Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2016/2007(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0168/2016

Внесени текстове :

A8-0168/2016

Разисквания :

PV 25/05/2016 - 24
CRE 25/05/2016 - 24

Гласувания :

PV 26/05/2016 - 6.1
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0228

Приети текстове
PDF 602kWORD 119k
Четвъртък, 26 май 2016 г. - Брюксел Окончателна версия
Виртуални валути
P8_TA(2016)0228A8-0168/2016

Резолюция на Европейския парламент от 26 май 2016 г. относно виртуалните валути (2016/2007(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид документа на Банката за международни разплащания от ноември 2015 г. относно виртуалните валути(1),

—  като взе предвид публикацията на централната банка на Обединеното кралство (Bank of England) относно икономиката на цифровите валути (Q3/2014)(2),

—  като взе предвид становището на Европейския банков орган от юли 2014 г. относно виртуалните валути(3),

—  като взе предвид анализа на Европейската централна банка от февруари 2015 г. относно системите на виртуални валути(4),

—  като взе предвид плана за действие на Комисията от 2 февруари 2016 г. за засилване на борбата с финансирането на тероризма(5),

—  като взе предвид проучването на Комисията от май 2015 г. относно размера на несъответствието в приходите от ДДС в ЕС(6),

—  като взе предвид проучването на Съвместния изследователски център на Комисията относно цифровата програма в областта на виртуалните валути(7),

—  като взе предвид Ръководството за основан на рисковете подход към виртуалните валути на Специалната група за финансови действия (СГФД) от юни 2015 г.,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 12 февруари 2016 г. относно борбата срещу финансирането на тероризма(8),

—  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз относно третирането на обмяната на виртуална валута от гледна точка на ДДС (C-264/14)(9), както и заключението на генералния адвокат Кокот, представено на 16 юли 2015 г.(10),

—  като взе предвид консултациите на ЕОЦКП от юли 2015 г. относно инвестициите с използване на виртуални валути или технологията на дистрибутирания регистър (distributed ledger technology)(11),

—  като взе предвид брифинга на Службата на ЕП за парламентарни изследвания относно пазара, икономиката и регулирането във връзка с виртуалната валута биткойн(12),

—  като взе предвид доклада на Европол от 18 януари 2016 г. относно промените в модус операнди на терористичните атаки на Ислямска държава(13),

—  като взе предвид доклада на Специалната група за финансови действия от юни 2014 г. относно виртуалните валути(14),

—  като взе предвид проучването на ОИСР, озаглавено „The Bitcoin Question - currency versus trust-less transfer technology“ (Въпросът „биткойн“ — валута спрямо по-малко надеждни технологии за трансфери)(15),

—  като взе предвид докладната записка от обсъждане на службите на МВФ от януари 2016 г. относно виртуалните валути и отвъд тях(16),

—  като взе предвид доклада на главния научен съветник на правителствената служба за научни изследвания на Обединеното кралство, озаглавен „Distributed Ledger Technology: beyond block chain“ (Технологията на дистрибутирания регистър: отвъд технологията на блок-веригата) от 2016 г.(17),

—  като взе предвид изслушването на комисията по икономически и парични въпроси от 25 януари 2016 г. относно виртуалните валути,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8‑0168/2016),

A.  като има предвид, че все още не е установено универсално приложимо определение, но че виртуалните валути (ВВ) понякога са наричани цифрови пари, и че ЕБО ги разглежда като цифрово изражение на стойност, което не е емитирано нито от централна банка, нито от публичен орган, нито е задължително прикрепено към книжна (фиатна) валута, но се приема от физически или юридически лица като средство за плащане, и може да се прехвърля, съхранява или търгува по електронен път; като има предвид, че ВВ са основани най-вече на технологията на дистрибутирания регистър (ТДР) — технологичната база за повече от 600 системи на ВВ(18), която улеснява обмена между партньори („peer-to-peer“), като най-известната от тези ВВ до момента е биткойн; основана през 2009 г. и притежаваща понастоящем пазарен дял от почти 90% сред ВВ, основани на ТДР, и пазарна стойност на остатъчните единици биткойн в размер на около 5 милиарда евро(19), биткойн все още не e достигнала системни измерения;

Б.  като има предвид, че ТДР включва бази данни с различни нива на надеждност и устойчивост, с потенциал за бързо обработване на голям брой сделки и с капацитет за преобразуване не само в областта на ВВ, но също така и на финансовите технологии в по-общ план, когато клирингът и сетълментът могат да бъдат едно от видимите приложения, както и други области, надхвърлящи границите на финансите, особено по отношение на доказването на самоличност и собственост;

В.  като има предвид, че инвестициите в ТДР са неразделна част от текущия финансово-технологичен иновационен цикъл и до момента са в общ размер над 1 милиарда евро, произхождащи както от финансиране с рисков капитал, така и от корпоративни инвестиции(20);

Възможности и рискове, свързани с виртуалните валути и ТДР, в бързо развиващата се технологична среда на плащанията

1.  Подчертава, че ВВ и ТДР имат потенциала да допринасят по положителен начин за благосъстоянието на гражданите и икономическото развитие, включително във финансовия сектор, чрез следното:

   a) намаляване на трансакционните и оперативните разходи за плащания, и по-специално за трансгранично прехвърляне на финансови средства, много вероятно доста под 1%, в сравнение с традиционните 2–4% за системи за онлайн плащания(21), и повече от 7% средно за трансгранично прехвърляне на парични преводи(22), което, по оптимистични оценки, потенциално води до намаляване на глобалните общи разходи за парични преводи с до 20 милиарда евро;
   б) в по-общ план, намаляване на разходите за достъп до финансиране, дори и без традиционните банкови сметки, като по този начин потенциално допринасят за финансовата интеграция и цел „5x5“ на Г-20 и Г-8(23);
   в) повишаване на устойчивостта и — в зависимост от структурата на схемата, бързината и на платежните системи и на търговията със стоки и услуги, благодарение на присъщата децентрализирана архитектура на ТДР, която може да продължи да работи надеждно, дори и част от нейната мрежа да не функционира изправно или да стане жертва на хакерска атака;
   г) активизиране на системи, които съчетават по-лесно използване, ниски трансакционни и оперативни разходи и висока степен на защита на личната неприкосновеност, но без пълна анонимност, така че сделките да могат да бъдат проследени до известна степен в случай на нарушения и да може да бъде увеличена прозрачността за участниците на пазара като цяло;
   д) използване на тези системи за разработване на сигурни онлайн решения за микроплащания, зачитащи неприкосновеността на личния живот, които могат предполагаемо да заменят някои от съществуващите онлайн бизнес модели, представляващи сериозно предизвикателство за неприкосновеността на личния живот;
   е) потенциална възможност за различни видове традиционни и нови механизми на плащане — от кредитни карти до мобилни решения — да се обединят в едно сигурно и лесно за ползване приложение, което би могло да ускори напредъка в определени аспекти на електронната търговия в Европа и да задълбочи единния пазар;

2.  Отбелязва, че ВВ и ТДР водят до рискове, които трябва да бъдат елиминирани по подходящ начин, така че надеждността на въпросните технологии да бъде подобрена, включително при настоящите обстоятелства, а именно:

   a) липсата на гъвкави, но устойчиви и надеждни структури на управление, или действително на определение на такива структури, особено в някои приложения на ТДР като биткойн, което води до несигурност и проблеми със защитата на потребителите или, по-общо, ползвателите, и по-специално в случай на предизвикателства, които не са били предвидени от дизайнерите на оригиналния софтуер;
   б) голямата нестабилност на ВВ и потенциала за спекулативни балони, както и липсата на традиционни форми на регулаторен надзор, предпазни мерки и защита — въпроси, които представляват особено предизвикателство за потребителите;
   в) понякога ограничените възможности на регулаторните органи в областта на новите технологии, които могат да затруднят навременното определяне на подходящи предпазни мерки, за да се гарантира правилното и надеждно функциониране на приложенията на ТДР, когато техният мащаб нараства дотолкова, че те придобиват системно значение — или дори преди това;
   г) правната несигурност, свързана с нови приложения на ТДР;
   д) потреблението на енергия, свързано с пускането и поддържането в действие на някои ВВ, което според доклада на главния научен съветник на британското правителство по въпросите на ТДР се изчислява на над 1GW в случая на биткойн, и това би изисквало инвестиции в научни изследвания във и насърчаване на по-ефикасни форми на механизмите за проверка на сделките;
   е) липсата на достатъчно прозрачна и леснодостъпна техническа документация относно функционирането на специфични ВВ и други системи на ТДР;
   ж) потенциалните източници на финансова нестабилност, която би могла да произтече от деривативни продукти поради не добре разбрани характеристики на ВВ;
   з) потенциалните дългосрочни бъдещи ограничения относно ефективността на паричната политика, ако частните системи на ВВ се използват широко като заместител на официалната книжна валута;
   и) потенциала за сделки на „черния пазар“, изпиране на пари, финансиране на тероризма(24), данъчни измами и отклонение от данъчно облагане, и други престъпни дейности въз основа на използването на псевдоними и услугите за смесване, които предлагат някои подобни услуги, и на децентрализирания характер на някои ВВ, като се има предвид, че възможността за проследяване на паричните сделки е още съвсем нищожна;

3.  Счита, че преодоляването на тези рискове ще изисква засилване на регулаторния капацитет, включително техническите познания, и разработване на стабилна правна рамка, която следва иновациите, като гарантира навременен и съразмерен отговор, ако и когато използването на някои приложения на ТДР придобие системно значение;

4.  Посочва обаче, че преждевременно приет регламент може да не подлежи на адаптиране спрямо все още променящата се реалност, с което да предаде грешно послание към обществеността относно предимствата или сигурността на виртуалните валути;

Разгръщане на ТДР отвъд плащанията

5.  Отбелязва, че потенциалът на ТДР да ускорява, децентрализира, автоматизира и стандартизира процесите на основата на данни на по-ниска цена може да промени из основи начина, по който се прехвърлят активи и се съхранява информация, предизвиквайки последици както за частния, така и за публичния сектор, като последният е засегнат в три направления: като доставчик на услуги, като надзорен орган и като законодател;

6.  Посочва, че клирингът, сетълментът и други процеси на управление след сключването на сделката понастоящем струват на световната финансова индустрия над 50 милиарда евро годишно(25) и че тези процеси и процесите на равнение са области, в които използването на ТДР може да се окаже преобразуващо по отношение на ефикасността, бързината и устойчивостта, но също така ще породи нови регулаторни предизвикателства;

7.  Подчертава факта, че във връзка с това се прилагат няколко инициативи от участници от частния сектор, и приканва компетентните органи както на европейско, така и на национално ниво, да следят подобни инициативи;

8.  Освен това отбелязва, че ТДР могат да бъдат използвани за увеличаване на обмена на данни, прозрачността и доверието не само между правителството и гражданите, но също така и между участници и клиенти от частния сектор;

9.  Признава все още неразгърнатия потенциал на ВВ, надхвърлящ границите на финансовия сектор, включително криптокапиталовото колективно финансиране и услугите по медиация при спорове, най-вече във финансовия и юридическия сектор, както и потенциала на интелигентните договори (smart contracts) в съчетание с цифровите подписи, приложенията, позволяващи засилена сигурност на данните, и взаимодействията с развитието на „интернет на нещата“;

10.  Подчертава динамиката, която технологиите на блок-веригата генерират в бизнес средата, както и техния преобразуващ потенциал в реалната икономика в дългосрочен план;

11.  Признава потенциала на ТДР в подпомагането на правителствата за намаляване на изпирането на пари, измамите и корупцията;

12.  Насърчава държавните агенции да тестват системите на ТДР след извършване на подходящи анализи на въздействието, с цел да се подобри предоставянето на услуги за гражданите и на решения за електронно управление, в съответствие с правилата на ЕС за защита на данните; насърчава държавната администрация да избягва блокиращите ефекти (lock-in effects), които могат да възникнат, ако се разчита на частни системи, основани на ТДР; специално признава потенциала на ТДР за подобрения в системата на поземления регистър;

13.  Препоръчва държавната администрация и компетентните органи, които са натоварени със задачата да анализират големи обеми данни, да проучат използването на основан на ТДР надзор в реално време и инструменти за докладване като част от програма за регулаторни технологии във финансовия сектор и извън него, включително с цел поне намаляване на голямото несъответствие в приходите от ДДС в Съюза(26);

Интелигентно регулиране за насърчаване на иновациите и гарантиране на етиката

14.  Призовава за съразмерен регулаторен подход на равнището на ЕС, за да не се възпрепятстват иновациите или да се добавят излишни разходи към иновациите на ранен етап, като същевременно се отдава сериозно значение на регулаторните предизвикателства, които могат да възникнат във връзка с широкото използване на ВВ и ТДР;

15.  Подчертава приликите между технологията на дистрибутирания регистър (ТДР), състояща се от набор от възли, които участват в една система и споделят обща база данни, и световната мрежа (WWW), определена като глобален набор от ресурси, логично свързани чрез хипервръзки; отбелязва, че и ТДР и световната мрежа се базират на интернет, глобална система от взаимосвързани мейнфрейм, лични и безжични компютърни мрежи;

16.  Припомня, че интернет, въпреки опитите за насърчаване на подход на участие на множество заинтересовани страни, все още се управлява от Националната телекомуникационна и информационна администрация, агенция на Министерство на търговията на САЩ;

17.  Приветства създаването на Динамична коалиция за технологии на блок-веригата към Форума за управление на интернет и приканва Комисията да насърчава споделено и приобщаващо управление на ТДР, така че да бъдат избегнати проблеми, срещани по-рано при разработването на интернет;

18.  Посочва, че е възможно основното законодателство на ЕС, като например Регламентът за европейската пазарна инфраструктура, Регламентът относно ЦДЦК, Директивата относно окончателността на сетълмента, ДПФИ/РПФИ, ПКИПЦК и ЛУАИФ, да осигурява регулаторна рамка в съответствие с извършените дейности, независимо от съответната технология, дори и ВВ и приложенията въз основа на ТДР да се разрастват на нови пазари и да разширяват своите дейности; отбелязва същевременно, че може да е необходимо по-целенасочено законодателство,

19.  Приветства предложенията на Комисията за включване на платформите за обмен на ВВ в Директивата относно борбата с изпирането на пари с цел премахване на анонимността, свързана с такива платформи; очаква всяко предложение в това отношение да бъде целенасочено, обосновано с помощта на цялостен анализ на свързаните с ВВ рискове и основано на подробна оценка на въздействието;

20.  Препоръчва Комисията да извърши обстоен анализ на ВВ и въз основа на тази оценка да обмисли, ако е целесъобразно, преразглеждане на съответното законодателство на ЕС относно плащанията, включително директивите за платежните сметки, за платежните услуги и за електронните пари, в светлината на новите възможности, предлагани от новите технологични развития, включително ВВ и ТДР, с цел по-нататъшно засилване на конкуренцията и намаляване на трансакционните разходи, в т.ч. чрез подобряване на оперативната съвместимост и евентуално също посредством насърчаване на универсален електронен портфейл, който не е частна собственост;

21.  Отбелязва, че в Европа са създадени някои виртуални местни валути, не на последно място, в отговор на финансовите кризи и свързаните с тях проблеми с ограничаване на кредитирането; настоятелно призовава за особена предпазливост при определението на виртуалните валути в контекста на всички бъдещи законодателни предложения, за да бъде правилно отчетено наличието на „местни валути“ от нестопанско естество, които често са с ограничена заменяемост и осигуряват значителни социални и екологични ползи, и за да се избегне несъразмерното регулиране в тази област, стига да не се избягва или заобикаля данъчното облагане;

22.  Призовава за създаване на хоризонтална оперативна група за ТДР под ръководството на Комисията и с участието на технически и регулаторни експерти, с цел:

   i) да се осигури необходимият технически и регулаторен експертен опит в различните сектори на съответните приложения въз основа на ТДР, да се съберат заинтересованите страни и да се подкрепят съответните публични участници, както на равнище ЕС, така и на равнище държави членки, в усилията им за мониторинг на използването на ТДР на европейско равнище и в световен мащаб;
   ii) да се насърчи осведомеността и да се анализират задълбочено ползите и рисковете — включително за крайните ползватели — свързани с приложенията въз основа на ТДР, за да се използва най-добре техният потенциал, включително като се постави за цел определянето на основен набор от атрибути на системите на ТДР, отразяващи общия интерес, като например непроизтичащи от права на собственост отворени стандарти, и като се определят стандарти за най-добра практика в случаите, когато възникват подобни стандарти;
   iii) да се подкрепи навременен, добре осведомен и съразмерен отговор на новите възможности и предизвикателства, възникващи при въвеждането на приложения на ТДР, включително с помощта на пътна карта за бъдещите стъпки на равнището на ЕС и на държавите членки, която би включвала оценка на съществуващото европейско регулиране, с оглед на актуализирането му в отговор на значително и системно използване на ТДР, когато това е целесъобразно, като същевременно се решават въпроси, свързани със защитата на потребителите, и системни предизвикателства;
   iv) да се разработят стрес тестове за всички съответни аспекти на ВВ и други системи на ТДР, които са достигнали степен на използване, която ще ги направи системно важни за стабилността;

23.  Подчертава значението на потребителската осведоменост, прозрачността и доверието при използване на ВВ; призовава Комисията в сътрудничество с държавите членки и сектора на ВВ да разработи насоки с цел да се гарантира предоставянето на точна, ясна и изчерпателна информация на съществуващите и бъдещите ползватели на ВВ, за да им се даде възможност да вземат напълно информирани решения, и по този начин да се повиши прозрачността на схемите за ВВ по отношение на начина им на организиране и извършване на дейност и начина, по който те се разграничават от регулираните и подлежащи на надзор разплащателни системи, що се отнася до защитата на потребителите;

o
o   o

24.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.

(1) http://www.bis.org/cpmi/publ/d137.pdf
(2) http://www.bankofengland.co.uk/publications/Documents/quarterlybulletin/2014/qb14q3digitalcurrenciesBitcoin2.pdf
(3) https://www.eba.europa.eu/documents/10180/657547/EBA-Op-2014-08+Opinion+on+Virtual+Currencies.pdf
(4) https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/other/virtualcurrencyschemesen.pdf
(5) http://ec.europa.eu/justice/newsroom/criminal/news/160202_en.htm
(6) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-15-5592_en.htm
(7) http://publications.jrc.ec.europa.eu/repository/bitstream/JRC97043/the%20digital%20agenda%20of%20virtual%20currencies_final.pdf
(8) http://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2016/02/12-conclusions-terrorism-financing/
(9) http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?qid=1463564584935&uri=CELEX:62014CJ0264
(10) http://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?uri=CELEX%3A62014CC0264
(11) https://www.esma.europa.eu/sites/default/files/library/2015/11/2015-532_call_for_evidence_on_virtual_currency_investment.pdf
(12) http://www.europarl.europa.eu/RegData/bibliotheque/briefing/2014/140793/LDM_BRI(2014)140793_REV1_EN.pdf
(13) https://www.europol.europa.eu/sites/default/files/publications/changes_in_modus_operandi_of_is_in_terrorist_attacks.pdf
(14) http://www.fatf-gafi.org/media/fatf/documents/reports/virtual-currency-key-definitions-and-potential-aml-cft-risks.pdf
(15) http://www.oecd.org/daf/fin/financial-markets/The-Bitcoin-Question-2014.pdf
(16) https://www.imf.org/external/pubs/ft/sdn/2016/sdn1603.pdf
(17) https://www.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/492972/gs-16-1-distributed-ledger-technology.pdf
(18) http://www.bis.org/cpmi/publ/d137.pdf
(19) http://coinmarketcap.com/
(20) Вж., наред с другото: http://www.coindesk.com/state-of-Bitcoin-blockchain-2016/
(21) https://www.eba.europa.eu/documents/10180/657547/EBA-Op-2014-08+Opinion+on+Virtual+Currencies.pdf
(22) https://remittanceprices.worldbank.org/sites/default/files/rpw_report_december_2015.pdf
(23) http://web.worldbank.org/WBSITE/EXTERNAL/TOPICS/EXTFINANCIALSECTOR/0,,contentMDK:22383199~pagePK:210058~piPK:210062~theSitePK:282885,00.html
(24) Въпреки че има потенциал за използване на ВВ за финансиране на тероризма, неотдавна (18 януари 2016 г.) Европол посочи, че „независимо от сведенията от трети страни за използването на анонимни валути като биткойн от терористи за финансиране на техните дейности, въпросните сведения не бяха потвърдени от правоприлагащите органи“;
(25) https://www.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/492972/gs-16-1-distributed-ledger-technology.pdf
(26) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-15-5592_en.htm

Правна информация