Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2015/2147(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0371/2015

Внесени текстове :

A8-0371/2015

Разисквания :

PV 19/01/2016 - 4
CRE 19/01/2016 - 4

Гласувания :

PV 19/01/2016 - 5.9
CRE 19/01/2016 - 5.9
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0009

Приети текстове
PDF 738kWORD 281k
Вторник, 19 януари 2016 г. - Страсбург Окончателна версия
Към Акт за единния цифров пазар
P8_TA(2016)0009A8-0371/2015

Резолюция на Европейския парламент от 19 януари 2016 г. относно „Към Акт за единния цифров пазар“ (2015/2147(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за единен цифров пазар за Европа“ (COM(2015)0192), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2015)0100),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2014 г., озаглавено „Към просперираща икономика, основана на данни“ (COM(2014)0442),

—  като взе предвид Решение (ЕС) 2015/2240 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за създаване на програма за решения за оперативна съвместимост и общи рамки за европейските публични администрации, предприятията и гражданите (програмата ISA²) като средство за модернизиране на обществения сектор“(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Разгръщане на потенциала на колективното финансиране в Европейския съюз“ (COM(2014)0172),

—  като взе предвид приложението към съобщението на Комисията, озаглавено „Пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): резултати и следващи стъпки“ (COM(2013)0685),

—  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на мерки относно единния европейски пазар на електронни съобщителни услуги, за изграждане на континентална мрежа и за изменение на директиви 2002/20/ЕО, 2002/21/ЕО и 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕС) № 1211/2009 и Регламент (ЕС) № 531/2012 (COM(2013)0627),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 23 април 2013 г., озаглавен „План за действие за електронната търговия за периода 2012—2015 г. — актуално състояние през 2013 г.“ (SWD(2013)0153),

—  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерки за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи (COM(2013)0147),

—  като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно мерки за гарантиране на високо общо ниво на мрежова и информационна сигурност в Съюза (COM(2013)0048),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 декември 2012 г., озаглавено „Относно съдържанието в рамките на единния цифров пазар“ (COM(2012)0789),

—  като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор (COM(2012)0721),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM(2012)0582),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2012 г., озаглавено „Акт за единния пазар II — Заедно за нов растеж“ (COM(2012)0573),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 април 2011 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Акт за единния пазар: Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието“ (COM(2011)0206),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 октомври 2010 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Акт за единния пазар: За изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика — 50 предложения с оглед подобряване на условията на работа, предприемачество и търговия за всички нас“ (COM(2010)0608),

—  като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2006/116/EО на Европейския парламент и на Съвета за срока за закрила на авторското право и някои сродни права (COM(2008)0464),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/758 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно изискванията за одобряване на типа по отношение на въвеждането на бордовата система eCall, основаваща се на услугата 112, и за изменение на Директива 2007/46/ЕО(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 283/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. относно насоки за трансевропейските мрежи в областта на телекомуникационната инфраструктура и за отмяна на Решение № 1336/97/ЕО(4),

—  като взе предвид Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010(6),

—  като взе предвид Директива 2013/37/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за изменение на Директива 2003/98/EО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор(7) (Директива за ИОС),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за ОРС за потребители)(8),

—  като взе предвид Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги(9),

—  като взе предвид Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за създаване на многогодишна програма за политиката в областта на радиочестотния спектър(10),

—  като взе предвид Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(11),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1211/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. за създаване на Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и на Службата(12),

—  като взе предвид Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите във вътрешния пазар(13),

—  като взе предвид Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации(14),

—  като взе предвид Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 1996 г. за правна закрила на базите данни(15),

—  като взе предвид първата оценка на Директива 96/9/ЕО за правна закрила на базите данни,

—  като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни(16), в това число измененията, внесени с Регламент (ЕО) № 1882/2003,

—  като взе предвид сключеното на 28 септември 2015 г. споразумение за партньорство във връзка с мрежа от пето поколение между Китай и Европейския съюз и други сродни споразумения,

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно прилагането на Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество(17),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г., озаглавена „Към обновен консенсус относно гарантиране на спазването на правата върху интелектуалната собственост: план за действие на ЕС“(18),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2015 г. относно годишния доклад за политиката на конкуренция на ЕС(19),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно подкрепянето на правата на потребителите в рамките на единния цифров пазар(20),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно такси за възпроизвеждане за лично ползване(21),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно интегрирания пазар за доставки на колетни пратки в услуга на развитието на електронната търговия в ЕС(22),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2014 г. относно повторна индустриализация на Европа за насърчаване на конкурентоспособността и устойчивостта(23),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 декември 2013 г. относно оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа(24),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 декември 2013 г. относно доклада за оценка във връзка с Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и Службата(25),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2013 г. относно доклада за изпълнението относно регулаторната рамка в областта на електронните комуникации(26),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2013 г. относно заблуждаващите търговски практики(27),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно Програмата в областта на цифровите технологии за растеж, мобилност и заетост: време е за ускорени действия(28),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно доизграждането на единния цифров пазар(29),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2013 г. относно новата програма за европейската политика за защита на потребителите(30),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 май 2013 г. относно прилагането на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги(31),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г. относно доизграждането на единния цифров пазар(32),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно разпространението онлайн на аудио-визуални творби в Европейския съюз(33),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2012 г. относно защитата на критичната информационна инфраструктура — постижения и предстоящи стъпки за постигане на сигурност в световното кибернетично пространство(34),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 април 2012 г. относно електронното управление като движеща сила за изграждането на конкурентоспособен единен цифров пазар(35),

—  като взе предвид резолюцията си от 21 септември 2010 г. относно доизграждането на вътрешния пазар по отношение на електронната търговия(36),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2010 г. относно управление на интернет: следващи стъпки(37),

—  като взе предвид резолюцията си от 5 май 2010 г. относно определянето на нова програма за цифровите технологии за Европа: 2015.eu(38),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2010 г. относно Интернет на нещата(39),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, включена в Договорите чрез член 6 от Договора за ЕС,

—  като взе предвид член 9 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, ратифицирана от ЕС на 23 декември 2010 г. (2010/48/EО),

—  като взе предвид Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), приета на 20 октомври 2005 г.,

—  като взе предвид членове 9, 12, 14, 16 и 26 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник

—  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите съгласно член 55 от Правилника за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, както и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по култура и образование, комисията по правни въпроси, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по икономически и парични въпроси и комисията по транспорт и туризъм (A8-0371/2015),

A.  като има предвид, че бързоразвиващото се използване на интернет и мобилни комуникации промени начина, по който гражданите, дружествата и техните служители общуват, достигат до информация и знания, правят изобретения, консумират, споделят, участват в различни дейности и работят; като има предвид, че това разширява и променя икономиката, като улеснява достъпа на малките и средните предприятия до потенциална база от 500 милиона клиенти в рамките на ЕС, както и до глобалните пазари, и предоставя възможност на отделните лица да развиват нови предприемачески идеи и бизнес модели;

Б.  като има предвид, че всички политики и законодателни норми на Съюза в областта на единния цифров пазар следва да позволяват създаването и развитието на нови възможности за ползвателите и предприятията и на нови иновативни трансгранични онлайн услуги на конкурентни цени, да премахват пречките между държавите членки и да улесняват достъпа за европейските предприятия, по-специално за МСП и стартиращите предприятия, до един трансграничен пазар, като ключови елементи за растежа и заетостта в ЕС, като същевременно отчитат, че тези възможности неизбежно ще включват структурни промени, и като приемат всеобхватен подход, включващ социалното измерение, и необходимостта недостигът на „цифрови“ умения да бъде бързо запълнен;

В.  като има предвид, че макар 75% от добавената стойност от цифровата икономика да се дължи на традиционната промишленост, цифровата трансформация на традиционната индустрия остава слаба, като само 1,7% от предприятията в ЕС използват пълноценно модерните цифрови технологии и само 14% от МСП използват интернет като канал за продажби; като има предвид, че Европа трябва да използва големия потенциал на сектора на ИКТ, за да цифровизира промишлеността и да поддържа конкурентоспособността си в световен план;

Г.  като има предвид, че изграждането на основана на данни икономика до голяма степен зависи от една правна рамка, която насърчава разработването, управлението, поддържането и разширяването на бази данни и поради това зависи от правна рамка, която е благоприятна за иновациите и практична;

Д.  като има предвид, че през 2013 г. размерът на пазара на икономиката на споделянето е бил около 3,5 милиарда щатски долара по света, а днес Комисията прогнозира потенциал за растеж, който надхвърля 100 милиарда щатски долара;

Е.  като има предвид, че високото и съгласувано ниво на защита на потребителите и на тяхното овластяване и удовлетворение неизбежно предполага наличието на избор, качество, гъвкавост, прозрачност, информация, оперативна съвместимост и достъпна, сигурна онлайн среда с високо ниво на защита на данните;

Ж.  като има предвид, че творчеството и иновациите са двигатели на цифровата икономика, поради което е важно да се гарантира високо ниво на закрила на правата върху интелектуалната собственост;

З.  като има предвид, че 44,8% от домакинствата в ЕС(40) нямат достъп до бърз интернет, и че настоящите политики и стимули не успяха да доведат до създаването на адекватна цифрова инфраструктура, по-специално в селските райони;

И.  като има предвид, че регионите в ЕС са на много различно равнище по отношение на цифровата си свързаност, човешкия си капитал, използването на интернет, интегрирането на цифровите технологии от предприятията и публичните цифрови услуги, както се вижда от таблицата с ключовите показатели за Програмата в областта на цифровите технологии; като има предвид, че в регионите, в които се отбелязват ниски резултати по тези пет показателя, съществува риск да бъдат пропуснати ползите от цифровата ера;

1.ВЪВЕДЕНИЕ: ПРИЧИНИТЕ, ПОРАДИ КОИТО СЕ НУЖДАЕМ ОТ ЕДИНЕН ЦИФРОВ ПАЗАР

1.  Приветства съобщението, озаглавено „Стратегия за единния цифров пазар за Европа“; счита, че постигането на единен цифров пазар, основан на общ набор от правила, би могло да насърчи конкурентоспособността на ЕС, да има положително въздействие върху растежа и работните места, да даде нов тласък на единния пазар и да придаде по-приобщаващ характер на обществото, като предложи нови възможности на гражданите и на предприятията, особено чрез обмен и споделяне на иновации; счита, че предприетият хоризонтален подход понастоящем трябва да бъде укрепен по отношение на прилагането си, включително навременното приемане на 16-те инициативи, тъй като цифровите фактори влияят върху всеки отделен гражданин и всяко отделно измерение на обществото и икономиката;

2.  Изразява съгласие с Комисията, че управлението и своевременното завършване на единния цифров пазар е споделена отговорност на Европейския парламент, Съвета и Комисията; насърчава Комисията да взаимодейства с обществени и социални заинтересовани страни и да ги включва в процеса на вземане на решения във възможно най-голяма степен;

3.  Счита, че по-доброто регулиране изисква възприемането на подход към законодателната дейност, който е ориентиран към цифровите технологии по подразбиране, основан е на принципи и е неутрален в технологично отношение; с цел да се даде възможност за иновации, при този подход се изисква след провеждане на необходимите консултации и оценки на въздействието да се направи оценка дали съществуващото законодателство, допълващите нерегулаторни действия и изпълнителните рамки са подходящи за целта в цифровата ера, в светлината на новите технологии и новите бизнес модели, с цел преодоляване на правната разпокъсаност на единния пазар, намаляване на административната тежест и насърчаване на растежа и иновациите;

4.  Счита, че доверието на гражданите и предприятията в цифровата среда е от жизненоважно значение за пълно отключване на новаторството и растежа в областта на цифровата икономика; изразява убеждение, че укрепването на тяхното доверие чрез защита на данните, стандарти за сигурност и високо равнище на защита и овластяване на потребителите, както и чрез актуално законодателство за предприятията, следва да бъде в основата на публичната политика, като същевременно отчита, че стопанските модели на предприятията в цифровата сфера са изградени върху доверието на техните ползватели;

5.  Изтъква, че електронната търговия генерира 500 милиарда евро годишно в Европейския съюз и е важно допълнение към търговията офлайн, като същевременно предоставя на потребителите по-голям избор, особено в отдалечените райони, и предоставя нови възможности на МСП; призовава Комисията да идентифицира и премахне пречките пред електронната търговия с цел изграждане на истински трансграничен пазар на електронната търговия; счита, че тези пречки включват липса на оперативна съвместимост и на общи стандарти, липса на подходяща информация, позволяваща на потребителите да вземат информирани решения, и недостатъчен достъп до засилени трансгранични плащания;

6.  Подкрепя плана на Комисията да гарантира, че политиката на ЕС в областта на конкуренцията се прилага изцяло към единния цифров пазар, тъй като конкуренцията не само дава на потребителите по-голям избор, но също така ще осигури и равнопоставеност, и изразява съжаление, че настоящата липса на европейска цифрова рамка откроява липсата на съгласуване на интересите на големите и малките доставчици;

7.  Подчертава неотложната необходимост Комисията и държавите членки да насърчават една по-динамична икономика, която дава възможност за разцвет на иновациите и отстранява пречките пред предприятията, и по-специално пред новаторските предприятия, МСП, стартиращите предприятия и разрастващите се предприятия, така че те да могат да получат достъп до пазарите в условия на равнопоставеност, чрез развитието на електронното правителство, на съобразена с бъдещите промени и интегрирана регулаторна и нерегулаторна рамка, достъп до финансиране, включително нови модели за финансиране на стартиращи предприятия, МСП и инициативи на гражданското общество в ЕС, и дългосрочна стратегия за инвестиции в цифрова инфраструктура, умения в областта на цифровите технологии, електронно приобщаване, научни изследвания и иновации; припомня, че в основата на политиката за стимулиране на конкуренцията и иновациите следва да е възможността за достъп на проектите до финансиране; следователно призовава Комисията да гарантира, че колективното финансиране може да се предоставя безпрепятствено през границите, и насърчава държавите членки да въведат стимули за колективно финансиране;

8.  Счита, че въздействието на цифровизацията върху здравословните и безопасни условия на труд трябва да бъде оценено, а съществуващите мерки за здравословни и безопасни условия да бъдат адаптирани в съответствие с резултатите от оценката; отбелязва опасността от злополуки, на която могат да бъдат изложени лицата, работещи от разстояние или извършващи различни платени дейности онлайн (crowdworking) от дома си; подчертава, че свързаните с работата проблеми с психичното здраве, като например изтощението, породено от това непрекъснато да си на разположение, както и отслабването на традиционните трудови договорености, представляват сериозен риск за работниците; призовава Комисията да осигури изготвянето на изследване относно страничните последици от цифровизацията, като например по-висока интензивност на труда, върху психическото благосъстояние и семейния живот на работниците и върху развитието на познавателните способности при децата;

9.  Призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да продължи да разработва инициативи за стимулиране на предприемачеството, и особено новаторски бизнес модели, които ще спомогнат да се промени нагласата за това как се определя успехът, и ще насърчават култура на предприемачество и новаторство; счита освен това, че разнообразието и специфичните характеристики на различните национални центрове за иновации могат да се превърнат в реално конкурентно предимство за ЕС на световния пазар, така че те трябва да бъдат свързани, а иновационните екосистеми, където различни сектори и предприятия си сътрудничат, следва да бъдат укрепени;

10.  Изразява загриженост относно различните национални подходи, прилагани досега от държавите членки към регулирането на интернет и икономиката на споделянето; настоятелно призовава Комисията да предприеме инициативи, в съответствие със сферите на компетентност на ЕС, за да подкрепи иновациите и лоялната конкуренция, да премахне бариерите пред цифровата търговия и да запази икономическото и социалното сближаване и целостта на единния пазар; призовава Комисията също така за запазване на интернет като отворена, неутрална, осигурена, приобщаваща, световна платформа за комуникация, производство, участие, творчество, културно разнообразие и иновации в интерес на гражданите, потребителите и успеха на европейските дружества в световен мащаб;

11.  Отбелязва, че цифровата революция засяга всички аспекти на нашите общества, което ще доведе до предизвикателства и възможности; счита, че тя има потенциал да даде по-големи възможности на гражданите, потребителите и предприемачите по начини, които не са били възможни преди; призовава Комисията да разработи политика, която да насърчава активното участие на гражданите и да им позволява да се възползват от преминаването към цифрови технологии; освен това призовава Комисията да продължи да оценява как цифровата революция променя европейското общество;

12.  Призовава Комисията да се бори срещу правната разпокъсаност, като значително увеличи координацията между различните свои генерални дирекции при изготвянето на нови регулаторни норми и решително насърчи държавите членки да гарантират, че начинът, по който те прилагат регулаторните норми, продължава да бъде съгласуван;

13.   Подчертава, че е необходимо всички инициативи, разработени в рамките на стратегията за единния цифров пазар, да са съобразени с основните права, в частност със законодателството за защита на данните, като същевременно признава добавената стойност, която стратегията носи за икономиката на ЕС; припомня значението на бързото приемане както на Общия регламент относно защитата на данните, така и на Директивата за защита на данните в интерес на субектите на данни и на предприятията; призовава за преразглеждане на Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации, за да се гарантира, че разпоредбите ѝ са съгласувани с пакета за защита на данните към момента на влизането му в сила;

2.ПО-ДОБЪР ДОСТЪП ЗА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ПРЕДПРИЯТИЯТА В ЦЯЛА ЕВРОПА ДО ЕДИННИЯ ЦИФРОВ ПАЗАР

2.1.Правила за трансгранична електронна търговия, на които потребителите и предприятията могат да се доверят

14.  Приветства ангажимента на Комисията да приеме решително предложение относно онлайн договорите, което обхваща и цифровото съдържание, закупено онлайн, и да подобри правната защита на потребителите в тази област; счита, че всички подобни подобрения трябва да бъдат целенасочени и че различията между съдържание, от една страна, и материални стоки, от друга, трябва да бъдат внимателно анализирани; посочва, че докато потребителите, които купуват съдържание на материален носител, са защитени от законите в областта на защитата на потребителите, правата на потребителите при закупуване на цифрово съдържание онлайн остават до голяма степен нерегулирани и неясни, особено по отношение на правните гаранции, дефектното съдържание и конкретните нелоялни условия по отношение на цифровото съдържание; подчертава, че настоящата класификация на всички видове цифрово съдържание като услуги може да бъде повод за загриженост, защото може да не отговаря на очакванията на потребителите, тъй като абонаментите за стрийминг услуги не се разграничават от покупките на съдържание, което подлежи на изтегляне от интернет; изразява съгласие, че потребителите следва да се ползват от равностойно и съобразено с бъдещите промени равнище на защита, независимо от това дали купуват цифрово съдържание онлайн или офлайн;

15.  Счита, че по-нататъшното хармонизиране на правната рамка, уреждаща онлайн продажбите на цифрово съдържание и материални стоки между стопански субекти и потребители, независимо от това дали става дума за трансгранични или вътрешни трансакции, като в същото време се поддържа съгласуваността на онлайн и офлайн правилата, избягва се надпревара в посока дерегулиране, премахват се законодателните пропуски и се надгражда на базата на съществуващото законодателство в областта на защитата на потребителите, представлява практичен и пропорционален подход; подчертава, че това следва да бъде направено по технологично неутрален начин и да не налага неприемливи разходи за предприятията;

16.  Счита, че предложенията на Комисията за трансгранични договорни правила за потребителите и предприятията следва да избягват опасността от нарастващо несъответствие между приложимите правни стандарти за офлайн и онлайн покупки, и счита, че по отношение на онлайн и офлайн продажбите следва да бъде възприет подход на съгласуваност и те следва да бъдат третирани равностойно на основата на съществуващото високо ниво на защита на потребителите, тъй като различните правни норми биха могли да се възприемат от потребителите като непризнаване на техните права; настоява, че всяко ново предложение следва да спазва член 6 от Регламент Рим I, и посочва, че за 2016 г. Комисията планира програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) по отношение на достиженията на правото в областта на защитата на потребителите; във връзка с това призовава Комисията да обсъди дали планираните от нея предложения по отношение на материалните стоки не следва да бъдат внесени едновременно с REFIT;

17.   Счита, че договорните правила за цифрово съдържание трябва да се основават на принципи, за да бъдат технологично неутрални и съобразени с бъдещото развитие; подчертава освен това, във връзка с предложението на Комисията в тази област, важността на това да се избегне несъгласуваност и припокриване с действащо законодателство, както и рисковете от създаване на неоправдано правно разделение в дългосрочен план между онлайн и офлайн договори и различни канали за разпространение, като също така има предвид REFIT на достиженията на правото за защита на потребителите;

18.  Отправя искане за стратегия за „активни потребители“, за да се прецени по-конкретно дали в онлайн пространството е улеснена смяната на доставчика от потребителя и дали са необходими действия, за да се улесни смяната на доставчика от потребителя, с цел да се насърчи конкуренцията на онлайн пазарите; допълнително посочва необходимостта да се осигурят достъпни услуги, свързани с електронната търговия, по цялата верига на стойността, включително достъпна информация, достъпни механизми за плащане и обслужване на клиентите;

19.  Призовава Комисията да направи оценка, заедно със заинтересованите страни, на осъществимостта, полезността и потенциалните възможности и слабости, които възникват с въвеждането на секторни знаци за доверие на ЕС за онлайн продажби, като използва най-добрите практики на съществуващите схеми за знаци за доверие в държавите членки, с цел да се укрепи доверието на потребителите и качеството, особено във връзка с трансграничните онлайн продажби, и да прекрати съществуването на евентуално объркващо голям брой съществуващи знаци за доверие, като успоредно направи оценка на други варианти, като саморегулиране или създаване на групи от заинтересовани страни за определяне на общи принципи за обслужване на клиентите;

20.  Приветства цялостните усилия на Комисията за създаването на платформа, обхващаща целия ЕС, за онлайн решаване на спорове (OРС), и призовава Комисията да работи за своевременното и правилно прилагане на Регламента за ОРС, особено по отношение на писмения превод, както и Директивата за алтернативно разрешаване на спорове (АРС), заедно с държавите членки; призовава Комисията и съответните заинтересовани страни да обмислят по какъв начин достъпът до информация относно общи жалби на потребителите би могъл да бъде допълнително подобрен;

21.  Призовава за амбициозна рамка за прилагане на достиженията на правото в областта на защитата на потребителите и на Директивата за услугите; насърчава Комисията да използва всички налични средства на свое разположение, за да гарантира пълното и правилно прилагане на съществуващите правила, и производства за установяване на нарушение, когато се установи неправилно или недостатъчно прилагане на законодателството;

22.  Призовава Комисията и държавите членки да приемат необходимите мерки срещу онлайн продажбата на незаконно съдържание и стоки, като засилят сътрудничеството и обмена на информация и най-добри практики за борба с незаконната дейност в интернет; подчертава в този контекст, че цифрово съдържание, доставено на потребителите, следва да бъде свободно от права на трети страни, които биха могли да възпрепятстват потребителите да се възползват от цифровото съдържание в съответствие с договора;

23.  Призовава за задълбочен, целенасочен и основан на доказателства анализ дали всички участници във веригата на стойността, включително онлайн посредници, онлайн платформи, доставчици на съдържание и услуги, както и офлайн посредници, като прекупвачи и търговци на дребно, следва да вземат разумни и подходящи мерки срещу незаконно съдържание, фалшиви стоки и нарушения на правата върху интелектуална собственост в търговски мащаб, като същевременно се запази възможността крайните потребители да имат достъп и да разпространяват информация или да използват приложения и услуги по свой избор;

24.  Отбелязва, че принципът на нулева толерантност при транспонирането на законодателството на ЕС трябва да бъде основно правило за държавите членки и за Европейския съюз; счита обаче, че производствата за установяване на нарушение следва винаги да са последната възможност, и че следва да бъдат започвани едва след като бъдат направени няколко опита за координация и коригиране; подчертава, че намаляването на продължителността на тези производства е от съществено значение;

25.  Приветства прегледа на Регламента за сътрудничество в областта на защитата на потребителите, обявен от Комисията; счита, че разширяването на компетентностите на надзорните органи и укрепването на взаимното им сътрудничество е предварително условие за ефективното прилагане на правилата за защита на потребителите при пазаруване онлайн;

2.2.Финансово достъпни висококачествени трансгранични доставки на колетни пратки

26.  Подчертава факта, че докато услугите за доставка на колетни пратки функционират добре за потребителите в някои държави членки, неефективни услуги за доставка, особено по отношение на финалния етап на доставката, са една от основните пречки пред трансграничната електронна търговия в някои държави членки и една от най-често посочваните причини за оттегляне от онлайн трансакции както за потребителите, така и за предприятията; счита, че недостатъците на трансграничната доставка на колетни пратки могат да бъдат решени само от перспективата на единния европейски пазар, и подчертава значението на конкуренцията в този сектор, както и необходимостта колетните служби да се приспособят към съвременните модели на живот и да предлагат гъвкави възможности за доставка, като например мрежи от пунктове за получаване, колетни пунктове и средства за сравняване на цените;

27.  Подчертава, че достъпните, на приемлива цена, ефективни и висококачествени услуги за доставки са основна предпоставка за процъфтяването на трансграничната електронна търговия, и поради това подкрепя предложените мерки за подобряване на прозрачността на цените, за да се повиши осведомеността на потребителите относно ценовата структура, да се подобри предоставянето на информация относно отговорността в случай на загуба или повреда, да се подобри оперативната съвместимост и регулаторния надзор, които следва да бъдат насочени към гладкото функциониране на пазарите за трансгранична доставка на колетни пратки, включително насърчаване на трансгранични системи за електронно проследяване, предоставяне на достатъчно гъвкавост на пазара за доставки, за да се развива и приспособява към технологичните иновации;

28.  Призовава Комисията и държавите членки активно да споделят най-добри практики в сектора на доставки на колетни пратки, и призовава Комисията да докладва на Европейския парламент относно обществената консултация за трансграничните доставки на колетни пратки, както и да представи резултатите от практиката на саморегулиране; приветства създаването на ad hoc работна група за трансгранични доставки на колетни пратки;

29.  Призовава Комисията освен това да предложи цялостен план за действие, включително насоки за най-добри практики, в сътрудничество с операторите, за намиране на иновативни решения за подобряване на услугите, намаляване на разходите и въздействието върху околната среда, за по-нататъшно интегриране на единния пазар за доставка на колетни пратки и пощенски услуги, за премахване на бариерите пред пощенските оператори при трансгранична доставка, за засилване на сътрудничеството между Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и европейските регулатори на пощенски услуги (ЕРПУ), и да предложи, ако е необходимо, преразглеждане на съответното законодателство;

30.  Подчертава, че по-нататъшното хармонизиране на доставките на колетни пратки от страна на Комисията следва да не води до по-ниско равнище на социална закрила и по-лоши условия на труд за доставчиците на колетни пратки, независимо от техния трудовоправен статус; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че се зачитат правата на работниците в този сектор по отношение на достъпа до системите за социална сигурност и на правото да участват в действия по колективно договаряне; подчертава факта, че предоставянето на социална сигурност е от сферата на компетентност на държавите членки.

2.3.Предотвратяване на необосновано блокиране на географски принцип

31.  Счита, че са необходими амбициозни, целеви действия, за да се подобри достъпът до стоки и услуги, по-специално чрез премахване на необоснованите практики на блокиране на географски принцип и нелоялната ценова дискриминация въз основа на географско местоположение или гражданство, което често води до изграждане на монополи и до това потребителите да прибягват до незаконно съдържание;

32.  Подкрепя ангажимента на Комисията да вземе мерки по отношение на необосновано блокиране на географски принцип по ефективен начин чрез допълване на съществуващата рамка за електронна търговия и прилагането на съответните разпоредби на съществуващото законодателство; счита, че е жизненоважно да се съсредоточи вниманието върху отношенията между предприятията, които водят до практики на блокиране на географски принцип, като например селективна дистрибуция, когато това не е в съответствие със законодателството в областта на конкуренцията и със сегментацията на пазара, както и върху технологични мерки и технически практики (като IP проследяване или умишлена несъвместимост на системи), водещи до необосновани ограничения върху достъпа до услуги на информационното общество, предоставяни през границите, върху сключването на трансгранични договори за покупка на стоки и услуги, а също така и върху прилежащи дейности, като например плащането и доставката на стоки, като се вземе пред вид принципът на пропорционалност, в частност за малките и микропредприятията;

33.  Подчертава необходимостта всички потребители в Съюза да бъдат третирани равностойно от онлайн търговците, които извършват търговия в една или повече държави членки, включително по отношение на достъпа им до отстъпки или други промоции;

34.  Подкрепя по-специално планирания от Комисията контрол на практическото правоприлагане на член 20, параграф 2 от Директива № 2006/123/EО относно услугите на вътрешния пазар с цел да се анализират възможните модели на необоснована дискриминация срещу потребители и други получатели на услуги въз основа на тяхната националност или държава на пребиваване; призовава Комисията да идентифицира и да дефинира по кратък начин групи от случаи на обоснована дискриминация съгласно член 20, параграф 2 от Директивата за услугите, за да се изясни естеството на необоснованото дискриминационно поведение от страна на частни субекти и да се предостави помощ при тълкуването на органите, отговорни за прилагането на практика на член 20, параграф 2, както е посочено в член 16 от Директивата за услугите; призовава Комисията да положи съгласувани усилия, за да добави разпоредбата съгласно член 20, параграф 2 към приложението на Регламент (ЕО) № 2006/2004 с цел да се ползват правомощията за разследване и правоприлагане на Мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите;

35.  Подчертава че забраната за блокиране на географски принцип не следва никога да задължава търговците на дребно да доставят стоки от своите интернет магазини до дадена държава членка, когато нямат интерес да продават своите продукти във всички държави членки, а предпочитат да запазят малкия си размер или да продават единствено на потребители в близост до своите магазини;

36.  Освен това изтъква значението на текущото секторно проучване на конкуренцията в сектора на електронната търговия, целящо да проучи, наред с другото, дали необоснованите ограничения на блокирането на географски принцип, като дискриминацията въз основа на IP—адрес, пощенски адрес или държава на издаване на кредитната карта, нарушават разпоредбите на правото на ЕС в областта на конкуренцията; подчертава значението на засилването на доверието на потребителите и на предприятията като се вземат предвид резултатите от секторното проучване и като се направи оценка дали са необходими целеви промени в Регламента за групово освобождаване, включително член 4а и член 4б, за да се ограничи нежеланото премаршрутиране и да се намалят териториалните ограничения;

37.  Приветства предложението на Комисията за засилване на преносимостта и оперативната съвместимост с цел да се стимулира свободното движение на законно придобито и законно достъпно съдържание или услуги, като първа стъпка към преодоляване на необосновано блокиране на географски принцип, както и достъпността и функционалността на трансгранични абонаменти; подчертава, че не съществува противоречие между принципа на териториалност и мерките за премахване на пречките пред преносимостта на съдържание;

38.  Предупреждава за опасността от безразборно насърчаване на издаването на задължителни общоевропейски лицензи, тъй като това би могло да доведе до намаляване на съдържанието, което е на разположение на потребителите: подчертава, че принципът на териториалност е съществен елемент от системата на авторското право, като се има предвид значението на териториалното лицензиране в ЕС;

2.4.По-добър достъп до цифрово съдържание — модерна и по-европейска рамка за авторското право

39.  Приветства ангажимента на Комисията за модернизиране на действащата рамка за авторското право, за да я адаптира към цифровата ера; подчертава, че всяка промяна следва да бъде насочена към и съсредоточена върху справедливо и подходящо възнаграждение за създателите и други носители на права, върху икономическия растеж, конкурентоспособността и подобрения потребителски опит, но и върху необходимостта да се гарантира защитата на основните права;

40.  Подчертава, че професионалните дейности или бизнес модели, които се основават на нарушаването на авторските права са сериозна заплаха за функционирането на единния цифров пазар;

41.  Счита, че реформата следва да постигне справедлив баланс между всички засегнати интереси; посочва, че творческият сектор има своите особености и различни предизвикателства, произтичащи най-вече от различните видове съдържание и творчески произведения, както и от използваните бизнес модели; като има предвид, че в проучването „Териториалност и нейното отражение върху финансирането на аудиовизуални произведения“ се подчертава важната роля на териториалното лицензиране по отношение на рефинансирането на европейски филми; поради това призовава Комисията по-добре да идентифицира и вземе предвид тези особености;

42.  Призовава Комисията да гарантира, че всяка реформа на Директивата за авторското право следва да вземе под внимание резултатите от последващата оценка на въздействието, както и резолюцията на Европейския парламент от 9 юли 2015 г. относно Директива 2001/29/ЕО, и да се основава на солидни доказателства, включително оценка на възможното въздействие на всяко изменение върху растежа и работните места, върху културното многообразие и по-специално върху създаването, финансирането и разпространението на аудио-визуални произведения;

43.  Подчертава ключовата роля на целенасочените изключения и ограничения на авторското право за оказване на принос за икономическия растеж, иновациите, създаването на работни места, насърчаването на бъдещото творчество и укрепването на иновациите в ЕС, както и творческото и културното многообразие; припомня подкрепата на Парламента за разглеждане на прилагането на минимални стандарти в областта на изключенията и ограниченията на авторското право и правилното прилагане на тези изключения и ограничения, посочени в Директива 2001/29/ЕО;

44.  Подчертава, че подходът по отношение на изключенията и ограниченията на авторското право следва да бъде балансиран, целенасочен и неутрален по отношение на формата и следва да се основава само на доказани потребности, и не следва да засяга европейското културно многообразие, неговото финансиране и справедливото възнаграждение на авторите;

45.  Подчертава, че докато използването на извличането на информация от текст и данни се нуждае от повече правна сигурност, за да се даде възможност на изследователите и образователните институции да използват по-всеобхватно материалите, защитени от авторско право, включително в трансграничен контекст, всяко изключение на европейско равнище за извличането на информация от текст и данни следва да се прилага единствено, когато потребителят разполага със законен достъп, и следва да се разработва в консултация с всички заинтересовани лица, след извършването на оценка на въздействието, основана на доказателства;

46.  Подчертава, че е важно да се подобри яснотата и прозрачността в режима на авторското право, по-конкретно по отношение на съдържанието, създавано от потребители, и таксите за възпроизвеждане за лично ползване в държавите членки, които са избрали да налагат посочените такси; отбелязва в това отношение, че гражданите следва да бъдат информирани за действителния размер на таксата за авторско право, нейната цел и начин, по който ще се използва;

2.5.Намаляване на тежестите и пречките, свързани с ДДС, при трансграничните продажби

47.  Счита, че, при зачитане на националните правомощия, с цел да се предотврати нарушаване на пазара, избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане, и за да се създаде истински европейски единен цифров пазар, е необходима по-голяма координация в областта на данъчното облагане, което изисква, наред с другото, създаването на територията на ЕС на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък;

48.  Счита като приоритет разработването на опростена, единна и последователна онлайн система за ДДС с цел намаляване на разходите за съответствие за малките и иновативните дружества, извършващи дейност в Европа; приветства въвеждането на режима за съкратено обслужване на едно гише за ДДС, което е стъпка към прекратяване на временния режим на ЕС за ДДС; въпреки това изразява загриженост, че липсата на праг създава трудности за някои МСП да спазват настоящия режим; призовава Комисията да извърши преглед на режима, за да го направи по-благоприятен за предприятията;

49.  Призовава освен това изцяло да се спазва принципът за данъчна неутралност за подобни стоки и услуги, без значение дали те са цифрови или физически; призовава Комисията, да представи предложение, съгласно поетите ангажименти и във възможно най-кратък срок, което да позволи на държавите членки да намалят ставките на ДДС за печата, цифровите издания, електронните книги и онлайн публикациите, за да се избегне дискриминация в рамките на единния пазар;

50.  Приканва Комисията да улесни обмена на най-добри практики между данъчните органи и заинтересованите страни с оглед на разработването на подходящи решения за плащане на данъци в икономиката на споделянето;

51.  Приветства приемането на преразглеждането на Директивата за платежните услуги; подчертава, че ако Съюзът ще се стреми да засили електронната търговия в целия ЕС, то трябва без отлагане да се постигне въвеждането на общоевропейски безконтактни електронни/мобилни плащания съгласно общ стандарт, както и правилното прилагане на преразгледаната Директива за платежните услуги;

3.СЪЗДАВАНЕ НА ПОДХОДЯЩИ УСЛОВИЯ И РАВНОПОСТАВЕНОСТ ЗА МОДЕРНИ ЦИФРОВИ МРЕЖИ И ИНОВАТИВНИ УСЛУГИ

3.1.Осигуряване на подходящи правила в областта на далекосъобщенията

52.  Подчертава, че частните инвестиции във високоскоростни и свръхвисокоскоростни мрежи за комуникация са изискване за напредъка в областта на цифровите технологии, които трябва да бъдат стимулирани от стабилна регулаторна рамка на ЕС, която позволява на всички участници на пазара да инвестират, включително в селските и отдалечените райони; счита, че засилената конкуренция е свързана с по-високи равнища на инвестиции в инфраструктура, иновации, по-голям избор и по-ниски цени за потребителите и предприятията; счита, че съществуват малко доказателства за връзка между консолидирането на операторите и увеличаването на инвестициите и производството в мрежите; счита, че това следва да бъде внимателно оценено и правилата за конкуренция следва да се прилагат, за да се избегне прекомерната пазарна концентрация, създаването на олигополи на европейско равнище и отрицателно въздействие за потребителите;

53.  Подчертава значението на успешното прилагане на ЕФСИ за максимално увеличаване на инвестициите, като целта следва да са проекти с по-висок рисков профил, като се насърчава икономическото възстановяване, стимулира се растежът и се създават стимули за частни инвестиции, наред с другото, за микрофинансирането и рисковия капитал, за да се подкрепят иновативни предприятия на различни етапи на финансиране в рамките на тяхното развитие; подчертава, в случаите на неефективност на пазара, значението на пълноценното използване на публични средства, които вече са на разположение, за инвестиции в областта на цифровите технологии, на даването на възможност за взаимодействие между програмите на ЕС като „Хоризонт 2020“, Механизма за свързване на Европа, други имащи отношение структурни фондове и други инструменти, включително местни проекти и държавни помощи в съответствие с насоките за държавните помощи, да се насърчат, наред с другото, обществените WLAN мрежи в по-големите и по-малките общини, тъй като това се оказва крайно необходимо за регионалната, социалната и културната интеграция, както и за образованието;

54.  Напомня на държавите членки техния ангажимент до 2020 г. да постигнат пълно разгръщане на поне минимална целева скорост от 30 Mbps; призовава Комисията да направи оценка на това дали настоящата стратегия за широколентов достъп за мобилни и фиксирани мрежи, включително цели, е съобразена с бъдещето, и да изпълни условията за висока свързаност на всички, за да се избегне „цифровото разделение“ за целите на икономиката, основана на данни, и с оглед на бързото разгръщане на мрежи от пето поколение и високоскоростни широколентови мрежи;

55.  Подчертава, че развитието на цифровите технологии, включително на горния слой услуги (OTT), доведе до увеличаване на търсенето и на конкуренцията в полза на потребителите и до засилване на необходимостта от инвестиции в цифровата инфраструктура; счита, че модернизирането на рамката за далекосъобщенията не следва да води до ненужна регулаторна тежест, а да гарантира недискриминационен достъп до мрежите и да прилага решения, съобразени с бъдещето, които когато е възможно да се основават на подобни правила за подобни услуги, които насърчават иновациите и лоялната конкуренция, и гарантират защитата на потребителите;

56.  Подчертава необходимостта да се гарантира, че правата на крайния потребител, определени в рамката за далекосъобщенията са последователни, пропорционални и съобразени с бъдещето, и след приемането на пакета от мерки „Свързан континент“, включват по-лесна смяна на доставчика и прозрачност на договорите за крайните потребители; приветства предстоящото преразглеждане на Директивата за универсалната услуга успоредно с прегледа на рамката за далекосъобщенията, за да се гарантира, че изискванията за високоскоростен широколентов достъп до интернет са подходящи за целта за намаляване на цифровото разделение и с оглед на проучването на наличието на услугата „112“;

57.  Подчертава, че европейският единен цифров пазар следва да улеснява ежедневието на крайния потребител; поради това призовава Комисията да разреши проблема с прехвърлянето на трансграничните телефонни разговори, така че потребителите да могат да провеждат телефонни разговори, без да бъдат прекъсвани при пресичане на границите в Съюза;

58.  Приветства различните текущи обществени консултации, започнати неотдавна от ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“, относно „Програмата в областта на цифровите технологии за Европа“, по-специално относно преразглеждането на правилата на ЕС в областта на далекосъобщенията, относно необходимостта от скорост и качество на интернета след 2020 г., както и относно онлайн платформите, изчисленията в облак и информационните масиви, отговорността на посредниците и икономиката на споделянето, но настоятелно призовава Комисията да осигури съгласуваност между всички тези паралелни инициативи;

59.   Подчертава, че радиочестотният спектър представлява ресурс с критично значение за вътрешния пазар на мобилни, безжични широколентови комуникации, както и за излъчването, и е от основно значение за бъдещата конкурентоспособност на Европейския съюз; призовава като приоритет да се създаде хармонизирана и подкрепяща конкуренцията рамка за разпределяне на радиочестотния спектър и ефективно управление, за да се избегнат забавянията при разпределянето на радиочестотния спектър, както и за равни условия за всички участници на пазара и, в контекста на доклада Лами(41) , за дългосрочна стратегия за бъдещото използване на различните обхвати на спектърните честоти, които са необходими по-специално за внедряването на мрежи от пето поколение;

60.  Подчертава, че своевременното изпълнение и еднаквото и прозрачно прилагане във всички държави членки на правилата на ЕС за телекомуникациите, като например пакета за изграждане на континентална мрежа, са основен стълб за създаването на единен цифров пазар с цел да се гарантира строгото прилагане на принципа за неутралност на мрежата и, по-специално благодарение на своевременно цялостно преразглеждане, да се постигне премахването на таксите за роуминг за всички европейски потребители до 15 юни 2017 г.;

61.  Призовава Комисията, с цел по-нататъшно интегриране на единния цифров пазар, да гарантира установяването на по-ефективна институционална рамка посредством укрепване на ролята, капацитета и решенията на ОЕРЕС, за да се постигне последователно прилагане на регулаторната рамка, да се гарантира надзор в развитието на единния пазар и да се разрешат трансграничните спорове; в тази връзка подчертава необходимостта от по-добро финансово и кадрово обезпечаване и по-нататъшно подобряване на структурата на управление на ОЕРЕС по съответния начин;

3.2.Медийна рамка за 21-ви век

62.  Подчертава двойствения характер на аудиовизуалните медии като социален, културен и икономически актив; отбелязва, че нуждата от бъдещо регулиране на европейските медии произтича от необходимостта от осигуряване и насърчаване на многообразието на аудиовизуалните медии и установяване на високи стандарти за защита на непълнолетните лица, потребителите и личните данни, справедливи условия за конкуренция и повече гъвкавост по отношение на правилата за количеството и търговската комуникация;

63.  Подчертава, че принципът за държава на произход, заложен в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, е необходима предпоставка за трансграничното предлагане на аудиовизуално съдържание по пътя към изграждането на общ пазар на услугите; същевременно подчертава, че този принцип не пречи за постигането на социалните и културните цели и че не изключва необходимостта от адаптиране на законодателството на ЕС извън Директивата за аудиовизуалните медийни услуги; подчертава, че за да се води борба с практиката за търсене на най-благоприятната правна система, държавата на произход на приходите от реклама, езикът на услугата и целевата публика на рекламата и съдържанието следва да бъдат част от критериите за определяне или оспорване на държавата на произход на дадена аудиовизуална медийна услуга;

64.  Счита, че Директивата за аудиовизуалните медийни услуги следва да се прилага за всички субекти, в това число доставчиците на онлайн аудиовизуални медийни платформи и потребителски интерфейс, доколкото тя урежда аудиовизуалните медийни услуги; подчертава важността на правилата, насочени към подобряване на възможностите за лесно намиране на законно съдържание и информация, с цел укрепване на свободата на медиите, плурализма и провеждането на независими изследвания, както и гарантиране на принципа за недискриминация, като се запазва езиковото и културното многообразие; подчертава, че за да се гарантира прилагането на идеята за лесно намиране на аудиовизуално съдържание от обществен интерес, държавите членки могат да въведат специални правила, целящи опазване на културното и езиковото многообразие и разнообразието от информация, мнения и медии, закрилата на децата, младите хора и малцинствата, както и защитата на потребителите като цяло; призовава за предприемането на мерки за гарантиране, че аудиовизуалните медийни услуги са достъпни за лицата в уязвимо положение; настоятелно призовава Комисията да стимулира законното предлагане на аудиовизуално медийно съдържание чрез насърчаване на независимите европейски творби;

65.  Настоятелно призовава Комисията да вземе предвид променящите се предпочитания на зрителите и новите начини за достъп до аудиовизуално съдържание, като приведе в съответствие линейните и нелинейните услуги и като определи минимални изисквания на европейско равнище за всички аудиовизуални медийни услуги, с оглед на гарантиране на съгласуваното им прилагане, с изключение на случаите, когато това съдържание е необходимо за допълване на съдържание или услуги, различни от аудиовизуалните; призовава Комисията и държавите членки да доразвият определението на понятието „медийни услуги“, дефинирано в член 1 от Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, като държавите членки си запазят определена степен на гъвкавост, с цел по-силно акцентиране върху специфичните характеристики и потенциалното отражение на услугите в социално-политически план, и по-специално тяхното значение за формирането на мнение и многообразието от гледни точки, както и въпроса за редакционната отговорност;

66.  Призовава Комисията и държавите членки да прилагат ефективно и еднакво забраната за предоставяне на аудиовизуални медийни услуги в ЕС в случаите на накърняване на човешкото достойнство, подбуждане към омраза или расизъм;

67.  Подчертава, че адаптирането на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги следва да намали регулирането и да засили съвместното регулиране и саморегулирането, като правата и задълженията на излъчващите оператори бъдат балансирани с тези на другите участници на пазара чрез хоризонтален и обхващащ всички медии регулаторен подход; счита, че принципът за ясна разпознаваемост и разграничение на рекламата от програмното съдържание следва да се предпочита пред принципа за отделяне на рекламата от програмното съдържание във всички медийни форми; призовава Комисията да провери доколко придържането към точка 6.7 от съобщението ѝ относно прилагането на правилата за държавните помощи по отношение на обществената услуга радио- и телевизионно разпространение все още е целесъобразно и уместно;

68.  Счита, че след извършената допълнителна оценка, посочената в Директива 93/83/ЕИО правна концепция може да доведе до подобряване на трансграничния достъп до законно онлайн съдържание и услуги в рамките на единния цифров пазар, без да се поставят под въпрос принципите за свобода на договаряне, осигуряване на подходящо възнаграждение за авторите и творците и териториален характер на изключителните права;

3.3.Подходяща регулаторна среда за платформите и посредниците

3.3.1.Роля на онлайн платформите

69.  Настоятелно призовава Комисията да проучи дали потенциалните проблеми, свързани с онлайн платформите, биха могли да бъдат решени чрез правилното и пълното прилагане на съществуващото законодателство и ефективното прилагане на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията, за да се гарантират равни условия и лоялна и ефективна конкуренция между онлайн платформите и да се избегне създаването на монополи; призовава Комисията да поддържа благоприятстваща иновациите политика по отношение на онлайн платформите, която да улеснява навлизането на пазара и да насърчава иновациите; счита, че прозрачността, недискриминацията, улесняването на смяната на платформите или онлайн услугите, което дава възможност за избор на потребителите, достъпът до платформите, както и определянето и преодоляването на пречките пред създаването и разрастването на платформите, следва да бъдат приоритет;

70.  Отбелязва в допълнение, че разпоредбите на Директивата за електронната търговия впоследствие са били подобрени от Директивата за нелоялните търговски практики, Директивата за правата на потребителите и други елементи на достиженията на правото за защита на потребителите и че тези директиви трябва да се прилагат правилно и да се отнасят както за търговците, които използват онлайн платформи, така и за тези на традиционните пазари; призовава Комисията да работи с всички заинтересовани страни и Парламента за въвеждането на ясни насоки относно приложимостта на достиженията на правото за защита на потребителите за търговците, които използват онлайн платформи, и ако е необходимо за подкрепа за органите за защита на потребителите на държавите членки с цел правилното прилагане на законодателството за защита на потребителите;

71.  Оценява инициативата на Комисията да извърши анализ на ролята на онлайн платформите в цифровата икономика като част от стратегията за единния цифров пазар, тъй като тя ще засегне няколко предстоящи законодателни предложения; счита, че анализът следва да послужи за идентифицирането на потвърдени и точно определени проблеми в конкретни бизнес сфери и на евентуални пропуски в областта на защитата на потребителите, както и за разграничаването между онлайн услугите и доставчиците на онлайн услуги; подчертава, че платформите, които се занимават с културни продукти, по-специално аудиовизуалните медии, трябва да бъдат третирани по специфичен начин, който зачита Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване;

72.  Отправя искане Комисията да докладва на Парламента през първото тримесечие на 2016 г. относно резултатите от съответните консултации и да гарантира последователен подход в предстоящите законодателни преразглеждания; предупреждава за опасността от създаване на нарушения на пазара или пречки за навлизането на пазара за онлайн услуги чрез въвеждането на нови задължения за кръстосано субсидиране на определени традиционни бизнес модели;

73.  Подчертава, че ограничената отговорност на посредниците е от съществено значение за защитата на отворения характер на интернет, основните права, правната сигурност и иновациите; признава в тази връзка, че разпоредбите относно отговорността на посредниците в Директивата за електронната търговия са съобразени с бъдещото развитие и са технологично неутрални;

74.  Насочва вниманието към факта, че за да се възползва от ограничението на отговорността, доставчикът на услуга на информационното общество, трябва, веднага щом се запознае със или осъзнае незаконния характер на дейностите, да действа експедитивно за премахването или блокирането на достъпа до съответната информация; призовава Комисията да гарантира еднаквото прилагане на тази разпоредба в съответствие с Хартата на основните права, за да се избегне евентуалното приватизиране на правоприлагането и да гарантира предприемането на подходящи и разумни мерки срещу продажбата на незаконно съдържание и стоки;

75.  Счита, с оглед на бързо променящите се пазари и разнообразието от платформи, които варират от платформи с нестопанска цел до B2B платформи и които обхващат различни услуги, сектори и голямо разнообразие от участници, че не съществува ясно определение за платформи, а универсалният подход би могъл сериозно да възпрепятства иновациите и да постави европейските дружества в неизгодно конкурентно положение в световната икономика;

76.  Счита, че някои онлайн посредници и онлайн платформи генерират приходи от културните произведения и съдържание, но не е сигурно, че тези приходи винаги се поделят с творците; призовава Комисията да разгледа основани на доказателства варианти, за да вземи мерки по отношение на всяка липса на прозрачност и прехвърляне на стойността от съдържанието към услугите с цел да направят възможно авторите, изпълнителите и титулярите на права да получават справедливо възнаграждение за използването на техните произведения в интернет, без при това да се възпрепятстват иновациите;

3.3.2.Нови възможности, предлагани от икономиката на споделянето

77.  Приветства увеличаването на конкуренцията и избора на потребителите вследствие на икономиката на споделянето, както и възможностите за създаване на работни места, икономически растеж, конкурентоспособност, по-приобщаващ пазар на труда и по-кръгова икономика на ЕС чрез по-ефективната употреба на ресурси, умения и други активи; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да подкрепят по-нататъшното развитие на икономиката на споделянето, като идентифицират изкуствените пречки и съответното законодателство, което пречи на нейния растеж;

78.  Насърчава Комисията да анализира, в рамките на икономиката на споделянето, как да се постигне баланс между предоставянето на права и на защита на потребителите и когато е необходимо пояснение да гарантира адекватността на потребителската нормативна рамка в цифровата сфера, включително в случаите на евентуални злоупотреби, както и да определи кога последващите корективни мерки са достатъчни или по-ефективни;

79.  Отбелязва, че е в интерес на дружествата, които използват тези нови, основаващи се на репутация и доверие бизнес модели, да приемат мерки за възпиране на незаконните дейности, като същевременно предоставят на потребителите нови защитни характеристики;

80.  Насърчава Комисията да създаде група от заинтересовани страни, която да отговаря за насърчаването на най-добрите практики в сектора на икономиката на споделянето;

81.  Призовава държавите членки да гарантират, че политиките за заетостта и социалните политики са съобразени с цифровите иновации, предприемачеството и растежа на икономиката на споделянето и нейния потенциал за по-гъвкави форми на заетост, посредством идентифициране на нови форми на заетост и извършване на оценка на необходимостта от модернизиране на социалното и трудовото законодателство, така че съществуващите трудови права и социалноосигурителни схеми да могат да бъдат запазени и в цифровия свят на труда; подчертава, че предоставянето на социална сигурност е от сферата на компетентност на държавите членки; отправя искане към Комисията да определи и улесни обмена на най-добри практики в ЕС в тези области и на международно равнище;

3.3.3.Борба с незаконното съдържание в интернет

82.  Призовава Комисията да предложи политики и правна рамка за предприемане на мерки във връзка с киберпрестъпността и незаконното съдържание и материали в интернет, в това число изказвания, които проповядват вражда и омраза, като тези политики и правната рамка са съобразени изцяло с основните права, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално правото на свобода на изразяване на мнение и на информация, съобразени са със съществуващото законодателство на ЕС или на държавите членки и зачитат принципите на необходимост, пропорционалност, справедлив съдебен процес и принципите на правовата държава; счита, че за да се постигне тази цел, е необходимо:

   да се предоставят съгласувани и ефикасни правоприлагащи инструменти за европейските и националните полицейски агенции и правоприлагащи органи;
   да се предоставят ясни насоки за това какви мерки да бъдат предприети във връзка с незаконното съдържание в интернет, в това число изказвания, които проповядват вражда и омраза;
   да се подкрепят публично-частните партньорства и диалогът между публичните и частните субекти, в съответствие със съществуващото законодателство на ЕС;
   да се поясни ролята на посредниците и онлайн платформите по отношение на Хартата на основните права на Европейския съюз;
   да се гарантира, че създаването в рамките на Европол на звеното на Европейския съюз за сигнализиране за незаконно съдържание в интернет (EU IRU) се базира на правно основание, което е подходящо за неговите дейности;
   да се осигурят специални мерки за борба със сексуалната експлоатация на деца онлайн и ефективно сътрудничество между всички заинтересовани страни, с оглед гарантиране на правата и защитата на децата в интернет и насърчаване на инициативи, които се стремят да направят интернет безопасно място за децата, и
   да се осъществява сътрудничество със съответните заинтересовани страни за насърчаване на образователни кампании и кампании за повишаване на осведомеността;

83.  Приветства плана за действие на Комисията за модернизиране на прилагането на правата върху интелектуалната собственост онлайн по отношение на нарушенията с търговско измерение; счита, че прилагането на авторското право, както е предвидено в Директива 2004/48/ЕО, е изключително важно и че авторското право и сродните му права са ефективни дотолкова, доколкото са ефективни и мерките за изпълнение за тяхната защита;

84.  Подчертава, че ЕС е изправен пред голям брой нарушения на правата върху интелектуалната собственост; подчертава ролята на Европейската обсерватория за нарушенията на правата на интелектуална собственост да предоставя надеждни данни и обективен анализ на въздействието на нарушенията върху икономическите субекти; призовава за ефективен, устойчив, съразмерен и модернизиран подход към прилагането и защитата на правата върху интелектуалната собственост онлайн, особено по отношение на нарушенията с търговско измерение;

85.  Отбелязва, че в някои случаи нарушенията на авторското право могат да са в резултат на това, че е било затруднено намирането на търсеното съдържание от законно предоставящ го източник; поради това призовава да се разработи и да се популяризира сред обществеността по-широк набор предложения за лесно ползване на законно съдържание;

86.  Приветства подхода „следвай парите“ и насърчава участниците във веригата на доставки да предприемат координирани и пропорционални действия за борба с нарушенията на правата върху интелектуална собственост с търговски мащаб, въз основа на практиката на доброволни споразумения; подчертава, че Комисията, съвместно с държавите членки, следва да насърчава осведомеността и надлежните проверки по веригата на доставка, и да насърчава обмена на информация и на най-добри практики, както и задълбоченото сътрудничество между публичния и частния сектор; настоява, че всички мерки следва да бъдат обосновани, съгласувани и съразмерни и да включват възможността за ефективни и лесни за прилагане средства за правна защита на неблагоприятно засегнатите страни; счита за необходимо да се повиши осведомеността на потребителите за последствията от нарушаването на авторското право и сродните му права;

3.4.Укрепване на доверието и сигурността в цифровите мрежи, сектори, услуги и инфраструктури и при обработката на лични данни

87.  Счита, че за да се гарантира доверието и сигурността в цифровите услуги, основаните на данни технологии, информационните и платежните системи, критичната инфраструктура и онлайн мрежите, са необходими повече средства, както и сътрудничество между европейския сектор на киберсигурността, публичния и частния сектор, по-специално чрез сътрудничество в областта на научните изследвания, включително „Хоризонт 2020“ и публично-частни партньорства; подкрепя споделянето на най-добрите практики на държавите членки в ПЧП в тази област;

88.  Призовава за полагането на усилия за подобряване на устойчивостта срещу кибератаки, със засилване на ролята на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност в частност, за повишаване на осъзнаването на рисковете и познанията по основните процеси, свързани със сигурността, сред ползвателите и по-конкретно МСП, за гарантиране, че предприятията имат основни нива на сигурност, като например криптиране от край до край на данните и комуникациите и актуализации на софтуера, както и за насърчаване на използването на концепцията за заложена още при проектирането сигурност;

89.  Счита, че доставчиците на софтуер следва по-добре да рекламират пред потребителите предимствата на софтуера с отворен код от гледна точка на сигурността и свързаните със сигурността актуализации на софтуера; призовава Комисията да проучи възможността за общоевропейска програма за координирано оповестяване на уязвими елементи, включително отстраняването на известни уязвими елементи в софтуера, като мярка срещу злоупотребата със уязвими елементи в софтуера и с пробиви в сигурността и защитата на личните данни;

90.  Счита, че бързото приемане на подходяща за целта Директива за МИС е необходимо, за да се осигури координиран подход на ЕС за киберсигурността; счита, че едно по-амбициозно ниво на сътрудничество между държавите членки и съответните институции и органи в ЕС, както и обменът на най-добри практики, са от съществено значение за по-нататъшната цифровизация на промишлеността, като същевременно се гарантира защитата на основните права на ЕС и в частност защитата на данните;

91.  Изтъква факта, че бързо нарастващият брой на атаките срещу мрежи и на престъпленията в киберпространството налага хармонизирана реакция от страна на ЕС и държавите — членки на ЕС, с цел да се гарантира високо равнище на мрежова и информационна сигурност; счита, че гарантирането на сигурност в интернет предполага защитата на мрежите и критичната инфраструктура, което ще осигури способността на правоприлагащите агенции да се борят с престъпността, включително тероризма, насилствената радикализация и сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца онлайн, както и използването на данни, които са строго необходими за борба с престъпността онлайн и офлайн; подчертава, че сигурността, определена по този начин, заедно със защитата на основните права в киберпространството, е от основно значение за засилване на доверието в цифровите услуги и следователно е необходима основа за установяването на конкурентоспособен единен цифров пазар;

92.  Припомня, че инструменти като криптирането са полезни за гражданите и предприятията като средство за осигуряване на неприкосновеност на личния живот и поне базово ниво на сигурност на комуникациите; осъжда факта, че то може да се използва също така и за престъпни цели;

93.  Приветства Европейския център за борба с киберпрестъпността (EC3) в рамките на Европол, който допринася за по-бързи реакции в случай на кибератаки; призовава за законодателно предложение, с което да се засили мандатът на ЕС3, и за бързо транспониране на Директива 2013/40/ЕС от 12 август 2013 г. относно атаките срещу информационните системи;

94.  Отбелязва, че разкритията за масово електронно наблюдение показаха, че е необходимо да се спечели отново доверието на гражданите в неприкосновеността, безопасността и сигурността на цифровите услуги, и подчертава в тази връзка необходимостта от строго спазване на съществуващото законодателство в областта на защитата на данните и зачитането на основните права, когато се обработват лични данни за търговски цели или за целите на правоприлагането; припомня в този контекст значението на съществуващите инструменти, като например договорите за правна взаимопомощ (ДПВП), които зачитат принципите на правовата държава и намаляват риска от неправомерен достъп до данни, съхранявани на чуждестранна територия;

95.  Припомня, че съгласно член 15, параграф 1 от Директивата за електронната търговия (2000/31/ЕО) „държавите членки не налагат общо задължение на доставчиците“ при предоставянето на услугите по пренос, „кеширане“ и съхраняване „да контролират информацията, която пренасят или съхраняват, нито общо задължение да търсят активно факти или обстоятелства за незаконна дейност“; припомня по-конкретно, че Съдът на Европейския съюз в решения по дела C-360/10 и C-70/10 отхвърли мерките по упражняване на „активен контрол“ от страна на почти всички ползватели на посочените услуги (по едното дело — доставчици на достъп до интернет, а по другото — социална мрежа), и уточни, че се забранява всяко разпореждане, което налага на доставчик на услуги за съхраняване на информация задължение да упражнява общ контрол;

4.ПОСТИГАНЕ НА МАКСИМАЛНИЯ ПОТЕНЦИАЛ ЗА РАСТЕЖ НА ЦИФРОВАТА ИКОНОМИКА

96.  Счита, с оглед на централното значение на европейската промишленост и на цифровата икономика, която нараства много по-бързо от останалата част на икономиката, че цифровата трансформация на промишлеността е от съществено значение за конкурентоспособността на европейската икономика и нейния енергиен преход, но че тя може да бъде успешна единствено, ако европейските дружества разберат значението ѝ от гледна точка на повишената ефикасност и достъпа до неизползван потенциал, с по-интегрирани и свързани вериги за създаване на стойност, които могат да реагират бързо и гъвкаво на нуждите на потребителите;

97.  Призовава Комисията незабавно да разработи план за цифрова трансформация, който включва модернизирането на законодателството и използването на подходящи инструменти за инвестиции в научно-изследователска и развойна дейност и инфраструктура, да подкрепи цифровизацията на промишлеността във всички сектори, като например секторите на производството, енергетиката, транспорта и търговията на дребно, чрез насърчаване на внедряването на цифрови технологии и свързаността от край до край във веригите за създаване на стойност, както и иновативните услуги и бизнес модели;

98.  Счита, че регулаторната рамка следва да дава възможност на отраслите да възприемат и да предвиждат тези промени, за да се допринесе за създаването на работни места, растеж и регионално сближаване;

99.  Призовава освен това за специален акцент върху МСП, който по-специално да включва възможно преразглеждане на Законодателния акт за малкия бизнес в Европа, тъй като тяхната цифрова трансформация е задължителна за конкурентоспособността и създаването на работни места в икономиката и за по-тясно сътрудничество между установени и стартиращи предприятия, което би могло да доведе до възникването на по-устойчив и конкурентоспособен промишлен модел и до появата на глобални лидери;

100.  Отново посочва значението на европейските навигационни спътникови системи, по-специално „Галилео“ и EGNOS, за развитието на единния цифров пазар по отношение на местоположението на данните и електронните времеви печати за приложения, свързани с големите информационни масиви и интернет на нещата;

4.1.Изграждане на основана на данни икономика

101.  Счита, че основаната на данни икономика е от ключово значение за икономическия растеж; подчертава възможностите, които новите ИКТ, като големите информационни масиви, компютърните услуги „в облак“ , интернет на предметите, триизмерният печат и други технологии, могат да разкрият пред икономиката и обществото, особено ако се интегрират с други сектори, като енергетиката, транспорта и логистиката, финансовите услуги, образованието, търговията на дребно, промишленото производство, научноизследователската дейност или здравеопазването и службите за спешна помощ, и ако се използват от публичните органи за развитие на интелигентни градове, по-добро управление на ресурсите и подобряване на опазването на околната среда; подчертава по-специално възможностите, които разкрива цифровизацията на енергийния сектор с интелигентните измервателни уреди, интелигентните мрежи и центровете за данни за по-ефективно и гъвкаво производство на енергия; подчертава значението на публично-частните партньорства и приветства инициативите на Комисията в тази връзка;

102.  Настоятелно призовава Комисията да проучи възможността за осигуряване на безплатен цифров достъп до всеки научноизследователски проект, финансиран поне наполовина с публични средства, в рамките на разумен срок, който да не излага на риск икономическите и социалните ползи, включително използването на издателски къщи за тази цел;

103.  Призовава Комисията да направи, до март 2016 г., широк и прозрачен преглед относно големите информационни масиви с участието на съответните експерти, включително на изследователи, на гражданското общество и на публичния и частния сектор, с цел да се предвидят нуждите от технологии за поддържане на големи информационни масиви и от изчислителна инфраструктура, по-специално от европейски суперкомпютри, и да се подобрят условията в рамките на нерегулаторната и съществуващата регулаторна рамка за растеж и иновации в този сектор, както и да се увеличат в максимална степен възможностите и да се преодолеят потенциалните рискове и предизвикателства в изграждането на доверие, свързано, например, с достъпа до данни, сигурността и защитата на данните;

104.  Призовава за разработване на ориентиран към бъдещото и технологично неутрален европейски подход и за по-нататъшна интеграция на единния пазар, свързан с интернет на предметите и интернет за нуждите на промишлеността, с прозрачна стратегия по отношение на определянето на стандарти и оперативната съвместимост и за увеличаване на доверието в тези технологии чрез сигурност, прозрачност и защита на личния живот още при проектирането и по подразбиране; приветства инициативата за „свободно движение на данни“, която следва, след обстойна оценка, да изясни правилата в областта на използването, собствеността и достъпа до данните, като се вземат предвид опасенията относно въздействието на изискванията за локализиране на данните върху функционирането на единния пазар, и да улесни смяната на доставчици на услуги по пренос на данни, за да се предотвратят създаването на зависимост и нарушения на пазара;

105.  Счита, че публичните администрации следва да имат данни на откритото управление по подразбиране; настоятелно призовава за напредък по отношение на степента и скоростта на разкриване на информация под формата на свободно достъпни данни, по отношение на определянето на ключови набори от данни, които да се предоставят, и по отношение на насърчаването на повторната употреба на свободно достъпни данни в отворен формат поради стойността им за развитието на иновативни услуги, включително трансгранични решения, прозрачност, както и ползи за икономиката и обществото;

106.  Отбелязва растящата загриженост на потребителите от ЕС относно използването и защитата на лични данни от доставчиците на онлайн услуги, тъй като те са ключов фактор за изграждането на доверието на потребителите в цифровата икономика; подчертава важната роля на активните потребители за насърчаване на конкуренцията; подчертава следователно колко е важно потребителите да бъдат по-добре информирани относно използването на техните данни, по-специално в случая на услуги, доставяни в замяна на данни, и относно тяхното право на преносимост на данните; настоятелно призовава Комисията да изясни правилата, свързани с контрола върху данните и преносимостта на данните в съответствие с основния принцип, че гражданите следва да имат контрол върху личните си данни;

107.  Счита, че спазването на законодателството в областта на защитата на данните и ефективните гаранции за неприкосновеност на личния живот и сигурност, установени с Общия регламент относно защитата на данните, включително специални разпоредби относно децата като уязвими потребители, са от основно значение за изграждането на доверие у гражданите и потребителите в сектора на основаната на данни икономика; подчертава, че е необходимо да се повиши осведомеността за ролята на данните и значението на обмена на данни за потребителите във връзка с основните им права в рамките на икономиката, както и да се установят правила за собствеността върху данните и контрола на гражданите върху личните им данни; подчертава ролята на персонализирането на услугите и продуктите, което следва да бъде развивано в съответствие с изискванията за защита на данните; призовава за насърчаване на неприкосновеността на личния живот по подразбиране и още при проектирането, което би могло да има положително въздействие и върху иновациите и икономическия растеж; подчертава, че е необходимо да се гарантира недискриминационен подход към всяко обработване на данни; подчертава значението на основания на риска подход, който допринася за избягването на всяка излишна административна тежест и осигурява правна сигурност, особено за МСП и за стартиращите предприятия, както и на демократичния надзор и постоянното наблюдение от страна на публичните органи; изтъква, че личните данни се нуждаят от специална защита и признава, че въвеждането на допълнителни предпазни мерки, като псевдонимизация или анонимизиране, може да повиши защитата, когато личните данни се използват от приложения за големи информационни масиви и от доставчици на онлайн услуги;

108.  Отбелязва, че в своята оценка на Директивата относно базите данни Комисията посочва, че тази директива пречи на развитието на основана на данни европейска икономика; призовава Комисията да разгледа политически варианти за отменяне на Директива № 96/9/ЕО;

4.2.Увеличаване на конкурентоспособността чрез подобряване на оперативната съвместимост и стандартизация

109.  Счита, че Европейският план за стандартизация в областта на ИКТ и преразглеждането на рамката за оперативна съвместимост, включително на мандатите на Комисията към европейските организации за стандартизация, следва да бъдат част от европейска стратегия за цифрови технологии за реализиране на икономии от мащаба и на бюджетни икономии и за подобряване на конкурентоспособността на европейските дружества и на междусекторната и трансграничната оперативна съвместимост на стоките и услугите чрез по-бързото определяне, по открит и конкурентен начин, на доброволни, пазарно ориентирани и глобални стандарти, които могат лесно да бъдат прилагани от МСП; насърчава Комисията да гарантира, че процесите на стандартизация включват всички съответни заинтересовани страни, привличат най-добрите технологии и водят до избягване на риска от създаване на монополи или затворени вериги за създаване на стойност, особено за МСП и стартиращите предприятия, и активно да подкрепя европейските стандарти в международен план с оглед на глобалния характер на инициативите за стандартизация в областта на ИКТ;

110.  Настоятелно призовава Комисията и Съвета да увеличат дяла на безплатния софтуер с отворен код и неговото повторно приложение във и между публичните администрации като решение за по-голяма оперативна съвместимост;

111.  Отбелязва, че Комисията е в процес на провеждане на консултации със съответните заинтересовани страни относно изграждането на бордова платформа за инсталиране в превозни средства, която е оперативно съвместима, стандартизирана, сигурна и със свободен достъп за възможни бъдещи приложения или услуги, както беше поискано от Парламента в регламента за системата e-Call; призовава Комисията да гарантира, че тази платформа няма да ограничава иновациите, лоялната конкуренция и избора на потребителите;

112.  Призовава Комисията, имайки предвид бързите иновации в транспортния сектор, да разработи координирана стратегия за взаимосвързаност в транспортния сектор и по-специално да създаде регулаторна рамка за свързаните превозни средства, за да се гарантира оперативна съвместимост с различни услуги, включително дистанционна диагностика и поддръжка, и приложения с цел да се подкрепя лоялната конкуренция и да се отговори на голямата потребност от продукти, които съответстват на изискванията за кибернетична сигурност и защита на данните и същевременно гарантират физическата сигурност на пътниците; счита, че са необходими партньорства между автомобилостроителната и далекосъобщителната промишленост, за да се гарантира, че свързаните превозни средства и свързаната инфраструктура за превозни средства се развиват въз основа на общи стандарти в цяла Европа;

4.3.Приобщаващо електронно общество

113.  Отбелязва, че интернет и ИКТ оказват огромно въздействие върху еманципацията на жените и момичетата; признава, че участието на жени в сектора на цифровите технологии в ЕС има положително въздействие върху БВП на ЕС; подчертава значителния потенциал на жените новатори и предприемачи и ролята, която те могат да играят в цифровата трансформация; подчертава необходимостта от преодоляване на стереотипите, свързани с пола, и изцяло подкрепя и насърчава предприемаческата култура за жените в областта на цифровите технологии, както и тяхното интегриране и участие в информационното общество;

114.  Признава потенциала на единния цифров пазар за осигуряване на достъпност и участие за всички граждани, включително за хората със специални нужди, възрастните хора, малцинствата и другите граждани, принадлежащи към уязвими групи, по отношение на всички аспекти на цифровата икономика, включително продукти и услуги, защитени от авторското право и сродните му права, особено чрез развитие на приобщаващо електронно общество и гарантиране на пълна достъпност на всички програми за електронно управление и електронна администрация; изразява дълбока загриженост от липсата на напредък по ратифицирането на Маракешкото споразумение и настоятелно призовава за неговото ратифициране възможно най-скоро; подчертава в този контекст неотложността на бързото приемане на предложението за директива относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор;

4.3.1.Цифрови умения и експертни познания

115.  Насочва вниманието към факта, че несъответствието между търсенето и предлагането по отношение на уменията е проблем за развитието на цифровата икономика, създаването на работни места и конкурентоспособността на Съюза, и призовава Комисията спешно да разработи стратегия по отношение на уменията, която да допринесе за решаването на проблема с недостига на умения; призовава Комисията да използва бюджетни кредити от Инициативата за младежка заетост в подкрепа на асоциации (движения на местно равнище), които обучават млади хора в неравностойно положение на цифрови умения; призовава държавите членки да оказват подкрепа чрез осигуряване на помещения;

116.  Призовава Комисията и държавите членки да насърчават придобиването на медийна и интернет грамотност от всички граждани на ЕС, по-специално от уязвимите хора, чрез инициативи и координирани действия и инвестиции в изграждането на европейски мрежи за обучение по медийна грамотност; подчертава, че способността за независимо и критично използване на медиите и справяне с информационното претоварване е задача, която представлява част от ученето през целия живот и засяга всички поколения, като тази способност трябва непрекъснато да се развива, за да се даде възможност на всички поколения да се справят успешно и независимо с информационното претоварване; посочва, че с усложняването на длъжностните характеристики и профилите от умения възникват нови изисквания и нови потребности от обучение, както и от допълнително образование и учене през целия живот — особено по отношение на уменията в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ);

117.  Насърчава държавите членки да интегрират придобиването на цифрови умения в учебните програми, да подобряват необходимото техническо оборудване и да подкрепят сътрудничеството между университетите и висшите технически училища с цел разработване на общи учебни програми за електронно обучение, които да са признати в Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS); подчертава, че образователните и учебните програми трябва да имат за цел развитието на подход, основан на критично мислене, към използването и цялостното разбиране на новите медии, на цифровите и информационните устройства и интерфейси, така че хората да могат да бъдат активни ползватели на тези нови технологии, а не просто крайни ползватели; подчертава значението на подходящото обучение на учителите в областта на цифровите умения и на тяхното ефикасно преподаване, включително успеха на основаното на игри цифрово обучение, и на това как те могат да бъдат използвани в подкрепа на процеса на учене като цяло, правейки математиката, ИТ, науките и технологиите по-атрактивни; призовава Комисията и държавите членки да увеличат изследванията на въздействието на цифровите медии върху когнитивните умения;

118.  Отбелязва необходимостта от публични и частни инвестиции и нови възможности за финансиране в областта на професионалното образование и ученето през целия живот, за да се гарантира, че работниците, особено по-малко квалифицираните работници, притежават необходимите умения за цифровата икономика; призовава Комисията и държавите членки, съвместно с частния сектор, да разработят лесно достъпни, стандартизирани и сертифицирани онлайн курсове на обучение и иновативни и достъпни програми за обучение в областта на електронните умения, които да предоставят на участниците минимум от умения в областта на цифровите технологии; насърчава държавите членки да превърнат тези онлайн курсове в неразделна част от гаранцията за младежта; насърчава Комисията и държавите членки да разработят основа за взаимно признаване на цифрови умения и квалификации чрез установяване на европейски сертификат или система за оценяване, по примера на Общата европейска референтна рамка за езиковото обучение и преподаване; подчертава, че културното многообразие в Европа, както и езиковото многообразие, печелят от трансграничния достъп до съдържание;

119.  Приветства създаването на общоевропейска широка коалиция за работни места в сферата на цифровите технологии, насърчава предприятията да се присъединят и настоятелно призовава Комисията и държавите членки да улеснят активното участие на МСП; приветства и идеите на Комисията за създаване на нови системи за съхранение на знания за публичния сектор чрез сертифицирани и сигурни от гледна точка на защитата на данните технологии „в облак", както и чрез технологии за извличане на текстове и данни; счита, че за използването на такива технологии се изисква специално обучение на работещите в библиотеките и в областта на архивирането и документацията; призовава цифровите форми на съвместна работа и комуникация — използващи и разработващи лицензите „Криейтив Комънс“ — да бъдат преподавани и прилагани през националните и езиковите граници в областта на образованието и обучението, както и в публичните изследователски институти, и да бъдат насърчавани при провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки; отбелязва жизненоважната роля на дуалното обучение;

120.  Отбелязва, че са необходими публични и частни инвестиции в областта на професионалното образование и ученето през целия живот, за да се гарантира, че работната сила в ЕС, включително работната сила в областта на цифровите технологии, която работи при нестандартни форми на заетост, разполага с необходимите за цифровата икономика умения; отбелязва, че някои държави членки са въвели разпоредби, които гарантират на работниците минимум от права за получаване на платен отпуск за обучение, като средство за подобряване на достъпа на работниците до образование и обучение;

4.3.2.Електронно управление

121.  Счита, че развитието на електронна администрация е приоритет в областта на иновациите, поради ефекта на лоста, който то оказва върху всички сектори на икономиката и повишава ефективността, оперативната съвместимост и прозрачността, намалява разходите и административната тежест, дава възможност за по-добро сътрудничество между публичните администрации, и осигурява по-добри, по-лесни за ползване и персонализирани услуги за всички граждани и предприятия поради възможностите, предлагани от цифровите социални иновации; настоятелно призовава Комисията да даде пример в областта на електронното управление и да разработи, заедно с държавите членки, амбициозен и всеобхватен план за действие за електронно управление; счита, че този план за действие следва да се основава на нуждите на ползвателите и на най-добрите практики, като включва референтни показатели за напредъка, поетапен секторен подход към прилагането на „принципа на еднократност“ в публичните администрации, според който от гражданите и предприятията не следва да се изисква повторно вече предоставена на публичен орган информация, като същевременно се гарантира неприкосновеността на личния живот на гражданите и високо равнище на защита на данните, в съответствие с изискванията и принципите, залегнали в пакета за реформа в областта на защитата на данните на ЕС, в пълно съответствие с Хартата на основните права, както и високо равнище на сигурност по отношение на тези инициативи; счита, че той също така следва да гарантира пълно трансгранично въвеждане на силно криптирана електронна идентификация и силно криптирани електронни подписи, в частност с бързото прилагане на Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги, и увеличаването на онлайн достъпа до обществени услуги; подчертава, че е важно гражданите и предприятията да имат достъп до взаимосвързани търговски регистри;

122.  Призовава за разработване на всеобхватен и напълно достъпен единен цифров портал, основан на вече съществуващи инициативи и мрежи, като единен и напълно завършен цифров процес, който да позволява учредяване и извършване на дейност от дружества в целия ЕС и да включва информация за онлайн учредяване на дружества и извършване на дейност, както и имена на домейни, обмен на информация за съответствието, признаване на електронни фактури, подаване на данъчни декларации, опростен онлайн режим на ДДС, онлайн информация относно съответствието на продуктите, наемане на ресурси и командироване на работници, права на потребителите, достъп до потребителски и бизнес мрежи, уведомителни процедури и механизми за уреждане на спорове;

123.  Призовава освен това Комисията и държавите членки да осигурят пълното прилагане на предвидените в Директивата за услугите „Единични звена за контакт“ и да предприемат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното ефективно функциониране, и по този начин да отключат пълния им потенциал;

124.  Изразява загриженост, че инфраструктурите за компютърни услуги „в облак“ за изследователите и университетите са разпокъсани; призовава Комисията, в сътрудничество с всички съответни заинтересовани страни, да разработи план за действие, който да доведе до създаването на европейски облак за отворена наука до края на 2016 г., обединяващ в едно съществуващите мрежи, данни и високоефективни изчислителни системи и услуги в областта на електронните инфраструктури във всички научни области, в рамка на споделени политики, стандарти и инвестиции; счита, че той трябва да служи като стимул за развитието на облаци в Европа извън науката, за създаването на по-добри взаимовръзки между центровете за иновации и на екосистеми за стартиращи предприятия и за подобряването на сътрудничеството между университетите и промишлеността по отношение на търговската реализация на технологиите, в съответствие със съответните правила за поверителност, и за улесняване на международното съгласуване и сътрудничество в тази област;

125.  Призовава Комисията и държавите членки да подновят ангажимента си по отношение на целите на стратегията „Европа 2020“ в областта на научните изследвания и иновациите като градивни елементи на конкурентния единен цифров пазар, икономическия растеж и създаването на работни места, със всеобхватен подход към науката с открит достъп, иновациите с открит достъп, данните с открит достъп и трансфера на знания; счита, че това следва да включва преразглеждане на правната рамка за извличане на текст и данни за научноизследователски цели, увеличаване на използването на безплатен софтуер с отворен код, особено в учебните заведения и публичните администрации, и по-лесен достъп за МСП и стартиращите предприятия до финансиране по линия на „Хоризонт 2020“, адаптирано към късите иновационни цикли в сектора на ИКТ; подчертава в тази връзка значението на всички съответни инициативи, от публично-частните партньорства и иновационните клъстери до европейските технологични и научни паркове, особено в по-слабо развитите европейски региони, и програмите за ускоряване на развитието на стартиращи предприятия и съвместните технологични платформи, както и на способността за ефективно лицензиране на патенти от съществено значение за определени стандарти, в рамките на ограниченията на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията, при справедливи, приемливи и недискриминационни условия на лицензиране, за да се запазят стимулите за научноизследователска и развойна дейност и стандартизация и за насърчаване на иновациите;

126.  Настоятелно призовава Комисията да съсредоточи усилията си върху прилагането на разпоредбите за електронни обществени поръчки, както и на единния европейски документ за обществени поръчки (паспорт за обществени поръчки), за да се улеснят икономическите ползи като цяло, както и достъпът до пазара на ЕС за всички икономически оператори, при спазване на всички критерии за подбор, изключване и възлагане; подчертава задължението на възлагащите органи да посочат основните причини за решението си да не разделят поръчките на обособени позиции в съответствие със съществуващото законодателство за подобряване на достъпа на иновативни дружества и МСП до пазарите на обществени поръчки;

4.4.Международно измерение

127.  Подчертава значението на една напълно независима структура за управление на интернет, с цел поддържане на интернет като прозрачен и приобщаващ модел на управление с участието на множество заинтересовани страни, основана на принципа за интернет като уникална, отворена, безплатна и стабилна платформа; счита, че е изключително важно забавянето на прехода на управлението от ICAAN да се използва за тази цел; изразява силна убеденост, че глобалното измерение на интернет трябва да се взема предвид във всички съответни политики на ЕС, и призовава ЕСВД да се възползва в пълна степен от предлаганите от цифровизацията възможности при разработването на последователна външна политика, за да се гарантира, че ЕС е представен в платформите за управление на интернет и за по-активното му участие на световни форуми, по-специално в областта на определянето на стандарти, подготовката за мрежа от пето поколение и киберсигурността;

128.  Признава глобалния характер на основаната на данни икономика; припомня, че създаването на единния цифров пазар зависи от свободното движение на данни в рамките на Европейския съюз и извън него; поради това призовава ЕС и неговите държави членки да предприемат стъпки, в сътрудничество с трети държави, за гарантиране на високи стандарти на защита на данните и безопасно международно предаване на данни, в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните и съществуващата съдебна практика на ЕС, при осъществяване на сътрудничество с трети държави в рамките на стратегията за единния цифров пазар;

o
o   o

129.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 318, 4.12.2015 г., стр. 1.
(2) ОВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 77.
(3) ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73.
(4) ОВ L 86, 21.3.2014 г., стр. 14.
(5) ОВ L 84, 20.3.2014 г., стр. 72.
(6) ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 129.
(7) ОВ L 175, 27.6.2013 г., стр. 1.
(8) ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 1.
(9) ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1.
(10) ОВ L 81, 21.3.2012 г., стр. 7.
(11) ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64.
(12) ОВ L 337, 18.12.2009 г., стр. 1.
(13) ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36.
(14) ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.
(15) OВ L 77, 27.3.1996 г., стр. 20.
(16) ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.
(17) Приети текстове, P8_TA(2015)0273.
(18) Приети текстове, P8_TA(2015)0220.
(19) Приети текстове, P8_TA(2015)0051.
(20) Приети текстове, P8_TA(2014)0071.
(21) Приети текстове, P7_TA(2014)0179.
(22) Приети текстове, P7_TA(2014)0067.
(23) Приети текстове, P7_TA(2014)0032.
(24) Приети текстове, P7_TA(2013)0535.
(25) Приети текстове, P7_TA(2013)0536.
(26) Приети текстове, P7_TA(2013)0454.
(27) Приети текстове, P7_TA(2013)0436.
(28) Приети текстове, P7_TA(2013)0377.
(29) Приети текстове, P7_TA(2013)0327.
(30) Приети текстове, P7_TA(2013)0239.
(31) Приети текстове, P7_TA(2013)0215.
(32) OВ C 434, 23.12.2015 г., стр. 2.
(33) ОВ C 353E, 3.12.2013 г., стр. 64.
(34) OВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 22.
(35) OВ C 258 E, 7.9.2013 г., стр. 64.
(36) OВ C 50E, 21.2.2012 г., стр. 1.
(37) OВ C 236E, 12.8.2011 г., стр. 33.
(38) OВ C 81E, 15.3.2011 г., стр. 45.
(39) OВ C 236E, 12.8.2011 г., стр. 24.
(40) Евростат 2014 г.: http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Information_society_statistics_at_regional_level#People_who_never_used_the_internet
(41) Доклад относно резултатите от работата на групата на високо равнище за бъдещото използване на УКВ диапазона.

Правна информация