Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2015/2106(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0360/2015

Внесени текстове :

A8-0360/2015

Разисквания :

PV 18/01/2016 - 18
CRE 18/01/2016 - 18

Гласувания :

PV 19/01/2016 - 5.6
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0006

Приети текстове
PDF 671kWORD 168k
Вторник, 19 януари 2016 г. - Страсбург Окончателна версия
Равносметка и предизвикателства във връзка с Регламента за финансовите услуги в ЕС
P8_TA(2016)0006A8-0360/2015

Резолюция на Европейския парламент от 19 януари 2016 г. Равносметка и предизвикателства във връзка с Регламента за финансовите услуги в ЕС: Въздействие и пътят напред с оглед на постигането на по-ефикасна и ефективна рамка на ЕС за финансово регулиране и съюз на капиталовите пазари (2015/2106(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Зелената книга на Комисията, озаглавена „Изграждане на съюз на капиталовите пазари“ (COM(2015)0063), и резолюцията на Парламента от 9 юли 2015 г. по този въпрос(1),

—  като взе предвид доклада на групата на високо равнище от 25 февруари 2009 г. по въпросите на финансовия надзор в ЕС, с председател Жак дьо Ларозиер,

—  като взе предвид доклада на Базелския комитет по банков надзор от юли 2015 г. относно въздействието и отчетността на банковия надзор,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Първоначални размисли относно пречките за развитието на задълбочени и интегрирани капиталови пазари на ЕС“ (SWD(2015)0013),

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно съюза на капиталовите пазари, приети от Съвета по икономически и финансови въпроси на 19 юни 2015 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

—  като взе предвид неофициалния доклад(2) на комисията по икономически и парични въпроси, озаглавен „Увеличаване на съгласуваността на законодателството на ЕС в областта на финансовите услуги“, приет в комисията на 30 януари 2014 г.

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 май 2014 г., озаглавено „Реформиран финансов сектор за Европа“ (COM(2014)0279),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията „Икономически преглед на плана за финансово регулиране“ (SWD(2014)0158),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2014 г. относно преразглеждането на Европейската система за финансов надзор(3),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно мисията и организацията на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) (COM(2014)0508),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно работата на европейските надзорни органи (ЕНО) и Европейската система за финансов надзор (ЕСФН) (COM(2014)0509),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 февруари 2014 г. относно дългосрочното финансиране на европейската икономика(4),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 март 2014 г. относно дългосрочното финансиране на европейската икономика (COM(2014)0168),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 май 2015 г., озаглавено „По‑добро регулиране за постигането на по-добри резултати — Програма на ЕС“ (COM(2015)0215),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 май 2015 г., озаглавено „Предложение за междуинституционално споразумение за по-добро регулиране“ (COM(2015)0216),

—  като взе предвид доклада на Европейския съвет за системен риск относно нормативното третиране на експозициите в държавни облигации от март 2015 г.(5),

—  като взе предвид окончателния доклад на парламентарната комисия на Обединеното кралство по банкови стандарти, озаглавен „Промяна в положителна посока на банковото дело“,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (А8‑0360/2015),

A.  като има предвид, че финансовата криза от 2007—2008 г. и нейното широко разпространено отрицателно въздействие бяха причинени, наред с другото, от липсата на прилагане на подходяща, висококачествена нормативна уредба на финансовите услуги за все по-сложни пазари и продукти; като има предвид, че през последните години започна амбициозна програма за реформа на финансовия сектор на ЕС, за да се засили финансовото регулиране и надзор, да се възстанови финансовата стабилност и за да стане финансовата система по-устойчива на сътресения, за да се ограничат рисковете за данъкоплатците и за да се обслужват по-добре нуждите на инвеститорите, както и нуждите от финансиране на реалната икономика; като има предвид, че въпреки че перспективите за растеж в Европа се подобриха, все още не е постигнато пълно възстановяване;

Б.  като има предвид, че настъпиха и все още продължават дълбоки промени във всички финансови сектори, включително в областта на банковото дело, застраховането, пазарите на ценни книжа, инвестиционните фондове и инфраструктурата на финансовите пазари;

В.  като има предвид, че транспонирането и прилагането на реформата на финансовата уредба все още продължава и още не е приключило, като по-специално има редица важни реформи, които все още се очакват, както и по-специално много делегирани актове и актове за изпълнение, които предстои да бъдат приключени; като има предвид, че положението в банковия и застрахователния сектор, както и на финансовите пазари, е белязано от непрекъснати промени и иновации, което означава, че уредбата на тези сектори трябва непрекъснато да бъде подлагана на оценка с оглед на осигуряването на пропорционалност и ефективност и впоследствие на постоянното адаптиране на същата уредба;

Г.  като има предвид, че капиталовият пазар в Съюза остава фрагментиран; като има предвид, че съюзът на капиталовите пазари (СКП) потенциално предлага ценна рамка за гарантиране на равен достъп до финансиране на МСП в целия ЕС и за насърчаване на иновативни възможности за финансиране на пазарен принцип; като има предвид, че специфичният недостиг на кредит за МСП и микропредприятията произтича също от икономическата нестабилност и липсата на целеви решения за реалната икономика; като има предвид, че средата в САЩ, основана на капиталовите пазари, често се споменава, но че тя се различава съществено от основаната на банкирането среда в Европейския съюз, и че не следва да бъде копирана или използвана като модел; като има предвид, че съюзът на капиталовите пазари е възможност за укрепване на капиталовите пазари в Европейския съюз в допълнение към финансирането, основано на банковото дело; като има предвид, че след финансовата криза в САЩ банковото кредитиране на корпорации се разви по-силно от финансирането, основано на капиталовите пазари;

Преглед и предизвикателства пред сегашната рамка

1.  Отбелязва, че в съобщението на Комисията, озаглавено „Реформиран финансов сектор за Европа“ е направен първият преглед на реформите във финансовия сектор, но не е представена пълна оценка и количествен анализ на цялостните последици и взаимодействието на отделните мерки;

2.  Приветства Пакета за инвестиции, представен от Комисията, включително СКП; подчертава необходимостта от допълнително небанково финансиране за дружествата и освен това подчертава, че основен принцип за изграждането на СКП трябва да бъде поставянето на по-голям акцент върху крайните потребители на капиталовите пазари, т.е. дружествата и инвеститорите; подчертава, че една ефикасна и ефективна рамка за финансови услуги, гарантираща финансова стабилност, е предпоставка за увеличаване на (дългосрочните) инвестиции и за насърчаване на растежа в условията на конкурентоспособна европейска икономика; подчертава връзката между икономическата и финансовата стабилност; освен това подчертава, че надеждните икономически политики, ефективните структурни реформи и стабилната бюджетна политика подготвят почвата за доброто състояние и потенциала за растеж на реалната икономика в държавите членки и в ЕС; признава важната роля, която могат да изиграят капиталовите пазари за посрещането на нуждите от финансиране на икономиките на държавите членки;

3.  Признава факта, че продължаващата финансова и дългова криза доведе до безпрецедентни отрицателни последици, по-специално за реалната икономика и за паричните средства на данъкоплатците; в този контекст признава финансовото регулиране, за което се споразумяха Европейските институции през последните пет години, което укрепи финансовата архитектура на Европа срещу бъдещи кризи; приветства плана за действие на Комисията за СКП; приветства включването от страна на Комисията на ефективно равнище на защита на потребителите и инвеститорите като един от принципите, укрепващи СКП;

4.  Признава постиженията на финансовото регулиране при посрещането на последиците от финансовата криза; отбелязва загрижеността относно нарасналата сложност, отразена в по-големия обем, детайлност и брой на пластовете на регулиране и надзор с изисквания на международно, европейско и национално равнище; отбелязва, че сложната нормативна уредба също така отразява сложните финансови пазари, включително финансови инструменти, пазарна инфраструктура и институции; подчертава, че твърде сложната нормативна уредба и по-строгите предварителни условия могат да окажат отрицателно въздействие върху инвестициите; счита, че трябва да се вземат мерки и по отношение на сложността на нормативната уредба във връзка с прилагането й за нефинансови крайни потребители на финансови продукти; подчертава необходимостта от международно регулаторно сътрудничество в глобална рамка с подобрено сътрудничество и увеличена отчетност;

5.  Отбелязва, че стабилен и надежден СКП трябва да признава взаимозависимостите с други финансови сектори, да проучва допълнителни, основани на пазара източници за финансиране на реалната икономика, и трябва да се основава първо и преди всичко на добре установените съществуващи структури; подчертава необходимостта от цялостен поглед по отношение на нормативната уредба в областта на финансовите услуги в ЕС, в която СКП допринася за допълване на финансирането по банков път; призовава СКП да отразява перспективата на потребителите и инвеститорите в допълнение към своята ориентация към финансирането на дружества; за тази цел Комисията следва да работи в тясно сътрудничество с ЕССР, Европейските надзорни органи и националните компетентни органи, за да отстрани евентуалните несъответствия в подхода, които биха могли да подкопаят целите на СКП; изисква от Комисията да използва добре работещи най-добри практики, за да разработи капиталов пазар за целия Съюз;

6.  Счита, че законодателството невинаги е най-подходящият политически отговор и че незаконодателните и пазарните подходи следва надлежно да бъдат взети под внимание.

7.  Призовава Комисията да следва интегриран подход в СКП и да обърне внимание на другите политически програми, като например развитието на цифров единен пазар и текущите реформи в областта на дружественото право и на корпоративното управление; освен това счита, че Комисията следва да вземе предвид най-новите технологични достижения; във връзка с това изразява опасения от заплахи за киберсигурността и изисква Комисията да гарантира, че това е интегрирано измерение на стратегията на ЕС;

8.  Счита, че една ефективна и ефикасна нормативна уредба на финансовите услуги в ЕС следва да бъде съгласувана, последователна (също и на междусекторно равнище), пропорционална, недублираща се, да не бъде излишно усложнена и да предотвратява правна несигурност, регулаторен арбитраж и високи трансакционни разходи; счита освен това, че тя следва да дава възможност на посредниците да изпълняват своята роля при предоставянето на средства за реалната икономика, като по този начин улесняват нейното финансиране, да обслужва вложителите и инвеститорите, и ефективно да взима мерки по отношение на рисковете за финансовата стабилност и за данъкоплатците, като предотвратява повторното настъпване на финансови кризи и като действа като щит срещу системни рискове; счита, че тя следва да подкрепя задълбочаването на единния пазар и да се концентрира върху ясни цели, които могат да бъдат постигнати по-добре на европейско равнище, като същевременно предоставя възможности за новаторско финансиране с местна насоченост;

9.  Изразява своята загриженост относно повтарящите се проблеми, свързани с кодовете IBAN, които продължават да бъдат считани за невалидни за извършване на директни дебити от банкови сметки, открити в държави членки, различни от тази на бенефициента;

10.  Подчертава необходимостта да се направи преглед на рамката за финансовите услуги, като се използва както количествен, така и качествен подход; отбелязва, че подобни действия са в процес на извършване в други юрисдикции, по-конкретно в САЩ; подчертава, че този преглед следва да допринесе за изграждането на по-добре функциониращи финансови пазари, които да обслужват финансовите нужди на реалната икономика, включително като се вземат мерки по отношение на пропуски, разлики, несъответствия, непоследователност и диспропорционалност, не следва да подкопава законодателните постижения, достигнати до момента, като взема предвид исканията, отправени в клаузите за преглед, както са приети във всеки отделен законодателен акт, и без да предвижда резултатите не следва да се възприема като преглед, който да води до дерегулиране;

11.  Счита, че единният пазар на финансови услуги е от полза за предприятията, но в крайна сметка от него трябва да имат полза клиентите и инвеститорите; настоява, че продължава да има редица прегради и пречките пред трансграничния достъп, търговия и инвестиции, и че те трябва да бъдат анализирани, трябва да се вземат мерки по отношение на тях и да бъдат преодолени като същевременно се поддържа най-високо равнище на защита на инвеститорите; припомня, че може безопасно да бъде предвидено, че по-малкото пречки пред капиталовите потоци подобряват перспективите за дългосрочен растеж само ако стимулите като цяло за дружествата са определени правилно; има предвид освен това важността на добре развитата местна екосистема, която дава възможност на по-малките дружества да привличат капитал за растеж;

12.  Счита, че защитата на потребителите не означава непременно значителен обем информация и че фокусът следва да се постави по-скоро върху качеството и разбираемостта на информацията, което да позволява правилно вземане на решения — информацията трябва да бъде релевантна, точна, сравнима, лесна за използване, надеждна и навременна; изразява загриженост, че разнообразността и сложността на информацията за клиентите може в крайна сметка да не обслужва реалните нужди на клиентите; обявява се в полза на намирането на баланс между предоставянето на информация на потребителите, от която те се нуждаят, за да направят информиран избор и да разберат свързаните рискове, без да се натоварват ненужно предприятията, особено МСП; насърчава по-нататъшната цифровизация на информацията; подчертава, че финансовите съветници и служителите, предоставящи съвети на потребителите във финансови институции, следва да получават необходимото обучение и време, за да могат да обслужват коректно клиентите; отбелязва важността на ефективните надзорни правомощия за намеса при предлагането на пазара на продукти, когато е необходимо; изтъква необходимостта от европейска инициатива за повече и по-добро финансово образование не по-късно от края на 2016 г., като се отчитат специфичните нужди на всяка държава членка, също да се осигури пълна осведоменост за предимствата и недостатъците на инвестирането на капиталовите пазари; също така подчертава, че финансовото образование следва да бъде насочено към МСП, като ги обучава как да използват капиталовите пазари; вярва в ползата от по-голяма прозрачност, за да се даде възможност на дружествата, инвеститорите и потребителите да разберат сравнителния анализ на разходите и ползите, които носят различните услуги, предоставяни от участниците на пазара, но също така отбелязва, че по-голямата прозрачност трябва да бъде съчетана с добавена стойност за потребителите или компетентните надзорни органи, и да бъде насочена към практическото използване на информацията и данните;

13.  Подчертава ползите от диверсификацията на активите, както по отношение на класовете активи и произхода на активите, за да се даде възможност за по-добра диверсификация на риска и задоволяване на нуждите на инвеститорите; подчертава, че целта на пруденциалното регулиране не е да облагодетелства определени класове активи; призовава за основан на риска подход към регулирането, като се прилагат същите правила за същите рискове, и който подход е допълнен с други стандартизирани мерки; счита за целесъобразна по-детайлната категоризация на класовете активи, по-специално като се въведат категории като например инфраструктура; признава, че инфраструктурните проекти са не по-малко рискови сами по себе си и призовава за подходящо пруденциално регулиране; подкрепя извършваното на допълнително проучване относно рисковете и ползите от инфраструктурата, включително разкриването на прилаганата методика, за да могат да се направят заключения, основани на доказателства;

14.  Подчертава необходимостта от последователност в подхода, основан на риска, и съответно от намалени възможности за регулаторен арбитраж; подчертава, че е необходимо да се прекъсне връзката между държавите и банките на национално равнище чрез пълно и последователно прилагане на национално равнище на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките (ДВПБ), както и на разпоредбите на Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП) и на Единния фонд за преструктуриране (ЕФП); взема под внимание приноса на Базелския комитет по банков надзор (БКБН) и на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) относно експозицията на банките към държавни дългови инструменти, които включват внимателно обмисляне на следващите стъпки; подчертава, че политиките следва изрично да вземат предвид взаимодействието между индивидуалния и ендогенния риск, по-специално когато финансовите институции използват едни и същи одобрени от регулаторния орган стандартни модели на риска;

15.  Отбелязва възможните неочаквани последствия от множеството изисквания по отношение на капитала, ликвидността и нивото на ливъридж върху трансформирането на матуритет, предоставянето на дългосрочно финансиране и поддържането на пазара и обезпечаването на ликвидност, като същевременно припомня, че изискванията бяха въведени в отговор на финансовата криза; изразява загриженост, че несъразмерността на изискванията може да застраши икономическия модел на малките и средни банки и поради това да има неочаквани последици за структурата на финансовия сектор; призовава Комисията, в сътрудничество с надзорните органи, да анализира тези последствия за банковото дело и застраховането и евентуалната допълняемост, като въпроси от първостепенно значение;

16.  Изразява загриженост относно взаимодействието между законодателството за пазарите и капиталовите изисквания, при което в прегледа на Директивата за пазарите на финансови инструменти бяха включени нови правни субекти в обхвата на регулираните субекти, но Регламентът относно капиталовите изисквания не беше съобразен, така че да отразява по-разнообразни видове дружества;

17.  Изразява загриженост, че някои действащи изключения в Регламента за европейската пазарна инфраструктура за нефинансовите дружества отчасти са премахнати в Директивата и Регламента относно капиталовите изисквания във връзка с прилагането на задължението за корекция на кредитната оценка; призовава Комисията по-добре да изпълнява ролята си при осигуряване на съгласуваност в подхода и резултата на политиката в различните законодателни предложения;

18.  Счита, че специализираните разпоредби в действащата нормативна уредба за нефинансовите дружества следва да се разширят и да станат по-пропорционални, така че да се ограничи административната тежест и да не се намали капиталът, който е на разположение на икономиката за извършване на бъдещи инвестиции; призовава Комисията, когато преразглежда Регламента за европейската пазарна инфраструктура, да отговори на трудностите при прилагането на сложни режими чрез опростяване на процедурите, но да продължи да признава предназначението на изключението, така че да гарантира, че нефинансовите дружества не са натоварени от законодателство, насочено към участниците на финансовите пазари;

19.  Призовава Комисията, при извършването на прегледа на Регламента за европейската пазарна инфраструктура, да проучи въздействието, което намаляването на качеството на обезпечението, приемано от централни контрагенти (ЦК), би могло да има върху устойчивостта на ЦК, и да обмисли дали определени участници на пазара, като например пенсионните фондове, следва завинаги да бъдат освободени от централизиран клиринг, ако тяхното участие намалява стабилността на финансовата система като цяло заради приемането на алтернативно непарично обезпечение;

20.  Изразява загриженост относно липсата на достъпни и привлекателни, съобразени с риска (дългосрочни), инвестиции и рентабилни и подходящи спестовни продукти за потребителите; отново заявява необходимостта от разнообразяване на избора за инвеститорите и потребителите, тъй като доверието на инвеститорите е ключът към повече инвестиции; подчертава, че трябва да се насърчава среда, която стимулира иновациите в областта на финансовите продукти, създава по-голямо многообразие и ползи за реалната икономика, и предоставя засилени стимули за инвестиции, и която също така може да допринесе за предоставянето на адекватни, безопасни и устойчиви пенсии, като например разработването на паневропейски пенсионен продукт с проста и прозрачна структура; призовава Европейските надзорни органи да анализират и докладват, в съответствие с техния мандат, относно потребителските тенденции, по-специално във връзка с продуктите на дребно;

21.  Приветства многообразието от стопански модели; призовава за необходимостта това многообразие да бъде отразено в нормативната уредба и надзора, като изцяло се отчита характерът, размерът, рисковаността и сложността на правните субекти, които се разглеждат, при условие че са спазени принципите за лоялна конкуренция и ефективен надзор; припомня, че разнообразието в средствата за финансиране е силна страна;

22.  Счита, че успешният СКП следва да даде възможност на дружествата в ЕС с всякакъв размер и на различни етапи на растеж да имат достъп до капиталовите пазари на ЕС по лесен, ефективен и икономически изгоден начин; счита, че регулирането следва да не усложнява котирането и не следва да възпрепятства некотирани дружества да се търгуват на борсата; изтъква необходимостта от рационализиран регулаторен режим на първичния пазар, за да се улесни набирането на средства, като същевременно се гарантира подходяща степен на защита на инвеститорите; подчертава потенциала на иновативното финансиране от пазара, по-специално възможностите на финансовите технологии, включително колективното финансиране и предоставянето на кредит от едно предприятие на друго, и подчертава необходимостта от рационализиране на съответните регулаторни изисквания; отправя искане към Комисията да даде възможност за появата на тези нови модели и да ги проучи и насърчава, като дава приоритет на тяхното трансгранично измерение и гарантира намаляването на бариерите за навлизане на пазара; призовава Комисията да подкрепя държавите членки с развиващ се сектор на капиталовия пазар чрез своята Служба за подкрепа на структурните реформи.

23.  Призовава за подходящо и ясно разделение на сферите на компетентност между ЕС и националното равнище, като се има предвид, че националните надзорни органи разполагат с повече познания за местните характеристики на пазара; подчертава, че ефективността на единния надзорен механизъм (ЕНМ), еднаквите условия на конкуренция и прозрачността следва да бъдат гарантирани и че конфликтите на интереси между надзорните органи и контролираните правни субекти трябва да бъдат избягвани; изразява загриженост относно последиците от унифициран подход към надзора на правни субекти, които са по-малки и активни предимно на национално равнище, в рамките на единния надзорен механизъм (ЕНМ);

24.  Отбелязва постиженията в създаването на банков съюз и подчертава неговата ключова роля за преодоляването на взаимозависимостите между държавните и банковите рискове и за намаляването на системния риск чрез съвместни действия; отбелязва поетапното изграждане на банковия съюз; подчертава, че се изисква пълно и навременно прилагане на съществуващото законодателство; отбелязва дискусиите относно европейската схема за гарантиране на депозитите (РДСИ), относно която Парламентът ще изложи вижданията си като съзаконодател; подчертава целта да се избягва моралният риск, да се гарантира, че принципът на отговорността остава водещ; критикува ниската чувствителност спрямо риска при изчисляването на вноските за ЕФП; признава усилията за изготвянето на регламент относно структурната реформа в банковия сектор;

25.  Подчертава необходимостта да се прилага приетото законодателство и да се осигури неговото спазване, преди да се обсъжда съществено преразглеждане на въпросното законодателство; подчертава, че бързото транспониране в националното право на Директива 2014/59/ЕС и достатъчното финансиране и ефективността на единния механизъм за преструктуриране (ЕМП) трябва да бъдат от първостепенно значение, и поради това настоява, че цялостното прилагане на тези мерки трябва да бъде приключено в рамките на съответната законодателна уредба; подчертава в тази връзка фундаменталното значение на това да бъдат прекъснати преките взаимовръзки между държавните бюджети и банковите рискове, които представляват сериозна заплаха за финансовата стабилност; посочва, че липсата на правила за третирането на държавите, които губят достъп до финансовите пазари заради високата си задлъжнялост, често води до закъснели действия, което може да окаже отрицателно въздействие върху финансовата стабилност;

26.  Отново заявява необходимостта от еднакви условия на конкуренция в рамките на ЕС, включително по отношение на банките, които са обект на надзор в рамките на ЕНМ, и банките на неучастващите държави членки, и насърчава пълноценното включване на държавите членки, които не са част от еврозоната, в банковия съюз, като същевременно отчита факта, че понастоящем някои елементи предвиждат възможността за доброволно участие; призовава Комисията да гарантира, че единният пазар продължава да се развива, като същевременно се отчитат националните особености; призовава Комисията да продължи да следва силен подход, що се отнася до регулирането и надзора, по отношение на „паралелното банкиране“, известно още като „банкиране в сянка“, с цел да се смекчат системните рискове и да се подобри прозрачността; приветства важните мерки, предприети в областта на регулирането на застраховането в Европа чрез прилагането на директивата „Платежоспособност II“, считано от 1 януари 2016 г., които би трябвало да бъдат оценени и евентуално разработени допълнително, като същевременно се има предвид международната уредба за застрахователи на световно равнище, които имат системно значение;

27.  Отчита факта, че по традиция МСП разчитат на банково финансиране, което се дължи на специфичното им естество, на техния различен профил на риска и на разнообразието им в рамките на Европа; призовава Комисията, в сътрудничество с европейските надзорни органи (ЕНО), Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните органи, да извърши оценка по въпроса дали е налице достатъчно финансиране за МСП, да анализира пречките за разнообразяване на каналите за финансиране и ползите, които би донесло това, и въпроса как да се предостави на банките и на небанковите институции възможност да увеличат финансирането за МСП, като се разширят възможностите на дружествата да избират измежду различни методи на финансиране за различните етапи от развитието си; припомня значението на инструменти като „коефициента за подпомагане на МСП“; предлага обхватът на инициативите за по-добро финансиране на МСП да бъде разширен, за да включва новосъздадените предприятия, микропредприятията и дружествата със средна пазарна капитализация; подчертава потенциала за иновативни и до голяма степен неоползотворени възможности за финансиране на МСП, включително предоставяне на кредит от едно предприятие на друго, колективно финансиране и частно предлагане на ценни книжа, и подчертава необходимостта от рационализиране на съответните изисквания в нормативната уредба;

28.  Изтъква значението на това да се приложат много бързо вече приетите мерки, които придружават целите на съюза на капиталовите пазари (СКП); призовава Комисията и държавите членки да използват активно категорията „пазар за растеж на МСП“ в бъдещата нормативна уредба в областта на финансовите услуги;

29.  Счита, че дружествата следва да имат достъп до подходящ избор от видове пазари в ЕС в зависимост от своя размер, сложност и амбиции за набиране на средства, и подчертава необходимостта от по-задълбочени и интегрирани в по-голяма степен общоевропейски капиталови пазари, които са отделени от регионалните местни пазари от критично значение, но са съвместими с тях;

30.  Приветства предстоящото преразглеждане на Директивата за проспектите; подчертава, че преразглеждането следва да бъде насочено към намаляване на разходите и опростяване на процедурите за МСП, като същевременно се постигне правилният баланс по отношение на защитата на инвеститорите;

31.  Отчита продължаващите усилия за създаване на по-прозрачен пазар на секюритизация, като се осигуряват високи стандарти за протичането на процеса, правна сигурност и сравнимост на инструментите за секюритизация; подчертава необходимостта от създаване на хранилище за данни; подчертава, че строгите изисквания за базови висококачествени активи и калибриране в съответствие с действителния рисков профил и степента на съзнаване на риска от страна на всички участници на пазара на секюритизация са необходими, като се има предвид степента на риск на секюритизацията, и по-специално на синтетичната секюпитизация, както пролича по време на кризата, макар да отчита различния натрупан опит в ЕС и в Съединените щати; настоява изискванията за запазване да не се занижават, за да се избегне морален риск; подчертава необходимостта да се разгледа възможността за независимо сертифициране на съответствието с квалификационните критерии; призовава Комисията приоритетно да извърши цялостна оценка на рисковете и ползите от секюритизацията за МСП, инвеститорите и финансовата стабилност, както и на възможностите за пазарна реализация на инструментите за секюритизация и да докладва на Парламента;

32.  Счита, че подход, насочен към по-голяма степен на стандартизиране на продуктите и на процедурите, може да намали сложността, но и да засили рисковете от концентрация; изразява загриженост във връзка с опасността участниците на пазара да се насочат в една и съща посока в случай на напрежение на пазара и призовава за подходящи предпазни мерки и надзор на съответното равнище на компетентност по отношение на развитието на качествен пазар на секюритизация;

33.  Подчертава необходимостта от рационализиране на съдържанието и на честотата на изискванията за докладване и на областите на докладване, включително като се осигури единно звено за контакт на субектите, за да се избегне всякакво дублиране на изискванията и на каналите за докладване; призовава Комисията, ЕНО и ЕНМ да проучат кои данни са действително необходими, да приведат в съответствие образците и да осигурят опростяване и, по отношение на МСП, освобождаване; подчертава, че данните от докладването са максимално полезни за надзорните органи, когато въпросните данни могат да бъдат изисквани и са международно съгласувани; счита за необходимо прилагането на пропорционален подход при разработването на аналитичния набор от данни относно кредитите (AnaCredit); счита, че обхватът и степента на подробност трябва допълнително да се оценят, що се отнася до разходите и ползите от него;

34.  Отправя искане към Комисията и надзорните органи да разгледат взаимодействието между Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО) и пруденциалните изисквания, тъй като както икономиката, така и органът за пруденциален надзор ще извлекат полза от подобрената съгласуваност, и да направят преглед на въздействието на данъчното отчитане върху собствените средства; подкрепя усилията за хармонизиране на определението за „необслужвани заеми “;

35.  Призовава за значително намаляване на различията при третирането на дълга и капитала, така че да се засилят икономическата устойчивост и предоставянето на капитал, както и да се укрепи СКП, което ще направи капитала по-привлекателен за емитентите и инвеститорите; подчертава, че данъкът върху трансакциите ще засегне пазарната ликвидност, особено в краткосрочен план, като същевременно ще допринесе за ограничаване на прекомерните спекулации;

36.  Подчертава, че в допълнение към регулирането и надзора трябва да продължат усилията за промяна в културата във финансовия сектор; призовава всички участници от финансовия сектор, включително банките, небанковите институции, националните централни банки и ЕЦБ, да работят за промяна в културата и за утвърждаване на култура на съответствие в рамките на техните организации, при която на първо място се поставя интересът на клиентите, гарантира се система на отговорност за отговорните ръководители на ключови постове и по-дългосрочна ориентация на участниците на финансовите пазари и се допринася за наличието на разнообразие от източници на финансиране; подчертава ползите от един подход на по-дългосрочно партньорство по отношение на финансирането и диверсифициран европейски банков сектор с важна роля на персоналното консултативно банкиране за потребителите и за микропредприятията, малките и средните предприятия, по-специално по отношение на намаляването на асиметричността на информацията, благодарение също така и на инструментите, които са на наше разположение чрез новите цифрови технологии;

37.  Призовава за насърчаването на допълнителни рейтингови агенции с цел повишаване на конкуренцията в един пазар с висока степен на концентрация; припомня, че до края на 2016 г. Комисията следва да публикува доклад относно целесъобразността и начините за подкрепа на създаването на Европейска публична агенция за кредитен рейтинг за държавния дълг и/или Европейска фондация за кредитен рейтинг за всички други кредитни рейтинги; отправя критика относно високото равнище на разходите, които възникват за МСП при получаване на външен кредитен рейтинг; подчертава необходимостта допълнително да се проучат начините, по които МСП могат да получават рейтинг по сравним и достъпен начин, включително усъвършенствания вътрешнорейтингов подход (AIRB); призовава Комисията да продължи да полага усилия за намаляване на информационните асиметрии;

38.  Призовава при разработването на политики да се поставя по-силен акцент върху конкурентоспособността в световен мащаб на финансовите сектори в ЕС, като същевременно се избегне регулаторна надпревара за постигане на най-ниски равнища и без да се вреди на финансовата стабилност и на защитата на потребителите; изтъква, че един СКП, който обхваща целия ЕС, трябва да се разглежда в контекста на повишаването на конкурентоспосбността на европейските предприятия и на икономиката на ЕС; подчертава, че наличието на ефективен финансов сектор е необходимо условие за ефективното разпределение на капитала и съответно за растеж;

39.  Подчертава значението на международната уредба по отношение на нейния обхват, методики и отражение върху уредбата на ЕС; призовава държавите членки, Съвета, Комисията и ЕНО да модернизират позицията на ЕС с цел нарастване на неговото влияние и популяризиране на приетото от него законодателство посредством демократичен процес; подчертава необходимостта да се постигне съгласуваност на новите регулации както с достиженията на правото на ЕС, така и с международните насоки, както и пропорционално изпълнение, включително по отношение на обхвата, за да се избегнат ненужни отклонения и дублиране в законодателството; счита, че това са предпоставки за постигането на успех по отношение на първостепенните цели за насърчаване на дългосрочна стабилност в световен мащаб, поддържане на позицията на Европа като привлекателно място за международните инвеститори и избягване на ненужно вредно въздействие върху конкурентоспособността на финансовите сектори в ЕС; припомня принципа на лоялно сътрудничество между Съюза и държавите членки, посочен в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз; счита, че ЕНО следва да участват в дискусиите относно глобалните регулаторни принципи в рамките на международните органи, определящи стандартите; подчертава, че регулаторният диалог със Съединените щати следва допълнително да бъде засилен; отново заявява в този контекст, че въпросите, свързани с нормативната уредба в областта на финансовите услуги, следва да бъдат включени в преговорите на международно равнище, когато е целесъобразно;

40.  Изтъква необходимостта от решения за еквивалентност при преодоляването на пречките по отношение на достъпа до пазара и съответните нормативни уредби, като има предвид, че тези едностранни решения трябва да са от полза за европейските предприятия и потребители, и че еквивалентността с други юрисдикции има потенциала да увеличи притока на капитали и да привлече допълнителни инвестиции в Европа; подчертава необходимостта развитието да бъде насочено към последователна и съгласувана система на разумно взаимно признаване на равностойни или сходни стандарти;

41.  Отправя искане към Комисията да предложи последователна, съгласувана, прозрачна и практична уредба за процедурите и решенията за еквивалентност на трети държави, като вземе предвид ориентиран към резултатите анализ и международните стандарти или споразумения; призовава всички решения за еквивалентност да се приемат чрез делегирани актове; счита, че ЕНО следва да играят важна роля при привеждането в съответствие на оценките на трети държави за решения за еквивалентност;

По-добро регулиране на финансовите услуги в ЕС

42.  Счита, че по-доброто финансово регулиране включва строга уредба и започва с прилагането на действащите достижения на правото на ЕС от страна на държавите членки; подчертава, че ефективното, ефикасно и последователно прилагане на законодателството е от решаващо значение и призовава Комисията да представя на Парламента редовни доклади относно състоянието на транспонирането и прилагането на законодателството и когато е приложимо относно започнатите процедури за неизпълнение на задължения срещу държави членки; настоятелно призовава държавите членки да осигурят правилното прилагане на законодателството; счита, че допълнителното регулиране на национално равнище не улеснява функционирането на вътрешния пазар и конкуренцията; счита, че привличането на предприятия чрез използването по собствена преценка на по-ниски стандарти също не улеснява функционирането на вътрешния пазар; отправя искане към Комисията да изготви изчерпателен анализ и доклад за всички мерки за допълнително регулиране на национално равнище, предприети от държавите членки в областта на финансовото законодателство, и да ги представи на Парламента до края на 2016 г.;

43.  Призовава държавите членки да се ангажират да спазват определените крайни срокове за транспониране на директивите, тъй като — в допълнение към факта, че това е правно изискване — това е от ключово значение за избягването на необосновано забавяне на пълното прилагане на законодателството, както и за избягване на неговото частично или неравномерно прилагане на територията на Съюза, което може да доведе до отсъствието на еднакви условия на конкуренция за различните участници и до други видове нарушения;

44.  Подчертава необходимостта от по-добро качество и междусекторна координация в проектодокументите на Комисията и на ЕНО и в процеса на тяхното изготвяне, включително графика, определянето на приоритетите и избягването на припокриване; подчертава, че така следва да се избегне дублиране на основния акт в делегираните актове, но също и да се избегнат ситуации, при които политическите решения, които следва да бъдат разгледани в рамките на основния акт, вместо това се оставят за разглеждане в делегираните актове;

45.  Призовава Комисията да предостави възможност за ранно участие на всички съответни заинтересовани страни, включително на равнището на експертни групи; настоятелно призовава Комисията да гарантира балансирано участие в консултациите, като отразява разнообразието на заинтересованите страни и като съдейства и осигурява по-добри условия за участие на малките заинтересовани страни, представляващи предприятията, потребителите и гражданското общество, включително що се отнася до начина на организиране на консултациите и на задаване на въпроси;

46.  Приветства целите на програмата за по-добро регулиране; отчита общата необходимост да се проучи пригодността на регулирането към момента и за в бъдеще; тази пригодност обаче не може да се разглежда отделно от функционирането на финансовя сектор като цяло; подчертава ролята на програмата REFIT (Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка) за постигането на ефикасно и ефективно регулиране на финансовите услуги, надлежно съобразено с принципа на пропорционалност, както и за подпомагане на извършването на прегледа; призовава за по-активно участие на Парламента в решенията и оценките, свързани с програмата REFIT; припомня, че фокусът трябва да бъде поставен върху подобряването на регулирането, а на върху дерегулирането; подчертава, че гарантирането на прозрачност, опростяване, достъпност и справедливост в рамките на вътрешния пазар следва да бъде част от програмата за по-добро регулиране за потребителите; подчертава също така, че в стремежа си за постигане на по-високо равнище на хармонизация в рамките на СКП ЕС не трябва да създава непредвидена тежест във връзка с привеждането в съответствие;

47.  Счита, че ЕНО и ЕНМ следва да играяг решаваща роля при постигането на целите за по-добро регулиране и надзор; изтъква ролята на ЕНО и на ЕНМ за гарантирането на съгласуваност и последователност на отделните законодателни актове чрез намаляване на несигурността и на регулаторния арбитраж и насърчаване на взаимноизгодното сътрудничество между участниците на пазара; подчертава, че ЕНО и ЕНМ трябва да разполагат с подходящо финансиране и достатъчно персонал, за да могат да изпълняват задачите, които са им възложени от съзаконодателите;

48.  Подчертава, че преразглеждането на регламентите за ЕНО трябва да отразява разпоредбите за отчетност и прозрачност за целите на засиления контрол от страна на Парламента, както е предвидено в регламентите за ЕНМ и за единния механизъм за преструктуриране (ЕМП), и да засили независимостта на ЕНО по отношение на Комисията; счита, че е необходимо да се проучат възможностите за улесняване на засиленото участие на ЕНО на равнището на надзора по време на фазата на равнище 1, като същевременно се зачитат прерогативите на съзаконодателите;

49.  Подчертава необходимостта от зачитане на взаимодействието, последователността и съгласуваността между основните актове, делегираните актове и актовете за изпълнение; подчертава, че политическите решения трябва да се вземат от съзаконодателите в рамките на основния акт и разглеждането им следва да не се оставя на делегираните актове, чието предназначение е „да допълват или изменят определени несъществени елементи от законодателния акт“ (член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз); настоява при изготвянето на делегирани актове и на актове за изпълнение и при изготвянето на насоки Комисията и ЕНО да се придържат към правомощията, определени в основните актове, и да спазват споразумението между съзаконодателите; изразява съжаление, че при изготвянето на актовете за изпълнение в миналото надзорните органи не винаги са се придържали към предвидения от европейските законодатели мандат; изразява съжаление във връзка с факта, че координацията между Комисията (делегирани актове) и ЕНО (технически стандарти) е недостатъчна и поради това може да окаже отрицателно въздействие върху качеството на изпълнението, особено когато подробните изисквания се приемат едва в последния момент преди изтичането на крайния срок за изпълнение, посочен в основния акт;

50.  Призовава Комисията да отдели изцяло както делегираните актове, така и актовете за изпълнение, и да избягва подходи на разглеждане в пакет, за да се даде възможност за своевременното приемане на тези актове;

51.  Призовава Комисията да направи прозрачни за съзаконодателите и заинтересованите страни всички внесени от ЕНО изменения на проекта на регулаторни технически стандарти (РТС) и технически стандарти за изпълнение (ТСИ);

52.  Подчертава, че ранният правен преглед от страна на Комисията следва да не намалява прозрачността на процеса по отношение на Парламента и да не ограничава правото на Парламента да бъде консултиран; изисква по време на процеса на изготвяне ЕНО да заемат активна позиция и да предоставят редовно, изчерпателно и незабавно на Парламента междинните проекти и информация относно постигнатия напредък и да се консултират с Парламента по този въпрос;

53.  Призовава Комисията и ЕНО да спазват изцяло сроковете за внасяне, определени от съзаконодателите, и незабавно да предоставят на съзаконодателите обяснение, когато се очаква даден срок да не бъде спазен;

54.  Припомня на ЕНО, че техническите стандарти, насоките и препоръките са обвързани с принципа на пропорционалност; призовава ЕНО да подхождат внимателно към обхвата и броя на насоките, особено когато не са изрично оправомощени в основния акт; отбелязва, че подобен ограничителен подход се налага също така и с оглед на ограничените ресурси на ЕНО и на необходимостта те да подреждат по приоритети задачите си, като практическите ограничения на ефективния надзор не трябва да се определят от бюджетните ограничения, и изисква на ЕНО да се осигурят необходимите средства, за да им се предостави възможност да извършват надежден, независим и ефективен надзор в изпълнение на мандата си;

55.  Призовава ЕНО да се възползват от правото си да изискват информация по въпроса как държавите членки прилагат основните актове и да извършват по-редовно партньорски проверки с националните надзорни органи с цел засилване на сближаването на надзорните практики в държавите членки;

56.  Призовава Комисията и ЕНО редовно да публикуват на своите уебсайтове консолидираните версии на регламентите на ЕС за финансовите услуги, включително резюме, до което да има достъп и което да е разбираемо за предприятията, потребителите, организациите на гражданското общество и други; счита, че създаването на общ регистър, който включва информация за прилагането на национално равнище, би било възможност, която заслужава да бъде проучена;

Пътят напред

57.  Призовава Комисията и ЕНО да провеждат редовно (поне веднъж годишно) проверки на последователността и съгласуваността, включително на междусекторно равнище и за всеки проект на законодателен акт, както и на изпълнението на приетото законодателство, включително РТС и ТСИ, и да отделят ресурси за тази дейност;

58.  Призовава Комисията и ЕНО да провеждат редовно (поне веднъж годишно) проверки за пропорционалност и ефективност, по-специално по отношение на изискванията, приложими за малките и средните участници на пазара и за всеки проект на законодателен акт, и да отделят ресурси за тази дейност; призовава Комисията да публикува Зелена книга, в която се проучват нови подходи за насърчаване на пропорционалността в нормативната уредба в областта на финансите;

59.  Подчертава, че въздействието на отделните законодателни мерки се различава от тяхното кумулативно въздействие; призовава службите на Комисията, в сътрудничество с ЕНО, ЕНМ и Европейския съвет за системен риск (ЕССР), да извършват на всеки пет години обстойна количествена и качествена оценка на кумулативното въздействие от регулирането на финансовите услуги в ЕС върху финансовите пазари и участниците в тях на равнище ЕС и на равнище държави членки с цел да се установят пропуските, да се извърши оценка на функционирането, ефективността и ефикасността на нормативната уредба в областта на финансовите услуги и да се гарантира, че уредбата не е заплаха за лоялната конкуренция и развитието на икономиката, и да докладват на Парламента; подчертава значението на извършването на подробни оценки на въздействието и на анализи на разходите и ползите за всяко бъдещо законодателство с цел да се докаже неговата добавена стойност, по-специално що се отнася до икономическия растеж и създаването на работни места; подчертава, че оценките на въздействието и анализите на разходите и ползите следва да включват задълбочени оценки на въздействието на мерките от равнище 2, които съставляват значителна част от финансовата нормативна уредба на ЕС; напомня, че може да се окаже трудно да се изрази количествено въздействието на законодателните мерки, по-специално с оглед на факта, че ползите от тях са трудно измерими, но въпреки това следва да се използват методи за количествено измерване;

60.  Призовава службите на Комисията да приключат първата оценка до края на 2016 г. и да представят доклад относно цялостното въздействие, и като ползват и данни от независими изследвания да докладват в отделни глави за следното:

   въздействието върху различните финансови сектори, включително подходяща диференцирана разбивка на участниците на пазара по размер, сложност и стопански модел, както и на нефинансовите субекти;
   възможни пропуски и „вратички“, като се вземе предвид евентуалното възникване на нови заплахи и рискове, както и припокриване и непредвидени последици;
   реалното и очакваното икономическо въздействие, както и конкурентоспособността на европейския финансов сектор в световен план;
   възможностите да се реализират ползи за реалната икономика, включително МСП, потребителите и заетостта;
   необходимостта от по-нататъшно усъвършенстване и допълнително разширяване на обхвата на съществуващите канали за финансиране, включително въздействието върху достъпа до финансиране за МСП и дружествата със средна пазарна капиталазация;
   въздействието върху търсенето и предлагането на дългосрочно финансиране;
   въздействието върху разпределянето и диверсификацията на активи и рискове, както и върху развитието на съотношението между собствен капитал от първи ред и общата стойност на активите във финансовите институции;
   ефективността и целесъобразността на уредбата за инвеститорите на дребно, институционалните инвеститори и клиентите, включително уредбата относно прозрачността;
   ефективността на премахването на бариерите за единния пазар, ограничаването на регулаторния арбитраж и насърчаването на конкуренцията;
   цялостното въздействие върху финансовата стабилност и моралната опасност, включително оценка на евентуалните разходи и рискове при недостатъчно регулиране, като същевременно се отчита ефективното изпълнение на препоръките на Г‑20, както и равнището на взаимосвързаност между финансовите дружества;
   въздействието върху финансовата стабилност при отчитане по справедлива стойност съгласно Международния стандарт за финансово отчитане (МСФО) в сравнение с отчитането съгласно принципа на предпазливост;
   ефективността и целесъобразността на уредбата за макропруденциален надзор в ЕС;
   капацитета на ЕНО да изпълняват задачите, които са им възложени съгласно настоящата законодателна уредба, както и мерките, които може да се окажат необходими за подобряване на уредбата, по-специално финансирането на ЕНО в близко бъдеще;
   взаимосвързаността с международните стандарти и въздействието върху конкурентоспособността в световен мащаб на европейските предприятия, като се вземе предвид сравнение между ЕС и други основни юрисдикции по отношение на действащите регулации и степента, в която те се прилагат;

61.  Призовава Комисията да представи своите констатации на Парламента и на Съвета и да предложи мерки, когато е целесъобразно;

o
o   o

62.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0268.
(2) http://www.europarl.europa.eu/document/activities/cont/201402/20140210ATT79138/20140210ATT79138EN.pdf.
(3) Приети текстове, P7_TA(2014)0202.
(4) Приети текстове, P7_TA(2014)0161.
(5) http://www.esrb.europa.eu/pub/pdf/other/esrbreportregulatorytreatmentsovereignexposures032015.en.pdf?29664e3495a886d806863aac942fcdae.

Правна информация