Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2015/2139(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0373/2015

Внесени текстове :

A8-0373/2015

Разисквания :

PV 18/01/2016 - 17
CRE 18/01/2016 - 17

Гласувания :

PV 19/01/2016 - 5.5
CRE 19/01/2016 - 5.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0005

Приети текстове
PDF 509kWORD 128k
Вторник, 19 януари 2016 г. - Страсбург Окончателна версия
Ролята на междукултурния диалог, културното многообразие и образованието за популяризирането на основните ценности на ЕС
P8_TA(2016)0005A8-0373/2015

Резолюция на Европейския парламент от 19 януари 2016 г. относно ролята на междукултурния диалог, културното многообразие и образованието за популяризирането на основните ценности на ЕС (2015/2139(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 2, член 21 и член 27, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 165 и 167 от него, а също така и по-конкретно член 17 от ДФЕС, съгласно който Съюзът трябва да зачита статута, от който се ползват съгласно националното законодателство църквите и религиозните сдружения или общностите и също така философските и неконфесионалните организации, и да признава тяхната идентичност и техния специфичен принос и да поддържа открит, прозрачен и редовен диалог с тях,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално преамбюла и членове 10, 11 и 22 от нея,

—  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека, и по-специално член 2 от Протокол № 1 към нея,

—  като взе предвид резолюцията на ООН от 20 декември 2010 г., озаглавена „Култура и развитие“,

—  като взе предвид Декларацията на Хилядолетието на Организацията на обединените нации (2000 г.) и по-специално членовете под заглавието „Права на човека, демокрация и добро управление“,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW, 1979 г.),

—  като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО от 2005 г. за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване (Конвенция на ЮНЕСКО),

—  като взе предвид Всеобщата декларация на ООН за правата на човека (от 1948 г.), по-специално член 16 от нея, и Декларацията на ООН за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

—  като взе предвид Резолюция 67/179 на Общото събрание на ООН от 20 декември 2012 г. и Резолюция 20/20 на Съвета на ООН по правата на човека от 22 март 2013 г.,

—  като взе предвид своята препоръка до Съвета от 13 юни 2013 г. относно проекта за насоки на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията(1) и насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията, приети от Съвета по външни работи на 24 юни 2013 г.,

—  като взе предвид Решение № 1983/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Европейската година на междукултурния диалог (2008 г.)(2),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 ноември 2008 г. относно насърчаването на културното многообразие и междукултурния диалог във външните отношения на Съюза и неговите държави членки(3),

—  като взе предвид Стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията (11855/2012), приети от Съвета по външни работи на 25 юни 2012 г.,

—  като взе предвид Бялата книга на Съвета на Европа от 7 май 2008 г. относно междукултурния диалог, озаглавена „Да живеем заедно като равни с достойнство“,

—  като взе предвид европейската програма за култура в глобализиращия се свят (COM(2007)0242), която има за цел да насърчава осведомеността относно културното многообразие и ценностите на ЕС, диалога с гражданското общество и обмена на добри практики,

—  като взе предвид резултатите и последващите действия от подготвителната работа относно културата във външните отношения на ЕС, 2014 г.,

—  като взе предвид протокола относно сътрудничеството в областта на културата, приложен към модела на споразумението за свободна търговия(4),

—  като взе предвид Декларацията от Париж относно популяризирането чрез образование на гражданските и общите ценности — свобода, толерантност и недискриминация, приета на неформалната среща на министрите на образованието на Европейския съюз на 17 март 2015 г. в Париж (8496/15),

—  като взе предвид окончателните съвместни препоръки на председателската тройка на ЕС, направени по време на Европейската конференция по въпросите на младежта, проведена през 2015 г. в Люксембург, която взе предвид структурния диалог, който има за цел да даде възможност на младите хора за политическо участие в демократичния живот на Европа, и която призова Европейския парламент да насърчава основано на ценности образование и активно гражданско образование,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A8-0373/2015),

А.  като има предвид, че Европа представлява огромно богатство на културно, социално, езиково и религиозно многообразие; като има предвид, че в този контекст споделените ценности, които обединяват нашите общества, като свободата, социалната справедливост, равенството и недискриминацията, демокрацията, правата на човека, принципите на правовата държава, толерантността и солидарността, са от решаващо значение за бъдещето на Европа;

Б.  като има предвид, че тъй като не е правно понятие, междукултурният диалог не е регламентиран в националното, международното право или в правото на ЕС, но се основава на международни рамки, насочени към защитата на правата на човека и културното многообразие;

В.  като има предвид, че „междукултурният диалог“ е определен условно в различни проучвания и заключения във връзка с Европейската година на междукултурния диалог през 2008 г. като процес, който включва открит и почтителен обмен или взаимодействие между лица, групи и организации с различен културен произход или възгледи за света; като има предвид, че неговите цели са: да постигне по-задълбочено разбиране на различните гледни точки и практики; да увеличи участието, свободата и възможността да се прави избор; да насърчи равенството; и да подобри творческите процеси;

Г.  като има предвид, че е важно да се осигурят средствата, особено финансови, за даване на предимство на финансирането на програми за насърчаване на междукултурен диалог и диалог между гражданите, за да се засили взаимното уважение в контекста на културното многообразие и да се обърне внимание на сложната реалност на нашите общества и на съвместното съществуване на различни културни идентичности и убеждения, както и да се подчертае приносът на различните култури за европейските общества и наследство, което да спомага за успешното разрешаване на конфликти;

Д.  като има предвид, че постигането на тази цел е задача не само на публичните органи и лицата, отговорни за вземането на решения, но и споделена отговорност на обществото като цяло, включваща широк кръг от заинтересовани страни, като например семейства, медии, възпитатели, предприятия, общностни и религиозни лидери; като има предвид, че в допълнение към политическите участници, е важно да се подчертае ролята на всички останали заинтересовани страни, които участват в междукултурния диалог;

Е.  като има предвид, че конкретни членове от Хартата на основните права на Европейския съюз са от особено значение за междукултурния диалог, като се насърчава равенството, недискриминацията, културното, религиозното и езиковото многообразие, свободата на изразяване на мнение и свободата на движение, гражданските права за участие в икономическия и политическия живот;

Ж.  като има предвид, че съдържателният междукултурен диалог изисква солидно познаване на собствената култура и другите култури;

З.  като има предвид, че в контекста на Европейската година за развитие — 2015 г., на прегледа на Целите на хилядолетието за развитие на ООН и на резултатите от срещата на върха на ООН за устойчиво развитие през 2015 г., ролята на културата е ключова за постигането на устойчиво развитие и за изкореняване на бедността по света; освен това призовава за по-категорично включване на културата в програмата на ООН за устойчиво развитие след 2015 г.;

И.  като има предвид, че Европа и светът са изправени пред многобройни предизвикателства, свързани с глобализацията, миграцията, религиозните и междукултурни конфликти и разрастването на радикализма;

Й.  като има предвид, че в контекста на междукултурния диалог прилагането на универсалните права на човека (като личностните права) и културните права (признаването на специфични и многобройни културни идентичности) е от съществено значение;

К.  като има предвид, че развитието на академичната мобилност на студентите и преподавателите, както и на всяка друга форма на международен обмен, прави света по-добро място, в което хората се придвижват свободно и се възползват от възможността за провеждане на открит диалог между различни култури;

1.  Застъпва мнението, че подходът на Европейския съюз следва да отчете и да възобнови отличната работа, започната във връзка с Европейската година на междукултурния диалог през 2008 г., и да повиши обмена на добри практики и да насърчава провеждането на нов структуриран диалог с всички заинтересовани страни по въпросите, свързани с отношенията между различните култури и вероизповедания, в контекста на всички неотдавнашни и драматични събития: европейските и националните политици, местните и регионалните органи, църквите, и религиозните сдружения и общности, философските организации и организациите, които не са свързани с определено вероизповедание, организациите и платформите на гражданското общество, работниците в сферата на културата и образованието, националните и европейските младежки съвети, представителите на академичните среди и медиите;

2.  Насърчава всички заинтересовани страни да установят актуално, ясно, свързано с политиката определение за междукултурен диалог, да прилагат или хармонизират методи, критерии и показатели за качество с цел оценка на въздействието на програмите и проектите в областта на междукултурния диалог, както и да проучват методологии за междукултурни сравнения;

3.  Застъпва становището, че следва да бъде насърчаван междукултурен, междурелигиозен и основан на ценности подход в областта на образованието, за да се насърчава взаимното уважение, порядъчността, етичните принципи, културното многообразие, социалното включване и сближаване, включително чрез програми за обмен и мобилност за всички;

4.  Застъпва становището, че културното многообразие следва да бъде разглеждано също и в аудиовизуалните и културните индустрии; насърчава тези индустрии да намерят творчески начини за постигане на споразумение относно националните, регионалните и местните планове за действие за прилагане на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване;

5.  Призовава междурелигиозният диалог да бъде разглеждан като съставна част на диалога между различните култури, като предпоставка за мир и като съществен инструмент за разрешаване на конфликти, като се поставя акцент върху достойнството на отделната личност и зачитането на правата на човека в света, особено по отношение на свобода на мисълта, съвестта и религията и защитата на религиозните малцинства;

6.  Подчертава, че истинският междукултурен и междурелигиозен диалог насърчава положителното и съвместно взаимодействие, стимулира разбирането и уважението между културите, увеличава многообразието и зачитането на демокрацията, свободата, правата на човека, както и толерантността към универсалните и специфичните за отделните култури ценности;

7.  Подчертава значението на своевременното интегриране и образование на изолираните общности;

8.  Застъпва становището, че ЕС, в качеството си на фактор за световния мир, следва да включи културата и културния обмен във външните отношения и в политиката за развитие на ЕС в качеството им на двигатели за укрепване на общите основни ценности, като например уважението и взаимното разбирателство, като предоставя ефективни инструменти за разумен и устойчив подход към разрешаването на конфликти, миротворството и предотвратяването на кризи;

9.  Счита, че в съответствие с член 167, параграф 4 от ДФЕС културният диалог и многообразието следва да бъдат включени хоризонтално във всички области на политиката на ЕС, които оказват въздействие върху основните общи ценности на ЕС, като например политиката за младежта, образователната политика, мобилността, заетостта и социалните въпроси, външните политики, правата на жените и равенството между половете, търговията и регионалното развитие;

10.  Подчертава необходимостта бъдещите поколения да бъдат обучавани и подготвяни да не се боят от решаването на проблеми и да се изправят ефективно и творчески пред евентуални бъдещи предизвикателства за гражданите на ЕС, като им се предоставя истинско възпитание в граждански дух и се гарантира, че те разполагат с мотивацията и ангажираността да придобиват знание и уменията, като например предприемчивост, способност да ръководят и да изграждат капацитет;

11.  Признава, че междукултурният диалог е инструмент за приобщаващо демократично участие и предоставяне на права на гражданите, по-специално по отношение на общите блага и обществените пространства; застъпва мнението, че междукултурният диалог като такъв може да допринесе значително за подобряването на демокрацията и развитието на по-голямо и по-задълбочено приобщаване и чувство за принадлежност;

12.  Счита, че увеличаването на публичното инвестиране в приобщаващо, качествено и достъпно формално, неформално и самостоятелно образование е първата стъпка към осигуряване на равен достъп и възможности за всички; припомня необходимостта от гарантиране на социалното многообразие в класните стаи, включително сред възпитателите, така че да бъде предотвратявано преждевременното напускане на училище, да бъде подпомагано образованието на децата в неравностойно положение, да бъде насърчавана справедливостта и да бъде подхранвано социалното сближаване сред бъдещите поколения;

13.  Подчертава, че формалното, неформалното и самостоятелното образование и достъпът до учене през целия живот не само осигуряват знания, умения и компетентност, но също така следва да помагат на учещите да развиват морални и граждански ценности и да бъдат активни и отговорни, с открито мислене, членове на обществото; във връзка с това подчертава необходимостта гражданското образование да започва от ранна възраст и признава значението на сътрудничеството между всички участници в образованието; призовава за доразвиване на инициативността и ангажираността на децата и младите хора, за да се укрепят социалните връзки, както и да се създаде чувство за принадлежност и да се разработят етични кодекси за борба с дискриминацията;

14.  Подчертава важната роля на формалното, неформалното и самостоятелното учене и признава ползата от изграждането на взаимодействия и партньорства между всички равнища и форми на обучение, включително за различните поколения; подчертава също така важната роля на участието в спортни и доброволчески дейности за стимулирането на граждански, социални и междукултурни знания и умения и за подпомагането на социалното включване на групите в неравностойно положение и на уязвимите групи и в по-общ план на гражданите, по-специално на децата, чрез възпитанието в дух на екипна работа и зачитане на многообразието, тъй като това подпомага воденето на борба срещу редица обществени явления, като насилие, радикални възгледи и практики, расизъм и ксенофоби, и допринася за възстановяването на основите за установяване на градивен и мирен диалог сред различните общности; в този контекст припомня решаващата роля на програмите на ЕС в областта на културата, медиите, образованието, младежта и спорта като инструменти за справяне с нетолерантността и предразсъдъците, както и за насърчаване на чувството за обща принадлежност и зачитане на културното многообразие;

15.  Подчертава значението на изграждането на здрави мостове между културата и образованието с цел развиване на компетентности и предаваеми умения, повишаване на висококачествените и сигурни работни места в съответствие с Програмата на МОТ за достоен труд и постигане на по-високо равнище на социалното приобщаване и развитие на активното гражданско участие; счита, че последните са сред основните цели в прилагането на основните ценности на ЕС, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и в Хартата на основните права на Европейския съюз; припомня стойността на CONNECT — единствената програма на ЕС която подкрепя проекти в областта на културата и образованието, и насърчава Европейската комисия да разгледа възможността за нов пилотен проект, за да се провери настоящата осъществимост на подобна схема;

16.  Подкрепя мобилността на младите хора и учителите, както и всички форми на сътрудничество между училищата и университетите, например общи образователни платформи, съвместни учебни програми и проекти, като средство за насърчаване на разбирането и оценяването на културното многообразие и предоставяне на младите хора на социални, граждански и междукултурни знания и умения; в този контекст счита, че срещането на децата с други култури в много ранна възраст им помага да получат основни житейски умения и компетентности, които са им необходими за тяхното личностно развитие, бъдеща заетост и активно гражданство на ЕС; подчертава, че включването на целенасочени посещения на училища в различни държави членки и транснационалната мобилност на децата е също така инструмент за поставяне на основите на европейските култури, изкуства, езици и ценности; насърчава мобилността, особено на учителите от основното и средното образование с цел обмен на опит и разработване на собствени инструменти за посрещане и реагиране на развиващите се обществени предизвикателства; подчертава ролята и значението на програма „Еразъм+“ за изграждане на европейско съзнание сред младите хора и за създаване на чувство за обща принадлежност и на култура на междукултурен диалог чрез повишаване на мобилността на младите хора и чрез повишаване на пригодността им за заетост; насърчава по-конкретно допълнителните мерки за улесняване на достъпа и включване на групите в неравностойно положение и хората със специални потребности в дейностите в областта на мобилността по програмата „Еразъм+“;

17.  Насърчава държавите членки да разработват програми за качествено обучение, които насърчават многообразието и дават възможност на преподавателите, работещите с младежи и общности, както и на службите по консултиране в училищата и в неформални и самостоятелни форми както за децата, така и за техните родители, да задоволяват потребностите на децата от различни културни и социални среди по отношение на тяхното образование и обучение и да водят борба срещу всички форми на дискриминация и расизъм, включително тормоз и кибертормоз; подчертава необходимостта от преразглеждане на въпроса за образователните ресурси, така че да бъдат насърчавани различните гледни точки и многоезиковото обучение, и подчертава, че опитът от многоезичната среда и от междукултурния диалог трябва да бъде високо оценяван и насърчаван в този контекст;

18.  Подчертава значението на инвестициите в програми за учене през целия живот за учителите, които им дават необходимите педагогически умения по въпросите на миграцията, възприемане на чуждите култури и социална психология и също така им дават възможност да използват многообразието като богат източник за обучение в класните стаи;

19.  Отбелязва съществената роля на учителите за засилване, в сътрудничество със семействата, на социалните връзки, създавайки чувство за принадлежност и помагайки на младите хора да развиват етични и граждански ценности;

20.  Подчертава отново необходимостта от създаване на основана на правата и чувствителна по отношение на пола учебна среда за учащите, за да се учат за правата на човека, включително правата на жените и децата, основните ценности и гражданското участие, правата и отговорностите на гражданите, демокрацията и принципите на правовата държава и да ги отстояват, бидейки уверени в своята идентичност, знаейки, че гласът им ще бъде чут и чувствайки се оценени от общностите; насърчава държавите членки и образователните институции да засилят активното участие на учащите в управлението на техните учебни структури;

21.  Изтъква ролята на новите информационни и комуникационни технологии и на интернет в качеството им на инструменти за насърчаване на диалога между различните култури; насърчава използването на социалните медии с цел повишаване на осведомеността за общите основни ценности и принципи на Европейския съюз сред гражданите и подчертава значението на медийната грамотност на всички равнища на образованието като средство за насърчаване на междукултурния диалог сред младите хора; също така насърчава ЕСВД и всички ръководители на делегации на ЕС да се възползват максимално в своята дейност от новите цифрови инструменти;

22.  Признава необходимостта да се осигури устойчива и структурна подкрепа за неправителствените организации, организациите за защита на правата на човека, младежките организации и институциите за обучение, за да се оспорва екстремизмът чрез социално сближаване и включване, активно гражданство и овластяване и участие на младите хора, по-специално на местни инициативи с малък мащаб и на работещите на място;

23.  Признава ключовата роля на неправителствените организации, културните мрежи и платформи, както и на гореспоменатите институции, която имат и следва да продължават да имат там, където структурите за формален междукултурен диалог, политики и програми са по-слабо развити; насърчава по-нататъшния диалог между Европейския съюз и големите градове, регионите и местните власти за разработване на по-добър анализ (i) на връзката между градските модели, в които живеят гражданите, и успеха или провала на училищните системи, (ii) на ползата от формалното и неформалното образование за всички деца и семейства, и (iii) на координацията на образователните структури за поощряване на ефективен междукултурен диалог;

24.  Призовава за подновено внимание към насърчаването на общество, основано на солидарност и културно многообразие, особено сред младите хора, чрез изпълнение на програмата „Европа за гражданите“, като се използва подходящо финансиране с цел постигане на целите за изграждане на тясно свързано и приобщаващо общество и поощряване на активно гражданско участие, което е отворено за света, зачита културното многообразие и се основава на общите ценности на Европейския съюз;

25.  Насърчава приобщаващите артистични и спортни образователни и обучителни дейности за всички възрасти, както и доброволческата дейност, с цел засилване на процесите на социализация и участието на малцинствата, групите в необлагодетелствано положение, маргинализираните общности, мигрантите и бежанците в културния и социалния живот, включително в лидерството и вземането на решения;

26.  Признава значението на формалното, неформалното и самостоятелното учене, както и на доброволчеството, с цел насърчаване на самостоятелното развитие с акцент както върху когнитивните, така и върху некогнитивните знания и умения, критичното мислене, способността за справяне с различни варианти, медийната грамотност, междукултурни знания и умения и учене на езици, както и социални и граждански компетентности, включително учене за културното наследство като инструмент за посрещане на съвременните предизвикателства чрез отговорно тълкуване;

27.  Потвърждава необходимостта, когато се разглежда въпроса за междукултурния диалог и образованието, да се защитава свързаното с половете измерение и да се отчитат потребностите на хората, страдащи от многобройните форми на дискриминация, включително хората с увреждания, хората, които се идентифицират като ЛГБТИ, и тези от маргинализираните общности;

28.  Насърчава институциите на ЕС да разширяват своя анализ на всички форми на радикализация и да инициират нови размисли относно естеството и процесите на политическия екстремизъм и насилие, като вземат за отправна точка предварителното условие, че радикализацията е динамичен, изразяващ отношения процес, и че е непредвидена и непредсказуема последица от серия от трансформации; ето защо приветства Декларацията от Париж от 17 март 2015 г. относно популяризирането на гражданството и общите ценности — свобода, толерантност и недискриминация чрез образование като усилие за подхранване на активен диалог между различните култури и на солидарност в световен мащаб и взаимно уважение чрез съсредоточаване върху значението на гражданското образование, включително повишаване на осведомеността за уникалната роля на културните инструменти за насърчаване на взаимното уважение сред учениците и студентите;

29.  Припомня легитимността и отчетността на правителствата и институциите на ЕС, с подкрепата на разузнавателните служби и агенциите за правоприлагане, що се отнася до борбата срещу престъпността; независимо от това отбелязва, че в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз наказателните мерки трябва да зачитат при всички случаи основните права, като например правото на защита на данните, свободата на изразяване на мнение, презумпцията за невиновност и ефективните правни средства за защита;

30.  Счита, че когато насърчава основните ценности, междукултурния диалог и културното многообразие на международно равнище, ЕС следва решително да осъжда всяко нечовешко или унизително отнасяне и всички нарушения на правата на човека, така че да се насърчава конкретно пълното спазване на Всеобщата декларация за правата на човека;

31.  Призовава държавите членки да гарантират цялостното прилагане в националното законодателство на европейските и международните задължителни стандарти срещу проявите на дискриминация;

32.  Призовава държавите членки да включват маргинализираните общности, мигрантите, бежанците, приемащите общности и религиозните и светските общности в основани на уважение и гарантиране на правата интеграционни процеси, които гарантират тяхното участие в гражданския и културния живот по хуманен, достоен и устойчив начин във всички ситуации, особено в извънредни ситуации;

33.  Приветства подготвителното действие под надслов „Културата в областта на външните отношения на ЕС“ и неговата роля за повишаване на значението на културата като стратегически фактор за човешко, социално и икономическо развитие, допринасящ за целите на външната политика, и призовава Европейската служба за външна дейност и представителствата на ЕС в целия свят да включват културата като неразделна част от външната политика на ЕС, да назначават културни аташета във всяко представителство на ЕС в трети партньорски държави и да осигуряват на персонала на ЕСВД обучение по въпросите на културното измерение на външната политика; призовава Комисията да интегрира културната дипломация и междукултурния диалог във всички инструменти на външните отношения на ЕС и програмата на ЕС за развитие; освен това призовава ЕС и държавите членки да засилят сътрудничеството с други европейски и международни организации, като например Организацията на обединените нации и свързаните с нея агенции, по-специално ЮНЕСКО, УНИЦЕФ и ВКБООН, и да изискват ефективно и по-голямо представителство на ЕС в техните органи; освен това призовава за сътрудничество с националните културни институти с цел по-добро прилагане на съществуващите инструменти, като например центровете, основани на мрежата на националните културни институти в Европейския съюз (EUNIC), и разработването на нови инструменти за справяне с общите предизвикателства в един глобализиран свят;

34.  Счита, че културата следва да стане съществена част от политическия диалог с трети държави, и припомня, че е необходимо систематично интегриране на културата в проекти и програми за развитие; ето защо подчертава необходимостта да се премахнат пречките пред мобилността на хората на изкуството, преподавателите, представителите на академичните среди и професионалистите в областта на културата чрез хармонизиране и опростяване на процедурите за издаване на визи, за да се насърчава сътрудничеството с всички части на света;

35.  Призовава Комисията и държавите членки да разработват стратегии, които признават междукултурния диалог като процес на интерактивна комуникация в рамките да дадена култура и между културите, да гарантират взаимно уважение и равни възможности и взаимно уважение, да осигуряват и прилагат ефективни решения за справяне с икономическите и социалните неравенства и причините за социалното изключване, както и за справяне с всички форми на дискриминация, и да развиват по-задълбочено разбиране на различните перспективи и практики; припомня ключовата роля, която имат медиите, включително социалните медии, както като възможна платформа за разпространение на крайни идеи, така и като средство за борба срещу ксенофобската пропаганда, за разбиване на стереотипните представи и предразсъдъците и за насърчаване на толерантността;

36.  Припомня, че културното наследство представлява многообразието на форми на културно изразяване и следователно следва да се опазва и насърчава чрез приемане на хармонизирано законодателство и международни споразумения в тясно сътрудничество с ЮНЕСКО;

37.  Призовава държавите членки и Комисията да предотвратяват екстремизма, като например ксенофобията, расизма и всички форми дискриминация и маргинализацията, чрез мерки за сближаване на общностите, с помощта на които да бъде даван успешен отпор на икономическите и социалните неравенства и които да включват широк кръг от участници, като например специалисти по градоустройство, социални работници, общностни, църковни и религиозни ръководители, преподаватели, организации за подкрепа на семейството и здравни специалисти, като се гарантира социалното включване и формалното и действителното равенство и се насърчава многообразието и се подхранва сближаването на общностите;

38.  Препоръчва на ЕС да сътрудничи при осигуряването на достъп до обучение и училища за децата на бежанците, като продължи да подпомага програми за достъп до образование при хуманитарни кризи и да осигури интеграцията на студентите мигранти в Европа;

39.  Призовава Комисията и държавите членки да проучват, разработват и изпълняват интерактивни младежки и фокусирани върху децата методи на участие на всички равнища на управление;

40.  Подчертава ролята на семейството в запазването на културната идентичност, традиции, етика и ценностни системи на обществото, и подчертава, че запознаването на децата с културата, ценностите и нормите на тяхното общество започва в семейството;

41.  Призовава Комисията и Съвета да приемат междукултурния диалог като ясна и ангажираща политическа цел на ЕС и във връзка с това да гарантират подкрепата на Съюза чрез различни политически мерки, инициативи и средства, включително междукултурен диалог с трети държави, особено с държави, които са нестабилни;

42.  Насърчава Комисията и държавите членки пълноценно да продължават да отдават приоритетно значение на инициативи, насочени към подпомагане на културното многообразие, междукултурния диалог и образованието, и да използват изцяло финансовите инструменти, програмите и инициативите на ЕС, като например програмите „Еразъм+“, „Европа за гражданите“, „Творческа Европа“ и „Хоризонт 2020“, инструментите на политиката за съседство на ЕС и външните отношения, и органи като Агенцията на Европейския съюз за основните права, за популяризиране и подкрепа на междукултурния диалог и културното многообразие в ЕС, в съседните на него държави и в други региони на света;

43.  Подчертава големия принос на художественото творчество в Европа за културното многообразие и неговата роля за разпространението на ценностите на ЕС и за развитието на критично мислене у европейските граждани;

44.  Припомня ролята на наградата LUX за открояване на европейски филми, които илюстрират европейската идентичност и европейското културно разнообразие;

45.  Насърчава Комисията и държавите членки да направят оценка на въздействията на предприетите мерки в контекста на този доклад и призовава Комисията да представи доклад за наблюдение и преглед;

46.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, специалния представител на Европейския съюз за правата на човека и правителствата на държавите членки.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0279.
(2) ОВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 44.
(3) OВ C 320, 16.12.2008 г., стp. 10.
(4) ОВ L 127, 14.5.2011 г., стр. 1418.

Правна информация