Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2016/2041(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0196/2016

Внесени текстове :

A8-0196/2016

Разисквания :

PV 23/06/2016 - 2
CRE 23/06/2016 - 2

Гласувания :

PV 23/06/2016 - 8.13
CRE 23/06/2016 - 8.13
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0292

Приети текстове
PDF 626kWORD 185k
Четвъртък, 23 юни 2016 г. - Брюксел Окончателна версия
Доклад за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници
P8_TA(2016)0292A8-0196/2016

Резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2016 г. относно доклада за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници (2016/2041(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по‑специално дял XX относно околната среда и дял XXI относно енергетиката,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по‑специално дял IX относно заетостта и дял XVIII относно икономическото, социалното и териториалното сближаване,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално Протокол (№ 26) относно услугите от общ интерес и Протокол (№ 28) за икономическото, социалното и териториалното сближаване,

—  като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Доклад за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници“ (COM(2015)0293) и националните планове,

—  като взе предвид 21-вата конференция на страните (CОP-21) по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКООНИК) и 11-ата конференция на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото (CMP-11), проведена в Париж, в периода от 30 ноември до 11 декември 2015 г., както и споразумението от Париж,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Към интегриран стратегически план за енергийните технологии (план SET): Ускоряване на преобразуването на европейската енергийна система“ (C(2015)6317),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия на ЕС в сферата на отоплението и охлаждането“ (COM(2016)0051),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112),

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 23 и 24 октомври 2014 г.,

—  като взе предвид Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1290/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за определяне на правилата за участие и разпространение на резултатите в „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)“ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1906/2006(2),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2015/1513 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. за изменение на Директива 98/70/ЕО относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници(3),

—  като взе предвид проучването на Европейския икономически и социален комитет относно ролята на гражданското общество в изпълнението на Директивата на ЕС за възобновяемите енергийни източници, озаглавено „Как да променим бъдещето на енергетиката: основната роля на гражданското общество в производството на енергия от възобновяеми източници“,

—  като взе предвид плана за действие за устойчива енергетика на Конвента на кметовете за климата и енергетиката,

—  като взе предвид Конвенцията от Орхус от 25 юни 1998 г. за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда,

—  като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г.(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 октомври 2015 г. относно „Към постигане в Париж на ново международно споразумение в областта на климата“(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2015 г. относно „Постигане на целта от 10% междусистемна електроенергийна свързаност — Подготвяне на европейската електроенергийна мрежа за 2020 г.“(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2015 г. относно постигането на Европейски енергиен съюз(7),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, на комисията по регионално развитие и на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0196/2016),

A.  като има предвид, че ЕС като цяло напредва добре във връзка с постигането на набелязаните за 2020 г. цели за възобновяемите енергийни източници, но че са необходими допълнителни активни действия в някои държави членки;

Б.  като има предвид, че разходите за възобновяеми енергийни източници са намалели значително през последните години, което, заедно с технологичния напредък при производството и съхранението, води до все по-голяма конкурентоспособност на възобновяемите енергийни източници спрямо конвенционалното производство на енергия, като предлага уникална възможност за създаване на истинска европейска енергийна политика, която да стимулира конкурентоспособността и да допринася за намаляване на емисиите на парникови газове; като има предвид, че преходът към устойчива, ориентирана към бъдещето енергийна система трябва да включва усилия за постигане на енергийна ефективност, енергия от възобновяеми източници, оптимално използване на европейските енергийни ресурси, технологично развитие и интелигентна инфраструктура; като има предвид, че за създаването на икономически растеж и работни места и за гарантиране, че ЕС запазва водещата си роля в тези области, е необходима дългосрочна стабилна регулаторна рамка;

В.  като има предвид, че в съответствие с член 194 от ДФЕС европейската енергийна политика трябва да обезпечава функционирането на енергийния пазар и сигурността на енергийните доставки, както и да насърчава енергийната ефективност и икономиите на енергия, развитието на възобновяемите енергийни източници и взаимната свързаност на енергийните мрежи; като има предвид, че свързването на националните и европейските цели, конкретното планиране, задълженията за докладване и спомагателните мерки са основни двигатели за инвестиционната сигурност и увеличаването на капацитета на възобновяемите енергийни източници в ЕС, както и за преносната и разпределителната инфраструктура;

Г.  като има предвид, че съгласно споразумението от Париж, постигнато на 21-вата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21), е необходимо Директивата за енергията от възобновяеми източници да бъде адаптирана, за да съответства на договорената цел за задържане на повишението на температурите в световен мащаб до не повече от 1,5°C в сравнение с нивата преди началото на индустриализацията; като има предвид, че икономиката, основана на 100 % възобновяеми енергийни източници, може да бъде постигната само чрез намаляване на потреблението на енергия, повишаване на енергийната ефективност и насърчаване на използването на възобновяеми източници на енергия;

Д.  като има предвид, че амбициозните политики за енергията от възобновяеми източници, в съчетание с енергийната ефективност, са главна движеща сила за намаляване на зависимостта на ЕС от вноса и на общите му разходи за внос на енергия, както и за повишаване на енергийната сигурност спрямо външни доставчици; като има предвид, че ЕС внася повече от половината енергия, която потребява, и че разходите за този внос възлизат на повече от 1 милиард евро на ден, което представлява над 50% от общия внос; като има предвид, че зависимостта от вноса е особено висока при суровия нефт, природния газ и антрацитните въглища; като има предвид, че разходите за вносно гориво, избягвани поради повишеното използване на енергия от възобновяеми източници, възлизат на най-малко 30 милиарда евро на година;

Е.  като има предвид, че развитието на енергията от възобновяеми източници може да спомогне за гарантиране на енергийна независимост и суверенитет, да премахне енергийната бедност и да насърчи икономическото развитие и технологичното лидерство на ЕС, като същевременно допринася за борбата с изменението на климата; като има предвид, че възобновяемите енергийни източници ще допринесат за осигуряване на стабилна, достъпна и устойчива енергия за европейските граждани, със специален акцент върху най-уязвимите лица; като има предвид, че възобновяемите енергийни източници следва да позволяват на гражданите да се възползват от собствено производство на енергия и предвидими енергийни доставки;

Ж.  като има предвид, че развитието на възобновяемата енергия следва да бъде съпроводено от развитието на добре функциониращ вътрешен пазар на електроенергия; като има предвид, че енергийният съюз следва да бъде основан на преход към устойчива, ориентирана към бъдещето енергийна система, чиито основни стълбове са енергийната ефективност и икономиите на енергия, енергията от възобновяеми източници и интелигентната инфраструктура;

З.  като има предвид, че предприятията от ЕС в сектора на възобновяемите енергийни източници, много от които са МСП, осигуряват заетост за 1,15 милиона души в Европа и разполагат с дял от 40% от всички международни патенти за технологии за възобновяема енергия, което превръща ЕС в световен лидер; като има предвид, че според Комисията в рамките на „зелената“ икономика могат да бъдат създадени 20 милиона работни места от настоящия момент до 2020 г., което представлява също така голяма възможност за разкриване на работни места в селските райони; като има предвид, че проектите на МСП, кооперативи и физически лица играят важна роля за иновациите и развитието на сектора на възобновяемата енергия;

И.  като има предвид, че Комисията се ангажира да превърне Европа в световен лидер в областта на възобновяемата енергия, което е задължителен елемент от промишлената политика; като има предвид, че Китай стана световен лидер по инвестиции във възобновяеми енергийни източници, а инвестициите в Европа са намалели с 21 % – от 54,61 милиарда евро (62 милиарда щатски долара) през 2014 г. на 42,99 милиарда евро (48,8 милиарда щатски долара) през 2015 г., което е най-ниската стойност от девет години насам;

Й.  като има предвид, че непрекъснатото инвестиране във възобновяеми енергийни източници изисква както амбициозно лидерство в публичния и частния сектор, така и дългосрочна, стабилна и надеждна политическа рамка, отговаряща на ангажиментите на ЕС в областта на климата, произтичащи от Парижкото споразумение за климата, което крие голям потенциал за създаване на работни места и постигане на растеж в Европа;

К.  като има предвид, че амбициозните и реалистични цели – обществено участие, наблюдение и контрол, ясни и прости правила на политиката и подкрепа на местно, регионално, национално и европейско равнище, както и участието на всички заинтересовани страни, включително социалните партньори (представители на работниците и на промишлеността) и други организации на гражданското общество — са от ключово значение и трябва да бъдат допълнително засилени, за да се постигне успешно развитие на енергията от възобновяеми източници;

Л.  като има предвид, че зачитането на правата на собственост е важно при насърчаването на енергията от възобновяеми източници;

М.  като има предвид, че енергията от възобновяеми източници предлага възможност за по-голяма енергийна демокрация в рамките на енергийните пазари чрез осигуряване на възможности за гражданите да участват активно в енергийния пазар, при равни условия с другите заинтересовани страни, да произвеждат и потребяват автономно, както и да съхраняват и продават произведената от самите тях възобновяема енергия, самостоятелно или чрез колективно управление, както и чрез публични и частни инвестиции, включително децентрализирани форми на производство на енергия, инициирани от градове, региони и местни публични органи; като има предвид, че проектите за възобновяема енергия следва да позволяват на гражданите да контролират по-добре собственото си потребление на енергия и енергийния преход и да насърчават прякото им участие в енергийната система, включително чрез инвестиционни схеми;

Н.  признава, че разположените в морето вятърни паркове в района на Северно море имат потенциала да генерират над 8% от европейското електрозахранване до 2030 г.;

O.  като има предвид, че някои държави членки са по-уязвими от внос на енергия от един-единствен доставчик на изкопаеми горива; като има предвид, че възобновяемите енергийни източници са спестили внос на изкопаеми горива на стойност 30 милиарда евро и са намалили потреблението на природен газ със 7%, увеличавайки по този начин енергийната независимост и сигурност на Европа, която продължава да бъде най-големият вносител на енергия в света;

Напредък в областта на възобновяемите енергийни източници

1.  Приветства ангажимента на Комисията във връзка с енергията от възобновяеми източници; счита, че по отношение на Директивата за енергията от възобновяеми източници настоящата комбинация от задължителни национални цели, национални планове за енергия от възобновяеми източници и извършване на наблюдение веднъж на всеки две години е основна движеща сила за изграждането на капацитет за възобновяема енергия в ЕС; настоятелно призовава Комисията да гарантира пълно прилагане на Директивата за енергията от възобновяеми източници до 2020 г. и да предложи амбициозна законодателна рамка за периода след 2020 г.; в тази връзка подчертава, че е необходима стабилна дългосрочна регулаторна рамка, включваща национални и европейски цели за възобновяемите енергийни източници, които да са съвместими с най-ефективния път за постигане на дългосрочните цели на Съюза в областта на климата (2050 г.);

2.  Отбелязва със задоволство, че ЕС е на път да постигне своите цели, набелязани за 2020 г., но същевременно изразява загриженост по отношение на големия брой държави (Белгия, Франция, Люксембург, Малта, Нидерландия, Испания и Обединеното кралство), които според оценки на Комисията от 2015 г. във връзка с доклада за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници за периода 2014—2020 г. може да се наложи да подобрят своите политики и инструменти, за да гарантират съответствието им с целите за 2020 г.; за Унгария и Полша постигането на тези цели също не е сигурно; призовава изоставащите държави да предприемат допълнителни мерки за компенсиране на забавянията; приветства факта, че някои държави членки като България, Чешката република, Дания, Естония, Хърватия, Италия, Латвия, Литва, Австрия, Румъния, Финландия и Швеция вече са изпълнили или много скоро ще изпълнят целите си за 2020 г., доста преди крайния срок;

3.  Изразява съжаление за това, че в доклада на Комисията за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници не се отправят конкретни препоръки за отделните държави с оглед адаптиране на техните политики и инструменти, за да се гарантира, че те отговарят на целите им за 2020 г.; подчертава, че достъпът до капитал е от ключово значение, но че цената на капитала в ЕС-28 се различава значително, което води до разделение северозапад — югоизток; отбелязва, че съществува опасност наличието на множество разнообразни политики за насърчаване на възобновяемата енергия допълнително да увеличи различията в конкурентоспособността на отделните държави — членки на ЕС; отбелязва нуждата от финансов механизъм на ЕС, насочен към намаляване на свързаните с риска високи капиталови разходи за проектите за енергия от възобновяеми източници;

4.  В тази връзка подчертава, че е важно да се посочват и споделят добри практики за национални политики относно възобновяемата енергия, както и да се насърчава тяхното приемане в рамките на по-съгласуван европейски модел, улесняващ засиленото сътрудничество и координация между държавите членки; призовава Комисията да запази своята роля във връзка с наблюдението на напредъка и активната подкрепа за развитието на възобновяемите източници на енергия; подчертава, че е важно възобновяемите енергийни източници да се оценяват въз основа на тяхната конкурентоспособност, устойчивост, икономическа ефективност и принос за постигане на целите във връзка с геополитическата стабилност и изменението на климата;

5.  Отбелязва важната роля на националните планове и задълженията за докладване при наблюдението на напредъка на държавите членки и счита, че тези задължения следва да продължат да се прилагат и в периода след 2020 г.; признава, че определянето на енергийния микс на държавите членки си остава въпрос от национална компетентност съгласно член 194 от ДФЕС, като всяка държава членка насърчава развитието на собствените си видове възобновяема енергия, така че енергийните миксове продължават да бъдат силно диверсифицирани;

6.  Подчертава значението на опростените, ефикасни и достъпни, включително във финансово отношение, административни процедури;

7.  Призовава Комисията да включи в бъдещите доклади за напредъка в областта на възобновяемата енергия оценка за въздействието на възобновяемите енергийни източници върху разходите и цените, по-специално върху цените на енергията за домакинствата;

8.  Подчертава, че е важно да бъде представено законодателно предложение на ЕС за правила на енергийния пазар, тъй като изграждането на по-интегриран пазар е от ключово значение за развитието на възобновяемите енергийни източници и за намаляване на цените на енергията за домакинствата и промишлеността;

9.  Подчертава, че стабилните и икономически ефективни схеми за подкрепа на възобновяемите енергийни източници са важни за дългосрочните инвестиции, като тези схеми трябва да бъдат гъвкави и приспособими в краткосрочен план и да бъдат съобразени с националните нужди и условия, като се осигурят възможности за постепенно премахване на субсидиите за зрели технологии за енергия от възобновяеми източници; приветства факта, че редица технологии за възобновяема енергия бързо стават икономически конкурентоспособни на конвенционалните форми за производство на енергия; подчертава, че енергийният преход зависи от прозрачността, съгласуваността и последователността на правните, финансовите и регулаторните рамки с оглед увеличаване на доверието на инвеститорите; изразява съжаление за измененията, извършени със задна дата в схемите за подкрепа на възобновяемата енергия, които променят възвращаемостта на вече направените инвестиции; призовава държавите членки винаги да обявяват евентуалните корекции по схемите за подкрепа на енергията от възобновяеми източници и да провеждат достатъчно време предварително широки консултации със заинтересованите страни; призовава Комисията да провери съответствието на националните схеми за подкрепа с насоките на Европейската комисия, с цел избягване на каквото и да било ненужно забавяне на тяхното прилагане и свеждане до минимум на нарушенията на пазара;

10.  Подчертава, че научноизследователската и развойна дейност играят съществена роля за развитието на възобновяемите енергийни източници; припомня целта на Парламента за 85 % финансиране за неизкопаеми енергийни източници съгласно главата относно енергетиката от програма „Хоризонт 2020“; призовава Европейската комисия и държавите членки да улесняват допълнително ефективното използване на всички съществуващи схеми за финансиране и да осигурят достъп до капитал, по-специално за МСП, както и да подкрепят изследователската и развойна дейност в областта на възобновяемата енергия, нейното съхранение и свързаното с това разработване на продукти, за да може отрасълът на възобновяемите енергийни източници в ЕС да стане по-конкурентоспособен, като се осигури по-добро внедряване на възобновяемите източници на енергия и се избегне по-нататъшно увеличаване на разликите в конкурентоспособността на отделните държави от ЕС;

11.  Подчертава, че съхраняването на електроенергия може да допринесе за осигуряване на гъвкавост на електроенергийната система на ЕС и за балансиране на колебанията, произтичащи от производството на енергия от възобновяеми източници; отново заявява, че съхраняването на енергията не е посочено в действащата понастоящем Директива 2009/72/ЕО за електроенергията и подчертава, че при предстоящото преразглеждане на Директивата за електроенергията ще бъдат взети предвид множеството услуги, които могат да се предоставят във връзка със съхраняването на електроенергията; счита, че изясняването на позицията относно съхраняването на енергията ще даде възможност на операторите на електропреносни и разпределителни мрежи да инвестират в услуги по съхраняването на електроенергия;

12.  Подчертава, че схемите за подкрепа на всички равнища следва да бъдат насочени към технологии с голям потенциал за намаляване на разходите във връзка с възобновяемите енергийни източници и/или увеличаване на навлизането на възобновяеми енергийни източници на пазара;

13.  Счита, че бъдещата стратегия за научноизследователска и развойна дейност следва да бъде насочена към улесняване на развитието на интелигентни мрежи и интелигентни градове; освен това счита, че електрифицирането на транспорта, зареждането на интелигентните автомобили с електроенергия и технологията за зареждане на автомобили от мрежа могат да имат значителен принос за подобряване на енергийната ефективност и потенциалното навлизане на възобновяеми енергийни източници;

14.  Счита, че ЕФРР и Кохезионният фонд могат да допринесат за постигане на целите, определени в Директива 2009/28/ЕО и в рамката за климата и енергетиката до 2030 г., както и за финансиране на научноизследователската и иновационна дейност във връзка с генерирането на възобновяема енергия, като същевременно се подкрепят разкриването на работни места и икономическият растеж; подчертава значението на тематичната концентрация в рамките на политиката на сближаване, която следва да допринесе за насочване на инвестициите към нисковъглеродна икономика, включително и енергия от възобновяеми източници, особено с оглед на важната роля на тематичната цел за „подпомагане на прехода към нисковъглеродна икономика във всички сектори“; призовава държавите членки да положат повече усилия и да използват по най-добрия начин наличните за целта възможности за финансиране, като същевременно подчертава възможностите за развитие на местните предприятия и разкриването на работни места; припомня общите разпоредби на ЕФРР и Кохезионния фонд, подкрепящи допустимостта на проекти, свързани с енергийна ефективност и използването на енергия от възобновяеми източници в домакинствата, обществените сгради и предприятията, и счита, че регионалната интеграция на пазара за възобновяема енергия, която може да се постигне посредством такова финансиране, ще бъде важен принос на политиката на сближаване в това отношение;

15.  Подчертава необходимостта от по-тясно сътрудничество и координация в рамките на държавите членки и регионите, както и между тях, и от интегриран подход към публичните инвестиции и финансирането с цел извършване на технически подобрения, разработване и внедряване на интелигентни мрежи, капацитет и адаптиране на мрежата, интелигентно отчитане, съхранение, управление на потреблението, енергийна ефективност и иновативно производство на енергия от възобновяеми източници;

16.  Подчертава, че мрежите в много държави членки просто не могат да получават електроенергия, произведена от променливи възобновяеми източници на енергия; подчертава, че модернизирането на енергийните мрежи е от съществено значение за отразяване на промените при производството и преноса на електроенергия;

17.  Настоятелно призовава за увеличаване на прозрачността и публичното участие, като всички заинтересовани страни бъдат включени на ранен етап в разработването на националните планове за енергия от възобновяеми източници; изразява съжаление за настоящата липса на информация във връзка с прилагането на разпоредбите на Директивата за енергията от възобновяеми източници и подчертава необходимостта от по-подробни двугодишни доклади на държавите членки; призовава Комисията да засили ролята си за наблюдение и подкрепа на напредъка във връзка с възобновяемите източници на енергия; призовава Комисията да увеличи прозрачността по отношение на упражняването на нейните изпълнителни правомощия;

18.  Подчертава, че при прилагането на европейски модел за производство, потребление и автономно потребление на енергия от възобновяеми източници е важно да бъдат включени всички административни нива, както и сдружения; призовава Комисията да засили подкрепата си за Конвента на кметовете и инициативата за интелигентни градове и общности, както и за общности със 100% енергия от възобновяеми източници, което ще позволи обмен на знания и най-добри практики;

19.  Отбелязва, че засиленото регионално сътрудничество в областта на възобновяемата енергия е от ключово значение за гарантиране на по-нататъшното развитие на възобновяемите източници на енергия;

20.  Приветства факта, че през 2013 г. използването на енергия от възобновяеми източници позволи да се избегне генерирането на около 388 милиона бруто тона CO2 и доведе до намаляване на търсенето на изкопаеми горива в ЕС със 116 млн. тона нефтен еквивалент;

21.  Подчертава огромния потенциал за създаване на работни места в сектора на възобновяемите енергийни източници; призовава държавите членки да гарантират, че трудовите стандарти не се занижават в резултат на енергийния преход, който следва да се основава на създаването на качествени работни места;

Възобновяеми източници на енергия за бъдещето

22.  Подчертава, че целите за възобновяемите енергийни източници трябва да бъдат определени в съответствие с целите по отношение на климата, договорени през декември 2015 г. в Париж между 195 държави; отбелязва предложението на Европейския съвет за залагане на цел, предвиждаща делът на енергията от възобновяеми източници да достигне най-малко 27% до 2030 г.; припомня призива на Парламента за определяне на задължителни цели за дял от най-малко 30% на енергията от възобновяеми източници в потреблението, които да бъдат изпълнени с помощта на национални цели, за да се гарантира необходимата сигурност за инвеститорите и правна сигурност; счита, че с оглед на неотдавнашното споразумение, постигнато в рамките на COP21, е желателно залагането на значително по-висока цел; настоява, че определянето на ясни и амбициозни цели в това отношение е инструмент за подобряване на сигурността и гарантиране на водеща позиция за ЕС в международен план; призовава Комисията да представи по-амбициозен пакет за енергетиката и климата до 2030 г., в който целта на ЕС за възобновяемите енергийни източници да се завиши до поне 30%, като това се постигне с помощта на индивидуални национални цели;

23.  Подчертава значението на новото законодателство за възобновяемата енергия и структурата на пазара с оглед на създаването на нова рамка, подходяща за развитието на възобновяеми източници на енергия въз основа на надеждни схеми за подкрепа и пълно внедряване на пазара на технологии за възобновяема енергия;

24.  Осъзнава, че данъчните облекчения са мощен стимул за осъществяване на прехода от енергия от изкопаеми горива към енергия от възобновяеми източници, и настоятелно призовава Комисията да реформира Директивата за енергийното данъчно облагане и правилата за държавните помощи, които възпрепятстват пълното използване на потенциала на тези стимули;

25.  Подчертава, че целите, договорени за 2020 г., трябва да служат като минимална основа при преразглеждането на Директивата за енергията от възобновяеми източници, за да се гарантира, че в периода след 2020 г. държавите членки не определят цели, по-ниски от националната им цел за 2020 г.; подчертава, че целта на ЕС за възобновяемата енергия до 2030 г. трябва да бъде постигната чрез колективни усилия; подчертава, че държавите членки следва да разработват своевременно своите национални планове, а Комисията трябва да подобри капацитета си за упражняване на контрол, включително след 2020 г., наред с прилагането на подходящи инструменти за ефективно и навременно наблюдение и възможността за намеса в случай на контрапродуктивни мерки; счита, че това наблюдение ще бъде възможно само ако Комисията определи национални референтни стойности за държавите членки, спрямо които да може да се измерва напредъкът им при разгръщането на възобновяемите източници на енергия;

26.  Подчертава потенциала на Европа за развитието на възобновяема енергия и изтъква важността на дългосрочните и благоприятни условия за всички участници на пазара;

27.  Подчертава важния принос на енергията от възобновяеми източници за намаляване на общите емисии на въглероден диоксид; подчертава значението на развитието на възобновяемата енергия за постигане на целите, договорени в рамките на COP21;

28.  Подчертава, че държавите членки следва да увеличат обоснованото използване на разпоредбите за статистическите прехвърляния и разработването на механизми за сътрудничество, за да постигнат целите си в съответствие с член 6 от Директивата за енергията от възобновяеми източници; подчертава значението на сътрудничеството между държавите членки, което би било полезно за оптимизиране на системата, осигуряване на ефективни доставки и по-големи икономии на разходи във връзка с възобновяемата енергия; призовава Комисията да предостави на държавите членки допълнителни стимули, информация, анализ на разходите и ползите и насоки в тази връзка;

29.  Подчертава необходимостта от определяне на силна, стабилна и прозрачна система на управление, за да се гарантира изпълнението на целта за възобновяемата енергия до 2030 г., при надлежно зачитане на националните правомощия във връзка с определянето на енергийния микс и същевременно осигуряване на пълен демократичен контрол и надзор по отношение на енергийните политики; призовава за интензивно възпроизвеждане на настоящата успешна система от национални цели, национални планове за енергия от възобновяеми източници и двугодишни доклади; счита, че те следва да бъдат заложени в Директивата за енергията от възобновяеми източници, която трябва да осигури отговорно, ефективно и прозрачно наблюдение на ангажиментите на държавите членки и прилагането на съществуващото европейско законодателство, с оглед полагане на основите за един добре функциониращ европейски енергиен съюз;

30.  Отбелязва значението на единните задължителни образци за изготвянето на национални планове в областта на енергетиката и климата, с цел гарантиране на сравнимост, прозрачност и предвидимост за инвеститорите; счита, че планирането на траектории и политики за всяка държава членка трябва да продължава да бъде разбито по сектори, технологии и източници;

31.  Настоятелно призовава Европейската комисия да кодифицира в законодателството принцип за запазване на придобитите права във връзка с електроцентрали, захранвани с възобновяеми енергийни източници, с цел предотвратяване на промени със задна дата в механизмите за предоставяне на подкрепа за възобновяема енергия, както и за гарантиране на икономическата жизнеспособност на съществуващите активи;

32.  Призовава за премахване на ненужните бюрократични пречки и за инвестиции, позволяващи постигане на целта за 10% междусистемна електроенергийна свързаност до 2020 г.; подчертава, че засиленото регионално сътрудничество може да допринесе за оптимизация на разходите, с цел интегриране на възобновяемите енергийни източници и понижаване на цените за потребителите; припомня значението на консултациите с широката общественост и участието на ранен етап при планирането на нови проекти за енергийна инфраструктура, като същевременно се вземат предвид местните условия; припомня значението на техническите консултации и оценките на въздействието върху околната среда във връзка с проектите за производство и разпределение на енергия от възобновяеми източници;

33.  Отбелязва разминаването между наличните умения и промените в търсенето на пазара на труда, свързани с развитието на възобновяемите енергийни източници; подчертава, че активните стратегии за образование/обучение и умения са от ключово значение за прехода към устойчива икономика с ефективно използване на ресурсите; подчертава значението на социалните партньори, както и на публичните органи за разработването на схеми за умения и обучителни програми;

34.  Подчертава необходимостта от подходящо финансиране на равнището на ЕС, което да се осъществи, наред с другото, чрез общо намаляване на рисковете във връзка с инвестициите, с цел стимулиране на широкото използване на възобновяеми енергийни източници;

Гражданска и общностна енергетика

35.  Счита, че местните органи, общностите, домакинствата и физическите лица следва да стоят в основата на енергийния преход и следва да бъдат активно подпомагани, за да могат да станат производители и доставчици на енергия, наравно с другите участници на енергийния пазар; в този контекст призовава за общо, всеобхватно определение на понятието „произвеждащи потребители“ на равнището на ЕС;

36.  Счита за особено важно създаването на основно право за собствено производство и собствено потребление, както и на право за съхраняване и продажба на излишната електроенергия на справедлива цена;

37.  Припомня, че въз основа на публично участие държавите членки трябва да разработят стратегия за гражданска и общностна енергия и да опишат в своите национални планове за действие по какъв начин ще насърчават малките и средните проекти за производство на енергия от възобновяеми източници и енергийните кооперативи, както и по какъв начин възнамеряват да ги вземат под внимание в своята законодателна рамка, при политиките за подпомагане и достъпа до пазара;

38.  Призовава за въвеждането на нова глава относно гражданската и общностната енергетика в рамките на преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници, с цел преодоляване на основните пречки на пазара, както и на административните бариери, и осигуряване на по-благоприятна инвестиционна среда за собствено производство и собствено потребление на възобновяема енергия;

39.  Отбелязва, че все още не са въведени подходящи процедури за лицензиране и административни процедури за всички технологии във всички държави; призовава държавите членки да ограничат административните и пазарните пречки пред новия капацитет за собствено производство, да заменят дългите разрешителни процедури с обикновено изискване за нотифициране и да въведат ефективни единни звена за контакт за издаване на разрешителни за проекти, осигуряване на достъп до мрежата и предоставяне на подкрепа чрез финансов и технически експертен опит, както и да гарантират достъп на произвеждащите потребители до алтернативни механизми за разрешаване на спорове; настоятелно призовава Комисията да гарантира пълно прилагане и пълна приемственост след 2020 г. на член 13 (административни процедури) и член 16 (достъп и експлоатация на мрежите) от настоящата Директива за енергията от възобновяеми източници;

40.  Подчертава, че е важно да се вземат предвид разликите между микро-, малките и големите производители; отбелязва необходимостта от развитие на подходящи условия и инструменти за „произвеждащите потребители“ (активни потребители на енергия, като например домакинства, независимо дали са собственици или наематели, институции и малки предприятия, които се занимават с производството на енергия от възобновяеми източници самостоятелно или колективно чрез кооперативи, други социални предприятия или обединения), с цел да се допринесе за енергийния преход и да се улесни тяхната интеграция на енергийния пазар; препоръчва намаляване до абсолютния минимум на административните пречки пред новия капацитет за собствено производство, по-специално чрез премахване на ограниченията за достъп до пазара и до мрежата; предлага съкращаване и опростяване на разрешителните процедурите чрез преминаване към обикновено изискване за нотификация; предлага при преразглеждането на Директивата за енергията от възобновяеми източници да се включат специални разпоредби за премахване на пречките и насърчаване на общностни схеми/схеми за сътрудничество в областта на енергетиката чрез обслужване на едно гише, което да се занимава с издаването на разрешителни за проекти и предоставянето на финансов и технически експертен опит; насърчава държавите членки да се възползват от минималните изключения, предвидени в насоките на ЕС относно енергетиката и държавните помощи за опазване на околната среда, така че малките и средните по размер проекти да продължат да ползват динамични преференциални тарифи, които ги освобождават от сложни тръжни процедури;

41.  Подчертава, че е важно обществеността да бъде включена на ранен етап при стимулирането на екологосъобразни проекти за възобновяема енергия, като същевременно се вземат предвид местните условия;

42.  Подчертава необходимостта от постигане на баланс, чрез адекватно регулиране на пазара, между развитието на централизирано и децентрализирано производство на енергия, с цел да се гарантира недискриминация на потребителите, които не могат да си позволят да бъдат „произвеждащи потребители“; подчертава необходимостта от предоставяне на технически и административни средства за колективно управление на производството на енергия; подчертава, че собственото производство и възобновяемите източници не са причината за по-високите европейски цени на енергията;

43.  Подчертава факта, че засиленото акцентиране върху прилагането на енергийна ефективност във всички сектори ще помогне на ЕС да увеличи своята конкурентоспособност и да разработи иновативни и икономически ефективни решения за икономия на енергия;

44.  Подчертава екологичните, икономическите и социалните ползи от прилагането на интегриран подход към енергията и необходимостта от насърчаване на взаимодействие във и между секторите електроснабдяване, отоплителни и охладителни системи и транспорт; допълнително призовава Комисията да направи оценка относно начина, по който гъвкавите източници на възобновяема енергия могат да допълнят променливите източници на енергия, и как това следва да се вземе предвид при енергийното планиране, както и при изготвянето на схеми за подпомагане;

Електрическа енергия

45.  Подчертава, че производството на електроенергия от възобновяеми източници следва да бъде интегрирано в електроразпределителните системи на всички нива, както и в електропреносните системи, предвид промените към по-гъвкав и децентрализиран модел за производство на енергия, отчитащ различните аспекти на пазара;

46.  Отбелязва, че непроменливите форми на производство на енергия от възобновяеми източници, като например водноелектрическите централи, които могат да се мобилизират бързо и не вредят на околната среда, предлагат начин за подпомагане на интегрирането на променливите възобновяеми източници на пазара;

47.  Призовава за интегриран подход към енергийната политика, който да включва развитие и регулиране на мрежите, съхранение, управление на търсенето и подобрения в енергийната ефективност, както и увеличение на дела на възобновяемите енергийни източници; подчертава нуждата от избягване на зависимостта от технологии, които не са съвместими с декарбонизацията;

48.  Отбелязва, че интегрирането на производството на електроенергия от възобновяеми източници изисква наличието на гъвкави пазари както по отношение на предлагането, така и по отношение на търсенето, и че това ще изисква изграждането, модернизацията и адаптирането на мрежите и разработването на нови технологии за съхранение;

49.  Подчертава, че електрифицирането както на отоплителните, така и на охладителните системи, транспорта и други сектори, е от ключово значение за гарантирането на бърз и ефективен преход към възобновяемите енергийни източници;

50.  Подчертава, че докато електрическата система не стане гъвкава, трябва да се осигурява приоритетен достъп и подаване към мрежата на енергия от възобновяеми източници, за да се насърчава модернизация на мрежата, разгръщане на съхранението и задоволяване на търсенето; призовава Комисията да отправи предложения за подобряване и изясняване на правилата за приоритетен достъп и подаване към мрежата на енергия от възобновяеми източници в периода след 2020 г.; подчертава, че възможността за премахване на приоритетния достъп и подаване към мрежата на енергия следва да бъде оценена при извършването на средносрочния преглед на бъдещата Директива за енергията от възобновяеми източници, предвидена най-късно до 2024 г.;

51.  Подчертава, че следва да се запазят и засилят приоритетният достъп до мрежата и приоритетното подаване към мрежата на възобновяема енергия, предвидени в настоящата Директива за енергията от възобновяеми източници; призовава за регулаторна рамка за периода след 2020 г., която да гарантира подходящо компенсиране за намаляването на електроенергията от възобновяеми източници;

52.  Отбелязва стратегията на Комисията за засилване на механизмите за удовлетворяване на търсенето; подчертава, че това не следва да създава допълнителна тежест за гражданите или да увеличава разходите за енергия за потребителите; подчертава, че механизмите за удовлетворяване на търсенето биха могли да осигурят възможност за намаляване на разходите за енергия, като същевременно изтъква, че участието в механизми за удовлетворяване на търсенето или динамично ценообразуване следва да си остане само на доброволен принцип;

53.  Счита, че разработването на решения за съхранение на електричество ще бъде незаменим елемент от развитието и интегрирането на големи обеми от възобновяема енергия, като то спомага за балансиране на мрежата и осигурява средства за съхранение на произведеното излишно количество енергия от възобновяеми източници; призовава за преразглеждане на съществуващата регулаторна рамка с цел насърчаване на разгръщането на системи за съхранение на енергия и премахване на съществуващите пречки;

54.  Подчертава, че проблемът с електрическите претоварвания продължава да пречи на свободното протичане на енергията от възобновяеми източници през границите на държавите членки и забавя напредъка при създаването на истински вътрешен енергиен пазар в Европейския съюз;

55.  Подчертава, че за потребителите следва да се осигуряват възможности и подходящи стимули за участие в енергийните пазари; отбелязва, че динамичните пазарни цени следва да се формират така, че да водят до подходящо удовлетворяване на потребителското търсене, да активизират необходимото производство, както и да улесняват интелигентното и ефективно потребление; препоръчва на Комисията да анализира допълнително тяхното въздействие върху различните групи потребители;

56.  Подчертава, че някои потребители имат твърди модели на потребление и засилените механизми за ефективност, основаващи се на цената, могат да окажат отрицателно въздействие върху тях; в тази връзка подчертава значението на политиките за енергийна ефективност в държавите членки, които са насочени към потребителите в уязвимо положение;

57.  Счита, че следва да има ясна регулаторна рамка на ЕС за собственото потребление на енергия от възобновяеми източници и за общностите/кооперативите за възобновяема енергия, която да отчита всички ползи при проектирането на разплащателни механизми, свързани с продажбата на излишъците от произведена електроенергия, с достъпа и ползването на мрежата; призовава Комисията и държавите членки да насърчават собственото производство на енергия и създаването и свързването на местни мрежи за енергия от възобновяеми източници като допълнение към националните си енергийни политики; подчертава факта, че на „произвеждащите потребители“ следва да бъде осигурен достъп до енергийната мрежа и пазара на справедлива цена, както и че те не следва да бъдат санкционирани с допълнителни данъци или такси; изразява своята загриженост относно инициативите, предприети от някои държави членки за създаване на пречки пред упражняването на правата за собствено потребление и собствено производство;

58.  Отбелязва, че в момента потребителите допринасят малко за планираното изграждане на нови мощности за производство на енергия от възобновяеми източници, когато избират тарифи на електроенергия, търгувани с горивен микс, разкриващ 100% възобновяеми източници на енергия; призовава за точен, надежден и прозрачен механизъм на проследяване, за да може „твърденията за екологосъобразност“ да бъдат обвързани с измерими критерии, свързани с допълнителни ползи за околната среда;

59.  Настоятелно призовава държавите членки да използват по-добре геотермалната енергия за отопление и охлаждане;

Отопление и охлаждане

60.  Приветства съобщението на Комисията относно стратегия на ЕС относно отоплението и охлаждането от февруари 2016 г., но подчертава липсата на напредък и ниските цели, заложени за използването на възобновяемата енергия за отопление и охлаждане, по-специално в сградите; подчертава огромния потенциал за постигането на непрекъснат напредък при използването на възобновяема енергия за отопление и охлаждане; отбелязва, че половината от крайното потребление на енергия в ЕС се дължи на сектора на отоплението и охлаждането, и следователно той играе ключова роля за постигане на целите на ЕС относно климата и възобновяемите енергийни ресурси; признава ползите от увеличеното използване на възобновяема енергия в сектора на отоплението и охлаждането; подчертава повишената гъвкавост на топлинната инфраструктура и съхранението на топлина при улесняване на интегрирането на променливи възобновяеми източници чрез съхраняване на енергия под формата на топлина, като се гарантира отлична възвръщаемост на инвестициите и се осигуряват възможности за подобряване на качеството на местната заетост; призовава Комисията да премахне регулаторните пропуски в законодателния пакет за възобновяемата енергия за периода след 2020 г.;отново изтъква, че дейностите в сектора на отоплението и охлаждането имат огромен потенциал за повишаване на енергийната сигурност (като се има предвид, че 61% от внесения в Европейския съюз газ се използва в сгради предимно за отопление), например чрез разработването на мрежи за централно отопление/охлаждане, които са ефективно средство за широкомащабно интегриране на устойчиво отопление в градовете, тъй като те могат да доставят едновременно отопление, получено от различни източници, и принципно не са зависими от никакъв източник;

61.  Приветства съобщението на Комисията относно стратегия за отопление и охлаждане, в което се подчертава нуждата от спиране използването на изкопаемите горива, които все още са 75% от използваните в сектора горива, и пълната им подмяна с мерки за енергийна ефективност (нашият най-голям шанс за намаляване употребата на изкопаеми горива), както и с възобновяеми енергийни източници;

62.  Призовава за допълнителни мерки за използване на оставащия значителен потенциал на възобновяемите енергийни източници в сектора на отоплението и охлаждането, за да се постигнат изцяло целите за 2020 г.; призовава Комисията да премахне регулаторните пропуски за тези сектори в законодателния пакет за възобновяемата енергия за периода след 2020 г.;

63.  Отбелязва, че днес биомасата е най-широко използваната енергия от възобновяеми източници за целите на отоплението, като тя осигурява около 90 % от цялото отопление, получено от възобновяеми енергийни източници; тя изпълнява ключова роля в Централна и Източна Европа, по-специално за устойчиво повишаване на енергийната сигурност;

64.  Подчертава необходимостта от улесняване на прехода към енергийно ефективни отоплителни устройства, използващи възобновяеми енергийни източници, като същевременно се гарантира подходяща подкрепа и повишена информираност и съдействие за енергийно бедните граждани;

65.  Подчертава необходимостта от всеобхватно и ефективно определение за охлаждането, генерирано чрез възобновяеми енергийни източници;

66.  Подчертава нуждата от модернизиране и подобряване на функционирането на системите за централно отопление и охлаждане, тъй като мрежите за централно отопление и охлаждане могат да използват и съхраняват електроенергията, получена от възобновяеми енергийни източници, като след това я разпределят в сгради и промишлени обекти; по този начин се насърчава използването на отопление и охлаждане, генерирано чрез възобновяеми енергийни източници;

67.  Подчертава потенциала на групите от произвеждащи потребители, включително домакинства, микро- и малки предприятия, кооперативи и местни органи, във връзка със създаването на колективни енергийни системи (например централно отопление), които осигуряват икономически ефективно отопление и охлаждане чрез възобновяема енергия, както и възможностите за различни взаимодействия между енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници;

68.  Счита, че следва да се подобри взаимодействието между Директивата за възобновяемите енергийни източници, Директивата за енергийна ефективност и Директивата относно енергийните характеристики на сградите, за да се увеличи използването на възобновяемите енергийни източници за отопление и охлаждане;

69.  Отбелязва, че проектите за енергийна ефективност, свързани както с отопление, така и с охлаждане, са важни инструменти за гарантиране на стабилни и предвидими модели на потребление, както и за борба с енергийната бедност;

Транспорт

70.  Отбелязва, че изпълнението на целта за 10% възобновяеми източници в транспортния сектор до 2020 г. изостава значително, отчасти поради предизвикателствата пред стратегията за възобновяеми биогорива за транспорта; припомня, че транспортът е единственият сектор в ЕС, в който емисиите на парникови газове са се увеличили от 1990 г. насам; посочва, че възобновяемите енергийни източници са от ключово значение за постигане на устойчива мобилност; призовава държавите членки да увеличат усилията си за разгръщане на устойчиви мерки за транспортния сектор, като например намаляване на търсенето, модален преход към по-устойчиви видове транспорт, по-добра ефективност и електрификация на транспортния сектор; призовава Комисията да разработи рамка за насърчаване на използването на електрически превозни средства, захранвани с електроенергия от възобновяеми източници, и да подобри законодателната рамка, така че тя да предлага перспективи за биогорива с висока ефективност по отношение на парниковите газове, като се взема предвид непряката промяна в земеползването в периода след 2020 г.;

71.  Призовава да се запази и увеличи частичното използване на ОСП за подпомагане на инвестициите за производство и употреба на енергия от възобновяеми източници в селскостопанския сектор;

72.  Оценява, че транспортът представлява над 30% от крайното енергопотребление в Европа и че 94% от транспорта зависят от нефтени продукти; следователно счита, че усилието за увеличено използване на възобновяемите енергийни източници в транспортния сектор трябва да бъде амбициозно, с ясна връзка към декарбонизацията на транспортния сектор;

73.  Призовава Комисията да предложи амбициозни мерки за ускоряване на декарбонизацията на транспорта, включително посредством възобновяеми горива, засилена електрификация и повишена ефективност, както и да ускори усилията за насърчаване на разработването на технологии и иновации в тези области;

74.  Отбелязва значението на електрифицирането на транспортния сектор за декарбонизацията на икономиката и призовава Комисията да разработи рамка за насърчаване на използването на електрически превозни средства, захранвани с електроенергия от възобновяеми източници, като ключов елемент за постигане на целите за 2030 г.;

75.  Очаква Европейската комисия да представи през юни 2016 г. стратегията относно декарбонизацията на транспортния сектор и в тази връзка подчертава, че трябва да се насърчава засиленото използване на възобновяемите енергийни източници, за да се гарантира, че транспортът допринася активно за постигане на целите за 2020 г.;

76.  Приветства напредъка, постигнат при разработването на биогорива и двигатели чрез изпълнените проекти по линия на Съвместното предприятие „Чисто небе“ на ЕС;

77.  Подчертава значението на разработването на биогорива от следващо поколение, при които да се използва биомаса или отпадъци;

78.  Отбелязва нуждата от подобряване на регулаторната среда и дългосрочните условия с цел подпомагане на развитието на енергията от възобновяеми източници в секторите на въздушния и морския транспорт;

79.  Подчертава необходимостта от преминаване към други видове транспорт в транспортния сектор, с цел въвеждане на устойчиво регулиране и политики за мобилност, включително интермодалност, устойчиви логистични системи, управление на мобилността и устойчиви градски политики, които да предвиждат преход на потреблението на енергия в транспорта към възобновяеми източници и/или намаляване на общото потребление на енергия, насърчаване на по-активни модели на пътуване, разработване и прилагане на решения за интелигентни градове и подкрепа за градска екомобилност и подходящо градско планиране; призовава държавите членки и ЕС да насърчават прехвърлянето на пътниците и товарите от автомобилен и въздушен транспорт към железопътен и морски транспорт; призовава Комисията да оцени потенциала на технологиите за електрически камиони;

80.  Настоятелно призовава институциите на ЕС, като начин да покажат своята твърда ангажираност по отношение на възобновяемите енергийни източници, да развият собствен капацитет за производство на енергия от възобновяеми източници, с цел задоволяване на нуждите от енергия на собствените им сгради; подчертава, че до разработването на такъв капацитет институциите на ЕС следва да купуват екологична енергия за удовлетворяване на своите нужди;

81.  Подчертава, че по-големият относителен дял на ходенето, колоезденето и споделеното ползване на автомобили, съчетан със системите за обществен транспорт, е важен елемент за намаляване и избягване на зависимостта на ЕС от нефта, като по този начин се ограничават емисиите на парникови газове;

82.  Подчертава потенциала на системите и инфраструктурите за предоставяне на велосипеди с оглед подобряване на устойчивостта на транспорта в градските зони;

83.  Подчертава потенциала за намаляване на емисиите и допринасяне за нисковъглеродната икономика чрез увеличена електрификация на транспортните системи;

Критерии за устойчивост по отношение на биогоривата и течните горива от биомаса

84.  Призовава Комисията, предвид необходимостта от повече взаимодействие и последователност в европейските политики, да определи критерии за устойчивост за биоенергията, като вземе предвид подробна оценка за функционирането на съществуващите политики на ЕС за устойчивост и политиките във връзка с кръговата икономика; припомня, че повишаването на енергийната сигурност на ЕС следва да се постигне чрез устойчива употреба на собствени ресурси, в съответствие с целта за подобряване на ресурсната ефективност;

85.  Призовава за предпазливост по отношение на засилващата се тенденция за използване на горска биомаса като основен възобновяем източник на енергия в ЕС, което може да окаже потенциално вредно въздействие върху климата и околната среда, освен ако не се използват устойчиви и надлежно отчетени източници; отбелязва, че въздействието на биоенергията върху климата трябва да се отчита в дългосрочен план предвид продължителните периоди от време, необходими за възстановяване на горите след дърводобив;

86.  Отбелязва, че биоенергията вече достига 60% от енергията, получавана от възобновяеми източници в Европа, и нейното използване се очаква да продължи да нараства; подчертава, че е необходимо незабавно да се изясни въздействието на парниковия ефект във връзка с различните видове употреба на горската биомаса за производство на енергия и да се идентифицират употребите, които могат да постигнат максимални ползи за смекчаване на изменението на климата в срокове, целесъобразни от гледна точка на политиката;

87.  Подчертава, че производството на биогорива не следва да пречи на производството на храни, нито да излага на риск продоволствената сигурност; при все това счита, че балансираните политики за насърчаване на по-голямо европейско производство на култури за суровини като пшеница, царевица, захарно цвекло и слънчоглед, биха могли да включват разпоредба за производството на биогорива, като се отчита непряката промяна в земеползването, по начин, който би предоставил на европейските земеделски стопани сигурен източник на приходи, би довел до привличане на инвестиции и създаване на работни места в селските райони, би спомогнал за преодоляване на хроничната липса на богата на протеини храна (без ГМО) за животните в Европа, би направил Европа по-малко зависима от вноса на изкопаеми горива и би помогнал ЕС да постигне своите цели по отношение на емисиите на парникови газове, като същевременно свежда до минимум проблемите, свързани с промяната в земеползването, и други фактори, свързани с околната среда; счита, че в случаите на свръхпредлагане на пазара на посочените земеделски продукти производството на биогорива и биоетанол би представлявало временен изход, чрез който да се запазят устойчиви изкупни цени и да се гарантират приходите на земеделските стопани по време на кризи, като това решение ще служи като механизъм за пазарна стабилност; подчертава необходимостта от насърчаване на включването на необработени обработваеми земи, които не се използват за производството на храни, в производството на биоенергия, за да се постигнат националните и европейските цели за енергията от възобновяеми източници;

88.  Счита, че животинският тор може да бъде ценен източник на биогаз чрез използване на техники за неговата преработка, като например ферментацията, и едновременно с това подчертава също, че е важно това да се превърне в икономически жизнеспособна възможност за земеделските стопани;

89.  Насърчава държавите членки и Комисията да популяризират значението на устойчивото управление на горите и съответно важната роля на горската биомаса като една от основните възобновяеми суровини в ЕС за постигане на целите по отношение на енергията; отбелязва нарастващото търсене на горска биомаса, което означава, че устойчивото управление на горите, в съответствие със стратегията на ЕС за горите, следва да бъде допълнително подобрено и насърчавано, тъй като то е от съществено значение за биологичното разнообразие и екосистемната функция на горите, включително абсорбирането на СО2 от атмосферата; следователно изтъква необходимостта от балансирано използване на ресурсите, отглеждани в ЕС и внасяни от трети държави, отчитайки факта, че дървесината е ресурс, чието възобновяване изисква дълъг период от време;

o
o   o

90.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на държавите членки.

(1) OВ L 140, 5.6.2009 г., стp. 16.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 81.
(3) OВ L 239, 15.9.2015 г., стp. 1.
(4) Приети текстове, P7_TA(2014)0094.
(5) Приети текстове, P8_TA(2015)0359.
(6) Приети текстове, P8_TA(2015)0445.
(7)Приети текстове, P8_TA(2015)0444.

Правна информация