Показалец 
Приети текстове
Сряда, 25 ноември 2015 г. - СтрасбургОкончателна версия
Проект на коригиращ бюджет № 8 към общия бюджет за 2015 г. Собствени ресурси и Eвропейски надзорен орган по защита на данните
 Мобилизиране на Инструмента за гъвкавост за незабавни бюджетни мерки за преодоляване на кризата с бежанците
 Мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС, за да се осигури извършването на авансови плащания в рамките на бюджета за 2016 г.
 Бюджетна процедура за финансовата 2016 г. — общ проект
 Данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие
 Разрешение за използване на диетилхексил фталат (DEHP)
 Предотвратяване на радикализацията и вербуването на граждани на Съюза от страна на терористични организации
 Стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014—2020 година

Проект на коригиращ бюджет № 8 към общия бюджет за 2015 г. Собствени ресурси и Eвропейски надзорен орган по защита на данните
PDF 470kWORD 74k
Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2015 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 8/2015 на Европейския съюз за финансовата 2015 година, Собствени ресурси и Европейски надзорен орган по защита на данните (13439/2015 – C8-0341/2015 – 2015/2269(BUD))
P8_TA(2015)0404A8-0337/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Eвратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(1), и по-специално член 41 от него,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, приет окончателно на 17 декември 2014 г.(2),

—  като взе предвид коригиращ бюджет № 1/2015, приет окончателно на 28 април 2015 г.(3),

—  като взе предвид коригиращи бюджети № 2/2015, № 3/2015, № 4/2015 и № 5/2015, приети окончателно на 7 юли 2015 г.(4),

—  като взе предвид коригиращи бюджети № 6/2015 и № 7/2015, приети окончателно на 14 октомври 2015 г.,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(5),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 2015/623 на Съвета от 21 април 2015 г. за изменение на Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(6),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(7),

—  като взе предвид Решение 2007/436/ЕО, Евратом на Съвета от 7 юни 2007 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности(8),

—  като взе предвид проект на коригиращ бюджет № 8/2015, приет от Комисията на 19 октомври 2015 г. (COM(2015)0545),

—  като взе предвид позицията относно проект на коригиращ бюджет № 8/2015, приета от Съвета на 10 ноември 2015 г. и предадена на Парламента на същия ден (13439/2015 – C8-0341/2015),

—  като взе предвид членове 88 и 91 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8‑0337/2015),

A.  като има предвид, че проектът на коригиращ бюджет № 8/2015 се отнася до преразглеждане на прогнозата за традиционните собствени ресурси (мита), включването в бюджета на остатъка от салдата по ДДС и БНД за 2014 г. и бюджетирането на салдата по ДДС и БНД за 2015 г.;

Б.  като има предвид, че проектът на коригиращ бюджет № 8/2015 също така актуализира прогнозата за другите приходи;

В.  като има предвид, че проектът на коригиращ бюджет № 8/2015 предвижда освен това намаление от 123 474 EUR в бюджетни кредити за поети задължения и за плащания в бюджета на Европейския надзорен орган по защита на данните;

Г.  като има предвид, че проектът на коригиращ бюджет № 8/2015 води до намаление на вноските на база БНД на държавите членки в размер на 9,4 млрд. евро;

1.  Приема за сведение проект на коригиращ бюджет № 8/2015 във вида, в който е представен от Комисията, както и позицията на Съвета по него;

2.  Отбелязва, че проектът на коригиращ бюджет № 8/2015 по отношение на всички негови елементи се изразява в намаление от 9 403,4 милиона евро на вноските на държавите членки в бюджета на Съюза;

3.  Подчертава, че са необходими значителни допълнителни финансови средства за преодоляване на настоящата криза с бежанците;

4.  Отбелязва, че финансовите ангажименти на държавите членки по отношение на доверителния фонд за Африка, доверителния фонд за Сирия и на агенциите на ООН в подкрепа на бежанците, които бяха потвърдени по време на неофициалната среща на държавните и правителствените ръководители на ЕС относно миграцията от 23 септември 2015 г., на заседанието на Европейския съвет на 15 октомври 2015 г., и от срещата на високо равнище на 11—12 ноември 2015 г. в Ла Валета, все още не са изпълнени; изразява съжаление, че според данните на Комисията държавите членки изостават с 2,3 милиарда евро в началото на ноември 2015 г.;

5.  Отбелязва, че ще бъдат необходими допълнителни финансови усилия за осигуряване на хуманитарна помощ по транзитните маршрути и за справяне с предизвикателствата, породени от приемането на безпрецедентен брой на бежанци в градовете и регионите на Европа;

6.  Изразява дълбоко съжаление, че не беше възможно постигането на категоричен компромис в рамките на помирителната процедура за използването на постъпилите обратно средства от проект на коригиращ бюджет № 8/2015 за справяне с кризата с бежанците; въпреки това очаква, че държавите членки ще изпълнят изцяло своите предишни ангажименти;

7.  Одобрява позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 8/2015;

8.  Възлага на своя председател да обяви, че коригиращ бюджет № 8/2015 е окончателно приет, както и да осигури неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз;

9.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на Сметната палата и на националните парламенти.

(1) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(2) ОВ L 69, 13.3.2015 г., стр. 1.
(3) ОВ L 190, 17.7.2015 г., стр. 1.
(4) OВ L 261, 7.10.2015 г.
(5) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(6) ОВ L 103, 22.4.2015 г., стр. 1.
(7) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(8) ОВ L 163, 23.6.2007 г., стр. 17.


Мобилизиране на Инструмента за гъвкавост за незабавни бюджетни мерки за преодоляване на кризата с бежанците
PDF 484kWORD 74k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2015 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно мобилизирането на Инструмента за гъвкавост за незабавни бюджетни мерки за преодоляване на кризата с бежанците в съответствие с точка 12 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (COM(2015)0514 – C8-0308/2015 – 2015/2264(BUD))
P8_TA(2015)0405A8-0336/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2015)0514 – C8-0308/2015),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(1), и по-специално член 11 от него,

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) 2015/623 на Съвета от 21 април 2015 г. за изменение на Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 – 2020(2),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3), и по-специално точка 12 от него,

—  като взе предвид проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, приет от Комисията на 24 юни 2015 г. (COM(2015)0300), изменен с Писма за внасяне на корекции № 1/2016 (COM(2015)0317) и № 2/2016 (COM(2015)0513),

—  като взе предвид позицията относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, приета от Съвета на 4 септември 2015 г. и предадена на Парламента на 17 септември 2015 г. (11706/2015 – C8–0274/2015),

—  като взе предвид своята позиция относно проекта на общ бюджет за 2016 г., приета на 28 октомври 2015 г.(4),

—  като взе предвид общия проект, одобрен от Помирителния комитет на 14 ноември 2015 г. (14195/2015 – C8‑0353/2015),

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8‑0336/2015),

А.  като има предвид, че след като бяха разгледани всички възможности за преразпределение на бюджетните кредити за поети задължения по функция 3 и функция 4, изглежда необходимо да бъде мобилизиран Инструментът за гъвкавост за бюджетните кредити за поети задължения,

Б.  като има предвид, че Комисията е предложила да се мобилизира Инструментът за гъвкавост, за да се допълни финансирането в общия бюджет на Съюза за финансовата 2016 година над тавана по функция 3 с 1504 милиона евро за бюджетни кредити за поети задължения за финансиране на мерки по европейската програма за миграция;

В.  като има предвид, че в допълнение към окончателната сума в размер на 1506 милиона евро над тавана по функция 3, помирителният комитет, свикан във връзка с бюджета за 2016 г., одобри предложението на делегацията на Парламента за допълнително мобилизиране на средства от Инструмента за гъвкавост в размер на 24 милиона евро над тавана по функция 4 с цел справяне с външното измерение на предизвикателствата, произтичащи от кризата с бежанците;

Г.  като има предвид, че общият размер на средствата по Инструмента за гъвкавост за финансовата 2016 година, което включва неизползваните суми от финансовите 2014 и 2015 години, следователно е напълно изчерпан;

1.  Отбелязва, че таваните за 2016 г. за функция 3 и функция 4 не позволяват адекватно финансиране на спешни мерки в областта на миграцията и бежанците;

2.  Ето защо е съгласен с мобилизирането на средства от Инструмента за гъвкавост в размер на 1530 милиона евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения;

3.  Освен това изразява съгласие с предложеното разпределение на съответстващите бюджетни кредити за плащания в размер на 734,2 милиона евро през 2016 г., 654,2 милиона евро през 2017 г., 83 милиона евро през 2018 г. и 58,6 милиона евро през 2019 г.;

4.  Отново заявява, че мобилизирането на този инструмент, както е предвидено в член 11 от Регламента за МФР, показва още веднъж жизненоважната необходимост от по-голяма гъвкавост на бюджета на Съюза; отбелязва, че тези допълнителни бюджетни кредити са възможни единствено благодарение на пренасянето на неизползваните суми от Инструмента за гъвкавост за финансовите 2014 и 2015 години; подчертава, че никаква сума няма да бъде пренесена към финансовата 2017 година, като по този начин всяко мобилизиране на Инструмента за гъвкавост бъде ограничено до неговия годишен таван от 471 милиона евро (по цени от 2011 г.);

5.  Отново изразява дългогодишната си позиция, че независимо от възможността за мобилизиране на бюджетни кредити за плащания за конкретни бюджетни редове чрез Инструмента за гъвкавост без предварително мобилизиране на бюджетни кредити за поети задължения, плащания, произтичащи от поетите задължения, които са били мобилизирани предварително чрез Инструмента за гъвкавост, могат да бъдат отчитани само над таваните;

6.  Одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

7.  Възлага на своя председател да подпише настоящото решение заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

8.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, съответно на Съвета и на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно мобилизирането на Инструмента за гъвкавост за незабавни бюджетни мерки за преодоляване на кризата с бежанците

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение (ЕС) 2016/253.)

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(2) ОВ L 103, 22.4.2015 г., стр. 1.
(3) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(4) Приети текстове, P8_TA(2015)0376.


Мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС, за да се осигури извършването на авансови плащания в рамките на бюджета за 2016 г.
PDF 476kWORD 67k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2015 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС в съответствие с точка 11 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление, за да се осигури извършването на авансови плащания в рамките на бюджета за 2016 г. (COM(2015)0281 – C8-0133/2015 – 2015/2123(BUD))
P8_TA(2015)0406A8-0335/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2015)0281 – C8-0133/2015),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 г. за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз(1),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(2), и по-специално член 10 от него,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3), и по-специално точка 11 от него,

—  като взе предвид общия проект, одобрен от Помирителния комитет на 14 ноември 2015 г. (14195/2015 – C8-0353/2015),

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0335/2015),

A.  като има предвид, че в съответствие с член 4а, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 2012/2002, сума в размер на 50 000 000 евро се предоставя за извършването на авансови плащания посредством бюджетни кредити в общия бюджет на Съюза,

1.  Одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

2.  Възлага на своя председател да подпише решението заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, съответно на Съвета и на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за извършването на авансови плащания

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение (ЕС) 2016/252.)

(1)ОВ L 311, 14.11.2002 г., стр. 3.
(2)ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(3)ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.


Бюджетна процедура за финансовата 2016 г. — общ проект
PDF 636kWORD 207k
Резолюция
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2015 г. относно общия проект на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, одобрен от Помирителния комитет в рамките на бюджетната процедура (14195/2015 – C8-0353/2015 – 2015/2132(BUD))
P8_TA(2015)0407A8-0333/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия проект, одобрен от Помирителния комитет, и прилежащите декларации на Европейския парламент, Съвета и Комисията (14195/2015 – C8-0353/2015),

—  като взе предвид проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, приет от Комисията на 24 юни 2015 г. (COM(2015)0300),

—  като взе предвид позицията относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, приета от Съвета на 4 септември 2015 г. и предадена на Европейския парламент на 17 септември 2015 г. (11706/2015 – C8‑0274/2015),

—  като взе предвид писмата за внасяне на корекции № 1/2016 (COM(2015)0317) и № 2/2016 (COM(2015)0513) в проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година,

—  като взе предвид своята резолюция от 28 октомври 2015 г. относно позицията на Съвета относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година(1) и съдържащите се в нея изменения по бюджета,

—  като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Решение 2007/436/ЕО, Евратом на Съвета от 7 юни 2007 г. относно системата на собствени ресурси на Европейските общности(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(3),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(4),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(5),

—  като взе предвид член 90 и член 91 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на своята делегация в Помирителния комитет (A8‑0333/2015),

1.  Одобрява общия проект, приет от Помирителния комитет и състоящ се от следните документи, взети заедно:

   списък на бюджетните редове без изменения в сравнение с проектобюджета или позицията на Съвета;
   обобщени стойности по функции от финансовата рамка;
   стойности по бюджетни редове за всички бюджетни позиции;
   консолидиран документ със стойностите и окончателния текст на всички изменени в хода на помирителната процедура бюджетни редове;

2.  Потвърждава съвместните декларации на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приложени към настоящата резолюция;

3.  Потвърждава своята декларация относно прилагането на точка 27 от Междуинституционалното споразумение;

4.   Възлага на своя председател да обяви, че общият бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година е окончателно приет и да осигури неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз;

5.  Възлага на своя председател да предаде настоящата законодателна резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на другите институции и заинтересовани органи и на националните парламенти.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОКОНЧАТЕЛНА ВЕРСИЯ ОТ 14.11.2015 г.

Бюджет за 2016 г. — Съвместни заключения

Настоящите съвместни заключения обхващат следните раздели:

1.  Бюджет за 2016 г.

2.  Бюджет за 2015 г. — Коригиращ бюджет № 8/2015

3.  Съвместни изявления

Обобщен преглед

А.  Бюджет за 2016 г.

Съгласно елементите за съвместните заключения:

—  Общото равнище на бюджетните кредити за поети задължения в бюджета за 2016 г. се определя на 155 004,2 милиона евро. Общо това оставя марж под таваните по МФР за 2016 г. в размер на 2331,4 милиона евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения;

—  Общото равнище на бюджетните кредити за плащания в бюджета за 2016 г. се определя на 143 885,3 милиона евро.

—  Инструментът за гъвкавост за 2016 г. се мобилизира за сума от 1506,0 милиона евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения за функция 3 (Сигурност и гражданство) и за сума от 24,0 милиона евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения за функция 4 (Глобална Европа);

—  Комисията изчислява бюджетните кредити за плащания за 2016 г. във връзка с мобилизирането на Инструмента за гъвкавост през 2014 г., 2015 г. и 2016 г. на 832,8 милиона евро.

Б.  Бюджет за 2015 г.

Съгласно елементите за съвместните заключения:

—  Проект на коригиращ бюджет № 8/2015 се приема така, както е предложен от Комисията.

1.  Бюджет за 2016 г.

1.1.  „Затворени“ бюджетни редове

Освен ако не е посочено друго по-долу в настоящите заключения, всички бюджетни редове, които не са били изменени от Съвета или Парламента, както и бюджетните редове, за които Парламентът е приел измененията на Съвета по време на съответното им четене, се потвърждават.

За останалите бюджетни позиции Помирителният комитет стигна до заключенията, посочени в раздели 1.2 до 1.6 по-долу.

1.2.  Хоризонтални въпроси

Децентрализирани агенции

Вноската на ЕС (в бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания) и броят на длъжностите за всички децентрализирани агенции се определят на равнището, предложено от Комисията в проектобюджета във вида, в който е изменен с писма за внасяне на корекции № 1 и 2/2016, със следните корекции, одобрени от Помирителния комитет:

—  увеличаване на длъжностите в щатното разписание (финансирани от такси) за Европейската агенция по химикали (ECHA – дейности в областта на биоцидите, + 3 длъжности) и намаляване на бюджетните кредити с 1 350 000 EUR;

—  увеличаване на длъжностите в щатното разписание (финансирани от такси) за Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ, + 6 длъжности);

—  увеличаване на длъжностите в щатното разписание (финансирани от такси) за Европейската агенция по лекарствата (ЕМА, + 3 длъжности);

—  увеличаване на длъжностите в щатното разписание и свързаните с това бюджетни кредити за Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER, + 5 длъжности и + 325 000 EUR);

—  увеличаване на длъжностите в щатното разписание и свързаните с това бюджетни кредити за Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA, + 2 длъжности и + 130 000 EUR);

—  увеличаване на длъжностите в щатното разписание и свързаните с това бюджетни кредити за Евроюст (+ 2 длъжности и + 130 000 EUR);

—  увеличаване на бюджетните кредити за Европейския банков орган (ЕБО, + 928 000 EUR);

—  намаляване на бюджетните кредити за Европейската агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в областта на свободата, сигурността и правосъдието (eu.LISA, – 260 000 EUR).

Изпълнителни агенции

Вноската на ЕС (в бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания) и броят на длъжностите за изпълнителните агенции се определят на равнището, предложено от Комисията в проектобюджета във вида, в който е изменен с писма за внасяне на корекции № 1 и 2/2016.

Пилотни проекти/Подготвителни действия

Приема се цялостен пакет от 89 пилотни проекта и подготвителни действия (ПП/ПД), за сума в размер на 64,9 милиона евро в бюджетни кредити за поети задължения, както беше предложен от Парламента.

Когато се счита, че даден пилотен проект или подготвително действие са покрити от действащо правно основание, Комисията може да предложи трансфер на бюджетни кредити към съответното правно основание с цел да улесни изпълнението на това действие.

Този пакет е напълно съобразен с посочените във Финансовия регламент тавани за пилотните проекти и подготвителните действия.

1.3.  Разходни бюджетни редове във финансовата рамка – бюджетни кредити за поети задължения

След като взе под внимание горните заключения относно „затворените“ бюджетни редове, агенциите и пилотните проекти и подготвителните действия, Помирителният комитет прие следното:

Функция 1а

Бюджетните кредити за поети задължения се определят на равнището, предложено от Комисията в проектобюджета във вида, в който е изменен с писма за внасяне на корекции № 1 и 2/2016, като се внасят следните корекции, одобрени от Помирителния комитет:

—  Бюджетните кредити за „Хоризонт 2020“ се увеличават съгласно следната разбивка:

в EUR

Бюджетен ред

Наименование

ПБ 2016 г. (вкл. ПВК 1&2)

Бюджет 2016 г.

Разлика

02 04 02 01

Водещи позиции в космическите изследвания

158 446 652

159 792 893

1 346 241

02 04 02 03

Стимулиране на иновациите в малките и средните предприятия (МСП)

35 643 862

35 738 414

94 552

02 04 03 01

Постигане на ресурсно ефективна и устойчива на изменението на климата икономика, както и на устойчиво снабдяване със суровини

74 701 325

75 016 498

315 173

05 09 03 01

Осигуряване на достатъчно доставки на безопасни храни с високо качество и други продукти на биологична основа

212 854 525

214 205 269

1 350 744

06 03 03 01

Създаване на европейска транспортна система, щадяща ресурсите и околната среда и осигуряваща безопасни и безпрепятствени връзки

109 250 820

110 916 737

1 665 917

08 02 01 03

Укрепване на европейските научноизследователски инфраструктури, включително електронните инфраструктури

183 108 382

183 905 321

796 939

08 02 02 01

Лидерство в областта на нанотехнологиите, авангардните материали, лазерната технология, биотехнологията и усъвършенстваните технологии за производство и преработка

502 450 912

504 175 361

1 724 449

08 02 02 03

Увеличаване на иновациите в малки и средни предприятия (МСП)

35 967 483

36 120 567

153 084

08 02 03 01

Подобряване на здравето и благосъстоянието през целия живот

522 476 023

524 745 272

2 269 249

08 02 03 02

Осигуряване на достатъчно безопасна, здравословна и висококачествена храна и други продукти на биологична основа

141 851 093

142 233 804

382 711

08 02 03 03

Осъществяване на прехода към надеждна, устойчива и конкурентоспособна енергийна система

333 977 808

335 369 074

1 391 266

08 02 03 04

Постигане на трансевропейска транспортна система, която е ефективна откъм използване на ресурсите, екологична, безопасна и работи гладко

330 992 583

331 555 393

562 810

08 02 03 05

Постигане на ефективна откъм използване на ресурсите и устойчива спрямо измененията на климата икономика и на устойчиво снабдяване със суровини

283 265 173

284 530 369

1 265 196

08 02 03 06

Насърчаване на отворени, иновативни и мислещи европейски общества

111 929 624

112 411 389

481 765

08 02 06

Наука съвместно със и за обществото

53 267 640

53 497 266

229 626

09 04 01 01

Засилване на изследванията в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии

213 825 023

215 400 890

1 575 867

09 04 01 02

Укрепване на европейската научноизследователска инфраструктура, включително електронната инфраструктура

97 173 367

97 889 261

715 894

09 04 02 01

Водещи позиции в информационните и комуникационните технологии

718 265 330

723 681 812

5 416 482

09 04 03 01

Подобряване на здравето и благосъстоянието през целия живот

117 323 526

118 188 002

864 476

09 04 03 02

Насърчаване на отворени, иновативни и сигурни европейски общества

36 289 820

36 564 471

274 651

09 04 03 03

Насърчаване на сигурни европейски общества

45 457 909

45 791 092

333 183

10 02 01

Програма „Хоризонт 2020“ — определяна от потребителите научна и техническа подкрепа за политиките на ЕС

24 646 400

25 186 697

540 297

15 03 05

Европейски институт за иновации и технологии — изграждане на триъгълника на знанието — висше образование, научни изследвания и иновации

219 788 046

224 938 881

5 150 835

18 05 03 01

Насърчаване на сигурни европейски общества

134 966 551

136 092 171

1 125 620

32 04 03 01

Извършване на прехода към надеждна, устойчива и конкурентоспособна енергийна система

322 875 370

324 676 361

1 800 991

Общо

31 828 018

—  Бюджетните кредити за „COSME“ се увеличават съгласно следната разбивка:

в EUR

Бюджетен ред

Наименование

ПБ 2016 г. (вкл. ПВК 1&2)

Бюджет 2016 г.

Разлика

02 02 01

Насърчаване на предприемачеството и повишаване на конкурентоспособността и пазарния достъп на предприятията от Съюза

108 375 000

110 264 720

1 889 720

02 02 02

Подобряване на достъпа до финансиране на малките и средните предприятия (МСП) под формата на капиталови и дългови инструменти

160 447 967

172 842 972

12 395 005

Общо

14 284 725

—  Бюджетните кредити за „Еразъм +“ се увеличават съгласно следната разбивка:

в EUR

Бюджетен ред

Наименование

ПБ 2016 г. (вкл. ПВК 1&2)

Бюджет 2016 г.

Разлика

15 02 01 01

Насърчаване на високите постижения и сътрудничеството в областта на европейското образование и обучение и тяхното значение за пазара на труда

1 451 010 600

1 457 638 273

6 627 673

Общо

6 627 673

В резултат на това и като се вземат предвид децентрализираните агенции, пилотните проекти и подготвителните действия, договореният размер на поетите задължения се определя на 19 010,0 милиона евро, поради което не остава марж под тавана за разходите по функция 1а и се използва общият марж за поетите задължения за сума в размер на 543 милиона евро.

Функция 1б

Бюджетните кредити за поети задължения се определят на равнището, предложено в проектобюджета във вида, в който е изменен с писма за внасяне на корекции № 1 и 2/2016.

Като се вземат предвид пилотните проекти и подготвителните действия, договореният размер на поетите задължения се определя на 50 831,2 милиона евро, което оставя марж от 5,8 милиона евро под тавана за разходите по функция 1б.

Функция 2

Бюджетните кредити за поети задължения се определят на равнището, предложено от Комисията в проектобюджета във вида, в който е изменен с писма за внасяне на корекции № 1 и 2/2016, с допълнително съкращение в размер на 140,0 милиона евро в резултат на увеличението на целевите приходи в рамките на ЕФГЗ и увеличението по бюджетен ред 11 06 62 01. Поради това Помирителният комитет прие следното:

в EUR

Бюджетен ред

Наименование

ПБ 2016 г. (вкл. ПВК 1&2)

Бюджет 2016 г.

Разлика

05 03 01 10

Схема за основно плащане

16 067 000 000

15 927 000 000

-140 000 000

11 06 62 01

Научни консултации и научно познание

8 485 701

8 680 015

194 314

Общо

-139 805 686

Като се вземат предвид децентрализираните агенции, пилотните проекти и подготвителните действия, договореният размер на поетите задължения се определя на 62 484,2 милиона евро, което оставя марж от 1 777,8 милиона евро под тавана за разходите по функция 2.

Функция 3

Бюджетните кредити за поети задължения се определят на равнището, предложено от Комисията в проектобюджета във вида, в който е изменен с писма за внасяне на корекции № 1 и 2/2016, като се внасят следните корекции, одобрени от Помирителния комитет:

в EUR

Бюджетен ред

Наименование

ПБ 2016 г. (вкл. ПВК 1&2)

Бюджет 2016 г.

Разлика

09 05 05

Мултимедийни действия

24 186 500

26 186 500

2 000 000

17 04 01

Осигуряване на по-висок здравен статус на животните и висока степен на защита на животните в Съюза

177 000 000

171 925 000

-5 075 000

17 04 02

Осигуряване на навременно откриване и ликвидиране на вредителите по растенията

14 000 000

12 000 000

-2 000 000

17 04 03

Осигуряване на ефективен, ефикасен и надежден контрол

50 401 000

47 401 000

-3 000 000

17 04 04

Фонд за спешни мерки, свързани със здравето на животните и растенията

20 000 000

19 000 000

-1 000 000

Общо

-9 075 000

В резултат на това и като се вземат предвид децентрализираните агенции, пилотните проекти, подготвителните действия и мобилизаренот на Инструмента за гъвкавост за миграцията, договореният размер на поетите задължения се определя на 4052,0 милиона евро, поради което не остава марж под тавана за разходите по функция 3 и се мобилизират 1506,0 милиона евро чрез Инструмента за гъвкавост.

Функция 4

Бюджетните кредити за поети задължения се определят на равнището, предложено от Комисията в проектобюджета във вида, в който е изменен с писма за внасяне на корекции № 1 и 2/2016, като се внасят следните корекции, одобрени от Помирителния комитет:

в EUR

Бюджетен ред

Наименование

ПБ 2016 г. (вкл. ПВК 1&2)

Бюджет 2016 г.

Разлика

13 07 01

Финансова подкрепа за насърчаване на икономическото развитие на турската кипърска общност

31 212 000

33 212 000

2 000 000

21 02 07 03

Човешко развитие

161 633 821

163 633 821

2 000 000

21 02 07 04

Продоволствена и хранителна сигурност и устойчиво селско стопанство

187 495 232

189 495 232

2 000 000

21 02 07 05

Миграция и убежище

45 257 470

57 257 470

12 000 000

22 02 01 01

Подкрепа за политическите реформи, както и за постепенното привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС

188 000 000

190 000 000

2 000 000

22 02 01 02

Подкрепа за икономическото, социалното и териториалното развитие, както и за постепенното привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС

326 960 000

327 960 000

1 000 000

22 02 03 01

Подкрепа за политическите реформи, както и за постепенното привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС

240 300 000

255 300 000

15 000 000

22 02 03 02

Подкрепа за икономическото, социалното и териториалното развитие, както и за постепенното привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС

321 484 000

340 484 000

19 000 000

22 04 01 01

Средиземноморски страни — Права на човека и мобилност

135 000 000

144 000 000

9 000 000

22 04 01 02

Средиземноморски страни — Намаляване на бедността и устойчиво развитие

636 900 000

640 900 000

4 000 000

22 04 01 03

Средиземноморски страни — Укрепване на доверието, сигурност, предотвратяване и уреждане на конфликти

116 000 000

131 000 000

15 000 000

22 04 01 04

Подкрепа на мирния процес и финансова помощ за Палестина и за Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA)

272 100 000

290 100 000

18 000 000

22 04 02 03

Източно партньорство — Укрепване на доверието, сигурност, предотвратяване и уреждане на конфликти

8 000 000

9 300 000

1 300 000

22 04 03 03

Подкрепа за друго многостранно сътрудничество в съседните на ЕС страни— Интегриращата програма

189 500 000

193 500 000

4 000 000

23 02 01

Предоставяне на бърза, ефективна и основана на нуждите хуманитарна помощ и хранителна помощ

1 035 818 000

1 061 821 941

26 003 941

Общо

132 303 941

В резултат на това и като се вземат предвид пилотните проекти и подготвителните действия, договореният размер на поетите задължения се определя на 9167,0 милиона евро, поради което не остава марж под тавана за разходите по функция 4 и се мобилизират 24,0 милиона евро чрез Инструмента за гъвкавост.

Функция 5

Броят на длъжностите в щатните разписания на институциите и бюджетните кредити, предложени от Комисията в проектобюджета във вида, в който е изменен с писма за внасяне на корекции № 1 и 2/2016, се одобряват, със следните изключения:

—  Европейският парламент, чието четене на собствения му бюджет се одобрява, със съкращаване на 9 длъжности;

—  Съветът, чието четене на собствения му бюджет се одобрява;

—  Съдът, на който се отпускат 7 допълнителни длъжности (+ 300 000 EUR);

—  Европейският икономически и социален комитет и Комитетът на регионите, за които се одобрява четенето на Европейския парламент.

Очаква се на 26 ноември 2015 г. Комисията да одобри доклада относно бюджетното въздействие на актуализирането на заплатите за 2015 г., което ще се прилага с обратна сила, считано от 1 юли 2015 г. за възнагражденията на персонала на всички институции на ЕС и за пенсиите.

В резултат на това, като се вземат предвид пилотните проекти и подготвителните действия, договореният размер на поетите задължения се определя на 8935,2 милиона евро, което оставя марж от 547,8 милиона евро под тавана за разходите по функция 5.

Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз

Бюджетните кредити за поети задължения се определят на равнището, предложено от Комисията в проектобюджета във вида, в който е изменен с писма за внасяне на корекции № 1 и 2/2016, включително мобилизирането на сума в размер на 50 милиона евро от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за авансовите плащания.

1.4.  Бюджетни кредити за плащания

Общото равнище на бюджетните кредити за плащания в бюджета за 2016 г. се определя на 143 885,3 милиона евро, включително 832,8 милиона евро, свързани с мобилизирането на Инструмента за гъвкавост.

Разбивката на бюджетните кредити за плащания се определя на равнището, предложено от Комисията в проектобюджета във вида, в който е изменен с писма за внасяне на корекции № 1 и 2/2016, като се внасят следните корекции, одобрени от Помирителния комитет:

1.  Първо се отчита договореното равнище на бюджетни кредити за плащания за едногодишни разходи, за които равнището на бюджетните кредити за плащания е равно на равнището на поетите задължения. Това включва също така и децентрализираните агенции, за които вноската на ЕС в бюджетни кредити за плащания се определя на предложеното в раздел 1.2 по-горе равнище. Комбинираният ефект е намаление в размер на 140,0 милиона евро.

2.  Бюджетните кредити за плащания за всички нови пилотни проекти и подготвителни действия се определят на 50% от съответните бюджетни кредити за поети задължения или на предложеното от Парламента равнище, ако то е по-ниско. При удължаване на съществуващи пилотни проекти и подготвителни действия равнището на плащанията съответства на определеното в проектобюджета равнище плюс 50% от съответните нови поети задължения или на предложеното от Парламента равнище, ако то е по-ниско. Комбинираният ефект е увеличение в размер на 29,5 милиона евро.

3.  Бюджетните кредити за плащания се намаляват с 460,1 милиона евро, както следва:

в EUR

Бюджетен ред

Наименование

ПБ 2016 г. (вкл. ПВК 1&2)

Бюджет 2016 г.

Разлика

02 05 01

Разработване и осигуряване на глобални инфраструктури и услуги за спътникова радионавигация („Галилео“) до 2020 г.

308 000 000

297 000 000

–  11 000 000

02 05 02

Предоставяне на спътникови услуги, които да подобрят работата на Глобалната система за позициониране (GPS), която постепенно да обхване целия регион на Европейска конференция за гражданска авиация (ЕКГА) до 2020 г. (EGNOS)

215 000 000

207 000 000

–  8 000 000

02 05 51

Приключване на европейските програми за спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“)

17 000 000

16 000 000

–  1 000 000

02 06 01

Предоставяне на оперативни услуги, основаващи се на космически наблюдения и данни in-situ („Коперник“)

125 000 000

121 000 000

–  4 000 000

02 06 02

Изграждане на автономен капацитет на Съюза за наблюдение на Земята („Коперник“)

475 000 000

459 000 000

–  16 000 000

04 02 19

Приключване на Европейския социален фонд — Регионална конкурентоспособност и трудова заетост (2007—2013 г.)

1 130 000 000

1 109 595 811

–  20 404 189

04 02 61

Европейски социален фонд — Региони в преход — Цел „Инвестиции за растеж и работни места“

930 000 000

927 965 850

–  2 034 150

04 02 62

Европейски социален фонд — По‑силно развити региони — Цел „Инвестиции за растеж и работни места“

2 200 000 000

2 178 091 258

–  21 908 742

04 02 63 01

Европейски социален фонд — Оперативна техническа помощ

12 000 000

7 200 000

–  4 800 000

05 04 05 01

Програми за развитие на селските райони

3 268 000 000

3 235 000 000

–  33 000 000

05 04 60 01

Насърчаване на устойчивото развитие на селските райони и на по‑доброто балансиране на селскостопанския сектор на Съюза в териториално и екологично отношение, както и по отношение на иновациите и измененията на климата

8 574 000 000

8 487 000 000

–  87 000 000

13 03 18

Приключване на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) — Регионална конкурентоспособност и трудова заетост

2 345 348 000

2 302 998 509

–  42 349 491

13 03 61

Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) — Региони в преход — Цел „Инвестиции за растеж и работни места“

1 863 122 000

1 860 036 800

–  3 085 200

13 03 62

Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) — По‑силно развити региони — Цел „Инвестиции за растеж и работни места“

2 775 630 000

2 750 605 336

–  25 024 664

13 03 64 01

Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) — Европейско териториално сътрудничество

328 430 000

284 930 000

–  43 500 000

13 03 65 01

Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) — Оперативна техническа помощ

66 215 941

57 415 941

–  8 800 000

13 03 66

Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) — Иновативни действия в сферата на устойчивото градско развитие

53 149 262

48 649 262

–  4 500 000

13 04 01

Приключване на проекти по Кохезионния фонд (преди 2007 г.)

90 000 000

70 000 000

–  20 000 000

13 04 60

Кохезионен фонд — Цел „Инвестиции за растеж и работни места“

4 100 000 000

4 077 806 436

–  22 193 564

13 04 61 01

Кохезионен фонд — Оперативна техническа помощ

22 106 496

20 606 496

–  1 500 000

32 05 01 02

Изграждане, работа и експлоатация на съоръженията на ITER — Европейско съвместно предприятие за „ITER“ — „Ядрен синтез за добиване на енергия“ (F4E)

150 000 000

131 000 000

–  19 000 000

32 05 51

Приключване на европейското съвместно предприятие за „ITER“ — „Ядрен синтез за добиване на енергия“(F4E) (2007—2013 г.)

350 000 000

289 000 000

–  61 000 000

Общо

–  460 100 000

4.  Общият размер на бюджетните кредити за плащания, определени в параграфи от 1 до 3 по-горе, е с 570.6 милиона евро по-нисък в сравнение с предложения от Комисията в нейния проектобюджет във вида, в който е изменен с писма за внасяне на корекции № 1 и 2/2016, за съответните разходни позиции.

1.5.  Забележки към бюджета

Измененията, направени от Европейския парламент или от Съвета в текста на забележките към бюджета, са одобрени, доколкото те не променят или разширяват обхвата на съществуващо правно основание, не посягат върху административната автономност на институциите, не причиняват оперативни затруднения или не могат да бъдат финансирани с налични средства (както е посочено в приложението към писмото за изпълнимост).

1.6.  Нови бюджетни редове

Освен ако не е упоменато друго в съвместните заключения, приети от Помирителния комитет или договорени съвместно от двете подразделения на бюджетния орган при съответните им четения, бюджетната номенклатура, предложена от Комисията в проектобюджета, във вида, в който е изменен с писма за внасяне на корекции № 1 и 2/2016, остава непроменена, с изключение на пилотните проекти и подготвителните действия и разделянето на статия 18 04 01 на две позиции: 18 04 01 01 „Европа за гражданите“ — укрепване на историческата памет и повишаване на капацитета за гражданско участие на равнището на Съюза“ и 18 04 01 02 „Европейска гражданска инициатива“.

2.  Бюджет 2015 г.

Проект на коригиращ бюджет (ПКБ) № 8/2015 се одобрява във вида, в който е предложен от Комисията.

3.  Съвместни изявления

3.1.  Съвместно изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно инициативата за младежка заетост

Европейският парламент, Съветът и Комисията припомнят, че намаляването на младежката безработица продължава да бъде водещ и споделен политически приоритет, и във връзка с това потвърждават решимостта си да използват по най‑добрия начин наличните бюджетни ресурси за нейното преодоляване, и по-конкретно инициативата за младежка заетост.

Те припомнят, че в съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент (EС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 „оставените налични маржове под таваните на МВФ за бюджетните кредити за поети задължения за годините 2014—2017 съставляват Общ марж на МФР за ангажименти, които да бъдат предоставени над таваните, установени в МФР, за годините 2016—2020 за цели на политиката по отношение на растежа и заетостта, по-специално младежката заетост.“

В контекста на междинния преглед/междинното преразглеждане на МФР Комисията ще извлече поуки от резултатите от оценката на инициативата за младежка заетост, съпътствана по целесъобразност от предложения относно продължаването на инициативата до 2020 г.

Съветът и Парламентът се ангажират да разгледат бързо предложенията на Комисията в това отношение.

3.2.  Съвместно изявление относно прогнозата за плащанията за периода 2016—2020 г.

Въз основа на действащото споразумение относно план за плащанията за периода 2015—2016 г. Европейският парламент, Съветът и Комисията отчитат предприетите стъпки за преодоляване на натрупването на неизвършени плащания по линия на кохезионните програми за периода 2007—2013 г. и за подобряване на наблюдението на натрупването на неизвършени плащания по всички функции. Те изтъкват отново ангажимента си да предотвратят подобно натрупване на закъснение в бъдеще, включително чрез създаване на система за ранно предупреждение.

Европейският парламент, Съветът и Комисията ще наблюдават активно през годината състоянието на изпълнението на бюджета за 2016 г. в съответствие с договорения план за плащанията; по-специално, предвидените в бюджета за 2016 г. бюджетни кредити ще предоставят възможност на Комисията да намали до края на 2016 г. натрупаната сума на неизвършените плащания за кохезионните програми за периода 2007—2013 г. до около 2 милиарда евро.

Европейският парламент, Съветът и Комисията ще продължат да правят равносметка на изпълнението на плащанията и актуализираните прогнози на съответните междуинституционални срещи, в съответствие с точка 36 от приложението към Междуинституционалното споразумение, което следва да се направи поне три пъти през 2016 г. на политическо равнище.

В този контекст Европейският парламент, Съветът и Комисията припомнят, че на тези срещи следва също да се разгледат дългосрочните прогнози относно очакваното развитие във връзка с плащанията до края на МФР за периода 2014—2020 г.

3.3.  Изявление на Европейския парламент във връзка с прилагането на точка 27 от Междуинституционалното споразумение

Европейският парламент се ангажира да продължи намаляването на общия брой на длъжностите в щатното си разписание и да приключи този процес до 2019 г., съгласно следния график, като се има предвид, че през 2016 г. ще бъде извършено нетно намаление с 18 длъжности:

Годишни нетни намаления на общия брой разрешени длъжности в щатното разписание на Европейския парламент в сравнение с предходната година

Намаление, което е необходимо, за да се постигне целта от 5%(6)

2017

2018

2019

2017-2019

179

–  60

–  60

–  59

–  179

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0376.
(2) ОВ L 163, 23.6.2007 г., стр. 17.
(3) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(5) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(6) Европейският парламент счита, че установените в щатното разписание временни длъжности за политическите групи са изключени от обхвата на намалението от 5%.


Данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие
PDF 1095kWORD 507k
Резолюция
Приложение
Приложение
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2015 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие (2015/2066(INI))
P8_TA(2015)0408A8-0317/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 4 и член 13 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид членове 107, 108, 113, 115, 116, 175 и 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид своето решение от 12 февруари 2015 г. относно създаването на Специална комисия относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие, нейните правомощия и нейния числен състав и срок на действие(1),

—  като взе предвид разкритията на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) относно данъчните постановления и други вредни практики в Люксембург, които станаха известни като „Люкслийкс“,

—  като взе предвид резултатите от срещите на високо равнище на Г-7, Г-8 и Г-20 по международни данъчни въпроси, и по-специално срещата на високо равнище в Елмау на 7—8 юни 2015 г., срещата на високо равнище в Бризбейн на 15—16 ноември 2014 г., срещата на високо равнище в Санкт Петербург на 5—6 септември 2013 г., срещата на високо равнище в Лох Ерн на 17—18 юни 2013 г. и срещата на високо равнище в Питсбърг на 24—25 септември 2009 г.,

—  като взе предвид доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), озаглавен „Вредната данъчна конкуренция: възникващ глобален проблем“ от 1998 г.,

—  като взе предвид доклада на ОИСР относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (НДОПП) от 2013 г., плана за действие на ОИСР относно НДОПП и последващите публикации на ОИСР,

—  като взе предвид неотдавнашните заключения на Европейския съвет относно общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (14 март 2013 г.), относно данъчното облагане (22 май 2013 г.), относно автоматичния обмен на информация (18 декември 2014 г.), относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, автоматичния обмен на информация в световен мащаб и вредните данъчни мерки (18 декември 2014 г.) и относно укриването на данъци (27 юни 2014 г.),

—  като взе предвид заключенията на Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) и доклада на ECOFIN относно данъчните въпроси до Европейския съвет от 22 юни 2015 г.,

—  като взе предвид шестмесечните доклади на групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) до Съвета относно Кодекса за поведение,

—  като взе предвид Директивата относно административното сътрудничество(2), Директивата за лихвите и роялти(3) и най-новите законодателни предложения на Комисията за тяхното изменение,

—  като взе предвид Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 г. относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки(4) (Директива за дружествата майки и дъщерните дружества), последно изменена през 2015 г.,

—  като взе предвид Директива 2014/56/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Директива 2006/43/ЕО относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от ДФЕС(6),

—  като взе предвид Директива 77/799/ЕИО на Съвета от 19 декември 1977 г. относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите членки в областта на прякото данъчно облагане и облагане на застрахователните премии(7),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията(8),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 февруари 2007 г. до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет относно работата на Общия форум на ЕС за трансферните цени при процедурите по предотвратяване и разрешаване на спорове и във връзка с насоките за предварителните ценови споразумения в рамките на ЕС (COM(2007)0071),

—  като има предвид известието на Комисията от 10 декември 1998 г. относно прилагането на правилата за държавна помощ по отношение на мерките за пряко данъчно облагане на дружества(9),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 юни 2015 г., озаглавено „Справедлива и ефикасна система за корпоративно данъчно облагане в Европейския съюз: пет ключови области за действие“ (COM(2015)0302),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 март 2015 г. относно данъчната прозрачност за борба с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци (COM(2015)0136),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 декември 2012 г., озаглавено „План за действие за укрепване на борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци“ (COM(2012)0722),

—  като взе предвид препоръката на Комисията от 6 декември 2012 г. относно агресивното данъчно планиране (C(2012)8806),

—  като взе предвид препоръката на Комисията от 6 декември 2012 г. относно мерките за насърчаване на трети държави да прилагат минимални стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане (C(2012)8805),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 юни 2012 г. относно конкретни начини за засилване на борбата с данъчните измами и укриването на данъци, включително по отношение на трети държави (COM(2012)0351),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 2011 г. за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) (COM(2011)0121) и позицията на Парламента от 19 април 2012 г. по това предложение(10),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 октомври 2011 г., озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011—2014 г. за корпоративната социална отговорност“ (COM(2011)0681),

—  като взе предвид резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки от 1 декември 1997 г. относно кодекс на поведение за данъчно облагане на предприятията(11) и редовните доклади до Съвета на групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия),

—  като взе предвид препоръката от 30 април 2014 г., приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа относно защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности,

—  като взе предвид доклада Симънс & Симънс от 1999 г. относно административните практики, споменати в параграф 26 от доклада на групата „Кодекс за поведение“ от 1999 г., доклада Примароло (SN 4901/99) и актуализираното издание на този доклад от 2009 г.;

—  като взе предвид измененията, приети от Парламента на 8 юли 2015 г. към предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2007/36/ЕО по отношение на насърчаването на дългосрочната ангажираност на акционерите и Директива 2013/34/ЕС по отношение на някои елементи на декларацията за корпоративното управление(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2015 г. относно избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане като предизвикателства за управлението, социалната закрила и развитието в развиващите се държави(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 март 2015 г. относно Годишния доклад в областта на данъчното облагане(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2015 г. относно годишния доклад за 2013 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС — Борба с измамите(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари(16),

—  като взе предвид своята резолюция от 21 май 2013 г. относно борбата срещу данъчните измами, укриването на данъци и данъчните убежища(17),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 април 2012 г. относно призива за конкретни начини за борба с данъчните измами и укриването на данъци(18),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно данъчно облагане и развитие — сътрудничество с развиващите се държави за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане(19),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2010 г. относно насърчаването на доброто управление в областта на данъчното облагане(20),

—  като взе предвид различните парламентарни изслушвания и последващи доклади по същата тема в националните парламенти, и по-специално в Камарата на общините на Обединеното кралство, Сената на САЩ и Националното събрание на Френската република,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на Специалната комисия относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие (A8-0317/2015),

„Люкслийкс“: факти и цифри

A.  като има предвид, че скандалът „Люкслийкс“, който избухна на 5 ноември 2014 г. вследствие на публикуването от страна на Международния консорциум на разследващите журналисти на около 28 000 страници с поверителни документи, посочващи над 500 частни данъчни договорености между люксембургската данъчна администрация и повече от 300 мултинационални корпорации (МНК) между 2002 г. и 2010 г., разкри в каква степен се използват тайни сделки с участието на сложни финансови структури, целящи получаването на драстични данъчни облекчения; като има предвид, че в много случаи люксембургските дъщерни дружества, които извършват стопанска дейност за стотици милиони евро, поддържат съвсем малко присъствие и имат ограничена стопанска дейност в Люксембург;

Б.  като има предвид, че въпросите, свързани с намаляването на основата за облагане с корпоративен данък и агресивното данъчно планиране, са известни и се анализират на международно равнище най-малко от няколко десетилетия насам; като има предвид, че „Люкслийкс“ привлече вниманието на обществото и медиите към тези въпроси, като разкри съмнителни данъчни практики, насърчавани от счетоводни дружества в една конкретна държава членка; като има предвид, че разследванията на Комисията и работата, извършена от Парламента чрез специалната му комисия, показаха, че това не е изолиран случай, а че вземането на данъчни мерки за намаляване на цялостните данъчни задължения на някои големи корпорации, така че изкуствено да се увеличи националната данъчна основа за сметка на други държави, някои от които са подложени на мерки за бюджетни ограничения, е широко разпространена в Европа и извън нея практика;

В.  като има предвид, че такова поведение, което често води до прекъсване на връзката между мястото, където се създава стойност, и мястото, където се облагат печалбите, не се ограничава до данъчните постановления, а обхваща широк кръг от вредни данъчни практики, прилагани от националните данъчни администрации в рамките на ЕС и извън него;

Г.  като има предвид, че подлагането на тези практики на обществен контрол е част от демократичния контрол; като има предвид, че като се отчита отрицателното им въздействие върху обществото като цяло, те могат да продължат да съществуват единствено при условие че остават неразкрити или се толерират; като има предвид, че разследващите журналисти, неправителственият сектор и академичната общност изиграха ключова роля в разкриването на случаи на избягване на данъци и информирането на обществеността за тях; като има предвид, че доколкото те не могат да бъдат избегнати, тяхното оповестяване не следва да зависи от куража и чувството за морал на отделните лица, подаващи сигнали за нередности, а по-скоро следва да бъде част от механизмите за по-систематично отчитане и обмен на информация;

Подход на държавите членки към корпоративното данъчно облагане

Д.  като има предвид, че приходите от корпоративно подоходно облагане за 28-те държави членки на ЕС, са възлизали средно на 2,6% от БВП през 2012 г.(21);

Е.  като има предвид, че съгласно Договора прякото данъчно облагане е от компетентността на държавите членки; като има предвид, че доколкото ЕС има правомощия в областта на данъчното облагане, упражняването на тези правомощия се подчинява на изискването за единодушие в рамките на Съвета; като има предвид, че това още не е довело до вземането на значителни решения на равнището на ЕС в областта на корпоративното данъчно облагане въпреки неотдавнашните промени в процеса на интеграцията на ЕС във връзка с вътрешния пазар и другите области, обхванати от Договорите на ЕС, като например международните търговски споразумения, единната валута, икономическото и фискалното управление и принципите и законодателството за борба с изпирането на пари; като има предвид, че държавите членки трябва да спазват европейското право за защита на конкуренцията и да гарантират, че тяхното данъчно законодателство е съвместимо с принципите на вътрешния пазар и не създава нарушаване на конкуренцията; като има предвид, че предоставяйки право на вето на всяка държава членка, правилото за вземане на решение с единодушие в рамките на Съвета намалява стимулите за промяна на съществуващото статукво в посока към решение, гарантиращо по-голямо сътрудничество; като има предвид, че освен ако се използва процедурата, определена в член 116 от ДФЕС, за промяна на изискването за единодушие по въпросите на прякото данъчно облагане ще се изисква промяна в Договора;

Ж.  като има предвид, че настоящото положение, при което всяка държава членка има право на вето, налага необходимостта от това всички държави членки да действат решително и в дух на сътрудничество за справяне с паневропейския проблем с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци;

З.  като има предвид, че –с някои похвални изключения — националните политически представители досега не са били достатъчно настроени за сътрудничество при справянето с проблема с избягването на данъци, включително данъчните постановления;

И.  като има предвид, че на европейския вътрешен пазар капиталът се движи свободно и големите дружества отчитат своите дейности на консолидирана основа, но данъците се събират на национално равнище от данъчните органи, които обменят твърде малко информация помежду си;

Й.  като има предвид, че в рамките на един завършен вътрешен пазар инвестиционните решения и мястото на установяване на предприятие не следва да бъдат отрицателно засегнати от изкуствено нарушаване на пазарните принципи; като има предвид обаче, че глобализацията, цифровизацията и свободното движение на капитали създават условия за по-голяма данъчна конкуренция между държавите членки, както и с трети държави, с цел привличането на инвестиции и предприятия; като има предвид, че е важно да се задържат и привличат дружества в Европа, но това не следва да приема формата на потенциално вредни данъчни схеми, които имат за цел, на първо място, стимулирането на инвестиции и привличане на допълнителна стопанска дейност, в отговор на подобни мерки, приети в съседни държави, или които са предназначени да коригират това, което се счита за вече съществуващ дисбаланс от държавите членки по отношение на относителното богатство, мащаба или периферното местоположение; като има предвид впрочем, че изглежда, че в някои юрисдикции съществува взаимозависимост между привлекателните системи за облагане с корпоративен данък и високото равнище на националното богатство; като има предвид, че оптималната уредба на системите на данъчно облагане зависи от многобройни фактори и следователно е различна в различните държави; като има предвид, че вредната данъчна конкуренция между държавите членки ограничава потенциала на единния пазар;

K.  като има предвид, че вместо да се концентрират единствено върху насърчаването на привлекателен бизнес климат със, например, добра инфраструктура и висококачествена работна сила, включително чрез увеличаване на насърчаващите производителността разходи, и на гарантиране на стабилността и предвидимостта на данъчната система, държавите, в ролята си на участници в играта на данъчната конкуренция, използват своето национално законодателство в съчетание със своите мрежи от данъчни спогодби, за да се популяризират сами като държави за инвестиции, като центрове, през които да се насочват финансови потоци или в които да се осчетоводяват печалби, като по този начин привличат предприятия или дружества „пощенски кутии“ за сметка на държавите партньори и създават нелоялни практики между тях; като има предвид, че всяка държава поотделно има очевиден интерес да възприеме поведение на „свободен ездач“, т.е. първа да разработи и прилага специфични данъчни схеми и механизми за привличане на данъчна основа и последна да участва в съвместни и координирани действия за разрешаването на проблема с избягването на данъци;

Л.  като има предвид, че между държавите членки съществува данъчна конкуренция; като има предвид, че принципът на лоялно сътрудничество между държавите — членки на Съюза, е заложен в член 4 от ДЕС; като има предвид, че държавите членки следва да прилагат изцяло принципа на лоялно сътрудничество в областта на данъчната конкуренция;

M.  като има предвид, че някои държави членки приемат нееднозначна позиция по отношение на избягването на данъци, като, от една страна, се оплакват във връзка с намаляването на националната им данъчна основа, а същевременно са отговорни за разработването на настоящите национални и международни данъчни системи, които са направили това възможно, и все още възпрепятстват всякаква промяна на данъчните си системи в посока към по-координирано решение; като има предвид, че в рамките на пълната капиталова мобилност на територията на ЕС и при заявената цел на Комисията за въвеждането на съюз на капиталовите пазари, взаимната зависимост и взаимното въздействие на националните данъчни системи и приходи следва да бъдат изцяло взети под внимание, като се отчитат широкомащабните положителни и отрицателни трансгранични ефекти от данъчните решения на отделните държави членки, тъй като данъчното стимулиране в една държава е намаляване на данъчната основа в друга държава;

Н.  като има предвид, че наблюдаваме парадокс, при който свободната конкуренция между държавите членки в областта на данъчните въпроси е довела до антиконкурентно поведение и нарушения на конкуренцията;

O.  като има предвид, че се оказа, че въвеждането на европейския единен пазар донесе големи ползи на националните икономики, като ги направи по-конкурентоспособни и привлекателни в рамките на една глобализирана икономика, и като има предвид, че сближаването в данъчната област между държавите членки ще има, в крайна сметка, същия ефект;

П.  като има предвид, че законодателят и данъчните администрации, които често не разполагат с достатъчно ресурси, не могат да предвидят, а само да реагират, понякога с голямо закъснение, на иновативни схеми за избягване на данъци, изготвени и популяризирани от някои данъчни консултанти, и по-специално големи счетоводни дружества, адвокати и посреднически дружества; като има предвид по-специално, че опитът показва, че органите на ЕС, които следва да предотвратяват въвеждането на нови вредни данъчни мерки (като например групата „Кодекс за поведение“, основана от държавите членки през 1998 г., или Комисията, като пазител на Договорите), са показали неспособност да предотвратят тези нежелани промени, като често реагират твърде ограничено или въз основа на твърде ограничен мандат, и че в ЕС са въведени много нови и често пъти агресивни мерки или споразумения за избягване на данъци, като например патентни кутии; като има предвид, че МНК разчитат в ЕС и в целия свят на опита на добре организирания и квалифициран сектор на данъчните консултанти, както и на банките и други доставчици на финансови услуги, за развитието на своите схеми за избягване на данъци; като има предвид, че в същото време този сектор е представен в органи, предоставящи консултации на правителства и публични институции по данъчни въпроси, като например Платформата на ЕС по въпросите на доброто управление в областта на данъчното облагане; като има предвид, че съществуват притеснения за конфликтите на интереси, които могат да възникнат поради предоставянето на консултации от едни и същи дружества както на публичните органи, така и на частните МНК;

Р.  като има предвид, че като цяло данъчното планиране следва да се извършва в границите на закона и на приложимите договори; като има предвид, следователно, че най-целесъобразната реакция спрямо агресивното данъчно планиране са доброто законодателство и координацията на международно равнище за постигане на желаните резултати;

С.  като има предвид, че прилагането на законодателството е решаващо за постигането на желаните цели; като има предвид, че това прилагане е проблем за националните администрации, които често имат недостатъчни стимули да си сътрудничат помежду си на европейско равнище; като има предвид, че това положение увеличава и изостря отклоненията, вече произтичащи от различията в законодателствата в рамките на Съюза;

Т.  като има предвид, че институционалната тройка (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд), осъществяваща надзора на програмите за финансови и фискални корекции в държави членки като Португалия и Гърция, не се опита да предотврати данъчните амнистии, данъчните постановления, данъчните облекчения и схемите за освобождаване от данъци, които бяха и продължават да бъдат несправедливо дискриминиращи, като облагодетелстват избягващите данъци корпорации и физически лица, предизвикват сериозно обезкръвяване на държавните приходи и увеличават тежестта върху и без това прекомерно облаганите с данъци малки и средни предприятия (МСП) и граждани;

У.  като има предвид, че разследването и наказателното преследване на данъчните престъпления и изпирането на пари, често пъти включващо финансови операции и юридически лица в няколко юрисдикции, е изключително предизвикателство; като има предвид, че членовете на персонала на държавите членки, отговарящ за разследването и провеждането на съдебно преследване срещу извършителите на данъчни престъпления и други финансови престъпления, често не са достатъчно обучени и оборудвани;

Ф.  като има предвид, че политиките на строги икономии и бюджетни ограничения през последните няколко години значително намалиха способността на данъчните администрации да разследват данъчни престъпления и вредни данъчни практики; като има предвид, че тези съкращения нанесоха особени щети в държавите, които прилагат програми за финансова помощ под ръководството на тройката, където увеличаването на държавните приходи беше постигнато за сметка на прекомерно облаганите с данъци МСП и граждани, докато големите корпорации и богатите данъчни измамници често се възползваха от данъчни амнистии, данъчни постановления и други данъчни освобождавания и схеми за данъчни облекчения, какъвто беше случаят в Португалия и Гърция;

Данъчни постановления и вредни данъчни практики

Х.  като има предвид, че данъчните постановления обхващат широк спектър от практики в държавите членки, като варират от специални политики до ясно рамкирано прилагане на закона, по отношение на възможното приложно поле и обхванатите теми, задължителния характер, честотата на използване, популяризирането, продължителността и плащането на такси; като има предвид, че на международно равнище не съществува общоприето определение на данъчни постановления, с изключение на посочването им от страна на Комисията като „всяко съобщаване или всеки друг инструмент или действие с подобно въздействие от страна на или от името на държава членка относно тълкуването или прилагането на данъчно законодателство“;

Ц.  като има предвид, че данъчните постановления сами по себе си не са проблемни, тъй като те могат, съгласно първоначалното им предназначение, да предоставят правна сигурност на данъкоплатеца и да намалят финансовия риск за честните дружества в случаите, в които данъчните закони или тяхното конкретно приложение при определени обстоятелства са неясни или са предмет на различни тълкувания, и по-специално по отношение на сложни операции, като по този начин се избягват бъдещи спорове между данъкоплатеца и данъчната администрация;

Ч.  като има предвид, че практиката във връзка с постановленията се разви — в рамките на по-тесни взаимоотношения на сътрудничество между данъчните администрации и данъкоплатците, като средство за справяне с увеличаващата се сложност на данъчното третиране на някои операции в една все по-сложна, глобална и цифровизирана икономика; като има предвид, че — въпреки заявленията на държавите членки, че постановленията не са дискреционни, а са просто средство да се изясни съществуващото данъчно законодателство, същевременно запазвайки ги в тайна — работата на специалната комисия на Парламента потвърди, че данъчните постановления могат да бъдат издадени без всякаква правна рамка чрез неформални или дискреционни договорености, които подкрепят стопански структури, създавани въз основа на данъчни съображения, които разчитат на инструменти за данъчно планиране, които обикновено се използват от МНК да намалят данъчния си принос; като има предвид, че това изглежда е особено сериозен проблем по отношение на — макар и не само — постановленията, свързани с ценообразуването при вътрешнокорпоративни трансфери (т.нар. „предварителни споразумения за ценообразуване “); като има предвид, че като осигуряват правна сигурност само за някои избрани участници, постановленията могат да създадат неравенство между дружествата, на които са били предоставени, и дружества в същия сектор, които нямат достъп до тях;

Ш.  като има предвид, че нито ОИСР, нито Европейската комисия са призовали за край на практиката, свързана с данъчните постановления като такава;

Щ.  като има предвид, че данъчните постановления не следва да засягат по никакъв начин данъчното третиране на която и да е операция, нито да облагодетелстват един данъкоплатец в сравнение с друг, а следва по-скоро да имат, при равни други условия, същото действие като прилагането ex post на основните данъчни разпоредби; като има предвид, че в съответствие с това акцентът на настоящия доклад не е строго ограничен до данъчните постановления, а включва, в съответствие с предоставения мандат на специалната комисия на ЕП (TAXE), всички данъчни мерки, сходни по естество или въздействие, в рамките на общото понятие „вредни данъчни практики“, т.е. мерки, насочени към привличане на чуждестранни дружества или сделки за сметка на други данъчни юрисдикции, в които тези сделки следва по принцип да бъдат облагани с данък, и/или мерки, целящи да привилегироват само някои дружества, като по този начин нарушават конкуренцията;

AA.  като има предвид, че вредните данъчни практики могат в известна степен да бъдат свързани с една или няколко от следните нежелателни въздействия: липса на прозрачност, произволна дискриминация, нарушаване на конкуренцията и неравнопоставени условия на конкуренция в рамките на вътрешния пазар и извън него, въздействие върху интегритета на единния пазар и върху справедливостта, стабилността и легитимността на данъчната система, по-голямо данъчно облагане на по-малко мобилни икономически фактори, увеличени икономически неравенства, нелоялна конкуренция между държавите, намаляване на данъчната основа, социално недоволство, недоверие или демократичен дефицит;

AБ.  като има предвид, че следва да се признае, че въпреки че МСП са движещата сила на икономиката и на заетостта в Европа, мултинационалните дружества също играят ключова роля в генерирането на инвестиции, икономически растеж и работни места; като има предвид, че плащането на техния справедлив дял от данъците в държавите, където се извършват действителната икономическа дейност и създаването на стойност, остава ключов принос от страна на тези дружества за благосъстоянието и устойчивостта на европейските общества;

Работата на специалната комисия

AВ.  като има предвид, че компетентната му специална комисия, създадена на 26 февруари 2015 г., проведе 14 заседания, по време на които изслуша председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер, члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, Маргрете Вестегер,члена на Комисията, отговарящ за икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз, Пиер Московиси, действащия председател на Съвета Пиер Граменя, министрите на финансите на Франция Мишел Сапен, на Германия Волфганг Шойбле, на Италия Пиер Карло Падоан и на Испания Луис Де Гиндос, представители на ОИСР, както и лица, подаващи сигнали за нередности, разследващи журналисти, експерти, членове на академичната общност, представители на МНК, професионални сдружения, профсъюзи, неправителствени организации и членове на националните парламенти на ЕС (вж. приложение 1); като има предвид, че делегации на ТАХЕ посетиха Швейцария, за да разгледат конкретни аспекти на свързаното с трети държави измерение на мандата на комисията, и следните държави членки с цел провеждането на проучвателни мисии: Белгия, Люксембург, Ирландия, Нидерландия и Обединеното кралство; като има предвид, че бяха организирани също срещи с представители на правителствата на Гибралтар и Бермуда; като има предвид, че цялата тази дейност, въпреки че осигури разнообразни и безценни знания за данъчните системи и практики в цяла Европа, не изясни всички възникнали въпроси, включително оставащите несъответствия в изказванията на председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер във връзка с поверителната от дълго време страница в доклада Креке;

AГ.  като има предвид, че част от работата на комисията беше възпрепятствана от факта, че редица държави членки и Съветът не отговориха навреме (вж. приложение 2), и в крайна сметка, не предоставиха всички поискани документи или просто представиха вежливи отговори, едва засягащи същината на отправените искания; като има предвид, че от общо 17 поканени МНК само четири се съгласиха да се явят пред комисията през юни и юли 2015 г. при първата покана; като има предвид, че още 11 МНК се съгласиха да се явят пред комисията едва след гласуването на доклада в комисията TAXE и след многократни покани, така че трябваше да бъде насрочено ново извънредно заседание малко преди гласуването в пленарна зала (вж. приложение 3); като има предвид, че Комисията също не оказа пълно съдействие и не изпрати всички вътрешни документи и неофициална бележки от срещи на групата „Кодекс за поведение“, предлагайки единствено, поради неотстъпчивостта на някои държави членки, ограничена процедура на консултация; като има предвид, че мандатът на комисията трябваше да бъде удължен;

AД.  като има предвид, че определен брой разследвания на държавна помощ от Комисията във връзка със споразумения за трансферно ценообразуване, утвърдени от данъчни постановления и други мерки, сходни по естество или въздействие, които засягат облагаемата печалба, разпределена на определени дъщерни дружества на МНК, все още бяха в ход към момента на приемането на настоящия доклад ;

Преглед на практиките във връзка с корпоративното данъчно облагане в държавите членки

1.  Припомня, че моделите на корпоративно данъчно облагане, съществуващи в индустриализираните страни, са създадени през първата половина на 20-и век — период, в който трансграничната дейност беше ограничена; отбелязва, че глобализацията и цифровизацията на икономиката коренно промениха световната верига за създаване на стойност и начина, по който функционират пазарите, и че повечето от големите предприятия вече имат транснационална структура, което налага подход, надхвърлящ националните правила за данъчно облагане; подчертава, че националните и международните правила в областта на данъчното облагане изостават в сравнение с темпото на развитието на стопанската среда;

2.  Подчертава необходимостта от формулиране на балансирана и справедлива данъчна политика като неразделна част от структурните реформи в държавите членки;

3.   Отбелязва, че макар че за дружествата, извършващи трансгранична дейност, стана все по-сложно да спазват различните данъчни системи, глобализацията и цифровизацията ги улесниха да организират своите дейности посредством офшорни финансови центрове и да създават по-сложни структури, за да намалят своя общ данъчен принос; изразява загриженост, че поради икономическата криза и кризата с дълга, както и бюджетната консолидация, повечето държави членки значително намалиха данъчната си администрация; подчертава, че националните данъчни администрации следва да разполагат с достатъчно ресурси, включително човешки ресурси, за да действат ефективно в процесите на предотвратяването, разкриването и борбата с агресивното данъчно планиране, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, които водят до значително намаляване на тяхната данъчна основа, и за да гарантират по-добро и по-справедливо събиране на данъци и доверието в данъчната система; отбелязва, че проучванията са показали, че квалифицираният персонал в данъчната администрация носи значително повече приходи за държавата, отколкото разходи за този персонал, тъй като ефективността на данъчните администрации оказва пряко положително въздействие върху приходите от данъци;

4.  Подчертава разликата между, от една страна, вредните практики на някои данъчни и национални администрации, позволяващи МНК да прехвърлят печалбата си, за да избегнат облагане на териториите, където са били генерирани печалбите, и от друга страна, конкуренцията между правителствата при привличането на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) или запазването на икономическите дейности в държавата в пълно съответствие със законодателството на ЕС;

5.   Подчертава, че Договорът, в съответствие с принципа на субсидиарност, позволява на държавите членки да определят собствени ставки на корпоративния данък и на данъчната основа, докато бъдат договорени по-силни мерки за данъчно сближаване в съответствие с Договора; подчертава също така обаче, че прекомерно сложните правила на националните данъчни системи, заедно с различията между тези системи, създадоха заобиколни пътища, които се използват от МНК с цел агресивно данъчно планиране, което доведе до намаляване на данъчната основа, прехвърляне на печалбите, надпревара за достигане на най-ниски равнища и в крайна сметка — до неоптимални икономически резултати; подчертава факта, че този вид избягване на данъци представлява игра с отрицателна сума за всички национални бюджети, взети заедно, тъй като увеличаването на данъчните приходи, произтичащи от вредни практики в една държава членка (благодарение на дерогации, специални приспадания или пропуски), не компенсират намаляването на данъчните приходи в други държави членки; посочва, че само един по-координиран и съвместен подход от страна на държавите членки, който следва да доведе до обща рамка, в която държавите членки определят своите данъчни ставки, може да предотврати по-нататъшното намаляване на данъчната основа, вредната данъчна конкуренция и данъчната надпревара за достигане на най-ниски равнища;

6.  Припомня, че някои държави членки официално имат по-високи корпоративни данъци, отколкото други, но в действителност поради приспадане и пропуски, които облагодетелстват местните предприятия, ставките са значително по-ниски, което прави ефективната данъчна ставка по-ниска, отколкото в държавите членки с официално ниска ставка;

7.  Изтъква факта, че по-ниският корпоративен данък в някои държави членки може да доведе до относително по-високи данъчни приходи, отколкото предвиждат по‑високите данъчни ставки;

8.  Отбелязва, че според Комисията(22) законоустановените ставки на корпоративния данък в ЕС са намалели с 12 процентни пункта — от 35% на 23% между 1995 и 2014 г.; подчертава, че този спад в данъчните ставки се придружава от разширяване на данъчната основа с цел намаляване на загубите на приходи и че относително стабилните приходи, произтичащи от корпоративното данъчно облагане в същия срок, могат да се обяснят и със значителна тенденция за „инкорпориране“ , т.е. преминаване от определени правни форми на стопанска дейност като (еднолична) собственост към корпоративен статут, което води до подобно преминаване от лична данъчна основа към корпоративна данъчна основа;

9.  Отбелязва, че повечето държави членки изразходват големи суми за данъчни стимули, предназначени да дадат конкурентни предимства на МСП, но че според Комисията(23) тези опити се подкопават от въздействието на международното данъчно планиране в три от четирите държави членки, обхванати от неотдавнашно проучване; отбелязва, че такива последици поставят МСП в неблагоприятно положение от гледна точка на конкуренцията въпреки големите разходи, свързани с данъчните разходи в подкрепа на МСП, и че тези резултати вредят на намеренията на определящите политиката лица на национално равнище;

10.  Подчертава нарастващата разлика между законоустановените и действителните данъчни ставки, и по-специално за предприятия, които извършват дейност в световен мащаб, което отразява поне отчасти различни дерогации и изключения от общия данъчен режим, независимо дали са предвидени от законодателя, за да се постигнат конкретни цели, или произтичат от агресивно данъчно планиране, т.е. от създаването на напълно изкуствени договорености само за целите на данъчното облагане;

11.  Подчертава, че несъответствията между данъчните системи на световно равнище допринасят за значително намаляване на данъчната основа и отклонение от данъчно облагане, но че действията единствено на равнището на ЕС няма да се занимават с тези въпроси;

12.  Отбелязва голямото разнообразие от 28 данъчни системи в ЕС по отношение на определянето на данъчната основа и на размера на данъчната ставка, като това разнообразие се увеличава още повече, ако се отчетат специалните юрисдикции с автономни данъчни системи, свързани с държави членки на ЕС (отвъдморските територии и подчинените на британската корона територии); изразява съжаление относно факта, че основни понятия и елементи, като баланс между облагането с данък при източника и на мястото на пребиваване, място на стопанска дейност и данъчнозадължени субекти, икономическа същност и правила за борба със злоупотребите, определението на лихва и авторски и лицензионни възнаграждения, третирането на нематериални активи, третирането на дълг и капитал, да не споменаваме въпроса какво може или не може да бъде приспаднато от данъчната основа, в момента нито имат общо определение, нито се подчиняват на общи насоки в ЕС, което води до некоординирани данъчни системи в държавите членки; подчертава, че е необходимо тези определения да бъдат хармонизирани;

13.  Подчертава, че националните преференциални режими и несъответствията между различните данъчни системи в рамките на единния пазар създават възможности за избягване на данъци; отбелязва, че тези нежелани ефекти допълнително се утежняват от взаимодействието с голям брой двустранни данъчни спогодби между държавите членки и трети държави, както и недостатъчните разпоредби за борба със злоупотребите в тях;

14.  Отбелязва, че тази несъгласувана данъчна рамка в ЕС страда и от очевидна липса на сътрудничество между държавите членки; подчертава във връзка с това, че държавите членки не винаги отчитат въздействието на своите данъчни мерки по отношение на други държави членки, и то не само когато изготвят данъчните си мерки, но и при обмена на информация относно изпълнението на такива мерки, водещи de facto до политика от типа „за сметка на другите“ в областта на данъчното облагане, която е в противоречие със самите основи на европейския проект; посочва, че прилагането на автоматичен, системен и ефикасен обмен на информация между държавите членки би позволило да се отчита данъчното третиране на конкретни потоци на доход или сделки в други държави членки; подчертава, че това също допринася за създаването на неприемливо положение, при което печалбите, генерирани от МНК в държава членка, често се облагат при много ниски ставки или въобще не се облагат в ЕС;

15.  Счита, че данъчната политика и политиката в областта на конкуренцията следва да бъдат разглеждани като две страни на една и съща монета на вътрешния пазар и призовава Комисията да направи преоценка и да укрепи наличните инструменти и ресурси за политиката в областта на конкуренцията и държавните помощи;

16.  Подчертава, че сближаването между националните данъчни системи в ЕС е доста ограничено въпреки безпрецедентното задълбочаване на процеса на интеграция в ЕС през последните 30 години, особено във връзка с единния пазар и Икономическия и паричния съюз; изразява съжаление относно факта, че координацията на националните данъчни системи изостава значително в сравнение с усилията за координация в други области на равнището на ЕС, по-специално в рамките на европейския семестър, въпреки че, като се остави настрани въпроса за съответствието на мерките по отношение на разходната част, голяма част от съчетанието от политики, целящо осигуряването на фискална консолидация, се отнася до приходната част на бюджета; счита, че този аспект следваше да бъде споменат в доклада на петимата председатели относно изграждането на Икономическия и паричния съюз на Европа от юни 2015 г.;

17.  Подчертава, че липсата на политическа воля да се действа в посока на конвергенция между националните фискални политики насърчава държавите членки да изберат двустранен подход, докато един общ подход ще бъде по-ефективен; припомня варианта за изготвяне на фискална конвергенция чрез засилено сътрудничество; приветства, във връзка с това, желанието на някои държави членки да въведат данък върху финансовите сделки;

Инструменти за агресивно данъчно планиране и тяхното въздействие

18.  Подчертава, че избягването на данъци от някои МНК може да доведе до близки до нулеви ефективни данъчни ставки за печалбите, генерирани в европейски юрисдикции, като изтъква факта, че такива МНК, ползвайки се от различни обществени блага и услуги в мястото, където извършват дейност, не заплащат своя справедлив дял, като допринасят по този начин за намаляването на националната данъчна основа и за по-големи различия; подчертава също така, че възможността за прехвърляне на печалби е достъпна само за дружествата, извършващи трансгранични дейности, което поставя в неизгодно положение конкурентите с дейност само в една държава;

19.   Отбелязва с голяма загриженост, че избягването на корпоративни данъци има пряко въздействие върху националните бюджети и разпределението на данъчното усилие между категориите данъкоплатци, както и между икономическите фактори (в полза на най-мобилните фактори, като капитал под формата на ПЧИ; изразява съжаление относно факта, че в допълнение към нарушаването на конкуренцията и неравнопоставените условия на конкуренция, това води до изключително тревожно положение, при което, в контекста на силна фискална консолидация и усилия за структурни реформи, някои от тези данъчнозадължени лица с най-високото ниво на способност за плащане допринасят значително по-малко от тези, които са най-силно засегнати от икономическата и финансовата криза и кризата с дълга, като обикновените граждани и дружества, които не използват агресивно данъчно планиране, които често принадлежат към категорията на МСП и често не са в състояние да се конкурират с МНК поради това сравнително неблагоприятно данъчно положение; подчертава, че настоящата ситуация застрашава да засили недоверието в демокрацията и да засегне отрицателно цялостното спазване на данъчното законодателство, и по-специално в държавите с програми за корекции; изразява съжаление относно факта, че лицата, подаващи сигнали за нередности, които предоставят на националните органи, в полза на обществения интерес, важна информация относно нарушения, нередности, измами или незаконни дейности или практики, могат да бъдат предмет на наказателно преследване, както и да търпят лични и икономически последици; отбелязва с голяма загриженост, че дори журналисти, разкриващи незаконни или нелегитимни практики, понякога са се сблъсквали с подобни последици;

20.   Отбелязва, че проучване на МВФ(24), обхващащо 51 държави, стига до заключението, че прехвърлянето на печалбите между данъчни юрисдикции води до средна загуба на приходи от около 5% от настоящите приходи от корпоративен подоходен данък — а в държави, нечленуващи в ОИСР, на почти 13% от въпросните приходи; отбелязва също, че според Комисията иконометрични доказателства показват, че чувствителността на ПЧИ към корпоративното данъчно облагане се е увеличила с течение на времето; подчертава факта, че според проучване около 1 трилион евро потенциални данъчни приходи се губят всяка година поради комбинираното въздействие на данъчните измами, отклонението от данъчно облагане, включително сенчестата икономика, и избягването на данъци в ЕС(25), и че оценките сочат, че годишните загуби за националните бюджети възлизат на около 50-70 милиарда евро в резултат на избягването на данъци, но че тези загуби на приходи в ЕС в действителност могат да възлизат на около 160-190 милиарда евро, ако се отчитат специалните данъчни договорености, неефективността на събиране и други такива дейности(26); като има предвид, че комисията на ООН за търговия и развитие е изчислила, че развиващите се страни губят приблизително приходи от 100 милиарда щатски долара на година от избягването на данъци чрез МНК; подчертава, че тези цифри следва да се разглеждат предпазливо и може да подценяват действителните загуби за националните бюджети, като се имат предвид ограничената прозрачност и различните счетоводни и концептуални рамки в целия свят, което засяга наличието на съпоставими и изчерпателни данни и надеждността на всяка прогноза;

21.  Отбелязва, че стратегиите за данъчно планиране могат да се основават на структурирането на корпорациите, финансовите договорености за техните клонове или на трансферното ценообразуване, отделено от реалните стопански дейности, позволявайки изкуственото прехвърляне на печалба между различните юрисдикции с цел намаляване на общия данъчен принос за дружествата; отбелязва с голямо безпокойство, че в ЕС се използват все по-голям брой дружества „пощенски кутии“, които обаче са дружества само по име и се използват изключително за отклонение от данъчно облагане; отбелязва конкретния пример с McDonalds, чиито данъчни практики според доклад на коалиция от профсъюзи струват на европейските държави над един милиард евро несъбрани данъци между 2009 г. и 2013 г.(27);

22.  Счита, че националните преференциални режими и ниското равнище на координация или конвергенция между данъчните системи на държавите членки, въпреки ефективните икономически взаимовръзки и взаимодействието в рамките на вътрешния пазар, доведоха до редица несъответствия, позволяващи агресивно данъчно планиране, двойно приспадане на данъците и двойно данъчно необлагане, например чрез прилагането на една или комбинация от следните практики: трансферно ценообразуване с цел злоупотреба, локализиране на приспаданията в юрисдикции с високи данъчни ставки, прехвърляне на средства, набрани чрез заеми, посредством дружества за насочване на дохода, прехвърляне на риск, хибридни финансови продукти, използване на несъответствията, данъчен арбитраж, споразумения за авторски и лицензионни възнаграждения (роялти), използване на най-благоприятната от данъчна гледна точка спогодба и локализиране на продажбите на активи в юрисдикции с ниски данъчни ставки;

23.  Подчертава, че в рамките на своите информационни мисии в пет държави членки и в Швейцария специалната комисия констатира, че редица национални данъчни мерки, често пъти използвани комбинирано от МНК, имат потенциала да бъдат вредни данъчни практики, и по-специално следните елементи, които следва да бъдат разглеждани само като неизчерпателен списък:

   злоупотреба с данъчни постановления или споразумения, за да се постигне повече от просто пояснение на съществуващото законодателство и да се получи преференциално данъчно третиране,
   различаващи се определения на място на стопанска дейност и местожителство за данъчни цели,
   отдаване на малко или никакво внимание на икономическата същност, което позволява създаването на предприятия със специално предназначение (например дружества „пощенски кутии“, фиктивни дружества) с по-ниско данъчно третиране,
   приспадане на условните лихви (позволяващи на дружествата да приспаднат от облагаемия си доход фиктивна лихва, изчислена въз основа на техния собствен капитал),
   практики във връзка с данъчните постановления относно допълнителната печалба (чрез които дадено дружество може да получи писмено потвърждение от данъчната администрация, че облагаемият му доход не включва приходите, които не биха били реализирани от дружество, непринадлежащо към мултинационална група),
   неясни или некоординирани разпоредби относно трансферното ценообразуване,
   редица преференциални режими, по-специално във връзка с нематериалните активи (патентни кутии, кутии на знания или преференциални данъчни режими за приходи от интелектуална собственост),
   възстановяване или освобождаване от удържане на данък при източника върху лихвите, дивидентите и авторските и лицензионните възнаграждения, чрез двустранни данъчни спогодби и/или както е определено в националното законодателство,
   разлики в правните квалификации между държавите членки (хибридни образувания или хибридни заеми, в случаи, когато разходи за лихви се променят в дивиденти, освободени от данъци),
   в случая на Швейцария — специални данъчни режими на кантонално равнище за чуждестранни дружества, които не се предоставят на дружествата с местен собственик (т.нар. режими на защита на активите);
   липса на ефективни общи или специфични правила за борба със злоупотребите или слабо прилагане или тълкуване на тези правила,
   и структури, които могат да прикриват действителния собственик на активите и не могат да бъдат предмет на режими за обмен на информация, като например тръстове и т.нар. свободни зони;

24.  Отбелязва, че според Комисията(28) 72% от прехвърлянето на печалбите в ЕС се осъществява чрез каналите на трансферното ценообразуване и локализирането на интелектуална собственост;

25.  Подчертава, че редица държави членки през последните години са разработили специфични схеми за намаляване на корпоративния данък, за да привличат мобилни нематериални активи на дружествата, като например приходи, произтичащи от интелектуална собственост; отбелязва разнообразието от намаления на данъчните ставки и данъчни облекчения и разнообразния обхват на предлаганите схеми (иновационни кутии, преференциални данъчни режими за приходи от интелектуална собственост, кутии на знания, патентни кутии и др.); подчертава, че в някои държави членки няма задължение за данъкоплатците да произвеждат интелектуалната собственост сами и/или на територията на държавата, за да получат достъп до данъчни облекчения, а просто трябва да я придобият чрез дружество със седалище в рамките на юрисдикцията; поради това подчертава, че всякакви фискални облекчения за научноизследователска и развойна дейност трябва да бъдат свързани с реални разходи в съответната юрисдикция;

26.  Подчертава освен това, че разходите за научноизследователска и развойна дейност вече могат да бъдат приспаднати от данъците в националните данъчни системи дори без патентни кутии и че така патентните кутии допринасят за избягването на данъци по начин, който противоречи на системата;

27.  Счита, че подобни схеми са примери за вредна данъчна конкуренция между държавите, защото макар и в повечето случаи да не съществува тяхна връзка с реалната икономика и въздействие върху нея, те водят до намаляване на данъчните приходи на други страни, включително и на държави членки; отбелязва, че в един преглед на данъчните стимули за научноизследователска и развойна дейност Комисията(29) установява, че „патентните кутии изглежда по-вероятно да преместят корпоративните доходи, отколкото да стимулират иновации“;

28.  Подчертава, че в икономическа среда, характеризираща се с повече нематериални активи, трансферното ценообразуване често се влияе от липсата на съпоставими сделки и референтни показатели, което превръща в предизвикателство правилното прилагане и приложимостта на принципа на сделката между несвързани лица, според който цените на сделки между образувания, принадлежащи към една и съща корпоративна група, следва да се оценяват по същия начин, както между независими образувания;

29.  Отбелязва, че съществуващите насоки за трансферното ценообразуване оставят на МНК значителна свобода на преценка при избора и прилагането на методите за оценка; подчертава, че липсата на ефективни общи стандарти за трансферно ценообразуване, както и разнообразните предвидени дерогации, изключения и варианти се използват от МНК в противоречие с духа на тези насоки с цел калибриране на облагаемите им печалби по юрисдикции и намаляване на общите им данъчни задължения, например чрез неправомерни „разходи плюс“, произволно определяне на маржовете на печалбата или спорното изключване на някои разходи от сметките; подчертава, че най-добрият начин да се разгледа въпросът с трансферното ценообразуване на равнището на ЕС е чрез общо консолидиране на данъчната основа, което премахва необходимостта от тези цени;

30.  Подчертава факта, че досиетата за трансферното ценообразуване, представени от МНК или техни представители, не могат да бъдат правилно контролирани от страна на данъчните администрации, които често не са достатъчно оборудвани и не разполагат с достатъчно персонал, за да могат критично и внимателно да проучат тези анализи и техните резултати или въздействие;

31.  Изразява съжаление по повод на факта, че в икономически контекст, в който 60% от световната търговия е вътрешногрупова(30), насоките за прилагането на това чисто икономическо понятие са разпокъсани на национално равнище и следователно търпят несъответствия между държавите членки и при съдебни спорове;

32.  Освен това подчертава факта, че въпреки значителния брой правни спорове в ЕС в резултат на различни тълкувания на едни и същи принципи на трансферното ценообразуване, липсва ефективен механизъм за разрешаване на спорове на европейско равнище; отбелязва, че уреждането на случаите, представени на арбитражната конвенция на ЕС за трансферното ценообразуване, може да отнеме до осем години, което допринася за правната несигурност за дружествата и данъчните администрации;

33.  Подчертава основната роля на големите счетоводни дружества, включително „Голямата четворка“, в изготвянето и предлагането на пазара на правила и схеми за избягване на данъци, които се възползват от съществуващите несъответствия между националните законодателства; подчертава, че тези дружества, които изглежда получават значителна част от приходите си от предоставяне на данъчни услуги, имат доминираща позиция на пазарите на одиторски услуги на повечето държави членки и упражняват надмощие в областта на консултантските услуги по данъчни въпроси, образуват тесен олигопол; счита,че подобна ситуация не може да продължи, без да нанесе щети на функционирането на единния пазар в сферите на действие на „Голямата четворка“; обръща внимание на конфликта на интереси, който възниква при предоставянето в рамките на едно и също дружество на данъчни съвети и консултационна дейност, предназначени, от една страна, за данъчните администрации, а от друга страна, за службите за данъчно планиране на МНК, които се възползват от слабите места на отделните национални данъчни законодателства; счита, че трябва да бъдат насърчавани добрите практики във връзка с това и че съществуващите кодекси за поведение следва да бъдат подобрени; при все това поставя под съмнение ефективността на корпоративните кодекси за поведение и политиките на корпоративна социална отговорност за справяне с този проблем; подчертава факта, че в ЕС и в цял свят данъчните постановления са се превърнали в обичайна стопанска практика, не само с оглед получаване на правна сигурност или на изгодни данъчни споразумения, но и в случаи, в които законодателните разпоредби не оставят никакви възможности за тълкуване; изразява загриженост поради оценките от сектора на данъчните консултации, че и само 50% шанс за законосъобразност е достатъчен, за да се препоръча дадена схема за данъчно планиране на клиентите(31);

34.  Призовава данъчните органи да подобрят и диверсифицират източниците си на ноу-хау и значително да подобрят процеса на оценка на въздействието, за да се намалят рисковете от неочаквани последици от новите данъчни мерки; припомня на държавите членки, че не само разликите между данъчните системи, но и изключително голямата сложност на националните данъчни системи и ниската стабилност с прекалено чести промени са важни фактори за създаването на разлики в данъчното облагане, несправедливост на данъчните системи и слаба надеждност на данъчната политика; подчертава в тази връзка препятствието, което представлява данъчната фрагментация пред създаването на европейски съюз на капиталовите пазари;

Актуално положение и оценка на действия, предприемани на равнището на ЕС, на международно и на национално равнище

35.  Признава, че по повод на икономическата криза и освен това вследствие на скандала „Люкслийкс“ опитите за справяне с агресивното данъчно планиране на МНК заемат едно от първите места в политическата програма на държавите членки, ЕС, ОИСР и Г-20, но изразява съжаление по повод на факта, че с изключение на спонсорирания от Г-20 проект на ОИСР за намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS), който току-що приключи и още не е приложен от държавите, до момента на практика не е постигнат никакъв значителен напредък;

36.  Отбелязва във връзка с това, че много държави членки са въвели или възнамеряват да приемат мерки за справяне с проблема на избягването на данъци, особено във връзка с ограничаването на данъчните отчисления за лихвите, правилата за борба със злоупотребите, по-доброто определение на понятието „място на стопанска дейност“ (включително разработване на тестове за икономическа същност с цел по-ефективно определяне на мястото, където дружествата подлежат на данъчно облагане), възможността за изключване на дружества с неправомерно поведение от процедури за възлагане на обществени поръчки или публикуването на схеми за данъчно планиране, което може да спомогне за възстановяване на надеждността на данъчната система и за намаляване на времевия интервал между установяването на специфични схеми и предприемането на корективни мерки, включително на законодателно равнище;

37.  Изразява въпреки това загриженост, че при отсъствие на подход на сътрудничество едностранните мерки, предприемани от държавите членки за борба с намаляването на данъчната основа, може да доведат до увеличаване на сложността, което ще създаде нови несъответствия, а в резултат на това — още повече възможности за избягване на данъци в рамките на вътрешния пазар; подчертава, че всяко различно прилагане от страна на държавите членки на международните насоки или насоките на ЕС може да има същия ефект;

38.  Приветства различните инициативи и законодателни предложения, внесени от Комисията през последните 20 години, в т.ч. и най-новите, с които се цели постигането на по-голяма координация на корпоративните данъчни системи на държавите членки с оглед укрепване на вътрешния пазар, преодоляване на двойното данъчно облагане или двойното данъчно необлагане и запазване на правото на държавите членки на ефективно данъчно облагане; при все това изразява съжаление, че досега само малък брой от тези предложения са приети от Съвета, което се дължи на изискването за единодушие и на факта, че някои държави членки продължават да са убедени, че индивидуално имат повече полза от „вратичките“ в несъгласуваната данъчна система, отколкото биха имали колективно от една координирана система;

39.  Приветства публикуването на нов набор от фискални политики и призовава Комисията да се стреми да гарантира справедлива данъчна система въз основа на принципа за данъчно облагане в държавата членка, където се генерират печалбите, като по този начин се избягна нарушаване на пазара и нелоялна конкуренция;

40.  Подчертава, че създадената от държавите членки през 1998 г. група „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия), наричана за краткост „групата“, успя в края на 90-те години на двадесети век и началото на новия век да премахне най-вредните отделни данъчни практики посредством прилагането на двупистов подход на законодателство с незадължителен характер — на отменяне на съществуващи данъчни мерки, довели до вредна данъчна конкуренция, и въздържане от въвеждане на подобни мерки в бъдеще („запазване на съществуващото положение“);

41.  Изразява съжаление по повод на факта, че работата на групата изглежда е в застой; отбелязва, че някои от над 100-те мерки, отменени в резултат на нейната дейност, са заменени в държавите членки от данъчни мерки с подобни вредни последици; отбелязва, че данъчните органи са противодействали на препоръките на групата чрез създаване на нови структури със също толкова вредно въздействие като на отменените от групата; изразява съжаление по повод на факта, че предишните опити за засилване на управлението и мандата ѝ и за коригиране и разширяване на определените в Кодекса работни методи и критерии с цел борба с новите форми на вредни данъчни практики в рамките на настоящата икономическа обстановка не са били успешни; подкрепя последните предложения на Комисията в тази област, посочени в плана ѝ за действие от 17 юни 2015 г. за справедливо и ефикасно корпоративно данъчно облагане в ЕС;

42.  Изразява съжаление относно факта, че въпреки амбициозните цели, обявявани от 1997 г. насам, между държавите членки продължи данъчната конкуренция, произтичаща не толкова от разлики в данъчните ставки, колкото от разнородността на националните правила за определяне на това какво представлява облагаема печалба, което от няколко десетилетия насам неизменно се илюстрира от различията между номиналните и действителните ставки на корпоративния данък, прилагани от държавите членки;

43.  Изразява съжаление и по повод на факта, че първоначалният статут и правилата за управление на групата предоставиха твърде много свобода за политически преговори и компромиси в стремежа за постигане на „широк консенсус“ (т.е. на практика почти единодушие с възможност за изразяване на несъгласие в бележките под линия) относно оценката на вредните практики, което се отрази неблагоприятно на надеждността и целостта на нейната дейност и понякога води до съзнателно непубликуване или непроследяване на доклади, като например доклада на Симънс & Симънс от 1999 г. относно административните практики; изразява съжаление, че отмяната на съществуващите мерки беше забавена политически, а в някои случаи беше позволено и включването на нови бенефициенти след крайния срок, което също е свързано с много слабите механизми на групата за отчетност и надзор;

44.  Подчертава принципния проблем, че подходът на Кодекса за действие в зависимост от конкретния случай, въпреки че доведе до това понастоящем държавите членки да се конкурират повече с общи мерки, не беше насочен към справяне със системните слабости, породени от разпокъсаността на рамката за корпоративно данъчно облагане в ЕС, която изисква по-основно преразглеждане;

45.  Отбелязва също така усилията, положени чрез създаването на Платформата по въпросите на доброто управление в областта на данъчното облагане, която събира различни заинтересовани лица около една и съща маса с цел постигане на консенсус по въпроса за избягването на данъци, по-специално в международен контекст, както и чрез Съвместния форум на ЕС по трансферното ценообразуване, който издава редица насоки по техническите въпроси, свързани с трансферното ценообразуване; подчертава, че към днешна дата тези органи допринесоха за извършване на ограничени корекции на корпоративната данъчна рамка; съжалява, че издадените от Съвместния форум на ЕС по трансферното ценообразуване насоки засега не са разгледали в достатъчна степен въпроса за избягването на данъци; изразява съжаление във връзка с факта, че съставът на Съвместния форум на ЕС по трансферното ценообразуване, въпреки неотдавнашно обновяване на членския състав, все още е небалансиран; също така се обявява против факта, че в работата по насоките относно трансферното ценообразуване допринасят данъчни експерти, които в същото време може да дават консултации на клиентите си относно стратегии за агресивно данъчно планиране, базирани на трансферно ценообразуване, и по този начин да бъдат в положение на конфликт на интереси;

46.  Подчертава, че макар и законодателството на ЕС (Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества, Директивата за лихвите и роялти, Директивата относно сливанията и Директивата относно административното сътрудничество) да покрива ограничени аспекти, свързани с корпоративното данъчно облагане, то беше в състояние да се заеме със специфичните проблеми, пред които са изправени държавите членки и дружествата, работещи в няколко страни; подчертава факта, че тези мерки, първоначално предназначени за премахване на двойното данъчно облагане, имат някои непредвидени контрапродуктивни въздействия върху избягването на данъци и понякога водят до двойно данъчно необлагане; приветства неотдавнашното приемане от Съвета на изменения на Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества, насочени към въвеждането на обща клауза за борба със злоупотребите и преодоляването на различията в данъчното третиране на хибридните заеми, които ще влязат в сила в края на 2015 г., като се надява, че това ще спомогне да се премахнат някои от възможностите за избягване на данъци в ЕС;

47.  Припомня разпоредбите на Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административното сътрудничество, насочени към прилагане на обмен на цялата съответна финансова информация; счита, че автоматичният, незабавен и всеобхватен обмен и ефективната обработка на данъчната информация биха оказали силен възпиращ ефект по отношение на отклонението от данъчно облагане и въвеждането на вредни данъчни практики и биха позволили на държавите членки и на Комисията да разполагат с цялата необходима информация, за да реагират срещу тези практики;

48.  Изразява съжаление по повод на факта, че действащата законодателна рамка и рамка за мониторинг на обмена на информация относно данъчните мерки не е ефективна, тъй като се оказва, че не се спазват съществуващите изисквания за спонтанен обмен на информация или обмен на информация при поискване; изразява съжаление по повод на факта, че на практика нито една държава членка не обменя информация, която може да окаже въздействие върху страните — партньори на ЕС; съжалява за липсата на координация между Комисията и компетентните органи на държавите членки;

49.  Съжалява за обстоятелството, че данъчна информация почти никога не се обменя спонтанно между държавите членки; приветства автоматичния обмен на информация, който вече не се основава на реципрочност; насочва вниманието към структурните проблеми на система, основаваща се на преценката за това какво следва да се съобщава или съответно да не се съобщава, съпътствана от слаби системи за надзор, вследствие на което е много трудно да се установят нарушения на изискването за обмен на информация;

50.  Приветства поетия от Комисията ангажимент за насърчаване на автоматичния обмен на данъчна информация като бъдещия европейски и международен стандарт за прозрачност; настоятелно призовава Комисията, като първа стъпка, да изпълни задължението си на пазител на Договорите и да предприеме всички необходими действия, за да гарантира надлежното спазване на съществуващото законодателство на ЕС и на принципа на лоялно сътрудничество между държавите членки, залегнал в Договорите; приветства предложението на експертната група по въпросите на автоматичния обмен на финансова информация за разглеждане на възможности за подпомагане на развиващите се страни с автоматичен обмен на информация чрез споразумения за нереципрочен обмен;

51.  Отбелязва, че правилата и санкциите във връзка с държавните помощи са полезно средство за противодействие на най-неправомерните и унищожителни вредни данъчни практики и могат да имат значителен възпиращ ефект;

52.  Приветства пакета на Комисията за прозрачност в областта на данъчното облагане във връзка с автоматичния обмен на информация между държавите членки относно техните данъчни постановления от март 2015 г. и плана за действие за справедлива и ефикасна система за корпоративно данъчно облагане в ЕС от юни 2015 г.; подчертава обаче, че тези текстове могат да се разглеждат само като първи крачки в правилната посока и че наличието на последователна рамка от правни разпоредби и административна координация представлява неотложна необходимост и би било от полза както за МСП, така и за тези МНК, които допринасят за създаването на истински икономически растеж и заплащат своя справедлив дял от данъците в рамките на вътрешния пазар;

53.  Приветства неотдавнашното споразумение по Плана за действие на ОИСР относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, който след поредицата от призиви за предприемане на действие, отправени по време на срещите на върха на Г-7 и Г-20, се опитва да разгледа отделните проблеми, засягащи функционирането на международната система за корпоративно данъчно облагане, като предлага глобални и системни действия за справяне с тях; съжалява за късното и неравнопоставено включване на развиващите се страни в процеса на ОИСР за намаляване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, в който те би следвало да участват равнопоставено; съжалява също така, че някои от резултатите от Плана за действие относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби не отиват по-далеч в области като вредните данъчни режими, цифровата икономика и прозрачността;

54.  Отбелязва, че след систематичен анализ на „точките на напрежение“ на международната данъчна система Планът за действие относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби беше разделен на 15 точки за действие, седем от които бяха одобрени от Г-20 през ноември 2014 г., а останалите бяха изпълнени през октомври 2015 г.; подчертава, че на фона на променящата се стопанска среда тези действия имат за цел да решат проблемите, свързани с прозрачността, например чрез издаване на насоки за отчитане по държави, а така също и проблемите, свързани с липсата на съдържание в някои схеми за избягване на данъци, и за по-голяма съгласуваност на международните правила;

55.  Предупреждава все пак, че е възможно компромисите да не съответстват на първоначалните амбиции или да доведат до различни тълкувания на национално равнище; подчертава освен това, че досега почти не е упражнявано ефективно наблюдение на прилагането на насоките на ОИСР в държавите, които са ги одобрили, и че дори и най-обмислените решения не могат да бъдат ефективни, ако не се наблюдават и изпълняват по подходящ начин;

56.  Подчертава допълващия характер на дейността на ЕС и на ОИСР в тази област; счита, че предвид степента си на интеграция ЕС трябва да отиде по-далеч от предложенията относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби по отношение на координацията и сближаването, насочени към избягване на всички форми на вредна данъчна конкуренция в рамките на вътрешния пазар; изразява убеждението, че ЕС би могъл да въведе по-ефективни инструменти за гарантиране на лоялна данъчна конкуренция и на правото на държавите членки да прилагат ефективно данъчно облагане върху печалбите, генерирани на тяхна територия, като същевременно се грижи за това конкурентоспособността му да не бъде засегната по неблагоприятен начин;

Провеждани от Комисията разследвания на държавната помощ: преглед и резултати

57.  Подчертава, че в рамките на вътрешния пазар новите участници и дружества, в т.ч. МСП, които не използват агресивни данъчни практики, са в неравностойно положение в сравнение с МНК, които могат да прехвърлят печалбите си или да прилагат други форми на агресивно данъчно планиране чрез различни решения и инструменти, достъпни само за тях поради големината им и способността им да провеждат стопанска дейност в международен план; отбелязва със загриженост, че при еднакви във всяко друго отношение условия произтичащите от това по-ниски данъчни задължения водят до по-голяма печалба след данъчно облагане за МНК и по такъв начин създават неравни условия на конкуренция с техните конкуренти на единния пазар, които не могат да се ползват от агресивното данъчно планиране и запазват връзката между мястото на генериране на печалба и мястото на данъчно облагане; посочва, че това нарушаване на равните условия на конкуренция в полза на мултинационалните корпорации противоречи на основния принцип на единния пазар;

58.  Подчертава, че ОИСР(32) посочва използването от страна на някои МНК на стратегии, които им позволяват да плащат едва 5% корпоративен данък, докато по-малките предприятия плащат до 30%, и е силно обезпокоен поради обстоятелството, че според някои проучвания(33) корпоративният данъчен принос на трансграничните дружества е средно до 30% по-нисък от този на местните дружества, които осъществяват дейност само в една държава; намира за неприемлив факта, че в резултат от тези стратегии някои МНК може да плащат много ниска ефективна данъчна ставка, докато някои МСП трябва да плащат пълния данък;

59.  Подчертава, че това изкривяване на решенията на стопанските субекти, взети въз основа на очакваната печалба след данъчно облагане, води до неоптимално разпределение на ресурсите в рамките на ЕС и има тенденцията да понижава равнището на конкуренция, което се отразява на растежа и заетостта;

60.  Подчертава факта, че някои вредни данъчни практики може да попаднат в приложното поле на правилата за държавна помощ, свързани с данъчното облагане, по-специално доколкото те могат да предоставят по същия начин „селективно“ предимство и да доведат до нарушаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар; отбелязва, че в миналото процедурите за държавна помощ и дейностите на групата „Кодекс за поведение“ се подкрепяха взаимно, а именно през 1999 г. и през първата половина на първото десетилетие на нашия век; подчертава, че прилагането на правилата на ЕС в областта на конкуренцията добави правен натиск към процеса на вземане на решения с незадължителен характер в групата, което частично компенсира липсата на друг ефективен инструмент за решаване на проблема с избягването на данъци на равнището на ЕС;

61.  Признава значителните промени, настъпили през последните 20 години по отношение на аналитичната рамка на Комисията за държавна помощ под формата на данъчни облекчения, които позволиха да се постигне по-голяма яснота по отношение на определението и анализа на държавната помощ чрез данъчни мерки, както и да се предприемат по-систематични действия срещу подобни мерки; насочва вниманието по-специално към насоките на Комисията от 1998 г. относно прилагането на правилата за държавна помощ към мерки, свързани с прякото данъчно облагане на дружества, към доклада от 2004 г. по този въпрос, както и към редица важни решения от съдебната практика през първите години на нашия век; приветства — в рамките на процеса на модернизиране на държавната помощ, насърчаван от Комисията — въвеждането през 2014 г. на обществено допитване по проект за насоки, предназначени да изяснят понятието за държавна помощ съгласно член 107 от ДФЕС, що се отнася до елементи на държавна помощ под формата на данъчни облекчения, и по-специално данъчни постановления;

62.  Отбелязва, че в последните десетилетия се наблюдава все по-установена практика на Съда на Европейския съюз относно прилагането на законодателството в областта на държавната помощ към данъчните мерки на държавите членки, като най-скорошният случай е делото „Гибралтар“ през 2011 г.(34);

63.  Отбелязва, че Съдът на Европейския съюз подчерта принципа за предимство на съдържанието пред формата и че следователно икономическото въздействие на една мярка е референтният критерий за оценяването ѝ;

64.  Поради това отбелязва, че Съдът на Европейския съюз е извлякъл от забраната за държавна помощ изисквания с важни последици за законодателната отговорност на държавите членки в областта на данъчното облагане;

65.  Отбелязва, че концепцията за „естеството и общата структура на националната система“ служи за основен критерий при извършването на оценка дали мерките за пряко или косвено данъчно облагане са селективни или не, а оттам и дали са съвместими или не с вътрешния пазар, и че всяка държавна помощ трябва да се оценява въз основа на вече съществуващото по-рано равновесие; подчертава, че тъй като показателят на ЕС за оценка на потенциалните нарушения е националната референтна система(35), не всички нарушения на конкуренцията и вредни данъчни практики в рамките на вътрешния пазар могат да бъдат обхванати от действащите правила за конкуренция; ето защо отбелязва, че пълното прилагане на тези правила само по себе си не би позволило да бъде решен проблемът за избягването на корпоративно данъчно облагане в ЕС;

66.  Отбелязва, че според данните, предоставени от страна на Комисията на неговата компетентна специална комисия(36), от 1991 г. насам Комисията е разгледала официално само 65 случая на държавна помощ под формата на данъчни облекчения, седем от които са данъчни постановления, а само десет произхождат от официалните уведомления от държавите членки;

67.  Подчертава, че през втората половина на първото десетилетие на нашия век Комисията е обработила само малък брой случаи в областта на държавната помощ под формата на данъчни облекчения и че актуалните процедури за държавна помощ включват следното:

   започването през юни 2013 г. на проверка на данъчните практики в седем държави членки, като през декември 2014 г. проверката се разшири и обхвана всички държави членки,
   започването през октомври 2013 г. на разследване дали корпоративният данъчен режим на Гибралтар благоприятства определени дружества, като през октомври 2014 г. това разследване беше разширено до разглеждане на данъчните постановления на територията на Гибралтар,
   успоредно с това започването на отделна проверка относно режимите на данъчно облагане в областта на интелектуалната собственост („патентни кутии“),
   стартирането през юни 2014 г. на официални разследвания по три случая: „Apple“ в Ирландия, „Fiat Finance and Trade“ в Люксембург и „Starbucks“ в Нидерландия (приключени през ноември 2015 г.), последвани през октомври 2014 г. от „Amazon“ в Люксембург,
   стартирането през февруари 2015 г. на официална процедура за разследване на данъчна схема в Белгия (система за управление на допълнителната печалба);

68.  Подчертава, че текущите и приключените разследвания на Комисията и случаите, разкрити чрез „Люкслийкс“, показват, че някои държави членки не спазват правното си задължение(37) да съобщават на Комисията всеки потенциален случай на държавна помощ;

69.  Подчертава, че тези разследвания хвърлят светлина само върху много ограничена част от някои типични практики, които се отразяват на облагаемата печалба, която се разпределя на някои дъщерни дружества на МНК чрез трансферно ценообразуване; изразява загриженост, че настоящите ресурси на компетентните служби на Комисията могат да ограничат нейната способност да разглежда значително по-голям брой случаи и да извършва систематични проверки, за да установи дали някои допълнителни практики в областта на корпоративното данъчно облагане, освен основаните върху трансферно ценообразуване, биха могли да са в конфликт със законодателството относно държавната помощ;

70.  Решително подкрепя подхода на Комисията, който се състои в отделяне на необходимото време за по-задълбочено разглеждане на текущи случаи с цялата дължима грижа; счита, че резултатите от разследванията ще допринесат за установяването на по-прецизни и по-ефективни насоки за държавните помощи под формата на данъчни облекчения и трансферното ценообразуване и ще принудят държавите членки да коригират практиките си по съответния начин; при все това приканва Комисията да приключи текущите разследвания на държавната помощ под формата на данъчни облекчения, колкото е възможно най-скоро, без да се засяга качеството и надеждността им, и очаква резултатите от тях с голям интерес; призовава Комисията да докладва редовно пред Европейския парламент относно тези разследвания; призовава Комисията да изиска възстановяването на всяко липсващо евро, в случай че текущите разследвания установят неправомерна държавна помощ;

71.  Подчертава, че в случай на нарушение на правилата на ЕС текущите разследвания биха могли да доведат до възстановяване от страна на държавата членка, одобрила съответната данъчна мярка, на сумата, съответстваща на неправомерната държавна помощ, отпусната на предприятията бенефициенти; подчертава, че макар и това да може да има значителен отрицателен ефект върху репутацията на конкретната държава членка, неспазването на практика се възнаграждава, а това е малко вероятно да възпре държавите членки в случай на съмнение да осъществяват практики на неправомерна държавна помощ и да отпускат неправомерни данъчни облекчения, по-скоро обратното, освобождава ги от отговорността им да спазват правилата на ЕС относно държавната помощ и не облекчава финансовата загуба за бюджетите на засегнатите държави членки; в по-широк смисъл счита, че правилата относно държавната помощ следва да предвиждат санкции, които да представляват ефективно възпиращо средство по отношение на неправомерната държавна помощ;

72.  Посочва също така възможността в случай на трансферно ценообразуване с цел злоупотреба между трансгранични дъщерни дружества да бъдат коригирани не само данъчните приходи на държавата членка, която е в основата на благоприятното данъчно третиране (възстановяване на помощ), но и същото да се случи и в други страни, в които се осъществява сделката (последваща корекция на трансферното ценообразуване и по този начин на облагаемия доход); подчертава, че в някои случаи това би могло да доведе до двойно данъчно облагане;

73.  Припомня, че данъчните постановления следва да бъдат насочени към осигуряването на правна сигурност и да създават оправдани очаквания за бенефициентите; подчертава, че в случай че националните постановления може да бъдат оспорени от правилата за държавните помощи на равнището на ЕС, съществува риск от масово внасяне от страна на държавите членки на искания за индивидуални постановления за предварително разрешение от страна на Комисията с оглед да се избегне правната несигурност за данъчните администрации и за предприятията; подчертава, че засиленият капацитет в рамките на Комисията и подобрените процеси за предаване на информация са подходящите начини за справяне с един засилен поток от искания, както и с по-голямата прозрачност, изисквана от държавите членки в областта на данъчното облагане;

Трети държави

74.  Изразява загриженост, че отрицателните странични ефекти от вредните данъчни практики на някои МНК изглежда са много по-значителни в развиващите се страни, отколкото в развитите страни(38), тъй като първите получават по-голям дял от своите приходи от корпоративния данък и имат по-слаба публична финансова система, регулаторна среда и административен капацитет за осигуряване на спазването на данъчното законодателство и за борба с тези вредни данъчни практики; отбелязва, че МВФ(39) счита, че развиващите се страни губят от агресивно данъчно планиране три пъти повече приходи в относително изражение, отколкото развитите страни; подчертава, че член 208 от Договора от Лисабон задължава държавите членки да приспособят политиките си, за да подкрепят развитието в развиващите се страни; посочва, че всеобхватните последващи анализи на страничните ефекти от данъчните практики на държавите членки, чиито констатации следва да бъдат оповестени публично, биха помогнали да насочат изработването на политики към гарантиране, че подобни практики не намаляват данъчната основа на други държави членки или трети държави;

75.  Подчертава, че в същото време няколкото „победители“ в световната конкуренция в областта на данъчното облагане, а именно държавите с много привлекателни корпоративни данъчни политики в рамките на ЕС и извън него, представят някои несъразмерни икономически показатели в сравнение с размера и реалната си икономическа дейност, особено като се вземат предвид например броят на местните дружества на глава от населението, размерът на осчетоводените външни печалби, преките чуждестранни инвестиции или изходящите финансови потоци в сравнение с БВП и др.; отбелязва, че това положение демонстрира изкуствения характер на тяхната данъчна основа и на входящите финансови потоци, а така също и отделянето, позволено съгласно действащите данъчни системи, на мястото на създаване на стойност от мястото на осъществяване на данъчното облагане;

76.  Подчертава, че данъчната конкуренция не се ограничава само до държавите членки и техните зависими или асоциирани територии, а че повечето разглеждани практики имат международно измерение поради прехвърлянето на печалби в държавите с ниско или без данъчно облагане или с предвиждащи поверителност на операциите юрисдикции, в които често не се осъществява съществена икономическа дейност; изразява съжаление по повод на липсата на координиран подход от страна на държавите членки по отношение на всички тези юрисдикции, не само по отношение на предприемането на съвместни действия или съвместно реагиране срещу вредните практики, но също така — въпреки усилията на Комисията — по отношение на тяхното идентифициране и съответните критерии; по тази причина силно подкрепя предложението на Комисията от 2012 г., което включва съществени критерии за гарантиране на лоялна конкуренция в допълнение към прозрачността и обмена на информация, както и неотдавнашната публикация в данъчния пакет на Комисията от 17 юни 2015 г. на списък с юрисдикции, които не оказват съдействие в областта на данъчното облагане, изготвен въз основа на подход за „общ знаменател“ на базата на съществуващи на национално равнище списъци; подчертава, че изготвянето на такъв списък е необходимо условие за предприемането на подходящи действия срещу тези юрисдикции; счита, че този списък следва да бъде първият от процес, който да доведе до строго, обективно определение на „данъчни убежища“, което след това да може да се използва в други списъци, установени въз основа на ясни критерии, които следва да бъдат известни предварително; насърчава Комисията да оцени дали европейските юрисдикции отговарят на тези критерии;

77.  Подчертава, че работата на ОИСР в това отношение постигна някои значителни резултати във връзка с прозрачността и обмена на информация; приветства по-специално подписването от близо 100 страни през юни 2015 г. на многостранната Конвенция на ОИСР за административна взаимопомощ по данъчни въпроси („Единна конвенция“), в която се предвижда административно сътрудничество между държавите при оценяването и събирането на данъци, по-специално с оглед на борбата с избягването на данъци и данъчните измами;

78.  Въпреки това подчертава, че работата на ОИСР по предишния списък на данъчните убежища, които не оказват сътрудничество, се основаваше на политическия процес, довел до произволни компромиси още при определянето на критериите за списъците, например изискването за сключването на данъчни спогодби с 12 други държави, така че нито една юрисдикция не беше включена в списъка като данъчно убежище, което не оказва сътрудничество; подчертава, че настоящият подход все още се основава на критерии, които се отнасят до данъчната прозрачност и обмена на информация и не са достатъчно изчерпателни за отстраняване на вредата от някои данъчни практики; отбелязва, че независимо от достойнствата му това ограничава значението на подхода на ОИСР за идентифициране на тези данъчни юрисдикции, които са в основата на практиките за избягване на данъци и на вредната данъчна конкуренция в световен мащаб; подчертава по‑специално, че този подход не е обвързан с никакви качествени показатели за обективна оценка на съответствието с практиките на доброто управление или не отчита количествени данни, като например счетоводната печалба, входящите и изходящите финансови потоци и тяхната (не)свързаност с икономическата реалност в дадена юрисдикция;

79.  Подчертава освен това факта, че тези списъци може да се използват на национално равнище за прилагане на национални правила за защита и борба с избягването на данъци по отношение на трети държави (като например ограничение на ползите, прилагането на тест за основното предназначение, правила относно контролираните чуждестранни дружества и т.н.) и че следователно ограниченията на такива списъци може също да ограничат обхвата и ефективността на националните мерки, насочени към борба срещу вредните данъчни практики;

80.  Изказва убеждението си, че осигуряването на лоялна конкуренция в рамките на вътрешния пазар и защитата на данъчните основи на държавите членки зависят до голяма степен от справянето с най-слабото звено при взаимодействието с юрисдикциите с ниско или без данъчно облагане или с предвиждащи поверителност операции, като се има предвид, че данъчните ставки са правомощие на държавите членки, тъй като наличието на „вратички“ в данъчната система (например липса на данък при източника) за трети държави, независимо от техните данъчни практики, значително увеличава възможностите за избягване на данъчно облагане в рамките на ЕС;

81.  Изтъква, че един координиран подход на държавите членки спрямо развиващите се и развитите страни може да се окаже много по-ефективен в борбата срещу вредните данъчни практики и за насърчаването на по-голяма реципрочност в областта на данъчното облагане;

82.  Подчертава, че в отговор на натиска от страна на ЕС и Г‑20 относно въпроса, свързан с данъчната прозрачност, както и на фона на финансовата, икономическата и дълговата криза, някои трети държави в крайна сметка са подписали споразумения за обмен на информация в областта на данъчното облагане с ЕС, което следва да подобри сътрудничеството с тези държави; посочва, че по отношение на Швейцария през май 2015 г. беше подписано споразумение след продължителен „преходен“ период, през който този важен търговски партньор на ЕС се ползваше от привилегирован достъп до единния пазар, но в същото време не оказваше сътрудничество в други области, особено в областта на данъчното облагане;

83.  Отбелязва, че въпреки текущите преговори напредъкът при подписването на подобни споразумения за сътрудничество със Сан Марино, Монако, Лихтенщайн и Андора продължава да е бавен; изразява съжаление поради факта, че Комисията не разполага с подобен европейски мандат за преговори по споразумения за автоматичен обмен на информация с отвъдморски територии, понастоящем попадащи в обхвата на Директивата на ЕС относно данъчното облагане на доходи от спестявания;

84.  Отбелязва със загриженост, че много развиващи се страни са особено уязвими към дейности на МНК, насочени към избягване на данъци, и че основната причина за пропуснатите приходи за националните бюджети на развиващите се страни се крие в практиките за трансферно ценообразуване на МНК(40); подчертава освен това, че тези държави се намират в много неизгодна позиция при воденето на преговори в сравнение с някои МНК или чуждестранни преки инвеститори, търсещи в цял свят данъчни субсидии и освобождаване от данъци; осъжда факта, че годишните загуби от данъчни приходи, понесени от националните бюджети, се оценяват на между 91(41) и 125 милиарда евро(42);

85.  Припомня на държавите членки, че съгласно Договора от Лисабон са обвързани с принципа на съгласуваност на политиките за развитие и трябва да гарантират, че данъчните им политики не подкопават целите на ЕС в областта на развитието; насърчава държавите членки да извършат анализи на страничните ефекти на своите данъчни политики и въздействието им върху развиващите се страни, както предлага МВФ;

Заключения и препоръки

86.  Обръщайки поглед назад към мандата, предоставен от него на специалната комисия, и независимо от различните ограничения и пречки, срещнати по време на нейните мисии за установяване на фактите, както и от други институции на ЕС, някои държави членки и МНК, стига до заключението, че:

   без да се засягат резултатите от провежданите от Комисията разследвания във връзка с държавните помощи, събраната информация показва, че в редица случаи държавите членки не са спазили член 107, параграф 1 от ДФЕС, тъй като са въвели данъчни постановления и други мерки, сходни по естество или въздействие, които — поставяйки определени предприятия в по-благоприятно положение — са довели до нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар,
   някои държави членки не са приложили изцяло член 108 от ДФЕС, тъй като не са уведомили официално Комисията за всички свои планове за предоставяне на помощ под формата на данъчни облекчения, като по този начин са нарушили и съответните разпоредби на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета; подчертава, че в резултат на това Комисията не е могла да държи под постоянно наблюдение всички системи за предоставяне на помощ, както е предвидено в член 108 от ДФЕС, тъй като не е имала достъп до цялата съответна информация, най-малкото преди 2010 г., т.е. в периода, който не е обхванат от текущите ѝ разследвания,
   държавите членки не са спазили задълженията, посочени в Директиви 77/799/ЕИО и 2011/16/ЕС на Съвета, тъй като не са поддържали и продължават да не поддържат спонтанен обмен на данъчна информация дори в случаите, когато — въпреки свободата на преценка, която се предоставя от тези директиви — са били налице ясни основания да се очаква, че са възможни данъчни загуби в друга държава членка или че данъчните икономии може да са в резултат на фиктивни прехвърляния на печалби в рамките на групи,
   някои държави членки не са спазили принципа на лоялно сътрудничество, предвиден в член 4, параграф 3 от ДЕС, тъй като не са взели всички необходими мерки, общи или специални, за да гарантират изпълнението на задълженията си,
   анализ на отделни случаи на нарушаване на общностното право във връзка с горепосочените параграфи не беше възможен поради липса на подробна информация, предоставена от държавите членки, Съвета и Комисията,
   на последно място, Комисията не изпълни ролята си на пазител на Договорите, установена в член 17, параграф 1 от ДЕС, като не предприе действия по въпроса и не извърши всички необходими стъпки да гарантира, че те спазват своите задължения, особено тези, изложени в Директиви 77/799/ЕИО и 2011/16/ЕС на Съвета, въпреки доказателствата за противното; Комисията наруши задълженията си съгласно член 108 от Договора от Лисабон относно функционирането на вътрешния пазар, като не стартира разследвания на държавната помощ в миналото;

87.  Осъжда факта, че редица данъчни документи от заседанията на групата „Кодекс за поведение“, които са били изискани, не са били оповестени или са били само частично оповестени на комисията, въпреки че някои от тях вече са били предоставени на отделни граждани, които са ги изискали чрез процедурата за достъп до документи, като по този начин Парламентът се оказа по‑слабо информиран от европейските граждани относно позицията на държавите членки по въпросите на данъчното облагане; освен това, изразява съжаление във връзка с факта, че Комисията е публикувала по-малко от 5% от общия брой изискани документи, които се явяват близо 5500 на брой; изразява съжаление във връзка с това, че липсва сътрудничество от страна на Комисията и Съвета с комисията, което възпрепятства изпълняването на възложения ѝ мандат;

88.  Предвид настоящата липса на правомощия на Парламента за парламентарно разследване призовава Съвета и Комисията спешно да дадат одобрението си за очакващото разглеждане предложение за регламент на Европейския парламент относно реда и условията за упражняване на правото на Европейския парламент да предприема разследване(43), за да се предоставят действителни права на разследване, които са необходими за упражняването на парламентарното право на разследване;

89.  Призовава Комисията да проучи дали Съдът на Европейския съюз все още може да бъде сезиран за горепосочените нарушения;

90.  Призовава държавите членки да спазват принципа за облагане на печалбата там, където е генерирана;

91.  Призовава държавите членки и институциите на ЕС, които споделят политическата отговорност за настоящото положение, да сложат край на вредната данъчна конкуренция и да окажат пълно съдействие с цел да се отстранят несъответствията — и да се въздържат от създаването на допълнителни несъответствия — между данъчните системи и вредните данъчни мерки, които създават условия за масово избягване на данъци от страна на МНК и намаляване на данъчната основа в рамките на вътрешния пазар; в тази връзка призовава държавите членки да уведомяват Комисията и другите държави членки за всички относими промени в техните закони в областта на корпоративното данъчно облагане, които биха могли да окажат въздействие върху техните ефективни данъчни ставки или върху данъчните приходи на други държави членки; подчертава, че държавите членки, които играят решаваща роля за улесняването на избягването на данъци, следва да поемат отговорност и да бъдат начело на усилията за подобряване на сътрудничеството в данъчната област в рамките на ЕС;

92.  Призовава държавните и правителствените ръководители от ЕС да поемат ясни политически ангажименти за предприемане на спешни действия за справяне с това положение, към което вече не може да бъде проявявана търпимост, не на последно място поради влиянието му върху националните бюджети, които вече са обект на мерки за фискална консолидация, както и върху данъчния принос на други данъкоплатци, в т.ч. МСП и гражданите; подчертава в този контекст, че възнамерява да изпълни изцяло своята роля и е готов да въведе по-ефективен политически контрол в тясно сътрудничество с националните парламенти;

93.  Призовава Комисията да изпълни задължението си на пазител на Договорите, като гарантира, че законодателството на ЕС и принципът за лоялно сътрудничество между държавите членки се спазват изцяло; настоятелно призовава Комисията да предприеме по-нататъшни правни действия като нещо нормално в съответствие с правомощията, предоставени ѝ от Договора; поради това призовава Комисията да засили вътрешния си капацитет, евентуално чрез създаване на специфични данъчни отдели в своите служби, които да разглеждат както увеличаващия се поток от уведомления относно държавна помощ в областта на политиката за конкуренцията, така и засилената ѝ отговорност за координиране на мерките във връзка с данъчната прозрачност;

94.  Призовава държавите членки да предоставят на Комисията всичката необходима информация, за да може тя безпрепятствено да осъществява ролята си на пазител на Договорите;

95.  Призовава Комисията да насърчава добри практики в областта на трансферното ценообразуване и ценообразуването на кредитите и финансовите такси при вътрешногрупови трансакции, за да ги приведе в съответствие с преобладаващите пазарни цени;

96.  Подчертава факта, че определянето на съответните ставки на корпоративния данък остава в сферата на компетентност на държавите членки; въпреки това настоява, че данъчната конкуренция в ЕС и по отношение на трети държави следва да се осъществява в рамките на ясна рамка от правила, за да се гарантира лоялна конкуренция между дружествата в рамките на вътрешния пазар; призовава държавите членки преди всичко да осигурят среда, благоприятстваща бизнеса, която се характеризира, наред с останалото, с икономическа, финансова и политическа стабилност, както и с правна сигурност и простота на данъчните разпоредби; предвид изключително важната им роля за осигуряване на фискална стабилност, призовава Комисията да разгледа по-обстойно въпросите, свързани с корпоративното данъчно облагане, в т.ч. вредните данъчни практики и тяхното въздействие, в рамката на европейския семестър и за съответните показатели, включително прогнозни оценки на разликите в данъчното облагане, възникващи поради отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци, които да бъдат включени в процедурата при макроикономически дисбаланси;

97.  Призовава държавите членки, по-специално тези, които получават финансова помощ, да извършат структурни реформи, да провеждат борба срещу данъчните измами и да приложат действия, насочени срещу агресивното данъчно планиране;

98.  Във връзка с това призовава Комисията да намери правилния баланс между фискалното и икономическото сближаване и я призовава да гарантира, че действията подкрепят растежа, инвестициите и работните места;

99.  Счита, че извършването на задълбочен, прозрачен и ефективен автоматичен обмен на данъчна информация и задължителното прилагане на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък са основни предпоставки, наред с останалото, за постигане на данъчна система на равнището на ЕС, която да спазва и поддържа основните принципи на вътрешния пазар;

100.  Предвид сложността на въпроса приканва държавите членки и институциите на ЕС да прилагат различни набори от допълващи се действия за подобряване на настоящото положение, като държат сметка за необходимостта да се намали сложността за всички заинтересовани лица и да се сведат до минимум разходите за привеждане в съответствие, които възникват за предприятията и данъчните администрации; ето защо подчертава, че опростяването на данъчните схеми следва да бъде първата крачка в стремежа за постигане на по-голяма яснота не само за държавите членки, но и за гражданите, които понастоящем са изключени от процеса на обмен на информация;

101.  Призовава Комисията да продължи да разследва емпирично възможността за ограничаване на приспадането на авторските възнаграждения на свързани корпорации от основата за облагане с корпоративен данък, като начин да се противодейства на вътрешногрупово прехвърляне на печалба;

102.   Подчертава факта, че въпреки няколкократните покани първоначално само четири от общо 17 МНК(44) са се съгласили да се явят пред комисията за обсъждане на въпроси, свързани с международното данъчно планиране; счита, че първоначалният отказ на 13 от тях — някои от които с голяма публична видимост — да окажат сътрудничество на парламентарната комисия е неприемлив и нанася вреда на достойнството на Европейския парламент и на гражданите, които той представлява; все пак отбелязва, че 11 МНК(45) накрая се съгласиха да се явят в комисията, но чак след гласуването на доклада в комисията TAXE и малко преди гласуването в пленарна зала, а две МНК(46) продължават да отказват да се явят; поради това препоръчва неговите компетентни органи да разгледат възможността да лишат тези дружества от достъп до сградите на Парламента, както и да се помисли сериозно за установяване на ясна рамка и за уточняване на задълженията, определени в Кодекса за поведение за организациите, включени в регистъра за прозрачност(47), по отношение на сътрудничеството с парламентарните комисии и други политически органи;

103.  Призовава за разследване на ролята на финансовите институции в оказването на помощ за вредните данъчни практики;

Сътрудничество и координация по отношение на предварителните данъчни становища

104.  Изразява съжаление за съдържанието на политическото споразумение от 6 октомври 2015 г. в рамките на Съвета, което не отговаря на законодателното предложение на Комисията от март 2015 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане; подчертава, че предложението на Комисията предвижда, в допълнение към обща рамка за регистриране и автоматичен обмен на информация относно постановленията, разпоредби, даващи възможност на Комисията ефективно да наблюдава нейното изпълнение от държавите членки и да гарантира, че постановленията не оказват отрицателно въздействие върху вътрешния пазар; подчертава, че приемането на позицията на Съвета не би позволило да се извлекат всички ползи от автоматичния обмен на постановления, особено по отношение на практическото изпълнението, и поради това призовава Съвета да се придържа към предложението на Комисията и да вземе надлежно предвид становището на Парламента по него, в частност що се отнася до обхвата на директивата (всички данъчни постановления вместо само трансграничните), периода на прилагане със задна дата (всички данъчни постановления, които са все още валидни, следва да бъдат обменяни) и информацията, предоставяна на Комисията, която следва да има достъп до всички постановления;

105.  Приканва държавите членки да подкрепят в рамките на всички международни форуми автоматичния обмен на информация между данъчните администрации като нов световен стандарт; приканва по‑специално Комисията, ОИСР и Г‑20 да насърчават автоматичния обмен на информация чрез най-подходящите и ефикасни инструменти в рамките на всеобхватен глобален процес; настоява, че следва да бъдат предприети конкретни стъпки, за да се гарантира, че автоматичният обмен на информация (АОИ) става наистина глобален и следователно ефективен при същевременно спазване на изискванията за поверителност, като се подпомагат усилията на развиващите се страни да изградят капацитет за пълно участие в АОИ; подчертава, че на територията на ЕС автоматичният обмен на информация би могъл да се осъществява под формата на централен регистър за целия ЕС, който би могъл да бъде достъпен за Комисията и компетентните национални органи;

106.  Приканва държавите членки да имат предвид, че всички данъчни постановления, по-специално когато се касае за трансферното ценообразуване, следва да се определят в сътрудничество с всички заинтересовани държави, че съответната информация следва да се обменя автоматично, цялостно и незабавно между тях и че всички национални действия, насочени към намаляване на избягването на данъци и на намаляването на данъчната основа в рамките на ЕС, включително одити, следва да се предприемат съвместно, като надлежно се взема предвид опитът, натрупан чрез програмата „Фискалис 2020“; отново изразява становището си, че основните елементи на всички постановления, които оказват влияние върху други държави членки, следва да бъдат не само споделяни между данъчните администрации и Комисията, но също така и представяни от МНК в докладите по държави;

107.  Подчертава във връзка с това факта, че не само трансгранични, но също така и национални постановления може да окажат въздействие върху други държави членки, и поради това призовава за разширяване на автоматичния обмен на информация, така че да обхваща всички постановления, издадени от или от името на правителството или данъчния орган на дадена държава членка, или всички негови териториални или административни подразделения, които са все още действащи на датата на влизане в сила на директивата; силно набляга на ключовата роля на участието на Комисията в процеса на събиране на данни и анализ на постановленията;

108.  Призовава също така за рамка, която ефективно да контролира прилагането на автоматичния обмен на информация, за събиране и публикуване на статистически данни относно обменената информация и особено за създаване от Комисията, преди 31 декември 2016 г., на защитен централен регистър за улесняване на обмена на информация между участващите данъчни органи; припомня, че създаването на система за автоматичен обмен на информация относно данъчните постановления ще доведе до събирането на голям обем информация, което може да направи трудно откриването на наистина проблематични случаи; подчертава, че тази ситуация, в допълнение към съществуването на 28 държави членки с различни езици и административни практики, прави необходимо Комисията и държавите членки да помислят за интелигентни начини, включително чрез информационни технологии, за справяне с обема и разнообразието на получените данни, за да стане автоматичният обмен на информация в Съюза действително ефективен и полезен;

109.  Призовава Комисията да проучи условията за създаване, в по-дългосрочен план, на общоевропейска система на клирингова къща, чрез която данъчните постановления да се преглеждат систематично от Комисията, за да повиши равнището на сигурност, последователност, еднаквост и прозрачност на системата и да се проверява дали тези постановления не оказват вредно въздействие върху други държави членки;

110.  Подчертава, че за да се увеличи прозрачността за гражданите, Комисията следва да публикува годишен доклад, в който да се обобщават основните случаи, съдържащи се в защитения централен регистър, като изготвяйки доклада, Комисията следва да спазва разпоредбите на Директивата относно взаимната помощ, свързани с поверителността;

111.  Призовава Комисията да обмисли създаването на обща рамка на равнището на ЕС за данъчните постановления , включваща общи критерии, и по-специално:

   изискването те да бъдат определяни въз основа на цялостен анализ на разпространението на въздействието, включително на ефекта на данъчните постановления върху данъчните основи на други държави, с участието на всички засегнати страни и държави,
   тяхното публично оповестяване, напълно или в опростена форма, но при пълно зачитане на изискванията за поверителност,
   задължението да се публикуват критериите за предоставяне, отказ или отмяна на данъчни постановления,
   равно третиране и достъп за всички данъкоплатци,
   липса на право на преценка и пълно спазване на относимите данъчни разпоредби;

112.  Оправя искане към Комисията да определи общи насоки на ЕС за прилагане на принципа на сделката между несвързани лица на ОИСР с цел хармонизиране на практиките на държавите — членки на ЕС, при определяне на трансферното ценообразуване по такъв начин, че при договарянето на трансферно ценообразуване националните администрации да имат инструментите за сравняване на подобни предприятия, а не само на подобни сделки;

113.  Счита, че справедливата и ефикасна данъчна система изисква адекватно равнище на прозрачност и поверителност; е убеден следователно, че данъчните администрации на държавите членки и, когато е целесъобразно, Комисията, следва да имат достъп до информация относно крайните бенефициенти на всеки правен инструмент и/или данъчно постановление;

114.  Призовава Комисията да използва, наред с другото, Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, която включва данъчните престъпления в общото определение на „престъпна дейност“, при определянето на крайните бенефициенти на определени правни инструменти;

115.  Призовава Комисията да въведе за вътрешно ползване централен публичен регистър на всички случаи на законно освобождаване от корпоративен данък, данъчни облекчения и кредити, заедно с количествена оценка на въздействието за всяка държава членка;

Обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД)

116.  Приветства плана за действие, предложен от Комисията на 17 юни 2015 г., за борба срещу избягването на данъци и насърчаване на справедливо и ефикасно корпоративно данъчно облагане в ЕС; призовава Комисията да ускори представянето на законодателни промени за бързото създаване на задължителна за целия ЕС обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД), което ще допринесе за решаването не само на проблема с преференциалните режими и несъответствията между националните данъчни системи, но също и повечето проблеми, водещи до намаляване на данъчната основа на европейско равнище (по-специално проблемите, свързани с трансферното ценообразуване); призовава Комисията да възобнови незабавно работата, приключила през 2011 г., по предложение за директива на Съвета за въвеждане на ОКООКД, като вземе предвид позицията на Парламента и новопоявилите се фактори и включи последните заключения от работата на ОИСР и по-специално стандартите, произтичащи от Плана за действие относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, така че да може да бъде изработен консолидиран текст през 2016 г.;

117.  Призовава Комисията да включи в своите предложения разпоредби, целящи изясняването на определението за инвестиции в научноизследователската и развойната дейност и за мястото на стопанска дейност в съответствие с икономическата същност, които да се отнасят и за цифровата икономика; изтъква значението на инвестициите в научноизследователската и развойната дейност и необходимостта инвестициите и растежа в цифровата икономика да се улесняват, а не да се възпрепятстват, което ще даде на бързо развиващата се икономика на ЕС в цифровия сектор конкурентно предимство спрямо другите участници в САЩ и на други места; подчертава, че съществуващите данни сочат, че патентните кутии не допринасят за ускоряване на иновациите и могат да доведат до сериозно намаляване на данъчната основа чрез прехвърляне на печалби; подчертава същевременно, че злоупотребата или използването на такива системи трябва да бъдат сведени до минимум чрез координирани действия от страна на държавите членки и чрез общи стандарти и определения за това какво представлява насърчаване на научноизследователска и развойна дейност и какво — не; подчертава, че т. нар. „modified nexus approach“ (изменен подход към връзката между разходите за научноизследователска и развойна дейност и получените печалби) към патентните кутии, препоръчан в рамките на инициативата за намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби няма да бъде достатъчен за ограничаване на проблемите, свързани с патентните кутии;

118.  Подчертава, че за да се възстанови връзката между данъчното облагане и икономическата същност и за да се гарантира, че данъците се плащат в държавите, в които икономическата дейност се осъществява в действителност и се създава икономическа стойност, както и за да се поправят съществуващи несъответствия, „формулата за разпределяне“ следва да се различава в отделните сектори, за да се вземат предвид техните специфични характеристики, по-специално по отношение на предприятия в областта на цифровите технологии, тъй като цифровата икономика затруднява данъчните органи при определянето на това къде се създава стойност; призовава Комисията внимателно да разгледа позицията на Парламента относно ОКООКД и да приеме формула за разпределение, която да отразява реалните икономически дейности на дружествата; призовава Комисията да продължи работата си по конкретни варианти за създаването на този коефициент за разпределяне, по-специално с оглед на предвиждане по отношение на всеки сектор на въздействието върху данъчните приходи на всяка държава членка според структурата на нейната икономика; подчертава освен това, че ОКООКД е полезно средство за борба срещу намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби и за създаване на европейска добавена стойност, независимо от това дали данъчните приходи се използват частично като нов собствен ресурс за бюджета на ЕС;

119.  Твърдо подкрепя въвеждането на пълна, задължителна ОКООКД възможно най‑ консолидация) като първа стъпка в своя план за действие от юни 2015 г., но посочва, че това ще остави много нерешени въпроси, особено за предприятията, извършващи дейност в рамките на единния пазар, като се има предвид, че ОООКД нито би осигурила компенсирането на загубите чрез консолидация, нито би решила въпроса с бюрокрацията и несигурността, свързани с трансферното ценообразуване, което е също така един от основните инструменти за избягване на данъци, използвани от МНК, нито пък би преустановила ефективно изместването на данъчната основа в рамките на Съюза; настоятелно призовава следователно Комисията да определи конкретен и кратък срок за включване на консолидацията в инициативата за ОКООКД; призовава Комисията да не предприема допълнителна оценка на въздействието на тази мярка, която е в програмата на ЕС от десетилетия, била е предмет на задълбочена подготвителна работа и понастоящем е блокирана в Съвета след официалното ѝ внасяне през 2011 г.;

120.  Призовава Комисията да предприеме — в очакване на приемането на пълна ОКООКД и пълното ѝ прилагане на равнището на ЕС — незабавни действия с цел да се гарантира ефективно данъчно облагане, да се намали прехвърлянето на печалби (предимно чрез трансферно ценообразуване), да се подготви, в очакване на консолидацията, преходен режим за приспадане на трансграничните печалби и загуби, който да бъде временен и да предоставя достатъчно гаранции, че няма да създава по-нататъшни възможности за агресивно данъчно планиране, и да продължи да въвежда подходящи и ефективни правила за борба със злоупотребите във всички относими директиви; призовава Комисията да направи проверка на съществуващите директиви и проектите за директиви в областта на данъчното и дружественото право по отношение на това доколко са подходящи за прилагане на ефективно данъчно облагане; призовава Съвета да се подготви за бързото приемане на тези разпоредби; подчертава, че за да постигне една от целите си, т.е. намаляване на бюрокрацията, въвеждането на обща консолидирана данъчна основа следва да бъде придружено от прилагане на общи счетоводни правила и подходяща хармонизация на административните практики по данъчни въпроси;

121.  Призовава Комисията да подготви ясно законодателство относно определението за икономическа същност, създаване на стойност и място на стопанска дейност, с цел да се разреши по-специално въпросът за дружествата „пощенски кутии“, и да разработи критерии и законодателство на ЕС относно третирането на научноизследователската и развойната дейност, които да са съвместими с работата на ОИСР по този въпрос, но да не се ограничават до нея, тъй като държавите членки понастоящем реформират стратегията си в това отношение, често заедно с тази за субсидиите; подчертава, че това законодателство следва ясно да посочва, че трябва да има пряка връзка между преференциалните режими, предоставяни от данъчните администрации, и свързаната с тях научноизследователска и развойна дейност; призовава Комисията да преразгледа законодателството на ЕС относно контролираните чуждестранни дружества и прилагането му в съответствие с решението на Съда на ЕС по делото Cadbury Schweppes (C-196/04), за да се гарантира пълноценното използване на контролирани чуждестранни дружества извън ситуациите на напълно изкуствени споразумения за избягване на случаи на двойно данъчно необлагане; призовава Комисията да направи предложения за хармонизиране на правилата относно контролираните чуждестранни дружества в ЕС;

122.  Призовава също така Комисията, в отсъствието на общоприето определение, да извърши допълнителни анализи и проучвания с цел приемането на определения за агресивно данъчно планиране и вредни данъчни практики, и по-специално за нарушения на договорите за двойно данъчно облагане и за хибридните споразумения, като вземе предвид различните отрицателни въздействия, които те могат да имат върху обществото, да гарантира тяхното наблюдение и да определи по-точно въздействието на избягването на данъци в ЕС и в развиващите се страни; призовава Комисията също така да определи методология за измерване на разликата в данъчното облагане, произтичаща от избягване на данъци и отклонение от данъчно облагане — както беше обявено в предложението ѝ от март 2015 г. — и да осигури редовното провеждане на такова измерване, за да се наблюдава напредъкът и да се изготвят подходящи отговори посредством политиките; отправя искане към Комисията да предприеме необходимите действия, за да изясни точния статут на всички „зависими юрисдикции“ на държавите членки и какви опорни точки биха могли да бъдат използвани за промяна на техните практики с цел избягване на намаляването на данъчната основа в рамките на ЕС;

123.  Припомня, че освен корпоративните данъчни измами, има доста големи трансгранични измами с ДДС, данък, който е от основно значение за всички държавни хазни; призовава Комисията да разработи мерки за справяне с този проблем, включително чрез по-добро координиране по въпроса между националните данъчни агенции;

Кодекс за поведение при данъчното облагане на предприятията

124.  Призовава за спешна реформа на Кодекса за поведение в областта на данъчното облагане на предприятия и на групата, отговаряща за прилагането му, като се има предвид, че приносът ѝ досега е спорен, с цел преодоляване на съществуващите понастоящем реални препятствия по пътя към ефективна борба срещу вредните данъчни практики и подпомагане на координирането и сътрудничеството на равнището на ЕС в областта на данъчната политика;

125.  Призовава държавите членки, в дух на добро сътрудничество, да одобрят предложенията, включени в плана за действие на Комисията от 17 юни 2015 г. за справедливо и ефикасно корпоративно данъчно облагане в ЕС; счита, че легитимността на групата би спечелила от увеличаване на прозрачността и отчетността; се застъпва следователно за реорганизиране на управлението и на мандата на групата, включително посредством назначаване на постоянен председател, носещ политическа отговорност, подобряване на нейните работни методи (включително чрез евентуален механизъм за гарантиране на прилагането), редовно участие в групата на финансови министри или висши служители, с цел повишаване на видимостта ѝ и засилване на обмена на информация в рамките на групата с цел ефективно противодействие на намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби; призовава също така за актуализиране и разширяване на критериите, определени в Кодекса, за да бъдат обхванати нови форми на вредни данъчни практики, включително в трети държави; призовава председателя на групата и Съвета да докладват редовно на компетентната му комисия и да обменят информация с нея относно дейността на групата, по-специално по отношение на представянето на нейните шестмесечни доклади до Съвета по икономически и финансови въпроси;

126.  Отправя в по-общ план покана към Съвета да подкрепи насърчаването на истински демократичен контрол по трансграничните данъчни въпроси на равнището на ЕС, подобно на този, който вече е в сила в други области, в които държавите членки или други независими институции, като Европейската централна банка и Съветът на единния надзорен механизъм, имат изключителна компетентност; приканва Съвета и държавите членки да разгледат възможността за създаване на група на високо равнище по въпросите на данъчната политика, както беше предложено от председателя на Комисията; подчертава, че такава „данъчна комисия“, която се отчита пред Парламента, би включвала Съвета и Комисията по модела на Икономическия и финансов комитет, както и независими експерти, и като цяло би упражнявала надзор върху законодателната и незаконодателната данъчна политика и би докладвала на Съвета по икономически и финансови въпроси ECOFIN; изисква на Парламента да бъде дадено право на инициатива да изобличава пред групата за Кодекса за поведение всяка национална мярка, която счете, че отговаря на критериите за вредна данъчна конкуренция, включени в Кодека за поведение;

127.  Призовава Комисията да направи втора актуализация на доклада Симънс & Симънс от 1999 г. относно административните практики, споменати в параграф 26 от доклада на групата за Кодекса за поведение от 1999 г., доклада Примароло (SN 4901/99);

128.  Настоятелно призовава Съвета и държавите членки, като надлежно спазват Договорите и компетентността на държавите членки в областта на прякото данъчно облагане, да подобрят прозрачността, отчетността и работата по наблюдение на групата и призовава Комисията да инициира рамковото законодателство съгласно общностния метод; счита за важно на по-широката общественост да се предоставя повече информация относно работата на групата;

129.  Призовава Комисията да изпълни изцяло препоръките на Омбудсмана на ЕС относно състава на експертните групи и да приеме пътна карта, която да гарантира балансираност на състава на експертните групи; настоява, че успоредно с работата по осъществяване на тази цел, реформите в настоящата структура и състав следва да започнат незабавно; подчертава, че тези реформи не би трябвало до доведат до липса на наличен технически експертен опит в областта на законотворчеството, тъй като такъв би могъл да бъде осигурен чрез публични консултации или публични изслушвания, открити за представители на всички интереси; призовава Комисията да приеме ясно определение за конфликт на интереси и стабилни политики, които да не позволяват лица, изложени на риск от такива конфликти на интереси, както и представители на организации, осъдени за отклонение от данъчно облагане или за други престъпни деяния, да бъдат активни членове на който и да е експертен или консултативен орган;

Държавна помощ

130.  Силно приветства и подкрепя ключовата роля на Комисията като компетентен орган за защита на конкуренцията в рамките на текущите проверки за държавна помощ във връзка с данъчни постановления; счита за неуместна повтарящата се практика, прилагана от няколко държави членки, на спазване на поверителност по отношение на проекти, които са получавали държавна помощ; насърчава Комисията да използва напълно правомощията си в рамките на правилата за конкуренция на ЕС за борба с вредните данъчни практики и за санкциониране на държави членки и дружества, за които е установено, че прибягват до такива практики; подчертава необходимостта Комисията да отделя повече средства — под формата на финансови и човешки ресурси — за увеличаване на способността си за едновременно провеждане на всички необходими разследвания относно фискалната държавна помощ; подчертава необходимостта държавите членки да съдействат напълно на разследванията и да изпълняват исканията за информация от Комисията;

131.  Призовава Комисията най-късно до средата на 2017 г. да приеме в рамките на своята инициатива за модернизиране на държавната помощ (МДП) нови насоки, които да уточнят какво представлява държавна помощ под формата на данъчни облекчения и „подходящо“ трансферно ценообразуване с оглед премахване на правната несигурност както за спазващите изискванията данъкоплатци, така и за данъчните администрации, предоставяйки рамка за съответните данъчни практики на държавите членки без при това да се възпира прибягването до законни данъчни постановления; оспорва полезността на арбитражната конвенция, която не е ефективна по отношение на разглеждането на спорове, по‑специално във връзка с въпросите, свързани с трансферното ценообразуване; счита, че този инструмент следва да бъде реорганизиран и да стане по-ефикасен или да бъде заменен от европейски механизъм за разрешаване на спорове с по-ефективни процедури за постигане на взаимно съгласие;

132.  Призовава Комисията да разшири разследванията си като включи други МНК, споменати в скандала „Люкслийкс“, и мерки, подобни на трансферното ценообразуване по своето естество или ефект;

133.  Призовава Комисията да разгледа, в съответствие с по‑широката компетентност, предоставена на държавите членки от инициативата за МДП, възможността за създаване на мрежа от национални данъчни администрации с цел обмен на най-добри практики и по‑последователно предотвратяване на въвеждането на данъчни мерки, които биха могли да представляват незаконна държавна помощ; приканва Комисията да засили стратегическите взаимодействия между дейностите на (реформираната) група „Кодекс за поведение“ и прилагането от страна на Комисията на правилата за защита на конкуренцията в областта на помощта под формата на данъчни облекчения;

134.  Отбелязва, че целта на настоящите правила за контрол върху държавната помощ е оказване на противодействие на нарушаващи конкуренцията практики чрез възстановяване на неследващи се облаги, предоставяни на дружества; призовава Комисията да направи оценка на възможността за промяна на съществуващите правила с цел да стане възможно сумите, възстановени след нарушение на правилата на ЕС за държавните помощи, да бъдат върнати на държавите членки, които са били засегнати от намаляване на данъчните им основи, а не на държавата членка, която е предоставила незаконна помощ под формата на данъчни облекчения, какъвто е случаят понастоящем, или в бюджета на ЕС; призовава Комисията да промени съществуващите правила, за да осигури възможност за налагане на санкции срещу съответните държави и дружества в случай на нарушение на правилата за държавната помощ;

Прозрачност

135.  Е на мнение, че Съюзът има потенциала да стане модел и глобален лидер по отношение на данъчната прозрачност;

136.  Подчертава основното значение на прозрачността с оглед повишаване на обществената отчетност на МНК и оказване на подкрепа за данъчните администрации в техните разследвания; подчертава, че тя може да има силно възпиращо въздействие и може да променя поведението както чрез риска за репутацията на неспазващите изискванията дружества, така и чрез предоставянето на информация на компетентните органи, които могат след това да приемат подходящи корективни мерки и санкции; подчертава, че трябва да се постигне баланс между прозрачността и необходимостта от защита на търговските интереси и спазване на правилата за защита на данните;

137.  Счита, че по-голямата прозрачност по отношение на дейностите на мултинационалните дружества е от съществено значение, за да се гарантира, че данъчните администрации са в състояние да се борят ефективно срещу намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби; отново изразява във връзка с това своята позиция, че МНК във всички сектори следва да оповестяват ясно и разбираемо във финансовите си отчети, с разбивка по държави членки и по трети държави, в които имат място на стопанска дейност, набор от обобщени данни, включително техните печалби или загуби преди данъчно облагане, данък върху печалба или загуба, брой на служителите, държани активи, основна информация относно данъчните постъпления (отчитане по държави); подчертава значението на обществения достъп до тази информация, евентуално под формата на централен регистър на ЕС; подчертава освен това, че МСП и дружествата със средна пазарна капитализация, които не са МНК, следва да бъдат освободени от това задължение; призовава Съвета да приеме до края на 2015 г. позицията на Парламента, така както беше гласувано в Директивата относно правата на акционерите през юли 2015 г.; подчертава, че изискванията за прозрачност следва да бъдат изготвени и прилагани по такъв начин, че да не поставят предприятията от ЕС в неблагоприятно положение от гледна точка на конкуренцията;

138.  Освен това призовава държавите членки да прилагат по-широкообхватна система за отчитане по държави на данъчните органи, която да се основава на стандарта на ОИСР и да включва по-подробна информация, като например данъчни декларации и сделки в рамките на групата; подчертава, че предоставянето на данъчна информация от дружества на други данъчни администрации трябва да бъде съпроводено от подобряване на рамката за решаване на спорове, с оглед изясняване на съответните права на всяка страна и избягване на всякакви отрицателни странични ефекти; подчертава, че по отношение на данъчните администрации на трети държави, информация следва да се предава само на органите на държавите, които са въвели изисквания, равностойни на предвидените от Арбитражната конвенция на ЕС; също така призовава за разработване на хармонизирани счетоводни стандарти, които да позволяват в частност по‑детайлизирано оповестяване по отношение на авторските и лицензионните възнаграждения;

139.  Отправя искане към Комисията да подкрепи тази позиция, в съответствие със своите предишни оценки и позиции, както и да предприеме всички необходими стъпки, за да гарантира прилагането ѝ спрямо всички МНК, извършващи дейност на вътрешния пазар, и призовава ОИСР да подкрепи разпространението ѝ в световен мащаб, с цел да се гарантира, че подобни задължения важат за всички дружества, извършващи трансгранични операции; подчертава факта, че макар действията за подобряване на прозрачността да са необходими, те не са достатъчни за цялостно справяне с проблема и че националните и международните данъчни системи и данъчната система на ЕС също трябва да бъдат реформирани в значителна степен;

140.  Подчертава, че настоящата непрозрачност на международната данъчна система позволява МНК да избягват данъци, да заобикалят националното данъчно законодателство и да прехвърлят своите печалби към данъчни убежища; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че компетентните органи имат пълен достъп до централните регистри на действителните собственици както на дружества, така и на тръстовете, в съответствие с четвъртата Директива срещу изпирането на пари; призовава държавите членки бързо да транспонират четвъртата Директива срещу изпирането на пари, гарантирайки широк и опростен достъп до информация, съдържаща се в централни регистри относно действителните собственици; отново заявява позицията си, че тези регистри следва да бъдат публично достояние;

141.  Признава работата, предприета от Комисията, за създаване на европейски данъчен идентификационен номер (TIN); призовава Комисията да представи предложение за европейски TIN, въз основа на общото описание на европейски TIN в Плана за действие на Комисията за укрепване на борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци от 2012 г. (действие 22); припомня, че TIN се счита за най‑доброто средство за идентифициране на данъкоплатците и следователно настоятелно призовава този проект да бъде ускорен; призовава Комисията поради същата причина да работи активно за създаването на подобен идентификационен номер на световно равнище, като например идентификационния код на правния субект (LEI) на Регулаторния надзорен комитет;

142.  Освен това подчертава, че прозрачността е важна също така за текущите разследвания на данъчни постановления във връзка с държавна помощ;

143.  Призовава Комисията да разгледа възможностите за прилагане в рамките на ЕС на разпоредби, подобни на правилото на Правителствения съвет по счетоводни стандарти на САЩ (Governmental Accounting Standards Board (GASB))(48), което изисква държавните и местните правителства да докладват колко приходи губят от корпоративни данъчни облекчения, предоставяни за икономическо развитие;

Защита на лицата, които подават сигнали за нередности

144.  Призовава Комисията да предложи до юни 2016 г. законодателна рамка на ЕС за ефективна защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, и други като тях; подчертава, че е неприемливо вместо на правна защита граждани и журналисти да подлежат на съдебно преследване, когато, действайки в интерес на обществото, разкриват информация или съобщават за подозрения за извършени неправомерни действия, закононарушения, измами или незаконна дейност и по-специално за случаи на избягване на данъци, отклонение от данъчно облагане, изпиране на пари или всякакво друго поведение, което нарушава основните принципи на ЕС, като принципа на лоялно сътрудничество;

145.  Призовава Комисията да разгледа възможността за установяване на набор от инструменти за гарантиране на такава защита срещу неоснователни съдебни преследвания, икономически санкции или дискриминация, като същевременно се гарантира защитата на поверителността и на търговските тайни; обръща внимание в тази връзка на примера на Закона Дод‑Франк в САЩ, в който се предвижда както плащане на възнаграждения на лицата, подаващи сигнали за нередности, за предоставянето на оригинална информация на органите, така и защитата на тези лица от съдебно преследване и от загуба на работното им място, като се има предвид, че тези възнаграждения не следва да бъдат стимул за публикуване на чувствителна в търговско отношение информация; предлага създаването на независим европейски орган, отговарящ за събирането на такава информация и извършването на разследвания, както и на общоевропейски взаимен фонд за лицата, подаващи сигнали за нередности, за да се гарантира, че лицата, подаващи сигнали за нередности, получават адекватна финансова помощ, които да се финансират чрез налог върху част от възстановените средства или събраните глоби; счита, че следва да се предоставя защита на лицата, подаващи сигнали за нередности и когато те информират обществеността, след като компетентните органи на национално равнище или на равнището на ЕС са били уведомени и не са реагирали в рамките на един месец;

Корпоративна социална отговорност

146.  Счита, че провеждането на отговорна данъчна стратегия следва да се разглежда като един от стълбовете на корпоративната социална отговорност (КСО), по‑специално в светлината на актуализираното определение за КСО като „отговорността на предприятията за въздействието, което оказват на обществото“(49); изразява съжаление, че повечето дружества не включват това в своите доклади относно корпоративната социална отговорност; подчертава факта, че агресивното данъчно планиране е несъвместимо с КСО; призовава Комисията да включи този елемент и да изготви подходящо определение за неговото съдържание в обновена стратегия на ЕС за корпоративна социална отговорност;

Измерение, свързано с трети държави

ОИСР

147.  Подкрепя плана за действие на ОИСР относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, като същевременно признава, че той е резултат от компромис, който не отива достатъчно далеч, предвид мащаба на проблема с избягването на данъци, и че тези предложения следва да бъдат основата за по-нататъшни действия на равнището на ЕС и на световно равнище; призовава ОИСР, нейните държави членки и всички останали участващи страни да създадат силен инструмент за мониторинг, с цел да се направи оценка на напредъка в изпълнението на тези насоки, да се съберат доказателства за тяхната ефективност и евентуално да се предприемат корективни действия;

148.  Препоръчва засилване на институционалните връзки и на сътрудничеството между ОИСР и Комисията, за да продължи осигуряването на съвместимостта на двата процеса и да се избегнат двойни стандарти; призовава държавите членки да транспонират незабавно в националното си законодателство цялото законодателство на ЕС, основано на насоките на ОИСР, и по този начин да превърнат ЕС в лидер по отношение на изпълнението на препоръките на ОИСР; подчертава обаче, че подходът на ОИСР все още се основава на актове с незадължителен характер и че нейната дейност трябва да бъде допълнена от подходяща законодателна рамка на равнището на ЕС, за да се отговори на потребностите на единния пазар, например под формата на директива за борба с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, която да излиза извън рамките на инициативата на ОИСР относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби в области, които не са обхванати в достатъчна степен;

Данъчни убежища

149.  Призовава за общ подход на ЕС спрямо данъчните убежища; призовава по‑специално Комисията да продължи работата си по отношение на изготвянето и приемането на европейско определение, на общ набор от критерии за разпознаване на данъчни убежища, независимо от тяхното местонахождение, и на подходящи санкции за държавите, които си сътрудничат с тях, въз основа на препоръката си от декември 2012 г. относно мерките за насърчаване на трети държави да прилагат минимални стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане (т.е. излизане извън рамките на обмена на информация и прозрачността и включване на лоялна данъчна конкуренция и ефективно данъчно облагане), както и за дружествата, които ги използват за целите на агресивно данъчно планиране, както и по отношение на определянето на подходящи общи мерки, приложими към тези юрисдикции; се позовава на посочената по-горе резолюция от 21 май 2013 г. относно борбата срещу данъчните измами, укриването на данъци и данъчните убежища за неизчерпателен списък с възможни мерки(50); отново заявява, че изцяло европейските списъци, актуализирани редовно и основани на всеобхватни, прозрачни, надеждни, обективно проверими и общоприети показатели, биха били по-ефективни като средство за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане и за промяна на данъчното поведение спрямо и в рамките на тези юрисдикции;

150.  Призовава Комисията да включи в европейския черен списък териториите, които предоставят фискални предимства на стопански субекти, без да изискват значителна стопанска дейност в страната, налагат значително по-ниско ефективно данъчно облагане и не гарантират автоматичен обмен на данъчна информация с други юрисдикции;

151.  Подчертава по-специално необходимостта да се гарантира, че изходящите финансови потоци се облагат поне веднъж, например чрез налагане на данък, удържан при източника, или еквивалентни мерки, с цел да се избегне напускането на печалби от ЕС, преди да бъдат обложени с данъци, и призовава Комисията да представи законодателно предложение за тази цел, например чрез преразглеждането на директивите за дружествата майки и дъщерните дружества и относно лихвите и авторските и лицензионните възнаграждения; настоява относно необходимостта от въвеждане на система, която да гарантира, че на националните данъчни администрация трябва да бъде представен документ за потвърждение, за който да бъде съобщено на Комисията с цел удостоверяване на тази операция, като по този начин се защитава единният пазар и се поддържа връзка между мястото на генериране на печалбите и на икономическата стойност и мястото на тяхното облагане; подчертава, че една такава система следва да бъде изготвена внимателно, за да се избегнат двойно данъчно облагане и спорове; призовава Комисията, подкрепяйки насърчаването от страна на ОИСР на многостранен подход към данъчните въпроси, насочен към рационализиране на международните данъчни режими и към гарантиране на това, че печалбите се облагат там, където е създадена стойността, същевременно да засили ролята на ЕС на международната сцена чрез възприемане на единна позиция и да работи за изготвянето на обща за ЕС рамка за двустранни спогодби по данъчни въпроси и за постепенно заместване на огромния брой отделни двустранни данъчни спогодби със спогодби между ЕС и трети юрисдикции; подчертава, че това би било най-непосредственият начин за справяне с практиката да се използва най-благоприятната от данъчна гледна точка спогодба; призовава междувременно държавите членки незабавно да въведат клаузи за борба със злоупотребите в договорите си относно данъчното облагане в съответствие с предложенията относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби;

152.  Счита, че сключването на споразумения за свободна търговия трябва да бъде съпроводено от засилено данъчно сътрудничество, което да предотвратява избягването на данъци от страна на дружества, конкуриращи се на едни и същи пазари, и да гарантира равнопоставени условия на конкуренция; поради това изисква от Комисията да въведе данъчни разпоредби във всички споразумения на ЕС за свободна търговия, които да задължат държавите партньори да прилагат добро управление в областта на данъчното облагане и да осигурят реципрочност по въпросите на данъчното облагане; подчертава, че работата, предприета от Платформата по въпросите на доброто управление в областта на данъчното облагане, представлява добра основа за прилагането на тази концепция; подчертава факта, че същото може да се приложи и към споразуменията за сътрудничество на ЕС;

153.  Призовава органите на ЕС да не си сътрудничат с юрисдикции, за които се счита, че отказват сътрудничество по данъчни въпроси, нито с дружества, осъдени за данъчни измами, отклонение от данъчно облагане или агресивното данъчно планиране; отправя искане към институции като Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) да преустановят сътрудничеството си чрез своите финансови посредници с отказващи съдействие данъчни юрисдикции; отправя освен това искане към органите на ЕС да се ангажират да не се предоставят финансиране от ЕС на дружества, осъдени за данъчни измами, отклонения от данъчно облагане или агресивното данъчно планиране;

154.  Призовава Комисията да използва всички инструменти, с които разполага, за да насърчава по‑съгласуван подход по отношение на развитите държави, с цел стимулиране на по-голяма реципрочност в областта на данъчното облагане, по-специално по отношение на обмена на информация със Съединените американски щати след влизането в сила на Акта за спазване на данъчното законодателство във връзка със задгранични сметки; призовава също така Комисията да наблюдава внимателно — в контекста на Споразумението от 27 май 2015 г. между Европейския съюз и Швейцария за автоматичен обмен на информация за финансови сметки и с цел запазване на единния пазар и гарантиране, че вредни данъчни мерки няма да бъдат въвеждани в бъдеще — договореното постепенно премахване на някои вредни данъчни практики в Швейцария в съответствие с насоките по отношение на намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби; призовава Комисията по време на текущите си преговори с Швейцария да предложи въвеждането на правила за контролираните чуждестранни дружества в швейцарското законодателство; настоява, че Комисията трябва да осигури следването от страна на Швейцария на подхода на ЕС по отношение на данъчното облагане и да докладва на Парламента;

155.  Припомня, че всички държави членки са избрали многостранен подход на автоматичен обмен на информация чрез Спогодбата за административна помощ в областта на данъчното облагане и чрез преразглеждането през 2014 г. на съответните директиви на ЕС(51); подчертава, че тези две инициативи са основни елементи за справяне с отклонението от данъчно облагане и банковата тайна, тъй като те пораждат задължението на финансовите институции да докладват пред данъчните администрации широк спектър от информация относно жители с доходи, получени от държани в чужбина активи;

Развиващи се страни

156.  Подчертава факта, че при разработването на действия и политики за борба с избягването на данъци следва да се обърне специално внимание на национално и международно равнище и на равнището на ЕС на положението на развиващите се страни, и по-специално на най-слабо развитите страни, които обикновено са най-засегнати от избягване на корпоративни данъци и имат много малки данъчни основи и ниско съотношение между данъчното облагане и БВП; подчертава, че тези действия и политики следва да допринасят за генерирането на публични приходи, съизмерими с добавената стойност, създадена на тяхна територия, така че да се осигури подходящо финансиране за техните стратегии за развитие, постигането на Целите на хилядолетието за развитие и за програмата за развитие след 2015 г.; приветства в този контекст работата на Комитета на експертите за международно сътрудничество в данъчната област на ООН; отправя искане към Комисията да подкрепя интересите на развиващите се страни в съществуващите международни инициативи и да включи представители на развиващите се страни в своята Платформа по въпросите на доброто управление в областта на данъчното облагане;

157.  Призовава ЕС и членовете на ОИСР, работещи по проекта във връзка с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, да гарантират, че в новия „Световен стандарт за автоматичен обмен на информация“, разработен от ОИСР, се предвижда преходен период за развиващите се страни, които понастоящем не могат да изпълнят изискванията за взаимен автоматичен обмен на информация поради липса на административен капацитет;

158.  Призовава Комисията да предложи по-нататъшни мерки за укрепване на административния капацитет в развиващите се страни, по-специално в областта на данъчното облагане, за да стане възможен ефективен обмен на данъчна информация с техните администрации; призовава за създаването на платформа за развиващите се страни чрез изпълнение на пилотни проекти за автоматичен обмен на информация; призовава развиващите се страни да насърчават регионални споразумения или други форми на сътрудничество в областта на данъчното облагане с цел подобряване на своите позиции при договаряне с чуждестранни преки инвеститори и МНК и решаване на въпроси от общ интерес;

159.  Призовава държавите членки да гарантират, че техните агенции за подпомагане на развитието разполагат с достатъчен технически експертен опит за справяне с данъчните въпроси в своите политики за развитие, особено от министерствата на финансите и данъчните администрации;

160.  Напомня за плана за действие, представен в неговата резолюция от 8 юли 2015 г. относно избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане като предизвикателства за управлението, социалната закрила и развитието в развиващите се държави; насърчава всички държави и международни организации, като ООН, да бъдат част от един приобщаващ процес и да допринесат за данъчната програма на Г‑20/ОИСР, като се борят срещу намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, насърчават международната данъчна прозрачност и глобалния обмен на информация в областта на данъчното облагане, например чрез разработване на единен общ стандарт за докладване в автоматичния обмен на информация или публичното оповестяване на ефективната собственост; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят засилването на ролята на ООН в бъдещи международни разисквания по въпросите на данъчното облагане, например чрез подкрепа на критерия за създаване на глобален данъчен орган под егидата на Организацията на обединените нации;

Данъчни консултанти

161.  Посочва проблематичното и предизвикващо спорове съчетаване, в рамките на едни и същи предприятия, на дейности като данъчни консултации, одит и консултантски услуги, предназначени, от една страна, да обслужват данъчните администрации, например при създаване на данъчни системи или подобряване на събираемостта на данъците, а от друга, да предоставят услуги за данъчно планиране на МНК, които може да се използват слабостите на националните законодателства в областта на данъчното облагане;

162.  Посочва съществуването на европейска правна рамка, която включва последния пакет от реформи на пазара на одиторски услуги, одобрен от Парламента на 3 април 2014 г.(52); призовава Комисията да гарантира прилагането на съответните законодателни разпоредби в държавите членки, в рамките на целесъобразен срок и в съответствие с преследваните цели;

163.  Призовава Комисията да представи предложения за насоки за сектора на консултантските услуги по данъчни въпроси и за създаване на режим на ЕС за несъвместимост за консултантите в областта на данъчното облагане и по целесъобразност за банките, с които да се установи рамка за ефективно предотвратяване на конфликти на интереси между услугите за публичния и частния сектор;

164.  Призовава освен това Комисията да започне проверка за оценка на състоянието на концентрацията в сектора и за възможно нарушаване на конкуренцията, произтичащо от нея; препоръчва с тази проверка да се установи по-конкретно дали съчетаването на данъчни консултации и одитни функции в рамките на едно и също дружество може да доведе до конфликт на интереси и да се предложат съответните мерки, включително въвеждане на механизми, които да осигуряват независимото функциониране на отделите в консултантските фирми;

165.  Отправя искане към Комисията спешно да оцени възможността за въвеждане на законодателна рамка, предвиждаща подходящи санкции за дружества, банки, счетоводни фирми и финансови консултанти, за които е доказано, че участват в прилагането или насърчаването на незаконно избягване на данъци и агресивно данъчно планиране; подчертава, че тези санкции следва да имат възпиращ ефект и могат да включват, наред с другото, глоби, забрана за достъп до финансиране от бюджета на ЕС, забрана на всякаква консултантска роля в институциите на ЕС и, в крайни и повтарящи се случаи, отнемане на лицензи за стопанска дейност;

По-нататъшни действия на национално равнище

166.  Насърчава по-нататъшни действия на национално равнище за справяне с избягването на данъци в рамките на ЕС и ОИСР, тъй като несъгласуваните реакции могат да създадат допълнителни несъответствия и възможности за избягване на данъци; подчертава, че най-доброто средство за борба с намаляването на данъчната основа е сътрудничеството, а не едностранното въвеждане на преференциални режими за привличане на инвестиции;

167.  Призовава Комисията да приеме насоки за данъчните амнистии, предоставяни от държавите членки, с които да се определят обстоятелствата, при които такива амнистии биха били в съответствие с разпоредбите на Договорите на ЕС, отнасящи се до свободното движение на капитали, свободното предоставяне на услуги, държавната помощ и правилата срещу изпирането на пари и с общия подход на ЕС срещу данъчните убежища; припомня необходимостта от изключителна предпазливост при прилагането на подобни практики, за да не се насърчават избягващите данъци да изчакват следващата амнистия;

168.  Призовава държавите членки да въведат система за удържане при източника на данъците върху авторски и лицензионни възнаграждения, за да се гарантира данъчното облагане на авторски и лицензионни възнаграждения, изплащани на трети държави, които не са страни по двустранни данъчни споразумения;

169.  Настоятелно призовава всяка държава членка да извършва, при необходимост с техническата подкрепа на Комисията, оценки на въздействието на разпространението на ефектите в други държави, преди да въвеждат данъчни мерки, които могат да имат въздействие в чужбина; призовава за засилено участие на националните парламенти по въпроса за избягването на данъци, тъй като всеки данъчен режим или данъчно облагане следва да подлежи на надлежна оценка и демократичен контрол от страна на законодателя;

170.  Настоятелно призовава държавите членки да преустановят и да преразгледат съкращенията на средства за данъчните си администрации, да увеличат инвестициите и повишат ефективността на данъчните си администрации като едновременно с това осигурят по-добро преразпределение на персонала и технологиите и увеличаване на експертния опит с оглед на справяне с развитието и въздействието на вредните данъчни практики, които стават все по-сложни; призовава Комисията да предоставя техническа подкрепа за такива усилия, по-специално в контекста на програмата „Фискалис 2020“; призовава също така държавите членки да работят за въвеждането на по-прости, по-ефективни и по-прозрачни режими на данъчно облагане в интерес на държавите членки, гражданите и предприятията;

171.  Припомня, че обществените поръчки възлизат на 16% от БВП на ЕС; отправя искане за оценка на възможността за въвеждане на критерии, свързани с данъчното облагане, прозрачността или сътрудничеството в търговете за възлагане на обществени поръчки при следващото изменение на Директивата за обществените поръчки; призовава също така държавите членки да разгледат възможността за изключване от участие в обществени поръчки на дружества, за които е доказано, че са участвали в схеми за агресивно данъчно планиране и избягване на данъци;

172.  Подчертава накрая, че правилото за единодушие в рамките на Съвета, при което всяка държава членка има право на вето, намалява стимулите за преминаване от съществуващото статукво към по-съгласувано решение; призовава Комисията да не се въздържа от използването, когато е целесъобразно, на член 116 от ДФЕС, който гласи следното: „Когато Комисията установи, че съществуваща разлика между законовите, подзаконовите или административните разпоредби на държавите членки нарушава условията на конкуренция във вътрешния пазар и че произтичащото нарушение трябва да бъде отстранено, тя се консултира със съответната държава членка. Ако тази консултация не доведе до споразумение за отстраняване на въпросното нарушение, Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, приемат необходимите директиви [...]“;

173.  Се ангажира да продължи работата, инициирана от неговата специална комисия, като се опита да отстрани пречките, които не позволиха на специалната комисия да завърши своя пълен мандат, и като гарантира подходящи последващи действия във връзка с нейните препоръки; възлага на своите компетентни органи да установят най-добрата институционална рамка за постигане на тази цел;

174.  Отново изразява искането си за достъп до всички съответни документи на ЕС; призовава своя председател да предаде това искане на Комисията и на Съвета и заявява, че Парламентът е решен да използва всички възможни средства, с които разполага, за постигане на тази цел;

175.  Призовава компетентната си комисия да проследи изпълнението на тези препоръки в рамките на предстоящия си законодателен доклад по собствена инициатива на същата тема;

176.  Призовава компетентната си комисия по конституционни въпроси да проследи изпълнението на тези препоръки, по-специално по отношение на въвеждането на задължителни клаузи за сътрудничество в Кодекса на поведение за организации, включени в регистъра за прозрачност, и промените в правилата за достъп до документи между институциите на ЕС, с цел привеждането им в по‑добро съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, залегнал в Договора за ЕС;

o
o   o

177.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на държавите членки, на националните парламенти, на Г‑20 и на ОИСР.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1:

СПИСЪК НА ЛИЦАТА, С КОИТО СА СЕ ОСЪЩЕСТВИЛИ СРЕЩИ

(ЗАСЕДАНИЯ НА КОМИСИЯТА И ДЕЛЕГАЦИИ)

Дата

Оратори

30.3.2015 г.

—  Пиер Московиси, член на Комисията, отговарящ за икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз

16.4.2015 г.

—  Серж Колин, президент на Съюза на финансовия персонал

—  Фернанд Мюлер, председател на фискалната комисия на Съюза на финансовия персонал

—  Паулу Раля, президент на Португалския профсъюз на данъчните работници

—  Франсоа Горис (президент на UNSP-NUOD) на Европейската конфедерация на независимите профсъюзи (CESI)

—  Надя Салсон, Европейска федерация на профсъюзите на държавните служители

—  Хенк Колер, президент на Европейската федерация на данъчните консултанти (CFE)

—  Оливие Бутейи-Тафт, изпълнителен директор на Федерацията на европейските счетоводители (FEE)

—  Рави Бхатияни, директор по правни въпроси на „Независима търговия на дребно Европа“

5.5.2015 г.

—  Маргрете Вестегер, член на комисията, отговарящ за конкуренцията

—  Волфганг Нолц, председател на групата „Кодекс за поведение“

—  Джейн Маккормик, главен данъчен партньор, ръководител по данъчните въпроси за региона на Европа, Близкия изток и Африка, KPMG

—  Крис Сенгър, партньор, глобален ръководител по въпросите на данъчната политика, Ernst&Young

—  Стеф ван Вегел, партньор в PwC, глобален ръководител по въпросите на данъчната политика

—  Бил Додуел, ръководител по въпросите на данъчната политика в Deloitte UK

11.5.2015 г.

Публично изслушване относно данъчните постановления и вредните данъчни практики

—  Стефани Жибо, подател на сигнал за нередности и бивш служител в UBS

—  Луц Оте, подател на сигнал за нередности и бивш изпълнител на информационна технология в Julius Baer

—  Кристоф Клерикс, Международен консорциум на разследващите журналисти (ICIJ)

—  Едуар Перен, член на ICIJ

—  Ричард Брукс, член на ICIJ

—  Ларс Бове, член на ICIJ

—  Хавие Кунас, журналист в „Le Soir“

—  Доминик Берлен, Европейски колеж в Париж (Collège européen de Paris), Университет Пантеон-Асас (Париж 2)

—  Габриел Зукман, асистент, Лондонско училище по икономика и политически науки

—  Ахим Дьорфер, адвокат в областта на данъчното облагане, автор и юридически философ

12.5.2015 г.

Делегация в Белгия

—  Жак Малерб, Университет в Льовен (UCL)

—  Аксел Хелтерман, Университет в Льовен (KUL)

—  Вернер Хейверт, експерт по данъчни въпроси, кантора „Джоунс Дей“ (Jones Day)

—  Вим Уътс, ръководител по въпросите на данъчната политика — председател на Данъчната комисия в FEB-VBO, и Хилде Уомпърс, заместник-председател на групата по данъци и финанси на FEB-VBO

—  Кристоф Кинтар (експерт на FGTB, бивш данъчен одитор)

—  Ерик ван Ромпьой (председател) и други членове на комисията по финанси и бюджети на Федералния парламент

—  Стивън ван де Берге, началник на Службата за данъчни постановления

—  Йохан ван Овервелд — министър на финансите (заседанието се проведе на 17 юни)

18.5.2015 г.

Делегация в Люксембург

—  Вим Пиот, началник по данъчните въпроси в PWC, Люксембург

—  Никола Макел, генерален директор на агнецията „Люксембург за финансиране“ (Luxembourg for Finance)

—  Кристин Дам, директор, и Майк Матиас, член на „Cercle de Coopération des ONG du Développement“

—  Южен Берже (председател) и други членове на комисията по финанси на парламента

—  Пиер Граменя, министър на финансите

—  Паскал Тусинг, директор по данъчните въпроси, Министерство на финансите, и членове на данъчната администрация

22.5.2015 г.

Делегация в Берн, Швейцария

—  Маркус Р. Нойхаус, председател на управителния съвет на PWC Швейцария, член на кабинета на глобалния председател на PWC

—  Франк Марти, член на изпълнителния съвет, ръководител на финансовите услуги и данъците, „Economie Suisse“

—  Франсоа Бор, член на постоянната делегация в Брюксел, ръководител по европейските въпроси на „Economie Suisse“

—  Мартин Цог, член на изпълнителния комитет, началник на националното и международното данъчно облагане, „Swiss Holdings“

—  Урс Капале, директор по финансова политика и данъци, Швейцарско сдружение на банкерите (Swiss Bankers Association)

—  Марк Херкенрат, „Alliance Sud“, член на Глобалния алианс за данъчна справедливост

—  Оливие Лоншон, Декларация от Берн

—  Жак дьо Ватвил, държавен секретар по международните финансови въпроси (SIF)

—  Посланик Кристоф Шелинг, началник на отдел „Данъчна политика“

—  Адриан Хуг, директор на Федералната данъчна администрация на Швейцария

—  Рюди Нозер, член на Националния съвет, ръководител на комисията по икономически въпроси и данъчно облагане

—  Урс Швалер, член на Съвета на кантоните

—  Улрих Траутман, началник на сектора на търговските и икономическите въпроси, делегация на Европейския съюз в Швейцария и Лихтенщайн

—  Марко Салви, старши научен сътрудник, „Avenir Suisse“

27.5.2015 г.

Среща с правителството на Бермуда (с координатори на комисията TAXE)

—  Фабиян Пикардо, главен министър

—  Джоузеф Гарсия, заместник главен министър

28.5.2015 г.

Делегация в Дъблин, Ирландия

—  Мартин Лемб, главен изпълнителен директор на Ирландския данъчен институт

 Майкъл Нунан, министър на финансите

—  Найъл Коди, председател на Комисията по приходи

—  Лиъм Туоми (председател) и други членове на комисията по финанси на парламента (Oireachtas) + Съвместната комисия на Камарата на представителите и на Сената по европейски въпроси —

—  Франк Бери, „Тринити колидж“, Дъблин (TCD)

—  Сиймъс Кофи, Университетски колеж в Корк (UCC)

—  Фиъргел О’Рурк, началник, отговарящ за данъчната политика, PWC

—  Конър О’Брайън, началник, отговарящ за данъчната политика, KPMG

—  Джим Кларкън, главен изпълнителен директор на „Oxfam“, Ирландия

—  Майкъл Колинс, Институт за икономически изследвания в Невин (NERI)

29.5.2015 г.

Делегация в Хага, Нидерландия

—  Сьора Дикерс, член на Парламента, и други членове на Комисията по финансите на парламента на Нидерландия

—  Бартян Зьотмулдер, Нидерландска асоциация на данъчните консултанти

—  Ханс ван ден Хурк, Университет в Маастрихт

—  Индра Рьомгенс, SOMO, независима научноизследователска организация с нестопанска цел под формата на мрежа

—  Франсис Вейзиг, „Oxfam“

—  Питърбас Пласман, началник на Службата за данъчни постановления

—  Ерик Вибес, нидерландски държавен секретар по данъчните въпроси

1.6.2015 г.

Публично изслушване относно международното измерение на данъчните постановления и други мерки

—  Сенатор Марио Монти, бивш член на Комисията, отговарящ за конкуренцията и за митниците, данъчното облагане и вътрешния пазар

—  Тове Мария Ридинг, ръководител, отговарящ за политиките и застъпничеството, Европейска мрежа за задължения и развитие (EURODAD)

—  Антоан Делтур, подател на сигнал за нередности, бивш одитор, PWC Люксембург

17.6.2015 г.

Междупарламентарно заседание относно агресивното данъчно планиране и ролята на демократичен контрол на парламентите

Тридесет и седем членове от осемнадесет национални парламенти:

AT, BE, CY, CZ, FR, DE, GR, HU, IE, IT, LT, LU, MT, PL, PT, RO, ES, SV

—  Хайнц Зурек, генерален директор на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“

—  Паскал Сент-Аман, директор на Центъра за данъчна политика и администрация към ОИСР

18.6.2015 г.

Делегация в Лондон, Обединеното кралство

—  Дейвид Гоук, депутат, финансов секретар на държавната хазна

—  Джим Хера, генерален директор, Данъчно облагане на предприятия, Приходи и митници, Обединеното кралство

—  Фъргъс Хераденс, зам.-директор, Екип за корпоративните данъци, Група за данъчно облагане на предприятия и международно данъчно облагане, държавна хазна на Обединеното кралство

—  Андрю Доусън, ръководител на Екипа за данъчните спогодби, главен преговарящ за данъчните спогодби на Обединеното кралство

—  Мора Парсънс, заместник-директор, ръководител на трансферното ценообразуване в Приходи и митници на Обединеното кралство за международна стопанска дейност и председател на Съвета за трансферното ценообразуване в Приходи и митници на Обединеното кралство

—  Мег Хилиър (председател), Маргарет Ходж (бивш председател) и Гуто Беб, член на Комисията по публични сметки в Камарата на общините

—  Прем Сика, професор по счетоводство, Факултет по бизнес, Университет на Есекс

—  Франк Хескю, ръководител на Факултета по данъци на ICAEW (Институт на дипломираните счетоводители в Англия и Уелс), и Иън Янг, специалист по международно данъчно облагане

—  Уил Морис, председател на Комисията по данъци и Комисията по данъци на Стопанския и индустриален консултативен съвет (BIAC)

Конфедерация на британската индустрия (CBI)

—  Ричард Колиър, старши партньор, отговарящ за данъците, PwC

—  Джоузеф Стед, „Християнска помощ“ (Christian Aid)

—  Меша Неру, програмен директор, „Маркировка за справедливо данъчно облагане“ (Fair Tax Mark)

23.6.2015 г.

Размяна на мнения с многонационални корпорации

—  Натали Монети, главен данъчен служител, Total S.A.

—  Мартин Макиуън, началник, отговарящ за данъчната политика, SSE plc

—  Кристиян Комоле-Тирман, директор, фискални въпроси, БНП Париба (BNP Paribas Group)

25.6.2015 г.

Среща с представител на правителството на Бермуда (с координатори на комисията TAXE)

—  Еверард Боб Ричардс, вицепремиер и министър на финансите

—  Алестер Сютън, юридически съветник на правителството на Бермуда по въпросите на ЕС

2.7.2015 г.

—  Ричард Мърфи, директор на „Tax Research LLP“ и учредител на „Tax Justice Network“

—  Гийом дьо ла Вилгерен, началник, заместник-председател, отговарящ за данъчната политика и митниците, Ербъс (Airbus)

17.9.2015 г.

—  Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия

—  Пиер Московиси, член на Европейската комисия, отговарящ за икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз

—  Маргрете Вестегер, член на Европейската комисия, отговарящ за конкуренцията

22.9.2015 г.

—  Пиер Граменя, председател на Съвета по икономически и финансови въпроси, министър на финансите, Люксембург

—  д-р. Волфганг Шойбле, федерален министър на финансите, Германия

—  Луис Де Гиндос, министър на икономиката и конкурентоспособността, Испания

—  Мишел Сапен, министър на финансите и публичните сметки, Франция

—  Пиер Карло Падоан, министър на икономиката и финансите, Италия

16.11.2015

Размяна на мнения с многонационални корпорации

—  Моник Меш, заместник-председател, Глобална обществена политика, Amazon

—  Малте Лоан, директор, Глобални корпоративни въпроси, Anheuser-Busch InBev SA

—  Марк Хъбард, глобален ръководител по въпросите на данъчната политика, Barclays Bank Group

—  Делфин Реър, директор, Публични политики за Южна Европа, Facebook

—  Иън МакКинън, ръководител по въпросите на груповото данъчно облагане, HSBC

—  Кристер Матсон, ръководител по въпросите на корпоративното финансиране, застраховане, данъци и финансови средства, IKEA Group

—  Айрин Йейтс, заместник-председател, Корпоративно данъчно облагане, McDonald’s Europe

—  Вернер Шустер, заместник-председател по въпросите на данъчното облагане, Philip Morris International

—  Никлас Лундблад, старши директор, Публични политики и връзки с правителствата, Google

—  Джон Стоуъл, старши заместник-председател, Корпоративно данъчно облагане, The Walt Disney Company

—  Робърт Джордан, заместник-председател, Общ данъчен съвет, Coca-Cola Company

ПРИЛОЖЕНИЕ 2:

СПИСЪК НА ОТГОВОРИТЕ ПО ДЪРЖАВА/ИНСТИТУЦИЯ

(считано към 16 ноември 2015 г.)

Страна

Отговор

1-во искане от дата 23.4.2015 г. — Краен срок 31.5.2015 г.

Швеция

29.5.2015 г.

Джърси

29.5.2015 г.

Гърнзи

31.5.2015 г.

Люксембург

1.6.2015 г.

Финландия

2.6.2015 г.

Словакия

3.6.2015 г.

Ирландия

5.6.2015 г.

Нидерландия

8.6.2015 г.

Обединено кралство

8.6.2015 г.

Франция

10.6.2015 г.

Чешка република

11.6.2015 г.

Латвия

16.6.2015 г.

Белгия

16.6.2015 г.

Малта

18.6.2015 г.

1-во напомняне от дата 29.6.2015 г. — Краен срок 9.7.2015 г.

Португалия

30.6.2015 г.

Полша

2.7.2015 г.

Литва

3.7.2015 г.

Унгария

7.7.2015 г.

Хърватия

8.7.2015 г.

Естония

10.7.2015 г.

Гърция

10.7.2015 г.

Испания

10.7.2015 г.

Гибралтар

13.8.2015 г.

Дания

26.8.2015 г.

Германия

2.9.2015 г.

Румъния

3.9.2015 г.

Италия

17.9.2015 г.

Последно напомняне от дата 21.9.2015 г.

Австрия

21.9.2015 г.

Кипър

22.9.2015 г.

България

28.9.2015 г.

Словения

28.9.2015 г.

ИНСТИТУЦИИ

Отговор

Комисия

29.4.2015 г.

3.6.2015 г.

31.8.2015 г.

23.10.2015 г.

9.11.2015 г.

Съвет

29.5.2015 г.

15.6.2015 г.

27.7.2015 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

МУЛТИНАЦИОНАЛНИ КОРПОРАЦИИ, ПОКАНЕНИ

ДА ПРИСЪСТВАТНА ЗАСЕДАНИЯ НА КОМИСИЯТА

Наименование

Поканени/представители

Считано към 16 ноември 2015 г.

Ербъс (Airbus)

Гийом дьо ла Вилгерен,

заместник-председател, отговарящ за данъчната политика и митниците

Участвал — 2.7.2015 г.

БНП Париба (BNP Paribas)

Кристиян Комоле-Тирман,

директор по фискални въпроси

Участвал — 23.6.2015 г.

SSE plc

Мартин Макиуън, началник, отговарящ за данъчната политика

Участвал — 23.6.2015 г.

Total S.A.

Натали Монети,

главен данъчен служител

Участвала — 23.6.2015 г.

Амазон (Amazon)

Моник Меш, заместник-председател, Глобална обществена политика

Участвала — 16.11.2015 г.

Анхойзер-Буш (Anheuser-Busch InBev)

Малте Лоан, директор, Глобални корпоративни въпроси

Участвал — 16.11.2015 г.

Банка Баркли (Barclays Bank Group)

Марк Хъбард, глобален ръководител по въпросите на данъчната политика

Участвал — 16.11.2015 г.

Кока-Кола (Coca-Cola Company)

Робърт Джордан, заместник-председател, Общ данъчен съвет

Участвал — 16.11.2015 г.

Фейсбук (Facebook)

Делфин Реър, директор, Публични политики за Южна Европа

Участвала — 16.11.2015 г.

Гугъл (Google)

Никлас Лундблад, старши директор, Публични политики и връзки с правителствата

Участвал — 16.11.2015 г.

HSBC Bank plc

Иън МакКинън, ръководител по въпросите на груповото данъчно облагане

Участвал — 16.11.2015 г.

ИКЕА (IKEA Group)

Кристер Матсон, ръководител по въпросите на корпоративното финансиране, застраховане, данъци и финансови средства

Участвал — 16.11.2015 г.

Корпорация Макдоналдс — Европа (McDonald’s Europe)

Айрин Йейтс, заместник-председател, Корпоративно данъчно облагане

Участвала — 16.11.2015 г.

Филип Морис

International

Вернер Шустер, заместник-председател по въпросите на данъчното облагане

Участвал — 16.11.2015 г.

Уолт Дисни (Walt Disney Company)

Джон Стоуъл, старши заместник-председател, Корпоративно данъчно облагане

Участвал — 16.11.2015 г.

Фият Крайслер (Fiat Chrysler Automobiles)

Серджио Марчионе,

главен изпълнителен директор

Отказ поради текущо разследване

Уолмарт (Walmart)

Шели Бродър,

председател и главен изпълнителен директор за региона на Европа, Близкия изток и Африка (EMEA)

Отказ

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0039.
(2) Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (OВ L 64, 11.3.2011 г., стр. 1) относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите членки в областта на прякото данъчно облагане.
(3) Директива 2003/49/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 г. относно общата система на данъчно облагане на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави членки (ОВ L 157, 26.6.2003 г., стр. 49).
(4) ОВ L 225, 20.8.1990 г., стр. 6.
(5) ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 196.
(6) ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 1.
(7) ОВ L 336, 27.12.1977 г., стр. 15.
(8) ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73.
(9) ОВ C 384, 10.12.1998 г., стр. 3.
(10) OВ C 258 E, 7.9.2013 г., стр. 134.
(11) OВ C 2, 6.1.1998 г., стр. 2.
(12) Приети текстове, P8_TA(2015)0257.
(13) Приети текстове, P8_TA(2015)0265.
(14) Приети текстове, P8_TA(2015)0089.
(15) Приети текстове, P8_TA(2015)0062.
(16) Приети текстове, P7_TA(2013)0444.
(17) Приети текстове, P7_TA(2013)0205.
(18) OВ C 258 E, 7.9.2013 г., стр. 53.
(19) ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 37.
(20) ОВ C 341 E, 16.12.2010 г., стр. 29.
(21) „Тенденции в областта на данъчното облагане в Европейския съюз“, изд. 2014 г. (Taxation trends in the European Union, 2014 edition), Евростат.
(22) Тенденции в данъчното облагане в Европейския съюз, статистически сборници на Евростат, изд. 2014 г.
(23) Европейска комисия (2015 г.), „Данъчно облагане на МСП в Европа — емпирично проучване на прилаганото корпоративно подоходно облагане на МСП в сравнение с големи предприятия“.
(24) Документи за политиката на МВФ „Spillovers in international corporate taxation“ (Странични ефекти в международното корпоративно данъчно облагане), 9 май 2014 г. и „Base Erosion, Profit Shifting and Developing Countries“ („Намаляване на данъчната основа, прехвърляне на печалби и развиващите се страни“), 29 май 2015 г.
(25) Доклад от 10 февруари 2012 г. на Ричард Мърфи, член на Института на дипломираните счетоводители на Англия и Уелс (FCA), озаглавен „Премахване на разликата в данъчното облагане в Европа“.
(26) „European added value of legislative report on bringing Transparency, coordination and convergence to corporate tax policies in the European Union“ (Европейска добавена стойност на законодателните доклади относно осигуряването на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Европейския съюз), Бенджамин Ферет, Даниел Гравино и Силвия Мерлер (Dr Benjamin Ferrett, Daniel Gravino and Silvia Merler) , Европейски парламент.
(27) ‘Unhappy meal — €1 Billion in Tax Avoidance on the Menu at McDonald’s’ („Unhappy meal — избягване на данъци за 1 милиард евро в менюто на McDonald’s“), EPSU et al., февруари 2015 г.
(28) Работен документ на службите на Комисията от 17 юни 2015 г. относно корпоративното подоходно облагане в Европейския съюз (SWD(2015)0121).
(29) „Проучване на данъчните стимули за научноизследователска и развойна дейност“, Доклад относно данъчното облагане № 52-2014, Европейска комисия.
(30) Transfer pricing: Keeping it at arm’s length (Трансферно ценообразуване: поддържане на принципа на сделката между несвързани лица), OECD Observer 230, януари 2002 г. (коригиран вариант 2008 г.).
(31) Камара на общините, устно изказване пред Комисията по публични сметки, 31 януари 2013 г.
(32) ОИСР, съобщение за пресата, „OECD urges stronger international co-operation on corporate tax“ (ОИСР призовава настоятелно за засилено международно сътрудничество по въпросите на корпоративното данъчно облагане), 12.2.2013 г.
(33) Данъчно облагане на МСП в Европа — емпирично проучване на прилаганото корпоративно подоходно облагане на МСП в сравнение с големи предприятия — Европейска комисия, май 2015 г., и P.Egger, W. Eggert и H. Winner (2010 г.) „Saving taxes through foreign plant ownership“ (Спестяване на данъци чрез собственост върху чуждестранно промишлено предприятие), Journal of International Economics 81, стр. 99—108.
(34) C-106/09 P и C-107/09 P, Комисия с/у правителството на Гибралтар и Обединеното кралство, решение от 15 ноември 2011 г.
(35) Ако мерките, приети от държавите членки, засягат цялата данъчна система, те представляват форми за приспособяване към общата данъчна политика, а не държавни помощи.
(36) Писмо, изпратено от члена на Комисията Вестегер до Специалната комисия относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие (TAXE) на 29 април 2015 г.
(37) Както е посочено в Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от ДФЕС, във връзка със задължението на държавите членки да сътрудничат на Комисията и да ѝ предоставят цялата информация, която се изисква.
(38) Документ за политиката на МВФ „Spillovers in international corporate taxation“ (Странични ефекти в международното корпоративно данъчно облагане), 9 май 2014 г.
(39) Работен документ на МВФ „Намаляване на данъчната основа, прехвърляне на печалби и развиващите се страни“, май 2015 г.
(40) Проучване „Tax revenue mobilisation in developing countries: issues and challenges“ (Мобилизиране на данъчните приходи в развиващите се държави: въпроси и предизвикателства), Европейски парламент, април 2014 г.
(41) Световен доклад за инвестициите за 2015 г. на Конференцията на ООН за търговия и развитие.
(42) Доклад на Christian Aid (Християнска помощ), 2008 г.
(43) OВ C 264 E, 13.9.2013 г., стр. 41.
(44) Airbus, BNP Paribas, SSE plc, Total S.A.
(45) Amazon, Anheuser-Busch InBev, Barelays Bank Group, Coca-Cola Company, Facebook, Google, HSBC Bank plc, IKEA, Mc Donald's Corporation, Philip Morris, Walt Disney Company.
(46) Fiat Chrysler Automobiles, Walmart.
(47) Кодекс за поведение, определен в приложение 3 към Междуинституционалното споразумение относно регистъра за прозрачност от 2014 г.
(48) ‘Tracking corporate tax breaks: a welcome new form of transparency emerges in the US’, Tax Justice Network (Проследяване на корпоративни данъчни облекчения: дългоочаквана нова форма на прозрачност се появява в САЩ“, Tax Justice Network).
(49) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите — „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011—2014 г. за корпоративната социална отговорност“ (COM(2011)0681), стр. 6.
(50) Те включват, цитирайки само няколко: временно прекратяване или преустановяване на съществуващи конвенции за избягване на двойното данъчно облагане с юрисдикции, които са посочени в черния списък, забрана на достъпа до обществени поръчки на ЕС за стоки и услуги и непредоставяне на държавна помощ на дружества, установени в юрисдикциите, включени в черния списък, забрана финансови институции в ЕС и финансови съветници да създават или поддържат дъщерни дружества и клонове в юрисдикции, включени в черния списък, и разглеждане на възможността за отнемане на лицензите на европейски финансови институции и финансови съветници, които поддържат клонове и продължават да оперират в юрисдикции, включени в този черен списък; въвеждане на специална такса за всички сделки към или от юрисдикции, включени в черния списък; разглеждане на редица възможности за непризнаване на територията на ЕС на правния статут на дружества, учредени в юрисдикции, включени в черния списък; прилагане на тарифни бариери в случаи на търговия с трети държави, включени в черния списък.
(51) Директивата на ЕС относно данъчното облагане на спестяванията и Директивата за административното сътрудничество.
(52) Приети текстове, P7_TA(2014)0283 и P7_TA(2014)0284.


Разрешение за използване на диетилхексил фталат (DEHP)
PDF 538kWORD 105k
Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2015 г. относно проекта на Решение XXX за изпълнение на Комисията относно издаването на разрешение за използване на Бис (2-етилхексил) фталат (DEHP) съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (D041427 – 2015/2962(RSP))
P8_TA(2015)0409B8-1228/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на Решение ХХХ за изпълнение на Комисията относно издаването на разрешение за използване на Бис (2-етилхексил) фталат (DEHP) съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (D041427),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета(1) и по-специално член 64, параграф 8 от него,

—  като взе предвид становищата на Комитета за оценка на риска (КОР) и на Комитета за социално-икономически анализ (КСИА)(2), съгласно член 64, параграф 5, трета алинея от Регламент (ЕО) № 1907/2006,

—  като взе предвид член 11 от Регламент (EС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(3),

—  като взе предвид Директива 2008/98/ЕО(4), и по-специално член 4 от нея,

—  като взе предвид Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(5) и по-специално член 43, подточка viii) от приложението към него,

—  като взе предвид Делегирана директива (ЕС) 2015/863 на Комисията(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно ефективното използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика(7),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—  като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3 от своя правилник,

А.  като има предвид, че DEHP е включен в приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006 (Регламента REACH) поради класифицирането му като вещество от категория 1Б, токсични за репродукцията; като има предвид, че DEHP е в списъка с вещества кандидати за REACH, поради токсичните си за репродукцията свойства;

Б.  като има предвид, че Комисията има за цел, чрез проект за решение за изпълнение относно идентифицирането на Бис (2-етилхексил) фталат (DEHP), дибутил фталат (DBP), бензил бутил фталат (BBP) и диизобутилфталат (DIBP) като вещества, пораждащи сериозно безпокойство, съгласно член 57, буква е) от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета, да идентифицира DEHP като пораждащо сериозно безпокойство вещество;

В.  като има предвид, че още през 2000 г., въз основа на съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент за стратегия на Общността за веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система (COM(1999)0706), DEHP е бил включен в приложение 1, с което се определя списъкът от 553 вещества кандидати по категория I за химикали, за които има доказателства за нарушаване на функциите на ендокринната система при поне един от видовете използвани невредими животни(8);

Г.  като има предвид, че DEHP беше сред първите шест съединения, които трябва да бъдат изведени от употреба съгласно Регламента REACH, както беше съобщено от Комисията на 17 февруари 2011 г.(9);

Д.  като има предвид, че на 12 декември 2014 г. Комитетът на държавите членки (КДЧ) постигна единодушно съгласие по определянето на DEHP като вещество, което поражда еквивалентна степен на безпокойство поради свойствата си за нарушаване на функциите на ендокринната система в околната среда(10); като има предвид, че Комитетът на държавите членки единодушно призна, че в случая на DEHP, съществуват научни доказателства относно нарушаване на функциите на ендокринната система, както и относно причинно-следствена връзка между това въздействие и неблагоприятните последици за здравето на човека;

Е.  като има предвид, че Комисията отбелязва единодушното съгласие в КДЧ относно посочването на четирите фталата, включително DEHP, като вещества, които имат свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система, и че неблагоприятните последици от начина им на въздействие са същите като тези, които доведоха до тяхното класифициране като токсични за репродукцията и до идентификацията им като вещества, пораждащи сериозно безпокойство, съгласно член 57, буква в) от Регламента REACH; като има предвид, че Комисията също така отбелязва, че мнозинството от членовете на КДЧ считат, че степента на безпокойство, която пораждат тези последици е еквивалентно;

Ж.  като има предвид, че на 21 октомври 2015 г. Комисията представи проект на акт за изпълнение за идентифициране на DEHP като вещество, което има свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система, чието въздействие върху човешкото здраве, поражда еквивалентна степен на безпокойство съгласно член 57, буква е) от Регламента REACH;

З.  като има предвид, че становището на КОР признава начина на въздействие върху ендокринната система на DEHP, но също така признава, че веществото беше включено в приложение XIV, поради своята токсичност за репродукцията (член 57, буква в)), а не въз основа на свойствата си, нарушаващи функциите на ендокринната система (член 57, буква е)); като има предвид, че, следователно, настоящата оценка на DEHP се ограничава до неговата токсичност за репродукцията;

И.  като има предвид, че DEHP следва да бъде определен като вещество, пораждащо сериозно безпокойство, тъй като отговаря на критериите по член 57, буква е) от Регламента REACH, тъй като е вещество, което има свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система, за което има научни доказателства за вероятни сериозни последици за здравето на човека, което поражда степен на безпокойство, еквивалентна на тази за други вещества, изброени в букви а) до д) на член 57 от Регламента REACH;

Й.  като има предвид, че заявителят е подал заявление за разрешаване чрез механизма за адекватен контрол, предвиден в член 60, параграф 2 от Регламента REACH; като има предвид, че, въпреки това, съгласно член 60, параграф 3, буква а) от Регламента REACH, механизмът за адекватен контрол не се прилага за вещества, отговарящи на критериите за класифициране като канцерогенно, мутагенно или токсично за репродукцията вещество, или на критериите по член 57, буква е) от посочения регламент, за които е невъзможно да се определи праг в съответствие с раздел 6.4 от приложение I към регламента;

К.  като има предвид, че за DEHP е доказано, че оказва неблагоприятно въздействие върху ендокринната система на бозайниците, главно чрез констатации in vivo на намален фетален тестостерон; като има предвид, че тези констатации са допълнително обосновани от механични констатации, също in vivo, на понижена експресия на гени в пътищата на стероидогенната биосинтеза; като има предвид, че спектърът на странични ефекти, наблюдавани при плъхове, включва увеличено запазване на зърната на млечните жлези, намаляване на аногениталното разстояние, генитални деформации, намаляване на броя на сперматоцитите и тестисни промени, включително многоядрени геноцити, тръбовидна атрофия и хиперплазия на клетки на Лейдиг;

Л.  като има предвид, че научните доказателства за DEHP, показват, че експозицията по време на чувствителни времеви периоди от развитието могат да причинят необратими ефекти върху програмирането, свързано с развитието, които да доведат до тежки последици за развитието и репродукцията, считани за особено сериозни по отношение на здравето на човека и животинските видове, също и поради това, че тези неблагоприятни последици могат да се проявят за първи път на по-късни етапи от живота, като последица от експозиция по време на ранните етапи от живота;

М.  като има предвид, че според становището на КОР въз основа на информацията, предоставена в заявленията, заявителите не доказват, че рисковете за здравето на работниците от употребите, за които се подава заявление, са адекватно контролирани в съответствие с член 60, параграф 2 от Регламента REACH; като има предвид, че следователно според КОР не е уместно да се предостави разрешение въз основа на тази разпоредба;

Н.  като има предвид, че въпреки становището на КОР, Комитетът за социално-икономически анализ (КСИА) заключи, че разрешаването на употребите следва да бъде пропорционално и съответно, че социално-икономическите ползи, произтичащи от употребите, включени в заявлението, надвишават рисковете за здравето на човека, произтичащи от тези употреби; като има предвид, че становището на КСИА потвърди, че са налице значителни недостатъци в социално-икономическия анализ, представен от заявителя, включително липса на оценка на въздействието върху здравето, която да посочва остатъчния риск за здравето на работниците;

О.  като има предвид, че КСИА е научен комитет, чиято задача, съгласно член 64, параграф 4, буква б) от Регламента REACH, е да се направи оценка на социално-икономическите фактори и на това доколко са налични и технически приложими алтернативите, свързани с употребата (ите) на веществото, както е описано в заявлението, и като има предвид, че неговата роля не е да дава заключения относно пропорционалността на дадено разрешение, когато рискът за обществото не е адекватно контролиран;

П.  като има предвид, че заявителят е отговорен за оценка и управление на рисковете, пораждани от химикали, и за предоставяне на подходяща информация за безопасността на потребителите; като има предвид, че КСИА не може да направи количествено заключение относно пропорционалността на продължителната употреба, тъй като информацията за остатъчните рискове за здравето на работниците не може да бъде изразена количествено;

Р.  като има предвид, че целта на Регламента REACH е да се гарантира високо равнище на защита на здравето на човека и околната среда, включително насърчаването на алтернативни методи за оценка на опасностите, създавани от вещества, и на свободното движение на вещества на вътрешния пазар, като същевременно се повишават конкурентоспособността и иновациите.

С.  като има предвид, че заявленията се отнасят за широк спектър от употреби, които ще включват използване при формулирането на рециклиран поливинилхлорид (PVC), съдържащ DEHP в съединения и сухи смеси, и промишленото използване на рециклиран PVC, съдържащ DEHP при полимерна обработка за производство на PVC изделия; като има предвид, че подобен широк обхват на едно разрешение до голяма степен би отменил заместването на DEHP, както е предвидено от неговото включване в приложение XIV към Регламента REACH;

Т.  като има предвид, че DEHP в PVC са широко използвани в потребителски продукти с ежедневна употреба, като текстил, мебели и строителни материали; като има предвид, че то не е химично свързано с пластмасата и съответно лесно прониква в околната среда;

У.  като има предвид, че едно заявление за издаване на разрешение следва да се съсредоточи върху използването на веществото, и като има предвид, че фактът, че веществото присъства в рециклирани материали не е относимо съображение за издаване на разрешение;

Ф.  като има предвид, че КСИА отбеляза, че е възможно да се използват постпромишлени отпадъци с ниско съдържание на DEHP като алтернативен суровинен материал, което също така ще повиши качеството на произвеждания рециклиран материал, но че едва ли заради по-доброто качество на рециклирания материал, рециклиращото предприятие ще може да прокара увеличение на цената пред ползвателите надолу по веригата, тъй като те обикновено произвеждат стоки, които са в долния край на спектъра на стойността; като има предвид, че КСИА заяви, че не е разглеждана алтернативата при пластмасови катализатори вместо рециклиран материал като суровина да се използва чист PVC с други пластификатори, които не са вещества, пораждащи сериозно безпокойство, тъй като заявителите са посочили, че пластмасовите катализатори може да не продължат да бъдат конкурентоспособни след като се прибави допълнителният разход за използване на чист PVC;

Х.  като има предвид, че не е приемливо да се толерират потенциално многобройни случаи на мъжки стерилитет само за да се позволи на предприятията, рециклиращи мек PVC, и на ползвателите надолу по веригата да спестяват разходи при производството на стоки с ниска стойност, така че да се конкурират с нискокачествени вносни продукти;

Ц.  като има предвид, че въпреки че DEHP има широк набор от заместители, заявителите не са представили цялостен анализ на алтернативите, налични на пазара, които да заместят употребата на DEHP за целите на употребите, за които е подадено заявлението;

Ч.  като има предвид, че мотивите, представени от КСИА, в полза на предоставянето на разрешение са, че: „има политически и обществен стимул да се насърчава рециклирането като устойчив начин за управление на природните ресурси“; като има предвид, че този опростен мотив пренебрегва йерархията за управление на отпадъците, посочена в член 4 от Директива 2008/98/ЕО, според който предотвратяването има приоритет пред рециклирането; като има предвид, че този опростен мотив също така не признава изричните разпоредби в Седмата програма за действие за околната среда, които призовават за развитието на нетоксични цикли на материалите, така че рециклираните отпадъци да могат да се използват като главен, надежден източник на суровини за Съюза;

Ш.  като има предвид, че в своята резолюция от 9 юли 2015 г относно ефективното използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика, Парламентът подчерта, че: рециклирането не следва да оправдава увековечаването на използването на опасни вещества от миналото; като има предвид, че DEHP е вещество от миналото и че е признато като такова и от заинтересованата промишленост(11);

Щ.  като има предвид, че използването на DEHP беше ограничено в електрическо и електронни оборудване съгласно Делегирана директива (ЕС) 2015/863 на Комисията; като има предвид, че това беше подкрепено, наред с другото, от оценка на наличността на по-безопасни алтернативи на DEHP, както и на положителна социално-икономическа оценка(12);

АА.  като има предвид, че КСИА счита, че въз основа на информацията, предоставена от заявителя, не може да стигне до заключение, че ако разрешението не бъде предоставено, ще има нетни разходи за обществото; като има предвид, следователно, че заявителите не са доказали социално-икономическите ползи, произтичащи от употребата на веществото и социално-икономическите последици от отказа за издаване на разрешение, както е предвидено в член 60, параграф 4, буква в) от Регламента REACH;

АБ.  като има предвид, че предоставянето на разрешение за заявление, изпълнено с толкова много недостатъци, би създало много лош прецедент за бъдещите решения за издаване на разрешение съгласно Регламента REACH;

АВ.  като има предвид, че в член 1, параграф 3 от Регламента REACH е определено, че регламентът се основава на принципа на предпазливост, и като има предвид, че в случай на несигурност, съображения, свързани със защитата на здравето на човека и на околната среда, следва да има предимство пред общите икономически съображения;

АГ.  като има предвид, че Комисията се отчита пред европейските граждани за защитата на гражданите и околната среда от опасни химикали, като същевременно насърчава иновациите, включително в областта на по-безопасни химикали и продукти, за да се благоприятства устойчивата икономика;

1.  Счита, че проектът на Решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1907/2006;

2.  Призовава Комисията да оттегли своя проект на решение за изпълнение и да внесе нов проект, с който се отхвърлят заявленията за издаване на разрешение за формулиране на рециклиран PVC, съдържащ DEHP;

3.  Призовава Комисията бързо да прекрати използването на DEHP във всички оставащи приложения, още повече с оглед на факта, че са широко налични по-безопасни алтернативи на PVC и на DEHP;

4.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1) Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (OВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1).
(2) http://echa.europa.eu/documents/10162/b50d9fc3-f6db-4e91-8a95-c8397bb424d2http://echa.europa.eu/documents/10162/8d9ee7ac-19cf-4b1a-ab1c-d8026b614d7a
(3) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(4) Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).
(5) Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 година „Да живеем добре в пределите на нашата планета“ (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 171).
(6) Делегирана директива (ЕС) 2015/863 на Комисията от 31 март 2015 г. за изменение на приложение II към Директива 2011/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на списъка на ограничените вещества (ОВ L 137, 4.6.2015 г., стр. 10).
(7) Приети текстове, P8_TA(2015)0266.
(8) http://ec.europa.eu/environment/archives/docum/pdf/bkh_annex_01.pdf
(9) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-11-196_en.htm?locale=en
(10) http://echa.europa.eu/view-article/-/journal_content/title/the-member-state-committee-unanimously-agreed-to-identify-the-phthalate-dehp-as-an-svhc-because-of-its-endocrine-disrupting-properties-in-the-environm
(11) http://www.vinylplus.eu/uploads/docs/VinylPlus_Progress_Report_2015_English.pdf
(12) http://www.umweltbundesamt.at/fileadmin/site/umweltthemen/abfall/ROHS/finalresults/Annex6_RoHS_AnnexII_Dossier_DEHP.pdf


Предотвратяване на радикализацията и вербуването на граждани на Съюза от страна на терористични организации
PDF 656kWORD 223k
Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2015 г. относно предотвратяване на радикализацията и вербуването на граждани на Съюза от страна на терористични организации (2015/2063(INI))
P8_TA(2015)0410A8-0316/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 2, 3, 5, 6, 7, 8, 10 и 21 от Договора за Европейския съюз и членове 4, 8, 10, 16, 67, 68, 70, 71, 72, 75, 82, 83, 84, 85, 86, 87 и 88 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид публикациите „Проучване на положението на малцинствата и дискриминацията в Европейския съюз — доклад № 2 от поредицата „Данни на фокус“: Мюсюлманите“ и „Проучване на FRA за преживяванията и усещанията на еврейския народ относно престъпленията от омраза и дискриминацията в държавите — членки на Европейския съюз“, и двете публикувани от Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA),

—  като взе предвид резолюцията, приета от Съвета за сигурност на Обединените нации на 8 октомври 2004 г. относно заплахите за международния мир и сигурност, предизвикани от тероризма,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и по‑специално членове 6, 7, 8, член 10, параграф 1 и членове 11, 12, 21, 48, 49, 50 и 52 от нея,

—  като взе предвид Стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз, приета от Съвета на 25 февруари 2010 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 ноември 2010 г., озаглавено „Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС в действие: пет стъпки към една по-сигурна Европа“ (COM(2010)0673) и създаването на европейската Мрежа за осведоменост по въпросите на радикализацията (RAN),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно втория годишен доклад относно изпълнението на Стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 януари 2014 г., озаглавено „Предотвратяване на радикализацията, водеща до тероризъм и екстремистко насилие: укрепване на реакцията на ЕС“ (COM(2013)0941),

—  като взе предвид преработената Стратегия на ЕС за борба срещу радикализацията и набирането на терористи, приета от Съвета по правосъдие и вътрешни работи на неговото заседание на 19 май 2014 г. и одобрена от Съвета на неговото заседание на 5 и 6 юни 2014 г. (9956/14),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 юни 2014 г., озаглавено „Окончателен доклад за изпълнението на Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС за периода 2010—2014 г.“ (COM(2014)0365),

—  като взе предвид доклада за 2014 г. на Европол за обстановката и тенденциите в ЕС, свързани с тероризма,

—  като взе предвид резолюцията, приета от Съвета за сигурност на ООН на 24 септември 2014 г. относно заплахите за световния мир и сигурност, предизвикани от терористични актове (Резолюция 2178 (2014)),

—  като взе предвид доклада на координатора на ЕС за борба с тероризма до Европейския съвет, представен на 24 ноември 2014 г. (15799/14),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2014 г. относно подновяването на стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз(2),

—  като взе предвид заключенията на Съвета по правосъдие и вътрешни работи (ПВР) от 9 октомври и 5 декември 2014 г.,

—  като взе предвид изявлението на неофициалното заседание на Съвета по ПВР от 11 януари 2015 г.,

—  като взе предвид разискванията по време на пленарното си заседание от 28 януари 2015 г. относно мерките за борба с тероризма,

—  като взе предвид своята резолюция от 11 февруари 2015 г. относно мерките за борба срещу тероризма(3),

—  като взе предвид неофициалното заседание на Съвета по ПВР, което беше проведено в Рига на 29 и 30 януари 2015 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 12 и 13 март 2015 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 април 2015 г. относно европейската програма за сигурност (COM(2015)0185),

—  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз във връзка с Директивата за запазване на данни,

—  като взе предвид допълнителния протокол към Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма и Плана за действие на Съвета на Европа за борба с насилствения екстремизъм и радикализацията, водеща до тероризъм, приет на19 май 2015 г.,

—  като взе предвид Зелената книга на Комисията, озаглавена „Укрепване на взаимното доверие в европейското съдебно пространство — Зелена книга относно прилагането на законодателството на ЕС по наказателноправни въпроси в областта на задържането“ (COM(2011)0327),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по външни работи и комисията по култура и образование (A8‑0316/2015),

А.  като има предвид, че над 5000 европейски граждани са се присъединили към терористични организации и други военни формировaния, и по-специално към редиците на ИДИЛ (Даиш), Джабат ал-Нусра и други извън Европейския съюз, най-вече в региона на Близкия изток и Северна Африка (БИСА); като има предвид, че това явление непрекъснато се разраства и достига значителни размери;

Б.  като има предвид, че радикализацията се превърна в термин, използван за описание на явление, при което хора възприемат нетолерантни мнения, възгледи и идеи, които биха могли да доведат до насилствен екстремизъм;

В.  като има предвид, че неотдавнашните терористични атаки във Франция, Белгия, Тунис и Копенхаген подчертават заплахата за сигурността, каквато представляват присъствието и движението на тези „чуждестранни бойци“, които често са граждани на ЕС, в Европа и съседните държави; като има предвид, че ЕС осъди най-категорично тези нападения и се ангажира да се бори срещу тероризма редом с държавите членки на територията на и извън територията на ЕС;

Г.  като има предвид, че ужасните терористични атаки, в които стотици бяха убити и ранени на 13 ноември 2015 г. в Париж, още веднъж изтъкнаха спешната необходимост от координирани действия на държавите членки и Европейския съюз за предотвратяване на радикализацията и за борба срещу тероризма;

Д.  като има предвид, че терористичната заплаха е значителна в ЕС, по-специално в държавите членки, които са били или все още са военно ангажирани в отвъдморски операции в Близкия Изток и Африка;

Е.  като има предвид, че радикализацията на тези „европейски бойци“ е комплексно и динамично явление, което се основава на серия от глобални, социологически и политически фактори; че тя не съответства на един единствен профил и засяга мъже, жени и по-специално млади европейски граждани от всички социални слоеве, които споделят общата черта да се чувстват изключени от обществото; като има предвид, че причините за радикализация могат да бъдат също така социално-икономически, идеологически, лични или психологически и по тази причина тя трябва да се разбира в контекста на произхода и жизнения опит на всяко въпросно лице;

Ж.  като има предвид, че заради тероризма и радикализацията съществуват много стереотипи за религиите, което пък води до ново ескалиране на престъпленията от омраза и на словото на омраза, мотивирани от расизъм, ксенофобия или липса на толерантност към мнения, вярвания или религии; като има предвид, че е важно да се подчертае, че изкривеното неправилно използване на религията, а не религията сама по себе си, е една от причините за радикализацията;

З.  като има предвид, че радикализацията не трябва да се свързва с нито една идеология или вяра, а може да настъпи във всяка една от тях;

И.  като има предвид, че един от аргументите, използвани от войнстващите екстремисти за вербуване на младежи е, че ислямофобията се увеличава след годините на „войната срещу тероризма“, и че Европа вече не е място, където мюсюлманите са добре дошли или могат да живеят равнопоставено и да изповядват своята вяра без дискриминация и стигматизиране; като има предвид, че това може да доведе до чувство на уязвимост, агресивен гняв, фрустрация, самота и изолираност от обществото;

Й.  като има предвид, че борбата с радикализацията не може да се ограничи до ислямската радикализация; че религиозната радикализация и насилническият екстремизъм засягат също целия африкански континент; че политическата радикализация засегна също Европа през 2011 г. в Норвегия с нападенията, извършени от Андерс Беринг Брейвик;

К.  като има предвид, че голяма част от терористичните атаки, извършвани от години в държавите членки на ЕС, са дело на сепаратистки организации;

Л.  като има предвид, че според Европол през 2013 г. е имало 152 терористични нападения в ЕС, от които две са били с „религиозна мотивация“ и 84 са били мотивирани от етнонационалистически или сепаратистки убеждения, като през 2012 г. е имало 219 терористични нападения в ЕС, от които шест са били с „религиозна мотивация“;

М.  като има предвид, че борбата срещу тероризма и предотвратяването на радикализацията и вербуването на граждани на ЕС от страна на терористични организации продължават да бъдат предимно от компетентността на държавите членки, но че сътрудничеството на европейско равнище е от съществено значение за ефикасния и ефективен обмен на информация между правоприлагащите служби, за да се справят с трансграничния характер на заплахата от терористи; като има предвид, че следователно е необходим съгласуван европейски подход и че той ще внесе добавена стойност по отношение на координирането и хармонизирането, по целесъобразност, на законодателството, което се прилага в пространство, в което европейските граждани имат свобода на движение, както и по отношение на постигането на ефективност на превенцията и мерките срещу тероризма; като има предвид, че борбата с трафика на огнестрелни оръжия следва да бъде приоритет за ЕС в борбата срещу тежката и организираната международна престъпност;

Н.  като има предвид, че правата на човека трябва да бъдат в центъра на политиките на Съюза в областта на борбата срещу тероризма и предотвратяването на радикализацията, при същевременно гарантиране, че се постига подходящ баланс между обществената сигурност и зачитането на основните права, включително правата на сигурност, неприкосновеност на личния живот и свободата на изразяване, на вероизповедание и сдружаване;

О.  като има предвид, че еврейските общности са целта на терористични и антисемитски нападения, които водят до нарастващо усещане за несигурност и страх в рамките на тези общности в Европа;

П.  като има предвид, че надигането на тероризма и чуждестранните бойци повиши нетърпимостта към етническите и религиозни общности в няколко европейски държави; като има предвид, че всеобхватният подход за борба с дискриминацията като цяло и с ислямофобията и антисемитизма в частност е допълнение във връзка с конкретната работа за предотвратяване на терористичния екстремизъм;

Р.  като има предвид, че в Европа вече съществуват известен брой инструменти за борба с радикализацията на европейски граждани и че ЕС и неговите държави членки следва да използват пълноценно тези инструменти и да се стремят да ги засилят, за да отразяват настоящите предизвикателства, пред които са изправени ЕС и държавите членки; че продължава да е налице нежелание от страна на държавите членки да си сътрудничат в чувствителни области, като споделяне на информация и разузнавателни данни; че, предвид нарастващото значение на терористичната радикализация, която е в пълно противоречие с европейските ценности, е необходимо прилагането на нови средства и това трябва да се осъществи в съответствие с Хартата на основните права;

С.  като има предвид, че е от съществено значение във всички мерки, предприети от държавите членки и ЕС, основните права и гражданските свободи да се зачитат, а именно правото на личен живот, правото на сигурност, правото на защита на личните данни, презумпцията за невиновност, правото на справедлив съдебен процес, свобода на изразяване и свобода на вероизповедание; като има предвид, че сигурността на европейските граждани трябва да запази техните права и свободи; че тези два принципа са двете страни на една и съща монета;

Т.  като има предвид, че степента, в която държавите членки поемат отговорност за противодействие на риска от радикализация и предотвратяването на вербуването от терористични организации, може да се различава значително в отделните държави – членки на Европейския съюз; че докато някои държави членки вече са предприели ефективни мерки, други продължават да изостават по отношение на това явление;

У.  като има предвид, че съгласувани европейски действия са необходими спешно за предотвратяване на радикализацията и вербуването на европейски граждани от терористични организации с цел ограничаване на това нарастващо явление и по този начин спиране на потоците от европейски граждани към зони на конфликти, дерадикализиране на оставащите в страните си и предотвратяване на извършването на други терористични актове;

Ф.  като има предвид, че това е международно явление и могат да бъдат извлечени поуки от много части на света;

Х.  като има предвид, че въпросът днес е да се постави по-голям акцент и да се инвестира в превантивните, отколкото в реактивните мерки по отношение на радикализацията на европейски граждани и на тяхното вербуване от терористичните организации; като има предвид, че една стратегия за борба с екстремизма, радикализацията и вербуването на терористи на територията на ЕС може да бъде успешна само ако е разработена успоредно със стратегия за интеграция и социално приобщаване, както и реинтеграция и дерадикализация на така наречените „чуждестранни бойци“, които се завръщат;

Ц.  като има предвид, че някои форми на използването на интернет водят до радикализация, създаване на възможност за фанатиците по целия свят да се свързват един с друг и да вербуват уязвими лица без какъвто и да било физически контакт и по начин, който е труден за проследяване;

Ч.  като има предвид, че е от съществено значение ясното разграничаване на поведението, насочено към подготовка и/или подкрепа на терористични нападения, или действия или възгледи на екстремисти, на които липсват обективните (actus reus) и субективните (mens rea) елементи;

Ш.  като има предвид, че терористичната радикализация изглежда се дължи както на вътрешни, така и на външни за Съюза фактори;

Щ.  като има предвид, че борбата с терористичната радикализация трябва да бъде част от глобален подход, който е насочен към осигуряване на отворена Европа и се основава на редица общи ценности;

АА.  като има предвид, че младежката радикализация не следва да се разглежда изолирано от нейния социален и политически контекст и трябва да се изследва в рамките на по-широкия обхват на социологическите изследвания на конфликтите и насилието;

АБ.  като има предвид, че причините за терористичната радикализация не са проучени в достатъчна степен; като има предвид, че липсата на интеграция не може да се разглежда като първопричина за терористичната радикализация;

АВ.  като има предвид, че според Съда на Европейския съюз фактът, че едно лице е било член на организация, която, заради участието си в терористични актове, е в списъка, представляващ приложение към Обща позиция 2001/931/ОВППС, и че това лице е подкрепяло активно въоръжената борба, водена от тази организация, не е автоматично сериозна причина да се счита, че съответното лице е извършило „тежко престъпление от неполитически характер“ или че „извършва деяния, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации“; от друга страна, за да се счете, че са налице сериозни основания, че едно лице е извършило такова престъпление или че е виновно за извършването на такива деяния, е необходима преценка на конкретните факти за всеки отделен случай и на това дали може да се приеме, че съответното лице е лично отговорно за извършването на тези деяния;

АГ.  като има предвид, че за да могат да отнемат разрешително за пребиваване, издадено на бежанец, на основанието, че този бежанец подкрепя такава терористична организация, компетентните органи са въпреки всичко задължени да извършат, под надзора на националните съдилища, индивидуална оценка на конкретните факти, свързани както с действията на организацията, така и с тези на съответния бежанец;

I.Европейска добавена стойност за предотвратяването на радикализацията

1.  В светлината на драматичните събития в Париж, осъжда смъртоносните атаки, поднася своите съболезнования на семействата на жертвите и изразява солидарност с тях, като в същото време потвърждава необходимостта да се заеме позиция срещу насилието; осъжда също така използването на стереотипи и ксенофобски и расистки изказвания и действия от страна на лица или колективни органи, които пряко или косвено свързват терористичните атаки с бежанците, които понастоящем бягат от своите страни в търсене на по-безопасно място, спасявайки се от война и актове на насилие, които в техните страни се извършват ежедневно;

2.  Подчертава, че тероризмът не може и не следва да се свързва с конкретна религия, националност или цивилизация;

3.  Изразява своята загриженост, че освен ако не се потърси решение по отношение на условията, благоприятстващи разпространението на тероризма, явлението на граждани на ЕС, които пътуват до други държави, за да се присъединят към джихадистки или други екстремистки групировки, както и специфичният риск, който те представляват за сигурността, когато се завърнат в ЕС и съседните държави, вероятно ще се задълбочават през идните години, особено като се има предвид продължаващата военна ескалация в региона на Близкия изток и Северна Африка (БИСА); призовава за извършването на подробно проучване относно ефективността на националните мерки и мерките на ЕС, насочени към предотвратяване на тероризма и борба срещу него;

4.  Призовава Комисията да установи като приоритет план за действие с цел изпълнение и оценка на стратегията на ЕС за борба срещу радикализацията и вербуването в тероризъм, въз основата на обмен на най-добри практики и обединяването на умения в рамките на Европейския съюз, оценката на мерки, предприети в държавите членки, и сътрудничество с трети държави и международни организации, въз основата на пълно зачитане на международните конвенции в областта на правата на човека и чрез подход на участие и консултиране на много участници и много сектори; счита, че Комисията следва да допринася и да подкрепя развитието от държавите членки на ефективна и интензивна комуникационна стратегия за предотвратяване на радикализацията и набирането на европейски граждани и на граждани на държави извън ЕС, които пребивават в ЕС, от страна на терористични организации;

5.  Призовава държавите членки да координират стратегиите си и да обменят информацията и опита, с които разполагат, да прилагат добри практики на национално и европейско равнище, да си сътрудничат с оглед предприемане на нови мерки за борба срещу радикализацията и набирането на терористи като актуализират националните политики за предотвратяване и като въведат мрежи от практикуващи специалисти въз основата на десетте приоритетни области за действия, посочени в стратегията на ЕС за борба с радикализацията и набирането на терористи; изтъква значението на засилването и укрепването на трансграничното сътрудничество между правоприлагащите органи в тази област и изтъква ключовото значение на предоставянето на подходящи ресурси и обучение за полицейските сили, които работят на място;

6.  Отправя искане за пълно разкриване на плановете за действие на Съвета и на насоките му за настоящата стратегия на ЕС за борба срещу радикализацията и вербуването на терористи;

7.  Счита, че Допълнителният протокол към Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма, както и резолюция 2178 на Съвета за сигурност на ООН следва да бъдат използвани от държавите членки и европейските институции с оглед на достигането до общо определение за криминализирането на лица, които трябва да бъдат считани за „чуждестранни бойци“; призовава Комисията да осъществи изчерпателно проучване на основните причини, процеса и различните влияния и фактори, които водят до радикализация, с подкрепата на новия Център за високи постижения на Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията (RAN);

8.  Призовава Комисията да изготви, в тясно сътрудничество с Европол и координатора за борба с тероризма, годишен доклад относно състоянието на сигурността в Европа, включително по отношение на рисковете от радикализация и последствията, свързани с безопасността за живота на хората в ЕС и тяхната физическа неприкосновеност, и да докладва ежегодно на Парламента;

9.  Подчертава значението на цялостното и пълноценно използване на съществуващите инструменти за предотвратяване и борба с радикализацията и вербуването на европейски граждани от страна на терористичните организации; изтъква значението на цялостното и всеобхватно използване на всички съответни вътрешни и външни инструменти; препоръчва Европейската комисия и държавите членки да използват наличните средства, по-специално в рамките на фонда „Вътрешна сигурност“ (ISF) чрез инструмента „Полицейско сътрудничество и управление на кризи“ на фонда „Вътрешна сигурност“, за да подкрепят проектите и мерките, насочени към предотвратяване на радикализацията; подчертава важната роля, която Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията и нейният център за високи постижения могат да играят за преследването на целта да се противодейства на радикализацията на европейски граждани по широкообхватен начин; отправя искане тази мрежа да получи по-голяма публичност и популярност сред участващите в борбата с радикализацията;

II.Предотвратяване на тласкащия към насилие екстремизъм и на терористичната радикализация в затворите

10.  Изтъква, че затворите остават една от няколко вида среди, които подхранват разпространението на радикални и тласкащи към насилие идеологии и терористична радикализация; призовава Европейската комисия да насърчава обмена на добри практики между държавите членки за справяне с нарастващата терористична радикализация в затворите в Европа; насърчава държавите членки да предприемат незабавни действия срещу пренаселването на затвори, което представлява остър проблем в много държави членки, увеличаващ значително риска от радикализация и ограничаващ възможностите за реабилитация; припомня, че обществените институции за защита на младежта или центровете за задържане или превъзпитание може също така да се превърнат в места за радикализация на малолетни и непълнолетни лица, които представляват особено уязвима цел;

11.  Призовава Комисията да предложи насоки въз основа на най-добри практики относно мерки за изпълнение в европейските затвори с цел предотвратяване на радикализацията и на насилническия екстремизъм, при пълното зачитане на правата на човека; изтъква, че разделянето на затворници, за които е установено, че са били поддръжници на насилнически екстремизъм или са били вече вербувани от терористични организации от други затворници като възможна мярка за предотвратяване на това, терористичната радикализация да бъде налагана на другите чрез сплашване, както и за ограничаване на радикализацията в затворите; предупреждава, при все това, че всякакви такива мерки следва да се налагат само на индивидуална основа и да се основават на съдебно решение и да подлежат на преглед от съответните съдебни органи; наред с това препоръчва Комисията и държавите членки да разгледат доказателствата и опита относно практиката на разделяне в затворите с цел ограничаване на разпространението на радикализацията; счита, че тази оценка трябва да допринесе за развитието на практики в националните системи на затворите; припомня, при все това, че тези мерки следва да са пропорционални и в пълно съответствие с основните права на затворника;

12.  Подкрепя въвеждането на специализирано обучение за всички служители на затворите, както и партньори, които работят в рамките на наказателната система, работещи в областта на вероизповеданията и служители на НПО, които общуват със затворници, за да се обучат да забелязват на ранен етап, да предотвратяват и да се справят с поведение, в което се забелязва радикална и екстремистка тенденция; подчертава значението на подходящо обучение и набиране на религиозни, философски и светски представители с цел не само да се отговори адекватно на културните и духовните потребности в затворите, но също така да се допринесе за противодействието на потенциална радикална пропаганда;

13.  Насърчава създаването на образователни програми със съответно финансиране в европейските затвори, за да се насърчи критичното мислене, религиозната толерантност и реинтегрирането в общество на затворници, но също и за да се предостави специална помощ за младите, уязвимите или по-застрашените от радикализация и вербуване от терористични организации, на основата на възможно най-голямо зачитана на правата на човека на затворниците; счита, че следва също така да бъдат предлагани съпътстващи мерки след освобождаването от затвора;

14.  Признава, че от ключово значение за тези усилия е една затворническа среда, която изцяло зачита човешките права на затворниците и отговаря на международните и регионалните стандарти, включително Правилата на ООН относно минималните стандарти за отношение към лишените от свобода;

III.Предотвратяване на терористичната радикализация в интернет

15.  Отбелязва, че интернет поражда специфични предизвикателства предвид глобалния си и трансграничен характер, като така поражда правни празноти и конфликти, свързани с компетентността, и позволява на вербуващите и на онези, които са радикализирани, дистанционна и лесна комуникация от всички краища на света, без физически граници, без необходимост от създаване на база и без да се налага да се търси убежище в конкретна държава; припомня, че интернет и социалните мрежи се използват като важна платформа за подклаждане на радикализацията и фундаментализма, тъй като те дават възможност за бързо и широкомащабно глобално разпространение на посланията на омраза и на възхвалата на тероризма; изразява загриженост във връзка с въздействието на тези послания за възхвала на тероризма, по-специално върху по-младите хора, които са особено уязвима група от населението; подчертава ролята на образованието и на кампаниите за повишаване на осведомеността на обществото за предотвратяването на радикализацията по интернет; потвърждава своята подкрепа за свободата на изразяване не само извън интернет, но и в интернет, и счита, че това следва да бъде в основата на всички регулаторни действия по отношение на предотвратяването на радикализацията посредством интернет и социалните медии; отбелязва диалога, започнат на европейско равнище с интернет компании, с оглед предотвратяване на онлайн разпространените на нелегално съдържание и изтриването на такова съдържание бързо, в съответствие с правото на ЕС и националното законодателство и при строго зачитане на свободата на изразяване; призовава за ефективна стратегия за откриване и премахване на незаконно съдържание, което подбужда към насилнически екстремизъм, при зачитане на основните права и свободата на изразяване, и в частност за допринасяне за разпространението на ефективно съдържание за противодействие на терористичната пропаганда;

16.  Припомня, че интернет компаниите, социалните медии и доставчиците на услуги имат правна отговорност да си сътрудничат с органите на държавите членки като заличават всяко незаконно съдържание, което разпространява насилнически екстремизъм, експедитивно и при пълно зачитане на върховенството на закона и основните права, включително свободата на изразяване; счита, че държавите членки следва да обмислят правни действия, включително наказателно преследване срещу интернет компаниите, социалните медии и доставчиците на услуги, които отказват да се съобразят с административно или съдебно искане за заличаване на незаконно съдържание на или съдържание, възхваляващо тероризма, на своите интернет платформи; счита, че отказ или преднамерено неосъществяване на сътрудничество от страна на интернет платформите, и по този начин допускане на циркулирането на такова незаконно съдържание, следва да се счита за акт на съучастие, който може да се приравни на престъпно намерение или небрежност, и че отговорните следва в такива случаи да бъдат подведени под съдебна отговорност;

17.  Призовава компетентните органи да гарантират, че интернет страници, които подбуждат към омраза, се наблюдава най-строго;

18.  Изразява убеждение, че интернет представлява ефективна платформа за разпространяване на идеите за зачитане на правата на човека и за противодействие на насилието; счита, че интернет секторът и доставчиците на услуги следва да си сътрудничат с органите на държавите членки и гражданското общество, за да популяризират съдържание с влияние и атрактивност с цел противодействие на подбуждащи към омраза изявления и радикализация онлайн, което следва да се основава на Хартата на основните права на Европейския съюз; призовава дигиталните платформи да сътрудничат на държавите членки, гражданското общество и организациите, чиито области на експертен опит са дерадикализацията или оценката на подбуждащи към омраза изявления, за да участват в разпространението на послания за предотвратяване, които призовават към развитието на критично мислене и към процес на дерадикализация, както и определяне на иновативни правни начини за противодействие на възхвалата на тероризма и подбуждащите към омраза изявления, като по този начин правят по-трудна онлайн радикализацията; призовава Комисията и държавите членки да насърчат развитието на такова съдържание на противодействие онлайн, както и да работят тясно с организации на гражданското общество за целите на засилване на каналите за разпространение и популяризиране на демократично и нетласкащо към насилие съдържание;

19.  Подкрепя прилагането на програми за повишаване на осведомеността на младите хора относно онлайн изказванията, насаждащи омраза, и рисковете, които те представляват, както и изпълнението на програми за насърчаване на медийно и интернет образование; подкрепя изпълнението на програми за обучение с цел мобилизиране, обучение и създаване на мрежи на млади активисти за защита на правата на човека в интернет;

20.  Счита, че изграждането на противодействие на идеологическата пропаганда, включително и в трети държави, е едно от решенията за борба срещу привлекателността на терористичните групи в региона на Северна Африка и Близкия изток; призовава ЕС да засили своята подкрепа за инициативи, като например SSCAT (Консултативен екип за стратегическа комуникация със Сирия), и да насърчава разгръщането и финансирането на проекти от този вид в трети държави;

21.  Счита, че интернет секторът и доставчиците на услуги трябва следователно да направят възможно популяризирането на посланията за предотвратяване на радикализацията в противовес на посланията, съдържащи възхвала на тероризма; счита, че в рамките на Европол следва да бъде създаден специален отдел за европейско сътрудничество с цел обмен на добри практики в държавите членки, който също да осъществява постоянно сътрудничество с интернет операторите с цел да се изтъкват на преден план съобщенията за противодействие на изказванията, подбуждащи към омраза и възхваляващи тероризма, и по този начин да затруднят радикализацията чрез интернет; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят ефективното използването на контрапропаганда и мерки за намаляване на риска посредством интернет;

22.  Подкрепя въвеждането на мерки, които позволяват на всички потребители на интернет лесно и бързо да сигнализират за незаконно съдържание в интернет и в социалните мрежи и да съобщават за него на компетентните органи, включително посредством горещи линии, при зачитане на основните права, особено на свободата на изразяване, както и законодателството на ЕС и националното законодателство;

23.  Изразява сериозна тревога във връзка с нарасналото използване на технологии за шифроване от страна на терористичните организации, което прави невъзможно откриването и разчитането на техните съобщения и тяхната пропаганда на радикализацията от страна на правоприлагащите органи дори и при наличие на съдебна заповед; призовава Комисията да предприеме спешни действия във връзка с тези тревоги в своя диалог с интернет и ИТ компаниите;

24.  Счита, че всяка държава членка следва да създаде специално звено, което да има задачата да сигнализира за незаконно съдържание в интернет и да улеснява откриването и премахването на такова съдържание; приветства създаването от Европол на звеното на ЕС за сигнализиранe за незаконно съдържание в интернет (IRU), което да отговаря за откриването на незаконно съдържание и да подкрепя държавите членки в това отношение, при пълно зачитане на основните права на всички участващи страни; препоръчва такива звена да си сътрудничат и с координатора на ЕС за борба с тероризма и с Европейския център за борба с тероризма в рамките на Европол, както и с организациите на гражданското общество, които работят в тази област; освен това насърчава държавите членки да си сътрудничат една с друга и със съответните агенции на ЕС в областта на тези въпроси;

25.  Приветства създаването от 1 януари 2016 г. на Европейския център за борба с тероризма, част от който ще бъде европейското звено за сигнализиранe за незаконно съдържание в интернет; подчертава необходимостта от предоставяне на финансови средства, необходими за изпълнението на допълнителните задачи, възложени на Европол във връзка със създаването на Европейския център за борба с тероризма; призовава Парламента да участва надлежно в създаването на Центъра и по отношение на неговия мандат, задачи и финансиране;

26.  Счита, че радикализацията по интернет може да бъде пресечена единствено чрез укрепване на инструментите, с които разполага ЕС за борба с киберпрестъпността; препоръчва мандатът и ресурсите на Европейския център за борба с киберпрестъпността (ЕС3) да бъдат засилени, заедно с тези на Европол и Евроюст, за да може ЕС3 да играе ефективна роля за по-успешното откриване на и справяне със заплахите от интернет и за по-доброто идентифициране на средствата, използвани от терористичните организации; припомня необходимостта от подходящо обучени експерти в Европол, както и в държавите членки, за да се отговори на тази специфична заплаха; призовава ВП/ЗП да реорганизира Ситуационния център на ЕС (SitCen) и Центъра за разузнаване (IntCen) и да гарантира тяхната координация с координатора за борба с тероризма за по-добро проследяване на престъпни действия в интернет и на разпространяването на изказвания, подбуждащи към омраза, свързани с радикализацията и тероризма; настоятелно призовава държавите членки да повишат значително обмена на информация помежду си и със съответните структури и агенции на ЕС;

27.  Счита, че всички мерки на ЕС и национални мерки, които целят предотвратяване на разпространяването на насилнически екстремизъм сред европейските граждани и тяхното вербуване от терористични организации, следва да зачитат основните права на ЕС и съответната съдебна практика на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека, включително да зачитат принципа на презумпцията за невинност, принципа за правната сигурност, правото на справедлив и безпристрастен съдебен процес, правото на обжалване и принципа на недискриминация;

IV.Предотвратяване на радикализацията чрез образование и социално включване

28.  Подчертава важната роля на училището и образованието за предотвратяването на радикализацията; припомня важната роля на тази институция за насърчаването на интеграцията в обществото и за развитието на критичното мислене и популяризирането на недискриминацията; призовава държавите членки да насърчават учебните заведения да предоставят курсове и академични програми, насочени към укрепване на разбирателството и толерантността, по-специално с оглед на различните религии, историята на религиите, философиите и идеологиите; подчертава необходимостта от преподаване на основните ценности и демократичните принципи на Съюза, като например правата на човека; изтъква, че държавите членки имат задължение да гарантират, че техните образователни системи зачитат и популяризират ценностите на ЕС и че тяхната работа не противоречи на принципите за недискриминация и интеграция;

29.  Настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че във всяко училище съществуват учебни програми относно използването на интернет (както в началното, така и в средното образование), насочени към образование и обучение на отговорни, критични и спазващи закона потребители на интернет;

30.  Подчертава значението на овластяването на преподавателите с цел да участват активно в борбата срещу всички форми на дискриминация и расизъм; подчертава съществената роля на образованието и на компетентните и оказващи подкрепа преподаватели не само за укрепването на социалните връзки, за създаването на чувство за принадлежност, за развиването на знания, умения и компетенции, за трайното установяване на основните ценности и за насърчаването на социалните, гражданските и междукултурните умения, на критичното мислене и медийната грамотност, но и за да се помогне на младите хора, в тясно сътрудничество с родителите и семействата им, да станат активни, отговорни, свободомислещи членове на обществото; подчертава, че училищата могат да изграждат устойчивост на учащите се по отношение на радикализацията чрез осигуряването на безопасна среда и време за обсъждане и проучване на противоречиви и чувствителни въпроси; изтъква, че подрастващите представляват особено уязвима група, тъй като те се намират в труден етап от живота си, през който развиват ценностната си система и търсят смисъл, и в същото време се поддават лесно на въздействие и на манипулации; припомня, че групите, както и отделните лица могат да подлежат на радикализация, и признава, че предоставянето на отговор за индивидуалната и за груповата радикализация може да се различава; подчертава ролята, която обществото трябва да играе, за да предостави на младите хора по-добри перспективи и цел в живота, по-конкретно чрез висококачествено образование и обучение; подчертава ролята на учебните заведения в обучаването на младите хора да разпознават и да се справят с рисковете и да правят по-безопасни избори, както и в насърчаването на силно чувство за принадлежност, споделена общност, грижи, подкрепа и отговорност към другите; подчертава необходимостта да се използват различните възможности, които предлагат професионалното обучение и академичните програми, с цел излагане на младите хора на разнообразните национални, регионални, религиозни и етнически идентичности, които съществуват в Европа;

31.  Подчертава, че разнообразието на Европа и нейните мултикултурни общности са съставна част на социалната ѝ тъкан и представляват важен социален актив; счита, че всяка политика в областта на борбата с радикализацията трябва да бъде деликатна и пропорционална, така че да зачита и да укрепва разнообразната социална тъкан на общностите;

32.  Подчертава, че е важно програмите за дерадикализация да се съчетаят с други мерки, като например установяване на партньорства с представители на общностите, инвестиране в социални и съседски проекти, насочени към прекъсване на икономическата и географската маргинализация, и схеми за наставничество за отчуждени и изключени от обществото млади хора, за които се смята, че са изложени на риск от радикализация; припомня, че държавите членки имат задължението да прилагат усърдно инструментите на ЕС против дискриминацията и да вземат ефикасни мерки за справянето с дискриминацията, внушаващите омраза изказвания и престъпленията от омраза, като част от една стратегия срещу радикализацията;

33.  Призовава Комисията да подкрепя държавите членки да предприемат кампания за повишаване на осведомеността на младите хора и на напътстващия ги персонал, по въпросите на радикализацията; подчертава, че в рамките на обучението и кампаниите за повишаване на осведомеността следва да се даде приоритет на ранната намеса с оглед защита на гражданите и избягване на всякакъв риск от радикализация; призовава държавите членки да предоставят на преподаващия и възпитаващия персонал специализирано обучение и подходящи инструменти, така че той да е в състояние да открива всякакви притеснителни промени в поведението, да идентифицира съучастническите среди, чрез които радикализацията се разраства като явление по пътя на имитацията, и да напътства по подходящ начин младежите, изложени на риск от вербуване от страна на терористични организации; освен това насърчава държавите членки да инвестират в специализирани бази в близост до училищата и да ги подкрепят финансово, като тези бази следва да служат като точки за контакт за младите хора и следва да им предоставят подкрепа, а също и на техните семейства, учителите и съответни специалисти да участват в отворени за семействата извънкласни дейности, включително консултации с психолог; подчертава колко е важно да има ясни насоки в тази област, така че да не се подкопава основната роля на учителите, работещите в сферата на младежта и други лица, за които благосъстоянието на личността е от първостепенно значение, тъй като прекомерната намеса от страна на публичните органи би могла да има отрицателни последици;

34.  Изтъква възможностите, които програмата „Творческа Европа“ предлага на държавите членки и на специалистите по медийно образование; отбелязва, че програмите на ЕС в областта на образованието, културата, социалните дейности и спорта представляват основни стълбове за подкрепа на действията, предприемани от държавите членки за преодоляване на неравенството и предотвратяване на маргинализацията; подчертава значението на развитието на нови дейности за насърчаване на европейските ценности в рамките на образованието като част от европейската стратегическа рамка за сътрудничество в областта на образованието и обучението; във връзка с това настоява, наред с други дейности, възпитаването в граждански ценности и тяхното упражняване да се канализира в програмите „Европа на гражданите“ „Еразъм +“ и „Творческа Европа“;

35.  Подчертава необходимостта от установяване на междукултурен диалог с различните общности, лидери и специалисти, с оглед да се допринесе за постигане на по-добро разбиране и предотвратяване на радикализацията; подчертава отговорността и важната роля на всички религиозни общности в борбата с фундаментализма, проповядващата омраза реторика и терористична пропаганда; привлича вниманието на държавите членки към въпроса за обучението на религиозни лидери — което би трябвало, когато е възможно, да се извършва в Европа — с оглед да се предотврати подбуждането към омраза, насилие и екстремизъм на местата за религиозен култ в Европа и да се гарантира, че тези лидери споделят европейските ценности, а също и към въпроса за обучението на представителите на религии, философии и светското общество, които работят в изправителни институции; при все това отбелязва, че въпреки че храмовете могат да предоставят възможности за контакти, голяма част от процеса на внедряване на идеи и вербуване се извършва в по-неформална среда или в интернет;

36.  Подчертава огромното значение на поемането на отговорност от отделните участници за предотвратяването на радикализацията на местно, национално, европейско и международно равнище; насърчава установяването на тясно сътрудничество с всички участници от гражданското общество на национално и местно равнище и задълбочаването на сътрудничеството между териториалните участници, като например асоциации и НПО, с цел да се оказва подкрепа на жертвите на тероризма и на техните семейства, както и на радикализираните лица и семействата им; във връзка с това призовава за въвеждане на адаптирани обучения за териториалните участници и за допълнителна финансова подкрепа за тях; въпреки това подчертава, че финансирането на НПО и други представители на гражданското общество трябва да бъдат отделено от финансова подкрепа за антитерористични програми;

37.  Счита, че гражданското общество и местните участници играят решаваща роля за разработването на подходящи проекти за техния град или структура, а също и като фактор за приобщаване на европейски граждани, които са в конфликт с обществото и са податливи на терористична радикализация; счита, че е от съществено значение да се повиши осведомеността и да се предоставя информация и обучение на лицата на предна линия (учители, възпитатели, полицейски служители, специализирани в областта на закрилата на децата служители и здравни работници) с цел укрепване на капацитета на местно равнище за борба с радикализацията; счита, че държавите членки следва да подкрепят създаването на структури по-конкретно за работа с младежите, но също и за общуване със семействата, училищата, болниците, университетите и т.н.; припомня, че подобни мерки могат да бъдат приложени единствено чрез дългосрочни програми за социални инвестиции; отбелязва, че сдруженията и организациите в тази област, които не носят белега на правителството, могат да постигнат отлични резултати за реинтегрирането в обществото на гражданите, които са били на път към радикализация;

38.  Счита, че е изключително важно във всяка държава членки да се създаде система за подкрепа и насока, предоставяща възможност на обкръжението и семействата да получат помощ или лесно и бързо да сигнализират за появата на внезапна промяна на поведението, която може да бъде показателна за процес на терористична радикализация, или за отпътуването на дадено лице с цел присъединяване към терористична организация; отбелязва, във връзка с това, че „горещите линии“ имат успех и дават възможност за сигнализиране за лица сред приятелите и семейството за които се подозира, че са в процес на радикализация, но също така и помагат на семействата и приятелите, да се справят с тази дестабилизираща ситуация; призовава държавите членки да проучат възможността за създаване на такава система;

39.  Припомня, че увеличаването на ислямофобията в Европейския съюз допринася за изключването на мюсюлманите от обществото, което би могло да създаде благоприятна почва за присъединяване към насилнически екстремистки организации на уязвимите лица; счита, че ислямофобията в Европа е от своя страна манипулирана от организации като Даиш за пропагандни цели и вербуване; във връзка с това препоръчва да се приеме европейска рамка за приемане на национални стратегии за борба с ислямофобията, с цел да се противодейства също и на дискриминацията, която възпрепятства достъпа до образование, заетост и жилищно настаняване;

40.  Подчертава, че в неотдавнашни научни проучвания се посочва увеличаването на броя на младите жени, които са били радикализирани и вербувани от терористични организации, и се представят доказателства за тяхната роля в насилническия екстремизъм; счита, че ЕС и държавите членки следва да вземат предвид измерението на пола поне до известна степен при разработването на стратегии за предотвратяване на радикализацията; призовава Комисията да подкрепи общонасочени програми, целящи да ангажират младите жени в техните усилия за по-голяма равнопоставеност и да предоставят мрежи за подкрепа, чрез които те да могат безопасно да изразяват своето мнение;

41.  Подчертава важната роля на жените в предотвратяването на радикализацията;

V.Подобряване на обмена на информация относно терористичната радикализация в Европа

42.  Отново изразява своя ангажимент да работи за финализирането на директивата на ЕС относно резервационните данни на пътниците (PNR) до края на 2015 г. и да гарантира, че тази директива ще бъде съвместима с основните права и без всякакви дискриминационни практики въз основа на идеологическа, религиозна или етническа стигматизация, и ще зачита изцяло правата на защита на личните данни на гражданите на ЕС; припомня обаче, че директивата на ЕС относно PNR ще бъде само една мярка в борбата срещу тероризма, и че е необходима една цялостна, амбициозна и всеобхватна стратегия за борба с тероризма и с организираната престъпност, с участието на външната политика, социалната политика, образователната политика, правоприлагането и правосъдието, да се предотврати вербуването на европейски граждани от страна на терористични организации;

43.  Призовава Комисията да подобри експертния опит на ЕС по отношение на предотвратяването на радикализацията чрез създаване на европейска мрежа, която да обединява информацията, предоставяна от Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията (RAN) и Мрежата на специалистите по планиране на политиките по отношение на поляризацията и радикализацията (PPN), а също и информацията, предоставяна от експерти, специализирани в широка гама от дисциплини в рамките на социалните науки;

44.  Настоява, че е абсолютно необходимо да се засили целесъобразният и ефективен обмен на подходяща информация между правоприлагащите органи в държавите членки и между държавите членки и съответните агенции, по-специално чрез оптимизиране на използването и въвеждането на информация в Шенгенската информационна система (ШИС) и Визовата информационна система (ВИС), приложението на Европол за мрежа за сигурен обмен на информация (SIENA) и координационното звено на Европол „Пътници“ във връзка с европейските граждани, които са били радикализирани; подчертава, че активизирането на обмена на информация между правоприлагащите органи предполага също задълбочаване на доверието между държавите членки, а също и засилване на ролята и ефективно осигуряване на ресурси за агенциите на ЕС като например Европол, Евроюст и Европейския полицейски колеж (CEPOL);

45.  Призовава ЕС да включи въпроса за терористичната радикализация в обучението, предоставяно CEPOL;

46.  Подчертава необходимостта от въвеждане на специализирана европейска програма за обучение на лицата, които работят в съдебната система, с цел повишаване на информираността им за различните форми на радикализация;

47.  Подчертава, че едно по-добро сътрудничество между държавите членки за справяне с радикализацията и вербуването на европейски граждани се характеризира също така с интензивен диалог и сътрудничество между техните съдебни органи и с Евроюст; отбелязва, че подобрената информация на европейско равнище относно досиетата за съдимост на лицата, заподозрени в терористична дейност, би спомогнала за ускоряване на тяхното разкриване и би улеснила подходящото им наблюдение, независимо дали заминават или се завръщат в ЕС; във връзка с това насърчава реформата и по-пълноценното използване на Европейската информационна система за съдимост (ECRIS); настоятелно призовава Комисията да извърши оценка на осъществимостта и добавената стойност на създаването на европейска система за полицейските регистри (EPRIS); подчертава, че при подобен обмен на информация трябва да бъдат зачитани международните договори и правото на ЕС, както и основните права, и по-специално защитата на личните данни, и че ефективното демократично наблюдение на мерките за сигурност е от съществено значение;

48.  Счита, че борбата с трафика на оръжия следва да бъде приоритет за ЕС в борбата срещу тежката и организираната международна престъпност; по-конкретно счита, че сътрудничеството трябва да бъде допълнително подобрено по отношение на механизмите за обмен на информация и проследяването и унищожаването на забранени оръжия;

VI.По-силни възпиращи мерки срещу терористичната радикализация

49.  Счита, че мерките за предотвратяване на радикализацията на граждани на ЕС и тяхното вербуване от терористични организации ще доведат до своя пълен резултат, само ако са придружени от набор от ефективни, възпиращи и ясни наказателноправни мерки във всички държави членки; счита, че чрез ефективно криминализиране на терористични актове, извършвани в чужбина с терористични организации, държавите членки ще се оборудват с инструментите, необходими за премахване на терористичната радикализация сред европейските граждани, като в същото време използват напълно съществуващите инструменти на ЕС за полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси; счита, че правоприлагащите и съдебните органи (съдии и прокурори) трябва да имат достатъчен капацитет за предотвратяване, разкриване и наказателно преследване на тези актове, и трябва да бъдат адекватно и постоянно обучавани относно свързаните с тероризма престъпления;

50.  Призовава за увеличаване на капацитета на координационния център на Евроюст, който следва да играе решаваща роля за насърчаването на съвместните действия на съдебните органи на държавите членки в областта на събирането на доказателства и да повишава ефективността на преследването по съдебен път на свързаните с тероризма престъпления; в това отношение застъпва становището, че следва да се използва по-пълноценно инструментът на съвместните екипи за разследване както между държавите членки, така и между държавите членки и трети държави, с които Евроюст е сключил споразумения за сътрудничество;

51.  Отбелязва, че съдебното преследване на терористични актове, извършени в трети страни от европейски граждани или от пребиваващи в ЕС граждани на страни извън ЕС налага събирането на доказателства в трети държави да бъде възможно, въз основа на пълно спазване на правата на човека; във връзка с това призовава ЕС да работи за създаването на споразумения за съдебно и правоприлагащо сътрудничество с трети страни, за да се улесни събирането на доказателства в споменатите страни, при условие че всички страни по споразуменията спазват строги правни стандарти и процедури, принципите на правовата държава, международното право и основните права, както и подлежат на съдебен контрол; припомня, следователно, че събирането на доказателства, провеждането на разпитите и други такива техники за разследване трябва да се осъществяват в рамките на строго определени правни стандарти и трябва да зачитат правото, принципите и ценностите на ЕС, както и международните стандарти в областта на правата на човека; предупреждава, във връзка с това, че прилагането на жестоко, нечовешко и унизително отношение, мъченията, извънсъдебните разследвания и отвличането са забранени съгласно международното право и не бива да се използват за целите на събиране на доказателства за престъпни деяния, извършени на територията или извън територията на ЕС от граждани на ЕС;

52.  Приветства включването на специалисти в областта на сигурността/борбата срещу тероризма в редица важни делегации на ЕС с цел укрепване на капацитета им за принос към европейските усилия за борба срещу тероризма и по-ефективно сътрудничество със съответните местни органи, като същевременно се продължи с по-нататъшното изграждане на капацитет за борба срещу тероризма в рамките на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД);

53.  Насърчава във връзка с това сключването на споразумения за сътрудничество между Евроюст и трети държави, подобни на вече сключените със САЩ, Норвегия и Швейцария, като подчертава, все пак, необходимостта от гарантиране на пълно съответствие с международното право за правата на човека и правилата на ЕС за защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот; изтъква, че с оглед на сключването на подобни споразумения следва да се даде приоритет на държавите, които са също особено засегнати от тероризма, като държавите от Близкия изток и Северна Африка; в допълнение на това счита, че разполагането на прокурори за връзка от Евроюст в съответните държави, по-специално в региона на южното съседство на ЕС, би насърчило по-голям обмен на информация и би дало възможност за по-добро сътрудничество с цел по-ефективна борба с тероризма при зачитане на правата на човека;

VII.Предотвратяване на заминаването и предвиждане на завръщането на радикализирани европейски граждани, вербувани от терористични организации

54.  Отново заявява, че ЕС трябва спешно да засили своя контрол на външните граници при пълно спазване на основните права; подчертава, че ефективното проследяване на влизането в ЕС и излизането от него ще стане възможно само ако държавите членки прилагат предвидените систематични и задължителни проверки на външните граници на ЕС; призовава държавите членки да използват добре съществуващите инструменти, като ШИС и ВИС, включително по отношение на откраднати, изгубени или фалшиви паспорти; също така счита, че за тази цел сред приоритетите на ЕС съюз трябва да бъде по-доброто прилагане на Кодекса на шенгенските граници;

55.  Приканва държавите членки да предоставят на своите служители от гранична охрана систематичен достъп до информационната система на Европол, която може да съдържа информация за хора, заподозрени в тероризъм, чуждестранни бойци и проповедници на омраза;

56.  Призовава държавите членки да обменят добри практики относно проверките при излизане и завръщане и замразяването на финансови активи на граждани, в контекста на предотвратяване на участието на граждани в терористични дейности в зони на конфликт в трети държави и относно това, как да се управлява тяхното завръщане в ЕС; подчертава, по-специално, че държавите членки трябва да имат възможност да конфискуват паспортите на свои граждани, които планират да се присъединят към терористични организации, по искане на компетентния съдебен орган, в съответствие с националното законодателство и в пълно съответствие с принципа на пропорционалност; счита, че ограничаването на нечия свобода на движение, която е основно право, може да бъде постановено, само ако необходимостта и пропорционалността на мярката са подобаващо оценени от съдебен орган; освен това подкрепя наказателно производство срещу заподозрени в тероризъм лица, които се включват в терористични дейности след завръщането си в Европа;

57.  Призовава за международен принос към механизма за финансиране, одобрен от Програмата на ООН за развитие (ПРООН), с цел улесняване на незабавното стабилизиране на районите,освободени от присъствието на „Ислямска държава“ (Даиш);

58.  Призовава върховния представител/заместник-председател и Съвета да намерят ясен словесен израз за осъждане на десетилетната финансова и идеологическа подкрепа, предоставяна от страна на някои правителства и влиятелни лица в държавите от Персийския залив за екстремистките ислямистки движения; призовава Комисията да преразгледа отношенията на ЕС с трети държави, за да се бори по-ефективно с материалната и нематериалната подкрепа за тероризма; припомня, че в контекста на текущото преразглеждане на европейската политика за съседство (ЕПС) трябва да бъдат укрепени измерението на сигурността и капацитетът на инструментите на ЕПС с цел допринасяне към подобряването на устойчивостта на партньорите и тяхната способност да гарантират собствената си сигурност въз основа на зачитане на принципите на правовата държава;

59.  Припомня, че пълноценното използване на съществуващите инструменти, като системите ШИС, ШИС II и ВИС, системата от база данни на Интерпол относно откраднати или изчезнали документи за пътуване (SLTD) и координационното звено на Европол „ПЪТНИЦИ“ представлява първата стъпка към укрепване на сигурността на външните граници с цел откриване на евентуално заминаване или завръщане от зони на конфликт на европейски граждани и чужденци, които пребивават в ЕС, с цел терористични действия, преминаване на терористична подготовка или вземане на участие в неконвенционални въоръжени конфликти от името на терористични организации; настоятелно призовава държавите членки да подобрят сътрудничеството и да споделят информация относно заподозрени чуждестранни бойци с държавите членки на външните граници на ЕС;

60.  Призовава държавите членки да гарантират, че при завръщането им в Европа чуждестранните бойци биват поставени под съдебен контрол, а при необходимост — задържани до провеждането на надлежно съдебно преследване;

61.  Изразява твърдата си убеденост, че при разработването на политика в областта на тероризма и радикализацията е необходимо да се обединят експертните познания и предимствата на вътрешното и външното измерение на политиката на ЕС; във връзка с това счита, че въз основа на подобен цялостен подход може да се създаде адекватен отговор за борба с тероризма и вербуването за тероризъм в ЕС и в неговите съседни държави; поради това призовава и Комисията и ЕСВД, под ръководството и насоките както на върховния представител/заместник‑председател на Комисията, така и на първия заместник-председател на Комисията и с подкрепата на координатора за борба с тероризма, да работят заедно при определянето на политически подход, който да съчетава ефективно инструментите на социалната политика (включително заетост, интеграция и антидискриминация), на хуманитарната помощ, на развитието, разрешаването на конфликти, управлението на кризи, търговията, енергетиката и всяка друга област на политиката, която би могла да има вътрешно–външно измерение;

VIII. Засилване на връзките между вътрешната и външната сигурност в ЕС

62.  Отново подчертава, че е от изключително значение ЕС да установи тясно сътрудничество с трети държави, особено с транзитните държави и държавите, които са цел на пътуване, доколкото това е възможно, при зачитане на законите, принципите и ценностите на ЕС и международно признатите права на човека, за да се даде възможност за разкриване на заминаването или връщането на граждани на ЕС и пребиваващи в ЕС граждани на трети държави, които заминават, за да се бият редом с терористични организации, или се завръщат; подчертава също така необходимостта от укрепване на политическия диалог и изготвянето на общи планове за действие за борба с радикализацията и тероризма в контекста на двустранните отношения и с регионалните организации, като Африканския съюз и Лигата на арабските държави;

63.  Отбелязва готовността на върховния представител/заместник-председател Могерини да подкрепи проекти за борба срещу радикализацията в трети държави, включително Йордания, Ливан и Ирак, както и в региона на Сахел и Магреб, както се посочва в доклада относно изпълнението на мерки вследствие на заседанието на Европейския съвет от 12 февруари 2015 г.; подчертава, че сега трябва да се гарантира, че тези проекти ще получат необходимото финансиране възможно най-скоро;

64.  Призовава ЕС да засили своето сътрудничество с регионалните партньори, за да ограничи трафика на оръжия, съсредоточавайки се по-специално върху държавите, откъдето произлиза тероризмът, и отблизо да следи износа на въоръжение, което би могло да се използва от терористи; призовава също така за укрепване на инструментите на външната политика и на ангажимента с трети държави с оглед на борбата с финансирането на терористичните организации; обръща внимание на заключенията на срещата на върха на Г-20 от 16 ноември 2015 г., в които се призовава Специалната група за финансови действия (FATF) да действа по-бързо и по-ефикасно по отношение на спирането на финансирането на терористичните организации;

65.  Насърчава ЕС да провежда целенасочени и задълбочени диалози в областта на сигурността и борбата срещу тероризма с Алжир, Египет, Ирак, Израел, Йордания, Мароко, Ливан, Саудитска Арабия, Тунис и Съвета за сътрудничество в Персийския залив, включително на тема участието на държави в подкрепа на терористични действия в миналото и понастоящем; също така счита, че сътрудничеството с Турция следва да се засили в съответствие със заключенията на Съвета по общи въпроси от декември 2014 г.;

66.  Призовава Съвета да извършва непрекъснат преглед и да разработва непрекъснато регионалната стратегия на ЕС за Сирия и Ирак и за борба с тероризма/чуждестранните бойци, приета на 16 март 2015 г., в зависимост от развитието на положението със сигурността в южното съседство на ЕС, наред с предпазни и други инициативи, като например Мрежата на Комисията за осведоменост по въпросите на радикализацията (RAN); призовава освен това държавите членки да насърчават взаимното зачитане и разбиране като основни елементи в рамката на борбата срещу тероризма както в ЕС и в неговите държави членки, така и в трети държави;

67.  Изразява убеждение, че за създаването на такова засилено сътрудничество се изисква допълнително усилие от Комисията и, по-специално, от ЕСВД по отношение на повишаването и подобряването на експертните знания в областта на борбата с тероризма, неконвенционалните въоръжени конфликти и радикализацията, а също и повишаване и разнообразяване на езиковите умения, като например по арабски, урду, руски и мандарин, като се има предвид, че има сериозна липса на подобни умения в рамките на европейските информационни и разузнавателни служби; счита, че е необходимо посланието на ЕС за борба с тероризма, радикализацията и насилието да се чува и отвъд неговите граници, посредством стратегическа комуникация, която да е както проницателна, така и ефективна;

68.  Подкрепя засилването на международното сътрудничество и на споделянето на информация от страна на националните разузнавателни служби с оглед идентифициране на граждани на ЕС, които са изложени на риск от радикализиране и вербуване и присъединяване към джихадистки или други екстремистки групировки; подчертава, че трябва да се подкрепят усилията на държавите от региона на Близкия изток и Северна Африка и от Западните Балкани да пресекат потока на чуждестранните бойци и да предотвратят възможността джихадистките организации да се възползват от политическата нестабилност в техните граници;

69.  Признава, че радикализацията и вербуването на лица от страна на терористични мрежи представлява глобално явление; счита, че реакцията спрямо това явление трябва да бъде международна, а не само местна или на европейско равнище; във връзка с това счита за необходимо да се засили сътрудничеството с трети държави за разкриване на мрежите за вербуване и за повишаване на сигурността по границите на съответните държави; изтъква отново също така, че сътрудничеството с главните партньори, които са изправени пред подобни предизвикателства, трябва да се засили чрез дипломатически, политически диалог и сътрудничество в разузнаването;

70.  Отново заявява, че глобалното разпространение на тероризма изисква ефективна и единна международна реакция с цел успешно предотвратяване на трафика на оръжие към държави, които представляват заплаха за международния мир и сигурността;

71.  Приветства разпределението от страна на Комисията през април 2015 г. на бюджет от 10 милиона евро за финансиране на програма за подпомагане на страните партньори за противодействие на радикализацията в Сахел и Магреб и за спиране на потока от чуждестранни бойци от Северна Африка, Близкия изток и Западните Балкани (един първи транш от 5 милиона евро за финансиране на техническа помощ за подобряване на капацитета на служителите на криминалното правосъдие за разследване, преследване и наказване на случаи на чуждестранни бойци или подготвящи се за чуждестранни бойци; втори транш от 5 милиона евро за финансиране на програми за противодействие на радикализирането в региона на Сахел и Магреб.); подчертава значението на строгия контрол на правилното използване на тези фондове, за да се гарантира, че от тях не се финансират проекти, свързани с прозелитизъм, индоктринация и други екстремистки цели;

IX.Насърчаване на обмен на добри практики за дерадикализация

72.  Счита, че една всеобхватна политика за предотвратяване на радикализацията и вербуването на граждани на ЕС от терористични организации не може да бъде успешна, ако не е подкрепена от проактивни политики за дерадикализация и приобщаване; във връзка с това отправя искане към ЕС да улесни обмена между държавите членки и с трети страни, които вече имат натрупан опит и постигнати положителни резултати в тази област, на добри практики за създаването на структури за дерадикализация, за да се възпрепятства заминаването извън ЕС на граждани на ЕС и на законно пребиваващи в ЕС граждани на трети страни или да се контролира тяхното връщане на негова територия; припомня необходимостта също така да се оказва подкрепа на семействата на такива лица;

73.  Призовава държавите членки да обмислят включването на наставници или консултанти в процеса на дерадикализация на гражданите на ЕС, които са се завърнали от зони на конфликт, разочаровани от своите преживявания там, така че да им се окаже подкрепа за приобщаването им към обществото посредством подходящи програми; подчертава необходимостта от по-добър обмен на най-добри практики между държавите членки в това отношение; подчертава, че менторите следва да бъдат готови да допринесат за специфични програми чрез подходящо обучение;

74.  Призовава за стартирането на структурирана комуникационна кампания на равнището на ЕС, която да използва случаите на бивши европейски „чуждестранни бойци“, които са преминали успешно през процес на дерадикализация, и които посредством своите травмиращи преживявания да спомогнат за разкриването на дълбоко превратното и погрешно религиозно измерение на присъединяването към терористични организации като ИДИЛ; във връзка с това насърчава държавите членки да разработят платформи, които да дават възможност за срещи лице в лице и диалог с тези бивши бойци; освен това подчертава, че срещите с жертви на тероризма също изглеждат ефективен метод за развенчаване на радикалната реторика от гледна точка на нейното религиозно или идеологическо значение; предлага тази кампания да се използва като инструмент за подпомагане на процеса на дерадикализация в затворите, училищата и във всички учреждения, насочени към превенция и превъзпитание; също така призовава Комисията да подкрепи, по-специално чрез финансиране, и да координира подобни национални комуникационни кампании;

X.Разбиване на терористични мрежи

75.  Подчертава, че изпирането на пари, данъчните измами и другите данъчни престъпления в някои случаи са основни източници на финансиране на тероризма, които заплашват вътрешната ни сигурност, и че във връзка с това проследяването на престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС, и борбата с тях, трябва да бъде приоритет;

76.  Подчертава, че терористични организации като ИД/Даеш и Джабхат ан-Нусра са натрупали значителни финансови ресурси в Ирак и Сирия от контрабанда на петрол, продажба на откраднати стоки, отвличания и изнудвания, присвояване на банкови сметки и контрабанда на антични предмети; поради това призовава да бъдат идентифицирани държавите и посредниците, спомагащи за функционирането на този черен пазар, и техните дейности да бъдат спешно прекратени;

77.  Подкрепя мерките, насочени към отслабване на терористичните организации отвътре и към намаляване на настоящото им въздействие върху гражданите на ЕС и гражданите на трети държави, законно пребиваващи в ЕС; настоятелно призовава Комисията и компетентните агенции да обмислят начини за разбиването на терористични мрежи и разкриването на тяхното финансиране; за тази цел призовава за по-добро сътрудничество между звената за финансово разузнаване на държавите членки и за бързо транспониране и прилагане на пакета относно мерките за борба с изпирането на пари; насърчава Комисията да предложи регламент относно разкриването и блокирането на каналите за финансиране на тероризма и за противодействие на начините, по които те се финансират; във връзка с това призовава Комисията да направи повторна оценка на създаването на общоевропейска система за проследяване на финансирането на тероризма; насърчава държавите членки да прилагат най-високи стандарти за прозрачност по отношение на достъпа до информация относно действителните собственици на всички корпоративни структури в ЕС и в непрозрачни юрисдикции, които могат да бъдат средства за финансиране на терористични организации;

78.  Приветства неотдавнашното приемане на Европейската програма за сигурност, която предлага важни мерки за подобряване на борбата срещу тероризма и радикализацията, като например създаването на Европейски център за борба с тероризма в рамките на Европол; призовава държавите членки да се възползват максимално от съществуващите мерки и призовава Комисията да задели достатъчни финансови и човешки ресурси за ефективно изпълнение на предложените от нея действия;

79.  Отново отправя призив към Комисията за спешен преглед на законодателството на ЕС в областта на огнестрелното оръжие чрез преразглеждане на Директива 91/477/ЕИО на Съвета с цел да се улесни ролята на националните полицейски служби и разследващи органи в разкриването на и борбата с трафика на оръжия на черния пазар и в мрежите от типа даркнет и призовава Комисията да предложи общи стандарти за деактивиране на огнестрелни оръжия, така че деактивираните огнестрелни оръжия да бъдат направени необратимо неизползваеми;

80.  Призовава за хармонизиран подход към определянето за престъпление на изказвания, проповядващи омраза, онлайн и офлайн, в които радикално настроени лица подбуждат други да не зачитат и да нарушават основните права; предлага това конкретно престъпление да се добави в съответните рамкови решения на Съвета;

81.  Призовава държавите членки да се включат в усилията за проследяване на външните финансови потоци и да осигурят и проявят прозрачност относно своите отношения с някои държави от Персийския залив с цел подобряване на сътрудничеството за хвърляне на светлина върху финансирането на тероризма и фундаментализма в Африка и Близкия изток, но също и от някои организации в Европа; насърчава държавите членки да си сътрудничат за премахването на черния пазар на петрол, който предоставя съществени доходи на терористичните организации; счита, че държавите членки следва да не се колебаят да използват ограничителни мерки спрямо лица и организации, когато съществуват достоверни доказателства за финансиране на тероризма или други форми на съучастие в тероризъм;

82.  Би отхвърлил решително всички опити за премахване на аспектите от доклада, съсредоточени върху борбата срещу терористичните и екстремистките актове като такива; счита, че нарушаването на връзката между борбата срещу радикализацията и борбата срещу нейните проявления не е полезно и не е ефективно; призовава Съвета да изготви черен списък с европейски джихадисти и заподозрени джихадистки терористи;

o
o   o

83.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС, и на страните кандидатки, на Организацията на обединените нации, на Съвета на Европа, на Африканския съюз, на държавите — членки на Съюза за Средиземноморието, на Лигата на арабските държави и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0384.
(2) Приети текстове, P8_TA(2014)0102.
(3) Приети текстове, P8_TA(2015)0032.


Стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014—2020 година
PDF 718kWORD 176k
Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2015 г. относно стратегическата рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014—2020 година (2015/2107(INI))
P8_TA(2015)0411A8-0312/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално неговия преамбюл и членове 3 и 6 от него,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 3, 6, 9, 20, 151, 152, 153, 154, 156, 159 и 168 от него,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 1, 3, 27, 31, 32 и 33 от нея,

—  като взе предвид Европейската социална харта от 3 май 1996 г., и по-специално част I и част ІІ, член 3 от нея,

—  като взе предвид Декларацията от Филаделфия от 10 май 1944 г. относно целите и задачите на Международната организация на труда (МОТ),

—  като взе предвид конвенциите и препоръките на МОТ в областта на здравословните и безопасни условия на труд,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 27 февруари 2015 г. относно стратегическата рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014—2020 г. и заключенията на Съвета от 5 октомври 2015 г. относно нова програма за здравословни и безопасни условия на труд за насърчаване на по-добри условия на труд,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1338/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно статистиката на Общността в областта на общественото здраве и здравословните и безопасни условия на труд(1),

—  като взе предвид Директива (ЕИО) № 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (рамкова директива), както и специалните директиви към нея(2),

—  като взе предвид Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време(3),

—  като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(4),

—  като взе предвид Директива 2007/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 г. за изменение на Директива 89/391/ЕИО на Съвета, специалните директиви към нея и директиви 83/477/ЕИО, 91/383/ЕИО, 92/29/ЕИО и 94/33/ЕО на Съвета, с цел опростяване и рационализиране на докладите относно практическото прилагане(5),

—  като взе предвид съобщението на Комисията относно стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014—2020 г. (COM(2014)0332),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Подобряване на качеството и на производителността на труда: стратегия на Общността за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007—2012 г.“ (COM(2007)0062),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Обновена социална програма: Възможности, достъп и солидарност в Европа на 21-ви век“ (COM(2008)0412),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно прилагането на Рамковото споразумение относно стреса на работното място, прието от социалните партньори (SEC(2011)0241),

—  като взе предвид „ЕВРОПА 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020) и нейната основна цел, която е увеличаването на равнищата на трудова заетост до 75% до края на десетилетието в Европейския съюз, включително по-голямо участие на жените и по-възрастните работници и по-добра интеграция на мигрантите в работната сила,

—  като взе предвид Бялата книга на Комисията, озаглавена „Програма за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии“ (COM(2012)0055),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Преглед на резултатите от стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2014)0130),

—  като взе предвид Годишния обзор на растежа за 2015 г. (COM(2014)0902) и Съвместния доклад за заетостта (COM(2014)0906),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 септември 2001 г. относно тормоза на работното място(6),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент за предаване на Европейското рамково споразумение относно тормоза и насилието на работното място (COM(2007)0686),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 февруари 2005 г. за насърчаване на здравословните и безопасни условия на труд на работното място(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2006 г. с препоръки към Комисията за предпазване на европейските здравни работници от инфекции, пренасяни по кръвен път, причинени от убождане с медицински игли(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 май 2007 г. за насърчаване осигуряването на достойни условия на труд за всички(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2008 г. относно стратегията на Общността за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007—2012 г.(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 март 2009 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2011 г. относно междинния преглед на Европейската стратегия за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007—2012 г.(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2013 г. относно свързаните с азбест заплахи за здравето на работното място и перспективите за премахване на всичкия съществуващ азбест(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно ефективните трудови инспекции като стратегия за подобряване на условията на труд в Европа(14),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 декември 2014 г. и становището на Комитета на регионите от 12 февруари 2015 г. относно съобщението на Комисията относно стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014–2020 г.,

—  като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите,

—  като взе предвид съвместното действие на ЕС за психично здраве и благосъстояние, стартирано през 2013 г.,

—  като взе предвид принципа „Мисли първо за малките предприятия!“ и Законодателния акт за малкия бизнес в Европа,

—  като взе предвид настоящата кампания на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа под надслов „Здравословни работни места за овладяване на стреса“,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0312/2015),

A.  като има предвид, че добрите условия на труд, които спомагат за защитата на физическото и психическото здраве, са основно(15) право за всеки отделен работник, което има положителна стойност само по себе си;

Б.  като има предвид, че икономическата криза доведе до увеличаване на несигурността на работните места и нетипичната заетост и до намаляване на печалбите на предприятията, особено за МСП; като има предвид, че това не означава, че следва да се пренебрегва значението на здравословните и безопасни условия на труд, както и високите социални и индивидуални разходи за злополуки на работното място, произтичащи от неспазване;

В.  като има предвид, че здравословните и безопасни условия на труд са от основен интерес за обществото и че те са инвестиция, която оказва положително въздействие върху производителността и конкурентоспособността на предприятията и също така подобрява устойчивостта на системите за социална сигурност и позволява на хората да работят в добро здраве до достигане на установената в закона пенсионна възраст; като има предвид, че трудовите злополуки и професионалните заболявания представляват значителна тежест за обществото и подобряването на здравословните и безопасни условия на труд в Европа може да допринесе за икономическото възстановяване и за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, по която до настоящия момент не е отбелязан особен напредък, що се отнася до целта за постигане на 75% заетост за лицата на възраст между 20 и 64 години;

Г.  като има предвид, че предотвратяването на професионалните рискове, насърчаването на здравословни и безопасни условия на труд и защитата на работниците на работното място е от решаващо значение за подобряването на условията на труд и по този начин за защита на здравето на работниците, което от своя страна предоставя значителни социални и икономически ползи за съответния работник и за обществото като цяло; като има предвид, че 9 от общо 10 предприятия в ЕС-28, които извършват редовни оценки на риска, ги разглеждат като полезен начин за управление на здравословните и безопасни условия на труд(16);

Д.  като има предвид, че член 153 от ДФЕС гласи, че Съюзът ще подкрепя и допълва дейностите на държавите членки за подобряването, по-специално, на работната среда с цел закрилата на здравето и безопасността на работниците;

Е.  като има предвид, че застаряването на населението в ЕС е едно от основните предизвикателства, пред които са изправени държавите членки; като има предвид, че съществуват неравенства по отношение на продължителността на живота между различните социално-професионални категории и трудностите на работното място; като има предвид, че освен мускулно-скелетните смущения, работниците на възраст над 55 години са особено уязвими по отношение на раковите заболявания, сърдечносъдовите заболявания, респираторните смущения и нарушенията на съня(17); като има предвид, че показателят за продължителността на живота в добро здраве е спаднал с 1,1 години за жените и 0,4 години за мъжете между 2010 г. и 2013 г. и че този факт подчертава необходимостта от увеличаване на продължителността на живота в добро здраве, което би дало възможност на повече на брой хора да останат на пазара до труда до достигане на фактическата установена в закона пенсионна възраст;

Ж.  като има предвид, че раковите заболявания представляват най-често срещаната причина за смъртността, свързана с работата(18), следвани от сърдечносъдовите и дихателните заболявания, а трудовите злополуки представляват само малка част от смъртните случаи; като има предвид, че хроничните здравословни проблеми, като например мускулно-скелетните смущения, са широко разпространени в ЕС и могат да ограничат способността на хората да извършват или да продължават да извършват платена професионална дейност(19), и като има предвид, че навременното откриване на работниците, изложени на тези рискове, е от решаващо значение;

З.  като има предвид, че административната тежест и преките разходи на предприятията в резултат на политиките за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ), които насърчават благосъстоянието, качествената работна среда и производителността, са значително по-ниски от свързаните с професионални заболявания и злополуки, които регулаторната рамка на ЕС цели да предотврати(20); като има предвид, че някои изследвания сочат, че за дружествата първоначалната инвестиция може да доведе до значителна „възвръщаемост на превенцията“(21),

И.  като има предвид, че процентът на злополуки с фатален край на работното място и делът на работниците, които съобщават, че тяхното физическо и душевно здраве и безопасност им са изложени на риск поради тяхната работа, варират значително в отделните държави членки(22) и в различните сектори на икономическа дейност, което подчертава необходимостта от поставяне на по-силен акцент върху прилагането и изпълнението на съществуващото законодателство в областта на ЗБУТ като важен елемент от опазването на здравето на работниците и тяхната производителност;

Й.  като има предвид, че свързаният с работата стрес в частност и психосоциалните рискове като цяло са нарастващ проблем за работниците и работодателите в целия ЕС и че почти половината от всички работници считат, че тези явления съществуват на тяхното работно място; като има предвид, че свързаният с работата стрес допринася за отсъствията от работа, оказва неблагоприятно отражение върху производителността и е причина за почти половината от броя на работните дни, изгубени всяка година; като има предвид, че предприетите действия за управление на психосоциалните рискове варират в отделните държави членки(23);

К.  като има предвид, че наличието на силно, добре изпълнявано и прилагано законодателство в областта на ЗБУТ е важна предпоставка за спазването на изискванията за ЗБУТ, което гарантира здравето и производителността на работниците през целия трудов живот; като има предвид, че инспекциите по труда играят важна роля в процеса на прилагане на политиките в областта на здравословните и безопасни условия на труд на регионално и местно равнище, и като има предвид, че изпълнението на законовите задължения е основната причина за това редица дружества да управляват ЗБУТ и да въвеждат превантивни мерки(24);

Л.  като има предвид, че цялостното участие на работниците, тяхното представителство на равнище предприятие и ангажиментът от страна на ръководството са изключително важни за успешното предотвратяване на рисковете на работното място(25), и като има предвид, че процентът на злополуките и заболяванията са значително по-ниски в работните места, в които има синдикални организации;

М.  като има предвид, че борбата срещу трудовите злополуки като цяло може да бъде успешна само чрез насърчаване във всяко отношение на ориентиран към хората подход към производствения процес;

Н.  като има предвид, че са необходими достатъчно ресурси за справяне по подходящ начин с новите и нововъзникващите рискове и също така с традиционните рискове, свързани със здравословните и безопасни условия на труд, включително рисковете, произтичащи от излагане на азбест и наноматериали, и психосоциалните рискове; като има предвид, че множество работници, включително строителни работници, са потенциално изложени на въздействието на азбеста;

О.  като има предвид, че несигурната заетост има отрицателно въздействие върху здравословните и безопасни условия на труд и подкопава съществуващите структури за здравословни и безопасните условия на труд; като има предвид, че несигурната заетост може да води до изключване на работниците от обучение и достъп до услуги в областта на ЗБУТ и се асоциира с психически стрес поради несигурността на работните места(26); като има предвид, че съгласно Рамкова директива 89/391/ЕИО работодателите носят отговорност по отношение на установяването на политика на системна превенция, която обхваща всички рискове; като има предвид, че възлагането на дейности на външни изпълнители чрез прибягване до подизпълнители и агенции за временна заетост често прави по-трудно определянето на отговорността относно разпоредбите за здравословните и безопасни условия на труд; като има предвид, че недекларираният труд и фиктивната самостоятелна заетост представляват сериозно предизвикателство за изпълнението на мерките в областта на ЗБУТ и за здравето и безопасността на работниците;

П.  като има предвид, че социалните партньори играят важна роля в процеса на разработване и прилагане на политиките в областта на здравословните и безопасни условия на труд на национално равнище, международно равнище и на равнището на ЕС; като има предвид че членове 153 – 155 определят обхвата на правомощията на социалните партньори за водене на преговори и правоприлагане на споразумения, свързани със здравословните и безопасни условия на труд;

Р.  като има предвид, че регулаторната рамка на ЕС цели предотвратяването на трудовите злополуки и на здравословните проблеми за всички работници; като има предвид, че колкото по-малко е дружеството, толкова по-малко вероятно е работниците да бъдат информирани относно рисковете за здравето и безопасността на работното място; като има предвид, че не е доказано съществуването на връзка между броя на злополуките и размера на предприятията; като има предвид, че процентът на злополуките действително зависи от вида производство и от стопанския отрасъл(27);

С.  като има предвид, че достъпността и съпоставимостта на данните за професионални заболявания на равнището на ЕС са недостатъчни(28);

Т.  като има предвид, че следва да се води борба срещу сексуалния тормоз на работното място и чувството за несигурност, което той поражда;

У.  като има предвид, че сегрегацията в областта на заетостта, разликата в заплащането между мъжете и жените, работното време, местоработата, несигурните условия на труд, сексизмът и дискриминацията, основана на пола, както и различията, свързани със специфичните физически аспекти на майчинството, са фактори, за които е вероятно да влияят на условията на труд на жените;

Ф.  като има предвид, че е разпространено стереотипното схващане, че жените заемат работни места с по-нисък риск, като има предвид, че общото мнение в Европа е, че разделението на труда между мъжете и жените никога не е неутрално, и като има предвид, че по принцип това разделение скрива здравословните проблеми на жените, в резултат на което се предприемат по-малко превантивни действия по отношение на работните места на жените;

Х.  като има предвид, че в ЕС жените са заети в значително по-висока степен в сектора на услугите отколкото в сектора на промишлеността, като жените най-често са заети в сферата на здравеопазването и социалния сектор, търговията на дребно, производството, образованието и стопанската дейност при нарастваща концентрация на жени на работни места на непълно работно време и на временни работни места, което има значителни последици от гледна точка на здравословните и безопасни условия на труд;

Ц.  като има предвид, че жените са изправени пред специфични рискове, включително мускулно-скелетни смущения или определени видове ракови заболявания, като например рак на гърдата или рак на ендометриума, в резултат на естеството на някои видове работни места, където жените са по-силно представени(29);

Ч.  като има предвид, че жените отчитат по-високо равнище на свързани с работата здравословни проблеми, отколкото мъжете, независимо от вида дейност(30), и са особено уязвими по отношение на заболявания, свързани с възрастта; като има предвид, във връзка с това, че мерките за здравословни и безопасни условия на труд изискват основан на пола и жизнения цикъл подход;

Ш.  като има предвид, че възпроизводителната способност може да се изложи на риск от здравословни проблеми, които могат да възникнат, когато бъдещите родители или децата, които ще им се родят, са изложени на въздействието на замърсяването на околната среда и рисковите фактори, които са налице в работната среда;

Щ.  като има предвид, че емпиричните научни изследвания показват, че жените са недостатъчно представени в процеса на вземане на решения в областта на здравеопазването и безопасността;

AA.  като има предвид, че жените в селските райони са изправени пред повече трудности при упражняването на своите трудови и здравни права и са лишени в по-голяма степен от достъп до основни обществени здравни услуги, специално медицинско лечение и прегледи за ранно откриване на рак;

Стратегическа рамка на ЕС за ЗБУТ

1.  Подчертава, че всички наети лица, включително и в публичния сектор, имат право на най-висока степен на защита във връзка със здравето и безопасността на работното място, която трябва да бъде гарантирана, независимо от големината на наелото ги предприятие, вида труд, сключения договор или държавата членка, в която са наети; призовава Комисията да разработи специфични трудови стратегии, обхващащи всички форми на трудова заетост, по линия на регулаторната рамка на ЕС относно здравословните и безопасни условия на труд (ЗБУТ); подчертава необходимостта от ясни и ефикасни правила в областта на ЗБУТ;

2.  Приветства факта, че в стратегическата рамка на ЕС за ЗБУТ са набелязани редица важни области на действие; при все това изразява съжаление, че Комисията не е определила конкретни цели в рамката; в този контекст подчертава, че при наличие на научни доказателства и на резултати от последващата оценка на законодателството на ЕС в областта на ЗБУТ в рамката следва да бъдат включвани по-конкретни законодателни и/или незаконодателни мерки и също така инструменти за изпълнение и прилагане, след като бъде завършен прегледът през 2016 г.;

3.  Призовава Комисията и държавите членки да определят индикативни цели за намаляване на професионалните заболявания и трудовите злополуки на равнище на ЕС след прегледа на стратегическата рамка на ЕС за ЗБУТ през 2016 г. и да се опират на последните партньорски оценки на научни открития при прегледа на рамката; настоятелно призовава Комисията да дава специално предимство на отраслите, в които работниците са изложени на най-голям риск, както и да разработва насоки и да насърчава обмена на добри практики за изпълнението на политиките в областта на ЗБУТ;

4.  Изразява съжаление относно закъснението при изготвянето на настоящата стратегическа рамка на ЕС в областта на ЗБУТ; счита, че многобройните предизвикателства, пред които са изправени европейските работници, предприятията и пазарите на труда, включително тези, набелязани от Комисията, изискват ефективното и навременно прилагане на мерки;

5.  Подчертава, че е жизнено необходимо да се гарантира физически и психически безопасна и здравословна работна среда през целия трудов живот на хората, за да се постигне целта за активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве за всички работници; счита, че предотвратяването на професионалните заболявания и злополуки и отделянето на по-голямо внимание на кумулативното въздействие на професионалните рискове създава добавена стойност за работниците и обществото като цяло;

6.  Подчертава необходимостта от специфични мерки за противодействие на последиците от кризата чрез подкрепа за дружествата, които се стремят да подобрят здравето и безопасността на работното място;

Национални стратегии

7.  Подчертава, че националните стратегии в областта на ЗБУТ са от съществено значение и допринасят за подобряване на ЗБУТ в държавите членки; подчертава, че следва да се насърчава редовното докладване относно постигнатия напредък; счита, че е от съществено значение да се продължи инициирането и координирането на политики на равнище ЕС с по-силен акцент върху прилагането и изпълнението на съществуващото законодателство в областта на ЗБУТ, с цел да се гарантира висока степен на здравословни и безопасни условия на труд за всички работници; счита, че политиките в областта на ЗБУТ следва да бъдат приведени в съответствие както на европейско, така и на национално равнище с останалите обществени политики и че изискванията за спазване следва да бъдат ясни, така че това да улеснява тяхното спазване от дружествата, по-специално от МСП; счита, че следва да бъде извършено интегрирането на принципа на равенство между половете, така че специфичните рискове, на които са изложени мъжете и жените работници, да бъдат по-добре отразени;

8.  Призовава държавите членки и Комисията да гарантират, че националните стратегии в областта на ЗБУТ отразяват стратегическата рамка на ЕС за ЗБУТ и са напълно прозрачни и отворени за принос от страна на социалните партньори и гражданското общество, включително заинтересованите участници в областта на здравеопазването в съответствие с традициите и практиките на държавите членки; счита, че споделянето на добри практики и социалният диалог са важно средство за подобряване на здравословните и безопасни условия на труд;

9.  Насърчава държавите членки да включват в своите национални стратегии подходящи за определения контекст цели, които са измерими и съпоставими; счита, че следва да бъде насърчавано разработването на механизми за редовно и прозрачно докладване относно постигнатия напредък; подчертава значението на наличието на надеждни данни;

Изпълнение и спазване

10.  Признава колко е важно да се отчитат положението, специфичните потребности и трудностите относно спазването на изискванията от страна на микропредприятията и на малките предприятия, както и от страна на някои сектори за обществени услуги в контекста на изпълнението на мерките в областта на ЗБУТ на равнище предприятие; подчертава, че повишаването на осведомеността, обменът на добри практики, консултациите, по-лесните за ползване ръководства и онлайн платформите са от изключително значение за подпомагане на МСП и микропредприятията, за да изпълняват по-ефективно регулаторните изисквания в областта на ЗБУТ; призовава Комисията, Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) и държавите членки да продължават да разработват практически инструменти и насоки, които да подкрепят, улесняват и подобряват спазването на изискванията за ЗБУТ от страна на МСП и микропредприятията;

11.  Призовава Комисията да продължи да взема под внимание специфичното естество и положение на МСП и на микропредприятията при преразглеждането на стратегическата рамка, с цел да се помогне на тези предприятия да постигнат целите, определени по отношение на здравето и безопасността на работното място; подчертава, че понятието за МСП в настоящата си форма обхваща около 99% от всички дружества; призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си, за да съберат надеждни данни относно изпълнението на разпоредбите за здравословни и безопасни условия на труд в настоящия момент;

12.  Приветства въвеждането в държавите членки на изготвения от EU-OSHA интерактивен онлайн инструмент за оценка на риска (OiRA) и на други електронни инструменти, които улесняват оценката на риска и са насочени към насърчаване на спазването на изискванията и на култура на превенция, по-специално в микропредприятията и малките предприятия; настоятелно призовава държавите членки да използват европейското финансиране за действия в областта на ЗБУТ като цяло, и по-специално за разработването на електронни инструменти с цел подпомагане на МСП; подчертава значението на кампаниите за повишаване на информираността, като например кампаниите за здравословни работни места, в сферата на ЗБУТ и подчертава значението на повишаването на осведомеността сред работодателите и наетите лица относно основните права и задължения, свързани със ЗБУТ;

13.  Призовава държавите членки и социалните партньори да предприемат инициативи за подобряване на уменията на представителите по въпросите на здравословните и безопасни условия на труд и на ръководителите в съответствие с националните законодателни разпоредби и практики; призовава държавите членки да подкрепят активното участие на наетите лица в изпълнението на превантивни мерки за ЗБУТ и да гарантират, че представителите по въпросите на здравословните и безопасни условия на труд могат да получават обучение, надхвърлящо основните модули;

14.  Подчертава, че е важно да се насърчава култура на взаимно доверие, увереност и учене, в условията на която наетите лица се поощряват да допринасят за развитието на здравословна и безопасна работна среда, която насърчава също така социалното приобщаване на работниците и конкурентоспособността на дружествата; в този контекст подчертава, че работниците не следва да понасят никакви вреди заради повдигане на въпроси, свързани със здравето и безопасността;

15.  Подчертава, че ключовите елементи на доброто управление и добрите резултати в областта на здравословните и безопасни условия на труд са добре изпълняваното и приложимо законодателство, както и напълно документирана оценка на риска с участието на работниците и представителите на работниците, даваща възможност за въвеждането на подходящи превантивни мерки на работното място;

16.  Призовава Комисията да предприеме всички необходими стъпки за наблюдаване на изпълнението и прилагането на законодателството в областта на ЗБУТ в държавите членки; счита, че последващата оценка на практическото прилагане на директивите на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд в държавите членки на ЕС предоставя добра възможност за тази цел, и очаква, че констатациите, свързани с прилагането на действащото законодателство, ще бъдат взети под внимание като част от прегледа на стратегическата рамка;

Правоприлагане

17.  Счита, че осигуряването на равнопоставени условия на конкуренция в целия ЕС и премахването на нелоялната конкуренция и социалния дъмпинг са от решаващо значение; подчертава, че инспекторатите по труда играят основна роля за прилагането на правата на работниците на физически и психически безопасна и здравословна работна среда и за предоставянето на консултации и насоки на работодателите, по-специално МСП и микропредприятията; насърчава държавите членки да спазват стандартите и насоките на МОТ относно инспекцията по труда, за да се гарантира, че са налични достатъчен персонал и достатъчни ресурси за инспекторатите по труда, и да се подобри обучението на инспекторите по труда, както се препоръчва от Европейския икономически и социален комитет(31); приветства сътрудничеството между националните инспекторати по труда в Комитета на старшите инспектори по труда (SLIC);

18.  Подчертава проблема с прилагането на законодателството в областта на здравословните и безопасни условия на труд по отношение на работниците, упражняващи недекларирани дейности; припомня, че инспекторатите по труда играят важна роля за възпиране на недекларирания труд; призовава държавите членки да извършват по-строги инспекции и да налагат подходящи санкции на работодателите, които използват недекларирани работници; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат всички необходими мерки за борба с недекларирания труд; подчертава, че по-голямата част от трудовите злополуки, завършващи със смърт, настъпват в трудоемки сектори, в които недекларираният труд е по-разпространен отколкото в други сектори;

19.  Счита, че ефективното прилагане на законодателството в областта на ЗБУТ зависи също така до голяма степен от инспекциите по труда; счита, че ресурсите следва да бъдат насочени към онези сектори, за които е известно, че представляват най-голям риск за работниците; призовава настоятелно компетентните органи, без да престават да извършват инспекции на случаен принцип, да прилагат основан на риска надзор и да насочват вниманието си към многократните нарушители, с цел търсене на отговорност на работодателите, които не спазват изискванията в областта на ЗБУТ; призовава държавите членки да гарантират обмен на информация и да подобрят координацията между инспекторатите по труда с цел подобряване на трансграничното сътрудничество;

Регулаторна рамка

20.  Приветства усилията за подобряване на качеството на регулаторната рамка и очаква по-нататъшен напредък в тази област; припомня на Комисията обаче, че представянето на директиви в областта на ЗБУТ в рамките на REFIT и измененията на законодателството следва да бъдат демократични и прозрачни, да включват социалните партньори и при никакви обстоятелства да не водят до намаляване на здравословните и безопасни условия на труд; в този контекст подчертава, че промените на работното място в резултат от технологичното развитие следва да се вземат под внимание; посочва, че държавите членки имат свобода да приемат по-високи стандарти от минималните изисквания в областта на ЗБУГ; счита, въпреки това, че действащите правила следва да бъдат подобрени, наред с другото, чрез избягване на припокриването и насърчаване на по-доброто интегриране на ЗБУТ с други политически области, като в същото време се запазва нивото на защита на здравето и безопасността на работниците и се правят усилия за допълнителното му повишаване ;

21.  Подчертава, че участието на работниците и социалните партньори на всички равнища, в съответствие с националното законодателство и националните практики, е задължително условие за ефективното прилагане на законодателството в областта на ЗБУТ и че участието на социалните партньори на равнище ЕС може да гарантира, че стратегическата рамка за ЗБУТ е от значение за европейските работодатели и работници; призовава социалните партньори и Комисията да вземат активно участие в конструктивен диалог относно начините се подобри съществуващата регулаторна рамка и счита, че е необходимо да се засили ролята на социалните партньори;

Превенция на професионалните заболявания и на новите и възникващите рискове

22.  Изтъква значението на защитата на работниците срещу експозиция на канцерогени, мутагени и вещества, които са токсични за репродукцията; подчертава, в този контекст, че жените често са изложени на смесица от вещества, които могат да увеличат рисковете за здравето, включително за жизнеспособността на тяхното потомство; решително повтаря призива си към Комисията да представи предложение за преразглеждане на Директива 2004/37/ЕО въз основа на научни доказателства, като добави повече задължителни гранични стойности на професионална експозиция, когато е необходимо, и разработи система за оценяване в сътрудничество с Консултативния комитет за безопасност и здраве на работното място, която да се основава на ясни и изрични критерии; счита, че в този контекст следва да се разгледат възможни регулаторни припокривания, водещи до неволно неизпълнение;

23.  Подчертава необходимостта от въвеждане на по-строга закрила на работниците, като се вземат предвид не само периодите на експозиция, но също и смесването на химически и/или токсични вещества, на които те са изложени; посочва, че много от здравните работници са изложени на опасни химични вещества на работното място; призовава Комисията да предприеме действия относно рисковите фактори във връзка с химичните вещества в сектора на здравеопазването и да включи в стратегическата рамка за ЗБУТ конкретни разпоредби относно излагането на здравните работници на опасни лекарства; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че всички работници, пряко или непряко участващи в употребата или унищожаването на остри медицински инструменти, са защитени по подходящ начин; изтъква, че това може, ако е необходимо, да доведе до преразглеждане на Директива 2010/32/ЕС относно превенцията на нараняванията с остри предмети в сектора на здравеопазването и болниците;

24.  Посочва, че множество работници все още са изложени на въздействието на азбест на работните си места; призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество със социалните партньори и държавите членки, за да насърчава и координира усилията на държавите членки за разработване на национални планове за действие, да предоставя необходимото финансиране и да предприема подходящи действия за управлението и безопасното отстраняване на азбеста;

25.  Отново отправя своя призив(32) към Комисията да изготви и приложи модел за проверка с цел откриване и регистриране на наличието на азбест в съответствие с член 11 от Директива 2009/148/ЕО; призовава за европейска кампания относно азбеста и настоятелно призовава държавите членки за обезщетяване на работниците, изложени на въздействието на азбест;

26.  Призовава Комисията да предприеме действия по един от най-често срещаните свързани с работата здравни проблеми в Европа и незабавно да представи предложение за всеобхватен законодателен инструмент относно мускулно-скелетните смущения (МСС), за да се подобри ефективната превенция и да се отстранят причините за МСС, като се вземат предвид проблемът с наличието на различни причини и специфичните рискове, пред които са изправени жените; изтъква, че консолидирането на законодателството на ЕС за определяне на минимални изисквания за защита на работниците от експозиция на ергономични рискови фактори може да бъде от полза и за работниците, и за работодателите, като улесни прилагането и спазването на регулаторната рамка; също така подчертава значението на обмена на добри практики, както и необходимостта да се гарантира, че работниците са по-добре осведомени и по-добре информирани за ергономичните рискови фактори;

27.  Призовава държавите членки да започнат да прилагат възможно най-бързо Директива 2002/44/EО от 25 юни 2002 г. относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рисковете от физически агенти;

28.  Насочва вниманието на Комисията към факта, че е важно да се подобри превенцията на експозицията, на работното място, на вещества, нарушаващи функциите на ендокринната система, които имат многобройни вредни последици върху здравето на мъжете и жените работници и върху тяхното потомство(33); призовава Комисията да изготви незабавно всеобхватна стратегия относно веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, която по целесъобразност може да включва прилагането на законодателството на ЕС относно търгуването с пестициди и биоциди и да засили правилата за предотвратяване на професионалните рискове; подчертава, че подкрепата на ЕС за научните изследвания относно по-безопасни алтернативи е от жизненоважно значение за прилагането на принципа на предпазливост и на принципа на заместване;

29.  Приветства ангажимента на Комисията в Стратегическата рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014-2020 г. за по-добра превенция на свързаните с работата заболявания, особено в областта на нанотехнологиите и биотехнологиите; подчертава потенциалната несигурност относно разпространението и употребата на нанотехнологиите и счита, че са необходими по-нататъшни изследвания относно свързаните с новите технологии потенциални рискове за ЗБУТ; в тази връзка счита, че следва да се прилага принципът на предпазливост, с цел да се намалят потенциалните рискове за здравето и безопасността на работниците, които работят с нанотехнологии;

30.  Насочва вниманието на Комисията към увеличаването на броя на работниците, засегнати от хронични заболявания; счита, че за хората, страдащи от заболявания с фатален изход, хронични и продължителни заболявания и увреждания, следва да бъдат на разположение достъпни и безопасни работни места; настоятелно призовава държавите членки да насочат вниманието си върху задържането и интегрирането на хората, засегнати от хронични заболявания, както и да подкрепят разумното приспособяване на работните места, което ще гарантира навременното завръщане на работа; призовава Комисията да насърчава мерките за интеграция и реабилитация на хората с увреждания и да подкрепя усилията на държавите членки чрез повишаване на осведомеността и установяване и обмен на добрите практики относно приспособяването и оборудването на работното място; настоятелно призовава Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) да продължи да проучва и анализира възможностите за заетост и степента на пригодност за заетост на хора с хронични заболявания;

31.  Отбелязва, че технологическите иновации може да са от полза за обществото като цяло; въпреки това изразява загриженост относно новите рискове, породени в резултат на тези промени; приветства в този контекст намерението на Комисията за създаване на мрежа от специалисти и учени в областта на ЗБУТ, за да се отговори по-добре на бъдещи предизвикателства; подчертава нарастващото използване на интелигентни асистиращи роботи, например в промишленото производство, болниците и старческите домове; призовава Комисията и държавите членки да идентифицират потенциалните рискове за ЗБУТ, произтичащи от технологичните иновации, и да вземат подходящи мерки за тяхното предотвратяване;

32.  Призовава Комисията и държавите членки да разработят и приложат програма за системно наблюдение, управление и подкрепа за работниците, засегнати от психосоциални рискове, включително стрес, депресия и изтощаване, с цел, наред с другото, да се изготвят ефективни препоръки и насоки за борба с тези рискове; подчертава, че стресът на работното място е признат като важна пречка за производителността и за качеството на живот; отбелязва в тази връзка, че психичното здраве и психосоциалните рискове могат да бъдат повлияни от множество фактори, като не всички от тях са свързани с работата; посочва обаче, че психосоциалните рискове и стресът на работното място са структурен проблем, свързан с организацията на работата, и че предотвратяването и управлението на психосоциалните рискове и стреса на работното място са възможни; подчертава необходимостта от осъществяване на проучвания, подобряване на превенцията и обмисляне на нови мерки въз основа на обмена на най-добри практики и инструменти за интегриране на пазара на труда при преразглеждането на стратегическата рамка в областта на ЗБУТ през 2016 г.;

33.  Приветства кампанията „Здравословни работни места за овладяване на стреса“; подчертава, че инициативите за справяне със стреса на работното място трябва да включват аспект, свързан с пола, и да отчитат специфичните условия на труд на жените;

34.  Обръща внимание на проблема с психическия тормоз, както и неговите възможни последици върху психологическото здраве; изтъква значението на борбата срещу тормоза и насилието на работното място и в тази връзка призовава Комисията, в тясно сътрудничество със социалните партньори, да разгледа възможността да внесе предложение за законодателен акт въз основа на рамковото споразумение относно тормоза и насилието на работното място; настоятелно призовава държавите членки освен това да разработят ефективни национални стратегии за борба срещу насилието на работното място;

35.  Призовава Комисията и държавите членки да приемат подход, насочен към елиминиране на несигурните работни места, и да вземат под внимание отрицателните последици от несигурната работа за здравословните и безопасни условия на труд; подчертава, че работниците с нетипични трудови договори могат да имат по-големи трудности при достъпа до обучение и до услуги в областта на ЗБУТ; подчертава, че е от първостепенно значение да се подобри здравето и безопасността на работниците при всички форми на заетост, включително онези, които могат да се окажат в уязвимо положение, като например младите хора и лицата, засегнати от дълготрайна безработица; призовава държавите членки да се съобразяват с изискванията, установени в Директива 96/71/ЕО за борба със социалния дъмпинг, и в този контекст да предприемат всички необходими мерки за зачитане и защита на правата на командированите работници на равно третиране по отношение на здравословните и безопасни условия на труд;

36.  Подчертава, че работата в битовия сектор следва да бъде вземана предвид, когато се обръща внимание на начините за подобряване на здравословните и безопасни условия на труд; настоятелно призовава работодателите и лицата, определящи политиките, да осигурят и улеснят добро равновесие между професионалния и личния живот, като отчитат нарастването на броя на работниците, които трябва да съчетават професионалния живот и полагането на грижи; подчертава значението на борбата срещу прекалено дългото работно време, за да се осигури баланс между професионалния и семейния живот; призовава държавите членки да приложат изцяло Директива 2003/88/ЕО и подчертава в тази връзка значението на наблюдението на спазването на разпоредбата за максималния брой работни часове;

37.  Призовава Комисията и държавите членки да разработят подходящи политики в отговор на застаряването на работната сила; счита, че регулаторната рамка в областта на ЗБУТ следва да насърчава устойчив трудов живот и остаряване в добро здраве; призовава държавите членки да насърчават мерки за реабилитация и реинтеграция на по-възрастните работници чрез прилагане на резултатите от пилотния проект на ЕС относно здравето и сигурността на по-възрастните работници;

38.  Подчертава значението на това мерките за здравословни и безопасни условия на труд да бъдат насочени към специфичните предизвикателства и рискове за жените на работното място, включително сексуалния тормоз; приканва Комисията и социалните партньори да гарантират по-равно представителство на мъжете и жените във всички процеси на социалния диалог; настоятелно призовава Комисията да вземе под внимание въпросите за равенството между половете като част от прегледа за 2016 г. на стратегическата рамка за БЗУТ; призовава Комисията да разработи европейска стратегия за борба с насилието срещу жените на работното място и в рамките на този процес да извърши оценка дали Директива 2006/54/ЕО следва да бъде преразгледана, за да се разшири обхватът на директивата с цел обхващане на нови форми на насилие и тормоз; призовава държавите членки да прилагат Препоръка 92/131/ЕИО на Комисията за повишаване на осведомеността по отношение на сексуалния тормоз и другите форми на неприемливо сексуално поведение;

39.  Насочва вниманието на Комисията към ролята, която комитетите за секторен социален диалог могат да играят за справяне със специфичните за отделните сектори рискове за ЗБУТ и за създаване на добавена стойност чрез споразумения между социалните партньори, като използват богатите си познания относно специфичните за секторите ситуации;

40.  Подчертава, че Комисията следва да събира данни, да предоставя научни изследвания и да разработва статистически методи за оценка на превенцията, вземащи предвид спецификите на пола и възрастта, с цел да се обърне специално внимание на конкретните предизвикателства, пред които са изправени уязвимите групи, включително и жените, на работното място;

41.  Подчертава значението на по-голямото инвестиране в политиките за предотвратяване на рисковете, както и насърчаването, развитието и подкрепата на културата на превенция по отношение на здравето и безопасността на работното място; призовава държавите членки да насърчават инициативи за повишаване на осведомеността и да дават по-голям приоритет на превенцията и здравословните и безопасни условия на труд в училищните програми на всички нива, в това число по време на стажовете; счита, че е важно вниманието да се насочи върху превенцията на възможно най-ранен етап от производствения процес и да се насърчава прилагането на програми за системна превенция въз основа на оценките на риска, които да насърчават работодателите и работниците да допринасят за създаването на безопасна и здравословна работна среда; посочва, че в много държави членки качеството на услугите в областта на превенцията е от ключово значение за подпомагане на предприятията, по-специално на МСП, да извършват оценка на риска и да предприемат подходящи превантивни мерки; призовава Комисията да разгледа задачите и изискванията за обучение за услугите за превенция, предвидени в националното законодателство на държавите членки;

42.  Подчертава, че жените трябва да бъдат включени в процесите на вземане на решения във връзка с разработването на по-добри практики в областта на здравето и безопасността в тяхната работна среда.

43.  Призовава Комисията да не пренебрегва въпроса за развитието на свързани с работата ракови заболявания, например туморите в носната кухина, които се срещат по-често в случаите, в които дихателните системи на работниците не са защитени по подходящ начин от някои често срещани видове прах, които се отделят при преработката на дървесина, кожа, брашно, текстил, никел и други материали;

44.  Насърчава държавите членки да осигурят равни възможности за упражняване на трудовите права и равен достъп до здравни услуги за всички граждани, и по-специално за жените в селските райони и други уязвими групи от граждани.

Статистически данни

45.  Призовава Комисията и държавите членки да подобрят събирането на надеждни и съпоставими данни относно професионалните заболявания, експозиции и рискове във всички сектори, включително в обществения, с цел да се установят най-добри практики, да се насърчава възприемането на добрия опит и да се създаде обща база данни за професионалните експозиции, без това да води до непропорционално високи разходи; подчертава значението на участието на националните експерти и поддържането на актуализирана база данни; настоятелно призовава държавите членки и Комисията да събират повече данни относно рисковете, свързани с цифровизацията, свързаната с работата пътна безопасност и въздействието, което може да е оказала кризата върху здравословните и безопасни условия на труд;

46.  Призовава Комисията и държавите членки да събират висококачествени статистически данни, обобщени по пол и възраст, за свързани с работата заболявания с оглед на непрекъснатото подобряване и адаптиране, където е необходимо, на законодателната рамка в съответствие с новите и възникващите рискове;

47.  Призовава държавите членки да проведат проучвания, с разбивка по пол, възраст и сфера на икономическа дейност, относно случаите на мускулно-скелетни заболявания сред работещото население на национално равнище, с цел превенция и борба с възникването на тези заболявания;

48.  Подчертава значението на актуализирането и предоставянето на общи здравни показатели и определения за свързаните с работата заболявания, включително стреса на работното място, както и на статистически данни за целия ЕС с оглед на набелязването на цели за намаляване на честотата на професионалните заболявания;

49.  Подчертава проблемите при събирането на данни в редица държави членки; призовава да се засили дейността на EU-OSHA и Eurofound; настоятелно призовава държавите членки да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че работодателите докладват за трудовите злополуки;

Международни усилия

50.  Призовава Съвета и Комисията да гарантират, че всички търговски споразумения с трети държави водят до подобряване на работната среда, за да се предпазят здравето и безопасността на работниците;

51.  Подчертава, че е в интерес на ЕС и е негово задължение да се повишат в световен мащаб стандартите в областта на труда, включително относно нивата на здравословните и безопасни условия на труд;

52.  Настоятелно призовава Комисията да засили сътрудничеството в областта на ЗБУТ с международни организации, включително МОТ, ОИСР, Г20 и СЗО;

53.  Изразява съжаление относно факта, че не всички държави членки са ратифицирали Конвенция № 187 на МОТ относно рамката за насърчаване на здравословни и безопасни условия на труд; призовава всички държави членки да ратифицират Конвенцията;

o
o   o

54.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 70.
(2) ОВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 1.
(3) ОВ L 299, 18.11.2003 г., стр. 9.
(4) OВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23.
(5) ОВ L 165, 27.6.2007 г., стр. 21.
(6) ОВ C 77 E, 28.3.2002 г., стр. 138.
(7) ОВ C 304 E, 1.12.2005 г., стр. 400.
(8) ОВ C 303 E, 13.12.2006 г., стр. 754.
(9) ОВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 321.
(10) ОВ C 41 E, 19.2.2009 г., стр. 14.
(11) ОВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 101.
(12) OВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 102.
(13) Приети текстове, P7_TA(2013)0093.
(14) Приети текстове, P7_TA(2014)0012.
(15) Харта на основните права на Европейския съюз, член 31, параграф 1: Всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му.
(16) Второ европейско изследване на предприятията по отношение на новите и нововъзникващите рискове (ESENER-2), Европейска агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) (2015 г.).
(17) Eurofound: „Working conditions of an ageing workforce“ („Условията на труд на по-възрастните работници“) Eurofound (2008 г.).
(18) Изявление на директора на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA), 18.11.2014 г.
(19) Доклад относно възможностите за трудова заетост за лицата с хронични заболявания, Eurofound (2014 г.).
(20) Оценка на Европейската стратегия за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007—2012 г., ЕО (2013) и Социалноикономически разходи при трудови злополуки и професионални заболявания, ЕО (2012 г.).
(21) Berechnung des internationalen „Return on Prevention“ für Unternehmen: Kosten und. Nutzen von Investitionen in den betrieblichen Arbeits- und Gesundheitsschutz (Изчисляване на „възвръщаемостта на превенцията“ в международен план за предприятията:разходи и ползи от инвестициите в безопасните и здравословни условия на труд), DGUV (2013 г.).
(22) Пето проучване на условията на труд, обобщаващ доклад, Eurofound (2012 г.).
(23) Второ европейско изследване на предприятията по отношение на новите и нововъзникващите рискове (ESENER-2), Европейска агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) (2015 г.).
(24) Второ европейско изследване на предприятията по отношение на новите и нововъзникващите рискове (ESENER-2), Европейска агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) (2015 г.).
(25) Представителство и консултация на работници относно здравето и безопасността, Европейска агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) (2012 г.).
(26) Гъвкави форми на заетост: „много нетипични“ договорни споразумения, Eurofound (2010 г.) и Здраве и благоденствие на работното място: доклад въз основа на 5-ото европейско проучване на условията на труд, Eurofound (2012 г.).
(27) Пето проучване на условията на труд, обобщаващ доклад, Eurofound (2012 г.) и Трето проучване на европейските дружества, Eurofound (2015 г.).
(28) Доклад относно настоящото положение по отношение на професионални заболявания и системи в държавите членки на ЕС, страните от ЕАСТ/ЕИП, ЕО (2013 г.) http://ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId=9982&langId=en
(29) Европейска агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA), 2013 г., Нови рискове и тенденции в областта на безопасните и здравословни условия при работа на жените.
(30) Occupational health and safety risks for the most vulnerable workers (Професионални рискове, свързани със здравето и безопасността, за най-уязвимите работници), Тематичен отдел на ЕП „A”, Икономическа и научна политика, 2011 г., стp. 40.
(31) ОВ C 230, 14.7.2015 г., стр. 82.
(32) Приети текстове, P7_TA(2013)0093.
(33) The Cost of Inaction (Цената на бездействието), Nordon (2014 г.) и Rapport sur les perturbateurs endocriniens, le temps de la précaution (Доклад относно нарушителите на функциите на ендокринната система, време за предпазни мерки), Gilbert Barbier (2011 г.).

Правна информация