Показалец 
Приети текстове
Сряда, 28 октомври 2015 г. - СтрасбургОкончателна версия
Общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 г. — всички раздели
 Съд на Европейския съюз: брой на съдиите в Общия съд ***II
 Разпоредби за риболова в зоната по Споразумението за GFCM (Генералната комисия по рибарство в Средиземно море) ***II
 Употреба на генетично модифицирани храни и фуражи ***I
 Нови храни ***I
 Емисии на някои атмосферни замърсители ***I
 Европейска гражданска инициатива
 Стратегия на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море
 Политиката на сближаване и преразглеждането на стратегията „Европа 2020“
 Европейските структурни и инвестиционни фондове и доброто икономическо управление

Общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 г. — всички раздели
PDF 748kWORD 218k
Резолюция на Европейския парламент от 28 октомври 2015 г. относно позицията на Съвета относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година (11706/2015 – C8-0274/2015 – 2015/2132(BUD))
P8_TA(2015)0376A8-0298/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Решение 2007/436/ЕО, Евратом на Съвета от 7 юни 2007 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(2),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(3) (Регламент за МФР),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(4) (МИС),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2015 г. относно общите насоки за изготвянето на бюджета за 2016 година, раздел III — Комисия(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 29 април 2015 г. относно бюджетната прогноза за приходите и разходите на Европейския парламент за финансовата 2016 година(6),

—  като взе предвид проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, приет от Комисията на 24 юни 2015 г. (COM(2015)0300),

—  като взе предвид позицията относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, приета от Съвета на 4 септември 2015 г. и предадена на Парламента на 17 септември 2015 г. (11706/2015 – C8-0274/2015),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2015 г. относно мандата за тристранната среща във връзка с проектобюджета за 2016 г.(7),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета от 23 септември 2015 г. относно управлението на кризата с бежанците: незабавни оперативни, бюджетни и правни мерки по линия на Европейската програма за миграцията (COM(2015)0490),

—  като взе предвид писма за внасяне на корекции № 1/2016 (COM(2015)0317 и № 2/2016 (COM(2015)0513) в проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година,

—  като взе предвид член 88 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети и становищата на другите заинтересовани комисии, (A8‑0298/2015),

Раздел ІІІ

Общ преглед

1.  Подчертава, че четенето на Парламента на бюджета за 2016 г. Отразява напълно политическите приоритети, приети с огромно мнозинство с посочените по-горе негови резолюции от 11 март 2015 г. Относно общите насоки и от 8 юли 2015 г. Относно мандата за тристранната среща; припомня, че към тях принадлежат вътрешната и външна солидарност, и по-специално ефективното преодоляване на кризата с миграцията и с бежанците, както и в повишаването на конкурентоспособността чрез създаване на достойна и качествена заетост и развитие на предприятията и предприемачеството в целия Съюз;

2.  Изтъква, че понастоящем Съюзът е изправен пред редица сериозни извънредни ситуации, а именно безпрецедентната криза с миграцията и бежанците; е убеден, че въпросът за осигуряването в бюджета на Съюза на необходимите финансови средства, които да са на равнището на политическите предизвикателства и чрез които да се даде възможност на Съюза да предприема ефективни действия в отговор на тези кризи, е изключително спешен и с висок приоритет; разбира, че кризата с миграцията и с бежанците не може да бъде решена само с финансови средства и че е необходим цялостен подход, насочен както към нейното вътрешно, така и към нейното външно измерение; счита, че извънредните обстоятелства изискват извънредни мерки и че е необходим силен политически ангажимент за осигуряването на свежи бюджетни кредити за тази цел; подчертава в този контекст, че солидарността е основополагащ принцип на бюджета на ЕС; изразява загриженост, че в кризата с бежанците солидарността не е еднакво изразена в различните държави членки; изисква от Европейската комисия да представи предложение за това как бюджетът на ЕС може да подтикне държавите членки към по-балансиран подход към солидарността;

3.  Отбелязва, че още в самото начало на бюджетната процедура във връзка с бюджета за 2016 г. Парламентът постави особен акцент върху миграцията и бежанците; припомня своите предишни изявления, че справянето с миграционните потоци изисква както вътрешна, така и външна солидарност и че инструментите за външно финансиране също следва да бъдат мобилизирани, съобразно интегриран подход, за да се отстранят първопричините за проблемите, пред които е изправен Съюзът; припомня общите договори и споразумения, като достиженията на правото от Шенген и Регламента от Дъблин(8), и предложението на Комисията за създаване на задължителен механизъм за преместване в кризисни ситуации (COM(2015)0450);

4.  Взема решение следователно незабавно да представи цялостен пакет от изменения за увеличаване на проектобюджета (ПБ) с 1,161 милиарда евро както по функция 3 (Сигурност и гражданство), така и по функция 4 (Глобална Европа), за да се предприемат първоначални действия в отговор на кризата с миграцията; подчертава, че що се отнася до вътрешното измерение на тази криза, в измененията, предложени от Парламента, вече се включват напълно и се съгласуват двата пакета относно преместването на лица, търсещи убежище, като същевременно се предлагат допълнителни увеличения за фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и за агенциите на Съюза, които развиват дейност в тази област; изтъква, че по отношение на външното измерение са предоставени допълнителни средства, насочени към няколко конкретни програми по функция 4, като Европейския инструмент за съседство, Инструмента за сътрудничество за развитие, хуманитарната помощ и Инструмента за предприсъединителна помощ;

5.  Подчертава при все това, че тези изменения следва да се разглеждат заедно с Писмо за внасяне на корекции № 2/2016 на Комисията, което включва, в допълнение към втория пакет за преместването, допълнителните мерки, посочени в посоченото по‑горе съобщение на Комисията от 23 септември 2015 г.; изразява съжаление, че Парламентът и Съветът не разполагат с повече време, за да преценят доколко подходящо е това писмо за внасяне на корекции, но разбира необходимостта от незабавен отговор и значителния времеви натиск; подчертава, че Парламентът напълно подкрепя тези нови мерки и възнамерява да защити тяхното финансиране със свежи бюджетни кредити дори в по-голям размер, от този, предложен в собствената му позиция относно бюджета за 2016 г.;

6.  Взема решение също така да предприеме действия по отношение на продължаващата криза, засягаща европейските земеделски стопани, по-специално в сектора на млякото и млечните продукти, както и да включи още на този етап в позицията си относно бюджета за 2016 г. 500 милиона евро за спешните мерки за подкрепа, обявени от Комисията; разчита, че Писмо за внасяне на корекции № 2/2016 на Комисията ще даде възможност за определянето на конкретните бюджетни редове, които да бъдат подсилени в този контекст; приветства решението на Комисията за пренасяне на неизползвани бюджетни кредити от резерва за кризи от бюджета за 2015 г. В бюджета за 2016 г. И отбелязва, че тези неусвоени средства ще се използват за възстановяване на разходи на бенефициенти, получаващи директни плащания, както е предвидено в Регламент (ЕС) № 1306/2013;

7.  Признава, че е необходимо да се положат много повече усилия за справяне със слабостите в икономиката на Съюза чрез увеличаване на конкурентоспособността, растежа и качествените работни места; подчертава важната роля на микро-, малките и средните предприятия и на социалните предприятия в това отношение; увеличава следователно средствата за програма COSME с 16,5 милиона евро; взема решение също така да предложи нови бюджетни кредити за поети задължения през 2016 г. За продължаването на Инициативата за младежка заетост, целият финансов пакет за която беше предоставен през 2014 и 2015 г.; признава значителния принос на тази програма за борбата срещу безработицата и е твърдо решен да осигури предоставянето на необходимите бюджетни кредити, така че да не се допусне недостиг на финансиране в хода на нейното изпълнение; приема следователно в бюджета за 2016 г. Увеличение в размер на 473,2 милиона евро, което съответства на първоначалната вноска, която беше предвидена за Инициативата за младежка заетост на годишна основа;

8.  Изразява отново своята убеденост, че бюджетът на Съюза не следва да финансира нови инициативи в ущърб на съществуващи програми и политики на Съюза и че не следва да се пренебрегват вече поети политически ангажименти; въпреки че отчита и напълно потвърждава голямата политическа и финансова подкрепа за въвеждането на Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) възнамерява да изпълни ангажимента, поет по време на преговорите относно ЕФСИ, а именно да се сведе до минимум въздействието върху „Хоризонт 2020“ и върху Механизма за свързване на Европа (МСЕ) в рамките на годишната бюджетна процедура; предлага следователно да се възстановят напълно съкратените средства по тези две програми — вследствие на обезпечаването на Гаранционния фонд за ЕФСИ — през 2016 г. (1,326 милиарда евро), за да се даде възможност за пълното постигане на техните цели, договорени само преди две години с приемането на съответните им правни основания;

9.  Подчертава, че е важно да се спазва напълно съвместното изявление относно план на плащанията за периода 2015—2016 г., договорен от Парламента, Съвета и Комисията, след като беше поет съвместен ангажимент да се намалят натрупаните неизпълнени плащания по линия на програмите за сближаване за периода 2007 – 2013 г. На около 2 милиарда евро до края на 2016 г.; критикува в тази връзка предложените съкращения от Съвета, които са в пряко противоречие с този план на плащанията; подчертава освен това необходимостта от избягване на всякакво бъдещо натрупване на такова недопустимо изоставане в плащанията и призовава Комисията да направи конкретни предложения за тази цел; счита поради тази причина, че непредвидените нужди от плащания следва да се финансират със свежи бюджетни кредити и че предварителното захранване от 1 милиард евро за Гърция през 2016 г. Следва поради това да се финансира с наличните средства под таваните за плащания, определени в МФР; подчертава своята дългогодишна позиция, че плащанията, произтичащи от задължения, мобилизирани в рамките на Инструмента за гъвкавост, се отчитат над този таван;

10.  Възстановява всички бюджетни редове, съкратени от Съвета в ПБ (563,6 милиона евро в бюджетни кредити за поети задължения и 1 421,8 милиона евро в бюджетни кредити за плащания); не разбира мотивите за предложените съкращения, например по отношение на „Хоризонт 2020“ и МСЕ, две програми които вече са засегнати от преразпределянето на бюджетни кредити към ЕФСИ, и по отношение на политиките на развитие и съседство, особено на фона на последните събития; изразява загриженост, че предлагайки такива съществени съкращения в ПБ, Съветът до голяма степен пренебрегва безспорната добавена стойност на бюджета на Съюза; оспорва във всеки случай заявеното от Съвета намерение да се насочи към бюджетни редове с ниска степен на изпълнение или с нисък капацитет за усвояване, тъй като този подход не е подкрепен от действителните цифри за изпълнението и не отчита своеобразните модели на изпълнение на някои програми;

11.  Изразява съжаление, че в експертните групи на Комисията продължава да липсва равновесие, тъй като те са прекомерно доминирани от корпоративни интереси;

12.  Заключава, че с оглед на адекватното финансиране на тези належащи потребности, както и като се имат предвид силно ограничените маржове на МФР през 2016 г., ще трябва да бъдат използвани всички механизми за постигане на гъвкавост, предвидени в регламента за МФР, включително пълното мобилизиране на Инструмента за гъвкавост; очаква Съветът да сподели този подход и лесно да бъде постигнато споразумение в рамките на помирителната процедура, което ще даде възможност на Съюза да реагира съответно и ефективно да се справя с бъдещите предизвикателства; подчертава в тази връзка, че следва да се мобилизира общият марж на МФР за бюджетни кредити за поети задължения от 2015 г. Веднага щом бъдат изпълнени законовите условия; очаква да постигне предварително споразумение по този въпрос със Съвета и Комисията;

13.  Припомня съвместната декларация на трите институции на Съюза, в контекста на политическото споразумение за МФР, съгласно която годишните бюджетни процедури ще включват, ако е необходимо, елементи, чувствителни към аспектите на пола; подчертава, че интегрирането на принципа на равенството между половете следва да бъде в основата, като хоризонтален принцип, на политиките на Съюза и призовава за всеобхватно прилагане на съобразено с принципа на равенство между половете бюджетиране; приветства освен това първите стъпки за придаването на екологосъобразен характер на бюджета на ЕС; посочва необходимостта от постигане на по-нататъшен напредък в този процес за изпълнението на договорените цели за съобразени с климата и околната среда разходи;

14.  Определя общия размер на бюджетните кредити за 2016 г. Съответно на 157 427,3 милиона евро в бюджетни кредити за поети задължения и на 146 459,3 милиона евро в бюджетни кредити за плащания;

Подфункция 1а — Конкурентоспособност за растеж и работни места

15.  Критикува факта, че и тази година подфункция 1а е силно засегната от съкращенията на Съвета с намаление от 140,9 милиона евро на бюджетните кредити за поети задължения и от 435,4 милиона евро на бюджетните кредити за плащания спрямо ПБ; подчертава, че около половината от тези съкращения засягат „Хоризонт 2020“, което води до допълнително намаление на средствата по тази програма през 2016 г., след като част от нейните бюджетни кредити бяха преразпределени в полза на ЕФСИ;

16.  Подчертава, че в името на последователността някои от съкратените от Съвета средства на основание на ниския капацитет за усвояване на много програми по подфункция 1а през юни 2015 г., сега трябва да бъдат възстановени поради силното ускоряване на изпълнението на тези програми през септември 2015 г.; отбелязва, че това е обща тенденция, която съответства на жизнения цикъл на тези програми; взема следователно решение да възстанови равнището от ПБ на бюджетните редове, по които Съветът съкрати както бюджетните кредити за поети задължения, така и бюджетните кредити за плащания;

17.  В съответствие със своите приоритети за 2016 г. — заетост, предприятия, предприемачество, и след внимателна оценка на капацитета за усвояване до момента на тези програми, взема решение да предложи, в допълнение към пълното възстановяване на свързаните с ЕФСИ съкращения на средствата за „Хоризонт 2020“ и МСЕ, конкретни повишения над равнището на ПБ за програма COSME, програма „Хоризонт 2020“, Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации и програма „Еразъм+“;

18.  Подчертава по-специално, че предварителното финансиране за COSME през 2014—2015 г. Се оказа наистина ползотворно предвид на постоянното нарастване през последните няколко години на търсенето от страна на МСП на подкрепа за получаването на достъп до пазари и финансиране; се противопоставя следователно на намаляването на бюджетните кредити за COSME в ПБ спрямо 2015 г. И взема решение да внесе увеличение над ПБ за тази програма; припомня, че Комисията вече посочи недостиг във финансовите инструменти на COSME през 2015, 2016 и 2017 г., което показва разминаването между наличните бюджетни кредити за поети задължения и очакваното търсене; изисква, в рамките на COSME, значително увеличение на бюджетните кредити за „Еразъм за млади предприемачи“, като се има предвид, че наличните ресурси не са достатъчни за покриване на значителното търсене предвид броя желаещи да участват в програмата;

19.  Призовава Комисията да анализира финансовата тежест, произтичаща от начисляваните такси в рамките на задължителните процедурите по сертифициране и лицензиране; настоятелно призовава Комисията да предостави точна оценка на въздействието на тези разходи върху конкурентоспособността на промишлените дружества и МСП;

20.  Решава да увеличи над ПБ бюджетните кредити за трите надзорни агенции (Европейския банков орган (ЕБО), Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) и Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA)) и на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER), за да им се предоставят необходимите им ресурси за справяне с все по-големия брой задачи, които им се възлагат;

21.  Потвърждава своята подкрепа за програма „ITER“ и ангажимента си да осигури подходящото ѝ финансиране; изразява при все това загриженост във връзка с възможни нови забавяния и допълнителни разходи по тази програма, както и във връзка със свързаните евентуални последици за бюджета на Съюза; съжалява следователно, че нямаше възможност да направи оценка на равнището на бюджетните кредити за 2016 г. За ITER в контекста на актуализираните план на плащанията и график, които ще бъдат представени в Съвета относно ITER едва през ноември 2015 г.; очаква обаче този преразгледан план да съдържа достатъчно доказателства, че препоръките на Парламента, изложени в съответната резолюция за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2013 година(9), са били взети предвид и че ще бъдат осигурени финансова стабилност и ефективност на разходите; възнамерява да повдигне този въпрос в рамките на помирителната процедура относно бюджета за 2016 г.; настоява освен това на необходимостта от пълна прозрачност по отношение на използването на вноските на съвместно предприятие „термоядрен синтез за енергия“ в програмата „ITER“; призовава за точен механизъм за отчетност, който да дава ясна представа за размера на финансовите средства, предоставяни на международния проект, и да оценява ефективното им използване;

22.  Поставя в резерв част от бюджетните кредити за стандартизиране на финансовото отчитане и одита и призовава за прилагане на препоръките от доклада Мейстад относно задачата и отговорностите на Европейската консултативна група за финансова отчетност (ЕКГФО), като по този начин се засилва и влиянието на Съюза в разработването на международните счетоводни стандарти; изразява загриженост също така във връзка със значителното финансиране, предоставено от ЕС на Фондацията за МСФО, което не е съпроводено от необходимите подобрения по отношение на отчетността, прозрачността и демокрацията;

23.  Повишава в резултат на това равнището на бюджетните кредити по подфункция 1а над ПБ, съответно с 1405,5 милиона евро в бюджетни кредити за поети задължения и с 491,5 милиона евро в бюджетни кредити за плащания (включително пилотните проекти и подготвителните действия), като по този начин превишава тавана за поети задължения с 1316,9 милиона евро, която сума следва да се финансира с помощта на всички механизми за постигане на гъвкавост, налични в регламента за МФР, след изчерпване на наличните маржове;

Подфункция 1б  — Икономическо, социално и териториално сближаване

24.  Не одобрява предложените от Съвета съкращения в размер на 3,1 милиона евро на бюджетните кредити за поети задължения и още повече съкращението с 220,1 милиона евро на бюджетни кредити за плащания по подфункция 1б, включително по бюджетните редове за приключване на програмите; призовава Съвета да обясни как тези съкращения са съвместими с целта за намаляване на натрупването на неизпълнени плащания от една страна, и за избягване на отрицателните последици и ненужните изоставания в изпълнението на програмите за периода 2014—2020 г., от друга; припомня, че политиката на сближаване представлява основната инвестиционна политика на Съюза, насочена към намаляване на различията между европейските региони чрез укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване; подчертава, че инструменти като Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд или Инициативата за младежка заетост способстват за насърчаването на сближаването, намаляването на разликите в развитието и оказването на подкрепа за създаването на качествени и устойчиви работни места;

25.  Отбелязва предварителната оценка на Комисията, основана на най-актуалните прогнози на държавите членки, съгласно която има вероятност изпълнението на програмите в областта на политиката на сближаване да бъде забавено през 2016 г.; изразява тревога, че всяко значително неусвояване на бюджетни кредити в рамките на третата година от изпълнението на новия цикъл на европейските структурни и инвестиционни фондове в момент, когато изпълнението на програмите би следвало да е в разгара си, не само ще повлияе отрицателно върху своевременното постигане на резултати по места, но може също така да породи сериозен натиск върху плащанията през следващите години, като вероятно ще се натрупат неплатени сметки; призовава настоятелно съответните държави членки да постигнат бързо напредък в борбата срещу основните причини за тези изоставания в изпълнението, като например чрез бързото назначаване на програмните органи и рационализиране и опростяване на административните процедури; отправя искане към Комисията в съответствие с плана на плащанията внимателно да наблюдава развитието на плащанията по подфункция 1б, свързани с програмния период 2014—2020 г., включително чрез подробни, редовно актуализирани прогнози, обсъждани на специални междуинституционални срещи, и при необходимост да прави съответни предложения;

26.  Припомня, че Комисията не е предложила никакви кредити за поети задължения за Инициативата за младежка заетост през 2016 г. Вследствие на предоставянето на средствата още през 2014 и 2015 г.; взема решение, в съответствие с Регламента относно Европейския социален фонд,(10) който предвижда възможността за такова продължаване, да предостави на Инициативата на младежката заетост 473,2 милиона евро в бюджетни кредити за поети задължения, която сума съответства по-конкретно на първоначалната годишна вноска, предвидена за тази програма; е убеден, че финансирането за тази важна програма, която е ориентирана към справяне с едно от най-неотложните предизвикателства, пред които е изправен Съюзът, не следва да спира през 2015 г.; подчертава, че допълнителното финансиране следва да се използва за разрастване на програмата, като по този начин ще бъдат подпомогнати по-голям брой млади хора в търсенето на достойна и постоянна работа; призовава настоятелно държавите членки да направят всичко възможно, за да се ускори изпълнението на Инициативата по места, което ще е от пряка полза за младите европейци; настоятелно призовава Комисията да докладва пред Парламента относно финансираните от Съюза мерки за борба с младежката безработица, както и относно постигнатите чрез тези мерки резултати;

27.  Като има предвид пилотните проекти и подготвителните действия, увеличава бюджетните кредити за поети задължения по подфункция 1б с 482,7 милиона евро, а бюджетните кредити за плащания — с 1,164 милиарда евро над ПБ, като по този начин превишава тавана на бюджетните кредити за поети задължения с 467,3 милиона евро, които да бъдат финансирани с помощта на всички налични механизми за постигане на гъвкавост в Регламента за МФР;

Функция 2  — Устойчив растеж: природни ресурси

28.  Отбелязва, че Съветът намали бюджетните кредити и по функция 2 със 199,9 милиона евро в бюджетни кредити за поети задължения и с 251,1 милиона евро в бюджетни кредити за плащания, включително за развитието на селските райони, Европейския фонд за морско дело и рибарство и програма LIFE; счита, че Писмо за внасяне на корекции № 2/2016 следва да продължи да служи за основа на всяко надеждно преразглеждане на бюджетните кредити за Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ); възстановява съответно равнищата от ПБ;

29.  Приветства факта, че Комисията представи цялостен пакет от спешни мерки на стойност 500 милиона евро за подпомагане на европейските земеделски стопани, по-конкретно в сектора на млякото и млечните продукти, на фона на спада на цените на продуктите и увеличеното производство на мляко; подчертава, че последиците са най-тежки в отдалечените райони, където социално-икономическото значение на сектора на млякото и млечните продукти е безспорно; включва тази сума в своето четене, като израз на подкрепа за обявеното от Комисията, и очаква то да бъде включено в своята цялост в хода на помирителната процедура въз основа на Писмо за внасяне на корекции № 2/2016; подчертава, че този пакет следва да се прибави към набора от мерки, насочени към преодоляване на загубите и дългосрочните последици за европейските земеделски стопани вследствие на руското ембарго върху селскостопанските продукти, като се има предвид, че до този момент Русия е втората най-важна дестинация за износа на селскостопанска продукция от Съюза;

30.  Счита, че възстановяванията при износ нарушават търговията и противоречат на целите на ЕС в областта на развитието; поради това подкрепя пълното им премахване;

31.  Отново заявява, че нито бюджетните кредити за ОСП, нито други бюджетни кредити от бюджета следва да се използват за финансиране на смъртоносни борби с бикове; припомня, че този вид финансиране е безспорно нарушение на Европейската конвенция за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели (Директива 98/58/ЕО на Съвета)(11);

32.  Подчертава увеличаващите се задачи, възложени на Съюза като част от Европейския фонд за морско дело и рибарство; възстановява поради това равнището на бюджетните кредити от бюджета на 2015 г. За научни консултации и знания в областта на рибарството поради важността на събирането на данни за вземането на решения и увеличава бюджета на Европейската агенция за контрол на рибарството (EFCA), за да подкрепи нейната роля в координирането и прилагането на общата политика в областта на рибарството;

33.  Увеличава следователно бюджетните кредити за поети задължения с 510,4 милиона евро, а бюджетните кредити за плащания — с 520,6 милиона евро (включително пилотните проекти и подготвителните действия), като оставя марж от 647,2 милиона евро под тавана за поети задължения по функция 2;

Функция 3 – Сигурност и гражданство

34.  Припомня, че в ПБ са предвидени повече средства в областта на сигурността и миграцията, включително схема с бюджет от 150 милиона евро за преместването на 40 000 лица, нуждаещи се от международна закрила, което е довело до надвишаване на тавана за тази функция от Комисията със 124 милиона евро и до предложението ѝ за съответно мобилизиране на Инструмента за гъвкавост; приветства факта, че Съветът изрази съгласие по принцип за мобилизиране на Инструмента за гъвкавост за тази цел; отбелязва обаче, че е необходим дългосрочен финансов план в отговор на кризата с бежанците и счита, че това също следва да се реши чрез преразглеждане на МФР;

35.  Взема решение, предвид настоящите изключително големи потоци на мигранти и бежанци, да концентрира предложенията си за увеличение на бюджетните средства върху укрепването на фонд „Убежище, миграция и интеграция“; подкрепя твърдо в този контекст втория пакет от 780 милиона евро за преместването на още 120 000 лица; взема решение да включи необходимите средства в своето четене и да приведе първия пакет за преместване в съответствие с втория, като добави 20 милиона евро за финансиране на транспортните разходи (500 EUR на мигрант за Италия и Гърция); одобрява допълнително увеличение от 79 милиона евро за общи увеличения на средствата на фонд „Убежище, миграция и интеграция“; подчертава необходимостта от осигуряване също така на достатъчно възможности за финансиране за фонд „Убежище, миграция и интеграция“ през следващите години; припомня, че точка 17 от МИС позволява увеличение с повече от 10% от предвидената за целия срок на програмата сума при възникването на нови обективни и дългосрочни обстоятелства;

36.  Отбелязва, че тези мерки са само първа стъпка към пълното прилагане на принципа на солидарността, на който Съюза се основава; призовава Комисията и Съвета да изпълнят изцяло плановете, предложени в посоченото по-горе съобщение на Комисията от 23 септември 2015 г., и да покажат ясен ангажимент към зачитането на правата на човека, така, както са посочени в Хартата на основните права на Европейския съюз; подчертава значението на достатъчното финансиране на операциите по връщане в съответствие с Хартата и принципа на забрана за връщане, с цел постигане на адекватна политика на връщане, предотвратяване и намаляване на незаконната миграция; подчертава значението на оказването на подкрепа на бежанците близо до родината им и на улесняването на процедурите за предоставяне на убежище в държавите членки;

37.  Взема решение да увеличи бюджета на агенциите със свързани с миграцията задачи с общо 26 милиона евро, като най-голямото увеличение от 12 милиона евро спрямо сумата, предвидена в ПБ, е за Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO); припомня, че тази агенция играе централна координираща роля при изпълнението на временните мерки в областта на международната закрила и е все по-често призовавана да помага на засегнатите държави членки;

38.  Приветства съобщението на Комисията от 23 септември 2015 г. И съответните мерки, отразени в Писмо за внасяне на корекции № 2/2016, и по-специално допълнителното спешно финансиране от 600 милиона евро за най-засегнатите държави членки; изразява задоволство, че Комисията поема инициативата в тази област, като при това потвърждава подхода, възприет от Парламента при неговото четене; изразява готовност да разгледа възможността за допълнителни увеличения в хода на помирителната процедура;

39.  Изразява съжаление, че Съветът намали бюджетните кредити за поети задължения с 25,1 милиона евро, а бюджетните кредити за плащания – с 33,6 милиона евро спрямо ПБ; счита, че тези намаления застрашават правилното изпълнение на програмите и действията по функция 3; припомня във връзка с това, че въпреки че някои от предложените съкращения може да изглеждат незначителни, трябва да се има предвид относително малкият мащаб на редица важни и ценни програми, което ги прави особено уязвими при съкращаването на средства; взема следователно решение да възстанови равнището на ПБ;

40.  Счита освен това, че е необходимо, предвид важната им роля в подпомагането на секторите на културата и творчеството, които представляват ключови европейски ценности, бюджетът на подпрограмите „Култура“ и „МЕДИА“ да се увеличи с общо 10,5 милиона евро в бюджетни кредити за поети задължения над ПБ, включително за „Мултимедийни действия“ и механизма за гарантиране за секторите на културата и творчеството, планиран за 2016 г. И предназначен за справяне с критичния въпрос за достъпа до финансиране на МСП и на организациите в секторите на културата и творчеството;

41.  Счита също за приоритет укрепването на бюджета на програма „Европа за гражданите“ с 1,5 милиона евро, както и изменението на бюджетната номенклатура на програма „Европа за гражданите“ със създаването на отделен ред за прилагането на Европейската гражданска инициатива;

42.  Отбелязва, че при неговото четене (включително на пилотните проекти и подготвителните действия) таванът на функция 3 е надвишен с 1 055,1 милиона евро по отношение на бюджетните кредити за поети задължения, като те са с 931,1 милиона евро над ПБ, докато бюджетните кредити за плащания са увеличени с 586,5 милиона евро; предлага следователно да се мобилизират всички налични в МФР механизми за финансиране на пакета от увеличения, свързани с миграцията;

Функция 4  — Глобална Европа

43.  Посочва факта, че от всички функции Съветът е направил най-големи съкращения по функция 4, както по отношение на бюджетните кредити за поети задължения (– 163,4 милиона евро), така и по отношение на бюджетните кредити за плащания (– 450,4 милиона евро); отбелязва с изненада, че сред най-засегнатите са Европейският инструмент за съседство (по-конкретно бедността и сигурността в страните от Средиземноморието), Инструментът за сътрудничество за развитие (включително миграцията и тематична цел „Убежище“) и Инструментът за предприсъединителна помощ (независимо от факта, че страните кандидатки приемат значителен брой бежанци или че са разположени на големи миграционни пътища); подчертава, че този подход е в явно противоречие с изявленията на Съвета и на Европейския съвет относно програмата за миграцията, кризата с бежанците и сътрудничеството с държавите на произход и на транзитно преминаване;

44.  Взема решение при тези обстоятелства да възстанови равнището на бюджетните кредити, предвидени в ПБ; отбелязва, че положението с плащанията по функция 4 все още поражда особена загриженост поради прехвърлянето на значително натрупване на неплатени сметки и изкуственото отлагане на изпълнението на договорни задължения за справяне с постоянен недостиг на бюджетни кредити за плащания; потвърждава отново следователно, че увеличенията на бюджетните кредити за плащания, предложени от Комисията, са просто необходими независимо от факта, че междувременно безпрецедентната криза с миграцията и бежанците породи допълнителни предизвикателства в областта на външните действия на Съюза;

45.  Допълва пакета от изменения във връзка с кризата с миграцията и бежанците чрез приемане на целенасочени увеличения на бюджетните кредити за поети задължения преди всичко за Европейския инструмент за съседство (+ 178,1 милиона евро), а също така и за Инструмента за сътрудничество за развитие (+ 26,6 милиона евро), хуманитарната помощ (+ 26 милиона евро), Инструмента за предприсъединителна помощ (+ 11,2 милиона евро), Инструмента, допринасящ за стабилността и мира (+ 12,6 милиона евро), и Европейския инструмент за демокрация и права на човека (+ 1 милион евро); въпреки че подкрепя промяната на приоритетите в рамките на тези програми, когато такава е необходима, за да се насочат усилията към най-актуалните предизвикателства, подчертава, че това не трябва да води до намаляване на усилията, свързани с първоначалните цели на съответното правно основание, като по този начин се излагат на риск съседни на ЕС държави или други съответни региони; посочва отново необходимостта от приемане на всеобхватен и основан на правата на човека подход, свързващ миграцията с развитието и допринасящ за интегрирането на законните мигранти, търсещите убежище и бежанците; подчертава необходимостта от засилване на сътрудничеството и ангажимента по отношение на държавите на произход и преминаване за ефективно справяне с настоящата криза с миграцията и особено с потребностите на разселените лица в трети държави в областта на здравеопазването и образованието; счита следователно, че такива увеличения са абсолютно необходими за финансирането на допълнителни инициативи към първоначалните цели на съответните правни основания;

46.  Отбелязва, че регионалният доверителен фонд на Европейския cъюз в отговор на кризата в Сирия и Извънредният доверителен фонд на ЕС за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка бяха създадени, тъй като бюджетът на Съюза не разполага с необходимата гъвкавост и финансиране, за да се даде възможност за бърз и всеобхватен отговор на кризата; подчертава, че в прегледа/преразглеждането на МФР трябва да бъде намерено по-цялостно решение за начина, по който подкрепата от бюджета на Съюза за хуманитарна помощ и развитие да стане по-ефективна и по-лесно достъпна и как тя да се слее успешно с Европейския фонд за развитие и двустранната помощ, предлагана от държавите членки; призовава допълнителните бюджетни кредити за програмите по функция 4 да се използват по-специално за увеличаване на финансирането за двата доверителни фонда , както и за предоставянето на незабавна помощ чрез Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и Световната продоволствена програма; призовава отделните държави членки да превърнат думите в дела и да предоставят необходимите допълнителни финансови средства, които да съответстват на финансирането от Съюза, свързано с доверителните фондове, и да покрият недостига на финансиране за агенциите на ООН без по-нататъшно забавяне; отбелязва, че броят на проектите, които биха могли да бъдат финансирани евентуално от доверителните фондове, допълнително отслабва аргументите на Съвета за предполагаем недостиг на капацитет за усвояване в рамките на функция 4;

47.  Увеличава с 40 милиона евро средствата по бюджетния ред за подпомагане на мирния процес и финансова помощ за Палестина и за Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток; отбелязва, че Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток играе ефективна роля в подкрепа на нарастващия брой палестински бежанци, засегнати пряко от сирийската криза, което поражда допълнителна тежест за Агенцията; изразява загриженост във връзка с недостига на финансиране, пред който е изправена Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток, и призовава допълнителните бюджетни кредити да се насочват към нейния общ фонд в подкрепа на основното образование, социалните и здравните услуги;

48.  Припомня, че за да се намали влиянието на вредните дългосрочни последици от една хуманитарна криза, е важно да се гарантира, че засегнатите деца продължават да получават образование; поради тази причина увеличава финансирането за подпомагане на образованието в бюджета за хуманитарна помощ, така че то да представлява 3% вместо 1%, с цел постигане на праг от 4% до 2019 г.;

49.  Одобрява символично увеличение на бюджета на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) в подкрепа на всяка инициатива, насочена към включването на миграцията като специфичен компонент на гражданските мисии по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), като същевременно изразява пълна подкрепа за военната мисия на EUNAVFOR MED за борба с контрабандистите и трафикантите на хора;

50.  Високо оценява протичащия в момента в рамките на ЕСВД процес на преосмисляне на бъдещето на специалните представители на ЕС и техните отношения с ЕСВД; счита, че евентуални промени в бюджетния ред за специалните представители на ЕС следва да се въведат едва след приключването на този процес;

51.  Счита, че е необходимо да се увеличат бюджетните кредити за бюджетния ред за турската кипърска общност (с 2 милиона евро), за да се даде решаващ принос за продължаването и активизирането на работата на мисията на Комитета за безследно изчезналите лица (КБИЛ) в Кипър и за да се окаже подкрепа на двуобщностния технически комитет по културното наследство, с което ще се насърчи доверието и помирението между двете общности.

52.  Подчертава, че прилагането на Споразумението за улесняване на търговията, договорено на Деветата министерска конференция на СТО, ще изисква увеличена финансова подкрепа за най-слабо развитите и за развиващите се страни; подчертава необходимостта от координирани усилия между Комисията и държавите членки по отношение на международните финансови институции с цел да се избегне намаляване на бюджетните кредити за подпомагане на търговията и за многостранните инициативи, както и за да се избегнат нередности във връзка със сътрудничеството с определени партньори, водещи до намалена ефективност на разходите, а също и с цел да се гарантира, че Споразумението за улесняване на търговията допринася за развитието;

53.  Решава, заедно с пилотните проекти и подготвителните действия, да изчерпи маржа от 261,3 милиона евро, оставен в ПБ под тавана за функция 4 за поети задължения, и на този етап да не предприема нищо друго; увеличава също бюджетните кредити за плащания със 132,5 милиона евро; очаква ползотворни резултати от заседанието по съгласуване на базата на тези изменения, като също така взема предвид Писмо за внасяне на корекции № 2/2016; подчертава обаче, че този таван може да е недостатъчен, като се има предвид, че е определен много преди събитията в Украйна, Сирия, Тунис и като цяло във всички съседни държави, Близкия изток и Африка; призовава следователно за пълно използване на потенциала на резерва за спешна помощ и не изключва възможността за по-нататъшно задействане на предвидените в МФР разпоредби за гъвкавост за справяне с външното измерение на кризата с миграцията и бежанците;

Функция 5 — Администрация; Други функции — административни разходи и разходи за подкрепа в областта на научните изследвания

54.  Отбелязва, че съкращенията, направени от Съвета по тази функция, възлизат на 31,2 милиона евро, от които 19,3 милиона евро засягат административния бюджет на Комисията, и по-специално бюджета за нейните сгради, оборудване и преди всичко персонал, като следствие от увеличението на стандартната фиксирана удръжка на 4,3%; не вижда никакви основания за внесените от Съвета промени и напомня, че след постоянните ограничения през последните години, предложените административни разходи на Комисията за 2016 г. Се придържат към очакваното равнище на инфлация, т.е. Са стабилни в реално изражение, и че Комисията непрекъснато намалява персонала си;

55.  Счита освен това, че тези съкращения са произволни, като се има предвид предвидимостта на този вид разходи, които до голяма степен се основават на договорни задължения, и като се има предвид много високото равнище на изпълнението им, отчетено от Комисията; отбелязва по-специално рекордно високото равнище на заемане на длъжностите от щатното разписание на Комисията към 1 април 2015 г., когато 97,8% от длъжностите са били фактически заети; изразява съжаление също така, че във функции, различни от функция 5, Съветът е съкратил административните разходи и разходите за подкрепа в областта на научните изследвания с общо 28 милиона евро, въпреки че те са от решаващо значение за осигуряване на успешното изпълнение на програмите в различните области на политиките на Съюза;

56.  Взема следователно решение да възстанови предвидените в ПБ суми по всички бюджетни редове за административни разходи и разходи за подкрепа в областта на научните изследвания в областите на политиките и по всички бюджетни редове по функция 5, съкратени от Съвета, както и да одобри ограничен брой малки увеличения;

57.  Изисква от Комисията да гарантира, че комбинираният бюджет на Надзорния съвет на OLAF и неговия секретариат е посочен в отделен ред от бюджета на OLAF за 2016 г.;

Агенции

58.  Одобрява, като правило, прогнозата на Комисията за бюджетните потребности на агенциите; отбелязва, че Комисията вече е намалила значително първоначалните искания на повечето агенции;

59.  Счита следователно, че всякакви допълнителни съкращения, предложени от Съвета, биха могли да застрашат правилното функциониране на агенциите и биха възпрепятствали изпълнението на възложените им от законодателния орган задачи;

60.  Взема решение да увеличи, в рамките на целия пакет за миграцията, бюджетните кредити за основните агенции, работещи в тази област — Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, Frontex, Европол, Евроюст, eu-LISA, CEPOL и Агенцията на Европейския съюз за основните права, с общо 26 милиона евро, тъй като тези агенции са от жизненоважно значение за решаването на настоящия неотложен проблем с миграционните потоци по ефективен начин; приветства допълнителните бюджетни кредити и допълнителните 120 длъжности в щатното разписание за агенциите в коригиращ бюджет № 7/2015 и очаква това решение да окаже влияние също така върху бюджета за 2016 г., както и върху бюджетите за следващите години; подчертава бързо влошаващата се кризисна ситуация и огромното нарастване на миграционните потоци; настоятелно призовава Комисията да предостави, преди помирителната процедура относно бюджета, актуализирана и консолидирана информация относно потребностите на агенциите; призовава Комисията да предложи средносрочна и дългосрочна стратегия за действията на агенциите в областта на правосъдието и вътрешните работи: цели, мисии, координация, развитие на „горещи точки“ и финансови ресурси;

61.  Взема освен това решение да увеличи бюджетните кредити в бюджета за 2016 г. За трите агенции за финансов надзор поради допълнителните им задачи и нарасналия обем работа; отправя покана към Комисията да представи до 2017 г. Предложение за базирана на такси концепция за финансиране, която да замени напълно сегашните вноски от държавите членки, като средство за осигуряване на независимостта на европейските органи от националните органи, които са техни членове;

62.  Взема също решение да увеличи бюджетните кредити за Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия, Европейската агенция за контрол на рибарството и Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании с оглед на по-добро съответствие между наличните ресурси и задачите на тези агенции;

63.  Не може да приеме обаче подхода на Комисията и на Съвета към персонала на агенциите и следователно коригира значителен брой щатни разписания; подчертава още веднъж, че всяка агенция трябва да съкрати 5% от длъжностите си в рамките на пет години, както е договорено в МИС, но че откриването на нови длъжности, необходими за изпълнението на допълнителни задачи, свързани с развитието на политиките и ново законодателство след 2013 г., следва да бъде придружавано от предоставянето на допълнителни средства и да не се включва при изчисляване на изпълнението на целта от МИС за намаляване на персонала;

64.  Подчертава следователно отново, че се противопоставя на концепцията за „резерв за преназначаване“ между агенциите, но потвърждава съгласието си с това да се освобождават длъжности чрез увеличаване на ефективността посредством засилване на административното сътрудничество между агенциите (като дори се анализират възможностите за сливане, когато е подходящо), както и чрез обединяване на определени функции с Комисията или с друга агенция;

65.  Отново подчертава, че длъжностите, финансирани от промишлеността, не оказват влияние върху бюджета на Съюза и поради това не следва да бъдат включвани в съкращенията на персонала; подчертава, че съответната агенция следва да бъде оставена да балансира промените в обема на работа, като не попълва всички длъжности, с които разполага;

66.  Коригира следователно редица щатни разписания на агенции в съответствие с описаните по-горе приоритети, с цел привеждане на персонала в съответствие с допълнителните задачи; коригира други с цел привеждането им в по-добро съответствие с целта за постигане на реално съкращение от 5% за пет години и с цел различно третиране на длъжностите, финансирани от такси; припомня, че съкращението от 5% в рамките на пет години беше въведено с цел да се намалят разходите за администрация; подчертава в тази връзка, че допълнителните длъжности в щатното разписание нямат автоматично финансово отражение върху бюджета на Съюза, тъй като агенциите запълват длъжностите си в зависимост от своите потребности и следователно не винаги имат нужда от това всички длъжности в щатните им разписания да са запълнени;

Пилотни проекти и подготвителни действия (ПП и ПД)

67.  След като анализира внимателно представените пилотни проекти и подготвителни действия по отношение на успеваемостта на тези от тях, които са в процес на изпълнение, и с изключение на инициативите, които вече са обхванати от съществуващи правни основания, и като взема изцяло предвид оценката на Комисията на изпълнимостта на проектите, а също така и наличните ограничени маржове, взема решение да приеме компромисен пакет, съставен от ограничен брой ПП и ПД;

Плащания

68.  Подчертава отново значението на съвместния план на плащанията за периода 2015—2016 г., договорен от Парламента, Съвета и Комисията преди бюджетната процедура, който отразява ангажимента на трите институции да се намалят натрупаните неизпълнени плащания; отбелязва, че трите институции се съгласиха да си сътрудничат в пълна степен с оглед на разрешаването на бюджетни кредити за плащания в бюджета за 2016 г. В размер, който да позволява постигането на тази цел, и че бюджетните кредити за плащания, поискани за 2016 г., са били изчислени от Комисията в съответствие с това; счита, че всяко действие за управление на риска от недопустимо натрупване на неизпълнени плащания следва да бъде допълнено от усилия за осигуряване на по-продуктивен обмен на мнения и за подобряване на духа на сътрудничество между Съвета, от една страна, и Европейския парламент и Комисията, от друга страна; припомня, че съгласно член 310 от ДФЕС приходите и разходите по бюджета на Съюза трябва да бъдат балансирани;

69.  Изразява съжаление, че въпреки предложените в резултат на това от Комисията умерени увеличения и достатъчно големи маржове, Съветът реши да съкрати бюджетните кредити за плащания с 1,4 милиарда евро, като засегна както редове за приключване на програми, така и програми, в разгара на своето изпълнение, като по този начин застрашава постепенното намаляване на ненормалното натрупване на неизпълнени плащания; припомня, че за програмите под пряко управление недостигът на бюджетни кредити за плащания води не само до задълбочаване на проблема с натрупаните неизпълнени плащания, но и до изкуствено забавяне на изпълнението на програмите, например като се забавят покани за представяне на предложения и/или подписването на нови договори;

70.  Решава да възстанови проектобюджета за плащанията по всички бюджетни редове, съкратени от Съвета, като изхожда от предположението, че равнищата на плащанията, които Комисията предлага в своя проектобюджет, съответстват на необходимите за постигане на целите на плана на плащанията;

71.  Увеличава, в подходящо съотношение, бюджетните кредити за плащания по всички редове, по които има изменения в бюджетните кредити за поети задължения, като отчита областите, в които е необходимо бързо изпълнение на плащанията или които се характеризират с висока степен на неотложност, а именно „Еразъм+“, двете схеми за преместване, Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток и хуманитарната помощ; увеличава бюджетните кредити за плащания с още 1 милиард евро с цел пълно покриване чрез свежи бюджетни кредити на предоставените предварително плащания за Гърция; решава също, предвид изпълнението от предходни години, да увеличи плащанията за Европейския фонд за приспособяване към глобализацията;

Други раздели

Раздел І — Парламент

72.  Припомня, че бюджетната прогноза на Парламента за 2016 г. Беше определена на 1 823 648 600 EUR, което представлява увеличение с 1,6% спрямо бюджета за 2015 г.; припомня освен това, че 15 милиона евро са заделени за неотложни инвестиции в сигурност и киберсигурност, с което общото равнище на бюджета на Парламента за 2016 г. става 1 838 648 600 EUR;

73.  Посочва, че на 15 юни 2015 г., след като бюджетната прогноза на Парламента за 2016 г. Вече беше приета, беше създадена нова политическа група и че поради тези промени в организацията на Парламента са необходими допълнителни бюджетни кредити, за да се гарантира равно третиране на всички политически групи;

74.  Компенсира тези увеличения напълно чрез намаляване на бюджетните кредити по бюджетните редове за резерва за непредвидени разходи, за надбавката за общи разходи на членовете на ЕП, за повишаване на професионалната квалификация, за оборудване на помещения, за потребление на енергия, за компютърни системи и телекомуникации – инвестиции в проекти и обзавеждане;

75.  Отбелязва заключенията на Бюрото от 7 септември 2015 г. По повод на четенето в Парламента на бюджета за 2016 г., в които Бюрото предлага транспониране на наскоро приетите от него решения и технически корекции в бюджета; одобрява тези ограничени технически промени, предложени от Бюрото, които включват неутрални по отношение на бюджета корекции на бюджетни кредити и на щатното разписание и актуализиране на някои аспекти на бюджетната номенклатура;

76.  Запазва следователно непроменено общото равнище на своя бюджет за 2016 г., така както е прието на пленарното заседание на 29 април 2015 г., възлизащо на 1 838 648 600 EUR;

77.  Подчертава, че дейностите на политическите групи не представляват административна работа; потвърждава, че поради тази причина общото равнище на персонала на политическите групи не подлежи на целта за намаляване на персонала с 5% в съответствие с решенията, взети от него в тази връзка за финансовите 2014(12)и 2015 години(13) и бюджетната прогноза за 2016 г.(14);

78.  Припомня, че новите назначения в политическите групи са замразени от 2012 г., като потребностите им бяха покрити само частично през предходните бюджетни години;

79.  Подновява ангажимента си да прилага точка 27 от МИС и да намали персонала си с 1%;

80.  Подчертава, че Парламентът и Съветът трябва да предприемат действия във връзка с необходимостта от пътна карта към едно място на работа, както беше поискано от голямо мнозинство в Парламента в няколко резолюции, с цел постигане на дългосрочни спестявания в бюджета на Съюза;

Промени в щатното разписание

81.  Намалява щатното разписание на своя Генерален секретариат за 2016 г. С 57 длъжности (целта за намаляване на персонала с 1%) както следва: 4 AD14, 13 AD13, 2 AD12, 1 AD9, 2 AD8, 1 AD5, 2 AST11, 1 AST10, 3 AST9, 8 AST8, 7 AST7, 4 AST6, 3 AST5, 2 AST4, 1 AST3, 1 AST1 постоянни длъжности и две временни AST4 длъжности; припомня, че въздействието на тази мярка върху бюджета вече е взето предвид в бюджетната прогноза;

82.  Трансформира, в съответствие с новия Правилник за длъжностните лица, 80 постоянни AST длъжности (25 AST11, 10 AST10, 5 AST8, 15 AST7, 5 AST6, 5 AST5, 5 AST4, 5 AST3 и 5 AST2) в 80 AST/SC1 длъжности;

83.  Пристъпва към следните технически корекции: заличава три AST7 длъжности и три AST6 длъжности, добавя шест AST5 длъжности и заличава бележка под линия № 1 към щатното разписание, предвид на това, че съответната процедура не е била използвана в близкото минало;

84.  Разрешава създаването на 43 нови временни длъжности (2 AD7, 19 AD5, 5 AST5, 5 AST3 и 12 AST1) и повишението в степен на една временна длъжност AD10 на AD14 с оглед на допълнителните нужди, свързани с новосъздадената политическа група;

5% съкращаване на персонала

85.  Припомня, че Парламентът изпълнява целта за намаляване на персонала с 5% за трета поредна година, като надлежно спазва буквата и духа на МИС; подчертава, че за тази цел от 2014 г. Насам са били заличени 171 постоянни длъжности от щатното му разписание(15); подчертава, че за да се изпълни изцяло целта за намаляване на персонала с 5%, ще трябва да бъдат съкращавани още 57 длъжности на година(16) до 2018 г.;

86.  Подчертава, че в съответствие с точка 27 от МИС целта за намаляване на персонала с 5% е компенсация по отношение на персонала, свързана с увеличението на работното време от 37,5 на 40 часа на седмица спрямо щатното разписание от 1 януари 2013 г.; счита, че това намаление трябва да се прилага към постоянно натоварване и че следователно новите отговорности и мисии трябва да бъдат изключени от тези изчисления;

87.  Отбелязва, че в съответствие с увеличаването на пълномощията и новите задачи на Парламента в периода след 2013 г. Парламентът претърпя съществени структурни промени, като процеси на интернализация, персоналът за които беше осигурен, доколкото е възможно, чрез вътрешно преназначаване, като нови длъжности се създаваха само при крайна необходимост; взема решение да изключи тези допълнителни длъжности от усилията за намаляване на персонала с 5%;

88.  Настоятелно призовава Комисията, когато контролира изпълнението на целта за намаляване на персонала от страна на Парламента, да отчете новите допълнителни съображения като постоянната натовареност, изключването на политическите групи, интернализациите, които се компенсират с намаляване на бюджетните редове за външни услуги, и новите пълномощия и задачи;

89.  Подчертава, че изпълнението на целта за намаляване на персонала с 5% не следва да застрашава правилното функциониране на Парламента и упражняването на основните му правомощия, нито да променя качеството на законодателната работа и на условията на работа на членовете на ЕП и на неговите служители;

90.  Напомня, че никакво споразумение не може да лиши Парламента и Съвета от суверенната свобода на преценка и правомощието да определят всяка година съдържанието на бюджета;

Други въпроси, свързани с персонала

91.  Припомня, че новите длъжности, необходими в Секретариата, следва да бъдат осигурени чрез вътрешно преразпределение, освен ако необходимостта от създаване на нови длъжности е надлежно обоснована и доказана;

92.  Припомня, че реорганизациите на работата на Парламента или на процедурите не следва да доведат до влошаване на условията на труд и социалните права на служителите, независимо от тяхната позиция;

93.  Отново заявява, че за да се гарантира подходяща помощ за членовете на ЕП при изпълнението на техните парламентарни дейности, е необходим нов баланс между акредитираните парламентарни сътрудници и местните сътрудници; отбелязва факта, че с оглед постигане на тази цел генералният секретар е отправил предложение до Бюрото; отбелязва споразумението, постигнато в рамките на Бюрото, доколкото то отговаря по същество на искането, формулирано от Европейския парламент в горепосочената му резолюция от 29 април 2015 г. относно бюджетната прогноза; приветства решението за незабавното прилагане на посоченото споразумение;

94.  Подновява ангажимента си за подкрепа на многоезичието в работата на Парламента чрез високи стандарти на устен и писмен превод; изисква от генералния секретар да представи на комисията по бюджети резултатите от анализа и оценката, които той започна, след като не беше постигнато споразумение относно новите условия на труд за устните преводачи (през пролетта на 2015 г.); очаква от генералния секретар да използва всички възможности за гъвкавост, която е необходима, за да се гарантира високо качество на услугите за устен и писмен превод за членовете на ЕП;

95.  Призовава генералния секретар да представи подробен преглед на всички длъжности в Парламента през периода 2014—2016 г., включително разпределението на длъжностите по служби, категория и вид на договора;

Политика в областта на недвижимото имущество

96.  Припомня, че комисията по бюджети следва да бъде информирана редовно за нови развития в политиката в областта на сградния фонд на Парламента и че с нея следва да бъдат провеждани консултации своевременно, т.е. Преди сключване на договор, относно всеки строителен проект с финансови последици; потвърждава, че финансовото отражение на всички строителни проекти ще бъде разглеждано внимателно;

97.  Счита, че решенията, свързани със строителни проекти, следва да подлежат на прозрачен процес на вземане на решение;

98.  Отново призовава новата средносрочна стратегия за сградния фонд да бъде представена на комисията по бюджети възможно най-скоро и не по-късно от началото на 2016 г., навреме за подготовката на бюджетната прогноза на Парламента за финансовата 2017 година; приканва генералния секретар да представи на комисията по бюджети евентуална дългосрочна стратегия за периода до 2025 г. много преди четенето на бюджета в Парламента през есента на 2016 г.;

99.  Отбелязва, че от 2014 г. Не са били предоставяни бюджетни кредити за инвестиции в строежа на сграда „Конрад Аденауер“ (KAD) в Люксембург; припомня, че бюджетната прогноза за 2016 г. включва само бюджетни кредити за строителни работи и услуги, заплащани пряко от Парламента, основно за управлението на проекта, технически експертизи и консултации; приканва генералния секретар да направи оценка до края на настоящата година на неусвоените средства от бюджета за 2015 г. и да ги предостави за проекта „KAD“ чрез искане за трансфер в края на 2015 г., за да се избегнат в бъдеще, доколкото е възможно, свързани със строителството плащания на лихви;

Разходи на членовете на ЕП

100.  Отново призовава за по-голяма прозрачност по отношение на надбавката за общи разходи за членовете на ЕП; призовава Бюрото на Парламента да работи за определяне на по-точни правила по отношение на отчетността на разходите, разрешени в рамките на тази надбавка, без да се създават допълнителни разходи за Парламента;

101.  Изисква оценка на резултатите от избрания от Съвместната работна група доброволен подход, чиято цел е ограничаване на полетите в бизнес класа на членовете и служителите на ЕП, както и оценка на възможните начини за получаване на по-изгодни тарифи с оглед на намаляване на пътните разноски на членовете и служителите на ЕП;

Раздел IV — Съд на Европейския съюз

102.  Изразява съжаление, че въпреки постоянно увеличаващия се обем на съдебната дейност и планираната реформа на Общия съд, Комисията е намалила щата с 20 длъжности, като по този начин рискува да предизвика забавяния и да застраши правилното функциониране и бързото правораздаване; решава следователно да възстанови 20-те длъжности, поискани първоначално от Съда;

103.  Изразява съжаление във връзка с увеличаването от страна на Съвета на ставката на стандартното намаление, прилагана към бюджетните кредити за възнагражденията на персонала от 2,5% на 3,2%, което се равнява на намаление с 1,55 милиона евро и е в противоречие с изключително високото равнище на заемане на длъжностите в Съда (98% в края на 2014 г.) И много високото равнище на изпълнение на бюджета (99% през 2014 г.); следователно възстановява ставката на стандартното намаление на равнището от проектобюджета и отменя съответното намаление на бюджетните кредити, за да се осигури възможност на Съда да се справя адекватно със значителното увеличение на броя на делата и да използва пълноценно предоставените му длъжности;

104.  Решава освен това да възстанови седемте длъжности, поискани първоначално от Съда, за изпълнение на двойното изискване за засилване на безопасността и сигурността на Съда с цел по-добра защита на служителите, посетителите и документите и същевременно изпълнение на новия член 105 от Процедурния правилник на Общия съд, който изисква създаването на система с високо равнище на сигурност, която да дава възможност на страните по определени дела да предоставят информация и материали, отнасящи се до сигурността на Съюза, държавите членки или осъществяването на международните им отношения;

105.  Подчертава в същия контекст необходимостта от средства за сигурност и наблюдение на сградите на Съда и решава следователно да възстанови съкращенията, направени от Съвета в тази област, до равнищата от проектобюджета;

106.  Премахва съществуващия резерв, свързан с командировките, и го заменя с нов, който да бъде освободен, когато Съдът публикува информация относно външните дейности на съдиите, както се изисква в резолюцията на Парламента за освобождаване от отговорност за 2013 г., свързана със Съда(17);

Раздел V — Сметна палата

107.  Връща ставката на стандартното намаление на първоначалното равнище от 2,76%, за да позволи на Сметната палата да посреща потребностите си по отношение на щатното разписание;

108.  Възстановява проектобюджета по всички останали бюджетни редове, съкратени от Съвета, за да може Сметната палата да изпълнява своята работна програма и да предоставя планираните одитни доклади;

Раздел VІ — Европейски икономически и социален комитет

109.  Възстановява ставката на стандартното намаление на първоначалното равнище от 4,5%, за да позволи на Комитета да посреща потребностите си и да се справя с постоянното намаляване на персонала в контекста на споразумението за сътрудничество между Парламента и Комитета;

110.  Решава освен това да възстанови проектобюджета по отношение на пътните и дневните надбавки;

Раздел VII — Комитет на регионите

111.  Намалява, от една страна, възнагражденията и надбавките със сума, съответстваща на 66 повишения в степен и четири допълнителни длъжности, които не са отчетени в проектобюджета, с цел отразяване на прехвърлянето на тези длъжности в Парламента;

112.  Увеличава, от друга страна, редица бюджетни редове (възлагане на преводи на външни изпълнители, трети страни, комуникация, представителни разходи, комуникация на политическите групи, командировки, почистване и поддръжка), приближавайки ги до собствената бюджетна прогноза на Комитета, за да може той да изпълнява своята политическа дейност и своите задължения;

113.  Накрая възстановява бюджетните средства, съкратени от Съвета, свързани със сигурността и наблюдението на сградите на Комитета, за да осигури достатъчно финансиране за мерки за сигурност в случай на повишаване на нивото на риск (код „жълто“) през 2016 г.;

Раздел VIII — Европейски омбудсман

114.  Отбелязва със съжаление, че Съветът е намалил проектобюджета на омбудсмана със 135 000 EUR; подчертава, че това намаление ще представлява несъразмерна тежест за много ограничения бюджет на омбудсмана и ще се отрази съществено върху способността на институцията да служи ефективно на гражданите на Съюза; следователно възстановява всички бюджетни редове, съкратени от Съвета, за да даде възможност на омбудсмана да изпълнява своя мандат и ангажименти;

Раздел IX — Европейски надзорен орган по защита на данните

115.  Отбелязва със съжаление, че Съветът е намалил проектобюджета на Европейския надзорен орган по защита на данните със 135 000 EUR; подчертава, че това намаление ще представлява несъразмерна тежест за много ограничения бюджет на надзорния орган и ще се отрази съществено върху способността на институцията да служи ефективно на институциите на Съюза; следователно възстановява всички бюджетни редове, съкратени от Съвета, за да даде възможност на Надзорния орган по защита на данните да изпълнява своите задължения и ангажименти;

Раздел Х — Европейска служба за външна дейност

116.  Счита, че трябва да бъде осигурено подобаващо финансиране на ЕСВД, за да може да се справи с предизвикателствата, породени от геополитическата несигурност, и да гарантира ролята на Съюза в целия свят; възстановява следователно проектобюджета по всички бюджетни редове и заличава резервите, приети от Съвета, свързани с промените в обменния курс на еврото;

o
o   o

117.  Изразява убеденост, че бюджетът на Съюза може да допринесе за ефективното справяне не само с последствията от кризата, пред която Съюзът е изправен в момента, но и с първопричините за нея; счита обаче, че на непредвидени събития от европейско измерение следва да се реагира с обединяване на усилията и предоставяне на допълнителни средства на равнището на Съюза, а не с поставяне под въпрос на предишни ангажименти или с връщане към илюзията за чисто национални решения; подчертава следователно, че смисълът на разпоредбите за гъвкавост е да се даде възможност за такава обща и бърза реакция и че те следва да се прилагат напълно, за да се компенсират тесните ограничения, налагани от таваните по МФР;

118.  Подчертава, че едва две години след началото на прилагане на текущата МФР Комисията е трябвало да поиска на два пъти мобилизиране на Инструмента за гъвкавост, както и използването на маржа за непредвидени обстоятелства, за да се покрият неотложни и непредвидени нужди, които не могат да бъдат финансирани в рамките на съществуващите тавани по МФР; отбелязва също така, че общият марж за поетите задължения веднага е бил използван в пълна степен през 2015 г., първата година от съществуването му, докато ресурсите за две важни програми на Съюза е трябвало да бъдат намалени, за да се даде възможност за финансирането на нови инициативи; подчертава, че поради концентрирането на отпускането на бюджетните средства в началото на периода (през 2014 и 2015 г.), редица програми на Съюза разполагат, считано от 2016 г., с по-малко или дори с никакви бюджетни кредити за поети задължения; следователно констатира, че таваните на МФР по много функции са прекалено ограничаващи и парализират Съюза в области, където съществува най-голяма нужда, а наличните механизми за гъвкавост по МФР вече са използвани в максимална степен; счита, че тези констатации налагат истинско междинно преразглеждане на МФР; очаква амбициозните предложения на Комисията в тази насока през 2016 г.;

119.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, придружена от измененията към проекта на общ бюджет, съответно на Съвета и Комисията, както и на другите институции и заинтересовани органи и на националните парламенти.

(1) ОВ L 163, 23.6.2007 г., стр. 17.
(2) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(4) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(5) Приети текстове, P8_TA(2015)0061.
(6) Приети текстове, P8_TA(2015)0172.
(7) Приети текстове, P8_TA(2015)0263.
(8) Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ L 180, 29.6.2013 г., стр. 31).
(9) Резолюция на Европейския парламент от 29 април 2015 г., съдържаща забележките, които са неразделна част от решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Европейското съвместно предприятие за ITER и развитието на термоядрената енергия за финансовата 2013 година (ОВ L 255, 30.9.2015 г., стр. 395).
(10) Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470).
(11) Директива 98/58/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели (OB L 221, 8.8.1998 г., стр. 23).
(12) Резолюция на Европейския парламент от 23 октомври 2013 г. относно позицията на Съвета относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година (Приети текстове, P7_TA(2013)0437).
(13) Резолюция на Европейския парламент от 22 октомври 2014 г. относно позицията на Съвета относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година (Приети текстове, P8_TA(2014)0036).
(14) Резолюция на Европейския парламент от 29 април 2015 г. относно бюджетната прогноза за приходите и разходите на Европейския парламент за финансовата 2016 година (Приети текстове, P8_TA(2015)0172).
(15)–67 длъжности през 2014 г., – 47 длъжности през 2015 г. и – 57 длъжности за 2016 г.
(16) Тъй като е взето политическо решение за изключване на политическите групи от тези изчисления, това съкращение се отнася за частта на щатното разписание за Секретариата (референтен брой длъжности (1%): – 57)
(17) Резолюция на Европейския парламент от 29 април 2015 г., съдържаща забележките, които са неразделна част от решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2013 година, раздел ІV — Съд на Европейския съюз (Приети текстове, ОВ L 255, 30.9.2015 г., стр. 118).


Съд на Европейския съюз: брой на съдиите в Общия съд ***II
PDF 473kWORD 67k
Резолюция
Текст
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 28 октомври 2015 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Протокол № 3 относно статута на Съда на Европейския съюз (09375/1/2015 – C8-0166/2015 – 2011/0901B(COD))
P8_TA(2015)0377A8-0296/2015

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (09375/1/2015 – C8‑0166/2015),

—  като взе предвид своята позиция на първо четене(1) относно искането на Съда на Европейския съюз, представено на Европейския парламент и Съвета (02074/2011),

—  като взе предвид поетия с писмо от 21 октомври 2015 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 8, буква а) от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 69 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по правни въпроси (A8‑0296/2015),

1.  Приема изложената по-долу позиция на второ четене;

2.  Одобрява съвместното изявление на Европейския парламент и Съвета, приложено към настоящата резолюция;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Съда и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на второ четене на 28 октомври 2015 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС, Евратом) 2015/... на Европейския съвет и на Съвета за изменение на Протокол № 3 относно статута на Съда на Европейския съюз

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2015/2422.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Съвместно изявление на Европейския парламент и на Съвета

След приключване на процеса на реформа Общият съд ще се състои от двама съдии от държава членка. Следователно, за да се постигне равенство между жените и мъжете, което е цел на Европейския съюз съгласно член 3 от ДЕС, правителствата на държавите членки следва във възможно най-голяма степен да гарантират равнопоставено присъствие на жените и мъжете в процеса на номиниране на кандидати за съдии в Общия съд на Европейския съюз в съответствие с член 254 от ДФЕС.

(1) Приети текстове от 15.4.2014 г., P7_TA(2014)0358.


Разпоредби за риболова в зоната по Споразумението за GFCM (Генералната комисия по рибарство в Средиземно море) ***II
PDF 468kWORD 67k
Резолюция
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 28 октомври 2015 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1343/2011 относно определени разпоредби за риболова в зоната по Споразумението за GFCM (Генералната комисия по рибарство в Средиземно море) (08806/1/2015 – C8-0260/2015 – 2014/0213(COD))
P8_TA(2015)0378A8-0295/2015

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (08806/1/2015 – C8‑0260/2015),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 15 октомври 2014 г.(1),

—  като взе предвид позицията си на първо четене(2) относно предложението на Комисията до Парламента и Съвета (COM(2014)0457),

—  като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 76 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по рибно стопанство (A8‑0295/2015),

1.  Одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.  Одобрява декларацията, приложена към настоящата резолюция;

3.  Отбелязва, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

4.  Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

5.  Възлага на своя генерален секретар да подпише акта след проверка на надлежното изпълнение на всички процедури и да пристъпи заедно с генералния секретар на Съвета към публикуването му, заедно с прилежащата декларация на Европейския парламент, в Официален вестник на Европейския съюз;

6.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Декларация на Европейския парламент относно предоставянето на дерогации за използване на трални мрежи и риболов с хрилни мрежи в Черно море

Европейският парламент заявява, че разпоредбите в член 15а, който се добавя в Регламент (ЕС) № 1343/2011, по отношение на дерогации от забраната за използване на определени съоръжения в крайбрежните води на Черно море са от изключителен характер. Те вземат предвид преобладаващата ситуация в региона, при която държавите членки са въвели мерки, за да се позволи използването на съответните уреди в съответствие с относимите препоръки на GFCM. Парламентът вече разполагаше с тази информация преди представянето на настоящото предложение на Комисията. Поради тези причини Парламентът приема в настоящия контекст споразумението, с което се разрешава на засегнатите държави членки да предоставят въпросните дерогации. Той обаче подчертава, че тези разпоредби не следва да се възприемат или използват като прецедент в нито един бъдещ правен акт.

(1) ОВ C 12, 15.1.2015 г., стр. 116.
(2) Приети текстове, 13.1.2015 г., P8_TA(2015)0005.


Употреба на генетично модифицирани храни и фуражи ***I
PDF 471kWORD 64k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 28 октомври 2015 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия (COM(2015)0177 – C8‑0107/2015 – 2015/0093(COD))
P8_TA(2015)0379A8-0305/2015

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2015)0177),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8‑0107/2015),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Камарата на представителите на Кралство Белгия, Парламента на Кралство Испания, Втората камара на Кралство Нидерландия и Федералния съвет на Република Австрия, в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 16 септември 2015 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 13 октомври 2015 г.(2),

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8‑0305/2015),

1.  Отхвърля предложението на Комисията;

2.  Приканва Комисията да оттегли своето предложение и да представи ново;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) Все още непубликувано в Официален вестник.
(2) Все още непубликувано в Официален вестник.


Нови храни ***I
PDF 475kWORD 91k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 28 октомври 2015 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно новите храни (COM(2013)0894 – C7-0487/2013 – 2013/0435(COD))
P8_TA(2015)0380A8-0046/2014

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2013)0894),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C7‑0487/2013),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид позициите на Съвета и на Европейския парламент на 29 март 2011 г., когато не беше постигнато съгласие относно новите храни,

—  като взе предвид мотивираното становище, изпратено в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност от Националното събрание на Френската република и от Сената на Френската република, в което се декларира, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 30 април 2014 г.(1),

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по международна търговия и комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8‑0046/2014),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 28 октомври 2015 г. с оглед на приемането на Регламент (EС) 2015/… на Европейския парламент и на Съвета относно новите храни, за изменение на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1852/2001 на Комисията

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2015/2283.)

(1) ОВ C 311, 12.9.2014 г., стр. 73.


Емисии на някои атмосферни замърсители ***I
PDF 925kWORD 425k
Изменения, приети от Европейския парламент на 28 октомври 2015 г., към предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители и за изменение на Директива 2003/35/ЕО (COM(2013)0920 – C7-0004/2014 – 2013/0443(COD))(1)
P8_TA(2015)0381A8-0249/2015

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 2
Предложение за директива
Съображение 2
(2)  В Седмата програма за действие за околната среда18 се потвърждава дългосрочната цел на Съюза в областта на политиката относно въздуха за постигане на равнища на качество на въздуха, които не пораждат значителни отрицателни въздействия и рискове за човешкото здраве и околната среда, и за тази цел се призовава за пълно спазване на действащото законодателство на Съюза за качеството на въздуха, стратегически цели и действия след 2020 г., по-големи усилия в области, в които населението и екосистемите са изложени на голяма концентрация на замърсители във въздуха, и укрепване на полезните взаимодействия между законодателството за качеството на въздуха и целите на политиката на Съюза, по-специално относно изменението на климата и биологичното разнообразие.
(2)  В Седмата програма за действие за околната среда18 се потвърждава дългосрочната цел на Съюза в областта на политиката относно въздуха за постигане на равнища на качество на въздуха, които не пораждат значителни отрицателни въздействия и рискове за човешкото здраве и околната среда, и за тази цел се призовава за пълно спазване на действащото законодателство на Съюза за качеството на въздуха, стратегически цели и действия след 2020 г., по-големи усилия в области, в които населението и екосистемите са изложени на голяма концентрация на замърсители във въздуха, и укрепване на полезните взаимодействия между законодателството за качеството на въздуха и целите на политиката на Съюза, по-специално относно изменението на климата и биологичното разнообразие. Общата селскостопанска политика за периода 2014–2020 г. предоставя на държавите членки възможността да допринесат за качеството на въздуха чрез предприемане на конкретни мерки. Извършването на оценка в бъдеще ще покаже по-ясно въздействието на тези мерки.
__________________
__________________
18 Предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 година „Благоденствие в рамките на нашата планета“, COM(2012)0710, 29.11.2012 г.
18 Предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 година „Благоденствие в рамките на нашата планета“, COM(2012)0710, 29.11.2012 г.
Изменение 3
Предложение за директива
Съображение 4 a (ново)
(4a)  Държавите членки и Съюзът са страни по Конвенцията от Минамата за живака от 2013 г., чиято цел е подобряването на здравето на човека и на опазването на околната среда посредством намаляване на емисиите на живак от съществуващи и нови източници. Настоящата директива следва да допринесе за намаляването на емисиите на живак в Съюза, както се изисква в съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент от 28 януари 2005 г. относно обща стратегия във връзка с живака и в Конвенцията от Минамата за живака.
Изменение 4
Предложение за директива
Съображение 6
(6)  Поради това режимът на национални тавани за емисии, установен с Директива 2001/81/ЕО, следва да бъде изменен, за да се приведе в съответствие с международните ангажименти на Съюза и на държавите членки.
(6)  Поради това режимът на национални тавани за емисии, установен с Директива 2001/81/ЕО, следва да бъде изменен, за да се гарантира спазване на международните ангажименти на Съюза и на държавите членки.
Изменение 5
Предложение за директива
Съображение 8
(8)  Настоящата директива следва също така да допринесе за постигането на целите за качество на въздуха, определени в законодателството на Съюза, и за ограничаване на въздействието на изменението на климата чрез намаляване на емисиите на краткотрайните атмосферни замърсители, както и за подобряване на качеството на въздуха в световен мащаб.
(8)  Настоящата директива следва също така да допринесе за постигането ― по икономически ефективен начин ― на целите за качество на въздуха, определени в законодателството на Съюза, и за ограничаване на въздействието на изменението на климата чрез намаляване на емисиите на краткотрайните атмосферни замърсители, в допълнение към подобряването на качеството на въздуха в световен мащаб и чрез подобряване на полезните взаимодействия с политиката на Съюза в областта на климата и на енергетиката и гарантиране на липсата на дублиране на действащото законодателство на Съюза. По-специално, настоящата директива следва да бъде съгласувана с намиращите се в процес на развитие европейски и международни мерки срещу изменението на климата, включително, но не само, рамката на политиката до 2030 г. за климата и енергетиката, както и всеобхватно, обвързващо глобално споразумение по въпросите на изменението на климата.
Изменение 6
Предложение за директива
Съображение 8 a (ново)
(8a)  Настоящата директива следва също така да допринесе за намаляване на разходите за здравеопазване в Съюза, свързани със замърсяването на въздуха, чрез подобряване на качеството на живот на гражданите на Съюза, както и за насърчаване на прехода към екологична икономика.
Изменение 7
Предложение за директива
Съображение 8 б (ново)
(8б)  За да се намалят емисиите от морския транспорт, трябва да бъде гарантирано цялостно и навременно изпълнение на ограниченията, установени в рамките на Международната морска организация (ММО), както и стриктното прилагане на Директива 2012/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета. Също така са необходими допълнителни действия за контрол на емисиите от корабоплаването. Целесъобразно е Съюзът и държавите членки да обмислят определянето на нови зони за контрол на емисиите и да продължат дейността в рамките на ММО за по-нататъшно намаляване на емисиите.
______________
Директива 2012/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на съдържанието на сяра в корабните горива (ОВ L 327, 27.11.2012 г., стр. 1).
Изменение 8
Предложение за директива
Съображение 9
(9)  Държавите членки следва да спазят ангажиментите за намаляване на емисиите, посочени в настоящата директива за 2020 г. и 2030 г. За да гарантират осезаем напредък по отношение на ангажиментите за 2030 г., държавите членки следва да постигнат междинните нива на емисиите за 2025 г., установени въз основа на линейна крива между нивата на емисиите за 2030 г., освен ако това не доведе до прекомерни разходи. Когато емисиите за 2025 г. не могат да бъдат ограничени по този начин, държавите членки следва да обяснят причините за това в докладите си, изисквани по силата на настоящата директива.
(9)  С цел ограничаване на атмосферните емисии на замърсители на въздуха и осъществяване на ефективен принос към целта на Съюза за постигане на качество на въздуха, което не предизвиква значителни отрицателни въздействия върху здравето и рискове за здравето, както и намаляване на нивата на отлагания на киселинни и еутрофични замърсители под критичните натоварвания и равнища, в настоящата директива се посочват обвързващи национални ангажименти за намаляване на емисиите за 2020, 2025 и 2030 г.
Изменение 9
Предложение за директива
Съображение 11
(11)  С оглед да се насърчи икономически ефективното постигане на националните ангажименти за намаляване на емисиите и на междинните нива на емисиите, държавите членки следва да имат право да отчитат намаляването на емисиите от международното морско корабоплаване, ако емисиите от този сектор са по-ниски от равнището на емисиите, което би се получило в резултат от спазването на установените норми в правото на Съюза, включително за пределното съдържание на сяра в горивата, посочено в Директива 1999/32/ЕО на Съвета21. Държавите членки следва също така да могат съвместно да спазят своите ангажименти и междинните нива на емисиите по отношение на метана (CH4) и да се възползват от Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за това22. За целите на проверката на съответствието със своите национални тавани за емисии, ангажименти за намаляване на емисиите и междинни нива на емисиите, държавите членки могат да приспособят своите национални инвентаризации на емисиите с оглед на по-задълбочените научни познания и на подобрените методики относно емисиите. Комисията може да възрази срещу използването на някоя от тези възможности за гъвкавост от държава членка, ако не са изпълнени условията съгласно настоящата директива.
(11)  С оглед да се насърчи икономически ефективното постигане на националните ангажименти за намаляване на емисиите, държавите членки следва да могат съвместно да спазят своите ангажименти по отношение на метана (CH4) и да се възползват от Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за това22. За целите на проверката на съответствието със своите национални тавани за емисии, ангажименти за намаляване на емисиите и нива на емисиите, държавите членки могат да приспособят своите национални инвентаризации на емисиите с оглед на по-задълбочените научните познания и на подобрените методики относно емисиите. Комисията може да възрази срещу използването на тези възможности за гъвкавост от държава членка, ако не са изпълнени условията съгласно настоящата директива.
__________________
__________________
21 Директива 1999/32/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно намаляването на съдържанието на сяра в определени течни горива и за изменение на Директива 93/12/EИО (OВ L 121, 11.5.1999 г., стр. 13).
22 Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 136).
22 Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 136).
Изменение 10
Предложение за директива
Съображение 12
(12)  Държавите членки следва да приемат и прилагат национална програма за контрол на замърсяването на въздуха с оглед да изпълнят изискванията към тях за намаляване на емисиите и междинните нива на емисиите и да допринесат ефективно за постигането на целите на Съюза за качество на въздуха. За тази цел държавите членки следва да вземат предвид необходимостта от намаляване на емисиите в зони и агломерации, засегнати от прекомерни концентрации на замърсители на въздуха и/или в такива, които допринасят значително за замърсяването на въздуха в други зони и агломерации, включително в съседни държави. За тази цел националните програми за контрол на замърсяването на въздуха следва да допринесат за успешното изпълнение на плановете за качеството на въздуха, приети съгласно член 23 от Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета23.
(12)  Държавите членки следва да приемат и прилагат национална програма за контрол на замърсяването на въздуха с оглед да изпълнят изискванията към тях за намаляване на емисиите и да допринесат ефективно за постигането на целите на Съюза за качество на въздуха. За тази цел държавите членки следва да вземат предвид необходимостта от намаляване на емисиите в зони и агломерации, засегнати от прекомерни концентрации на замърсители на въздуха и/или в такива, които допринасят значително за замърсяването на въздуха в други зони и агломерации, включително в съседни държави. За тази цел националните програми за контрол на замърсяването на въздуха следва да допринесат за успешното изпълнение на плановете за качеството на въздуха, приети съгласно член 23 от Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета23.
__________________
__________________
23 Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (ОВ L 152, 11.6.2008 г., стр. 1).
23 Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (ОВ L 152, 11.6.2008 г., стр. 1).
Изменение 11
Предложение за директива
Съображение 13
(13)  С цел намаляване на атмосферните емисии на NH3 и ПЧ2,5 от основните източници, националните програми за контрол на замърсяването на въздуха следва да включват мерки, приложими към селскостопанския сектор. Държавите членки следва да имат право поради специфични национални обстоятелства да прилагат мерки, различни от определените в настоящата директива, с еквивалентно равнище на екологичните показатели.
(13)  С цел намаляване на атмосферните емисии на NH3, CH4 и ПЧ2,5 от основните източници, националните програми за контрол на замърсяването на въздуха следва да включват мерки, приложими към селскостопанския сектор. Тези мерки следва да бъдат икономически ефективни и да се основават на конкретна информация и данни, при отчитане на научнотехническия напредък и на предходните мерки, предприети от държавите членки. Също така би било желателно да се разработят насоки относно добрите практики за използването на NH3 в селското стопанство, които да бъдат споделяни на европейско равнище, с цел да се направи опит за намаляване на тези емисии. Държавите членки следва да имат право поради специфични национални обстоятелства да прилагат мерки, различни от определените в настоящата директива, с еквивалентно равнище на екологичните показатели.
Изменение 12
Предложение за директива
Съображение 13 a (ново)
(13a)  С цел намаляване на емисиите от основните източници, националните програми за контрол на замърсяването на въздуха следва да включват мерки, приложими към всички съответни сектори, в това число секторите на селското стопанство, промишлеността, автомобилния транспорт и извънпътната подвижна техника, вътрешния морски транспорт и корабоплаването по вътрешни водни пътища, отоплението на домакинствата и разтворителите. Държавите членки следва да имат право да прилагат мерки, различни от определените в настоящата директива, с еквивалентно равнище на екологичните показатели, като се отчитат специфичните национални обстоятелства.
Изменение 13
Предложение за директива
Съображение 13 б (ново)
(13б)  Когато предприемат мерки, които да бъдат включени в националните програми за контрол на замърсяването на въздуха, приложими за сектора на селското стопанство, държавите членки следва да гарантират, че въздействието върху малките до средноголеми стопанства се вземат изцяло предвид и тези въздействия не водят до възникването на значителни допълнителни разходи, които са непосилни за тези стопанства. Подобряването на качеството на въздуха следва да се постига чрез пропорционални мерки, които гарантират бъдещето на стопанствата. Националните програми за контрол на замърсяването на въздуха следва да осигурят баланс между животновъдството и контрола на замърсяването.
Изменение 14
Предложение за директива
Съображение 13 в (ново)
(13в)  Мерките, предприети в рамките на националните програми за контрол на замърсяването на въздуха за предотвратяване на емисиите на NH3, CH4 и PM2.5 в сектора на селското стопанство следва да бъдат допустими за финансово подпомагане в рамките на, наред с другото, фондовете за развитие на селските райони, по-специално мерки, предприети от малки и средноголеми стопанства, нуждаещи се от съществени промени в практиките или от значителни инвестиции, като например екстензивна паша, агроекология, анаеробно разлагане за производство на биогаз с използване на отпадъци от стопанствата, както и нискоемисионни системи за помещения за отглеждане на животни.
Изменение 15
Предложение за директива
Съображение 14 a (ново)
(14a)  За да се подобри качеството на въздуха, по-специално в градските райони, националните програми за контрол на замърсяването на въздуха следва да включват мерки за намаляване на емисиите на азотни оксиди и прахови частици в посочените райони.
Изменение 16
Предложение за директива
Съображение 15 a (ново)
(15a)  В съответствие с Конвенцията от Орхус за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, както и със съдебната практика на Съда на Европейския съюз, на обществеността следва да се предостави широк достъп до правосъдие с цел да се осигури ефективното прилагане и изпълнение на настоящата директива и да се допринесе за защитата на правото на живот в околна среда, която предлага подходящи условия за личното здраве и благосъстояние.
Изменение 17
Предложение за директива
Съображение 15 б (ново)
(15б)  Необходими са екологични инспекции и надзор на пазара, за да се осигури ефективността на настоящата директива и на мерките, приети в съответствие с постигането на нейните цели.
Изменение 18
Предложение за директива
Съображение 15 в (ново)
(15в)  При оценката на полезните взаимодействия между политиката на ЕС за качество на въздуха и политиката в областта на климата и енергетиката Комисията следва да вземе предвид изследването, изготвено от Службата на Европейския парламент за парламентарни изследвания, на тема „Качество на въздуха ― допълваща оценка на въздействието относно взаимодействията между политиката на ЕС за качество на въздуха и политиката на ЕС в областта на климата и енергетиката“.
Изменение 123
Предложение за директива
Съображение 20
(20)  Необходимо е да се измени Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета26 с оглед да се осигури съгласуваност на настоящата директива с Орхуската конвенция от 1998 г. относно достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда.
(20)  Необходимо е да се измени Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета26 с оглед да се осигури съгласуваност на настоящата директива и на Директива 2008/50/ЕО с Орхуската конвенция от 1998 г. относно достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда.
__________________
__________________
26 Директива 2003/35/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 156, 25.6.2003 г., стр. 17).
26 Директива 2003/35/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 156, 25.6.2003 г., стр. 17).
Изменение 19
Предложение за директива
Съображение 21
(21)  С оглед да се вземе под внимание техническото развитие, правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва да бъде делегирано на Комисията по отношение на измененията на Насоките за докладване, посочени в приложение I, както и част 1 от приложение III и приложения IV и V, за да ги адаптира съобразно техническия прогрес. От особено важно значение е Комисията да проведе подходящи консултации по време на подготвителната си работа, включително на равнище експерти. При подготовката и изготвянето на делегирани актове Комисията следва да гарантира едновременното и своевременно изпращане по подходящ начин на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета.
(21)  С оглед да се вземе под внимание техническото развитие, правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва да бъде делегирано на Комисията за определен период по отношение на измененията на Насоките за докладване, посочени в приложение I, както и част 1 от приложение III и приложения IV и V, за да ги адаптира съобразно техническия прогрес. От особено важно значение е Комисията да проведе подходящи консултации по време на подготвителната си работа, включително на равнище експерти. При подготовката и изготвянето на делегирани актове Комисията следва да гарантира едновременното и своевременно изпращане по подходящ начин на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета.
Изменение 21
Предложение за директива
Съображение 26 a (ново)
(26a)  Държавите кандидатки и потенциални кандидатки следва, доколкото е възможно, да приведат своето национално право в съответствие с настоящата директива.
Изменение 22
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 а (нов)
Настоящата директива има за цел да ограничи атмосферните емисии на киселинни и еутрофични замърсители, прекурсори на озона, първични прахови частици и прекурсори на вторични прахови частици и други замърсители на въздуха, като по този начин се допринася за:
а)  дългосрочната цел на Съюза да постигне равнище на качество на въздуха, което да не поражда значителни неблагоприятни въздействия върху здравето на човека и околната среда, както и рискове за тях, в съответствие с насоките относно качеството на въздуха, публикувани от Световната здравна организация;
б)  постигането на целите на Съюза по отношение на биологичното разнообразие и на екосистемите чрез намаляване на равнищата и на отлагането на киселинни и еутрофични замърсители и други замърсители, включително озона в приземните слоеве на тропосферата, под критичните натоварвания и равнища;
в)  постигането на целите за качество на въздуха, определени в законодателните актове на Съюза;
г)  смекчаване на въздействието на изменението на климата чрез намаляване на емисиите на атмосферни замърсители с краткотраен живот и чрез подобряване на полезните взаимодействия с политиката на Съюза в областта на климата и енергетиката.
Настоящата директива следва да бъде съгласувана по-специално с намиращите се в процес на развитие европейски и международни мерки срещу изменението на климата, включително, но не само, рамката на политиката до 2030 г. за климата и енергетиката, както и всестранно, обвързващо глобално споразумение по въпросите на климата.
Изменение 131
Предложение за директива
Член 3 – точка 2
2.  „прекурсори на озона“ са азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, метан и въглероден оксид;
2.  „прекурсори на озона“ са азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения и въглероден оксид;
Изменение 23
Предложение за директива
Член 3 – точка 3 a (нова)
3a.  „критично натоварване“ означава количествена оценка на излагане на въздействието на един или повече замърсители, под което според съвременните познания не настъпват значителни неблагоприятни въздействия върху определени чувствителни елементи от околната среда;
Изменение 24
Предложение за директива
Член 3 – точка 3 б (нова)
3б.  „критично равнище“ означава концентрацията на замърсители в атмосферата или потоци към рецептори, над която според съвременните познания могат да настъпят преки неблагоприятни въздействия върху рецептори, като човешки същества, растения, екосистеми или материали;
Изменение 25
Предложение за директива
Член 3 – точка 4 a (нова)
4a.  „озон в приземните слоеве на атмосферата“ означава озонът в най-долния слой на тропосферата;
Изменение 26
Предложение за директива
Член 3 – точка 4 б (нова)
4б.  „летливи органични съединения“ (ЛОС) означава всички органични съединения, произтичащи от човешки дейности, с изключение на метан, които могат да произвеждат фотохимични окислители чрез реакции с азотни оксиди в присъствието на слънчева светлина;
Изменение 28
Предложение за директива
Член 3 – точка 6 a (нова)
6a.  „национален таван за емисии“ означава максималното количество вещество, изразено в килотонове, което може да бъде изпуснато в атмосферата в държава членка за една календарна година;
Изменение 29
Предложение за директива
Член 3 – точка 9
9.  „международно морско корабоплаване“ са пътувания в морето и в крайбрежни води на плавателни съдове, плаващи под всякакъв флаг, освен риболовните кораби, които заминават от територията на една държава и пристигат в територията на друга държава;
заличава се
Изменение 30
Предложение за директива
Член 3 – точка 12 a (нова)
12a.  „политики на ЕС относно замърсяването на въздуха при източника“ означава регламенти или директиви, които независимо от задълженията, предвидени в тях, имат за цел, било то частично или не, намаляване на емисиите от серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NOx), неметанови летливи органични съединения (НМЛОС), амоняк (NH3), прахови частици (ПЧ2,5) и метан (CH4) чрез предприемане на мерки за намаляване при източника, включително най-малкото, но не само, намаляването на емисиите, осъществявано чрез:
–  Директива 94/63/EО1a;
–  Директива 97/68/EО;
–  Директива 98/70/EО;
–  Директива 1999/32/EО;
–  Директива 2009/126/EО;
–  Директива 2004/42/EО;
–  Директива 2007/46/ЕО, в това число Регламент (ЕО) № 715/2007;
Регламент (EО) № 79/20091и ;
Регламент (ЕО) № 595/2009и Регламент (ЕО) № 661/2009;
–  Директива 2010/75/ЕС;
–  Регламент (ЕС) № 167/2013;
–  Регламент (ЕС) № 168/2013;
–  Директива 2014/94/ЕС.
_______________________
1a Директива 94/63/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно ограничаването на емисиите на летливи органични съединения (ЛОС), изпускани при съхранението и превоза на бензини от терминали до бензиностанции (ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 24).
Директива 97/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1997 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно мерките за ограничаване на емисиите на газообразни и прахообразни замърсители от двигатели с вътрешно горене, инсталирани в извънпътна подвижна техника (ОВ L 59, 27.2.1998 г., стр. 1).“
Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 г. относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 93/12/ЕИО на Съвета (OВ L 350, 28.12.1998 г., стр. 58).
Директива 1999/32/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно намаляването на съдържанието на сяра в определени течни горива и за изменение на Директива 93/12/EИО (OВ L 121, 11.5.1999 г., стр. 13).
Директива 2009/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно Етап II на улавянето на бензиновите пари при зареждането на моторни превозни средства на бензиностанции (OВ L 285, 31.10.2009 г., стp. 36).
Директива 2004/42/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно намаляването на емисиите от летливи органични съединения, които се дължат на използването на органични разтворители в някои лакове и бои и в продукти за пребоядисване на превозните средства, и за изменение на Директива 1999/13/ЕО (ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 87).
Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива) (OВ L 263, 9.10.2007 г., стр. 1);
Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 г. за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (ОВ L 171, 29.6.2007 г., стр. 1).
Регламент (ЕО) № 79/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 14 януари 2009 г. относно одобрение на типа на моторни превозни средства, задвижвани с водород, и за изменение на Директива 2007/46/ЕО (ОВ L 35, 4.2.2009 г., стр. 32).
Регламент (ЕО) № 595/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за одобрението на типа на моторни превозни средства и двигатели по отношение на емисиите от тежки превозни средства (Евро VI) и за достъпа до информация за ремонта и техническото обслужване на превозните средства и за изменение на Регламент (ЕО) № 715/2007 и Директива 2007/46/ЕО и за отмяна на директиви 80/1269/ЕИО, 2005/55/ЕО и 2005/78/ЕО (ОВ L 188, 18.7.2009 г., стр. 1).
Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно изискванията за одобрение на типа по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства, техните ремаркета и системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за тях (ОВ L 200, 31.7.2009 г., стр. 1).
2 Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).
Регламент (ЕС) № 167/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 5 февруари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на земеделски и горски превозни средства (OВ L 60, 2.3.2013 г., стр. 1).
Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства (ОВ L 60, 2.3.2013 г., стр. 52).
Директива 2014/94/EC на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (OВ L 307, 28.10.2014 г., стp. 1)
Изменение 31
Предложение за директива
Член 3 – точка 12 б (нова)
12б.  „заинтересованата общественост“ означава обществеността, която е засегната или е вероятно да бъде засегната, или има интерес във връзка със замърсяващите въздуха емисии в атмосферата; за целите на настоящото определение неправителствените организации, които подкрепят опазването на околната среда, организациите на потребителите, организациите, представляващи интересите на уязвими групи от населението и други съответни органи в областта на здравеопазването, отговарящи на изискванията съгласно националното право, се считат за заинтересовани.
Изменение 32
Предложение за директива
Член 4 – параграф 1
1.  Държавите членки ограничават, като минимум, своите годишни антропогенни емисии на серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NOx), неметанови летливи органични съединения (НМЛОС), амоняк (NH3), прахови частици (ПЧ2,5) и метан (CH4) в съответствие с националните ангажименти за намаляване на емисиите, приложими от 2020 г. и 2030 г., както е предвидено в приложение II.
1.  Държавите членки ограничават, като минимум, своите годишни антропогенни емисии на серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NOx), неметанови летливи органични съединения (НМЛОС), амоняк (NH3) и прахови частици (ПЧ2,5) в съответствие с националните ангажименти за намаляване на емисиите, приложими от 2020 г., 2025 г. и 2030 г., както е предвидено в приложение II.
Изменение 33
Предложение за директива
Член 4 – параграф 1 а (нов)
1a.  Държавите членки като минимум ограничават антропогенните си емисии на метан (CH4) с изключение на емисиите метан от ентерична ферментация, произведен от преживни селскостопански животни, в съответствие с националните ангажименти за намаляване на емисиите, приложими от 2030 г., както е предвидено в приложение II.
Изменение 34
Предложение за директива
Член 4 – параграф 2 – алинея 1
2.   Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, държавите членки предприемат всички необходими мерки, неводещи до прекомерни разходи, за да ограничат своите антропогенни емисии на SO2, NOx, НМЛОС, NH3, ПЧ2,5 и CH4 за 2025 г. Нивата на изброените емисии се определят въз основа на продадените горива, посредством линейна крива на намалението, установена между нивата на емисиите за 2020 г. и съответните нива, определени с ангажиментите за намаляване на емисиите за 2030 г.
2.  В докладите си, подадени до Комисията в съответствие с член 9, държавите членки предоставят актуална информация за напредъка си при постигането на своите национални ангажименти за намаляване на емисиите.
Изменение 35
Предложение за директива
Член 4 – параграф 3 – уводна част
3.  Следните емисии не се отчитат за целите на спазването на изискванията на параграфи 1 и 2:
3.  Следните емисии не се отчитат за целите на спазването на изискванията на параграф 1:
Изменение 36
Предложение за директива
Член 4 – параграф 3 – буква г
г)  емисиите от международното морско корабоплаване, без да се засягат разпоредбите на член 5, параграф 1.
г)  емисии от международното морско корабоплаване.
Изменение 37
Предложение за директива
Член 5 – параграф 1
1.  С оглед спазване на междинните нива на емисиите, определени за 2025 г. в съответствие с член 4, параграф 2, и на националните ангажименти за намаляване на емисиите, посочени в приложение II, приложими от 2030 г. нататък за NOx, SO2 и ПЧ2,5 , държавите членки могат да приспаднат намалението на емисиите на NOx, SO2 и ПЧ2,5 , постигнато от международното морско корабоплаване, емисиите на NOx, SO2 и ПЧ2,5 , отделени от други източници през същата година, при условие че отговарят на следните условия:
заличава се
а)  намалението на емисиите е осъществено в морските зони, които попадат в териториалното море на държавите членки, изключителни икономически зони или в зони за контрол на замърсяването, ако са установени такива зони;
б)  те са приели и приложили ефективни мерки за мониторинг и контрол, за да се гарантира правилното използване на тази възможност за гъвкавост;
в)  те са осъществили мерки за постигане на по-ниски емисии на NOx, SO2 и ПЧ2,5 от международното морско корабоплаване отколкото равнището на емисиите, което би било постигнато чрез спазване на нормите на Съюза, приложими за емисиите на NOx, SO2 и ПЧ2,5 , и са демонстрирали адекватно количествено определяне на допълнителното намаление на емисиите в резултат на тези мерки;
г)  те са приспаднали не повече от 20% от намалението на емисиите на NOx, SO2 и ПЧ2,5 , изчислено в съответствие с буква в), при условие че приспадането не води до неспазване на националните ангажименти за намаляване на емисиите за 2020 г., посочени в приложение II.
Изменение 38
Предложение за директива
Член 5 – параграф 2 – уводна част
2.  Държавите членки могат съвместно да изпълняват своите ангажименти за намаляване на емисиите на метан и за междинните нива на емисиите, посочени в приложение II, при условие че отговарят на следните условия:
2.  Държавите членки могат съвместно да изпълняват своите ангажименти за намаляване на емисиите на метан, посочени в приложение II, при условие че отговарят на следните условия:
Изменение 39
Предложение за директива
Член 5 – параграф 3
3.  Държавите членки могат да внесат изменения в националните инвентаризации на годишните емисии на SO2, NOx, NH3, НМЛОС и ПЧ2,5 съгласно приложение ІV, когато прилагането на усъвършенствани, актуализирани съгласно научните познания методи за инвентаризация на емисиите би довело до несъответствие с техните национални ангажименти за намаляване на емисиите или междинните нива на емисиите.
3.  Държавите членки могат да внесат изменения в националните инвентаризации на годишните емисии на SO2, NOx, NH3, НМЛОС и ПЧ2,5 съгласно приложение ІV, когато прилагането на усъвършенствани, актуализирани съгласно научните познания методи за инвентаризация на емисиите би довело до несъответствие с техните национални ангажименти за намаляване на емисиите.
Изменение 40
Предложение за директива
Член 5 – параграф 4
4.  Държавите членки, които възнамеряват да прилагат параграфи 1, 2 и 3, уведомяват Комисията за това до 30 септември на годината, предхождаща съответната година на докладване. Съответната информация включва данни за засегнатите замърсители и сектори, както и за степента на въздействие върху националните инвентаризации на емисиите, ако е известна.
4.  Държавите членки, които възнамеряват да прилагат възможностите за гъвкавост съгласно настоящата директива, уведомяват Комисията за това до 31 декември на годината, предхождаща съответната година на докладване. Съответната информация включва данни за засегнатите замърсители и сектори, както и за степента на въздействие върху националните инвентаризации на емисиите, ако е известна.
Изменение 41
Предложение за директива
Член 5 – параграф 5 – алинея 1
5.  Комисията, със съдействието на Европейската агенция за околната среда, извършва преглед и оценява дали използването на възможностите за гъвкавост за определена година отговаря на съответните изисквания и критерии.
5.  Комисията, със съдействието на Европейската агенция за околната среда, извършва преглед и оценява дали използването на възможност за гъвкавост или корекция за определена година отговаря на съответните изисквания и критерии.
Изменение 42
Предложение за директива
Член 5 – параграф 5 – алинея 2
Когато Комисията не повдигне възражения в срок от девет месеца, считано от датата на получаване на съответния доклад, посочен в член 7, параграфи 4, 5 и 6, съответната държава членка счита, че заявеното използване на гъвкавост е одобрено и важи за въпросната година. Когато Комисията счита, че използването на дадена възможност за гъвкавост не е в съответствие с приложимите изисквания и критерии, тя приема решение и уведомява държавата членка, че използването на въпросната възможност за гъвкавост не може да бъде одобрено.
Когато Комисията не повдигне възражения в срок от шест месеца, считано от датата на получаване на съответния доклад, посочен в член 7, параграфи 5 и 6, съответната държава членка счита, че заявеното използване на гъвкавост е одобрено и важи за въпросната година. Когато Комисията счита, че използването на дадена възможност за гъвкавост не е в съответствие с приложимите изисквания и критерии, в срок от девет месеца, считано от датата на получаване на съответния доклад, тя приема решение, придружено от обяснителна обосновка, и уведомява държавата членка, че използването на въпросната възможност за гъвкавост не може да бъде одобрено. Към решението се прилага обосновка.
Изменение 43
Предложение за директива
Член 5 – параграф 6
6.  Комисията може да приема актове за изпълнение, определящи подробни правила за използване на възможностите за гъвкавост, посочени в параграфи 1, 2 и 3, в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 14.
6.  Комисията може да приема актове за изпълнение, определящи подробни правила за използване на възможност за гъвкавост, посочена в параграфи 2 и 3, в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 14.
Изменение 44
Предложение за директива
Член 6 – параграф 1
1.  Държавите членки изготвят и приемат национална програма за контрол на замърсяването на въздуха в съответствие с част 2 от приложение III с цел да ограничат своите годишни антропогенни емисии съгласно член 4.
1.  Държавите членки изготвят и приемат национална програма за контрол на замърсяването на въздуха в съответствие с част 2 от приложение III с цел да ограничат своите годишни антропогенни емисии съгласно член 4 и да постигнат целите на настоящата директива съгласно член 1.
Изменение 45
Предложение за директива
Член 6 – параграф 2 – алинея 1 – буква a а (нова)
aa)  разглеждат икономическата ефективност на мерките за намаляване на емисиите и вземат предвид намаляването на емисиите, което е постигнато или, ако държавата членка отдава приоритетно значение на мерките си за намаляване на емисиите, може да бъде постигнато чрез прилагането на действащото законодателство на Съюза;
Изменение 46
Предложение за директива
Член 6 – параграф 2 – алинея 1 – буква a б) (нова)
aб)  отдават приоритет на специфични политически мерки , имащи за цел намаляване на риска за здравето на уязвими групи от хора и осигуряване на спазването на целта за намаляване на експозицията, установена в съответствие с раздел Б от приложение ХІV към Директива 2008/50/ЕО;
Изменение 47
Предложение за директива
Член 6 – параграф 2 – алинея 1 – буква б
б)  вземат под внимание необходимостта от намаляване на емисиите на замърсители на въздуха с оглед да се постигне съответствие с целите за качество на въздуха на тяхната територия и, когато е уместно, в съседни държави членки;
б)  намаляват емисиите на замърсители на въздуха с оглед да се постигне съответствие с целите за качество на въздуха на тяхната територия, по-конкретно пределно допустимите стойности съгласно Директива 2008/50/ЕО и когато е уместно, в съседни държави членки;
Изменение 48
Предложение за директива
Член 6 – параграф 2 – алинея 1 – буква б a (нова)
бa)  определят количеството на допълнителното намаляване на емисиите, необходимо за постигането до 2030 г. на нива на качество на атмосферния въздух, които са равни на или по-ниски от нивата, препоръчани от Световната здравна организация;
Изменение 49
Предложение за директива
Член 6 – параграф 2 – алинея 1 – буква б б) (нова)
бб)  определят количеството на допълнителното намаляване на емисиите, необходимо за постигане на критичните нива и натоварвания за защита на околната среда до 2030 г.;
Изменение 50
Предложение за директива
Член 6 – параграф 2 – алинея 1 – буква б в) (нова)
бв)  определят подходящи мерки за постигане на целите по букви ба) и бб);
Изменение 51
Предложение за директива
Член 6 – параграф 2 – алинея 1 – буква в a (нова)
вa)  подкрепят пренасочването на инвестиции към чисти и ефикасни технологии и устойчиво производство с помощта на фискални стимули;
Изменение 52
Предложение за директива
Член 6 – параграф 2 – алинея 1 – буква в б (нова)
вб)  оценяват степента, до която различните национални географски региони имат различни нужди и затруднения при предприемането на мерки срещу замърсяването на въздуха;
Изменение 53
Предложение за директива
Член 6 – параграф 2 – алинея 1 – буква г a (нова)
гa)  гарантират, че съответните компетентни органи следят ефективността на мерките, предприети от държавите членки с цел постигане на съответствие с настоящата директива и, ако е необходимо, са упълномощени да предприемат действия.
Изменение 124
Предложение за директива
Член 6 – параграф 2 а (нов)
2a.  Комисията гарантира, че всички политики на ЕС за намаляване на замърсяването на въздуха при източника са целесъобразни и допринасят за постигането на целите на ЕС относно качеството на въздуха.
За целта Комисията и държавите членки незабавно постигат съгласие по новото предложение за регламент относно реалните емисии при движение (РЕД), което се разглежда понастоящем.
Новият метод на изпитване за одобрение на типа се прилага не по-късно от 2017 г. и гарантира, че замърсителите като NOx и праховите частици (PM2,5 и PM10) са действително ограничени при използване на коефициенти на съответствие, които са необходими, за да се симулират реални условия на движение. Новите изпитвания са независими и прозрачни.
Коефициентите на съответствие са строго определени и количествено се изчисляват така, че да представляват само несигурността в рамките на процедурата за изпитване за емисии при реални условия на движение.
Изменение 55
Предложение за директива
Член 6 – параграф 2 б (нов)
2б.  Държавите членки създават система за рутинни и извънредни екологични инспекции, както и за пазарен надзор и публично докладване на мобилните и стационарните източници, за да гарантират, че политиките и мерките са ефективни при постигането на намаляване на емисиите в реални условия на експлоатация.
До ... * Комисията представя законодателно предложение за обхващаща целия Съюз система за изпитвания в рамките на надзора при реални условия и публично докладване за стандартите за емисии за лекотоварните превозни средства, управлявана от съответния компетентен орган, с цел да се удостовери, че превозните средства и двигателите са в съответствие с Евро 6 през целия си експлоатационен срок.
______________
*OВ: моля, въведете датата: две години от датата на транспониране на настоящата директива.
Изменение 56
Предложение за директива
Член 6 – параграф 3 а (нов)
3a.  Държавите членки могат да подкрепят постепенното премахване на източниците на приземни емисии, като насърчават в сектора на транспорта и на доставките на горива подмяната на порестите маркучи с технологии за маркучи с нулеви емисии.
Изменение 57
Предложение за директива
Член 6 – параграф 4 – буква б
б)  ако държавите членки решат да се възползват от някоя от възможностите за гъвкавост, посочени в член 5.
б)  ако държавите членки решат да се възползват от възможностите за гъвкавост, посочени в член 5.
Изменение 58
Предложение за директива
Член 6 – параграф 4 – алинея 1 а (нова)
Националните програми за контрол на замърсяването на въздуха посочват дали държавите членки възнамеряват да използват някоя от възможностите за гъвкавост, посочени в член 5.
Изменение 59
Предложение за директива
Член 6 – параграф 5
5.  Държавите членки се допитват, в съответствие с приложимото законодателство на Съюза, до обществеността и компетентните органи, които поради своите специфични екологични отговорности в областта на замърсяването на въздуха, качеството и управлението на всички равнища вероятно имат отношение към изпълнението на националната програма за контрол на замърсяването на въздуха, относно проекта за такава програма и всички съществени актуализации преди тяхното финализиране. Когато е необходимо, се осигурява провеждането на трансгранични консултации в съответствие с приложимото законодателство на Съюза.
5.  Държавите членки се допитват, в съответствие с приложимото законодателство на Съюза, до компетентните органи, които поради своите специфични екологични отговорности в областта на замърсяването на въздуха, качеството и управлението на всички равнища вероятно имат отношение към изпълнението на националната програма за контрол на замърсяването на въздуха, относно проекта за такава програма и всички актуализации преди тяхното финализиране. Тези консултации включват съответните местни или регионални органи, отговорни за прилагане на политики за намаляване на емисиите в определени зони и/или агломерации, като не се изключват зоните и/или агломерациите, които са разположени в поне две държави членки.
Изменение 60
Предложение за директива
Член 6 – параграф 5 – алинея 1 а (нова)
Държавите членки гарантират, в съответствие с приложимото право на Съюза, че членовете на заинтересованата общественост са консултирани на ранен етап от изготвянето и прегледа на проектите на национални програми за контрол на замърсяването на въздуха и при всички актуализации на тези програми преди тяхното финализиране. Когато това е целесъобразно се осигурява провеждането на трансгранични консултации в съответствие с приложимото законодателство на Съюза, включително член 25 от Директива 2008/50/ЕО.
Изменение 61
Предложение за директива
Член 6 – параграф 5 а (нов)
5a.  Държавите членки определят свой собствен независим експертен орган, който да направи преглед на проектите на националните програми относно замърсяването на въздуха, за да оцени точността на информацията и адекватността на политиките и мерките, съдържащи се в тези програми. Резултатите от този преглед се правят публично достояние преди публикуването на проекта на национална програма за контрол на замърсяването на въздуха, за да се улесни съдържателното участие на обществеността.
Изменение 62
Предложение за директива
Член 6 – параграф 6 – алинея 1 а (нова)
Комисията предоставя насоки за мерки за намаляване на емисиите, които не са включени в част 1 от приложение III, включително битово отопление и автомобилен транспорт, които държавите членки могат да включат в националната програма за контрол на замърсяването на въздуха.
Изменение 63
Предложение за директива
Член 6 – параграф 8
8.  Комисията може да установи насоки относно разработването и изпълнението на националните програми за контрол на замърсяването на въздуха.
8.  Комисията установява насоки относно разработването и изпълнението на националните програми за контрол на замърсяването на въздуха.
Изменение 64
Предложение за директива
Член 6 – параграф 9
9.  Комисията може също да определи формат и необходимата информация относно националните програми на държавите членки за контрол на замърсяването на въздуха под формата на актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 14.
9.  Комисията също определя формата и необходимата информация относно националните програми на държавите членки за контрол на замърсяването на въздуха под формата на актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 14.
Изменение 65
Предложение за директива
Член 6 а (нов)
Член 6a
Фонд „Чист въздух“
Комисията улеснява достъпа до финансова подкрепа, за да съдейства за гарантирането на възможност да се предприемат подходящи мерки за постигане на целите на настоящата директива.
Това включва наличното финансиране, inter alia, по линия на:
а)  средствата за селско стопанство, включително наличните по Общата селскостопанска политика 2014 – 2020 г., която ще бъде изменена в средносрочния преглед през 2017 г., за да включва качеството на въздуха като „обществено благо“, със специално внимание върху амоняка и метана, така че да се предложи на държавите членки и съответните регионални и местни органи възможност да допринесат за намаляване на емисиите с конкретни мерки, както и помощ за постигането на тази цел;
б)  бъдещите работни програми в рамките на програмата за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“
в)  европейските структурни и инвестиционни фондове;
г)  инструменти за финансиране за действията в областта на околната среда и климата като LIFE;
д)  всяка комбинация от горепосочените.
Комисията гарантира, че процедурите за финансиране са прости, прозрачни и достъпни за различните равнища на управление,
Комисията оценява възможността за създаването на едно гише за обслужване, където субектите могат лесно да открият наличните средства и процедури, свързани с достъпа до проекти в областта на замърсяването на въздуха.
Изменение 67
Предложение за директива
Член 7 – параграф 4
4.  Държавите членки, които прилагат гъвкавост съгласно член 5, параграф 1, включват следната информация в информационния доклад за инвентаризацията за съответната година:
заличава се
а)  количеството на емисиите на NOx, SO2 и ПЧ2,5 , които биха били наблюдавани при отсъствието на зона за контрол на емисиите;
б)  равнището на намаленията на емисиите, постигнато в частта на държавата членка от зоната за контрол на емисиите в съответствие с член 5, параграф 1, буква в);
в)  степента, в която те прилагат тази гъвкавост;
г)  всички допълнителни данни, считани от държавите членки за уместни, за да може Комисията, със съдействието на Европейската агенция за околната среда, да извърши пълна оценка на условията, при които е приложена гъвкавостта.
Изменение 68
Предложение за директива
Член 7 – параграф 7
7.  Държавите членки извършват инвентаризациите на емисиите, включително коригираните инвентаризации на емисиите, и изготвят прогнози за емисиите и информационния доклад за инвентаризацията в съответствие с Приложение IV.
7.  Държавите членки извършват инвентаризациите на емисиите, включително, ако е целесъобразно, коригираните инвентаризации на емисиите, и изготвят прогнози за емисиите и информационния доклад за инвентаризацията в съответствие с Приложение IV.
Изменение 69
Предложение за директива
Член 8 – параграф 1
1.  Държавите членки осигуряват, когато е възможно, мониторинга на вредните въздействия на замърсяването на въздуха върху екосистемите в съответствие с изискванията, посочени в приложение V.
1.  Държавите членки извършват мониторинг на вредните въздействия на замърсяването на въздуха върху екосистемите в съответствие с изискванията, посочени в приложение V.
Изменение 70
Предложение за директива
Член 8 – параграф 2
2.  Държавите членки координират, когато е целесъобразно, мониторинга на въздействията на замърсяването на въздуха с други програми за мониторинг, създадени по силата на законодателството на Съюза, включително Директива 2008/50/ЕО и Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета30.
2.  Държавите членки координират мониторинга на въздействията на замърсяването на въздуха с други програми за мониторинг, създадени по силата на законодателството на Съюза, включително Директива 2008/50/ЕО и Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета30.
__________________
__________________
30 Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).
30 Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).
Изменение 71
Предложение за директива
Член 9 – параграф 1 – алинея 1
1.  Държавите членки предоставят на Комисията своята национална програма за контрол на замърсяването на въздуха [в срок от три месеца от датата, посочена в член 17 — датата се въвежда от Службата за публикации на Европейския съюз], а също и нейните актуализации — на всеки две години след тази дата.
1.  Държавите членки предоставят на Комисията своята национална програма за контрол на замърсяването на въздуха преди ...*, а също и нейните актуализации — на всеки две години след тази дата.
_________________
* OВ: Моля, въведете дата шест месеца след влизането в сила на настоящата директива.
Изменение 72
Предложение за директива
Член 9 – параграф 1 – алинея 2
Когато дадена национална програма за контрол на замърсяването на въздуха се актуализира съгласно член 6, параграф 4, съответната държава членка информира Комисията за това в срок от два месеца.
Когато дадена национална програма за контрол на замърсяването на въздуха се актуализира съгласно член 6, параграф 4, съответната държава членка изпраща актуализираната програма на Комисията в срок от два месеца.
Изменение 73
Предложение за директива
Член 9 – параграф 2 – алинея 1
2.  От 2017 г. държавите членки съобщават своите национални инвентаризации на емисии, прогнози за емисии, инвентаризации за териториалното разпределение на емисиите, инвентаризации за емисиите от големи точкови източници и доклади, посочени в член 7, параграфи 1, 2 и 3, и според случая — член 7, параграфи 4, 5 и 6, на Комисията и Европейската агенция за околната среда в съответствие с изискванията за дати на докладване, посочени в приложение І.
2.  От 2017 г. държавите членки съобщават своите национални инвентаризации на емисии, прогнози за емисии, инвентаризации за териториалното разпределение на емисиите, инвентаризации за емисиите от големи точкови източници и доклади, посочени в член 7, параграфи 1, 2 и 3, и според случая — член 7, параграфи 5 и 6, на Комисията и Европейската агенция за околната среда в съответствие с изискванията за дати на докладване, посочени в приложение І.
Изменение 134
Предложение за директива
Член 9 - параграф 3
3.  Държавите членки докладват своите национални емисии и прогнози за CH4 в съответствие с Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета31.
заличава се
__________________
31 Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и отмяна на Решение № 280/2004/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 13).
Изменение 74
Предложение за директива
Член 9 – параграф 4 – уводна част
4.  Комисията, със съдействието на Европейската агенция за околната среда и държавите членки, редовно преглежда данните от националната инвентаризация на емисиите. Този преглед включва следното:
4.  Комисията, със съдействието на Европейската агенция за околната среда и държавите членки, редовно преглежда данните от националната инвентаризация на емисиите и националните програми за контрол на замърсяването на въздуха. Този преглед включва следното:
Изменение 75
Предложение за директива
Член 9 – параграф 4 – буква в a (нова)
ва)  проверки за потвърждаване, че националните програми за контрол на замърсяването на въздуха отговарят на изискванията по член 6.
Изменение 76
Предложение за директива
Член 9 – параграф 4 – алинея 1 а (нова)
Резултатите от прегледа на Комисията се предоставят на обществеността в съответствие с член 11.
Изменение 77
Предложение за директива
Член 10 – параграф 1 – алинея 1
1.  Комисията докладва поне веднъж на всеки пет години на Европейския парламент и на Съвета за напредъка по прилагането на настоящата директива, включително оценка на своя принос за постигането на целите на същата директива.
1.  Комисията докладва на всеки 30 месеца, считано от ...*, пред Европейския парламент и Съвета за напредъка по прилагането на настоящата директива. С това Комисията оценява:
а)  своя принос и усилията на държавите членки за постигане на целите на настоящата директива
б)  напредъка по намаляването на емисиите на замърсители на въздуха до 2025 и 2030 г.;
в)  напредъка при постигането на дългосрочните цели във връзка с качеството на въздуха, установени в Седмата програма за действие за околната среда;
г)  дали са превишени критичните натоварвания и нива и ориентировъчните стойности за замърсяването на въздуха на Световната здравна организация; както и
д)  усвояването от държавите членки на наличното финансиране от ЕС, когато това финансиране е било използвано с цел намаляване на замърсяването на въздуха.
______________
*OВ: Моля въведете датата на влизането в сила на настоящата директива.
Изменение 78
Предложение за директива
Член 10 – параграф 1 – алинея 1 а (нова)
Когато докладва за намаленията на емисиите на държавите членки за 2020 и 2025 г. и 2030 г., Комисията включва, когато е приложимо, причините за непостигането им.
Изменение 79
Предложение за директива
Член 10 – параграф 1 – алинея 1 б (нова)
Когато докладът показва, че държавите членки не са в състояние да се съобразят с правото на Съюза и пределно допустимите стойности за качеството на въздуха, определени в Директива 2008/50/ЕО, Комисията:
а)  прави оценка дали непостигането е резултат от неефективна политика на ЕС за борба със замърсяването на въздуха при източника, включително във връзка с прилагането на равнище държави членки,
б)  се консултира с комитета, посочен в член 14, и набелязва областите, в които е налице необходимост от ново законодателството за източниците на емисии, и, когато е целесъобразно, представя законодателни предложения, за да се гарантира спазването на целите на настоящата директива. Всяко такова предложение се подкрепя със стабилна оценка на въздействието и отразява най-новите научни данни.
Изменение 80
Предложение за директива
Член 10 – параграф 1 – алинея 2
При всички случаи Комисията докладва за 2025 г. в съответствие с указаното по-горе, като същевременно включва информация за постигането на междинните нива на емисиите, посочени в член 4, параграф 2, както и за евентуалните причини за непостигането им. Тя определя необходимостта от допълнителни действия, като същевременно отчита въздействието от прилагането по сектори.
Въз основа на тези доклади Комисията определя, заедно с държавите членки, необходимостта от допълнителни действия, включително на национално равнище, като същевременно отчита въздействието от прилагането по сектори.
Изменение 81
Предложение за директива
Член 10 – параграф 2
2.  Докладите, посочени в параграф 1, могат да включват оценка на въздействието върху околната среда и на социално-икономическото въздействие на настоящата директива.
2.  Докладите, посочени в параграф 1, включват оценка на въздействието върху здравето, околната среда и на социално-икономическото въздействие на настоящата директива, включително въздействието върху здравните системи на държавите членки и цената на неизпълнението. Комисията предоставя публичен достъп до тези доклади.
Изменение 152
Предложение за директива
Член 10 – параграф 2а (нов)
2а.  Комисията също така извършва оценка на въздействието по отношение на живака (Hg), преди да се определи национален ангажимент за намаляване на емисиите и, ако е необходимо, внася ново законодателно предложение.
Изменение 82
Предложение за директива
Член 10 а (нов)
Член 10а
Европейски форум „Чист въздух“
Комисията създава Европейски форум „Чист въздух“, за да се улесни координираното прилагане на Програмата „Чист въздух“ и провеждането на среща на всички участници, включително компетентните органи на държавите членки на всички съответни равнища, Комисията, промишлеността, гражданското общество и научната общност, веднъж на всеки две години. Форумът „Чист въздух“ ръководи създаването на насоки за разработването и изпълнението на националните програми за контрол на замърсяването на въздуха, наблюдава развитието на траекториите за намаляване на емисиите, включително оценката на изискванията за докладване.
Изменение 83
Предложение за директива
Член 11 – параграф 1 – буква б a (нова)
ба)  напредък по държави членки за постигането на специфичните за съответната държава задължителни цели по отношение на замърсяването на въздуха за 2025 и 2030 г. за всеки замърсител.
Изменение 84
Предложение за директива
Член 11 – параграф 1 – буква б б (нова)
бб)  резултатите от прегледа, посочен в член 9, параграф 4.
Изменение 85
Предложение за директива
Член 11 – параграф 2 а (нов)
2a.  Държавите членки гарантират, че засегнатата част от обществеността има достъп до административни и съдебни процедури, за да оспорва действия и бездействие на компетентни органи и частни лица, които не спазват настоящата директива.
Тези процедури предвиждат подходящи и ефективни средства за правна защита, включително, по целесъобразност, временни мерки и са надеждни, справедливи и навременни, без да са прекалено скъпи.
Държавите членки гарантират, че информацията за начина на достъп до такива процедури е публично достъпна и разглеждат възможностите за създаването на подходящи механизми за предоставяне на помощ за премахване или намаляване на финансовите и другите пречки пред достъпа до правосъдие.
Изменение 127
Предложение за директива
Член 11 – параграф 2 б (нов)
2б.  Въз основа на докладите, посочени в член 10, параграф 1 Комисията, по отношение на NH3, извършва оценка на действащите правно обвързващи национални ангажименти за намаляване на емисиите въз основа на най-актуалните научни данни, като взема предвид постиженията на държавите членки съгласно Директива 2001/81/ЕО и Протокола към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон от 1979 г.
До 2002 г. Комисията извършва оценка на напредъка при изпълнението на ангажиментите съгласно настоящата директива, като взема предвид, наред с другото:
а)  документа на ИКЕ на ООН с насоки за предотвратяване и намаляване на емисиите на амоняк, Рамковия кодекс ИКЕ на ООН за добра земеделска практика за намаляване на емисиите на амоняк във варианта след преработката му от 2014 г., както и най-добрите налични техники, определени в член 3, параграф 10 от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета.
б)  агроекологичните мерки в рамките на Общата селскостопанска политика;
в)  преработките на всички имащи отношение законодателни актове относно качеството на въздуха, включително, наред с другото, посочените в член 3, параграф 12а от настоящата директива.
Ако е целесъобразно, Комисията представя законодателни предложения за цели за периода след 2030 г. с цел усъвършенстване на стандартите за качеството на въздуха.
Изменение 86
Предложение за директива
Член 11 а (нов)
Член 11а
Въз основа на докладите, посочени в член 10, параграф 1, Комисията преразглежда настоящата директива най-късно през 2025 г. с цел да се гарантира напредък към постигането на препоръчаните от Световната здравна организация стойности за качеството на въздуха и на дългосрочната визия, както е посочена в Седмата програма за действие за околната среда. По-специално, Комисията, ако е целесъобразно и като взема предвид научния и техническия напредък, предлага промени на посочените в приложение II национални ангажименти за намаляване на емисиите;
Въз основа на редовните доклади, посочени в член 10, параграф 1, Комисията разглежда мерки за намаляване на емисиите от международния морски транспорт, особено в териториалните води на държавите членки и изключителните икономически зони, и, ако е целесъобразно, представя законодателно предложение.
Изменение 87
Предложение за директива
Член 12
Съюзът и държавите членки, в зависимост от случая, се стремят към двустранно и многостранно сътрудничество с трети държави, както и към координация в рамките на съответните международни организации, като например Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП), Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН), Международната морска организация (ММО) и Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), включително чрез обмен на информация, относно научно-техническата изследователска и развойна дейност с цел да се подобри основата за намаляване на емисиите.
Съюзът и държавите членки, в зависимост от случая, се стремят към двустранно и многостранно сътрудничество с трети държави, както и към координация в рамките на съответните международни организации, като например Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП), Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН), Организацията по прехраната и земеделието (ФАО) към ООН, Международната морска организация (ММО) и Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), включително чрез обмен на информация, относно научно-техническата изследователска и развойна дейност с цел да се подобри основата за намалява не на емисиите. Държавите членки извършват трансгранични консултации относно взаимните рискове, произтичащи от емисиите от съседни промишлени региони в тези държави, а засегнатите държави членки изготвят съвместни планове за премахване или намаляване на тези емисии.
Изменение 88
Предложение за директива
Член 13 – параграф 2
2.  Делегирането на правомощия, посочено в член 6, параграф 7, член 7, параграф 9 и член 8, параграф 3, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящата директива.
2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 6, параграф 7, член 7, параграф 9 и член 8, параграф 3, се предоставя на Комисията за срок от 5 години, считано от ...*. Комисията изготвя доклад във връзка с делегирането на правомощието не по-късно от девет месеца преди края на петгодишния период. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове със същата продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
_______________
* OВ: Моля въведете датата на влизането в сила на настоящата директива.
Изменение 89
Предложение за директива
Член 15
Държавите членки определят системата от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
Държавите членки определят системата от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите членки нотифицират Комисията за тези мерки не по-късно от ...*, както и незабавно при всяко тяхно последващо изменение.
_________________
* OВ: Моля въведете датата на влизането в сила на настоящата директива.
Изменение 90
Предложение за директива
Член 15 – параграф 1 а (нов)
Без да се засяга параграф 1, държавите членки не прехвърлят тежестта на съответствието на органи, които не разполагат със стратегически правомощия, за да спазят изискванията на директивата.
Изменение 125
Предложение за директива
Член 16 – встъпителна част
В приложение I към Директива 2003/35/ЕО се добавя следната буква ж):
В приложение I към Директива 2003/35/ЕО се добавят следните букви ж) и з):
Изменение 126
Предложение за директива
Член 16 – точка 1 a (нова)
„з) Член 23 от Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа.“
Изменение 135
Предложение за директива
Приложение I – таблица A – ред 4

Текст, предложен от Комисията

Общи национални емисии по категории източници

—  CH4

Годишно — от 2005 г. до годината на докладване минус 2 (X–2)

15.2****

Изменение

заличава се

Изменение 91
Предложение за директива
Приложение І – таблица А – ред 5

Текст, предложен от Комисията

Предварителна оценка за националните емисии, обобщени по NFR(2)

—  SO2, NOX, NH3, НМЛОС, ПЧ2,5

Годишно — за годината на докладване минус 1 (X–1)

30/09

Изменение

Предварителна оценка за националните емисии, обобщени по NFR(2)

—  SO2, NOX, NH3, НМЛОС, ПЧ2,5

На всеки две години — за годината на докладване минус 1 (X–1)

31/12

Изменение 136
Предложение за директива
Приложение I – таблица В – ред 5

Текст, предложен от Комисията

Прогнозни емисии по обобщени категории източници

—  CH4

Докладване на всеки две години, обхващащо всяка година от година Х до 2030 г., а при наличие на данни — 2040 г. и 2050 г.

15.3

Изменение

заличава се

Изменение 95
Предложение за директива
Приложение III – част 1– раздел А – точка 1 – буква а)
а)  управление на азота, като се взема предвид пълният азотен цикъл;
а)  управление на азота, като се взема предвид пълният азотен цикъл и се разглежда създаването на планове за управление на почвите и хранителните вещества;
Изменение 96
Предложение за директива
Приложение III – част 1– раздел А – точка 1 – буква в)
в)  нискоемисионни подходи за разпръскване на оборски тор;
в)  нискоемисионни подходи и техники за разпръскване на оборски тор включително разделяне на течности и твърди вещества;
Изменение 97
Предложение за директива
Приложение III – част 1– раздел А – точка 1 – буква д)
д)  нискоемисионни системи за преработване и компостиране на оборски тор;
д)  нискоемисионни системи за преработване и компостиране на оборски тор, включително разделяне на течности и твърди вещества;
Изменение 98
Предложение за директива
Приложение III – част 1– раздел А – точка 1 – буква ж а) (нова)
жа)  насърчаване на използването на пасища и екстензивно земеделие и повишаване на биологичното разнообразие на пасищата с растения с високо равнище на аминокиселини, като детелини, люцерна и зърнени култури;
Изменение 99
Предложение за директива
Приложение III – част 1– раздел А – точка 1 – буква ж б) (нова)
жб)  насърчаване на редуването на култури, включително култури, които обогатяват почвата с азот;
Изменение 100
Предложение за директива
Приложение III – част 1– раздел А – точка 1 – буква ж в) (нова)
жв)  насърчаване на агроекологично земеделие, което води до селскостопански системи с високо биологично разнообразие, ефективно използване на ресурсите и намаляване, а в идеалния случай – премахване на зависимостта от изкуствени входни материали.
Изменение 101
Предложение за директива
Приложение III – част 1– раздел А – точка 3 – буква г)
г)  разпръскване на неорганичните торове в съответствие с предвидимите потребности на торените култури или пасища от азот и фосфор, като се вземе предвид и наличното съдържание на хранителни вещества в почвата, както и на хранителни вещества от други изкуствени торове.
г)  замяна на неорганичните торове, доколкото е възможно, с органични торове. Когато продължат да се прилагат неорганични торове, разпръскването им се осъществява в съответствие с предвидимите потребности на торените култури или пасища от азот и фосфор, като се вземе предвид и наличното съдържание на хранителни вещества в почвата, както и на хранителни вещества от други изкуствени торове.
Изменение 108
Предложение за директива
Приложение III – част 1– раздел А а (нов)
Aа. Мерки за контрол на емисиите на азотни оксиди и фини прахови частици в градските райони
След консултация с местни и регионални органи държавите членки вземат предвид следните мерки:
—  планове за устойчива градска мобилност, включващи мерки като зони на ниски емисии, такси за избягване на претоварването на движението, управление на паркирането, ограничения на скоростта, схеми за съвместно ползване на автомобил и въвеждане на инфраструктура за зареждане с алтернативни източници;
—  насърчаване на преминаването към използване на други видове транспорт, с цел да се увеличи придвижването с велосипед, пеш и с обществен транспорт;
—  планове за устойчив градски товарен транспорт, като например въвеждането на консолидационни центрове плюс мерки за насърчаване на преминаването на регионалния превоз на товари от автомобилен към електрически железопътен и воден транспорт;
—  използване на системата за планиране за справяне с емисиите в новото строителство и котелните системи; мерки за енергийна ефективност за модернизиране на съществуващи сгради;
—  схеми за модернизиране с цел насърчаване на замяната на старите вътрешни горивни инсталации с по-добра изолация на домовете, използване на термопомпи, лек мазут, нови инсталации, работещи с дървесни пелети, централно отопление или газ;
—  икономически и данъчни стимули за насърчаване на използването на нискоемисионни отоплителни уреди;
—  забрана за изгаряне на твърдо гориво в жилищни и в други чувствителни зони с оглед на защитата на здравето на уязвими групи, включително деца;
—  гарантиране, че емисиите от строителство са сведени до минимум чрез въвеждането и прилагането на политики за намаляване и наблюдение на строителния прах, и определяне на прагове за емисиите от извънпътна подвижна техника;
—  преразглеждане на данъчните ставки за превозни средства по отношение на признаването на по-високите действителни емисии от дизеловите автомобили и превозните средства с директно впръскване на бензин с цел насърчаване на продажбите на по-малко замърсяващи превозни средства;
—  обществени поръчки и данъчни стимули за насърчаване на ранното въвеждане на превозни средства със свръхниски емисии;
—  подкрепа за преоборудването на дизеловите машини, камиони, автобуси и таксита с филтри за частици от клас IV съгласно Регламента на ИКЕ на ООН за преоборудване със системи за контрол на емисиите (UNECE REC);
—  регулиране на емисиите от строителни машини и друга извънпътна подвижна техника, работещи в гъстонаселените райони (включително чрез преоборудване);
—  кампании и сигнали за повишаване на осведомеността.
Изменение 109
Предложение за директива
Приложение III – част 1– раздел В а (нов)
Вa. Мерки за намаляване на емисиите с цел ограничаване на емисиите на въглеводороди
Държавите членки намаляват емисиите на неметанови летливи органични съединения (НМЛОС) чрез насърчаване на въвеждането на съвременни технологии за маркучи с нулеви емисии, които се използват в различни сектори.
Изменение 110
Предложение за директива
Приложение III – част 2– точка 1 – буква а) – подточка i)
i)  приоритетите на политиката и връзката им с приоритетите, определени в други свързани области на политиката, включително изменението на климата;
i)  приоритетите на политиката и връзката им с приоритетите, определени в други свързани области на политиката, включително селското стопанство, икономиката в селските райони, промишлеността, мобилността и транспорта, опазването на природата и изменението на климата;
Изменение 111
Предложение за директива
Приложение ІІІ – част 2 – точка 1 – буква б)
б)  разгледаните варианти на политика за спазване на ангажиментите за намаляване на емисиите за 2020 г. и от 2030 г. нататък, както и на междинните нива на емисии, определени за 2025 г., и за принос за по-нататъшно подобряване на качеството на въздуха, със съответния анализ, включително метода за анализ; самостоятелното или комбинираното въздействие на политиките и мерките върху намалението на емисиите, качеството на въздуха и околната среда, както и свързаната с тях несигурност;
б)  разгледаните варианти на политика за спазване на ангажиментите за намаляване на емисиите за 2020 г., 2025 г. и 2030 г., както и за принос за по-нататъшно подобряване на качеството на въздуха, със съответния анализ, включително метода за анализ; самостоятелното или комбинираното въздействие на политиките и мерките върху намалението на емисиите, качеството на въздуха и околната среда, както и свързаната с тях несигурност;
Изменение 112
Предложение за директива
Приложение ІІІ – част 2 – точка 1 – буква г)
г)  когато е уместно, пояснение на причините, поради които междинните нива на емисии за 2025 г. не могат да бъдат постигнати без мерки, водещи до несъразмерни разходи;
г)  пояснение на мерките, предприети за изпълнение на националните ангажименти за намаляване на емисиите;
Изменение 113
Предложение за директива
Приложение ІІІ – част 2 – точка 1 – буква г a) (нова)
гa)  пояснение на методологията, използвана за да се гарантира, че мерките за постигане на националните ангажименти за намаляване на ПЧ2,5 определят като приоритет намаляването на емисиите от сажди;
Изменение 114
Предложение за директива
Приложение ІII – част 2 – точка 1 – буква д)
д)  оценка на това как избраните политики и мерки осигуряват съгласуваност с разработените планове и програми в други свързани области на политиката.
д)  оценка на това как избраните политики и мерки осигуряват съгласуваност с разработените планове и програми в други свързани области на политиката, по-специално, но без да се ограничават до планове за качеството на въздуха в съответствие с Директива 2008/50/ЕО, преходни национални планове и планове за инспекции съгласно Директива 2010/75/ЕО, национални планове за действие, в областта на енергийната ефективност съгласно Директива 2012/27/ЕС, както и национални планове за действие в областта на енергията от възобновяеми източници съгласно Директива 2009/28/ЕО, и съответните планове или програми, подлежащи на изискванията на Директива 2001/42/EО или еквивалентни разпоредби в приемното законодателство.
Изменение 115
Предложение за директива
Приложение III – част 2 – точка 2 – буква а)
а)  оценка на постигнатия напредък по изпълнението на програмата и намаляването на емисиите и концентрациите;
а)  оценка на постигнатия напредък по изпълнението на програмата, намаляването на емисиите и концентрациите и на съответните социално-икономически ползи и ползите за околната среда и общественото здраве;
Изменение 116
Предложение за директива
Приложение III – част 2 – точка 2 – буква б
б)  всички съществени промени в политическия контекст, оценките, програмата или графика за изпълнение.
б)  всички съществени промени в политическия контекст, оценките (в т.ч. резултатите от проверките и надзора на пазара, извършвани в съответствие с член 6, параграф 2б), програмата или графика за изпълнение.
Изменение 117
Предложение за директива
Приложение III – част 2 – точка 2 – подточка б а (нова)
ба)  оценка на постигнатия напредък в посока постигане на целите на Съюза за дългосрочни и здравни и екологични цели с оглед на всяка необходима актуализация на тези цели, включително всички нови насоки за качество на въздуха, определени от Световната здравна организация;
Изменение 118
Предложение за директива
Приложение III – част 2 – точка 2 – буква б б (нова)
бб)  Когато една национална програма за контрол на замърсяването на въздуха се актуализира в съответствие с член 6, параграф 4, това трябва да включва и информация за всички допълнителни мерки за намаляване на замърсяването на въздуха, предвидени за изпълнение на съответното местно, регионално или национално равнище, във връзка с постигането на ангажиментите за намаляване на емисиите и целите за качество на въздуха, включително посочените в приложение III към настоящата директива и параграф 3 от приложение XV (Б) към Директива 2008/50/ЕО.

(1) Въпросът е върнат за ново разглеждане в компетентната комисия съгласно член 61, параграф 2, втора алинея (А8‑0249/2015).


Европейска гражданска инициатива
PDF 500kWORD 112k
Резолюция на Европейския парламент от 28 октомври 2015 г. относно Европейската гражданска инициатива (2014/2257(INI))
P8_TA(2015)0382A8-0284/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 11, параграф 4 от Договора за Европейския съюз и член 24, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно гражданската инициатива (A7‑0350/2010),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно гражданската инициатива,

—  като взе предвид публичното изслушване от 26 февруари 2015 г. относно гражданската инициатива, организирано от комисията по конституционни въпроси в сътрудничество с комисията по петиции,

—  като взе предвид проучването на Тематичен отдел „В“ на Парламента, озаглавено „Европейска гражданска инициатива — първи уроци от прилагането“, публикувано през 2014 г.,

—  като взе предвид решението на Европейския омбудсман от 4 март 2015 г. в заключение по проверка по собствена инициатива по отношение на Комисията (OI/9/2013/TN),

—  като взе предвид проучването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от февруари 2015 г., озаглавено „Прилагане на Европейската гражданска инициатива“,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 31 март 2015 г. относно Европейската гражданска инициатива,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси и становищата на комисията по петиции и комисията по правни въпроси (A8‑0284/2015),

A.  като има предвид, че Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) е ново политическа право за гражданите, както и един уникален и новаторски инструмент за определяне на дневния ред за демокрацията на участието в Европейския съюз, който дава възможност на гражданите да участват активно в обсъждането на проекти и процеси, които ги засягат, и чийто потенциал безспорно трябва да бъде използван в пълна степен и подобрен значително, за да бъдат постигнати най-добри резултати и за да бъдат насърчени възможно най-много граждани на ЕС да участват в по-нататъшното развитие на процеса на европейска интеграция; като има предвид, че една от приоритетните цели на ЕС трябва да бъде укрепване на демократичната легитимност на институциите на ЕС;

Б.  като има предвид, че три години след влизането в сила на Регламент (ЕС) № 211/2011 на 1 април 2012 г. е необходимо да се направи обстойна оценка на неговото изпълнение, за да се открият всички недостатъци и да се предложат надеждни решения за постигане на неговото ускорено преразглеждане;

В.  като има предвид, че опитът показва, че по-голямата част от организаторите на ЕГИ са срещали редица трудности при създаването на ЕГИ по отношение както на практическите, така и на правните аспекти, и като има предвид, че организаторите на няколко отхвърлени ЕГИ впоследствие са подали жалби до Съда на Европейския съюз и Европейския омбудсман срещу решението на Комисията да не регистрира техните ЕГИ; като има предвид, че правилата трябва да бъдат съставени по такъв начин, че да направят ЕГИ възможно най-достъпни за гражданите и организаторите;

Г.  като има предвид, че Парламентът е единственият пряко избиран орган на Европейския съюз и като такъв представлява по дефиниция гражданите на ЕС;

Д.  като има предвид, че определен брой институции, НПО, мозъчни тръстове и организации на гражданското общество разгледаха различните недостатъци в прилагането на Регламент (ЕС) № 211/2011 относно гражданската инициатива и в организацията на ЕГИ, предложиха многобройни подобрения и посочиха в много случаи кои аспекти на регламента е необходимо да бъдат неотложно реформирани;

Е.  като има предвид, че практическите условия, посочени в член 6 от Регламента, по-специално създаването на система за събиране на заявления за подкрепа онлайн и нейното сертифициране от компетентен орган в държава членка, в повечето случаи оставят на организаторите по-малко от 12 месеца за събиране на необходимите подписи;

Ж.  като има предвид, че представянето на успешна гражданска инициатива в Комисията след приключване на периода за събиране на подписи не е предмет на специален срок и следователно е източник на объркване и несигурност както за институциите, така и за гражданите;

1.  Приветства Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) по смисъла на член 11, параграф 4 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 24, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) като първия инструмент на транснационалната демокрация на участието, който дава възможност на гражданите да си сътрудничат непосредствено с институциите на Съюза и да участват активно в съставянето на европейските политики и европейското законодателство, като по този начин ЕГИ допълва правото им да отправят петиции до Европейския парламент и да подават жалби до Европейския омбудсман;

2.  Подчертава факта, че ЕГИ е първият инструмент на демокрацията на участието, който дава право на гражданите на ЕС въз основа на най-малко един милион заявления за подкрепа от страна на най-малко една четвърт от държавите членки да предприемат инициатива, като по този начин укрепват новия си политически прерогатив, и да поискат от Комисията да представи, в рамките на нейните правомощия, подходящо предложение по въпроси, по които гражданите считат, че е необходим законодателен акт за изпълнение на Договорите;

3.  Подчертава, че ЕГИ е изключителна възможност за гражданите да идентифицират и формулират своите стремежи и да изискват действия от страна на ЕС, и че тя трябва да бъде насърчавана и подкрепяна с всички налични средства; признава обаче, че съществуват значителни дефицити, които следва да се разгледат и решат, така че ЕГИ да стане по-ефективна; подчертава, че всяка бъдеща оценка на инструмента следва да бъде насочена към постигането на максимално удобството за ползване, като се има предвид, че той е основно средство за свързване на гражданите на Европа с ЕС; освен това подчертава, че използването на майчиния език е гражданско право, и следователно призовава Комисията и държавите членки да проучат алтернативи с цел предоставяне на възможност за това във всички дейности, свързани с ЕГИ, тъй като това насърчава участието на гражданите; изтъква значението на обществената осведоменост относно ЕГИ, като същевременно изразява съжаление във връзка с ограниченото познаване на този инструмент сред гражданите на ЕС; призовава ЕС в тази връзка да се организират информационни кампании и кампании за популяризиране, с цел ЕГИ да придобие по-осезаемо присъствие в медиите и сред обществеността;

4.  Освен това подчертава, че гражданската ангажираност сред младите хора е от основно значение за бъдещето на всички демокрации, и призовава Комисията да извлече поуки от натрупания на национално равнище опит на истински успешни ЕГИ;

5.  Счита, че е от съществено значение това, гражданите да могат да допринасят за упражняването на законодателните прерогативи на Съюза и да участват пряко в инициирането на законодателни предложения;

6.  Изтъква значението на обществената осведоменост относно ЕГИ, така че тя да бъде ефективно средство за демократично участие; настоятелно призовава Комисията и държавите членки в тази връзка да увеличат максимално усилията си в областта на комуникацията по отношение на инструмента, за да привлекат вниманието на възможно най-голям брой граждани към неговото съществуване и да насърчат активното участие в него;

7.  Призовава Комисията да използва всички обществени канали за комуникация за повишаване на осведомеността за ЕГИ и да предприеме необходимите мерки, за да осигури нейната прозрачност, както и да улесни комуникацията във връзка с текущи ЕГИ, например чрез създаване на приложения, които предоставят информация, изпращат уведомления и позволяват онлайн регистрация; подчертава, че активното обществено участие в ЕГИ зависи също така в решаваща степен от това те да бъдат разгласявани в държавите членки, и следователно предлага националните парламенти на държавите членки да споменават ЕГИ на своите официални уебсайтове;

8.  Отбелязва, че повече от шест милиона граждани на ЕС участваха в ЕГИ, че имаше 51 искания за стартиране на инициатива, от които само три инициативи, а именно „Право на вода“ (Right2Water), „Един от нас“ (One of Us) и „Спрете вивисекцията“ (Stop Vivisection) бяха счетени за допустими, и че шестима организатори на ЕГИ, което съответства на 30% от всички случаи на отхвърляне, оспорват отхвърлянето от страна на Комисията пред Съда на Европейския съюз, което показва, че има още много да се направи, за да се гарантира, че ЕГИ разгръща пълния си потенциал; отбелязва различните практически трудности, възникнали пред организаторите от момента на влизане в сила на Регламента през април 2012 г., и факта, че броят на инициативите продължава да намалява;

9.  Призовава Комисията да предостави адекватни и всеобхватни насоки — особено от правно естество — на възможно най-ранен етап на организаторите на ЕГИ чрез центъра за контакт „Europe Direct“, така че организаторите да са уведомени за достъпните за тях възможности и да не претърпят провал като предложат ЕГИ, която очевидно е извън правомощията на Комисията и не отговаря на правните критерии за допустимост; призовава да се разгледа възможността за създаване на друг независим орган, чиято задача е да предоставя консултации; отбелязва, обаче, че съгласно Договора от Лисабон въпросите, повдигнати от ЕГИ, може да не съответстват изцяло на правомощията на Комисията; освен това счита, че Комисията следва да разгледа възможността за създаване на специална служба за ЕГИ в представителствата си във всяка държава членка, която да предоставя цялата необходима информация, съвети и подкрепа за ЕГИ;

10.  Подчертава освен това, че служба, специално за целите на ЕГИ, би могла да допринесе и за повишаване на обществената и медийната осведоменост относно ЕГИ; поради тази причина приканва Комисията да насърчава ЕГИ като официален инструмент на ЕС за постигане на тази цел; изтъква, че тази мярка може също така да помогне за преодоляване на недоверието на гражданите във връзка с предоставянето на лични данни, необходимо при подкрепата на ЕГИ;

11.  Призовава за предоставяне на по-подробни насоки относно тълкуването на правните основания и на повече информация относно изискванията за защита на данните във всяка държава членка, в която организаторите провеждат кампаниите си, така че да получат правна сигурност, както и относно възможността за организаторите да направят достъпни застрахователни полици;

12.  Изразява съжаление относно липсата на ранен етап на ясна информация относно ЕГИ като инструмент, което доведе до общо погрешно схващане относно нейното естество, както и до разочарование, когато първите граждански инициативи бяха отхвърлени от Комисията; припомня, че инструментът следва да бъде опростен, ясен, лесен за ползване и широко разпространен; подчертава, че Комисията следва да насърчава и подпомага национални и местни представители на изборни длъжности в прокарването на засиленото използване на ЕГИ;

13.  Освен това подкрепя активното участие на гражданите на ЕС при подходящото използване на този инструмент за цели, свързани с определянето на дневния ред; изразява своята загриженост по отношение на потенциален конфликт на интереси, предвид на факта, че самата Комисия притежава изключителната отговорност да извършва проверката за допустимост, и призовава в бъдеще това положение да бъде уредено по подходящ начин; отбелязва в същото време, че прозрачността и отчетността следва да бъдат цел за всички заинтересовани страни, за да се запази яснотата на дейностите на гражданите;

14.  Призовава Комисията във връзка с това да разглежда Парламента също като орган, който взема решения, особено поради факта, че той е единствената институция, чиито членове се избират пряко от гражданите на ЕС;

15.  Подчертава, че по силата на член 4 от Регламент (ЕС) № 211/2011, в случай на отказ от страна на Комисията да регистрира ЕГИ Комисията информира организаторите относно причините за този отказ и относно всички възможни съдебни и извънсъдебни средства за защита, с които разполагат; отчита във връзка с това многобройните жалби от организаторите, че не са получили подробни и изчерпателни причини за отхвърлянето на техните ЕГИ; приканва Комисията да обясни подробно причините за отхвърляне на ЕГИ, ако според нея ЕГИ, която е била представена, е „явно извън правомощията на Комисията“, и в същото време да информира организаторите, в писмена форма и по такъв начин, че да се улесни работата им, за съответните правни съображения, които следва да бъдат в пълна степен публично достъпни в името на прозрачността, така че валидността и пълната обективност на тези елементи да може да бъде подложена на юридическа проверка, правото на преценка на Комисията като съдия и страна по оценката на допустимостта на дадена инициатива да може да се намали доколкото е възможно и организаторите да могат да решават дали да преработят своите ЕГИ и да ги представят отново в изменен вид;

16.  Приканва Комисията да разгледа възможността за регистриране само на част от дадена инициатива, в случай че цялата ЕГИ не попада в рамките на правомощията на Комисията; приканва Комисията да предостави на организаторите, в момента на регистрация, на указания коя част биха могли да регистрират, като отчита, че диалогът и ангажираността с организаторите на ЕГИ са от съществено значение в целия процес, както и да информира Парламента за своето решение относно регистрацията на ЕГИ; приканва Комисията също така да проучи начини на отнасяне на инициативи или части на инициативи, които не попадат в обхвата на правомощията на Комисията, до компетентния орган, било то на национално или регионално равнище;

17.  Изтъква значението на технологиите като средство за насърчаване на участието на гражданите; призовава Комисията да направи своя софтуер за събирането на подписи онлайн по-лесен за ползване, да го направи достъпен за лица с увреждания, да предлага своите сървъри за съхранение на онлайн подписи безплатно на постоянна основа, като се използват съществуващите бюджети на ЕС, както и да опрости и преразгледа техническите спецификации за събирането на подписи онлайн, така че електронните адреси да могат да се събират на незадължителна основа на един и същи екран с формуляра за подкрепа, но да се съхраняват в отделна база данни;

18.  Счита, че ако бъде преразгледан, инструментът има потенциал за ангажиране на обществеността и за насърчаване на диалога между гражданите и между гражданите и институциите на ЕС; подчертава необходимостта от свързване на събирането на подписи онлайн с релевантните инструменти за социални и цифрови медийни кампании, като се следва примерът на други успешни платформи за кампании онлайн;

19.  Приканва Комисията да преразгледа автоматичната връзка между регистрацията на ЕГИ и началото на 12-месечния период, в рамките на който заявленията за подкрепа могат да бъдат събирани, така че организаторите на една ЕГИ да могат сами да избират кога да започнат събирането на заявления за подкрепа;

20.  Призовава Комисията да изисква от държавите членки да използват инструмента на ЕГИ за валидиране на заявления за подкрепа, разработен съгласно програмата „Решения за оперативна съвместимост за европейските публични администрации“;

21.  Подчертава, че — в рамките на наличните инструменти за засилване на демокрацията на участието в целия Съюз — следва и на регионите да се предоставят ИТ инструменти, като по този начин ще се създаде възможност за по-голямо участие на гражданите в обществените дела;

22.  Приветства предложението на Европейския икономически и социален комитет за безплатен превод на текстове по ЕГИ, така че да се намалят разходите за организиране на ЕГИ;

23.  Призовава за засилено междуинституционално сътрудничество на равнище ЕС, както и на национално и местно равнище, при предоставянето на информация и подкрепа на организаторите на ЕГИ във връзка с ЕГИ; призовава за подобряване на многоезичния уебсайт на ЕГИ, управляван от Комисията, както и за единен набор от насоки на всички официални езици на Европейския съюз относно правата и задълженията на организаторите на ЕГИ и относно административните процедури в цялостния процес по ЕГИ;

24.  Призовава за създаването в бъдеще на физическо и онлайн „единно гише“, което да предоставя постоянно информация, преводачески услуги и техническа, правна и политическа подкрепа за ЕГИ, и счита, че то би могло да използва ресурсите на звеното за контакт, базирано в центъра за връзка „Europe Direct“, както и на представителствата на Комисията и информационните бюра на Парламента в държавите членки; счита, че такава структура би приближила проекта за ЕГИ до гражданите;

25.  Счита, че е твърде сложно за организаторите да предоставят различни лични данни в подкрепа на ЕГИ в 28-те държави членки, определени в Регламент (ЕС) № 211/2011, въз основа на различните национални разпоредби, и призовава за въвеждане на единна процедура за представяне на заявления за подкрепа чрез изменение на приложение III към Регламент (ЕС) № 211/2011, така че да се стандартизира естеството на данните, събирани в държавите членки; насърчава Комисията да продължи преговорите с държавите членки с оглед намаляване на броя на изискванията за данни, като се премахне — съответно — изискването за личен идентификационен номер и те станат по-достъпни за ползвателите, и припомня, че ЕГИ е свързана с участие и определяне на дневния ред, а не с обвързващи предложения; предлага да се разгледа възможността за създаване на цифрово гражданство и препоръчва да се предостави временно решение докато това цифрово гражданство на ЕС бъде създадено, с цел решаване на настоящите проблеми, породени от неколкократна регистрация; поради това призовава Европейската комисия да проучи спешно този въпрос в своята програма в областта на цифровите технологии;

26.  Призовава Комисията да измени член 3 от Регламент (ЕС) № 211/2011 и да препоръча на държавите членки да намалят възрастта за подкрепа и участие в ЕГИ от 18 до 16 г., както и това да не бъде обвързано с правото на гласуване на изборите за Европейски парламент, като по този начин се предостави на младите хора в частност възможността да станат активни участници в развитието на европейския проект;

27.  Отбелязва деликатния въпрос за личната отговорност на организаторите по отношение на защитата на данните, когато се събират личните данни на поддръжниците, и предлага да се намали обхватът на необходимите данни, както и да бъде изменен текстът на член 13 от Регламент (ЕС) № 211/2011 относно отговорността, за да се поясни, че личната отговорност не е неограничена; предлага, за тази цел, комитетите на гражданите да могат да стават юридически лица, като за основа да се използва член 3 от Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. Относно защитата на околната среда чрез наказателно право, с оглед на установяването, че организаторите носят отговорност единствено за деяния, които са неправомерни и извършени умишлено, или най-малкото са свързани със сериозна небрежност;

28.  Насърчава Комисията и държавите членки да постигнат по-лесни за ползване и по-хармонизирани изисквания за събиране на данни; призовава компетентните национални органи да информират комисиите по европейски въпроси на националните парламенти на периодична основа за текущи ЕГИ, за които вече е събран значителен брой подписи; настоятелно призовава Комисията да предложи преразглеждане на Регламент (ЕС) № 211/2011 с цел гарантиране на гражданите на възможността за подписване на ЕГИ в тяхната държава на пребиваване;

29.  Изразява своята загриженост относно факта, че от 2012 г. насам от общо 31 регистрирани ЕГИ само 3 са достигнали последната фаза; изтъква, че драстичният спад в броя на новите инициативи е едно от последствията от непропорционалните изисквания и излишно сложните системи; изразява съжаление по повод на факта, че успешни инициативи не са оказали въздействие върху законодателството и не са били взети предвид в достатъчна степен при последващите действия на Комисията; не споделя становището на Комисията относно успешното прилагане на Регламента за реализиране на пълния потенциал на ЕГИ; подчертава, че институциите на ЕС и държавите членки трябва да предприемат всички необходими мерки за насърчаване на ЕГИ и за повишаване на доверието на гражданите в този инструмент;

30.  Призовава Комисията да преразгледа текста на член 10, буква в) от Регламент (ЕС) № 211/2011, за да позволи подходящо проследяване на успешна ЕГИ, ; настоятелно призовава Комисията да започне подготовката на правен акт относно успешните ЕГИ в рамките на 12 месеца след издаване на положително становище;

31.  Счита, че с цел да се подчертае политическото измерение на ЕГИ, публично изслушване, проведено съгласно условията на член 11 от Регламент (ЕС) № 211/2011, следва да бъде структурирано по такъв начин, че да се даде възможност на организаторите да започнат диалог с членовете на Европейския парламент и съответни служители на Комисията; подчертава, че следва да се организират изслушвания по ЕГИ под егидата на неутрална комисия, която не носи основната отговорност за тематичното им съдържание, както и че външни експерти следва да бъдат ангажирани във всеки един момент;

32.  Настоятелно призовава, когато е необходимо, Парламентът и неговите комисии, в случай че Комисията не представи законодателно предложение в рамките на този 12-месечен срок, да упражнят своето право, съгласно условията на член 225 от ДФЕС, на отправяне на искане до Комисията за представяне на подходящо предложение; счита, че при упражняването на това право компетентната комисия на Парламента следва да вземе предвид съдържанието на всяка успешна ЕГИ и да се консултира с организаторите на ЕГИ в рамките на друго изслушване; призовава за съответно изменение на Правилника за дейността на ЕП;

33.  Приканва Комисията да проучи възможността за предоставяне на финансова подкрепа за ЕГИ от съществуващи бюджети на ЕС по линия на европейски програми, като например „Европа за гражданите“ и „Права, равенство и гражданство“, включително възможността за финансиране на популяризиращи радио- и телевизионни програми, като се има предвид, че равенството между гражданите трябва да се гарантира, че е налице действителна нужда от финансова подкрепа за организирането на ЕГИ и че множество изменения в бюджета на ЕС бяха внесени с тази цел;

34.  Призовава Комисията да се противопостави като вземе всички възможни предпазни мерки на кражби — включително чрез интернет инструменти — на чувствителна информация, свързана с поддръжниците, особено когато информацията се управлява под формата на агрегирани данни;

35.  Приветства доклада на Комисията от 31 март 2015 г. Относно Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) и Решение OI/9/2013/TN на Европейския омбудсман и призовава Комисията да гарантира в своето преразглеждане на настоящия инструмент, че всички подходящи правни мерки са въведени с цел да се осигурят правилните последващи действия, когато за една ЕГИ се счита, че е бил завършена успешно; следователно призовава Комисията, с оглед на различните недостатъци, които са възникнали, да представи възможно най-скоро предложение за преразглеждане на Регламент (ЕС) № 211/2011 и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1179/2011 на Комисията;

36.  Призовава институциите на ЕС да осъществяват съществена дейност в областта на комуникациите чрез информационна кампания за ЕГИ;

37.  Приканва Комисията да докладва редовно пред Парламента относно състоянието на текущите ЕГИ, така че Парламентът — като част от ангажимента към гражданите на ЕС — да може да контролира дали инструментът функционира по възможно най-ефективния начин; изтъква, че процедурата на ЕГИ следва да бъде подобрявана постоянно въз основа на придобития практически опит и освен това следва да е в съответствие с решенията на Съда на Европейския съюз;

38.  Препоръчва да се използват всички налични канали за комуникация, по-специално платформите на социалните и цифровите медии на всички заинтересовани институции на ЕС, с цел да се провеждат текущи кампании за повишаване на осведомеността с участието на бюрата и представителствата на ЕС, а така също и на националните органи; призовава Комисията да подкрепи разработването на специална софтуерна програма с отворен код за ЕГИ за мобилни устройства; приветства факта, че някои ЕГИ са успели да постигнат въздействие на местно равнище;

39.  Счита, че с цел осигуряване на правилното използване от страна на гражданите на този инструмент на демокрацията на участието, както и с цел предотвратяване на потенциални злоупотреби под влияние на лични интереси, от решаващо значение е да се повишат прозрачността и качеството на проверките на финансирането и финансовото подпомагане на ЕГИ;

40.  Отбелязва важната роля на Европейския омбудсман в проверката на разглеждането на заявления за ЕГИ от страна на Комисията, и по-специално случаите на отхвърляне на регистрация на ЕГИ;

41.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.


Стратегия на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море
PDF 623kWORD 183k
Резолюция на Европейския парламент от 28 октомври 2015 г. относно стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море (2014/2214(INI))
P8_TA(2015)0383A8-0279/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията относно стратегията на Европейския съюз за региона на Адриатическо и Йонийско море (COM(2014)0357) и придружаващите го план за действие и подкрепящ аналитичен документ,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(1) (наричан по-нататък „Регламент за общоприложимите разпоредби“ (РОР)),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(2),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 23 октомври 2014 г. относно стратегията на Европейския съюз за региона на Адриатическо и Йонийско море,

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно добавената стойност на макрорегионалните стратегии (COM(2013)0468), както и съответните заключения на Съвета от 22 октомври 2013 г.,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 септември 2014 г. относно съобщението на Комисията относно стратегията на Европейския съюз за региона на Адриатическо и Йонийско море (COM(2014)0357) и „Стратегията на ЕС за Адриатическо-Йонийския регион: научни изследвания, развитие и иновации в МСП“ (проучвателно становище по искане на италианското председателство на ЕС),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 21 януари 2014 г. относно стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море (EUSAIR) (проучвателно становище),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 26 юни 2014 г. относно стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море,

—  като взе предвид становището по собствена инициатива на Комитета на регионите от 11 октомври 2011 г., озаглавено „Териториално сътрудничество в Средиземноморието посредством Адриатическо-йонийския макрорегион“,

—  като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2012 г. относно развитието на макрорегионалните стратегии на ЕС: практики и перспективи, по-специално в Средиземноморието(3),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Морска стратегия за Адриатическо и Йонийско море“ (COM(2012)0713),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно управлението на макрорегионалните стратегии (COM(2014)0284),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 януари 2011 г., озаглавен „Приносът на регионалната политика за устойчив растеж в рамките на стратегия „Европа 2020“ (COM(2011)0017),

—  като взе предвид Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда,

—  като взе предвид Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда,

—  като взе предвид Решение 2005/370/EО на Съвета от 17 февруари 2005 г. за сключване от името на Европейската общност на Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси (Конвенция от Орхус),

—  като взе предвид декларацията от Анкона, приета на конференцията за развитието и сигурността в Адриатическо-йонийския регион от 19 и 20 май 2000 г.,

—  като взе предвид учредителната конференция на Адриатическо-йонийския еврорегион, която се проведе в Пула на 30 юни 2006 г., и декларацията относно стартирането на инициативата за създаване на стратегия за региона на Адриатическо море, приета на асамблеята на Адриатическо-йонийския еврорегион на 22 октомври 2009 г. в Сплит,

—  като взе предвид проучването на Генералната дирекция за вътрешни политики (Тематичен отдел Б: Структурни политики и политика на сближаване) от януари 2015 г., озаглавено „Новата роля на макрорегионите в европейското териториално сътрудничество“,

—  като взе предвид проучването на Генералната дирекция за вътрешни политики (Тематичен отдел Б: Структурни политики и политика на сближаване) от юни 2015 г., озаглавено „Адриатическо-йонийският регион: социално-икономически анализ и оценка на транспортните и енергийните връзки“,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по външни работи, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по рибно стопанство (A8‑0279/2015),

А.  като има предвид, че макрорегионалните стратегии представляват нов модел за многостепенно управление, в който участието на заинтересованите страни, представляващи европейското, националното, регионалното и местното равнище, включително икономическите и социалните партньори и организациите на гражданското общество, както и взаимното допълване между различните политики и програми, са от съществено значение за успешното изпълнение и постигането на целите; като има предвид, че регионалните и местните органи играят важна роля в насърчаването на демокрацията, децентрализацията и по-голямата местна и регионална автономия;

Б.  като има предвид, че предходните стратегии за региона на Балтийско море и река Дунав донесоха осезаеми ползи за засегнатите региони, потвърдиха успеха на механизмите за сътрудничество на ЕС и предоставиха полезен опит за разработването на нови макрорегионални стратегии;

В.  като има предвид, че нараства интересът, който проявяват регионите към тази съвременна форма на регионално сътрудничество и съпътстващия модел на управление; като има предвид, че в последно време такъв беше случаят по-специално с планинските региони, като Карпатите и Алпите, където естествените препятствия създават потребност от развитие на специфични регионални политики;

Г.  като има предвид, че една макрорегионална стратегия под формата на интегрирана рамка, свързана с държавите членки и намиращите се извън ЕС държави в същия географски регион и одобрена от Европейския съвет, е стратегия на ЕС;

Д.  като има предвид, че съществуват големи социално-икономически различия между участващите в тази стратегия държави, особено между държавите — членки на ЕС, и намиращите се извън ЕС държави;

Е.  като има предвид, че засиленият интерес на страните в Адриатическо-йонийския регион към сътрудничество и към определяне на общи действия с цел да се отговори на предизвикателствата чрез използване на потенциала на целия регион, както и техните непрекъснати усилия за постигане на взаимодействие, доведоха до приемането на стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море (EUSAIR);

Ж.  като има предвид, че макрорегионалните стратегии могат да се разглеждат като инструмент за европейска интеграция и засилено териториално сближаване, който се основава на доброволното сътрудничество между държавите членки и съседните държави при справянето с общите предизвикателства; като има предвид, че EUSAIR представлява нова форма на регионално сътрудничество, която може да помогне на участващите страни кандидатки и потенциалните страни кандидатки по техния път към ЕС, както и важен компонент от по-широката политика на ЕС за Средиземноморието, която намира израз чрез Съюза за Средиземноморието; като има предвид, че EUSAIR като част от регионалната политика на ЕС е инструмент за насърчаване на икономическото и социалното сближаване, като основните цели са намаляване на различията между регионите, насърчаване на реалното сближаване и стимулиране на растежа и заетостта;

З.  като има предвид, че Адриатическо море, поради полузатворения си характер, е особено уязвимо на замърсявания и притежава необичайни хидрографски характеристики, като например факта, че дълбочината и бреговата линия варират значително между северната и южната част на региона; като има предвид, че рибните запаси се споделят от всички крайбрежни държави, което поставя възстановяването на запасите под постоянен натиск; като има предвид, че в рамките на бъдещия рамков регламент относно техническите мерки в реформираната ОПОР следва да бъдат разработени мерки на регионална основа, приспособени към особеностите на тази област и нейните морски ресурси и рибарство;

Общи съображения

1.  Приветства съобщението на Комисията относно стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море и придружаващия го план за действие; счита, че това е важна крачка в развитието на тази част от Европа; подчертава, че EUSAIR е създадена, за да добави стойност към интервенциите, независимо дали от органите на ЕС, от националните или регионалните органи или от частния сектор, по начин, който значително укрепва функционирането на макрорегиона; подчертава перспективите на стратегията за страните кандидатки и потенциалните страни кандидатки в региона; подчертава, че е важно стратегията да се основава на принципите за интеграция, координация, сътрудничество и партньорство; отново посочва значението на принципа на „трите НЕ“: „не“ на ново законодателство, „не“ на нови институции, „не“ на ново финансиране, тъй като макрорегионите са рамки за инициативи за сътрудничество, които се основават на взаимодействията в резултат на формулирането на различни инструменти на политиката на ЕС, включително европейските структурни и инвестиционни фондове;

2.  Приветства усилията на всички заинтересовани страни при установяването на институционална структура за изпълнението на EUSAIR в рамките на съществуващата институционална рамка; насърчава всички национални, регионални и местни заинтересовани страни да поемат пълна отговорност за изпълнението на проектите, обхванати от тази макрорегионална стратегия; подчертава, че е важно да се укрепи институционалният капацитет и ефективността на публичните администрации и обществените услуги и във всяка участваща държава да се осигурят достатъчно ресурси и компетентен административен персонал, който е специално ангажиран с изпълнението на EUSAIR;

3.  Подчертава необходимостта от подход, ориентиран към конкретна територия, що се отнася до дейностите за сътрудничество, и изтъква добавената стойност на модела на многостепенно управление, който трябва да се справи с липсата на административен капацитет и който може да се използва за обединяване на ресурсите в макрорегиона; настоява в тази връзка, че е необходимо да се включат местните и регионалните органи в политическите управителни органи и в оперативните, техническите и изпълнителните органи на стратегията, като същевременно се запази ролята на Комисията в процеса на координация; подчертава, че воденото от общностите местно развитие може да мобилизира и да включи местните участници в процеса на вземане на решения и да спомогне за засилването на усещането за отговорност за проектите на ниво граждани;

4.  Подчертава значението на прозрачен процес за приемане, мониторинг и оценка на стратегията, както и на откритост и приобщаване на гражданското общество и всички заинтересовани страни; подчертава, че комуникацията и повишаването на осведомеността за всички стълбове са от съществено значение за участието на заинтересованите страни в процеса на вземане на решения и за изграждането на обществена подкрепа; насърчава държавите членки да гарантират достатъчна видимост на стратегията на национално, регионално и местно равнище, да разработят подходяща комуникация относно целите и резултатите на стратегията и да насърчат координацията и обмена на най-добри практики с други съществуващи и бъдещи макрорегионални стратегии;

5.  Подчертава, че е необходимо намиращите се извън ЕС страни да хармонизират законодателството си в съответствие с достиженията на правото на ЕС за конкретни сектори, свързани със стратегията, за да се гарантира изпълнението на целите на ЕС и тяхното редовно, законосъобразно и своевременно изпълнение въз основа на стандартите и законодателството на ЕС; насърчава всички участващи страни да създадат мозъчни тръстове и да организират редовни срещи за обмен на най-добри практики с цел да осигурят тази процедура и да я направят по-ефективна;

6.  Отбелязва, че поради резкия спад на частните инвестиции в държавите в региона, съчетан с фискална консолидация и ограничен капацитет за инвестиции в публичния сектор, може да възникнат проблеми с финансирането на проекти по стратегията; призовава участващите държави да запазят високо равнище на отговорност, ангажираност и лидерство, които са необходими за успешното осъществяване на стратегията;

7.  Приветства факта, че европейските структурни и инвестиционни фондове и инструментът за предприсъединителна помощ за периода 2014—2020 г., и по-конкретно програмата за адриатическо-йонийско сътрудничество за периода 2014—2020 г. (ADRION), осигуряват значителни потенциални ресурси и широк набор от инструменти и технически възможности за стратегията; подкрепя факта, че съществуват и други фондове и инструменти, които имат отношение към стълбовете на стратегията, по-специално програмите „Хоризонт 2020“ и „Еразъм +“ за всички стълбове, механизмът за свързване на Европа за стълб II, програмата LIFE за стълб III и за смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптацията към него, и програмите COSME и „Творческа Европа“ за МСП за стълб IV, както и програмата INNOVFIN за финансиране на иновациите; с цел постигане на взаимодействие между наличните средства насърчава сътрудничеството между мониторинговите комитети на програмите за териториално сътрудничество, които обхващат региона, управителния съвет на EUSAIR и управителните органи на европейските структурни и инвестиционни фондове; подчертава, че стратегията следва да дава възможност за по-ефективно и ефикасно използване на съществуващите инструменти и фондове;

8.  Призовава Европейската комисия и националните, регионалните и местните органи, които са отговорни за подготовката, управлението и изпълнението на програмите по европейските структурни и инвестиционни фондове, да наблегнат на значението на макрорегионалните проекти и действия;

9.  Подчертава значението на определянето на макрорегионално равнище на структурата за изпълнение и на механизмите за координация с цел да се улесни сътрудничеството, в т.ч. съвместно планиране, разпределение на възможностите за финансиране и подход „отдолу нагоре“; подчертава необходимостта от съгласуване на националните и регионалните оперативни програми с целите на стратегията, в т.ч. по възможност включването на стратегията EUSAIR в програмите; счита, че е необходимо да се координират и хармонизират инициативите, предложенията и проектите, които засягат Адриатическо-йонийския регион;

10.  Насърчава Комисията, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и участващите страни да използват в пълна степен наличните възможности по линия на новосъздадения Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) за финансирането на проекти в региона, които биха създали добавена стойност, биха насърчили устойчивото развитие и икономическото и социалното сближаване, биха стимулирали растежа и биха повишили заетостта на макрорегионално равнище и биха допринесли за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“; в този контекст насърчава предоставянето на „бонус точки“ на макрорегионални проекти във фазата на подбор на проектите поради тяхното присъщо транснационално естество;

11.  Посочва, че няма специални средства, определени само за изпълнението на макрорегионални стратегии, и че силната политическа воля, партньорство и координация между държавите е предпоставка за успех; поради това призовава държавите в региона да обединят средствата (европейските структурни и инвестиционни фондове, ИПП и ЕФСИ), както и участието от национални източници в рамките на ЕИБ като финансова и инвестиционна платформа за подкрепа на финансирането на проектите, допринасящи за изпълнението на целите на стратегията; призовава за създаването на прозрачен и публично достъпен портфейл от проекти за Адриатическо-йонийския регион, който би направил настоящите и потенциалните инвестиционни потребности и проектите видими, така че инвеститорите да бъдат насърчавани да инвестират в тези проекти;

12.  Настоятелно призовава заинтересованите страни да обменят най-добри практики, да се възползват от натрупания опит, да идентифицират затрудненията при изпълнението на други макрорегионални стратегии на ЕС и да засилят сътрудничеството със своите колеги, например в Балтийския, Дунавския и Алпийския макрорегион;

13.  Призовава Комисията да премахне административните и нефинансовите пречки, които често възпират инвеститорите да инвестират в такива проекти;

14.  Счита, че е необходимо да се намерят начини за ангажиране на страните, които не са включени в стратегията и които имат географска и икономическа близост с региона, поне на базата на отделни и специфични проекти; в този контекст изтъква значението на трансграничното и транснационалното сътрудничество в рамките на политиката за сближаване и приканва държавите членки и засегнатите региони да използват съществуващите най-добри практики в тази област;

15.  Припомня значителното въздействие на икономическата криза върху региона и подчертава необходимостта от редовна оценка на стратегиите, предназначени за постигане на икономическо възстановяване; посочва, че държавите в региона са на различни равнища на развитие и имат различни потребности; призовава Комисията да изтъкне важността на създаването на условията за намаляване на социално-икономическите различия между държавите; подкрепя реформите в по-слабо развитите държави и насърчава обмена на знания, опит и практики в този контекст;

16.  Посочва, че е необходимо да се насърчава, подновява и задълбочава културното, научното и образователното сътрудничество, включително чрез увеличаване на възможностите за академична мобилност на студенти и университетски преподаватели; подчертава, че науката и иновациите са предпоставка за интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж; подчертава взаимната зависимост между научното и културното сътрудничество и ръста на икономическата динамика и равнището на разнообразие и устойчивост на туризма в региона;

17.  Приветства факта, че Европейският парламент има представители в управителните органи на EUSAIR; призовава Комисията да анализира съвместните усилия на държавите в региона (държавите – членки на ЕС, и трети държави) и ефективното участие на местните и регионалните органи за постигането на целите на стратегията;

18.  Позовава се на прецеденти, установени в контекста на други макрорегионални стратегии на ЕС, и призовава за оказването на подкрепа, в рамките на пилотни проекти и подготвителни действия, за различни видове действия, като се започне от проучвания и се стигне до първоначално финансиране за изготвянето на проекти по различните приоритетни области;

19.  Счита за задължително на етапа на изпълнение на стратегията нейните общи принципи, и по-специално въпросите във връзка с опазването на околната среда и оползотворяването на природните ресурси, да бъдат взети надлежно под внимание във всичките четири стълба, включително с цел възприемане на цялостен подход към сложните и разнообразни предизвикателства на макрорегиона;

20.  Подчертава, че би трябвало да се обърне особено внимание на регионите, посочени в член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз, като например островите и планинските и селските региони, с цел да се идентифицира и използва техният специфичен потенциал, особено в туристическия сектор, при зачитане на сферите на действие и приоритетите, определени в настоящия доклад; освен това призовава Комисията да предложи Европейска година на островите и планините;

21.  Счита, че е необходимо да се намерят начини участващите държави да включат други важни стълбове, които биха могли да донесат свързани с развитието ползи за региона, като например селското стопанство, поради специфичните гео-климатични условия, биологичното разнообразие и потенциала за постигане на ефекти, свързани с координирани взаимодействия, и допълнителен растеж; препоръчва тясно сътрудничество и координация между териториите във вътрешността, крайбрежните райони и островите с цел постигане на взаимодействия между проектите за чиста енергия и производството на здравословна храна;

22.  Обръща внимание на значението на подходящото отчитане и оценка на изпълнението на стратегията; в този контекст призовава участващите държави, заедно с Комисията, да съберат надеждни изходни данни и да определят конкретни цели за всеки стълб, които да бъдат оценявани ежегодно и да бъдат оповестявани публично;

23.  Призовава за всеобхватен и интегриран европейски подход към миграцията; подчертава, че регионът е изправен пред сериозни предизвикателства във връзка с миграцията, и изразява съжаление за всички трагични случаи в Средиземноморието; настоятелно призовава, че за ефективното справяне с тези предизвикателства е изключително важно да има съществена промяна в политиките за предоставяне на убежище от гледна точка на солидарността между държавите членки; подчертава необходимостта да се помисли за цялостната стратегия за сътрудничество с трети държави; изразява съжаление относно недостатъчното сътрудничество между държавите – членки на ЕС, по отношение на предизвикателствата във връзка с миграцията; насърчава обмена на добри практики за приемането на мигранти и призовава спешно да се обърне специално внимание на засягащите региона социални и хуманитарни въпроси с оглед на бъдещото предефиниране на приоритетите на стратегията EUSAIR;

24.  Очаква да бъде даден нов импулс на укрепването на мира и сигурността в Югоизточна Европа;

25.  Призовава държавите да обменят най-добри практики в областта на зачитането на правата на малцинствата, за да се прилагат най-високите стандарти, като се има предвид, че това е особено чувствителна област що се отнася до езиковите въпроси;

26.  Подчертава, че в рамките на различните фази на прилагане на публичните и частните икономически субекти, социалните субекти и различните компоненти на организираното гражданско общество трябва да се гарантира подходящо обучение чрез специална програма за обучение, в т.ч. организационна и техническа помощ;

27.  Призовава Комисията да представя на Парламента и на Съвета доклад относно прилагането на EUSAIR на всеки две години, за да се направи оценка на функционирането на стратегията и нейната добавена стойност от гледна точка на растежа и работните места, намаляването на различията и устойчивото развитие;

28.  Насърчава прилагането на специални мерки за засилване на социалното измерение; подчертава значението на интегрирането на приоритетите и мерките, насочени към подпомагане на включването на хората с увреждания и предотвратяване на всякакъв вид дискриминация;

Син растеж

29.  Подчертава, че уникалното географско положение и специфичната крайбрежна структура на региона, както и богатото му морско биологично разнообразие, крият огромен потенциал за създаването на „сини работни места“ и за иновативно и устойчиво икономическо развитие и растеж, в т.ч. сини технологии, рибарство и аквакултури, и по-добро управление и услуги в морските дейности и корабоплаването;

30.  Застъпва се за синята икономика като решение за икономическата криза, тъй като тя стимулира създаването на нови работни места и икономическото развитие, и особено на работни места за жените и младите хора в крайбрежните и островните държави; счита, че стратегията на ЕС за Адриатическо-йонийския регион не може да се осъществява, без да се вземе под внимание концепцията за синята икономика, която обвързва икономическите сектори, свързани с моретата и океаните, аквакултурите, морския и речния транспорт и туризма, с опазването на околната среда;

31.  Призовава Комисията и държавите, участващи в стратегията, да предоставят стимули, които да привличат младите хора към областта на рибарството и аквакултурите в Адриатическо-йонийския регион и да ги насърчава да предприемат такива дейности;

32.  Призовава за координация на политиката и хармонизация на целите на стратегията, както и на общите проекти, в съответствие с ценностите, принципите и целите на Общата политика в областта на рибарството; освен това насърчава подкрепата за развитието на устойчив сектор на рибарството и производството на традиционна и здравословна храна; призовава за създаването на местни групи за действие в областта на рибарството, които биха могли да представляват естествен инструмент за диверсифициране на риболовните дейности; изтъква факта, че устойчивите и носещи печалба рибарство и аквакултури изискват засилено участие на заинтересованите страни в общото управление, както и подобряване и диверсифициране на риболовните дейности;

33.  Счита, че синият растеж обхваща много различни сектори и предприятия и поради тази причина неговото развитие изисква висококвалифицирана работна ръка във всички тези сектори; призовава държавите членки, участващи в EUSAIR, да насърчават различните сектори на синия растеж в своите програми на обучение, като вземат под внимание системите за учене през целия живот и обучението за работници и служители; изтъква комплексния характер на дейностите, секторите и дисциплините на социално-икономическите системи, ангажирани в синия растеж, и поради това счита за изключително важно държавите членки, участващи в стратегията EUSAIR, да приемат политики за пазара на труда, за да се увеличи способността за адаптиране към промяна, иновативността и мултидисциплинарността, да се адаптира обучението на човешкия капитал и да се повиши делът на участие на жените;

34.  Подчертава значението на по-голяма и реална взаимна връзка между стратегията „ЕС 2020“ и трите стълба на стратегията EUSAIR (особено на стълба за син растеж) въз основа на плана за действие на Европейската комисия; счита, че планът за действие е един от резултатите от подхода на стратегията за установяване на конкретни приоритети за макрорегиона; посочва, че въз основа на това всяко действие или проект се подбира чрез дълъг процес на консултация отдолу нагоре, включващ широк кръг от заинтересовани страни от Адриатическо-йонийския регион, представляващи националните, регионалните и местните органи, социалните партньори, но и частния сектор, социалната икономика, академичните среди и гражданското общество;

35.  Насърчава създаването на клъстери и сътрудничеството между публичните и частните предприятия, университетите, научноизследователските институти и други заинтересовани страни в корабоплавателския и морския сектор с цел стимулиране на иновациите и възползване в пълна степен от взаимодействията; счита, че за да се осигурят по-ефикасни и ефективни инвестиции, действията в рамките на стълба за син растеж следва да се основават на националните и регионалните научноизследователски и иновационни стратегии за интелигентна специализация; призовава държавите и регионите да участват в платформата на стратегията за интелигентна специализация на Комисията (Платформата „S3“), за да ползват помощ при разработването, изпълнението и прегледа на стратегиите за интелигентна специализация; в този контекст счита, че е необходимо да има по-добър достъп до кредити за МСП и да се подобрят съществуващите бизнес мрежи (клъстери) чрез процес на интернационализация, за да се създават нови качествени и устойчиви работни места;

36.  Подкрепя създаването на общ етикет за качество за висококачествени морски продукти от региона с цел повишаване на тяхната конкурентоспособност;

37.  Подчертава значението на социалния диалог и на включването, наред с публичните органи, на представители на гражданското общество в дейностите за изграждане на капацитет; счита, че това би могло да се постигне чрез създаването на постоянна платформа на макрорегионално равнище и на регионално равнище във всяка държава членка, за да се представляват социалните и икономическите партньори в съответствие с вече направеното за университетите, търговските камари и градовете;

38.  Подчертава значението на морските изследвания и на засиленото сътрудничество по отношение на тези сектори между изследователите, между държавите членки и между регионите, участващи в стратегията EUSAIR, с цел да се преодолеят съществуващите различия между тези държави членки и да се стимулира конкурентоспособността на крайбрежните райони и създаването на качествени и устойчиви работни места на местно равнище;

39.  Отбелязва със загриженост темпа на изчерпване на рибните запаси в Адриатическо и Йонийско море вследствие на прекомерния улов, наред с незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов и други значителни рискове за всички морски организми; подчертава, че рибарството е един от ключовите компоненти в икономиките на крайбрежните райони и островите; във връзка с това счита за необходимо защитата и опазването на рибните запаси и морските екосистеми в съответствие с принципа за максимален устойчив добив, включен в общата политика в областта на рибарството, да се считат за главна цел на стратегията; подчертава необходимостта по време на преходния период да се подкрепи корекцията на ограниченията за риболов чрез субсидии за закупуването на оборудване посредством Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР); призовава към решителни действия под формата на хармонизиране на законодателството на трети държави в областта на риболова със законодателството на ЕС, споделяне на данни, платформи за съвместен мониторинг и многогодишни планове за управление на риболова, както и към обмисляне на това как да се развие устойчив сектор на аквакултурите с голям потенциал той да бъде захранван с възобновяеми енергийни източници;

40.  Припомня, че експлоатираните за търговски цели риба и ракообразни следва да са в безопасни биологични граници, за да се постигне добро екологично състояние и да се запази дългосрочната устойчивост на риболовната промишленост;

41.  Призовава Комисията да регистрира обема на улова от любителския риболов, да регулира тази дейност и да направи както любителския, така и професионалния риболов предмет на целите за МУУ;

42.  Настоятелно призовава за подробно изследване на рибните запаси, особено на застрашените видове, и тяхната биологична взаимовръзка предвид на това, че липсата на точни данни би направила оценките неясни и ненадеждни; настоятелно призовава за опазване на естественото размножаване;

43.  Призовава за оценка и насърчаване на проекти, които имат за цел да направят оценка на въздействието на непрекия риболов („призрачни мрежи“, мрежи за отглеждане на миди) и прилова на защитени видове, като се има предвид, че по приблизителни оценки само в Адриатическо море над 40 000 морски костенурки са уловени случайно; счита, че има спешна необходимост от екологични изследвания и проучвания относно средствата за смекчаване на проблема (като устройства, препятстващи хващането на такива видове);

44.  Настоятелно призовава за силна подкрепа за корабостроителния сектор, включително сектора на развлекателното плаване, с акцент върху неговото модернизиране и специализиране с цел създаване на работни места, както и адаптиране към изискванията за устойчив и конкурентен растеж, който е в съответствие със сините технологии;

45.  Призовава за силна подкрепа за производствените райони, побратимяването и сътрудничеството между районите в различните части на макрорегиона; насърчава обмена на добри практики, които включват най-значимия опит в сектора и този в други региони, които се опитват да предприемат същия подход, за да насърчат създаването на производствени зони;

46.  Подчертава, че е важно да се подпомага и насърчава любителският спортен и семеен риболов, заедно с интегрираните политики в областта на риболова и туризма (риболов и риболовен туризъм, морски култури), особено на островите, за да се запазят местните културни традиции и морският начин на живот на жителите на островите и малките крайбрежни зони; насърчава устойчивите, дребномащабните и традиционните риболов и аквакултури, съчетани с разнообразно кулинарно предлагане и насърчаване на местните пазари за риба като най-добър начин за гарантиране на устойчивост и предоставяне на по-силна подкрепа на крайбрежните туристически дейности;

47.  Призовава Комисията да подкрепя и насърчава участието на риболовния сектор и работещите в този сектор в проекти, като например в областта на туризма, свързан с културата и наследството, включващи рибарството и преоткриването на дейности в областта на мореплаването и традиционните риболовни полета и професии;

48.  Подчертава значението на социалната икономика и на предприемачеството сред жените за осъществяването на стълба за син растеж и призовава държавите членки, участващи в стратегията EUSAIR, да насърчават и подкрепят участието на жените във всички съответни сектори; припомня основната роля на малките предприятия и микропредприятията в съответните региони и територии и призовава държавите членки, участващи в EUSAIR, да прилагат активни политики за насърчаване на подобни форми на икономическа активност;

49.  Подкрепя действията, насочени към намаляване на хидрогеоложкия риск и ерозията на бреговете;

50.  Подчертава важността на изследванията и призовава за силна подкрепа за морските и корабоплавателните райони;

51.  Подчертава, че развитието на аквакултури и морски култури може да играе важна роля не само за възстановяването на разнообразието на видовете, но и за икономическия растеж на Адриатическо-йонийския регион;

52.  Призовава Комисията да засили обмена на добри практики, като например устойчивостта на проектите, разработвани от групите за действие в крайбрежните райони.

Свързване на региона

53.  Отбелязва, че по-добрите транспортни и енергийни връзки между участващите държави, както и между тях и техни други съседи, включително морският транспорт, интермодалните връзки с вътрешността и енергийните мрежи са неоспорима потребност за макрорегиона и предпоставка за неговото икономическо и социално развитие; подчертава липсата на връзка между двата бряга на Адриатическо море и съществуващата непълнота в инфраструктурната мрежа в Адриатическо-йонийския регион;

54.  Призовава за създаване на стимули за въвеждането на устойчиви транспортни връзки, които намаляват времето за пътуване, разходите за транспорт и логистика и външните фактори; призовава за сериозни стратегически строителни работи, свързани с комуникацията между море и суша, за да се създадат възможности за интермодален транспорт между държавите, да се допринесе за сближаването, да се засили цялостната мрежа и да се намалят задръстванията по пътищата и по този начин емисиите на въглероден диоксид; обръща внимание на необходимостта от подобряване на морския и пристанищния аспект по отношение на каботажа, морските магистрали и круизите между двата бряга на Адриатическо море, както за дестинациите север—юг, така и за напречните маршрути изток—запад; изтъква необходимостта от по-голяма координация с цел предотвратяване на задръстванията при морския транспорт и подобряване на неговото управление и контрол;

55.  Насърчава използването на Регламента относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на въглероден диоксид от морския транспорт (Регламент (EС) 2015/757) за иновациите и за създаването на устойчив морски транспорт в макрорегиона, като се използват алтернативни горива и двигатели за придвижване на корабите с цел намаляване на емисиите на парникови газове и подобряване на енергийната ефективност в транспортния сектор;

56.  Подчертава, че е важно да се свържат морските транспортни маршрути и пристанищата с другите части на Европа, и изтъква значението на взаимовръзките с коридорите на TEN-T; призовава участващите държави да съсредоточат усилията си върху изпълнението на проекти, които са обхванати от настоящата мрежа TEN-T, и други интервенции за предложеното ѝ разширяване към Югоизточна Европа/източното адриатическо крайбрежие, което може да бъде решение за съществуващата празнина в мрежата в Адриатическо-йонийския регион, а именно: поради това приканва заинтересованите държави да идентифицират приоритетни инфраструктурни проекти с регионална и европейска добавена стойност и предлага да се отдели внимание, наред с другото, на:

   (i) завършването на коридора между Балтийско и Адриатическо море, включително разширението на цялата йонийско-адриатическа ос,
   (ii) разширението север–юг на Скандинавско-средиземноморския коридор,
   (iii) създаването на коридор за ЖП товарен транспорт по линията Алпи–Западни Балкани,
   (iv) по-добра връзка между Иберийския полуостров, Централна Италия и Западните Балкани,
   (v) осъществяване на пътна връзка на Балканите между системата от пристанища и вътрешните държави, както и връзка с коридора Рейн—Дунав,
   (vi) подобряване на пристанищните съоръжения за по-добри връзки между двете крайбрежия на Адриатическо море, както и подготовката на съвместна стратегия от управителните съвети на северноадриатическите пристанища за по-широкообхватни доставки на вносни стоки към Централна Европа;

57.  Призовава за оптимизиране на капацитета на съществуващите инфраструктурни мрежи, най-вече по отношение на настоящите пътни и железопътни връзки в макрорегиона, включително връзките „последна миля“; подчертава необходимостта адриатическо-йонийската автомагистрала да бъде финализирана възможно най-скоро, което ще даде тласък на икономическото и социалното развитие на макрорегиона; припомня значението на новите коридори, които свързват автомагистрали, железопътни линии и други инфраструктури от двете страни на Адриатическо-йонийския регион; изтъква необходимостта от по-голяма координация с цел предотвратяване на задръстванията при морския транспорт и подобряване на неговото управление и контрол;

58.  Призовава за изграждането на високоскоростна железопътна инфраструктура, която ще осигури взаимна свързаност на макрорегиона и ще позволи по-добра връзка със и в рамките на ЕС; изтъква значението на подобряването на железопътните връзки в Адриатическо-йонийския регион, както и между крайбрежията на Тиренско море и Адриатическо/Йонийско море;

59.  Призовава участващите държави да подобрят своята инфраструктура за морски, железопътен и въздушен транспорт, да развиват морски магистрали в макрорегиона, като комбинират интермодални транспортни средства, особено за връзките с вътрешността, и да подобрят транспортната логистика чрез използване на най-съвременните технологии и постоянно гарантиране на високо равнище на безопасност и екологична устойчивост; също така призовава участващите държави да оценят възможностите за подобряване на свързаността с инструменти за електронна мобилност, които биха могли да осигурят възможност за международна услуга на издаване на електронни билети;

60.  Подчертава липсата на ефективна връзка с островите; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да улеснят подобряването на връзките чрез проучване на нови координирани възможности с добавена стойност, оптимизиране на използването на товарни и пътнически маршрути и включване на частни и публични заинтересовани страни с цел повишаване на качеството на живот, прекратяване на обезлюдяването и създаване на възможност за използване на социалноикономическите възможности в тези райони; подчертава необходимостта от подобряване на вътрешните връзки на островите, както и на транспортната инфраструктура за устойчива вътрешна мобилност; подчертава също така необходимостта да се осигури адекватна здравна грижа и образователни програми за населението на островите през цялата година;

61.  Призовава за реализирането на големи проекти за интермодални връзки на островите, и по-специално призовава за силна подкрепа за разширяване на летищата от стратегическо значение, както по отношение на инфраструктурата, така и на нови линии към други райони на макрорегиона;

62.  Настоятелно призовава участващите държави да продължат да полагат усилия за диверсифициране на източниците на енергийни доставки – процес, който не само ще подобри енергийната сигурност на макрорегиона, но също така ще засили конкуренцията и ще се пребори с енергийната бедност, което ще донесе важни ползи за икономическото и социалното развитие на региона; изтъква необходимостта от обстойни оценки на въздействието върху околната среда на интервенциите в енергийния сектор; подчертава значението на общото планиране на инвестиции в развитието на терминали за втечнен природен газ (ВПГ) и на липсващи газопроводни мрежи в макрорегиона, като по този начин се спомогне за постигането на по-голяма независимост и енергийна сигурност; освен това насърчава мерки за увеличаване на енергийната и ресурсната ефективност, като по този начин се допринася за конкурентоспособността;

63.  Насърчава изграждането на енергийна инфраструктура, която може да намали въглеродния отпечатък, да повиши енергийната ефективност и да гарантира енергийната сигурност на макрорегиона и извън него; освен това изтъква значението на развитието и насърчаването на концепцията за интелигентни градове с цел придаване на добавена стойност към цялостната енергийна инфраструктура на макрорегиона;

64.  Отчита големия потенциал на възобновяемите енергийни източници в макрорегиона, който понастоящем не се използва в достатъчна степен; призовава за използването на наличните възобновяеми източници, като например слънчевата и вятърната енергия и енергията от приливите (когато това е технически възможно) и вълните, в рамките на микса за производство на енергия; подчертава устойчивостта и конкурентоспособността на евентуалните водноелектрически централи във всички участващи държави; призовава участващите държави да допринесат за създаването на добре функциониращ и взаимосвързан пазар на газ и електроенергия в макрорегиона, което ще гарантира равнопоставен достъп до евтина и достъпна енергия; изтъква значението на засилването на трансграничните енергийни връзки в подкрепа на инвестициите в енергийния сектор като ключова предпоставка за интегриране в енергийната мрежа на ЕС, така както и премахването на пречките пред трансграничните инвестиции в енергийния сектор;

65.  Подкрепя съвместното планиране и инвестиции в енергийна инфраструктура за производството и преноса на електроенергия и газ в макрорегиона, в съответствие с мрежата TEN-E, посредством изпълнението на конкретните проекти, посочени в списъка с проекти от интерес за Енергийната общност (ПИЕО);

66.  Изразява загриженост относно подновения импулс, даден на търсенето и добива на нефт и газ, както в морето, така и на сушата, което би могло да изложи макрорегиона на риска от бедствия с много сериозни последици за околната среда, икономиката, включително сектора на риболова, и общественото здраве; подчертава, че всяка такава дейност трябва да бъде съобразена с правилата и насоките на Съюза по отношение на климата и възобновяемите източници на енергия; подчертава, че Адриатическо море е затворено и плитко и не разполага с необходимия капацитет да разпръсква замърсителите и че туристическият обмен процъфтява по двата му бряга, както и че растежът на макрорегиона следва на първо място да се определя от туризма и икономическите дейности, свързани със специфичните му екологични особености и екосистеми; подчертава необходимостта от последователно прилагане на законодателството на ЕС и международните конвенции в областта на устойчивостта на околната среда и безопасността на морските дейности; призовава за пълно прилагане на Рамковата директива за морска стратегия (2008/56/EО) и на Директивата относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води (2013/30/EС);

67.  Настоятелно призовава за определяне на общи европейски стандарти за безопасност на транспорта в Адриатическо-йонийския макрорегион;

68.  Подкрепя необходимостта от насърчаване на трансграничните услуги за въздушен превоз чрез реализиране на съвместни проекти, насочени към гарантиране и подобряване на връзките в рамките на макрорегиона;

Качество на околната среда

69.  Припомня богатството на морските, крайбрежните и сухоземните екосистеми на участващите държави; отбелязва, че Адриатическо море е дом на почти половината (49%) от всички документирани средиземноморски морски видове и е най-необикновеният подрегион на Средиземно море поради неговата плиткост, ограничени потоци и голямото влияние на реките; призовава към полагане на съвместни усилия за предприемането на всички възможни мерки, като например използването на чисти горива за морския транспорт и логистика, с цел опазване на биологичното разнообразие на морската среда и транснационалните сухоземни местообитания, както и предотвратяване и намаляване на замърсяването на морето и други заплахи за биологичното разнообразие в морските и крайбрежните райони; подчертава значението на опазването на морските и сухоземните видове, като средиземноморските тюлени монаси, протеи, рисове, бели лешояди и други, и призовава участващите държави да прилагат пропорционални мерки за постигането на тази цел;

70.  Призовава за обмен на най-добри практики между участващите държави в областта на управлението на природното и културното наследство, включително зоните по „Натура 2000“ и обектите на ЮНЕСКО, с намерение да се създадат устойчиви туристически атракции;

71.  Настоятелно призовава всички участващи държави да обединят усилията си за прилагането на морското пространствено планиране, в съответствие с Директива 2014/89/ЕС за определяне на рамка за морско пространствено планиране, и за интегрираното управление на крайбрежните зони, с участието на различни заинтересовани страни (национални, регионални и местни органи, местно население, научноизследователска общност, НПО и др.); счита, че правилното съвместно управление на морското пространство предоставя важна рамка за устойчивото и прозрачно използване на морските ресурси;

72.  Изтъква значението на опазването и съхранението на реките и езерата в Адриатическо-йонийския басейн;

73.  Посочва, че е необходимо отговорно да се реши проблемът с историческото и трансграничното замърсяване и да се почистят местата, засегнати от промишленото замърсяване на почвата, водата и въздуха, и където е приложимо, от замърсяването вследствие на военни конфликти; подкрепя всички активни мерки за намаляване на замърсяването на морето от химически и конвенционални оръжия; подкрепя намаляването, с цел премахване, на морските отпадъци, в съответствие с Рамковата директива за морска стратегия, в частност по отношение на замърсяването с отпадъци на островите в Адриатическо море;

74.  Изразява загриженост относно вредите, причинявани от пластмасовите отпадъци в морето; призовава Комисията да подкрепя инициативи за събиране и рециклиране на тези отпадъци; подчертава важността на участието на рибарите в процеса;

75.  Призовава държавите да разработват и изпълняват всеобхватни планове за повторно използване на стари промишлени и военни обекти; подчертава, че тези обекти не само представляват опасност за околната среда, но и предлагат значителен икономически потенциал, който не се използва;

76.  Призовава за насърчаване на преместването на промишлените предприятия от центровете на градовете и крайбрежните райони с цел подобряване на качеството на живот;

77.  Настоява да бъдат използвани всички съществуващи инструменти за прилагането на най-добрите решения за управление на отпадъците и пречистване на отпадъчните води в региона, в съответствие с Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води в държавите от ЕС;

78.  Насочва вниманието към различните природни и предизвикани от човека бедствия, които засегнаха региона през последните години; обръща внимание на проблема с обезлесяването и други рискове, свързани с изменението на климата; изтъква необходимостта от пълно прилагане на хоризонталните принципи за управление на риска от природни бедствия и адаптиране към изменението на климата с оглед изпълнение на плана за действие и на приоритетите на всеки стълб; насърчава сътрудничеството между хидрометеорологичните институти на държавите за справянето с екстремните метеорологични явления, последиците от изменението на климата и управлението на риска от бедствия; отчита, че водите, селското стопанство и туризмът са сектори, които са най-уязвими към изменението на климата, и поради това насърчава сътрудничеството между националните органи с цел да се създаде рамка и механизъм за подкрепа за изпълнението на мерки за адаптиране и смекчаване;

79.  Подчертава необходимостта от намаляване на емисиите на парникови газове, по-специално в сектора на морския транспорт;

80.  Изтъква, че има проблем с неравномерния достъп до водни ресурси в географски план и през различните сезони, като има значителен недостиг на вода на островите и в крайбрежните райони през лятото, когато потребностите от вода се увеличават неколкократно поради пристигането на голям брой туристи;

81.  Настоятелно призовава за създаването на регионален център за готовност при бедствия, заедно с общ план за извънредни ситуации при нефтени разливи и случаи на замърсяване в голям мащаб, за да се създаде система за ранно предупреждение с цел предотвратяване на природните бедствия и бедствията, причинени от промишлени, транспортни и други дейности, като например наводнения, пожари и добивни дейности в Адриатическо море; изтъква, че центърът следва да бъде пряко свързан с механизма на ЕС за гражданска защита; изтъква значението на опазването на екосистемата и биологичното разнообразие в региона чрез по-добро разбиране и обмен на най-добри практики;

82.  Призовава намиращите се извън ЕС държави да ускорят прилагането на секторните достижения на правото на ЕС (като Рамковата директива за водите) с оглед на тяхното бъдещо присъединяване към Съюза;

83.  Настоятелно призовава държавите членки да се консултират с компетентните органи на съседните държави и местните общности в макрорегиона, по-специално по отношение на икономическите дейности, подлежащи на оценки на въздействието върху околната среда съгласно Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда;

Устойчив и конкурентоспособен туризъм

84.  Подчертава ключовото значение на туризма за европейската икономика и за развитието на социалното сближаване в рамките на ЕС, особено за средиземноморските държави и за региона като цяло; подчертава необходимостта от разработването на нови подходи, които спомагат за компенсирането на сезонния характер в съответствие с устойчивостта и въздействието на туризма върху околната среда; настоятелно призовава за по-голяма подкрепа за финансирането на туристически проекти от европейските структурни и инвестиционни фондове и други източници;

85.  Настоятелно призовава за спешно подобряване на трансграничните пътни връзки, за да се увеличи конкурентоспособността на туризма, като се има предвид, че лошата свързаност води до стеснени участъци със задръствания и до дълги забавяния; подчертава необходимостта от подобряване за целите на туризма на съществуващата въздухоплавателна инфраструктура и морската връзка между двата бряга на Адриатическо море;

86.  Подчертава необходимостта да се стимулира използването на съществуващите летища в макрорегиона, за да се избегне твърде голямата концентрация на пътници в няколко летищни центъра, както и да се насърчат устойчивостта и по-балансираният характер на туристическите потоци на различни места;

87.  Отчита богатото културно и природно наследство на региона (включително такива културни дейности като кино, театър и музика) като ценен актив, на основата на който се развива туристическият сектор; посочва големия брой защитени обекти на ЮНЕСКО и зони по „Натура 2000“ във всички участващи страни; счита, че въпреки значителния принос на този сектор към икономиката, потенциалът на туризма не се използва в пълна степен, по-конкретно заради голямата сезонност и пропуските в областта на иновациите, устойчивостта, транспортната инфраструктура, качеството на предлагането в туризма, уменията на участващите заинтересовани страни и отговорното управление на туризма; призовава участващите държави да приемат политики за гарантиране на адекватни връзки и туристически съоръжения както през летния сезон, така и извън него с цел диверсифициране на туристическите потоци и осигуряване на постоянно присъствие на туристи през всички сезони; подчертава значението на комбинирането на туризма с природното, културното и художественото наследство;

88.  Насърчава държавите членки да подкрепят решенията за устойчива мобилност в туристическия сектор, като по този начин се подобрява качеството на туристическите услуги и се разширява техният спектър;

89.  Признава значението на националните и природните паркове, както и на защитените зони като основи на бъдещото образование на гражданите по въпросите на опазването на околната среда и борбата с изменението на климата;

90.  Подчертава, че сътрудничеството между държавите е от съществено значение за по-нататъшното развитие на туризма в региона; насърчава формулирането на стратегии за туризма за Адриатическо и Йонийско море, които се основават на устойчивостта и позволяват на държавите да се възползват от полезните взаимодействия и да се борят с общите предизвикателства на макрорегионално равнище; счита, че е необходимо да се работи съвместно за повишаване на репутацията на дестинациите в Адриатическо-йонийския регион;

91.  Настоятелно призовава Европейската комисия, участващите държави и местните и регионалните органи да вземат мерки, които да създадат стимули за заинтересованите страни да подобряват туристическата инфраструктура;

92.  Подчертава значението на подкрепата за културните и творческите дейности, и най-вече развиването и включването на стопански дейности в сферите на музиката, театъра, танца и киното; призовава за организирането на фестивали, конгреси и културни събития, които стимулират интеграцията;

93.  Насочва вниманието към необходимостта да се даде възможност за по-лесен достъп до подкрепа и финансиране за МСП, тъй като те са ключови за туристическия сектор; насърчава заинтересованите страни в региона да участват в мрежата Enterprise Europe, за да обменят опит, да създават връзки и да намират трансгранични партньори;

94.  Подчертава значението на проектите за интелигентна специализация и интелигентни общности посредством оползотворяване на съществуващите платформи за иновации, като създаването на Адриатическо-йонийска зона на творчеството;

95.  Подкрепя развитието на диверсифицирано предлагане в сферата на туризма, което да включва тематични туристически паркове и маршрути, както и културен, селски, здравен, медицински, плавателен, винен и кулинарен, конферентен и спортен туризъм, включително колоездене, голф, гмуркане, пешеходен туризъм, ски, алпинизъм и други спортове, практикувани на открито, за да се насърчи целогодишният туризъм и да се подобри конкурентоспособността на туристическите дестинации на устойчива основа; подкрепя развитието на селския туризъм, за да се намали натискът върху големите туристически центрове и тесните крайбрежни райони, като също така се спомогне за преодоляване на сезонността; подкрепя разширяването на туристическите дейности към вътрешността на сушата със създаване на интегрирани туристически продукти, които включват основните атракции на макрорегиона и тези на неговите столични градове;

96.  Подчертава значението на съгласуваността между управлението на туризма и инфраструктурата, както и необходимостта от подобряване на качеството и разнообразието на услугите и възможностите при отчитане на специфичните характеристики на региона; подчертава също така значението на насърчаването и запазването на местните и регионалните традиции;

97.  Подчертава колко е важно проучването на алтернативни маршрути и бизнес модели и подобряването на свързването на круизните пакети с местното население и продукти, като така се даде възможност неустойчивото претоварване да се преодолее по-ефективно и пълният потенциал да се използва по-добре, като донесе по-трайни икономически ползи за местните икономики; отчита значението на развитието и изграждането на търговска марка на макрорегионалните туристически маршрути чрез картографиране и допълнително рекламиране на съществуващите маршрути;

98.  Препоръчва да се използват за целите на туризма най-представителните предимства на региона и да се разработят промоционални и маркетингови програми;

99.  Подчертава необходимостта от реална интермодалност на транспорта, характеризираща се с интегрирана мрежа от услуги и точки на взаимодействие, с цел разработване на качествен екотуризъм;

100.  Призовава за създаването на Харта на Адриатическо-йонийския регион, която да съдържа критерии, принципи и насоки за насърчаване на устойчивия туризъм посредством прилагането на Европейската система от показатели за туризма (ETIS) за оценка на туристическите дестинации с цел подобряване на тяхното устойчиво развитие;

o
o   o

101.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на участващите в EUSAIR страни (Хърватия, Гърция, Италия, Словения,Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия).

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.
(3) ОВ C 349 E, 29.11.2013 г., стр. 1.


Политиката на сближаване и преразглеждането на стратегията „Европа 2020“
PDF 593kWORD 135k
Резолюция на Европейския парламент от 28 октомври 2015 г. относно политиката на сближаване и преразглеждането на стратегията „Европа 2020“ (2014/2246(INI))
P8_TA(2015)0384A8-0277/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 4, член 162 и членове 174—178 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (наричан по-долу „Регламент за общоприложимите разпоредби“)(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1302/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел по-голяма яснота, опростяване и усъвършенстване на процеса на създаване и функциониране на такива групи(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета(6),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(7),

—  като взе предвид шестия доклад на Комисията за икономическото, социалното и териториалното сближаване, озаглавен „Инвестиции за работни места и икономически растеж: Насърчаване на развитието и доброто управление в регионите и градовете на ЕС“, от 23 юли 2014 г. (наричан по-долу „шести доклад относно сближаването“),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(8),

—  като взе предвид осмия доклад на Комисията за напредъка в областта на икономическото, социалното и териториалното сближаване, озаглавен „Градско и регионално измерение на кризата“, от 26 юни 2013 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно „Интелигентно специализиране: изграждане на мрежи за върхови постижения за ефективна политика на сближаване“(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно готовността на държавите — членки на ЕС, за ефективно и навременно започване на новия програмен период в рамките на политиката на сближаване(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 февруари 2014 г. относно 7-ия и 8-ия доклад на Европейската комисия за напредъка в политиката на сближаване на ЕС и стратегическия доклад за 2013 г. относно изпълнението на програмата за периода 2007‑2013 г.(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно закъснения при започването на осъществяването на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г.(12),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2011 г., озаглавено „Рамка за следващото поколение иновативни финансови инструменти — платформи за капиталови и дългови инструменти на ЕС“ (COM(2011)0662),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/760 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно Европейски фондове за дългосрочни инвестиции(13),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г., озаглавено „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“ (COM(2015)0012),

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно шестия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване: Инвестиции за работни места и икономически растеж, приети от Съвета по общи въпроси (сближаване) на 19 ноември 2014 г.,

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 3 декември 2014 г. относно шестия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване(14),

—  като взе предвид работния документ, озаглавен „Проект за преработване на стратегията „Европа 2020“: принос на координационния комитет на Комитета на регионите за платформата за наблюдение на стратегията „Европа 2020“(15),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 21 януари 2015 г. относно шестия доклад на Комисията относно сближаването(16),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 март 2015 г., озаглавено „Резултати от консултациите с обществеността относно стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2015)0100),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г., озаглавено „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“ (COM(2015)0012),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A8-0277/2015),

А.  като има предвид, че политиката на сближаване е основната инвестиционна политика и политика в областта на развитието на ЕС, съгласувана с целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и насочена към намаляване на различията между регионите и към насърчаване на сближаването, с бюджет от 351,8 милиарда евро за периода до края на 2020 г.; като има предвид, че ЕС все още е изправен пред последиците от икономическата и финансова криза — висока безработица и неравномерно и бавно икономическо възстановяване; като има предвид, че политиката на сближаване се стреми да осигури, че цялата енергия и целият капацитет са мобилизирани и насочени към постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, а именно устойчив растеж и разкриване на работни места;

Б.  като има предвид, че е от решаващо значение различните инициативи на ЕС за растеж и работни места, както и за опазване на околната среда и климата, да имат съгласуван подход; като има предвид, че водещите инициативи в рамките на стратегията „Европа 2020“ играят ключова роля за подобряване на координацията на местно и регионално равнище по отношение на прилагането на политиката на сближаване; като има предвид, че няма обособен механизъм, включен в програмите или в разпоредбите за докладването, който изрично да определя насочеността на водещите инициативи от гледна точка на приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове за постиганите резултати; като има предвид, че при преразглеждането на стратегията „Европа 2020“ ще бъде необходимо да се анализира прилагането на водещите инициативи и да се положат усилия за намирането на баланс между финансовите, данъчните и икономическите мерки, от една страна, и социалните, образователните и екологичните аспекти и аспектите, свързани с равенството (особено равенството между половете), от друга страна;

В.  като има предвид, че съществува все по-голяма необходимост от по-голяма съпричастност към стратегията от страна на различните равнища на управление и от страна на различните участници, както и от споделяне на отговорността със съответните права и задължения на всички равнища на изпълнение на проектите; като има предвид, че многостепенното управление и многостепенното партньорство трябва да се подобрят, тъй като тези принципи потенциално могат да спомогнат за преодоляване на липсата на административен капацитет;

Г.  като има предвид, че целите на политиката на сближаване безспорно са еволюирали с течение на времето с цел да подпомагат инвестициите в основните приоритети на ЕС, като са доказали своята гъвкавост и ефективност и същевременно са запазили намаляването на несъответствията между равнищата на развитие в различните региони като водеща цел, укрепили са потенциала на регионите и са стимулирали устойчивото развитие; като има предвид, че Европейският фонд за стратегически инвестиции добавя нови елементи към цялостната стратегия на ЕС, насочена към създаването на новаторски, устойчив и приобщаващ растеж и квалифицирани работни места;

Д.  като има предвид, че при преразглеждането на стратегията „Европа 2020“ следва да се отчете значителното и неравномерно отражение на икономическата и финансова криза върху държавите членки и регионите и да се потърси интелигентен и балансиран подход с оглед на сближаването и ефективността; като има предвид, че при все това при преразглеждането биха могли да се разгледат и други мерки, например в областта на инфраструктурата, вътрешния пазар и административния капацитет; като има предвид, че следва да се вземат предвид различните териториални особености, като се отдели специално внимание на регионите на ЕС, упоменати в членове 174 и 349 от ДФЕС;

Е.  като има предвид, че средносрочният преглед на стратегията „Европа 2020“, макар и отложен през 2015 г., дава най-вече възможност да се оцени (и да се признае) приносът на политиката на сближаване за постигането на целите на стратегията и да се подобрят съществуващите взаимодействия и връзки между няколко политики на ЕС и между тях и бюджета на ЕС, с цел те да се превърнат в ефикасна движеща сила за прилагането на стратегията; като има предвид, че този етап е от съществено значение за оформянето на бъдещата политика на сближаване в качеството ѝ на инвестиционна политика за целия ЕС, като същевременно се отдава приоритетно значение на намаляването на разликите в развитието и на ускоряването отново на процеса на сближаване;

Стратегията „Европа 2020“ и нейното взаимодействие с политиката на сближаване

1.  Припомня, че стратегията „Европа 2020“ е всеобхватна, дългосрочна стратегия на Европейския съюз за „растеж и работни места“, изградена въз основа на пет амбициозни цели: заетост, иновации, борба срещу изменението на климата и енергийна устойчивост, образование и борба с бедността и социалното изключване; отбелязва, че целите са придружени от седем водещи инициативи, и изтъква, че към предизвикателствата, които бяха откроени през 2010 г., се подходи нееднакво решително и че напредъкът на равнището на ЕС по отношение на постигането на някои от тях, например борбата с безработицата, е все още сравнително ограничен; подчертава, че ЕС следва да съсредоточи вниманието си върху устойчивия растеж и развитието, както и върху достойните работни места, с цел да извлече дългосрочни ползи от инвестициите си;

2.  Изтъква факта, че напредъкът в областта на равенството между половете също би могъл да допринесе за икономическия растеж, устойчивото развитие и социалното сближаване;

3.  Изтъква, че рамката на ЕС за икономическо управление и нейният механизъм за прилагане — „европейският семестър“, бяха създадени през 2010 г. с оглед на координацията на фискалните политики на държавите членки, структурните реформи и по-доброто съгласуване на националните бюджетни политики за растеж и работни места на равнището на ЕС и на национално равнище, с цел да се подкрепи изпълнението на стратегията; привлича вниманието към факта, че все още предстои да се преодолеят други предизвикателства, свързани с координацията и синхронизирането;

4.  Подчертава, че политиката на сближаване за периода 2007 — 2013 г., която беше съгласувана с предходната Лисабонска стратегия и имаше сходни основни цели, вече се намираше в етапа на изпълнение, когато беше стартирана стратегията „Европа 2020“, и че препрограмирането в съответствие с целите на новата стратегия следователно щеше да бъде трудно и да доведе до обратен на желания ефект; изтъква при все това, че на фона на икономическата криза политиката на сближаване не само се оказа единственият източник на инвестиции за много държави членки, но и чрез целевото обвързване съгласно Лисабонската стратегия тя оказа значителна подкрепа и принос за политиките на държавите за изпълнение на стратегията, както се посочва в шестия доклад относно сближаването и в редица съобщения и проучвания на Комисията; припомня, че с течение на времето ангажираността на държавите членки, регионите и градовете по отношение на Лисабонската стратегия се стопи и че управлението в рамките на стратегията „Европа 2020“ е съгласувано във висока степен с принципите и инструментите на политиката на сближаване, което може да осигури съпричастност и ангажираност по отношение на изпълнението на стратегията;

5.  Призовава Комисията в контекста на последващите оценки за програмния период 2007—2013 г. да предостави информация относно резултатите и насочеността на резултатите и относно конкретния принос на политиката на сближаване за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“; подчертава, че е важно да се вникне в реалностите и ограниченията, криещи се зад наличните данни за приноса на политиката на сближаване за постигането на водещите цели на стратегията, и да се вземат предвид сътресенията, през които преминаха икономиките на ЕС, особено в случая на държавите, в които кризата имаше най-тежко отражение; оценява факта, че тези заключения биха могли да бъдат полезни за текущото изпълнение на стратегията;

6.  Подчертава, че политиката на сближаване е основният инструмент на ЕС, обхващащ всички региони, за инвестиции в реалната икономика и че тя дава израз на европейската солидарност, като увеличава растежа и благоденствието и намалява икономическите, социалните и териториалните различия; изтъква, че политиката на сближаване е в пълно съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“ и предоставя необходимата инвестиционна рамка, без да бъде просто инструмент за нейното изпълнение; подчертава в този контекст, че вследствие на тематичната концентрация в рамките на новата структура европейските структурни и инвестиционни фондове са насочени към 11 тематични цели, извлечени пряко от целите на стратегията „Европа 2020“, и че са въведени предварителни условия, пряко свързани с тези тематични цели, за да се гарантира, че инвестициите се извършват по начин, който увеличава максимално тяхната ефективност; подчертава пълната си подкрепа за този нов подход, който ще допринесе за увеличаването на ефективността на разходите;

7.  Подчертава факта, че политиката на сближаване се стреми към полезно взаимодействие с други политики на ЕС, например политиките в областта на цифровия единен пазар, енергийния съюз и единния капиталов пазар и социалната политика, и че чрез всички свои инструменти и цели, включително макрорегионалните стратегии, програмата за градовете, Териториалната програма, инвестициите в МСП, интелигентния растеж и стратегиите за интелигентна специализация, тя допринася значително за укрепването на единния пазар и за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“; в този контекст призовава националните и регионалните органи в цяла Европа да изготвят стратегии за интелигентна специализация и да се възползват от полезните взаимодействия между различните европейски, национални и регионални инструменти, както публични, така и частни;

8.  Изтъква връзката с един по-широк процес на икономическо управление чрез мерки, които обвързват ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове с доброто икономическо управление; призовава държавите членки да действат напълно отговорно, за да се избегне тяхното прилагане във възможно най-голяма степен и да се предотврати евентуалното отрицателно въздействие върху изпълнението на програмите по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове и върху постигането на целите на политиката на сближаване; подчертава освен това, че следва да се предоставя подкрепа на държавите членки, изправени пред временни бюджетни затруднения; приветства механизмите за гъвкавост в рамките на действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж (COM(2015)0012), насочени към укрепване на връзката между инвестициите, структурните реформи и използването на ресурсите с цел насърчаване на дългосрочния устойчив растеж и улесняване на напредъка по отношение на постигането на целите на „Европа 2020“;

9.  Подчертава със загриженост закъсненията при изпълнението на политиката на сближаване през настоящия програмен период; изтъква, че въпреки че по-голямата част от оперативните програми вече са договорени, самото прилагане все още е на много ранен етап; подчертава обаче, че могат да се направят оценки по отношение на насочването на ресурсите към приоритети, които допринасят за устойчивия растеж и създаването на работни места; в този контекст отбелязва, че според първата оценка, публикувана от Комисията, сумите, разпределени за научните изследвания и иновациите, подкрепата за МСП, ИКТ, икономиката с ниска въглеродна интензивност, заетостта, социалното приобщаване, образованието и изграждането на капацитет, са се увеличили значително в сравнение с предходните програмни периоди, като същевременно нивото на поддръжка на транспортната и екологичната инфраструктура се е понижило; привлича вниманието към факта, че към момента на извършване на средносрочния преглед на стратегията „Европа 2020“ може би все още липсват данни за изпълнението на програмите по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014—2020 г. и че съответно на този етап може би все още не е възможно да се извърши конкретна оценка на приноса на тези фондове за постигане на целите на стратегията; високо оценява факта, че държавите членки са предприели действия, напр. за да гарантират, че 20% от техните ресурси се изразходват за действия, свързани с климата;

10.  Отчита, че създаването на рамка за резултатите и въвеждането на предварителни условия и на връзки със специфичните за всяка държава препоръки в рамките на програмите на политиката на сближаване за периода 2014 –2020 г. би могло да създаде по-благоприятна инвестиционна среда с оглед на увеличаването в максимална степен на приноса на политиката на сближаване за постигането на водещите цели на стратегията „Европа 2020“;

Импулс за преразглеждане и свързаните с него предизвикателства

11.  Припомня, че Комисията постави началото на процеса на преразглеждане на стратегията през 2014 г., като публикува своето съобщение, озаглавено „Преглед на резултатите от стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, и изразява съжаление, че в този документ политиката на сближаване и свързаните с нея инструменти се упоменават в недостатъчна степен; високо оценява факта, че процесът продължи с консултация с обществеността, проведена от май до октомври 2014 г., с цел да се съберат данни за процеса на преразглеждане, и посреща със задоволство факта, че бяха потвърдени актуалността на стратегията и уместността на нейните цели и приоритети;

12.  Отбелязва, че се счита, че водещите инициативи са изпълнили своето предназначение, но също така подчертава факта, че изглежда, че тяхното популяризиране е доста ограничено; изразява съжаление във връзка с това, че икономическата и финансова криза задълбочи различията в рамките на Европейския съюз и че не е постигнат достатъчен напредък по отношение на няколко от водещите цели на стратегията, особено по отношение на заетостта, научноизследователската и развойна дейност, бедността и социалното изключване; приветства заключението относно необходимостта да се повиши ангажираността и участието на място посредством консолидиране на вертикални и хоризонтални партньорства, с цел да се подобри изпълнението на стратегията; подчертава, че стратегията следва да насърчава прехода от насоченост към процеса и резултатите към подход на ориентация към действителните резултати, за да се гарантира максимална ефикасност и ефективност на политиките на ЕС, свързани с нея;

13.  Посреща със задоволство редовното публикуване от Евростат на показатели за напредъка по отношение на прилагането на стратегията „Европа 2020“; при все това призовава за изготвянето на по-подробна и по-точна информация на регионално равнище по отношение на данните, предоставяни на ниво NUTS II и NUTS III, като тази информация ще бъде от все по-голямо значение с оглед на непредвидените икономически и социални проблеми, възникващи в различни региони на ЕС независимо от тяхното ниво на развитие; изтъква освен това трите измерения на политиката на сближаване (икономическо, социално и териториално) и счита в това отношение, че тя не следва да се измерва единствено въз основа на икономически показатели; в този контекст призовава Комисията и държавите членки да продължат дискусията и да участват в по-ефективно сътрудничество за разработване на по-всеобхватен набор от показатели, които да допълват БВП и да бъдат по-удачни с оглед на оценката на напредъка по отношение на постигането на приоритетните цели на стратегията „Европа 2020“;

14.  Отбелязва, че публикуването на предложението на Комисията относно преразглеждането на стратегията „Европа 2020“ предстои преди края на 2015 г., и изразява съжаление във връзка с това забавяне, като се има предвид, че първоначално то е било предвидено за началото на 2015 г.; подчертава, че не за първи път Комисията ще публикува съобщение в един доста „неподходящ“ момент от цикъла на политиката на сближаване, когато на практика процесът на прилагане вече е в ход; подчертава освен това, че ранното препрограмиране би имало напълно обратен на желания ефект с оглед на дългосрочното стратегическо планиране на политиката на сближаване;

15.  Приветства създаването на работна група за по-добро усвояване на средствата на ЕС; приветства също така създаването на „Служба за подкрепа на структурните реформи“, която официално започна работа на 1 юли 2015 г. и която ще предоставя техническа помощ на държавите членки с оглед на по-ефективното прилагане на структурните реформи и на специфичните за всяка държава препоръки;

16.  Същевременно отчита, че е необходимо да се разгледат развитието на икономическите перспективи, използването на нови инструменти, постигнатият напредък по отношение на целите на стратегията и произтичащата от това необходимост от оперативни промени;

17.  Ето защо призовава средносрочният преглед на стратегията „Европа 2020“ да има интелигентен и балансиран обхват и да бъде съсредоточен върху по-доброто обвързване на петте цели на стратегията и нейните водещи инициативи и върху определянето на методи за пренасянето им в следващ период и за оценяването им, без да се създава допълнително ниво на сложност и прекомерна административна тежест; подчертава, че в този контекст следва да се вземат предвид предимствата и слабостите на икономиката на ЕС, нарастващото неравенство (например по отношение на благосъстоянието), високата безработица и високите равнища на държавния дълг; подчертава, че успоредно с акцента върху макроикономическите критерии на фискалното и икономическото управление следва да се полагат усилия за постигането на напредък по отношение на водещите цели на „Европа 2020“; счита, че следва да се обърне внимание и на постигането на по-висока степен на социална и екологична устойчивост, социално приобщаване и равенство между половете; подчертава значението на трайната подкрепа от страна на службите на Комисията за органите на държавите членки с цел повишаване на административния капацитет;

18.  Отново отправя призив за засилване на отговорността, ангажираността, прозрачността и участието в рамките на стратегията чрез участие от страна на местните и регионалните власти, представителите на гражданското общество и други заинтересовани страни във всички етапи — от изготвянето и разработването на целите до изпълнението, мониторинга и оценяването на стратегията; набляга на решаващото значение на наличието на укрепена структура на управление, основана на многостепенно управление, структури за предоставяне на стимули, ефективно съчетание от низходящ и възходящ подход, модела на партньорство на политиката на сближаване и публично-частните партньорства като цяло, с оглед на участието в консултации и сътрудничеството на всички заинтересовани страни с цел осигуряване на ефективен капацитет за постигане на дългосрочните цели; припомня, че в съответствие с институционалната и правната рамка на държавите членки регионалните и местните органи също носят отговорност за публичните инвестиции и съответно следва да бъдат признати за ключови участници в изпълнението на стратегията;

19.  Освен това предлага ангажиментът на местните и регионалните власти и заинтересованите страни по отношение на стратегията „Европа 2020“ да бъде подновен под формата на пакт между тези партньори, държавите членки и Комисията, с цел да се гарантира ангажираността и участието, и да се приеме кодекс за поведение, подобен на кодекса за партньорството, въведен в рамките на политиката на сближаване за периода 2014 — 2020 г.;

20.  Подчертава необходимостта от действителен териториален подход към стратегията „Европа 2020“ с оглед на адаптирането на действията и инвестициите на публичните органи към различните териториални характеристики и конкретни потребности; счита, че е от първостепенно значение да се свърже цялостният подход на стратегията „Европа 2020“ с териториалния подход на Териториалната програма на Европейския съюз 2020; освен това заема становището, че в рамките на стратегията „Европа 2020“ следва да бъде възможно да се определят специфични доброволни регионални цели и те да бъдат обсъждани на регионално равнище, без да се увеличава бюрократичната тежест по места; подчертава, че тези специфични доброволни регионални цели следва да бъдат съгласувани с цялостната структура на стратегията и че те трябва да се вписват в предварително определените цели; припомня също в тази връзка значението на стратегиите за водено от общностите местно развитие;

21.  Отчита съществената роля на градовете и градските райони като двигатели на растежа и заетостта и изисква при преразглеждането на стратегията „Европа 2020“ да се вземе предвид възможността за възприемане на по-всеобхватен подход към бъдещото развитие на градовете като фактори, които играят активна роля за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“; съответно призовава Комисията да отдаде дължимото внимание на Декларацията от Рига относно програмата за градовете с оглед на важната роля на градските райони, независимо дали те са малки, средно големи или големи; подчертава по-специално необходимостта от стратегия, която да отчита специфичните потребности на малките и средно големите градски райони въз основа на подход, който благоприятства взаимодействието с Програмата в областта на цифровите технологии и Механизма за свързване на Европа;

22.  Призовава Комисията да предостави информация относно ролята на териториалните аспекти като фактори за икономически растеж, създаване на работни места и устойчиво развитие, и изисква в рамките на преразглеждането на стратегията „Европа 2020“ да се обхване териториалното въздействие и да се предоставят насоки относно подхода към него; отново подчертава значението на консултациите с местните и регионалните власти в това отношение, тъй като те играят решаваща роля в прилагането на стратегиите за териториално развитие; изтъква също така ролята, която макрорегионалните стратегии и европейското териториално сътрудничество като цяло биха могли да играят за успешното постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, като се има предвид, че много проекти за развитие включват трансгранични райони, включително няколко региона и държави, и че те са в състояние да разработват ориентирани към местните условия решения във връзка с дългосрочните предизвикателства;

23.  Отбелязва значението на новия инструмент за инвестиции на ЕС — Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) — който ще спомогне за мобилизирането на инвестиции в размер до 315 милиарда евро с цел преодоляване на недостига на инвестиции в ЕС и постигане на максимално въздействие на публичните разходи; подчертава, че ЕФСИ следва да бъде допълнителен и да допълва европейските структурни и инвестиционни фондове; изразява съжаление, че той не е пряко свързан със стратегията „Европа 2020“, но счита, че чрез своите цели и подбора на жизнеспособни и устойчиви проекти той следва да допринесе за прилагането на стратегията в конкретни области;

24.  Подчертава освен това, че е наложително да се осигури пълна съгласуваност и полезно взаимодействие между всички инструменти на ЕС, като стратегиите за интелигентна специализация бъдат възприемани като едни от основните инвестиционни инструменти, за да се избегне припокриването или противоречията между тях или между различните равнища на прилагане на политиките; съответно отправя искане при преразглеждането на стратегията „Европа 2020“ да се потвърди, че тя е дългосрочната стратегическа рамка на ЕС за растеж и работни места, и да се преодолее предизвикателството, свързано с координацията на инструментите на политиките, включително ЕФСИ, с оглед на ефективното използване на всички налични ресурси и на постигането на очакваните резултати по отношение на цялостните стратегически цели;

25.  Отправя искане към Комисията — с цел насърчаване на цялостното хармонично развитие на ЕС и с оглед на ключовата роля на политиката на сближаване за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ — при преразглеждането на целите на стратегията да бъдат взети предвид характерните особености и ограниченията на конкретни територии, например селските райони, районите, засегнати от индустриалния преход, регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, островните, трансграничните и планинските региони и най-отдалечените региони на ЕС в съответствие с членове 174 и 349 от ДФЕС; в този контекст изтъква потенциала на тези региони в области като биотехнологиите, възобновяемите енергийни източници и биологичното разнообразие;

26.  Подчертава по-добрите резултати, произтичащи от увеличаването на количеството, качеството и въздействието на инвестициите в научни изследвания и иновации чрез координирано използване на инструментите на политиката на сближаване и програмата „Хоризонт 2020“ в контекста на междинния преглед на стратегията „Европа 2020“; във връзка с това призовава Комисията да се активизират всички възможни взаимодействия и синергични ефекти между тези две важни политически рамки при преразглеждането на целите на стратегията „Европа 2020“, както и да се създаде интернет система за проследяване, за да се идентифицират случаите на съчетаване на финансиране от европейските структурни и инвестиционни фондове, програмата „Хоризонт 2020“, ЕФСИ и другите програми, финансирани от Общността; приветства също така плана за въвеждане на „печат за високи постижения“ за заявителите, които са оценени като изключително добри, но които не могат да получат финансиране по линия на „Хоризонт 2020“, с цел да им се помогне да получат достъп до европейските структурни и инвестиционни фондове;

27.  Призовава Комисията да въведе съгласуван процес за текущи оценки с оглед на извършването на редовни оценки на напредъка по отношение на целите на стратегията „Европа 2020“ и да предложи подходящи мерки за тяхното постигане, както и препоръки за политиката на сближаване след 2020 г.; подчертава също така ролята на Европейския парламент във връзка с наблюдението на изпълнението на стратегията „Европа 2020“ и на политиката на сближаване по координиран начин, не само в рамките на Парламента, но и с всички съответни институции; във връзка с това призовава за навременното участие на Европейския парламент във всички съответни обсъждания, насочени към разработването на политиките, включени в стратегията, и към тяхното изпълнение и оценка; изтъква колко е важно също така в този обмен да се включат становищата на Комитета на регионите, на Европейския икономически и социален комитет, на националните и регионалните парламенти, на местните и регионалните власти и на други участници и заинтересовани страни;;

Бъдещата политика на сближаване — отвъд краткосрочните перспективи

28.  Счита, че преразглеждането на стратегията „Европа 2020“, което ще се извърши преди представянето на предложението за средносрочния преглед на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014 — 2020 г., ще се превърне в основата на бъдещата структура на политиката на сближаване след 2020 г., както и в основата на други инструменти в рамките на МФР; в този контекст подчертава, че е важно да се предприемат ефикасни мерки по всички повдигнати по-горе проблеми, като същевременно се осигури непрекъснатост на стратегическия подход; припомня също така добавената стойност на политиката на сближаване за целия ЕС, която трябва да продължи да бъде един от основните инвестиционни инструменти на ЕС за растеж, създаване на работни места и опазване на климата, като същевременно благоприятства балансираното, хармонично развитие в целия ЕС в качеството си на катализатор за промяна и на стимул за увеличаване на благосъстоянието, включително в по-слабо развитите региони; подчертава във връзка с това необходимостта да се гарантира устойчиво равнище на финансиране за европейските структурни и инвестиционни фондове след 2020 г.;

29.  Изтъква, че бъдещата политика на сближаване и бъдещата дългосрочна стратегия следва да бъдат изготвени преди края на настоящия мандат на Комисията, като се има предвид, че през 2019 г. ще се проведат избори за Европейски парламент и че това значително ограничава времето, с което съзаконодателите разполагат в рамките на графика за преговорите, както и времето на разположение на новата Комисия и държавите членки по отношение на изготвянето и приемането на новите споразумения за партньорство и оперативните програми преди началото на следващата МФР; същевременно отбелязва, че ще бъдат проведени преговори и по бъдещата МФР; съответно призовава Комисията да вземе предвид всички конкретни ограничения, породени от взаимовръзките и изискванията за координиране на графика, и да разработи последователен подход по отношение на бъдещата дългосрочна стратегия на ЕС за устойчив растеж и работни места, бюджета на ЕС, по-конкретно политиката на сближаване, и други инструменти по линия на МФР;

o
o   o

30.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, държавите членки и регионите.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.
(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470.
(4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.
(5) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 303.
(6) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 281.
(7) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(8) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(9) Приети текстове, P7_TA(2014)0002.
(10) Приети текстове, P7_TA(2014)0015.
(11) Приети текстове, P7_TA(2014)0132.
(12) Приети текстове, P8_TA(2014)0068.
(13) ОВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 98.
(14) ОВ C 19, 21.1.2015 г., стр. 9.
(15) https://portal.cor.europa.eu/europe2020/SiteCollectionDocuments/2459-brochure-BlueprintEU2020.pdf
(16) OВ C 242, 23.7.2015 г., стр. 43.


Европейските структурни и инвестиционни фондове и доброто икономическо управление
PDF 588kWORD 103k
Резолюция на Европейския парламент от 28 октомври 2015 г. относно европейските структурни и инвестиционни фондове и доброто икономическо управление: насоки за прилагането на член 23 от Регламента за общоприложимите разпоредби (2015/2052(INI))
P8_TA(2015)0385A8-0268/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията озаглавено „Насоки относно прилагането на мерките, обвързващи ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове с доброто икономическо управление в съответствие с член 23 от Регламент (ЕС) № 1303/2013“ (COM(2014)0494) (наричани по-долу „Насоките“),

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 4, член 162, членове 174—178 и член 349 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (наричан по-нататък „Регламент за общоприложимите разпоредби“ (РОР(1))),

—  като взе предвид изявлението на Комисията относно член 23, включено в изявленията във връзка с Регламент (ЕС) № 1303/2013(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2013 г. относно последиците от бюджетните ограничения за регионалните и местните органи по отношение на разходите в рамките на структурните фондове на ЕС в държавите членки(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно приноса на политиката на сближаване към постигането на целите от Лисабон и на целите на стратегията „ЕС 2020“(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 февруари 2014 г. относно 7-ия и 8-ия доклад на Европейската комисия за напредъка в политиката на сближаване на ЕС и стратегическия доклад за 2013 г. относно изпълнението на програмата за периода 2007—2013 г.(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2014 г. относно Европейския семестър за координация на икономическата политика: изпълнение на приоритетите за 2014 г.(6),

—  като взе предвид шестия доклад на Комисията за икономическо, социално и териториално сближаване, озаглавен „Инвестиции за растеж и работни места. Стимулиране на развитието и доброто управление в регионите и градовете на ЕС“ от 23 юли 2014 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията „Политика на сближаване: стратегически доклад за 2013 г. относно изпълнението на програмата за периода 2007—2013 г.“ от 18 април 2013 г. (COM(2013)0210),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 12 февруари 2015 г., озаглавено „Насоки относно мерките, обвързващи ефективността ЕСИФ с доброто икономическо управление“,

—  като взе предвид проучването на Парламента от януари 2014 г., озаглавено „Европейско икономическо управление и политика на сближаване“ (Генерална дирекция за вътрешни политики, Тематичен отдел „Б“: Структурни политики и политика на сближаване),

—  като взе предвид информационната бележка на Парламента от декември 2014 г., озаглавена „Европейските структурни и инвестиционни фондове и доброто икономическо управление: насоки за прилагането на член 23 от Регламента за общоприложимите разпоредби“ (Генерална дирекция за вътрешни политики, Тематичен отдел „Б“: Структурни политики и политика на сближаване),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по бюджети и на комисията по заетост и социални въпроси (A8‑0268/2015),

А.  като има предвид, че политиката на сближаване е основана на ДФЕС политика и израз на европейската солидарност, насочена към подобряване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС, и по-специално към намаляване на разликите между регионите, като насърчава балансирано и хармонично социално-икономическо развитие; като има предвид, че тя е също инвестиционна политика, която допринася за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

Б.  като има предвид, че настоящата законодателна рамка за политиката на сближаване, въпреки че създава връзки със стратегията на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, с Европейския семестър и интегрираните насоки за „Европа 2020“, както и със съответните специфични за всяка държава препоръки (СДП) и препоръките на Съвета, все пак зависи от много специфични мисии, цели и хоризонтални принципи;

В.  като има предвид, че действащата правна рамка на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) има за цел подобряване на координацията, взаимното допълване и синергичните взаимодействия с други политики и инструменти на ЕС;

Г.  като има предвид, че има доказателства, че доброто управление и ефективните публични институции са от съществено значение за устойчиво и дълготрайно икономическо развитие, създаване на работни места и социално и териториално развитие, въпреки че има по-малко доказателства относно макроикономическите фактори, които засягат начина на действие на политиката на сближаване;

Д.  като има предвид, че икономическата и финансовата непредсказуемост и правната несигурност могат да доведат до намаляване на размера на публичните и частните инвестиции, излагайки на риск постигането на целите на политиката на сближаване;

Е.  като има предвид, че Насоките се отнасят до първото направление от мерки, свързващи ефективността на ЕСИ фондове с доброто икономическо управление в съответствие с член 23 от РОР; като има предвид, че това е свързано с препрограмирането и прекъсването на плащания, които не са задължителни, за разлика от второто направление по член 23 от РОР, което изисква спиране на бюджетните кредити за поети задължения или плащания, когато държавите членки не предприемат корективни действия в контекста на процеса на икономическо управление;

Ж.  като има предвид, че резултатите на държавите членки, свързани с прилагането на СДП, са ниски, въз основа на оценките на Комисията относно напредъка по изпълнението на 279-те СДП, изготвени през 2012 г. и 2013 г., които показват, че напълно са реализирани 28 СДП или по тях има значителен напредък (10%) и по 136 (48,7%) е бил постигнат известен напредък, но по 115 (41,2%) е бил постигнат ограничен или никакъв напредък;

Обвързване на ефективността на ЕСИ фондове с доброто икономическо управление

1.  Подчертава значението на инструментите и ресурсите на политиката на сближаване за поддържането на нивото на инвестициите с европейска добавена стойност в държавите членки и регионите за подобряването на създаването на работни места и на социално-икономическите условия, особено когато инвестициите са намалели значително поради икономическата и финансова криза;

2.  Счита, че постигането на целите и задачите на политиката на ЕСИ фондове не следва да бъде възпрепятствано от механизмите за икономическо управление, като в същото време признава тяхното значение за допринасяне за стабилна макроикономическа среда и за ефикасна, ефективна и ориентирана към резултати политика на сближаване;

3.  Счита, че член 23 от РОР трябва да се използва само в краен случай, за да се спомогне за ефективно прилагане на ЕСИ фондове;

4.  Подчертава многогодишния и дългосрочен характер на програмите и целите по ЕСИ фондове, за разлика от годишния цикъл на европейския семестър; в този контекст изтъква необходимостта от осигуряване на яснота на механизмите за неговото осъществяване и призовава за близка координация между тези два процеса и между органите, които отговарят съответно за тяхното прилагане;

5.  Подчертава, че е необходимо Европейската комисия да представи бяла книга, в която се отчита въздействието на публичните инвестиции в дългосрочен план и се определя типология на качествени инвестиции, така че да се идентифицират ясно онези, които имат най-добро въздействия в дългосрочен план;

6.  Припомня, че политиката на сближаване изигра важна роля и демонстрира значителна способност за откликване на макроикономическите и фискалните ограничения в контекста на настоящата криза чрез препрограмирането на повече от 11% от наличния бюджет между 2007 и 2012 г., с цел да се отговори на най‑належащите нужди и да се подкрепят някои интервенции; подчертава, в тази връзка, че в няколко държави членки политиката на сближаване допринася за повече от 80% от публичните инвестиции за периода 2007—2013 г.;

7.  Изисква от Комисията да предостави допълнителни аналитични данни за въздействието и значимостта на макроикономическите механизми за регионалното развитие, за ефективността на политиката на сближаване и за взаимодействието между европейската рамка за икономическо управление и политиката на сближаване, и да предостави конкретна информация относно начина, по който политиката на сближаване допринася за СДП и препоръките на Съвета;

8.  Призовава държавите членки да използват по най-добър начин гъвкавостта в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж;

Препрограмиране съгласно член 23 от РОР

Общи съображения

9.  Припомня, че всяко решение за препрограмиране или спиране на плащания съгласно член 23 от РОР, трябва да се използва единствено в изключителни случаи и трябва да бъде добре обмислено, подробно обосновано и приложено по предпазлив начин, като се посочват засегнатите програми или приоритети, за да се гарантира прозрачност и да се даде възможност за проверка и преразглеждане; освен това подчертава, че подобни решения не следва да увеличават трудностите, пред които са изправени регионите и държавите членки в резултат на социално-икономическата среда или на тяхното географско положение или особености, по смисъла на членове 174 и 349 от ДФЕС;

10.  Счита, че споразуменията за партньорство и програмите, приети през текущия програмен период, са взели предвид съответните СДП и съответните препоръки на Съвета, като гарантират добра основа за избягване на всякакво препрограмиране в средносрочен план, освен ако икономическите условия се влошат съществено;

11.  Изтъква, че честото препрограмиране би било контрапродуктивно и следва да се избягва, за да не наруши управлението на средствата или подкопае стабилността и предвидимостта на многогодишната инвестиционна стратегия, както и за да се предотвратят негативни въздействия, включително върху усвояването на ЕСИ фондове;

12.  Приветства предпазливия подход на Комисията по отношение на препрограмирането и нейното намерение да го запази до стриктния минимум; призовава за подхода на ранното предупреждение, за да бъдат информирани съответните държави членки относно започването на процедура на препрограмиране съобразно член 23 от РОР, и акцент върху това, че всяко искане за препрограмиране следва да бъде предшествано от консултация с комитета за мониторинг;

13.  Изисква от Комисията да проведе, в тясно сътрудничество със засегнатите държави членки, всеобхватен анализ на всички налични варианти, различни от прилагането на член 23 от РОР, за решаването на въпроси, които могат да доведат до искане за препрограмиране;

14.  Изразява съжаление поради несъразмерното нарастване на административната тежест и последващите разходи за всички равнища на съответната администрация, с оглед на кратките срокове и сложността на процедурата за препрограмиране по член 23 от РОР; предупреждава за опасност от припокриване на процедурите за препрограмиране по член 23 от РОР със следващите цикли на европейския семестър; призовава Комисията да обмисли възможността за нова оценка на прилагането на сроковете съобразно преразглеждането, предвидено в член 23, параграф 16 от РОР;

Хоризонтални принципи съгласно РОР

15.  Изразява своята загриженост, че насоките не споменават изрично общите и хоризонтални принципи, предвидени в членове 4—8 от РОР, и припомня, че прочитът на член 23 от РОР трябва да отчита и спазва тези принципи, в частност принципите относно партньорството и управлението на много равнища, както и Регламента и общата стратегическа рамка като цяло; призовава Комисията, в този контекст, да поясни как конкретно тези принципи ще бъдат взети предвид при прилагането на разпоредбите на член 23 от РОР;

Поднационалното измерение на член 23 от РОР

16.  Изтъква, че увеличаването на публичния дълг произтича основно от политиките, следвани от правителствата на държавите членки, и е сериозно загрижен във връзка с това, че неспособността за правилни действия по отношение на макроикономически въпроси на национално равнище може да бъде в ущърб на поднационалните органи и бенефициентите и кандидатстващите за средства от ЕСИ фондове;

17.  Припомня, че правилата за тематична концентрация, предвидени от политиката на сближаване за 2014—2020 г., допускат определено равнище на гъвкавост на мерките във връзка с потребностите на държавите членки и регионите, и отбелязва, че прилагането на член 23 от РОР може да ограничи гъвкавостта; припомня необходимостта от отчитане на ключовите териториални предизвикателства, както и принципа на субсидиарност, предвиден в член 4, параграф 3 от РОР;

18.  Отправя искане към Комисията да извърши — в тясно сътрудничество с държавите членки и партньорите съобразно член 5 от РОР — оценка на въздействието и разходната ефективност на регионално и местно равнище на всички мерки, приети по силата на член 23 от РОР;

19.  Изтъква необходимостта за местните и регионалните органи да участват активно във всички дейности по препрограмиране и счита, че тъй като ЕСИ фондове са свързани с разумното икономическо управление, европейският семестър следва да придобие териториално измерение чрез ангажирането и на тези органи;

20.  Отправя искане към Комисията да тълкува член 23 от РОР в съответствие с принципа на пропорционалност, като взема предвид положението на онези държави членки и региони, които са изправени пред социално-икономически трудности и в които средствата от ЕСИ фондове представляват значителен дял от инвестициите, което е дори по-очевидно в контекст на криза; изтъква, че спрямо държавите членки и регионите, особено изоставащите от тях, не бива да бъдат прилагани допълнителни мерки;

Институционална координация, прозрачност и отчетност

21.  Припомня, че силната институционална координация е от основно значение за гарантирането на правилно взаимно допълване на политиките и на полезни взаимодействия, както и на подходящо и стабилно тълкуване на рамката на доброто икономическо управление и нейното взаимодействие с политиката на сближаване;

22.  Призовава за подходящ поток от информация между Комисията, Съвета и Парламента, както и за провеждането на обществен дебат на подходящото политическо равнище, за да се осигури общо разбиране по отношение на тълкуването на условията за прилагане на член 23 от РОР; припомня, в този контекст, необходимостта от конкретна конфигурация на Съвета, посветена на политиката на сближаване и отговорна за решенията съобразно член 23 от РОР;

23.  Счита, че е от съществено значение да се гарантира прозрачността и отчетността чрез предоставяне на Парламента на демократичен надзор на системата на управление в контекста на член 23 от РОР, която въвежда важни ограничения в подхода „отдолу нагоре“, който е важна характеристика на политиката на сближаване;

Спиране на плащанията

24.  Припомня, че спирането на плащанията е въпрос, който се решава от Съвета въз основата на предложение, което Комисията може да приеме в случай, че съответната държава членка не е предприела ефективни действия; подчертава важните правни предпазни клаузи, установени в член 23 от РОР, за да гарантират извънредния характер на механизма за спиране на плащанията;

25.  Подчертава санкциониращия характер на всяко спиране на плащанията и отправя искане към Комисията да използва своето дискреционно правомощие да предлага спиране на плащанията с изключителна предпазливост и в строго съответствие с член 23, параграф 6 от РОР, след надлежно разглеждане на цялата съответна информация и аспектите, произтичащи от становищата, и самите становища, изразени в хода на структурирания диалог;

26.  Приветства, в контекста на критериите за определяне на програмите, които да бъдат спрени, както и на равнището на спиране по първото направление, предпазливия подход, възприет в Насоките, тъй като трябва да се вземат предвид икономическите и социалните обстоятелства в държавите членки като смекчаващи фактори, подобни на тези, предвидени за спиранията съгласно член 23, параграф 9 от РОР;

27.  Призовава Комисията да установи график за премахване на спирането по член 23, параграф 8 от РОР;

Ролята на Парламента в рамките на член 23 от РОР

28.  Изразява съжаление, че в Насоките не се споменава ролята на Парламента, въпреки че РОР беше приет съгласно обикновената законодателна процедура и въпреки последователни призиви на Парламента за засилване на демократичната отчетност и контрол в контекста на икономическото управление;

29.  Счита, че участието на Парламента в качеството му на основен демократичен гарант за правилното прилагане на член 23, параграф 15 от РОР следва да бъде формализирано чрез ясна процедура, която дава възможност на Парламента да бъде консултиран на всички етапи относно приемането на искания за препрограмиране или на всички предложения и решения за спиране на бюджетните кредити за поети задължения или плащанията;

30.  Подчертава необходимостта от постоянно, ясно и прозрачно сътрудничество на междуинституционално равнище и счита, че тази процедура следва да включва най-малко следните етапи:

   Комисията следва незабавно да информира Парламента относно специфичните за всяка държава препоръки и препоръките на Съвета, които са от значение в контекста на ЕСИ фондове, както и за програмите за финансова помощ или съответните промени, и че това може да доведе до искане за препрограмиране по член 23, параграф 1 от РОР;
   Комисията следва незабавно да информира Парламента за всяко искане за препрограмиране по член 23, параграф 1 от РОР или за предложение за решение за спиране на плащания по член 23, параграф 6 от РОР, като това ще даде възможност на Парламента да изрази своето становище под формата на резолюция преди да предприеме по-нататъшни действия;
   Комисията следва да вземе под внимание изразената от Парламента позиция и всички аспекти, произтичащи от становищата, или самите становища, изразени в хода на структурирания диалог по член 23, параграф 15 от РОР;
   Комисията следва да бъде приканена от Парламента да обясни дали становищата на Парламента са били взети предвид в процеса, както и всички други последващи действия във връзка със структурирания диалог;
   Комитетът на регионите и Европейският икономически и социален комитет следва да бъдат информирани и изслушани относно искания за препрограмиране;
   Парламентът, Съветът и Комисията следва да установят диалог в контекста на прилагането на член 23 от РОР чрез осигуряване на междуинституционална координация и подходящ обмен на информация, който да дава възможност за мониторинг на прилагането на процедурите по член 23 от РОР;

31.  Призовава Комисията да представи доклад за въздействието и резултатите, постигнати в прилагането на член 23 от РОР, в контекста на прегледа на неговото прилагане в съответствие с параграф 17 от същия член, включително като уточни до каква степен всяко искане за препрограмиране се основава на изпълнението на съответните СДП или препоръки на Съвета, или е подобрило въздействието върху растежа и конкурентоспособността на наличните ЕСИ фондове за държавите членки, ползващи програми за финансова помощ, както и като предостави данните за всички спрени суми и засегнатите от тях програми;

o
o   o

32.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на държавите членки и техните региони.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(2) OВ C 375, 20.12.2013 г., стр. 2.
(3) Приети текстове, P7_TA(2013)0401.
(4) ОВ C 161 E, 31.5.2011 г., стр. 120.
(5) Приети текстове, P7_TA(2014)0132.
(6) Приети текстове, P8_TA(2014)0038.

Правна информация