Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2016/2814(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-1043/2016

Внесени текстове :

B8-1043/2016

Разисквания :

PV 05/10/2016 - 19
CRE 05/10/2016 - 19

Гласувания :

PV 06/10/2016 - 5.6
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0383

Приети текстове
PDF 624kWORD 72k
Четвъртък, 6 октомври 2016 г. - Страсбург Окончателна версия
Конференция на ООН по изменението на климата през 2016 г. в Маракеш, Мароко (СОР 22)
P8_TA(2016)0383B8-1043/2016

Резолюция на Европейския парламент от 6 октомври 2016 г. относно изпълнението на Споразумението от Париж и Конференцията на ООН по изменението на климата (COP 22) в Маракеш, Мароко през 2016 г. (2016/2814(RSP))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към нея,

—  като взе предвид Споразумението от Париж, Решение 1/CP.21 и 21-вата конференция на страните (COP 21) по РКООНИК, както и единадесетата конференция на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото (CMP 11) , проведена в Париж, Франция, от 30 ноември до 11 декември 2015 г.;

—  като взе предвид осемнадесетата конференция на страните (COP 18) по РКООНИК и осмата конференция на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото (CMP 8) , проведена в Доха, Катар, от 26 ноември до 8 декември 2012 г., както и приемането на изменение на Протокола за установяване на втори период на ангажименти по Протокола от Киото от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2020 г.;

—  като взе предвид откриването за подписване на Споразумението от Париж в седалището на Организацията на обединените нации (ООН) в Ню Йорк на 22 април 2016 г., което ще остане отворено до 21 април 2017 г. за 180 държави, подписали Споразумението от Париж и за 27 държави, които са депозирали инструменти за неговата ратификация – с общ дял от 39,08% от общите емисии на парникови газове (ПГ) (считано от 7 септември 2016 г.),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 октомври 2015 г. относно „Към постигане в Париж на ново международно споразумение в областта на климата“(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 март 2016 г., озаглавено „Пътят след Париж: оценка на въздействието на Споразумението от Париж“ (COM(2016)0110),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 април 2013 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за адаптация към изменението на климата“ (COM(2013)0216) и придружаващите го работни документи на службите на Комисията,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 23 и 24 октомври 2014 г.,

—  като взе предвид внасянето на 6 март 2015 г. от Латвия и Европейската комисия пред РКООНИК на планираните национално определени приноси на ЕС и неговите държави членки,

—  като взе предвид Петия доклад за оценка (AR5) на Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) и неговия обобщителен доклад,

—  като взе предвид обобщителния доклад на Програмата на Обединените нации за околната среда от ноември 2014 г., озаглавен „Разликите по отношение на емисиите за 2014 г.“, и доклада на Програмата на Обединените нации за околната среда, озаглавен „Разликите по отношение на адаптирането за 2014 г.“,

—  като взе предвид декларацията на ръководителите, приета на срещата на високо равнище на Г-7 в Шлос Елмау, Германия, на 7 – 8 юни 2015 г., озаглавена „Да мислим за бъдещето. Да действаме заедно“, в която се изразява отново тяхното намерение да се придържат към ангажимента за намаляване на емисиите на парникови газове с 40% до 70% до 20150 г. в сравнение с 2010 г., като е необходимо да се гарантира, че намалението е по-близо до 70%, отколкото до 40%;

—  като взе предвид декларацията на ръководителите, приета на срещата на високо равнище на Г-7 на 26 – 27 май 2016 г. в Исе-Шима, Япония, която призовава всички страни да полагат усилия за влизането в сила на Споразумението от Париж през 2016 г.,

—  като взе предвид доклада на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) от февруари 2016г., озаглавен „Твърде късно, твърде рязко – преходът към нисковъглеродна икономика и системният риск“,

—  като взе предвид енцикликата Laudato si',

—  като взе предвид „10-те основни послания относно изменението на климата“ на Международната комисия за ресурсите от декември 2015 г.,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Споразумението от Париж влиза в сила на 30-ия ден след датата, на която поне 55 страни по Конвенцията, чийто общ приблизителен дял от общите емисии на парникови газове възлиза на най-малко 55%, са депозирали своите документи за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване пред ООН;

Б.  като има предвид, че курсът към намаляване на емисиите, представен чрез предложенията на Комисията за рамка в областта на климата до 2030 г., не е съобразен с целите, определени в Споразумението от Париж; като има предвид, че като първа стъпка целите следва да бъдат коригирани към горната граница на настоящия диапазон до 2050 г., т.е. 95% до 2050 г.;

В.  като има предвид, че усилията за намаляване на глобалното затопляне не следва да се разглеждат като пречка пред стремежа към икономически растеж, а даже напротив – следва да се разглеждат като движеща сила за реализирането на нов и устойчив икономически растеж и заетост;

Г.  като има предвид, че изменението на климата може да увеличи надпреварата за ресурси, като например храна, вода и пасища, може да задълбочи икономическите затруднения и политическата нестабилност и да се превърне в най-голямата движеща сила за разселване на населението както в рамките на националните граници, така и извън тях в не толкова далечно бъдеще; като има предвид, че във връзка с това въпросът за климатичната миграция следва да се постави на челно място в международния дневен ред;

Д.  като има предвид, че най-сериозните последици от изменението на климата ще бъдат понесени от развиващите се държави, по-специално най-слабо развитите държави и малките островни развиващи се държави, които нямат достатъчно ресурси, за да се подготвят за настъпващите промени и да се приспособят към тях; като има предвид, че според МКИК Африка е особено уязвима спрямо това предизвикателство и особено изложена на натиск във връзка с водата, изключително опустошителни метеорологични събития и продоволствена несигурност, предизвикана от суша и опустиняване;

Е.  като има предвид, че на 6 март 2015 г. ЕС и неговите държави членки представиха своите планирани национално определени приноси (ПНОП) на РКООНИК, което ги ангажира с обвързваща цел от най-малко 40% вътрешно намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. съгласно определеното в заключенията на Европейския съвет от 23 октомври 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г.;

Действия във връзка с изменението на климата със солидна научна основа

1.  Припомня, че според научните данни, представени в Петия доклад за оценка на МКИК от 2014 г., затоплянето на климатичната система е безспорно, настъпва изменение на климата, а човешките дейности са доминиращата причина за наблюдаваното затопляне от средата на 20-и век насам; изразява загриженост във връзка с обстоятелството, че широкообхватното и значително по своя характер въздействие на изменението на климата вече е очевидно в природните и в човешките системи на всички континенти и в океаните;

2.  Отбелязва заключенията на секретариата на РКООНИК относно това, че поддържането на настоящите равнища на глобални емисии на парникови газове ще изчерпи в рамките на следващите 5 години останалия бюджет за въглеродни емисии, съответстващ на ограничаване на повишаването на средната температура в световен мащаб до не повече от 1,5 °C; подчертава, че всички държави следва да ускорят прехода към нетни нулеви емисии на парникови газове и устойчивост по отношение на изменението на климата съгласно договореното в Споразумението от Париж, за да предотвратят най-неблагоприятните последици от глобалното затопляне;

3.  Настоятелно призовава развитите държави, и особено ЕС, да намалят драстично своите емисии на парникови газове отвъд настоящите ангажименти, за да предотвратят, доколкото е възможно, мащабното срещане на отрицателни емисии, тъй като технологиите все още не са се доказали като успешни, социално приемливи, икономически ефективни и безопасни;

Спешна необходимост от ратифициране и прилагане на Споразумението от Париж

4.  Приветства Споразумението за климата от Париж като постижение с особено значение за борбата срещу изменението на климата и за многостранното сътрудничество; счита, че то представлява амбициозно, балансирано справедливо и право обвързващо споразумение, и че приемането на споразумението и общото заявяване на планираните национално определени приноси (ПНОП) от общо 187 страни до края на COP 21 бележат решаващ поврат в посока на всеобхватни и колективни действия в световен мащаб, които след осъществяването им окончателно и необратимо ще ускорят прехода към устойчива на климата и неутрална по отношение на климата глобална икономика;

5.  Категорично приветства ангажимента на всички страни покачването на глобалната средна температура да се ограничи значително под 2 °C спрямо равнищата от периода преди индустриализацията и да продължат усилията за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5 °C, както и целта за постигане по справедлив начин на равновесие между антропогенните емисии от източници и поглъщането на парникови газове от поглътители („нулеви нетни емисии“) през втората половина на настоящия век;

6.  Припомня, че ограничаването на повишаването на световната температура до значително под 2 °С не гарантира, че ще бъде избегнато значително неблагоприятно въздействие върху климата; признава, че трябва да се постигне ясно разбиране на конкретните политически последици от ограничаването на повишаването на световната температура до средно 1,5 °C; във връзка с това приветства изготвянето на специален доклад на МКИК през 2018 г. с тази цел; подчертава, че потенциалът на поглътителите за допринасяне към неутралността по отношение на емисиите следва да не се надценява;

7.  Припомня, че е необходима своевременна декарбонизация за да се ограничи повишаването на средната световна температура под 2 °C, като същевременно се полагат усилия за ограничаване на повишаването до 1,5 °C, и че световните емисии на парникови газове следва да достигнат своя пик възможно най-скоро; припомня, че световните емисии следва да бъдат постепенно премахнати до 2050 г. или скоро след това; призовава всички страни, които са в състояние да направят това, да изпълнят своите национални цели и стратегии за декарбонизация, като поставят приоритет върху постепенното премахване на емисиите от въглища, които са най-замърсяващият енергиен източник, и призовава ЕС да работи със своите международни партньори за постигането на тази цел, като предоставя примери на добри практики;

8.  Подчертава, че правно обвързващото Споразумение от Париж и начертаният курс към декарбонизация ще послужат като надеждно ръководство за вземане на решения, ще спомогнат за предотвратяването на скъпо струващо обвързване с инвестиции с висока въглеродна интензивност, ще гарантират сигурност и предсказуемост за бизнеса и инвеститорите и ще насърчат прехода от инвестиции в изкопаеми горива към инвестиции с ниска въглеродна интензивност;

9.  Подчертава, че дори при липса на научни доказателства за последиците от ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 °C за всеки сектор или регион, е ясно, че настоящите усилия, които държавите полагат, не са достатъчни за постигането на тези безопасни граници за най-уязвимите държави; настоятелно призовава всички държави, особено развитите, да увеличат съвместно усилията си и да актуализират своите национално определени приноси (НОП) в контекста на „улесняващия диалог“ през 2018 г.; в този контекст призовава ЕС да поеме ангажимент за допълнително намаляване на емисиите в своите НОП за 2030 г.; напомня, че действията само в Европейския съюз няма да бъдат достатъчни и поради това призовава Комисията и Съвета да засилят своите дейности с цел насърчаване на останалите партньори също да предприемат мерки;

10.  Приветства поетия в Споразумението от Париж ангажимент за намаляване на световните емисии до нулеви нетни емисии през втората половина на века; признава, че това означава повечето сектори в ЕС да постигнат нулеви емисии значително по-рано; подчертава, че ЕС трябва да оказва натиск върху страните, които не следват посока, съответстваща на Споразумението от Париж;

11.  Настоятелно призовава за бързо влизане в сила на Споразумението от Париж и призовава Комисията и държавите членки да осигурят ранно и бързо ратифициране, за да не се забави влизането в сила на споразумението; поради това призовава Комисията да докладва редовно на Парламента и на компетентните комисии относно достигнатите етапи в процеса на ратифициране и особено относно причините за всякакви възможни пречки, с които все още се сблъскват; приветства факта, че редица държави членки вече са започнали, а някои дори са приключили своите национални процедури по ратифициране;

12.  Изразява съжаление, че въпреки това сборът на всички ПНОП не сближава света до целта от 2 °C; изтъква, че е необходима по-голяма амбиция и призовава към съгласувани действия на ЕС и останалите главни източници на емисии, за да се приведат техните ПНОП в съответствие с ангажиментите в Споразумението от Париж; подчертава спешността и изключително важното значение на това всички страни, включително ЕС, да увеличават ангажиментите си за намаляване на емисиите в своите НОП на всеки пет години в съответствие с механизма за амбициозност в Споразумението от Париж; счита, че НОП са основен инструмент при планирането на развитието на национално равнище в съответствие с Целите за устойчиво развитие;

13.  Подчертава, че е важно да се покаже, че ЕС се придържа към споразумението от Париж, наред с другото чрез преразглеждане на своите собствени средно- и дългосрочни политически цели и инструменти, и да се започне този процес на възможно най-ранен етап, за да се даде възможност за всеобхватен дебат, в който Парламентът следва да играе ключова роля в партньорство с представители на националните, регионалните и местните органи, на гражданското общество и на промишления сектор; призовава Комисията да изготви стратегия за нулеви емисии до средата на века за ЕС, като предвиди икономически ефективен курс към достигане на целта за нулеви емисии, приета в Споразумението от Париж;

COP 22 в Маракеш

14.  Счита, че следва да се постигне напредък в преговорите по ключовите елементи на Споразумението от Париж, включително подобрени правила за прозрачност, подробности за глобалния преглед на актуалното състояние, допълнителни насоки относно ПНОП, разбиране на диференциацията, загубите и вредите, финансирането на борбата срещу изменението на климата и подкрепата за изграждане на капацитет, приобщаващо многостепенно управление, както и механизъм, който да улеснява изпълнението и да насърчава спазването; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да изпълнят ангажиментите, договорени в рамките на Споразумението от Париж, особено по отношение на приноса на ЕС към смекчаването на последиците от изменението на климата и приспособяването към тях, както и неговата подкрепа в областите на финансирането, трансфера на технологии и изграждането на капацитет, независимо от евентуални промени в статута на държави – членки на ЕС;

15.  Подчертава, че времето е от съществено значение в съвместните усилия за борба с изменението на климата и за изпълнение на Споразумението от Париж; изтъква, че ЕС има и капацитета, и отговорността да бъде лидер, като даде пример и незабавно започне работата за привеждане на своите цели в областта на климата и енергетиката в съответствие с договорената международна цел за ограничаване на повишаването на средната световна температура под 2 °C, като същевременно полага усилия да ограничи това повишаване до 1,5 °C;

16.  Насърчава ЕС и държавите членки да продължат своето активно участие в т.нар. „Коалиция на големите амбиции“ и да се ангажират да ускорят напредъка на преговорите и да подкрепят мароканското председателство в неговото съсредоточаване върху приноса на енергията от възобновяеми източници и мерките за приспособяване в глобалната борба срещу изменението на климата;

17.  Изтъква необходимостта от започването на разисквания относно формата на предвидения за 2018 г. „улесняващ диалог“, който ще представлява ключова възможност да се сложи край на все още съществуващите несъответствия по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата, като се имат предвид настоящите планирани национално определени приноси (ПНОП); счита, че ЕС следва да играе активна роля в този първи „улесняващ диалог“, за да се направи равносметка на колективната амбиция и на напредъка при изпълнението на ангажиментите; призовава Комисията и държавите членки да представят много преди „улесняващия диалог“ допълнително намаляване на емисиите на парникови газове, които надхвърлят настоящите ангажименти по Споразумението от Париж и допринасят за преодоляване на пропуските в областта на смекчаването на климата в съответствие с възможностите на ЕС;

18.  Припомня, че увеличаването на действията за смекчаване на последиците от изменението на климата в периода преди 2020 г. е абсолютно необходима предпоставка за постигане на дългосрочните цели на Споразумението от Париж и ключов елемент за оценяване на успеха на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата в Маракеш (COP 22);

Амбиция за периода до 2020 г. и Протоколът от Киото

19.  Отбелязва, че в момента ЕС успешно напредва към преизпълнението на своята цел за 2020 г. относно намаляването на емисиите на парникови газове и изпълнението на своята цел за 2020 г. за възобновяемите източници на енергия и че са постигнати значителни подобрения във връзка с интензивността на използването на енергия благодарение на повишената енергийна ефективност на сгради, продукти, промишлени процеси и превозни средства, като в същото време европейската икономика отбеляза реален растеж от 45% от 1990 г. насам; подчертава обаче, че необходимостта от по-голяма амбиция и повече действия, за да се запазят достатъчно стимули за намаляване на емисиите на парникови газове, което е необходимо за постигането на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката до 2050 г.; подчертава, че е отбелязан недостатъчен напредък в намаляването на емисиите на парникови газове в транспортния и селскостопанския сектор по отношение на целите за 2020 г. и че е необходимо да се увеличат усилията с оглед на приноса на тези сектори за намаляване на емисиите до 2030 г.;

20.  Подчертава, че целите 20/20/20 за емисиите на парникови газове, възобновяемите източници на енергия и икономиите на енергия изиграха ключова роля при стимулирането на този напредък и поддържането на заетостта на повече от 4,2 милиона души в различни екологични промишлени сектори с отбелязан непрекъснат растеж по време на икономическата криза;

21.  Пояснява, че макар вторият период на ангажименти по Протокола от Киото да е ограничен по своя обхват, той следва да се разглежда като много важна междинна стъпка и поради това призовава страните, включително държавите – членки на ЕС, да приключат процеса на ратификация възможно най-скоро; отбелязва, че Парламентът изпълни своята роля, като даде своето одобрение, и приветства държавите членки, които вече приключиха своите вътрешни процедури;

Всеобхватно усилие от страна на всички сектори

22.  Приветства развитието на схемите за търговия с емисии в световен мащаб, включително 17 схеми за търговия с емисии, прилагани на четири континента, възлизащи на 40% от световния БВП, които спомагат за намаляването на световните равнища на емисиите по разходно ефективен начин; насърчава Комисията да стимулира връзки между СТЕ на ЕС и други схеми за търговия с емисии, с цел да се създадат международни пазарни механизми за въглеродни емисии и да се увеличи амбицията в областта на климата, като същевременно се спомогне за намаляване на риска от изместване на въглеродни емисии чрез осигуряване на равнопоставени условия за конкуренция; призовава да бъдат положени големи усилия за задържане на всяка държава членка с променящ се статут в СТЕ на ЕС; призовава Комисията да въведе предпазни мерки, за да гарантира, че свързването на СТЕ на ЕС има постоянен принос за смекчаване на последиците от изменението на климата и не застрашава вътрешната цел на ЕС за емисии на парникови газове;

23.  Подчертава, че в съответствие със заключенията на МКИК емисиите от земеползването (за земеделие, за животновъдство, за горски площи и други видове земеползване) имат значителен разходноефективен потенциал за смекчаване на последиците и повишаване на устойчивостта, както и че поради това е необходимо да се засилят дейностите на ЕС и международното сътрудничество, за да се оцени по-добре и да се оптимизира потенциалът за улавяне на емисиите от земеползване, с цел да се гарантира безопасно и трайно улавяне на СО2; във връзка с това отбелязва конкретните възможности, свързани с агролесовъдството; посочва важното споразумение относно свързаните с непреките промени в земеползването емисии на парникови газове, постигнато при започването на парламентарния мандат, и се надява, че приносът на Парламента към преговорите в този случай може да се превърне в основа за амбициозно решение по време на предстоящото преразглеждане на правилата;

24.  Отбелязва, че на обезлесяването и деградацията на горите се дължат 20% от световните емисии на парникови газове, и подчертава ролята на горите и на тяхното активно устойчиво управление за смекчаване на последиците от изменението на климата и необходимостта от засилване на способностите за приспособяване и устойчивостта на горите към изменението на климата; подчертава необходимостта от усилия за смекчаване на последиците, насочени към сектора на тропическите гори (REDD +); подчертава, че постигането на целта за ограничаване на глобалното затопляне под 2 °C вероятно ще се окаже невъзможно без тези усилия за смекчаване на последиците; освен това призовава ЕС да увеличи международното финансиране за намаляване на обезлесяването в развиващите се държави;

25.  Подчертава, че е важно въпросът за правата на човека да остане в основата на действията в областта на климата, и настоява Комисията и държавите членки да гарантират, че в преговорите относно мерките за приспособяване се признава необходимостта от зачитане, опазване и насърчаване на правата на човека, включващи, наред с другото, равенството между половете, пълното и равноправно участие на жените и активната подкрепа за справедлив преход на работната сила, създаващ достойна заетост и качествени работни места за всички;

26.  Призовава земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (LULUCF) да се включат в рамката на ЕС в областта на климата и енергетиката за 2030 г., като се има предвид, че тези емисии трябва да бъдат отчитани отделно, за да се избегне използването на поглъщането от LULUCF на ЕС за намаляване на усилието за смекчаване на последиците от изменението на климата в други сектори;

27.  Припомня, че транспортният сектор е вторият по значимост източник на парникови газове; изразява съжаление, че международното въздухоплаване и корабоплаване не са посочени в Споразумението от Париж; настоява върху необходимостта от въвеждане на набор от политики с цел намаляване на емисиите от този сектор; изтъква отново необходимостта страните по РКООНИК да предприемат действия за ефективно регулиране и ограничаване на емисиите от международния въздушен и морски транспорт в съответствие с потребностите и спешността на положението; призовава всички страни да работят чрез Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) и Международната морска организация (ММО) за създаването на глобална политическа рамка, която да дава възможност за ефективна реакция, както и за предприемане на мерки за определяне на подходящи цели преди края на 2016 г. за постигане на необходимото намаляване с оглед на целта за задържане на повишаването на температурата значително под 2 °C;

28.  Припомня, че парниковите газове от въздухоплаването бяха включени в СТЕ на ЕС на 1 януари 2012 г., като се задължават всички оператори на въздухоплавателни средства, попадащи в обхвата на СТЕ, да получават квоти за въглеродни емисии; отбелязва приемането на две решения за „спиране на часовника“ през 2013 и 2014 г., с които временно беше намален обхватът на СТЕ на ЕС, за да бъдат изключени международните полети с цел да се даде време на ИКАО за разработване на глобална основана на пазара мярка за намаляване на емисиите от международното въздухоплаване и отбелязва, че посоченото освобождаване ще изтече, считано от 2017 г.;

29.  Призовава в рамките на текущата 39-а сесия на събранието на ИКАО да разработи справедлива и стабилна глобална основана на пазара мярка, която да се прилага на международно равнище от 2020 г. нататък; изразява дълбоко разочарование във връзка с настоящото предложение, което се обсъжда в ИКАО, и припомня, че изменение на действащото законодателство относно включването на въздухоплаването в СТЕ на ЕС може да се разглежда, само ако глобалната основана на пазара мярка е амбициозна, и че във всеки случай вътрешноевропейските полети ще продължат да бъдат обхванати от СТЕ на ЕС;

30.  Подчертава, че предупреждението на Европейския съвет за системен риск (ЕССР), че закъснялото осъзнаване на значението на контрола върху емисиите може да доведе до внезапно прилагане на количествените ограничения върху използването на енергийни източници с висока въглеродна интензивност и че разходите, свързани с прехода, ще бъдат съответно по-високи, което може да окаже въздействие върху икономическата дейност и финансовите институции; призовава Комисията да направи допълнителна оценка на възможните системни рискове, свързани с внезапния преход, и при необходимост да предложи изисквания и политики за прозрачност на финансовите пазари с цел смекчаване на системните рискове във възможно най-голяма степен;

31.  Подчертава основната роля, която ще изпълнява кръговата икономика при прехода към нисковъглеродно общество; посочва, че действията, насочени единствено към намаляване на емисиите, без да се взема под внимание приносът от въвеждането на производство на енергия от възобновяеми източници и ефективно използване на ресурсите, няма да постигнат своята цел; счита, че – като се има предвид въздействието на емисиите на парникови газове от добива на суровини и управлението на отпадъците – преходът към модел на глобална кръгова икономика трябва да бъде подобаващо разгледан от 22-рата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 22);

32.  Изтъква значението на цялостния, системен подход при планирането и прилагането на политики за намаляване на емисиите на парникови газове и посочва по-специално прекъсването на обвързаността между икономическия растеж и благосъстоянието на хората, от една страна, и потреблението на ресурси, от друга страна, тъй като ефективното използване на ресурсите намалява както емисиите на парникови газове, така и други видове неблагоприятни въздействия върху околната среда и ресурсите, като същевременно създава възможност за устойчив растеж, докато политиката, насочена единствено към намаляване на емисиите на парникови газове, няма да гарантира едновременно с това ефективно използване на ресурсите; подчертава, че ефективното използване на ресурсите създава възможност за икономически печалби и ползи от гледна точка на околната среда; подчертава, че кръговата икономика и произтичащото от нея правилно управление на природните ресурси могат да бъдат ключово средство за решаването на въпроса с изменението на климата; посочва например, че голяма част от потреблението на енергия е пряка последица от добива, преработката, превозването, преобразуването, използването и обезвреждането на ресурси; посочва, че увеличаването на производителността на ресурсите чрез по-висока ефективност и намаляване на прахосването на ресурси чрез повторно използване, преработка и рециклиране допринасят за значително намаляване на потреблението на ресурси, а същевременно и на емисиите на парникови газове; във връзка с това посочва работата на Международната комисия за ресурсите;

Намаляване на емисиите на CO2

33.  Приветства декларацията на ръководителите, приета по време на срещата на върха на Г-7 в Исе-Шима, Япония на 26—27 май 2016 г., в която се подчертава значението на намаляването на емисиите на атмосферни замърсители с краткотраен живот, включително индустриални сажди, хидрофлуоровъглеводороди (HFC) и метан, за да се спомогне за забавянето на темповете на затопляне в краткосрочен план;

34.  Призовава за приемането на амбициозно глобално поетапно извеждане от употреба на HFC през 2016 г. съгласно Монреалския протокол; припомня, че ЕС прие амбициозно законодателство за постепенното намаляване на употребата на HFC със 79% до 2030 г., тъй като благоприятни за климата алтернативи са широко достъпни и техният потенциал следва да се използва пълноценно; отбелязва, че постепенното намаляване на използването на HFC е лесноосъществимо действие с цел смекчаване на последиците в ЕС и извън него;

Промишленост и конкурентоспособност

35.  Подчертава факта, че борбата с изменението на климата е приоритет и следва да се води в световен мащаб, като се гарантират енергийната сигурност и постигането на устойчив икономически растеж и работни места;

36.  Подчертава, че инвестициите, свързани с изменението на климата, изискват стабилна и предсказуема правна уредба и ясни политически сигнали;

37.  Приветства факта, че Китай и други основни конкуренти на енергоемките промишлени сектори на ЕС въвеждат търговия с въглеродни емисии или други механизми за ценообразуване; счита, че докато бъдат постигнати условия на равнопоставеност, ЕС следва да поддържа подходящи и пропорционални мерки, за да гарантира конкурентоспособността на своята промишленост и да предотвратява при необходимост изместването на въглеродни емисии, като има предвид, че политиките в областта на енергетиката, промишлеността и климата вървят ръка за ръка;

38.  Подчертава, че е важно да се използват по-добре съществуващите програми и инструменти, като например „Хоризонт 2020“, които са отворени за участие от трети държави, особено в областта на енергетиката, изменението на климата и устойчивото развитие, и че е важно устойчивостта да се интегрира в съответните програми;

Енергийна политика

39.  Призовава ЕС да окаже натиск върху международната общност за незабавно приемане на конкретни мерки, в това число график за постепенно премахване на вредните в екологично или икономическо отношение субсидии, включително за изкопаеми горива;

40.  Подчертава, че приемането на по-амбициозна цел за енергийна ефективност в Европейския съюз може да спомогне за постигането на амбициозна цел относно изменението на климата и същевременно да намали риска от изместване на въглеродни емисии;

41.  Подчертава значението на енергийната ефективност и на енергията от възобновяеми източници за намаляване на емисиите, както и за реализирането на стопански икономии, за енергийната сигурност и за предотвратяване и облекчаване на енергийната бедност с цел защита и подпомагане на уязвимите и бедните домакинства; призовава за глобално насърчаване на мерките за енергийна ефективност и на разработването на възобновяеми източници на енергия (например чрез стимулиране на собственото производство и на потреблението на възобновяеми източници на енергия) и припомня, че енергийната ефективност и възобновяемите източници на енергия са две от основните цели на енергийния съюз на ЕС;

Научни изследвания, иновации и цифрови технологии

42.  Подчертава факта, че научните изследвания и иновациите, свързани с политиките в областта на изменението на климата и приспособяването към него, както и eфективно използващите ресурсите и нискоемисионни технологии са ключът в борбата срещу изменението на климата по икономически ефективен начин, намаляват зависимостта от изкопаеми горива и следва да насърчават използването на вторични суровини; поради това призовава да бъдат поети глобални ангажименти за увеличаване и насочване на инвестициите в тази област;

43.  Припомня, че научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността са един от петте стълба в стратегията на ЕС за енергиен съюз; отбелязва, че ЕС е решен да остане глобален лидер в тези области, като същевременно развива тясно научно сътрудничество с международните партньори; подчертава значението на изграждането и поддържането на силен иновационен капацитет в развитите и бързо развиващите се държави за внедряването на чисти и устойчиви енергийни технологии;

44.  Припомня ролята на катализатор, която могат да изпълняват цифровите технологии при трансформирането на енергийната система; подчертава значението на разработването на технологии за съхраняване на енергия, което ще допринесе за декарбонизацията на електроенергийния сектор и на секторите за топлоснабдяване и охлаждане за домакинствата;

45.  Подчертава значението на увеличаването на броя на квалифицираните работници, заети в сектора, и насърчаването на знанията и най-добрите практики за стимулиране на създаването на качествени работни места, като същевременно се подкрепя преходът при работната сила, когато е необходимо;

46.  Призовава за по-добро използване на технологиите, като например космическите спътници, за точно събиране на данни за емисиите, температурата и изменението на климата; посочва по-специално приноса на програма „Коперник“; призовава също така за прозрачно сътрудничество и споделяне на информация между държавите и за отворени данни за научната общност;

Роля на недържавните участници

47.  Подчертава действията, които се предприемат от все по-широк кръг от недържавни участници с цел декарбонизация и постигане на по-голяма устойчивост по отношение на изменението на климата; подчертава значението на структурирания и конструктивен диалог между правителствата, бизнес общността, включително малките и средните предприятия, градовете, регионите, международните организации, гражданското общество и академичните институции и на гарантирането на тяхното участие при планирането и изпълнението на действията в областта на климата, за да се мобилизират устойчиви действия в световен мащаб за изграждането на нисковъглеродни и устойчиви общества; приветства създаването на „Глобална програма за действия в областта на климата“, която се основава на „План за действие Лима—Париж“, като включва седемдесет инициативи с участието на множество заинтересовани страни в различни сектори;

48.  Подчертава, че платформата Зона на недържавните участници за действия в областта на климата (Non-State Actors Zone for Climate Action, NAZCA) следва да бъде напълно интегрирана в рамката на РКООНИК; отбелязва, че местните и регионалните органи имат най-голям принос към „Плана за действие Лима – Париж“ и NAZCA и вече доказаха своя ангажимент да работят по изпълнението на Споразумението от Париж по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата и приспособяването към тях, като гарантират хоризонтална координация и интегриране на политиката в областта на изменението на климата, предоставят правомощия на местните общности и гражданите и насърчават процесите на обществени промени и иновации, особено чрез инициативи като Глобалния конвент на кметовете и меморандума за разбирателство „Under 2“;

49.  Призовава ЕС и неговите държави членки да работят с всички участници от гражданското общество (институции, частния сектор, НПО и местните общности) за разработването на инициативи за намаляване на емисиите в ключови сектори (енергетика, технологии, градове, транспорт), както и на инициативи за приспособяване и устойчивост в отговор на проблеми с приспособяването, особено по отношение на достъпа до вода, продоволствената сигурност и предотвратяването на рискове; приканва всички правителства и участници от гражданското общество да подпомагат и укрепват тази програма за действие;

50.  Счита за важно да се гарантира, че законното лобиране по време на преговорите относно бъдещата СОР 22 се характеризира с възможно най-висока степен на прозрачност и че всички официално признати заинтересовани страни имат равен достъп до цялата необходима информация;

51.  Припомня на страните и на самата ООН, че индивидуалните действия са толкова важни, колкото и действията на правителствата и институциите; поради това призовава за по-голям стремеж към организиране на кампании и действия за повишаване на осведомеността и за информиране на обществеността за малките и големите стъпки, които могат да допринесат за борбата срещу изменението на климата в развитите и в развиващите се държави;

Устойчивост по отношение на климата чрез приспособяване

52.  Подчертава, че действията за приспособяване са неизбежна необходимост за всички държави, за да могат те да сведат до минимум отрицателното въздействие и да използват пълноценно възможностите за устойчив на климата растеж и устойчиво развитие; призовава съответно за определяне на дългосрочни цели за приспособяване; припомня, че развиващите се държави, по-специално най-слабо развитите държави и малките островни развиващи се държави, които са допринесли най-малко за изменението на климата, са най-уязвими по отношение на неговото неблагоприятно въздействие и разполагат с най-малък капацитет за приспособяване;

53.  Призовава Комисията да извърши преглед на стратегията на ЕС за приспособяване към изменението на климата, приета през 2013 г.; приканва Комисията да предложи правно обвързващ инструмент, ако се счете, че предприетите в държавите членки действия са недостатъчни;

54.  Подчертава тежките отрицателни последици, които често са и необратими, от непредприемането на действия, като припомня, че изменението на климата засяга всички региони по света по различни, но причиняващи големи вреди начини, което води до миграционни потоци и човешки жертви, както и до загуби в сферата на икономиката и околната среда и в социалната сфера; подчертава, че съгласуваното насърчаване в световен мащаб с политически и финансови средства на иновациите в областта на чистите и възобновяемите източници на енергия е от решаващо значение за постигането на нашите цели по отношение на климата и за създаването на благоприятни условия за растеж;

55.  Призовава за сериозно признаване на проблема с климатичните бежанци и на неговия обхват в резултат на климатичните бедствия, причинени от глобалното затопляне; отбелязва със загриженост, че 166 милиона души са били принудени да напуснат домовете си заради наводнения, бури, земетресения или други бедствия в периода 2008—2013 г.; насочва вниманието по-специално към факта, че свързани с климата явления в някои части на Африка и на Близкия Изток биха могли да допринесат за политическа нестабилност, икономически затруднения и задълбочаване на кризата с бежанците в Средиземноморието;

56.  Приветства усилията на Варшавския международен механизъм относно загубите и щетите, който ще бъде подложен на преглед в рамките на COP 22; призовава за това, механизмът да продължи да подобрява разбирането и експертните знания по въпроса как въздействието на изменението на климата засяга моделите на миграция, разселване и мобилност на хората, както и да насърчава прилагането на това разбиране и на тези експертни знания;

57.  Призовава ЕС и всички други държави да предприемат мерки във връзка с измерението, свързано с правата на човека, и със социалните последици от изменението на климата, да гарантират защитата и насърчаването на правата на човека и солидарността и да предоставят подкрепа на най-бедните държави, чиито възможности са ограничени от последиците от изменението на климата;

Подкрепа за развиващите се държави

58.  Подчертава значението на ролята, която изпълняват и развиващите се държави за постигането на целите на Споразумението от Париж и необходимостта да се помогне на тези държави да изпълняват своите планове в областта на климата, като се използват пълноценно полезните взаимодействия със съответните цели за устойчиво развитие на прилаганите мерки в областта на климата, плана за действия от Адис Абеба и „Програма 2030“;

59.  Подчертава необходимостта от подкрепа за всеобщия достъп до устойчива енергия в развиващите се държави, по-специално в Африка, чрез засилено внедряване на възобновяеми източници на енергия; посочва, че Африка има огромни природни ресурси, които могат да гарантират нейната енергийна сигурност; подчертава, че, в крайна сметка, ако електроенергийните междусистемни връзки бъдат успешно изградени, част от енергията за Европа би могла да се доставя от Африка;

60.  Подчертава, че ЕС притежава опита, капацитета и глобалното влияние, за да бъде лидер в изграждането на по-интелигентна, по-чиста и по-устойчива инфраструктура, която е необходима за извършването на глобалния преход, насърчаван чрез Споразумението от Париж; призовава ЕС да подкрепя усилията на развиващите се държави в прехода към нисковъглеродни общества, които да са по-приобщаващи, по-устойчиви в социално отношение и по отношение на околната среда, по-процъфтяващи и по-сигурни;

Финансиране на борбата срещу изменението на климата

61.  Отбелязва, че са необходими допълнителни усилия, за да се осигури мобилизирането на финансиране за борбата срещу изменението на климата и да се постигне целта за 100 милиарда щатски долара до 2020 г.; приветства продължаването на усилията до 2025 г.; призовава настойчиво ЕС и всички страни, които са в състояние да направят това, да изпълнят своите задължения за предоставяне на финансиране за борбата срещу изменението на климата, за да подкрепят полагането на по-големи усилия за намаляване на парниковите газове и приспособяване към последиците от изменението на климата, като се имат предвид мащабът и спешността на това предизвикателство; признава, че свеждането до минимум на опасните последици от изменението на климата ще изисква значително по-големи инвестиции в икономика с ниски въглеродни емисии, която е устойчива на изменението на климата, и усилия за постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива; подчертава значението на това да се стимулират по-големи финансови потоци чрез определяне на цените на въглеродните емисии и публично-частни партньорства;

62.  Призовава за конкретни ангажименти на ЕС и международни ангажименти за осигуряване на допълнителни източници за финансиране на борбата срещу изменението на климата, включително въвеждането на данък върху финансовите сделки, заделянето на част от квотите за емисии по СТЕ на ЕС в периода 2021 – 2030 г. и разпределянето на приходите от мерки на ЕС и международни мерки във връзка с емисиите от въздушния и морския транспорт за международно финансиране на борбата срещу изменението на климата и предвидения Зелен фонд за климата, наред с другото, за проекти за технологични иновации;

63.  Приветства ангажимента в рамките на Споразумението от Париж за привеждане на всички финансови потоци в съответствие с целта за ниски емисии на парникови газове и устойчиво на изменението на климата развитие; счита, че това налага ЕС незабавно да се заеме с въпроса за финансовите потоци към изкопаемите горива и инфраструктурата с висока въглеродна интензивност;

64.  Очаква с надежда улесняващия диалог, за де се посочат възможности за увеличаване на финансовите ресурси и за подкрепа за засилване на действията за смекчаване на последиците, които се предприемат от всички страни; признава отговорността на всички участници, донори и получатели на помощ да си сътрудничат с цел да се увеличи подкрепата и тя да стане по-достъпна и по-ефективна;

65.  Призовава Комисията да предприеме пълна оценка на възможните последици от Споразумението от Париж за бюджета на ЕС и да разработи специален, автоматичен механизъм на ЕС за финансиране, предоставящ допълнителна и подходяща подкрепа с цел да се осигури справедливо участие на ЕС при постигането на целта за международно финансиране на борбата срещу изменението на климата в размер на 100 милиарда щатски долара;

66.  Призовава за ценообразуване на широка основа за въглеродните емисии като инструмент за управление на емисиите, приложим в световен мащаб, и за разпределянето на приходите от търговия с емисии за инвестиции, свързани с борбата срещу изменението на климата, както и на приходите от ценообразуването за въглеродните емисии по отношение на горивата за международния транспорт; призовава също така за частично използване на селскостопанските субсидии за гарантиране на инвестициите в производството и използването на енергия от възобновяеми източници в селските стопанства; подчертава значението на мобилизирането на капитал от частния сектор и на деблокирането на необходимите инвестиции в нисковъглеродни технологии; призовава правителствата и публичните и частните финансови институции, в това число банките, пенсионните фондове и застрахователните дружества, да поемат амбициозен ангажимент за привеждане на практиките за кредитиране и инвестиции в съответствие с целта за задържане на затоплянето под 2 °C и оттегляне на инвестициите от изкопаемите горива, включително постепенното премахване на експортните кредити за инвестиции в изкопаеми горива; призовава за специални публични гаранции в полза на „зелените“ инвестиции, за екологичните маркировки и фискалните предимства за „зелените“ инвестиционни фондове и за издаване на „зелени“ облигации;

67.  Изтъква значението на обмена на добри практики относно интегрирането на въпросите във връзка с устойчивостта във финансовите сектори – както на международно, така и на европейско равнище, и призовава да се разгледа възможността за маркирането на финансовите продукти, извършвано чрез оценка и доклад относно степента, в която са изложени на рискове, свързани с изменението на климата, както и техния принос за прехода към ниски въглеродни емисии, така че на инвеститорите да може да се предоставя надеждна и сбита информация по извънфинансовите въпроси;

Дипломатическа дейност във връзка с изменението на климата

68.  Приветства постоянния акцент на ЕС върху дипломацията във връзка с изменението на климата, която е от основно значение за извеждането на преден план на действията във връзка с изменението на климата в страните партньори и по отношение на общественото мнение в световен мащаб; подчертава факта, че ЕС, неговите държавите членки и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) имат огромен капацитет в областта на външната политика и трябва да проявят лидерство в рамките на форумите по въпросите на изменението на климата; подчертава, че амбициозните и спешни действия във връзка с изменението на климата и изпълнението на ангажиментите по линия на COP 21 трябва да продължат да бъдат един от приоритетите на ЕС по време на двустранните и междурегионалните диалози на високо равнище със страните партньори, в рамките на Г-7, Г-20, ООН и други международни форуми;

69.  Призовава ЕС да насочи своите усилия за дипломация в областта на климата върху това да се гарантира изграждането на здрава структура на Споразумението от Париж;

Европейският парламент

70.  Поема ангажимент да ратифицира Споразумението от Париж във възможно най-кратък срок и да използва своята международна роля и членството си в международни парламентарни мрежи с цел да полага непрекъснати усилия за постигането на напредък в посока на бързо ратифициране и прилагане на Споразумението от Париж;

71.  Счита, че с оглед на факта, че Парламентът също така ще трябва да даде съгласието си за сключването на всяко едно международно споразумение, той трябва да бъде добре интегриран в делегацията на ЕС; поради това изразява очакване да му бъде предоставена възможност да присъства на координационните заседания на ЕС в Маракеш и да му бъде гарантиран достъп до всички подготвителни документи от момента на започване на преговорите;

o
o   o

72.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки и на Секретариата на РКООНИК, с молба тя да бъде разпространена до всички страни, които не са държави – членки на ЕС.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0359.

Правна информация