Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2015/2285(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0030/2016

Внесени текстове :

A8-0030/2016

Разисквания :

PV 24/02/2016 - 14
CRE 24/02/2016 - 14

Гласувания :

PV 25/02/2016 - 7.7
CRE 25/02/2016 - 7.7
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0058

Приети текстове
PDF 602kWORD 148k
Четвъртък, 25 февруари 2016 г. - Брюксел Окончателна версия
Европейски семестър за координация на икономическите политики: Годишен обзор на растежа за 2016 г.
P8_TA(2016)0058A8-0030/2016

Резолюция на Европейския парламент от 25 февруари 2016 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: годишен обзор на растежа за 2016 г. (2015/2285(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 121, параграф 2, член 136 и член 148 от него,

—  като взе предвид член 9 от ДФЕС (хоризонтална социална клауза),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики(1),

—  като взе предвид Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1174/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1177/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 г. за изменение на Регламент (EО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната(7),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за засилване на икономическото и бюджетно наблюдение над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност(8),

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 и 26 март 2010 г. и от 17 юни 2010 г., както и съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид Препоръка (ЕС) 2015/1184 на Съвета от 14 юли 2015 г. относно общи насоки за икономическите политики на държавите членки и на Европейския съюз(9),

—  като взе предвид Решение (EС) 2015/1848 на Съвета от 5 октомври 2015 г. относно насоки за политиките по заетостта на държавите членки за 2015 г.(10),

—  като взе предвид Регламент (EС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции(11),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г., озаглавено „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“ (COM(2015)0012),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2015 г., озаглавена „Преразглеждане на рамката за икономическо управление: преглед и предизвикателства“(12),

—  като взе предвид доклада относно завършването на европейския икономически и паричен съюз (доклад на петимата председатели),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 октомври 2015 г., озаглавено „Стъпки към завършването на икономическия и паричния съюз“ (COM(2015)0600),

—  като взе предвид комюникето на ръководителите на Г-20 от срещата на върха в Анталия на 15—16 ноември 2015 г.,

—  като взе предвид актуализираната информация на Международния валутен фонд относно оценките за устойчивост на персонала за взаимния процес в рамките на Г-20 на оценка на дисбалансите и растежа (октомври 2015 г.),

—  като взе предвид споразумението на COP 21, прието на Конференцията в Париж по въпросите на климата на 12 декември 2015 г.,

—  като взе предвид икономическите прогнози на Комисията от есента на 2015 г.,

—  като взе предвид проучванията и задълбочените анализи относно координацията на икономическата политика в еврозоната в рамките на европейския семестър, изготвени за комисията по икономически и парични въпроси (ноември 2015 г.),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2015 г. относно годишния обзор на растежа за 2016 г. (COM(2015)0690), доклада за механизма за предупреждение за 2016 г. (COM(2015)0691) и проекта на съвместен доклад за заетостта (COM(2015)0700),

—  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програмата за подкрепа на структурните реформи за периода 2017—2020 г. и за изменение на регламенти (ЕС) № 1303/2013 и (ЕС) № 1305/2013 (COM(2015)0701),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2015 г. относно данъчните режими и другите мерки, сходни по естество или въздействие(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2015 г. относно завършването на европейския икономически и паричен съюз(14),

—  като взе предвид препоръката на Съвета относно икономическата политика на еврозоната,

—  като взе предвид разискванията с представители на националните парламенти относно приоритетите на Европейския семестър за 2016 г.,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 14 декември 2015 г. относно публичните финанси в ИПС през 2015 г. (институционално изследване № 014),

—  като взе предвид разискването с участието на Комисията в Европейския парламент относно пакета във връзка с Европейския семестър — годишен обзор на растежа за 2016 г.

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по бюджети, на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по регионално развитие (A8‑0030/2016),

A.  като има предвид, че икономическото възстановяване в Европейския съюз е в ход, но че възстановяването продължава да бъде слабо и неравномерно между държавите членки и в самите държави членки и че това се дължи отчасти на временни фактори и външни фактори, включително на ниските цени на петрола;

Б.  като има предвид, че държавите членки са изправени пред трайния проблем с много ниските темпове на растеж;

В.  като има предвид, че световният икономически растеж се забавя на фона на икономическите и финансовите сътресения в няколко държави с бързо развиващи се икономики, което води до нови стратегически предизвикателства, към които Европейският съюз трябва да се приспособява по подходящ начин;

Г.  като има предвид, че Европа все още е изправена пред значителен недостиг на инвестиции, което значително намалява дългосрочния потенциал за растеж на ЕС, като същевременно излишъкът по текущата сметка на еврозоната се увеличава; като има предвид, че равнището на държавния и частния дълг остава високо в множество държави, въпреки че дефицитите по текущата сметка бяха намалени; като има предвид, че няколко държави членки трябва да увеличат усилията си за изпълнение на важни структурни реформи;

Д.  като има предвид, че въпреки че при няколко държави членки се наблюдава значително намаляване на техните дефицити по текущата сметка и намаляване на разходите за труд за единица продукция, нетният външен дълг като процент от БВП не е намалял в повечето държави членки;

Е.  като има предвид, че ръстът на заетостта бележи подобрение, но че той все още не е достатъчен, за да доведе до значително намаляване на безработицата, по-специално младежката и трайната безработица, както и бедността;

Ж.  като има предвид, че Европа е икономическата зона, която е най-силно зависимата от вноса на ресурси в сравнение с нейните конкуренти; като има предвид, че поради това изграждането на действителна кръгова икономика в Европа е предпоставка за бъдещ икономически растеж;

З.  като има предвид, че кризата от 2008 г. имаше не само цикличен, но и структурен характер, което обяснява нейното трайно въздействие;

И.  като има предвид, че свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали е крайъгълен камък на устойчивото икономическо развитие на единния пазар на Европейския съюз;

Й.  като има предвид, че избягването на данъци, отклонението от данъчно облагане и агресивното данъчно планиране са причинили загубата на потенциални приходи в размер на милиарди за публичните финанси на някои държави членки в полза на големи предприятия, като по този начин се подкопават основите на солидарността между държавите и лоялната конкуренция между предприятията;

Комбинация от политики

1.  Приветства пакета за годишния обзор на растежа за 2016 г. и предложените комбинации от политики, съставени от инвестиции, структурни реформи и фискална отговорност, имащи за цел по-нататъшното стимулиране на по-високи равнища на растеж и засилването на възстановяването на ЕС и сближаването във възходяща посока; подчертава, че са необходими големи усилия на национално равнище, що се отнася до ефективното осъществяване на структурните реформи, както и по-добро съгласуване на европейско равнище, за да се постигне по-стабилно икономическо възстановяване и устойчиво и широко споделено благоденствие;

2.  Приветства подобренията в публичните финанси, по-специално постепенното намаляване на съотношението дълг/БВП за ЕС и еврозоната и намаляването на номиналните бюджетни дефицити; подчертава обаче, че делът на публичния дълг продължава да нараства в редица държави членки с нисък номинален растеж на БВП и ниска инфлация и че процедурата при прекомерен дефицит продължава да бъде в ход в девет държави членки; отбелязва, че много на брой държави членки разполагат с ограничени фискални възможности да се справят с евентуални нови икономически сътресения и че поради това следва да бъде обмислено засилването на координацията на равнище на ЕС с цел подпомагане на фискалната консолидация без възпрепятстване на растежа;

3.  Отбелязва, че конкурентоспособността на Европейския съюз в световен план остава важна цел, и изтъква значението на структурните реформи, инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, ефективното използване на ресурсите, новаторството, водещо до повишаване на производителността, и намаляването на макроикономическите неравновесия; същевременно счита, че наблюдаваното влошаване на световните перспективи изисква засилване на вътрешното търсене, така че икономиката на ЕС да бъде по-устойчива; изразява загриженост главно относно възможността за спад в търсенето в световен мащаб;

4.  Счита, че макроикономическите дисбаланси следва да бъдат разрешавани чрез координирани усилия на всички държави членки и на основата на съответните реформи и инвестиции; подчертава, че всяка държава членка трябва да изпълнява своите индивидуални отговорности в този контекст; отбелязва, че високите излишъци по текущата сметка означават, че има възможност за засилване на вътрешното търсене; подчертава, че високото равнище на публичния и частния дълг представлява значителна уязвимост и че за по-бързото намаляване на тези равнища са необходими отговорни фискални политики и по-висок растеж;

5.  Призовава за допълнителни усилия за подпомагане на възстановяването и за насърчаване на сближаването с тези, които постигат най-добри резултати, както и за коригиране на макроикономическите неравновесия, включително чрез увеличаване на производителността и повишаване на инвестициите;

6.  Изразява задоволство от леките подобрения в показателите на пазара на труда, като същевременно признава, че остават съществени различия между държавите членки и че равнището на безработицата все още остава неприемливо високо; отбелязва, че е необходимо да бъдат доизграждани неотдавнашните подобрения също така чрез повишаване на качеството на създаваните работни места и на производителността; призовава за по-големи усилия за засилване на инвестициите в умения, за придаване на по-приобщаващ характер на пазарите на труда, за създаване на качествени работни места и за намаляване на бедността, социалното изключване и нарастващото неравенство в доходите и богатството, като същевременно се съхранява бюджетната дисциплина; подчертава, че е необходимо на показателите за заетост да бъде даден същият статут като този на съществуващите показатели, което би позволило извършването на задълбочен анализ, за да се избегне прилагането на двукласов подход, както и че тези показатели следва да бъдат отчитани надлежно в политиката на ЕС и в насоките за държавите членки;

7.  Приветства подновяването на интегрираните насоки „Европа 2020“ и призовава за засилване на ролята на стратегията „Европа 2020“ за даване на насоки за европейския семестър в съответствие с целите на Договора и приложимото законодателство и за предотвратяване на повторната поява на кризата с държавния дълг; подчертава значението на разработването на амбициозни политики и инструменти, за да се гарантира, че Европа ще направи най-доброто по отношение на енергийния и цифровия преход, също така с помощта на подходящи инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, новаторство и умения, което води до намаляване на различията на Европа в сравнение с нейните основни конкуренти в световен мащаб по отношение на общата факторна производителност; счита, че е изключително важно преодоляването на икономическото неравенство, което действа като пречка за дълготрайния икономически растеж; призовава Комисията да отразява в специфичните за всяка държава препоръки данъчните реформи в областта на околната среда, също така и в контекста на фискалната отговорност; призовава за последователен и цялостен мониторинг на сближаването с тези, които постигат най-добри резултати по отношение на целите на стратегията „Европа 2020“;

Инвестиции

8.  Призовава Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) да се използва във възможно най-голяма степен за оказване на подкрепа за стратегически проекти, които не са финансирани по друг начин, в съответствие с неговия мандат; призовава държавите членки и ЕФСИ да осигурят непосредственото участие на местните и регионалните органи в разработването на проектни механизми и инвестиционни платформи с помощта на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти; подчертава също така, че е важно да се постигне синергичен ефект между ЕФСИ и европейските структурни и инвестиционни фондове;

9.  Призовава Комисията и държавите членки да използват европейските структурни и инвестиционни фондове в пълна степен и в съответствие със стратегията „Европа 2020“, за да ускорят сближаването и да намалят различията в рамките на единния пазар, като предоставят възможност на всички региони да развиват конкурентните си предимства и като улесняват допълнителните частни инвестиции; счита, че тези инвестиции следва да се извършват в рамките на една последователна промишлена политика и следва да бъдат съпътствани от особен акцент върху създаването на качествени работни места, най-вече за младите хора; подчертава необходимостта от подходящ административен капацитет, от активна роля на регионите и от по-добра координация на всички равнища на управление и между тях; призовава за обсъждане на евентуалните по-нататъшни политически действия за намаляване на недостига на инвестиции в ЕС;

10.  Е запознат с текущия процес на намаляване на задлъжнялостта в частния сектор; подчертава, че равнището на инвестициите в Европа е значително по-ниско в сравнение с периода преди кризата; изтъква във връзка с това значението на своевременното привеждане в действие на банковия съюз и структурната реформа на банковия сектор, както и на увеличаването на капиталовите инвестиции в МСП благодарение на съюза на капиталовите пазари; призовава за максимално използване на ЕФСИ и Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) с цел подобряване на достъпа на МСП до финансиране; счита, че по-високата степен на регулаторна предвидимост в рамките на единния пазар ще повиши доверието от страна на инвеститорите;

11.  Подчертава необходимостта от повече инвестиции в човешки капитал, по-специално в образованието и иновациите, включително в контекста на реформите на пазара на труда; подчертава необходимостта от подобряване на националното образование, професионалното обучение и системите за учене през целия живот и от тяхното адаптиране към новите изисквания за умения и знания на пазара на труда в ЕС; подчертава, че всичко това ще създаде благоприятна среда за иновациите като ключова движеща сила за растеж, производителност и конкурентоспособност; в този контекст призовава държавите членки да подобрят резултатите от публичните инвестиции;

12.  Приветства специфичните за държавите инвестиционни профили, в които се посочват някои от основните предизвикателства пред инвестирането в отделни държави членки; приканва Комисията и държавите членки да осигурят участието на всички равнища на управление и на съответните заинтересовани страни в идентифицирането на пречките пред инвестициите, като вниманието се насочи по-специално към вътрешния пазар, слабото вътрешно търсене и структурните реформи, както и към обезпечаването на подходящи инструменти, които да обединяват публично и частно финансиране; изтъква значението на наличието на високи равнища на производствени инвестиции с оглед на устойчивото преодоляване на икономическото изоставане на държавите членки едни спрямо други; отбелязва, че във всяка държава е необходимо да се постигне подходящ баланс между текущите разходи, дългосрочната устойчивост на публичните финанси и инвестициите в потенциала за икономически растеж, както и че на единния пазар и европейските инструменти като ЕФСИ и европейските структурни и инвестиционни фондове е отредена важна роля по отношение на поддържането на добро равнище на инвестиции; подчертава, че ниското равнище на публични инвестиции в научни изследвания и иновации в няколко държави би могло допълнително да ги прикове в капана на средните доходи;

Структурни реформи

13.  Счита, че след дългия период на макроикономическа адаптация акцентът следва да се постави върху осъществяването на структурни реформи и инвестиции с цел укрепване на потенциала за растеж въз основа на качествени работни места и производителност, насърчаване на справедливите, стабилни, ефективни и фискално устойчиви социални системи и подпомагане на устойчивия преход на икономиките на държавите членки към по-ефективно използване на ресурсите;

14.  Призовава за провеждането на устойчиви реформи в рамките на пазарите на продукти, услуги и труд и във връзка с пенсионните схеми, както и за по-добро регулиране, което да стимулира иновациите, създаването на работни места и увеличаването на благосъстоянието, и за лоялна конкуренция, която да не подкопава защитата на потребителите;

15.  Подчертава, че е важно да се повишат ресурсната и енергийната ефективност, включително чрез развитието на кръговата икономика; подчертава значението на доизграждането на истински енергиен съюз, основан на солидарност, ефикасност и диверсификация, като в същото време не се пренебрегват местните енергийни източници, включително възобновяемите източници на енергия; призовава Комисията да включи тези аспекти в специфичните за всяка държава препоръки, където те са от най-голямо значение за конкурентоспособността и устойчивия растеж;

16.  Настоятелно призовава да се предприемат допълнителни мерки за насърчаване на създаването на качествени работни места и за създаване на устойчиви пазари на труда, характеризиращи се с по-ниска степен на сегментация; подчертава значението на наличието на устойчиви и ефективни социални системи; припомня, че важен фактор за поддържането на устойчивостта на пенсионните системи е да се гарантира висока степен на заетост;

17.  Подчертава необходимостта от модерна, ефикасна, демократична и съобразена с нуждите на гражданите публична администрация на всички равнища на управление, както и от ефикасни и прозрачни правила за обществените поръчки; подчертава значението на предприемането на допълнителни стъпки за изграждането на истинска електронна администрация във и между държавите членки; отправя искане към Комисията и държавите членки да открият и коригират евентуалните слабости в своите администрации, които могат да се окажат пагубни в кризисни ситуации;

18.  Призовава за по-съществено изместване на данъчната тежест от трудовите доходи към други данъчни основи, които следва да се определят на национално равнище, като същевременно се осигурява устойчивостта на системите за социална закрила;

19.  Приема за сведение предложението за Програма за подкрепа на структурните реформи, чиято цел е да укрепи изпълнението на благоприятстващите за растежа реформи в държавите членки и което ще бъде разгледано в рамките на обикновената законодателна процедура; отново заявява, че именно държавите членки носят отговорността за осъществяването на структурни реформи;

Фискална отговорност

20.  Изтъква отново необходимостта от отговорни и благоприятстващи за растежа фискални политики, като се гарантира устойчивостта на дълга и се вземат предвид икономическият цикъл и недостигът на инвестициите и същевременно се спазват социалните права на гражданите; припомня, че твърде високата степен на задлъжнялост на някои държави членки представлява съществен риск в случай на евентуални бъдещи сътресения в еврозоната; подчертава, че усилията за увеличаване на устойчивостта на публичните финанси и за стимулиране на растежа е необходимо да се активизират в държавите с високо съотношение дълг/БВП, с цел да се положат основите на процес на устойчиво понижаване на задлъжнялостта;

21.  Настоява за изпълнение на изискванията на Пакта за стабилност и растеж, като същевременно се използват пълноценно включените в него клаузи за гъвкавост в съответствие със съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г. (COM(2015)0012), наред с другото с цел подпомагане на по‑мащабните инвестиции и структурни реформи и справяне със заплахите за сигурността и бежанските потоци;

22.  Подчертава необходимостта от подобряване на събирането на данъци, от борба срещу данъчните измами и срещу отклонението от данъчно облагане, от прилагане на действия срещу агресивното данъчно планиране и данъчните убежища, както и от по-добра координация на данъчната политика в рамките на ЕС; призовава за ефикасност и прозрачност на данъчните системи с оглед на по-успешното събиране на данъци, предотвратяването на избягването на данъци и борбата срещу организираната престъпност; ето защо счита, че данъчните и митническите органи следва да разполагат с достатъчни човешки, материални и финансови ресурси;

23.  Подкрепя рационалните и насочените към конкретни държави усилия за подобряване на качеството и ефективността на публичните разходи, както и на тяхното благоприятно въздействие върху растежа, по-специално чрез пренасочване на непроизводствените разходи към стимулиращи растежа инвестиции, без обаче да се застрашава предоставянето на обществени и социални услуги от основно значение;

Специален акцент върху еврозоната

24.  Посреща със задоволство препоръката относно икономическата политика на еврозоната, предложена от Комисията шест месеца преди специфичните за всяка държава препоръки, като стъпка за задълбочаване на координацията на политиките в контекста на доклада на петимата председатели и съответните резолюции на Европейския парламент;

25.  Подчертава, че поради високото равнище на взаимозависимост и поради единността на своята парична политика еврозоната представлява икономически субект, в рамките на който приравняването към най-добрите в съответните отрасли трябва да бъде насърчавано и подкрепяно чрез по-висока степен на координация на националните политики; подчертава значението на засилените действия от страна на всички национални правителства за осъществяване в съответните държави членки на икономически реформи и инвестиции, необходими за намаляване на макроикономическите дисбаланси и за предотвратяване на отрицателното въздействие на националните политики върху други държави членки; ето защо призовава за извършване на задълбочена оценка на тези макроикономически дисбаланси и странични ефекти, която да допълни оценката на специфичната уязвимост на всяка държава и макроикономическия диалог; настоява за пълна съгласуваност между препоръката за еврозоната и специфичните за всяка държава препоръки;

26.  Посреща със задоволство повишеното внимание към общата фискална позиция на еврозоната, което обаче не отклонява вниманието от отговорностите на отделните държави членки; припомня, че наличието на фискален дефицит в една държава членка не може да се компенсира чрез фискален излишък в друга, що се отнася до процедурата при прекомерен дефицит; призовава да се проследява редовно дали общата фискална позиция е целесъобразна с оглед на съществуващия недостиг на инвестиции;

27.  Подкрепя препоръката да се разграничават данъчните усилия в отделните държави членки, като се вземат предвид съответните им позиции по отношение на изискванията на Пакта за стабилност и растеж и свързаните със стабилизацията нужди, както и страничните ефекти; отбелязва, че за много държави членки това означава провеждане на благоприятстваща за растежа фискална консолидация; отбелязва, от друга страна, че някои държави разполагат с увеличени възможности за предприемане на фискални мерки по отношение на изискванията на Пакта за стабилност и растеж, които биха могли да се използват в настоящия момент за подпомагане на националната икономика;

28.  Отбелязва, че въпреки че големият излишък по текущата сметка на еврозоната е положителен знак за външната конкурентоспособност на еврозоната, настоящото му равнище отразява също липса на вътрешни инвестиции, която има отрицателни последици за растежа и заетостта; счита, че по-силното вътрешно търсене би било по-благоприятно за устойчивия растеж на еврозоната, както и в глобален контекст; съзнава, че настоящият излишък по текущата сметка на някои държави членки върви ръка за ръка с положителни странични ефекти по веригата за създаване на стойност, които могат да бъдат от полза за някои други държави членки по различни начини; отчита също така ролята на единната валута, която помага на по-конкурентоспособните страни да поддържат високи излишъци спрямо останалата част от света; посреща със задоволство констатацията в прогнозата на Комисията за зимата на 2016 г., че икономическият растеж в някои държави членки през 2015 г. се дължи главно на вътрешното търсене; счита, че е важно държавите членки с големи излишъци по текущата сметка да продължат да стимулират вътрешното търсене за собствена и всеобща полза; същевременно призовава по-малко конкурентоспособните държави членки да осъществяват ефективно структурни реформи и висококачествени инвестиции с цел модернизиране на своите икономики и създаване на устойчива бизнес среда за дългосрочните инвестиции в съответствие със стратегията „Европа 2020“; счита, че най-добрият начин за намаляване на макроикономическите дисбаланси в държавите членки е именно това, а не вътрешната девалвация, която отслабва търсенето и забавя икономическия растеж в еврозоната като цяло;

29.  Подчертава необходимостта от насърчаване на реално икономическо и социално сближаване въз основа на подобряване на производителността и на неразходните фактори; подчертава колко е важно всички държави членки ефикасно да осъществят структурни реформи, които подобряват качеството на публичните разходи и осигуряват достатъчен капацитет за инвестиции, с цел да се създадат условията за балансиран и устойчив растеж, който е от ключово значение също за намаляване на съотношението дълг/БВП; отчита, че високото равнище на държавния и частния дълг значително намалява капацитета за инвестиции и съответно забавя растежа;

30.  Припомня, че определянето на заплатите е въпрос на автономно колективно договаряне, и призовава съответните участници да гарантират както отговорно, така и благоприятно за растежа развитие по отношение на заплатите, което да отразява увеличението на производителността; призовава по-специално съответните участници в държавите с дефицит по текущата сметка или с почти равни приходи и разходи да продължат усилията си за повишаване на производителността и за запазване на конкурентоспособността; същевременно призовава съответните участници в държавите с големи бюджетни излишъци да използват излишните спестявания в подкрепа на вътрешното търсене и инвестициите;

31.  Призовава за мерки за предотвратяване на надпреварата за достигане на най-ниски равнища по отношение на данъчното облагане и социалните стандарти, която води до увеличаване на неравенствата; припомня необходимостта да се запази конкурентоспособността в международен план, основаваща се на производителност и на сближаване във възходяща посока; приветства засиленото внимание към три свързани със заетостта показатели в таблицата с показатели за макроикономическите дисбаланси и изисква от Комисията да ги постави на равна основа с останалите; също така счита, че в политическите насоки следва да бъдат надлежно отчетен анализът на съществуващата таблица с ключови показатели за заетостта и социалната сфера и съответни показатели за ефективност на ресурсите;

32.  Отбелязва заключенията на Европейския съвет от декември 2015 г. относно Икономическия и паричен съюз и призовава Комисията да започне подготовка на по-дългосрочните мерки във възможно най-кратки срокове;

По-ефективен европейски семестър с по-силен демократичен контрол

33.  Изразява съжаление във връзка с лошото изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки и счита, че за да се подобри изпълнението, е необходимо да се определят по-добре ясно формулирани приоритети на европейско равнище, както и да се увеличат истинските обществени дебати, политическата воля и ангажираността на национално равнище, което да доведе до по-голяма целенасоченост и национална ангажираност; във връзка с това приветства посещенията на членовете на Комисията в държавите членки с цел обсъждане на процеса на европейския семестър и на документите в него;

34.  Призовава за постигане на правилен баланс между насочването на специфичните за всяка държава препоръки към ключови приоритети и гарантирането, че те се отнасят до всички ключови предизвикателства, включително необходимостта да се предотврати повторение на кризата с държавния дълг, както и необходимостта от увеличаване на конкурентоспособността, растежа и заетостта, като се вземат предвид целите на стратегията „Европа 2020“;

35.  Приветства разискването в пленарна зала с председателите на Европейската комисия и на Еврогрупата относно проекта на препоръката за еврозоната от 15 декември 2015 г. и изисква такива разисквания в пленарна зала да се превърнат в обичайна характеристика на европейския семестър; счита, че такива разисквания укрепват и допълват съществуващия демократичен диалог, по‑специално икономическия диалог, като спомагат за повишаване на отчетността на изпълнителната власт;

36.  Подчертава, че на пролетното си заседание Европейският съвет следва да продължи да бъде основното звено за определяне на политическите приоритети; приветства разискването в пленарна зала с Комисията относно приоритетите на годишния обзор на растежа преди и след неговото приемане; припомня, че определянето на икономическата политика вследствие на препоръката на Съвета до държавите членки е изпълнителен акт, който трябва да подлежи на демократичен контрол и разискване от страна на Европейския парламент; следователно призовава Съвета да приеме препоръките на еврозоната и заключенията относно пакета за годишен обзор на растежа, след като Парламентът е имал възможност да изрази възгледите си по тях; потвърждава своята решимост да разгледа бързо тези документи и да приеме позиция достатъчно рано преди пролетното заседание на Европейския съвет; приветства поканата, отправена към Европейския парламент, да възложи на председателя си да съобщи позицията му на пролетното заседание на Европейския съвет; изтъква освен това, че Договорът изисква Европейският парламент да бъде информиран, след като Съветът е приел препоръки, както и за резултатите от многостранното наблюдение;

37.  Подчертава, че е важно докладите за отделните държави, специфичните за всяка държава препоръки и гласуването относно националните програми за реформи, както и националните програми за сближаване или стабилност да бъдат разисквани в националните парламенти; призовава държавите членки да включат социалните партньори, местните и регионалните органи и други имащи отношение заинтересовани лица по структуриран начин, като се възползват от ранното публикуване на доклади по държави; подчертава незаменимата роля на социалните партньори при определяне на заплатите и жизненоважната роля, която те следва да играят в по-широки икономически разисквания, особено когато става въпрос за насърчаване на производителността; призовава освен това за по-тясно сътрудничество на националните парламенти с Европейския парламент;

38.  Настоятелно призовава Комисията да започне преговори за междуинституционално споразумение относно икономическото управление; настоява, че това МИС следва да гарантира, че в рамките на Договорите структурата на европейския семестър дава възможност за съдържателен и редовен парламентарен контрол на процеса, по-специално по отношение на приоритетите на годишния обзор на растежа и на препоръките за еврозоната;

Бюджетни политики

39.  Изразява съжаление във връзка с липсата на задоволителен ливъридж вследствие на ограничения размер на бюджета на ЕС, като същевременно е невъзможно да се промени режимът на собствени ресурси, а между икономическите прогнози, приоритетите на икономическата политика и процесите по изготвянето на годишните и многогодишните бюджети липсва съгласуваност;

40.  Отбелязва, че бюджетът на ЕС допринася пряко за постигането на две от трите цели на годишния обзор на растежа за 2016 г. (подем на инвестициите, по-нататъшни структурни реформи и провеждане на отговорни и искрени/същински бюджетни политики, които да бъдат на висотата на обявените политически ангажименти); приветства във връзка с това предложението на Комисията да се използват средства на ЕС за техническа помощ в рамките на предоставяната подкрепа за структурните реформи;

41.  Счита, че бюджетът на ЕС може да спомогне за облекчаването на националните бюджети и да подкрепи усилията за бюджетна консолидация чрез осигуряването на собствени ресурси, а също така и чрез рационализиране на разходите; изразява твърдо убеждение, че по-обхватните форми на управление на публичните средства на равнището на ЕС ще спомогнат за реализирането на икономии от мащаба и по този начин — за намаляване на разходите, например в дипломатическата и във военната област, без същевременно да се поставя под въпрос принципът на споделено управление, особено по отношение на структурните фондове;

42.  Подчертава, че по закон бюджетът на ЕС не може да бъде в дефицит; отбелязва, че държавите членки разглеждат бюджета на Съюза като променлива величина за корекция на националните бюджети;

43.  Подчертава, че е необходима засилена интеграция в рамките на еврозоната, за да бъде доизграден Икономическият и паричен съюз (ИПС), и че бюджетният съюз е основна предпоставка за доброто функциониране на еврото;

44.  Призовава по отношение на позицията на Парламента относно еврозоната и нейния бюджетен капацитет да се вземат предвид заключенията на доклада по собствена инициатива относно бюджетния капацитет за еврозоната, който ще бъде подготвен в хода на 2016 г.;

45.  Призовава Комисията да пристъпи към преразглеждане на многогодишната финансова рамка (МФР) в съответствие с договореното през юни 2013 г. политическо споразумение между Парламента, Комисията и Съвета; посочва, че финансовите и хуманитарните кризи, засегнали ЕС между 2009 и 2014 г., изтъкнаха неадекватността на действащата МФР; подчертава освен това необходимостта да се пристъпи към съществена реформа на финансовото планиране на ЕС, която да разгледа комплексно целите, финансирането и срока на действие на наличните инструменти.

Политики в областта на околната среда, общественото здраве и безопасността на храните

46.  Подчертава, че за да могат реформата на законодателството за отпадъците и планът за действие за кръговата икономика да ускорят прехода на европейската икономика към кръгов модел, от съществено значение е да се включат препоръки в тази насока в процеса на европейския семестър, за да се засили конкурентоспособността, да се създадат работни места и да се генерира устойчив растеж; препоръчва принципите на кръговата икономика да се включат в специфичните за всяка държава препоръки;

47.  Отново изтъква необходимостта от фискална рамка, която да възнаграждава развитието на устойчиви политики и която да е в съответствие с принципа „замърсителят плаща“, като изпраща подходящи сигнали за насърчаване на инвестициите в ефективно използване на ресурсите, модернизация на производствените процеси и производство на по‑лесни за ремонтиране и дълготрайни продукти; подчертава необходимостта от постепенно извеждане от употреба на вредните за околната среда субсидии, включително за изкопаеми горива, и от изместване на данъците от труда към замърсяването на околната среда;

48.  Счита, че е важно да се оцени ефективността и устойчивостта на системите за здравеопазване в рамките на европейския семестър, и подкрепя преминаването към основан на резултатите подход, както и акцентирането върху профилактиката на болестите и насърчаването на здравето; призовава Комисията да разработи инструменти, заедно с всички заинтересовани лица, за наблюдение на резултатите в областта на здравето, за измерване на достъпа до висококачествени здравни услуги и за насърчаване на прозрачността на разходите за медицински научни изследвания, за да се намалят социалните различия и неравенствата в здравно отношение между и в рамките на държавите членки; призовава Комисията да вземе предвид в специфичните за всяка държава препоръки дългосрочните здравни и фискални последици от мерките, насочени към програмите за профилактика;

49.  Подчертава значението на устойчивостта на сектора на здравеопазването, който играе важна роля в икономиката като цяло, тъй като в него работи 8% от цялата работна сила на Европа и секторът генерира 10% от БВП на ЕС, и на това секторът да може да предоставя равен достъп до здравни услуги за всички гражданите, тъй като здравето е съществен фактор за стабилност, устойчивост и по-нататъшно развитие на държавите членки и техните икономики;

Регионални политики

50.  Отбелязва значението на инвестициите на ЕС за по-слабо развитите региони, както и важността да се гарантира техният капацитет за привличане на допълнителни инвестиции, като по този начин се насърчава икономическото, социалното и териториалното сближаване;

51.  Отбелязва връзките между целите на процеса на европейския семестър и програмирането на ЕСИ фондовете за периода 2014—2020 г., отразени в споразуменията за партньорство; поради това счита, че след реформата за периода 2014—2020 г. инструментите на политиката на сближаване биха могли да играят много важна роля при изпълнението на съответните СДП, като по този начин допринасят за структурните реформи и за постигането на стратегическите цели на ЕС, както и за ефективното изпълнение на споразуменията за партньорство; подчертава при все това, че програмите и целите по ЕСИ фондовете имат многогодишен и дългосрочен характер в противовес на цикъла на европейския семестър, който е годишен, както и че е необходима координация между приоритетите на Европейския съюз и националните, регионалните и местните потребности;

o
o   o

52.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата на държавите членки, на националните парламенти и на Европейската централна банка.

(1)ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 12.
(2) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 41.
(3) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 8.
(4) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 33.
(5) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25.
(6) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 1.
(7) ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 11.
(8) ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 1.
(9) ОВ L 192, 18.7.2015 г., стр. 27.
(10) ОВ L 268, 15.10.2015 г., стр. 28.
(11) ОВ L 169, 1.7.2015 г., стр. 1.
(12) Приети текстове, P8_TA(2015)0238.
(13) Приети текстове, P8_TA(2015)0408.
(14) Приети текстове, P8_TA(2015)0469.

Правна информация