Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2016/2608(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

RC-B8-0338/2016

Разисквания :

Гласувания :

PV 10/03/2016 - 7.2

Приети текстове :

P8_TA(2016)0084

Приети текстове
PDF 471kWORD 86k
Четвъртък, 10 март 2016 г. - Страсбург Окончателна версия
Египет, и по-специално случаят на Джулио Реджени
P8_TA(2016)0084RC-B8-0338/2016

Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2016 г. относно Египет, по‑специално случая на Джулио Реджени (2016/2608(RSP))

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно Египет, и по-специално тези от 17 декември(1) 2015 г. и 15 януари 2015 г.(2),

—  като взе предвид заключенията на Съвета на ЕС по външни работи относно Египет от 21 август 2013 г. и 10 февруари 2014 г.,

—  като взе предвид споразумението за асоцииране между ЕС и Египет,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно смъртното наказание, изтезанията, свободата на изразяване на мнение и относно защитниците на правата на човека,

—  като взе предвид отговора на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председател/върховен представител) от 27 октомври 2015 г. на въпрос с искане за писмен отговор E‑010476/2015 относно военната подкрепа, която ЕС и държавите членки оказват на Египет,

—  като взе предвид конституцията на Египет, по-специално член 52 (относно изтезанията) и член 93 (относно задължителния характер на международно право в областта на правата на човека),

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, по които Египет е страна,

—  като взе предвид изявлението на Комисията на Египет за права и свободи, която съобщи за изчезването през 2015 г. на 1700 души, които са били в ръцете на държавните сили за сигурност,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че според наличната информация Джулио Реджени, 28-годишен италиански докторант в университета в Кеймбридж, е изчезнал на 25 януари 2016 г., след като е напуснал дома си в Кайро; като има предвид, че тялото му е намерено на 3 февруари 2016 г. в близост до път в покрайнините на Кайро;

Б.  като има предвид, че египетските органи са наредили извършването на аутопсия преди репатрирането на тялото му в Италия, където италианските следователи също са извършили аутопсия; като има предвид, че резултатите все още не са направени публично достояние; като има предвид, че египетските органи потвърдиха, че няма какво да крият във връзка с това убийство, че те са еднакво заинтересовани от разкриването на истината и са готови да сътрудничат изцяло на италианските си партньори в хода на разследването;

В.  като има предвид, че според съобщения в медиите и по данни на италианския посланик в Кайро по тялото на г-н Реджени са установени следи от тежък побой и множество форми на изтезания; като има предвид, че министърът на вътрешните работи на Италия заяви, че по тялото има следи от „нечовешко, животинско, неприемливо насилие“;

Г.  като има предвид, че в Кайро г-н Реджени е работил по проучване относно развитието на независими синдикални организации в Египет по времето след Мубарак и Морси и е поддържал контакти с противници на правителството;

Д.  като има предвид, че случаят на Джулио Реджени е един от многобройните случаи на насилствени изчезвания в Египет от юли 2013 г. насам; като има предвид, че тези изчезвания остават безнаказани;

Е.  като има предвид, че настоящото египетското правителство проведе мащабна кампания на произволни задържания на лица, критикуващи правителството, в т.ч. журналисти, защитници на правата на човека и членове на политически и социални движения; като има предвид, че по данни на египетските органи над 22 000 души са били задържани от юли 2013 г. насам;

Ж.  като има предвид, че съществува опасност от закриване на Центъра за приемане и реабилитация на жертвите на насилие „Ел Надим“ от страна на органите в резултат на фалшиви обвинения във връзка с нарушение на здравните норми; като има предвид, че ролята на Центъра е от решаващо значение за лечението на жертви на насилие и изтезания, а така също е от изключително значение за предоставянето на информация относно изтезанията, убийствата и най-страшните форми на злоупотреба по време на задържане;

З.  като има предвид, че Египет е дългогодишен стратегически партньор на Европейския съюз; като има предвид, че степента на ангажираност на ЕС по отношение на Египет следва да се основава на стимули в съответствие с принципа „повече за повече“ на европейската политика за съседство и зависи от напредъка, постигнат в реформирането на демократичните институции и по отношение на принципите на правовата държава и правата на човека; като има предвид, че на 21 август 2013 г. Съветът по външни работи на ЕС възложи на заместник‑председателя/върховен представител да преразгледа помощта на ЕС за Египет; като има предвид, че Съветът по външни работи реши, че сътрудничеството на ЕС с Египет ще бъде пренасочено в съответствие с развитието на положението на място;

И.  като има предвид, че в заключенията на Съвета по външни работи от 21 август 2013 г. се посочва, че „освен това държавите членки постигнаха съгласие да спрат временно лицензите за износ за Египет на всякакво оборудване, което би могло да се използва за репресии вътре в страната, и да направят нова оценка на лицензите за износ на оборудване, попадащо в обхвата на Обща позиция 2008/944/ОВППС, както и да преразгледат помощта си за Египет в областта на сигурността.“; като има предвид, че тези заключения бяха потвърдени от Съвета по външни работи през февруари 2014 г.; като има предвид, че в своя отговор на въпрос с искане за писмен отговор E-010476/2015 от 27 октомври 2015 г. заместник-председателят/върховен представител потвърди, че тези заключения представляват „политически ангажимент против предоставянето на каквато и да било военна помощ за Египет“;

Й.  като има предвид, че в приетата през 2014 г. конституция на Египет са заложени основни права и свободи;

К.  като има предвид, че Египет е изправен пред тероризъм от страна на различни джихадистки организации, активни в Египет, по-специално в Синай, и които имат връзки с Ислямската държава и други терористични организации, действащи в либийската криза; като има предвид, че продължаващият конфликт в Либия оказва пряко влияние върху сигурността на Египет; като има предвид, че продължаващата криза поражда сериозна загриженост в Европейския съюз, и най-вече в Италия;

1.  Решително осъжда изтезанията и убийството на гражданина на ЕС Джулио Реджени при подозрителни обстоятелства и изразява своето искрено съчувствие и своите съболезнования на семейството;

2.  Призовава египетските органи да предоставят на италианските органи всички необходими документи и информация, за да се даде възможност за бързо, прозрачно и безпристрастно разследване на случая на г-н Реджени в съответствие с международните задължения, както и да положат всички усилия за изправяне на извършителите на престъпления пред правосъдието във възможно най-кратък срок;

3.  Подчертава с дълбока загриженост, че случаят на Джулио Реджени не е изолиран случай, а попада в контекста на изтезания, смърт в ареста и насилствени изчезвания в Египет през последните години, което е явно нарушение на член 2 на споразумението за асоцииране между ЕС и Египет, в което се заявява, че отношенията между ЕС и Египет се основават на зачитането на демократичните принципи и основните права на човека, изложени във Всеобщата декларация за правата на човека, която е основен елемент на споразумението; ето защо призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и държавите членки да повдигнат пред египетските органи въпроса относно рутинната практика на принудителни изчезвания и изтезания и да настояват за ефективна реформа на системата за сигурност и на съдебната система на Египет ;

4.  Изразява дълбока загриженост по повод на непосредствената заплаха от принудително затваряне на Центъра за приемане и реабилитация на жертвите на насилие „Ел Надим“; призовава за бързото оттегляне на нареждането за неговото административно закриване;

5.  Изразява загриженост относно продължаващия тормоз, упражняван над Комисията на Египет за права и свободи по повод на видимата ѝ роля в кампанията „Да спрем насилственото изчезване“ в Египет;

6.  Напомня на египетските органи за техните национални и международни правни задължения и ги призовава да дадат приоритет на защитата и насърчаването на правата на човека и да гарантират, че за нарушенията на тези права ще се търси отговорност; призовава още веднъж за незабавното и безусловно освобождаване на всички лица, задържани и осъдени единствено поради това, че са упражнили правото си на свобода на изразяване на мнение и на мирни събрания, към които спадат защитници на правата на човека, медийни специалисти и блогъри; призовава египетските органи да гарантират правото на справедлив съдебен процес в съответствие с международните стандарти;

7.  Призовава египетското правителство да гарантира, че националните и международните организации на гражданското общество и независимите синдикални организации могат да работят в страната свободно, без намеса или сплашване от страна на правителството; призовава египетските органи да отменят забраната за пътуване, наложена на редица водещи египетски защитници на правата на човека;

8.  Очаква новата конституция, одобрена на 14 и 15 януари 2014 г., по-специално членове 52, 73 и 93 от нея, да представлява важна стъпка напред в процеса на преход на страната към демокрация;

9.  Отбелязва сформирането на новото Народно събрание, и го призовава да преразгледа спешно репресивния закон за протестите от ноември 2013 г., използван за пресичане на всички форми на мирни протести, както и закона за събранията от 1914 г.; призовава също така за преразглеждане на всички други репресивни законодателни разпоредби, приети в нарушение на конституцията на Египет, включително закона за терористични актове и закона за терористични образувания, които могат да бъдат използвани за вътрешни репресии вместо за подобряване на колективната сигурност; подчертава готовността си да проучи в партньорство с органите на страната възможността за разработване на програма за изграждане на капацитет за парламента на Египет;

10.  Подчертава, че само чрез изграждането на истинско плуралистично общество, в което се зачитат многообразието на гледни точки и стилове на живот, може да се осигури дългосрочна стабилност и сигурност в Египет, и призовава египетските органи да поемат ангажимент за провеждане на помирителен диалог, който да обедини всички сили, неизползващи насилие, включително мирните ислямистки сили, с цел да се възстанови доверието в политиката и икономиката в рамките на приобщаващ политически процес;

11.  Подчертава значението, което ЕС придава на сътрудничеството си с Египет като важен съсед и партньор, както и ролята на Египет за гарантиране на стабилността в региона; споделя загрижеността на египетския народ във връзка с предизвикателствата в областта на икономиката, политиката и сигурността, пред които са изправени страната им и региона; осъжда терористичните нападения срещу египетското гражданско население и военните сили;

12.  Призовава ЕС, и по-специално заместник-председателя/върховен представител и делегацията на ЕС в Кайро, да гарантират редовен обмен със защитници на правата на човека и други гласове на несъгласие в подкрепа на лицата, които са изложени на риск или са задържани, и да следят съответните съдебни процеси по всеобхватен начин;

13.  Настоятелно призовава държавите членки да се придържат напълно към заключенията на Съвета по външни работи от август 2013 г. относно износа на военни технологии и оборудване, както и относно сътрудничеството в областта на сигурността; призовава за временно преустановяване на износа на оборудване за наблюдение, когато има доказателства, че такова оборудване би могло да се използва за нарушаване на правата на човека; призовава заместник-председателя/върховен представител да докладва относно текущото състояние по отношение на военното сътрудничество и сътрудничеството в областта на сигурността между държавите — членки на ЕС, и Египет, и да разработи пътна карта въз основа на тесни консултации с Европейския парламент, като бъдат набелязани конкретни стъпки, които да предприемат египетските органи, за да се подобри значително положението в областта на човешките права и да се проведе всеобхватна съдебна реформа, преди да може да се обмисли извършването на преоценка на заключенията на Съвета по външни работи от август 2013 г.;

14.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на парламентите и правителствата на държавите членки, на президента и правителството на Арабска република Египет и на Африканската комисия по правата на човека и народите.

(1)Приети текстове, P8_TA(2015)0463.
(2)Приети текстове, P8_TA(2015)0012.

Правна информация