Показалец 
Приети текстове
Вторник, 12 април 2016 г. - СтрасбургОкончателна версия
Продукти с произход от определени страни от АКТБ ***I
 Спогодба за партньорство в областта на рибарството с Дания и Гренландия: възможности за риболов и финансови средства ***
 Споразумение между ЕС и Макао относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги ***
 Минимална стандартна ставка на ДДС *
 Споразумение за стратегическо сътрудничество между Бразилия и Европол *
 Искане за снемане на имунитета на Херман Винклер
 Конвенция на Организацията на обединените нации по морско право: аспекти, свързани с риболова
 Разплодни животни и зародишни продукти от тях ***I
 Положението в Средиземно море и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията
 Годишни доклади за 2012 и 2013 г. относно субсидиарността и пропорционалността
 Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT)
 Към подобрено регулиране на единния пазар
 Обучение за Европейския съюз в училище
 Еразъм+ и други инструменти за насърчаване на мобилност при професионалното образование и обучение
 Ролята на ЕС в рамките на международните финансови, парични и регулаторни институции и органи
 Непромишлен крайбрежен риболов в зависимите от риболова региони
 Външно измерение на общата политика в областта на рибарството, включително споразуменията в областта на рибарството

Продукти с произход от определени страни от АКТБ ***I
PDF 474kWORD 101k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 април 2016 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за прилагане на режима за продукти с произход от определени страни, които са част от групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), предвидени в споразуменията, установяващи или водещи до установяване на споразуменията за икономическо партньорство (преработен текст) (COM(2015)0282 – C8-0154/2015 – 2015/0128(COD))
P8_TA(2016)0094A8-0010/2016

(Обикновена законодателна процедура — преработка)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2015)0282),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8–0154/2015),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 8 октомври 2015 г.(1),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове(2),

—  като взе предвид писмото на комисията по правни въпроси от 16 септември 2015 г. до комисията по международна търговия съгласно член 104, параграф 3 от своя правилник,

—  като взе предвид член 104 и член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия (A8‑0010/2016),

А.  като има предвид, че съгласно становището на консултативната група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията предложението на Комисията не съдържа никакви изменения по същество освен посочените като такива в предложението, и като има предвид, че по отношение на кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове с въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите актове без промяна по същество;

1.  Приема своята позиция на първо четене, която съдържа предложението на Комисията, като взема предвид препоръките на консултативната група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в това предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 12 април 2016 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2016/... на Европейския парламент и на Съвета за прилагане на режима за продукти с произход от определени страни, които са част от групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), предвидени в споразуменията, установяващи или водещи до установяване на споразуменията за икономическо партньорство (преработен текст)

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2016/1076.)

(1) OВ C 32, 28.1.2016 г., стр. 23.
(2)OВ C 77, 28.3.2002 г., стр. 1.


Спогодба за партньорство в областта на рибарството с Дания и Гренландия: възможности за риболов и финансови средства ***
PDF 453kWORD 62k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 април 2016 г. относно проекта на решение на Съвета за сключването от името на Европейския съюз на Протокола, уреждащ възможностите за риболов и финансовите средства, предвидени в спогодбата за партньорство в областта на рибарството между Европейската общност, от една страна, и правителството на Дания и автономното правителство на Гренландия, от друга (11634/2015– C8-0377/2015 – 2015/0152(NLE))
P8_TA(2016)0095A8-0067/2016

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (11634/2015),

—  като взе предвид проекта на Протокола, уреждащ възможностите за риболов и финансовите средства, предвидени в Спогодбата за партньорство в областта на рибарството между Европейската общност, от една страна, и правителството на Дания и автономното правителство на Гренландия, от друга (11633/2015),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 43, член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) и член 218, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0377/2015),

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинея, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по рибно стопанство и становищата на комисията по развитие и на комисията по бюджети (A8-0067/2016),

1.  Дава своето одобрение за сключване на протокола;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Гренландия.


Споразумение между ЕС и Макао относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги ***
PDF 451kWORD 62k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 април 2016 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване на Споразумението между Европейския съюз и правителството на Специалния административен район на Китайската народна република Макао относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги (05255/2014 – C8–0040/2015 – 2012/0015(NLE))
P8_TA(2016)0096A8-0072/2016

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (05255/2014),

—  като взе предвид проекта на Споразумение между Европейския съюз и правителството на Специалния административен район на Китайската народна република Макао относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги (08179/2012),

—  като взе предвид искането за одобрение, внесено от Съвета в съответствие с член 100, параграф 2, член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) и член 218, параграф 8, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8–0040/2015),

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинея, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по транспорт и туризъм (A8‑0072/2016),

1.  Дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на правителството на Специалния административен район на Китайската народна република Макао.


Минимална стандартна ставка на ДДС *
PDF 461kWORD 66k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 април 2016 г. относно предложение за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на срока на действие на задължението за прилагане на минимална стандартна данъчна ставка (COM(2015)0646 – C8-0009/2016 – 2015/0296(CNS))
P8_TA(2016)0097A8-0063/2016

(Специална законодателна процедура — консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2015)0646),

—  като взе предвид член 113 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8-0009/2016),

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8‑0063/2016),

1.  Одобрява предложението на Комисията, както е изменено;

2.  Изразява съжаление, че Комисията е публикувала своето предложение толкова късно, което означава, че прилагането на минимална стандартна ставка на ДДС ще бъде със задна дата;

3.  Приканва Комисията съответно да внесе промени в предложението си съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС;

4.  Отправя покана към Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

5.  Призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

6.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за директива
Член 1 – точка 1
Директива 2006/112/ЕО
Член 97
От 1 януари 2016 г. до 31 декември 2017 г. стандартната данъчна ставка не може да бъде по-малка от 15%.
От 1 януари 2016 г. до 31 декември 2018 г. стандартната данъчна ставка не може да бъде по-малка от 15%.

Споразумение за стратегическо сътрудничество между Бразилия и Европол *
PDF 457kWORD 64k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 април 2016 г. относно проекта за решение за изпълнение на Съвета за одобряване на сключването от страна на Европейската полицейска служба (Европол) на Споразумението за стратегическо сътрудничество между Федеративна република Бразилия и Европол (13980/2015 – C8-0010/2016 – 2016/0801(CNS))
P8_TA(2016)0098A8-0070/2016

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на Съвета (13980/2015),

—  като взе предвид член 39, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, изменен с Договора от Амстердам, и член 9 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C8-0010/2016),

—  като взе предвид Решение 2009/371/ПВР на Съвета от 6 април 2009 г. за създаване на Европейска полицейска служба (Европол)(1), и по-специално член 23, параграф 2 от него,

—  като взе предвид Решение 2009/934/ПВР на Съвета от 30 ноември 2009 г. за приемане на правилата за прилагане, регламентиращи отношенията на Европол с партньорите му, включително обмена на лични данни и класифицирана информация(2), и по-специално членове 5 и 6 от него,

—  като взе предвид Решение 2009/935/ПВР на Съвета от 30 ноември 2009 г. за определяне на списъка на третите държави и организации, с които Европол сключва споразумения(3),

—  като взе предвид членове 59 и 50, параграф 1, от Правилника за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0070/2016),

1.  Одобрява проекта на Съвета;

2.  Призовава Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

3.  Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.  Призовава Комисията да оцени, след влизане в сила на новия Регламент за Европол (2013/0091(COD)), съдържащите се в споразумението за сътрудничество разпоредби; призовава Комисията да уведоми Парламента и Съвета за резултата от тази оценка и, ако е целесъобразно, да представи препоръка за разрешение за стартиране на международно предоговаряне на споразумението;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на Европол.

(1)ОВ L 121, 15.5.2009 г., стр. 37.
(2)OВ L 325, 11.12.2009 г., стр. 6.
(3)OВ L 325, 11.12.2009 г., стр. 12.


Искане за снемане на имунитета на Херман Винклер
PDF 469kWORD 68k
Решение на Европейския парламент от 12 април 2016 г. относно искане за снемане на имунитета на Херман Винклер (2016/2000(IMM))
P8_TA(2016)0099A8-0062/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид искането за снемане на парламентарния имунитет на Херман Винклер, предадено на 25 септември 2015 г. от прокуратурата в Лайпциг във връзка с досъдебно разследване относно пътнотранспортно произшествие (за справка № 600 AR 3037/15) и обявено в пленарна зала на 14 декември 2015 г.,

—  като взе предвид факта, че Херман Винклер се е отказал от правото си на изслушване в съответствие с член 9, параграф 5 от Правилника за дейността,

—  като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

—  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г., 6 септември 2011 г. и 17 януари 2013 г.(1),

—  като взе предвид член 46 от конституцията на Германия (Grundgesetz),

—  като взе предвид член 5, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 9 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8‑0062/2016),

A.  като има предвид, че прокуратурата в Лайпциг (Германия) поиска снемането на парламентарния имунитет на Херман Винклер, член на Европейския парламент, във връзка със започването на разследване относно предполагаемо правонарушение;

Б.  като има предвид, че съобразно член 9 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз членовете на ЕП имат на територията на собствената си държава същия имунитет като този на членовете на техния парламент;

В.  като има предвид, че съобразно член 46, параграф 2 от конституцията на Германия (Grundgesetz) член на ЕП не може да призован под отговорност за наказуемо нарушение без разрешението на Парламента, освен ако е задържан при извършването на деянието или в рамките на деня, следващ деянието;

Г.  като има предвид, че искането е свързано с досъдебно разследване на тежко пътнотранспортно произшествие, състояло се на 23 септември 2015 г., в което е участвал Херман Винклер;

Д.  като има предвид, че наказателното производство не се отнася за изразени възгледи или гласуване по време на изпълнение на служебните задължения на член на Европейския парламент за целите на член 8 от Протокол № 7 относно привилегиите и имунитетите на Европейския съюз;

Е.  като има предвид, с оглед на информацията, получена от комисията, че не съществува причина да се счита, че намерението в основата на наказателното производство е накърняване на политическата дейност на члена на ЕП (fumus persecutionis);

Ж.  като има предвид, че предполагаемото нарушение следователно ясно няма връзка с длъжността на Херман Винклер като член на Европейския парламент;

З.  като има предвид, че следователно е препоръчително парламентарният имунитет да бъде снет във въпросния случай;

1.  Решава да снеме имунитета на Херман Винклер;

2.  Възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на германските органи и на Херман Винклер.

(1) Решение на Съда от 12 май 1964 г., Wagner/Fohrmann и Krier, 101/63, ECLI:EU:C:1964:28; решение на Съда от 10 юли 1986 г., Wybot/Faure и други, 149/85, ECLI:EU:C:1986:310; решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г., Mote/Парламент, T-345/05, ECLI:EU:T:2008:440; решение на Съда от 21 октомври 2008 г., Marra/De Gregorio и Clemente, C-200/07 и C-201/07, ECLI:EU:C:2008:579; решение на Общия съд от 19 март 2010 г., Gollnisch/Парламент, T-42/06, ECLI:EU:T:2010:102; решение на Съда от 6 септември 2011 г., Patriciello, C-163/10, ECLI: EU:C:2011:543; решение на Общия съд от 17 януари 2013 г., Gollnisch/Парламент, T-346/11 и T-347/11, ECLI:EU:T:2013:23.


Конвенция на Организацията на обединените нации по морско право: аспекти, свързани с риболова
PDF 502kWORD 114k
Резолюция на Европейския парламент от 12 април 2016 г. относно аспектите, свързани с риболова, в рамките на международното споразумение за морското биологично разнообразие в зони извън националната юрисдикция, Конвенция на Организацията на обединените нации по морско право (2015/2109(INI))
P8_TA(2016)0100A8-0042/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS) и нейните две споразумения за прилагане: част XI от Споразумение за изпълнение и Споразумението на ООН за рибните запаси (UNFSA),

—  като взе предвид Резолюцията на Общото събрание на ООН относно изработването на правно обвързващ международен инструмент съгласно Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно устойчивата употреба на морско биологично разнообразие в области, надхвърлящи националната юрисдикция (ABNJ),

—  като взе предвид заключителния документ от Конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие, проведена в Рио де Жанейро през 2012 г., озаглавен „Бъдещето, което искаме“,

—  като взе предвид докладите на ad hoc неформалната Работна група с неограничен състав на ООН,

—  като взе предвид Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР) и целите за биологичното разнообразие от Аичи, приети от страните по КБР, и особено цели 6, 10 и 11,

—  като взе предвид Азорските научни критерии и насоки от 2009 г. за определяне на морски зони от екологично или биологично значение и изграждане на представителни мрежи от морски защитени зони в открити океански води и дълбочинни морски местообитания от Конвенцията за биологичното разнообразие,

—  като взе предвид процеса по КБР за описанието на морски зони от екологично или биологично значение, който вече е довел до описанието на 204 зони, които отговарят на критериите, много от които са разположени в зони извън националната юрисдикция,

—  като взе предвид, че въпреки че морски зони от екологично или биологично значение са описани в южната част на Индийския океан, в тропическия и умерен Източен Тихи океан, в северната част на Тихия океан, в Югоизточния Атлантически океан, в Арктика, в северозападната част на Атлантическия океан, в Средиземноморието, в югозападния тихоокеански регион , в рамките на целия Карибски регион и в Западната централна част на Атлантическия океан, други региони все още не са обхванати.

—  като взе предвид Декларацията от Рио де Жанейро за околната среда и развитието, Дневен ред 21, Програмата за бъдещото изпълнение на Програма 21, Плана за прилагане от Световната среща на върха по устойчивото развитие (Декларация от Йоханесбург за устойчиво развитие и Плана за изпълнение),

—  като взе предвид Кодекса за поведение за отговорно рибарство на Организацията на ООН за прехрана и земеделие, приет през октомври 1995 г. от Конференцията на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) и свързаните с нея инструменти, по-конкретно Споразумението за насърчаване на съблюдаването на международните мерки за опазване и управление от риболовните кораби в открито море от 1995 г.

—  като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. (Общо събрание на ООН A/RES/70/1, приета през 2015 г.) и Цел за устойчиво развитие 14 за опазване и устойчиво използване на океаните, моретата и морските ресурси за устойчиво развитие,

—  като взе предвид Цел 14 от Програмата на ООН за устойчиво развитие,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A8-0042/2016),

A.  като има предвид, че морето покрива 71% от земната повърхност и съдържа 97% от водата на планетата; като има предвид, че морето е дом на значителна част от световното биологично разнообразие, голяма част от което все още остава неизследвано;

Б.  като има предвид, че 64% от морската територия, особено откритото море и морското дъно, са области, които попадат извън националната юрисдикция на държавите, и чийто режим се урежда от международното право;

В.  като има предвид, че океанът заема съществено място в много от системите на Земята, включително климата и времето, и е мястото, където се извършват широк спектър от човешки дейности като риболов, енергия, транспорт и търговия;

Г.  като има предвид, че по-малко от 1% от зоните извън националната юрисдикция са защитени чрез създаването на морски защитени зони и макар че за по-голямата част от океанските региони няма установена рамка за управление с правен мандат за създаване на морски защитени зони;

Д.  като има предвид, че опазването и съхраняването на морското биологично разнообразие е въпрос от общ интерес за цялото човечество и следва да се разглежда като такъв;

Е.  като има предвид, че поддържането на здравословни морски местообитания и устойчиви рибни запаси е от съществено значение за дългосрочната устойчивост на рибарството;

Ж.  като има предвид, че през 2014 г. защитените екосистеми са обхващали 15,2% от сушата и едва 8,4% от морските зони по света;

З.  като има предвид, че изменението на климата и повишаването на киселинното съдържание изострят негативното въздействие на свръхексплоатацията, замърсяването, морските отпадъци и разрушаването на морските местообитания и екосистеми;

И.  като има предвид, че заключителният документ от Конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие (Рио де Жанейро, 2012 г.), озаглавен „Бъдещето, което искаме“, подчерта, че опазването и управлението на базата от природни ресурси на икономическо и социално развитие са основни цели и основни изисквания за устойчиво развитие;

Й.  като има предвид, че моретата и океаните разполагат с потенциал за син растеж, който все е неоползотворен, като например в областите на възобновяема енергия и фармацевтични продукти, което може също да бъде считано за легитимен път за развитие за днешните развиващи се държави; като има предвид, че развитието на познания за морските видове и морската среда, за нейната батиметрия и картографирането на уязвимите морски екосистеми е предпоставка за морско развитие и за неговия потенциал за син растеж;

К.  като има предвид, че запазването на морското биологично разнообразие и неговата устойчива употреба са пряко свързани с дългосрочното устойчиво развитие и следователно имат социално, икономическо и екологично значение за всички страни и територии;

Л.  като има предвид, че действащата съответна правна уредба за зони извън националната юрисдикция, разработена преди повече от 30 години, основана на доктрината за свободата на откритото море, се нуждае от доразвиване, за да може успешно да насърчи запазването и устойчивото използване на морско биологично разнообразие в зони извън конкретна юрисдикция;

M.  като има предвид, че броят дейности, които се развиват в морската околна среда, се е увеличил през последните десетилетия; като има предвид, че се признава динамиката между различните дейности, които се осъществяват в открито море, и начина, по който те се отразяват върху морското биологично разнообразие;

Н.  като има предвид, че се признават взаимодействията и кумулативното въздействие на различни дейности, които се осъществяват в открито море, и като има предвид, че те оказват въздействие върху морското биологично разнообразие;

O.  като има предвид, че през 2004 г. Общото събрание на ООН създаде ad hoc неформалната Работна група с неограничен състав, която има за цел изучаването и анализирането на запазването и устойчивото използване на морско биологично разнообразие в зони извън националната юрисдикция;

П.  като има предвид, че през 2011 г. работната група препоръча да бъде стартиран процес, който да установи пропуски и перспективи, включително възможното изработване на многостранно споразумение в рамките на UNCLOS, и че процесът следва да разгледа едновременно морските генетични ресурси (включително въпроси относно разпределението на ползите), мерки като инструментите за управление по зони (включително морски защитени зони), процеси на оценка на въздействието върху околната среда, изграждане на капацитет и трансфер на морски технологии;

Р.  като има предвид, че резюмето от съпредседателите от Работната група от 2011 г. признава празнината между научния процес за описание на екологично и биологично значими зони и действителното установяване/определяне на такива зони, тъй като никой световен форум по онова време не е разполагал с официален мандат и действащите регионални и секторни форуми са се сблъсквали с проблеми с легитимността;

С.  като има предвид, че в резюмето на съпредседателите от Работната група от 2011 г. се отбелязва, че е налице общо признаване на ограниченията и недостатъците на настоящото положение;

Т.  като има предвид, че в заключителния документ от Рио+20 през юни 2012 г. държавните и правителствените ръководители се ангажираха незабавно да разгледат, въз основа на извършената от Работната група работа, и преди края на 69-тата сесия на Общото събрание на ООН, въпроса за запазването и устойчивото използване на морско биологично разнообразие в зони, попадащи извън националната юрисдикция, включително чрез вземане на решение относно изработването на международен инструмент съгласно Конвенцията по морско право;

У.  като има предвид, че риболовът, както като самостоятелна дейност, така и във връзка с изменението на климата, морското замърсяване или други морски дейности, извършвани от човека, оказва значително въздействие върху морската биомаса и биоразнообразието и поради това въздействието на риболова върху морското биоразнообразие в зоните извън националната юрисдикция следва да бъде обект на цялостен подход, включващ всички морски мерки за опазване и управление, за да бъдат избегнати или намалени такива въздействия; като има предвид, че освен това риболовът не е единственият предизвикан от човека фактор на смъртност при океанските ресурси и не следва да бъде единственият инструмент за международни действия;

Ф.  като има предвид, че наред с другото, добивът на минерали, нефтените сондажи и използването на земята от платформи за градско развитие са други фактори на смъртност за рибните ресурси в днешно време и бъдещото морско развитие може да доведе до неочаквани фактори, причиняващи смъртност, срещу които трябва да се упражнява бдителност;

Х.  като има предвид, че вече е налице значително намаляване на морското биологично разнообразие; като има предвид, че съществува тясна връзка между запазването на възможностите за риболов за бъдещите поколения и защитата на морското биологично разнообразие, както и съхраняването на морските екосистеми;

Ц.  като има предвид, че устойчивите и избирателни риболовни техники са изключително важен инструмент за устойчивото управление на рибните ресурси и за минимизирането на случайния улов, като по този начин се подпомага съхранението на морското биоразнообразие;

Ч.  като има предвид, че координацията и консултацията между всички участници в морските дейности са от съществено значение за гарантирането на опазването на морското биологично разнообразие и устойчивото използване на ресурси;

Ш.  като има предвид, че най-отдалечените региони на ЕС по своята същност имат специални географски и понякога геополитически компоненти и са включени в специални регионални механизми за сътрудничество;

Щ.  като има предвид, че рибарството е много важна дейност, която се извършва както в зони в рамките на националната юрисдикция, така и в зони извън националната юрисдикция;

AA.  като има предвид, че ЕС играе ключова роля в световното управление на моретата и океаните и упражнява голямо влияние в международен план по отношение на рибарството, също така поради своето участие в 17 регионални организации за управление на рибарството (РОУР); като има предвид, че тази водеща роля предполага, че ЕС е отговорен за приемане на проактивна политика по отношение на опазването на морското биоразнообразие в световен мащаб;

АБ.  като има предвид, че Споразумението на ООН за рибните запаси (UNFSA), което установява правата и задълженията на държавите страни по споразумението по отношение на опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси, е изчерпателен и ориентиран към бъдещето документ, който не следва да бъде променян, подкопаван или омаловажаван, и чието цялостно прилагане трябва да бъде гарантирано посредством процесите на засилено сътрудничество, които ще бъдат приети в новия международен инструмент;

АВ.  като има предвид, че следва да се извлекат поуки от скорошните разногласия между ЕС и Фарьорските острови и Исландия, за да могат рибните запаси да бъдат управлявани по устойчив начин в световен мащаб;

АГ.  като има предвид, че всяка страна има правото да се възползва от съхраняването и устойчивото използване на ресурсите си, както е предвидено в Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS);

АД.  като има предвид, че признаваме задължението на държавите да защитават и опазват морската среда, което включва опазването на редки и крехки екосистеми и местообитанията на уязвими, изчерпани, заплашени или застрашени видове и други форми на морски живот;

АЕ.  като има предвид, че Споразумението на ООН за рибните запаси (UNFSA) предоставя рамка за прилагането на подхода на предпазливост и основани на екосистемите подходи към управление на рибарството, за мерки за опазване и управление за трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси, за международно сътрудничество чрез работата на регионалните и подрегионалните организации за управление на рибарството (РОУР) и чрез съответните ангажименти; като има предвид, че неговото ефективно изпълнение следва да бъде подобрено;

АЖ.  като има предвид, че в резолюциите на Общото събрание на ООН 61/105 и 64/72 държавите и регионалните организации за управление на рибарството (РОУР) се призовават да гарантират ефективното опазване на дълбоководните ресурси и да предотвратят евентуално значително неблагоприятно въздействие на дънния риболов върху уязвимите морски екосистеми в зоните извън националната юрисдикция;

АЗ.  като има предвид, че признаваме и подкрепяме правата и специалните изисквания на развиващите се страни в контекста на изграждането на капацитет, за да могат те да се възползват от опазването и устойчивото използване на ресурси и на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси;

АИ.  като има предвид, че ходът на действията в така наречения „процес от Кобе“ признава вече положените усилия от страна на тези регионални организации за управление на рибарството (РОУР), които управляват запаси от риба тон и са извършили независими прегледи на изпълнението и призовава всички регионални организации за управление на рибарството (РОУР) редовно да правят прегледи от такъв тип и резултатите да бъдат публично оповестявани, а отправените от тях препоръки да бъдат цялостно изпълнявани; като има предвид, че органи като Общото събрание на ООН и Комитета на ФАО за риболов също за призовали другите регионални организации за управление на рибарството (РОУР) да направят същото и като има предвид, че тези прегледи са извършени;

АЙ.  като има предвид, че съществуват регионални организации за управление на рибарството (РОУР) и някои от тях работят в посока създаване на защитени морски зони с цел запазване или възстановяване на рибните запаси на устойчиво равнище;

АК.  като има предвид, че Конвенцията за биологичното разнообразие е дала възможност за осъществяването на редица работни семинари с цел описание на морски зони от екологично или биологично значение, включително в областите извън национална юрисдикция и резултатите от тези работни семинари понастоящем са широко достъпни за целите на консултации във връзка с управлението на интернет страницата на Конвенцията за биологичното разнообразие;

АЛ.  като има предвид, че необходимостта от събиране и обмен на научни данни и знания е от основно значение, за да могат решенията да се вземат добросъвестно и въз основа на най-добрите налични научни становища;

АМ.  като има предвид, че екологичният проблем, свързан с пластмасовите отпадъци в морските води, представлява пряка заплаха за морското разнообразие и като има предвид, че обхватът и средствата за борба с проблема остават слабо проучени, и като има предвид, че преодоляването на проблема може да се окаже икономическа възможност;

АН.  като има предвид, че Работната група, в своя документ от 23 януари 2015 г., подчерта необходимостта от всеобхватен глобален режим, който ще има за цел да се справи по-добре с опазването и управлението на морското биологично разнообразие в зони извън националната юрисдикция;

АО.  като има предвид, че ЕС активно развива и насърчава най-добри практики с цел постигане на устойчиво използване на рибни запаси и чрез своите програми като „Хоризонт 2020“ насърчава и финансира събирането на данни, научноизследователската дейност и устойчивото развитие;

АП.  като има предвид, че на 23 януари 2015 г. Работната група изрази подкрепа за препоръка за разработване на правно обвързващ международен инструмент съгласно Конвенцията;

АР.  като има предвид, че на 19 юни 2015 г. Общото събрание на ООН прие резолюция относно изработването на правно обвързващ международен инструмент съгласно UNCLOS относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в области извън националната юрисдикция;

1.  Приветства решението, взето от Общото събрание на ООН, да се разработи международен правно обвързващ инструмент съгласно UNCLOS относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зони извън националната юрисдикция, за да се предприемат, наред с другото, действия по отношение на настоящите недостатъци; подчертава, че този процес няма да е в ущърб на действащите относими инструменти и рамки, нито на относимите международни и регионални органи (например регионалните организации за управление на рибарството (РОУР)); подчертава важността на постигането на бърз, но в същото време предпазлив напредък в изработването на този нов инструмент и в осъществяването на целта за финализиране на проекта за текст до края на 2017 г.;

2.  Подчертава перспективите, възможностите и последствията, свързани с добрите отношения между държавите и устойчивата експлоатация на ресурси в рамките на UNCLOS, като признава, че новият натиск и възможности изискват да бъдат направени корекции;

3.  Подчертава значението на запазването и устойчивото използване на океаните и моретата и на техните ресурси; призовава ЕС и международната общност да насърчават запазването и устойчивото използване на морското биоразнообразие посредством прилагане на, наред с други мерки, съвременни и устойчиви понятия за управление на морската екосистема, принципи на управление на океаните, управление на експлоатацията на морските ресурси (добив на минерали, нефтени сондажи и т.н.) и риболов, като се включат научно обосновано управление на морските дейности, възстановяване и поддържане на запасите на равнища, при които може да се постигне максимален устойчив улов, управление, основано на екосистеми и опазване на морското биологично разнообразие, прилагане на действащото законодателство и подхода на предпазливост;

4.  Посочва, че за да се справят с натиска върху морското биологично разнообразие до 2020 г., държавите членки ще трябва да предприемат стъпки за изпълнение на плановете за управление, за наблюдение върху прилагането на правилата, за задълбочаване на тяхната база от знания и за укрепване на научноизследователските мрежи, както и за координирането на информация относно морското биологично разнообразие;

5.  Признава и подкрепя позитивната и водеща роля, изиграна от ЕС и Комисията, като взема предвид водещата позиция на промишлеността и пазарите в областта на риболова в ЕС, както и факта, че европейската политика в областта на рибарството е насочена към устойчивост;

6.  Признава важната роля, която ЕС играе за гарантиране на устойчивото управление на живи морски ресурси, особено в борбата срещу незаконен, недеклариран и нерегулиран риболов; подчертава, че незаконният, недеклариран и нерегулиран риболов по своята същност е заплаха за морското биологично разнообразие и сериозно възпрепятства опазването на морските екосистеми; посочва, че ЕС е превърнал борбата с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов в приоритет и че международното сътрудничество е от ключово значение, за да има успех борбата; насърчава ФАО и регионалните организации за управление на рибарството (РОУР) да положат повече усилия за подобряване на многостранното сътрудничество;

7.  Подчертава позитивната роля на екологичната маркировка в сектора на морски продукти, което позволява на потребителите да допринесат за устойчивостта на ресурсите и за запазването на морското биологично разнообразие, като в същото време правят информиран избор;

8.  Насърчава Комисията допълнително да популяризира, да координира и да гарантира, че въздействието на човешките дейности, включително риболов и всякакви форми на експлоатация на морското дъно и океана, върху биоразнообразието в зони извън националната юрисдикция се разглежда ефективно в рамката на контекста на настоящото ново международно споразумение; поради това отбелязва необходимостта да се насърчава допълнително прилагането на действащото законодателство и да се разработват необходимите инструменти за управление, за да се гарантират съгласуваност и последователност;

9.  Насърчава регионалните организации за управление на рибарството (РОУР) да гарантират пълно прилагане на техните препоръки, да продължават да извършват редовна, независима оценка и да гарантират правилното прилагане на такива оценки;

10.  Настоятелно призовава Комисията да подкрепя и насърчава цялостен и всеобхватен подход по отношение на морските защитени зони, тъй като не са възможни истински координация и сътрудничество при действия за опазване без участието на най-широкия възможен кръг от заинтересовани лица, участващи в широк диапазон от морски дейности на човека в океани и морета;

11.  Насърчава и настоятелно призовава Комисията и държавите членки да популяризират определянето и прилагането на морски зони от екологично или биологично значение в зоните извън национална юрисдикция;

12.  Настоятелно призовава Комисията да работи с всички заинтересовани страни, за да продължава да подкрепя и насърчава, в рамките на контекста на новото международно споразумение съгласно UNCLOS, разработването на институционален механизъм за определянето, управлението и установяването на необходимите разпоредби, отнасящи се до наблюдението и прилагането на свързани, съгласувани, работещи и представителни мрежи от морски защитени зони като основни инструменти за гарантиране на екологична и биологична свързаност;

13.  Призовава Комисията да обработи изчерпателни данни относно морското биологично разнообразие в регионалните морета в Европа; счита, че събирането на тези данни представлява необходимо предизвикателство, като се има предвид, че 80% от видовете и местообитанията, обхванати от Рамковата директива за морска стратегия, се класифицират като непознати;

14.  Призовава ЕС да поеме водеща роля в борбата с пластмасовите отпадъци в морските води и съответната научноизследователска дейност да се финансира в рамките на синята икономика;

15.  Подчертава, че посоченото ново международно споразумение следва да осигури еднакви условия на конкуренция сред всички заинтересовани страни; счита, че новото международно споразумение следва, освен това, да обърне внимание на специфичните нужди на развиващите се страни, особено на малките островни държави, по отношение на изграждането на капацитет с оглед на постигане на целите на международната общност, отнасящи се до, наред с другото, морските защитени зони;

16.  Настоятелно призовава Комисията да насърчава засиленото сътрудничество, координацията, прозрачността и отчетността между всички заинтересовани страни, включително между договорените нови инструменти, съществуващите инструменти в рамките на Споразумението на ООН за рибните запаси (UNFSA) и Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), регионалните организации за управление на рибарството (РОУР) и други секторни органи като, наред с другите, Международния орган за морското дъно и Международната морска организация;

17.  Призовава ООН да работи с държавите за по-ефективното прилагане на действащите разпоредби и, където е необходимо, да приема допълнителни разпоредби, които косвено да помогнат за опазването на биологичното разнообразие в открито море и да подобрят социалните условия, условията на безопасност и условията на наблюдение, като например установи инструменти за цялостно управление, тоест централизиран инструмент за регистрация на плавателните съдове като Глобален регистър на риболовните кораби, който се разработва под ръководството на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), но като се избегне увеличението на бюрократичната тежест за рибарите;

18.  Подчертава, че въздействията на рибарството върху морското биологично разнообразие в областите извън обсега на националната юрисдикция ще трябва да бъдат част от мандата на регионалните организации за управление на рибарството (РОУР);

19.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да подкрепят и насърчават, в рамките на мандата на новото международно споразумение съгласно UNCLOS, развитието на институционален механизъм за изпълнението на предишната оценка на въздействието върху околната среда за дейности с потенциално значително въздействие върху морската околна среда съгласно изискванията на член 206 от UNCLOS, включително за използването на морските ресурси, със стабилна научна основа, доколкото това е практически възможно, както и за подробен мониторинг на околната среда и социално-икономически мониторинг, който да съпътства тези дейности;

20.  Призовава Комисията, в контекста на новото международно споразумение, да настоява за признаване на щети върху околната среда в морските води и за установяване на веригата на отговорност за такъв вид вреда;

21.  Настоятелно призовава Комисията да призове държавите, които все още не са ратифицирали или не са се присъединили към UNCLOS, да го направят;

22.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Общото събрание на ООН и на подготвителния комитет, който отговаря за изготвянето на текста на бъдещото международно споразумение.


Разплодни животни и зародишни продукти от тях ***I
PDF 549kWORD 99k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 април 2016 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за зоотехническите и генеалогичните условия за търговия и внос в Съюза на разплодни животни и зародишни продукти от тях (COM(2014)0005 – C7‑0032/2014 – 2014/0032(COD))
P8_TA(2016)0101A8-0288/2015

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2014)0005) – 2014/0032(COD)),

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2014)00042014/0033(COD)),

—  като взе предвид член 294, параграф 2, член 42 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7–0032/2014),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 25 март 2014 г.(1),

—  след консултация с Комитета на регионите,

—  като взе предвид поетия с писмо от 18 декември 2015 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0288/2015),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Счита, че поради включването на съдържанието на предложението на Комисията COM(2014)0004 в тази позиция, законодателна процедура 2014/0033(COD) е прекратена;

3.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 12 април 2016 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2016/... на Европейския парламент и на Съвета относно зоотехнически и генеалогични условия за развъждане, търговия и въвеждане в Съюза на чистопородни разплодни животни, хибридни разплодни свине и зародишни продукти от тях, за изменение на Регламент (ЕС) № 652/2014, директиви на Съвета 89/608/ЕИО и 90/425/ЕИО и за отмяна на определени актове в областта на развъждането на животни („Регламент относно разплодните животни“)

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2016/1012.)

(1) ОВ C 226, 16.7.2014 г., стр. 70.


Положението в Средиземно море и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията
PDF 711kWORD 264k
Резолюция на Европейския парламент от 12 април 2016 г. относно положението в Средиземно море и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията (2015/2095(INI))
P8_TA(2016)0102A8-0066/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Женевската конвенция от 1951 г. и допълнителния протокол към нея, и особено правото на забрана за връщане,

—  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид Конвенцията за правата на детето от 1989 г. и резолюцията на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно двадесет и петата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето(1),

—  като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г., Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. и изменената Международна конвенция за търсене и спасяване по море от 1979 г.,

—  като взе предвид Международната конвенция на ООН за защита правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства от 1990 г.,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие относно непридружени непълнолетни лица (2010—2014 г.)“ (COM(2010)0213), и резолюцията на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно положението на непридружените малолетни и непълнолетни лица в ЕС(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 29 април 2015 г. относно най-новите трагични случаи в Средиземно море и политиките на ЕС в областта на миграцията и убежището(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно миграцията и бежанците в Европа(4),

—  като взе предвид разискванията, проведени в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент през 2015 г.: на 14 април в присъствието на Димитрис Аврамопулос, член на Комисията; на 6 май относно солидарността и справедливото разпределяне на отговорностите, включително задълженията за търсене и спасяване; на 26 май относно стратегията за сътрудничество с трети държави; на 4 юни относно разработването на безопасни и законосъобразни начини за достъп до ЕС за лицата, търсещи убежище, и бежанците, както и относно прилагането на общата европейска система за убежище; на 25 юни относно справянето с престъпната контрабанда, трафика и експлоатацията на труда на незаконните мигранти, разработването на адекватни законни канали за икономическа миграция, както и управлението на границите и визовата политика; на 2 юли относно начините, по които се разходват фондовете в областта на вътрешните работи в контекста на миграцията и развитието; на 6 юли относно първия пакет от предложения на Комисията във връзка с програмата за миграцията, както и солидарността и справедливото разпределение на отговорностите, включително задълженията за търсене и спасяване, както и разработването на безопасни и законосъобразни начини за достъп до ЕС за лицата, търсещи убежище, и бежанците; на 16 юли, в присъствието на експерти, относно фондовете на ЕС за миграционните политики, относно политиките, практиките и данните относно непридружени малолетни/непълнолетни лица в държавите — членки на ЕС, и Норвегия, относно сътрудничеството на ЕС с трети държави в областта на миграцията и проучването на нови възможности за законодателство за икономическата миграция; на 22 септември относно втория пакет от предложения на Комисията във връзка с програмата за миграцията; на 23 септември, с участието на националните парламенти, относно подхода на „горещите точки“ и относно решаването на въпросите, свързани с миграцията, на национално и местно равнище; на 19 октомври относно справянето с контрабандата, трафика и експлоатацията на труда на незаконните мигранти; на 10 ноември относно съобщението на Комисията, озаглавено „Управление на кризата с бежанците: актуално състояние във връзка с изпълнението на приоритетните действия в рамките на Европейската програма за миграцията“ (COM(2015)0510); на 19 ноември относно вътрешното и външното финансиране от ЕС във връзка с неговата политика в областта на убежището и миграцията; на 10 декември относно сътрудничеството на ЕС с трети държави в областта на миграцията; на 21 декември относно управлението на границите и визовата политика, относно ефективното прилагане на общата европейска система за убежище и относно разработването на адекватни законни канали за икономическа миграция,

—  като взе предвид разискванията, проведени в хода на съвместното заседание на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по развитие от 1 април 2015 г., относно връзката между развитие и миграция, както и в хода на съвместното заседание на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по външни работи и подкомисията по правата на човека от 15 септември 2015 г. относно зачитането на правата на човека в контекста на миграционните потоци в Средиземноморието,

—  като взе предвид отчетите на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи след посещенията на нейните делегации в Лампедуза във връзка с операциите по търсене и спасяване през септември 2015 г. и в Тунис във връзка със сътрудничеството с трети държави в областта на миграцията, убежището и граничния контрол през октомври 2015 г., и като взе предвид отчета на комисията по бюджети и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи след посещението на тяхната съвместна делегация в Сицилия през юли 2015 г. във връзка с това как да се реши въпросът с миграционния натиск, пред който е изправен регионът, включително по-конкретно от бюджетна гледна точка,

—  като взе предвид предложения от Комисията план за действие от 10 точки в областта на миграцията, представен на съвместното заседание на Съвета по външни работи и Съвета по вътрешни работи в Люксембург на 20 април 2015 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска програма за миграцията“ (COM(2015)0240),

—  като взе предвид Решение (ОВППС) 2015/778 на Съвета от 18 май 2015 г. за военна операция на Европейския съюз в южната част на Централното Средиземноморие (EUNAVFOR MED),

—  като взе предвид решението за започване на втората фаза на операцията EUNAVFOR MED, преименувана на операция „София“, което беше взето от посланиците на ЕС в рамките на Комитета по политика и сигурност(5), и водените от НАТО операции в Егейско море,

—  като взе предвид Резолюция 2240 (2015) на Съвета за сигурност на ООН от 9 октомври 2015 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти (2015—2020 г.)“ (COM(2015)0285),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията относно прилагането на регламента за Евродак във връзка със задължението за снемане на дактилоскопични отпечатъци (SWD(2015)0150),

—  като взе предвид препоръката на Комисията за Европейска схема за презаселване (C(2015)3560), както и заключенията на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно презаселването посредством многостранни и национални схеми на 20 000 лица, нуждаещи се от международна закрила, които бяха представени на заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 20 юли 2015 г.,

—  като взе предвид обяснителната бележка на Комисията относно подхода на „горещите точки“ и докладите относно текущото състояние в Гърция и Италия от 10 февруари 2016 г., както и доклада за напредъка относно Гърция от 4 март 2016 г.,

—  като взе предвид Решение (ЕС) 2015/1523 на Съвета от 14 септември 2015 г. за установяване на временни мерки в областта на международната закрила в полза на Италия и на Гърция,

—  като взе предвид Решение (ЕС) 2015/1601 на Съвета от 22 септември 2015 г. за установяване на временни мерки в областта на международната закрила в полза на Италия и Гърция,

—  като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на механизъм за преместване в кризисни ситуации и за изменение на Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (COM(2015)0450),

—  като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на общ списък на ЕС на сигурните страни на произход за целите на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, и за изменение на Директива 2013/32/ЕС (COM(2015)0452),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие на ЕС относно връщането“ (COM(2015)0453),

—  като взе предвид препоръката на Комисията за създаване на общ „Наръчник за връщането“, който компетентните органи на държавите членки да използват при изпълнението на задачи, свързани с връщането (C(2015)6250), и приложението към нея,

—  като взе предвид съобщението на Комисията относно правилата за обществените поръчки във връзка с настоящата криза в областта на убежището (COM(2015)0454),

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на Върховния представител, озаглавено „Действия за преодоляване на бежанската криза в Европа: ролята на външната дейност на ЕС“ (JOIN(2015)0040),

—  като взе предвид решението на Комисията за създаване на Извънреден доверителен фонд на ЕС за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка (C(2015)7293),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Управление на кризата с бежанците: незабавни оперативни, бюджетни и правни мерки по линия на Европейската програма за миграцията“ (COM(2015)0490), и приложенията към него,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Управление на кризата с бежанците: актуално състояние във връзка с изпълнението на приоритетните действия в рамките на Европейската програма за миграцията“ (COM(2015)0510), и приложенията към него,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска гранична и брегова охрана и ефективно управление на европейските външни граници“ (COM(2015)0673), и предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейската гранична и брегова охрана и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2007/2004, Регламент (ЕО) № 863/2007 и Решение 2005/267/ЕО на Съвета (COM(2015)0671), предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейски пътен документ за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави (COM(2015)0668), предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 562/2006 по отношение на засилването на проверките в съответните бази данни на външните граници (COM(2015)0670), предложението на Комисията за решение на Съвета за установяване на временни мерки в областта на международната закрила в полза на Швеция в съответствие с член 9 от Решение (ЕС) 2015/1523 на Съвета и член 9 от Решение (ЕС) 2015/1601 на Съвета за установяване на временни мерки в областта на международната закрила в полза на Италия и Гърция (COM(2015)0677) и препоръката на Комисията относно доброволна схема с Турция за хуманитарно приемане (C(2015)9490),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Управление на кризата с бежанците: актуално състояние във връзка с изпълнението на приоритетните действия в рамките на Европейската програма за миграцията“ (COM(2016)0085),

—  като взе предвид препоръката на Комисията до Република Гърция относно предприемането на спешни мерки от Гърция с цел възобновяване на прехвърлянията съгласно Регламент (EС) № 604/2013 (C(2016)0871),

—  като взе предвид предложението за решение за изпълнение на Съвета относно временното спиране на преместването на 30% от кандидатите, разпределени на Австрия съгласно Решение (ЕС) 2015/1601 на Съвета за установяване на временни мерки в областта на международната закрила в полза на Италия и Гърция (COM(2016)0080),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета, озаглавено „Завръщане към Шенгенската система – пътна карта“ (COM(2016)0120),

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета, озаглавен „Втори доклад за напредъка на Турция в изпълнението на изискванията на нейната пътна карта за визова либерализация“ (COM(2016)0140) и придружаващия го документ на службите на Комисията (SWD(2016)0097),

—  като взе предвид предложението за регламент на Съвета относно предоставянето на спешна подкрепа в рамките на Съюза (COM(2016)0115) и предстоящия коригиращ бюджет № 1/ 2016 г. с цел създаване на бюджетен ред за този инструмент,

—  като взе предвид заключенията, приети от Европейския съвет на неговото специално заседание от 23 април 2015 г., на заседанието от 25 и 26 юни 2015 г., на неформалната среща на държавните и правителствените ръководители от ЕС относно миграцията от 23 септември 2015 г., на заседанието от 15 октомври 2015 г. и на заседанията от 17 и 18 декември 2015 г., и от 18 и 19 февруари 2016 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно сигурните страни на произход от заседанието от 20 юли 2015 г., относно миграцията от заседанието от 20 юли 2015 г., относно бъдещето на политиката на връщане от заседанието от 8 октомври 2015 г., относно миграцията от заседанието от 12 октомври 2015 г., относно мерките за справяне с бежанската и миграционната криза от заседанието от 9 ноември 2015 г., относно липсата на гражданство от заседанието от 4 декември 2015 г., и относно контрабандата на мигранти от заседанието от 10 март 2016 г.,

—  като взе предвид заключенията на председателството, приети на 14 септември 2015 г.,

—  като взе предвид приетите на заседанието от 20 юли 2015 г. заключения на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно презаселването посредством многостранни и национални схеми на 20 000 лица, очевидно нуждаещи се от международна закрила,

—  като взе предвид съвместния план за действие между ЕС и Турция от 15 октомври 2015 г. и докладите за неговото изпълнение от 10 февруари и 4 март 2016 г.,

—  като взе предвид изявлението на държавните и правителствените ръководители от ЕС от 7 март 2016 г.,

—  като взе предвид декларацията на Конференцията на високо равнище относно маршрута през Източното Средиземноморие и Западните Балкани, приета на 8 октомври 2015 г., както и изявлението на лидерите относно бежанските потоци по маршрута през Западните Балкани, прието на заседанието от 25 октомври 2015 г., и доклада за напредъка от 10 февруари 2016 г.,

—  като взе предвид плана за действие и политическата декларация, приети на срещата на високо равнище между Европейския съюз и Африка по въпросите на миграцията, която се проведе в Ла Валета на 11 и 12 ноември 2015 г.,

—  като взе предвид работата и докладите на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO), и по-специално нейния годишен доклад относно положението в областта на убежището в Европейския съюз (2014 г.) и месечните тенденции в областта на убежището,

—  като взе предвид работата и докладите на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз (Frontex), и по-специално нейния годишен анализ на риска за 2015 г. и тримесечните доклади на мрежата на Frontex за анализ на риска,

—  като взе предвид работата и докладите на Европол, и по-специално на съвместния оперативен екип MARE, и създадения от Европол Европейски център за борба с контрабандата на мигранти (EMSC),

—  като взе предвид работата и докладите на Евроюст, и по-специално докладите на агенцията относно трафика на хора,

—  като взе предвид работата, годишните доклади и проучванията на Агенцията за основните права (FRA), и по-специално нейните проучвания относно тежките форми на експлоатация на труда и относно криминализирането на мигрантите с нередовен статут и на лицата, които им оказват съдействие,

—  като взе предвид проучванията на Тематичния отдел по граждански права и конституционни въпроси относно прилагането на член 80 ДФЕС, относно новите подходи, алтернативните пътища и средствата за оценка на процедурите за предоставяне на убежище за лицата, търсещи международна закрила, относно проучването на нови възможности за законодателство в областта на трудовата миграция към ЕС, относно укрепването на общата европейска система за убежище и алтернативи за Дъблин, относно сътрудничеството на ЕС с трети държави в областта на миграцията и относно приема на жени бежанци и търсещи убежище в ЕС, и като взе предвид проучването на Тематичния отдел по бюджетни въпроси относно фондовете на ЕС за миграционните политики: анализ на ефективността и най-добрите практики за бъдещето, както и проучването на Тематичния отдел за външни отношения относно мигрантите в Средиземно море: защитата на правата на човека;

—  като взе предвид проучванията на Европейската мрежа за миграция (ЕММ), и по-специално нейното проучване относно политиките, практиките и данните относно непридружени малолетни/непълнолетни лица,

—  като взе предвид работата и докладите на върховния комисар на ООН за бежанците,

—  като взе предвид работата и докладите на специалния докладчик на ООН за човешките права на мигрантите,

—  като взе предвид работата, докладите и резолюциите на Съвета на Европа,

—  като взе предвид работата и докладите на Международната организация по миграция (МОМ),

—  като взе предвид работата и докладите на Службата на ООН по наркотиците и престъпността,

—  като взе предвид становището на Европейския комитет на регионите относно Европейската програма за миграцията, прието на 115-ото му пленарно заседание на 3 и 4 декември 2015 г.,

—  като взе предвид становищата на Европейския икономически и социален комитет относно Европейската програма за миграцията и относно Плана за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти,

—  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2014 г. относно положението в Средиземноморието и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията(6),

—  като взе предвид работния документ относно член 80 – Солидарност и справедливо разпределение на отговорностите, включително задълженията за търсене и спасяване,

—  като взе предвид работния документ относно справянето с престъпната контрабанда, трафика и експлоатацията на труда на незаконните мигранти,

—  като взе предвид работния документ относно управлението на границите и визовата политика, включително ролята на Frontex и други съответни агенции,

—  като взе предвид работния документ относно разработването на безопасни и законосъобразни начини за достъп до ЕС за лицата, търсещи убежище, и бежанците, включително политиката на Съюза за презаселване и съответните интеграционни политики,

—  като взе предвид работния документ относно разработването на адекватни законни канали за икономическа миграция,

—  като взе предвид работния документ относно вътрешното и външното финансиране от ЕС във връзка с неговата политика в областта на убежището и миграцията,

—  като взе предвид работния документ относно ефективното прилагане на общата европейска система за убежище, включително ролята на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по външни работи, на комисията по развитие, на комисията по бюджети, на комисията по заетост и социални въпроси, на комисията по транспорт и туризъм, на комисията по регионално развитие, на комисията по правата на жените и равенството между половете, както и на комисията по петиции (A8‑0066/2016),

А.  като има предвид, че в своята резолюция от 17 декември 2014 г. Парламентът възложи на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да оцени различните относими политики, да разработи набор от препоръки и да представи пред пленарното заседание стратегически доклад по собствена инициатива;

Б.  като има предвид, че по данни на Frontex(7) през 2015 г. 1,83 милион души са били открити при опит за незаконно преминаване на външните граници на ЕС, което е безпрецедентен рекорд в сравнение с 282 500 мигранти, пристигнали в Съюза през цялата 2014 г.; като има предвид, че по данни на МОМ/УНИЦЕФ около 20% от всички мигранти, които пристигат по море, са деца(8);

В.  като има предвид, че по данни на EASO(9) през 2015 г. в ЕС +(10) са били подадени над 1,4 милион молби за международна закрила, като от април техният брой непрекъснато нараства, а едновременно с това делът на повтарящите се молби намалява; като има предвид, че около 6% от лицата, подали такива молби, твърдят, че са непридружени малолетни/непълнолетни лица; като има предвид, че през февруари 2016 г. 22% от пристигналите по море в Гърция са били жени, а 40% — деца(11);

Г.  като има предвид, че за целите на Конвенцията на ООН за правата на детето „дете“ означава всяко човешко същество, което е на възраст под осемнадесет години;

Д.  като има предвид, че по данни на Международната организация по миграция(12) през 2015 г. е съобщено за над 3 771 души, загинали или изчезнали в Средиземно море; като има предвид, че до 8 март 2016 г. е съобщено за 444 души, намерили смъртта си в Средиземно море; като има предвид, че в първите девет седмици на 2016 г. са загинали 77 деца – средно над едно на ден; като има предвид, че според публикувани наскоро данни на Европол най-малко 10 000 непридружени деца са изчезнали след пристигането си в Европа;

Е.  като има предвид, че 3 октомври следва да бъде признат за Ден на памет за всички мъже, жени и деца, които загиват в опит да избягат от страните си поради преследване, конфликт или война, както и на всички мъже и жени, които ежедневно рискуват живота си, за да ги спасят;

Ж.  като има предвид, че много части на света са засегнати от война и насилие, и са изложени на комбинираното въздействие на крайна бедност, деградация на околната среда и липса на възможности за младите хора, което може да породи още насилие и несигурност и да доведе до нови движения на населението;

Член 80 от ДФЕС — Солидарност и справедливо разпределение на отговорностите, включително задълженията за търсене и спасяване

З.  като има предвид, че член 80 от ДФЕС поставя принципа на солидарност и справедливо разпределение на отговорностите в основата на цялата система на Съюза, като предоставя правно основание за прилагането на тези принципи в политиките на Съюза в областта на убежището, миграцията и граничния контрол;

И.  като има предвид, че солидарността може да се изразява под формата на вътрешна и външна солидарност; като има предвид, че преместването, взаимното признаване на решенията за убежище, мерките за оперативна помощ, проактивното тълкуване на действащия регламент „Дъблин“ и Директивата за временната закрила са инструменти за вътрешна солидарност, същевременно презаселването, хуманитарният прием и търсенето и спасяването по море насърчават външната солидарност, а Механизмът за гражданска защита може да бъде насочен и към двете измерения;

Й.  като има предвид, че на 3 март 2016 г. само 338 от общо 39 600 лица, търсещи убежище, които очакват пренасочване от италиански приемни центрове към други държави членки, действително са били преместени, а от Гърция са били осъществени 322 от общо 66 400 предвидени премествания;

Справяне с престъпната контрабанда, трафика и експлоатацията на труда на незаконните мигранти

К.  като има предвид, че контрабандата, трафикът и експлоатацията на труда на мигрантите са отделни правни явления, които се разглеждат в различни законови уредби на равнището на Съюза и на международно равнище, като изискват правилно насочени ответни мерки, въпреки че на практика често се припокриват; като има предвид, че престъпните мрежи за контрабанда и трафик могат да променят своя начин на действие много бързо, поради което за тях са необходими ответни мерки, които да могат бързо да бъдат адаптирани и които да се основават на най-нови и точни данни; като има предвид, че усилията за борба с престъпната контрабанда на мигранти следва да не засягат лицата, които предоставят хуманитарна помощ на незаконни мигранти;

Л.  като има предвид, че борбата срещу контрабандата, трафика и експлоатацията на труда на мигрантите се нуждае от краткосрочни, средносрочни и дългосрочни ответни мерки, в това число мерки с цел разбиване на престъпните мрежи и подвеждане на престъпниците под отговорност, събиране и анализ на данните, мерки за защита на жертвите и за връщане на незаконно пребиваващи мигранти, както и сътрудничество с трети държави и дългосрочни стратегии за справяне с търсенето на жертви на трафик и на незаконно преведени хора, както и с първопричините за миграцията, които тласкат хората в ръцете на контрабандисти на хора;

Управление на границите и визова политика, включително ролята на Агенцията за границите и други съответни агенции

М.  като има предвид, че обикновената законодателна процедура все още е в ход по редица предложения на Комисията в областта на граничния контрол и визовата политика, по-специално предложението за регламент относно Визов кодекс на Съюза (преработен текст) (2014/0094(COD)), предложението за регламент за създаване на виза за обиколно пътуване (2014/0095(COD)) и предложението за регламент за определяне на единен формат за визи: сигурност (2015/0134(COD)); като има предвид, че новите предложения в тази област бяха представени наскоро от Комисията и ще се разглеждат в съответствие с обикновената законодателна процедура;

Н.  като има предвид, че премахването на контрола по вътрешните граници трябва да бъде придружено с ефективно управление на външните граници, високи общи стандарти, ефективен обмен на информация между държавите членки и пълно спазване на основните права на всички лица;

О.  като има предвид, че Европейският парламент е призовал за създаване на Агенция за границите на Съюза с цел засилване на неговия капацитет за справяне с възможни нарушения на основните права, включително в рамките на работните договорености, сключени с компетентните органи на трети държави, и като има предвид, че предложението на Комисията за нова Агенция за границите на Съюза съдържа механизъм за жалби;

П.  като има предвид, че действащият Визов кодекс позволява на държавите членки да се отклоняват от обичайните критерии за допустимост на заявленията за издаване на виза „по причини от хуманитарен характер“ (членове 19 и 25);

Разработване на безопасни и законосъобразни начини за достъп до ЕС за лицата, търсещи убежище, и бежанците, включително политиката на Съюза за презаселване и съответните интеграционни политики

Р.  като има предвид, че 86% от бежанците в света се приемат от неиндустриализирани държави; като има предвид, че престъпните мрежи и контрабандистите се възползват от отчаянието на хора, които се опитват да влязат в Съюза, защото бягат от преследване или война;

С.  като има предвид, че безопасните и законни начини за достъп на бежанците до Съюза са ограничени и много хора продължават да рискуват, пътувайки по опасни маршрути; като има предвид, че създаването на нови безопасни и законосъобразни начини за достъп до Съюза за лицата, търсещи убежище, и бежанците, въз основа на действащото законодателство и практики, би позволило на Съюза и на държавите членки да получат по-добра представа за потребностите от закрила и за притока на мигранти към ЕС, както и да разбият бизнес модела на контрабандистите на хора;

Стратегия за сътрудничество с трети държави, по-специално във връзка с регионалните програми за закрила, презаселване и връщане, и за справяне с първопричините за миграцията

Т.  като има предвид, че сътрудничеството между ЕС и трети държави се развива чрез политически инструменти, като например регионални диалози, двустранни диалози, общи програми в областта на миграцията и мобилността и партньорства за мобилност, чрез правни инструменти, като например клаузи за миграцията в „общите споразумения“, споразумения за обратно приемане, споразумения за визови облекчения и споразумения за освобождаване от изискване за виза, както и чрез оперативни инструменти, като например регионалните програми за закрила (РПЗ), регионалните програми за развитие и закрила (РПРЗ), работните договорености на Frontex и сътрудничеството на EASO с трети държави;

У.  като има предвид, че отделните държави членки продължават да провеждат интензивна външна дейност в областта на миграцията на двустранно равнище;

Ф.  като има предвид, че Съюзът засили външното си сътрудничество с трети държави в областта на миграцията и убежището, за да даде адекватен отговор на текущата криза с бежанците, и стартира нови инициативи за сътрудничество като съвместния план за действие между ЕС и Турция, ангажиментите, поети във връзка с маршрутите през Западните Балкани, и плана за действие, приет на срещата на високо равнище в Ла Валета;

Разработване на адекватни законни канали за икономическа миграция

Х.  като има предвид, че се очаква населението в трудоспособна възраст в Съюза да намалее със 7,5 милиона до 2020 г.; като има предвид, че прогнозите за развитието на потребностите на пазара на труда в Съюза очертават нововъзникващ и бъдещ недостиг на работна ръка в конкретни области; като има предвид, че гражданите на трети държави срещат много затруднения при получаването на признаване за своите чуждестранни квалификации, поради което често са свръхквалифицирани за работните си места;

Ц.  като има предвид, че сегашният подход на Съюза към трудовата миграция е разпокъсан, с многобройни директиви, насочени към конкретни категории работници и граждани на трети държави, които имат право да работят при определени условия; като има предвид, че този подход може да отговори само на краткосрочни, конкретни потребности;

Анализ на начините, по които фондовете в областта на вътрешните работи се разходват в контекста на миграцията и развитието, включително фондовете за извънредни ситуации

Ч.  като има предвид, че съществуват няколко финансови инструмента на Съюза за финансиране на действията на държавите членки и на трети държави в областта на миграцията, убежището и управлението на границите; като има предвид, че по-конкретно средствата за държавите членки се разпределят предимно чрез фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) и фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС), но че съществуват многобройни други програми и фондове, които могат да се използват за дейности, свързани с миграцията; като има предвид, че финансирането за трети държави, въпреки че се разпределя предимно чрез Инструмента за сътрудничество за развитие, се управлява от голям брой генерални дирекции на Комисията и Европейската служба за външна дейност;

Ш.  като има предвид, че съществуващата разпокъсаност на бюджетните редове и отговорностите може да затрудни извършването на цялостен преглед на начините за използване на средствата и дори на количествена оценка на разходите на Съюза в областта на миграцията;

Ефективно изпълнение на общата европейска система за убежище, включително ролята на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището

Щ.  като има предвид, че общата европейска система за убежище (CEAS) включва набор от общи правила за обща политика в областта на убежището, единен статут на убежище и общи процедури за предоставяне на убежище, валидни в целия Съюз; като има предвид обаче, че големият брой на предупрежденията, в това число решенията за установяване на нарушение, приети от Комисията, сочи, че общата европейска система за убежище все още не е изцяло приложена в много държави членки; като има предвид, че прилагането е от съществено значение, за да се хармонизират националните законодателства и да се насърчава солидарността между държавите членки, и като има предвид, че държавите членки могат да се обръщат за подкрепа към EASO, за да постигнат стандартите, които се изискват от общата европейска система за убежище; като има предвид, че хармонизацията на условията за прием и процедурите за предоставяне на убежище може да премахне натиска върху държавите, които предлагат по-добри условия, и е от ключово значение за споделянето на отговорностите;

АА.  като има предвид, че действащите механизми на дъблинската система не са обективни, не установяват справедливи критерии за разпределяне на отговорността за молбите за международна закрила, нито осигуряват бърз достъп до закрила; като има предвид, че системата не се прилага на практика и че бяха приети изрични дерогации с две решения на Съвета за временно преместване; като има предвид, че Комисията обяви, че ще представи предложение за надлежно преразглеждане на регламента „Дъблин III“ до март 2016 г.;

АБ.  като има предвид, че член 3 от Женевската конвенция от 1951 г. предвижда, че договарящите се държави не дискриминират бежанците въз основа на тяхната раса, религия или държава на произход;

Относно солидарността

1.  Посочва, че солидарността трябва да бъде принципът, на който се основават действията на Съюза в областта на миграцията; отбелязва, че принципът на солидарност, посочен в член 80 от ДФЕС, обхваща политиките в областта на убежището, имиграцията и контрола по границите; счита, че член 80 предоставя правно основание, „съвместно“ с членове 77—79 от ДФЕС, за прилагането на принципа на солидарност в посочените области;

Относно търсенето и спасяването

2.  Изхожда от презумпцията, че спасяването на човешки живот трябва да бъде основен приоритет и че надлежното финансиране, на равнището на ЕС и на държавите членки, на операциите по търсене и спасяване е от съществено значение; отбелязва, че се наблюдава увеличение на броя на незаконно пристигащите по море, както и обезпокояващо увеличение на броя на смъртните случаи в морето, и че все още са необходими по-добри европейски ответни мерки;

3.  Припомня, че спасяването на човешки живот е проява на солидарност с онези, които са изложени на риск, но че то също така е правно задължение по силата на международното право, като член 98 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, ратифицирана от всички държави членки и от самия Съюз, изисква да се предоставя помощ на всяко лице, изпаднало в беда в морето;

4.  Счита, че наличието на постоянни, солидни и ефективни ответни мерки на Съюза в рамките на операциите по търсене и спасяване по море е от съществено значение за предотвратяването на ескалацията на смъртните случаи сред мигрантите, които се опитват да пресекат Средиземно море;

5.  Предлага в това отношение капацитетът за търсене и спасяване да се увеличи и правителствата на държавите членки да отделят повече ресурси – по отношение на финансовото подпомагане и активите – в контекста на обща за целия Европейски съюз хуманитарна операция, посветена на намирането, спасяването и оказването на помощ на мигранти, изложени на опасност, и превозването им до най-близкото безопасно място;

6.  Посочва, че не следва да има риск капитаните на частни кораби или неправителствените организации (НПО), които действително помагат на бедстващи в морето, да бъдат наказвани за предоставянето на такава помощ; счита, че търговското корабоплаване не следва да представлява вариант за изпълнение на задълженията на държавите членки и Съюза по отношение на търсенето и спасяването вместо самите тях;

Относно борбата с трафика и престъпната контрабанда на хора

7.  Призовава да се направи ясно разграничение между лицата, които влизат в Съюза чрез контрабанда на хора, и тези, които влизат в Съюза като жертви на трафик на хора, защото, въпреки че ответните мерки на политиката трябва да бъдат правилно интегрирани, те трябва да бъдат и правилно насочени; посочва, че най-общо престъпната контрабанда на мигранти се изразява в улесняване на незаконното влизане на дадено лице в държава членка, докато трафикът на хора се състои в набиране, транспортиране или прием на лицето чрез насилие, измама или злоупотреба с цел експлоатация;

8.  Счита, че всеки всеобхватен подход към миграцията задължително трябва да съдържа мерки, насочени към прекратяване на дейностите на престъпните мрежи, участващи в трафик и контрабанда на хора;

9.  Приветства положителната до този момент роля на военноморските плавателни съдове за спасяването на човешки живот в морето и за разбиването на престъпните мрежи; подкрепя целите на военноморските операции, като например операция „София“, и набляга на необходимостта да се закриля животът, като подчертава, че всички аспекти на операцията следва да гарантират, че животът на мигрантите е защитен;

10.  Подчертава, че военните операции не следва да бъдат преобладаващият аспект в никой всеобхватен подход към миграцията, и отново заявява, че операция „София“ не трябва да отклонява вече разгърнатите активи в Средиземноморието от спасяването на човешки живот в морето;

Относно ролята на агенциите на Съюза в борбата с престъпната контрабанда

11.  Посочва, че тъй като престъпниците могат и действително много бързо променят своя начин на действие, ответните мерки на политиката трябва да се адаптират към най-новите и точни данни; отбелязва като положителна стъпка напред, че на 27 май 2015 г. Комисията прие План за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти („План за действие срещу контрабандата“), който предвижда създаването на контактна група на агенциите на ЕС по въпросите на контрабандата на мигранти за укрепване на оперативното сътрудничество и обмена на информация между тях;

12.  Подчертава, че съществуващите инструменти, като например анализите на риска на агенциите, следва да се използват в пълна степен; отбелязва, че агенциите на Съюза следва да си сътрудничат в пълна степен, но е необходимо също да засилят сътрудничеството и с държавите членки; отбелязва, че по-добрата координация на усилията следва да спомогне за събирането на данни на национално равнище и за последващото им предаване на агенциите;

Относно преместването

13.  Припомня, че процесът на преместване, т.е. прехвърлянето на кандидат за международна закрила или на лице, което се ползва от международна закрила, от една държава членка в друга, е практически пример за солидарност в рамките на Съюза; припомня освен това, че от 2009 г. насам Парламентът призовава за задължителен механизъм за разпределяне на лицата, търсещи убежище, между всички държави членки;

14.  Отбелязва, че през изминалата година Съветът прие две решения за временни мерки за преместване в Съюза („Решения за преместване“)(13) и че те предвиждат прехвърляне на кандидати за международна закрила от Гърция и Италия към други държави членки; отбелязва, че въпреки че Решенията за преместване не прекратиха действието на съществуващите правила от Дъблин за разпределяне на отговорността, те съставляват „временна дерогация“ от тези правила;

15.  Счита, че въвеждането на мерки за спешно преместване е стъпка в правилната посока, и призовава държавите членки да изпълнят своите задължения по отношение на тези мерки във възможно най-кратки срокове;

16.  Припомня, че за целите на Решенията за преместване преместването обхваща само кандидати, принадлежащи към националност, за която делът на положителните решения за предоставяне на международна закрила в Съюза е бил 75% или повече за предходните три месеца, въз основа на данни на Евростат; отбелязва, че Решенията за преместване ще обхванат относително малък брой лица и че извън техния обхват ще останат голям брой кандидати с произход от други трети държави, които не могат да бъдат преместени по силата на посочените решения;

17.  Изразява загриженост, че съгласно действащите Решения за преместване държавите членки, в които мигрантите са пристигнали първо, все още ще трябва да обработват по-сложните молби за международна закрила (и обжалванията), ще трябва да осигуряват условия за по-дълги периоди на прием и ще трябва да координират връщането на лицата, които в крайна сметка нямат право на международна закрила; отново изтъква, че всяка нова система за управление на общата европейска система за убежище трябва да се основава на солидарността и справедливото споделяне на отговорността;

18.  Счита, че в допълнение към критериите, които се съдържат в Решенията за преместване, а именно БВП на държавата членка, населението на държавата членка, процентът на безработицата в държавата членка и броят на лицата, потърсили убежище в държавата членка в миналото, следва да се обърне внимание на два други критерия, а именно размера на територията на държавата членка и гъстотата на населението на държавата членка;

19.  Счита, че предпочитанията на кандидата следва, доколкото е практически възможно, да бъдат вземани предвид при осъществяването на преместването; признава, че това е един от начините да се ограничат вторичните движения и да се насърчат кандидатите да приемат решението за преместване, но че не следва да спира процеса на преместване;

Относно презаселването

20.  Счита, че презаселването е един от предпочитаните варианти за предоставяне на безопасен и законосъобразен достъп до ЕС за бежанците и лицата, нуждаещи се от международна закрила, в случаите, когато бежанците не могат нито да се върнат в държавата си на произход, нито да получат ефективна закрила или да се интегрират в приемащата държава;

21.  Отбелязва освен това, че презаселването под егидата на върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) е утвърдена хуманитарна програма и полезен инструмент за методично управление на пристигането на лицата, които се нуждаят от международна закрила, на териториите на държавите членки;

22.  Посочва, че предвид безпрецедентния приток на мигранти, които са пристигнали и продължават да пристигат по външните граници на Съюза, и постоянното нарастване на броя на хората, които кандидатстват за международна закрила, Съюзът се нуждае от обвързващ и задължителен законодателен подход към презаселването, както е определено в програмата на Комисията за миграцията; препоръчва този подход, за да има въздействие, да предвиди презаселване на значителен брой бежанци спрямо общия брой бежанци, търсещи международна закрила в Съюза, като се отчетат световните потребности от презаселване, публикувани ежегодно от ВКБООН;

23.  Подчертава, че е налице необходимост от постоянна програма за презаселване, обхващаща целия Съюз, със задължително участие на всички държави членки, която да предвижда презаселване за значителен брой бежанци спрямо общия брой бежанци, търсещи закрила в Съюза;

Относно хуманитарния прием

24.  Посочва, че хуманитарният прием може да се използва като допълнение към презаселването, с цел да предостави спешно закрила, често временна, за най-уязвимите лица, когато това е необходимо, например за непридружавани малолетни/непълнолетни лица, бежанци с увреждания или лица в нужда от спешна евакуация по медицински причини;

25.  Подчертава, че докато гражданите на трети държави не разполагат с достъп до презаселване, всички държави членки следва да бъдат насърчавани да въвеждат и прилагат програми за хуманитарен прием;

Относно хуманитарните визи

26.  Посочва, че хуманитарните визи предоставят на лицата, нуждаещи се от международна закрила, възможност за достъп до трета държава, за да кандидатстват за убежище; призовава държавите членки да се възползват от всички съществуващи възможности, за да предоставят хуманитарни визи, особено за уязвимите лица, в посолствата и консулските служби на Съюза в държавите на произход и в държавите на транзитно преминаване;

27.  Счита, че лицата, търсещи международна закрила, следва да могат да подават заявление за европейска хуманитарна виза пряко в което и да е консулство или посолство на държава членка, и ако въз основа на оценка бъде предоставена подобна хуманитарна виза, тя би позволявала на притежателя на визата да влезе на територията на държавата членка, издаваща визата, единствено с цел да подаде там молба за международна закрила; счита следователно, че е необходимо да се измени Визовият кодекс на Съюза чрез включване на по-конкретни разпоредби относно хуманитарните визи;

Относно общата европейска система за убежище

28.  Посочва, че са необходими по-нататъшни стъпки, за да се гарантира, че общата европейска система за убежище е действително единна система;

29.  Припомня, че цялостна оценка (под формата на доклади на Комисията за оценка) на прилагането на този пакет, последвана от бързи последващи действия, ако прилагането е незадоволително в някои държави членки, е абсолютно необходима, за да се подобри хармонизацията;

30.  Отбелязва например, че недопустимите молби, последващите молби, ускорените процедури и граничните процедури са специфични случаи, за които при преработката на Директивата за процедурите за убежище беше направен опит да се намери точният баланс между ефективността на системата и правата на кандидатите, особено на уязвимите лица, и подчертава, че такъв баланс може да бъде постигнат само ако законодателството се изпълнява изцяло и правилно;

31.  Подчертава значението на съдебния контрол върху всички форми на задържане по смисъла на законодателството в областта на имиграцията и убежището; припомня, че както международното право, така и Хартата на основните права на ЕС изискват от държавите членки да проучат алтернативи на задържането; призовава държавите членки да прилагат правилно директивите за процедурите за убежище и условията за прием по отношение на достъпа до центрове за задържане;

32.  Припомня значението на намаляването на броя на лицата без гражданство и насърчава държавите членки да въведат процедури за определяне на липсата на гражданство и да обменят добри практики относно събирането на надеждни данни за лицата без гражданство, както и за процедурите за определяне на липсата на гражданство;

Относно преразглеждането на регламента „Дъблин III“

33.  Констатира, че действието на регламента „Дъблин III“(14) повдигна много въпроси, свързани със справедливостта и солидарността при определянето на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила; отбелязва, че действащата система не отчита в достатъчна степен особения миграционен натиск, пред който са изправени държавите членки, разположени по външните граници на Съюза; счита, че държавите членки трябва да приемат, че продължават да съществуват трудности, породени от логиката на регламента „Дъблин“, и че Съюзът следва да разработи варианти за солидарност както между държавите членки, така и между съответните мигранти;

34.  Посочва, че натискът, който увеличението на броя на мигрантите, пристигащи в Съюза, оказва върху системата, както е установена с регламента „Дъблин“, показва, че тя, така както е приложена, в голяма степен не е успяла да постигне двете си основни цели, а именно установяването на обективни и справедливи критерии за разпределение на отговорността и предоставянето на бърз достъп до международна закрила; отново изразява своите резерви по отношение на критерия, съгласно който в момента държавата членка на първо влизане носи отговорност за разглеждането на молбата за международна закрила, и счита, че този критерий следва да бъде преразгледан;

35.  Посочва освен това, че същевременно броят на случаите на вторично движение в Съюза остава висок; счита, че е очевидно само по себе си, че при създаването си дъблинската система не е била проектирана да разпределя отговорността между държавите членки, а че основната й цел е била бързо да се възложи отговорността за обработването на дадена молба за убежище на една държава членка;

36.  Препоръчва критериите, на които се основават решенията за преместване, да бъдат интегрирани пряко в стандартните правила на Съюза за разпределяне на отговорността за обработването на молби за международна закрила; подчертава, че при преразглеждането на регламента „Дъблин“ трябва да се преразгледа концепцията за „кандидати, очевидно нуждаещи се от международна закрила“, тъй като с мигрантите и бежанците, които не попадат в тази категория, пак ще трябва да се занимава държавата членка, в която те са пристигнали първо;

37.  Счита, че Европейският съюз следва да подкрепя държавите членки, получаващи най-много молби за убежище, с пропорционална и адекватна финансова и техническа подкрепа; счита, че прилагането на мерки за солидарност и споделяне на отговорността се обосновава с подобряването на качеството и функционирането на общата европейска система за убежище;

38.  Посочва, че възможност за фундаментално преосмисляне на дъблинската система би било да се въведе централизирано събиране на молби на равнището на Съюза — като всеки кандидат за убежище се разглежда като кандидат за убежище в Съюза като цяло, а не в отделна държава членка, и да се създаде централна система за разпределяне на отговорността за всички кандидати за убежище в Съюза; счита, че в подобна система биха могли да се предвидят известни прагове за държава членка, които да са свързани с броя на пристигналите лица, което вероятно би могло да допринесе за възпирането на вторичните движения, тъй като всички държави членки ще бъдат изцяло включени в централизираната система и вече няма да носят индивидуална отговорност за разпределението на кандидатите към други държави членки; счита, че подобна система би могла да функционира въз основа на определен брой „горещи точки“, от които следва да се извършва разпределението в рамките на Съюза; подчертава, че всяка нова система за разпределение на отговорността трябва да включва основните понятия за семейното единство и висшите интереси на детето;

Относно взаимното признаване

39.  Отбелязва, че понастоящем държавите членки признават решенията на други държави членки относно предоставянето на убежище единствено когато те са отрицателни; отново посочва, че взаимното признаване на положителните решения за предоставяне на убежище е логична стъпка към правилното прилагане на член 78, параграф 2, буква a) от ДФЕС, в който се призовава за „единен статут на бежанец за гражданите на трети страни, който да е валиден в целия Съюз“;

Относно Директивата за временната закрила

40.  Посочва, че в случай на масово навлизане Комисията, като действа по собствена инициатива или след разглеждане на искане на държава членка, може да предлага задействането на Директива 2001/55/ЕО на Съвета относно временната закрила („Директивата за временната закрила“)(15); отбелязва, че реалното задействане изисква решение на Съвета, прието с квалифицирано мнозинство; отбелязва, че директивата следва да се задейства, ако съществува риск системата за убежище на Съюза да не бъде в състояние да се справи с масовото навлизане или със заплахата от масово навлизане на разселени лица; подчертава обаче, че от приемането си през 2001 г. Директивата за временната закрила никога не е била задействана;

41.  Отбелязва, че Директивата за временната закрила също така предвижда възможността за евакуиране на разселени лица от трети държави и че евакуацията би позволила използването на хуманитарни коридори, в сътрудничество с ВКБООН, със задължение за държавите членки — когато е необходимо — да предоставят всички улеснения за получаване на виза;

42.  Счита, че системите за предоставяне на убежище на някои гранични държави членки са вече несъмнено претоварени и че Директивата за временната закрила следва — въз основа на своята собствена логика — вече да бъде задействана; във всеки случай призовава да бъде установено ясно определение на „масово навлизане“ при преразглеждането на тази директива; разбира, че такова преразглеждане на Директивата за временната закрила може да е част от преразглеждането на дъблинската система;

Относно интеграцията

43.   Отбелязва, че участието на всички ангажирани в обществото действащи лица е от особено значение, и поради това предлага, при спазване на правомощията на държавите членки по отношение на свързаните с интеграцията въпроси, да бъде засилен обменът на добри практики в тази област; подчертава, че мерките за интеграция на всички законно пребиваващи граждани на трети държави следва да насърчават приобщаването, а не на изолацията; отбелязва, че местните и регионалните органи, в това число градовете, имат ключова роля в процесите на интеграция;

44.  Подчертава, че приемащите държави членки трябва да предложат на бежанците подкрепа и възможности за интеграция и изграждане на живот в тяхното ново общество; отбелязва, че това непременно следва да включва настаняване, курсове за ограмотяване и езикови курсове, междукултурен диалог, образование и професионално обучение, а също така и ефективен достъп до демократичните структури на обществото, както се предвижда в Директивата относно признаването(16); отбелязва, че също както гражданите на Съюза, бежанците имат както права, така и задължения в приемащите държави членки; поради това подчертава, че интеграцията е двупосочен процес и че зачитането на ценностите, върху които е изграден Съюзът, трябва да бъде неразделна част от процеса на интеграция, така както и зачитането на основните права на бежанците;

45.  Припомня, че съгласно член 15 от Директивата относно условията на приемане държавите членки трябва да определят условията за предоставянето на достъп до техните пазари на труда за кандидатите за международна закрила, при условие че този достъп е ефективен и е в съответствие със сроковете, определени в параграф 1 от посочения член; разбира, че съгласно член 15, параграф 2 по съображения, свързани с тяхната политика на пазара на труда, държавите членки могат да предоставят предимство на гражданите на Съюза и на тези от държавите — страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и на законно пребиваващите граждани на трети държави;

46.  Счита, че когато лицата, на които е предоставена международна закрила в Съюза, имат предложение за работа в държава членка, различна от тази, в която са получили международна закрила, те следва да могат да се възползват от такова предложение;

47.  Потвърждава отново, че по-доброто признаване на придобити в чужбина квалификации е един практически начин да се гарантира, че гражданите на трети държави, които вече се намират в Съюза, могат да се интегрират по-добре, и призовава Комисията да представи съответни предложения в тази насока;

48.  Насърчава частни и общностни програми за интеграция на лицата, приети за презаселване, осъществявани в сътрудничество с държавите членки и местните органи и въз основата на техните най-добри практики;

Относно семейното единство

49.  Насърчава държавите членки да се стремят да запазват единството на семействата, тъй като това ще подпомогне процеса на интеграция в дългосрочен план и вниманието ще може да се насочи към изграждането на нов живот, вместо към безпокойството относно членове на семейството, които са все още в несигурно положение;

50.  Подчертава, че държавите членки трябва да преодолеят правните и практически пречки с цел по-бързо вземане на решения относно събирането на семейството;

51.  Препоръчва като важно, докато не бъде осъществено основно преразглеждане на регламента „Дъблин“, държавите членки да се възползват по-добре от дискреционните клаузи с цел зачитане на принципа на семейното единство;

Относно децата

52.  Признава уязвимото положение на децата, пристигащи в Съюза, и отново потвърждава правото на всяко дете да бъде третирано на първо място и преди всичко като дете; призовава държавите членки да прилагат изцяло специалните разпоредби на общата европейска система за убежище относно непридружените малолетни/непълнолетни лица, в това число достъпа до правна помощ, настойничеството, достъпа до здравни грижи, настаняване и образование, правото да им се говори на език, който те разбират, и да бъдат разпитвани от надлежно обучени служители; отново заявява, че държавите членки не следва да задържат деца на основанието, че са мигранти;

53.  Припомня, че обхватът на подкрепата, информацията и защитата следва да бъде разширен, така че да включва непридружените и отделени от родителите деца, в съответствие с висшите им интереси, както и че молбите за събиране на семейството, подадени от непридружени и отделени деца, следва да бъдат разглеждани по-бързо;

54.  Отбелязва, че ефективната система за настойничество и закрила, ориентирана към децата, е от ключово значение за предотвратяване на малтретирането, небрежното отношение и експлоатацията на деца, лишени от родителски грижи; подчертава значението на определянето на насоки на Съюза за система за настойничество, насочени към осигуряване на подходяща подкрепа и закрила, както и гарантиране на равно третиране на децата чужденци и на децата – граждани на приемащите държави;

55.  Счита, че определянето на възрастта следва да се извършва по най-малко инвазивния начин, да е мултидисциплинарно и безопасно, да зачита физическата неприкосновеност и човешкото достойнство на децата, като се обръща особено внимание на момичетата, и да се извършва от независими, квалифицирани специалисти и експерти;

56.  Призовава държавите членки да събират данни, разбити по съответни признаци, относно положението на децата бежанци и мигранти, с цел да се подобри капацитетът на системите за интегриране на тези деца;

Относно връщанията

57.  Разбира, че безопасното връщане на хората, за които след индивидуална оценка на молбата за предоставяне на убежище е определено, че не отговарят на условията за получаване на закрила в Съюза, е нещо, което трябва да бъде извършвано като част от правилното прилагане на общата европейска система за убежище;

58.  Признава, че предвид факта, че през 2014 г. 36% от гражданите на трети държави, на които е разпоредено да напуснат Съюза, са били върнати действително, е необходимо да се подобри ефективността на системата за връщане на Съюза;

59.  Счита, че за да се увеличи ефикасността на обратното приемане и да се гарантира последователност на връщанията на европейско равнище, ще бъде необходимо да се приемат нови споразумения на ЕС за обратно приемане, които следва да имат предимство пред двустранните споразумения между държави членки и трети държави;

60.  Счита, че връщането на мигранти следва да се осъществява само ако е безопасно, при пълно зачитане на основните права и на процесуалните права на въпросните мигранти, и ако държавата, в която те биват връщани, е безопасна за тях; припомня в това отношение, че доброволното връщане следва да има приоритет пред принудителното връщане;

61.  Счита, че всеки опит от страна на държавите членки да „отблъснат“ мигранти, на които не е дадена възможност да подадат молби за предоставяне на убежище, противоречи на правото на Съюза и на международното право, и призовава Комисията да предприеме надлежно действия срещу всяка държава членка, която се опита да извърши такова „отблъскване“;

Относно списък на сигурните държави на произход

62.  Отбелязва неотдавнашното предложение на Комисията за списък на Съюза на сигурните държави на произход, за изменение на Директивата за процедурите за убежище(17); отбелязва, че ако такъв списък на Съюза би станал задължителен за държавите членки, той по принцип би могъл да бъде важен инструмент за улесняване на процеса на предоставяне на убежище, включително на връщането;

63.  Изразява съжаление във връзка с настоящото положение, при което държавите членки прилагат различни списъци, съдържащи различни сигурни държави, което възпрепятства еднообразното прилагане и стимулира вторичните движения;

64.  Подчертава, че във всеки случай никакъв списък на сигурните държави на произход не следва да накърнява принципа, че на молбата за международна закрила на всяко лице трябва да бъде осигурена подходяща индивидуална проверка;

Относно процедурите при нарушения

65.  Отбелязва, че през септември 2015 г. Комисията е била длъжна да приеме 40 решения по случаи на нарушения във връзка с прилагането на общата европейска система за убежище срещу 19 държави членки, в допълнение към 34 вече висящи дела; отново подчертава, че Парламентът следва да бъде изчерпателно информиран за производства, започнати от Комисията срещу държави членки, които не са приложили или не са приложили правилно законодателството на Съюза в тази област;

66.  Отново подчертава колко е важно, след като законодателството на Съюза е договорено и прието, държавите членки да поемат своята част от отговорността и да прилагат това законодателство;

67.  Отбелязва освен това, че не е възможно правилно да се оценят предимствата и недостатъците на някои елементи от общата европейска система за убежище поради факта, че много държави членки все още не са приложили изцяло законодателството;

Относно Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO)

68.  Предлага EASO да се развие в дългосрочен план като основен координатор на общата европейска система за убежище с оглед да се гарантира общото прилагане на правилата на тази система; отново заявява, че тъй като общата европейска система за убежище става наистина европейска, EASO трябва да се превърне от набор от експерти от държавите членки в пълноценна агенция на Съюза, осигуряваща оперативна подкрепа на държавите членки и на външните граници; във връзка с това подчертава, че трябва да й бъдат осигурени необходимите финансови и човешки ресурси в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план;

69.  Отбелязва, че бюджетът на EASO за 2015 г. за преместване, презаселване и за външното измерение беше едва 30 000 евро; отново заявява, че този много малък бюджет не може да бъде приет на сериозно предвид настоящите събития в Средиземно море и многобройните позовавания на EASO в Решенията за преместване; припомня, че в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план ще е необходимо значително увеличаване на бюджета на EASO, на нейните човешки ресурси и на сумите, които службата разпределя за преместване и презаселване;

Относно Frontex и предложението за нова европейска гранична и брегова охрана

70.  Отбелязва неотдавнашната роля на Frontex в оказването на помощ на плавателни съдове или лица, бедстващи в морето, и признава нейния принос за спасяването на множество човешки животи в Средиземноморието чрез съвместните операции „Тритон“ и „Посейдон“;

71.  Разбира, че предложената неотдавна европейска гранична и брегова охрана е предназначена да замени Frontex и има за цел да гарантира европейско интегрирано управление на външните граници с оглед на постигането на ефективно управление на миграцията и осигуряването на високо равнище на вътрешна сигурност в рамките на Съюза, като същевременно се запази свободното движение на хора в него; отбелязва, в съответствие с Договорите и протоколите към тях, че държавите членки, които са страна по Шенгенските споразумения, но които все още не са част от Шенгенското пространство без вътрешен граничен контрол, могат да участват и/или да се ползват от всички действия, предвидени в новото предложение;

72.  С интерес очаква преговорите по предложението в рамките на съзаконодателите и между тях в контекста на обикновената законодателна процедура, в съответствие с член 294 от ДФЕС;

Относно Шенген и управлението и сигурността на външните граници

73.  Припомня, че след създаването на Шенгенското пространство Съюзът е пространство без вътрешни граници, че шенгенските държави разработиха поетапно обща политика по отношение на външните шенгенски граници и че логиката, присъща на тази система, винаги е била, че премахването на вътрешния граничен контрол трябва да върви ръка за ръка с компенсаторни мерки за укрепване на външните граници на Шенгенското пространство и споделянето на информация посредством Шенгенската информационна система („ШИС“);

74.  Признава, че целостта на Шенгенското пространство и премахването на контрола по вътрешните граници зависят от наличието на ефективно управление на външните граници, с високи общи стандарти, които се прилагат от всички държави членки по външните граници, и ефективен обмен на информация между тях;

75.  Приема, че Съюзът трябва да засили защитата на външните граници и да доразвие общата европейска система за убежище, както и че са необходими мерки за увеличаване на капацитета на Шенгенското пространство за справяне с новите предизвикателства, пред които е изправена Европа, и да се запазят основните принципи на сигурността и свободното движение на хора;

76.  Посочва, че достъпът до територията на Шенгенското пространство като цяло се контролира на външните граници в съответствие с Кодекса на шенгенските граници и че освен това много граждани на трети държави се нуждаят от виза, за да влязат на територията на Шенгенското пространство;

77.  Повтаря призива на ВКБООН, че зачитането на основните права и международните задължения може да се гарантира единствено ако оперативни процедури и планове отразяват тези задължения в практически, ясни напътствия за граничните служители, включително тези на сухопътните, морските и въздушните граници; посочва необходимостта от по-нататъшно укрепване на Механизма за гражданска защита на Съюза с цел да се реагира на събитията с широкообхватни въздействия, които засягат значителен брой държави членки;

78.  Подчертава отново, че що се отнася до законодателството конкретно в областта на предоставянето на убежище и миграцията, за да бъде ефективно законодателството за вътрешните и външните граници, е задължително мерките, приети на равнището на Съюза, да се изпълняват правилно от държавите членки; подчертава, че по-доброто изпълнение на мерките от страна на държавите членки по външните граници, вследствие на увеличения натиск, е от съществено значение и ще постигне известен напредък към преодоляването на опасенията на гражданите във връзка със сигурността;

79.  Отбелязва, че на 15 декември 2015 г. Комисията представи предложение за целево преразглеждане на Кодекса на шенгенските граници, в което се предлага да се въведат систематични проверки на всички граждани на Съюза (не само на гражданите на трети държави) в съответните бази данни по външните граници на Шенгенското пространство;

80.  Счита, че Шенгенското пространство е едно от най-големите постижения на европейската интеграция; отбелязва, че конфликтът в Сирия и други конфликти в други части на региона доведоха до пристигането на рекорден брой бежанци и мигранти в Съюза, което от своя страна разкри недостатъци в някои участъци по външните граници на Съюза; изразява загриженост във връзка с факта, че в отговор на това някои държави членки сметнаха за необходимо да затворят своите вътрешни граници или да въведат временно граничен контрол, като по този начин правилното функциониране на Шенгенското пространство беше поставено под въпрос;

Относно „горещите точки“

81.  Припомня, че в подхода на „горещите точки“, предложен от Комисията в нейната европейска програма за миграцията, Агенцията за границите, EASO, Европол и Евроюст трябва да оказват оперативно съдействие на държавите членки съгласно съответните си мандати;

82.  Посочва в това отношение, че агенциите на Съюза се нуждаят от необходимите средства, за да могат да изпълняват възложените им задачи; настоява агенциите на Съюза и държавите членки да информират изчерпателно Парламента относно работата, предприета в горещите точки;

83.  Отбелязва, че и двете Решения за преместване предвиждат предоставяне на оперативна подкрепа на Италия и Гърция в горещите точки за скрининг на мигрантите при самото им пристигане, регистриране на техните молби за международна закрила, предоставяне на информация на кандидатите относно преместването, организиране на операции по връщане на неподалите молба за международна закрила, които нямат право да останат на други основания, както и на неуспелите кандидати, и улесняване на всички стъпки в самата процедура по преместване;

84.  Призовава горещите точки да бъдат създадени във възможно най-кратки срокове, за да се предостави конкретна оперативна помощ на тези държави членки; призовава за предоставянето на технически и финансови ресурси и подкрепа за държавите членки, в които мигрантите пристигат първо, като например Италия и Гърция, за да се даде възможност за бърза и ефективна регистрация и препращане към компетентните органи на всички мигранти, пристигащи в Съюза, при пълно зачитане на техните основни права; счита, че бързото и ефективно предоставяне на подкрепа от Съюза на държавите членки и приемането на тази подкрепа са важни за взаимното доверие;

85.  Признава, че едно от основните предназначения на горещите точки е да дадат възможност на Съюза да предоставя бързо защита и хуманитарна помощ на нуждаещите се; подчертава, че трябва да се положат много усилия, за да се гарантира, че категоризирането на мигрантите в горещите точки се осъществява при пълно зачитане на правата на всички мигранти; признава обаче, че правилното установяване на самоличността на кандидатите за международна закрила на мястото на първо пристигане в Съюза следва да допринася за улесняване на цялостното функциониране на реформираната обща европейска система за убежище;

Относно наказателното право, свързано с миграцията

86.  Отбелязва, че в своя план за действие относно контрабандата Комисията посочва, че обмисля преразглеждане на Директива 2004/81/ЕО на Съвета за издаване на разрешение за пребиваване на граждани на трети страни, които са жертви на трафик на хора или са били обект на помощ за незаконна имиграция и които сътрудничат с компетентните органи;

87.  Счита, че такова преразглеждане е необходимо и че следва да се обърне внимание и на въвеждането на система, която позволява на жертвите на трафик и на незаконно превеждане да се разкрият и да съдействат за ефективното наказателно преследване на трафикант или контрабандист, без да се страхуват от наказателно преследване срещу самите себе си;

88.  Отбелязва, че Комисията обмисля преразглеждане на Директива 2002/90/ЕО на Съвета за определяне на подпомагане на незаконното влизане, преминаването и пребиваването; счита, че лицата, които предоставят различни форми на хуманитарна помощ на нуждаещите се, не следва да бъдат инкриминирани и че правото на Съюза следва да отразява този принцип;

89.  Подчертава, че друга ключова стъпка в разбиването на престъпните мрежи за контрабанда и трафик е да се даде приоритет на финансовите разследвания, като проследяването и конфискуването на печалбите от тези престъпни мрежи е от съществено значение за тяхното отслабване и в крайна сметка разбиване; във връзка с това призовава държавите членки да транспонират бързо и ефективно Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари;

90.  Припомня, че за да се гарантира ефективното провеждане на разследвания, е от съществено значение обучението на разследващите служители, така че участващите лица напълно да разбират явлението, което се стремят да премахнат, и да знаят как да го разпознават на ранен етап;

Относно сътрудничеството с трети държави

91.  Подчертава, че стълбът за глобалния подход към миграцията и мобилността (ГПММ) в областта на убежището и международната закрила следва да се доразвие с по-активно участие на трети държави; отбелязва, че текущите действия в тази област, в рамките на регионалните програми за закрила (РПЗ) или регионалните програми за развитие и закрила (РПРЗ), се съсредоточават върху изграждането на капацитет за борба с престъпните мрежи за контрабанда и трафик на хора в трети държави на произход и транзитно преминаване; отбелязва в същото време, че компонентът на тези програми, свързан с презаселването, продължава да бъде слаб; счита, че усилията за изграждане на капацитет и дейностите за презаселване следва да бъдат засилени и да се осъществяват съвместно с трети държави, които приемат голям брой бежанци;

92.  Признава, че основният инструмент, който определя целите на външните политики на Съюза в областта на миграцията, убежището и границите е ГПММ; отбелязва, че съществуват различни инструменти под това родово наименование, включително регионални диалози, двустранни диалози, партньорства за мобилност и общи програми за миграция и мобилност, споразумения за обратно приемане, споразумения за облекчаване на визовия режим, споразумения за освобождаване от изискване за виза, РПЗ и РПРЗ;

93.  Разбира, че външното измерение следва да се съсредоточи върху сътрудничеството с трети държави за премахването на първопричините за незаконните потоци към Европа и тяхното овладяване; разбира, че партньорствата и сътрудничеството с ключови държави на произход, на транзитно преминаване и на местоназначение следва да продължат да заемат централно място, например чрез процесите от Хартум и Рабат, партньорството между ЕС и Африка за диалог относно миграцията и мобилността, процеса от Будапеща и процеса от Прага;

94.  Посочва, че Съюзът и неговите държави членки трябва да проявяват избирателност, когато предоставят подкрепата си за правоприлагащите агенции на трети държави, като вземат под внимание броя на случаите, в които тези агенции са нарушавали човешките права на мигрантите;

95.  Препоръчва при сътрудничеството с трети държави да се оценяват системите за убежище на тези държави, подкрепата, която оказват на бежанците, и способността и готовността им да се борят с трафика на хора и престъпната контрабанда в тези държави и през тях;

96.  Призовава Съюза да помогне на трети държави да изградят системи за убежище и интеграционни стратегии, които да позволят на граждани на трети държави, нуждаещи се от международна закрила, да потърсят защита там; счита, че Съюзът трябва да възприеме печеливш за всички подход на сътрудничество с трети държави, тоест подход, който да бъде от полза за Съюза, за въпросната трета държава, както и за бежанците и мигрантите в тази трета държава;

97.  Припомня, че Съюзът активизира своята дейност за външно сътрудничество с трети държави в областта на миграцията и убежището, за да отговори адекватно на сегашната криза с бежанците, и стартира нови инициативи за сътрудничество, като например Съвместния план за действие между ЕС и Турция; подчертава в тази връзка необходимостта всички страни да изпълняват ангажиментите си, произтичащи от съвместния план за действие, включително справянето с първопричините, водещи до масов приток на сирийци, засилването на сътрудничеството за подкрепа на сирийците в рамките на временната закрила и техните приемни общности в Турция, както и Турция да изпълнява ангажиментите си за предотвратяване на незаконните миграционни потоци от нейната територия към Съюза;

Относно кампаниите за повишаване на осведомеността

98.  Посочва, че много от незаконно преведените лица са до известна степен осведомени за рисковете, които ще поемат по време на евентуално опасното пътуване към Европа, но въпреки това избират да поемат на път, защото преценяват, че тези рискове ще бъдат по-малки в сравнение с тези, на които биха се изложили, ако не мигрират;

99.  Приветства факта, че в Плана за действие относно контрабандата стартирането на нови кампании за повишаване на осведомеността е свързано с оценката на съществуващите такива; препоръчва всяка такава кампания да съдържа информация за критериите за предоставяне на закрила в Съюза, което може да убеди някои мигранти, рискуващи да се отправят на опасно пътуване до Европа само за да бъдат върнати обратно, ако там не им бъде предоставена закрила, да не предприемат пътуването;

Относно преодоляването на първопричините

100.  Потвърждава отново, че Съюзът трябва да приеме дългосрочна стратегия, чиято цел е да противодейства на факторите, подтикващи към миграция, в трети държави (конфликт, преследване, етническо прочистване, ширещо се насилие или други фактори като крайна бедност, изменение на климата или природни бедствия), които поставят хората в ръцете на престъпни мрежи за контрабанда, които според тях са единственият им шанс да стигнат до Съюза;

101.  Припомня, че специалният докладчик на ООН по правата на мигрантите призова Съюза също и да отвори редовни миграционни канали, за да позволи на мигрантите да използват официалните канали за влизане и излизане, вместо да им се налага да прибягват до престъпни мрежи за контрабанда;

102.  Подчертава, че неотдавнашното увеличение на притока на бежанци в Съюза показва, че превантивните мерки сами по себе си не са достатъчни за преодоляване на настоящите миграционни явления;

103.  Разбира, че в дългосрочен план е необходимо да се даде по-силен тласък на решаването на геополитическите въпроси, които засягат първопричините за миграцията — войната, бедността, корупцията, глада и липсата на възможности, което означава, че хората ще продължат да се чувстват принудени да бягат в Европа, ако Съюзът не потърси начини да подпомогне възстановяването на тези държави; посочва, че това означава, че е необходимо Комисията и държавите членки да предоставят средства, за да се помогне за изграждането на капацитет в трети държави, например чрез улесняване на инвестициите и образованието, укрепването и прилагането на системи за предоставяне на убежище, подпомагането на по-доброто управление на границите и укрепването на правните и съдебните системи там;

Относно финансирането за трети държави

104.  Отбелязва, че основният инструмент за финансиране за трети държави е Инструментът за сътрудничество за развитие (ИСР), който включва единственото глобално тематично финансиране от Съюза за миграция, предоставено по програмата за глобалните обществени блага и предизвикателствата, управлявана от ГД „Международно сътрудничество и развитие“ (DEVCO); отбелязва още, че както в случая със средствата, отпускани пряко на държавите членки, други генерални дирекции на Комисията и органи на ЕС участват в управлението на ИСР, в резултат на което помощта на Съюза за съседните държави се предоставя от ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ чрез Инструмента за предприсъединителна помощ; хуманитарната помощ се предоставя от ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ECHO); а Европейската служба за външна дейност („ЕСВД“) управлява Инструмента, допринасящ за стабилността и мира; припомня, че тъй като двата фонда, управлявани от ГД „Миграция и вътрешни работи“ (HOME) — ФУМИ и ФВС — също предвиждат външно измерение, това добавя още един участник във външното финансиране;

105.  Приветства наскоро създадения Извънреден доверителен фонд за Африка и 1,8-те милиарда евро, обещани за фонда, с което се добавя допълнителен елемент към финансирането за трети държави; призовава държавите членки да продължат да дават своя принос за фонда;

106.  Препоръчва в съответствие с ГПММ четирите тематични стълба, които разглеждат i) законната миграция и мобилност, ii) незаконната миграция и трафика на хора, iii) международната закрила и iv) въздействието на миграцията върху развитието, да имат еднакво значение във външната политика и финансирането на Съюза;

Относно прозрачността на финансирането

107.  Отбелязва, че политиката на Съюза относно миграцията се осъществява чрез различни инструменти на политиката, всеки от които има своите цели, които не са непременно взаимосвързани, и няма достатъчна координация на финансирането между множеството участници; посочва, че фрагментираността на бюджетните редове и отговорностите създава структура на управление, която би могла да затрудни предоставянето на цялостен поглед върху начина, по който се разпределят и в крайна сметка се използват различните налични средства; освен това отбелязва, че поради тази фрагментираност е по-трудно да се изчисли колко изразходва Съюзът общо за политиката в областта на миграцията;

108.  Счита, че трябва да се осигури такъв всеобхватен преглед на финансирането от страна на Съюза в областта на миграцията, както в рамките на Съюза, така и извън него, тъй като липсата на такъв преглед е очевидна пречка за прозрачността и доброто провеждане на политиките; отбелязва в това отношение, че един възможен вариант би бил уебсайт, съдържащ база данни с всички финансирани от Съюза проекти, свързани с политиката в областта на миграцията; подчертава, че необходимостта от прозрачност се отнася и за бюджетните редове, за да се гарантира подходящо финансиране за всички цели на политиката на Съюза в областта на миграцията;

109.  Припомня, че положителното въздействие на фондовете на ЕС за миграцията зависи от процесите на национално и европейско равнище за осигуряването на прозрачност, ефективен мониторинг и отчетност, счита, че следва да се обмисли това как мониторингът и оценяването да се осъществяват непрекъснато, а не само като последващи процеси, и че ролята на Сметната палата следва да бъде укрепена в това отношение; отбелязва, че следва да се установят качествени и количествени показатели, за да се измери въздействието на фондовете на ЕС и да се улесни оценката на това дали те са постигнали своите цели;

Относно допълнителното финансиране за миграцията

110.  Приветства допълнителното финансиране, осигурено в бюджета на Съюза за 2016 г. за започване на действия за справяне с настоящите миграционни явления; отбелязва, че по-голямата част от това ново финансиране представлява финансиране по многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г., което е изтеглено напред, в резултат на което Съюзът изразходва днес средствата, които са предназначени за изразходване утре;

111.  Изразява съгласие, че последните бюджетни предложения и допълнителното финансиране, предвидено в бюджета на Съюза за 2016 г., включително използването на инструмента за гъвкавост, следва да бъдат приветствани, но средносрочното и дългосрочното финансиране продължават да бъдат повод за безпокойство; изразява загриженост във връзка с това, че увеличаването на предложените суми за бюджетните редове в рамките на ФУМИ за 2016 г. не е придружено от предложение за преразглеждане на общите средства, налични по този фонд за периода на финансиране 2014—2020 г.; разбира, че ако положението остане такова, финансирането по ФУМИ ще се изчерпа много преди 2020 г.;

112.  Насърчава държавите членки да се възползват в пълна степен от възможностите, предлагани от фондове, които не са пряко свързани с политиката в областта на миграцията, но могат да се използват за финансиране на дейности в тази област (например дейностите за интеграция), като предоставяните от Европейския социален фонд, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, „Хоризонт 2020“, Европейския фонд за регионално развитие и програмата „Права и гражданство“;

113.  Препоръчва при прегледа на МФР, планиран за края на 2016 г., да се предвидят значителни допълнителни ресурси по функция 3 от бюджета на Съюза, и по-специално за гражданство, свобода, сигурност и правосъдие, за да се предостави достатъчно финансиране въз основа на миграционните тенденции и свързаните с тях финансови изисквания за политиките на Съюза и държавите членки в областта на убежището, миграцията и интеграцията;

Относно участието на гражданското общество

114.  Посочва, че осигуряването на оперативно финансиране е основно предизвикателство за НПО, тъй като по-голямата част от финансирането е свързано с проекти; твърди, че доброволческите инициативи и инициативите на гражданското общество, посветени на оказването на подпомагане на мигрантите, следва да бъдат насърчавани и когато е целесъобразно – финансирани от Комисията и държавите членки; призовава държавите членки и Комисията да се стремят да финансират при необходимост и възможност проекти, управлявани от организации на гражданското общество, които работят в областта на миграцията, интеграцията и убежището;

115.  Отново заявява, че включването на гражданското общество в разработването на действия на Съюза и национални програми трябва да бъде осигурено в съответствие с принципа на партньорство, предвиден във ФУМИ; предлага на равнището на Съюза да се помисли за редовни консултации между Комисията и съответните партньори от гражданското общество, работещи по въпросите на миграцията, убежището и интеграцията;

Относно демографските тенденции

116.  Отбелязва, че според проучване на ОИСР и на Комисията от 2014 г., преди нарастването на имиграционните потоци към Съюза през 2015 г., работоспособното население (15—64 г.) в Съюза ще намалее със 7,5 милиона между 2013 г. и 2020 г. и че ако нетната миграция бъде изключена от техните прогнози, намаляването би било дори още по-силно изразено, като би достигнало 11,7 милиона население в трудоспособна възраст;

117.  Въпреки това посочва, че от ноември 2015 г. процентът на безработицата сред младите хора във всички държави членки възлиза на 20%;

118.  Освен това отбелязва, че според последните прогнози на Евростат съотношението на хората над 65 години спрямо тези на възраст между 15 и 64 години ще се увеличи от 27,5% в началото на 2013 г. до почти 50% до 2050 г.; отбелязва, че това би означавало промяна от сегашното съотношение от четирима души в трудоспособна възраст на всеки човек на възраст 65 или повече години към само двама души в трудоспособна възраст на всеки човек на възраст 65 или повече години;

Относно законната трудова миграция

119.  Посочва, че правното основание за управлението на законната миграция на равнището на Съюза е предвидено в член 79 от ДФЕС;

120.  Разбира, че член 79, параграф 5 изрично запазва правото на държавите членки да определят бройките за прием на граждани на трети държави, идващи от трети държави на тяхната територия с цел да търсят работа;

121.  Посочва, че стратегията „Европа 2020“ идентифицира нуждата от всеобхватна политика в сферата на трудовата миграция и от по-добра интеграция на мигрантите с оглед на постигането на целите на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

122.  Отбелязва, че действащата законодателна рамка на Съюза за регулиране на достъпа на граждани на трети държави до работа в Съюза е твърде фрагментирана, тъй като е насочена към специфични категории работници, а не към регулиране изобщо за всички работници мигранти;

123.  Счита, че в дългосрочен план Съюзът ще трябва да създаде повече общи правила, уреждащи влизането и пребиваването на тези граждани на трети държави, търсещи работа в Съюза, за да се запълнят пропуските, установени на пазарите на труда в Съюза;

Относно необходимостта от по-добри данни

124.  Призовава за цялостна визия за пазара на труда в Съюза като необходимо предварително условие за разработването на политики за пазара на труда; посочва, че е необходимо да се разработят инструменти за по-добро идентифициране и предвиждане на настоящите и бъдещите потребности на пазара на труда в Съюза; предлага в тази връзка съществуващите инструменти, като разработените от Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) и ОИСР, да бъдат подобрени и дори да се слеят с международните статистически данни относно потенциалното предлагане на работна сила от трети държави, за да се осигури по-точна представа за положението;

125.  Счита, че по-добрите данни и по-добрите инструменти за анализиране на тези данни могат само да помогнат на лицата, отговорни за определяне на бъдещите политики за трудовата миграция, както и че Съюзът и държавите членки следва да идентифицират пропуски по отношение на своите пазари на труда, които биха могли да им помогнат да попълват работни места, които иначе биха останали незаети;

Относно експлоатацията на труда

126.  Отбелязва, че експлоатацията на труда може да се извършва вследствие на трафик, на контрабанда или дори без което и да е от тези престъпления, а резултатът е безнаказаността на лицата, експлоатиращи незаконните мигранти в държавите членки, където експлоатацията сама по себе си не е квалифицирана като престъпление;

127.  Изразява съжаление във връзка с факта, че слабият риск от разкриване и/или наказателно преследване на работодатели, експлоатиращи труда на незаконни мигранти, е установен като важен фактор за експлоатация на труда, по-специално в най-рисковите сектори (селско стопанство, строителство, хотели и ресторанти, домашен труд и услуги по полагане на грижи); препоръчва, за да се преодолее тази ситуация на безнаказаност, на първо място да се гарантира, че всички случаи на тежка експлоатация на труд са квалифицирани като престъпления и се наказват надлежно съгласно националното право, и второ – да се увеличат инспекциите по труда в рисковите сектори;

128.  Отбелязва факта, че понастоящем много държави членки квалифицират като престъпление експлоатацията на труда само когато тя се извършва като форма на трафик, което оставя широка празнина във всички случаи, когато експлоататорите на труда не са участвали в трафика или тяхното участие не може да бъде доказано;

129.  Отново заявява, че специалните процедури с цел улесняване на подаването на жалби, предвидени от Директива 2009/52/ЕО за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава („Директивата относно санкциите срещу работодателите“), следва да се прилагат изцяло и правилно на практика; счита, че е необходима засилена защита за жертвите на трафик или контрабанда в Съюза, които сътрудничат и улесняват наказателното преследване на трафиканти и/или контрабандисти; предлага освен това да се окаже подкрепа за създаването на Европейска бизнес коалиция срещу трафика на хора (както е споменато в Стратегията срещу трафика на хора от 2014 г.) с цел разработване на вериги за доставка, които не включват трафик на хора;

130.  Счита, че в крайна сметка всеки опит за изкореняване на експлоатацията на труда трябва да се извършва при двоен подход, включващ ефективното наказателно преследване на злоупотребяващите работодатели и същевременно защитата на жертвите на тази експлоатация;

Относно преразглеждането на синята карта на ЕС

131.  Припомня, че в програмата за миграцията Комисията съобщи за намерението си да преразгледа Директивата относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост („Директивата за синята карта“), като се обърне особено внимание на въпросите за приложното поле (по възможност да се обхващат предприемачи, желаещи да инвестират в Европа) и подобряването на правилата относно мобилността в рамките на ЕС;

132.  Отново заявява, че докладът на Комисията относно прилагането на действащата Директива за синята карта подчертава нейните недостатъци, включително много ограничено равнище на хармонизация в резултат на широкото право на преценка при прилагането, което тя дава на държавите членки, в частност правото на държавите членки да продължат да прилагат паралелни национални схеми;

133.  Освен това счита, че е ясно, че директивата следва да се съсредоточи не само върху висококвалифицираната трудова заетост, но и върху целеви професии, изискващи високи квалификации, при които има недостиг на работна ръка; счита освен това, че преразглеждането на синята карта на ЕС следва да бъде както амбициозно, така и целенасочено, като следва да се стреми към премахване на непоследователността в действащата директива, особено що се отнася до паралелните национални схеми; препоръчва да се обмисли преразглеждането на приложното поле, за да включи гражданите на трети държави, които биха могли да спомогнат за запълване на пропуските, установени на пазарите на труда в Съюза;

o
o   o

134.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, на парламентите и правителствата на държавите членки, както и на EASO, Frontex, Европол, Евроюст, Агенцията за основните права, Агенцията за информационни системи (eu-LISA), Съвета на Европа, Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет.

(1) Приети текстове, P8_TA(2014)0070.
(2)ОВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 165.
(3)Приети текстове, P8_TA(2015)0176.
(4)Приети текстове, P8_TA(2015)0317.
(5)http://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2015/09/28-eunavfor/.
(6)Приети текстове от тази дата, P8_TA(2014)0105.
(7)Новини на Frontex, http://frontex.europa.eu/news/number-of-migrants-arriving-in-greece-dropped-by-half-in-november-cITv3V.
(8)МОМ и УНИЦЕФ, Информационен бюлетин с данни: Миграцията на деца към Европа, http://www.iom.int/sites/default/files/press_release/file/IOM-UNICEF-Data-Brief-Refugee-and-Migrant-Crisis-in-Europe-30.11.15.pdf.
(9)Бюлетин на EASO, ноември – декември 2015 г., https://easo.europa.eu/wp-content/uploads/EASO-Newsletter-NOV-DEC_-20151.pdf.
(10)ЕС+ се състои от ЕС-28 плюс Норвегия и Швейцария,
(11)ВКБООН — Извадка от данни за Гърция — 7 март 2016 г.
(12)МОМ, Проект „Изчезнали мигранти“, http://missingmigrants.iom.int/.
(13)Решение (ЕС) 2015/1523 на Съвета и Решение (ЕС) 2015/1601 на Съвета.
(14)Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (преработен текст) (ОВ L 180, 29.6.2013 г., стр. 31).
(15)Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием (ОВ L 212, 7.8.2001 г., стр. 12).
(16)Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 20.12.2011 г., стр. 9).
(17)Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 29.6.2013 г., стр. 60).


Годишни доклади за 2012 и 2013 г. относно субсидиарността и пропорционалността
PDF 505kWORD 112k
Резолюция на Европейския парламент от 12 април 2016 г. относно годишните доклади за 2012 и 2013 г. относно субсидиарността и пропорционалността (2014/2252(INI))
P8_TA(2016)0103A8-0301/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество(1),

—  като взе предвид практическите условия, договорени на 22 юли 2011 г. между компетентните служби на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на член 294, параграф 4 от ДФЕС по отношение на споразуменията на първо четене,

—  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно регулаторната пригодност на ЕС, субсидиарността и пропорционалността (19-и доклад относно „по-доброто законотворчество“ за 2011 година)(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2012 г. относно 18-ия доклад относно „по-доброто законотворчество“ — Прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност (2010 г.)(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2011 г. относно по-добро законотворчество, субсидиарност, пропорционалност и интелигентно регулиране(4),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията за 2012 г. относно субсидиарността и пропорционалността (COM(2013)0566) и годишния доклад на Комисията за 2013 г. относно субсидиарността и пропорционалността (COM(2014)0506),

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно интелигентното регулиране от 4 декември 2014 г.,

—  като взе предвид заключенията на Конференцията на председателите на парламентите на държавите — членки на Европейския съюз, от 21 април 2015 г.,

—  като взе предвид докладите, които КОСАК изготвя два пъти годишно, относно новостите в процедурите и практиките на Европейския съюз във връзка с парламентарния контрол от 27 септември 2012 г., 17 май 2013 г., 4 октомври 2013 г., 19 юни 2014 г. и 14 ноември 2014 г.,

—  като взе предвид окончателния доклад от 14 октомври 2014 г. на Групата на високо равнище от независими заинтересовани страни относно административните тежести, озаглавен „Намаляване на бюрокрацията в Европа — постижения и перспективи“(5),

—  като взе предвид членове 52 и 132 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси, и становищата на комисията по международна търговия, на комисията по бюджетен контрол, на комисията по заетост и социални въпроси и на комисията по конституционни въпроси (A8‑0301/2015),

A.  като има предвид, че през 2012 г. Комисията получи мотивирани становища във връзка с 83 законодателни предложения; като има предвид, че общият брой на внесените становища, получени през 2012 г., е бил 292, включително изявленията, които не се квалифицират като мотивирани становища;

Б.  като има предвид, че през 2013 г. Комисията получи мотивирани становища във връзка с 99 законодателни предложения; като има предвид, че общият брой на внесените становища, получени през 2013 г., е бил 313, включително изявленията, които не се квалифицират като мотивирани становища;

В.  като има предвид, че през 2012 г. националните парламенти изпратиха 12 мотивирани становища относно предложението „Монти II“(6), което се равнява на 19 гласа (прагът за задействане на процедурата е 18), и по този начин за първи път задействаха т.нар. процедура „жълт картон“ — механизъм за контрол на субсидиарността, който задължава институцията, която е внесла предложението, да го преразгледа и да обоснове своето решение относно това дали предложението да се оттегли, измени или запази;

Г.  като има предвид, че Комисията оттегли предложението „Монти II“, но заяви, че смята, че предложението съответства на принципа на субсидиарност и че предложението беше оттеглено поради недостатъчна подкрепа за него в Европейския парламент и Съвета на министрите(7);

Д.  като има предвид, че през 2013 г. националните парламенти изпратиха 13 мотивирани становища относно предложението за създаване на Европейска прокуратура(8), което се равнява на 18 гласа и по този начин задействаха втората процедура „жълт картон“;

Е.  като има предвид, че Комисията заключи, че нейното предложение съответства на принципа на субсидиарност и че оттегляне или изменение на предложението не е необходимо; като има предвид, че Комисията обяви, че в законодателния процес тя ще вземе под внимание мотивираните становища(9);

Ж.  като има предвид, че няколко национални парламента изразиха загриженост по отношение на подхода на Комисията, тъй като счетоха представените от Комисията основания и доводи за недостатъчни; като има предвид, че комисията по правни въпроси и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент проведоха разисквания по тази тема;

З.  като има предвид, че в последвалите преговори със Съвета относно Европейската прокуратура обхватът и работните методи бяха стеснени в сравнение с първоначалното предложение, по което бяха изказани мотивираните становища;

И.  като има предвид, че поради своето право на инициатива Комисията носи отговорност да гарантира, че правилният избор за това дали и по какъв начин да се предложи предприемането на действия на равнище Европейски съюз се извършва на ранен етап от изготвянето на политиката;

Й.  като има предвид, че понастоящем Комисията преразглежда насоките, приложими към процедурата за оценка на въздействието, което включва разглеждане на субсидиарността и пропорционалността;

К.  като има предвид, че Европейският парламент създаде свой собствен отдел за оценка на въздействието, който изготви 50 първоначални оценки и две подробни оценки на оценките на въздействието на Комисията през 2013 г.;

Л.  като има предвид, че националните парламенти отбелязаха, че включването на значителни и многобройни делегирани правомощия усложнява ефективната преценка дали окончателните правила ще съответстват на принципа на субсидиарност;

М.  като има предвид, че проверката на субсидиарността и пропорционалността, както и оценката на въздействието се извършват само в началото на законодателния процес;

1.  Отбелязва, че принципите на субсидиарност и пропорционалност са основополагащи ръководни принципи за Европейския съюз;

2.  Подчертава, че използването на правомощията на ЕС следва да се ръководи от принципите на субсидиарност и на пропорционалност, както това се посочва в член 5 от Договора за Европейския съюз; приветства факта, че през 2012 и 2013 г. институциите на ЕС и националните парламенти следяха внимателно за съблюдаването на тези два принципа;

3.  Приветства засиленото участие и по-големия ангажимент на националните парламенти в европейския законодателен процес през последните години, което доведе до увеличаване на осведомеността относно принципите, на които се основава ЕС, включително принципите на субсидиарност и пропорционалност в междуинституционалния контекст; отбелязва обаче, че в този контекст има какво още да се направи; предлага като първа стъпка Комисията да организира ежегодни дискусии с всеки от националните парламенти, за да укрепне диалогът между двете страни;

4.  Счита също така, че принципите на субсидиарност и пропорционалност представляват отправна точка за разработването на политиките; ето защо подчертава важността на провеждането на оценка в началото на законодателния процес, с цел да се отговори на въпроса дали целите на политиките могат да бъдат постигнати по-успешно на европейско равнище, отколкото посредством национални или регионални инициативи;

5.  Отбелязва значението на парламентите и на тяхното териториално влияние и близост до гражданите и призовава, по целесъобразност, за по-голямо участие в системата за ранно предупреждение;

6.  При все това отбелязва, че по-голямата част от становищата на националните парламенти се внасят от само няколко национални камари; насърчава останалите парламентарни камари да участват по-активно в дискусиите на европейско равнище;

7.  Подчертава, че европейските институции трябва да спазват принципите на субсидиарност и пропорционалност, предвидени в член 5 от Договора за Европейския съюз и Протокол № 2 към Договора за функционирането на Европейския съюз, които са от общ характер и са задължителни за институциите при прилагането на правомощията на Съюза, с изключение на областите, които са от изключителната компетентност на Съюза, където принципът на субсидиарност не се прилага;

8.  Счита, че механизмът за проверка на принципа на субсидиарност е от съществено значение за сътрудничеството между европейските и националните институции;

9.  Отбелязва, че годишните доклади, изготвяни от Комисията, представляват донякъде формалност и призовава Комисията да обмисли изготвянето на по-подробни доклади относно начина, по който принципите на субсидиарност и пропорционалност се спазват при изготвянето на политиките на ЕС;

10.  Отбелязва методологията на Комисията в годишните доклади за 2012 г. и 2013 г., в които статистически данни биват използвани за класифициране на мотивираните становища, представени от националните парламенти по пакет от предложения като само едно мотивирано становище, вместо като мотивирано становище за всяко от отделните предложения;

11.  Отбелязва, че, като цяло, делът на мотивираните становища се увеличи като процент от общите внесени становища в сравнение с 2010 г. и 2011 г., както и че през 2012 г. мотивираните становища представляваха 25% от всички внесени становища, докато през 2013 г. те представляваха 30% от становищата на националните парламенти съгласно процедурата по протокол 2; в това отношение отбелязва консултациите с националните парламенти в рамките на законодателния процес;

12.  Изтъква, че през 2012 г. за първи път националните парламенти използваха т.нар. процедура за „жълт картон“ във връзка с принципа на субсидиарност в отговор на предложението на Комисията за регламент относно упражняване на правото да се предприемат колективни действия по отношение на свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги („Монти II“); отбелязва, че въпреки своето заключение, че принципът на субсидиарност не е бил нарушен, Комисията оттегли своето предложение поради липсата на политическа подкрепа; отбелязва, че през 2013 г. беше даден ход на втора процедура за използване на жълт картон във връзка с предложението на Комисията за регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура; отбелязва, че Комисията стигна до заключението, че предложението е съобразено с принципа на субсидиарност, и взе решение да го поддържа;

13.  Отбелязва, че мотивираните становища, изготвяни от националните парламенти, са свидетелство за съществуването на различни тълкувания на принципите на субсидиарност и на пропорционалност; в този контекст припомня, че съгласно принципа на субсидиарност във вида, в който той е формулиран в Договорите, Съюзът — в областите, които не попадат в неговата изключителна компетентност — може да действа само „в случай и доколкото целите на предвиденото действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, както на централно, така и на регионално и местно равнище, а поради обхвата или последиците от предвиденото действие могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза“; припомня също така, че „по силата на принципа на пропорционалност съдържанието и формата на дейност на Съюза не надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договорите“; насърчава националните парламенти да спазват буквата на ДЕС, когато извършват оценки на спазването на принципите на субсидиарност и на пропорционалност; оправя силна препоръка към националните парламенти и европейските институции да участват в размяна на мнения и обмен на практики във връзка с контрола върху прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност.

14.  Отбелязва, че мотивираните становища, внесени от националните парламенти, значително се различават по отношение на вида на изтъкнатите аргументи и тяхната форма; изразява съжаление поради липсата на общи модели, което затруднява преценката във връзка с основанията за намеса на националните парламенти;

15.  Припомня опасенията, изразени в предишни доклади на Парламента относно случаите, при които субсидиарността не е била подходящо разгледана в оценките на въздействието (ОВ), изготвени от Комисията; също така това припомня, че годишните доклади на Комитета по оценка на въздействието (КОВ) повдигнаха този въпрос; отбелязва, че КОВ счита, че повече от 30% от ОВ, прегледани от него през 2012 г. и 2013 г. съдържат незадоволителен анализ на принципа на субсидиарност; изразява загриженост, че този брой нарасна на 50% през 2014 г., и настоятелно призовава Комисията в хода на преразглеждането на насоките за прилагане на ОВ да разгледа този въпрос и да преобърне тази тенденция;

16.  Посочва значението на оценките на въздействието като средство за подпомагане на вземането на решения в законодателния процес и в тази връзка подчертава необходимостта да се обърне нужното внимание на въпросите, свързани със субсидиарността и пропорционалността;

17.  Подчертава, че за повишаването на доверието на гражданите, които често възприемат принципа на субсидиарност като важен аспект на демократичния процес, от съществено значение е да се извършват задълбочени оценки на въздействието, които да оценяват в дълбочина съответствието с този принцип; поради това подчертава, че засилените проверки на съответствието с принципа на субсидиарност могат да се считат за важен инструмент за намаляването на т.нар. „демократичен дефицит“.

18.  Повтаря призива, отправен в гореспоменатата резолюция от 14 септември 2011 г., за използване на национални оценки на въздействието в допълнение към извършваните от Комисията — реформата на които е предмет на обсъждания в момента — в подкрепа на предложенията за законодателни актове; счита, че неотдавна създадените отдели на Парламента за оценка на въздействието ще предлагат положително допълнение към работата на Комисията;

19.  Изразява разочарованието си от отговора на Комисията до националните парламенти в случаите на даване на „жълти картони“; счита, че е необходимо Комисията да реагира широкообхватно на всички опасения, изразени от националните парламенти, както и на индивидуална основа като част от диалога в допълнение към всяко публикувано становище; счита, че също така е необходимо Комисията да се яви пред компетентната комисия или комисии на Европейския парламент, за да разясни подробно позицията си;

20.  Подчертава, че процедурата „жълт картон“ — инструмент за оказване на влияние върху вземането на решения в ЕС — може да бъде ефективно засилена чрез по‑ранен обмен на информация за становищата на националните парламенти и поради това насърчава последните да обменят мнения във връзка с обхвата и методите на оценка, които се използват за оценяване на спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност;

21.  Счита, че политическият диалог е от все по-голямо значение, за да се гарантира спазването на принципа на субсидиарност; счита, че политическият диалог следва да се подобри не само в случаи на „жълт“ или „оранжев картон“, но и като общо правило; във връзка с това приветства ангажимента, поет от страна на Комисията Юнкер, да се яви пред повече национални парламенти, и призовава Парламента да обмисли предприемането на подобни инициативи; счита, че докладчиците могат да бъдат насърчени да осъществяват по-често контакти с националните парламенти, по-специално предвид това, че видеоконферентните връзки и другите методи за онлайн връзка станаха по-лесни и по-ефективни;

22.  Подчертава, че европейските институции и националните парламенти следва да продължат да работят за насърчаване на „култура на субсидиарност“ в целия ЕС; препоръчва две конкретни инициативи, които ще подпомогнат по-доброто отчитане на субсидиарността в законодателния процес понастоящем, а именно — улесняване на по-широко включване на позиции, перспективи или други предложения, направени от националните парламенти в рамките на политическия диалог, по-специално в хода на подготвителната работа като например зелени книги или бели книги, изготвени от Комисията, и като между националните парламенти и Комисията се постигне споразумение за удължаване на срока за консултации с националните парламенти по проверката на спазването на принципа на субсидиарност, ако националните парламенти помолят за това във връзка с кратки срокове и въз основа на подобаващо обосновани причини, като например природни бедствия или периоди на рецесия; счита, че това би могло да се постигне посредством политически действия, договорени между институциите и националните парламенти в самото начало, без това да дава основание за забавяне на приемането на съответното законодателство;

23.  В случай, че държавата членка се съгласи да удължи периода, предоставен на националните парламенти, за да издадат мотивирано становище съгласно член 6 от Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, то следва да бъде включено в следващо преразглеждане на Договора; такъв удължен период би могъл да бъде определен също така чрез вторично законодателство;

24.  Счита за важно, процедурата „жълт картон“ да бъде лесна за прилагане от страна на парламентите, като в същото време се утвърждава принципът на субсидиарност в съответствие с Договорите;

25.  Отбелязва, че няколко национални парламента в рамките на КОСАК изразиха интерес към предложението за въвеждане на „зелен картон“ като инструмент за подобряване на политическия диалог, който би давал възможност на националните парламенти, след като са получили подкрепата на Европейския парламент, да представят на вниманието на Комисията конструктивни предложения при подобаващо зачитане на правото на инициатива на Комисията;

26.  Отбелязва, че законодателните предложения могат да се променят значително по време на подготовката за приемане от страна на институциите; припомня, че проверка на съответствието с принципа на субсидиарност се извършва единствено в началото, а не в края на законодателния процес; припомня освен това, че оценките на въздействието като цяло се подготвят за първоначалните, а не за крайните етапи на законодателния процес; подчертава необходимостта от междинна оценка след започването на процедурата по приемане, както и в края на законодателния процес, като в някои случаи може да се отправи предупреждение към държавите членки, които не спазват принципа на субсидиарност;

27.  Поради това призовава да се извършва допълнителна проверка за субсидиарност и цялостна оценка на въздействието при приключването на преговорите по законодателния акт и преди приемането на окончателния текст, за да може да се гарантира спазването на принципа на субсидиарност и да могат да бъдат направени оценки, включително по отношение на пропорционалността; счита, че такъв период „за размисъл“ ще подпомогне лицата, вземащи решения, в преценката им на съвместимостта на законодателството с принципите на Съюза и ще подобри прозрачността относно резултатите от често доста интензивните периоди на преговори;

28.  Отбелязва новите цели на политиката на Комисията, свързани с инициативите и предложенията за законодателство на ЕС, а именно: минимални разходи; полза за гражданите, предприятията и работниците; и избягване на ненужната регулаторна тежест;

29.  Счита, че програмите, свързани с многогодишната финансова рамка, следва да оценяват и да доказват спазването на принципа на субсидиарност по отношение на доказуемата добавена стойност в държавите членки бенефициенти;

30.  Изисква от Комисията, при спазване на принципите на пропорционалност и на субсидиарност, да опрости процедурата за кандидатстване за средства на ЕС, за да стане тя по-ефикасна и резултатна;

31.  Подчертава своя ангажимент да осигури съблюдаването на принципите на субсидиарност и пропорционалност чрез извършването на оценки на собствените си законодателни доклади по собствена инициатива, чрез предварителни оценки на оценките на въздействието на Комисията и чрез постоянното извършване на оценки на потенциалната добавена стойност за ЕС и на „цената на отказа от Европа“;

32.  Отбелязва неотдавнашните дискусии относно уреждането на спорове между инвеститор и държава и предложенията на Комисията за замяна на настоящия модел; припомня, че член 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз определя общата търговска политика като неразделна област от изключителната компетентност на Съюза, която се основава на единни принципи; съответно счита, че принципът на субсидиарност не се прилага за общата търговска политика;

33.  Призовава държавите членки да деблокират Конвенцията на Комисията по международно търговско право на Организацията на обединените нации (UNCITRAL) за прозрачността при основаващ се на договор арбитраж между инвеститор и държава, с цел Комисията да подпише конвенцията от името на целия Съюз; изразява съжаление във връзка с настоящата ситуация, в която някои държави членки са страни по конвенцията, а други — не; счита, че този пример подчертава необходимостта от яснота за всички страни по отношение на обхвата на изключителната компетентност на Съюза в областта на преките чуждестранни инвестиции; припомня, че различните политики, прилагани от държавите членки по отношение на защитата на инвестициите, доведоха до настоящата ситуация, в която държавите членки се явяват страни по около 1400 двустранни инвестиционни споразумения, съдържащи понякога различни разпоредби, които биха могли да доведат до различно третиране на инвеститори от ЕС в чужбина, в зависимост от произхода на въпросната инвестиция;

34.  Във връзка с финансовата помощ от страна на ЕС за други държави, по-конкретно макрофинансовата помощ, призовава за извършване на по-задълбочени предварителни и последващи оценки на въздействието по отношение на пропорционалността на предлаганите мерки, с цел помощта да бъде ефикасна и действително от полза за нуждаещите се партньори; подчертава необходимостта от обвързване на изплащането на помощта с условия, както и от надлежен контрол върху използването на средствата, включително мерки за предотвратяване на измамите и корупцията и за борба срещу тези явления, и от щателен надзор от страна на Парламента; призовава за висока степен на интеграция на съществуващите инструменти на ЕС, като се съчетават политиките в областта на търговията, развитието, външните отношения и сигурността; подчертава, че държавите членки трябва да проявят по-силна ангажираност в това отношение;

35.  Изтъква първостепенното значение на провеждането на надлежни консултации и диалог и на участието на гражданите, предприятията (по-конкретно МСП) и гражданското общество в процеса на вземане на решения от ЕС в областта на търговската политика;

36.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.
(2) Приети текстове, P7_TA(2014)0061.
(3) ОВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 117.
(4) ОВ C 51 E, 22.2.2013 г., стр. 87.
(5) http://ec.europa.eu/smart-regulation/refit/admin_burden/docs/08-10web_ce-brocuttingredtape_en.pdf
(6) Предложение за регламент на Съвета относно упражняване на правото да се предприемат колективни действия във връзка със свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги — (COM(2012)0130).
(7) Писмо от 12 септември 2012 г. от заместник-председателя Шефчович до националните парламенти.
(8) Предложение на Комисията за създаване на Европейска прокуратура (EPPO) — (COM(2013)0534).
(9) Съобщение от 27 ноември 2013 г. до Европейския парламент, Съвета и националните парламенти относно преразглеждане на предложението за Регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура с оглед на принципа на субсидиарност, в съответствие с Протокол № 2 (COM(2013)0851).


Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT)
PDF 596kWORD 135k
Резолюция на Европейския парламент от 12 април 2016 г. относно програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): настояща ситуация и перспективи (2014/2150(INI))
P8_TA(2016)0104A8-0208/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид Междуинституционалните споразумения за по-добро законотворчество(1),

—  като взе предвид практическите условия, договорени на 22 юли 2011 г. между компетентните служби на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на член 294, параграф 4 от ДФЕС по отношение на споразумения на първо четене,

—  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно регулаторната пригодност на ЕС, субсидиарността и пропорционалността — 19-и доклад относно „по-доброто законотворчество“ за 2011 г.(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно преразглеждането на насоките на Комисията за оценка на въздействието и ролята на теста за МСП(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2014 г. относно последващи действия във връзка с делегирането на законодателни правомощия и контрола от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2012 г. относно 18-ия доклад относно „по-доброто законотворчество“ — прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност (2010 г.)(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2011 г. относно по-добро законотворчество, субсидиарност, пропорционалност и интелигентно регулиране(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно гарантиране независимостта на оценките за въздействието(7),

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно интелигентното регулиране от 4 декември 2014 г.,

—  като взе предвид доклада на Комисията относно Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): настояща ситуация и перспективи (COM(2014)0368),

—  като взе предвид предходните съобщения на Комисията относно регулаторната пригодност на ЕС (COM(2012)0746 и COM(2013)0685),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно субсидиарността и пропорционалността (19-и доклад относно „по-доброто законотворчество“ за 2011 г.) (COM(2012)0373),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Интелигентното регулиране — отговор на нуждите на малките и средните предприятия“ (COM(2013)0122),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията относно мониторинга и консултациите във връзка с интелигентното регулиране за малките и средните предприятия (SWD(2013)0060),

—  като взе предвид съобщението на Комисията относно разумното регулиране в Европейския съюз (COM(2010)0543),

—  като взе предвид насоките на Комисията за консултация със заинтересованите страни от 2014 г.,

—  като взе предвид окончателния доклад от 24 юли 2014 г. на групата на високо равнище от независими заинтересовани страни относно административните тежести, озаглавен „Намаляване на бюрокрацията в Европа — наследство и перспективи“, и по-специално включеното в приложение 12 особено мнение на четирима членове на групата на високо равнище с професионален опит в застъпничеството в областта на правата на работниците, общественото здравеопазване, опазването на околната среда и защита на потребителите,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 декември 2014 г.(8),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „По-добро регулиране за постигането на по-добри резултати — Програма на ЕС“ (COM(2015)0215),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета „Предложение за междуинституционално споразумение за по-добро регулиране“ COM(2015)0216,

—  като взе предвид решението на Комисията за създаването на платформата REFIT (C(2015)3261) и съобщението на Комисията „Платформата REFIT — структура и функциониране“ (C(2015)3260),

—  като взе предвид решението на председателя на Европейската комисия за създаването на независим регулаторен контролен съвет (C(2015)3263), съобщението на Комисията „Регулаторен контролен съвет — мисия, задачи и персонал“ (C(2015)3262) и съобщението на Комисията „Стандартен обяснителен меморандум “ (C(2015)3264/2),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Насоки за по-добро регулиране“ (SWD(2015)0111),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8‑0208/2015),

A.  като има предвид, че програмата REFIT заема централно място в новата стратегия на Комисията за по-добро законотворчество;

Б.  като има предвид, че програмата REFIT има за цел консолидиране на процедурите за по-добро законотворчество, опростяване на правото на ЕС и намаляване на административната и/или регулаторната тежест, както и предприемане на мерки за добро управление въз основа на разработването на политики, основани на факти, като оценките на въздействието и последващите оценки играят важна роля, без да заместват политическите решения;

В.  като има предвид, че с цел да подкрепи дейността си в рамките на програмата REFIT, Комисията създаде нова платформа REFIT, която включва две групи: „групата на представителите на правителството“, която се състои от водещи експерти от публичната администрация на всяка държава членка, и „групата на заинтересованите страни“, която включва до 20 експерти, двама от които представляват Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, а останалите експерти са представители на стопанските среди, в това число и на МСП, социалните партньори и организациите на гражданското общество;

Г.  като има предвид, че годишният анализ на програмата REFIT дава възможност за оценка на напредъка във всички области на политиката и на всяка инициатива, набелязана от Комисията, включително и действията, предприети от Парламента и Съвета;

Д.  като има предвид, че Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 2003 г. загуби актуалността си в настоящата законодателна среда, създадена чрез Договора от Лисабон;

Е.  като има предвид, че въпреки това през последните години програмата за по-добро законотворчество допринесе за подобряването на законодателните практики; като има предвид, че големият брой различни названия и програми, въведени от Комисията в тази област, например „по-добро регулиране“, „по-добро законотворчество“, „интелигентно регулиране“, „регулаторна пригодност“, „Мисли първо за малките!“, „проверки за пригодност“ и „ABR +“, не осигуряват достатъчно яснота и прозрачност по отношение на целите на мерките, по-специално за гражданите, и поради това следва да бъдат по-добре комбинирани;

Ж.  като има предвид, че в съобщението си „По-добро регулиране за постигането на по-добри резултати — Програма на ЕС“ от 19 май 2015 г. Комисията понастоящем предложи последователен и цялостен подход за по-добро законотворчество, като се взема предвид целият политически цикъл на законотворчеството и се изисква целенасочено взаимодействие между всички институции, и като има предвид, че в тази връзка съобщението ще бъде подробно проучено от Парламента, с цел постигане на възможно най-добри резултати в интерес на гражданите на Съюза;

З.  като има предвид, че целите и задачите на Съюза, посочени в член 3 от ДЕС, са с еднаква важност; като има предвид, че Комисията подчертава, че програмата REFIT не поставя под въпрос съществуващите политически цели, нито пък следва да оказва отрицателно въздействие върху здравето и безопасността на гражданите, потребителите, работниците и околната среда;

И.  като има предвид, че през втората половина на 2014 г. Комисията проведе обществени консултации относно преразглеждането на своите насоки за оценка на въздействието и на своите насоки за консултация със заинтересованите страни;

Й.  като има предвид, че при изготвянето на своята работна програма за 2015 г. Комисията за първи път приложи така наречения принцип на липса на политическа приемственост като основание за оттегляне на огромен брой законодателни предложения в процес на разглеждане;

К.  като има предвид, че в своята работна програма за 2015 г. Комисията е планирала да насочи своята дейност към основните икономически и социални предизвикателства, а новата структура на програмата цели да гарантира по‑последователен подход към политиката, като по този начин се повиши прозрачността в ЕС и следователно — приемането от страна на гражданите;

По-добро регулиране

1.  Отбелязва решението на председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер да възложи на първия заместник-председател на Комисията портфейл за по-добро регулиране, което съответства на призива на ЕП и подчертава голямото политическо значение на този въпрос; очаква това назначение да доведе до възможно най-качествено европейско законодателството, което да отговаря на очакванията на гражданите и на заинтересованите страни и да гарантира ненакърняване на целите на обществените политики, включително стандартите във връзка със защитата на потребителите, екологичните, социалните и здравните норми, както и нормите за безопасност;

2.  Посочва, че по-доброто регулиране следва да обхване „културата“ на публичната администрация на всички равнища в Европейския съюз, предвид прекомерната бюрокрация в целия ЕС и необходимостта от опростяване на законодателството, и следва да включва изпълнението и прилагането на актовете на Съюза на европейско равнище, както и на национално, регионално и местно равнище, за да се осигури добро управление и „благоприятно за Европа поведение“ на всички равнища;

3.  Подчертава, че Комисията следва да отдава приоритетно значение на разработването на определени мерки и следва да насочи вниманието си към качеството на законодателството и по-доброто прилагане на съществуващото законодателство, а не към броя на законодателните актове; в тази връзка подчертава, че разходите не следва да са решаващият фактор, а качеството на законодателството е единственият подходящ ориентир, и че програмата REFIT не трябва да се използва за намаляване на устойчивостта или за занижаване на социалните и трудовите стандарти, нито на стандартите в областта на околната среда и защитата на потребителите;

4.  Предлага Комисията да вземе предвид въвеждането на „клаузи за изтичане на срока на действие“ при ограничени във времето законодателни инициативи, при условие че това не води до правна несигурност, и по целесъобразност, да включи „клаузи за преразглеждане“ в законодателните мерки с цел редовно преразглеждане на актуалността на законодателните мерки на европейско равнище;

5.  Подчертава, че една европейска норма обикновено заменя 28 национални норми, което укрепва вътрешния пазар и води до по-малко бюрокрация;

6.  Приветства пакета от мерки от 19 май 2015 г., насочен към по-добро регулиране; подкрепя постоянния ангажимент на Комисията по отношение на програмата за по-добро законотворчество; подчертава, че работата, предвидена в съобщението относно програмата REFIT, следва да се разглежда като текущ процес, който да гарантира, че действащото законодателство на европейско равнище съответства на поставените цели, като постига споделената цел на законодателите и отговаря на очакванията на гражданите, и по-специално тези на работниците, предприятията и другите заинтересовани страни;

7.  Отбелязва ангажимента на Комисията за новото междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество, което да отчита промените, породени от Договора от Лисабон и от Рамковото споразумение между Парламента и Комисията, като се консолидират добрите практики в някои области като законодателното планиране, оценките на въздействието, систематичните последващи проверки на законодателството на ЕС и на прилагането и разглеждането на делегирани актове и актове за изпълнение, и отбелязва приключването на преговорите;

8.  Приветства потвърждението на Комисията, че стратегията ѝ за по-добро регулиране няма да бъде насочена към дерегулиране на определени области на политиката или поставяне под въпрос на ценностите, които са важни за нас, като например социалната закрила, опазването на околната среда и основните права, включително правото на здраве;

9.  Признава дългосрочната интензивна работа на групата на високо равнище от независими заинтересовани страни, която представи на Европейската комисия предложения за намаляване на административната тежест и посочи добри практики за прилагане на европейското законодателство в държавите членки по възможно най-небюрократичен начин; отбелязва, че четирима членове на групата на високо равнище от независими заинтересовани страни се обявиха срещу някои от заключенията, представени в окончателния доклад на групата относно административната тежест, и изготвиха отделно, различаващо се становище; очаква от Комисията да вземе предвид опасенията на всички заинтересовани страни, участващи в процеса;

10.  Подчертава значението на социалния диалог и зачитането на независимостта на социалните партньори; подчертава по-специално с оглед на разпоредбите на член 9 от ДФЕС, че социалните партньори могат, в съответствие с член 155 от ДФЕС, да сключват споразумения, които могат да доведат до приемането на законодателство на ЕС, по съвместно искане на страните, подписали споразуменията; очаква Комисията да зачита независимостта на страните и договорените от тях споразумения и да вземе на сериозно техните опасения и подчертава, че програмата за по-добро регулиране не следва да се използва като претекст за пренебрегване или заобикаляне на споразуменията, постигнати между социалните партньори, и следователно отхвърля всякакви оценки на въздействието на споразуменията, сключени със социалните партньори;

11.  Посочва, че по време на предходния парламентарен мандат изборът между актове за изпълнение и делегирани актове създаде много спорове на междуинституционално равнище; следователно счита за важно определянето на точни насоки, както беше поискано от Европейския парламент в неговата резолюция, приета на 25 февруари 2014 г.;

12.  Приветства оповестеното от Комисията намерение за опростяване на управлението на безвъзмездните средства в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП), европейските структурни и инвестиционни фондове и програмата „Хоризонт 2020“;

Прозрачност и консултации със заинтересованите страни

13.  Приветства признаването от страна на Комисията на важната роля, която играе процесът на консултации в рамките на програмата REFIT; посочва, че съгласно член 11, параграф 2 от ДЕС всички институции на ЕС са задължени да поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните организации и гражданското общество; призовава институциите да обърнат специално внимание на задължителния и редовен диалог с представителни сдружения и с гражданското общество;

14.  Отбелязва, че функционирането на ЕС може да стане по-ефективно чрез повече прозрачност, като по този начин ще се повиши и доверието на гражданското общество в ЕС;

15.  В тази връзка приветства твърдението на Комисията, че диалогът с гражданите, социалните партньори и други икономически субекти и представители на гражданското общество допринася за осигуряването на прозрачно, ефективно и последователно законодателство на ЕС, и подкрепя намерението на Комисията за уточняване на начина, по който тя достига до своите предложения, например под формата на законодателни текстове или съобщения на Комисията;

16.  Отбелязва, че в рамките на стратегията си за по-добро законотворчество Комисията е разширила значително ролята на обществените консултации; отбелязва, че в бъдеще Комисията ще провежда 12-седмични обществени консултации a) преди изготвянето на нови законодателни предложения и б) при извършването на оценка и проверка на пригодността на съществуващото законодателство и в) във връзка с пътни карти и предварителни оценки на въздействието; отбелязва, че освен това, след като приеме дадено предложение, Комисията ще даде възможност на гражданите и заинтересованите страни да изразят становище по предложението на Комисията в рамките на осем седмици и ще предаде тези становища на Съвета и Парламента;

17.  Предвид това призовава Комисията да изготви балансирана и прозрачна оценка на становищата и декларациите за обратна връзка на всички участници в процеса на консултации, и по-специално да гарантира, че с обществените консултации не може да се злоупотребява в интерес на финансово добре обезпечени и организирани заинтересовани страни; призовава Комисията да публикува своите заключения от консултациите;

18.  Отбелязва, че оценките на въздействието следва да се публикуват едва тогава, когато Комисията е приела съответната политическа инициатива; с оглед на прозрачността на решенията на Комисията счита за необходимо оценките на въздействието да се публикуват също и тогава, когато Комисията е взела решение да не се представя законодателно предложение;

19.  Отбелязва, че Европейският икономически и социален комитет, притежаващ статут на консултативен орган, е важен изразител на мнението на гражданското общество; отбелязва, че Комитетът на регионите, притежаващ също статут на консултативен орган, играе важна роля, като представлява регионалните и местните органи на управление в рамките на ЕС и като прави оценка на изпълнението на законодателството на ЕС; отбелязва, че съгласно действащото законодателство Парламентът, Съветът и Комисията могат да се консултират предварително с двата консултативни органа във всички случаи, в които смятат това за полезно; счита, че тяхното предварително надлежно изслушване по конкретни теми, както и специфичните им експертни познания могат да допринесат за постигането на целите за по-добро регулиране;

20.  Счита, че следва да бъде засилено участието от страна на регионалните и местните органи в изготвянето на политиките на ЕС, по-специално чрез включването на експертните познания и опита на държавите членки на регионално и местно равнище на ранен етап в изготвянето на законодателството; отбелязва, че всички институции трябва да спазват принципите на субсидиарност и пропорционалност в законодателната си дейност;

21.  Приветства намерението на Комисията да осигури по-голяма прозрачност на законодателния процес и да включи по-активно гражданите и заинтересованите страни в целия процес;

22.  Приветства решението на Комисията да провежда в бъдеще също и 4-седмични обществени консултации във връзка с проекти на делегирани актове и важни актове за изпълнение, преди държавите членки да гласуват по становището си във водещата комисия;

23.  Призовава Комисията да направи преглед на своите насоки за оценяване посредством засилване на участието и на консултациите със заинтересованите страни и чрез използване на най-прекия метод, за да могат гражданите на ЕС да се включат в процеса на вземане на решения;

24.  Отбелязва новата рубрика „Облекчете товара — споделете мнението си“ („Lighten the Load — Have your Say“) на интернет страницата на Комисията за по-добро законотворчество и призовава за извършването от страна на Комисията и на новата платформа REFIT на балансирана и прозрачна проверка на постъпилите там коментари; счита обаче, че дискусионната група по REFIT не следва да бъде прекалено обременителна в своите процедури и обсъждания, а да бъде орган, способен на бързи реакции и по-задълбочена работа в европейския законодателен процес; изразява становището, че консултациите чрез този уебсайт на Комисията не могат да заместят публичните консултации със заинтересованите страни;

Оценки на въздействието и европейска добавена стойност

25.  Отбелязва, че оценките на въздействието представляват важен инструмент за подпомагане на вземането на решения във всички институции на ЕС и играят съществена роля за по-доброто регулиране; във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да бъдат по-строги при изпълнението на своите ангажименти и при оценката на въздействието на бъдещото и съществуващото законодателство; подчертава обаче, че тези оценки не заместват политическите оценки и решения и че свободата на членовете на Европейския парламент с оглед на извършването на политическата им работа не трябва по никакъв начин да бъде ограничавана;

26.  Счита, че оценката на конкурентоспособността следва да съставлява важна част от процеса на оценка на въздействието; счита, че проектът на преразгледаните насоки следва да съдържа указания за това, как следва да се оценява и претегля въздействието върху конкурентоспособността в окончателния анализ; подкрепя установяването и прилагането на презумпция, съобразно която предложенията с отрицателно въздействие върху конкурентоспособността следва да не бъдат приемани от Комисията, освен ако не се представят доказателства за значителни, количествено неизмерими ползи;

27.  Счита, че принципите на по-добро регулиране следва да се прилагат за решения както по отношение на вторичното, така и на първичното законодателство; призовава Комисията, когато е целесъобразно, да прилага към делегираните актове и към актовете за изпълнение оценка на въздействието, включваща консултации със заинтересованите страни и участници;

28.  Счита, че е необходимо да се извършват всеобхватни оценки на въздействието, и по-специално да се изготвя балансирана оценка на икономическите, социалните и екологичните последствия, както и да се осъществява по-добра оценка на въздействието на политиката върху основните права на гражданите и равенството между жените и мъжете; подчертава, че анализът на разходите и ползите е само един от многото критерии;

29.  Отбелязва, че в много държави членки, като Швеция, Чешката република, Нидерландия, Обединеното кралство и Германия, съществуват независими органи, които оказват конструктивна подкрепа на правителствата във връзка със законодателните процеси с цел да се намали административната тежест за предприятията и гражданите и да се понижат по измерим и проверим начин разходите, свързани със задълженията за предоставяне на информация; отбелязва, че най-добрите практики и опитът на съществуващите органи за по-добро законотворчество биха могли да бъдат взети предвид; отбелязва преобразуването на Комитета по оценка на въздействието към Комисията в независим „Комитет за регулаторен контрол“ (КРК) и очаква включването на независими експерти да окаже благоприятно въздействие върху процеса на оценка на въздействието в рамките на Комисията; настоява, че регулаторният контролен съвет следва да има само консултативна роля и че не трябва да изготвя обвързващи становища; настоява, че оценките на въздействието трябва да бъдат последователни и да отчитат всички промени, въведени на етап вътрешни консултации, и следва да се базират, наред с другото, на оценка на това, какви биха били допълнителните разходи за държавите членки при отсъствието на решение на европейско равнище; счита, че становището на КРК следва да съпровожда окончателното законодателно предложение; предлага в предстоящите преговори за междуинституционално споразумение да се обсъди идеята дали един комитет за регулаторен контрол би могъл да бъде от общ интерес за институциите като чисто консултативен орган;

30.  Приветства факта, че сега, на ранен етап от дебата по конкретни законодателни предложения, работните групи на Съвета трябва да вземат под внимание съответните оценки на въздействието на Комисията въз основа на ориентировъчен контролен списък; изразява съжаление обаче, че секретариатът на Съвета все още не разполага със свой собствен отдел за оценка на въздействието и счита, че гореспоменатото решение би могло да допринесе за изпълнението от страна на Съвета на неговите задължения при оценката на всички съществени изменения в предложенията на Комисията;

31.  Посочва, че Европейският парламент е създал вътрешна Дирекция за оценка на въздействието и европейска добавена стойност, която предлага на членовете на Парламента множество услуги, свързани с изготвянето на предварителна и последваща оценка на въздействието за парламентарните комисии, оценка на добавената стойност на бъдещата или настоящата политика на ЕС, както и оценка на вариантите на политиката в областта на науката и технологиите; отбелязва, че съгласно информация от Комисията са извършени около двадесет вътрешни оценки на въздействието на Парламента във връзка с промени в предложенията на Комисията; припомня на специализираните комисии на Парламента да използват по-последователно вече съществуващите инструменти за вътрешна оценка на въздействието, по-специално когато се обмислят значителни промени в първоначалното предложение на Комисията; посочва обаче, че това не трябва да води до ограничаване на възможностите за действие на членовете на Европейския парламент;

32.  Подчертава необходимостта от вземане под внимание на всички принципи, върху които се основава Съюзът, включително принципите на субсидиарност и пропорционалност; призовава всички институции на ЕС винаги да разглеждат краткосрочните и дългосрочните последици от законодателството;

33.  Отбелязва, че периодът на размисъл след приключването на преговорите, но преди окончателното гласуване, който понастоящем се използва за юридическо-лингвистична редакция, би могъл да се използва допълнително за приключване на оценката на въздействието и на проверката на субсидиарността;

34.  Счита, че всички институции на ЕС следва да разработят общ методологичен подход към оценките на въздействието; подчертава факта, че законодателните прерогативи на Парламента и на Съвета за изменение на предложенията на Комисията трябва да се запазят в настоящия си вид;

35.  Настоятелно призовава Комисията да увеличи провежданите от нея публични и частни консултации с всички заинтересовани страни, включително потребителите, при изготвянето на делегирани актове и актове за изпълнение, с цел да се обсъди как да се повиши информираността относно предложенията на предварителен етап;

МСП и „Мисли първо за малките!“

36.  Отбелязва изричния ангажимент на Комисията да подобри допълнително теста за МСП, по-специално с оглед на факта, че над 20-те милиона малки и средни предприятия (МСП) представляват 99% от всички предприятия в ЕС и че по този начин МСП са крайъгълният камък на икономическата дейност, растежа и заетостта; подкрепя разглеждането на адаптирани механизми и на облекчени режими за МСП в оценките на въздействието, когато може да се докаже, че те не подкопават ефективността на правните разпоредби и че освобождаването от изисквания или облекчените режими не насърчават разпокъсаността на вътрешния пазар, нито възпрепятстват достъпа до него; поради това приветства ангажимента на Комисията да разгледа възможността за въвеждане на по-гъвкави правила за МСП, включително безусловно освобождаване за микропредприятията, ако това е целесъобразно и възможно и не се излага на риск ефективното постигане на социалните, екологичните и икономическите цели на даден предложен правен акт;

37.  Призовава Комисията да не се отказва от амбициозните си цели за създаване на основа за качествени работни места чрез намаляване на административната тежест за МСП и настоятелно призовава да се вземат мерки, за да се гарантира ненакърняване на целите от обществен интерес, включително благоприятните за потребителите екологични, социални и здравни стандарти и стандартите за безопасност, както и стандартите за равенството между мъжете и жените; подчертава, че намаляването на административната тежест не трябва да води до занижаване на стандартите за заетост или до увеличаване броя на несигурните трудови договори, както и че работниците в МСП и в микропредприятията трябва да имат право на същото третиране и висок стандарт на защита като работниците в по-големите предприятия;

38.  Подчертава, че оценката на въздействието на новите разпоредби относно въздействието им върху МСП не бива по никакъв начин да бъде в ущърб на правата на работниците;

39.  Изтъква необходимостта от по-ясно формулирани разпоредби, които да могат лесно да бъдат изпълнявани и да помагат на всички участници да работят в рамките на принципите на правовата държава; подчертава, че едно по-просто и по-интелигентно регулиране може да улесни последователното транспониране и по-ефективното и еднакво прилагане от страна на държавите членки;

Последващи оценки

40.  Приветства факта, че Комисията превръща последващия анализ в неразделна част от по-доброто регулиране; подчертава, че в интерес на правната сигурност за гражданите и предприятията тези анализи следва да се извършват в рамките на достатъчно дълъг период, за предпочитане няколко години след крайния срок за транспониране в националното законодателство; припомня обаче, че последващите оценки никога не следва да заменят задължението на Комисията като пазител на Договорите да контролира ефективното и своевременно прилагане на правото на Съюза от страна на държавите членки и да предприема всички необходими стъпки, за да гарантира доброто му прилагане;

41.  Подчертава значението на последващата оценка и на оценката на резултатите от политиките за оценяване на изпълнението и ефективността на законодателството и политиките на ЕС в контекста на планираните от законодателния орган резултати;

42.  Счита, че националните парламенти следва да участват в последваща оценка на новото законодателство, тъй като това ще бъде от полза за докладите на Комисията и ще помогне за проучване на различните национални предизвикателства, породени от отделни закони и регламенти;

Прилагането на законодателството на ЕС от държавите членки

43.  Отбелязва, че според Комисията една трета от регулаторната и административната тежест на законодателството на ЕС произтича от мерките за транспониране, предприемани от държавите членки;

44.  Признава, че когато става въпрос за директиви, в правомощията на държавите членки е да решават дали да приемат по-високи социални и екологични стандарти и стандарти за защита на потребителите на национално равнище от тези, договорени на равнището на ЕС, и приветства всяко решение за такива действия; отново потвърждава, че тези по-високи стандарти не трябва да се разглеждат като „свръхрегулиране“; въпреки това призовава компетентните национални органи да вземат предвид възможните последици от т.нар. „свръхрегулиране“, с което се добавя ненужна бюрократична тежест към законодателството на ЕС, тъй като това може да доведе до погрешно разбиране за законодателната дейност на ЕС, което от своя страна би могло да засили евроскептицизма; за по-голямо удобство на потребителите призовава държавите членки да се откажат от ненужните административни правила на местно равнище при изпълнението на директивите и регламентите;

45.  Насърчава Комисията и държавите членки да засилят обмена на най-добри практики при изпълнението и прилагането на директивите на ЕС; счита, че това ще стимулира заинтересованите страни и местните и регионалните органи да участват при определяне на трудностите, които се срещат при прилагането на политиката на ЕС на местно, регионално и национално равнище;

46.  Подчертава интереса на Европейския парламент, в ролята му на съзаконодател, да проследява действителното въздействие на законодателството на ЕС след прилагането му; поради това призовава Европейската комисия да предостави на Парламента пълен достъп до всички свързани с това оценки, включително до събраните изходни данни и подготвителните документи;

47.  Призовава Комисията, с оглед на сериозните и трайни проблеми, които възникват при изпълнението на Регламент (ЕО) № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните, включително проблеми, свързани с нарушаване на конкуренцията, да извърши преглед на научната основа на този регламент и на степента, в която той е полезен и реалистичен, и по целесъобразност, да премахне концепцията за характеристиките на хранителните вещества; счита, че целите на Регламент (ЕО) № 1924/2006, като например гарантиране, че предоставената информация по отношение на храните е вярна и че са дадени специфични показатели относно съдържанието на мазнини, захар и сол, понастоящем са постигнати с Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите;

48.  Припомня съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи, както и съвместната политическа декларация от 27 октомври 2011 г. на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията относно обяснителните документи, и призовава Комисията да гарантира достъп на Парламента до тези обяснителни документи;

Оттегляне от Комисията на законодателни предложения, които са в процес на разглеждане

49.  Отбелязва, че в своята работна програма за 2015 г. новоизбраната Комисия за първи път подлага на проверка всички законодателни инициативи, които са в процес на разглеждане, като се позовава на принципа за липса на политическа приемственост;

50.  Посочва, че в решението си от 14 април 2015 г.(9) Съдът на Европейския съюз потвърди, че Комисията може да оттегли предложение по всяко време при приемането на акт на Съюза по обикновената законодателна процедура, докато Съветът не е предприел никакви действия; поради това с оглед на междуинституционалния баланс призовава Комисията, в случай на оттегляне, първо да се консултира с Парламента, особено след първо четене, и да вземе надлежно предвид неговата позиция; в този контекст се позовава по-специално на резолюциите на Парламента от 15 януари 2015 г.;

51.  Подчертава в допълнение, че в същото решение Съдът на Европейския съюз приема аргументите на Съвета за това, че в случай на оттегляне на законодателно предложение Комисията трябва да съблюдава принципа на предоставената компетентност, принципа на институционално равновесие и принципа на лоялно сътрудничество, посочени в член 13, параграф 2 от ДЕС, както и принципа на демокрация, посочен в член 10, параграфи 1 и 2 от ДЕС;

52.  Подчертава, че е важно да се избягва дублиране на законодателството;

o
o   o

53.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

(1) OВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1. Приети текстове от 9 март 2016 г., P8_TA(2016)0081.
(2) Приети текстове, P7_TA(2014)0061.
(3) Приети текстове, P8_TA(2014)0069.
(4) Приети текстове, P7_TA(2014)0127.
(5) ОВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 117.
(6) ОВ C 51 E, 22.2.2013 г., стр. 87.
(7) ОВ C 380 E, 11.12.2012 г., стр. 31.
(8) Документ INT/750 на ЕИСК.
(9) Решение на Съда от 14 април 2015 г. по дело Комисия/Съвет C‑409/13, [ECLI:EU:C:2015:217].


Към подобрено регулиране на единния пазар
PDF 592kWORD 129k
Резолюция на Европейския парламент от 12 април 2016 г. относно „Към подобрено регулиране на единния пазар“ (2015/2089(INI))
P8_TA(2016)0105A8-0278/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2014 г., озаглавено „Годишен обзор на растежа за 2015 г.“ (COM(2014)0902),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2013 г., съдържаща препоръки към Комисията относно управлението на единния пазар(1), както и отговора на Комисията, приет на 8 май 2013 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 юни 2012 г., озаглавено „По‑добро управление за единния пазар“ (COM(2012)0259),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 юни 2014 г., озаглавено „Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): настояща ситуация и перспективи“ (COM(2014)0368),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 март 2013 г., озаглавено „Интелигентното регулиране — отговор на нуждите на малките и средните предприятия“ (COM(2013)0122),

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 26 — 27 юни 2014 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по конкурентоспособност от 4 декември 2014 г. относно интелигентното регулиране,

—  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2015 г. относно управлението на единния пазар в рамките на европейския семестър през 2015 г.(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно SOLVIT(3) и последващите действия на Комисията във връзка с нея, приети на 28 май 2014 г.,

—  като взе предвид изследването, направено по поръчка на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, озаглавено „Интелигентното регулиране на единния пазар“,

—  като взе предвид изданието на онлайн информационното табло за единния пазар от април 2015 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0278/2015),

А.  като има предвид, че единният пазар е ключов инструмент за възраждане на икономическия растеж и създаване на работни места в Съюза;

Б.  като има предвид, че повече от 20 години след официалното си създаване рамката на единния пазар е все още фрагментирана, преди всичко поради факта, че държавите членки не са транспонирали или приложили правилно законодателството на Съюза;

В.  като има предвид, че е необходимо да се укрепи управлението на единния пазар, като се обхване целият цикъл на политиката;

Г.  като има предвид, че предстоящата стратегия за вътрешния пазар следва да е насочена към подобряване на регулирането на единния пазар, като усилено се черпи от придобития в миналото опит в областта на свободното движение на стоки и услуги, цифровия единен пазар, професионалните квалификации и обществените поръчки;

Д.  като има предвид, че именно концепцията за споделена отговорност следва да определя начина, по който Съюзът се стреми да подобри регулирането на единния пазар;

Е.  като има предвид, че отговорността по отношение на субсидиарността надхвърля компетентностите на Комисията, Съвета и Парламента и включва определена роля за националните и — където е приложимо — за регионалните парламенти; като има предвид, че съгласно принципа на субсидиарност политиките следва да се решават на най-подходящото институционално равнище — било то местно, регионално, национално или европейско;

Ж.  като има предвид, че имаме единен пазар на стоки, но нямаме единен пазар на услуги;

З.  като има предвид, че специфичните инструменти следва да бъдат укрепени, преработени или популяризирани по-добре с цел да се даде положителен принос за осигуряване на конкурентна регулаторна среда за нашите предприятия, за подпомагане на растежа и създаването на работни места, както и за повишаване на доверието на потребителите по отношение на европейското законодателство;

И.  като има предвид, че равнището на познаване и на осведоменост по отношение на различните услуги за подпомагане като Вашата Европа и SOLVIT е ниско както сред гражданите, така и сред стопанските субекти;

Й.  като има предвид, че липсват достатъчно показатели и данни за измерването на успешното прилагане на законодателството в различните области на единния пазар;

К.  като има предвид, че въз основа на подобни показатели и данни биха могли да се изяснят целта и замисъла на законодателството;

Л.  като има предвид, че цифровите иновации изпреварват политиката, а предприемачите са движещата сила в областта на цифровите технологии; като има предвид, че е от ключово значение да се предвидят приложими в бъдеще правила, които включват цифровизация по подразбиране;

М.  като има предвид, че правилното транспониране, изпълнение и прилагане на правата на потребителите и на законодателството в областта на защитата на потребителите е от първостепенно значение за постигане на високо равнище на защита на потребителите в Съюза;

Н.  като има предвид, че подобряването на прилагането и изпълнението на законодателството беше един от основните приоритети на Европейската среща на високо равнище по въпросите на потребителите през 2015 г. — ежегоден форум, обединяващ водещите на европейско и международно равнище лица, определящи политиките, и заинтересовани страни;

I.Увод и общи принципи

1.  Призовава Комисията да вземе предвид препоръките, съдържащи се в настоящата резолюция, при прилагането на неотдавна приетата си стратегия за вътрешния пазар;

2.  Счита, че подобряването на регулирането на единния пазар следва да бъде едновременно приоритет и споделена отговорност на институциите на ЕС; счита, че доброто законодателство е в полза на гражданите и следва да допринася за стимулиране на конкурентоспособността, създаването на работни места, растежа и развитието на МСП при същевременно осигуряване на високо равнище на защита на потребителите, както и че това трябва да се извършва по начин, който да стимулира, а не да спъва европейската икономика;

3.  Разглежда „подобреното регулиране“ в контекста на целия цикъл на политиката, при който всички елементи допринасят за ефикасното и ефективно регулиране; счита следователно, че още в първоначалната оценка на въздействието следва да бъдат включени специфични показатели за измерване на успеха на съответното законодателство и че те следва да бъдат използвани през целия цикъл на политиката, включително при прилагането на законодателството след влизането му в сила;

4.  Припомня в този контекст значението на прозрачността и достъпността на информацията; изразява съжаление предвид факта, че докато документите на Парламента са достъпни за широката публика, документите на Съвета не са достъпни и продължават да бъдат поверителни;

5.  Счита, че принципът на субсидиарност трябва да представлява отправната точка при формулирането на политиките, така че да се подчертае европейската добавена стойност на управлението на единния пазар;

6.  Отбелязва, че крайните срокове, свързвани с механизма на субсидиарност, не винаги предоставят на парламентите достатъчно време за разглеждане в детайл на аспектите на прилагането, съгласуването със съществуващото законодателство, както и на други практически въпроси; следователно счита, че парламентите следва да играят по-активна роля, по-специално в процесите на консултация;

7.  Счита, че институциите следва съвместно да се ангажират да гарантират, че принципът на пропорционалност е отразен в изготвянето на съответното законодателство; освен това счита, че този процес следва да цели постигане на опростяване, прозрачност, съгласуваност и зачитане на основните права;

8.  Призовава Комисията и Съвета да обмислят съвместно с Парламента въпроса как най-добре да се осигури непрекъснатостта на процеса на опростяване, тъй като усилията, полагани в тези области, са от полза за потребителите и малките и средните предприятия;

9.  Счита, че законодателството в областта на единния пазар следва да отчита новите възможности, предлагани от цифровата революция, и следва да бъде изцяло съвместимо с измерението „електронно управление“;

10.  Призовава Комисията да засили ролята на единния пазар като отделен стълб на процеса на европейския семестър, който следва да бъде подкрепен от годишен доклад за интегрирането на единния пазар като принос към годишния обзор на растежа;

II.Инструменти за подобряване на регулирането на единния пазар

Оценка на въздействието

11.  Счита, че законодателството в областта на единния пазар следва да има за цел по-доброто функциониране на единния пазар, да бъде разработено в съответствие с член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и да служи за насърчаване на конкурентоспособността, иновациите, растежа и създаването на работни места; разглежда ефективните оценки на въздействието като важен инструмент за информиране на лицата, определящи политиките, относно това как най-добре да се изработи нормативната уредба, така че да постигне тези цели и целите по отношение на единния пазар, както и относно потенциалното въздействие на взаимодействието ѝ с вече съществуващо законодателство;

12.  Изразява съжаление предвид факта, че близо 40% от проектооценките на въздействието, проверени от Комитета за оценка на въздействието към Европейската комисия в периода 2010—2014 г., бяха счетени за недостатъчно качествени и бяха върнати за подобрение;

13.  Счита, че за да бъдат ефективни инструменти, оценките на въздействието следва да се подготвят въз основа на обстойни, обективни и пълни данни и доказателства и следва да включват всички възможности, които оказват значително въздействие или са политически важни; счита, че оценките на въздействието следва да се провеждат така, че да вземат предвид последващите оценки на действащото законодателство в същия сектор, и че следва да разглеждат съгласуваността на новата законодателна инициатива с другите политики и общи цели на Съюза;

14.  Изразява съжаление предвид факта, че оценките на въздействието, представени в Парламента като приложения към проектопредложения, все още съдържат пропуски, както беше подчертано например от Отдела за предварителна оценка на въздействието към Парламента в неговия анализ на оценката на въздействието, приложена към предложението за предоставяне на пазара на радиосъоръжения;

15.  Счита, че внимателното разглеждане на научните становища следва да бъде част от процеса по оценка на въздействието, и че по-специално въз основа на тях следва да се обоснове как или защо са взети съответните политически решения в подготвителните етапи, с което ще се подпомогне политическият процес; освен това счита, че оценките на въздействието трябва да отчитат темпа на развитие на цифровите иновации и цифровата еволюция, както и необходимостта от законодателство, което да е във възможно най-висока степен технически неутрално и приложимо в бъдеше;

16.  Изтъква, че няма ясни насоки по въпроса дали потенциалните последици от предложенията по REFIT следва да бъдат количествено изразявани или не; изтъква необходимостта предложенията по REFIT да бъдат по-целенасочени, като във всяко предложение се изразяват количествено потенциалните ползи и икономии на разходи;

17.  Посочва, че оценката на въздействието, придружаваща дадено предложение, следва да бъде допълнена с оценки на въздействието на значими изменения, приети от съзаконодателите; изтъква, че следва да бъдат определени ясни и прозрачни правила относно условията, при които следва да се извършват такива допълнителни оценки на въздействието; припомня например, че Парламентът внимателно оцени потенциалното въздействие върху МСП на някои от своите изменения към двете директиви за обществените поръчки; съответно настоятелно призовава Съвета, който не е извършил нито една оценка на въздействието на собствените си изменения от 2007 г. досега, да се ангажира в по-голяма степен;

18.  Припомня, че отговорността по отношение на субсидиарността надхвърля сферата на компетентност на Комисията, Съвета и Парламента и включва определена роля на националните парламенти;

19.  Отбелязва, че в проучването „Интелигентно регулиране на единния пазар“, възложено от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, се изразява предположението, че Парламентът и Съветът вероятно разполагат с ценни задълбочени познания, с които биха могли да допринесат за оценките на въздействието на Комисията; призовава Комисията да проучи начини за включване на Европейския парламент и на Съвета в процеса на извършване на оценки на въздействието;

Процес на консултации

20.  Припомня, че съгласно член 11, параграф 2 от ДЕС всички институции на ЕС са задължени да поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните организации, гражданското общество и социалните партньори;

21.  Счита, че фазата на консултации следва винаги да включва раздел „цифрови по подразбиране“, като Комисията се стреми да постигне задълбочено познаване на нуждите на ползвателите, както и на това какво означава „цифрови по подразбиране“ за проектирането на услугата;

22.  Отново заявява своята позиция, че процесите на консултация следва да бъдат отворени, прозрачни и приобщаващи и следва да се разширят, така че да обхващат принос към проектите за оценка на въздействието от широк кръг от заинтересовани страни; счита това за също толкова важно и по отношение на вторичното законодателство, което е от голямо значение за прилагането на нормативната уредба в областта на единния пазар и поради това се нуждае от по-голяма прозрачност и контрол; счита, че Митническият кодекс на Съюза е област, в която провеждането на редовни консултации на заинтересованите страни би могло да подобри прилагането на вторичното законодателство;

23.  Отбелязва предложенията за разширяване на етапа на стратегическо програмиране в пакета за по-добро регулиране, като се включат например оценки на въздействието от етапа на създаване; счита обаче, че продължава да липсва цялостна представа за работния процес на Комисията; призовава Комисията да състави пътни карти, които по-видимо да очертават инициативите в областта на политиките в конкретни сектори, както и да улесни използването им;

24.  Счита приноса на граждани и предприятия в различните услуги за подпомагане като Вашата Европа и SOLVIT за изключително важен за законодателния процес и следователно призовава Комисията да оцени данните, предоставяни от тези услуги, и да ги взема предвид при преразглеждането на съответното законодателство;

25.  Счита, че широкото, подходящо и балансирано провеждане на консултации има съществено значение като част от законодателния процес; счита публикуването на документи и доказателства, както и приканването на всички заинтересовани страни да дадат ефективен принос за развитието на политиката в тази област, за важен двигател за иновациите и укрепването на единния пазар, по-специално по отношение на програмата в областта на цифровия единен пазар;

26.  Подчертава, че малките предприятия често нямат времето и ресурсите да участват в редовни консултации; счита, че Комисията следва да намери удобни за ползване и новаторски подходи, за да достигне до МСП и стартиращите предприятия;

27.  Счита, че следва да бъде предприет цялостен подход на провеждане на консултации със заинтересованите страни, който следва да бъде непрекъснат процес през целия законодателен цикъл, а не еднократно действие; във връзка с това отново подчертава своя призив към Комисията да разгледа възможността за създаване на Европейски форум на заинтересованите страни за по-добро регулиране и по-малко бюрокрация;

28.  Подчертава, че подобни консултации със заинтересованите страни следва да бъдат максимално приобщаващи и по-специално следва да включват МСП, микропредприятия и организации на гражданското общество;

29.  Счита, че с предоставянето на информацията за публичните консултации на всички официални езици и с подобряването на тяхната достъпност и разбираемост ще се стигне до съответно по-голямо участие и до по-прозрачен достъп до процеса на консултации;

Прилагане

30.  Счита, че пълното и правилно прилагане на законодателството в областта на единния пазар е от основно значение, както и че ясните, подробни и многоизмерни показатели представляват полезен принос, за да се онагледят изцяло ползите от единния пазар; изразява загриженост във връзка с факта, че целите за прилагането невинаги се постигат; призовава по-специално за пълното и правилно прилагане на Директивата за услугите; припомня голямата степен на разнородност, която продължава да съществува между държавите членки и секторите;

31.  Счита че, стремежът на Комисията да намали своята законодателна дейност ще ѝ позволи да обръща по-голямо внимание на политическите инициативи, като по този начин ще се осигури повече време за по-задълбочени разсъждения, които може да се използват за подобряване на равнището на ангажираност на заинтересованите страни;

32.  Подчертава значението на таблиците на съответствието във връзка с извършването на мониторинг на правилното изпълнение; призовава държавите членки да изготвят свои собствени таблици на съответствието и да ги публикуват;

33.  Изразява съжаление предвид факта, че въпреки предложената от Комисията в Акта за единния пазар цел от 0,5% някои държави членки продължават да изостават; подчертава, че от значение са не само формалните цели за транспониране и прилагане, а и качеството на транспониране, практическото прилагане по места и проблемите или предизвикателствата, които те могат да предизвикат в реалния живот за съответните заинтересовани страни;

34.  Счита, че с цел пълноценно използване на предимствата на функциониращия единен пазар Комисията и националните парламенти следва да си сътрудничат, за да извлекат поуки от най-добрите практики и натрупания опит при прилагането на законодателството на ЕС, за да се гарантира, че на целите и задачите на конкретното законодателство не се изгубват в резултат на лошо или непоследователно прилагане в държавите членки;

35.  Счита, че следва да има повече яснота относно свръхрегулирането и че са необходими по-строги мерки с оглед на идентифицирането на случаи на свръхрегулиране, които изправят пред сходни предизвикателства и допълнителни разходи хората и предприятията, желаещи да разберат и прилагат правото, прието на равнището на ЕС; призовава държавите членки да изясняват и да посочват в документите за изпълнение кое в тях е в резултат на законодателство на Съюза и кое — на национални изисквания; припомня възможността на държавите членки да прилагат по-строги стандарти в случаите, в които правото на ЕС предвижда само минимални равнища на хармонизиране;

Мониторинг и решаване на проблеми

36.  Призовава Комисията да продължи усилията си и редовно да осъвременява насоките относно действащите правила; призовава по-специално за бързото осъвременяване, в тясно сътрудничество с Парламента, на насоките от 2009 г. относно прилагането на Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики, за да се гарантира, че те съответстват на цифровата ера; изразява съжаление, че поради липсата на приоритети и ресурси качеството на услугите се различава в голяма степен в отделните държави членки; поради това призовава за създаването на равнището на ЕС на рамка за засилено управление, за да се подобри функционирането на тези инструменти и услуги;

37.  Счита, че алтернативното разрешаване на спорове и онлайн решаването на спорове са основни инструменти за подобряване на единния пазар за стоки и услуги; подчертава, че те ще позволят на потребителите и търговците да разрешават своите спорове по рентабилен и прост начин, без да се сезира съд; насърчава Комисията и държавите членки да повишават осведомеността по отношение на тези важни инструменти;

38.  Подчертава, че единичните звена за контакт в подкрепа на разрешаването на спорове по подобие на SOLVIT, мрежата на европейските потребителски центрове (ECC-Net) и мрежата за жалби относно финансови услуги (FIN-NET) са услуги, които спомагат за по-доброто функциониране на вътрешния пазар; призовава Комисията да предприеме действия за повишаване на осведомеността относно тези инструменти и да развие взаимната допълняемост между тях;

39.  Приветства проектите SOLVIT и EU Pilot , чиято цел е да се избегне необходимостта Комисията да започва производства за установяване на нарушение срещу държави членки; счита обаче, че услугите, предлагани чрез EU Pilot, следва да се подобрят по отношение на времето за реагиране след получаване на сигнал;

40.  Счита, че Информационната система за вътрешния пазар следва да продължава да се разширява с други инструменти на единния пазар, така че да може да се превърне в централен информационен център; подчертава, че това ще осигури спазването на принципа на еднократност в съответствие с последните инициативи на Комисията;

41.  Счита, че цифровите платформи, като например единичните звена за контакт, Информационната система за вътрешния пазар и решенията за оперативна съвместимост за европейските публични администрации (ISA 2) са важни за подобряването на функционирането на единния пазар, тъй като улесняват трансграничния обмен на информация между органите на държавите членки;

42.  Изразява загриженост относно ниското равнище на осведоменост и разбиране сред европейските граждани относно наличните служби като Вашата Европа, Вашата Европа — Съвети, Европейски служби по заетостта, мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите, единичните звена за контакт, SOLVIT, алтернативното решаване на спорове и онлайн решаването на спорове;

43.  Счита, че услуги като Вашата Европа, Вашата Европа - Съвети, Европейските служби по заетостта, Мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите, единните звена за контакт, SOLVIT, SOLVIT-плюс, алтернативното разрешаване на спорове и онлайн решаването на спорове са полезни и евтини алтернативи на правните действия; отбелязва, че само 4% от потребителите и дружествата са осведомени за подобни инструменти и че понастоящем равнището на използване на тези услуги е много слабо; призовава Комисията и държавите членки да решат този проблем чрез допълнително подобряване на осведомеността относно подобни инструменти, като същевременно направят оценка дали резултатите и възможностите на тези инструменти са подходящи за потребителите; призовава освен това Комисията да работи за по-добро сътрудничество между различните услуги за подпомагане като Вашата Европа и SOLVIT, за да се повиши удовлетвореността на ползвателите;

44.  Призовава Комисията да проведе задълбочено разглеждане на взаимодействието между тези услуги и да проучи възможността да ги замени с единично звено за контакт за потребители, което след това ще насочва потребителя към други инструменти, ако е целесъобразно;

45.  Счита, че това разглеждане следва да осигури по-добро дефиниране на съответните услуги, за да се постигне по-добро разделение на дейностите и по този начин да се избегне припокриване;

46.  Призовава Комисията да разработи стратегия за комуникация и обучение с оглед повишаване на осведомеността за услугите за подпомагане сред гражданите и предприятията от всякакъв размер; препоръчва в този контекст да се разработи единен портал за достъп до всички услуги за подпомагане;

47.  Счита, че предстоящото преразглеждане на Регламента за сътрудничество в областта на защитата на потребителите следва изцяло да отчита необходимостта от подобряване на информационния поток между различните инструменти на единния пазар;

48.  Подчертава важната роля на инструмента за мониторинг на Комисията за мащабна проверка „ЕU Sweeps“, по-специално по отношение на един добре функциониращ цифров единен пазар;

49.  Признава положителната роля на действията за мащабните проверки „EU Sweeps“, инициирани от Комисията с цел подобряване на прилагането на законодателството чрез координирани действия за контрол в онлайн средата; счита, че мащабните проверки „EU Sweeps“ биха могли да се разширят и извън онлайн средата;

50.  Отбелязва със загриженост, че съгласно докладите на Вашата Европа има области, в които постоянно се отправят запитвания от страна на хора, търсещи начин да упражнят правата си, като електронната търговия и признаването на квалификациите; счита, че Комисията, съвместно с националните и регионалните органи следва да отговори на това, за да се насърчи разбирането и упражняването на тези права;

51.  Счита, че е целесъобразно изготвянето на качествена и количествена оценка на изпълнението, а не само представяне на голи цифри относно официалното транспониране или липсата на транспониране на директивите, за да се разбере напълно как законодателството в областта на единния пазар функционира в действителност за потребителите и за предприятията;

52.  Призовава Комисията да обмисли дали е възможно да се създаде „система за ранно предупреждение“, чрез която да се подава сигнал при наличие на проблеми, свързани с въвеждането или прилагането на правото на Съюза;

53.  Счита, че системният скрининг на потребителските пазари на равнището на ЕС би позволил да се доловят своевременно възникващите тенденции и заплахи за потребителите и предприятията; подчертава в този контекст положителната роля, която изпълняват всички участващи заинтересовани страни, включително организациите на потребителите;

54.  Призовава Комисията да оцени резултатите, постигнати от звената за контакт относно продукти , предвидени в Регламента за взаимното признаване от 2009 г. и в Регламента за строителните продукти от 2011 г.;

Правоприлагане и надзор на пазара

55.  Подчертава необходимостта от по-тясно сътрудничество между инструментите за управление на единния пазар, които получават оплаквания от потребителите за нарушаване на законодателството на ЕС от страна на търговци, и националните органи за правоприлагане, като се прилагат официални процедури и се подобри обменът на данни;

56.  Призовава Комисията да извърши сериозна оценка на съгласуваността и ефективността на изпълнението и — в крайна сметка — на производствата за установяване на нарушение, по-специално доколкото те засягат законодателството в областта на единния пазар;

57.  Изразява съжаление предвид факта, че достъпът на Европейския парламент до информация, отнасяща се до процедурите, които предшестват производствата за установяване на нарушение, и до производствата за установяване на нарушение, е ограничен, и призовава за по-голяма прозрачност в това отношение, като се спазват правилата за поверителност;

58.  Настоятелно призовава Комисията да инициира своевременни и по-бързи производства за установяване на нарушение, когато съществуват доказателства, показващи неизпълнение, и когато разумните усилия за решаване на проблеми чрез инструменти като посредничество под формата на алтернативно решаване на спорове, онлайн решаване на спорове, EU Pilot, SOLVIT или други механизми, които предшестват производствата за установяване на нарушение, са били неуспешни; подчертава, че държавите членки носят еднаква отговорност за прилагането на правото на ЕС, както и че те следва да гарантират ефективно и ефикасно правоприлагане с цел защита на интересите на потребителите и създаване на еднакви условия на конкуренция за предприятията в цяла Европа;

59.  Поема ангажимент да упражни правото си относно прилагането на законодателството на Съюза, наред с другото чрез преразглеждане на прилагането на законодателството и чрез упражняване на контрол на Комисията, и по-специално посредством ангажимент от страна на Парламента да изисква годишен или поне по-подробен доклад от Комисията относно работните програми, отнасящи се конкретно до правоприлагането;

60.  Припомня, че в своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно прилагането на Директивата относно нелоялни търговски практики (Директива 2005/29/ЕО)(4) Парламентът призова Комисията да събира и анализира данните за санкциите, прилагани от държавите членки, както и за ефективността на правоприлагащите режими, по-конкретно по отношение на сложността и продължителността на изпълнителното производство; призовава многократно Комисията да предостави на Европейския парламент резултатите от тези анализи;

61.  Счита, че инструментите за надзор на пазара следва да се използват заедно с инструментите на единния пазар, за да се укрепи прилагането на правото на ЕС;

62.  Във връзка с това изтъква, че националните органи не винаги използват правилно Информационната и комуникационна система за надзор на пазара или не предприемат своевременно необходимите мерки; подчертава по-специално необходимостта от подобряване на прехвърлянето на случаи между държавните органи;

63.  Изразява загриженост във връзка с факта, че според анализ на извадка от данни, направен от Комисията през 2014 г., 60% от приключените разследвания за продукти не посочват държавата на произход, 32% от разследванията за машини не са придружени от класификация на риска и 5% от въведените случаи не посочват нарушения регламент/нарушената директива на ЕС; изисква Съветът и неговите държави членки сериозно да разгледат този въпрос и да информират Парламента за последващите действия, предприети във връзка с него;

Последваща оценка и преглед

64.  Приветства редовния периодичен преглед и въвеждането на секторен анализ в рамките на програмата REFIT, чиято крайна цел следва да бъде подобряването на качеството и опростяването на законодателството на ЕС, като по този начин го приближава в по-голяма степен до потребностите на гражданите и предприятията, с особено внимание към микро-, малките и средните предприятия;

65.  Счита обаче, че анализът следва да се подобри, като се прецени дали предприетите до момента законодателни стъпки са допринесли ефективно за постигане на целта, както и дали те съответстват на настоящите политически цели; подчертава също така значението на прозрачността в процеса REFIT; счита, че в този контекст определянето на променлива цел за намаляване на административната и регулаторната тежест може да има положителен принос, за да се гарантира, че целите се постигат по възможно най-ефективния начин и при възможно най-малко разходи за хората и предприятията;

66.  Отбелязва, че кумулативните разходи, свързани с регулирането, често представляват бариера за участниците в единния пазар, особено за МСП; следователно приветства ангажимента на Комисията да разгледа този въпрос; подчертава, че всеки подобен анализ следва да се стреми към премахване на бариерите пред навлизането на пазара и да гарантира лоялна конкуренция за всички участници;

67.  Призовава Комисията да подобри разбирането си на факторите, влияещи върху постигането на целите на политиката, като например въздействието на допълващи се или противоречащи си политики, приети на равнището на ЕС или на национално равнище, но също така и въздействието на бездействието и разходите, свързани с бездействие, с цел да се подобри процесът на изготвяне на политиките и в крайна сметка — да се допринесе за подобряване на регулирането на единния пазар;

68.  Счита, че клаузите за изтичане на срока на действие и за засилено преразглеждане може да се вземат предвид в изключителни случаи, преди всичко за временни явления, като институциите се ангажират да поддържат законодателството актуално и в сила само когато това е необходимо; разглежда предпазните мерки като необходимо средство, с което да се гарантира, че основното законодателство не губи актуалността си;

III.Заключение

69.  Подчертава, че подобряване на регулирането на единния пазар не означава премахване на всички нормативни изисквания, нито намаляване на равнището на амбиция по отношение на регулирането, например по отношение на опазването на околната среда, безопасността, сигурността, защитата на потребителите и социалните стандарти, а по-скоро означава премахване на излишното регулиране, бюрокрацията и отрицателното въздействие, като същевременно се постигат политическите цели и се създава конкурентна регулаторна среда, която подкрепя заетостта и предприемачеството в рамките на Европа;

70.  Подчертава, че единен пазар, който не създава прекомерна тежест и не затруднява производството, иновациите и търговията, е инструмент, който ще върне в Европа работните места и растежа, изнесени преди това извън нея;

71.  Ето защо подчертава, че споделената отговорност по отношение на подобряването на регулирането на единния пазар ще доведе до споделени ползи: силен и жизнеспособен единен пазар, който допринася за дългосрочния растеж на Европа и по този начин за просперитета на нейните граждани;

o
o   o

72.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Комисията, на Съвета, на Европейския съвет и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ C 24, 22.1.2016 г., стр. 75.
(2) Приети текстове, P8_TA(2015)0069.
(3)Приети текстове, P7_TA(2014)0164.
(4) Приети текстове, P7_TA(2014)0063.


Обучение за Европейския съюз в училище
PDF 593kWORD 127k
Резолюция на Европейския парламент от 12 април 2016 г. относно обучението за Европейския съюз в училище (2015/2138(INI))
P8_TA(2016)0106A8-0021/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид член 165 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на „Еразъм +“ — програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО(1),

—  като взе предвид Решение № 1093/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно Европейската година на гражданите (2013 г.)(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 390/2014 на Съвета от 14 април 2014 г. за създаване на програма „Европа за гражданите“ за периода 2014—2020 г.(3),

—  като взе предвид препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот(4),

—  като взе предвид Декларацията относно популяризирането чрез образование на гражданските и общите ценности — свобода, толерантност и недискриминация (Декларация от Париж) от неофициалната среща на министрите на образованието на Европейския съюз от 17 март 2015 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ЕТ 2020“)(5),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 август 2015 г., озаглавено „Проект на съвместен доклад на Съвета и Комисията за 2015 г. относно изпълнението на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“) (COM(2015)0408),

—  като взе предвид Решение за изпълнение на Комисията от 14 септември 2015 г. за приемане на годишната работна програма за 2016 г. за изпълнението на „Еразъм +“ — програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта (C(2015)6151),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 28 и 29 ноември 2011 г. относно критерий за мобилността с учебна цел(6),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 септември 2015 г., озаглавено „Проект на съвместен доклад на Съвета и Комисията за 2015 г. относно изпълнението на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („2010—2018“) (COM(2015)0429),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 април 2009 г., озаглавено Стратегия на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал — Обновен отворен метод на координация за справяне с предизвикателствата и възползване от възможностите, стоящи пред младежта“ (COM(2009)0200),

—  като взе предвид резолюцията на Съвета от 27 ноeмври 2009 г. относно обновена рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.)(7),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 май 1992 г. относно политиката в областта на образованието и обучението през периода до 1993 г.(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 септември 2006 г. относно инициативи за допълване на учебните програми чрез осигуряване на подходящи мерки за подкрепа за включване на европейското измерение(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 септември 2008 г. относно подобряване на качеството на подготовката на учителите(11),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник

—  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A8-0021/2016),

А.  като има предвид, че образованието е основно право на човека и обществено благо, което следва да бъде еднакво достъпно за всички;

Б.  като има предвид, че основната роля на образованието е да формира напълно осъзнати граждани и че поради това надхвърля изпълнението на икономическите цели на европейските и националните стратегии;

В.  като има предвид, че целите на образованието включват подготовка на хората за живот и за активно гражданство в общества, които стават все по-комплексни, взискателни, мултикултурни и интегрирани;

Г.  като има предвид, че според проучване на Евробарометър от 2014 г. 44% от гражданите на ЕС смятат, че имат ограничена представа за начина на работа на ЕС, и че 52% от европейците считат, че гласът им не е от значение в ЕС(12);

Д.  като има предвид, че само 42,61% от гражданите на ЕС и едва 27,8% на възраст между 18 и 24 години гласуваха на последните избори за Европейски парламент, което представлява най-ниската избирателна активност от 1979 г. насам(13);

Е.  като има предвид, че недостатъчните познания за ЕС и слабото разбиране за неговата конкретна добавена стойност могат да допринесат за усещането, че съществува демократичен дефицит, и да доведат до широко разпространен евроскептицизъм в държавите членки и държавите кандидатки; като има предвид, че проблемите с демократичния дефицит трябва да бъдат разрешени с оглед на преодоляването на нарастващото разминаване между гласа на европейските граждани и институциите на ЕС;

Ж.  като има предвид, че според специалното издание на Евробарометър, бр. 437 от 2015 г. голямото мнозинство от европейците е съгласно с това, че уроците и материалът в училище следва да включват информация относно многообразието по отношение на религията или убежденията, етническия произход, сексуалната ориентация и половата идентичност(14);

З.  като има предвид, че повишената осведоменост за ползите от европейските политики, като например свободното движение на хора и услуги в рамките на ЕС и програмите за мобилност на ЕС, могат да спомогнат за създаването на чувство за принадлежност към ЕС, обществен дух и приемане на многокултурните и многонационални общества;

И.  като има предвид, че успешните образователни системи и учебни програми заедно с повишеното влияние и участие на европейците в процесите на вземане на решения относно политиките на ЕС биха могли да създадат по-голям интерес по въпросите на ЕС и усещане за разбиране и принадлежност, като същевременно допринасят за преодоляването на социалното разделение, културната сегрегация и усещанията за лишение;

Й.  като има предвид, че повечето държави членки са интегрирали информацията за ЕС в своите образователни програми и програми за обучение на учители, като има предвид, че между държавите членки и вътре в тях продължават да съществуват различия;

К.  като има предвид, че въпреки, че в някои държави членки темите, свързани с ЕС, обикновено се преподават на различни образователни етапи и в рамките на различни предмети от задължителното образование, те представляват по принцип малка част от образователната програма, която даден учител трябва да преподаде;

Л.  като има предвид, че знанията и уменията на учителите и останалия персонал в образователната система трябва да бъдат допълнително развивани и актуализирани чрез първоначално и продължаващо обучение и че във връзка с това училищата и учителите изискват ефективна помощ, която да е подходяща и съобразена с конкретните им нужди;

М.  като има предвид, че според проучването „опознаване на ЕС в училище“, извършено от частната консултантска фирма „ICF GHK“ за ГД „Образование и култура“(15), с предоставянето на образование за учителите по въпросите, свързани с ЕС, са ангажирани предимно институции и асоциации извън висшето образование;

Н.  като има предвид, че оценката на въздействието на програмата „Еразъм“, представена от Комисията през 2014 г., показва положително въздействие върху образователната мобилност и интернационализацията на обучението не само по отношение на учебните програми и пригодността към заетост, но и във връзка с опознаването на Европа, развитието на чувство за европейско гражданство и на проевропейска нагласа, както и върху избирателната активност за Европейски парламент;

Европейско измерение в образованието

1.  Подчертава нарастващото значение на европейското измерение в образованието в рамките на различните дисциплини, равнища и форми на образование, като същевременно подчертава необходимостта от широко и задълбочено разбиране на понятието, което да взема предвид неговия сложен, динамичен и многопластов характер, като опознаването на ЕС в училище представлява съществен негов компонент;

2.  Подчертава, че европейското измерение в образованието е от съществено значение за подпомагане на неговите граждани да разбират по-добре и да възстановят връзката с ЕС и може да задълбочи ролята на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, както и да засили гласа на ЕС в един взаимозависим свят;

3.  Подчертава необходимостта от разбиране и насърчаване на привързаността към основните ценности на Европейския съюз; отбелязва, че познаването и разбирането на общата история и ценности на ЕС и неговите държави членки е от голямо значение за взаимното разбирателство, мирния съвместен живот, толерантността и солидарността, а също и за разбирането на основните принципи на Европейския съюз;

4.  Изтъква, че ЕС следва да бъде по-видим и по-добре интегриран в учебните материали и извънкласните дейности, като се има предвид въздействието му върху ежедневието на неговите граждани; счита, че съдържание, което е изрично свързано с ЕС, може да добави значителна стойност към училищните програми и към личностното развитие и израстване на учащите се;

5.  Подчертава необходимостта от използване на активни и ангажиращи методи на преподаване, съобразени с възрастта, равнището, нуждите и интересите на учащите се, както и от оползотворяване в пълна степен на възможностите, предоставяни от информационните и комуникационните технологии и медиите, включително социалните медии;

6.  Подчертава, че създаването на европейско измерение в образованието следва да даде възможност на учащите се не само да придобият знания и да развият чувство за принадлежност и умения на европейски граждани, но и да се включат в критичен анализ на ЕС, включително чрез опознаването на основите ценности на ЕС, основани на правовата държава и правата на човека, управлението и процесите на вземане на решения в ЕС и как те влияят върху тяхната държава членка и тяхното участие в демокрацията; насърчава използването на ролевите игри на Европейския младежки парламент, за да се помогне на децата и учениците да разберат европейските процеси и да се повиши тяхната осведоменост по европейските въпроси;

7.  Обръща внимание на факта, че ЕС е формиран от държави членки със своя уникална история и култура, както и че развитието на Съюза продължава да е неразривно свързано с неговите държави членки; същевременно подчертава приноса на различните култури за европейските общества и наследство;

8.  Отбелязва, че влиянието на ЕС върху държавите членки е значително и че опознаването на ЕС в училище следва да отразява както ролята на държавите членки в развитието на ЕС, така и влиянието на ЕС върху националните събития;

9.  Отбелязва, че държавите членки и ЕС трябва да служат за пример за всички участници в преподаването и опознаването на ЕС в училище, като прилагат на практика основните европейски ценности на социално приобщаване и европейска и международна солидарност;

10.  Припомня необходимостта да се осигурят, подобрят и разширят първоначалните и продължаващите по време на кариерата възможности за професионално развитие на учителите и преподавателите и да им бъдат предоставени подходящи подкрепа и ресурси, за да им се даде възможност да включат европейското измерение в преподаването си, по-специално във връзка с историята и гражданското образование, както и да прилагат ориентирани към учащите се стратегии и да адаптират методите си на преподаване спрямо нуждите на учащите се;

11.  Подчертава необходимостта от поощряване и насърчаване на многоезичните и междукултурните компетентности на преподавателите, както и на възможностите за мобилност, на партньорското обучение и на обмена на най-добри практики сред преподавателския състав, например чрез организиране на семинари на европейско равнище;

12.  Подчертава ролята на университетите по отношение на подготовката и обучението на високо квалифицирани и мотивирани учители и преподаватели; призовава за насърчаване и подкрепа за действията на държавите членки в усилията им да предоставят възможности за специализирани квалификационни курсове в рамките на университетите, които да бъдат открити и достъпни както за записаните студенти, така и за практикуващи учители и преподаватели;

13.  Подчертава значението и потенциала на един европейски подход за преподаване на история, като се има предвид компетентността на държавите членки в тази област, тъй като някои исторически събития са били определящи за изграждането на европейските идеали и ценности; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят сдруженията за опазване на историята и центровете за исторически изследвания, за да се подобри техният научен принос към европейската история и ролята им в актуализирането на познанията на училищните преподаватели;

14.  Призовава Дома на европейската история да разработи, по-специално за учениците и преподавателите от всички образователни степени, специални програми, инструменти и дейности, които изграждат убедително повествование за европейския проект и неговите основни ценности;

15.  Призовава за спешно подновяване и укрепване на образованието за гражданството на ЕС и гражданското образование, както в настоящите, така и в бъдещите държави членки, за да могат учащите се да получат — с подходящи за тяхната възраст средства — съответните знания, стойности, умения и компетенции, които да ги подготвят да мислят критично и да формират добре информирани и уравновесени мнения, да упражняват своите демократични права и отговорности, включително правото на глас, да ценят многообразието, да спомагат за междукултурния и междурелигиозния диалог и да бъдат активни и отговорни граждани;

16.  Посочва, че едно по-активно участие на ученици и родители в училищното управление може да допринесе за преодоляване на дискриминацията и укрепване на устойчива демокрация на участието и устойчиво гражданство, както и за насърчаване на доверие и сътрудничество между различните участници; призовава образователните институции да въведат демократично управление и да разширяват неговия обхват, също и като дадат по-голяма тежест на мнението на представителствата на учениците, тъй като демокрацията изисква да се учим на нея и да я преживяваме;

17.  Подчертава необходимостта от повишаване на мотивацията на учителите и на учащите се и на възможностите им да научат повече за ЕС чрез собствения си личен опит, например чрез училищни посещения в други държави, посещения на европейските институции, контакти с длъжностни лица на ЕС, възможности за стажове за студенти в рамките на институциите на ЕС, както и чрез медийно образование, като Европейския младежки портал, като се използват пълноценно новите информационни и комуникационни технологии и образователните ресурси със свободен достъп;

18.  Призовава за пълноценно използване на възможностите, предоставяни от цифровите технологии, с цел по-нататъшно развитие на трансграничното обучение чрез цифрови курсове и видеоконференции, за да се улеснят студентите при запознаването с различни гледни точки и подходи към техните дисциплини;

19.  Подчертава, че ученето на чужди езици може да изиграе важна роля за повишаване на осведомеността за различните култури, и за да могат гражданите да изградят уменията, които са им необходими, за да живеят и работят в един все по-сложен и глобализиран свят;

20.  Подчертава съществената роля на неформалното и самостоятелното учене, включително работата на младежите, доброволчеството и обученията между поколенията, в семейството и за възрастни, както и на спорта като педагогическо средство, за развитието на социалните и гражданските умения, компетенции и поведение, както и за създаването на отговорни и активни европейски граждани; подчертава необходимостта от признаване и валидиране на подобни компетенции в рамките на формалното обучение и от създаване на по-тесни връзки между формалното, неформалното и самостоятелното учене;

21.  Препоръчва приемането на междукултурен подход в областта на образователните политики, който да бъде в състояние да осигури ефективна интеграция на учениците имигранти в училищата, основаваща се на взаимно познаване на различните култури и на изграждане на споделени общи ценности;

Ролята на Европейския съюз

22.  Насърчава Комисията да продължи подкрепата си за усилията за развитие и насърчаване на европейското измерение в образованието, както и на мобилността на участниците в образователния процес, и активно да разпространява информация сред главните заинтересовани страни и сред гражданите, включително информация за съответните възможности за финансиране и за наличните проучвания и доклади; с оглед на това насърчава по-добро използване на новите комуникационни технологии и медии, включително на социалните медии;

23.  Призовава Комисията да предостави обща рамка и да изготви насоки с конкретни примери за начина на преподаване относно ЕС с цел насърчаване на обективен и критичен поглед върху ползите от Европейския съюз за неговите граждани, като в същото време зачита изключителната компетентност на държавите членки в областта на образованието и обучението;

24.  Изисква от Комисията да насърчава по-нататъшни изследвания относно това как темата за ЕС се преподава в момента в училищата в цяла Европа и как фигурира в учебните програми и изпити, и а) дали учителите и преподавателите имат достатъчен достъп до съответните програми и дейности за професионално развитие, обучение през целия живот и до платформите за обмен на най-добри практики на ЕС, и б) дали финансираните действия за включване на ефективно обучение за ЕС в училище в крайна сметка имат действително въздействие върху училищата;

25.  Призовава Комисията да окуражава, подкрепя и подпомага мрежите, които насърчават и участват в обучението за ЕС на национално, регионално и местно равнище, както и обмена на най-добри практики между тези мрежи на равнището на Съюза, а също и да набележи областите за подобрение;

26.  Призовава Комисията да улесни обмена на най-добри практики между държавите членки и страните кандидатки по отношение на европейското измерение в образованието и на борбата срещу дискриминацията и предразсъдъците в учебните заведения, включително чрез оценяване на учебните материали и политиките за борба с тормоза и дискриминацията;

27.  Подчертава важната роля на програмите „Еразъм +“, „Европа за гражданите“ и „Творческа Европа“ за насърчаването на образованието и обучението, езиковите умения, активното гражданство, културната осведоменост, междукултурното разбирателство и на други ценни ключови и всеобхватни умения; подчертава значението на тези програми за укрепването на европейското гражданство и необходимостта от по-голяма и подходяща финансова подкрепа за тези програми, по-голямо съсредоточаване върху техните качествени резултати и по-широк достъп до мобилност, като се отделя специално внимание на учителите и другите преподаватели, младите хора от различни социално-икономически среди, както и на уязвимите групи и групите в неравностойно положение и на хората със специални нужди;

28.  Припомня широкия спектър от дейности, предлагани в рамките на програмата „Еразъм +“, както и нейната популярност и признаване от страна на широката общественост, по-специално по отношение на мобилността на студентите като част от тяхното следване; призовава Комисията и държавите членки да повишат осведомеността относно частите на програмата „Еразъм +“, които са по-малко известни, като например Европейската доброволческа служба;

29.  Приветства работната програма на Комисията за 2016 г. за изпълнението на програма „Еразъм +“ и нейния ангажимент за конкретни действия в отговор на Парижката декларация, и по-специално такива, които са насочени към повишаване на въздействието на „Еразъм +“ за насърчаване на активното и демократично гражданство, междукултурния диалог, социалното приобщаване и солидарността, включително по-силна подкрепа за организациите на гражданското общество в тяхната ключова роля в образованието по гражданство;

30.  Призовава Комисията да укрепи педагогическите аспекти и да реагира по-добре на нуждите на училищата от проекти, финансирани посредством проекти по програмата „Жан Моне“, като гарантира, че училищата могат да кандидатстват непосредствено и като предоставя финансиране за по-дълъг период от време, като например три години, в съответствие с начина, по който се финансират модулите на програмата „Жан Моне“; призовава Комисията да предостави достъп до действията в рамките на модулите на програмата „Жан Моне“ за подготвящите преподаватели институции и да окуражава такива институции да ги включат в своите програми;

31.  Отбелязва, че Съюзът в момента преминава през криза на своята демократична легитимност не само защото европейците нямат достатъчното познание за механизмите на ЕС, но също така и защото техните гласове са отстранени от процесите на вземане на решения; подчертава, че за да възвърне своята легитимност, Съюзът трябва да намали мащаба на срива на своите демократични структури и да възстанови връзката си с гражданите;

32.  Призовава Комисията да изпълнява ефективно програмата „Европа за гражданите“ с цел постигане на целите на едно демократично и по-приобщаващо общество, като по този начин се подобрява гражданското участие в процесите за вземане на решения;

33.  Призовава Комисията да следи отблизо въздействието на всички програми на ЕС върху развиването на гражданския дух и гражданската активност на участниците в тях;

34.  Отправя искане към Комисията да развива по-нататък и да популяризира възможно най-широко виртуалните платформи eTwinning („Електронното побратимяване“), EPALE (Електронна платформа за учене за възрастните в Европа) и „School Education Gateway“ (Портал за училищно образование) и да продължи да подкрепя и разработва други цифрови платформи, като например „Кът на учителя“, с цел улесняване на достъпа до висококачествени, лесни за използване и актуални учебни материали, които са свързани с обучението за ЕС и са достъпни на всички езици на ЕС;

35.  Призовава Комисията да улесни критичното разглеждане на материалите, които в момента са на разположение на платформата „Кът на учителя“, от страна на действащи преподаватели и представители на академичните среди, специализирани в преподаването за ЕС, за да се гарантира тяхното качество и целесъобразност;

36.  Поставя акцент върху ролята, която играят информационните центрове на европейските институции, и приветства ангажимента им за насърчаване на отношенията с държавите членки, с националните, регионалните и местните образователни институции, младежките организации и медиите, с цел те да изградят по-тесни връзки помежду си и да се гарантира, че младите хора разбират ролята на институциите в своето ежедневие;

37.  Призовава за открит и споделен дебат между Комисията и градовете, както и местните и регионалните органи, по отношение на връзката между училищната система и градските модели, като начин да се разбере влиянието на различните подходи към междукултурните отношения в Европа днес;

38.  Насърчава Комисията да поощрява изучаването на ЕС в училище като препоръка, която се да представи възможно най-рано в процеса на преговори с държави — кандидатки за членство в ЕС;

Ролята на държавите членки

39.  Насърчава държавите членки да подкрепят, преразгледат и актуализират своите образователни системи и всички форми на свързано с ЕС съдържание на учебните програми на всички равнища на образованието, включително професионалното образование и обучение, с оглед укрепване на европейското измерение в тясно сътрудничество с всички съответни участници на равнище ЕС и на национално равнище, като същевременно активно насърчават регионалните и местните органи да сторят същото, особено когато имат преки правомощия в областта на образователните системи;

40.  Насърчава държавите членки да подкрепят всички възможности за предоставяне на повече информация за ЕС на учащите се, а също и на учителите и на други преподаватели посредством формално, неформално и самостоятелно учене, и пълноценно да използват и да допълват финансовите инструменти, програмите и инициативите на ЕС в тази област;

41.  Отправя искане към държавите членки да предприемат допълнителни действия за насърчаване на междукултурни, недискриминационни и приобщаващи граждански ценности и образование в училищните и университетските учебни програми;

42.  Призовава държавите членки да увеличат инвестициите в качествено образование, включително чрез по-добро партньорство с частния сектор, да насърчават равни възможности за всички и да предоставят на всички образователни и обучаващи институции, както и на учителите и на други преподаватели необходимата подкрепа, която да им даде възможност да въведат от ранна възраст и постоянно да развиват европейско измерение в образованието, което излиза извън рамките на класните стаи;

43.  Призовава държавите членки да гарантират равен и приобщаващ достъп до новаторско и висококачествено формално и неформално образование за всички учащи се, както и възможности за учене през целия живот; в тази връзка призовава държавите членки да приемат предложението за директива от 2008 г. относно прилагането на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, която би защитавала срещу дискриминация на тези основания в системата на образованието;

44.  Призовава държавите членки да включват мигранти, бежанци и религиозни общности в зачитащи и овластяващи процеси на изграждане на гражданско съзнание, като гарантират тяхното участие в гражданския и културния живот;

45.  Призовава държавите членки да насърчават и улесняват висококачественото обучение по темите, свързани с ЕС, за учители, друг преподавателски персонал, младежки лидери и обучители, също така посредством предоставянето на възможност за тях да прекарат част от своето обучение в друга държава членка, и като гарантират признаването на техните компетенции за преподаване относно ЕС, например чрез създаване и популяризиране на знак за качество „евроучител“;

46.  Счита, че държавите членки — в процес на диалог и на сътрудничество с участниците в образователния процес — следва да търсят възможности за обмен на идеи и примери за добри практики за интегриране на европейското измерение в своите образователни програми, с цел, наред с другото, да се подобрят познанията и разбирането на младите хора за процеса на изграждане на европейско гражданство и на институциите на ЕС, като с това им се даде възможност да гледат на ЕС като на неразделна част от тяхната жизнена среда, която те могат и се очаква да оформят;

47.  Настоятелно призовава държавите членки да признават и подпомагат по структуриран и устойчив начин социалните партньори и организациите на гражданското общество, по-специално младежките организации, за преодоляването на пропастта между институциите на ЕС и европейските граждани, като насърчават и укрепват инструментите за участие и пряка демокрация;

o
o   o

48.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 50.
(2) ОВ L 325, 23.11.2012 г., стр. 1.
(3) ОВ L 115, 17.4.2014 г., стр. 3.
(4) ОВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 10.
(5) ОВ C 119, 28.5.2009 г., стр. 2.
(6) ОВ C 372, 20.12.2011 г., стр. 31.
(7) ОВ C 311, 19.12.2009 г., стр. 1.
(8) ОВ C 398, 22.12.2012 г., стр. 1.
(9) ОВ C 150, 15.6.1992 г., стр. 366.
(10) ОВ С 306 Е, 15.12.2006 г., стр. 100.
(11) ОВ C 8 E, 14.1.2010 г., стр. 12.
(12) Стандартно проучване на „Евробарометър“, брой 81 от пролетта на 2014 г. „Общественото мнение в Европейския съюз“ (‘Public opinion in the European Union’) (http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/eb/eb81/eb81_publ_en.pdf), стр. 117 и 131.
(13) http://www.eprs.sso.ep.parl.union.eu/lis/lisrep/13-EPRS-publications/2015/COMM_STUD_558351_UpdateReview-EN.pdf, стр. 43—45.
(14) Специално издание на Евробарометър 437, 2015 г.: „Дискриминацията в ЕС през 2015 г.“(‘Discrimination in the EU in 2015’) (http://ec.europa.eu/COMMFrontOffice/PublicOpinion/index.cfm/ResultDoc/download/DocumentKy/68004), стр. 100.
(15) http://www.eupika.mfdps.si/Files/Learning%20Europe%20at%20School%20final%20report.pdf.


Еразъм+ и други инструменти за насърчаване на мобилност при професионалното образование и обучение
PDF 620kWORD 166k
Резолюция на Европейския парламент от 12 април 2016 г. относно Еразъм+ и други инструменти за насърчаване на мобилност при професионалното образование и обучение – подход за учене през целия живот (2015/2257(INI))
P8_TA(2016)0107A8-0049/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 165 и 166 от него,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по‑специално член 14 от нея,

—  като взе предвид Декларацията от Копенхаген от 30 ноември 2002 г. относно засиленото сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение,

—  като взе предвид препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за създаване на Европейска референтна рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение(1),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“)(2),

—  като взе предвид резолюцията на Съвета от 27 ноември 2009 г. относно обновена рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.)(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на „Еразъм+“ – програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта(4),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене(5),

—  като взе предвид Решение № 2241/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно единна рамка на Общността за прозрачност на професионалните квалификации и умения (Европас)(6),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 28 юни 2011 г., озаглавена „Младежта в движение – насърчаване на мобилността с учебна цел на младите хора“(7),

—  като взе предвид Препоръка 2006/962/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно основните умения за учене през целия живот(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно насърчаване на достъпа на младежта до пазара на труда и укрепване на статута на стажантите, практикантите и чираците(9),

—  като взе предвид препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот(10),

—  като взе предвид различните инструменти за признаване на уменията, например Европейската рамка за свидетелства (CEC), Европейската система за трансфер на кредити (ECTS), Европейската система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET) и европейския проект за класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите (ESCO),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 ноември 2012 г., озаглавено „Преосмисляне на образованието: инвестиране в умения за постигане на по-добри социално-икономически резултати“ (COM(2012)0669),

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 28 януари 2014 г. относно изпълнението на Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за създаване на Европейска референтна рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение (COM(2014)0030),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 май 2014 г. относно осигуряване на качество в подкрепа на образованието и обучението,

—  като взе предвид Декларацията на министрите, отговарящи за професионалното образование и обучение, от 22 юни 2015 г. относно нов набор от средносрочни цели в областта на професионалното образование и обучение за периода 2015—2020 година,

—  като взе предвид Декларацията от Париж относно популяризирането чрез образование на гражданските и общите ценности – свобода, толерантност и недискриминация, приета на проведената на 17 март 2015 г. в Париж неформална среща на министрите на образованието от Европейския съюз (8496/15),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A8‑0049/2016),

А.  като има предвид, че мобилността с учебна цел и мобилността в рамките на обучението са важни фактори за личностното развитие, социалното приобщаване на младите хора, диалога между културите, толерантността, способността на младите хора да работят в междукултурна среда и активното гражданство и че има ясни доказателства за техния потенциал да допринасят за висококачественото образование и за пригодността за заетост;

Б.  като има предвид, че мобилността с учебна цел и мобилността в рамките на обучението следва да бъдат допълнително укрепени в контекста както на текущите, така и на следващите програми на ЕС в областта на образованието и обучението, заетостта и политиката на сближаване;

В.  като има предвид, че през 2002 г. министрите от ЕС, отговарящи по въпросите на професионалното образование и обучение, поставиха началото на т.нар. „процес от Копенхаген“ за задълбочаване на европейското сътрудничество в тази област с цел подобряване на резултатите, качеството и привлекателността на професионалното образование и обучение в Европа;

Г.  като има предвид, че процесът от Копенхаген се основава на взаимно договорени приоритети, които се преразглеждат периодично, с цел, наред с останалото, улесняване на мобилността и насърчаване на използването на различни възможности за професионално обучение в контекста на ученето през целия живот;

Д.  като има предвид, че според данни на Евростат равнището на безработицата в ЕС продължава да е високо – 10,2% през 2014 г. – въпреки наличието на бавно възстановяване; като има предвид, че младежката безработица в ЕС като цяло понастоящем възлиза на 22,1%, че само 51% от възрастовата група между 55 и 64 г. работят и че неравенството между половете по отношение на равнището на заетост сред по-възрастните работници достига 13,6 процента;

Е.  като има предвид, че неформалното учене, самостоятелното учене и професионалното обучение могат да окажат значителен принос за преодоляване на настоящите предизвикателства, свързани с ученето през целия живот, например преждевременното напускане на училище, прекомерно високия брой на неработещите, неучещи и необучаващи се млади хора и недостига на умения и несъответствията между търсените и предлаганите умения;

Ж.  като има предвид, че трайните несъответствия между уменията и изискванията на пазара на труда се илюстрират от високия процент свободни работни места в Есенната икономическа прогноза на Комисията за 2015 г.;

З.  като има предвид, че езиковите умения са по-слабо застъпени в професионалното образование и обучение и че се нуждаят от специално насърчаване;

И.  като има предвид, че е необходимо да се потвърди отново политическият ангажимент за подкрепа на действията на ЕС в областта на ученето през целия живот и професионалното образование и обучение, по-специално чрез дейности за насърчаване на мобилността, които да са съсредоточени върху развитието на трансверсални умения, като например адаптивност, любознателност и придобиване на умения за учене, междуличностни и граждански умения;

Й.  като има предвид, че неотдавнашното развитие на събитията в социално-икономически план подчерта необходимостта системите за учене през целия живот и за професионално образование и обучение да станат не само по-ефикасни, но и по-лесно достъпни и приобщаващи, що се отнася до групите в неравностойно положение и лицата със специални потребности; като има предвид, че по-широкият достъп до образование не следва да бъде за сметка на качеството на образованието;

К.  като има предвид, че постоянната финансова подкрепа за мерките за мобилност и дейностите, свързани с ученето през целия живот и знанията, придобивани в рамките на професионалното образование и обучение, е от решаващо значение, по-специално в настоящия период на икономическа криза;

Л.  като има предвид, че регионалното и местното равнище са от ключово значение за оказването на подкрепа за проучването на нови възможности за мобилност с цел да се гарантира ефективността, прозрачността и качеството на фондовете и програмите, посветени на професионалното образование и обучение; като има предвид, че мобилността в областта на професионалното образование и обучение на младите хора и чираците, която се насърчава на регионално и местно равнище, следва да бъде координирана в рамките на широк процес на демократично и основано на участието управление, насочено към разрешаване на най-важните социално-икономически и екологични въпроси с участието на микропредприятията, малките и средните предприятия, стартиращите предприятия, местните общности и социалните партньори;

М.  като има предвид, че предприемачите, търговските и промишлените палати и съответните професионални организации на занаятчиите и земеделските стопани, както и профсъюзите и други социални партньори в тази сфера, следва да участват активно в разработването, организацията, предоставянето и финансирането на професионалното образование и професионалното обучение и свързаната с тях мобилност; като има предвид, че при разработването на професионалното образование и обучение следва да се включи социално измерение, обхващащо области като справедливата търговия, социалното предприемачество и алтернативните бизнес модели, например кооперациите, със съдействието на съответните партньори в тези области;

Н.  като има предвид, че макар и мобилността на младите хора да трябва да бъде насърчавана с оглед на повишаването на пригодността за заетост, тя не трябва да се превръща в единственото предвидено решение за младежката безработица;

Преглед на резултатите и открояване на основните предизвикателства

1.  Счита, че образованието е основно право на човека и обществено благо, което следва да бъде еднакво достъпно за всички; призовава ЕС и държавите членки да обърнат внимание на всички социално-икономически ограничения, които възпрепятстват равния достъп за всички до възможности за професионално образование и обучение, включително мобилност; отчита, че ролята на съществуващите програми и инициативи и резултатите от тях с оглед на мобилността в рамките на професионалното образование и обучение следва да се подобрят по отношение на достъпа до тези програми и инициативи и техния открит и приобщаващ характер, с цел да се насърчи персонализираният подход към образованието, да се намали броят на учениците, напускащи преждевременно училище, и да се гарантира равен достъп до действия за насърчаване на мобилността по линия на „Еразъм+“ за групите в неравностойно положение и лицата със специални потребности; поради това подчертава необходимостта от гъвкав, разнообразен и адаптиран набор от възможности за мобилност в областта на обучението, като се изхожда и от гледната точка на равенството между половете, за лицата, които произхождат от имигрантски среди или семейства в неравностойно икономическо положение, за лицата с увреждания или за лицата с други специални потребности;

2.  Потвърждава необходимостта, когато става дума за мобилност и образование, да се има предвид свързаното с пола измерение и да се отчитат потребностите на хората, страдащи от множество форми на дискриминация, включително лицата с увреждания, лицата, които се определят като лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални или интрасексуални лица, и лицата, произхождащи от маргинализирани общности; с оглед на това насърчава предприемането на допълнителни мерки за улесняване на достъпа на лицата от групите в неравностойно положение или лицата със специални потребности до действията за мобилност по програмата „Еразъм+“;

3.  Призовава Комисията, държавите членки и главните заинтересовани страни да популяризират програмите за професионално образование и обучение с цел премахване на културните бариери и преодоляване на явленията като липса на мотивация, липса на инициативност и липса на езикови умения, по-специално в районите, които са най-силно засегнати от безработицата сред младите хора; счита, че трябва да се гарантира, че тези програми са достъпни за всички граждани без каквато и да е дискриминация; призовава за насочване на програмите към групите, изложени на риск от безработица, като например хората с увреждания; призовава предоставянето на достъп до професионално образование и обучение и професионална квалификация да се улесни чрез насърчаване на адаптивността на чиракуването и приспособимостта на договореностите, както и чрез възможности за обучение за групите с недостатъчни основни умения и работниците с ниска или средна квалификация; припомня, че при достъпа до възможности за придобиване на такъв опит трябва да бъде взет под внимание балансът между половете в контекста на ефективното насърчаване на програмите за мобилност в областта на професионалното образование и обучение сред жените; във връзка с това счита, че следва да се определят амбициозни цели и да се проследява постигнатият напредък;

4.  Подчертава неравнопоставеността между половете по отношение на образованието, уменията и заетостта в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) в целия ЕС и призовава Комисията и държавите членки да се ангажират изцяло с програмата „Еразъм+“ и да използват този механизъм като ключова възможност за развитие на умения в областта на НТИМ за жените с цел увеличаване на способността им да се насочат към професионално развитие в тези области и по този начин да се намали съществуващата разлика в уменията в тази сфера;

5.  Подчертава значението на наличието на общо европейско пространство за образование, в което съществен елемент е мобилността – включително не само в сферата на висшето образование, но и в рамките на професионалното образование и обучение – което ще допринесе за създаването и развитието на по-силна европейска идентичност и по-силно изразено гражданство;

6.  Призовава Комисията и държавите членки да положат всички възможни усилия за постигане на целите на Европейската стратегия за образование и обучение за периода до 2020 г.; счита, че мобилността трябва да взема предвид аспекта на продължаващото професионално образование и обучение, тъй като то е от основно значение за подобряването и актуализирането на уменията и експертния опит; подчертава, че ученето през целия живот и професионалното образование и обучение са от основно значение за постигането на по-добри перспективи за заетост за дългосрочно безработните лица;

7.  Счита, че това сътрудничество следва да доведе до преразглеждане на изискванията, с цел да се гарантира тяхната приложимост по отношение на продължителността, съдържанието, компетенциите и резултатите от ученето, като съчетава мобилност както в центровете за обучение, така и на работното място, и отдава предимство на по-дългите периоди на придобиване на опит (напр. шест месеца) пред по-краткосрочните им еквиваленти;

8.  Отбелязва факта, че европейските средства, предназначени за „Еразъм+“ и програмите за професионално образование и обучение, не са пропорционални на броя или на потребностите на лицата, които потенциално биха могли да се възползват от мобилността, предлагана от тези схеми, и съответно приканва държавите членки да насърчават двустранните споразумения, които допълват действията по „Еразъм+“ и европейските програми за професионално образование и обучение, така че да се повиши мобилността на младите европейци;

9.  Отчита важната роля и резултатите от съществуващите програми и инициативи за мобилност, като например „Ключова дейност 1“ в „Еразъм+“, „Европас“, Европейската система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET) и Европейската квалификационна рамка (EKP); призовава Комисията да създаде „европейска студентска електронна карта“, която да предоставя статут на студент от ЕС в контекста на мобилността и да предлага достъп до услуги;

10.  Призовава Комисията и държавите членки, както и агенциите на ЕС, например Европейския център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP), да предприемат действия за подобряване на програмите за мобилност в рамките на професионалното образование и обучение, така че да създават добавена стойност за всички участници по отношение на квалификацията, признаването и съдържанието и да гарантират въвеждането на стандарти за качество при чиракуването;

11.  Изтъква, че инициативите за мобилност допринасят не само за популяризиране на гражданските ценности сред учащите се и за задълбочаване на чувството им за принадлежност към Европа, но също и за повишаване на техните академични умения и възможности за намиране на работа, и по-конкретно на уменията, свързани със способността за разрешаване на проблеми, планиране и структуриране, способността за предприемане на действия и адаптиране при нови ситуации, предприемачеството, лидерството и вземането на решения, уменията за поемане на социална отговорност, владеенето на чужди езици, комуникационните умения и уменията за работа в екип, както и на личните умения, които се отразяват върху пригодността за заетост, например увереността в себе си, мотивацията, любознателността, критичното и творческото мислене, инициативността и решителността;

12.  Настоява, че е необходимо да се улесни осъществяването на мобилността по програмата „Еразъм+“ чрез предприемане на действия за увеличаване на броя на успешните заявления, като се опростят концепцията и използването на електронните инструменти за управление на мобилността, като се повиши информираността за стойността на програмите за мобилност във всички заведения за общо и професионално образование в Съюза, както и като се предостави по-целенасочена информация и обучение за участниците и посредниците в програмите и действията, включително персонала на училищата и колежите; във връзка с това подчертава значението на приноса на Европейската училищна мрежа (EuropeanSchoolNet); призовава Комисията да намали настоящата прекомерна и прекалено сложна административна тежест както за кандидатите, така и за изпращащите и приемащите предприятия и институции, които участват в проекти по програмата „Еразъм+“, като се улеснят и опростят процедурите за подаване на заявления, регистрация и докладване, както и самите проекти; освен това изтъква, че прекомерната бюрокрация в училищата и университетите представлява пречка за лесното изпълнение на програмата;

13.  Отправя искане към Комисията и държавите членки да въведат схеми, предназначени да намалят езиковите и културните бариери при организирането на програми за мобилност; счита, че в рамките на тези схеми следва да бъде възможно да се оценява напредъкът при изпълнението; подчертава, че схемите за действие следва по-специално да подкрепят изучаването на основни елементи на езика на приемащата държава; насърчава държавите членки и регионалните и местните органи да проучат специфичните потребности от обучение на учителите и обучаващите в рамките на професионалното образование и обучение, като се насърчава и подпомага обменът на най-добри практики, и да им предоставят повече възможности за професионално развитие; изтъква значението на разработването на базисен модел за обучение, който да може да предоставя информация за основните характеристики на стопанската и работната култура на държавата по местоназначение, както и на насърчаването и предоставянето на специфични програми за обучение на преподавателския персонал в контекста на управлението на мобилността от центровете за обучение;

14.  Изтъква, че професиите, свързани с професионалното образование и обучение, притежават необходимата гъвкавост, за да бъдат упражнявани навсякъде, и че следователно мобилността в контекста на професионалното образование и обучение е ключов инструмент в борбата с безработицата, тъй като повишава пригодността за заетост, спомага за намаляване на недостига на умения и улеснява намирането на подходяща работа, особено за младите хора, тъй като им предоставя уменията и уникалния опит, от които се нуждаят, за да бъдат конкурентоспособни на съвременните пазари на труда в ЕС; счита, че програмата „Еразъм+“ спомага за развиване на специфични професионални умения и всеобхватни и преносими компетенции като например предприемачество, както и за разширяване на възможностите за участие на производствения сектор, и съответно представлява ефективен инструмент за пазара на труда;

15.  Подчертава значението и важността на разпознаваемостта на запазените наименования и различните логотипове, свързани с програмата „Еразъм+“ и нейните подпрограми; счита, че тези запазени наименования трябва да бъдат използвани по-специално за целите на публикациите и брошурите на „Еразъм+“;

16.  Изразява загриженост, че младите хора гледат на програмата „Еразъм+“ най-вече като на програма за студенти от сферата на висшето образование; поради това препоръчва да се отдаде по-голямо значение на популяризирането на европейско, национално и регионално равнище на различните области и на подпрограмите, свързани с всяка от тях, включително училищната степен на образование („Коменски“), висшето образование („Еразъм“), международното висше образование („Еразмус Мундус“), професионалното образование и обучение („Леонардо да Винчи“) и образованието за възрастни („Грюндвиг“), както и младежта („Младежта в действие“) и спорта;

17.  Призовава Комисията, държавите членки и публичните органи по заетостта да популяризират и повишават осведомеността за „Еразъм+“ и други инструменти, насочени към насърчаване на мобилността в областта на професионалното образование и обучение, по-специално сред малките и средните предприятия; счита, че увеличаването в максимална степен на ефективността на тези инструменти ще позволи на повече хора да се възползват от тези възможности, за да може целта за мобилност да бъде постигната;

18.  Подчертава спешната необходимост да се проведат консултации с частния и с публичния сектор на промишлеността и на услугите, включително с производствения сектор (особено с МСП и с микропредприятията), и/или те да бъдат включени в разработването, формулирането, изпълнението и подкрепата на качествени програми за мобилност в областта на професионалното образование и обучение; счита, че при подбора на програмите следва да се вземат предвид възможностите за работа в приемащите предприятия и организации; счита, че гъвкавото и конструктивно партньорство, основано на диалог, сътрудничество и най-добри практики с участието на всички заинтересовани страни, ще гарантира успеха и добавената стойност на професионалното образование и обучение; счита, че също е необходимо да се провежда обмен на знания и добри практики между центровете за обучение и дружествата; призовава Комисията да следи развитието на търсенето и предлагането на пазара на труда в рамките на ЕС, както и географската и професионалната мобилност, с цел постигане на съответствие с потребностите на пазара на труда; счита, че това би довело до намаляване на разликата между, от една страна, предлагането на обучение и действителните перспективи за младите хора в стопанската среда, и от друга страна – нуждите на пазара в секторите, генериращи добавена стойност (напр. в областта на цифровите технологии и зелената икономика, енергетиката, отбраната, сектора на социалните грижи и възстановяването на сгради);

19.  Подчертава ключовите аспекти, които трябва да се вземат под внимание при планирането на действията за мобилност и извършването на оценка на тяхното изпълнение, а именно: икономическите възможности на учащите се да се възползват от мобилността; признаването на обучението, компетенциите и квалификациите, както и на съдържанието на обучението, между държавите, независимо дали чрез кредити или свидетелства; нивото на владеене на даден език; организацията на учебните програми или обучението; практическата стойност на издържаните изпити и получените от студентите кредити в чужбина след завръщането им в първоначалния им университет; правните аспекти; информацията или мотивацията за завършване на курса на обучение; професионалната ориентация и консултациите през периода на мобилност, както и личните обстоятелства на студентите; съответно приканва Комисията да усъвършенства показателите и критериите за оценка, за да предостави възможност за по-редовно проследяване на ефективността на тези програми на ЕС и за извършване на евентуалните необходими подобрения;

20.  Изтъква, че понастоящем едва 1% от младите хора, участващи в системи за професионално обучение, към които спадат и чираците, участват в схеми за мобилност по време на обучението си; изтъква жизнената необходимост от създаване на условия за развиване на мобилността на чираците в ЕС, за да им се предоставят същите възможности, с каквито се ползват студентите в сферата на висшето образование; съответно насърчава Европейския съюз да определи статут на „европейски чирак“; призовава ЕС и държавите членки да гарантират, че както чиракуването, така и стажовете ще продължат да бъдат образователни възможности и няма да се използват като източник на работна ръка, на която се предлагат несигурни условия на труд, няма да заменят професионалните длъжности на пълно работно време и ще гарантират достойни условия на труд и правата на обучаващите се, включително правата, свързани с възнаграждението; освен това насърчава Комисията да анализира последиците от посочения по-горе статут, да следи прилагането на свързаните с него мерки, да приканва всички заинтересовани страни, включително членовете на Европейския алианс за професионална подготовка, да следват нейните препоръки с оглед на подобряването на условията, качеството и предлагането на възможности за чиракуване в ЕС; също така насърчава Комисията да разглежда този въпрос като стратегически приоритет;

21.  Призовава Комисията да представи, а държавите членки – да подкрепят предложение за схема за професионални стажове в ЕС, което да гарантира набор от права за чиракуващите и учащите се в областта на професионалното образование и обучение; подчертава положителната роля, която могат да играят хората в „напреднала възраст“ в областта на образованието и обучението на младите хора, с цел да се увеличи максимално обменът между поколенията чрез стажове и наставничество, както и да се улесни основаното на опит учене в екипи, включващи различни поколения; насърчава Комисията и държавите членки да приемат конкретни мерки, за да се гарантира, че чиракуването и стажовете по програма „Еразъм+“ не се използват неправомерно като се превръщат в инструмент за намаляване на трудовите разходи;

22.  Оценява положително стартирането на пилотните проекти, както и наскоро одобрената „Европейска рамка за мобилност на обучаващите се работници“, като отправна точка за подобряване на програмата „Еразъм+“, с цел да се даде възможност за по-голяма и по-качествена дългосрочна мобилност в областта на професионалното образование и обучение; препоръчва създаването на рамка за дългосрочни инициативи вместо концентрирани единствено върху конкретни проекти действия с цел създаване на постоянна и устойчива система, която да функционира пълноценно, да е предвидима и да насърчава свободното движение на умения в цяла Европа;

23.  Отбелязва, че преждевременното напускане на училище е един от най-отчетливите проблеми, пред които са изправени различни целеви групи, и че наличието на по-добри възможности за професионално обучение води до намаляване на броя на лицата, отпадащи от системите за образование и обучение; поради това подчертава колко важни могат да бъдат резултатите от образователните системи по отношение на намаляването на преждевременното напускане на училище и на по-успешното придобиване от учащите се на универсални умения, които в крайна сметка ще им помогнат да пригодят по-добре квалификациите си спрямо изискванията на пазара на труда;

24.  Подчертава необходимостта от подпомагане на младите хора в професионалното обучение да преодолеят своите затруднения посредством някои допълнителни и съпътстващи мерки, като например засилване на груповия характер на схемите за мобилност, по-добро наставничество и съдействие от страна на националните и приемащите институции преди и по време на мобилността, подобряване на достъпа до висококачествена информация относно възможностите за професионално образование и обучение, предоставяне на специализирани насоки и консултантски дейности и инструменти, и финансиране на езиково подпомагане за всички участници без ограничение на езиците;

25.  Отбелязва, че могат да бъдат откроени редица фактори, които влияят на очакванията на младите хора, които се обучават в рамките на системите за професионално образование и обучение, по-конкретно социално-икономически фактори, семейна типология и липсата на инструменти за професионална ориентация (и наставничество) след завършване на задължителното средно образование или по време на курсовете за професионално обучение;

26.  Подчертава ключовата роля на мобилността за учене и обучение за преодоляване на социалните и културните предизвикателства, с цел да се предоставят на младите хора максимални възможности, за да си изработят собствена схема на действие в обществото; припомня, че ЕС съсредоточава усилията си, по-специално чрез стратегията „Европа 2020“, върху повишаването на конкурентоспособността на своята икономика, създаването на заетост и в крайна сметка укрепването на капацитета си да се конкурира в световен мащаб през третото десетилетие на века; в този контекст подчертава важната роля на научноизследователската дейност, иновациите, цифровото общество и устойчивостта на енергетиката като инструменти за осигуряване на по-висока добавена стойност;

27.  Подчертава ролята на ЕС и държавите членки за разработването на висококачествена и добре организирана система за професионално образование и обучение, като прилагат цялостен подход, който уравновесява теоретичното образование с акцент върху съответната професия, практическото обучение и общото, формалното, неформалното и самостоятелното образование; призовава държавите членки да въведат подход на „двойно образование“ в своите системи на горно средно образование или да укрепят съществуващите системи посредством стажантски програми и професионални практики, като по този начин улесняват устойчивото интегриране на пазара на труда на учащите се в сферата на професионалното образование и обучение и увеличават тяхното участие в програми за транснационална мобилност; припомня, че като цяло подобряването на качеството на професионалното образование и обучение в сътрудничество със социалните партньори и публичните служби по заетостта е средство за социално включване, увеличаване на участието във висшето образование, насърчаване на успеха на учащите се и улесняване на интегрирането на пазара на труда, което следва да улесни мобилността в процеса на учене през целия живот;

28.  Призовава свързаните с Европейската доброволческа служба (ЕДС) въпроси по отношение на застраховането на участниците, одобрението, управлението на базите данни и подкрепата за доброволците да бъдат разгледани по целенасочен начин, така че да се предотврати спад в участието;

29.  Изразява съжаление относно факта, че неформалното учене загуби видимост и дял от бюджета в настоящата програма „Еразъм+“; подчертава значението на неформалното учене на европейско равнище, особено чрез работата на младежи и доброволческата дейност на хора в напреднала възраст; призовава неформалното и самостоятелното учене да получат ясно и видно място в програмата „Еразъм+“; освен това счита, че следва да съществува възможност за подаване на заявления по отношение на широкомащабни проекти в сферата на образованието за възрастни, които да се ръководят от същите принципи като секторните алианси на уменията или алиансите на знанието;

30.  Подкрепя развитието на модерни технологии и инфраструктури за укрепване и модернизиране на националните системи за професионално образование, така че да се подобри достъпът до мобилност и нейното качество; счита, че за справяне с несъответствията между търсените и предлаганите умения следва да се постави по-голям акцент върху иновациите и развитието на нови академични и професионални умения, цифровите платформи за обучение и преподаване, технологиите за бита, иновативните технологии за укрепване на културното наследство и информационните и комуникационните технологии; твърдо вярва, че ЕС и държавите членки следва да създадат ефективна стратегия, насочена към съответствие между настоящите и бъдещите възможности за работа в условията на кръгова икономика и системите за професионално образование и обучение;

31.  Отбелязва, че в прехода към по-цифровизирана икономика се извършва предефиниране на работните места и уменията; поради това призовава държавите членки и Комисията да работят в сътрудничество с частния сектор с цел разработване на стратегии относно уменията и програми за професионално образование и обучение, насочени към преквалификацията на работници;

Достъп: подобряване на възможностите за мобилност на младите хора в процес на професионално обучение

32.  Насърчава създаването на рамка, подобна на предишната програма „Леонардо да Винчи“, към която да се отнасят съответните конкурси по „Еразъм +“ и която да определя възможно най-ясно и точно възможностите за мобилност на младите хора в сферата на професионалното образование и обучение, по-специално чрез кампании на публичните органи, обхващащи различни платформи, с координираното участие на всички заинтересовани страни, които играят активна роля за професионалното образование и обучение и оказват влияние върху него;

33.  Насърчава Комисията и държавите членки да предоставят достатъчно финансови ресурси в подкрепа на програмите за мобилност, като отчитат потенциалните финансови пречки; застъпва се за обмисляне на въпроса за подобрена видимост относно начина, по който дружествата допълват разпределените надбавки, или на възможността за предоставяне на други видове помощ; счита, че трябва да се гарантира взаимно допълване между Европейския социален фонд (ЕСФ) и „Еразъм+“ и това допълване да се наблюдава за успешни резултати;

34.  Призовава за по-добро взаимодействие между политиките и инструментите на ЕС, които оказват въздействие върху мобилността и образованието, и по-специално за прилагане на допълващи се мерки между ЕСФ и програмата „Еразъм+“, както и за по-добра координация на всички дейности на всички равнища – национално, регионално и местно планиране;

35.  Отново призовава за предприемането на мерки за гарантиране на координацията, взаимното допълване и съгласуваността между структурните фондове, включително ЕСФ и програми като „Еразъм+“ на национално, регионално и местно равнище;

36.  Подчертава, че е необходимо да се компенсират пречките, които произтичат от по-ниския социално-икономически статус на учащите се в сферата на професионалното образование и обучение, чрез мерки, като например евентуално увеличаване на размера на безвъзмездните средства, предоставяни от Комисията на отделните лица, или увеличаване на вноските от страна на държавите членки и регионалните и местните администрации, посредническите институции или НПО, независимо дали тези вноски са финансирани от собствените им бюджети или чрез програми за партньорство с участието на предприятия, фондации и организации, които си сътрудничат в рамките на система за квалификация и професионално обучение в техния регион или територия;

От мобилност към пригодност за заетост: валидиране и признаване на придобитите знания, умения и компетенции

37.  Подчертава, че придобиването на нови, разнообразни и творчески идеи в чужбина може да мотивира и стимулира предприемачеството и творчеството; подчертава, че възможностите, които предлага свързаната с ученето и обучението мобилност, като например изграждане на международни мрежи, могат да окажат положителен ефект също и върху пригодността за заетост, транснационалното сътрудничество и европейската конкурентоспособност;

38.  Счита, че настоящите и бъдещите мерки за справяне с несъответствията между търсените и предлаганите умения следва както да улеснят участието на работодателите, предприятията и местните общности, така и да бъдат по-добре свързани с прогнозите за тенденциите на пазара на труда и нуждите от умения;

39.  Подчертава, че е налице положителна връзка между образователната мобилност и мобилността и доходите в бъдеще, тъй като програмите за мобилност в ЕС и международните програми за мобилност повишават пригодността на участниците за заетост в чужбина, както установи Съвместният изследователски център на Комисията през 2013 г.; подчертава, че чиракуването и стажовете в чужбина подобряват езиковите умения на участниците (както се случва в 79% от случаите според Евробарометър през 2013 г.)(11);

40.  Подчертава значението на програмите за мобилност в областта на преквалификацията за безработните лица от всички възрасти или за лица, застрашени от мерки за преструктуриране;

41.  Насочва вниманието към многообразието и неравномерното развитие на системите за валидиране и признаване на квалификациите между държавите членки въпреки нарастващото сближаване през последното десетилетие; подчертава необходимостта от подобряване на съвместимостта между различните системи за професионално образование и обучение и от улесняване на валидирането и признаването на уменията и компетенциите, придобити в дружества или центрове за обучение в различни държави членки, а също и от увеличаване на привлекателността на програмата „Еразъм+“; призовава държавите членки да подобрят прилагането на Европейската квалификационна рамка(12) и да отстранят пречките; насърчава определянето на европейски стандарт, който да бъде приемлив и приложим на всички равнища (национално, регионално и местно);

42.  Насърчава предприемането на допълнителни мерки за популяризиране на признаването и валидирането на резултатите от обучението, включително на резултатите, постигнати чрез неформално и самостоятелно учене, по-конкретно чрез по-добро използване на съществуващите инструменти като Европас и Европейската система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET);

43.  Припомня, че благодарение на Европейската квалификационна рамка бяха постигнати значителни подобрения по отношение на признаването на дипломите, кредитните точки, удостоверенията за професионална квалификация, акредитациите на компетенциите и придобития в рамките на професионалното образование и обучение опит; призовава за установяване на конкретни цели, сред които въвеждането на напълно функционираща система за трансфер на кредитни точки и признаване, основана на ECVET; насърчава разработването на съвместни квалификации за професионално образование и обучение, които да гарантират международно признаване на квалификациите;

44.  Застъпва се за изготвяне на Зелена книга в областта на професионалното образование, обучение и мобилност и за признаването на уменията и компетенциите в Европа, която да се изготви в тясно сътрудничество с всички основни заинтересовани страни; припомня, че настоящите препоръки по отношение на професионалното образование и обучение трябва да се изпълнят изцяло; посочва, че липсата на признаване на уменията оказва отрицателно въздействие върху целта за равнището на заетост на стратегията „Европа 2020“ и пречи на свободата на движение, залегнала в Договорите;

45.  Изразява подкрепа за подобрена мобилност в сферата на заетостта, образованието, чиракуването и стажовете в контекста на националните схеми за гаранция за младежта в Европа с цел подобряване на уменията на младите хора, както и намаляване на географски обусловеното несъответствие между уменията и нуждите на пазара на труда в ЕС;

46.  Подчертава значението на Гаранцията за младежта и на Инициативата за младежка заетост в подкрепа на чиракуването, стажовете, професионалното образование и обучение, практиките и водещото до квалификация по-нататъшно образование; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че към тези програми се разпределя подходящо финансиране за целия програмен период 2014 – 2020 г.;

47.  Настоятелно призовава за езиков превод на всички официални езици на Съюза на уебсайта „Панорама на уменията в ЕС“, с цел той да се превърне в източник на достъпна за всички информация относно необходимите на територията на цяла Европа умения;

48.  Отбелязва напредъка, който беше постигнат за гарантиране на по-високо качество на професионалното образование и обучение в много държави членки, с подкрепата на Европейската референтна рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение (EQAVET), и окуражава държавите членки, които в момента са в процес на разработване на национален подход за осигуряване на качество в съответствие с EQAVET; подчертава, че държавите членки следва да положат повече усилия, за да се гарантира, че резултатите от ученето се вземат предвид в по-голяма степен в уредбата за осигуряване на качество и че в нея се оценяват и подкрепят неформалното учене и ученето в процеса на работа, било във формална или в неформална среда, в зависимост от особеностите на националния контекст;

49.  Подчертава, че програмите за чиракуване следва да се провеждат под ръководството на компетентен ментор;

Към по-ефективни, достъпни и приобщаващи програми за мобилност

50.  Призовава Комисията и държавите членки, в сътрудничество с Европейския център за развитие на професионалното обучение, да определят и укрепят ролята както на териториалните, така и на секторните посреднически институции, които участват в подготовката, управлението и последващите действия във връзка с мобилността, като в същото време изискват от тях прилагане на най-високи стандарти за прозрачност, и да съдействат за създаването на такива институции на национално, регионално и местно равнище;

51.  Подчертава, че е необходимо такива посреднически институции да разполагат с достатъчни бюджетни и човешки ресурси, за да могат структурите за организация и управление на мобилността да гарантират участието на мрежата от училища за професионално обучение и да разполагат с правомощия и капацитет да създават оперативни партньорства и споразумения с потенциални партньори, както в собствената си страна, така и в други държави, участващи в програмите за мобилност;

52.  Подчертава необходимостта от правна закрила на малолетните и непълнолетните лица в чужбина;

53.  Подчертава, че в рамките на програмата „Еразъм+“ следва да се насърчават и подкрепят дейности и/или услуги в областта на мобилността, които са адаптирани към потребностите на преподавателите, менторите и предприемачите;

54.  Посочва, че са необходими последователни, взаимно допълващи се и добре координирани схеми за съвместно финансиране на европейско, национално, регионално и местно равнище, за да се даде възможност на центровете за обучение да покрият всички видове разходи и да планират и осъществяват дейности с постоянен характер;

55.  Приветства факта, че програмата „Еразъм+“ значително разшири броя на бенефициентите по програмите за професионално образование и обучение сред младите хора, които не посещават университет или колеж;

56.  Подкрепя всички необходими придружаващи мерки, на първо място за подпомагане и окуражаване на чираците, желаещи да вземат участие в програмите за мобилност, и впоследствие за спомагане те да представят по-добре придобитите чрез мобилност умения и да развият увереност в себе си, така че тяхното ноу-хау и богатият им опит да станат забележими и оценени;

57.  Счита, че образователните резултати от чиракуването следва да бъдат планирани и обсъждани с чираците в съответствие с принципите на ECVET преди те да започнат обучението и че резултатите следва да бъдат изброени в приложението към сертификата след завършване на обучението;

58.  Подчертава значението на качественото обучение на учителите и на мониторинга, оценяването и осигуряването на качество в тази сфера, както и необходимостта от насърчаване на приобщаването и толерантността в рамките на програмите за мобилност;

59.  Подчертава необходимостта от качествени практики, които могат да даде възможност на учещите се да придобият желаните професионални умения, като в допълнение набляга на необходимостта от добра комуникация на всички равнища по отношение на предприемачите, за да се о с оглед на тяхното участие в допълнителното признаване на опита, придобит от младите хора, които са се възползвали от схеми за мобилност;

60.  Подкрепя всички мерки, предприети в съответствие с целите на „Еразъм+“ от предприемачите, НПО или гражданското общество за разработването на схеми за мобилност за младите служители или чираци или по вид дейност, или при взаимодействие с органите, представляващи отделните сектори, като например търговските и промишлените палати, в допълнение към европейските мрежи, като например Асоциацията на европейските търговско-промишлени палати, и съответните профсъюзи; призовава за признаване на ролята на занаятчийските камари и техните центрове за обучение за подкрепа на мобилността и много малките предприятия; счита, че всички мерки, предприети с цел подобряване на схемите за професионално образование и обучение, следва да се съсредоточават също и върху области, които насърчават безвъглеродната енергетика и устойчивата мобилност;

61.  Препоръчва всички главни заинтересовани страни да работят по съвместни стратегии, насочени към подобряване на завръщането по домовете на стажанти в професионално образование и чираци или на тяхната мобилност в други части на Европа, като същевременно се зачитат предпочитанията им, като целта е да се канализират придобитите в чужбина знания и опит, с цел намаляване на дисбалансите и засилване на сближаването в техните собствени „бедни на умения“ области на произход или другаде в Европа;

62.  Призовава Комисията и държавите членки да създадат и прилагат ефективно европейска мрежа на лаборатории и инкубатори, като важни участници за насърчаване на алиансите на знанието между училища, университети и предприятия, които да улесняват достъпа до обучение, опит, курсове за актуализиране на знанията и уменията на преподавателите, стажове за професионална подготовка и стартиращи предприятия;

63.  Призовава Комисията и държавите членки да подкрепят и подобряват Европейската мрежа на научните центрове и музеи (ECSITE), която обединява научните центрове като места за достъп до научна култура;

64.  Призовава за създаването на механизъм за „обслужване на едно гише“ за обединяване на данните и инструментите за комуникация с цел предоставяне на удобни и ефикасни услуги за лицата, които търсят информация и подкрепа във връзка с различните програми за мобилност, съществуващи на европейско, национално, регионално и местно равнище;

65.  Призовава Комисията да осигури актуални статистически данни и да извърши оценки и/или проучвания относно „Еразъм+“ и други програми за мобилност в областта на професионалното образование и обучение, когато това е осъществимо, с цел измерване на тяхното въздействие за постигането на съответствие между трудовия опит и работните места от гледна точка на процента на наемане на работа, а също и да проучи защо някои държави членки генерират повече заявления за работа и учене в областта на професионалното образование и обучение в чужбина и да изготви план за ангажирането им в по-голяма степен; счита, че получените статистически данни и оценки следва да бъдат включени и да бъдат взети предвид в междинния преглед на програма „Еразъм+“.

66.  Приветства заключенията, по които се споразумяха министрите, отговарящи за професионалното образование и обучение в Рига на 22 юни 2015 г., които предлагат нов набор от средносрочни цели в областта на професионалното образование и обучение за периода 2015 – 2020 година, и призовава за тяхното навременно и цялостно прилагане;

67.  Подчертава колко е важно да се популяризират ползите, постигнати в резултат на мобилност, от гледна точка на пригодността за заетост и придобитите умения, за да се покаже действителната изгода от мобилността и да се ограничи възприемането на това време като „изгубено“ за обучение, за което се приема, че почива на изцяло национални умения;

68.  Насърчава по-доброто популяризиране и по-голямата видимост сред младите хора и предприятията на платформи като Drop'pin@EURES, чиято цел е улесняването на мобилността на младите хора с цел чиракуване, стажове, програми за обучение и електронни езикови курсове;

69.  Насърчава държавите членки да популяризират цялата съвкупност от възможности, предлагани от новата програма „Еразъм+“, която осигурява на младежите не само възможности за образование, но и за трудови стажове и практики в чужбина;

70.  Насърчава въвеждането на минимално равнище на надбавки, коригирано в съответствие с промените в условията на живот, цените и разходите между държавите членки; подкрепя идеята, че държавите членки следва да въведат мерки, за да дадат възможност за нужната и благотворна подкрепа при необходимост, например за настаняване и транспорт, като обръщат специално внимание на потребностите на малолетните и непълнолетните лица, както и за подготовка на обучаващите се преди международния им опит, например чрез професионално ориентиране, преподаване на езици и комуникация между културите;

71.  Призовава за преглед/преразглеждане на многогодишната финансова рамка (МФР), въз основа на критерии, включващи предварителна оценка на ефективността на мерките за борба с безработицата, с намаляване на финансирането за по-слабо ефективните действия; счита, че подобен подход е от особено значение в белязани от неприемливи неравенства времена на криза като настоящия момент;

o
o   o

72.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите членки.

(1) OВ C 155, 8.7.2009 г., стр. 1.
(2) ОВ C 119, 28.5.2009 г., стр. 2.
(3) ОВ C 311, 19.12.2009 г., стр. 1.
(4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 50.
(5) ОВ C 398, 22.12.2012 г., стр. 1.
(6) ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 6.
(7) ОВ C 199, 7.7.2011 г., стр. 1.
(8) ОВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 10.
(9) OВ C 351 E, 2.12.2011 г., стр. 29.
(10) ОВ C 111, 6.5.2008 г., стр. 1.
(11) http://ec.europa.eu/public_opinion/flash/fl_378_en.pdf
(12) Виж: Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот.


Ролята на ЕС в рамките на международните финансови, парични и регулаторни институции и органи
PDF 498kWORD 108k
Резолюция на Европейския парламент от 12 април 2016 г. относно ролята на ЕС в рамките на международните финансови, парични и регулаторни институции и органи (2015/2060(INI))
P8_TA(2016)0108A8-0027/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид принципа на лоялно сътрудничество между Съюза и държавите членки, посочен в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид член 121 и член 138 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид протокол № 14 към ДФЕС относно Еврогрупата,

—  като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г., съдържаща препоръки към Комисията относно подобряването на рамката на ЕС за икономическо управление и за стабилност, по-специално в Еврозоната(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 май 2011 г. относно ЕС като глобален фактор: неговата роля в многостранни организации(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно управление на икономиката в световен мащаб(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2015 г. относно преразглеждане на рамката за икономическо управление: преглед и предизвикателства(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно изграждането на съюз на капиталовите пазари(5),

—  като взе предвид доклада от 25 февруари 2009 г. на групата на високо равнище относно финансовия надзор в Европейския съюз (доклад „Ларозиер“),

—  като взе предвид доклада на петимата председатели от юни 2015 г., в който се призовава за консолидиране на външното представителство на еврото,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по конституционни въпроси (A8-0027/2016),

A.  като има предвид, че стабилността на финансовата система, която е от ключово значение за ефективното разпределение на ресурсите за постигане на растеж и заетост, е световно колективно благо;

Б.  като има предвид, че нарастващата взаимозависимост между икономиките в света прави необходимо преминаването към все по-глобални форми на управление;

В.  като има предвид, че ако ЕС не е в състояние да представи единна позиция пред международни институции/органи, то всички европейски позиции следва да бъдат координирани така, че да моделират световното управление с оглед на целите и ценностите на договорите на ЕС;

Г.  като има предвид, че ЕС следва да допринася за създаването на демократична рамка, за да се справя с глобалните предизвикателства;

Д.  като има предвид, че сътрудничеството в световен мащаб може да доведе до размиване на отговорностите и липса на отчетност за сметка на демокрацията; като има предвид, че ролята на националните парламенти и на Европейския парламент не следва да се свежда до тази на органи, които само автоматично одобряват, а те трябва да бъдат активно и изцяло включени в целия процес на вземане на решения;

Е.  като има предвид, че исторически погледнато, съществуващите международни институции/органи със своите ясно определени структури на управление и правомощия за действие са създадени в отговор на конкретна ситуация; като има предвид, че това е довело до сложност и понякога до дублиране на задачите, както и до система, която може да е непрозрачна и лишена от координация;

Ж.  като има предвид, че член 42 от Хартата на основните права и Регламент (ЕО) № 1049/2001(6), съгласно които гражданите на Съюза имат право на достъп до документи, следва да се прилагат за институции и агенции на Съюза, участващи в международни организации/органи;

З.  като има предвид, че съгласно Договорите всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава в държава членка или има там седалище според устройствения му акт, има право на достъп до документите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза независимо от вида на техния носител (член 42 от Хартата на основните права); като има предвид, че същото равнище на прозрачност следва да е приложимо за институциите и агенциите на Съюза, участващи в международни организации и форуми особено когато се определят правила, които засягат гражданите на ЕС;

И.  като има предвид, че разнообразието на правните структури, както и на условията на финансиране и на функциониране на международните икономически организации/органи(7) , затруднява извършването на цялостен мониторинг, въпреки че последователността при финансовите и оперативните процедури е ключова за осигуряването на еднакви условия на конкуренция на международно равнище; като има предвид, че Международният валутен фонд (МВФ) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) са истински международни организации, създадени с конвенции, с широк състав и правомощия, докато Г-20, Съветът за финансова стабилност (FSB) и Базелският комитет, например, са сред неофициалните публични органи, в които членството е ограничено, като значението на някои от тях нарасна заради кризата, а Международната организация на комисиите за ценни книжа (IOSCO), Международната асоциация на застрахователните надзорни органи (IAIS), Международната организация на пенсионните надзорни органи (IOPs) и Съветът по международни счетоводни стандарти (СМСС) са частни специализирани сдружения с отраслов характер, в които в по-голяма или по-малка степен участват съответните сектори;

Й.  като има предвид, че между Европейския парламент и някои от тези организации/органи вече съществуват неофициални контакти, които обаче нямат системен характер;

К.  като има предвид, че прозрачността е важна за демокрацията, като същевременно трябва надлежно да се взема предвид защитата на информацията, която е чувствителна от гледна точка на пазара;

Л.  като има предвид, че кризата накара Г-20 да създаде глобална програма, съсредоточена върху ефикасен набор от специфични реформи, като същевременно в дългосрочен план за легитимността на тази програма от ключово значение е истинската многостранна и демократична рамка;

М.  като има предвид, че в различните държави ролята на банките и пазарите при финансирането на икономиката варира;

Н.  като има предвид, че икономическата и финансова криза, която започна през 2008 г., разкри поразяваща липса на икономическо и финансово управление в световен мащаб; като има предвид, че редица макроикономически въпроси изискват по-голяма координация, особено във връзка с данъчните въпроси; като има предвид, следователно, че общата цел на всички заинтересовани страни следва да бъде изготвянето на всеобхватна рамка, осигуряваща финансова стабилност, както и гарантирането на съгласуваност на световно и местно равнище;

О.  като има предвид, че създаването на нови надзорни органи на ЕС не следва автоматично да предполага увеличаване на броя на представителите на ЕС, което може да има недемократични последствия, като например по-голяма вероятност от блокиращи малцинства и опасения сред партньорите на ЕС;

П.  като има предвид, че МВФ реши да включи китайския ренминби юан в кошницата с валути, които участват в специалните права на тираж на МВФ; като има предвид, че това доведе до намаляване на тежестта както на еврото, така и на британската лира, но не и до промяна в тежестта на щатския долар; като има предвид, че това подчертава необходимостта от по-силна европейска позиция;

1.  Подчертава необходимостта от по-голямо международно регулаторно сътрудничество със силното участие на ЕП;

2.  Изразява загриженост във връзка с липсата на съгласуваност, породена от раздробеността и многообразието на различните организации/органи, и във връзка със закъсненията при прилагането на правилата и насоките, договорени на международно равнище;

3.  Призовава да се изяснят сферите на компетентност на всяка организация/орган и начините им на работа и на финансиране, включително доброволни вноски, подаръци и дарения, за да се гарантира отсъствието на запазени интереси и законността на решенията;

4.  Призовава за по-добра съгласуваност на политиките и координация между световните институции чрез въвеждането на всеобхватни стандарти за демократична легитимност, прозрачност, отчетност и почтеност; счита, че това, наред с другото, следва да се отнася до:

   отношения с обществеността (например публичен достъп до документи, открит диалог с различни заинтересовани страни, създаването на задължителни регистри за прозрачност и правила за прозрачност на срещите с лобисти);
   вътрешни правила (например човешки ресурси на базата на умения, разумно финансово управление, предотвратяване на конфликт на интереси);

5.  Счита, че недостатъчното представителство на най-слабо развитите държави в повечето международни финансови, парични и регулаторни институции и органи създава неравновесие и че вследствие на това съществува опасност да не се предприемат необходимите мерки по отношение на въпроси, свързани с неравенствата или финансирането за най-бедните държави ;

6.  Счита, че освен географската неравнопоставеност в представителството има и някои сектори – а именно гражданското общество, МСП, представителите на потребителите и представителите на служителите и работниците – чието участие в процеса на консултации в рамките на международни дискусии относно финансови, парични и регулаторни органи може да бъде подобрено; счита за задължение на тези органи и сектори да работят за подобряване на положението;

7.  Счита, че ЕС следва да рационализира и кодифицира своето представителство в многостранни организации/органи, за да се увеличи прозрачността, почтеността и отчетността на участието на Съюза в тези органи, както и неговото влияние и популяризирането на законодателството, прието от Съюза чрез демократичен процес; освен това счита, че ЕС следва да стане по-активен участник на световната сцена при гарантирането на бъдещите ангажименти на Г-20, като например преобразуването на паралелната банкова система, прилагането на реформите в областта на извънборсовите деривативни инструменти, вземане на мерки по отношение на системните рискове и гарантирането на включването на нововъзникващите рискове за световната икономика в дневния ред на съответната световна институция;

8.  Призовава европейските участници да обърнат засилено внимание на конкурентоспособността на финансовите сектори на ЕС в международен план, когато изготвят политиката на европейско и международно равнище;

9.  Припомня, че ЕС следва да се стреми към пълноправно членство в международни икономически и финансови институции, на които все още не е член, когато това е целесъобразно (например в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и в Международния валутен фонд); призовава съответните международни икономически и финансови институции да извършат всички необходими законови промени, за да направят възможно пълноправното участие на ЕС;

10.  Счита, че за Съюза са вредни ситуациите, при които представители на държава членка или на национален орган отстояват пред международни организации/органи позиции, противоречащи на европейските законодателни или регулаторни решения, демократично взети с мнозинство; съответно призовава координацията между тези представители да бъде засилена и нейната ефикасност да бъде увеличена, например чрез механизми, които са в по-голяма степен обвързващи;

11.  Подчертава необходимостта Комисията да бъде в по-голяма степен пряко отговорна пред гражданите, когато представлява целия Съюз в международен орган или организация или когато извършва мониторинг на частен орган с технически характер; подчертава значението на ролята на Парламента в този процес;

12.  Счита, че приоритетите на организациите и на съответните работни групи следва да бъдат изяснени и официално определени; счита, че системното прибягване до консенсус създава не само риск от забавяне на разискванията, но и от разводняване на съдържанието на препоръките, и че съставът на организациите трябва да отразява тяхното многообразие във финансово, икономическо и надзорно отношение;

13.  Подчертава необходимостта от извършване на предварителни оценки, когато на международно равнище се разработват регулаторни, надзорни и други политики в областта на финансовия сектор; счита, че тези оценки не следва да засягат политическите прерогативи на съзаконодателите;

14.  Счита, че прилагането на препоръките от страна на различните участващи държави продължава да е недостатъчно, за да се допринесе за създаването на еднакви условия на конкуренция на световно равнище;

15.  Отбелязва, че в момента FSB поема ангажимент за разработването на стандарти в сектора на застраховането; признава, че Международната асоциация на застрахователните надзорни органи (IAIS) играе важна роля в световната политика в областта на застраховането, но подчертава че участието на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) ще спомогне да се укрепи приносът на европейския специфичен застрахователен експертен опит и ще гарантира, че разработените на световно равнище стандарти не противоречат на логиката, развита първо от ЕС;

16.  Приветства работата на ОИСР по данъчните въпроси, по-специално проекта на ОИСР/Г-20 „Намаляване на данъчната основа и прехвърляне на печалби“; счита, че мониторингът на изпълнението ще е новото предизвикателство занапред; подчертава, че координацията между Комисията и държавите членки, които участват в Специалната група за финансови действия (FATF), следва да бъде подобрена, така че да се придаде тежест на позицията на ЕС;

17.  Оценява положително готовността на председателя на ЕЦБ да продължи да си сътрудничи с Парламента по отношение на ролята на ЕЦБ в областта на банковите въпроси, по специално в рамката на органите, определящи глобалните стандарти, като Съвета за финансова стабилност;

18.  Приветства организационните договорености между държавите от еврозоната, които са членове на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, да има един-единствен член на Управителния съвет, представляващ тези членове на еврозоната;

19.  В съответствие с това отправя следните предложения:

   призовава Европейската комисия да използва за основа съществуващите най-добри практики на европейско и национално равнище, за да изготви европейски кодекс на поведение относно прозрачността, лоялността и отчетността, с цел да се дадат насоки за действията на представителите на ЕС в международните организации; призовава Парламентът да бъде тясно включен в процеса на изготвяне;
   подчертава по-специално своите притеснения във връзка със статута, финансирането и функционирането на тези организации/органи, взаимодействието им с органите на властта, заинтересованите страни и общественото мнение, комуникацията им и достъпа до документите им; подчертава необходимостта от гарантиране на справедлив баланс на интересите, включително неправителствени организации с подходящ технически експертен опит и финансови средства, за да се укрепи гласът на гражданското общество;
   призовава европейските институции и агенции, както и държавите членки да насърчават отчетността на всеки европейски представител пред демократично избраните органи;
   призовава за приемането на междуинституционално споразумение, с цел да се придаде официален характер на „диалог по финансови въпроси“, който да се организира с Европейския парламент с цел установяване на насоки по отношение на приемането и съгласуваността на европейските позиции в навечерието на големи световни преговори, осигуряване на предварителното запознаване с тези позиции и на обсъждането им и осигуряване на последващи действия, като Комисията докладва редовно относно прилагането на тези насоки и контрол; предлага да бъдат поканени да присъстват компетентните европейски институции, държавите членки и по целесъобразност – ръководителите на съответните международни организации; счита, че периодичността и формáта на този диалог (публичен или при закрити врата) ще бъдат определяни по прагматичен начин; счита, че активното участие на националните парламенти на съответното им равнище чрез контролиране на позициите, заемани от представителите на държавите членки е също така необходимо;
   счита, че тези по-подробни насоки могат да бъдат допълнени с проактивни даващи ориентири резолюции, приемани от Парламента с подходяща честота, в които да се посочва становището му относно общата политическа ориентация;
   в случаите, в които Европейският парламент е съзаконодател със Съвета, диалогът ще служи за определяне на техния мандат за преговори, като се обединяват европейските позиции около законодателните решения, приети с мнозинство на гласовете, или се избягват несъответствия със законодателство, което е в процес на приемане;
   призовава европейските представители да обърнат особено внимание в международните преговори на съгласуваността и последователността между международните изисквания/стандарти и приетото обвързващо законодателство на ЕС, както и на изпълнението с цел да се създадат еднакви условия на конкуренция на международно равнище;
   призовава за повишаване на отчетността на Комисията пред Европейския парламент чрез рационализиране на процеса за определяне на позициите на ЕС на срещите на Г-20 по отношение на областите на политиката, свързани със заетостта, енергетиката, търговията, развитието и борбата с корупцията;
   настоятелно призовава държавите членки да изпълняват без забавяне разпоредбите относно лоялното сътрудничество;
   призовава държавите членки да приемат представителството на банковия съюз в рамките на Базелския комитет по банков надзор чрез единния надзорен механизъм;
   призовава Комисията да включи в работната си програма външното измерение на икономическото и финансовото регулиране, т.е. работата, която се предвижда бъде извършена в международните финансови институции, и с оглед на повишаването на съгласуваността на вътрешните политики да създаде работна група по въпросите на световното икономическо управление и световните финансови институции;
   отбелязва инициативата на Комисията за поетапно преминаване към единно представителство на еврозоната в рамките на МВФ; счита, че това трябва да се осъществи, без да се засяга в дългосрочен план възможността за обща група на Европейския съюз;
   посочва, че в съответствие с протокол № 14 към ДФЕС по-тясната координация между държавите членки от еврозоната е отговорност на Еврогрупата, която има временен и неофициален характер до момента, в който еврото стане парична единица на всички държави — членки на Съюза; счита, че прозрачността и отчетността на Еврогрупата могат да бъдат подобрени; застъпва мнение, че в духа на резолюцията на Европейския парламент от 20 ноември 2012 г.(8), в която се формулират допълнителни препоръки за банков, икономически, фискален и политически съюз, следва да се намери по-официално и дълготрайно решение; като има предвид, че е необходимо да се засили независимостта на ролята на члена на Европейската комисия, отговарящ за икономическите и паричните въпроси, и да се съчетае със силни механизми за отчетност пред Европейския парламент и Съвета;
   счита, че като се изключи случая на МВФ, през следващите няколко години следва да се извърши постепенно рационализиране на представителството на ЕС, първо, чрез засилена координация, а след оценка – чрез уеднаквяване на броя на представителите; счита, че членството в тези организации и органи следва да се определя съгласно съответните правомощия на институциите на ЕС и Европейските надзорни органи, Съвета/Еврогрупата и националните органи; счита, че успоредно с това ЕС следва да работи върху функционирането на тези организации и органи с цел да преминат от системата за постигане на консенсус към система за гласуване с претеглено мнозинство;
   подчертава, че е задължение на Комисията, Съвета или — по целесъобразност — на Еврогрупата да засилят координацията посредством подготвителни заседания; счита, че при необходимост следва да бъдат създадени нови специални работни групи на Съвета по подобие на Икономическия и финансов комитет (ИФК), Работната група по въпросите на МВФ, Работната група за Еврогрупата и Комитета за икономическа политика;
   призовава за задълбочена оценка на двете отделни места, разпределени понастоящем за председателите на Европейския съвет и на Комисията на срещите на Г-20, за да се установи до каква степен тази договореност уронва доверието към ЕС, особено предвид съществуването на единен пазар на финансови услуги; счита, че за да се насърчи сближаването на държавите членки, представени самостоятелно, следва да се предвидят различни подобрения, които следва да спомогнат за постигането на ефективна координация в навечерието на срещите, както и за насърчаването на силен европейски глас на самите срещи;
   призовава институциите на ЕС и държавите членки да насърчават създаването на пътна карта за създаването на световна финансова организация, основаваща се на договор, като се следват насоките, предложени в доклада „Ларозиер“, с широки правомощия за отправяне на препоръки, водене на преговори за минимални задължителни стандарти, многостранни механизми за уреждане на спорове и по целесъобразност — санкции; счита, че натрупаният опит, по-специално чрез СТО в сектора на търговията, би могъл да се използва за създаване на посочените по-горе многостранни механизми за уреждане на спорове; подчертава, че предложената организация следва да отговаря на най-високите стандарти за прозрачност и отчетност;
   счита, че Комисията следва да получи ясен мандат да насърчава нов импулс за поощряване на многостранния характер на финансовото, паричното и регулаторното международно сътрудничество;
   призовава Комисията да гарантира, че всички финансови законодателни предложения на ЕС допълват действия, предприемани на световно равнище;

20.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ C 70 E, 8.3.2012 г., стр. 41.
(2) OВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 66.
(3) OВ C 131 E, 8.5.2013 г., стр. 51.
(4) Приети текстове, P8_TA(2015)0238.
(5) Приети текстове, P8_TA(2015)0268.
(6) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (OВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43).
(7) Банката за международни разплащания, Специалната група за финансови действия (FATF) и Световната търговска организация (СТО) също изпълняват функция, свързана с определянето на правила; Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) играе важна роля в световното икономическо управление; Африканската банка за развитие (ADB), Азиатската банка за развитие (ADB), Карибската банка за развитие (CDB), Западноафриканската банка за развитие (WADB), Интерамериканската банка за развитие (IDB), Интерамериканската инвестиционна корпорация (IIC), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Банката за развитие към Съвета на Европа (БРСЕ), Групата на Световната банка, Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), Международната асоциация за развитие (IDA), Международната финансова корпорация (IFC) и Многостранната агенция за гарантиране на инвестициите (MIGA) подпомагат финансирането на сътрудничеството за развитие;
(8) Резолюция на Европейския парламент от 20 ноември 2012 г., съдържаща препоръки към Комисията относно доклада на председателите на Европейския съвет, на Европейската комисия, на Европейската централна банка и на Еврогрупата „Към постигане на действителен Икономически и паричен съюз“ (OВ C 419, 16.12.2015 г., стр. 48).


Непромишлен крайбрежен риболов в зависимите от риболова региони
PDF 532kWORD 158k
Резолюция на Европейския парламент от 12 април 2016 г. относно иновации и диверсификация в рамките на дребномащабния крайбрежен риболов в зависимите от риболова региони (2015/2090(INI))
P8_TA(2016)0109A8-0044/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2328/2003, (ЕО) № 861/2006, (ЕО) № 1198/2006 и (ЕО) № 791/2007 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета,

—  като взе предвид член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно мерките, по време на приемането на които е необходимо да се вземат предвид специфичните характерни особености и ограничения на най-отдалечените региони,

—  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно дребномащабния и непромишления риболов и реформата на общата политика в областта на рибарството(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно познания за морската среда 2020 г.: картографирането на морското дъно с цел подобряване на устойчивото рибарство(2),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 май 2014 г., озаглавено „Иновациите в синята икономика: реализиране на потенциала на нашите морета и океани за създаване на работни места и растеж“ (COM(2014)0254),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“: Съюз за иновации“ (COM(2010)0546),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/EO,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 15 октомври 2014 г. относно съобщението, озаглавено „Иновациите в синята икономика: реализиране на потенциала на нашите морета и океани за създаване на работни места и растеж“ (2015/C 012/15),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 21 януари 2015 г. относно съобщението, озаглавено „Иновациите в синята икономика: реализиране на потенциала на нашите морета и океани за създаване на работни места и растеж“ (2015/C 019/05),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 септември 2012 г., озаглавено „Син растеж: Възможности за устойчив растеж в морските дейности и корабоплаването“ (COM(2012)0494),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно разгръщане на потенциала на изследователската и развойната дейност в рамките на синята икономика за създаване на работни места и растеж(3),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 май 2013 г., озаглавено „План за действие за морска стратегия за района на Атлантическия океан: Осигуряване на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2013)0279),

—  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 29 август 2012 г., озаглавена „Познания за морската среда 2020 — от картографиране на морското дъно до прогнозиране състоянието на океаните“ (COM(2012)0473),

—  като взе предвид своята резолюция от 2 юли 2013 г. относно син растеж: подобряване на устойчивия растеж в морския сектор, морския транспорт и туризма на Съюза(4),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 февруари 2014 г., озаглавено „Европейска стратегия за по-голям растеж и повече работни места в сектора на крайбрежния и морския туризъм“ (COM(2014)0086),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A8-0044/2016),

А.  като има предвид, че крайбрежният риболов обхваща 80% от европейския флот и заедно с улова на черупкови организми, осигурява високо равнище на заетост в крайбрежните, островните и най-отдалечените региони и като цяло представлява социално и екологично устойчива форма на риболов, която има значителен потенциал; като има предвид, че неговото влияние върху социалните и културните характеристики на крайбрежните и островните райони е изключително и разнообразно;

Б.  като има предвид, че повечето крайбрежен и островен риболов представлява традиционна форма на търговски риболов, т.е. начин на живот и главен източник на препитание и на пряко и непряко създаване на работни места, особено в областите, които зависят от крайбрежния риболов и които имат нужда от специални мерки и подкрепа, за да се улесни растежът и развитието им;

В.  като има предвид, че крайбрежният риболов се различава в голяма степен между отделните държави членки и между различните крайбрежни региони в рамките на отделните държави членки по отношение на основното си определение и характеристики — положение, което трябва да се коригира и хармонизира в общата политика в областта на рибарството (ОПОР) в бъдеще, и като има предвид, че значителни разлики съществуват между държавите членки по отношение на географски особености, климат, екосистеми и социално‑икономически фактори;

Г.  като има предвид, че има разлики в характеристиките на крайбрежния риболов в различните морета в Европейския съюз, например Адриатическо море и Средиземно море като цяло, които се различават от тези на откритото морско пространство на Атлантическия океан, включително по брега на Френска Гвиана и басейна на Индийския океан;

Д.  като има предвид, че Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) определя дребномащабния крайбрежен риболов като риболов, извършван от плавателни съдове с обща дължина под 12 метра, които не са съоръжени с влачени риболовни уреди, и като има предвид, че това е единственото определение на крайбрежен риболов в законодателството на ЕС;

Е.  като има предвид, че регионализацията е един от крайъгълните камъни на реформираната ОПОР, с което се признава фактът, че предвид огромното разнообразие на риболовните зони в Европа, централизираното управление не е подходящо; като има предвид, че с оглед на самото естество на крайбрежния и островния риболов, регионализацията и нецентрализираният подход са от особено значение в този сектор и в общностите, които той обслужва;

Ж.  като има предвид, че операциите, финансирани по ЕФМДР, могат да се ползват от увеличение с 30 пункта на интензитета на помощта, когато засягат зони за дребномащабния крайбрежен риболов;

З.  като има предвид, че Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за ЕФМДР посочва, че в държавите членки, в които над 1000 плавателни съда могат да се считат за кораби за дребномащабния крайбрежен риболов, трябва да се изготви план за действие за развитието, конкурентоспособността и устойчивостта на дребномащабния крайбрежен риболов;

И.  като има предвид, че крайбрежният риболов следва да се управлява в съответствие с Регламент (ЕС) № 1380/2013, като се взема предвид разнообразието на риболовните уреди на флотите, географските и климатичните ограничения, техниките и рибните запаси в отделните държави членки и във всяка отделна риболовна зона, като по този начин се допринася за опазването на местните традиции и свързаните с риболова дейности;

Й.  като има предвид, че с оглед на това, че всяка риболовна зона има свои специфични характеристики, обменът на информация и на добри практики между различните зони може да допринесе за значително подобряване на въздействието на риболовните дейности върху околната среда и морските екосистеми и също така да позволи по-добро взаимодействие между всички човешки и икономически дейности, които се извършват във и около крайбрежни зони;

К.  като има предвид, че приходите на дребномащабния риболов намаляват значително в резултат на значителното увеличение на оперативните разходи, по-специално във връзка с разходите за гориво и поради намаляване на стойността на рибата при първа продажба, което често налага увеличаване на риболовното усилие;

Л.  като има предвид, че управлението на различните запаси от няколко основни целеви видове в много региони поставя сериозни ограничения на риболова и на малките риболовни общности;

М.  като има предвид, че в крайбрежния риболов се използват главно традиционни риболовни уреди и техники, като риболовни капани „алмадраба“, които поради своите специфични характеристики определят идентичността и начина на живот на крайбрежните региони, и че е жизненоважна потребност да се запази тяхната употреба и те да бъдат защитени като елемент от културното, историческото и традиционното наследство;

Н.  като има предвид, че непромишленият риболов допринася за жизнеспособността на крайбрежните и островните общности по отношение на контрола на нарастващото обезлюдяване, борбата срещу застаряването в сектора на рибарството и безработицата; като има предвид, че развойната дейности и иновациите могат да играят основна роля в създаването на работни места в тези общности; като има предвид, че освен това в дребномащабния риболов в някои зони се използват старинни риболовни уреди и техники, които са по‑екологосъобразни и които оказват по-слабо влияние върху статуса на застрашените видове;

О.  като има предвид, че дребномащабният крайбрежен риболов и традиционният риболов са благоприятни за околната среда и основен икономически градивен елемент за поддържането, развитието и заетостта на крайбрежните и островните общности;

П.  като има предвид, че в съответствие със Средиземноморския регламент класификацията на теглени съоръжения също включва тралове и грибове, въпреки че в други класификации — като този на Организацията за прехрана и земеделие — грибовете се считат за отделна група риболовни уреди; като има предвид, че разпоредбите за теглени тралове не трябва да се прилагат за традиционни крайбрежни грибове, използвани за улов на видове, които не са застрашени;

Р.  като има предвид, че въпреки се говори за иновации и разнообразяване на сектора на рибарството, трябва да се вземе предвид фактът, че една огромна риболовна общност е изключително зависимо от традиционните и древни форми на риболов;

С.  като има предвид, че новата ОПОР признава значението на крайбрежните и островните региони, които зависят от риболовните дейности, и като има предвид, че ролята на държавите членки за гарантиране на адекватен стандарт на живот за тези, които зависят от риболовните дейности, за допринасяне за постигането на този стандарт в контекста на крайбрежния риболов, както и за насърчаване на устойчив крайбрежен риболов и разнообразяване на дейностите в областта на рибарството и доход за тези, които живеят в тези крайбрежни зони, като същевременно се взема предвид неговата културна социално-икономическа реалност и факторите на околната среда, следва да подчертава също така значението на обучението и на безопасните и здравословни условия за рибарите в морето; в съответствие със специалната закрила, предоставена от член 174 от ДФЕС;

Т.  като има предвид, че новият Регламент относно общата политика в областта на рибарството дава преференциален достъп на за дребномащабния крайбрежен риболов и традиционния риболов, в рамките на зона, която се простира на 12 морски мили, т.е. в най-уязвимата част от водите на ЕС, и като има предвид, че оценката на Комисията на стария регламент относно общата политика в областта на рибарството установи, че зоните от 12 мили са един от малкото успехи на стария режим на управление, по който имаше множество конфликти във връзка с използването на пространството и ресурсите с други припокриващи се човешки дейности по крайбрежието;

У.  като има предвид, че член 349 от ДФЕС гласи, че когато се приемат мерки — по‑специално мерки, свързани със сектора на рибарството, — специфичните характеристики и ограничения на най-отдалечените региони трябва да се отчитат, с акцент върху тяхната географска изолираност, отдалеченост и океански условия, в често силно специфичен регионален контекст, където е необходима самостоятелност по отношение на производството на храни;

Ф.  като има предвид, че следва да се отбележи, че поради специфичните географски характеристики на най-отдалечените региони и тяхната крайна отдалеченост от Европа, крайбрежният риболов е изключително важен за икономическото развитие на тези региони;

Х.  като има предвид, че крайбрежният риболов в най-отдалечените региони също е изправен пред конкуренцията на плавателни съдове, плаващи под флагове на държави извън ЕС, които използват същите риболовни зони и целят улов на същите видове, за да ги продават на същите пазари, в допълнение към конкуренцията на вноса от държави извън ЕС, по отношение на който има напълно различни оперативни разходи и регулаторни, санитарни и екологични ограничения; като има предвид, че в този контекст всички усилия за подпомагане на вътрешното развитие и самостоятелността по отношение на производството на храни не биха имали смисъл, ако не са подкрепени с конкретни политики на ЕС в тези региони;

Ц.  като има предвид, че в най-отдалечените региони морските аквакултури също допринасят, наред с крайбрежния риболов, за икономическото развитие и доставката на пресни продукти за местния район;

Ч.  като има предвид, че мнозинството от крайбрежните и островните региони, особено тези в южноевропейските държави и островните региони, са изправени пред значителен икономически спад, водещ до обезлюдяване и до преселване на жителите, които търсят възможности в области, предлагащи по-добри перспективи за заетост и образование;

Ш.  като има предвид, че европейската криза показа необходимостта Европа да разнообрази икономическите си дейности и значението на анализа на нови модели на иновации и знания, които могат да създадат нови работни места на местно равнище;

Щ.  като има предвид, че някои крайбрежни риболовни региони са разположени в близост до развити в икономическо отношение региони и туристически дестинации, но въпреки това не могат да постигнат адекватен икономически растеж; като има предвид, че натискът за използване на морските ресурси вече нараства в такива региони и секторът на рибарството бива маргинализиран в полза на туризма, въпреки че двата сектора са съвместими и допълващи се;

АА.  като има предвид, че дневниците често представляват административна тежест за малките крайбрежни риболовни предприятия и по-голяма гъвкавост би била желателна;

АБ.  като има предвид, че този натиск върху крайбрежните райони от туристическия сектор е основно причинен от някои конкретни дейности, като например неконтролирания любителски риболов, който в някои области оказва натиск върху морските ресурси и засяга стопанските възможности за онези, които живеят в традиционните риболовни райони;

АВ.  като има предвид, че създаването на местни инициативни рибарски групи (МИРГ) в области, които разчитат на риболова, е от жизненоважно значение, тъй като тези групи са признати като полезен инструмент, който осигурява шансове и възможности за разнообразяване на дейностите в областта на рибарството, което в крайна сметка води до общо развитие на крайбрежните и островните региони и до социално сближаване в тези региони, и следователно съществува необходимост от допълнително повишаване на икономическите ресурси, за да се даде възможност на тези групи да се формират и да действат в съответните области;

АГ.  като има предвид, че жените, заети в улова на черупкови организми, остават невидими и жените са в по-малка степен представени като цяло в сектора на рибарството;

АД.  като има предвид, че жените, работещи в морския сектор като плетачи на мрежи, снабдители, разтоварачи и опаковчици, остават невидими като група;

АЕ.  като има предвид, че икономическата криза се усеща и в сектора на рибарството, особено за онези групи от населението, които са най-силно засегнати от ситуацията с безработицата, например младите хора и жените, и затова диверсификацията и иновациите са необходими с оглед на увеличаването на трудовата заетост, използването на новите възможности, като „синьо“ и „зелено“ развитие, и предотвратяването и противодействието на маргинализацията на рибарството в развиващите се и периферните региони; като има предвид, че специално внимание следва да бъде обърнато на професионалното обучение;

АЖ.  като има предвид, че диверсификацията в крайбрежните и островните региони може да се извърши чрез дейности, свързани с маркетинга и промоцията на рибни продукти, гастрономията, туризма, културно-историческото и традиционното наследство, околната среда и „зеления“ растеж;

АЗ.  като има предвид, че понятието „синя икономика“ се развива и може да даде силен тласък на растежа и икономическото развитие, както и създаването на работни места, особено в крайбрежните и островните държави и региони, както и в най-отдалечените региони;

АИ.  като има предвид, че крайбрежните и островните общности имат основен интерес от реализирането на концепцията за синята икономика;

АЙ.  като има предвид, че инициативата на ЕС „Съюз за иновации“ призна и установи слабостите, които ограничават и възпрепятстват развитието на научните изследвания и иновациите, като например недостатъчните инвестиции в наука, липсата на подходящи данни за моретата и океаните, недостатъчното финансиране и липсата на сътрудничество между частния и публичния сектор;

АК.  като има предвид, че с развитието на синята икономика би се допринесло за икономическия растеж като цяло, особено в крайбрежните, островните и най-отдалечените региони — а именно регионите, които зависят от риболова, трябва да играят ключова роля в развитието на иновациите и следва да бъдат ангажирани във всички етапи на развитие на синята икономика;

АЛ.  като има предвид, че в сектора на рибарството, по същия начин като в други сектори, икономиката и околната среда вървят ръка за ръка; като има предвид, че следователно развитието на синята икономика следва да се съсредоточи върху социалната икономика и устойчивите и екологосъобразни проекти и дейности, насочени към въвеждане на крайбрежни дейности за развитие и опазване на морската среда и биологичното разнообразие като цяло, с конкретна подкрепа за екологосъобразни дейности в сферата на непромишления риболов, които насърчават биологичното разнообразие; като има предвид, че тези проекти и дейности трябва да бъдат устойчиви и от социална и икономическа гледна точка, за да се гарантира, че непромишленият риболов продължава да бъде жизнеспособен;

АМ.  като има предвид, че синята икономика може също така да допринесе за развитието на безопасността на борда на риболовните плавателни съдове и подобряване на условията на труд на рибарите и ежедневното им благосъстояние;

АН.  като има предвид, че екологичните цели и целите за селективност се прилагат еднакво навсякъде, но ще бъде проблем за малките плавателни съдове да изпълняват задължението за разтоварване на сушата и забраната за изхвърляне на улов;

АО.  като има предвид, че антропогенните влияния, т.е. човешките дейности, в крайбрежните региони са подценени в контекста на проблемите по опазването на околната среда; като има предвид, че кумулативният ефект на различните дейности върху крайбрежните региони не е адекватно признат или оценен; като има предвид, че дейности, които се провеждат в някои области, като например морски транспорт, туризъм, неконтролиран и повсеместен любителски риболов в някои области, продажба на видове, добити чрез тази дейност, бракониерство, градски и промишлени отпадъчни води от континенталната част и т.н. засягат сектора на рибарството в особено висока степен;

АП.  като има предвид, че познанието за морската среда, и конкретно за състоянието на морската екосистема, е от жизненоважно за оценката на въздействието на различните дейности върху околната среда, както и за определяне на подходящи мерки за защита и програми за наблюдение с цел насърчаване на възстановяването на рибните запаси, устойчиво използване на ресурсите и разработване на иновации; като има предвид, че данните за морската среда са неподходящи и неподходящо систематизирани;

АР.  като има предвид, че в някои региони незаконният риболов представлява реална заплаха за продължаването на съществуването на непромишления крайбрежен риболов и застрашава опазването на рибните ресурси и биологичното разнообразие;

АС.  като има предвид, че интегрираната морска политика има за цел да отговори на новите предизвикателства, пред които са изправени моретата, секторът и рибарите в цяла Европа — от защитата на околната среда до развитието на крайбрежните региони, като се включват аквакултури, морски туризъм или други икономически дейности, свързани със синия растеж;

1.  Призовава Комисията да адаптира определението за крайбрежен, дребномащабен и традиционен риболов в съответствие със социално-икономическите характеристики и особености на различните региони, а не само с размера и мощността на риболовните съдове, тъй като действащата нормативна уредба на ЕС не е удовлетворителна; предлага да се използва регионализация, за да се адаптира определението за крайбрежен риболов за всеки конкретен случай в съответствие с особеностите на всяка риболовна зона; предлага да се вземат под внимание ред индикативни критерии, като например размерът на плавателните съдове, използваните риболовни уреди, селективността на риболовните техники, продължителността на риболовните рейсове и дали собственикът на съда е на борда, традиционните формули на предприемачеството и собствеността и бизнес структурите, традиционно използвани за стопанска дейност в тези области, участието на добивния сектор в дейностите по преработка и продажби, истинското естество и мащаб на добивните дейности и други фактори, свързани с традиционните дейности, подкрепата от страна на предприятията или влиянието върху местните общности;

2.  Призовава Комисията да разгледа възможността за дребномащабен крайбрежен риболов в островните общности, които традиционно зависят от риболова за своето собствено препитание и извършват риболовни дейности през цялата година;

3.  Призовава Комисията и държавите членки към постепенно увеличаване на квотите, разпределени за непромишления риболов, с цел да се насърчи тази социално и екологично устойчива форма на риболов;

4.  Призовава Комисията да оказва подкрепа на иновативните проекти и правните разпоредби, които улесняват развитието на крайбрежните, островните и най-отдалечените региони, вземайки под внимание многообразието на социално-икономическите дейности, като средство за стимулиране на положителните външни ефекти на непромишления риболов по отношение на социалното и икономическото сближаване и защитата на околната среда чрез нови форми на подпомагане в рамките на съществуващото европейско финансиране; подчертава, че следва да се даде приоритет на проекти, които се фокусират върху създаването и запазването на устойчиви работни места, нарастващото участие на добивния сектор в преработката и продажбите, насърчаването на предприемачески формули, свързани със социалната икономика, насърчаването на къси пазарни вериги, въвеждането на нови технологии при промоцията и продажбата на риболовни стоки и услуги, иновациите в развитието на нови стоки и услуги и поддържането и опазването на традиционните роли;

5.  Счита, че преразглеждането на рамката на техническите мерки трябва да вземе предвид спецификата на крайбрежния риболов и да позволява определени дерогации, при условие че те са оправдани, в контекста на регионализацията;

6.  Призовава Комисията да координира проучване на европейско равнище, за да се установи въздействието на любителския крайбрежен риболов върху традиционните риболовни дейности и за да се определят параметрите, които са необходими, за да се намали любителският крайбрежен риболов в някои области; призовава за засилен мониторинг на тази дейност, за да се предотврати всяка интерференция между добивния сектор и тези практики, които вече са причина за безпокойство в най-отдалечените региони с важни сектори на туризма;

7.  Призовава държавите членки да дадат приоритет на дребномащабния крайбрежен риболов при предоставяне на финансирането от ЕФМДР и да опростят процедурите за операторите, занимаващи се с тези видове рибарство;

8.  Настоятелно призовава органите, участващи в утвърждаването на тези дейности, да гарантират, че всички заинтересовани страни на местно равнище, предприемачески асоциации, изследователски институти по рибарство и океанография, университети, центрове за технологии и местни и регионални институции участват в процесите на иновации, за да се помогне на проектите да въвеждат всеобхватни мерки, да се подобрят перспективите им за финансиране и да им се осигури необходимата подкрепа за изпълнение на условията, посочени в Европейския фонд за рибарство;

9.  Призовава Комисията да се отчита пред Парламента във връзка с плановете за действие за развитието, конкурентоспособността и устойчивостта на дребномащабния крайбрежен риболов, изготвени от държавите членки за целите на ЕФМДР;

10.  Призовава Комисията да приложи необходимите мерки за подкрепа на различните групи жени в морския сектор, с цел да се насърчи тяхното участие и да се гарантира, че те са представени във всички области, както по отношение на вземането на решения, така и по отношение на риболовните дейности;

11.  Призовава Комисията да въведе конкретни мерки за признаване и подобряване на условията на труд за жените, които работят като плетачи на мрежи, снабдители, разтоварачи и опаковчици;

12.  Призовава Комисията в тясно сътрудничество с държавите членки да укрепи ролята на Европейската мрежа на рибарските райони (FARNET), която предоставя значително подпомагане на МИРГ;

13.  Призовава Комисията да насърчава и тласка създаването и работата на МИРГ чрез увеличаване на икономически ресурси, тъй като тези групи осигуряват постоянна подкрепа и консултация пряко на сектора на рибарството и следователно насърчават социално приобщаващ модел на устойчиво развитие в риболовните райони, насърчават младите хора и жените да участват в нови бизнес проекти и допринасят за обновяването на иновационната инфраструктура, икономическите инвестиции и диверсификация, както и местните планове за управление, разработени от самия сектор на рибарството; призовава Комисията да укрепи ролята и функциите на компетентните органи при изготвянето на нови иновационни дейности и да работи в тясно сътрудничество с различни участници от сектора;

14.  Призовава Комисията да съдейства за укрепването на ролята на рибарските общности за местното развитие и управлението на местните рибарски ресурси и на морските дейности;

15.  Призовава Комисията да разгледа по-специално ролята на жените в икономиката в крайбрежните райони и да се съобразява с нея при дейностите си, както това вече се прави в селското стопанство; призовава за признаване на количеството от БВП, което се допринася от жените в спомагателни функции, и на особеното значение на приноса им в домакинствата, в които основаващото се на пола разделение на работата по традиция означава, че добивът е изключително мъжка дейност; призовава за професионално признаване на всички равнища на традиционните роли на жените в сектора и за създаване на специални програми, насочени към подпомагане на предприемачеството на жените в тези области;

16.  Призовава Комисията да насърчава и подкрепя инвестициите в диверсификацията на сектора на рибарството чрез развиване на допълнителни дейности и многофункционалността на кариерите в рибарството, включително инвестиции в плавателни съдове, оборудване за безопасност, обучение, услуги за опазване на околната среда в дейностите в сектора на рибарството и културни и образователни дейности, със специално внимание към опазването на околната среда и насърчаването на устойчив растеж; подчертава, че ключовата цел трябва да бъде да се финансират дейности, които са социално, екологично и икономически жизнеспособни и способни да създават работни места, особено за млади хора и жени; подчертава, че морската аквакултура е съвместима и допълваща се с крайбрежен риболов в най-отдалечените региони, и призовава Комисията да подкрепи развитието на селското стопанство и техниките за сортова селекция в топлите води на тропичните и субтропичните зони; призовава Комисията да подчертае ролята, която играят жените в непромишления крайбрежен риболов и всички свързани с него дейности;

17.  Призовава Комисията да насърчи създаването и развитието на риболовния туризъм, с цел прилагане на диференцирана бизнес стратегия, съответстваща на потенциала на този сегмент и способна да посрещне нуждите му по-ефективно, като се търси нова форма на туризъм, при която основните съображения опасения са свързани с качеството, гъвкавостта, иновациите и опазването на историческото и културното наследство на риболовните зони, както и околната среда и здравето, наред с други аспекти; призовава Комисията също така да насърчава и подпомага инвестициите в рибарството в областта на туризма, с цел създаване на диференциран капацитет за туризъм чрез насърчаване на гастрономията, свързана с непромишлените рибни продукти, дейностите по въдичарски туризъм, подводен туризъм и гмуркане и др., като по този начин устойчиво се използва риболовното наследство и разпознаваемостта на специфичния риболовен регион;

18.  Подчертава нарастващото значение на морските спортни дейности за укрепване на местните общности, особено извън сезона, чрез нови подводни или други морски спортове, гмуркане, сърф или бодибординг.

19.  Призовава Комисията в името на подкрепата за възникването и развитието на риболовния туризъм активно да насърчава и подкрепя инвестиции в диверсификацията на рибарството в областта на културата и изкуството като част от традиционното наследство (занаяти, музика и танци) и да подпомага инвестициите в популяризиране на традициите, историята и рибарското наследство като цяло (риболовни уреди, техники, исторически документи и т.н.) чрез откриване на музеи и организиране на изложби, които са тясно свързани с крайбрежния риболов;

20.  Призовава Комисията да разгледа възможността за разрешаване на смесена употреба на плавателни съдове, предназначени за добивни дейности, така че, като същевременно запазват тази цел, те да могат също така да поемат други видове дейности, свързани с отдиха и туризма, като например морски информационни дни или дейности, свързани с преработката, учене или гастрономия и т.н. подобно на системата, която функционира в селския сектор, включваща селскостопански училища или агротуризъм;

21.  Призовава Комисията и държавите членки чрез своите агенции за управление да гарантират, че дребномащабното крайбрежно рибарство получава полагащия му се дял от финансирането по ЕФМДР, особено като се има предвид административните ограничения, наложени върху него;

22.  Призовава Комисията да създаде мерки, които насърчават и подкрепят мобилността между професии, свързани с морето;

23.  Призовава резултатите от научни изследвания и проекти, финансирани от публичния бюджет, да бъдат отворени за достъп на обществеността при определени условия, да се осигури по-ефективно разкриване и по-ефективен достъп до съществуващите данни за моретата и океаните, както и да бъдат премахнати текущите административни пречки, които спъват растежа и развитието на иновациите;

24.  Настоятелно призовава Комисията да подобри нормативната уредба чрез въвеждане на механизми за наблюдение на справедливото разпределение на квоти за дребномащабен риболов по отношение на споделяните видове;

25.  Подчертава, че основният продукт на риболова е самата риба и че е жизненоважно да се укрепят различните начини на използване на рибата, включително консервирането и употребата на страничните рибни продукти; призовава Комисията активно да насърчава и подкрепя инвестиции в диверсификация на рибарството по отношение на пускането на пазара и преработката на местни рибни продукти и да стимулира развитието на местните канали на разпространение, популяризирането на тези продукти чрез създаване на местни отличителни знаци и/или търговски марки за пресни продукти и като подкрепя създаването на местни бизнес проекти, насочени към извършването на тези дейности; подчертава, че насърчаването на иновациите по този начин, трябва да включва по-специално разработването на етикети и печати за гарантиране на качеството на местните рибни продукти;

26.  Призовава за по-голяма гъвкавост по отношение на дневниците за плавателни съдове с дължина, по-малка от 12 метра, по-специално по отношение на изискването, че документите трябва да бъдат изпратени в рамките на 48 часа, тъй като това представлява значителна административна тежест; предлага в този контекст да се даде на всички съдове, които продават на търг своята риба, освобождаване от това задължение, което би позволило да се получи изискваната информация, без да налага ненужна административна тежест;

27.  Насърчава създаването на защитени морски области, които ще стимулират устойчивите рибни ресурси и ще улеснят контрола и борбата срещу ННН (незаконния, недекларирания и нерегулирания) риболов; подчертава необходимостта ЕС да предостави подходящи насоки, координация и подкрепа за държавите членки в това отношение;

28.  Призовава за твърда подкрепа за работата на жените, тъй като те играят съществена роля за непромишления риболов; подчертава по-специално ключовите задачи, изпълнявани от жени по веригата на преработка, и основната им роля в улова на черупкови организми;

29.  Отбелязва, че крайбрежният риболов в най-отдалечените региони е допустим за схема за обезщетения, призната в рамките на ЕФМДР, поради значителните допълнителни разходи, с които е свързан; призовава Комисията да разшири тази схема с добавянето на специален механизъм за най-отдалечените региони, подобен на схемата POSEI в селскостопанския сектор;

30.  Призовава Комисията да подкрепя въвеждането на пресни продукти, получени чрез непромишлен риболов, улов на морски черупкови организми и дребномащабни, устойчиви, екстензивни аквакултури, за употреба в заведенията за обществено хранене (учебни заведения, болници, ресторанти и т.н.);

31.  Подчертава, че най-отдалечените региони имат специфични характеристики в резултат от своята отдалеченост и островен характер; подчертава, че тези специфични характеристики водят до допълнителни разходи за крайбрежния риболов в тези региони и че тези допълнителни разходи следва да бъдат обезщетени напълно като част от ЕФМДР;

32.  Подчертава, че крайбрежните риболовни флоти в най-отдалечените региони често се състоят от стари риболовни съдове, което причинява проблеми от гледна точка на безопасността на борда; призовава Комисията да предложи преразглеждане на Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно ЕФМДР с оглед на разрешаване на помощ за обновяване на плавателните съдове за дребномащабния крайбрежен риболов в най-отдалечените региони, при условие че това не увеличава капацитета;

33.  Призовава Комисията и държавите членки да осигурят достъп до морски и екологични данни, с цел насърчаване на прозрачността, иновациите и развитието, както и гарантиране на достъп на всички заинтересовани страни до научната информация, разработена с подкрепата на публично съфинансиране;

34.  Подчертава, че океаните и зоните покрай бреговете и в близост до тях имат потенциал, който все още е слабо проучен, по отношение на развитието, заетостта, енергийната независимост, иновациите и устойчивото развитие; счита, че стратегията на ЕС за признаването на този потенциал, и ролята на тези области би направила тези крайбрежни, островни и най-отдалечени региони по-привлекателни и би подпомогнала развитието им;

35.  Изразява загриженост относно прилагането на програмата „Хоризонт 2020“ в областта на синята икономика, тъй като тя е основната програма за научни изследвания и развитие на иновациите на европейско равнище; подкрепя създаването на общност на знание и иновации (ОЗИ) в синята икономика в рамките на „Хоризонт 2020“, която да допринася за засилване на дейностите в крайбрежните региони чрез транснационални партньорства между публичния и частния сектор;

36.  Подкрепя използването на средства, предназначени за иновации и син растеж, за да се финансират фундаментални научни изследвания, научноизследователска и развойна дейност, обучение, създаване на предприятия, опазване на околната среда и въвеждане на иновативни продукти и процеси на пазара;

37.  Призовава Комисията да предоставя подкрепа като част от инициативи за пряко управление на финансирането на проектите, при които се поставя ударение върху крайбрежния риболов и развитието на крайбрежните региони;

38.  Подчертава значението на инструментите за опазване на околната среда, например оценките на въздействието върху околната среда за отделни проекти и стратегическите екологични оценки за стратегии, планове и програми, които допринасят за устойчиво рибарство;

39.  Подчертава значението на интегрираната морска политика за бъдещето на регионите, зависещи от риболова, и осъзнава, че е необходим нарастващ ангажимент към стратегията за „син“ растеж; целта е да се осигури дългосрочна подкрепа за устойчив растеж във всички морски сектори, като се признава значението на моретата и океаните като генератори на заетост и създаване на работни места в крайбрежните региони;

40.  Подчертава, че крайбрежните и островните региони, както и най-отдалечените региони, са основните участници в развитието на иновациите и че те трябва да бъдат ангажирани във всички етапи на развитие на синята икономика;

41.  Подчертава значението на ЕФМДР, който посвещава особено внимание на диверсификацията и иновациите в сектора на рибарството, за подкрепата на рибарство, което е устойчиво в екологично, социално и икономическо отношение, иновативно, конкурентно, ефективно и основано на знания; подкрепя необходимостта от засилване на финансирането за Ос 4 на Европейския фонд за рибарство с цел подпомагане на членовете на рибарските общности и повишаване на стандарта им на живот чрез развиване на нови дейности; призовава Комисията да утвърди регионалните версии на ЕФМДР във възможно най-кратък срок;

42.  Подчертава значението на укрепването на връзката между местните общности, университетите и технологичните центрове, които ще допринесат решително за създаването на нови бизнес инкубатори, които позволяват генерирането на нови идеи за стопанска дейност в морския сектор;

43.  Призовава Комисията активно да насърчава проекти, с които се предоставя подкрепа за засилване на иновациите и технологичното развитие, чиято цел е разработването или въвеждането на нови продукти, оборудване и техники, както и нови или подобрени системи за управление и организация; призовава Комисията да насърчава и стимулира обмена на информация и споделянето на добри практики между различните риболовни зони, така че да се насърчи развитието на новаторски и устойчиви методи за риболов; счита, че е от съществено значение в тази връзка да се включат модули за обучение на предприемачи и за диверсификация в професионалните морски и риболовни училища;

44.  Призовава Комисията да насърчава създаването на нови, иновативни предприятия в регионите, зависещи от риболова, като дава стимул за предприемачеството и стартирането на нови предприятия с добри изгледи за успех в морския сектор, които ще допринесат за диверсификация на дейността на традиционния крайбрежен риболов, ще създадат заетост и ще привлекат или задържат населението;

45.  Призовава Комисията да използва селективен подход при разработването на законодателни предложения относно използването на риболовни уреди и техники по начин, по който се отчита действителното въздействие, което тези уреди и техники имат върху ресурсите за непромишления риболов във всеки от съответните райони; призовава Комисията да гарантира, че всички законодателни инициативи са предмет на задълбочена оценка на въздействието, която взема предвид специфични фактори, приложими във всяка риболовна зона; счита, че неизбирателният подход към използването на риболовни уреди и техники оказва сериозно въздействие върху жизнеспособността на вече маргинализираните крайбрежни и островни общности, предизвиквайки допълнително обезлюдяване и възпрепятствайки развитието и иновациите; счита, че следва да се прилага положителна дискриминация за непромишления крайбрежен риболов; счита, че този подход, както в случая на предложението за забрана на плаващите мрежи, предполага, че Комисията все още се приспособява към децентрализираната реформирана ОПОР, която съзаконодателите решиха да приемат; припомня на Комисията за задължението ѝ да действа в рамките на регионализацията, както е посочено в новия Регламент относно ОПОР;

46.  Отбелязва, че крайбрежните морски екосистеми имат смисъл, и настоятелно призовава държавите членки и Комисията да направят оценка на въздействието върху околната среда от всички действия, които биха могли да засегнат устойчивостта на рибните запаси, като морски транспорт, отпадъци, транспорт, замърсяване на водоносния хоризонт, сондажни дейности или изграждане на нови туристически съоръжения по продължение на брега, в съответствие с принципа на предпазливост;

47.  Препоръчва на Европейската комисия да отдаде възможно най-голямо значение на социално-икономическото значение на непромишления крайбрежен риболов и дребномащабния риболов в рамките на ЕС, на приемането на алтернативни методи за определяне на сегментите на флота, и важността на разнообразяването на дейността в силно зависимите от риболова крайбрежни региони; отбелязва значението на събирането на масив от научна информация, който да улеснява по-доброто управление на непромишления риболов, за да бъде той устойчив от биологична, социална, икономическа и екологична гледна точка;

48.  Призовава Комисията да ускори процеса на транспониране на споразумението със социалните партньори относно прилагането на Конвенцията за условията на труд в сектора на риболова от 2007 г. на Международната организация на труда в подходящ законодателен инструмент на ЕС;

49.  Призовава Комисията, в съответствие с експертната класификация на риболовните уреди, предвидена в Средиземноморския регламент, да вземе предвид разликите между тралове и грибове, за да осигури най-добри разпоредби в полза на по-устойчиво използване на всеки вид, като се вземат предвид най-новите научни становища;

50.  Призовава Комисията да гарантира, че ще се извърши преразглеждане на оценката на състоянието на рибните запаси, свързани с крайбрежния риболов, и подчертава необходимостта от анализ на въздействието на непромишления риболов върху рибните запаси, като не се забравят по-съществени техники като улова на тон, предвид на това, че видовете, улавяни при крайбрежния риболов, са изключително ценни от социално-икономическа гледна точка, въпреки че те представляват само малка част от общия улов, но при все това са от съществено значение за оцеляването на тези рибари, които разчитат на тях за ежедневните си доходи;

51.  Изразява загриженост по повод на загубата на традиционните риболовни техники и умения поради неблагоприятните разпоредби, които засягат крайбрежните общности;

52.  Призовава Комисията да измени разпоредбата относно техническите спецификации за мрежите за риболов, като минимален размер на окото, височина на мрежата, разстояние от брега и дълбочина, на която мрежите могат да бъдат използвани, за да се осигури по-балансирано събиране на рибни запаси и за да се запази биологичното разнообразие;

53.  призовава Комисията да измени разпоредбите на действащия регламент, които предвиждат изискваното разстояние от брега и дълбочината, на която риболовните уреди може да се използват, за да се вземат под внимание географските особености на граничните зони на държавите членки;

54.  Подчертава необходимостта от изменение на Регламента относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море, наричан още „Средиземноморският регламент“, който беше приет през 2006 г. и с който се определят правилата относно техническите характеристики на риболовните уреди и тяхната употреба; счита, че този регламент трябва да бъде приведен в съответствие с новата ОПОР, като се има предвид, че басейнът се управлява съвместно със страни извън ЕС, и по-специално по отношение на целта за максимален устойчив улов;

55.  Подчертава необходимостта от ефективна координация между държавите членки, за да се гарантира, че рибарите получават своевременна и всеобхватна информация относно прилагането на съществуващите разпоредби и всички изменения към тях;

56.  Призовава Комисията в контекста на политиката на сближаване да насърчава проекти, които ще допринесат за защита на крайбрежните и островните зони като зони на традиционното и културно-историческото рибарско и морско наследство;

57.  Призовава Комисията и държавите членки да използват европейските средства субсидиране на сертифицирането за устойчивост на капаните „алмадраба“, за да се насърчават признаването и приносът на този метод на риболов;

58.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)OВ C 419, 16.12.2015 г., стр. 167.
(2)Приети текстове, P7_TA(2013)0438.
(3)Приети текстове, P8_TA(2015)0291.
(4)OВ C 75, 26.2.2016 г., стр. 24.


Външно измерение на общата политика в областта на рибарството, включително споразуменията в областта на рибарството
PDF 527kWORD 136k
Резолюция на Европейския парламент от 12 април 2016 г. относно общи правила с оглед на прилагането на външното измерение на общата политика в областта на рибарството, включително споразуменията в областта на рибарството (2015/2091(INI))
P8_TA(2016)0110A8-0052/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2328/2003, (ЕО) № 861/2006, (ЕО) № 1198/2006 и (ЕО) № 791/2007 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета(2),

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г.,

—  като взе предвид Споразумението от 1995 г. за прилагане на разпоредбите на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси,

—  като взе предвид Кодекса за поведение за отговорен риболов на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), приет през октомври 1995 г., и свързаните с него инструменти и насоки,

—  като взе предвид понятието за уязвими морски екосистеми (УМЕ), което е резултат от обсъжданията в Общото събрание на ООН (ОС на ООН) и получи нов тласък след приемането на Резолюция 61/105 на Общото събрание на ООН от 2006 г., и факта, че УМЕ представляват области, които могат да се окажат уязвими по отношение на въздействието на риболовните дейности,

—  като взе предвид Азорските научни критерии и насоки от 2009 г. за определяне на морски зони от екологично или биологично значение и изграждане на представителни мрежи от морски защитени зони в открити океански води и дълбочинни морски местообитания съобразно Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно външното измерение на общата политика в областта на рибарството(3),

—  като взе предвид заключенията на конференцията на консултативния съвет в областта на далечното плаване от 16 и 17 септември 2015 г.,

—  като взе предвид Специален доклад № 11/2015 от 20 октомври 2015 г. на Сметната палата, озаглавен „Добре ли управлява Комисията Споразуменията за партньорство в областта на рибарството?“,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство и становището на комисията по развитие (A8-0052/2016),

А.  като има предвид, че според доклада за 2014 г. на Организацията за прехрана и земеделие (ФАО), озаглавен „Състоянието на световното рибно стопанство и аквакултурите“, броят на свръхексплоатираните запаси непрекъснато е нараствал до 2008 г., но е спаднал леко през 2011 г.;

Б.  като има предвид, че ЕС е една от основните световни сили в областта на рибарството, със силно историческо присъствие и значими дейности във всички световни океани чрез съчетание от дейности на флота, частни инвестиции на граждани на ЕС, мрежата му от двустранни споразумения в областта на рибарството, най-отдалечените му региони и неговото участие във всички най-важни регионални организации за управление на рибарството (РОУР), и като има предвид, че ЕС насърчава добрите практики и спазването на правата на човека;

В.  като има предвид, че устойчивото управление на световните рибни запаси трябва неизбежно да включва многостранен подход и международно сътрудничество, включително двустранно сътрудничество; като има предвид, че ЕС следва да играе ключова роля в глобалното управление на моретата и океаните, и като има предвид, че общата политика в областта на рибарството (ОПОР) трябва да се основава на амбициозна визия, която е съгласувана с вътрешното измерение, предвидено в основния регламент по този въпрос;

Г.  като има предвид, че неотдавна ФАО публикува доброволни насоки за гарантиране на устойчив дребномащабен крайбрежен риболов, които определят цели във връзка с такъв риболов, особено в развиващите се страни;

Д.  като има предвид, че ЕС е основен пазар за продукти от риболов (включително по отношение на риба, уловена от флотовете на ЕС, както и по отношение на вноса), и е най-големият вносител на такива продукти, като потребява 11% от световното производство на риба като обем и внася 24% от продуктите от риболов като стойност, въпреки че уловът на риба от него възлиза на 8% от световния улов; като има предвид, че ЕС разполага с широкообхватна преработвателна промишленост със значително социално измерение, което трябва да бъде защитено;

Е.  като има предвид, че външното измерение на новата ОПОР обхваща международните споразумения в областта на рибарството и в области извън националната юрисдикция, и като има предвид, че Конвенцията за биологичното разнообразие и ФАО се застъпва за определяне съответно на морските зони от екологично или биологично значение и уязвимите морски екосистеми, и като има предвид, че защитените морски зони са основни средства за управление, базирано на екосистемите, както е отчетено от регионалните организации за управление на рибарството (РОУР);

Ж.  като има предвид, че квотите в РОУР са базирани преди всичко на исторически улов, като по този начин водят до преференциален достъп до световните рибни запаси за развитите страни; като има предвид, че критериите за разпределяне, установени от някои РОУР, сега трябва да се използват, за да отчитат риболова, извършван от крайбрежните развиващи се страни, които зависят от околните рибни ресурси поколения наред — факт, който ЕС трябва да продължи да зачита;

З.  като има предвид, че е от съществено значение да се прави разлика между северните споразумения с Норвегия, Исландия и Фарьорските острови, и споразуменията за партньорство в областта на устойчивото рибарство (СПОУР) с участието на други държави;

И.  като има предвид, че ЕС трябва да се стреми към последователност на политиките за развитие съобразно член 201, параграф 1 от ДФЕС, съгласно който „Съюзът взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни“;

Й.  като има предвид, че в някои случаи съществуват недостатъчни данни за състоянието на ресурсите и на общия улов от местните флотове и флотовете на трети държави по отношение на рибните запаси, от които ЕС извършва риболов във водите на трети държави или които са предназначени за пазара на ЕС, което прави трудно това да се оцени равнището на излишъка от запаси при много смесени споразумения, както се изисква съгласно Конвенцията на ООН по морско право; като има предвид, че е желателно да се увеличи количеството и прозрачността на тези данни;

К.  като има предвид, че ЕС следва да предприеме всички възможни стъпки, за да гарантира, че сключените споразумения в областта на устойчивото рибарство с трети държави осигуряват взаимни ползи на ЕС и на съответните трети държави, включително за тяхното местно население и риболовен сектор;

Л.  като има предвид, че проблемът с пиратството има също така отрицателно въздействие върху регионите, където се практикува регулиран риболов в рамките на двустранни и многостранни споразумения в областта на рибарството;

1.  Приветства включването в основния регламент относно ОПОР, за първи път, на глава, посветена на външното измерение, включително на минимални условия за двустранни споразумения, задължение за насърчаване на сътрудничеството между РОУР и съгласуваност между приеманите от тях мерки, изрично позоваване на общи стандарти както в рамките на водите на ЕС, така и извън тях, и заявление, че мерките трябва да се основават на най-добрите налични научни препоръки;

2.  Подчертава колко е важно да се осигури съгласуваност между политиката в областта на рибарството, околната среда и търговията и сътрудничеството за развитие;

3.  Признава значението на поддържането и разширяването на съгласуваността и съвместимостта на съществуващата правна рамка;

4.  Призовава към засилено сътрудничество между органите на Комисията, свързани с рибарството, а именно ГД „Морско дело и рибарство“, ГД „Международно сътрудничество и развитие“ и ГД „Търговия“;

5.  Настоява, че популяризирането от страна на ЕС и партньори, с които ЕС има двустранни и други споразумения, на екологично, социално и икономически устойчиво рибарство, основано на прозрачност и участие на заинтересовани страни от неправителствения сектор, по-специално специалисти, които зависят от риболова за своето препитание, е от съществено значение, за да се обезпечи бъдещето на крайбрежните общности, морската среда, развитието на местна промишленост, заетост, генерирана от риболов, преработка и търговия, и приноса на риболова за продоволствената сигурност;

6.  Настоява върху значението на това да се насърчава защитата на екосистемата и да се поддържат рибните запаси над нивата, позволяващи максимален устойчив улов, тъй като изобилните рибни запаси са важна предпоставка, за да се даде възможност за развитие на крайбрежните рибарски общности на трети държави в съответствие с доброволните насоки на ФАО за гарантиране на устойчив дребномащабен крайбрежен риболов;

7.  Подчертава необходимостта от това да се подкрепи развитието на местните общности, чието препитание зависи най-вече от риболова и от дейностите, свързани с риболовната промишленост; подчертава необходимостта от подкрепа за мерки, които имат за цел насърчаването на трансфера на технологии и на ноу-хау, управление на капацитета, създаване на многостранни партньорства и други инвестиции в полза на риболовната промишленост;

8.  Припомня, че екологичните стандарти, които трябва да се прилагат и към външната политика на ЕС в областта на рибарството, включват прилагане на екосистемен подход към управлението на рибарството заедно с подхода на предпазливост, така че да се възстановяват и поддържат запасите над нивата, позволяващи максимален устойчив улов до 2015 г., по възможност, и най-късно до 2020 г. за всички запаси;

9.  Подчертава, че всички аспекти на външното измерение на ОПОР трябва да бъдат основани на справедливи и взаимно изгодни отношения между ЕС, неговите държави членки и техните партньори в световен мащаб, били те двустранни (СПОУР) или многостранни (РОУР), с цел да се насърчи устойчивото развитие на местната рибна промишленост; подчертава, че този капитал трябва да бъде отразен в търговските споразумения на ЕС с трети държави, в съответствие с изискването за последователност на политиките за развитие;

10.  Призовава Комисията да включи, в рамките на външното измерение на общата политика в областта на рибарството, съображение за най-отдалечените региони, включително двустранни споразумения, подписани с трети държави, за да се гарантира, че местното рибарство в най-отдалечените региони получава ползи;

11.  Отчита работата, извършена от консултативния съвет в областта на далечното плаване при развитието на неговата позиция относно външното измерение на преразгледаната ОПОР и нейното изпълнение, в сътрудничество със заинтересовани страни от трети държави;

12.  Настоява, че в своите външни дейности, свързани с риболова (улов, преработка и пускане на пазара), ЕС трябва да приеме и насърчава най-високите екологични и социални стандарти и да прилага строги и ефективни мерки на контрол и инспектиране, като гарантира прозрачност при всички свои дейности;

13.  Признава ролята на външното измерение на ОПОР за създаването на заетост (както в ЕС, така и другаде) и снабдяването с риба на пазарите на ЕС (и на местните пазари при някои обстоятелства) и като средство, благодарение на което ЕС може да предоставя техническа, финансова и научна подкрепа за трети държави, по‑специално чрез подкрепа за подобренията в областта на научните изследвания, контрола и наблюдението, режимите и развитието на пристанищната инфраструктура;

14.  Приветства значителните подобрения в начина, по който ЕС управлява външното измерение на ОПОР през последните години, по отношение на СПОУР и тяхното изпълнение, в резултат на което флотите на ЕС като цяло са сред най-напредничавите риболовни флоти за далечен риболов, отговарящи на високи социални и екологични стандарти; счита, че ЕС следва да насърчава такива екологични и социални стандарти в международен план чрез РОУР и своята мрежа от СПОУР;

15.  Признава, че когато флотът на ЕС престане да функционира в дадена риболовна зона, риболовните му права могат да се преразпределят между други флотове, които са с много по-ниски стандарти за опазване, управление и устойчивост от зададените и защитавани от ЕС;

16.  Счита, че предоставянето на секторна подкрепа за сектора на риболова в държавите — партньори по СПОУР, играе решаваща роля по отношение на техните нарастващи потребности, свързани с управление на риболова, научноизследователски капацитет, изграждане и поддръжка на инфраструктура и обучение на инспектори в сферата на рибарството и членове на екипажа, както и за подобряване на доставките и наличието на риба, с оглед на продоволствената сигурност на населението в държавите — партньори по СПОУР, чрез предоставяне на подкрепа за работата, извършвана от жените в сектора на рибарството;

17.  Следователно настоява за по-добра връзка между секторната подкрепа, оказвана в рамките на споразумения в областта на рибарството, и наличните инструменти в обхвата на сътрудничеството за развитие, по-специално Европейския фонд за развитие (ЕФР), както и за пълна прозрачност на финансирането на проекти в областта на рибарството и използването на секторна подкрепа, така че да се гарантира правилното използване на средствата на ЕС;

18.  Отново изтъква необходимостта от по-добра научна информация за състоянието на ресурсите и данни за улова/усилието за риболов извън водите на ЕС, особено във водите на определени развиващи се крайбрежни държави, като наличните средства по линия на Европейския фонд за морско дело и рибарство и Европейския фонд за развитие да бъдат използвани за тази цел;

19.  Отбелязва, че според неотдавнашния доклад на Сметната палата относно споразуменията за партньорство в областта на рибарството (СПОР), една от основните цели на тези споразумения е да се ловят само излишни запаси, но това се оказа много трудно за прилагане на практика поради „липса на надеждна информация относно рибните резерви и риболовното усилие на вътрешните риболовни флоти или на други чуждестранни флоти, на които също е бил предоставен достъп от държавите партньори“; подчертава, в тази връзка, значението на надеждни научни данни и независими последващи оценки относно ефективността на СПОР;

20.  Настоява, че ЕС следва да насърчава, чрез своите СПОУР и работата си в РОУР, хармонизирането на условията за достъп до африкански води за всички чуждестранни флоти за улов на риба тон и дребни пелагични и дънни видове с оглед на създаването на благоприятни условия за рибари, които работят по устойчив и отговорен начин;

21.  Призовава за разширяването на независими програми за наблюдение, които да способстват за наблюдението върху рибарството и събирането на научни данни;

22.  Изразява убеждение, че само чрез регионално управление на рибарството, включително програми за наблюдение и инспекции (в пристанищата и в морски води) и системи за контрол на регионално равнище, може да се постигне устойчиво и равномерно използване на далекомигриращи рибни запаси и трансгранично преминаващи и споделени рибни запаси в съответствие с Конвенцията на ООН по морско право и Споразумението на ООН за рибните запаси;

23.  Отбелязва, че правна рамка за регионално управление на далекомигриращи видове, заедно с много други запаси, съществува по линия на РОУР за рибата тон и други РОУР, въпреки че някои рибни запаси остават извън мрежата на РОУР, и приканва настоятелно Комисията да работи с цел гарантиране, че всички релевантни рибни запаси се управляват от РОУР във възможно най-кратък срок;

24.  Призовава Комисията да отпусне повече финансови средства за РОУР, тъй като те са от решаващо значение в борбата с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (ННН риболов);

25.  Изразява загриженост, че някои други видове рибарство, особено на споделени запаси, които не се срещат в открито море, все още не разполагат с ефективен форум за регионално сътрудничество и управление; счита това за сериозен проблем, особено за запасите от дребни океански видове в Западна Африка, с оглед на тяхното стратегическо значение за продоволствената сигурност, съобразно посоченото в неотдавнашното консултативно становище на Международния трибунал по морско право(4);

26.  Настоятелно призовава ЕС да използва своето влияние, за да се гарантира, че всички рибни продукти с регионално измерение са управлявани от РОУР; по-специално настоятелно призовава ЕС да настоява за това, Комитетът по риболова в централната източна част на Атлантическия океан (CECAF) да се превърне в пълноправна РОУР с орган за вземане на решения, а не регионален консултативен орган към ФАО;

27.  Изразява убеждението си, че тъй като флотите на ЕС имат достъп до други видове риболов (например за дънни видове), е необходимо ЕС да насърчава мерки, приложими за всички, за да се гарантира хармоничност между промишлените и непромишлените риболовни флоти, което може да наложи система за зониране, която дава възможност за защита на местния сектор на непромишления риболов;

28.  Призовава за повече изследвания и по-голяма защита на дълбоководните видове и местообитания, по-специално на онези, които са особено чувствителни или основни за устойчивостта на екосистемите в дългосрочен план;

29.  Насърчава Комисията да насърчава по-балансирано разпределение на достъпа в РОУР, като отчита екологичните и социалните последици, потребностите от продоволствена сигурност и стремежа на развиващите се страни към развитие на собственото им рибарство; отбелязва, че преразпределението трябва да включва всички флоти — както флотите за далечен риболов, така и националните флоти, и да се основава на подходящи критерии за разпределение, разработени от съответните РОУР;

30.  Приветства това, че основният регламент изисква всички чуждестранни флоти, които извършват дейност в държава, с която ЕС има СПОУР, да подлежат на сходни условия на достъп, насърчаващи устойчивия риболов, като важна мярка, която гарантира, че другите риболовни флоти за далечен риболов действат при същите стандарти като ЕС, а не ги накърняват; насърчава Комисията да следи стриктно за изпълнението на това изискване;

31.  Призовава ЕС да използва своята мрежа от СПОУР и преговорите в РОУР, за да гарантира, че държавите партньори ограничават достъпа на флоти за далечен риболов до излишъка от запаси съобразно изискванията на Конвенцията на ООН по морско право и ОПОР и съобразно практиката на ЕС, а също така предоставят преференциален достъп за флоти, които прилагат най-устойчиви в екологично и социално отношение практики за съответния регион и запаси;

32.  Изразява загриженост във връзка с евентуалното прекъсване на риболовните дейности в периода между два протокола, когато преговорите по новия протокол се проточат във времето; призовава Комисията да гарантира правната и икономическата сигурност на операторите, като осигури непрекъснатост на риболовните операции в периода между два протокола;

33.  Признава, че е важно да се установи по-широка рамка с развиващите се страни, която обхваща не само рибарството, но и предходните и следващите части от веригата на доставки;

34.  Насърчава ЕС да избягва договарянето на СПОУР с държави, в които корупцията е широко приета;

35.  Признава значението на създаването на по-широка рамка с развиващите се страни, която интегрира рибарството с други теми, свързани с развитието;

36.  Счита, че е важно разрешенията за риболов да се признават по дипломатически канали;

37.  Признава значението на рибарството, особено на непромишления риболов, за развиващите се страни, поради неговия принос за продоволствената сигурност, местната икономика и заетост както за мъжете, така и за жените, без да се засяга ролята на тези промишлени риболовни дейности, които се извършват в рамките на отговорна и прозрачна уредба, за осигуряването на социално-икономическото развитие на крайбрежните райони и доставките на рибни продукти;

38.  Подчертава необходимостта ЕС да спазва своето задължение да насърчава екологосъобразния и социално устойчивия риболов в развиващите се страни чрез всички политики на ЕС, които оказват въздействие върху рибарството в развиващите се страни (помощи, търговия, рибарство);

39.  Подчертава значението на участието на жените в цялата верига на стойността – от финансирането до преработването и/или пускането на пазара на рибни продукти; счита, че насърчаването на достъпа на жените до тези дейности би укрепило тяхното участие в икономическия и социален живот, като по този начин би изпълнило важна роля в преодоляването на неравнопоставеността между половете; настоява да се обръща повече внимание на свързаните с равенството приоритети в отношенията на ЕС с развиващите се страни;

40.  Подчертава необходимостта от насърчаване на местното развитие чрез секторна подкрепа, чрез укрепване на рибарството на държавите партньори, по-специално посредством укрепването на устойчивите аквакултури, развитието и опазването на непромишления риболов, подобряването на научните знания за състоянието на рибните запаси и насърчаването на частни инициативи от страна на местните заинтересовани страни; призовава ЕС, чрез СПОУР, да насърчава доброто управление, по-специално доброто управление на публичните приходи от сектора на рибарството и на финансовите компенсации;

41.  Счита, че ЕС следва да насърчава трети държави, като започне от държавите, с които води преговори по СПОУР, да установят регулаторна рамка за съвместни предприятия на ЕС и други интереси в секторите на улова, преработката и пускането на пазара; счита, че такава рамка е най-доброто средство да се гарантира, че съвместните предприятия са създадени и извършват дейността си в съответствие с високи норми за устойчивост и прозрачност, насърчавани от реформираната ОПОР, като по този начин се предоставя по-добра правна стабилност за интересите на ЕС при оказването на подкрепа за устойчивото развитие на рибарството в трети държави;

42.  Настоява, че прозрачността, отчетността и участието на заинтересованите страни трябва да се разглеждат като ключови елементи на отношенията на ЕС с трети държави в областта на рибарството;

43.  Подчертава, че европейските инвестиции в областта на рибарството в трети държави под формата на съвместни предприятия трябва да бъдат обхванати от ОПОР; подчертава, че чрез своите СПОУР ЕС следва да насърчава диалог с партньорските държави за създаването на регулаторна рамка, за да се гарантира, че съвместните предприятия в секторите на улова, преработката и пускането на пазара, създадени с партньори от ЕС или други държави, работят по прозрачен начин, не се конкурират с местния непромишлен сектор и допринасят за целите на развитие на въпросната държава;

44.  Обръща внимание на доклада на Европейската сметна палата, в който се подчертава, че недостатъчното използване на квотите тонаж, определени с наскоро приети протоколи, води до високи разходи; поради тази причина приканва Комисията да избягва, доколкото е възможно, излишните разходи за бюджета на ЕС в тази област;

45.  Счита, че Парламентът следва да изпълнява по-активна роля от предвидената в рамките на действащата процедура за одобрение, и настоява той да бъде незабавно и изчерпателно информиран на всички етапи на процедурите във връзка със сключването или подновяването на СПОР с цел повишаване на прозрачността и демократичната отчетност на протоколите;

46.  Признава значението на външното измерение на ОПОР за създаването на работни места както в ЕС, така и в държавите партньори, включително чрез наемане на местни екипажи в контекста на СПОУР; насърчава, когато е възможно, плавателните съдове от ЕС да разтоварват улова си в държавите партньори за първоначалната преработка; призовава в европейската нормативна уредба в областта на рибарството (по-специално по отношение на Конвенция № 188 на Международната организация на труда) и в СПОУР да бъдат включени инструменти за защита на работниците и за достойни условия на труд, за да се гарантират еднакви условия на труд, възнаграждение, защита на правата на работниците и ниво на обучение на гражданите на ЕС и гражданите на други държави;

47.  Горещо приветства разпоредбите за прозрачност, предвидени в последния протокол с Мавритания, по силата на които държавата се задължава да публикува всички споразумения с държави или частноправни субекти, предоставящи на чуждестранни плавателни съдове достъп до нейната изключителна икономическа зона (ИИЗ), и настоява такива разпоредби за прозрачност да бъдат включени във всички СПОУР;

48.  Горещо приветства също така факта, че протоколът с Мавритания предоставя на флота на ЕС приоритетен достъп на излишъка от рибни запаси в тази държава, и насърчава Комисията да следва този пример при договарянето на протоколи с други трети държави, като отчита строгите изисквания за устойчивост, на които трябва да отговаря флотът на ЕС;

49.  Силно насърчава Комисията да гарантира включването на сходни разпоредби за прозрачност в други бъдещи протоколи, което ще повиши значително прозрачността по отношение на общото риболовно усилие и условията на достъп; призовава за публикуването на информация относно общия улов от плавателните съдове на всички флоти, които имат разрешение за риболов във водите на Мавритания, и свързаните условия за достъп;

50.  Призовава Комисията, в контекста на международните органи, с които има отношения, да насърчава други трети държави също да публикуват условията по споразумения, подписани с други държави или частноправни субекти, включително данните на плавателните съдове с разрешение за риболов, техните дейности и улов; също така насърчава третите държави да спазват резолюциите на РОУР, които насърчават прозрачността в споразуменията в областта на рибарството;

51.  Насърчава други трети държави да вземат под внимание препоръките, резолюциите и решенията на РОУР за повишаване на прозрачността на споразуменията в областта на рибарството в съответните ИИЗ;

52.  Счита, че Комисията следва възможно най-скоро да подобри прозрачността, като създаде база от данни, която обхваща всички частни споразумения между или от името на корабособственици от ЕС и местни или регионални органи на трети държави, които са свързани с достъп до риболовните зони на трети държави, включително условията за достъп, допустимия капацитет на флотите, данните на плавателните съдове и последващите риболовни дейности, като тази база от данни следва да бъде обществено достъпна, с изключение на тези части, които съдържат чувствителна търговска информация;

53.  Отбелязва, че корабособствениците подписват частни споразумения с правителствата на трети държави, които са извън обхвата на ОПОР; изразява загриженост във връзка с това, че Комисията не бива системно уведомявана за такива споразумения; изразява загриженост във връзка с това, че при определени обстоятелства това би могло да доведе до нелоялна конкуренция с местните риболовни общности на развиващите се страни, както и с корабособствениците от ЕС, които извършват дейност съгласно двустранни споразумения;

54.  Счита, че плавателните съдове, които осъществяват риболов съобразно разпоредбите на СПОУР, но не изпълняват своите задължения, като например задължението да предоставят на държавата членка на произход данните, които се изискват съобразно условията за разрешението им за риболов, следва да подлежат на санкциите, предвидени в Регламента за контрол и Регламента относно ННН риболова, включително, когато е целесъобразно, отказ за издаване на разрешение за риболов;

55.  Изразява съжаление във връзка с това, че предишните оценки на размера на външния флот са използвали различни определения на типовете плавателни съдове, които да бъдат включени, което е довело до несъпоставимост на съществуващите данни, което пък прави невъзможен анализа на размера на флотите и развитието им във времето, с което силно се ограничава прозрачността; насърчава Комисията да изготви дефиниция за външния флот, която включва всички плавателни съдове, извършващи дейност извън водите на ЕС, като същевременно се отдава дължимото внимание на съответните особености на северните споразумения, така че да се позволи сравнение за минали периоди;

56.  Отбелязва, че въпреки ролята на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM) различията в правилата, прилагани за флотите на ЕС и флотите на трети държави, действащи в едни и същи риболовни зони, причиняват значителни проблеми за рибарите от ЕС; счита, че е необходимо ЕС да увеличи усилията си в Средиземноморския басейн посредством по-тясно сътрудничество с местните органи, регионалните организации, научните институции, обсерваториите и националните клъстери в областта на рибарството; счита, че ЕС следва да играе роля при разрешаването на конфликти между плавателни съдове в Средиземно море, и призовава Комисията да обмисли възможността за предоставяне на подкрепа и помощ за рибари, които често се конфронтират с плавателни съдове на трети държави, както и да установи по-тясно сътрудничество с държавите по южните брегове на Средиземно море;

57.  Приветства неотдавнашното публикуване на имената на плавателни съдове под флага на ЕС, които имат разрешение за риболов извън водите на ЕС, и настоява Комисията да публикува задължително такава информация, като включва данни относно техните дейности и улов;

58.  Отбелязва, че прозрачността е предварително условие за провеждане на консултации със заинтересованите страни в областта на рибарството, особено специалистите, чието препитание зависи от риболова, както и за тяхното информирано участие; счита, че тези консултации и участие следва да се насърчават в СПОУР, включително при договарянето на споразумения и протоколи, тяхното изпълнение, разпределението и използването на секторна подкрепа, работата в рамките на РОУР и изпълнението на проектите за сътрудничество за развитие;

59.  Отбелязва, че основният регламент включва разпоредба, която изисква от плавателните съдове, които напускат и след това се връщат към регистъра на ЕС, да предоставят информация относно дейностите преди връщането си; счита, че това изискване следва да бъде засилено, така че цялата история във връзка с флаговете да бъде представена пред Комисията и да бъде включена в базата данни на регистъра на риболовния флот на Общността преди приемането на плавателния съд в регистъра;

60.  Признава работата, извършена от ЕС в борбата срещу ННН риболова, който е заплаха за рибните запаси и представлява нелоялна конкуренция спрямо рибарите, законно упражняващи дейност; признава приноса на Регламента относно ННН риболова за насърчаването на устойчивия риболов по света; счита, че благодарение на своята централна роля като водещ пазар за риба в света ЕС може да осигури подкрепа от други държави, включително държави, с които е сключил СПОУР, както и от международни участници, за да се гарантира общ подход и ефективен глобален режим за борба с ННН риболова;

61.  Насърчава разработването на единна международна система за регистриране на всички плавателни съдове, плаващи в международни води;

62.  Настоява, че Регламентът относно ННН риболова трябва да се прилага строго, обективно и прозрачно, по недискриминационен и хармонизиран начин, за да се насърчават еднакви условия на конкуренция между флотите и държавите, и насърчава Комисията и държавите членки да се придържат към това; освен това счита, че за да се гарантира успехът на регламента, той не трябва да зависи от краткосрочните нужди на политиката на ЕС в областта на търговията или да се използва от риболовните интереси на ЕС като инструмент за несправедливо подобряване на конкуренцията;

63.  Призовава Комисията да проучи възможността за включване на разпоредби, свързани с условията на труд, в Регламента относно ННН риболова;

64.  Подчертава, че СПОУР следва също да осигуряват пълната проследяемост на продуктите от морски риболов;

65.  Счита, че двустранните и многостранните търговски споразумения, по които ЕС води преговори, следва да насърчават устойчиви в екологично отношение и социално справедливи условия за производството на продукти от риболов в съответните трети държави, посредством прилагането на подходящи количествени и качествени ограничения за достъп до пазара на ЕС, така че да не се подкопава отбелязаният напредък в борбата с ННН риболова по силата на този регламент; счита също така, че тези условия следва да бъдат изискване за пускането на европейския пазар на всички рибни или получени от риболов продукти, и че такива продукти, за които няма гаранции, че отговарят на тези условия или на изискванията за защита на потребителите, не следва да бъдат допускани до европейския пазар;

66.  Счита, че икономическите, социалните и екологичните условия, при които предимно са извършени събирането и преработката на риба, следва да бъдат ясни за потребителите;

67.  Предлага разпоредбите на двустранните и многостранните търговски споразумения да включват изрично позоваване на Регламента относно ННН риболова, включително стандартите, съдържащи се в него; съветва Комисията да предлага прекратяването на търговските отношения с трети държави, идентифицирани съобразно член 31 на Регламента относно ННН риболова;

68.  Настоятелно призовава Комисията да въведе в Регламента относно ННН риболова система, подобна на интегрираната компютризирана ветеринарна система (TRACES), за да проверява и съпоставя данните, отнасящи се до сертификатите за улов и плавателните съдове, или да установи минимален процент за проверка на вноса на преработени продукти;

69.  Счита, че е важно да се изготвят подробни указания и да се наблюдават усилията на държавите, получили жълти или червени картони;

70.  Приветства включването на риболовните плавателни съдове като уязвими плавателни съдове в рамките на изпълнението на операция ATALANTA и призовава флотът на ЕС да продължи да получава подкрепа и защита;

71.  Счита, че преговорите на ООН за създаването на нова система за международното управление на океаните в области извън националната юрисдикция трябва да имат за цел постигането на режим, който позволява проучването и справедливото, устойчиво и предпазливо използване на ресурсите в международни океански води, включително продължаващата работа за идентифициране на морските зони от екологично или биологично значение с оглед на изграждането на съгласувана мрежа от защитени морски зони;

72.  Припомня задължението на Комисията, в качеството ѝ на пазител на Договорите, да гарантира, че държавите членки изпълняват своите задължения за полагане на дължима грижа по отношение на външните дейности на своите граждани и плавателни съдове, и призовава ЕС да вземе предвид неотдавнашното консултативно становище на Международния трибунал по морско право, в което ЕС се определя като държава на знамето в контекста на двустранните споразумения;

73.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22.
(2)ОВ L 149, 20.5.2014 г., стр. 1.
(3)ОВ C 419, 16.12.2015 г., стр. 175.
(4)Консултативно становище на Международния трибунал по морско право от 2 април 2015 г. в отговор на искането на Подрегионалната комисия за риболова (SRFC): https://www.itlos.org/fileadmin/itlos/documents/cases/case_no.21/advisory_opinion/C21_AdvOp_02.04.pdf

Правна информация