Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 17 декември 2015 г. - СтрасбургОкончателна версия
Създаване на анкетна комисия по измерването на емисиите в автомобилния сектор, нейните правомощия, числен състав и срок на мандата
 Евентуална опасност от смъртно наказание за Ибрахим Халауа
 Положението в Малдивите
 Малайзия
 Рамково споразумение за всестранно партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Социалистическа република Виетнам, от друга страна, за да се вземе предвид присъединяването на Република Хърватия към ЕС ***
 Рамково споразумение за всестранно партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Социалистическа република Виетнам, от друга страна (одобрение) ***
 Рамково споразумение за всестранно партньорство и сътрудничество между ЕС и Виетнам (резолюция)
 Завършване на Европейския икономически и паричен съюз
 Годишен доклад за 2014 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ЕС в тази област
 20-а годишнина от подписването на Дейтънското мирно споразумение
 Износ на оръжия: Прилагане на Обща позиция 2008/944/ОВППС
 Патенти и права на селекционерите на растения
 Положението в Бурунди
 Защита на националния парк „Вирунга“ в Демократична република Конго

Създаване на анкетна комисия по измерването на емисиите в автомобилния сектор, нейните правомощия, числен състав и срок на мандата
PDF 466kWORD 76k
Решение на Европейския парламент от 17 декември 2015 г. относно създаването на анкетна комисия по измерването на емисиите в автомобилния сектор, нейните правомощия, числен състав и срок на мандата (2015/3037(RSO))
P8_TA(2015)0462B8-1424/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид представено от 283 членове на ЕП искане за създаване на анкетна комисия за разследване на предполагаеми нарушения и лошо администриране при прилагането на правото на Съюза във връзка с измерването на емисиите в автомобилния сектор,

—  като взе предвид предложението на Председателския съвет,

—  като взе предвид член 226 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид Решение 95/167/ЕО, Евратом, ЕОВС на Европейския парламент, Съвета и Комисията от 19 април 1995 г. относно реда и условията за упражняване на правото на разследване на Европейския парламент(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 г. за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства(2),

—  като взе предвид Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства(3),

—  като взе предвид Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа(4), както и текущите производства за установяване на неизпълнение на задължения по отношение на нея,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за определяне на стандарти за емисиите от нови леки пътнически автомобили като част от цялостния подход на Общността за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 октомври 2015 г. относно измерването на емисиите в автомобилния сектор(6), в която се призовава за щателно разследване на ролята и отговорността на Комисията и органите на държавите членки, като се вземат предвид, наред с другото, проблемите, установени в доклада на Съвместния изследователски център на Комисията от 2011 г.,

—  като взе предвид проекта на регламент на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 692/2008 по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 6) (D042120),

—  като взе предвид становището, представено на 28 октомври 2015 г. от Техническия комитет по моторните превозни средства“ (ТКМПС/TCMV), създаден съгласно член 40, параграф 1 от Директива 2007/46/ЕО,

—  като взе предвид член 198 от своя правилник,

1.  Решава да създаде анкетна комисия за разследване на предполагаеми нарушения и лошо администриране при прилагането на правото на Съюза във връзка с измерването на емисиите в автомобилния сектор, без да се засяга компетентността на националните съдилища или съдилищата на Съюза,

2.  Решава на анкетната комисия да бъде възложено:

   да разследва предполагаемото неизпълнение от страна на Комисията на задължението по член 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 715/2007 да прави преглед на циклите на изпитване, използвани за измерване на емисиите, и да ги адаптира, ако те вече не са задоволителни или вече не отразяват действителните емисии, с оглед на реалното отразяване на емисиите, отделяни от движещите се по пътищата автомобили, въпреки наличието на информация за сериозно и системно превишаване на граничните стойности на емисиите от превозните средства при нормална експлоатация, включително докладите на Съвместния изследователски център от 2011 г. и 2013 г. и изследването на Международния съвет за чист транспорт (ICCT), публикувано през май 2014 г., в разрез със задълженията, предвидени в член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 715/2007;
   да разследва предполагаемото непредприемане от страна на Комисията и на органите на държавите членки на надеждни и ефективни действия за проследяване на прилагането и за налагане на спазването на изричната забрана за използване на измервателно-коригиращи устройства, както се предвижда в член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 715/2007;
   да разследва предполагаемото невъвеждане от страна на Комисията по своевременен начин на изпитвания, отразяващи реалните условия на движение, и предполагаемото неприемане от нейна страна на мерки във връзка с използването на измервателно-коригиращи устройства, както се предвижда в член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 715/2007;
   да разследва предполагаемото непредписване от държавите членки на разпоредби, съдържащи ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, приложими при нарушения на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 715/2007 от страна на производителите, включително използване на измервателно-коригиращи устройства, отказ за предоставяне на достъп до информация и фалшифициране на резултатите от изпитванията за типово одобрение или за съответствие в експлоатация, както се изисква в член 13, параграфи 1 и 2 от посочения регламент;
   да разследва предполагаемото непредприемане от държавите членки на всички необходими мерки за осигуряване на прилагането на разпоредбата, съдържаща санкциите, приложими при нарушения на Регламент (ЕО) № 715/2007, както се изисква в член 13, параграф 1 от посочения регламент;
   да събира и анализира информация с цел да установи дали Комисията и държавите членки са разполагали с доказателства за използването на измервателно-коригиращи устройства, преди Агенцията на Съединените Американски Щати за опазване на околната среда да издаде на 18 септември 2015 г. своето предупреждение за нарушение;
   да събира и анализира информация относно прилагането от държавите членки на разпоредбите на Директива 2007/46/ЕО, и по-специално на разпоредбите на член 12, параграф 1 и член 30, параграфи 1, 3 и 4;
   да събира и анализира информация с цел да установи дали Комисията и държавите членки са разполагали с доказателства за използването на измервателно-коригиращи устройства при измерването на емисиите на CO2;
   да отправя всякакви препоръки, които счита за необходими във връзка с този въпрос;

3.  Решава, че анкетната комисия следва да представи междинен доклад в срок от шест месеца след започването на своята работа и да представи окончателния си доклад в срок от 12 месеца след започването на своята работа;

4.  Решава анкетната комисия да бъде съставена от 45 членове;

5.  Възлага на своя председател да осигури публикуването на настоящото решение в Официален вестник на Европейския съюз.

(1) OВ L 113, 19.5.1995 г., стр. 1.
(2) OВ L 171, 29.6.2007 г., стр. 1.
(3) OВ L 263, 9.10.2007 г., стр. 1.
(4) ОВ L 152, 11.6.2008 г., стр. 1.
(5) OВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 1.
(6) Приети текстове, P8_TA(2015)0375.


Евентуална опасност от смъртно наказание за Ибрахим Халауа
PDF 476kWORD 87k
Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2015 г. относно Ибрахим Халауа, който може да бъде осъден на смърт (2015/3016(RSP))
P8_TA(2015)0463RC-B8-1402/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид предходните си резолюции относно Египет, и по-специално резолюцията от 15 януари 2015 г. относно положението в Египет(1) и резолюцията от 8 октомври 2015 г. относно смъртното наказание(2),

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи на ЕС относно Египет от август 2013 г. и февруари 2014 г.,

—  като взе предвид споразумението за асоцииране между ЕС и Египет от 2001 г., което влезе в сила през 2004 г., допълнено от Плана за действие ЕС-Египет от 2007 г.,

—  като взе предвид доклада по ЕПС относно напредъка на Египет за 2014 г. от 25 март 2015 г.,

—  като взе предвид наскоро направените изявления от страна на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно Египет, включително изявленията от 16 юни 2015 г. относно съдебните присъди в Египет и от 4 февруари 2015 г. относно осъждането на активисти в Египет,

—  като взе предвид съвместната декларация от 10 октомври 2015 г. на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Федерика Могерини, от името на ЕС, и на генералния секретар на Съвета на Европа, Турбьорн Ягланд, относно Европейския и Световния ден срещу смъртното наказание,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно смъртното наказание и Насоките за политиката на ЕС към трети държави по отношение на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., Конвенцията на ООН за правата на детето и Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, по които Египет е страна, като взе предвид резолюциите на Общото събрание на ООН, и по-специално резолюцията от 18 декември 2014 г. за налагане на мораториум върху прилагането на смъртното наказание (69/186),

—  като взе предвид Конституцията на Арабска република Египет,

—  като взе предвид египетския Закон 107 от 24 ноември 2013 г. относно правото на обществени събрания, шествия и мирни демонстрации,

—  като взе предвид президентския указ от ноември 2014 г. (Закон 140), който разрешава чуждестранните граждани, обвинени в извършване на престъпление, да бъдат върнати в държавата им по произход,

—  като взе предвид Принципите и насоките относно правото на справедлив процес и правна помощ в Африка на Африканската комисия по правата на човека и народите; като взе предвид Африканска харта за правата на човека и народите,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че ирландският гражданин Ибрахим Халауа е задържан от повече от две години по обвинения, че е участвал в незаконен протест на 16 и 17 август 2013 г., докато е бил на семейна почивка в Кайро, като се твърди, че по време на събитието протестиращите са причинили смъртта на повече от едно лице и престъпно увреждане; като има предвид, че 97 души загинаха по време на посочените протести, като в повечето случаи това се дължеше на прекомерна употреба на сила от страна на силите за сигурност; като има предвид, че Ибрахим Халауа е бил на 17 години — и следователно все още непълнолетен съгласно египетското и международното право — към момента на своето арестуване;

Б.  като има предвид, че Ибрахим Халауа е бил арестуван заедно с трите си сестри, след като са потърсили убежище в джамията „Ал-Фатех“ при избухването на насилие по време на демонстрация; като има предвид, че впоследствие трите му сестри бяха освободени от органите на властта;

В.  като има предвид, че прокурорът не представи доказателства за това, че Ибрахим Халауа е бил замесен в проява на насилие по време на протестите; като има предвид, че прокурорът разчиташе изцяло на свидетелските показания на полицаи и на техните доклади, както и на разследвания на разузнавателните служби; като има предвид, че неговият съдебен процес беше отлаган неколкократно, а съдебните заседания бяха прекратявани от египетския съд, като последният до момента такъв случай беше на 15 декември 2015 г.; като има предвид, че срещу него не бяха повдигнати обвинения в продължение на една година след неговото арестуване; като има предвид, че Ибрахим Халауа, заедно с 493 други лица, мнозинството от които са пълнолетни, очаква масов съдебен процес, който е насрочен за 19 декември 2015 г., без никаква гаранция за прилагането на минималните стандарти за свободен и справедлив съдебен процес, и може да му бъде наложено смъртно наказание, ако бъде осъден; като има предвид, че през май 2015 г. Египет екзекутира шест лица, едно от които беше на същата възраст, на която е Ибрахим Халауа в момента;

Г.  като има предвид, че от 2013 г. насам са произнесени голям брой смъртни присъди в рамките на масови съдебни процеси срещу лица, за които се твърди, че са членове на Мюсюлманското братство или поддръжници на сваления от власт президент Морси; като има предвид, че тези съдебни производства са в нарушение на задълженията на Египет съгласно международното право;

Д.  като има предвид, че в член 10 от Всеобщата декларация за правата на човека се заявява, че „всеки човек има право, при пълно равенство, на справедливо и публично разглеждане на неговото дело, от независим и безпристрастен съд, за установяване на неговите права и задължения, както и за разглеждане на каквото и да е наказателно обвинение, предявено срещу него“;

Е.  като има предвид, че Ибрахим Халауа е задържан заради това, че мирно е упражнявал своите права на свобода на изразяване на мнение и на събрания и е считан от „Амнести интернешънъл“ за затворник заради убежденията си; като има предвид, че свободата на изразяване на мнение и свободата на събрания са неотменни стълбове на всяко демократично и плуралистично общество; като има предвид, че член 73 от египетската Конституция посочва, че гражданите имат право да организират публични срещи, маршове, демонстрации и всякакви форми на мирен протест;

Ж.  като има предвид, че според съобщения след военния преврат от юни 2013 г. в Египет са се състояли голям брой задържания на протестиращи и много лица са станали затворници заради убежденията си; като се има предвид, че свободата на сдруженията, събранията и изразяването на мнение продължават да бъдат области, предизвикващи особена загриженост, от юли 2013 г. насам;

З.  като има предвид, че Ибрахим Халауа се намира в изключително тежки условия в затвора, което включва твърдения за изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение при ареста и по време на неговото задържане под стража и му е била отказана медицинска и правна помощ; като има предвид, че според членовете на неговото семейство и неговите адвокати от 21 октомври 2015 г. Ибрахим Халауа е обявил гладна стачка в знак на протест срещу продължаващото му задържане, което сериозно застрашава неговото здраве;

И.  като има предвид, че египетската прокуратура на Кайро-Север и съдът не са признали Ибрахим Халауа за малолетен при извършването на ареста, в нарушение на задълженията, произтичащи за египетските органи съгласно Конвенцията за правата на детето, по която Египет е страна;

Й.  като има предвид, че всяка присъда за налагане на смъртно наказание на лица, които са били на възраст под 18 години към момента на извършване на престъплението, и тяхното екзекутиране са несъвместими с международните задължения на Египет;

К.  като има предвид, че Чарлз Фланагън, ирландският министър на външните работи и търговията, изрази разочарование след непрекъснатото отлагане на делото на Ибрахим Халауа в Египет; като има предвид, че служители от ирландското консулство са присъствали на всички изслушвания до момента и също така са платили за 48 консулски посещения при Ибрахим Халауа и като има предвид, че това подчертава значението, което ирландското правителство отдава на това дело;

Л.  като има предвид, че Египет освободи чуждестранни граждани съгласно президентски указ, издаден през ноември 2014 г., който разрешава чужденците, обвинени в извършване на престъпление, да бъдат депортирани в държавата си по произход;

М.  като има предвид, че до момента Египет не прилага Временните мерки, изискани от Африканската комисия по правата на човека и народите през март 2015 г. с цел да се гарантира неприкосновеността на Ибрахим Халауа и на другите непълнолетни лица, замесени в делото, като те бъдат освободени незабавно под гаранция;

Н.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки се опитват да изградят по-тесни отношения с Египет и неговия народ в редица области в ролята му на важен съсед и партньор; като има предвид, че Египет е на първо място сред арабските държави по брой на населението (над 80 милиона души) и е държава с ключово значение в южното Средиземноморие; като има предвид, че Египет е изправен пред сериозна загриженост по отношение на сигурността поради въздействието на положението в съседни държави; като има предвид, че събитията в политическата, икономическата и социалната сфера в Египет оказват значително въздействие върху целия регион и дори отвъд границите на региона;

1.  Изразява дълбока загриженост относно неприемливото нарушаване на основните права на човека в резултат от произволното задържане на ирландския гражданин Ибрахим Халауа и призовава египетските органи незабавно и безусловно да го освободят и да го предоставят на ирландските органи съгласно президентския указ, издаден през ноември 2014 г. по силата на египетския Закон 140;

2.  Изразява най-дълбока загриженост във връзка с влошаващото се състояние на Ибрахим Халауа в резултат от обявената от него гладна стачка и с твърденията за лошите условия, при които е поставен в затвора; призовава египетските органи да гарантират с приоритетно значение, че доброто здравословно състояние и благоденствието на Ибрахим Халауа се поддържат по време на неговия престой в затвора; изисква надлежно и независимо разследване на всички твърдения за изтезания и малтретиране на Ибрахим Халауа;

3.  Отправя искане към египетските органи да гарантират, че се зачита член 10 от Международния пакт за граждански и политически права, в който се посочва, че „всички лица, лишени от свобода, се третират хуманно и при зачитане на присъщото на човешката личност достойнство“;

4.  Припомня на египетските органи, че Египет е обвързан от безспорни международни задължения съгласно Конвенцията за правата на детето, които са приложими по отношение на Ибрахим Халауа; изисква египетските органи да отхвърлят категорично заплахата от налагане на смъртно наказание, в случай че Ибрахим Халауа бъде осъден, като се има предвид, че той е бил непълнолетен към момента, в който е бил арестуван;

5.  Отново заявява категоричното несъгласие на ЕС относно използването на смъртното наказание при каквито и да било обстоятелства и призовава за цялостен мораториум върху налагането на смъртно наказание в Египет; настоятелно призовава Египет да ратифицира Втория незадължителен протокол към Международния пакт за граждански и политически права от 1996 г., имащ за цел премахването на смъртното наказание;

6.  Изразява изключително голяма загриженост относно факта, че египетските органи не гарантират правото на справедлив съдебен процес на Ибрахим Халауа и на останалите 493 съответници, и по-специално липсата на възможност за преразглеждане или оспорване на продължаващото им задържане и на повдигнатите им обвинения, неколкократния отказ на достъп до адвокати и прекалено дългия период на задържане под стража, който е в нарушение на вътрешните и международните задължения на Египет;

7.  Отново изразява убеждение, че за адвокатите на Ибрахим Халауа ще бъде изключително трудно да изградят неговата лична защита, ако неговото дело бъде разгледано като част от масов съдебен процес срещу всички ответници, арестувани във връзка с протестите от август 2013 г.;

8.  Категорично осъжда използването на масов съдебен процес в рамките на съдебния процес и призовава египетските органи да спазват международното право и да гарантират най-високите международни стандарти по отношение на правото на справедлив съдебен процес; призовава египетските орани да освободят лицата, задържани заради това, че мирно са упражнили правото си на свобода на изразяване на мнение, събрания и сдружения, предвидени в египетската Конституция и в други международни конвенции, по които Египет е страна; изразява дълбока загриженост във връзка с много сериозното влошаване на медийната среда; осъжда съдебните процеси срещу египетски и чуждестранни журналисти и задочното им осъждане;

9.  Призовава Европейската служба за външна дейност, чрез делегацията на ЕС в Кайро, и държавите членки, по-специално Ирландия, да следят всички изслушвания по делото на Ибрахим Халауа и на неговите съответници; изразява очакване ЕСВД да повдигне въпроса на най-високо равнище в рамките на диалога си с Египет и да докладва редовно на Парламента относно наблюдението на съдебния процес; призовава ирландските органи да продължат да оказват пълна правна, консулска и друга подкрепа на Ибрахим Халауа и на неговите роднини и да го посещават редовно в затвора, както и делегацията на ЕС; призовава египетските органи, във връзка с европейското гражданство на Ибрахим Халауа, да продължат да улесняват консулския достъп за ирландското правителство;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека, на парламентите и правителствата на държавите членки, на президента на Арабска република Египет и на неговото временно правителство.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0012.
(2) Приети текстове, P8_TA(2015)0348.


Положението в Малдивите
PDF 471kWORD 83k
Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2015 г. относно положението на Малдивските острови (2015/3017(RSP))
P8_TA(2015)0464RC-B8-1409/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Малдивите и по-специално тези от 16 септември 2004 г.(1) и от 30 април 2015 г.(2),

−  като взе предвид окончателния доклад на мисията на ЕС за наблюдение на парламентарните избори в Република Малдиви от 22 март 2014 г.,

−  като взе предвид съвместното местно изявление от 30 септември 2014 г. относно заплахите за гражданското общество и правата на човека на Малдивските острови, направено от делегацията на ЕС в съгласие с посолствата на държавите — членки на ЕС и посолствата на Норвегия и на Швейцария в Коломбо, акредитирани към Малдивските острови,

−  като взе предвид изявлението от 12 март 2015 г. на председателя на Делегацията за връзки с държавите от Южна Азия относно задържането на бившия президент на Малдивските острови г-н Мохамед Нашид и писмото от 10 април 2015 г. на председателя на комисията по външни работи на ЕП до министъра на външните работи на Република Малдиви,

−  като взе предвид изявлението от 14 март 2015 г. на говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно присъдата на бившия президент г-н Мохамед Нашид,

−  като взе предвид изявлението от 5 ноември 2015 г. на говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно обявяването на извънредно положение от президента на Малдивските острови,

−  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, по който Малдивските острови са страна,

−  като взе предвид изявлението от 18 март 2015 г. на Върховния комисар на ООН за правата на човека Зейд Раад ал Хюсейн относно съдебния процес срещу бившия президент Мохамед Нашид,

−  като взе предвид Становище № 33/2015 (Малдиви) от 4 септември 2015 г. на работната група на ООН по произволното задържане,

−  като взе предвид документацията, свързана с последния всеобщ периодичен преглед на Съвета на ООН по правата на човека по отношение на Малдивските острови от 6 май 2015 г.,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че провеждането на президентските избори през 2013 г., при които Момун Ямин Абдул Гаюмза се издигна на власт, беше белязано от нередности;

Б.  като има предвид, че на 13 март 2015 г. Мохамед Нашид, първият демократично избран президент на Малдивските острови, беше осъден на 13 години лишаване от свобода по политически мотивирани обвинения, и като има предвид, че този акт беше осъден от работната група на ООН по произволното задържане; като има предвид, че съдебният процес беше белязан от нередности; като има предвид, че други бивши длъжностни лица, включително бившият вицепрезидент Ахмед Адиб и бившите министри на отбраната Мохамед Назим и Толхат Ибрахим също бяха задържани и лишени от свобода;

В.  като има предвид, че бе изразена загриженост относно силно политизираната съдебна власт на Малдивските острови, която в продължение на дълги години злоупотребява с правомощията си и действа в полза на управляващата в дадения момент партия и срещу политици от опозицията;

Г.  като има предвид, че на 4 ноември 2015 г. правителството на Малдивските острови обяви извънредно положение, отменено шест дни по-късно, което явно беше средство за предотвратяване на масови антиправителствени протести, и като има предвид, че правителството беше широко осъдено за спирането на действието на основните права на гражданите и за предоставянето на армията и полицията на правото да извършват претърсвания и произволни задържания;

Д.  като има предвид, че на 27 и 28 ноември 2015 г. полицията на Малдивските острови разпръсна протестиращите представители на опозицията, като използва сълзотворен газ и лютив спрей, и арестува над дузина демонстранти, призоваващи за освобождаването на бившия президент и други задържани политически лидери;

Е.  като има предвид, че Махфуз Саид, адвокат в областта на правата на човека и член на правния екип на бившия президент Мохамед Нашид, беше нападнат на 4 септември 2015 г.;

Ж.  като има предвид, че мораториумът върху смъртното наказание на Малдивските острови (включително забавени присъди над непълнолетни лица), който бе приет през 1953 г., беше отменен през април 2014 г.;

З.  като има предвид, че парламентът прие законодателство, с което призоваването към ограничителни мерки и други свързани санкции срещу правителството на Малдивските острови и неговите членове се инкриминира като измяна;

И.  като има предвид, че Малдивските острови бяха определени от комисията по правата на човека на парламентарните представители към Интерпарламентарния съюз като една от страните с най-лошо положение в света по отношение на нападенията срещу опозиционни депутати, в която политици от опозицията редовно биват сплашвани, задържани и лишавани от свобода; като има предвид, че свободата на изразяване на мнение (включително свободата на медиите), свободата на сдруженията и демократичният плурализъм са под все по-голяма заплаха предвид задържането на стотици антиправителствени демонстранти и отправените срещу тях обвинения;

Й.  като има предвид, че съществува също така безпокойство във връзка с нарастващата ислямистка агресия и във връзка с броя на радикализираните млади мъже и жени, за които се твърди, че са се присъединили към ИДИЛ; като има предвид, че според оценките Малдивските острови имат най-голям брой рекрутирани от ИДИЛ бойци на глава от населението от всички държави;

К.  като има предвид, че Ахмед Рилван, критично настроен към правителството журналист, „изчезна“ през август 2014 г. и все още не е открит, като съществуват опасения, че вече е мъртъв;

Л.  като има предвид, че престъпни групи и радикални ислямистки групировки — вероятно в сътрудничество с полицията — често нападат институции, организации и лица, които са критично настроени към действията на правителството или биват обвинявани в поощряване на атеизма, и като има предвид, че това създава атмосфера на сплашване;

М.  като има предвид, че се наблюдава нарастване на тормоза, заплахите и нападенията срещу организации на гражданското общество и защитници на правата на човека, включително срещу бившата Комисия по правата на човека на Малдивските острови, която бе разкритикувана от Върховния съд за представянето на доклад за всеобщия периодичен преглед на Съвета на ООН по правата на човека;

1.  Изразява дълбоката си загриженост относно постепенното влошаване на демократичните стандарти и засилващите се авторитарни тенденции на Малдивските острови, които създават атмосфера на страх и политическо напрежение — положение, което може да застраши всички постижения през последните години при установяването на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава в страната;

2.  Осъжда мерките срещу политическите опоненти; призовава правителството на Малдивските острови да освободи незабавно и безусловно бившия президент Мохамед Нашид, бившия вицепрезидент Ахмед Адиб и бившите министри на отбраната Мохамед Назим и Толхат Ибрахим, заедно с Шейх Имран Абдула и други политически затворници, както и да свали всички обвинения срещу тях; изразява също така загриженост във връзка с влошаващото се здраве на бившия президент;

3.  Отново изразява своето общо недоволство от сериозните нередности в хода на съдебния процес срещу бившия президент Мохамед Нашид;

4.  Призовава малдивското правителство да гарантира пълна безпристрастност на съдебната власт, както и да зачита надлежните законови процедури и правото на справедлив, безпристрастен и независим съдебен процес; подчертава необходимостта от деполитизиране на съдебната власт и службите за сигурност;

5.  Изразява сериозна загриженост в този контекст относно уволнението на главния прокурор и припомня на правителството, че главната прокуратура е независим конституционен орган съгласно Конституцията на Малдивските острови и че главният прокурор трябва да имат възможност да изпълнява своя законен конституционен мандат без произволна политическа намеса или сплашване на другите клонове на властта;

6.  Изразява дълбока тревога поради непрекъснатото подкопаване на правата на човека, включително злоупотребата с извънредното положение от изпълнителната власт на Малдивските острови, както и поради риска от по-нататъшно влошаване; припомня на Република Малдиви нейните международни ангажименти по отношение на зачитането на правата на човека, включително правата на детето и основните свободи;

7.  Призовава за създаването на истински диалог между всички политически партии относно бъдещето на тази уязвима островна държава;

8.  Призовава правителството на Малдивските острови да спазва и изцяло да подкрепя правото на протести и правото на свобода на изразяване, на сдружения и събрания, както и да не се стреми към ограничаване на тези права; призовава също така правителството на Малдивските острови да сложи край на безнаказаността на лицата, които прилагат саморазправа и използват насилие срещу хората, насърчаващи религиозна толерантност, мирните протестиращи, критично настроените медии и гражданското общество; призовава Малдивските острови да спазват изцяло своите международни задължения;

9.  Призовава правителството на Малдивските острови да защити правата на активистите, пропагандиращи демокрацията, умерените мюсюлмани, поддръжниците на секуларизма и онези, които се противопоставят на пропагандирането на уахабитско-салафистката идеология на Малдивските острови, и да гарантира правото им да участват във всички области на обществения живот на Малдивските острови;

10.  Припомня, че свободата на медиите е крайъгълният камък на функциониращата демокрация; призовава правителството и органите на Малдивските острови да гарантират адекватна защита на журналистите и защитниците на правата на човека, които са подложени на заплахи и нападения поради своята законна работа, и в този контекст да създадат възможност за надлежно разследване на случаите на изчезване на Ахмед Рилван, нападението срещу Махфуз Саид и нападенията и заплахите срещу журналисти, членове на гражданското общество и независими институции;

11.  Призовава за спешно възстановяване на мораториума върху смъртното наказание с оглед на неговото премахване и за преразглеждане на наказателния кодекс с цел прекратяване на използването на телесни наказания;

12.  Призовава Комисията и държавите членки да изготвят изчерпателни предупреждения относно положението с правата на човека на Малдивските острови за туристи, планиращи да посетят страната; също така призовава Европейската служба за външна дейност да наблюдава внимателно правата на човека и политическото положение на Малдивските острови;

13.  Призовава ЕС и неговите държави членки, предвид условията на продължаващо подкопаване на демократичния процес и влошаване на положението с правата на човека на Малдивските острови, да въведат ограничителни мерки под формата на целеви санкции, замразяване на активи в чужбина на някои членове на малдивското правителство и негови водещи поддръжници сред бизнес общността на Малдивските острови и да наложи забрани за пътуване за тях;

14.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета, на държавите членки, както и на правителството и парламента на Малдивските острови.

(1) OВ C 140 E, 9.6.2005 г., стр. 165.
(2) Приети текстове, P8_TA(2015)0180.


Малайзия
PDF 479kWORD 84k
Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2015 г. относно Малайзия (2015/3018(RSP))
P8_TA(2015)0465RC-B8-1412/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид предходните си резолюции относно Малайзия,

—  като взе предвид резолюцията си от 15 януари 2014 г. относно бъдещето на отношенията между ЕС и АСЕАН(1),

—  като взе предвид изявлението на говорителя на ЕСВД от 15 април 2015 г. относно наскоро приетото изменение на Закона за противодържавната дейност в Малайзия,

—  като взе предвид изявлението на говорителя на ЕСВД от 17 март 2015 г. относно задържането на Нурул Изах, депутат от опозицията в Малайзия,

—  като взе предвид изявлението на говорителя на ЕСВД от 10 февруари 2015 г. относно осъждането на малайзийския политик от опозицията Ануар Ибрахим,

—  като взе предвид Стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека,

—  като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН за правата на човека от 9 април 2015 г. относно законопроектите за борба с тероризма и с противодържавната дейност,

—  като взе предвид съвместно съобщение за медиите на ЕСВД във връзка с политическия диалог относно правата на човека между ЕС и АСЕАН от 23 октомври 2015 г.,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека,

—  като взе предвид сесията на всеобщия периодичен преглед на ООН от октомври 2013 г.,

—  като взе предвид доклада на специалния докладчик за трафика на хора от юни 2015 г.,

—  като взе предвид втория общ периодичен преглед относно Малайзия пред Съвета на ООН по правата на човека от октомври 2013 г. и неговите препоръки,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид Декларацията на Организацията на обединените нации относно защитниците на правата на човека от 1998 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 1984 г.,

—  като взе предвид Декларацията за правата на човека на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че ЕС разглежда Малайзия като основен политически и икономически партньор в Югоизточна Азия; като има предвид, че ЕС и Малайзия водят преговори за сключване на споразумение за партньорство и сътрудничество и на споразумение за свободна търговия;

Б.  като има предвид, че пространството за водене на публичен дебат и свободно изразяване в Малайзия бързо се стеснява, тъй като правителството прибягва до неясно формулирани разпоредби в областта на наказателното право, за да заглуши критиците си и да потуши общественото недоволство и мирното изразяване на мнение, включително дебатите по въпроси от обществен интерес; като има предвид, че тези закони включват Закона за противодържавната дейност, Закона за печатната преса и публикациите, Закона за комуникациите и мултимедиите, както и Закона за мирните събрания, наред с другото;

В.  като има предвид, че на 3 декември 2015 г. законопроектът на Съвета за национална сигурност беше приет в парламента на Малайзия с мнозинство; като има предвид, че законопроектът предоставя на Съвета за национална сигурност, начело с министър-председателя, широки правомощия да обявява извънредно положение във всяка област, за която се счита, че има риск за сигурността, като дава обширни правомощия за задържане, претърсване и изземване без съдебна заповед;

Г.  като има предвид, че само съгласно Закона за противодържавната дейност, от началото на 2014 г. най-малко 78 души са били разследвани или са били обвинени;

Д.  като има предвид, че бивш лидер на опозицията, Ануар Ибрахим, беше осъден по обвинения в содомия през февруари 2015 г., вследствие на политически мотивирано съдебно преследване, които доведоха до наказателното производство, което не отговаряше на международните стандарти за справедлив процес; като има предвид, че са му били отказани подходящи медицински грижи;

Е.  като има предвид, че ЛГБТ лица в Малайзия се считат за престъпници съгласно Закона за борба със содомията на държавата и регионалните закони, забраняващи т.нар. „кросдресинг“ (преобличане в дрехите на противоположния пол), и са обект на политически изказвания, насаждащи омраза, произволни арести, физическо и сексуално насилие, лишаване от свобода, и други злоупотреби;

Ж.  като има предвид, че срещу малайзийския карикатурист Зулкифли Ануар Улхаке (Зунар) са отправени обвинения по Закона за противодържавната дейност след критични съобщения в Twitter срещу правителството във връзка с осъждането на Ануар Ибрахим; като има предвид, че срещу блогъра Халид Исмат и университетския преподавател Азми Шаром са повдигнати подобни обвинения;

З.  като има предвид, че малайзийската комисия за борбата с корупцията е разпитала министър-председателя във връзка с твърденията за корупция, след като над 600 милиона евро са били намерени на банковата му сметка без никаква обосновка за източника и предназначението им, както и на отделни твърдения, че липсват стотици милиони евро от сделки с държавна фирма, създадена от него, 1Malaysia Development Berhad (1MDB);

И.  като има предвид, че медиите и издателствата са подложени на ограничения съгласно Закона за печатната преса и публикациите, след като докладваха за твърдения, и че адвокатът Матиас Чанг и политикът Хайръдин Абу Хасан бяха арестувани след техните разследвания във връзка с тези твърдения;

Й.  като има предвид, че върховният представител изрази загриженост по отношение на злоупотребата с наказателното право по време на посещението си в Малайзия на 5 и 6 август 2015 г.;

К.  като има предвид, че според ООН и НПО малайзийските полицейски сили все по-често прибягват до изтезания, късни вечерни арести, необосновано предварителното задържане и избирателно преследване;

Л.  като има предвид, че Малайзия продължава да прилага смъртното наказание, като понастоящем 1000 затворници са с издадена смъртна присъда;

М.  като има предвид, че Малайзия е член на Съвета за сигурност на ООН и понастоящем е председател на АСЕАН и че 27-ата среща на високо равнище на АСЕАН беше проведена в Куала Лумпур от 18 до 22 ноември 2015 г.;

1.  Отново заявява твърдия ангажимент на ЕС към малайзийския народ, с който ЕС има силни и дълготрайни политически, икономически и културни връзки;

2.  Изразява съжаление във връзка с влошаването на положението с правата на човека в Малайзия и по-специално репресиите, насочени срещу активисти на гражданското общество, университетски преподаватели, медийни и политически активисти; изразява загриженост по отношение на нарастването броя на хората, срещу които са повдигнати обвинения или са задържани съгласно Закона за противодържавната дейност;

3.  Изразява особена загриженост във връзка с приемането на законопроекта на Съвета за национална сигурност и призовава настоятелно за неговото оттегляне; призовава правителството да поддържа подходящ баланс между необходимостта да се гарантира националната сигурност и необходимостта от защита на гражданските и политическите права;

4.  Настоятелно призовава правителството на Малайзия да освободи незабавно всички политически затворници, включително бившия лидер на опозицията, Ануар Ибрахим, и да им се предоставят подходящи медицински грижи, както и да прекрати политически мотивирани обвинения, включително тези срещу карикатуриста Зулкифли Ануар Улхаке (Зунар), блогъра Халид Исмат, университетския преподавател Азми Шаром, политическите дисиденти Хайръдин Абу Хасан и Матиас Чанг, както и активистите в областта на правата на човека, Лена Хендри и Мария Чин Абдула;

5.  Настоятелно призовава малайзийските органи да отменят Закона за противодържавната дейност и да приведат цялото законодателство, в това число Закона за предотвратяване на тероризма, Закона за печатната преса и публикациите, Закона за комуникациите и мултимедиите, Закона за мирните събрания, както и другите съответни разпоредби на наказателния кодекс, в съответствие с международните стандарти относно свободата на изразяване на мнение и свободата на събрания и защитата на правата на човека; призовава малайзийските органи да улеснят провеждането на мирни събрания и да гарантират сигурността на всички участници и тяхната свобода на изразяване в цялата държава;

6.  Настоятелно призовава за създаването на независима комисия по полицейските жалби и нарушения, както беше препоръчано от полицейската анкетна комисия през 2005 г., която да разследва твърденията за изтезания и смъртни случаи на лица, задържани от полицията;

7.  Подчертава значението на провеждането на независими и прозрачни разследвания на твърденията за корупция, както и на пълното сътрудничество с разследващите органи; настоятелно призовава правителството на Малайзия да се въздържа от оказване на натиск върху малайзийската комисия за борбата с корупцията и медиите;

8.  Изразява дълбоко съжаление поради вземането на надмощие от страна на групировки на супремасистите, което допринася допълнително за създаването на етническо напрежение;

9.  Насърчава правителството на Малайзия да започне провеждането на диалог с партиите на опозицията и представители на гражданското общество;

10.  Призовава правителството на Малайзия да ратифицира основните международни конвенции за правата на човека, включително Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията против изтезанията, Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, Конвенция № 169 на МОТ, Римския статут на МНС, както и Конвенцията от 1951 г. за статута на бежанците и факултативния протокол към нея;

11.  Призовава правителството на Малайзия да отправи постоянна покана за всички специални процедури на ООН, като по този начин се даде възможност на специалните докладчици да посетят Малайзия, без да се налага да искат покана;

12.  Отново заявява своята позиция, че смъртното наказание е жестоко, нечовешко и унизително отношение и призовава Малайзия да въведе мораториум като първа стъпка към премахването на смъртното наказание за всички престъпления и да замени всички смъртни присъди с лишаване от свобода;

13.  Призовава ЕС и неговите държави членки да координират своите политики по отношение на Малайзия в съответствие със стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека с цел насърчаване на реформите по посочените по-горе въпроси, будещи загриженост, като използват всички възможни средства, включително в контекста на ООН, където Малайзия е непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН през периода 2015-2016 г.;

14.  Призовава делегацията на ЕС в Малайзия да увеличи усилията си за финансиране на проекти относно свободата на изразяване и реформиране на репресивните закони, както и да използва всички подходящи инструменти, в това число Европейския инструмент за демокрация на правата на човека, за да закриля защитниците на правата на човека; настоятелно призовава за оттеглянето на Закона за борба със содомията и призовава ЕСВД, съгласно насоките на ЕС за утвърждаването и защитата на правата на ЛГТБ лица, да ускори работата си във връзка с правата на ЛГБТИ лица в Малайзия, които се сблъскват с насилие и преследване, и по-специално да се стреми към декриминализиране на хомосексуалността и трансполовостта;

15.  Потвърждава колко е важно провеждането на политическия диалог относно правата на човека между ЕС и АСЕАН като полезно средство за обмен на добри практики и насърчаване на инициативите за изграждане на капацитет;

16.  Призовава Комисията да гарантира, че проблемите, свързани с правата на човека, ще бъдат надлежно взети предвид при бъдещите преговори относно сключването на Споразумение за свободна търговия между ЕС и Малайзия и на Споразумение за партньорство и сътрудничество;

17.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на парламента и правителството на Малайзия, на върховния комисар на ООН по правата на човека, както и на правителствата на държавите — членки на АСЕАН.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0022.


Рамково споразумение за всестранно партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Социалистическа република Виетнам, от друга страна, за да се вземе предвид присъединяването на Република Хърватия към ЕС ***
PDF 455kWORD 63k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2015 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването, от името на Европейския съюз и неговите държави членки, на Протокола към Рамковото споразумение за всестранно партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Социалистическа република Виетнам, от друга страна, за да се вземе предвид присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (13079/2014 – C8-0282/2014 – 2014/0222(NLE))
P8_TA(2015)0466A8-0340/2015

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (13079/2014),

—  като взе предвид проекта на Протокол към Рамковото споразумение за всестранно партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Социалистическа република Виетнам, от друга страна, за да се вземе предвид присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (13078/2014),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с членове 207 и 209 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на ЕС (C8‑0282/2014),

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинея, член 99, параграф 2, както и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по външни работи (A8‑0340/2015),

1.  Дава своето одобрение за сключването на протокола;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Социалистическа република Виетнам.


Рамково споразумение за всестранно партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Социалистическа република Виетнам, от друга страна (одобрение) ***
PDF 453kWORD 63k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2015 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването от името на Съюза на Рамковото споразумение за всестранно партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Социалистическа република Виетнам, от друга страна (05432/2015 – C8-0062/2015 – 2013/0440(NLE))
P8_TA(2015)0467A8-0339/2015

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (05432/2015),

—  като взе предвид проекта на Рамково споразумение за всестранно партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Социалистическа република Виетнам, от друга страна (18204/2010),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с членове 207 и 209 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на ЕС (C8‑0062/2015),

—  като взе предвид своята незаконодателна резолюция от 17 декември 2015 г.(1) относно проекта на решение,

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинея, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по външни работи (A8‑0339/2015),

1.  Дава своето одобрение за сключване на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Социалистическа република Виетнам.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0468.


Рамково споразумение за всестранно партньорство и сътрудничество между ЕС и Виетнам (резолюция)
PDF 527kWORD 138k
Незаконодателна резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2015 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването от името на Съюза на Рамковото споразумение за всестранно партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Социалистическа република Виетнам, от друга страна (05432/2015 – C8–0062/2015 – 2013/0440(NLE)2015/2096(INI))
P8_TA(2015)0468A8-0342/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (05432/2015),

—  като взе предвид проекта на Рамково споразумение за всестранно партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Социалистическа република Виетнам, от друга страна (18204/2010),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с членове 207 и 209 от Договора за функционирането на ЕС и във връзка с член 218, параграф 6, буква а) от него,

–  като взе предвид своята законодателна резолюция от 17 декември 2015 г.(1) относно проекта на решение,

—  като взе предвид дипломатическите отношения между Виетнам и Европейския съюз (тогава Европейските общности), които бяха установени на 22 октомври 1990 г.,

—  като взе предвид Рамковото споразумение за сътрудничество (РСС) между ЕС и Социалистическа република Виетнам, което влезе в сила на 1 юни 1996 г.(2),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 август 2015 г., че ЕС и Виетнам са постигнали съгласие по всеобхватното споразумение за свободна търговия (ССТ), за което се водят преговори от 26 юни 2012 г.,

—  като взе предвид проекта на препоръката на Европейския омбудсман Емили О'Райли от 26 март 2015 г., в която Комисията се призовава да осъществи незабавно оценка на въздействието върху правата на човека в контекста на предвиденото ССТ с Виетнам,

—  като взе предвид многогодишната индикативна програма на ЕС за Виетнам за периода 2014 – 2020 г.,

—  като взе предвид диалога относно правата на човека между ЕС и Виетнам, който беше започнат през 2003 г., и четвъртия кръг от засиления диалог относно правата на човека между ЕС и Виетнам, който се състоя в Брюксел на 19 януари 2015 г.,

—  като взе предвид преговорите за сключване на споразумение за доброволно партньорство с Виетнам във връзка с Плана за действие за прилагането на законодателството в областта на горите, управлението и търговията (FLEGT), които започнаха през 2010 г.,

—  като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1440/80 на Съвета от 30 май 1980 г. относно сключването на Споразумение за сътрудничество между Европейската икономическа общност и Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур и Тайланд, държави – членки на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия(3), и Протокола за разширяване на Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и страните членки на АСЕАН по отношение на Социалистическа република Виетнам, подписан на 14 февруари 1997 г.(4),

—  като взе предвид Съвместното съобщение до Европейския парламент и Съвета от 18 май 2015 г., озаглавено „Европейският съюз и АСЕАН: партньорство със стратегическа цел“,

—  като взе предвид 10-ата среща на високо равнище на АСЕАН, проведена в Милано на 16 и 17 октомври 2014 г., и следващата среща на високо равнище, която ще бъде проведена в Улан Батор, Монголия, през 2016 г.,

—  като взе предвид посещението на делегацията на Парламента за връзки с Югоизточна Азия във Виетнам през октомври 2013 г.,

—  като взе предвид междупарламентарното заседание на ЕП и Виетнам в Ханой на 30 октомври 2013 г.,

—  като взе предвид посещението на председателя на Комисията Жозе Мануел Барозу във Виетнам през август 2014 г.,

—  като взе предвид посещението на министър-председателя на Виетнам Нгуен Тан Зунг в Европейския парламент през октомври 2014 г.,

—  като взе предвид 22-рото заседание на Съвместния комитет за сътрудничество на АСЕАН И ЕС, което се състоя в Джакарта на 5 февруари 2015 г.,

—  като взе предвид своите резолюции относно Виетнам, приети неотдавна, и по-конкретно резолюциите от 12 юли 2007 г. относно правата на човека във Виетнам(5), от 22 октомври 2008 г. относно демокрацията, правата на човека и новото споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕС и Виетнам(6), от 26 ноември 2009 г. относно положението в Лаос и Виетнам(7), от 18 април 2013 г. относно Виетнам, по-конкретно свободата на изразяване(8), от 15 януари 2014 г. относно бъдещето на отношенията между ЕС и АСЕАН(9), от 17 април 2014 г. относно текущото състояние на преговорите за сключване на споразумение за свободна търговия между ЕС и Виетнам(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г. относно Стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно свободата на печата и на медиите по света(12),

—  като взе предвид насоките на ЕС в областта на правата на човека относно свободата на изразяване онлайн и офлайн, приети от Съвета по външни работи на 12 май 2014 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно „Правата на човека и технологиите: отражението на охранителните системи и системите за наблюдение върху правата на човека в трети държави“(13),

—  като взе предвид, че на 28 юли 1995 г. Виетнам стана пълноправен член на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН),

—  като взе предвид, че Виетнам е член и основател на Комисията за река Меконг, която беше създадена на 5 април 1995 г. с цел засилване на сътрудничеството за устойчивото развитие на басейна на река Меконг,

—  като взе предвид 26-ата среща на високо равнище на АСЕАН, която се състоя в Куала Лумпур и Лангкави в Малайзия на 26, 27 и 28 април 2015 г.,

—  като взе предвид 14-ата среща на високо равнище по въпросите на сигурността в Азия (диалог Шангри-ла на Международния институт за стратегически изследвания (IISS)), която се състоя в Сингапур на 29, 30 и 31 май 2015 г.,

—  като взе предвид Декларацията от Ханой, националната стратегия на Виетнам за изпълнение на Декларацията от Париж за ефективност на помощта,

—  като взе предвид доклада на работната група относно универсалния периодичен преглед относно Виетнам от 9 октомври 2009 г., както и препоръките на втория доклад от универсалния периодичен преглед относно Виетнам от 26-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека от 20 юни 2014 г., както и членството на Виетнам в Съвета на ООН по правата на човека за периода 2014—2016 г.,

—  като взе предвид, че неотдавна Виетнам ратифицира Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, както и дългоочакваното посещение на специалния докладчик на ООН относно свободата на религията или убежденията през юли 2014 г.,

—  като взе предвид, че през 2015 г. се отбелязва 40-ата годишнина от края на войната във Виетнам,

—  като взе предвид член 99, параграф 1, втора алинея от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8–0342/2015),

А.  като има предвид, че през 2015 г. се отбелязва 25-ата годишнина от установяването на отношенията между ЕС и Виетнам; като има предвид, че те бързо се развиха от търговия и помощ в по-всеобхватни взаимоотношения;

Б.  като има предвид, че споразумението за всестранно партньорство и сътрудничество има за цел да се създаде модерно, широкообхватно и взаимноизгодно партньорство на основата на споделени интереси и принципи като равнопоставеност, взаимно уважение, върховенство на закона и права на човека;

В.  като има предвид, че за Виетнам ЕС е най-големият пазар на износни стоки; като има предвид, че заедно със своите държави членки ЕС е най-големият доставчик на официална помощ за развитие (ОПР) за Виетнам и че ще има увеличение в бюджета на ЕС за тази цел с 30% до 400 милиона евро през 2014 – 2020 г.;

Г.  като има предвид, че виетнамските органи обявиха вдигане на забраните за преките чуждестранни инвестиции в 45 сектора и приеха мерки за облекчаване на разпоредбите за стопанската дейност в страната, така че да се подкрепят чуждестранните инвестиции;

Д.  като има предвид, че през последните десетилетия Виетнам последователно прилага подчертано проевропейски подход и поддържа активни връзки с ЕС в качеството си на държава – координатор на АСЕАН на отношенията в рамките на диалога между АСЕАН и ЕС за периода 2012 – 2015 г. и на домакин на 132-рата асамблея на Интерпарламентарния съюз, състояла се в Ханой от 28 март до 1 април 2015 г.; като има предвид, че неговата роля на координатор беше белязана от значително увеличаване на броя и повишаване на равнището на срещите между ЕС и АСЕАН; като има предвид, че Виетнам се присъедини към ръководения от Пекин проект за Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB);

Е.  като има предвид, че отношенията между ЕС и АСЕАН са всестранни и обхващат широк кръг от сектори, включително търговията и инвестициите, развитието, икономиката и политическите въпроси; като има предвид, че планът за действие от Бандар Сери Бегаван от 2012 г. беше приет, за да даде по-голяма стратегическа насоченост на регионалното сътрудничество между ЕС и АСЕАН в тези сектори;

Ж.  като има предвид, че Транстихоокеанското споразумение за партньорство между дванадесет държави от Тихоокеанското крайбрежие, в т.ч. Виетнам, беше финализирано на 5 октомври 2015 г., като създаде нов търговски блок, който включва 36% от общия БВП и който би могъл да има широкообхватни последици за световната търговия;

З.  като има предвид, че през последните две десетилетия Виетнам постигна много по отношение на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), намаляването на бедността, икономическото развитие, социалната сигурност, заетостта, образованието и здравеопазването;

И.  като има предвид, че въздействието на политиката на обновление („doi moi“) и действията за изграждане на пазарна икономика също доведоха до увеличаване на бедността; като има предвид, че протестите във връзка с изземаните от правителството земя и имоти се увеличиха; като има предвид обаче, че глобалната рецесия повлия отрицателно на износа на Виетнам, като през 2014 г. БВП нарастваше с темп, който беше сред най-бавните от края на азиатската икономическа криза насам; като има предвид, че Виетнам е изправен пред предизвикателството, свързано с ежегодното увеличаване на работната сила с повече от един милион;

Й.  като има предвид, че в член 1, параграф 1 от споразумението за всестранно партньорство и сътрудничество се потвърждава ангажиментът към общите принципи на международното право и се посочва, че зачитането на демократичните принципи и правата на човека е основен елемент на споразумението, залегнал в основата на националните и международните политики на двете страни; като има предвид, че все още се случва активисти в областта на правата на човека да бъдат арестувани при не съвсем прозрачни обстоятелства, както и че следващият конгрес на Виетнамската комунистическа партия, насрочен за януари 2016 г., ще бъде истинският показател за измерване на действителното зачитане на демократичните принципи във Виетнам;

К.  като има предвид, че ограниченията във Виетнам относно свободата на изразяване както онлайн, така и офлайн, свободата на печата и медиите, достъпа до информация, свободата на събиране и сдружаване, както и свободата на религията, за които докладва специалният докладчик на ООН относно свободата на религията или убежденията, продължават да пораждат сериозна загриженост;

Л.  като има предвид, че за ЕС Виетнам е ценен партньор в преговорите относно изменението на климата и че държавата пое ангажимент да намали емисиите с 8 до 10% в сравнение с 2010 г., както и да намали потреблението на енергия на БВП с 1 до 1,5% годишно в хода на подготовката на Конференцията на ООН по изменението на климата в Париж през ноември 2015 г.;

М.  като има предвид, че редица европейски граждани са от виетнамски произход вследствие на историческите връзки и че Чешката република призна своите граждани от виетнамски произход като етническо малцинство;

Н.  като има предвид, че неотдавна се увеличи напрежението между Китай и съседните му държави в Южнокитайско море, сред които Виетнам, вследствие на едностранни действия, предприети в спорни зони в Южнокитайско море, които не са в съответствие с международното право; като има предвид, че ескалацията на териториалните спорове в региона има последствия за световните дела и представлява сериозна заплаха за мира, сигурността, стабилността и международната търговия; като има предвид, че справянето с това напрежение е от важен стратегически интерес за ЕС с оглед на поддържането на сигурността в световен мащаб, както и на осигуряването на стабилност по основните морски пътища в Южнокитайско море, които са от жизненоважно значение за търговията на ЕС; като има предвид, че Виетнам официално подкрепя правното изложение на Филипините, внесено в Постоянния арбитражен съд (ПАС) в Хага на 16 март 2015 г., въз основа на Конвенцията на ООН по морско право;

О.  като има предвид, че Виетнам едновременно укрепи стратегическото партньорство и партньорството в областта на сигурността и енергетиката със своите азиатски съседни държави и подсилва своите двустранни връзки с основни международни участници като САЩ и Русия с оглед на отново нарастващото напрежение в Южнокитайско море;

П.  като има предвид, че Виетнам продължава да бъде силно замърсен с взривни остатъци от войната във Виетнам и че неговият народ и природа все още страдат от последиците от разпръснатите 20 милиона галона „оранжев агент“ (диоксин);

1.  Приветства сключването на споразумението за всестранно партньорство и сътрудничество с Виетнам, като подчертава голямото стратегическо значение, което Виетнам има като ключов партньор на ЕС в Югоизточна Азия и АСЕАН; подчертава, че споразумението определя бъдещите отношения по широк кръг от въпроси с цел по-нататъшното задълбочаване на сътрудничеството по глобални и регионални предизвикателства, като например доброто управление и борбата срещу корупцията, икономическия и социалния напредък, при отчитане на принципа на устойчивото развитие, разоръжаването и оръжията за масово унищожение и борбата срещу тероризма; призовава правителствата и парламентите на държавите членки да ускорят процеса на ратификация, с цел да обезпечат влизането в сила на споразумението;

2.  Изразява надежда, че както ЕС, така и Виетнам ще се възползват икономически от ратифицирането на споразумението за всестранно партньорство и сътрудничество; изтъква потенциалното въздействие на едно бъдещо споразумение в областта на търговията и инвестициите върху създаването на работни места и намаляването на бедността; приветства икономическите и финансовите реформи, предприети от виетнамските органи за насърчаване на по-нататъшната интеграция на Виетнам в световната икономика, и призовава Виетнам да продължи изпълнението на такива реформи; призовава правителството на Виетнам и ЕС да продължат сътрудничеството в областта на икономиката, търговията и новите технологии в рамките на многостранните форуми; приветства почти двойното увеличение от 2010 г. насам на виетнамския БВП на глава от населението;

3.  Подчертава значението на споразумението за всестранно партньорство и сътрудничество в отношенията между ЕС и АСЕАН; счита, че сътрудничеството между ЕС и АСЕАН би могло да бъде задълбочено в различни области, като например развитието на финансовия сектор, прозрачността и координацията на макроикономическите политики;

4.  Призовава държавите членки, в опит да се постигне съгласуваност на политиките, да приведат своите индивидуални цели на съответното си сътрудничество за развитие във възможно най-голяма степен в съответствие с целите, определени в споразумението за всестранно партньорство и сътрудничество;

5.  Приветства ранното привеждане в изпълнение на споразумението за всестранно партньорство и сътрудничество – паралелно с процеса на ратификация – в областта на търговията, правата на човека, миграцията, регионалната сигурност, енергетиката, науката и технологиите;

6.  Подчертава, че е важно да се определят ясни целеви показатели и обвързващи срокове за изпълнението на споразумението за всестранно партньорство и сътрудничество;

7.  Приветства членовете в споразумението за всестранно партньорство и сътрудничество, които се отнасят за съвместен ангажимент и сътрудничество в областта на правата на човека; изразява надежда, че взаимно договореното зачитане на демократичните принципи и на правата на човека ще укрепи още повече дългогодишния диалог с правителството на Виетнам относно насърчаването, по-конкретно, на свободата на изразяването на мнение, на събранията, на сдружаването и на религията, заложени в член 69 от конституцията на Виетнам, както и в членове 9, 10 и 11 от Европейската конвенция за правата на човека;

8.  Подчертава благоприятстващия, съзидателен и катализиращ потенциал на отворения интернет и ИКТ за изграждането на общности, за гражданското общество и за глобалното икономическо, социално, научно, културно и политическо развитие; подчертава следователно значението на неограничения достъп до свободния и отворен интернет, както от икономическа и социална гледна точка, така и от гледна точка на правата на човека;

9.  Приветства решението на виетнамските органи да премахнат визовия режим за гражданите на пет европейски държави и счита, че това решение ще стимулира по-тясното сътрудничество в сектора на туризма;

10.  Приветства обявения от министър-председателя на Виетнам генерален план за изпълнение на препоръките от универсалния периодичен преглед на Съвета на ООН по правата на човека, както и стратегията за съдебна реформа, която следва да бъде завършена до 2020 г.;

11.  Приветства увеличаването на бюджета на официалната помощ за развитие (ОПР) на ЕС за Виетнам на 400 милиона евро за периода 2014—2020 г.; призовава настоятелно Комисията да инвестира в повишаване на видимостта на дейностите на ЕС във Виетнам и на подкрепата на Съюза за страната с цел максимално увеличаване на стратегическия потенциал на тези ресурси;

12.  Насърчава ЕС да продължи да осигурява подкрепа за развитието на способността на Виетнам за насърчаване на спазването на принципите на добро управление и на правовата държава и приветства съсредоточаването на сътрудничеството на ЕС, наред с другото, върху реформите на публичната администрация, включително върху данъчното облагане, което е от първостепенно значение за гарантиране на максималното увеличаване на националния капацитет за генериране на приходи и борба с отклонението от данъчно облагане и корупцията, както и върху науката и технологиите, транспорта и градското и регионалното планиране и развитие;

13.  Призовава Парламента и Комисията в тясно сътрудничество да направят оценка на евентуалните нарушения на правата на човека с цел осигуряването на подходящ демократичен контрол върху изпълнението на споразумението за всестранно партньорство и сътрудничество; призовава Комисията да осигури едновременното и своевременно предаване по подходящ начин на съответните документи на Парламента;

14.  Приветства приключването на преговорите по ССТ; изразява твърдо убеждение, че споразумението за всестранно партньорство и сътрудничество и ССТ между ЕС и Виетнам трябва да допринасят да укрепването на правата на човека във Виетнам;

15.  Приветства включването в бъдещото ССТ на глава относно търговията и устойчивото развитие, ангажименти за спазване на основните трудови стандарти и конвенции на Международната организация на труда (МОТ), зачитане и от двете страни на основните права на работниците и служителите, ангажименти, които ще подкрепят опазването и устойчивото управление на природните ресурси, като се обръща специално внимание на корпоративната социална отговорност и на справедливите и етични схеми за търговия;

16.  Призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията да отговори на очакванията, породени от новото споразумение, и да гарантира, че политиките, следвани от ЕС и от неговите държави членки в контекста на изпълнението на споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) и на бъдещото ССТ с Виетнам, допринасят за зачитането във все по-голяма степен на правата на човека, принципите на правовата държава и доброто управление; призовава за изграждането на капацитет за подобряване на разглеждането на жалби от засегнати лица и общности в контекста на член 35 от споразумението за всестранно партньорство и сътрудничество; призовава правителството на Виетнам да засили участието на гражданското общество чрез включване на сдруженията и неправителствените организации (НПО) в политическото, икономическото и социалното развитие на държавата;

17.  Призовава правителството на Виетнам да отбележи конкретен напредък по отношение на изпълнението на препоръките от универсалния периодичен преглед на Съвета на ООН по правата на човека, като за начало създаде независима национална институция по правата на човека; призовава настоятелно Комисията да предостави на Виетнам необходимата подкрепа за изграждането на капацитет; приветства финансирането от ЕС чрез Европейския инструмент за демокрация и права на човека и призовава настоятелно за продължаването на тези инициативи, за да се подкрепят усилията на правителството;

18.  Призовава на 12-ия конгрес на Виетнамската комунистическа партия, с оглед на изборите през 2016 г., да се даде възможност за засилено участие на гражданите в демократичното функциониране на държавата, по-специално като се осигурят условия за създаването на опозиционни партии, движения на гражданското общество и НПО;

19.  Изразява съжаление поради факта, че по приблизителни оценки над 500 затворници са осъдени на смърт; призовава правителството на Виетнам да установи незабавен мораториум върху екзекуциите и да приеме подходящо законодателство за премахване на смъртното наказание, като приветства отварянето на системата, но същевременно изразява съжаление за задържанията на активисти в областта на правата на човека; приветства в това отношение готовността на правителството да намали броя на наказуемите със смърт престъпления и призовава правителството да осигури прозрачност относно това дали все още се извършват екзекуции, и ако това е така, въз основа на какви обвинения;

20.  Припомня значението на диалога между ЕС и Виетнам относно правата на човека като основен инструмент, който да бъде използван по ефикасен и прагматичен начин за съпътстване и насърчаване на Виетнам в осъществяването на необходимите реформи;

21.  Призовава настоятелно за ратификацията на Римския статут на Международния наказателен съд;

22.  Отбелязва, че производството на облекло и текстилни изделия, което осигурява заетост за над два милиона работници и служители, е секторът на Виетнам с най-голям износ, и изразява загриженост относно липсата на механизми, чрез които работниците и служителите да могат да защитават своите права; подчертава положителния сигнал, който ще бъде изпратен, ако виетнамските органи ратифицират Конвенция № 87 на МОТ за синдикалната свобода и закрила на правото на синдикално организиране и Конвенция № 98 за правото на организиране и на колективно договаряне;

23.  Призовава органите да се въздържат от потискане на мирното упражняване на правото на свобода на изразяване на мнение, на събрания и сдружения; призовава настоятелно в този контекст за преразглеждането на Наказателния кодекс, и по-специално на членове 79, 87, 88 и 258 от него; отбелязва амнистията, предоставена наскоро на повече от 18 000 затворници, и изразява съжаление, че не са били включени политически затворници; продължава да изразява загриженост относно 60 лица, лишени от свобода поради своите убеждения, включително защитници на правата на човека, журналисти, автори на блогове, както и активисти в областта на правата върху земята, работници и активисти в областта на околната среда, задържани във виетнамски затвори и осъдени след процеси по бързата процедура за различни закононарушения, свързани най-вече със свободата на словото и с престъпления срещу държавата, и призовава за тяхното освобождаване; насърчава реформите на системата за наказателно правосъдие, по-специално на наказателно-процесуалния кодекс, включително клаузите, чрез които се инкриминират мирни дейности на основания, свързани с националната сигурност; призовава органите на властта да създадат независима система за наказателно правосъдие;

24.  Призовава за зачитане на свободата на религията и за прекратяване на дискриминацията и репресиите срещу етническите и религиозните малцинства, включително тормоза, наблюдението, сплашването, задържането, домашния арест, физическите нападения и забраните за пътуване срещу християни, будисти, последователи на хоа-хао и као дай, и по-специално преследването на религиозни общности като Обединената будистка църква на Виетнам, както и християните от планинските райони и будистите сред кхмерите кром; призовава настоятелно за прилагането на реформи за подобряване на социално-икономическите условия на етническите и религиозните малцинства; призовава за преразглеждане на законодателството, уреждащо регистрацията на религиозните групи; припомня трагичната съдба на преподобния Тик Куанг Доу, 87-годишен будистки дисидент, който се намира от повече от тридесет години под домашен арест в манастира си, без да е повдигнато обвинение, и призовава отново за неговото освобождаване;

25.  Призовава за спешна реформа на съдебната система, за да се осигури прилагането на международни стандарти за справедлив съдебен процес, както е заложено в член 10 от Всеобща декларация за правата на човека;

26.  Изразява загриженост във връзка с факта, че Виетнам е една от основните държави – източници на жертви на трафика на хора, и със сведенията за голям брой деца, особено момчета, които не са защитени от закона срещу сексуално насилие и които стават жертва на детска проституция, трафик или малтретиране; призовава настоятелно Виетнам да разработи силни и ефективни закони за закрила на детето, които защитават всички деца, независимо от техния пол; призовава Комисията да подкрепи Виетнам за укрепването на неговия капацитет в областта на миграционните политики и борбата срещу трафика на хора и организираната престъпност, включително в контекста на нейните политики в областта на труда и миграцията; изразява също така загриженост във връзка със сведенията за експлоатация на виетнамски жертви на трафика на хора, включително деца, в държавите членки; призовава Комисията незабавно да предприеме мерки за пълното прилагане на основните разпоредби за защита, включени в Стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора; насърчава правителството на Виетнам и Комисията да обмислят създаването на подкомисия или специализирана работна група по въпросите на трафика на хора в рамките на споразумението за всестранно партньорство и сътрудничество;

27.  Подчертава социално-икономическите предизвикателства, пред които е изправен Виетнам поради младото си население и увеличаващата се вътрешна миграция към градовете;

28.  Приветства приемането на изменения Закон за земята от 2013 г., но продължава да изразява сериозна загриженост във връзка с нарушенията на правото на собственост, принудителното изселване и конфискацията на земя от държавата за проекти за развитие, които водят до лишаването от собственост на стотици хиляди земеделски стопани; отправя призив към правителството да спре изземването на земи и да създаде подходящи механизми за подаване на жалби;

29.  Приветства значителните правни ангажименти, поети от виетнамските органи, за насърчаване на равенството между половете и за борба срещу дискриминацията, но изразява загриженост, че домашното насилие, трафикът на жени и деца, увеличаващият се брой заразени с ХИВ/СПИН жени, нарушенията на сексуалните и репродуктивните права продължават да бъдат сериозен проблем; призовава настоятелно правителството на Виетнам да продължи реформата на гражданския си регистър и да премахне дискриминационните практики, които в някои случаи се дължат на особеностите на семейния регистър („Hộ khẩu“), който не позволява на много семейства, и особено деца, да бъдат регистрирани и по този начин да получат достъп до образование и социални услуги;

30.  Приветства Виетнам за водещата му роля в Азия по отношение на развитието на правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица, и по-конкретно приетия неотдавна закон за брака и семейството, който допуска еднополовите сватбени церемонии;

31.  Споделя загрижеността на правителството на Виетнам, че корупцията е едно от основните предизвикателства за страната; призовава за по-внимателно проучване на случаи, при които гражданите, които разобличават корупцията, са обект на прицел от страна на органите на властта; призовава настоятелно виетнамските органи щателно да разследват злоупотребите, извършвани спрямо журналисти, автори на блогове и лица, подаващи сигнали за нарушения; изразява съжаление също така във връзка с неправомерното използване от страна на правителството на Виетнам на член 258 от Наказателния кодекс, който предвижда наказание за „злоупотреба с демократичните свободи“ и може да доведе до седем години лишаване от свобода; отбелязва, че само малък брой случаи са били разследвани успешно, въпреки Закона за борба с корупцията, и отправя призив към правителството за подобряване на неговото прилагане;

32.  Призовава виетнамските органи да положат по-големи усилия за борба с корупцията с цел да изпратят положителен сигнал към чуждестранните инвеститори; отбелязва, че слабата правна инфраструктура и системата на корупция водят до финансова непредвидимост и са сериозна пречка за инвестициите и стопанската дейност;

33.  Изразява сериозна загриженост по повод увреждането на околната среда във Виетнам, и по-специално замърсяването, обезлесяването и неустойчивата миннодобивна дейност, която унищожава цели региони, водните пътища и нарушава живота на местните общности, както и по повод на дейностите на виетнамски дружества в чужбина, които допринасят за влошаването на състоянието на околната среда и за заграбването на земя;

34.  Призовава настоятелно правителството на Виетнам да въведе мерки за гарантиране на ефективното прилагане на законодателството за защита на околната среда и на биологичното разнообразие, и по-специално за защита от отрицателните последици на обезлесяването и добива на суровини, с ясни, обвързани със срокове и резултати цели във всяка от горепосочените области; призовава Комисията да предостави необходимата подкрепа за изграждането на капацитет за тази цел;

35.  Подчертава необходимостта Комисията за река Меконг да провежда задълбочени предварителни консултации и да извършва всеобхватни оценки на въздействието върху околната среда, риболова, поминъка и трансграничното измерение на плановете за изграждане на водноелектрически централи по течението на река Меконг;

36.  Отбелязва, че Министерството на природните ресурси и околната среда е приело стратегия за адаптиране към изменението на климата; посочва, че страната участва в развитието на енергията от биомаса и слънчевата енергия и приветства факта, че пакетът помощ от ЕС (2014—2020 г.) поставя силен акцент върху развитието на устойчивата енергетика;

37.  Призовава Комисията и държавите членки, с оглед на последиците от войната във Виетнам за здравето и за околната среда, да разгледат въпроса за създаването на фонд за подпомагане на жертвите и ветераните от войната, както и да засилят действията за обеззаразяване от вредни вещества и разминиране на териториите, които до днес, 40 години след края на конфликта, продължават да причиняват жертви, чрез изпращането на специализирани мисии;

38.  Призовава правителството да преразгледа решението си за изграждане и експлоатация на първата атомна електроцентрала на Виетнам в Нин;

39.  Приветства факта, че Виетнам е предприел конкретни мерки за развитието на знанията и изследванията в областта на науката и технологиите, за отстраняване на слабостите във висшето образование, за привличане на виетнамците, които са в чужбина, и за сътрудничество с европейските и американските академични институции, за да се подпомогне този процес;

40.  Призовава Китай и засегнатите съседни държави, включително Виетнам, да увеличат усилията си за намаляване на напрежението в спорните територии в Южнокитайско море; счита, че положението рискува да застраши основни интереси на ЕС в региона, включително от гледна точка на всеобщата сигурност и свободата на корабоплаването по основните морски пътища, които са от жизненоважно значение за търговията на ЕС; подчертава необходимостта споровете да се решават по мирен път, чрез изграждане на доверие, двустранни и регионални дискусии и въз основа на международното право, включително морското право, и посредничество от независими международни организации като Конвенцията на ООН по морско право; припомня значението на намирането на съвместни решения, които включват всички страни; призовава настоятелно Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията активно да наблюдават положението и да подкрепят намирането на решение на спора в съответствие с международното право; приветства съвместното изявление на китайските и виетнамските лидери през април 2015 г., в което те поемат ангажимент да търсят мирно решение на споровете относно островите;

41.  Приветства ролята на АСЕАН за мирното решаване на споровете, по-специално като полага усилия за създаването на регионален кодекс за поведение;

42.  Призовава за засилване на парламентарното сътрудничество и на ролята на Парламента и на междупарламентарните срещи като средство за наблюдение на изпълнението на споразумението за всестранно партньорство и сътрудничество;

43.  Счита споразумението за всестранно партньорство и сътрудничество с Виетнам като възможност за ЕС да укрепи своята позиция в Азия и да играе по-голяма роля в региона; подчертава, че това споразумение е също така шанс за ЕС да насърчи своите цели за мир, правова държава, демокрация и права на човека, морска безопасност и споделяне на ресурсите;

44.  Подчертава, че съгласно член 218, параграф 10 от ДФЕС Парламентът трябва да получава незабавно изчерпателна информация на всички етапи на процедурата относно споразумението за всестранно партньорство и сътрудничество; настоява, че този механизъм следва да включва предоставяне в писмен вид на обстойна информация на Парламента относно целите, преследвани с действията и позициите на ЕС, и по-специално относно развитието на положението с правата на човека, свободата на изразяване на мнение и принципите на правовата държава във Виетнам; подчертава освен това важната роля на фокусните точки на делегацията на ЕС за мониторинга на правата на човека в страната;

45.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, правителствата и парламентите на държавите членки и на правителството и Националното събрание на Виетнам.

(1) Приети текстове от тази дата, P8_TA(2015)0467.
(2) ОВ L 136, 7.6.1996 г., стр. 28.
(3) ОВ L 144, 10.6.1980 г., стр. 1.
(4) ОВ L 117, 5.5.1999 г., стр. 31.
(5) ОВ C 175 E, 10.7.2008 г., стр. 615.
(6) ОВ C 15 E, 21.1.2010 г., стр. 58.
(7) ОВ C 285 E, 21.10.2010 г., стр. 76.
(8) Приети текстове, P7_TA(2013)0189.
(9) Приети текстове, P7_TA(2014)0022.
(10) Приети текстове, P7_TA(2014)0458.
(11) Приети текстове, P7_TA(2012)0470.
(12) Приети текстове, P7_TA(2013)0274.
(13) Приети текстове, P8_TA(2015)0288.


Завършване на Европейския икономически и паричен съюз
PDF 535kWORD 75k
Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2015 г. относно завършването на европейския икономически и паричен съюз (2015/2936(RSP))
P8_TA(2015)0469B8-1347/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 октомври 2015 г., озаглавено „Стъпки към завършването на икономическия и паричния съюз“ (COM(2015)0600),

—  като взе предвид решението на Комисията от 21 октомври 2015 г. за създаване на независим консултативен Европейски фискален съвет (C(2015)8000),

—  като взе предвид препоръката на Комисията от 21 октомври 2015 г. за препоръка на Съвета относно за създаване на национални съвети по конкурентоспособността в еврозоната (COM(2015)0601),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 октомври 2015 г., озаглавено „План за установяване на по-сплотено външно представителство на еврозоната на международните форуми“ (COM(2015)0602),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 21 октомври 2015 г. за решение на Съвета за определяне на мерки за постепенното установяване на единно представителство на еврозоната в Международния валутен фонд (COM(2015)0603),

—  като взе предвид доклада относно завършването на европейския икономически и паричен съюз (доклад на петимата председатели),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2015 г. относно преразглеждане на рамката за икономическо управление: преглед и предизвикателства(1),

—  като взе предвид регламенти (ЕС) № 1173/2011(2), (ЕС) № 1174/2011(3), (ЕС) № 1175/2011(4), (ЕС) № 1176/2011(5) и (ЕС) № 1177/2011(6), Директива 2011/85/ЕС(7), както и на регламенти (ЕС) № 472/2013(8) и (ЕС) № 473/2013(9), („пакет от шест законодателни акта“ и „пакет от два законодателни акта“),

—  като взе предвид Директива 2014/49/ЕС относно схемите за гарантиране на депозити(10),

—  като взе предвид въпроса към Комисията относно завършването на европейския икономически и паричен съюз (O‑000152/2015 – B8-1113/2015),

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че в доклада на петимата председатели относно завършването на европейския икономически и паричен съюз бяха представени предложения за завършването на европейския икономически и паричен съюз;

Б.  като има предвид, че в резолюцията относно преразглеждане на рамката за икономическо управление: преглед и предизвикателства, се подчертава необходимостта от амбициозен и бърз напредък в процеса на укрепване на еврозоната;

В.  като има предвид, че Комисията, като част от етап 1 на пътната карта в доклада на петимата председатели, публикува на 21 октомври 2015 г. пакет, съдържащ мерки за завършването на икономическия и паричен съюз (ИПС), който се състои от две съобщения — препоръка за препоръка на Съвета и предложение за решение на Съвета, както и решение на Комисията,

Обща оценка

1.  Отбелязва предложенията на Комисията за укрепване на ИПС и макар да отчита факта, че са предприети някои стъпки в правилната посока, отбелязва, че ще са необходими допълнителни усилия за преодоляване на настоящите слабости на институционалната рамка на еврозоната;

2.  Както вече заяви в своята резолюция относно преразглеждане на рамката за икономическо управление: преглед и предизвикателства настоява да се прилагат разпоредбите на „пакета от шест законодателни акта“ и на „пакета от два законодателни акта“, като същевременно подчертава, че съществуващите договори и инструменти ще дадат възможност да се предприемат някои от необходимите допълнителни стъпки за завършването на ИПС;

3.  Изразява съжаление, че пакетът, публикуван от Комисията, не предвижда достатъчно възможности за парламентарен контрол и разискване на европейско равнище, които са необходими за гарантирането на демократичната отчетност за решенията, взети във връзка с ИПС, и съответно за гарантирането на ангажираност от страна на гражданите по отношение на управлението на еврозоната;

4.  Призовава Комисията, както се предвижда в доклада на петимата председатели, да се консултира своевременно с Европейския парламент във връзка с подготовката на Бялата книга относно прехода от фаза 1 към фаза 2 на реформите в областта на ИПС;

Европейски семестър

5.  Настоятелно призовава Комисията да започне преговори по междуинституционално споразумение относно европейското икономическо управление, включително европейския семестър и контрола на изпълнението на програмата за макроикономически корекции, с Европейския парламент, Съвета и Еврогрупата, както е предвидено в доклада на петимата председатели; настоява, че това споразумение следва да гарантира, в рамките на Договорите, че структурата на европейския семестър дава възможност за значим и редовен парламентарен контрол на процеса, по-специално по отношение на препоръките за еврозоната;

Европейски фискален съвет и национални съвети по конкурентоспособността

6.  Изразява съжаление, че Комисията предпочете да не използва обикновената законодателна процедура за решенията във връзка с националните съвети по конкурентоспособността и призовава Комисията да внесе законодателно предложение в тази връзка;

7.  Подчертава, че Европейският фискален съвет, като консултативен съвет на Комисията, следва да се отчита пред Европейския парламент и че в тази връзка неговите оценки следва да бъдат публични и прозрачни;

Външно представителство на еврозоната

8.  Отправя искане към Комисията да гарантира, че международното представителство на еврозоната подлежи на демократичния контрол от страна на Парламента;

o
o   o

9.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0238.
(2) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 1.
(3) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 8.
(4) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 12.
(5) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25.
(6) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 33.
(7) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 41.
(8) ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 1.
(9) ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 11.
(10) ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 149.


Годишен доклад за 2014 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ЕС в тази област
PDF 741kWORD 303k
Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2015 г. относно годишния доклад за 2014 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област (2015/2229(INI))
P8_TA(2015)0470A8-0344/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) и други договори и инструменти на Организацията на обединените нации (ООН) в областта на правата на човека, и по-специално Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права, приети в Ню Йорк на 16 декември 1966 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето и резолюцията на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно двадесет и петата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето(1),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека,

—  като взе предвид членове 2, 3, 8, 21 и 23 от Договора за Европейския съюз (Договора за ЕС),

—  като взе предвид стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приети от Съвета по външни работи на 25 юни 2012 г.(2),

—  като взе предвид Насоките на Европейския съюз относно правата на човека,

—  като взе предвид Насоките на ЕС в областта на правата на човека относно свободата на изразяване онлайн и офлайн, приети от Съвета по външни работи на 12 май 2014 г.(3),

—  като взе предвид Насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията(4),

—  като взе предвид Насоките за междупарламентарните делегации на ЕП относно насърчаването на правата на човека и демокрацията при посещенията им извън Европейския съюз(5),

—  като взе предвид Годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света за 2014 г., приет от Съвета на 22 юни 2015 г.(6),

—  като взе предвид Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г., приет от Съвета на 20 юли 2015 г.(7),

—  като взе предвид Плана за действие относно равенството между половете и овластяването на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените чрез външните отношения на ЕС в периода 2016—2020 г. (GAPII), приет от Съвета на 26 октомври 2015 г.(8),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 14 май 2012 г., озаглавени „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“(9),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 5 декември 2014 г. относно утвърждаването и защитата на правата на детето(10),

—  като взе предвид Решение (ОВППС) 2015/260 на Съвета от 17 февруари 2015 г. за удължаване на мандата на специалния представител на Европейския съюз за правата на човека(11),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 26 май 2015 г. относно равенството между половете при сътрудничеството за развитие(12),

—  като взе предвид Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН от 31 октомври 2000 г. относно жените и мира и сигурността(13),

—  като взе предвид своите резолюции по неотложни въпроси относно случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава,

—  като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно политиката на ЕС в полза на защитниците на правата на човека 2010 г.(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2011 г. относно външните политики на ЕС в полза на демократизацията(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г. относно Стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС(16),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно свободата на печата и на медиите по света(17),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2013 г. относно корупцията в публичния и частния сектор: въздействието върху правата на човека в трети страни(18),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2013 г. относно дискриминацията, основана на кастов признак(19),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2014 г. относно приоритетите на ЕС за 25-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека(20),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно приоритетите на ЕС за Съвета на ООН по правата на човека през 2015 г.(21),

—  като взе предвид своята препоръка до Съвета от 2 април 2014 г. относно Шестдесет и деветата сесия на Общото събрание на ООН(22),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2014 г. относно премахването на изтезанията в световен мащаб(23),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно годишния доклад за 2013 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област(24),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно прегледа на европейската политика за съседство(25),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно „Правата на човека и технологиите: отражението на охранителните системи и системите за наблюдение върху правата на човека в трети държави“(26),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно миграцията и бежанците в Европа(27),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2015 г. относно подновяване на Плана за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените при сътрудничеството за развитие(28),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2015 г. относно смъртното наказание(29),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 октомври 2014 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства за периода 2014—2015 г.“(30),

—  като взе предвид съвместното съобщение от 8 март 2011 г. на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Комисията до Европейския съвет, Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие(31),

—  като взе предвид съвместното съобщение от 25 май 2011 г. на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно нов отговор на промените в съседните държави(32),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 30 април 2014 г. относно основан на правата подход, обхващащ всички права на човека за сътрудничеството на ЕС за развитие (SWD(2014)0152),

—  като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 26 юни 2014 г., в която се призовава за създаването на отворена междуправителствена работна група, чийто мандат да включва създаването на правно обвързващ международен инструмент за транснационалните корпорации и други стопански предприятия в областта на правата на човека(33),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно новия подход на ЕС към правата на човека и демокрацията — оценка на дейностите на Европейския фонд за демокрация от момента на неговото създаване(34),

—  като взе предвид годишния доклад за 2014 г. на Фонда на ООН за населението и УНИЦЕФ относно съвместната програма срещу гениталното осакатяване на жени(35),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0344/2015),

А.  като има предвид, че с член 21 от Договора за ЕС Европейският съюз се ангажира да разработва Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС), като се ръководи от принципите на демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации, Хартата на основните права на ЕС и на международното право;

Б.  като има предвид, че съгласно член 6 от Договора за ЕС Съюзът се присъединява към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи;

В.  като има предвид, че зачитането и насърчаването, неделимостта и опазването на всеобщия характер на правата на човека трябва да са крайъгълни камъни на външната дейност на ЕС;

Г.  като има предвид, че по-тясната съгласуваност между вътрешните и външните политики на ЕС, както и между външните политики на Съюза, е задължително изискване за успешната и ефективна политика на ЕС в областта на правата на човека; като има предвид, че подобряването на съгласуваността следва да даде възможност на ЕС да реагира на нарушения на правата на човека по-бързо и на по-ранен етап;

Д.  като има предвид, че ангажиментът на ЕС за ефективно многостранно сътрудничество, в основата на което стои ООН, е неразделна част от външната политика на Съюза и се корени в убеждението, че най-подходящият начин за справяне с глобалните кризи, предизвикателства и заплахи е чрез многостранна система, основана на универсални правила и ценности;

Е.  като има предвид, че зачитането на правата на човека е изправено пред предизвикателства и е застрашено по целия свят; като има предвид, че всеобщият характер на правата на човека сериозно се оспорва от редица авторитарни режими, по-специално в рамките на многостранни форуми;

Ж.  като има предвид, че повече от половината от населението на света все още живее в условията на недемократични и репресивни режими, и че през последните няколко години свободата в световен мащаб бележи постоянен спад; като има предвид, че незачитането на правата на човека има своята цена, както за обществото, така и за отделния човек;

З.  като има предвид, че по света се правят многобройни опити за стесняване на пространството на гражданското общество, включително в Съвета на ООН по правата на човека;

И.  като има предвид, че освен с провеждането на свободни избори, демократичните режими се характеризират с прозрачно управление, зачитане на върховенството на закона, свобода на изразяване на мнение, зачитане на правата на човека, съществуването на независима съдебна система и спазване на международното право и на международните споразумения и насоки по отношение на зачитането на правата на човека;

Й.  като има предвид, че заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председател/върховен представител) заяви при представянето на предложението за нов план за съвместно действие относно правата на човека и демокрацията, че правата на човека ще бъдат един от основните приоритети на нейния мандат и че тя възнамерява да ги използва като компас в отношенията с институциите на ЕС, както и с трети държави, международни организации и гражданското общество; като има предвид, че през 2017 г. предстои междинен преглед на Плана за действие относно правата на човека и демокрацията и че той ще съвпадне с междинния преглед на инструментите за външно финансиране, което би следвало да допринесе за по‑добра съгласуваност на външната дейност на ЕС;

К.  като има предвид, че Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), Комисията, Съветът и държавите членки отговарят за изпълнението на новия план за действие; като има предвид, че мисиите на ЕС и представителствата на ЕС в трети държави могат да спомогнат съществено за успеха на Плана за действие;

Л.  като има предвид необходимостта от осигуряване на подходящи средства и необходимостта от тяхното най-ефикасно разпределение за засилване на подкрепата за правата на човека и демокрацията в трети държави;

М.  като има предвид, че ЕС следва да направи повече за измерване на въздействието на собствените си политики върху правата на човека, за максимално увеличаване на положителните въздействия и предотвратяване и смекчаване на отрицателните въздействия, както и за разширяване на достъпа до средства за защита на засегнатото население;

Н.  като има предвид, че взаимодействието с ръководители и органи на трети държави в рамките на всички двустранни и многостранни форуми е един от най-ефективните инструменти за решаване на свързани с правата на човека проблеми в трети държави; като има предвид, че организациите на гражданското общество в трети държави представляват основен партньор при оформянето и прилагането на политиката на ЕС за правата на човека;

О.  като има предвид, че ЕС счита тясното сътрудничество с гражданското общество и защитниците на правата на човека в трети държави за един от основните си приоритети в борбата с нарушенията на правата на човека;

П.  като има предвид, че международното сътрудничество следва да играе по-голяма роля за укрепване на зачитането на основните права и за засилване на ефективния парламентарен контрол върху разузнавателните служби, които използват технологии за цифрово наблюдение;

Р.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки са близки съюзници на Международния наказателен съд от момента на неговото създаване, като му предоставят финансова, политическа, дипломатическа и логистична подкрепа и като същевременно подкрепят универсалността на Римския статут и защитават целостта му с цел засилване на независимостта на Съда;

С.  като има предвид, че политиката в подкрепа на правата на човека и демокрацията следва да се интегрира във всички останали политики на ЕС с външно измерение, като политиките в областта на развитието, миграцията, сигурността, борбата с тероризма и разширяването и търговията, за да продължи насърчаването на зачитането на правата на човека;

Т.  като има предвид, че съгласно член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) търговската политика на ЕС трябва да се основа на принципите и целите на външната дейност на Европейския съюз;

У.  като има предвид, че различните форми на миграция представляват важно предизвикателство за външната политика на ЕС, изискващо незабавни, ефективни и устойчиви решения, за да се гарантира, че правата на човека на хората в нужда, като хората, бягащи от война и насилие, се защитават в съответствие с европейските ценности и с международните стандарти в областта на правата на човека;

Ф.  като има предвид, че световната икономика преминава през период на криза, която би могла да окаже въздействие върху икономическите и социалните права и върху условията на живот на хората (увеличаване на безработицата и бедността, неравенство и несигурна заетост, по-ниско качество на услугите и ограничен достъп до тях), а следователно и върху благосъстояние на хората;

Х.  като има предвид, че въз основа на универсални и неделими ценности, свободата на мисълта, съвестта, вероизповеданието и убежденията следва да стане един от приоритетите на ЕС и трябва да бъде безусловно подкрепяна; като има предвид, че тези права продължават да бъдат застрашени в широк мащаб, тъй като броят на свързаните с тях нарушения се увеличи значително;

Ц.  като има предвид, че всеобщото премахване на смъртното наказание продължава да бъде един от приоритетите на ЕС в неговата външна политика в областта на правата на човека; като има предвид, че през юни 2016 г. в Осло, Норвегия, ще се проведе Шестият световен конгрес срещу смъртното наказание;

Ч.  като има предвид, че децата, жените и лицата, принадлежащи към малцинства, са изправени пред нарастващи и специфични заплахи, актове на насилие и сексуално насилие, особено в зоните на война;

Ш.  като има предвид, че наградата „Сахаров“ за 2014 г. беше присъдена на д-р Денис Муквеге за непрестанните усилия, които той полага като лекар и защитник на правата на човека, в защита на жертви на сексуално насилие и генитално осакатяване; като има предвид, че гениталното осакатяване на жени е основно нарушение на правата на жените и децата, и като има предвид, че е абсолютно необходимо на усилията в борбата срещу гениталното осакатяване и сексуалното насилие да бъде отредено централно място във външната политика на ЕС и в политиката му в областта на правата на човека;

Щ.  като има предвид данните, които сочат, че през 2014 г. 230 милиона деца, живеещи в държави и райони, засегнати от въоръжени конфликти, са били изложени на крайни форми на насилие и травми, като са били насилствено вербувани или целенасочено нападани от използващи насилие групировки;

АА.  като има предвид, че в член 25 от ВДПЧ се признава правото на всеки човек на „жизнено равнище (...), което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние“, при което майките и децата имат право на особени грижи и подпомагане и което включва медицински грижи; като има предвид, че Резолюция 26/28 на Съвета на ООН по правата на човека(36) призовава на следващото заседание на Социалния форум на Съвета по правата на човека да се акцентира върху достъпа до лекарства в контекста на правото на всеки да се ползва от най-високия достижим стандарт на физическо и психично здраве; като има предвид, че конституцията на Световната здравна организация гласи, че упражняването на правото на най-високия достижим стандарт на здраве е едно от основните права на всяко човешко същество без разлика на раса, религия, политически убеждения, икономически или социални условия;

АБ.  като има предвид, че изменението на климата влияе върху достъпа до вода, природни ресурси и храна;

АВ.  като има предвид, че съзнателното и системно унищожаване на ценни археологически обекти, които са част от световното наследство, от терористични организации и враждуващи групировки има за цел да дестабилизира населението и да го лиши от неговата културна идентичност и следва да се разглежда не само като военно престъпление, но и като престъпление срещу човечеството;

Общи съображения

1.  Изразява дълбока загриженост във връзка с растящата заплаха, на която са изложени права на човека и демократични ценности като свободата на изразяване, свободата на мисълта, съвестта и религията и свободата на събранията и сдруженията в много части на света, включително в условията на авторитарни режими; изразява също така дълбока загриженост във връзка със свиването на публичното пространство за гражданското общество, както и във връзка с факта, че все повече защитници на правата на човека са подложени на атака в световен мащаб;

2.  Призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат усилията си за ефективно поставяне на правата на човека и демократичните ценности в центъра на своите отношения с останалия свят, в съответствие с поетия от тях ангажимент в Договора за ЕС; отбелязва, че ЕС следва да използва подходящи мерки, когато се изправя пред тежки нарушения на правата на човека в трети държави, по-специално при авторитарни режими, включително посредством отношенията в областта на търговията, енергетиката или сигурността;

3.  Отново посочва решаващото значение на постигането на по-голяма съгласуваност между вътрешните и външните политики на ЕС по отношение на зачитането на правата на човека и демократичните ценности; подчертава в тази връзка, че докато настоящият доклад се отнася до външните политики на ЕС за постигане на напредък по отношение на правата на човека, Парламентът приема годишен доклад относно състоянието на основните права в Европейския съюз, изготвен от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи; подчертава също така значението на по-голямата последователност, съгласуваност и избягването на двойни стандарти във външните политики и всички инструменти на ЕС;

4.  Призовава ЕС и неговите държави членки да се справят ефективно с вътрешните предизвикателства, свързани с правата на човека, като положението на ромите, отношението към бежанците и мигрантите, дискриминацията на лесбийките, хомосексуалните, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица, расизма, насилието срещу жени, условията в местата за задържане или свободата на медиите в държавите членки, за да се запазят доверието и съгласуваността във външната политика в областта на правата на човека;

5.  Настоява, че е важно да се гарантира съгласуваност на политиката на ЕС по отношение на ситуации на окупация или анексиране на територия; припомня, че политиката на ЕС спрямо всички такива ситуации следва да се ръководи от международното хуманитарно право;

6.  Се противопоставя твърдо на анексирането, окупацията и заселването на територии и настоява за неотменимото право на народите на самоопределение;

7.  Счита, че за да спазват ангажимента си за постигане на напредък в областта на правата на човека и демокрацията по света, ЕС и неговите държави членки трябва да притежават последователна и единна позиция и да се уверят, че посланието им се чува;

8.  Подчертава освен това значението на по-тясното сътрудничество между Комисията, Съвета, ЕСВД, Парламента и делегациите на ЕС с оглед на подобряване на цялостната съгласуваност на политиката на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията и нейното централно място сред всички политики на ЕС, които имат външно измерение, по-специално в области, свързани с развитието, сигурността, заетостта, миграцията, търговията и технологиите;

9.  Призовава ЕС да подобри и систематизира цялостното въздействие на собствените си политики върху правата на човека, както и да гарантира, че тези анализи впоследствие се използват за преструктуриране на неговите политики; призовава ЕС да разработи по-ефикасни механизми за максимално увеличаване на положителното въздействие на политиките му върху правата на човека и за предотвратяване и смекчаване на отрицателното въздействие, както и за засилване на достъпа до средства за защита на засегнатото население;

10.  Насочва вниманието към дългосрочния си ангажимент за насърчаване на правата на човека и разпространение на демократичните ценности, който намира израз, наред с другото, в годишната награда „Сахаров“ за свобода на мисълта, в работата на подкомисията по правата на човека и в месечните пленарни разисквания и резолюции относно случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава;

11.  Изразява дълбока загриженост във връзка със съзнателното и систематично унищожаване и разграбване на ценни археологически обекти, които са част от световното наследство, с цел дестабилизиране на населението и лишаването му от неговата културна идентичност от терористични организации и враждуващи групировки, които финансират насилствените си дейности чрез незаконна търговия с крадени произведения на изкуството; призовава поради това Комисията, в сътрудничество с ООН и ЮНЕСКО, да се бори срещу незаконната търговия с произведения на изкуството от зони на война и да разработи инициативи за защита на културното наследство в зони на война; призовава Комисията да класифицира умишленото унищожаване на колективното наследство на човечеството като престъпление срещу човечеството и да предприема съответните правни действия;

Инструменти на политиката на ЕС за утвърждаване на правата на човека и демокрацията по света

Годишен доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света

12.  Приветства приемането на Годишния доклад на ЕС за 2014 г. относно правата на човека и демокрацията по света; счита, че годишният доклад е незаменим инструмент за контрол, комуникация и обсъждане на политиката на ЕС в областта на правата на човека, демокрацията и върховенството на закона по света; призовава ЕСВД и Комисията да осигурят всеобхватни последващи действия по въпросите, повдигнати в годишния доклад, включително конкретни предложения, специално разработени за решаване на тези проблеми, както и по-голяма съгласуваност на различните доклади относно външната политика на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията;

13.  Отново отправя поканата си към заместник-председателя/върховния представител за провеждане на дебат с членовете на Европейския парламент по време на две пленарни заседания годишно — при представянето на годишния доклад на ЕС и в отговор на доклада на Парламента; подчертава, че писмените отговори от Комисията и ЕСВД на резолюцията на Парламента относно годишния доклад относно правата на човека и демокрацията играят важна роля в междуинституционалните отношения, тъй като създават условия за систематично и задълбочено проследяване на развитието по всички въпроси, повдигнати от Парламента;

14.  Поздравява ЕСВД и Комисията за изчерпателния отчет на действията, предприети от ЕС в областта на правата на човека и демокрацията през 2014 г.; въпреки това счита, че настоящият формат на годишния доклад относно правата на човека и демокрацията би могъл да бъде подобрен с предоставянето на по-подробен преглед на конкретното въздействие на действията на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията в трети държави и на постигнатия напредък, както и с публикуването му в по-удобен за ползване вид; призовава освен това за докладване на стъпките, предприети в отговор на резолюции на Парламента относно случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и върховенството на закона;

15.  Препоръчва във връзка с това ЕСВД да възприеме по-аналитичен подход при изготвянето на годишния доклад, като същевременно продължи да докладва за изпълнението на Стратегическата рамка и Плана за действие на ЕС; счита, че годишният доклад следва не само да подчертава постиженията и най-добрите практики на ЕС в областта, но и да посочва с какви предизвикателства и ограничения се сблъсква ЕС в усилията си за насърчаване на правата на човека и демокрацията в трети държави, и какви поуки могат да бъдат извлечени за конкретни действия през следващите години;

16.  Поддържа своето становище, че докладите по държави, представени в годишния доклад, не следва да бъдат толкова описателни и статични, а да отразяват по-добре изпълнението на националните стратегии за правата на човека и да правят преглед на въздействието на действията на ЕС на местно равнище;

Стратегическата рамка на ЕС и (новият) план за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията

17.  Отново изразява своето становище, че приемането на Стратегическата рамка на ЕС и на първия план за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията през 2012 г. беше важен крайъгълен камък за ЕС в процеса на интегриране на правата на човека и демокрацията без изключения в отношенията му с останалата част от света;

18.  Приветства приемането от Съвета през юли 2015 г. на нов план за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г.; поздравява ЕСВД за проведените консултации с Комисията, Парламента, държавите членки, гражданското общество и регионални и международни организации при оценяването на първия план за действие и изготвянето на новия;

19.  Приветства подновения ангажимент на ЕС за утвърждаване и защита на правата на човека и подкрепа на демокрацията в световен мащаб; отбелязва, че планът за действие има за цел да даде възможност на ЕС да възприеме по-фокусиран, систематичен и съгласуван подход в областта на правата на човека и демокрацията, както и да засили въздействието на своите политики и инструменти на местно равнище; подкрепя във връзка с това даването на приоритет на пет стратегически области на действие;

20.  Призовава заместник-председателя/върховния представител, ЕСВД, Комисията, Съвета и държавите членки да гарантират ефикасно и съгласувано изпълнение на новия план за действие; насочва по-специално вниманието към значението на повишаването на ефективността и увеличаването в максимална степен на въздействието на местно равнище на инструментите, използвани от ЕС за утвърждаване на зачитането на правата на човека и демокрацията в световен мащаб; подчертава необходимостта да се осигури бърза и адекватна реакция при нарушения на правата на човека; отново посочва значението на увеличаването на усилията за интегриране на правата на човека и демокрацията в цялата външна дейност на ЕС, включително на високо политическо равнище;

21.  Подчертава, че за да изпълни амбициозните цели, залегнали в новия план за действие, ЕС трябва да осигурява достатъчно ресурси и експертен опит, както по отношение на съответните човешки ресурси в делегациите и в централата, така и по отношение на наличните средства за проекти;

22.  Отново заявява становището си относно необходимостта от стабилен консенсус и засилена координация между държавите членки и институциите на ЕС с цел съгласувано и последователно изпълнение на дневния ред в областта на правата на човека и демокрацията; припомня, че Планът за действие се отнася както за ЕС, така и за държавите членки; твърдо заявява следователно, че държавите членки следва, без изключение, да поемат по-голям ангажимент по отношение на изпълнението на Плана за действие и на Стратегическата рамка на ЕС и да ги използват като модел при разработването на собствените си планове за насърчаване на правата на човека и демокрацията на двустранна и многостранна основа; отбелязва като положителен факт предвиждането на междинна оценка на новия План за действие и подчертава значението на провеждането на приобщаващи консултации с цел последователно отразяване на резултатите, постигнати в интегрирането на правата на човека;

23.  Настоятелно призовава в тази връзка Съвета по външни работи редовно да обсъжда теми, свързани с демокрацията и правата на човека; отново призовава Съвета по външни работи да провежда ежегодно публичен дебат относно действията на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията;

24.  Поздравява ЕСВД и Комисията за докладите им за изпълнението на първия план за действие и очаква изготвянето на такива доклади да продължи в рамките на новия план за действие; припомня освен това своята решимост да бъде тясно свързан с изпълнението на новия план за действие и да бъде консултиран по него;

25.  Призовава заместник-председателя/върховния представител, след съгласуване с всички останали членове на Комисията, да изготви програма, която интегрира правата на човека в различни дейности на ЕС, по-специално в областта на развитието, миграцията, околната среда, заетостта, защитата на данни в интернет, търговията, инвестициите, технологиите и стопанската дейност;

Преглед на други инструменти на политиката на ЕС

Мандат на специалния представител на ЕС за правата на човека

26.  Припомня значението на мандата на специалния представител на ЕС (СПЕС) за правата на човека за повишаване на видимостта и ефективността на ЕС в областта на защитата и насърчаването на правата на човека и демократичните принципи по света; поздравява настоящия носител на мандата за неговите значителни постижения и за осъществяването на редовен обмен с Парламента и гражданското общество;

27.  Приветства удължаването на мандата на СПЕС до февруари 2017 г. и отново отправя своето искане този мандат да стане постоянен; призовава следователно за преразглеждане на мандата с цел предоставяне на СПЕС на правомощия за собствена инициатива, подходящи персонал и финансови ресурси и възможност да говори публично, да докладва постиженията, постигнати по време на посещения в трети държави, и да представя позицията на ЕС по свързани с правата на човека въпроси, за да се укрепи ролята на СПЕС чрез по-голяма видимост и ефективност;

28.  Отново призовава Съвета за уточняване в мандата на географските СПЕС на изискването за тясно сътрудничество със СПЕС за правата на човека;

Стратегии за правата на човека по държави и ролята на делегациите на ЕС

29.  Отбелязва, че 132 стратегии за правата на човека по държави (СПЧД) са одобрени от Комитета по политика и сигурност, вследствие на съгласуваните усилия на делегациите на ЕС, на институциите на ЕС и на държавите членки; отново изразява подкрепа за целта на СПЧД, която се изразява в това да се адаптират действията на ЕС във всяка държава към нейното конкретно положение и потребности; подчертава необходимостта от постоянна оценка на СПЧД с цел нанасяне на корекции при необходимост и призовава за по-нататъшно подобряване на сътрудничеството, комуникацията и обмена на информация между делегациите на ЕС, посолствата на държавите членки и институциите на ЕС при изготвянето и изпълнението на СПЧД;

30.  Отново призовава членовете на Европейския парламент да имат достъп до съдържанието на стратегиите в подходящ формат, за да могат да изпълняват задълженията си надлежно и прозрачно; препоръчва ЕСВД и Комисията да оповестяват целта на всяка стратегия, за да се увеличи прозрачността на СПЧД; настоява ЕСВД да включва ясни и измерими показатели за напредъка по отношение на всяка отделна стратегия;

31.  Подчертава дебело значението на това СПЧД да се вземат предвид на всички равнища на изготвяне на политики по отношение на отделни трети държави, включително по време на подготовката на политически диалози на високо равнище, на диалозите по проблемите на правата на човека, на стратегически документи по държави и на годишни програми за действие;

32.  Приветства определянето на лица за контакт по правата на човека и/или равенството между половете от всички делегации и от мисиите по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО); отбелязва обаче, че обществено достъпната информация онлайн в много случаи е остаряла и следователно призовава за нейното своевременно актуализиране;

33.  Припомня своята препоръка към заместник-председателя/върховния представител и към ЕСВД да разработят ясни оперативни насоки относно ролята на лицата за контакт в делегациите, за да могат те да действат като истински съветници по правата на човека, както и да работят ефикасно, последователно и приобщаващо, като по този начин се оптимизира работата на делегациите; счита, че работата на лицата за контакт по правата на човека следва да бъде подкрепяна в същата степен от дипломатическите служители на държавите членки; се застъпва за становището, че работата на лицата за контакт по правата на човека следва да бъде напълно независима и свободна от политическа намеса и натиск от страна на националните органи на трети държави, особено при техните контакти с активисти в областта на правата на човека и гражданското общество;

Диалог и консултации по правата на човека

34.  Признава, че диалогът относно правата на човека с трети държави може да бъде ефикасен инструмент за двустранна ангажираност и сътрудничество за утвърждаването и защитата на правата на човека, при условие че той не е самоцел, а средство за осигуряване на конкретни ангажименти и постижения от насрещната страна; приветства и насърчава следователно провеждането на диалози относно правата на човека с нарастващ брой държави, като Мианмар/Бирма; отбелязва като положителен факт в този контекст например шестия кръг на диалога по правата на човека между ЕС и Молдова;

35.  Настоятелно призовава заместник-председателя/върховния представител и ЕСВД да провеждат своите диалози относно правата на човека и съответните семинари за гражданското общество с ясен акцент върху резултатите, отразяващ СПЧД; настоятелно призовава ЕСВД последователно да включва подготвителен диалог с организациите на гражданското общество, който следва автоматично да захранва основния диалог; настоява освен това заместник-председателят/върховният представител, СПЕС за правата на човека и ЕСВД систематично да повдигат въпроси, свързани с конкретни случаи на защитници на правата на човека, които са изложени на риск или са лишени от свобода, на политически затворници и на нарушения на правата на човека, по отговорен и прозрачен начин по време на диалозите относно правата на човека; счита, че е от съществено значение ЕСВД систематично да гарантира изпълнението на всички ангажименти, поети по време на всеки един от диалозите относно правата на човека;

36.  Отново призовава ЕСВД да разработи всеобхватен механизъм за наблюдение и преглед на функционирането на диалозите относно правата на човека в сътрудничество с организации на гражданското общество и правозащитни организации, с цел подобряване на тяхното въздействие; счита, че, ако тези диалози постоянно се провалят, следва да се направят съответните политически изводи и да бъдат използвани алтернативни инструменти за подкрепа на напредъка в областта на правата на човека в съответната държава; отбелязва в тази връзка, че диалогът относно правата на човека с Русия беше преустановен през 2014 г., и отбелязва също така липсата на резултати от диалозите с Китай и Беларус; настоятелно призовава поради тази причина ЕСВД да преосмисли изцяло стратегията си относно правата на човека по отношение на Русия и Китай;

37.  Призовава ЕС и неговите делегации да засилят своя политически диалог с правителства, нарушаващи правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, заедно с гражданското общество, и настоява, че политическият диалог относно правата на човека между ЕС и трети държави трябва да включва едно по-приобщаващо и подробно определение на недискриминацията, наред с другото спрямо ЛГТБИ лица и въз основа на религия или убеждения, пол, расов или етнически произход, възраст, увреждане и сексуална ориентация; подчертава, че особено в държавите, които имат незадоволителни постижения в областта както на развитието, така и на зачитането на правата на човека, помощта за развитие следва да се запази и дори да се увеличи, но че е за предпочитане тя да се предоставя посредством организации на гражданското общество и неправителствени местни партньори и да бъде подложена на систематично наблюдение и съпроводена от поемане на ангажименти от страна на правителствата за подобряване на положението с правата на човека на местно равнище;

38.  Признава значението на допълнителните мерки срещу отделни лица (целенасочени санкции, като например замразяване на активи или забрани за пътуване) в отношенията с авторитарни режими, когато диалогът постоянно се проваля;

Насоки на ЕС относно правата на човека

39.  Приветства приемането от Съвета през май 2014 г. на Насоки на ЕС относно свободата на изразяване онлайн и офлайн; припомня обаче искането си, отправено към ЕСВД, да изясни процеса на подбор на темите, обхванати от Насоките на ЕС, и също така преди да подбере темите, да се консултира по този въпрос с Парламента и с гражданското общество;

40.  Отново призовава заместник-председателя/върховния представител и ЕСВД да прилагат ефективно и последователно Насоките на ЕС относно международното хуманитарно право(37), включително във връзка с конфликти и хуманитарни кризи в държави като Сирия, Ирак, Либия и Украйна; препоръчва във връзка с това ЕСВД да подкрепя организациите на гражданското общество, които насърчават зачитането на международното хуманитарно право от страна на държавни и недържавни участници; призовава настоятелно освен това ЕС активно да използва всички инструменти, с които разполага, за да се укрепи спазването на международното хуманитарно право от държавни и недържавни участници; призовава ЕС и неговите държави членки да допринасят за настоящата инициатива на Швейцария и Международния комитет на Червения кръст за по-стриктно спазване на международното хуманитарно право;

41.  Подчертава категорично важността на систематичното оценяване на прилагането на Насоките на ЕС относно правата на човека, включително на Насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на правата на детето, като се използват ясно определени показатели; счита, че, за да се гарантира правилното прилагане на насоките, трябва да се предприемат по-нататъшни мерки, насочени към повишаване на осведомеността относно тяхното съдържание сред служителите на ЕСВД и на делегациите на ЕС, както и на представителствата на държавите членки в чужбина; отново призовава гражданското общество и организациите за защита на правата на човека да се включат по-активно в подбора, разработването, оценката и прегледа на насоките;

Правата на човека и демокрацията във външни политики и инструменти на ЕС

42.  Припомня, че ЕС се ангажира да поставя правата на човека и демокрацията в центъра на отношенията си с трети държави; подчертава следователно, че напредъкът в областта на правата на човека и демократичните принципи трябва да бъде подкрепян посредством всички политики на ЕС и подходящи финансови инструменти, които имат външно измерение, като политиката на разширяване и съседство, общата политика за сигурност и отбрана и политиките в областта на развитието, търговията, миграцията и правосъдието и вътрешните работи; подчертава в този контекст неотдавнашните усилия на ЕС да включи нарушенията на правата на човека в своята матрица за ранно предупреждение, свързана с предотвратяването на кризи;

43.  Подчертава произтичащото от Договорите задължение на ЕС да гарантира, че всички негови външни политики и дейности се разработват и прилагат по начин, който укрепва и подкрепя правата на човека и върховенството на закона;

44.  Счита, че външните финансови инструменти на ЕС са важно средство за насърчаване и защита на ценностите на демокрацията и правата на човека в чужбина; отново призовава за подобряване на съгласуваността на различните тематични и географски инструменти;

45.  Отбелязва усилията на Комисията да изпълни ангажимента си да включва разпоредби относно правата на човека в своите оценки на въздействието на законодателни и незаконодателни предложения за прилагане на мерки и за търговски споразумения; настоятелно призовава Комисията да подобри качеството и изчерпателността на оценките на въздействието и последващите дейности и да осигури систематичното включване на въпросите за правата на човека; подчертава ролята, която гражданското общество би могло да играе в този процес;

Политика за разширяване и за съседство

46.  Припомня, че политиката за разширяване на ЕС е един от най-силните инструменти за засилване на зачитането на правата на човека и демократичните принципи; отбелязва, че процесът на на разширяване ще продължи, въпреки че разширяване няма да бъде възможно преди 2019 г. поради състоянието на преговорите и положението в съответните държави и приветства прилагането на новия подход по време на преговорите за присъединяване към главите, обхващащи съдебната система и основните права, както и правосъдието, свободата и сигурността, който надлежно отчита времето, необходимо за правилното осъществяване на съответните реформи;

47.  Изразява загриженост относно влошаването на свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите в някои държави, обхванати от процеса на разширяване, и в множество съседни на Европа държави; подчертава спешната необходимост от подобряване на независимостта и прозрачността на собствеността на медиите в тези държави и от справяне с политическия и икономическия натиск върху журналистите, който често води до налагането на цензура и автоцензура; призовава Комисията да продължи да наблюдава и да дава приоритет на зачитането на свободата на изразяване на мнение и на свободата на медиите в процеса на преговорите за присъединяване;

48.  Изразява съжаление относно факта, че правилното прилагане на правната рамка за защита на малцинствата продължава да бъде предизвикателство, както се посочва в стратегията на Комисията относно разширяването за периода 2014—2015 г.(38); приканва държавите, обхванати от процеса на разширяване, да увеличат усилията си за изграждане на култура на приемане на малцинствата чрез подобряване на участието им в процесите на вземане на решения и засиленото им включване в образователната система, със специален акцент върху децата от ромски произход; настоятелно призовава ЕС да следи отблизо прилагането на разпоредбите, защитаващи правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинства, и борбата срещу всички форми на дискриминация, включително срещу престъпленията от омраза на основата на сексуална ориентация, по време на целия процес на разширяване;

49.  Отбелязва със загриженост влошаването на демократичния характер на политическата култура в някои държави кандидатки и потенциални държави кандидатки и в редица съседни на Европа държави; припомня, че доброто управление, зачитането на върховенството на закона, свободата на словото и правата на човека, политическият диалог, постигането на компромис и приобщаването на всички заинтересовани страни в процеса на вземане на решения са в основата на демократичните режими; отбелязва с не по-малка загриженост слабия напредък, постигнат от държавите, обхванати от процеса на разширяване, във връзка с увеличаването на независимостта на съдебната власт и засилването на борбата с корупцията; присъединява се към настоятелния призив на Комисията към държавите, обхванати от процеса на разширяване, да изградят надеждни регистри за разследванията, съдебните преследвания и окончателните присъди;

50.  Припомня в контекста на текущия преглед на европейската политика за съседство, че съгласно Договора за ЕС Европейският съюз развива привилегировани отношения със съседните страни, основани на ценностите на ЕС, които включват зачитането на правата на човека и демокрацията(39); припомня също така, че след Арабската пролет от 2011 г. ЕС промени своята политика към държавите от своето съседство въз основа на принципа „повече за повече“ с цел укрепване на демократичните институции и постигане на напредък в областта на правата на човека; подчертава факта, че значителните предизвикателства, пред които са изправени държавите от съседството на ЕС през последните няколко години, като разпространението на нестабилност и конфликти в Близкия изток и Северна Африка, екстремистите и джихадистките групировки, възползващи се от тези ситуации, както и човешкото страдание, причинено от действията на Русия, съществено засегнаха зачитането на правата на човека и демократичните принципи;

51.  Изразява убеденост поради това, че в основата на преразгледаната Европейска политика за съседство следва да продължи да стои насърчаването на правата на човека и на демократичните принципи; отново посочва, че насърчаването на правата на човека и демокрацията са едновременно в интерес както на страните партньори, така и на ЕС;

52.  Подчертава, че ЕС следва да продължава да подкрепя активно демократичните и ефективните институции за защита на правата на човека, гражданското общество и свободните медии в съседните държави; отбелязва като положителен факт в този контекст непрекъснатата значителна подкрепа по линия на Европейския инструмент за демокрация и права на човека и Механизма за подкрепа на гражданското общество; приветства също толкова силно последователната и ефикасна ангажираност на Европейския фонд за демокрация (ЕФД) в рамките на източното и южното съседство на ЕС, в полза на насърчаването на демокрацията и зачитането на основните права и свободи, както беше посочено в първия годишен доклад за оценка на дейността на ЕФД(40); решително насърчава ЕС и неговите държави членки да продължат да предлагат силни стимули и ноу-хау от собствените си процеси на преход в подкрепа на процесите на демократични реформи в съседните на ЕС държави;

53.  Заявява, че е от изключително значение да бъде преустановена руската агресия в Украйна и да се осигури стабилност и зачитане на правата на човека;

Права на човека чрез търговия

54.  Отново заявява своята подкрепа за систематичното въвеждане на клаузи за правата на човека във всички международни споразумения между ЕС и трети държави, като се вземат предвид, наред с другото, европейският социален диалог и трудовите стандарти на МОТ; призовава Комисията да провежда ефективно и систематично наблюдение и оценка на изпълнението на клаузите за правата на човека и да докладва редовно на Парламента относно зачитането на правата на човека от страна на страните партньори; приветства по-систематичното използване от Съвета на рестриктивни мерки спрямо трети държави, които умишлено нарушават правата на човека; препоръчва във връзка с това всеки път, когато е извършено грубо нарушение на правата на човека в трета държава, с която е сключено споразумение, ЕС да предприема конкретни действия за изпълнение на съответните мерки, както е предвидено в клаузите за правата на човека;

55.  Приветства влизането в сила на новата Обща схема от преференции (ОСП) (Регламент (ЕС) № 978/2012) на 1 януари 2014 г.; отбелязва като положителен факт, че до края на 2014 г. бяха предоставени преференции по ОСП+ на 14 държави, и припомня, че от държавите се изисква да поддържат ратификацията на 27-те основни международни конвенции, както и да наблюдават ефективното им прилагане, в съответствие с критериите, определени от тези конвенции, както и от ЕС; очаква Комисията да направи оценка на положението по обективен и прозрачен начин и да докладва на Парламента и на Съвета относно статуса на ратификация и ефективното прилагане на конвенциите от бенефициентите на преференциите по ОСП+ до края на 2015 г.; повтаря препоръката си Римският статут да бъде добавен в бъдещия списък на конвенциите;

Стопанска дейност и права на човека

56.  Счита, че търговията и правата на човека могат да вървят ръка за ръка и че деловите среди трябва да играят важна роля за насърчаване на правата на човека и демокрацията; счита, че насърчаването на правата на човека следва да се основава на сътрудничество между държавния и частния сектор; потвърждава в този контекст, че европейските дружества следва да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че при дейностите им в трети държави се зачитат стандартите в областта на правата на човека; потвърждава освен това значението на това ЕС да насърчава корпоративната социална отговорност и европейските предприятия да играят водеща роля за утвърждаването на международни стандарти в областта на стопанската дейност и правата на човека; призовава освен това ЕС да играе активна роля на 12-ото заседание на работната група на ООН по въпроса за правата на човека, транснационалните корпорации и други стопански предприятия, както и да подкрепя усилията за привеждане на техните политики в съответствие с ръководните насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия; препоръчва ЕС и неговите държави членки да се включат в дебата относно правно обвързващ международен инструмент за стопанската дейност и правата на човека в рамките на системата на ООН;

57.  Счита, че с оглед на гореизложеното ЕСВД следва да изисква от делегациите на ЕС да установят диалог с дружества от ЕС, развиващи дейност в трети държави, за да се гарантира зачитането на правата на човека в свързаните с бизнеса им дейности; припомня освен това своето искане делегациите на ЕС да включват зачитането на правата на човека в стопанската дейност като приоритет в местните покани за представяне на предложения в рамките на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), както и делегациите на ЕС да предприемат всички необходими действия за закрила на защитниците на правата на човека, в съответствие с насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека;

58.  Призовава отново Комисията да докладва относно прилагането на ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека(41) от държавите — членки на ЕС, до края на 2015 г.;

59.  Призовава за съгласувани действия на ЕС за решаване на проблема със заграбването на земя чрез насърчаване на подходящи предпазни мерки за предотвратяване на тази практика в засегнатите държави и сред дружества от ЕС и други европейски дружества, развиващи дейност в тези държави;

60.  Призовава ЕС да разработи пилотен проект относно неделимостта на правата на човека, въпросите за земята (заграбването на земя и принудителното изселване) и съгласуваността на политиките на ЕС в тази връзка; призовава ЕС да докладва относно намеренията си за присъединяване към факултативния протокол към Международния пакт за икономически, социални и културни права, в съответствие с ангажимента, поет с Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г.;

Права на човека и развитие

61.  Счита, че сътрудничеството за развитие и насърчаването на правата на човека и демократичните принципи следва да вървят ръка за ръка; припомня в този контекст твърдението на ООН, че в отсъствието на подход, основан на правата на човека, целите за развитие не могат да бъдат напълно постигнати; припомня също така, че ЕС пое ангажимент да подпомага страните партньори, като взема предвид тяхното положение по отношение на развитието и напредъка във връзка с правата на човека и демокрацията; насърчава включването на ясно определени рамки за резултатите във всички инструменти, за да се гарантира включването на маргинализирани и уязвими групи, както и за да се включи подход, основан на правата на човека;

62.  Приветства работния документ на службите на Комисията относно основан на правата подход, обхващащ всички права на човека, включително правата на жените и момичетата, за сътрудничеството на ЕС за развитие, публикуван през април 2014 г. и приветстван от Съвета; насърчава Комисията да наблюдава прилагането на основания на правата подход и да гарантира, че правата на човека и сътрудничеството за развитие са взаимно допълващи се по места; призовава Комисията да представи прозрачна, публична оценка за прилагането на набора от инструменти на ЕС за основан на правата подход; призовава настоятелно ЕС да укрепи своята роля на силен защитник на правата на човека по света чрез ефективното, последователно и обмислено използване на всички инструменти, с които разполага, за насърчаване и защита на правата на човека и на техните защитници, както и ефективността на политиката на Съюза в областта на помощта за развитие, в съответствие с новата Цел за устойчиво развитие 16;

63.  Приветства приемането на амбициозната програма за устойчиво развитие до 2030 г. на специалната среща на високо равнище на ООН в Ню Йорк, както и водещата роля на ЕС в този процес, и по-специално по отношение на включването на основните ценности на ЕС, като например правата на човека и доброто управление; отбелязва като положителен факта, че в новата програма са ясно заложени ангажименти за правата на човека и че нейните 17 цели и 169 подцели са насочени към реализиране на правата на човека за всички хора; споделя визията в основата на този документ за свят на всеобщо зачитане на правата на човека и човешкото достойнство, принципите на правовата държава, правосъдието, равенството и недискриминацията, както и на уважение към раса, етническа принадлежност и културно многообразие и на равни възможности, създаващи условия за пълната реализация на човешкия потенциал и допринасящи за споделено благоденствие; подчертава, че е необходимо да се гарантира, че Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г., мерките за нейното наблюдение и бъдещото ѝ изпълнение от всички заинтересовани страни, включително гражданското общество и частния сектор, са подкрепени от подходи, основани на правата на човека и на равенството между половете, както и от целите да се изкорени бедността, да се намалят неравенството и социалното изключване и да се демократизира икономиката;

64.  Подчертава важността на съгласуваността на политиките за развитие за постигането на целите на новата програма за устойчиво развитие; отбелязва, че подходът, основан на правата на човека, следва да доведе до задълбочено разбиране на съгласуваността на политиките за развитие, тъй като без отстраняване на пречките пред реализирането на правата не може да има напредък към устойчиво развитие и изкореняването на бедността;

65.  Отново потвърждава неотложната необходимост от преодоляване на световния проблем за свързаните с бедността и пренебрегваните заболявания; призовава за амбициозна дългосрочна политическа стратегия и план за действие относно здравето в световен мащаб, иновациите и достъпа до лекарства, която да включва, наред с другото, инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, за да се защити правото на стандарт на живот, подходящ за здравето и благосъстоянието на всяко човешко същество, без дискриминация на основата на раса, религия, политически убеждения, икономически или социални условия, полова идентичност или сексуална ориентация;

66.  Настоява, че с програмата за действие от Адис Абеба беше поет ангажимент да се осигури единно минимално равнище на социална закрила, всеобщо здравно осигуряване и основни обществени услуги за всички, включително здравеопазване и образование;

67.  Отбелязва като положителен документа с насоки относно борбата с тероризма, изготвен от ЕСВД и от Комисията и одобрен от Съвета, с цел гарантиране на зачитането на правата на човека при планирането и изпълнението на проекти за подпомагане на борбата с тероризма с трети държави; призовава ЕСВД и Комисията да гарантират ефективното прилагане на документа, като се започне с неговото широко разпространение; припомня в този контекст, че зачитането на основните права и свободи е основата на успешните политики за борба с тероризма, включително използването на технологии за цифрово наблюдение; подкрепя международните усилия за прекратяване на нарушенията на правата на човека, извършвани от ИДИЛ/Даиш;

Права на коренното население

68.  Призовава ЕСВД, Комисията и държавите членки да подкрепят преразглеждането на мандата на експертния механизъм по правата на коренното население, в съответствие със заключителния документ на Световната конференция по въпросите на коренното население (резолюция на Общото събрание на ООН 69/2(42)), с цел наблюдение, оценка и подобряване на изпълнението на Декларацията за правата на коренното население; настоятелно призовава държавите членки да изискат от всички мандатоносители по специалните процедури да обърнат особено внимание на проблемите, засягащи жени и момичета от коренното население, и да информират редовно за тези проблеми Съвета на ООН по правата на човека; настоятелно призовава ЕСВД и държавите членки да подкрепят активно развитието на всеобхватния план за действие относно коренното население, както беше поискано от Общото събрание на ООН в неговата резолюция от септември 2014 г., особено по отношение на организирането на редовни консултации с коренното население като част от този процес; изразява дълбоко съжаление, че в някои области на Западна Африка лицата, засегнати от психични разстройства биват връзвани за дървета в горите или изоставяни на улицата, като това са широкоразпространени практики, приети от местните общности;

Действия на ЕС в областта на миграцията и бежанците

69.  Изразява дълбока загриженост и солидарност по отношение на големия брой бежанци и мигранти, които са обект на тежки нарушения на правата на човека, бидейки жертва на конфликти, на преследване, на управленски слабости и на мрежите за незаконна имиграция, трафик и незаконно превеждане през граница, на екстремистки и престъпни групи; изразява също така дълбоко съжаление във връзка с трагичната загуба на човешки живот сред лицата, които се опитват да стигнат до границите на ЕС;

70.  Подчертава неотложната необходимост да се обърне внимание на първопричините за миграционните потоци и следователно да се разгледа външното измерение на кризата с бежанците, включително чрез намиране на устойчиви решения на конфликтите в съседните на ЕС територии посредством изграждане на сътрудничество и партньорство със съответните трети държави и чрез външните политики на ЕС; подчертава необходимостта от всеобхватен и основан на правата на човека подход към миграцията и призовава ЕС да укрепи сътрудничеството си с ООН, в т.ч. с нейните агенции, както и с регионалните организации, правителствата и неправителствените организации (НПО), с цел да се справи с първопричините за миграционните потоци и да се подобри положението в бежанските лагери близо до зоните на конфликт; призовава отново ЕС да гарантира, че всички споразумения за сътрудничество в областта на миграцията и за обратно приемане с трети държави са в съответствие с международното право; припомня, че глобалната стратегия за миграцията е тясно свързана с политиките за развитие и хуманитарна помощ, в т.ч. създаването на хуманитарни коридори и издаването на хуманитарни визи, както и с други външни политики; отбелязва операцията в Средиземноморието на военноморските сили, ръководени от Европейския съюз (EUNAVFOR MED), срещу лицата, организиращи незаконно превеждане през граница, и трафикантите в Средиземноморието; подчертава също така неотложната необходимост да се разработят по-стабилни политики на равнището на Съюза с цел решаване на неотложните въпроси, свързани с мигрантите и бежанците, и да се намери ефективен, справедлив и устойчив механизъм за споделяне на тежестта между държавите членки; изтъква мерките, предложени от Комисията на 9 септември 2015 г., за справяне с кризата с бежанците като планираното преразглеждане на регламента „Дъблин“;

71.  Призовава ЕС и държавите членки да увеличат своята подкрепа за борбата с трафика на хора чрез външните политики, като се постави особен акцент върху закрилата на жертвите, и по-специално на децата; изразява твърдо убеждение, че ЕС следва да задълбочи сътрудничеството с трети държави и с други свързани участници с цел обмен на добри практики и допринасяне за унищожаване на международните мрежи за трафик; изтъква отново необходимостта всички държави — членки на ЕС, да прилагат Директива 2011/36/ЕС на ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него(43) и Стратегията за премахване на трафика на хора за периода 2012—2016 г.(44);

72.  Посочва, че 17,5 милиона души са били разселени през 2014 г. в резултат на бедствия, свързани с климата; посочва, че тези разселвания засягат главно южните райони, които са най-изложени на последиците от изменението на климата; посочва, че 85% от разселванията са в развиващите се държави, като става дума основно за вътрешни или междурегионални разселвания; припомня, че в рамките на Целите на хилядолетието за развитие държавите — членки на ЕС, поеха ангажимент да заделят 0,7% от БВП за финансиране на помощта за развитие;

73.  Изисква от ЕС да участва активно в разискванията относно понятието „климатичен бежанец“, включително относно евентуалното правно определяне на това понятие в международното право или в правно обвързващи международни споразумения;

74.  Призовава отново за обща позиция на ЕС относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати, която да подкрепя правата на човека и международното хуманитарно право и в която да се разглеждат въпроси като правна рамка, пропорционалност, отговорност, защита на мирното население и прозрачност; призовава отново настоятелно ЕС да забрани разработването, производството и използването на изцяло автономни оръжия, които дават възможност за осъществяването на нападения без човешка намеса; призовава ЕС да се противопостави на изпълнението на извънсъдебни екзекуции и целенасочени убийства и да ги забрани, както и да поеме ангажимент да осигури подходящи мерки, в съответствие с националните и международните правни задължения, когато има основания да се счита, че лица или образувания в рамките на неговата юрисдикция може да са свързани с незаконни целенасочени убийства в чужбина;

Международни културни и спортни прояви и права на човека

75.  Изразява дълбока загриженост предвид факта, че за някои големи спортни прояви домакини са авторитарни държави, в които се извършват нарушения на правата на човека и на основните свободи; подчертава необходимостта от кампании за повишаване на осведомеността сред широката общественост по отношение на необходимостта да се гарантират разпоредби в областта на правата на човека във връзка със спортните прояви, включително проблема с принудителната проституция и трафика на хора; призовава ЕС и неговите държави членки да започнат диалог с Върховния комисариат за бежанците на ООН и с други многостранни форуми, както и с националните спортни федерации, корпоративните участници и организациите на гражданското общество, за да се гарантира пълно зачитане на правата на човека в рамките на такива прояви, включително като бъде определящ критерий при възлагането на домакинството на големи международни спортни прояви; в това отношение отделя специално внимание на предстоящите световни първенства на ФИФА по футбол в Русия през 2018 г. и в Катар през 2022 г. и на олимпийските игри в Пекин през 2022 г.;

Действия на ЕС в многостранни организации

76.  Изразява отново пълната си подкрепа за силния ангажимент на ЕС за насърчаване на напредъка в областта на правата на човека и демократичните принципи посредством сътрудничество със структурите на ООН и нейните специализирани агенции, със Съвета на Европа, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в съответствие с членове 21 и 220 от Договора за ЕС; приветства поради това приемането на целите за устойчиво развитие;

77.  Подчертава отново освен това значението на факта, че ЕС се ангажира активно и последователно във всички механизми на ООН за правата на човека, по-специално в рамките на Третия комитет на Общото събрание на ООН и на Съвета на ООН по правата на човека; признава усилията, положени от страна на ЕСВД, на делегациите на ЕС в Ню Йорк и в Женева и на държавите — членки на ЕС, да се повиши съгласуваността на действията на ЕС в областта на правата на човека на равнище ООН; насърчава ЕС да увеличи усилията си, за да изрази своята позиция, включително чрез засилване на все по-разрастващата се практика на междурегионални инициативи чрез съвместно предлагане на резолюции и поемане на инициативата за тях;

78.  Призовава за спазване на основните права на населението на Западна Сахара, включително свободата на сдруженията, свободата на изразяване на мнение и правото на събрания; изисква освобождаването на всички политически затворници сахрави; изисква осигуряването на достъп до територията на Западна Сахара за парламентаристи, независими наблюдатели, НПО и представители на пресата; настоятелно призовава ООН да предостави на мисията на ООН за референдум в Западна Сахара (MINURSO) мандат в областта на правата на човека в съответствие с всички други мироопазващи мисии на ООН по света; подкрепя справедливото и трайно разрешаване на конфликта в Западна Сахара въз основа на правото на самоопределение на народа сахрави и в съответствие със съответните резолюции на Организацията на Обединените нации;

79.  Припомня важността на спазването на институционализираната практика на изпращане на парламентарна делегация в Общото събрание на ООН; приветства възобновяването през 2015 г. на практиката, по време на 28-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека;

80.  Подчертава, че с цел да се увеличи доверието в Съвета на ООН по правата на човека и неговата законност, всички негови членове трябва да подкрепят най-високите стандарти в областта на правата на човека и да изпълняват поетите ангажименти в областта на правата на човека; счита, че правата на човека трябва да се насърчават, развиват и укрепват във всички международни форуми; призовава Комисията да докладва публично за дейностите и действията, които осъществява, за да отбележи напредък по програмата за правата на човека, и да повиши отчетността и отговорността, свързани с правата на човека, на международни организации като Световната търговска организация (СТО) и Световната банка (Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), Международната финансова корпорация (МФК), Агенцията за многостранно гарантиране на инвестициите);

81.  Потвърждава отново твърдия си ангажимент за преустановяване на безнаказаността за най-тежките престъпления, привличащи вниманието на международната общност, и за въздаване на правосъдие за жертвите на военни престъпления, престъпления против човечеството и геноцид и следователно заявява отново подкрепата си за Международния наказателен съд; изразява съжаление, че нито една държава не е ратифицирала Римския статут през 2014 г.; подчертава отговорността да се сложи край на безнаказаността и да се преследват лицата, отговорни за геноцид, престъпления против човечеството и военни престъпления, включително такива, свързани със сексуално насилие; изразява сериозна загриженост, че някои заповеди за задържане все още не са изпълнени; призовава настоятелно ЕС да продължи да оказва решителна дипломатическа и политическа подкрепа за укрепването и разширяването на отношенията между Международния наказателен съд и ООН, и по-специално в Съвета за сигурност на ООН, както и в своите двустранни отношения и във всички други форуми; призовава ЕС, включително неговите делегации, както и държавите членки, да увеличат своите усилия за насърчаване на общовалидността на Римския статут и на неговата ратификация и ефективно изпълнение; призовава държавите — членки на ЕС, да осигурят на Международния наказателен съд необходимите ресурси и да увеличат своята подкрепа за международната наказателноправна съдебна система чрез, наред с другото, финансова подкрепа за участниците от гражданското общество по линия на, например, ЕИДПЧ; призовава за изпълнението на инструментариума на ЕС от 2013 г. относно допълняемостта между международното и националното правосъдие;

82.  Призовава ЕС и държавите членки активно да подкрепят Международния наказателен съд и необходимостта от изпълнение на неговите решения във всички видове диалог с трети държави;

Зачитане в по-голяма степен на правата на човека по света

Свобода на мисълта, съвестта и религията или убежденията

83.  Припомня, че свободата на мисълта, на съвестта, на религията и на убежденията е основно право на човека, признато от Всеобщата декларация за правата на човека и гарантирано също така от член 18 от Международния пакт на ООН за граждански и политически права; припомня също нейната взаимносвързаност с други права на човека и основни свободи, включващи правото на изповядване или неизповядване на религия, свободата да се практикуват теистични, нетеистични или атеистични убеждения и правото да се възприемат, променят, изоставят или приемат отново предишни убеждения по собствен избор; изразява своята загриженост поради факта, че някои държави все още не спазват стандартите на ООН и използват държавна репресия, която може да включва физически наказания, лишаване от свобода, прекомерно високи глоби и дори смъртно наказание в нарушение на свободата на религията или убежденията; изразява загриженост по повод на зачестяващото преследване на религиозни или изповядващи определени убеждения малцинства, включително християнски общности, както и по повод на противоправното увреждане на техните места на събиране;

84.  Призовава ЕС и държавите членки да увеличат усилията си с цел допринасяне за изкореняването на всички форми на религиозна дискриминация и насърчаване на диалога между вероизповеданията в отношенията си с трети държави; изисква да се предприемат конкретни действия за защита на религиозните малцинства, на лицата, които не изповядват никаква религия, на апостатите и атеистите, които са жертва на законите относно богохулството, и призовава ЕС и държавите членки да участват в отмяната на подобни закони; приветства ангажимента на ЕС да насърчава свободата на религията или убежденията в рамките на международните форуми, включително като подкрепя мандата на специалния докладчик на ООН по свободата на религията или убежденията; подкрепя напълно практиката на ЕС да поема инициативата по отношение на тематичните резолюции в рамките на Съвета на ООН по правата на човека и на Общото събрание на ООН по тази тема; изисква да се предприемат конкретни действия и мерки за ефективното изпълнение и усъвършенстване на насоките на ЕС за насърчаване и защита на свободата на религията или убежденията; счита, че действия следва да се предприемат както в рамките на международните, така и в рамките на регионалните форуми, като се поддържа отворен, прозрачен и редовен диалог с религиозните сдружения и общности, съгласно член 17 от ДФЕС, в т.ч. чрез делегациите на ЕС; обръща внимание също така на необходимостта да се осигури системно и последователно обучение на персонала на ЕС в централата и в делегациите;

Действия на ЕС срещу смъртното наказание

85.  Приветства съвместната декларация на заместник-председателя/върховния представител и на генералния секретар на Съвета на Европа(45) от октомври 2014 г., в която се потвърждава отново тяхното категорично противопоставяне на смъртната присъда във всички случаи и при всякакви обстоятелства; поддържа своето становище, че премахването на смъртното наказание навсякъде по света следва да бъде една от основните цели на ЕС в областта на правата на човека; отбелязва, че подкрепата за трети държави за прилагането на политиката по отношение на наркотиците следва да цели премахването на смъртното наказание за престъпления, свързани с наркотиците; изисква от ЕС и от държавите членки, в контекста на Шестия световен конгрес срещу смъртното наказание, който ще се проведе в Осло, Норвегия през юни 2016 г., да изразят недвусмислено своята позиция по отношение на смъртното наказание, да засилят ангажимента си за премахването на смъртното наказание и да подкрепят кампании за повишаване на осведомеността на обществеността по тази тема;

86.  Изразява загриженост предвид нарастващия брой постановени и изпълнени смъртни присъди по света; изразява дълбоко съжаление, че смъртното наказание все още съществува в законодателството на някои трети държави; изразява съжаление, че Беларус възстанови изпълнението на смъртни присъди след двугодишно прекъсване; подновява следователно своя призив към Беларус за въвеждане на мораториум върху смъртното наказание, което в крайна сметка следва да доведе до неговото премахване; отбелязва, че в законодателството на осем държави се предвижда смъртно наказание за хомосексуалност;

87.  Призовава настоятелно ЕСВД, Комисията и държавите членки да предоставят насоки за всеобхватна и ефективна европейска политика относно смъртното наказание предвид факта, че десетки европейски граждани са застрашени от екзекуция в трети държави, като тази политика следва да включва солидни и засилени механизми за идентифициране, предоставяне на правна помощ и дипломатическо представителство;

88.  Призовава ЕС да продължи диалога с държавите, които все още прилагат смъртното наказание, като използва всички дипломатически инструменти и инструменти за сътрудничество с цел гарантиране на премахването му; призовава освен това отново ЕС да продължи да наблюдава условията, при които се изпълняват смъртните присъди в държавите, които все още прилагат смъртното наказание;

Борба с изтезанията и малтретирането

89.  Счита, че след като беше отбелязана 30-ата годишнина на Конвенцията на ООН против изтезанията и предвид факта, че по света продължава да има изтезания и малтретиране, ЕС следва да увеличи усилията си за изкореняването на тези тежки нарушения на правата на човека; подчертава факта, че членовете на уязвими групи, като децата и жените или етническите, езиковите или религиозните малцинства, които са изложени на риск от изтезания или малтретиране в местата за задържане, изискват специално внимание; призовава настоятелно по тази причина ЕСВД и заместник-председателя/върховния представител да се ангажират по-активно в борбата срещу изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание чрез по-голям брой дипломатически инициативи и по-системно публично изразяване на позицията, която да отразява ценностите и принципите, по отношение на които ЕС е поел ангажимент; препоръчва ЕСВД, делегациите на ЕС и държавите членки да използват пълноценно всички съществуващи инструменти като Насоките на ЕС по отношение на изтезанията(46); препоръчва в този контекст постоянно да се усъвършенстват механизмите за контрол върху износа на лекарствените продукти, които могат да се използват при екзекуции или изтезания, включително клауза относно предвидената крайна употреба, чрез която да се прекрати или спре трансфера на свързани със сигурността изделия, които явно нямат друго практическо приложение освен за изпълнението на смъртно наказание или изтезания;

90.  Подчертава, че има държави, които не са предприели стъпки за разглеждане на неотложната необходимост от напълно обезпечени с ресурси планове за справяне с условията в затворите; отбелязва, че е постигнат много малък напредък за гарантиране, че местата за лишаване от свобода са съобразени с международните стандарти в областта на правата на човека и че правото на лишените от свобода лица на живот, физическа неприкосновеност и достойнство е защитено; подчертава необходимостта от подобряване на условията в местата за задържане с оглед на зачитане на правата на човека, както и с оглед на факта, че лишените от свобода не следва да бъдат подлагани на нечовешко или унизително отнасяне или наказание;

Дискриминация

91.  Подчертава, че при никакви обстоятелства нито една форма на дискриминация, насилието, наказанието чрез репресивни мерки, изтезанията, сексуалното малтретиране на жени и момичета, гениталното осакатяване, бракът с деца, принудителният брак, трафикът на жени, дискриминацията или социалното изключване въз основа на социална класа или произход, нито домашното насилие, не могат да бъдат обосновани от съображения, свързани със социални, религиозни или културни убеждения или традиции;

92.  Осъжда категорично всички видове дискриминация, включително дискриминацията въз основа на раса, цвят на кожата, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, език, култура, религия или убеждения, социален произход, кастова принадлежност, рождение, възраст, увреждания или друг признак; призовава настоятелно ЕС да увеличи усилията си за изкореняването на всички видове дискриминация, расизъм и ксенофобия чрез зачитане на правата на човека и политически диалог, работата на делегациите на ЕС и публична дипломация; призовава освен това настоятелно ЕС да продължи да подкрепя ратификацията и пълното прилагане на всички конвенции на ООН, които подкрепят тази кауза, като Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация или Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

Права на ЛГБТИ

93.  Счита, че ЕС следва да продължи да полага усилия за зачитане в по-голяма степен на правата ЛГБТИ лица в съответствие с насоките на ЕС по този въпрос(47); препоръчва цялостното прилагане на насоките, включително чрез обучение на служителите на ЕС в трети държави; изразява съжаление, че 75 държави продължават да инкриминират хомосексуалността, като в осем от тях се предвижда смъртно наказание, и счита, че практиките и проявите на насилие срещу отделни лица поради тяхната сексуална ориентация не следва да остават ненаказани; подкрепя продължаващата работа на Върховния комисар на ООН за правата на човека за борба срещу тези дискриминационни закони, както и работата на другите органи на ООН; изразява загриженост във връзка с ограничаването на основните свободи на защитниците на правата на човека на ЛГБТИ и призовава ЕС да увеличи подкрепата си за тях; отбелязва, че има по-голяма вероятност правата на ЛГБТИ лица да бъдат зачитани, ако те имат достъп до правни институти, евентуално чрез регистрирано партньорство или брак;

94.  Подчертава, че миноритарните общности в трети държави имат специфични потребности и че следва да се насърчава пълната им равнопоставеност във всички области на икономическия, социалния, политическия и културния живот;

Дискриминация въз основа на кастова принадлежност

95.  Отбелязва с голяма загриженост мащаба и последиците от основаната на кастовата принадлежност дискриминация и нарушенията на правата на човека въз основа на кастовата принадлежност, включително лишаването от достъп до съдебната система или до пазара на труда, продължаваща сегрегация, бедност и стигматизация; призовава за приемането на инструмент на ЕС за предотвратяване и премахване на дискриминацията въз основа на кастова принадлежност; препоръчва включването на темата в насоките и плановете за действие на ЕСВД и на Комисията, по-специално в рамките на борбата на ЕС срещу всички форми на дискриминация, и в усилията за борба срещу насилието спрямо жени и момичета и всички форми на дискриминация спрямо тях;

Права на хората с увреждания

96.  Приветства ратификацията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; изтъква отново значението на ефективното ѝ прилагане както от държавите членки, така и от институциите на ЕС; подчертава по-специално необходимостта от надеждно интегриране на принципа на всеобща достъпност и на всички права на хората с увреждания в рамките на всички съответни политики на ЕС, включително в областта на сътрудничеството за развитие, и подчертава нормативния и хоризонтален характер на този въпрос;

97.  Насърчава заместник-председателя/върховния представител да продължи да подкрепя процеса на ратифициране и прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания от държавите, които все още не са я ратифицирали или приложили;

98.  Подчертава, че международната общност е определила положението на жените с увреждания като приоритет; припомня заключенията на службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека, в които се заявява, че политиките и програмите за справяне с насилието срещу жени и момичета с увреждания следва да бъдат разработвани в тясно партньорство с хората с увреждания, като се признава тяхната автономност, както и с организациите на хората с увреждания; подчертава необходимостта от редовен надзор на институциите и подходящо обучение на лицата, полагащи грижи за други лица; призовава ЕС да включи борбата с дискриминацията, основана на увреждане, в политиките си за външна дейност, сътрудничество и помощ за развитие, включително в ЕИДПЧ;

Права на жените и момичетата

99.  Припомня, че наградата „Сахаров“ за 2014 г. беше присъдена на д-р Денис Муквеге за отдадената му работа в полза на жертвите на сексуално насилие и непрекъснатото застъпничество за правата на жените, чрез която се повиши осведомеността относно използването на насилие и сексуално осакатяване на жени, момичета и деца като средство за водене на война; осъжда решително всички форми на злоупотреба и насилие срещу жени, момичета и деца, и по-специално използването на сексуално насилие като средство за водене на война, както и гениталното осакатяване на жени, браковете с деца, ранните и принудителните бракове, сексуалното робство, изнасилването в брака и другите форми на вредни традиционни практики; подчертава, че е необходимо жените, момичета и децата, станали жертви на посегателства по време на конфликти, да имат достъп до здравни и психологически грижи в съответствие с международното право; отбелязва в този контекст писмото на заместник-председателя/върховния представител относно политиката в областта на хуманитарната помощ, и по-специално за предотвратяване на сексуалното насилие и за предоставяне на жените на подходяща подкрепа и достъп до здравни и психологически грижи в случай на изнасилване в ситуации на конфликт; призовава държавите — членки на Съвета на Европа, да подпишат и ратифицират Конвенцията от Истанбул относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие;

100.  Подчертава необходимостта от обмен на добри практики от страна на ЕСВД за борба с липсата на достъп до правосъдие за жертвите на престъпления, свързани със сексуално насилие; осъжда решително липсата на достъп до правосъдие за жените в трети държави, и по-конкретно когато те са жертва на насилие, основано на пола; изисква Комисията да възприеме активна роля за наказателното преследване на тези престъпления в трети държави, а в някои случаи и от държави членки; призовава настоятелно Комисията да работи съвместно с ЕСВД за подобряване на подкрепата, оказвана на жертвите, да включи интервенции срещу основаното на пола насилие в хуманитарните операции на ЕС и да дава приоритет на хуманитарните операции на ЕС, насочени срещу насилието, основано на пола, и сексуалното насилие по време на конфликт; приветства поетия от ЕС ангажимент за предприемане на последващи действия след Световната среща на върха за прекратяване на сексуалното насилие в ситуации на конфликт, проведена в Лондон през юни 2014 г., и поради това настоятелно призовава Комисията да предприеме конкретни действия;

101.  Изразява съжаление за липсата на политики за предотвратяване на насилието, основано на пола, за липсата на подкрепа за жертвите и за високото равнище на безнаказаност на извършителите в редица държави; изисква ЕСВД да обменя добри практики с трети държави относно законодателни процедури и програми за обучение на полицейски, съдебни и държавни служители; призовава настоятелно ЕС да подкрепя организациите на гражданското общество, работещи за защита на правата на човека и насърчаване на равенството между половете в трети държави, както и да си сътрудничи тясно с международните организации, които са активни в областта на равенството между половете, като МОТ, ОИСР, ООН и Африканския съюз, с оглед на създаването на полезни взаимодействия и насърчаване на овластяването на жените;

102.  Изразява дълбока загриженост във връзка с увеличаването на насилието въз основа на пола в много части на света и нарастващия процент на убийства на жени в Латинска Америка, които се извършват в контекста на общо насилие и структурна дискриминация; осъжда решително всички видове насилие въз основа на пола и ужасяващото престъпление, каквото е феминицидът, както и преобладаващата безнаказаност във връзка с тези престъпления, която може да допринесе за увеличаване на насилието и убийствата;

103.  Изразява дълбока загриженост във връзка с възможните нарушения на правата на човека на жените и момичетата в бежанските лагери в Близкия изток и Африка, включително във връзка с докладваните случаи на сексуално насилие и неравно третиране на жените и момичетата; призовава ЕСВД да настоява за по-строги правила и добри практики в третите държави, за да се сложи край на неравенството сред бежанците, независимо от пола им;

104.  Изразява съжаление, че половината от населението на света е изложено на дискриминация по отношение на заплащането, като в световен мащаб жените печелят между 60 и 90% от средния доход на мъжете;

105.  Приканва Комисията, ЕСВД и заместник-председателя/върховния представител да продължат да насърчават политическото и икономическото овластяване на жените и момичетата чрез интегриране на равенството между половете във всички свои външни политики и програми, както и посредством структурираните диалози с третите държави, чрез публично повдигане на въпроси, свързани с равенството между половете, и чрез осигуряването на достатъчно ресурси за тази цел; отбелязва като положителна новата рамка за равенство между половете и овластяване на жените за периода 2016—2020 г.(48); подчертава необходимостта от съсредоточаване върху хоризонталния стълб, който има за цел Комисията и ЕСВД да допринасят по-ефективно за ангажиментите на ЕС в областта на укрепването на правата на жените и момичетата посредством външните отношения;

106.  Изразява съжаление относно липсата на равенство между половете в политическата сфера; припомня, че жените и мъжете са равнопоставени и следва да се ползват с еднакви политическите права и граждански свободи, и изразява също така съжаление във връзка с факта, че жените са по-слабо представени при вземането на икономически, социални и политически решения; подчертава необходимостта от ефективни механизми за защита на жените, защитници на правата на човека; препоръчва въвеждането на квотна система, с цел да се осигури начин за насърчаване на участието на жените в политическите органи и в демократичния процес, основно като кандидати;

107.  Призовава ЕС да продължи да подкрепя икономическото, социалното и политическото овластяване на жените като инструмент за насърчаване на пълноценното упражняване на техните права и основни свободи, и да отдава първостепенно значение на достъпа до качествено образование за момичетата, включително момичетата от най-бедните и маргинализирани общности; призовава за предоставянето на подкрепа за професионалното образование за жени, за повече възможности за обучение в областта на науката и технологиите, за изготвяне на програми за обучение по въпросите на равенството между половете за работещите в сферата на образованието в трети държави, както и за предприемане на мерки с цел предотвратяване на предаването на стереотипи посредством образователни материали; настоятелно призовава ЕС да включи този приоритет във всички свои дипломатически и търговски дейности и дейности в областта на сътрудничеството за развитие;

108.  Подчертава необходимостта от непрекъснатост на образованието за момичетата в бежанските лагери, в зоните на конфликт и в районите, засегнати от крайна бедност и екстремни природни условия, като например суша и наводнения;

109.  Насърчава ЕС да продължи да включва подкрепата за жените и момичетата в операциите по линия на ОПСО и в архитектурата на ООН за изграждане на мир и да продължи да полага усилия за изпълнението и укрепването на Резолюция 1325(2000)(49) и на Резолюция 1820(2008)(50) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността; във връзка с това призовава ЕС да подкрепя на международно равнище признаването на добавената стойност от участието на жените в предотвратяването и решаването на конфликти, както и в мироопазващите операции, хуманитарната помощ и възстановяването след конфликт и в процесите на демократичен преход, от което следват трайни и устойчиви политически решения; подчертава също така важността да се гарантира пълният набор от права на човека за жените и да се допринася за тяхното овластяване, включително в рамките на програмата за периода след 2015 г. и чрез подкрепа за Пекинската платформа за действие и Конвенцията от Истанбул; приветства подкрепата от ЕС за резолюциите на ООН относно въпросите, свързани с равенството между половете, и по-специално по отношение на ролята на свободата на изразяване и на мнение при овластяването на жените; отбелязва като положителни заключенията от 59-ата сесия на Комисията на ООН за положението на жените(51);

110.  Призовава Комисията да включва системно конкретни действия за подобряване на участието на жените в изборните процеси във всички мисии за наблюдение на избори на ЕС в съответствие с насоките на ЕС в тази област, като се вземат под внимание заключенията от семинара на старшите изборни експерти, проведен в Брюксел през април 2014 г., и се извличат поуки от опита от предишни мисии;

111.  Приветства усилията, положени от ЕСВД в трети държави, за ускоряване на изпълнението на задълженията и ангажиментите в областта на правата на жените, произтичащи от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Пекинската платформа за действие, Декларацията от Кайро за населението и развитието и Програмата за развитие за периода след 2015 г;

112.  Подчертава, че е важно да не се подкопава постигнатото от Пекинската платформа за действие по отношение на достъпа до образование и здравеопазване като основно право на човека и по отношение на защитата на сексуалните и репродуктивните права; подчертава факта, че универсалното зачитане на сексуалните и репродуктивните права и здраве, както и достъпът до съответните услуги допринасят за намаляване на детската и майчината смъртност; посочва, че семейното планиране, майчиното здравеопазване и лесният достъп до противозачатъчни средства и до безопасен аборт са важна част от усилията за спасяване на живота на жените и за осигуряване на помощта, от която се нуждаят, за да започнат да изграждат живота си отново, когато са станали жертви на изнасилване; подчертава необходимостта да се поставят тези политики в основата на сътрудничеството за развитие с трети държави;

113.  Счита, че браковете с деца са нарушение на основните права на човека, което засяга всички аспекти от живота на момичетата, като застрашават образованието им и по този начин ограничават перспективите им, излагат на опасност здравето им и повишават риска те да се окажат жертва на насилие и злоупотреби;

114.  Отбелязва с дълбока загриженост, че от 80-те години на миналия век насам бизнесът с булки, поръчани по пощата, се разраства с тревожни темпове; отбелязва със загриженост, че съществуват редица документирани случаи на жени, които са били нападнати и/или убити, след като са сключили брак с мъж като „поръчани по пощата булки“; изразява съжаление относно факта, че значителен брой непълнолетни момичета се появяват на уебстраници за „поръчка по пощата“, и подчертава, че когато за сексуални цели се използват деца, това трябва да се разглежда като малтретиране на деца;

115.  Осъжда практиката на сурогатното майчинство, която подкопава човешкото достойнство на жената предвид факта, че нейното тяло и репродуктивни функции се използват като стока; счита, че практиката на гестационната сурогация, която включва репродуктивна експлоатация и използване на човешкото тяло за финансови или други печалби, по-специално по отношение на уязвими жени в развиващите се държави, следва да се забрани и да се разглежда като неотложен въпрос в рамките на инструментите в областта на правата на човека;

Права на децата

116.  Потвърждава отново спешната необходимост от всеобща ратификация и ефективно изпълнение на Конвенцията на ООН за правата на детето и факултативните протоколи към нея; призовава всички държави да поемат ангажимент за премахване на най-тежките форми на детския труд съгласно определението в член 3 от Конвенция № 182 на МОТ, които включват робството и трафика на деца, детската проституция и опасна трудова дейност, която се отразява отрицателно на физическото и психическото здраве на детето;

117.  Приветства заключенията на Съвета относно утвърждаването и защитата на правата на детето(52), приети през декември 2014 г., и призовава ЕС да продължи да подкрепя страните партньори в борбата срещу всички форми на насилие срещу деца, включително сексуална експлоатация, и да укрепва техните способности да защитават правата на децата; приветства въвеждането в целия свят през 2014 г. на инструментариума на ЕС и на УНИЦЕФ в областта на правата на детето(53); отбелязва изявлението на комисаря на Съвета на Европа за правата на човека от май 2014 г. относно правата на интерсексуалните деца;

118.  Изисква отново Комисията да предложи всеобхватна стратегия и план за действие относно правата на детето за следващите пет години, за да даде приоритет на правата на децата във външните политики на ЕС, подкрепяйки усилията на ЕС да се застъпва за правата на децата, по-специално като допринася за осигуряването на децата на достъп до вода, канализация, здравеопазване и образование, като осигурява рехабилитацията и реинтеграцията на децата, които са били привлечени във въоръжени групи, като премахва детския труд, изтезанията, въпроса със свързаното с деца магьосничество, трафика, браковете с деца и сексуалната експлоатация и като подпомага децата при въоръжени конфликти и гарантира достъпа им до образование в зони на конфликт и в лагери за бежанци; призовава заместник-председателя/върховния представител да докладва ежегодно на Парламента относно постигнатите резултати по отношение на външната дейност на ЕС, насочена към децата; приветства кампанията „Деца, не войници“ и призовава ЕС и държавите членки да засилят подкрепата си, за да постигнат целта за прекратяване до 2016 г. на набирането и използването на деца при конфликти от правителствените въоръжени сили;

119.  Приветства сътрудничеството на ЕС с УНИЦЕФ, което доведе до създаването на инструментариум за интегрирането на въпросите за правата на децата в сътрудничеството за развитие и до подкрепа за основните цели на хилядолетието за развитие и програмите за закрила на детето с цел упражняване на правата на децата, особено при несигурни условия, както и сътрудничеството на ЕС с Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток;

120.  Приветства активното сътрудничество на ЕС с различни специални докладчици на ООН, работещи в областта на икономическите, социалните и културните права, включително специалния докладчик по въпросите на правото на човека на безопасна питейна вода и канализация, специалния докладчик относно правото на образование, специалния докладчик относно правото на прехрана, специалния докладчик по въпросите на крайната бедност и правата на човека и специалния докладчик относно подходящите жилищни условия; отбелязва като положителен факт увеличената подкрепа за икономическите, социалните и културните права в многогодишната индикативна програма на ЕИДПЧ за периода 2014—2017 г., която цели, наред с другото, да допринесе за укрепването на синдикалните организации, повишена осведоменост по свързани със заплащането на труда въпроси, защитата на наследството на земя, насърчаването на социалната интеграция чрез икономическо овластяване и намаляване на икономическата дискриминация и насилието на работното място;

Укрепване на демокрацията по света

121.  Подчертава ангажимента на ЕС да поддържа и насърчава зачитането на правата на човека и на демократичните ценности в своите отношения с държавите по света; припомня, че демократичните режими се характеризират не само със свободни и справедливи избирателни процеси, но и със свобода на словото, печата и сдруженията, върховенството на закона и отговорността, независимостта на съдебната система и безпристрастна администрация, наред с други аспекти; подчертава, че демокрацията и правата на човека са неразривно свързани и взаимно се подсилват, както се припомня в заключенията на Съвета от 18 ноември 2009 г. относно подкрепата за демокрацията във външните отношения на ЕС; приветства факта, че новият план за действие относно правата на човека и демокрацията поставя по-силен акцент върху дейностите в подкрепа на демокрацията;

Защита на свободата на словото и укрепване на гражданското общество

122.  Изтъква отново факта, че свободата на словото е жизненоважен компонент на всяко демократично общество, тъй като тя подхранва култура на плурализъм, която дава правото на гражданското общество и на гражданите да търсят отговорност от своите правителства и от лицата, отговарящи за вземането на решения, и подкрепя зачитането на принципите на правовата държава; призовава настоятелно по тази причина ЕС да увеличи усилията си за подкрепа на свободата на словото чрез своите външни политики и инструменти;

123.  Призовава отново ЕС и неговите държави членки да засилят наблюдението на всички видове ограничения на свободата на словото и на медиите в трети държави и бързо и системно да осъждат такива ограничения дори когато те се прилагат с оглед на законосъобразни цели, като например борбата срещу тероризма, държавната сигурност или правоприлагането; подчертава значението на осигуряването на ефективно прилагане на Насоките на ЕС относно свободата на изразяване онлайн и офлайн и на редовния мониторинг на тяхното въздействие; припомня целта на ЕС да се гарантират и защитават недискриминационният достъп до информация и свободата на изразяване на мнение на всеки човек както онлайн, така и офлайн;

124.  Счита, че като осигуряват възможно най-широк достъп до информация информационните и комуникационните технологии (ИКТ) предоставят възможности за укрепване на правата на човека, на демократичните практики и за социално и икономическо развитие; подчертава освен това приноса на ИКТ за усилията на движенията на гражданското общество, особено при недемократични режими; изразява загриженост във връзка с използването на ИКТ от някои авторитарни режими, които са нарастваща заплаха за правата на човека и за активистите за демокрация; подчертава необходимостта от по-голяма подкрепа в областите на насърчаване на свободата на медиите, защита на независимите журналисти и авторите на блогове, намаляване на цифровото разделение и улесняване на неограничения достъп до информация; призовава Комисията да отдели специално внимание на аспектите на правата на човека във връзка с изделията с двойна употреба в рамките на преразглеждането на системата на ЕС за контрол на износа;

Подкрепа на ЕС за защитниците на правата на човека

125.  Изразява съжаление във връзка с факта, че гражданското общество, включително защитниците на правата на човека, са все по-често обект на нападения по света; изразява дълбока загриженост във връзка с увеличаващия се брой на страните, като Русия и някои централноазиатски държави, които приемат сурови закони, насочени към възпрепятстване на дейността на НПО, като ограничават достъпа им до чуждестранно финансиране и въвеждат тежки изисквания за отчитане и строги санкции в случай на неспазване; припомня, че правото на свобода на събранията и сдруженията е основна характеристика на демократичните, отворени и толерантни общества; призовава за подновяване на усилията за прекратяване на ограниченията и заплахите, с които се сблъскват по света хората, работещи за организации на гражданското общество; призовава също така ЕС да даде пример по отношение на защитата и насърчаването на тези права;

126.  Отбелязва като положителен факта, че в новия план за действие заместник-председателят/върховният представител отново изтъква ангажимента на ЕС да предостави по-значима роля на местните участници и на организациите на гражданското общество, и подчертава, че с оглед на налаганите му съществени ограничения гражданското общество, и по-конкретно защитниците на правата на човека, се нуждаят от повишено внимание и усилия от страна на ЕС; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да разработят следователно съгласувани и всеобхватни действия в отговор на големите предизвикателства, пред които е изправено гражданското общество, включително защитниците на правата на човека, по света;

127.  Призовава ЕС и неговите държави членки непрекъснато да следят и да сигнализират на всички равнища на политически диалог за случаи на нарушения на свободата на събранията и сдруженията, включително чрез различни форми на забрани и ограничения, налагани по отношение на организациите на гражданското общество и на тяхната дейност;

128.  Призовава също ЕС и неговите държави членки да използват всички налични средства, за да сигнализират системно за конкретни случаи на изложени на опасност защитници на правата на човека и активисти на гражданското общество особено когато става въпрос за лица, които са лишени от свобода; насърчава делегациите на ЕС и дипломатическия персонал на държавите членки да продължават активно да подкрепят защитниците на правата на човека, като системно проследяват съдебни процеси, посещават лишени от свобода активисти и правят изявления по конкретни случаи, както и да търсят начини за прекратяване на нарушенията на правата на човека съвместно със своите партньори; настоява висшите представители на ЕС, и по-специално заместник-председателят/върховният представител, членовете на Комисията, специалните представители на ЕС и правителствени длъжностни лица от държавите членки системно да се срещат със защитници на правата на човека при своите пътувания до държави, където гражданското общество е подложено на натиск;

129.  Отбелязва като положително съдействието, предоставяно от ЕС на защитниците на правата на човека и на гражданското общество по света чрез финансиране по линия на ЕИДПЧ; подчертава, че е особено важно да се използва ЕИДПЧ, за да се защитят защитниците на правата на човека, които са изложени на най-голяма опасност; подчертава също, че подкрепата за изложените на опасност защитници на правата на човека следва, на първо място, да отчита критерия за ефективност и да избягва твърде ограничителните условия; призовава Комисията, ЕСВД и делегациите на ЕС да гарантират, че финансирането, предвидено за защитниците на правата на човека, се използва правилно;

Подкрепа за избирателните процеси и укрепване на принципите на правовата държава, независимостта на съдебната система и безпристрастната администрация в трети държави

130.  Приветства осемте мисии за наблюдение на избори и осемте мисии за оказване на експертна помощ при провеждането на избори, осъществени от ЕС на различни места по света през 2014 г.; изразява отново положително становище за непрекъснатата подкрепа на ЕС за избирателните процеси и за съдействието, което предоставя той при провеждането на избори, както и за подкрепата за местните наблюдатели;

131.  Припомня, че е важно да се предприемат адекватни последващи действия във връзка с докладите и препоръките на мисиите за наблюдение на избори като начин за повишаване на тяхното въздействие и за увеличаване на подкрепата от ЕС за демократичните стандарти в съответните държави;

132.  Препоръчва ЕС да увеличи усилията си за развитието на по-цялостен подход спрямо процесите на демократизация, на които свободните и справедливи избори са само едно от измеренията, за да се допринесе по положителен начин за укрепването на демократичните институции и на доверието на обществеността в избирателните процеси навсякъде по света;

133.  Отбелязва като положителен факт в този контекст започналото изпълнение през 2014 г. на второто поколение пилотни проекти в областта на подкрепата за демокрацията в дванадесет избрани делегации на ЕС в резултат на ангажимент, който беше поет в заключенията на Съвета от ноември 2009 г. и в Плана за действие относно правата на човека и демокрацията от 2012 г.; подчертава категорично значението на тези пилотни проекти за постигането на по-голяма съгласуваност в подкрепата за демокрацията чрез външните политики и инструменти на ЕС;

134.  Приветства ангажимента, поет от Комисията, ЕСВД и държавите членки в рамките на новия план за действие относно правата на човека и демокрацията, за по-решителен и последователен диалог с органите за управление на избори, парламентарните институции, местните НПО, защитниците на правата на човека и организациите на гражданското общество в трети държави с цел тяхното по-засилено участие при наблюдението на избори и за да се допринася за тяхното овластяване, а следователно и за укрепването на демократичните процеси;

135.  Припомня, че придобитият от Европейския съюз, политиците, академичните среди, медиите, НПО и гражданското общество опит и извлечените поуки от прехода към демокрация в рамките на политиките за разширяване и за съседство биха могли да допринесат по положителен начин за определянето на най-добри практики, които биха могли да бъдат използвани в подкрепа на процесите на демократизация по цял свят и за тяхното затвърждаване;

136.  Припомня, че корупцията е заплаха за равното упражняване на правата на човека и възпрепятства демократични процеси като върховенството на закона и справедливото правораздаване; припомня също, че ЕС поиска изключителни правомощия за подписването на Конвенцията на ООН срещу корупцията;

137.  Счита, че ЕС следва да подчертава във всички платформи за диалог с трети държави значението на прозрачността и достъпността, интегритета, отговорността и доброто управление на публичните дела, държавния бюджет и публичната собственост, както е посочено в Конвенцията на ООН срещу корупцията; счита, че корупцията във всички свои форми подкопава демократичните принципи и влияе отрицателно върху социалното и икономическото развитие; призовава за последващи действия във връзка с искането на Парламента за подобрен мониторинг на Конвенцията на ООН срещу корупцията, също както и за отделянето на подобаващо внимание на препоръките на ОИСР; счита, че ЕС следва да подкрепя третите държави по-съгласувано и систематично в борбата срещу корупцията чрез предоставяне на експертен опит при създаването и укрепването на независими и ефективни антикорупционни институции, в т.ч. чрез проактивно сътрудничество с частния сектор; препоръчва също така да бъдат разработени иновативни финансови механизми за засилване на борбата срещу всички видове корупция; отбелязва в този контекст призива за усъвършенствана нормативна уредба относно финансовите сделки на международно равнище;

138.  Счита, че ЕС следва да увеличи своите усилия за насърчаване на принципите на правовата държава и независимостта на съдебната система на многостранно и на двустранно равнище; насърчава ЕС да подкрепя справедливото правораздаване навсякъде по света чрез оказване на съдействие по отношение на процесите на законодателни и институционални реформи в трети държави; насърчава също делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки системно да проследяват съдебните процеси с оглед на насърчаване на независимостта на съдебната система;

Засилване на действията на Европейския парламент в областта на правата на човека

139.  Приветства преразглеждането на насоките за междупарламентарните делегации на Европейския парламент относно насърчаването на правата на човека и демокрацията, осъществявано от Съвета на председателите на делегации в сътрудничество с подкомисията по правата на човека; препоръчва, в този контекст, по-системна и прозрачна практика на повдигане на въпросите, свързани с правата на човека, и особено индивидуалните случаи, посочени в резолюциите на Парламента, по време на посещения на делегации в трети държави, и на писмено докладване относно предприетите действия пред подкомисията по правата на човека, а когато има политически основания за това — чрез отчетна среща;

140.  Изтъква необходимостта от непрекъснат размисъл относно най-подходящите начини за постигане на максимална надеждност, видимост и ефективност на резолюциите на Парламента относно нарушения на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава;

141.  Насърчава разискванията относно включването на различните инструменти, с които разполага Парламентът по отношение на оказването на подкрепа за правата на човека и тяхното утвърждаване, в единен стратегически документ, който да бъде приет от Парламента на пленарно заседание;

o
o   o

142.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и на парламентите на държавите членки, на Съвета за сигурност на ООН, на генералния секретар на ООН, на председателя на 70-ото заседание на Общото събрание на ООН, на председателя на Съвета на ООН по правата на човека, на Върховния комисар на ООН за правата на човека, както и на ръководителите на делегациите на ЕС.

(1) Приети текстове, P8_TA(2014)0070.
(2) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-11855-2012-INIT/bg/pdf.
(3) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/142549.pdf.
(4) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/137585.pdf.
(5) http://www.europarl.europa.eu/document/activities/cont/201203/20120329ATT42170/20120329ATT42170EN.pdf.
(6) http://www.consilium.europa.eu/en/policies/pdf/st10152-en15_pdf/
(7) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-10897-2015-INIT/bg/pdf.
(8) http://www.consilium.europa.eu/en/meetings/fac/2015/10/st13201-en15_pdf/.
(9) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/130243.pdf.
(10) http://register.consilium.europa.eu/doc/srv?l=BG&f=ST%2015559%202014%20INIT.
(11) http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32015D0260.
(12) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-9242-2015-INIT/bg/pdf.
(13) http://www.un.org/en/ga/search/view_doc.asp?symbol=S/RES/1325(2000).
(14) OВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 69.
(15) OВ C 33 E, 5.2.2013 г., стр. 165.
(16) Приети текстове, P7_TA(2012)0470.
(17) Приети текстове, P7_TA(2013)0274.
(18) Приети текстове, P7_TA(2013)0394.
(19) Приети текстове, P7_TA(2013)0420.
(20) Приети текстове, P7_TA(2014)0252.
(21) Приети текстове, P8_TA(2015)0079.
(22) Приети текстове, P7_TA(2014)0259.
(23) Приети текстове, P7_TA(2014)0206.
(24) Приети текстове, P8_TA(2015)0076.
(25) Приети текстове, P8_TA(2015)0272.
(26) Приети текстове, P8_TA(2015)0288.
(27) Приети текстове, P8_TA(2015)0317.
(28) Приети текстове, P8_TA(2015)0350.
(29) Приети текстове, P8_TA(2015)0348.
(30) http://ec.europa.eu/enlargement/pdf/key_documents/2014/20141008-strategy-paper_bg.pdf.
(31) http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52011DC0200.
(32) http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2011:0303:FIN:bg:PDF.
(33) http://daccess-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/G14/082/52/PDF/G1408252.pdf?OpenElement.
(34) Приети текстове, P8_TA(2015)0274.
(35) http://www.unfpa.org/sites/default/files/pub-pdf/Joint%20Programme%20on%20FGMC%20Summary%20Report.pdf.
(36) http://daccess-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/G14/086/06/PDF/G1408606.pdf?OpenElement.
(37) https://www.consilium.europa.eu/ueDocs/cms_Data/docs/hr/news53.pdf.
(38) http://ec.europa.eu/enlargement/pdf/key_documents/2014/20141008-strategy-paper_bg.pdf.
(39) http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2014:077:0027:0043:BG:PDF.
(40) Приети текстове, P8_TA(2015)0274.
(41) http://www.ohchr.org/Documents/Publications/GuidingPrinciplesBusinessHR_EN.pdf.
(42) http://wcip2014.org/wp-content/uploads/2013/03/N1446828.pdf.
(43) ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.
(44) https://ec.europa.eu/anti-trafficking/sites/antitrafficking/files/eu_strategy_towards_the_eradication_of_trafficking_in_human_beings_2012-2016_1.pdf.
(45) http://www.coe.int/en/web/portal/10-october-against-death-penalty.
(46) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cmsUpload/7369.bg01.pdf.
(47) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-11492-2013-INIT/bg/pdf.
(48) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-15-5690_en.pdf.
(49) http://www.un.org/en/ga/search/view_doc.asp?symbol=S/RES/1325(2000).
(50) http://www.un.org/en/ga/search/view_doc.asp?symbol=S/RES/1820(2008).
(51) http://www.un.org/ga/search/view_doc.asp?symbol=E/2015/27.
(52) http://register.consilium.europa.eu/doc/srv?l=BG&f=ST%2015559%202014%20INIT.
(53) http://www.unicef.org/eu/crtoolkit/downloads/Child-Rights-Toolkit-Web-Links.pdf.


20-а годишнина от подписването на Дейтънското мирно споразумение
PDF 457kWORD 70k
Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2015 г. относно 20-ата годишнина от Дейтънското мирно споразумение (2015/2979(RSP))
P8_TA(2015)0471RC-B8-1362/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид Дейтънското мирно споразумение, неговата обща рамка и дванадесетте приложения към него,

—  като взе предвид своите резолюции от 7 юли 2005 г.(1), от 15 януари 2009 г.(2) и от 9 юли 2015 г.(3) относно Сребреница,

—  като взе предвид становището на Венецианската комисия от 11 март 2005 г. относно конституционното положение в Босна и Херцеговина,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Дейтънското мирно споразумение беше подписано на 14 декември 1995 г. в Париж и сложи край на най-кървавата война в Европа след Втората световна война;

Б.  като има предвид, че Споразумението прекрати войната, но не успя да създаде функционираща и самостоятелна държава, и като има предвид, че институционалната структура на страната е твърде сложна и се е оказала неефективна;

1.  Отново подчертава значението на подписването на Дейтънското мирно споразумение, припомня всички трагични жертви на войната в Босна и Херцеговина и изразява искрените си съболезнования на семействата на тези, които са загубили живота си;

2.  Отбелязва със съжаление, че 20 години след края на войната и създаването на общо рамково споразумение, в което се очертават основните аспекти на установяването на мир и бъдещият облик на страната, поредицата от правителства не са успели да изградят напълно функционираща и самостоятелна държава;

3.  Приветства постигнатите резултати по отношение на завръщането на бежанци и вътрешно разселени лица, реконструкцията и реституцията на имоти съобразно с разпоредбите на приложение VII към Дейтънското споразумение; настоява, че е необходимо пълно прилагане на приложението и свързаните с него стратегии, за да се гарантира устойчиво връщане и също така справедливи, всеобхватни и трайни решения за вътрешно разселените лица, бежанците и другите лица, засегнати от войната; във връзка с това подчертава необходимостта от устойчиво завръщане на хървати, бошняци и други в Република Сръбска; подчертава необходимостта от постигане на напредък в подобряването на социално-икономическата интеграция на онези, които са се завърнали; призовава да се осигури по-добра координация на усилията на всички равнища и да се обръща повече внимание на най-уязвимите разселени лица, включително ромите и жените жертви на насилие; отбелязва със съжаление, че според Международния комитет на Червения кръст все още има 7000 безследно изчезнали лица, чиято съдба остава неизвестна;

4.  Признава положителните промени в Босна и Херцеговина през последните 20 години, превърнала се от разкъсана и възстановяваща се от войната страна в държава, която се стреми към членство в Европейския съюз;

5.  Потвърждава ангажираността на ЕС с европейската перспектива и по-нататъшния процес на присъединяване на Босна и Херцеговина и на всички държави от Западните Балкани; счита, че регионалното сътрудничество и процесът на европейска интеграция са най-добрият начин за насърчаване на помирението и за преодоляване на омразата и разделенията;

6.  Призовава органите на властта да използват 20-ата годишнина от Дейтънското мирно споразумение като стимул за отбелязване на напредък по отношение на необходимите реформи—особено с оглед на предстоящата молба на Босна и Херцеговина за членство в ЕС; припомня, че действията в отговор на социално-икономическите потребности на гражданите трябва да бъдат приоритет, както и създаването на ефективен механизъм за координиране на въпросите, свързани с ЕС; отново заявява, че също така е от решаващо значение да се продължи успоредно с това с конституционните и политическите реформи и демократизацията на политическата система, което ще позволи да се поеме по пътя към осигуряване на истинско равенство и демократично представителство на трите съставни народности и на всички граждани на държавата; подчертава, че всички граждани на Босна и Херцеговина трябва да имат еднакви възможности да бъдат избирани на всички равнища на вземане на политически решения;

7.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите членки, правителството и парламента на Босна и Херцеговина и нейните административни единици, както и на правителствата и парламентите на държавите от Западните Балкани.

(1) OВ C 157 E, 6.7.2006 г., стp. 468.
(2) OВ C 46 E, 24.2.2010 г., стp. 111.
(3) Приети текстове, P8_TA(2015)0276.


Износ на оръжия: Прилагане на Обща позиция 2008/944/ОВППС
PDF 629kWORD 148k
Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2015 г. относно износа на оръжия: прилагане на Обща позиция 2008/944/ОВППС (2015/2114(INI))
P8_TA(2015)0472A8-0338/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 г., определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване (от тук нататък „Общата позиция“)(1),

—  като взе предвид прегледа на общата позиция, извършен работната група на Съвета на ЕС относно износа на конвенционално оръжие (COARM),

—  като взе предвид Шестнадесетия годишен доклад на Съвета, изготвен съгласно член 8, параграф 2 от Обща позиция 2008/944/CFSP на Съвета, определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване(2),

—  като взе предвид Решение 2012/711/ОВППС на Съвета от 19 ноември 2012 г. за подпомагане на дейностите на ЕС с оглед да се насърчи контролът над износа на оръжие и да се популяризират принципите и критериите на Обща позиция 2008/944/ОВППС сред трети държави,

—  като взе предвид Стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжия за масово унищожение от 9 декември 2003 г.;

—  като взе предвид Европейската стратегия за сигурност „Сигурна Европа в по-добър свят“, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г.,

—  като взе предвид Договора за търговията с оръжие (ДТО), приет от Общото събрание на ООН на 2 април 2013 г.(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2014 г. относно ратифицирането на Договора на ООН за търговията с оръжие(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 21 май 2015 г. относно отражението на промените в европейските пазари в областта на отбраната върху капацитета за сигурност и отбрана в Европа(5), и по-специално параграфи 4, 10, 18, 19, 20, и 21,

—  като взе предвид Решение 2013/768/ОВППС на Съвета от 16 декември 2013 г. относно дейностите на ЕС, в рамките на Европейската стратегия за сигурност, в подкрепа на прилагането на Договора за търговията с оръжие(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 г. за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба(7), изменен с Регламент (ЕС) № 599/2014, и на списъка на изделия и технологии с двойна употреба в приложение I към него,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 24 април 2014 г. до Съвета и до Европейския парламент, озаглавено „Преглед на политиката за контрол върху износа: гарантиране на сигурността и конкурентоспособността в един променящ се свят“ (COM(2014)0244),

—  като взе предвид съвместното изявление от 12 юни 2014 г. на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно прегледа на системата за контрол на износа на изделия с двойна употреба,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно прегледа на политиката за контрол върху износа от 21 ноември 2014 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно „Правата на човека и технологиите: влиянието на охранителните системи и системите за наблюдение върху правата на човека в трети държави“(8),

—  като взе предвид Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността(9),

—  като взе предвид стратегията на ЕС за борба с незаконното натрупване и трафика на малки оръжия и леки въоръжения и боеприпаси за тях, приета на 15—16 декември 2005 г. от Европейския съвет, както и на Съвместно действие 2002/589/ОВППС на Съвета от 12 юли 2002 г. относно приноса на Европейския съюз в борбата срещу дестабилизиращото натрупване и разпространение на леко стрелково и малокалибрено оръжие и за отмяна на Съвместно действие 1999/34/ОВППС,

—  като взе предвид Обща позиция на Съвета 2003/468/ОВППС от 23 юни 2003 г. относно контрола на посредничеството при сделки с оръжие(10),

—  като взе предвид актуализирания Общ списък на оръжията на Европейския съюз, приет от Съвета на 9 февруари 2015 г.,

—  като взе предвид редовно справочника на потребителя към Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета, определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване,

—  като взе предвид Васенаарската договореност от 12 май 1996 г. относно контрола върху износа на конвенционални оръжия, изделия и технологии с двойна употреба, наред с осъвременените през 2015 г. списъци относно тези изделия и технологии и боеприпаси(11),

—  като взе предвид решенията на 19-ото пленарно заседание по Васенаарската договореност относно контрола върху износа на конвенционални оръжия, изделия и технологии с двойна употреба, проведено във Виена на 3—4 декември 2013 г.,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета от 27 юни 2005 г. относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 април 2015 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Европейската програма за сигурност (COM(2015)0185)),

—  като взе предвид Европейския консенсус за развитие, приет на 24 февруари 2006 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 октомври 2011 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ (COM(2011)0637),

—  като взе предвид Целите за устойчиво развитие, и по-специално цел 16: цел 16.4, в която държавите се призовават да намалят значително незаконните потоци на оръжие;

—  като взе предвид Решение 2014/512/ОВППС на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна,

—  като взе предвид член 42 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Договора за търговията с оръжие на ООН, който влезе в сила на 24 декември 2014 г.,

—  като взе предвид Резолюция 24/35 Съвета на ООН по правата на човека от 8 октомври 2013 г. относно въздействието на трансфера на оръжия върху правата на човека при въоръжени конфликти(12),

—  като взе предвид член 52 и член 132, параграф 2 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8–0338/2015),

А.  като има предвид, че глобалната обстановка във връзка със сигурността около ЕС претърпя значителни промени, особено в южните и източните съседни държави;

Б.  като има предвид неотменимото право на индивидуална или колектива самоотбрана по силата на член 51 от Устава на ООН;

В.  като има предвид, че в интерес на международната стабилност е важно да се осигурят средства за постигане на възпиращо действие въз основа на оценка на всеки отделен случай, в пълно съответствие с член 51 от Устава на ООН и с четвъртия критерий от общата позиция относно запазването на регионалния мир, сигурност и стабилност;

Г.  като има предвид, че неконтролираното разпространение на оръжия представлява сериозна заплаха за мира и сигурността, правата на човека и устойчивото развитие; като има предвид, че всяка минута някъде на по света умира по един човек заради въоръжено насилие и се произвеждат 15 нови оръжия;

Д.  като има предвид, че регулирането на международната търговия с оръжие по дефиниция е амбиция в световен план; като има предвид, че ЕС трябва да осигури съгласуваност на своите външни дейности като цяло в контекста на външните си отношения, с цел насърчаване на демокрацията и върховенството на закона, предотвратяване на конфликти, премахване на бедността, насърчаване на междукултурния диалог, и поддържане на международната стабилност и сигурност; като има предвид, че в периода 2010—2014 г. държавите — членки на ЕС са отговорни за 25,4% от действителните доставки(13) на основни конвенционални оръжия в световен мащаб;

Е.  като има предвид, че съгласно Договора от Лисабон, изкореняването на бедността е най-важната цел на политиката за развитие на ЕС и като има предвид, че изграждането на по-стабилен и проспериращ свят е също един от приоритетите на външната дейност на ЕС; като има предвид, че доставянето на оръжия на държави, в които има конфликти, не само увеличава вероятността от ескалация на насилието, но също така оказва отрицателно въздействие върху потенциала за развитие на тези държави, както става ясно от доклади на хуманитарни организации, които са измерили количественото въздействие(14);

Ж.  като има предвид, че държавите — членки на Европейския съюз са изнесли оръжия на обща стойност 36,7 милиарда евро през 2013 г., включително 26 милиарда евро за трети страни; като има предвид, че за сравнение, общият бюджет за Европейския инструмент за съседство за 2014—2020 г. възлиза на 15,4 милиарда евро; като има предвид, че делът на държавите — членки на ЕС се равнява на 30% от общия износ; и трудно би могло да се твърди, че тези търговски потоци са в преките интереси на ЕС в областта на сигурността;

З.  като има предвид, че Общата позиция 2008/944/ОВППС представлява правно обвързваща рамка и че в нея са установени осем критерия за износа на конвенционални оръжия, които държавите членки на ЕС трябва да прилагат по отношение на лицензионните си решения; като има предвид, че настоящата Обща позиция следва да се разглежда по-специално в рамките на развитието на европейски пазар в областта на отбраната и на европейска отбранителна технологична и индустриална база;

И.  като има предвид, че третите страни Албания, Босна и Херцеговина, бивша югославска република Македония, Исландия, Канада, Черна гора и Норвегия официално се присъединиха към критериите и принципите на Общата позиция;

Глобална обстановка по отношение на сигурността и на износа на оръжие

1.  Изразява дълбока загриженост от разпространението на въоръжени конфликти и по-специално тези в Украйна, Сирия, Ирак, Либия и Йемен, както и всички международни конфликти, които — в един все по-глобализиран свят — за заплаха за стабилността и сигурността по света и обуславят по-малко стабилно и по-несигурно съседство за ЕС; отбелязва, че трансферите на оръжие за държави, засегнати от конфликти, може би са допринесли за конфликтите;

2.  Изразява съжаление, че събитията от последните две години показват, че понякога оръжията попадат в ръцете на терористи или репресивни режими или в държави, които набират деца войници или ги използват във военни действия, или в режими, които имат съмнителни отношения със световния тероризъм или водят агресивна вътрешна и външна политика, и поради това счита, че е необходимо приемането на ефективни режими за контрол на износа на оръжие; осъжда използването на оръжия с цел подклаждането на несигурността и въоръжените конфликти във вътрешен и външен план или в подкрепа на вътрешни репресии, регионални конфликти или тежки нарушения на правата на човека и основните свободи; изразява също така съжаление, че незаконната търговия с оръжие продължава да бъде голям и доходен бизнес;

3.  Изразява съжаление относно факта, че около половин милион(15) души умират всяка година в резултат на въоръжено насилие, както във въоръжени конфликти, така и във връзка с престъпна дейност;

4.  Потвърждава отново, че спазването на Общата позиция е от важно значение за осъществяването на принципите и ценностите на ЕС, особено в сферата на международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право, и неговите отговорности сами по себе си по отношение на сигурността на регионално и световно равнище;

5.  Отбелязва, че според 16-я годишен доклад държавите — членки на ЕС са сред главните световни оръжейни износители, като техният дял от износа през 2013 г. се равнява на 36,711 млрд. евро, от които 10,735 млрд. евро между държавите членки, а 25,976 млрд. евро — за трети държави; отново заявява, че член 10 от Общата позиция гласи, че съображенията от икономически, търговски и промишлени интереси от страна на държавите членки не засягат прилагането на осемте критерия, уреждащи износа на оръжие;

6.  Изразява съжаление обаче, че член 10 често се пренебрегва, особено предвид факта, че европейските отбранителни дружества във все по-голяма степен компенсират намаления си оборот в Европа чрез износ извън ЕС; изразява сериозна загриженост относно последствията за сигурността и отбраната на ЕС, причинени от трансфера на „чувствителни“ знания и технологии на трети, което представлява завишен риск от зависимост от трети страни с различни стратегически интереси, като Русия;

7.  Припомня, че отбранителната промишленост следва да служи като инструмент за осъществяване на отбраната и сигурността на държавите членки, осигуряване на режим за сигурност на доставките в ЕС, като същевременно допринася за прилагането на засилена ОВППС и ОПСО, като се има предвид, че това дава важен принос за осигуряването на глобална стабилност и сигурност; признава, че износът на оръжие е важно средство за укрепване и по-нататъшно развитие на промишлената и технологична база на европейската отбрана, която играе важна роля за широка гама от иновации и технологично развитие;

8.  Признава легитимността на износа, който изцяло отговаря на критериите, установени в член 4, буква в) от Обща позиция 2008/944/ОВППС и се извършва в отговор на искане, отправено към ЕС, в съответствие с правото на самозащита; подкрепя доставката на отбранителни оръжия в случай на законна самоотбрана; отбелязва решението на някои държави членки да доставят отбранителни оръжия на Пешмерга в Иракски Кюрдистан и на Украйна; отбелязва, че държавите членки не съгласуват действията си в това отношение;

9.  Посочва, че докато отказите и прекратяванията на лицензии след ембарго или конфликти е положителен знак, те сочат, че политиката на износ на ЕС е по същество просто противодействаща; счита, че според Общата позиция би била необходима една по-задълбочена оценка на специфичните рискове, свързани с получаващите държави, преди предоставянето на лицензиране;

10.  Отбелязва, че рисковете, произтичащи от отклоняването, контрабандата и натрупването на запаси от оръжия и взривни вещества се увеличават и продължават да бъдат предизвикателство, което подлежи на разрешаване; подчертава рисковете оръжия от трети държави, в които има високо равнище на корупция, да бъдат върнати отново в Европа, в резултат на нарасналите контрабанда и трафик с оръжие и пълната липса на проверки при пунктовете на влизане, като пристанищата, като по този начин се застрашава сигурността на гражданите, както се подчертава в неотдавнашен доклад на Европол(16);

11.  Подчертава, че контролът върху износа на оръжие е неразделна част от външната политика на ЕС и от политиката на сигурност и трябва да се ръководи от принципите, залегнали в член 21 от ДЕС, а именно насърчаването на демокрацията и върховенството на закона и опазването на мира, предотвратяването на конфликти и укрепването на международната сигурност; припомня, че е от съществено значение да се гарантира последователност между износа на оръжие и надеждността на ЕС като световен защитник на правата на човека; изразява дълбоко убеждение, че по-ефективното прилагане на осемте критерия на Общата позиция, ще представлява важен принос за развитието както на общата външна политика и политиката за сигурност; призовава за нова глобална стратегия на ЕС в областта на външната политика и политиката на сигурност, която да разглежда по подходящ начин въпросите, свързани с износа на оръжие, с оглед на променящата се обстановка по отношение на сигурността и на свързаните с това рискове и заплахи за европейските интереси в областта на сигурността;

12.  Изразява съжаление, че нелегитимни, незаконни и нерегулирани оръжейни трансфери продължават да подкопават политическата стабилност и да възпрепятстват демократичното, икономическото и социалното развитие в много части на света; признава, че съгласуваното тълкуване и ефективното прилагане на Осмия критерий от Обща позиция 2008/944/ОВППС би било решителен принос към последователността на политиките на ЕС за целите на развитието; призовава да продължава да се обръща внимание на Критерий 8 с цел да се оцени евентуалното отрицателно последствие от разходите за въоръжаване върху перспективите за развитие на по-бедните страни получателки;

Договор за търговията с оръжие

13.  Приветства влизането в сила на Договора за търговията с оръжие; приветства широкообхватните дейности, предприети от ЕС, за насърчаване на всеобщото ратифициране и прилагане на ДТО и призовава за продължаване на усилията в това отношение, особено по отношение на държавите, които са сред основните търговци на оръжие; настоятелно призовава държавите членки, които не са ратифицирали ДТО, да направят това при първа възможност;отбелязва прегледа на COARM относно Обща позиция 2008/944 и заключението, че тя правилно служи на целите, определени от Съвета, и че съответства на Договора за търговията с оръжие; отбелязва, че не са въведени промени въпреки тежката ситуация в Сирия и Ирак, засилването на терористичната дейност и конфликтите и нестабилността, които се ширят в Близкия изток и Северна Африка и могат на свой ред да засегнат сигурността в самия Съюз;

14.  Приветства успеха на първата конференция на държавите — страни по конвенцията, проведена в Канкун от 24 до 27 август 2015 г., но отбелязва, че не беше постигнато споразумение относно образеца, който следва да бъде използван за годишните доклади; счита, че договорът ще бъде действително успешен само ако се предприемат стъпки той да бъде всеобщо приложим и ако се създадат задължителни или наказателни механизми, които да се използват в случай на неприлагане на правилата;

15.  Приветства изискването държавите — страни по ДТО да вземат предвид в процеса на вземане на решение относно лицензите риска от това, оръжията, които ще бъдат прехвърлени, да се използват за извършване или улесняване на тежки актове на насилие, основано на пола, или тежки актове на насилие спрямо жени и деца; призовава държавите членки да бъдат по-категорични в Общата позиция по отношение на насилието, основано на пола, и сериозните актове на насилие над жени и момичета;

16.  Приветства факта, че ЕС разполага със законно обвързваща рамка, единствена в света, чрез която се прилага контрол върху износа на оръжие, включително в региони и държави в криза със съмнителни постижения в областта на правата на човека; приветства в тази връзка факта, че няколко европейски държави и трети държави се присъединиха към системата за контрол върху износа на оръжия въз основа на Общата позиция;

17.  Приветства факта, че Албания, Босна и Херцеговина, Канада, Бившата югославска република Македония, Исландия, Черна гора и Норвегия се присъединиха официално към критериите и принципите на Обща позиция 2008/944/ОВППС; отбелязва, че от 2012 г. е въведена специална система за обмен на информация между ЕС и присъединилите се трети страни;

Общата позиция

18.  Припомня, че общата позиция следва да доведе по координиран подход към търговията с оръжие, който не засяга правото на държавите членки да провеждат по-ограничителни национални политики, както се заявява в член 3 от Общата позиция; припомня освен това, че във всеки случай отказът за трансфер на военни технологии или оръжие си остава от изключителната компетентност на държавите членки, както и че общите стандарти, посочени в Общата позиция, следва да се разглеждат като минимален стандарт за управление на трансферите на военни технологии в съответствие със съображение 3; изтъква, че хармонизирането на европейско равнище следва да не се използва като претекст за разхлабване на по-строги национални правила;

19.  Призовава държавите членки да тълкуват последователно и да прилагат строго критериите на Общата позиция към всички случаи, без да позволяват на политически и икономически съображения да надделяват в процеса на вземане на решения; призовава освен това държавите членки да анулират вече сключени договори, когато в резултат на рязко променена ситуация, сделката нарушава Общата позиция;

20.  Счита, че истинският проблем е в това, че общата позиция се прилага свободно и се тълкува по различен начин от държавите членки и следователно счита, че е от съществено значение да се преследва последователното и амбициозно прилагане на осемте критерия; във връзка с това изтъква, че не са предвидени санкции в случай на нарушаване на критериите и счита, че е желателно да се приемат разпоредби за провеждане на независими проверки и за налагане на санкции в случай на нарушения на Общата позиция;

21.  Отбелязва прегледа на COARM относно Обща позиция 2008/944/ CSFP и заключението, че тя правилно служи на целите, определени от Съвета, и че съответства на Договора за търговията с оръжие; отбелязва, че не бяха въведени никакви промени въпреки тежката ситуация в Сирия и Ирак, увеличаването на терористичната дейност и конфликтите и нестабилността, които са широкоразпространени в Близкия изток и Северна Африка, което на свой ред може да засегне сигурността на самия Съюз;

22.  Отбелязва актуализацията на справочника на потребителя към общата позиция на Съвета и на списъка на ЕС за оръжията; очаква приемането на нов онлайн механизъм за обмен на информация от работната група COARM; приветства новото упоменаване на аспекти на ДТО, които все още не са включени в общата позиция, и промените в подробните насоки по отношение на Седмия критерий; призовава да се положат усилия по-специално по отношение на насоките за изпълнение на Критерий 8 по ефективен начин;

23.  Призовава държавите членки да гарантират по-строго прилагане на осемте критерия; счита, че държавите членки, включително на европейско равнище в рамките на COARM, следва да разширят своите оценки, така че те да включват акцент върху положението в страната на местоназначение, както и върху специфичните военни технологии, за които става въпрос; насърчава държавите членки да прилагат по-строги национални критерии;

24.  Изразява загриженост във връзка с отражението, което заплахите от съдебни искове от страна на дружества в някои държави членки, реални или предполагаеми, могат да имат върху разглеждането на заявленията за лицензии за износ; напомня на държавите членки, че строгото и добросъвестно прилагане на осемте критерия предоставя необходимите основания за отказ на лицензи;

25.  Отбелязва, че Критерий 2 изисква държавите членки да отказват лиценз за износ само ако е налице „явен риск“, че подлежащите на износ военни технологии или оборудване могат да бъдат използвани за вътрешни репресии; като има предвид, че този критерий предоставя възможност за непоследователно прилагане на общите правила; призовава за установяването на връзки със Съвета на Европа, Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека и организации в областта на правата на човека с цел по-нататъшното изясняване на Критерий 2;

26.  Изразява критичното си отношение към честите нарушения на осемте критерия от различни държави членки; изразява съжаление, че не съществуват механизми за налагане на санкции при нарушения на осемте критерия от държавите членки и че отсъстват дори планове в този смисъл; счита, че възможността за независима проверка, както и механизми за санкции при нарушение на Общата позиция следва да бъдат предвидени;

27.  Настоятелно призовава всички държави членки да третират понятието за риск в процесите на лицензиране във връзка с трансфер на оръжие като предпазна мярка, какъвто е стандартът, когато се разглеждат други области като тероризма, изпирането на пари и въпроси, свързани с опазването на околната среда;

28.  Подчертава необходимостта да се гарантира по-съгласувана политика за налагането на ембарго и тяхното незабавно прилагане; призовава държавите членки да изяснят националните и международни разпоредби, свързани с износа на „военни“ и „невоенни“ оръжия, коeто може да дава възможност малки трансфери на оръжие да заобикалят системите за регулиране, тъй като са описани като „невоенни“;

29.  Припомня, че Регламент (ЕС) № 258/2012 на Европейския парламент и на Съвета, който прилага член 10 на Протокола на ООН срещу незаконното производство и трафик с огнестрелни оръжия има за цел да гарантира ефективен контрол на трансферите на огнестрелно оръжие за цивилна употреба; потвърждава легитимността на износа на ловни и спортни оръжия за цивилна употреба по силата на регламента; приветства преразглеждането на законодателството на ЕС относно огнестрелното оръжие (включително деактивиране, административни санкции и сигнални оръжия) и намерението за засилване на полицейското сътрудничество със съседните държави в областта на контрабандата на оръжие; във връзка с това призовава Комисията да засили капацитета на Европол;

30.  Призовава държавите членки да включат в Общата позиция механизъм за автоматично замразяване на съществуващи лицензи за износ на оръжие за държави, спрямо които е било въведено европейско оръжейно ембарго след предоставянето на съответния лиценз за контрол на износа;

31.  Предлага да се проучи възможността за прилагане и разширяване на осемте критерия, така че те да включват трансфера на услуги, свързани с износа на оръжие, като консултантската дейност, и дейността в трети държави на установени в ЕС частни военни компании; призовава за единен подход на ЕС към въпроса за „плаващите арсенали“ (floating armouries);

32.  Призовава държавите членки, които все още не съблюдават напълно Обща позиция 2003/468/ОВППС от 23 юни 2003 г. относно контрола на посредничеството за разпространение на оръжие да обяснят защо не я съблюдават, както и какви стъпки предлагат да предприемат и кога, за да изпълнят задълженията си по посочената Обща позиция; насърчава държавите членки да включат услугите по транспортиране и финансиране на оръжие в законодателството си относно посредничеството за разпространение на оръжие;

33.  Изразява тревога във връзка с възможното пренасочване на износ и призовава държавите членки да въведат ефективна контролна система (система за мониторинг, клауза за незлоупотреба в сертификатите за крайните потребители и проверки на място на крайните потребители), включително подсилване на персонала, предназначен за тази цел; счита, че следва да се засили сътрудничеството сред държавите членки и между държавите членки и Европол и Евроюст, както и с трети държави, за да се улесни наказателното преследване на брокери и контрабандисти за незаконен трансфер на оръжие; призовава Съвета да подобри съответствието на Критерии седем с член 11 от ДТО;

34.  Изразява дълбока загриженост от възможното заобикаляне на контрола на износа на ЕС чрез лицензираното производство в трети държави или посредством чуждестранни дъщерни дружества на дружества със седалище в ЕС; настоятелно приканва работната група COARM да разгледа задълбочено този въпрос в следващия си годишен доклад;

35.  Призовава за засилена координация на работно равнище в рамките на Съвета и на ЕСВД, за да се гарантира, че аспектите, свързани с предотвратяването на конфликти, развитието и правата на човека са надлежно взети под внимание; призовава за редовни консултации между работната група COARM и работната група по правата на човека (COHOM), както и за това COARM да осъществи връзка с всички имащи отношение субекти от ЕС като Центъра на ЕС за анализ на информация (IntCen), координатора на ЕС за борбата с тероризма и делегациите на ЕС за постигането на по-голяма последователност и споделянето на информация, която може да има отношение към решенията за лицензи за трансфер на оръжие, по-специално по отношение на риска в предлаганите държави получателки, така че да се подобри качеството на вземаните решения в контекста на Общата позиция;

Прозрачност

36.  Изказва съжалението си по повод на късното приемане на шестнадесетия годишен доклад, което е най-голямото закъснение досега;

37.  отбелязва, че цялостно предоставяне на данни означава данни за финансовата стойност на издадените лицензи за износ на оръжие и на действителния износ, разбити по дестинация и по категория от списъка на ЕС за оръжията; призовава останалите държави членки да изпълнят задължението си да представят годишен доклад и да предоставят данни за 16-ия годишен доклад със задна дата, както и своевременно да изпълняват това за предстоящите годишни доклади;

38.  Отбелязва, че докладът съдържа стандартизирана информация относно издадените лицензи за износ, но не съдържа изчерпателна информация относно действителния износ на оръжие; настоятелно призовава Съвета и върховния представител/заместник-председателя да потърсят начини за подобряване на спазването на задължението за докладване и за увеличаване на прозрачността и публичния контрол по отношение на рамката за контрол на износа, по-специално като се гарантира, че държавите членки докладват целия износ на оръжие; призовава този недостатък да бъде коригиран и съответно да се предвиди годишен доклад, който да поставя акцент върху данните за реалния износ, разбити по вид и дестинация;

39.  Призовава за въвеждането на стандартизирани докладване и процедура за представяне, които да включват краен срок, по отношение на информацията относно действителния износ и лицензните данни, които да се прилагат и да се спазват по еднакъв начин във всички държави членки; призовава държавите членки да докладват изцяло относно отказаните лицензи, включително конкретна лицензна информация за държавата получател и специфичния орган, описанието и количеството на изделията, които трябва да бъдат прехвърлени по отношение на подкатегориите от Списъка на оръжията, както и за конкретните основания за отказа; предлага форматът на годишния доклад да бъде променен, както и докладът да бъде стартиран отново като публична, интерактивна база данни, позволяваща търсене онлайн;

40.  Призовава за засилени консултации между държавите членки по отношение на трансфери в уязвими и нестабилни региони по света и в страни, които се държат агресивно по отношение на съседните си държави; призовава за задълбочена и систематична проверка на прилагането на режима на санкции на ЕС срещу Русия по отношение на износа на оръжия и продажбата на технологии с двойна употреба; призовава държавите членки да изготвят списък на лица (включително организации и физически лица), които са осъдени за нарушаване на законодателството, свързано с износа на оръжие, и на случаи на констатирано отклоняване и на лица, които не са получили осъдителна присъда, но за които е известно, че за замесени в незаконна търговия с оръжие или в дейности, представляващи заплаха за международната сигурност; призовава държавите членки да предоставят подробна информация за процедурите за отнемане или временно прекратяване на действието на издадените лицензии по отношение на страните, които са обект на ембарго;

41.  Счита, че е от жизненоважно значение страните, които са кандидатки за присъединяване към ЕС да съблюдават позициите и принципите на ЕС по отношение на износа на оръжие и търговията с оръжие;

42.  Призовава за мониторинг на и сътрудничество в областта на незаконния трафик на оръжие, чрез процедури за сътрудничество с участието на полицията и граничните органи, въз основа на обмен на информация и бази данни, за свеждане до минимум на рисковете за сигурността на ЕС и неговите граждани;

Обществен контрол

43.  Припомня, че правителствата носят политическа отговорност за това дали се изнасят или не военни изделия или изделия с двойна употреба; призовава държавите членки да предоставят подробна информация за всеки един от издадените лицензи, за да се даде възможност да се извършват проверки на равнище ЕС, за да се гарантира, че държавите не пренебрегват изпълнението на критериите на общата позиция поради икономически, политически или лични интереси; призовава ЕСВД/COARM да поемат задачата да контролират лицензите, за които се счита, че не отговарят на критериите на Общата позиция;

44.  Изразява твърдото си убеждение, че гражданите имат право да бъдат информирани подробно за решенията относно износа на оръжия на техните правителства, тъй като те засягат сигурността и благосъстоянието на страната им и на държави в чужбина, и в съответствие с интересите на прозрачността и по-големия обществен контрол; призовава докладите да бъдат обществено достояние;

45.  Призовава Съвета и ЕСВД също да подобрят достъпа до информация относно санкциите и политиките на оръжейно ембарго на ЕС, тъй като тази информация често не е актуализирана или представена в лесно достъпна форма;

46.  Призовава парламентарният контрол да бъде засилен както на национално, така и на европейско равнище, чрез годишни доклади до парламентите; призовава европейският износ на оръжие и европейската индустриална политика в областта на отбраната да бъде разисквани на следващото заседание на Междупарламентарната конференция по въпросите на ОВППС/ОПСО;

47.  Приветства редовните консултации с гражданското общество за повишаване на прозрачността; призовава Комисията и ЕСВД/COARM да продължат този диалог с гражданското общество, НПО и мозъчни тръстове; насърчава гражданското общество и академичната общност да осъществяват независим контрол над търговията с оръжие;

Нови технологии и въпросът за стоките с двойна употреба

48.  Счита, че технологичното развитие прави все по-трудно разграничението между чисто военната и чисто гражданската употреба и че следователно трябва да се отдели специално внимание на Списъка на изделията и технологиите с двойна употреба, в светлината на Васенаарската договореност; призовава заместник-председателя/върховен представител, държавите членки и Комисията да гарантират, че няма пропуски на равнището на Васенаарската договореност, нито между Списъка за оръжията и приложенията на регламента относно изделията с двойна употреба, и да обърнат особено внимание на новите технологии от стратегическо значение като дистанционно управляемите летателни системи, приложната роботика и технологиите за наблюдение;

49.  Припомня, че разпространението на някои технологии за надзор и проникване по света могат да бъдат вредни не само за правата на човека, но могат също така да представляват заплаха за европейските стратегически интереси и за нашата цифрова инфраструктура;

50.  Приветства продължаващата инициатива на Комисията да модернизира контрола на ЕС по отношение на износа на изделия с двойна употреба и нейното намерение да представи ново законодателно предложение през първата половина на 2016 г. за интелигентни и ефективни политики за регулиране на търговския износ на услуги, свързани с прилагането и използването на технологии с двойна употреба, като същевременно включи ефективни предпазни мерки, така че съответният контрол на износа да не вреди на научните изследвания и на изследванията в областта на сигурността на информационните технологии; подчертава, че предложението следва също така да има за цел да подобри последователността и прозрачността на режима за контрол на износа и да вземе изцяло под внимание променливия характер на предизвикателствата, свързани със сигурността, и бързината на технологичното развитие, особено когато се отнася за софтуер и оборудване за наблюдение и проникване; приветства съгласието, постигнато на 4 декември 2013 г. от държавите , участващи във Васенаарската договореност, да приемат мерки за контрол в областта на надзора, правоприлагането и инструментите за събиране на разузнавателна информация и системите за наблюдение в мрежа; припомня спешната необходимост да се разгледа въпроса за потенциално вредния износ на продукти и услуги на ИКТ, които могат да бъдат използвани във връзка с нарушения на правата на човека в някои трети държави, в съответствие със съвместното изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията от април 2014 г.;

51.  Призовава държавите членки да осигурят наличието на достатъчни ресурси за въвеждането и прилагането на контрол на износа на стоки с двойна употреба, брокерската дейност и техния транзит; приветства продължаващите, финансирани от ЕС програми за изграждане на капацитет в подкрепа на системите на трети държави за контрол на износа на стоки с двойна употреба; призовава държавите членки да мобилизират капацитет за обучение и в рамките на ЕС;

52.  Подчертава, че Комисията следва незабавно да може да предоставя на дружествата, които имат съмнения дали да подадат заявление за лиценз за износ, точна и актуализирана информация относно законността или потенциалните вредни последици от възможните трансакции;

53.  Призовава Комисията да представи предложения за преглед на начините, по които стандартите на ЕС по отношение на ИКТ биха могли да се използват за предотвратяване на потенциално вредните последици от износа на такива технологии или други услуги за трети държави, в които понятия, като „законно прихващане“, не могат да се считат за равнозначни на тези в ЕС или които например имат лоша репутация по отношение на правата на човека, или трети държави, в които принципите на правовата държава не съществуват;

54.  Отново потвърждава, че стандартите на ЕС, по-специално тези, определени в Хартата на основните права на ЕС, следва да имат предимство пред други съображения при оценяването на инциденти, в които технологии с двойна употреба са били използвани по начини, които могат да ограничат правата на човека;

55.  Изразява съжаление относно активното сътрудничество на някои европейски дружества, както и на международни дружества, които търгуват с технологии с двойна употреба, при обстоятелства, при които те са в течение на вредното въздействие върху правата на човека, произтичащо от търговията с режими, чиито действия нарушават правата на човека;

56.  Настоятелно призовава Комисията публично да изключи дружествата, участващи в такива дейности, от участие в процедури за възлагане на обществени поръчки на ЕС, от финансиране за научноизследователска и развойна дейност и от всякакви други форми на финансова помощ;

o
o   o

57.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, на заместник-председателя/върховен представител, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 335, 13.12.2008 г., стр. 99.
(2) ОВ C 103, 27.3.2015 г., стр. 1.
(3) Договорът за търговията с оръжие, ООН, 13-27217.
(4) Приети текстове, P7_TA(2014)0081.
(5) Приети текстове, P8_TA(2015)0215.
(6) ОВ L 341, 18.12.2013 г., стр. 56.
(7) ОВ L 134, 29.5.2009 г., стр. 1.
(8) Приети текстове, P8_TA(2015)0288.
(9) ОВ L 146, 10.6.2009 г., стр. 1.
(10) ОВ L 156, 25.6.2003 г., стр. 79.
(11) http://www.wassenaar.org/controllists/, „списък на стоки и технологии с двойна употреба и списък на мунициите“, Споразумението от Васенаар за контрол на износа на конвенционални оръжия и стоки и технологии с двойна употреба, 25 март 2015 г.
(12) A/HRC/RES/24/35.
(13) Trends in internationаl arms transfers, 2014 (Тенденции в международния трансфер на оръжия за 2014 г.), SIPRI Fact Sheet, март 2015 г.
(14) IANSA, Oxfam International and Saferworld, ‘ Africa’s missing billions — International arms flows and the cost of conflict’ („Липсващите милиарди на Африка — международен трафик на оръжия и цена на конфликта“), 2007 г.
(15) „Глобалният проблем на въоръженото насилие 2015 г.: Всяко тяло има значение“  доклад от Женевската декларация относно въоръженото насилие и развитието.
(16) „Проучване на бъдещето на организираната престъпност“, Европол (2015 г.)


Патенти и права на селекционерите на растения
PDF 464kWORD 75k
Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2015 г. относно патентите и правата на селекционерите на растения (2015/2981(RSP))
P8_TA(2015)0473RC-B8-1394/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид своята резолюция от 10 май 2012 г. относно патентоването на основни биологични процеси(1),

—  като взе предвид Директива 98/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 1998 г. относно правната закрила на биотехнологичните изобретения(2), и по-специално член 4 от нея, в който се посочва, че продуктите, получени от биологични по своята същност процеси, не са патентоспособни,

—  като взе предвид Европейската патентна конвенция (ЕПК) от 5 октомври 1973 г., и по-специално член 53, буква б) от нея,

—  като взе предвид решението на Разширения апелативен състав на Европейското патентно ведомство (ЕПВ) от 25 март 2015 г. по дела G2/12 (относно домати) и G2/13 (относно броколи),

—  като взе предвид Правилника за прилагане на ЕПК, и по-специално член 26 от него, в който се посочва, че Директива 98/44/ЕО следва да бъде използвана като допълнително средство за тълкуване на европейските патентни заявки и патентите, отнасящи се до биотехнологичните изобретения,

—  като взе предвид Международната конвенция от 2 декември 1961 г. за закрила на новите сортове растения, във вида, в който е преразгледана в Женева на 10 ноември 1972 г., 23 октомври 1978 г. и 19 март 1991 г. (наричана по-долу „Конвенцията UPOV от 1991 г.“),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 г. относно правната закрила на Общността на сортовете растения(3) (наричан по-долу „Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета“), и по-специално член 15, букви в) и г) от него,

—  като взе предвид Споразумението на Съвета относно единен патентен съд от 19 февруари 2013 г.(4) (наричано по-долу „Споразумението относно ЕПС“), и по-специално член 27, буква в) от него,

—  като взе предвид Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, включително търговията с фалшифицирани стоки (ТРИПС), и по-специално член 27, параграф 3 от него, в който се посочва, че членовете могат да изключват биологични по своята същност процеси от патентоспособност,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че достъпът до биологичен растителен материал, включващ растителни характеристики, е абсолютно необходим за насърчаване на иновациите и развитието на нови сортове с цел гарантиране на световната продоволствена сигурност, борба с изменението на климата и предотвратяване на монополите в рамките на сектора на селекционирането, като същевременно се предоставят повече възможности за МСП;

Б.  като има предвид, че правата върху интелектуалната собственост са важни за гарантирането на икономически стимули с цел разработване на нови растителни продукти и за осигуряването на конкурентоспособност;

В.  като има предвид, че патентите за продукти, произведени чрез конвенционална селекция, или за генетичен материал, необходим за конвенционална селекция, могат да подкопаят изключването, предвидено в член 53, буква б) от Европейската патентна конвенция и в член 4 от Директива 98/44/ЕО;

Г.  като има предвид, че продуктите, получени от биологични по своята същност процеси, като например растения, семена, местни характеристики и гени, следва да бъдат изключени от патентоспособност;

Д.  като има предвид, че селекцията на растенията представлява иновационен процес, който е прилаган от земеделските стопани и земеделските общности от възникването на селското стопанство, и като има предвид, че непатентованите сортове и методи за селекция са важни за генетичното разнообразие;

Е.  като има предвид, че Директива 98/44/ЕО законодателства за биотехнологични изобретения, и по-специално генното инженерство, но като има предвид — както е посочено в съображения 52 и 53 от нея — че намерението на законодателя не е да разреши патентоспособността на продукти, получени от биологични по своята същност процеси, в рамките на приложното поле на директивата;

Ж.  като има предвид, че за многобройни заявки относно продукти, получени от биологични по своята същност процеси, понастоящем се очаква решение от Европейското патентно ведомство (ЕПВ), и като има предвид, че по тази причина съществува неотложна необходимост от изясняване на приложното поле и тълкуването на Директива 98/44/ЕО, и по-специално на член 4 от нея;

З.  като има предвид, че Директива 98/44/ЕО косвено признава свободата да се използва материал, попадащ в обхвата на патент за експериментални цели, както следва от член 12, параграф 3, буква б) и член 13, параграф 3, буква б);

И.  като има предвид, че освобождаването за селекционерите, предвидено в член 27, буква в) от Споразумението относно ЕПС, ще бъде приложимо единствено за патентите, издадени в рамките на единната патентна система, и няма автоматично да се прилага за национални патенти в рамките на ЕС, което ще доведе до нехармонизирано положение по отношение на възможността за селекция с материал, получен от биологични по своята същност процеси, попадащи в обхвата на патент;

Й.  като има предвид, че основополагащ принцип на международната система за правна закрила на сортовете растения, основаваща се на Конвенцията UPOV от 1991 г., и на системата на ЕС, базираща се на Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета, е че титулярят на правото върху даден сорт растение не може да попречи на други да използват защитеното растение за по-нататъшни дейности по селекция;

1.  Изразява своята загриженост, че неотдавнашното решение на Разширения апелативен състав на ЕПВ по дела G2/12 (домати) и G2/13 (броколи) би могло да доведе до увеличаване на броя на издадените от ЕПВ патенти за естествени характеристики, които са въведени в новите сортове посредством биологични по своята същност процеси, като кръстосване и селекция;

2.  Призовава Комисията спешно да изясни приложното поле и тълкуването на Директива 98/44/ЕО, и по-специално член 4, както и член 12, параграф 3, буква б) и член 13, параграф 3, буква б) от нея, за да се гарантира правна яснота по отношение на забраната на патентоспособността на продукти, получени от биологични по своята същност процеси, и да изясни факта, че е разрешена селекцията с биологичен материал, попадащ в обхвата на патента;

3.  Призовава Комисията да изпрати на ЕПВ предстоящото си разяснение относно патентоспособността на продуктите, получени от биологични по своята същност процеси, така че то да може да се използва като допълнително средство за тълкуване;

4.  Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че Съюзът ще обезпечи гарантирания достъп до материал, получен от биологични по своята същност процеси, за селекция на растенията, както и неговото използване с цел — когато е приложимо — да не се извършва намеса в практиките, гарантиращи освобождаването на селекционерите;

5.  Призовава Комисията да се стреми към изключване от патентоспособност на биологични по своята същност процеси в контекста на многостранните разисквания за хармонизация на патентното право;

6.  Призовава Комисията да докладва относно развитието и последиците от патентното право в областта на биотехнологията и генното инженерство, както се изисква в член 16, буква в) от Директива 98/44/ЕО и както беше поискано от Парламента в неговата резолюция от 10 май 2012 г. относно патентоването на основни биологични процеси;

7.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и Европейското патентно ведомство.

(1) ОВ C 261 E, 10.9.2013 г., стр. 31.
(2) ОВ L 213, 30.7.1998 г., стр. 13.
(3) ОВ L 227, 1.9.1994 г., стр. 1.
(4) OВ C 175, 20.6.2013 г., стр. 1.


Положението в Бурунди
PDF 499kWORD 106k
Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2015 г. относно положението в Бурунди (2015/2973(RSP))
P8_TA(2015)0474RC-B8-1348/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид преразгледаното Споразумение от Котону,

—  като взе предвид Споразумението за мир и помирение от Аруша за Бурунди от 28 август 2000 г.,

—  като взе предвид Конституцията на Бурунди, и по-специално член 96 от нея,

—  като все предвид Африканската харта за демокрация, избори и управление,

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

—  като взе предвид съвместното изявление от 13 декември 2015 г. на Федерика Могерини, заместник-председател на Европейската комисия / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), и на Невен Мимица, член на Комисията, отговарящ за международното сътрудничество и развитие, относно влошаването на положението в Бурунди,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно консултациите между ЕС и Бурунди съгласно член 96 от Споразумението от Котону, приети на 8 декември 2015 г.,

—  като взе предвид Резолюция 2248 (2015) на Съвета за сигурност на ООН от 12 ноември 2015 г. за положението в Бурунди,

—  като взе предвид съвместното изявление от 12 ноември 2015 г. на заместник генералния секретар на ООН Ян Елиасон, на председателя на Комисията на Африканския съюз Нкосазана Дламини-Зума, и ВП/ЗП, Федерика Могерини относно Бурунди,

—  като взе предвид решенията на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз (АС) от 13 юни, 17 октомври и 13 ноември 2015 г. относно положението в Бурунди,

—  като взе предвид изявленията, направени от Източноафриканската общност на 31 май и 6 юли 2015 г. относно положението в Бурунди,

—  като взе предвид резолюцията от 9 декември 2015 г. на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС относно положението в Бурунди,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/1755 на Съвета от 1 октомври 2015 г. относно ограничителни мерки с оглед на положението в Бурунди,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 март, 18 май, 22 юни и 16 ноември 2015 г. относно Бурунди,

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно положението в Бурунди(1),

—  като взе предвид писмото, одобрено от Съвета на 26 октомври 2015 г., с което се изисква започването на консултации с органите на Бурунди съгласно член 96 от Споразумението от Котону,

—  като взе предвид изявлението на прокурора на Международния наказателен съд, г-жа Фату Бенсуда, от 6 ноември 2015 г.,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че положението със сигурността се влоши сериозно през последните няколко дни, особено след нападенията срещу три военни лагера в Бужумбура; като има предвид, че на 11 и 12 декември 2015 г. силите за сигурност в Бурунди са убили най-малко 87 души; като има предвид, че много от тези убийства представляват произволни екзекуции;

Б.  като има предвид, че член 96 от Конституцията на Бурунди и член 7, параграф 3 от протокол ІІ към Споразумението за мир и помирение от Аруша предвиждат, че президентът не може да бъде президент повече от два мандата; като има предвид, че президентът Пиер Нкурунзиза е на този пост от 2005 г. и беше преизбран през 2010 г.;

В.  като има предвид, че в Бурунди бяха проведени парламентарни и местни избори на 29 юни 2015 г. и президентски избори на 21 юли 2015 г.; като има предвид, че и двата изборни процеса бяха счетени от международната общност за непрозрачни, неприобщаващи, несвободни и невдъхващи доверие; като има предвид, че по тази причина Африканският съюз (АС) отказа да изпрати наблюдатели да проследят изборите, ЕС прекрати своята мисия за наблюдение на изборите в Бурунди и голяма част от опозицията на Бурунди реши да бойкотира изборите;

Г.  като има предвид, че кандидатурата на президента Нкурунзиза за трети мандат и последвалото му преизбиране след изборите на 21 юли 2015 г. потопиха страната в най-дълбоката политическа криза от края на гражданската война;

Д.  като има предвид, че правителството на Бурунди не взе предвид решенията и препоръките, приети от АС и Източноафриканската общност (EAC) съответно на 13 юни 2015 г. и на 6 юли 2015 г., чието пълно прилагане би проправило пътя за вдъхващи доверие и приобщаващи избори;

Е.  като има предвид, че според Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека (СВКПЧ) и други организации в областта на правата на човека в държавата са били извършени политически мотивирани нарушения на правата на човека, злоупотреби с правата на човека и актове на насилие — както по време на предизборния периода, така и след изборите — насочени в частност срещу опозиционни активисти, защитници на правата на човека и журналисти, в т.ч. Пиер Клавер Мбонимпа, чийто син беше намерен мъртъв, след като беше арестуван от полицията, Маргарит Баранкитзе, Антоан Кабурахе и Боб Ругурика; като има предвид, че съществува широко разпространено усещане, че посочените актове са предимно, но не изключително свързани с държавните институции; като има предвид, че основната отговорност за обезпечаване на сигурността в Бурунди и за защитата на населението на Бурунди, при спазване на принципите на правовата държава, правата на човека и международното хуманитарно право, се носи от правителството на Бурунди;

Ж.  като има предвид, че над 200 000 души са били вътрешно разселени или са потърсили убежище в съседни държави като резултат от влошаващото се политическо положение в Бурунди; като има предвид, че през юли 2015 г. ЕС засили своята хуманитарна помощ и мобилизира допълнителни 4,5 милиона евро в помощ за разселеното население;

З.  като има предвид, че Бурунди е една от най-слабо развитите държави в света; като има предвид, че почти половината (45%) от 10,6 милиона жители на Бурунди са на възраст 15 години или под тази възраст (като децата на възраст под 5 години съставляват 19,9% от населението); като има предвид, че Бурунди е на първо място в световния индекс на глада, като три от всеки пет деца страдат от забавен растеж; като има предвид, че между 2013 и 2014 г. Бурунди загуби две позиции, като премина от 178 на 180 място в класацията на ПРООН за индекса на човешко развитие, и като има предвид, че четирима от всеки петима души в Бурунди живеят с по-малко от 1,25 щатски долара на ден, и като има предвид, че 66,9% от населението живее под прага на бедността;

И.  като има предвид, че на 26 октомври 2015 г. ЕС поиска започване на консултации съгласно член 96 от Споразумението от Котону, за да се разследва неспазването на основни елементи на Споразумението, по-конкретно правата на човека, демократичните принципи и принципите на правовата държава; като има предвид, че тези консултации започнаха на 8 декември 2015 г.;

Й.  като има предвид, че на 8 декември 2015 г. ЕС изрази мнение, че позициите, изразени от Бурунди по време на консултациите по член 96 от Споразумението от Котону, биха направили невъзможно разрешаването на проблемите, предизвикани от неспазването от страна на Бурунди на съществени елементи от партньорството с ЕС; като има предвид, че ЕС също така изрази мнение, че позициите, изразени от Бурунди, няма да дадат възможност за задоволителен отговор на решенията на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз от 17 октомври и 13 ноември 2015 г., по-специално по отношение на необходимостта от незабавно започване на искрен и приобщаващ диалог, основан на Споразумението от Аруша;

К.  като има предвид, че политическият застой в Бурунди, белязан с липса на диалог между заинтересованите страни в Бурунди, и влошаването на сигурността и икономическото положение в резултат на това носят сериозни последици за населението и представляват сериозна заплаха за стабилността на региона, в който са насрочени няколко избори през следващите две години (Уганда, Демократична република Конго, Руанда);

Л.  като има предвид, че международната общност играе важна роля като гарант на договореностите от Аруша; като има предвид, че до момента всички усилия на регионално и подрегионално равнище, насочени към разрешаване на кризата и възстановяване на диалога между всички политически сили, не са доведоха до положителни резултати;

М.  като има предвид, че на 1 август 2015 г. политическата опозиция и гражданското общество се събраха в Адис Абеба, за да създадат Национален съвет за възстановяване на Споразумението от Аруша и принципите на правовата държава;

Н.  като има предвид, че на 23 септември 2015 г. президентът подписа указ за създаването на национална комисия за вътрешен диалог в Бурунди, която да води преговорите за шест месеца; като има предвид, че гражданското общество прояви голям скептицизъм по отношение на евентуалните постижения на тази комисия, тъй като повечето участници от опозицията или гражданското общество, които се противопоставят на третия мандат на президента Нкурунзиза, са обект на преследване по обвинения в бунт и съучастие в неуспешния опит за преврат от 13 и 14 май 2015 г.; като има предвид, че председателят на новото Народно събрание, Паскал Ниабенда, заяви, че лицата, които са участвали в организирането и осъществяването на преврата (...), няма да бъдат включени в диалога;

О.  като има предвид, че АС, ЕС и САЩ са наложили замразяване на активи и забрана за пътувания на правителствени и опозиционни лидери, чиито действия и изявления допринасят за продължаването на насилието и възпрепятстват търсенето на политическо решение на кризата в Бурунди;

П.  като има предвид, че САЩ и редица други държави са посъветвали своите граждани да напуснат незабавно Бурунди поради влошаването на положението със сигурността;

Р.  като има предвид, че на 17 октомври 2015 г. Съветът за мир и сигурност на Африканския съюз поиска финализиране на планирането за извънредни ситуации за целите на разгръщането на ръководена от африканските държави мисия за предотвратяване на насилието в Бурунди, ако ситуацията го изисква, и постигна съгласие относно стартирането на задълбочено разследване на нарушенията на правата на човека и други злоупотреби срещу цивилното население в Бурунди;

С.  като има предвид, че на 30 ноември 2015 г. генералният секретар на ООН Бан Ки Мун отправи три предложения до Съвета за сигурност, като препоръча преразглеждане на мандата за присъствието на ООН в Бурунди въз основа на развитието на положението, с цел да се осигури възможност за мироопазваща мисия, като последна възможност, ако кризата се влоши;

Т.  като има предвид, че предстои изпращане на екип на ООН за оказване на помощ с оглед на подпомагането на вътрешния диалог в Бурунди, осигуряването на експертни съвети за правителството относно засилването на институциите на правовата държава и по въпроси на разоръжаването, координацията със заинтересовани участници от региона, наблюдението и докладването във връзка с положението на място и улесняването на плановете на ООН за по-голямо присъствие в Бурунди;

У.  като има предвид, че АС и други международни участници многократно са призовавали за реален и приобщаващ диалог с участието на всички заинтересовани страни въз основа на спазването на Споразумението от Аруша и Конституцията на Бурунди, за да бъде намерено консенсусно решение на конфликта в Бурунди; като има предвид, че ЕС и ООН подкрепят тази позиция;

Ф.  като има предвид, че посредническите усилия продължават с пълната подкрепа на АС, ЕС и ООН с цел да се насърчи вътрешният диалог в Бурунди с оглед на намиране на консенсусно и мирно решение на кризата в Бурунди;

Х.  като има предвид, че ЕС допринася значително за годишния бюджет на Бурунди, около половината от който се състои от международни помощи, и неотдавна отпусна 432 милиона евро за Бурунди в рамките на Европейския фонд за развитие за периода 2014—2020 г.;

Ц.  като има предвид, че по силата на Указ 530/1597 органите на Бурунди са прекратили дейността на десет организации за защита на правата на човека, а именно ACAT-Burundi, APRODH, AMINA, FOCODE, FORSC, FONTAINE-ISOKO, Maison Shalon, PARCEM, RCP, SPPDF, и са блокирали банковите им сметки;

1.  Изразява дълбоката си загриженост по повод на сериозното политическо и свързано със сигурността положение в Бурунди, бързо влошаващата се хуманитарна обстановка и последиците, които това може да има за сигурността и стабилността в целия подрегион;

2.  Категорично осъжда неотдавнашните насилствени нападения и увеличаването на случаите на нарушения и злоупотреби с правата на човека, включително убийства, извънсъдебни екзекуции, нарушаване на физическата неприкосновеност на хората, изтезания и други форми на жестоко, нечовешко и/или унизително отношение, произволни арести и незаконни задържания, включително на деца, както и окупирането на училища от страна на военни части и полицията и нарушения на свободата на печата и на изразяване, както и ширещата се безнаказаност; призовава за задълбочено и независимо разследване на убийствата и злоупотребите и призовава извършителите на тези актове да бъдат подведени под съдебна отговорност;

3.  Призовава за незабавно прекратяване на насилието, нарушенията на правата на човека и политическото сплашване на опоненти и за незабавно разоръжаване на всички въоръжени групи, свързани с политически партии, в строго съответствие с международното право и правата на човека;

4.  Настоятелно призовава всички страни да създадат необходимите условия за възстановяване на доверието и насърчаване на националното единство и призовава за незабавно възобновяване на приобщаващ и прозрачен национален диалог, включващ правителството, опозиционните партии и представители на гражданското общество;

5.  Подчертава, че подобен диалог, насочен към постигане на дълготраен мир, сигурност и стабилност и към възстановяване на демокрацията и правовата държава, в интерес на гражданите на Бурунди, следва да се основава на Споразумението от Аруша и на Конституцията на Бурунди, която изисква спазване на международното право и международните договори;

6.  Посочва по-конкретно наличието на много млади хора, включително деца под 18‑годишна възраст, в рамките на въоръжените групи, действащи в Бурунди, и призовава международната общност да обърне специално внимание на повторното им приобщаване и на насърчаването на участието им в един мирен политически процес;

7.  Изисква всички страни в Бурунди да се въздържат от всякакви действия, които могат да представляват заплаха за мира и сигурността в държавата; решително осъжда всички публични изявления, насочени към подбуждане на насилие или омраза към различни групи в обществото на Бурунди, които имат потенциал да влошат сегашното напрежение, и призовава всички участници да се въздържат от подобни изявления;

8.  Припомня на органите на Бурунди тяхното задължение да обезпечават сигурността на територията си и да гарантират спазването на правата на човека, гражданските и политическите права и основните свободи, както са предвидени в Конституцията на Бурунди, Африканската харта за правата на човека и народите и в други международни и регионални инструменти за правата на човека;

9.  Припомня в този контекст, че партньорството на ЕС с Бурунди е уредено от Споразумението от Котону, както и че всички страни са задължени да спазват и прилагат разпоредбите на посоченото споразумение, по-специално зачитането на правата на човека; припомня по-специално, че член 96 от Споразумението от Котону предвижда възможността за стартиране на процедури за консултации в случаи на неспазване на правата на човека, демократичните принципи и правовата държава, и в тази връзка приветства решението на ЕС да поиска започване на консултации съгласно предвиденото в посочения член;

10.  Решително осъжда факта, че с полагането на клетва за трети президентски мандат президентът Нкурунзиза нарушава Споразумението от Аруша;

11.  Настоятелно призовава органите на Бурунди да насърчат установяването на истината за масовите престъпления, извършени между 1962 г. и 2008 г., чрез съдебни и извънсъдебни мерки, като например комисия за истина и помирение и специални трибунали, насърчаващи национално помирение;

12.  Приветства посредническите усилия, водени от Източноафриканската общност с подкрепата на АС и ООН за улесняване на диалога между заинтересованите страни в Бурунди; призовава ВП/ЗП също да подкрепи тези усилия за посредничество; настоятелно призовава правителството на Бурунди и останалите заинтересовани страни да сътрудничат в пълна степен на посредника;

13.  Изразява сериозната си загриженост във връзка с броя на жертвите и случаите на тежки нарушения на правата на човека, регистрирани от началото на кризата; настоятелно призовава компетентните органи да предприемат строго и бързо разследване на обстоятелствата и мотивите, които стоят зад тези престъпления, и да гарантират, че отговорните за тези престъпления ще бъдат подведени под съдебна отговорност; отново заявява, че не може да има безнаказаност за извършителите на нарушения или тежки злоупотреби с правата на човека; призовава органите да гарантират, че училищата продължават да са безопасни места за учене; призовава прокурора на Международния наказателен съд отблизо да следи положението в Бурунди и подкрепя нейната декларация от 6 ноември 2015 г.;

14.  Призовава за отмяна на Указ 530/1597, който предвижда временно преустановяване на дейността на няколко организации за защита на правата на човека, и за незабавна отмяна на замразяването на банковите им сметки, така че тези организации да могат свободно да упражняват своите дейности;

15.  Призовава за безопасното завръщане на журналистите и защитниците на правата на човека в изгнание, за възстановяване на дейността на медиите, затворени след неуспешния опит за преврат от 13 и 14 май 2015 г., и за снемане на обвиненията срещу журналистите, обвинени в пряко или косвено участие в неуспешния опит за преврат;

16.  Изразява особена загриженост по повод изключително високите нива на дискриминация и инкриминиране на ЛГБТИ лица в Бурунди; отново подчертава, че сексуалната ориентация формира част от свободата на изразяване и от правото на личността на неприкосновеност на личния живот, както е гарантирано от международното право в областта на правата на човека, съгласно което принципите на равенство и недискриминация трябва да бъдат защитени, а свободата на изразяване трябва да бъде гарантирана; следователно призовава парламента и правителството на Бурунди да отменят членовете от Наказателния кодекс, които допускат дискриминация по отношение на ЛГБТИ лица;

17.  Подчертава тежкото въздействие на кризата върху децата и призовава Комисията да продължи да бъде ангажирана с международни партньори, за да се осигури предоставянето на здравни услуги, включително основни лекарства, безопасен достъп до образование и защита на децата от всички форми на насилие, и за да се гарантира достъп до други социални услуги;

18.  Приветства разполагането на наблюдатели и експерти от АС по въпросите на правата на човека за наблюдение на положението с правата на човека и изтъква значението на сътрудничеството с тях, за да се улесни изпълнението на техния мандат; призовава също така Международния наказателен съд, в рамките на своята юрисдикция, да разследва твърденията за нарушения на правата на човека, извършени по време на неотдавнашната криза;

19.  Приветства одобрените от ЕС целенасочени санкции, които са в съответствие с взетото от АС решение да наложи целенасочени санкции, в т.ч. забрана за пътуване и замразяване на активи, срещу граждани на Бурунди, чиито действия и изявления допринасят за продължаване на насилието и възпрепятстват усилията за постигане на политическо решение на кризата; призовава ЕС да разшири тези санкции за всички онези, чиито действия представляват заплаха за мира и стабилността в региона, подбуждат към омраза и нарушават Споразумението от Аруша;

20.  Настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки, с оглед на начина по който се разви обществената консултация, проведена съгласно член 96 от Споразумението от Котону, да обмислят замразяването на всяка нехуманитарна помощ за правителството на Бурунди до момента, в който спре прекомерното използване на сила и нарушенията на правата на човека от страна на правителствените сили, за които докладва СВКПЧ, и бъде намерено политическо решение вследствие на провеждането на истински вътрешен диалог в Бурунди, и да преориентират помощта с оглед на укрепването на гражданското общество; счита, че помощта на ЕС следва да е насочена към основни проблеми каквито са неравенството, бедността и хроничното недохранване, за да се постигнат наскоро одобрените цели за устойчиво развитие;

21.  Изразява дълбоката си загриженост относно продължаващото изселване на бежанци от Бурунди в съседните държави; отново заявява подкрепата си за всички хуманитарни организации, които работят на място, и за съседните приемащи държави; призовава международната общност и агенциите за хуманитарна помощ да продължат да предоставя помощ на всички онези, които понастоящем са бежанци и разселени лица вследствие на конфликта; приветства ангажимента на ЕС за увеличаване на финансовата подкрепа и хуманитарната помощ за посрещане на неотложните нужди на тези лица;

22.  Призовава АС, ООН и ЕС да разгледат сериозно регионалното измерение и да предотвратят всяко по-нататъшно дестабилизирането на региона като увеличат присъствието си на място, по-специално чрез поддържането на постоянен политически диалог между държавите от региона; настоятелно призовава АС в този контекст да разгледа, като се координира със Съвета за сигурност на ООН, възможността за разполагане на мироопазваща мисия под африканско ръководство, в случай че положението със сигурността и правата на човека в Бурунди се влоши още повече;

23.  Настоятелно призовава ВП/ЗП, Федерика Могерини, да продължи усилията за постигане на незабавното освобождаване на Ришар Спирос Хагабимана, полицейски служител в Бурунди, който е незаконно държан в затвор и изтезаван, защото като полицай е отказал да стреля по насъбралото се човешко множество на 28 юли 2015 г.;

24.  Счита, че проблемите на Бурунди са взаимообвързани със спорове, свързани с контрола върху плодородни земеделски земи, неравенствата на доходите и дискриминацията; призовава в този контекст за създаването на надеждна регулаторна рамка, която да урежда начините, по които корпорациите спазват задълженията си в областта на правата на човека и задълженията си по отношение на социалните и екологичните стандарти;

25.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и парламента на Бурунди, Съвета на министрите АКТБ—ЕС, Комисията, Съвета, Източноафриканската общност и правителствата на нейните държави членки, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на институциите на Африканския съюз и на генералния секретар на Организацията на обединените нации.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0275.


Защита на националния парк „Вирунга“ в Демократична република Конго
PDF 516kWORD 106k
Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2015 г. относно опазването на националния парк „Вирунга“ в Демократична република Конго (2015/2728(RSP))
P8_TA(2015)0475B8-1346/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, приета в Париж на 16 ноември 1972 г. от Генералната конференция на ЮНЕСКО,

—  като взе предвид обявяването от ЮНЕСКО на националния парк „Вирунга“ за обект от Списъка на световното наследство през 1979 г. и за обект от Списъка на застрашеното световно наследство през 1994 г.,

—  като взе предвид Конвенцията за биологичното разнообразие, приета на срещата на високо равнище за Земята в Рио де Жанейро на 5 юни 1992 г.,

—  като взе предвид Конвенцията по влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици, приета в Рамсар през 1971 г.,

—  като взе предвид Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, приети през 1976 г. (и техните актуализации), както и Ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека, приети през 1971 г.,

—  като взе предвид „Окончателното изявление след споразумение, постигнато по жалба на WWF International („Световен фонд за дивата природа интернешънъл“) срещу дружеството SOCO International plc („СОКО Интернешънъл“)“ от юли 2014 г.,

—  като взе предвид правната и договорна рамка за сектора на въглеводородите в Демократична република Конго, включително Ordonnance-Loi n° 81-013 portant législation générale sur les mines et les hydrocarbures („Закон № 81-013 за общото законодателство относно мините и въглеводородите“), Code minier („Кодекса за минното дело“) и всеки бъдещ Code congolais des hydrocarbures („Кодекс на ДРК за въглеводородите“), както и Contrats de Partage et de Production des hydrocarbures („Договорите за разпределяне и производство на въглеводороди“),

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно опазването на националния парк „Вирунга“ в Демократична република Конго (O-000108/2015 — B8-1111/2015),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по развитие,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че националният парк „Вирунга“, разположен в провинциите Северно Киву и Източната провинция на Демократична република Конго (ДРК), на границата с Руанда и Уганда, е най-старият национален парк в Африка, обект от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, и е световно известен със своите уникални местообитания и богато биологично разнообразие, което го превръща в парка с най-голямо биологично разнообразие в Африка; като има предвид, че паркът, по-специално, е известен със своите планински горили, критично застрашени видове, изброени в приложение I към Конвенцията от 1973 г. по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES);

Б.  като има предвид, че съгласно Конвенцията за биологичното разнообразие, подписана и ратифицирана от ДРК, опазването на биологичното разнообразие е обща грижа на човечеството и е неразделна част от процеса на развитие; като има предвид, че Конвенцията е правно обвързваща, като задължава подписалите я страни да прилагат нейните разпоредби;

В.  като има предвид, че националният парк „Вирунга“ също така е защитен от Рамсарската конвенция и националното законодателство на ДРК; като има предвид, че Европейската комисия и някои държави — членки на ЕС, подкрепят опазването на парка през последните 25 години;

Г.  като има предвид, че националният парк „Вирунга“ е една от трите зони в ДРК по Рамсарската конвенция (№ 787); като има предвид, че съгласно Рамсарската конвенция ДРК има редица задължения във връзка със зоните, включени в списъка от Рамсар, като например да формулира и впоследствие да изпълнява своя план за насърчаване на опазването на влажните зони, включени в списъка, и доколкото е възможно разумното използване на влажните зони на своя територия (член 3, параграф 1 от Рамсарската конвенция);

Д.  като има предвид, че според доклад на „Световния фонд за дивата природа“ от 2013 г., озаглавен „Икономическата стойност на парка „Вирунга““, национален парк „Вирунга“ в момента е с годишна икономическа стойност в размер на 48,9 милиона щатски долара; като има предвид, че при стабилна обстановка, паркът би могъл да допринесе за растежа на икономиката и туризма и би могъл да има икономическа стойност 1 милиард щатски долара годишно и да създава 45 000 работни места;

Е.  като има предвид, че въпреки статуса си на защитена дива природа, паркът е под заплаха в продължение на десетилетия от въоръжени групи, които се занимават с бракониерство, обезлесяване и други форми на неустойчива и незаконна експлоатация на ресурсите; като има предвид, че в резултат на това „Вирунга“ е бил включен в Списъка на застрашеното световно наследство; като има предвид, че усилената дейност в областта на нефтодобива в контекста на масова бедност, слаба държава, лошо управление и регионална несигурност би довела до тежки социални и екологични дестабилизиращи последствия;

Ж.  като има предвид, че през декември 2007 г. правителството на ДРК предостави нефтени концесии, които обхващат 85% от парка; като има предвид, че „СОКО Интернешънъл“ до момента е единственото дружество, което е извършило проучвания в парка;

З.  като има предвид, че въпреки Закона на ДРК за забрана на вредни за околната среда дейности в защитените зони, разрешението за проучване на „СОКО Интернешънъл“ използва изключение в този закон, което позволява „научни дейности“ в защитени зони;

И.  като има предвид, че „СОКО Интернешънъл“ вече не разполага с лиценз за блок V в национален парк „Вирунга“;

Й.  като има предвид, че резултатите от системното проучване показват наличие на нефт в национален парк „Вирунга“; припомня, че експлоатацията (и проучването) са несъвместими с опазването на парка, който е обект от Списъка на световното наследство;

К.  като има предвид, че отговорността за спазване на правата на човека е глобален стандарт за очакваното поведение за всички предприятия, развиващи стопанска дейност, независимо къде развиват дейността си, както беше потвърдено в Ръководните принципи на ООН за стопанската дейност и правата на човека и Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия;

Л.  като има предвид, че в продължение на над две десетилетия имаше ожесточен конфликт на и около територията на националния парк „Вирунга“; като има предвид, че незаконното разработване на мини, незаконната експлоатация на неговите природни ресурси (дървен материал, въглища и др.) и бракониерството на застрашени животни, както и друга незаконна търговия с природни ресурси, в частност, са финансирали както бунтовниците, така и официалните въоръжени сили, като същевременно проучването и експлоатацията на потенциални нефтени залежи най-вероятно ще доведе до по-нататъшно насилие и сериозни нарушения на правата на човека и ще предизвика замърсяване в района;

М.  като има предвид, че най-критичните рискове за околната среда, свързани с разработването на добива на нефт в области, в които липсва добро управление, включват широкомащабно разчистване на растителност, въвеждане на инвазивни растения, фрагментиране на местообитанията, повишена вероятност от бракониерство и замърсяване от нефтени разливи, изгаряне във факел и депониране на отпадъци; като има предвид, че рискът от „проклятието на нефта“ би могъл да доведе до влошаване на показателите за бедността и неравенството, както се вижда от проучванията на конкретни случаи, като този на делтата на река Нигер;

Н.  като има предвид, че устойчивото управление на земята, водата и дивата флора и фауна на национален парк „Вирунга“ ще има преки и непреки икономически ползи за общностите, които разчитат до голяма степен на природните ресурси на парка; като има предвид, че според „Световния фонд за дивата природа“, дори само секторът на туризма, посветен на планинската горила, би могъл да носи 30 милиона щатски долара годишно и да създава хиляди работни места;

1.  Подчертава абсолютната необходимост да се предотврати нанасянето на необратими щети на националния парк „Вирунга“, който е обявен от ЮНЕСКО за обект от Списъка на световното наследство през 1979 г. и за обект от Списъка на застрашеното световно наследство през 1994 г.;

2.  Изразява съжаление във връзка с факта, че националният парк „Вирунга“ също така се е превърнал в едно от най-опасните места по света, когато става въпрос за опазване на дивата природа; отбелязва с дълбока загриженост, че въоръжени групи участват в незаконната експлоатация на природните ресурси на парка чрез разработване на мини и производство на въглища, като и двете дейности се използват за поддържане на техните военни операции и за лично облагодетелстване; изразява съжаление също така, че въоръжени групи са участвали в широкомащабно бракониерство за хранителни цели и за търговия със слонова кост и месо от дивеч, приходите от която са използвани за военни цели; отбелязва със загриженост освен това, че лошата дисциплина, нередовното заплащане и липсата на храна доведоха до това военни служители да вземат все по-голямо участие в незаконни дейности, включително непромишлено разработване на мини, производство на въглища и бракониерство на видове от дивата фауна и флора; отбелязва, че въпреки че паркът е зона на дивата природа, неговите два милиона акра (790 000 хектара) имат огромни проблеми, свързани с опазването, особено с оглед на ограниченото финансиране от правителството; отбелязва, че на 15 април 2014 г. главният управител на парка, белгийският принц Еманюел дьо Мерод, беше сериозно ранен от три въоръжени лица и че през последното десетилетие над 140 горски пазачи са били убити в парка при изпълнение на служебните си задължения;

3.  Подчертава, че проучването и експлоатацията на нефтени залежи или други незаконни дейности биха могли да доведат до необратими щети за националния парк „Вирунга“; счита за неприемливо, че през 2007 г. на френското нефтено дружество TOTAL („ТОТАЛ“) и на британското нефтено дружество „СОКО Интернешънъл“ бяха предоставени нефтени концесии в национален парк „Вирунга“ — в нарушение на Парижката конвенция за опазване на световното културно и природното наследство, Конвенцията за биологичното разнообразие от 1992 г., Рамсарската конвенция и законодателството на Конго; припомня, че докато „ТОТАЛ“ се съгласи никога да не извършва проучвания в границите на национален парк „Вирунга“ (дори правителството на Конго да реши да промени границите), „СОКО Интернешънъл“ проведе проучване на нефтени залежи в национален парк „Вирунга“ и приключи сеизмично проучване през юли 2014 г., резултатите от което бяха предадени на правителството на Конго и свидетелстват за наличието на нефт; призовава правителството на Демократична република Конго да не предоставя лиценз на друг оператор;

4.  Изтъква, че правителството на Уганда е в процес на предоставяне на лиценз за блока Нгаджи, който е в съседство на национален парк „Вирунга“ и включва езерото Едуард, и подчертава, че на национален парк „Вирунга“ могат да бъдат нанесени необратими щети и в резултат на проучване и експлоатация;

5.  Отбелязва споразумението, постигнато през юни 2014 г. между дружеството „СОКО Интернешънъл“ и групата за опазване на дивата природа „Световен фонд за дивата природа“, във връзка с жалба на „Световния фонд за дивата природа“ до националното звено за контакт (NCP) на Обединеното кралство относно липсата на съответствие на „СОКО Интернешънъл“ с насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, според което дружеството се ангажира да не предприема или възлага проучвателни или други сондажни дейности в националния парк „Вирунга“, освен ако ЮНЕСКО и правителството на ДРК са съгласни, че тези дейности не са несъвместими със статута на парка като обект от Списъка на световното наследство; отбелязва, че такова условно споразумение не предоставя гаранции за прекратяване на всякакви свързани с нефта дейности в парка; изтъква, че неясната позиция на дружеството „СОКО Интернешънъл“ оставя възможност да се премахне изцяло или частично класификацията на парка с цел извършване на нефтени сондажи; отбелязва, че концесията, в рамките на която дружеството „СОКО Интернешънъл“ извършва проучвания, се намира във и около езерото Едуард — област, обитавана от десетки емблематични (и някои застрашени) видове, включително шимпанзета, слонове, крокодили и лъвове; призовава поради това „СОКО Интернешънъл“ и неговото дружество, регистрирано в ДРК, трайно да преустановят всички дейности по проучване и експлоатация в национален парк „Вирунга“ и да зачитат настоящите граници на парка; също така призовава правителството на ДРК да отмени издадените разрешения за проучване на нефтени залежи на територията, собственост на национален парк „Вирунга“, както бе поискано от Комитета по световно наследство;

6.  Подчертава, че риболовът в езерото Едуард води до приходи, изчислявани в размер на 30 милиона щатски долара годишно, в полза на местната общност, която живее в близост до националния парк „Вирунга“ и освен това според независимо проучване, поръчано от „Световния фонд за дивата природа“, над 50 000 семейства разчитат на езерото, за да се снабдяват с прясна вода;

7.  Посочва, че според доклад на организацията Global Witness („Глобал уитнес“), публикуван през септември 2014 г. в Der Spiegel („Шпигел“), Telegraph („Телеграф“) и New York Times („Ню Йорк Таймс“), съществуват твърдения, че дружеството „СОКО Интернешънъл“ и неговите изпълнители са извършили незаконни плащания, изглежда са подкупили въоръжени бунтовници и са се възползвали от страха и насилието, разпалвани от страна на правителствените сили за сигурност в източната част на ДРК, докато са търсили достъп до най-стария национален парк в Африка с цел проучване на нефтени залежи;

8.  Изразява одобрението си за стратегическата екологична оценка (СЕО) на проучването/експлоатацията на нефтени залежи в северния регион на рифта Албертин, включително в националния парк „Вирунга“; счита, че въз основа на тази оценка съответните правителства, включително правителството на ДРК, следва да са в състояние да вземат информирани решения, базирани на подходящ анализ на въздействието на проучването и експлоатацията на нефтени залежи; при все това изразява съжаление, че процесът на СЕО беше значително забавен и че проучването за нефтени залежи вече е започнало в националния парк „Вирунга“, въпреки че процесът на СЕО все още не е завършен;

9.  Подчертава, че въпросът за добива на нефт в ДРК е белязан от неподходяща и неефективна законодателна и регулаторна система; призовава правителството на ДРК да поддържа и зачита законовите и подзаконовите разпоредби на ДРК, които забраняват вредни за околната среда дейности като проучвания и експлоатация на нефтени залежи в защитени зони, като национален парк „Вирунга“, и да премахнат съществуващите пропуски в проектозаконите за въглеводородите и за опазване на околната среда, които дават възможност за проучване и експлоатацията на природни ресурси в национални паркове и обекти от Списъка на световното наследство;

10.  Поздравява органите на управление в рамките на парка за усилията им да гарантират устойчиви доходи от производство на природна слънчева и водна енергия, което повишава доходите на голяма част от местното население без да се разрушава природната зона, и което е в рамките на допустимите дейности за развитие за обект от Списъка на световното наследство;

11.  Изтъква, че от началото на 1990-те години конфликтите с въоръжените партизани, живеещи във и около парка доведоха до сериозни нарушения на правата на човека и до голяма част от насилието; посочва, че Демократичните сили за освобождението на Руанда (ДСОР), група от партизани, обвинени в извършването на зверствата по време на геноцида в Руанда през пролетта на 1994 г., който се разпространи и в източната част на ДРК, живеят в парка от 1996 г. насам и все още се укриват отвъд границата във „Вирунга“, като също така има съобщения, че въоръжените отряди на Май-Май са убили, изнасилили и ранили много хора и са разрушили села в пределите на парка; настоятелно призовава правителството на ДРК да разоръжи бунтовниците и да възстанови сигурността в региона на парка; освен това изразява съжаление, че репресиите срещу защитници на правата на човека и журналисти в ДРК са се увеличили; отново призовава правителството на ДРК да признае и зачита свободата на пресата и медиите и да спазва принципите на правовата държава и правата на човека;

12.  Припомня, че съгласно Парижката конвенция за опазване на световното културно и природно наследство проучването и експлоатацията на нефтени залежи не са съвместими със статут на обект от Списъка на световното наследство; освен това подчертава, че националният парк „Вирунга“ е местообитание за много застрашени видове, като например емблематичните планински горили (които са сред последните на планетата), и окапи, както и че местообитанията на застрашените видове следва да бъдат строго защитени; приветства решението на правителството на ДРК да създаде специален отряд за борба с бракониерството, но призовава правителството да идентифицира и предприеме допълнителни правни действия в сътрудничество със секретариата на Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора с оглед на борбата с престъпните мрежи, участващи в незаконния трафик; настоятелно призовава правителството на ДРК, в по-общ план, да засили ролята на горските пазачи на парка и да наказва незаконните дейности, извършвани в парка;

13.  Подчертава, че има съобщения, че въпросът за промяна на границите на националния парк „Вирунга“ е бил повдигнат между правителството на Конго и дружеството „СОКО Интернешънъл“ с цел да се премахне класификацията на части от националния парк „Вирунга“ или на целия парк „Вирунга“, за да се предостави законно разрешение за извършване на сондажи за нефтени кладенци, въпреки че не изглежда на този етап правителството официално да е отправило искане за такава промяна към ЮНЕСКО;

14.  Призовава Европейската служба за външна дейност да координира дипломатическата реакция от страна на държавите — членки на ЕС, и на други потенциални донори, които осъществяват дейност в ДРК, с цел да се подпомогне правителството на ДРК да откаже извършването на проучване и експлоатацията на нефтени залежи в границите на парка, да отмени разрешенията за проучване на нефтени залежи, предоставени за територия, която е собственост на национален парк „Вирунга“, както е поискал Комитетът по световно наследство, и в другите обекти в Конго от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, както и да отхвърли внасянето на промени в и намаляването на границите на парка;

15.  Призовава Комисията и държавите членки да поддържат целостта на парка, например като увеличат своя ангажимент за финансиране на устойчивото опазване и икономическото развитие и диверсификацията на заобикалящия регион; призовава, по-специално, ЕС да подкрепи усилията на правителството на ДРК за разработване на устойчиви енергийни и икономически алтернативи на добивната промишленост, за подобряване на мобилизирането на национални ресурси, особено чрез справедливи и прогресивни данъчни системи, в управлението и в борбата срещу бракониерството, незаконната сеч, незаконното разработване на мини и корупцията, които са постоянни фактори, които биха могли да нанесат необратими щети на парка;

16.  Призовава Комисията и държавите членки да предприемат всички подходящи мерки, за да превърнат проекта за СЕО в реален инструмент за вземане на решения;

17.  Подчертава, че държавите — членки на ЕС, са задължени от международното и европейското право в областта на правата на човека да гарантират, че дружествата, действащи в рамките на тяхната юрисдикция, не причиняват или допринасят за нарушаване на правата на човека, пряко или непряко, посредством своята стопанска дейност, и че действат в съответствие с приетите кодекси за поведение, подробно определящи социални и екологични стандарти, както и в съответствие с инструменти като Конвенция № 169 на МОТ, Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия и Ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека; призовава Комисията и държавите членки да приемат правно обвързващи мерки, за да се потърси ефективно отговорност от дружества, за които има доказателства за заобикаляне на националното законодателство и международните договори;

18.  Призовава Комисията и държавите членки да предприемат ефективни действия за допълнително отстраняване на първопричините за въоръжените конфликти и корупцията, както и за подпомагане на стратегии и проекти за устойчиво развитие и за изграждане на мира в национален парк „Вирунга“ и в заобикалящия го район;

19.  Настоятелно призовава Комисията, държавите членки, Демократична република Конго и нефтените дружества, които са заинтересовани от извършването на сондажи за нефтени залежи, да защитават настоящите граници и съседните области на национален парк „Вирунга“ от експлоатацията на изкопаеми горива;

20.  Призовава Европейската служба за външна дейност да предприеме всички необходими инициативи, за да убеди правителството на ДРК да разследва актовете на насилие срещу защитници на правата на човека, които развиват дейност в ДРК, особено в национален парк „Вирунга“, включително управителите на национален парк „Вирунга“, и да го насърчава да направи всичко възможно, за да предотврати повторението на подобни актове на жестокост;

21.  Настоятелно призовава Европейската служба за външна дейност да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира, че Службата на Обединеното кралство за борба с тежките измами, като първична юрисдикция, и всяка друга компетентна юрисдикция изцяло ще разследват всички представени им твърдения за подкупи и корупция по отношение на „СОКО Интернешънъл“ и неговото дружество, регистрирано в ДРК, SOCO Exploration and Production DRC SPRL („СОКО Експлорейшън енд Продъкшън ДРК“) ще поемат публичен ангажимент окончателно да прекратят всички дейности по проучване и експлоатация на ресурси в рамките на национален парк „Вирунга“;

22.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Демократична република Конго, на Република Уганда и на Република Руанда, на Комитета по световно наследство, създаден в рамките на ЮНЕСКО, на Програмата на ООН по околната среда и на Секретариата на Рамсарската конвенция.

Правна информация