Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2015/2898(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0442/2016

Внесени текстове :

B8-0442/2016

Разисквания :

PV 13/04/2016 - 17
CRE 13/04/2016 - 17

Гласувания :

PV 14/04/2016 - 7.9
CRE 14/04/2016 - 7.9
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0133

Приети текстове
PDF 772kWORD 176k
Четвъртък, 14 април 2016 г. - Страсбург Окончателна версия
Доклад за Турция за 2015 г.
P8_TA(2016)0133B8-0442/2016

Резолюция на Европейския парламент от 14 април 2016 г. относно доклада за Турция за 2015 г. (2015/2898(RSP))

Европейският парламент,

—  като взе предвид доклада на Комисията за Турция за 2015 г. (SWD(2015)0216),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 15 декември 2015 г. относно разширяването и процеса на стабилизиране и асоцииране и предишните заключения на Съвета и на Европейския съвет, свързани с тази тема,

—  като взе предвид съобщението от Комисията от 10 ноември 2015 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно „Стратегия на ЕС за разширяване“ (COM(2015)0611),

—  като взе предвид Решение 2008/157/EО на Съвета от 18 февруари 2008 г. относно принципите, приоритетите и условията на Партньорството за присъединяване с Република Турция („Партньорство за присъединяване“) и предходните решения на Съвета от 2001 г., 2003 г. и 2006 г. относно Партньорството за присъединяване,

—  като взе предвид съвместното изявление от срещата на високо равнище между ЕС и Турция от 29 ноември 2015 г. и Съвместния план за действие между ЕС и Турция,

—  като взе предвид своята резолюция от 15 април 2015 г. относно стогодишнината от арменския геноцид(1),

—  като взе предвид междуправителствената конференция от 14 декември 2015 г., по време на която официално беше отворена глава 17 „Икономическа и парична политика“,

—  като взе предвид предишните си резолюции за Турция, по-специално резолюцията от 10 февруари 2010 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2009 г(2)., от 9 март 2011 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2010 г.(3), от 29 март 2012 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2011 г.(4), от 18 април 2013 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2012 г.(5), от 13 юни 2013 г. относно положението в Турция(6), от 12 март 2014 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2013 г.(7), от 13 ноември 2014 г. относно действията от страна на Турция, с които се създава напрежение в изключителната икономическа зона на Кипър(8), от 15 януари 2015 г. относно свободата на изразяване на мнение в Турция(9) и от 10 юни 2015 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2014 г.(10),

—  като взе предвид своя призив до Комисията, съдържащ се в резолюцията относно доклада на Комисията за напредъка на Турция за 2014 г., да направи преоценка на начина, по който са водени преговорите до настоящия момент, и на начина, по който биха могли да бъдат подобрени и задълбочени отношенията и сътрудничеството между ЕС и Турция,

—  като взе предвид Рамката за преговори с Турция от 3 октомври 2005 г.,

—  като взе предвид декларацията, представена от Европейската общност и нейните държави членки на 21 септември 2005 г., включително клаузата, че признаването на всички държави членки е необходим елемент от преговорите, и необходимостта Турция да приложи изцяло допълнителния протокол към Споразумението от Анкара чрез премахване на всички пречки за свободното движение на стоки, без предразсъдъци и дискриминация,

—  като взе предвид факта, че присъединяването на Турция към ЕС зависи от цялостното изпълнение на критериите от Копенхаген и от интеграционния капацитет на ЕС в съответствие със заключенията от заседанието на Европейския съвет, проведено през декември 2006 г.,

—  като взе предвид член 46 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), който гласи, че договарящите страни се задължават да изпълняват окончателните решения на Европейския съд по правата на човека по всяко дело, по което те са страна,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид кризата в Сирия, усилията за прекратяване на огъня и за мирно уреждане и задълженията на Турция да засили стабилността и да насърчава добросъседски отношения чрез интензивни усилия за решаване на неуредените двустранни въпроси, спорове и конфликти със своите съседи във връзка със сухоземните и морските граници и въздушното пространство, в съответствие с Устава на ООН и ценностите и принципите, на които се основава ЕС,

—  като взе предвид факта, че зачитането на принципите на правовата държава, включително по-специално разделението на властите, демокрацията, свободата на изразяване на мнение, правата на човека, и правата на малцинствата и свободата на вероизповеданието, е в основата на процеса на преговори,

—  като взе предвид одобряването на три милиарда евро за управление в Турция на кризата с бежанците, като един милиард е от бюджета на ЕС, а остатъкът — от държавите членки,

—  като взе предвид работата на Кати Пири като постоянен докладчик за Турция в комисията по външни работи на Европейския парламент,

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че преговорите за присъединяването на Турция започнаха на 3 октомври 2005 г., и като има предвид, че започването на тези преговори постави начало на дългосрочен и отворен процес, основан на справедливи и строги изисквания и ангажимент за провеждане на реформи;

Б.  като има предвид, че ЕС следва да остане основата за реформите в Турция предвид капацитета за трансформации на преговорите за присъединяване и процеса на разширяване;

В.  като има предвид, че в съответствие със заключенията на Европейския съвет от декември 2006 г. следва да има пълно спазване на критериите от Копенхаген и на интеграционния капацитет на ЕС; като има предвид, че Турция се е ангажирала с изпълнението на критериите от Копенхаген, с провеждането на адекватни и ефективни реформи и с постепенното привеждане на своето законодателство в съответствие с достиженията на правото на ЕС; като има предвид, че тези усилия следва да се разглеждат като възможност за Турция да укрепи своите институции и да продължи започнатия от нея процес на демократизация и модернизация;

Г.  като има предвид, че спазването на принципите на правовата държава е в основата на преговорния процес, включително по-конкретно разделението на властите, свободата на изразяване и свободата на медиите, правата на човека и демокрацията, борбата срещу корупцията и организираната престъпност, добросъседските отношения, свободата на религията, свободата на сдружаване и на мирни протести, правата на малцинствата, правата на жените и борбата срещу дискриминацията на уязвими групи, като например ромите, лицата с увреждания и лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица (ЛГБТИ);

Д.  като има предвид, че по отношение на политическите критерии темпът на реформите се забави и се наблюдава значително отстъпление в областта на свободата на изразяване на мнение и свободата на събранията;

Е.  като има предвид, че Турция все още е държавата с най-голям брой хвърлени в затвора журналисти в света;

Ж.  като има предвид, че в класацията на „Фрийдъм хаус“ за свобода на печата и медиите Турция остава сред държавите без свобода на печата и само с частична свобода на интернет;

З.  като има предвид, че положението със сигурността в Турция бързо се влошава както във вътрешен, така и във външен план;

И.  като има предвид, че Турция беше обект на множество терористични нападения, приписвани на така наречената Ислямска държава в Ирак и в Леванта (ИДИЛ/Даиш), в Диарбекир, Сурук, Истанбул и Анкара, при които загубиха живота си 150 невинни жертви;

Й.  като има предвид, че извършваните от Русия бомбардировки на Алепо и други части на Сирия водят до голям брой допълнителни бежанци, които търсят закрила в Турция,

К.  като има предвид, че ЕС и Турция постигнаха съгласие за даване на нов тласък на преговорния процес и за интензивно сътрудничество по въпросите на миграцията;

Л.  като има предвид, че турският народ проявява невероятно гостоприемство към големия брой бежанци, живеещи сред него; като има предвид, че Турция е приела най-големия брой бежанци в световен мащаб, които възлизат на около 2,7 милиона регистрирани бежанци от Сирия, Ирак и Афганистан (по данни на ВКБООН);

М.  като има предвид, че турските органи не дадоха съгласието си православната семинария на остров Хейбелиада да бъде отново отворена;

I.Настоящо положение на отношенията между ЕС и Турция

1.  Изразява дълбоко безпокойство, в контекста на отстъплението от зачитането на демокрацията и принципите на правовата държава в Турция, че цялостният темп на реформите в Турция се е забавил значително през последните години и че в някои ключови области, като например независимостта на съдебната система, свободата на събранията, свободата на изразяване на мнение и зачитането на правата на човека и на принципите на правовата държава, е налице все по-голямо отстъпление от изпълнението на критериите от Копенхаген, към които държавите кандидатки трябва да се придържат;

2.  Подчертава, че Турция е ключов стратегически партньор за ЕС и че активните и внушаващи доверие преговори биха предоставили подходяща рамка за използване на пълния потенциал на отношенията между ЕС и Турция; отбелязва съживяването на преговорния процес от страна на ЕС и изразява надежда, че отварянето на глави ще доведе до конкретен напредък; в този контекст призовава за конкретен напредък и действителен ангажимент от страна на Турция; повтаря призива си към Комисията да преразгледа начина на водене на преговорите досега и възможностите за подобряване и активизиране на отношенията и сътрудничеството между ЕС и Турция; изразява твърда подкрепа за един структуриран, по-редовен и открит политически диалог на високо равнище по ключови теми от взаимен интерес, като например миграцията, борбата срещу тероризма, енергетиката, икономиката и търговията;

3.  Счита, че отлагането на доклада на Комисията за напредъка на Турция за 2015 г. за след изборите в Турция през ноември 2015 г. беше погрешно решение, тъй като се създаде впечатлението, че ЕС желае да запази мълчание относно някои нарушения на основните права в замяна на сътрудничеството на турското правителство относно бежанците; отправя искане към Комисията да поеме ангажимент да публикува годишните доклади за напредъка съгласно конкретен и фиксиран график; призовава Комисията и Съвета да не пренебрегват вътрешните събития в Турция и да се застъпват недвусмислено за зачитането на принципите на правовата държава и основните права в Турция, както е посочено в критериите от Копенхаген и независимо от други интереси;

4.  Отбелязва резултатите от парламентарните избори, проведени на 1 ноември 2015 г., и сформирането на ново правителство; отново отправя своя призив за понижаване на избирателния праг от 10% и призовава за прозрачност на финансирането на политическите партии и изборните кампании; приветства активното участие на доброволци от гражданското общество по време на изборите и високата избирателна активност; осъжда обаче случаите на сплашване и тормоз на медиите и дискриминацията на опозиционните партии по отношение на отразяването на предизборния процес, атмосферата на насилие и сплашване, характеризираща се по-специално с нападения срещу отделни кандидати и офиси на опозиционни партии, по-специално на Демократичната народна партия (HDP), както и силната политическа поляризация; приветства факта, че Турското велико народно събрание е станало по-приобщаващо за малцинствените групи в Турция в резултат на последните две изборни кампании и въпреки прага от 10%;

5.  Призовава за модернизиране на митническия съюз и за разширяване на неговия обхват, така че да се включат нови сектори, в т.ч. селскостопански продукти, услуги и обществени поръчки; отбелязва, че преговорите по темата се очаква да започнат през втората половина на 2016 г.; припомня, че митническият съюз може да достигне пълния си потенциал само когато Турция започне да прилага изцяло Допълнителния протокол спрямо всички държави членки; счита, че интересите на Турция следва да бъдат отчитани в бъдещите споразумения за свободна търговия, сключвани от ЕС с трети държави, по-специално в преговорите за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между ЕС и САЩ; призовава за подобряване на свободното движение на хора и за повишаване на междукултурния обмен;

6.  Оценява положително засиления политически диалог между ЕС и Турция в сферата на външната политика и политиката за сигурност и по-голямото съответствие на Турция с декларациите на ЕС и решенията на Съвета през 2015 г.; изразява съжаление, че Турция не е привела своите действия в съответствие с решението на Съвета, взето след незаконното анексиране на Крим от Руската федерация и събитията в Източна Украйна, включително ограничителните мерки;

7.  Отново заявява, че Турция следва да продължава да привежда своята външна политика в съответствие с тази на ЕС съгласно разпоредбите на рамката за преговорите; счита, че увеличаването на обмена на информация по външнополитически въпроси е от съществено значение, и приканва турския министър на външните работи да присъства на заседанията на Съвета по външни работи, когато това е целесъобразно; припомня стратегическото значение на Турция за енергийната сигурност на ЕС като основна транзитна държава; счита, че бързото развитие на енергийното сътрудничество и разширяването на коридора за енергиен транзит през Турция към Европейския съюз е от съществено значение;

8.  Отново заявява необходимостта от засилване на добросъседските отношения, които представляват основна част от рамката за преговори и съществен елемент от процеса на разширяване; в този контекст призовава Турция да увеличи усилията си за разрешаване на неуредените двустранни въпроси, включително неуредените правни задължения и споровете със своите непосредствени съседи относно сухоземните и морските граници и въздушното пространство съгласно разпоредбите на Устава на ООН и международното право; призовава турското правителство да подпише и ратифицира Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS); настоятелно призовава турското правителство да сложи край на многократните нарушения на гръцкото въздушно пространство и гръцките териториални води, както и на полетите на турски военни самолети над гръцки острови; изразява съжалението си във връзка с това, че обявената от Турското велико народно събрание заплаха, че е налице повод за обявяване на война срещу Гърция, все още не е оттеглена; настоятелно призовава Турция и Армения да пристъпят към нормализиране на отношенията си, като установят дипломатически отношения без предварителни условия, и призовава за отваряне на турско-арменската граница, което би могло да доведе до подобряване на техните връзки, особено по отношение на трансграничното сътрудничество и икономическата интеграция;

II.Зачитане на принципите на правовата държава, демокрацията, правата на човека и основните свободи

9.  Счита, че в съответствие с ангажираността на ЕС спрямо принципите на правовата държава и основните ценности е налице неотложна необходимост от провеждане на реформи в Турция в областите на съдебната система, основните права, правосъдието, свободата и сигурността; призовава Съвета на ЕС, без да се засягат позициите на държавите членки, да предложи, след като бъдат изпълнени официалните показатели за отваряне на глави, отварянето на глава 23 („Съдебна система и основни права“) и глава 24 („Правосъдие, свобода и сигурност“) и да гарантира, че процесът на реформи в Турция се оформя въз основа на ценностите и стандартите на ЕС; призовава Турция да работи в тясно сътрудничество със Съвета на Европа и с Венецианската комисия в областта на съдебните реформи;

10.  Изразява съжаление поради сериозното отстъпление през последните две години по въпроси, свързани със свободата на словото, свободата на изразяване и на мнение, както онлайн, така и офлайн в Турция, която се нарежда на 149-то място от 180 държави в последната класация за свободата на печата в света на „Репортери без граници“; припомня, че според данни на самите турски органи Турция държи рекорда за най-високия брой на хвърлени в затвора журналисти; отново заявява, че свободата на мнение, свободата на изразяване и свободата на словото, включително независимостта на медиите, са основни европейски ценности; приветства решението на Конституционния съд, в което се отсъжда, че правата на Джан Дюндар и Ердем Гюл са били нарушени; припомня, че те все още са изправени пред съдебен процес, като прокурорите изискват множество доживотни присъди; изразява безпокойство във връзка с решението за недопускане на обществеността през цялото времетраене на процеса и призовава за провеждане на цялостно и обективно разследване на твърденията на журналиста относно превоза на оръжия за Сирия; осъжда неотдавнашните изявления на президента на Турция срещу Конституционния съд; призовава за незабавно освобождаване на всички лишени от свобода журналисти и насърчава европейските дипломати да продължат да следят отблизо всички наказателни дела срещу журналисти; осъжда личните нападки от водещи правителствени представители срещу журналисти и опоненти и все по-авторитарните тенденции на турското държавно ръководство; настоятелно призовава Турция да предприеме действия срещу сплашването на журналисти под всякаква форма, по-специално като разследва всички случаи на физически нападения и заплахи срещу журналисти и активно предотвратява нападения срещу медиите и също така спомага за разведряването на напрегнатата политическа обстановка, която създава среда, ограничаваща свободата на словото в медиите и в интернет;

11.  Отбелязва Индекса за възприятие на корупцията за 2015 г., публикуван от „Трансперънси интернешънъл“ на 27 януари 2016 г., който показва увеличаване на корупцията в Турция през изминалата година и нарежда Турция на 66-о място; подчертава необходимостта турското правителство да даде ясни и непротиворечиви сигнали за искрени намерения за борба срещу корупцията на всички равнища на властта;

12.  Припомня, че борбата срещу корупцията следва да бъде един от приоритетите на Турция; поради това призовава Турция да актуализира стратегията за борба срещу корупцията и плана за действие, да създаде независим орган за борба срещу корупцията и да постигне надеждни резултати по отношение на разследванията, наказателното преследване и осъдителните присъди, включително по дела на високо равнище;

13.  Призовава да се възстанови независимостта на медията Koza Ipek Holding и медийната група Feza и всички представители на правителството да бъдат отстранени от управителните съвети, да бъдат назначени отново десетките уволнени служители, които изразиха своето недоволство поради поемането на управлението от правителството, както и да бъдат оттеглени обвиненията в тероризъм;

14.  Осъжда насилственото и незаконно завземане на няколко турски вестника, включително неотдавнашното завземане на „Zaman“, и изразява загриженост по повод на решението на телевизионния оператор „Digiturk“, за което се твърди, наред с останалото, че е политически мотивирано, да спре някои телевизионни канали; призовава турското правителство да прекрати политическия и икономическия натиск върху независимите медии; решително осъжда словесните и физическите нападения над журналисти и нарастващото използване срещу тях на клеветата и законодателството за борба с тероризма; отбелязва забраните на съдържание за онлайн и офлайн докладване, както и блокирането на уебсайтове, особено на социални мрежи, които доведоха до автоцензура сред журналистите, тъй като те се страхуват, че критикуването на органите ще доведе до допълнителни репресии; изразява дълбока загриженост относно блокирането на десетки хиляди интернет сайтове, относно измененията на „Закона за регулиране на интернет медиите“, приети през март 2015 г., както и относно действията на Дирекцията за далекосъобщенията (TIB), която разрешава блокирането на уебсайтове в срок от четири часа по редица неясни причини; изразява загриженост от факта, че на 26 февруари 2016 г., петък, доставчикът на сателитни програми „Turksat“ е спрял предавания на IMC TV по искане на прокурор в Анкара, провеждащ разследване дали каналът подкрепя „терористична“ група; изразява своята загриженост поради изключително високите данъчни глоби, налагани на медийни организации; призовава за преразглеждане на Закона за интернет в подкрепа на благоприятна среда за свободата на словото в интернет и защита на неприкосновеността на личния живот и личните права; осъжда опитите на длъжностни лица от турското правителство за сплашване и в някои случаи за депортиране на редица чуждестранни журналисти; призовава за независимо разследване на убийствата на турска територия на журналистите Наджи Джерф, Ибрахим Абдел Кадер и Фарес Хамади от блога за Сирия, озаглавен „Избиват Рака тихомълком“; изразява освен това съжаление във връзка с разследванията, задържанията, присъдите за лишаване от свобода и наказателните глоби за предполагаема обида на държавния глава въз основа на член 299 от наказателния кодекс; призовава турското правителство да разгледа тези въпроси в спешен порядък и като приоритетна задача с оглед на гарантирането на плурализма в съответствие с международните стандарти; счита, че откритият обществен дебат е ключов елемент на всяка здрава демокрация;

15.  Призовава турското правителство да приеме солидно законодателство за защита на личните данни и да създаде независим орган за защита на данните в съответствие с европейските стандарти, като създаде необходимите условия за ефикасно и ефективно международно полицейско и съдебно сътрудничество и обмен на информация, и същевременно да спомага за изпълнението на критериите за либерализиране на визовия режим; призовава турските органи да определят ясно изключенията от приложното поле на законодателството, по-специално относно обработката на данни, свързани със здравето, и да въведат процедура за подбор, която да гарантира независимостта на членовете на органа за защита на данните;

16.  Отново изразява своята загриженост относно закона за борбата с тероризма, по-специално относно широкото и изключително неясно определение в него на тероризма, организираната престъпност и пропагандата, вследствие на което е очевидно невъзможно да се определи точният характер на подобни нарушения; настоятелно заявява, че наказателното и антитерористичното законодателство трябва да бъдат в съответствие със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, която следва да се зачита и прилага в пълна степен от Турция; призовава Турция да създаде политическа и правна среда, която позволява на съдебните органи да изпълняват своите задължения по наистина независим и безпристрастен начин, така че да не се превръщат в инструмент за преследване на инакомислието в държавата; призовава Турция да изпълни всички решения на европейските съдилища; изразява загриженост във връзка с многобройните преразпределения, прехвърляния без съгласието на засегнатите и уволнения на съдии и прокурори, които подкопават независимостта, безпристрастността и ефективността на съдебната власт, както и зачитането на принципите на справедлив съдебен процес и разделение на властите; призовава за спешно възстановяване на разделението на властите и за съдържателни стъпки, за да се гарантира пълна независимост на съдебната система; изразява съжаление относно сериозните нарушения на хода на правосъдието в полза на определени политици, като тези нарушения получиха особено широко разпространение в Турция в периода след скандала за корупцията през 2013 г.; подчертава, че ролята и влиянието на изпълнителната власт в рамките на Висшия съвет на съдиите и прокурорите трябва да бъдат ограничени и че са необходими солидни гаранции срещу прехвърлянията на съдии без тяхно съгласие;

17.  Припомня, че изключителният икономически растеж на Турция през последното десетилетие доведе до безпрецедентен бум на жилищното строителство и инфраструктурата, често за сметка на проблеми с опазването на околната среда и природата; изразява особена загриженост във връзка с различните мегапроекти в страната и настоятелно призовава правителството да работи с оценки на въздействието върху околната среда и оценки на социалното въздействие и надлежно да включва местното население в разработването на проекти, за да бъдат избягвани във възможно най-голяма степен дългосрочните отрицателни последици от урбанизацията, усвояването на пространства и влошаването на състоянието на околната среда;

18.  Счита, че процесът на конституционна реформа следва да доведе до възникването на светско, плуралистично, приобщаващо и толерантно общество; подчертава, че една нова конституция следва да се основава на широк консенсус, обхващащ целия политически спектър и обществото като цяло, при пълно зачитане на правата на малцинствата, независимо от тяхната културна или религиозна принадлежност, като така ще се осигури стабилна база за основните свободи и принципите на правовата държава; настоятелно призовава Турция да зачита изцяло принципите на правовата държава и основните права и свободи, по-специално свободата на религиозните и етническите малцинства; подчертава, че е необходимо да се приеме всеобхватно антидискриминационно законодателство, включително за забрана на дискриминацията и подбуждането към омраза въз основа на етническа принадлежност, религия, сексуална ориентация, пол или полова идентичност, както и да се включи забраната за такава дискриминация в новата конституция; подчертава, че това следва да не възпрепятства Турция да предоставя конкретни права на гражданите въз основа на етнически произход, религия или език, така че те да могат да запазят своята идентичност; отбелязва във връзка с това, че са необходими по-нататъшни действия за уреждане на проблемите, пред които са изправени представителите на гръцкото малцинство, по-специално по отношение на правата на образование и собственост; настоятелно призовава турските органи да предприемат съдебни мерки срещу лицата и органите, отговорни за извършване на всякакви престъпления от омраза, включително антисемитизъм, както беше обявено в правителствения „Пакет за демократизация“ през 2013 г.; осъжда пасивното поведение на турското правителство спрямо сериозните заплахи срещу християни и техните свещеници в социалните медии; очаква от турското правителство да третира всеки турски гражданин, без да се засягат неговите или нейните религиозни убеждения; като се има предвид, че Турция има най-голямото ромско малцинство в света, призовава турските органи да прилагат конкретни и ефективни мерки, за да се постигнат фактически равни права за ромите в турското общество и за да се подобри положението на ромите, със специално внимание към положението на ромските деца и приобщаването на жените от ромски произход;

19.  Призовава Турция да продължи да работи в тясно сътрудничество с Комисията по новото законодателство, което е в процес на подготовка, както и по прилагането на съществуващите закони, за да се гарантира съвместимост с достиженията на правото на ЕС;

20.  Подчертава необходимостта от пълно зачитане, в съответствие с европейските ценности, на правото на различен начин на живот — както светски, така и религиозен — и от поддържане на разделението между държава и религия;

21.  Подчертава, че е важно да продължи процесът на реформи в областта на свободата на мисълта, съвестта и религията, като се даде възможност на религиозните общности да получават правосубектност, като се премахнат всички ограничения пред обучението, назначаването и наследяването на духовници, като се спазват съответните решения на Европейския съд за правата на човека и препоръките на Венецианската комисия, както и като се премахнат всички форми на дискриминация или пречки, основаващи се на религия; призовава Турция да зачита различното естество и значение на Вселенската патриаршия и да признае нейната юридическа правосубектност; отново подчертава необходимостта да се разреши отварянето на Семинарията в Халки и да се премахнат всички пречки пред правилното ѝ функциониране, както и да се разреши публичното използване на църковното звание „Вселенски патриарх“;

22.  Призовава турското правителство да спре плановете си за изграждане на атомната електроцентрала „Аккую“; отбелязва, че предвиденият обект се намира в регион, предразположен към тежки земетресения, и затова представлява сериозна заплаха не само за Турция, но и за региона на Средиземно море като цяло; поради това изисква от турското правителство да се присъедини към Конвенцията от Еспо, която задължава страните да уведомяват и да се консултират взаимно по всички разглеждани важни проекти, които има вероятност да окажат значително неблагоприятно въздействие върху околната среда в трансграничен план; изисква от турското правителство да включи правителствата на съседните си държави, като Гърция и Кипър, в по-нататъшното развитие на проекта за „Аккую“ или най-малко да проведе консултации с тях;

23.  Изразява загриженост във връзка с високите нива на насилие срещу жените и неприлагането на вътрешното законодателство с цел превенция и защита на жените от насилието; настоява освен това органите ефективно да прилагат съществуващите закони относно насилието срещу жените и домашното насилие – широкоразпространен проблем както в селските, така и в градските райони, да разгледат недостатъчното докладване на случаите на насилие, основано на пола, да предоставят услуги за подкрепа и закрила на жертвите на подобно насилие и да налагат санкции на извършителите, да повишават обществената осведоменост и да водят борба с приемането от страна на обществото на насилието, основано на пола; силно препоръчва правителството да насърчи равенството между половете в политическата, икономическата, социалната, културната, гражданската или всяка друга област;

24.  Призовава Турция да положи сериозни усилия за защита на правата на общността на ЛГБТИ; изразява сериозна загриженост относно липсата на защита на ЛГБТИ лица от актове на насилие; във връзка с това подчертава разочарованието си от факта, че в законодателството относно престъпленията от омраза не е включена защита срещу престъпленията от омраза въз основа на сексуална ориентация и полова идентичност; изразява съжаление, че престъпленията от омраза срещу ЛГБТИ лица често остават ненаказани или че присъдите на извършителите се намаляват поради твърдения за „неоснователна провокация“ от страна на жертвата;

III.Кюрдският мирен процес и положението в югоизточната част на Турция

25.  Изразява дълбока загриженост по повод на влошаващото се положение в югоизточната част на Турция; припомня, че турското правителство носи отговорността да защитава всички хора, живеещи на територията на страната, независимо от техния културен или религиозен произход; признава легитимното право на Турция на борба срещу тероризма при спазване на международното право; подчертава обаче, че мерките за сигурност трябва да бъдат прилагани при зачитане на принципите на правовата държава и правата на човека; подчертава, че всички операции на силите за сигурност трябва да бъдат пропорционални и да не приемат формата на колективно наказание; осъжда неправомерните действия на специалните сили за сигурност и призовава извършителите да бъдат изправени пред съда; призовава за налагане на спазването на хуманитарното право, така че всички ранени лица да могат да получават грижите, които им се полагат;

26.  Осъжда и не счита за оправдано възобновяването на насилието от страна на Кюрдската работническа партия (ПКК), която е в списъка на терористичните организации на ЕС; подчертава, че насилието не е решение на кюрдския въпрос, и насърчава турското правителство да поеме отговорността си за подновяване на преговорите с оглед на постигането на цялостно и трайно решение на кюрдския въпрос; призовава ПКК да свали оръжията, да изостави тактиката на терористични нападения и да използва мирни и законни средства, за да изрази своите очаквания; категорично осъжда нападенията срещу силите за сигурност и цивилни лица; във връзка с това изразява сериозна загриженост относно изграждането на барикади и изкопаването на траншеи от бойците на Патриотичното революционно младежко движение (YPG-H); настоява обаче, че мирните протести трябва да бъдат разрешени;

27.  Призовава турските органи незабавно да отменят полицейския час, който беше въведен в нарушение на турската конституция; изразява особено голяма тревога предвид положението в Джизре и Сур, Диарбекир, и осъжда факта, че цивилни лица биват убивани, ранявани и оставяни без вода, храна и медицински грижи от страна на турските сили за сигурност; призовава Турция да разреши на Международното движение на Червения полумесец да облекчи хуманитарната криза, наблюдаваща се в Джизре и Диарбекир; настоятелно призовава правителството да позволи ранените да бъдат отвеждани в болница, като се спазват временните мерки на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, и да се гарантира безопасно напускане на градовете с полицейски час от цивилни лица; изразява дълбока загриженост относно нарастващия брой смъртни случаи и ранени сред цивилното население, които трябва да бъдат щателно разследвани, и относно факта, че около 400 000 души са били вътрешно разселени; подчертава, че като акт на човешко достойнство, на семействата трябва да бъде разрешено да прибират телата от улиците и да ги погребват; подчертава отговорността на турското правителство да обезпечава зачитането на правата на човека и да осигурява сигурност и достъп до стоки и услуги за цялото цивилно население в преобладаващо кюрдските части на Турция, засегнати от бойни действия; призовава турското правителство да въведе формален механизъм за спешно подпомагане и компенсиране на онези, които са били принудени да напуснат домовете си, останали са безработни и са загубили своето препитание; изразява съжаление за разрушаването на историческо наследство;

28.  Отбелязва със загриженост проектите за преустройство на градове и за преместване в засегнати от конфликта райони, които бяха оповестени неотдавна от турското правителство; призовава турското правителство, и изразява съжаление относно решението за широко разпространено отчуждаване на имоти в областта Диарбекир, включително имоти, принадлежащи на общината и също така на църковното имущество, което би представлявало нарушение на правата на религиозните малцинства; призовава турското правителство да зачита културните особености на региона и да се въздържа от предоставяне на повече правомощия на централизираната местна структура на управление в региона; призовава за преразглеждане на решението за отчуждаване на имоти и за планове за възстановяване чрез започването на диалог и сътрудничество с областните и централните общини и зачитане на правата на жителите и на собствениците на имоти;

29.  Изразява дълбока тревога поради действията на специалните полицейски части, известни като „лъвовете на Аллах“, които изглежда са отговорни за извършването на тежки нарушения на правата на човека, включително умишлени убийства на граждани в югоизточните части на Турция; изисква провеждане на задълбочено разследване от турските органи на действията на „лъвовете на Аллах“ и поемане на пълна отговорност и наказание на виновните за нарушенията на правата на човека;

30.  Призовава за незабавно прекратяване на огъня и възобновяване на мирния процес с цел постигане на договорено решение на кюрдския въпрос; подчертава, че е от приоритетно значение да се постигне напредък към демократизация и помирение; призовава във връзка с това за създаване на специална комисия в Турското велико народно събрание за разрешаване на кюрдския въпрос, за да се допринесе за траен мир чрез възстановяване на чувството за справедливост и излекуване на травмите, които са уязвими на политическо насилие; настоятелно призовава ЕС без забавяне да поеме активна роля в мирния процес; подчертава значението на това да се даде приоритет на укрепването на социалните, културните и политическите права и на равното третиране на населението от кюрдски произход; призовава отново Турция, като член на Съвета на Европа, да отмени резервите си по отношение на Европейската харта за местна автономия, така че да се гарантира пълното ѝ приложение във всичките ѝ аспекти;

31.  Осъжда решително сплашването и преследването на над 1 000 представители на академичните среди, които са подписали петиция, призоваваща за мир; осъжда уволняването или временното отстраняване от длъжност на почти 50 от тях, както и лишаването от свобода на други четирима от подписалите петицията; подчертава, че отговорните за убийството на адвокат Тахир Елджи, посветил живота си на мира и правата на човека, трябва да бъдат изправени пред съда; изразява сериозна загриженост във връзка със съдебните разследвания, насочени главно към членове на Демократичната народна партия, както и във връзка с продължаващото лишаване от свобода и уволненията на местни кметове, в т.ч. 25 съкметове, и заплахите, надвиснали над много от кюрдските политици;

32.  Осъжда категорично терористичните атаки, за които се счита, че са извършени от ИДИЛ/Даиш, в Диарбекир, Сурук, Анкара и Истанбул; изразява своята солидарност с жертвите и техните семейства и с турските граждани, които са в предните редици на борбата срещу екстремизма; също така решително осъжда бомбените атентати на 17 февруари 2016 г. в Анкара, за които пое отговорност въоръжената група TAK (Ястреби за свободата на Кюрдистан), както и нападението в Анкара на 13 март 2016 г., и изказва съболезнования на семействата на жертвите и на опечалените; подчертава важността на провеждането на задълбочено разследване на тези нападения с цел подвеждане на извършителите под съдебна отговорност; счита, че по-тясното сътрудничество между Европол и турските правоприлагащи органи е от решаващо значение за ефективната борба срещу тероризма;

33.  Приветства участието на Турция в световната коалиция срещу ИДИЛ и предоставянето на достъп на силите на САЩ и на коалицията до нейните бази; призовава настоятелно Турция да действа с необходимата сдържаност и при пълно сътрудничество със западните съюзници;

34.  Призовава настоятелно Турция да увеличи усилията си да предотвратява чуждестранни бойци, парични средства или оборудване да стигат до ИДИЛ/Даиш и други екстремистки групировки през нейната територия; изразява загриженост, че е възможно турските органи да не са предприели всички възможни мерки, за да спират и предотвратяват дейността на ИДИЛ/Даиш, и по-специално за борба с незаконния трафик на петрол през турските граници; призовава ЕС да укрепи капацитета си за обмен на информация и да си сътрудничи отблизо с турските органи по този въпрос, с цел да окаже по-нататъшна помощ за борба с мрежите за незаконно превеждане през граница; отбелязва пропуски в арестуването на чуждестранни бойци и в контрола на границите с Ирак и Сирия;

35.  Приветства подкрепата на Турция и участието ѝ в споразумението, постигнато между основните сили за прекратяване на враждебните действия в Сирия, както и за предоставяне на хуманитарна помощ на нуждаещите се; приветства това като важна стъпка към разрешаването на кризата в Сирия; отбелязва, че прекратяването на враждебните действия следва да се прилага за всички страни в конфликта, различни от групи, определяни като терористични организации от Съвета за сигурност на ООН; призовава всички страни бързо да изпълнят тези ангажименти в пълна степен; припомня своето убеждение, че не съществува военно решение на конфликта в Сирия, и настоява на необходимостта от постигане на политическо решение; осъжда военната интервенция на Турция срещу кюрдските сили в Северна Сирия, което подкопава борбата срещу ИДИЛ/Даиш и застрашава мира и усилията за сигурност;

IV.Сътрудничество между ЕС и Турция в кризата с бежанците/миграцията

36.  Подкрепя подновен политически ангажимент между ЕС и Турция относно геополитическите предизвикателства, по-специално във връзка с кризата с бежанците и миграцията; признава големия хуманитарен принос на Турция за приемането на най-много бежанци в света; настоятелно призовава ЕС и Турция да обединят силите си за подобряване и гарантиране на достойни условия на живот и на основен капацитет на бежанските лагери, както и да улесняват работата на Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН) с цел да се избегне масово напускане на мигранти; настоятелно призовава ЕС да продължи да работи с турските правителствени служители, за да се осигури правилно документиране на мигрантите; припомня, че Турция е една от ключовите транзитни държави за мигрантите и търсещите убежище лица, пътуващи към ЕС не само от Сирия, но и от много други държави; подчертава важността на сътрудничеството с Турция за управлението на кризата с бежанците и за предотвратяване на загуби на човешки живот в морето; приветства мисията на НАТО за наблюдение в Егейско море;

37.  Приветства влизането в сила на 29 ноември 2015 г. на Съвместния план за действие между ЕС и Турция относно бежанците и управлението на миграцията като част от всеобхватна програма за сътрудничество на основата на споделена отговорност, взаимни ангажименти и тяхното изпълнение и настоява, че е необходимо той да бъде приложен незабавно; подчертава, че сътрудничеството между ЕС и Турция в областта на миграцията следва да не бъде обвързано с графика, съдържанието и условията на преговорния процес; счита, че да се възлага на Турция да разреши кризата с бежанците не е надеждно дългосрочно решение на проблема; призовава за солидарност на държавите — членки на ЕС, за да се увеличи броят на държавите, които приемат бежанци за презаселване, в дух на споделяне на тежестта и отговорността;

38.  Подчертава, че сумата от 3 милиарда евро и допълнителното финансиране за Механизма за бежанците в Турция трябва да бъдат използванипо подходящ начин, за да донесат бързи и преки ползи на бежанците и приемащите ги общности посредством изпълнението на проекти за посрещане на непосредствените потребности от храна, здравеопазване, канализация и образование; призовава за пълното участие на Парламента в процеса на вземане на решения в качеството му на съзаконодател и бюджетен орган; призовава настоятелно за по-бързо отпускане на обявените финансови средства; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, в сътрудничество с Турция, въвеждането на механизъм за проверка дали средствата се използват правилно за тази цел, тясното наблюдение на този механизъм и редовното информиране на Европейския парламент от страна на Комисията за използването на финансовите средства; подчертава необходимостта от специално внимание към уязвимите групи, като жените и децата, особено сираците, и религиозните малцинства като християните и язидите; подчертава спешната необходимост от мерки за справяне с насилието, основано на пола, и насилието срещу жени и момичета, прекосяващи Турция по маршрутите на мигрантите;

39.  Приветства неотдавнашното решение на турското правителство да отвори своя пазар на труда за сирийските бежанци; насърчава повече спешни действия, за да се гарантира, че всички 700 000 сирийски деца получават образование; поздравява турското правителство за това, че предоставя на сирийските бежанци безплатно здравеопазване и образование; изразява съжаление във връзка с факта, че призивът на ВКБООН за увеличаване на финансирането не беше изпълнен и че Световната продоволствена програма трябваше да намали продоволственото си съотношение на 80% поради намалени средства; поздравява Турция за едностранното запълване на този недостиг на финансиране и призовава държавите членки и ЕС да увеличат финансовите средства за агенциите на ООН и техните партньори неправителствени организации в Турция;

40.  Оценява факта, че Турция доскоро поддържаше политика на отворени граници за сирийските бежанци; приветства влизането в сила на нови правила в турския визов режим, които вече проправиха пътя за рязко намаляване на незаконните преминавания; подчертава обаче, че трябва да се прилага много по-строга визова политика, в съответствие с визовата политика на ЕС, по отношение на държавите, които представляват важен източник на незаконна миграция, за да се ограничи притокът на мигранти, които не се нуждаят от международна закрила, през Турция към Европа; подчертава, че Турция се нуждае от всяка възможна помощ за укрепване на сигурността по границите ѝ и за засилване на борбата ѝ с незаконното превеждане на хора през граница; призовава Турция да покаже нулева толерантност и да предприеме ефективни мерки за спиране на трафикантите на хора и на потока от бежанци към гръцките острови, което води до сериозни хуманитарни, политически и социални проблеми и проблеми, свързани със сигурността, на територията на ЕС; насърчава по-тясно сътрудничество между Турция, България и Гърция в областта на операциите по издирване и спасяване в Егейско море и призовава Frontex да предостави подкрепа на турската брегова охрана и да засили двустранния обмен на информация; признава, че мерките срещу незаконното превеждане на хора през граница могат да бъдат ефективни само ако се извършват успоредно с въвеждането на безопасни и законни маршрути за бежанците и лицата, търсещи убежище, за влизане в Европейския съюз;

41.  Подчертава, че възпирането на миграцията към ЕС не следва да води до отблъскване на бежанци или незаконни задържания; призовава Комисията, що се отнася до Съвместния план за действие между ЕС и Турция, да разследва твърденията, отправени от организацията „Amnesty International“ в нейния доклад от 1 април 2016 г., че Турция връща принудително сирийски бежанци; настоятелно подчертава, че всички процедури за принудително връщане от Гърция в Турция трябва да бъдат в пълно съответствие с международното право и правото на ЕС във връзка с достъпа до убежище и международна закрила и съблюдаването на основните права и процесуалните гаранции; във връзка с това призовава Комисията да следи отблизо начина, по който турските органи прилагат споразумението, и дали принципът на забрана за връщане се съблюдава в случая на лицата, връщани в Турция; отново призовава турското правителство да отмени географската резерва при прилагането на Женевската конвенция от 1951 г.; настоятелно заявява, че е от решаващо значение да бъдат създадени безопасни и законни пътища за бежанците, и настоятелно призовава държавите членки да увеличат значително своите усилия за презаселване; счита, че е наложително да се намери политическо решение на кризата в Сирия; настоятелно призовава Турция да увеличи значително усилията си за намиране на политическо решение, а именно да преодолее резервите си срещу участието на кюрдите в мирните преговори в Женева;

42.  Приветства факта, че турските органи и ВКБООН в Турция хармонизират своите бази данни за регистрация на бежанци в една регистрационна система; счита, че е спешно да се потърсят технически начини тази база данни да стане оперативно съвместима и съответстваща на Евродак — европейската база данни за регистрация на лицата, търсещи убежище; подчертава, че също така е важно, след като бежанците напуснат Турция на път към Европа, да бъдат снети от турската база данни;

43.  Подчертава, че изпълнението на споразумението за обратно приемане спрямо всички държави членки е изключително важно за ЕС, тъй като то предоставя възможност за по-ефективна политика за връщане на мигранти, които не се нуждаят от международна закрила; приветства политическото споразумение, постигнато между двете страни на срещата на върха ЕС — Турция, проведена на 29 ноември 2015 г., относно това споразумението за обратно приемане между ЕС и Турция да започне да се прилага изцяло от юни 2016 г.; призовава всички страни да изпълняват цялостно и ефективно съществуващите двустранни споразумения за обратно приемане и да гарантират, че основните права на завърналите се мигранти се зачитат в пълна степен;

44.  Насърчава правителството да изпълни изцяло и по недискриминационен начин критериите, определени в пътната карта за либерализиране на визовия режим, спрямо всички държави членки; припомня, че либерализирането на визовия режим е процес, основан на постигнати резултати, и че на турските граждани ще бъде предоставено право на безвизови пътувания едва след като бъдат постигнати съответните стандарти; призовава Комисията да предостави по-голяма техническа помощ за изпълнението на условията от пътната карта за либерализиране на визовия режим;

V.Напредък в преговорите за обединението на Кипър

45.  Приветства значителния напредък, постигнат в преговорите за обединението на Кипър под егидата на ООН; приветства съвместната декларация от 11 февруари 2014 г. на двамата лидери като основа за споразумение; подкрепя развитието на Република Кипър в посока към федерация от две общности и две зони с единен суверенитет, единна международна правосубектност и единно гражданство, с политическа равнопоставеност между двете общности и равни възможности за всички граждани, без да се предрешава окончателното споразумение и в съответствие със съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН и международното право; приветства конструктивния подход на лидерите на гръцкокипърската и турскокипърската общности на острова, както и тяхната решителност и неуморни усилия за постигане на справедливо, цялостно и жизнеспособно решение на проблема възможно най-скоро; подчертава значението на решаването на продължаващия десетилетия кипърски проблем за региона като цяло и за Европа/ Европейския съюз; поради това приветства възможността за провеждане на нов референдум относно обединението и призовава всички страни да допринесат за постигането на положителни резултати;

46.  Подчертава, че неуспехът да бъде разрешен кипърският въпрос засяга развитието на отношенията между ЕС и Турция, и поради това призовава всички засегнати страни да положат усилия за решаването му;

47.  Призовава Турция да изпълни своето задължение за цялостно, недискриминационно прилагане на Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между ЕО и Турция по отношение на всички държави членки, включително Република Кипър, изпълнението на което би могло да даде значителен тласък на преговорния процес;

48.  Изразява съжаление по повод на политиката на Турция за незаконно заселване и призовава Турция да се въздържа от заселване на още турски граждани в окупираните територии на Кипър, което противоречи на Женевската конвенция и принципите на международното право; настоятелно призовава Турция да прекрати всички действия, които нарушават демографския баланс на острова и по този начин затрудняват намирането на бъдещо решение;

49.  Призовава Турция да се въздържа от всякакви действия в изключителната икономическа зона на Кипър, които биха могли да доведат до сблъсък и криза в един много чувствителен регион и биха могли да имат отрицателни последици за преговорите за демократично решение, което би сложило край на съществуващото неприемливо двойствено статукво; признава правото на държавите членки да подписват двустранни и други споразумения в контекста на своите суверенни права, за да експлоатират природните ресурси в своите изключителни икономически зони;

50.  Приветства съгласието, постигнато от двамата лидери по поредица от мерки за изграждане на доверие, включително относно откриването на два нови контролно-пропускателни пункта и относно свързването на електропреносните мрежи; отбелязва обаче, че има малък или никакъв напредък по оперативната съвместимост на мобилните телефони; настоятелно призовава двете страни да изпълнят всички договорени мерки без по-нататъшно забавяне; призовава ЕС да оказва цялостна подкрепа за уреждане на проблема, както в политическо, така и във финансово отношение; призовава Турция да подкрепи активно преговорите и положителния резултат от тях; призовава Турция да започне да изтегля своите войски от Кипър и да предаде затворения участък във Фамагуста на ООН в съответствие с Резолюция № 550(1984) на Съвета за сигурност на ООН; приветства факта, че на Комитета за безследно изчезналите лица (който се занимава и с турскокипърските, и с гръцкокипърските изчезнали лица) се предоставя достъп до всички имащи значение обекти, включително военни зони; при все това настоятелно призовава Турция да предостави достъп до съответните архиви, което би увеличило максимално ефективността на Комитета;

51.  Приветства инициативата на президента на Република Кипър г-н Никос Анастасиадис турският език да стане официален език на ЕС и настоятелно призовава страните да ускорят този процес; отбелязва, че прилагането на достиженията на правото на ЕС в бъдещата турскокипърска съставна част при влизането в сила на споразумението трябва вече да бъде добре подготвено; приветства във връзка с това създаването на ad hoc комитет на двете общности по подготовката за ЕС; насърчава Европейския парламент и Комисията да положат повече усилия за ангажиране на турскокипърската общност при подготовката за пълно интегриране в ЕС; насърчава председателя на Европейския парламент да предприеме необходимите стъпки в случай на споразумение;

o
o   o

52.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, генералния секретар на Съвета на Европа, председателя на Европейския съд по правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки и правителството и парламента на Република Турция.

(1)Приети текстове, P8_TA(2015)0094.
(2) OВ C 341 E, 16.12.2010 г., стр. 59.
(3) OВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 98.
(4) OВ C 257 E, 6.9.2013 г., стр. 38.
(5) OВ C 45, 5.2.2016 г., стр. 48.
(6) OВ C 65, 19.2.2016 г., стр. 117.
(7) Приети текстове, P7_TA(2014)0235.
(8) Приети текстове, P8_TA(2014)0052.
(9) Приети текстове, P8_TA(2015)0014.
(10) Приети текстове, P8_TA(2015)0228.

Правна информация