Показалец 
Приети текстове
Сряда, 16 декември 2015 г. - СтрасбургОкончателна версия
Неповдигане на възражения срещу делегиран акт: правила за прилагане на финансовия регламент
 Неповдигане на възражения срещу делегиран акт: модел на финансов регламент за органите, осъществяващи публично-частно партньорство
 Удължаване на мандата на председателя на Европейския банков орган (ЕБО)
 Удължаване на мандата на председателя на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО)
 Удължаване на мандата на председателя на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП)
 Споразумение за оперативно и стратегическо сътрудничество между Босна и Херцеговина и Европол *
 Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (заявление от Ирландия – EGF/2015/006 IE/PWA International)
 Списък на инвазивните чужди видове
 Продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица NK603 × T25
 Внасяне на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Съюза
 Отношенията между ЕС и Китай
 Подготовка за Световната среща на върха по хуманитарните въпроси: предизвикателства и възможности за предоставянето на хуманитарна помощ
 Развитие на устойчива европейска промишленост за неблагородни метали
 Положението в Унгария: последващи действия във връзка с резолюцията на Европейския парламент от 10 юни 2015 г.

Неповдигане на възражения срещу делегиран акт: правила за прилагане на финансовия регламент
PDF 459kWORD 69k
Решение на Европейския парламент да не се представят възражения срещу Делегиран регламент на Комисията от 30 октомври 2015 г. за изменение на Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (C(2015)07555 – 2015/2939(DEA))
P8_TA(2015)0448B8-1336/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид Делегиран регламент на Комисията (C(2015)07555),

—  като взе предвид писмото на Комисията от 12 ноември 2015 г., с което последната отправя искане към Европейския парламент да заяви, че не повдига възражения срещу делегирания регламент,

—  като взе предвид писмото от 27 ноември 2015 г. на комисията по бюджети и комисията по бюджетен контрол до председателя на Съвета на председателите на комисии,

—  като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза(1), и по-специално член 210 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2015/1929 на Европейския парламент и на Съвета от 28 октомври 2015 г. за изменение на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012(2),

—  като взе предвид препоръката за решение на комисията по бюджети и комисията по бюджетен контрол,

—  като взе предвид член 105, параграф 6 от своя правилник,

—  като взе предвид обстоятелството, че никакво възражение не е представено в срока, предвиден в член 105, параграф 6, трето и четвърто тире от своя правилник, който срок изтече на 15 декември 2015 г.,

A.  като има предвид, че Директиви 2014/23/ЕС(3) и 2014/24/ЕС(4), които държавите членки разполагат с време до 18 април 2016 г. да транспонират в своето национално право, направиха необходимо да се изменят както Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, така и Делегиран Регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 по отношение на процедурите на институциите на ЕС за възлагане на обществени поръчки и възлагане на поръчки за свои нужди;

Б.  като има предвид, че Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 беше така изменен на 28 октомври 2015 г. с Регламент (ЕС, Евратом) № 2015/1929 на Европейския парламент и на Съвета, който го приведе в съответствие с горепосочените директиви, и влезе в сила на 30 октомври 2015 г.;

В.  като има предвид, че на 30 октомври 2015 г. Комисията прие Делегиран регламент C(2015)07555 с оглед да се гарантира, че съответната актуализация на Делегиран Регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията може да се прилага от началото на финансовата година, гарантирайки ясен преход към новите правила на ЕС в областта на обществените поръчки и концесиите;

Г.  като има предвид, че съгласно член 210 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, който оправомощава Комисията да приема такива делегирани актове, Делегиран регламент C(2015)07555 по принцип може да влезе в сила едва в края на периода на контрол от страна на Парламента и Съвета, което е за период от два месеца, считано от датата на нотифицирането, т.е. до 30 декември 2015 г., като може да бъдат удължен с още два месеца;

Д.  като има предвид обаче, че Комисията отправи искане към Парламента на 12 ноември 2015 г., в случай че не възнамерява да повдига възражения срещу делегирания акт, да нотифицира Комисията за това не по-късно от 21 декември 2015 г., тъй като, за да се гарантира навременното му публикуване в Официален вестник преди 31 декември 2015 г. и по този начин да се осигури влизането в сила на делегирания акт на 1 януари 2016 г., както е предвидено, той трябва да се представи на Службата за публикации до 21 декември 2015 г.;

1.  Заявява, че не представя възражения срещу делегирания регламент;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(2) ОВ L 286, 30.10.2015 г., стр. 1.
(3) Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагането на договори за концесия (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 1).
(4) Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65).


Неповдигане на възражения срещу делегиран акт: модел на финансов регламент за органите, осъществяващи публично-частно партньорство
PDF 463kWORD 72k
Решение на Европейския парламент да не се представят възражения срещу Делегиран регламент на Комисията от 30 октомври 2015 г. за изменение на Делегиран регламент (ЕС) № 110/2014 относно модел на финансов регламент за органите, осъществяващи публично-частно партньорство, посочени в член 209 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (C(2015)07554 — 2015/2940(DEA))
P8_TA(2015)0449B8-1337/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид делегирания регламент на Комисията (C(2015)07554),

—  като взе предвид писмото на Комисията от 12 ноември 2015 г., с което последната отправя искане към Европейския парламент да заяви, че не повдига възражения срещу делегирания регламент,

—  като взе предвид писмото от 27 ноември 2015 г. на комисията по бюджети и комисията по бюджетен контрол до председателя на Съвета на председателите на комисии,

—  като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза(1), и по-специално член 210 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 2015/1929 на Европейския парламент и на Съвета от 28 октомври 2015 г. за изменение на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012(2),

—  като взе предвид препоръката за решение на комисията по бюджети и комисията по бюджетен контрол,

—  като взе предвид член 105, параграф 6 от своя правилник,

—  като взе предвид обстоятелството, че никакво възражение не е представено в срока, предвиден в член 105, параграф 6, трето и четвърто тире от своя правилник, който срок изтече на 15 декември 2015 г.,

А.  като има предвид, че в съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно отделна процедура за освобождаване от отговорност за съвместните предприятия по член 209 от Финансовия регламент(3), трите институции обявиха по-специално своето намерение „да предложат необходимите изменения на член 209 и член 60, параграф 7 от Финансовия регламент в рамките на бъдещото му преразглеждане“;

Б.  като има предвид, че Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 беше изменен на 28 октомври 2015 г. с Регламент (ЕС, Евратом) 2015/1929, който, в допълнение към привеждането му в съответствие с директиви 2014/23/ЕС(4) и 2014/24/ЕС(5) и на укрепването на системата за защита на бюджета на ЕС, измени членове 209 и 60 от него, привеждайки в съответствие правилата относно освобождаването от отговорност, външен одит и годишно докладване на органите, действащи съгласно член 209 от Финансовия регламент с тези на органите, действащи съгласно член 208;

В.  като има предвид, че на 30 октомври 2015 г. Комисията прие Делегиран регламент (C(2015)07554) за актуализиране на Делегиран регламент (ЕС) № 110/2014 относно модел на финансов регламент за органите, осъществяващи публично-частно партньорство, посочени в член 209 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (привеждайки го в съответствие със съответните разпоредби на Делегиран регламент (ЕС) № 1271/2013, приложими за органите, посочени в член 208 от Финансовия регламент), с оглед неговото прилагане от началото на финансовата година, като се гарантира ясен преход към новите правила;

Г.  като има предвид, че съгласно член 210 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, който оправомощава Комисията да приема такива делегирани актове, Делегиран регламент (C(2015)07554) по принцип може да влезе в сила едва в края на периода на контрол от страна на Парламента и Съвета, който е два месеца, считано от датата на нотифициране, т.е. до 30 декември 2015 г., като може да бъдат удължен с още два месеца;

Д.  като има предвид обаче, че Комисията отправи искане към Парламента на 12 ноември 2015 г., в случай че не възнамерява да повдига възражения срещу делегирания акт, да нотифицира Комисията за това не по-късно от 21 декември 2015 г., тъй като, за да се гарантира навременното му публикуване в Официален вестник преди 31 декември 2015 г. и по този начин да се гарантира влизането в сила на делегирания акт на 1 януари 2016 г., както е предвидено, той трябва да се представи на Службата за публикации до 21 декември 2015 г.;

1.  Заявява, че не представя възражения срещу Делегиран регламент;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(2) ОВ L 286, 30.10.2015 г., стр. 1.
(3) OВ L 163, 29.5.2014 г., стр. 21.
(4) Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагането на договори за концесия (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 1).
(5) Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65).


Удължаване на мандата на председателя на Европейския банков орган (ЕБО)
PDF 451kWORD 63k
Решение на Европейския парламент от 16 декември 2015 г. относно удължаването на мандата на председателя на Европейския банков орган (ЕБО) (C8-0313/2015 – 2015/0903(NLE))
P8_TA(2015)0450A8-0347/2015

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Съвета на надзорниците на Европейския банков орган (ЕБО) от 8 септември 2015 г. за подновяване на мандата на председателя на Европейския банков орган за още един петгодишен мандат (C8‑0313/2015),

—  като взе предвид член 48, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията(1),

—  като взе предвид своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8‑0347/2015),

А.  като има предвид, че първият председател на ЕБО беше назначен от Съвета на надзорниците на ЕБО през 2011 г., след открита процедура за подбор, с мандат от пет години, в съответствие с член 48, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1093/2010;

Б.  като има предвид, че член 48, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 предвижда, че Съветът на надзорниците на ЕБО, като вземе предвид оценката, посочена в същия член, може еднократно да поднови мандата на председателя на ЕБО, при условие, че това бъде утвърдено от Европейския парламент;

В.  като има предвид, че на 8 септември 2015 г. Съветът на надзорниците на ЕБО предложи да поднови мандата на Андреа Енрия, действащ председател на ЕБО, за още един петгодишен мандат и уведоми съответно Европейския парламент;

Г.  като има предвид, че на 17 ноември 2015 г. комисията по икономически и парични въпроси проведе изслушване на Андреа Енрия, действащ председател на ЕБО, по време на което той направи встъпително изказване и след това отговори на въпросите, зададени от членовете на комисията;

1.  Одобрява предложението за подновяване на мандата на Андреа Енрия, като председател на ЕБО, за още един петгодишен мандат;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета, Комисията, ЕБО и правителствата на държавите членки.

(1) ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12.


Удължаване на мандата на председателя на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО)
PDF 456kWORD 64k
Решение на Европейския парламент от 16 декември 2015 г. относно удължаването на мандата на председателя на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) (C8-0314/2015 – 2015/0904(NLE))
P8_TA(2015)0451A8-0348/2015

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Съвета на надзорниците на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) от 30 септември 2015 г. за подновяване на мандата на председателя на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) за още един петгодишен мандат (C8‑0314/2015),

—  като взе предвид член 48, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията(1),

—  като взе предвид своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8‑0348/2015),

A.  като има предвид, че първият председател на ЕОЗППО беше назначен от Съвета на надзорниците на ЕОЗППО през 2011 г., след открита процедура за подбор, с мандат от пет години, в съответствие с член 48, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1094/2010;

Б.  като взе предвид, че член 48, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1094/2010 предвижда, че Съветът на надзорниците на ЕОЗППО, като вземе предвид оценката, посочена в същия член, може еднократно да поднови мандата на председателя на ЕОЗППО, при условие, че това бъде утвърдено от Европейския парламент;

В.  като има предвид, че на 30 септември 2015 г. Съветът на надзорниците на ЕОЗППО предложи да поднови мандата на Габриел Бернардино, действащ председател на ЕОЗППО, за още един петгодишен мандат, и уведоми съответно Европейския парламент;

Г.  като има предвид, че на 17 ноември 2015 г. комисията по икономически и парични въпроси проведе изслушване на Габриел Бернардино, действащ председател на ЕОЗППО, по време на което той направи встъпително изказване и след това отговори на въпросите, зададени от членовете на комисията;

1.  Одобрява предложението за подновяване на мандата на Габриел Бернардино, като председател на ЕОЗППО, за още един петгодишен мандат;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета, Комисията, ЕОЗППО и правителствата на държавите членки.

(1) ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 48.


Удължаване на мандата на председателя на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП)
PDF 453kWORD 66k
Решение на Европейския парламент от 16 декември 2015 г. относно удължаването на мандата на председателя на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) (C8–0315/2015 – 2015/0905(NLE))
P8_TA(2015)0452A8-0346/2015

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Съвета на надзорниците на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) от 24 септември 2015 г. за подновяване на мандата на председателя на Европейския орган за ценни книжа и пазари за още един петгодишен мандат (C8‑0315/2015),

—  като взе предвид член 48, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията(1),

—  като взе предвид своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8‑0346/2015),

A.  като има предвид, че първият председател на ЕОЦКП беше назначен от Съвета на надзорниците на ЕОЦКП през 2011 г., след открита процедура за подбор, с мандат от пет години, в съответствие с член 48, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1095/2010;

Б.  като има предвид, че член 48, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 предвижда, че Съветът на надзорниците на ЕОЦКП, като вземе предвид оценката, посочена в същия член, може еднократно да поднови мандата на председателя на ЕОЦКП, при условие, че това бъде утвърдено от Европейския парламент;

В.  като има предвид, че на 24 септември 2015 г. Съветът на надзорниците на ЕОЦКП предложи да поднови мандата на Стивън Майор, действащ председател на ЕОЦКП, за още един петгодишен мандат, и уведоми съответно Европейския парламент;

Г.  като има предвид, че на 17 ноември 2015 г. комисията по икономически и парични въпроси проведе изслушване на Стивън Майор, действащ председател на ЕОЦКП, по време на което той направи встъпително изказване и след това отговори на въпросите, зададени от членовете на комисията;

1.  Одобрява предложението за подновяване на мандата на Стивън Майор, като председател на ЕОЦКП, за още един петгодишен мандат;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета, Комисията, ЕОЦКП и правителствата на държавите членки.

(1) ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84.


Споразумение за оперативно и стратегическо сътрудничество между Босна и Херцеговина и Европол *
PDF 459kWORD 64k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2015 г. относно проекта на решение за изпълнение на Съвета за одобряване на сключването от страна на Европейската полицейска служба (Европол) на Споразумението за оперативно и стратегическо сътрудничество между Босна и Херцеговина и Европол (10509/2015 – C8-0276/2015 – 2015/0808(CNS))
P8_TA(2015)0453A8-0352/2015

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на Съвета (10509/2015),

—  като взе предвид член 39, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, изменен с Договора от Амстердам, и член 9 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, съгласно които Съветът се е консултирал с Парламента (C8‑0276/2015),

—  като взе предвид Решение 2009/371/ПВР на Съвета от 6 април 2009 г. за създаване на Европейска полицейска служба (Европол)(1), и по-специално член 23, параграф 2 от него,

—  като взе предвид Решение 2009/934/ПВР на Съвета от 30 ноември 2009 г. за приемане на правилата за прилагане, регламентиращи отношенията на Европол с партньорите му, включително обмена на лични данни и класифицирана информация(2), и по-специално членове 5 и 6 от него,

—  като взе предвид Решение 2009/935/ПВР на Съвета от 30 ноември 2009 г. за определяне на списъка на третите държави и организации, с които Европол сключва споразумения(3),

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8‑0352/2015),

1.  Одобрява проекта на Съвета;

2.  Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

3.  Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.  Призовава Комисията да направи оценка, след влизането в сила на новия Регламент за Европол (2013/0091(COD)), на разпоредбите, включени в споразумението за сътрудничество, в частност тези за защита на данните; призовава Комисията да информира Парламента и Съвета за резултата от тази оценка и по целесъобразност да представи препоръка за разрешаване на започването на международно предоговаряне на споразумението;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на Европол.

(1) OВ L 121, 15.5.2009 г., стр. 37.
(2) OВ L 325, 11.12.2009 г., стр. 6.
(3) OВ L 325, 11.12.2009 г., стр. 12.


Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (заявление от Ирландия – EGF/2015/006 IE/PWA International)
PDF 547kWORD 89k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2015 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията съгласно точка 13 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 година между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (заявление от Ирландия – EGF/2015/006 - IE/PWA International) (COM(2015)0555 – C8-0329/2015 – 2015/2295(BUD))
P8_TA(2015)0454A8-0363/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2015)0555 –C8-0329/2015),

—  като взе предвид Регламент (EС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006(1) (Регламент за ЕФПГ),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(2), и по-специално член 12 от него,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3) (МИС от 2 декември 2013 г.), и по-специално точка 13 от него,

—  като взе предвид тристранната процедура, предвидена в точка 13 от МИС от 2 декември 2013 г.,

—  като взе предвид писмото на комисията по заетост и социални въпроси,

—  като взе предвид писмото на комисията по регионално развитие,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0363/2015),

А.  като има предвид, че Съюзът създаде законодателни и бюджетни инструменти, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големи структурни промени в моделите на световната търговия или от световната финансова и икономическа криза, и за да ги подпомогне при повторната им интеграция на пазара на труда;

Б.  като има предвид, че финансовата помощ на Съюза за съкратените работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най-ефикасен начин, в съответствие със съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приета по време на заседанието по съгласуване на 17 юли 2008 г., и при надлежно спазване на МИС от 2 декември 2013 г. по отношение на вземането на решения за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ);

В.  като има предвид, че приемането на Регламента за ЕФПГ отразява постигнатото между Европейския парламент и Съвета споразумение за повторно въвеждане на критерия за мобилизиране на ЕФПГ във връзка с кризата, за определяне на финансовото участие на Съюза на 60% от общия размер на очакваните разходи за предложените мерки, за повишаване на ефективността при обработката на заявления за мобилизиране на ЕФПГ от страна на Комисията, както и от страна на Парламента и Съвета, чрез съкращаване на времето за оценка и одобрение, за разширяване на обхвата на допустимите действия и на бенефициентите чрез включване на самостоятелно заетите лица и младите хора, както и за финансиране на стимули за създаване на собствен бизнес;

Г.  като има предвид, че Ирландия подаде заявление EGF/2015/006 IE/PWA International за финансово участие от страна на ЕФПГ във връзка със 108 съкращения в PWA International Ltd (PWAI), осъществяващо дейност в икономически отрасъл от разделение 33 на NACE Rev. 2 („Ремонт и инсталиране на машини и оборудване“)(4) в региона Southern and Eastern Ireland (Южна и Източна Ирландия) на ниво 2 по NUTS, и като има предвид, че се очаква всички съкратени работници да вземат участие в мерките;

Д.  като има предвид, че заявлението не отговаря на традиционните критерии за допустимост, определени от Регламента за ЕФПГ по отношение на броя на съкращенията и е представено по критериите за намеса, посочени в член 4, параграф 2 от същия регламент, с който се дава възможност за дерогация при изключителни обстоятелства;

1.  Изразява съгласие с Комисията, че доводите на Ирландия се квалифицират като „извънредни обстоятелства“ и че следователно Ирландия има право на финансово участие в размер на 442 293 EUR по силата на този регламент;

2.  Отбелязва, че ирландските органи са внесли заявлението за финансово участие от ЕФПГ на 19 юни 2015 г. и че оценката му е била финализирана от Комисията на 6 ноември 2015 г.; приветства краткия период на оценка от по-малко от пет месеца;

3.  Отбелязва, че PWAI е създадено през 1989 г. в Rathcoole, Co Dublin като съвместно предприятие на United Technologies Corporation и Lufthansa Technik Airmotive Ireland;

4.  Отбелязва, че Ирландия се специализира в сектора по поддръжка, ремонт и технически прегледи (ПРТП) през 90-те години на миналия век, което ѝ е послужило добре в онзи момент, но я е направило особено уязвима по отношение на последните тенденции за локализиране на дейностите по ПРТП близо до центрове на глобално разширяване в сферата на авиацията, т.е. Азия, както и по отношение на неблагоприятните последици от сделки в областта на световната търговия; счита, че наличието на две други ирландски заявления за мобилизиране на ЕФПГ, които са от сектор „Ремонт и инсталиране на машини и оборудване“(5), е доказателство за тази уязвимост; отбелязва също така, че дейностите по ПРТП са били сериозно засегнати в Европа, по-специално в Ирландия, със закриването на SR Technics през 2009 г. и закриването на Lufthansa Technik Airmotive Ireland през 2014 г., което е довело до загуба на приблизително 1 520 работни места;

5.  Отбелязва, че въпреки че равнището на безработицата в Южен Дъблин (11,61%) е само малко по-високо от средното национално равнище (10,83%), зад тези стойности се крият значителни неблагоприятни фактори на местно равнище, и че закриването на PWAI е имало сериозно отражение върху заетостта и върху местната, регионалната или националната икономика, основаващо се на вече съществуващото трудно положение в района, към което се добавя кумулативният ефект от закриването на три основни обекта в сектора на ПРТП в рамките на кратък период от време;

6.  Изразява съгласие, че съществуващото трудно положение, към което се добавя кумулативният ефект от закриването на три основни обекта в сектора на ПРТП в рамките на кратък период от време, както и фактът, че няма други работодатели в този сектор в цяла Ирландия, може да обоснове дерогация от прага от 500 съкращения, определен в член 4, параграф 1 от Регламента за ЕФПГ; в тази връзка отново отправя своята препоръка към Комисията или да изясни критериите за дерогация, определени в член 4, параграф 1 от Регламента за ЕФПГ, или да занижи прага от 500 съкратени работници;

7.  Приветства факта, че за да предоставят бързо помощ на работниците, ирландските органи решават да започнат прилагането на персонализирани мерки за засегнатите работници на 22 май 2015 г., много преди решението за предоставяне на подкрепа от ЕФПГ за предложения съгласуван пакет;

8.  Също така приветства факта, че 108 млади хора, които не работят и не са ангажирани в никаква форма на образование или обучение (NEETs), на възраст под 25 години към датата на подаване на заявлението, също ще имат достъп до персонализирани услуги, съфинансирани от ЕФПГ;

9.  Отбелязва, че Ирландия планира пет вида мерки за съкратените работници, обхванати от заявлението: i) ориентиране и кариерно планиране и развитие; ii) стипендии за обучение по ЕФПГ; iii) програми за обучение и допълнително образование; iv) програми за висше образование, и v) краткосрочни надбавки; препоръчва тази програма по линия на ЕФПГ да следва програма, подобна на програмата по линия на ЕФПГ за SR Technics, която доведе до положителни резултати, като през септември 2012 г. 53,45% от бенефициентите бяха отново намерили работа, т.е. по-малко от 12 месеца след приключване на програмата; отбелязва, че разходите за тези мерки ще бъдат допустими за финансово участие от ЕФПГ за периода между 22 май 2014 г. и 19 юни 2017 г.;

10.  Приветства разнообразните мерки за обучение, които ще бъдат предоставени на бенефициентите; отбелязва, че мерките в подкрепа на предприятията и самостоятелната заетост ще бъдат достъпни само за ограничен брой бенефициенти;

11.  Отбелязва, че само 24,81% от разходите ще се използват за помощи с ограничен срок, което остава значително под максимално разрешеното равнище от 35% от всички разходи;

12.  Отбелязва, че съгласуваният пакет от персонализирани услуги е бил изготвен след консултации със социалните партньори;

13.  Припомня, че в съответствие с член 7 от Регламента за ЕФПГ при изготвянето на съгласувания пакет от персонализирани услуги, ползващ се с подкрепата на ЕФПГ, следва да се вземат предвид бъдещите перспективи на пазара на труда и необходимите умения, както и съвместимостта му с прехода към устойчива икономика, характеризираща се с ефективно използване на ресурсите;

14.  Припомня, че е важно да се подобри пригодността за заетост на всички работници посредством адаптирано обучение и признаването на уменията и компетенциите, придобити по време на професионалната им кариера; очаква предлаганото в съгласувания пакет обучение да бъде съобразено не само с потребностите на съкратените работници, но и с актуалната стопанска среда;

15.  Отбелязва, че ирландските органи потвърждават, че отговарящите на условията за допустимост действия не получават подкрепа от други финансови инструменти на Съюза; отново призовава Комисията да представя сравнителна оценка на тези данни в своите годишни доклади, за да се осигури пълно спазване на действащата нормативна уредба и да се гарантира, че не може да възникне дублиране на финансираните от Съюза услуги;

16.  Оценява подобрената процедура, въведена от Комисията вследствие на искането на Парламента за ускорено отпускане на безвъзмездни средства; отбелязва времевия натиск, който новите срокове предполагат, и потенциалното им въздействие върху ефективността на проучването на случаите;

17.  Призовава Комисията да гарантира, че решенията в областта на политиката се разглеждат от гледна точка на потенциалното им въздействие върху трудовия пазар на Съюза;

18.  Изразява съжаление, че се предлага мобилизиране на средства от ЕФПГ само за 108 съкратени служители, които ще се възползват от инструмента, и посочва, че едно по-широко тълкуване на член 4, параграф 1 на Регламента за ЕФПГ може да не е подходящо;

19.  Забелязва, че с това предложение се цели мобилизиране на средства от ЕФПГ за най-малкия брой съкратени работници, предлаган досега;

20.  отбелязва, че почти 80% от съкратените служители са на възраст между 30 и 54 години и следователно представляват група, характеризираща се с висока пригодност за заетост и по-нисък риск от дълготрайна безработица;

21.  посочва, че всички от 108-те съкратени работници са от икономическия сектор „Ремонт и инсталиране на машини и оборудване“ и по-специално на реактивни двигатели за авиацията, което ги прави квалифицирани и приспособими към трудовия пазар;

22.  Подчертава, че съкращенията са станали в Раткул, в близост до Дъблин, който представлява икономически и промишлен център, в който се наблюдава намаляваща безработица, увеличаваща се стопанска активност и общ икономически ръст;

23.  Насочва вниманието към факта, че всякакво позоваване на заявление EGF/2009/021 IE/SR Technics отива твърде далеч във времето, тъй като въпросният случай е от 2009 г.

24.  Одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

25.  Възлага на своя председател да подпише настоящото решение заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

26.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, съответно на Съвета и на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно мобилизирането на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията

(заявление от Ирландия – EGF/2015/006 IE/PWA International

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение (ЕС) 2015/2458.)

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 855.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(3) OВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(4) Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области (ОВ L 393, 30.12.2006 г., стр. 1).
(5) EGF/2014/016 IE/Lufthansa Technik (COM(2013)0047) и EGF/2009/021 IE/SR Technics (COM(2010)0489).


Списък на инвазивните чужди видове
PDF 469kWORD 79k
Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2015 г. относно проекта на регламент за изпълнение на Комисията за приемане на списък на инвазивните чужди видове от значение за Съюза съгласно Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета (D041932/01 – 2015/3010(RSP))
P8_TA(2015)0455B8-1345/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на регламент за изпълнение на Комисията за приемане на списък на инвазивните чужди видове от значение за Съюза съгласно Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета (D041932/01),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове(1), и по-специално член 4, параграф 1 от него,

—  като взе предвид член 11 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(2),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—  като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Комисията следва да приеме посредством актове за изпълнение списък на инвазивните чужди видове от значение за Съюза („списък на Съюза“), въз основа на критериите, посочени в член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета („Регламент за инвазивните чужди видове“), и като има предвид, че тези актове за изпълнение следва да се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 27, параграф 2 от него;

Б.  като има предвид, че тези проекти на актове за изпълнение трябва да бъдат представени на комитета, посочен в член 27, параграф 1 от Регламента за инвазивните чужди видове, до 2 януари 2016 г., и ще влязат в сила на 20-ия ден след публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз;

В.  като има предвид, че списъкът на Съюза ще бъде задължителен в своята цялост и пряко приложим във всички държави членки;

Г.  като има предвид, че инвазивните чужди видове са многобройни и поради това е важно да се гарантира отдаването на приоритет на преодоляването на рисковете, свързани с подгрупата на инвазивните чужди видове, за които се счита, че са от значение за Съюза;

Д.  като има предвид, че инвазивни чужди видове следва да се считат за видове, които са от значение Съюза, ако вредата, която нанасят в засегнатите държави членки, е толкова значителна, че оправдава приемането на специални мерки, приложими в целия Съюз, включително в държавите членки, които все още не са засегнати или дори е малко вероятно да бъдат засегнати;

Е.  като има предвид, че по време на неофициалните тристранни преговори бе признато изключителното значение на това да се гарантира, че идентифицирането на инвазивни чужди видове, които са от значение за Съюза, ще бъде пропорционално и ще се съсредоточава върху видовете, чието включване в списъка на Съюза ефективно ще предотврати, ще сведе до минимум или ще смекчи неблагоприятното въздействие на тези видове по икономически целесъобразен начин;

Ж.  като има предвид, че критериите за включване на видове в списъка на Съюза са основният инструмент за прилагането на Регламента за инвазивните чужди видове;

З.  като има предвид, че критериите за включване на видове в списъка на Съюза следва да гарантират, че сред предвидените за включване видове са потенциалните инвазивни чужди видове с най-значително неблагоприятно въздействие, така че да може също така да се гарантира ефективното използване на ресурсите;

И.  като има предвид, че съгласно съображение 13 от Регламента за инвазивните чужди видове следва да се установят общи критерии за извършване на оценка на риска с цел да се осигури съответствие с правилата на съответните споразумения на Световната търговска организация и последователно прилагане на посочения регламент;

Й.  като има предвид, че съображение 32 от Регламента за инвазивните чужди видове предвижда, че за да бъдат взети предвид най-новите научни постижения в областта на околната среда, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз за определяне на общите елементи при изготвянето на оценки на риска;

К.  като има предвид, че съображение 32 от Регламента за инвазивните чужди видове посочва също така, че е от особена важност по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и че при подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета;

Л.  като има предвид, че Парламентът не беше надлежно информиран относно определянето на общи елементи при изготвянето на оценки на риска, и като има предвид, че предаването на съответните документи на Парламента не беше извършено едновременно, своевременно и по подходящ начин;

М.  като има предвид, че Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 29 от Регламента за инвазивните чужди видове с цел уточняване на вида на доказателствата, приемливи по смисъла на член 4, параграф 3, буква б) от посочения регламент, и представяне на подробно описание на прилагането на член 5, параграф 1, букви а) до з) от него, и като има предвид, че подробното описание трябва да включва методиката, която следва да се прилага при оценката на риска, отчитайки съответните национални и международни стандарти и необходимостта от определяне на приоритетни действия срещу инвазивните чужди видове, свързани с или имащи потенциал да причинят значително неблагоприятно въздействие върху биологичното разнообразие или свързаните екосистемни услуги, както и върху човешкото здраве или икономиката, като това неблагоприятно въздействие се счита за утежняващ фактор;

Н.  като има предвид, че Комисията не е изпълнила разпоредбите на член 4, параграф 3 от Регламента за инвазивните чужди видове, не е уточнила вида на приемливите доказателства за целите на член 4, параграф 3, буква б) от Регламента за инвазивните чужди видове и не е предоставила подробно описание на прилагането на член 5, параграф 1, буква а) до з) от посочения регламент, включително методиката, която следва да се прилага при оценката на риска;

О.  като има предвид, че Комисията не е гарантирала, че методиката, която следва да се прилага при оценката на риска, се извършва по един и същи начин от всички държави членки при представянето на предложение за включване на видове в списъка на Съюза, и като има предвид, че не може да се гарантира, че държавите членки използват едни и същи доказателства и прилагат едни и същи общи стандарти;

П.  като има предвид, че причините за включване на видове в проекта на списък на Съюза се основават не на научни, а по-скоро на политически критерии;

Р.  като има предвид, че включването на видове в списъка не се основава на стандартизирана методология за оценка на риска, а по-скоро на политическата воля на държавите членки;

С.  като има предвид, че проектът на списък на Съюза не е насочен към преодоляване на проблема с инвазивните чужди видове по всеобхватен начин, така че да бъдат защитени местното биологично разнообразие и екосистемните услуги, както и да се сведе до минимум и да се смекчи въздействието върху човешкото здраве или икономиката, което тези видове биха могли да имат;

Т.  като има предвид, че Регламентът за инвазивните чужди видове, като специален законодателен инструмент на ЕС, би могъл да се справи с нерешените предизвикателства, свързани със загубата на биоразнообразие, да постигне резултати и да спомогне за постигане на целите на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие, но само ако се прилага правилно и има подкрепата на местните органи и широката общественост;

У.  като има предвид, че първоначалния списък на Комисията беше подложен на критика от страна на някои компетентни национални органи, заинтересовани страни и широката общественост, до такава степен, че те понастоящем сериозно се съмняват в бъдещата ефективност на Регламента за инвазивните чужди видове, най-вече поради това, че много от най-проблематичните инвазивни чужди видове не са включени в списъка, но пък в него са включени някои видове, които не могат да причинят значително отрицателно въздействие върху биологичното разнообразие, екосистемните услуги, човешкото здраве или икономиката, или за които необходимите мерките биха могли да доведат до непропорционални разходи;

Ф.  като има предвид, че в първоначалния списък са пропуснати видове, които са сред най-вредните инвазивни чужди видове в Европа; като има предвид, че някои видове сухоземни растения и бозайници отговарят на критериите и за тях има надеждна оценка на риска, но въпреки това те не са включени в списъка; като има предвид, че видовете бозайници, които са сред най-бързо развиващите се чужди видове в Европа през последните години, не са включени в списъка, и като има предвид, че в списъка също така не са включени широко разпространени и бързо настъпващи растителни видове със значително и добре документирано неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве;

1.  Счита, че проектът на регламент за изпълнение на Комисията надхвърля изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕС) № 1143/2014;

2.  Отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на регламент за изпълнение и да внесе нов проект в парламентарната комисия;

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 317, 4.11.2014 г., стр. 35.
(2) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.


Продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица NK603 × T25
PDF 496kWORD 83k
Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2015 г. относно Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2279 на Комисията от 4 декември 2015 година за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица NK603 × T25 (MON-ØØ6Ø3-6 × ACS-ZMØØ3-2) в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (2015/3006(RSP))
P8_TA(2015)0456B8-1365/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2279 на Комисията от 4 декември 2015 г. за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица NK603 × T25 (MON-ØØ6Ø3-6 × ACS-ZMØØ3-2) в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи(2), и по-специално член 7, параграф 3 и член 19, параграф 3 от него,

—  като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(3),

—  като взе предвид становището на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) от 15 юли 2015 г.(4),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—  като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3 от своя правилник,

A.  като има предвид, че в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 на 17 май 2010 г. Monsanto Europe S.A. подаде до компетентния орган на Нидерландия заявление за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от царевица NK603 × T25;

Б.  като има предвид, че генетично модифицираната царевица ACS-ZMØØ 3-6 × MON-ØØ 6Ø 3-2, както е описана в заявлението, експресира протеина CP 4 EPSPS, който придава поносимост към хербицида глифозат, и протеина PAT, който придава поносимост към хербициди с амониев глюфозинат, и като има предвид, че Международната агенция за изследване на рака — специализираната агенция по ракови заболявания на Световната здравна организация — класифицира глифозата като вероятно канцерогенен за хората на 20 март 2015 г.(5);

В.  като има предвид, че въпреки че на 1 декември 2015 г. комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните на Европейския парламент прие предложение за резолюция, в което възрази срещу проекта на решение за изпълнение за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица NK603 × T25 (MON-ØØ6Ø3-6 × ACS-ZMØØ3-2), Комисията реши да пренебрегне принципа на лоялно сътрудничество между институциите на ЕС, като прие решението за изпълнение на 4 декември 2015 г. — 10 дни преди откриването на първото пленарно заседание на Парламента, на което Парламентът можеше да гласува по предложението за резолюция след приемането му на равнище комисия;

Г.  като има предвид, че на 22 април 2015 г. в обяснителния меморандум към своето законодателно предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 Комисията изрази съжаление относно факта, че след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1829/2003 решенията за разрешаване се приемат от Комисията в съответствие с приложимото законодателство без становището на комитета на държавите членки и че връщането на досието при Комисията за окончателно решение, което като цяло е изключение за такава процедура, се превърна в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани (ГМ) храни и фуражи;

Д.  като има предвид, че Комисията беше определена въз основа на набор от политически насоки, представени на Парламента, и като има предвид, че в тези насоки беше поет ангажимент да се направи преглед на законодателството, приложимо за разрешаването на генетично модифицирани организми (ГМО);

Е.  като има предвид, че законодателното предложение от 22 април 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 беше отхвърлено от Парламента на 28 октомври 2015 г.(6) , тъй като макар отглеждането задължително да се извършва на територията на дадена държава членка, търговията с ГМО пресича границите, което означава, че националната „забрана за продажба и употреба“, предложена от Комисията, би била невъзможна за изпълнение без повторното въвеждане на граничен контрол на вноса;

Ж.  като има предвид, че сегашната система за одобряване на генетично модифицирани храни и фуражи не функционира добре, както разкрива френският вестник „Льо Монд“ на 14 октомври 2015 г.(7), тъй като шест генетично модифицирани сортове царевица са били разрешени за внос в ЕС, но те носят генетични изменения, невключени в оценката по времето на даването на разрешение, и допълнителните генетично модифицирани характеристики са били съобщени на Европейския орган по безопасността на храните и на Комисията от Syngenta едва през м. юли 2015 г., въпреки че сортовете са били одобрени за внос между 2008 г. и 2011 г.;

З.  като има предвид, че при отхвърлянето на законодателното предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 Парламентът призова Комисията да оттегли своето предложение и да представи ново;

1.  Счита, че Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2279 на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1829/2003;

2.  Счита, че решението на Комисията да пристъпи към приемането на Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2279 на Комисията, въпреки че проекторешението беше отхвърлено от компетентната комисия преди съответното гласуване на пленарно заседание, е нарушение на член 13, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, що се отнася до лоялното сътрудничество между институциите;

3.  Счита, че всяко решение за изпълнение за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирани организми съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 в сегашната му нефункционираща версия, следва да бъде преустановено до приемането на нов регламент въз основа на Договора за функционирането на Европейския съюз;

4.  Счита, че решението за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, тъй като е несъвместимо с целта на Регламент (ЕО) № 1829/2003 и Регламент (ЕО) № 396/2005(8), която в съответствие с общите принципи, определени в Регламент (ЕО) № 178/2002(9), е да предоставя основа за гарантирането на високо равнище на защита на човешкия живот и човешкото здраве, здравето и благосъстоянието на животните, интересите на околната среда и потребителите по отношение на генетично модифицирани храни и фуражи, като едновременно с това гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар;

5.  Отправя искане към Комисията да отмени Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2279 на Комисията;

6.  Призовава Комисията да представи ново законодателно предложение, въз основа на Договора за функционирането на Европейския съюз, за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003, като се имат предвид изразяваните често на национално равнище опасения, които не са свързани само с безопасността на ГМО за здравето или за околната среда;

7.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 322, 8.12.2015 г., стр. 58.
(2) OВ L 268, 18.10.2003 г., стр.1.
(3) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.
(4) Експертна група на ЕОБХ по ГМО (Експертна група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми), 2015 г. Научно становище по заявление (EFSA-GMO-NL-2010-80) за пускане на пазара на устойчива на хербициди генетично модифицирана царевица NK603 × T25 за употреба в храни и фуражи, внос и преработка съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003, подадено от Monsanto. EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ): 2015 г.; 13(7):4165, 23 pp. doi:10.2903/j.efsa.2015.4165.
(5) IARC Monographs том 112: Оценка на пет органофосфатни инсектициди и хербициди, 20 март 2015 г. http://www.iarc.fr/en/media-centre/iarcnews/pdf/MonographVolume112.pdf
(6) Приети текстове, P8_TA(2015)0379.
(7) http://www.lemonde.fr/planete/article/2015/10/14/failles-dans-l-homologation-de-six-mais-ogm-en-europe_4788853_3244.html
(8) Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 70, 16.3.2005 г., стр. 1).
(9) Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (OВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).


Внасяне на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Съюза
PDF 729kWORD 237k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2015 г., съдържаща препоръки към Комисията относно осигуряването на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Съюза (2015/2010(INL))
P8_TA(2015)0457A8-0349/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид проектодоклада на Специалната комисия относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие (2015/2066(INI) (Специална комисия TAXE1),

—  като взе предвид окончателния доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) / Г-20 относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (НДОПП), публикуван на 5 октомври 2015 г.,

—  като взе предвид членове 46 и 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8‑0349/2015),

Основни констатации от скандала „Люкслийкс“

A.  като има предвид, че консорциум от журналисти — Международният консорциум на разследващите журналисти (ICIJ), относно данъчните постановления и други вредни практики в Люксембург („Люкслийкс“) разкри през ноември 2014 г., че почти 340 мултинационални дружества са си осигурили тайни договорености с Люксембург, което е позволило на много от тях да намалят дължимия си данък в световен мащаб до минимум, в ущърб на обществения интерес в Съюза, докато същевременно са реализирали малка или не са реализирали никаква икономическа дейност в Люксембург;

Б.  като има предвид, че разкритията показаха, че някои данъчни консултанти са помогнали преднамерено и целенасочено на мултинационалните дружества да получат най-малко 548 данъчни постановления в Люксембург в периода 2002 — 2010 г.; като има предвид, че тези тайни договорености се явяват като отличителна черта на сложните финансови структури, чиято цел е да създават съществени данъчни облекчения;

В.  като има предвид, че в резултат на тези данъчни постановления много дружества са се ползвали от ефективни данъчни ставки, по-ниски от 1%, върху печалбите, които те са прехвърлили в Люксембург; като има предвид, че някои мултинационални дружества, ползвайки се от различни обществени блага и услуги на мястото, където извършват дейност, не заплащат своя справедлив дял от данъците; като има предвид, че почти нулевите ефективни данъчни ставки за печалбите, генерирани от някои мултинационални дружества, могат да навредят на Съюза и други икономики;

Г.  като има предвид, че в много случаи люксембургските дъщерни дружества, извършващи стопанска дейност за стотици милиони евро, поддържат съвсем малко присъствие и имат ограничена стопанска дейност в Люксембург, като някои адреси помещават над 1 600 дружества;

Д.  като има предвид, че разследванията на Специалната комисия ТАХЕ 1 установиха, че практиката на данъчните постановления не се осъществява изключително в Люксембург, а е обща за целия Съюз; като има предвид, че практиката на данъчните постановления може да се използва законосъобразно с цел да се предостави правна сигурност за дружествата и да се ограничи финансовият риск за почтените дружества, но все пак е отворена за потенциални злоупотреби и избягване на данъци и би могла, като осигурява правна сигурност само за определени участници, да създаде известна степен на неравенство между дружествата, за които са предоставени данъчни постановления, и дружествата, които не използват такива постановления;

Е.  като има предвид доклада, публикуван на 12 февруари 2013 г. от ОИСР, озаглавен „Преодоляване на намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби“, който предлага нови международни стандарти за борба с НДОПП;

Ж.  като има предвид също и комюникето след срещата на министрите на финансите и управителите на централните банки на държавите от Г-20, която се проведе на 5 октомври 2015 г.;

З.  като има предвид, че — с изключение на някои заслужаващи поощрение изключения — националните политически лидери не са достатъчно активни в предприемането на мерки за решаване на проблема с избягването на данъци при корпоративното данъчно облагане;

И.  като има предвид, че Европейският съюз предприе съществени стъпки по пътя на икономическата интеграция, като например Икономическия и паричен съюз, както и банковия съюз, и че координирането на равнището на Съюза на данъчните политики в рамките на Договора за функционирането на Европейския съюз е неразделна част от процеса на интеграция;

Корпоративно данъчно облагане и агресивно данъчно планиране

Й.  като има предвид, че приходите от корпоративно данъчно облагане за 28-те държави — членки на ЕС, са възлизали средно на 2,6% от БВП през 2012 г.(1);

К.  като има предвид, че в условията на недостиг на инвестиции и на растеж е важно да бъдат задържани или привлечени дружества в Съюза, и като има предвид, че поради това за Съюза е от решаващо значение да увеличава привлекателността си за местните и чуждестранните предприятия;

Л.  като има предвид, че като цяло данъчното планиране следва да се извършва в границите на закона и на приложимите договори;

М.  като има предвид, че агресивното данъчно планиране представлява възползване от техническите аспекти на дадена данъчна система или от несъответствията между две или повече данъчни системи, или от правни пропуски с цел намаляване на данъчните задължения;

Н.  като има предвид, че схемите на агресивното данъчно планиране често са резултат от използването на комбинация от международни данъчни несъответствия, много благоприятни специфични национални данъчни правила, както и използването на данъчни убежища;

O.  като има предвид, че за разлика от агресивното данъчно планиране, данъчните измами и отклонението от данъчно облагане са преди всичко незаконни дейности, свързани с избягване на данъчни задължения;

П.  като има предвид, че най-правилната реакция спрямо агресивното данъчно планиране, изглежда, е доброто законодателство, правилното му прилагане и координацията на международно равнище за постигане на желаните резултати;

Р.  като има предвид, че цялостните загуби на приходи за държавата поради избягване на данъци от корпоративно данъчно облагане като цяло се компенсират или чрез повишаване на общото равнище на данъчно облагане, или чрез ограничаване на обществените услуги, или чрез увеличаване на националните заеми — с което се вреди на останалите данъкоплатци и на цялата икономика;

С.  като има предвид,че според резултатите от проведено проучване(2) загубите на приходи за Съюза поради избягване на данъци от корпоративно данъчно облагане могат да възлизат на около 50 — 70 милиарда евро годишно, като тази цифра представлява сумата, загубена поради прехвърлянето на печалби; и като има предвид, че според същото проучване тези загуби на приходи за Съюза поради избягване на данъци от корпоративно данъчно облагане в действителност могат да възлязат на около 160 — 190 милиарда евро, ако се вземат предвид специалните данъчни договорености, неефективността при събиране и други подобни дейности;

Т.  като има предвид, че същото проучване оценява ефективността на корпоративното данъчно облагане на 75%, въпреки че проучването потвърждава също, че това не представлява сумите, които се очаква да бъдат събрани от данъчните органи, тъй като определен процент от тези суми е изключително скъп или труден за събиране от техническа гледна точка; като има предвид, че според проучването, ако съществуваше цялостно решение на проблема с НДОПП, което да е приложимо в целия Съюз, очакваното положително въздействие върху данъчните приходи за правителствата на държавите членки би било 0,2% от общите данъчни приходи;

У.  като има предвид, че загубите, произтичащи от НДОПП, представляват заплаха за правилното функциониране на вътрешния пазар и за надеждността, ефективността и справедливостта на корпоративните данъчни системи в рамките на Съюза; като има предвид, че същото проучване пояснява, че неговите изчисления не включват оценките на дейността в рамките на сивата икономика и че непрозрачността на структурите и плащанията на някои дружества означава, че е трудно да се оцени точно въздействието върху данъчните приходи, и поради това въздействието може да бъде значително по-голямо, отколкото са прогнозите на доклада;

Ф.  като има предвид, че загубите, произтичащи от НДОПП, ясно показват също така липсата на равнопоставени условия на конкуренция между дружествата, които извършват дейност само в една държава, и по-специално МСП, семейните предприятия и самостоятелно заетите лица, и плащат данъци там, и някои мултинационални дружества, които са в състояние да прехвърлят печалбите от юрисдикции с високи данъци към конкретни юрисдикции с ниски данъци и участват в агресивно данъчно планиране, като по този начин намаляват своята обща данъчна основа и оказват допълнителен натиск върху публичните финанси в ущърб на гражданите и МСП в Съюза;

Х.  като има предвид, че използването на практики на агресивно данъчно планиране от страна на мултинационалните дружества противоречи на принципа за лоялна конкуренция и корпоративна отговорност, изложен в съобщение COM(2011)0681, тъй като разработването на стратегии за данъчно планиране изисква ресурси, с каквито разполагат само големите дружества, и тъй като това води до липса на условия на равнопоставеност между МСП и големите корпорации, във връзка с което следва спешно да се предприемат мерки;

Ц.  като има предвид освен това, че данъчната конкуренция в Съюза и спрямо трети държави в някои случаи може да бъде вредна и да доведе до надпревара за достигане на най-ниски равнища по отношение на данъчните ставки, докато по-голямата прозрачност, координация и конвергенция предоставят ефективна рамка, за да се гарантира лоялна конкуренция между дружествата в Съюза и за да се защитят държавните бюджети от неблагоприятни последствия;

Ч.  като има предвид, че мерките, позволяващи агресивно данъчно планиране, са несъвместими с принципа за лоялно сътрудничество между държавите членки;

Ш.  като има предвид, че агресивното данъчно планиране е улеснено от увеличаването на сложността и от цифровизацията и глобализацията на икономиката, като, наред с други фактори, води до нарушаване на конкуренцията в ущърб на растежа и дружествата в Съюза, и по-специално на МСП;

Щ.  като има предвид, че борбата с агресивното данъчно планиране не може да бъде водена самостоятелно от отделните държави членки; като има предвид, че непрозрачните и некоординираните политики за корпоративните данъци крият риск за фискалната политика на държавите членки, водейки до непродуктивни резултати като увеличаване на данъчното облагане за по-малко мобилни данъчни основи;

AA.  като има предвид, че липсата на координирани действия кара много държави членки да приемат едностранни мерки на национално равнище; като има предвид, че тези мерки често са се оказвали неефективни, недостатъчни и в някои случаи дори в ущърб на каузата;

АБ.  като има предвид, че следователно е необходимо прилагането на координиран и многоетапен подход на национално равнище, на равнището на Съюза и на международно равнище,

АВ.  като има предвид, че Съюзът играе водеща роля в световната борба срещу агресивното данъчно планиране, и по-специално за насърчаването на напредъка на равнището на ОИСР във връзка с проекта относно НДОПП; като има предвид, че ЕС следва да продължи да играе ролята на пионер в хода на развитие на проекта НДОПП, като полага усилия да предотврати вредите, които НДООП може да причини както на държавите членки, така и на развиващите се държави по света, включително като осигурява предприемането на действия по отношение на НДОПП и по въпроси от сферата на НДОПП, излизащи извън тези граници, които са от значение за развиващите се държави, като например въпросите, формулирани подробно в доклада до работна група „Развитие“ на Г-20 през 2014 г.;

АГ.  като има предвид, че Комисията и държавите членки гарантират, че цялостният пакет от мерки на ОИСР относно НДОПП се прилага като минимален стандарт на равнището на Съюза и запазва амбициозните си цели; като има предвид, че е от решаващо значение всички държави от ОИСР да прилагат проекта относно НДОПП;

АД.  като има предвид, че Комисията следва ясно да определи как ще изпълни всички 15 планирани резултата от проекта на ОИСР/Г-20 относно НДОПП извън и в допълнение към вече споменатите в настоящия доклад области на действие, като предложи възможно най-скоро амбициозен план на законодателни мерки, за да насърчи и други държави да следват насоките на ОИСР и примера на Съюза при прилагането на плана за действие; като има предвид, че Комисията следва също така да обмисли в кои области ЕС следва да надхвърли минималните стандарти, които препоръчва ОИСР;

АЕ.  като има предвид, че според договорите на Съюза държавите членки имат правомощието да приемат законодателство в областта на корпоративното данъчно облагане, но по-голямата част от проблемите, свързани с агресивно данъчно планиране, имат мултинационален характер;

АЖ.  като има предвид, че координацията на националните данъчни политики следователно представлява единственият практически възможен начин да се създадат равнопоставени условия на конкуренция и да се избегнат мерки, които облагодетелстват големите мултинационални дружества в ущърб на МСП;

АЗ.  като има предвид, че липсата на координация на данъчните политики в ЕС води до значителни разходи и административна тежест за гражданите и предприятията, които извършват дейност в повече от една държава членка в рамките на Съюза — и дори в по-голяма степен за МСП — и води до нежелано двойно данъчно облагане, двойно данъчно необлагане, или улеснява агресивното данъчно планиране; и като има предвид, че подобни случаи следва да бъдат изключени, изисква следователно по-прозрачни и по-опростени решения;

АИ.  като има предвид, че при изготвянето на данъчните правила и на пропорционалните административни процедури следва да се обърне специално внимание на МСП и на семейните предприятия, които са гръбнакът на икономиката на Съюза;

АЙ.  като има предвид, че до 26 юни 2017 г. трябва да бъде пуснат в действие регистър за целия Съюз по отношение на действителната собственост, който да подпомага откриването на възможни случаи на избягване на данъци и прехвърляне на печалби;

АК.  като има предвид, че разкритията в скандала „Люкслийкс“ и работата, извършена от Специалната комисия TAXE 1, ясно показват необходимостта от законодателни мерки на Съюза за подобряване на прозрачността, координацията и конвергенцията в корпоративните данъчни политики в Съюза;

АЛ.  като има предвид, че корпоративното данъчно облагане следва да се ръководи от принципите на облагане с данъци на печалбите на мястото, където те са реализирани;

АМ.  като има предвид, че Европейската комисия и държавите членки следва да продължат да играят много активна роля на международната сцена, за да се работи за установяване на международни стандарти, основани преди всичко на принципите на прозрачност, обмен на информация и премахване на вредни данъчни мерки;

АН.  като има предвид, че принципът за съгласуваност на политиките за развитие, както е изложен в Договора за функционирането на Европейския съюз, изисква Съюзът да гарантира, че всички етапи от процеса на вземане на решения във всички области, включително по отношение на корпоративното облагане, не противодействат на, а напротив, насърчават целта за устойчиво развитие;

AO.  като има предвид, че координираният подход към системата на корпоративното данъчно облагане в целия Съюз ще даде възможност за справяне с нелоялната конкуренция и за повишаване на конкурентоспособността на предприятията от Съюза, и по-специално на МСП;

АП.  като има предвид, че Комисията и държавите членки следва да продължат да внедряват електронни решения в процедурите, свързани с данъчното облагане, за да намалят административната тежест и да опростят трансграничните процедури;

АР.  като има предвид, че Комисията следва да направи оценка на въздействието на данъчните облекчения, с които се ползват съществуващите специални икономически зони в Съюза; във връзка с това насърчава обмена на най-добри практики между данъчните органи;

Прозрачност

АС.  като има предвид, че увеличената прозрачност в областта на корпоративното данъчно облагане може да подобри събирането на данъците и да направи работата на данъчните органи по-ефикасна, и е от основно значение за гарантирането на високо равнище на обществено доверие в данъчните системи и правителствата, като това трябва да стане водещ приоритет;

   i) като има предвид, че увеличената прозрачност по отношение на дейностите на големите мултинационални дружества, и по-специално по отношение на генерираните печалби, платения данък печалба, получените субсидии и възстановяването на данък, е от съществено значение, за да се гарантира, че данъчните администрации ефективно се справят с НДОПП; като има предвид, че трябва да бъде намерен правилният баланс между прозрачността, защитата на личните данни и търговската поверителност, както и да се отчита въздействието върху по-малките предприятия; като има предвид, че докладването по държави е важна форма на тази прозрачност; като има предвид, че предложенията на Съюза за докладване по държави следва, на първо място, да се основават на модела на ОИСР; като има предвид, че е възможно Съюзът да отиде по-далеч от насоките на ОИСР и да направи това отчитане по държави задължително и публично, и че Европейският парламент гласува в полза на пълно публично отчитане по държави в измененията си, приети на 8 юли 2015 г.(3), към предложението за преразглеждане на Директивата за правата на акционерите; като има предвид, че Европейската комисия проведе консултации по тази тема между 17 юни и 9 септември 2015 г., за да проучи различните възможности за прилагане на отчитането по държави(4); като има предвид, че 88% от отговорилите публично на тази консултация заявяват, че подкрепят публичното оповестяване на данъчна информация от страна на предприятията;
   ii) като има предвид, че извършването на агресивно данъчно планиране от страна на корпорации е несъвместимо с корпоративната социална отговорност; като има предвид, че някои дружества в Съюза вече са започнали да демонстрират, че изцяло спазват данъчното законодателство, като кандидатстват за и популяризират притежанието на знак „лоялен данъкоплатец“;(5) и като има предвид, че такива мерки могат да имат силен възпиращ ефект и да променят поведението, поради риска за репутацията от неспазване на правилата, счита, че подобен етикет трябва да се основава върху общи критерии на европейско равнище
   iii) като има предвид, че би могла да бъде постигната по-голяма прозрачност, ако държавите членки се информират взаимно и уведомяват Комисията за всяка нова отстъпка, облекчение, освобождаване, стимул или подобни мерки, които биха могли да имат съществено въздействие върху тяхната ефективна данъчна ставка; като има предвид, че такова уведомяване ще помогне на държавите членки да идентифицират вредните данъчни практики;
   iv) като има предвид, че въпреки неотдавнашното съгласие на Съвета относно изменение на Директива 2011/16/ЕС на Съвета(6) по отношение на автоматичния обмен на данъчни постановления, все още съществува риск държавите членки да не комуникират достатъчно помежду си относно възможното въздействие, което техните данъчни договорености с определени дружества би могло да окаже върху събирането на данъци в други държави членки; като има предвид, че националните данъчни органи следва да извършват автоматичен обмен на всички данъчни постановления незабавно след тяхното издаване; като има предвид, че Комисията трябва да има достъп до данъчните постановления чрез сигурен централен регистър; като има предвид, че данъчните постановления, подписани от данъчни органи, следва да са предмет на по-голяма прозрачност, като се гарантира запазването на поверителната информация и чувствителната в търговско отношение информация;
   v) като има предвид, че според сведенията безмитни пристанища се използват за скриване на трансакции от данъчните органи;
   vi) като има предвид, че напредъкът в борбата с отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и агресивното данъчно планиране може да се наблюдава единствено с хармонизирана методика, която може да се използва за оценка на размера на разликите в облагането с преки и косвени данъци във всички държави членки и в Съюза като цяло; като има предвид, че предварителната оценка на разликите в данъчното облагане следва да представлява само началото на предоставянето на допълнителна информация по данъчни въпроси;
   vii) като има предвид, че сегашната правна рамка на Съюза за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, е незадоволителна и съществуват значителни разлики между начините, по които различните държави членки предвиждат защита за тези лица; като има предвид, че при липсата на такава защита, служителите, които притежават важна информация, съвсем разбираемо няма да са склонни да предприемат действия и следователно тази информация няма да бъде предоставяна; като има предвид, че тъй като лицата, подаващи сигнали за нередности, спомогнаха за насочването на общественото внимание към въпроса за несправедливото данъчно облагане, държавите членки следва да обмислят мерки, които да защитават такава дейност; като има предвид, че следователно би било целесъобразно да се предложи защита в целия Съюз за лицата, подаващи сигнали за предполагаемо нарушение, неправомерно поведение, измама или незаконна дейност към националните или европейските органи, или на обществеността като цяло в случаите на нарушение, неправомерно поведение, измама или незаконна дейност, по отношение на които упорито не се вземат никакви мерки и които могат да засегнат обществения интерес; като има предвид, че тази защита следва да бъде съгласувана с общата правна система; като има предвид, че тази защита следва да бъде ефективна срещу необосновано съдебно преследване, икономически санкции и дискриминация;

Координация

АТ.  като има предвид, че държавите членки имат правомощието да приемат законодателство в областта на корпоративното данъчно облагане, но по-голямата част от проблемите, свързани с агресивно данъчно планиране, имат многонационален характер; като има предвид, че координацията на националните данъчни политики представлява единственият възможен начин за решаване на проблемите с НДОПП и агресивното данъчно планиране;

   i) като има предвид, че една задължителна за целия Съюз обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) ще бъде важна стъпка за разрешаване на тези проблеми, свързани с агресивното данъчно планиране в рамките на Съюза, и следва да бъде въведена спешно; като има предвид, че крайната цел е пълна, задължителна ОКООКД с възможност за временно освобождаване за МСП, които не са мултинационални дружества, и дружества, които не развиват трансгранична дейност, както и с метод на формула за разпределяне, основан на съвкупност от обективни променливи; като има предвид, че докато пълната ОКООКД влезе в сила, Комисията обмисля временни мерки за противодействие на прехвърлянето на печалби; като има предвид, че е необходимо да се гарантира, че такива мерки, включително компенсирането на трансгранични загуби, не увеличават риска от НДОПП; като има предвид, че тези мерки не са идеалният заместител на консолидирането и ще бъде необходимо време, за да заработи пълноценно този нов режим;
   ii) като има предвид, че независимо от работата на група „Кодекс за поведение“ относно вредното корпоративно данъчно облагане, в Съюза продължават да съществуват мерки за агресивно данъчно планиране; като има предвид, че предишните опити за засилване на управлението и мандата на групата, както и за коригиране и разширяване на определените в Кодекса работни методи и критерии, с цел борба с новите форми на вредни данъчни практики в рамките на настоящата икономическа обстановка, не са били успешни; като има предвид, че действията на групата се характеризират като цяло с липса на прозрачност и отчетност; като има предвид, че поради това ефикасността и функционирането на групата трябва да претърпят сериозна промяна, така че тя да стане по-ефективна и по-прозрачна, и по-специално чрез публикуване на годишни доклади и протоколи, включително посочване на позициите на държавите членки; като има предвид, че групата следва да бъде в състояние да заема позиции по въпроси, произтичащи от данъчните политики в повече от една държава членка, без риск незначително малцинство от държави членки да блокира препоръки;
   iii) като има предвид, че общият принцип на данъчно облагане в Съюза следва да бъде, че данъците се плащат в държавите, където се реализират действителната стопанска дейност на даденото дружество и създаването на стойност; като има предвид, че следва да бъдат разработени критерии, за да се гарантира, че това ще се случи; като има предвид, че всяко използване на „патентна кутия“ или други преференциални данъчни режими трябва също така да гарантира, че данъците се плащат на мястото, където се генерира стойност, в съответствие с критериите, определени в действие 5 от Плана за действие относно НДОПП, като също така се установят общи европейски определения за това какво се определя като насърчаване на НИРД и какво — не, както и за хармонизиране на използването на патентни и иновационни кутии, включително да се ускори премахването на стария режим в срок до 30 юни 2017 г.;
   iv) като има предвид, че някои държави членки едностранно са въвели разпоредби относно контролираните чуждестранни дружества (CFC) с цел да се гарантира по подходящ начин, че печалбите, предварително регистрирани в държави с ниски или никакви данъци, се облагат ефективно с данък; като има предвид, че тези разпоредби трябва да бъдат съгласувани, за да се предотврати нарушаване на функционирането на вътрешния пазар поради многообразието от национални разпоредби относно контролираните чуждестранни дружества, съществуващи в рамките на Съюза;
   v) като има предвид, че Директива 2011/16/ЕС предвижда сътрудничество между държавите членки относно данъчните инспекции и одитите и насърчава обмена на най-добри практики между данъчните органи; като има предвид обаче, че инструментите, предвидени в посочената директива, не са достатъчно ефективни и че различните национални подходи към одитирането на дружествата контрастират с изключително организираните техники на данъчно планиране на някои дружества;
   vi) като има предвид, че за да бъде ефективен автоматичният обмен на информация като цяло и по-специално автоматичният обмен относно данъчните постановления, се изисква режим на общ европейски данъчен идентификационен номер; като има предвид, че Комисията следва да обмисли създаването на общ европейски търговски регистър;
   vii) като има предвид, че Комисията реши да удължи мандата на Платформата по въпросите на доброто управление в областта на данъчното облагане, който трябваше да изтече през 2016 г., както и да разшири неговия обхват и да подобри методите на работа на платформата; като има предвид, че платформата може да допринесе за осъществяването на новия план за действие за засилване на борбата с данъчните измами и с отклонението от данъчно облагане, да улесни дискусиите относно данъчните постановления на държавите членки в контекста на предложените нови правила за обмен на информация и да осигури обратна информация във връзка с новите инициативи за борба с избягването на данъци; като има предвид обаче, че Комисията трябва да популяризира по-активно Платформата по въпросите на доброто управление в областта на данъчното облагане, да разшири кръга на нейните членове и да повиши нейната ефективност;
   viii) като има предвид, че Комисията следва да анализира и да поиска прилагането на реформи на данъчните администрации в рамките на процеса на европейския семестър, за да се увеличи капацитетът за събиране на данъци на националните и на европейските данъчни администрации с цел те да могат да изпълняват функциите си ефективно и по този начин да се подпомогне положителното въздействие на ефективното събиране на данъци и на ефективните действия срещу данъчните измами и срещу отклонението от данъчно облагане върху приходите на държавите членки;

Конвергенция

АУ.  като има предвид, че подобрената координация сама по себе си няма да реши принципните проблеми, произтичащи от факта, че съществуват различни разпоредби относно корпоративното данъчно облагане в отделните държави членки; като има предвид, че част от цялостната реакция по отношение на агресивното данъчно планиране трябва да включва сближаването на ограничен брой национални данъчни практики; като има предвид, че това може да бъде постигнато, като същевременно все пак се запази суверенитетът на държавите членки по отношение на други елементи от техните системи на корпоративно данъчно облагане;

   i) като има предвид, че практиките на агресивно данъчно планиране понякога могат да произтичат от сумарните ползи от спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане, сключени от отделни държави членки, които всъщност погрешно водят до двойно данъчно необлагане; като има предвид, че разпространението на спогодби за избягване на двойно данъчно облагане, подписани от отделните държави членки с трети държави, може да доведе до възможности за възникването на нови пропуски; като има предвид, че в съответствие с действие 15 от проекта на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и на Г-20 относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (НДОПП) е необходимо да се разработи многостранен инструмент за изменение на двустранните спогодби в областта на данъчното облагане; като има предвид, че на Комисията следва да се предостави мандат за преговори по данъчни споразумения с трети държави от името на Съюза, вместо да се използва настоящата практика на провеждане на двустранни преговори, при която не се постигат оптимални резултати; като има предвид, че Комисията следва да гарантира, че тези споразумения съдържат разпоредби за реципрочност и забраняват всякакво неблагоприятно въздействие върху гражданите на Съюза и предприятията в ЕС, по-специално МСП, в резултат от извънтериториалното прилагане на законодателство на трета държава в юрисдикцията на Съюза и на неговите държави членки;
   ii) като има предвид, че Съюзът следва да има свое собствено актуално определение за „данъчни убежища“;
   iii) като има предвид, че Съюзът следва да прилага мерки за противодействие спрямо дружествата, които се ползват от тези данъчни убежища; като има предвид, че вече беше отправен призив в тази насока в рамките на доклада на Европейския парламент относно Годишния доклад в областта на данъчното облагане за 2014 г.(7), в който се призовава за „въвеждането на по-строги санкции, за да се попречи на дружествата, които нарушават или се отклоняват от данъчните стандарти, като не се предоставят финансиране от ЕС и достъп до държавна помощ и до обществени поръчки на уличени в измама дружества или дружества, които са регистрирани в данъчни убежища или в държави, нарушаващи конкуренцията с благоприятни данъчни условия“; настоятелно призовава държавите членки да си възстановяват всички видове публична финансова подкрепа, предоставена на дружества, които участват в нарушаване на данъчните стандарти на ЕС; като има предвид, че държавите от ЕС също следва да подлежат на мерки за противодействие, в случай че откажат да предприемат действия за коригиране на вредните си преференциални данъчни режими, подкопаващи условията на равнопоставеност в Съюза;
   iv) като има предвид, че е необходимо ново обвързващо определение за „място на стопанска дейност“, за да се гарантира, че данъчното облагане се осъществява там, където се извършва стопанската дейност и където се създава икономическа стойност; като има предвид, че това определение следва да бъде придружено от минимални обвързващи критерии, по които да се определи дали за дадена икономическа дейност има достатъчно основания да бъде облагана с данък в дадена държава членка, с цел да се избегне проблемът с „дружества — пощенски кутии“, по-специално по отношение на предизвикателствата, които поражда цифровата икономика;
   v) като има предвид, че текущите разследвания на Комисията във връзка с предполагаеми нарушения на разпоредбите на Съюза относно държавната помощ разкриха липса на прозрачност относно начина, по който тези правила следва да се прилагат, която не помага за решаването на проблемите; като има предвид, че за да коригира този недостатък, Комисията следва да публикува насоки за държавната помощ, за да поясни как ще определя случаите на данъчни облекчения, представляващи държавна помощ, като по този начин ще осигури по-висока степен на правна сигурност както за дружествата, така и за държавите членки; като има предвид, че в рамките на модернизирането на режима за държавната помощ Комисията следва да гарантира ефективен последващ контрол на законосъобразността на предоставената държавна помощ;
   vi) като има предвид, че една от нежеланите последици от Директива 2003/49/ЕО на Съвета(8) е, че приходите от трансгранични плащания на лихви и на роялти могат да бъдат обложени с данъци (или да бъдат обложени при много ниски ставки); като има предвид, че следва да бъде въведено общо правило за борба със злоупотребите в посочената директива, както и в Директива 2005/19/ЕО на Съвета(9) и други свързани законодателни актове на Съюза;
   vii) като има предвид, че въвеждането на данък при източника в целия Съюз или на мярка със сходно действие би гарантирало, че всички печалби, които са генерирани вътре в Съюза и за които е предвидено да бъдат изнесени извън неговите граници, се облагат с данък поне веднъж в рамките на Съюза, преди да бъдат изнесени извън границите на Съюза;
   viii) като има предвид, че настоящата уредба на Съюза за решаване на спорове между държавите членки във връзка с двойното данъчно облагане не функционира ефективно и би се подобрила при наличието на по-ясни правила и по-строги срокове, като се основава на вече действащите системи;
   ix) като има предвид, че данъчните консултанти играят ключова роля за улесняването на агресивното данъчно планиране, като помагат на дружествата да създават сложни правни структури с цел да се възползват от несъответствията и пропуските, които произтичат от различните системи на данъчно облагане; като има предвид, че не може да се осъществи основен преглед на системата за корпоративно данъчно облагане, без да се извърши разследване на практиките на посочените консултантски дружества; като има предвид, че подобно разследване трябва да отчете и конфликта на интереси, присъщ на тези дружества, които консултират националните правителства във връзка със създаването на данъчни системи и същевременно консултират дружествата как да оптимизират своите данъчни задължения в рамките на тези системи;

АФ.  като има предвид, че цялостната ефективност на събирането на данъци, концепцията за данъчна справедливост и доверието в националните данъчни администрации не са накърнени само от агресивното данъчно планиране и дейностите за намаляване на данъчната основа и прехвърляне на печалби; като има предвид, че държавите членки следва да предприемат също така решителни действия за справяне с проблемите, свързани с отклонението от данъчно облагане и данъчните измами — в рамките както на корпоративното данъчно облагане, така и на данъчното облагане на физическите лица, както и за справяне с проблемите, свързани със събирането на данъците, различни от корпоративни данъци, и по-специално ДДС; като има предвид, че тези други елементи на събирането и управлението на данъците представляват значителна част от съществуващите различия по отношение на данъците;

АХ.  като има предвид, че поради това Комисията следва да обсъди и въпроса как ще решава тези по-общи въпроси, по-специално за прилагането на разпоредбите за ДДС в държавите членки и за тяхното прилагане в трансгранични случаи, както и за липсата на ефикасност при събирането на ДДС (което в някои държави членки представлява важен източник на национални приходи), практиките за избягване на ДДС, както и отрицателните последици от някои данъчни амнистии или непрозрачни схеми за „опрощаване на данъци“; като има предвид, че тези нови мерки следва да включват отчитане на съотношението между разходите и ползите;

1.  Отправя искане към Комисията да представи на Парламента до юни 2016 г. едно или повече законодателни предложения, като следва подробните препоръки, изложени в приложението към настоящия документ;

2.  Потвърждава, че в препоръките се зачитат основните права и принципът на субсидиарност;

3.  Счита, че следва да бъдат предвидени подходящи бюджетни средства във връзка с финансовото отражение на исканото предложение;

4.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, както и приложените подробни препоръки, на Комисията и на Съвета, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА

ПОДРОБНИ ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

A.  Прозрачност

Препоръка А1. Задължително публично докладване по държави за всички отрасли от страна на мултинационалните дружества

Европейският парламент още веднъж призовава Европейската комисия да предприеме всички необходими мерки с цел до първото тримесечие на 2016 г. да се въведе докладване по държави (CBC-R) за всички мултинационални дружества във всички отрасли.

—  Това предложение следва да се разработи въз основа на изискванията, представени от ОИСР в нейния образец за данни във връзка с докладването по държави, публикуван през септември 2014 г. (действие 13 от проекта на ОИСР и на Г-20 относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби).

—  При разработването на предложението Комисията следва също така да отчете:

—  резултатите от консултацията на Комисията относно докладването по държави, проведена между 17 юни и 9 септември 2015 г., в рамките на която бяха разгледани различни варианти за евентуалното прилагане на докладването по държави в Съюза;

—  предложенията за пълно публично докладване по държави, посочени в преработената Директива за правата на акционерите, гласувана от Европейския парламент на 8 юли 2015 г.(10) , и резултатите от продължаващите тристранни срещи във връзка с посочената директива.

Препоръка А2. Нов знак „лоялен данъкоплатец“ за предприятията, които прилагат добри данъчни практики

Европейският парламент призовава Европейската комисия да представи във възможно най-кратък срок предложение относно използването на знак „лоялен данъкоплатец“ на доброволен принцип.

—  Предложението следва да включва европейска рамка от критерии за допустимост, съгласно които знакът може да се връчва от националните органи.

—  Тази рамка от критерии за допустимост следва да показва ясно, че знакът „лоялен данъкоплатец“ се връчва само на онези дружества, които са надхвърлили изискванията, приложими спрямо тях съгласно правото на Съюза и националното право.

—  Чрез знака „лоялен данъкоплатец“ дружествата следва да бъдат стимулирани да превърнат плащането на справедливи като размер данъци в съществен елемент от своята политика за корпоративна социална отговорност и да съобщават позицията си по въпросите на данъчното облагане в годишния си отчет.

Препоръка А3. Задължително уведомяване за нови данъчни мерки

Европейският парламент призовава Европейската комисия да представи във възможно най-кратък срок предложение за нов механизъм, според който държавите членки са задължени да информират незабавно другите държави членки и Комисията, ако възнамеряват да въведат нов коректив, облекчение, освобождаване, стимул или подобна мярка, която може да окаже съществено въздействие върху ефективната данъчна ставка в държавата членка или върху данъчната основа на друга държава членка.

—  Тези нотификации от държавите членки съдържат анализи на разпространението на последиците от същественото въздействие на новите данъчни мерки върху други държави членки и върху развиващите се страни, за да се подпомогне дейността на групата „Кодекс за поведение“ за установяване на вредни данъчни практики.

—  Тези нови данъчни мерки следва също така да бъдат включени в процеса на европейския семестър и следва да бъдат отправени препоръки за последващи действия.

—  Европейският парламент следва да получава редовно актуализирана информация относно нотификациите и оценката, извършена от Европейската комисия.

—  Следва да се предвидят санкции по отношение на държавите членки, които не спазват тези изисквания за докладване.

—  Комисията следва също да разгледа въпроса дали би било уместно да задължи дружествата за данъчни консултации да оповестяват пред националните данъчни органи, в случай че разработят и започнат да насърчават определени данъчни схеми, предназначени да помагат на дружествата да намалят общия размер на данъчните си задължения, както се случва понастоящем в някои държави членки; както и да разгледа въпроса дали обменът на тази информация между държавите членки посредством групата „Кодекс за поведение“ би представлявал ефективно средство за извършване на подобрения в областта на корпоративното данъчно облагане в Съюза.

Препоръка А4. Автоматичният обмен на информация относно данъчните постановления да бъде разширен, за да обхване всички данъчни постановления и до известна степен да се оповестява публично

Европейският парламент призовава Европейската комисия да допълни Директива 2011/16/ЕС, която включва елементи на автоматичния обмен на информация относно данъчните постановления, по следния начин:

—  като се разшири обхватът на автоматичния обмен на информация, за да надхвърля трансграничните данъчни постановления и да включва всички данъчни постановления в областта на корпоративното данъчно облагане; предоставената информация трябва да бъде изчерпателна и да отговаря на съвместно договорен формат, за да се гарантира, че може действително да бъде използвана от данъчните органи в съответните държави;

—  като се повиши значително прозрачността на данъчните постановления на равнището на Съюза, при надлежно отчитане на поверителната търговска информация и на търговските тайни и като се вземат предвид съществуващите най-добри практики, прилагани в някои държави членки, като публикува ежегодно доклад, обобщаващ основните случаи, включени в защитения централен указател на данъчните решения и предварителни споразумения за ценообразуване на Комисията, който предстои да бъде създаден;

—  информацията в доклада трябва да бъде предоставената в договорен стандартизиран формат с цел да се осигури възможност на обществеността да я използва ефективно;

—  като се гарантира, че Комисията играе пълноценна и значима роля по отношение на задължителния обмен на информация относно данъчните постановления чрез създаването на защитен централен регистър, достъпен за държавите членки и за Комисията, относно всички данъчни постановления, договорени в рамките на Съюза;

—  като се гарантира, че се прилагат подходящи санкции спрямо държавите членки, които не обменят автоматично информацията относно данъчните постановления така, както би следвало да го правят.

Препоръка А5. Прозрачност на безмитните пристанища

Европейският парламент призовава Европейската комисия да представи законодателно предложение, с което се цели:

—  да се определи максимален срок, в рамките на който стоките могат да се продават в безмитни пристанища, освободени от мита и акцизи и ДДС;

—  да се задължат органите на безмитните пристанища незабавно да информират съответните данъчни органи на държавите членки и на трети държави за всяка сделка, извършена от техни местни лица за данъчни цели в помещенията на безмитните пристанища.

Препоръка А6. Оценка на Комисията относно разликите при корпоративното данъчно облагане

Европейският парламент призовава Европейската комисия:

—  да създаде въз основа на най-добрите практики, използвани понастоящем от държавите членки, хармонизирана методика, до която следва да се осигури публичен достъп и която може да се използва от държавите членки за изчисляване на размера на преките и непреките разлики при корпоративното данъчно облагане, т.е. разликата между дължимите и платените корпоративни данъци, във всички държави членки;

—  да си сътрудничи с държавите членки с цел да се гарантира предоставянето на всички необходими данни, които следва да се анализират чрез използване на методиката с оглед на възможно най-точното изчисляване на сумите;

—  да използва договорената методика и всички необходими данни, за да изготвя и публикува на всеки две години оценка на преките и непреките разлики в корпоративното данъчно облагане в целия Съюз.

Препоръка А7. Защита на лицата, които подават сигнали за нередности

Европейският парламент призовава Европейската комисия да представи законодателно предложение, с което:

—  да бъдат защитени лицата, подаващи сигнали за нередности, които действат единствено в обществен интерес (а не само за парична изгода или с друга лична цел) с цел да изобличат нарушение, неправомерно поведение, измама или незаконна дейност във връзка с корпоративното данъчно облагане в която и да било държава — членка на Европейския съюз. тези лица, подаващи сигнали за нередности, трябва да бъдат защитени, ако докладват подозрения за нарушение, неправомерно поведение, измама или незаконна дейност на съответния национален компетентен орган и следва също така да бъдат защитени, ако в случай на нарушение, неправомерно поведение, измама или незаконна дейност във връзка с корпоративното данъчно облагане, по отношение на които дълго време не се предприемат мерки и които могат да засегнат обществения интерес, те съобщават за своите опасения на обществеността като цяло;

—  да се гарантира, че правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация се запазва в Европейския съюз;

—  тази защита следва да бъде съгласувана с общата правна система и да действа ефективно по отношение на необоснованите правни преследвания, икономически санкции и случаи на дискриминация;

—  това законодателно предложение следва да се основава на Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета(11) и да взема предвид всяко бъдещо законодателство на Съюза в тази област;

—  това законодателно предложение би могло също така да вземе предвид препоръката на Съвета на Европа CM/Rec(2014)7(12) относно защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, и по-специално определението за лицата, подаващи сигнали за нередности, „като всяко лице, което съобщава или разкрива информация за опасност или вреда за обществения интерес в контекста на своите служебни отношения, било то в публичния или в частния сектор“.

Б.  Координация

Препоръка Б1. Въвеждане на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък

Европейският парламент призовава Европейската комисия да представи в най-кратък срок законодателно предложение за въвеждане на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък:

Като първа стъпка — въвеждане до юни 2016 г. на задължителна обща основа за облагане с корпоративен данък (ОООКД) в Съюза, евентуално с временно освобождаване за малките и средните предприятия, които не са мултинационални дружества, и за дружествата, които не извършват трансгранична дейност, за да има само един набор от правила, въз основа на който дружествата, които извършват дейност в няколко държави членки, да изчисляват своите облагаеми печалби.

Като втора стъпка — въвеждане възможно най-скоро и във всеки случай не по-късно от края на 2017 г. на задължителна обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД), като надлежно се взема предвид широката гама от различни възможности (отчитане на разходите, например, за включване на малките и средните предприятия и на дружествата, които не извършват трансгранична дейност);

ОКООКД следва да се основава на метод на формула за разпределяне, който отразява реалната икономическа дейност на дружествата и не води до неоправдано предимство за определени държави членки.

По време на преходния период между въвеждането на задължителна ОООКД и въвеждането на пълна ОКООКД — въвеждане на набор от мерки за намаляване на прехвърлянето на печалби (главно чрез трансферно ценообразуване), включително, като минимум, законодателно предложение относно борбата срещу НДОПП в Съюза. Тези мерки следва да не включват временен режим на трансгранично компенсиране на загубите, освен ако Комисията може да гарантира, че той ще бъде прозрачен и няма да създаде възможност за злоупотреба за целите на агресивното данъчно планиране.

Комисията следва да обмисли до каква степен би било необходимо да се създаде единен набор от общоприети счетоводни принципи, за да се подготвят съответните счетоводни данни, които следва да се използват за целите на ОКООКД.

Всяко предложение за ОООКД или за пълна ОКООКД следва да включва клауза за борба с избягването на данъци.

Препоръка Б2. Засилване на мандата и повишаване на прозрачността на дейността на групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) на Съвета

Европейският парламент призовава Комисията да представи предложение за включване на групата „Кодекс за поведение“ в общностния метод, като работна група на Съвета, с участието на Европейската комисия и на Европейския парламент като наблюдатели.

—  Дейността на групата „Кодекс за поведение“ трябва да стане по-прозрачна, по-ефективна и да има по-висока степен на отчетност, включително чрез:

—  редовно предоставяне, актуализиране и публикуване на резултатите от нейния надзор във връзка със степента, до която държавите членки изпълняват препоръките, посочени от групата „Кодекс за поведение“ в нейния шестмесечен доклад за напредъка до министрите на финансите;

—  редовно предоставяне, актуализиране и публикуване на всеки две години на списък на вредните данъчни практики;

—  редовно изготвяне, предоставяне и публикуване на протоколите от нейните заседания, включително по-голяма прозрачност в процеса на изготвяне на препоръки, по-специално с посочване на представителите на позициите на държавите членки;

—  назначаване на политически председател от страна на министрите на финансите;

—  назначаване от страна на всяка държава членка на един представител на високо равнище и на един заместник с цел повишаване на авторитета на органа;

—  Задачите на групата „Кодекс за поведение“ включват:

—  установяване на вредните данъчни практики в Съюза;

—  предлагане на мерки и срокове за премахването на вредните данъчни практики и мониторинг на резултатите от предложените препоръки/мерки;

—  преглед на докладите за разпространяване на отрицателните последици от нови данъчни мерки, предоставени от държавите членки, както е посочено по-горе, и преценка дали е необходимо да се предприемат действия;

—  предлагане на други инициативи, насочени към данъчните мерки във външната политика на Съюза;

—  подобряване на механизмите за правоприлагане срещу тези практики, които улесняват агресивното данъчно планиране.

Препоръка Б3. Патентна кутия и други преференциални режими: Обвързване на преференциални режими с мястото на създаване на стойността

Европейският парламент призовава Европейската комисия да продължи да предоставя насоки на държавите членки как да прилагат режимите от типа патентна кутия в съответствие с „подхода към връзката между разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) и получените печалби“, така че да се гарантира, че тези режими не са вредоносни.

—  Тези насоки следва да изясняват, че преференциалните режими, като патентни кутии, трябва да се основават на „подхода към връзката между разходите за НИРД и получените печалби“, както е определен в действие 5 на ОИСР относно намаляването на данъчната основа и прехвърляне на печалби (НДОПП), което означава, че трябва да има пряка връзка между данъчните предимства и свързаните с тях научноизследователски и развойни дейности.

—  Обширни схеми за патентни кутии, които нямат никаква връзка с географския произход и „възраст“ на ноу-хау следва да се считат за вредни практики.

—  Ако, в рамките на 12 месеца, държавите членки не прилагат този нов подход последователно, Комисията следва да представи законодателно предложение с обвързващ характер.

—  Комисията следва да внесе предложения за общоевропейски стандарти и определения за това какво се определя като насърчаване на научноизследователската и развойната дейност и какво — не, както и за хармонизиране на използването на патентни и иновационни кутии, включително също така да ускори премахването на стария режим в срок до 30 юни 2017 г., като съкрати времетраенето на правилата относно завареното положение.

Препоръка Б4. Контролирани чуждестранни дружества

Европейският парламент призовава Европейската комисия да представи законодателно предложение:

—  за предоставяне на координирана мрежа на Съюза за правила за контролираните чуждестранни дружества, за да се гарантира, че печалбите, декларирани в страни с нисък или никакъв данък, се облагат ефективно с данъци, и за да се предотврати нарушаване на функционирането на вътрешния пазар в резултат на многообразието от национални правила относно контролираните чуждестранни дружества в рамките на Съюза. Тази рамка следва да гарантира пълно използване на законодателството за контролираните чуждестранни дружества извън ситуации на изцяло изкуствени договорености. Това не възпрепятства държавите членки да въвеждат по-строги правила.

Препоръка Б5. Подобряване на координацията на държавите членки относно данъчния контрол

Европейският парламент призовава Европейската комисия да представи предложение за изменение на Директива № 2011/16/ЕС с цел:

—  осигуряване на по-ефективни едновременни данъчни одити и контрол, когато два или повече национални данъчни органа решат да извършват проверки на едно или повече лица с общи или допълващи се интереси;

—  гарантиране, че дружество майка и неговите дъщерни дружества, намиращи се в Съюза, се проверяват от съответните данъчни органи в същия период от време, под ръководството на данъчните органи, които отговарят за дружеството майка, с цел гарантиране на ефективни потоци от информация между данъчните органи. Като част от това:

—  данъчните органи следва редовно да обменят информация относно своите разследвания с цел да се гарантира, че групите не се възползват от несъответствия или пропуски при комбинирането на различни национални системи за данъчно облагане;

—  сроковете за обмен на информация относно текущи одити следва да бъдат сведени до минимум;

—  данъчните органи на дадено дружество следва системно да уведомяват данъчните органи, които отговарят за други предприятия в рамките на същата група, във връзка с резултатите от данъчния контрол;

—  не следва да се взема никакво решение относно резултата от данъчния контрол от страна на данъчен орган, преди да бъдат информирани другите засегнати данъчни органи.

Препоръка Б6. Въвеждането на общ европейски данъчен идентификационен номер

Европейският парламент призовава Европейската комисия да представи предложение за европейски данъчен идентификационен номер.

—  Предложението да се основава на проекта за Общ европейски данъчен идентификационен номер в Плана за действие на Комисията за борба с данъчните измами и отклонението от данъчно облагане от 2012 г. (действие 22)(13), и резултатите от последвалите консултации от 2013 г.(14)

В.  Сближаване

Препоръка В1. Нов подход към разпоредбите за международно данъчно облагане

Европейският парламент призовава Европейската комисия да представи законодателно предложение, което да позволи на ЕС да говори с един глас по отношение на международните данъчни разпоредби.

—  Комисията следва да получи мандат да договаря данъчни споразумения с трети държави от името на Съюза, вместо текущата практика, при която се провеждат двустранни преговори, при която не се постигат оптимални резултати, особено за развиващите се страни.

—  Комисията следва да гарантира, че тези споразумения съдържат разпоредби за реципрочност и забраняват всякакво неблагоприятно въздействие върху гражданите на Съюза и предприятията, по-специално МСП, в резултат от извънтериториалното прилагане на законодателство на трета страна в рамките на компетентността на Съюза и неговите държави членки.

—  Следва да се въведе общо за Съюза многостранно данъчно споразумение, за да се заменят многобройните двустранни данъчни споразумения, договорени между самите държави членки и с други държави.

—  Всички нови международни търговски споразумения, сключени от Съюза, следва да включат клауза във връзка с доброто управление в областта на данъчното облагане.

—  Всички международни данъчни режими следва да предвиждат механизъм за прилагане.

Препоръка В2. Изработване на общо и ясно определение за понятието „данъчни убежища“

Европейският парламент призовава Европейската комисия да внесе предложение за създаване, в сътрудничество, наред с други, с ОИСР и ООН, на състоятелни критерии, за да се даде определение на понятието „данъчни убежища“.

—  Тези критерии следва да се основават на всеобхватни, прозрачни, надеждни, обективно проверими и общоприети показатели, като допълнително развиват принципите за добро управление, както са определени от Комисията в нейното съобщение от 2009 г. „За насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане“(15): обмен на информация и административно сътрудничество; лоялна данъчна конкуренция; и прозрачност.

—  Тези критерии следва да обхващат концепции като банкова тайна, записване на данни за собствеността на дружествата, тръстовете и фондациите, публикуване на финансовите отчети на дружествата, капацитет за обмен на информация, ефикасност на данъчната администрация, насърчаване на отклонението от данъчно облагане, съществуване на вредни правни инструменти, предотвратяване на изпирането на пари, автоматичен обмен на информация, съществуване на двустранни договори, както и международни ангажименти за прозрачност и съдебно сътрудничество.

—  Въз основа на тези критерии, Комисията следва да представи преразгледан списък на данъчните убежища, който ще замени нейния временен списък, представен през юни 2015 г.

—  Този списък на данъчните убежища следва да бъде свързан със съответното данъчно законодателство като отправна точка за други политики и законодателство.

—  Комисията следва да преразглежда списъка най-малко на всеки две години или след обосновано искане от страна на юрисдикция в списъка.

Препоръка В3. Мерки за противодействие на дружества, които се възползват от данъчни убежища

Европейският парламент призовава Европейската комисия да представи предложение за набор от мерки за противодействие, които Съюзът и държавите членки следва да прилагат като акционери и участници във финансирането на публични органи, банки и програми за финансиране, които мерки да се прилагат към дружества, които използват данъчни убежища, за да прилагат схеми за агресивно данъчно планиране, и следователно не съответстват на стандартите на Съюза за добро управление на данъчното облагане.

—  Тези мерки за противодействие следва да включват:

—  Лишаване от достъп до държавна помощ или от възможности за участие в обществени поръчки на равнището на Съюза или на национално равнище.

—  Лишаване от достъп до някои фондове на Съюза.

—  Това следва да бъде постигнато, наред с другото, чрез:

—  Изменение на устава на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) (Протокол № 5, приложен към Договорите), за да се гарантира, че финансиране от ЕИБ не може да отиде при крайни бенефициенти или финансови посредници, които използват данъчни убежища или вредни данъчни практики(16).

—  Изменение на Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета(17), за да се гарантира, че средства от ЕФСИ не могат да отидат при такива дружества(18).

—  Изменение на регламенти (ЕС) № 1305/2013(19), (ЕС) № 1306/2013(20), (ЕС) № 1307/2013(21) и (ЕС) № 1308/2013(22) на Европейския парламент и на Съвета, за да се гарантира, че финансиране по ОСП не може да отиде при такива дружества.

—  Продължаване на процеса на модернизиране на държавната помощ, за да се гарантира, че държавите членки не предоставят държавна помощ на такива дружества(23).

—  Изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета(24), за да се гарантира, че такива дружества няма да получат никакви средства от петте европейски структурни и инвестиционни фонда (Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за морско дело и рибарство).

—  Изменение на Споразумението за създаване на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), за да се гарантира, че такива дружества не могат да получават финансиране от ЕБВР(25).

—  Забрана за сключване на търговски споразумения от ЕС с юрисдикции, определени от Комисията като „данъчни убежища“.

Комисията проверява дали съществуващи търговски споразумения със страни, които са обявени като данъчни убежища, могат да бъдат суспендирани или прекратени.

Препоръка В4. Място на стопанска дейност

Европейският парламент призовава Европейската комисия да представи законодателно предложение, с което:

—  да се коригира определението за „място на стопанска дейност“, така че дружествата да не могат изкуствено да избягват да имат облагаемо присъствие в държавите членки, в които развиват икономическа дейност. Това определение следва да разглежда и ситуации, при които дружествата, извършващи изцяло дематериализирани цифрови дейности, се считат за дружества с място на стопанска дейност в дадена държава членка, ако поддържат значително цифрово присъствие в икономиката на тази държава;

—  да се въведе определение на равнището на Съюза за минимална „икономическа същност“, което да обхваща и цифровата икономика, така че да се гарантира, че дружествата наистина създават стойност и допринасят за икономиката на държавата членка, в която имат облагаемо присъствие.

Горните две определения следва да бъдат част от конкретна забрана на т.нар. „дружества — пощенски кутии“.

Препоръка В5. Подобряване на рамката за трансферно ценообразуване в ЕС

Европейският парламент призовава Европейската комисия да представи законодателно предложение, с което:

—  да се разработи, въз основа на своя опит и на анализ на новите принципи на ОИСР относно трансферното ценообразуване, конкретни насоки на Съюза относно начина, по който следва да се прилагат принципите на ОИСР и как те следва да се тълкуват в контекста на Съюза, така че:

—  да отразяват икономическата реалност на вътрешния пазар;

—  да предоставят сигурност, яснота и справедливост за държавите членки и за дружествата, извършващи дейност в Съюза;

—  да се намали рискът от злоупотреба с правилата с цел прехвърляне на печалбата.

Препоръка В6. Хибридни споразумения

Европейският парламент призовава Европейската комисия да представи законодателно предложение, целящо или:

—  хармонизиране на националните определения за дългови, капиталови, непрозрачни и прозрачни образувания, хармонизиране на разпределението на активите и пасивите към мястото на стопанска дейност, и хармонизиране на разпределението на разходите и печалбите между различните образувания в рамките на една и съща група; или

—  предотвратяване на двойното необлагане с данъци, в случай на хибридно споразумение.

Препоръка В7. Промяна на режима на Съюза за държавна помощ в частта му за данъчното облагане

Европейският парламент призовава Европейската комисия да представи предложение най-късно до средата на 2017 г. за:

—  насоки за държавната помощ, които да изяснят как Комисията ще определи случаите на държавна помощ, свързана с данъчното облагане, като по този начин се осигурява повече правна сигурност за предприятията и държавите членки, като се взема предвид фактът, че в други сектори подобни насоки се оказаха високо ефективни за прекратяване и предотвратяване на практики в държавите членки, които са в противоречие с правото на Съюза относно държавната помощ; ефект, който може да бъде постигнат само с висока степен на детайлност в насоките, включително прагове, изразени в цифри;

—  публично идентифициране на данъчни политики, които не са в съответствие с политиката в областта на държавната помощ следва, за да се дадат на дружествата и държавите членки насоки и да им се осигури по-добра правна сигурност; за тази цел Комисията пренасочва ресурси на ГД „Конкуренция“, така че тя да може да действа ефективно по всички въпроси на незаконната държавна помощ (включително селективни данъчни облекчения).

Европейският парламент също призовава Европейската комисия в дългосрочен план да направи оценка на възможността за промяна на съществуващите правила, за да се предотврати суми, възстановени вследствие на нарушение на правилата за държавна помощ на Съюза, да се връщат на държавата членка, която е предоставила неправомерна помощ под формата на данъчни облекчения, какъвто е случаят понастоящем. Като пример, възстановената държавна помощ би могла да бъде предоставена в бюджета на Съюза или на държавите членки, които са засегнати от намаляване на своята данъчна основа.

Препоръка В8. Изменение на Директиви 90/435/ЕИО(26), 2003/49/ЕО и 2005/19/ЕО на Съвета и друго приложимо законодателство на Съюза и въвеждане на общо правило за борба със злоупотребите

Европейският парламент призовава Европейската комисия да представи законодателно предложение:

—  след въвеждането на общо правило за борба със злоупотребите (ОПБЗ) в Директива 90/435/ЕИО да пристъпи възможно най-бързо към въвеждането на общо правило за борба със злоупотребите в Директива 2003/49/ЕО и да представи предложения за въвеждане на общо правило за борба със злоупотребите в Директива 2005/19/ЕО и в друго относимо законодателство на Съюза;

—  за включването на такова общо правило за борба със злоупотребите във всички бъдещи законодателни актове на Съюза, които обхващат въпроси на данъчното облагане или имат данъчни последици;

—  във връзка с Директива 2003/49/ЕО, в допълнение към въвеждането на общо правило за борба със злоупотребите, също така да премахне изискването държавите членки да предоставят по-благоприятно третиране за лихвите и роялти, ако не е налице ефективно данъчно облагане в друга държава от Съюза;

—  във връзка с Директива 2005/19/ЕО, в допълнение към въвеждането на общо правило за борба със злоупотребите, също така да се въведат допълнителни задължения за прозрачност и — ако тези промени се окажат недостатъчни за предотвратяване на агресивното данъчно планиране — да се въведе минимална данъчна разпоредба, като изискване за използване на „данъчни облекчения“ (като например необлагане на доходи от дивиденти) или други мерки с подобно въздействие.

Препоръка В9. Подобряване на механизмите за разрешаване на спорове, свързани с трансграничното данъчно облагане

Европейският парламент призовава Европейската комисия да представи законодателно предложение до лятото на 2016 г.:

—  за да подобри съществуващите механизми за разрешаване на трансграничните данъчни спорове в Съюза, като се съсредоточи не само върху случаи на двойно данъчно облагане, но и върху двойното данъчно необлагане. Целта е да се създаде координиран подход на Съюза към разрешаването на спорове, с по-ясни правила и по-строги срокове, въз основа на вече действащи системи;

—  работата и взетите решения на механизма за разрешаване на спорове следва да бъдат прозрачни, така че да се намали несигурността за корпорациите по отношение на прилагането на данъчното законодателство.

Препоръка В10. Въвеждане на данък при източника или на мярка с подобен ефект, за да се избегне ситуация, при която печалбите напускат Съюза, без да се облагат с данъци

Европейският парламент призовава Европейската комисия да представи предложение до лятото на 2016 г. за въвеждане на данък при източника или на мярка с подобен ефект, за да се гарантира, че всички печалби, реализирани в рамките на Съюза, и които трябва да напуснат ЕС, се облагат ефективно с данъци в рамките на Съюза преди да напуснат границите на ЕС.

Г.  Други мерки

Препоръка Г1. Допълнителни мерки за преодоляване на разликите в данъчното облагане

Европейският парламент призовава Европейската комисия също така да се съсредоточи върху други фактори, освен агресивното данъчно планиране и дейностите свързани с намаляване на данъчната основа и прехвърляне на печалби, които допринасят за съществуващите разлики в данъчното облагане, включително:

—  разследване на причините за ниската ефективност по отношение на събирането на данъци, включително събирането на ДДС;

—  разследване на причините за данъчна несправедливост или за слабото доверие в данъчните администрации в области, различни от корпоративното данъчното облагане;

—  определяне на принципите за данъчна амнистия, включително обстоятелствата, при които те биха били подходящи и тези, в които други варианти на политика биха били за предпочитане, както и изискване към държавите членки да информират Комисията предварително за всяка нова данъчна амнистия, с цел да се премахнат отрицателните последствия от тези политики върху събирането на данъците в бъдеще;

—  предлагане на минимално ниво на прозрачност за схеми за „опрощаване на данъци“ и дискреционни данъчни облекчения, управлявани от националните правителства;

—  предоставяне на повече свобода на държавите членки да вземат предвид спазването на данъчното законодателство от страна на дружествата, и по-специално системни случаи на неспазване, като фактор при възлагането на договори за обществени поръчки;

—  гарантиране, че данъчните органи разполагат с пълен и реален достъп до централни регистри на ефективните собственици на дружествата и тръстовете, и че тези регистри са правилно поддържани и проверявани.

Това може да се постигне чрез бързо транспониране от страна на държавите членки на четвъртата Директива относно борбата с изпирането на пари, с което ще се осигури широк и опростен достъп до информацията, съдържаща се в централните регистри на действителните собственици, включително за организации на гражданското общество, журналисти и граждани.

(1) http://ec.europa.eu/taxation_customs/resources/documents/taxation/gen_info/economic_analysis/tax_structures/2014/report.pdf
(2) European added value of legislative report on bringing Transparency, coordination and convergence to corporate tax policies in the European Union („Европейска добавена стойност на законодателните доклади относно осигуряването на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Европейския съюз“), д-р Бенджамин Ферет, Даниел Гравино и Силвия Мерлер – предстои да бъде публикуван.
(3) Приети текстове от 8.7.2015 г., P8_TA(2015)0257.
(4) http://ec.europa.eu/finance/consultations/2015/further-corporate-tax-transparency/index_en.htm.
(5) Напр. „Fair Tax Mark“: http://www.fairtaxmark.net/.
(6) Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (OВ L 64, 11.3.2011 г., стр. 1).
(7) http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+REPORT+A8-2015-0040+0+DOC+XML+V0//EN
(8) Директива 2003/49/EО на Съвета от 3 юни 2003 г. относно общата система на данъчно облагане на плащания на лихви и на роялти между свързани дружества от различни държави членки (OВ L 157, 26.6.2003 г., стp. 49).
(9) Директива 2005/19/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 г.за изменение на Директива 90/434/ЕИО относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки (OВ L 58, 4.3.2005 г., стр. 19).
(10) Приети текстове от 8.7.2015 г., P8_TA(2015)0257.
(11) Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 1).
(12) http://www.coe.int/t/dghl/standardsetting/cdcj/Whistleblowers/protecting_whistleblowers_en.asp
(13) COM(2012)0722.
(14) https://circabc.europa.eu/faces/jsp/extension/wai/navigation/container.jsp
(15) http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2009:0201:FIN:BG:PDF
(16) http://www.eib.org/attachments/general/governance_of_the_eib_en.pdf
(17) Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции (OВ L 169, 1.7.2015 г., стр. 1).
(18) http://eur-lex.europa.eu/resource.html?uri=cellar:73d88c1b-9bd8-11e4-872e-01aa75ed71a1.0023.03/DOC_1&format=PDF
(19) Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 487).
(20) Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 549).
(21) Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 608).
(22) Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671).
(23) http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P7-TA-2013-0026+0+DOC+XML+V0//BG
(24) Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320).
(25) http://www.ebrd.com/news/publications/institutional-documents/basic-documents-of-the-ebrd.html
(26) Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 г. относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки (ОВ L 225, 20.8.1990 г., стр. 6).


Отношенията между ЕС и Китай
PDF 640kWORD 196k
Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2015 г. относно отношенията между ЕС и Китай (2015/2003(INI))
P8_TA(2015)0458A8-0350/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид установяването на дипломатически отношения между ЕС и Китай на 6 май 1975 г.,

—  като взе предвид стратегическото партньорство между ЕС и Китай, чието начало беше поставено през 2003 г.,

—  като взе предвид основната законова рамка на отношенията с Китай, а именно Споразумението между ЕО и Китай за търговия и икономическо сътрудничество(1), подписано през май 1985 г., което покрива икономическите и търговските отношения, както и програмата за сътрудничество между ЕС и Китай,

—  като взе предвид Стратегическата програма за сътрудничество между ЕС и Китай до 2020 г., приета на 21 ноември 2013 г.,

—  като взе предвид структурирания политически диалог между ЕС и Китай, чието начало беше официално поставено през 1994 г., и стратегическия диалог на високо равнище по стратегически въпроси и по въпроси на външната политика, чието начало беше поставено през 2010 г., и по-специално Петия стратегически диалог на високо равнище между ЕС и Китай, който се проведе в Пекин на 6 май 2015 г.,

—  като взе предвид преговорите за ново споразумение за партньорство и сътрудничество, които се водят от 2007 г. насам,

—  като взе предвид преговорите за двустранно инвестиционно споразумение, които започнаха през януари 2014 г.,

—  като взе предвид 17-ата среща на високо равнище между ЕС и Китай, която се състоя в Брюксел на 29 юни 2015 г., и съвместното изявление след нейното приключване,

—  като взе предвид коментарите на председателя на Европейския съвет Доналд Туск от 29 юни 2015 г. по време на съвместната пресконференция с китайския министър-председател Ли Къцян след 17-ата среща на високо равнище между ЕС и Китай, на която той изрази загрижеността на ЕС във връзка със свободата на изразяване и на сдружаване в Китай, включително положението на лицата, принадлежащи към малцинства, като уйгурите и тибетците и на която той насърчи Китай да възобнови съдържателния диалог с представителите на Далай Лама,

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент от 24 октомври 2006 г., озаглавено „ЕС и Китай: по-близки партньори, нарастващи отговорности“ (COM(2006)0631),

—  като взе предвид насоките на Съвета относно политиката по отношение на Източна Азия,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 11 и 12 декември 2006 г. относно „Стратегическото партньорство между ЕС и Китай“,

—  като взе предвид стратегическия документ на Комисията относно Китай за периода 2007—2013 г., многогодишната индикативна програма за периода 2011—2013 г., междинния преглед на стратегическия документ от 2010 г. и прегледа на многогодишната индикативна програма за периода 2011—2013 г.,

—  като взе предвид първия документ за политиката на Китай по отношение на ЕС, публикуван на 13 октомври 2003 г.,

—  като взе предвид приемането на 1 юли 2015 г. от Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители (ОСНП) на новия закон за националната сигурност и публикуването на 5 май 2015 г. на втория проект на нов закон за управление на чуждестранните неправителствени организации (НПО),

—  като взе предвид Бялата книга от 26 май 2015 г. относно военната стратегия на Китай,

—  като взе предвид диалога между ЕС и Китай относно правата на човека, чието начало беше поставено през 1995 г., и Тридесет и втория кръг, проведен в Пекин на 8 и 9 декември 2014 г.,

—  като взе предвид текущите 60 секторни диалога между Китай и ЕС относно, наред с другото, околната среда, регионалната политика, трудовата заетост и социалните въпроси и гражданското общество,

—  като взе предвид установения между ЕС и Китай през февруари 2012 г. междуличностен диалог на високо равнище, който ще съгласува всички съвместни инициативи между ЕС и Китай в тази сфера,

—  като взе предвид Споразумението за научно-техническо сътрудничество между ЕО и Китай, което влезе в сила през 2000 г.(2) , и Споразумението за научно и технологично партньорство, подписано на 20 май 2009 г.,

—  като взе предвид съвместното изявление относно изменението на климата, направено на 17-ата среща на високо равнище между ЕС и Китай през юни 2015 г., и планираните национално определени приноси, предадени от Китай на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) на 30 юни 2015 г.,

—  като взе предвид съвместното изявление на ЕС и Китай относно енергийната сигурност, направено в Брюксел на 3 май 2012 г., и диалога в областта на енергетиката между ЕС и Китай,

—  като взе предвид проведените кръгли маси между Китай и ЕС,

—  като взе предвид 18-ия национален конгрес на Китайската комунистическа партия, проведен от 8 до 14 ноември 2012 г., и промените в ръководството на Постоянния комитет на Политическото бюро, за които беше взето решение на конгреса,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 16 декември 1966 г.,

—  като взе предвид резултатите от четвъртото пленарно заседание на 18-ия централен комитет на Китайската комунистическа партия (Четвърти пленум), проведено от 20 до 23 октомври 2014 г.,

—  като взе предвид изявлението на председателя на 26-ата среща на високо равнище на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН) от 27 април 2015 г.,

—  като взе предвид изявлението на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията от 6 май 2015 г. след нейната среща с китайския министър-председател Ли Къцян,

—  като взе предвид последната междупарламентарна среща между ЕП и Китай, която се проведе в Брюксел на 26 ноември 2013 г.,

—  като взе предвид своите неотдавнашни резолюции относно Китай, по-конкретно от 23 май 2012 г. относно ЕС и Китай: липса на баланс в търговията?(3), от 2 февруари 2012 г. относно външната политика на ЕС по отношение на страните от групата БРИКЮ и други бързо развиващи се сили: цели и стратегии(4), от 14 март 2013 г. относно ядрените заплахи и правата на човека в Корейската народнодемократична република(5), от 17 април 2014 г. относно положението в Северна Корея(6), от 5 февруари 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г.(7)и от 12 март 2015 г. относно годишния доклад на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Европейския парламент(8),

—  като взе предвид своите резолюции от 7 септември 2006 г. относно отношенията между ЕС и Китай(9), от 5 февруари 2009 г. относно търговските и икономическите отношения с Китай(10), от 14 март 2013 г. относно отношенията между ЕС и Китай(11), от 9 октомври 2013 г. относно преговорите между ЕС и Китай за сключване на двустранно инвестиционно споразумение(12)и от 9 октомври 2013 г. относно търговските отношения между ЕС и Тайван(13),

—  като взе предвид своите резолюции за правата на човека от 26 ноември 2009 г. относно Китай: права на малцинствата и прилагане на смъртното наказание(14), от 10 март 2011 г. относно положението и културното наследство в Кашгар (Синцзян-уйгурски автономен регион, Китай)(15), от 5 юли 2012 г. относно скандала с принудителните аборти в Китай(16), от 12 декември 2013 г. относно отнемането на органи в Китай(17)и от 13 март 2014 г. относно приоритетите на ЕС за 25-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека(18),

—  като взе предвид оръжейното ембарго, наложено на Китай от ЕС след събитията на площад „Тянанмън“ през юни 1989 г., подкрепено от Парламента в неговата резолюция от 2 февруари 2006 г. относно годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно главните аспекти и основните решения в областта на ОВППС(19),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2005 г. относно отношенията между ЕС, Китай и Тайван и сигурността в Далечния изток(20),

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Тибет, и по-специално резолюциите от 25 ноември 2010 г. относно Тибет — планове за установяването на китайския като основен език на преподаване(21), от 27 октомври 2011 г. относно Тибет, по-конкретно самозапалването на монахини и монаси(22) и от 14 юни 2012 г. относно положението с правата на човека в Тибет(23),

—  като взе предвид деветте кръга преговори през периода от 2002 до 2010 г. между високопоставени представители на китайското правителство и на Далай Лама, като взе предвид бялата книга на Китай относно Тибет, озаглавена „Пътят на развитие на Тибет е направляван от непреодолим ход на историята“ и публикувана от информационната служба на китайския държавен съвет на 15 април 2015 г., като взе предвид Меморандума от 2008 г. и Нотата от 2009 г. за истинска автономия, и двете представени от представителите на четиринадесетия Далай Лама,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8‑0350/2015),

A.  като има предвид, че през 2015 г. се отбелязва 40-ата годишнина на дипломатическите отношения между ЕС и Китай; като има предвид, че стратегическото партньорство между ЕС и Китай е от основно значение за отношенията между ЕС и Китайската народна република (КНР) и за намирането на общи за двете страни отговори на редица глобални проблеми, както и за набелязването на общи интереси, като световната и регионалната сигурност, борбата с тероризма, борбата срещу организираната престъпност, киберсигурността, оръжията за масово унищожение и неразпространението на ядреното оръжие, енергийната сигурност, световната финансова и пазарна регулация, изменението на климата и устойчивото развитие, както и за създаването на рамка за справяне с общи за двете страни проблеми между ЕС и Китай;

Б.  като има предвид, че през 2013 г. Китай и ЕС започнаха преговори за сключването на двустранно инвестиционно споразумение;

В.  като има предвид, че Китай е основен търговски партньор на ЕС, с огромен и разрастващ се пазар; като има предвид, че текущите преговори за сключването на инвестиционно споразумение са един от най-важните въпроси в двустранните икономически и търговски отношения между ЕС и Китай;

Г.  като има предвид, че под настоящото ръководство на генералния секретар на Китайската комунистическа партия (ККП) и председател Си Цзинпин Китай предприе редица инициативи, включително проект „Нов път на коприната“ за икономическо интегриране на Китай с Централна Азия и в крайна сметка — с Европа и Африка, създаването на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB) и стратегически важно споразумение в областта на енергетиката с Русия за доставка на 38 милиарда кубически метра природен газ годишно, изграждането на петролопровод и други съвместни проекти за проучване и добив на петрол в Китай; като има предвид, че през последните няколко години Китай провежда все по-активна политика на инвестиции в ЕС, както и в източните си съседни държави;

Д.  като има предвид, че председателят Си Цзинпин въведе инициативата „китайската мечта“, която беше представена като концепция и визия, целящи постигането на национален подем и изграждането на общество, отчитащо умерен напредък в широк спектър от икономически, социални, културни и политически измерения, както и преобразяването на Китай в напълно развита нация до 2049 г.;

Е.  като има предвид, че през последните 20 години Китай отбеляза много високи равнища на икономически растеж и 600 милиона китайски граждани бяха спасени от бедност;

Ж.  като има предвид, че сривът през 2015 г. на китайския капиталов пазар повлия отрицателно на финансовата стабилност в световен мащаб, включително в ЕС;

З.  като има предвид, че китайската политика за семейно планиране доведе от 80-те години на 20 в. до днес до бързо застаряване на населението, като вече над 200 милиона граждани са на повече от 60 години;

И.  като има предвид, че влошаването на състоянието на околната среда в Китай придоби застрашителни размери и се нуждае от все по-спешни, категорични и целенасочени действия от страна на правителството; като има предвид, че въпросът за устойчивото развитие и изменението на климата беше обсъден на неотдавнашната среща на високо равнище между ЕС и Китай и беше публикувано съвместно изявление относно изменението на климата;

Й.  като има предвид, че Китай призна необходимостта от справяне със заплахата във връзка с изменението на климата и се ангажира да приеме протокол или друг правен инструмент, позволяващ постигането на всеобхватно споразумение по този въпрос на Конференцията в Париж по изменението на климата;

К.  като има предвид, че една след друга редица видни личности станаха жертва на популярната антикорупционна кампания на председателя Си, стартирана през 2012 г., която цели да разреши някои въпроси, свързани с управлението, чрез набелязване на партийни и правителствени длъжностни лица, военни и служители в държавни предприятия, заподозрени в корупция, и която изобличава не само корупцията, но и големите богатства, натрупани от китайските лидери, и разкрива също така проникването на влиятелни престъпни мрежи в политическата система;

Л.  като има предвид, че чуждестранните НПО процъфтяваха и играха решаваща роля за развитието на местни НПО и за отварянето на Китай от реформата насам;

М.  като има предвид, че в интерес на националната сигурност тази година Китай публикува три нови законопроекта, които включват разпоредби относно киберсигурността и НПО;

Н.  като има предвид, че през 2013 и 2014 г. Пекин, Кунмин и Урумчи станаха прицел на тежки кръвопролитни терористични нападения, при които загинаха 72 души, а 356 бяха ранени; като има предвид, че Китай подготвя закон за борба с тероризма, което подчертава факта, че според правителството борбата срещу тероризма е с най-висок приоритет;

О.  като има предвид, че през юни 2015 г. Законодателният съвет на Хонконг гласува против приемането на спорно предложение, което предвиждаше хонконгските гласоподаватели да изберат своя главен администратор, но само сред група кандидати, предложени от пропекинска комисия; като има предвид, че точно това предложение предизвика 79-дневните масови протести на продемократичното движение „Революцията на чадърите“, продължили от края на септември до средата на декември 2014 г.;

П.  като има предвид, че новото китайско ръководство счита, че възходът на КНР е необратима действителност, водеща до преход от „реактивна дипломация“ към „проактивна дипломация“;

Р.  като има предвид, че съгласно новата Бяла книга относно военната стратегия на Китай традиционното схващане, че земята е по-важна от моретата, трябва да бъде изоставено и да се придаде по-голямо значение на управлението на моретата и на защитата на морските права и интереси; като има предвид, че Китай отказва да признае Конвенцията на ООН по морско право във връзка със споровете в Южнокитайско и в Източнокитайско море;

С.  като има предвид, че в декларация за поведение от 2002 г. Китай и държавите от АСЕАН обещаха да създадат условия за мирно и трайно решение в Южнокитайско море; като има предвид обаче нарастващото напрежение със съседните страни, като например Тайван, Виетнам, Филипините, Малайзия и Бруней;

Т.  като има предвид, че Китай е основният политически поддръжник и най-големият инвеститор, донор на помощ, доставчик на храни и енергия и търговски партньор на Северна Корея; като има предвид, че китайски експерти неотдавна разкриха, че Северна Корея може вече да притежава 20 ядрени бойни глави;

У.  като има предвид, че в резултат на кризата в Украйна Русия и Китай развиха взаимоотношенията си по безпрецедентен начин;

Ф.  като има предвид, че на 8 май 2015 г. Русия и Китай подписаха двустранно споразумение за „информационна сигурност“, в което киберзаплахите са определени като предаване на информация, която би могла да изложи на опасност социално-политическите и социално-икономическите системи и духовната, моралната и културната среда на държавите;

Х.  като има предвид, че от 2005 г. досега Китай е отпуснал на латиноамериканските държави кредити в размер на около 100 милиарда щатски долара; като има предвид, че понастоящем Китай е основният търговски партньор на Бразилия и вторият най-голям партньор за някои държави, като например Аржентина, Венецуела и Куба;

Ц.  като има предвид, че китайското правителство признава значението и универсалния характер на правата на човека, но не е постигнало конкретни резултати за подобряване на положението в областта на правата на човека;

Ч.  като има предвид, че Китай официално и формално призна универсалния характер на правата на човека и през последните три десетилетия се присъедини към международната рамка за правата на човека, като подписа редица споразумения относно правата на човека и по този начин стана част от международната правна и институционална рамка за правата на човека;

Ш.  като има предвид, че в началото на 2015 г. председателят Си публично обяви намерението си за прилагане на принципа за върховенство на закона в цялата страна, воден от убеждението, че ефективното правосъдие е от съществено значение за съвременната икономика и съвременното общество в Китай;

Щ.  като има предвид, че ККП признава пет религии под контрола на Отдела на единния фронт на партията; като има предвид, че този списък е изчерпателен и следователно другите религии и култове са обект на дискриминация;

AA.  като има предвид, че ЕС и Китай водят диалог за правата на човека още от 1995 г.;

АБ.  като има предвид, че в своята проектопрепоръка, приета на 26 март 2015 г., Европейският омбудсман разкритикува липсата на оценка на въздействието върху правата на човека във връзка с механизма за уреждане на спорове между инвеститор и държава при преговорите за подписване на споразумение за търговия и инвестиции с Виетнам; като има предвид, че това е важен прецедент при преговорите за подписване на двустранното инвестиционно споразумение между ЕС и Китай;

АВ.  като има предвид, че тибетското население изразява своята културна идентичност чрез движението „Бяла сряда“ (Lhakar), като всяка сряда се носят само тибетски дрехи, говори се само на тибетски език и се консумира само тибетска храна; като има предвид, че досега над 140 тибетци са починали след самозапалване в протест срещу политиката на китайското правителство в автономната област Тибет; като има предвид, че смъртта на лишения от свобода лама Тензин Делек Ринпоче неотдавна породи ново напрежение; като има предвид, че в Тибет продължава политиката на заселване на хански китайци; като има предвид, че през 2015 г. се навършват 50 години от създаването на Тибетския автономен регион; като има предвид, че през последните няколко години не е постигнат никакъв напредък в разрешаването на тибетската криза, като последният кръг мирни преговори се проведе през 2010 г.;

АГ.  като има предвид, че ЕС се придържа към политиката си за „един Китай“ в отношенията между двата бряга на протока между Китайската народна република и Тайван;

Стратегическо партньорство и сътрудничество между ЕС и Китай

1.  Приветства 40-ата годишнина на дипломатическите отношения между ЕС и Китай като източник на вдъхновение за укрепване на стратегическото партньорство, което е необходимо в един многополюсен и глобализиран свят, и за ускоряване на текущите преговори за ново споразумение за партньорство и сътрудничество, основано на доверие, прозрачност и спазване на правата на човека; подчертава, че на неотдавнашната среща на високо равнище между ЕС и Китай на 29 юни 2015 г. двете страни потвърдиха своя ангажимент за задълбочаване на това партньорство; подчертава, че Китай е основна международна сила и един от най-важните партньори на ЕС; подчертава, че двете страни са ангажирани с насърчаване на всеобхватното стратегическо партньорство между ЕС и Китай през следващото десетилетие, което ще бъде от взаимна полза както за ЕС, така и за Китай; изразява подкрепата си за (дву-)годишния стратегически диалог на високо равнище, икономическия и търговски диалог на високо равнище и междуличностния диалог на високо равнище, както и за над 60-те секторни диалога между ЕС и Китай по широк кръг от въпроси; настоятелно призовава тези секторни диалози да доведат до изграждането на доверие и до осезаеми резултати;

2.  Приветства резултата от 17-ата среща на високо равнище между ЕС и Китай от 29 юни 2015 г., издигаща двустранните отношения на ново равнище и даваща знак за по-тясно политическо сътрудничество, надхвърлящо чисто търговските отношения, и за стремеж да се прилага координиран стратегически подход за справяне с общите глобални предизвикателства и заплахи; отбелязва, че двете страни напълно признават постигнатия напредък в изпълнението на стратегическата програма за сътрудничество между ЕС и Китай до 2020 г. и че ще бъде създаден двустранен механизъм за преглед на административно равнище, за да се наблюдават последващите действия; приветства факта, че на срещата на високо равнище двете страни се споразумяха по набор от приоритети, с които да засилят двустранното си сътрудничество и да подчертаят глобалното измерение на стратегическото си партньорство;

3.  Подчертава необходимостта държавите — членки на ЕС, да показват единомислие в диалога с китайското правителство, особено с оглед на настоящата дипломатическа динамика на Пекин и промяна на структурата на глобалното управление; подчертава приключването на преговорите във връзка с условията за учредяването на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB) и очаква с нетърпение бъдещото тясно сътрудничество на ЕС с AIIB; изразява съжаление по повод на липсата на задълбочен дебат и тясна координация на равнището на ЕС по отношение на членството на държавите членки в AIIB; подчертава важността на търговската и инвестиционна политика като най-очевидната област за оказване на максимално въздействие в стратегическото партньорство с Китай; отбелязва наскоро развитото сътрудничество между Китай и страни от Централна и Източна Европа, известно още като „групата 16+1“, в която участват няколко държави — членки на ЕС, но счита, че то не следва да разделя ЕС, нито да отслабва неговата позиция спрямо Китай, както и че то следва също така да отделя внимание на въпросите, свързани с правата на човека; призовава Европейската служба за външна дейност и Комисията да представят на Парламента годишен доклад относно развитието на отношенията между ЕС и Китай; призовава за укрепването на приложими, основани на правила търговия и инвестиции с Китай;

4.  Признава, че Китай следва да играе по-значима роля в многостранните финансови институции, която да отразява по-добре размера на неговата икономика; счита наскоро създадената AIIB за възможност за Китай да се включи като отговорен участник в многостранния ред; насърчава новата институция да се поучи от грешките в миналото, свързани с привилегироване на финансирането на грандиозни инфраструктурни проекти и да даде предимство вместо това на техническата помощ и достъпа до знания в глобален мащаб, като същевременно се постига равновесие между приоритетите в областта на околната среда и на развитието и социалните приоритети;

5.  Счита, че е от съществено значение европейският принос към участието в AIIB да включва: прозрачни процедури за оценка на заеми; ясни стандарти, свързани с доброто управление, социалната отговорност и околната среда; и загриженост да се гарантира, че тежестта на дълга остава контролируема за страните заемополучатели;

6.  Приветства участието на няколко държави членки в AIIB; изразява загриженост предвид липсата на задълбочен дебат, тясна координация и съгласувани мерки и подход на равнището на ЕС в отговор на инициативите, започнати от китайското правителство за изграждане на нови многостранни институции; призовава настоятелно институциите на ЕС и държавите членки да разглеждат това като тревожен сигнал, за да се избегне подобна липса на координация в бъдеще;

7.  Приветства политическото споразумение за подобряване на стратегическите инфраструктурни връзки между ЕС и Китай; приветства следователно решението за създаване на нова платформа за свързаност с цел установяване на благоприятна среда за устойчиви и оперативно съвместими трансгранични инфраструктурни мрежи в държавите и регионите между ЕС и Китай; приветства особено готовността на ЕС да започне този проект на европейско равнище; призовава настоятелно двете страни да се възползват от предоставените възможности, като изградят стабилни връзки между двамата партньори, в т.ч. сътрудничество по инфраструктурните инвестиции в държавите по протежението на Новия път на коприната и Новия морски път на коприната;

8.  Подчертава енергичния растеж на китайската икономика през последните двадесет години и изтъква, че държавите — членки на ЕС, следва да се възползват в по-голяма степен от възможностите, предлагани от това икономическо развитие; отбелязва интереса на Китай към инвестиции в стратегическа инфраструктура в Европа и подчертава необходимостта от сътрудничество с Китай и с други държави в региона във връзка с проекти като инициативата на Китай „Един пояс, един път“ и инвестиционния план „Юнкер“ на ЕС, включително по проекти за железопътни връзки, морски пристанища и летища; призовава настоятелно заместник-председателя/върховния представител да анализира въздействието на глобалната инвестиционна политика на Китай, както и неговите инвестиционни дейности в ЕС и в държавите от източното съседство; подчертава, в съответствие с приетите преди позиции на Парламента и при пълно зачитане на правомощията на комисията по международна търговия, важността на двустранното инвестиционно споразумение между ЕС и Китай, за което се водят преговори понастоящем; призовава за включването на цялостна глава относно устойчивото развитие в двустранното инвестиционно споразумение, която да предвижда обвързващи ангажименти по отношение на основните трудови стандарти на Международната организация на труда (МОТ) и най-важните многостранни споразумения в областта на околната среда; подчертава все по-често изразяваното от европейските дружества негодувание, че са жертва на капризно регулиране и дискриминация; подчертава значението на успешния резултат от текущите преговори за инвестиционно споразумение с цел допълнително да се улесни инвестирането и да се прилагат защита на инвестициите, достъп до пазара, включително процедури за възлагане на обществени поръчки, и справедливо третиране на дружествата както в Европа, така и в Китай; призовава за допълнителни мерки и активно проследяване за гарантиране на по-балансирани търговски отношения след премахването на пречките пред търговията и инвестициите за европейските дружества; призовава Китай и ЕС да задълбочат още повече сътрудничеството помежду си, за да подобрят достъпа за МСП и до двата пазарни блока; подчертава ангажимента на ЕС и Китай за поддържане на отворена световна икономика и справедлива, прозрачна и основана на правила търговска и инвестиционна среда, гарантираща равни условия и противопоставяща се на протекционизма;

9.  Отбелязва във връзка с това стартирането на инициативата „Един пояс, един път“, насочена към изграждането на големи енергийни и комуникационни връзки в Централна, Западна и Южна Азия, стигащи до Европа; счита, че предвид геостратегическото значение на тази инициатива тя следва да бъде изпълнявана на многостранна основа; счита, че е от изключителна важност да се развият полезни взаимодействия и проекти при пълна прозрачност и с участието на всички заинтересовани страни;

10.  Призовава за засилена координация между ЕС и Китай в области от стратегическо значение като Г- 20, сигурността и отбраната, борбата с тероризма, незаконната миграция, транснационалната престъпност, неразпространението на ядрени оръжия, световната и регионалната сигурност, киберсигурността, оръжията за масово унищожение, енергийната сигурност, световното финансово управление и управление на пазарите и регулация, изменението на климата, както и за урбанизацията, програмите за развитие и подпомагане и устойчивото развитие; подчертава значението на сътрудничеството в областта на регионалното развитие, както и на диалога и обмена по отношение на стратегията „Европа 2020“ и предстоящия тринадесети петгодишен план на Китай;

11.  Призовава ЕСВД да гарантира, че правата на човека са на предна позиция в дневния ред в отношенията и диалозите с Китай;

12.  Призовава ангажиментите, поети през март 2014 г. по време на посещението на председателя Си в Брюксел, за задълбочаване на обмена между ЕС и Китай по въпросите на правата на човека да се съпътстват от осезаемо подобрение на положението на местно равнище;

13.  Призовава настоятелно Съвета и Комисията да ангажират още повече Китай чрез конструктивен диалог, насочен към насърчаване на прехода на Китай към принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и подпомагане на интегрирането му в световната икономика;

14.  Приветства задълбочаването на партньорството между ЕС и Китай в областта на урбанизацията; призовава за по-нататъшно сътрудничество в градското планиране и проектиране, обществените услуги, „зелените“ сгради и интелигентния транспорт; насърчава стартирането на нови съвместни програми с участието на европейски и китайски градове и дружества;

15.  Приветства съвместното изявление от третата среща на междуличностния диалог на високо равнище между ЕС и Китай, състояла се на 15 септември 2015 г.; подчертава значението на междуличностния обмен и улесняването на обмена за гражданите на ЕС и китайските граждани; подкрепя развитието на междуличностния диалог на високо равнище с цел да се съсредоточи вниманието върху съвместни проекти и споделени най-добри практики и да се насърчава междуличностният обмен; подчертава, че обменът на експерти и студенти между двете страни следва да бъде особено насърчаван;

16.  Изразява загриженост относно практиките на дъмпинг и липсата на прозрачност по отношение на китайските държавни политики и субсидии чрез данъчни кредити, предоставяне на земя, евтин кредит, субсидирани суровини и други мерки;

17.  Изразява загриженост във връзка с пречките, пред които са изправени европейските предприятия на китайския пазар, като например принудителен трансфер на технологии, слабо прилагане на правата върху интелектуалната собственост и дискриминационно отношение; подчертава значението на пазарната реформа в Китай, на прилагането на принципите на пазарната икономика и на премахването на дискриминацията и на необоснованите ограничения;

18.  Признава възможностите, произтичащи от китайските инвестиции в Европа в рамките на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); подчертава, че Фондът е отворен за инвестиции от редица участници, но че въпреки това следва той да остане под управлението на ЕС;

19.  Признава предизвикателството китайската икономика да бъде изведена на истински устойчив път в рамките на новото „нормално положение“; счита, че по-голямо участие на Китай в международните икономически организации като Международния валутен фонд (МВФ) би могло да допринесе положително за по-устойчиви и балансирани китайска и световна икономики, както и за реформата на тези организации; настоятелно призовава китайските органи да предоставят надеждни статистически данни и да повишат прозрачността относно състоянието на икономиката;

20.  Отбелязва със загриженост, че през последните месеци китайските борсови индекси изгубиха една трета от стойността си и че са задвижени стотици спирания от търговия поради прекомерно понижаване на цените; изразява своята загриженост във връзка с настоящата финансова криза, настъпила в Китай, и особено на неговите фондови борси, и признава, че това създава заплаха за световната икономика предвид важната роля на държавата в световната търговия и в световната финансова система; призовава настоятелно китайските органи да преодолеят предизвикателството, свързано с прехода от текущия икономически модел към устойчива икономика; отбелязва, че последните резки сривове на фондовите борси в Китай изправиха културата на контрол на правителството пред присъщата нестабилност на финансовите пазари;

21.  Приветства факта, че през последните десетилетия значителен брой китайски граждани бяха изведени от крайна бедност благодарение на значителния икономически растеж и постепенното отваряне на китайската икономика; при все това изразява своята загриженост, че тези икономически подобрения често причиняват екологични проблеми и големи неравенства;

22.  Приветства факта, че в неотдавнашното съвместно изявление на ЕС и Китай относно изменението на климата, приета на срещата на високо равнище на 29 юни 2015 г., и двете страни изразиха своя ангажимент да работят заедно за постигане на амбициозно и правно обвързващо споразумение на Конференцията за климата в Париж през 2015 г.; настоятелно призовава всички страни в конференцията да използват инерцията, набрана от изявленията на ЕС и Китай и на САЩ и Китай относно изменението на климата; подчертава необходимостта от сътрудничество в областта на енергетиката с цел съвместно преодоляване на многобройните предизвикателства, свързани с енергийната сигурност и глобалната енергийна архитектура;

Вътрешно положение

23.  Отбелязва, че под ръководството на председателя Си китайското правителство демонстрира все по-голяма увереност както на национално, така и на международно равнище; посочва, че активистите, защитаващи гражданските права, адвокатите, журналистите, авторите на интернет блогове, представителите на академичните среди и други представители на гражданското общество в страната считат, че тяхната свобода не е била ограничавана до такава степен от години; отбелязва, че положението с правата на човека в Китай продължава да буди сериозна тревога;

24.  Изразява дълбока загриженост по повод на предстоящото приемане на законопроекта за управление на чуждестранните НПО, тъй като това би означавало допълнително свиване на пространството за китайското гражданско общество и би ограничило в голяма степен свободата на сдруженията и на изразяване на мнение в страната, в т.ч. чрез забрана за „чуждестранни НПО“, които не са регистрирани в китайското Министерство на обществената сигурност и в провинциалните отдели на обществената сигурност, да финансират китайски граждани или организации, както и чрез забрана за извършването на „дейности“ от страна на китайски групи от името на или с разрешението на нерегистрирани отвъдморски НПО, включително базирани в Хонконг и Макао; призовава китайските органи да преработят съществено този закон с цел привеждането му в съответствие с международните стандарти за правата на човека;

25.  Изразява загриженост във връзка с новия законопроект относно киберсигурността, който би засилил и институционализирал практиките на цензура и наблюдение на киберпространството и може да наложи на европейските дружества да включват в ИТ инфраструктурата си задължителни скрити възможности за достъп („backdoors“); отбелязва безпокойството на китайските адвокати реформатори и защитници на гражданските права, че този закон допълнително ще ограничи свободата на изразяване на мнение и че автоцензурата ще се увеличи; подчертава сериозното неблагоприятно въздействие на законите за киберсигурността и за НПО върху дейността на европейските предприятия и институции в КНР и затова призовава Европейския съвет, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Комисията да продължат да изказват настоятелно недоволството си от тези изключително спорни мерки пред китайските органи на властта; изразява загриженост във връзка с широкото определение, което дава Китай на понятията „национална сигурност“ и „сериозни заплахи“ в новия закон за националната сигурност, който включва „вредните културни влияния“ като заплаха; заключава, че този закон формулира интересите на Китай в областта на националната сигурност по толкова широк и неясен начин, че дава на китайските органи практически неограничени правомощия да предприемат действия срещу дейности, лица или публикации, които не одобряват;

26.  Изразява безпокойството си, че макар стартираната от китайското ръководство антикорупционна кампания да е похвално усилие за насърчаване на доверието на гражданите в правителството, тя се характеризира с липса на прозрачност и в повечето случаи не следва принципите на правовата държава; отбелязва, че в някои случаи с кампанията се злоупотребява за вътрешни битки и за засилване на ролята и властта на Китайската комунистическа партия (ККП); изразява съжаление обаче, че тази кампания е провеждана по начини, които допълнително подкопават принципите на правовата държава, като са обвинени служители, за които се твърди, че са били задържани по силата на незаконна система за задържане, лишени от основна правна защита и често принуждавани да направят признания;

27.  Изразява своето съчувствие към семействата и приятелите на над 173-те жертви на опустошителните експлозии в пристанищния град Тянцзин на 12 август 2015 г., довели до разселването на хиляди жители; отбелязва увеличаващия се брой мирни масови протести относно околната среда в различни части на страната; посочва незаконното съхраняване на хиляди тонове силно токсични химически вещества на незаконно разстояние от по-малко от 600 метра от жилищни райони; счита политиката на бавна и потайна официална информация относно бедствието в Тянцзин за изключително контрапродуктивна, особено в съчетание с цензурата на репортажите в социалните медии за тази голяма трагедия; подчертава значението на прилагането на всички стандарти за безопасност в промишлеността в съответствие с китайското и международното законодателство и призовава китайското правителство да повиши стандартите за безопасност и стандартите във връзка с околната среда на опасните производства, като ги приведе на първо място в съответствие със собствените закони на Китай;

28.  Отбелязва, че след експлозиите на 12 август 2015 г. в Тянцзин и на 31 август 2015 г. в Дунин Китай спешно трябва да разгледа въпроса за промишлената безопасност, по-специално във връзка с корупцията и безнаказаността;

29.  Подчертава спешната необходимост от по-нататъшни мерки за опазване на околната среда, като се има предвид например, че през 2014 г. само осем от 74 големи града са постигнали националния стандарт от PM 2,5 концентрация на замърсители на въздуха, и предвид факта, че в Китай всяка година 190 милиона души се разболяват от замърсена вода; предупреждава, че двойната криза с водата (широкомащабно замърсяване в съчетание с увеличаване на потреблението на вода) може да доведе до тежка политическа и социална нестабилност; припомня, че цената на влошаването на състоянието на околната среда в Китай се усеща и в съседните държави; набляга на цената на влошаването на състоянието на околната среда и се надява следващият петгодишен план да включва като приоритет околната среда; също така подчертава, че липсата на защита на околната среда не само причинява екологични щети, но и представлява източник на практики на нелоялна конкуренция; приветства споразумението между ЕС и Китай за засилване на сътрудничеството с цел справяне с основните екологични предизвикателства, като например замърсяването на въздуха, водата и почвата; приветства факта, че съгласно новия закон за защита на околната среда местните кадри носят отговорност, включително с обратно действие, за щети, нанесени на околната среда по време на техния мандат, и че поемането на ангажимент за опазване на околната среда ще бъде от по-голямо значение за процеса на повишаване на тези местни кадри; настоятелно призовава и националните, и местните органи конструктивно и активно да включват организации в областта на околната среда и движения по места в наблюдението, изпълнението и прилагането на политиките и инициативите на Китай в областта на околната среда; изтъква, че на срещата на високо равнище между ЕС и Китай през юни 2015 г. бяха приети и мерки по политиките в областта на околната среда и изменението на климата, съгласно които Китай следва да спазва граничните стойности на емисиите на CO2 с оглед на срещата на високо равнище в Париж през декември 2015 г. и в съответствие със Стратегическата програма за 2020 г., приета в Пекин през 2013 г.;

30.  Приветства засиленото сътрудничество между ЕС и Китай и обмена на опит в областта на правата и защитата на потребителите, както и укрепването на ответните мерки на китайското правителство в тази връзка, отразени в по-строгите правила относно отговорностите на търговците на дребно съгласно професионалния кодекс за поведение по въпроси, включващи задълженията за връщане и ремонт, потенциалните измами, подвеждащата и измамническа реклама, условията на предплащане и защитата на личната информация на потребителите, по-специално с оглед на бързо разрастващия се сектор на онлайн пазаруването в Китай;

31.  Отбелязва, че през последните години антитерористичната политика на Китай се разви бързо от подход на реакция за „защита срещу терора“ в проактивна „война срещу терора“, наред с постоянни действия за „управление на кризи“ с безпрецедентен размах в засегнатите региони и в обществото; изразява загриженост във връзка със законопроекта за борба с тероризма, който може да доведе до по-нататъшни нарушения на свободата на изразяване, на събиранията, на сдруженията и на религията, по-специално в Тибет и Синцзян като райони с малцинствено население;

32.  Изразява солидарност с народа на Китай в усилията му за борба с тероризма и екстремизма; при все това изразява загриженост, че определението на понятието „терорист“, включено в китайския законопроект за борба с тероризма, ако не бъде съществено преразгледано, може да даде възможност за налагане на наказание на почти всеки мирен израз на тибетската култура, религия или идентичност, който може да се различава от държавните;

33.  Призовава Китай да повиши свободата на интернет и да зачита киберсигурността на всички държави;

34.  Изразява загриженост относно факта, че Синцзян е затворен в порочен кръг, като се има предвид, от една страна, че съществуват склонни към насилие сепаратистки и екстремистки групи сред тюркскоезичните уйгури мюсюлмани, които обаче не са мнозинство, и че, от друга страна, в името на стабилността Пекин все по-често отговаря на социалните вълнения с репресии, като засилва присъствието на своя апарат за сигурност в региона, отчуждава голям брой уйгури от Пекин и подхранва сред уйгурското население настроения, насочени срещу ханските китайци; изразява съжаление във връзка с маргинализацията на уйгурската култура в Синцзян, включително забраната, наложена на уйгурските държавни служители, да посещават джамии, а на някои места да спазват рамадана; призовава китайските органи да положат всички усилия за развитието на пълноценен диалог с уйгурската общност и да защитават културната идентичност на уйгурското население; отбелязва със загриженост ограниченията на пътуванията, най-вече в Тибет и Синцзян, които могат да бъдат налагани на граждани на ЕС, особено на дипломати и журналисти; отбелязва, че никакви подобни ограничения не се прилагат по отношение на китайски граждани (включително дипломати и журналисти) в държавите — членки на ЕС; поради това призовава настоятелно да бъдат предприети мерки за прилагане на принципа на реципрочност;

35.  Изразява съпричастност и солидарност с народа на Хонконг в подкрепа на демократичните реформи; подчертава, че автономията на Хонконг е гарантирана от Основния закон; счита, че въвеждането на истински всеобщо избирателно право в Специалния административен район е напълно съвместимо с принципа „една държава — две системи“; изразява съжаление, че реформата на избирателния закон с цел назначаване на главен администратор на Хонконг не беше завършена; изразява надежда, че може да бъде стартиран нов процес на реформи в близко бъдеще с цел народът на Хонконг да получи право на всеобщи преки избори през 2017 г. с реален избор измежду различни кандидати; приветства съвместния доклад от 24 април 2015 г. на Европейската служба за външна дейност и Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета: „Специален административен район Хонконг: годишен доклад за 2014 г.“ и подкрепя ангажимента на ЕС да укрепи демокрацията, включително принципите на правовата държава, независимостта на съдебната система, основните свободи и права, прозрачността и свободата на информация и на изразяване в Хонконг;

36.  Силно подкрепя принципа „една държава — две системи“ като основа за добри отношения между Специалните административни региони Хонконг и Макао и континентален Китай;

37.  Изразява загриженост във връзка с неотдавнашните политически и граждански вълнения в Хонконг и призовава Китай да спазва своите задължения към народа на Хонконг и да зачита неговите права и свободи при условията на Китайско—британската съвместна декларация, подписана през 1984 г.;

Външно положение

38.  Отбелязва, че от нейното стартиране „китайската мечта“ за национално обновление на председателя Си предвижда по-силна и по-проактивна роля на Китай в света; насърчава заместник-председателя/върховния представител да проучи възможностите за разработване със САЩ на общ подход спрямо Китай, в случаите когато това би допринесло за благоприятстването на интересите на ЕС; подчертава, че постоянното израстване на Китай като световна сила налага непрекъснато и бързо, в спешен порядък, да бъдат преразглеждани стратегическите приоритети на Европа в нейните отношения с Китай; подчертава необходимостта световна сила като Китай да допринася, в един глобализиран и независим контекст и по по-активен и конструктивен начин, за справянето с глобалните предизвикателства и регионалните конфликти и за постигането на многостранен световен ред, който зачита международното право, всеобщите ценности и мира; счита, че Китай следва все повече да заема своето място сред водещите държави в света, като действа съгласно определените за всички правила;

39.  Отбелязва приоритета, даден от председателството на председателя Си на отношенията със САЩ, като се има предвид неговото предложение за „нов вид отношения между големи сили“ между Китай, САЩ и други регионални действащи лица; подкрепя по-конструктивен подход към нов световен ред, за чието създаване и интегриране Китай следва да помогне — ред, който се основава на всеобщите ценности на правата на човека, демокрацията и човешката сигурност; призовава ЕС да бъде по-активен в Азия и да си сътрудничи с Китай, САЩ и други регионални действащи лица за постигането на повече стабилност в региона;

40.  Подчертава, че в наскоро публикуваната Бяла книга относно военната стратегия на Китай се посочват намеренията на Пекин за допълнително разрастване на китайския военноморски флот и за разширяване на обхвата на неговите операции, като се премине от „отбрана на крайбрежните води“ към „защита в открито море“; изразява съжаление във връзка с едностранното създаване на опознавателна зона за противовъздушната отбрана и последващото искане за навигационен въздушен контрол на територията на Япония и Южна Корея; призовава за уравновесена позиция с цел да се избегне безпокойството на съседите на Китай и още по-голямо напрежение в Тихия и в Индийския океан, както и да се гарантират важните интереси на Европа във връзка със свободата на морското корабоплаване;

41.  Изразява съжаление за това, че в противоречие с Декларацията за поведение от 2002 г. няколко страни изискват да им се възстановят територии от архипелага Спратли и изразява особена загриженост във връзка с изключително мащабните настоящи усилия на Китай, които включват изграждането на военни съоръжения, пристанища и поне една летищна писта; предупреждава изрично за зараждащата се опасност от увеличаване на присъствието на и силно нарастващата заплаха от конфронтация между съпернически военноморски плавателни съдове и въздушни патрули в района, както и за опасността от евентуално създаване на опознавателна зона за противовъздушната отбрана над Южнокитайско море;

42.  Остава разтревожен от нарастващото напрежение между страните в Южнокитайско море и в тази връзка призовава всички участващи страни да избягват едностранни провокационни действия в Южнокитайско море и подчертава значението на мирното уреждане на споровете въз основа на международното право и с помощта на безпристрастно международно посредничество като Конвенцията на ООН по морско право; изразява съжаление във връзка с факта, че Китай отказва да признае юрисдикцията както на Конвенцията на ООН по морско право, така и на Арбитражния съд; призовава настоятелно Китай да преосмисли позицията си и призовава всички страни, включително Китай, да спазват бъдещото решение на Конвенцията на ООН по морско право; счита, че евентуално мирно разрешаване на напрежението в района на Южнокитайско и на Източнокитайско море може да се постигне чрез договаряне и съвместно прилагане на кодекси за поведение за мирното използване на въпросните морски зони, включително създаването на маршрути за безопасна търговия и квоти за риболов или определяне на области за проучване на ресурсите; подкрепя спешния призив на 26-ата среща на високо равнище на АСЕАН за бързо приемане на кодекс за поведение в Южнокитайско море; приветства наскоро постигнатото споразумение между Китай и АСЕАН да се ускорят консултациите относно кодекс за поведение за споровете в Южнокитайско море; отбелязва инициативата на Тайван за мир в Южнокитайско море, целяща постигане на консенсус относно кодекс за поведение и създаване на механизъм, който позволява на всички страни да си сътрудничат в съвместната експлоатация на природни и морски ресурси в региона; подкрепя всички действия, които дават възможност Южнокитайско море да стане „Море на мира и сътрудничеството“;

43.  Призовава заместник председателя/върховния представител да установи рисковете за мира и сигурността в региона, както и в международен мащаб, в случай на въоръжен конфликт в Източнокитайско и Южнокитайско море, в съответствие с приоритетите, определени в Европейската стратегия за морска сигурност, какви рискове би породило това за свободата и безопасността на навигацията в региона и какви рискове съществуват там за конкретни европейски интереси; счита, че други участници (а именно Австралия) вече проявяват значителна политическа активност в Тихия океан и че ЕС следва да разчита на двустранното и многостранното сътрудничество, за да допринася ефективно за сигурността в региона;

44.  Настоятелно призовава китайското правителство да използва всички свои механизми на влияние, за да гарантира стабилност на Корейския полуостров и да убеди Северна Корея да се върне към будещи доверие преговори за премахване на ядреното оръжие и да предприеме конкретни действия за премахване на ядреното оръжие; припомня, че Китай остава най-важният съюзник на Северна Корея, и затова насърчава китайското правителство, заедно с международната общност, да играе конструктивна роля за бързото решаване на тежкото положение с правата на човека в Северна Корея, включително справянето с хилядите бежанци, които пресичат границата с Китай, бягайки от ужасните условия в Северна Корея; настоятелно призовава китайското правителство, в съответствие със задълженията му като държава — страна по Конвенцията за бежанците на ООН, да не отказва на тези бежанци правото да търсят убежище и да не ги връща принудително в Северна Корея, а да защитава техните основни права на човека; призовава ЕС, съгласно неговите глобални цели за неразпространение, да упражни дипломатически натиск над китайското правителство за тази цел;

45.  Настоятелно призовава китайското правителство да окаже влияние върху Пакистан, за да го убеди да се въздържа от подклаждане на нестабилност в региона;

46.  Приветства сътрудничеството между ЕС и Китай по въпросите на сигурността и отбраната, включително операциите за борба срещу пиратството в Аденския залив, и призовава за по-нататъшни съвместни усилия за справяне с въпросите на глобалната сигурност и отбрана, като например тероризма;

47.  Насочва вниманието на Пекин към незаменимата роля на САЩ и на ЕС по отношение на целите за модернизация на Китай; освен това припомня на Пекин международните му задължения и отговорности по отношение на приноса за мира и глобалната сигурност като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН; изразява съжаление в тази връзка поради факта, че Китай, в партньорство с Русия, непрекъснато блокира действията на ООН по отношение на Сирия, където Башар ал Асад води смъртоносна война срещу сирийския народ вече повече от четири години;

48.  Подчертава значението на взаимното доверие и сътрудничество между Китай и ЕС и останалите ключови международни участници за справянето с въпросите на глобалната сигурност; изразява надежда, че Китай ще предложи своята подкрепа на водените от ЕС и САЩ инициативи, които имат за цел да се сложи край на нарушенията на международното право, причиняващи конфликта в Източна Украйна, и да се възстанови териториалната цялост и суверенитетът на Украйна след агресията на Русия;

Положението с правата на човека

49.  Отбелязва, че съществува силно противоречие между официалния стремеж на Китай към универсалност на правата на човека и влошаването на положението с правата на човека; отбелязва, че неотдавнашното влошаване на положението с правата на човека и свободите в Китай започна през 2013 г. и засили вече съществуващите репресии над населението, ограничавайки още повече възможността за изразяване на мнение и мирно застъпничество за гражданското общество; изразява дълбока загриженост по повод на задържането, съдебните процеси и присъдите на многобройни активисти в областта на гражданските права, защитници правата на човека и критици на правителството, както и по повод на факта, че над100 адвокати и активисти в областта на правата на човека са задържани или разпитвани от китайската полиция; призовава китайските органи да освободят задържаните и да гарантират, че те могат да упражняват професията си безпрепятствено;

50.  Счита, че сегашните стабилни отношения между ЕС и Китай трябва да осигурят ефективна платформа за зрял, съдържателен и открит диалог по въпросите на правата на човека, основан на взаимно уважение; счита също така, че 40-ата годишнина на отношенията между ЕС и Китай през 2015 г. предлага истинска възможност за напредък в тази област;

51.  Настоятелно призовава ЕС да продължи да настоява за подобряване на положението с правата на човека в Китай винаги когато се води диалог, независимо на какво равнище, и да включва клаузите за правата на човека във всеки двустранен договор, сключен с Китай;

52.  Приветства 33-ия диалог между ЕС и Китай по въпросите на правата на човека от 8 и 9 декември 2014 г.; отбелязва, че диалогът, заедно с натиска от страна на други международни партньори, допринесе за някои конкретни действия; подчертава, че ЕС няколкократно е пояснявал, че желае диалогът да постигне по-осезаеми подобрения на положението с правата на човека на местно равнище;

53.  Припомня, че универсалността на правата на човека винаги е била в центъра на диалозите между ЕС и Китай за правата на човека; със загриженост отбелязва, че в официалното мнение на Китай универсалността е поставена под въпрос на основание на културни различия, и че това е важен източник на концептуални различия, водещи до липса на разбиране и недоверие в отношенията между ЕС и Китай и ограничаващи напредъка в диалога между тях по въпросите за правата на човека; в тази връзка призовава китайското ръководство да преразгледа подхода си към въпроса и да зачита универсалността на правата на човека по начин, съответстващ на Всеобщата декларация за правата на човека; освен това настоятелно призовава институциите на ЕС да работят заедно с китайските органи в тези диалози, за да се способства за зачитането на универсалността;

54.  Остава силно загрижен поради факта, че понастоящем Китай е най-големият екзекутор в света и продължава тайно да налага смъртно наказание на хиляди хора годишно, без да зачита международните минимални стандарти относно използването на смъртното наказание; подчертава отново, че премахването на смъртното наказание допринася за укрепването на човешкото достойнство и за по-нататъшното развитие на правата на човека;

55.  Остава загрижен поради продължаващите строги ограничения на свободата на изразяване, на сдруженията, на събиранията и на религията, както и на дейностите на организациите в областта на правата на човека;

56.  Изразява съжаление във връзка с често дискриминационното отношение към религиозните и етническите малцинства в Китай;

57.  Критикува факта, че макар в Китай свободата на вероизповедание да не е право, изрично гарантирано от конституцията, на практика правителството ограничава религиозните практики до официално одобрените и признати религиозни организации; подкрепя съпротивата на китайските църкви срещу подновената стратегия на правителството за придаване на китайски характер на християнството; осъжда по-специално продължаващата кампания срещу християните в провинция Чжъцзян, по време на която през 2014 г. десетки църкви бяха разрушени и над 400 кръста бяха премахнати; споделя загрижеността на църквите за другите провинции, в които има силно християнско присъствие; осъжда освен това антибудистките кампании чрез подхода на „патриотично образование“, включително мерките за държавно управление на тибетските будистки манастири; осъжда програмите за „юридическо обучение“ на будистките монаси и монахини; не може да разбере и приеме забраната на изображенията на Далай Лама в Китай; изразява загриженост, че се злоупотребява с наказателното право на Китай, за да се преследват тибетци и будисти, чиито религиозни дейности се приравняват на „сепаратизъм“, и вижда, че безпокойството му се потвърждава, тъй като монасите и монахините сега съставляват около 40% от политическите затворници в Тибет; изразява съжаление поради факта, че условията за практикуване на будизма в Тибет значително се влошиха след тибетските протести през март 2008 г., тъй като китайското правителство възприе по-повсеместен подход към „патриотичното образование“, включително мерки за микроуправление на делата на тибетските будистки манастири, например чрез неизбрани комитети за управление, внедрени във всеки манастир, програми за „юридическо обучение“ на монаси и монахини с цел гарантиране, че „не участват в дейности, които разделят родината и нарушават социалния ред“, и забрана на изображенията на Далай Лама;

58.  Отбелязва, че председателят Си предложи определени ангажименти за „цялостен напредък по отношение на управлението на държавата съгласно закона“, заедно с борба с корупцията; въпреки това изразява дълбока загриженост по повод на последното задържане на над 200 адвокати, особено такива, които съсредоточават вниманието си към дела в областта на правата на човека, като много от тях са обвинени в „нарушаване на обществения ред“ и стремеж за подкопаване на Партията, докато органите на властта твърдят, че тези драстични мерки всъщност са защита на правната система на Китай; подчертава, че тези мерки противоречат на твърдението на органите на властта, че застъпват принципите на правовата държава, и подкопават всякакви положени усилия за политически реформи;

59.  Припомня, че в официалното китайско становище социално-икономическите права продължават да имат приоритет пред личните граждански и политически права, докато според европейското разбиране тези права се считат за основни и също толкова важни, а икономическото развитие и правата на човека вървят ръка за ръка, което отразява различията между европейските и китайските схващания за правата на човека, видими в официалните позиции; отново подчертава, че цялостната защита на правата на човека е от основно значение за трайния икономически растеж в Китай, и затова настоятелно призовава китайските органи да гарантират зачитането както на социално-икономическите, така и на гражданските и политическите права;

60.  Отправя критики към Китай за силно рестриктивната медийна среда и строго контролираната цифрова сфера, където чуждестранно, включително европейско уеб съдържание се блокира, а местно съдържание, което се счита за заплаха от политическа гледна точка, обикновено се заличава и цензурира; решително възразява срещу големия брой китайски граждани, лишени от свобода за престъпления, свързани със свободата на изразяване на мнение, особено в интернет;

61.  Изразява дълбока загриженост във връзка с факта, че китайското правителство продължава със своите твърдолинейни политики срещу тибетския народ, по-специално като отхвърля „подхода на средния път“ на Далай Лама, който не е стремеж нито към независимост, нито към отделяне, а към действителна автономия в рамките на конституцията на КНР; призовава китайското правителство да възобнови диалога с тибетските представители; протестира срещу маргинализацията на тибетската култура от ККП и настоятелно призовава китайските органи да зачитат свободата на изразяване на мнение, свободата на сдруженията и свободата на вероизповедание на тибетския народ; изразява съжаление относно влошаването на хуманитарното положение в Тибет, довело до увеличаване на случаите на самозапалване; отбелязва със загриженост приетите наскоро мерки за инкриминиране на самозапалването, целящи да накажат лицата, за които се предполага, че са свързани със самозапалващите се лица; изразява съжаление по повод на принудителното презаселване на над 2 милиона тибетски номади и пастири от 2006 г. насам в т.нар. „ново социалистическо село“, тъй като те са откъснати от медицински грижи, образование и благоденствие; загрижен е също така относно продължаващото прехвърляне на хански китайци в Тибет; изразява своята загриженост във връзка със случаите на изтезания, изчезване и произволно задържане, както и отказа на достъп до медицински грижи за затворниците, включително на монаха Тензин Делек Ринпоче и още 10 видни тибетски затворници; настоява за щателно разследване на всички смъртни случаи в затворите; изразява дълбока загриженост във връзка с влошаването на състоянието на околната среда в Тибет; подчертава, че Тибетското плато се затопля бързо и това може да предизвика топенето на тибетските ледници, много от които захранват най-големите реки в Азия;

62.  Настоятелно призовава европейските дружества, инвестиращи в Китай, да спазват международните трудови стандарти и да поемат ангажименти, надхвърлящи китайските трудови права, ако те не отговарят на международно приетите стандарти;

Отношенията между Китай и Тайван

63.  Счита, че и Китай, и Тайван са важни икономически партньори на ЕС в Азия и в Тихия океан; приветства всяко значително подобряване на отношенията между Китай и Тайван; призовава за преговори по двустранно инвестиционно споразумение между ЕС и Тайван, тъй като на регионално равнище Тайван е най-добрата входна точка и трамплин към Китай за предприятията от ЕС и вече много държави, включително Китайската народна република, са сключили подобни (де факто) споразумения с Тайван;

64.  Отбелязва непротивопоставянето от страна на китайското правителство на участието на Тайван в някои организации на ООН (СЗО, ИКАО); изразява своята загриженост относно препотвърждаването от китайското правителство на Закона против отделянето от 2005 г., който допуска използване на военни средства в случай на обявяване на независимост от страна на Тайван; изразява съжаление поради факта, че все още има 1500 ракети с далечен обсег, насочени от Южен Китай към Тайван; счита, че постепенната демилитаризация на региона би улеснила допълнително сближаването на страните; подчертава, че всички спорове между Китай и Тайван следва да се уреждат с мирни средства на основата на международното право; подчертава, че срещата между високопоставени служители от двете страни на Тайванския проток, състояла се на 23 май 2015 г. на остров Цзинмен, беше окуражаваща стъпка; отбелязва, че това е третата официална среща между ръководителите по въпросите на двустранните отношения от Китай и Тайван; подкрепя инициативи, които развиват по мирен начин отношенията между Китай и Тайван;

o
o   o

65.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, ЕСВД, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, държавите в процес на присъединяване и държавите кандидатки, правителството на Китайската народна република, Общокитайското събрание на народните представители, правителството на Тайван и законодателния орган на Тайван.

(1) ОВ L 250, 19.9.1985 г., стр. 2.
(2) ОВ L 6, 11.1.2000 г., стр. 40.
(3) ОВ C 264 E, 13.9.2013 г., стр. 33.
(4) ОВ C 239 E, 20.8.2013 г., стр. 1.
(5) Приети текстове, P7_TA(2013)0096.
(6) Приети текстове, P7_TA(2014)0462.
(7) Приети текстове, P7_TA(2014)0094.
(8) Приети текстове, P8_TA(2015)0075.
(9) ОВ C 305 E, 14.12.2006 г., стр. 219.
(10) ОВ C 67 E, 18.3.2010 г., стр. 132.
(11) Приети текстове, P7_TA(2013)0097.
(12) Приети текстове, P7_TA(2013)0411.
(13) Приети текстове, P7_TA(2013)0412.
(14) ОВ C 285 E, 21.10.2010 г., стр. 80.
(15) ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 185.
(16) OВ C 349 E, 29.11.2013 г., стр. 98.
(17) Приети текстове, P7_TA(2013)0603.
(18) Приети текстове, P7_TA(2014)0252.
(19) ОВ C 288 E, 25.11.2006 г., стр. 59.
(20) ОВ C 157 E, 6.7.2006 г., стр. 471.
(21) ОВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 118.
(22) ОВ C 131 E, 8.5.2013 г., стр. 121.
(23) OВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 185.


Подготовка за Световната среща на върха по хуманитарните въпроси: предизвикателства и възможности за предоставянето на хуманитарна помощ
PDF 646kWORD 185k
Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2015 г. относно подготовката за Световната среща на върха по хуманитарните въпроси: предизвикателства и възможности за предоставянето на хуманитарна помощ (2015/2051(INI))
P8_TA(2015)0459A8-0332/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид Резолюция 46/182 на Общото събрание на ООН от 19 декември 1991 г. относно засилване на координацията на спешната хуманитарна помощ(1),

—  като взе предвид Програмата за реформи на Междуведомствения постоянен комитет на ООН (IASC)(2),

—  като взе предвид принципите на партньорство (одобрени от Глобалната хуманитарна платформа) от 12 юли 2007 г.(3),

—  като взе предвид Резолюция 64/290 на Общото събрание на ООН от 9 юли 2010 г. относно правото на достъп до образование в извънредни ситуации(4), както и съответните насоки, включително тези на УНИЦЕФ и ЮНЕСКО,

—  като взе предвид насоките на Междуведомствения постоянен комитет на ООН за включване на намеса при случаи на насилие, основано на пола, в хуманитарните операции(5),

—  като взе предвид Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия (2015—2030 г.), приета на Третата световна конференция на ООН за намаляване на риска от бедствия, проведена от 14 до 18 март 2015 г. в Сендай, Япония(6),

—  като взе предвид Резолюция 69/313 на Общото събрание на ООН от 27 юли 2015 г. относно създаване на програмата за действие от Адис Абеба за Третата международна конференция за финансиране на развитието(7),

—  като взе предвид обсъждането за подготовката на 32-та международна конференция на Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец, която ще се проведе в Женева на 8 – 10 декември 2015 г.,

—  като взе предвид Доклада за глобалната хуманитарна помощ за 2015 г.(8),

—  като взе предвид Глобалния хуманитарен преглед от юни 2015 г.(9),

—  като взе предвид принципите за добро хуманитарно донорство(10),

—  като взе предвид групата на високо равнище на ООН за финансирането на хуманитарна помощ,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ(11),

—  като взе предвид Европейския консенсус относно хуманитарната помощ от 2007 г. (наричан по-нататък „Европейски консенсус“), съвместната декларация, подписана от Комисията, Съвета, Европейския парламент и държавите членки(12), и плана за действие, който трябва да бъде подновен,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 375/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. г. за създаване на Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ (инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“)(13) и годишния доклад относно изпълнението на инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ през 2014 г.(14),

—  като взе предвид Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Механизъм за гражданска защита на Съюза(15),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Свързаните с пола аспекти при хуманитарната помощ: различни нужди, адаптирана подкрепа (SWD(2013)0290)(16),

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета – Годишен доклад относно политиките на ЕС в областта на хуманитарната помощ и гражданската защита и тяхното изпълнение през 2014 г. (COM(2015)0406)(17),

—  като взе предвид годишния отчет за дейността за 2014 г. на ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ на Комисията (ECHO)(18),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 22 юни 2015 г. относно общи принципи за многоцелево подпомагане под формата на парични средства в брой за посрещане на хуманитарни нужди(19),

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 20 ноември 1989 г. и Факултативния протокол относно участието на деца във въоръжен конфликт от 25 май 2000 г., като взе предвид насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти (актуализирани през 2008 г.),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 26 май 2015 г. относно ново глобално партньорство за изкореняване на бедността и за устойчиво развитие след 2015 г.(20),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 28 май 2013 г. относно подхода на ЕС към устойчивостта(21),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 5 юни 2014 г. относно Рамковата програма за действие от Хього в периода след 2015 г.: управление на риска с цел постигане на устойчивост(22),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 декември 2014 г. относно преобразяваща програма за периода след 2015 г.(23),

—  като взе предвид съвместното съобщение от 9 септември 2015 г., озаглавено „Действия за преодоляване на кризата с бежанците в Европа: ролята на външната дейност на ЕС“, (JOIN (2015) 0040)(24),

—  като взе предвид регионалните, тематичните и световните консултации в подготовката за Световната среща на върха по хуманитарните въпроси(25),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 май 2015 г. относно финансиране на развитието(26),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2014 г. относно ЕС и рамката за световно развитие след 2015 г.(27),

—  като взе предвид своите резолюции от 9 юли 2015 г. относно положението в Йемен(28); от 11 юни 2015 г. относно положението в Непал след земетресенията(29); от 30 април 2015 г. относно положението в бежанския лагер Ярмук в Сирия(30); от 12 март 2015 г. относно Южен Судан, включително скорошните отвличания на деца(31); от 12 февруари 2015 г. относно хуманитарната криза в Ирак и Сирия, в частност в контекста на „Ислямска държава“(32), и от 15 януари 2015 г. относно положението в Либия(33),

—  като взе предвид своите резолюции от 10 септември 2015 г. относно миграцията и бежанците в Европа(34) и от 29 април 2015 г. относно най-новите трагични събития в Средиземно море и политиките на ЕС в областта на миграцията и убежището(35),

—  като взе предвид член 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в който се потвърждава, че ЕС „следи за съгласуваността между различните си политики и дейности, като отчита всички свои цели“,

—  като взе предвид член 208 от ДФЕС, в който се предвижда, че „Съюзът взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни“,

—  като взе предвид член 214 от ДФЕС относно действията на Съюза в областта на хуманитарната помощ,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 септември 2015 г., озаглавено „С поглед към световната среща на върха по хуманитарните въпроси: глобално партньорство за ефективна и основана на принципи хуманитарна дейност“ (COM(2015)0419)(36) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2015)0166)(37),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по развитие и становищата на комисията по външни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0332/2015),

A.  като има предвид, че в един много нестабилен свят сме изправени пред увеличаване на разнообразието, честотата и интензивността на природните бедствия и глада и безпрецедентна ескалация на броя и сложността на конфликтите;

Б.  като има предвид, че засилващите се предизвикателства като урбанизацията, бързото увеличаване на населението, демографските промени, все по-разпространените и унищожителни природни бедствия, влошаващото се състояние на околната среда, опустиняването, изменението на климата, многобройните продължителни и едновременно протичащи конфликти с регионално въздействие и недостиг на ресурси, в допълнение към последиците от бедността, неравенството, миграцията, разселването и нестабилността, увеличиха драстично необходимостта от хуманитарни отговори навсякъде по света;

В.  като има предвид, че броят на нуждаещите се лица се е увеличил повече от два пъти от 2004 г. до над 100 милиона през 2015 г.; като има предвид, че 250 милиона души са засегнати от хуманитарни кризи; като има предвид, че броят на насилствено разселените лица е достигнал своя максимум от Втората световна война насам и е почти 60 милиона души, от които близо 40 милиона разселени в собствените си страни; като има предвид, че повече от половината от бежанците в света са деца;

Г.  като има предвид, че до 2050 г. един милиард души биха могли да бъдат разселени поради изменението на климата, тъй като над 40% от световното население живее в райони със силно ограничени водни ресурси; като има предвид, че икономическите загуби от природни бедствия вероятно ще се увеличават драматично в сравнение с губените понастоящем 300 милиарда щатски долара годишно;

Д.  като има предвид, че през последните осем години нарастващите нужди и предизвикателства, липсата на устойчиви ангажименти и все по-големите разходи за хуманитарна помощ допринесоха за това настоящата хуманитарна система да достигне своя предел, принуждавайки редица организации временно да преустановят хранителните помощи, подслоняването и други животоспасяващи хуманитарни операции;

Е.  като има предвид, че хуманитарните болници често са обект на нападения с оръжия за масово унищожение; като има предвид, че заплахите и нападенията над хуманитарни работници се увеличават; като има предвид, че сигурността на хуманитарните работници и на ранените често пъти е застрашена, и като има предвид, че тези нападения представляват нарушение на международното хуманитарно право и сериозна опасност за бъдещето на хуманитарната помощ;

Ж.  като има предвид, че хуманитарните принципи на хуманност, неутралност безпристрастност и независимост и основните правила на международното хуманитарно право и на правата на човека, залегнали в Женевските конвенции и допълнителните протоколи към тях, трябва да бъдат в центъра на всички хуманитарни действия; като има предвид, че закрилата на разселените лица трябва да бъде гарантирана безусловно, и като има предвид, че независимостта на помощта, т.е. помощ, която е свободна от всякакви политически и икономически съображения или съображения за сигурност или всякакъв вид дискриминация, трябва да има предимство;

З.  като има предвид, че всички страни в даден конфликт, в т.ч. държавни и недържавни въоръжени участници, трябва да гарантират на хуманитарните работници такъв достъп, какъвто им е необходим за оказване на помощ на уязвимото, засегнато от конфликта цивилно население;

И.  като има предвид, че жените и децата са не само особено уязвими и в непропорционално голяма степен изложени на риск в зони на бедствие, както по време на извънредни ситуации, така и след тях, но също така са изправени пред експлоатация, маргинализация, инфекции и сексуално и основано на пола насилие, използвано като оръжие; като има предвид, че жените и децата са изправени пред повишени рискове в резултат от разселването и разпадането на нормалните структури за закрила и подкрепа; като има предвид, че международното хуманитарно право изисква на момичета и жени, изнасилени по време на война, да се предоставят без дискриминация всички необходими медицински грижи; като има предвид, че небезопасните аборти се сочат от Световната здравна организация като една от трите водещи причини за майчината смъртност; като има предвид, че майчиното здравеопазване, консултациите за жените, жертви на изнасилване, и образованието и обхващането в училища на разселените деца са основни предизвикателства в бежанските лагери;

Й.  като има предвид, че консолидираният призив за набиране на хуманитарна помощ за 2015 г. достигна рекордно високо равнище в историята на ООН с близо 19 милиарда евро; като има предвид, че въпреки рекордния принос от донорите само една четвърт от глобалния призив беше финансиран и че за ЕС беше трудно да финансира глобални призиви за набиране на хуманитарна помощ и операции на ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“; като има предвид, че това потвърждава необходимостта от координирано в световен мащаб, своевременно, предвидимо и гъвкаво финансиране, съобразено с различни контексти и поддържано от ново публично-частно партньорство за иновационна готовност и иновационни методи за доставка; като има предвид, че за ЕС беше трудно да финансира глобални призиви за набиране на хуманитарна помощ и операции на ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“; като има предвид, че подновяването на ангажимента за постигане на целта за предоставяне на 0,7% от БНД за официална помощ за развитие и навременното предоставяне на обещана помощ са от още по-голямо значение в подобен контекст;

К.  като има предвид, че повечето от хуманитарните кризи са по причини, свързани с човешка дейност; като има предвид, че 80% от международната хуманитарна помощ на ЕС е съсредоточена основно върху предизвикани от човека кризи, които изискват предимно политически, а не само хуманитарни решения; като има предвид, че бедността и уязвимостта на кризи са неразривно свързани, което подчертава необходимостта да се търси решение по основните причини за кризите, да се изгражда устойчивост, да се укрепва способността за приспособяване към природните бедствия и изменението на климата и да се отговаря на дългосрочните потребности на засегнатите лица; като има предвид, че последиците от хуманитарните кризи, като например предизвикателствата в областта на миграцията и бежанците, ще бъдат още по-големи, освен ако не се обърне внимание на причините и има по-добра връзка между хуманитарната помощ и сътрудничеството за развитие;

Л.  като има предвид, че хуманитарната помощ и развитието са взаимно свързани, особено предвид необходимостта от засилване на устойчивостта на бедствия чрез намаляване на рисковете и защита срещу сътресенията като ключов начин за намаляване на хуманитарните потребности и за борба със смущенията в здравеопазването, хигиената, образованието, храненето и дори елементарното подслоняване;

М.  като има предвид, че международното, местното и регионалното координиране, споделяне на информация и съвместно планиране, събиране на данни и оценяване ще спомогнат за подобряване на процеса на вземане на решения, ефикасността, ефективността и отчетността при предоставянето на помощ;

Н.  като има предвид, че е необходимо да се развива по-голямо доверие и по-нататъшно сътрудничество между участниците от частния сектор, НПО, местните органи, международните организации и правителствата; като има предвид, че ресурсите, експертният опит, веригите за доставка, способностите за научноизследователска и развойна дейност и логистиката на бизнеса могат да послужат за осигуряване на по-ефективна готовност и хуманитарна дейност;

О.  като има предвид, че финансирането по линия на главата за хуманитарна помощ на ЕС — 909 милиона евро през 2015 г. — представлява по-малко от 1% от общия бюджет на ЕС; като има предвид, че подобряването на връзката между хуманитарната и дългосрочната помощ е един начин за намаляване на сегашното несъответствие между извънредните хуманитарни потребности и наличните средства;

П.  като има предвид, че НПО и международните организации, като напр. Червения кръст и агенциите на ООН, понастоящем са основният доставчик на хуманитарна подкрепа, като предоставят животоспасяваща помощ и закрила на около 120 милиона души годишно;

Р.  като има предвид, че предотвратяването, реакцията на самата държава и нейният капацитет играят важна роля за отговаряне на потребностите по най-добрия начин и за намаляване на необходимостта от международна помощ; като има предвид, че през 2015 г. едва 2% от общата международна хуманитарна помощ беше насочена директно към местните и националните НПО на засегнатите държави, въпреки че тяхната способност за реагиране, познаването на потребностите и способността им да достигнат до засегнатите лица обикновено са по-добри, отколкото на други участници; като има предвид, че е налице засилващо се искане за осигуряване на отчетност пред засегнатите от кризата лица и общности;

С.  като има предвид, че хуманитарната помощ трябва да остане базирана на потребностите, така както са оценени от хуманитарните участници, и като има предвид, че донорите следва да се въздържат от използване на помощта като инструмент за управление на кризата;

Т.  като има предвид, че хуманитарната помощ и използваните инструменти следва да са адаптирани към съвместно оценени потребности и следва да зависят от различни контексти; като има предвид, че е важно да се положат всички усилия, за да се гарантира, че зачитането на правата на човека, и особено на специфичните потребности на жените, децата, възрастните хора, хората с увреждания, малцинствата и коренното население и други уязвими групи, е интегрирано в усилията за хуманитарно реагиране;

У.  като има предвид, че глобалните участници се насърчават да включват хуманитарните отговори в механизмите за мониторинг и докладване във връзка с правата на човека;

Ф.  като има предвид, че първата световна среща на върха по хуманитарните въпроси , която ще се проведе в Истанбул на 23—24 май 2016 г., следва да доведе до промяна на структурите за хуманитарна помощ, така че да станат по-приобщаващи, ефективни, прозрачни и действително глобални, с цел да могат да отговарят на очакваното увеличение на хуманитарни потребности, свързани с настоящи и бъдещи предизвикателства, като продоволствената сигурност, нарастването на населението, изменението на климата, нестабилността, безопасността на хуманитарните работници, насилственото разселване и социално-икономическото развитие;

Х.  като има предвид, че Световната среща на върха по хуманитарните въпроси ще се проведе след редица междуправителствени преговори — за намаляване на риска от бедствия, финансиране за развитие, програмата за устойчиво развитие след 2015 г. и изменението на климата — които ще оказват влияние върху развитието и хуманитарния ландшафт в продължение на години, и по този начин ще предостави уникална, сериозна и конкретна възможност да се синхронизират целите, принципите и действията, както и светът да обърне внимание на потребностите и да изгради устойчивостта на най-уязвимите по по-последователен начин;

Ц.  като има предвид, че ЕС, в качеството си на водещ донор, има отговорността и необходимото влияние да поеме водеща роля в търсенето на по-добри и новаторски начини да се отговори на нуждите на милиони хора, засегнати от конфликти и бедствия, и да им се предоставят трайни решения в дългосрочен план;

Ч.  като има предвид, че неотдавнашното ескалиращо остро световно недохранване и регионалното и международното разпространение на политическа нестабилност в държави, класирани като „ниво 3“, напомниха отново за необходимостта Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да ускори преобразуването на хуманитарната система и да служи по-добре на нуждаещите се;

От световни консултации към световни действия

1.  Приветства решението на генералния секретар на ООН да призове за първата многостранна световна среща на върха по хуманитарните въпроси и готовността на Турция да ѝ бъде домакин; призовава държавите членки да подкрепят Световната среща на върха по хуманитарните въпроси и да постигнат категорични заключения на Съвета, с конкретни ангажименти и приоритетни области на действие, като същевременно се стремят към оперативна ефективност, общи стандарти за качество, по-добра координация и партньорства с новопоявилите се донори, въз основа на политически безпристрастна помощ, както и на общо разбиране и прилагане на хуманитарните принципи на хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост и зачитане на задълженията, произтичащи от международното хуманитарно право;

2.  Приветства инициативата на ООН за събиране на информация от цял свят с цел създаване на представа за природните бедствия и конфликтите и определяне как могат да се спасят и защитят повече хора от въздействието на такива кризи; приветства също така организирането на осем регионални консултации, които включваха тематични срещи и обща консултация, с представители на правителството, гражданското общество, неправителствените организации, доброволчески мрежи, предприятията и религиозните мрежи, както и инициативата за онлайн консултации и създаването на група на високо равнище за финансирането на хуманитарна помощ, съпредседателствана от ЕС;

3.  Подчертава, че днешните огромни хуманитарни предизвикателства изискват по-приобщаваща, разнообразна и наистина световна хуманитарна система, която да бъде укрепена на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси и която същевременно отчита разнообразието на днешната система за хуманитарно реагиране и допълващите се роли на всички участници; призовава ЕС да насърчи глобален консенсус за хуманитарната дейност, който потвърждава принципите на хуманитарна помощ и задълженията и правата съгласно международното хуманитарно право, като същевременно обезпечава ориентиран към хората и основан на правата на човека капацитет за реагиране за защита и държи правителствата отговорни за техните роли и отговорности за защитата на хората; насочва вниманието към отрицателното въздействие от политизирането на хуманитарната помощ и припомня, че подкрепата за и постоянната ангажираност с основните хуманитарни принципи са от решаващо значение за осигуряване на пространство за хуманитарни действия в зони на конфликти и природни бедствия;

4.  Подчертава, че за да има смисъл, заключителният документ на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси следва да включва петгодишна пътна карта за разработване и привеждане в действие на поетите конкретни политически ангажименти, включително междуправителствена рамка за наблюдение и отчетност, оценка на практиките на хуманитарните организации и оценка на въздействието, която включва участието на съответните заинтересовани страни;

5.  Призовава Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да свърже програмата за развитие след 2015 г., Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия и Конференцията на ООН по изменението на климата от 2015 г. (COP 21) с цел засилване на съгласуваността между политиките и институциите за изграждане на устойчивост на бедствия, както и да изиска по-активна роля за действащите лица в областта на развитието за изграждане на устойчивост; призовава правителствата донори да разработят, за своите национални политики, общ набор от цели, приоритети и показатели, свързващи тези рамки;

6.  Призовава ЕС и неговите държави членки, като най-големи донори и ключови оперативни участници, активно да водят със своя пример; подчертава, че всички хуманитарни действия на ЕС следва да се ръководят от принципите на солидарност, отговорност и отчетност и следва да бъдат проектирани да гарантират закрилата на уязвимите лица – както физическа, така и психологическа; призовава за глобално, всеобхватно и дългосрочно решение за масите хора, бягащи от регионите на конфликти; отбелязва, че ролята и надеждността на Европа на световната хуманитарна сцена също са застрашени при реагирането в ЕС на настоящата криза;

7.  Призовава Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да се ангажира със систематичен, основан на резултатите и на участието подход чрез изработване на конкретни показатели и работна методология, които да бъдат укрепени и използвани от донорите и прилагащите агенции, така че засегнатите лица да вземат участие в целия цикъл на хуманитарните действия; призовава Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да работи за институционализирането, по-доброто наблюдение и оценката на рамката на ООН за отчетност пред засегнатото население;

8.  Подчертава, че Световната среща на върха по хуманитарните въпроси е и възможност за всички заинтересовани страни да помислят за жизнената необходимост от реформа на ООН в посока към приобщаваща, прозрачна и ефективна система за координация с по-приобщаващ и оперативен Междуведомствен постоянен комитет (IASC), по-добро ангажиране с партньорите за засилване на взаимното допълване и пълна оперативност на програмата за реформи, както и за укрепване на многостранните структури за хуманитарна помощ за всички кризи чрез установяване на надеждна система за оценка на потребностите, която да служи като основа за съвместни призиви за набиране на средства (при гарантирано цялостно финансово проследяване), система за сравняване на разходите между агенциите и механизъм за мониторинг и оценка;

9.  Твърди, че без всеобхватни и съществени средства подобни глобални действия няма да имат успех; подчертава, че търсенето на решения по нови и хронични бедствия и уязвимости изисква избягване на паралелни системи, разширяване на финансовата основа, дългосрочни предвидими инвестиции и спазване на новата програма за устойчиво развитие, по-конкретно чрез насърчаване на съвместно оценяване на риска и на потребностите, планиране и финансиране от страна на действащите лица в областта на хуманитарната помощ, развитието и изменението на климата; подчертава, че е необходимо засилено взаимно допълване между хуманитарната помощ и помощта за развитие, за да се обърне внимание на пропуските в ефективността и хуманитарното финансиране, и че то следва да върви ръка за ръка с увеличено финансиране за развитие и за хуманитарна помощ; в тази връзка припомня отдавнашния международен ангажимент за достигане на целта от 0,7% от БНД;

10.  Настоятелно призовава ЕС, като най-големия донор на хуманитарна помощ в света, да възприеме водеща роля на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, призовавайки за по-гъвкави методи за предоставяне на хуманитарна помощ, както и за проактивни и последователни мерки и ефективни инструменти за предотвратяване на кризи; настоятелно призовава ЕС и другите донори да изпълнят финансовите ангажименти, които са поели, и да разработят начини за съкращаване на времето, за което финансовите ангажименти се превръщат в действия на място; посочва освен това значението на докладването относно спазването на правата на човека като механизъм за ранно предупреждение за кризи и насърчава Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да вземе това предвид при прехода от култура на реагиране към култура на предотвратяване на кризи;

В служба на потребностите на хората при конфликти

11.  Призовава ЕС да постави защитата в основата на хуманитарната дейност, чиято реакция е в зависимост от потребностите, чрез създаване на система за спазване и чрез включването ѝ в процеса на програмиране; подчертава необходимостта от институционализиране на ролята на служителите в областта на защитата и от разработване на стратегически и интегрирани подходи с достатъчно средства за дейности за защита още така в първата фаза на извънредните ситуации; настоятелно призовава ЕС да се ангажира в по-голяма степен с основан на правата на човека подход в хуманитарните действия, за да гарантира, че се спазват достойнството, потребностите и правата на конкретни уязвими групи – особено на жените, младежите, мигрантите, хората, живеещи с ХИВ, ЛГБТИ лицата и лицата с увреждания;

12.  Призовава ЕС на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да насърчи всеобхватно споразумение относно практическите начини за засилване на зачитането и спазването на международното хуманитарно право, международното право в областта на правата на човека и бежанското право, като например посредством разпространяване на правилата на международното хуманитарно право сред регионални и национални администрации, сили за сигурност, местни органи и водачи на общности, както и да подкрепи ролята на Международния наказателен съд за прекратяването на безнаказаността за нарушаването на международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека;

13.  Набляга на необходимостта от разширяване на Конвенцията за статута на бежанците и на Конвенцията от Кампала за закрила и подпомагане на разселените лица по света, както и на тези, засегнати от изменението на климата, и на необходимостта те да бъдат защитени от различни форми на насилие като трафик на хора, насилие, основано на пола, и градско и икономическо насилие, тъй като тези лица може да имат основателен страх от преследване или да бъдат изложени на сериозен риск; подчертава, че на мигрантите следва да се предлага същото равнище на защита на правата, както на всички останали групи по време на криза; призовава да се обърне внимание на особено уязвимите групи като мигрантите, лицата без гражданство и бежанците, които често са пренебрегвани в хуманитарния дебат; призовава за ново поколение инструменти за защита на правата на човека за осигуряване на по-добра защита на тези лица;

14.  Подчертава необходимостта от основна промяна на помощта, предоставяна на бежанците и приемащите държави и общности; подкрепя обобщаващия доклад за общата консултация, който приканва Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да разгледа всеобхватно „споразумение за приемането на бежанци“, което признава приноса на приемащите държави, урежда дългосрочни, предвидими и устойчиви финансови пакети за тяхното подпомагане, прави бежанците независими, като им дава достъп до възможности за препитание, и създава по-справедливи условия за преместването им в трети държави;

15.  Призовава ЕС и неговите държави членки да работят за постигане на споделено общо разбиране и оперативност на хуманитарните принципи при подготовката на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси и да разработят съвместно широк, основан на участието кодекс за поведение между настоящите и новите донори с цел споделяне на най-добри практики, улесняване на достъпа до нуждаещите се лица и укрепване на съществуващите ангажименти за добри донорски практики, като например установените в принципите за добро хуманитарно донорство;

16.  Призовава ЕС да се застъпи за включване на прозрачността и отчетността като ръководни принципи в декларацията на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси чрез използване на специфични маркери и категоризирани данни (т.е. по пол и възраст, със специфични променливи за децата) като основа за изготвянето и оценката на програмата и чрез насърчаване на международна инициатива за стандарт за прозрачност на хуманитарната помощ, с цел да се осигури световна рамка за резултати в областта на отчетността за измерване на напредъка;

17.  Подчертава необходимостта от осигуряване на храна, вода, подслон, санитарни съоръжения и медицинско обслужване като основни права на всяко човешко същество; изразява изключителна загриженост във връзка с рисковете от епидемии, свързани с лошите санитарни условия и ограничения достъп до безопасна питейна вода, и във връзка с липсата на достъп до основни лекарствени средства по време на хуманитарни кризи; призовава ЕС да поема водеща роля за гарантиране на подходящо осигуряване на основни лекарствени средства и безопасна питейна вода в контекста на хуманитарни кризи;

18.  Призовава Съюза и всички международни участници за подобряване в бежанските лагери на техниките за предоставяне на хуманитарна помощ, особено чрез осигуряване на подвижни лаборатории за борба срещу епидемиите от инфекциозни заболявания, подобряване на методите за разпределяне на спешната помощ, като се вземат предвид най-уязвимите групи, и подобряване на хигиената и санитарната инфраструктура при извънредни ситуации;

19.  Подчертава необходимостта от включване на закрилата на децата като неразделна част от хуманитарните реакции с цел предотвратяване и реагиране на злоупотреби, пренебрегване, експлоатация и насилие срещу деца; подчертава, че тъй като децата са основни двигатели на промяната, е важно да се създават подходящи за деца пространства като част от хуманитарните действия;

20.  подчертава ключовата роля на жените в ситуации на конфликт и след конфликт, като се има предвид, че те оказват първа помощ при кризи и допринасят за единството на своите семейства и общности; призовава донорите и правителствата да интегрират принципа на равенството между половете в хуманитарните програми и да подпомагат предоставянето на повече права на жените и момичетата;

21.  Настоятелно призовава предоставянето на хуманитарна помощ да следва международното хуманитарно право и хуманитарната помощ на ЕС да не бъде предмет на ограничения, налагани от други донори партньори; изразява своята загриженост и осъжда продължаващото използване на изнасилванията и други форми на сексуално и основано на пола насилие срещу жени и момичета като военно оръжие при извънредни хуманитарни ситуации; подчертава, че тази форма на насилие, наред с физическите и психологическите последици от нея, трябва да бъде премахната; призовава за поемането на ангажимент на световно равнище за гарантиране на безопасността на жените и момичетата от самото начало на всяка извънредна или кризисна ситуация, като се обръща внимание на риска от сексуално и основано на пола насилие, чрез повишаване на осведомеността, чрез гарантиране на наказателното преследване на извършителите на този вид насилие и чрез гарантиране, че жените и момичетата имат достъп до пълния набор от услуги по сексуално и репродуктивно здраве, включително безопасни аборти, при хуманитарни кризи, така че да не се продължават ситуации, които са равностойни на нехуманно отношение, както се изисква от международното хуманитарно право и както е предвидено в Женевските конвенции и допълнителните протоколи към тях;

22.  Счита, че целият персонал, който участва в предоставянето на хуманитарна помощ, включително полицейските или военните части, следва да получи подходящо обучение във връзка с аспектите на пола, както и че трябва да бъде въведен строг кодекс за поведение, за да се предотвратяват злоупотребите от страна на този персонал и да се гарантира равенство между половете;

23.  Призовава предоставящите хуманитарна помощ структури да включат стратегии за предотвратяването и смекчаването на основаното на пола насилие във всички свои специфични за конкретни сектори интервенции, като се улеснява определянето на нови инструменти на ЕС за финансиране и като за целта се отделя внимание на преразгледаните насоки за интегриране на интервенциите във връзка с основаното на пола насилие в хуманитарните операции, изготвени от Клъстера за глобална защита (Global Protection Cluster); счита също така, че субектите, предоставящи хуманитарна помощ (включително ЕС), следва да провеждат консултации с момичета и момчета (и особено подрастващи момичета) на всички етапи на подготовка и действия в отговор на бедствия;

24.  Призовава съответните хуманитарни агенции да подобрят координацията помежду си, за да разпознават и да защитават жертвите и потенциалните жертви на сексуална експлоатация и насилие;

25.  Отчита значението на цялостния подход на ЕС при координацията и съгласуваността на широкия му набор от инструменти в областта на външната политика, които могат да бъдат инвестирани в устойчиви политически решения; обръща внимание на специфичните характеристики на хуманитарната помощ и подчертава, че е наложително да се разграничава хуманитарното реагиране от външните и политическите съображения и съображенията, свързани със сигурността и борбата с тероризма, чрез приемане на предпазни мерки; осъжда решително всяка злоупотреба или неспазване на принципите за хуманитарни действия, тъй като тези злоупотреби накърняват значително предоставянето на помощ и сигурността на хуманитарния персонал; настоява, че мерките за борба срещу тероризма следва да не накърняват и да не възпрепятстват хуманитарните усилия, и приканва Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да разгледа надлежно този въпрос;

Ефективност на хуманитарната помощ

26.  Осъжда последователното осуетяване на опитите за предоставяне на хуманитарна помощ и всяко действие, което нарушава принципите за недопускане на „неоказване на помощ на лица в опасност“ и „забрана за връщане“, приложими за разселеното население, от всеки участник, независимо от това дали е член на ЕС; призовава правителствата да изпълняват надлежно своите основни задължения за защита и помощ на цивилното население и да установят правни и политически рамки за улесняване на хуманитарния достъп и предоставянето на помощ в съответствие с принципите на международното хуманитарно право; предлага тези рамки да включват хуманитарни данъчни облекчения, намаляване на разноските за извършване на парични преводи от мигрантите и опростени митнически процедури; призовава донорите, правителствата на приемащите държави и участниците в прилагането да спазват разпоредбите за хуманитарна помощ и съдействие по всички възможни канали, както и да изпълняват своите отговорности, за да се гарантира, че професионалната, своевременна, съгласувана, подходяща и качествена помощ достига до всички нуждаещи се, дори и в отдалечените райони;

27.  Изразява дълбока загриженост, в контекста на по-добрата защита за хуманитарните работници, във връзка с повтарящите се нападения над хуманитарни работници и инфраструктури, включително болници; подчертава, че са необходими допълнителни усилия за подобряване на тяхната безопасност, закрила и свобода на движение съгласно международното право; подкрепя систематичното включване на конкретни клаузи за подобряване на отчетността за защитата на хуманитарните работници в законодателството и плановете за действие на донорите за всички държави, както и строго и систематично наблюдение и докладване на нападения срещу всички хуманитарни работници;

28.  Подкрепя препоръките на Комисията за изчерпателна таблица за ефективността;

29.  Подчертава необходимостта от непрекъснат диалог относно допълващите се роли и мандати на различните участници в сферата на хуманитарната помощ; счита, че трябва да има ясно разграничение между гражданските и военните участници в хуманитарни операции; счита, че трябва да бъде отдавано предимство на гражданските хуманитарни операции в отговор на извънредни ситуации; приканва Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да проучи нови рамки за по-добра координация между участниците като ключов елемент за по-ефикасни, ефективни и подходящи реакции при хуманитарни кризи; подчертава необходимостта от по-добър анализ на местните оперативни способности и за по-добри съвместни оценки на потребностите и отчетността на хуманитарната дейност;

30.  Призовава да бъдат полагани сериозни усилия за ефективно гарантиране на правото на образование при продължителни хуманитарни кризи чрез осигуряването на необходимите финансови ресурси и персонал, тъй като липсата на образование заплашва бъдещето на децата и по-нататъшното развитие на обществото; подчертава значението на непрекъснатото образование за опазването и развитието на споделени и всеобщи ценности като човешкото достойнство, равенството, демокрацията и правата на човека;

31.  Приветства ангажимента на Комисията – като се има предвид будещият тревога брой на децата, на които е отказано образование, и огромният потенциал на образованието да повишава устойчивостта на хората – за увеличаване на финансирането за образование за децата в хуманитарни кризи; призовава Съвета да подкрепи предложението на Комисията за заделяне на 4% от хуманитарния бюджет на ЕС за тази цел; счита, че това увеличение не следва да води до намаляване на вниманието, което се обръща на други основни нужди;

32.  Изразява своята загриженост във връзка с образованието и възпитанието на децата в бежански лагери и призовава ЕС и всички международни участници да увеличат капацитета за предоставяне на училищно образование в бежанските лагери;

33.  Признава, че предвидимостта, оперативната гъвкавост и многогодишните вноски са ключови предпоставки за по-ефикасно и ефективно предоставяне на помощ; призовава ЕС и неговите държави членки да дадат нов тласък на принципите за добро хуманитарно донорство в декларацията на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси;

34.  Подчертава, че са необходими действия в световен мащаб за преодоляване на недостига на финансиране; призовава за създаване на световен фонд за хуманитарна помощ (GFHA), който да подкрепя участието и включването на донорите, които не членуват в Комитета за подпомагане на развитието (КПР), и да обединява всички съществуващи международни финансови механизми, национални ресурси и обединени средства (фондовете на ООН за спешно реагиране, Централния фонд за реакция при кризи (CERF), доверителни фондове и др.) и който да се допълва от доброволни финансови плащания от правителствата, частния сектор и регионалните организации; счита, че плащанията могат да бъдат използвани за запълване на празнини в хуманитарните ангажименти за извънредни ситуации от „ниво 3“, за подкрепа на готовността, осигуряване на пакет за устойчивост на социалната закрила за дългосрочни бежанци или за справяне с непредвидени извънредни ситуации, като например ебола, наред с останалото;

35.  Подчертава необходимостта международните финансови институции да се ангажират изцяло и да преструктурират своя акцент върху предоставянето на заеми при облекчени условия главно посредством повторно определяне на критериите за допустимост за даване на заеми при облекчени условия, така че да се дава възможност за по-гъвкав институционален отговор на ситуации на несигурност и това да отразява в по-голяма степен националния капацитет за набиране на средства на национално равнище;

36.  Настоятелно призовава правителствата, донорите и факторите, способстващи за тяхната дейност, да опростяват административните изисквания за участващите в изпълнението партньори чрез опростяване на процедурите и картографиране на най-добрите практики в областта на административното дело, договарянето и докладването при едновременно гарантиране на отчетност, както и да подкрепят инициативите, които са предназначени за осигуряване на непрекъсната помощ за укрепване на капацитета и наблюдението на местните участници, и да засилват националните структури за координация;

37.  Подчертава, че за да бъдат съхранени и гарантирани по по-добър начин животът и достойнството на засегнатото население, местните неправителствени организации трябва да имат достъп до пряко финансиране; настоятелно призовава държавите членки и донорите да увеличат значително прякото финансиране за местните хуманитарни организации, които имат капацитет, експертни познания и възможности за действия в тази област, като същевременно се гарантира отчетност;

38.  Призовава Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да създаде нов механизъм за ангажименти с нестабилни държави и продължителни кризи с устойчиви програми, планове за изпълнение и предвидимо финансиране за развитие; подчертава, че програмата за действие от Адис Абеба поставя акцент върху необходимостта от инвестиции в системите за социална закрила и в мрежите за безопасност, така че реакциите в нестабилни условия да бъдат подобрявани по-бързо и ефективно;

Намаляване на уязвимостта и управление на риска

39.  Подчертава необходимостта от адаптиране на системата за хуманитарно реагиране към местните, националните и регионалните изисквания и необходимостта от оправомощаване и редовно ангажиране на засегнатото население, включително на жените от всички възрасти, децата, лицата с увреждания, малцинствата и коренното население, като се признава тяхната роля като двигатели на промяната и като се гарантира при всяка възможност обратна информация и предварителна консултация с тези лица в програмирането и изпълнението на хуманитарна дейност;

40.  Подчертава, че международните отговори следва да доразвиват съществуващите местни или национални инициативи и партньорства, вместо да се полагат паралелни усилия; настоява на значението на засилването на местния и регионалния капацитет за доставка на хуманитарна помощ и при възможност – за осигуряване на приобщаващи процеси, в които местните органи, гражданското общество, частният сектор и засегнатото население са включени в процеса на планиране;

41.  Подчертава необходимостта от нов световен модел за взаимно допълване, на който да се основава сътрудничеството между заинтересованите страни в хуманитарната област и развитието, което прави възможно постепенното изграждане на по-устойчиви и независими общества, като се започне със съвместни анализи и програмиране; подчертава, че този модел следва да включва на първо място стратегии за навлизане на участници в сферата на развитието с цел изграждане на мостове в тази област, на второ място, включване на модификатори на кризи в програмите за развитие, и на трето място, стратегии за изход в хуманитарното реагиране, позволяващи по-гъвкав подход, като този модел следва също така да включва подлежащ на отчетност и гъвкав многогодишен механизъм за финансиране за реагиране при продължителни кризи; подчертава значението на сътрудничеството с местните неправителствени организации и водещи представители на гражданското общество за установяване на постоянни структури в районите, засегнати от конфликти;

42.  Призовава Комисията да представи инициатива за по-систематично свързване на хуманитарната помощ, сътрудничеството за развитие и устойчивостта, така че ЕС да може да бъде по-гъвкав и ефективен при откликването на нарастващите нужди, и да насърчи размисъл за по-добра връзка със Световната среща на върха по хуманитарните въпроси; призовава ЕС да се възползва от това в междинния преглед на действащата Многогодишна финансова рамка, с цел по-нататъшно засилване на връзките между хуманитарната дейност и дейността по развитието;

43.  Подчертава значението на намаляването на риска от бедствия за устойчивостта в четири приоритетни области: 1) разбиране на рисковете от бедствия; 2) засилване на управлението на риска с цел справяне с рисковете от бедствия; 3) инвестиране в намаляване на риска от бедствия с цел устойчивост, планове за действие при извънредни ситуации и системи за ранно предупреждение; и 4) укрепване на подготвеността за ефективно реагиране при бедствия и по-добри практики при възстановяването, рехабилитацията и реконструкцията;

44.  Призовава държавите членки и другите донори да засилват и разработват национални правни рамки за хуманитарни действия, намаляване и управление на риска от бедствия, основани на международните закони, правила и принципи за реагиране при бедствия; подчертава, че готовността при бедствия, намаляването на риска и устойчивостта следва да бъдат включвани систематично в плановете за реагиране, които следва да бъдат предоставяни от местните, регионалните и националните органи, промишлеността и гражданското общество, и че тази готовност следва да бъде подкрепяна чрез достатъчно финансиране и подобрени иновации в прогнозирането и моделирането на управлението на риска;

45.  Призовава Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да постави силен акцент върху въпроса за изменението на климата и хуманитарната дейност; счита, че това следва да включва планиране и изграждане на устойчивост на последствията от изменението на климата, включително разселване и миграция поради изменението на климата, във всички съответни политики на регионално и световно равнище; в този контекст призовава ЕС и неговите държави членки да продължават да вземат смели политически решения за борба срещу изменението на климата;

Преобразуване чрез иновации

46.  Подчертава, че иновациите следва да черпят от множество източници и по-специално на опита на засегнатите хора, гражданското общество и местните общности от предните линии на реагирането; подчертава значението на наличието на минимални хуманитарни стандарти с оглед повишаване на основните обществени услуги, като например образование, продоволствена сигурност, здравеопазване, осигуряване на подслон, водоснабдяване и канализация във всички аспекти на хуманитарната област; счита, че публично-частните и междусекторните партньорства – когато и публичният, и частният сектор споделят общи ценности и приоритети, които привеждат бизнес целите в съответствие с целите на ЕС за развитие, и спазват международни стандарти за ефективност на развитието – могат да бъдат средство за допълване на обществения отговор на нарастващите хуманитарни потребности; отбелязва, че когато е в съответствие с принципите за ефективност на помощта, подпомагането под формата на парични средства в брой е ефикасен пример за новаторство в областта на хуманитарната помощ;

47.  Приветства заключенията на Съвета относно общи принципи за многоцелево подпомагане под формата на парични средства в брой за посрещане на хуманитарни нужди; признава, че въпреки че едва една малка част от хуманитарната помощ понастоящем е под формата на парични средства в брой, използването на помощта под формата на парични средства в брой има значителен потенциал като новаторски, пазещ достойнството, безопасен, чувствителен към аспектите на пола, гъвкав и икономически ефективен способ за покриване на основните нужди на най-уязвимите лица при извънредни ситуации; призовава ЕС и неговите държави членки, в навечерието на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, да насърчават общите принципи и използването на безусловна помощ под формата на парични средства в брой въз основа на анализ на контекста и реагирането, като същевременно подкрепят механизъм за мониторинг;

48.  Призовава ЕС да насърчава и подкрепя създаването на световен алианс за новаторство в хуманитарната дейност за разработване на глобално споделени етични подходи в съответствие с хуманитарните принципи и с принципите на ООН за иновации и технологии за развитието, за да се гарантира, че всички инвестиции в хуманитарни иновации имат за цел подобряване на положението на засегнатото население; призовава за създаване на фондове за хуманитарни иновации на регионално и национално равнище;

49.  Признава, че иновациите могат да играят важна роля при реагирането на нови предизвикателства и за подобряване на съществуващите програми чрез интегриране на нововъведения в други сектори с цел създаване, разширяване и разработване на модели, които ще позволяват да се правят пробиви в преодоляването на хуманитарни предизвикателства;

50.  Подчертава ролята на новите технологии и новаторските цифрови инструменти за организирането и предоставянето на хуманитарна помощ, особено по отношение на предоставянето на помощ и на нейното проследяване, наблюдението на бедствията, информационния обмен, координацията между донорите и улесняването на връзките между агенциите за помощ и органите на местното управление, особено в отдалечени райони и в райони, засегнати от бедствия; подчертава, че Африка, и особено държавите от Африка на юг от Сахара, понастоящем преминават през мобилна цифрова революция с нарастване на мобилните абонаменти (и използването на мобилен интернет), като по този начин тези инструменти и услуги придобиват решаващо значение за създаването на системи за ранно предупреждение и за бързо осигуряване на информация по въпроси, свързани със здравето, опасните зони и контактите за помощ;

51.  Призовава Комисията и държавите членки да подкрепят, като същевременно зачитат хуманитарните принципи и етичните стандарти, участието на предприятия, особено на МСП, чрез разработване на бизнес ръководство за предприемане на действия и насърчаване на местни и регионални платформи за партньорство за структурирано, координирано и устойчиво участие на дружествата при извънредни ситуации; насърчава държавите членки да включват по-ефективно предприятията в съответните национални планове за реагиране при извънредни ситуации и механизми за отчетност;

52.  Призовава ЕС да проучи и насърчи партньорства с новосъздадени предприятия, със застрахователни и технологични дружества, наред с останалите, с оглед на разработването на инструменти за готовност и разгръщане при извънредни ситуации; подчертава необходимостта от подпомагане и по-нататъшно разработване на картографирането в световен мащаб от Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA) на наличните активи и капацитет в частния сектор с цел засилване на техническото сътрудничество за полагане на усилия за реагиране при бедствия;

53.  Призовава ЕС и неговите хуманитарни партньори да се застъпват, в контекста на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, за по-тясно ангажиране на младите хора в хуманитарната готовност и в процесите на възстановяване, както и да насърчават доброволческите схеми;

54.  Подчертава важната роля, която може да играе инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ при прилагането на практика на решенията, които ще бъдат взети на бъдещата Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, и в контекста на преразгледания Европейски консенсус относно хуманитарната помощ; подчертава, че опитът на доброволците, успоредно с опита на други хуманитарни работници, може да играе жизненоважна роля за установяване на най-добри практики и инструменти за изпълнение;

55.  Призовава ЕС и неговите държави членки да популяризират по време на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси важната роля на хуманитарното застъпничество, тъй като това може да бъде ефективен начин за засилване на закрилата и за иновации;

56.  Подчертава, че ангажиментите, поети в Истанбул, трябва да бъдат прилагани на равнището на ЕС и на неговите държави членки; поради това призовава ЕС и неговите държави членки да разработят, съвместно с други хуманитарни участници, програма за привеждане в действие на резултатите от срещата на най-високо равнище след нейното провеждане в Истанбул; подчертава необходимостта да се гарантира предсказуемо и навременно финансиране за хуманитарна помощ чрез бюджета на ЕС, като се гарантира, че бюджетните кредити за поети задължения за хуманитарна помощ на ЕС се финансират систематично изцяло чрез еднакъв размер на бюджетни кредити за плащания;

57.  Призовава за съгласуван и солиден нов план за действие за Европейския консенсус относно хуманитарната помощ, който гарантира безпристрастно и ефективно европейско хуманитарна реагиране, приспособено към местните условия, като същевременно отразява конкретни аспекти по възраст и пол, действа без дискриминация и е съобразен с нуждите;

o
o   o

58.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на генералния секретар на ООН.

(1) http://www.un.org/documents/ga/res/46/a46r182.htm
(2) https://interagencystandingcommittee.org/iasc-transformative-agenda
(3) https://docs.unocha.org/sites/dms/ROWCA/Coordination/Principles_of_Partnership_GHP_July2007.pdf
(4) http://www.un.org/en/ga/search/view_doc.asp?symbol=A/RES/64/290
(5) https://interagencystandingcommittee.org/files/guidelines-integrating-gender-based-violence-interventions-humanitarian-action
(6) http://www.preventionweb.net/files/43291_sendaiframeworkfordrren.pdf
(7) http://www.un.org/ga/search/view_doc.asp?symbol=A/RES/69/313
(8) http://www.globalhumanitarianassistance.org/wp-content/uploads/2015/06/GHA-Report-2015_-Interactive_Online.pdf
(9) https://www.humanitarianresponse.info/en/system/files/documents/files/gho-status_report-final-web.pdf
(10) http://www.ghdinitiative.org/ghd/gns/principles-good-practice-of-ghd/principles-good-practice-ghd.html
(11) ОВ L 163, 2.7.1996 г., стр. 1.
(12) http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=URISERV:ah0009
(13) ОВ L 122, 24.4.2014 г., стр. 1.
(14) https://ec.europa.eu/transparency/regdoc/rep/1/2015/EN/1-2015-335-EN-F1-1.PDF
(15) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 924.
(16) http://ec.europa.eu/echo/sites/echo-site/files/Gender_SWD_2013.pdf
(17) http://ec.europa.eu/transparency/regdoc/rep/1/2015/EN/1-2015-406-EN-F1-1.PDF
(18) http://ec.europa.eu/atwork/synthesis/aar/doc/echo_aar_2014.pdf
(19) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-9420-2015-INIT/en/pdf
(20) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-9241-2015-INIT/en/pdf
(21) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/137319.pdf
(22) http://www.preventionweb.net/files/37783_eccommunicationsdgs.pdf
(23) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/EN/foraff/146311.pdf
(24) http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=JOIN:2015:0040:FIN:EN:PDF
(25) https://www.worldhumanitariansummit.org/
(26) Приети текстове, P8_TA(2015)0196.
(27) Приети текстове, P8_TA(2014)0059.
(28) Приети текстове, P8_TA(2015)0270.
(29) Приети текстове, P8_TA(2015)0231.
(30) Приети текстове, P8_TA(2015)0187.
(31) Приети текстове, P8_TA(2015)0072.
(32) Приети текстове, P8_TA(2015)0040.
(33) Приети текстове, P8_TA(2015)0010.
(34) Приети текстове, P8_TA(2015)0317.
(35) Приети текстове, P8_TA(2015)0176.
(36) http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=comnat:COM_2015_0419_FIN
(37) http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?qid=1441187290883&uri=SWD:2015:166:FIN


Развитие на устойчива европейска промишленост за неблагородни метали
PDF 618kWORD 153k
Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2015 г. относно развитието на устойчива европейска промишленост за неблагородни метали (2014/2211(INI))
P8_TA(2015)0460A8-0309/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 147, 173, 174, 192 и 345 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 597/2009 на Съвета от 11 юни 2009 г. относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейската общност(2),

—  като взе предвид Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност(3), за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО,

—  като взе предвид Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването)(4),

—  като взе предвид Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО(5),

—  като взе предвид Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети(6), по-специално член 1 от нея и съответните съображения,

—  като взе предвид консолидираната версия на Директива 2003/87/EО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета(7), както и различните регламенти за прилагане,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 февруари 2015 г., озаглавено „Пакет за енергиен съюз“ (COM(2015)0080),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM(2012)0582),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 май 2014 г., озаглавено „Европейска стратегия за енергийна сигурност“ (COM(2014)0330),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 юни 2013 г., озаглавено „План за действие за конкурентоспособна и устойчива стоманодобивна промишленост в Европа“ (COM(2013)0407), и свързаните с него констатации на групата на високо равнище,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2011 г., озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 януари 2011 г., озаглавено „Европа за ефективно използване на ресурсите — водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ (COM(2011)0021),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2014 г. относно повторна индустриализация на Европа за насърчаване на конкурентоспособността и устойчивостта(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 март 2012 г. относно пътната карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2014 г. относно стоманодобивния сектор в ЕС: защита на работниците и промишлените отрасли(10),

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 23 и 24 октомври 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката в периода до 2030 г.,

—  като взе предвид доклада от 10 юни 2013 г., поръчан от Комисията на Центъра за изследване на европейските политики, озаглавен „Оценка на кумулативното въздействие на разходите в стоманодобивната промишленост“,

—  като взе предвид доклада от 31 октомври 2013 г., поръчан от Комисията на Центъра за изследване на европейските политики, озаглавен „Оценка на кумулативното въздействие на разходите в алуминиевата промишленост“,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията „Използване на потенциала за създаване на заетост на екологосъобразния растеж“ (SWD(2012)0092),

—  като взе предвид Споразумението за СТО, наричано още „Общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г.“, и по-специално член ХХ от него,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8‑0309/2015),

A.  като има предвид, че неблагородните метали се състоят от:

   обща и специална стомана, неръждаема стомана, стомана с висока якост и огнеупорни сплави,
   цветни метали, чиято референтна цена се определя от Лондонската фючърсна борса (Лондонската борса за метали), и по-специално алуминий, мед, калай, никел, олово и цинк,
   метални сплави като кобалт, молибден, магнезий и титан,
   редкоземни елементи,

като всички те са получени посредством първичен производствен процес, който комбинира минна и металургична преработка чрез пирометалургия и хидрометалургия, докато продуктите от вторично производство се получават посредством процес на оползотворяване и рециклиране;

Б.  като има предвид, че европейският стоманодобивен сектор е изиграл важна историческа роля в процеса на европейска интеграция и че той представлява основата за генериране на добавена стойност за европейския промишлен сектор и европейските вериги за създаване на стойност; като има предвид, че секторът на неблагородните метали играе ключова роля за развитието на икономиката като цяло — както в технологично отношение, така и за преодоляване на затруднения при доставките; като има предвид, че стоманодобивният сектор, със закриването на мощности за производство на стомана с капацитет от над 40 милиона тона от 2008 г. насам и със загубата на повече от 60 000 преки работни места и над 100 000 непреки работни места, преживява най-тежката криза в своята история, настъпвала в мирно време, което води до по-голяма зависимост на промишлените производствени сектори от вноса от трети държави и до загуба на промишлено ноу-хау, с преки последици за милиони работни места; като има предвид, че според някои оценки свръхкапацитетът в международен план варира между 300 и 400 милиона тона и се генерира основно в Китай;

В.  като има предвид, че промишлеността за неблагородни метали е изправена пред значителен спад в търсенето, както и пред силна международна конкуренция, главно от страна на трети държави, които не съблюдават същите високи стандарти и строги разпоредби като тези в Европа;

Г.  като има предвид, че цените на енергията в Европа са по-високи от тези в редица други икономики, главно поради недостатъчна интеграция на енергийния пазар, увеличаване на данъците, таксите и разходите за преносна мрежа, както и значително намаляване на конкурентоспособността на европейската промишленост за неблагородни метали в рамките на световния пазар;

Д.  като има предвид, че европейската промишленост за неблагородни метали се сблъсква със сериозно изтичане на инвестиции към трети държави, което се дължи основно на сравнително високите цени на енергията и разходите за въглеродни емисии;

Е.  като има предвид, че непрекъснатото закриване на европейски електролизни инсталации за преработка на метали, като например алуминий, мед и магнезий, показва, че Европа е изправена пред силна деиндустриализация на този сектор, което се дължи не на намалялото европейско търсене, а основно на увеличените цени на електроенергията и повишената им нестабилност в редица държави членки, както и на дъмпинга от страна на трети държави;

Ж.  като има предвид, че металните сплави като стомана, алуминий, цинк, титан и мед (включително галванизирана ламарина), които са определени в настоящата резолюция като неблагородни метали, са от съществено значение за производството на електроника, машини, уреди и моторни превозни средства, както и в строителната промишленост; като има предвид, че секторът на неблагородните метали в ЕС следва да се разглежда като стратегически инструмент за европейската конкурентоспособност, по-специално за другите промишлени сектори, както и за развитието на съществуваща и нова инфраструктура;

З.  като има предвид, че решаването на проблема с конкурентоспособността и риска от изместване на въглеродните емисии следва да бъде приоритет и че трябва да се избягват всякакви протекционистични мерки;

И.  като има предвид, че от 2009 г. схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС генерира все по-голям излишък от квоти и международни кредити в сравнение с отделените емисии, което доведе до значително отслабване на ценовия сигнал по отношение на въглеродните емисии; като има предвид, че в бъдеще повишаването на разходите за получаване на разрешителни за емисии по европейската схема за търговия с емисии може да доведе до криза, свързана с конкуренцията; като има предвид, че ако на международно или национално равнище не бъдат положени подобни усилия, по-специално чрез въвеждането на пазар за въглеродни емисии като този на ЕС, редица промишлени сектори и инсталации в ЕС ще загубят своята конкурентоспособност в международен план, което до известна степен може да доведе изместване на въглеродните емисии; като има предвид, че в сектора на неблагородните метали все още има значителен потенциал за икономии на енергия, който би могъл да се използва ефективно чрез частни инвестиции и схеми за подпомагане за модернизация на заводите;

Й.  като има предвид, че европейската промишленост за неблагородни метали се опитва да изпревари времето, за да възстанови своята конкурентоспособност в световен мащаб и капацитета си за инвестиране в Европа, и следователно да отговори на социалните и екологични предизвикателства, пред които е изправена и които трябва да преодолее, запазвайки позицията си на световен лидер в областта на социалната и екологичната отговорност на предприятията; като има предвид, че свръхкапацитетът в международен мащаб, несправедливите субсидии и дъмпингът от страна на трети държави доведоха до допълнителен натиск върху европейския пазар за неблагородни метали; като има предвид, че иновациите в производството имат благоприятно въздействие и водят до увеличаване на заетостта на всички етапи от икономическия цикъл на промишлеността; като има предвид, че от друга страна редица предприятия прилагат стратегии, насочени към получаване на краткосрочна финансова възвращаемост, за сметка на иновациите, инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, заетостта и осъвременяването на уменията; като има предвид, че участието на работниците при обсъждането на възможностите за иновации и изготвянето на стратегии е най-добрият начин за гарантиране на икономически успех; като има предвид, че провеждането на справедлива търговия със стоманени продукти е възможно единствено при зачитане на основните права на работниците и спазване на екологичните стандарти;

K.  като има предвид, че при една индустриализирана икономика, характеризираща се с ефективно използване на ресурсите, оползотворяването на вторичните метали (чрез процес на оползотворяване и рециклиране) е наложително и трябва да се развива в рамките на конкурентоспособна и устойчива кръгова икономика, но че това в никакъв случай не може да задоволи потребностите на европейските икономики от неблагородни метали в количествено или качествено отношение; като има предвид, че търговският баланс за металния скрап в ЕС е положителен и че следва да се положат повече усилия за поощряване на рециклирането на метален скрап в Европа; като има предвид, че секторът на неблагородните метали, суровините за производството им и допълнителните доставчици следва да бъдат разглеждани чрез всеобхватен и цялостен подход;

Л.  като има предвид, че това важи с особена сила за енергийния преход, при който неблагородните метали, като например редкоземните елементи, имат ключово значение за новите технологии, необходими за осъществяването на този преход; като има предвид, че Европа все още е силно зависима от вноса на метали, необходими за производството на съоръжения за генериране на енергия от възобновяеми източници, които осигуряват реални възможности за сектора, по-специално за преодоляване на евентуални затруднения при доставките; като има предвид, че инвестициите за генериране на енергия от възобновяеми източници и за енергийна ефективност са важен стимул за влагане на капитал в производството на промишлени продукти, включително мед, алуминий и стомана; като има предвид, че провеждането на амбициозна европейска политика в областта на възобновяемите енергийни източници и пестенето на енергия би могло да доведе до повишаване на бъдещото търсене на неблагородни метали в Европа, по-специално чрез предлагането на възможности за производство на продукти с висока добавена стойност; като има предвид липсата на корпоративна екологична отговорност, както и че някои промишлени обекти функционират при очевидно нарушение на европейското законодателство, а други изоставени обекти представляват заплаха за човешкото здраве и околната среда; като има предвид, че екологичните стандарти и принципите на кръговата икономика следва да бъдат в основата на инвестициите за развитие и иновации в сектора за производство на неблагородни метали в Европа; като има предвид, че в Енергийната пътна карта на Комисията за периода до 2050 г. се посочва, че декарбонизацията на енергийния сектор и сценарият за засилено използване на възобновяеми източници на енергия са по-евтини алтернативи спрямо продължаването на настоящите политики, и че с течение на времето цените на енергията, получавана от ядрено гориво и от изкопаеми горива, ще продължат да се покачват, докато разходите за възобновяеми източници на енергия ще се понижават;

M.  като има предвид, че в становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика на Парламента относно препоръките към Комисията във връзка с преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (2014/2228(INI)) се подчертава, че е важно да се включи раздел за енергетиката, като същевременно се посочат недостатъците на енергоемките отрасли в ЕС и необходимостта от запазване на тяхната конкурентоспособност;

Н.  като има предвид, че една амбициозна политика в областта на иновациите, която да дава възможност за развитието на качествени, енергийно ефективни и иновативни продукти (например стомани, характеризиращи се с много голяма якост и гъвкавост), както и въвеждането на нови производствени процеси ще позволят на ЕС да утвърди позициите си при нарастващата конкуренция в световен мащаб; като има предвид, че преработвателната промишленост поема 65% от бизнес разходите за научноизследователска и развойна дейност, и че следователно подобряването на промишлената база е от съществено значение за запазване на експертния опит и ноу-хау в ЕС;

O.  като има предвид, че промишлеността за неблагородни метали в ЕС губи своята конкурентоспособност, отчасти поради голямата регулаторна и административна тежест;

П.  като има предвид, че целта на пакета за енергиен съюз е създаването на сигурен, устойчив, конкурентен и достъпен енергиен пазар, с оглед повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика в международен мащаб, както и намаляване и хармонизиране на цените на енергията в Европа и между държавите членки;

Р.  като има предвид, че признаването на статут на пазарна икономика за държавни или други непазарни икономики, без оглед на реалното им функциониране, би накърнило инструментите за търговска защита и би оказало сериозно влияние върху конкурентоспособността и заетостта в сектора на европейската промишленост за неблагородни метали, като се задълбочат последиците от ценовата война, провеждана от най-големия производител на стомана в света, както и от прословутия му свръхкапацитет;

С.  като има предвид, че научните изследвания, развойната дейност и иновациите в този сектор са от първостепенно значение за европейската промишленост; като има предвид, че затварянето на заводи често води до необратима загуба на технологии и ноу-хау, както и до закърняване на уменията на работната сила в сферата на промишлеността;

Значение на неблагородните метали за европейската промишленост

1.  Подчертава значението на промишлеността за неблагородни метали за редица промишлени сектори надолу по веригата, включително автомобилната промишленост, авиокосмическата промишленост, производството на енергия, строителната промишленост и пакетирането;

2.  Счита, че Европа, която вече е силно зависима от суровини, не може да си позволи нова зависимост по отношение на неблагородните метали, тъй като това би оказало силно неблагоприятно въздействие върху гореспоменатите промишлени сектори надолу по веригата;

3.  Посочва, че стоманодобивната промишленост на ЕС няма достатъчно капацитет за производството на плоска стомана в резултат на масовото закриване на предприятия през последните години и увеличаване на търсенето;

4.  Подчертава, че търсенето на цветни метали, като например алуминий и мед, постоянно расте, въпреки кризата;

Необходимостта от провеждане на борба срещу изменението на климата и високите цени на енергията

5.  Подчертава, че реформата на текущата СТЕ е един от най-належащите въпроси, с цел гарантиране на конкурентоспособността на промишлеността за неблагородни метали; отбелязва, че Комисията е внесла предложения, които ще доведат до реформа на СТЕ за четвъртия програмен период 2021—2030 г., и в тази връзка призовава съзаконодателите да гарантират, че реформата да включва въпроса за изместването на въглеродните емисии и да насърчава ефективността, промишлените иновации и оптималното производство, които тази реформа трябва да гарантира, като същевременно се разгледа допълването на СТЕ с други иновативни инструменти и стратегии с цел реално намаляване на емисиите; призовава Комисията при разглеждането на СТЕ да поощрява предприятията от енергоемките промишлени отрасли с най-добри показатели във връзка с производството на стоки при по-ниски емисии;

6.  Отбелязва създаването на резерва за стабилност на пазара през 2019 г. и обмисля предложенията на Комисията за структурна реформа на схемата за търговия с емисии след 2020 г., което ще бъде обект на специален, отделен контрол в Парламента;

7.  Призовава енергоемките промишлени отрасли да продължат с усилията си за оптимизиране на мерките за рециклиране и да намалят емисиите на CO2 с цел гарантиране на бъдеща конкурентоспособност на промишлеността и изпълнение на определените обвързващи цели на ЕС за намаляване на емисиите; в тази връзка подчертава, че конкурентоспособността на промишлеността, ефективното използване на ресурсите и намаляването на емисиите са взаимно допълващи се цели, като чрез намаляване на своите въглеродни емисии европейското производство ще запази своя дял на европейския и международния пазар и ще допринесе ефективно за общото намаляване на емисиите на парникови газове от промишлени източници; добавя, че това се отнася и за вносното производство, което следва да отговаря на същите стандарти за енергийна ефективност и отделяни емисии като тези за стоките, произвеждани в ЕС; подчертава, че предприятията в трети държави, които са част от веригата за създаване на стойност, също трябва да действат в съответствие с целите на ЕС относно климата и енергетиката, и по-конкретно да вземат предвид напредъка в областта на енергийната ефективност;

Корекциите за въглерод, приложими на границите — временна и гъвкава мярка с международно измерение в съответствие с изискванията на СТО

8.  Настоятелно подчертава, че още от създаването на международния комитет за водене на преговори, изготвил Конвенцията от Рио през 1992 г., ЕС се опитва да договори с трети държави международно споразумение, насочено към защита срещу климатичните изменения, но до момента без успех, въпреки нарастващата неотложност на въпроса, подчертана от фактически единодушния консенсус в научните среди; призовава ЕС да продължава със своята лидерска позиция и подчертава силната необходимост от гарантиране на всеобщо обвързващо споразумение, което да бъде сключено в рамките на Парижката конвенция при пълна ангажираност на всички страни за ефективно предотвратяване на опасното изменение на климата; подчертава, че тези преговори трябва да доведат до правно обвързващо споразумение, съдържащо общоикономически цели за всички страни, при спазване на договорената цел за ограничаване на глобалното затопляне до 2°C; подчертава, че чрез приемането на всеобхватно международно споразумение ще се осигурят еднакви условия за всички промишлени предприятия и ще се намали рискът от изместване на въглеродните емисии от ЕС;

9.  Подчертава, че предприемането на международни действия във връзка с климата е най-добрата рецепта за предотвратяване на изместването на въглеродните емисии; посочва факта, че приемането на амбициозно международно споразумение за борба с изменението на климата, създаващо еднакви условия за всички държави, готови да си сътрудничат на многостранно равнище и да създадат съгласуван общ екологичен режим за намаляване на въглеродните емисии, би било най-добрия начин за решаване на въпроса с емисиите в световен мащаб; подчертава, че едно такова споразумение би поставило всички производители на неблагородни метали в условията на лоялна конкуренция и би обезсмислило съображенията относно корекциите, приложими на границите, при условие че неговото прилагане бъде предмет на ефективен мониторинг и на евентуални необходими корекции; посочва факта, че това международно споразумение трябва задължително да включва надеждни ангажименти за държавите с най-големи емисии; също така в тази връзка посочва необходимостта от спазване на социалните и екологичните стандарти, с цел създаване на условия на равнопоставеност за всички участници;

10.  Посочва, че чрез едновременно отчитане на вноса и износа механизмът за корекция на емисиите на въглероден диоксид по границите включва в европейското регулиране модел за намаляване на емисиите, както и подход, основан на потреблението в рамките на отделните територии, като този подход „отдолу–нагоре“ се характеризира с предимството, че предлага универсално решение, което позволява на всяка държава да прави независима преценка за това колко амбициозна да бъде нейната политика в областта на климата, при извършване на внимателна оценка на последиците; призовава Комисията да гарантира, че в бъдещите търговски споразумения ще бъдат включвани разпоредби, водещи до значително подобряване на възможностите за износ и достъпа до пазара за европейски продукти, произведени от неблагородни метали; отново заявява, че Комисията следва да включва забрана за прилагането на изкривяващи конкуренцията практики, свързани с доставката на суровини (двойно ценообразуване, ограничения спрямо износа), при сключването на регионални, двустранни и многостранни споразумения за свободна търговия;

11.  Подчертава, че международните търговски споразумения трябва да се спазват при прилагането на мерки, засягащи търговията; счита, че целите на политиката в областта на климата, насочени към опазване на живота и здравето на хората, животните и растенията, както и към съхранение на изчерпаемите природни ресурси, съответстват на изключенията, посочени в член XX от Споразумението ГАТТ, при положение че се прилагат по недискриминационен начин, а не като прикрито ограничение; уточнява, че изменението на климата, поради своето глобално значение, следва да бъде обект на правно внимание; отбелязва факта, че атмосферата с ниско съдържание на въглерод (чистият въздух) вече се счита за изчерпаем природен ресурс и следва да се разглежда като публично благо; освен това уточнява, че в резултат на корекциите за въглерод, приложими на границите, не могат да бъдат приложени ответни мерки, без да бъдат нарушени правилата на международната търговия и без риск от подвеждане под съдебна отговорност; отново заявява, че целта в никакъв случай не е предпазване на европейската промишленост, а поставянето ѝ на равни начала с чуждестранните конкуренти;

12.  Посочва, че би било желателно да се обмисли частично преразпределение на приходите, получавани от търговете в рамките на инициативите и мерките за опазване на околната среда, насочени към борба срещу изменението на климата, като например Зеления фонд, както е предвидено в споразуменията от Канкун и други международни финансови инструменти, свързани с климата;

13.  Отбелязва, че договорените стандарти за изчисляване на съдържанието на въглерод и на емисиите, отделяни през жизнения цикъл на продуктите, повишават прозрачността и могат да улеснят насърчаването на устойчиво производство и потребление, включително в металургията;

Компенсация за непреки емисии

14.  Изразява съжаление за това, че във връзка с режима на компенсации за непреки разходи, основан на държавните помощи, е възникнал нов източник на нелоялна конкуренция на единния европейски пазар между енергоемките предприятия, някои от които получават финансова подкрепа от публичните органи; настоятелно призовава тези компенсации да бъдат уеднаквени и, по целесъобразност, да бъдат отпускани на европейско равнище, с цел да се гарантират условия на равнопоставеност спрямо конкурентите в международен мащаб и между европейските производители, както и да се осигури ефективна защита срещу изместването на въглеродните емисии; отбелязва, че това важи по-специално за шестте цветни метала, които се търгуват на цени, определяни от търсенето и предлагането в международен мащаб, и основно от Лондонската фондова борса; следователно отбелязва, че производителите на неблагородни метали следва да „приемат цената“ и не могат да прехвърлят увеличението на разходите върху своите клиенти; стига до заключението, че е наложително да се запазят компенсациите за непреки емисии; позовава се на споразумението относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара, в което се посочва, че „като се следва целта за постигане на условия на равнопоставеност, в рамките на преразглеждането следва да се обмислят също така хармонизирани мерки за компенсиране на непреките разходи на равнището на Съюза“(11); във връзка с това се позовава на Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора(12), както и на членове 107 и 108 от ДФЕС; призовава Комисията да преразгледа въздействието на различните схеми за подпомагане на енергетиката във връзка с цените на дребно на енергията, които оказват непряко въздействие върху конкурентоспособността на енергоемките отрасли в отделните държави членки;

15.  Счита, че диференцираното въздействие на СО2 върху цената на електроенергията, което се дължи на енергийния микс на всеки доставчик, представлява фактор за конкурентоспособност и зависи, наред с другото, от избора на всяка суверенна държава; приветства предложението на Комисията относно Европейския енергиен съюз; смята, че един добре функциониращ вътрешен енергиен пазар, който обезпечава доставките на сигурна и устойчива енергия и гарантира целесъобразни взаимни връзки между държавите членки, ще спомогне за намаляване на цените на енергията за европейската промишленост и потребители; счита, че схемата за търговия с емисии представлява хармонизирана мярка на ЕС за намаляване на емисиите от промишлеността и че следователно нейното въздействие следва да се управлява чрез хармонизирана система;

Подкрепа за инвестиции в нисковъглеродно производство на метали

16.  Настоятелно призовава за разпределяне на безплатни квоти за най-ефективните инсталации в секторите, които са засегнати от изместването на въглеродните емисии, въз основа на програми за инвестиции в ново оборудване, научно-развойна дейност (включително улавяне, съхранение и употреба на въглерод) и обучение на работниците, във възможно най-кратък срок и при всички случаи от началото на 2018 г. и по време на четвъртата фаза, обхващаща периода 2021 — 2030 г., с цел прилагане на високи стандарти за защита на климата и околната среда и зачитане на трудовите права; подчертава, че е абсолютно необходимо да се инвестира в научноизследователска и развойна дейност, за да може Европа да остане център за високи постижения в областта на производството на неблагородни метали; напомня, че най-устойчиви при кризи са производствата, които отделят средства за инвестиции; призовава приходите от търгове по СТЕ да бъдат използвани за финансиране на действия в областта на климата на територията на ЕС и в развиващите се страни, включително за инвестиции в проекти за възобновяема енергия и енергийна ефективност в промишлените сектори; подкрепя плановете по рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г., с цел създаване на схема (NER400), подпомагаща улавянето и съхранението на въглероден диоксид, иновативните технологии за възобновяеми енергийни източници и нисковъглеродните иновации в промишлените сектори, както е посочено в заключенията на Европейския съвет от 23 октомври 2014 г.; предлага включването на пилотни и демонстрационни проекти, свързани с улавянето, използването и съхранението на въглероден диоксид, в програми за финансиране на технологии с ниски нива на въглеродни емисии, насърчавани от Комисията, по подобие на схемата NER300 и бъдещата схема NER400, като финансовият риск се споделя между финансиращата страна и изпълнителя на проекта; припомня значението на публичните инвестиции, а в европейски контекст — на средствата по програма „Хоризонт 2020“, предназначени за подобряване на екологичната и енергийната ефективност на промишлеността за неблагородни метали, включително постигането на намалени въглеродни емисии в съответствие с целите на стратегията „ЕС 2020“; разглежда обучението на работниците по прилагането на нисковъглеродни технологии и практики в промишлеността като стратегическа инвестиция, която следва да бъде изцяло включена в насърчаваните от Комисията програми за финансиране на прехода към нисковъглеродна икономика;

Финансова отчетност и прозрачност

17.  Предлага квотите за емисии на CO2 да бъдат оповестявани при публикуването на годишните счетоводни отчети на предприятията и ЕС да съдейства за продължаване на работата по изготвяне на международен счетоводен стандарт в тази област;

18.  Подчертава значението на прозрачността при използването на приходите от разпределените квоти от държавите членки; в тази връзка посочва задължението на държавите членки да уведомяват Комисията относно употребата на приходите от СТЕ; подчертава факта, че повишената прозрачност би помогнала на гражданите да разберат как приходите от СТЕ се използват от националните органи;

19.  Подчертава, че инсталациите и дружествата трябва да отговарят на всички правни изисквания относно социалната отговорност и отчетността, за да се гарантира еднакво и ефективно прилагане на разпоредбите в областта на околната среда и да се осигури достъп до цялата необходима информация за компетентните органи и заинтересованите страни, включително представители на работниците и представители на гражданското общество и местните общности; подчертава правото на достъп до информация по въпроси, свързани с околната среда, както е посочено в Конвенцията от Орхус и както е въведено в националното законодателството и в правото на ЕС, включително Директива 2003/87/ЕО; предлага за всяка инсталация, класифицирана по СТЕ, да се предоставя ежегодно пълна информация, включително за борбата срещу изменението на климата и прилагането на европейските директиви в областта на околната среда, безопасните и здравословни условия на труд, като тази информация бъде достъпна за представителите на работниците и представителите на гражданското общество от местните общности, намиращи се в близост до съответния обект;

Въпросът за договорите за електроснабдяване

20.  Подчертава, че за конкурентоспособността на европейския сектор за неблагородни метали е важна възможността за сключване на дългосрочни договори при определени условия, подлежащи на разяснение от страна на Комисията, които трябва да бъдат съвместими с възвръщаемостта на инвестициите, като срокът не може да бъде по-кратък от 15 години при силно капиталоемки производства; припомня, че производителите се нуждаят от обезпечаване на техните инвестиции посредством предвидими цени и ясна нормативна уредба; подчертава, че следва да се отдаде предимство на дългосрочната стабилност на договорите за доставка на електроенергия, а не на провеждането на годишни търгове за електроенергия; изразява загриженост относно регулирането на пазара в някои държави членки, което води до структурни разлики между цените на електроенергията и производствените разходи; призовава Комисията да се бори срещу неочакваните печалби на частни олигополи на енергийния пазар;

21.  Изразява загриженост относно регулирането на пазара, чрез което се създават структурни разлики между цените на електроенергията и производствените разходи;

Предаване на умения

22.  Призовава да се организира предаване на умения между различните поколения работници във всички предприятия с незадоволителна възрастова структура и за всички висококвалифицирани работни места в производството; подкрепя насърчаването на уменията на младите работници и служители в предприятията посредством структурна политика за професионална подготовка с цел развиване на колективните умения на служителите; подчертава значението на уменията и квалификациите на работниците в сектора на неблагородните метали; призовава за активна заетост и промишлени политики, гарантиращи развитието и признаването на тези знания като важен актив за европейската промишленост за неблагородни метали; настоява поддържането на промишлено ноу-хау и квалифицирана работна сила да се вземат предвид при оценката на жизнеспособността на производството в дадено предприятие;

Доставка на суровини

23.  Призовава за предприемане на европейски дипломатически действия във връзка със суровините за производството на метали, основани на стратегически партньорства, с цел споделяне на добавената стойност между европейските държави и страните — производителки на суровини, така че да се насърчи развитието на квалифицирана заетост по цялата верига за създаване на стойност; призовава Комисията да създаде инструмент за задълбочен анализ на пазара на стомана, който да може да предоставя точна информация относно баланса между търсенето и предлагането на стомана в Европа и в света, като се прави разграничение между структурните и цикличните компоненти от развитието на тези пазари; счита, че мониторингът на първичните и вторичните пазари на неблагородни метали би могъл да даде ценен принос за предприемането на корективни и проактивни мерки, които са неизбежни поради цикличния характер на стоманодобивната промишленост; приветства доклада на Европейската мрежа за компетенции в областта на редкоземните елементи (ERECON)(13); призовава Комисията да продължи действията си по линия на ERECON за развитие на диверсифицирана и устойчива верига за доставки на редкоземни елементи за Европа, и по-специално за прилагане на политическите препоръки и осигуряване на подкрепа за внедряване на заместващи решения и по-голяма степен на рециклиране;

Мерки за европейска търговска защита по отношение на неблагородните метали: превенция вместо закъсняло лечение

24.  Призовава Съвета да приключи преразглеждането на двата регламента относно инструментите за търговска защита, с цел оптимизиране, засилване и ускоряване на прилагането на тези инструменти, като се гарантира, че те няма да бъдат отслабени; предлага организирането на етап на предварително проучване, който да продължи най-много един месец, с цел първоначално разглеждане на жалби във връзка с дъмпинг и отпускане на субсидии; въз основа на тези първи елементи ще могат да се обявят превантивни корективни мерки, последвани от по-задълбочено проучване; изразява съжаление по повод на факта, че Съветът не е постигнал напредък по отношение на законодателното предложение за модернизиране на инструментите за търговска защита, въпреки че Парламентът изрази силната си подкрепа за прилагането на по-строги мерки срещу нелоялния внос от трети държави; призовава Съвета да постигне бърз напредък по отношение на модернизацията на инструментите за търговска защита, с цел да се гарантира най-накрая прилагането на подходящи мерки срещу нелоялните практики и защитата на европейския пазар от дъмпинг, като по този начин се гарантират условия на равнопоставеност и пълноценно използване на възможностите, осигурени от енергийния преход;

25.  Приема целта за постигане на бърз напредък по отношение на рециклирането на редкоземни елементи и метали от изключителна важност, потребявани в рамките на Съюза;

26.  Подчертава, че всички неблагородни метали, включително неръждаемата стомана и алуминия, се търгуват в условията на международна конкуренция; смята, че е наложително Европейската комисия да определи в своите анализи и сравнения международния пазар като референтен пазар и да не ограничава своите проучвания само до вътрешния пазар при дефинирането на релевантните географски пазари; призовава за оценка на въздействието на производствения капацитет, при която да се вземат предвид, наред с другото, инсталациите и работните места, и която да бъде извършена преди вземането на каквито и да е решения от ГД „Конкуренция“ на Комисията, като заключенията бъдат включени в окончателната версия на информационните материали за заинтересованите страни; призовава за преразглеждане на политиката в областта на конкуренцията и правилата за държавните помощи, за да се улесни публичната интервенция, с цел подкрепа на социалното и регионалното сближаване, подобряване на трудовите и екологичните стандарти и решаване проблемите в областта на общественото здравеопазване; призовава последиците за заетостта от евентуални решения на ГД „Конкуренция“ да се вземат предвид предварително и да могат да водят до обективна обосновка или, ако е необходимо, до изплащането на обезщетение за служителите, засегнати от евентуални мерки за отстраняване на злоупотреби с господстващо положение; призовава за по-активно участие на социалните партньори, и в частност на организациите на работниците и профсъюзите на национално и европейско равнище, за да се избегнат практиките на социален дъмпинг в сектора и да се гарантира създаването на качествени работни места;

27.  Подкрепя създаването на местни информационни комитети и провеждането на диалог за предотвратяване на евентуални индустриални рискове, като бъдат включени всички заинтересовани страни, разполагащи с правомощия за упражняване на контрол и отправяне на предупреждения; подчертава признатия експертен опит на представителите на служителите във връзка с избора на стратегически алтернативи и вземането на решения от страна на предприятието;

Ролята на неблагородните метали в кръговата икономика

28.  Подчертава в този контекст положителния ефект във връзка с използването на вторични метали, което спомага за значително намаляване на разходите за енергия и суровини; следователно призовава Комисията да подпомогне развитието и функционирането на вторичните пазари на метали; насърчава въвеждането на кръгова икономика във всяко предприятие за производство на неблагородни метали, за да се свърже използването на странични продукти и рециклирани метали с целта за повишаване на конкурентоспособността; призовава въвеждането на кръгова икономика да стане задължително за всяко предприятие за производство на неблагородни метали, за да се свърже използването на странични продукти и рециклирани метали с целта за повишаване на конкурентоспособността; приема целта за постигане на бърз напредък по отношение на рециклирането на редкоземни елементи и метали от изключителна важност, потребявани в рамките на Съюза; призовава за развитието на силни връзки между сектора за рециклиране на неблагородни метали и други промишлени отрасли, с цел разширяване на промишлената база и увеличаване на нейната устойчивост, особено в региони, засегнати от деиндустриализация; в тази връзка подчертава големия потенциал на използването на заместители на продукти и материали и повишената употреба на метален скрап, наред с другото, при производството на стомана и алуминий; подчертава, че повечето неблагородни метали могат да бъдат рециклирани многократно с малка част от енергията, използвана при първичното производство; изразява загриженост във връзка с големите загуби на енергия за Европа, причинявани от законния и незаконен износ на алуминий и мед за държави като Китай и Индия, държави които сами са въвели забрана за износа на алуминий; счита, че високите екологични стандарти и принципите на кръговата икономика следва да бъдат в основата на инвестициите за развитие и иновации в сектора за производство на неблагородни метали в Европа; призовава Комисията да създаде икономически стимули за рециклирането на метали, включително на неикономичните на този етап суровини от изключителна важност, като например редкоземните елементи, да проучи как могат да се подпомогнат пазарите за рециклирани материали, наред с другото, чрез зелени сертификати за рециклирани материали, изисквания за екологосъобразно проектиране и данъчни стимули, както и да гарантира, че бюджетите за политиката на сближаване и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) водят до максимален ефект за насърчаване на ефективно използване и рециклиране на ресурсите; счита, че законодателството за отпадъците следва да бъде подобрено, за да се подкрепи функционирането на пазара на метален скрап в ЕС, например чрез преразглеждане на Директивата относно излезлите от употреба превозни средства и друго законодателство относно отпадъците; предлага предприемането на мерки за определяне на цели за обратно приемане на продукти, засилване на отговорността на производителите, както и разширяване на обхвата на законодателството относно излезлите от употреба превозни средства, например относно камиони, автобуси и мотоциклети; подчертава нуждата от квалифицирани лица с умения, които да извършат прехода към по-устойчиви производствени процеси и продукти, и призовава за изготвяне на европейска стратегия за обучение и образование за подкрепа на предприятията, изследователските институти и социалните партньори в техните усилия за съвместно проучване на потребностите от умения с цел постигане на екологична устойчивост;

o
o   o

29.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 51.
(2) OВ L 188, 18.7.2009 г., стр. 93.
(3) OВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1.
(4) OВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17.
(5) OВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16.
(6) OВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56.
(7) ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32.
(8) Приети текстове, P7_TA(2014)0032.
(9) ОВ C 251 E, 31.8.2013 г., стр. 75.
(10) Приети текстове, P8_TA(2014)0104.
(11) Виж съображение 9 от Решение (ЕС) 2015/1814 (ОВ L 264, 9.10.2015 г., стр. 1).
(12) ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 1.
(13) http://ec.europa.eu/growth/sectors/raw-materials/specific-interest/erecon/index_en.htm


Положението в Унгария: последващи действия във връзка с резолюцията на Европейския парламент от 10 юни 2015 г.
PDF 473kWORD 84k
Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2015 г. относно положението в Унгария (2015/2935(RSP))
P8_TA(2015)0461RC-B8-1351/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид преамбюла към Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по‑специално съображение 2 и съображения 4—7 от него,

—  като взе предвид по-конкретно член 2, член 3, параграф 3, второ тире и членове 6 и 7 от ДЕС, както и членовете от ДЕС и от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), свързани със спазването, насърчаването и защитата на основните права в ЕС,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г., която беше провъзгласена на 12 декември 2007 г. в Страсбург и влезе в сила с Договора от Лисабон през декември 2009 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и Европейската конвенция за правата на човека,

—  като взе предвид своите резолюции съответно от 10 юни 2015 г. относно положението в Унгария(1), от 3 юли 2013 г. относно положението с основните права: стандарти и практики в Унгария(2), от 16 февруари 2012 г. относно неотдавнашните политически събития в Унгария(3) и от 10 март 2011 г. относно закона за медиите в Унгария(4),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2014 г., озаглавено „Нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава“ (COM(2014)0158),

—  като взе предвид първия годишен диалог на Съвета в областта на принципите на правовата държава, проведен на 17 ноември 2015 г.,

—  като взе предвид изявлението от 27 ноември 2015 г. на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека след посещението му в Унгария,

—  като взе предвид закон CXL от 2015 г. относно масовата имиграция, приет от Държавното събрание на Република Унгария,

—  като взе предвид закон CXLII от 2015 г. относно ефективната защита на границите на Унгария и относно масовата имиграция, приет от Държавното събрание на Република Унгария,

—  като взе предвид резолюция 36/2015 на Държавното събрание на Република Унгария относно послание до ръководителите на Европейския съюз, приета на 22 септември 2015 г.,

—  като взе предвид искането за устен отговор, отправено до Комисията от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно положението с правата на човека в Унгария: последващи действия във връзка с резолюцията на Европейския парламент от 10 юни 2015 г. (O-000140/2015 — B8‑1110/2015),

—  като взе предвид отговора на Комисията от 5 ноември 2015 г. вследствие на резолюцията на Парламента от 10 юни 2015 г.,

—  като взе предвид изявлението на Комисията, представено по време на разискването в пленарна зала относно положението в Унгария, проведено в Парламента на 2 декември 2015 г.,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Европейският съюз се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства, и като има предвид, че тези ценности са универсални и общи за държавите членки (член 2 от ДЕС); като има предвид, че очевиден риск от тежко нарушение от държава членка на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, би задействало процедурата по член 7;

Б.  като има предвид, че Хартата на основните права на Европейския съюз е част от първичното законодателство на ЕС и забранява всяка форма на дискриминация на каквото и да било основание, като например пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация;

В.  като има предвид, че начинът, по който принципите на правовата държава се прилагат на национално равнище, играе съществена роля за гарантиране на доверието към правните и административните системи на държавите членки; като има предвид, че основателната непреклонност от страна на ЕС по отношение на ценностите, свързани със зачитането на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, е от решаващо значение за гарантиране на доверието в Съюза както във вътрешен, така и в международен план;

Г.  като има предвид, че правото на убежище е гарантирано, при надлежно спазване на разпоредбите на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и протокола към нея от 31 януари 1967 г. относно статута на бежанците, както и в съответствие с ДЕС и ДФЕС;

Д.  като има предвид, че доброто разходване на публични средства и защитата на финансовите интереси на ЕС следва да бъдат ключови елементи от политиката на ЕС за укрепване на доверието на гражданите, като се гарантира, че техните пари се използват правилно, ефективно и ефикасно;

Е.  като има предвид, че неотдавнашните събития, инициативи и мерки, предприети през последните няколко години в Унгария, доведоха до сериозно системно влошаване на положението с принципите на правовата държава и основните права, наред с другото, свободата на словото, включително академичната свобода, човешките права на мигрантите, на лицата, търсещи убежище, и на бежанците, свободата на събранията и сдруженията, ограниченията и пречките пред дейностите на организациите на гражданското общество, правото на равно третиране, правата на лицата, принадлежащи към малцинства, в това число ромите, евреите и ЛГБТИ, социалните права, функционирането на конституционната система, независимостта на съдебната власт и на други институции, както и редица притеснителни твърдения за корупция и конфликти на интереси;

Ж.  като има предвид, че през юли и септември 2015 г. Държавното събрание на Република Унгария прие редица изменения, свързани по-специално със Закона относно предоставянето на убежище, Наказателния кодекс, Закона за наказателното съдопроизводство, Закона за граничния контрол, Закона за полицията и Закона за националната отбрана; като има предвид, че предварителната оценка на Комисията разкри редица сериозни проблеми и съмнения относно съответствието с достиженията на правото на ЕС в областта на убежището и границите, както и с Хартата на основните права на Европейския съюз; като има предвид, че на 6 октомври 2015 г. Комисията изпрати административно писмо до унгарското правителство; като има предвид, че унгарското правителство отговори на това писмо; като има предвид, че на 10 декември 2015 г. Комисията откри процедура за нарушение срещу Унгария;

З.  като има предвид, че Комисията не изпълни искането на Парламента да започне процес на задълбочен мониторинг във връзка с положението с демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в Унгария; като има предвид, че в своето изявление, представено по време на разискването в пленарна зала на Европейския парламент от 2 декември 2015 г., Комисията обяви, че е готова да използва всички средства, с които разполага, включително процедурата за нарушение, за да гарантира, че Унгария — както и която и да е друга държава членка — изпълнява задълженията си съгласно правото на ЕС и зачита ценностите на Съюза, залегнали в член 2 от ДЕС; като има предвид, че според Комисията на този етап не са изпълнени условията за задействане на рамката в областта на правовата държава по отношение на Унгария;

1.  Отново посочва своята позиция, изразена в резолюцията на Парламента от 10 юни 2015 г. относно положението в Унгария;

2.  Изразява сериозни опасения във връзка с поредицата от бързи законодателни мерки, предприети през последните месеци, които затрудниха изключително много достъпа до международна закрила и необосновано криминализираха бежанците, мигрантите и лицата, търсещи убежище; подчертава своите опасения относно спазването на принципа на забрана за връщане, все по-честото прибягване до задържане, включително и на непълнолетни лица, използването на ксенофобска реторика, свързваща мигрантите със социални проблеми или рискове за сигурността, по-специално чрез провеждани от правителството комуникационни кампании и национални консултации, като по този начин се затруднява интеграцията; настоятелно призовава унгарското правителство да се върне към нормалните процедури и да отмени спешните мерки;

3.  Счита, че всички държави членки трябва да спазват изцяло правото на ЕС в своите законодателни и административни практики и че цялото законодателство трябва да отразява и да бъде в съответствие с основните европейски ценности, а именно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права;

4.  Подчертава, че Парламентът многократно призова Съвета да реагира на обезпокояващите събития в Унгария; настоятелно призовава Съвета на Европейския съюз и Европейския съвет да проведат възможно най-скоро обсъждане и да приемат заключения относно положението в Унгария; счита, че като не разглеждат или не дават подходящ отговор на опасенията на Парламента, многократно изразявани от мнозинството членове на ЕП, Съветът и Комисията накърняват принципа за взаимно лоялно сътрудничество между институциите, заложен в член 13, параграф 2 от ДЕС;

5.  Счита, че Унгария подлага на изпитание способността и политическата готовност на ЕС да реагира на заплахи и нарушения от страна на държава членка спрямо основополагащите ценности на Съюза; изразява съжаление във връзка с наличието на сходни тенденции в някои други държави членки и счита, че бездействието на ЕС може да е допринесло за това развитие на събитията, което свидетелства за тревожни признаци на подкопаване на принципите на правовата държава, подобни на тези в Унгария; счита, че това води до сериозни опасения по отношение на способността на Съюза да гарантира продължаване на спазването на политическите критерии от Копенхаген, след като дадена държава членка се е присъединила към Съюза;

6.  Припомня ролята на Комисията, която в качеството си на пазител на Договорите трябва да гарантира, че националното законодателство е в съответствие с принципите на правовата държава, демокрацията и основните права; подчертава, че е важно всяка оценка и всеки анализ, извършени от Комисията и от Парламента относно положението в отделни държави членки, да се основават на фактите и да бъдат обективни; приканва унгарското правителство и Комисията да работят заедно и в дух на тясно сътрудничество по всички въпроси, които според тях могат да изискват допълнителна оценка или анализ; отбелязва със задоволство откриването на процедурата за нарушение срещу Унгария във връзка с достиженията на правото на ЕС в областта на убежището;

7.  Изразява съжаление, че настоящият подход, възприет от Комисията, е насочен основно към странични, технически аспекти на законодателството, като същевременно не се обръща внимание на тенденциите, закономерностите и комбинирания ефект на мерките върху принципите на правовата държава и основните права; счита, че по-специално процедурата за нарушение в повечето случаи не успява да доведе до реални промени и да намери решение на ситуацията като цяло;

8.  Отново припомня своя призив към Комисията да задейства първия етап от рамката на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава и във връзка с това незабавно да започне процес на задълбочен мониторинг по отношение на положението с демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в Унгария, включително комбинираното въздействие на редица мерки, и да направи оценка за възникването в тази държава членка на системна заплаха, която би могла да прерасне в недвусмислен риск от тежко нарушение по смисъла на член 7 от ДЕС;

9.  Призовава Комисията да продължи всички разследвания и да използва пълноценно всички съществуващи законодателни инструменти, за да гарантира прозрачното и надлежно усвояване на финансовите средства на ЕС в Унгария въз основа на правото на ЕС; отбелязва решението на Комисията от 14 юли 2015 г. за прекратяване на няколко договора по осем финансови програми на ЕС поради използването на твърде ограничителен критерий за подбор на проекти при процедури за възлагане на обществени поръчки в Унгария;

10.   Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета, на президента, на правителството и на парламента на Унгария, на правителствата и на парламентите на държавите членки и на страните кандидатки, на Агенцията на ЕС за основните права, на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0227.
(2) Приети текстове, P7_TA(2013)0315.
(3) ОВ C 249 E, 30.8.2013 г., стр. 27.
(4) ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 154.

Правна информация