Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2014/2150(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0208/2015

Внесени текстове :

A8-0208/2015

Разисквания :

PV 11/04/2016 - 18
CRE 11/04/2016 - 18

Гласувания :

PV 12/04/2016 - 5.11
CRE 12/04/2016 - 5.11
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0104

Приети текстове
PDF 596kWORD 135k
Вторник, 12 април 2016 г. - Страсбург Окончателна версия
Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT)
P8_TA(2016)0104A8-0208/2015

Резолюция на Европейския парламент от 12 април 2016 г. относно програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): настояща ситуация и перспективи (2014/2150(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Междуинституционалните споразумения за по-добро законотворчество(1),

—  като взе предвид практическите условия, договорени на 22 юли 2011 г. между компетентните служби на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на член 294, параграф 4 от ДФЕС по отношение на споразумения на първо четене,

—  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно регулаторната пригодност на ЕС, субсидиарността и пропорционалността — 19-и доклад относно „по-доброто законотворчество“ за 2011 г.(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно преразглеждането на насоките на Комисията за оценка на въздействието и ролята на теста за МСП(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2014 г. относно последващи действия във връзка с делегирането на законодателни правомощия и контрола от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2012 г. относно 18-ия доклад относно „по-доброто законотворчество“ — прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност (2010 г.)(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2011 г. относно по-добро законотворчество, субсидиарност, пропорционалност и интелигентно регулиране(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно гарантиране независимостта на оценките за въздействието(7),

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно интелигентното регулиране от 4 декември 2014 г.,

—  като взе предвид доклада на Комисията относно Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): настояща ситуация и перспективи (COM(2014)0368),

—  като взе предвид предходните съобщения на Комисията относно регулаторната пригодност на ЕС (COM(2012)0746 и COM(2013)0685),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно субсидиарността и пропорционалността (19-и доклад относно „по-доброто законотворчество“ за 2011 г.) (COM(2012)0373),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Интелигентното регулиране — отговор на нуждите на малките и средните предприятия“ (COM(2013)0122),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията относно мониторинга и консултациите във връзка с интелигентното регулиране за малките и средните предприятия (SWD(2013)0060),

—  като взе предвид съобщението на Комисията относно разумното регулиране в Европейския съюз (COM(2010)0543),

—  като взе предвид насоките на Комисията за консултация със заинтересованите страни от 2014 г.,

—  като взе предвид окончателния доклад от 24 юли 2014 г. на групата на високо равнище от независими заинтересовани страни относно административните тежести, озаглавен „Намаляване на бюрокрацията в Европа — наследство и перспективи“, и по-специално включеното в приложение 12 особено мнение на четирима членове на групата на високо равнище с професионален опит в застъпничеството в областта на правата на работниците, общественото здравеопазване, опазването на околната среда и защита на потребителите,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 декември 2014 г.(8),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „По-добро регулиране за постигането на по-добри резултати — Програма на ЕС“ (COM(2015)0215),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета „Предложение за междуинституционално споразумение за по-добро регулиране“ COM(2015)0216,

—  като взе предвид решението на Комисията за създаването на платформата REFIT (C(2015)3261) и съобщението на Комисията „Платформата REFIT — структура и функциониране“ (C(2015)3260),

—  като взе предвид решението на председателя на Европейската комисия за създаването на независим регулаторен контролен съвет (C(2015)3263), съобщението на Комисията „Регулаторен контролен съвет — мисия, задачи и персонал“ (C(2015)3262) и съобщението на Комисията „Стандартен обяснителен меморандум “ (C(2015)3264/2),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Насоки за по-добро регулиране“ (SWD(2015)0111),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8‑0208/2015),

A.  като има предвид, че програмата REFIT заема централно място в новата стратегия на Комисията за по-добро законотворчество;

Б.  като има предвид, че програмата REFIT има за цел консолидиране на процедурите за по-добро законотворчество, опростяване на правото на ЕС и намаляване на административната и/или регулаторната тежест, както и предприемане на мерки за добро управление въз основа на разработването на политики, основани на факти, като оценките на въздействието и последващите оценки играят важна роля, без да заместват политическите решения;

В.  като има предвид, че с цел да подкрепи дейността си в рамките на програмата REFIT, Комисията създаде нова платформа REFIT, която включва две групи: „групата на представителите на правителството“, която се състои от водещи експерти от публичната администрация на всяка държава членка, и „групата на заинтересованите страни“, която включва до 20 експерти, двама от които представляват Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, а останалите експерти са представители на стопанските среди, в това число и на МСП, социалните партньори и организациите на гражданското общество;

Г.  като има предвид, че годишният анализ на програмата REFIT дава възможност за оценка на напредъка във всички области на политиката и на всяка инициатива, набелязана от Комисията, включително и действията, предприети от Парламента и Съвета;

Д.  като има предвид, че Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 2003 г. загуби актуалността си в настоящата законодателна среда, създадена чрез Договора от Лисабон;

Е.  като има предвид, че въпреки това през последните години програмата за по-добро законотворчество допринесе за подобряването на законодателните практики; като има предвид, че големият брой различни названия и програми, въведени от Комисията в тази област, например „по-добро регулиране“, „по-добро законотворчество“, „интелигентно регулиране“, „регулаторна пригодност“, „Мисли първо за малките!“, „проверки за пригодност“ и „ABR +“, не осигуряват достатъчно яснота и прозрачност по отношение на целите на мерките, по-специално за гражданите, и поради това следва да бъдат по-добре комбинирани;

Ж.  като има предвид, че в съобщението си „По-добро регулиране за постигането на по-добри резултати — Програма на ЕС“ от 19 май 2015 г. Комисията понастоящем предложи последователен и цялостен подход за по-добро законотворчество, като се взема предвид целият политически цикъл на законотворчеството и се изисква целенасочено взаимодействие между всички институции, и като има предвид, че в тази връзка съобщението ще бъде подробно проучено от Парламента, с цел постигане на възможно най-добри резултати в интерес на гражданите на Съюза;

З.  като има предвид, че целите и задачите на Съюза, посочени в член 3 от ДЕС, са с еднаква важност; като има предвид, че Комисията подчертава, че програмата REFIT не поставя под въпрос съществуващите политически цели, нито пък следва да оказва отрицателно въздействие върху здравето и безопасността на гражданите, потребителите, работниците и околната среда;

И.  като има предвид, че през втората половина на 2014 г. Комисията проведе обществени консултации относно преразглеждането на своите насоки за оценка на въздействието и на своите насоки за консултация със заинтересованите страни;

Й.  като има предвид, че при изготвянето на своята работна програма за 2015 г. Комисията за първи път приложи така наречения принцип на липса на политическа приемственост като основание за оттегляне на огромен брой законодателни предложения в процес на разглеждане;

К.  като има предвид, че в своята работна програма за 2015 г. Комисията е планирала да насочи своята дейност към основните икономически и социални предизвикателства, а новата структура на програмата цели да гарантира по‑последователен подход към политиката, като по този начин се повиши прозрачността в ЕС и следователно — приемането от страна на гражданите;

По-добро регулиране

1.  Отбелязва решението на председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер да възложи на първия заместник-председател на Комисията портфейл за по-добро регулиране, което съответства на призива на ЕП и подчертава голямото политическо значение на този въпрос; очаква това назначение да доведе до възможно най-качествено европейско законодателството, което да отговаря на очакванията на гражданите и на заинтересованите страни и да гарантира ненакърняване на целите на обществените политики, включително стандартите във връзка със защитата на потребителите, екологичните, социалните и здравните норми, както и нормите за безопасност;

2.  Посочва, че по-доброто регулиране следва да обхване „културата“ на публичната администрация на всички равнища в Европейския съюз, предвид прекомерната бюрокрация в целия ЕС и необходимостта от опростяване на законодателството, и следва да включва изпълнението и прилагането на актовете на Съюза на европейско равнище, както и на национално, регионално и местно равнище, за да се осигури добро управление и „благоприятно за Европа поведение“ на всички равнища;

3.  Подчертава, че Комисията следва да отдава приоритетно значение на разработването на определени мерки и следва да насочи вниманието си към качеството на законодателството и по-доброто прилагане на съществуващото законодателство, а не към броя на законодателните актове; в тази връзка подчертава, че разходите не следва да са решаващият фактор, а качеството на законодателството е единственият подходящ ориентир, и че програмата REFIT не трябва да се използва за намаляване на устойчивостта или за занижаване на социалните и трудовите стандарти, нито на стандартите в областта на околната среда и защитата на потребителите;

4.  Предлага Комисията да вземе предвид въвеждането на „клаузи за изтичане на срока на действие“ при ограничени във времето законодателни инициативи, при условие че това не води до правна несигурност, и по целесъобразност, да включи „клаузи за преразглеждане“ в законодателните мерки с цел редовно преразглеждане на актуалността на законодателните мерки на европейско равнище;

5.  Подчертава, че една европейска норма обикновено заменя 28 национални норми, което укрепва вътрешния пазар и води до по-малко бюрокрация;

6.  Приветства пакета от мерки от 19 май 2015 г., насочен към по-добро регулиране; подкрепя постоянния ангажимент на Комисията по отношение на програмата за по-добро законотворчество; подчертава, че работата, предвидена в съобщението относно програмата REFIT, следва да се разглежда като текущ процес, който да гарантира, че действащото законодателство на европейско равнище съответства на поставените цели, като постига споделената цел на законодателите и отговаря на очакванията на гражданите, и по-специално тези на работниците, предприятията и другите заинтересовани страни;

7.  Отбелязва ангажимента на Комисията за новото междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество, което да отчита промените, породени от Договора от Лисабон и от Рамковото споразумение между Парламента и Комисията, като се консолидират добрите практики в някои области като законодателното планиране, оценките на въздействието, систематичните последващи проверки на законодателството на ЕС и на прилагането и разглеждането на делегирани актове и актове за изпълнение, и отбелязва приключването на преговорите;

8.  Приветства потвърждението на Комисията, че стратегията ѝ за по-добро регулиране няма да бъде насочена към дерегулиране на определени области на политиката или поставяне под въпрос на ценностите, които са важни за нас, като например социалната закрила, опазването на околната среда и основните права, включително правото на здраве;

9.  Признава дългосрочната интензивна работа на групата на високо равнище от независими заинтересовани страни, която представи на Европейската комисия предложения за намаляване на административната тежест и посочи добри практики за прилагане на европейското законодателство в държавите членки по възможно най-небюрократичен начин; отбелязва, че четирима членове на групата на високо равнище от независими заинтересовани страни се обявиха срещу някои от заключенията, представени в окончателния доклад на групата относно административната тежест, и изготвиха отделно, различаващо се становище; очаква от Комисията да вземе предвид опасенията на всички заинтересовани страни, участващи в процеса;

10.  Подчертава значението на социалния диалог и зачитането на независимостта на социалните партньори; подчертава по-специално с оглед на разпоредбите на член 9 от ДФЕС, че социалните партньори могат, в съответствие с член 155 от ДФЕС, да сключват споразумения, които могат да доведат до приемането на законодателство на ЕС, по съвместно искане на страните, подписали споразуменията; очаква Комисията да зачита независимостта на страните и договорените от тях споразумения и да вземе на сериозно техните опасения и подчертава, че програмата за по-добро регулиране не следва да се използва като претекст за пренебрегване или заобикаляне на споразуменията, постигнати между социалните партньори, и следователно отхвърля всякакви оценки на въздействието на споразуменията, сключени със социалните партньори;

11.  Посочва, че по време на предходния парламентарен мандат изборът между актове за изпълнение и делегирани актове създаде много спорове на междуинституционално равнище; следователно счита за важно определянето на точни насоки, както беше поискано от Европейския парламент в неговата резолюция, приета на 25 февруари 2014 г.;

12.  Приветства оповестеното от Комисията намерение за опростяване на управлението на безвъзмездните средства в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП), европейските структурни и инвестиционни фондове и програмата „Хоризонт 2020“;

Прозрачност и консултации със заинтересованите страни

13.  Приветства признаването от страна на Комисията на важната роля, която играе процесът на консултации в рамките на програмата REFIT; посочва, че съгласно член 11, параграф 2 от ДЕС всички институции на ЕС са задължени да поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните организации и гражданското общество; призовава институциите да обърнат специално внимание на задължителния и редовен диалог с представителни сдружения и с гражданското общество;

14.  Отбелязва, че функционирането на ЕС може да стане по-ефективно чрез повече прозрачност, като по този начин ще се повиши и доверието на гражданското общество в ЕС;

15.  В тази връзка приветства твърдението на Комисията, че диалогът с гражданите, социалните партньори и други икономически субекти и представители на гражданското общество допринася за осигуряването на прозрачно, ефективно и последователно законодателство на ЕС, и подкрепя намерението на Комисията за уточняване на начина, по който тя достига до своите предложения, например под формата на законодателни текстове или съобщения на Комисията;

16.  Отбелязва, че в рамките на стратегията си за по-добро законотворчество Комисията е разширила значително ролята на обществените консултации; отбелязва, че в бъдеще Комисията ще провежда 12-седмични обществени консултации a) преди изготвянето на нови законодателни предложения и б) при извършването на оценка и проверка на пригодността на съществуващото законодателство и в) във връзка с пътни карти и предварителни оценки на въздействието; отбелязва, че освен това, след като приеме дадено предложение, Комисията ще даде възможност на гражданите и заинтересованите страни да изразят становище по предложението на Комисията в рамките на осем седмици и ще предаде тези становища на Съвета и Парламента;

17.  Предвид това призовава Комисията да изготви балансирана и прозрачна оценка на становищата и декларациите за обратна връзка на всички участници в процеса на консултации, и по-специално да гарантира, че с обществените консултации не може да се злоупотребява в интерес на финансово добре обезпечени и организирани заинтересовани страни; призовава Комисията да публикува своите заключения от консултациите;

18.  Отбелязва, че оценките на въздействието следва да се публикуват едва тогава, когато Комисията е приела съответната политическа инициатива; с оглед на прозрачността на решенията на Комисията счита за необходимо оценките на въздействието да се публикуват също и тогава, когато Комисията е взела решение да не се представя законодателно предложение;

19.  Отбелязва, че Европейският икономически и социален комитет, притежаващ статут на консултативен орган, е важен изразител на мнението на гражданското общество; отбелязва, че Комитетът на регионите, притежаващ също статут на консултативен орган, играе важна роля, като представлява регионалните и местните органи на управление в рамките на ЕС и като прави оценка на изпълнението на законодателството на ЕС; отбелязва, че съгласно действащото законодателство Парламентът, Съветът и Комисията могат да се консултират предварително с двата консултативни органа във всички случаи, в които смятат това за полезно; счита, че тяхното предварително надлежно изслушване по конкретни теми, както и специфичните им експертни познания могат да допринесат за постигането на целите за по-добро регулиране;

20.  Счита, че следва да бъде засилено участието от страна на регионалните и местните органи в изготвянето на политиките на ЕС, по-специално чрез включването на експертните познания и опита на държавите членки на регионално и местно равнище на ранен етап в изготвянето на законодателството; отбелязва, че всички институции трябва да спазват принципите на субсидиарност и пропорционалност в законодателната си дейност;

21.  Приветства намерението на Комисията да осигури по-голяма прозрачност на законодателния процес и да включи по-активно гражданите и заинтересованите страни в целия процес;

22.  Приветства решението на Комисията да провежда в бъдеще също и 4-седмични обществени консултации във връзка с проекти на делегирани актове и важни актове за изпълнение, преди държавите членки да гласуват по становището си във водещата комисия;

23.  Призовава Комисията да направи преглед на своите насоки за оценяване посредством засилване на участието и на консултациите със заинтересованите страни и чрез използване на най-прекия метод, за да могат гражданите на ЕС да се включат в процеса на вземане на решения;

24.  Отбелязва новата рубрика „Облекчете товара — споделете мнението си“ („Lighten the Load — Have your Say“) на интернет страницата на Комисията за по-добро законотворчество и призовава за извършването от страна на Комисията и на новата платформа REFIT на балансирана и прозрачна проверка на постъпилите там коментари; счита обаче, че дискусионната група по REFIT не следва да бъде прекалено обременителна в своите процедури и обсъждания, а да бъде орган, способен на бързи реакции и по-задълбочена работа в европейския законодателен процес; изразява становището, че консултациите чрез този уебсайт на Комисията не могат да заместят публичните консултации със заинтересованите страни;

Оценки на въздействието и европейска добавена стойност

25.  Отбелязва, че оценките на въздействието представляват важен инструмент за подпомагане на вземането на решения във всички институции на ЕС и играят съществена роля за по-доброто регулиране; във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да бъдат по-строги при изпълнението на своите ангажименти и при оценката на въздействието на бъдещото и съществуващото законодателство; подчертава обаче, че тези оценки не заместват политическите оценки и решения и че свободата на членовете на Европейския парламент с оглед на извършването на политическата им работа не трябва по никакъв начин да бъде ограничавана;

26.  Счита, че оценката на конкурентоспособността следва да съставлява важна част от процеса на оценка на въздействието; счита, че проектът на преразгледаните насоки следва да съдържа указания за това, как следва да се оценява и претегля въздействието върху конкурентоспособността в окончателния анализ; подкрепя установяването и прилагането на презумпция, съобразно която предложенията с отрицателно въздействие върху конкурентоспособността следва да не бъдат приемани от Комисията, освен ако не се представят доказателства за значителни, количествено неизмерими ползи;

27.  Счита, че принципите на по-добро регулиране следва да се прилагат за решения както по отношение на вторичното, така и на първичното законодателство; призовава Комисията, когато е целесъобразно, да прилага към делегираните актове и към актовете за изпълнение оценка на въздействието, включваща консултации със заинтересованите страни и участници;

28.  Счита, че е необходимо да се извършват всеобхватни оценки на въздействието, и по-специално да се изготвя балансирана оценка на икономическите, социалните и екологичните последствия, както и да се осъществява по-добра оценка на въздействието на политиката върху основните права на гражданите и равенството между жените и мъжете; подчертава, че анализът на разходите и ползите е само един от многото критерии;

29.  Отбелязва, че в много държави членки, като Швеция, Чешката република, Нидерландия, Обединеното кралство и Германия, съществуват независими органи, които оказват конструктивна подкрепа на правителствата във връзка със законодателните процеси с цел да се намали административната тежест за предприятията и гражданите и да се понижат по измерим и проверим начин разходите, свързани със задълженията за предоставяне на информация; отбелязва, че най-добрите практики и опитът на съществуващите органи за по-добро законотворчество биха могли да бъдат взети предвид; отбелязва преобразуването на Комитета по оценка на въздействието към Комисията в независим „Комитет за регулаторен контрол“ (КРК) и очаква включването на независими експерти да окаже благоприятно въздействие върху процеса на оценка на въздействието в рамките на Комисията; настоява, че регулаторният контролен съвет следва да има само консултативна роля и че не трябва да изготвя обвързващи становища; настоява, че оценките на въздействието трябва да бъдат последователни и да отчитат всички промени, въведени на етап вътрешни консултации, и следва да се базират, наред с другото, на оценка на това, какви биха били допълнителните разходи за държавите членки при отсъствието на решение на европейско равнище; счита, че становището на КРК следва да съпровожда окончателното законодателно предложение; предлага в предстоящите преговори за междуинституционално споразумение да се обсъди идеята дали един комитет за регулаторен контрол би могъл да бъде от общ интерес за институциите като чисто консултативен орган;

30.  Приветства факта, че сега, на ранен етап от дебата по конкретни законодателни предложения, работните групи на Съвета трябва да вземат под внимание съответните оценки на въздействието на Комисията въз основа на ориентировъчен контролен списък; изразява съжаление обаче, че секретариатът на Съвета все още не разполага със свой собствен отдел за оценка на въздействието и счита, че гореспоменатото решение би могло да допринесе за изпълнението от страна на Съвета на неговите задължения при оценката на всички съществени изменения в предложенията на Комисията;

31.  Посочва, че Европейският парламент е създал вътрешна Дирекция за оценка на въздействието и европейска добавена стойност, която предлага на членовете на Парламента множество услуги, свързани с изготвянето на предварителна и последваща оценка на въздействието за парламентарните комисии, оценка на добавената стойност на бъдещата или настоящата политика на ЕС, както и оценка на вариантите на политиката в областта на науката и технологиите; отбелязва, че съгласно информация от Комисията са извършени около двадесет вътрешни оценки на въздействието на Парламента във връзка с промени в предложенията на Комисията; припомня на специализираните комисии на Парламента да използват по-последователно вече съществуващите инструменти за вътрешна оценка на въздействието, по-специално когато се обмислят значителни промени в първоначалното предложение на Комисията; посочва обаче, че това не трябва да води до ограничаване на възможностите за действие на членовете на Европейския парламент;

32.  Подчертава необходимостта от вземане под внимание на всички принципи, върху които се основава Съюзът, включително принципите на субсидиарност и пропорционалност; призовава всички институции на ЕС винаги да разглеждат краткосрочните и дългосрочните последици от законодателството;

33.  Отбелязва, че периодът на размисъл след приключването на преговорите, но преди окончателното гласуване, който понастоящем се използва за юридическо-лингвистична редакция, би могъл да се използва допълнително за приключване на оценката на въздействието и на проверката на субсидиарността;

34.  Счита, че всички институции на ЕС следва да разработят общ методологичен подход към оценките на въздействието; подчертава факта, че законодателните прерогативи на Парламента и на Съвета за изменение на предложенията на Комисията трябва да се запазят в настоящия си вид;

35.  Настоятелно призовава Комисията да увеличи провежданите от нея публични и частни консултации с всички заинтересовани страни, включително потребителите, при изготвянето на делегирани актове и актове за изпълнение, с цел да се обсъди как да се повиши информираността относно предложенията на предварителен етап;

МСП и „Мисли първо за малките!“

36.  Отбелязва изричния ангажимент на Комисията да подобри допълнително теста за МСП, по-специално с оглед на факта, че над 20-те милиона малки и средни предприятия (МСП) представляват 99% от всички предприятия в ЕС и че по този начин МСП са крайъгълният камък на икономическата дейност, растежа и заетостта; подкрепя разглеждането на адаптирани механизми и на облекчени режими за МСП в оценките на въздействието, когато може да се докаже, че те не подкопават ефективността на правните разпоредби и че освобождаването от изисквания или облекчените режими не насърчават разпокъсаността на вътрешния пазар, нито възпрепятстват достъпа до него; поради това приветства ангажимента на Комисията да разгледа възможността за въвеждане на по-гъвкави правила за МСП, включително безусловно освобождаване за микропредприятията, ако това е целесъобразно и възможно и не се излага на риск ефективното постигане на социалните, екологичните и икономическите цели на даден предложен правен акт;

37.  Призовава Комисията да не се отказва от амбициозните си цели за създаване на основа за качествени работни места чрез намаляване на административната тежест за МСП и настоятелно призовава да се вземат мерки, за да се гарантира ненакърняване на целите от обществен интерес, включително благоприятните за потребителите екологични, социални и здравни стандарти и стандартите за безопасност, както и стандартите за равенството между мъжете и жените; подчертава, че намаляването на административната тежест не трябва да води до занижаване на стандартите за заетост или до увеличаване броя на несигурните трудови договори, както и че работниците в МСП и в микропредприятията трябва да имат право на същото третиране и висок стандарт на защита като работниците в по-големите предприятия;

38.  Подчертава, че оценката на въздействието на новите разпоредби относно въздействието им върху МСП не бива по никакъв начин да бъде в ущърб на правата на работниците;

39.  Изтъква необходимостта от по-ясно формулирани разпоредби, които да могат лесно да бъдат изпълнявани и да помагат на всички участници да работят в рамките на принципите на правовата държава; подчертава, че едно по-просто и по-интелигентно регулиране може да улесни последователното транспониране и по-ефективното и еднакво прилагане от страна на държавите членки;

Последващи оценки

40.  Приветства факта, че Комисията превръща последващия анализ в неразделна част от по-доброто регулиране; подчертава, че в интерес на правната сигурност за гражданите и предприятията тези анализи следва да се извършват в рамките на достатъчно дълъг период, за предпочитане няколко години след крайния срок за транспониране в националното законодателство; припомня обаче, че последващите оценки никога не следва да заменят задължението на Комисията като пазител на Договорите да контролира ефективното и своевременно прилагане на правото на Съюза от страна на държавите членки и да предприема всички необходими стъпки, за да гарантира доброто му прилагане;

41.  Подчертава значението на последващата оценка и на оценката на резултатите от политиките за оценяване на изпълнението и ефективността на законодателството и политиките на ЕС в контекста на планираните от законодателния орган резултати;

42.  Счита, че националните парламенти следва да участват в последваща оценка на новото законодателство, тъй като това ще бъде от полза за докладите на Комисията и ще помогне за проучване на различните национални предизвикателства, породени от отделни закони и регламенти;

Прилагането на законодателството на ЕС от държавите членки

43.  Отбелязва, че според Комисията една трета от регулаторната и административната тежест на законодателството на ЕС произтича от мерките за транспониране, предприемани от държавите членки;

44.  Признава, че когато става въпрос за директиви, в правомощията на държавите членки е да решават дали да приемат по-високи социални и екологични стандарти и стандарти за защита на потребителите на национално равнище от тези, договорени на равнището на ЕС, и приветства всяко решение за такива действия; отново потвърждава, че тези по-високи стандарти не трябва да се разглеждат като „свръхрегулиране“; въпреки това призовава компетентните национални органи да вземат предвид възможните последици от т.нар. „свръхрегулиране“, с което се добавя ненужна бюрократична тежест към законодателството на ЕС, тъй като това може да доведе до погрешно разбиране за законодателната дейност на ЕС, което от своя страна би могло да засили евроскептицизма; за по-голямо удобство на потребителите призовава държавите членки да се откажат от ненужните административни правила на местно равнище при изпълнението на директивите и регламентите;

45.  Насърчава Комисията и държавите членки да засилят обмена на най-добри практики при изпълнението и прилагането на директивите на ЕС; счита, че това ще стимулира заинтересованите страни и местните и регионалните органи да участват при определяне на трудностите, които се срещат при прилагането на политиката на ЕС на местно, регионално и национално равнище;

46.  Подчертава интереса на Европейския парламент, в ролята му на съзаконодател, да проследява действителното въздействие на законодателството на ЕС след прилагането му; поради това призовава Европейската комисия да предостави на Парламента пълен достъп до всички свързани с това оценки, включително до събраните изходни данни и подготвителните документи;

47.  Призовава Комисията, с оглед на сериозните и трайни проблеми, които възникват при изпълнението на Регламент (ЕО) № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните, включително проблеми, свързани с нарушаване на конкуренцията, да извърши преглед на научната основа на този регламент и на степента, в която той е полезен и реалистичен, и по целесъобразност, да премахне концепцията за характеристиките на хранителните вещества; счита, че целите на Регламент (ЕО) № 1924/2006, като например гарантиране, че предоставената информация по отношение на храните е вярна и че са дадени специфични показатели относно съдържанието на мазнини, захар и сол, понастоящем са постигнати с Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите;

48.  Припомня съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи, както и съвместната политическа декларация от 27 октомври 2011 г. на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията относно обяснителните документи, и призовава Комисията да гарантира достъп на Парламента до тези обяснителни документи;

Оттегляне от Комисията на законодателни предложения, които са в процес на разглеждане

49.  Отбелязва, че в своята работна програма за 2015 г. новоизбраната Комисия за първи път подлага на проверка всички законодателни инициативи, които са в процес на разглеждане, като се позовава на принципа за липса на политическа приемственост;

50.  Посочва, че в решението си от 14 април 2015 г.(9) Съдът на Европейския съюз потвърди, че Комисията може да оттегли предложение по всяко време при приемането на акт на Съюза по обикновената законодателна процедура, докато Съветът не е предприел никакви действия; поради това с оглед на междуинституционалния баланс призовава Комисията, в случай на оттегляне, първо да се консултира с Парламента, особено след първо четене, и да вземе надлежно предвид неговата позиция; в този контекст се позовава по-специално на резолюциите на Парламента от 15 януари 2015 г.;

51.  Подчертава в допълнение, че в същото решение Съдът на Европейския съюз приема аргументите на Съвета за това, че в случай на оттегляне на законодателно предложение Комисията трябва да съблюдава принципа на предоставената компетентност, принципа на институционално равновесие и принципа на лоялно сътрудничество, посочени в член 13, параграф 2 от ДЕС, както и принципа на демокрация, посочен в член 10, параграфи 1 и 2 от ДЕС;

52.  Подчертава, че е важно да се избягва дублиране на законодателството;

o
o   o

53.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

(1) OВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1. Приети текстове от 9 март 2016 г., P8_TA(2016)0081.
(2) Приети текстове, P7_TA(2014)0061.
(3) Приети текстове, P8_TA(2014)0069.
(4) Приети текстове, P7_TA(2014)0127.
(5) ОВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 117.
(6) ОВ C 51 E, 22.2.2013 г., стр. 87.
(7) ОВ C 380 E, 11.12.2012 г., стр. 31.
(8) Документ INT/750 на ЕИСК.
(9) Решение на Съда от 14 април 2015 г. по дело Комисия/Съвет C‑409/13, [ECLI:EU:C:2015:217].

Правна информация