Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 25 февруари 2016 г. - БрюкселОкончателна версия
Упълномощаване на Австрия да подпише и ратифицира и на Малта — да се присъедини към Хагската конвенция от 15 ноември 1965 г. ***
 Споразумение между ЕС и Сан Марино за автоматичен обмен на информация за финансови сметки *
 Присъединяването на Хърватия към Конвенцията за защита на финансовите интереси на Съюза *
 Европейска мрежа на службите по заетостта, достъп на работниците до услуги за мобилност и по-нататъшно интегриране на пазарите на труда ***I
 Въвеждане на спешни автономни търговски мерки по отношение на Република Тунис ***I
 Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (заявление от Белгия  — EGF/2015/007 BE/Hainaut-Namur Glass)
 Европейски семестър за координация на икономическите политики: Годишен обзор на растежа за 2016 г.
 Eвропейски семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в Годишния обзор на растежа за 2016 г.
 Управление на единния пазар в рамките на европейския семестър през 2016 г.
 Откриване на преговорите за сключване на споразумение за свободна търговия между ЕС и Тунис
 Дейностите на Европейския омбудсман през 2014 г.
 Годишен доклад на Европейската централна банка за 2014 г.
 Откриване на преговорите за ССТ с Австралия и Нова Зеландия
 Въвеждане на съвместими системи за регистрацията на домашни любимци във всички държави членки
 Хуманитарната ситуация в Йемен

Упълномощаване на Австрия да подпише и ратифицира и на Малта — да се присъедини към Хагската конвенция от 15 ноември 1965 г. ***
PDF 459kWORD 63k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 февруари 2016 г. относно проекта за решение на Съвета за упълномощаване на Република Австрия да подпише и ратифицира и на Малта — да се присъедини към Хагската конвенция от 15 ноември 1965 г. за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела в интерес на Европейския съюз (13777/2015 – C8-0401/2015 – 2013/0177(NLE))
P8_TA(2016)0052A8-0018/2016

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекторешението на Съвета (13777/2015),

—  като взе предвид Хагската конвенция от 15 ноември 1965 г. за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела(13777/15/ADD1),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 81, параграф 2 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а, подточка v от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0401/2015),

—  като взе предвид становището на Съда от 14 октомври 2014 г.(1),

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинеи, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по правни въпроси (А8‑0018/2016),

1.  Дава своето одобрение относно проекта за решение на Съвета за упълномощаване на Република Австрия да подпише и ратифицира и на Малта — да се присъедини към Хагската конвенция от 15 ноември 1965 г. за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела в интерес на Европейския съюз;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право.

(1) Становище на Съда на Европейския съюз от 14 октомври 2014 г., 1/13, ECLI:EU:C:2014:2303.


Споразумение между ЕС и Сан Марино за автоматичен обмен на информация за финансови сметки *
PDF 455kWORD 63k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 февруари 2016 г. относно предложението за решение на Съвета за сключването от името на Европейския съюз на Протокол за изменение на Споразумението между Европейската общност и Република Сан Марино, което предвижда мерки, еквивалентни на тези, предвидени в Директива 2003/48/ЕО на Съвета относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания (COM(2015)0518 – C8-0370/2015 – 2015/0244(NLE))
P8_TA(2016)0053A8-0025/2016

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението за решение на Съвета (COM(2015)0518),

—  като взе предвид проекта на Протокол за изменение на Споразумението между Европейската общност и Република Сан Марино, което предвижда мерки, еквивалентни на тези, предвидени в Директива 2003/48/ЕО на Съвета относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания (13448/2015),

—  като взе предвид член 115 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква б) и в параграф 8, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C8-0370/2015),

—  като взе предвид член 59, член 108, параграф 7 и член 50, параграф 1 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8‑0025/2016),

1.  Одобрява сключването на Протокола за изменение на Споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Република Сан Марино.


Присъединяването на Хърватия към Конвенцията за защита на финансовите интереси на Съюза *
PDF 453kWORD 63k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 февруари 2016 г. относно препоръката за решение на Съвета за присъединяването на Хърватия към Конвенцията от 26 юли 1995 г., съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за защита на финансовите интереси на Европейските общности, Протокола от 27 септември 1996 г., съставен на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, към Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности, Протокола от 29 ноември 1996 г., съставен на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за тълкуване чрез преюдициални заключения от Съда на Европейските общности на Конвенцията за защитата на финансовите интереси на Европейските общности и Втория протокол от 19 юни 1997 г., съставен на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, към Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности (COM(2015)0458 – C8-0296/2015 – 2015/0210(NLE))
P8_TA(2016)0054A8-0019/2016

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид препоръката на Комисията до Съвета (COM(2015)0458),

—  като взе предвид член 3, параграфи 4 и 5 от Акта за присъединяване на Хърватия, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C8‑0296/2015),

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8‑0019/2016),

1.  Одобрява препоръката на Комисията;

2.  Отправя покана към Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

3.  Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.


Европейска мрежа на службите по заетостта, достъп на работниците до услуги за мобилност и по-нататъшно интегриране на пазарите на труда ***I
PDF 475kWORD 97k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 февруари 2016 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейска мрежа на службите по заетостта, достъп на работниците до услуги за мобилност и по-нататъшно интегриране на пазарите на труда (COM(2014)0006 – C7‑0015/2014 – 2014/0002(COD))
P8_TA(2016)0055A8-0224/2015

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2014)0006),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 46 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C7-0015/2014),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 4 юни 2014 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 25 юни 2014 г.(2),

—  като взе предвид поетия с писмо от 2 декември 2015 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от ДФЕС,

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становището на комисията по регионално развитие (A8‑0224/2015),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 25 февруари 2016 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2016/... на Европейския парламент и на Съвета относно европейска мрежа на службите по заетостта (EURES), достъп на работниците до услуги за мобилност и по-нататъшно интегриране на пазарите на труда и за изменение на регламенти (EС) № 492/2011 и (EС) № 1296/2013

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2016/589.)

(1) ОВ C 424, 26.11.2014 г., стр. 27.
(2) ОВ C 271, 19.8.2014 г., стр. 70.


Въвеждане на спешни автономни търговски мерки по отношение на Република Тунис ***I
PDF 570kWORD 85k
Текст
Консолидиран текст
Изменения, приети от Европейския парламент на 25 февруари 2016 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно въвеждането на спешни автономни търговски мерки по отношение на Република Тунис (COM(2015)0460 – C8–0273/2015 – 2015/0218(COD))(1)
P8_TA(2016)0056A8-0013/2016

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

ИЗМЕНЕНИЯ, ВНЕСЕНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ Изменения: нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▌.

към предложението на Комисията
P8_TA(2016)0056A8-0013/2016
---------------------------------------------------------
P8_TA(2016)0056A8-0013/2016

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/...
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
относно въвеждането на спешни автономни търговски мерки по отношение на Република Тунис
[Изменения 1—4, освен ако е посочено друго]

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)  Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република Тунис, от друга(2) (Споразумението), представлява основата на отношенията между Съюза и Тунис.

(2)  В заключенията си от 20 юли 2015 г. Съветът заяви, че Съюзът, след консултации с държавите членки, ще проучи възможността за предприемане на извънредни и временни мерки в подкрепа на икономиката на Тунис след терористичните нападения на 26 юни 2015 г. край Сус, Тунис.

(3)  Маслиновото масло е основен селскостопански продукт в износа на Тунис за Съюза, а добивът на маслиново масло е важна част от икономиката на страната, което се отнася и за няколко региона в определени държави членки.

(4)  Съюзът може най-добре да помогне на икономиката на Тунис посредством осигуряване на привлекателен и надежден пазар за износ на маслиновото масло с произход от Тунис, в съответствие с целите, определени в Европейската политика за съседство и в Споразумението. За осигуряването на такъв пазарен достъп е необходимо въвеждането на автономни търговски мерки, които да осигуряват безмитен внос на този продукт в Съюза в рамките на тарифни квоти.

(5)  С цел предотвратяване на измами и да се гарантира, че предвижданите автономни търговски мерки ще донесат действителни ползи на тунизийската икономика, тези мерки следва да бъдат обвързани със спазване от страна на Тунис на правилата , предвидени в Споразумението относно произхода на продуктите и на процедурите, свързани с тях, както и на ефективното административно сътрудничество на Тунис със Съюза.

(6)  Запазването на стабилността на пазара на маслиново масло в Съюза изисква допълнителните количества, произтичащи от автономните търговски мерки, да се предоставят само след изчерпването на обема на годишната безмитна тарифна квота за необработено маслиново масло, предвидена в член 3, параграф 1 от Протокол № 1 към Споразумението.

(7)  Член 184 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета(3) определя правилата за управлението на тарифните квоти. Тези правила следва също да се прилагат по отношение на автономните търговски мерки, определени в настоящия регламент.

(8)  За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за временно спиране на преференциалното третиране, установено с настоящия регламент и за въвеждане на коригиращи мерки, когато пазарът на Съюза е засегнат от настоящия регламент. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(4).

(9)  Спешните автономни търговски мерки, установени с настоящия регламент, са предназначени за облекчаване на икономическите затруднения, които Тунис изпитва в момента в резултат на терористичните нападения. Ето защо разглежданите мерки следва да бъдат ограничени във времето и да не влияят върху преговорите между Съюза и Тунис за установяване на задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия (ЗВЗСТ). ▌[Изм. 11, 15]

(10)  С оглед на нанесените сериозни щети на икономиката на Тунис и по-специално на неговия туристически сектор, от терористичното нападение край Сус на 26 юни 2015 г., и необходимостта да се предприемат спешни автономни търговски мерки за облекчаване на икономическото състояние на Тунис в краткосрочен план, се счита за целесъобразно да се предвиди изключение от осемседмичния срок, посочен в член 4 от Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз, към Договора за функционирането на Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Преференциални разпоредби

Открива се годишна безмитна тарифна квота в размер от 35 000 тона („годишна тарифна квота за внос“) за календарните години 2016 и 2017 за внос в Съюза на необработено маслиново масло с произход от Тунис и с кодове по КН 1509 10 10 и 1509 10 90, когато въпросното необработено маслиново масло е с произход изцяло от Тунис и е транспортирано директно от Тунис до Съюза. [Изм. 5, 12].

Член 2

Условия за предоставяне на право на годишна тарифната квота за внос

Правото на годишна тарифна квота за внос е обвързано с условието за спазване от страна на Тунис на правилата за произход на продуктите и свързаните с това процедури, предвидени в Протокол № 4 към Споразумението.

Член 3

Достъп до годишната тарифна квота за внос

Годишната тарифна квота за внос се предоставя само след изчерпването на обема на годишната безмитна тарифна квота за необработено маслиново масло, предвидена в член 3, параграф 1 от Протокол № 1 към Споразумението.

Член 4

Управление на годишната тарифна квота за внос

Комисията управлява годишната тарифна квота за внос в съответствие с член 184 от Регламент (ЕС) № 1308/2013.

Член 5

Временно спиране

Когато Комисията установи, че са налице достатъчно доказателства, че Тунис не спазва условията, определени в член 2, тя може да приеме акт за изпълнение за пълно или частично временно спиране на преференциалния режим, предвиден в член 1. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 7, параграф 2.

Член 6

Средносрочен преглед

1.  Комисията изготвя средносрочна оценка на въздействието на настоящия регламент върху пазара на маслиново масло на Съюза, след влизането му в сила, и представя заключенията от тази оценка на Европейския парламент и на Съвета.

2.  С случай, че бъде констатирано, че пазарът на маслиново масло на Съюза е засегнат от разпоредбите на настоящия регламент, на Комисията се предоставят правомощията да приеме акт за изпълнение с цел да въведе коригиращи мерки за възстановяване на състоянието на посочения пазар. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 7, параграф 2.

Член 7

Процедура на комитет

1.  Комисията се подпомага от Комитета за общата организация на селскостопанските пазари, създаден съгласно член 229 от Регламент (ЕС) № 1308/2013. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 8

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се до 31 декември 2017 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) Въпросът е върнат за ново разглеждане в комисия съгласно член 61, параграф 2, втора алинея (А8‑0013/2016).
(2) ОВ L 97, 30.3.1998 г., стр. 2.
(3)Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671).
(4)Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).


Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (заявление от Белгия  — EGF/2015/007 BE/Hainaut-Namur Glass)
PDF 510kWORD 87k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 25 февруари 2016 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията съгласно точка 13 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 година между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (заявление EGF/2015/007 - BE/Hainaut-Namur Glass от Белгия) (COM(2016)0001 — C8-0013/2016 — 2016/2013(BUD))
P8_TA(2016)0057A8-0029/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2016)0001 — C8-0013/2016),

—  като взе предвид Регламент (EС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006(1) (Регламент за ЕФПГ),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(2), и по-специално член 12 от него,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3) (МИС от 2 декември 2013 г.), и по-специално точка 13 от него,

—  като взе предвид тристранната процедура съгласно точка 13 от МИС от 2 декември 2013 г.,

—  като взе предвид писмото на комисията по заетост и социални въпроси,

—  като взе предвид писмото на комисията по регионално развитие,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0029/2016),

А.  като има предвид, че Съюзът създаде законодателни и бюджетни инструменти, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големи структурни промени в моделите на световната търговия или от световната финансова и икономическа криза, и за да ги подпомогне при повторната им интеграция на пазара на труда;

Б.  като има предвид, че финансовата помощ на Съюза за съкратените работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най-ефикасен начин в съответствие със съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приета по време на заседанието по съгласуване на 17 юли 2008 г., и при надлежно спазване на МИС от 2 декември 2013 г. по отношение на вземането на решения за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ);

В.  като има предвид, че приемането на Регламента за ЕФПГ отразява постигнатото между Европейския парламент и Съвета споразумение за повторно въвеждане на критерия за мобилизиране на ЕФПГ във връзка с кризата, за определяне на финансовото участие на Съюза на 60% от общия размер на очакваните разходи за предложените мерки, за повишаване на ефективността при обработката на заявления за мобилизиране на ЕФПГ от страна на Комисията, както и от страна на Парламента и Съвета, чрез съкращаване на времето за оценка и одобрение, за разширяване на обхвата на допустимите действия и на бенефициентите чрез включване на самостоятелно заетите лица и младите хора, както и за финансиране на стимули за създаване на собствен бизнес;

Г.  като има предвид, че Белгия подаде заявление EGF/2015/007 BE/Hainaut-Namur Glass за финансово участие от страна на ЕФПГ във връзка със съкращения в стопанския сектор, класифициран в разделение 23 на NACE Rev. 2 (Производство на изделия от други неметални минерални суровини) в регионите на ниво 2 по NUTS Ено (BE32) и Намюр (BE35) в Белгия, и като има предвид, че в тези мерки се очаква да участват 412 съкратени работници, както и 100 млади хора под 25-годишна възраст от регион Ено, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение (NEETs); като има предвид, че 144 от тези работници бяха съкратени след закриването на промишленото предприятие в Ру (Ено), собственост на AGC Europe SA, а 268 след закриването на промишленото предприятие в Овле (регион Намюр), собственост на Saint-Gobain Glass Benelux;

Д.  като има предвид, че въпреки че заявлението не отговаря на критериите за допустимост, определени в член 4, параграф 1 от Регламента за ЕФПГ, то беше подадено по критериите за намеса, с които се дава възможност за дерогация при изключителни обстоятелства, а именно член 4, параграф 2 от същия регламент в случая със съкратените работници и член 6, параграф 2 от същия регламент в случая с NEETs;

1.  Изразява съгласие с Комисията, че условията, посочени в член 4, параграф 2 от Регламента за ЕФПГ, са изпълнени и че следователно Белгия има право на финансово подпомагане в размер на 1 095 544 EUR по този регламент, което съставлява 60% от общата сума в размер на 1 825 907 EUR;

2.  Отбелязва, че белгийските органи са подали заявлението за финансово участие по линия на ЕФПГ на 19 август 2015 г. и че Комисията е приключила оценката му на 20 януари 2016 г. и е уведомила за него Парламента на същия ден;

3.  Отбелязва, че в последните години търговията със стъклени изделия в Съюза претърпя сериозни сътресения, и подчертава, че между 2000 г. и 2010 г. заетостта в стъкларския сектор като цяло в Европа е намаляла с 32%; посочва, че във Валония, която има силни традиции в производството на стъкло, през последните години няколко големи предприятия са имали трудности, като броят на работните места в стъкларския сектор в регионите Намюр и Ено е намалял с 19% между 2007 г. и 2012 г. и 1236 работни места са били съкратени през 2013 г. и 1878 през 2014 г. във Валония;

4.  Посочва, че по-специално регион Ено е изправен пред трудна ситуация на трудовия пазар, тъй като заетостта е 9,2% по-ниска от средната за страната; отбелязва, че трудовите пазари на двата региона се характеризират освен това и с висок дял на ниско квалифицирания труд (около 50% от хората, търсещи работа в двата региона, нямат завършено средно образование);

5.  Отбелязва, че групата Saint-Gobain през 2013 г. беше принудена да закрие друго производствено предприятие в един деиндустриализиран район във Валония, което беше предмет на заявление EGF/2013/011 BE/Saint-Gobain Sekurit, свързано със съкращаването на 257 лица в същия сектор; отбелязва, че няколко от мерките в двете заявления са сходни;

6.  Приветства факта, че белгийските органи са започнали прилагането на персонализирани мерки за засегнатите работници на 10 септември 2014 г., много преди решението за предоставяне на подкрепа от ЕФПГ за предложения съгласуван пакет;

7.  Отбелязва, че дерогацията от член 4, параграф 1, буква а) от Регламента за ЕФПГ в този случай се отнася до броя на съкращенията, който не е значително по-нисък от прага от 500 съкращения; приветства обстоятелството, че заявлението цели да подкрепи още 100 NEETs;

8.  Отбелязва, че Белгия планира седем вида мерки за съкратените работници, обхванати от заявлението: (i) подкрепа/ориентиране/интеграция, (ii) улесняване на търсенето на работа, (iii) интегрирано обучение, (iv) предаване на опит, (v) подкрепа за създаването на предприятия, (vi) подкрепа за колективни проекти и (vii) помощи при търсене на работа и при обучение;

9.  Приветства подкрепата за колективни проекти; призовава Комисията да оцени резултатите от този вид мерки при други заявления, за да определи ползите от тях за участниците;

10.  Приветства обстоятелството, че заявлението съдържа мерки, целящи конкретно да предоставят помощ на NEETs; отбелязва, че персонализираните мерки, предоставяни на NEETs, включват: (i) мобилизиране и ориентиране за по-нататъшно образование/обучение или за въвеждащо обучение, (ii) обучение, (iii) персонализирано повишаване на уменията и (iv) помощи при търсене на работа и при обучение;

11.  Оценява факта, че помощите и стимулите, които ще бъдат предоставяни като част от предлаганите мерки, са ограничени до 5,52% от общите прогнозни разходи;

12.  Отбелязва, че съгласуваният пакет от персонализирани услуги е изготвен след консултации със социалните партньори, предприятията и обществените служби по заетостта;

13.  Припомня, че в съответствие с член 7 от Регламента за ЕФПГ съгласуваният пакет от персонализирани услуги, ползващ се с подкрепата на ЕФПГ, следва да бъде така проектиран, че да предвижда бъдещите перспективи за пазара на труда и необходимите умения, и да бъде съвместим с прехода към устойчива икономика, в която ресурсите се използват ефективно;

14.  Припомня, че е важно да се подобри пригодността за заетост на всички работници посредством адаптирано обучение и признаване на уменията и компетенциите, придобити по време на професионалната им кариера; очаква предлаганото в съгласувания пакет обучение да бъде съобразено не само с потребностите на съкратените работници, но и с актуалната стопанска среда;

15.  Подчертава, че в случай на последователни заявления от един и същи географски регион Комисията следва да събере и анализира опита от предишните заявления и да гарантира, че в случай на нови заявления всички заключения от този анализ се вземат надлежно предвид;

16.  Изисква от Комисията да предоставя в бъдещите предложения допълнителни подробности относно секторите, в които работниците има вероятност да намерят работа, и дали предлаганото обучение е съобразено с икономическите перспективи и потребностите на пазара на труда в регионите, засегнати от съкращенията;

17.  Отбелязва, че белгийските органи потвърждават, че отговарящите на условията за допустимост действия не получават подкрепа от други финансови инструменти на Съюза; отново призовава Комисията да представя сравнителна оценка на тези данни в своите годишни доклади, за да се осигури пълно спазване на действащата нормативна уредба и да се гарантира, че не може да възникне дублиране на финансирани от Съюза услуги;

18.  Отново заявява, че помощта от ЕФПГ не трябва да замества мерките, които са задължение на предприятията по силата на националното законодателство или съгласно колективни трудови договори, нито мерките за преструктуриране на дружества или сектори;

19.  Оценява подобрената процедура, въведена от Комисията вследствие на искането на Парламента за по-бързо отпускане на безвъзмездни средства; отбелязва времевия натиск, който новите срокове предполагат, и потенциалното им въздействие върху ефективността на проучването на случаите;

20.  Изисква от Комисията да осигури публичен достъп до всички документи, свързани със заявленията по линия на ЕФПГ;

21.  Одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

22.  Възлага на своя председател да подпише настоящото решение заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

23.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, съответно на Съвета и на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (заявление от Белгия — EGF/2015/007 — BE/Hainaut‑Namur Glass)

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение (ЕС) 2016/407.)

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 855.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(3) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.


Европейски семестър за координация на икономическите политики: Годишен обзор на растежа за 2016 г.
PDF 602kWORD 148k
Резолюция на Европейския парламент от 25 февруари 2016 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: годишен обзор на растежа за 2016 г. (2015/2285(INI))
P8_TA(2016)0058A8-0030/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 121, параграф 2, член 136 и член 148 от него,

—  като взе предвид член 9 от ДФЕС (хоризонтална социална клауза),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики(1),

—  като взе предвид Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1174/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1177/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 г. за изменение на Регламент (EО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната(7),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за засилване на икономическото и бюджетно наблюдение над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност(8),

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 и 26 март 2010 г. и от 17 юни 2010 г., както и съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид Препоръка (ЕС) 2015/1184 на Съвета от 14 юли 2015 г. относно общи насоки за икономическите политики на държавите членки и на Европейския съюз(9),

—  като взе предвид Решение (EС) 2015/1848 на Съвета от 5 октомври 2015 г. относно насоки за политиките по заетостта на държавите членки за 2015 г.(10),

—  като взе предвид Регламент (EС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции(11),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г., озаглавено „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“ (COM(2015)0012),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2015 г., озаглавена „Преразглеждане на рамката за икономическо управление: преглед и предизвикателства“(12),

—  като взе предвид доклада относно завършването на европейския икономически и паричен съюз (доклад на петимата председатели),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 октомври 2015 г., озаглавено „Стъпки към завършването на икономическия и паричния съюз“ (COM(2015)0600),

—  като взе предвид комюникето на ръководителите на Г-20 от срещата на върха в Анталия на 15—16 ноември 2015 г.,

—  като взе предвид актуализираната информация на Международния валутен фонд относно оценките за устойчивост на персонала за взаимния процес в рамките на Г-20 на оценка на дисбалансите и растежа (октомври 2015 г.),

—  като взе предвид споразумението на COP 21, прието на Конференцията в Париж по въпросите на климата на 12 декември 2015 г.,

—  като взе предвид икономическите прогнози на Комисията от есента на 2015 г.,

—  като взе предвид проучванията и задълбочените анализи относно координацията на икономическата политика в еврозоната в рамките на европейския семестър, изготвени за комисията по икономически и парични въпроси (ноември 2015 г.),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2015 г. относно годишния обзор на растежа за 2016 г. (COM(2015)0690), доклада за механизма за предупреждение за 2016 г. (COM(2015)0691) и проекта на съвместен доклад за заетостта (COM(2015)0700),

—  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програмата за подкрепа на структурните реформи за периода 2017—2020 г. и за изменение на регламенти (ЕС) № 1303/2013 и (ЕС) № 1305/2013 (COM(2015)0701),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2015 г. относно данъчните режими и другите мерки, сходни по естество или въздействие(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2015 г. относно завършването на европейския икономически и паричен съюз(14),

—  като взе предвид препоръката на Съвета относно икономическата политика на еврозоната,

—  като взе предвид разискванията с представители на националните парламенти относно приоритетите на Европейския семестър за 2016 г.,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 14 декември 2015 г. относно публичните финанси в ИПС през 2015 г. (институционално изследване № 014),

—  като взе предвид разискването с участието на Комисията в Европейския парламент относно пакета във връзка с Европейския семестър — годишен обзор на растежа за 2016 г.

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по бюджети, на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по регионално развитие (A8‑0030/2016),

A.  като има предвид, че икономическото възстановяване в Европейския съюз е в ход, но че възстановяването продължава да бъде слабо и неравномерно между държавите членки и в самите държави членки и че това се дължи отчасти на временни фактори и външни фактори, включително на ниските цени на петрола;

Б.  като има предвид, че държавите членки са изправени пред трайния проблем с много ниските темпове на растеж;

В.  като има предвид, че световният икономически растеж се забавя на фона на икономическите и финансовите сътресения в няколко държави с бързо развиващи се икономики, което води до нови стратегически предизвикателства, към които Европейският съюз трябва да се приспособява по подходящ начин;

Г.  като има предвид, че Европа все още е изправена пред значителен недостиг на инвестиции, което значително намалява дългосрочния потенциал за растеж на ЕС, като същевременно излишъкът по текущата сметка на еврозоната се увеличава; като има предвид, че равнището на държавния и частния дълг остава високо в множество държави, въпреки че дефицитите по текущата сметка бяха намалени; като има предвид, че няколко държави членки трябва да увеличат усилията си за изпълнение на важни структурни реформи;

Д.  като има предвид, че въпреки че при няколко държави членки се наблюдава значително намаляване на техните дефицити по текущата сметка и намаляване на разходите за труд за единица продукция, нетният външен дълг като процент от БВП не е намалял в повечето държави членки;

Е.  като има предвид, че ръстът на заетостта бележи подобрение, но че той все още не е достатъчен, за да доведе до значително намаляване на безработицата, по-специално младежката и трайната безработица, както и бедността;

Ж.  като има предвид, че Европа е икономическата зона, която е най-силно зависимата от вноса на ресурси в сравнение с нейните конкуренти; като има предвид, че поради това изграждането на действителна кръгова икономика в Европа е предпоставка за бъдещ икономически растеж;

З.  като има предвид, че кризата от 2008 г. имаше не само цикличен, но и структурен характер, което обяснява нейното трайно въздействие;

И.  като има предвид, че свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали е крайъгълен камък на устойчивото икономическо развитие на единния пазар на Европейския съюз;

Й.  като има предвид, че избягването на данъци, отклонението от данъчно облагане и агресивното данъчно планиране са причинили загубата на потенциални приходи в размер на милиарди за публичните финанси на някои държави членки в полза на големи предприятия, като по този начин се подкопават основите на солидарността между държавите и лоялната конкуренция между предприятията;

Комбинация от политики

1.  Приветства пакета за годишния обзор на растежа за 2016 г. и предложените комбинации от политики, съставени от инвестиции, структурни реформи и фискална отговорност, имащи за цел по-нататъшното стимулиране на по-високи равнища на растеж и засилването на възстановяването на ЕС и сближаването във възходяща посока; подчертава, че са необходими големи усилия на национално равнище, що се отнася до ефективното осъществяване на структурните реформи, както и по-добро съгласуване на европейско равнище, за да се постигне по-стабилно икономическо възстановяване и устойчиво и широко споделено благоденствие;

2.  Приветства подобренията в публичните финанси, по-специално постепенното намаляване на съотношението дълг/БВП за ЕС и еврозоната и намаляването на номиналните бюджетни дефицити; подчертава обаче, че делът на публичния дълг продължава да нараства в редица държави членки с нисък номинален растеж на БВП и ниска инфлация и че процедурата при прекомерен дефицит продължава да бъде в ход в девет държави членки; отбелязва, че много на брой държави членки разполагат с ограничени фискални възможности да се справят с евентуални нови икономически сътресения и че поради това следва да бъде обмислено засилването на координацията на равнище на ЕС с цел подпомагане на фискалната консолидация без възпрепятстване на растежа;

3.  Отбелязва, че конкурентоспособността на Европейския съюз в световен план остава важна цел, и изтъква значението на структурните реформи, инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, ефективното използване на ресурсите, новаторството, водещо до повишаване на производителността, и намаляването на макроикономическите неравновесия; същевременно счита, че наблюдаваното влошаване на световните перспективи изисква засилване на вътрешното търсене, така че икономиката на ЕС да бъде по-устойчива; изразява загриженост главно относно възможността за спад в търсенето в световен мащаб;

4.  Счита, че макроикономическите дисбаланси следва да бъдат разрешавани чрез координирани усилия на всички държави членки и на основата на съответните реформи и инвестиции; подчертава, че всяка държава членка трябва да изпълнява своите индивидуални отговорности в този контекст; отбелязва, че високите излишъци по текущата сметка означават, че има възможност за засилване на вътрешното търсене; подчертава, че високото равнище на публичния и частния дълг представлява значителна уязвимост и че за по-бързото намаляване на тези равнища са необходими отговорни фискални политики и по-висок растеж;

5.  Призовава за допълнителни усилия за подпомагане на възстановяването и за насърчаване на сближаването с тези, които постигат най-добри резултати, както и за коригиране на макроикономическите неравновесия, включително чрез увеличаване на производителността и повишаване на инвестициите;

6.  Изразява задоволство от леките подобрения в показателите на пазара на труда, като същевременно признава, че остават съществени различия между държавите членки и че равнището на безработицата все още остава неприемливо високо; отбелязва, че е необходимо да бъдат доизграждани неотдавнашните подобрения също така чрез повишаване на качеството на създаваните работни места и на производителността; призовава за по-големи усилия за засилване на инвестициите в умения, за придаване на по-приобщаващ характер на пазарите на труда, за създаване на качествени работни места и за намаляване на бедността, социалното изключване и нарастващото неравенство в доходите и богатството, като същевременно се съхранява бюджетната дисциплина; подчертава, че е необходимо на показателите за заетост да бъде даден същият статут като този на съществуващите показатели, което би позволило извършването на задълбочен анализ, за да се избегне прилагането на двукласов подход, както и че тези показатели следва да бъдат отчитани надлежно в политиката на ЕС и в насоките за държавите членки;

7.  Приветства подновяването на интегрираните насоки „Европа 2020“ и призовава за засилване на ролята на стратегията „Европа 2020“ за даване на насоки за европейския семестър в съответствие с целите на Договора и приложимото законодателство и за предотвратяване на повторната поява на кризата с държавния дълг; подчертава значението на разработването на амбициозни политики и инструменти, за да се гарантира, че Европа ще направи най-доброто по отношение на енергийния и цифровия преход, също така с помощта на подходящи инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, новаторство и умения, което води до намаляване на различията на Европа в сравнение с нейните основни конкуренти в световен мащаб по отношение на общата факторна производителност; счита, че е изключително важно преодоляването на икономическото неравенство, което действа като пречка за дълготрайния икономически растеж; призовава Комисията да отразява в специфичните за всяка държава препоръки данъчните реформи в областта на околната среда, също така и в контекста на фискалната отговорност; призовава за последователен и цялостен мониторинг на сближаването с тези, които постигат най-добри резултати по отношение на целите на стратегията „Европа 2020“;

Инвестиции

8.  Призовава Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) да се използва във възможно най-голяма степен за оказване на подкрепа за стратегически проекти, които не са финансирани по друг начин, в съответствие с неговия мандат; призовава държавите членки и ЕФСИ да осигурят непосредственото участие на местните и регионалните органи в разработването на проектни механизми и инвестиционни платформи с помощта на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти; подчертава също така, че е важно да се постигне синергичен ефект между ЕФСИ и европейските структурни и инвестиционни фондове;

9.  Призовава Комисията и държавите членки да използват европейските структурни и инвестиционни фондове в пълна степен и в съответствие със стратегията „Европа 2020“, за да ускорят сближаването и да намалят различията в рамките на единния пазар, като предоставят възможност на всички региони да развиват конкурентните си предимства и като улесняват допълнителните частни инвестиции; счита, че тези инвестиции следва да се извършват в рамките на една последователна промишлена политика и следва да бъдат съпътствани от особен акцент върху създаването на качествени работни места, най-вече за младите хора; подчертава необходимостта от подходящ административен капацитет, от активна роля на регионите и от по-добра координация на всички равнища на управление и между тях; призовава за обсъждане на евентуалните по-нататъшни политически действия за намаляване на недостига на инвестиции в ЕС;

10.  Е запознат с текущия процес на намаляване на задлъжнялостта в частния сектор; подчертава, че равнището на инвестициите в Европа е значително по-ниско в сравнение с периода преди кризата; изтъква във връзка с това значението на своевременното привеждане в действие на банковия съюз и структурната реформа на банковия сектор, както и на увеличаването на капиталовите инвестиции в МСП благодарение на съюза на капиталовите пазари; призовава за максимално използване на ЕФСИ и Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) с цел подобряване на достъпа на МСП до финансиране; счита, че по-високата степен на регулаторна предвидимост в рамките на единния пазар ще повиши доверието от страна на инвеститорите;

11.  Подчертава необходимостта от повече инвестиции в човешки капитал, по-специално в образованието и иновациите, включително в контекста на реформите на пазара на труда; подчертава необходимостта от подобряване на националното образование, професионалното обучение и системите за учене през целия живот и от тяхното адаптиране към новите изисквания за умения и знания на пазара на труда в ЕС; подчертава, че всичко това ще създаде благоприятна среда за иновациите като ключова движеща сила за растеж, производителност и конкурентоспособност; в този контекст призовава държавите членки да подобрят резултатите от публичните инвестиции;

12.  Приветства специфичните за държавите инвестиционни профили, в които се посочват някои от основните предизвикателства пред инвестирането в отделни държави членки; приканва Комисията и държавите членки да осигурят участието на всички равнища на управление и на съответните заинтересовани страни в идентифицирането на пречките пред инвестициите, като вниманието се насочи по-специално към вътрешния пазар, слабото вътрешно търсене и структурните реформи, както и към обезпечаването на подходящи инструменти, които да обединяват публично и частно финансиране; изтъква значението на наличието на високи равнища на производствени инвестиции с оглед на устойчивото преодоляване на икономическото изоставане на държавите членки едни спрямо други; отбелязва, че във всяка държава е необходимо да се постигне подходящ баланс между текущите разходи, дългосрочната устойчивост на публичните финанси и инвестициите в потенциала за икономически растеж, както и че на единния пазар и европейските инструменти като ЕФСИ и европейските структурни и инвестиционни фондове е отредена важна роля по отношение на поддържането на добро равнище на инвестиции; подчертава, че ниското равнище на публични инвестиции в научни изследвания и иновации в няколко държави би могло допълнително да ги прикове в капана на средните доходи;

Структурни реформи

13.  Счита, че след дългия период на макроикономическа адаптация акцентът следва да се постави върху осъществяването на структурни реформи и инвестиции с цел укрепване на потенциала за растеж въз основа на качествени работни места и производителност, насърчаване на справедливите, стабилни, ефективни и фискално устойчиви социални системи и подпомагане на устойчивия преход на икономиките на държавите членки към по-ефективно използване на ресурсите;

14.  Призовава за провеждането на устойчиви реформи в рамките на пазарите на продукти, услуги и труд и във връзка с пенсионните схеми, както и за по-добро регулиране, което да стимулира иновациите, създаването на работни места и увеличаването на благосъстоянието, и за лоялна конкуренция, която да не подкопава защитата на потребителите;

15.  Подчертава, че е важно да се повишат ресурсната и енергийната ефективност, включително чрез развитието на кръговата икономика; подчертава значението на доизграждането на истински енергиен съюз, основан на солидарност, ефикасност и диверсификация, като в същото време не се пренебрегват местните енергийни източници, включително възобновяемите източници на енергия; призовава Комисията да включи тези аспекти в специфичните за всяка държава препоръки, където те са от най-голямо значение за конкурентоспособността и устойчивия растеж;

16.  Настоятелно призовава да се предприемат допълнителни мерки за насърчаване на създаването на качествени работни места и за създаване на устойчиви пазари на труда, характеризиращи се с по-ниска степен на сегментация; подчертава значението на наличието на устойчиви и ефективни социални системи; припомня, че важен фактор за поддържането на устойчивостта на пенсионните системи е да се гарантира висока степен на заетост;

17.  Подчертава необходимостта от модерна, ефикасна, демократична и съобразена с нуждите на гражданите публична администрация на всички равнища на управление, както и от ефикасни и прозрачни правила за обществените поръчки; подчертава значението на предприемането на допълнителни стъпки за изграждането на истинска електронна администрация във и между държавите членки; отправя искане към Комисията и държавите членки да открият и коригират евентуалните слабости в своите администрации, които могат да се окажат пагубни в кризисни ситуации;

18.  Призовава за по-съществено изместване на данъчната тежест от трудовите доходи към други данъчни основи, които следва да се определят на национално равнище, като същевременно се осигурява устойчивостта на системите за социална закрила;

19.  Приема за сведение предложението за Програма за подкрепа на структурните реформи, чиято цел е да укрепи изпълнението на благоприятстващите за растежа реформи в държавите членки и което ще бъде разгледано в рамките на обикновената законодателна процедура; отново заявява, че именно държавите членки носят отговорността за осъществяването на структурни реформи;

Фискална отговорност

20.  Изтъква отново необходимостта от отговорни и благоприятстващи за растежа фискални политики, като се гарантира устойчивостта на дълга и се вземат предвид икономическият цикъл и недостигът на инвестициите и същевременно се спазват социалните права на гражданите; припомня, че твърде високата степен на задлъжнялост на някои държави членки представлява съществен риск в случай на евентуални бъдещи сътресения в еврозоната; подчертава, че усилията за увеличаване на устойчивостта на публичните финанси и за стимулиране на растежа е необходимо да се активизират в държавите с високо съотношение дълг/БВП, с цел да се положат основите на процес на устойчиво понижаване на задлъжнялостта;

21.  Настоява за изпълнение на изискванията на Пакта за стабилност и растеж, като същевременно се използват пълноценно включените в него клаузи за гъвкавост в съответствие със съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г. (COM(2015)0012), наред с другото с цел подпомагане на по‑мащабните инвестиции и структурни реформи и справяне със заплахите за сигурността и бежанските потоци;

22.  Подчертава необходимостта от подобряване на събирането на данъци, от борба срещу данъчните измами и срещу отклонението от данъчно облагане, от прилагане на действия срещу агресивното данъчно планиране и данъчните убежища, както и от по-добра координация на данъчната политика в рамките на ЕС; призовава за ефикасност и прозрачност на данъчните системи с оглед на по-успешното събиране на данъци, предотвратяването на избягването на данъци и борбата срещу организираната престъпност; ето защо счита, че данъчните и митническите органи следва да разполагат с достатъчни човешки, материални и финансови ресурси;

23.  Подкрепя рационалните и насочените към конкретни държави усилия за подобряване на качеството и ефективността на публичните разходи, както и на тяхното благоприятно въздействие върху растежа, по-специално чрез пренасочване на непроизводствените разходи към стимулиращи растежа инвестиции, без обаче да се застрашава предоставянето на обществени и социални услуги от основно значение;

Специален акцент върху еврозоната

24.  Посреща със задоволство препоръката относно икономическата политика на еврозоната, предложена от Комисията шест месеца преди специфичните за всяка държава препоръки, като стъпка за задълбочаване на координацията на политиките в контекста на доклада на петимата председатели и съответните резолюции на Европейския парламент;

25.  Подчертава, че поради високото равнище на взаимозависимост и поради единността на своята парична политика еврозоната представлява икономически субект, в рамките на който приравняването към най-добрите в съответните отрасли трябва да бъде насърчавано и подкрепяно чрез по-висока степен на координация на националните политики; подчертава значението на засилените действия от страна на всички национални правителства за осъществяване в съответните държави членки на икономически реформи и инвестиции, необходими за намаляване на макроикономическите дисбаланси и за предотвратяване на отрицателното въздействие на националните политики върху други държави членки; ето защо призовава за извършване на задълбочена оценка на тези макроикономически дисбаланси и странични ефекти, която да допълни оценката на специфичната уязвимост на всяка държава и макроикономическия диалог; настоява за пълна съгласуваност между препоръката за еврозоната и специфичните за всяка държава препоръки;

26.  Посреща със задоволство повишеното внимание към общата фискална позиция на еврозоната, което обаче не отклонява вниманието от отговорностите на отделните държави членки; припомня, че наличието на фискален дефицит в една държава членка не може да се компенсира чрез фискален излишък в друга, що се отнася до процедурата при прекомерен дефицит; призовава да се проследява редовно дали общата фискална позиция е целесъобразна с оглед на съществуващия недостиг на инвестиции;

27.  Подкрепя препоръката да се разграничават данъчните усилия в отделните държави членки, като се вземат предвид съответните им позиции по отношение на изискванията на Пакта за стабилност и растеж и свързаните със стабилизацията нужди, както и страничните ефекти; отбелязва, че за много държави членки това означава провеждане на благоприятстваща за растежа фискална консолидация; отбелязва, от друга страна, че някои държави разполагат с увеличени възможности за предприемане на фискални мерки по отношение на изискванията на Пакта за стабилност и растеж, които биха могли да се използват в настоящия момент за подпомагане на националната икономика;

28.  Отбелязва, че въпреки че големият излишък по текущата сметка на еврозоната е положителен знак за външната конкурентоспособност на еврозоната, настоящото му равнище отразява също липса на вътрешни инвестиции, която има отрицателни последици за растежа и заетостта; счита, че по-силното вътрешно търсене би било по-благоприятно за устойчивия растеж на еврозоната, както и в глобален контекст; съзнава, че настоящият излишък по текущата сметка на някои държави членки върви ръка за ръка с положителни странични ефекти по веригата за създаване на стойност, които могат да бъдат от полза за някои други държави членки по различни начини; отчита също така ролята на единната валута, която помага на по-конкурентоспособните страни да поддържат високи излишъци спрямо останалата част от света; посреща със задоволство констатацията в прогнозата на Комисията за зимата на 2016 г., че икономическият растеж в някои държави членки през 2015 г. се дължи главно на вътрешното търсене; счита, че е важно държавите членки с големи излишъци по текущата сметка да продължат да стимулират вътрешното търсене за собствена и всеобща полза; същевременно призовава по-малко конкурентоспособните държави членки да осъществяват ефективно структурни реформи и висококачествени инвестиции с цел модернизиране на своите икономики и създаване на устойчива бизнес среда за дългосрочните инвестиции в съответствие със стратегията „Европа 2020“; счита, че най-добрият начин за намаляване на макроикономическите дисбаланси в държавите членки е именно това, а не вътрешната девалвация, която отслабва търсенето и забавя икономическия растеж в еврозоната като цяло;

29.  Подчертава необходимостта от насърчаване на реално икономическо и социално сближаване въз основа на подобряване на производителността и на неразходните фактори; подчертава колко е важно всички държави членки ефикасно да осъществят структурни реформи, които подобряват качеството на публичните разходи и осигуряват достатъчен капацитет за инвестиции, с цел да се създадат условията за балансиран и устойчив растеж, който е от ключово значение също за намаляване на съотношението дълг/БВП; отчита, че високото равнище на държавния и частния дълг значително намалява капацитета за инвестиции и съответно забавя растежа;

30.  Припомня, че определянето на заплатите е въпрос на автономно колективно договаряне, и призовава съответните участници да гарантират както отговорно, така и благоприятно за растежа развитие по отношение на заплатите, което да отразява увеличението на производителността; призовава по-специално съответните участници в държавите с дефицит по текущата сметка или с почти равни приходи и разходи да продължат усилията си за повишаване на производителността и за запазване на конкурентоспособността; същевременно призовава съответните участници в държавите с големи бюджетни излишъци да използват излишните спестявания в подкрепа на вътрешното търсене и инвестициите;

31.  Призовава за мерки за предотвратяване на надпреварата за достигане на най-ниски равнища по отношение на данъчното облагане и социалните стандарти, която води до увеличаване на неравенствата; припомня необходимостта да се запази конкурентоспособността в международен план, основаваща се на производителност и на сближаване във възходяща посока; приветства засиленото внимание към три свързани със заетостта показатели в таблицата с показатели за макроикономическите дисбаланси и изисква от Комисията да ги постави на равна основа с останалите; също така счита, че в политическите насоки следва да бъдат надлежно отчетен анализът на съществуващата таблица с ключови показатели за заетостта и социалната сфера и съответни показатели за ефективност на ресурсите;

32.  Отбелязва заключенията на Европейския съвет от декември 2015 г. относно Икономическия и паричен съюз и призовава Комисията да започне подготовка на по-дългосрочните мерки във възможно най-кратки срокове;

По-ефективен европейски семестър с по-силен демократичен контрол

33.  Изразява съжаление във връзка с лошото изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки и счита, че за да се подобри изпълнението, е необходимо да се определят по-добре ясно формулирани приоритети на европейско равнище, както и да се увеличат истинските обществени дебати, политическата воля и ангажираността на национално равнище, което да доведе до по-голяма целенасоченост и национална ангажираност; във връзка с това приветства посещенията на членовете на Комисията в държавите членки с цел обсъждане на процеса на европейския семестър и на документите в него;

34.  Призовава за постигане на правилен баланс между насочването на специфичните за всяка държава препоръки към ключови приоритети и гарантирането, че те се отнасят до всички ключови предизвикателства, включително необходимостта да се предотврати повторение на кризата с държавния дълг, както и необходимостта от увеличаване на конкурентоспособността, растежа и заетостта, като се вземат предвид целите на стратегията „Европа 2020“;

35.  Приветства разискването в пленарна зала с председателите на Европейската комисия и на Еврогрупата относно проекта на препоръката за еврозоната от 15 декември 2015 г. и изисква такива разисквания в пленарна зала да се превърнат в обичайна характеристика на европейския семестър; счита, че такива разисквания укрепват и допълват съществуващия демократичен диалог, по‑специално икономическия диалог, като спомагат за повишаване на отчетността на изпълнителната власт;

36.  Подчертава, че на пролетното си заседание Европейският съвет следва да продължи да бъде основното звено за определяне на политическите приоритети; приветства разискването в пленарна зала с Комисията относно приоритетите на годишния обзор на растежа преди и след неговото приемане; припомня, че определянето на икономическата политика вследствие на препоръката на Съвета до държавите членки е изпълнителен акт, който трябва да подлежи на демократичен контрол и разискване от страна на Европейския парламент; следователно призовава Съвета да приеме препоръките на еврозоната и заключенията относно пакета за годишен обзор на растежа, след като Парламентът е имал възможност да изрази възгледите си по тях; потвърждава своята решимост да разгледа бързо тези документи и да приеме позиция достатъчно рано преди пролетното заседание на Европейския съвет; приветства поканата, отправена към Европейския парламент, да възложи на председателя си да съобщи позицията му на пролетното заседание на Европейския съвет; изтъква освен това, че Договорът изисква Европейският парламент да бъде информиран, след като Съветът е приел препоръки, както и за резултатите от многостранното наблюдение;

37.  Подчертава, че е важно докладите за отделните държави, специфичните за всяка държава препоръки и гласуването относно националните програми за реформи, както и националните програми за сближаване или стабилност да бъдат разисквани в националните парламенти; призовава държавите членки да включат социалните партньори, местните и регионалните органи и други имащи отношение заинтересовани лица по структуриран начин, като се възползват от ранното публикуване на доклади по държави; подчертава незаменимата роля на социалните партньори при определяне на заплатите и жизненоважната роля, която те следва да играят в по-широки икономически разисквания, особено когато става въпрос за насърчаване на производителността; призовава освен това за по-тясно сътрудничество на националните парламенти с Европейския парламент;

38.  Настоятелно призовава Комисията да започне преговори за междуинституционално споразумение относно икономическото управление; настоява, че това МИС следва да гарантира, че в рамките на Договорите структурата на европейския семестър дава възможност за съдържателен и редовен парламентарен контрол на процеса, по-специално по отношение на приоритетите на годишния обзор на растежа и на препоръките за еврозоната;

Бюджетни политики

39.  Изразява съжаление във връзка с липсата на задоволителен ливъридж вследствие на ограничения размер на бюджета на ЕС, като същевременно е невъзможно да се промени режимът на собствени ресурси, а между икономическите прогнози, приоритетите на икономическата политика и процесите по изготвянето на годишните и многогодишните бюджети липсва съгласуваност;

40.  Отбелязва, че бюджетът на ЕС допринася пряко за постигането на две от трите цели на годишния обзор на растежа за 2016 г. (подем на инвестициите, по-нататъшни структурни реформи и провеждане на отговорни и искрени/същински бюджетни политики, които да бъдат на висотата на обявените политически ангажименти); приветства във връзка с това предложението на Комисията да се използват средства на ЕС за техническа помощ в рамките на предоставяната подкрепа за структурните реформи;

41.  Счита, че бюджетът на ЕС може да спомогне за облекчаването на националните бюджети и да подкрепи усилията за бюджетна консолидация чрез осигуряването на собствени ресурси, а също така и чрез рационализиране на разходите; изразява твърдо убеждение, че по-обхватните форми на управление на публичните средства на равнището на ЕС ще спомогнат за реализирането на икономии от мащаба и по този начин — за намаляване на разходите, например в дипломатическата и във военната област, без същевременно да се поставя под въпрос принципът на споделено управление, особено по отношение на структурните фондове;

42.  Подчертава, че по закон бюджетът на ЕС не може да бъде в дефицит; отбелязва, че държавите членки разглеждат бюджета на Съюза като променлива величина за корекция на националните бюджети;

43.  Подчертава, че е необходима засилена интеграция в рамките на еврозоната, за да бъде доизграден Икономическият и паричен съюз (ИПС), и че бюджетният съюз е основна предпоставка за доброто функциониране на еврото;

44.  Призовава по отношение на позицията на Парламента относно еврозоната и нейния бюджетен капацитет да се вземат предвид заключенията на доклада по собствена инициатива относно бюджетния капацитет за еврозоната, който ще бъде подготвен в хода на 2016 г.;

45.  Призовава Комисията да пристъпи към преразглеждане на многогодишната финансова рамка (МФР) в съответствие с договореното през юни 2013 г. политическо споразумение между Парламента, Комисията и Съвета; посочва, че финансовите и хуманитарните кризи, засегнали ЕС между 2009 и 2014 г., изтъкнаха неадекватността на действащата МФР; подчертава освен това необходимостта да се пристъпи към съществена реформа на финансовото планиране на ЕС, която да разгледа комплексно целите, финансирането и срока на действие на наличните инструменти.

Политики в областта на околната среда, общественото здраве и безопасността на храните

46.  Подчертава, че за да могат реформата на законодателството за отпадъците и планът за действие за кръговата икономика да ускорят прехода на европейската икономика към кръгов модел, от съществено значение е да се включат препоръки в тази насока в процеса на европейския семестър, за да се засили конкурентоспособността, да се създадат работни места и да се генерира устойчив растеж; препоръчва принципите на кръговата икономика да се включат в специфичните за всяка държава препоръки;

47.  Отново изтъква необходимостта от фискална рамка, която да възнаграждава развитието на устойчиви политики и която да е в съответствие с принципа „замърсителят плаща“, като изпраща подходящи сигнали за насърчаване на инвестициите в ефективно използване на ресурсите, модернизация на производствените процеси и производство на по‑лесни за ремонтиране и дълготрайни продукти; подчертава необходимостта от постепенно извеждане от употреба на вредните за околната среда субсидии, включително за изкопаеми горива, и от изместване на данъците от труда към замърсяването на околната среда;

48.  Счита, че е важно да се оцени ефективността и устойчивостта на системите за здравеопазване в рамките на европейския семестър, и подкрепя преминаването към основан на резултатите подход, както и акцентирането върху профилактиката на болестите и насърчаването на здравето; призовава Комисията да разработи инструменти, заедно с всички заинтересовани лица, за наблюдение на резултатите в областта на здравето, за измерване на достъпа до висококачествени здравни услуги и за насърчаване на прозрачността на разходите за медицински научни изследвания, за да се намалят социалните различия и неравенствата в здравно отношение между и в рамките на държавите членки; призовава Комисията да вземе предвид в специфичните за всяка държава препоръки дългосрочните здравни и фискални последици от мерките, насочени към програмите за профилактика;

49.  Подчертава значението на устойчивостта на сектора на здравеопазването, който играе важна роля в икономиката като цяло, тъй като в него работи 8% от цялата работна сила на Европа и секторът генерира 10% от БВП на ЕС, и на това секторът да може да предоставя равен достъп до здравни услуги за всички гражданите, тъй като здравето е съществен фактор за стабилност, устойчивост и по-нататъшно развитие на държавите членки и техните икономики;

Регионални политики

50.  Отбелязва значението на инвестициите на ЕС за по-слабо развитите региони, както и важността да се гарантира техният капацитет за привличане на допълнителни инвестиции, като по този начин се насърчава икономическото, социалното и териториалното сближаване;

51.  Отбелязва връзките между целите на процеса на европейския семестър и програмирането на ЕСИ фондовете за периода 2014—2020 г., отразени в споразуменията за партньорство; поради това счита, че след реформата за периода 2014—2020 г. инструментите на политиката на сближаване биха могли да играят много важна роля при изпълнението на съответните СДП, като по този начин допринасят за структурните реформи и за постигането на стратегическите цели на ЕС, както и за ефективното изпълнение на споразуменията за партньорство; подчертава при все това, че програмите и целите по ЕСИ фондовете имат многогодишен и дългосрочен характер в противовес на цикъла на европейския семестър, който е годишен, както и че е необходима координация между приоритетите на Европейския съюз и националните, регионалните и местните потребности;

o
o   o

52.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата на държавите членки, на националните парламенти и на Европейската централна банка.

(1)ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 12.
(2) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 41.
(3) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 8.
(4) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 33.
(5) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25.
(6) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 1.
(7) ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 11.
(8) ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 1.
(9) ОВ L 192, 18.7.2015 г., стр. 27.
(10) ОВ L 268, 15.10.2015 г., стр. 28.
(11) ОВ L 169, 1.7.2015 г., стр. 1.
(12) Приети текстове, P8_TA(2015)0238.
(13) Приети текстове, P8_TA(2015)0408.
(14) Приети текстове, P8_TA(2015)0469.


Eвропейски семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в Годишния обзор на растежа за 2016 г.
PDF 784kWORD 212k
Резолюция на Европейския парламент от 25 февруари 2016 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2016 г. (2015/2330(INI))
P8_TA(2016)0059A8-0031/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 5 от Договора за Европейския съюз и член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид членове 145, 148, 152 и член 153, параграф 5 от ДФЕС,

—  като взе предвид член 174 от ДФЕС,

—  като взе предвид член 349 от ДФЕС, който определя специален статут за най‑отдалечените региони;

—  като взе предвид Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по‑специално дял ІV от нея (Солидарност),

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2015 г., озаглавено „Годишен обзор на растежа за 2016 г. — Укрепване на възстановяването и насърчаване на сближаването“ (COM(2015)0690),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2015 г., озаглавено „Доклад за механизма за предупреждение за 2016 г.“ (COM(2015)0691),

—  като взе предвид препоръката на Комисията от 26 ноември 2015 г. за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната (COM(2015)0692),

—  като взе предвид проекта за съвместен доклад за заетостта на Комисията и на Съвета от 26 ноември 2015 г., придружаващ съобщението на Комисията относно годишния обзор на растежа за 2016 г. (COM(2015)0700),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 октомври 2015 г., озаглавено „Стъпки към завършването на икономическия и паричния съюз“ (COM(2015)0600),

—  като взе предвид предложението на Комисията за решение на Съвета от 2 март 2015 г. относно насоките за политиката на държавите членки в областта на заетостта (COM(2015)0098) и позицията на Парламента от 8 юли 2015 г. по този въпрос(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г., озаглавено „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“ (COM(2015)0012),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 април 2014 г. относно ефективни, достъпни и устойчиви системи на здравеопазване, (COM(2014)0215 окончателен),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 октомври 2013 г., озаглавено „Укрепване на социалното измерение на икономическия и паричен съюз“ (COM(2013)0690),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавено „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд за периода 2014—2020 г.“ (COM(2013)0083),

—  като взе предвид препоръката на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавена „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“ (C(2013)0778),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 април 2012 г., озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“ (COM(2012)0173),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 декември 2011 г., озаглавено „Инициатива „Възможности за младежта“ (COM(2011)0933),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2010 г., озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“ (COM(2010)0758), както и свързаната с него резолюция на Парламента от 15 ноември 2011 г.(2),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид съобщението, озаглавено „Стратегия за равенство между жените и мъжете за периода 2010—2015 г.“, и последващия Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016—2019 г., които се отнасят специално до заетостта и икономическата независимост на жените,

—  като взе предвид Препоръка 2008/867/ЕО на Комисията от 3 октомври 2008 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда,

—  като взе предвид доклада на петимата председатели от 22 юни 2015 г., озаглавен „Завършване на европейския икономически и паричен съюз“,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно насърчаването на социалната икономика като основен двигател на икономическото и социалното развитие в Европа (13414/15),

—  като взе предвид доклада от 2014 г. на Комитета за социална закрила, озаглавен „Адекватна социална закрила за нуждите от дългосрочни грижи в едно застаряващо общество“,

—  като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2015 г. относно намаляване на неравенството, и по-специално на бедността сред децата(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 28 октомври 2015 г. относно политиката на сближаване и преразглеждането на стратегията „Европа 2020“(4),

—  като взе предвид въпроса с искане за устен отговор O-000121/2015 — B8‑1102/2015 на Съвета и на свързаната с него резолюция от 29 октомври 2015 г. относно препоръка на Съвета относно интегрирането на трайно безработните лица на пазара на труда(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно социалното предприемачество и социалните иновации в борбата срещу безработицата ’(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2015 г. относно европейски семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2015 г.(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2014 г. относно аспектите на стратегията „Европа 2020“, свързани със заетостта и социалната сфера (8),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 юли 2014 г. относно младежката заетост(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 април 2014 г., озаглавена „Как Европейският съюз може да допринесе за създаването на благоприятна среда за предприятията и дружествата, включително новосъздадените дружества, която да спомага за разкриването на работни места?“(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2014 г. относно стратегията на ЕС за борба срещу бездомността(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2009 г. относно социалната икономика(12),

—  като взе предвид законодателната си резолюция от 2 февруари 2016 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за създаването на европейска платформа с цел да се засили сътрудничеството за предотвратяване и възпиране на недекларирания труд(13).

—  като взе предвид заключителните наблюдения на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания във връзка с първоначалния доклад на Европейския съюз (септември 2015 г.),

—  като взе предвид Специален доклад № 3/2015 на Европейската сметна палата, озаглавен „Първи стъпки на европейската „Гаранция за младежта“ и и възможни рискове пред нейното изпълнение“ (14),

—  като взе предвид публикацията на Евростат от април 2015 г. относно безработицата в регионите на Европейския съюз,

—  като взе предвид тримесечния преглед на трудовата заетост и социалното положение в ЕС от март 2015 г.(15),

—  като взе предвид работния документ на ОИСР от 9 декември 2014 г., озаглавен „Тенденции при неравенството по отношение на доходите и неговото въздействие върху икономическия растеж“ („Trends in Income Inequality and its Impact on Economic Growth“),

—  като взе предвид петото и шестото европейско проучване на условията на труд (2010 г. и 2015 г.)(16),

—  като взе предвид доклада на Eurofound от 16 февруари 2016 г. относно ролята на социалните партньори в рамките на европейския семестър,

—  като взе предвид доклада на Eurofound от 17 юни 2014 г., озаглавен „Промени в механизмите за определяне на заплатите в контекста на кризата и новия режим на икономическо управление на ЕС“,

—  като взе предвид разискванията с представители на националните парламенти относно приоритетите на европейския семестър за 2016 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A8‑0031/2016),

А.  като има предвид, че процентът на безработицата намалява бавно от втората половина на 2013 г. насам, но все пак недостатъчно, за да доведе до значително намаляване на безработицата и бедността, въпреки някои благоприятни макроикономически политики и структурни реформи; като има предвид, че независимо от това той остава твърде висок в много държави членки, като понастоящем засяга 9,9% от активните граждани, т.е. 23 милиона европейци, повече от половината от които са трайно безработни, като данните за еврозоната възлизат на 10% и всичко това все още е много над данните за 2008 г.; като има предвид, че е от съществено значение да се вземат под внимание специфичните микроикономически обстоятелства и необходимостта от допълнителни справедливи от социална гледна точка структурни реформи, чието социално въздействие следва да бъде оценено, преди те да влязат в сила;

Б.  като има предвид, че икономическото възстановяване вече навлезе в третата си година, с прогноза за растеж за ЕС‑28 от 2% през 2016 г. и от 1,8% в еврозоната, но остава неравномерно между и в рамките на държавите членки и отчасти се дължи на временни фактори, като например продължаващия спад в цените на енергията, които допринасят за увеличаване на покупателната способност, в случаите, в които това оказва въздействие върху реалната икономика; като има предвид, че това показва, че ЕС може да направи повече за насърчаване на икономическото и социалното възстановяване, за да може то да стане по-устойчиво в средносрочен план, особено в настоящата ситуация на несигурност в рамките на глобалната икономика;

В.  като има предвид, че фискалната консолидация в ЕС‑28 се подобрява, като общият бюджетен дефицит е намалял от 4,5% през 2011 г. на 2,5% през 2015 г.;

Г.  като има предвид, че както е посочено от Европейската комисия(17), във и между държавите членки продължават да съществуват различия по отношение на заетостта и социалните различия, а социалните промени продължават да показват допълнителни различия в рамките на ЕС, спъващи растежа, заетостта и сближаването; като има предвид, че общества, които се характеризират с висока степен на равенство и инвестиции в хората, имат по-добри резултати по отношение на растежа и устойчивостта на заетостта;

Д.  като има предвид, че младежката безработица на равнище ЕС възлиза на 22,6% и че през 2014 г. младите хора, които не работят, не учат и не се обучават (NEETs), са 12,3%, като тази група е изложена на риск от изключване от пазара на труда, водещо до загуба на умения и човешки капитал; като има предвид, че това допринася за липсата на автономност на отделните лица и заплашва социалната интеграция; като има предвид, че основната отговорност за борба с младежката безработица се носи от държавите членки, които следва да разработват и прилагат регулаторни рамки за пазара на труда, системи за образование и обучение и активни политики за пазара на труда;

Е.  като има предвид, че през 2014 г. равнището на заетост в ЕС‑28 е нараснало с 0,8%, а в еврозоната с 0,4%, като в същото време съществуват значителни различия в резултатите на държавите членки, като пет държави са намалили равнището си на заетост с поне пет процентни пункта между 2009 и 2014 г.; като има предвид, че през 2014 г. броят на самостоятелно заетите лица се е увеличил със същия темп като заетостта, а от 2013 г. нарастването на общата заетост е пораждано основно от увеличаване на броя на временните договори, въпреки че има големи различия между държавите членки; като има предвид, че равнището на безработицата и социалните последици от нея се различават между отделните европейски държави; като има предвид, че много млади хора или продължават допълнително висше образование в опит да избягат от безработицата, или напускат държавата си на произход, за да търсят работа в други държави членки; като има предвид, че тези два случая не са включени в националните статистически данни за младежката безработица;

Ж.  като има предвид, че равнището на заетост на жените (63,5 % през май 2015 г.) остава далеч под водещата цел на стратегията „Европа 2020“ за 75%, а равнището на заетост на непълно работно време на жените остава високо, 32,2% в сравнение с 8,8% при мъжете, дори при отчитане на индивидуалните свободни решения и потребности; като има предвид, че засилването на участието на жените на пазара на труда може да спомогне за намаляването на тези различия и за решаването проблема с повишения риск от бедност и социално изключване за жените;

З.  като има предвид, че загубата на човешки капитал в резултат на безработицата е огромна и че общите разходи за младежката безработица се оценяват на 153 милиарда евро годишно(18); като има предвид, че в допълнение към финансовите и социалните си последици безработицата, младежката безработица и дългосрочната безработица се отразяват неблагоприятно върху социалното сближаване и в крайна сметка възпрепятстват устойчивия икономически растеж;

И.  като има предвид, че около 5% от работната сила в ЕС-28 през 2014 г. е била безработна в продължение на повече от година, а 3,1% — в продължение на повече от 2 години; като има предвид, че само половината от работниците на възраст между 55 и 65 години работят и че дългосрочната безработица е особено разпространена сред по-младите и по-възрастните възрастови групи; като има предвид, че за съжаление дискриминацията срещу търсещите работа лица, които са дългосрочно безработните, е много често срещана; като има предвид, че такива практики се основават на психологическата стигма, свързана с безработицата, и работодателите може да считат по-възрастните безработни кандидати за по-малко компетентни и по-малко годни за наемане, отколкото заетите лица; като има предвид, че е необходимо работодателите да обучават мениджърите по човешки ресурси да преодоляват възможните предразсъдъци срещу безработните и по-възрастните работници и да се съсредоточават върху квалификациите и опита, а не върху настоящото трудовоправно положение ;

Й.  като има предвид, че близо 20% от активните граждани на ЕС имат само основни умения, а за 40% от населението на ЕС може да се счита, че нямат достатъчно умения, свързани с цифровите технологии; като има предвид, че въпреки трудностите, пред които са изправени много хора, включително младите хора, при навлизането си на пазара на труда, има около 2 милиона незаети работни места в ЕС, от които почти 900 000 са в цифровия сектор, а 39% от дружествата все още срещат трудности при намирането на служители с необходимите умения, въпреки че проучванията показват, че дружествата, които не успяват да намерят работници с необходимите умения, често не желаят да предлагат дългосрочни договори; като има предвид, че през 2012 г. всеки трети европеец е работил над или под равнището на своята квалификация; като има предвид, че ниското равнище на образование и несъответствието между образованието и нуждите на пазара на труда са сред основните причини за попадането на младите хора в категорията NEETs и оказват отрицателно въздействие върху растежа; като има предвид, че от съществено значение е да се определят основните причини за преждевременното напускане на училище, съветва държавите членки да възстановят разходите за образование на равнища, които ще дадат възможност за постигане на целите на „Европа 2020“;

К.  като има предвид, че недекларираният труд лишава работниците от техните социални и трудови права, насърчава социалния дъмпинг и има сериозни последици за бюджета, защото води до намаляване на приходите от данъци и социалноосигурителни вноски, като създава отрицателни последици за заетостта, производителността и качеството на труда, придобиването на умения и ученето през целия живот, както и е в разрез с ефективна и ефикасна система на пенсионните права, наред с другото, чрез разширяване на разликата в пенсиите, като засяга също така и достъпа до здравеопазване в някои държави членки; като има предвид, че са необходими повече усилия, за да се превърне недекларираният труд в деклариран;

Л.  като има предвид, че въпреки че нетипичните или нестандартните форми на заетост не представляват сами по себе си несигурни работни места, е по-вероятно да бъдат открити такива при договори от това естество, макар и тези договори да са малка част от съществуващите трудови правоотношения(19); като има предвид, че липсата на стабилност е друг ключов елемент на несигурността на заетостта и обхваща несигурните работни места, недостатъчните доходи, липсата на защита срещу уволнение, неизвестния срок на заемането на дадено работно място; като има предвид, че има тревожно увеличение на тези видове договори в някои държави членки; като има предвид, че за да се избегне неподходящото използване на тези договори, трябва да се въведе ефикасен и ефективен механизъм за инспекция на труда на национално равнище; като има предвид, че е важно да се стимулират качествените работни места, които осигуряват достатъчно доходи и сигурност за семействата;

М.  като има предвид, че една от петте цели на стратегията „Европа 2020“ е насочена към намаляване с поне 20 милиона на броя на хората, които са в положение на бедност или на социално изключване или са застрашени да изпаднат в такова положение; като има предвид, че почти 123 милиона души в ЕС са в такова положение; като има предвид, че през 2013 г. 26,5 милиона деца в ЕС-28 са били изложени на риск от бедност или от социално изключване; като има предвид, че броят на европейците, които са в риск от бедност, е нараснал през периода 2009—2012 г., но че ситуацията се е стабилизирала предвид броя за 2013 г. и 2014 г.; като има предвид, че бездомността се е увеличила в много държави — членки на ЕС; като има предвид, че през 2012 г. 32,2 милиона лица на възраст над 16 години са били изложени на риск от бедност и социално изключване; като има предвид, че целите на „Европа 2020“ все още не са достигнати и че е необходимо незабавно преразглеждане на стратегията;

Н.  като има предвид, че съотношението на населението в ЕС на възраст 65 и повече години спрямо тези на възраст между 15 и 64 години се очаква да нарасне от 27,8% до 50,1% до 2060 г., а общият коефициент на икономическа зависимост(20) се очаква да се стабилизира над 120% до средата на следващото десетилетие и след това да се увеличи над 140% до 2060 г.; като има предвид, че тези фактори, както и други демографски промени, като например застаряване на населението, гъстота на населението и разпръснатост на населението, подчертават необходимостта публичните органи да въведат всеобхватни и социално отговорни политики, като целите са повишаване на раждаемостта, улесняване на високи равнища на качествена заетост и насърчаване на достатъчността в системите за социална сигурност и активния живот на възрастните хора, както и въвеждане на социално отговорни реформи на пазара на труда и в пенсионните системи и гарантиране на достатъчността и адекватността на първия стълб на пенсионната система в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план;

О.  като има предвид, че в ЕС разликата в пенсиите между половете остава значителна и съответства на 40%, което отразява разликите между жените и мъжете по отношение на пълно и непълно работно време, както и разликата в заплащането на жените и мъжете и по-кратките кариери на жените;

П.  като има предвид, че нарастващият брой на зависимите по-възрастни хора има и ще има все по-голямо въздействие върху системите за здравеопазване и дългосрочни грижи и необходимостта от ресурси за официални и неофициални грижи; като има предвид, че настоящите системи за социална сигурност не отчитат в достатъчна степен положението на лицата, полагащи неофициални грижи, които представляват огромен ресурс за обществото;

Р.  като има предвид, че публичният и частният дълг остават твърде високи в много държави членки, което възпрепятства икономическата мощ на ЕС; като има предвид, че ниските лихвени проценти в еврозоната може да се използват за разширяване на полето на действие на държавите членки; като има предвид, че е необходимо да се проведе задълбочено разискване относно справянето с въпроса за дълга в ЕС;

С.  като има предвид, че с оглед на настоящите тенденции през следващите 10—15 години 90% от световния растеж ще идва от държави извън ЕС; счита в тази връзка, че е необходимо да се продължи развиването и насърчаването на реални стратегии за растеж и създаване на работни места в държавите членки; като има предвид, че е от съществено значение да се прилагат иновативни промишлени и пазарни политики с цел да се повиши конкурентоспособността в рамките на ЕС и в световен мащаб и по този начин да спомогне за постигане на устойчиви и социално приобщаващи възможности за заетост;

Т.  като има предвид, че 20% от разходите по линия на Европейския социален фонд следва да се използват за справяне с бедността и социалното изключване в държавите членки;

У.  като има предвид, че в рамките на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) вече са одобрени 69 проекта в 18 държави и са подписани 56 операции (с общо финансиране в рамките на ЕФСИ в размер на около 1,4 милиарда евро) и че се очаква това да доведе до над 22 милиарда евро инвестиции и да включи около 71 000 МСП; като има предвид, че са необходими повече усилия, за да се гарантира осигуряването на финансиране за социална инфраструктура, като например грижи за децата, с цел изпълнение на дългогодишните ангажименти от Барселона; като има предвид, че настоящите проекти са свързани предимно с широки инфраструктурни системи, като в същото време малките и средните предприятия и микропредприятията обикновено се изключват от тези фондове, независимо от значението им като гръбнак на европейската икономика и генератор на качествени работни места;

Ф.  като има предвид, че субектите от областта на социалната икономика обхващат 2 милиона предприятия (10% от общия брой за ЕС), осигуряващи заетост за над 14 милиона души, което представлява около 6,5% от работниците и служителите в ЕС;

Х.  като има предвид, че най-отдалечените региони са изправени пред огромни трудности, свързани с техните специфични характеристики, които ограничават потенциала им за растеж; като има предвид, че процентът на безработицата в тези региони варира между 15 и 32,4%;

Ц.  като има предвид, че понастоящем 6,9 милиона граждани на ЕС упражняват своето основно право на свободно движение и живеят и работят в друга държава членка; като има предвид, че има над 1,1 милиона трансгранични или погранични работници и служители; като има предвид, че свободното движение на хора е от основно значение за засилване на сближаването между европейските държави;

Ч.  като има предвид, че нарастващият брой бежанци в Европа призовава за солидарност и за по-балансирани и увеличени усилия от страна на държавите членки, регионалните и местните органи с оглед на мерки за интеграция, като социално подпомагане в съответствие с приложимото законодателство на ЕС в областта на убежището и средносрочни и дългосрочни действия и стратегии за приемане и интегриране на бежанците в обществото;

Инвестиране в хората

1.  Подчертава, че необходимостта от инвестиране в социалното развитие не е само средство за гарантиране, че може да се постигне устойчиво и приобщаващо икономическо развитие и сближаване, но също така трябва да бъде конкретна цел сама по себе си; поради това подчертава значението на показателите за качество на заетостта, бедност и неравенство; приветства призива на Комисията за инвестиции в услуги като помощи за жилищно настаняване, здравеопазване, грижи за децата и рехабилитационни услуги; подчертава, че икономическото и социалното сближаване следва да продължи да бъде основната цел на всички политики на ЕС и че следва да бъдат положени повече усилия, за да се направи една по-сложна и обективна оценка, основана на многообразието и характеристиките на държавите членки;

2.  Приветства факта, че в изготвения от Комисията годишен обзор на растежа (ГОР) се подчертава необходимостта да се обърне повече внимание на социалната справедливост в контекста на новите национални програми за стабилност и реформи, като се добавят три показателя за заетост (равнище на активност, младежка безработица и дългосрочна безработица) в процедурата при макроикономически дисбаланси; призовава настоятелно тези показатели да бъдат поставени наистина на равни начала със съществуващите показатели, така че да предизвикват задълбочени анализи в съответните държави членки и да гарантират допълнителни оценки на техните вътрешни дисбаланси, като се предлагат и контролират икономически и социални реформи;

3.  Приветства факта, че в контекста на ГОР Комисията поставя социалната справедливост в основата на европейското икономическо възстановяване; подчертава постиженията на ЕС в областта на сближаването чрез създаването на Икономически и паричен съюз (ИПС) и призовава Комисията и държавите членки да предприемат действия за задълбочаване на социалното сближаване в Съюза; призовава Комисията, като вземе под внимание както политиките за заетост, така и социалните политики, да определи и изрази количествено своята концепция за социална справедливост, което да се осъществи чрез ГОР за 2016 г. и чрез европейския семестър;

4.  Припомня, че качествената и приобщаваща заетост е основен стълб за социалната справедливост, подкрепящ човешкото достойнство за всички; счита, че в този смисъл създаването на качествена заетост и пораждането на растеж трябва да бъдат поставени в центъра на политиките на държавите членки и на ЕС, особено за младите хора и за поколението над 50-годишна възраст, като начин за изграждане на по-устойчиви социални икономики в ЕС; настоятелно призовава държавите членки да въведат и да доразвиват политиките за младежка заетост, като привеждат тези политики в съответствие с действителните потребности на пазара на труда;

5.  Призовава Комисията да насърчава, на равнището на държавите членки, форми на сътрудничество с участието на правителствата, предприятията, включително предприятията от областта на социалната икономика, образователните институции, службите за индивидуализирана подкрепа, гражданското общество и социалните партньори въз основа на обмен на най-добри практики и с цел да се приспособят системите за образование и обучение на държавите членки, така че да преодоляват несъответствието между търсените и предлаганите умения, да отговарят на потребностите на пазара на труда и да подпомагат достъпа до заетост и запазването на заетостта в рамките на отворения за всички хора в Европа пазар на труда, особено чрез дуално обучение; насърчава държавите членки внимателно да формулират структурните реформи в националните образователни системи и да извършват предварителни оценки, в сътрудничество със социалните партньори, за да гарантират, че образованието осигурява на гражданите правилните инструменти; призовава държавите членки да включат културата на предприемачеството и принципите на социалната икономика в своите програми за образование и обучение; призовава Комисията да насърчава, на равнището на държавите членки, по-широка инвестиционна стратегия за пълния цикъл на образование и обучение, която да обхваща всички сектори на ученето през целия живот, ученето в процеса на работа и ученето на работното място, както и формалното и неформалното учене;

6.  Отбелязва, че образователните усилия са насочени предимно към по-младата част от работната сила, но за много държави членки е необходимо да отделят по-голямо внимание на обучението на работната сила, включително образованието за възрастни и възможностите за професионално обучение; подчертава, че недостатъчното инвестиране в образованието, особено в цифровите умения, е заплаха за конкурентната позиция на Европа и за пригодността за заетост на нейната работната сила; насърчава следователно държавите членки да дадат приоритет на широкоспектърното образование в областта на цифровите умения; призовава Комисията да насърчава, на равнището на държавите членки, по-широка стратегия за инвестиции за пълния цикъл на образование и обучение, която да обхваща всички сектори на ученето през целия живот, ученето в процеса на работа и ученето на работното място, дуалното обучение и формалното и неформалното учене, като се отчита необходимостта от подобряване на образованието за възрастни с цел да се отговори на демографските промени по такъв начин, че да се приспособят системите за образование и обучение на държавите членки най-добре към потребностите на пазара на труда; призовава държавите членки да подкрепят стажовете и пълноценно да използват наличните средства по „Еразъм +“ за стажанти, с цел да се гарантират качеството и привлекателността на този вид обучение;

7.  Подчертава необходимостта да се инвестира в хората на възможно най-ранен етап от жизнения цикъл, с цел да се намали неравенството и да се насърчи социалното приобщаване в ранна възраст; призовава следователно за достъп до качествени, приобщаващи и финансово достъпни образование и грижи в ранна детска възраст за всички деца във всички държави членки;

8.  Припомня значението на уменията и знанията, придобити в среда на неформално и на самостоятелно учене, с оглед на подобряването на пригодността за заетост на младите хора и на хората, които са били известно време извън пазара на труда, за да изпълняват отговорности, свързани с полагането на грижи; подчертава следователно, че е важно да се създаде система за валидиране на неформалните и самостоятелните форми на придобиване на знания и опит, и особено придобиваните чрез доброволчески дейности; счита, че наличието на съгласувано сертифициране и взаимно признаване на квалификациите ще допринесе за преодоляване на несъответствието между недостига на умения на европейския пазар на труда и младите лица, търсещи работа; настоява за прилагането на рамковия подход за учене през целия живот за създаването на гъвкава образователна пътека, като се признава формалното, но също така и неформалното и самостоятелното учене, за да се насърчи равенството и социалното сближаване и да се предоставят възможности за заетост на по-уязвимите групи;

9.  Приветства предложението на Комисията за укрепване на гаранцията за младежта на национално, регионално и местно равнище и подчертава значението на тази гаранция за прехода от училище към работа; изразява обаче съжаление поради факта, че в много държави членки гаранцията за младежта не беше ефективно приложена; подчертава необходимостта да се осигурят подходящи форми на сътрудничество между публичните и частните служби по заетостта на местно, национално и европейско равнище, както и службите за социално подпомагане, както за общо, така и за индивидуализирано подпомагане; подчертава необходимостта да се гарантира, че гаранцията за младежта достига до младите хора, изправени пред многостранно изключване и крайна бедност; призовава с оглед на това Комисията да разгледа възможността за целенасочено преразглеждане на гаранцията за младежта и нейните инструменти за финансиране, включително инициативата за младежка заетост;счита, че Комисията може да допринесе за съсредоточаването на вниманието на държавите членки върху необходимостта от действия и улесняването на обмена на най-добри практики за най-ефективно справяне с младежката безработица;

10.  Приветства инициативата на Комисията за индивидуализиран подход за дългосрочно безработните лица, но изразява безпокойство във връзка с тежкото положение на над 12 милиона дългосрочно безработни лица в Европа; счита, че подобен подход ще наложи по-големи усилия по отношение на човешките ресурси, изисквайки участници с необходимото образователно равнище, които да могат да ориентират безработните лица как да преодолеят евентуални пропуски в образованието или обучението; призовава за адекватно подпомагане на търсещите работа под формата на интегрирано обслужване и достъп до висококачествено образование и обучение, с цел да се преодолеят евентуални пропуски; подчертава, че процесите на професионална преквалификация изискват подходящи финансови ресурси, които трябва да бъдат насочвани към безработните лица от всички възрасти, и че за да бъдат активните политики за заетост ефикасни, те трябва да включват изисквания за компетентните национални органи и работодателите, както и за дългосрочно безработните лица;

11.  Припомня, че интеграцията на дългосрочно безработните лица е от решаващо значение за тяхната увереност в собствените им способности, благосъстояние и бъдещо развитие и е от първостепенна важност за борбата с бедността и социалното изключване, като ще осигури устойчивостта на националните системи за социална сигурност; счита, че е необходимо да се вземат под внимание социалното положение на тези граждани и техните потребности; подчертава обаче, че 12,7% от хората в трудоспособна възраст страдат от бедност на работещите (по данни от 2014 г., увеличение спрямо 11-те процента през 2009 г.), поради което е необходим интегриран подход за активно приобщаване и социални инвестиции; призовава Комисията да ангажира държавите членки в стратегии и действия за намаляване на бедността и социалното изключване в съответствие със стратегията „Европа 2020“; призовава Комисията да подкрепи усилията за създаване на приобщаващи възможности за учене през целия живот за работниците и търсещите работа лица от всички възрасти и да предприеме мерки възможно най-скоро за подобряване на достъпа до финансиране от ЕС и за мобилизиране на допълнителни ресурси, където това е възможно, както беше направено в случая с инициативата за младежка заетост;

12.  Подчертава неотложната необходимост да се гарантира, че усилията на ЕС за борба с бедността и социалното изключване са насочени активно към справяне с проблема с нарастващия брой бездомни лица, което понастоящем не се отчита от показателите, използвани за измерване на целта на ЕС за борба с бедността, но което е тревожна социална реалност, засягаща ежегодно най-малко 4 милиона души(21);

13.  Подчертава необходимостта от бърз и ефективен отговор на потребностите на безработните лица на възраст над 55 години; призовава както Комисията, така и държавите членки да подкрепят решенията за гъвкава заетост на тази група (включително заетост на непълно работно време и временна заетост), която да отговаря на техните специфични потребности, като по този начин се предотврати преждевременното им напускане на системата на трудовата заетост; подчертава важната роля на по-възрастните работници и служители на работното място за предаването на придобитите от тях знания и опит на по-младите им колеги, например чрез включването им в процесите на обучение на работното място, като по този начин се гарантира, че работниците и служителите на възраст над 55 години няма да се окажат безработни;

Структурни реформи по социален и отговорен начин

14.  Отбелязва, че ЕС като цяло и много от неговите държави членки продължават да страдат от структурни проблеми, на които трябва да се потърси спешно решение; изразява загриженост поради социалното въздействие на политиките за фискални корекции, които се съсредоточават върху съкращаването на разходите, и подчертава, че икономическите политики следва да гарантират съответствие с член 9 от ДФЕС; посочва необходимостта да се продължи да се дава приоритет на публичните и частните инвестиции и на балансираните от социална и от икономическа гледна точка структурни реформи, които намаляват неравенствата, и да се насърчават устойчивият растеж и отговорната бюджетна консолидация (като се вземат предвид устойчивостта на дълга, икономическият цикъл и недостигът на инвестиции), включително политики за увеличаване на приходите чрез борба с данъчните измами и избягването на данъци, като по този начин се укрепва насочеността към по-голямо сближаване и възходяща социална конвергенция; счита, че тези политики насърчават благоприятна среда за стопанската дейност и обществените услуги с оглед на създаването на качествена заетост и социален напредък и стимулирането на инвестициите с едновременно социална и икономическа възвръщаемост; подчертава, че тези приоритети ще бъдат постигнати само ако адекватните по размер инвестиции в човешки капитал и учене през целия живот получат приоритет на обща стратегия; настоява за привличането на социалните партньори по отношение на структурните реформи и политиките за пазара на труда;

15.  Подчертава, че социално отговорните реформи трябва да бъдат основани на солидарността, интеграцията, социалната справедливост и справедливото разпределение на богатството — модел, който осигурява равенство и социална закрила, предпазва уязвимите групи и подобрява стандарта на живот на всички граждани;

16.  Подчертава необходимостта от насърчаване и защита на социалната пазарна икономика, която предоставя рамка, в която конкурентоспособността и високите социални стандарти допринасят за социалната справедливост, а социалната справедливост стимулира конкурентоспособността; подчертава освен това необходимостта да се установи равновесие между икономическите съображения и необходимостта да се осигури ефикасна фискална консолидация, устойчива икономика, истинско социално сближаване и по-голяма социална закрила; призовава Комисията да разшири своя подход относно несъстоятелността и фалита на предприятията(22) и да усъвършенства схемите за преструктуриране на дълга и втория шанс;

17.  Подчертава, че ГОР следва да оценява развитието на неравенството в Европа по по-съгласуван начин чрез икономически показатели, например индексите на Джини и Палма;

18.  Призовава държавите членки да участват активно в платформата относно недекларирания труд и да придружават обмена на най-добри практики с конкретни действия с цел борба срещу недекларирания труд, дружествата „пощенски кутии“ и фиктивната самостоятелна заетост, тъй като те застрашават както качеството на труда, така и достъпа на работниците и служителите до системите за социална закрила и националните публични финанси, създавайки нелоялна конкуренция между европейските предприятия; призовава държавите членки да увеличат усилията си за преобразуване на недекларирания труд в деклариран труд и да осигурят необходимото за провеждането на инспекциите на труда, както и да засилят механизмите за инспекция на труда и да разработят мерки, за да се даде възможност на работниците и служителите да преминат от сивата към легалната икономика, за да имат достъп до схеми за защита на заетостта; насърчава държавите членки да прилагат ставки на данъчно облагане, свързани със степента на стабилност и качеството на различните форми на трудово правоотношение, като един от стимулите за стабилни трудови договори;

19.  Счита, че дисперсията на заплатите увеличава неравенствата и вреди на производителността и конкурентоспособността на дружествата; призовава Комисията и държавите членки да въведат мерки за подобряване на качеството на работните места с цел намаляване на сегментацията на пазара на труда, съчетани с мерки за повишаване на минималната работна заплата до адекватно равнище в съответствие с принципа на субсидиарност и за укрепване на колективното договаряне и позицията на работниците и служителите в системите за определяне на заплатите с цел да се намали дисперсията на заплатите; счита, че това следва да бъде направено с оглед на подкрепа за съвкупното търсене и икономическото възстановяване, намаляване на неравенството в заплащането и борба с бедността на работещите;

20.  Счита, че внимателно обмислената гъвкава сигурност допринася за избягване на разпокъсаността на труда и за насърчаване на запазването на устойчива качествена заетост, но изразява загриженост, че гъвкавата сигурност не е била прилагана правилно в редица държави членки; призовава държавите членки и Комисията, по целесъобразност, да гарантират, че трудовите права и стандартите за социална сигурност са обезпечени при прилагането на модела на гъвкавата сигурност; призовава държавите членки да осъвременят нормативната си уредба за защита на заетостта, за да насърчават по-голяма стабилност при заетост и сигурност при преминаване от едно работно място на друго, а също и чрез по-голямо и по-добро сътрудничество между публичните и частните служби по заетостта, когато е приложимо, както и достъп на работниците и служителите до социална сигурност и социални права; няколко държави членки проведоха реформи с положителни последици, видими например благодарение на повишеното равнище на заетост, но изразява съжаление, че в някои случаи реформите в областта на труда са в полза на гъвкавостта за сметка на сигурността, което води до увеличаване на несигурността и до недостатъчна защита на заетостта; призовава Комисията да засили мониторинга върху злоупотребите с последователни срочни трудови договори и други последователни нетипични договори както в частния, така и в публичния сектор;

21.  Призовава държавите членки да разгледат цялостното развитие на доходите на работниците и служителите от публичния сектор, както и на минималния доход, когато е приложимо, без да се нарушава ръстът на производителността и по устойчив и стабилен начин, който не застрашава собствената им компетентност;

22.  Приветства инициативата на Комисията относно инвестициите в човешки капитал с оглед на възстановяването на равнището на заетост и устойчив растеж, но изразява изключителна загриженост поради факта, че публичните разходи за образование отчитат спад от 3,2%(23) от 2010 г. насам, като единадесет държави членки отбелязват намаление през най-близката година, за която има данни (2013 г.);

23.  Подчертава значението на активните политики на пазара на труда в настоящия контекст; призовава държавите членки да увеличат обхвата и ефективността на активните политики на пазара на труда;

24.  Отбелязва необходимостта от приемане на преминаването към цифровата икономика в контекста на повишаване на квалификацията и обучение, както и нови форми на заетост;

25.  Призовава държавите членки постепенно да изместят данъците от труда към други източници, така че да не навредят нито на най-уязвимите групи в обществото, и особено нископлатените работници, нито на общата конкурентоспособност, като едновременно с това обезпечат дългосрочната устойчивост на публичните пенсионни системи и адекватното финансиране на системите за социална сигурност и за социална закрила; призовава държавите членки постепенно да въведат данъчни правила, които предоставят стимули за предприемачеството и създаването на работни места, особено за младите хора и поколението над 55-годишна възраст, с цел използване на професионалния опит на тези работници и служители и осигуряване на предаването на техните знания, както и за насърчаването на проекти за научни изследвания и иновации в рамките на европейските предприятия; настоятелно призовава държавите членки да намалят административните тежести с цел насърчаване на младежкото предприемачество;

26.  Призовава европейския семестър и ГОР да направят оценка на значението на политиките на доходите, включително пенсиите, показателите за приходите и фискалната политика, за да се осигури социално сближаване и преодоляване на тенденциите на неравенство;

27.  Призовава държавите членки да направят оценка на инвестициите в настоящите си системи за социална закрила и да ги увеличат, за да осигурят тяхната ефективност при справянето със и предотвратяването на бедността и неравенството, като същевременно обезпечават тяхната устойчивост в контекста на очакваните демографски, икономически и нови социални предизвикателства, а също така да повишат устойчивостта на икономиките на държавите членки в условия на криза; подчертава, че висококачествените социални системи и социалните инвестиции са изключително важни, ако Европа желае да запази конкурентното си предимство от гледна точка на наличието на висококвалифицирани работници и производителни дружества;

28.  В съответствие с принципа на субсидиарност държавите членки следва да носят пълната отговорност за организирането на своите пенсионни системи, както и за вземането на решения относно ролята на всеки един от трите стълба на системата за пенсиониране в отделните държави членки; счита, че пенсионните системи следва да предоставят гаранции срещу бедността сред възрастните хора и че по тази причина е необходимо да се прилагат политики за обезпечаването на силен, устойчив и адекватен първи стълб на пенсиите;

29.  Насърчава държавите членки да увеличат усилията за премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете и да предприемат по-активни мерки за засилване на участието на жените на пазара на труда; призовава държавите членки и Комисията, по целесъобразност в съответствие с принципа на субсидиарност с помощта на социалните партньори, да насърчават политики, благоприятни за семейството, които увеличават грижите за други зависими лица, както и възможностите на родителите, като адекватни разпоредби относно отпуска по майчинство и по бащинство и достъп до икономически достъпни грижи за децата, които осигуряват тяхното благополучие, като се предоставя на лицата с отговорности за полагането на грижи равен достъп до пазара на труда, за да се постигне по-добро равновесие между професионалния и личния живот, което е от особена важност за включването на жените на пазара на труда; насърчава държавите членки да разгледат устойчиво ниската раждаемост в ЕС и да обмислят прилагането на по-благоприятна данъчна диференциация съобразно броя на децата в домакинството; призовава държавите членки да осигурят подкрепа на семействата не само посредством финансово подпомагане, но и под формата на услуги;

30.  Отбелязва, че ниската гъстота и силната разпръснатост на населението водят до значително повишаване на разходите за предоставянето на обществени услуги като здравеопазване или образование; призовава Комисията и държавите членки да вземат под внимание свързаните с тях причини и последици, когато анализират ефектите от демографските промени и тяхното въздействие върху устойчивостта на публичните финанси;

31.  Подчертава факта, че за да са ефективни, инвестициите на ЕФСИ трябва да бъдат насочени към създаването на нови инвестиции в области, в които инвеститорският интерес е слаб, вместо към заместването на инвестиции, които биха били извършени другаде, или към инвестиции с висока рентабилност, които при всички случаи биха се осъществили; отново отправя призив във връзка със значението на инвестициите в човешки капитал и другите социални инвестиции, като здравеопазване, грижи за децата или жилища на достъпни цени, и във връзка с необходимостта от ефективно прилагане на пакета за социални инвестиции;

32.  Приканва Комисията и държавите членки да включват всички равнища на управление и съответните заинтересовани страни в установяването на пречките пред инвестициите, като се насочват към най-нуждаещите се региони и сектори, както и към предоставянето на подходящи инструменти, обединяващи публичното и частното финансиране;

Засилване на устойчивия растеж чрез възобновяване на инвестициите

33.  Подчертава необходимостта от насърчаване на устойчив и приобщаващ растеж, водещ до създаването на повече и по-добри работни места и реални перспективи за всички, включително за младите хора, за да се отговори на вътрешните и външните предизвикателства, пред които е изправен ЕС; отбелязва, че следва да се отдаде повече внимание на адаптирането на съществуващата заетост, включително тази на уязвимите групи, към бързо променящия се пазар на труда и новопоявилите се сектори, с оглед на гарантиране на нейната устойчивост;

34.  Призовава Комисията и държавите членки да се съсредоточат върху микро-, малките и средните предприятия като елемент от основно значение за устойчивото и приобщаващо развитие и създаване на работни места и да намалят и стабилизират различията в равнищата на самостоятелна заетост между жени и мъже; настоятелно призовава държавите членки да прилагат данъчни схеми, свързани с устойчиви бизнес модели, които благоприятстват новаторските стартиращи предприятия и улесняването на създаването на работни места чрез МСП, да наблюдават въздействието на данъчното стимулиране върху устойчивото развитие и да разработят механизми, които да подтикват тези предприятия да постигнат или да приведат в действие международно измерение; поради това подчертава необходимостта от прилагането на всеобхватни политики на равнище ЕС с цел да се даде възможност на държавите членки да се изправят пред предизвикателствата, породени от техните конкуренти извън ЕС;

35.  Призовава Комисията, в тясно сътрудничество с държавите членки, да предприеме стъпки за осигуряване на по-добра информация относно всички европейски фондове и програми, които имат потенциал за стимулиране на предприемачеството, инвестициите и достъпа до финансиране, като например програмата „Еразъм за предприемачи“, Европейските служби по заетостта (EURES), Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (COSME), Програмата за заетост и социални иновации (EaSI) и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); припомня значението на принципа за партньорство, на подхода отдолу-нагоре и на подходящото разпределение на ресурси;

36.  Призовава Комисията да извърши оценка на всички гореспоменати програми по цялостен начин, за да предотврати конфликти между целите и търсенето и да намали бюрокрацията; счита, че такова преразглеждане следва да включва анализ на прилагането от всяка държава членка, като по този начин се гарантира по-голямо равенство по отношение на достъпа до средствата;

37.  Европейският социален фонд следва да осигури повече ресурси за финансиране на участието на безработни лица в обучителни програми в държавите — членки на ЕС, както и в програми в държавите им на произход, като така се улеснява тяхната интеграция на избрания от тях европейски пазар на труда и се утвърждава европейското гражданство;

38.  Призовава държавите членки да разработят политики, които да стимулират предприемачеството сред младите хора от ранна възраст посредством осигуряване на възможности за стажове и посещения на предприятия;

39.  Призовава държавите членки, с цел насърчаване на предприемачеството сред младите хора, да подкрепят сдружения и инициативи, които подпомагат младите предприемачи в разработването на иновативни проекти чрез предоставяне на административна, правна и организационна подкрепа;

40.  Посочва, че предприятията от социалната икономика, включително предоставящите социални услуги, срещат дори повече трудности от традиционните предприятия при получаване на публично или частно финансиране, което се дължи, наред с други фактори, на липсата на знания за действителното положение от страна на управителите на финансовите посредници; подчертава необходимостта да се предостави повече подкрепа на подобни предприятия, особено що се отнася до достъпа до различните форми на финансиране, включително европейските фондове; освен това подчертава необходимостта от намаляване на административните тежести с цел подкрепа за социалните предприятия; подчертава необходимостта да им се даде правна рамка, например посредством европейски устав за кооперациите, сдруженията, фондациите и взаимоспомагателните дружества, като тяхната дейност бъде призната в ЕС и се избягва нелоялната конкуренция; призовава Комисията да подкрепи инвестициите в социалната икономика и приветства факта, че част от финансирането за Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации е предназначено за подпомагане на финансирането на социалните и основаващите се на солидарността предприятия;

41.  Подчертава високата обществена и икономическа стойност на инвестициите в социална закрила, включително социалните услуги;

По-добро използване на европейските фондове с цел стимулиране на социалното, икономическото и териториалното сближаване

42.  Приветства създаването на ЕФСИ през първата година на неговото прилагане и ролята му за подпомагане на най-добрите проекти на европейско равнище; призовава Комисията да гарантира, че ЕФСИ дава възможност за по-добро социално и икономическо сближаване на държавите членки и техните региони в рамките на ЕС и че всички държави членки използват възможността за достъп до този фонд в съответствие с целите на политиката на сближаване. призовава Комисията да следи и контролира инвестициите в рамките на ЕФСИ; счита, че следва да бъде публикуван доклад за одитиране и измерване на икономическото и социалното въздействие на въпросните инвестиции в реално изражение;

43.  Посочва, че инвестиционните приоритети трябва да бъде насочени към инфраструктурни проекти, когато съществува ясна необходимост от такива, за да се гарантира по-голямо сближаване, социална справедливост или развитие на човешкия капитал, или да се насърчава устойчив растеж; призовава Комисията да изисква предварително представяне на очакваните социални и икономически резултати за всеки инвестиционен проект, финансиран от ЕС, както и да включи последващо наблюдение и оценка; подчертава необходимостта да се избягва негативното влияние върху околната среда, което тези проекти могат да причинят;

44.  Подчертава, като взема предвид трудностите на държавите членки за пълно използване на европейските фондове, че ЕС трябва да гарантира правилното и по-добро използване на инвестициите си, които е необходимо да бъдат съобразени с неговите приоритети и основни ценности, залегнали в Договорите и Хартата на основните права, както и с ефективното управление на неговите ресурси, и трябва да намали административното бреме и бариерите по отношение на достъпа, прилагането и оценката; подчертава необходимостта да се гарантира, че всички предприятия имат равни възможности за достъп до финансиране; призовава Комисията да гарантира внимателно наблюдение на използването на средствата от ЕС;

45.  Приветства призива на Комисията към държавите членки да увеличат социалните си инвестиции, за да укрепят европейското икономическо, териториално и социално сближаване, особено в областта на (официалните и неофициалните) здравни грижи и дългосрочни грижи, както и социалните услуги, грижите за децата, помощите за жилищно настаняване и рехабилитационните услуги; призовава предприятията и всички други отговарящи на критериите бенефициенти да използват по-добре инвестиционните механизми, предоставяни от европейските фондове и проекти, имащи пряко приложение; призовава освен това Комисията да наблюдава дали препоръките на ЕС се изпълняват правилно от държавите членки;

46.  Отбелязва, че лицата, полагащи грижи официално и особено неофициално, представляват важен стълб за овладяване на бързо нарастващото търсене, свързано с бъдещето на системите за грижа в Европа; подчертава необходимостта от подобряване на социалната закрила за полагащите грижи членове на семейството, които често трябва да намалят работата на платените си работни места, за да предоставят безплатни грижи, като в резултат на това губят правата си на социална сигурност;

47.  Признава усилията на Комисията за засилване на използването на европейските структурни и инвестиционни фондове в подкрепа на изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки и отбелязва предложението на Комисията до държавите членки относно финансирането за техническа помощ; подчертава, че тези фондове не следва да се използват единствено за изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки, тъй като това потенциално може да доведе до изключване на други важни области на инвестиции;

48.  Изразява съгласие, че е необходимо да се развие процес на възходящо икономическо и социално сближаване, с цел да се насърчи социалното, икономическото и териториалното сближаване в рамките на и между държавите членки и техните региони, но посочва, че това трябва да се разглежда като цел на общ проект, в който социалният диалог и участието на всички съответни заинтересовани страни играят ключова роля; посочва, че социалната политика формира част от споделените компетентности между ЕС и държавите членки и че ролята на ЕС в тази област е ограничена до подкрепа и допълнение на дейностите на държавите членки в съответствие с член 153 ДФЕС и с принципа на субсидиарността;

49.  Призовава за справяне с икономическото неравенство, което действа като пречка за дълготрайния икономически растеж; подчертава, че разделението между най-бедните региони и останалата част от ЕС се задълбочава и призовава за спешни целенасочени усилия както на европейско, така и на национално равнище за насърчаване на сближаването и растежа в тези региони; призовава Комисията и държавите членки в този контекст да насърчават стратегическите инвестиции с цел подобряване на конкурентоспособността по отношение на член 174 от ДФЕС, по-специално в регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия;

50.  Призовава Комисията да засили прилагането на член 349 от ДФЕС с оглед по-голямото интегриране на най-отдалечените региони в Европа на регионите, като се диференцират политиките на ЕС с цел гарантиране на справедливост между регионите и насърчаване на по-голямо сближаване; подчертава, че е необходимо да се запази специалното внимание, което се отделя на най-отдалечените региони, не само по отношение на разпределянето на средствата, но и предвид въздействието, което европейските политики могат да имат върху тяхното социално положение и техните равнища на заетост; призовава Комисията да гарантира, че европейските решения и разпределянето на средства са съпътствани от подходящо наблюдение, възпроизвеждащо значително подобряване на благосъстоянието на гражданите от най-отдалечените райони;

51.  Призовава Комисията в рамките на средносрочния преглед на многогодишната финансова рамка да проучи възможността за увеличаване на финансирането на ЕСФ, за да се гарантира адекватността на неговите цели и да се вземат предвид включените нови предизвикателства, като например дългосрочната безработица или интегрирането на бежанците; призовава също така за създаването на специална програма, в рамките на многогодишната финансова рамка съгласно договореното, за европейските подрегиони, в които равнищата на безработица надхвърлят 30 %;

Социалното приобщаване като възможност за обществото

52.  Приветства подновяването на интегрираните насоки за „Европа 2020“; подчертава, че целесъобразността на стратегията „Европа 2020“ се е увеличила след нейното създаване и призовава държавите членки да засилят изпълнението ѝ на своята територия; отправя искане към Комисията и Съвета да наблюдават по-отблизо нейното прилагането на глобално и на национално равнище; счита, че е необходимо да се започне подготвянето на план за периода след „Европа 2020“, свързан с целите за устойчиво развитие;

53.  Изразява загриженост във връзка с факта, че работното място вече не е само по себе си гаранция срещу бедността или пък най-добрият инструмент за гарантиране на социално приобщаване, като се има предвид, че 12,7% от хората в трудоспособна възраст страдат от бедност, въпреки че работят, което представлява нарастване с 11% от 2009 г.; призовава Комисията да предложи интегрирана стратегия за борба с бедността в ЕС, с цел справяне с множеството измерения на бедността за всички групи, особено най-уязвимите, и да насърчи интегрирано активно приобщаване, основано на правото на качествена социална закрила; в този смисъл отново призовава Комисията да предложи инициатива за насърчаване на въвеждането на минимални доходи в държавите членки без да се нарушава принципът на субсидиарността;

54.  Призовава държавите членки да прилагат по-ефективни, ефикасни и приобщаващи форми на системи за социална закрила и на подпомагане на доходите и да извършват мониторинг върху тях, за да се гарантира, че тези системи предлагат задоволително жизнено равнище за безработните и лицата, изложени на риск от бедност и социално изключване, като същевременно се гарантира, че тези механизми не поддържат социалната зависимост и гарантират достъп до образование, обучение и възможности за навлизане на пазара на труда; призовава Комисията и държавите членки да обменят най-добри практики относно ефективността на минималния доход по отношение на намаляването на неравенството и социалното изключване в Европа;

55.  Насърчава държавите членки да приложат необходимите мерки за социалното приобщаване на бежанци, мигранти, законно пребиваващи в ЕС, и търсещи убежище лица, в съответствие с относимото законодателство в областта на убежището. отбелязва обаче, че такива мерки могат да бъдат ефективни само ако са споделени и се прилагат от всички държави членки; счита, че подобен подход ще изисква подходящо разпределяне на средства и при настоящето нестабилно положение те не могат да се предоставят единствено от държавите членки; призовава Комисията да предостави финансирането, необходимо за разработването на такъв цялостен подход към миграцията, като част от междинния преглед на многогодишната финансова рамка; призовава Комисията и държавите членки да предприемат подходящи мерки за подпомагане на бежанците при тяхното установяване и интегриране, както и да осигурят достатъчно ресурси за обществени услуги и ранно предвиждане на изискванията, с цел улесняване на плавния преход на бежанците към пазара на труда, включително механизми за признаване на уменията и компетентностите; местните органи и социалните партньори следва да играят ключова роля в улесняването на подходящата интеграция на мигрантите на пазара на труда и предотвратяването на трудовите злоупотреби;

56.  Настоятелно призовава държавите членки в пълна степен да транспонират в националното законодателство и да прилагат всички разпоредби, включени в актуализираната Европейска програма за миграцията; изразява съжаление по повод на факта, че Комисията е трябвало да приеме 40 решения за установяване на нарушения срещу няколко държави членки, включително официални уведомителни писма до 19 държави членки, тъй като не са предприели необходимите мерки за транспониране на Директивата относно условията на приемане; подкрепя Комисията в нейните усилия за укрепване на Европейската програма за миграцията;

57.  Посочва на държавите членки, с оглед на застаряването на европейските граждани и високите равнища на безработица сред младите хора в някои части на ЕС, социалния риск, свързан с неспособността да се гарантира устойчивостта, сигурността, адекватността и ефективността на системите за социална сигурност през следващите десетилетия; поради това насърчава държавите членки да разработят стратегии, които гарантират, че повече хора могат да продължат да бъдат активни в обществото.

58.  Призовава Комисията и държавите членки да работят заедно за премахване на препятствията пред справедливата трудова мобилност, тъй като свободното движение е основно право в ЕС, и от една страна да действат в посока увеличаване на равнището на заетост, а от друга страна да гарантират, че мобилните работници от ЕС се третират еднакво, по начина, по който се третират националните работници, и не са подложени на тормоз или дискриминация, и че техните права на заетост и социални права са гарантирани;

59.  Призовава Комисията и държавите членки да подкрепят трудовата мобилност в рамките на Съюза като начин за създаване на възможности за работниците и предприятията; призовава държавите членки да използват и популяризират наличните европейски инструменти за улесняване на тази трудова мобилност, особено европейската мрежа за заетост EURES; по отношение на трансграничните региони, където трудовата мобилност е наистина висока, насърчава държавите членки да развиват трансгранични партньорства в рамките на EURES, за да подпомагат работниците в техните планове за мобилност;

60.  Призовава Комисията да разработи конкретен план за това как ще се използва европейският семестър за прилагане на принципите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

61.  Заявява, че социалният диалог е основен инструмент за подобряване на условията на труд и че с цел да се гарантират възможно най-добрите условия за диалога между социалните партньори, необходимите предварителни условия в този контекст са съществуването на силни профсъюзи, участието на служителите в делата на предприятията и укрепването на колективните трудови договори; призовава Комисията и държавите членки да повишат качеството на социалния диалог и на европейско равнище, като гарантират навременни и съдържателни консултации със социалните партньори и дадат възможност за необходимия анализ и включване на предложенията в процесите за вземане на решения;

62.  Призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за решаване на въпросите със социалния дъмпинг и дъмпинга при трудовите възнаграждения в ЕС, които причиняват значителни вреди на засегнатите работници и на системите за социална закрила на държавите членки; призовава също така социалните партньори да бъдат включени на всички равнища в тези усилия;

По-добра координация на европейския семестър

63.  Приветства препоръката на Комисията за еврозоната, която консолидира съвместния анализ и определянето на стратегии за социалните и икономическите измерения на държавите членки в рамките на Икономическия и паричен съюз (ИПС), като подчертава необходимостта от съгласуване на тези критерии; предупреждава обаче за възможността за развитие на ЕС на две скорости;

64.  Счита, че препоръката за еврозоната трябва да бъде отправна точка за засилване на социалното измерение в контекста на:

   а) засилени механизми за демократична отчетност на равнището на ЕС и на национално равнище, включително междуинституционално споразумение с Европейския парламент и гарантиране, че всички национални парламенти в рамките на еврозоната разполагат с условията да следват всяка стъпка от процеса на европейския семестър;
   б) социално измерение, което има за цел да съхрани социалната пазарна икономика на Европа, при което се предвиждат по-добри прагове на заплатите под формата на, където е приложимо и е в съответствие с принципа на субсидиарността, минимални работни заплати на адекватни равнища и с участието на социалните партньори.
   в) провеждане на съвместни заседания между Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси и Съвета по икономически и финансови въпроси с цел стимулиране на координирани социално-икономически политики, насочени към укрепване на конкурентоспособността в Европа и стимулиране на растежа и качествени работни места;
   г) заседания на министрите на труда и социалната политика на държавите от еврозоната с цел по-добро интегриране на социалното ѝ измерение и правилно решаване на социалните дисбаланси;

65.  Призовава Комисията да представи възможно най-скоро предложение за създаване на стълб на социалните права, който е в състояние да гарантира условия на равнопоставеност в целия ЕС като част от усилията за постигане на справедлив и наистина паневропейски пазар на труда, както и като средство за стимулиране на възходящо икономическо и социално сближаване, с оглед на справяне със съществуващите в рамките на и между държавите членки икономически и социални различия;

66.  Призовава Комисията да осигури подходящо наблюдение и последващи действия по отношение на изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки и да гарантира, че е поставен подходящ акцент върху въпросите в областта на заетостта и социалното приобщаване;

67.  Призовава за по-силна роля за стратегия „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и нейните цели, особено социалните, да бъдат отразени в еднаква степен във всички инструменти на семестъра, включително специфичните за всяка държава препоръки;

68.  Приветства факта, че Комисията ясно разграничава европейски и национален етап по отношение на европейския семестър; подчертава необходимостта от по-тясно сътрудничество между европейските институции в изготвянето, прилагането и оценката на европейската стратегия за устойчив и приобщаващ растеж; призовава Комисията да създаде ясна програма в това отношение, като включи също така социалните партньори, националните парламенти и всички други съответни заинтересовани страни от гражданското общество и да гарантира, че пролетното заседание на Европейския съвет продължава да бъде основната времева рамка за определяне на политическите приоритети въз основа на приноса на Комисията, Парламента и Съвета; счита, че Комисията би могла да предприеме наблюдение и да докладва дали са възприети предложенията за изпълнение на определени специфични за всяка държава препоръки въз основа на „консултации със социалните партньори“;

69.  Счита, че е от съществено значение да се засили ролята на социалните партньори на европейско и национално равнище, за да съответстват те на европейските и националните политики за растеж и да се гарантира тяхната пригодност по места; подчертава, че с оглед на постигане на напредък по пътя към сближаването във възходяща посока и на баланс между конкурентоспособността и справедливостта, трябва да се провежда социален диалог на всички етапи на европейския семестър; приветства във връзка с това усилията на Комисията да започне отново социален диалог, както и въведения с годишния обзор на растежа(ГОР) за 2015 г. рационализиран подход; посочва обаче,че в много държави членки положението остава неустойчиво на национално равнище;

70.  Счита, че Комисията би могла да засили ролята на служителите, отговарящи за европейския семестър, чрез по-добро определяне на техните цели и функции;

o
o   o

71.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0261.
(2) ОВ C 153 E, 31.5.2013 г., стр. 57.
(3) Приети текстове, P8_TA(2015)0401.
(4) Приети текстове, P8_TA(2015)0384.
(5) Приети текстове, P8_TA(2015)0389.
(6) Приети текстове, P8_TA(2015)0320.
(7) Приети текстове, P8_TA(2015)0068.
(8) Приети текстове, P8_TA(2014)0060.
(9) Приети текстове, P8_TA(2014)0010.
(10) Приети текстове, P7_TA(2014)0394.
(11) Приети текстове, P7_TA(2014)0043.
(12) Приети текстове, P6_TA(2009)0062.
(13) Приети текстове, P8_TA(2016)0033.
(14) http://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/SR15_03/SR15_03_BG.pdf
(15) http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=89⟨Id=en≠wsId=2193&furtherNews=yes
(16) http://www.eurofound.europa.eu/european-working-conditions-surveys-ewcs
(17) Съвместен доклад за заетостта за 2016 г., стр. 2.
(18) http://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/SR15_03/SR15_03_BG.pdf
(19)Study on Precarious Work and Social Rights (VT/2010/084) (Проучване относно несигуните работни места и социалните права), стp. 164—170.
(20) Общо неактивно население спрямо заетите лица на възраст между 20 и 64 години.
(21) http://ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId=9770&langId=en.
(22) Посочен в препоръката на Комисията от 12 март 2014 г. (C(2014)1500).
(23)Съвместен доклад за заетостта за 2016 г., стр. 19.


Управление на единния пазар в рамките на европейския семестър през 2016 г.
PDF 584kWORD 123k
Резолюция на Европейския парламент от 25 февруари 2016 г. относно управлението на единния пазар в рамките на европейския семестър през 2016 г. (2015/2256(INI))
P8_TA(2016)0060A8-0017/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2015 г. относно Европейския семестър за координация на икономическата политика: Годишен обзор на растежа за 2015 г.(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2015 г. относно управлението на единния пазар в рамките на европейския семестър през 2015 г.(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2014 г. относно управлението на единния пазар в рамките на европейския семестър през 2014 г.(3), както и отговора на Комисията, приет на 28 май 2014 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2014 г. относно Европейския семестър за координация на икономическата политика: изпълнение на приоритетите за 2014 г.(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2013 г. с препоръки към Комисията относно управлението на единния пазар(5), както и отговора на Комисията от 8 май 2013 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г, озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (СOM(2014)0903),

—  като взе предвид доклада на петимата председатели от 22 юни 2015 г., озаглавен „Завършване на европейския икономически и паричен съюз“,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 октомври 2015 г., озаглавено „Стъпки към завършването на икономическия и паричния съюз“ (COM(2015)0600),

—  като взе предвид препоръката на Комисията от 21 октомври 2015 г. за препоръка на Съвета за създаване на национални съвети по конкурентоспособността в еврозоната (COM(2015)0601),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2015 г., озаглавено „Годишен обзор на растежа за 2016 г. — Укрепване на възстановяването и насърчаване на сближаването“ (COM(2015)0690),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията относно инвестиционните предизвикателства в държавите членки (SWD(2015)0400 окончателен),

—  като взе предвид политическия документ на „Брюгел“ (Bruegel) относно ограниченията на координирането на политиката в еврозоната в рамките на европейския семестър, публикуван през ноември 2015 г.,

—  като взе предвид тримесечния доклад относно еврозоната (QREA), том 14, № 2,

—  като взе предвид проучването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания, озаглавено „Цената на „отказа от Европа“ в рамките на единния пазар“ от септември 2014 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2015 г., озаглавено „Осъвременяване на единния пазар: повече възможности за гражданите и предприятията“ (COM(2015)0550) и доклада относно интеграцията на единния пазар и конкурентоспособността в ЕС и неговите държави членки (SWD(2015)0203),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192),

—  като взе предвид изданието на онлайн информационното табло за вътрешния пазар от 2015 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 юни 2012 г. относно прилагането на Директивата за услугите (COM(2012)0261), актуализирано през октомври 2015 г.,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 27—28 юни 2013 г.,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 24—25 октомври 2013 г.,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 19—20 декември 2013 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8‑0017/2016),

А.  като има предвид, че ЕС е изправен пред различни предизвикателства както на световно, така и на национално равнище, като например слаб растеж, високи равнища на безработица и по‑специално силна международна конкуренция;

Б.  като има предвид, че европейският семестър има за цел да увеличи координацията на икономическите и фискалните политики в ЕС‑28 с цел укрепване на стабилността, насърчаване на растежа и заетостта и засилване на конкурентоспособността;

В.  като има предвид, че е наложително да се мобилизират всички пътища за стимулиране на икономиката и конкурентоспособността на ЕС;

Г.  като има предвид, че единният пазар е един от основните елементи на ЕС и едно от най-важните постижения на Съюза; като има предвид, че за да може европейският семестър успешно да насърчава икономическия растеж и да стабилизира икономиките, той трябва също така да включва единния пазар и политиките, насочени към неговото завършване;

Д.  като има предвид, че приобщаващият единен пазар, характеризиращ се с по-качествено управление, което благоприятства по-добро регулиране и конкуренция, е ключов инструмент за повишаване на растежа, заетостта и конкурентоспособността и за запазване на доверието на стопанския сектор и потребителите;

Е.  като има предвид, че текущите технологични, социални и поведенчески промени оказват значително въздействие върху поведението на предприятията и потребителите, като създават много икономически възможности и предизвикателства, на които рамката на единния пазар трябва да отговори;

Ж.  като има предвид, най-вече, че именно спазването на съществуващите правила в рамките на европейския семестър и единния пазар ще дадат истински поглед върху пригодността или недостатъците на настоящите правила;

Единният пазар като важен инструмент за повишаване на конкурентоспособността на ЕС и за осигуряването на работни места и растеж

1.  Отново изтъква, че единният пазар е един от основните принципи на ЕС; подчертава, че за да може европейският семестър успешно да насърчава икономическия растеж и да стабилизира икономиките на държавите членки, той трябва също така да включва единния пазар и политиките, насочени към неговото завършване;

2.  Подчертава, че единният пазар е гръбнакът на икономиките на държавите членки и проекта за европейска интеграция като цяло; изтъква икономическите ползи от единния пазар, като например стандартизация на продуктите и пазарна интеграция, икономии от мащаба, по-силна конкуренция и равнопоставени условия на конкуренция за 500 милиона потребители в 28-те държави членки, като по този начин се предоставя, по-специално, по-голям избор на качествени продукти и услуги на по-ниски цени за потребителите;

3.  Подчертава значението на напредъка на единния пазар, за да се постигне структурен и устойчив икономически растеж с цел привличане и насърчаване на инвестиции, в контекста на правилата относно прозрачността и ефективността, което ще спомогне за създаването на работни места и насърчаването на благосъстоянието на гражданите на държавите членки; настоятелно призовава Комисията да извършва системен мониторинг на изпълнението и прилагането на правилата за единния пазар чрез специфичните за всяка държава препоръки, особено когато тези правила оказват съществен принос за структурните реформи;

4.  Счита, че е необходимо да се благоприятства подходяща среда за икономическа инициатива и развиване на стопанска дейност, която да насърчава конкурентоспособността и сътрудничеството между МСП, като по този начин се оползотворява промишленият потенциал за иновации, научноизследователска дейност и технологии;

5.  Отбелязва работата, извършена напоследък от службите на Комисията за установяването и очертаването на предизвикателствата пред инвестициите и за изготвянето на специфични инвестиционни профили за всяка държава;

6.  Изразява загриженост, че равнището на изпълнение на препоръките за европейския семестър за периода 2011—2014 г. беше по-слабо от очакваното; призовава следователно Комисията да предложи механизъм за насърчаване на държавите да изпълняват специфичните за всяка от тях препоръки;

7.  Приветства факта, че Комисията рационализира новия процес на европейския семестър и разбира, че броят на специфичните за всяка държава препоръки е намалял, с цел да се предложат препоръки с по-голям фокус върху приоритетите на държавите; отбелязва, че годишният обзор на растежа обръща повече внимание на въпросите, свързани с единния пазар, в сравнение със специфичните за всяка държава препоръки;

8.  Отправя отново призив за включването на стълба на единния пазар в европейския семестър със система за редовен мониторинг, установяване на характерните за всяка държава пречки пред единния пазар и оценка на интеграцията и конкурентоспособността на единния пазар, съсредоточена върху набор от приоритети в областите, в които предприемането на действия би довело до най‑силно въздействие върху растежа и създаването на работни места, включително устойчивото развитие на предприятията — което ще включва също и МСП; счита, че системата следва да включва солидна информационна база данни, набор от количествени и качествени показатели, с които се цели, наред с другото, измерването на икономическото въздействие от прилагането на правилата за единния пазар, бенчмаркинг, партньорски оценки и обмен на най-добри практики;

9.  Приветства доклада от 2015 г. относно интеграцията на единния пазар и конкурентоспособността в ЕС и неговите държави членки; отбелязва, че този доклад, който заменя както доклада за интеграцията на единния пазар, приложен по-рано към годишния обзор на растежа, така и доклада относно европейските резултати в областта на промишлеността, е публикуван като документ, придружаващ съобщението относно стратегията за единния пазар, вместо да бъде приложен към годишния обзор на растежа, както досега; изисква докладът да бъде разработен допълнително и да стане част от стълба на управлението на единния пазар и основата за годишната оценка на напредъка на единния пазар; счита, че докладът следва да бъде включен в конкретния раздел за единния пазар в годишния обзор на растежа, в специфичните за всяка държава препоръки и в редовния структуриран диалог с държавите членки относно спазването на изискванията в областта на единния пазар;

10.  Приветства намерението на Комисията да анализира по-задълбочено установените за всяка държава предизвикателства пред инвестициите в рамките на европейския семестър, особено в докладите по държави и чрез тематични дискусии в Съвета;

11.  Обръща внимание на факта, че много от установените предизвикателства пред инвестициите са свързани с функционирането на единния пазар и транспонирането и изпълнението на законодателството за единния пазар; изисква от Комисията да наблюдава строго последващите действия на държавите членки по установените предизвикателства и пречки пред инвестициите, да води редовен структуриран диалог с държавите членки относно спазването на изискванията и да използва правомощията си, и да предприема действия, ако е целесъобразно, с оглед на премахването на неоправданите и несъразмерни пречки пред единния пазар;

12.  Подчертава, че всеки процес на преглед на европейския семестър трябва да дава възможност за адекватно участие на Европейския парламент, националните и регионалните парламенти, както и на всички съответни заинтересовани страни, включително организациите на работодателите и профсъюзите, не само за да се увеличи ангажираността с европейския семестър, но и за да се повиши равнището на прилагане на специфичните за всяка държава препоръки;

13.  Подчертава значението на приобщаващ и прозрачен подход в рамките на европейския семестър, пораждащ целесъобразни и необходими реформи;

Неизползван потенциал на единния пазар

14.  Припомня необходимостта от провеждане на подходящи и справедливи икономически и социални реформи и борба с бюрокрацията и протекционизма с цел повишаване на производителността и конкурентоспособността на европейската икономика;

15.  Подчертава, че въпреки липсата на категорични тарифни бариери на единния пазар, съществуват голям брой най-различни нетарифни бариери; насърчава институциите на ЕС, държавите членки и всички съответни заинтересовани страни да пристъпят към конструктивен дебат по този въпрос, за да се преодолеят нетарифните пречки в рамките на ЕС;

16.  Изразява съжаление, че в няколко държави членки са налице съществени недостатъци във връзка с прилагането на Директивата за услугите, която обхваща дейности, представляващи повече от 45% от БВП и заетостта на ЕС, наред с другото, поради значителен брой национални правила и разпоредби, които не винаги служат на обществения интерес; също така изразява съжаление, че процедурата по уведомяване често не се спазва;

17.  Приветства осъвременяването на Директивата за професионалните квалификации, което предлага по-гладко функционираща система за признаване на квалификациите в подкрепа на трудовата мобилност; отбелязва, че регламентирането на регулирани професии, както и резервът от дейности се различават между държавите членки;

18.  Приветства намерението на Комисията да обмисли инициатива за паспорт на услуги и хармонизиран формуляр за уведомяване, при условие че тази инициатива води до по-голяма прозрачност по отношение на обхвата на правомощията на доставчиците на трансгранични услуги и намаляването на бюрокрацията и административната тежест; подчертава, че нито една подобна инициатива не трябва да довежда до въвеждане на принципа на държавата на произход; при все това, би било целесъобразно да се предостави по-подробна информация относно насоките на това предложение; счита паспорта на услуги за временно решение, предназначено за използване по време на прехода към напълно интегриран единен пазар;

19.  Подчертава, че пазарът на обществените поръчки представлява съществена част от единния пазар като цяло и допринася значително за растежа в държавите членки и стопанския растеж, създаването на работни места и конкурентоспособността; отправя искане към Комисията да подкрепи прозрачността на обществените поръчки в публичния сектор, трансграничната конкуренция и по-доброто използване на публичните ресурси, включително социалните и екологичните стандарти;

20.  Припомня, че през 2014 г. ЕС прие щателен преглед на рамката на ЕС за обществените поръчки, с който се опростиха процедурите, правилата станаха по-гъвкави и се адаптираха така, че да служат по-добре на други политики в публичния сектор;

21.  Отбелязва, че при обществените поръчки все още е налице значителна неефективност в различните държави членки, която ограничава презграничното разрастване и растеж в рамките на националните пазари; подчертава необходимостта от подходящо и своевременно транспониране и прилагане на законодателството за обществените поръчки и концесиите от държавите членки; счита, че правилното прилагане на процедурата за правна защита от 2007 г. би гарантирало по-голяма ефикасност, ефективност и прозрачност на обществените поръчки;

22.  Приветства Втората програма за решения за оперативна съвместимост за европейските публични администрации (ISA²), която заработи на 1 януари 2016 г. и ще подкрепя разработването на оперативно съвместими цифрови решения, предоставяни безплатно на всички заинтересовани публични администрации, предприятия и граждани в Европа;

23.  Подчертава, че развитието и широкото използване на електронното управление в държавите членки ще служи като основен инструмент за улесняване на предприемачите да осъществяват стопанска дейност на единния пазар и потребителите да упражняват своите права; във връзка с горепосоченото призовава Комисията да поеме ангажимент за развитието на електронното управление като ключов и неотложен приоритет;

24.  Подчертава, че частният сектор е ключов двигател за устойчив растеж и създаване на работни места; отбелязва, че отделните национални разпоредби и практики, в съчетание с неадекватно прилагане на принципа на взаимно признаване, могат да доведат до ненужни и вредни пречки и тежест за предприемачите и потребителите; призовава Комисията и държавите членки да гарантират правилно прилагане и по-добро изпълнение на принципа на взаимно признаване и икономически ефективни инструменти за уреждане на спорове;

25.  Приканва Комисията да проведе консултации със заинтересованите страни, за да установи в кои сектори и пазари прилагането на принципа на взаимно признаване е незадоволително или проблемно;

26.  Уведомява, че засилването на ролята на съществуващите точки за контакт за продукти като единствени точки на достъп на стопанските субекти за въпроси във връзка с единния пазар ще спомогне за повишаване на осведомеността и разбирането на приложимото законодателство;

27.  Изтъква, че по-добрите условия за появата на нови предприятия и МСП могат да доведат до по-голяма активност в иновациите и създаването на работни места и да генерират устойчив растеж; припомня, че съществуват много бариери, някои от които бюрократични, които възпрепятстват развитието на МСП на вътрешния пазар и в международен план; призовава за установяване и премахване на бариерите, които възпрепятстват растежа на вътрешния пазар и в международен план;

28.  Подчертава, че интензивността на натрупването на материални и нематериални капиталови активи в ЕС е по-ниска след финансовата криза в сравнение с конкурентите, което е вредно за икономическото и социалното развитие; подчертава, че инвестициите, включително в областта на ИКТ, са от изключителна важност, за да се възстановят производителността и дългосрочният растеж в ЕС; счита, че с цел обръщане на тази негативна тенденция единният пазар трябва да бъде укрепен, а пречките пред инвестициите да бъдат ограничени; настоятелно призовава инвестициите да бъдат насочени към финансирането на реалната икономика и да продължат да бъдат подкрепяни взетите за тази цел мерки;

29.  Призовава за незабавно премахване на необоснованите териториални ограничения, известни като блокиране на географски принцип, по-специално чрез пълното прилагане на член 20 от Директивата за услугите, като по този начин се спре необоснованата дискриминация при достъпа до стоки и услуги, както и ценовата дискриминация въз основа на географското местонахождение или националността;

30.  Призовава модернизирането на европейската система за стандартизация да започне възможно най-скоро, за да се подкрепят политиките на ЕС в областта на цифровите иновации, повишаването на киберсигурността и подобрената оперативна съвместимост;

31.  Настоятелно призовава държавите членки да изпълнят и приложат подходящо и своевременно правилата за единния пазар; подчертава колко е важно да се изпълняват специфичните за всяка държава препоръки — включително реформите на националните пазари на стоки и услуги, при освобождаването на потенциала за растеж на държавите членки;

32.  Счита, че държавите членки трябва да увеличат усилията си за модернизиране на своите публични администрации чрез предоставяне на повече и по-достъпни цифрови услуги на гражданите и предприятията, както и за улесняване на презграничното сътрудничество и оперативната съвместимост на публичните администрации;

Единният пазар през 21-ви век

33.  Подчертава, че понятието за съвременната икономика се променя бързо поради цифровия и технологичния напредък, по-интензивната международна конкуренция и промените в моделите на поведение на икономическите участници и потребителите;

34.  Посочва размиването на границите между продукти и услуги; подчертава нарастващото значение на бизнес услугите и системите с интегрирани продукти и услуги; счита, че нормативната рамка на единния пазар трябва да приветства тези преобразяващи промени;

35.  Приветства новите бизнес модели на икономиката на споделянето и признава огромния ѝ потенциал за иновации, който следва да бъде използван, като се зачитат съществуващите правни стандарти и стандарти за защита на потребителите, както и като се спазват еднакви условия на конкуренция; подчертава значението на това да се гарантират възможно най-добрите условия с цел развитието и разцвета на икономиката на съвместната употреба; призовава Комисията да приеме стратегически подход, за да позволи на предприятията, опериращи в сферата на икономиката на споделянето, да се конкурират с традиционните предприятия в една лоялна среда;

36.  Изтъква, че в инвестиционните модели на дружествата се наблюдава значително изменение, като се увеличават размерът и значението на разходите за нематериални активи в сравнение с инвестициите в материални активи; подчертава, че по отношение на нематериалните активи само 17% от инвестициите на дружествата се отделят за НИРД; призовава лицата, вземащи решения, да работят за премахване на регулаторните бариери, спъващи постигането на пълния потенциал на новия иновационен лост;

37.  Приветства стратегията за единния пазар, в която се описва как различни действия на Комисията (съюзът на капиталовите пазари, цифровият единен пазар, енергийният съюз и др.) са насочени към една основна цел — разгръщане на потенциала на единния пазар на ЕС; подчертава, че в съобщението относно стратегията за единния пазар се констатира, че единният пазар следва да бъде по‑сериозно засегнат в процеса на европейския семестър;

38.  Приветства стратегията за цифровия единен пазар като правилният подход към това ЕС да се пригоди към цифровата ера; призовава за бързо завършване и изпълнение на настоящата стратегия, за да се гарантира, че ЕС компенсира изоставането във връзка с бавното приемане и използване на цифровите технологии преди това; счита, че това изисква разпределение на националните средства и фондовете на ЕС с цел осигуряване на необходимата инфраструктура, по-специално за селските райони; отбелязва, че също така е важно да се подкрепят цифровите иновации и подобрената оперативна съвместимост, и че следва да се обърне особено внимание по-специално на въпросите, свързани с киберсигурността;

39.  Подчертава, че достъпните, включително във финансово отношение, ефективни и висококачествени доставки на пратки са съществена предпоставка за разцвета на презграничната електронна търговия в полза по-специално на МСП и потребителите;

40.  Припомня, че интегрирането на единния пазар на стоки и услуги почти винаги се захранва с данни, като оперативната съвместимост действа като „лепилото“, подобряващо връзката по веригата на доставка и осигуряващо ефективна комуникация между цифровите елементи; призовава Комисията да започне с актуализирането на европейската рамка за оперативна съвместимост във възможно най-кратки срокове и в съчетание с интегриран план за стандартизация, установяващ и определящ ключовите приоритети;

41.  Подчертава, че частните и публичните инвестиции в бързи и свръхбързи съобщителни мрежи са изискване за цифровия напредък и трябва да бъдат стимулирани посредством стабилна регулаторна рамка на ЕС, позволяваща на всички участници да инвестират, в това число в селски и отдалечени райони;

42.  Подчертава значението на успешното изпълнение на Европейския фонд за стратегически инвестиции с цел максимално увеличаване на инвестициите и подкрепа за иновативни дружества на различни етапи на финансиране на тяхното развитие; подчертава, при евентуална неефективност на пазара, значението на това да се използват пълноценно публичните средства, които вече са налични за цифрови инвестиции, и да се позволи взаимодействието между програмите на ЕС, например „Хоризонт 2020“, Механизма за свързване на Европа, други подходящи структурни фондове и други инструменти;

43.  Призовава Комисията да направи оценка дали настоящата стратегия за широколентов достъп за мобилните и стационарните мрежи, включително целите, може да докаже пригодността си за бъдещето, дали отговаря на изискванията за висока степен на свързаност за всички, за да се избегне цифровото разделение, за нуждите на икономиката, основана на данни, и бързото разгръщане на 5G;

44.  Подчертава, че ЕС следва да изгражда конкурентното си предимство чрез създаването на идеалното място за размножаване в Европа на иновативни дружества — това би изисквало модерна индустриална политика и по-добре интегрирана инфраструктура, която поставя на преден план навлизането на технологиите и благоприятна за иновациите и предприемачеството регулаторна среда; призовава за това всяка предложена бъдеща цифрова рамка да бъде приобщаваща, достъпна и да гарантира високо равнище на защита на потребителите;

Управление на единния пазар

45.  Подчертава, че за да се постигне засилено управление на и ангажираност с единния пазар на всички равнища, е необходимо изясняване на разделението на задачите между тези равнища и рамките, предоставящи по-добри стимули, и ясна отговорност за изпълнението и прилагането на законодателството за единния пазар, за да се даде нов тласък на единния пазар;

46.  Отбелязва, че многостепенната ангажираност на ефективното управление на единния пазар би могла да се постигне успешно чрез по‑добро регулиране, от една страна, и по-широка култура на регулаторно прилагане, от друга; призовава за развитието на човешкия капитал, наред с другото, въз основа на по-достъпна информация и подходящо обучение с цел повишаване на равнищата на знания и осведоменост;

47.  Призовава Комисията да гарантира, че правилата на единния пазар се прилагат последователно от държавите членки, като се използват цялата налична информация и всички данни и инструменти, които са на разположение, и се налагат последствията, предвидени от Договорите, в случаите, когато държавите членки не спазват политиките и законодателството на ЕС;

48.  Подчертава значението на мониторинга и събирането на данни и необходимостта от стабилна и интегрирана система; изразява безпокойство, че информацията за публичните консултации в повечето случаи е налична само на един език, което не позволява на всички заинтересовани страни да отправят коментари по важните въпроси и предложения; счита, че данните и доказателствата следва да се вземат предвид при вземането на стратегически решения, които са от първостепенно значение за доизграждането на единния пазар, намаляването на различията между държавите членки и подобряването на управлението на единния пазар, като например при определянето на приоритетите за действие и изпълнение, при оценяването на интеграцията на единния пазар и конкурентоспособността, както и в рамките на структурирания диалог с държавите членки относно спазването на изискванията;

49.  Призовава Комисията да изготви годишен доклад за пречките пред единния пазар в различните държави членки и ЕС като цяло, а в специфичните за всяка държава препоръки да даде препоръки, насочени към премахването на тези пречки; подчертава, че единният пазар следва да играе по-важна роля в препоръките, специфични за всяка държава;

50.  Призовава Комисията да използва всички налични мерки, включително производства за установяване на нарушение, когато е необходимо, за да се гарантира пълно прилагане на законодателството относно единния пазар; изразява загриженост относно продължителното времетраене на производството за установяване на нарушение при разглеждането и отстраняването на нарушение на правилата на единния пазар; изразява безпокойство относно големия брой нерешени случаи;

51.  Отбелязва ползите от SOLVIT (мрежа за решаване на проблеми в рамките на вътрешния пазар); изисква SOLVIT да бъде укрепена и по-добре свързана със службите на Комисията и добре интегрирана в съществуващите проекти и бази данни, като CHAP и EU Pilot, за да се създадат информационни взаимодействия и да се обменят най-добри практики; изисква от Комисията систематично да следи нерешените случаи; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че на SOLVIT се осигуряват необходимата подкрепа и експертен опит, така че получените казуси да могат ефективно да бъдат разрешени;

52.  Счита, че органите за надзор на пазара в рамките на единния пазар трябва да бъдат подсилени, по-добре свързани и да разполагат с подходящ персонал, за да се справят с днешните предизвикателства, особено тези, които се отнасят до глобалната конкуренция; настоятелно призовава националните органи за надзор на пазара да си сътрудничат по-тясно и да обменят информация и най-добри практики с цел ефективно справяне с различните форми на нелоялна конкуренция на единния пазар, наред с другото, с големия брой незаконни и несъответстващи на изискванията продукти, които водят до големи разходи за спазващите правилата предприятия, както и до високи рискове за потребителите, особено за най-уязвимите от тях; изразява загриженост във връзка с прекалено дългото време, което отнема на Съвета на Европейския съюз да приеме пакета за безопасността на продуктите и надзора на пазара, което застрашава безопасността на продуктите в ЕС; призовава Съвета да го приеме незабавно;

53.  Приветства инициативата на Комисията да създаде единен цифров портал, като достъпен общ портал, който ще рационализира и опрости достъпа до информация и ще популяризира съществуващите платформи, предназначени за определени ползватели; подчертава ролята на националните и регионалните органи да насърчават тези платформи, като ги правят достъпни и образоват техните ползватели; призовава Комисията да укрепи и рационализира още повече онлайн инструментите за единния пазар;

54.  Признава значението на принципите за по-добро регулиране и инициативата REFIT и необходимостта от регулаторна сигурност и предсказуемост при изготвянето на нови законодателни инициативи; подчертава, че принципът за усъвършенстване на законодателството не трябва да е в ущърб на правото на Съюза и на държавите членки да приемат законодателство в същностно важни за общия интерес области, като например здравето и околната среда;

o
o   o

55.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0067.
(2) Приети текстове, P8_TA(2015)0069.
(3) Приети текстове, P7_TA(2014)0130.
(4) Приети текстове, P8_TA(2014)0038.
(5) Приети текстове, P7_TA(2013)0054.


Откриване на преговорите за сключване на споразумение за свободна търговия между ЕС и Тунис
PDF 596kWORD 125k
Резолюция на Европейския парламент от 25 февруари 2016 г. относно започването на преговори за споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и Тунис (2015/2791(RSP))
P8_TA(2016)0061B8-0255/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид започването на преговори на 13 октомври 2015 г. за споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и Тунис,

—  като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз и членове 3, 207 и 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид изявленията на члена на Комисията Сесилия Малмстрьом на 13 октомври 2015 г. в Тунис по повод започването на преговорите за сключване на цялостно и задълбочено споразумение за свободна търговия между Съюза и Тунис,

—  като взе предвид решението от 9 октомври 2015 г. за присъждане на Нобеловата награда за мир за 2015 г. на Квартета за национален диалог, представляващ тунизийското гражданско общество,

—  като взе предвид заключенията на Съвета на Европейския съюз относно Тунис от 20 юли 2015 г.(1),

—  като взе предвид препоръка № 1/2015 на Съвета за асоцииране ЕС—Тунис от 17 март 2015 г. относно изпълнението на плана за действие ЕС—Тунис (2013—2017 г.), с който се прилага привилегированото партньорство в рамките на европейската политика на съседство(2),

—  като взе предвид решение № 534/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за предоставяне на макрофинансова помощ на Република Тунис(3), както и предоставянето на първи транш на 26 април 2015 г.,

—  като взе предвид извършените от Ecorys анализи относно въздействието на търговията върху устойчивото развитие, които са в подкрепа на преговорите за задълбочено и всеобхватно споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и Тунис(4),

—  като взе предвид оценката на въздействието върху устойчивото развитие по отношение на Евро-средиземноморска зона за свободна търговия, окончателния доклад на проекта на оценката на въздействието по отношение на Евро-средиземноморската зона за свободна търговия и проекта за консултация, осъществена през септември 2007 г. от Център за изследвания относно проучването на въздействието към Института за политика и управление на развитието на Университета в Манчестър(5),

—  като взе предвид Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Тунис, от друга страна(6),

—  като взе предвид съвместното съобщение на Европейската комисия и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 18 ноември 2015 г., озаглавено „Преразглеждане на политиката за съседство“,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Съюза за Средиземноморието и относно държавите от южното съседство, по-специално своята резолюция от 10 май 2012 г. относно „Търговия за промяна“: търговската и инвестиционна стратегия на ЕС за Южното Средиземноморие след революциите на Арабската пролет“(7),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по международна търговия,

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че отношенията между Европейския съюз и Тунис са тесни и датират от много отдавна, че Европейският съюз е първият търговски партньор на Тунис и че Тунис е тридесет и четвъртият партньор на Съюза;

Б.  като има предвид, че първото споразумение за търговско сътрудничество, сключено между двата партньора, датира от 1969 г. и че Тунис е първата държава от Южното Средиземноморие, която е подписала споразумение за асоцииране с Европейския съюз през 1995 г.;

В.  като има предвид, че на 13 октомври 2015 г. Европейският съюз и Тунис започнаха преговори за сключване на амбициозно споразумение за свободна търговия въз основа на мандат, приет на 14 декември 2011 г. с единодушие от държавите — членки на ЕС, и че първият цикъл се проведе от 19 до 22 октомври 2015 г.;

Г.  като има предвид, че предварителните разговори между Европейския съюз и Тунис по сключването на задълбочено и всеобхватно споразумение за свободна търговия продължиха четири години и че Тунис сформира национална комисия за определяне на приоритетите си;

Д.  като има предвид, че задълбочаването на търговските отношения между Европейския съюз и Тунис посредством сключването на амбициозно партньорство за търговия трябва да отвори възможности за растеж и сближаване на икономиките на Тунис и на Европейския съюз; като има предвид, че настоящето партньорство трябва да допринесе за политическата и демократичната стабилизация на Тунис;

Е.  като има предвид, че търговското партньорство се вписва в по-широката рамка на отношенията на съседство между Европейския съюз и Тунис, уредени чрез Eвро-средиземноморското споразумение за асоцииране от 1995 г., което предвижда създаването на зона за свободна търговия и включва разпоредби относно селското стопанство и услугите; като има предвид, че Съветът за асоцииране ЕС—Тунис прие на 17 март 2015 г. нов план за действие, с който се прилага привилегированото партньорство, с оглед постигането на висока степен на икономическа интеграция; като има предвид, че преразглеждането на европейската политика за съседство трябва да насърчава общите ценности и интереси на Съюза и на Тунис, приобщаващото социално-икономическо развитие и създаването на работни места за младите хора и да води до икономическа стабилизация;

Ж.  като има предвид, че Тунис, която е люлката на събитията, известни под наименованието „Арабска пролет“ е единствената държава от района на Близкия и Средния Изток и Северна Африка, в която беше започнат процес на демократичен и политически преход и че в това отношение тя представлява пример за целия регион;

З.  като има предвид, че политическата стабилност и икономическото развитие вървят ръка за ръка и че това споразумение за търговия трябва да има за цел предлагането на реални перспективи за тунизийската и европейската икономика;

И.  като има предвид, че паралелно с тези преговори, Европейският съюз трябва да продължи и да укрепи подкрепата, която предоставя на Тунис и да предостави на страната в хода на преговорите, както и в периода на прилагане на разпоредбите на споразумението подходяща и целесъобразна финансова и техническа помощ, като развие действително партньорство, при което интересите на населението от двете страни на Средиземно море да бъдат взети предвид;

Й.  като има предвид, че Тунис и Европейският съюз имат интерес да насърчават и укрепват процеса на регионална интеграция „юг — юг“ между Тунис и съседните държави, особено посредством Споразумението от Агадир, и че преговорите между ЕС и Тунис за свободна търговия трябва да допълнят тези усилия; като има предвид, че преговорите между Тунис и ЕС по споразумението за свободна търговия трябва да допълнят тези усилия;

K.  като има предвид, че демократичният преход на Тунис продължава да бъде пример за другите държави в региона; че на 26 януари 2014 г. Националното учредително събрание прие новата конституция на Тунис; и че тя е пример в областта на защитата на правата и свободите; както и че на 21 декември 2014 г. г‑н Бежи Каид ас-Себси беше избран за президент на Република Тунис след произвеждането на свободни, плуралистични и прозрачни избори;

Л.  като има предвид, че гражданското общество на Тунис, със своя динамизъм и със своето равнище на образование, играе съществена роля в прехода на държавата към демокрация; че то трябва да продължи да бъде тясно приобщено към процеса на политическите разисквания, включително към водените в момента преговори;

M.  като има предвид, че присъждането на Нобеловата награда за мир на тунизийския квартет за национален диалог представлява признание за положените усилия за консолидиране на демокрацията, но също така и насърчаване да се продължи по същия път; като има предвид, че е наложително да се сключи безупречно споразумение, чието естество да успокои изразените от гражданското общество тревоги;

Констатация за икономическото, политическото и социалното положение в Тунис

1.  Решително осъжда терористичните нападения, извършени в Тунис през последните месеци, които доведоха до множество жертви; счита, че Тунис е изправена пред изключително висока терористична заплаха и припомня, че атентатът от 24 ноември 2015 г., насочен срещу службите за сигурност на президента, терористичните нападения от 26 юни 2015 г. в Сус и атентатът от 18 март 2015 г. в музея „Бардо“ сериозно влошиха туристическите прогнози за лятото на 2015 г., докато туризмът и свързаните с него сектори представляват 15% от БВП на страната; изразява цялостната си солидарност с Тунис и потвърждава своята подкрепа за тунизийските органи в борбата им срещу тероризма, при зачитане на правата на човека и принципите на правовата държава;

2.  Отбелязва, че икономиката на Тунис е изправена пред значителни затруднения, че темпът на растеж на БВП беше 2,3% през 2014 г., че процентът на безработица през 2015 г. достига 15% от активното население, че 28,6% от завършилите висше образование са без работа, както и че младежката безработица в Тунис се увеличава;

3.  Посочва, че съществува очевиден демографски и икономически дисбаланс между Европейския съюз и Тунис, и че той обосновава асиметрична и постепенна стратегия във воденето на преговорите;

4.  Припомня, че Тунис се характеризира с големи регионални различия между столицата Тунис и другите региони на страната, с много големи разлики в развитието между брега и централните зони на страната, по-специално в областта на равнището на безработица, достъпа до здравеопазване и образование, и че тези различия биха могли да се задълбочат в резултат на изменението на климата;

5.  Припомня, че пазарът на труда в Тунис се характеризира с различия между различните сектори, засегнати от споразумението за търговия, които, ако не бъдат преодолени, заплашват да доведат до излишък на работна сила в сектора на селското стопанство и до изчезване на други важни сектори за икономическата диверсификация в Тунис, като производството или минната промишленост;

6.  Отбелязва, че процесът на демократичен преход на Тунис е най-успешният в региона и че страната избра уникален модел на политика и стопанско развитие сред страните по южния бряг на Средиземно море, и призовава Европейската комисия да вземе изцяло предвид този факт в преговорите; счита, че Съюзът трябва да предприеме всички възможни мерки, за да подкрепи Тунис в демократичния му преход към стабилно и плуралистично общество;

7.  Отбелязва, че Тунис търпи последиците на твърде нестабилната регионална обстановка, по-конкретно поради конфликта в Либия и спорадичните изблици на насилие в Алжир — две погранични държави;

8.  Отбелязва, че Тунис е приел повече от 1,8 милиона либийски бежанци и че тази цифра съответства на 16% от общия брой на населението на Тунис;

Условия за успеха на споразумението за търговия между Европейския съюз и Тунис

9.  Приветства започването на преговори през есента на 2015 г. за сключване на споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и Тунис въз основа на мандата, приет през 2011 г. от Съвета след „Арабската пролет“; отбелязва, че от 2011 г. насам Тунис укрепи демократичния преход с приемането на новата си конституция на 26 януари 2014 г. и с организирането на парламентарни и президентски избори, които бяха проведени съответно на 26 октомври и 23 ноември 2014 г.;

10.  Счита, че посоченото споразумение надхвърля единствено търговското измерение, и че то задължително трябва да си постави за цел да допринесе за стабилността на Тунис, за консолидирането на демокрацията на страната и за съживяване на икономиката й, като окаже положително въздействие както върху потребителските цени и заетостта, така и върху заплатите на квалифицираните и неквалифицираните работници и върху намаляването на неравенството; призовава съдържанието на споразумението да отговори на тези основни предизвикателства, преди то да бъде сключено;

11.  Настоятелно призовава преговарящите да сключат постепенно и асиметрично споразумение, което да отчита значителните икономически различия между двете страни, да проявява гъвкавост, реактивност, иновация, прозрачност и капацитет за адаптиране, да има предвид, че споразумението, което е от полза за двете страни, трябва да бъде сключено преди всичко в полза на икономиката и обществата на ЕС и Тунис, и, разбира се, при зачитане на особеностите, чувствителността, на културата и на местните социално-икономически области, без отклоняване на вътрешнорегионалната търговия между Тунис и държавите от региона;

12.  Приветства факта, че тунизийското правителство представи план за реформи на икономиката за период от пет години (2015—2020 г.), имащ за цел да намали равнището на безработица, регионалните различия в страната и да диверсифицира икономическата структура; счита, че споразумението за свободна търговия трябва да бъде съгласувано с целите на посочения план;

13.  Припомня, че става въпрос за първите търговски преговори от такъв мащаб за Тунис, и че поради това е важно отварянето на тунизийските икономически сектори да се извършва поетапно, постепенно и асиметрично, и то да предвижда преходни периоди за чувствителните сектори, като се изключват от преговорите някои продукти, които страните са счели за чувствителни;

14.  Счита, че е важно Тунис да получава от Европейския съюз значителна финансова, техническа помощ и подкрепа за търговските преговори за правилното прилагане на различните разпоредби от Споразумението за свободна търговия; призовава финансовата помощ да се предоставя по прозрачен начин и да носи действителни ползи на тези, за които е предназначена;

15.  Приветства предоставената от Европейската инвестиционна банка подкрепа за множество проекти в Тунис; подчертава, че посочената подкрепа допринася за диверсификацията на икономиката на Тунис, както и за създаването на работни места, най-вече за младите хора;

16.  Приветства факта, че Европейският съюз превърна Тунис в една от приоритетните държави на своята политика за съседство сред държавите от Южното Средиземноморие, както и че Съюзът отпусна заем в размер на 300 милиона евро за Тунис под формата на макрофинансова помощ за провеждането на икономически реформи;

17.  Все пак призовава Европейския съюз, както и неговите държави членки, ЕИБ и ЕБВР да продължават да подкрепят Тунис и да засилят своите програми за помощ и подкрепа, включително чрез въвеждане на самостоятелни извънредни автономни търговски мерки, за да подпомогнат Тунис в укрепването на демократичния процес; приветства въвеждането от някои държави членки на „партньорства за трансформирането на Тунис“; призовава Европейския съюз да продължи програмата си за намаляване на регионалните неравенства в областта на достъпа до основно медицинско обслужване в Тунис;

18.  Призовава Европейския съюз да вземе предвид специфичното положение на Тунис в преговорите, по-специално по отношение на крехкия демократичен преход и разликата в икономическото развитие между Съюза и Тунис, като винаги има предвид, че най-добрите решения са тези, които носят ползи за двете страни;

19.  Призовава Комисията да следи за това тези преговори да донесат бързи конкретни ползи за икономиките на ЕС и Тунис в ключови сектори, както и за всички заинтересовани страни, по-конкретно МСП и микропредприятията;

20.  Подчертава, че настоящото споразумение трябва да допринесе за развитието и диверсификацията на икономиката на Тунис, която понастоящем се основава преди всичко на селското стопанство, за намаляване на регионалните различия и че споразумението трябва да донесе конкретни ползи за всички тунизийци и за всички европейци;

21.  Приветства факта, че тунизийската държава е предприела значителни социални и икономически реформи; настоява тези реформи да продължават, включително по време на преговорите, така че страната да може да извлича максимална полза от споразумението;

22.  Счита, че споразумението трябва да допринесе за задълбочаването на икономическото сътрудничество между Европейския съюз и Тунис, което вече е силно развито благодарение на премахването на митата върху промишлените продукти в съответствие със споразумението за асоцииране; предлага следователно новото наименование „икономическо партньорство между Европейския съюз и Тунис“;

23.  Насърчава много настоятелно Комисията и тунизийското правителството да създадат ясен и точен процес на участие на гражданското общество в Тунис и ЕС по време на преговорите и да проявяват новаторство; в тази връзка изразява задоволство от ролята на гражданското общество в Тунис в първия кръг от преговори и призовава консултациите да бъдат открити, прозрачни и да вземат в по-голяма степен под внимание разнообразието на компонентите на тунизийското гражданско общество, като се опират на най-добрите практики, подобно на установените в рамките на подобни преговори;

24.  Приветства в това отношение интернет сайта, създаден от Министерство на търговията и занаятите, посветен на оповестяването на ЗВССТ на обществеността, както и готовността на преговарящите да публикуват окончателния текст на три езика; счита, че гражданското общество в Тунис също би могло да участва в преговорите посредством комитет за надзор на оценките на въздействието;

25.  Настоятелно призовава Съвета да оповести мандата за преговори, приет от държавите членки с единодушие на 14 декември 2011 г.;

26.  Призовава за установяване на редовен диалог по време на преговорите между тунизийските и европейските парламентаристи; приветства в тази връзка създаването на Съвместен парламентарен комитет (СПК) ЕС — Тунис, който ще изпълнява централна роля, като дава възможност на европейските и на тунизийските парламентаристи да се срещат редовно и да извършват действителен мониторинг на преговорите по Споразумението за свободна търговия;

27.  Призовава този диалог да позволи извършването на по-добра оценка на очакванията и опасенията на двете страни и следователно чрез него да се подобрят условията на споразумението;

28.  Припомня, че Съюзът за Средиземноморието подкрепя разработването на конкретни проекти в региона и в този смисъл може да предостави експертен опит по време на преговорите по споразумението;

29.  Призовава за провеждане на строги и прозрачни оценки на въздействието и секторни оценки от двете страни, включително от Европейския парламент с участието на експерти от Тунис, относно последиците от споразумението в различни области, по-специално в областта на услугите, обществените поръчки, конкурентоспособността на МСП, заетостта, селското стопанство, околната среда или всякакъв друг приоритетен сектор; отбелязва, че Тунис желае да се обърне незабавно за подкрепа към тунизийски специалисти, за да гарантира надеждността на данните от проучването на въздействието в Тунис;

30.  Настоява тези оценки на въздействието и секторни оценки да бъдат финансирани от Европейския съюз, и, в съответствие с искането на няколко организации на гражданското общество в Тунис, да бъдат предшествани от последваща оценка на социално-икономическото въздействие на споразумението за асоцииране от 1995 г.;

31.  Призовава Комисията да определи възможно най-скоро смесения или изключителния характер на споразумението и отправя искане към нея да включи още от началото на дискусиите националните парламенти на държавите членки в разискванията;

32.  Подчертава, че екологичните условия в Средиземноморския басейн, по-специално недостига на вода, което е в ущърб на селскостопанската дейност, трябва да бъдат взети предвид по време на преговорите, както и че следва да се насърчава устойчив икономически модел по отношение на околната среда и при управлението на природните ресурси;

33.  Подчертава, че търговските преговори с Тунис се вписват в по-широкия контекст на евро-средиземноморските търговски отношения; настоява десетата конференция на министрите на търговията от Съюза за Средиземноморието, отлагана за неопределено време от 2013 г. насам, да бъде свикана в близко време, за да се разгледат търговските предизвикателства в региона и да се установят работните приоритети за следващите години;

Секторна визия при преговорите

34.  Призовава в споразумението да се отдаде достатъчно значение на сектора на услугите, който представлява значителен потенциал за растеж на икономиката на Тунис, и който следва да привлече стратегически инвестиции; счита, че, тъй като това търговско договаряне е първото от този мащаб за Тунис, в главата относно услугите следва да се посочват изрично секторите, в които страните желаят да поемат ангажименти по отношение на достъпа до пазара или на национално третиране;

35.  Припомня, че публичният сектор е от ключово значение за Тунис и че в него е концентрирана преобладаващата част от тунизийските квалифицирани работни места;

36.  Припомня, че в Тунис има многобройни новосъздадени предприятия, много динамични микропредприятия и МСП в областта на високите технологии и отправя искане споразумението да благоприятства техния капацитет за развитие и интернационализация; отбелязва искането на Тунис за включване в споразумението на амбициозни и балансирани разпоредби относно електронната търговия;

37.  Призовава и двете страни да насърчават, включително чрез съвместни инициативи, растежа на заетостта — основно условие за икономическото възстановяване и политическата стабилност в Тунис;

38.  Счита, че споразумението трябва да бъде от полза за дребните производители и предприемачи в Тунис, които са абсолютно необходими за икономическата структура на Тунис; насърчава развитието на редовен диалог между предприемачи, професионални организации и организации за обучение, което ще позволи по-специално да се насърчават добрите практики и да се разберат по‑добре затрудненията и очакванията на всеки един;

39.  Счита, че в рамките на договарянето на глава относно конкуренцията е необходимо да се действа предпазливо, постепенно и гъвкаво, като се има предвид стратегическият характер на държавните помощи за икономическото развитие на Тунис;

40.  Припомня, че е важно да се създадат камари за двустранна търговия, които ще представляват постоянни форуми, позволяващи на различните участници да създават партньорства помежду си и да развиват своите търговски и икономически дейности;

41.  Призовава Комисията да улесни издаването на визи за краткосрочно пребиваване за предоставянето на услуги от тип „Мобилност IV“, които налагат пътуване на хора за ограничен период и при конкретни условия, предвидени в договорите и националното законодателство; подчертава, че нищо в споразумението не трябва да пречи на Европейския съюз и неговите държави членки да прилагат мерки за регулиране на влизането или временното пребиваване на физически лица на своя територия, включително мерките, необходими за осигуряване на организираното движение на физически лица извън неговите граници, като например установяването на условия за влизане;

42.  Изразява желание това споразумение да допринесе за трайно постигане на благоприятна среда в Тунис, стимулираща дългосрочни инвестиции в ключови икономически сектори, които имат голяма добавена стойност, като туризма, енергетиката, включително възобновяемите енергийни източници, услугите в областта на високите технологии, цифровата икономика и обмена на данни; призовава Комисията да включи глава относно инвестициите с цел улесняване на преките чуждестранни инвестиции между Европейския съюз и Тунис и да ускори създаването на евро-средиземноморския механизъм за улесняване на инвестициите и обмена, който ще позволи събирането на подходяща информация и данни, ще засили търговските партньорства и ще бъде от полза по-специално на Тунис;

43.  Счита, че споразумението следва да включва разпоредби относно обществените поръчки, като се договори внимателно степента на отваряне, както от страна на ЕС, така и от страна на Тунис, и като се отчитат структурата и специфичните условия на тунизийската икономика;

44.  Счита, че Европейският съюз и Тунис могат само да спечелят от един по-добър взаимен достъп до селскостопанските си пазари и че споразумението трябва да допринесе за намаляването на митническите тарифи, премахването на нетарифните бариери и подобряването на процедурите, свързани с износа;

45.  Отбелязва, че Тунис постави акцент върху развитието на биологично земеделие и че посредством това споразумение тунизийските продукти, които произхождат от този вид земеделие, трябва да имат възможност за достъп до нови пазари;

46.  Желае преговорите да не бъдат в ущърб на икономиката на нито една от двете страни; призовава Съюза и Тунис да отчитат факта, че съществуват няколко чувствителни селскостопански сектори от двете страни на Средиземноморието, за които ще трябва да бъдат договорени по време на процеса на преговори изчерпателни списъци с преходни периоди и подходящи квоти и, ако е необходимо — тяхното изключване от обхвата на преговорите;

47.  Насърчава Комисията да договори въвеждането на строги стандарти и на високо качество в санитарната и фитосанитарната област, и за разрешаването на ветеринарните проблеми и проблемите, свързани с контрола на меса, плодове и зеленчуци, които продължават да съществуват в Тунис; призовава Комисията да предвиди специфични мерки за техническа помощ за подпомагане на тунизийските производители да спазват по-строгите санитарни и фитосанитарни стандарти на Европейския съюз;

48.  Счита, че споразумението трябва да допринася за определянето на стандарти за високо качество в областта на устойчивото развитие, особено по отношение на социалните стандарти;

49.  Очаква правителството на Тунис и европейските институции да изготвят подходящи разпоредби, за да се определи ясно произходът и проследяването на тунизийските продукти, и да се гарантира по-голяма прозрачност за производителите, посредниците и потребителите;

50.  Желае споразумението да включва амбициозна глава относно секторите на правата върху интелектуалната собственост, в т.ч. признаването и засилването на защитата на географските указания, гарантиращи пълно и цялостно признаване на географските указания в Европейския съюз и в Тунис, проследимостта на съответните продукти и защитата на ноу-хау на производителите;

51.  Призовава Комисията да разшири защитата на географските указания с цел обхващане на неселскостопанските продукти по-специално за това споразумение, тъй като Тунис от своя страна ги признава;

52.  Изразява желание споразумението да позволи на промишлеността на Тунис да се модернизира и да засили своя експертен опит с цел да обхваща по-широки части от веригите за доставки на произведените продукти и следователно да разчита на по-високи равнища на компетентност и да наема на място по-квалифициран персонал;

53.  Призовава Комисията да включи в споразумението амбициозна глава относно енергетиката и суровините, което да позволи засилване на научноизследователската дейност и сътрудничеството в секторите на електроенергията, газа, вятърната енергия, слънчевата енергия, както и енергията от други възобновяеми източници;

54.  Изразява желание във връзка с настоящото споразумение да се укрепи научното сътрудничество между университетите, научноизследователските центрове и институтите за обучение в Европа и в Тунис в областта на научните изследвания, иновациите, разработването на нови технологии и, по-общо, културата и образованието, и тези инициативи да могат също така да допринасят за подпомагане на пазара на труда в Тунис;

55.  Приветства факта, че Тунис е включен в европейската изследователска програма „Хоризонт 2020“, и настоятелно призовава Комисията и правителството на Тунис да включат в споразумението амбициозна глава относно устойчивото развитие, като насърчават високи социални и трудови стандарти в съответствие с разпоредбите на конвенциите на Международната организация на труда (МОТ) и с екологичните стандарти, предвидени в многостранните споразумения в тази област;

56.  Припомня, че Тунис е ратифицирал всички конвенции на МОТ, но според независим надзорен орган държавата трябва да положи повече усилия за насърчаване на високи трудови стандарти; изразява желание ЗВССТ да помогне на Тунис да разработи социални и трудови стандарти, които предоставят защита в по-голяма степен, по-специално по отношение на зачитането на синдикалните права; очаква, че ЗВССТ, в контекста на демократичния преход и на терористичната заплаха в Тунис, ще насърчава укрепването на принципите на правовата държава и основните свободи, по-специално свободата на сдружаване, на изразяване на мнение и на информация;

57.  Призовава Комисията да включи в текста на споразумението клауза за правата на човека, по силата на която Европейският съюз да може да преустанови едностранно прилагането на споразумението в случай на нарушаване на правата на човека от договаряща страна;

58.  Призовава страните да обмислят въвеждането на клауза за добро управление в областта на данъчното облагане, въз основа на работата на Платформата по въпросите на доброто управление в областта на данъчното облагане на Европейската комисия, за да се избегне всякакво положение на двойно избягване на данъчно облагане;

59.  Приветства общия интерес от задълбочаване на партньорството за мобилност, установено на 3 март 2014 г., и желае разработване на споразумение за облекчаване на визовия режим и на споразумение за обратно приемане;

60.  В случай на действителна или евентуална вреда по отношение на един или няколко търговски сектори, засегнати от споразумението, призовава европейските институции да приемат подходящи мерки за компенсация;

o
o   o

61.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция

(1) Заключения 11076/15 RELEX 626 на Съвета на Европейския съюз от 20.7.2015 г.
(2) ОВ L 151, 18.6.2015 г., стр. 25.
(3)ОВ L 151, 21.5.2014 г., стр. 9.
(4)http://www.trade-sia.com/tunisia/the-study/?lang=fr.
(5) http://www.sia-trade.org/emfta.
(6) ОВ L 97, 30.3.1998 г., стр. 2.
(7) OВ C 261 E, 10.9.2013 г., стр. 21.


Дейностите на Европейския омбудсман през 2014 г.
PDF 496kWORD 110k
Резолюция на Европейския парламент от 25 февруари 2016 г. относно годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2014 г. (2015/2231(INI))
P8_TA(2016)0062A8-0020/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2014 г.,

—  като взе предвид член 228 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 11, 19, 41, 42 и 43 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана(1),

—  като взе предвид предходните си резолюции относно дейностите на Европейския омбудсман,

—  като взе предвид член 220, параграф 2, второ и трето изречение от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по петиции (A8‑0020/2016),

А.  като има предвид, че годишният доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2014 г. беше официално предаден на председателя на Парламента на 26 май 2015 г. и че омбудсманът г-жа Емили О’Райли представи доклада пред комисията по петиции на 23 юни 2015 г. в Брюксел;

Б.  като има предвид, че Емили О’Райли беше преизбрана за Европейски омбудсман от Парламента на пленарното му заседание от 16 декември 2014 г. в Страсбург;

В.  като има предвид, че основният приоритет на Европейския омбудсман е да гарантира, че правата на гражданите се зачитат изцяло и че правото на добро администриране отразява най-високите стандарти, очаквани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза; като има предвид, че омбудсманът играе жизненоважна роля, като подпомага институциите на ЕС да станат по-отворени, по-ефективни и по-ориентирани към гражданите с цел засилване на доверието на гражданите в Съюза;

Г.  като има предвид, че съгласно проучването на Евробарометър от май 2015 г. доверието на гражданите в Европейския съюз достига 40%, а недоверието — 46%; като има предвид, че капацитетът за осъществяване на контрол между институциите е от съществено значение за подобряване на равнището на удовлетвореност на европейските граждани;

Д.  като има предвид, че член 24 от ДФЕС гласи, че „всеки гражданин на Съюза може да се обръща към омбудсмана, предвиден в член 228“;

Е.  като има предвид, че член 228 от ДФЕС оправомощава Европейския омбудсман да извършва разследвания относно случаи на лошо администриране в дейността на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, с изключение на Съда на Европейския съюз при изпълнението на неговите съдебни функции; като има предвид, че в член 41 от Хартата на основните права се посочва, че „всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“;

Ж.  като има предвид, че член 43 от Хартата гласи следното: „Всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава членка, има право да сезира Европейския омбудсман за случаи на лоша администрация в действията на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, с изключение на Съда на Европейския съюз при изпълнението на неговите съдебни функции“;

З.  като има предвид, че съгласно определението на първия Европейски омбудсман „лошо администриране е налице, когато публичен орган не действа в съответствие с правило или принцип, който е задължителен за него“(2); като има предвид, че от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза се изисква не само да изпълняват своите законови задължения, но също така и да проявяват култура на обслужване и да гарантират, че гражданите биват третирани подобаващо и могат да упражняват в пълна степен своите права; като има предвид, че понятието за добро администриране следва да бъде разбирано като текущ непрекъснат процес на подобрение;

И.  като има предвид, че през 2014 г. 23 072 граждани са се обърнали към службите на омбудсмана за помощ; като има предвид, че 19 170 души са получили съвет чрез интерактивното ръководство на уебсайта му; като има предвид, че през 2014 г. омбудсманът е регистрирал 2079 жалби и е получи 1823 искания за информация;

Й.  като има предвид, че от общо 2163 жалби, обработени от омбудсмана, 736 жалби са били по време на мандата му и 1427 — извън него;

К.  като има предвид, че от 2163 обработени жалби в 1217 случая омбудсманът е предоставил на жалбоподателя съвет или е препратил случая, в 621 случая жалбоподателят е бил информиран, че не може да му бъде предоставен допълнителен съвет, а в 325 случая е било започнато разследване;

Л.  като има предвид, че омбудсманът е започнал 342 разследвания, от които 325 са по подадени жалби и 17 — по собствена инициатива; като има предвид, че е приключил 400 разследвания, от които 13 са разследвания по собствена инициатива; като има предвид, че от приключените разследвания 335 са проведени по жалби на отделни граждани, а 52 — по жалби на дружества, сдружения и други юридически лица;

М.  като има предвид, че омбудсманът е препратил 772 жалби на членовете на Европейската мрежа на омбудсманите, включително 86 жалби, препратени на комисията по петиции, 144 — на Комисията, а 524 — на други институции и органи; като има предвид, че повечето разследвания се отнасят до Комисията (59,6%), следвани от агенциите на ЕС (13,7%), Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) (9,4%), други институции (8,5%), ЕСВД (3,8%), Парламента (3,5%) и OLAF (3,2%);

Н.  като има предвид, че от приключените от омбудсмана разследвания 21,5% се отнасят до искания за информация и достъп до документи, 19,3% — до ролята на Комисията като пазител на Договорите, 19,3% — до конкуренция и процедури за подбор и 16% — до институционални и политически въпроси, 11,3% — до администрация и правилник за персонала, 8,3% — до възлагане на договори по тръжни процедури и предоставяне на безвъзмездни средства и 6% — до изпълнение на договори;

О.  като има предвид, че от приключените разследвания 133 случая са разрешени от институцията или са приключени, след като е било постигнато приятелско споразумение, а в 163 случая омбудсманът е счел, че не са оправдани по-нататъшни разследвания;

П.  като има предвид, че в 76 случая не е установено лошо администриране; като има предвид, че в 39 случая е установено лошо администриране, а в 13 случая е използван друг начин за приключване на случая; като има предвид, че в случаите, в които е установено наличието на лошо администриране, омбудсманът е отправил критични забележки в 27 случая и проектопрепоръки в 12 случая;

Р.  като има предвид, че продължителността на повечето разследвания, приключени през 2014 г., е между 3 и 18 месеца; като има предвид, че средната продължителност на приключване на разследванията е 11 месеца;

С.  като има предвид, че институциите са спазили 80% от предложенията на омбудсмана; като има предвид, че все още остават 20% от предложенията, които са представени и трябва да се спазят;

Т.  като има предвид, че комисията по петиции, която само през 2014 г. получи 2714 петиции, е важна част от функционирането на институциите на Европейския съюз, приближавайки Парламента до гражданите; като има предвид, че тясната връзка между омбудсмана и комисията по петиции би повишила демократичния контрол върху дейността на европейските институции;

1.  Одобрява годишния доклад за 2014 г., представен от Европейския омбудсман;

2.  Поздравява Емили О’Райли за нейното преизбиране за Европейски омбудсман и за отличната ѝ работа; подкрепя нейната цел за подпомагане на институциите на ЕС в техните усилия за предоставяне на възможно най-добри услуги на гражданите и на жителите на Европа; счита, че концентрирането на омбудсмана върху прозрачността като гаранция за добро администриране е от решаващо значение;

3.  Приветства и напълно подкрепя факта, че омбудсманът се възползва в по-голяма степен от своето правомощие да започва стратегически разследвания по собствена инициатива; приветства назначаването в кабинета на омбудсмана на координатор за разследване по собствена инициатива и въвеждането на нови вътрешни правила относно подаването на сигнали за нередности; поздравява омбудсмана за положените усилията за реорганизиране на нейния кабинет, в резултат на които вече е значително повишена ефективността; приветства и подкрепя далновидния подход на омбудсмана и приемането на новата петгодишна стратегия „Към 2019 г.“ която въвежда по-стратегически подход за справяне със системни проблеми и насърчаване на доброто администриране;

4.  Приветства разследванията, започнати през 2014 г. от омбудсмана, в които могат да се откроят следните ключови теми: прозрачност в рамките на институциите на ЕС, прозрачност при лобиране и клинични изпитвания, основни права, етични въпроси, участие на гражданите при вземането на решения на ЕС, финансирани от ЕС проекти и програми и политика на ЕС в областта на конкуренцията;

5.  Припомня, че в течение на годините 20—30% от жалбите са били свързани с прозрачност и че повечето от повдигнатите общи въпроси, свързани с прозрачността, са по повод отказа на институциите да предоставят достъп до документи и/или информация; счита, че откритостта и публичният достъп до документи в съответствие с член 15 от ДФЕС и член 42 от Хартата са основен елемент от системата на взаимозависимост и взаимоограничаване на институциите; подкрепя всяка инициатива на Комисията и на останалите институции на ЕС, за да се гарантира справедлив, бърз и лесен достъп за всички до документацията на ЕС; отбелязва със задоволство повишената прозрачност в резултат на публикуването на публичния регистър на документи онлайн; призовава омбудсмана да разследва свързаните с прозрачността въпроси относно своевременния достъпна Парламента до важни документи на Комисията по производства за установяване на нарушение и по процедурата „EU Pilot“, особено когато тези документи са свързани с подадени петиции; счита, че трябва да бъдат идентифицирани и въведени подходящи механизми, за да се гарантира истински междуинституционален диалог;

6.  Предупреждава, че все още не се спазват надлежно всички разпоредби във връзка с Конвенцията от Орхус и свързаните с нея регламенти (Регламент (ЕО) № 1367/2006 и Регламент (ЕО) № 1049/2001); счита, че все още има много възможности за подобрения в областта на прозрачността от страна на Комисията, особено по отношение на количеството и качеството на наличната информация, предоставяна на отделни граждани и на организации на гражданското общество при искане от тяхна страна за достъп до документи; приканва омбудсмана да проведе разследване въз основа на обширната петиция 0134/2012 по тези въпроси с цел идентифициране и преодоляване на всеки възможен случай на лошо администриране във връзка с прилагането на тези регламенти от страна на съответните институции на ЕС;

7.  Приветства разследванията на омбудсмана на случаи на „кадрова въртележка“ по отношение на високопоставени длъжностни лица на ЕС; отбелязва, че омбудсманът е разследвал жалби от пет неправителствени организации и е проверил 54 досиета на Комисията; насърчава омбудсмана да спомогне за разработването и въвеждането на ясни и подробни критерии и механизми за прилагане с цел установяване, разследване и при възможност предотвратяване на конфликт на интереси на всички равнища на институциите, органите и агенциите на ЕС;

8.  Счита, че понятието за конфликт на интереси надхвърля въпроса за прозрачността и че осигуряването на европейска публична администрация, в която няма такива конфликти, е от първостепенно значение в опитите за изграждане на истинска европейска демокрация и за съхраняване на доверието на европейските граждани, между самите публични служители и в институциите; препоръчва на омбудсмана да вземе предвид при разследванията си разпоредбите на Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията, Насоките на ОИСР за управление на конфликта на интереси в публичния сектор и специфичните препоръки на „Трансперънси интернешънъл“;

9.  Отбелязва, че в резултат на разследванията на омбудсмана Комисията публикува документи относно влизането на Гърция в еврозоната, Европейската централна банка оповести писмо до ирландското правителство относно финансовата криза и Комисията приложи препоръката на омбудсмана да предостави документи относно реформата на общата политика в областта на рибарството, макар и след като беше постигнато споразумение относно реформата;

10.  Приветства напредъка по отношение на откритостта в текущите преговори за ТПТИ вследствие на разследванията на омбудсмана по отношение на прозрачността на тези преговори; отбелязва, че след това Съветът публикува директивите, които ЕС използва за договаряне на ТПТИ, а Комисията обяви планове за увеличаване на прозрачността в областта на лобирането и за разширяване на достъпа до документи, свързани с ТПТИ; отбелязва загрижеността на гражданите относно прозрачността на преговорите за ТПТИ;

11.  Припомня, че в неговата комисия по петиции постъпват многобройни анонимни жалби от групи и граждани относно липсата на прозрачност при преговорите за ТПТИ, които показват дълбоката загриженост на обществеността по този въпрос на европейско равнище;

12.  Си задава въпроса дали големите закъснения при вземането на решения по някои законодателни инициативи в рамките на Съвета, като например хоризонталната директива срещу дискриминацията, която е замразена от повече от шест години, или ратифицирането на Договора от Маракеш за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, не попадат в категорията на лошо администриране, тъй като те пораждат голямо разочарование сред засегнатите граждани по отношение на институциите на ЕС; настоятелно призовава Съвета, и по-специално блокиращите малцинства в рамките на Съвета, да предприемат необходимите стъпки за справяне с тези неприемливи ситуации; предлага омбудсманът да проучи този въпрос в рамките на своята компетентност;

13.  Приветства омбудсмана за по-силния и необходим акцент върху прозрачността при свързаните с лобиране дейности и за работата му в посока към създаване на задължителен регистър за прозрачност, така че гражданите да знаят кой се опитва да повлияе на лицата, вземащи решения на равнището на ЕС; приветства разследването на омбудсмана на състава и прозрачността на експертните групи към Комисията, по-специално консултиращите относно общата селскостопанска политика (ОСП), за които ЕС изразходва повече от една трета от своя бюджет; подкрепя подхода му към тези групи и го насърчава да продължи наблюдението на прозрачността на състава им, за да гарантира балансирано представителство и баланс между половете в широкия спектър от групи по икономически и неикономически интереси във всички области на политиката;

14.  Отбелязва, че повече от 7000 институции са се регистрирали доброволно в Регистъра за прозрачност, което отразява разнообразието на съществуващите публични и частни заинтересовани лица, с които работят европейските институции; одобрява подкрепата на омбудсмана за плана на заместник-председателя Тимерманс да направи регистъра задължителен; приветства решението на Комисията от 1 декември 2014 г. да се задължат всички членове на Комисията и висши служители да публикуват всички контакти и срещи със заинтересовани лица и лобисти; приветства факта, че регистърът следва да включва информация за човешките и финансовите ресурси, с които разполагат лобистки организации, в по-голямо съответствие със съществуващите правила и разпоредби относно откритостта и доброто управление в институциите на ЕС;

15.  Насърчава омбудсмана да продължи да проявява бдителност и решимост и да продължи да настоява пред Комисията да осигури пълна прозрачност на членовете и на заседанията на всички експертни групи, технологични платформи и агенции; припомня условията, които Парламентът определи през 2012 г. при отмяна на замразяването на бюджета за експертните групи;

16.  Отбелязва, че през 2014 г. омбудсманът изигра ключова роля в областта на прозрачността на данните от клинични изпитвания чрез подпомагане на изграждането на проактивна политика за прозрачност на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА); отбелязва, че през октомври 2014 г. ЕМА взе решение да публикува проактивно своите доклади от клиничните изпитвания; насърчава омбудсмана да продължи да наблюдава начина, по който ЕМА предоставя данни от клинични изпитвания, и да гарантира, че се спазват най-високите стандарти на прозрачност;

17.  Призовава държавите членки да бъдат по-активни в своето наложително сътрудничество с омбудсмана;

18.  Настоятелно призовава омбудсмана да продължи насърчаването на по-голяма прозрачност при клиничните изпитвания, особено при оценяването на качеството на резултатите от страна на Европейската агенция по лекарствата; припомня, че тази оценка следва да се основава на добавената стойност на иновативните лекарства и действителните разходи за научни изследвания, за да се подпомогнат моделите на държавите членки за ценообразуване и финансиране;

19.  Призовава омбудсмана да продължи да насърчава инициативата за гарантиране на по-голяма прозрачност по отношение на научните изследвания и иновациите, за да гарантира достъпа до здравеопазване в рамките на правомощията на службата на омбудсмана;

20.  Приветства новия Регламент на ЕС за клиничните изпитвания, който изисква да се предоставя информация относно клиничните изпитвания; отбелязва, че „Международният ден на правото да се знае“ на омбудсмана през 2014 г. беше посветен на прозрачността на данните от клиничните изпитвания;

21.  Приветства факта, че омбудсманът започна разследване по отношение на защитата на основните права във всички случаи на прилагане на политиката на сближаване на ЕС, създадена с цел създаване на растеж и работни места, справяне с изменението на климата и енергийната зависимост и намаляване на бедността и социалното изключване;

22.  Отбелязва, че „Хоризонт 2020“ е третият най-важен пакет от бюджетни инвестиции след ОСП и структурните фондове, с бюджет от почти 80 000 милиона евро, както и че той е от ключово значение за икономическото и социалното развитие в бъдеще; призовава омбудсмана да продължи да гарантира прозрачност в целия процес на анализ и възлагане на проекти по „Хоризонт 2020“;

23.  Призовава Frontex да гарантира зачитане на благосъстоянието на завърналите се лица по време на полети за връщане и правилно прилагане на своя кодекс за поведение за съвместни операции по връщане; приветства призива на омбудсмана към Frontex за създаване на отделен механизъм за подаване на жалби във връзка с евентуални нарушения на основните права; приканва омбудсмана да проучи допълнително този въпрос в настоящите условия на все по-голям брой бежанци по границите на ЕС;

24.  Приветства разследването на омбудсмана на това дали институциите на ЕС са спазвали задължението си за въвеждане на вътрешни правила относно подаването на сигнали за нередности; припомня на девет институции на ЕС, към които се обърна омбудсманът, включително Комисията, Парламента и Съвета, да информират омбудсмана за правилата, които са въвели или възнамеряват да въведат;

25.  Поздравява омбудсмана за разследванията му по отношение на правото на гражданите да участват в процеса на вземане на решения в ЕС, и по-специално по отношение на функционирането на Европейската гражданска инициатива (ЕГИ); отбелязва, че през 2014 г. омбудсманът прикани организатори на ЕГИ, организации на гражданското общество и други заинтересовани страни да предоставят обратна информация относно ЕГИ с цел подобряването ѝ; отбелязва със загриженост, че представителите на подкрепящите платформи изискват по-добро хармонизиране и подобряване на административните методи за събиране и регистриране на подписи; очаква по-нататъшни предложения за подобрение, и по-специално по отношение на съществуващите технически ограничения и свързани със защитата на данните ограничения в процеса на събиране на подписи; приканва омбудсмана да сподели своя опит и да допринесе за предстоящото преразглеждане на Регламента относно ЕГИ;

26.  Приветства 80-процентното зачитане на предложенията на омбудсмана от страна на институциите на ЕС; изразява загриженост във връзка с продължаващото 20-процентно незачитане; съзнава, че предложенията на омбудсмана не са правно обвързващи; настоятелно призовава институциите, органите и агенциите да реагират бързо, ефективно и отговорно на критичните забележки и проектопрепоръките на омбудсмана; подкрепя омбудсмана в бъдещи разследвания в областта му на компетентност с цел установяване на възможни пропуски в прозрачността при изпълнението на бюджета на ЕС, като си сътрудничи при необходимост със Сметната палата, OLAF и комисията по бюджетен контрол на Парламента;

27.  Припомня, че омбудсманът също така има капацитета, а следователно и задължението да осъществява контрол върху Парламента в рамките на постигане на целта за добра администрация за гражданите на ЕС;

28.  Поздравява омбудсмана за инициативата му, предприета при подготовката на европейските избори, да бъде домакин на интерактивна проява, озаглавена „Вашият списък с желания за Европа“, с цел поставяне на гражданите в центъра на процеса на вземане на решения;

29.  Насърчава Европейския омбудсман да продължи да подкрепя дейността на Европейската мрежа на омбудсманите с оглед на по-добро осведомяване на гражданите на ЕС относно разпределянето на отговорности между Европейския омбудсман, националните и регионалните омбудсмани и комисията по петиции на Парламента; признава важния принос на мрежата за насърчаване на обмена на най-добри практики и информация относно обхвата на дейност и правомощията на нейните членове; отбелязва, че 59,3% от жалбите, обработени през 2014 г., попадат в правомощията на член на мрежата; призовава комисията по петиции да бъде по-активен член на мрежата и да укрепи сътрудничеството си с мрежата по отношение на общи политики, които попадат в сферата на дейност на Европейския съюз; отбелязва, че през 2014 г. омбудсманът е прехвърлил 86 жалби на тази комисия;

30.  Насърчава омбудсмана да разследва в координация с Европейската сметна палата програмите и проектите, финансирани от Европейския съюз, особено по отношение на финансирането на проекти, насочени към намаляване на различията в развитието;

31.  Изразява съгласие с омбудсмана, че институциите на ЕС следва да гарантират, че техните услуги са достъпни за лица с увреждания, както и че тези лица имат достъп до информация и средства за комуникация; настоятелно призовава институциите да гарантират, че работната среда е открита, приобщаваща и достъпна за лица с увреждания, така че те да могат да участват ефективно и пълноценно в политическия и обществения живот;

32.  Призовава за увеличаване на бюджета на службата на омбудсмана;

33.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и настоящия доклад на Съвета, на Комисията, на Европейския омбудсман, на правителствата и парламентите на държавите членки и на техните омбудсмани или на други органи с подобни правомощия.

(1) ОВ L 113, 4.5.1994 г., стр. 15.
(2)„Европейският омбудсман — годишен доклад за 1999 г.“ (ОВ C 260, 11.9.2000 г., стр. 1.)


Годишен доклад на Европейската централна банка за 2014 г.
PDF 492kWORD 104k
Резолюция на Европейския парламент от 25 февруари 2016 г. относно годишния доклад на Европейската централна банка за 2014 г. (2015/2115(INI))
P8_TA(2016)0063A8-0012/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид годишния доклад на Европейската централна банка за 2014 г.,

—  като взе предвид член 284, параграф 3 от ДФЕС,

—  като взе предвид решението на Съда на ЕС по дело C‑62/14 от 16 юни 2015 г.,

—  като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално член 15 от него,

—  като взе предвид член 132, параграф 1 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8‑0012/2016),

А.  като има предвид, че според последната прогноза на Комисията от есента възстановяването на икономиката в еврозоната се очаква да нарасне, като реалният БВП се очаква да се повиши с 1,4% през 2015 г., 1,7% през 2016 г. и 1,8% през 2017 г.; като има предвид, че основите за растеж са крехки; като има предвид, че силният политически ангажимент за осъществяването на устойчиви и балансирани от социална гледна точка структурни реформи е ключов за увеличаването на икономическия растеж;

Б.  като има предвид, че според същата прогноза безработицата в еврозоната се очаква да отбележи бавно понижение от 11,6% в края на 2014 г. на 10,5% в края на 2016 г.; като има предвид, че съществуват големи различия между равнищата на безработица в отделните държави членки, като стойностите варират от 6,4% в Германия до 26,6% в Гърция; като има предвид, че процентите на безработица се запазват на тревожно равнище в многобройни държави членки, като засягат в особена степен младите хора и трайно безработните лица;

В.  като има предвид, че според същата прогноза фискалните перспективи в еврозоната следва да отбележат подобрение, с очаквано понижение в публичния дефицит (от 2,4% през 2014 г. до 1,7% през 2016 г.) и публичния дълг (от 94% в края на 2014 г. до 92,5% в края на 2016 г.);

Г.  като има предвид, че ниските цени на енергията имат отрицателно въздействие върху инфлационните очаквания, но биха могли да подпомогнат икономическото възстановяване;

Д.  като има предвид, че тези процеси се подкрепят основно от частното потребление, износа и външни фактори като ниските цени на енергията, и особено на суровия нефт, докато частните и публичните инвестиции в еврозоната растат с бавни темпове и остават на нива, които са значително по-ниски от регистрираните преди началото на кризата, и че относителният дял на инвестициите в БВП постепенно намалява от няколко десетилетия;

Е.  като има предвид, че според прогнозата на ЕЦБ от септември 2015 г. средният темп на инфлацията в еврозоната, който остана близък до нулата в първата половина на 2015 г., се очаква да нарасне, достигайки 1,1% през 2016 г. и 1,7% през 2017 г.;

Ж.  като има предвид, че член 127, параграф 2 от ДФЕС възлага на Европейската система на централните банки „да насърчава нормалното функциониране на платежните системи“;

З.  като има предвид, че през 2014 г. ЕЦБ понижи основните си лихвени проценти за рефинансиране до ефективната долна граница и намали лихвения процент по депозитното улеснение на – 0,20%; като има предвид, че намаляването на реалните лихвени проценти не доведе до значително увеличаване на кредитирането за домакинствата или за предприятията, и по-специално МСП, като това допринесе за решението на ЕЦБ да заложи на неконвенционални мерки на паричната политика;

И.  като има предвид, че досега при изпълнението на надзорните си функции ЕЦБ не винаги е отчитала в достатъчна степен принципа на пропорционалност;

Й.  като има предвид, че МСП са гръбнакът на европейската икономика и че банковата система е инструмент за осигуряване на тяхната конкурентоспособност и растеж; като има предвид, че улесняването на кредитния поток към микро-, малките и средните предприятия е от основно значение, тъй като те представляват 99% от всички предприятия и създават 80% от работните места в Съюза, като по този начин играят ключова роля за генериране на икономически растеж, създаване на работни места и намаляване на социалните различия; като има предвид, че обемът на банковите кредити бавно се увеличава;

К.  като има предвид, че през 2014 г. ЕЦБ приложи поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране и програми за закупуване на подбрани активи от частния сектор, имащи за цел подпомагане на кредитирането на реалната икономика;

Л.  като има предвид, че на 22 януари 2015 г. ЕЦБ започна разширена програма за закупуване на активи в размер на 1,1 билиона евро, която е предвидена да продължи до септември 2016 г. и при всички случаи — докато е налице устойчива корекция в движението на инфлацията;

М.  като има предвид, че заради ангажимента към програмата си за закупуване на облигации ЕЦБ натовари баланса си със значителна степен на риск;

Н.  като има предвид, че Единният надзорен механизъм (ЕНМ), първият стълб на банковия съюз, стана напълно оперативен на 4 ноември 2014 г. с прехвърлянето на ЕЦБ на прекия надзор върху 122-те най-големи банки в еврозоната; като има предвид, че успоредно с това беше извършено цялостна оценка на тези значими банки, включваща преглед на качеството на активите и стрес тест, която приключи на 26 октомври 2014 г.; като има предвид, че Единният механизъм за преструктуриране (ЕМП), вторият стълб на банковия съюз, започна да функционира в началото на 2015 г., а третият стълб, единната схема за гарантиране на депозитите, все още не е установен;

1.  Припомня, че неравностойното в географско отношение и умерено възстановяване, очаквано през следващите години в еврозоната, трябва да бъде засилено и че потенциалният икономически растеж трябва да се увеличи с цел понижаване на високия процент безработица, отбелязан в много държави членки от еврозоната, и намаляване на бремето на дълга; подчертава, че много държави членки са изправени пред сходни макроикономически предизвикателства; подчертава необходимостта от подобряване на условията както за публичните, така и за частните инвестиции с цел насърчаване на растежа и създаване на работни места и призовава за допълнителни усилия за осигуряване на финансиране за реалната икономика; счита, че държавите членки трябва да положат усилия за извършване на устойчиви и балансирани от социална гледна точка структурни реформи;

2.  Изразява съжаление във връзка със съществуващото, макар и постепенно намаляващо разминаване между лихвените проценти по финансирането за МСП и тези за по-големите предприятия, между лихвените проценти за малки и за големи заеми и между условията за кредитиране за МСП, разположени в различни държави от еврозоната, но признава ограниченията на това, което паричната политика може да постигне в това отношение; в тази връзка отбелязва ролята на спестовните, кооперативните и взаимоспомагателните банки и подчертава, че регулаторната рамка следва да приспособи техните конкретни оперативни принципи и да зачита техните конкретни мисии, както и че надзорните органи следва да познават тези аспекти и да ги вземат предвид в своите практики и подход на действие;

3.  Подчертава, че въпреки продължаващите усилия на ЕЦБ да поддържа благоприятни условия за финансиране, частните и публичните инвестиции в еврозоната продължават да бъдат значително под нивата си преди настоящата криза; приветства в тази връзка създаването на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), както и плана на Комисията да установи истински съюз на капиталовите пазари (СКП), който следва да диверсифицира източниците на финансиране за икономиката на ЕС, да стимулира трансграничните инвестиции и да увеличи достъпа до финансиране за предприятията, особено МСП;

4.  Отбелязва, че в отговор на комплексната среда на криза на държавния дълг, спад на инфлацията, свиване на кредитите и бавен икономически растеж и със своите лихвени проценти, близки до нулева долна граница, ЕЦБ е прибягнала до неконвенционални инструменти на паричната политика;

5.  Отбелязва положителното, макар и скромно въздействие на програмата за закупуване на активи върху паричната и кредитната динамика, със заеми за предприятията, които са все още слаби, но са благоприятствани от постепенното облекчаване на кредитните стандарти, продължаващо облекчаване на условията и реда за нови заеми, спад при отхвърлянето на заявленията, увеличение на търсенето на кредити и постепенно нарастване на частните инвестиции през първите три тримесечия на 2015 г., като същевременно остават значителни различия в икономиките в еврозоната; отбелязва, че от стартирането на програмата за закупуване на активи средносрочните инфлационни очаквания започнаха да се увеличават, като постепенно се доближават до целта от 2%, а рисковете от дефлация може да са намалели; изисква от ЕЦБ, когато е възможно, да прилага тази програма към всички държави членки, без дискриминация, при зачитане на правилата, на които трябва да се подчинява;

6.  Очаква ЕЦБ да допринася за общите икономически политики в рамките на Съюза, както и за постигането на техните цели, съгласно член 282 от ДФЕС, при условие че основната задача за ценова стабилност не е изложена на риск;

7.  Подчертава, че участието на ЕЦБ включва усилия за увеличаване на евтиното кредитирането на реалната икономика и улесняване на икономическото възстановяване в посока към работни места, растеж и стабилност;

8.  Изразява безпокойство от възможните нежелани последици и дългосрочно въздействие на неконвенционалните инструменти на паричната политика на ЕЦБ; съзнава, че излизането от тези мерки ще бъде сложен въпрос, който ще трябва да се планира внимателно с цел предотвратяване на нежелани нарушения на пазара, особено що се отнася до правилното, предпазливо и навременно управление на излизането; изисква от ЕЦБ да наблюдава внимателно рисковете, свързани със програмите ѝ за закупуване; настоява, че паричната политика не може да реши фискалните и икономическите проблеми, които съществуват в много държави членки, и не може да бъде заместител на необходимите устойчиви и балансирани от социална гледна точка структурни реформи, фискална консолидация и целеви инвестиции;

9.  Изразява резерви по отношение на потенциалните рискове за финансовата стабилност, произтичащи от трайно ниските лихвени проценти в някои държави членки, което би могло да окаже неблагоприятно въздействие върху застраховките за живот и пенсионните планове; признава, че дългосрочните лихвени проценти отразяват стоящите в основата макроикономически условия и решенията в областта на паричната политика;

10.  Призовава Комисията да излезе с предложения за подобряване на макропруденциалния надзор и наличните инструменти на политиката с цел намаляване на рисковете, свързани с паралелната банкова система, в светлината на предупреждението, включено в годишния доклад на ЕЦБ, че предвид устойчивото разширяване през последното десетилетие на небанковото кредитно посредничество до 22 билиона евро в активи са необходими по-нататъшни инициативи за наблюдение и оценка на слабите места на растящата паралелна банкова система;

11.  Приветства категоричния ангажимент на ЕЦБ от август 2012 г. „да направи всичко възможно“ в защита на еврото;

12.  Заключава, че програмата за закупуване на държавни и частни дългови ценни книжа на вторичните пазари би могла да бъде по-ефективна;

13.  Посочва загрижеността, изразена в Решението на Съда на ЕС от 16 юни 2015 г. по дело C-62/14, в което се постановява, че когато ЕЦБ закупува държавни облигации на вторичните пазари, е изложена на възможен значителен риск от загуби, както и на възможен риск от обезценяване на дълга; отбелязва, че в същото решение се уточнява, че това не променя заключението, че ЕЦБ има право да купува държавни облигации на вторичните пазари, както и че такива покупки не противоречат на забраната за парично финансиране на държавите членки;

14.  Подчертава, че високите и различни равнища на публичния и частния дълг в някои държави членки, в допълнение към вече разрешените структурни слабости в банковия сектор, са пречка пред правилното прилагане на паричната политика, и че неконвенционалната парична политика, прилагана от ЕЦБ, не е в състояние сама по себе си да промени това положение;

15.  Настоятелно призовава държавите членки от еврозоната, които са обект на програма за макроикономически корекции, да предприемат действия, в съответствие с член 7, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г., за извършването на широкообхватен одит на публичните си финанси с цел, наред с другото, извършване на оценка на причините, довели до натрупването на прекомерен дълг, както и проследяване на всички възможни нередности; подчертава, че целта на този одит следва да бъде постигането на по-добро разбиране на грешките от миналото, а не започване на ad hoc процес на преструктуриране на дълга, който би могъл да отключи нова дългова криза в някои държави членки;

16.  Подчертава, че правилата на действащата рамка за икономическо управление следва да бъдат съответно спазвани и прилагани, без да се прави разлика между големите и малките държави членки; отново заявява, че спазването на средносрочните цели за бюджетните позиции, които са близки до балансиран структурен бюджет или структурен излишък, без да се вземат предвид еднократните и временните мерки, ще позволи на държавите членки да се справят с нормалните циклични колебания, като същевременно поддържат бюджетния дефицит под референтната стойност от 3% от БВП; счита, че всички съществуващи инструменти в рамките на засиления Пакт за стабилност и растеж следва да се прилагат с цел по-силна подкрепа за стабилност и растеж;

17.  Потвърждава своя ангажимент за зачитане на независимостта на ЕЦБ при провеждането на паричната политика, както е заложено в Договорите; счита, че независимостта на централната банка е от решаващо значение за постигане на целта за поддържане на ценовата стабилност; подчертава, че всички правителства и национални публични органи следва да се въздържат от отправяне на призиви към ЕЦБ да предприеме конкретни действия;

18.  Припомня, че в член 127 от ДФЕС се посочва, че ЕЦБ, без да се накърнява нейната основна цел за поддържане на ценова стабилност, подкрепя основните икономически политики на Съюза, и че това е допълнително уточнено в член 282 от ДФЕС;

19.  Обръща вниманието към член 123 от ДФЕС, член 21 от Устава на Европейската система на централните банки и член 7 от Регламент (ЕО) № 3603/93 на Съвета от 13 декември 1993 г., които забраняват директното купуване от страна на националните централни банки или ЕЦБ на дългови инструменти, емитирани от ЕС или от националните публични органи или публичноправни субекти; припомня обаче, че такова купуване се допуска на вторичните пазари;

20.  Приветства опитите на ЕЦБ за повишаване на инфлацията, така че да не надхвърля 2%, но да е близо до тази цифра, тъй като това може също да допринесе за успеха на другите политики на ЕС и повишаване на конкурентоспособността, икономическия растеж и създаването на работни места в Европа, ако бъде изпълнено заедно с целеви инвестиции, амбициозни и балансирани от социална гледна точка структурни реформи и фискална консолидация;

21.  Приветства предприетата от ЕЦБ стъпка напред за публикуване на резюмета от протоколите от заседанията ѝ и очаква обявяването на по-нататъшни стъпки за подобряване на прозрачността на каналите ѝ за комуникация; счита, че може все още да се постигне допълнителен напредък най-вече в рамките на ЕНМ;

22.  Приветства общата понастоящем тенденция сред големите централни банки да разясняват публично решенията си в паричната сфера незабавно след вземането им — практика, чието начало постави ЕЦБ; по-специално приветства публикуването на по-ясните и по-прозрачни процедури за спешна помощ за осигуряване на ликвидност (ELA) за платежоспособни финансови институции (предимно национални банки), които са изправени пред временни проблеми с ликвидността;

23.  Припомня своето искане годишният доклад на ЕЦБ да съдържа обратна информация относно данните, предоставени в годишния доклад на Парламента; счита, че би било полезно, ако наред с оценката си на паричните и финансовите условия ЕЦБ може да представи — в изявлението си след провеждането на месечното заседание на Управителния съвет на ЕЦБ — своята оценка за степента на разликите между фактическия и потенциалния БВП в еврозоната;

24.  Припомня, че провежданият на тримесечие диалог по въпросите на паричната политика е важен, за да се гарантира прозрачността на паричната политика по отношение на Парламента и на широката общественост; приветства практиката представители на ЕЦБ да предоставят навременни и точни отговори на въпросите, поставяни от членовете на ЕП; също така приветства практиката на ЕЦБ да предоставя писмено допълнителна информация, в случай че дадените по време на разискванията отговори не се окажат достатъчно задоволителни и/или изчерпателни;

25.  Подчертава, че надзорната роля на ЕЦБ и нейната функцията във връзка с паричната политика трябва ясно да се разграничават и че съчетаването на двете функции не следва да води до конфликт на интереси за ЕЦБ; в тази връзка припомня ръководния принцип, че инструментът, използван за определяне на политиката, било то в паричната или надзорната сфера, следва да се избира в зависимост от преследваната цел и обсъждания въпрос;

26.  Подчертава необходимостта от демократична отчетност с оглед на новите отговорности, предоставени на ЕЦБ във връзка с надзорните задачи, както и предвид консултативната ѝ роля в програмите на Тройката и Четворката;

27.  Подчертава значението на организационната независимост на Европейския съвет за системен риск и призовава ЕЦБ да обмисли начини за засилване на неговата независимост;

28.  Призовава ЕЦБ да преработи изцяло предложението за създаване на цялостен аналитичен набор от данни относно кредитите (Anaсredit), като вземе предвид по-специално принципа на пропорционалност, и по този начин да съсредоточи вниманието си върху определянето на подходящи прагове с цел намаляване на административните разходи, в частност за по-малките финансови институции;

29.  Приветства желанието, изразено от Марио Драги в рамките на диалога по въпросите на паричната политика, проведен на 23 септември 2015 г., да „информира Европейския парламент за възприеманите от ЕЦБ позиции“ в рамките на органи като Съвета за финансова стабилност или Базелския комитет по банков надзор;

30.  Припомня, че ролята на ЕЦБ включва защита на финансовата стабилност, а оттам и необходимостта да се осигури достатъчна ликвидност, за да се избегне банкова паника в платежоспособни банки, свързани с мрежата на Евросистемата;

31.  Припомня, че ролята на ЕЦБ в Тройката и в Четворката е кодифицирана в пакета от два законодателни акта (член 7 от Регламент (ЕС) № 472/2013); отбелязва решението на Съда на ЕС по дело C‑62/14 от 16 юни 2015 г. и призовава ЕЦБ да го вземе предвид при своите действия; настоятелно призовава ЕЦБ да направи преоценка и ако е необходимо, да укрепи своята независимост от политическите решения;

32.  Призовава за цялостна оценка на начина на действие на Тройката и на участието на ЕЦБ в рамките на Тройката и Четворката, с оглед на това да се изясни обхватът на отговорностите и да се увеличи демократичната отчетност при приемането и прилагането на спасителните програми;

33.  Припомня доклада на Парламента от 28 февруари 2014 г. относно разследващия доклад относно ролята и действията на Тройката, в който се призовава следващият Парламент да използва за основа този доклад, да разработи неговите ключови констатации, както и да направи допълнителни проучвания;

34.  Призовава държавите членки, Съвета и ЕЦБ да положат всички усилия, за да се гарантира балансираното представителство на мъжете и жените в органите за вземане на решения на ЕЦБ и да обърнат сериозно внимание на този фактор при подновяването на състава на тези органи, по-специално на Управителния съвет и на Изпълнителния съвет;

35.  Отбелязва, че на 24 ноември 2015 г. Комисията предложи за банковите депозити обхващаща цялата еврозона схема за гарантиране на депозитите (EDIS);

36.  Приветства проекта за СКП и неговия потенциал за възстановяване на каналите за финансиране не чрез намаляване на средствата за финансиране или чрез запазването им на настоящите им равнища, а по-скоро чрез тяхното увеличаване и разнообразяване, като по този начин се допринася за намаляване на прекомерната зависимост на икономиките на еврозоната от банковата система и за създаването на жизнено важна схема за поемане на сътресения за паричния съюз; предупреждава обаче, че СКП не бива да обезсърчава персоналното консултативно банкиране, съсредоточено върху реалната икономика, тъй като то е най-подходящата форма на финансиране за по-малките предприятия;

37.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Европейската централна банка.


Откриване на преговорите за ССТ с Австралия и Нова Зеландия
PDF 475kWORD 85k
Резолюция на Европейския парламент от 25 февруари 2016 г. относно започването на преговори за споразумения за свободна търговия с Австралия и Нова Зеландия (2015/2932(RSP))
P8_TA(2016)0064B8-0250/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2015 г., озаглавено „Търговията — за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“ (COM(2015)0497),

—  като взе предвид съвместната декларация на председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер, председателя на Европейския съвет г-н Доналд Туск и министър‑председателя на Нова Зеландия Джон Кий от 29 октомври 2015 г. и съвместната декларация на председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер, председателя на Европейския съвет г-н Доналд Туск и министър-председателя на Австралия Малкълм Търнбул от 15 ноември 2015 г.,

—  като взе предвид Рамката за партньорство между ЕС и Австралия от 29 октомври 2008 г. и Съвместната декларация за връзки и сътрудничество между ЕС и Нова Зеландия от 21 септември 2007 г.,

—  като взе предвид други двустранни споразумения между ЕС и Австралия, и по‑специално Споразумението за взаимно признаване по отношение на оценката на съответствието, сертификатите и маркировките и Споразумението относно търговията с вина,

—  като взе предвид други двустранни споразумения между ЕС и Нова Зеландия, и по-специално Споразумението за санитарните мерки, приложими за търговията с живи животни и с продукти от животински произход и Споразумението за взаимно признаване по отношение на оценката за съответствие,

—  като взе предвид своите предходни резолюции, и по-конкретно — позициите си от 12 септември 2012 г. относно проекта за решение на Съвета за сключване на споразумението между Европейския съюз и Австралия за изменение на споразумението за взаимно признаване(1) и от 12 септември 2012 г. относно проекторешението на Съвета за сключването на споразумение между Европейския съюз и Нова Зеландия за изменение на споразумението за взаимно признаване(2),

—  като взе предвид комюникето след срещата на държавните и правителствените ръководители на държавите от Г-20 в Бризбейн на 15 и 16 ноември 2014 г.,

—  като взе предвид съвместната декларация от 22 април 2015 г. на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и министъра на външните работи на Австралия, озаглавена „Към по-тясно партньорство между ЕС и Австралия“, както и съвместната декларация от 25 март 2014 г. на председателя Ван Ромпьой, председателя Барозу и министър-председателя Кий относно задълбочаването на партньорството между Нова Зеландия и Европейския съюз,

—  като взе предвид чувствителността на някои селскостопански сектори при тези преговори,

—  като взе предвид вече значителния брой споразумения, които бяха договорени между ЕС и неговите основни търговски партньори,

—  като взе предвид член 207, параграф 3 и член 218 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно започването на преговори за ССТ с Австралия и Нова Зеландия (O-000154/2015 — B8-0101/2016),

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Австралия и Нова Зеландия са сред най-старите и най-близките партньори на ЕС, споделящи общи ценности и ангажирани с насърчаването на просперитета и сигурността в рамките на основана на правила система в световен мащаб;

Б.  като има предвид, че ЕС, Австралия и Нова Зеландия работят заедно за справяне с общите предизвикателства по широк спектър от въпроси и си сътрудничат в редица международни форуми;

В.  като има предвид, че ЕС и Нова Зеландия са страни по Споразумението относно обществените поръчки, а Австралия е в процес на присъединяване към него;

Г.  като има предвид, че ЕС, Австралия и Нова Зеландия участват в многостранни преговори за по-нататъшно либерализиране на търговията с екологични стоки (Споразумение за екологичните стоки) и на търговията с услуги (Споразумение по търговията с услуги, TiSA);

Д.  като има предвид, че Австралия и Нова Зеландия са страни в приключилите неотдавна преговори за Транстихоокеанско партньорство и в текущите преговори за всеобхватно регионално икономическо партньорство в Източна Азия, обединяващи най-важните търговски партньори на Австралия и Нова Зеландия;

Е.  като има предвид, че Австралия и Нова Зеландия са две от само шестте страни — членки на СТО, които все още не разполагат с преференциален достъп до пазара на ЕС или не са в процес на преговори за тази цел;

Ж.  като има предвид, че Австралия и Нова Зеландия са две държави, в които се прилагат напълно принципите на правовата държава и които понастоящем предлагат силна защита на околната среда и на правата на човека, социалните и трудовите права;

З.  като има предвид, че сключването на споразумения за свободна търговия между ЕС и Австралия и между ЕС и Нова Зеландия ще задълбочи отношенията в областта на търговията и инвестициите, и като има предвид, че този процес не може да бъде провеждан, ако споразуменията накърняват способността на страните да въвеждат, поддържат и укрепват своите социални и трудови стандарти и стандарти в областта на околната среда;

И.  като има предвид, че ЕС приключи преговорите по споразумение за партньорство между ЕС и Нова Зеландия по въпросите на отношенията и сътрудничеството на 30 юли 2014 г. и по Рамковото споразумение между ЕС и Австралия на 22 април 2015 г.;

Й.  като има предвид, че ЕС е третият по важност търговски партньор както на Австралия, така и на Нова Зеландия, които заемат съответно двадесет и първо и петдесет и първо място сред търговските партньори на ЕС (2014 г.);

К.  като има предвид, че Нова Зеландия е една от малкото държави, за които Комисията признава, че имат адекватно равнище на защита на личните данни;

Л.  като има предвид, че сключването на съвременни, амбициозни, балансирани и широкообхватни споразумения би извело икономическите отношения на ново равнище;

М.  като има предвид, че Парламентът ще трябва да вземе решение дали да даде съгласието си за евентуалните ССТ между ЕС и Австралия и между ЕС и Нова Зеландия,

1.  Подчертава значението на задълбочаването на взаимоотношенията между ЕС и азиатско-тихоокеанския регион за икономическия растеж в Европа и посочва, че това следва да бъде отразено в търговската политика на Европейския съюз; признава, че Австралия и Нова Зеландия са важна част от тази стратегия и че разширяването и задълбочаването на търговията с тези партньори може да спомогне за постигането на тази цел;

2.  Поздравява както Австралия, така и Нова Зеландия за тяхната силна и последователна ангажираност с дневния ред на многостранните търговски преговори;

3.  Счита, че пълният потенциал на стратегиите на Съюза за двустранно и регионално сътрудничество може да се реализира само чрез сключването на висококачествени ССТ както с Австралия, така и с Нова Зеландия, в дух на реципрочност и взаимна изгода, като с това по никакъв начин не се подкопават или отклоняват ресурси и внимание от стремежа за постигане на напредък на многостранно равнище или прилагането на вече сключени многостранни и двустранни споразумения;

4.  Счита, че договарянето на две отделни, съвременни, амбициозни, балансирани и всеобхватни ССТ с Австралия и с Нова Зеландия в съответствие със специфичните характеристики на тези икономики е прагматично средство за задълбочаването на двустранните партньорства и по-нататъшното укрепване на съществуващите, вече утвърдени двустранни отношения в областта на търговията и инвестициите и ще спомогне за смекчаване на евентуалните отклоняващи въздействия на сключеното неотдавна Транстихоокеанско споразумение за партньорство (ТТСП); счита, че резултатът от преговорите ще може да служи като модел за бъдещи споразумения за свободна търговия;

5.  Призовава Комисията внимателно да проучи всички допълнителни възможности за достъп до пазара за европейските икономически оператори, и особено малките и средните предприятия (МСП), предлагани от евентуалните ССТ с Австралия и Нова Зеландия, по време на подготвителните проучвания и да ги сравни с възможни защитни интереси, като има предвид също така, че Австралия и Нова Зеландия вече имат сравнително отворени пазари и много ниски тарифи в международен план;

6.  Подчертава, че амбициозните споразумения между трите напреднали икономики трябва да разглеждат по съдържателен начин инвестициите, търговията със стоки и услуги (въз основа на последните препоръки на Европейския парламент по отношение на запазването на политическо пространство и чувствителните сектори), електронната търговия, обществените поръчки, енергетиката, държавните предприятия, конкуренцията, борбата с корупцията, регулаторни въпроси като санитарните и фитосанитарните пречки, технологичните изследвания, и в особено голяма степен потребностите на МСП, и могат да бъдат от полза в управлението на световната икономика чрез засилено сближаване и сътрудничество в областта на международните стандарти, без да се понижава защитата на потребителите (напр. безопасност на храните), околната среда (напр. здравето на животните и хуманното отношение към животните, здравето на растенията) или равнището на социалните и трудовите права;

7.  Подчертава, че евентуалните споразумения следва да отчитат в пълна степен, в отделна глава, потребностите и интересите на МСП по отношение на въпроси, свързани с улесняването на достъпа до пазара, за да се създадат конкретни възможности за стопанска дейност;

8.  Счита, че една солидна и амбициозна глава за устойчивото развитие, която включва, наред с другото, основните трудови стандарти и четирите приоритетни конвенции за управлението на МОТ и многостранните споразумения в областта на околната среда, е неразделна част от всяко потенциално споразумение за свободна търговия; счита, че споразумението следва също така да включва създаването на съвместен форум на гражданското общество, който да проследява и коментира неговото изпълнение и начина, по който страните спазват своите ангажименти и задължения в областта на правата на човека, трудовите норми и опазването на околната среда;

9.  Отбелязва, че селското стопанство е изключително чувствителен сектор и че един окончателен, балансиран резултат по отношение на главите за селското стопанство и рибарството трябва да отчете по подобаващ начин интересите на всички европейски производители, например производителите на месо, млечни продукти, захар, зърнени култури и текстил, както и производителите в най-отдалечените региони, например чрез въвеждането на преходни периоди или подходящи квоти или като не поема ангажименти в най-чувствителните сектори; счита, че само тогава може да даде тласък на конкурентоспособността и да е от полза както за потребителите, така и за производителите; призовава за включването на ефективни двустранни предпазни мерки за предотвратяване на рязко увеличаване на вноса, което би причинило или би заплашило да причини сериозни щети на европейските производители, както и за прилагането на специфични мерки за защита на чувствителните продукти от най-отдалечените региони, особено изключването на специалните захари;

10.  Подчертава, че преговорите трябва да доведат до силни и приложими разпоредби за признаване и защита на правата върху интелектуалната собственост, в т.ч. географските означения;

11.  Призовава Комисията да извърши във възможно най-кратък срок цялостни оценки на въздействието върху устойчивото развитие на евентуалните споразумения с цел да си осигури способността да оценява щателно възможните ползи и загуби от засилването на отношенията в областта на търговията и инвестициите между ЕС и Австралия и между ЕС и Нова Зеландия в полза на населението и предприятията от двете страни, включително най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии;

12.  Призовава Комисията да обвърже започването на преговори с Австралия и Нова Зеландия с условието всички страни да се ангажират още в самото начало да водят преговорите по възможно най-прозрачен начин, спазвайки напълно най-добрите практики, установени по време на други преговори, и в постоянен диалог със социалните партньори и гражданското общество, както и да включат очакваното равнище на амбиция в това отношение в подготвителното проучване;

13.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, както и на правителствата и парламентите на Австралия и Нова Зеландия.

(1) ОВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 210.
(2) ОВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 210.


Въвеждане на съвместими системи за регистрацията на домашни любимци във всички държави членки
PDF 480kWORD 81k
Резолюция на Европейския парламент от 25 февруари 2016 г. относно въвеждането на съвместими системи за регистрацията на домашни любимци във всички държави членки (2016/2540(RSP))
P8_TA(2016)0065RC-B8-0251/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид изявлението на Комисията от 4 февруари 2016 г. относно въвеждането на съвместими системи за регистрация на домашни любимци във всички държави членки,

—  като взе предвид член 43 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно функционирането на общата селскостопанска политика,

—  като взе предвид член 114 от ДФЕС относно създаването и функционирането на единния пазар,

—  като взе предвид член 168, параграф 4, буква б) от ДФЕС относно мерките във ветеринарната и фитосанитарната област,

—  като взе предвид член 169 от ДФЕС относно мерките за защита на потребителите,

—  като взе предвид член 13 от ДФЕС, който предвижда, че при изработването и осъществяването на политиката на Съюза, Съюзът и държавите членки държат изцяло сметка за изискванията за хуманно отношение към животните като същества с усещания,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 576/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно движението с нетърговска цел на домашни любимци, както и Регламент за изпълнение (ЕС) № 577/2013 на Комисията от 28 юни 2013 г. за образците на идентификационни документи за движение с нетърговска цел на кучета, котки и порове, създаването на списък с територии и трети държави и изискванията за формата, оформлението и езика на декларациите за удостоверяване на съответствие с някои условия, предвидени в Регламент (ЕС) № 576/2013,

—  като взе предвид Директива 92/65/ЕИО на Съвета от 13 юли 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение А, раздел I към Директива 90/425/ЕИО,

—  като взе предвид своята позиция от 15 април 2014 г. относно предложението за регламент относно здравеопазването на животните(1),

—  като взе предвид заключенията от 3050-ото заседание на Съвета по селско стопанство и рибарство от 29 ноември 2010 г. относно хуманното отношение към котките и кучетата,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 г. относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях,

—  като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) № 792/2012 на Комисията от 23 август 2012 г. за определяне на правила във връзка с формата на разрешителните, сертификатите и другите документи, предвидени в Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета относно защитата на видовете от дивата фауна и флора чрез регулиране на търговията с тях, и за изменение на Регламент (ЕО) № 865/2006 на Комисията,

—  като взе предвид своята резолюция от 19 май 2015 г. относно по-безопасно здравно обслужване в Европа: подобряване на безопасността на пациентите и борбата с антимикробната резистентност(2),

—  като взе предвид заключенията на проучването на многосекторния, междупрофесионален и интердисциплинарен стратегически мозъчен тръст относно зоонозите при домашните любимци (CALLISTO),

—  като взе предвид първите резултати от европейското проучване относно котките и кучетата, участващи в дейности с търговска цел, проведено в 12 държави членки в съответствие с декларацията на Комисията, приложена към Регламент (ЕС) № 576/2013,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Комисията е финансирала проучване относно хуманното отношение към котките и кучетата, участващи в дейности с търговска цел,

Б.  като има предвид, че неправителствени организации, правоприлагащи агенции, компетентни органи и ветеринарни лекари са представили данни за нарастването на незаконната търговия с домашни любимци, с широко разпространени нарушения на схемата за пътуване на домашни любимци, избягване на проверки и фалшифициране на документи;

В.  като има предвид, че според неправителствени организации, правоприлагащи агенции и компетентни органи незаконната търговия с домашни любимци, в това число диви и екзотични животни, е свързана с тежката и организираната престъпност;

Г.  като има предвид, че въпреки неотдавнашното подобрение все още съществуват сериозни опасения по отношение на информацията, предоставяна за паспортите на домашни любимци, а именно по отношение на това как може да бъде доказано, че съответната възраст на конкретното животно е вярна;

Д.  като има предвид, че домашните любимци, които се търгуват незаконно, често са развъждани в лоши условия, социализирани са слабо и са изложени на повишен риск от заболявания, и като има предвид, че 70% от новите заболявания, появили се при хората през последните десетилетия, са с животински произход и че животните, обичайно отглеждани като домашни любимци, са носители на над 100 зоонози, в това число бяс;

Е.  като има предвид, че повечето държави членки вече са въвели известни изисквания за регистрация и/или идентификация на домашните любимци; като има предвид, че повечето от тези бази данни все още не са съвместими и че проследяемостта на домашните любимци при транспортирането им в рамките на Съюза е ограничена;

Ж.  като има предвид, че въвежданото на съвместими изисквания за идентификация и регистрация на домашните любимци би било значителна крачка напред към защитата на хуманното отношение към животните и опазването на общественото здраве и здравето на животните, и би позволило ефективната проследяемост в рамките на Съюза;

З.  като има предвид, че някои държави членки (Нидерландия и Белгия) вече разполагат с положителни списъци за отглеждането и/или продажбата на домашни любимци;

1.  Подчертава положителния принос на домашните любимци към живота на милиони отделни собственици и семейства в целия ЕС и отново потвърждава, че собствениците следва да могат да пътуват със своите домашни любимци по безопасен и контролиран начин на територията на целия Съюз;

2.  Приветства подобренията в схемата за пътуване на домашни любимци, въведени с Регламент (ЕС) № 576/2013, в това число добавените защитни характеристики, съдържащи се в паспортите на домашни любимци, както и по-нататъшните подобрения, които ще влязат в сила след приемането от съзаконодателите на Закона за здравеопазването на животните;

3.  Отбелязва със загриженост данните, предоставени от неправителствени организации, правоприлагащи агенции, компетентни органи и ветеринарни лекари, които ясно сочат нарастващите незаконни нарушения на схемата за пътуване на домашни любимци, която се използва за търговски цели;

4.  Отбелязва, че липсата на ваксиниране, подходящо антивирусно лечение и ветеринарни и санитарни грижи при незаконно търгуваните домашни любимци често води до необходимостта те да бъдат лекувани с антибиотици; подчертава, че това увеличава риска от антимикробна резистентност;

5.  Отбелязва със загриженост увеличаването на търговията, както законна, така и незаконна, с диви животни, обичайно отглеждани като домашни любимци; отбелязва, че отглеждането на диви животни като домашни любимци вреди в значителна степен на благосъстоянието на отделните животни и излага на риск здравето и безопасността на хората; отбелязва, че търговията води до тежки последици за опазването на видовете, подлагани на улов на диви екземпляри за целите на нейното снабдяване; призовава Комисията да приеме строги и ефективни мерки за борба с незаконната търговия с домашни любимци, в това число диви животни, отглеждани като домашни любимци;

6.  Отбелязва, че въпреки че много държави членки разполагат със задължителни системи за идентификация и регистрация на домашните любимци, съществуват несъответствия по отношение на вида информация, която се съхранява, животните, обхванати от изискванията за идентификация и регистрация, и нивото на управление по отношение на съхраняваната информация;

7.  Отбелязва, че съвместимите системи по отношение на изискванията за идентификация и регистрация за кучета (Canis lupus familiaris) и котки (Felis silvestris catus) биха намалили възможностите за фалшифициране на документи и незаконната търговия, което би довело до подобряване на хуманното отношение към животните, опазване на общественото здраве и на здравето на животните и осигуряване на ефективна проследяемост в рамките на Съюза;

8.  Призовава Комисията, с влизането в сила на Регламента относно заразните болести по животните (Закон за здравеопазването на животните), незабавно да приеме делегиран акт за установяване на правила в съответствие с членове 109 и 118 от регламента относно подробни съвместими системи за начините и методите на идентификация и регистрация на кучета (Canis lupus familiaris) и котки (Felis silvestris catus); подчертава, че личните данни на собствениците и продавачите на домашни любимци следва да се зачитат в съответствие с приложимите правни стандарти на ЕС за защита на личните данни;

9.  Призовава Комисията, с влизането в сила на Регламента относно заразните болести по животните, да разгледа възможността за приемане на делегирани актове за установяване на правила в съответствие с членове 109 и 118 от регламента относно подробни съвместими системи за начините и методите на идентификация и регистрация на домашните любимци, както са определени в приложение 1 към същия регламент;

10.  Настоятелно призовава Комисията да публикува незабавно заключенията от проучването относно хуманното отношение към котките и кучетата, участващи в дейности с търговска цел,

11.  Счита, че ще има по-големи ползи, ако се въведе съвместима система за идентификация и регистрация на домашни любимци в целия ЕС, вместо само да се води борба с незаконната търговия; счита, че тези ползи включват проследяването на причинителя на огнища на болести и ответните мерки във връзка с малтретирането на животни и други проблеми, свързани с хуманното отношение към животните;

12.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0381.
(2) Приети текстове, P8_TA(2015)0197.


Хуманитарната ситуация в Йемен
PDF 480kWORD 91k
Резолюция на Европейския парламент от 25 февруари 2016 г. относно хуманитарното положение в Йемен (2016/2515(RSP))
P8_TA(2016)0066RC-B8-0151/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Йемен, по-специално резолюцията от 9 юли 2015 г. относно положението в Йемен(1),

—  като взе предвид съвместното изявление от 10 януари 2016 г. на заместник‑председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини и на члена на Комисията, отговарящ за хуманитарната помощ и управлението на кризи, Христос Стилианидис относно нападението срещу здравния център на организацията „Лекари без граници“ в Йемен,

—  като взе предвид изявлението от 15 декември 2015 г. на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно възобновяването на разговорите относно Йемен с посредничеството на ООН и съвместната декларация от 2 октомври 2015 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини и на члена на Комисията, отговарящ за хуманитарната помощ и управлението на кризи, Христос Стилианидис относно Йемен,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Йемен, и по-специално тези от 20 април 2015 г.,

—  като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно Йемен и по-специално резолюции № 2216 (2015 г.), № 2201 (2015 г.) и № 2140 (2014 г.),

—  като взе предвид изявленията относно Йемен от 10 януари 2016 г. и от 8 януари 2016 г. на говорителя на генералния секретар на ООН,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че настоящата криза в Йемен е резултат от неспособността на поредица от правителства да отговорят на законния стремеж на народа на Йемен към демокрация, икономическо и социално развитие, стабилност и сигурност; като има предвид, че тази неспособност създаде условия за избухването на ожесточен конфликт, тъй като не беше образувано правителство, което да приобщава всички страни, властта не беше разделена справедливо и систематично се пренебрегваха напрежението, съществуващо между отделните племена в страната, широкоразпространената несигурност и икономическата парализа;

Б.  като има предвид, че водената от Саудитска Арабия военна намеса в Йемен, поискана от президента на Йемен Абд Рабу Мансур Хади, включително употребата на международно забранените касетъчни бомби, доведе до катастрофално хуманитарно положение, което засяга населението в цялата страна, има сериозни последици за региона и представлява заплаха за международния мир и сигурност; като има предвид, че цивилното население в Йемен, което вече е засегнато от бедствени условия на живот, е първата жертва на настоящата военна ескалация;

В.  като има предвид, че бунтовниците хути обсадиха град Таиз, третия по големина град в Йемен, като възпрепятстваха доставките на хуманитарна помощ; като има предвид, че според Стивън О'Брайън, заместник-генералния секретар на ООН по хуманитарните въпроси и координатор на спешната помощ, около 200 000 цивилни лица, блокирани в града, са изпитвали крайна нужда от питейна вода, храна, медицинско лечение, както и друга животоспасяваща помощ и защита;

Г.  като има предвид, че от началото на конфликта са убити най-малко 5 979 души, като почти половината са цивилни лица, а 28 208 души са ранени; като има предвид, че сред жертвите има стотици жени и деца; като има предвид, че хуманитарните последици за цивилното население от продължаващите сражения между различни милиции, от бомбардировките и прекъсването на основни услуги достигат тревожни размери;

Д.  като има предвид, че според доклада „Преглед на хуманитарните нужди за 2016 г.“, оповестен през ноември 2015 г., 21,2 милиона души (82% от населението) в момента се нуждаят от някакъв вид хуманитарна помощ; като има предвид, че също така според оценките близо 2,1 милиона души понастоящем са недохранени, включително над 1,3 милиона деца, страдащи от тежка форма на остро недохранване;

Е.  като има предвид, че ЕС предостави 52 милиона евро нова хуманитарна помощ за кризата в Йемен и нейното въздействие в Африканския рог през 2015 г.; като има предвид, че ЕС ще предостави до 2 милиона евро за създаването на Механизъм на ООН за проверка и инспекция за търговското корабоплаване до Йемен, като по този начин ще се улесни безпрепятственият приток на търговски стоки и хуманитарна помощ за Йемен;

Ж.  като има предвид, че има много сигнали, че въздушни нападения, извършени от водената от Саудитска Арабия военна коалиция, са засегнали граждански обекти, включително болници, училища, пазари, зърнохранилища, пристанища и лагер за разселени лица, като тежко са повредили основна инфраструктура за доставянето на помощи и са допринесли за големия недостиг на храна и гориво в страната; като има предвид, че болница в Северен Йемен, подкрепяна от „Лекари без граници“ (MSF), е била бомбардирана на 10 януари 2016 г., което е довело до смъртта на поне шестима души, дванайсет са били ранени, включително персонал на MSF, и са нанесени големи щети на медицинските съоръжения; като има предвид, че това е последното от поредица нападенията срещу здравни заведения; като има предвид, че много исторически паметници и археологически обекти също са непоправимо повредени или разрушени, включително части от стария град на Сана, който е обект от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО;

З.  като има предвид, че поради намаления пристанищен капацитет и претоварванията, дължащи се на повредената инфраструктура и съоръжения, само 15% от обема на вноса на гориво от преди кризата достига до страната; като има предвид, че според Интегрираната класификация на фазите на продоволствената сигурност, разработена от Организацията на ООН за прехрана и земеделие, осем провинции понастоящем са класифицирани с ниво на извънредна ситуация от гледна точка на продоволствената сигурност, а именно Саада, Хаджа, Ходейда, Таиз, Ал-Дейл, Лахидж, Абиян и Хадрамаут;

И.  като има предвид, че според организацията „Спасете децата“ болниците в поне 18 от 22-те провинции на страната са затворени или са тежко засегнати в резултат на сраженията или липсата на гориво; като има предвид по-конкретно, че 153 здравни центъра, които преди са осигурявали храна за повече от 450 000 деца в риск, са затворени, както и 158 клиники за извънболнично лечение, които са предоставяли основни здравни грижи на близо половин милион деца под петгодишна възраст;

Й.  като има предвид, че според УНИЦЕФ конфликтът в Йемен има сериозно отражение и върху достъпа на децата до образование, което е спряно за близо 2 милиона деца, като 3 584 училища, или едно от четири, са затворени; като има предвид, че 860 от тези училища са повредени или се използват за подслон на разселени лица;

К.  като има предвид, че на 15 декември 2015 г. беше обявено общонационално прекратяване на огъня, но оттогава то често е нарушавано; като има предвид, че мирните разговори, проведени от воюващите страни в Швейцария в средата на декември 2015 г., не доведоха до значителна стъпка към прекратяването на конфликта; като има предвид, че възобновяването на водените от ООН мирни преговори под егидата на специалния пратеник на ООН за Йемен Исмаил Оулд Шейх Ахмед, което беше насрочено за 14 януари 2016 г., беше временно отложено в условията на продължаващо насилие;

Л.  като има предвид, че положението в Йемен крие сериозни рискове за стабилността на региона, по-специално на Африканския рог, Червено море и по-широкия регион на Близкия Изток; като има предвид, че „Ал-Кайда на Арабския полуостров“ (АКАП) успява да се възползва от влошаването на политическата ситуация и на положението по отношение на сигурността в Йемен, разширявайки своето присъствие и увеличавайки броя и мащаба на своите терористични нападения; като има предвид, че т.нар. „Ислямска държава“/Даиш установи присъствието си в Йемен и извърши терористични нападения срещу шиитски джамии, убивайки стотици хора;

М.  като има предвид, че стабилен и сигурен Йемен с добре работещо правителство е от ключово значение за международните усилия за борба срещу екстремизма и насилието в региона и извън него, както и за мира и стабилността в самия Йемен;

Н.  като има предвид, че от началото на войната някои държави — членки на ЕС, продължиха да разрешават трансфера на оръжия и свързано оборудване към Саудитска Арабия; като има предвид, че подобни трансфери са в нарушение на Общата позиция № 2008/944/ОВППС относно контрола върху износа на оръжие, в която изрично се изключва издаването на лицензи за оръжие от страна на държавите — членки на ЕС, ако съществува явен риск, че военните технологии или оборудване, които ще подлежат на износ, могат да бъдат използвани при извършването на сериозни нарушения на международното хуманитарно право и да подкопаят регионалния мир, сигурност и стабилност;

1.  Изразява дълбока загриженост от обезпокоителното влошаване на хуманитарното положение в Йемен, което се характеризира с широко разпространена продоволствена несигурност и тежко недохранване, безразборни нападения срещу цивилното население и медицински и хуманитарни работници, разрушаване на цивилна и медицинска инфраструктура в резултат на един вече съществуващ конфликт, увеличаването на въздушните нападения от страна на водената от Саудитска Арабия коалиция, наземните военни действия и артилерийския обстрел, въпреки многократните призиви да се възобнови прекратяването на враждебните действия; изразява дълбоко съжаление във връзка със предизвиканата от конфликта загуба на човешки живот и страданието на хората, попаднали в обсега на сраженията, и изразява своите съболезнования на семействата на жертвите; отново потвърждава ангажимента си да продължи да подкрепя Йемен и народа на Йемен;

2.  Изразява дълбока загриженост по повод въздушните нападения от водената от Саудитска Арабия коалиция и морската блокада, която тя е наложила на Йемен, които доведоха до хиляди смъртни случаи, допълнително дестабилизираха Йемен, разрушават физическата инфраструктура на страната, създадоха нестабилност, от която се възползваха терористични и екстремистки организации, като ИДИЛ/Даиш и АКАП, и изостриха вече критичното хуманитарно положение; също така решително осъжда дестабилизиращите и насилствени действия, предприети от хутите, подкрепяни от Иран, включително обсадата на град Тиаз, която също така имаше катастрофални хуманитарни последици за неговите жители;

3.  Подчертава необходимостта от координирани хуманитарни действия под ръководството на ООН и настойчиво призовава всички държави да допринесат за посрещане на нуждите от хуманитарна помощ; настоятелно призовава всички страни да разрешат влизането и предоставянето на спешно необходима храна, лекарства, горива и друга необходима помощ чрез канали на ООН и международните хуманитарни организации, за да се посрещнат неотложните нужди на цивилното население, засегнато от кризата, в съответствие с принципите на безпристрастност, неутралност и независимост; призовава за хуманитарно затишие, което да позволи спешното доставяне на животоспасяваща помощ за народа на Йемен; припомня, че с оглед на това от съществено значение е достъпът на търговското корабоплаване до Йемен да бъде допълнително облекчен;

4.  Повтаря своя призив към всички страни да спазват международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека, да гарантират защитата на цивилното население и да се въздържат от пряко насочване на удари срещу гражданска инфраструктура, по-конкретно здравни заведения и водни системи; настоява за независимо разследване на всички твърдения за случаи на малтретиране, изтезания, целенасочени убийства на цивилни граждани и други нарушения на международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека;

5.  Припомня на всички страни, че болниците и медицинският персонал са изрично защитени от международното хуманитарно право и че целенасочените нападения срещу цивилно население и цивилна инфраструктура съставляват военно престъпление; призовава за безпристрастно и независимо разследване на всички предполагаеми нарушения на международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право, включително последните нападения срещу хуманитарна инфраструктура и персонал; призовава всички страни да зачитат правата на човека и свободите на всички йеменски граждани и подчертава важността на подобряването на сигурността на всички, които работят за мира и хуманитарните мисии в страната, включително хуманитарни работници, лекари и журналисти;

6.  Призовава ЕС ефективно да насърчава спазването на международното хуманитарно право съгласно относимите насоки на ЕС; подчертава по-специално, че в политическия си диалог със Саудитска Арабия ЕС е нужно да повдигне въпроса за необходимостта от спазване на международното хуманитарно право, и в случай че диалогът не донесе резултати, да обмисли други мерки в съответствие с насоките на ЕС за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право;

7.  Призовава заместник-председателя/върховен представител да започне инициатива за налагане от страна на ЕС на оръжейно ембарго на Саудитска Арабия с оглед на сериозните твърдения за нарушения на международното хуманитарно право от Саудитска Арабия в Йемен и обстоятелството, че продължаването на издаване на разрешения за продажба на оръжия на Саудитска Арабия съответно би било в нарушение на Общата позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 г.;

8.  Счита, че Саудитска Арабия и Иран са от основно значение за преодоляването на кризата и настоятелно призовава и двете страни да работят прагматично и в дух на добра воля за прекратяване на сраженията в Йемен;

9.  Подчертава, че само политическо, приобщаващо и постигнато по пътя на преговорите решение може да възстанови мира и да запази единството, суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Йемен; призовава всички страни възможно най-скоро да се включат в дух на добра воля и без предварителни условия в новия кръг от водени от ООН мирни преговори, включително като преодоляват различията си чрез диалог и консултации, отхвърлят актовете на насилие като средство за постигане на политически цели и се въздържат от провокации и всякакви едностранни действия за подкопаване на политическото решение; подкрепя усилията на специалния пратеник на ООН Исмаил Оулд Шейх Ахмед за провеждане на мирни преговори за Йемен с посредничеството на ООН в съответствие с инициативата на Съвета за сътрудничество в Персийския залив, резултатите от Конференцията за национален диалог, както и съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, по-специално резолюции № 2140 (2014 г.) и № 2216 (2015 г.);

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на ООН, на генералния секретар на Съвета за сътрудничество в Персийския залив, на генералния секретар на Лигата на арабските държави и на правителството на Йемен.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0270.

Правна информация