Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2015/2353(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0224/2016

Внесени текстове :

A8-0224/2016

Разисквания :

PV 05/07/2016 - 9
CRE 05/07/2016 - 9

Гласувания :

PV 06/07/2016 - 6.9
CRE 06/07/2016 - 6.9
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0309

Приети текстове
PDF 670kWORD 209k
Сряда, 6 юли 2016 г. - Страсбург Окончателна версия
Подготовка за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014—2020 г.: препоръки от страна на Парламента преди предложението на Комисията
P8_TA(2016)0309A8-0224/2016

Резолюция на Европейския парламент от 6 юли 2016 г. относно подготовката за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014—2020 г.: препоръки от страна на Парламента преди предложението на Комисията (2015/2353(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 311, 312 и 323 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(1), и по-специално член 2 от него,

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) 2015/623 на Съвета от 21 април 2015 г. за изменение на Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(2),

—  като взе предвид Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз(3),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 април 2014 г., озаглавена „Преговори относно многогодишната финансова рамка (МФР) за 2014—2020 г: извличане на поуки и бъдещо развитие“(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2013 г. относно отношенията на Европейския парламент с институциите, представляващи националните правителства(7),

—  като взе предвид своите резолюции от 19 ноември 2013 г. относно МФР за годините 2014—2020(8) и относно Междуинституционалното споразумение относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетните въпроси и доброто финансово управление(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2013 г. относно политическото споразумение за многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г.(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2013 г. относно многогодишната финансова рамка(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2012 г. с цел постигане на положителен резултат от процедурата по одобряване на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г.(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г., озаглавена „Инвестиция за бъдещето: нова Многогодишна финансова рамка (МФР) за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа“(13),

—  като взе предвид междуинституционалната съвместна декларация, приложена към МФР, относно интегрирането на принципа на равенство между половете,

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 15 юни 2016 г. относно междинното преразглеждане на многогодишната финансова рамка,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети и становищата на комисията по външни работи, комисията по развитие, комисията по международна търговия, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по транспорт и туризъм, комисията по регионално развитие, комисията по земеделие и развитие на селските райони, комисията по култура и образование, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по конституционни въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0224/2016),

А.  като има предвид, че действащата многогодишна финансова рамка (МФР) беше приета за първи път съгласно новите разпоредби на Договора от Лисабон, съгласно които Съветът, в съответствие със специална законодателна процедура, приема регламента за МФР с единодушие, след като получи одобрението на Европейския парламент;

Б.  като има предвид, че действащата МФР, която беше договорена през 2013 г., отразява приоритетите на Съюза към момента на нейното приемане; като има предвид, че през следващите години ЕС ще продължи да се сблъсква с предизвикателства, които не са били предвидени към момента на одобряването на МФР; като има предвид, че приоритетите на ЕС в областта на финансирането се умножиха, докато МФР остана непроменена;

В.  като има предвид, че за да се осигури демократичната легитимност на новата МФР и да се даде възможност на новата Комисия и на новоизбрания Парламент да препотвърдят и да направят отново оценка на политическите и бюджетните приоритети на ЕС, като внесат съответни корекции в МФР, Парламентът изиска включването на клауза за преразглеждане след изборите;

Г.  като има предвид, че споразумението за МФР за периода 2014—2020 г. беше постигнато в резултат на продължителен и изискващ много усилия процес на преговори, които се проведоха в много труден социален, икономически и финансов контекст; като има предвид, че в резултат на това общото равнище на МФР беше фактически намалено в сравнение с предходния програмен период;

Д.  като има предвид, че изправен от политическа гледна точка пред невъзможността да промени общите цифри в МФР, определени от Европейския съвет, Парламентът успя да договори включването на специален член в регламента за МФР относно задължителен и всеобхватен преглед/преразглеждане на МФР, създаването на нови и усъвършенствани разпоредби относно гъвкавостта и създаването на група на високо равнище за собствените ресурси;

Правна рамка и обхват на междинния преглед/междинното преразглеждане

1.  Припомня, че в съответствие с член 2 от Регламента за МФР до края на 2016 г. Комисията представя задължителен преглед на изпълнението на МФР, отчитащ напълно икономическото положение към момента, както и последните макроикономически предвиждания, и придружен, по целесъобразност, от законодателно предложение за преразглеждането на Регламента за МФР;

2.  Счита във връзка това, че докато прегледът има за цел да анализира и оцени МФР от гледна точка на нейното изпълнение, новите икономически условия и други настъпили промени и като такъв би могъл да запази законодателното статукво, преразглеждането предполага изменение на Регламента за МФР, което включва също така (освен законодателните разпоредби) таваните на МФР, при надлежно спазване на член 312 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) и ограниченията относно обхвата на преразглеждането на МФР, предвидено в последното изречение на член 2 от Регламента за МФР; припомня, че съгласно посочения член при преразглеждане не се намаляват предварително разпределените национални финансови пакети; изтъква, че за преразглеждането на МФР не са поставени никакви други ограничения, така че е възможно таваните на МФР да бъдат преразгледани в посока увеличение; подчертава при тези обстоятелства, че член 323 от ДФЕС изисква да се осигурят финансовите средства, необходими на Съюза, за да изпълнява своите правни задължения спрямо трети страни;

3.  Припомня, че съгласно член 311 от ДФЕС Съюзът си осигурява средствата, необходими за постигане на своите цели и успешното изпълнение на своите политики; счита следователно, че в случай че при прегледа се стигне до заключението, че настоящите тавани са твърде ниски, ще бъде изискване на първичното право да се увеличат таваните;

4.  Подчертава, че член 17 от Регламента за МФР предвижда възможност за преразглеждане на МФР в случай на непредвидени обстоятелства; посочва мащаба на кризите, засегнали Съюза след приемането на действащата МФР през 2013 г.;

5.  Подчертава, че целта на настоящата резолюция е да се направи анализ на чисто бюджетните аспекти на МФР и че в него няма да се разглеждат правните основания на секторното законодателство; отбелязва обаче, че в много от политиките и програмите на ЕС са предвидени изисквания за техния преглед/тяхното преразглеждане, като те са планирани предимно за 2017 г.;

I.Преглед на МФР — оценка на първите години от нейното изпълнение

6.  Счита, че при прегледа на МФР през 2016 г. следва да се вземат предвид няколкото сериозни кризи и нови политически инициативи, наред с тяхното отражение върху бюджета, които не бяха предвидени към момента на приемането на МФР; отбелязва, наред с другото, кризата с мигрантите и бежанците, външните извънредни ситуации, вътрешните проблеми със сигурността, кризата в селското стопанство, финансирането на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), кризата с плащанията в бюджета на ЕС, устойчиво високото равнище на безработицата, особено сред младите хора, също както и бедността и социалното изключване; посочва освен това неотдавна постигнатото международно споразумение относно изменението на климата и все по-големия натиск върху политиката за развитие; отбелязва, че за да се осигурят спешно необходимите допълнителни финансови средства, беше счетено за необходимо да се прибегне по безпрецедентен начин до механизмите и специалните инструменти за гъвкавост на МФР, тъй като таваните на МФР се оказаха твърде ограничени по някои функции; счита, че по същество МФР беше използвана до краен предел през последните две години;

7.  Подчертава, че бюджетът на ЕС трябва да съответства на политическите и стратегическите приоритети на ЕС и да осигурява равновесие между дългосрочните приоритети и новите предизвикателства; подчертава в това отношение ключовата роля, която бюджетът на ЕС трябва да изпълнява за постигането на съвместно договорените цели на стратегията „Европа 2020“, която е неговият основен ориентир и главен приоритет; счита следователно, че прегледът на МФР следва да включва качествен анализ дали и в каква степен са постигнати целите, заложени в тази стратегия; настоява тази оценка да бъде съчетана с прогноза дали финансовите ресурси, заделени в подкрепа на тази стратегия за оставащите години от действащата МФР, ще бъдат достатъчни, за да обезпечат нейното успешно изпълнение;

А.Основни събития и предизвикателства

Криза с мигрантите и бежанците

8.  Подчертава, че конфликтите в Сирия, Близкия изток и няколко региона в Африка имат хуманитарни и миграционни последици, които са с безпрецедентен мащаб; припомня, че ЕС беше пряко засегнат, тъй като през 2015 г. над един милион бежанци навлязоха в Европа, а през следващите години се очакват още; припомня, че тази криза доведе до мащабна финансова реакция от страна на ЕС и следователно имаше значително отражение върху бюджета на ЕС, особено по отношение на функция 3 (Сигурност и гражданство) и функция 4 (Глобална Европа);

9.  Припомня, че в хода на 2015 г. допълнителните мерки, одобрени в съответствие с европейската програма за миграцията, оказаха незабавно въздействие върху бюджета, както беше отразено по-специално в коригиращи бюджети № 5/2015 и № 7/2015; припомня освен това, че използването на допълнителни 1,506 милиарда евро в бюджета на ЕС за 2016 г. чрез мобилизирането на Инструмента за гъвкавост беше одобрено с цел да се предоставят допълнителни средства за мерки по функция 3 (Сигурност и гражданство), свързани с мигрантите и бежанците, като например допълване на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) и фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС), както и средства за трите агенции, свързани с миграционната проблематика, а именно Frontex, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) и Европол;

10.  Отбелязва, че горепосочените бюджетни решения напълно изчерпаха малкия марж по тази функция и на практика доведоха до преразглеждане на таваните по функция 3; обръща освен това внимание на новите предложения на Комисията, за които се очаква да окажат въздействие върху бюджета на ЕС, и по-конкретно предложението за преработка на Регламент „Дъблин III“, с общо отражение върху бюджета в размер на 1,829 милиарда евро за остатъка от срока на действие на МФР, предложението за създаване на Европейска агенция за гранична и брегова охрана с общ бюджет в размер на 1,212 милиарда евро за остатъка от срока на действие на МФР и новия механизъм за спешна подкрепа с предполагаемо отражение в размер на най-малко 700 милиона евро през периода 2016—2018 г.; подчертава, че положението е толкова критично, че допълнителните бюджетни кредити, разрешени за фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) през ноември 2015 г., трябваше да бъдат намалени през март 2016 г., за да се финансират още по-неотложни потребности, като необходимостта от предоставяне на хуманитарна помощ в ЕС посредством горепосочения нов механизъм за спешна подкрепа;

11.  Счита, че решението на европейската криза с мигрантите и бежанците изисква европейски подход, основан на солидарност и на справедливо споделяне на тежестта; подчертава във връзка с това, че бюджетът на ЕС следва да помогне на държавите членки да намалят тежестта на разходите, свързани с приемането на бежанци, тъй като това ще облекчи натиска върху бюджетите на държавите членки, които са изправени пред особено голям приток на бежанци; подчертава, че този подход ще създаде полезни взаимодействия и освен това е ефикасен и ефективен от гледна точка на разходите за всички държави членки;

12.  Подчертава, че значителни, но все още недостатъчни, бюджетни средства бяха мобилизирани за справяне с първопричините за кризата с бежанците и мигрантите чрез укрепване на специфични програми на ЕС в рамките на функция 4; припомня предприетите мерки, като преразпределянето през 2015 г. в полза на действия, свързани с мигрантите/бежанците, на бюджетни кредити в размер на 170 милиона евро, както и одобряването през 2016 г. на допълнителни 130 милиона евро по функция 4 за действия, свързани с мигрантите/бежанците, наред с преразпределянето на 430 милиона евро в рамките на Инструмента за предприсъединителна помощ, Инструмента за сътрудничество за развитие и Европейския инструмент за съседство; припомня освен това, че с цел преодоляване на външното измерение на кризата с мигрантите и бежанците Комисията направи редица допълнителни предложения с отражение върху бюджета на ЕС, като предложенията за създаване на доверителни фондове на ЕС (фонд „Мадад“ и извънредния доверителен фонд за Африка, с очаквано първоначално бюджетно въздействие съответно в размер на 570 милиона и 405 милиона евро), както и на Механизма за бежанците в Турция, за който 1 милиард евро трябва да се финансира от бюджета на ЕС, без посоченото по-горе да включва потребността от евентуално допълнително финансиране; подчертава, че за бюджета на Съюза ще възникне допълнителен натиск вследствие на другите планирани действия, обявени от Комисията, като поетите в Лондон ангажименти, или на събития като проведената на 18 март 2016 г. среща на високо равнище между ЕС и Турция; подчертава, че бъдещите допълнителни бюджетни средства следва също така да създават условия за приобщаването на най-уязвимите мигранти, особено жените, децата и лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ); изразява загриженост обаче, че поради мащаба на проблемите, пред които е изправен ЕС, ще се наложи да бъдат предприети допълнителни действия;

13.  Заключава, че мащабът на кризата с мигрантите и бежанците и финансовото отражение на инициираните от Комисията мерки за справяне с този проблем не можеха да бъдат предвидени в момента на договарянето на МФР за периода 2014—2020 г.; подчертава факта, че поради липсата на достатъчно ресурси се наложи ЕС да създаде ad hoc „сателитни“ инструменти, съвместно финансирани от държавите членки, от бюджета на ЕС и от Европейския фонд за развитие, а именно доверителните фондове на ЕС (фонд „Мадад“ и Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка) и Механизма за бежанците в Турция; припомня, че липсата на цялостна бюджетна стратегия за справяне с кризата с мигрантите и бежанците доведе до изолиране на Парламента, що се отнася до решенията относно използването на бюджетните средства на ЕС; подчертава, че увеличаването на броя на тези инструменти създава проблем с отговорността и демократичния контрол в ЕС, който трябва да бъде взет под внимание; изразява освен това съжаление във връзка с факта, че държавите членки все още не са предоставили обещаните вноски за доверителните фондове, като по този начин застрашават успешното им изпълнение; повтаря призива си към държавите членки незабавно да изпълнят своите задължения и отговорности;

Ниско равнище на инвестициите

14.  Припомня, че от началото на световната икономическа и финансова криза равнищата на инвестициите в ЕС са ниски и недостатъчни; отбелязва по-специално, че през 2014 г. общите инвестиции бяха с 15% под равнището от 2007 г., което съответства на спад на инвестициите в размер на 430 милиарда евро; счита, че оскъдните инвестиции забавят икономическото възстановяване и влияят пряко на растежа, заетостта и конкурентоспособността;

15.  Подчертава, че в отговор на този неотложен проблем през 2014 г. новата Комисия предложи план за инвестиции за Европа и създаването на ЕФСИ с цел мобилизиране на 315 милиарда евро свежи инвестиции в реалната икономика; отново изразява своя силен ангажимент по отношение на ЕФСИ, който се очаква да даде мощен и целенасочен тласък на икономическите сектори, допринасящи за растежа и заетостта; отбелязва, че значителен брой проекти вече са одобрени и в процес на изпълнение; отбелязва, че предоставяната от Съюза гаранция за ЕФСИ се покрива от гаранционен фонд в размер на 8 милиарда евро, създаден в бюджета на ЕС;

16.  Припомня, че с цел да се осигури това допълнително финансиране, финансовите средства, отпуснати за две важни програми на ЕС, „Хоризонт 2020“ и Механизма за свързване на Европа (МСЕ), бяха намалени съответно с 2,2 милиарда и 2,8 милиарда евро, докато останалите 3 милиарда евро са покрити от неразпределени маржове на МФР; подчертава ангажимента на Парламента, поет по време на преговорите за ЕФСИ, да смекчи във възможно най-голяма степен отрицателното отражение върху тези две програми, чиито финансови пакети, решение за които беше взето едва през 2013 г., бяха съкратени значително в сравнение с предложението на Комисията още по време на преговорите за МФР за периода 2014—2020 г.;

17.  Изразява съжаление, че частта от бюджета на ЕС, предназначена за научни изследвания и иновации, често е първата засегната от съкращенията в бюджета; отбелязва, че програмите за научни изследвания и иновации генерират добавена стойност на ЕС, и подчертава важната роля на тези програми в подкрепа на конкурентоспособността, а по този начин и за осигуряването на бъдещия растеж и дългосрочния просперитет на Съюза;

18.  Подчертава във връзка с това, че в съответствие с член 15 от Регламента за МФР на ранен етап през 2014 и 2015 г. бяха отпуснати средства за програма „Хоризонт 2020“ (200 милиона евро за действията на Европейския научноизследователски съвет и за действията „Мария Склодовска-Кюри“) и за Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) (50 милиона евро), с цел да се компенсира частично намалението на бюджетните кредити между 2013 и 2014 г.; отбелязва, че предоставянето на тези средства на ранен етап не променя общия финансов пакет на програмите, което означава, че те ще разполагат с по-малко бюджетни кредити през втората половина на МФР; подчертава обаче, че предоставените повече средства в началото на периода на финансиране на „Хоризонт 2020“ и COSME бяха напълно усвоени, доказвайки по този начин доброто функциониране на тези програми и способността им да усвоят още повече финансови средства;

19.  Отбелязва също така с голяма загриженост, че процентът на успеваемост на „Хоризонт 2020“ спадна на 13% спрямо 20 – 22-та процента, постигнати от предходната програма (Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие) през предходния програмен период; изразява съжаление поради факта, че в резултат на това по-малко висококачествени проекти в областта на научните изследвания и иновациите получават финансиране от ЕС; отбелязва също така отхвърлянето на голям брой висококачествени заявления във връзка с МСЕ поради недостиг на бюджетни средства;

Младежка безработица

20.  Подчертава, че младежката безработица остава изключително висока и е един от най-належащите и сериозни проблеми, пред които е изправен ЕС понастоящем; подчертава, че 4,4 милиона млади хора на възраст под 25 години бяха безработни през февруари 2016 г. в Съюза и че това съответства на дял от над 40% в няколко държави членки и на дял от над 60% в някои региони на ЕС; подчертава, че равнището на заетост в ЕС е значително под целта, определена в „Европа 2020“; подчертава следователно, че твърде много млади хора са изложени на риск от социално изключване и че следва да бъдат предприети по-конкретни действия за приобщаване на младите хора, които са извън системите за заетост, образование или обучение; посочва, че обемът високообразовани и добре обучени човешки ресурси оказва силно влияние върху конкурентоспособността на Европа, нейната способност за иновации и производителност и подчертава, във връзка с това, необходимостта от инвестиции в образованието, обучението, младежта и културата; признава освен това значението на стратегията на ЕС за младежта за периода 2010—2018 г.;

21.  Подчертава, че бюджетът на ЕС допринася значително за борбата срещу безработицата, особено чрез Европейския социален фонд (ЕСФ) и инициативата за младежка заетост; посочва изтъкнатото от Комисията, а именно че определянето на изпълнителните органи е било основно предизвикателство за финансовите потоци на програмата; подчертава също, че въпреки първоначалното забавяне при определянето на изпълнителните органи и при изпълнението на инициативата за младежка заетост понастоящем цифрите доказват наличието на капацитет за пълно усвояване (постигнат отчасти чрез значително увеличаване на дела на предварителното финансиране на тази програма); отбелязва, че скоро ще бъде завършена оценката на тази инициатива от страна на Комисията, и очаква да бъдат въведени необходимите корекции, за да се гарантира успешното ѝ изпълнение; счита, че предложената Програма за подкрепа на структурните реформи би могла да осигури ценен принос за подобряването на административния капацитет в държавите членки в този контекст; подчертава значението на постоянната оценка на резултатите от изпълнението на инициативата за младежка заетост от съответните заинтересовани лица, включително младежки организации;

22.  Изразява особена загриженост предвид липсата на нови бюджетни кредити за поети задължения за инициативата за младежка заетост считано от 2016 г., като се има предвид, че целият ѝ първоначален финансов пакет беше предоставен още през 2014—2015 г. (член 15 от Регламента за МФР); подчертава, че като подкрепи предоставянето на средствата още в началото на изпълнението, Парламентът нямаше предвид инициативата да бъде прекратена след едва две години на финансиране, нито да бъдат въведени други механизми на МФР, като общият марж за поетите задължения, с цел да се осигури продължаване на изпълнението ѝ; припомня въпреки това, че общият марж за поетите задължения вече беше мобилизиран единствено за финансирането на ЕФСИ; отбелязва също така ранното предоставяне на бюджетните кредити, на основание същия член, за „Еразъм+“ (150 милиона евро) — друга програма на ЕС, която допринася значително за подобряване на пригодността за заетост на младите хора, която беше изпълнена изцяло през първите две години на този период; припомня, че според Международната организация на труда (МОТ) ефикасното прилагане на гаранцията за младежта на равнище Европейски съюз ще струва 21 милиарда евро годишно за държавите от еврозоната;

Вътрешна сигурност

23.  Припомня неотдавнашните терористични нападения във Франция и Белгия и увеличените степени на заплаха в други държави членки, което налага по-координирани и интензивни действия и средства на равнище ЕС; подчертава, че Съюзът разполага с фонд „Вътрешна сигурност“, един подходящ инструмент, и с няколко агенции, работещи в тази област, които са изправени пред нарастващ натиск; счита, че ще бъдат необходими повече действия на ЕС, а следователно и повече финансиране, в тази област, за да се даде подходящ отговор на тази заплаха; подчертава, че засиленото сътрудничество в тази област, изисква увеличаване на персонала на съответните агенции, което може допълнително да увеличи натиска върху бюджета на ЕС, и припомня ограниченото увеличение на числеността на персонала на Европейския център за борба с тероризма в рамките на Европол, финансирано чрез преразпределяне на средства от фонд „Вътрешна сигурност“;

24.  Подчертава, че предвид настоящите действия и законодателни предложения, насочени към задълбочаване на съдебното сътрудничество, постепенно ще се увеличава необходимостта от допълнителни финансови и човешки ресурси за Евроюст, което ще окаже въздействие върху бюджета на ЕС;

Кризи в селскостопанския сектор

25.  Подчертава, че ниските тавани за общата селскостопанска политика (ОСП) до 2020 г. са причина за много по-малките маржове в сравнение с предишната МФР, като същевременно секторът е изправен пред повече предизвикателства; посочва, че тази политика е от решаващо значение за състоянието на доходите на много земеделски стопани, особено при кризи, и посочва високата годишна степен на усвояване от почти 100%; припомня различните кризи, пред които бяха изправени европейските земеделски стопани от началото на действащата МФР, и най-вече кризата в сектора на млякото и млечните продукти, сектора на месото от свине, сектора на говеждото месо и сектора на плодовете и зеленчуците, както и дълготрайното отрицателно въздействие върху европейските земеделски стопани на загубите, причинени от руското ембарго върху селскостопанските продукти; отбелязва премахването на квотите за захар през 2017 г. и възможното му въздействие върху сектора на захарта, като се отделя необходимото внимание на особените потребности на най-отдалечените региони; подчертава отражението върху бюджета на спешните мерки, предприети в отговор на тези кризи, а именно предвидените 500 милиона евро в бюджета за 2016 г. и 300 милиона евро в бюджета за 2015 г., които бяха финансирани от маржовете по функция 2; подчертава, че намаляването на бюджетните кредити в тази област ще застраши териториалното сближаване на ЕС, особено що се отнася до селските райони; противопоставя се освен това на всякакви стъпки за ренационализация на селскостопанската политика, което би довело до нарушения на пазара и би породило нелоялна конкуренция сред земеделските стопани;

Предизвикателства за околната среда

26.  Изразява загриженост, че целта да се изразходват поне 20% от бюджета на ЕС (по линия на действащата МФР) за действия, свързани с изменението на климата, не беше постигната и че съгласно методологията на интегрирания подход на Комисията едва около 12,7% от годишния бюджет на ЕС се използва за тази кауза; посочва значителните потребности от финансиране за действията във връзка с климата, опазването на биологичното разнообразие и устойчивото използване на природните ресурси, които ще бъдат допълнително увеличени от последиците на глобалното затопляне; отбелязва, по-специално, споразумението във връзка с климата, постигнато на 21-вата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21), състояла се в Париж през 2015 г.;

Икономическо, социално и териториално сближаване

27.  Припомня, че политиката на сближаване е основната инвестиционна политика на Съюза, насочена към намаляване на икономическите, социалните и териториалните различия между регионите на ЕС и по този начин – към подобряване на качеството на живот на европейските граждани; подчертава нейната важна роля за изпълнението на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, особено чрез ясно заделяне на ресурси за действия във връзка с климата и за социалните цели, особено за борбата с увеличената бедност, включително детската бедност, неравенството и социалното изключване, и за стимулиране на заетостта; призовава Комисията да осъществява мониторинг на пълното изпълнение на горепосочените цели; счита освен това, че без да нарушават предварително разпределените национални финансови пакети, структурните фондове могат също така да осигурят ценен принос с оглед на възникващите предизвикателства, като последиците от кризата с бежанците;

Нарастващ натиск върху политиката за развитие и политиката за съседство

28.  Отбелязва увеличаването на натиска върху потребностите в световен мащаб от хуманитарна помощ и от намаляване на риска от бедствия, произтичащи от последиците от конфликти и войни; посочва споразумението от Адис Абеба, в което държавните и правителствените ръководители потвърдиха силния си политически ангажимент за постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР), и съзнава необходимостта от разходи в това отношение; припомня неотдавна подновения колективен ангажимент на ЕС за повишаване на предоставяната официална помощ за развитие (ОПР) на 0,7% от неговия БНП и за разпределяне на поне 20% от неговата ОПР за основни социални услуги, с акцент върху образованието и здравеопазването; категорично се противопоставя на използването на помощта за развитие за цели, които не са свързани с развитието;

29.  Припомня, че геополитическото положение в източното съседство също е нестабилно; подчертава важната роля на бюджета на ЕС с оглед на стабилизирането на положението както в южните, така и в източните съседни на ЕС държави, и за предприемането на действия във връзка с тези предизвикателства чрез предоставянето на подкрепа за държавите, които понастоящем прилагат споразумения за асоцииране, с цел постигане на напредък в реформите и осигуряване на задълбочаване на отношенията между ЕС и съответните държави;

Интегриране на принципа на равенство между половете

30.  Приветства междинния преглед на МФР като възможност да се постигне значителен напредък към по-ефективното интегриране на принципа на равенство между половете в МФР и в изпълнението и мониторинга на съвместната декларация, приложена към МФР във връзка с това;

Забавени плащания

31.  Припомня натрупването през предходната МФР (2007—2013 г.) на неплатени сметки, които нараснаха от 5 милиарда евро в края на 2010 г. на безпрецедентните 11 милиарда евро в края на 2011 г., 16 милиарда евро в края на 2012 г. и 23,4 милиарда евро в края на 2013 г.; предупреждава, че тази забава засегна и действащата МФР (2014—2020 г.), достигайки безпрецедентните 24,7 милиарда евро в края на 2014 г.; подчертава, че по настояване на Парламента беше договорен план за плащанията с цел намаляване на натрупаните неизпълнени плащания по линия на политиката на сближаване за периода 2007—2013 г. до „нормалното“ равнище от 2 милиарда евро до края на 2016 г.; посочва, че в края на 2015 г. бяха отчетени най-малко 8,2 милиарда евро неплатени сметки за периода 2007—2013 г. в областта на политиката на сближаване — цифра, която се очаква да спадне под 2 милиарда евро до края на 2016 г.; отбелязва, че това намаление носи само временно облекчение, тъй като е резултат единствено от по-малкия от обявения брой представени искания за плащане във връзка с програмите за периода 2007—2013 г. и периода 2014—2020 г.; изразява съжаление, че не бяха предприети действия за преодоляване на „скритото натрупване“, установено по други функции; обръща внимание на факта, че ако не бъдат предприети конкретни мерки, в края на действащата МФР се очаква да се повтори ситуацията от 2012—2014 г.;

32.  Изразява съжаление, че последиците от тази криза с плащанията са сериозни, като засягат бенефициенти на бюджета на ЕС като студенти, университети, малки и средни предприятия (МСП), научни изследователи, неправителствени организации (НПО), местни и регионални органи и други заинтересовани субекти; припомня, по-специално, острия недостиг на плащания в областта на хуманитарните операции през 2014 г., което повлия отрицателно на спасителните операции на ЕС; припомня, че Комисията трябваше да прибегне до „смекчаващи мерки“, като намаляване на процентите на предварителното финансиране и отлагане на покани за представяне на предложения/участие в процедури за възлагане на обществени поръчки и съответното възлагане на изпълнението им; припомня изкуственото забавяне на изпълнението на новите програми за периода 2014—2020 г., настъпило поради общия недостиг на бюджетни кредити за плащания, като пример за това е изкуственото забавяне през 2014 г. на покани за представяне на предложения по „Хоризонт 2020“ на обща стойност 1 милиард евро, чиято цел беше да се отложат плащанията за 2015 г., вместо падежите да настъпят през 2014 г.; подчертава освен това, че бюджетът на ЕС беше утежнен от глоби за забавени плащания, чийто размер достигна приблизително 3 милиона през 2014 и през 2015 г.;

Б.Съществено използване на разпоредбите за гъвкавост на МФР

33.  Подчертава, че за да осигури допълнителните бюджетни кредити, необходими за реагиране на кризи или за финансиране на нови политически приоритети от 2014 г. насам, бюджетният орган одобри съществено мобилизиране на разпоредбите за гъвкавост и специалните инструменти, включени в регламента за МФР, след изчерпване на наличните маржове; припомня, че няколко от тези разпоредби бяха пряк резултат от предложения на Европейския парламент, който защитаваше призива за възможно най-голяма гъвкавост като едно от най-важните си искания в преговорите за МФР;

34.  отбелязва, в частност, че специалните инструменти бяха мобилизирани за справяне с кризата с бежанците и мигрантите (изразходвани бяха всички бюджетни кредити на Инструмента за гъвкавост за 2016 г. — 1,530 милиарда евро; резерва за спешна помощ за 2016 г. — 150 милиона евро), с проблема с недостига на бюджетни кредити за плащания (мобилизиране на маржа за непредвидени обстоятелства през 2015 г. — 3,16 милиарда евро), както и с финансирането на Гаранционния фонд на ЕФСИ (пълно усвояване на общия марж за поети задължения за 2014 г. — 543 милиона евро); припомня, че решението за мобилизиране на маржа за непредвидени обстоятелства за плащанията е обвързано с намаление на таваните на плащанията за периода 2018—2020 г.;

35.  Очаква евентуалните допълнителни потребности, възникващи във връзка с кризата с мигрантите и бежанците през 2016 г., включително транша от 200 милиона евро за новия инструмент за предоставяне на спешна подкрепа в рамките на Съюза, да водят до мобилизирането на маржа за непредвидени обстоятелства веднага след като се породи необходимост; припомня, че не остават маржове по функция 3 и че бюджетът на Инструмента за гъвкавост за 2016 г. вече е напълно изчерпан; предлага да се проучат допълнителни възможности за гъвкавост за нововъзникващите предизвикателства;

36.  Припомня, че законодателната гъвкавост, както е предвидено в точка 17 от Междуинституционалното споразумение (МИС), дава възможност за увеличаване на общия финансов пакет на програмите, приети съобразно обикновената законодателна процедура, до +/–10% за седемгодишния период; отбелязва, че при „нови обективни и дългосрочни обстоятелства“ бюджетният орган има право да се отклони още повече от първоначалния пакет; приветства факта, че тази разпоредба вече беше използвана, за да се даде възможност на Съюза да реагира на непредвидени събития чрез значително увеличаване на първоначалните годишни финансови пакети на програми като ФУМИ;

II.Междинното преразглеждане на МФР — задължително изискване

37.  Е убеден, въз основа на горепосочения анализ, че прегледът на функционирането на действащата МФР води до заключението, че е абсолютно необходимо да се предприеме истинско междинно преразглеждане на МФР, както е предвидено в регламента за МФР, за да може Съюзът да преодолява ефективно предизвикателствата, пред които се изправя, като едновременно с това постига политическите си цели; припомня, че изпълнението на стратегията „Европа 2020“ продължава да бъде основният приоритет, който трябва да бъде подкрепян от бюджета на ЕС; подчертава необходимостта бюджетът на ЕС да бъде обезпечен с достатъчно ресурси за ефективно осигуряване на инвестиции, водещи до растеж и заетост, постигане на икономическо, социално и териториално сближаване и насърчаване на солидарността;

38.  Настоятелно призовава Комисията, при подготовката на своето законодателно предложение, да вземе под внимание следните искания от страна на Парламента във връзка с промени в Регламента за МФР, по отношение както на цифрите, така и във връзка с няколко разпоредби, свързани с функционирането на МФР, които е необходимо да се прилагат вече за действащата МФР;

39.  Подчертава, че две законодателни предложения с важни последици за бюджета, а именно продължаването на ЕФСИ и изготвянето на план за външни инвестиции, се очаква да бъдат представени през есента на 2016 г.; очаква цялата информация, свързана със финансирането на тези две предложения да бъде предоставена възможно най-скоро, за да може да бъде взета надлежно предвид в рамките на преговорите по междинното преразглеждане на МФР; изразява отново своята принципна позиция, че нови политически инициативи не следва да се финансират за сметка на съществуващи програми и политики на ЕС;

40.  Подчертава, че промените, договорени по време на междинното преразглеждане на МФР, следва да бъдат въведени незабавно и да бъдат отразени още в бюджета на ЕС за 2017 г.; призовава следователно Комисията да представи своето законодателно предложение за преразглеждането на Регламента за МФР възможно най-скоро, за да създаде условия за провеждането на паралелни преговори по преразглеждането на МФР и по бюджета на ЕС за 2017 г., както и за постигането на своевременно споразумение в това отношение;

41.  Отбелязва резултата от референдума в Обединеното кралство от 23 юни 2016 г.; призовава във връзка с това Комисията да предостави на бюджетния орган цялата необходима информация относно възможните последици за бюджета вследствие на референдума, без това да засяга резултата от предстоящите преговори между Обединеното кралство и ЕС;

42.  Отбелязва важния принос на ЕС в подкрепа на мира и помирението в Ирландия, по-специално посредством неговите програми „ПИЙС“, които са насочени към Северна Ирландия и граничните графства на юг; отбелязва, че резултатът от референдума в Обединеното кралство може да създаде сериозни проблеми за мирния процес и да наруши целостта на мирния процес и на Споразумението от Разпети петък; призовава Комисията да продължи да оказва подкрепа за мирния процес, като продължи да финансира програма „ПИЙС“;

A.Исканията на Парламента за втората половина на МФР

Цифрите в МФР (поети задължения)

43.  Е убеден, че пълноценно утвърждавайки представата за широкомащабна политическа и финансова подкрепа за ЕФСИ, бюджетът на ЕС не следва да финансира нови инициативи в ущърб на съществуващи програми и политики на Съюза; възнамерява да изпълни ангажимента си за пълно компенсиране на свързаните с ЕФСИ съкращения, засягащи „Хоризонт 2020“ и МСЕ, за да могат те да постигнат своите цели, договорени само преди две години, и да се даде възможност на Съюза да постигне своите цели в областта на научните изследвания и иновациите; подчертава в този контекст, че равнището на финансиране на другите програми по подфункция 1а (Конкурентоспособност за растеж и работни места) не следва да бъде повлияно от това компенсиране, като изтъква техният безспорен принос за растежа, заетостта и конкурентоспособността; счита, че маржовете по подфункция 1а не са достатъчни за удовлетворяването на тези потребности, поради което призовава за увеличаване на тавана по тази подфункция;

44.  Подкрепя категорично продължаването на инициативата за младежка заетост като средство, осигуряващо възможност за спешен отговор в борбата срещу младежката безработица, след внасяне на необходимите изменения, наложени от текущата оценка; счита, че това може да бъде постигнато единствено чрез предоставянето на поне същото равнище на бюджетните кредити за поети задължения за инициативата за младежка заетост до края на действащата МФР като равнището на бюджетните кредити, разпределени на година за програмата през първите две години от този период (6 милиарда евро, предоставени на ранен етап през 2014 и 2015 г.), в зависимост от резултата от предстоящата оценка на Комисията; отбелязва, че това предполага увеличаване на таваните по подфункция 1б (Икономическо, социално и териториално сближаване), тъй като няма налични маржове;

45.  Изразява твърдо убеждение, че общо разпределените бюджетни средства и предварително разпределените национални финансови пакети за ОСП, включително бюджетните кредити за преки плащания, следва да останат същите при преразглеждането на МФР; подчертава освен това, че е важно да се гарантира, че бюджетните кредити, разпределени за Европейския фонд за морско дело и рибарство, не се намаляват, за да могат да бъдат постигнати целите на неотдавнашната реформа на общата политика в областта на рибарството;

46.  Счита, че мащабът на кризата с мигрантите и бежанците, предизвикана от конфликти и изменението на климата, показва, че през следващите години може да се очаква възникването на допълнителни потребности в тази област със значителни последствия за бюджета в рамките на функция 3 (Сигурност и гражданство); подчертава освен това, че в рамките на същата функция ще бъде необходимо допълнително финансиране и в подкрепа на засилени действия на равнище ЕС с оглед на вътрешната сигурност в ЕС и борбата срещу тероризма; изисква Комисията да изготви възможно най-скоро актуализирана оценка на бюджетните средства, които ще бъдат необходими до края на действащата МФР, за посрещане на всички предизвикателства в тези области;

47.  Изразява следователно твърдото становище, че дори ако се мобилизират малките налични маржове по функция 3 и съществуващите разпоредби за гъвкавост, наличните ресурси няма да бъдат достатъчни за посрещане на увеличените потребности по тази функция; призовава поради това за значителни увеличения на средствата за ФУМИ и за фонд „Вътрешна сигурност“, както и за агенциите на Съюза (Frontex, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO), Европол, Евроюст и Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA)), които поеха нови отговорности в тази област, както и за други инициативи, които могат да бъдат предприети; счита, че е необходимо увеличение на таваните по функция 3;

48.  Очаква съгласуваните действия за ефективно справяне с външното измерение на кризата с мигрантите и бежанците, по-специално политическото стабилизиране на съседните на Съюза държави и на държавите в Африка на юг от Сахара и справянето с хуманитарните и икономическите причини за миграцията, да се увеличават през следващите години и да бъдат придружени от повече искания за финансиране по функция 4 (Глобална Европа); подчертава, че такива искания за допълнително финансиране не следва да се използват в ущърб на съществуващите външни действия на ЕС, включително политиката му за развитие; призовава поради това за увеличаване на таваните по функция 4 при преразглеждането на МФР;

49.  Отправя искане за увеличаване на финансовата подкрепа за трите европейски програми, които пряко засягат гражданите – „Творческа Европа“, „Европа за гражданите“ и „Еразъм+“, тъй като тези програми развиват нови линии за субсидии за реагиране на настоящата ситуация, свързани с интегрирането на бежанците и образованието им, и са на челно място сред действията на Съюза и държавите членки за подобряване на цялостното социално положение, взаимното разбиране и съвместния живот в нашите различни общества;

Цифрите в МФР (плащания)

50.  Счита, че на първо място е необходимо да се действа за предотвратяване на възникването на нова криза с плащанията към края на действащата МФР; изразява твърдо убеждение, че следва да се положат всички възможни усилия за избягване на натрупването на неплатени сметки, наблюдавано през предходния период; подчертава обаче, че в същия момент, в който потребностите от плащания следва да достигнат обичайния си връх, още отсега може да се очаква значителен натиск върху плащанията през втората половина на периода на изпълнение на МФР; счита, че допълнителният натиск се дължи, наред с другото, на компенсирането на маржа за непредвидени обстоятелства чрез вече ниските тавани за плащания за 2018—2020 г., значителното забавяне в стартирането на новите програми в режим на споделено управление, включително инициативата за младежка заетост, профила на плащанията на ЕФСИ и допълнителните плащания, съответстващи на последните увеличения на поетите задължения във връзка с кризата с мигрантите и бежанците;

51.  Припомня, че бюджетните кредити за плащания са логично следствие от поети в миналото задължения; очаква поради тази причина новите увеличения на бюджетните кредити за поети задължения да бъдат придружени от съответно увеличение на бюджетните кредити за плащания, включително чрез увеличаване на таваните на плащанията при преразглеждането на МФР; счита освен това, че междинният преглед/междинното преразглеждане на МФР е отлична възможност да се направи обзор на изпълнението на плащанията и да се актуализират прогнозите за очакваното развитие на плащанията до края на действащата МФР; счита, че трите институции следва да разработят и приемат обвързващ съвместен план за плащанията за периода 2016—2020 г.; настоява този нов план за плащанията да се основава на добро финансово управление и да предвижда ясна стратегия за удовлетворяване на всички потребности от плащания по всички функции до края на действащата МФР и за избягване на „скрито натрупване“, предизвикано от изкуствено забавяне на изпълнението на определени многогодишни програми и други смекчаващи мерки, като например намаляването на процента на предварително финансиране;

52.  Е решен да постигне недвусмислено решение на въпроса за включването в бюджета на плащанията по специалните инструменти на МФР; припомня неразрешеното противоречие между тълкуването на Комисията и Парламента, от една страна, и на Съвета, от друга, което е една от основните теми на бюджетните преговори през последните години; отново изразява дългогодишната си позиция, че бюджетните кредити за плащания вследствие на мобилизирането на специални инструменти в бюджетни кредити за поети задължения следва също да се отчитат извън и над годишните тавани за плащанията в МФР;

Условия за гарантиране на основните права в ЕС

53.  Настоява всички държави да поемат пълна отговорност в контекста на кризата с бежанците и решението относно специализирания механизъм за преразпределение; призовава Комисията да въведе финансов механизъм за премии и санкции по отношение на изпълнението или неизпълнението от страна на държавите членки на техните ангажименти във връзка с мерките, приети от ЕС; подкрепя идеята финансовите вноски, произтичащи от санкционирането на държавите членки, които не спазват тези мерки, да постъпват обратно в бюджета на ЕС като допълнителен приход;

Извънредни приходи

54.  Изразява твърдо убеждение, че излишъците, произтичащи от непълно усвояване на бюджета на ЕС или от глоби, наложени на дружества за нарушаване на правото на ЕС в областта на конкуренцията, следва да се вписват като допълнителен приход в бюджета на ЕС, без съответни изменения на вноските на база БНД; счита, че тази мярка би допринесла значително за смекчаване на проблема на бюджета на ЕС с плащанията; призовава Комисията да направи съответните законодателни предложения във връзка с това;

55.  Е убеден, че отменените бюджетни кредити по всички функции, произтичащи от цялостно или частично неизпълнение на дейностите, за които са били предназначени, следва да бъдат предоставени отново на разположение в бюджета на ЕС и да бъдат мобилизирани от бюджетния орган в рамките на годишната бюджетна процедура; е твърдо убеден, че с оглед на настоящите ограничения, засягащи бюджета на ЕС, както и на допълнителните потребности от финансиране, пред които е изправен Съюзът, тази разпоредба следва да се прилага и по отношение на отменените бюджетни кредити, произтичащи от изпълнението на програмите за периода 2007—2013 г., включително приключването на програмите в рамките на политиката на сближаване; призовава Комисията да направи съответните законодателни предложения във връзка с това;

Разпоредби за гъвкавост и специални инструменти

56.  Подчертава, че честотата и степента на мобилизиране на специалните инструменти на МФР през последните две години сами по себе си доказват извън всякакво съмнение достойнствата на разпоредбите и механизмите за гъвкавост, предвидени в регламента за МФР; подчертава дългогодишната позиция на Парламента, че гъвкавостта следва да създава условия за максимално използване на общите тавани на МФР за бюджетни кредити за поети задължения и за плащания;

57.  Счита поради това, че междинното преразглеждане на Регламента за МФР следва да предвиди отмяната на редица пречки и ограничения, наложени от Съвета по отношение на разпоредбите за гъвкавост при приемането на МФР; счита по-специално, че ограниченията за пренасяне на неусвоени бюджетни кредити и маржове чрез определяне на годишни тавани (общ марж за плащанията) или чрез налагане на срокове (общ марж за поетите задължения) следва да бъдат отменени; счита, че предвид настоящите бюджетни ограничения по няколко функции, не следва да бъде определян конкретен обхват по отношение на използването на ресурсите по общия марж за поетите задължения;

58.  Подчертава по-специално мобилизирането на пълния размер на Инструмента за гъвкавост през 2016 г.; отбелязва, че този инструмент дава възможност да се финансират ясно определени разходи, които не могат да бъдат финансирани в рамките на тавана за една или повече функции и не са свързани с конкретна политика на ЕС; счита следователно, че той осигурява истинска гъвкавост в бюджета на ЕС, особено в случай на сериозна криза; призовава във връзка с това за съществено увеличение на финансовия му пакет до годишен бюджет в размер на 2 милиарда евро, като посочва, че тази сума се вписва само в случай на решение на бюджетния орган за мобилизиране на инструмента; припомня, че Инструментът за гъвкавост не е свързан със специална област на политиката и може да бъде мобилизиран за всяка цел, ако се счете за необходимо;

59.  Посочва ролята на резерва за спешна помощ за осигуряване на бърз отговор на конкретни потребности от помощ за трети държави за непредвидени събития и подчертава особеното му значение в настоящия контекст; призовава за значително увеличение на финансовия му пакет до годишен бюджет в размер на 1 милиард евро;

60.  Отбелязва различните правила в сила по отношение на сроковете за пренос на неизразходвани бюджетни кредити за специалните инструменти на МФР, а именно за Инструмента за гъвкавост, резерва за спешна помощ, фонд „Солидарност“ на ЕС и Европейския фонд за приспособяване към глобализацията; призовава за хармонизиране на тези правила, за да се даде възможност за прилагане на общо правило „n + 3“ за тези инструменти;

61.  Придава особено значение на маржа за непредвидени обстоятелства като крайно средство за реагиране при непредвидени обстоятелства; подчертава, че според Комисията това е единственият специален инструмент, който може да бъде мобилизиран само за бюджетни кредити за плащания и по този начин да се избегне криза с плащанията в бюджета на ЕС, като тази през 2014 г.; изразява съжаление във връзка с факта, че за разлика от предходния период в Регламента за МФР се предвижда задължително компенсиране на бюджетните кредити; изразява твърдо убеждение, че това изискване поражда неустойчиво положение, което на практика ще намали годишните суми по отношение на таваните на МФР през последните години от периода и по този начин ще създаде допълнителен натиск върху бюджета на ЕС; подчертава, че във всички случаи маржът за непредвидени обстоятелства е крайно средство, решението за мобилизирането на което се приема съвместно от двете подразделения на бюджетния орган; призовава поради това правилото за задължително компенсиране незабавно да бъде отменено с обратна сила, както и за повишаване на неговия максимален годишен размер на 0,05% от БНД на ЕС;

Последващи действия във връзка с международните споразумения относно промените в околната среда

62.  Отбелязва, че споразумението на COP 21, постигнато в Париж, е всеобщо, динамично и диференцирано споразумение за посрещане на предизвикателството, свързано с изменението на климата; подчертава, че съгласно това споразумение е необходимо да бъдат предоставени средства от ЕС за подпомагане на действията в областта на климата в развиващите се държави; подчертава, че финансирането на евентуални мерки, произтичащи от COP 21, следва да бъде в допълнение към текущите разходи за действия в областта на климата, и призовава Комисията да представи своята стратегия за прилагане и своята първа оценка на възможното въздействие на споразумението от COP 21 върху бюджета на ЕС навреме за преразглеждането на МФР; подчертава освен това, че преразглеждането на МФР представлява отлична възможност за осигуряване на изпълнението на целта 20% от бюджета да се изразходват за действия, свързани с климата, и да се предвиди евентуално увеличаване на този праг в съответствие с международните ангажименти на ЕС, поети на COP 21; призовава Комисията да гарантира, че механизмът за интегриране на действията в областта на климата е напълно оперативен, както и подобряването на настоящия метод на проследяване на такива разходи; припомня освен това, че ЕС също се е ангажирал с изпълнението на Стратегическия план за биологично разнообразие на Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие и че следва да задели достатъчно средства за изпълнението на тези свои ангажименти;

Опростяване

63.  Счита, че междинният преглед/междинното преразглеждане представлява отлична възможност за първоначален анализ и оценка на функционирането на съответните политики и програми на ЕС, както и на разпоредбите за гъвкавост и специалните инструменти на МФР, и очаква от Комисията да представи анализ, посочващ недостатъците на действащата система за изпълнение; обръща специално внимание на оценката на въздействието върху процеса на изпълнение на новите елементи, въведени през текущия програмен период, като например предварителните условия в рамките на политиката на сближаване; счита, че междинният преглед/междинното преразглеждане на МФР следва да разгледа и резултатите, постигани благодарение на разпределените средства, за да се установи дали те реализират своите цели; приканва Комисията да излезе с конкретни предложения за преодоляване на евентуални недостатъци и да подобри и оптимизира средата на изпълнение за оставащите години от действащата МФР, за да се гарантира най-ефективно използване на ограничените финансови ресурси и да се намали административната тежест за бенефициентите;

Бюджетиране, основано на резултатите/ Бюджет, ориентиран към резултатите

64.  Подчертава, че е важно да се покаже добавената стойност на резултатите, постигнати с бюджета на ЕС, и подкрепя интегрирането на културата на ориентиране към постигане на резултати в основата на разходите на ЕС; подчертава, че, когато е целесъобразно, оценката на постигнатите резултати и изпълнението следва да стане основен принцип и подчертава, че този принцип е особено подходящ за ориентираните към иновации програми; отчита работата на Комисията в контекста на инициативата за ориентиран към резултатите бюджет на ЕС, която трябва да се доразвие, и очаква резултатите от работата на междуинституционалната експертна работна група за бюджетиране, основано на резултатите; счита, че този подход може да бъде средство за увеличаване на ефективността на програмите с по-слаби резултати; подчертава обаче, че технически недостатъци и недостатъци в програмирането не могат да водят до намаляване на бюджета на ЕС или до изоставяне на политически приоритети и че само по-доброто разходване на средствата няма да реши проблема с недостига на финансови средства за справяне с належащи и растящи потребности; припомня на Комисията, че в качеството си на едно от подразделенията на бюджетния орган, Парламентът трябва да бъде включен в разработването на стратегията на Комисията в това отношение;

Финансови инструменти

65.  Отчита увеличената роля на финансовите инструменти в бюджета на Съюза като допълнителна форма на финансиране в сравнение със субсидиите и безвъзмездните средства; признава потенциала на тези инструменти по отношение на увеличаването на финансовото и следователно на политическото въздействие на бюджета на Съюза; подчертава обаче, че преминаването от традиционно финансиране към по-иновативни инструменти не се препоръчва за всички области на политиката, тъй като не всички политики са изцяло обусловени от пазара; подчертава, че финансовите инструменти осигуряват алтернативен и допълнителен начин на финансиране и не следва да се използват за проекти, които могат само да спечелят от използването на безвъзмездни средства, които са от особено значение за по-слаборазвитите региони;

66.  Призовава Комисията да извърши в процеса на междинния преглед/междинното преразглеждане задълбочен анализ на използването на финансовите инструменти от началото на текущия програмен период; подчертава, че при оценяването на даден финансов инструмент, измерението, свързано с ливъридж, не може да бъде единственият критерий за оценка; припомня в този контекст значението на критериите за „допълняемост“ и оценката на приноса за изпълнението на целите на политиките на ЕС;

67.  Насърчава Комисията да установи всички области на политиките на ЕС, в които безвъзмездните средства могат да се комбинират с финансови инструменти, и да разгледа възможността за постигане на правилен баланс между тях; категорично счита, че възможността за комбиниране на различни ресурси на ЕС съгласно хармонизирани правила за управление ще спомогне за оптимизиране на взаимодействието между наличните източници на финансиране на равнището на ЕС; подчертава, че увеличеното използване на финансови инструменти не следва да води до намаляване на бюджета на Съюза; припомня многократните си призиви за по-голяма прозрачност и демократичен контрол по отношение на изпълнението на финансовите инструменти, подкрепяни от бюджета на Съюза;

B.Съображения на Парламента относно МФР след 2020 г.

68.  Припомня, че в съответствие с член 25 от Регламента за МФР Комисията следва да представи предложение за нова многогодишна финансова рамка преди 1 януари 2018 г.; подчертава следователно, че много от ключовите елементи за следващата МФР следва вече да бъдат обсъдени в рамките на предстоящия преглед/предстоящото преразглеждане;

69.  Счита, че основните приоритети, които следва да бъдат разгледани, трябва да включват корекции на продължителността на МФР, цялостна реформа на системата на собствените ресурси, по-силен акцент върху единството на бюджета, както и по-голяма гъвкавост на бюджета; изразява убеждението си освен това, че условията на процеса на вземане на решение трябва да бъдат преразгледани, за да се гарантира демократична легитимност и съответствие с разпоредбите на Договора;

70.  Припомня бюджетните принципи на единство, точност на бюджета, ежегодност, балансираност, универсалност, специфичност, добро финансово управление и прозрачност, които трябва да се спазват при изготвянето и изпълнението на бюджета на Съюза;

71.  Подчертава, че съществен елемент от трудностите при договарянето на многогодишна финансова рамка между държавите членки е фактът, че те съсредоточават вниманието си основно върху нетните салда; отново заявява своята позиция, че бюджетът на Съюза не е проста игра с нулев резултат, а по-скоро важен фактор за сближаване и израз на общите политики, които създават колективна добавена стойност; призовава настоятелно поради това държавите членки да променят начина, по който възприемат и подхождат към бюджета на Съюза, а именно, да определят размера на бюджета въз основа на задълбочена оценка на финансовите потребности, произтичащи от правните задължения на Съюза, неговите политически цели, определени в неговите програми и политики, както и международните ангажименти, за да се гарантира, че резултатът няма да бъде още една патова ситуация, която само ще отдалечи още повече Съюза от неговите граждани; призовава съответно Комисията да представи проучване на икономиите, реализирани на национално равнище от страна на държавите членки, вследствие на мерки на политиките, финансирани на равнището на ЕС;

72.  Изтъква политическия императив да се създаде процедура за вземане на решения, която да гарантира наличието на необходимите финансови ресурси, на равнището на ЕС или на национално равнище, с цел да се гарантира пълното прилагане на политическите решения, вземани от Европейския съвет;

Продължителност

73.  Припомня, че съгласно съображение 3 от Регламента за МФР, трите институции се договориха да разгледат съвместно най-подходящата продължителност на следващата МФР в контекста на междинния преглед/междинното преразглеждане; отново изразява своята позиция, че продължителността на МФР следва да бъде приведена в съответствие с политическия цикъл както на Парламента, така и на Комисията, като по този начин европейските избори ще се превърнат във форум за обсъждане на бъдещите приоритети по отношение на разходите;

74.  Подчертава обаче, че особено за програмите със споделено управление в областта на политиката на сближаване и на развитие на селските райони е от първостепенно значение да има една по-дългосрочна предвидимост, като се има предвид времето, необходимо за постигане на съгласие по секторното законодателство и оперативните програми на национално и на регионално равнище;

75.  Счита, че предвид бързо променящата се политическа среда и с оглед да се гарантира по-голяма гъвкавост, някои елементи на МФР следва да се договарят за пет години, докато други, особено тези, свързани с програми, които изискват дългосрочно планиране и/или с политики, предвиждащи сложни процедури за създаването на системи за изпълнение, като политиката на сближаване или политиката за развитие на селските райони, следва да се договарят за период от 5 + 5 години със задължително междинно преразглеждане;

Реформа на системата на собствените ресурси

76.  Подчертава необходимостта от цялостна реформа на системата на собствените ресурси, основана на водещи принципи като простота, справедливост и прозрачност; очаква поради това амбициозен окончателен доклад на групата на високо равнище за собствените ресурси до края на 2016 г., както и също толкова амбициозен законодателен пакет относно собствените ресурси след 2021 г. от Комисията до края на 2017 г.;

77.  Подчертава необходимостта да се намали делът на вноските на база БНД в бюджета на Съюза, за да се излезе от подхода „подобаваща възвръщаемост“ („juste retour“) на държавите членки; подчертава, че това би намалило тежестта върху държавните хазни и че по този начин съответните ресурси ще бъдат на разположение за националните бюджети на държавите членки; припомня, че действащата система на собствените ресурси на база ДДС е прекалено сложна и по същество представлява втора вноска на база БНД, и следователно призовава тя да бъде съществено реформирана или напълно изоставена; счита за необходимо обаче вноските от БНД да останат елемент на бюджета, като се има предвид балансиращата им функция;

78.  Призовава за въвеждане на един или няколко нови източника на собствени ресурси, в идеалния случай с ясна връзка с европейските политики, които създават добавена стойност; отбелязва, че голям брой възможни нови източници на собствени ресурси вече са обсъдени от групата на високо равнище, като например реформиран ДДС, данък върху финансовите сделки, сеньораж на ЕЦБ, реформирана схема на ЕС за търговия с емисии и реформирано данъчно облагане на въглеродните емисии, данъчно облагане на транспортния сектор, корпоративно данъчно облагане, данъчно облагане на електроенергията или на цифровия сектор; с нетърпение очаква препоръките на групата на високо равнище, за да пристъпи към подготовка на становището на Парламента в тази връзка; призовава в този контекст за постепенното премахване на всички форми на отстъпки,

Единство на бюджета

79.  Подчертава значението на принципа на единство на бюджета и припомня, че съгласно член 310, параграф 1 от ДФЕС всички източници на приходи и разходи в рамките на Съюза се отразяват в бюджета; изразява загриженост относно наблюдаваното от 2014 г. насам преминаване от общностния метод на вземане на решения към вземане на решения на междуправителствено равнище, какъвто беше случаят при създаването на доверителния фонд „Беку“ (Bêkou) за Централноафриканската република, на регионалния доверителен фонд „Мадад“ в отговор на кризата в Сирия и на Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка, както и на Механизма за бежанците за Турция; подчертава, че тази форма на финансиране води до преразпределение на средства в рамките на съществуващите многогодишни финансови програми, които са договорени и съгласувани между трите институции; подчертава, че това застрашава демократичната отчетност, тъй като Парламентът беше изключен от създаването на тези фондове;

80.  Подчертава, че съгласно Договора Парламентът и Съветът изготвят бюджета на Съюза на равни начала, в качеството си на двете подразделения на бюджетния орган; счита освен това, че пълният парламентарен контрол върху всички разходи е важен при разходването на всички средства на ЕС; призовава Комисията да запази единството на бюджета и да се придържа към него при предлагането на нови инициативи в областта на политиките;

81.  Изразява отново дългогодишната си позиция, че Европейският фонд за развитие (ЕФР) следва да се включи в бюджета на Съюза, считано от 2021 г., като същевременно се гарантира финансирането на Механизма за подкрепа на мира в Африка и на свързаните със сигурността операции;

82.  Подчертава, че всяко бъдещо интегриране на ЕФР или на такива ad-hoc инструменти в бюджета на ЕС предполага добавяне на съответните им финансови пакети към таваните на МФР, които ще трябва да се преразгледат в съответствие с това, за да не се изложи на опасност финансирането на други политики и програми на ЕС;

Повишена гъвкавост

83.  Подчертава, че строго установената структура на бюджета на Съюза лишава бюджетния орган от възможността да реагира адекватно на променящи се обстоятелства; призовава следователно за по-голяма гъвкавост в следващата МФР, по-специално за гъвкавост между отделните функции под формата на гъвкавост по отношение на неизразходвани маржове и между години, с оглед на пълното използване на таваните на МФР;

84.  Подчертава, че в допълнение към способността да се реагира гъвкаво на променящи се обстоятелства, без да се засяга договореното планиране, е необходимо Съюзът да бъде в състояние да реагира бързо и на възникващи кризи, като настоящата криза с мигрантите; призовава следователно, в допълнение към вече съществуващите специални инструменти на МФР, в бюджета на Съюза да се създаде постоянен резерв на ЕС за кризи, за да се избегнат ad hoc решения, като създаването на доверителни фондове; подчертава, че такъв механизъм, чиято цел е да се отговоря на кризи и непредвидени ситуации, по самото си естество следва да функционира като нов специален инструмент на МФР и следва да се отчита извън и над таваните на МФР;

Процес на вземане на решение

85.  Припомня критичната позиция на Парламента относно начина, по който беше проведена процедурата, довела до приемането на Регламента за МФР за периода 2014—2020 г.; припомня, че приемането на регламента изисква одобрението на Парламента; подчертава следователно, че Парламентът трябва да участва пълноценно в съответните преговори от самото начало; счита, че институциите на ЕС следва да регламентират процедурата за приемане на следващата МФР чрез споразумение, постигнато по време на междинния преглед/междинното преразглеждане на МФР, което да отчита недостатъците на предишните преговори и да гарантира изцяло ролята и правомощията на Парламента, установени с Договорите; счита, че тези условия следва впоследствие да залегнат в МИС, какъвто е случаят с годишната бюджетна процедура;

86.  Счита, че изискването за единодушие за приемането на Регламента за МФР представлява истинска пречка в този процес; призовава във връзка с това Европейския съвет да задейства клаузата за преход в член 312, параграф 2 от ДФЕС, така че да стане възможно приемането на Регламента за МФР с квалифицирано мнозинство; припомня освен това, че общата клауза за преход, съдържаща се в член 48, параграф 7 от ДЕС, също може да бъде използвана, за да се приложи обикновената законодателна процедура; подчертава, че преминаването към гласуване с квалифицирано мнозинство за приемането на регламента за МФР би било в съответствие с процеса на вземане на решения за приемането на практически всички многогодишни програми на ЕС, както и с годишната процедура за приемане на бюджета на ЕС;

87.  Припомня, че Договорът не предоставя на Европейския съвет правото да упражнява законодателни функции; отново заявява в този контекст категоричното си възражение срещу намесата на Европейския съвет в законодателството по време на последните преговори относно МФР; изисква от Европейския съвет да се ограничи до задачите си, определени от Договора, и да се въздържа от предопределяне на промени в политиките, които трябва да се решават в рамките на обикновената законодателна процедура, като по този начин зачита законодателните прерогативи на Парламента в рамките на процедурата за съвместно вземане на решение;

88.  Настоява законодателният процес за приемане на следващата МФР да приключи до края на 2018 г., след провеждането на преговори по същество между Парламента и Съвета; подчертава, че постигането на своевременно споразумение за МФР ще позволи бързото приемане на всички секторни регламенти и ще направи възможно стартирането на новите програми без забавяне на 1 януари 2021 г.; подчертава значението на по-доброто информиране на националните парламенти и на европейските граждани относно предизвикателствата на следващата МФР посредством организиране, когато е подходящо, на междуинституционална, интерпарламентарна конференция;

o
o   o

89.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, другите заинтересовани институции и органи и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(2) ОВ L 103, 22.4.2015 г., стр. 1.
(3)ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 105.
(4) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(5) OВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(6) Приети текстове, P7_TA(2014)0378.
(7) Приети текстове, P7_TA(2013)0599.
(8) Приети текстове, P7_TA(2013)0455.
(9) Приети текстове, P7_TA(2013)0456.
(10) OВ C 75, 26.2.2016 г., стр. 47.
(11) OВ C 36, 29.1.2016 г., стр. 49.
(12) OВ C 68 E, 7.3.2014 г., стр. 1.
(13) OВ C 380 E, 11.12.2012 г., стр. 89.

Правна информация