Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2016/2053(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0263/2016

Внесени текстове :

A8-0263/2016

Разисквания :

Гласувания :

PV 04/10/2016 - 7.9
CRE 04/10/2016 - 7.9
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0371

Приети текстове
PDF 605kWORD 63k
Вторник, 4 октомври 2016 г. - Страсбург Окончателна версия
Бъдещето на отношенията между АКТБ и ЕС след 2020 г.
P8_TA(2016)0371A8-0263/2016

Резолюция на Европейския парламент от 4 октомври 2016 г. относно бъдещето на отношенията между АКТБ и ЕС след 2020 г. (2016/2053(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. („Споразумението от Котону“), и преразглежданията му от 2005 г. и 2010 г.(1),

—  като взе предвид Споразумението от Джорджтаун от 1975 г. за създаването на групата на държавите от АКТБ и преразглеждането му от 1992 г.(2),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 октомври 2003 г., озаглавено „Към пълна интеграция на сътрудничеството със страните от АКТБ в бюджета на ЕС“ (COM(2003)0590),

—  като взе предвид съвместния документ за консултация на Европейската комисия и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 6 октомври 2015 г., озаглавен „Към ново партньорство между Европейския съюз и държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн след 2020 г.“ (JOIN(2015)0033),

—  като взе предвид предишните си резолюции относно отношенията между АКТБ и ЕС, и по-специално тази от 11 февруари 2015 г. относно дейността на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС(3), от 13 юни 2013 г.(4) относно второ изменение на Споразумението от Котону от 23 юни 2000 г., от 5 февруари 2009 г. относно въздействието на споразуменията за икономическо партньорство (СИП) върху развитието(5) и от 1 април 2004 г. относно бюджетирането на Европейския фонд за развитие(6),

—  като взе предвид предишните резолюции на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС, и по-специално тази от 9 декември 2015 г. относно „Четиридесет години партньорство: оценка на въздействието върху търговията и развитието на държавите от АКТБ и перспективи за трайно запазване на отношенията между държавите от АКТБ и Европейския съюз“(7),

—  като взе предвид предишните си резолюции относно съгласуваността на политиките в интерес на развитието,

—  като взе предвид съвместното изявление от 9 декември 2015 г. на съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС относно бъдещето на отношенията между АКТБ и ЕС(8),

—  като взе предвид глобалната стратегия на ЕС в областта на външната политика и политиката на сигурност, представена на Европейския съвет на заседанието му на 28 и 29 юни 2016 г.,

—  като взе предвид съвместното съобщение на Европейската комисия и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 21 март 2012 г., озаглавено „Към изграждане на подновено партньорство за сътрудничество между ЕС и Тихоокеанския регион“ (JOIN(2012)0006),

—  като взе предвид съвместното съобщение на Европейската комисия и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 26 юни 2012 г., озаглавено „Съвместна стратегия за партньорство между ЕС и Карибите“ (JOIN(2012)0018),

—  като взе предвид съвместната стратегия ЕС – Африка, приета от африканските и европейските държавни и правителствени ръководители на срещата на върха в Лисабон на 9 декември 2007 г.(9),

—  като взе предвид резолюцията си от 6 октомври 2015 г. относно ролята на местните органи в развиващите се страни по отношение на сътрудничеството за развитие(10),

—  като взе предвид съвместната декларация на АКТБ и ЕС от 20 юни 2014 г. относно програмата за периода след 2015 г.(11),

—  като взе предвид Декларацията от Сипопо от 7-ата среща на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на държавите от АКТБ, проведена на 13—14 декември 2012 г., озаглавена „Бъдещето на групата държави от АКТБ: предизвикателства и възможности“(12),

—  като взе предвид Третата международна конференция за финансиране на развитието, проведена на 13—16 юли 2015 г., и програмата за действие от Адис Абеба, одобрена от Общото събрание на ООН на 27 юли 2015 г.(13),

—  като взе предвид срещата на високо равнище на ООН относно устойчивото развитие и заключителния документ, приет от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., озаглавен „Преобразуването на нашия свят: Програма до 2030 г. за устойчиво развитие“(14),

—  като взе предвид 41-ото заседание на Съвместния съвет на министрите на АКТБ – ЕС, проведено в Дакар, Сенегал, на 28 и 29 април 2016 г.,

—  като взе предвид 8-ата среща на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на държавите от АКТБ, състояла се в Порт Морсби, Папуа Нова Гвинея, на 31 май и 1 юни 2016 г., на която са приети Комюникето от Уайгани относно бъдещите перспективи на групата държави от АКТБ и Декларацията от Порт Морсби, в които се приема окончателният доклад на Групата от изтъкнати личности относно бъдещето на групата държави от АКТБ,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по развитие и становищата на комисията по външни работи, комисията по международна търговия и комисията по бюджети (А8-0263/2016),

A.  като има предвид, че силата и достиженията на Споразумението от Котону се основават на редица особености: то е правно обвързващ документ, има безпрецедентен числен състав от 79 + 28 държави членки, всеобхватно е чрез своите три стълба на сътрудничество за развитие, политическо сътрудничество и икономическо и търговско сътрудничество, има обща институционална рамка и разполага с голям бюджет под формата на Европейския фонд за развитие (ЕФР);

Б.  като има предвид, че първостепенната цел на Споразумението от Котону – „намаляване и постепенно премахване на бедността в съответствие с целите на устойчивото развитие и постепенното включване на групата държави от АКТБ в световната икономика“ – е заложена в член 1 от Споразумението; като има предвид, че партньорството се базира на набор от основни ценности и принципи, в т.ч. зачитане на правата на човека и основните свободи, демокрация, основана на принципите на правовата държава, и прозрачно и подлежащо на отчет управление;

В.  като има предвид, че над 80% от най-слаборазвитите държави в света са от региона на АКТБ, което придава особено значение на партньорството между ЕС и АКТБ;

Г.  като има предвид, че от подписването на Споразумението от Котону са настъпили промени в политическата и икономическата среда в групата държави от АКТБ и в Европейския съюз;

Д.  като има предвид, че бъдещето на отношенията между АКТБ и ЕС следва да се основава на ново осмисляне на потенциала на сътрудничеството между ЕС и АКТБ и пречките пред него;

Е.  като има предвид, че силата на числения състав на АКТБ и държавите – членки на ЕС не се е проявила в достатъчна степен чрез съвместни действия на световни форуми;

Ж.  като има предвид, че партньорството между ЕС и АКТБ играе важна роля за напредъка към постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР);

З.  като има предвид от друга страна, че що се отнася до целите за премахване на бедността и интеграция на държавите от АКТБ в световната икономика, до настоящия момент резултатите са недостатъчни, тъй като половината от държавите – членки на АКТБ все още са сред най-слаборазвитите държави в света и на държавите – членки на АТКБ общо се падат под 5% от световната търговия и около 2% от световния БВП;

И.  като има предвид, че търговските отношения образуват втория стълб на Споразумението от Котону и че споразуменията за икономическо партньорство (СИП) са средство за допълнително развиване на тези отношения;

Й.  като има предвид, че споразуменията за икономическо партньорство (СИП) са определени в член 36 от Споразумението от Котону като инструменти за развитие, целящи „да стимулират гладка и постепенна интеграция на държавите от АКТБ в световната икономика, особено чрез пълноценно използване на регионалната интеграция и търговията юг-юг“; като има предвид, че включването на СИП в Споразумението от Котону насърчава съгласуваност на политиките в интерес на развитието;

K.  като има предвид, че Споразумението от Котону отчита нарастващото значение на регионалната интеграция в държавите от АКТБ и в сътрудничеството между АКТБ и ЕС, както и ролята ѝ за насърчаване на мира и сигурността, стимулиране на растежа и разглеждане на трансграничните предизвикателства;

Л.  като има предвид, че Споразумението от Котону разглежда новите глобални предизвикателства, свързани с изменението на климата, миграцията, мира и сигурността (като борбата срещу тероризма, екстремизма и международната престъпност), но е постигнало малко конкретни резултати в тези области;

M.  като има предвид, че заседанията на съвместните институции на АКТБ и ЕС и в частност съвместният Съвет на министрите са постигнали малко конкретни резултати и се характеризират със слабо присъствие, и то на ниско равнище;

Н.  като има предвид, че ЕС финансира приблизително 50% от разходите за секретариата на АКТБ; като има предвид, че редица държави – членки на АКТБ не плащат пълните си членски вноски;

O.  като има предвид, че политическият диалог по съществените елементи, посочени в членове 8 и 96 от Споразумението от Котону, е конкретно и законно средство за отстояване на общите ценности на партньорството АКТБ – ЕС и насърчаване на демокрацията и правата на човека, които са основополагащи за устойчивото развитие;

П.  като има предвид, че е налице явна необходимост да се гарантира, че се запазва обвързаността с условия по отношение на правата на човека, и да се засили политическият диалог в новото споразумение;

Р.  като има предвид, че въпреки признаването на значението им, участието на националните парламенти, местните органи, гражданското общество и частния сектор в политическия диалог засега е доста ограничено; като има предвид, че ролята на държавите от АКТБ като група е ограничена до случаи, в които се прави позоваване на член 96; като има предвид, че политическият диалог, и по-конкретно член 96, в повечето случаи е използван на късен етап на политическите кризи, а не като начин за превенция;

С.  като има предвид, че въпреки ясното признаване на ролята на националните парламенти, местните органи, гражданското общество и частния сектор в Споразумението от Котону след преразглеждането му през 2010 г., тяхното участие в обсъжданията на политиките и дейностите на АКТБ и ЕС е ограничено;

Т.  като има предвид, че организациите на гражданското общество са изправени пред все по-рестриктивно законодателство и други пречки, които ограничават дейността и пространството им;

У.  като има предвид, че регионът на АКТБ включва редица отвъдморски страни и територии, асоциирани към Европейския съюз, чиито специални връзки с ЕС са аргумент в подкрепа на излизане извън традиционния подход на помощ за развитие, за да се отчете по-добре тяхната принадлежност към европейското семейство; като има предвид, че въпреки че отвъдморските страни и територии имат специален статус, те продължават да получават финансиране по 11-ия Европейския фонд за развитие по същия начин като държавите от АКТБ;

Ф.  като има предвид, че ЕФР се финансира с преки вноски от държавите – членки на ЕС и за него не важат нормалните бюджетни правила на ЕС; като има предвид, че Парламентът няма правомощия над бюджета на ЕФР освен за освобождаването от отговорност за вече направени плащания, нито има формални права на контрол над програмирането на ЕФР;

Х.  като има предвид, че по линия на 11-ия ЕФР за Механизма за подкрепа на мира в Африка са заделени 900 милиона евро, а за доверителния фонд на ЕС за Африка ще се използват 1,4 милиарда евро от резерва за ЕФР;

Ц.  като има предвид, че вътрешните средства на държавите от АКТБ заедно с паричните преводи от общности на диаспората биха могли да играят ключова роля във финансирането за развитие;

Ч.  като има предвид, че включването на ЕФР в бюджета би позволило демократичен контрол, би засилило видимостта и би увеличило прозрачността при използването на фондовете на ЕС за развитие; като има предвид от друга страна, че многогодишното естество на програмирането на ЕФР дава възможност за предвидимост на средствата и че включването в бюджета би могло да доведе до намаляване на средствата за развитие за държавите от АКТБ в полза на други приоритети на външната политика и би могло да бъде възприето като отслабване на привилегированото партньорство между ЕС и АКТБ; като има предвид, че включването на ЕФР в бюджета би могло също да изложи на риск финансирането на Механизма за подкрепа на мира в Африка и на други важни инициативи като доверителния фонд на ЕС за Африка, освен ако не бъде създаден специален инструмент за финансиране на разходи за сигурността, свързани със сътрудничеството за развитие;

1.  Потвърждава, че сътрудничеството между АКТБ и ЕС е ценно и уникално постижение, което укрепи връзките между народите и държавите от АКТБ и ЕС и техните парламенти през последните 40 години; подчертава – в светлината на демонстрирания от държавите от АКТБ ангажимент за предприемане на съвместни действия като група – че за да се подобри ефикасността на сътрудничеството и то да се приспособи към новите предизвикателства, трябва да бъде приета нова структура, която запазва в обща рамка тези части на достиженията на правото на АКТБ и ЕС, които са универсални по своята същност, като ангажираността с правата на човека и равенството между половете, човешкото развитие, доброто управление и демокрацията, целта за правова държава и обмена на най-добри практики, въпреки че основната работа трябва да бъде извършвана в съответствие с принципа на субсидиарност, което означава, че трябва да се извършва в регионални споразумения, които са пригодени към специфични регионални потребности и към общите интереси на ЕС и съответния регион;

2.  Подчертава, че както общата рамка, така и регионалните споразумения следва да бъдат правно обвързващи; подчертава, че за да се засили тяхната ефективност, да се намали дублирането и да се избегне припокриване на рамки на политики, регионалните споразумения с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн следва да бъдат изработвани по такъв начин, че да вземат предвид съществуващите регионални и подрегионални организации, като например Африканския съюз, регионалните икономически общности, регионалните стратегии и регионалните споразумения, като споразуменията за икономическо партньорство (СИП), и следва да позволяват включването на допълнителни държави, като държавите от Северна Африка, или създаването на групи в съответствие с конкретни интереси или потребности (например равнището на развитие, както е в случая с най-слабо развитите държави, или географски особености, както е в случая с малките островни развиващи се държави);

Цели, принципи и условия на сътрудничеството

3.  Призовава програмата до 2030 г. и целите за устойчиво развитие (ЦУР) да бъдат поставени в центъра на ново споразумение, както и да бъдат създадени силни механизми за мониторинг, за да се гарантира, че изпълнението на споразумението допринася за целите за устойчиво развитие и ги насърчава;

4.  Призовава за механизъм за партньорски мониторинг, отчетност и проверки между АКТБ и ЕС, за да се следи отблизо и редовно за прилагането на ЦУР в държавите членки, с представители не само на централните правителствени институции от АКТБ и ЕС, но също така и на парламентите, регионалните и местните органи, гражданското общество и научната общност, и за изготвяне на годишни заключения и препоръки за национални, регионални и световни процеси на преразглеждане и последващи действия;

5.  Подчертава също така, че при програмирането, приемането и изпълнението на конкретните секторни публични политики, посочени в новото споразумение, следва изцяло да се вземат предвид политики, основани на знанието;

6.  Призовава борбата срещу и в крайна сметка изкореняването на бедността и неравенствата и насърчаването на устойчиво развитие да бъде приоритетна цел на сътрудничеството между държавите от АКТБ и ЕС; настоява обаче, че едно ново споразумение трябва да бъде основно политически проект на принципа на ангажираността и ясно да излезе от взаимоотношенията между донор и получател; счита, че сътрудничеството следва да се осъществява в области от общ интерес, в които могат да се очакват общи ползи – не само в икономическо отношение, но и по отношение на мира и сигурността, правата на човека и принципите на правовата държава, доброто управление и демокрацията, миграцията, околната среда, изменението на климата и други области, свързани с благоденствието на населението от АКТБ и ЕС;

7.  Отново изразява своето виждане, че съгласуваността на политиките в интерес на развитието е ключов елемент за изпълнението на новата програма за устойчиво развитие; счита, че всеобхватният характер на Споразумението от Котону насърчава съгласуваност на политиките в интерес на развитието и поради това следва да бъде гарантиран в ново споразумение; посочва необходимостта от запазване на конкретните разпоредби за съгласуваността на политиките в интерес на развитието и от засилване на диалога по сродни теми в рамките на новото споразумение; припомня предложението си за определяне на постоянни съдокладчици по съгласуваността на политиките в интерес на развитието в рамките на Съвместната парламентарна асамблея;

8.  Счита, че спазването на международно договорените принципи за ефективност на помощта е ключово за постигането на програмата до 2030 г., и е на мнение, че позоваване на това следва да бъде включено в едно бъдещо споразумение;

9.  Призовава съществените елементи на Споразумението от Котону относно правата на човека, демократичните принципи и принципите на правовата държава да продължат да бъдат ценностната основа на едно ново споразумение; призовава доброто управление да бъде добавено като съществен елемент в съответствие с 16-ата цел от целите за устойчиво развитие в областта на мира, правосъдието и ефективните институции; повтаря значението на пълното прилагане на член 9 от Споразумението от Котону;

10.  Подчертава, че политическият диалог е основна част от Споразумението от Котону и че членове 8 и 96 са конкретни и законни средства за отстояване на съществените елементи на отношенията между ЕС и АКТБ, въпреки че невинаги в миналото са били използвани ефективно; призовава политическият диалог да продължи да бъде централен и законен стълб в общата рамка и на регионалното равнище на новото споразумение; призовава политическият диалог да се използва по-ефективно и системно и по проактивен начин, с цел да се предотвратяват политически кризи;

11.  Посочва, че член 97 от Споразумението от Котону предвижда процедура на консултация и подходящи мерки за справяне със сериозни случаи на корупция, и изразява съжаление, че досега само веднъж е било направено позоваване на този член; призовава тази процедура да бъде засилена в новото споразумение за партньорство между ЕС и държавите от АКТБ, за да стане напълно оперативна;

12.  В тази връзка подчертава, че политическият диалог е важна основа за подобряване на положението на народите на държавите партньори; изразява съжаление във връзка с недостатъчното използване на този инструмент и слабата ефективност до момента; поради това призовава за по-добро наблюдение на положението с правата на човека и на останалите съществени и основни елементи на Споразумението, подчертава, че наблюдението трябва да бъде приобщаващо и основано на участието, и призовава за редовна двугодишна или многогодишна оценка и съвместни доклади относно спазването на тези елементи от всички държави – членки на АКТБ и ЕС с цел назоваване, порицаване и похвалване; призовава резултатите от тези доклади да бъдат представяни на общите заседания на АКТБ и ЕС и да се използват като основа за политически диалог и за консултиране при национални, регионални и световни прегледи на изпълнението на ЦУР;

13.  Призовава за засилено участие на националните парламенти и регионалните и местните органи в държавите от АКТБ и ЕС на всички етапи на политиките и дейностите на АКТБ – ЕС, от бъдещо планиране и програмиране до изпълнение, оценяване и мониторинг, особено от гледна точка на принципа на субсидиарност;

14.  Настоятелно призовава всички страни по новото споразумение да поемат ангажимент да предоставяне на по-голяма автономност на местното и регионалното управление и за изграждане на капацитета му, така че да може да осъществява ефективно задълженията си и да играе значителна роля в развитието на държавите от АКТБ;

15.  Призовава за засилено участие в политическия диалог, програмирането и изпълнението и подкрепа за изграждането на капацитет на гражданското общество, особено за местните групи, които са пряко засегнати от тези политики; в тази връзка подчертава опасността от свиващото се пространство за гражданското общество в някои държави и необходимостта да се обхващат и групи като малцинствата, младите хора и жените, които не са в състояние да организират своите интереси или които, въпреки легитимния демократичен интерес, не са признати от съответното правителство;

16.  Счита, че частният сектор може да играе основна роля в процеса на развитие и може да допринася за финансирането на развитието, при условие че инвестирането се извършва с уважение към хората, към традиционното притежаване или ползване, както и към околната среда, в съответствие с ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека; поради това призовава частните инвестиции да бъдат подкрепяни под егидата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), при условие че отговарят на международното право в областта на правата на човека и на социалните и екологичните норми; подчертава, че в новото партньорство следва да се даде приоритет на дребните производители и земеделски стопани и на осигуряването на благоприятна среда за микропредприятията и малките и средните предприятия; призовава освен това местните и националните частни сектори да бъдат изслушвани по време на изготвянето на политики и на етапите на програмирането и изпълнението;

Бъдещи институции на АКТБ и ЕС

17.  Призовава заседанията на съвместния Съвет на министрите на АКТБ – ЕС да включват актуални и неотложни политически разисквания, в т.ч. по чувствителни въпроси, с цел приемане на съвместни заключения по тях; призовава съответните министерства на държавите – членки на ЕС и АКТБ да подобрят участието си на равнище министри, с цел да се даде на заседанията необходимата политическа легитимност и да се предостави необходимата видимост на принципа на партньорство;

18.  Призовава новото споразумение за сътрудничество да включва силно парламентарно измерение чрез съвместна парламентарна асамблея (СПА), което ще даде възможност за открит демократичен и изчерпателен парламентарен диалог, включително по трудни и чувствителни теми, за напредък по общи (регионални) политически проекти и базирането им върху демократична основа чрез участието на множество заинтересовани страни, контрол на дейността на изпълнителната власт и сътрудничеството за развитие и насърчаване на демокрацията и правата на човека, и по такъв начин ще даде значителен принос за ново партньорство за сътрудничество при равни условия; подчертава значението на участието на СПА на ранен етап във всички относими обсъждания във връзка с партньорството между АКТБ и ЕС след 2020 г.;

19.  Изразява силна убеденост, че СПА следва да гарантира подходящо демократично и пропорционално представителство и участие на всички политически сили в разискванията; поради това призовава националните делегации в СПА да включват парламентарни представители на съответния национален политически спектър и да гарантират присъствието на опозицията;

20.  Призовава СПА да бъде приведена в съответствие с новата регионална структура, като по този начин работата ѝ в регионалните форуми се фокусира върху въпроси от регионално значение, като решително се ангажират националните и регионалните парламенти, като същевременно се запазват редовни, но не толкова чести съвместни заседания на АКТБ и ЕС; призовава в заседанията на СПА да бъдат включени срещи по актуални теми с гражданското общество, местните органи и частния сектор, с цел допълнително развитие и разширяване на разискванията по теми, свързани с програмата на СПА;

21.  Призовава Бюрото на СПА да изработи по-стратегическа ориентация на работната програма на Асамблеята; призовава докладите на бъдещите комисии на СПА да имат ясна връзка със седемнадесетте цели за устойчиво развитие, така че да бъде възможно непрекъснатото наблюдение на всяка от тези цели; призовава за съгласуване на общите резолюции в общия форум АКТБ – ЕС по неотложни международни въпроси, закъснения по теми във връзка с ЦУР и нарушения на правата на човека, и за съгласуване на резолюциите в регионални или други съответни срещи по актуални теми и въпроси, които са спешни и от особен интерес за даден регион или конкретна група; в тази връзка напомня на ЗП/ВП политическото значение на присъствието на Съвета на министерско равнище на заседанията на СПА; призовава съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС да бъдат канени на заседания на съвместния Съвет на министрите, за да се осигури ефективен и двустранен поток от информация и да се подобри институционалното сътрудничество;

22.  Призовава да бъдат направени допълнителни усилия за подобряване на контрола от страна на СПА върху планирането на развитието, като се имат предвид принципите за ефективност на развитието и последващите действия във връзка с този контрол; призовава Комисията и правителствата да насърчават участието на националните парламенти, местните и регионалните органи, организациите на гражданското общество, частния сектор и общностите на диаспората във всички етапи на контрола върху планирането на развитието, и да предоставят цялата налична информация по своевременен и прозрачен начин на националните парламенти, за да им се съдейства в упражняването на демократичен контрол;

23.  Счита, че партньорството между ЕС и АКТБ следва да се стреми да си сътрудничи в по-голяма степен с други партньори на световно равнище (като например Африканския съюз и Организацията на обединените нации) и други международни сили, когато е възможно, и да работи за засилена координация и сътрудничество, без да се дублират дейността или мисиите, с цел справяне с предизвикателствата на войните, вътрешните конфликти, несигурността, нестабилността и прехода;

Бъдещо финансиране

24.  Изразява убеждението си, че едновременното изтичане на Споразумението от Котону и на многогодишната финансова рамка на Съюза (МФР) предоставя възможност най-накрая да бъде взето решение за включването на Европейския фонд за развитие в бюджета, за да се засилят ефективността и ефикасността, прозрачността, демократичният контрол, отчетността и видимостта и съгласуваността на финансирането на ЕС за развитието; подчертава обаче, че включването на ЕФР в бюджета следва да се обуславя от i) гарантирано заделяне на финансови средства за поддържане на равнището на финансиране за развиващите се държави и ii) трайно и отделно решение за финансиране от страна на ЕС на разходи в областта на сигурността, свързани със сътрудничеството за развитие и съгласувани с него; подчертава, че дори да бъде включен в бюджета, ЕФР следва да включва показатели, които да са съгласувани със сътрудничеството на ЕС за развитието; настоятелно призовава двете страни да модернизират инструментите за финансиране и да насърчават подкрепата за общия бюджет и бюджета по раздели, когато е възможно;

25.  Посочва, че бюджетът на ЕС вече предоставя инструменти, насочени към специфични партньори, и че включването на ЕФР в бюджета на ЕС може да бъде изготвено така, че да отразява и утвърждава привилегированите отношения между държавите от АКТБ и ЕС с оглед насърчаването на устойчиво развитие; призовава Комисията да представи пътна карта, разглеждаща горепосочените въпроси, преди да представи необходимите предложения за следващата МФР;

26.  Припомня, че бъдещите връзки между АКТБ и ЕС трябва да са с политически характер, например да работят за постигането на общи политически проекти в различни международни форуми, а да не са предимно между донор и получател; поради това подчертава, че принципите на помощта на ЕС за развитие трябва да се прилагат на равноправна основа спрямо всички развиващи се държави и че следователно напредналите държави от АКТБ трябва да престанат да получават помощ за развитие от ЕС, по същия начин като държавите извън АКТБ; счита, че едно по-високо равнище на самофинансиране от страна на държавите от АКТБ би съответствало на амбициите на АКТБ да бъде автономен играч, и подчертава в тази връзка значението на включването в новото споразумение на засилени инструменти за изграждане на капацитета на държавите от АКТБ за финансиране на жизненоважни икономически отрасли; призовава страните да удвоят усилията си за изграждане на капацитет в държавите от АКТБ и да мобилизират и използват пълноценно вътрешните ресурси, по-конкретно чрез укрепване на данъчните системи, гарантиране на добро управление на природните ресурси и стимулиране на индустриализацията и преработването на суровини за местни, регионални и световни пазари;

27.  Подчертава, че 11-ият ЕФР е основният източник на финансиране за Механизма за подкрепа на мира в Африка, въпреки факта, че когато той беше създаден през 2003 г., това трябваше да бъде временно решение; призовава за създаване на специален инструмент за финансиране на разходи в областта на сигурността, свързани със сътрудничеството за развитие;

28.  Отбелязва съобщението на Комисията от 7 юни 2016 г. относно установяването на нова рамка за партньорство с трети страни в рамките на Европейската програма за миграцията; отбелязва, че бюджетът на ЕС и приносът на ЕФР за пакета от 8 милиарда евро е съставен изключително от помощ, която вече е била планирана; призовава помощта за развитие за бенефициентите да не бъде излагана на риск и свързаните с миграцията инициативи да бъдат финансирани посредством нови бюджетни кредити;

29.  Призовава за въвеждане на специален инструмент за всички отвъдморски страни и територии, който да съответства на техния специален статус и на принадлежността им към европейското семейство; призовава за по-тясно сътрудничество между държавите от АКТБ и отвъдморските страни и територии с оглед на стимулиране на приобщаващо и устойчиво развитие в съответните им региони и по-пълно включване на отвъдморските страни и територии в регионалното им обкръжение;

Търговско измерение: споразумения за икономическо партньорство (СИП)

30.  Отново заявява, че СИП представляват основа за регионалното сътрудничество и че трябва да бъдат инструменти за развитие и регионална интеграция; поради това изтъква значението на правно обвързващи разпоредби за устойчивост (относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти) във всички СИП и подчертава важността на създаването на ефективни системи за наблюдение, които включват широк спектър от гражданското общество, с цел да се идентифицират и избегнат евентуални отрицателни последици, дължащи се на либерализацията на търговията;

31.  Призовава за споразумение след изтичането на Споразумението от Котону, което да бъде рамково политическо споразумение, въвеждащо минимални обвързващи изисквания за СИП, за да се гарантира приемственост на връзките на СИП в съществуващото Споразумение от Котону с разпоредбите за устойчивост относно доброто управление, зачитането на правата на човека, в т.ч. сред най-уязвимите лица, и спазването на социалните и екологичните стандарти, както и защото това би осигурило подходяща рамка за устойчивост на развитието и съгласуваност на политиките; призовава за съвместен парламентарен контрол и процес на мониторинг на въздействието на СИП , както и за структурирани механизми за мониторинг от страна на гражданското общество;

o
o   o

32.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Съвета на АКТБ, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Бюрото на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС.

(1) http://www.europarl.europa.eu/intcoop/acp/03_01/pdf/mn3012634_en.pdf
(2) http://www.epg.acp.int/fileadmin/user_upload/Georgetown_1992.pdf
(3) ОВ C 310, 25.8.2016 г., стр. 19.
(4) ОВ C 65, 19.2.2016 г., стр. 257.
(5) ОВ C 67E, 18.3.2010 г., стр.120.
(6) ОВ C 103E, 29.4.2004 г., стр. 833.
(7) http://www.europarl.europa.eu/intcoop/acp/2015_acp2/pdf/101905en.pdf
(8) http://www.europarl.europa.eu/intcoop/acp/2015_acp2/pdf/1081264en.pdf
(9) http://www.africa-eu-partnership.org/sites/default/files/documents/eas2007_joint_strategy_en.pdf
(10) Приети текстове, P8_TA(2015)0336.
(11) http://www.acp.int/content/acp-eu-stand-together-post-2015-development-agenda
(12) http://www.epg.acp.int/fileadmin/user_upload/Sipopo_Declaration.pdf
(13) Резолюция A/RES/69/313 на Общото събрание на ООН.
(14) Резолюция A/RES/70/1 на Общото събрание на ООН.

Правна информация