Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2015/2094(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0053/2016

Внесени текстове :

A8-0053/2016

Разисквания :

PV 27/04/2016 - 21
CRE 27/04/2016 - 21

Гласувания :

PV 28/04/2016 - 4.67
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0203

Приети текстове
PDF 550kWORD 178k
Четвъртък, 28 април 2016 г. - Брюксел Окончателна версия
Жените домашни помощници и полагащи грижи лица в ЕС
P8_TA(2016)0203A8-0053/2016

Резолюция на Европейския парламент от 28 април 2016 г. относно жените — домашни помощници и полагащи грижи лица в ЕС (2015/2094(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално неговия преамбюл и членове 3 и 6 от него,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално членове 1, 3, 5, 27, 31, 32, 33 и 47 от нея,

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие,

—  като взе предвид Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), по-специално член 4, параграф 1 от нея, забраняващ робството и принудителното подчинение, и член 14, забраняващ дискриминацията,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г.,

—  като взе предвид Европейската социална харта от 3 май 1996 г. и по-специално част I и част ІІ, член 3 от нея,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 юни 2014 г. относно стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014—2020 г. (COM(2014)0332),

—  като взе предвид резолюцията си от 19 октомври 2010 г. относно жените, работещи при несигурни условия на труд(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно нетипични трудови договори, гарантиране на професионалното развитие, „гъвкавост и сигурност“ и нови форми на социален диалог(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 септември 2001 г. относно тормоза на работното място(3),

—  като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) от 2013 г., озаглавен „Жени, мъже и условия на труд в Европа“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound от 2008 г., озаглавен „Мерките за справяне с недекларирания труд в Европейския съюз“, и доклада от 2013 г., озаглавен „Борбата срещу недекларирания труд в 27 държави — членки на ЕС и Норвегия: подходи и мерки след 2008 г.“;

—  като взе предвид своята резолюция от 23 май 2007 г. за насърчаване осигуряването на достойни условия на труд за всички(4),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 24 май 2006 г., озаглавено „Насърчаване на осигуряването на достоен труд за всички – приносът на ЕС за осъществяването на програмата за достоен труд в целия свят“ (COM(2006)0249),

—  като взе предвид доклада на Агенцията за основните права от 2015 г., озаглавен „Тежка експлоатация на труда: работниците, сменящи местоживеенето си в рамките на Европейския съюз или пристигащи в Съюза. Задължения на държавите и права на жертвите“,

—  като взе предвид доклада на Агенцията за основните права от 2011 г., озаглавен „Мигранти с неуредено положение, наети за домашен труд: предизвикателства по отношение на основните права за Европейския съюз и неговите държави членки“,

—  като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(5),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 16 октомври 2014 г. относно „Развиване на предоставяни на семействата услуги с цел повишаване на заетостта и насърчаване на равенството между половете на работното място“,

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г.(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2015 г. относно напредъка в областта на равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2013 г.(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 18 ноември 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно прилагането на принципа на еднакво заплащане за мъже и жени(8),

—  като взе предвид доклада на Eurofound от 2007 г., озаглавен „Условията на труд в Европейския съюз от перспективата на равенството между половете“

—  като взе предвид доклада на Eurofound от 2014 г., озаглавен „Секторът на услугите за полагане на грижи с настаняване: условия на труд и качество на работните места“,

—  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно жените мигранти без документи в Европейския съюз(9),

—  като взе предвид Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства от 18 декември 1990 г.,

—  като взе предвид Европейската конвенция за правния статут на работниците мигранти от 24 ноември 1977 г.,

—  като взе предвид Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 18 април 1961 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания от 13 декември 2006 г.,

—  като взе предвид доклада на Eurofound от 2011 г., озаглавен „Инициативи на търговските дружества за работници със задължения за полагане на грижи за деца и възрастни хора с увреждания“,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2011 г. относно положението на жените, наближаващи пенсионна възраст(10),

—  като взе предвид съвместния доклад на Комитета за социална закрила и Европейската комисия от 10 октомври 2014 г., озаглавен „Адекватна социална закрила за нуждите от дългосрочни грижи в едно застаряващо общество“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound от 2015 г., озаглавен „Работа и полагане на грижи в семейството: мерки за съвместяване във времена на демографски промени“,

—  като взе предвид становището от 26 май 2010 г. на специализираната секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“ на Европейския икономически и социален комитет относно „Професионализиране на домашния труд“(11),

—  като взе предвид Конвенция № 189 на Международната организация на труда (МОТ) и препоръка № 201 относно достоен труд за домашните работници, приети на 16 юни 2011 г. от Международната конференция на труда на МОТ,

—  като взе предвид Решение 2014/51/ЕС на Съвета за упълномощаване на държавите членки да ратифицират, в интерес на Европейския съюз, Конвенцията относно достойния труд на домашните работници от 2011 г. на Международната организация на труда (Конвенция № 189)(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно предложената конвенция на МОТ, допълнена от препоръка, във връзка с домашните работници(13),

—  като взе предвид докладите IV(1) и IV(2) на Международната организация на труда, озаглавени „Достоен труд за домашните работници“, изготвени за 99-ата сесия на Международната конференция на труда през юни 2010 г., и докладите IV(1) и IV(2) (публикувани в два тома), озаглавени „Достоен труд за домашните работници“, изготвени за 100-тната сесия на Международната конференция на труда през юни 2011 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по заетост и социални въпроси (А8‑0053/2016),

А.  като има предвид, че съгласно Конвенция № 189 на МОТ „домашен помощник“ е всяко лице, ангажирано в домакинската работа в рамките на трудово правоотношение, независимо дали полага този труд за едно или няколко домакинства, а лице, което полага домакински труд само понякога или епизодично и не на професионална основа, не се счита за домашен помощник;

Б.  като има предвид, че „полагане на грижи“ означава работа, която се осъществява в публични или частни институции или в частно домакинство или домакинства, за предоставяне на лични грижи за деца, възрастни, болни или за хора с увреждания; като има предвид, че работата по полагане на грижи може да се извършва от професионални гледачи, които може да бъдат наети от публични или частни субекти или от семейства, или пък да бъдат самостоятелно заети лица, а може също така да се извършва от лица, занимаващи се непрофесионално с полагане на грижи, които обикновено са членове на семейството;

В.  като има предвид, че понятието „домашни и полагащи грижи работници“ включва различни групи работници, в т.ч., но не само, живеещи при работодателя си работници, външни работници, почасови работници в няколко домакинства, семейни работници, дневни или нощни полагащи грижи работници, бавачки, детегледачки и градинари, чиято действителност и условия могат да се различават значително;

Г.  като има предвид, че през 2010 г. в сектора на домакинския труд са били заети повече от 52 милиона души в света, според данни на МОТ, към които се добавят и 7,4 милиона домашни помощници на възраст под 15 години, което представлява между 5% и 9% от общата заетост в индустриализираните държави; като има предвид, че според МОТ по-голямата част от работниците, заети в този сектор, са жени, представляващи 83% от домашните работници в света през 2010 г., което се равнява на 2,5 милиона души в ЕС, 88% от които са жени; като има предвид, че в този сектор се характеризира със силно преобладаване на жените; като има предвид, че домашните помощници и лицата, полагащи грижи, допринасят значително за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ относно равенството между половете, като ефективно осигуряват инфраструктура, която да даде възможност на семействата в ЕС да постигнат равновесие между професионалния и личния живот;

Д.  като има предвид, че професионализирането означава на работниците в даден сектор да се предоставят определени трудови права и права на социална закрила; като има предвид, че секторът на домакинския труд и полагането на грижи може да се превърне в професионален чрез комбиниране на публично финансиране (данъчни облекчения), социално финансиране (семейни надбавки, подпомагане на предприятията, взаимоспомагателни и здравноосигурителни дружества, работнически съвети и др.) и частно финансиране (заплащане на услугите от физически лица);

Е.  като има предвид, че недекларираният труд и експлоатацията са широко разпространени и в двата сектора;

Ж.  като има предвид, че домакинският труд и полагането на грижи се характеризират основно със следните особености: нестабилност на труда, мобилност, гъвкавост, сезонност, текучество, несигурност, временен характер и труд, който е в по-голямата част недеклариран;

З.  като има предвид, че съгласно МОТ 29,9% от домашните работници са напълно изключени от националното трудово право и до днес трудът на домашните работници и болногледачите в ЕС е регулиран слабо и неравномерно в държавите членки, като в резултат на това често домашните работници не се считат за типични или редовно наети работници и следователно те се ползват със силно ограничени трудови права и социална закрила(14);

И.  като има предвид, че на домашните помощници и лицата, полагащи грижи, които са изключени от трудовото право, не може да бъде гарантирана безопасна и здравословна работна среда и в значителна степен са изправени пред дискриминация по отношение на прилагащото се към тях ниво на права и защита в сравнение с общите стандарти на държавата; като има предвид, че освен това те нямат право да участват в синдикатите или при колективното договаряне с други средства, или не знаят или изпитват затруднения по отношение на начина, по който да го направят, което ги прави особено уязвими, най-вече поради ограничения обхват на социална сигурност (по-специално обезщетенията за безработица, болест и злополука, както и отпуска по майчинство, родителски отпуск и други видове отпуск за полагане на грижи), както и поради честото им изключване от защитата срещу уволнение;

Й.  като има предвид, че спазването и прилагането на действащото национално законодателство за защита на трудовите права на жените – домашни помощници и лица, полагащи грижи, продължава да е нерешен въпрос за някои държави членки;

К.  като има предвид, че подходящото регулиране на този сектор би допринесло за борбата с недекларирания труд;

Л.  като има предвид, че някои секторни мерки за подкрепа, като шведското данъчно облекчение за домашни услуги, френския „чек заетост за услуги“ или белгийската „схема за купони за услуги“, са доказали своята ефективност за намаляване на недекларирания труд, подобряване на условията на труд и предоставяне на редовни трудови права на домашните и полагащите грижи работници;

М.  като има предвид, че по оценки понастоящем в ЕС се полагат повече грижи от неформални, неплатени лица, полагащи грижи, които могат да се считат за уязвима група поради нарастващия натиск да полагат грижи на по-съвременно и специализирано ниво; като има предвид, че 80% от всички полагащи грижи лица са жени и че това се отразява на равнищата на заетост сред жените, намирането на равновесие между професионалния и личния живот, равенството между половете и остаряването в добро здраве;

Н.  като има предвид, че секторът на домашния труд, в който работят предимно жени, благоприятства експлоатацията на работниците; като има предвид, че това явление представлява тежко нарушение на основните права, от което трябва да бъдат защитени както незаконно пребиваващите работници, така и гражданите на ЕС;

О.  като има предвид, че Агенцията за основните права счита домашния труд и полагането на грижи за един от секторите с по-висок риск от тежка експлоатация на труда в ЕС; като има предвид, че тази експлоатация често се проявява чрез липса на формален договор или договори, които не съответстват на действително изпълняваните задачи, ниски заплати, нередовно заплащане или често дори неплащане, прекалено дълго работно време, липса на отпуски, както и чрез сексуални, расови и/или сексистки злоупотреби;

П.  като има предвид, че от домашните работници често се изисква да работят извънредни часове, а 45% от тях нямат право на седмичен отпуск или платен годишен отпуск(15); като има предвид, че домашните работници и особено лицата, полагащи грижи, живеещи в дома, имат отговорности и задачи, които не им позволяват да вземат задоволителни последователни почивки;

Р.  като има предвид, че повече от една трета от жените – домашни помощници, нямат право на отпуск по майчинство и сродни права и надбавки(16), а в някои държави членки домашните и полагащите грижи работници нямат право на обезщетения за безработица;

С.  като има предвид, че в някои държави членки много работни места в сектора на здравеопазването и грижите продължават да са зле платени, често без да се предлагат формални договори или други основни трудови права, и съответно са слабо привлекателни поради високия риск от физически и емоционален стрес, заплахата от изтощение и липсата на възможности за развитие в кариерата; като има предвид, че секторът предлага ограничени възможности за обучение и освен това заетите в него са предимно възрастни хора, жени и работници мигранти;

Т.  като има предвид, че домашните работници често работят при тежки или опасни условия или без подходящо обучение за изпълнение на конкретни задачи, които може да доведат до злополука на работното място; като има предвид, че следва да бъдат гарантирани еднакви разпоредби за здравословни и безопасни условия на труд за всички домашни работници и лица, полагащи грижи, независимо от вида на заетостта, т.е. както за формално заетите работници, така и за работниците, пряко наети от частни домакинства;

У.  като има предвид, че особеностите на работното място, на което тези хора вършат своята дейност, не освобождават работодателя от задължението да осигурява здравословни и безопасни условия на труд и превенция на риска, както и да зачита личния живот на тези, които нощуват в дома;

Ф.  като има предвид, че детегледачките представляват категория домашни работници, на които често не се гледа като на редовно наети работници; като има предвид, че множество доклади сочат, че това може да доведе до злоупотреби, например посредством принуждаване на детегледачките да работят прекалено много часове; като има предвид, че детегледачките трябва да получават закрила, която да е равностойна на закрилата на останалите домашни работници;

Х.  като има предвид, че повечето домашни работници и лица, полагащи грижи, са жени мигранти, голям процент от които са с неуредено положение, и много от тях са непълнолетни или временно заети работници или работници, чиито права или квалификации не се признават и които често не са запознати със своите права, имат ограничен достъп до обществените услуги или се сблъскват с проблеми с достъпа до тези услуги, имат ограничени познания по местния език и страдат от липса на социално приобщаване;

Ц.  като има предвид, че работниците мигранти, като домашните работници, могат да бъдат изложени на множествена дискриминация и че те са особено уязвими на форми на насилие и дискриминация, основани на пола, тъй като те често работят при лоши и нерегламентирани условия; като има предвид, че следва да се полагат конкретни усилия за предотвратяване на случаите на малтретиране и нередовно заплащане, неправомерно уволнение, както и на актове на физическо или сексуално насилие спрямо тези работници;

Ч.  като има предвид, че по-специално нередовно пребиваващите мигранти, които се насочват към домашен труд, са в най-голяма степен изложени на риск от дискриминация и подлагане на експлоатация; като има предвид, че с оглед на нередовния си статут те се чувстват разколебани да се защитават и да потърсят помощ от страх да не бъдат разкрити и депортирани; като има предвид, че този факт се използва от безскрупулни работодатели;

Ш.  като има предвид, че жените работници, които са мигранти без документи, са подложени на тревожна степен на дискриминация и не успяват да подадат жалби за ситуации на злоупотреба, незаконно уволнение, неизплатена заплата и насилие поради непознаване на правата си, езикови бариери или страх да не бъдат задържани или да изгубят работата си;

Щ.  като има предвид, че жените мигранти често решават или са принудени да търсят работа като домашни работници или лица, полагащи грижи, тъй като те се считат за временни длъжности с ниски изисквания за квалификация;

АА.  като има предвид, че нарастващото търсене на помощ в домакинството и на предоставянето на грижи за деца, хора с увреждания и възрастни води до увеличаване на феминизирането на миграцията в Европа;

АБ.  като има предвид, че жените мигранти често са принудени да прибягват до недеклариран труд;

АВ.  като има предвид, че в някои случаи посредническите агенции са свързани с мрежите за трафик на жени и принудителен труд или с други престъпни дейности, които включват незаконно назначаване на жени и тяхната експлоатация под различни форми; като има предвид, че по данни на Евростат 80% от регистрираните жертви на трафик са жени, като 19% от тях са жертви на трудова експлоатация, включително с цел домашен труд;

АГ.  като има предвид, че трябва да се обърне внимание на детския труд, тормоза и сериозните нарушения на трудовите права в сектора на домашния труд;

АД.  като има предвид, че интеграцията на мигрантите на пазара на труда е важна стъпка към социалното и културното приобщаване;

АЕ.  като има предвид, че жените носят много по-голяма отговорност за домакинската работа, отколкото мъжете, и че стойността на този труд не се измерва в парично изражение, нито се отчита неговото значение; като има предвид, че е налице връзка между равнището на безработица при жените и семейните им задължения; като има предвид, че над 20 милиона европейци (от които две трети са жени) поемат грижите за възрастни лица на издръжка, което им пречи да упражняват професионална дейност на пълен работен ден, увеличава разликата в заплащането между половете и води до по-висок риск от бедност в напреднала възраст при жените, на които предстои пенсиониране;

АЖ.  като има предвид, че въпреки известната тенденция, свързана с това, че почти 20% от европейското население е на възраст над 65 години, и че по оценки този процент ще достигне 25% през 2050 г., около 80% от времето за полагане на грижи за възрастни хора или за хора с увреждания, т.е. няколко дни седмично или всеки ден, все още се покрива от неформални лица, полагащи грижи, и/или членове на семейството, и въпреки нарастващия брой на лица, полагащи грижи, в ЕС неформалните грижи се полагат предимно от жени (обикновено съпруги или дъщери на средна възраст или снахи) на възраст между 45 и 75 години;

АЗ.  като има предвид, че кризата, намали публичните инвестиции в сектора, насочен към полагането на грижи, което принуждава много хора, предимно жени, да намалят работното си време или да се върнат в домовете си, за да се заемат с полагането на грижи за лица на издръжка, възрастни хора, болни или деца;

АИ.  като има предвид, че нарастващият брой възрастни хора, намаляващият брой лица в трудоспособна възраст и ограниченията на публичния бюджет оказват значително въздействие върху социалните услуги, и като има предвид, че това ще окаже влияние и на хората, които трябва да съвместяват трудовите си задължения с полагането на грижи, често при изпълнени с предизвикателства обстоятелства;

АЙ.  като има предвид, че финансовата и социална криза засегна силно пребиваващите в ЕС лица и неговите граждани, като влошават проблема с несигурността на работните места, бедността, безработицата и социалното изключване и водят до ограничен достъп или до липса на достъп до обществени и социални услуги;

АК.  като има предвид, че настоящите модели на политика за дългосрочно полагане на грижи в повечето държави членки не са подходящи, за да отговорят на потребностите на нашите застаряващи общества, и като има предвид, че понастоящем повечето държави членки не разглеждат демографските промени в своите политически инициативи;

АЛ.  като има предвид, че навиците, обичаите и видът на семействата са претърпели значително развитие, което поражда необходимостта от повече работници в битовия сектор и неизбежно води до нови потребности от здравни грижи и помощ в рамките на съвременните домакинства, особено за работещите извън дома жени и семействата с един родител;

АМ.  като има предвид, че много лица в зависимо положение живеят и в области, засегнати от липсата на обществени услуги, от изолация или от други обстоятелства, което затруднява достъпа им до професионални лица, полагащи грижи, или до частни или обществени специализирани заведения, и като има предвид, че за тези зависими лица могат да се грижат единствено непрофесионални лица, полагащи грижи, които често, макар и невинаги, са членове на семейството;

АН.  като има предвид, че в редица държави членки има липса на качествени услуги за полагане на грижи, които да са на разположение за всички, независимо от дохода им, т.е. услугите трябва да бъдат достъпни и финансово поносими за всички ползватели и техните семейства;

АО.  като има предвид, че удължаването на времето на чакане в списъци на чакащите за подкрепа и услуги, свързани с полагането на грижи, често осъжда зависимите от тези услуги на бедност и социално изключване;

АП.  като има предвид, че подходящата защита на лицата с увреждания, възрастните хора, болните, лицата в зависимо положение или децата е основен принцип на Съюза, и че домакинският труд и полагането на грижи са сектор от изключително значение за гарантиране на тяхната защита;

АР.  като има предвид, че правото на набор от услуги за социално подпомагане у дома, с настаняване и други услуги в общността, включително на личен асистент, е залегнало в членове 19 и 26 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

АС.  като има предвид, че финансово достъпните услуги на жените домашни работници и лица, полагащи грижи, имат важна роля както в икономическо, така и в социално отношение, тъй като това освобождава главно други жени, като им дава възможност да развиват своята кариера, да се наслаждават на своя социален живот и да постигат по-добро равновесие между професионалния и личния живот, а също така дават възможност на много хора да бъдат на разположение на пазара на труда;

АТ.  като има предвид, че секторът е от икономическо значение и предоставя възможности за работа за голяма част от работната сила, по-конкретно за нискоквалифицираните лица;

АУ.  като има предвид, че домакинският труд и полагането на грижи са сектор, който създава работни места; като има предвид, че тези работни места трябва да са висококачествени, тъй като благодарение на труда, полаган от работещите в този сектор, много хора могат да бъдат икономически и социално активни извън дома си;

АФ.  като има предвид, че широко разпространена в някои държави членки практика за наемане на домашни работници и лица, полагащи грижи, е чрез двустранни споразумения между работника и собственика на домакинството или лицето в зависимо положение, а не чрез формални средства, като например държавни структури или дружества и предприятия;

АХ.  като има предвид, че домашните работници и лицата, полагащи грижи, имат право на достоен живот, като се отчита тяхната потребност от баланс между добра работа, семейство и личен живот, особено при домашните работници, живеещи при работодателя си, и трябва да се ползват с еднакви социални и трудови права като другите работници;

АЦ.  като има предвид, че Конвенция № 189 на МОТ и Препоръка № 201 относно достоен труд за домашните помощници представляват исторически сбор от международни стандарти, целящи подобряване на условията на труд на десетки милиони домашни помощници по цял свят; като има предвид, че повечето домашни помощници са жени и че новите стандарти, установени в Конвенция № 189 на МОТ, са важна стъпка към повишаване на равенството между половете на пазара на труда и към гарантиране на равните права на жените и защитата им в съответствие със закона; като има предвид обаче, че от 22 държави, които са ратифицирали Конвенцията към момента, само шест са държави членки (Белгия, Финландия, Германия, Ирландия, Италия и Португалия);

АЧ.  като има предвид, че Конвенция № 189 на МОТ има за цел да осигури правно признаване на домакинската работа, да разшири правата на всички домашни работници и да предотврати нарушенията и злоупотребите;

АШ.  като има предвид, че 48 държави вече са ратифицирали Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства (1990 г.) и 18 други са я подписали, но нито една държава – членка на ЕС, не е подписала или ратифицирала конвенцията към днешна дата;

АЩ.  като има предвид, че домашните работници и полагащите грижи работници имат важен принос към системите за социална закрила, но тяхната роля често е недостатъчно представяна, разбирана или отсъства, или бива пренебрегвана в дебатите относно реформите в тази сфера;

БА.  като има предвид, че условията, при които се наемат домашни помощници или лица, полагащи грижи, се различават съществено в отделните държави членки и включват от слабо платени, недекларирани работници мигранти без документи и без договор до домашен труд и полагане на грижи като обществени или частни социални услуги, предоставяни от дружества, агенции, асоциации и кооперации, или като пряка заетост, осигурявана от частни субекти;

ББ.  като има предвид, че в сектора на домашния труд, и по-специално в полагането на грижи в ЕС, са заети и мъже, за които е необходима същата защита и подкрепа, като се избягва всякакъв вид дискриминация, основана на пола, и като се гарантират равни възможности на пазара на труда съгласно членове 19 и 153 от ДФЕС;

БВ.  като има предвид, че повечето работодатели в областта на домашната работа не осъзнават техните задължения и права;

БГ.  като има предвид, че трудовата инспекция често не обхваща домашния труд поради липса на контрол на сектора в повечето държави членки;

БД.  като има предвид, че достъпът до механизмите за правосъдие често е затруднен за нарушения на трудовото законодателство, както и за жертвите на насилие или експлоатация; като има предвид, че страхът от изолация на работното място и трудностите при достъпа до правна помощ може да бъдат решаващи препятствия за домашните и полагащите грижи работници мигранти с неуредено положение;

БЕ.  като има предвид, че настоящата Директива относно безопасността и здравето на работното място (Директива 89/391/ЕИО) обхваща официално заети домашни работници и лица, полагащи грижи, с изключение на работници, пряко наети от частни домакинства;

1.  Счита, че е налице необходимост от общо признаване от страна на ЕС на професията и значението на домашния труд и полагането на грижи като действителна работа, тъй като признаването на този професионален сектор е вероятно да намали недекларирания труд и да насърчи социалната интеграция, и поради това призовава ЕС и държавите членки да установят общи правила относно домашната работа и полагането на грижи;

2.  Призовава Комисията да представи набор от инструменти на политиката относно домашния труд и полагането на грижи, с които да се установят насоки за качество за двата сектора; счита, че тези инициативи следва да се съсредоточат върху:

   а) въвеждането на обща рамка за професионализирането на домашния труд и полагането на грижи, водеща до признаването и стандартизацията на съответните професии, умения и кариерно развитие, включително правата, натрупани съгласно особеностите на държавите членки;
   б) незабавното изготвяне на предложение за директива за отпуските на лицата, полагащи грижи, и рамка за признаване на статута на непрофесионалните лица, полагащи грижи, с които да им се осигурят възнаграждение и минимални стандарти за социална закрила за времето, през което изпълняват задълженията за полагане на грижи, както и подкрепа по отношение на обучението и конкретни действия, чрез които да им се помогне за подобряване на условията на живот и труд;

3.  Приветства ангажимента на Комисията за инициативата за „нов старт за работещите родители и полагащите грижи лица“;

4.  Призовава държавите членки да предвидят професионална квалификация за определени видове домашен труд (грижи за възрастни хора, деца и хора с увреждания), които изискват специфични умения и квалификации;

5.  Счита, че секторът на домашния труд и полагането на грижи и неговата професионализация може да създаде работни места и растеж и че поради това е необходимо справедливо възнаграждение; счита, че решенията могат да бъдат част от социалния модел за иновации;

6.  Счита, че професионализирането на работниците за услуги в домакинството ще увеличи привлекателността на сектора и качеството на предоставяните услуги и ще насърчи достойния и признат труд;

7.  Подчертава значението на насърчаването на професионалното признаване на уменията и квалификациите на домашните помощници и лицата, полагащи грижи, в този сектор, за да им се предоставят повече перспективи за професионално развитие, както и специфично обучение на лицата, които работят с възрастни хора и деца, с оглед на насърчаването на създаването на качествени работни места, водещи до качествени работни места и по-добри условия на труд, включително предоставянето на официални договори, достъп до обучение и по-добро обществено признание; отчита значението на това да бъде осигурено валидиране и сертифициране на придобитите умения, квалификация и опит и да се насърчава професионалното развитие; счита, че въвеждането на курсове за обучение и преквалификация е основно значение за постигане на тази цел;

8.  Приканва Комисията да насърчи държавите членки да създадат възможности за професионализация, обучение, непрекъснато развитие на уменията и признаване на квалификациите на жените – домашни помощници и лица, полагащи грижи, включително, когато е целесъобразно, възможности за тяхното ограмотяване, с цел подобряване на възможностите им за личностно, професионално и трудово развитие;

9.  Изисква същевременно от държавите членки да регулират някои трудови правоотношения между домакинствата, когато са в ролята на работодатели, и служителя/работника, предоставящ услуги срещу възнаграждение в рамките на домакинството на работодателя;

10.  Призовава държавите членки да създадат специална правна рамка, която да дава възможност за законна и организирана заетост на домашните работници и лицата, полагащи грижи, и да установява правата и отговорностите на засегнатите лица, за да се осигури правна сигурност както за работниците в този сектор, така и за потенциалните им работодатели; изисква да се вземат под внимание специфичните подробности на трудовия договор, както и факта, че много работодатели са физически лица и не са запознати с юридическите формалности;

11.  Призовава държавите членки да предприемат решителни действия в секторите на домакинския труд и полагането на грижи, които носят висока добавена стойност за икономиката, признавайки тази работа като равноправна на другите форми на трудова заетост и гарантирайки на домашните помощници и лицата, полагащи грижи, истински права и социална закрила, на които имат право работниците, посредством трудовото законодателство или колективни споразумения;

12.  Подкрепя Конвенция № 189 на МОТ относно достойния труд на домашните работници, допълнена от Препоръка № 201, тъй като в световен мащаб тя отговаря на необходимостта работниците да бъдат обхванати от трудовото право и поставя акцент върху за социалните права, недискриминацията и равното третиране;

13.  Насърчава всички държави членки спешно да ратифицират Конвенция № 189 на МОТ и да гарантират, че тя се прилага строго, така че да се подобрят условията на труд и да се осигури съответствие с членовете на настоящата конвенция на МОТ и Препоръка № 201 на МОТ от 2011 г.; припомня, че съгласно Конституцията на МОТ правителствата са задължени да представят Конвенцията и Препоръката на националните си законодатели с цел насърчаването на мерки за прилагането на тези инструменти, както и че, що се отнася до Конвенцията, процедурата по представянето ѝ също така има за цел да се насърчи нейното ратифициране;

14.  Счита, че ратифицирането от всички държави членки ще бъде важна крачка напред към насърчаването и защитата на правата на човека, както и силен политически сигнал срещу всички форми на злоупотреба, тормоз и насилие, извършени срещу всички работници, и по-специално срещу жените – домашни помощници;

15.  Призовава държавите членки да включат домашните работници и лицата, полагащи грижи, във всички национални трудови законодателства и закони в областта на здравеопазването, социалните грижи, осигуряването и за борба с дискриминацията, като се признава техният принос за икономиката и обществото; поради това призовава настоятелно Комисия да обмисли преразглеждането на всички европейски директиви, които изключват домашните работници и лицата, полагащи грижи, от правата, с които се ползват други категории работници;

16.  Отчита нежеланието на някои държави членки да приемат законодателство относно личната сфера на живот; въпреки това счита, че непредприемането на действия ще струва скъпо както на обществото, така и на засегнатите работници; подчертава, че прогнозираният ръст на търсенето на лица, полагащи грижи, по-конкретно в частните домакинства, прави такова законодателство необходимо, за да се защитят напълно тези помощници; поради това призовава държавите членки съвместно със социалните партньори да предприемат мерки, за да осигурят адекватна и подходяща система за проверка, в съответствие с член 17 на Конвенция № 189 на МОТ, и подходящи санкции за нарушаване на законовите и подзаконовите актове относно безопасните и здравословни условия на труд;

17.  Призовава Комисията и държавите членки да гарантират и прилагат подходящо равнище на безопасни и здравословни на труд, например защитата на майчинството, както и да предприемат мерки за предотвратяване на трудови злополуки, травми и рискове от професионални травми и заболявания; подчертава необходимостта от подобряване на стандартите посредством обучение, ориентирано към практиката, и курсове за професионална квалификация за лицата, които вече работят в сектора; счита, че това обучение следва да обхваща управлението на риска във връзка със задачите за сменяне на позата или придвижване на болния и биологичните и химическите рискове, както и използването на помощни технологии;

18.  Счита, че е от съществено значение да се предприемат действия за борба с несигурната заетост и недекларирания труд, предвид факта, че това явление се отразява сериозно на домашните работници, включително на работещите жени мигранти, като по този начин бива допълнително влошена тяхната вече уязвима позиция; подчертава важността на премахването и преследването на такива практики, в т.ч. детския труд; във връзка с това подкрепя преодоляването на несигурното положение на домашните работници и лицата, полагащи грижи, в рамката на Европейската платформа за борба с недекларирания труд; припомня, че недекларираният труд ги лишава от социално осигуряване и поставя под въпрос здравословните и безопасни условия на труд; затова очаква работата на Европейската платформа срещу недекларирания труд за предотвратяване на недекларирания труд, тъй като недекларираната икономика заплашва сигурността на работните места, отразява се на качеството на грижите и условията на труд за много недекларирани лица, полагащи грижи, излага на риск устойчивостта на системата за социално осигуряване и намалява данъчните приходи за държавния бюджет;

19.  Призовава държавите членки да инвестират в повече и по-добри начини за превенция на, откриване на и борба срещу огромния мащаб на недекларирания труд в рамките на домакинския труд и полагането на грижи, особено по отношение на случаите на трафик на хора и трудови злоупотреби и случаите, които са свързани с предприятия, предлагащи услуги в областта на домакинския труд и предоставянето на грижи, които използват недекларирани и фиктивни самостоятелно заети лица, така че да се защитят работниците и да се насърчава преминаването от нерегистриран труд към деклариран труд чрез по-добра защита и по-добри, по-рационални механизми за контрол и инспекция на труда;

20.  Настоятелно призовава държавите членки да гарантират наличието на законни пътища за миграция в ЕС и да въведат целеви програми за законна миграция; подчертава необходимостта от това държавите членки да постигнат двустранни споразумения с държавите, които статистиките сочат като изпращащи домашни работници и лица, полагащи грижи, за да се узаконят потоците на изпращане и приемане, като по този начин се допринася за борба с мрежите за трафик на хора и принудителен труд и се възпира все пак явлението социален дъмпинг; призовава държавите членки да ратифицират Международната конвенция за защита правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства, приета от Общото събрание на ООН на 18 декември 1999 г.;

21.  Призовава Комисията и държавите членки да насърчават схемите за узаконяване, основани на извлечените поуки от опита в миналото, като средство за намаляване на подлагането на работниците мигранти или с неуредено положение на експлоатация или насилие; настоятелно призовава държавите членки да предлагат подкрепа и закрила на недекларираните домашни работници или лицата, полагащи грижи, когато решат да излязат от порочния кръг на незаконния труд;

22.  Призовава Комисията и държавите членки да насърчават разследванията на случаи на трафик на хора с цел тяхната експлоатация и по-конкретно в домашен труд, да подобрят механизма за идентификация и закрила на жертвите и да привлекат НПО, синдикалните организации, публичните органи и всички граждани в процеса на установяване на явления, свързани с трафика на хора и тежка експлоатация;

23.  Призовава Комисията и държавите членки да разширят инструментите и механизмите, създадени с цел справяне с трафика на хора, като механизмите за насочване или разрешенията за временно пребиваване, и да ги преразгледат с цел разширяване на техния обхват на прилагане по отношение на случаи на тежка експлоатация на труда, която не включва трафик на хора;

24.  Призовава държавите членки, в съответствие с член 17 на Конвенция № 189 на МОТ, да създадат ефективни и достъпни механизми за подаване на жалби и средства за гарантиране на спазването на националните законови и подзаконови актове за защитата на домашните помощници; призовава също така държавите членки да разработят и приложат мерки относно инспекциите на труда, прилагането и санкциите, като надлежно да отчитат специфичните характеристики на домакинския труд, в съответствие с националните законови и подзаконови актове; отправя искане, доколкото това е съвместимо с националните законови и подзаконови актове, тези мерки да определят условията, при които може да се предоставя достъп до домашните помещения, при надлежно зачитане на неприкосновеността на личния живот; призовава държавите членки, в съответствие с националните разпоредби, да предвидят механизми за ефективно справяне с нарушенията, като например вътрешни проверки в случаите, когато са налице основания за подозрение за злоупотреба;

25.  Изразява загриженост относно недостатъчните инспекции, свързани с контрола, наблюдението и надзора на наемането на жени – домашни работници и лица, полагащи грижи, извършвани от дружества или агенции за наемане на работа, и посочва необходимостта от увеличаване на броя на държавните инспектори и инспекции за проверка на спазването на законодателството;

26.  Настоятелно призовава държавите членки да положат необходимите усилия за засилване на инспекциите и да открият иновативни методи, които да зачитат неприкосновеността на личния живот, особено по отношение на частните домове, където инспекторите не могат да влизат без разрешение на съда, и за подходящо инструктирани и обучени инспектори с цел премахване на малтретирането, експлоатацията, включително финансовата, и актове на насилие или сексуално насилие спрямо домашните работници;

27.  Призовава държавите членки да организират кампании за подобряване на видимостта и на разбирането на предимствата на уредените домашен труд и грижи сред обществеността и публичните и частните организации, с цел да се утвърди достойнството на професията и да се признае значението на труда и на приноса на жените – домашни помощници и лица, полагащи грижи, за функционирането на нашето общество; същевременно призовава държавите членки да повишат осведомеността за съществуването на тежки форми на експлоатация в частни домове, като определят цел за нулева търпимост към експлоатацията на работници;

28.  Призовава държавите членки да стартират кампании за повишаване на осведомеността за правата и задълженията на домашните работници и лицата, полагащи грижи, както и на работодателите, а също и за рисковете и последиците от експлоатацията в сектора на домашния труд, както и да насърчават признаването на домашния труд и полагането на грижи; препоръчва на държавите членки да разработят програми за пътни карти;

29.  Призовава държавите членки да въведат и подобрят информационните канали за правата на домашните помощници и лицата, полагащи грижи, както и да гарантират най-висок достъп до информация за всички работници; препоръчва за тази цел да се създадат информационни пунктове, като се следват най-добрите практики на държавите членки, на регионално и на местно равнище, горещи телефонни линии и уебсайтове за предоставяне на помощ и информация, също и под формата на кампании относно правата на домашните помощници и лицата, полагащи грижи, във всяка държава членка на официалния ѝ език и на други подходящи езици; подчертава, че организациите на гражданското общество, като например организациите, работещи от името на жените и мигрантите, следва също да бъдат в състояние да предоставят тази информация; отбелязва, че тези инструменти следва да бъдат разработени по начин, който позволява на евентуалните работодатели, включително семейства и агенции, да се предоставят най-добрите практики, полезни съвети и указания и че следва да се предлагат образци на трудови договори с цел да се гарантира, че работодателите изпълняват своите отговорности;

30.  Призовава за твърд подход спрямо предприятията във всеки сектор, чийто стопански модел се основава на експлоатацията на незаконни работници с цел да се намалят във възможно най-голяма степен на оперативните разходи, да се постигне максимална печалба и да се принудят законно действащи предприятия да напуснат сектора;

31.  Подчертава важната роля, която синдикалните организации могат да играят при организирането и информирането на работниците относно техните права и задължения; отбелязва, че това е начин домашните работници да бъдат представлявани като едно цяло, за да могат колективно да договарят своите договори и да защитават правата и интересите си;

32.  Призовава за добро представителство на социалните партньори на европейско и национално равнище, и по-конкретно в синдикалните организации, за да се увеличи секторното колективно договаряне с цел постигане на ефективен напредък и прилагане на достойни условия на труд в тези сектори; призовава също така за добро представителство на професионалните организации, организациите, които работят със и от името на домашните помощници и лицата, полагащи грижи, и други имащи отношение по въпроса организации на гражданското общество, както и да се гарантира, че те са напълно запознати с предизвикателствата на защитата на трудовите права на жените, наети като домашни работници или лица, полагащи грижи

33.  Изразява съжаление, че жените – домашни помощници и лица, полагащи грижи, продължават да са недостатъчно добре представени в синдикалните организации на различните държави членки, и подчертава необходимостта да се насърчава участието на тези жени работници в професионалните съюзи;

34.  Подчертава също така значението на групирането на работодателите във федерации или в други видове организации на национално равнище, тъй като счита, че без такива организации на работодателите, усилията да се узакони домашният труд и свързаната с полагане на грижи работа, както и подобряването на условията на труд и на привлекателността на такива работни места, ще бъдат напразни;

35.  Отбелязва, че частните работодатели в областта на домашната работа изпълняват особено важна роля по отношение на спазването на справедливи трудови стандарти и права; призовава държавите членки да гарантират, че съответната информация трябва да бъде достъпна за работодателите и работниците;

36.  Призовава Комисията да предприеме необходимите мерки за по-добър контрол и документиране на уязвимата и подценявана професия на домашните работници и лицата, полагащи грижи, и да предложи действия за справяне с това явление;

37.  Отправя искане Комисията и компетентните европейски агенции да проведат проучване за сравняване на различните системи на узаконен домакински труд и да съберат данни по отношение на положението в държавите членки; изразява своето убеждение, че тези данни следва да се използват за обмен на най-добри практики между държавите членки, по-специално с цел оптимизиране на борбата срещу експлоатацията на домашните работници и работнички; призовава също така Комисията да предприеме проучване на приноса на лицата, полагащи грижи, и домашните работници към системите за социална закрила и икономиките на държавите членки;

38.  Насърчава обмена на добри практики между държавите членки, с цел да се подкрепи предприемането на действия и постигането на резултати;

39.  Счита, че приемането и адаптирането на добри практики от някои държави членки може да доведе до редовни форми на заетост за домашните работници и лицата, полагащи грижи;

40.  Призовава Комисията и държавите членки да събират, анализират и публикуват достоверни статистически данни, разбити по възраст, пол и гражданство, така че да се даде възможност за информирани обсъждания при търсенето на най-добрите решения относно начина, по който секторът на домакинския труд да се превърне в професионален, и отправя искане на Eurofound и OSHA да се възложи да определят методите за предоставяне на защита, подаване на жалби и повишаване на осведомеността;

41.  Призовава Комисията да включи обсъждания относно положението на секторите на домашните помощници и лицата, полагащи грижи, в дневния ред на Комитета по заетостта (EMCO);

42.  Призовава Комисията и държавите членки, когато преразглеждат и предлагат съответните правни актове или национално законодателство, да гарантират, че интересите на домашните помощници и лицата, полагащи грижи, се вземат предвид, като в същото време се зачитат националните компетентности;

43.  Признава огромния социален и икономически принос на членовете на семейства, полагащи грижи и работещи безвъзмездно (неформално полагане на грижи), и нарастващите отговорности, които им се възлагат поради намаляване на предоставянето на услуги или произтичащите от това увеличени разходи;

44.  Отбелязва, че е налице увеличаване на броя на хората, живеещи дългосрочно в институции за специализирани грижи, и по-нататъшно социално изключване на хората с увреждания в ЕС, което е пряко нарушение на ангажиментите на ЕС по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г.;

45.  Счита, че следва да се насърчават практиките за непреки домашни грижи, като се подкрепят проектите за самостоятелен живот, даващи възможност на хората с увреждания да избират и да се обръщат от своите домове към квалифицирани професионални оператори, особено в случаите с най-тежка степен на увреждания;

46.  Подчертава необходимостта държавите членки да гарантират по-широк достъп до лесно- и финансово достъпни, висококачествени и приобщаващи грижи за децата и лицата с увреждания, както и до заведения за грижи за възрастни хора чрез подходящо финансиране, като по този начин се свежда до минимум необходимостта от поемане на тези задължения при неформални и несигурни условия на труд и се подобрява признаването на значението на работата, осъществявана от лица, които професионално полагат грижи; изтъква необходимостта държавите членки да развиват услуги в подкрепа лицата, полагащи грижи — членове на семейството, формално и неформално;

47.  Призовава държавите членки да насърчават назначаването на работа в сектора на услугите, свързани със социални грижи, и да работят за повишаване на привлекателността на сектора като обещаваща възможност за кариера;

48.  Настоятелно призовава държавите членки да инвестират в създаването на стабилни, качествени работни места в сектора на домашния труд и полагането на грижи, включително и със средства от фондовете на ЕС, като Европейския социален фонд (ЕСФ) и Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации (EaSI);

49.  Призовава Комисията и държавите членки да насърчават и поддържат иновативни решения и инвестиции в социални и здравни услуги, които имат голям потенциал за създаване на работни места, имат съществено значение за задоволяване на потребностите на нашите застаряващи общества и за справяне с демографските промени като цяло и които са необходими за преодоляване на отрицателните социални последици от кризата;

50.  Призовава Комисията да обменя информация и най-добри практики на сдружения и кооперативи на домашни и полагащи грижи работници, които са част от моделите на социалната икономика в ЕС;

51.  Призовава държавите членки да насърчат създаването на работнически кооперации в секторите на грижите и домашните услуги, като се обръща специално внимание на селските райони, предвид положителния ефект, който това ще окаже за създаването на качествени и устойчиви работни места, особено за онези работници, които срещат затруднения при интегрирането на пазара на труда;

52.  Призовава държавите членки да гарантират, че домашните работници не напускат училище в ранна възраст, за да постъпят на работа;

53.  Призовава Комисията да преразгледа Директива 2006/54/ЕО за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите; призовава също така държавите членки да прилагат последователно тази директива;

54.  Отправя искане държавите членки да обмислят стимули, за да се насърчи наемането на декларирани домашни работници и лица, полагащи грижи; насърчава държавите членки да въведат опростени системи за деклариране с цел възпиране на и борба с недекларирания труд, както препоръчва Европейският икономически и социален комитет в становището си относно развиването на предоставяни на семействата услуги с цел повишаване на заетостта и насърчаване на равенството между половете на работното място (SOC/508); препоръчва на Комисията да насърчава обмена на добри практики между държавите членки, като следва успешните модели, създали за сектора положително социално въздействие и положително въздействие върху заетостта, като например „схемата за купони за услуги“, която се прилага в Белгия, или други, като „чека заетост за универсална услуга“ (CESU) във Франция;

55.  Счита, че е полезно да се адаптира законодателството за сключването на гъвкави договорни споразумения между домашните работници, лицата, полагащи грижи, и работодателите в областта на домашния труд, за да се помогне на двете страни при наемането/предлагането на домашни услуги под най-подходяща и за двете страни форма, като същевременно се гарантира защитата на работниците;

56.  Препоръчва на държавите членки ясното уреждане на законната заетост на домашни работници и лица, полагащи грижи, да се подкрепя от стимули, за да могат домашните работници и техните потенциални работодатели да избират законната форма на заетост; призовава също така държавите членки да премахнат законовите пречки, които понастоящем значително намаляват декларираното пряко наемане на работници от семействата;

57.  Повтаря призива на Европейския парламент за структурен секторен диалог в областта на грижите(17);

58.  Призовава държавите членки да поставят детегледачките от ЕС и от държави извън ЕС на равна нога, като им предоставят комбинирано разрешение за пребиваване/работа, в което се определят работното време, видът на договора и условията за заплащане; призовава държавите членки да ратифицират споразумението на Съвета на Европа относно назначаването на детегледачки (au pair); отправя искане към държавите членки да подобрят системата за акредитация и механизмите за контрол на агенциите за назначаване на детегледачки;

59.  Припомня необходимостта от официално признаване, в съответствие с Европейско споразумение относно настаняването на домашни помощници (au pair), и за увеличаване на инспекциите, за да не се превърнат те в неформални и евтини заместители на домашните помощници и лицата, полагащи грижи;

60.  Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че домашните помощници и лицата, полагащи грижа, в Европа се ценят като човешки същества и че те могат да съчетават професионалния и семейния живот, включително, че трудът им се обхваща от Директивата за свободното време (2003/88/ЕО), за да разполагат работниците с достатъчно дълги периоди за почивка и да не бъдат принуждавани да полагат извънреден труд;

61.  Призовава държавите членки да приемат мерки за съвместяване на професионалния и семейния живот, тъй като това ще бъде от полза, тъй като подкрепя жените да останат на платена заетост и да се намали разликата в получаваната от тях пенсия по-късно;

62.  Призовава държавите членки да гарантират, че домашните помощници и лицата, полагащи грижи, получават пенсионно осигуряване в съответствие с националното законодателство;

63.  Призовава държавите членки, в които е определена минимална работна заплата за страната, да гарантират, че това е минималното заплащане, което получават всички домашни помощници и лица, полагащи грижи;

64.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на МОТ.

(1) ОВ С 70 Е, 8.3.2012 г., стр. 1.
(2) OВ C 351 E, 2.12.2011 г., стр. 39.
(3) OВ C 77 Е, 28.3.2002 г., стр. 138.
(4) OВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 321.
(5) ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23.
(6) Приети текстове, P8_TA(2015)0218.
(7) Приети текстове, P8_TA(2015)0050.
(8) ОВ C 16 E, 22.1.2010 г., стр. 21.
(9) Приети текстове, P7_TA(2014)0068.
(10) ОВ C 51 E, 22.2.2013 г., стр. 9.
(11) SOC/372 – CESE 336/2010 fin.
(12) OВ L 32, 1.2.2014 г., стр. 32.
(13) OВ C 377E, 7.12.2012 г., стр. 128.
(14) Домашни работници по целия свят: глобални и регионални статистически данни и степента на правна защита, Международна организация на труда, Женева: Международна организация на труда, 2013 г.
(15) Пак там.
(16) Пак там.
(17) Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2013 г. (OВ C 75, 26.2.2016 г., стр. 130).

Правна информация