Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2015/2354(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0171/2016

Внесени текстове :

A8-0171/2016

Разисквания :

PV 26/05/2016 - 4
CRE 26/05/2016 - 4

Гласувания :

PV 26/05/2016 - 6.10
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0237

Приети текстове
PDF 649kWORD 208k
Четвъртък, 26 май 2016 г. - Брюксел Окончателна версия
Стратегията за единния пазар
P8_TA(2016)0237A8-0171/2016

Резолюция на Европейския парламент от 26 май 2016 г. относно Стратегията за единния пазар (2015/2354(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и на Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2015 г., озаглавено „Осъвременяване на единния пазар: повече възможности за гражданите и предприятията“ (COM(2015)0550),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 28 октомври 2015 г., озаглавен „Стратегия за цифров единен пазар за Европа – анализ и доказателства“ (SWD(2015)0202),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 28 октомври 2015 г., озаглавен „Доклад относно интеграцията на единния пазар и конкурентоспособността в ЕС и неговите държави членки“ (SWD(2015)0203),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 април 2011 г., озаглавено „Акт за единния пазар – Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието – Заедно за нов тип икономически растеж“ (COM(2011)0206),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2012 г., озаглавено „Акт за единния пазар II – Заедно за нов растеж“ (COM(2012)0573),

—  като взе предвид доклада от 9 май 2010 г. на Марио Монти до председателя на Комисията, озаглавен „Нова стратегия за единния пазар – в служба на европейската икономика и европейското общество“,

—  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2015 г. относно управлението на единния пазар в рамките на европейския семестър през 2015 г.,(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2013 г. относно Европейски план за действие в областта на търговията на дребно в полза на всички участници(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно „Към Акт за единния цифров пазар“(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно ефективните трудови инспекции като стратегия за подобряване на условията на труд в Европа(5),

—  като взе предвид проучването от септември 2014 г., озаглавено „Цената на „отказа от Европа“ в областта на единния пазар“, възложено от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите,

—  като взе предвид проучването от септември 2015 г., озаглавено „Стратегия за завършване на изграждането на единния пазар: бонусът от три билиона евро“, възложено от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите,

—  като взе предвид проучването от 20 ноември 2015 г., озаглавено „Последваща оценка на Директивата относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки“, възложено от Комисията,

—  като взе предвид проучването от ноември 2014 г., озаглавено „Положението с пазара на мебели в ЕС и възможна инициатива за продуктите на мебелната промишленост“, възложено от Комисията,

—  като взе предвид изданието на онлайн информационното табло за единния пазар от октомври 2015 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A8‑0171/2016),

A.  като има предвид, че единният пазар беше и продължава да бъде крайъгълният камък на интеграцията на ЕС и двигателят на устойчивия растеж и на създаването на работни места, като улеснява търговията в ЕС, гарантирайки същевременно силно конкурентна социална пазарна икономика въз основа на член 3, параграф 3 от ДЕС;

Б.  като има предвид, че задълбочаването на развитието на европейския вътрешен пазар продължава да бъде основен икономически въпрос, особено в контекста на развитието на нови технологии, за които е необходим пазар с критична маса, за да се насърчи появата на иновативни и конкурентоспособни участници на световната сцена;

В.  като има предвид, че единният пазар претърпя множество положителни промени през последните години, но можеше да постигне повече в почти всички области — стимулирането на пазар, в който цифровите технологии са водещ фактор, насърчаването на стартиращите предприятия, интегрирането в глобалните вериги на доставки, подобряването на мобилността и на социалните права на работниците и служителите, прилагането на нови стопански модели и осигуряването на пазарни улеснения, стандартизацията и лицензирането на специалисти – ако необоснованите физически, правни и технически пречки бъдат премахнати;

Г.  като има предвид, че според изследванията на Парламента очакваните ползи от завършването на изграждането на единния пазар се оценяват на билиони евро (съответстващи на възможно подобряване на ефективността в размер на 615 милиарда евро годишно); като има предвид, че разпокъсаността на единния пазар е една от основните пречки пред увеличаването на структурния икономически растеж;

Д.  като има предвид, че е необходимо да се възприеме един наистина стратегически подход за по-нататъшната интеграция на единния пазар; като има предвид също така, че отговорът на предизвикателствата, пред които сме изправени, следва да има колкото политически, толкова и технически характер, по-специално в случая на необоснованите нетарифни пречки в рамките на единния пазар;

Е.  като има предвид, че ЕС следва да се стреми към изграждането на истински единен пазар и да го разглежда като благо, което е общо за всички граждани, работници и служители, икономически оператори и държави членки; като има предвид също така, че единният пазар ще разкрие своя пълен потенциал само ако има пълната подкрепа на всички държави членки, които си сътрудничат помежду си;

Ж.  като има предвид, че правилата и действията на равнището на ЕС следва да бъдат интегрирани в рамките на единна стратегическа визия и следователно да бъдат съгласувани помежду си, а не да си противоречат; като има предвид, че държавите членки трябва да се въздържат от дискриминационни мерки, като например търговски и данъчни закони, които засягат само някои сектори или стопански модели и нарушават конкуренцията, като по този начин затрудняват установяването на дружествата в дадена държава членка, което съставлява явно нарушение на принципите на вътрешния пазар;

З.  като има предвид, че единният пазар не трябва да се разглежда отделно от останалите хоризонтални области на политиката, по-специално цифровия единен пазар, здравеопазването, социалната закрила и защитата на потребителите, трудовото право и мобилността на гражданите, околната среда, устойчивото развитие, енергетиката, транспорта и външните политики;

И.  като има предвид, че завършването на изграждането на единния пазар в сектора на производството и услугите и премахването на пречките е първостепенен приоритет, който изисква ускорен подход от страна на държавите членки и на институциите на ЕС;

Й.  като има предвид, че пречките в рамките на вътрешния пазар водят до по-малък избор и до по-скъпи продукти и услуги за потребителите;

К.  като има предвид, че социалните предприятия не са признати в достатъчна степен на европейско равнище; като има предвид също така, че повечето от тези предприятия не са признати в правна рамка на европейско равнище, а само на национално равнище в някои държави членки под различни правни форми; като има предвид, че тази липса на правна рамка на ЕС възпрепятства капацитета на такива предприятия за трансгранична дейност в рамките на вътрешния пазар;

Л.  като има предвид, че фалшифицирането е сериозна заплаха за общественото здраве и обществената безопасност и че общата стойност на трафика на фалшиви стоки се увеличи значително през последните години, което задълбочи разрушителното въздействие на фалшифицирането върху иновациите, заетостта и репутацията на европейските дружества;

М.  като има предвид, че създаването на единен капиталов пазар ще насърчи по-голямо трансгранично споделяне на риска и по-голяма ликвидност на пазарите;

Н.  като има предвид, че обобщаващият доклад от консултацията на Комисията относно блокирането на географски принцип разкрива силната подкрепа на потребителите за законодателни мерки срещу блокирането на географски принцип;

О.  като има предвид, че икономическите последици от финансовата криза все още не са преодолени, а в няколко държави членки БВП продължава да бъде под равнището от 2008 г.;

П.  като има предвид, че единният пазар се характеризира с трайно високи равнища на безработица; като има предвид, че с финансовата криза броят на безработните се увеличи с над шест милиона; като има предвид, че в края на 2015 г. повече от 22 милиона души в Съюза са били без работа;

Цели на политиката

1.  Подкрепя общите цели на стратегията за единния пазар на стоки и услуги на Комисията „Осъвременяване на единния пазар: повече възможности за гражданите и предприятията“ и оценява нейните действия в основни области за освобождаване на пълните възможности на единния пазар в полза на потребителите, работниците, служителите и предприятията, и особено стартиращите предприятия, за увеличаване на броя на устойчивите работни места и за разрастване и развитие на малките и средните предприятия (МСП); насърчава Комисията да разработи хоризонтални политики с оглед на постигането на по-справедлив и по-конкурентоспособен единен пазар в съответствие с дял ІІ от ДФЕС относно разпоредбите с общо приложение;

2.  Отбелязва, че установяването на вътрешния пазар, в чиито рамки ще бъде гарантирано свободното движение на стоки, хора, услуги и капитал, е основна цел на Съюза;

3.  Приветства факта, че стратегията има за цел да допълни усилията, полагани в други области; счита, че като подобрява вече предприетите инициативи, стратегията разполага с добри възможности да спомогне за осигуряването на икономически просперитет, за увеличаване на създаването на устойчиви работни места и растеж, за подобряване на благосъстоянието на европейците чрез конкретни мерки, за привличане на инвестиции в Европейския съюз и за повишаване на конкурентоспособността в световен мащаб на европейските предприятия; подчертава обаче необходимостта от избягване на непоследователност и припокриване между различните инициативи при изпълнението на тази стратегия; подчертава, че предложенията следва да се основават на доказателства и да бъдат в съответствие с принципите за по-добро законотворчество;

4.  Подчертава неотложната необходимост от премахване на необоснованите пречки от единния пазар с цел бързо да се постигнат конкретни резултати по отношение на конкурентоспособността, устойчивия растеж, научните изследвания, иновациите, създаването на работни места, потребителския избор и новите стопански модели; счита, че за да бъдат постигнати тези цели, следва да се полагат усилия за по-съществена хармонизация на законодателството, където това е необходимо и целесъобразно, като същевременно се поддържа най-високото възможно равнище на защита на потребителите, и да се предприемат подходящи действия за премахване на необоснованите пречки, създавани от държавите членки;

5.  Счита, че междинният преглед на стратегията на ЕС за 2020 г. следва да установи амбициозни цели за постигането на социална пазарна икономика с висока конкурентоспособност и устойчив растеж до 2020 г.; подчертава, че единният пазар следва да заема централно място при постигането на тази цел;

6.  Призовава Комисията и държавите членки да прилагат по новаторски начин законодателството относно единния пазар; подчертава големите възможности на трудоемките сектори, като търговията на дребно и сектора на хотелиерството, за създаването на работни места, постигането на интеграция и справянето с младежката безработица;

7.  Счита, че докладът „Монти“ от 2010 г., озаглавен „Нова стратегия за единния пазар“, следва да се приложи изцяло и да се взема под внимание при работата по стратегията за единния пазар;

8.  Подчертава, че стратегията за единния пазар не трябва да пренебрегва възможностите на промишления сектор за пораждане на устойчив растеж и създаване на качествена заетост в Европа;

9.  Счита, че вътрешното търсене — и особено подобряването на покупателната способност, приемането на новаторски мерки и инвестициите в зелената икономика — е от съществено значение за пълноценното използване на възможностите на единния пазар и за насърчаването на устойчив растеж;

Модерен и по-иновативен единен пазар

10.  Приветства факта, че стратегията поставя акцент върху аспектите, насочени към подпомагане на предприятията, и по-специално МСП, микропредприятията и стартиращите предприятия, за разрастване на тяхната дейност, растеж и оставане в рамките на единния пазар, като по този начин се улесняват иновациите и създаването на работни места в тях; подчертава, че всички инициативи, насочени към МСП и стартиращите предприятия, се нуждаят от спешни действия и следва да бъдат разглеждани като приоритетни, но припомня, че тези инициативи не следва да дават възможност на непочтените предприятия да заобикалят действащите правила, да понижават стандартите за работниците и потребителите, да увеличават риска от корпоративни измами, престъпна дейност и дружества „пощенски кутии“;

11.  Счита, че стратегията може да предложи нови възможности на МСП, които са гръбнакът на икономиките на ЕС, и на микропредприятията и иновативните стартиращи предприятия; счита, че развитието на подходяща стопанска среда чрез подобряване на рамките на частния рисков капитал за МСП, улесняване на достъпа до кредитиране, създаване на солидно законодателство и пълно прилагане на принципа „Мисли първо за малките предприятия!“ навсякъде в единния пазар е от решаващо значение и би могло да подкрепи растежа и създаването на работни места;

12.  Счита, че намаляването на административната тежест и на разходите за привеждане в съответствие на предприятията, и по-специално МСП, и отмяната на ненужното законодателство, като едновременно с това продължи да се осигурява прилагането на високи стандарти за защита на потребителите, работниците, служителите и здравето и за опазване на околната среда, са от основно значение за постигане на целите на стратегията;

13.  Счита, че е необходимо да се разгледа набор от възможни обективни критерии и показатели за определяне на „иновативните“ стартиращи предприятия, МСП и социалните предприятия, които могат да бъдат използвани като отправна точка за приемането на съответни мерки; призовава Комисията да предложи такива критерии и показатели;

14.  Подчертава, че е необходимо да се насърчават социалните предприятия в рамките на политиките относно вътрешния пазар, като се има предвид, че в ЕС има около два милиона социални предприятия, които съставляват приблизително 10 – 12% от общия брой европейски предприятия; подчертава освен това, че социалната икономика бързо се разраства, осигурява качествени продукти и услуги и създава висококачествени работни места;

15.  Призовава Комисията да изиска от платформата на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) да разгледа пречките пред иновациите и да предложи, в допълнение към предложението за създаване на Европейски съвет по иновациите, начини за тяхното ограничаване или премахване; подчертава, че този процес не следва да води до по-ниски стандарти в областта на заетостта, защитата на потребителите и околната среда; счита, че за да се гарантира по-добро законотворчество, действащото законодателство следва да бъде преразгледано и ако е необходимо, опростено, за да бъде приведено в съответствие с преследваните цели, докато цялото ново законодателство следва по подразбиране да бъде приложимо и в бъдеще и цифрово и да спазва принципа „Мисли първо за малките предприятия!“;

16.  Като има предвид, че доброто законотворчество може да бъде от полза както за предприятията, така и за работниците и служителите, и да помогне за насърчаването на икономическия растеж и за създаването на качествени работни места в рамките на единния пазар; отбелязва програмата за по-добро законотворчество на Комисията, включваща по-активното участие на заинтересованите лица с помощта на платформата REFIT, например, и по-задълбочени оценки на въздействието; подчертава необходимостта да се оценява не само краткосрочното въздействие, но и дългосрочната стойност на законодателството и последиците от липсата на законодателство; счита, че по-доброто, по-ефективно и опростено законодателство ще намали административната тежест и ще стимулира растежа и създаването на работни места, като същевременно ще продължи да осигурява прилагането на високи стандарти за защита на потребителите, работниците, служителите и здравето и за опазване на околната среда;

17.  Счита, че за да продължи развитието на единния пазар, е необходимо да се премахнат пречките пред търговията между държавите членки; подкрепя Европейската декларация относно конкурентоспособността от февруари 2016 г., и по-специално ангажимента за опростяване на регулаторната рамка и за намаляване на тежестта, за повече усилия с цел намаляване на цялостната тежест на нормативната уредба на ЕС, особено за МСП и микропредприятията, и за установяване, където това е възможно, на цели за намаляване на тежестта в конкретни сектори; препоръчва работата по установяване на тези цели за намаляване на тежестта да започне незабавно;

18.  Счита, че за да се постигнат целите на единния пазар, за да се поражда растеж и за да се създават работни места, ЕС трябва да повиши конкурентоспособността в духа на Декларацията на Европейския съвет относно конкурентоспособността;

19.  Приветства решимостта на Комисията да се преодолее липсата на данъчна координация в рамките на ЕС, и по-специално трудностите, пред които са изправени МСП в резултат на сложността на различаващите се национални разпоредби относно данъка върху добавената стойност (ДДС); изразява пълна подкрепа за Комисията, що се отнася до реформата на ДДС; призовава Комисията да обмисли по какъв начин новите правила относно мястото на доставка за ДДС върху цифровите услуги могат да бъдат изменени, така че да се вземат под внимание специфичните потребности на малките предприятия и микропредприятията; призовава Комисията да прецени доколко е осъществимо едно по-задълбочено координиране и по-специално, да направи оценка на възможността за прилагането на опростен ДДС (за една и съща категория стоки) в сектора на електронната търговия;

20.  Подкрепя усилията на Комисията да осигури данъчна справедливост в Европейския съюз и да се бори с агресивното данъчно планиране и с практиките на избягване на данъчно облагане; призовава Комисията да съсредоточи вниманието си върху работата по въвеждането на изискване за отчитане по държави за транснационалните корпорации;

21.  Обръща внимание на трудностите, пред които са изправени предприятията, и по-специално МСП и стартиращите предприятия, при набавянето на финансиране; подчертава, че разликите във външни фактори, като например лесния достъп до кредити, данъчните режими и трудовото законодателство, поставят някои МСП в неблагоприятно положение спрямо други предприятия; призовава Комисията, като продължава да предоставя на тези предприятия ценна подкрепа чрез Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и програми като „Хоризонт 2020“, Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) и европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондовете), да проучи начините за допълнително улесняване на достъпа до тях и до други програми и инструменти, особено за микропредприятията, например чрез намаляване на поканите за кандидатстване до периоди от по шест месеца, допълнително опростяване на съответните процедури и повишаване на видимостта на европейското финансиране; приветства намерението на Комисията да използва средствата по програмата COSME за финансиране на информационни кампании, насочени към иновативни новосъздадени МСП; призовава в тези кампании да бъдат включвани всички регионални и местни органи, отговарящи за подпомагането на предприятията, и особено на тези, които участват в мрежата „Enterprise Europe“; счита, че опростяването е основен фактор за осигуряването на достъп на МСП и на стартиращите предприятия до финансиране; призовава Комисията да създаде условия за безпрепятствено колективно финансиране през границите;

22.  Призовава Комисията да разгледа възможността за укрепване на мрежата на представителите на МСП чрез предприемане на поредица от действия – като същевременно се избягва въвеждането на допълнителна бюрокрация – за подобряване на осведомеността за този инструмент и на неговата видимост сред МСП, за засилване на обмена между всеки национален представител на МСП и съответните представители на МСП и за представяне на дейностите на Мрежата на Парламента веднъж годишно;

23.  Отбелязва, че въпреки факта, че Европейският парламент прие Директивата относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки през февруари 2011 г., всяка година в Европа хиляди МСП и стартиращи предприятия изпадат в неплатежоспособност, докато чакат плащанията по своите фактури, включително от държавните администрации; призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за улесняване на прилагането и изпълнението на Директивата относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки; призовава освен това държавите членки да разгледат, в случай на незадоволително изпълнение на Директивата относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки, форми на адекватна компенсация за дружества, на които дадена държавна администрация дължи пари, така че те да не бъдат принуждавани да обявяват несъстоятелност поради тази причина;

24.  Оценява законодателната инициатива относно несъстоятелността на предприятията, включително ранното преструктуриране и втория шанс, благодарение на която държавите членки ще могат да осигурят регулаторна среда, която допуска възможността за неуспех и насърчава иновациите, но посочва, че разходите и последствията за дружествата в затруднение засягат не само собственика и акционерите на дружеството, а и неговите кредитори, служители и данъкоплатците; призовава Комисията да гарантира, че тази инициатива ще хармонизира производствата по несъстоятелност в целия ЕС и ще намали продължителността на производствата и свързаните с тях разходи;

25.  Изразява съжаление, че Комисията не е подчертала в достатъчна степен специфичната роля на традиционното производство на занаятчиите и МСП като важен принос както към конкурентоспособността, така и към икономическата стабилност в Европа; насърчава Комисията да използва пълноценно възможностите на цифровизацията и иновациите на производствения сектор, по-специално за микро- и малките производители и стартиращите предприятия, както и за по-слабо индустриализираните региони, за да спомогне за намаляване на регионалните различия и за съживяване на местните икономики; счита, че по-силната политика относно МСП и занаятите трябва да бъде изведена на предно място като един от най-важните приоритети на всички европейски институции и държави членки през следващите години;

26.  Приветства единния цифров портал на Комисията, който следва да се основава на съществуващите единни звена за контакт, създадени в рамките на Директивата за услугите, и да свърже тези звена с други сходни мрежи на единния пазар; призовава Комисията да проучи всички възможности за най-добро използване на единния цифров портал, така че да помага на европейските стартиращи предприятия да се разрастват в цяла Европа и да се интернационализират, като предоставя точна и ясна информация на различни езици относно всички процедури и формалности, които са необходими за извършване на дейност на национално равнище или в друга държава от ЕС; настоятелно призовава Комисията да създаде единно звено за контакт за предприятията и потребителите за цялата информация във връзка с единния пазар, подпомагането и решаването на проблеми, също както и за процедурите на национално равнище и на равнището на ЕС, които са необходими за извършване на трансгранична дейност в ЕС; настоятелно призовава Комисията да се увери, че те се прилагат бързо;

27.  Отбелязва, че дружествата, особено МПС, или не са запознати с приложимите в други държави членки правила, или се затрудняват с намирането и разбирането на информацията относно приложимите към тяхната дейност правила и процедури; призовава Комисията да свърже различните портали, точки за достъп и информационни уебсайтове в единен портал, който да осигурява на МСП и на стартиращите предприятия лесна за използване информация, така че те да могат да вземат добре информирани решения и да спестяват време и разходи;

28.  Призовава Комисията да развие единните звена за контакт от регулаторен портал в система на пълноценни онлайн бизнес портали, които насърчават редовния обмен на информация от и между представители на деловите среди и помагат на националните предприятия и на гражданите да упражняват дейността си на конкурентни начала в други държави – членки на ЕС;

29.  Припомня колко е важно укрепването и рационализирането на съществуващите инструменти за МСП на единния пазар с оглед на опростяване на тяхното трансгранично разрастване; призовава настоятелно Комисията и държавите членки да поставят по-силен акцент върху рационализирането и усъвършенстването на звената за контакт относно продуктите и на единните звена за контакт;

30.  Припомня, че е наложително да се осигури на потребителите еднакво ниво на защита онлайн и офлайн; подчертава необходимостта всички стопански субекти, осъществяващи дейност онлайн и офлайн в рамките на единния пазар, да предприемат всички разумни и подходящи мерки за борба срещу фалшифицирането с цел да се гарантира защитата на потребителите и безопасността на продуктите;

31.  Подчертава, че икономиката на споделянето се развива бързо и че като променя начина, по който много услуги и активи се предоставят и потребяват, тя може да насочва иновациите и е способна да създава допълнителни ползи и възможности за дружествата и потребителите на единния пазар; подчертава икономическите и социалните ползи и предизвикателства и ползите и предизвикателствата за околната среда, свързани с икономиката на споделянето; призовава Комисията да координира усилията на държавите членки за намиране на краткосрочни или дългосрочни законодателни решения по отношение на икономиката на споделянето; призовава Комисията и държавите членки да изготвят предложения с цел предотвратяване на злоупотреби в областта на заетостта и данъчното облагане в рамките на икономиката на споделянето;

32.  Приветства обявената от Комисията инициатива относно икономиката на споделянето и нейното намерение да обърне внимание на предприятията, установени в тази сфера, и да поясни посредством насоки взаимодействието между разпоредбите на действащото законодателство на ЕС за прилагането и функционирането на стопанските модели на икономиката на споделянето; счита, че регулаторната намеса в тази област следва да се характеризира с гъвкавост, която да създава условия за своевременно адаптиране и прилагане на правилата в този бързо развиващ се сектор, който се нуждае от бързи и ефективни промени; подчертава, че съществуващите стандарти за защита на потребителите трябва също така да бъдат прилагани и упражнявани в цифровата икономика; призовава Комисията да гарантира възможно най-добрите условия с цел развитието и разцвета на икономиката на споделянето;

33.  Подчертава, че новите защитни елементи, които икономиката на споделянето осигурява, като сигурност на плащанията, геопозициониране и застраховане, дават повече права на потребителите и следователно изискват да се направи оценка в кои случаи средствата за последваща защита биха могли да се окажат по-ефективни от предварителното регулиране; призовава Комисията допълнително да насърчава публично-частното сътрудничество с цел да се преодолеят съществуващите пречки в икономиката на споделянето, и по-специално пред засиленото използване на цифрова самоличност за изграждане на доверие у потребителите в онлайн сделките, пред развитието на цифрови решения за плащането на данъци, пред предоставянето на трансгранични застрахователни схеми и пред модернизирането на законодателството в областта на заетостта;

34.  Счита, че в икономиката на споделянето следва да се насърчават развитието на нови стопански модели, иновативните услуги и временното ползване на активи само че, по възможност, въз основа на сходни правила за сходни услуги с оглед на запазване на високото качество на услугите, независимо от начина, по който са организирани достъпът до тях и тяхното предоставяне, и на гарантиране на еднакви условия на конкуренция и на безопасността на потребителите, като същевременно се избягва разпокъсване, което би възпрепятствало развитието на нови стопански модели; счита, че по отношение на икономиката на споделянето може да се предприеме единствено подход на единния пазар, тъй като разпокъсаността на единния пазар посредством местни или национални правила не допуска европейските дружества от икономиката на споделянето да разширят дейността си на европейско равнище;

35.  Обръща внимание на важната роля на техническите стандарти на ЕС за иновациите, конкурентоспособността и напредъка в рамките на единния пазар; счита, че трябва да бъдат предприети своевременни действия за разработване на високи стандарти на ЕС за качество, оперативна съвместимост и безопасност в подкрепа на промишлената политика на ЕС, както и че тези стандарти следва да бъдат популяризирани и на международно равнище; призовава Комисията да подкрепя и укрепва стандартите на ЕС, както вече е предвидено в Регламент (ЕС) № 1025/2012, и да повиши ефикасността и целесъобразността на рамката за стандартизация, включително като се възползва от възможностите, предлагани от международните търговски преговори; подчертава, че стандартите следва да бъдат създавани по пазарно ориентиран, открит, приобщаващ и конкурентен начин, за да бъдат лесно приложими за МСП и да се избягва рискът от затворени вериги на стойността, като все пак се избягват закъснения при публикуването им;

36.  Подчертава важната роля на системата за стандартизация за свободното движение на продукти и все повече – на услуги; отбелязва, че доброволното използване на стандартите допринесе за генерирането на между 0,3 и 1% от БВП в Европа и оказва благоприятно влияние върху производителността на труда;

37.  Припомня, че по-голямата част от стандартите се разработват в отговор на установена от промишлеността потребност, като се следва подход отдолу-нагоре с цел гарантиране на целесъобразността на стандартите спрямо пазара; подкрепя ангажимента, включен в стратегията за единния пазар, да се гарантира, че Европа запазва водещата си позиция по отношение на разработването на стандарти в световен мащаб; насърчава развитието на стандартизация, която да бъде съвместима с един международен подход чрез разработването на глобални международни стандарти или чрез признаването на еквивалентни международни стандарти, по целесъобразност; отбелязва намерението за създаване на рамка и приоритети за дейностите по стандартизация в рамките на съвместна инициатива за стандартизация; призовава Комисията да гарантира, че съвместната инициатива продължава да следва ориентирана отдолу-нагоре и установена от промишлеността потребност, като по този начин дава приоритет на и изготвя само стандарти, които отговарят на установените потребности и показват целесъобразност спрямо пазара, без да се стига до разработването на ненужни стандарти или до изисквания, които противоречат на други свързани стандарти, които се въвеждат;

38.  Отбелязва, че предложението за съвместна инициатива за европейска стандартизация ще се основава на независим преглед на европейската система за стандартизация, и подкрепя целта за европейска стандартизационна общност, с цел развитие на дейности, които ще подобрят системата като цяло, като се включат препоръки за приобщаване и подкрепа за конкурентоспособността на европейските предприятия;

39.  Призовава Комисията в своя ангажимент към европейските организации по стандартизация да им оказва подкрепа и да подпомага техните национални партньори в усилията им за повишаване на участието на МСП както в самия процес на разработване на стандарти, така и при внедряването на вече готовите стандарти; насърчава освен това Комисията да работи в тясно сътрудничество с европейските организации по стандартизация, националните органи за стандартизация и други структури за повишаване на прозрачността на процеса, свързан със стандартите, в изпълнение на ангажиментите, съдържащи се в работната програма за европейска стандартизация за 2016 г. и в основния регламент;

40.  Счита, че съвместните инициативи следва да бъдат насочени към непрекъснато подобряване на практиките на работа, по-специално чрез създаването на процедури за преглед на състава на техническите комитети и мерки за насърчаване на откритост и приобщаване, даващи възможност на широк кръг от заинтересовани страни да допринасят за разискванията в техническите комитети;

41.  Счита, че един по-прозрачен и достъпен механизъм за обжалване ще спомогне за изграждането на доверие и за подобряване на процесите за определяне на стандарти; счита, че когато един стандарт е поискан от Комисията след приемането на законодателство от Европейския съюз, компетентната комисия на Парламента може евентуално да играе роля при провеждането на обществен контрол и дебат като част от този процес преди вземането на решение за отправяне на официално възражение, ако това е целесъобразно; подчертава, че при определяне на исканията за стандартизация, които ще бъдат отправени към органите по стандартизация, следва да бъдат включени принципите на пропорционалност и подход, основан на риска;

42.  Счита, че повишаването на обществената осведоменост за предложените стандарти под формата на проект преди окончателното одобрение може да повиши отговорността и прозрачността и да осигури по-надежден процес, в съответствие със съществуващите най-добри практики на европейската общност по стандартизация;

43.  Приканва Комисията да докладва на Парламента до края на 2016 г. за резултатите от прилагането на съвместната инициатива за европейска стандартизация, както и за напредъка, който е постигнат в сътрудничество с европейската общност по стандартизация по отношение на препоръките, съдържащи се в годишната работна програма на Съюза за 2016 г.;

44.  Призовава Комисията, в качеството ѝ на орган, отговарящ за конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на ЕС, да осигури, в сътрудничество с националните органи за надзор, еднакви условия на конкуренция между конкурентите, които осъществяват дейност на пазара;

45.  Приветства последните инициативи за по-ефикасни и прозрачни обществени поръчки посредством по-добро използване на данните за процедурите по възлагане на обществени поръчки и по-засилено доброволно оценяване на възлагането при определени широкомащабни инфраструктурни проекти; призовава държавите членки да си сътрудничат с Комисията при прилагането на тези инициативи;

46.  Изразява надежда, че Комисията ще продължи процеса на реформиране на системата за възлагане на обществени поръчки, чието начало постави с директивите от 2014 г., като напредва в посока към все по-точно насочвано търсене в областта на възлагането на обществени поръчки, с цел да се стимулират технологичните иновации и енергийната ефективност;

47.  Отбелязва, че новият режим за обществените поръчки от 2014 г. е по-малко тромав и включва по-гъвкави правила с цел по-добро обслужване на другите политики в обществения сектор, както и на държавите членки и на местните специализирани предприятия; отбелязва, че при обществените поръчки все още е налице значителна неефективност в различните държави членки, която ограничава трансграничното разрастване и растежа в рамките на националните пазари;

48.  Приветства по принцип обявените от Комисията инициативи за увеличаване на прозрачността, ефикасността и отговорността при възлагането на обществени поръчки; подчертава при все това, че изпълнението и прилагането на новите директиви на ЕС следва да има приоритет пред въвеждането на нови инструменти като регистъра на договорите; подчертава във връзка с това, че евентуалните инструменти за анализ на данни не трябва да водят до нови или допълнителни изисквания за докладване; припомня, че механизмът за предварителна оценка следва да бъде изцяло доброволен за големите инфраструктурни проекти;

49.  Подчертава необходимостта от изцяло електронна система за обществени поръчки; изтъква необходимостта от бързо и пълно прилагане на Директивата за обществените поръчки в нейната цялост; подчертава необходимостта от по-широко използване на електронните обществени поръчки с цел отваряне на пазарите за МСП;

50.  Подчертава значението на единния патент; подкрепя намерението на Комисията да премахне несигурността по отношение на това как единният патент ще съществува едновременно с националните сертификати и сертификатите за допълнителна закрила, както и евентуалното създаване на единен сертификат за допълнителна закрила, като същевременно се вземат предвид общественото здраве и интересите на пациентите;

51.  Настоятелно призовава Комисията да въведе и да приложи до 2019 г. освобождаване на производството от действието на сертификатите за допълнителна закрила с цел повишаване на конкурентоспособността на европейската промишленост за генерични и биоподобни лекарства в световен мащаб, както и с цел запазване и създаване на допълнителни работни места и растеж в ЕС, без да се засягат изключителните търговски права, предоставени съобразно режима на сертификатите за допълнителна закрила на защитени пазари; счита, че такива разпоредби могат да окажат положително въздействие върху достъпа до висококачествени лекарства в развиващите се и в най-слабо развитите страни и да спомогнат за избягване на изнасянето на производства;

52.  Призовава за мерки за улесняване на достъпа до патентната система в Европа за всички микропредприятия, МСП и стартиращи предприятия, които желаят да използват европейския патент с единно действие при обновяването на своите продукти и процеси, включително чрез намаляване на таксите за заявка и поддържане и оказване на помощ за превод; подчертава значението както на съществените за някои стандарти патенти, така и на иновативните отворени лицензионни решения, които понякога са по-подходящи за подкрепа на иновациите; подчертава значението на споразуменията за лицензиране на патенти, при ограниченията на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията, основани на справедливи, приемливи и недискриминационни условия (условия FRAND), с цел да се запазят стимулите за научноизследователската и развойна дейност и стандартизацията, да се насърчават иновациите и да се осигурят справедливи условия на лицензиране;

53.  Призовава Комисията да представи незабавно законодателно предложение за създаването на единна европейска система за защитата на географските указания за неселскостопански продукти в ЕС, за което Парламентът вече отправи призив, с цел да се създаде единна европейска система и по този начин да се сложи край на незадоволителната и силно разпокъсана ситуация в Европа и да се предложат множество най-разнообразни положителни ефекти за гражданите, потребителите, производителите и цялата европейска икономическа и социална структура; изтъква, че такъв инструмент ясно ще подчертае добавената стойност на много местни продукти, с очевидни ползи за съответните производители и региони, както и по отношение на информираността на потребителите;

54.  Отбелязва, че възможностите на публично-частните партньорства все още не се използват пълноценно в голяма част от държавите – членки на ЕС; призовава за хармонизация на рамковите правила на държавите членки за публично-частните партньорства, за разпространението на най-добри практики и за насърчаването на този модел;

55.  Призовава държавите членки да създадат структури, които да консултират и подпомагат трансграничните работници и служители по отношение на икономическите и социалните последствия от работа в друга държава членка;

56.  Отбелязва, че задълбочаването на развитието на единния пазар и на цифровия единен пазар може да създаде нови възможности и предизвикателства и ще повдигне въпроси относно уменията, новите форми на заетост, финансовите структури, социалната закрила, а също така и здравословните и безопасни условия на труд, всеки от които трябва да бъде разгледан и да носи ползи еднакво за работниците, служителите, предприятията и потребителите;

57.  Изразява съжаление, че стратегията не отделя особено внимание на несъответствието на уменията, което продължава да бъде пречка за растежа на единния пазар; отбелязва със загриженост, че между 40 и 47% от населението на ЕС е с недостатъчно умения в областта на цифровите технологии и че търсенето на работна ръка с такива умения нараства с 4% на година, докато публичните разходи за образование намаляха с 3,2% от 2010 г. до днес, което е заплаха за конкурентната позиция на ЕС в средносрочен план и за пригодността за заетост на неговата работна сила; насърчава държавите членки да инвестират в обучение и умения, свързани с цифровите технологии;

58.  Отбелязва целите на пакета за трудова мобилност да допринесе за по-задълбочен и по-справедлив единен пазар; подчертава обаче, че е важно да се гарантира, че съдържащите се в пакета мерки са пропорционални и вземат предвид последствията от високата мобилност към определени региони;

59.  Изтъква подкрепата на Комисията за системите за дуално образование, което в допълнение към улесняването на личното развитие може да спомогне за привеждането на уменията и квалификацията на европейските работници и служители в по-голямо съответствие с действителните потребности на пазара на труда; подчертава, че е важно да се гарантира, че стратегията не вреди по никакъв начин на системите за дуално образование, като същевременно се осигурява качеството на чиракуването, и по-специално защита на заетостта; подчертава важната роля на социалните партньори за развитието на системите за дуално образование; счита, че въпреки че дадена система за дуално образование в конкретна държава членка не може просто да бъде копирана в друга държава членка, би следвало в Европа да се отделя специално внимание на силната зависимост между дуалното образование и младежката заетост;

60.  Подкрепя мерките, благоприятстващи превъзмогването на пропуските в законодателството на ЕС за борба срещу дискриминацията във връзка със заетостта, особено по отношение на хората с увреждания; подкрепя освен това незабавното прилагане на Директива 2000/78/ЕО на Съвета относно равното третиране в областта на заетостта и професиите;

61.  Приветства създаването на платформа за борба срещу недекларирания труд и насърчава държавите членки и социалните партньори да участват пълноценно в нея, за да се предприемат по-ефикасни действия срещу недекларирания труд и фиктивната самостоятелна заетост;

62.  Настоява, че за да се използва възможността, която предоставя цифровизацията на работните места, е необходимо да се създадат сигурни договорености за гъвкаво работно време, стабилни условия на труд и да се улесни „интелигентният труд“, за да се повиши производителността и да се подобри равновесието между професионалния и личния живот; подчертава във връзка с това значението на изграждането на цифрова инфраструктура в селските райони, за да се извлече полза от многобройните възможности, предлагани от програмата в областта на цифровите технологии, като например дистанционната работа;

63.  Изтъква значението на силните и независими социални партньори и на ефективния социален диалог; подчертава необходимостта да се привлекат, по целесъобразност, социалните партньори за участие в разискванията относно възможните реформи на национално равнище в сферата на регламентираните професии;

64.  Подчертава, че е важно да се провежда социален диалог относно възможностите и промените, които ще внесе единният пазар в сферата на заетостта;

По-задълбочено развитие на единния пазар

65.  Призовава Комисията да задълбочи работата си във връзка с прилагането; подчертава, че редица мерки вече са приети, но все още не се прилагат правилно, като по този начин се подкопават еднаквите условия в рамките на единния пазар; изтъква освен това, че съгласно данните, предоставени от Комисията в средата на 2015 г., има около 1090 неприключени производства за установяване на неизпълнение на задължения в областта на единния пазар; призовава Комисията, с оглед на подобреното транспониране, прилагане и изпълнение на законодателството относно единния пазар, да гарантира, че административната координация, сътрудничеството и правоприлагането са приоритет на всички равнища (ЕС и между държавите членки и националните, регионалните и местните органи), като предприеме целенасочени действия за прилагане въз основа на прозрачни и обективни критерии, гарантирайки разрешаването на икономически най-значимите случаи на необосновани или непропорционални пречки; счита, че по отношение на националните мерки или изпълнението ранната намеса може да бъде по-ефективна и могат да се постигнат по-добри резултати, отколкото чрез производствата за установяване на нарушение; подчертава въпреки това, че ако процедурата за ранна намеса не даде резултати, Комисията трябва да използва всички налични мерки, включително производствата за установяване на нарушение, за да осигури пълното прилагане на законодателството относно единния пазар;

66.  Приветства намерението в стратегията да се създаде култура на спазване на правилата и на постоянна нулева толерантност спрямо нарушенията на разпоредбите за единния пазар; призовава Комисията и държавите членки да проучат дали правомощията на Комисията за прилагане на производствата за установяване на нарушение не следва да бъдат приведени в съответствие с нейните правомощия по отношение на политиката в областта на конкуренцията;

67.  Призовава Комисията да продължи да подкрепя държавите членки при развитието на стабилна култура на спазване и прилагане, включително чрез насърчаване и разширяване на Информационната система за вътрешния пазар, разработване на планове за изпълнение за ново законодателство с голяма важност, организиране на диалози за съответствието с държавите членки и обучения за държавни служители, които отговарят за изпълнението, и насърчаване на по-ефективна координация между националните регулаторни органи; призовава държавите членки да се ангажират изцяло с изпълнението и прилагането на законодателството на ЕС и да прилагат принципа на взаимно признаване; подчертава, че правилното прилагане и по-доброто законотворчество са от първостепенно значение предвид разпокъсаността на единния пазар, която ограничава икономическата дейност и избора на потребителите, и следва да обхващат всички стопански сектори и да се прилагат за действащото и бъдещото законодателство;

68.  Призовава Комисията и държавите членки да анализират ненужните ограничения в рамките на единния пазар, които не са обосновани с наложителни причини, свързани с обществения интерес, да предложат идеи за преодоляване на тези предизвикателства, когато това е необходимо, и да докладват за това през 2017 г.;

69.  Призовава държавите членки да транспонират правилата за вътрешния пазар по съгласуван и последователен начин и да приложат изцяло и точно правилата и законодателството за вътрешния пазар; подчертава факта, че изискванията за допълнителни изпитвания и регистрации, непризнаването на удостоверения и стандарти, териториалните ограничения на предлагането и други подобни мерки пораждат допълнителни разходи за потребителите и търговците на дребно, като по този начин лишават европейските граждани от пълните преимущества на единния пазар; призовава също така Комисията, с цел постигане на по-добро управление, да провежда адекватна политика по отношение на държавите членки, които не прилагат надлежно правилата на вътрешния пазар, като започва, по целесъобразност, производства за установяване на нарушение на задължения и ускорява тези производства посредством ускорен подход;

70.  Отбелязва неотложната необходимост от последователно и единно изпълнение и правилно прилагане на правилата на ЕС в съчетание с редовен мониторинг и оценка въз основа на качествени и количествени показатели, сравнителен анализ и споделяне на най-добри практики, за да се постигне по-хомогенно прилагане на действащото законодателство относно единния пазар; припомня следователно необходимостта от пълно и цялостно транспониране и прилагане на европейските правила относно функционирането на единния пазар във всички държави членки;

71.  Призовава Комисията да увеличи усилията си за идентифициране на евентуални нарушения на правото на ЕС от държавите членки още на ранен етап и да заеме твърда позиция срещу евентуални законодателни мерки, приети или в процес на разглеждане от националните парламенти, които биха могли да засилят разпокъсаността на единния пазар;

72.  Подчертава, че ангажираността и готовността на държавите членки да изпълняват и прилагат правилно правото на ЕС са от първостепенно значение за успеха на единния пазар; призовава държавите членки да премахнат необоснованите и непропорционалните пречки пред единния пазар и да се въздържат от дискриминационни и протекционистки мерки за стимулиране на заетостта, растежа и конкурентоспособността;

73.  Отбелязва, че държавите членки играят решаваща роля за доброто управление и правилното функциониране на единния пазар и че следователно те трябва да се ангажират съвместно и проактивно с развитието на единния пазар и с неговото управление, пораждайки нов политически тласък чрез консолидирани доклади за състоянието на единния пазар, редовни и тематични дискусии на заседанията на Съвета по конкурентоспособност, специални годишни заседания на Европейския съвет и включването на единния пазар като стълб на управлението в европейския семестър;

74.  Заявява отново, че ЕС би могъл да създаде свой собствен набор от научно обосновани, независими показатели за степента на интеграция на единния пазар, които да бъдат публикувани като част от годишния обзор на растежа, и призовава за приемането на стратегически документ на „председателите“ на някои от органите на ЕС, „доклад на петимата председатели“, чрез който да се очертае пътят към изграждането на истински единен пазар;

75.  Подчертава, че парламентарната комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите трябва да укрепи връзките си с националните парламенти, за да координира и разглежда въпроси във връзка с транспонирането и прилагането на правилата на единния пазар;

76.  Подчертава, че е необходимо да се укрепи мрежата SOLVIT, особено чрез разширяване на взаимодействието между SOLVIT, CHAP, EU Pilot и мрежата „Enterprise Europe“ с цел рационализиране на по-широката рамка на процедурите на ЕС във връзка с жалбите, и да се повиши осведомеността за мрежата сред гражданите и МСП, както и за нейната практическа роля при решаването на проблеми с тълкуването, свързани с единния пазар; счита, че данните по въпроси, повдигнати чрез мрежата SOLVIT, следва да бъдат вземани под внимание, когато Комисията обмисля как да определи приоритетите за действия по прилагането; призовава Комисията да увеличи усилията си за подпомагане на държавите членки при решаване на най-проблемните случаи; призовава държавите членки да оборудват надлежно и да осигурят подходящо местоположение за националните си SOLVIT центрове, за да могат те да изпълняват предназначението си;

77.  Подчертава, че прозрачността на националните правила е жизненоважен инструмент за създаването на условия за трансгранична търговия в рамките на единния пазар и че тя помага за идентифицирането на нетарифните пречки; насърчава държавите членки да направят своите правила по-лесно достъпни онлайн и на повече от един език, в интерес на увеличаване на търговията, което ще бъде от полза за всички;

78.  Отбелязва значението на насърчаването на мобилността посредством обучения, стажове, умения и пригодност за заетост, придобити чрез програми като „Еразъм+“ и Европейския портал за професионална мобилност (EURES), които осигуряват възможности за милиони работници и служители от ЕС да придобият полезен опит;

79.  Изразява съжаление, че принципът на взаимно признаване не се прилага правилно в много държави членки; очаква предложението на Комисията от тази гледна точка, като част от укрепването на единния пазар за стоки, тъй като то ще подобри взаимното признаване чрез действия за повишаване на осведомеността, а също така ще осигури по-добро прилагане и изпълнение на принципа на взаимно признаване чрез преразглеждането на Регламента за взаимното признаване с оглед на, наред с другото, усъвършенстването на инструментите за решаване на спорове във връзка с неадекватно изпълнение или прилагане на принципа на взаимно признаване; подчертава, че ако принципът на взаимно признаване се прилагаше правилно от компетентните органи в целия ЕС, предприятията щяха да могат да се съсредоточат единствено върху стопанската дейност и подпомагането на растежа на ЕС, а не върху усилията за преодоляване на различни препятствия, налагани от незачитането на взаимното признаване от държавите членки;

80.  Счита също така, че Комисията следва да бъде по-проактивна при идентифицирането на сектори с голям потенциал за трансгранична търговия и цифровизация, в които би могъл да се прилага принципът на взаимно признаване;

81.  Призовава Комисията да поясни как ще функционират предложените инструменти за събиране на пазарна информация и правното основание за такива инструменти;

82.  Отправя отново призив за бързото приемане от Съвета на пакета относно безопасността на продуктите и надзора на пазара и призовава Комисията да изпълни пълноценно функцията си на улесняващ намирането на решение фактор в този контекст; подчертава, че е важно да се предоставя подходяща информация за продуктите на дребно, и по-специално обозначаването на страната на произход, което е от решаващо значение за защитата на потребителите и за засилването на борбата срещу фалшифицирането;

83.  Призовава Комисията и държавите членки да въведат по-строги санкции за фалшифициране и да предприемат необходимите мерки за цялостно прилагане на законодателството на ЕС в тази област;

84.  Подчертава, че регулаторните различия между държавите членки по отношение на различаващите се изисквания относно етикетирането или качеството създават ненужни пречки за дейността на доставчиците на стоки и за защитата на потребителите; подчертава добавената стойност на екомаркировката; призовава Комисията да направи оценка на това кои етикети са съществени за предоставянето на информация на потребителите и кои не и да обмисли възможността за въвеждането на задължителна схема за предоставянето на основна по значение информация за ръчно изработените и промишлените продукти, както беше направено, например, в сектора за производство на мебели на равнището на ЕС, така че да се предоставя на потребителите основна по значение информация и да се осигури еднородност на качеството на продуктите в различните държави членки; счита, че подобна инициатива ще бъде от полза за потребителите, предприятията и търговските оператори, като ще осигури прозрачност, подходящо признаване на европейските продукти и хармонизирани правила за операторите на единния пазар;

85.  Подчертава по отношение на единния пазар на услуги, че има несъмнена необходимост от подобряване на трансграничното предоставяне на услуги, като същевременно се внимава да не се насърчава социалният дъмпинг; призовава настоятелно държавите членки да осигурят правилното и по-ефективно прилагане на Директивата за услугите, като същевременно избягват практиката на свръхрегулиране; приветства предложението на Комисията за усъвършенстване на нотифицирането по реда на Директивата за услугите, тъй като настоящата процедура е неефективна и непрозрачна; счита, че нотифицирането следва да се извършва по-рано в законодателния процес, за да се даде възможност за своевременна обратна информация от заинтересованите страни и държавите членки и за да се сведат до минимум забавянията при приемането на ново законодателство; изразява съгласие с включването в обхвата на процедурата за нотифициране, предвидена в Директива (ЕС) 2015/1535, на всички сектори, които не са обхванати от Директивата; отхвърля предложенията за разширяване на обхвата на Директивата за услугите; призовава Комисията да обърне внимание на тежестите за разпокъсания банков сектор в Европа, които създават затруднения за чуждестранните лица, и особено чуждестранните МСП, при откриването на банкова сметка в друга държава членка;

86.  Призовава Комисията да се стреми към опростена и уеднаквена форма на механизма за трансгранично предоставяне на услуги, с цел МСП да се интегрират по-добре на вътрешния пазар;

87.  Посочва, че изискванията за пропорционално регулиране са ясно определени в член 16, параграф 1 от Директивата за услугите и в съдебната практика на Съда на ЕС; припомня, че фактът, че дадена държава членка налага не толкова строги правила в сравнение с друга, не означава, че правилата на последната са непропорционални и следователно несъвместими с правото на ЕС; посочва отново, че правила, които подкопават, възпрепятстват или правят непривлекателни трансграничните услуги, са съвместими с изискванията на вътрешния пазар единствено ако обслужват наложителни причини, свързани с обществения интерес, и са действително подходящи за целта и не влияят отрицателно на свободата да се предоставят услуги в по-голяма степен, отколкото е необходимо за защита на въпроса от обществен интерес, който се стремят да обслужат;

88.  Подчертава необходимостта да се осигури последователна оценка на пропорционалността на регулаторните изисквания и ограничения, приложими по отношение на услугите; отбелязва предложението на Комисията за въвеждане на паспорт за предоставянето на услуги, за да се улеснят, в най-важните икономически сектори като бизнес услугите, развитието и мобилността на дружествата на територията на единния пазар; счита, че тази инициатива следва да бъде насочена към опростяване на административните процедури за доставчиците на услуги, които желаят да осъществяват трансгранична дейност, и органите, и да разглежда пречките от регулаторен характер, които обезкуражават тези дружества да навлязат на пазара в друга държава членка; призовава евентуалният паспорт за предоставяне на услуги да заеме мястото си сред хоризонталните инструменти, целящи да подкрепят законодателството относно вътрешния пазар, като например Информационната система за вътрешния пазар или единните звена за контакт, предвидени в Директивата да услугите като единен административен интерфейс за всички необходими административни процедури във връзка с трансграничните дейности; подчертава, че въвеждането на паспорт за предоставяне на услуги не трябва да води до положение, при което съдебната практика на Съда на ЕС относно наложителните причини, свързани с обществения интерес, които могат да обосноват прилагането на правила, ограничаващи трансграничното движение на услуги, бива отслабена или отменена; подчертава при все това, че паспортът за предоставяне на услуги би могъл да се окаже излишен, ако Директивата за услугите се прилага и изпълнява правилно; подчертава, че това не трябва да бъде съпътствано от въвеждането на принципа на държавата на произход;

89.  Приветства силния акцент върху ролята на услугите в рамките на единния пазар и усилията да не се допусне специалистите и дружествата, предоставящи услуги, и особено търговците на дребно, да бъдат затворени в собствените си национални пазари; подчертава, че по-нататъшното разширяване на схемите за професионален паспорт и паспорт за предоставяне на услуги ще бъде от основно значение, за да се избегне ненужната бюрокрация между държавите членки, която възпира гражданите на ЕС да работят и търгуват през границите;

90.  Отново изтъква значението на премахването на пречките (включително езиковите, административните и свързаните с липса на информация пречки), които ограничават възможностите за стопанска дейност в сферата на трансграничната онлайн търговия и подкопават доверието на потребителите в единния пазар; подчертава, че е важно да се премахнат оперативните ограничения върху упражняването на дейностите в областта на търговията на дребно, като например регулирането на работното време на магазините, специфични за търговията на дребно и селективни данъци и непропорционално искане на информация от дружествата;

91.  Признава правомощията на местните органи по отношение на градоустройството; подчертава обаче, че градоустройството не следва да се ползва като претекст за заобикаляне на правото на свободно установяване; припомня във връзка с това значението на правилното прилагане на Директивата за услугите; настоятелно призовава държавите членки да премахнат пречките пред свободното движение и да отворят пазарите си, за да се стимулира конкурентоспособността и да се насърчи разнообразие сред магазините, което е от основно значение, за да могат търговските зони, по-специално в централните части на градовете, да запазят привлекателността си;

92.  Подчертава, че секторът за търговия на дребно и на едро е най-големият стопански сектор в Европа; счита, че намаляването на ненужните регулаторни административни и практически пречки пред предприятията за търговия на дребно е приоритет;

93.  Призовава Комисията и държавите членки да отдадат най-висок политически приоритет на сектора на търговията на дребно като стълб на единния пазар, включително на цифровия единен пазар, и да премахнат регулаторните, административните и практическите пречки, които възпрепятстват учредяването на предприятия, тяхното развитие и приемственост и затрудняват търговците на дребно да се възползват пълноценно от вътрешния пазар; счита, че законодателството относно пазара на дребно следва да бъде основано на доказателства, като отчита потребностите на сектора;

94.  Призовава Комисията и държавите членки да анализират ненужните ограничения пред започването на търговия на дребно на единния пазар, които не са обосновани с наложителни причини, свързани с обществения интерес, да внесат предложения за преодоляването на тези проблеми, където е необходимо, и да докладват за това през пролетта на 2017 г.;

95.  Счита, че по отношение на сектора на професионалните услуги различните подходи към регулирането сами по себе си не представляват пречка за по-задълбоченото развитие на вътрешния пазар; подчертава, че правилата относно достъпа до професии и упражняването им може да са необходими за защитата на обществения интерес и на потребителите и че тяхното оценяване има смисъл само в национален контекст;

96.  Изразява съгласие с Комисията, че много от разпоредбите на държавите членки относно достъпа до регулирани професии и упражняването им са непропорционални спрямо изискванията и създават пречки, ограничаващи достъпа до тези професии;

97.  Счита, че трансграничното предоставяне на услуги на временна основа, включително професионални услуги, следва да бъде считано за основен елемент за вътрешния пазар, тъй като те създават работни места и предоставят висококачествени продукти и услуги на гражданите на ЕС; счита поради това, че периодичните насоки са полезен инструмент за държавите членки, като се има предвид различният икономически, географски и социален контекст на държавите членки;

98.  Приветства подновения фокус, съгласно неотдавнашната стратегия за единния пазар, върху регулираните и свободните професии в Европа, които са важен фактор за растеж и заетост на единния пазар; призовава Комисията да предложи специфични мерки за изпълнение на препоръките на работната група на Комисията относно „Насоки на действие за подпомагане на упражняването на свободни професии“;

99.  Приветства законодателното предложение на Комисията да бъдат разгледани регулаторните пречки, ограничаващи достъпа до някои професии, като важна стъпка за отварянето на единния пазар и стимулирането на създаването на работни места;

100.  Подкрепя инициативата на Комисията за преразглеждане на регулираните професии, но посочва, че всяко преразглеждане следва да запазва високи стандарти за качество на заетостта и услугите, подходящи квалификации и безопасност на потребителите;

101.  Счита, че без конкурентоспособни професионални и бизнес услуги в рамките на ЕС предприятията може да изпитат трудности при запазването на конкурентоспособността си и при запазването и създаването на нови работни места;

102.  Подчертава факта, че неефективните услуги за доставки, особено по отношение на финалния етап на доставката, представляват сериозна пречка пред трансграничната търговия в ЕС; подчертава, че достъпните, включително във финансово отношение, ефикасни и висококачествени услуги за доставки са съществена предпоставка за разцвета на единния пазар; призовава Комисията да представи всеобхватен план за действие за доставката на колетни пратки и да набележи цели, които да бъдат изпълнени на този пазар до края на 2020 г.; призовава Комисията да постави по-силен акцент върху премахването на пречките, с които се сблъскват операторите при трансграничните доставки;

103.  Призовава Комисията да работи съвместно с държавите членки за опростяване и ускоряване на процедурите за признаване на професионалните квалификации, включително чрез улесняване и насърчаване на въвеждането на общи рамки на обучение, при пълно зачитане на принципа на субсидиарност; призовава Комисията и държавите членки да стимулират обучението и образованието в областта на информационните и комуникационните технологии и в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката, за да може както настоящата, така и бъдещата работна сила да придобие съответните електронни умения;

104.  Приветства факта, че стратегията се позовава на високото равнище на безработица в ЕС, но съжалява, че тя не представя конкретни стъпки и мерки, които могат да помогнат на хората да намерят работа, като подобрени стандарти за образование и обучение, изпълняване на целите за учене през целия живот и справяне с несъответствията на уменията и квалификациите на работниците и специалистите; счита за очевидно, че единният пазар се променя бързо вследствие на цифровизацията на различните производства и че новите работни места ще изискват различен набор от умения и квалификации;

105.  Не одобрява факта, че в стратегията за единния пазар Комисията не е приела никакви конкретни мерки във връзка с потребностите на хората и потребителите с увреждания, възрастните и хората, живеещи в селски и отдалечени райони;

106.  Счита принципа на равно заплащане за еднакъв труд на едно и също място, за който се застъпва председателят на Комисията Юнкер, за важен инструмент за борба с нарушенията на пазара;

По-справедлив единен пазар

107.  Подчертава, че истинският единен пазар следва да предоставя ползи и защита за гражданите, потребителите и предприятията, изразяващи се в по-добро качество, по-голямо разнообразие, разумни цени и безопасност на стоките и услугите; подчертава, че необоснованата дискриминация на получателите на услуги (потребители и предприемачи) въз основа на националност или място на пребиваване, без обективни и проверими критерии за това, както в онлайн среда, така и извън нея, е неприемлива в рамките на единния пазар; счита обаче, че задължението да продават в целия ЕС е неизпълнимо за дружествата;

108.  Призовава Комисията да представи законодателно предложение за справяне с необоснованото блокиране на географски принцип и с други форми на дискриминация от страна на пазарните оператори; призовава Комисията да определи ефективни критерии за оценка на неоснователния характер на блокирането на географски принцип; подчертава, че всяко подобно предложение трябва да зачита основния принцип на свобода на търговията; подчертава също, че предложението на Комисията следва да взема под внимание принципа на пропорционалност, особено за малките и микропредприятията; отбелязва, че на пазарните оператори понякога се налага да правят подбор на пазара, за да функционират в рамките на набора от пазарни условия;

109.  Изразява съгласие, че когато купуват стоки и услуги на единния пазар, потребителите се нуждаят от прозрачна информация и от набор от модерни и солидни права за защита на интересите си; счита, че всяко преразглеждане, сливане или консолидиране на директивите относно правото в областта на защитата на потребителите следва да предоставя наистина високо равнище на защита на потребителите и приложими права, като отчита най-добрите практики от националното законодателство;

110.  Призовава Комисията да анализира настоящите правни несигурности, засягащи потребителите, и ако е необходимо, да ги отстрани чрез изясняване и допълване на правната рамка относно правата на потребителите; потвърждава ангажимента си по отношение на принципа за гъвкава хармонизация за всеки предложен законодателен акт на ЕС, засягащ потребителите, и за въвеждане на пълна хармонизация единствено когато тя означава много високо равнище на защита на потребителите и осигурява ясни ползи за потребителите;

111.  Подчертава, че социалните предприятия представляват разнообразен набор от стопански модели, което е от основно значение за един високо конкурентоспособен и по-справедлив единен пазар; призовава Комисията да включи социалната икономика в своите политики относно единния пазар и да разработи европейски план за действие за социалните предприятия, за да се отключат всички възможности за устойчив и приобщаващ растеж;

Заключения

112.  Призовава Комисията бързо да представи планираните законодателни предложения и инициативи на законодателите — като вземе предвид посочените по-горе предложения — след подходящи консултации със заинтересованите страни и оценка на въздействието, така че да гарантира, че те могат да бъдат приети своевременно;

o
o   o

113.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Комисията, на Съвета, на Европейския съвет и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64.
(2) Приети текстове, P8_TA(2015)0069.
(3) Приети текстове, P7_TA(2013)0580.
(4) Приети текстове, P8_TA(2016)0009.
(5) Приети текстове, P7_TA(2014)0012.

Правна информация