Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2014/2252(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0301/2015

Внесени текстове :

A8-0301/2015

Разисквания :

PV 11/04/2016 - 16
CRE 11/04/2016 - 16

Гласувания :

PV 12/04/2016 - 5.10
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0103

Приети текстове
PDF 505kWORD 112k
Вторник, 12 април 2016 г. - Страсбург Окончателна версия
Годишни доклади за 2012 и 2013 г. относно субсидиарността и пропорционалността
P8_TA(2016)0103A8-0301/2015

Резолюция на Европейския парламент от 12 април 2016 г. относно годишните доклади за 2012 и 2013 г. относно субсидиарността и пропорционалността (2014/2252(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество(1),

—  като взе предвид практическите условия, договорени на 22 юли 2011 г. между компетентните служби на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на член 294, параграф 4 от ДФЕС по отношение на споразуменията на първо четене,

—  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно регулаторната пригодност на ЕС, субсидиарността и пропорционалността (19-и доклад относно „по-доброто законотворчество“ за 2011 година)(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2012 г. относно 18-ия доклад относно „по-доброто законотворчество“ — Прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност (2010 г.)(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2011 г. относно по-добро законотворчество, субсидиарност, пропорционалност и интелигентно регулиране(4),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията за 2012 г. относно субсидиарността и пропорционалността (COM(2013)0566) и годишния доклад на Комисията за 2013 г. относно субсидиарността и пропорционалността (COM(2014)0506),

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно интелигентното регулиране от 4 декември 2014 г.,

—  като взе предвид заключенията на Конференцията на председателите на парламентите на държавите — членки на Европейския съюз, от 21 април 2015 г.,

—  като взе предвид докладите, които КОСАК изготвя два пъти годишно, относно новостите в процедурите и практиките на Европейския съюз във връзка с парламентарния контрол от 27 септември 2012 г., 17 май 2013 г., 4 октомври 2013 г., 19 юни 2014 г. и 14 ноември 2014 г.,

—  като взе предвид окончателния доклад от 14 октомври 2014 г. на Групата на високо равнище от независими заинтересовани страни относно административните тежести, озаглавен „Намаляване на бюрокрацията в Европа — постижения и перспективи“(5),

—  като взе предвид членове 52 и 132 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси, и становищата на комисията по международна търговия, на комисията по бюджетен контрол, на комисията по заетост и социални въпроси и на комисията по конституционни въпроси (A8‑0301/2015),

A.  като има предвид, че през 2012 г. Комисията получи мотивирани становища във връзка с 83 законодателни предложения; като има предвид, че общият брой на внесените становища, получени през 2012 г., е бил 292, включително изявленията, които не се квалифицират като мотивирани становища;

Б.  като има предвид, че през 2013 г. Комисията получи мотивирани становища във връзка с 99 законодателни предложения; като има предвид, че общият брой на внесените становища, получени през 2013 г., е бил 313, включително изявленията, които не се квалифицират като мотивирани становища;

В.  като има предвид, че през 2012 г. националните парламенти изпратиха 12 мотивирани становища относно предложението „Монти II“(6), което се равнява на 19 гласа (прагът за задействане на процедурата е 18), и по този начин за първи път задействаха т.нар. процедура „жълт картон“ — механизъм за контрол на субсидиарността, който задължава институцията, която е внесла предложението, да го преразгледа и да обоснове своето решение относно това дали предложението да се оттегли, измени или запази;

Г.  като има предвид, че Комисията оттегли предложението „Монти II“, но заяви, че смята, че предложението съответства на принципа на субсидиарност и че предложението беше оттеглено поради недостатъчна подкрепа за него в Европейския парламент и Съвета на министрите(7);

Д.  като има предвид, че през 2013 г. националните парламенти изпратиха 13 мотивирани становища относно предложението за създаване на Европейска прокуратура(8), което се равнява на 18 гласа и по този начин задействаха втората процедура „жълт картон“;

Е.  като има предвид, че Комисията заключи, че нейното предложение съответства на принципа на субсидиарност и че оттегляне или изменение на предложението не е необходимо; като има предвид, че Комисията обяви, че в законодателния процес тя ще вземе под внимание мотивираните становища(9);

Ж.  като има предвид, че няколко национални парламента изразиха загриженост по отношение на подхода на Комисията, тъй като счетоха представените от Комисията основания и доводи за недостатъчни; като има предвид, че комисията по правни въпроси и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент проведоха разисквания по тази тема;

З.  като има предвид, че в последвалите преговори със Съвета относно Европейската прокуратура обхватът и работните методи бяха стеснени в сравнение с първоначалното предложение, по което бяха изказани мотивираните становища;

И.  като има предвид, че поради своето право на инициатива Комисията носи отговорност да гарантира, че правилният избор за това дали и по какъв начин да се предложи предприемането на действия на равнище Европейски съюз се извършва на ранен етап от изготвянето на политиката;

Й.  като има предвид, че понастоящем Комисията преразглежда насоките, приложими към процедурата за оценка на въздействието, което включва разглеждане на субсидиарността и пропорционалността;

К.  като има предвид, че Европейският парламент създаде свой собствен отдел за оценка на въздействието, който изготви 50 първоначални оценки и две подробни оценки на оценките на въздействието на Комисията през 2013 г.;

Л.  като има предвид, че националните парламенти отбелязаха, че включването на значителни и многобройни делегирани правомощия усложнява ефективната преценка дали окончателните правила ще съответстват на принципа на субсидиарност;

М.  като има предвид, че проверката на субсидиарността и пропорционалността, както и оценката на въздействието се извършват само в началото на законодателния процес;

1.  Отбелязва, че принципите на субсидиарност и пропорционалност са основополагащи ръководни принципи за Европейския съюз;

2.  Подчертава, че използването на правомощията на ЕС следва да се ръководи от принципите на субсидиарност и на пропорционалност, както това се посочва в член 5 от Договора за Европейския съюз; приветства факта, че през 2012 и 2013 г. институциите на ЕС и националните парламенти следяха внимателно за съблюдаването на тези два принципа;

3.  Приветства засиленото участие и по-големия ангажимент на националните парламенти в европейския законодателен процес през последните години, което доведе до увеличаване на осведомеността относно принципите, на които се основава ЕС, включително принципите на субсидиарност и пропорционалност в междуинституционалния контекст; отбелязва обаче, че в този контекст има какво още да се направи; предлага като първа стъпка Комисията да организира ежегодни дискусии с всеки от националните парламенти, за да укрепне диалогът между двете страни;

4.  Счита също така, че принципите на субсидиарност и пропорционалност представляват отправна точка за разработването на политиките; ето защо подчертава важността на провеждането на оценка в началото на законодателния процес, с цел да се отговори на въпроса дали целите на политиките могат да бъдат постигнати по-успешно на европейско равнище, отколкото посредством национални или регионални инициативи;

5.  Отбелязва значението на парламентите и на тяхното териториално влияние и близост до гражданите и призовава, по целесъобразност, за по-голямо участие в системата за ранно предупреждение;

6.  При все това отбелязва, че по-голямата част от становищата на националните парламенти се внасят от само няколко национални камари; насърчава останалите парламентарни камари да участват по-активно в дискусиите на европейско равнище;

7.  Подчертава, че европейските институции трябва да спазват принципите на субсидиарност и пропорционалност, предвидени в член 5 от Договора за Европейския съюз и Протокол № 2 към Договора за функционирането на Европейския съюз, които са от общ характер и са задължителни за институциите при прилагането на правомощията на Съюза, с изключение на областите, които са от изключителната компетентност на Съюза, където принципът на субсидиарност не се прилага;

8.  Счита, че механизмът за проверка на принципа на субсидиарност е от съществено значение за сътрудничеството между европейските и националните институции;

9.  Отбелязва, че годишните доклади, изготвяни от Комисията, представляват донякъде формалност и призовава Комисията да обмисли изготвянето на по-подробни доклади относно начина, по който принципите на субсидиарност и пропорционалност се спазват при изготвянето на политиките на ЕС;

10.  Отбелязва методологията на Комисията в годишните доклади за 2012 г. и 2013 г., в които статистически данни биват използвани за класифициране на мотивираните становища, представени от националните парламенти по пакет от предложения като само едно мотивирано становище, вместо като мотивирано становище за всяко от отделните предложения;

11.  Отбелязва, че, като цяло, делът на мотивираните становища се увеличи като процент от общите внесени становища в сравнение с 2010 г. и 2011 г., както и че през 2012 г. мотивираните становища представляваха 25% от всички внесени становища, докато през 2013 г. те представляваха 30% от становищата на националните парламенти съгласно процедурата по протокол 2; в това отношение отбелязва консултациите с националните парламенти в рамките на законодателния процес;

12.  Изтъква, че през 2012 г. за първи път националните парламенти използваха т.нар. процедура за „жълт картон“ във връзка с принципа на субсидиарност в отговор на предложението на Комисията за регламент относно упражняване на правото да се предприемат колективни действия по отношение на свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги („Монти II“); отбелязва, че въпреки своето заключение, че принципът на субсидиарност не е бил нарушен, Комисията оттегли своето предложение поради липсата на политическа подкрепа; отбелязва, че през 2013 г. беше даден ход на втора процедура за използване на жълт картон във връзка с предложението на Комисията за регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура; отбелязва, че Комисията стигна до заключението, че предложението е съобразено с принципа на субсидиарност, и взе решение да го поддържа;

13.  Отбелязва, че мотивираните становища, изготвяни от националните парламенти, са свидетелство за съществуването на различни тълкувания на принципите на субсидиарност и на пропорционалност; в този контекст припомня, че съгласно принципа на субсидиарност във вида, в който той е формулиран в Договорите, Съюзът — в областите, които не попадат в неговата изключителна компетентност — може да действа само „в случай и доколкото целите на предвиденото действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, както на централно, така и на регионално и местно равнище, а поради обхвата или последиците от предвиденото действие могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза“; припомня също така, че „по силата на принципа на пропорционалност съдържанието и формата на дейност на Съюза не надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договорите“; насърчава националните парламенти да спазват буквата на ДЕС, когато извършват оценки на спазването на принципите на субсидиарност и на пропорционалност; оправя силна препоръка към националните парламенти и европейските институции да участват в размяна на мнения и обмен на практики във връзка с контрола върху прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност.

14.  Отбелязва, че мотивираните становища, внесени от националните парламенти, значително се различават по отношение на вида на изтъкнатите аргументи и тяхната форма; изразява съжаление поради липсата на общи модели, което затруднява преценката във връзка с основанията за намеса на националните парламенти;

15.  Припомня опасенията, изразени в предишни доклади на Парламента относно случаите, при които субсидиарността не е била подходящо разгледана в оценките на въздействието (ОВ), изготвени от Комисията; също така това припомня, че годишните доклади на Комитета по оценка на въздействието (КОВ) повдигнаха този въпрос; отбелязва, че КОВ счита, че повече от 30% от ОВ, прегледани от него през 2012 г. и 2013 г. съдържат незадоволителен анализ на принципа на субсидиарност; изразява загриженост, че този брой нарасна на 50% през 2014 г., и настоятелно призовава Комисията в хода на преразглеждането на насоките за прилагане на ОВ да разгледа този въпрос и да преобърне тази тенденция;

16.  Посочва значението на оценките на въздействието като средство за подпомагане на вземането на решения в законодателния процес и в тази връзка подчертава необходимостта да се обърне нужното внимание на въпросите, свързани със субсидиарността и пропорционалността;

17.  Подчертава, че за повишаването на доверието на гражданите, които често възприемат принципа на субсидиарност като важен аспект на демократичния процес, от съществено значение е да се извършват задълбочени оценки на въздействието, които да оценяват в дълбочина съответствието с този принцип; поради това подчертава, че засилените проверки на съответствието с принципа на субсидиарност могат да се считат за важен инструмент за намаляването на т.нар. „демократичен дефицит“.

18.  Повтаря призива, отправен в гореспоменатата резолюция от 14 септември 2011 г., за използване на национални оценки на въздействието в допълнение към извършваните от Комисията — реформата на които е предмет на обсъждания в момента — в подкрепа на предложенията за законодателни актове; счита, че неотдавна създадените отдели на Парламента за оценка на въздействието ще предлагат положително допълнение към работата на Комисията;

19.  Изразява разочарованието си от отговора на Комисията до националните парламенти в случаите на даване на „жълти картони“; счита, че е необходимо Комисията да реагира широкообхватно на всички опасения, изразени от националните парламенти, както и на индивидуална основа като част от диалога в допълнение към всяко публикувано становище; счита, че също така е необходимо Комисията да се яви пред компетентната комисия или комисии на Европейския парламент, за да разясни подробно позицията си;

20.  Подчертава, че процедурата „жълт картон“ — инструмент за оказване на влияние върху вземането на решения в ЕС — може да бъде ефективно засилена чрез по‑ранен обмен на информация за становищата на националните парламенти и поради това насърчава последните да обменят мнения във връзка с обхвата и методите на оценка, които се използват за оценяване на спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност;

21.  Счита, че политическият диалог е от все по-голямо значение, за да се гарантира спазването на принципа на субсидиарност; счита, че политическият диалог следва да се подобри не само в случаи на „жълт“ или „оранжев картон“, но и като общо правило; във връзка с това приветства ангажимента, поет от страна на Комисията Юнкер, да се яви пред повече национални парламенти, и призовава Парламента да обмисли предприемането на подобни инициативи; счита, че докладчиците могат да бъдат насърчени да осъществяват по-често контакти с националните парламенти, по-специално предвид това, че видеоконферентните връзки и другите методи за онлайн връзка станаха по-лесни и по-ефективни;

22.  Подчертава, че европейските институции и националните парламенти следва да продължат да работят за насърчаване на „култура на субсидиарност“ в целия ЕС; препоръчва две конкретни инициативи, които ще подпомогнат по-доброто отчитане на субсидиарността в законодателния процес понастоящем, а именно — улесняване на по-широко включване на позиции, перспективи или други предложения, направени от националните парламенти в рамките на политическия диалог, по-специално в хода на подготвителната работа като например зелени книги или бели книги, изготвени от Комисията, и като между националните парламенти и Комисията се постигне споразумение за удължаване на срока за консултации с националните парламенти по проверката на спазването на принципа на субсидиарност, ако националните парламенти помолят за това във връзка с кратки срокове и въз основа на подобаващо обосновани причини, като например природни бедствия или периоди на рецесия; счита, че това би могло да се постигне посредством политически действия, договорени между институциите и националните парламенти в самото начало, без това да дава основание за забавяне на приемането на съответното законодателство;

23.  В случай, че държавата членка се съгласи да удължи периода, предоставен на националните парламенти, за да издадат мотивирано становище съгласно член 6 от Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, то следва да бъде включено в следващо преразглеждане на Договора; такъв удължен период би могъл да бъде определен също така чрез вторично законодателство;

24.  Счита за важно, процедурата „жълт картон“ да бъде лесна за прилагане от страна на парламентите, като в същото време се утвърждава принципът на субсидиарност в съответствие с Договорите;

25.  Отбелязва, че няколко национални парламента в рамките на КОСАК изразиха интерес към предложението за въвеждане на „зелен картон“ като инструмент за подобряване на политическия диалог, който би давал възможност на националните парламенти, след като са получили подкрепата на Европейския парламент, да представят на вниманието на Комисията конструктивни предложения при подобаващо зачитане на правото на инициатива на Комисията;

26.  Отбелязва, че законодателните предложения могат да се променят значително по време на подготовката за приемане от страна на институциите; припомня, че проверка на съответствието с принципа на субсидиарност се извършва единствено в началото, а не в края на законодателния процес; припомня освен това, че оценките на въздействието като цяло се подготвят за първоначалните, а не за крайните етапи на законодателния процес; подчертава необходимостта от междинна оценка след започването на процедурата по приемане, както и в края на законодателния процес, като в някои случаи може да се отправи предупреждение към държавите членки, които не спазват принципа на субсидиарност;

27.  Поради това призовава да се извършва допълнителна проверка за субсидиарност и цялостна оценка на въздействието при приключването на преговорите по законодателния акт и преди приемането на окончателния текст, за да може да се гарантира спазването на принципа на субсидиарност и да могат да бъдат направени оценки, включително по отношение на пропорционалността; счита, че такъв период „за размисъл“ ще подпомогне лицата, вземащи решения, в преценката им на съвместимостта на законодателството с принципите на Съюза и ще подобри прозрачността относно резултатите от често доста интензивните периоди на преговори;

28.  Отбелязва новите цели на политиката на Комисията, свързани с инициативите и предложенията за законодателство на ЕС, а именно: минимални разходи; полза за гражданите, предприятията и работниците; и избягване на ненужната регулаторна тежест;

29.  Счита, че програмите, свързани с многогодишната финансова рамка, следва да оценяват и да доказват спазването на принципа на субсидиарност по отношение на доказуемата добавена стойност в държавите членки бенефициенти;

30.  Изисква от Комисията, при спазване на принципите на пропорционалност и на субсидиарност, да опрости процедурата за кандидатстване за средства на ЕС, за да стане тя по-ефикасна и резултатна;

31.  Подчертава своя ангажимент да осигури съблюдаването на принципите на субсидиарност и пропорционалност чрез извършването на оценки на собствените си законодателни доклади по собствена инициатива, чрез предварителни оценки на оценките на въздействието на Комисията и чрез постоянното извършване на оценки на потенциалната добавена стойност за ЕС и на „цената на отказа от Европа“;

32.  Отбелязва неотдавнашните дискусии относно уреждането на спорове между инвеститор и държава и предложенията на Комисията за замяна на настоящия модел; припомня, че член 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз определя общата търговска политика като неразделна област от изключителната компетентност на Съюза, която се основава на единни принципи; съответно счита, че принципът на субсидиарност не се прилага за общата търговска политика;

33.  Призовава държавите членки да деблокират Конвенцията на Комисията по международно търговско право на Организацията на обединените нации (UNCITRAL) за прозрачността при основаващ се на договор арбитраж между инвеститор и държава, с цел Комисията да подпише конвенцията от името на целия Съюз; изразява съжаление във връзка с настоящата ситуация, в която някои държави членки са страни по конвенцията, а други — не; счита, че този пример подчертава необходимостта от яснота за всички страни по отношение на обхвата на изключителната компетентност на Съюза в областта на преките чуждестранни инвестиции; припомня, че различните политики, прилагани от държавите членки по отношение на защитата на инвестициите, доведоха до настоящата ситуация, в която държавите членки се явяват страни по около 1400 двустранни инвестиционни споразумения, съдържащи понякога различни разпоредби, които биха могли да доведат до различно третиране на инвеститори от ЕС в чужбина, в зависимост от произхода на въпросната инвестиция;

34.  Във връзка с финансовата помощ от страна на ЕС за други държави, по-конкретно макрофинансовата помощ, призовава за извършване на по-задълбочени предварителни и последващи оценки на въздействието по отношение на пропорционалността на предлаганите мерки, с цел помощта да бъде ефикасна и действително от полза за нуждаещите се партньори; подчертава необходимостта от обвързване на изплащането на помощта с условия, както и от надлежен контрол върху използването на средствата, включително мерки за предотвратяване на измамите и корупцията и за борба срещу тези явления, и от щателен надзор от страна на Парламента; призовава за висока степен на интеграция на съществуващите инструменти на ЕС, като се съчетават политиките в областта на търговията, развитието, външните отношения и сигурността; подчертава, че държавите членки трябва да проявят по-силна ангажираност в това отношение;

35.  Изтъква първостепенното значение на провеждането на надлежни консултации и диалог и на участието на гражданите, предприятията (по-конкретно МСП) и гражданското общество в процеса на вземане на решения от ЕС в областта на търговската политика;

36.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.
(2) Приети текстове, P7_TA(2014)0061.
(3) ОВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 117.
(4) ОВ C 51 E, 22.2.2013 г., стр. 87.
(5) http://ec.europa.eu/smart-regulation/refit/admin_burden/docs/08-10web_ce-brocuttingredtape_en.pdf
(6) Предложение за регламент на Съвета относно упражняване на правото да се предприемат колективни действия във връзка със свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги — (COM(2012)0130).
(7) Писмо от 12 септември 2012 г. от заместник-председателя Шефчович до националните парламенти.
(8) Предложение на Комисията за създаване на Европейска прокуратура (EPPO) — (COM(2013)0534).
(9) Съобщение от 27 ноември 2013 г. до Европейския парламент, Съвета и националните парламенти относно преразглеждане на предложението за Регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура с оглед на принципа на субсидиарност, в съответствие с Протокол № 2 (COM(2013)0851).

Правна информация