защитници на правата на човека и кореспондент на „Радио Дойче Веле“ бяха временно задържани по време на посещение на други активисти в затвор в провинцията Луанда по обвинение в намерение да правят политика в затвора;

К.  като има предвид, че правото на мирни протести и правото на сдружаване и на свобода на словото са признати в анголската Конституция;

Л.  като има предвид, че съществуват съобщения за масови убийства в Хуамбо през април 2015 г. от страна на полицейските сили на последователите на религиозната секта Луз до Мундо; като има предвид, че цифрите, съобщени от различни източници, варират от десетки до хиляди смъртни случаи и голям брой разселени лица; като има предвид, че от месеци насам правителството не успява да отговори на спешната необходимост от провеждане на независимо разследване, като същевременно ожесточено отрича големия брой; като има предвид, че Омбудсманът понастоящем подготвя доклад за събитията;

M.  като има предвид, че върховният комисар на ООН за правата на човека призова за международно разследване на инцидента, който доведе до започване на съдебно разследване от страна на правителството;

Н.  като има предвид, че правителството на Ангола също така засили както масовото, така и дребномащабното принудително съдебно отстранение в Луанда и други градове с цел отстраняване на хората, живеещи в неофициални селища, и премахване на уличните търговци, включително на бременни жени и жени с деца;

O.  като има предвид, че през март 2015 г. беше прието ново законодателство, което очертава повишен контрол върху неправителствените организации;

П.  като има предвид, че гражданското общество многократно осъжда връзката между корупцията, изчерпването и незаконното присвояване на природните ресурси от управляващия елит и нарушенията на правата на човека, извършени срещу онези, които представляват заплаха за статуквото и го осъждат;

Р.  като има предвид, че въпреки ангажираността на анголското правителство да положи повече усилия за подобряване на системата си за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и известния постигнат напредък Специалната група за финансови действия – междуправителствена организация, създадена през 1989 г. по инициатива на Г-7 с цел разработване на политики за борба срещу изпирането на пари – продължава да открива стратегическите пропуски в Ангола в областта на системата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма;

С.  като има предвид, че в независими доклади се установява, че петролните приходи, основният ресурс на правителството, не са насочени към постигането на устойчиво развитие или към местните общности, като същевременно управляващия елит е забогатял;

Т.  като има предвид, че Ангола разполага с огромни залежи от полезни изкопаеми и нефт и е една от икономиките в света, която се развива с най-бързи темпове, особено след края на гражданската война; като има предвид, че икономическият растеж е силно неравномерен, като по-голямата част от богатството на нацията е концентрирана в несъразмерно малка част от населението;

У.  като има предвид, че е вероятно икономическата криза в страната след резкия спад в приходите от нефт да предизвика допълнително социално недоволство и протести срещу правителството;

Ф.  като има предвид, че през октомври 2014 г. Ангола потвърди ангажимента си за политическия диалог и сътрудничеството, договорени в документа „Ангола – ЕС: съвместният път напред“, в който доброто управление, демокрацията и правата на човека са основни стълбове;

Х.  като има предвид, че в съответствие с член 8 от Споразумението от Котону между ЕС и Ангола обменът на информация относно доброто управление и правата на човека се провежда чрез официален политически диалог поне веднъж годишно в рамката на документа „Ангола – ЕС: съвместният път напред“;

1.  Изразява дълбока загриженост от бързо влошаващата се ситуация по отношение на правата на човека, основните свободи и демократичното пространство в Ангола, както и от сериозните нарушения от страна на силите за сигурност и липсата на независимост на съдебната система;

2.  Призовава анголските органи на властта незабавно и безусловно да освободят всички защитници на правата на човека, включително Маркос Мавунго и 15 + 1 активисти, задържани през юни 2015 г., както и да отмени всички обвинения срещу тях; призовава също така за незабавното и безусловно освобождаване на всички други активисти, лица, лишени от свобода заради техните убеждения, или политически опоненти, които са произволно задържани и им е наложена мярка за неотклонение задържане под стража единствено поради техните политически възгледи, журналистическа работа или участие в мирни дейности;

3.  Настоятелно призовава органите да гарантират, че спрямо задържаните лица не се извършват никакви актове на изтезания или малтретиране, и да осигурят пълна защита и достъп до техните семейства и адвокати;

4.  Призовава анголските органи на властта незабавно да сложат край на случаите на произволни задържания, незаконни задържания под стража и изтезания от страна на полицията и силите за сигурност; отново заявява, че трябва да се извършват бързи, обективни и щателни разследвания на всички твърдения за нарушения на правата на човека, в това число изтезания, от страна на полицията и силите за сигурност, и че извършителите трябва да бъдат изправени пред съда;

5.  Изразява сериозна загриженост по отношение на непрекъснатите опитите за ограничаване на свободата на словото и свободата на медиите, на мирните събрания и на сдруженията и по отношение на увеличаването на нарушенията на тези свободи от страна на органите и призовава на анголските органи на властта да гарантират незабавното и безусловно зачитане на тези свободи; призовава ги също така да изпълнят изцяло разпоредбите на Декларацията на ООН за правата на човека, Африканската харта за правата на човека и народите и други международни и регионални инструменти за правата на човека, ратифицирани от Ангола;

6.  Призовава делегацията на ЕС в Луанда да изпълни поетите от ЕСВД задължения за подкрепа и закрила на защитниците на правата на човека (ЗПЧ) в световен мащаб чрез конкретни и видими действия, които по-специално включват наблюдение на съдебни процеси, политическа и материална подкрепа за ЗПЧ, техните адвокати и семейства и систематична ангажираност на ЕС и неговите държави членки спрямо анголските органи на властта по въпросите на правата на човека на всички равнища на отношенията, включително на най-високо равнище; освен това отправя искане към делегацията да активизира политическия диалог с анголското правителство във всички политически и търговски отношения и отношения във връзка с развитието, за да се гарантира, че то се придържа към своите национални и международни ангажименти в областта на правата на човека, поети по време на 1-вата среща на равнище министри между Ангола и Европейския съюз през октомври 2014 г.; настоятелно я призовава да използва всички подходящи средства и инструменти, включително Европейския инструмент за демокрация и права на човека, за да постигне това;

7.  Призовава ЕС и държавите членки да признаят високото равнище на корупция на анголските органи на властта, което сериозно подкопава спазването на правата на човека и развитието, да прилагат принципите на инструментариума на подхода на правата на човека преди влизането си в каквито и да било отношения с Ангола и да направят преглед на основните сектори на своята национална индикативна програма по 11-ия ЕФР;

8.  Изразява съжаление относно факта, че въпреки завършването на национално проучване през 2007 г. и мащабна програмата за действие в областта на мините степента на заплаха от противопехотни мини/взривни военни остатъци все още не е известна със сигурност; настоятелно призовава ЕС да наблюдава, контролира и оценява ефективното използване на средствата и да гарантира, че отпуснатите бюджетни средства се използват по ефикасен и целенасочен начин, така че земята да се почисти, както би следвало;

9.  Настоятелно призовава съдебните органи на Ангола да отстояват своята независимост от всякаква политическа инструментализация и да гарантират защитата на правата, признати от правните инструменти, като например достъпа до правосъдие и правото на справедлив съдебен процес;

10.  Настоятелно призовава правителството на Ангола да проведе спешно, прозрачно и надеждно разследване на масовите убийства в Хуамбо и да предостави подкрепа на преживелите лица, които са били разселени; повтаря призивите на ООН за международно и независимо допълнително разследване;

11.  Остава загрижен, че мерките за борба с насилието срещу жени и деца не са приложени; призовава органите да засилят борбата срещу вредните традиционни практики, като например стигматизиране на децата, обвинени в магьосничество;

12.  Припомня ангажимента, поет от Ангола в рамките на Споразумението от Котону да зачита демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека, които включват свободата на словото, свободата на медиите, доброто управление и прозрачността в политическите длъжности; настоятелно призовава правителството на Ангола да спазва тези разпоредби в съответствие с членове 11б, 96 и 97 от Споразумението от Котону, като в противен случай отправя искане към Европейската комисия да започне съответната процедура в съответствие с членове 8, 9 и 96 от Споразумението от Котону;

13.  Настоятелно призовава ЕС и държавите членки да предприемат мерки относно прозрачността на търговията на всички природни ресурси, включително нефта, и по-специално изцяло да прилагат и наблюдават съществуващото законодателство относно докладването по държави; призовава анголските органи и чуждестранните дружества да спомогнат за укрепване на управлението в добивния сектор, като спазват инициативата за прозрачност в добивната промишленост, и да проверяват прилагането на Кимбърлийския процес; освен това призовава правителството на Ангола да представи план за присъединяване към партньорството за открито управление и занапред да определи конкретен план за борба с корупцията, увеличаване на прозрачността и укрепване на публичната отчетност;

14.  Насърчава сътрудничеството и координацията на ЕС и САЩ по отношение на прилагането на раздел 1504 от Закона „Дод-Франк“;

15.  Призовава националните администрации и надзорните органи на държавите членки да повишат бдителността относно спазването на европейското законодателство за борба срещу изпирането на пари, включително на нормативните принципи за надлежна проверка и адекватен анализ на риска, особено на политически значими лица с произход от Ангола;

16.  Приветства признаването от страна на правителството на Ангола на проблемите във връзка с обезщетение в случаи на отчуждаване на земя и приветства съобщенията в медиите, които навеждат на мисълта, че механизмите за разпределение и обезщетяване се подобряват; насърчава правителството да продължи с усилията си в тази насока;

17.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Африканския съюз, на Африканската комисия по правата на човека и народите, на правителствата на страните от региона на Южноафриканската общност за развитие, на президента и парламента на Ангола, на правителството на САЩ, на генералния секретар на ООН, на Съвета на ООН по правата на човека и на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС.


Азербайджан
PDF 489kWORD 101k
Резолюция на Европейския парламент от 10 септември 2015 г. относно Азербайджан (2015/2840(RSP))
P8_TA(2015)0316RC-B8-0856/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Азербайджан, и по-специално тези относно положението с правата на човека и принципите на правовата държава,

—  като взе предвид установената връзка между ЕС и Азербайджан, влязла в сила през 1999 г., както е отразена от прилагането на плана за действие на Европейската политика на съседство (ЕПС), създаването на Източното партньорство (ИП), преговорите за споразумението за асоцииране между ЕС и Азербайджан и участието на Азербайджан в Парламентарната асамблея Евронест,

—  като взе предвид доклада по ЕПС относно напредъка на Азербайджан за 2014 г., публикуван на 25 март 2015 г. (SWD(2015)0064),

—  като взе предвид плана за действие на ЕС и Азербайджан в рамките на ЕПС,

—  като взе предвид изказването от 22 юли 2015 г. на председателя на Европейския съвет Доналд Туск след срещата му с президента на Азербайджан Илхам Алиев,

—  като взе предвид посещението в Баку на специалния представител на ЕС за правата на човека Ставрос Ламбринидис от 23 до 26 февруари 2015 г.,

—  като взе предвид изявлението от 8 септември 2015 г. на върховния комисар на ООН за правата на човека Зеид Раад ал Хюсеин, който осъди продължаващите репресии срещу гражданското общество и изразяващите независимо мнение лица в Азербайджан,

—  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини и члена на Комисията Йоханес Хаан във връзка със скорошните случаи на задържане, лишаване от свобода, осъждане и убийства на водещи журналисти и защитници на правата на човека в Азербайджан,

—  като взе предвид изявлението на ЕС от 19 август 2015 г. относно правата на човека в Азербайджан на извънредно заседание № 1064 на Постоянния съвет на ОССЕ във Виена,

—  като взе предвид последните изявления на генералния секретар на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд относно случая с Хадиджа Исмаилова, случаите с Лейла Юнус, директор на Института за мир и демокрация в Азербайджан, и съпруга ѝ Ариф Юнус, както и убийството на азербайджанския журналист Расим Алиев,

—  като взе предвид Декларацията от Хелзинки, приета от Парламентарната асамблея на ОССЕ на годишната ѝ сесия между 5 и 9 юли 2015 г., в която беше осъдено продължаващото преследване и лишаване от свобода по политически мотивирани обвинения на журналисти и защитници на правата на човека в няколко участващи в ОССЕ държави и беше изразена загриженост относно продължаващата злоупотреба с данъчното и административното законодателство с цел оправдаване на тези действия;

—  като взе предвид резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 23 юни 2015 г. относно функционирането на демократичните институции в Азербайджан,

—  като взе предвид становището на Венецианската комисия към Съвета на Европа от 15 декември 2014 г., съгласно което последните изменения на Закона за неправителствените организации ограничават допълнително дейността на НПО в Азербайджан,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека и заключенията на Съвета от 23 юни 2014 г. по случай десетата годишнина от тези насоки,

—  като взе предвид разпоредбите на декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека, приета от Генералната асамблея на ООН на 9 декември 1998 г.,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че положението с правата на човека в Азербайджан като цяло непрекъснато се влошава през последните няколко години, като все повече се увеличават заплахите и репресиите и зачестява практиката на наказателно преследване на лидери на НПО, защитници на правата на човека, журналисти и други представители на гражданското общество;

Б.  като има предвид, че Хадиджа Исмаилова, разследващ журналист на RFE/RL и носител на награди, беше осъдена на седем години и половина лишаване от свобода по предполагаеми обвинения в присвояване на средства и укриване на данъци след като публикува няколко истории за корупция, свързани със семейството на президента; като има предвид, че защитниците на правата на човека Лейла и Ариф Юнус бяха осъдени съответно на осем години и половина и на седем години лишаване от свобода по обвинения, които включваха измами и укриване на данъци, в съдебен процес, който далеч не отговаряше на международните стандарти; като има предвид, че известният активист за правата на човека Расул Яфаров и ползващият се с голямо уважение адвокат в областта на правата на човека Интигам Алиев бяха осъдени по сходни обвинения, след белязани от процесуални нарушения съдебни процеси, и понастоящем излежават присъди от съответно шест години и три месеца и седем години и половина; като има предвид, че множество други видни личности от азербайджанското гражданско общество продължават да бъдат лишени от свобода, включително Анар Мамадли, Рауф Миркадиров, Омар Мамадов, Тофик Ягублу, Илгар Мамадов, Ният Алиев, Араз Гулиев, Парвиз Хашимли, Сеймур Хези, Хилал Мамадов и Талех Хасмамадов, и като има предвид, че здравето на някои от тези затворници постоянно се влошава;

В.  като има предвид, че преди да бъдат арестувани Лейла Юнус и Расул Яфаров оглавяваха група от видни азербайджански защитници на правата на човека и експерти, които изготвиха списък с близо сто азербайджанци, които се определят като политически затворници съгласно определението, прието от Съвета на Европа през 2012 г.,

Г.  като има предвид, че журналисти и водачи на гражданското общество са подложени на постоянни заплахи и тормоз, като сред тях е и Емин Мили, директор на Meydan TV, който получи смъртни заплахи и членове на чието семейство бяха арестувани по изфабрикувани обвинения, както и журналисти, работещи с Meydan TV в Азербайджан; като има предвид, че основателят на Института за свобода и сигурност на репортерите (IRFS) и защитник на правата на човека Емин Хюсеинов потърси убежище в Швейцария след като му бяха повдигнати изфабрикувани обвинения и му беше отнето азербайджанското гражданство;

Д.  като има предвид, че срещу много други журналисти и активисти на гражданското общество са заведени съдебни дела и са им наложени забрани за пътуване и ограничения на свободата им на движение във връзка с дейността им в областта на правата на човека; като има предвид, че правителството на Азербайджан също така налага ограничения на независимите групи посредством рестриктивни нови закони, регламентиращи НПО; като има предвид, че заради тези закони много групи на практика бяха принудени да прекратят дейността си, след като техните банкови сметки бяха замразени или източниците им на финансиране блокирани след отказа на правителството да разреши отпускането на нови безвъзмездни средства от чуждестранни донорски организации;

Е.  като има предвид, че от 2006 г. насам е в сила забрана мирни демонстранти да протестират в центъра на Баку, а наскоро бяха въведени тежки нови глоби и по-дълги периоди на административно задържане за лицата, които организират или участват в неразрешени обществени събирания;

Ж.  като има предвид, че председателят на IRFS, журналистът Расим Алиев, почина в болница в Баку след като беше жестоко пребит, след постоянни заплахи и сплашване след отправените от него критики към президента Алиев чрез социалните медии;

З.  като има предвид, че Азербайджан е един от учредителите на Източното партньорство; като има предвид, че лидерите на ЕС и Източна Европа потвърдиха многократно, че Източното партньорство се основава на общност от ценности и на принципите на свобода, демокрация, зачитане на правата на човека и основните свободи, както и на принципите на правовата държава; като има предвид, че Азербайджан се стреми към засилване и задълбочаване на отношенията си с ЕС, като цели постигане на стратегическо партньорство;

И.  като има предвид, че през 2014 г. ЕС не успя да изплати 11 от 13-те суми безвъзмездни средства на НПО заради рестриктивното законодателство и продължава да среща сериозни ограничения по отношение на способността си да финансира независимите организации и активисти на гражданското общество в Азербайджан; като има предвид, че много от получателите на безвъзмездни средства от ЕС или са в затвора, като например адвокатът в областта на правата на човека Интигам Алиев, или са избягали от страната и са приключи дейността си;

Й.  като има предвид, че представителството на ОССЕ в Баку беше закрито на 4 юли 2015 г. след решението на азербайджанските органи да прекратят меморандума за разбирателство между правителството на Азербайджан и ОССЕ;

К.  като има предвид, че „Фрийдъм Хаус“ счита Азербайджан за „несвободен“, като оценява печата му като „несвободен“, а интернета – като „частично свободен“; като има предвид, че Азербайджан е претърпял най-големия спад в демократичното управление в цяла Евразия през последните 10 години;

Л.  като има предвид, че Азербайджан ще проведе парламентарни избори през ноември 2015 г.; като има предвид, че Европейският парламент отказа да изпрати мисия за наблюдение на изборите, тъй като оценката беше, че основата на провеждането на свободни и честни избори не съществува и че ограниченията на свободата на изразяване, на събрания и на сдружаване в страната правят невъзможно създаването на равнопоставени условия за кандидатите и организирането на действително конкурентно гласуване;

М.  като има предвид, че секторното сътрудничество е взаимноизгодно, особено в енергийния сектор; като има предвид, че Азербайджан има потенциала да стане един от основните търговски партньори на ЕС;

1.  Изразява сериозната си загриженост във връзка с продължаващото влошаване на положението с правата на човека в страната и припомня, че ЕС отдава особено значение на правата на човека и на основните свободи в контекста на двустранното сътрудничество, като ключови елементи от Източното партньорство, а също и като основни стълбове на международни организации като Съвета на Европа и ОССЕ, на които Азербайджан е член;

2.  Призовава за незабавното и безусловно освобождаване от затвора на всички политически затворници, защитници на правата на човека, журналисти и други активисти на гражданското общество, включително Хадиджа Исмаилова, Лейла Юнус и Ариф Юнус, Анар Мамадли, Расул Яфаров, Интигам Алиев, Рауф Миркадиров, Омар Мамадов, Тофик Ягублу, Ният Алиев, Араз Гулиев, Парвиз Хашимли, Сеймур Хези, Хилал Мамадов, Талех Хасмамадов и Илгар Мамадов, в съответствие с решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), и призовава за снемането на всички обвинения срещу тях и за пълното възстановяване на техните политически и граждански права и обществен имидж;

3.  Решително осъжда безпрецедентните репресии срещу гражданското общество в Азербайджан; изразява отново дълбоката си загриженост за съдбата на колегите на затворниците, които са все още на свобода, но са обект на наказателно разследване, в контекста на докладите на защитници на правата на човека и азербайджански и международни НПО за предполагаемото използване на изфабрикувани обвинения срещу политически фигури, активисти и журналисти; призовава настоятелно азербайджанските органи да прекратят практиката на селективно наказателно преследване и лишаване от свобода на журналисти, защитници на правата на човека и други лица, които критикуват правителството, и да гарантират, че всички задържани лица, включително журналисти и политически и граждански дейци, се ползват с пълни права на справедлив съдебен процес, по-специално с достъп до адвокат по свой избор и достъп до семействата си, както и други норми за справедлив съдебен процес;

4.  Приветства предоставената от азербайджанските органи възможност на европейски медицински екип да посети Лейла и Ариф Юнус и призовава за тяхното освобождаване, също така и по хуманитарни причини; обръща внимание на условията, при които Лейла и Ариф Юнус и Интигам Алиев изтърпяват наказанието си лишаване от свобода, които доведоха до сериозно влошаване на здравословното им състояние, с евентуално животозастрашаващи последици; призовава азербайджанските органи да позволят на европейски медицински екип да прегледа Интигам Алиев и да гарантират, че всички затворници получават необходимите здравни грижи, когато това е необходимо;

5.  Призовава за провеждането на бързо разследване на смъртта на журналиста и председател на IRFS Расим Алиев; отбелязва със загриженост представените от група журналисти твърдения, че г-н Алиев е починал, тъй като не е получил подходяща помощ от страна на лекарите, на които е бил поверен в болницата;

6.  Припомня на азербайджанските органи, че благосъстоянието на населението, което предполага зачитане на правата и свободите, е съществен елемент на устойчивия икономически растеж;

7.  Призовава Азербайджан да спазва и изпълнява ангажиментите си, поети като член на Съвета на Европа; отново призовава азербайджанските органи да изпълнят всички решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), които се отнасят до Азербайджан; призовава за изпълнение на решението от 16 юни 2015 г. и на всички други решения на ЕСПЧ;

8.  Настоятелно призовава правителството на Азербайджан изцяло да сътрудничи и да изпълни препоръките на Венецианската комисия към Съвета на Европа и комисаря за правата на човека, специалните процедури на ООН по отношение на защитниците на правата на човека, правата на свобода на сдружаване и на мирни събрания, свободата на изразяване на мнение и произволното задържане, с цел да измени законодателството си и да адаптира практиките си в пълно съответствие със заключенията на експертите;

9.  Призовава правителството на Азербайджан незабавно да прекрати репресивните действия срещу гражданското общество и работата в областта на правата на човека, за да се гарантира, че независимите организации и активистите на гражданското общество могат да работят без прекомерни затруднения или страх от преследване, включително чрез отмяна на законите, които силно ограничават гражданското общество, размразяване на банковите сметки на неправителствените групи и техните лидери и позволяване на достъп до чуждестранно финансиране;

10.  Изразява съжаление поради непрестанните действията, предприемани от правителството на Азербайджан за ограничаване на контактите между групите на гражданското общество, младежките дейци и интелектуалците от Армения и Азербайджан, които са от изключително значение за преодоляването на дълготрайната враждебност между двете страни; в тази връзка отново припомня важната работа, извършвана в тази област от Лейла и Ариф Юнус;

11.  Призовава азербайджанските органи да зачитат свободата на печата и на медиите, както в законодателството, така и на практика, и както онлайн, така и офлайн, да гарантират свободата на изразяване в съответствие с международните стандарти и да сложат край на цензурата на критиките към правителството чрез медиите;

12.  Изразява дълбока загриженост относно положението на ЛГБТИ в Азербайджан; решително осъжда политическото подбуждане към омраза срещу ЛГБТИ, идващо от най-високо равнище; призовава правителството на Азербайджан да прекрати възпрепятстването и сплашването на защитниците на правата на човека, които работят за правата на ЛГБТИ;

13.  Подчертава значението на сериозния и показващ взаимно уважение диалог между ЕС и правителството на Азербайджан, опозиционните сили и гражданското общество;

14.  Отново заявява, че преговорите за споразумение за стратегическо партньорство с Азербайджан следва да бъдат незабавно преустановени, докато правителството не предприеме конкретни стъпки за постигането на напредък по отношение на спазването на всеобщите права на човека;

15.  Призовава Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) строго да прилагат принципа „повече за повече“, като акцентът се поставя по-конкретно върху положението на защитниците на правата на човека, в съответствие с насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, независимостта на съдебната власт, демократичните реформи и основните права и свободи, както и ясно да изложат последиците от забавянето на реформите; призовава Комисията да преразгледа и да преустанови временно, ако е необходимо, всяко финансиране, което не е свързано с правата на човека, гражданското общество и сътрудничеството между хората на местно равнище и което се предоставя на Азербайджан чрез Европейския инструмент за съседство, в контекста на горепосочените случаи, при които защитници на правата на човека се превръщат мишени заради документирането на нарушенията на правата на човека в Азербайджан; призовава Комисията и държавите членки да продължи финансирането за контактите между хората и сътрудничеството в области като гражданското общество, образованието и академичната сфера, както и младежкия и студентския обмен;

16.  Призовава Съвета, Комисията и ЗП/ВП да дадат силен и единен отговор на текущите репресии в Азербайджан, за да стане ясно, че преобладаващата ситуация е напълно неприемлива и че обичайната практика не може да продължи, докато правителството не освободи всички задържани по политически мотивирани обвинения лица и не сложи край на продължаващите репресии срещу независимите организации на гражданското общество;

17.  Настоятелно призовава европейските дружества, които извършват дейност в Азербайджан, да изискват решително високи стандарти в областта на правата на човека и да приемат високи стандарти за корпоративна социална отговорност, като отчитат последиците от своите действия за положението с правата на човека в страната;

18.  Изразява съжаление, че диалогът относно правата на човека между ЕС и Азербайджан не отбеляза никакъв съществен напредък по отношение на положението с правата на човека в страната; призовава ЕСВД да подобри този диалог с оглед той да стане ефективен и резултатен и да докладва редовно на Парламента;

19.  Призовава органите на ЕС да проведат щателно разследване на твърденията за корупция срещу президента Алиев и членовете на семейството му, които бяха разкрити с работата на разследващия журналист Хадиджа Исмаилова;

20.  Призовава Съвета да избягва двойните стандарти по отношение на държавите от ИП и в тази връзка да разгледа възможността за прилагане на целенасочени санкции и забрани за издаване на визи за всички политици, длъжностни лица и съдии, които участват в политическите преследвания;

21.  Призовава азербайджанските органи да сътрудничат и да улесняват посещенията на представители на регионални организации, като например Съвета на Европа и ОССЕ; изразява силно съжаление относно решението на азербайджанските органи за закриване на представителството на ОССЕ в Баку;

22.  Отбелязва, че независимите наблюдатели на изборите, включително дългосрочната мисия на ОССЕ за наблюдение и националните агенции, са документирали сериозни нарушения на изборните стандарти в Азербайджан за всички президентски и парламентарни избори от и включително президентските избори през октомври 2003 г.; изразява сериозната си загриженост за това дали са налице условията за свободно и честно гласуване на 1 ноември 2015 г., като се има предвид, че лидерите на опозиционните партии са лишени от свобода, на медиите и журналистите не се разрешава да работят свободно и без сплашване и цари атмосфера на страх;

23.  Призовава ЕСВД и държавите членки да се въздържат за момента от дейности, свързани с наблюдение на избори; отбелязва, че в момента се провежда мисия на Бюрото за демократични институции и права на човека (СДИПЧ) и че би било от съществено значение запознаването с анализа му на ситуацията в страната;

24.  Припомня своето решение за изпращане на делегация на Европейския парламент в Азербайджан и подчертава важността на изпращането на тази делегация във възможно най-кратък срок, с цел да започне диалог с азербайджанските органи по спешни въпроси като правата на човека и конфликта в Нагорни Карабах;

25.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на ЕСВД, на Европейския Съвет, на Комисията, на правителството и парламента на Република Азербайджан, на Съвета на Европа, на ОССЕ и на Съвета на ООН по правата на човека.


Миграцията и бежанците в Европа
PDF 487kWORD 100k
Резолюция на Европейския парламент от 10 септември 2015 г. относно миграцията и бежанците в Европа (2015/2833(RSP))
P8_TA(2015)0317RC-B8-0832/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и допълнителния протокол към нея,

—  като взе предвид своята резолюция от 9 октомври 2013 г. относно мерките на ЕС и държавите членки за справяне с потока от бежанци в резултат на конфликта в Сирия(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно миграционните потоци в Средиземноморието, със специално внимание към трагичните събития край бреговете на Лампедуза(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2014 г. относно положението в Средиземноморието и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 29 април 2015 г. относно най-новите трагични случаи в Средиземно море и политиките на ЕС в областта на миграцията и убежището(4),

—  като взе предвид разработената от Комисията европейска програма за миграцията от 13 май 2015 г. (COM(2015)0240),

—  като взе предвид плана за действие от 10 точки относно миграцията, приет на съвместното заседание на Съвета по външни работи и Съвета по вътрешни работи на 20 април 2015 г.,

—  като взе предвид заключенията на специалната среща на високо равнище на Европейския съвет относно бежанската криза в региона на Средиземноморието, проведена на 23 април 2015 г.,

—  като взе предвид доклада на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) от април 2012 г., озаглавен „Човешки жертви в Средиземно море“,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 юли 2015 г.,

—  като взе предвид инициативата за миграционния маршрут ЕС – Африкански рог (процес от Хартум), приета на 28 ноември 2014 г. от Африканския съюз и държавите членки и институциите на ЕС,

—  като взе предвид докладите на специалния докладчик на ООН по правата на човека на мигрантите, и по-специално доклада, озаглавен „Инвестиране в мобилността през едно поколение: последващи действия във връзка с регионалното проучване на управлението на външните граници на Европейския съюз и неговото въздействие върху правата на човека на мигрантите“, публикуван през май 2015 г.,

—  като взе предвид годишния доклад на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) относно положението в областта на убежището в Европейския съюз през 2014 г.,

—  като взе предвид дебата относно миграцията и бежанците в Европа, проведен в Парламента на 9 септември 2015 г.,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че вследствие на продължаващите конфликти, регионалната нестабилност и нарушенията на правата на човека безпрецедентно голям брой лица търсят закрила в ЕС; като има предвид, че броят на заявленията за убежище, отнасящи се до деца, се е увеличил със 75% от миналата година; като има предвид, че летният период показа още веднъж, че миграцията не е временен въпрос и че увеличаването на броя на бежанците изглежда ще продължи, което отново посочва спешната необходимост да се направи всичко възможно за спасяването на живота на хората, които бягат от страната си и са в опасност, както и факта, че държавите членки следва да спазват своите международни задължения, включително задълженията за спасяване по море;

Б.  като има предвид, че се съобщава за 2800 жени, мъже и деца, които са загинали или изчезнали през 2015 г. в опитите си да достигнат до сигурно място в Европа, според данни на ВКБООН; като има предвид, че бежанци и мигранти също загиват и по пътя си през Европа по суша;

В.  като има предвид, че лицата, незаконно превеждащи хора през граници, и трафикантите на хора експлоатират незаконната миграция, излагат на риск живота на незаконните имигранти с цел лична финансова печалба и носят отговорност за хиляди смъртни случаи и представляват огромно предизвикателство за ЕС и държавите членки; като има предвид, че трафикантите генерират печалба от 20 милиарда евро годишно от престъпните си дейности; като има предвид, че според Европол организираните престъпни групи, които активно улесняват транспортирането на незаконни имигранти през Средиземно море, са свързани с трафика на хора, наркотици и огнестрелни оръжия и с тероризма;

Г.  като има предвид, че според данни на Frontex основните държави на произход на лицата, търсещи убежище през 2015 г., са Сирия, Афганистан, Еритрея и Ирак; като има предвид, че според Евростат по-голямата част от лицата, бягащи от тези страни към Европа, получават закрила;

Д.  като има предвид, че регионалната нестабилност и конфликтите и възходът на ИД/Даиш в съседните райони на конфликт се отразяват върху масовия приток на мигранти и потоците на разселените лица и следователно – върху броя на лицата, които се опитват да стигнат до ЕС;

Е.  като има предвидя, че на последното заседание на Европейския съвет, проведено на 25 и 26 юни 2015 г., както и на последвалото заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 20 юли 2015 г. не беше постигнато споразумение за задължителен механизъм за преразпределяне, целящ преместване и презаселване на лица, а вместо това беше постигнато споразумение за доброволен механизъм; като има предвид, че държавите членки не успяха да постигнат споразумение за осигуряване на 40 000 места за преместването на бежанци от Гърция и Италия, а вместо това поеха ангажимент само за 32 256 места;

Ж.  като има предвид, че на 3 септември 2015 г. председателят на Европейския съвет Доналд Туск призова най-малко 100 000 бежанци да бъдат преразпределени;

З.  като има предвид, че вместо настоящото вземане на решения ad-hoc е необходимо да бъде разработен по-дългосрочен подход към убежището и миграцията;

И.  като има предвид, че много граждани демонстрират безпрецедентна солидарност с бежанците, като ги приветстват горещо и им предоставят впечатляваща подкрепа; като има предвид, че по този начин европейските граждани показват, че защитата на нуждаещите се лица и съчувствието продължават да бъдат истински европейски ценности;

Й.  като има предвид, че настоящото положение подчертава наличието на предизвикваща съжаление липса на солидарност от страна на някои правителства към лицата, търсещи убежище, както и недостатъчна координация и несъгласуваност на действията; като има предвид, че това води до ситуация на хаос и до нарушения на правата на човека; като има предвид, че различните позиции, изразени от отделни държави членки, продължават да подчертават факта, че ЕС има 28 разпокъсани политики в областта на миграцията; като има предвид, че липсата на единни процедури и стандарти за предоставяне на убежище в различните държави членки води до различни степени на защита, а в някои случаи дори до неадекватни гаранции за лицата, търсещи убежище;

К.  като има предвид, че някои държави членки и техните ръководители възприеха проактивен подход и демонстрираха готовност и добра воля за приемането на бежанци и създаването на постоянен и задължителен механизъм за разпределяне на бежанците между всички държави членки; като има предвид, че и други държави членки следва да последват този добър пример;

Л.  като има предвид, че стратегическият доклад на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи относно всеобхватен подход към миграцията ще разгледа политиката на ЕС в областта на убежището и миграцията в нейната цялост;

М.  като има предвид, че съгласно Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. (Женевска конвенция) хората могат да търсят убежище независимо от тяхната държава на произход, ако имат основателни опасения от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения;

1.  Изразява дълбоко съжаление и скръб за трагичната загуба на човешки живот сред лицата, търсещи убежище в ЕС; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да направят всичко възможно, за да предотвратят други случаи на загуба на човешки живот в морето или на сушата;

2.  Изразява своята солидарност с големия брой бежанци и мигранти, които са жертви на конфликти, тежки нарушения на правата на човека, осезаем управленски неуспех и сурови репресии;

3.  Приветства усилията на тези групи на гражданското общество и лица от цяла Европа, които се мобилизират масово за посрещане и предоставяне на помощ на бежанци и мигранти; насърчава европейските граждани да продължават със своята подкрепа и ангажимент за хуманитарна реакция по отношение на бежанската криза; счита, че подобни действия представляват доказателство за реално придържане към европейските ценности и са знак за надежда за бъдещето на Европа;

4.  Изразява отново подкрепа за своята резолюция от 29 април 2015 г. относно най-новите трагични случаи в Средиземно море и политиките на ЕС в областта на миграцията и убежището; припомня необходимостта ЕС да основе своя непосредствен отговор на настоящата ситуация с бежанците на солидарността и на справедливото споделяне на отговорността, както е посочено в член 80 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и на цялостен подход, който взема предвид безопасната и законната миграция и пълното спазване на основните права и ценности;

5.  Повтаря ангажимента си за отваряне на границите в рамките на Шенгенското пространство, като едновременно бъде осигурено ефективно управление на външните граници; подчертава, че свободното движение на хора в рамките на Шенгенското пространство е едно от най-големите постижения на европейската интеграция;

6.  Приветства инициативите на Комисията за преместване и презаселване, включително новата инициатива за спешно преместване на по-голям брой лица, търсещи убежище, които се нуждаят от международна закрила, и която включва Гърция, Италия и Унгария; подкрепя съобщението на Комисията за постоянен механизъм за преместване, който да се задейства при извънредни ситуации при отчитане на броя на намиращите се в държавата членка бежанци, и който се основава на член 78, параграф 2 от ДФЕС; изразява готовност за прилагане на новата схема за спешно преместване на лица по ускорена процедура и заявява намерението да действа за паралелно придвижване на всички други мерки, предложени от Комисията, с цел да се гарантира, че държавите членки не забавят въвеждането на постоянната схема за преместване; припомня на Съвета, че Парламентът категорично подкрепя въвеждането на задължителен механизъм за преместване, при който, доколкото е възможно, да се вземат предвид предпочитанията на бежанците;

7.  Приветства оперативната подкрепа, която Комисията ще предостави на държавите членки по външните граници на Съюза, като например Гърция, Италия и Унгария, посредством създаването на „горещи точки“ чрез използване на експертен опит от агенции на ЕС като Frontex, EASO и Европейската полицейска служба (Европол), с цел подпомагане на държавите членки при регистрацията на пристигащите лица; припомня на държавите членки, че успехът на тези центрове за регистрация зависи от тяхното желание за преместване на бежанци от „горещите точки“ към собствената им територия; счита, че подобен подход следва ясно да предвиди ефективни механизми за идентифицирането на лица със специфични нужди и за последващото им насочване към различни служби;

8.  Отбелязва предложението на Комисията за подсилване на разпоредбата за „сигурна страна на произход“ в Директивата за процедурите за убежище чрез установяване на общ списък на ЕС на сигурните страни на произход; разбира, че този подход би могъл да ограничи процесуалните права на гражданите на тези държави; припомня, че процентът на приемане на молбите за предоставяне на убежище се различава значително от една държава членка в друга, включително по отношение на конкретни страни на произход; отправя искане да бъдат предприети стъпки, за да се гарантира, че този подход не нарушава принципа на забрана за връщане и правото на убежище на дадено лице, особено на лица от уязвими групи;

9.  Отново призовава Комисията да измени действащия Регламент от Дъблин, така че да включи постоянна, обвързваща система за разпределение на търсещите убежище лица между 28-те държави членки, като се използва справедлив, задължителен коефициент на разпределение, като същевременно се вземат предвид перспективите за интеграция и потребностите и специфичните обстоятелства на самите търсещи убежище лица;

10.  Призовава Комисията и държавите членки да създадат значителни бюджетни възможности и готовност в рамките на бюджета за 2016 г. и на разпоредбите на многогодишната финансова рамка (МФР), като по този начин се осигури по-бърза и голяма подкрепа за EASO и държавите членки във връзка с техните действия за приемане и интегриране на бежанци, включително в рамките на схемите за преместване и презаселване;

11.  Призовава за бързо и пълно транспониране и ефективно прилагане на общата европейска система за убежище от всички участващи държави членки; настоятелно призовава Комисията да се увери, че всички държави членки изпълняват правилно законодателството на ЕС, за да се гарантира, че в целия ЕС се прилагат общи, ефективни, последователни и хуманни стандарти, като се отчита интересът на детето;

12.  Счита, че прилагането на Директивата относно връщането следва да върви ръка за ръка със спазването на процедурите и стандартите, които позволяват на Европа да осигурява хуманно и достойно третиране на завърналите се лица, в съответствие с принципа на забрана за връщане; припомня, че доброволното връщане следва да има приоритет над принудителното връщане;

13.  Припомня, че за лицата, нуждаещи се от закрила, възможностите за законно влизане в ЕС са твърде ограничени, и изразява съжаление за факта, че те нямат друга възможност, освен да прибягват до престъпни мрежи за незаконно превеждане на лица през граница и опасни маршрути, за да намерят закрила в Европа, в резултат от, наред с други фактори, изграждането на огради и „запечатването“ на външните граници; поради това счита за важен приоритет ЕС и неговите държави членки да създадат безопасни и законни пътища за бежанците, като хуманитарни коридори и хуманитарни визи; подчертава, че в допълнение към една задължителна програма за презаселване държавите членки следва да се споразумеят да предоставят други инструменти, като например засилено събиране на семейството, частни схеми за спонсориране и гъвкави визови мерки, включително за обучение и работа; счита, че е необходимо да се измени Визовият кодекс чрез включване на по-конкретни общи разпоредби относно хуманитарните визи; призовава държавите членки да направят възможно подаването на заявления за предоставяне на убежище в техните посолства и консулски служби;

14.  Припомня, че държавите членки следва да въведат строги наказателни санкции срещу трафика на хора и незаконното превеждане през граница, както към ЕС, така и през вътрешните граници; призовава държавите членки да водят борба с престъпните мрежи от лица, нелегално превеждащи хора през граници, но междувременно да не наказват лицата, които доброволно помагат на мигрантите от хуманитарни съображения, включително и превозвачите, като приканва Комисията да обмисли преразглеждането на Директива 2001/51/ЕО на Съвета; приема за сведение Военната операция на Европейския съюз в южната част на Централното Средиземноморие (EUNAVFOR MED) за борба с лицата, незаконно превеждащи хора през граници, и трафикантите на хора в Средиземноморието;

15.  Изразява съжаление, че ръководителите на някои държави членки и крайнодесните партии използват настоящата ситуация за подхранване на антимиграционни настроения, като едновременно с това обвиняват ЕС за кризата, и че това води до все по-голям брой насилствени действия срещу мигранти; призовава Комисията и държавите членки да предприемат незабавни действия срещу проявите на насилие и подбуждащи към омраза изказвания, насочени към мигрантите; също така призовава ръководителите на ЕС и на държавите членки да заемат ясна позиция в полза на европейската солидарност и зачитането на човешкото достойнство;

16.  Припомня, че миграцията представлява глобално и сложно явление, което също така изисква дългосрочен подход, чрез който да се преодолеят първопричините за него, като например бедността, неравенството, несправедливостта, изменението на климата, корупцията, лошото управление и въоръжените конфликти; настоятелно призовава Комисията и Съвета да насочат срещата на високо равнище, която ще бъде проведена във Валета през ноември 2015 г., към тези първопричини; подчертава необходимостта от всеобхватен подход на ЕС, от засилване на съгласуваността на вътрешните и външните политики на Съюза, и по-специално на неговата обща външна политика и политика на сигурност, политиката за развитие и политиката в областта на миграцията; поставя под въпрос плановете за обвързване на помощта за развитие с условието за упражняване на повече контрол по границите или със споразумения за обратно приемане на лица от трети държави;

17.  Призовава ЕС, неговите държави членки и други международни донори да изпълнят спешно ангажиментите, поети на Конференцията за финансиране за развитие, проведена през юли 2015 г. в Адис Абеба, и набляга на необходимостта политиката за развитие да се пренасочи към изграждане на мирни общества, борба с корупцията и насърчаване на добро управление, както е посочено в 16-ата цел от целите за устойчиво развитие на рамката за световно развитие за периода след 2015 г.;

18.  Настоятелно призовава ЕС, неговите държави членки и международната общественост да засилят ролята си в разрешаването на конфликти, и по-специално да спомогнат за намиране на устойчиво политическо решение в регионите, в които има конфликти, като например Ирак, Сирия, Либия и Близкия Изток, както и да засилят политическия диалог, включително с регионални организации, чрез обхващане на всички елементи на правата на човека, с цел да се подкрепят приобщаващите и демократични институции и принципите на правовата държава, да се изгради устойчивост у местните общности и да се насърчи социалното и демократично развитие в държавите на произход и сред техните народи; призовава в тази връзка за по-тясно сътрудничество с държавите от региона в рамките на Арабската лига и Африканския съюз за управляване, презаселване и предоставянето на убежище на лицата, които се нуждаят от закрила;

19.  Призовава Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да свикат международна конференция относно кризата с бежанците с участието на ЕС, неговите държави членки, свързани с ООН агенции, САЩ, съответните международни НПО и арабските държави, наред с останалите, с цел създаване на обща стратегия за хуманитарна помощ в световен мащаб;

20.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0414.
(2) Приети текстове, P7_TA(2013)0448.
(3) Приети текстове, P8_TA(2014)0105.
(4) Приети текстове, P8_TA(2015)0176.


Ролята на ЕС в мирния процес в Близкия Изток
PDF 478kWORD 92k
Резолюция на Европейския парламент от 10 септември 2015 г. относно ролята на ЕС в близкоизточния мирен процес (2015/2685(RSP))
P8_TA(2015)0318RC-B8-0836/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно близкоизточния мирен процес,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 юли 2015 г. относно близкоизточния мирен процес,

—  като взе предвид неотдавнашните изявления на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Федерика Могерини, и нейния говорител относно Израел, окупираните палестински територии, мирния процес в Близкия изток и подкрепата на ЕС за Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци,

—  като взе предвид Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и държавата Израел, от друга страна,

—  като взе предвид Евро-средиземноморското временно споразумение за асоцииране в областта на търговията и сътрудничеството между Европейската общност, от една страна, и Организацията за освобождение на Палестина, действаща в полза на Палестинската власт на Западния бряг и ивицата Газа, от друга страна,

—  като взе предвид съответните резолюции на Общото събрание на ООН и на Съвета за сигурност на ООН,

—  като взе предвид Четвъртата Женевска конвенция относно закрила на цивилните лица във време на война от 1949 г.,

—  като взе предвид насоките на ЕС за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че постигането на мир в Близкия изток продължава да бъде ключов приоритет за международната общност и че то е незаменим елемент за регионалната стабилност и сигурност; като има предвид, че в Съвета за сигурност на ООН се полагат усилия за възобновяване на мирния процес;

Б.  като има предвид, че конфликтът между Израел и Палестина следва да бъде разглеждан в по-широкия контекст на арабско-израелския конфликт; като има предвид, че ЕС счита, че мирът в Близкия изток изисква цялостно регионално решение; като има предвид, че жестоката криза в Сирия, възходът на „Ислямска държава“, увеличаването на радикализма и разпространението на тероризма в Близкия изток създават значителни заплахи за сигурността на Израел и целия регион и допълнително увеличават страданието на палестинците, но също така създават интереси, които са общи за арабските държави и Израел, а спогодбата относно ядрената програма на Иран, в която ЕС играе значима роля, предлага уникален импулс за мирния процес, който не следва да се пропуска;

В.  като има предвид, че ЕС многократно е потвърждавал подкрепата си за решение, основано на съществуването на две държави, въз основа на границите от 1967 г., при което Йерусалим е столица и на двете държави, а държавата Израел, чиято сигурност е гарантирана, и една независима, демократична и жизнеспособна териториално свързана държава Палестина съществуват съвместно в условия на мир и сигурност, и е призовавал за възобновяването на преките мирни преговори между Израел и Палестинската власт;

Г.  като има предвид, че ЕС е най-големият търговски партньор и най-големият дарител на помощ за палестинците; като има предвид, че заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ВП/ЗП), Федерика Могерини, неколкократно е изразила своя ангажимент за възобновяване и засилване на ролята на ЕС в близкоизточния мирен процес; като има предвид, че през април 2015 г. Фернандо Джентилини беше назначен за нов специален представител на ЕС за близкоизточния мирен процес; като има предвид, че ЕС, въпреки своята амбиция и ангажимент да играе ефективна роля в тази област, тепърва трябва да разработи цялостна и последователна визия на своя ангажимент към близкоизточния мирен процес, която следва да отразява бързо променящия се регионален контекст;

1.  Изразява дълбока загриженост във връзка с продължаващия застой в близкоизточния мирен процес и призовава за незабавно възобновяване на убедителни усилия за мир; призовава и израелците, и палестинците да се въздържат от действия, които биха могли да доведат до по-нататъшна ескалация, в т.ч. изказвания, проповядващи вражда и омраза, и подстрекателство в публичната сфера, както и едностранни мерки, които биха могли да предопределят резултата от преговорите и да застрашат жизнеспособността на решението за две държави; подчертава, че едно трайно решение на конфликта може да бъде постигнато единствено в регионален контекст, с участието на всички регионални заинтересовани страни и подкрепата на международната общност;

2.  Потвърждава отново своята силна подкрепа за решението, основано на съществуването на две държави, въз основа на границите от 1967 г., с взаимно договорени размени на земи, при което Йерусалим е столица и на двете държави, а държавата Израел, чиято сигурност е гарантирана, и една независима, демократична, териториално свързана и жизнеспособна държава Палестина съществуват съвместно в условия на мир и сигурност и взаимно признаване, въз основа на правото на самоопределяне и пълното спазване на международното право; подчертава, че ненасилствените средства и зачитането на правата на човека и на хуманитарното право са единственият път за постигане на справедлив и траен мир между израелци и палестинци;

3.  Подчертава, че запазването на жизнеспособността на решението, основано на съществуването на две държави, чрез конкретни действия и гарантирането на пълното зачитане на правата на цивилното население и на двете страни трябва да са първостепенен приоритет за ЕС и за международната общност; очаква започването на структурирания диалог на ЕС с Израел относно положението на Западния бряг и запазването на решението, основано на съществуването на две държави, който следва да обхване и въпроса за заселническите селища;

4.  Приветства положителната роля и необходимата подкрепа, която ЕС желае да предоставя в улесняването на разрешаването на израелско-палестинския конфликт и по-широкия арабско-израелски конфликт с мирни и конструктивни средства, които служат на интересите на ЕС за сигурност, стабилност и благоденствие в Близкия изток; призовава, обаче, за нов подход на ЕС, който действително да служи на интересите на мира и сигурността както за израелците, така и за палестинците; приветства личния ангажимент на ВП/ЗП и назначаването на новия специален представител на ЕС за близкоизточния мирен процес и подкрепя техните усилия в това отношение;

5.  Приветства ангажимента на ЕС да работи активно за обновен многостранен подход към мирния процес в консултация с всички заинтересовани страни и активно да подкрепя страните за възстановяване на доверието и създаване на среда на доверие, необходима за започване на значими преговори, във възможно най-кратък срок; отбелязва, че ЕС счита, че създаването на международна група за подкрепа е възможен начин да се допринесе за тази цел; подчертава, че ЕС е готов да започне да работи съвместно с регионални участници въз основа на Арабската инициатива за мир

6.  Настоятелно призовава ВП/ЗП и специалния представител на ЕС да използват по-ефективно политическите отношения и институционалния опит на ЕС и неговите държави членки, тъй като те са съсредоточени върху географската близост на Европа, нейните историческите връзки и интензивен икономически обмен с региона на Близкия изток, с цел изпълняване на истинска политическа роля в мирния процес между израелци и палестинци и между арабските държави и Израел в по-широк контекст; припомня на държавите членки за тяхното задължение да допринасят активно за формирането на единна позиция на ЕС относно действията във връзка с близкоизточния мирен процес и да се въздържат от едностранни инициативи, които водят до отслабване на действията на ЕС;

7.  Подкрепя усилията на Съвета за сигурност на ООН за възобновяване на мирните преговори между израелци и палестинци; настоятелно призовава ЕС, обаче, да изпълни своите отговорности като влиятелен участник и да предприеме решителна и всеобхватна инициатива за мир за региона; счита, че ЕС следва да играе ключова роля при преосмислянето на целите на Четворката – които следва да се пренасочат към намиране на политическо решение на конфликта, както и на формата ѝ;

8.  Категорично осъжда продължаващото разрастване на израелските заселнически селища, което нарушава международното хуманитарно право, разпалва палестинското негодувание и подкопава жизнеността и перспективите на решение, основавано на съществуването на две държави, и призовава израелските органи незабавно да преустановят политиката си по отношение на заселването и да променят тенденцията ѝ;

9.  Приветства ангажимента на ЕС – в духа на диференциация между Израел и неговите дейности в окупираните палестински територии – да гарантира, че всички споразумения между ЕС и Израел трябва недвусмислено и изрично да указват тяхната неприложимост по отношение на териториите, окупирани от Израел през 1967 г., както беше потвърдено в заключенията на Съвета по външни работи от 20 юли 2015 г.; отбелязва насоките на Комисията от 19 юли 2013 г. относно допустимостта на израелски субекти и техните дейности в териториите, окупирани от Израел след юни 1967 г., за безвъзмездни средства, награди и финансови инструменти, финансирани от ЕС от 2014 г. нататък, и писмото, изпратено до ВП/ЗП от министрите на външните работи на 16 държави – членки на ЕС на 13 април 2015 г., което я насърчава да поеме водеща роля в рамките на Комисията с цел приключване на работата по приложими за целия ЕС насоки за етикетиране на продуктите от израелските заселнически селища;

10.  Подчертава отговорността, която носят съответните органи на ЕС, за да се продължи да се гарантира, че никаква част от финансирането от ЕС не може да бъде пряко или косвено отклонена към терористични организации или дейности;

11.  Изтъква, че ракетният обстрел на израелската територия от страна на войнстващи групировки е неприемлив, и подчертава отново опасността от ескалация; подчертава неотложната необходимост ЕС да работи в партньорство с Израел, Палестинската власт, Египет и Йордания за предотвратяване на превъоръжаването на терористичните групировки в ивицата Газа и Западния бряг, както и контрабандата на оръжия, производството на ракети и изграждането на тунели; още веднъж подчертава огромната необходимост от разоръжаването на всички терористични групи в Газа, в съответствие със заключенията на Съвета по външни работи от юли 2014 г.;

12.  Изразява дълбока загриженост във връзка с нарастващото насилие от страна на заселниците на Западния бряг; приветства широкото осъждане от страна на израелските ръководители на неотдавнашното нападение и палеж срещу семейство Давабшах в село Дума, но припомня на Израел неговата пълна отговорност за защитата на палестинското население и подвеждането под съдебна отговорност на всички заселници извършители на насилие;

13.  Приветства работата, извършвана по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) от полицейската мисия и от мисията за укрепване на правовия ред (EUPOL COPPS) в окупираните палестински територии, за подпомагане на Палестинската власт за изграждане на институциите на бъдещата палестинска държава в областта на полицията и наказателното правосъдие; призовава за повторното задействане на мисията по линия на ОПСО за гранична помощ (EUBAM Rafah) с по-амбициозен мандат и адекватни средства и персонал, така че тя да играе конкретна роля при контрола на границите на ивицата Газа с Египет и Израел;

14.  Призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Комисията да докладват на Парламента относно унищожаването и насените щети на финансирани от ЕС структури и проекти в окупираните палестински територии;

15.  Призовава Комисията и ЕСВД да предоставят финансиране и защита за неправителствените организации в региона, чиито политически цели са в съответствие с общите цели на близкоизточния мирен процес, и настоятелно призовава органите на ЕС да работят със съответните си партньори по този въпрос;

16.  Отново призовава за прекратяване на блокадата на ивицата Газа и за спешната реконструкция и възстановяване на областта след войната през лятото на 2014 г., което трябва да бъде приоритет в областта на хуманитарната помощ както за ЕС, така и за международната общност; приветства героичната работа на Агенция на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в това отношение; призовава донорите да изпълнят във възможно най-кратък срок своите финансови ангажименти, поети в Кайро по време на международната конференция за Палестина на тема „Възстановяване на Газа“ от 12 октомври 2014 г.;

17.  Приветства наскоро предприетите от Израел стъпки за облекчаване на ограниченията в Газа, но изразява съжаление по повод на продължаващите ограничения относно внасянето на строителни материали; подчертава значението на приемането на допълнителни положителни мерки, като същевременно се обръща внимание на легитимните опасения на Израел относно сигурността, за да се даде възможност за пълното разгръщане на хуманитарната помощ, реконструкцията и икономическото възстановяване; настоятелно призовава държавите членки да изпълнят своите обещания да подкрепят тристранния механизъм за наблюдение и проверка на материалите за реконструкция;

18.  Настоятелно призовава ВП/ЗП да работи за пълното прилагане на препоръките, направени в доклада на независимата анкетна комисия на ООН относно конфликта в Газа през 2014 г., включително препоръката да се подкрепя активно работата на Международния наказателен съд; приветства единодушното гласуване на държавите — членки на ЕС, които са членове на Съвета по правата на човека на ООН, в подкрепа на неговата резолюция от 3 юли 2015 г. относно „Гарантиране на понасяне на отговорност и правосъдие за всички случаи на нарушаване на международното право в окупираните палестински територии, включително Източен Йерусалим“;

19.  Подчертава, че вътрешният палестински процес на помирение е важен елемент за постигането на решението за две държави, и изразява съжалението си по повод на продължаващата разединеност на палестинците; подкрепя призива на ЕС към палестинските фракции да приемат за основен приоритет помирението и завръщането на Палестинската власт в ивицата Газа; призовава палестинските сили незабавно да възобновят усилията за постигане на помирение, по-специално чрез провеждане на дълго отлаганите президентски и законодателни избори; подчертава, че Палестинската власт трябва да има по-голяма отговорност в това отношение и да поеме правителствените функции в Газа, включително в областта на сигурността и публичната администрация, както и чрез присъствието си на пропускателните пунктове;

20.  Призовава всички страни в конфликта напълно да зачитат правата на задържаните и лишените от свобода лица, включително тези, които са започнали гладна стачка;

21.  Изразява дълбоката си загриженост във връзка с тежката криза, свързана с финансирането на Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци; призовава за по-голяма финансова подкрепа от страна на ЕС за Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци и настоятелно призовава всички останали донори да изпълнят ангажиментите си към Агенцията, а Агенцията да продължи да подобрява управлението си, но също така призовава за решаване на лежащия в основите на кризата проблем с палестинските бежанци; приветства и поздравява Агенция на ООН за подпомагане и строителство за извънредните й усилия, които позволиха да се открие учебната 2015/2016 година за учениците сред палестинските бежанци;

22.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, специалния представител на ЕС за близкоизточния мирен процес, парламентите и правителствата на държавите членки, генералния секретар на ООН, Кнесета, президента и правителството на Израел, Палестинския законодателен съвет и Палестинската власт, генералния секретар на Лигата на арабските държави, парламентите и правителствата на Египет, Йордания и Ливан и главния комисар на Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци.


Положението в Беларус
PDF 472kWORD 83k
Резолюция на Европейския парламент от 10 септември 2015 г. относно положението в Беларус (2015/2834(RSP))
P8_TA(2015)0319RC-B8-0866/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции и препоръки относно Беларус,

—  като взе предвид срещата на високо равнище на Източното партньорство, състояла се в Рига през май 2015 г. и декларацията от нея,

—  като взе предвид диалога относно правата на човека между Европейския съюз и Република Беларус от 28 юли 2015 г.,

—  като взе предвид освобождаването на шестима политически затворници от страна на беларуските органи на управление на 22 август 2015 г. и последвалото го изявление на Заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини и члена на Комисията, отговарящ за европейската политика за съседство и преговорите за разширяване, Йоханес Хан, относно освобождаването на политическите затворници в Беларус от 22 август 2015 г.,

—  като взе предвид предстоящите президентски избори, насрочени за 11 октомври 2015 г.,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че въпреки забележимото засилване на контактите между Беларус и ЕС и Съединените щати, нарушенията на правата на човека в Беларус продължават, като включват сплашване на защитници на правата на човека, акции на полицията срещу организации за правата на човека и изземване на оборудването им, и принудително извеждане от Беларус, както се потвърждава в доклада на специалния докладчик на ООН относно положението на правата на човека в Беларус;

Б.  като има предвид, че на 18 и 19 юни 2015 г. в Минск се осъществи първото официално посещение от 2002 г. насам на делегацията на ЕП за връзки с Беларус; като има предвид, че Европейският парламент понастоящем не поддържа официални отношения с парламента на Беларус;

В.  като има предвид, че значителното подобрение в областта на свободата на словото и свободата на медиите, зачитането на политическите права на гражданите и на активистите на опозицията, както и спазването на принципите на правовата държава и основните права представляват като цяло предпоставки за по-добри отношения между ЕС и Беларус; като има предвид, че Европейският съюз остава твърдо решен да продължи да защитава правата на човека в Беларус, включително свободата на словото и на медиите;

Г.  като има предвид, че е постигнат напредък в сътрудничеството в някои сектори на политиката като например висшето образование, професионалното обучение, цифровия пазар, енергетиката, безопасността на храните и културата, като това оказва положително въздействие върху започването на конструктивен дебат в беларуското общество относно необходимите реформи в страната и относно осведомеността за ЕС; като има предвид, че въпреки това ЕС трябва да гарантира, че неговите ресурси не се използват за потискане на организации на гражданското общество, защитници на правата на човека, журналисти на свободна практика и опозиционни лидери;

Д.  като има предвид, че от 1994 г. насам в Беларус не са провеждани свободни и честни избори съгласно избирателно законодателство в съответствие с международно признатите стандарти и че настоящият избирателен закон предоставя огромно предимство на действащия президент; като има предвид, че ОССЕ/БДИПЧ разположи своята дългосрочна мисия за наблюдение на изборите в Беларус и ще координира работата на краткосрочните наблюдатели;

Е.  като има предвид, че на 2 април 2015 г. президентът Лукашенко подписа указ № 3 „относно предотвратяване на социална зависимост“, който предвижда задължителен труд за безработни лица, под страх от заплащане на специална такса за държавния бюджет или административна санкция под формата на глоба или административно задържане;

Ж.  като има предвид, че на 1 януари 2015 г. беше въведен нов закон за регулиране на всички видове медии; като има предвид, че този закон предоставя възможност на правителството да закрие всяка медия, включително онлайн медия, ако тя публикува съдържание, което се счита за „неподходящо“;

З.  като има предвид, че беларуските органи най-накрая освободиха всички шестима политически затворници, включително бивши кандидати за президент, след като в продължение на години отричаха тяхното съществуване;

И.  като има предвид, че на 13 юли и 31 юли 2015 г. Съветът преразгледа ограничителните мерки спрямо Беларус и измени списъка със забрани за издаване на визи и замразени активи, като премахна от него някои длъжностни лица и дружества; като има предвид, че 175 души, включително Александър Лукашенко, понастоящем са обект на забрана за влизане и всички те заедно с 18 икономически субекти са обект на замразяване на активи в рамките на ЕС; като има предвид, че оценката на ограничителните мерки на ЕС следва да се осъществи през идните месеци, като се вземат под внимание последните събития и всички други фактори, въз основа на които ограничителните мерки са били взети;

Й.  като има предвид, че на 28 юли 2015 г. ЕС и Република Беларус проведоха в Брюксел диалог по въпросите на правата на човека, съсредоточен върху широк кръг въпроси, които включваха създаването на Национална институция за правата на човека, свободата на изразяване, на събрания и сдружаване, смъртната присъда, борбата срещу изтезанията и малтретирането, както и правата на децата;

К.  като има предвид, че Беларус изигра конструктивна роля за улесняване на съгласието за прекратяване на огъня в Украйна;

Л.  като има предвид, че конфликтът в Украйна задълбочи страховете на беларуското общество от дестабилизация на вътрешното положение в резултат на промяна на режима;

M.  като има предвид, че Беларус е единствената държава в Европа, която прилага смъртно наказание;

1.  Остава дълбоко загрижен относно положението на правата на човека и основните свободи в Беларус, както и поради недостатъците, наблюдавани по време на предишни избори от независими международни наблюдатели и активното преследване на опозиционни лидери след изборите;

2.  Приветства неотдавнашното освобождаване на останалите политически затворници; призовава правителството на Беларус да реабилитира освободените политически затворници и да възстанови напълно техните граждански и политически права; подчертава, че това би могло да бъде потенциална първа стъпка към подобряване на отношенията между Европейския съюз и Беларус; въпреки това изтъква, че подобни стъпки в миналото бяха по-скоро символични жестове и не допринесоха нито за подобряване на положението на беларуското общество, нито подобриха отношенията с ЕС;

3.  Призовава Беларус да проведе предстоящите президентски избори в съответствие с международно признатите стандарти, да предостави на опозицията безпрепятствен достъп до всички контролирани от правителството средства за комуникация и да ѝ позволи да участва в изборите на равноправна основа, по-специално като създаде независими изборни комисии и даде възможност за подходящо представителство в тях на всички равнища и за прозрачно преброяване на гласовете;

4.  Очаква органите да прекратят тормоза на независимите медии по политически причини; настоятелно призовава за прекратяване на практиката на административно преследване и произволното използване на член 22, параграф 9, дял 2 на Административния кодекс срещу журналисти на свободна практика по обвинение за работа с чуждестранни медии без акредитация, което ограничава правото на свобода на изразяване на мнение и разпространяването на информация;

5.  Изразява своята загриженост поради неотдавнашния случай на задържане и текущото наказателно преследване на младите активисти Максим Пиакарски, Вадзим Жаромски и Вячаслав Казинерьов по подозрение в „злонамерено хулиганство“ като непропорционална мярка, и категорично осъжда насилието, на които са станали жертва;

6.  Припомня, че десет души са били екзекутирани в Беларус от 2010 г. насам, като само през 2014 г. са били изпълнени три екзекуции, а на 18 март 2015 г. беше постановена нова смъртна присъда; в този контекст настоятелно призовава Беларус – единствената държава в Европа, която продължава да прилага смъртно наказание – да се присъедини към световния мораториум върху изпълнението на смъртното наказание като първа стъпка към неговото окончателно премахване;

7.  Призовава правителството на Беларус да спазва препоръките на Комитета на ООН за икономически, социални и културни права относно премахването на елементи на принудителен труд в страната;

8.  Обръща внимание на положението на националните малцинства в страната и на техните културни организации, чийто лидери понякога се заместват от лидери, предпочитани от държавните органи, като по този начин се нарушава една от основните човешки свободи: свободата на сдружаване;

9.  Отново призовава органите на Беларус да гарантират при всички обстоятелства зачитането на демократичните принципи, на правата на човека и на основните свободи, в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека и с международните и регионалните инструменти за правата на човека, ратифицирани от Беларус;

10.  Отбелязва провеждането на шестия кръг на консултации между ЕС и Беларус по въпросите на модернизацията в Брюксел на 3 септември 2015 г., на който делегациите обсъдиха перспективите за сътрудничество във важни области въз основа на споразуменията, постигнати през 2014 и 2015 г.; настоятелно призовава ЕСВД и Съвета да гарантират, че участието от страна на органите в Диалога за модернизация, наред и на равна основа с демократичната опозиция и гражданското общество, се осъществява при пълно зачитане на демократичните принципи, с оглед на развитието на устойчива конкурентоспособна икономика и насърчаването на демократичните реформи, както и на плуралистичното общество и на правовата държава;

11.  Подкрепя Комисията в нейната политика, съчетаваща критичност и ангажираност по отношение на беларуските органи и изразява готовност да допринесе за нея, също така посредством делегацията на Европейския парламент за връзки с Беларус; припомня обаче, че ЕС трябва да остане бдителен по отношение на това, за какво се разпределят неговите ресурси и да се увери, че те не допринасят за утежняване на положението на опозицията и на гражданското общество;

12.  Повтаря призива си към Комисията да подкрепи с финансови и политически средства усилията на беларуското гражданско общество, независимите медии и неправителствените организации в Беларус за подкрепа на демократичните стремежи на беларуския народ;

13.  Приветства напредъка, който се наблюдава в секторното сътрудничество с Беларус в областите на висшето образование, професионалното обучение, цифровия пазар, енергетиката, безопасността на храните и културата, както и в други области;

14.  Отбелязва започването през януари 2014 г. на преговорите относно облекчаването на визовия режим, имащо за цел подобряване на междуличностните контакти и насърчаването на гражданското общество; подчертава, че е необходимо в това отношение да се постигне по-бърз напредък;

15.  Признава увеличаването на използването на беларуски език в обществения живот; отбелязва плановете на беларуското министерство на образованието за насърчаване на използването на беларуски език в образованието, както и публикуването на законодателни актове от Конституционния съд едновременно на руски и на беларуски език;

16.  Призовава Европейската служба за външна дейност и Комисията да открият нови начини за подкрепа на организациите на гражданското общество в Беларус; във връзка с това подчертава необходимостта от подкрепа за всички независими източници на информация за обществото в Беларус, включително медии, излъчващи на беларуски език от чужбина;

17.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), на Европейската служба за външна дейност, на Съвета, на Комисията и на държавите членки.


Социалното предприемачество и социалните иновации в борбата срещу безработицата
PDF 600kWORD 137k
Резолюция на Европейския парламент от 10 септември 2015 г. относно социалното предприемачество и социалните иновации в борбата срещу безработицата (2014/2236(INI))
P8_TA(2015)0320A8-0247/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2013 г. относно корпоративната социална отговорност: отчетно, прозрачно и отговорно поведение на стопанските субекти и устойчив растеж(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2009 г. относно социалната икономика(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 2 юли 2013 г. относно приноса на кооперациите за превъзмогване на кризата(3),

—  като взе предвид член 184 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 346/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейски фондове за социално предприемачество,

—  като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2012 г. относно инициативата за социалното предприемачество — Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност(4),

—  като взе предвид своята декларация от 10 март 2011 г.(5),

—  като взе предвид Заключенията на Съвета от 20 май 2014 г. относно насърчаване на младежкото предприемачество с цел стимулиране на социалното приобщаване на младите хора(6);

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1296/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно Програма на Европейския съюз за заетост и социални иновации („EaSI“), който въвежда оста, свързана с микрофинансирането и социалното предприемачество,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 октомври 2011 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Инициатива за социалното предприемачество“ (COM(2011)0682),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавено „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд за периода 2014—2020 г.“ (COM(2013)0083),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A8‑0247/2015),

А.  като има предвид, че социалната и солидарна икономика осигурява заетост за над 14 милиона души или около 6,5% от работещите в ЕС; като има предвид, че има 2 милиона предприятия в сферата на социалната и солидарна икономика в ЕС, които представляват 10% от всички предприятия в Съюза;

Б.  като има предвид, че в резултат на икономическата и финансова криза равнищата на бедност и социална изолация са се увеличили, както и дългосрочната и младежката безработица и социалните неравенства;

В.  като има предвид, че най-засегнати от икономическата и финансова криза се оказаха групите, които са най-изолирани и в най-неблагоприятно положение на пазара на труда, като например хората с увреждания, младите хора и хората в напреднала възраст, жените, дългосрочно безработните и работниците в неравностойно положение;

Г.  като има предвид, че икономическата и финансова криза следва да се разглежда като възможност да се работи за изграждането на по-устойчив икономически модел на ЕС, като се отдава по-голяма значение на социалното и на териториалното сближаване и на екологичната устойчивост; като има предвид, че всяко подобрение във връзка с икономическата и финансова криза следва да бъде допълнено от подкрепа за приобщаваща, устойчива и качествена заетост; като има предвид, че социалната и солидарна икономика могат да допринесат за постигането на тази цел и следва също така да се разглеждат като двигател на този преход, който е в състояние да помогне за постигането на баланс по социални и икономически въпроси и въпроси, свързани с околната среда;

Д.  като има предвид, че предприятията, осигуряващи социалната подкрепа и здравни услуги, много от които са социални предприятия, представляват една от ключовите области на растеж по отношение на работните места в ЕС, като са създали 1,3 милиона работни места в периода 2009—2013 г., като има предвид, че това е доказателство за способността на сектора както за създаване на нови работни места, дори и във време на криза, така и за укрепването на социалното и териториалното сближаване в Европа, по-специално като помага ползвателите на услуги да започнат работа;

Е.  като има предвид, че на конференцията „Разгръщането на потенциала на социалната икономика за растеж в ЕС“, проведена в Рим на 17 и 18 ноември 2014 г., беше отчетено, че социалната и солидарна икономика играе ключова роля в европейските страни и допринася за постигането на редица основни цели на ЕС, като например създаването и запазването на работни места, социалното сближаване, социалните иновации, развитието на селските райони и регионалното развитие, както и опазването на околната среда;

Ж.  като има предвид, че увеличаването на процента на заетост при възрастовата група 20—64 години от 69% на най-малко 75% и намаляването с 25% на броя на европейските граждани, които живеят под националните прагове на бедност, като се помогне на над 20 милиона души да се спасят от бедността, са цели на стратегията „Европа 2020“, които досега не са постигнати;

З.  като има предвид, че в Декларацията от Страсбург от януари 2014 г. се посочва, че социалните предприятия трябва да играят по-важна роля в бъдещето на Европа;

И.  като има предвид, че ЕС е регионът с най-голям дял на най-възрастното население и с най-нисък ръст на населението в света; като има предвид, че според прогнозите до 2050 г. средната възраст на гражданите на ЕС ще бъде над 50 години; като има предвид, че застаряващото население и демографските промени представляват предизвикателство за системите за социално подпомагане;

Й.  като има предвид, че предприятията на социалната и солидарна икономика не само се стремят към подобряване на икономическите и социалните условия, но могат и да предложат гъвкави и иновативни условия на труд и да се окажат способни да се адаптират по-добре към икономическите и социалните условия;

К.  като има предвид, че предприятията от областта на социалната и солидарна икономика се отличават с демократичните си методи на управление, силна ангажираност на техните членове или партньори в управлението на дружеството, както и висока степен на прозрачност в тяхната дейност, и отговорят на нарастващите изисквания на гражданите за корпоративно поведение, което е етично, социално и зачита околната среда;

Л.  като има предвид, че предприятията от сферата на социалната и солидарна икономика обхващат широк спектър от дружества и че повечето от тези дружества не са признати от правна рамка на европейско равнище, а само на национално равнище в някои държави членки, и то под различни правни форми;

М.  като има предвид, че кооперациите осигуряват висококачествени работни места, които не са застрашени от преместване на дейността, открити са за всички и устояват на кризата; като има предвид, че благодарение на своя кооперативен бизнес модел те са увеличили оборота и растежа по време на кризата, като има по-малко случаи на обявяване на несъстоятелност и намаляване на персонала;

Н.  като има предвид, че Регламент (ЕС) № 1296/2013 относно Програма на Европейския съюз за заетост и социални иновации („EaSI“) се дават определения за „социални предприятия“ и „социални иновации“ в член 2, параграф 1 и член 2, параграф 5;

О.  като има предвид, че социалните иновации се отнасят до разработването и прилагането на нови идеи — независимо дали става дума за продукти, услуги или модели на социална организация, които имат за цел да се отговори на новите потребности и предизвикателства, свързани със социалната сфера, териториалното развитие и с околната среда, като например застаряването на населението, обезлюдяването, съвместяването на професионалния и семейния живот, управлението на многообразието, борбата с безработицата сред младежта, интегрирането на най-силно изолираните от пазара на труда лица и борбата срещу изменението на климата;

П.  като има предвид, че социалните инвестиции са инвестиции в хора, имащи за цел засилване на техните умения и способности и подпомагането на тези хора, за да участват те пълноценно в трудовия и социалния живот; като има предвид, че социалните инвестиции обикновено се отнасят до политиките в областите на образованието, детските заведения, здравеопазването, обучението, помощта за търсене на работа и ресоциализацията;

Р.  като има предвид, че непризнаването на предприятията на социалната и солидарна икономика, които понякога дори не са признавани като икономически заинтересовани страни, затруднява в още по-голяма степен техния достъп до финансиране — както публично, така и частно; като има предвид, че структурните фондове и програмите на ЕС следва да допринасят за модернизирането на икономическите структури, в това число на социалната и солидарна икономика, която е представена от различаващи се по вид и мащаб предприятия (кооперации, взаимоспомагателни организации, фондации, сдружения и нови форми на предприятия на социалната и солидарна икономика), по-голямата част от които са малки и средни предприятия (МСП) и микропредприятия;

С.  като има предвид, че образованието и обучението трябва да бъдат приоритетни области по отношение на насърчаването на предприемаческата култура сред младите хора;

Т.  като има предвид, че неравнопоставеността между половете при социалното предприемачество е по-малка в сравнение с традиционните форми на предприемачество; като има предвид, че жените социални предприемачи допринасят в значителна степен за намаляването на социалното изключване и създаването на нови възможности за развитие;

У.  като има предвид необходимостта от осигуряване на обучение и преквалификация в социалния сектор за дългосрочно безработните лица, за да им се предоставят нови възможности в иновативна среда, каквато е средата на социалната и солидарна икономика;

Ф.  като има предвид, че предприятията на социалната и солидарна икономика, и по-специално предприятията за социална интеграция, предлагат възможности за заетост по-специално за хората, които са най-изолирани от пазара на труда, за които безработицата често се превръща в дългосрочната безработица ; като има предвид, че държавите членки могат да разгледат възможности за подпомагане на предприятията на социалната и солидарна икономика, които наемат безработни или подпомагат кандидатстващи за обезщетения лица, в това число, когато е приложимо, чрез намаляване на данъците и социални премии;

Х.  като има предвид, че допълващото и допълнително въздействие на социалната и солидарна икономика също е важно, наред с другите мерки за насърчаване на заетостта, като има предвид, че трябва да се отделя по-голямо внимание на решения, съдействащи за реинтеграцията на пазара на труда на лицата, които не разполагат с основните способности и средства за конкурентоспособност, така че те да бъдат в състояние на по-късен етап да се ползват от предимствата, предлагани от най-новаторските решения в областта на социалната и солидарна икономика;

Ц.  като има предвид, че социалният диалог е от основно значение за функционирането на социалната пазарна икономика на ЕС и играе решаваща роля за насърчаване на конкурентоспособността и на справедливостта; като има предвид, че социалният диалог и участието на социалните партньори в разработването на политиките на ЕС представлява основна социална иновация;

Ч.  като има предвид, че възлагането на обществени поръчки често е под формата на големи еднократни тръжни процедури за предоставяне на услуги или за доставки, което може да изключва по-малките участници;

Увод

1.  Отбелязва, че предприятията на социалната и солидарната икономика, за които не е задължително да бъдат организации с нестопанска цел, са предприятия, чиято основна цел е да изпълнят социалното си предназначение, което може да бъде създаване на заетост за уязвимите групи, осигуряване на услуги за техните членове или, в по-общ смисъл, генериране на положително социално и екологично въздействие, като реинвестират печалбата си главно за постигане на тези цели; посочва, че предприятията на социалната и солидарна икономика се отличават с ангажимента си към утвърждаването на следните ценности:

   предимство на личностните и социалните цели пред интересите на капитала;
   демократичното управление от страна на членовете;
   съчетаване на интересите на членовете и на ползвателите с общия интерес;
   защита и прилагане на принципите на солидарност и отговорност;
   реинвестиране на излишъка от средства в дългосрочните цели за развитие или за предоставянето на услуги от интерес за членовете или на услуги от общ интерес;
   доброволното и отворено членство;
   автономно управление, независимо от публичните органи;

2.  Счита, че Комисията следва да признае многообразието на социалните предприятия и да гарантира предприемането на действия на равнище ЕС за предоставяне на подкрепа за предприятията на социалната и солидарна икономика от всички видове;

3.  Призовава Комисията и държавите членки да приложат последователно и незабавно всички мерки, посочени в Инициатива за социалното предприемачество от 2012 г. призовава Комисията да представи втори етап на инициативата във възможно най-кратки срокове, в партньорство с държавите членки и местните и регионалните органи, организациите на гражданското общество и ключовите участници в социалната и солидарна икономика, с което ще се разшири и задълбочи нейният обхват;

4.  Отбелязва, че социалната и солидарна икономика не може да замести социалната държава и публичните услуги;

5.  Отбелязва, че моделът на социалното предприемачество често привлича младите хора и им дава възможност да отговорят по иновативен начин на съвременните икономически, социални и екологични предизвикателства;

6.  Посочва, че предприятията на социалната и солидарна икономика имат силна основа на местно и регионално равнище, което им дава предимството по-добре да познават специфичните потребности и да предлагат продукти и услуги, предимно на равнище общност, които отговарят на тези потребности, като повишават степента на социално и териториално сближаване; счита, че трябва да се насърчава сътрудничеството между предприятията на социалната и солидарна икономика, преминаващо държавните и секторните граници, за да се дава възможност за обмен на знания и практики, така че да може да се подкрепя по-специално растежът на тези предприятия;

7.  Призовава Комисията и държавите членки да предложат планове и мерки за подобряване на териториалната организация, особено в райони с постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, което не само ще помогне за създаване и развитие на предприятия на социалната и солидарна икономика и за насърчаване на социалните иновации и предприемачество, но също така ще помогне за укрепване на социалното и териториалното сближаване в ЕС и ще улесни справянето с демографските предизвикателства, пред които е изправен ЕС;

8.  Горещо приветства увеличаването на броя на традиционните предприятия, които прилагат в рамките на търговските си програми стратегии за корпоративна социална отговорност; подчертава обаче, че прилагането на такива стратегии само по себе си не е достатъчно условие, за да се счита дадено предприятие за предприятие на социалната и солидарна икономика;

9.  Счита, че е важно да се определи произходът на по-слабо изразените неравенства между половете при социалното предприемачество, така че тези фактори да бъдат взети предвид от лицата, разработващи политики, като същевременно се насърчава социалното и традиционното предприемачеството;

10.  Счита, че социалните иновации допринасят значително за полагане на основите за растеж в служба на общество, което е в по-голяма степен устойчиво и приобщаващо и води до икономическо, социално и географско сближаване; отбелязва, че социалните иновации трябва да бъдат насочени към подобряване на качеството на услугите по ефективен начин, а не просто към намаляване на разходите;

11.  Приветства факта, че четири държави — членки на ЕС (Испания, Франция, Португалия и Белгия) имат национално законодателство относно социалната и солидарна икономика, Полша е поставила началото на стратегия за развитие на социалната и солидарна икономика, а Румъния обсъжда приемането на законодателство, с което се урежда социалната и солидарна икономика;

12.  Счита, че Комисията следва да признае и подкрепи ролята на доставчиците на социални услуги с нестопанска цел както с политически, така и с финансови средства;

13.  Подчертава необходимостта от насърчаване на обмена на практики между иновативните предприятия на социалната и солидарна икономика, училищата академичните среди и заинтересовани страни в областта на социалните инвестиции, като се отчитат също така обществените потребности, с цел засилване на предприемаческите умения и укрепване на условията, които ще позволят на предприятията на социалната и солидарна икономика да се развиват и да се разрастват, както и от създаване на социални иновационни клъстери; счита, че е важно да се вземат предвид възгледите на заинтересованите страни, в това число социалните партньори и организациите на потребителите; призовава държавите членки да насърчават кооперативния модел на предприемачество;

14.  Подчертава необходимостта от сътрудничество между всички държави членки, с цел да се създадат необходимите рамкови условия за система за социални иновации във всички държави членки, тъй като социалната и солидарна икономика не може сама по себе си да се бори срещу симптомите и причините на най-наболелите социални проблеми;

Стратегията „Европа 2020“

15.  Признава, че ЕС все още е далеч от постигането на целите, заложени в стратегията „Европа 2020“, и по-специално на тези, свързани със заетостта, иновациите и намаляването на бедността и социалното изключване; отбелязва, че социалната и солидарна икономика допринася не само за изграждането на по-устойчив, интелигентен и приобщаващ икономически модел, на и за европейския социален модел и е част от единния пазар, поради което заслужава категорично признание и подкрепа от страна на ЕС и на държавите членки, както това е предвидено в конституциите на някои държави членки и редица ключови документи на ЕС; поради това призовава да се разгледа възможността да се вземе предвид социалната и солидарна икономика при прегледа на стратегията „Европа 2020“ с оглед на значителния принос, който тя може да има за постигането на целите на стратегията;

16.  Посочва, че демографските тенденции са свързани с новите модели на потребление и че застаряването на населението в развитите страни поражда засилено търсене на социални услуги, но и ще предостави също така възможности за създаване на социално отговорни предприятия;

17.  Подчертава, че социалната и солидарна икономика, като се има предвид нейният социален и интегриращ характер, предлага заетост на групите, които най-често са изключени от отворения пазар на труда, като по този начин допринася за солидарността, социалното сближаване и икономическия растеж;

18.  Счита, че предприятията на социалната и солидарна икономика могат да разработят процеси, които позволяват по-ефективно, отговорно и прозрачно управление на намаляващите ресурси, и могат да засилят прилагането на социално отговорни мерки;

19.  Призовава държавите членки да интегрират по-добре предприятията на социалната и солидарна икономика в плановете за действие за заетост и социална интеграция, както и в националните планове за реформи, с цел да се разгърне и оползотвори техният потенциал за създаване на работни места и приносът, който могат да имат за постигането на водещите цели на „Европа 2020“;

20.  Приветства факта, че пакетът за авансово финансиране на инициативата за младежка заетост беше увеличен с 30%; призовава държавите членки да съгласуват мерки за насърчаване на социалното предприемачество в рамките на своите национални планове за изпълнение на гаранцията за младежта; призовава Комисията и държавите членки да насърчават социалното предприемачество и иновации в националните оперативни програми по ЕСФ; настоятелно призовава схемите за гаранция за младежта да се прилагат ефективно и ефикасно;

Обществени поръчки

21.  Посочва, че предприятията на социалната и солидарна икономика са изправени пред трудности при достъпа до обществени поръчки, като тези трудности са свързани с мащаба и финансовите възможности; призовава за бързо и ефективно прилагане на новите директиви относно обществените поръчки и концесиите (директиви 2014/24/ЕС, 2014/25/ЕС и 2014/23/ЕС) с цел да се постигне по-голямо участие на предприятията на социалната и солидарна икономика в тръжни процедури за договори за обществени поръчки, да се подобри целевото разпределяне на договори за такива предприятия, да се засили тяхната роля и да се насърчават социалното приобщаване и социалните иновации; призовава за действия с цел улесняване на участието на тези предприятия в процедурите за възлагане на обществени поръчки чрез подходящи консултации, опростяване на процедурите и изготвяне на търговете по начин, който да ги направи достъпни за по-малките оператори; призовава при процедурите за възлагане на обществени поръчки да се отдава приоритет по-скоро на офертите, които предлагат по-голяма икономическа и социална стойност, отколкото на тези, които предлагат най-ниската цена, като се включват социални или екологични критерии в договорите за обществени поръчки;

22.  Приветства изменението на директивите относно обществените поръчки и концесиите, което включва социални клаузи и критерии с цел насърчаване на социалното приобщаване и социалните иновации и договори, предназначени да насърчават наемането на работа на лицата в най-неравностойно положение на пазара на труда; призовава държавите членки за правилно прилагане на принципите на възлагане на обществени поръчки при всички тръжни процедури и процедури за подбор, при широко използване на принципа за икономически най-изгодната оферта и при спазване на задълженията от областта на екологичното, социалното и трудовото право; настоятелно призовава държавите членки да включват социални клаузи и критерии в процедурите за възлагане на обществени поръчки, за да се подобри положението на лица в най-неравностойно положение на пазара на труда, да се намали административната тежест, да се опростят процедурите и да се предприемат ефективни мерки срещу корупцията;

23.  Изразява съжаление, че стратегията на Комисията за цифровия единен пазар за Европа не споменава предприятията на социалната и солидарна икономика и техния потенциален принос за постигането на целите на Съюза; изразява съжаление относно факта, че тази стратегията не взема под внимание необходимостта да се гарантира пълен, равен и неограничен достъп на всички до всички нови цифрови технологии, пазари и телекомуникации, и по-специално по отношение на хората с увреждания; подчертава, че технологичните предприятия на социалната и солидарна икономика могат да играят ключова роля за справяне с обществените предизвикателства по лесен и ефективен от гледна точка на разходите начин;

Финансиране

24.  Изразява съжаление във връзка с факта, че предприятията на социалната и солидарна икономика срещат повече проблеми във връзка с финансирането — било то с публични или частни средства, отколкото традиционните предприятия, и поради това призовава публичните органи и доставчиците на финансови услуги да разработят широк набор от подходящи финансови инструменти, които ефективно ще подпомагат социалните предприятия на всеки етап от тяхното бизнес развитие, особено по време на създаването им, и да изготвят рамка с цел да се съберат на едно място потенциалните инвеститори и специализираните фондове;

25.  Посочва, че достъпът до финансиране е затруднен от недостатъчното познаване на реалното положение на тези предприятия на социалната и солидарна икономика от страна на ръководителите на финансовите посредници; подчертава, че е необходимо да се подобри обучението на тези ръководители относно такива предприятията с цел да се улесни достъпът на предприятията до финансиране; поради това призовава за въвеждането на т.нар. европейски знак за доверие за „социално предприемачество“, който дава възможност на инвеститорите да идентифицират фондове с портфейл, включващ социални предприятия, особено що се отнася до Европейския фонд за социално предприемачество;

26.  Подчертава необходимостта от предоставянето на по-силен стимул за създаване и подпомагане на мрежи на социални предприятия с цел насърчаване на полезното взаимодействие в организацията, обмена и разпространението на технологии и развитието на услугите при производители в различни региони;

27.  Подчертава необходимостта от насърчаване на по-структуриран диалог между МСП, предприятията на социалната и солидарна икономика и финансовите институции чрез специални онлайн платформи;

28.  Приветства приемането на Регламента относно европейските фондове за социално предприемачество;

29.  Приветства факта, че част от финансирането за Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации е предназначена за подпомагане на финансирането на предприятията на социалната и солидарна икономика; подчертава ролята, която трябва да изиграят свързаната със социалното предприемачество ос на Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации, структурните фондове и другите имащи отношение програми на ЕС за подобряване на функционирането на тези предприятия; подчертава необходимостта от повишаване на осведомеността по отношение на възможностите за финансиране; призовава държавите членки да установят национални звена за контакт или „обслужване на едно гише“ за подпомагане на участниците в социалната и солидарна икономика при достъпа до схеми за финансиране на ЕС;

30.  Призовава Комисията да преразгледа тавана за заеми за социални предприятия, предвиден в рамките на Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации, и да реши дали той отразява пазарните условия;

31.  Подчертава необходимостта от подпомагане на предприятията на социалната и солидарна икономика с достатъчно финансови средства на местно, регионално, национално равнище и на равнище ЕС, като така се създават полезни взаимодействия между различните видове предприятия; призовава държавите членки и Комисията да признаят факта, че трябва да бъдат осигурени необходимите средства; поради това счита, че е необходимо да се подобри достъпът до финансиране на социалната и солидарна икономика чрез различни форми на финансиране, като например европейски фондове, фондове за рисков капитал, микрокредити и колективно финансиране („crowdfunding“);

32.  Призовава държавите членки да засилят обществените услуги (например в областта на здравеопазването и на образованието) чрез местните органи, като ги използват като движеща сила за подобряване на качеството на услугите, така че да се предоставят възможности за заетост и да се повиши нивото на предлаганите услуги с цел намаляване на бедността и на социалното изключване;

33.  Посочва, че разпоредбите относно държавната помощ следва да не представляват пречка за публичното финансиране на предприятията на социалната и солидарна икономика и на социалните услуги; в този смисъл, призовава Комисията да действа гъвкаво при прилагането на правилата за държавна помощ за тези предприятия услуги и да помогне да се гарантира, че местните и регионалните органи разбират и прилагат правилно държавната помощ, насочена към тях;

34.  Изразява съжаление във връзка с факта, че в регламента за създаване на Европейския фонд за стратегически инвестиции има позоваване на социалната и солидарна икономика само в съображенията; призовава Комисията да продължи да насърчава подхода на социални инвестиции, представен в рамките на пакета за социални инвестиции, и да се обърне внимание на проекти, свързани със социалната и солидарна икономика, при оценяването на проекти по Европейския фонд за стратегически инвестиции;

35.  Отправя критика във връзка с факта, че достъпът на предприятията за социална интеграция, създадени въз основа на партньорства между предприятията на социалната и солидарна икономика, до средствата, предназначени за МСП, като цяло е възпрепятстван; призовава Комисията да предложи ново изключение от правното определение за „МСП“, подобно на тези, които вече се прилагат за публичните инвестиционни дружества, дружествата за рисков капитал и университетите и изследователските центрове с нестопанска цел, така че предприятие за социална интеграция да може да бъде класифицирано като автономно предприятие, дори ако друго предприятие притежава, самостоятелно или съвместно с други предприятия, повече от 25% от неговия капитал или от правата на глас в неговия управителен съвет;

Обучение

36.  Призовава държавите членки да насърчават предприемаческата култура и кооперативния стопански модел и да включат в своите образователни програми и програми за обучение социалното предприемачество, както и принципите на социалната и солидарна икономика; също така ги приканва да насърчават създаването в университетите на бизнес инкубатори за предприятия на социалната и солидарна икономика;

37.  Посочва, че социалната и солидарна икономика може да спомогне в значителна степен за намаляване на броя на безработните млади хора в ЕС; призовава държавите членки да насърчават по-засиленото участие на предприятията от социалната и солидарна икономика в програмите за образование и обучение в държавите членки, по-специално чрез системите за обучение, съчетаващи теоретична и практическа подготовка;

38.  Призовава държавите членки да осигурят на центровете по заетост необходимите средства, за да предоставят ефективна информация на лицата, които възнамеряват да работят в сектора на социалната и солидарна икономика;

39.  Посочва, че някои предприятия на социалната и солидарна икономика са по-конкурентоспособни и имат водеща позиция в сектора, а други се нуждаят от специализирани знания, когато става въпрос за създаването, развитието и управлението на предприятията; призовава държавите членки да разработят програми за обучение, специално насочени и адаптирани към предприемачите от социалния сектор, и по-специално към групите с по-ниски равнища на заетост, като например жени, млади хора и лица в неравностойно положение, с оглед развитие на основни умения и познания в областта на бизнес управлението;

40.  Призовава държавите членки да насърчават обучението през целия живот и професионалното ориентиране сред по-възрастните работници, трайно безработните и лицата с увреждания чрез предприятията на социалната и солидарна икономика, като по този начин улесняват прехода им към пазара на труда;

41.  Посочва, че правилното разбиране на правата на човека е от основно значение за постигането на социалните цели на предприятията на социалната и солидарна икономика; поради това призовава държавите членки да изготвят програми за обучение, за да се запознаят специалистите в социалната сфера с правилното прилагане на принципите на правата на човека в Европа;

42.  Призовава Комисията и държавите членки да използват изцяло потенциала на програми като „Еразъм +“, като по този начин се насърчават обменът на студенти и преподаватели, както и други иновативни предприемачи;

43.  Посочва, че секторите с голям потенциал за растеж и създаване на работни места, като например „белият“ и „зеленият“ сектор, са секторите, в които е налице осезаемо присъствие на социалната и солидарна икономика; съответно настоятелно призовава държавите членки да насърчават образованието и обучението в тези сектори;

Подпомагане и насърчаване

44.  Изразява дълбоко съжаление във връзка с ниския процент на признаване на социалната и солидарна икономика на европейско равнище; счита, че подобряването на събирането на групирани по полов признак данни, обменът на информация и добри практики на равнището на ЕС и по-значителното отразяване на социалната и солидарна икономика и на нейните постижения в медиите биха насърчили по-голямото участие на обществото в социалната и солидарна икономика, с което та тази икономика ще се осигури по-добро разбиране и признание и по-голяма популярност;

45.  Подкрепя създаването на многоезична цифрова платформа за обмен на информация, насочена към социалните предприятия, бизнес инкубаторите, бизнес клъстерите и инвеститорите в социални предприятия, както и за улесняване на обмена на информация и на достъпа до подпомагане от програми на ЕС; счита, че разработването на тази платформа следва да бъде предшествано от консултации със заинтересованите групи;

46.  Призовава Комисията да изготви сравнително проучване относно националните системи за сертифициране и етикетиране на социалната и солидарна икономика и да улесни обмена на добри практики, в тясно сътрудничество с предприятията на социалната и солидарна икономика;

47.  Призовава Комисията и държавите членки да насърчават създаването на бизнес инкубатори за предприятия на социалната икономика и да прилагат и ефективно да насърчават интернет платформата за обмен на данни между социалните инвеститори и социалните предприемачи (Европейската платформа за социални иновации), която вече е договорена в детайли;

48.  Призовава държавите членки да засилят обмена на най-добри практики по отношение на възможностите за подкрепа на предприятията на социалната и солидарна икономика и на социалните инвестиции, в това число, когато е приложимо, данъчни облекчения или стимули за предприятията, насочени към уязвими групи, като например хората с увреждания;

49.  Призовава Комисията да следи отблизо предприетите от държавите членки практически мерки с цел да се гарантират на хората, които са избрали социално и основаващо се на солидарността предприемачество, същите права като на другите работници в областта на социалната и здравната защита и сигурност на работните места;

50.  Призовава Комисията да гарантира, че нито една мярка, предприета от държавите членки, не представлява пречка за свободното движение на работници, така че хората, които са избрали социално и основаващо се на солидарността предприемачество, да могат да извършват дейността си навсякъде, където пожелаят, на територията на Съюза;

51.  Подкрепя идеята предприятията на социалната и солидарна икономика да образуват отделна категория предприятия със собствен правен статут и други цели, различни от тази само да се осигури печалба за акционерите; призовава Комисията, в съответствие със Стратегията от Рим, приета от европейските представители на социалната и солидарна икономика, да се представи нормативна уредба за тези предприятия, което да бъде постигнато посредством европейския устав за кооперативните дружества, сдруженията, фондациите и взаимоспомагателните дружества;

52.  Призовава Комисията да засили социалния диалог в социалната и солидарна икономика с цел улесняване на социалните иновации и подобряване на условията на труд и да гарантира цялостното признаване на потенциала за създаване на работни места на сектора;

o
o   o

53.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0049.
(2) ОВ C 76 E, 25.3.2010 г., стр. 16.
(3) Приети текстове, P7_TA(2013)0301.
(4) Приети текстове, P7_TA(2012)0429.
(5) ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 187.
(6) OВ C 183, 14.6.2014 г., стр. 18.


Създаване на конкурентоспособен пазар на труда в ЕС през 21-ви век
PDF 633kWORD 183k
Резолюция на Европейския парламент от 10 септември 2015 г. относно създаването на конкурентоспособен пазар на труда в ЕС през 21-ви век: съчетаване на уменията и квалификациите с търсенето и с възможностите за работа като средство за възстановяване от кризата (2014/2235(INI))
P8_TA(2015)0321A8-0222/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2014 г. относно Европейския семестър за координация на икономическата политика: изпълнение на приоритетите за 2014 г.(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 април 2014 г. относно „Как Европейският съюз може да допринесе за създаването на благоприятна среда за предприятията и дружествата, включително новосъздадените дружества, която да спомага за разкриването на работни места?“(2),

—  като взе предвид своята позиция от 29 април 2015 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския социален фонд по отношение на увеличаването на първоначалната сума за предварително финансиране, изплащана за оперативни програми, подпомагани от Инициативата за младежка заетост(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 юли 2014 г. относно младежката заетост(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2014 г. относно зачитането на основното право на свобода на движение в ЕС(5),

—  като взе предвид един от приоритетите в заключенията на Европейския съвет от 26—27 юни 2014 г.: подпомагане на развитието на умения, разкриване на таланти и създаване на възможности за реализация в живота за всички чрез насърчаване на развитието на правилните умения за модерната икономика и ученето през целия живот,

—  като взе предвид предложението на Комисията от 17 януари 2014 г. за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейска мрежа на службите по заетостта, достъп на работниците до услуги за мобилност и по-нататъшно интегриране на пазарите на труда (COM(2014)0006),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене(6),

—  като взе предвид Препоръка 2006/962/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно ключовите умения за ученето през целия живот(7),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становището на комисията по култура и образование (A8-0222/2015),

А.  като има предвид, че между държавите членки има значителни разлики в професиите, при които свободните работни места не могат да бъдат заети поради недостиг на квалифицирани работници;

Б.  като има предвид, че според Комисията(8), близо 12,4 милиона лица са безработни повече от една година, а 6 милиона от тях – повече от две години; като има предвид, че дългосрочната безработица оказва отрицателно въздействие върху икономическия растеж и устойчивостта на системите за социална защита и че това може да се превърне в структурен проблем.

В.  като има предвид, че липсата на гъвкавост на пазара на труда, както и на вътрешно търсене и на инвестиции оказват отрицателно въздействие върху създаването на работни места, като в същото време наличието на конкурентоспособен пазар на труда на ЕС, който да отчита тези 3 фактора, може да допринесе за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ по отношение на заетостта и борбата с бедността и социалното изключване;

Г.  като има предвид, че търсенето на нискоквалифицирани работници намалява, а това на висококвалифицирани работници значително се засилва; като има предвид, че това развитие на европейския пазар на труда изисква предприемането на действия по отношение на уменията на работниците и първоначалното и професионалното обучение;

Д.  като има предвид, че през 2012 г. всеки трети европейски служител е работил над или под равнището на своята квалификация(9); и като има предвид, че обикновено е по-вероятно младите служители да са формално свръхквалифицирани, като същевременно е по-вероятно те да заемат длъжности, които в по-малка степен съответстват на техните умения в сравнение с по-възрастните работници;

Е.  като има предвид, че някои проучвания сочат, че значителна част от съществуващите работни места ще изчезнат или броят им значително ще намалее в резултат на автоматизацията;

Ж.  като има предвид, че стремежът към икономика, отличаваща се с по-големи умения, означава, че през следващите пет години много повече предприятия ще очакват да се увеличи броят на работните им места, изискващи лидерски, управленски и по-големи умения;

З.  като има предвид, че мобилността на европейските работници засилва тяхната пригодност за заетост и позволява да се повиши конкурентоспособността на европейския пазар на труда;

Икономическата криза и последиците от нея

1.  Отбелязва, че в резултат на европейската икономическа и финансова криза и последвалия я икономически спад редица държави членки се борят с високи равнища на безработица (ЕС28: 9,8%), както и с публичен дълг, нисък растеж и недостатъчни инвестиции; отбелязва намаляването на публичните разходи; изразява освен това загриженост, че в редица държави членки процентът на младежката безработица (ЕС 28: 20,9%) е значително по-висок, а случаите на подобрение и по-ниските проценти са рядкост;

2.  Счита, че амбициозните икономически и социални политики и реформите на пазара на труда са необходими, за да се стимулира интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и за да се създават повече работни места, което да доведе до качествена и устойчива заетост; освен това подчертава необходимостта от устойчиви системи за социално подпомагане, които да включват надграждането на уменията на безработните лица, стимулирането на наемането на работа на лицата с недостатъчна или наистина слаба степен на квалификация, както и стимули и възможности за работа;

Положението на пазара на труда в ЕС

3.  Отбелязва, че дори предлагането на работна ръка да е достатъчно, за да отговори на търсенето, все пак е възможно да има качествен недостиг, тъй като търсещите работа може да не са подходящи за всяка свободна позиция в резултат на несъответствие между секторите, професиите или изискванията за умения;

4.  Изразява загриженост, че равнищата на безработица в ЕС остават сравнително високи (март 2015 г., ЕС 28: 9,8%), като имат значителен спад само в някои държави, и обръща внимание на съществените разлики между държавите членки, като най-ниският процент на безработица е в Германия и Австрия (около 5%), а най-високият — в Гърция и Испания (съответно 26% и 23%(10)); като има предвид, че тези огромни различия увеличават риска от фрагментиране на пазара на труда както в рамките на държавите членки, така и между тях, което може да застраши икономическата стабилност и социално сближаване на ЕС;

5.  Обръща внимание на факта, че средното равнище на заетост на жените в ЕС е с повече от 10 процентни пункта по-ниско от това на мъжете и подчертава, че постигането на целта за равнище на заетост от 75%, определена в стратегията „Европа 2020“, зависи от увеличаването на равнището на заетост на жените чрез политики, насочени по-специално към съчетаване на работата с домакинските задължения;

6.  Отбелязва, че младежката безработица варира в значителна степен на територията на ЕС, като равнището на безработица сред младите хора на възраст между 16 и 25 години надхвърля 50% в някои държави членки; подчертава, че високите равнища на безработица, добавени към факта, че засягат цяло едно поколение, застрашават баланса между поколенията;

7.  Изтъква, че все още съществува разлика от 26% в равнището на заетост на хората с увреждания в сравнение със средното равнище на заетост в ЕС, като равнището на заетост на хората с увреждания е под 50%;

8.  Изразява дълбока загриженост относно равнищата на младежка безработица в Европа; в тази връзка подчертава значението на двойните програми за образование и обучение като професионалното обучение и практиките по специалността за адаптирането на уменията на младите хора към търсенето на пазара на труда;

9.  Подчертава, че елементите като квалифицирана работна сила, способност за иновации, нарастваща покупателна способност и стабилна социално-икономическа и политическа среда са абсолютно необходими, за да се създаде добър инвестиционен климат;

10.  Отбелязва високото равнище на дългосрочната безработица, като предупреждава за нуждата от нейното незабавно преодоляване с оглед на устойчивостта, с която се характеризира;

11.  Отбелязва, че няколко важни предизвикателства се отразяват на европейския пазар на труда, включително глобализацията, застаряващото общество, бързите технологични промени като цифровизацията и роботизацията, несъответствията между предлаганите умения и наличните работни места, нарастващото търсене на висококвалифицирана работна сила, при излишък на предлагането на нискоквалифицирана работна ръка, което води до поляризация на заплащането;

12.  Въпреки това отбелязва рисковете, посочени от Европейския център за развитие на професионалното обучение, по отношение на продължаващото несъответствие на уменията и тяхната неактуалност поради факта, че ниското търсене води до висока безработица;

13.  Подчертава значителните различия между държавите членки по отношение на новите работни места; в тази връзка подчертава, че новите работни места са основен елемент на динамичния пазар на труда, който съответства на уменията и работните места и създава възможности за предприятията и работниците и служителите, и изразява сериозна загриженост относно статичното положение на пазарите на труда в някои държави членки; поради това призовава за европейски критерий за нови работни места в държавите членки; данни за такъв референтен критерий могат да се събират чрез ежегодното „Изследване на работната сила“, като те следва да измерват най-малко: броя на новите работни места в дадена държава членка; средната продължителност на периода на безработица;

14.  Посочва, че в Европа има 24 милиона безработни лица, в т.ч. 7,5 милиона никъде неработещи, неучещи и необучаващи се хора от една страна, а от друга 2 милиона свободни работни места, и че европейските предприятия са засегнати от огромна липса на квалифицирани хора и работна сила с преносими умения;

15.  Изтъква, че въпреки високите равнища на безработица в някои държави членки и незаети свободни работни места в други трудовата мобилност в рамките на ЕС остава ниска (ЕС27: 0,29%), в резултат, наред с другото, на съществуващите бариери и в сравнение с положението в международен аспект тя е почти десет пъти по-ниска отколкото в САЩ и 5 пъти по-ниска отколкото в Австралия; обръща внимание на 7-те милиона граждани на ЕС, които от 2013 г. насам живеят или работят в държава членка, която е различна от държава, на която са граждани; припомня също, че понастоящем в ЕС има 2 милиона незаети свободни работни места; следователно подчертава необходимостта от справедлива трудова мобилност в Съюза, за да може да бъде преодоляно това несъответствие;

16.  Отбелязва, че пазара на труда в ЕС може да окаже съдействие за поглъщането на съществуващата значителна безработица в редица региони на Европа;

17.  Счита, че пазара на труда на ЕС трябва да се приспособи към културата, производствения модел и бизнес структурата на отделните региони в Европа и че различията между тях трябва да бъдат взети предвид при приемането на мерки с оглед придаването на по-голяма гъвкавост на пазара на труда;

18.  Припомня, че в период на икономически спад хората се сблъскват с по-големи трудности за намиране на работа и че понякога те трябва да приемат длъжности с по-ниски изисквания за образование от това, което имат; подчертава, че поради това постигането на растеж чрез създаване на работни места, изискващи високи умения, както и усилията за стимулиране на създаването на работни места чрез улесняване на инвестициите в нови сектори, са важни средства за намаляване на преобладаващата свръхквалифицираност в икономиките на ЕС;

Насърчаването на конкурентоспособен пазар на труда на равнище ЕС

19.  Счита, че за да се постигне конкурентоспособен пазар на труда в ЕС, са необходими амбициозни реформи, които да увеличават приобщаването, интелигентната гъвкавост, иновациите и мобилността, да засилят ролята на социалния диалог, да стимулират създаването на повече работни места, които да доведат до качествена и устойчива заетост, да стимулират производителността и да допринесат за развитието на човешкия капитал, в светлината на непрестанно променящите се пазари и производствени модели;

20.  Подчертава необходимостта от непрекъснатото полагане на усилия за сближаване на образованието, обучението и пазарите на труда и заявява отново, че генерирането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и създаването на работни места в Европа следва да се постигне чрез цялостен подход, който да отразява нуждите на пазара и да подпомага уязвимите групи чрез подобряване на условията на труд и предоставянето на стимули;

21.  Подчертава, че публичните служби по заетостта имат важна роля за това да се гарантира, че връщането към растеж на заетостта не е за сметка на по-ниско качество на съответствие на уменията;

22.  Припомня колко е важно трудовото законодателство да се направи по-разбираемо за работниците и работодателите, да се отстранят препятствията пред заетостта и да се насърчи правната сигурност за предприятията и трудещите се;

23.  Подчертава, че младите хора често се сблъскват с все по-големи трудности в прехода си от образование към заетост и поради това обикновено са по-уязвими по отношение на безработицата и е по-вероятно да заемат нискокачествени и несигурни работни места;

24.  Подчертава значението на инициативата за Европейска класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите, която установява и категоризира на 25 европейски езика уменията, компетентностите, квалификациите и професиите, приложими на пазара на труда, както и образованието и обучението в ЕС;

25.  Подчертава значението на човешкото развитие, гъвкавостта в професионалното развитие и личната ангажираност; във връзка с това припомня, че професионалната мобилност е основен фактор, и че са необходими съществени инвестиции, които да подкрепят активно пригодността за заетост и адаптивността и да предотвратяват изчерпването на умения сред безработните;

26.  Подчертава значението на социалните инвестиции, насочени към създаване на активизираща среда, която предоставя на работниците инструменти, позволяващи им лесно приспособяване към променящите се социални и икономически условия, както и към нуждите на пазара на труда;

27.  Счита, че една конкурентна база от умения в международен план ще даде възможност на държавите членки да завладеят сегменти с висока стойност на световния пазар;

28.  Подчертава, че кръговата икономика има потенциала да създаде милиони работни места в целия ЕС и да доведе до устойчив и приобщаващ растеж;

29.  Припомня значението на мобилността на работниците в географско и междусекторно отношение като избор за постигането на конкурентен пазар на труда, и подчертава необходимостта от намаляване на административните и езиковите бариери, които са отговорни за нейното ограничаване, както и от разработването на инструменти за улесняване на мобилността, като например бързо признаване на формално, неформално или самостоятелно придобитите квалификации между отделните държави членки, Европейската квалификационна рамка, европейския образец за автобиография (Europass CV), Европейския паспорт на уменията, а също така и на специфични за секторите езикови курсове и обучения по междукултурна комуникация; насърчава повишаването на осведомеността и по-нататъшното подобряване на портала на ЕС за работа – EURES чрез гарантиране по-специално на обучението и осигуряването на достатъчен брой съветници от EURES, които да бъдат равномерно разпределени по цялата територия, за да се превърне EURES в незаменим инструмент на европейския пазар на труда; подчертава значението на засиленото сътрудничество между националните публични служби по заетостта и бъдещото приобщаване на частните служби по заетостта и на други заинтересувани участници към мрежата EURES; подчертава значението на инициативите на ЕС, целящи стимулирането на мобилността и създаването на възможности като например „Еразъм +“, Европейската квалификационна рамка, европейския образец за автобиография (Europass CV), Европейския паспорт на уменията, Европейския портал за трудова мобилност (EURES), съюзите на знанието и Европейския алианс за професионална подготовка; призовава за повишаване на популярността на тези инициативи с оглед на подобряването на пазара на труда в Европа;

30.  Отново посочва, че трябва да бъде отприщен огромният икономически потенциал на жените в Европа, и че е необходимо да се създадат подходящи условия жените да постигат напредък в професионалното си развитие и да се стремят към по-високи длъжности в предприятията или да започват свой собствен бизнес; подчертава, че съществува необходимост от преодоляване на несъответствието между постиженията на жените в областта на образованието и тяхното участие и позиции на пазара на труда; припомня значението на равенството между половете, включително на премахването на разликата в заплащането между мъжете и жените и на повишаването на равнището на заетост на жените, както и укрепването на политиките за съвместяване на работата и личния живот като част от постигането на целите на „Европа 2020“ по отношение на заетостта;

31.  Приветства положителните резултати, постигнати от пилотната схема за трудова мобилност „Твоята първа работа с EURES“ (YfEj), която успява да достигне на практика до младите хора и да развие персонализирани услуги както за търсещите работа лица, така и за работодателите; подчертава положителното взаимно влияние между схемата YfEj и EURES;

32.  В този контекст подчертава значението на активните политики на пазара на труда, на обучението през целия живот, както и на подобряването на способността за приспособяване към технологичните промени; призовава държавите членки да увеличат обхвата и ефективността на активните политики за пазара на труда;

33.  Счита, че една последователна и цялостна стратегия за по-ефективни и взаимно изгодни форми на организация на труда чрез пълноценно използване на потенциала от знания на работниците и повишаване на качеството на техните работни места ще спомогне за устойчивостта на пазара на труда; счита, че могат да се развиват по-ангажиращи форми на организация на труда при наличието на по-голяма степен на отговорно участие, за да се засили ангажираността на работниците и служителите в иновации, да се подкрепи тяхното участие и разгръщането на техните умения, а от там и резултатите на предприятията;

34.  Подчертава, че като се имат предвид прогнозираните бързи промени на пазара на труда, са необходими инвестиции в образованието и обучението на днешните млади хора; подчертава, че политиките в областта на уменията не следва да бъдат насочени само към попълване на нуждите на пазара на труда, а и към това отделните лица да разполагат с необходимите трансверсални умения, за да се развиват като активни и отговорни граждани; призовава Европейската комисия и държавите членки да зачитат факта, че образованието и обучението нито са просто инструмент на пазара на труда, нито са предназначени да образоват бъдещите работници, а представляват преди всичко основно право и имат стойност сами по себе си;

Предвиждане на бъдещите нужди от умения

35.  Счита, че с цел да се предвидят бъдещите нужди от умения, заинтересованите страни на пазара на труда, включително организациите на работодателите и организациите на работниците, както и доставчиците на образование и обучение, трябва да бъдат силно ангажирани на всички равнища, в частност при изготвянето, изпълнението и оценката на програмите за професионална квалификация, което ще осигури ефективен преход от формално образование към обучението чрез участие в работния процес;

36.  Призовава за по-добро разбиране на настоящите и бъдещите потребности от умения и за подобряване на съществуващата Панорама на уменията в ЕС с цел по-добро установяване на пропуските и недостига на умения в определени сектори, професии и в определени региони, както и за това да се гарантира, че информацията за възникващи на потребности от умения се събира, обработва и разпространява сред вземащите решения лица и сред публичните органи, доставчиците на услуги в сферата на образованието и обучението и работодателите, за да се прогнозират по-добре бъдещите тенденции;

37.  Счита, че образованието е от решаващо значение за стимулирането на научноизследователската и иновационната дейност, като по този начин се увеличават възможностите за създаване на работни места в секторите, нуждаещи се от висококвалифицирана работна ръка, което от своя страна повишава конкурентоспособността на европейската икономика;

38.  Подчертава колко е важно установяването на по-тесни партньорства и на доверие между училищата, висшите учебни заведения, предприятията и други съответни органи с цел оценка на нуждите от работна сила за в бъдеще, преглед и прилагане на нови програми за професионално обучение и насърчаването на сътрудничеството и на обмена на добри практики между държавите членки и регионалните и местните органи, в това число чрез наблюдение на неравновесията на пазара на труда на регионално и местно равнище; същевременно напомня, че е необходима социална отговорност на всички заинтересовани страни, както и тяхната ангажираност в бъдещото разработване на инструменти за наблюдение и прогнозиране;

39.  Счита, че държавите членки могат да изиграят важна роля за осигуряването на достатъчно предлагане на учители по точни науки и математика, за да предоставят на младите хора знания и ентусиазъм за предмети в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката;

40.  Подчертава, че е важно да се отговори на нуждите на децата в училище от най-ранна възраст; препоръчва на държавите членки да приемат новаторски мерки и да ги включат в процесите на обучение във и извън училище, както и да реформират или да актуализират училищна среда, методите на преподаване и уменията на учителите; предлага учебните планове в държавите членки да бъдат адаптирани, така че да включват групови посещения в други държави по време на учебната година, като на много ранен етап изнесат образованието извън рамките на класната стая;

Значението на непрекъснатото образование и обучение на всички участници на пазара на труда

41.  Припомня, че правото на образование е основно право и подчертава, че е необходимо да се положат усилия за прилагането на по-гъвкав и индивидуален подход по отношение на професионалното развитие и образованието и обучението през целия живот в рамките на личния професионален път на отделните лица и признава ролята както на държавните, така и на частните страни в това отношение, като същевременно признава, че насоките и консултациите, които разглеждат индивидуалните потребности и са насочени към оценяването и развитието на индивидуалните умения, трябва да бъдат основен елемент от политиките в областта на образованието и придобиването на умения още на ранен етап от образованието на всеки човек;

42.  Признава колко е важно да се насърчава обучението в процеса на работа чрез провеждането на стажове като алтернативен път към заетост;

43.  Отбелязва, че европейските политики за ориентиране през целия живот са оказали значително въздействие върху националните политики за ориентиране и че ефективното ориентиране през целия живот изисква наличието на програми в междусекторна перспектива на всички равнища;

44.  Отбелязва, че младите хора трябва да разполагат с различни възможности и че определенията за тези възможности (професионални стажове, практики) се различават в Европа;

45.  Счита, че програмите за обучение и преквалификация за безработни лица, по-специално за дълготрайно безработните лица, както и програмите за оценка на уменията, следва да се предлагат на хората, за да подобрят шансовете им на пазара на труда, като те следва да се разработват и прилагат в тясно сътрудничество със сдружения на работодателите и профсъюзи, организации, представляващи безработните лица, както и частни и държавни служби по заетостта, с оглед на по-доброто съгласуване на новите умения на работниците с бъдещите нужди на пазара на труда; подчертава необходимостта от разработването и прилагането на специални програми, с които да се подпомогне връщането на пазара на труда на дълготрайно безработните лица;

46.  Подчертава необходимостта Комисията да засили наблюдението на националните планове за прилагане на гаранцията за младежта и тяхното ефективно внедряване по места; с оглед на това призовава Комисията да разработи ясни и недвусмислени специфични за всяка държава препоръки (CSR) за държавите членки по отношение на прилагането на гаранцията за младежта и качеството на заетостта;

47.  Изтъква опасенията на Европейската сметна палата, изразени в нейния доклад „Млади и безработни в Европа: предстоящи трудности пред схемата на ЕС „Гаранция за младежта““, по-специално относно адекватността на размера на цялостното финансиране на схемата, определението на понятието „предложение за работа с добро качество“, както и начина, по който Комисията следи и докладва какви са постигнатите резултати;

48.  Припомня, че е от изключително значение да се дават индивидуални насоки и консултации на тези, които търсят работа, по отношение на начините за търсене на работа или към придобиването на какво допълнително образование и обучение, за да се гарантира, че техните умения и компетентности са преносими, признати и потвърдени чрез „паспорти на уменията“ като Europass, който отразява уменията и компетентностите, придобити чрез формално, неформално и самостоятелно обучение, както и че насоките, давани на лицата, търсещи работа, са по-специално насочени към оптимизирането на техните възможности за наемане на работа;

49.  Подчертава необходимостта от повишаване на приспособимостта на работната сила като начин за противодействие на бъдещия недостиг; призовава държавите членки да използват структурните фондове и особено Европейския социален фонд за тази цел;

50.  Подчертава, че правото на образование и обучение е от особено значение за дълготрайно безработните лица; припомня, че дълготрайно безработните лица имат най-голяма полза от подход, насочен към техните специфични потребности, а не от стандартни мерки; подчертава, че дълготрайно безработните лица трябва да бъдат запознати с правото си на обучение, че мерките, насочени към тях, трябва да зачитат възможностите за избор и че обучението трябва да бъде достъпно, достойно и да отговаря на реалните им потребности; припомня, че ако тези условия са изпълнени, дълготрайно безработните лица ще могат да използват повишаването на уменията като възможност да подобрят своите условия на труд и на живот;

51.  Подчертава значението на схемата „Гаранция за младежта“ като инструмент за подпомагане на младите хора в прехода от училище към работа и за придобиване на образованието, уменията и опита, необходими за намиране на качествена работа, чрез чиракуване, провеждане на стажове или продължаване на образованието;

52.  Подчертава значението на гарантирането на равни възможности и достъп до образование и обучение, особено за групите в неравностойно положение, както и на осигуряването на ефективна подкрепа в борбата срещу социалното изключване и за улесняване на достъпа до работа;

Укрепване на връзките между образование и заетост

53.  Подчертава необходимостта от укрепване и по-добро насочване на мерките, целящи намаляването до 2020 г. на процентния дял на преждевременно напускащите училището на по-малко от 10% съгласно договореното в стратегията „Европа 2020“, като се има предвид, че преждевременното напускане на училище продължава да бъде проблем в ЕС, който се отразява неблагоприятно на пригодността за заетост и социалната интеграция на младите хора;

54.  Счита, че следва да се обърне повече внимание на двойните системи на професионално обучение посредством чиракуване и подобни системи за обучение в процеса на работа, като те следва да отдават предимство на качеството, без академично пристрастие, тъй като те се стремят да благоприятстват интегрирането на пазара на труда и по-плавния преход от образование към заетост и са се доказали като ефективно средство за насърчаване на младежката заетост;

55.  счита, че системите на професионално обучение, които съществуват в момента, са резултат от определени исторически и културни въздействия и са формирани от преобладаващите правни норми, традиции, педагогически принципи, както и в институционалните структури;

56.  Изтъква сериозно обезпокояващите данни за процента никъде неработещи, неучещи и необучаващи се (NEET) млади хора, който в повечето държави членки надвишава 10%; подчертава пряката връзка между високите равнища на младежка безработица и преждевременното напускане на училище; изтъква, че без спешни и решителни действия както на европейско, така и на национално равнище, цяло поколение млади европейци рискува да бъде лишено от достатъчно ниво на образование и обучение и следователно да бъде изключено от пазара на труда, което ще има драматични последици за социалната структура, за социалното и териториалното сближаване и за устойчивостта на европейския икономически модел като цяло;

57.  Подчертава, че всяка система за професионално обучение е инструмент за постигане на определени цели, които могат да се различават в отделните държави, и поради това всяка система може да бъде оценявана единствено по успешното постигане на тези цели; подчертава, че изнасянето на системи на професионално обучение от една държава в друга е възможно само ако условията в съответните държави са сравними или могат да бъдат адаптирани;

58.  Отново подчертава значението на професионалното образование и обучение (ПОО) за повишаване на пригодността за заетост и за предоставяне на младите хора на възможност за придобиване на професионални квалификации; призовава Комисията и държавите членки да засилят връзката между професионалното образование и обучение и потребностите на пазара на труда, като ги направят неразделна част от образователната система, както и да гарантират високи стандарти за квалификация и осигуряване на качество в това отношение;

59.  Посочва, че успоредно с наличието на 2 милиона незаети свободни работни места в ЕС има много безработни свръхквалифицирани младежи, чиито умения не съответстват на търсенето на пазара на труда; следователно подчертава значението на по-доброто взаимодействие между образователните системи и пазара на труда, включително експозицията на работното място, стажове и сътрудничеството с предприятията, за да се насърчи и значително да се подобри равнището на заетост и да се създадат иновативни клъстери; подчертава важната роля, която могат да изиграят предприятията, като се ангажират с образователните системи в своите държави членки; подчертава, че е необходима всеобхватна дългосрочна стратегия, съчетана с незабавни мерки за приспособяване на образователните системи на всички равнища, включително професионалното обучение, към настоящите и бъдещите нужди на пазара на труда;

60.  Приветства инициативата на Комисията за Европейски алианс за професионална подготовка (EAfA), който има за цел да обедини публичните органи, предприятията, социалните партньори, доставчиците на ПОО, представителите на младежта и други ключови участници с цел насърчаване на схеми за провеждане на стажове и инициативи в Европа;

61.  Подчертава значението на двойните програми за образование и обучение, при което теорията се съчетава с практическо обучение, като основен елемент в развиването на умения и компетентности, които да отговарят на нуждите на пазара на труда, и насърчава държавите членки да включат подобни програми в своите учебни планове с цел предоставяне на възможност за придобиване на практическия опит, необходим за улесняване на плавния преход от образование и обучение към пазара на труда;

62.  Подчертава важността на професионалното ориентиране и професионалния опит чрез оценка и съвети за професионално развитие, които акцентират върху индивидуалните умения и нужди и са предоставяни от висококвалифицирани съветници в областта на трудовата заетост и от лица, които са били в сходно положение, с цел да се гарантира, че младите хора разполагат с подходящата информация, съвети и насоки, за да направят разумен професионален избор;

63.  Подчертава важната роля на институциите за образование и обучение за развитието на уменията и компетентностите на учащите се, призовава Комисията и държавите членки да развиват висококачествено и целенасочено професионално ориентиране по време на целия образователен цикъл, с което да се помогне на младите хора да вземат правилните решения при избора си на образование и професионално развитие;

64.  Отбелязва, че за успешен преход към заетост е от голямо значение да се вземат информирани решения, да се развие инициативност и да се повишат мотивацията и себепознаването, като същевременно следва да се предостави и подходяща подкрепа в това отношение; подчертава важната роля на качествените преходи, включително прехода от образование към заетост, прехода между работни места, както и между заетост и прекъсване на трудовата дейност;

65.  Припомня, че инвестирането в образование и в развиване на умения, които отговарят на изискванията на пазара на труда и обществото, е от съществено значение за растежа и конкурентоспособността, а така също и за европейското съзнание, личностното развитие и увереността в собствените сили; напомня, че предприемачеството изисква развитието на трансверсални умения, като например креативност, критично мислене, способност за работа в екип и инициативност, които спомагат както за личностното, така и за професионалното развитие, и улесняват по-ранното навлизане на младите на пазара на труда; подчертава, че подобни инвестиции следва да бъдат подкрепяни от по-силно взаимодействие между европейските и националните инициативи, като се включват различните сектори на образованието и обучението, както и други съответни сектори като заетостта, социалната политика, политиката за младежта и културата, наред с по-тясно сътрудничество с всички участващи заинтересовани страни, като например социалните партньори и предприятията, с цел учебните програми да се поддържат в унисон с потребностите на пазара на труда;

66.  Отново изтъква ангажимента на държавите членки да инвестират във висшето образование и с оглед на това призовава за постепенно подобряване на стандартите за образование и обучение в европейските образователни системи; призовава държавите членки да признават образованието като основна инвестиция, да се ангажират с инвестиране на най-малко 2% от своя БВП в сектора и да го предпазват от съкращения на разходите; призовава Комисията да засили още повече ролята на образованието в стратегията „Европа 2020“, като включи общите цели на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“) в прегледа на стратегията „Европа 2020“;

67.  Подчертава, че инвестирането през целия живот в човешки капитал и умения, и по-специално в повишаване на квалификацията на съществуващата работна ръка и на неквалифицираните работници, е от съществено значение за борбата с дългосрочната безработица и за осигуряване на по-широк достъп до качествени работни места; призовава ЕС да определи ясни цели относно методите на обучение през целия живот за липсващите умения и да разшири обхвата на обучението и образованието в областта на комуникациите, езиците и цифровите умения за по-възрастните работници, и по-специално за ниско квалифицираните работници на възраст над 30 години, както и за преждевременно напусналите училище;

68.  Подчертава необходимостта от адекватно финансиране и внедряване от страна на държавите членки, регионалните и местните органи и отделните работодатели на качествени схеми за стажове и възможности за професионална подготовка, както и на обучение в процеса на работа; припомня, че тези програми следва да отговарят на минимални стандарти за социална закрила;

69.  Счита, че са необходими тесни и систематични партньорства на местно, регионално и национално равнище между публичните органи и представителите на работодателите и на служителите, включително публични и частни служби по заетостта, както и институции за образование и обучение, с цел да се развият дългосрочни стратегии за съответните национални пазари на труда и да се открият най-добрите начини за справяне с проблема с несъответствието между търсените и предлаганите умения във всичките му измерения, като призовава всички държави членки да насърчават това сътрудничество;

70.  Счита, че гаранцията за младежта е първа стъпка към основан на правата подход към нуждите на младите хора във връзка със заетостта; припомня задължението на работодателите да участват в процеса на предоставяне на младите хора на достъпни програми за професионално обучение и качествени стажове; подчертава, че не трябва бъде излаган на риск качественият аспект на достойния труд за младите хора, а основните трудови и други стандарти, свързани с качеството на труда, като например работно време, минимална надница, социални осигуровки и здраве и безопасност при работа, трябва да бъдат централни съображения в полаганите усилия;

Насърчаване на трудовата мобилност

71.  Припомня, че понастоящем в ЕС има два милиона незаети свободни работни места; подчертава необходимостта от трудова мобилност в Съюза, за да се запълни тази празнина, и в това отношение отново подчертава значението на „Еразъм +“ и на Европейския портал за професионална мобилност (EURES);

72.  Припомня, че е важно да се улесни мобилността на пограничните работници, като се предлага повече информация за съществуването на трансгранични партньорства на EURES, задачата на които е да се насърчава мобилността на пограничните работници и да се премахват пречките пред нея, като на тези лица се предлагат информация и консултации за възможностите за заетост и условията на живот и труд от двете страни на границата; в това отношение EURES-T е важен инструмент за по-добър контрол на неразработените възможности за трансгранични работни места и за стремеж към един по-интегриран европейски пазар на труда;

73.  Припомня, че мобилността на квалифицирани работници от трети страни е един от отговорите на демографските предизвикателства, на недостига на работна ръка и несъответствието между търсените и предлаганите умения, както и необходимостта да се сведат до минимум последиците от изтичането на мозъци;

74.  Припомня, че ЕС се гради на принципа на свободното движение на работници; призовава изучаването и упражняването на чужди езици да бъдат насърчавани с цел повишаване на мобилността; подчертава значението на насърчаването на изучаването на чужди езици, особено на европейските, като елемент на ученето през целия живот, така че това да се превърне в средство за улесняване на мобилността на работниците и за разширяване на спектъра на перспективите за заетост;

Обмен и валидиране на най-добри практики в ЕС

75.  Подчертава необходимостта от обмен и валидиране на най-добри практики между държавите членки и регионалните и местните органи, както и от сравняване и измерване на тяхната ефективност, по-специално по отношение на състоящите се от две части професионално обучение и професионална подготовка, и системите и програмите на стажовете, резултатите от неформално и самостоятелно учене, както и стратегиите за учене през целия живот, като същевременно признава особеностите на всеки пазар на труда и на всяка образователна система; посочва европейската платформа за професионална подготовка като един от основните инструменти за развитие на европейски партньорства и обмен на най-добри практики по отношение на професионалната подготовка;

76.  Подчертава важната роля на неформалното и самостоятелното учене, на доброволческата дейност и ученото през целия живот с цел развитие на умения и квалификации, преди всичко на универсални умения като предприемачество, ИКТ, личностни и езикови умения, които намират широко приложение; призовава ЕС да подобри достъпа до обучение за възрастни и до предоставянето на втори шанс за получаване на образование; призовава за утвърждаване и признаване от страна на работодателите и предоставящите услуги в областта на образованието на неформалното и самостоятелното учене;

77.  Посочва значението на съживяването на процеса от Болоня, като се използва възможността, предоставена от министерската конференция, проведена през май 2015 г. в Ереван, за започване на нови и по-напреднали форми на сътрудничество, които да бъдат приложени незабавно;

78.  Счита, че Комисията следва да гарантира правилното прилагане на програмата „Еразъм+“ във всичките ѝ различни форми, включително в областта на спорта; счита, че е важно да се опростят условията за достъп, така че програмата да може да достигне колкото е възможно повече хора и организации;

Възпитаване на предприемачески дух сред гражданите: МСП и микропредприятия

79.  Счита, че има нужда от подобряване на лидерството, финансовото управление и насърчаването на образованието по предприемачество от ранна възраст, както и от подпомагащи, широкообхватни и качествени системи за деца в предучилищна възраст, насочени към семейства в неравностойно положение, с цел реализиране на потенциала на младите хора, така че да разполагат с уменията да бъдат работодатели, а не само служители, и да имат възможност да стартират нови предприятия и да се възползват от новите пазари;

80.  Приветства схеми като „Еразъм за млади предприемачи“, които целят да помогнат на новите предприемачи да придобият съответните умения за управление на предприятие, и счита, че подобни програми следва да бъдат допълнително насърчавани, за да се помогне на повече млади предприемачи да се установят и успеят; счита, че следва да бъдат въведени специални мерки за подкрепа на млади предприемачи, за да се улесни техният достъп до информация, както и финанси и финансиране, включително услуги на едно гише за информация и подкрепа, насочени към младите хора в съществуващи органи за подкрепа на предприемачи;

81.  Счита, че неформалното образование, по-специално развивано в младежки организации, насърчава творчеството, чувството за инициатива и самоотговорност и може да увеличи шансовете на младите хора на пазара на труда;

82.  Подчертава необходимостта от включването на елементи на обучение по предприемачество във всички нива на образованието и обучението, тъй като въвеждането на предприемачески дух у младите от най-ранна възраст представлява ефективен начин за борба с безработицата и в частност с младежката безработица; във връзка с това насърчава активния диалог и сътрудничеството между академичната общност и предприемаческите кръгове с цел разработване на учебни програми, които да въоръжат младите с необходимите умения и компетенции;

83.  Призовава за далновидна и ориентирана към постигането на резултати европейска стратегия за уменията, която да насочва националните стратегии за уменията и да ги интегрира в националните планове за работни места, като същевременно осигурява цялостна рамка за секторните планове за действие, предложени в Пакета за заетостта;

84.  Подчертава нуждата от мерки в подкрепа и за насърчаване на новосъздадени предприятия, МСП, микропредприятия и участниците в социалната икономика с цел да се улеснят тяхното учредяване и функциониране, както и значението на необходимостта от въвеждане и извършване на действия във връзка с принципа на по-доброто регулиране и от улесняване на наемането на квалифицирана работна сила и обучението на работниците и служителите; за целта подчертава, че данъчната тежест следва да се измести от работещите към други източници на данъчно облагане, чието въздействие върху растежа и заетостта не е така отрицателно, като същевременно бъде запазена адекватна социална закрила.

85.  Призовава държавите членки да намалят данъчната тежест върху труда;

86.  Припомня, че близо 99% от европейските предприятия са малки или средни и че те са основен двигател за създаването на конкурентоспособен пазар на труда в Европа; при това положение подчертава, че е важно европейското законодателство да се основе на принципа „Мисли първо за малките предприятия!“, за да се премахнат бюрократичните спънки пред МСП и да им се позволи да освободят пълния си потенциал за създаване на работни места;

87.  Счита, че предприемачите следва да инвестират в обучение и стажове за служители, както и че следва да се въведат и развият допълнително насърчителни мерки, когато това е целесъобразно, тъй като това ще им даде възможност да се разраснат и да създадат нови работни места; счита, че разработването на мрежи от служители може да подпомогне достъпа на МСП и микропредприятията до предоставяне на обучение и подкрепа, от които се нуждаят;

Иновации и цифровизация:нови умения и работни места

88.  Подчертава значението на иновациите и цифровизацията за растежа, производителността и по-справедливото, устойчиво и приобщаващо общество, а също и, в тази връзка, необходимостта да се предоставят знания, творчески дух и умения, както и мотивация и решителност от страна на служителите и бъдещите служители и работодатели, с оглед създаването на новаторски, творчески и цифрови продукти и услуги; подчертава необходимостта от преодоляване на „цифровото разделение“ и цифровите умения като част от обучението през целия живот, както и от включването на новите медии и новите технологии в учебните програми; подчертава необходимостта от разработване на иновативни начини на учене, както и от разширяване на достъпа до онлайн и дистанционно обучение чрез отворени образователни ресурси, улесняващи равния достъп до образование и обучение за всички;

89.  Подчертава необходимостта от определяне на широк набор от възникващи индустрии и ключови сектори на растеж, върху които държавите членки следва да се съсредоточат при разработване на своята основа от умения;

90.  Изтъква потенциала за създаване на работни места, който предлага доизграждането на цифровия единен пазар, изграждането на енергийния съюз, създаването на работни места чрез инвестиране в научноизследователска и развойна дейност и иновации, насърчаването на социално предприемачество и социалната икономика, и повишаване на квалификацията на работниците в сектора на здравеопазването и социалните грижи, както и подпомагането на развитието на по-добри транспортни мрежи;

91.  Подчертава тенденцията в последно време дружествата да връщат производството и услугите в Европа и произтичащите от това възможности за създаване на работни места, особено за младите хора; счита, че икономиките на ЕС имат уникална възможност да ускорят тенденцията на връщане на работни места чрез гарантиране, че уменията на нашата работна сила отговарят на нуждите на предприятията;

92.  Подчертава значението на проучванията в сферата на НТИМ (наука, технологии, инженерство и математика) и подчертава ролята им в това да подпомогнат Европа да играе важна роля на световната сцена по-отношение напредъка на технологичните разработки.

93.  Подкрепя инициативата на Комисията в сътрудничеството с тройното председателство за насърчаване на предприемаческа нагласа в Европа и за разработване на преносими умения за цял живот;

94.  Подчертава факта, че ЕС е изправен пред недостиг на умения в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката, докато същевременно е налице свръхпредлагане на завършили социални науки; счита, че са необходими допълнителни инициативи на европейско и национално равнище, за да се отговори на затрудненията във връзка с работните места и изследванията в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката; препоръчва на Комисията и на държавите членки да предприемат мерки за повишаване на привлекателността и стойността на учебните дисциплини в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката и да насърчават младите хора, включително жените, да се насочват към учебни дисциплини в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката;

95.  Припомня, че и в XXI-ви век са необходими традиционните знания и умения, които създават стабилни и неподлежащи на делокализация работни места и които са в основата на редица области на високи европейски постижения; призовава за подкрепа, която да позволява запазването на тези традиционни знания и умения и предаването им на новото поколение чрез обучение, съчетавайки ги същевременно, когато е възможно, с новите знания и умения, включително в областта на цифровите технологии, с цел максимално увеличаване на потенциала;

Мерки по отношение на по-младите и по-възрастните работници, както и на работниците с увреждания

96.  Подчертава нуждата от и важността на специалните мерки и подкрепа за работодателите, по-специално МСП, за да им се помогне да се повишат качествената и устойчивата заетост, да осигурят обучение на работното място и да предлагат възможности за кариерно развитие за групи, които са в неравностойно положение на пазара на труда, като млади хора, възрастни работници, жени, мигранти, хора с увреждания, а също и продължително безработни лица; признава и подкрепя ролята както на публичните, така и на частните служби по заетостта за насърчаване на конкурентоспособни пазари на труда; припомня значението на социалната и икономическата отговорност от страна на работодателите и на образователните институции към всички работници и служители и към обществото; счита, че подобна социална отговорност следва също така да се изисква от институциите, отговорни за образованието и обучението;

97.  Признава предизвикателствата, пред които са изправени младите хора когато навлизат на пазара на труда, като припомня колко е важно за тях да получат първоначален професионален опит по време на тяхното обучение, така че да придобият умения за работното място и да направят прехода от училище към работа по-ефикасно и ефективно; посочва потенциала, свързан с предприемачеството сред младите хора, и поради това отправя призив към отговорността на работодателите и държавите членки да предоставят на младите хора възможността да получат такъв опит, както и да подпомогнат младите хора при придобиването на правилните умения; подчертава освен това значението на сътрудничеството между училищата и работодателите в това отношение, като призовава институциите на ЕС и държавите членки да гледат по-благоприятно към бизнеса и да подпомагат младите хора в превръщането на техните идеи в успешни бизнес планове;

Предложения за политиката и препоръки

98.  Призовава Комисията, държавите членки и регионалните и местните органи да инвестират в новаторски и перспективни нови икономически сектори, за да се насърчат инвестициите в ЕС с оглед на стимулирането на растежа и създаването на нови, качествени, устойчиви работни места, водещи към справедливо, устойчиво и приобщаващо общество; освен това подчертава важността на това държавите членки да прилагат икономически и финансови мерки и да провеждат реформи на пазара на труда, които се основават на ясни, основаващи се на данни и измерими показатели, чиято ефективност може да бъде доказана;

99.  Призовава държавите членки да гарантират, че реформите на пазара на труда са насочени, освен към стимулиране на създаването на качествена заетост, към намаляване на сегментацията, ускоряване на приобщаването на уязвимите групи на пазара на труда, насърчаване на равенството между половете, намаляване на бедността при работещите и осигуряване на подходяща социална закрила за всички работници, включително самостоятелно заетите лица;

100.  Призовава държавите членки да инвестират в образование в ранна детска възраст и в ранно изучаване на чужди езици, както и в информационни и комуникационни технологии в основните училища;

101.  Призовава държавите членки да вземат изцяло предвид значението на автоматизацията като тенденция, която може да подкопае количествената значимост на голям брой работни места, и да насочат своите програми за обучение на безработните към обучение на умения, полезни за работни места, за които се изискват специфични умения;

102.  Призовава държавите членки и регионалните и местните органи да се учат от най-добрите практики и да пристъпят от тяхното наблюдение към политически действия, които увеличават равнището на заетостта и намаляват бедността и неравнопоставеността, както и да предприемат по-амбициозни реформи, които се опират на тези практики; призовава освен това държавите членки да сравнят и измерят ефективността на тези практики, да осигурят правилен баланс между адаптивност и сигурност за работниците и предприятията, както и да вземат под внимание спецификите на пазарите на труда и образователните системи в държавите членки;

103.   Призовава градовете и регионите да се съсредоточат върху качественото образование и обучение, като се борят срещу ранното напускане на училище и безработицата сред младите хора, тъй като младите хора спешно се нуждаят от нови възможности и следва да се направи всичко възможно в тяхна подкрепа;

104.  Призовава държавите членки да разработят колективни подходи, като например мрежи от работодатели, за да спомогнат за преодоляване на бариерите, които възпрепятстват работодателите от това да се стремят към по-амбициозни планове за развитие на работната сила;

105.  Призовава Комисията и държавите членки да насърчават и подкрепят социални предприятия, които отчитат своята отговорност по отношение на околната среда, потребителите и служителите;

106.  Призовава държавите членки да въведат минимални заплати в контекста на намаляването на неравнопоставеността в заплащането въз основа на размер, определен за всяка държава членка, за да се гарантира достоен трудов доход с правни средства или чрез споразумение, при зачитане на националните практики;

107.  Призовава държавите членки да включат лидерските, управленските и предприемаческите умения и финансовото образование, консултациите при започване на бизнес и комуникационните технологии в образователните си програми, включително стратегии за учене през целия живот, като дадат приоритет на по-нататъшното развитие на програмите за професионално обучение и образование, включително като повишават занаятчийските умения в Европа, вземайки същевременно предвид различията между държавите членки по отношение на пазара на труда и образователните системи, за да се избегне общия еднотипен подход;

108.  Отправя искане към Комисията да разработи европейска платформа за признаване и валидиране на уменията, присъщи на конкретни дейности и професии, която включва признаване на умения, придобити чрез доброволен труд;

109.  Призовава държавите членки да приложат Препоръката на Съвета от 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене като средство за признаване на придобитите чрез неформално обучение компетенции, по-специално в сектора на доброволчеството и младежта, и за подкрепа на политики за учене през целия живот;

110.  Призовава държавите членки да подпомагат тясното и системно включване на заинтересованите страни на пазара на труда, включително организациите на работодателите и на работниците, обучаващите институции и публичните и частните служби по заетостта на местно, регионално и национално равнище, включително чрез улесняване на комуникацията и обмена на информация между тях, с цел насърчаване на по-тесни връзки между образованието и обучението и работното място, за да се постигне по-голямо съответствие между предлагането и търсенето и за да предвидят и планират бъдещи нужди от умения и квалификации на пазара на труда;

111.  Призовава Комисията, държавите членки и регионалните и местните органи да предоставят финансови и икономически стимули, които да способстват за участието в продължаващо образование и обучение, за да се осигури бъдеща висококвалифицирана работна сила; препоръчва тези стимули да се основават на измерими и базирани на данни показатели, чиято ефективност може да бъде доказана;

112.  Призовава държавите членки да осигурят подходящо обучение и да гарантират текущо професионално развитие на учители и лидери в образованието, за да им помогнат да използват най-подходящите методи на обучение и да позволят развитието у младежите на Европа на уменията и компетентностите на XXI-ви век. подчертава следователно значението на това на учителите да се осигури основано на опита ноу-хау, в което се съчетават практика и теория, особено във връзка с новите технологии и дигитализацията, за да могат те да предадат тези знания на учениците;

113.  Призовава държавите членки и ЕС да предприемат бързи и конкретни стъпки за прилагане на политиките и законодателството в областта на взаимното признаване на професионалните квалификации и университетските звания в целия ЕС, като средство за насърчаване на справедлива трудова мобилност в рамките на ЕС и справяне с проблема с незаетите работни места;

114.  Призовава Комисията и държавите членки да предоставят прогнози за променящите се пазари на труда, по-специално във връзка с предизвикателствата, произтичащи от глобализацията, както и прогнози за работни места и умения за всяка държава членка и по-общо за различните сектори;

o
o   o

115.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P8_TA(2014)0038.
(2) Приети текстове, P7_TA(2014)0394.
(3) Приети текстове, P8_TA(2015)0110.
(4) Приети текстове, P8_TA(2014)0010.
(5) Приети текстове, P7_TA(2014)0037.
(6) OВ C 398, 22.12.2012 г., стр. 1.
(7) OВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 10.
(8) Съгласно документа на Комисията за трудовата заетост и социално положение в ЕС: тримесечен преглед от март 2015 г.
(9) Европейска комисия (2013 г.), Заетост и социално развитие в Европа
(10) Съгласно документа на Комисията относно трудовата заетост и социалното положение в ЕС: преглед за тримесечието от 13 април 2015 г.


30-и и 31-ви годишен доклад относно контрола върху прилагането на правото на ЕС (2012—2013 г.)
PDF 512kWORD 133k
Резолюция на Европейския парламент от 10 септември 2015 г. относно 30‑ия и 31‑вия годишни доклади относно контрола върху прилагането на правото на ЕС (2012—2013 г.) (2014/2253(INI))
P8_TA(2015)0322A8-0242/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид Тридесетия годишен доклад относно контрола върху прилагането на правото на ЕС (2012) (COM(2013)0726),

—  като взе предвид Тридесет и първия годишен доклад относно контрола върху прилагането на правото на ЕС (2013) (COM(2014)0612),

—  като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Доклад за оценка на проекта „EU Pilot“ (СОМ(2010)0070),

—  като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Втори доклад за оценка на проекта „EU Pilot“ (СОМ(2011)0930),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 март 2002 г. относно отношенията с жалбоподателите при нарушения на правото на Общността (COM(2002)0141),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 април 2012 г., озаглавено „Осъвременяване на начина, по който се осъществяват контактите с жалбоподателя във връзка с прилагането на законодателството на Съюза“ (COM(2012)0154),

—  като взе предвид Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно двадесет и деветия годишен доклад на Комисията относно контрола върху прилагането на правото на Европейския съюз (2011 г.)(2),

—  като взе предвид проучването: „Влиянието на кризата върху основните права в държавите–членки на ЕС – сравнителен анализ“(3),

—  като взе предвид пакета за по-добро регулиране, представен от Комисията на 19 май 2015 г.;

—  като взе предвид член 52 и член 132, параграф 2 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, на комисията по граждански свободи и вътрешни работи, на комисията по конституционни въпроси и на комисията по петиции (A8-0242/2015),

A.  като има предвид, че член 17 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) определя основната роля на Комисията като „пазителка на Договорите“;

Б.  като има предвид, че съобразно член 6, параграф 1 от ДЕС, Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) има същата правна стойност като Договорите и тя се отнася за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и държавите членки в случаите, в които прилагат европейското право (член 51, параграф 1 от ХОПЕС);

В.  като има предвид, че съобразно член 258, параграфи 1 и 2 от ДФЕС Комисията изпраща обосновано становище до държава членка, когато счита, че последната не е изпълнила задължение съобразно Договорите, и може да отнесе въпроса до Съда на ЕС, ако въпросната държава членка не се съобрази със становището в рамките на срок, определен от Комисията;

Г.  като има предвид, че Рамковото споразумение относно отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия предвижда обмен на информация относно всички процедури за установяване на нарушения въз основа на официални уведомителни писма, но не обхваща неофициалната процедура „EU Pilot“, която предшества започването на официална процедура за установяване на нарушение;

Д.  като има предвид, че член 41 от ХОПЕС определя правото на добра администрация като правото на всяко лице засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите безпристрастно, справедливо и в разумен срок, а член 298 от ДФЕС посочва, че институциите, органите, службите и агенциите на Съюза изпълняват своите задачи с подкрепата на открита, ефикасна и независима европейска администрация;

Е.  като има предвид, че член 51 от ХОПЕС ограничава задължението на държавите членки за спазване на ХОПЕС до положения, при които те прилагат правото на ЕС, но не предвижда такова ограничение на задълженията, които произтичат от ХОПЕС за институциите, органите, службите или агенциите на ЕС;

Ж.  като има предвид, в контекста на неотдавнашната финансова криза, че държавите членки трябваше да вземат мерки, които излагат на риск първичното право на ЕС, по-специално разпоредби относно защитата на социални и икономически права;

1.  Отбелязва, че в съответствие със съвместната политическа декларация от 27 октомври 2011 г. на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно обяснителните документи,  Комисията представи доклад относно изпълнението на декларацията, предназначен за двамата съзаконодатели;

2.  Приветства 30-ия и 31-вия годишни доклади на Комисията относно прилагането на правото на ЕС и отбелязва, че съобразно тези доклади четирите области, в които държавите членки са били най-често обект на процедури за нарушения при транспонирането през 2012 г., са били транспортът, защитата на здравето и потребителите, опазването на околната среда и въпроси, свързани с вътрешният пазар и услугите, докато през 2013 г. най-проблематичните области са били околната среда, защитата на здравето и потребителите, вътрешния пазар и услугите, както и транспортът; припомня, при все това, че тази последваща оценка не замества задължението на Комисията да наблюдава по ефективен и своевременен начин прилагането и изпълнението на правото на ЕС, и отбелязва, че Парламентът би могъл да окаже съдействие при прегледа на изпълнението на законодателството чрез своите процедури на контрол спрямо Комисията;

3.  Припомня, че в Европейския съюз, основан на принципите на правовата държава и на сигурността и предвидимостта на законите, европейските граждани са в правото си да бъдат първите информирани по ясен, достъпен, прозрачен и навременен начин (чрез интернет и чрез други средства) дали и кои национални разпоредби са били приети при транспониране на правото на ЕС и кои са националните органи, отговорни за правилното им прилагане;

4.  Отбелязва, че гражданите и предприятията очакват регулаторната рамка да бъде опростена, предвидима и надеждна;

5.  Настоятелно призовава Комисията при изготвянето и оценката на законодателството да обърне по-голямо внимание на тежестта, която то може да наложи върху МСП;

6.  Призовава Комисията и държавите членки да координират усилията си на по-ранен етап от законодателния процес с цел да се гарантира, че крайният резултат може да се прилага по-ефективно;

7.  Отбелязва, че късното транспониране, неправилното транспониране и лошото прилагане на правото на ЕС могат да доведат до различия между държавите членки и да нарушат условията на равнопоставеност в целия ЕС;

8.  Призовава Комисията да третира еднакво всички държави членки независимо от техния размер или от момента на присъединяването им към ЕС;

9.  Отбелязва, че прилагането и транспонирането на правото на ЕС остават неравномерни сред държавите членки; отбелязва, че гражданите, които желаят да живеят, работят или извършват търговска дейност в друга държава членка, са изправени пред ежедневната реалност на постоянни трудности, дължащи се на неравномерното прилагане на правото на ЕС в правните системи на държавите членки;

10.  Припомня, че Комисията, съобразно член 17 от ДЕС, носи отговорност за гарантирането на прилагането на правото на ЕС, включително Хартата на основните права на Европейския съюз (член 6, параграф 1 от ДЕС), чиито разпоредби се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и за държавите членки в случаите, когато прилагат правото на ЕС (член 51, параграф 1 от ХОПЕС); припомня, че Комисията има правомощия да започне производство за установяване на нарушение съобразно членове 258—260 от ДФЕС с цел гарантиране на спазването на правото на ЕС; при все това призовава Комисията да улесни Парламента в изпълнението на неговата роля като съзаконодател чрез предоставянето на подходяща информация и чрез отчетност пред него;

11.  Отбелязва, че общо 731 дела за установяване на нарушение бяха прекратени, тъй като въпросната държава членка е доказала, че спазва правото на ЕС; изтъква, че през 2013 г. Съдът постанови 52 решения по силата на член 258 от ДФЕС, от които 31 (59,6%) бяха срещу държави членки; припомня, за да постави тези статистически данни в перспектива, че към момента 3 274 (87,3%) решения на Съда за установяване на нарушение бяха в полза на Комисията; изисква от Комисията да обръща специално внимание на реалното изпълнение на всички тези съдебни решения;

12.  Приветства все по-нарастващото използване от страна на Комисията на планове за изпълнение за нови законодателни актове на ЕС, адресирани до държавите членки, тъй като това увеличава вероятността за своевременно и правилно прилагане, предотвратява проблемите при транспонирането и прилагането и на свой ред оказва въздействие върху броя на съответните внасяни петиции;

13.  Отново изтъква необходимостта от съсредоточаването на Комисията върху ефективно разрешаване на проблеми, ефективно управление и превантивни мерки, но предлага Комисията да разработи също така нови начини, различни от официалните производства за установяване на нарушение, за подобряване на транспонирането и прилагането на правото на ЕС;

14.  Потвърждава, че законодателството на ЕС трябва да бъде правилно и навреме транспонирано в правния ред на всяка държава членка; настоятелно призовава органите на държавите членки да избягват практиката на свръхрегулиране, тъй като последната често поражда значителни различия в процеса на прилагане на равнището на държавите членки, което на свой ред отслабва доверието към правото на Съюза, предвид информираността на гражданите относно значителните различия в рамките на ЕС; изтъква необходимостта от по-нататъшно засилване на сътрудничеството между членовете на Европейския парламент и комисиите по европейски въпроси на националните и регионалните парламенти; горещо приветства нововъведението в Договора от Лисабон, което предвижда Съдът на Европейския съюз, след постъпило искане от страна на Комисията, да може да налага глоби на държавите членки за забавяне на транспонирането, без да е необходимо да изчаква второ съдебно решение; настоятелно призовава институциите на ЕС (Съвет, Комисия, ЕЦБ) да спазват първичното право на ЕС (Договорите и Хартата на основните права), когато приемат разпоредби на вторичното право или приемат политики по икономически и социални въпроси, които засягат правата на човека и общото благо;

15.  Отбелязва използването от страна на Комисията на термина „свръхрегулиране,“ който се отнася до нарушения, които надхвърлят изискванията на ЕС, т.е. прекомерен брой на норми, насоки и процедури на национално, регионално и местно равнище, който пречи на очакваните цели на политиката; призовава Комисията ясно да дефинира термина; изтъква, че такова определение трябва да изясни, че държавите членки имат право да определят по-строги стандарти, когато това е необходимо, като същевременно се отчита фактът, че по-доброто хармонизиране при прилагането на правото на ЕС в областта на околната среда е важно за функционирането на вътрешния пазар;

16.  Отбелязва, че намаляването на броя на забавянията при транспонирането като нарушение през 2012 г., в сравнение с предходната година, е основно поради факта, че е имало по-малко на брой директиви, които да бъдат транспонирани през 2012 г., в сравнение с предходните години; при все това отчита, че статистиката за 2013 г. показва реално намаляване на броя на закъсненията при транспонирането като нарушение, като броят на тези нарушения достига най-ниската си точка за период от пет години в края на тази година, което може да се разгледа като положителен резултат от въвеждането в член 260, параграф 3 от ДФЕС на ускорената процедура за санкциониране в случаи на неосъществено транспониране;

17.  Отбелязва, че намаляването на броя на нарушенията, свързани с късно транспониране през 2013 г., 2012 г. и през последните пет години, може да бъде обяснено с използването на „EU Pilot“ и други механизми (включително SOLVIT 2) и с въвеждането в член 260, параграф 3 от ДФЕС на ускорената процедура за санкциониране в случаи на неосъществено транспониране; изтъква, че навременното транспониране на директивите следва да остане първостепенен приоритет в рамките на Комисията и сроковете за транспониране трябва да бъдат изпълнявани.

18.  Изтъква, че увеличаването на броя на новите файлове в рамките на „EU Pilot“, в частност свързани с околната среда, данъчното облагане, правосъдието и митниците, по време на разглеждания период, както и намаляването на броя на разглежданите дела за установяване на нарушение, показват положителна тенденция в държавите членки по отношение на изпълнението на правото на ЕС, като показват, че „EU Pilot“ има вече доказана ефективност при постигането на ранно намиране на решение по отношение на потенциални нарушения; счита, при все това, че повече усилия следва да се положат в областта на прилагането на правото на ЕС, за да се засилят прозрачността му и надзорът от страна на жалбоподатели и заинтересовани страни, и изразява съжаление, че въпреки нееднократните му искания Парламентът все още не разполага с достатъчен достъп до информация относно процедурата „EU Pilot“ и висящите дела; отбелязва необходимостта от засилване на правния статус и на легитимността на „EU Pilot“ и счита, че това може да се постигне чрез повече прозрачност и по-голямо участие от страна на жалбоподатели и Европейския парламент;

19.  Поради това отново призовава Комисията да предложи обвързващи правила под формата на регламент съобразно новото правно основание, предвидено в член 298 от ДФЕС, за да се гарантира пълното зачитане на правото на гражданите на добра администрация, уредено в член 41 от Хартата на основните права;

20.  Отчита, че държавите членки носят основната отговорност за правилното изпълнение и прилагане на правото на ЕС, и изтъква задължението на европейските институции да зачитат първичното право на ЕС, когато създават вторично право на ЕС или решават, изпълняват или налагат на държавите членки социални, икономически или други политики, като също изтъква тяхното задължение да подпомагат държавите членки чрез всички налични средства в усилията им да спазват демократични и социални ценности и да транспонират законодателството на ЕС във времена на бюджетни и икономически ограничения, припомня, че институциите на ЕС са обвързани с принципа на субсидиарност и прерогативите на държавите членки;

21.  Изразява загрижеността си, че мерките на бюджетни ограничения, наложени спрямо свръхзадлъжнели държави-членки на ЕС, които след това бяха включени в актове на вторичното право на ЕС, преди да бъдат транспонирани в национално законодателство, през периода, който е обхванат от разглежданите два годишни доклада, в частност драстичните намаления на публичните разходи, имаха като резултат значително намаляване на капацитета на администрациите и съдебната власт на държавите членки да поемат отговорността си и да прилагат по подходящ начин правото на ЕС;

22.  Счита, че държавите членки, обхванати от програми за икономическа адаптация, следва да могат да изпълняват своето задължение за зачитане на социалните и икономически права;

23.  Припомня, че институциите на ЕС, дори когато действат като членове на групи от международни кредитори („тройки“), са обвързани с Договорите и Хартата за основните права на Европейския съюз;

24.  Изтъква, че е от изключително значение институциите на ЕС да зачитат Договорите; отбелязва, че Комисията трябва да помогне на държавите членки правилно да прилагат правото на ЕС, за да се засили подкрепата за ЕС и доверието в неговата легитимност; насърчава Комисията да публикува безпокойствата, изразени от държавите членки по време на процеса на прилагане; изтъква, че подкрепата на националните парламенти при транспонирането на законодателството е от съществено значение за подобряването на прилагането на правото на ЕС, и поради това призовава за засилване на диалога с националните парламенти, включително когато е изразена загриженост относно субсидиарността; отбелязва съществената роля на последващите оценки и значението на това да се търси мнението на националните парламенти, за да се преодолеят проблемите, предизвикващи загриженост, или сложни въпроси, свързани със законодателството, които е възможно да не са били явни по-рано;

25.  Отбелязва, че правото на отправяне на петиция до Парламента е един от основните стълбове на европейското гражданство, както е определено в член 44 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 227 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС); посочва, че това право предоставя необходими, но недостатъчни инструменти за повишаване на участието на обществеността в процеса на вземане на решения на Европейския съюз и играе важна роля при определянето и оценката на потенциални пропуски и нарушения в прилагането на законодателството на ЕС от страна на държавите членки и при информирането на институциите на ЕС за това; подчертава с оглед на горепосоченото решаващата роля на комисията по петиции като ефективна връзка между гражданите на ЕС, Парламента, Комисията и националните парламенти;

26.  Приветства признаването от страна на Комисията на особено важната роля, която има жалбоподателят за подпомагането ѝ при установяването на нарушения на правото на ЕС;

27.  Припомня, че европейските институции, и по-конкретно Комисията и Съветът, трябва изцяло да прилагат и да се съобразяват с правото на ЕС и съдебната практика в областта на прозрачността и достъпа до документи; в това отношение призовава за ефективно прилагане на Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията(4), и свързаните с него решения на Съда на Европейския съюз;

28.  Изтъква, че ЕС е създаден като съюз, основан на принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека (член 2 от ДЕС); потвърждава, че внимателното наблюдение на актовете и пропуските на държавите членки и институциите на ЕС е от изключително значение, и подчертава, че броят на петициите до Парламента и жалбите до Комисията относно проблеми, за които се счита, че са решени от Комисията, показва, че гражданите обръщат все по-голямо внимание на необходимостта от по-добро прилагане на правото на ЕС; призовава Комисията да реагира по-бързо и ясно на съобщенията от граждани, свързани с нарушения на правото на ЕС;

29.  Отбелязва големия брой на делата за установяване на нарушение, приключени през 2013 г., преди да достигнат до Съда, като само около 6,6% от всички дела са приключени със съдебно решение; поради това счита за изключително важно да се продължи внимателното наблюдение на действията на държавите членки, като се взема предвид фактът, че някои от петициите продължават да се отнасят до проблеми, които продължават да съществуват дори след като въпросът е бил приключен;

30.  Приветства факта, че Комисията отделя все по-голямо значение на петициите като източник на информация относно жабите на гражданите от публичните органи, включително от самия Европейски съюз, и възможните нарушения на правото на ЕС при прилагането му на практика, което се доказва от факта, че в двата годишни доклада е обърнато специално внимание на петициите; отбелязва, че това е придружено от съответно нарастване на броя на получените петиции, които са били препратени от комисията по петиции към Комисията с искания за сведение; въпреки това изразява съжаление относно забавянето на Комисията при предоставянето на отговори, когато от нея е поискано да даде становище в случая на многобройни петиции;

31.  Отбелязва също необходимостта от конструктивен диалог с държавите членки в рамките на комисията по петиции и приканва държавите членки, заинтересовани от съответните петиции, да изпращат представители, с цел те да се обръщат към комисията по петиции по време на нейните заседания;

32.  Посочва, че петициите, внасяни от граждани на ЕС или от лица, пребиваващи в държава членка, се отнасят до нарушения на правото на ЕС, и по-специално в областта на основните права, вътрешните работи, правосъдието, вътрешния пазар, здравеопазването, защитата на потребителите, транспорта, данъчното облагане, селското стопанство и развитието на селските райони, както и околната среда; счита, че петициите свидетелстват за факта, че все още има чести и широко разпространени случаи на непълно транспониране и липса на подходящо изпълнение, което на практика води до неправилно прилагане на правото на ЕС; подчертава, че подобна ситуация изисква повече усилия от страна на държавите членки и постоянно наблюдение от страна на Комисията; обръща особено внимание на значителния брой петиции, внесени с цел сигнализиране за наличие на дискриминация и пречки по отношение на хората с увреждания;

33.  Отбелязва, че продължават да съществуват трудности в диалога с определени държави членки и региони, които не са склонни да представят изискваните документи или обяснения;

34.  Приветства ангажимента на службите на Комисията за засилване на обмена на информация с комисията по петиции и желае да повтори своите искания:

   а) за по-добра комуникация между двете страни, особено по отношение на започването и напредъка на производствата за установяване на нарушение от страна на Комисията, включително процедурата „EU Pilot“, за да се гарантира, че Парламентът е изцяло информиран с оглед на постоянното подобряване на неговата законодателна работа;
   б) за полагане на усилия, за да се предоставя цялата относима информация относно петициите, свързани с процедури по разследване и производства за установяване на нарушение, на комисията по петиции в разумен срок, който да ѝ позволява да отговаря по-ефективно на исканията на гражданите;
   в) за съгласие от страна на Комисията да взема под внимание докладите на комисията по петиции, и по-специално констатациите и препоръките, съдържащи се в тях, при изготвянето на своите съобщения и при подготовката на промени в законодателството;

35.  Изразява съжаление, че Парламентът, който пряко представлява европейските граждани и в момента е пълноправен съзаконодател, който все по-активно участва в процедури по разглеждане на жалби, по-конкретно чрез парламентарните въпроси и чрез дейностите на комисията по петиции, все още не получава автоматично прозрачна и навременна информация относно прилагането на разпоредбите на правото на ЕС, въпреки че посочената информация е необходима, не само като средство за увеличаване на достъпността и правната сигурност за европейските граждани, но и с цел да се приемат изменения, имащи за цел подобряване на самите разпоредби; счита, че подобрена комуникация между Европейския парламент и националните парламенти би могла да бъде полезна стъпка в тази посока; настоятелно призовава за по-ефективно и ефикасно сътрудничество между институциите на ЕС и очаква Комисията добросъвестно да прилага клаузата от преработеното Рамково споразумение за отношенията с Парламента, в което тя се ангажира да „предоставя на Парламента обобщена информация относно всички производства за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка от етапа на официалното уведомително писмо, включително, по искане, относно въпросите, до които се отнася процедурата за установяване на неизпълнение“;

36.  Призовава за създаване в рамките на компетентните генерални дирекции на Парламента (Генерална дирекция за вътрешни политики, Генерална дирекция по външни политики и Генерална дирекция за изследвания) на автономна система за оценка на последващото въздействие на основните европейски разпоредби, приети чрез процедурата по съвместно вземане на решения и обикновената законодателна процедура от Европейския парламент, включително чрез сътрудничество с националните парламенти;

37.  Отбелязва, че Съдът е изтъкнал, че, „вреда, причинена от национални институции може да доведе единствено до отговорност от страна на тези институции, и националните съдилища имат изключителната компетентност да разпоредят изплащането на обезщетение за такива вреди“(5); следователно подчертава значението на укрепването на средствата за правна защита, достъпни на национално равнище, които биха дали възможност на жалбоподателите да отстояват своите права по-пряко и по-лично;

38.  Отбелязва, че повечето жалби от граждани, попадащи в областта на правосъдието, се отнасят до свободното движение и до защитата на личните данни; отново подчертава, че правото на свободно движение е една от четирите основни свободи на ЕС, установени в Договора за функционирането на Европейския съюз и гарантирано на всички европейски граждани; припомня, че правото на гражданите на ЕС да се движат свободно и да пребивават и да работят в друга държава членка трябва да бъде гарантирано и защитено като една от основните свободи на Европейския съюз;

39.  Подчертава, че пълното транспониране и ефективно прилагане на общата европейска система за убежище е абсолютен приоритет; призовава държавите членки да положат всички усилия за транспонирането на новия пакет за убежището по правилен и навременен начин и в пълна степен;

40.  Отбелязва, че в областта на вътрешните работи е имало 22 производства за установяване на нарушение през 2012 г. и 44 през 2013 г.; изразява съжаление относно факта, че през 2013 г. повечето от последните дела за установяване на нарушение са били започнати заради късно транспониране на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора; отбелязва, че убежището остава област, където са внесени голям брой жалби;

41.  Отбелязва, че в областта на правосъдието е имало 61 дела за установяване на нарушение през 2012 г. и 67 през 2013 г.; посочва, че повечето от тези дела са се отнасяли до гражданството и свободното движение на хора; изразява съжаление относно факта, че повечето от делата за късно транспониране са били започнати поради късното транспониране на Директива 2010/64/ЕС относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство; изразява загриженост относно значителното увеличение в броя на жалбите в областта на правосъдието през 2013 г.;

42.  Приветства значителния напредък, направен през последните години по отношение на укрепване на правото на защита на заподозрени или обвиняеми лица в ЕС; подчертава първостепенното значение на навременното, пълно и правилно транспониране на всички мерки, предвидени в пътната карта на Съвета за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство; посочва, че тези мерки са ключови за правилното функциониране на съдебното сътрудничество в ЕС по наказателноправни въпроси;

43.  Подчертава, че трафикът на хора е сериозно престъпление и представлява нарушение на правата на човека и човешкото достойнство, което Съюзът не може да толерира; изразява съжаление относно факта, че броят на хората, станали обект на трафик към и от ЕС, нараства; посочва, че въпреки че правната рамка е подходяща, конкретното ѝ прилагане от държавите членки все още е непълно; подчертава, че актуалното положение в Средиземноморието води единствено да увеличаване на опасността от трафик на хора, и призовава държавите членки да проявят максимална строгост спрямо отговорните за тези престъпления и да защитят възможно най-ефикасно жертвите;

44.  Припомня, че преходният период, предвиден в Протокол №36 от Договора от Лисабон, приключи на 1 декември 2014 г.; подчертава, че краят на този преходен период трябва да бъде последван от строг процес на оценка на мерките по предишния трети стълб и тяхното прилагане в националното законодателство на държавите членки; посочва, че към април 2015 г. Парламентът не е бил информиран за актуалното положение на всеки правен инструмент от периода преди Договора от Лисабон в областта на съдебното и полицейско сътрудничество във всяка държава членка; призовава Комисията да спази принципа на лоялно сътрудничество и да предостави тази информация на Парламента възможно най-бързо;

45.  Припомня, че заключенията на Европейския съвет от юни 2014 г. установиха последователното транспониране, ефективното прилагане и консолидиране на правните инструменти и въведените полицейски мерки като водещ приоритет в областта на свободата, сигурността и правосъдието за следващите пет години; отправя искане към Комисията да постави по-силен акцент върху надзора и гарантирането на конкретното прилагане на законодателството на ЕС от страна на държавите членки; счита, че това трябва да бъде политически приоритет с оглед на големите различия, които често се наблюдават между политиките, приети на равнище ЕС, и прилагането им на национално равнище; насърчава националните парламенти да участват по-активно в европейския дебат и мониторинга на прилагането на правото на ЕС, по-конкретно в областта на вътрешните работи;

46.  Подчертава, че в резолюцията си от 11 септември 2013 г. относно застрашените от изчезване европейски езици и езиковото многообразие в Европейския съюз(6) Европейският парламент припомни, че Комисията следва да вземе предвид факта, че чрез своите политики някои държави членки и региони заплашват оцеляването на езиците в рамките на своите граници, дори тези езици да не са заплашени в европейски контекст, и също така призова Комисията да анализира административните и законови пречки пред проектите, отнасящи се до застрашените от изчезване езици, поради малкия мащаб на съответните езикови общности; в това отношение призовава Комисията да анализира задълбочено измерението на правата на лицата с малцинствен произход при оценката на прилагането на правото на ЕС;

47.  Подчертава, че не само в областта на свободата, сигурността и правосъдието, но и в други области на политиката има нужда от засилване на достъпа на гражданите до информация и документи с оглед прилагането на правото на ЕС; призовава Комисията да установи най-добрите възможни начини за постигане на това, да използва съществуващите инструменти за комуникация, за да подобри прозрачността и да осигури надлежен достъп до информация и документи относно прилагането на правото на ЕС; призовава Комисията да предложи правно обвързващ инструмент относно административната процедура по разглеждане на жалби на граждани;

48.  Припомня, че гладкото функциониране на истинско европейско пространство на правосъдие, основаващо се на зачитане на различните правни системи и традиции на държавите членки, е от основно значение за ЕС, както и че цялостното, правилно и навременно прилагане на законодателството на ЕС е предпоставка за постигането на тази цел;

49.  Подчертава, че подобряването на прилагането е един от приоритетите на Седмата програма за действие за околната среда;

50.  Изразява съжаление във връзка с факта, че законодателството на ЕС в областта на околната среда и здравеопазването продължава да се влияе отрицателно от голям брой случаи на късно транспониране, неправилно транспониране и лошо прилагане от страна на държавите членки; отбелязва, че 31-вият годишен доклад на Комисията относно прилагането на правото на ЕС показва, че през 2013 г. най-голямата категория производства за установяване на нарушение е била свързана с околната среда; припомня, че разходите в резултат на неприлагане на политиката в областта на околната среда – включително разходите за производства за установяване на неизпълнение на задължения – са високи, като според оценките техният размер възлиза на около 50 милиарда евро годишно (COWI и др., 2011 г.); освен това подчертава, че прилагането на политиката в областта на околната среда би донесло множество социално-икономически ползи, които не винаги са видни от анализите на разходите и ползите;

51.  Призовава Комисията да проявява по-голяма строгост по отношение на прилагането на законодателството на ЕС в областта на околната среда и да провежда по-бързи и ефективни разследвания на нарушенията, свързани със замърсяване на околната среда;

52.  Призовава Комисията да предприеме по-решителни действия срещу късното транспониране на директиви в областта на околната среда, както и по-активно да налага глоби;

53.  Призовава Комисията да представи ново предложение относно достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, както и предложение относно инспекциите, свързани с околната среда, по възможност без да се увеличават бюрократизмът и административните разходи;

54.  Подчертава необходимостта да се запази високо ниво на защита на околната среда и предупреждава за рисковете, произтичащи от свързването на високите равнища на нарушения с необходимостта да се намали степента на амбициозност на законодателството в областта на околната среда;

55.  Изразява своята загриженост във връзка с това, че комуникационната политика на Комисията относно Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) преувеличава трудностите при изпълнението на законодателството в областта на околната среда и здравеопазването; подчертава, че стандартите в областта на околната среда, безопасността на храните и здравеопазването не следва да бъдат подкопавани в контекста на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка; отчита необходимостта от по-добро регулиране и счита, че опростяването на регулирането следва, наред с другото, да допринася за преодоляване на проблемите, които възникват при прилагането; счита, че Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка следва да предложи резултати на гражданите и предприятията по възможно най-необременителния начин;

56.  Приветства новата практика, при която Комисията може да поиска в обосновани случаи от държавите членки да включат обяснителни документи, когато съобщават на Комисията предприетите от тях мерки по транспониране; все пак подновява призива си за съставяне на задължителни таблици на съответствието при транспонирането на директивите, които следва да са обществено достъпни на всички езици на ЕС, и изразява съжаление по повод факта, че Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) беше резултат от едностранно действие на Комисията, при липса на истински обществен и парламентарен диалог;

57.  Отбелязва, че във връзка с REFIT Комисията трябва да улесни диалога относно регулаторната пригодност с гражданите, държавите членки, предприятията и гражданското общество като цяло, за да гарантира, че ще се запазят качествените и социалните аспекти на законодателството на ЕС и че напредъкът по отношение на един идеал не е за сметка на друг;

58.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 304, 20.11.2010 г., стр. 47.
(2) Приети текстове, P7_TA(2014)0051.
(3) Тематичен отдел „В“: Права на гражданите и конституционни въпроси за комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (2015 г.).
(4) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43).
(5) Решение по дело 175/84.
(6) Приети текстове, P7_TA(2013)0350.

Правна информация