Европейският парламент,

—  като взе предвид двете искания на главния прокурор към Апелативния съд на Париж, получени на 14 март 2016 г. и обявени на пленарно заседание на 8 юни 2016 г., за снемане на имунитета на Жан-Мари Льо Пен във връзка с две висящи дела, образувани от съдия-следователи в Парижкия окръжен съд по обвинение в подбуждане към расова омраза (2211/15/21 и 2226/15/9), като и двете дела се отнасят до едни и същи факти,

—  като изслуша Жан-Мари Льо Пен съгласно член 9, параграф 5 от своя правилник,

—  като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

—  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г., 6 септември 2011 г. и 17 януари 2013 г.(1),

—  като взе предвид член 26 от Конституцията на Френската република,

—  като взе предвид член 5, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 9 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0301/2016),

Α.  като има предвид, че двама съдия-следователи в Парижкия окръжен съд са поискали снемане на парламентарния имунитет на Жан-Мари Льо Пен във връзка с обвинение в престъпление;

Б.  като има предвид, че според член 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз членовете на Европейския парламент притежават на територията на тяхната собствена държава имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти;

В.  като има предвид, че съгласно член 26 от Конституцията на Френската република „никой член на парламента не може да бъде преследван, издирван, арестуван, задържан или съден заради неговото мнение или заради начина на гласуване при упражняване на функциите му“ и че без парламентарно одобрение „никой член на парламента не може да бъде задържан за извършено престъпление или друго правонарушение, нито да бъде лишаван от свобода или подлаган на ограничения на неговата свобода“;

Г.  като има предвид, че съгласно член 8 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз членовете на Европейския парламент не могат да бъдат подлагани на претърсване, задържане или съдебно производство във връзка с изразените от тях мнения или подадените от тях гласове при изпълнението на задълженията им;

Д.  като има предвид, че тази разпоредба има за цел да гарантира, че членовете на Европейския парламент по принцип имат право на свобода на словото, но това право не им предоставя пълна свобода за нанасяне на обида, клевета, подбуждане към омраза или излагане на накърняващи доброто име твърдения или изразяване на каквото и да е друго мнение, което противоречи на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз;

Е.  като има предвид, че разпоредбите относно парламентарния имунитет трябва да се тълкуват в контекста на ценностите, целите и принципите на Договорите на ЕС;

Ж.  като има предвид, че този абсолютен имунитет на членовете на ЕП обхваща не само мненията, изразени от членовете на ЕП по време на официалните заседания на Парламента, но и мнения, изразени на други места, например в медиите, когато е налице „връзка между изразеното мнение и […] парламентарните задължения“;

З.  като има предвид, че срещу Жан-Мари Льо Пен е повдигнато обвинение, че е извършил публично подбуждане към расова омраза във видеозапис, публикуван в интернет на 6 юни 2014 г.;

И.  като има предвид, че не съществува връзка между изразеното мнение и парламентарните задължения на Жан-Мари Льо Пен и че следователно последният не е действал в изпълнение на своите задължения като член на Европейския парламент;

Й.  като има предвид, че няма признаци за подозрение за fumus persecutionis, т.е. за опит за накърняване на политическата дейност на Жан-Мари Льо Пен;

1.  Решава да снеме имунитета на Жан-Мари Льо Пен;

2.  Възлага на своя председател да предаде незабавно настоящото решение и доклада, изготвен от неговата компетентна комисия, на компетентните органи на Френската република.

(1) Решение на Съда от 12 май 1964 г., Wagner/Fohrmann и Krier, 101/63, ECLI:EU:C:1964:28; решение на Съда от 10 юли 1986 г., Wybot/Faure и други, 149/85, ECLI:EU:C:1986:310; решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г., Mote/Парламент, T-345/05, ECLI:EU:T:2008:440; решение на Съда от 21 октомври 2008 г., Marra/De Gregorio и Clemente, C‑200/07 и C-201/07, ECLI:EU:C:2008:579; решение на Общия съд от 19 март 2010 г., Gollnisch/Парламент, T-42/06, ECLI:EU:T:2010:102; решение на Съда от 6 септември 2011 г., Patriciello, C‑163/10, ECLI:EU:C:2011:543; решение на Общия съд от 17 януари 2013 г., Gollnisch/Парламент, T-346/11 и T-347/11, ECLI:EU:T:2013:23.