Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2015/2115(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0012/2016

Внесени текстове :

A8-0012/2016

Разисквания :

PV 01/02/2016 - 9
CRE 01/02/2016 - 9

Гласувания :

PV 25/02/2016 - 7.12
CRE 25/02/2016 - 7.12
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0063

Приети текстове
PDF 492kWORD 104k
Четвъртък, 25 февруари 2016 г. - Брюксел Окончателна версия
Годишен доклад на Европейската централна банка за 2014 г.
P8_TA(2016)0063A8-0012/2016

Резолюция на Европейския парламент от 25 февруари 2016 г. относно годишния доклад на Европейската централна банка за 2014 г. (2015/2115(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид годишния доклад на Европейската централна банка за 2014 г.,

—  като взе предвид член 284, параграф 3 от ДФЕС,

—  като взе предвид решението на Съда на ЕС по дело C‑62/14 от 16 юни 2015 г.,

—  като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално член 15 от него,

—  като взе предвид член 132, параграф 1 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8‑0012/2016),

А.  като има предвид, че според последната прогноза на Комисията от есента възстановяването на икономиката в еврозоната се очаква да нарасне, като реалният БВП се очаква да се повиши с 1,4% през 2015 г., 1,7% през 2016 г. и 1,8% през 2017 г.; като има предвид, че основите за растеж са крехки; като има предвид, че силният политически ангажимент за осъществяването на устойчиви и балансирани от социална гледна точка структурни реформи е ключов за увеличаването на икономическия растеж;

Б.  като има предвид, че според същата прогноза безработицата в еврозоната се очаква да отбележи бавно понижение от 11,6% в края на 2014 г. на 10,5% в края на 2016 г.; като има предвид, че съществуват големи различия между равнищата на безработица в отделните държави членки, като стойностите варират от 6,4% в Германия до 26,6% в Гърция; като има предвид, че процентите на безработица се запазват на тревожно равнище в многобройни държави членки, като засягат в особена степен младите хора и трайно безработните лица;

В.  като има предвид, че според същата прогноза фискалните перспективи в еврозоната следва да отбележат подобрение, с очаквано понижение в публичния дефицит (от 2,4% през 2014 г. до 1,7% през 2016 г.) и публичния дълг (от 94% в края на 2014 г. до 92,5% в края на 2016 г.);

Г.  като има предвид, че ниските цени на енергията имат отрицателно въздействие върху инфлационните очаквания, но биха могли да подпомогнат икономическото възстановяване;

Д.  като има предвид, че тези процеси се подкрепят основно от частното потребление, износа и външни фактори като ниските цени на енергията, и особено на суровия нефт, докато частните и публичните инвестиции в еврозоната растат с бавни темпове и остават на нива, които са значително по-ниски от регистрираните преди началото на кризата, и че относителният дял на инвестициите в БВП постепенно намалява от няколко десетилетия;

Е.  като има предвид, че според прогнозата на ЕЦБ от септември 2015 г. средният темп на инфлацията в еврозоната, който остана близък до нулата в първата половина на 2015 г., се очаква да нарасне, достигайки 1,1% през 2016 г. и 1,7% през 2017 г.;

Ж.  като има предвид, че член 127, параграф 2 от ДФЕС възлага на Европейската система на централните банки „да насърчава нормалното функциониране на платежните системи“;

З.  като има предвид, че през 2014 г. ЕЦБ понижи основните си лихвени проценти за рефинансиране до ефективната долна граница и намали лихвения процент по депозитното улеснение на – 0,20%; като има предвид, че намаляването на реалните лихвени проценти не доведе до значително увеличаване на кредитирането за домакинствата или за предприятията, и по-специално МСП, като това допринесе за решението на ЕЦБ да заложи на неконвенционални мерки на паричната политика;

И.  като има предвид, че досега при изпълнението на надзорните си функции ЕЦБ не винаги е отчитала в достатъчна степен принципа на пропорционалност;

Й.  като има предвид, че МСП са гръбнакът на европейската икономика и че банковата система е инструмент за осигуряване на тяхната конкурентоспособност и растеж; като има предвид, че улесняването на кредитния поток към микро-, малките и средните предприятия е от основно значение, тъй като те представляват 99% от всички предприятия и създават 80% от работните места в Съюза, като по този начин играят ключова роля за генериране на икономически растеж, създаване на работни места и намаляване на социалните различия; като има предвид, че обемът на банковите кредити бавно се увеличава;

К.  като има предвид, че през 2014 г. ЕЦБ приложи поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране и програми за закупуване на подбрани активи от частния сектор, имащи за цел подпомагане на кредитирането на реалната икономика;

Л.  като има предвид, че на 22 януари 2015 г. ЕЦБ започна разширена програма за закупуване на активи в размер на 1,1 билиона евро, която е предвидена да продължи до септември 2016 г. и при всички случаи — докато е налице устойчива корекция в движението на инфлацията;

М.  като има предвид, че заради ангажимента към програмата си за закупуване на облигации ЕЦБ натовари баланса си със значителна степен на риск;

Н.  като има предвид, че Единният надзорен механизъм (ЕНМ), първият стълб на банковия съюз, стана напълно оперативен на 4 ноември 2014 г. с прехвърлянето на ЕЦБ на прекия надзор върху 122-те най-големи банки в еврозоната; като има предвид, че успоредно с това беше извършено цялостна оценка на тези значими банки, включваща преглед на качеството на активите и стрес тест, която приключи на 26 октомври 2014 г.; като има предвид, че Единният механизъм за преструктуриране (ЕМП), вторият стълб на банковия съюз, започна да функционира в началото на 2015 г., а третият стълб, единната схема за гарантиране на депозитите, все още не е установен;

1.  Припомня, че неравностойното в географско отношение и умерено възстановяване, очаквано през следващите години в еврозоната, трябва да бъде засилено и че потенциалният икономически растеж трябва да се увеличи с цел понижаване на високия процент безработица, отбелязан в много държави членки от еврозоната, и намаляване на бремето на дълга; подчертава, че много държави членки са изправени пред сходни макроикономически предизвикателства; подчертава необходимостта от подобряване на условията както за публичните, така и за частните инвестиции с цел насърчаване на растежа и създаване на работни места и призовава за допълнителни усилия за осигуряване на финансиране за реалната икономика; счита, че държавите членки трябва да положат усилия за извършване на устойчиви и балансирани от социална гледна точка структурни реформи;

2.  Изразява съжаление във връзка със съществуващото, макар и постепенно намаляващо разминаване между лихвените проценти по финансирането за МСП и тези за по-големите предприятия, между лихвените проценти за малки и за големи заеми и между условията за кредитиране за МСП, разположени в различни държави от еврозоната, но признава ограниченията на това, което паричната политика може да постигне в това отношение; в тази връзка отбелязва ролята на спестовните, кооперативните и взаимоспомагателните банки и подчертава, че регулаторната рамка следва да приспособи техните конкретни оперативни принципи и да зачита техните конкретни мисии, както и че надзорните органи следва да познават тези аспекти и да ги вземат предвид в своите практики и подход на действие;

3.  Подчертава, че въпреки продължаващите усилия на ЕЦБ да поддържа благоприятни условия за финансиране, частните и публичните инвестиции в еврозоната продължават да бъдат значително под нивата си преди настоящата криза; приветства в тази връзка създаването на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), както и плана на Комисията да установи истински съюз на капиталовите пазари (СКП), който следва да диверсифицира източниците на финансиране за икономиката на ЕС, да стимулира трансграничните инвестиции и да увеличи достъпа до финансиране за предприятията, особено МСП;

4.  Отбелязва, че в отговор на комплексната среда на криза на държавния дълг, спад на инфлацията, свиване на кредитите и бавен икономически растеж и със своите лихвени проценти, близки до нулева долна граница, ЕЦБ е прибягнала до неконвенционални инструменти на паричната политика;

5.  Отбелязва положителното, макар и скромно въздействие на програмата за закупуване на активи върху паричната и кредитната динамика, със заеми за предприятията, които са все още слаби, но са благоприятствани от постепенното облекчаване на кредитните стандарти, продължаващо облекчаване на условията и реда за нови заеми, спад при отхвърлянето на заявленията, увеличение на търсенето на кредити и постепенно нарастване на частните инвестиции през първите три тримесечия на 2015 г., като същевременно остават значителни различия в икономиките в еврозоната; отбелязва, че от стартирането на програмата за закупуване на активи средносрочните инфлационни очаквания започнаха да се увеличават, като постепенно се доближават до целта от 2%, а рисковете от дефлация може да са намалели; изисква от ЕЦБ, когато е възможно, да прилага тази програма към всички държави членки, без дискриминация, при зачитане на правилата, на които трябва да се подчинява;

6.  Очаква ЕЦБ да допринася за общите икономически политики в рамките на Съюза, както и за постигането на техните цели, съгласно член 282 от ДФЕС, при условие че основната задача за ценова стабилност не е изложена на риск;

7.  Подчертава, че участието на ЕЦБ включва усилия за увеличаване на евтиното кредитирането на реалната икономика и улесняване на икономическото възстановяване в посока към работни места, растеж и стабилност;

8.  Изразява безпокойство от възможните нежелани последици и дългосрочно въздействие на неконвенционалните инструменти на паричната политика на ЕЦБ; съзнава, че излизането от тези мерки ще бъде сложен въпрос, който ще трябва да се планира внимателно с цел предотвратяване на нежелани нарушения на пазара, особено що се отнася до правилното, предпазливо и навременно управление на излизането; изисква от ЕЦБ да наблюдава внимателно рисковете, свързани със програмите ѝ за закупуване; настоява, че паричната политика не може да реши фискалните и икономическите проблеми, които съществуват в много държави членки, и не може да бъде заместител на необходимите устойчиви и балансирани от социална гледна точка структурни реформи, фискална консолидация и целеви инвестиции;

9.  Изразява резерви по отношение на потенциалните рискове за финансовата стабилност, произтичащи от трайно ниските лихвени проценти в някои държави членки, което би могло да окаже неблагоприятно въздействие върху застраховките за живот и пенсионните планове; признава, че дългосрочните лихвени проценти отразяват стоящите в основата макроикономически условия и решенията в областта на паричната политика;

10.  Призовава Комисията да излезе с предложения за подобряване на макропруденциалния надзор и наличните инструменти на политиката с цел намаляване на рисковете, свързани с паралелната банкова система, в светлината на предупреждението, включено в годишния доклад на ЕЦБ, че предвид устойчивото разширяване през последното десетилетие на небанковото кредитно посредничество до 22 билиона евро в активи са необходими по-нататъшни инициативи за наблюдение и оценка на слабите места на растящата паралелна банкова система;

11.  Приветства категоричния ангажимент на ЕЦБ от август 2012 г. „да направи всичко възможно“ в защита на еврото;

12.  Заключава, че програмата за закупуване на държавни и частни дългови ценни книжа на вторичните пазари би могла да бъде по-ефективна;

13.  Посочва загрижеността, изразена в Решението на Съда на ЕС от 16 юни 2015 г. по дело C-62/14, в което се постановява, че когато ЕЦБ закупува държавни облигации на вторичните пазари, е изложена на възможен значителен риск от загуби, както и на възможен риск от обезценяване на дълга; отбелязва, че в същото решение се уточнява, че това не променя заключението, че ЕЦБ има право да купува държавни облигации на вторичните пазари, както и че такива покупки не противоречат на забраната за парично финансиране на държавите членки;

14.  Подчертава, че високите и различни равнища на публичния и частния дълг в някои държави членки, в допълнение към вече разрешените структурни слабости в банковия сектор, са пречка пред правилното прилагане на паричната политика, и че неконвенционалната парична политика, прилагана от ЕЦБ, не е в състояние сама по себе си да промени това положение;

15.  Настоятелно призовава държавите членки от еврозоната, които са обект на програма за макроикономически корекции, да предприемат действия, в съответствие с член 7, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г., за извършването на широкообхватен одит на публичните си финанси с цел, наред с другото, извършване на оценка на причините, довели до натрупването на прекомерен дълг, както и проследяване на всички възможни нередности; подчертава, че целта на този одит следва да бъде постигането на по-добро разбиране на грешките от миналото, а не започване на ad hoc процес на преструктуриране на дълга, който би могъл да отключи нова дългова криза в някои държави членки;

16.  Подчертава, че правилата на действащата рамка за икономическо управление следва да бъдат съответно спазвани и прилагани, без да се прави разлика между големите и малките държави членки; отново заявява, че спазването на средносрочните цели за бюджетните позиции, които са близки до балансиран структурен бюджет или структурен излишък, без да се вземат предвид еднократните и временните мерки, ще позволи на държавите членки да се справят с нормалните циклични колебания, като същевременно поддържат бюджетния дефицит под референтната стойност от 3% от БВП; счита, че всички съществуващи инструменти в рамките на засиления Пакт за стабилност и растеж следва да се прилагат с цел по-силна подкрепа за стабилност и растеж;

17.  Потвърждава своя ангажимент за зачитане на независимостта на ЕЦБ при провеждането на паричната политика, както е заложено в Договорите; счита, че независимостта на централната банка е от решаващо значение за постигане на целта за поддържане на ценовата стабилност; подчертава, че всички правителства и национални публични органи следва да се въздържат от отправяне на призиви към ЕЦБ да предприеме конкретни действия;

18.  Припомня, че в член 127 от ДФЕС се посочва, че ЕЦБ, без да се накърнява нейната основна цел за поддържане на ценова стабилност, подкрепя основните икономически политики на Съюза, и че това е допълнително уточнено в член 282 от ДФЕС;

19.  Обръща вниманието към член 123 от ДФЕС, член 21 от Устава на Европейската система на централните банки и член 7 от Регламент (ЕО) № 3603/93 на Съвета от 13 декември 1993 г., които забраняват директното купуване от страна на националните централни банки или ЕЦБ на дългови инструменти, емитирани от ЕС или от националните публични органи или публичноправни субекти; припомня обаче, че такова купуване се допуска на вторичните пазари;

20.  Приветства опитите на ЕЦБ за повишаване на инфлацията, така че да не надхвърля 2%, но да е близо до тази цифра, тъй като това може също да допринесе за успеха на другите политики на ЕС и повишаване на конкурентоспособността, икономическия растеж и създаването на работни места в Европа, ако бъде изпълнено заедно с целеви инвестиции, амбициозни и балансирани от социална гледна точка структурни реформи и фискална консолидация;

21.  Приветства предприетата от ЕЦБ стъпка напред за публикуване на резюмета от протоколите от заседанията ѝ и очаква обявяването на по-нататъшни стъпки за подобряване на прозрачността на каналите ѝ за комуникация; счита, че може все още да се постигне допълнителен напредък най-вече в рамките на ЕНМ;

22.  Приветства общата понастоящем тенденция сред големите централни банки да разясняват публично решенията си в паричната сфера незабавно след вземането им — практика, чието начало постави ЕЦБ; по-специално приветства публикуването на по-ясните и по-прозрачни процедури за спешна помощ за осигуряване на ликвидност (ELA) за платежоспособни финансови институции (предимно национални банки), които са изправени пред временни проблеми с ликвидността;

23.  Припомня своето искане годишният доклад на ЕЦБ да съдържа обратна информация относно данните, предоставени в годишния доклад на Парламента; счита, че би било полезно, ако наред с оценката си на паричните и финансовите условия ЕЦБ може да представи — в изявлението си след провеждането на месечното заседание на Управителния съвет на ЕЦБ — своята оценка за степента на разликите между фактическия и потенциалния БВП в еврозоната;

24.  Припомня, че провежданият на тримесечие диалог по въпросите на паричната политика е важен, за да се гарантира прозрачността на паричната политика по отношение на Парламента и на широката общественост; приветства практиката представители на ЕЦБ да предоставят навременни и точни отговори на въпросите, поставяни от членовете на ЕП; също така приветства практиката на ЕЦБ да предоставя писмено допълнителна информация, в случай че дадените по време на разискванията отговори не се окажат достатъчно задоволителни и/или изчерпателни;

25.  Подчертава, че надзорната роля на ЕЦБ и нейната функцията във връзка с паричната политика трябва ясно да се разграничават и че съчетаването на двете функции не следва да води до конфликт на интереси за ЕЦБ; в тази връзка припомня ръководния принцип, че инструментът, използван за определяне на политиката, било то в паричната или надзорната сфера, следва да се избира в зависимост от преследваната цел и обсъждания въпрос;

26.  Подчертава необходимостта от демократична отчетност с оглед на новите отговорности, предоставени на ЕЦБ във връзка с надзорните задачи, както и предвид консултативната ѝ роля в програмите на Тройката и Четворката;

27.  Подчертава значението на организационната независимост на Европейския съвет за системен риск и призовава ЕЦБ да обмисли начини за засилване на неговата независимост;

28.  Призовава ЕЦБ да преработи изцяло предложението за създаване на цялостен аналитичен набор от данни относно кредитите (Anaсredit), като вземе предвид по-специално принципа на пропорционалност, и по този начин да съсредоточи вниманието си върху определянето на подходящи прагове с цел намаляване на административните разходи, в частност за по-малките финансови институции;

29.  Приветства желанието, изразено от Марио Драги в рамките на диалога по въпросите на паричната политика, проведен на 23 септември 2015 г., да „информира Европейския парламент за възприеманите от ЕЦБ позиции“ в рамките на органи като Съвета за финансова стабилност или Базелския комитет по банков надзор;

30.  Припомня, че ролята на ЕЦБ включва защита на финансовата стабилност, а оттам и необходимостта да се осигури достатъчна ликвидност, за да се избегне банкова паника в платежоспособни банки, свързани с мрежата на Евросистемата;

31.  Припомня, че ролята на ЕЦБ в Тройката и в Четворката е кодифицирана в пакета от два законодателни акта (член 7 от Регламент (ЕС) № 472/2013); отбелязва решението на Съда на ЕС по дело C‑62/14 от 16 юни 2015 г. и призовава ЕЦБ да го вземе предвид при своите действия; настоятелно призовава ЕЦБ да направи преоценка и ако е необходимо, да укрепи своята независимост от политическите решения;

32.  Призовава за цялостна оценка на начина на действие на Тройката и на участието на ЕЦБ в рамките на Тройката и Четворката, с оглед на това да се изясни обхватът на отговорностите и да се увеличи демократичната отчетност при приемането и прилагането на спасителните програми;

33.  Припомня доклада на Парламента от 28 февруари 2014 г. относно разследващия доклад относно ролята и действията на Тройката, в който се призовава следващият Парламент да използва за основа този доклад, да разработи неговите ключови констатации, както и да направи допълнителни проучвания;

34.  Призовава държавите членки, Съвета и ЕЦБ да положат всички усилия, за да се гарантира балансираното представителство на мъжете и жените в органите за вземане на решения на ЕЦБ и да обърнат сериозно внимание на този фактор при подновяването на състава на тези органи, по-специално на Управителния съвет и на Изпълнителния съвет;

35.  Отбелязва, че на 24 ноември 2015 г. Комисията предложи за банковите депозити обхващаща цялата еврозона схема за гарантиране на депозитите (EDIS);

36.  Приветства проекта за СКП и неговия потенциал за възстановяване на каналите за финансиране не чрез намаляване на средствата за финансиране или чрез запазването им на настоящите им равнища, а по-скоро чрез тяхното увеличаване и разнообразяване, като по този начин се допринася за намаляване на прекомерната зависимост на икономиките на еврозоната от банковата система и за създаването на жизнено важна схема за поемане на сътресения за паричния съюз; предупреждава обаче, че СКП не бива да обезсърчава персоналното консултативно банкиране, съсредоточено върху реалната икономика, тъй като то е най-подходящата форма на финансиране за по-малките предприятия;

37.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Европейската централна банка.

Правна информация