Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2015/2097(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0076/2016

Внесени текстове :

A8-0076/2016

Разисквания :

PV 12/05/2016 - 6

Гласувания :

PV 12/05/2016 - 9.9
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0226

Приети текстове
PDF 620kWORD 131k
Четвъртък, 12 май 2016 г. - Страсбург Окончателна версия
Рамково споразумение относно родителския отпуск
P8_TA(2016)0226A8-0076/2016

Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2016 г. относно прилагането на Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 г. за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), и за отмяна на Директива 96/34/ЕО (2015/2097(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 2, член 3, параграф 3, и член 5 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид член 8, член 10, член 153, параграф 1, буква и), и член 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 7, 9, 23, 24 и 33 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 г. за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), и за отмяна на Директива 96/34/ЕО,

—  като взе предвид Директива 2013/62/ЕС на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Директива 2010/18/ЕС за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) във връзка с изменението на статуса на Майот по отношение на Европейския съюз,

—  като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет, проведен в Брюксел на 23—24 март 2006 г. (777751/1/06 REV 1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „По-голямо равновесие между професионалния и личния живот: оказване на по-голямо съдействие за съвместяването на професионалния, личния и семейния живот“ (COM(2008)0635),

—  като взе предвид препоръката на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавена „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“ (C(2013)0778),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2015 г. относно европейски семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2015 г.(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г.(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 май 2015 г. относно отпуска по майчинство(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2015 г. относно прилагането на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(4),

—  като взе предвид проучването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от май 2015 г., озаглавено „Gender equality in employment and occupation — Directive 2006/54/EC, European Implementation Assessment“ (Равенството между половете в областта на заетостта и професиите — Директива 2006/54/ЕО, оценка на прилагането на европейско равнище),

—  като взе предвид проучването на Генералната дирекция на Европейския парламент за вътрешни политики на ЕС, озаглавено „Maternity, Paternity and Parental Leave:Data Related to Duration and Compensation Rates in the European Union“ (Отпуск по майчинство, отпуск по бащинство и родителски отпуск: данни, свързани с продължителността и размера на помощите в Европейския съюз),

—  като взе предвид проучването на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), озаглавено „Promoting parental and paternity leave among fathers“ (Насърчаване на родителския отпуск и отпуска по бащинство при бащите),

—  като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), озаглавен „Maternity leave provisions in the EU Member States: Duration and allowances“ (Разпоредби относно отпуска по майчинство в държавите — членки на ЕС: продължителност и надбавки) (Eurofound, 2015 г.),

—  като взе предвид публикацията на Eurofound от 2015 г., озаглавена „Promoting uptake of parental and paternity leave among fathers in the European Union“ („Насърчаване на ползването на родителски отпуск и отпуск по бащинство сред бащите в Европейския съюз“),

—  като взе предвид проучването на Европейската комисия от февруари 2015 г., озаглавено „The Implementation of Parental Leave Directive 2010/18 in 33 European Countries“ (Прилагането на Директива 2010/18 относно родителския отпуск в 33 европейски държави),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8‑0076/2016),

A.  като има предвид, че целта за равнище на заетост от 75%, определена в стратегията „Европа 2020“, е малко вероятно да бъде постигната при жените (понастоящем то е 63,5%) до 2020 г.; като има предвид освен това, че съществува необходимост от проактивни политики, предназначени да подпомагат достъпа и задържането на жените на пазара на труда и да защитават и подкрепят тяхното връщане като майки на пазара на труда с цел постигане на стабилни и достойни работни места, при равни условия с мъжете, и по-специално политики, които насърчават по-доброто равновесие между професионалния и личния живот за всички родители;

Б.  като има предвид, че извършваната от родителите работа, свързана със семейството и отглеждането на децата, има измерим икономически принос, който освен това е от решаващо значение с оглед на демографските промени в Европа;

В.  като има предвид, че Директива 96/34/ЕО признава съвместяването на професионалния и семейния живот като отделна тема, а Директива 2010/18/ЕС предвижда, че всички работници имат право на четири месеца неплатен родителски отпуск, като един от тези предоставяни месеци не може да се прехвърля; като има предвид, че принципът на равенство между половете в областта на заетостта понастоящем е установен в законодателството на ЕС; като има предвид, че равните възможности за професионално развитие както за мъжете, така и за жените, включително посредством инструмент за родителски отпуск, ще спомогнат за постигането на целта за заетост от 75%, заложена в стратегията „Европа 2020“, и за решаване на проблема на жените, които са много по-уязвими по отношение на бедността, и представляват също така измерим принос за икономиката, което освен това е от особено значение с оглед на демографските промени в Европа;

Г.  като има предвид, че наличните данни потвърждават, че процентът на ползването на неплатен или ниско платен отпуск по семейни причини е нисък и че бащите използват слабо правата си на родителски отпуск; като има предвид, че изцяло или частично непрехвърляемият родителски отпуск с подходящо възнаграждение се използва по по-балансиран начин от двамата родители и спомага за намаляване на дискриминацията срещу жените на пазара на труда;

Д.  като има предвид, че смесен модел, състоящ се от отпуск по майчинство и по бащинство и от общ, т.е. родителски отпуск, позволява на двамата родители съвместно да вземат правилно решение за начина, по който да използват отпуска, на който имат право, в интерес на техните деца и предвид спецификата на тяхната работа;

Е.  като има предвид, че родителският отпуск има дългосрочни ползи за развитието на децата; като има предвид, че в контекста на действащите публични политики в областта процентът на използването от страна на бащите на родителски отпуск в държавите — членки на ЕС, расте, но остава нисък, като само 10% от бащите вземат поне един ден отпуск; като има предвид, че 97% от жените използват родителски отпуск, който е на разположение и за двамата родители;

Ж.  като има предвид, че проучванията на Eurofound показаха аспектите, които влияят върху степента на ползване на родителски отпуск от бащите, като тези аспекти включват размера на обезщетението, гъвкавостта на системата за отпуски, наличието на информация, достъпността и гъвкавостта на детските заведения и степента, в която работниците се страхуват от изолация от пазара на труда, когато ползват отпуск; като има предвид, че редица изследователи(5) сочат, че бащите, които ползват родителски отпуск, създават по-добра връзка със своите деца и е по-вероятно да поемат активна роля в бъдещите задачи, свързани с грижите за децата; като има предвид, че следователно тези въпроси трябва да бъдат разгледани;

З.  като има предвид, че Европейският съюз като цяло е изправен пред сериозно демографско предизвикателство, тъй като раждаемостта намалява в повечето държави членки, и като има предвид, че семейни политики, справедливи за мъжете и жените, следва да подобрят перспективите на жените на пазара на труда, да подобрят равновесието между професионалния и личния живот, да намалят неравнопоставеността на половете по отношение на заплащането на труда, пенсиите и доходите през целия живот и да окажат положително въздействие върху демографските процеси;

И.  като има предвид, че според Евростат броят на лицата, които са ползвали родителски отпуск през 2010 г., е 3 518 600, от които едва 94 800 (2,7%) са мъже; като има предвид, че според проучване на Eurofound (6) неравенството между половете по отношение на участието в заетостта причинява сериозни загуби за европейските икономики, възлизащи през 2013 г. на 370 милиарда евро;

Й.  като има предвид, че Комисията, заедно с държавите членки, следва да стартира конкретни мерки за насърчаване на нова организация на работата чрез по-гъвкави модели, които осигуряват, посредством инструменти за равновесие между професионалния и личния живот, ефективно упражняване на правото на родителство; като има предвид, че тези мерки могат да спомогнат за намаляване на дискриминацията срещу жените и да им помогнат за навлизането, задържането и връщането на пазара на труда без какъвто и да било икономически и социален натиск;

К.  като има предвид, че освен да гарантира равенството между половете и достъпа на жените до заетост, родителският отпуск следва да дава възможност на родителите да изпълняват задълженията си по отношение на своите деца;

Л.  като има предвид, че е от жизнено важно значение да се гарантира, че жените могат да се ползват както от правото както на работни места с гарантирани права, така и от правото на майчинство, без да бъдат санкционирани за това, тъй като жените продължават да бъдат най-засегнати и да страдат най-много от дискриминация; като има предвид, че примерите за тази дискриминация включват натиск от страна на работодателите върху жените, които участват в интервюта за работа, на които са запитвани дали имат деца и на каква възраст са те, като целта е да се повлияе на решенията на жените и да се предпочитат бездетните работници, които са „на разположение в по-голяма степен“, успоредно с нарастващ икономически и професионален натиск върху жените работници да не ползват отпуск по майчинство;

М.  като има предвид, че едно от ограниченията за навлизането и задържането на жените на пазара на труда е отговорността за грижите за деца с увреждания, които са несамостоятелни и следователно са в състояние на зависимост и/или принадлежат към категории и групи в неравностойно положение;

Н.  като има предвид, че когато липсват разпоредби за отпуските или когато съществуващите разпоредби се считат за недостатъчни, социалните партньори, чрез колективни споразумения, могат да изиграят важна роля в създаването на нови разпоредби или в актуализирането на съществуващите разпоредби за отпуск по майчинство, бащинство и родителски отпуск;

О.  като има предвид, че равновесието между семейния и професионалния живот представлява основно право, което следва да се включи пълноценно във всеки текст на ЕС, който може да окаже въздействие в областта; като има предвид, че в по-общ план следва да се подчертае значението на благоприятните за семейството работни среди;

П.  като има предвид, че повечето държави — членки на ЕС, вече спазват минималните изисквания на Директива 2010/18/ЕС за родителския отпуск и че в много държави членки националните разпоредби надхвърлят тези изисквания;

Р.  като има предвид, че държавите членки следва да насърчават, както в държавния, така и в частния сектор, модели на социална закрила на равнището предприятия, които изискват зачитане на правото на равновесие между семейния и професионалния живот;

С.  като има предвид, че разликите между мъжете и жените при използването на отпуск по майчинство, по бащинство и родителски отпуск, показват дискриминация въз основа на пола от гледна точка на полагането на грижи за деца и участието на жените на пазара на труда; като има предвид, че в много държави членки мерките, предприети, за да се насърчат мъжете да поемат равен дял от семейните задължения, не доведоха до задоволителни резултати;

Т.  като има предвид, че подходящият, индивидуален, компенсиран родителски отпуск е от ключово значение, за да могат родителските двойки от един и същи пол да постигнат равновесие между личния и професионалния живот;

У.  като има предвид, че жените, които упражняват правото си на равновесие между личния и професионалния живот, като вземат родителски отпуск, се сблъскват със стигма, когато се върнат на пазара на труда, което води до по-неблагоприятни условия на труд и несигурни договори;

Транспониране на директивата

1.  Подчертава, че необходимите разпоредби за транспонирането на Директива 2010/18/ЕС имат различни форми в отделните държави членки; счита следователно, че това транспониране следва да се осъществи при пълно спазване на законодателството, което е в сила в областта на колективното договаряне между социалните партньори;

2.  Счита, че тъй като не всички държави членки са следвали специфичния или поетапния подход на ЕС към отпуска по майчинство и родителския отпуск, класифицирането на различните видове отпуски на равнището на ЕС е трудно;

3.  Припомня, че налагането на допълнителни задължения от страна на държавите членки може да увеличи сложността на регулирането и на практика да намали съответствието; призовава държавите членки да избягват допълнителната административна тежест при транспонирането на законодателството на ЕС;

4.  Насърчава държавите членки, които все още не са направили това, да предоставят на Комисията в разумен срок таблиците на съответствието между разпоредбите на Директивата и мерките за транспониране; счита, че е от основно значение държавите членки да гарантират наличието на необходимите средства за контрол, които да установят дали се спазва законодателството за защита на правата на родителите; препоръчва на Комисията да следи внимателно прилагането на Директивата в държавите членки, за да гарантира, че не се злоупотребява с възможностите за адаптиране, които тя предлага; счита, че принципът на споделяне на добри практики е полезен инструмент за постигането на тези цели;

5.  Изразява съжаление, че съществуват различия в мерките за транспониране на Директивата, що се отнася до нейното приложно поле, като по този начин се установяват схеми, повече или по-малко благоприятни за работниците в зависимост, например, от сектора, в който те упражняват работните си задължения (публичният сектор предоставя по-голяма защита в целия ЕС от частния и следователно има водеща роля в тази област) и продължителността на трудовия договор; за тази цел препоръчва да се предприемат всички възможни действия, за да се даде възможност за правилно прилагане на Директивата както в публичния, така и в частния сектор; подчертава, че правото на родителски отпуск следва да бъде гарантирано за всички без дискриминация, без значение на пола и независимо от сектора на заетост или вида на договора, по който са наети работещите бащи и майки;

6.  Приветства факта, че някои държави членки са транспонирали разпоредбите на Директивата, надхвърляйки минималното ѝ приложно поле, като по този начин дават възможност от тези разпоредби да се възползват самостоятелно заетите работници, чираците, двойките от един и същи пол и родителите на осиновени деца;

7.  Изразява категоричното си убеждение, че предоставянето на социално подпомагане е от компетентността на държавите членки;

8.  Призовава държавите членки да приемат насочени към семейството социални политики, които да предвиждат прилагането на всички предимства, предвидени в Директивата, в случай на продължително пребиваване на родителите в чужбина с цел приключване на процедура по международно осиновяване;

9.  Отбелязва, че повече от десетилетие след като държавите членки са транспонирали Директива 96/34/ЕО, продължава да съществува неравенство между половете по отношение на ползването на родителски отпуски; отбелязва също така големите различия между държавите членки по отношение на максималната продължителност, законовата структура на родителския отпуск и на системите във връзка със заплащането през периода на отпуск; счита, че въпросът за заплащането по време на отпуск е от решаващо значение, за да се гарантира, че родителите с ниски доходи и самотните родители се възползват при равни условия с всички други родители; приветства различните приети мерки за насърчаване на бащите да ползват родителски отпуск; признава стойността на ЕС като средство за съсредоточаване на вниманието на държавите членки върху необходимостта от действия и от улесняване на обмена на консултации и помощ за държавите членки, които се нуждаят от тях, по-специално в областта на правата, свързани със социалното подпомагане; счита, че Комисията следва да предложи мерки, които да насърчават бащите да ползват повече родителски отпуск, и че държавите членки следва да насърчават по-ефективно споделяне на най-добри практики в тази област;

10.  Отбелязва решението на някои държави членки да предоставят само достъп до права, свързани със социалното подпомагане, за срок, който е по-кратък от максималния срок на родителския отпуск, като по този начин се намалява броят на родителите, които в действителност използват този максимален срок;

11.  Призовава държавите членки, съвместно с Комисията, да гарантират, че семейните права, предоставени от публичните политики, включително родителски отпуск, са равни по отношение на индивидуалните права и са еднакво достъпни за двамата родители, с цел те да бъдат насърчавани да постигнат по-добро равновесие между професионалния и личния живот и в интерес на техните деца; подчертава, че тези права следва да се индивидуализират във възможно най-голяма степен, за да способстват за постигане на целите за равнище на заетост от 75% за жените и мъжете, определени в стратегията „Европа 2020“, и за да насърчават равенството между половете; счита, че на родителите следва да се предостави известна гъвкавост при ползването на родителски отпуск и че това при никакви обстоятелства не следва да представлява пречка за постигане на целите за равнище на заетост от 75% за жените и мъжете, определени в стратегията „Европа 2020“; счита, че приетата от социалните партньори система следва да насърчава решение, при което значителна част от отпуска остава непрехвърляема; подчертава, че и двамата родители трябва да се третират по един и същ начин що се отнася до правата на доход и продължителността на родителския отпуск;

12.  Подчертава, че семействата с деца и родителите, които прекъсват професионалната си дейност с цел отглеждане на тези деца, трябва да понесат не само загуба на доход, но и по-високи разходи и твърде ниска оценка на своята роля на родители;

13.  Отбелязва гъвкавостта, която директивата предоставя на държавите членки при определянето на формите на родителски отпуск — частичен или пълен — и на сроковете на работа и на уведомленията, определени като условия за предоставяне на родителски отпуск; отбелязва, че в някои държави членки работниците с нестандартни договори, като например срочни трудови договори(7) и договори за нулево работно време(8), не винаги са включени в тези мерки, и изразява загриженост относно злоупотребата с тези видове трудови договори; отбелязва въведените от държавите членки инициативи за предоставяне на възможно най-голяма гъвкавост на работниците в тази област, като се гарантира, че родителският отпуск съответства на тяхното професионално и лично положение, но счита, че всички договорености следва да имат за цел увеличаване на ползването на родителски отпуск;

14.  Отбелязва, че завръщането на работа след ползване на родителски отпуск може да бъде сложна и стресова ситуация както за родителя, така и за детето; призовава държавите членки да приемат семейни политики, които да улесняват безпроблемното и постепенно завръщане на работа и оптимално равновесие между професионалния и личния живот като цяло, като същевременно вземат под внимание и насърчаването на работата от разстояние, работата от вкъщи и гъвкавата и самостоятелна работа по такъв начин, че подобни политики да не налагат допълнителна тежест на служителите;

15.  Призовава държавите членки, при поемането на ангажименти, да гарантират сигурността на планирането на предприятията и да обръщат особено внимание на потребностите на най-малките, малките и средните предприятия в това отношение;

16.  Призовава Комисията да подобри и укрепи разпоредбите на Директива 2010/18/ЕС по отношение на условията за допустимост и подробните правила за предоставяне на родителски отпуск на лицата, които имат деца с увреждания или тежки или продължителни заболявания, които пораждат недееспособност, като се вземат предвид и най-добрите практики в държавите членки (удължаване на възрастовата граница на детето във връзка с допустимостта за предоставяне на родителски отпуск или отпуск за полагане на грижи за деца, по-лесен достъп до условия на труд на непълно работно време при завръщане на работното място, удължаване на продължителността на отпуска и др.);

17.  Подчертава необходимостта да се гарантират благоприятни условия за завръщане на работа на лицата, които са ползвали родителски отпуск, особено във връзка със завръщането на същото работно място или на равностойно или сходно работно място, в съответствие с договора или трудовото правоотношение, промени в работното време и/или в организацията на професионалния живот при завръщането им на работа (включително необходимостта работодателят да обосновава всеки отказ), с цел те да се възползват от периоди на обучение, от защита срещу уволнение и по-неблагоприятно третиране в резултат на кандидатстване за или ползване на родителски отпуск, както и период на защита след тяхното завръщане, така че да могат да се адаптират отново към работното си място;

За ефективна директива, отговаряща на предизвикателствата, свързани с равновесието между професионалния и личния живот

18.  Отбелязва оттеглянето от страна на Комисията на проекта за Директива относно отпуска по майчинство, както и факта, че в контекста на пътната карта „Ново начало за справяне с предизвикателствата на равновесието между професионалния и личния живот, пред които са изправени работещите семейства“ Комисията не възнамерява на този етап да публикува окончателен доклад относно прилагането на Директивата за родителския отпуск; призовава Комисията, при зачитане на принципа на субсидиарност, да представи амбициозно предложение, което действително ще подобри равновесието между професионалния и личния живот;

19.  Счита, че политическите дискусии следва също така да се съсредоточат върху редица незаконодателни инициативи с оглед на съвместни действия с държавите членки и гражданското общество, за да се изтъкне ролята на родителите и да се насърчава равновесието между професионалния и личния живот;

20.  Счита, че следва да се обмисли широка незаконодателна инициатива за насърчаване на съчетаването на професионалния и семейния живот в държавите членки;

21.  Счита, че предвид застъпването на различните видове отпуск по семейни причини е необходима съгласуваност между различните текстове на равнище ЕС с участието на социалните партньори, с цел на семействата да се предоставят перспективи по отношение на отпуските, основани на жизнения цикъл, за да се насърчи по-справедливо споделяне на отговорностите за полагане на грижи между жените и мъжете; настоятелно призовава Комисията за тази цел да разгледа активирането на клаузата за преразглеждане в законодателството на ЕС относно родителския отпуск; счита, че е необходимо по-ясно формулирано законодателство, което да премахва сложността, да подобрява спазването и да предоставя защита за работниците;

22.  Призовава социалните партньори, въз основа на доклада на Комисията, публикуван през февруари 2015 г., да направят необходимото за преодоляване на слабостите на Директивата относно родителския отпуск, затрудняващи пълното постигане на целите ѝ по отношение на равновесието между професионалния и личния живот, участието на жените на пазара на труда, демографските предизвикателства и участието на мъжете в семейните задължения, включително в грижата за децата и други зависими лица; счита, че следва да се предприемат по‑ефективни мерки за насърчаване на по-равномерно разпределение на семейните отговорности между мъжете и жените;

23.  Подчертава, че разпоредби относно родителския отпуск, които имат удовлетворителен характер, са тясно свързани с подходящо заплащане; отбелязва, че когато липсват разпоредби за отпуските или когато съществуващите разпоредби се считат за недостатъчни, социалните партньори, чрез колективни споразумения, могат да изиграят важна роля в създаването на нови разпоредби или в актуализирането на съществуващите разпоредби за отпуск по майчинство, отпуск по бащинство и родителски отпуск; призовава държавите членки, със съгласието на социалните партньори, да преразгледат своята система за финансова компенсация за родителския отпуск с цел постигане на ниво, което би функционирало като стимул за адекватно и достойно ниво на заместване на доходите, което също насърчава мъжете да ползват родителски отпуск след минималния период от време, гарантиран от Директивата;

24.  Счита, че насърчаването на индивидуализирането на правото на отпуск и на положителните мерки с цел поощряване на ролята на бащите е от съществено значение, за да се способства за постигане на съчетаване на професионалния и личния живот при равнопоставеност между половете;

25.  Призовава Комисията и социалните партньори да разгледат предоставянето на възможност за подходящо удължаване на минималния срок на родителския отпуск от четири месеца до най-малко шест месеца с цел постигане по-добро равновесие между професионалния и личния живот;

26.  Подчертава, че по-доброто координиране и по-добрата съгласуваност и достъпност на системите за отпуск (по майчинство, по бащинство и родителски отпуск) в държавите членки увеличават равнищата на участие и общата ефективност; подчертава, че в този смисъл е важна и спешно необходима директива на ЕС относно минимален двуседмичен отпуск по бащинство;

27.  Подчертава необходимостта да се удължи периодът, в който двамата родители могат да упражняват правото си на ползване на родителски отпуск; призовава Комисията и социалните партньори да увеличат възрастта на детето, за която може да се ползва родителски отпуск, и също така да вземат под внимание факта, че възможността за родителски отпуск за родители на деца с увреждания или продължителни заболявания следва да бъде разширена извън законоустановената възраст на детето, предвидена в Директивата;

28.  Призовава държавите членки и социалните партньори да премахнат множеството пречки за завръщане на работа след период на дълъг родителски отпуск, за да спрат превръщането на този отпуск в капан, изключващ от пазара на труда; припомня в този контекст, че равенството между мъжете и жените може да бъде постигнато само чрез справедливо преразпределяне на платения и неплатения труд, както и на професионалните и семейните отговорности и отговорностите за полагане на грижи;

29.  Призовава държавите членки да продължат да полагат усилия за по-голямо сближаване по отношение на обмена на най-добри практики в областта на равновесието между професионалния и личния живот, като обръщат особено внимание на политиките, които подкрепят навлизането, задържането и връщането на майките на пазара на труда, участието на бащите в семейния живот и увеличаването на ползването на родителски отпуск от бащите; насърчава Комисията, съвместно с държавите членки, да наблюдава и насърчава тези действия;

30.  Счита, че с оглед на постигането на целите от Барселона, в допълнение към законодателните мерки за насърчаване на постигането на равновесие между професионалния и личния живот държавите членки, подпомагани финансово от различните инструменти на ЕС, следва да се съсредоточат върху въвеждането на висококачествени, приобщаващи и достъпни услуги за полагане на грижи за деца, предоставяни от публични или частни институции на приемлива цена, които да са налични от момента, в който родителите се завърнат на пазара на труда, като се обръща специално внимание на семействата, които са бедни и са изложени на риск от социално изключване;

31.  Приканва държавите членки да повишават осведомеността на родителите за ползите от участието в образованието в ранна детска възраст и програмите за грижи за техните деца и за самите тях; призовава държавите членки да адаптират организацията и критериите за достъп до висококачествено и приобщаващо образование в ранна детска възраст и услуги за полагане на грижи към все по‑разнообразните режими на полагане на труд и по този начин да помогнат на родителите да запазят трудовите си ангажименти или да намерят работа, като същевременно продължат да отделят засилено внимание на интересите на детето;

32.  Счита, че интегрираният подход към равенството между половете — включително политики за преодоляване на стереотипите за ролите на отделните полове — и равновесието между професионалния и личния живот във всички бъдещи инициативи на ЕС би внесло съгласуваност и прозрачност в процеса и би спомогнало да се гарантира насърчаването на равновесие между професионалния и личния живот при равнопоставеност между половете; призовава Комисията и държавите членки да повишават осведомеността на обществото за правата и правните действия във връзка с равновесието между професионалния и личния живот;

33.  Призовава Комисията да измери положителното влияние на инициативите върху подобряването на равновесието между професионалния и личния живот, за да се преразпредели поемането на семейни и домашни отговорности и на отговорности за полагане на грижи и да се включат специфичните отговорности на лицата, които полагат грижи за деца с увреждания, намиращи се в състояние на зависимост и/или принадлежащи към категории и групи в неравностойно положение;

o
o   o

34.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0068.
(2) Приети текстове от тази дата, P8_TA(2015)0218.
(3) Приети текстове, P8_TA(2015)0207.
(4) Приети текстове, P8_TA(2015)0351.
(5) http://www.oecd.org/gender/parental-leave-where-are-the-fathers.pdf
(6) https://www.eurofound.europa.eu/news/news-articles/social-policies/international-womens-day-2016-the-campaign-for-equality-continues
(7) Peter Moss in the 10th International Review of Leave Policies and Related Research 2014 (Петер Мос, 10-тия международен преглед на политиките в областта на отпуска и свързаните с тях изследвания), юни 2014 г., стр. 39.
(8) https://www.cipd.co.uk/binaries/zero-hours-contracts_2013-myth-reality.pdf

Правна информация