Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 28 април 2016 г. - БрюкселОкончателна версия
Споразумение за общо авиационно пространство между ЕС и Грузия (присъединяване на Хърватия) ***
 Евро-средиземноморско споразумение за въздухоплавателни услуги между ЕС и Израел (присъединяване на Хърватия) ***
 Конвенция за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации (присъединяване на Хърватия) *
 Искане за снемане на имунитета на Болеслав Г. Пеха
 Защита на висшия интерес на детето в ЕС въз основа на петиции, отправени до Европейския парламент
 Агенция за железопътен транспорт на ЕС ***II
 Оперативна съвместимост на железопътната система в рамките на Европейския съюз ***II
 Безопасност на железопътния транспорт ***II
 Индекси, използвани като референтни показатели за целите на финансови инструменти и финансови договори ***I
 Освобождаване от отговорност за 2014 г. — Общ бюджет на Европейския съюз — Kомисия и изпълнителни агенции
 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2014 г.: Специални доклади на Европейската сметна палата относно освобождаването от отговорност на Комисията за 2014 г.
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Осми, девети, десети и единадесети ЕФР
 Освобождаване от отговорност за 2014 г. — Общ бюджет на Европейския съюз — Европейски парламент
 Освобождаване от отговорност за 2014 г. — Общ бюджет на Европейския съюз — Европейски съвет и Съвет
 Освобождаване от отговорност за 2014 г. — Общ бюджет на Европейския съюз — Съд на Европейския съюз
 Освобождаване от отговорност за 2014 г. — Общ бюджет на Европейския съюз — Сметна палата
 Освобождаване от отговорност за 2014 г. — Общ бюджет на Европейския съюз — Европейски икономически и социален комитет
 Освобождаване от отговорност за 2014 г. — Общ бюджет на Европейския съюз — Комитет на регионите
 Освобождаване от отговорност за 2014 г. — Общ бюджет на Европейския съюз — Европейска служба за външна дейност
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Общ бюджет на Европейския съюз — Европейски омбудсман
 Освобождаване от отговорност за 2014 г. — Общ бюджет на Европейския съюз — Европейски надзорен орган по защита на данните
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Постижения, финансово управление и контрол на агенциите на ЕС
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER)
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Служба на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС)
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Център за преводи за органите на Европейския съюз
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Европейски център за развитие на професионалното обучение
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Европейски полицейски колеж (CEPOL)
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Европейска агенция за авиационна безопасност (AESA)
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (EASO)
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Европейски банков орган (ABE)
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC)
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Европейска агенция по химикали (ECHA)
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Европейска агенция за околната среда
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Европейска агенция за контрол на рибарството (AECP)
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Европейски орган за безопасност на храните (EFSA)
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Европейски институт за равенство между половете (EIGE)
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (AEAPP)
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Европейски институт за иновации и технологии (EIT)
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Европейска агенция по лекарствата
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Европейски център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Европейска агенция за морска безопасност (AESM)
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Агенция на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA)
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Европейска железопътна агенция (AFE)
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Европейски орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП)
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Европейска фондация за обучение (ETF)
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Европейска агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в областта на свободата, сигурността и правосъдието (eu‑LISA)
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Европейска агенция за безопасност и здраве при работа
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Агенция за снабдяване към Евратом (ЕСА)
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound)
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Европейско звено за съдебно сътрудничество (Евроюст)
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Европейска полицейска служба (Европол)
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Агенция на Европейския съюз за основните права
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (FRONTEX)
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Европейска агенция за ГНСС (GSA)
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Съвместно предприятие ARTEMIS
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Съвместно предприятие „Чисто небе"
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Съвместно предприятие ECSEL
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Съвместно предприятие ENIAC
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Съвместно предприятие „Горивни клетки и водород“
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Съвместно предприятие за изпълнение на втората инициатива за иновативни лекарства
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Международна организация по термоядрена енергия „ITER“
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Съвместно предприятие SESAR
 Годишен доклад за 2014 г. на Европейската инвестиционна банка
 Нападенията над болници и училища като нарушения на международното хуманитарно право
 Публичен достъп до документи за 2014 и 2015 г.
 Жените домашни помощници и полагащи грижи лица в ЕС
 Равенство между половете и предоставяне на възможности за заемане на ръководни длъжности на жените в ерата на цифровите технологии

Споразумение за общо авиационно пространство между ЕС и Грузия (присъединяване на Хърватия) ***
PDF 451kWORD 62k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 28 април 2016 г. относно проекта на решение на Съвета за сключването от името на Европейския съюз и на неговите държави членки на Протокол за изменение на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Грузия, от друга страна, във връзка с присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (12227/2014 – C8-0035/2015 – 2014/0134(NLE))
P8_TA(2016)0138A8-0128/2016

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (12227/2014),

—  като взе предвид проекта на Протокола (12226/2014),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 100, параграф 2, както и с член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на ЕС (C8‑0035/2015),

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинеи, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по транспорт и туризъм (A8‑0128/2016),

1.  Дава своето одобрение за сключването на Протокола;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Грузия.


Евро-средиземноморско споразумение за въздухоплавателни услуги между ЕС и Израел (присъединяване на Хърватия) ***
PDF 452kWORD 61k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 28 април 2016 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване, от името на Европейския съюз и неговите държави членки, на Протокол за изменение на Евро-средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и правителството на Държавата Израел, от друга страна, с оглед на присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (12265/2014 – C8-0102/2015 – 2014/0187(NLE))
P8_TA(2016)0139A8-0129/2016

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (12265/2014),

—  като взе предвид проекта на Протоколa (12264/2014),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 100, параграф 2, както и с член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на ЕС (C8-0102/2015),

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинеи, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по транспорт и туризъм (A8‑0129/2016),

1.  Дава своето одобрение за сключването на Протокола;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Европейския парламент на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Държавата Израел.


Конвенция за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации (присъединяване на Хърватия) *
PDF 452kWORD 62k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 28 април 2016 г. относно препоръката за решение на Съвета относно присъединяването на Република Хърватия към Конвенцията от 18 декември 1997 г., съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации (COM(2015)0556 – C8-0376/2015 – 2015/0261(NLE))
P8_TA(2016)0140A8-0054/2016

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид препоръката на Комисията до Съвета (COM(2015)0556),

—  като взе предвид член 3, параграфи 4 и 5 от Акта за присъединяване на Република Хърватия, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C8‑0376/2015),

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8‑0054/2016),

1.  Одобрява препоръката на Комисията;

2.  Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

3.  Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.


Искане за снемане на имунитета на Болеслав Г. Пеха
PDF 473kWORD 69k
Решение на Европейския парламент от 28 април 2016 г. относно искане за снемане на имунитета на Болеслав Г. Пеха (2015/2339(IMM))
P8_TA(2016)0141A8-0152/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид искането за снемане на имунитета на Болеслав Г. Пеха, изпратено на 29 октомври 2015 г. от Главния прокурор на Република Полша във връзка с възбуждане на производство от страна на полския Главен инспекторат по пътен транспорт (с реф. № CAN-PST-SCW.7421.653220.2014.13.A.0475) и обявено на пленарното заседание от 23 ноември 2015 г.,

—  като взе предвид факта, че Болеслав Г. Пеха се отказа от правото си да бъде изслушан в съответствие с член 9, параграф 5 от Правилника за дейността,

—  като взе предвид член 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

—  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г., 6 септември 2011 г. и 17 януари 2013 г.(1),

—  като взе предвид член 105, параграф 2 и член 108 от Конституцията на Република Полша, както и член 7б, параграф 1 и член 7в, параграф 1 от Закона от 9 май 1996 г. относно изпълнението на задълженията на депутат в полския Сейм или Сенат,

—  като взе предвид член 5, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 9 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8‑0152/2016),

A.  като има предвид, че Главният прокурор на Република Полша изпрати искане от страна на полския Главен инспекторат по пътен транспорт за снемане на имунитета на избран в Полша член на Европейския парламент, Болеслав Г. Пеха, във връзка с нарушение в съответствие с член 92а от Кодекса на административните нарушения от 20 май 1971 г. във връзка с член 20, параграф 1 от Закона за движението по пътищата от 20 юни 1997 г., и че по-конкретно предполагаемото нарушение се отнася до превишена скорост в застроен район;

Б.  като има предвид, че член 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз гласи, че членовете на Европейския парламент притежават на територията на своята собствена държава имунитетите, предоставяни на членовете на националния парламент;

В.  като има предвид, че член 105, параграф 2 и член 108 от Конституцията на Република Полша гласят, че член на Сейма или на Сената не се подвежда под наказателна отговорност без съгласието съответно на Сейма или на Сената;

Г.  като има предвид, че във връзка с това Европейският парламент е компетентен да реши дали имунитетът на Болеслав Г. Пеха да бъде свален или не;

Д.  като има предвид, че предполагаемото нарушение е било извършено преди Болеслав Г. Пеха да стане член на Европейския парламент и че въпросното нарушение е било извършено по времето, когато Болеслав Г. Пеха е бил сенатор в Полша; като има предвид, че поради това то няма пряка или очевидна връзка с изпълнението от страна на Болеслав Г. Пеха на задълженията му на член на Европейския парламент;

Е.  като има предвид, че в отговор на започнатата процедура Болеслав Г. Пеха е изпратил до полския Главен инспекторат по пътен транспорт декларация, с която е приел да заплати глобата за нарушението, определено в член 92а от Кодекса на административните нарушения; като има предвид, че в настоящия случай е трудно да се установи наличие на fumus persecutionis, т.е. достатъчно сериозно и точно предположение, че искането е внесено с намерение да се навреди на политическата дейност на съответния член на ЕП;

1.  Решава да снеме имунитета на Болеслав Г. Пеха;

2.  Възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на компетентния орган на република Полша и на Болеслав Г. Пеха.

(1) Решение на Съда от 12 май 1964 г., Wagner/Fohrmann и Krier, 101/63, ECLI:EU:C:1964:28; решение на Съда от 10 юли 1986 г., Wybot/Faure и други, 149/85, ECLI:EU:C:1986:310; решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г., Mote/Парламент, T‑345/05, ECLI:EU:T:2008:440; решение на Съда от 21 октомври 2008 г., Marra/De Gregorio и Clemente, C‑200/07 и C‑201/07, ECLI:EU:C:2008:579; решение на Общия съд от 19 март 2010 г., Gollnisch/Парламент, T-42/06, ECLI:EU:T:2010:102; решение на Съда от 6 септември 2011 г., Patriciello, C‑163/10, ECLI: EU:C:2011:543; решение на Общия съд от 17 януари 2013 г., Gollnisch/Парламент, T‑346/11 и T‑347/11, ECLI:EU:T:2013:23.


Защита на висшия интерес на детето в ЕС въз основа на петиции, отправени до Европейския парламент
PDF 551kWORD 86k
Резолюция на Европейския парламент от 28 април 2016 г. относно защита на най‑добрия интерес на детето в ЕС въз основа на петициите, адресирани до Европейския парламент (2016/2575(RSP))
P8_TA(2016)0142B8-0487/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 228 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 81, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 24 от нея,

—  като взе предвид членове 8 и 20 от Конвенцията на ООН за правата на детето, които подчертават задължението на правителствата за защита на самоличността на детето, включително неговите семейни отношения,

—  като взе предвид Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г., и по‑специално член 37, буква б) от нея,

—  като взе предвид Хагската конвенция от 29 май 1993 г. за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000(1) (Брюксел ІІа),

—  като взе предвид програмата на ЕС за правата на детето (COM(2011)0060),

—  като взе предвид насоките, разработени в документа за обсъждане за 9-ото издание на Европейския форум за правата на детето,

—  като взе предвид картографирането на системите за закрила на детето, извършено от Агенцията за основните права,

—  като взе предвид многобройните петиции относно практиките на органите за закрила на детето и защитата на правата на децата, упражняването на родителските права върху детето, отвличането на деца и грижите за децата, които комисията по петиции е получила през годините от различните държави – членки на ЕС, както и препоръките, направени в докладите от констативните посещения в Германия (23—24 ноември 2011 г.) (германска служба за младежта Jugendamt), Дания (20—21 юни 2013 г.) (социални служби) и Обединеното кралство (5—6 ноември 2015 г.) (осиновявания без съгласие),

—  като взе предвид ролята и дейността на медиатора на Европейския парламент по международно отвличане на деца от родител,

—  като взе предвид член 216, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че най-добрият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение при всички решения, свързани с въпроси относно грижите за децата, на всички равнища;

Б.  като има предвид, че ЕС може да приема мерки, свързани със семейното право, които имат трансгранично значение (член 81, параграф 3 от ДФЕС), включително в областта на осиновяването;

В.  като има предвид, че увеличената мобилност в рамките на ЕС води до увеличаване на броя на трансграничните проблеми относно закрилата на детето, свързани с отнемане на родителски права;

Г.  като има предвид, че въпросите, свързани с упражняване на родителски права над детето, имат значително отражение върху живота на всеки човек, както и върху обществото като цяло, и като има предвид, че регламентът Брюксел IIa не е без недостатъци, и следователно предстоящото преразглеждане е добра възможност за засилване на неговите разпоредби;

Д.  като има предвид, че упражняването на основно право, каквото са свободата на движение и на пребиваване, не следва да води до по-голяма заплаха за правото на детето на семеен живот;

Е.  като има предвид, че децата, чиито родители упражняват своето право на свободно движение, имат право да поддържат редовно лични отношения и преки контакти с родителите си, освен ако това противоречи на интереса на детето в съответствие с член 24 от Хартата на основните права;

1.  Припомня, че големият брой получени петиции по дела, свързани с деца, показва, че има сериозни проблеми с прилагането на регламента Брюксел IIa;

2.  Счита, че всички системи за закрила на детето следва да имат функциониращи транснационални и трансгранични механизми, които вземат предвид особеностите на трансграничните конфликти;

Закрила на детето и съдебно сътрудничество в ЕС

3.  Призовава държавите членки да въведат системи за наблюдение и оценка (със съответните социално-икономически статистически данни и статистическа информация с разбивка по гражданство) в национална координационна рамка за трансграничните дела, свързани с деца; препоръчва Комисията да координира предаването на информация между съответните органи на държавите членки;

4.  Призовава Съвета да докладва за конкретните дейности, които се изпълняват от държавите членки, с цел да се постигне взаимодействие между 28-те национални системи за закрила на детето;

5.  Призовава за ясно определение на понятието „обичайно местопребиваване“ в преработения регламент Брюксел IIa;

6.  Подчертава задължението на националните органи, посочено в регламента Брюксел IIa, за признаване и изпълнение на решения, постановени в друга държава членка по дела, свързани с деца; призовава държавите членки да увеличат и да подобрят сътрудничеството между съдебните си органи по дела, свързани с деца;

7.  Призовава Комисията и държавите членки да съфинансират и да насърчават създаването на платформа за предоставяне на помощ на граждани на държави, които не са членки на ЕС, при семейни производства, както и на единна европейска телефонна линия за случаи на отвличане или малтретиране на деца, както и консултации относно производствата, свързани с грижи и осиновяване;

8.  Призовава Комисията да предостави ясно и леснодостъпно ръководство с практическа информация за гражданите на ЕС относно институционалните договорености за закрила на детето, особено по отношение на осиновяването или настаняването без съгласие на родителите и относно правата на родителите в различните държави членки;

Роля на социалните служби в областта на закрилата на детето

9.  Призовава държавите членки да предприемат превантивен подход и да гарантират подходящи и добре обезпечени с ресурси политики за избягване на съдебни производства във връзка с грижи, когато е възможно, чрез въвеждане на процедури за ранно предупреждение и механизми за наблюдение и предоставяне на адекватна подкрепа за семействата като основните фактори, полагащи грижи, особено в уязвими общности, в които социалната изолация представлява риск;

10.  Подчертава, че подходящата оценка на индивидуални случаи по въпроси, свързани със семейството, не следва да бъде възпрепятствана от бюджетни съкращения вследствие на мерки за финансови ограничения, особено в случаите, отнасящи се до качеството на социалните услуги;

11.  Призовава Комисията и държавите членки да осигуряват специализирано обучение и образование за социалните работници и всички други специалисти, които се занимават с трансгранични случаи, в които участва дете;

12.  Призовава съответните органи на държава членка, която възнамерява да изпрати социални работници, за да разследват даден случай за осиновяване или настаняване в друга държава членка, да уведомяват органите на тази държава членка, че ще бъде проведено такова разследване;

Съдебни производства, свързани с грижи за деца

13.  Приканва държавите членки да определят специализирани състави в семейноправните съдилища или трансграничните органи за медиация, които да разглеждат трансгранични случаи, свързани с деца; подчертава, че подходящото наблюдение на положението след постановяването на съдебно решение е от основно значение, включително при контакт с родителите;

14.  Призовава държавите членки систематично да прилагат разпоредбите на Виенската конвенция от 1963 г. и да гарантират, че посолствата или консулските представителства са информирани от самото начало за всички производства, отнасящи се до грижи за деца, в които участват техни граждани, както и че те разполагат с пълен достъп до съответните документи; предлага на консулските органи да следва да е разрешено да присъстват на всеки етап от производството;

15.  Призовава държавите членки да гарантират права на редовни посещения на родителите, освен в случаите, в които това може да накърни най-добрия интерес на детето, и да позволят на родителите да използват майчиния си език с децата си по време на посещенията;

16.  Препоръчва държавите членки да осигурят на родителите от самото начало и във всеки етап на производствата, свързани с деца, пълна и ясна информация относно производствата и относно възможните последствия; призовава държавите членки да информират родителите за правилата относно правна подкрепа и помощ, например като им предоставят списък на двуезични специализирани адвокати и като им предложат устен превод, за да се избегнат случаи, в които родителите дават своето съгласие, без да разбират напълно последиците от ангажиментите, които са поели; препоръчва също да се предостави адекватна подкрепа на родителите, които имат затруднения с грамотността;

17.  Препоръчва установяване на минимални стандарти за изслушването на дете в национални гражданскоправни производства в съответствие с член 24 от Хартата на основните права;

18.  Препоръчва отделни изслушвания на родителите и децата пред съдия, експерт или социален работник с цел да се избегне децата да се влияят или да станат жертва на конфликти на лоялност;

19.  Препоръчва да бъдат определени прагове за продължителността на всеки етап в трансграничните производства, свързани с грижа за деца, така че членовете на разширеното семейство на детето да разполагат с достатъчно време да се представят и да подадат молба за осиновяване на детето, или родителите да могат да разгледат проблемите и да предложат устойчиви алтернативи, преди да бъде взето окончателното решение относно осиновяване; счита, че преди да бъде определено постоянно решение като осиновяване, трябва да бъде извършена подходяща повторна оценка на положението на биологичното семейство;

20.  Призовава държавите членки да дадат на родителите, страдащи от пристрастяване към алкохол или наркотична зависимост, разумен срок, в който да имат възможност да се възстановят, преди съдът да вземе окончателно решение относно осиновяването на тяхното дете;

21.  Призовава Комисията да обърне специално внимание на препоръките, получени относно трансгранична медиация от всички съответни заинтересовани страни на национално и европейско равнище;

Настаняване на детето и осиновяване

22.  Посочва, че в рамките на ЕС не съществува механизъм за автоматично признаване на националните разпореждания за осиновяване, издадени в други държави членки; призовава държавите членки и Комисията да регламентират признаването на националното осиновяване, като се вземе предвид най-добрият интерес на детето и при надлежно зачитане на принципа на недискриминация;

23.  Призовава държавите членки да насърчават държавите, които не са страни по Хагската конвенция от 1993 г., да се присъединят към нея, като това ще гарантира, че всички деца се ползват от еднакви стандарти и ще спомогне за избягване на успоредна система с по-малко гаранции; призовава държавите членки да избягват тежката бюрокрация в процеса на признаването на международни осиновявания, които вече са признати в друга държава членка;

24.  Подчертава, че е важно във всеки вид договореност за приемане или осиновяване на децата да бъде предложено настаняването, което им предлага най-добрите възможности да поддържат връзки със своята културна среда и да изучават и използват майчиния си език; призовава органите на държавите членки, които участват в процедури, свързани с грижи за децата, да полагат всички възможни усилия, за да предотвратят разделянето на братя и сестри;

25.  Призовава държавите членки да обърнат специално внимание и да предоставят подкрепа на родители, особено жени, които са станали жертви на домашно насилие като деца или като възрастни, за да не станат те отново жертви, като автоматично се отнемат родителските права върху децата им;

Трансгранично отвличане на дете от родител

26.  Призовава Комисията да оповести резултатите, постигнати при насърчаването на трансграничното сътрудничество при случаи на отвличане на деца, което е обявено за приоритет в програмата на ЕС за правата на детето;

27.  Призовава Съвета да докладва за постигнатите резултати в създаването на системи за предупреждение при отвличане на деца с трансгранични последици и за сключване на съответните споразумения за сътрудничество при трансгранични случаи на отвличане въз основа на насоките на Комисията;

o
o   o

28.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 338, 23.12.2003 г., стр. 1.


Агенция за железопътен транспорт на ЕС ***II
PDF 467kWORD 70k
Резолюция
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 28 април 2016 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕО) № 881/2004 (10578/1/2015 – C8–0415/2015 – 2013/0014(COD))
P8_TA(2016)0143A8-0073/2016

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (10578/1/2015 – C8‑0415/2015),

—  като взе предвид мотивираните становища, изпратени в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност от Сейма на Република Литва, Сената на Румъния и Риксдага на Кралство Швеция, в които се посочва, че проектът на законодателен акт не е съобразен с принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юли 2013 г(1).,

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 8 октомври 2013 г.(2),

—  като взе предвид позицията си на първо четене(3) относно предложението на Комисията до Парламента и Съвета (COM(2013)0027),

—  като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 76 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по транспорт и туризъм (A8–0073/2016),

1.  Одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.  Приема за сведение декларациите на Комисията, приложени към настоящата резолюция;

3.  Отбелязва, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

4.  Предлага актът да бъде посочван като „ Регламент Зиле-Матис относно Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕО) № 881/2004(4);

5.  Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета, съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;

6.  Възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

7.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Изявление на Комисията относно управителния съвет на Европейската железопътна агенция (ERA), и процедурата за подбора и освобождаването от длъжност на изпълнителния директор

Комисията изразява съжаление от факта, че в сравнение с първоначалното предложение, представено от Комисията, договореният текст за новия регламент за ERA се отклонява от основните разпоредби, договорени в рамките на общия подход по въпросите на децентрализираните агенции на ЕС, от Европейския парламент, Съвета и Комисията през 2012 г. Това се отнася за броя на представителите на Комисията в управителния съвет и за процедурата за подбора и освобождаването от длъжност на изпълнителния директор. Комисията изтъква по-специално, че назначаването на наблюдател измежду членовете на управителния съвет за следене на процедурата за подбор, прилагана от Комисията за назначаването на изпълнителния директор, не следва да води до дублиране на ролите в процедурите за подбор и назначаване (член 51, параграф 1).

Изявление на Комисията относно необходимите бюджетни ресурси

По четвъртия пакет от законодателни актове в областта на железопътния транспорт бяха предоставени нови правомощия на Европейската железопътна агенция (ERA), по‑специално правомощието да издава пряко на сектора разрешения за возила и сертификати за безопасност. Не може да се изключи, че в преходния период ERA все още няма да получава приходи от такси и налози, а същевременно ще трябва да наема и обучава персонал. С оглед да се избегнат смущения на пазара на железопътни услуги, Комисията ще положи усилия да задели необходимите бюджетни средства за покриване на разходите за съответния персонал.

(1) ОВ С 327, 12.11.2013 г., стр. 122.
(2) OВ C 356, 5.12.2013 г., стр. 92.
(3) Приети текстове от 26.2.2014 г., P7_TA(2014)0151.
(4) Робертс Зиле и Анрийс Матис водиха преговорите относно акта съответно от името на Парламента и на Съвета.


Оперативна съвместимост на железопътната система в рамките на Европейския съюз ***II
PDF 466kWORD 68k
Резолюция
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 28 април 2016 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета относно оперативната съвместимост на железопътната система в рамките на Европейския съюз (преработен текст) (10579/1/2015 – C8-0416/2015 – 2013/0015(COD))
P8_TA(2016)0144A8-0071/2016

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (10579/1/2015 – C8‑0416/2015),

—  като взе предвид мотивираните становища, внесени в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност от литовския парламент и шведския парламент, в които се посочва, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юли 2013 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 7 октомври 2013 г.(2),

—  като взе предвид позицията си на първо четене(3) относно предложението на Комисията до Парламента и Съвета (COM(2013)0030),

—  като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 76 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по транспорт и туризъм (A8‑0071/2016),

1.  Одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.  Приема за сведение декларацията на Комисията, приложена към настоящата резолюция;

3.  Отбелязва, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

4.  Предлага актът да бъде посочван като „Директивата на Билбао Барандика и Матис относно оперативната съвместимост на железопътната система в рамките на Европейския съюз (преработена версия)“(4);

5.  Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета, съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;

6.  Възлага на своя генерален секретар да подпише акта след проверка на надлежното изпълнение на всички процедури и да пристъпи заедно с генералния секретар на Съвета към публикуването му, заедно с изявлението на Комисията във връзка с него, в Официален вестник на Европейския съюз;

7.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Изявление на Комисията относно обяснителните документи

Комисията припомня, че Европейският парламент, Съветът и Комисията потвърдиха в своята съвместна политическа декларация от 27 октомври 2011 г. относно обяснителните документи, че информацията, която държавите членки предоставят на Комисията по отношение на транспонирането на директивите в националното право „трябва да бъде ясна и точна“ с цел да се улесни Комисията при изпълнението на нейната задача да следи за прилагането на правото на Съюза. В настоящия случай обяснителни документи биха могли да бъдат полезни за тази цел. Комисията съжалява, че окончателният текст не съдържа разпоредби в този смисъл.

(1) OВ C 327, 12.11.2013 г., стр. 122.
(2) OВ C 356, 5.12.2013 г., стр. 92.
(3) Приети текстове от 26.2.2014 г., P7_TA(2014)0149.
(4) Исаскун Билбао Барандика и Анрийс Матис водиха преговорите относно акта съответно от името на Парламента и на Съвета.


Безопасност на железопътния транспорт ***II
PDF 466kWORD 66k
Резолюция
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 28 април 2016 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемането на Директива на Европейския парламент и на Съвета относно безопасността на железопътния транспорт (преработен текст) (10580/1/2015 – C8-0417/2015 – 2013/0016(COD))
P8_TA(2016)0145A8-0056/2016

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (10580/1/2015 – C8‑0417/2015),

—  като взе предвид мотивираните становища, внесени в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност от парламента на Литва, от Сената на Румъния и от парламента на Швеция, в които се посочва, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юли 2013 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 8 октомври 2013 г.(2),

—  като взе предвид позицията си на първо четене(3) относно предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2013)0031),

—  като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 76 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по транспорт и туризъм (A8‑0056/2016),

1.  Одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.  Приема за сведение декларацията на Комисията, приложена към настоящата резолюция;

3.  Отбелязва, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

4.  Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета, съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;

5.  Възлага на своя генерален секретар да подпише акта след проверка на надлежното изпълнение на всички процедури и да пристъпи заедно с генералния секретар на Съвета към публикуването му, заедно с изявлението на Комисията във връзка с него, в Официален вестник на Европейския съюз;

6.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Изявление на Комисията относно обяснителните документи

Комисията припомня, че Европейският парламент, Съветът и Комисията потвърдиха в своята съвместна политическа декларация от 27 октомври 2011 г. относно обяснителните документи, че информацията, която държавите членки предоставят на Комисията по отношение на транспонирането на директивите в националното право „трябва да бъде ясна и точна“ с цел да се улесни Комисията при изпълнението на нейната задача да следи за прилагането на правото на Съюза. В настоящия случай обяснителни документи биха могли да бъдат полезни за тази цел. Комисията съжалява, че окончателният текст не съдържа разпоредби в този смисъл.

(1) OВ C 327, 12.11.2013 г., стр. 122.
(2) OВ C 356, 5.12.2013 г., стр. 92.
(3) Приети текстове от 26.2.2014 г., P7_TA(2014)0150.


Индекси, използвани като референтни показатели за целите на финансови инструменти и финансови договори ***I
PDF 471kWORD 105k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 28 април 2016 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно индекси, използвани като референтни показатели за целите на финансови инструменти и финансови договори (COM(2013)0641 – C7-0301/2013 – 2013/0314(COD))
P8_TA(2016)0146A8-0131/2015

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2013)0641),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C7‑0301/2013),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Камарата на общините на Обединеното кралство в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 7 януари 2014 г.(1),

—  като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет от 21 януари 2014 г.(2),

—  като взе предвид поетия с писмо от 9 декември 2015 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (А8‑0131/2015),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене(3);

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 28 април 2016 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2016/... на Европейския парламент и на Съвета относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2016/1011.)

(1) OВ C 113, 15.4.2014 г., стр. 1.
(2) OВ C 177, 11.6.2014 г., стр. 42.
(3) Тази позиция заменя измененията, приети на 19 май 2015 г. (Приети текстове, P8_TA(2015)0195).


Освобождаване от отговорност за 2014 г. — Общ бюджет на Европейския съюз — Kомисия и изпълнителни агенции
PDF 1279kWORD 867k
Решение
Решение
Решение
Решение
Решение
Решение
Решение
Решение
Резолюция
1. Решение на Европейския парламент от 28 април 2016 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година, раздел III — Комисия (2015/2154(DEC))
P8_TA(2016)0147A8-0140/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година(1),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2014 година (COM(2015)0377 — C8-0199/2015)(2),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2013 година (COM(2015)0505) и работните документи на службите на Комисията, които го придружават (SWD(2015)0194, SWD(2015)0195),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 юни 2015 г., озаглавено „Обобщение на резултатите от управлението на Комисията през 2014 г.“ (COM(2015)0279), и придружаващите го приложения,

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията относно оценката на финансите на Съюза въз основа на постигнатите резултати (COM(2015)0313) и работните документи на службите на Комисията, които го придружават (SWD(2015)0124, SWD(2015)0125),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията пред органа по освобождаване от отговорност относно вътрешните одити, осъществени през 2014 г. (COM(2015)0441), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2015)0170),

—  като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година, придружен от отговорите на институциите(3), както и специалните доклади на Сметната палата,

—  като взе предвид декларацията за достоверност(4) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2014 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 12 февруари 2016 г. относно освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година (05583/2016 — C8-0042/2016),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 октомври 2015 г. до Европейския парламент, Съвета и Сметната палата относно защита на бюджета на ЕС до края на 2014 г. (COM(2015)0503),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002(5) на Съвета, и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид член 93 и приложение V към своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0140/2016),

A.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

1.  Освобождава от отговорност Комисията във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година;

2.  Представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 28 април 2016 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2014 година(6);

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение, както и резолюцията, която е неразделна част от него, на Съвета, Комисията, Сметната палата и Европейската инвестиционна банка, както и на националните парламенти и националните и регионалните контролни органи на държавите членки, и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

2. Решение на Европейския парламент от 28 април 2016 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура за финансовата 2014 година (2015/2154(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година(7),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2014 година (COM(2015)0377 — C8-0199/2015)(8),

—  като взе предвид окончателните годишни отчети на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура за финансовата 2014 година(9),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2013 година (COM(2015)0505) и работните документи на службите на Комисията, които го придружават (SWD(2015)0194, SWD(2015)0195),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията пред органа по освобождаване от отговорност относно вътрешните одити, осъществени през 2014 г. (COM(2015)0441), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2015)0170),

—  като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура за финансовата 2014 година, придружен от отговора на Агенцията(10),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(11) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2014 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 12 февруари 2016 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година (05585/2016 — C8‑0040/2016),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002(12) на Съвета, и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(13), и по-специално член 14, параграф 3 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1653/2004 на Комисията от 21 септември 2004 г. относно стандартен Финансов регламент за изпълнителните агенции съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(14), и по-специално член 66, първа и втора алинея от него,

—  като взе предвид Решение за изпълнение 2013/776/ЕС на Комисията от 18 декември 2013 г. за създаване на Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура и за отмяна на Решение 2009/336/ЕО(15),

—  като взе предвид член 93 и приложение V към своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8‑0140/2016),

A.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на ЕС тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

1.  Освобождава от отговорност директора на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за финансовата 2014 година;

2.  Представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 28 април 2016 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2014 година(16);

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение, заедно с решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година, раздел ІІІ — Комисия, както и резолюцията, която е неразделна част от тези решения, на директора на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура, на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

3. Решение на Европейския парламент от 28 април 2016 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия (бившата Изпълнителна агенция за конкурентоспособност и иновации) за финансовата 2014 година (2015/2154(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година(17),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2014 година (COM(2015)0377 — C8-0199/2015)(18),

—  като взе предвид окончателните годишни отчети на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия (бившата Изпълнителна агенция за конкурентоспособност и иновации) за финансовата 2014 година(19),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2013 година (COM(2015)0505) и работните документи на службите на Комисията, които го придружават (SWD(2015)0194, SWD(2015)0195),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията пред органа по освобождаване от отговорност относно вътрешните одити, осъществени през 2014 г. (COM(2015)0441), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2015)0170),

—  като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия (бившата Изпълнителна агенция за конкурентоспособност и иновации) за финансовата 2014 година, придружен от отговора на Агенцията(20),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(21) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2014 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 12 февруари 2016 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година (05585/2016 — C8‑0040/2016),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002(22) на Съвета, и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(23), и по-специално член 14, параграф 3 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1653/2004 на Комисията от 21 септември 2004 г. относно стандартен Финансов регламент за изпълнителните агенции съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(24), и по-специално член 66, първа и втора алинея от него,

—  като взе предвид Решение за изпълнение 2013/771/ЕС на Комисията от 17 декември 2013 г. за създаване на Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия и за отмяна на Решение 2004/20/ЕО и Решение 2007/372/ЕО(25),

—  като взе предвид член 93 и приложение V към своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8‑0140/2016),

А.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на ЕС тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

1.  Освобождава от отговорност директора на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия (бившата Изпълнителна агенция за конкурентоспособност и иновации) във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за финансовата 2014 година;

2.  Представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 28 април 2016 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2014 година(26);

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение, заедно с решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година, раздел ІІІ — Комисия, както и резолюцията, която е неразделна част от тези решения, на директора на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия (бившата Изпълнителна агенция за конкурентоспособност и иновации), на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

4. Решение на Европейския парламент от 28 април 2016 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните (бившата Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването и храните) за финансовата 2014 година (2015/2154(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година(27),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2014 година (COM(2015)0377 — C8-0199/2015)(28),

—  като взе предвид окончателните годишни отчети на Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните (бившата Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването и храните) за финансовата 2014 година(29),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2013 година (COM(2015)0505) и работните документи на службите на Комисията, които го придружават (SWD(2015)0194, SWD(2015)0195),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията пред органа по освобождаване от отговорност относно вътрешните одити, осъществени през 2014 г. (COM(2015)0441), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2015)0170),

—  като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните (бившата Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването и храните) за финансовата 2014 година, придружен от отговора на Агенцията(30),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(31) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2014 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 12 февруари 2016 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година (05585/2016 — C8‑0040/2016),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002(32) на Съвета, и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(33), и по-специално член 14, параграф 3 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1653/2004 на Комисията от 21 септември 2004 г. относно стандартен Финансов регламент за изпълнителните агенции съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(34), и по-специално член 66, първа и втора алинея от него,

—  като взе предвид Решение за изпълнение 2013/770/ЕС на Комисията от 17 декември 2013 г. за създаване на Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването и храните и за отмяна на Решение 2004/858/ЕО(35),

—  като взе предвид Решение за изпълнение 2014/927/ЕС на Комисията от 17 декември 2014 г. за изменение на Решение за изпълнение 2013/770/ЕС с цел преобразуване на Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването и храните в Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните(36),

—  като взе предвид член 93 и приложение V към своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8‑0140/2016),

А.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на ЕС тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

1.  Освобождава от отговорност директора на Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните (бившата Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването и храните) във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за финансовата 2014 година;

2.  Представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 28 април 2016 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2014 година(37);

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение, заедно с решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година, раздел ІІІ — Комисия, както и резолюцията, която е неразделна част от тези решения, на директора на Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните (бившата Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването и храните), на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

5. Решение на Европейския парламент от 28 април 2016 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет за финансовата 2014 година (2015/2154(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година(38),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2014 година (COM(2015)0377 — C8-0199/2015)(39),

—  като взе предвид окончателните годишни отчети на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет за финансовата 2014 година(40),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2013 година (COM(2015)0505) и работните документи на службите на Комисията, които го придружават (SWD(2015)0194, SWD(2015)0195),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията пред органа по освобождаване от отговорност относно вътрешните одити, осъществени през 2014 г. (COM(2015)0441), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2015)0170),

—  като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет за финансовата 2014 година, придружен от отговора на Агенцията(41),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(42) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2014 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 12 февруари 2016 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година (05585/2016 — C8‑0040/2016),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002(43) на Съвета, и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(44), и по-специално член 14, параграф 3 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1653/2004 на Комисията от 21 септември 2004 г. относно стандартен Финансов регламент за изпълнителните агенции съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(45), и по-специално член 66, първа и втора алинея от него,

—  като взе предвид Решение за изпълнение 2013/779/ЕС на Комисията от 17 декември 2013 г. за създаване на Изпълнителна агенция на Европейския научноизследователски съвет и за отмяна на Решение 2008/37/ЕО(46),

—  като взе предвид член 93 и приложение V към своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8‑0140/2016),

A.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на ЕС тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

1.  Освобождава от отговорност директора на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за финансовата 2014 година;

2.  Представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 28 април 2016 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2014 година(47);

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение, заедно с решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година, раздел ІІІ — Комисия, както и резолюцията, която е неразделна част от тези решения, на директора на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет, на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

6. Решение на Европейския парламент от 28 април 2016 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за научни изследвания за финансовата 2014 година (2015/2154(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година(48),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2014 година (COM(2015)0377 — C8-0199/2015)(49),

—  като взе предвид окончателните годишни отчети на Изпълнителната агенция за научни изследвания за финансовата 2014 година(50),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2013 година (COM(2015)0505) и работните документи на службите на Комисията, които го придружават (SWD(2015)0194, SWD(2015)0195),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията пред органа по освобождаване от отговорност относно вътрешните одити, осъществени през 2014 г. (COM(2015)0441), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2015)0170),

—  като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Изпълнителната агенция за научни изследвания за финансовата 2014 година, придружен от отговора на Агенцията(51),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(52) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2014 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 12 февруари 2016 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година (05585/2016 — C8‑0040/2016),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002(53) на Съвета, и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(54), и по-специално член 14, параграф 3 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1653/2004 на Комисията от 21 септември 2004 г. относно стандартен Финансов регламент за изпълнителните агенции съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(55), и по-специално член 66, първа и втора алинея от него,

—  като взе предвид Решение за изпълнение 2013/778/ЕС на Комисията от 13 декември 2013 г. за създаване на Изпълнителна агенция за научни изследвания и за отмяна на Решение 2008/46/ЕО(56),

—  като взе предвид член 93 и приложение V към своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0140/2016),

A.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на ЕС тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

1.  Освобождава директора на Изпълнителната агенция за научни изследвания от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Агенцията за финансовата 2014 година;

2.  Представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 28 април 2016 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2014 година(57);

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение, заедно с решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година, раздел ІІІ — Комисия, както и резолюцията, която е неразделна част от тези решения, на директора на Изпълнителната агенция за научни изследвания, на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

7. Решение на Европейския парламент от 28 април 2016 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за иновации и мрежи (бившата Изпълнителна агенция за трансевропейска транспортна мрежа) за финансовата 2014 година (2015/2154(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година(58),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2014 година (COM(2015)0377 — C8-0199/2015)(59),

—  като взе предвид окончателните годишни отчети на Изпълнителната агенция за иновации и мрежи (бившата Изпълнителна агенция за трансевропейска транспортна мрежа) за финансовата 2014 година(60),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2013 година (COM(2015)0505) и работните документи на службите на Комисията, които го придружават (SWD(2015)0194, SWD(2015)0195),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията пред органа по освобождаване от отговорност относно вътрешните одити, осъществени през 2014 г. (COM(2015)0441), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2015)0170),

—  като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Изпълнителната агенция за иновации и мрежи (бившата Изпълнителна агенция за трансевропейска транспортна мрежа) за финансовата 2014 година, придружен от отговора на Агенцията(61),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(62) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2014 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 12 февруари 2016 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година (05585/2016 — C8-0040/2016),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002(63) на Съвета, и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(64), и по-специално член 14, параграф 3 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1653/2004 на Комисията от 21 септември 2004 г. относно стандартен Финансов регламент за изпълнителните агенции съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(65), и по-специално член 66, първа и втора алинея от него,

—  като взе предвид Решение за изпълнение 2013/801/EС на Комисията от 23 декември 2013 г. за създаване на Изпълнителна агенция за иновации и мрежи и за отмяна на Решение 2007/60/ЕО, изменено с Решение 2008/593/ЕО(66),

—  като взе предвид член 93 и приложение V към своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8‑0140/2016),

A.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на ЕС тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;

1.  Освобождава от отговорност директора на Изпълнителната агенция за иновации и мрежи (бившата Изпълнителна агенция за трансевропейска транспортна мрежа) във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за финансовата 2014 година;

2.  Представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 28 април 2016 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2014 година(67);

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение, заедно с решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година, раздел ІІІ — Комисия, както и резолюцията, която е неразделна част от тези решения, на директора на Изпълнителната агенция за иновации и мрежи (бившата Изпълнителна агенция за трансевропейска транспортна мрежа), на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

8. Решение на Европейския парламент от 28 април 2016 г. относно приключването на сметките на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година, раздел III — Комисия (2015/2154(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година(68),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2014 година (COM(2015)0377 — C8-0199/2015)(69),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2013 година (COM(2015)0505) и работните документи на службите на Комисията, които го придружават (SWD(2015)0194, SWD(2015)0195),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 юни 2015 г., озаглавено „Обобщение на резултатите от управлението на Комисията през 2014 г.“ (COM(2015)0279), и придружаващите го приложения,

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията относно оценката на финансите на Съюза въз основа на постигнатите резултати (COM(2015)0313) и работните документи на службите на Комисията, които го придружават (SWD(2015)0124, SWD(2015)0125),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията пред органа по освобождаване от отговорност относно вътрешните одити, осъществени през 2014 г. (COM(2015)0441), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2015)0170),

—  като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година, придружен от отговорите на институциите(70), както и специалните доклади на Сметната палата,

—  като взе предвид декларацията за достоверност(71) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2014 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 12 февруари 2016 г. относно освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година (05583/2016 — C8-0042/2016),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 12 февруари 2016 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година (05585/2016 — C8‑0040/2016),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности(72),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002(73) на Съвета, и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(74) и по-специално член 14, параграфи 2 и 3 от него,

—  като взе предвид член 93 и приложение V към своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8‑0140/2016),

1.  Одобрява приключването на сметките на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година;

2.  Представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции, както и в своята резолюция от 28 април 2016 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2014 година(75);

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета, Комисията и Сметната палата, както и на националните парламенти и националните и регионалните контролни органи на държавите членки и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

9. Резолюция на Европейския парламент от 28 април 2016 г. съдържаща забележките, които са неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година, раздел ІІІ — Комисия и изпълнителни агенции (2015/2154(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид своето решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година, раздел III — Комисия,

—  като взе предвид своите решения за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджетите на изпълнителните агенции за финансовата 2014 година,

—  като взе предвид член 93 и приложение V към своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8‑0140/2016),

А.  като има предвид, че разходите на Съюза допринасят в значителна степен за постигане на целите на политиката и представляват средно 1,9 % от публичните разходи на държавите — членки на Съюза, но в някои особени случаи са доста над 10%;

Б.  като има предвид, че когато Парламентът освобождава Комисията от отговорност, той проверява, от една страна, дали средствата са използвани по законосъобразен и редовен начин, а от друга страна, дали са постигнати целите на политиката, дали са получени подходящи резултати и дали са спазени принципите за добро финансово управление и култура, насочена към постигането на резултати;

В.  като има предвид, че процедурата по освобождаване от отговорност за 2014 г. касае една година, през която се припокриват два програмни периода, и че в много случаи регистрираните разходи са свързани с програмния период 2007—2013 г.;

Г.  като има предвид, че основните приоритети на Комисията във връзка с процедурата по освобождаване от отговорност за 2014 г. са следните:

   а) приемане на засилен подход, основан на ефективността и ориентиран към постигането на резултати, който да допринася за поддържането на баланс между традиционните методи на освобождаване от отговорност и използването на нови елементи, отразяващи настоящите и бъдещите потребности от финансиране, осигурявано от Съюза;
   б) акцентиране върху 2014 г. като първата година от новия програмен период, който въвежда важни елементи, насочени към постигането на резултати;
   в) представяне на някои подобрения във връзка с наличието на данни за оценка на реалните ползи;
   г) включване в процеса на освобождаване от отговорност на оценка на качеството на регулаторната рамка за разпределяне на разходите от бюджета на Съюза;
   д) разглеждане на освобождаването от отговорност не само като процедура, свързана с определена година, а по-скоро като непрекъснат процес, при който предприемането на последващи действия играе важна роля;
   е) разглеждане на процедурата по освобождаване от отговорност от перспективата на тясната връзка между бюджета на Съюза и новата парадигма на макроикономическата политика на Съюза(76), като се взема предвид истинската цел на бюджета на Съюза — допринасяне за постигане на целите на секторните политики на Съюза;
   ж) разглеждане на процедурата по освобождаване от отговорност като важна платформа за формулиране на политически препоръки, които да се прилагат и изпълняват по отношение на финансирането от Съюза;

Д.  като има предвид, че новите аспекти на настоящата многогодишна финансова рамка за периода 2014—2020 г. (МФР), които са от значение за освобождаването на Комисията от отговорност за 2014 г., са:

   а) тематична концентрация — с финансиране от Съюза следва да се подкрепят не всички области, а само приоритетните такива; приоритетите следва, по целесъобразност, да бъдат точно определени и да бъдат подкрепени с количествен анализ и осъществими планове за изпълнението им; наборът от приоритети следва да бъде силно ограничен; приоритетите следва да бъдат обезпечени със значително финансиране за постигането на реални резултати и ползи;
   б) интегрирани и ориентирани към местните условия подход и взаимодействие — програмите и проектите следва да допринасят не само за постигането на заложените в тях резултати и ползи, а тези резултати и ползи следва да допълват мерките по други програми и проекти чрез взаимодействие, при спазване на принципа на субсидиарност и пропорционалност; взаимодействието следва да се постига в рамките на дадена териториална зона; за да може системата да функционира, е важно да се създаде матрица за управление с цел създаване на подходящи условия за интегрирани проекти;
   в) условия и резерв за изпълнение — принципите на добро финансово управление се основават на факта, че финансирането от Съюза се отпуска при наличието на подходящи национални фискални, макроикономически и институционални условия, които служат като предпоставка за получаване на това финансиране; наред с това, като награда за постигнати добри резултати беше въведен резерв за изпълнение;
   г) опростяване — системата на финансиране на Съюза е изключително сложна в много отношения, което представлява пречка за ефективното управление и измерване на реалните резултати и ползи;
   д) по-добри количествени резултати — важно е ефективното измерване на постигнатите резултати и извличането на стратегически заключения от тези наблюдения; следователно е важно сравнителният анализ и системите за анализ на данни да бъдат подобрени и управлението да бъде насочено към осигуряването на тези данни и други показатели за подобрение;

Е.  като има предвид, че Комисията носи крайната отговорност за изпълнението на бюджета на Съюза, а държавите членки са длъжни да си сътрудничат лоялно с Комисията, за да се гарантира, че бюджетните кредити се усвояват в съответствие с принципите на доброто финансово управление; като има предвид, че държавите членки, по-специално в контекста на споделеното управление на средства, носят особена отговорност за изпълнението на бюджета на Съюза;

Ж.  като има предвид, че що се отнася до споделеното управление на средства, е особено важно съобщаваните от държавите членки данни да бъдат задоволителни и точни; като има предвид, че е особено важно държавите членки да разберат собствената си отговорност във връзка с управлението на средствата на Съюза, които са обект на споделено управление;

A. Общи глави

Ангажименти на Комисията по отношение на приоритетите във връзка с процедурата по освобождаване от отговорност

1.  Припомня, че съгласно член 319, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС: „Комисията взима всички възможни мерки, за да се съобрази с констатациите, придружаващи решенията за освобождаване от отговорност и другите констатации на Европейския парламент относно изпълнението на разходите, както и оценките, придружаващи препоръките за освобождаване от отговорност, приети от Съвета.“

2.  Изразява съжаление, че отговорите на Комисията остават неясни в редица отношения;

3.  Отбелязва предложението на Комисията за изменение на Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 по отношение на секретариата на Надзорния съвет на Европейската служба за борба с измамите (OLAF);

4.  Призовава отново Комисията да представи съобщение на Парламента навреме за средносрочния преглед на МФР с предложения относно начина, по който биха могли да се преодолеят новите и потенциалните предизвикателства, които изискват подкрепа от бюджета на Съюза, и разяснения за начина, по който ще се съгласуват в бъдеще дългосрочните политически цели (като например стратегията „Европа 2020“) с бъдещата МФР за периода след 2020 г.;

5.  Припомня на Комисията, че Сметната палата изисква установяването на дългосрочен план за паричните потоци от няколко години; призовава Комисията да представи такъв план преди края на 2016 г.;

6.  Призовава Комисията да преразгледа Кодекса за поведение на членовете на Комисията в контекста на исканията, отправени в резолюцията за освобождаване от отговорност на Комисията за 2014 г. навреме за процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията за 2015 г.;

7.  Настоятелно призовава Комисията да не приема новата рамка за експертните групи на Комисията до провеждането на среща на заместник-председателя Тимерманс, Европейския омбудсман, ключови членове на Парламента и гражданското общество, на която ще бъдат обсъдени последните въпроси, които касаят съдържанието на новите хоризонтални правила и тяхното прилагане;

8.  Призовава Комисията да възложи на своите генерални дирекции да публикуват в своите съответни годишни отчети за дейността всички специфични за всяка държава препоръки, които са издали в контекста на Европейския семестър;

Стратегия и мисия: последователност и иновации

9.  Отбелязва, че е необходимо да се спазват съществуващите принципи относно процедурата по освобождаване от отговорност, както и новите аспекти и принципи, заложени в последната МФР; следователно отбелязва необходимостта от новаторски подход за оценка на първата година от прилагането на МФР и за по-добро приспособяване на процедурата по освобождаване от отговорност към променените нужди и изисквания в бюджета на Съюза;

10.  Счита, че основната новост при провеждането на процедурата по освобождаване от отговорност следва да се изразява в постигането на по-добър баланс между, от една страна, формалните и процедурните въпроси във връзка с използването на бюджета на Съюза, а от друга страна, основаните на ефективността и ориентирани към постигането на резултати подходи, като същевременно се взема предвид оползотворяването на капацитета за усвояване на средства;

11.  Подчертава, че в миналото процедурата по освобождаване от отговорност основно е проверявала законосъобразността и редовността на финансовите операции; счита, че в контекста на инициативата на Комисията за ориентиран към резултатите бюджет на ЕС, освен извършването на горепосочените проверки, в бъдеще следва да се обръща по-голямо внимание на проверката дали постигнатите по проектите и програмите резултати съответстват на поставените цели;

12.  Отбелязва, че освобождаването от отговорност цели създаването на общ подход към отделните елементи от бюджетната политика на Съюза, и по-специално нововъведените елементи, а именно аспектите на изпълнението и аспектите, свързани с капацитета за превенция и предприемане на корективни действия на системите за надзор и контрол;

13.  Счита, че един ориентиран към постигането на резултати бюджет изисква силни, стабилни и общоприети показатели; въпреки това отбелязва, че тези показатели все още трябва да бъдат съгласувани със съзаконодателите и Комисията, както и чрез провеждането на широки консултации с органите на държавите членки и други заинтересовани страни; в този смисъл приветства създаването на междуинституционалната работна група за изпълнението на ориентиран към постигането на резултати бюджет, която съвсем наскоро започна своята работа; насърчава всички заинтересовани страни да ускорят своята работа, като същевременно гарантират съгласуването на набор от качествени показатели;

14.  Подчертава, че основната цел на бюджета на ЕС е да бъде в полза на гражданите на Съюза и наред с това — да защитава финансовите интереси на Съюза, както и да отговаря на задълженията и целите, определени в Договорите; ползите се изразяват в мерки за подкрепа, ориентирани към развитието и към приоритети, съвместими с настоящия контекст на икономическата политика и икономическите резултати, също така като се взема предвид необходимата гъвкавост за справяне с нови обстоятелства, които могат да възникнат, или извънредни ситуации; защитата на финансовите интереси на Съюза изисква целесъобразно използване на разходите, в съответствие с правилата и без грешки или измами; процедурата по освобождаване от отговорност следва да допринася за постигането на баланс между тези елементи;

15.  Освен това подчертава задължението на Комисията да гарантира правилното прилагане на правото на Съюза съгласно член 17, параграф 1 от Договора за ЕС и изисква от Сметната палата да изготви специален доклад относно това дали Комисията е използвала добре своите правомощия за подкрепа и контрол на държавите членки при прилагането на правото на Съюза;

Постигане на резултати със средствата от бюджета на Съюза

16.  Отбелязва, че основните принципи при процедурата по освобождаване на Комисията от отговорност за 2014 г. са стабилността на финансовите потоци и конкретните програми и проекти зад тях, с оглед извършване на оценка за всички аспекти на оптималното използване на средствата на Съюза;

17.  Приветства факта, че структурата и съдържанието на годишния доклад на Сметната палата за 2014 г. следват функциите на МФР и поставят по-силен акцент върху изпълнението и резултатите; високо оценява факта, че главите от доклада, посветени на споделеното управление, включват в рамките на пилотен проект предварителните резултати от оценките за изпълнението на програмите;

18.  Осъзнава, че преминаването към одити на изпълнението от по-високо ниво не може да се осъществи в рамките на един етап, тъй като одитите на изпълнението могат да бъдат извършени, едва след като основните правни актове и бюджетът бъдат изготвени с оглед съгласуване на политическите цели с показателите за качество или с оглед постигането на измерими резултати;

19.  В тази връзка счита, че МФР представлява важна стъпка напред чрез въвеждането на предварителни условия, резерви за изпълнение и повече възможности за опростяване и взаимодействие между фондовете;

20.  Посочва, че тъй като периодът за изпълнение на десетгодишната стратегия на Съюза и този на седемгодишния бюджетен цикъл не съвпадат, Комисията разполага с ограничен капацитет за мониторинг на приноса на бюджета на ЕС към стратегията „Европа 2020“ за първата половина от периода за изпълнение на стратегията, въпреки наличието на всички необходими данни за извършването на годишни проверки;

21.  Все пак посочва, че целите и бюджетът за резултати трябва да бъдат насочени към постигане на целите, определени в Договорите, стратегията „Европа 2020“, секторните политики и политиката на сближаване, и трябва да бъдат достатъчно гъвкави, за да могат да се адаптират при възникването на извънредни ситуации, като например икономическата криза и /или кризата с бежанците;

22.  Отбелязва, че 2014 г. беше нулева година за усвояването на средства по някои програми, фондове и инструменти на МФР за периода 2014—2020 г. поради късното приемане на съответните регламенти и последвалото късно одобрение на вторичното законодателство и програмните документи;

23.  Припомня, че за първи път МФР за периода 2014—2020 г. предвижда по-малко бюджетни средства спрямо предходните МФР и че натискът върху таваните за плащанията е много по-голям, отколкото при предходните МФР;

24.  Припомня, че в своите резолюции(77), придружаващи решенията за освобождаване от отговорност, Парламентът поиска от Комисията от 2013 г. нататък да съсредоточи усилията си върху прилагането на член 318 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) във връзка с нейния доклад за оценка на изпълнението на десетгодишната стратегия на Съюза за растеж и работни места, както и реалната ефективност и резултати от прилагането на тази стратегия; приветства факта, че Сметната палата реши да посвети глава 3 от годишния си доклад за 2014 г. на стратегията „Европа 2020“ и иска от Сметната палата да продължи и да доразвие този подход, ориентиран към постигането на ефективност и резултати;

25.  Подчертава, че структурата на стратегията „Европа 2020“ е изключително сложна (тя включва пет основни цели, седем водещи инициативи и 11 тематични цели за европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ)); отбелязва, че тези различни инструменти не могат да превърнат политическите цели на стратегията в конкретни оперативни цели посредством взаимодействия;

26.  Изразява съжаление, че въпреки постигнатия известен напредък, посочен от Сметната палата в нейния годишен доклад за 2014 г.(78), досега Комисията е докладвала в недостатъчна степен за приноса на бюджета на Съюза за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ (в съответствие с член 318 от ДФЕС) в доклад за оценка; посочва, че МФР за периода 2007—2013 г. не изисква изчерпателно докладване относно приноса на бюджета на Съюза за реализацията на целите на стратегията „Европа 2020“, както беше предвидено преди приемането на рамката;

27.  Приветства въвеждането на някои елементи за изграждането на ефективна система за мониторинг и докладване, по-специално по отношение на статистическите инструменти, създадени от Евростат, но изразява съжаление за това, че прегледът на стратегията „Европа 2020“ от Комисията беше отложен за началото на 2016 г. и че резултатите от общественото допитване относно стратегията „Европа 2020“ не предоставят съществена обратна информация за ролята на финансирането от Съюза;

28.  Изразява съжаление за факта, че високите цели на стратегията „Европа 2020“ не се превръщат систематично в конкретни оперативни цели в програмите и споразуменията за партньорство; отбелязва, че настоящото законодателство не изисква Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) да бъдат структурирани въз основа на тематични цели;

29.  Посочва, че в своите отговори на забележките, отправени от Сметната палата(79), Комисията отбелязва, че целите на Съюза са определени в Договорите и трябва да бъдат преследвани и изпълнявани (например, общата селскостопанска политика), и в тази рамка бюджетът на Съюза се разпределя за различните дейности и се адаптира, доколкото е възможно, към промените в основните приоритети на Съюза (по-специално Лисабонската стратегия, стратегията „Европа 2020“);

30.  Изразява съжаление за това, че все още не са реализирани потенциалните ползи от постигането на взаимодействие между петте европейски структурни и инвестиционни фонда чрез групирането им в една регулаторна и управленска рамка и в едно споразумение за партньорство за всяка държава членка, както и че продължават да се прилагат различни правила за всеки фонд и съответно — за всяка програма; подчертава, че следва да се приемат единствено внимателно разгледани споразумения за партньорство и програми, за да се осигури ефективно прилагане на европейските структурни и инвестиционни фондове;

31.  Очаква Комисията да докладва относно приноса на бюджета на Съюза за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“; изразява съгласие за това, че е трудна задача да се докладва редовно относно тематичните цели за петте европейски структурни и инвестиционни фонда и следователно за приноса на тези фондове към стратегията „Европа 2020“; отбелязва, че през 2017 г. Комисията трябва да представи първия стратегически доклад за приноса към стратегията „Европа 2020“;

32.  Все пак подчертава, че 3/4 от проектите по структурните фондове са постигнали изцяло или частично своите политически цели и че само в 2% от случаите никоя от целите, заложени в оперативната програма или в споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, не е била постигната;

33.  Отбелязва, че Сметната палата е насочила вниманието си главно към анализа на съответствието на споразуменията за партньорство на държавите членки с целите на стратегията „Европа 2020“ като предпоставка за по-добро изпълнение; призовава Сметната палата в следващия си годишен доклад да представи информация относно трансформирането на целите на стратегията „Европа 2020“ в очаквани постижения по други програми и фондове, пряко управлявани от Комисията;

34.  Посочва, че въвеждането на общи показатели за постигнатите резултати за всеки фонд ще бъде важна стъпка, като същевременно изразява съжаление за това, че:

   а) държавите членки не са длъжни да включват общи показатели в своите програми, с изключение на инициативата за младежка заетост и ЕЗФРСР, и на първия етап на контрол в държавите членки не се предвиждат оценки на резултатите;
   б) с изключение на два фонда (Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ)), няма общи показатели за отделните фондове;
   в) цели за междинните етапи има единствено за рамката на изпълнението, а количествените цели понякога не са достатъчно амбициозни;
   г) Комисията продължава да има ограничен капацитет за мониторинг и оценка на изпълнението;

35.  Отбелязва, че според Сметната палата рамката на изпълнението на Регламента за общите разпоредби относно ЕСИФ(80) е засегната от съществени слабости, като лошите резултати не водят до загуба на резерва за изпълнение за държавите членки, а Комисията може да налага само ограничени финансови санкции; все пак счита, че преди да се искат санкции, следва да се въведе по-добра система за измерване на изпълнението, а потенциалните санкции следва да се предшестват от процес на подпомагане на държавите членки с цел подобряване на изпълнението;

36.  Призовава Комисията да използва по-пълноценно възможностите, осигурени от съществуващото законодателство по отношение на резерва за изпълнение, така че наистина да създаде финансов стимул за реално подобряване на финансовото управление; освен това призовава за по-голямо използване на резерва за изпълнение като инструмент за подобряване на компонента, който зависи от ефективността на следващото преразглеждане на законодателството(81);

37.  Отбелязва подобряването на насоките, предоставяни от централните служби на Комисията в годишните отчети за дейността на генералните дирекции, но отново заявява, че целите на генералните дирекции не са подходящи за целите на управлението и че продължават да съществуват трудности по отношение на показателите за мониторинг на изпълнението; отбелязва също така, че всички показатели, въведени през предходните години с цел измерване на напредъка във връзка с реформите на стратегията „Европа 2020“, постигнат на равнището на Съюза и на национално равнище, бяха заличени от годишния отчет за дейността на генералния секретар на Комисията през 2014 г. и вместо това бяха включени в плановете за управление и годишните отчети за дейността на оперативните генерални дирекции;

38.  Изисква от Комисията да обмисли представянето на предложения с оглед на:

   а) по-добро съгласуване на МФР със стратегията „Европа 2020“ и предлагане на преразглеждането на рамката, по целесъобразност, за да съответства по-добре на стратегията „Европа 2020“;
   б) отразяване на високите политически цели на стратегията „Европа 2020“ в цели, определени на равнището на Съюза;
   в) гарантиране, че споразуменията за партньорство и програмите превръщат целите на Съюза в тематични цели, които могат да бъдат свързани с оперативни цели на равнището на държавите членки или с програми, пряко управлявани от Комисията;

39.  Призовава Комисията да предложи на законодателя:

   а) държавите членки да включат в своите споразумения за партньорство и програми информация за количествено измерими резултати, които да бъдат постигнати чрез отпуснатото финансиране, по целесъобразност;
   б) всички споразумения за партньорство и програми да включват общи показатели за резултатите, където е възможно — споделяни от различните фондове и разработени с цел извършване на мониторинг на напредъка на местно и национално равнище, както и на равнището на Съюза;
   в) рамката на изпълнението да се основава, доколкото е възможно, на тези общи показатели за резултатите;

40.  Изисква Комисията да включи в следващите доклади за оценка, предвидени в член 318 от ДФЕС, анализ на ефикасността, ефективността и постигнатите резултати по отношение на растежа и работните места чрез плана за инвестиции в размер на 315 милиарда евро, обявен от председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер на 26 ноември 2014 г. на пленарно заседание на Парламента;

Последващи действия във връзка с процедурата по освобождаване на Комисията от отговорност за финансовата 2013 година

41.  Изразява съжаление за това, че общият процент на грешки остава на почти същото ниво, както и че плащанията продължават да бъдат съществено засегнати от грешки;

Глава

2013 г.

2014 г.

Операции

Процент на грешки(82),

Операции

/EUR

Процент на грешки

Приходи

55

0,0%

55

0,0%

Конкурентоспособност, научни изследвания, образование, транспорт, други програми

160

4,0%

166/13 милиарда

5,6%

Сближаване

343

5,3%

331/55,7 милиарда

5,7%

Област на политика „Регионална и селищна политика“

168

6,4%

161

6,1%

Област на политика „Заетост и социални въпроси“

175

3,1%

170

3,7%

Природни ресурси

360

4,4%

359/57,5 милиарда

3,6%

ЕФГЗ — Пазари и преки помощи

180

3,6%

183

2,9%

Развитие на селските райони, околна среда, действия по климата и рибарство

180

7,0%

176

6,2%

Глобална Европа

182

2,1%

172/7,4 милиарда

2,7%

Администрация

135

1,1%

129/8,8 милиарда

0,5%

Общо

1,180

4,5%

1 157/142,4 милиарда

4,4%

42.  Изразява съжаление за липсата на надеждност на проверките от първо ниво, извършвани от държавите членките при режим на споделено управление, както и за продължаващите слабости във връзка с изключването на земите, неотговарящи на условията за допустимост, от системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП); посочва, че според годишния доклад на Сметната палата за 2014 г. вероятният процент на грешки както за областите на споделено управление, така и за всички други оперативни разходи (които в по-голямата си част се управляват пряко от Комисията), е 4,6%; все пак отбелязва, че е извършена значителна работа във връзка с прилагането на корекции;

43.  Отбелязва със загриженост, че все още не са изпълнени следните препоръки и изисквания във връзка с освобождаването на Комисията от отговорност за финансовата 2013 година:

   а) въвеждане на система от санкции, ако държавите членки предават неточни декларации и сведения за програмите, както и в случай на неточно или невярно докладване от страна на разплащателните агенции, включително следните три измерения, а именно статистическите данни от проверките, декларациите на разплащателните агенции и извършената от сертифициращите органи дейност;
   б) публикуване, при доброволно решение за представянето им, не само на националните декларации, но също така и на годишните обобщения и декларациите за управление, евентуално като „поверителни документи“, с цел да се получи по-добра представа и да се постигне реално подобрение на финансовото управление; все още обаче не е ясно доколко ефективни ще бъдат тези мерки, като се имат предвид различията в структурите на държавите членки и политическата отчетност на различните национални органи;
   в) анализ и информация за предварителните резултати, постигнати чрез плана за инвестиции за Европа, оповестен през ноември 2014 г. от председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер пред Парламента;

44.  Отбелязва със загриженост, че от 65-те препоръки на Сметната палата, отправени през периода 2011—2012 г., само 20 препоръки са изпълнени изцяло, 26 препоръки са почти изцяло изпълнени, а 19 препоръки са отчасти изпълнени; призовава Комисията да приеме препоръките и изискванията на Парламента и да продължи да изпълнява препоръките на Сметната палата;

45.  Подчертава, че от гледна точка на Парламента е незадоволително, когато при приключването на състезателните процедури заключенията на Комисията и Сметната палата се различават; затова призовава двете институции да избягват такива резултати;

46.  Призовава Комисията да изготви план за действие с крайни срокове и цели с оглед на по-доброто предотвратяване на тези повтарящи се грешки;

Позиция на Сметната палата: декларация на Сметната палата за достоверност относно надеждността и точността на отчетите

47.  Приветства факта, че Сметната палата изразява становище без резерви относно надеждността на отчетите за 2014 г., какъвто е случаят от 2007 г. насам, както и заключението на Сметната палата, че приходите не са съществено засегнати от грешки през 2014 г.; отбелязва също така със задоволство, че свързаните с отчетите поети задължения за годината, приключила на 31 декември 2014 г., са законосъобразни и редовни във всички съществени аспекти;

48.  Отбелязва, че общите резултати като цяло съответстват на предходните констатации на Сметната палата;

49.  Изразява съжаление относно факта, че вече 21 последователни години плащанията са съществено засегнати от грешки поради частичната ефективност на системите за надзор и контрол;

50.  Изразява съжаление за това, че плащанията са засегнати от вероятен процент грешки в размер на 4,4%; припомня, че вероятният процент грешки за плащанията за финансовата 2013 година беше оценен на 4,7%, за финансовата 2012 година — на 4,8%, а за финансовата 2011 година — на 3,9%(83); измежду конкретните разходни позиции най-високо ниво на грешки беше установено при разходите за икономическо, социално и териториално сближаване (5,7%), както и за конкурентоспособност за растеж и работни места (5,6%); от друга страна, процентът на откритите грешки във връзка с административните разходи се оценява като много нисък (0,5%);

51.  Си задава въпроса дали процентът на грешки за отделните операции се базира на съпоставима основа и във връзка с това следва да служи като съпоставим показател; отбелязва, че при схемите за възстановяване на разходи (5,5%) процентът на грешки се основава на допустимостта на разходите, докато при програмите с права за получаване на плащания (2,7%) този процент се основава единствено на необходимостта от изпълнение на определен набор от условия;

52.  Отбелязва, че ако предприетите от държавите членки и от Комисията корективни мерки не бяха приложени спрямо плащанията, одитирани от Сметната палата, общият изчислен процент на грешки щеше да бъде 5,5% вместо 4,4%; следователно настоятелно призовава Комисията, органите на държавите членки или независимите одитори да използват цялата налична информация, за да предотвратяват, откриват и коригират евентуални грешки;

53.  Подчертава, че при оперативните разходи изчисленият процент на грешки за разходите под режим на споделено управление с държавите членки е 4,6% (2013 г.: 4,9%), като този процент продължава да бъде много висок; изразява безпокойство, че при други форми на оперативни разходи, при които Комисията има водеща роля, изчисленият процент на грешки се е повишил до 4,6% (2013 г.: 3,7%);

54.  Отбелязва признанието на Комисията, че разходите са засегнати от съществено ниво на грешки, тъй като в своя обобщаващ доклад за 2014 г. тя посочва, че „изложените на риск суми“ са в диапазона между 3,7 и 5 милиарда евро, което представлява 2,6% — —3,5% от плащанията; отбелязва, че според Комисията през следващите години тя ще открива и ще коригира грешки, възлизащи на стойност общо около 2,7 милиарда евро;

55.  Подкрепя становището на Сметната палата, че въпреки подобренията, които Комисията е направила в своя анализ на въздействието на корективните мерки, тя не е елиминирала риска от това въздействието на корективните мерки да бъде надценено или незначително(84);

56.  Счита, че за над три четвърти от разходите за 2014 г. генералните дирекции на Комисията базират своите оценки за „изложените на риск суми“ на данни, предоставени от националните органи; отбелязва, че Комисията посочва в своя обобщаващ доклад, че надеждността на докладите на държавите членки относно контрола продължава да представлява предизвикателство;

57.  Отбелязва факта, че за 12 генерални дирекции на Комисията предполагаемият капацитет за предприемане на корективни мерки е по-голям от изчислената стойност на сумите, изложени на риск, което отразява многогодишния характер на корективните системи;

58.  Призовава Комисията да преразгледа метода за изчисляване на капацитета за прилагане на корективни мерки навреме за процедурата по освобождаване от отговорност за 2015 г.;

59.  Отбелязва, че когато Комисията разполага с доказателства за ограничен капацитет за усвояване на средства в държавите членки, тя следва да направи оценка на всички разпоредби за гъвкавост на Регламента за МФР, като на първо място предложи мерки за преодоляване на недостатъчния капацитет за усвояване на средства преди да предприеме други действия;

60.  Посочва, че над две трети от финансовите корекции, отчетени през 2014 г. за политиката на сближаване, са случаи, при които органите на държавите членки са оттеглили декларирани разходи и са ги заменили с нови разходи; приветства факта, че прилагането на тези процедури е само за програмния период 2014—2020 г.;

61.  Призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да изчисли за всички области на политиката, както и за бюджета на Съюза като цяло, процента на грешки, останали след прилагането на всички корективни мерки, като се отчита многогодишният характер на програмите;

62.  Призовава Комисията да прилага стриктно член 32, параграф 5 от новия Финансов регламент, ако нивото на грешки се запазва постоянно високо, а впоследствие да установи слабостите в системите за контрол, да анализира разходите и ползите от евентуалните корективни мерки и да предприеме или предложи целесъобразни действия за опростяване и подобряване на системите за контрол, както и за преработване на програмите или системите за постигане на резултати преди междинния преглед за програмния период 2014—2020 г.;

63.  Подчертава констатацията на Сметната палата, че ако Комисията, органите в държавите членки или независимите одитори бяха използвали цялата информация, с която разполагат, те трябваше да успеят да предотвратят, открият или коригират значителен дял от грешките преди те да бъдат извършени; изразява безпокойство във връзка с признанието на Комисията, че са необходими най-малко десет години за коригиране на грешките; посочва, че използването на цялата налична информация би могло да доведе до намаляване на нивото на грешките с 3,3 процентни пункта както за разходите в областта на регионалната и селищната политика (6,1%), така и за разходите за развитие на селските райони, околна среда, действия по климата и рибарство (6,2%); подчертава, че използването на цялата налична информация би могло да доведе до намаляване на нивото на грешките с 2,8 процентни пункта за разходите за конкурентоспособност за растеж и работни места, които се управляват пряко от Комисията;

64.  Отбелязва, че през 2014 г. беше поставен нов акцент върху ориентираните към постигане на резултати бюджетиране и анализи, което се съпровождаше от промяна в методическите подходи; в този контекст подчертава необходимостта от ясна и прозрачна оценка за приноса на бюджета на Съюза за 2014 г. за постигането на резултати във връзка със стратегията „Европа 2020“ и целите на секторната политика;

65.  Отбелязва също така, че практиката на годишните отчети за дейността цели да даде възможност за установяване на постигнатите от интервенциите резултати, но все още се концентрира по-скоро върху крайните продукти отколкото върху резултатите;

66.  Подкрепя резервите, изразени от генералния директор на ГД „Регионална и селищна политика“ в неговия годишен отчет за дейността, относно системите за управление и контрол на ЕФРР/Кохезионния фонд за програмния период 2007—2013 г. в 12 държави членки (77 програми) и по програмите за европейско териториално сътрудничество; счита, че тези резерви показват, че въведените в Комисията и държавите членки процедури за контрол не могат да дадат необходимите гаранции по отношение на законосъобразността и редовността на всички извършени операции в съответните области на политиката;

67.  Подкрепя резервите, изразени от генералния директор на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ в неговия годишен отчет за дейността относно следните разходи:

   БД 02 — Разходи за пазарни мерки: където изложената на риск сума е 77,7 милиона евро и осем елемента, по отношение на които са изразени резерви, засягащи четири схеми за подпомагане в седем държави членки): Австрия, Франция (относно две мерки за подпомагане), Нидерландия, Полша, Испания, Румъния и Обединеното кралство;
   БД 03 — Преки плащания: където изложената на риск сума е 831,6 милиона евро, засягаща 15 разплащателни агенции от шест държави членки: Испания (относно 10 разплащателни агенции), Франция, Великобритания (Разплащателна агенция за селските райони-Англия), Гърция, Унгария и Португалия;
   БД 04 — Разходи за развитие на селските райони: където изложената на риск сума е 532,5 милиона евро, засягаща 28 разплащателни агенции от 16 държави членки: България, Германия (относно три разплащателни агенции), Дания, Испания (относно шест разплащателни агенции), Франция (относно две разплащателни агенции), Великобритания (относно две разплащателни агенции), Унгария, Гърция, Италия (относно четири разплащателни агенции), Литва, Латвия, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния и Швеция;
   БД 05 — Разходи за предприсъединителна помощ в областта на земеделието и развитието на селските райони за Турция: където изложената на риск сума е 5,07 милиона евро;

счита, че тези резерви показват, че въведените в Комисията и държавите членки процедури за контрол не могат да дадат необходимите гаранции по отношение на законосъобразността и редовността на всички извършени операции в съответните области на политиката;

68.  Подкрепя резервите, изразени от генералния директор на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ в неговия годишен отчет за дейността; отбелязва, че годишният отчет за дейността съдържа резерви по отношение на плащанията, извършени през програмния период 2007—2013 г., във връзка с изложена на риск сума в размер на 169,4 милиона евро през 2014 г., засягаща разходите относно системите за управление и контрол за 36 специални оперативни програми по линия на Европейския социален фонд (ЕСФ) в Белгия, Чешката република, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Румъния, Словакия, Испания и Обединеното кралство за програмния период 2007—2013 г.; счита, че тези резерви показват, че въведените в Комисията и държавите членки процедури за контрол не могат да дадат необходимите гаранции по отношение на законосъобразността и редовността на всички извършени операции в съответните области на политиката;

69.  Изисква от генералния директор на ГД „Международно сътрудничество и развитие“ в своя годишен отчет за дейността да предостави по-диференцирани гаранции в зависимост от степента на риск и впоследствие да насочи по-голяма част от своите ресурси за контрол към области, по отношение на които са изразени специфични резерви;

70.  Призовава Съвета да възприеме по-бдителна позиция във връзка с процедурата по освобождаване от отговорност и приветства критичната позиция на Швеция и Обединеното кралство, които призоваха Комисията и Сметната палата:

   да насочат вниманието си към области и получатели с висок риск от грешки, вместо да добавят повече контролни мерки за всички;
   да насочат вниманието си към извършването на предварителен, а не последващ контрол;
   да запазят единодушно договорените тавани за плащанията, по-специално чрез спазване на бюджетната дисциплина във връзка с поетите задължения, ефективно деблокиране на неизползваните бюджетни кредити, за да се осигурят възможности за нови приоритети и програми, повишаване на прозрачността чрез предоставяне на дългосрочни прогнози, осигуряване на баланс между бюджетните кредити за поети задължения и за плащания, както и намаляване на прекомерните касови наличности във финансови инструменти, като се има предвид, че в рамките на тези инструменти остават блокирани над 14 млрд. евро неизползвани средства, които биха могли се използват за по-спешни нужди и приоритети.

приветства също така призива на Швеция и Обединеното кралство към органите на държавите членки да използват по-добре наличната информация с цел предотвратяване, откриване и коригиране на грешки преди декларирането на разходи пред Комисията;

Обобщение

71.  Стига до заключението, че процедурата по освобождаване от отговорност:

   а) има за приоритет постигането на балансиран подход между прилагането на традиционни методи и засиления акцент върху изпълнението и резултатите, като при всички случаи се вземат предвид задълженията, произтичащи от Договорите, секторните политики и гъвкавостта, която е необходима за справяне с непредвидени събития;
   б) изисква подобряване на наличността на данните и тяхното управление, с цел определяне на изпълнението и резултатите;
   в) оценява засилената връзка между бюджета на Съюза и основните стратегии и концепции на политиката на Съюза (като например стратегията „Европа 2020“) и тяхната взаимна връзка с основни секторни политики;
   г) прилага подобрени методи на управление и контрол, в съответствие с принципите на добро финансово управление;
   д) дава възможност за доразвиване на забележките от предходните процедури по освобождаване от отговорност под формата на редовен преглед;
   е) изразява съжаление за значителното увеличение на грешките при оперативните разходи, пряко управлявани от Комисията, които за първи път са се изравнили с процента на грешки при разходите под режим на споделено управление с държавите членки;
   а) най-големият дял все още се осигурява от държавите членки в зависимост от техния брутен национален доход (БНД), като през 2014 г. този принос възлизаше на 94,9 милиарда евро;
   б) други източници са плащанията въз основа на ДДС, събирани в отделните държави членки, които възлизат общо на 17,7 милиарда евро;
   в) митата и селскостопанските такси представляват третият значителен източник в размер на 16,4 милиарда евро;

Б. Специфични глави

Общо бюджетно и финансово управление

72.  Изтъква, че доброто финансово управление цели постигане на реални резултати от бюджетните интервенции на Съюза, разбира се, при условие че се спазват правилата за законосъобразност и редовност и се осигурява добавена стойност за бюджета на Съюза от гледна точка на Съюза; подчертава, че минимизирането на процента на грешки и случаите на измами е необходима предпоставка за спазването на принципите на доброто финансово управление;

73.  Подчертава, че процентът на грешки не означава непременно измама, неефективност или разхищение на средства, а представлява оценка на финансовите потоци, които не е трябвало да бъдат преведени, тъй като не са използвани в съответствие с правилата и разпоредбите; все пак подчертава, че рязкото увеличение на сериозните грешки при процедурите за възлагане на обществени поръчки поражда сериозна загриженост, тъй като държавите членки имат дългогодишен опит със съществуващите правила за обществените поръчки, и ако сега се затрудняват с прилагането на тези правила, това не предвещава нищо добро за адаптирането на националното им законодателство и процедури към новите директиви за обществените поръчки и концесиите; признава, че процентът на грешки не е добре разбран от европейските граждани, и призовава Сметната палата в този контекст да стартира обсъждане с Комисията с оглед на откриване на потенциални методологически недостатъци и договаряне на общи стандарти при докладването на процента на грешки;

74.  Препоръчва правилата и разпоредбите да бъдат проверени чрез анализ на регулаторното въздействие(85), с цел проверка на тяхната съвместимост и съответствие с нуждите и целите на Съюза, както в случая със схемите за възстановяване на разходи, при които най-типичните грешки са свързани с плащания за недопустими разходи (41%) и грешки при възлагането на обществени поръчки (27%); отбелязва, че тези грешки не представляват непременно измама или умишлена заблуда, извършена с цел извличане на полза;

75.  В тази връзка насочва вниманието към факта, че изпълнението на бюджета на Съюза за 2014 г. се извърши при две различни регулаторни рамки, тъй като през тази година действащи бяха съответно рамката за периода 2007—2013 г. и рамката за периода 2014—2020 г.;

76.  Ето защо посочва, че е целесъобразно и важно да се прави разграничение между отделните видове грешки, свързани с различните видове бюджетни разходи на Съюза, защото финансовите средства се отпускат по различни критерии и поради това е много трудно да се прави сравнение между тях;

77.  Отбелязва, че с цел подкрепа на засилената култура, насочена към постигането на резултати, в годишния доклад на Сметната палата за 2014 г. се обръща специално внимание на въпросите, свързани с изпълнението на бюджета на Съюза, след като е тествана пилотно реалната допълняемост между финансирането от Съюза и средствата по стратегията „Европа 2020“; отбелязва, че Сметната палата откри и подчерта слабата взаимовръзка между споразуменията за партньорство/оперативните програми и стратегията „Европа 2020“; при все това обръща внимание на факта, че подобна допълняемост следва да бъде разглеждана в контекста на конкретни за фондовете задачи съгласно техните базиращи се на Договора цели, в т.ч. икономическо, социално и териториално сближаване;

78.  Изразява загриженост във връзка с процента на усвояване на средства в държавите членки, който варира между 50% и 92%; призовава Комисията да представи задълбочен анализ на причините, поради които някои региони все още имат нисък процент на усвояване, и да направи оценка на конкретните начини за преодоляване на структурните проблеми, свързани с тези дисбаланси;

79.  Приветства новаторския характер на годишния доклад на Сметната палата за 2014 г., който включва ориентиран към постигането на ефективност и резултати подход, оценяващ прилагането и ориентацията на бюджетните интервенции на Съюза към приоритетите на стратегията „Европа 2020“; счита, че през следващите години при изготвянето на специфичните за всяка държава препоръки в контекста на европейския семестър следва да се прилага ориентиран към постигането на ефективност и резултати подход;

80.  Подчертава, че в констатациите относно оценките на Сметната палата се изтъква необходимостта от прилагане на мерки за подобряване на изпълнението на бюджета и на стандартите за споделено управление;

Изпълнение на бюджета

81.  Отбелязва, че изпълнението на бюджета означава целесъобразно насочване на бюджетните разходи на Съюза към реални приоритети на Съюза за даден период;

82.  Изтъква, че културата, насочена към постигането на резултати, се основава на три основни стълба: стратегия, опростяване и бюджетна процедура;

83.  Препоръчва да се продължи процесът на опростяване на процедурите и съдържанието на бюджета, за да се намали прекомерната административна тежест и да се ограничи свръхрегулирането в някои държави членки; подчертава, че процесът на опростяване не следва да води до дерегулиране и не следва да означава забравяне на механизмите и процедурите за контрол, т.е. предварителните одити; подчертава, че опростяването не следва да води до прекалено чести промени в регулаторната рамка, създаващи допълнителна тежест за администрацията и бенефициентите и подкопаващи по такъв начин предвидените положителни последици от опростяването; приветства съществуването на създадената от Комисията група на високо равнище и очаква резултати;

84.  Препоръчва подобряване на бюджетната процедура по отношение на предоставянето на информация за изпълнението и управлението, включително ефективност на разходите за контрол, декларация за достоверност и освобождаване от отговорност, бази данни за проекти и комуникация;

85.  Призовава Комисията да подобри комуникацията и сътрудничеството между участниците в планирането и изпълнението на бюджета и освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, а така също и с широката общественост, чрез уеднаквяване на очакванията, споделяне на опит относно изпълнението и докладване за постигането на резултати;

86.  Приканва Комисията да обмисли използването на инструменти като социални медии, проучвания и фокус групи за измерване на обществената осведоменост и оценяване на начини за подобряване в бъдеще на своята комуникационна стратегия за гражданите относно резултатите от проектите;

87.  Приветства новата междуинституционална работна група за основано на ефективност бюджетиране с цел постигане на общо разбиране за принципите на бюджетирането, основано на ефективност и ориентирано към постигане на резултати;

88.  Препоръчва извършването на съответни подобрения в някои области, като например адаптирането на честотата на проверките спрямо рисковете, систематизираното отчитане на ефективността или надеждността на резултатите от проверките, докладвани от държавите членки;

89.  Отбелязва, че Комисията е създала огромен аналитичен капацитет, насочен основно към сектори, които са важни за отделните генерални дирекции, без да се анализират хоризонталните, мултидисциплинарни въпроси и реалните резултати от нейните (съ-)финансирани от бюджета на Съюза политики;

90.  Препоръчва да се акцентира върху подход, основан на ефективността, и върху въпроса за несъвършенствата или неефективността на пазара, тъй като този подход допринася за насочване на финансовите интервенции на Съюза към области, в които критериите за икономичност, ефикасност и ефективност са изпълнени в най-голяма степен; посочва, че програмирането следва да бъде адаптирано към набор от различни видове пазарни несъвършенствата или неефективност, като първото е свързано с информационната асиметрия, а второто е свързано с търговските оценки на възвръщаемостта, които оценки като цяло не включват всички положителни външни ефекти и всички социални придобивки, а те реално се подпомагат чрез финансиране от Съюза;

91.  Препоръчва на Комисията при оценката на добавената стойност за Съюза да приеме критерий, който да отчита какво би се случило, ако даден проект или дейност бъдат реализирани или не получат финансиране от Съюза;

92.  Настоятелно призовава за изясняване на въпроса колко средства са платени от фондовете на Съюза на медийни предприятия във всяка държава членка, кои предприятия са получили плащания и дали това е извършено с цел повишаване на популярността на фондовете или по други причини;

Споделено управление

93.  Припомня, че държавите членки носят голяма отговорност за правилното разпределяне на бюджета на Съюза, тъй като 76% от средствата се разходват под режим на споделено управление; подчертава, че държавите членки носят важна отговорност за правилното и законосъобразно изпълнение на бюджета на Съюза, когато отговарят за управлението на финансовите средства на Съюза;

94.  Подчертава, че ключ към правилното разпределение е правилното определяне на потребностите на Съюза, заедно с приоритетите за развитие на държавите членки;

95.  Подчертава, че колкото повече държавите членки се стремят да изпълнят националните количествено измерими цели на стратегията „Европа 2020“, толкова по-добре могат да се насочват бюджетните разходи на Съюза, и колкото повече тези цели отразяват реалните икономически, социални, териториални и екологични нужди на Съюза, толкова по-благоприятна среда за добро финансово управление ще гарантира Съюзът; в този контекст препоръчва създаването на постоянна платформа, включваща Комисията, представителства на националните правителства, включително постоянните представителства в Съюза, регионалните правителства и органи;

96.  Споделя констатацията на Сметната палата, че Комисията, националните органи и независимите одитори трябва да използват цялата налична приложима информация, за да могат да предотвратяват, разкриват и коригират евентуалните грешки преди възстановяването на разходите; твърдо заявява, че при наличие на информация следва да няма причина Комисията, националните органи и независимите одитори да предприемат подходящи мерки за предотвратяване, разкриване и коригиране на грешки;

97.  Призовава Сметната палата да разработи система, заедно с националните одиторски органи, която да ѝ позволи да оценява предприетите последващи действия от страна на държавите членки по нейните препоръки;

98.  Призовава Комисията да предостави насоки на държавите членки с цел по-пълно транспониране на стратегията „Европа 2020“ в споразуменията за партньорство и оперативните програми, както и прилагане на концепцията за общи показатели за резултатите, както е предложено в годишния доклад на Сметната палата за 2014 г.;

99.  Счита, че е полезно Парламентът и Съветът да намерят заедно начин да обърнат внимание на въпроса за това как държавите членки изразходват средства под режима на споделено управление;

100.  Одобрява включването на специфични за всяка държава препоръки в споразуменията за партньорство;

101.  Настоятелно призовава Комисията да засили преговорите с държавите членки относно необходимостта от публикуване на националните декларации и годишните обобщения;

Финансови корекции и събирания

102.  Загрижен е, че по отношение на финансовите корекции, извършени през 2014 г. (в сравнение с получените плащания от Съюза), някои държави членки превишават трикратно средната стойност от 2,3% (Словакия 8,7%, Чешката република 8,1%, Гърция 4,7%);

103.  Отбелязва, че за програмния период 2007—2013 г. по линия на ЕСФ бяха потвърдени 209 милиона евро и бяха реализирани 156 милиона евро, от които 95 милиона евро бяха потвърдени през 2014 г.; отбелязва, че държавите членки с най-високо равнище на корекциите са Испания (56 милиона евро), Румъния (43 милиона евро), Полша (32 милиона евро) и Франция (20 милиона евро);

104.  Заявява, че кумулативните коригирани суми за политиката на сближаване за периода 2007—2013 г. представляват 0,9% от разпределените бюджетни средства; споделя виждането на Комисията, че финансовите корекции за периода 2007—2013 г. се очаква да продължат да се увеличават през следващите години, когато започне приключването на програмите;

105.  Отбелязва, че за програмите по ЕФРР/КФ Комисията е наложила финансови корекции в размер на около 2 милиарда евро кумулативно от началото на програмния период 2007—2013 г., което включва 782 милиона евро финансови корекции, прилагани от държавите членки преди или по време на декларирането на разходите пред Комисията; отбелязва със загриженост, че основните засегнати държави членки са Чешката република (719 милиона евро), Унгария (298 милиона евро), Гърция (257 милиона евро), Испания (237 милиона евро), Словакия (152 милиона евро), Румъния (146 милиона евро) и Италия (105 милиона евро);

106.  Отбелязва, че за ЕСФ държавите членки с най-високо равнище на кумулативните финансови корекции са Румъния (355 милиона евро), Испания (213 милиона евро) и Полша (152 милиона евро);

107.  Счита, че финансовите корекции и събиранията са ефективни начини за защита на бюджета на Съюза; при все това съжалява, че поради правната рамка за защита на финансовите интереси на Съюза, сложността на свързаните процедури и броя на нивата на контрол в много области грешките могат да се коригират едва няколко години, след като са възникнали;

Защита на финансовите интереси

108.  Подчертава, че корупцията и измамите подкопават доверието в държавните институции и демокрацията и нарушават функционирането на вътрешния пазар на Съюза; отбелязва, че е необходим интегриран подход, при който институциите на Съюза (и държавите членки) да работят заедно; изразява съжаление за това, че няколко институции на Съюза (Комисията и агенциите, Европейската служба за борба с измамите, Сметната палата) докладват по различен начин за разкритите измами;

109.  Препоръчва на Комисията да включи всички механизми за докладване в единна съгласувана система с цел защита на финансовите интереси на Съюза, като по този начин направи по-ефективна борбата срещу измамите и корупцията; припомня значението на съгласуваното законодателство в рамките на Съюза с оглед провеждане на ефективна борба с организираната престъпност, действаща на наднационално равнище;

110.  Изтъква, че прозрачността е най-ефективният инструмент за борба със злоупотребите и измамите; призовава Комисията да подобри законодателството в това отношение, като въведе задължение за публикуване на данните, свързани с всички бенефициенти на финансиране от Съюза, включително и данните за подизпълнителите;

111.  Настоятелно призовава Комисията да се присъедини към Наказателната конвенция относно корупцията (ETS № 173) на Съвета на Европа и да ускори преговорите по участието на Съюза в Групата държави срещу корупцията (GRECO), за да допринесе за по-добра координация на политиките за борба с корупцията в Европа;

112.  Призовава Комисията да поеме пълна отговорност за възстановяването на неправомерно изплатените средства в бюджета на Съюза и да утвърди еднакви принципи за докладване във всички държави членки, за да се гарантира събирането на съпоставими, надеждни и подходящи данни;

113.  Приветства изявлението на Комисията в нейния годишен доклад относно защитата на финансовите интереси за 2014 г., където се припомня, че както Директивата за защита на финансовите интереси, така и Регламентът за Европейската прокуратура „ще допълнят и укрепят правната рамка и значително ще подсилят борбата с измамите“; припомня становището си, че съществува неотложна необходимост от възможно най-бързо приемане на Директивата за защита на финансовите интереси, като в нейния обхват бъде включен ДДС, с ясно определение за нарушенията във връзка с тази директива, минимални правила за максималните приложими наказания за лишаване от свобода, както и минимални правила относно срока на давност; припомня делото Taricco, при което Съдът на Европейския съюз обръща внимание на факта, че измамите с ДДС реално са включени в определението за измама във връзка със защитата на финансовите интереси в Конвенцията за защита на финансовите интереси от 1995 г.; призовава Комисията да изясни отношенията между Евроюст, Европейската прокуратура и Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и да проучи възможностите за прилагане на по-интегриран подход от тези агенции, с оглед постигане на по-голяма ефективност при разследванията;

114.  Приветства решението на Комисията да увеличи прозрачността чрез подобряване на системата си от експертни групи, особено по отношение на процедурата за подбор на експерти, чрез разработването на нова политика относно конфликтите на интереси по отношение на експерти, назначени в лично качество, която дава възможност Парламентът да упражнява пряк контрол върху подобни назначения; отбелязва изискването експертите да бъдат регистрирани по целесъобразност в регистъра за прозрачност; при все това настоятелно призовава Комисията да вземе предвид препоръките както на Европейския омбудсман относно състава на експертните групи, така и на проучването „Състав на експертните групи на Комисията и статут на регистъра на експертните групи“ при изготвянето на изменения на действащите хоризонтални правила, регулиращи експертните групи, за да се създаде по-систематичен и прозрачен подход; изисква Комисията да започне диалог с Парламента, преди правилата да бъдат официално приети, особено във връзка с предстоящия доклад на комисията по бюджетен контрол и комисията по правни въпроси по този въпрос; насърчава европейските агенции да обмислят предприемането на реформи в подобен дух;

115.  Подчертава, че държавите членки не разглеждат предполагаеми случаи на измами, засягащи финансовите интереси на Съюза, предадени им от OLAF; призовава Комисията да предприеме подходящи мерки, а OLAF да продължи да оказва подкрепа на държавите членки с цел подобряване на тяхната ефективност при предотвратяването и разкриването на измами спрямо европейските фондове;

116.  Приканва Комисията да разработи система от строги показатели и единни критерии; изразява загриженост относно надеждността и качеството на данните, предоставяни от държавите членки; следователно призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с държавите членки за гарантиране на пълна, точна и надеждна информация, като се има предвид целта за пълно прилагане на схемата за единен одит;

117.  Отново отправя своя призив към Комисията да докладва на всеки две години пред Парламента и Съвета относно изпълнението от институциите на Съюза на вътрешните им политики за борба с корупцията и очаква с нетърпение да прочете следващия доклад в началото на 2016 г.; призовава Комисията да добави раздел относно резултатите от дейността на институциите на Съюза за борба с корупцията и изразява становището, че бъдещите доклади относно борбата с корупцията следва винаги да обхващат всички институции и органи на Съюза;

118.  Изразява загриженост относно данните, предоставени от Европейската мрежа за задължения и развитие (EURODAD), относно изпирането на пари, съгласно които Люксембург и Германия оглавяват класацията във връзка с риска от изпиране на пари; смята, че е важно държавите членки да транспонират изцяло Директивата на Съюза относно изпирането на пари и да въведат публичен регистър за собствеността на дружествата, включително и тръстовете;

119.  Призовава за преминаване от доброволен към задължителен регистър на Съюза за всички лобисти, които упражняват дейността си спрямо Комисията;

120.  Счита, че първият двугодишен доклад на Комисията относно борбата с корупцията е обещаващ опит за по-добро разбиране на корупцията във всичките ѝ измерения, за разработване на ефективни мерки с цел справяне с нея и за проправяне на пътя към по-голяма отчетност на публичната сфера пред гражданите на Съюза; потвърждава в този контекст значението на политиката на Съюза на нулева толерантност по отношение на измамите, корупцията и тайните споразумения; при все това изразява съжаление, че в този доклад не са включени политиките за борба с корупцията на самите институции на Съюза;

121.  Изисква Комисията да направи най-късно във втория си доклад относно борбата с корупцията допълнителен анализ както на равнището на институциите на Съюза, така и на равнището на държавите членки по отношение на средата, в която се прилагат политиките, с цел да се набележат присъщите критични фактори, уязвимите области и рисковите фактори, които водят до корупция;

122.  Призовава Комисията да изпълни незабавно задълженията си за докладване съгласно Конвенцията на ООН срещу корупцията;

Общ процент на грешките

123.  Отбелязва със загриженост, че най-често разкриваните видове грешки са свързани с недопустими разходи, включвани в декларациите за разходи (41%), сериозни грешки при възлагането на обществени поръчки (27%) и неточни декларации за обработвани площи, подавани от селскостопанските производители (20%);

124.  При все това отбелязва, че процентът на сериозните грешки, допуснати от държавите членки при възлагането на обществени поръчки, е намалял значително от 45% през 2013 г. за областта на регионалната политика до 25% за всички квалифицирани грешки за комбинираната област на икономическото, социалното и териториалното сближаване през 2014 г;

125.  Изразява безпокойство от факта, че в много случаи на количествено измерими грешки Комисията, националните органи или независимите одитори са разполагали с достатъчно информация, за да предотвратят, открият и коригират грешките преди одобряването на разходите; ако цялата налична информация е била използвана за коригиране на грешките, размерът на вероятния процент грешки би могъл да се намали значително;

126.  Отбелязва, че при програмите с права за получаване на плащания вероятният процент грешки е 2,7% (3% през 2013 г.), който е значително по-нисък в сравнение с този за възстановяването на разходи, където вероятният процент грешки е 5,5% (5,6% през 2013 г.); призовава Комисията да направи оценка на преминаването, при необходимост, от система на възстановяване на разходи към система, основана на права, с цел опростяване;

Най-добри практики

127.  Настоятелно призовава държавите членки да гледат сериозно на задълженията си за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, както постъпват по отношение на специфичните за всяка държава препоръки и процедурата на Европейския семестър; счита, че това би довело до осезаема промяна в разбирането за ефективността, което следва да се допълни с въвеждането на процедури за оценка с реални последици, като например резерва за изпълнение за отговорните бенефициенти и санкции и ограничения за другите субекти;

Оценка и анализ на основните резултати от бюджета на Съюза за 2014 г.

128.  Отбелязва, че сумата от общо около 142,5 милиарда евро за 2014 г. представлява почти 2% от всички публични разходи в държавите — членки на Съюза, или 1% от БВП на Съюза;

129.  Изисква определянето на реалните последици от използването на бюджета на Съюза за макроикономическите показатели на Съюза да бъде включено в процедурата по освобождаване от отговорност;

130.  Изразява съжаление за това, че към края на 2013 г. само 47% от вноските по инструментите за финансов инженеринг (ИФИ) са били изплатени на крайните получатели под режим на споделено управление (37% са изплатени в края на 2012 г.) и че размерът на паричните средства в брой, държави в ИФИ под режим на непряко управление, остава висок (1,3 милиарда евро през 2014 г.; 1,4 милиарда евро през 2013 г.);

131.  Отбелязва препоръката на Сметната палата към Комисията да представи законодателно предложение за изменение на приложимия регламент относно удължаването на периода на допустимост за ИФИ съгласно Регламент (ЕО) № 1083/2006, както и отговора на Комисията в тази връзка;

132.  Съгласно препоръката на Сметната палата призовава Комисията при своето бюджетно и финансово управление да отчита ограниченията на капацитета в някои държави членки, с цел да се избегне недостатъчното използване на фондовете и да се повиши равнището на усвояване, особено в областта на европейските структурни и инвестиционни фондове, като същевременно признава вече предприетите действия, като например създаването на Работната група за по-добро прилагане, която вече е довела до подобрения;

133.  Отправя искане към Комисията да предприеме мерки за намаляване на неизпълнените поети задължения, включително навременно приключване на програмите за периода 2007—2013 г. и намаляване на паричните средства в брой, държани от доверени посредници;

134.  Отново заявява, че Комисията следва да изготвя веднъж годишно дългосрочна прогноза за паричните потоци, която да обхваща бюджетните ограничения, нуждите от плащания, ограниченията на капацитета и потенциалното оттегляне на поетите задължения, с цел по-добро съчетаване на потребностите от плащания и наличните средства(86);

135.  Счита, че средносрочният преглед на МФР, който ще бъде представен от Комисията до края на 2016 г., е първата и най-добра възможност за разглеждане на структурно равнище на високата степен на неизпълнените поети задължения; настоятелно призовава Комисията да представи предложение за преразглеждане на регламента за МФР, за да бъде решен, наред с останалото, въпросът за неизпълнените поети задължения;

Неуредени плащания

136.  Подчертава, че през 2014 г. поетите задължения възлизаха на 109,3 милиарда евро, т.е. 76,6% от наличните бюджетни кредити за поети задължения, и че в резултат на това равнището на бюджетните кредити за поети задължения беше много високо през 2015 г. (с пренасянето на 12,1 милиарда евро таванът се увеличи на 16,5 милиарда евро);

137.  Изразява съжаление за това, че въпреки че равнището на плащанията продължава да бъде по-високо от тавана на МФР, използването на „маржа за непредвидени разходи“ във връзка с неплатените искания за плащане се е увеличило с 1,4 млрд. евро и е достигнало 25,8 млрд. евро; подчертава, че е важно да се изпълнява напълно съвместното изявление относно план на плащанията за периода 2015—2016 г., договорен от Парламента, Съвета и Комисията, след като беше поет съвместен ангажимент да се намалят натрупаните неизпълнени плащания по линия на програмите за сближаване за периода 2007—2013 г. на около 2 милиарда евро до края на 2016 г.; счита, че фактически това положение представлява нарушение на член 310 от ДФЕС, който гласи, че приходите и разходите в бюджета трябва да бъдат балансирани;

138.  Подчертава, че намаляването на равнището на неизпълнените поети задължения се очаква да бъде временно поради поисканото увеличение на тавана на МФР за 2015 г. и за следващите години;

139.  Посочва по-специално, че до края на 2014 г. плащанията към държавите членки за многогодишните европейски структурни и инвестиционни фондове за периода 2007—2013 г.(87) са достигнали 309,5 милиарда евро, т.е. 77% от 403 милиарда евро за всички оперативни програми, като пет държави членки (Чешката република, Испания, Италия, Полша и Румъния) са отговорни за повече от половината от неизползваните бюджетни кредити за поети задължения по многогодишните европейски структурни и инвестиционни фондове;

140.  Изразява съжаление, че изоставането в усвояването на средства от многогодишните фондове е значително и може да създаде реален проблем за някои държави членки(88); в тази връзка подкрепя и признава ползата от прилагането на възможности за гъвкавост, предвид забавянията при стартирането на всички програми;

Приходи

141.  Отбелязва, че приходните потоци се основават на принципа за използване на множество канали:

142.  Приветства факта, че от трите препоръки на Сметната палата, отправени през периода 2011—2012 г., две препоръки са изпълнени почти изцяло, а една препоръка е отчасти изпълнена;

БНД

143.  Подчертава, че до извършването на промени в системата на собствените ресурси на Съюза параметърът БНД е ключов фактор за приходите в бюджета на Съюза, и изтъква, че следователно правилното му и обективно определяне е ключов въпрос и е най-важният аспект във връзка с приходите при настоящата структура на бюджета на Съюза, както и че е много важно да има надеждни и гъвкави бази данни за изчисляване на вноските на държавите членки;

144.  Следователно призовава Комисията да декларира, че данните за БНД, предоставяни от държавите членки, са надеждни и че следователно техните вноски са точни;

145.  Припомня, че през 2014 г. актуализацията на данните за БНД доведе до безпрецедентни по размер корекции във вноските на държавите членки, възлизащи на сумата от 9,813 милиарда евро;

146.  Подчертава, че ефектът от тези съществени ревизии на салдата по БНД можеше да бъде по-малък, ако съществуваше обща политика на Съюза за извършване на ревизии, която да хармонизира графика за провеждане на основни ревизии;

147.  Изразява съжаление, че измамите с ДДС, и по-специално т.нар. „верижна измама“ или „измама с липсващ търговец“, нарушават конкуренцията и лишават националните бюджети от значителни ресурси и са във вреда на бюджета на Съюза; посочва, че през 2013 г. несъответствието в приходите от ДДС и прогнозираните загуби от събиране на ДДС възлизаше на сумата от 168 милиарда евро; изразява загриженост, че Комисията не разполага с надеждни данни за измамите с ДДС и верижните измами; отбелязва, че сегашната система на ДДС продължава да бъде разпокъсана и създава значителни административни тежести, особено за МСП и онлайн дружествата; изразява загриженост за това, че новата система за отчитане на ДДС като собствен ресурс не успя да постигне напълно своята цел за опростяване, и подчертава отговорността на държавите членки да разгледат слабостите на Еврофиск и да координират по-добре политиките си относно обратното начисляване, с оглед улесняване на обмена на информация и подпомагане на борбата с нередностите и измамите; призовава Комисията да представи законодателни изменения, даващи възможност за ефективни кръстосани проверки между митническите и данъчните данни, и да съсредоточи своето наблюдение на държавите членки върху подобряването на сроковете на техните отговори на искания за информация и надеждността на системата за обмен на информация за ДДС;

Мерки, които трябва да бъдат предприети

148.  Изисква от Комисията да представи анализ относно бъдещето на финансирането от Съюза, в който се оценява адекватността на базата на собствените ресурси;

149.  Изразява съжаление, че предложенията, представени от Комисията през 2013 г. за въвеждането на обща политика на Съюза за извършване на ревизии, все още са висящи, като Комисията не е предприела по-нататъшни действия, въпреки факта, че 19 държави членки са заявили, че ще приложат поне частично политиката на Съюза за извършване на ревизии до септември 2014 г.;

150.  Изразява задоволство във връзка със създаването на групата на високо равнище по въпросите на собствените ресурси; приветства първия доклад за оценка, внесен от групата в края на 2014 г., и се съгласява с това, че националните вноски все повече преобладават в системата, а независимите, истински европейски собствени ресурси съставляват малка остатъчна част; счита, че настоящата система на собствени ресурси следва да се развива — от настоящия национален дебат за нетните вносители и получатели, който е далеч от гражданите на Съюза, към система, която да отразява видимо общия интерес на Съюза и неговите политики.

151.  Посочва, че промените вследствие на работата по наложените резерви е можело да бъдат намалени, ако цикълът на верификация на Комисията беше по-кратък, и припомня, че Парламентът е призовал настоятелно Комисията в своята резолюция от 29 април 2015 г. относно освобождаването от отговорност за финансовата 2013 година:

   а) да съкрати времето на своя цикъл за верификация на БНД;
   б) да ограничи използването на общи резерви до изключителни случаи;

152.  Отбелязва с дълбока загриженост, че Комисията е обявила, че следващият цикъл на верификация ще приключи едва през 2019 г. и че резервите ще се отнасят до най-малко 9 години, както през предишния цикъл;

153.  Посочва, че според Сметната палата качеството на проверките, извършени от митническите служби на държавите членки, не се е подобрило; изразява съжаление, че публикуваната от Комисията през 2014 г. актуализирана версия на Ръководството за митнически одит не обхваща някои от установените от Сметната палата слабости, по-конкретно по въпросите, свързани с начините на третиране на вноса, който е бил освободен в други държави членки;

154.  Изисква от Комисията:

   а) да предприеме мерки за намаляване на броя на годините, за които могат да бъдат изразявани резерви в края на следващия цикъл на верификация, за вноските на база БНД;
   б) да въведе необходимите механизми за намаляване на въздействието от ревизирането на методите и източниците, представени от държавите членки за компилацията на данните им за БНД;
   в) да усъвършенства съществуващите насоки за митническите органи на държавите членки относно извършваните от тях проверки (по-специално, извършването на одит след митническо оформяне); и
   г) да следи държавите членки да разполагат с подходящи системи за изготвяне и управление на отчетите си във връзка с митата и налозите върху захарта;
   д) да разшири капацитета на Еврофиск за оценка на риска с цел включване на транснационалната система за обмен на информация за ДДС (VIES);

Най-добри практики

155.  Приходната част не е засегната от съществени грешки, което само по себе си представлява вид най-добра практика, подобно на текущата практика за вноски на държавите членки на база БНД, от която досега има смисъл; все пак, за да може настоящият модел да продължи да функционира, се изисква постоянна оценка на икономическите резултати в държавите членки; алтернативата за увеличаването на базата на собствените ресурси продължава да бъде актуален въпрос за бъдещето;

Конкурентоспособност за растеж и работни места

Общи въпроси

156.  Приветства факта, че структурата на годишния доклад на Сметната палата следва за пръв път функциите на МФР, която влезе в сила на 1 януари 2014 г.; през 2013 г. главата беше озаглавена „Научни изследвания и други вътрешни политики“; отбелязва обаче, че тази структурна промяна ограничава съпоставимостта на констатациите на Сметната палата с тези от предходните години;

157.  Отбелязва също, че за научни изследвания и иновации се отделят около 61% (8,1 млрд. евро) от разходите, които се извършват чрез Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие за периода 2007—2013 г. (7РП) и програмата „Хоризонт 2020“ — Рамковата програма за научни изследвания и иновации за периода 2014—2020 г., а програмите в областта на образованието, обучението, младежта и спорта (1,5 млрд. евро), космическите програми (1,4 млрд. евро), транспортът (0,8 млрд. евро) и другите действия и програми (1,5 млрд. евро) представляват останалите 39% от разходите;

158.  Припомня, че функция 1а от МФР беше рязко намалена по време на преговорите за МФР (– 24% в сравнение с първоначалното предложение на Комисията); съзнава, че функция 1а включва разходи за подобряване на научноизследователската дейност и иновациите, повишаване на нивото на образователните системи и насърчаване на заетостта, осигуряване на единен електронен пазар, насърчаване на възобновяемата енергия и енергийната ефективност, модернизиране на транспортния сектор и подобряване на бизнес средата, особено за МСП;

159.  Подчертава, че 90% от разходите в тази област представляват безвъзмездни средства за бенефициенти от публичния и частния сектор;

160.  Приветства факта, че от 9-те препоръки на Сметната палата, отправени през периода 2011—2012 г., 3 препоръки са изпълнени изцяло, а 6 са почти изцяло изпълнени;

„Европа 2020“

161.  Съзнава, че общият брой на споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства за цялата 7РП достига 26 078 (от които 9627 са приключени); същевременно Комисията стартира работната програма на „Хоризонт 2020“ за 2014—2015 г. , която имаше голям успех, като до 25 февруари 2015 г. са получени 46 097 предложения: за 79-те приключени покани 25 903 предложения са допустими, 3765 са избрани за финансиране и са подписани 1410 споразумения за отпускане на безвъзмездни средства;

162.  Изразява задоволство от факта, че Комисията е успяла да постигне повечето цели на ключовите показатели за ефективност (КПЕ); въпреки това изразява съмнения, че целта за инвестиране на 3% от БВП на Съюза до 2020 г. в научноизследователска и развойна дейност може да бъде постигната; призовава всички държави членки да отговорят на предизвикателството; отбелязва, че положението изглежда особено трудно за Хърватия, Финландия, Люксембург, Португалия, Румъния, Испания и Швеция; призовава Комисията да изведе необходимото заключение с оглед на предстоящия средносрочен преглед на МФР, който трябва да бъде представен до края на 2016 г.;

163.  Приветства въздействието на европейските (мрежи за) научни изследвания върху борбата с ебола, подобряването на лечението на раковите заболявания, създаването на единно европейско пространство за клинични изследвания, борбата с наводненията, повишаването на безопасността на храните и подобряването на безопасността на туристическите кораби, като това са само някои от примерите;

164.  Приветства факта, че последващата оценка на 7РП е предоставена през ноември 2015 г.; очаква, че нейните констатации и препоръки все още могат да се вземат предвид за работните програми по линия на „Хоризонт 2020“;

165.  Отбелязва с интерес първите налични сведения относно доклада за състоянието на Съюза за иновации за 2015 г.(89), който предоставя актуална информация относно степента на изпълнение на 34-те ангажимента, поети в рамките на водещата инициатива „Съюз за иновации“ на стратегията „Европа 2020“;

166.  Припомня, че „общественото предизвикателство 6 (SC6)“, и по-специално социалните и хуманитарните науки, беше приоритет на Парламента, който го въведе при разработването на програмата „Хоризонт 2020“; припомня значението на този компонент в областите, в които Съюзът е изправен пред особени предизвикателства, като например справянето с безработицата, радикализацията, тероризма, подкрепата за имигрантите, икономическото и паричното управление, както и борбата срещу неравенствата; следователно изразява загриженост от факта, че при изпълнението на програмата приоритетното значение на социалните и хуманитарните науки беше занижено, като те загубиха специалната си насоченост и техните бюджетни кредити за поети задължения бяха намалени с 40%, а същевременно общият финансов пакет за „Хоризонт 2020“ по МФР за периода 2014—2020 г. беше увеличен;

Въпроси, свързани с управлението

167.  Отбелязва, че:

   а) общите заключения и коментари по отношение на практиката на споделено управление са валидни за конкурентоспособността;
   б) съществуват взаимодействия и интегриран подход между различните видове инструменти за подкрепа на научноизследователската и развойната дейност и иновациите (НИРДИ), но те следва да продължат да се подобряват;
   в) програма „Хоризонт 2020“ е въвела по-прости правила в сравнение със 7РП; от друга страна, в рамките на „Хоризонт 2020“ съществуват подпомагани области, които са потенциално рискови, като например бизнес ориентираните проекти с участието на МСП и използването на нови и иновативни инструменти, включително финансови;

168.  Призовава бенефициентите да използват в максимална степен одитните сертификати, тъй като те намаляват процентите на грешки с 50% в сравнение с несертифицираните декларации за разходи; все пак счита, че процентът на грешки, откривани при извършването на външни одити, следва да бъде значително подобрен, с оглед на силно специализираната подкрепа, получавана от Комисията; в този контекст приветства всички насоки, семинари, образци и списъка на най-често срещаните грешки, който Комисията предостави на разположение на бенефициентите и одитните органи, но призовава Комисията да предприеме по-решителни мерки, за да гарантира, че външните одиторски сертификати отразяват по-точно процента на грешки;

169.  Подкрепя намерението на Комисията да доразвие управлението на риска в областта на научните изследвания; приветства в този контекст факта, че при последващите одити подборът на участниците, които ще бъдат одитирани, е вече до голяма степен основан на риска: Комисията очаква 83% от одитите, извършени през периода 2012—2016 г., да бъдат подбрани съгласно свързани с риска критерии;

170.  Приветства създаването на общ център за подпомагане, който оказва съдействие на всички свързани с изследванията служби в областта на правната помощ, одита, бизнес процесите, ИТ, както и информацията и данните;

171.  Признава, че споразуменията за партньорство по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове и оперативните програми на държавите членки и регионите предвиждат значителна подкрепа за научноизследователска дейност и иновациите, като по този начин се създават повече взаимодействия; подкрепата възлиза на над 42 милиарда евро за основната научноизследователска дейност и иновациите и на 118 милиарда евро за научноизследователска дейност и иновациите в по-широк смисъл;

Законосъобразност и редовност; въпроси, свързани с грешките

172.  Дълбоко е разтревожен, че Сметната палата е анализирала 166 операции, от които 79 са засегнати от грешки; отбелязва, че въз основа на 53-те количествено измерими грешки вероятният процент грешки е 5,6%;

173.  Обезпокоен е от факта, че в 27 случая на количествено измерими грешки Комисията, националните органи или независимите одитори са разполагали с достатъчно информация, за да предотвратят или да открият и коригират грешките преди одобряването на разходите; ако цялата налична информация е била използвана за коригиране на грешките, размерът на вероятния процент грешки за настоящата глава е щял да бъде с 2,8 процентни пункта по-нисък; това положение, което остава непроменено вече от няколко години, е доказателство за липсата на дължима грижа;

174.  Счита, че е недопустимо процентът на грешки при Седмата рамкова програма (7РП) да не се е подобрил спрямо 6РП и че според изявленията на генералния директор на Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ положението дори ще се влошава; счита, че процентът на грешки при 7РП следва да се е подобрил, предвид придобития по-голям опит при управлението на проекти; изразява съжаление от факта, че драстичното повишение през 2014 г. на процента на грешки в областта „Конкурентоспособност за растеж и заетост“ подчертава още повече доброто управление на програмата през последните години;

175.  Изразява съжаление от факта, че в областта на разходи „Конкурентоспособност за растеж и заетост“ беше отчетено най-голямо увеличение на процента на грешки в Съюза за периода 2013—2014 г.;

176.  Изразява съжаление за това, че източниците на грешки остават същите:

   а) в областта на научните изследвания (Научни изследвания): неправилно изчислени разходи за персонал, други недопустими преки разходи, като например недоказани разходи за пътуване или оборудване, недопустими непреки разходи, които се базират на неточни ставки за административни разходи или включват недопустими категории разходи без връзка с проекта;
   б) за други разходни инструменти (Други): недоказани и недопустими разходи, както и случаи на неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки;

Процент грешки, по видове грешки

Научни изследвания

Други

Неправилно изчислени разходи за персонал

30,5%

2,5%

Други недопустими преки разходи

17,5%

13,5%

Недопустими непреки разходи

20%

 

Неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки

 

14%

Недопустими разходи за подизпълнение

2%

 

Общо

70%

30%

177.  Остава убеден, че Комисията трябва да продължи да се стреми към постигане на приемлив баланс между привлекателността на програмите за участниците и основателната необходимост от отчетност и финансов контрол; във връзка с това припомня заявлението на генералния директор през 2012 г., че процедура, която при всички обстоятелства се стреми към постигането на процент остатъчни грешки от 2%, не е жизнеспособна(90);

178.  Отбелязва, че генералният директор на ГД „Научни изследвания и иновации“, както и в предишни години, е изразил хоризонтална резерва по отношение на процента на остатъчните грешки в декларациите за разходи по 7РП, направени директно от ГД „Научни изследвания и иновации“, и в плащанията за Съвместното предприятие на инициативата за иновативни лекарства, като прогнозният остатъчен риск е 3%, а прогнозното отражение — 111,39 милиона евро;

179.  Отчита, че някои части от разходваните средства по 7РП не са били включени в резервата, когато е имало доказателство, че рисковете (а оттук и процентът на остатъчните грешки) са били значително по-ниски, отколкото за всички разходвани средства; в ГД „Научни изследвания и иновации“ това се отнася за разходите за Европейското съвместно предприятие за ITER и развитие на термоядрената енергия, Съвместното предприятие „Чисто небе“ и Съвместното предприятие „Горивни клетки и водород“; извън ГД „Научни изследвания и иновации“ това се отнася за разходите за Изпълнителната агенция за научни изследвания по програмата „Мария Кюри“ и за всички разходи на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет;

180.  Заключава, че макар хоризонталната резерва може да бъде правно необходима, тя хвърля отрицателна светлина върху финансовото управление на Комисията, особено тъй като ГД „Научни изследвания и иновации“ може да даде пълна гаранция за 97% от тези разходи;

181.  Отбелязва, че в областта на научните изследвания Комисията е издала нареждания за събиране на вземания през 2014 и 2015 г. на стойност 42 милиона евро; 31 милиона евро вече са били възстановени, останалата част все още не е събрана поради несъстоятелност или в очакване на принудително събиране;

182.  Изразява съжаление за неотдавнашните публикации в пресата, които поставят под съмнение способността на ГД „Научни изследвания и иновации“ да защитава ефективно финансовите интереси на Съюза; призовава Комисията да изясни обстоятелствата, които са добре документирани в медиите и които показват наличието на явен случай на лошо управление и недвусмислено увреждане на финансовите интереси и репутация на Съюза; призовава Омбудсмана да започне разследване по този въпрос;

183.  Изразява съжаление за факта, че опростяването премахна предварителните одити (например, вече няма процедура за предварително удостоверяване на разходи в размер над 375 000 EUR), което води до натрупване на грешки, а това от своя страна води до масово увеличаване на процента на грешки, който има малка вероятност да спадне в случая на програмата „Хоризонт 2020“, предвид нарастващия брой на органите, отговорни за управлението на разходите по 7РП;

Въпроси, свързани с надеждността на данните

184.  Изразява съжаление за това, че има проблем с анализа на вторичните данни, необходими за извършването на основани на резултатите оценки; счита, че това следва да се разглежда като предизвикателство в близко бъдеще; припомня, че е необходимо да се подобри управлението на информацията;

Подход, ориентиран към постигането на ефективност и резултати

185.  Отбелязва, че реалните последици и резултати от НИРДИ от гледна точка на търговската реализация и приноса на добавена стойност са абсолютно съществени;

186.  Приветства положителните резултати, очаквани от експертната група на високо равнище, извършваща последващата оценка на 7РП, а именно: че програмата е създала пряко над 1,3 милиона работни места (чрез проекти, финансирани в продължение на 10 години) и непряко 4 милиона работни места в рамките на период от 25 години; че всяко евро, изразходвано от 7РП, е генерирало приблизително 11 евро пряк и непряк икономически ефект чрез иновации, нови технологии и продукти и че финансовият принос за МСП е надхвърлил целта от 15% и е достигнал 17% (5 милиарда евро);

187.  Посочва, че с цел укрепване на ориентирания към постигането на резултати подход Сметната палата представи иновативно проучване за показателите на стратегията „Европа 2020“, където разходите за научноизследователска и развойна дейност играят важна роля;

188.  Изисква от Комисията да предаде на Парламента плана за действие, представен на Съвета на „ITER“ през ноември;

189.  Настоява да получи от Комисията, до юни 2016 г., актуализирана информация относно дългосрочния график на проекта и свързаните с това разходи за „ITER“ предвид подготовката на решенията във връзка с бюджета за следващата година; припомня, че за 2016 г. за „ITER“ бяха заделени бюджетни кредити за плащания в размер на почти 475 милиона евро;

Финансови инструменти

190.  Отбелязва, че особено за програма „Хоризонт 2020“ много напредничавите и иновативни финансови инструменти представляват една от ключовите области за практическо прилагане; във връзка с това приветства въвеждането през 2014 г. на нова гама от продукти по линия на „InnovFin — финансиране от ЕС за новатори“ като съвместна инициатива, започната от групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ и ЕИФ) в сътрудничество с Комисията;

191.  Изисква от Комисията да представя информация в бъдещите процедури по освобождаване от отговорност относно изпълнението на „InnovFin“ във връзка с дела на бюджета на Съюза, включен в този финансов инструмент;

192.  Посочва, че някои сектори и области на политиката, като например железопътната инфраструктура или теоретичните/фундаменталните изследвания, не са много подходящи за финансиране чрез финансови инструменти и по този начин рискуват да бъдат изключени от обхвата на дейностите на Съюза;

Най-добри практики

193.  Отбелязва, че одитните дейности в тази област са засилени и че координацията от страна на Общата служба за одит се е подобрила, въпреки че се предоставя като услуга в рамките на споделеното управление за всички генерални дирекции, изпълнителни агенции и съвместни предприятия, участващи в разходването на средства за изследвания и иновации;

194.  Счита, че един специфичен вид възлагане на дейности на външни изпълнители, който се използва за управлението на големи програми в тази област чрез специализирани агенции, би могъл да бъде добра практика; тъй като подобна практика е въведена едва отскоро, не е възможно да се представят солидни резултати, но въпреки това изглежда, че като метод и модел е много иновативна;

Мерки, които трябва да бъдат предприети

195.  Заключава, че Комисията следва:

   а) да приеме набор от мерки за намаляване на относително високия процент грешки в тази област, да подобри управлението на данните и информацията с цел да се анализират също така и много напреднали проекти в областта на НИРДИ и да се тества тяхното реално въздействие по отношение на потенциала на „Хоризонт 2020“;
   б) да представи доклад за оценка на настоящия опит в контекста на новата практика да се използват специализирани агенции в тази област(91) от бюджетна гледна точка, както и да въведе редовно докладване относно спазването на съответните показатели на стратегията „Европа 2020“;

196.  Призовава ГД „Научни изследвания и иновации“ да подобри управлението на информацията, по-специално в съответствие с културата, насочена към постигането на резултати, с цел да включи всички заинтересовани страни, и особено новите, както и да подобри управлението на информацията с бенефициентите в държавите членки; препоръчва по-широко участие на независими одитори, които се фокусират не само върху грешките, но също така и върху цикъла на ефективност, в т.ч. подходяща оценка на рисковете; освен това регулаторните правила следва да бъдат подложени на оценка на въздействието;

197.  Призовава ГД „Научни изследвания и иновации“ да публикува изчерпателно и подробно в своите съответни годишни доклади за дейността приноса си за специфичните за всяка държава препоръки, тъй като тези препоръки следва да демонстрират по какъв начин генералната дирекция улеснява напредъка на държавите членки към постигането на целите на стратегията „ЕС 2020“;

198.  Отбелязва, че Комисията е започнала консултация със заинтересованите страни относно допълнителни опростявания, които следва да бъдат въведени в „Хоризонт 2020“; изисква информация за начина, по който ще бъдат въведени допълнителните опростявания;

199.  подчертава, че опростяването и участието в „Хоризонт 2020“ следва също така да бъдат водещият принцип за анотираното споразумение за отпускане на безвъзмездни средства; подчертава, че за разлика от 7РП вътрешно фактурираните разходи по „Хоризонт 2020“ трябва да бъдат разделяни и отчитани в съответствие с различните категории разходи, включително разходите за персонал; по тази причина призовава Комисията да преразгледа анотациите и да счита вътрешно фактурираните разходи за допустими, също както и други преки разходи, без делене на категории разходи и без да се отчита времето за предоставяните услуги;

Икономическо, социално и териториално сближаване

Общи въпроси

200.  Приветства факта, че структурата на годишния доклад на Сметната палата следва за пръв път функциите на МФР, която влезе в сила на 1 януари 2014 г.; през 2013 г. годишният доклад на Сметната палата съдържаше две отделни глави: една за „Регионална политика, транспорт и енергетика“ и друга за „Заетост и социални въпроси“; счита обаче, че тази политическа промяна ограничава съпоставимостта на констатациите на Сметната палата с тези от предходните години;

201.  Отбелязва, че икономическото, социалното и териториалното сближаване преразпределя една значителна част от бюджета на Съюза, която възлизаше на 54,4 млрд. евро през 2014 г.; 80% от тази сума бяха разпределени в полза на регионалната и селищната политика, най-вече чрез ЕФРР и КФ, а останалите 20% бяха разпределени главно чрез ЕСФ за целите на заетостта и социалните въпроси;

202.  Посочва, че в конкретния период ЕФРР и КФ са подпомагали области, включително инфраструктурни проекти, създаването или запазването на работни места, инициативи за регионално икономическо развитие и дейности на МСП (ЕФРР), както и инвестиции в инфраструктура в областта на околната среда и транспорта (КФ);

203.  Посочва, че ЕСФ подкрепя инвестициите в човешкия капитал и действията, които имат за цел да подобрят адаптивността на работниците и предприятията към промените в моделите на трудова дейност, да подобрят достъпа до работни места, да ускорят процеса на социално приобщаване на лицата в неравностойно положение и да засилят капацитета и ефикасността на администрациите и обществените услуги; счита, че следователно е по-трудно да се измерят количествено резултатите от инвестициите по линия на ЕСФ, въпреки наличието на показатели за ефективност;

204.  Приветства факта, че от 16-те препоръки на Сметната палата, отправени през периода 2011—2012 г., 8 препоръки са изпълнени изцяло, 7 препоръки са почти изцяло изпълнени и 1 препоръка е отчасти изпълнена;

„Европа 2020“

205.  Отбелязва, че в областта на регионалната и селищната политика четирите най-важни КПЕ включват: брой създадени работни места, брой предприятия, които си сътрудничат с подпомаганите научноизследователски организации, брой предприятия, получаващи подкрепа, и допълнителен капацитет за производство на енергия от възобновяеми източници; като има предвид, че общите постижения, за които се съобщава в докладите за изпълнението на държавите членки, отчитат напредък средно с 29% в сравнение с предходната година, като според Комисията не всички цели са били изпълнени поради икономическата криза; призовава Комисията да изведе необходимото заключение с оглед на предстоящия средносрочен преглед на МФР, който трябва да бъде представен до края на 2016 г.;

206.  Приветства усилията на Комисията за допълнително увеличаване на приноса на политиката на сближаване за икономическото управление на Съюза с преглед на всички споразумения за партньорство и оперативни програми за периода 2014—2020 г., за да се гарантира, че приетите до края на юни 2014 г. съответни и специфични за всяка държава препоръки са адекватно отразени в стратегиите на държавите членки за развитие и конкурентоспособност;

207.  Отбелязва, че до края на 2015 г. са били използвани средно 89% от средствата за програмния периода 2007—2014 г. (като се има предвид равнището на усвояване), като Италия (79%), Румъния (70%) и Хърватия (59%) изостават;

208.  Посочва, че два от най-важните показатели за ефективността в областта на заетостта и социалните въпроси са равнището на безработица и броят на създадените и/или запазените работни места; приветства факта, че предварителните заключения от последващата оценка на програмния период 2007—2013 г. показват, че 8,8 милиона участници по линия на ЕСФ са получили (или са запазили) работното си място вследствие на интервенциите на ЕСФ през този период до края на 2013 г.; приветства също така факта, че над 300 000 души, подпомогнати от ЕСФ, са станали самостоятелно заети лица и че над 50 000 предприятия са получили подкрепа;

209.  Отдава особено значение на гаранцията за младежта; ето защо отбелязва със задоволство, че 110 300 безработни младежи са участвали в действия, финансирани по линия на инициативата за младежка заетост (ИМЗ) през 2014 г.; 1,3 милиарда евро вече са разпределени за проекти на място; в този контекст изразява благодарност за насоките, предоставени в Специален доклад № 3/2015 на Сметната палата, и конструктивната реакция на Комисията по отношение на направените констатации; въпреки това подчертава, че в някои държави членки все още съществуват известни трудности при изпълнението на гаранцията за младежта и при осигуряването на достатъчно проекти за инициативата за младежка заетост (ИМЗ);

210.  Отбелязва констатациите в доклада на Комисията относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), съгласно които общо за двете години (2014—2015 г.) 7 636 работници (44,9% от бенефициентите) са намерили нова работа до края на срока на прилагане на ЕФПГ;

211.  Споделя мнението на Комисията, че равнището на безработица (особено на дългосрочната безработица) и делът на младите хора, които не работят и не са ангажирани в никаква форма на образование или обучение ((NEETs), са признаци за несъответствие на пазара на труда; отбелязва, че петте държави с най-високо равнище на дълготрайна безработица (като дял от активното население) в Съюза са Гърция (19,5%), Испания (12,9%), Хърватия (10,1%), Словакия (9,3%) и Португалия (8,4%) спрямо средните 5,1% за Съюза, както и че държавите с най-висок дял на младежите, които не работят, не учат и не се обучават (NEET), са Кипър (33,7%), България (30,9%), Унгария (30,3%), Гърция (30,0%) и Румъния (26,9%) спрямо средните 16,37% за Съюза;

212.  Приветства постиженията вследствие на изпълнението на програмите по линия на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд за периода 2007—2013 г., онагледени от няколко основни показателя, за които държавите членки докладват ежегодно, и резултатите от предварителната оценка на най-актуалните налични данни, показващи, че приблизително 950 000 работни места са били създадени, 36 000 предприятия са сътрудничили с научноизследователски институти, над 270 000 предприятия са получили подкрепа, а допълнителният капацитет за производство на енергия от възобновяеми източници е бил над 4 000 мегавата;

213.  Приветства факта, че Сметната палата за пръв път също така се опита да извърши оценка на изпълнението на програмите в рамките на пилотно проучване и че одитът заключи, че 89 от 186-те проекта (48%) са постигнали (или са надвишили) всички целеви нива, които са били определени за измерване на резултатите от проектите; отбелязва, че за 56 проекта (30%) Сметната палата установи, че един или няколко показателя, определени за проектите, не са постигнали определената целева стойност и че в 17 случая (9%) крайният срок за постигане на целите е бил спазен за някои, но не и за всички цели към момента на извършване на одита; насърчава Сметната палата да продължи да усъвършенства този процес, по-специално за програмите в рамките на новия финансов период 2014—2020 г.;

Въпроси, свързани с управлението

214.  Подчертава, че разходите по функция 1б от МФР попадат в рамките на споделеното управление; в тази област държавите членки носят основната отговорност за изпълнението на оперативните програми и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередовните разходи;

215.  Подчертава категорично, че особено за сближаването степента на споделеното управление е съществена и специфична по две причини: програмите се изпълняват в държавите членки и техните региони съгласно общите правила на Съюза, но зачитат техните специфични нужди; от друга страна, има и общо финансиране, когато проектите се съфинансират от държавите членки, а в много случаи и от бенефициентите;

216.  Счита за недопустимо, че в 21 случая на количествено измерими грешки, допуснати от бенефициенти, националните органи са разполагали с достатъчно информация, за да предотвратят или да открият и коригират грешките преди декларирането на разходите пред Комисията. отбелязва, че ако цялата налична информация е била използвана за коригиране на грешките, размерът на изчисления процент грешки за настоящата глава е щял да бъде с 1,6 процентни пункта по-нисък; освен това Сметната палата е установила, че в 13 случая откритите от нея грешки са били допуснати от националните органи; тези грешки съставляват 1,7 процентни пункта от вероятния процент грешки; това положение, което остава непроменено вече от няколко години, е доказателство за липсата на дължима грижа;

217.  Подчертава, че в рамките на ЕСФ най-често срещаните установени проблеми в областта на допустимостта са следните: деклариране на разходи извън допустимия срок (Чешката република, Германия), завишаване на възнагражденията (Германия, Финландия, Полша, Португалия), деклариране на разходи, които нямат връзка с проекта (Нидерландия, Полща, Португалия), неспазване на националните правила за допустимост (Полша) и приходи, които не са приспаднати от декларираните разходи (Австрия); най-често срещаните примери за неспазване на правилата за обществените поръчки са следните: неоправдано пряко възлагане на договори (Германия, Италия), неоправдано пряко възлагане на допълнителни строителни дейности/услуги, незаконно изключване на оференти, конфликт на интереси и дискриминационни критерии за подбор (Финландия);

218.  Отбелязва, че Сметната палата е анализирала 161 операции на равнище региони и градове (101 засягат ЕФРР, 55 — Кохезионния фонд, а 5 — финансовите инструменти) и 170 операции на ЕСФ, и че 135 от 331 операции са били засегнати от грешки; отбелязва, че Сметната палата изчислява процента грешки на 5,7% (процентът грешки на ЕФРР и на Кохезионния фонд се изчислява на 6,1%, а процентът грешки на ЕСФ се изчислява на 3,7%);

219.  Призовава Комисията да създаде ефективен инструмент, с който да се допринесе за подобряването на надеждността на извършваните от националните органи дейности в областта на контрола и одита; припомня, че е важно да се разшири прозрачността на данните за възлагането на обществени поръчки, за да се подобрят достъпността и контролът, като се публикува подробна информация за изпълнителите и техните подизпълнители;

220.  Отбелязва, че според всички налични одитни резултати към края на ноември 2015 г., 90% от проверките на управлението на програми по линия на ЕФРР/Кохезионния фонд функционират добре или подлежат на малки подобрения; припомня, че основната причина за допусканите от държавите членки грешки са сложните структури за управление и загубата на опит вследствие на голямото текучество или недостатъчния брой назначени служители поради бюджетните ограничения;

221.  Призовава Комисията да осигури на държавите членки по-силни стимули за насърчаване на използването на иновативни финансови инструменти в тяхната политика за регионално развитие, като обаче вземе предвид извлечените поуки от периода 2007—2013 г., за да се избегне блокирането на средства във финансовите инструменти;

222.  Обръща внимание на препоръките, отправени в Специален доклад № 10/2015 на Сметната палата, озаглавен „Необходими са повече усилия за решаване на проблемите с обществените поръчки при разходването на средства на ЕС за сближаване“, и приветства положителната реакция на Комисията по отношение на констатациите на Сметната палата;

223.  Изразява задоволство за това, че Комисията публикува документ, озаглавен „Обществени поръчки — ръководство за специалисти относно избягването на най-често допусканите грешки в проекти, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове“ през октомври 2015 г.; все пак критикува факта, че основният източник на грешки, засягащи разходите по функцията за икономическо, социално и териториално сближаване, продължават да бъдат нарушенията на правилата в областта на възлагането на обществени поръчки, като те представляват почти половината от изчисленото ниво на грешки; посочва, че сериозните нарушения на правилата за обществените поръчки включват неоправдано пряко възлагане на допълнителни договори или допълнителни строителни дейности или услуги, незаконно изключване на оференти, случаи на конфликти на интереси и дискриминационни критерии за подбор; счита, че е важно да се прилага политика на пълна прозрачност по отношение на информацията за изпълнителите и подизпълнителите, с цел отстраняване на грешки и злоупотреби с правилата;

224.  Приветства факта, че през ноември 2014 г. Комисията създаде специална работна група за по-добро прилагане за България, Италия (южната част), Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия и Чешката република, с цел да се избегне отмяната на средства;

225.  Припомня, че с правната рамка за европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014—2020 г. се въвеждат също така предварителните условия за ефективното и ефикасно използване на фондовете на Съюза, които обхващат, inter alia, системите за възлагане на обществени поръчки на държавите членки; в този контекст са приети национални планове за действие за 12 държави (България, Гърция, Италия, Латвия, Малта, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Унгария, Хърватия и Чешката република), които ще бъдат оценени до 2016 г.; припомня, че изпълнението на предварителните условия е предпоставка за получаване на финансиране; призовава за необходимата пълна прозрачност относно финансирането на инфраструктурни проекти, включително публикуването на предварителните и последващите оценки на икономическата, екологичната и социалната устойчивост на проектите;

226.  Призовава Комисията да публикува цялата документация, свързана с проекта за изграждане на високоскоростната железопътна линия Лион — Торино и условията за финансиране на проекта;

227.  Приветства факта, че от 2009 г. насам ГД „Регионална и селищна политика“ е провела 265 одитни мисии; ГД „Регионална и селищна политика“ заключи, че като цяло може да се разчита на извършената работа на 42 одитни органа, отговарящи за одита на около 91% от предоставените средства по линия на ЕФРР/КФ за периода 2007—2013 г.; що се отнася до ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, в края на 2014 г. беше направена оценка на 87 одитни органа от общо 92 (94,6%); те обхващат 113 от 118 оперативни програми, представляващи 99,1% от финансовото програмиране за програмния период 2007—2013 г.;

228.  Отбелязва, че процедурите за прекъсване и предварително временно спиране са свързани със 121 програми по линия на ЕФРР/КФ и касаят подадени от държавите членки заявления за плащания на обща стойност почти 7,9 милиарда евро; отбелязва също така, че за ЕСФ Комисията е изпратила 11 предупредителни писма и 18 писма за предварително временно спиране, че е предприела 31 прекъсвания на плащания и е спряла временно 11 оперативни програми, и че са били прекъснати плащания по заявления, възлизащи на общо 1,3 милиарда евро;

229.  Отбелязва, че през 2014 г. в резултат на строгия контрол и политиката на прекъсване на ГД „Регионална и селищна политика“ и ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, както и на нарастващия брой планове за действие, са потвърдени финансови корекции за 840 милиона евро и са изпълнени 854 милиона евро за ЕФРР/Кохезионния фонд за всички програмни периоди (решение за което е взето през 2014 г. и през предходни години), както и че за ЕСФ за периода 2007—2013 г. са приети/е било взето решение за финансови корекции в размер на 209 милиона евро, като са изпълнени 155,9 милиона евро (решение за което е взето през 2014 г. и през предходни години);

230.  Отбелязва със задоволство, че през 2014 г. и благодарение на надзорните функции на Комисията сертифициращите органи са приложили финансови корекции в размер на 782 милиона евро преди декларирането на разходите пред Комисията във връзка с ЕФРР/Кохезионния фонд, благодарение на което бюджетът на ЕС беше предпазен от плащания във връзка с неправомерни разходи;

231.  Изразява загриженост, че според Сметната палата стратегията „Европа 2020“ не се конкретизира системно чрез превръщането на тематичните цели в конкретни оперативни цели в споразуменията за партньорство и програмите; отбелязва обаче, че тя намира израз в оперативните цели на равнището на програмите по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове чрез конкретни цели, съобразени с единадесетте тематични цели; счита, че резултатите могат да бъдат правилно оценени, когато тематичните цели и оперативните програми са приведени в съответствие и показателите за ефективността и референтните показатели дават възможност за измерване на напредъка;

232.  Отбелязва, че споразуменията за партньорство и общият регламент, от една страна, създават общи правила, които следва да насърчават интегриран подход, но, от друга страна, всеки от фондовете се управлява от специфичен регламент и процедури;

233.  Отбелязва с интерес, че в близко бъдеще Сметната палата ще представи специален одит на споразуменията за партньорство и на насочената към постигането на резултати рамка в областта на политиката на сближаване;

234.  Изразява съжаление, че броят на засегнатите от резерви оперативни програми се е увеличил от 73 на 77 за оперативните програми по линия на ЕФРР/КФ през 2014 г. и е останал непроменен за 36 оперативни програми по линия на ЕСФ; очакваното финансово отражение на тези резерви е намаляло от 423 милиона евро през 2013 г. на 224 милиона евро през 2014 г. за ЕФРР/КФ и се е увеличило от 123,2 милиона евро през 2013 г. на 169,4 милиона евро през 2014 г. за ЕСФ;

235.  Изразява съгласие с насоките на съвместната стратегия за одит за периода 2014—2020 г., която ще отдаде приоритет на две области за тематични одити: надеждността на системите за докладване на данни за изпълнението (нов елемент, свързан с ориентацията на политиката към постигането на резултати) и финансовите инструменти;

236.  Изразява съжаление, че държавите членки все още не са приели изцяло опростените варианти за разходите (ОВР) по линия на ЕСФ; приветства доклада „Simplified Cost Options in the European Social Fund“ (Опростени варианти на разходите в Европейския социален фонд), в който ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ очаква, че в рамките на програмния период 2014—2020 г. средно 35% от разходите ще бъдат заявени в рамките на ОВР, като някои държави членки (Испания, Италия, Нидерландия и Швеция) ще превишат значително този процент, докато други (България, Латвия, Словакия и Унгария) ще бъдат много под него; подкрепя усилията на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ да насърчава използването на ОВР от държавите членки и призовава настоятелно държавите членки да използват пълноценно възможностите, предоставяни от ОВР;

237.  В този контекст оценява факта, че Комисията е създала група на високо равнище за опростяване за бенефициентите на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове; изразява желание да получи копия от докладите, които групата ще публикува, считано от февруари 2016 г.;

238.  Приветства усилията на Комисията да насърчава държавите членки да използват ИТ инструмента ARACHNE за извличане на данни с цел предотвратяване на измами; припомня на държавите членки, че този ИТ инструмент се предоставя безплатно;

239.  Приветства факта, че през 2014 г. Комисията стартира първата серия от четири проучвания за оценка на интеграцията на елементи на реформираната политика на сближаване в процеса на програмиране за периода 2014—2020 г.; припомня, че темите за четирите проучвания са следните: предварителните условия, принципът на партньорство, рамката на изпълнението и „новите разпоредби“ (които обхващат редица нови програмни елементи, като например оценката на административната тежест за бенефициентите и планираните действия за нейното намаляване, хоризонталните принципи, териториалните подходи и др.); изразява желание да получи копия от проучванията след тяхното приключване;

Законосъобразност и редовност; въпроси, свързани с грешките

240.  Е разтревожен, че Сметната палата е анализирала 161 операции в областта на регионалната и селищната политика и 170 операции в областта на политиката за заетост и социални въпроси, от които 135 са засегнати от грешки (75 за областта на регионалната и селищната политика и 60 за областта на политиката за заетост и социални въпроси); отбелязва, че въз основа на 25 количествено измерими грешки вероятният процент грешки е 6,1% за областта на регионалната и селищната политика, а въз основа на 28 количествено измерими грешки вероятният процент грешки е 3,7% за областта на политиката за заетост и социални въпроси, което води до вероятен процент грешки общо за политиката на сближаване от 5,7%;

241.  Счита, че е разочароващо, че в 21 случая на количествено измерими грешки, допуснати от бенефициенти, националните органи са разполагали с достатъчно информация, за да предотвратят или да открият и коригират грешките преди декларирането на разходите пред Комисията. отбелязва, че ако цялата налична информация е била използвана за коригиране на грешките, размерът на вероятния процент грешки за настоящата глава е щял да бъде с 1,6 процентни пункта по-нисък; отбелязва освен това, че Сметната палата е установила, че в 13 случая откритите от нея грешки са били допуснати от националните органи; тези грешки съставляват 1,7 процентни пункта от вероятния процент грешки; счита, че това положение, което остава непроменено вече от няколко години, е доказателство за липсата на дължима грижа;

242.  Критикува факта, че както и при предходни финансови години процентът на грешки, включително при някои заявки за окончателни плащания, за които са извършени външни одити и проверки, показва нецелесъобразността на предварителните проверки по отношение на ЕСФ; подчертава, че грешките, свързани с неспазване на правилата за обществените поръчки и липсата на оправдателни документи за разходите, представляват почти една трета от вероятния процент на грешки;

243.  Подчертава, че ако проверките на ниво държави членки бяха достатъчно надеждни и в двете области на политиката, вероятният процент грешки е можел да бъде намален с 3,3 процентни пункта за областта на регионалната и селищната политика и с 3,2 процентни пункта за областта на политиката за заетост и социални въпроси;

244.  Настоятелно призовава Комисията до 1 юли да посочи своите планове за преодоляване на това положение, с цел значително подобряване на финансовото управление на равнище държави членки; изразява твърдото си убеждение, че освобождаването от отговорност следва да зависи от необходимия напредък, постигнат в тази област;

245.  Изразява съжаление за това, че източниците на грешки остават същите:

   а) в областта на регионалната и селищната политика (Регионална политика): неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки, деклариране на недопустими разходи, нарушения на правилата за държавни помощи;
   б) в областта на политиката за заетост и социални въпроси (Заетост): деклариране на недопустими разходи, недопустими проекти или бенефициенти, както и случаи на неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки; най- често срещаните установени проблеми в областта на допустимостта са следните: деклариране на разходи извън допустимия срок (Чешката република, Германия), завишаване на възнагражденията (Германия, Финландия, Полша, Португалия), деклариране на разходи, които нямат връзка с проекта (Нидерландия, Полща, Португалия), неспазване на националните правила за допустимост (Полша) и приходи, които не са приспаднати от декларираните разходи (Австрия); най-често срещаните примери за неспазване на правилата за обществените поръчки са следните: неоправдано пряко възлагане на договори (Германия, Италия), неоправдано пряко възлагане на допълнителни строителни дейности/услуги, незаконно изключване на оференти, конфликт на интереси и дискриминационни критерии за подбор (Финландия);

Процент грешки, по видове грешки

Регионална политика

Заетост

Неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки

44,9%

2,9%

Недопустими разходи

21,5%

5,6%

Държавна помощ

21,2%

 

Недопустими проекти или бенефициенти

 

3,9%

Общо

87,6%

12,4%

246.  Изразява съжаление, че в продължение на години еднакви по вид грешки продължават да бъдат установявани често в едни и същи държави членки; потвърждава, че временните спирания и прекъсванията на плащанията от страна на Комисията гарантират, че се предприемат корективни действия в случаи, при които са установени пропуски; призовава Комисията да засили мониторинга на националните и регионалните системи за управление и контрол с оглед на тази констатация и да облекчи мониторинга в държави, в които системите за управление и контрол са се оказали надеждни;

247.  Изразява загриженост по повод на нарушенията на правилата за обществените поръчки в рамките на процедурата за възлагане на обществена поръчка за информационно-технологичните системи за мониторинг за финансовите периоди 2007—2013 г. и 2014—2020 г., при които също са възникнали подозрения за измама; отбелязва, че тези грешки са били открити от чешките одитни органи; напълно подкрепя позицията на Комисията, че не следва да се изпълняват плащания, докато не бъдат взети корективни мерки и не приключи полицейското разследване;

248.  Отбелязва със загриженост проблемите във връзка с обществените поръчки за системите за наблюдение на разходите по структурните фондове през периода 2007—2013 г. и през периода 2014—2020 г. и призовава за изясняване на причините за възникването на тези проблеми при всеки финансов период, както и за поясняване на текущото състояние във връзка с разследванията за измами и възстановяването на неправомерно получени средства;

249.  Посочва, че според цифрите, предоставени в годишния отчет за дейността на ГД „Регионална и селищна политика“ за 2014 г., рискът от грешки като средно претеглена стойност в оценката за всяка оперативна програма, подкрепяна от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, е под 1% в девет държави членки (в шест държави членки през 2013 г.) и че само в две държави членки този процент е 4% или повече (в пет държави членки през 2013 г.);

250.  Посочва, че според цифрите, предоставени в годишния отчет за дейността на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ за 2014 г., рискът от грешки като средно претеглена стойност в оценката за всяка оперативна програма, подкрепяна от ЕСФ, е под 1% в девет държави членки, както беше и през 2013 г., и че в шест държави членки този процент е 4% или повече (с най-висока стойност 7,9%), докато през 2013 г. този процент е бил над 4% в пет държави членки (с най-високи стойности 8,8 и 9,3%);

251.  Подчертава, че през последните три години Сметната палата не е установила никакви количествено измерими грешки, свързани с използването на ОВР; това показва, че при проектите, които използват ОВР, съществува по-малка вероятност за грешки отколкото при проектите, които използват реални разходи;

252.  Счита, че би било полезно, ако Комисията предостави фокусиран анализ на националните правила за допустимост (както за периода 2007—2013 г., така и за периода 2014—2020 г.) и на тази база изготви насоки за държавите членки относно опростяването и премахването на излишно сложните правила („прекомерно регулиране“);

253.  отбелязва, че зачитането на правилата за държавните помощи изглежда е важен елемент с оглед на свеждането до минимум на грешките в областта на политиката на сближаване;

254.  Подчертава, че е важно да се обърне внимание на въпроса за заниженото докладване на грешките и завишеното докладване на финансовите корекции от националните органи в държавите членки;

255.  Изразява загриженост във връзка с проверките, извършени по отношение на средствата за бежанците, които често се отпускат на държавите членки при извънредни ситуации и по начин, който не съответства на действащите правила; счита, че е изключително важно Комисията да въведе по-строги проверки, не на последно място, за да се гарантира зачитане на човешките права на бежанците и на лицата, търсещи убежище;

Въпроси, свързани с надеждността на данните

256.  Отбелязва със задоволство, че точността на данните, докладвани за годишните доклади за контрол на държавите членки във връзка с ЕФРР/КФ и ЕСФ, се е подобрила; въпреки това изразява съжаление, че в някои случаи корекцията на Комисията надвишава 1,5% и данните са счетени за ненадеждни;

Подход, ориентиран към постигането на ефективност и резултати

257.  Приветства факта, че по отношение на доказателствата за реалните резултати от политиките и постигнатата ефективност Сметната палата за пръв път използва ориентиран към постигането на ефективност подход по отношение на допълняемостта на бюджета на Съюза със стратегията „Европа 2020“; счита, че резултатите, постигнати чрез изпълнението на тази стратегия от структурните фондове, са много важни за водещия за целия Съюз икономически показател „БВП на глава от населението“, както и за другите показатели;

258.  Счита, че е важно да се прецени дали и до каква степен проектите по линия на ЕФРР, КФ и ЕСФ са приключили (до края на 2014 г.) и целите им са постигнати;

259.  Изразява съжаление, че споразуменията за финансиране, които се базират на ефективността, все още са изключение, а не правило; отбелязва, че в повечето случаи невъзможността да се постигнат проектните цели, договорени в споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства, не е оказала влияние върху размера на полученото от Съюза финансиране;

260.  Припомня, че изпълнението на 51 приоритетни проекта в Гърция трябваше да бъде ускорено; освен това 14 проекта — относно, наред с другото, кадастъра и националния регистър — бяха определени като проблемни и съществуваше опасност от отмяна на финансирането; очаква Комисията да информира Парламента относно положението в доклада относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност на Комисията за 2014 г.;

261.  Припомня, че Доклад OPTP/2014/SM/01 на Сметната палата на Чешката република относно процедурата за възлагане на обществена поръчка за системата за мониторинг за периода 2014—2020 г., който беше предаден на Комисията през април 2015 г., сочи неоправдани разходи в размер на над 9 милиона евро; приветства факта, че Комисията е изпратила предупредително писмо за възможно преустановяване на плащанията и е призовала чешките органи да приложат подходящи финансови корекции; желае да научи как Европейската служба за борба с измамите (OLAF) оценява положението;

Инструменти за финансов инженеринг

262.  Отбелязва, че управителните органи на държавите членки са докладвали за общо 1025 ИФИ (включително 73 холдингови фонда и 952 специални фонда), функциониращи към края на 2014 г.: 90% са ИФИ за предприятия, 6% за проекти за развитие на градската среда и 4% за фондове за енергийна ефективност/енергия от възобновяеми източници; че тези ИФИ са създадени в 25 държави членки и получават финансова подкрепа от 183 оперативни програми; че общата стойност на вноските от оперативните програми за ИФИ възлиза на 16 милиарда евро, от които 10,9 милиарда евро от ЕФРР и ЕСФ; и че плащанията към крайните получатели са достигнали 9,19 милиарда евро до края на 2014 г., от които 5,8 милиарда евро са структурните фондове, в резултат на което се постигна степен на усвояване от почти 57% на сумите по оперативните програми;

263.  Отбелязва, че според последното и много изчерпателно проучване, което оценява правилно практиката на използване на ИФИ в политиката на сближаване през периода 2007—2013 г., ИФИ имат множество предимства, но и някои слабости, които следва да бъдат преодолени; анализът обаче показва, че тяхното използване варира значително между държавите членки; призовава Комисията да анализира основните причини за тези драстични различия между държавите членки и да намери ефективен стимул за повишаване на тяхната активност при използването на ИФИ в областите, където те са имали доказан успех;

264.  Отбелязва, че съществува видима разлика между обема на вложените в ИФИ финансови ресурси и преразпределената към крайните получатели сума; счита, че това би могло да означава, че някои значителни суми са били само „временно складирани“ в ИФИ, за да се избегне рискът от отмяна на поети бюджетни задължения; призовава Комисията да допринесе за премахването на тази отрицателна характеристика на използването на ИФИ и счита, че новата разпоредба за периода 2014—2020 г., която предвижда плащания на траншове към ИФИ, е положителна стъпка в тази насока;

265.  Отбелязва, че ясно изразеното повишение при използването на ИФИ задължително ще доведе до напълно нов подход към изразходването на публични средства от органите на публичната администрация и от органите за одит и контрол, което до известна степен изисква „нова култура“ в средата за иновативни финансови инструменти; призовава Комисията да тества адекватността на подготвеността на тази среда;

266.  Отбелязва, че ИФИ биха могли да имат съществен принос за ефикасността, ефективността и икономичността при използването на европейските структурни и инвестиционни фондове, ако бъдат разумно прилагани, тъй като те съвсем естествено са насочени към постигането на резултати или ефективност; призовава Комисията също така да отрази този вид ползи в политиката за бюджетни разходи на Съюза;

267.  Отбелязва информацията, съгласно която до 2014 г. общо 53 финансови инструмента, ограничени предимно до подпомагането на МСП, са били приложени в 7 финансирани от ЕСФ държави членки и че са обхванати общо 16 716 МСП (от които 11 286 микропредприятия) с общ бюджет по линия на ЕСФ в размер на 472 милиона евро;

268.  Припомня, че прилагането на ИФИ през програмния период 2007—2013 г. е било бавно поради:

   а) сложността на правилата;
   б) в някои случаи прекомерното разпределение на средства спрямо реалните нужди;
   в) прилагането по време на финансова криза;

269.  Приветства факта, че през програмния период 2014—2020 г. регулаторната рамка предвижда, че използването на ИФИ се основава на задължителна „предварителна оценка“ с цел да се установят нуждите от инвестиции и да се допринесе за избягването на поемането на прекомерни задължения със средства на Съюза;

270.  Приветства също така създаването, съвместно с Европейската инвестиционна банка, на обща техническа експертна платформа за финансови инструменти (Fi-compass) с цел подпомагане на прилагането на ИФИ през периода 2014—2020 г.;

Най-добри практики

271.  Приветства тенденцията към опростяване, намаляване на прекомерното регулиране и подобряване на споделеното управление редом с новите елементи на политиката на сближаване за програмния период 2014—2020 г., което изглежда е най-добра методологична практика и е отразено в множество конкретни стъпки, като постигане на допълняемост с плана за инвестиции за Европа чрез практически съвместното съществуване на европейските структурни и инвестиционни фондове и ЕФСИ (Европейски фонд за стратегически инвестиции), удвояване на обхвата на ИФИ, лансиране на целенасочени инициативи, например за МСП, създаване на работни групи за по-добро прилагане, въвеждане на тематичен акцент върху интелигентния растеж и изпълнението на научноизследователски и иновативни стратегии, които зачитат стратегиите за интелигентно специализиране, или приноса на политиката на сближаване към съответните политики на Съюза, наред с другото, в областта на цифровата икономика, енергетиката и социалните въпроси;

272.  Приветства Комисията за създаването на група на високо равнище относно опростяването за бенефициентите с цел да им се окаже съдействие при идентифицирането на пречките и бариерите за опростяването и да се намери начин за справяне с тях; призовава Комисията да разгледа признатите от Сметната палата успешни процедури за опростяване, например в рамките на програмата „Хоризонт 2020“ и опростяването на непреките разходи с възстановявания при фиксирана ставка, с цел разпростиране на този подход към други области на политиката;

273.  Призовава Комисията да направи оценка или преглед на възможността за разширяване към други програми на системата за плащане на дължими суми, която води до по-малко грешки спрямо системата за възстановяване на разходи, която е причината за повечето грешки;

274.  Приканва Комисията да наблюдава начина, по който държавите членки подобряват правилата за одит и контрол, с цел да се създаде обща основа за споделяне на най-добрите практики, по-специално в областта на възлагането на обществени поръчки и борбата с измамите и корупцията;

Мерки, които трябва да бъдат предприети

275.  Заключава, че Комисията следва:

   а) да представи доказателства за въздействието на интервенциите по линия на ЕФРР, ЕСФ и КФ през периода 2007—2013 г. за изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020“;
   б) да гарантира, че новите приоритети на Съюза са много по-тясно свързани с политиката на сближаване;
   в) да продължи вече започнатия процес на опростяване, включително популяризирането на ОВР;
   г) да продължи да подкрепя взаимодействията в рамките на политиката на сближаване, както и между политиката на сближаване и другите бюджетни интервенции на Съюза;

276.  Подкрепя изразените от Комисията резерви в областта на икономическото, социалното и териториалното сближаване и изисква да бъде информиран за развитието на съответните програми в доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с решението на Парламента за освобождаване от отговорност;

277.  Настоятелно призовава Комисията да продължи стриктно да преодолява слабостите в „проверките от първо ниво“ в държавите членки, тъй като някои от най-значимите грешки са допуснати на това ниво;

278.  Призовава Комисията да докладва относно възприемането на ОВР от държавите членки в доклада относно последващите действия във връзка с решението на Парламента за освобождаването от отговорност на Комисията за 2014 г.;

279.  Изразява съгласие със Сметната палата, че Комисията следва да включи всички държави членки в обхвата на своята оценка на надеждността на финансовите корекции, докладвани от сертифициращите органи, и нейното отражение при изчислението на „процента остатъчни грешки“ от страна на Комисията; призовава Комисията да докладва относно резултатите при представянето на последващите действия във връзка с решението на Парламента за освобождаване от отговорност;

280.  Споделя становището на Сметната палата, че Комисията следва да засили допълнително системата за контрол върху одитните органи и да докладва относно резултатите при представянето на последващите действия във връзка с решението на Парламента за освобождаване от отговорност;

281.  Призовава ГД „Регионална и селищна политика“ и ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ да публикуват в своите съответни годишни доклади за дейността приноса си за подготовката на специфичните за всяка държава препоръки на Комисията и начина, по който подкрепят държавите членки при изпълнението им, тъй като тези препоръки следва да демонстрират по какъв начин генералните дирекции улесняват напредъка на държавите членки към постигането на целите на стратегията „ЕС 2020“;

Природни ресурси

Общи въпроси

282.  Отбелязва, че разходната област за природните ресурси включва най-вече различни видове дейности в рамките на общата селскостопанска политика (ОСП), насочени към повишаване на производителността на селскостопанския отрасъл, оказване на подкрепа за постигане на добър жизнен стандарт на селскостопанската общност, стабилизиране на пазарите и гарантиране на доставки на разумни цени; информиран е, че тази функция се изпълнява от два фонда: Европейският фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) преразпределя преките помощи/плащания на Съюза и обезпечава пазарни мерки, а Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) съфинансира програми за развитие на селските райони на проектна основа;

283.  Призовава Европейската комисия да гарантира, че не се предоставят средства на ЕС с цел пряка или непряка подкрепа за бикоборството; счита, че нито бюджетните кредити за ОСП, нито каквито и да било други бюджетни кредити от бюджета на ЕС следва да се използват за финансирането на дейности, свързани с измъчването на животни;

284.  Отбелязва, че другите области включват дейности в рамките на общата политика в областта на рибарството (Европейския фонд за рибарство — ЕФР) и мерки за подкрепа на околната среда (защита и подобряване, рационално използване на природните ресурси), главно в рамките на програмата за околната среда (LIFE);

285.  Отбелязва със съжаление, че от 21-те препоръки на Сметната палата, отправени през периода 2011—2012 г., само 5 препоръки са изпълнени изцяло, 4 препоръки са почти изцяло изпълнени, а 12 препоръки са отчасти изпълнени;

Въпроси, свързани с управлението

286.  Отбелязва, че средствата за ОСП се осигуряват под режим на споделено управление (съфинансиране с държавите членки; също така преките плащания се разпределят от разплащателни агенции, които носят отговорност за допустимостта и превеждането на плащания на бенефициентите); ЕФР също се управлява въз основа на принципа за споделено управление, а управлението на програмата LIFE се осъществява централно от Комисията;

287.  Подчертава, че проблемът с ефективното разпределяне на средствата се дължи също така на недостатъчната надеждност и невинаги актуалната база данни на системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП); отбелязва със задоволство, че слабостите в СИЗП са отстранени във всички одитирани държави членки, но изразява съжаление за факта, че в някои държави членки все още се наблюдават редица сериозни слабости; призовава Комисията да използва своите засилени механизми по новото законодателство в областта на ОСП(92) в случай на значителни и трайни недостатъци в националните системи;

288.  Посочва, че един от установените недостатъци се изразява също така в несъвършените планове за действие на държавите членки за развитие на селските райони;

289.  Препоръчва на Комисията да предостави насоки на държавите членки, така че те да преодолеят тези проблеми и да допринесат за вземането на задоволителни решения;

290.  Приветства факта, че Сметната палата извърши последващ одит, за да прецени дали са отстранени недостатъците по отношение на СИЗП, наблюдавани в държавите членки през периода 2007—2013 г.;

291.  Отбелязва със задоволство, че слабостите в СИЗП са отстранени във всички одитирани държави членки; при все това изразява съжаление, че все още се наблюдават редица сериозни слабости в Гърция, Испания и Италия; призовава Комисията да използва своите засилени механизми по новото законодателство в областта на ОСП в случай на значителни и трайни недостатъци в националните системи;

292.  Отбелязва със загриженост, че нивото на грешки, докладвани за финансовата година от сертифициращия орган в рамките на „процедурата за укрепване на достоверността“(93), може да бъде подценено; подчертава, че като цяло за шестте държави членки, които са избрали доброволно прилагане на тази процедура, Сметната палата е установила, че слабостите при прилагането на процедурата водят най-често до ненадеждност на докладваните нива на грешки и че Комисията трябва да прилага добавки към докладваните нива на грешки;

293.  Изразява дълбоко съжаление, че гръцкият сертифициращ орган е подценил значително нивото на грешки, докладвани за финансовата 2014 година в рамките на „процедурата за укрепване на достоверността“, и подчертава, че като цяло за шестте държави членки, които са избрали доброволното прилагане на тази процедура (Гърция, България, Румъния, Италия, Люксембург, Обединеното кралство), Сметната палата е установила, че с изключение на Люксембург слабостите при прилагането на процедурата от страна на държавите членки водят до ненадеждност на докладваните нива на грешки;

294.  Изразява съжаление за това, че Сметната палата е открила слабости в системите за контрол, свързани с дейностите за развитие на селските райони на петте разплащателни агенции, които Сметната палата посети през 2014 г. в Ирландия, Италия (Кампания), Португалия, Румъния и Швеция, и по-специално при проверките на условията за допустимост във връзка с екологичните условия, максималния размер на предприятията и процедурите за възлагане на обществени поръчки;

295.  Изразява съжаление относно факта, че в областта на развитието на селските райони повечето видове грешки и слабости в системите не са взети предвид в плановете за действие, които са били разгледани от Сметната палата;

296.  Приветства факта, че според констатациите на Сметната палата Комисията е управлявала по задоволителен начин процедурата за финансово уравняване за 2014 г.;

297.  Констатира със загриженост, че процедурите за съответствие са били твърде дълги през 2014 г.; посочва, че 15%-ното намаление на натрупването в сравнение с края на 2013 г. не е било достатъчно и води до значително натрупване на 180 неприключени досиета към края на 2014 г.;

298.  Подчертава, че одитът на Сметната палата във връзка с управлението на мерките за трансфер на знания и консултантски услуги показва, че значителен брой сходни услуги се финансират от различни фондове на Съюза (например от ЕСФ, както и от ЕЗФРСР) и че това поражда риск от двойно финансиране и изисква дублиране на скъпо струващи управленски структури;

299.  Изразява съжаление относно констатациите на Сметната палата, че подкрепата от Съюза за инфраструктурата в селските райони е постигнала само ограничена стойност срещу вложените средства; изразява съжаление, че необходимостта от финансиране от Съюза за развитие на селските райони невинаги е ясно обоснована и координацията с другите фондове е слаба и че процедурата за подбор не е насочвала систематично финансирането към най-ефективните от гледна точка на разходите проекти; призовава Комисията и държавите членки да събират приложими и надеждни данни относно ефикасността и ефективността на финансираните мерки с цел управление на разходите според резултатите;

Законосъобразност и редовност; въпроси, свързани с грешките

300.  Изразява дълбока загриженост, че Сметната палата е анализирала 183 операции в рамките на ЕФГЗ, свързани с пазари и преки помощи, и 176 операции в областите развитие на селските райони, околна среда, действия по климата и рибарство, от които 177 са засегнати от грешки (93 операции за пазари и преки помощи в областта на земеделието и 84 — за развитие на селските райони, околна среда, действия по климата и рибарство); отбелязва, че въз основа на 88-те количествено измерими грешки вероятният процент грешки е 2,9% за ЕФГЗ — пазари и преки помощи, а въз основа на 41 количествено измерими грешки вероятният процент грешки е 6,2% за областите развитие на селските райони, околна среда, действия по климата и рибарство, което води до вероятен процент грешки за функция „Природни ресурси“ от средно 3,6%; отбелязва със задоволство, че положението се е подобрило, тъй като без кръстосаното спазване вероятният процент грешки за функция „Природни ресурси“ би бил общо 3%;

301.  Счита, че е недопустимо, че в 26 случая на количествено измерими грешки по линия на ЕФГЗ — пазари и преки помощи, извършени от крайни бенефициенти, националните органи са разполагали с достатъчно информация, за да предотвратят, открият и коригират грешките преди декларирането на разходите пред Комисията; отбелязва, че ако цялата налична информация е била използвана за коригиране на грешките, размерът на изчисления процент грешки за тази подглава е щял да се намали с 0,6 процентни пункта; освен това отбелязва, че Сметната палата е установила, че в 34 случая откритите от нея грешки са били допуснати от националните органи; и че тези грешки са допринесли с 0,7 процентни пункта за изчисления процент грешки; посочва, че в 15 случая на количествено измерими грешки в областите развитие на селските райони, околна среда, действия по климата и рибарство, допуснати от бенефициенти, националните органи са разполагали с достатъчно информация, за да предотвратят, открият и коригират грешките, преди да декларират разходите пред Комисията; и че ако цялата тази информация е била използвана за коригиране на грешките, размерът на изчисления процент грешки за тази подглава е щял да намалее с 3,3 процентни пункта; освен това отбелязва, че Сметната палата е констатирала, че в 3 случая откритите от нея грешки са били допуснати от националните органи; както и че тези грешки са допринесли с 0,6 процентни пункта за изчисления процент грешки; счита, че това положение, което остава непроменено вече от няколко години, е доказателство за липсата на дължима грижа;

302.  Изразява съжаление за това, че източниците на грешки си остават същите:

   а) при ЕФГЗ — пазари и преки помощи (за селското стопанство): неточни или недопустими заявления на бенефициентите (като например свръхдеклариране на площи земеделска земя, недопустими земеделски парцели), недопустими бенефициенти, дейности, проекти или разходи, нарушения на правилата за кръстосано спазване и административни грешки;
   б) при областите развитие на селските райони, околна среда, действия по климата и рибарство (разходи за селското стопанство): неточни или недопустими заявления на бенефициентите (свръхдеклариране на площи земеделска земя, недопустими земеделски парцели), недопустими бенефициенти, дейности, проекти или разходи, нарушения на правилата за кръстосано спазване, неизпълнение на агроекологичните ангажименти и неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки;

Процент грешки, по видове грешки

Селско стопанство

Селски райони

Завишен брой на декларираните допустими хектари

28%

6%

Недопустим бенефициент, дейност, проект или разходи

6%

16%

Нарушения на правилата за кръстосано спазване

15%

1%

Административни грешки

15%

 

Неизпълнение на агроекологичните ангажименти

 

10%

Неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки

 

3%

Общо

63%

37%

303.  Изразява особена загриженост във връзка със случаите на съмнения за умишлено заобикаляне на критериите за допустимост; отбелязва, че тези случаи са препратени на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и призовава OLAF да докладва за резултатите от своите разследвания в последващия доклад на Комисията;

Въпроси, свързани с надеждността на данните

304.  Подчертава, че е важно обезпечаването на надеждни и актуализирани СИЗП, които следва да доведат до намаляване на грешките;

305.  Посочва, че тъй като процентите на грешки, докладвани от държавите членки за отделните разплащателни агенции, невинаги са надеждни, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ коригира това ниво на грешки главно чрез одитите, извършвани от Комисията и от Сметната палата през последните три години;

306.  Подчертава, че въпреки че през 2014 г. сертифициращите органи дадоха положителна оценка за всички докладвани от държавите членки статистики за контрола на ЕФГЗ-ИСАК, Комисията трябваше да коригира във възходяща посока процентите на грешки, съобщени от 17 от общо 69-те разплащателни агенции, с процент остатъчни грешки над 2 %, като пет от тях надвишават 5 %(94), по-специално в Испания (Андалусия, Кантабрия, Екстремадура и Ла Риоха) и Унгария; посочва, че като цяло докладваният процент на грешки за преките плащания по ОСП се е увеличил от 0,55 % на 2,54 % в резултат на корекциите, извършени от ГД „Земеделие и развитие на селските райони“;

307.  Подчертава, че въпреки че през 2014 г. сертифициращите органи дадоха положителна оценка за 88% от докладваните от държавите членки статистики за контрола на ЕЗФРСР, Комисията трябваше да коригира във възходяща посока процентите на грешки, съобщени от 43 от общо 72-те разплащателни агенции, с коригиран процент грешки над 2 % (от които 14 надвишават 5 %) в България, Дания, Испания (Андалусия и Валенсия), Франция (ODARC и ASP), Обединеното кралство (Англия), Гърция, Ирландия, Литва, Латвия, Нидерландия, Португалия и Румъния; посочва, че като цяло докладваният процент на грешки за плащанията за развитие на селските райони се е увеличил от 1,52% на 5,09% в резултат на корекциите, извършени от ГД „Земеделие и развитие на селските райони“;

308.  Подчертава, че съществува риск Комисията да подцени коригирания процент грешки на равнището на отделните разплащателни агенции, тъй като корекциите се извършват само когато Комисията или Сметната палата са провели одити;

309.  Въпреки това отбелязва, че Сметната палата счита методологията на Комисията за обоснован подход, който може да предостави достатъчна основа за резерви на равнището на отделните разплащателни агенции;

310.  Изтъква, че структурата за управление на политиката в областта на развитието на селските райони е твърде фрагментирана,(95) което ограничава обхвата на одитите на съответствието, извършвани от Комисията относно разходите по ЕЗФРСР;

311.  Отбелязва, че тъй като средният процент на финансовите корекции за ЕФГЗ през последните три години е 1,2 % от съответните разходи, а за ЕЗФРСР той е под 1%, Комисията е наложила финансови корекции, засягащи малко по-малко от половината от равнището на коригираните проценти на грешки за ЕФГЗ (2,6% през 2014 г.), и една пета — за коригираните проценти на грешки за ЕЗФРСР (5,1% през 2014 г.); отбелязва също така, че през последните три години възстановените суми възлизат на 0,3% от разходите за ЕФГЗ и 0,9% от разходите за ЕЗФРСР;

312.  Подчертава, че въз основа на данните, предоставени от Комисията по отношение на финансовите корекции и събраните вземания, от една страна (1,9 % от разходите), и общия коригиран процент грешки, от друга страна (5,1 %), данните за ЕЗФРСР за 2014 г. показват, че капацитетът за предприемане на корективни мерки не е достатъчен, за да се намалят изложените на риск разходи под прага на същественост до края на програмния период(96);

313.  Отбелязва, че декларацията за достоверност, предоставена от генералния директор на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, включва три резерви по отношение на разходите за 2014 г. при режим на споделено управление с държавите членки и една резерва по отношение на непрякото управление за общо 1446,9 милиона евро (1 451,9 милиона евро през 2013 г.); отбелязва, че най‑голямата изложена на риск сума през 2014 г. е в рамките на БД 03 — Преки плащания; приветства интензивната работа на генералната дирекция във връзка с мониторинга и коригирането на данни, предоставяни от органите на държавите членки, съгласно изискването в член 66 от Финансовия регламент; посочва, че откритите слабости и извършените корекции в националните системи представляват съществена част от данните, на които се основава декларацията за достоверност; призовава Комисията да подобри още повече данните, на които се основава декларацията за достоверност;

Подход, ориентиран към постигането на ефективност и резултати

314.  Отбелязва, че е констатирана относително стабилна, но доста формална ориентираност към критериите за изпълнение (според Сметната палата, дори при 93 % от разгледаните проекти), но от друга страна, както изглежда, измерването на степента на постигане на целите не е толкова строго;

315.  Отбелязва, че според годишния отчет за дейността на генералния директор на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ земеделският факторен доход е стабилен за 2014 г. (ключов показател за ефективност — КПЕ 1); подчертава, че според Комисията(97) доходите от селско стопанство на работниците са положително повлияни от намалелия брой на земеделските стопани; призовава Комисията да докладва редовно по този въпрос в годишния си отчет за дейността;

316.  Отбелязва с изненада, че според годишния отчет за дейността на генералния директор на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ равнището на заетост в селските райони (КПЕ 4) е било стабилно през 2014 г., а същевременно броят на земеделските стопани в Съюза непрекъснато намалява;

317.  Счита, че е недопустимо, че според годишния отчет за дейността на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“(98) 44,7% от всички земеделски стопанства в ЕС са полупазарни стопанства, т.е. техните доходи са под 4000 EUR годишно; отбелязва също така, че според доклада относно разпределението на преките помощи за земеделските производители през финансовата 2014 година, приет от Комисията на 15 декември 2015 г.:

   а) средно 80 % от получателите на преки помощи по ОСП получават около 20 % от плащанията, и
   б) 79 % от получателите на преки помощи по ОСП получават 5 000 EUR или по-малко на година;

318.  Призовава ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ да докладва в своя годишен отчет за дейността за 2015 г. по широк набор от икономически и екологични показатели, които да представят балансиран преглед на състоянието на земеделието в Съюза и по-широкия контекст на неговото развитие, за да могат съзаконодателите да направят по-добра оценка на постиженията на ОСП и да започнат информиран размисъл за бъдещата ѝ ориентация;

319.  Призовава ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ да докладва в своя годишен доклад за тенденциите при разпределянето на подкрепата за селскостопанските доходи, и по-специално да даде подробна информация за последиците от новите форми на подкрепа, като например преразпределителните плащания, въведени с реформата на ОСП от 2013 г.;

320.  Приветства факта, че в рамките на пилотно проучване за изпълнението Сметната палата насочи вниманието си към 71 проекта за развитие на селските райони, които включват инвестиции в материални активи;

321.  Приветства резултатите, постигнати при изпълнението на политиката за развитие на селските райони за периода 2007 — 2013 г. съгласно предварителните данни (края на 2014 г.), които се отнасят до подкрепените микропредприятия (73 300) и млади земеделски стопани (164 000), както и до подкрепата в областта на иновациите за въвеждането на нови продукти или технологии в 136 000 стопанства;

322.  Изразява съжаление за това, че Сметната палата показа слабости при насочване на мерките и подбора на проектите, както и за липсата на доказателства за основателността на разходите;

323.  Изразява съжаление за това, че Сметната палата е открила слабости в системите за контрол, свързани с дейностите за развитие на селските райони на петте разплащателни агенции, които Сметната палата посети през 2014 г. в Ирландия, Италия (Кампания), Португалия, Румъния и Швеция, и по-специално при проверките на условията за допустимост във връзка с екологичните условия, максималния размер на предприятията и процедурите за възлагане на обществени поръчки;

Инструменти за финансов инженеринг

324.  Отбелязва, че използването на инструменти за финансов инженеринг (ИФИ) в тази област е абсолютно пренебрежимо и е по-скоро изключение;

325.  Изразява съжаление, че Сметната палата е открила сериозни недостатъци по отношение на ефекта на лоста и револвиращия ефект на финансовите инструменти в областта на развитието на селските райони и е достигнала до заключението, че ИФИ не са постигнали целите си за периода 2007—2013 г.(99); изисква от Комисията да прилага измервания, които предоставят достатъчни стимули за бенефициентите, за да се даде възможност за постигане на значителна добавена стойност;

326.  Отбелязва, че Комисията е започнала процедура за уравняване с оглед на съответствието, за да получи подробна и точна информация за риска от конфликт на интереси по отношение на Националния фонд за земеделско подпомагане в Чешката република, и е подчертала, че непредприемането на необходимите мерки за предотвратяване на конфликт на интереси в крайна сметка би могло да задължи чешкия компетентен орган да оттегли акредитацията на разплащателната агенция и/или би могло да доведе до налагането на финансови корекции от страна на Комисията; изисква от Комисията да действа бързо и да докладва пред Парламента по този въпрос до юни 2016 г.; призовава OLAF да докладва незабавно на Парламента за своето решение да започне или не производство по даден случай;

327.  Отбелязва, че след изтичането на срока на допустимост на ИФИ, върнатите във фондовете инвестиционни средства могат да бъдат използвани от държавите членки и да станат национални ресурси съгласно настоящата правна рамка; изразява съжаление, че по този начин средствата, които първоначално са били свързани с определени финансови инструменти, в крайна сметка могат да бъдат прехвърлени към различни сектори и отделни предприятия; призовава Комисията да увеличи стимулите за държавите членки да изразходват тези средства в рамките на същия сектор;

Най-добри практики

328.  Отбелязва извършения от Сметната палата подробен анализ на това дали подкрепата от Съюза е насочена към ясно определени цели, които отразяват определени структурни и териториални нужди и структурни недостатъци; посочва също така, че Сметната палата е проверила и критерия за ефективност като част от насочването и подбора; счита, че по отношение на ориентирания към резултатите подход разработената от ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ подобрена обща рамка за мониторинг и оценка съдържа набор от специфични показатели, които ще позволят на Комисията да измери напредъка и да докладва за него;

Мерки, които трябва да бъдат предприети

329.  Заключава, че Комисията следва:

   а) да предприеме подходящи мерки за подобряване на плановете за действие в държавите членки с цел установяване на най-често срещаните причини за допускане на грешки; и да преразгледа стратегията за одитите на съответствието в областта на развитието на селските райони;
   б) да анализира въздействието на реформата на ОСП по отношение на показателите на промишлеността и нейните приоритети във връзка с бюджетната подкрепа от Съюза;
   в) да улеснява взаимодействието в областта на природните ресурси, за да се премахне настоящата хетерогенност на дейностите за подкрепа;
   г) да докладва подробно пред Парламента относно прилагането на горната граница за преките плащания по ОСП за всяка държава членка поотделно;

330.  Отправя следните искания:

   а) Комисията да обърне внимание на информацията в годишния отчет за дейността на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ относно тенденциите при разпределението на подкрепата за селскостопанските доходи;
   б) държавите членки да положат допълнителни усилия за включване на надеждна и актуална информация в базите данни на СИЗП, с цел избягване на плащания за земи, които не отговарят на условията за допустимост;
   в) Комисията да изготви предложения за въвеждане на санкции за неточно или невярно докладване от страна на разплащателните агенции, включително следните три измерения, а именно статистическите данни от проверките, декларациите на разплащателните агенции и работата на сертифициращите органи;
   г) Комисията да предприеме подходящи мерки, изискващи включване в плановете за действие на държавите членки относно развитието на селските райони на корективни мерки за преодоляване на често срещаните причини за грешки;
   д) Комисията да преразгледа своята стратегия за одитите на съответствието в областта на развитието на селските райони, за да се установи дали констатираните слабости на системите в един специфичен регион (за държавите членки с регионални програми) присъстват и в други региони, по-специално по отношение на инвестиционните мерки;
   е) Комисията да следи за това, новата процедура за укрепване на достоверността във връзка със законосъобразността и редовността на операциите, която ще стане задължителна от финансовата 2015 г., да се прилага правилно от сертифициращите органи, както и да осигурява надеждна информация относно нивото на грешките;
   ж) държавите членки да оценяват необходимостта от подкрепа на дейностите за трансфер на знания и консултантски услуги, които са леснодостъпни на пазара, при разумна цена, и когато тази потребност е оправдана, държавите членки следва да гарантират, че разходите за подпомаганите дейности не надхвърлят предлаганата на пазара цена за сходни дейности;
   з) Комисията да осигури взаимно допълване между фондовете на Съюза, с цел намаляване на риска от двойно финансиране и дублиране на администрирането при трансфера на знания и консултантски мерки;
   и) Комисията да насърчи държавите членки да въведат единен финансов инструмент, който да може да предоставя едновременно кредити и гаранции, увеличавайки по този начин действието и критичната маса на инструмента;
   й) Комисията да определи подходящи стандарти и цели за ефекта на лоста и револвиращия ефект, с цел повишаване на ефективността на финансовите инструменти за програмния период 2014 — 2020 г.;
   к) Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването и храните да намали, доколкото е възможно, преносите на бюджетни кредити за поети задължения, които възлизаха на 0,9 милиона евро (50 %) през 2014 г.; отбелязва факта, че през 2013 г. Сметната палата направи сходни коментари по този въпрос и че все още не е предоставена информация за приложени корективни мерки;

Глобална Европа

Общи въпроси

331.  Отбелязва, че тази сфера включва разходи, свързани с дейности в областта на външната политика, подкрепа за страните кандидатки и потенциалните страни кандидатки, както и помощ за развитие и хуманитарна помощ за развиващите се и съседните страни, които не участват в дейностите на Европейския фонд за развитие (ЕФР);

332.  Отбелязва, че по функция 4 „Глобална Европа“ е предвидена обща сума от 7,4 милиарда евро, като разходите се основават на инструменти за сътрудничество и методи за предоставяне на помощ;

333.  Отбелязва, че понастоящем несъмнено три области са свързани с процеса на разширяване и програмата за съседство: партньорство, разширяване и взаимодействие с Европейската служба за външна дейност (ЕСВД);

334.  Приветства факта, че от 8-те препоръки на Сметната палата, отправени през периода 2011—2012 г., 4 препоръки са изпълнени изцяло, 2 препоръки са почти изцяло изпълнени и 2 препоръки са отчасти изпълнени;

Въпроси, свързани с управлението

335.  Отбелязва, че при този раздел е налице пряко управление, когато разходите се управляват от Комисията и нейната генерална дирекция; то се осъществява чрез седалището в Брюксел или делегациите на Съюза в някои страни, или в сътрудничество с международни организации;

336.  Отбелязва с изненада, че делегациите с най-голяма изложена на риск сума, измерена чрез ключови показатели за ефективност 5 („навременно изпълнение“) и 6 („постигната цел“), са различни от тези, посочени като делегации с най-лоши резултати; счита, че това поражда някои въпроси относно качеството и сериозността на отчитането на някои делегации;

337.  Отбелязва с дълбока загриженост, че според доклада за управление на външната помощ относно 2 598 проекта, ръководени от делегации на Съюза:

   805 проекта на стойност 13,7 милиарда евро (45,53% от общата сума) са забавени,
   610 проекта на стойност 9,9 милиарда евро (32,96%) няма да постигнат първоначално поставените цели,
   500 проекта на стойност 8,6 милиарда евро (29%) са забавени и няма да постигнат първоначално поставените цели,
   915 проекта на стойност 15 милиарда евро (50%) са забавени или няма да постигнат първоначално поставените цели,
   мерките за бюджетна подкрепа представляват почти една пета от проектите с най-тежки проблеми;

338.  Приветства факта, че Комисията е въвела система за мониторинг на текущите проекти и че докладите за управление на външната помощ дават представа към края на годината за проектите, при които са налице проблеми във връзка с някои закъснения при изпълнението или съществуват рискове от непостигане на една или повече от първоначално поставените цели;

339.  Насърчава Комисията да продължи да следи изпълнението на тези проекти и да предприеме целесъобразни действия, за да могат тези проекти да постигнат целта си в определения срок; изисква от Комисията да предостави актуален доклад за състоянието на тези проекти и я призовава да включи програми за подпомагане на политиката за съседство в този доклад;

340.  Изразява съжаление за това, че служителите на делегациите извършват по-малко посещения във връзка с проекти, при които има проблеми, отколкото за такива без проблеми;

341.  Отбелязва, че въз основа на данните от доклада за управление на външната помощ за 2014 г. 77% от проектите, маркирани с „червено флагче“ по КПЕ-5, бяха посетени, а 23% не бяха посетени, че 74% от проектите, маркирани с „жълто флагче“ по КПЕ-5, бяха посетени, а 26% не бяха посетени, и че 71% от проектите, маркирани със „зелено флагче“ по КПЕ-5, бяха посетени, а 29% не бяха посетени;

342.  Припомня, че Парламентът е поискал от Комисията да представи мерките, предприети с цел подобряване на ефективността на делегациите на Съюза по отношение на финансовото планиране и разпределението на ресурсите, финансовото управление и одита, както и да предостави на Парламента заключенията от докладите за управление на външната помощ, заедно със самите доклади;

343.  Отбелязва, че плановете за действие за 22 делегации, които са изпълнили референтните показатели за по-малко от 60% от техните КПЕ през 2014 г., бяха официално предадени на Европейския парламент на 5 ноември 2015 г.; освен това отбелязва, че заключенията, изготвени от ГД „Международно сътрудничество и развитие“ от докладите за управление на външната помощ, бяха представени в годишния отчет за дейността на ГД „Международно сътрудничество и развитие“ за 2014 година;

344.  Настоява, че Комисията в никакъв случай не следва да използва състезателната процедура, предвидена в член 163 от Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Съюза, за да забави или блокира приемането на специален доклад на Сметната палата;

345.  Отново заявява категорично, че процесът за постигане на достоверност изисква предприемането на мерки за подобряване на отчетността на делегациите на Съюза, като ръководителите на делегациите на Съюза изготвят и подписват докладите за управление на външната помощ;

346.  Счита, че тези доклади, които се изготвят от ръководителите на делегациите на Съюза, са полезен инструмент за вътрешно управление, за да може Комисията да открива на ранен етап проблемите при проектите и да ги решава в хода на изпълнението им; изразява съжаление за това, че тези доклади не са приложени към годишните отчети за дейността на ГД „Международно сътрудничество и развитие“ и ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“, както е предвидено в член 67.3 от Финансовия регламент; изразява съжаление за това, че докладите систематично се считат за поверителни, докато съгласно член 67, параграф 3 от Финансовия регламент те „се предоставят на разположение на Европейския парламент и на Съвета, като съответно се взема предвид тяхната поверителност“;

347.  Изразява съжаление за това, че цялостното изпълнение на делегациите на Съюза при прилагането на програмите за външна помощ, оценявано чрез КПЕ и използвано в доклада за управление на външната помощ за 2014 г., се е влошило в сравнение с 2013 г.; все пак отбелязва, че в тези доклади се прави оценка на текущите проекти и че резултатите се влияят от фактори извън контрола на делегациите на Съюза, включително качеството на управление в страните бенефициенти, положението със сигурността, наличието на политически кризи, ангажиментът на партньорите по изпълнението и т.н.;

348.  Отбелязва, че оценките от докладите за управление на външната помощ дават само моментна представа за състоянието на отделните проекти към края на годината, и че действителните последици от разкритите трудности могат да бъдат оценени едва при приключването на проекта;

349.  Настоява Комисията да използва докладите за управление на външната помощ за преодоляване на установените пропуски, така че текущите проекти да отговарят на първоначално заложените цели; очаква Комисията да гарантира, че проектите за външна помощ се планират с реалистични срокове, така че да се намали делът на забавяните проекти; очаква Комисията да докладва на Парламента относно корективните действия, предприети за подобряване на положението в делегациите със сериозни проблеми при изпълнението;

350.  Отбелязва, че само за много малка част от проектите е посочено, че имат сериозни проблеми, които да оправдават прилагането на „червени флагчета“; приветства предвидените корективни действия, които все още биха могли да доведат до положителни резултати до края на срока за изпълнение;

351.  Счита, че на ръководителите на делегациите на Съюза следва ясно да се напомня, преди заемането на длъжността и в процеса на работа, за техните задължения във връзка с отговорностите за гарантиране на управлението на портфолиото от операции на съответната делегация (ключови процеси на управление, управление на контрола, адекватно разбиране и оценка на ключовите показатели за изпълнение), като осигуряват качествена и пълна отчетност в контекста на изготвянето на годишния отчет за дейността, и настоятелно ги призовава да не концентрират вниманието си само върху политическия компонент от техните задължения;

352.  Изразява загриженост във връзка с управлението от Съюза на външната помощ в трети държави; посочва, че всяко второ евро се плаща със закъснение (към момента на публикуване на последния доклад, който се отнася за 805 проекта), всяко трето евро не достига до предвидената цел (при 610 проекта), а тези два проблема, взети заедно, важат за всяко четвърто евро (при 500 проекта); изразява загриженост, че по отношение на бюджетната подкрепа почти една пета (18,5 %) от мерките се изпълняват със закъснение и не могат да постигнат заложените цели, като почти половината проекти по ЕФР се характеризират със същите проблеми при изпълнението; изразява загриженост за това, че се извършват по-малко посещения във връзка с проекти, при които има проблеми, отколкото за такива без проблеми; призовава Комисията да представи актуален доклад за състоянието на тези проекти и я приканва да включи в този доклад програмите за помощ по линия на политиката на съседство;

353.  Отбелязва, че реалното въздействие на разкритите трудности може да бъде оценено едва при приключването на проекта; счита, че финансовото отражение във връзка с трудностите и закъсненията при изпълнението на проектите следва да се измерва внимателно и че то може да представлява само малка част от разходите по проекта;

354.  Счита, че на ръководителите на делегациите на Съюза следва да се предоставят ясни указания в общите насоки относно изразяването на резерви и съответните им компоненти;

355.  Счита, че е важно да се определят и утвърдят съответните тенденции в отделните делегации въз основа на информация за управлението и КПЕ, с цел оценка на програмния цикъл в полза на общите или секторните показатели за помощта на Съюза за развитие;

356.  Приветства факта, че Комисията е увеличила наблюдението на финансираните от Съюза проекти в лагерите „Тиндуф“, като през 2015 г. са проведени общо 24 мисии за наблюдение и служителите на Комисията, които отговарят за хуманитарната помощ, са прекарали до две седмици на месец в лагерите; приветства всички усилия, положени от Комисията, за гарантиране на най-ефективно използване на финансирането от Съюза в лагерите, и отбелязва, че не се прилага митническа ставка за вноса на хуманитарна помощ за „Тиндуф“;

Законосъобразност и редовност; въпроси, свързани с грешките

357.  Отбелязва, че Сметната палата е анализирала 172 операции, от които 43 са засегнати от грешки; отбелязва, че въз основа на 28-те количествено измерими грешки вероятният процент на грешки се оценява на 2,7%;

358.  Приветства факта, че Сметната палата е определила конкретен процент на грешки по отношение на разходите, управлявани пряко от Комисията (като се изключват операциите с множество донори и операциите за бюджетна подкрепа), и изразява съжаление, че процентът на грешки за тези специфични операции е определен на 3,7%; изразява безпокойство от факта, че в 7 случая на количествено измерими грешки Комисията е разполагала с достатъчно информация, за да предотврати, открие и коригира грешките преди одобряването на разходите; отбелязва, че ако цялата тази информация е била използвана за коригиране на грешките, размерът на вероятния процент грешки за тази глава е щял да бъде с 0,2 процентни пункта по-нисък;

359.  Отбелязва, че основните грешки включват недопустими разходи, декларирани от бенефициентите (включително период, данъци, неспазване на правилата за произход или недостатъчна документация), както и недостатъчно надеждно уравняване и приемане на плащанията от Комисията;

Процент на грешки, по видове грешки

Глобална Европа

Недопустими разходи

57%

Непредоставени услуги/строителство/доставки

24%

Липса на оправдателни документи за разходите

8%

Неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки

6%

Неправилно изчислени заявени разходи

4%

Общо

100%

360.  Приветства факта, че Сметната палата определи конкретен процент грешки по отношение на разходите, управлявани пряко от Комисията, като се изключват операциите с множество донори и операциите за бюджетна подкрепа; изразява съжаление, че процентът на грешки за тези специфични операции е определен на 3,7 %;

361.  Посочва, че при проверените от Сметната палата операции за бюджетна подкрепа не са открити грешки по отношение на законосъобразността и редовността; все пак счита, че Комисията следва да въведе последователен мониторинг на средствата, отпускани под формата на бюджетна подкрепа, включително извършване на системни проверки за спазване на условията за допустимост на този вид подкрепа;

362.  Изразява съжаление за това, че Сметната палата е открила системна грешка, свързана с одобряването на разходи въз основа на собствени разчети, а не въз основа на това дали разходите са действително извършени, платени и одобрени, като тази грешка вече бе открита през финансовата 2013 година и отново през 2014 г.; все пак отбелязва със задоволство, че през май 2014 г. ГД „Разширяване“ е коригирала неправилно извършените уравнявания в счетоводните си отчети за 2013 и 2014 г. и е преразгледала указанията в наръчника на генералната дирекция за счетоводното отчитане;

363.  Припомня, че в своята декларация за достоверност(100) генералният директор на EuropeAid е посочил, че въведените процедури за контрол дават необходимите гаранции по отношение на законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, но е изразил обща резерва относно процента на грешки, който надхвърля 2%, което показва, че процедурите за контрол не могат да предотвратят, открият и коригират съществени грешки;

364.  Счита, че е важно финансирането от предприсъединителните фондове на ЕС да може да се спира не само в случаите на доказано неправомерно използване на средствата, а и в случаите, когато държава в процес на присъединяване нарушава по някакъв начин правата, посочени в Хартата на основните права на Европейския съюз;

Въпроси, свързани с надеждността на данните

365.  Отбелязва, че поради естеството на разходите и териториите, където се отпускат средствата, управлението на данните в тази област ясно се различава от това, характерно за всяка друга част на бюджета на Съюза;

Подход, ориентиран към постигането на ефективност и резултати

366.  Отбелязва, че поради естеството на подкрепата, подобреното управление на риска и системите за засилен контрол допринасят съществено за насочване на вниманието към изпълнението;

Инструменти за финансов инженеринг

367.  Отбелязва, че ИФИ не играят важна роля в тази област; ако има необходимост от такава подкрепа, тя по-скоро се използва чрез дейности по ЕФР;

Мерки, които трябва да бъдат предприети

368.  Заключава, че Комисията следва:

   а) да изпълни препоръките на Сметната палата за разработване и прилагане на процедури за вътрешен контрол, за да се гарантира, че плащанията във връзка с рефинансиране се основават на действително извършени разходи, и да засили предварителния контрол при договорите за отпускане на безвъзмездни средства, включително използването на основано на риска планиране и системни последващи посещения;
   б) да отразява текущите и рязко променящи се приоритети, с цел предоставяне на ефективна финансова подкрепа от Съюза не само въз основа на териториалните аспекти (Украйна, Турция, Западните Балкани, държавите от Източното партньорство и др.), но също така и въз основа на тематични аспекти;

369.  Изисква от Комисията да разработи и въведе процедури за вътрешен контрол, които да гарантират уравняване на сметките по предварителното финансиране на базата на действително извършени разходи, като се изключват правните задължения;

370.  Напълно подкрепя насоките на Комисията в нейния обобщаващ доклад(101), в които ГД „Международно сътрудничество и развитие“ се призовава „да потърси начини, чрез които да повиши степента, в която взема предвид резултатите от извършените проверки, с цел да предостави по-диференцирани гаранции в зависимост от степента на риск, и след това да насочи по-голяма част от своите ресурси за контрол към области, по които са изразени специфични резерви, като вземе под внимание относителната разходна ефективност на различните проверки“;

371.  Изисква от Комисията:

   а) да предоставя ежегодно на Парламента обща оценка за докладите за управление на външната помощ; и
   б) да посочва в годишните отчети за дейността на ГД „Международно сътрудничество и развитие“ и ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ предприетите мерки за подобряване на положението в делегациите с проблеми при изпълнението, да намали закъсненията при предоставянето на бюджетна подкрепа и да опрости програмите;

Администрация

372.  Отбелязва, че тази много специфична област е свързана с разходите на европейските институции и други органи, както и че Комисията в много случаи играе ролята на доставчик на услуги за другите органи;

373.  Посочва, че около 60 % от общата сума са разходи за персонал; другите позиции включват сгради, оборудване, енергия, комуникации, информационни технологии и др.;

374.  Изисква всички институции и агенции на Съюза да прилагат член 16 от Правилника за длъжностните лица, като публикуват ежегодно информация относно висшите служители, които са напуснали администрацията на Съюза, както и списък с конфликтите на интереси; изисква гореспоменатата независима структура да оценява съвместимостта на заеманите длъжности след напускане на системата на Съюза или ситуацията, при която държавни служители и бивши членове на Парламента се насочват от публичния към частния сектор (въпроса за „кадровата въртележка между държавния и частния сектор“), и евентуалното наличие на конфликт на интереси, както и да определи ясно периодите на прекъсване, които следва да обхващат най-малко времето, за което се отпускат временни обезщетения;

375.  Посочва, че 5 бивши длъжностни лица са били наети като специални съветници през 2014 г. и са получавали възнаграждение, в един случай — за 43 седмици, а в други два случая — за 30 седмици; отправя искане към Комисията да предостави допълнителна информация относно причините, поради които първоначалните договори не са били удължени, вместо ежедневно да се плаща на горепосочените бивши длъжностни лица, дали тези първоначални договори са били взети предвид и ако е така, дали и по какъв начин са били изплащани пенсии, едновременно с това;

376.  Посочва, че чрез увеличаване на работното време от 37,5 на 40 часа седмично при преразглеждането на Правилника за длъжностните лица се печелят около 2 900 работни места и че това на практика компенсира съкращението на персонала с 5% за период от няколко години, договорено при реформата на Правилника за длъжностните лица; призовава Комисията да представи прозрачен доклад с годишни показатели за планираното съкращение на работни места, като вземе предвид увеличаването на работното време;

377.  Подчертава, че за всеки член на Комисията процедурата по освобождаване от отговорност следва да има превес пред другите заседания, тъй като компетентната комисия на Парламента счита, че всеки член на Комисията следва да се отчита пред Парламента;

378.  Подчертава важната роля на лицата, подаващи сигнали за нередности; приканва Комисията да гарантира, че всяка европейска институция прилага правила за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности; призовава Комисията да насърчава законодателство относно защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, в рамките на Съюза;

379.  Изисква всички институции и агенции на Съюза, които все още не са направили това, незабавно да приемат вътрешни правила относно подаването на сигнали за нередности и да прилагат общ подход по отношение на задълженията си, който да поставя акцент върху защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности; изисква да се обърне специално внимание на защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, в контекста на Директивата относно закрилата на търговски тайни; призовава Комисията да подкрепи законодателство относно минималното равнище на защита за лицата, подаващи сигнали за нередности в Съюза; призовава институциите и агенциите да изменят Правилника за длъжностните лица, за да се гарантира, че те не само формално задължават длъжностните лица да докладват за всякакъв вид нередности, но и предвиждат подходяща защита за лицата, подаващи сигнали за нередности; призовава институциите и агенциите да приложат незабавно параграф 22, буква в) от Правилника за длъжностните лица;

380.  Изразява загриженост във връзка с броя на самоубийствата сред служителите; счита, че Комисията следва да извърши задълбочена оценка на благосъстоянието на служителите, с цел да се опита да спре самоубийствата;

381.  Отбелязва със съжаление, че от 8-те препоръки на Сметната палата, отправени през периода 2011—2012 г., нито една препоръка не е изпълнена изцяло, 5 препоръки са почти изцяло изпълнени, а 3 препоръки са отчасти изпълнени;

382.  Отбелязва, че по отношение на отпуските по болест в Комисията нивото остава стабилно; приветства създаването на група за психосоциална подкрепа, което доведе до намаляване на отсъствията от работа — от 2200 дни през 2010 г. на 772 дни през 2014 г.; все пак изразява загриженост относно необходимостта от намеса на тази група в 868 случая, въпреки че степента на удовлетвореност е 95 %;

383.  Отбелязва, че над 250 служители, които не бяха назначени в новите кабинети, бяха повторно интегрирани или приети в генералните дирекции и че около 550 служители от новите кабинети бяха приети в новата Комисия на Жан-Клод Юнкер;

384.  Счита имунитета на служителите на европейските институции при наказателни производства в държави членки като отдавна остаряла привилегия, датираща отпреди 64 години; призовава тази привилегия да бъде ограничена само за служителите на европейски институции в държави извън ЕС, съгласно Протокола към Договора;

Законосъобразност и редовност; въпроси, свързани с грешките

385.  Отбелязва, че Сметната палата е анализирала 129 операции, от които 20 са засегнати от грешки; отбелязва, че въз основа на 12-те количествено измерими грешки вероятният процент на грешки е 0,5%;

386.  Отбелязва, че основните грешки включват недопустими или неточно изчислени надбавки на служителите и други свързани с тях придобивки, плащания за услуги, които не са обхванати от съществуващите договори, и други разходи без подходяща обосновка;

Процент на грешки, по видове грешки

Администрация

Недопустими или неточно изчислени надбавки на служителите и други свързани с тях придобивки

70%

Плащания за услуги, които не са обхванати от съществуващите договори

22%

Други разходи без подходяща обосновка

8%

Общо

100%

Кодекс за поведение и конфликт на интереси

387.  Отбелязва силното внимание на обществеността и медиите по въпросите, свързани с професионалната етика, което означава, че прилагането на добре функциониращи кодекси за поведение изисква постоянно внимание; подчертава, че един кодекс за поведение е ефективна превантивна мярка, само ако се прилага правилно и ако се прави системна проверка на съответствието, а не само при възникването на инциденти; изтъква, че е необходимо преразглеждане на кодекса за поведение до края на 2017 г.;

388.  Насърчава институциите и агенциите на Съюза да повишават по по-добър начин осведомеността във връзка с политиката относно конфликтите на интереси сред длъжностните си лица, наред с текущите дейности за повишаване на осведомеността и включването на почтеността и прозрачността като задължителна точка, която да бъде разисквана по време на процедурите за набиране на персонал и прегледите на изпълнението; счита, че в законодателството относно конфликтите на интереси следва да се прави разграничение между лица, заемащи изборни длъжности, и длъжностни лица; счита, че подобни разпоредби следва да съществуват също и в държавите членки по отношение на служителите и длъжностните лица, които участват в управлението и контрола на субсидиите от Съюза; призовава Комисията да представи проект на правно основание по този въпрос;

389.  Счита, че Комисията следва проактивно да оповестява документи относно препоръките на специалната комисия по етика във връзка с работните места след изтичането на мандата на бивши членове на Комисията, като търговската или личната информация се редактира в съответствие с Регламент (ЕО) № 1049/2001;

390.  Призовава Комисията да преразгледа кодекса за поведение на членовете на Комисията до края на 2017 г., като включи определение на това какво представлява „конфликт на интереси“, както и като въведе критерии за оценяване на съвместимостта на дадена длъжност след изтичане на мандата и удължаването на периода на прекъсване до три години за членовете на Комисията; призовава Комисията да изиска от държавите членки ясно да посочват всякакви потенциални конфликти на интереси на техния кандидат за член на Комисията и да обясняват как конфликтите на интереси са определени в националното им законодателство; в случай на различия в тълкуването на конфликтите на интереси между националното законодателство и правилата, които самата Комисия прилага в това отношение, счита, че държавите членки трябва да следват тълкуването на Комисията;

391.  Във връзка с това отправя искане към Комисията да обърне специално внимание на предотвратяването на конфликтите на интереси и на корупционните практики в децентрализираните агенции, които са особено уязвими, предвид на факта, че те са относително непознати за обществеността и също така са разпръснати в целия Съюз;

392.  Изтъква, че важна стъпка във връзка с конфликтите на интереси е повишаването на прозрачността по отношение на председателя на Комисията, специалната комисия по етика на Комисията и генералния секретариат при разглеждането на случаи на потенциални конфликти; призовава Комисията проактивно да публикува становищата на комисията по етика в съответствие с Регламент (ЕО) № 1049/2001, за да може обществеността да търси отговорност от Комисията за вземаните от нея решения; отново посочва препоръката на Парламента специалната комисия по етика да бъде реформирана с цел разширяване на нейните правомощия и включване на независими експерти;

393.  Счита, че Кодексът за поведение на членовете на Комисията следва да включва по-ясно описание на задачите на специалната комисия по етика, както и изискването членовете на комисията да са независими експерти;

394.  Призовава Комисията да публикува декларациите за интереси в отворен, машинно четим формат;

395.  Счита, че правителствените служители, назначени в личния кабинет на член на Комисията, по възможност следва да не поддържат в рамките на функциите си отношения със собствените си държави членки, освен ако не е извършено подходящо проучване за липсата на евентуални конфликти с легитимните интереси на Комисията;;

Конфликт на интереси при режим на споделено управление и в трети държави във връзка с управлението на средства от ЕС

396.  Посочва, че някои държави членки нямат закони, забраняващи на министрите по време на техния мандат да имат бизнес сами или в съдружие с други лица;

397.  Вижда сериозен конфликт на интереси във възможността предприятия, притежавани от лица на мандатни длъжности в Съюза, да могат да кандидатстват за средства от Съюза или да получават такива средства като подизпълнители, тъй като лицата на мандатни длъжности, които са същевременно и собственици, носят отговорност както за правилното използване на средствата, така и за контрола върху тяхното използване;

398.  Призовава Комисията във всички бъдещи законодателни актове на Съюза относно плащанията да включва клауза, която да предвижда, че предприятия, притежавани от лица на мандатни длъжности в държави — членки на ЕС, и в трети държави, не могат да кандидатстват или да получават финансиране от Съюза;

Прозрачност

399.  Счита, че всички данни относно изпълнението на бюджета в рамките на ЕС следва да бъдат прозрачни и да подлежат на отчетност посредством публикуване на информация, включително за разходите на държавите членки, свързани със споделеното управление;

400.  Подчертава принципа, че Комисията следва да прекратява договорите с нерегистрирани лобисти на всички равнища;

401.  Призовава Комисията да разшири записа на данни за срещите с лобисти с цел включване на всички лица, участващи в процеса на формулиране на политики в Съюза, като изиска от съответните генерални дирекции редовни доклади относно срещите, провеждани в рамките на техните съответни служби, и да публикува тази информация по леснодостъпен начин на уебсайта на Комисията;

402.  Счита, че Комисията следва да бъде задължена да записва и оповестява всеки принос, получен от лобисти/представители на интереси относно проекти на политики или законодателни актове като „законодателен отпечатък“; предлага този законодателен отпечатък да съдържа подробна информация относно лобистите, чиито становища оказват съществено влияние върху предложенията на Комисията;

403.  Приветства публикуването на списък с имената на висши длъжностни лица, които напускат Комисията, и призовава Комисията да включи всички членове на кабинета в определението за висши длъжностни лица;

Експертни групи

404.  Настоятелно призовава Комисията да предприеме последващи действия във връзка с препоръките на Омбудсмана срещу конфликтите на интереси в експертни групи и да отложи приемането на нови хоризонтални правила, докато Парламентът не изрази своето становище въз основа на текущата работа по съвместния доклад по собствена инициатива на комисиите CONT и JURI;

Други

Миграция и бежанци

405.  Приветства информацията за средствата, които биха могли да се използват за преодоляване на кризисни ситуации, предизвикани от големия приток на бежанци(102);

406.  Счита, че средствата на Съюза за миграционната политика следва да бъдат предмет на контрол и одити въз основа на показатели за изпълнение;

407.  Насочва вниманието към настоящата миграционна криза и подчертава необходимостта от нейното разрешаване със съгласувано решение на Съюза; отбелязва средствата, отпуснати за управление на миграцията и външните граници през 2014 г., и призовава Сметната палата да обмисли изготвянето на бърз специален доклад относно ефективността на тези средства, като изведе заключения, които да бъдат отразени в текущия процес на актуализация на политиката на Съюза в областта на миграцията и граничния контрол;

408.  Препраща към параграфи 234 и 235 от резолюцията относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2013 година; отправя искане за предоставяне на актуална информация относно текущото сътрудничество с Международната група за управление, както и на информация от Комисията по-специално относно действащите и новите договори и плащания;

409.  Призовава за изясняване на това кои незавършени гръцки проекти по линия на фондовете на Съюза вече не могат да бъдат финансирани след 31 декември 2015 г.; призовава да се изясни какво ще се случи с всеки един от тези проекти;

Европейска служба за борба с измамите (OLAF)

410.  Счита, че OLAF е ключов фактор в борбата с корупцията и смята, че е много важно тази институция да работи ефективно и независимо; препоръчва, в съответствие с Регламента за OLAF, на Надзорния съвет на OLAF да се предостави достъп до информацията, необходима за ефективното изпълнение на неговия мандат с оглед на упражняването на контрол върху дейностите на Европейската служба за борба с измамите, както и да му бъде осигурена бюджетна независимост;

411.  Подчертава, че държавите членки не разглеждат предполагаеми случаи на измами, засягащи финансовите интереси на Съюза, предадени им от OLAF; призовава Комисията да предприеме подходящи мерки, а OLAF да продължи и да ускори анализа си на причините, поради които държавите членки не следва да разглеждат предполагаеми случаи на измами, да предостави на Парламента констатациите си по този въпрос и да продължи да оказва подкрепа на държавите членки с цел подобряване на тяхната ефективност при предотвратяването и разкриването на измами спрямо европейските фондове;

412.  Отбелязва усилията на OLAF за изпълнение на повечето препоръки на неговия Надзорен съвет(103); при все това желае да бъде информиран относно основните различия и относно това дали съответните препоръки са били изпълнени или не; очаква в бъдеще OLAF ясно да заяви в кои области и в каква степен се отклонява от първоначалните препоръки на Надзорния съвет; отбелязва, че 2014 г. е първата година, през която Надзорният съвет реши да предприеме последващи действия във връзка с препоръките, отправени преди това; призовава OLAF и Надзорния съвет да правят това всяка година;

413.  Настоятелно призовава OLAF да изпълни препоръките относно прякото участие на генералния директор в разследванията, тъй като разпоредбите на член 7, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 ясно постановяват, че разследванията трябва да се провеждат от служители, назначени от генералния директор, а не от самия генерален директор, тъй като това може да доведе до разследвания с противоречиви цели;

414.  Очаква OLAF да приложи препоръките на Надзорния съвет с цел включване на проверката на потенциални конфликти на интереси в задълженията на националните експерти и тяхното участие в дейностите по разследване в рамките на съответното дело;

415.  Изразява твърдото си убеждение, че Надзорният съвет следва да бъде информиран относно всички прекратени дела, при които информацията е била предадена на националните съдебни органи в съответствие с член 17, параграф 5 от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013, с цел защита на процедурните гаранции на лицата, засегнати от твърденията; изисква OLAF да приложи препоръката на Надзорния съвет във възможно най-кратки срокове;

416.  Отбелязва, че през 2014 г. OLAF е приключила общо 307 разследвания и е координирала различни действия; посочва, че при 147 от тези разследвания OLAF е отправила препоръка, което представлява 47% от всички последващи действия; отбелязва, че през годините преди 2011 г. процентът редовно е бил над 50%; очаква OLAF да предприеме мерки за трайно възстановяване на своята ефективност, като усъвършенства своите процедури за подбор; счита, че OLAF следва да преразгледа препоръка № 31 на Надзорния съвет за увеличаване на своята ефективност;

417.  Отбелязва съвместните усилия на OLAF и Надзорния съвет за постигане на споразумение относно новата организация на работа; повтаря призива си във връзка с бюджета за 2013 г. за бързо решаване на неразрешените въпроси между OLAF и неговия Надзорен съвет, за да могат те да изпълняват ефективно правните си задължения в условията на ограниченото им настоящо сътрудничество; призовава Комисията да изпълнява пълноценно ролята си и да работи активно за намиране на дългосрочно решение, което да бъде приложено незабавно;

418.  Приветства решението на колегиума на членовете на Комисията за снемане на имунитета на генералния директор на OLAF, за да могат съдебните органи на Белгия да разследват евентуалното незаконно записване на телефонни разговори (записани от OLAF) между свидетел (подтикнат от OLAF да направи обаждането) и лице в сградата на OLAF, със съдействието на следователи от OLAF;

419.  Подчертава, че за да изпълнява своя мандат, Надзорният съвет следва да включва в състава си независими служители, които да не бъдат от администрацията на OLAF и да имат финансова независимост; приветства продължаващите усилия от страна на Комисията в тази посока;

420.  Настоятелно призовава OLAF да предостави на Надзорния съвет достъп до документи, които Надзорният съвет счита като необходими за изпълнението на своята задача, в съответствие със своите правомощия в рамките на законодателния мандат;

421.  Отбелязва, че през 2014 г. OLAF предприе значителни мерки за подобряване на защитата на финансовите интереси на Съюза от страна на Комисията и държавите членки чрез приключване на приоритетните дейности от многогодишната стратегия за борба с измамите, насочена към разработването на стратегии за борба с измамите в службите на Комисията и агенциите на Съюза, както и към подпомагане на държавите членки при разработването на техните собствени стратегии за борба с измамите;

422.  Отбелязва, че през 2014 г. OLAF препоръча възстановяването на рекордно голяма сума в бюджета на Съюза — общо 901 милиона евро, над два пъти повече от сумата за 2013 г.; посочва, че през 2014 г. общата сума, възстановена от съответните органи, също се е увеличила след препоръка на OLAF за възстановяване на 206,5 милиона евро (през 2013 г. — 117 милиона евро);

423.  Настоятелно призовава OLAF да изготви вътрешни правила относно лицата, подаващи сигнали за нередности, в съответствие с новия Правилник за длъжностните лица от 2014 г.;

424.  Припомня, че Комисията е получила искане от белгийските съдилища за снемане на имунитета на свои служители; настоява, че Комисията следва изцяло да сътрудничи на белгийските съдебни органи;

425.  Посочва, че в годишния доклад на OLAF за 2014 г. са уточнени следствените дейности и резултати по сектори; изисква в следващия годишен доклад OLAF да представи подробна информация относно вида на разследванията и резултатите във всички сектори;

Споразуменията за тютюна

426.  Припомня, че през май 2015 г. Комисията обеща да предостави своята оценка на Споразумението с „Филип Морис Интернешънъл“ (PMI) във възможно най-кратък срок; подчертава, че Комисията отложи публикуването на оценката няколко пъти и че накрая тя беше публикувана на 24 февруари 2016 г., един ден преди пленарното разискване на въпроса в Парламента; твърдо счита, че такова забавяне на публикуването представлява сериозен провал за Комисията при изпълнението на задълженията й за прозрачност както към Парламента, така и към гражданите, като по този начин се подкопава способността на Парламента навременно да изрази своето становище по този сложен и деликатен въпрос;

427.  Подчертава, че при сключването му през 2004 г. Споразумението с PMI беше новаторски инструмент за борба с незаконната търговия с тютюневи изделия, но подчертава, че оттогава пазарът и регулаторната среда претърпяха значителни промени; подчертава, че споразуменията, сключени с „четирите големи“ тютюневи дружества(104), не засягат важни характеристики на незаконната търговия с тютюневи изделия към днешна дата, и по-специално настоящия висок дял на търговията с „евтини бели цигари“; призовава Комисията да представи план за действие, в който да се предлагат нови мерки за спешно справяне с този проблем;

428.  Счита, че всички елементи, включени в споразуменията за тютюна, ще бъдат обхванати от новата правна рамка, състояща се от Директивата за тютюневите изделия(105) и Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна (РККТ);

429.  Припомня, че на 9 март 2016 г. Парламентът изрази становището(106), че Споразумението с PMI не следва да се подновява, удължава или предоговаря;

430.  Призовава Комисията да предприеме на равнище ЕС и преди датата на изтичане на Споразумението с PMI всички необходими мерки за проследяване на тютюневи изделия на PMI и да предприеме правни действия за всяко незаконно задържане на продукти на този производител до пълното прилагане на всички разпоредби на Директивата за тютюневите изделия, така че да не настъпи регулаторен вакуум между изтичането на срока на действие на Споразумението с PMI и влизането в сила на Директивата за тютюневите изделия и РККТ;

431.  Призовава PMI да продължи да прилага разпоредбите за наблюдение, проследяване и надлежна проверка (принципа „познавай клиента си“), съдържащи се в настоящото споразумение, независимо от това дали то ще бъде продължено;

432.  Призовава Комисията да предложи нов, допълнителен регламент с разпоредби за независима система за проследяване и надлежна проверка (въз основа на принципа „познавай клиента си“) на нарязания суров тютюн, филтрите и хартията, използвани от тютюневата промишленост, като допълнителен инструмент за борба срещу контрабандните и фалшифицираните продукти;

433.  Изразява съжаление относно забавянето на Комисията при оценката на споразуменията за тютюна; призовава Комисията да предостави възможно най-скоро резюме на резултатите от инвестициите със средства, осигурени от производителите на тютюневи изделия съгласно тези споразумения;

434.  Изразява загриженост относно констатацията на Европейския омбудсман(107), който обяви, че с изключение на ГД „Здравеопазване и политика за потребителите“ Комисията „не прилага в пълна степен правилата и насоките на СЗО на ООН относно прозрачността и лобирането във връзка с тютюневите изделия“; следователно счита, че доверието в Комисията и нейната почтеност са застрашени;

435.  Настоятелно приканва всички съответни институции на Съюза да прилагат член 5.3 от Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна в съответствие с препоръките, съдържащи се в нейните насоки; настоятелно призовава Комисията да публикува незабавно оценката на споразуменията с производителите на тютюневи изделия, както и оценка на въздействието във връзка с прилагането на Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна;

Европейски училища

436.  Посочва, че Европейските училища са получили 164,2 милиона евро от бюджета на ЕС, което представлява 59 % от оперативния бюджет на училищата;

437.  Изразява изключителната си загриженост от заключенията в доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Европейските училища за финансовата 2014 година, които гласят следното: „Предвид продължаващите слабости в счетоводството и контрола, Сметната палата не може да потвърди, че консолидираните годишни отчети за 2014 г. не са засегнати от съществени неточности“;

438.  Отбелязва, че генералният директор за човешките ресурси и сигурността (ГД „Човешки ресурси“) е изразил резерва във връзка с репутацията в обобщаващия доклад на Комисията за 2014 г. по отношение на Европейските училища и че представителят на Комисията е гласувал срещу освобождаването от отговорност във връзка с отчетите на Европейските училища за 2012 и 2013 г.; изразява съжаление за това, че представителите на държавите членки не отделят толкова сериозно внимание на проблемите;

439.  Припомня, че Парламентът, при провеждането на своята процедура по освобождаване на Комисията от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2010 година, вече постави под въпрос „вземането на решения и финансирането на структури по Конвенцията за Европейските училища“; и поиска от Комисията „да проведе консултации с държавите членки относно преразглеждането на тази конвенция и [...] да докладва до 31 декември 2012 г. относно постигнатия напредък“; отбелязва, че до момента Парламентът не е получил доклад за напредъка;

440.  Напълно подкрепя 11-те препоръки на Сметната палата в нейния доклад от 11 ноември 2015 г. относно годишните отчети на Европейските училища за 2014 г., включително счетоводно отчитане, персонал, процедури за възлагане на обществени поръчка, стандарти за контрол и въпроси, свързани с плащанията;

441.  Призовава Комисията да докладва относно постигнатия напредък във връзка с Европейските училища, в изпълнение на препоръките на Сметната палата и плана за действие на Комисията от 1 юли 2016 г.;

442.  Призовава бюджетния орган, в рамките на бюджетната процедура за 2017 г., да постави в резерв частите от вноската от бюджета на Съюза за Европейските училища, които са предназначени основно за кабинета на генералния секретар, освен ако не бъде постигнат достатъчен напредък по изпълнението на препоръките на Сметната палата;

Euronews

443.  Отбелязва, че Euronews е получила 18 милиона евро от бюджета на ЕС през 2014 г., въпреки че Комисията не е акционер в Euronews; изразява загриженост, че действащата структура на управление на Euronews може да не позволи пълна независимост и автономност от нейните международни акционери; призовава Комисията, в качеството си на институция с най-голямо финансово участие, да гарантира, че Euronews спазва принципите на добро финансово управление и всички правни споразумения с Комисията, включително задължителната глава относно редакционната независимост;

Обобщение

444.  В обобщение заключава, че:

   а) принципите на добро финансово управление представляват основно изискване за управлението на бюджета на Съюза;
   б) оценките на въздействието и риска следва да се разглеждат като неразделна част от този процес;
   в) настоящата стратегия за опростяване е важна за доброто управление и неговата ефективност; тя следва да бъде придружена от високи стандарти за бюджетна дисциплина;
   г) практиките за споделено управление все още се нуждаят от подобрение във връзка с осигуряването на по-голяма съвместимост между политиките на Съюза и тези на държавите членки;
   д) полагането на по-големи усилия за подкрепа на защитата на финансовите интереси ще бъде от жизненоважно значение;
   е) общият процент на грешки остава почти непроменен — 4,4%, но типологията на грешките е много различна;
   ж) не са установени сериозни проблеми по отношение на приходите; принципът за БНД остава ключът към този успех; но целесъобразността на приходите е проблем;
   з) при разходите за конкурентоспособност за растеж и работни места е открит процент на грешки над средното ниво, макар че паралелно с това временният мониторинг в тази област показа много ясни признаци за подход, ориентиран към постигането на ефективност;
   и) помощта за сближаване показа видимо по-голям процент на грешки в областта на регионалната и селищната политика в сравнение със социалната политика; прилагането на подход, ориентиран към постигането на ефективност, допълнително се подкрепя от ИФИ, особено в някои държави членки;
   й) по-доброто управление и обработка на данните несъмнено ще допринесе за по-добър подход, ориентиран към постигането на ефективност;
   к) по отношение на природните ресурси може да се развие подкрепа на проектна основа, с цел подобряване на ефективността на източниците на Съюза; освен това съществуват големи възможности за подобряване на управлението и институционалната подкрепа, особено на равнището на държавите членки;

Общи резултати и политически препоръки

445.  Счита, че процедурата по освобождаване от отговорност за финансовата 2014 г.:

   а) създава нова парадигма за по-всеобхватно разбиране на последиците и ползите от бюджета на Съюза, като се включват всички аспекти, в това число грешки, законосъобразност, усвояване, изпълнение и резултати, под формата на система; също така призовава Комисията и другите съответни заинтересовани страни да продължат да разработват подходяща методология и рамка за още по-строго прилагане на подхода, ориентиран към постигането на ефективност;
   б) показва, че тестът за ефективност, използван при стратегията „Европа 2020“, е положителна стъпка в правилна посока, въпреки че неговата съвместимост с рамката на икономическата политика на Съюза трябва да бъде доразвита, включително специфичните за всяка държава препоръки със съответни макроикономически показатели и редовното актуализиране на приоритетите на икономическата и социалната политика на Съюза;
   в) посочва възможности за подобряване на бюджетното управление и приветства усилията за опростяване, включително извършването на оценка на въздействието в тази връзка; показва, че процесът на редовен преглед е много полезен;
   г) призовава съответните институции на Съюза да адаптират своите системи за управление и процедурни системи, с цел успешно прилагане на новите елементи, свързани с настоящите и бъдещи бюджетни нужди на Съюза, за да може бюджетът на ЕС да реализира оптимално своя потенциал;
   2 616 755 356 EUR под формата на бюджетни кредити за поети задължения и 937 182 847 EUR под формата на бюджетни кредити за плащания са били осигурени за транспортните политики, включително за Механизма за свързване на Европа (МСЕ), безопасността на транспорта, правата на пътниците и транспортните агенции;
   239 313 549 EUR под формата на бюджетни кредити за поети задължения и 71 213 206 EUR под формата на бюджетни кредити за плащания са били предназначени за научни изследвания и иновации, свързани с транспорта, включително за съвместните предприятия SESAR и Shift2Rail;
   75 078 470 EUR под формата на бюджетни кредити за поети задължения и 80 731 327 EUR под формата на бюджетни кредити за плащания са били предназначени за административни разходи;

В. Становища на комисиите

Външни работи

446.  Изразява загриженост относно увеличението на процента на съществените грешки по функция 4 за финансовата 2014 година; подкрепя всички препоръки, отправени от Сметната палата в нейния годишен доклад, и настоятелно призовава Комисията бързо да предприеме последващи действия във връзка с препоръките от предходните години, които все още не са изцяло изпълнени;

447.  Приветства факта, че ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ е отстранила системната грешка, засягаща нейните разходи през 2013 г., и е внесла съществени промени в своите системи съгласно искането на Сметната палата; изразява задоволство също така, че годишният отчет за дейността на ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ се счита за верен въз основа на одитната дейност на Сметната палата;

448.  Отбелязва със загриженост грешките, установени при проверката на разходите по договорите за отпускане на безвъзмездни средства, които съставляват над 50% от грешките, открити от Сметната палата по функция 4; отбелязва, че най-същественият вид грешки са свързани с недопустими разходи; подчертава важността на предотвратяването или установяването и коригирането на грешки преди одобряването на разходите посредством по-добро прилагане на предварителни проверки; отбелязва с особена загриженост, че EuropeAid не успя да открие грешки; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че положените до момента усилия за разрешаване на тези проблеми във връзка с проверката на разходите ще бъдат засилени, както и да предприеме последващи действия във връзка с препоръката за надзор върху безвъзмездните средства, отправена от Сметната палата в нейния годишен доклад за 2011 г.;

449.  Посочва необходимостта от извършване на подходяща предварителна оценка в случаите, при които Комисията, евентуално чрез Европейската инвестиционна банка, вземе решение за финансиране на широкомащабни инфраструктурни проекти със значително въздействие върху околната среда, като целта на това действие е да се провери тяхната финансова, екологична и социална устойчивост, и призовава финансирането от Съюза в държавите, които не са членки на ЕС, да е насочено към проекти, които допринасят за финансова устойчивост и които също така са полезни от икономическа и социална гледна точка;

450.  Признава непрекъснатия напредък на Комисията по отношение на акредитирането на всички мисии по линия на общата външна политика и политика на сигурност в съответствие с „оценката на шестте стълба“; приветства по-специално факта, че понастоящем трите най-големи мисии са приведени в съответствие; подчертава необходимостта Комисията да акредитира всички мисии в съответствие с препоръката на Сметната палата;

451.  Приветства създаването на платформа за подпомагане на мисиите (ППМ) и отново отправя своя призив към Комисията да предприеме действия за създаването на истински общ център на службите (ОЦС), заедно с интегрирана система за управление на ресурсите (ИСУР), като начин за подобряване на бързината на разполагане и разходната ефективност на мисиите; предлага складовата база за общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) да бъде подобрена и да служи също така за целите на съществуващите мисии по линия на ОПСО, както и да бъде управлявана от бъдещия ОЦС;

452.  Изразява съжаление относно значителните закъснения при доставката на основно оборудване и услуги за мисиите по линия на ОПСО и произтичащите от това отрицателни последици за работата на мисиите; припомня, че в своя специален доклад от 2012 г. относно подкрепата на ЕС за Косово във връзка с принципите на правовата държава Сметната палата посочва тази неефективност и заключава, че правилата за възлагане на обществени поръчки, установени във Финансовия регламент, „не са разработени с оглед на мисии по ОПСО, при които понякога е необходима бърза и гъвкава реакция“; изразява съжаление относно факта, че неотдавнашното преразглеждане на Финансовия регламент не доведе до необходимите промени на финансовите правила; отново изразява своето становище, че управлението на съответните бюджетни редове следва да се делегира на командващия гражданските операции по същия начин, по който това е направено за ръководителите на делегации на Съюза;

453.  Припомня факта, че ефективността на мисиите за обучение и на консултативните мисии по линия на ОПСО е възпрепятствана в голяма степен от институционалните трудности на Съюза, които съпътстват тези действия дори при предоставянето на подкрепа за основно оборудване; в този контекст приветства полаганите от Комисията усилия за прилагане на съвместното съобщение относно изграждането на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието; призовава Комисията да представи необходимите законодателни предложения за създаването на специален фонд във възможно най-кратки срокове, за да може той да бъде включен в бюджета на Съюза в процеса на междинния преглед на многогодишната финансова рамка;

454.  Приветства специалните доклади на Сметната палата от 2015 г. относно EUPOL Афганистан и безвъзмездната помощ от Съюза за борба срещу изтезанията и за премахване на смъртното наказание; настоятелно призовава Комисията да изпълни всички препоръки, отправени от Сметната палата в контекста на тези доклади;

455.  Подчертава, че при извършването на оценка на ефективността на проектите на Съюза в трети държави е важно да се отчитат критериите, свързани с контекста, тъй като дейностите на Съюза в областта на външната помощ често се провеждат в засегнати от кризи региони и в трудна от политическа гледна точка среда;

Развитие и сътрудничество

456.  Припомня, че разходите на Съюза за помощ за развитие и хуманитарна помощ често се реализират в среда с много предизвикателства, което увеличава трудностите по отношение на изпълнението на проектите, оценките и контрола на разходите; следователно помощта за развитие и хуманитарната помощ са по-податливи на грешки, отколкото други области на политиката на Съюза;

457.  Отбелязва, че по данни на Сметната палата 57% от грешките са свързани с недопустими разходи; подкрепя препоръката на Сметната палата за подобряване на предварителните проверки по отношение на EuropeAid, както и за по-добро използване на посещенията на място с цел откриване на грешки;

458.  Приветства факта, че според Сметната палата процедурите за контрол, въведени от ГД „Хуманитарна помощ“ във връзка с финансовите операции, функционират правилно, както и че системата й за докладване е надеждна; приветства ГД „Хуманитарна помощ“ за това;

459.  Признава, че свързаните със сигурността разходи са важни за развитието и са от особено значение в настоящите усилия за цялостно справяне с проблема за взаимовръзката между развитието и сигурността и постигането на цел 16 от Програмата за развитие, но подчертава, че това финансиране не представлява официална помощ за развитие и понастоящем не може да бъде отпуснато по линията на Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР), създаден с Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета, нито по тази на Европейския фонд за развитие (ЕФР);

460.  Отбелязва, че през 2014 г. два свързани с управлението на границите проекта в Либия на стойност 12,9 милиона евро бяха финансирани чрез инструментите за сътрудничество за развитие; припомня, че основната цел на ИСР е да намали бедността; отново изтъква силната си загриженост, че програмите за развитие могат да бъдат използвани за цели, които не са пряко свързани с развитието; припомня, че този подход няма да помогне на Съюза да постигне целта за използване на 0,7 % от БНД за официална помощ за развитие;

461.  Отбелязва потенциалната стойност на въведената през 2015 г. рамка за резултати на ГД „Развитие и сътрудничество“, но също така и свързаните с нея рискове, посочени от Сметната палата в нейния специален доклад № 21/2015; счита, че е необходимо също така да се предотврати по-скоро политическият риск от това стремежът към постигане на ограничен брой измерими резултати, включени в рамката на ГД „Развитие и сътрудничество“, да придобие твърде голямо значение, за сметка на постигането на други резултати във връзка с целите на политиката на Съюза за сътрудничество за развитие, както и на качествени резултати; подчертава, че е важно тази рамка да се разглежда като допълнение към мерките за мониторинг и докладване;

462.  Приветства специален доклад № 18/2014 на Сметната палата относно системите на EuropeAid за оценка и за ориентиран към резултатите мониторинг; приканва ГД „Международно сътрудничество и развитие“ да пристъпи незабавно към отстраняване на различните слабости в своите системи за оценка и мониторинг, посочени в специалния доклад на Сметната палата, и особено тези, които са свързани със сериозни недостатъци в системата за оценка на ГД „Международно сътрудничество и развитие“; подчертава, че една зле функционираща система за оценка повишава риска от подбор на лишени от качество проекти или на проекти, които не постигат целите си; отбелязва и изразява загриженост във връзка с разминаващите се становища на Комисията и Сметната палата, когато става дума за надеждна информация относно ефективността на операциите за бюджетна подкрепа; счита, че има връзка между недостига на персонал в делегациите на Съюза и в отдела за оценка на ГД „Международно сътрудничество и развитие“ и проблемите, изтъкнати от Сметната палата; счита, че това показва какви отрицателни последици за ефикасното функциониране на програмите на Съюза може да има съкращаването на служители;

463.  Вярва, че ГД „Развитие и сътрудничество“ ще пристъпи към разглеждането на различните слабости в своите системи за оценка и мониторинг, посочени от Сметната палата в специален доклад № 18/2014;

464.  Призовава за въвеждане на официални контролни правомощия във връзка с ЕФР, евентуално посредством междуинституционално споразумение с обвързващ характер, в съответствие с член 295 от ДФЕС;

465.  Изразява сериозна загриженост относно констатациите в специалния доклад № 11/2015 на Сметната палата относно управлението от страна на Комисията на споразуменията за партньорство в областта на рибарството (СПОР); отбелязва, че Сметната палата изразява съмнения относно устойчивостта на СПОР поради трудното прилагане на понятието за улов на рибни запаси в излишък; отбелязва също така, че Сметната палата сериозно поставя под въпрос качеството на наблюдението от страна на Комисията относно изпълнението на споразуменията за партньорство в областта на рибарството; също така изразява съжаление за това, че според Сметната палата последващите оценки на СПОР се използват в недостатъчна степен при създаването на последващи споразумения; настоятелно призовава Комисията да приложи възможно най-бързо множеството препоръки на Сметната палата;

466.  Припомня, че на практика постоянната остра липса на средства за плащания през 2014 г. задълбочи трудностите на ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ да отговори адекватно на все по-сериозните хуманитарни кризи в съседните на Съюза държави и извън тях; приветства факта, че по-добре адаптираните бюджетни кредити в бюджета на Съюза за 2015 и 2016 г. до голяма степен разрешиха проблема с плащанията на ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“;

467.  Изразява съжаление за това, че поради недостиг на бюджетни кредити за плащания през 2014 г. плащанията за бюджетна подкрепа за Мароко и Йордания в размер на обща сума от 43 милиона евро не бяха преведени през 2014 г., както беше предвидено по договор; счита, че това сериозно накърнява репутацията на Съюза;

Заетост и социални въпроси

468.  Отбелязва със загриженост, че изчисленото равнище на грешки в областта на политиката на заетост и социални въпроси е 3,7% през 2014 г., което е малко по-високо в сравнение с предходната година (3,1%); подчертава, че това представлява стъпка назад по отношение на постигането на процент на грешки, който е под целта от 2 %;

469.  Приветства факта, че докладът на Сметната палата съдържа анализ на изпълнението на бюджета на Съюза в контекста на стратегията „Европа 2020“; отбелязва наблюдението, че вноската от бюджета на Съюза не е посочена отделно в контекста на постигането на водещите цели, като тези по отношение на заетостта, борбата срещу бедността и социалното изключване;

470.  Освен това приветства препоръките на Сметната палата, че стратегията „Европа 2020“ и многогодишната финансова рамка (МФР) трябва да бъдат по-добре съгласувани и че политическите цели на високо равнище трябва да бъдат изразявани в полезни оперативни цели, и подчертава важността на съсредоточаването върху изпълнението и резултатите, както и върху добавената стойност, особено в случая на водещите цели в областта на заетостта и социалната сфера, когато Комисията не разполага с компетентност да въведе правно обвързваща рамка; призовава Комисията да разработи показатели за резултатите и системи за мониторинг с цел да съпоставя резултатите с определените цели, да бъде по-добре информирана при залагането на бъдещи цели и да повиши ефикасността на разходите на Съюза;

471.  отбелязва констатациите на Сметната палата относно повишения риск от нередности в случаите на малки и средни предприятия (МСП), които участват в програмата „Хоризонт 2020“; подкрепя отговора на Комисията, че участието на МСП в програмата е от решаващо значение за създаването на растеж и работни места и отбелязва, че административните правила за МСП са опростени, като подчертава, че по-нататъшното опростяване би довело до по-голямо участие от страна на МСП; подчертава значението на създаването на устойчиви работни места посредством МСП;

472.  Отбелязва, че на МСП се дължи в най-голяма степен създаването на работни места в Европа, и счита, че може да се направи повече за увеличаване на тяхното участие в програмите на Съюза за финансиране; призовава Комисията да въведе допълнителни мерки, които да насърчават активното участие на МСП, включително прилагането на принципа „мисли първо за малките“;

473.  Отбелязва, че нематериалното естество на инвестициите в човешки капитал, разнообразието на дейностите и включването на множество партньори, често малки организации, в изпълнението на проекти продължават да бъдат основните рискове за редовността на разходите по линия на Европейския социален фонд (ЕСФ); призовава Комисията да продължи с конкретни действия за намаляване на установените рискове, които включват както превантивни, така и корективни мерки;

474.  Отбелязва констатациите в специален доклад № 17/2015 на Сметната палата относно пренасочването на финансирането от ЕСФ през периода 2012 — 2014 г.; отбелязва с безпокойство недостатъците в докладването на Комисията за въздействието на тези средства и счита, че предприемането на по-нататъшни действия за създаване на политика, основана на резултатите, е от жизненоважно значение за гарантирането на добра финансова отчетност и ефективно използване на фондовете на ЕС;

475.  Изразява загриженост за това, че по-високите проценти на грешки, последвани от преустановявания и прекратявания, могат да засегнат успешното приключване на програмите за периода 2007 — 2013 г.;

476.  Счита, че насърчаването на по-широко използване на опростени варианти за разходите (ОВР) може да доведе до намаляване на административната тежест, до по-малко грешки и по-голяма насоченост към изпълнението и резултатите; посочва обаче, че ОВР следва да се прилагат в условия на правна сигурност и доверие и да бъдат придружени от оценка на ползите, при пълноценно участие на заинтересованите страни на всички равнища; подчертава, че ОВР следва да останат като възможност, предоставяна на държавите членки;

477.  Настоява държавите членки да избягват допълнителни усложнения на правилата и изискванията, свързани с изпълнението на ЕСФ, които налагат допълнителни тежести за бенефициентите и увеличават риска от грешки;

478.  Изразява своята загриженост от факта, че от общо 178 операции, проверени от Сметната палата в областта на политиката за заетост и социални въпроси, 62 операции (34,8 %) са засегнати от грешки, от които 12 са количествено измерими грешки, надвишаващи 20% (6,7%); настоятелно призовава Комисията да приложи корективни мерки и да прилага строги процедури, за да се намали рискът от нередности в тази област на политиката, както и да предприеме последващи действия в случаите на недопустими разходи, констатирани от Сметната палата;

479.  Изразява съжаление за това, че броят на програмите по ЕСФ, съдържащи процент на грешки в размер над 5%, се е увеличил от 18,8% през 2013 г. на 22,9% през 2014 г. и че обемът на плащанията, засегнати от тези проценти, значително се е увеличил от 11,2% на 25,2%;

480.  Насочва вниманието към повтарящата се констатация на Сметната палата, че процентът на грешки би бил по-нисък, ако националните органи използваха по-добре наличната информация преди изпращането на заявления за плащане до Комисията; настоява във връзка с това държавите членки и националните органи да осъществяват по-щателни проверки и да избягват подаването на заявления за възстановяване на неправомерни разходи;

481.  Насърчава държавите членки да използват инструмента за оценка на риска Arachne и поощрява Комисията да продължи да предоставя на държавите членки съответни насоки и техническа помощ за правилното изпълнение на изискванията за управление и контрол през периода 2014 — 2020 г.; настоява Комисията да засили обмена на добри практики между държавите членки;

482.  Призовава Комисията да следва препоръките на Сметната палата, за да се гарантира, че изпълнението на бюджета на Съюза допринася в по-голяма степен за постигането на водещите цели в областта на заетостта и социалните въпроси на стратегията „Европа 2020“; във връзка с това очаква Комисията и държавите членки да използват по-добри показатели за изпълнението и да подобрят докладването на резултатите, постигнати през периода 2014 — 2020 г.;

Околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

483.  Би желал да посочи отново, че в съответствие с ДФЕС Европейският парламент освобождава от отговорност Комисията във връзка с изпълнението на бюджета след проверка на отчетите, финансовия отчет и доклада за оценка, посочени в член 318 от ДФЕС, годишния доклад на Сметната палата, придружен от отговорите на одитираните институции, декларацията за достоверност, както и други съответни специални доклади на Сметната палата;

484.  Припомня, че 2014 г. е определена за първата година на изпълнение на новата МФР, с което се цели определянето на размера и разпределянето на разходите на Съюза за периода 2014 — 2020 г., и че в резултат на това степента на изпълнение е по-ниска в сравнение с предходните години;

485.  Отбелязва представянето на областите на политиката за околна среда и здравеопазване в рамките на годишния доклад на Сметната палата за финансовата 2014 година; изразява загриженост, че областта на политиката за околната среда и климата фигурира отново в главата, посветена също така на развитието на селските райони и рибарството; отправя отново критика по повод на нелогичния състав на областите на политиката в тази конкретна глава; счита, че Сметната палата не следва да взема политическото решение за групирането на областите на политиката; настоятелно призовава Сметната палата да преразгледа своя подход в следващия годишен доклад;

486.  Счита, че в този контекст трябва да се отбележи, че по главата, обхващаща развитието на селските райони, околната среда, рибарството и здравеопазването, е отчетен най-високият процент на грешки в доклада на Сметната палата за 2014 г. — 6,2% спрямо средно 4,4%; отбелязва освен това, че по отношение на основните слабости, установени от Сметната палата, много от тях са твърде подобни на слабостите, които вече бяха докладвани през предходните три години;

487.  Отбелязва, че съществуват различия в гледните точки на Сметната палата и на Комисията по отношение на начина, по който грешките следва да бъдат изчислявани; отбелязва становището на Комисията, че годишният представителен процент на грешки на Сметната палата следва да се разглежда в контекста на многогодишния характер на нетните финансови корекции и възстановявания на суми;

488.  Отбелязва, че Сметната палата не е направила никакъв коментар относно управлението на политиките в областта на „Общественото здравеопазване“, „Безопасността на храните“ и „Околната среда и действията по климата“;

489.  Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните изразява задоволство от цялостното изпълнение на бюджетните кредити по бюджетните редове за околна среда, действия по климата, обществено здравеопазване и безопасност на храните през 2014 г.; припомня отново, че едва по-малко от 0,5 % от бюджета на Съюза са предназначени за тези политически инструменти, като същевременно се отчита ясната добавена стойност на Съюза в тези области и подкрепата от страна на европейските граждани за политиките на Съюза в областта на околната среда и климата, както и за общественото здравеопазване и безопасността на храните;

490.  Изразява задоволство от работата, извършена от петте децентрализирани агенции, които попадат в обхвата на компетентността на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и които изпълняват технически, научни или управленски задачи, подпомагащи институциите на Съюза при изготвянето и прилагането на политиките в областта на околната среда, климата, общественото здравеопазване и безопасността на храните, както и във връзка с начина на изпълнение на техните бюджети;

Околна среда и действия по климата

491.  Подчертава, че 352 041 708 EUR са предоставени на ГД „Околна среда“ под формата на бюджетни кредити за поети задължения, от които 99,7% са изпълнени; отбелязва, че по отношение на бюджетните кредити за плащания е задоволителен фактът, че 95,03% от наличните 290 769 321 EUR са били усвоени; отбелязва освен това, че административните разходи за програмата LIFE+ се изпълняват за две бюджетни години (посредством автоматични преноси) и че ако тези административни разходи не се вземат предвид, степента на изпълнение за плащанията достига 99,89%;

492.  Отбелязва, че ГД „Действия по климата“ е повишила своето изпълнение до 99,7% от 102 694 032 EUR под формата на бюджетни кредити за поети задължения и 93,1% от 32 837 296 EUR под формата на бюджетни кредити за плащания и че ако административните разходи не се вземат предвид, степента на изпълнение за плащанията достига 98,5%;

493.  Изразява задоволство от общото изпълнение на оперативния бюджет на програмата LIFE+, което представлява 99,9% от бюджетните кредити за поети задължения и 97,4% от бюджетните кредити за плащания за 2014 г.; отбелязва, че през 2014 г. 283 121 194 EUR бяха предназначени за покани за представяне на предложения за проекти в държавите членки, 40 000 000 EUR бяха използвани за операции по финансиране в рамките на финансовите инструменти „Инструмент за финансиране на природен капитал“ (ИФПК) и „Инструмент за частно финансиране за енергийна ефективност“ (PF4EE), с 8 952 827 EUR бяха подкрепени оперативните дейности на неправителствени организации, които работят за защита и подобряване на околната среда на равнището на Съюза и които участват в изготвянето и прилагането на политиката и законодателството на Съюза, а 49 502 621 EUR бяха използвани за мерки, целящи да подкрепят ролята на Комисията за лансиране и мониторинг на разработването на политики и законодателство; отбелязва, че сумата от 20 914 622 EUR беше използвана за административна подкрепа на програмата LIFE и за оперативна подкрепа на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия;

494.  Съзнава, че степента на плащанията за действията по LIFE+ винаги е малко по-ниска спрямо бюджетните кредити за поети задължения, но е налице висока степен на изпълнение;

495.  Признава, че сумата от 4 350 000 EUR беше разпределена като вноски по международни конвенции, протоколи и споразумения, по които Съюзът е страна или във връзка с които Съюзът участва в подготвителни дейности;

496.  Счита напредъка по изпълнението на дванадесет пилотни проекта (ПП) и шест подготвителни действия (ПД) на обща стойност от 2 950 000 EUR за задоволителен; съзнава, че изпълнението на тези действия може да се окаже обременително за Комисията поради малкия обем налични средства за процедурите, които трябва да бъдат изпълнени (например планове за действие, покани за представяне на предложения); насърчава бюджетния орган да се съсредоточи в бъдеще върху ПП и ПД с действителна добавена стойност за Съюза;

Обществено здраве

497.  Припомня, че 2014 г. е първата година на изпълнение на новите програми: Програмата за общественото здраве беше приета на 11 март 2014 г. (Регламент (ЕС) № 282/2014 на Европейския парламент и на Съвета(108)), докато общата финансова рамка за храните и фуражите беше приета на 27 юни 2014 г. (Регламент (ЕС) № 652/2014 на Европейския парламент и на Съвета(109));

498.  Отбелязва, че ГД „Здравеопазване и политика за потребителите“ е трябвало да усвои 244 221 762 EUR по бюджетните редове за обществено здравеопазване през 2014 г., за 96,6% от които са поети задължения по задоволителен начин; съзнава, че приблизително 75% от този бюджет се прехвърлят директно на трите децентрализирани агенции (Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, Европейския орган за безопасност на храните и Европейската агенция по лекарствата); отбелязва също така, че степента на изпълнение на бюджетните кредити за поети задължения е над 98,9% за всички редове, с изключение на Европейската агенция по лекарствата, за която непълното усвояване на бюджетните кредити за поети задължения съответства на бюджетния резултат за 2013 г., който беше повторно използван през 2015 г.;

499.  Отбелязва, че степента на изпълнение на бюджетните кредити за плащания е 98,8%, което отразява много добрата степен на изпълнение;

500.  Отбелязва, че степента на изпълнение по Програмата за обществено здраве за периода 2008 — 2014 г. също е много добра (99,7% както за бюджетните кредити за поети задължения, така и за бюджетните кредити за плащания) и че оставащите неизползвани бюджетни кредити принципно са свързани с целеви приходи, които все още могат да се използват през 2015 г.;

501.  Изразява задоволство от това, че изпълнението на всички десет ПП и пет ПД в рамките на правомощията на ГД „Здравеопазване и политика за потребителите“ в областта на общественото здравеопазване е доста напреднало и всички съответни бюджетни кредити за поети задължения (6 780 000 EUR) са усвоени;

Безопасност на храните, здраве на животните, хуманно отношение към животните и здраве на растенията

502.  Признава, че степента на изпълнение за безопасността на храните, здравето на животните, хуманното отношение към животните и здравето на растенията е 96,8%; отбелязва обаче, че ако неавтоматичният пренос на 6 800 000 EUR бъде взет под внимание, степента на изпълнение достига 100% от наличните бюджетни кредити;

503.  Отбелязва, че както и през предходната година, вноската на Съюза за програми за борба с туберкулозата е най-значима, а от друга страна, вноската на Съюза за програми за болестта „син език“ е останала ниска;

504.  Признава, че основните фактори за недостатъчното усвояване на 8 100 000 EUR по глава „Безопасност на храните и фуражите, здраве на животните, хуманно отношение към животните и здраве на растенията“ могат най-вече да бъдат обяснени със следното: 500 000 EUR са свързани с целевите приходи за различните програми, които могат да бъдат използвани през 2015 г. (т.е. не е налице недостатъчно усвояване), 800 000 EUR под формата на целеви приходи, които технически не могат да бъдат повторно използвани през 2015 г. (свързани с бюджетни кредити C5 от старите програми), и 6 800 000 EUR, които са свързани с Фонда за извънредни положения; отбелязва, че последната сума е била пренесена за 2015 г. (за мерки за борба с африканската чума по свинете в Естония, Латвия, Литва и Полша през 2014 г.);

505.  Признава, че по отношение на бюджетните кредити за плащания за 2014 г. степента на изпълнение по бюджетна глава „Безопасност на храните и фуражите, здраве на животните, хуманно отношение към животните и растителна защита“ е 99,0%, което представлява леко намаление в сравнение с 2013 г. (99,9%); разбира, че при извършването на глобалния трансфер са били изискани допълнителни бюджетни кредити за плащания, но не са били получени, и че до края на годината само едно плащане не е могло да бъде изцяло извършено, но със съгласието на държавите членки оставащата сума е била изплатена в началото на януари 2015 г.;

506.  Изразява задоволство от това, че изпълнението на трите ПП и едното ПД в рамките на правомощията на ГД „Здравеопазване и политика за потребителите“ в областта на безопасността на храните е доста напреднало и всички съответни бюджетни кредити за поети задължения (1 250 000 EUR) са усвоени;

507.  Счита, въз основа на наличните данни и доклада за изпълнението, че Комисията може да бъде освободена от отговорност във връзка с направените разходи в областта на политиката относно околната среда и климата, общественото здравеопазване и безопасността на храните за финансовата 2014 година;

Транспорт и туризъм

508.  Отбелязва, че в бюджета за 2014 г., във вида, в който беше окончателно приет и впоследствие изменен в хода на годината, конкретно за политиките в сферата на транспорта беше предвидена обща сума в размер на 2 931 147 377 EUR под формата на бюджетни кредити за поети задължения и 1 089 127 380 EUR под формата на бюджетни кредити за плащания; отбелязва също, че от тези суми:

509.  Приветства високата степен на изпълнение през 2014 г. от 98,2% за бюджетните кредити за поети задължения за транспортните политики и политиките в областта на мобилността и значителната степен на изпълнение от 95,2% за бюджетните кредити за плащания; отбелязва, че сумата на неизплатените задължения се е увеличила с 1 653 372 424 EUR през 2014 г. спрямо общата сума от 5 647 143 046 EUR и че увеличението на неизплатените суми обикновено е по-високо в началото на нова многогодишна финансова рамка, тъй като плащанията за нови проекти се правят по-късно; призовава обаче Комисията и държавите членки да гарантират надлежното изпълнение на транспортните проекти;

510.  Изразява съжаление за това, че за областта „Конкурентоспособност за растеж и работни места“, която включва транспорта, одитираните разходи в сектора на транспорта са най-малката част (0,8 милиарда евро) от общата сума за одитираната популация (13 милиарда евро) и че вероятният процент грешки през 2014 г. се изчислява на 5,6%, което е повече от съответния резултат през 2013 г. (4,0%), и се дължи предимно на възстановяването на недопустими разходи, но също така и на неспазване на правилата при възлагането на обществени поръчки; призовава Комисията да предприеме всички подходящи мерки за коригиране на това положение (включително посредством извършване на по-щателни предварителни проверки за откриване и поправяне на грешки преди възстановяването на средства);

511.  Насочва вниманието към факта, че през 2014 г. не са финансирани проекти по линия на Механизма за свързване на Европа (МСЕ), тъй като първата покана за представяне на предложения за проекти изтече през март 2015 г., а дълговият инструмент по МСЕ, който ще се управлява от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), беше одобрен едва в края на 2014 г.; отбелязва, че през 2014 г. Сметната палата е разгледала шест операции в транспортния сектор (ГД „Мобилност и транспорт“) и е установила, че две от шестте операции са засегнати от количествено измерими грешки; изразява задоволство във връзка с това, че през 2014 г. процентът на засегнатите операции е намалял на 33%, в сравнение с 2013 г. (62%) и 2012 г. (49%); призовава Комисията и другите съответни заинтересовани страни да гарантират спазването на правилата за обществени поръчки и допустимостта на разходите за бъдещите проекти в областта на транспорта;

512.  Отбелязва, че според многогодишната стратегия за контрол, прилагана от Комисията, която отчита възстановените суми, корекциите и последиците от всички проверки и одити през периода на изпълнение на програмата, изчисленият процент остатъчни грешки за трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) е 0,84%;

513.  Насочва вниманието към големия брой качествени проекти, които не бяха приети на търговете за МСЕ-Транспорт поради липса на налични средства; счита, че е необходимо да се осигури достатъчно финансиране за проектите по линия на МСЕ-Т; изразява съжаление за това, че бюджетът на МСЕ беше намален поради предоставянето на средства за Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); припомня обаче, че точка 17 от Междуинституционалното споразумение за бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (110) предвижда 10% гъвкавост, което дава възможност за увеличаване на бюджета за МСЕ при провеждането на годишната бюджетна процедура, и че тази гъвкавост съществува, независимо от финансирането на ЕФСИ; настоява, че изпълнението на проектите, договорени между Европейския парламент и Съвета в приложение І към Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламенти и на Съвета(111), би оправдало такова увеличение на бюджета за МСЕ;

514.  Насърчава Комисията да продължи да наблюдава отблизо прилагането на иновативни финансови инструменти за извличане на максимална полза от инвестициите от Съюза и привличане на нови източници на финансиране за инфраструктурни проекти по линия на МСЕ-Транспорт, като например фонд „Marguerite“, Инструмента за гарантиране на заеми (LGTT) и Инициативата за облигации за проекти (PBI), и да гарантира правилното управление и използване на приноса от бюджета на Съюза за тези инструменти;

515.  Отбелязва, че информация относно проектите в областта на транспорта и туризма съществува в различни бази данни, като Европейската система за финансова прозрачност, базата данни на Изпълнителната агенция за иновации и мрежи (INEA) за проектите за трансевропейска транспортна мрежа и проектите, съфинансирани чрез Кохезионния фонд и регионалните фондове, както и базата данни на Информационната служба на Общността за научноизследователска и развойна дейност (CORDIS) за проектите по програма „Хоризонт 2020“; призовава за интегрирането на информацията за проектите от тези инструменти с цел придобиване на по-добра представа за процеса на разпределяне на средствата на Съюза както нагоре, така и надолу по веригата; отново посочва значението на публикуването на лесно достъпен годишен списък на проектите в областта на транспорта и туризма и наличието на база данни, позволяваща търсене онлайн за проектите, съфинансирани от Съюза, в която да се посочва точната сума на предоставеното финансиране, с цел увеличаване на прозрачността;

516.  Посочва, че транспортните проекти през периода 2014—2020 г. ще се финансират от няколко източника, включително МСЕ, Кохезионния фонд, Европейския фонд за регионално развитие и ЕФСИ; във връзка с това призовава Комисията да развие взаимодействия, които да направят възможно по-ефективното разпределение на наличните средства от тези различни източници на финансиране;

517.  Отчита, че по отношение на финансирането от Съюза принципът „използваш или губиш“ може да накара държавите членки да предлагат проекти с ограничено въздействие; изразява загриженост, че в миналото лошият подбор на проекти доведе до финансиране от Съюза на транспортни инвестиции с ниска икономическа ефективност; приветства новата правна рамка за периода 2014 — 2020 г., която отдава по-голяма тежест на оценката на разходите спрямо ползите и процедурата по преразглеждане на проекти;

518.  Приветства създаването на съвместното предприятия Shift2Rail през юни 2014 г. с цел засилване на конкурентоспособността на европейската железопътна индустрия; отбелязва, че ще се провежда отделна процедура за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за съвместното предприятие Shift2Rail, когато то придобие финансова самостоятелност през следващите години; все пак изразява съжаление за забавеното изпълнение на това съвместно предприятие и за това, че малките и средните предприятия (МСП) изключително трудно получават достъп до него;

519.  Счита, че Комисията следва да гарантира пълна прозрачност при управлението на фондовете, както и защита на обществения интерес, и че винаги, при всички обстоятелства, той има приоритет над всякакъв частен интерес;

520.  Отбелязва, че в бюджета за 2014 г., във вида, в който беше окончателно приет и впоследствие изменен в хода на годината, конкретно за туризма беше предвидена обща сума в размер на 11 226 160 EUR под формата на бюджетни кредити за поети задължения и 6 827 266 EUR под формата на бюджетни кредити за плащания; призовава Комисията да направи оценка на въздействието на финансираните проекти, с цел по-добро определяне на бъдещите приоритети по отношение на разходите, които да съответстват на мястото, което Съюзът заема като туристическа дестинация № 1 в света, и да дават възможност за развитие на туристическия сектор като ключова област за потенциален растеж за икономиката на Съюза; призовава Комисията да включва резултатите от пилотните проекти и подготвителните действия в планирането на бюджета за следващата година и да осигурява лесно достъпен годишен списък на проекти в тази област;

521.  Предлага, що се отнася до секторите от компетентността на комисията по транспорт и туризъм, Парламентът да освободи Комисията от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Съюза за финансовата 2014 година;

Регионално развитие

522.  Отбелязва, че съгласно годишния доклад на Сметната палата от 10 ноември 2015 г. относно изпълнението на бюджета на Европейския съюз за 2014 г. вероятният процент на грешки в областта на политиката на сближаване се изчислява на 5,7%, което представлява увеличение в сравнение с 2013 г. (5,3%); изразява загриженост във връзка с това увеличение, което е особено значимо, тъй като става въпрос за грешки с финансово отражение и сериозни отрицателни последици за бюджета; подчертава, че половината от прогнозния процент грешки в областта на политиката на сближаване се дължи на сложността на правилата относно обществените поръчки и държавната помощ, както и на нарушения на тези процедури, като неоправдано пряко възлагане на договори, конфликт на интереси и дискриминационни критерии за подбор;

523.  Потвърждава отговорите на Комисията на доклада на Сметната палата, съгласно които средният спад на процента на грешки в сравнение с периода на планиране 2000 — 2006 г. се дължи на подобрение на системите за управление и контрол; призовава Комисията да предоставя своевременно информация и обучение на органите във връзка с правилата относно обществените поръчки и държавната помощ; в този контекст приветства създаването на плана за действие за обществените поръчки; отбелязва изпълнението на инициативата „Пактове за почтеност“ и призовава настоятелно Комисията да осъществи подходяща предварителна оценка на потенциала им действително да подобрят прозрачността и ефикасността при възлагането на обществени поръчки по отношение на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондовете); призовава държавите членки да изпълнят предварителните условия относно възлагането на обществени поръчки до края на 2016 г. и да транспонират директивите от 2014 г. в областта на възлагането на обществени поръчки в своите правни системи до април 2016 г., за да се избегнат нередности и да се осигури ефективно и ефикасно изпълнение на проектите и постигане на желаните резултати, а оттам и на целите на политиката на сближаване; призовава Комисията стриктно да контролира този процес, като предоставя съответните насоки и техническа помощ на държавите членки в контекста на правилното транспониране на тези директиви в националното законодателство;

524.  Припомня, че не всички нередности са измама, и че между нередностите, които не са свързани с измама, и свързаните с измама нередности трябва да се прави разграничение; като има предвид, че несвързаните с измама нередности се дължат често на слаби системи за финансово управление и контрол и липсата на административен капацитет, свързан както с познаването на правилата, така и с експертния опит относно конкретните работи или услуги; призовава Комисията и държавите членки да осигурят създаването на подходящи, ефикасни и ефективни системи за финансово управление и контрол в съответствие с приложимите правила на регулаторната рамка, която отчита особеностите на националната нормативна уредба;

525.  Призовава Комисията, държавите членки и регионалните органи да гарантират, че бенефициентите получават съгласувана информация за условията на финансиране, особено що се отнася до допустимостта на разходите и съответните тавани за възстановяване на разходи;

526.  Отбелязва, че прилагането на политиката на сближаване в държавите членки е свързано, в зависимост от тяхната институционална система, със значителни национални и регионални процедури и правила, които представляват допълнително равнище, биха могли да станат причина за нередности и вследствие на това да доведат до загуба на ЕСИ фондове и до задълбочаване на различията между държавите членки; призовава Комисията да допринесе за опростяване на прилагането на национално и регионално равнище, като същевременно зачита институционалните характеристики на държавите членки и им предоставя необходимите за прилагането на нормативната уредба разяснения; припомня на Комисията и на държавите членки резолюцията на Парламента, озаглавена „Към опростяване и постигане на резултати в политиката на сближаване за 2014 — 2020 г.“, и необходимостта да се предприемат нужните стъпки за ограничаване на прекомерната регулаторна и административна тежест до минималното необходимо равнище, като по този начин се създадат условия за по-добро усвояване на ЕСИ фондовете и за избягването на грешки, допускани от крайните бенефициенти, и по-специално малките и средните предприятия (МСП); изразява съжаление, че Комисията изключи представителите на държавите членки от експертната група на високо равнище за опростяване на мониторинга за бенефициентите на ЕСИ фондовете, като по този начин не взе под внимание тяхното мнение с цел подобряване на системата;

527.  Счита, че административният капацитет е от съществено значение за редовното и ефикасно използване на ЕСИ фондовете и призовава Комисията и държавите членки да засилят обмена на знания и добри практики по конкретни теми, свързани с изпълнението (например обществени поръчки, държавна помощ, критерии за допустимост и одитна следа), в частност за потенциалните бенефициенти с по-малко административен и финансов капацитет; в този контекст предлага да се организират специфични, но всеобхватни дейности за обучение на държавни служители и органи, работещи по проекти на ЕСИ фондовете, както и бенефициенти (например обучение и опреснителни курсове, семинари или предоставяне на техническа и административна помощ);

528.  Приветства инструмента „Taiex Regio Peer 2 Peer“, създаден от Комисията за улесняване на партньорския обмен между органи на държавите членки за управление, сертифициране и одит, с цел да се подсили техният административен капацитет; подчертава значението на увеличаването на усилията при определянето на органите, което е предварително условие за подаването на исканията за плащане, за да се осигури плавно изпълнение на програмите и приток на средства; счита освен това, че Комисията следва да прилага ефикасно и ефективно всички налични инструменти за ранно установяване и предотвратяване на рискове в областта на политиката на сближаване, и по-конкретно инструментите за извличане на информация, като ARACHNE, за ранно установяване и предотвратяване на рискове в областта на процедурата за възлагане на обществени поръчки; тъй като контекстът на дейностите на работната група за по-добро прилагане включва също вече осъществени дейности, които биха могли да повишат ефикасността, ефективността и добавената стойност на проектите в областта на политиката на сближаване, призовава Комисията да направи оценка на тези аспекти чрез показатели за качеството;

Земеделие и развитие на селските райони

529.  Счита, че общата селскостопанска политика (ОСП), като една от първите европейски политики, е важен инструмент на ЕС с широко въздействие, не само по отношение на производството на храни и екосистемните услуги, но и от гледна точка на настоящите и потенциалните подобрения по отношение на околната среда и социално-икономическите и свързаните с пола подобрения, както и по отношение на усилията за борба с обезлюдяването в селските райони, като се има предвид необходимостта от развитие на концепцията за кръговата икономика; счита, че по този начин ОСП допринася за равновесието между регионите на Съюза, като осигурява финансова подкрепа и важни инструменти, с което помага на младите земеделски стопани да започнат селскостопанска дейност и да обезпечат приемствеността между поколенията;

530.  Отбелязва, че ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ положи много усилия през 2014 г. съвместно с органите на държавите членки, за да бъдат те във все по-голяма степен способни да предотвратяват грешки при разходването на средства в областта на селското стопанство и да изпълняват своите програми за развитие на селските райони; признава положителното въздействие на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, което става видно от годишния доклад на Сметната палата за 2014 г., и счита, че заедно с държавите членки, техните действия би следвало да осигурят добра основа за по-нататъшни подобрения през най-важните години от настоящия разходен период 2014 — 2020 г.;

531.  Настоятелно призовава, при крайни случаи, разплащателните агенции с трайно неудовлетворителни резултати да бъдат лишавани от акредитацията си;

532.  Счита, че последователното изпълнение и резултати са от първостепенно значение за ОСП, която гарантира сигурно и стабилно производство на храни, прилага се в целия Съюз, оказва положително въздействие на социално и икономическо равнище и на равнище околна среда, като обхваща производството на култури и храни от всякакъв вид;

533.  Отбелязва, че земеделският факторен доход на работник в държавите членки, присъединили се към ЕС през 2004 г. или по-късно (общо 13), възлиза на едва една четвърт от земеделския факторен доход, създаван в ЕС‑15(112);

534.  Приветства подобренията в данните от годишния доклад за 2013 г. и отбелязва, че Сметната палата стига до заключението, че по отношение на селскостопанската политика делът на одитираните операции е показал по-нисък процент на грешки в сравнение с 2013 г.; отбелязва, че одит в 17 държави членки сочи, че процентът на грешки за 2014 г. за Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) е 2,9% (спрямо 3,6% през 2013 г.); той е 6,2% (спад спрямо 7-те процента през 2013 г.) по отношение на операциите за развитие на селските райони, околна среда и рибарство съгласно одит в 18 държави членки, като средната стойност за функция „Природни ресурси“ като цяло е 3,6%;

535.  Подчертава необходимостта да се разработи обща методология за изчисляване на процента грешки в опит да се гарантира точността му и да се предотврати възникването на съществени разлики между посочения от Комисията процент грешки и процента грешки, установен от Сметната палата;

536.  Обръща внимание на изявлението на Комисията(113), че грешките във връзка с кръстосаното спазване (например своевременни декларации за движение на животните, спазване на график или крайни срокове) не засягат допустимостта на плащанията (вече потвърдена от Сметната палата) и че процентът грешки във връзка с изискванията за кръстосано спазване следва да се приспадне от общия процент грешки за по-голяма яснота;

537.  Посочва, че разликите в начините на прилагане в държавите членки на правилата относно обвързаните с производството плащания нарушават конкуренцията, например в сектора на млякото;

538.  Приветства факта, че Комисията въведе нови насоки за определяне на финансовите корекции в рамките на споделеното управление, необходими поради неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки(114);

539.  Отбелязва, че 2014 г. беше година на преход, със значителни плащания за последната част от периода на финансиране 2007—2013 г., като освен това в средата на годината бяха въведени последните елементи (актовете за изпълнение и делегираните актове) за периода на финансиране 2014—2020 г. за ОСП; отбелязва освен това, че 2015 и 2016 г. следва също да бъдат считани за години на преход, през които да се прилагат за първи път в тяхната цялост мерки за екологизиране и други значими промени в политиката както от земеделските стопани, така и от органите на държавите членки, което включва нови и сложни правила и голям брой нови кандидати за преки плащания, като се има предвид, че редица многогодишни мерки в плановете за развитие на селските райони на държавите членки ще започнат да се прилагат едва през 2016 г., и изисква да се отдели специално внимание на въведените в рамките на реформата нови инструменти;

540.  Приветства намалението на процента на грешки в сравнение с 2013 г. и признава вложените значителни усилия и ресурси за постигането му, по-специално чрез информацията и техническата помощ, предоставяни от Комисията за органите на държавите членки по прилагането, но изразява становището, че само по себе си обикновеното изчисляване на грешките не може да служи за измерване на изпълнението или на резултатите;

541.  Припомня на Комисията, че рискът от неумишлени грешки, дължащи се на сложната правна уредба, в крайна сметка е за бенефициента; призовава за разумна, пропорционална и ефективна политика на санкции в подкрепа на този подход, като например избягване на двойно налагане на санкции за една и съща грешка при схемата за извършване на плащания и при кръстосаното спазване; призовава настоятелно Комисията да осигури по-добра пропорционалност на санкциите, съобразена с вида грешки; призовава за инструменти, целящи прилагането на подход, подкрепен в по-голяма степен със съответни стимули и ориентиран към резултатите, който да предлага понижен процент грешки и по-малко проверки и който ще осигури повече възможности за разграничаване на грешките от измамите, като същевременно се гарантира, че земеделските стопани продължават да бъдат в състояние да осигуряват жизненоважното производство на храни, което е в основата на политиката; счита, че продължаването на усилията за премахване на сложността, също както и рационализирането на ОСП, са един от основните елементи за привличане на нови попълнения в селското стопанство и за задържането на хората с техните умения, за да процъфтява селскостопанският сектор на ЕС в бъдеще;

542.  Приветства факта, че Сметната палата търси начини за измерване на изпълнението в своя годишен доклад, особено като се има предвид намерението на Комисията нейните разходи да бъдат съсредоточени върху резултатите; посочва при все това, че е трудно да се оценят резултатите, постигани от многогодишните програми за финансиране — понастоящем предпочитан метод за прилагане на мерки в областта на околната среда по стълб ІІ — чрез инструмент, който анализира една-единствена година, и приканва Сметната палата да обясни своята ориентираност към резултатите по-специално по отношение на разходите в областта на селското стопанство; въпреки това приканва Сметната палата да вземе под внимание множеството цели на политиката за развитие на селските райони в своята оценка на резултатите от изпълнението, за да се избегне използването на опростенчески показатели и следващото от това неправилно тълкуване;

543.  Отбелязва становището на Сметната палата, вследствие на собствените ѝ одити, че интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) има значителен принос за предотвратяване и намаляване на нивото на грешки по отношение на схемите, към които се прилага(115), и отбелязва забележката, че слабостите в системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) са били отстранени във всички одитирани държави членки чрез корективни действия(116);

544.  Приветства предложеното от Комисията опростяване на ИСАК чрез превантивни предварителни проверки, които ще осигурят възможност на националните администрации за идентифициране на проблемите във връзка със заявленията на земеделските стопани и за внасяне на поправки, в резултат на което би следвало да се постигне по-нисък процент санкции;

545.  Подкрепя основните препоръки на Сметната палата: към държавите членки, които следва да осигуряват надеждна и актуална информация и изображения в СИЗП, с цел да се намали рискът от грешки във връзка с декларирани завишени площи допустими земи; към Комисията, която следва да изиска от държавите членки да включват в плановете за действие корективни действия за преодоляване на най-често срещаните причини за грешки, да преразгледа своята стратегия за одитите на съответствието в областта на развитието на селските райони и да осигури правилното прилагане на процедурата за установяване на достоверността във връзка със законосъобразността и редовността на операциите, която ще стане задължителна, считано от 2015 г.;

546.  Призовава за включването на по-голямо опростяване и повече превантивни мерки в разпоредбите за периода 2014—2020 г., като освен това опростяването бъде осигурено на равнището на държавите членки чрез новите програми за развитие на селските райони като приоритетна задача и важен инструмент за намаляване на процента грешки и за повишаване на ефикасността и гъвкавостта, като по този начин се увеличи капацитетът за усвояване, особено там, където дребномащабните програми са породили по-слаб интерес и/или са показали устойчиво високи проценти на грешки вследствие на недостатъчната си гъвкавост в миналото;

547.  Призовава Комисията да представи своевременно подробен план за намаляване на бюрокрацията в контекста на ОСП;

548.  Настоятелно призовава както Комисията, така и държавите членки да продължат да отделят внимание на сложността на процедурите във връзка с преките плащания и да я намаляват, когато това е възможно, както и да отдадат висок приоритет на опростяването на мерките за екологизиране, особено ако в управлението на ЕФГЗ и на фондовете за развитие на селските райони в рамките на държавите членки участват множество различни равнища, при необходимост с прилагане на различни подходи за всеки от двата стълба; подчертава факта, че големите разлики между държавите членки по отношение на преките плащания задълбочиха разликите в конкурентоспособността между земеделските стопани, работещи в условията на единния пазар;

549.  Очаква Комисията във възможно най-кратки срокове да използва пълноценно процеса на опростяване на ОСП, особено по отношение на тежките и сложни правила за кръстосано спазване и екологизиране, които в крайна сметка оказват въздействие върху земеделските стопани в цяла Европа; подчертава, че процесът на опростяване следва да се съсредоточи върху облекчаването на административната тежест и следва да не излага на опасност договорените в рамките на последната реформа на ОСП принципи и правила, които следва да останат непроменени; счита, че това опростяване не следва да включва преразглеждане на разходите във връзка с ОСП за периода 2013 — 2020 г.;

550.  Посочва, че вследствие на закупуването на земеделска земя от инвеститори малките собствени стопанства понасят все по-голям натиск и че част от преките плащания са в полза на международни структури;

551.  Подчертава, че е важно да има сравними показатели за изпълнението и данни за програми от един и същи вид, провеждани на различни места, и очаква подобрения в това отношение през периода 2014—2020 г., насочени към осигуряване на по-добро финансово управление на ОСП, съобразено с потребностите на всяка държава членка;

552.  Посочва, че ОСП играе важна роля за насърчаване на социалното приобщаване — особено, но не само, чрез съвместни усилия, за намаляването на бедността и за икономическото развитие в селските райони чрез създаването на работни места, с помощта на програмата LEADER и чрез въвеждането на нови или подобрени услуги и инфраструктура; призовава за анализ на цялостното въздействие на двата стълба на ОСП в селските райони и на това къде и как се разпределят средствата, като се постави акцент върху действителните крайни бенефициенти;

553.  Отбелязва, че се очаква разходите да генерират ползи както за селските райони, така и за потребителите като цяло, и припомня, че крайните бенефициенти изразходват средства за стоки или услуги в своите местни общности или чрез наемане на работници в своите стопанства, като по този начин спомагат за задържането на населението в регионите, където селското и горското стопанство често са основният двигател на икономиката в селските или изолираните райони;

554.  Отбелязва, че последиците от руската забрана за внос на селскостопански продукти, която влезе в сила в средата на 2014 г., са голямо предизвикателство; призовава за по-добро управление в началния стадий на прилагане на всички спешни мерки за осигуряване на правилно насочване на средствата или, по целесъобразност, за бързото възстановяване на неправомерно изисканите суми; в този контекст приветства непрекъснатите усилия на Комисията за намиране на алтернативна пазарна реализация за излишното селскостопанско производство и за предоставяне на подкрепа за засегнатите от забраната сектори; приветства усилията на Комисията за намиране на алтернативна пазарна реализация за излишното селскостопанско производство и призовава държавите членки да положат съвместни усилия за премахването на пречките пред разширяването на възможностите за пазарна реализация; подчертава значението на споразумението за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), което би могло да компенсира затварянето на редица традиционни пазари за търговия;

555.  Приветства решението на Комисията за създаването на извънредни схеми за подпомагане на държавите, които търпят загуби в млекопреработвателната промишленост, и призовава Комисията да разгледа въвеждането на нови мерки за подпомагане за сектори, изправени пред сходни проблеми;

556.  Изразява загриженост, че жените в селските райони на много държави — членки на ЕС, имат само ограничен достъп до пазара на труда, и призовава Комисията да включва като приоритетна задача в своите бъдещи инициативи за развитие подобряването и разширяването на достъпа до пазара на труда за жените в селските райони и да предостави достатъчно финансиране за „европейска гаранция за жените в селските райони“, сходна на програмата за европейска гаранция за младежта, като определи отделни цели за жените в селските райони;

557.  Настоятелно призовава Комисията да поясни правилата относно признаването на организациите на производителите, по-конкретно в сектора на плодовете и зеленчуците, и да съкрати още повече сроковете за извършване на проверки от страна на Комисията, за да осигури правна сигурност на бенефициентите и да се избегнат ненужни грешки;

558.  С оглед на целта на Договора(117) да се гарантира, че доставяните продукти достигат до потребителите на разумни цени, счита, че в случаите на облагане на храните с прекомерно висок ДДС справедливият достъп за всички потребители е изложен на риск и че вследствие на това се увеличава вероятността от измами с ДДС;

559.  Счита, че целите за програмния период 2007—2013 г. продължават да бъдат важни и че през настоящия период Съюзът следва да постави акцент върху повишаването на жизнеспособността на стопанствата и на селскостопанския сектор, насърчаването на по-добро равновесие в хранителната верига с цел сплотяване и укрепване на организациите на производителите, предоставяне на подкрепа за схемите за качество, късите вериги за доставки, социалните кооперации и местните пазари, екосистемните услуги и балансираното териториално развитие — конкретно в селските райони при новите програми за развитие на селските райони, като същевременно се избягват неоснователно високи очаквания или разходи за околната среда;

560.  Припомня, че от всички одити на разходите за 2014 г., извършени от Сметната палата, само три случая са предадени на OLAF за разследване(118) по подозрение за „изкуствено създаване на условия за получаване на подпомагане“ (нови структури, създадени от утвърдени дружества или групи лица), а един случай е бил определен като рисков от националните органи още преди одита на Сметната палата;

561.  Отбелязва, че прилагането на политиката може да бъде усъвършенствано; следователно настоява да бъде информиран относно евентуални подобрения по отношение на действията за постигане на целите на политиките и на съответствие, както и за съответните резултати;

562.  Призовава Комисията да направи оценка на ефективността на плащанията за насърчаване на продажбите в трети държави и да гарантира, че тези мерки не изтласкват местните производители от пазара;

563.  Отбелязва, че когато ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ изготвяше своя годишен отчет за дейността за 2014 г., за редица елементи на Инструмента за предприсъединителна помощ за развитието на селските райони (IPARD), включени в отчета, нямаше информация, поради което данните трябва да бъдат актуализирани (брой на подпомогнатите стопанства, увеличаване на брутната стойност, брой на стопанствата, които въвеждат стандартите на Съюза), като същевременно счита, че през новия период на финансиране следва да се осъществява непрекъснат анализ;

564.  Отбелязва, че годишният доклад на Сметната палата за 2014 г. показва добри резултати, но въпреки това призовава Сметната палата да информира Парламента за стъпките, които възнамерява да предприеме с оглед на прилагането на методология за анализ, обхващаща повече години, като в същото време развива предвиждания подход, ориентиран в по-голяма степен към постигането на резултати;

Рибарство

565.  Отбелязва съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Сметната палата относно годишните отчети на Европейския съюз за финансовата 2014 година; отбелязва също така годишния доклад на Сметната палата относно финансовата 2014 година; отбелязва годишния отчет за дейността за 2014 г. на ГД „Морско дело и рибарство“; взема предвид специален доклад № 11/2015 на Сметната палата относно споразуменията за партньорство в областта на рибарството;

566.  Отбелязва становищата на Сметната палата относно законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите операции; отбелязва отрицателното становище на Сметната палата относно бюджетните кредити за плащания, по отношение на които общият процент на грешки е 4,4%, но че не се посочва конкретен процент на грешки в областта на рибарството; призовава рибарството да се разглежда отделно, а не заедно със селското стопанство, за да се гарантира по-голяма прозрачност в областта на рибарството;

567.  Отбелязва резервите на ГД „Морско дело и рибарство“ относно системата за управление и контрол на програмите по Европейския фонд за рибарство в някои държави членки;

568.  Изразява увереност, че системата за вътрешен контрол, прилагана от ГД „Морско дело и рибарство“, предоставя достатъчно увереност за подходящото управление на риска, свързан със законосъобразността и редовността на операциите;

Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР)

569.  Отбелязва, че приемането след 1 януари 2014 г. на програми със споделено управление за ЕФМДР и други европейски структурни и инвестиционни фондове доведе до техническо преразглеждане на МФР, с цел прехвърляне на неизползваните бюджетни кредити от 2014 г. към следващи години;

570.  Изразява дълбокото си съжаление за това, че повечето държавите членки предадоха много късно своята оперативна програма, свързана с ЕФМДР, което доведе до големи забавяния при мобилизирането на средства; припомня, че държавите членки отговарят за изпълнението на бюджетните кредити при режим на споделено управление;

571.  Счита, че държавите членки следва да подобрят инструментите и каналите, които използват за предаване на информация на Комисията; препоръчва Комисията да упражнява по-голям натиск върху държавите членки да предоставят надеждни данни;

572.  Настоятелно призовава Комисията да предоставя всякаква възможна подкрепа на държавите членки, с цел гарантиране на правилното и пълно използване на средствата по ЕФМДР, с висока степен на изпълнение и в съответствие с респективните им приоритети и потребности, по-специално по отношение на устойчивото развитие на сектора на рибарството;

Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия

573.  Приветства възлагането на управлението на ЕФМДР на Агенцията от 1 януари 2014 г.; отбелязва меморандума за разбирателство, подписан между ГД „Морско дело и рибарство“ и Агенцията на 23 септември 2014 г.; подчертава необходимостта от насърчаване на качествена подкрепа от страна на Агенцията за всички нейни бенефициенти по 19-те действия по линия на ЕФМДР;

Специален доклад на Сметната палата № 11/2015 (процедура по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2014 г.): Добре ли управлява Комисията Споразуменията за партньорство в областта на рибарството?

574.  Призовава Комисията да вземе предвид препоръките на Сметната палата;

575.  Изразява съжаление за финансовите разходи, породени от недостатъчното използване на квотите за тонаж, определени с наскоро приети протоколи; предлага плащанията за права на достъп да бъдат свързани по-тясно с действителния улов; призовава Комисията да гарантира, че отпускането на средства за секторна подкрепа е съвместимо с други плащания за бюджетна подкрепа и призовава за подобряване на резултатите, постигани от държавите партньори при изпълнението на матрицата от общоприети действия;

576.  Подчертава, че както посочва Сметната палата, все още има възможности за подобряване на взаимното допълване и съгласуваността между СПОР, договорени в рамките на един и същи регион, за да се използва в максимална стенен потенциалът им на регионално равнище;

577.  Подчертава, че информацията, предоставена в независимите последващи оценки, невинаги е била достатъчно изчерпателна, последователна или съпоставима, което намалява полезността ѝ в процеса на вземане на решения и водене на преговори; отбелязва освен това, че тези оценки не предоставят достатъчно задълбочен анализ на степента, в която СПОР изпълняват своите цели, като например предоставяне на данни за заетостта в регионите на Съюза, зависещи от риболова, или информация относно предлагането на риба на пазара на Съюза;

578.  Изразява загриженост относно липсата на надеждна информация за рибните запаси и риболовното усилие на вътрешните риболовни флоти или на други чуждестранни флоти, на които също е бил предоставен достъп, тъй като една от основните цели на СПОР е да се извършва риболов само на излишните запаси от риба, а това се оказа много трудно за прилагане на практика;

579.  Настоятелно призовава Комисията да наблюдава по-отблизо предоставянето на секторна подкрепа, за да се гарантира нейната ефективност;

580.  Подчертава необходимостта от ефикасен мониторинг на финансираните от Съюза действия за подпомагане на сектора в рамките на международните споразумения с помощта на възможно най-подробни матрични таблици; подчертава освен това, че следва да се отправи призив за увеличаване на дела на секторната подкрепа; изразява твърдото си убеждение, че търговската част на споразуменията следва да се обуславя в крайна сметка от наличието на ефективна и съществена секторна подкрепа, която да бъде контролирана в достатъчна степен;

581.  Отбелязва със загриженост, че действащите понастоящем протоколи все още не предвиждат възможност за частично намаляване на плащанията при частично постигане на целите; отбелязва, че когато не са постигнати резултати или са постигнати резултати в ограничена степен, изплащането на секторна подкрепа за следващата година трябва да бъде преустановено до постигане на целите; при все това призовава Комисията да включва в новите протоколи, по целесъобразност, възможността за частично изплащане на секторната подкрепа;

Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета

582.  Предлага, въз основа на наличните данни, освобождаване на Комисията от отговорност във връзка с разходите ѝ в областта на морското дело и рибарството за финансовата 2014 година;

Култура и образование

583.  Отбелязва с одобрение, че през първата година от своето изпълнение програмата Еразъм + запази фокуса си върху повишаването на уменията и пригодността за заетост, постигна своята заложена цел за създаване на по-тесни връзки между програмите и политиките на Съюза в областите на образованието, обучението, спорта и младежта, поощри действията на Съюза по такъв начин, че да отговарят по-добре на целта за учене през целия живот, и спомогна за намаляване на социалните, икономическите и териториалните неравенства, като достигна до много граждани на Съюза; посочва обаче, че съществуват редица проблеми в младежката секция на „Еразъм +“, свързани с достъпа до финансиране, в сравнение с предишната програма „Младежта в действие“; изразява съжаление за това, че Комисията не е отделила достатъчно бюджет в рамките на програмата „Еразъм +“ за по-добро информиране относно цялостните промени в бюджетните редове на новата програма, с цел да могат да бъдат включени по-голям брой училищни проекти;

584.  Счита, че макар с нарастващата децентрализация на отпускането на средства по програма „Еразъм +“ да може да се отговори по-добре на някои от националните и местните изисквания в зависимост от ключовите действия, такава децентрализация трябва да бъде подложена на оценка, за да се предотврати превръщането ѝ в препятствие пред постигането на стратегическите цели на програмата „Еразъм +“, особено по отношение на нейната младежка секция;

585.  Отбелязва, че програмата „Еразъм +“ спомага за интегрирането на младите европейци на пазара на труда, за насърчаването на пригодността за заетост, както и за развитието на нови умения; че тя подкрепя инициативи в областта на гражданството, доброволческата дейност, както и интернационализирането на младежта и спорта; че тя допринася за подобряване на качеството на образованието, на формалното и неформалното обучение и на ученето през целия живот; и че тя засилва чувството за европейско гражданство, основано на разбирането и зачитането на правата на човека;

586.  Изразява дълбока загриженост във връзка с фактическото спиране на отпускането на средства от „Еразъм +“ за младежки проекти в Гърция, както се подчертава в доклада за 2015 г. на Европейския младежки форум относно изпълнението на програмата;

587.  Отбелязва трудностите, докладвани от ГД „Образование и култура“ и Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA) на Комисията в начална фаза на изпълнение на програмите „Еразъм +“, „Творческа Европа“ и „Европа за гражданите“, по-специално по отношение на някои закъснения при отварянето на поканите за представяне на предложения и отпускането на средства; изразява надежда, че тези обстоятелства са извънредни, и поради това очаква развитието през следващите години, когато тези програми ще навлязат във фазата на по-голяма стабилност в сравнение с първата година на прилагане; препоръчва програма „Еразъм +“ да включва повече малки по мащаб проекти, които са основата на иновативни практики и в трите области: образование, младеж и спорт;

588.  Приветства предприемането на стъпки към модели на финансиране на основата на еднократни суми и единични разходи, които опростяват финансовото управление както за бенефициентите на финансиране от ЕС, така и за самия ЕС; изтъква обаче, че по-специално в младежката секция на „Еразъм +“ тези еднократни суми и единични разходи също са недостатъчни за финансиране на ключови оперативни разходи на младежките сдружения и НПО; поддържа становището, че инвестициите от страна на Съюза в програмата следва да бъдат допълнително увеличени;

589.  Припомня, че забавянията при окончателни плащания от страна на EACEA засягат пряко правата на бенефициентите, като по този начин излагат на риск културните сдружения и проекти, творчеството и културното многообразие на гражданското общество; насърчава EACEA да продължи да подобрява своите системи за контрол и плащане;

590.  Изразява загриженост относно факта, че Европейските училища не са предприели действия по въпросите, повдигнати от Сметната палата, и подчертава препоръката към Управителния съвет на Европейските училища да се приложи ротационна система за чувствителните длъжности и да се предприемат действия по отношение на други слабости, които могат да изложат на риск основните принципи на прозрачността и доброто финансово управление; отбелязва приемането на новия финансов регламент за Европейските училища през 2014 г. като едно от средствата — в случай че бъде приложен добре — в отговор на критичните проблеми, установени от Сметната палата; призовава Управителния съвет на Европейските училища да разгледа възможността за централизиране на някои длъжности, които понастоящем са децентрализирани, като например длъжността „счетоводител“, и за поощряване на разделението на функциите по разрешаване, изпълнение и контрол на финансовите операции, така че да се сведе до минимум рискът от грешки и измами; счита, че един цялостен преглед на управлението, администрирането и организацията на системата на Европейските училища би бил навременен предвид изразените опасения и факта, че 60% от бюджета на Европейските училища, т.е. 177 милиона евро, идват от бюджета на Съюза;

591.  Отбелязва, че несъответствието между седемгодишния програмен период на МФР и десетгодишния програмен период за политическите и стратегическите приоритети на Съюза би могло да окаже неблагоприятно въздействие върху последователната оценка на резултатите, постигнати от програмите на Съюза; отбелязва, че предстоящото преразглеждане на МФР е ключов момент в управлението на разходите на Съюза чрез осигуряване на трайна ефективност на инвестиционните програми на Съюза; настоява за цялостно опростяване на формулярите за заявление и критериите, по-специално за проектите от малък мащаб, както при програмата „Еразъм+“, така и при програмата „Творческа Европа“;

592.  Изразява загриженост поради изоставането в плащанията от страна на Комисията, което през 2014 г. възлезе на 26 милиарда евро — половината от тях бяха счетени за „необичайни“ плащания, т.е. такива, които не произтичат от фактури, получени в края на финансовата година, както бе установено от службата на ЕП за парламентарни изследвания, като само за „Еразъм+“ изоставането в плащанията възлиза на 202 милиона евро; отбелязва, че това изоставане е причинено отчасти от твърде негъвкавата МФР, която не позволява финансирането да бъде преразпределено и прилага тесни маржове, отчасти поради неспособността на държавите членки да изпълнят своите ангажименти по отношение на бюджетните кредити за плащания;

593.  Подчертава, че програма „Европа за гражданите“ служи като уникална и пряка връзка между Съюза и неговите граждани с цел да се подкрепят различни действия, петиции и граждански права; счита, че настоящото равнище на финансиране е твърде ниско и подчертава, че програмата следва да се изпълнява съобразно нейното съдържание, като се обогатява с инициативи за засилване на значимостта на ценностите на европейското гражданство; решително се противопоставя на всякакви допълнителни съкращения на бюджета или евентуална забава на плащанията по програмата „Европа за гражданите“ за периода 2014—2020 г.;

Граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

594.  Отбелязва заключението на Сметната палата, че консолидираните отчети на Съюза дават точна представа във всички съществени аспекти за финансовото състояние на Съюза към 31 декември 2014 г.; все пак изразява загриженост за това, че за 21-ва поредна година проверените системи за финансов надзор и контрол са само частично ефективни при осигуряването на законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите плащания;

595.  При все това изразява загриженост за факта, че свързаните с отчетите плащания са засегнати от процент на грешки над прага на същественост; по тази причина припомня необходимостта от внимателно бюджетно управление и призовава за полагането на допълнителни усилия за намаляване на процента на грешки;

596.  Отбелязва новото представяне на доклада на Сметната палата относно годишните отчети за разходите по функция 3 от МФР „Сигурност и гражданство“; отправя искане за тяхното включване през следващата година предвид увеличаването на бюджета; изразява съгласие, че е необходим нов подход във връзка с инвестирането на бюджета на ЕС, за разлика от разходването му;

597.  Изразява съжаление относно факта, че в някои държави членки законодателството относно конфликтите на интереси на членовете на парламента, правителството и местните съвети е неясно и недостатъчно; призовава Комисията да проучи това положение и при необходимост да представи предложения във връзка с това; счита, че всякакви подобни предложения следва да се прилагат също така за настоящите членове и кандидатите за членове на Комисията;

598.  Подчертава, че е необходимо да се гарантира икономическа ефективност и да се извлекат поуки от минали проекти, при които слабости в управлението на Комисията доведоха до забавяния и преразход на средства, както се случи при разработването на Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II), която беше внедрена шест години по-късно от планираното и струваше осем пъти повече от първоначалния бюджет;

599.  Отбелязва, че въпреки че Фондът за външните граници допринася за управлението на външните граници, добавената му стойност е ограничена; отбелязва, че цялостният резултат не е могъл да бъде измерен поради слабости в мониторинга от страна на назначените органи и сериозни пропуски, допуснати от Комисията и държавите членки в техните оценки;

Въпроси, свързани с равенството на половете

600.  Припомня, че съгласно член 8 от ДФЕС равенството между жените и мъжете е една от ценностите, на които e основан Европейският съюз, и че Съюзът го насърчава; счита, че равенството между половете трябва да бъде интегрирано във всички политики и че следователно това трябва да се взема предвид при провеждането на бюджетните процедури;

601.  Напомня на Комисията, че някои бюджетни редове може косвено да задълбочават неравенството между половете поради неблагоприятните последствия от тяхното изпълнение за жените; следователно призовава Комисията да подлага на анализ, съобразен с принципа на равенството между половете, както новите, така и съществуващите бюджетни редове и, по възможност, да прави необходимите промени в политиките, с цел гарантиране на липсата на косвено неравенство между половете;

602.  Напомня на Комисията поетия неотдавна от нея ангажимент за бюджетиране, насочено към постигането на резултати, и отново повтаря искането на Парламента — в набора от общи показатели за резултатите от изпълнението на бюджета на Съюза да бъдат включени също така и специфични, свързани с пола показатели, които да позволяват извършването на по-добра оценка за изпълнението на бюджета от гледна точка на пола;

603.  Призовава Комисията да представи оценка за въздействието на финансирането от Съюза върху насърчаването на равенството между половете;

604.  Приканва Съюза да увеличи дела на ЕСФ, предназначен за развитие на качествени обществени услуги на достъпни цени за полагане на грижи за деца, възрастни хора и нуждаещи се от грижи пълнолетни лица (за които все още преобладаващо се грижат жените), като се вземат предвид и данните, осигурени чрез индекса за равенство между половете, наскоро разработен от Европейския институт за равенство между половете;

605.  Призовава Комисията и държавите членки да организират пълноценно обучение за длъжностните лица, участващи във вземането на решения относно разходването на средства, с цел постигане на пълно разбиране от тяхна страна за последиците от решения им върху равенството на половете;

606.  Призовава всички институции на Съюза да проверят дали съществува истински паритет по отношение на разпределението на длъжностите в институциите и органите на Съюза, като осигурят разделени по полов признак статистически данни за броя на служителите и постовете, които заемат, като част от процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета.

(1) OВ L 51, 20.2.2014 г.
(2) ОВ C 377, 13.11.2015 г., стр. 1.
(3) ОВ C 373, 10.11.2015 г., стр. 1.
(4) ОВ C 377, 13.11.2015 г., стр. 146.
(5) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(6) Приети текстове от тази дата, P8_TA(2016)0148.
(7) OВ L 51, 20.2.2014 г.
(8) ОВ C 377, 13.11.2015 г., стр. 1.
(9) OВ C 367, 5.11.2015 г., стр. 2.
(10) OВ C 409, 9.12.2015 г., стр. 73.
(11) ОВ C 377, 13.11.2015 г., стр. 146.
(12) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(13) OВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1.
(14) ОВ L 297, 22.9.2004 г., стр. 6.
(15) ОВ L 343, 19.12.2013 г., стр. 46.
(16) Приети текстове от тази дата, P8_TA(2016)0148.
(17) OВ L 51, 20.2.2014 г.
(18) ОВ C 377, 13.11.2015 г., стр. 1.
(19) ОВ C 367, 5.11.2015 г., стр. 9.
(20) ОВ C 409, 9.12.2015 г., стр. 90.
(21) ОВ C 377, 13.11.2015 г., стр. 146.
(22) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(23) OВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1.
(24) ОВ L 297, 22.9.2004 г., стр. 6.
(25) ОВ L 341, 18.12.2013 г., стр. 73.
(26) Приети текстове от тази дата, P8_TA(2016)0148.
(27) OВ L 51, 20.2.2014 г.
(28) ОВ C 377, 13.11.2015 г., стр. 1.
(29) OВ C 367, 5.11.2015 г., стр. 2.
(30) OВ C 409, 9.12.2015 г., стр. 56.
(31) ОВ C 377, 13.11.2015 г., стр. 146.
(32) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(33) OВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1.
(34) ОВ L 297, 22.9.2004 г., стр. 6.
(35) OВ L 341, 18.12.2013 г., стр. 69.
(36) ОВ L 363, 18.12.2014 г., стр. 183.
(37) Приети текстове от тази дата, P8_TA(2016)0148.
(38) OВ L 51, 20.2.2014 г.
(39) ОВ C 377, 13.11.2015 г., стр. 1.
(40) ОВ C 367, 5.11.2015 г., стр. 12.
(41) ОВ C 409, 9.12.2015 г., стр. 247.
(42) ОВ C 377, 13.11.2015 г., стр. 146.
(43) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(44) OВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1.
(45) ОВ L 297, 22.9.2004 г., стр. 6.
(46) ОВ L 346, 20.12.2013 г., стр. 58.
(47) Приети текстове от тази дата, P8_TA(2016)0148.
(48) OВ L 51, 20.2.2014 г.
(49) ОВ C 377, 13.11.2015 г., стр. 1.
(50) ОВ C 367, 5.11.2015 г., стр. 10.
(51) OВ C 409, 9.12.2015 г., стр. 379.
(52) ОВ C 377, 13.11.2015 г., стр. 146.
(53) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(54) OВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1.
(55) ОВ L 297, 22.9.2004 г., стр. 6.
(56) ОВ L 346, 20.12.2013 г., стр. 54.
(57) Приети текстове от тази дата, P8_TA(2016)0148.
(58) OВ L 51, 20.2.2014 г.
(59) ОВ C 377, 13.11.2015 г., стр. 1.
(60) ОВ C 367, 5.11.2015 г., стр. 10.
(61) ОВ C 409, 9.12.2015 г., стр. 362.
(62) ОВ C 377, 13.11.2015 г., стр. 146.
(63) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(64) OВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1.
(65) ОВ L 297, 22.9.2004 г., стр. 6.
(66) ОВ L 352, 24.12.2013 г., стр. 65.
(67) Приети текстове от тази дата, P8_TA(2016)0148.
(68) OВ L 51, 20.2.2014 г.
(69) ОВ C 377, 13.11.2015 г., стр. 1.
(70) ОВ C 373, 10.11.2015 г., стр. 1.
(71) ОВ C 377, 13.11.2015 г., стр. 146.
(72) ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.
(73) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(74) OВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1.
(75) Приети текстове от тази дата, P8_TA(2016)0148.
(76) Стратегията „Европа 2020“; Европейски семестър; пакет от шест законодателни акта, пакет от два законодателни акта; специфични за всяка държава препоръки (СДП) и др.; правилният подход може да бъде пълно изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки като показател за ефективно разпределение на разходите от бюджета на ЕС.
(77) Резолюция на Европейския парламент от 17 април 2013 г., съдържаща забележките, които са неразделна част от решенията относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2011 година, раздел III — Комисия и изпълнителни агенции (OВ L 308, 16.11.2013 г., стр. 27), параграф 328, Резолюция на Европейския парламент от 3 април 2014 г. относно освобождаването от отговорност за финансовата 2012 година (OВ L 266, 5.9.2014 г., стр. 32) , параграфи 314—315; Резолюция на Европейския парламент от 29 април 2015 г. относно освобождаването от отговорност за финансовата 2013 година (OВ L 255, 30.9.2015 г., стр. 27), параграф 305.
(78) Годишен доклад на Сметната палата за 2014 г., точка 3.10.
(79) Годишен доклад на Сметната палата за 2014 г., точка 3.5.
(80) Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320).
(81) Годишен доклад на Сметната палата за 2014 г., точка 3.65.
(82) Данните за 2013 г. са изчислени повторно, за да бъдат приведени в съответствие със структурата на годишния доклад за 2014 г. и по този начин да позволят съпоставка между двете финансови години.
(83) Според годишния доклад на Сметната палата за 2014 г. сравнимият изчислен процент на грешки за 2013 и 2012 г. е съответно с 0,2 и 0,3 процентни пункта по-нисък, тъй като Сметната палата актуализира метода за количествена оценка на сериозните нарушения на правилата за възлагане на обществени поръчки.
(84) Годишен доклад на Сметната палата, точки 1.54 и 1.65.
(85) Анализът на регулаторното въздействие е много ефективен инструмент за гарантиране на едно наистина добро финансово управление.
(86) Приетият от Комисията през март 2015 г. план за плащанията, който представя краткосрочни мерки за намаляване на равнището на неплатените сметки, не е подходящ инструмент; високото равнище на неизпълнените поети задължения изисква по-дългосрочна перспектива.
(87) Европейски социален фонд (ЕСФ), Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионен фонд (КФ), Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), източник: Годишен доклад на Сметната палата за 2014 г.;
(88) Процентът на усвояване варира от 50% до 92% в различните държави членки.
(89) Отговори на допълнителен въпрос с искане за писмен отговор до члена на Комисията Моедаш, въпрос 3.
(90) Годишен доклад за дейността за 2012 г. на ГД „Научни изследвания и иновации“, стр. 45 и сл.
(91) Като Изпълнителната агенция за иновации и мрежи (INEA).
(92) Намаляване и временно спиране на месечните и междинните плащания; вж. член 41, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 549).
(93) Вж. Годишен доклад на Сметната палата за 2014 г., точки 7.44—7.50.
(94) Вж. таблица: Приложение 10 – 3.2.8 относно годишния отчет за дейността на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ за 2014 г.
(95) Политиката за развитие на селските райони се прилага чрез 46 мерки, а тези мерки достигат до национално или регионално равнище чрез програми за развитие на селските райони.
(96) Годишен доклад на Сметната палата за 2014 г., точка 7.71.
(97) Вж. отговора на г-н Хоган, член на Комисията, на въпроса с писмен отговор, точка 7б, изслушване в комисията по бюджетен контрол от 14 януари 2016 г.
(98) Годишен отчет за дейността на генералния директор на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, стр. 17.
(99) Специален доклад на Сметната палата № 5/2015: Успешно и насърчително ли е действието на финансовите инструменти в областта на развитието на селските райони?
(100) Вж. годишен отчет за дейността на EuropeAid за 2014 г., стр. 115.
(101) Обобщение на резултатите от управлението на Комисията за 2014 г. (COM(2015)0279, стр. 21).
(102) Отговори на въпроси с искане за писмен отговор до члена на Комисията г-жа Тейсен, въпроси 48 и 49.
(103) Вж. последващи действия към резолюцията на Европейския парламент относно годишния доклад на Надзорния съвет на OLAF за 2014 г., приети от Комисията на 23 септември 2015 г.
(104) „Philip Morris International“, „British American Tobacco“, „Japan Tobacco International“ и „Imperial Tobacco Limited“.
(105) Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО (OВ L 127, 29.4.2014 г., стр. 1).
(106) Резолюция на Европейския парламент от 9 март 2016 г. относно Споразумението за тютюна (Споразумението с PMI) (Приети текстове, P8_TA(2016)0082).
(107) http://www.ombudsman.europa.eu/en/press/release.faces/en/61027/html.bookmark.
(108) Регламент (ЕС) № 282/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Трета програма за действие на Съюза в областта на здравето (2014 – 2020 г.) и за отмяна на Решение № 1350/2007/ЕО (OВ L 86, 21.3.2014 г., стp. 1).
(109) Регламент (ЕС) № 652/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за установяване на разпоредби за управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал, за изменение на директиви 98/56/ЕО, 2000/29/ЕО и 2008/90/ЕО на Съвета, на регламенти (ЕО) № 178/2002, (ЕО) № 882/2004 и (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета, на Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на решения 66/399/ЕИО, 76/894/ЕИО и 2009/470/ЕО на Съвета (ОВ L 189, 27.6.2014 г., стр. 1).
(110) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(111) Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010 (ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 129).
(112) ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, годишен доклад за 2014 г., стр. 12.
(113) Годишен доклад на Сметната палата за 2014 г., отговор на параграф 7.15.
(114) Годишен доклад на Сметната палата за 2014 г., отговор на параграф 7.15.
(115) Годишен доклад на Сметната палата за 2014 г., параграф 7.35.
(116) Годишен доклад на Сметната палата за 2014 г., параграф 7.40.
(117) Член 39, параграф 1, буква д) от ДФЕС.
(118) Годишен доклад на ЕСП за 2014 г., точка 7.30.


Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2014 г.: Специални доклади на Европейската сметна палата относно освобождаването от отговорност на Комисията за 2014 г.
PDF 888kWORD 321k
Резолюция на Европейския парламент от 28 април 2016 г. относно специалните доклади на Сметната палата в рамките на освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година (2015/2206(DEC))
P8_TA(2016)0148A8-0127/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид специалните доклади на Сметната палата, изготвени съгласно член 287, параграф 4, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година(1),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2014 година (COM(2015)0377 — C8-0267/2015)(2),

—  като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година, придружен от отговорите на институциите(3),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(4) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2014 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид своето решение от 28 април 2016 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година, раздел III — Комисия(5) и своята резолюция, съдържаща забележките, която е неразделна част от това решение,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 12 февруари 2016 г. относно освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година (05583/2016 — C8-0042/2016),

—  като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(6), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид член 93 и приложение V към своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A8‑0127/2016),

А.  като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на ЕС тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на добро финансово управление;

Б.  като има предвид, че специалните доклади на Сметната палата предоставят информация по важни въпроси, свързани с изпълнението на фондовете, и по този начин помагат на Парламента да упражнява своите функции на орган по освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета;

В.  като има предвид, че забележките на Парламента относно специалните доклади на Сметната палата са неразделна част от горепосоченото му решение от 28 април 2016 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година, раздел III — Комисия;

Част І — Специален доклад № 18/2014 на Сметната палата, озаглавен „Системите на EuropeAid за оценка и за ориентиран към резултатите мониторинг“

1.  Приветства специалния доклад, посветен на оценката на системите на EuropeAid за оценка и за ориентиран към резултатите мониторинг и излага своите забележки и препоръки по-долу;

Общи забележки

2.  Изразява сериозна загриженост предвид недостатъчната надеждност на системите на EuropeAid за оценка и за ориентиран към резултатите мониторинг, неадекватното равнище на контрол и наблюдение на оценката на програмите, както и във връзка с факта, че EuropeAid не може да гарантира, че човешките и финансовите ресурси са подходящи и ефикасно разпределени между различните дейности по оценяване;

3.  Посочва, че е необходимо да се предостави на Парламента в качеството му на орган за бюджетен контрол ясна представа за реалната степен, в която са били постигнати основните цели на Съюза;

4.  Счита, че изслушванията не само с длъжностни лица на Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), но също така и с бенефициенти и независими експерти, ще предоставят по-всеобхватна оценка на приноса на EuropeAid за постигането на целите на Съюза;

5.  Припомня, че като част от ангажимента на Комисията за осигуряване на качеството следва да се предоставя външна, обективна и безпристрастна обратна информация за резултатите от изпълнението на нейните проекти и програми за предоставяне на помощ;

6.  Счита, че резултатите от оценките са основни елементи, които следва да бъдат отразени в политиката и в процеса на преразглеждане на политиката, така че да се приспособят стратегическите политически цели и да се увеличи цялостната съгласуваност с други политики на Съюза; в това отношение счита, че е жизненоважно оценките да бъдат независими, прозрачни и на разположение на обществеността;

7.  Счита, че инвестициите в анализ и обобщаване на резултатите от различните видове оценки не само изграждат обща представа за тенденциите, но и дават възможност за извличането на поуки, които повишават крайната ефективност на оценъчните процеси, като едновременно с това осигуряват по-солидна доказателствена основа за вземането на решения, определянето на политиките и продължаването на изпълнението на съществуващите проекти във връзка с отделните инструменти за предоставяне на помощ;

8.  Счита, че споделянето на знания с помощта на всички средства и инструменти е от решаващо значение за развиването не само на култура на оценка, но преди всичко за насърчаването на култура на ефективно изпълнение;

9.  Насърчава Сметната палата да разгледа всички механизми за финансиране на EuropeAid, така че да гарантира, че се постига икономическа ефективност и че финансирането на Съюза ефикасно подкрепя целите и ценностите на Съюза; счита, че финансираните от Съюза проекти следва да бъдат приведени в съответствие с целите на политиката на Съюза в съседните държави, като се взема под внимание отговорността на бенефициентите, и че финансовите средства от ЕС са взаимозаменяеми;

10.  Подкрепя препоръките на Сметната палата по отношение на системите на EuropeAid за оценка и за ориентиран към резултатите мониторинг;

Препоръки на Сметната палата

11.  Отбелязва, че Сметната палата предоставя препоръки относно ефективното използване на ресурсите за оценка и ориентиран към резултатите мониторинг, приоритизирането и мониторинга на оценките, прилагането на процедурите за контрол на качеството, демонстрирането на постигнатите резултати и последващите действия и разпространението на констатациите от оценките и ориентирания към резултатите мониторинг;

12.  Счита, че EuropeAid следва да разполага с подходящи практики за управление на информацията и редовно да извършва оценка на своите потребности, за да се осигури информирано разпределение на финансовите и човешките ресурси след оценките на програмите и ориентирания към резултатите мониторинг;

13.  Счита, че за да гарантира, че извършваните оценки отразяват приоритетите на организацията, EuropeAid следва:

   да определи ясни критерии за приоритизирането на оценките на програмите и да документира как те са били приложени при създаването на плановете за оценка, като взема под внимание взаимното допълване с ориентирания към резултатите мониторинг;
   значително да укрепи системата си за мониторинг и докладване относно изпълнението на плановете за оценка, в т.ч. като включи анализ на причините за забавянията и описание на предприетите мерки за справяне с тях;
   да засили цялостния надзор върху дейностите по оценяване на програмите от страна на EuropeAid;

14.  Счита, че за осигуряване на качеството на оценките на програмите и на ориентирания към резултатите мониторинг, EuropeAid следва:

   да настоява оперативните отдели и делегациите да прилагат изисквания за контрол на качеството, включително — за оценките на програмите — използването на референтна група и документиране на извършения контрол на качеството;
   да проверява редовно прилагането на тези видове контрол;

15.  Счита, че за да се повиши способността на системата за оценка да предоставя подходяща информация относно постигнатите резултати, EuropeAid следва:

   да прилага по-стриктно нормативните разпоредби, които изискват използването на конкретни, измерими, постижими, актуални и планирани със срокове („SMART“) цели и проверими показатели;
   да промени системата за мониторинг, така че тя да продължава да предоставя данни за програмите най-малко до три години след приключването им; и
   да увеличи значително процента на последващите оценки на програмите;

Част II — Специален доклад № 22/2014 на Сметната палата, озаглавен „Постигане на икономии: контрол над разходите, свързани с финансираната от ЕС безвъзмездна финансова помощ за проекти за развитие на селските райони“

16.  Приветства специалния доклад на Сметната палата, озаглавен „Постигане на икономии: контрол над разходите, свързани с финансираната от ЕС безвъзмездна финансова помощ за проекти за развитие на селските райони“ и одобрява нейните заключения и препоръки;

17.  Отбелязва, че политиката на Съюза за развитие на селските райони е от ключово значение за насърчаване на конкурентоспособността на селското стопанство, за гарантиране на устойчивото управление на природните ресурси и за подпомагане на действията, свързани с климата; подчертава значението на териториално развитие на икономиките и общностите в селските райони, включително създаването и поддържането на заетост;

18.  Изразява съжаление, че Комисията не предложи насоки и не разпространи добри практики в началото на програмния период 2007 — 2013 г., нито провери дали системите за контрол на държавите членки са ефективни, преди те да започнат да одобряват отпускането на безвъзмездни средства; подчертава, че от 2012 г. насам Комисията възприе по-активен и координиран подход;

19.  Отбелязва, че бяха открити много слабости в контрола на държавите членки върху разходите във връзка с безвъзмездните средства, отпускани за развитие на селските райони; отбелязва, че Комисията изразява съгласие, че биха могли да бъдат реализирани икономии посредством по-добър контрол на разходите във връзка с средства, отпускани за проектите за развитие на селските райони, като същевременно се запазят същите постижения и резултати и се осъществят същите цели; приветства факта, че бяха набелязани и биха могли да се прилагат в по-широка степен функциониращи, разходно ефективни подходи и че Комисията приема констатациите на Сметната палата и е изразила намерението си да работи съвместно с държавите членки за подобряване на контрола на разходите за развитие на селските райони през програмния период 2014—2020 г.;

20.  Споделя становището на Сметната палата, че Комисията и държавите членки следва да проверят още в началото на новия програмен период дали системите за контрол функционират ефикасно и дали са ефективни с оглед на рисковете;

21.  Подчертава, че Комисията следва да насърчава държавите членки да използват контролния списък и критериите, разработени от Сметната палата и посочени в приложение I(7);

22.  Подчертава, че Комисията и държавите членки следва да си сътрудничат, за да се гарантира, че подходите, прилагани за всички програми за развитие на селските райони, отговарят на критериите, определени от Сметната палата за оценка на това дали системите за контрол вземат под внимание рисковете от определяне на прекалено подробни изисквания, неконкурентни цени и промени в проектите и дали са насочени към областите с най-голям риск; предварителната оценка на системите за контрол от службите за вътрешен одит на съответните национални органи (или от други органи за инспекция или одит) следва да бъде част от този процес;

23.  Счита, че държавите членки следва: да прилагат по-широко разходно ефективни подходи, които са вече установени; да правят оценка на разходите спрямо очакваните крайни продукти или резултати; да проверяват дали стандартните разходи водят до прекалено високи плащания; да използват реалните пазарни цени като референтни цени за оборудване и машини и др., а не посочените в каталозите на доставчиците цени; да проверяват дали разходите са разумни дори когато са спазени процедурите за възлагане на обществени поръчки; да въведат по-строги изисквания и/или проверки за мерките с висок процент на подпомагане и др.;

24.  Приветства факта, че Комисията се ангажира да предостави насоки по отношение на проверките и санкциите в рамките на развитието на селските райони, включително специален раздел относно основателността на разходите и контролен списък за управляващите органи, приложен към специалния доклад; отбелязва, че обучението и обменът на опит ще бъдат част от дейностите на Европейската мрежа за развитие на селските райони през периода 2014—2020 г.;

Част III — Специален доклад № 23/2014 на Сметната палата, озаглавен „Грешки в разходването на средства за развитие на селските райони: какви са причините и какви мерки се предприемат?“

25.  Изразява загриженост предвид високия процент на грешки, установен от Сметната палата в областта на политиката за развитие на селските райони; отбелязва при все това леката тенденция на понижаване, регистрирана през последните три години;

26.  Признава усилията, положени от държавите членки и Комисията за намаляване на грешките в разходването на средства за развитие на селските райони, особено в контекста на настоящата трудна икономическа ситуация и на бюджетни ограничения;

27.  Отбелязва, че на базата на своите собствени одитни констатации и одитните констатации на държавите членки Комисията е изпълнила или е в процес на изпълнение на корективни мерки в много области, посочени в специалния доклад на Сметната палата;

28.  Припомня, че Сметната палата заяви в своите годишни доклади, че в многобройни случаи националните органи са разполагали с достатъчно информация, за да предотвратят или установят и коригират грешките преди декларирането на разходите пред Комисията, което е щяло значително да намали процента на грешки;

29.  Отбелязва, че колкото по-лесни са правилата, които трябва да бъдат приложени, толкова по-малко грешки ще възникват; изразява загриженост, че предвид сложността на новите правила на преразгледаната обща селскостопанска политика (ОСП) процентът грешки би могъл да се увеличи отново през следващите години; поради това призовава за действително опростяване на ОСП, наред с по-ясни насоки за националните органи и земеделските стопани;

30.  Счита, че разходите за управление и контрол (4 милиарда евро) за цялата ОСП са значителни и че акцентът следва да се постави върху подобряването на ефикасността на контрола, а не върху увеличаването на броя на проверките; в тази връзка призовава Комисията и държавите членки да се съсредоточат върху първопричините за грешки в разходването на средства за развитие на селските райони; счита, че държавите членки следва да предприемат, когато е целесъобразно, следните корективни мерки:

   а) Обществени поръчки

при прилагане на концепцията за предварителни условия държавите членки следва да разработят и предоставят на бенефициентите подробни насоки относно това как да бъдат прилагани правилата за обществените поръчки;

националните органи, специализирани в мониторинга на съответствието с правилата за обществените поръчки, следва да участват в този процес; следва да се постави акцент върху трите основни нарушения на правилата: неоправдано пряко възлагане на обществени поръчки без подходяща състезателна процедура; неправилно прилагане на критериите за подбор и избор на изпълнител и липса на равно третиране на оферентите;

   б) Умишлено заобикаляне на правилата

на базата на специфичните критерии за допустимост и за подбор от техните програми за развитие на селските райони държавите членки следва да определят насоки в помощ на своите инспектори при идентифицирането на показатели за възможни действия, целящи измама;

   в) Плащания за агроекология

държавите членки следва да разширят обхвата на своите административни проверки, така че те да включват проверка на задълженията на базата на документни доказателства, която понастоящем се осъществява само в рамките на 5-те процента проверки на място; в допълнение системата за намаления и санкции следва да бъде разработена по такъв начин, че да има значимо възпиращо въздействие върху потенциалните нарушители на правилата;

31.  Изисква от Комисията внимателно да следи изпълнението на програмите за развитие на селските райони и да отчита в своите одити за проверка на съответствието правилата, които се прилагат, включително приетите на национално равнище, по целесъобразност, за да се намали рискът от повтаряне на слабостите и грешките, установени през програмния период 2007—2013 г.;

32.  Счита, че все още има голяма непоследователност в методологиите за изчисляване на процента на грешки — не само между използваните от Комисията и от държавите членки, но и между използваните от отделните служби на Комисията, което прави още по-трудно въвеждането на подходящо национално законодателство в държавите членки; призовава Комисията да прилага единна методология за изчисляване на процента на грешки, което да може да бъде отразено в пълна степен в методологиите на държавите членки;

33.  Подкрепя по-широко използване на опростени варианти за разходите, по целесъобразност и в съответствие със законодателните разпоредби, и изисква Комисията и държавите членки да анализират до каква степен могат да бъдат включени в концепцията и прилагането на все по-голям брой мерки за подпомагане такива характеристики, които правят обхвата по-фокусиран, ограничават критериите за допустимост и използват опростени варианти за разходите, без това да застрашава постигането на общите цели на тези мерки;

34.  Изисква Комисията и държавите членки да анализират как да се усъвършенства схемата за финансиране на инвестиции в преработката на селскостопански продукти и да анализират също така мярката за агроекологични плащания, за да може, доколкото е възможно, поетите задължения да бъдат контролирани чрез административните проверки на държавите членки;

35.  Призовава Комисията да направи подробен анализ на причините за обратната зависимост между процента на финансовото изпълнение и процента на грешки;

Специален доклад № 24/2014 на Сметната палата, озаглавен „Добре ли се управлява помощта от ЕС за предотвратяване и възстановяване на щети от пожари и природни бедствия в горите?“

36.  Призовава Комисията да установи общи критерии за определяне на степента на опасност от пожар в европейските гори, с цел да се сложи край на произволното и непоследователно определяне на зони с голям риск от пожар и заедно с това на засегнатия от грешки процес на оценка и подбор от страна на държавите членки;

37.  Настоятелно призовава държавите членки да изберат своите превантивни действия в съответствие с действителните потребности във връзка с опасността от пожар и в съответствие с изискванията на мярка 226, вместо в съответствие с други екологични или икономически цели; в тази връзка подчертава необходимостта бенефициентите да докажат безусловно и въз основа на документи нуждата си от подпомагане по тази мярка; подкрепя препоръката на Сметната палата за отдаване на приоритет на действията в горите с най-голямо значение за околната среда, като например горските площи по „Натура 2000“;

38.  С оглед на будещите тревога констатации на Сметната палата по отношение на стандартните разходи за сходни дейности в различни региони, изисква разумен и проверяем таван за помощта и солидна обосновка в случай на евентуална промяна в него;

39.  Приканва държавите членки да координират и структурират по-добре своите политики относно горските пожари; подкрепя създаването на европейска платформа, чрез която бенефициентите да споделят и разпространяват най-добри практики;

40.  Изразява по-специално съжаление във връзка с прогнозите на Сметната палата, че сериозните недостатъци ще продължат да съществуват през периода 2014—2020 г. поради некачествената рамка за мониторинг; настоятелно призовава Комисията да предприеме незабавни действия, за да подобри системата си за мониторинг и контрол;

41.  Призовава Комисията да подкрепи предоставянето на хармонизирани данни за многофункционалната роля на горите и горските ресурси чрез насърчаване на създаването на европейска информационна система за горите въз основа на национални данни и интегрирането ѝ в европейска информационна платформа;

42.  Настоява освен това държавите членки да създадат добра система за контрол, която да включва изискването за съхранение на съответните документи и информация; в тази връзка призовава Комисията да гарантира, че помощта се предоставя само ако държавите членки са въвели подходяща система за контрол, която подлежи на преглед;

43.  Призовава държавите членки да докладват редовно относно резултатите от извършваните действия и относно намаляването на броя на пожарите или природните бедствия и засегнатите площи;

Част V — Специален доклад № 1/2015 на Сметната палата, озаглавен „Транспорт по вътрешните водни пътища в Европа: условията за корабоплаване и делът на този вид транспорт не са се подобрили значително от 2001 г. насам“

44.  Приветства специалния доклад на Сметната палата, озаглавен „Транспорт по вътрешните водни пътища в Европа: условията за корабоплаване и делът на този вид транспорт не са се подобрили значително от 2001 г. насам“ и подкрепя нейните констатации, заключения и препоръки;

45.  Отбелязва, че транспортният сектор на Съюза е от решаващо значение за изграждането на единния пазар, конкурентоспособността на малките и средните предприятия (МСП) и общия икономически растеж в Европа;

46.  Заключава, че развитието на транспорта по вътрешните водни пътища изостава от темповете на развитие на автомобилния и железопътния транспорт, независимо от инвестициите, влагани в продължение на едно десетилетие; настоятелно призовава за значително увеличение на усилията от страна на Комисията и държавите членки;

47.  Насърчава Комисията и държавите членки да използват пътните карти за научни изследвания, развитие и иновации за сектора на вътрешния воден транспорт, както постъпват в други сектори, и да включат при това пристанищната инфраструктура и оборудване, за да се гарантира, че техническото развитие е съвместимо с изискванията за останалите видове транспорт, като по този начин се осигури мултимодален транспорт;

48.  Счита, че изпълнението на целите, заложени в Бялата книга от 2001 г., нейния средносрочен преглед от 2006 г. и програмите в рамките на NAIADES (Интегрирана европейска програма за действие за транспорта по вътрешните водни пътища) за 2006 и 2013 г., беше неефективно отчасти поради липсата на ангажимент от страна на държавите членки;

49.  Отбелязва, че интересът на държавите членки към инвестиции в транспортната политика на Общността намаля, че те дават предимство на финансирането на национални, регионални и местни проекти и че процесите на подбор на проектите са децентрализирани, което не позволява на Комисията да приоритизира отговарящите на условията за допустимост проекти;

50.  Подчертава, че държавите членки са правно обвързани по отношение на осигуряването на национално финансиране за изграждането на основната мрежа, за да могат стратегически важните водни пътища в Европа да се превърнат в транспортни коридори с голям капацитет;

51.  Отбелязва, че ролята на Комисията във връзка със стратегическата координация е отслабена, което доведе до несъответствие между реализираните проекти и приоритетите на равнището на Съюза;

52.  Обръща внимание на факта, че по отношение на някои други транспортни области, финансирани от бюджета на Съюза, могат да се извлекат заключения, подобни на тези, засягащи вътрешните водни пътища, чрез проучвания въз основа на специалните доклади на Сметната палата(8); отбелязва, че в такива области от обществения градски транспорт и летищната инфраструктура проектите често страдат от:

   а) ниска добавена стойност в резултат на изпълнението;
   б) лошо измерване на резултатите;
   в) недостатъчен акцент върху ефективността на разходите;
   г) липса на оценка на въздействието;
   д) непоследователни регионални, национални и наднационални планове;
   е) недостатъчно използване на инфраструктурата, което води до намаляване на общото въздействие;
   ж) липса на устойчивост;
   з) слабости при разработването на проекти и политиката за мобилност;
   и) липса на надеждна политика за мобилност;
   й) трудно сътрудничество между Комисията и органите на държавите членки;

53.  Счита, че горепосочените заключения, заедно със забележките относно вътрешния воден транспорт, показват обща за Съюза хоризонтална проблематика; счита, че резултатите от финансирането на Съюза за транспорта като цяло не са добри поради незадоволителното състояние на стратегическото планиране и липса на съгласуваност, устойчиви резултати, ефикасност и ефективност;

54.  Счита, че резултатите от прилагането на устойчива политика са възможни чрез активно сътрудничество между държавите членки, от една страна, и между държавите членки и Комисията, от друга страна, за да се гарантира развитието на вътрешния воден транспорт;

55.  Препоръчва на Комисията и държавите членки да обръщат особено голямо внимание на общите ангажименти, тъй като транспортният сектор на Съюза функционира в сложна среда на променливи икономически, политически и правни фактори, в която изграждането на мултимодални мрежи се сблъсква с пречки и ограничения, свързани с различия в приоритетите и непоследователност при поемането на ангажименти;

56.  Препоръчва държавите членки да насочат вниманието си към проекти за вътрешни водни пътища, които са пряко свързани с коридорите на основната мрежа, за да се осигурят най-голямо въздействие и най-много непосредствени ползи за подобряване на вътрешния воден транспорт;

57.  Препоръчва принципът „по-малкото е повече“ да се прилага при инвестирането на средства от държавите членки в областта на водния транспорт: ограничените ресурси на Съюза следва да се насочват към най-приоритетните проекти, с цел ефективно премахване на участъците с недостатъчен капацитет и изграждане на интегрирана водна транспортна мрежа в рамките на целия Съюз;

58.  Препоръчва на държавите членки да разглеждат Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета(9) (Регламента за TEN-T) и Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета(10) (Регламента за Механизма за свързване на Европа) като основни инструменти за рационализиране на проектите с оглед на постигане на целите, определяни от Комисията от 2001 г. насам;

59.  Препоръчва инструментът TEN-T и Механизмът за свързване на Европа да се използват интензивно като възможност за инвестиране, с акцент върху стратегически важните коридори на Съюза (основна и широкообхватна мрежа), с конкретни стандартизирани изисквания относно инфраструктурата за цялата мрежа и с правно обвързващи срокове за изпълнение на проектите;

60.  Препоръчва да се използват задълбочени стратегически подходи и планиране за координиране на финансирането от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове), TEN-T и Механизма за свързване на Европа с оглед на ефективното и ефикасно постигане на целите във връзка с вътрешния воден транспорт;

61.  Препоръчва създаването на интермодални транспортни центрове по основната мрежа да се разглежда като основен фактор, който улеснява преминаването от пътния транспорт към вътрешния воден транспорт при превоза на стоки и товари;

62.  Препоръчва на държавите членки да вземат предвид координационната роля на Комисията при определянето на дългосрочните стратегически проекти, като например коридорите на основната мрежа;

63.  Препоръчва Комисията да идентифицира и анализира всички хоризонтални въпроси, като насочи вниманието си по-специално към стратегическото планиране, сътрудничеството със и между държавите членки, подбора и изпълнението на проекти, така че да могат да се вземат предвид заключенията в рамките на настоящия програмен период;

64.  Счита, че Комисията трябва да осигури засилена техническа помощ и насоки за държавите членки преди подаване на предложенията за проекти и по време на целия етап на изпълнение, за да се отстранят идентифицираните пречки пред водния транспорт;

65.  Препоръчва на Комисията да насочи финансирането си към проектите, които са най-подходящи за вътрешния воден транспорт и предлагат подробни планове за премахване на участъците с недостатъчен капацитет;

66.  Препоръчва на Комисията да финансира приоритетно проекти и инициативи в държавите членки, насочени към подобряване на водния транспорт чрез новаторски решения като използване на високотехнологична навигация, алтернативни горива и ефикасни плавателни съдове; счита, че Комисията следва също така да насърчава многостранни европейски програми за обмен на ноу-хау и знания между различните пристанища на Съюза;

67.  Препоръчва на Комисията да подобри информираността сред държавите членки и техните региони относно наличните финансови инструменти за подпомагане на вътрешния воден транспорт с оглед на премахване на съществуващите участъци с недостатъчен капацитет по ключовите коридори;

68.  Счита, че координацията между държавите членки за развитието на вътрешния воден транспорт следва да бъде значително подобрена чрез улеснения и по-обвързващи ангажименти и условия, които ще бъдат рамката за работа по коридорите на мултимодалната основна мрежа, създадена чрез Механизма за свързване на Европа и Регламента за TEN-T;

69.  Счита, че Комисията следва да договори конкретни и постижими действия за премахване на участъците с недостатъчен капацитет, които да бъдат одобрени от държавите членки под формата на график за изпълнение;

70.  Призовава Комисията да актуализира своите стратегически цели и препоръки за вътрешния воден транспорт и да предложи стратегия и план за действие на Съюза в областта на вътрешния воден транспорт за периода след 2020 г.;

71.  Препоръчва в предварителната оценка на дейностите от страна на Комисията във връзка с вътрешния воден транспорт да се оценят резултатите, постигнати в контекста на общите цели, определяни от 2001 г. насам, и реализацията на основната мрежа;

Част VІ — Специален доклад № 2/2015 на Сметната палата, озаглавен „Финансиране от ЕС на пречиствателни станции за градски отпадъчни води в басейна на река Дунав: необходими са допълнителни усилия при подпомагането на държавите членки за постигане на целите на политиката на ЕС в областта на отпадъчните води“

72.  Счита, че докладване относно целесъобразността на пречистването на отпадъчните води следва да се изисква от агломерации с под 2000 еквивалент жители (ЕЖ), които разполагат със системи за събиране, с оглед на изискванията на член 7 от Директива 91/271/ЕИО на Съвета(11) (Директива за пречистването на градските отпадъчни води); отбелязва, че за агломерациите, които не разполагат със системи за събиране, докладването следва да включва информация за това дали в плановете за управление на речните басейни са били включени подходящи мерки;

73.  Изразява съгласие с Сметната палата, че Комисията следва да проверява докладването на държавите членки относно броя на агломерациите с над и под 2000 ЕЖ, където е имало значителни промени, най-вече от една категория в друга;

74.  Изтъква необходимостта от насърчаване на държавите членки да установят ясни правни задължения за свързването на домакинствата към съществуващите канализационни мрежи, където такива задължения все още не съществуват или са обвързани с неясни срокове;

75.  Отбелязва, че времето, необходимо за извършване на оценка на спазването на Директивата за пречистване на градските отпадъчни води, следва да се съкрати, като се изиска от държавите членки да докладват данни в рамките на шест месеца, считано от референтната дата на Комисията; отбелязва освен това, че Комисията следва да провери за проблеми, свързани с дълги периоди за докладване в рамките на други директиви за околната среда;

76.  Настоява, че е необходимо да се ускори усвояването от държавите членки на средства на Съюза за инвестиции в областта на отпадъчните води, тъй като в държавите членки, обхванати от настоящия доклад, бяха забелязани закъснения и усвояването на средствата на Съюза беше бавно; изисква от Комисията да предостави техническа, правна и административна помощ на бенефициентите, за да се гарантира своевременното приключване на текущите проекти;

77.  Отбелязва, че Комисията признава, че степента на усвояване в края на 2013 г. на всички засегнати държави членки е била много ниска, откъдето и съществуването на риск от отмяна на бюджетни кредити на програмно равнище (член 93 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(12)); подчертава при все това, че съществуват обективни причини за това, като например необходимостта да се подобрят техническият, правният и административният капацитет в съответните държави членки; отбелязва освен това, че Комисията изтъква, че плащанията за повечето от проектите обикновено се осъществяват по време на последните години на изпълнение (тоест 2014 и 2015 г. за периода на планиране 2007‑2013 г.);

78.  Счита, че от държавите членки следва да се изиска да предоставят актуална информация относно размера на допълнителните средства, от които ще имат нужда, за да гарантира спазването на крайните срокове, определени в Директивата за пречистване на градските отпадъчни води, както за агломерации с ЕЖ над 2000, така и за агломерации с ЕЖ под 2000, които разполагат с действащи системи за събиране; приветства въвеждането на инструмента за докладване на Структурната рамка за изпълнение и информиране (SIIF), който следва да подобри процеса на докладване на национално равнище;

79.  Изтъква необходимостта от изпълнение на необходимите проекти в държавите членки, за да се гарантира спазване от страна на агломерациите, които са в нарушение на Директивата за пречистване на градските отпадъчни води;

80.  Изтъква необходимостта от подобряване на екологичните характеристики на водните съоръжения, финансирани от Съюза, като Комисията следва да положи по-големи усилия за мониторинг на изпълнението на съответното законодателство и прилагане на сроковете за постигането на целите на Директивата за пречистване на градските отпадъчни води; счита, че в целия Съюз следва да се гарантира еквивалентно опазване на околната среда;

81.  Счита, че държавите членки следва да бъдат насърчавани да проучват и разпространяват информация относно възможностите за спестяване на разходи, като например чрез използването на потенциала за производство на енергия на утайките или чрез използването на утайките като ценни суровини за възстановяване на фосфора;

82.  Отбелязва, че окончателните плащания за основни проекти, одобрени в рамките на оперативна програма, следва да бъдат обвързани с наличието на подходящо решение за последващото използване на утайките от пречистването на отпадъчни води; насърчава държавите членки да следват същия подход за проекти, одобрени на национално равнище;

83.  Насърчава държавите членки да прилагат отговорна политика за тарифите за отпадъчни води и да адаптират, при необходимост, законовите разпоредби в областта на ценообразуването на водата, за да се избегнат тарифи, които са по-ниски от общоприетото равнище на социална поносимост от 4%;

84.  Насърчава държавите членки да гарантират, че публичните собственици на пречиствателните станции за отпадъчни води, като например общините, предоставят достатъчно средства в дългосрочен план за необходима поддръжка и обновяване на инфраструктурата за отпадъчни води;

Част VII — Специален доклад № 3/2015 на Сметната палата, озаглавен „Първи стъпки на европейската „Гаранция за младежта“ и възможни рискове пред нейното изпълнение“

85.  Приветства специалния доклад на Сметната палата, озаглавен „Първи стъпки на европейската „Гаранция за младежта“ и възможни рискове пред нейното изпълнение“ и подкрепя нейните препоръки;

86.  Отбелязва, че Сметната палата оценява инициативата по средата на нейното прилагане, и приветства нейната амбиция да започне да оценява използването на средствата на Съюза на по-ранен етап;

87.  Подчертава, че схемата „Гаранция за младежта“ е ключов аспект на действията за борба с младежката безработица; приветства факта, че държавните и правителствените ръководители на Съюза взеха решение да разпределят средства на Съюза в размер на 6,4 милиарда евро (3,2 милиарда евро от Европейския социален фонд и 3,2 милиарда евро от нов бюджетен ред) за гаранция за младежта; посочва, че това е добро начало, но не е достатъчно за успеха на схемата „Гаранция за младежта“; по тази причина изисква от Комисията да се увери, че могат да бъдат осигурени допълнителни средства в подкрепа на гаранцията за младежта за седемгодишния период;

88.  Отбелязва, че финансирането за младежка заетост включва европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондовете), както и инструменти като „Еразъм+“, „Еразъм за млади предприемачи“ и други програми; подчертава, че трябва да бъде постигнато по-добро полезно взаимодействие между наличните ресурси;

89.  Счита, че финансирането на схемата „Гаранция за младежта“ е изключително сложно предвид различните съществуващи варианти за финансиране по линия на Европейския социален фонд (ЕСФ) и Инициативата за младежка заетост; изисква от Комисията да даде насоки на органите на държавите членки, като взема надлежно предвид факта, че местните, регионалните и националните органи са изправени пред различни предизвикателства при прилагането на схемата и следователно се нуждаят от специфични насоки;

90.  Счита, че Комисията отдели много ресурси, за да гарантира, че тази мярка ще бъде ефективна от гледна точка на справянето с младежката безработица; изразява обаче съжаление, че е вложена много по-малко енергия за гарантирането на координацията на изпълнението ѝ от страна на държавите членки;

91.  Посочва, че не само наличието на финансиране, но и успешното усвояване на средствата е необходимо условие за ефективното изпълнение на схемата „Гаранция за младежта“; изразява следователно съжаление, че в няколко региона на Европа капацитетът за усвояване на средствата на ЕСФ е изключително нисък; призовава държавите членки да осигурят необходимите административни и човешки ресурси, за да се използват осигурените средства за правилно прилагане на схемата „Гаранция за младежта“;

92.  Счита, че въпреки необходимостта от подобряване на капацитета за усвояване, по време на прилагането на схемата държавите членки следва да фокусират вниманието си върху резултатите, също както и Комисията в ролята си на контролиращ орган, за да се гарантира дългосрочното въздействие на инвестираните средства;

93.  Изисква Комисията да разработи система за подробен мониторинг, включително набор от стандарти за оценка на прилагането на мерките по схемата „Гаранция за младежта“, и да извърши оценка на техния успех в държавите членки; приканва също така Комисията да обмисли възможността за включване на задължителни цели за борба с младежката безработица в рамките на европейския семестър;

94.  Счита, че е от първостепенно значение ефективното изпълнение на наличните средства от държавите членки да бъде съчетано с обширно подпомагане от страна на Комисията, за да се отстранят пропуските при прилагането;

95.  Отбелязва, че Съюзът няма правомощия за приемане на актове със задължителна юридическа сила в областта на активните политики по заетостта, но подчертава, че е необходимо Комисията да предостави на държавите членки примери за най-добри практики относно начините за прилагане на схемата „Гаранция за младежта“, и по-конкретно практиките, набелязани от Европейската мрежа на публичните служби по заетостта;

96.  Настоятелно призовава държавите членки да използват средствата на Съюза и да поемат ангажимент за реформи с цел преодоляване на пропуските в областта на образованието, обученията за придобиване на умения, създаването на публично-частни партньорства, укрепването на службите по заетостта и подобряването на достъпа до тях;

97.  С цел да се осигури адекватно прилагане и положително дългосрочно въздействие, призовава държавите членки да стартират институционални промени, където това е необходимо, и да насърчават сътрудничеството между местните общности, образователните органи, обществените служби по заетостта, местната промишленост и предприятията, синдикалните организации и младежките сдружения; счита, че това е изключително важно за постигането на по-добро планиране на капацитета и стратегическо, ориентирано към резултатите използване на различните налични източници на финансиране;

98.  Припомня на държавите членки, че следва да полагат усилия за предоставяне на националното финансиране като допълнение към бюджетните кредити от ЕСФ и Инициативата за младежка заетост, за да осигурят необходимия стимул за младежката заетост;

99.  Приветства предложението на Комисията за изменение на Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета(13) относно Европейския социален фонд с цел увеличаване на размера на изплащаното предварително финансиране за оперативните програми, подкрепяни от Инициативата за младежка заетост, като по този начин увеличи първоначалното предварително финансиране през 2015 г. от около 1 до 30% за отпуснатите средства за Инициативата за младежка заетост; посочва, че за да се даде възможност за бързо изпълнение на оперативните програми, подкрепяни от Инициативата за младежка заетост, Комисията следва да поеме ангажимент да изплати предварителното финансиране на държавите членки веднага след влизането в сила на този регламент;

100.  Изисква от Комисията да въведе система за подробен мониторинг, която включва рамката от показатели за наблюдение на гаранцията за младежта, в съчетание с планираните показатели за резултатите, като се фокусира върху резултатите и оцени трудовоправното положение на лицата, които се възползват от мерките за младежка заетост;

101.  Счита, че свързаните с предлагането политики по заетостта трябва да бъдат разглеждани заедно с политиките в областта на образованието, младежта и благосъстоянието, както и в по-широкия макроикономически контекст;

102.  Отбелязва, че годишният доклад на Комисията за 2016 г. относно прилагането на схемата „Гаранция за младежта“ и предстоящите специални доклади на Сметната палата относно младежката безработица са добри възможности за преодоляване на съществуващите слабости, както на равнището на Комисията, така и на национално, регионално и местно равнище;

Част VІII — Специален доклад № 4/2015 на Сметната палата, озаглавен „Техническа помощ — какъв е приносът ѝ в сферата на земеделието и развитието на селските райони?“

103.  Изисква от Комисията да уточни обхвата и прилагането на техническата помощ за държавите членки в областта на развитието на селските райони; счита, по-специално, че Комисията следва да поясни разграничението между оперативни разходи/разходи за „изграждане на капацитет“ и допустими административни разходи/разходи за „бюджетна подкрепа“, особено по отношение на възнагражденията на служителите;

104.  Изисква от Комисията да следи отблизо използването на техническата помощ от държавите членки;

105.  Изисква от Комисията да предприеме подходящи мерки, за да гарантира, че общите административни разходи, като например за текуща ИТ поддръжка, не се финансират от бюджетните редове за техническа помощ;

106.  Изисква от Комисията в бъдеще да изисква от държавите членки да докладват отделно административните разходи/разходите за „бюджетна подкрепа“ за развитие на селските райони, за да направи по-прозрачен факта, че част от финансирането за техническа помощ се използва за подобно подпомагане;

107.  Изисква от Комисията да създаде заедно с държавите членки подходяща рамка за изпълнение по отношение на финансирането на техническата помощ; счита, по-специално, че потребностите на Комисията и на държавите членки от техническа помощ следва да бъдат надлежно оценявани и че следва да има механизъм за определяне на целите и измерване на напредъка по отношение на тяхното постигане;

Част IХ — Специален доклад № 5/2015 на Сметната палата, озаглавен „Успешно и насърчително ли е действието на финансовите инструменти в областта на развитието на селските райони?“

108.  Изисква от Комисията да идентифицира предизвикателствата, специфичните характеристики и пречките, пред които е изправено развитието на селските райони, за да насърчи държавите членки да формулират и да оценяват по-добре потребностите от бюджетни средства за финансовите инструменти и да избягват свръхкапитализация, при която се усвояват средства, без да се допринася за изпълнението на политиките на Съюза; изисква също да се улесни достъпът на крайните бенефициенти, за да се създадат условия за по-активно изпълнение на финансовите инструменти на регионално равнище, по-специално в сравнение с безвъзмездните средства;

109.  Изисква държавите членки да предоставят надеждна количествено измерима информация с цел определяне на подходящия вид фондове и разпределяне на финансови средства съобразно това; изисква също така Комисията и държавите членки да въведат системи за мониторинг, които дават възможност да се определи ефективността на финансовите инструменти;

110.  Изисква от Комисията да предоставя насоки и активно да насърчава задължителни предварителни оценки с по-високо качество за финансовите инструменти, въведени за програмния период 2014—2020 г., с цел установяване на специфичните слабости и избягване на свръхкапитализация; изисква в допълнение държавите членки да определят коефициента на рискова експозиция чрез подходяща техническа експертиза;

111.  Изисква Комисията да установи подходящи стандарти и целеви нива за ефекта на лоста и за револвиращия ефект с цел повишаване на ефективността на финансовите инструменти през програмния период 2014—2020 г.; изисква също така Комисията и държавите членки да осъществят задълбочена оценка преди бъдещото използване и разработване на финансови инструменти в областта на развитието на селските райони въз основа на техния принос за изпълнението на политиките на Съюза и тяхната ефективност за бенефициентите;

112.  Изисква Комисията и държавите членки да установят ясни преходни правила между програмните периоди, за да се подкрепи дългосрочното въздействие на финансовите инструменти и тяхната устойчивост;

113.  Изисква от Комисията да насърчи държавите членки да въведат единен финансов инструмент, който да е в състояние да предоставя едновременно кредити и гаранции, увеличавайки по този начин дейността и критичната маса на инструмента;

114.  Изисква държавите членки да намерят начини за преодоляване на слабостите при подбора в областта на управлението на безвъзмездните средства за инвестиционни мерки, които биха могли да доведат до икономически загуби от неефективно разпределение на ресурсите или до ефект на изместване; изисква по тази причина държавите членки да прилагат подходящи и ясно определени показатели като възвръщаемост на инвестициите и разчети за прогнозираните парични потоци с цел гарантиране на жизнеспособността на проектите;

115.  Изисква държавите членки да разгледат въпроса по какъв начин в рамките на оперативната програма могат да бъдат комбинирани безвъзмездните средства и финансовите инструменти, така че да се осигури максимална ефективност на средствата, като се оптимизират ефектът на лоста и револвиращият ефект;

116.  Изисква Комисията да предостави своевременно ясни оперативни правила за прилагане, в т.ч. подходяща политика за прекратяване на дейността, преди приключването на програмния период 2007 — 2013 г.;

Част Х — Специален доклад № 6/2015 на Сметната палата, озаглавен „Цялост и прилагане на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС)“

117.  Изразява разочарование, че не беше възможно да се получи пълен анализ на ефикасността на различните прилагани схеми за разпределение от страна на държавите членки по време на етап II от схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС (2008 — 2012 г.), което щеше да бъде от първостепенно значение за формулирането на политическите препоръки въз основа на резултатите от одита на Сметната палата;

118.  Отбелязва, че оценката на Сметната палата е съсредоточена върху изпълнението на етап II от СТЕ на ЕС (2008 — 2012 г.), докато за етап III от СТЕ на ЕС (2013 — 2020 г.) беше взето решение и бяха приложени съществени реформи, включително мерки на Съюза за хармонизиране;

119.  Приветства факта, че са въведени съществени подобрения на рамката за защита на целостта на СТЕ, включително по-голямата част от спот пазара за квоти в Директивата за пазарите на финансови инструменти(14) и Директивата(15) и Регламента(16) относно пазарната злоупотреба; призовава Комисията да разгледа допълнителни мерки в съответствие с препоръките на Сметната палата, включително мерки, обхващащи „търговците по задължение“;

120.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да осигурят прозрачност и ефективен надзор на равнището на Съюза на пазара на емисии и процедури за сътрудничество, включващи националните регулаторни органи и Комисията;

121.  Счита, че Комисията, в качеството си на пазител на Договорите, следва да осъществява строг мониторинг на прилагането в държавите членки и да оказва помощ в по-голяма степен по време на целия процес; счита, че е необходим правилен баланс между строг мониторинг, докладване и проверки и административната тежест; счита, че Комисията трябва да осигури предвидимост на правните решения и правна сигурност, като при това взема предвид насоките на Европейския съвет;

122.  Отбелязва, че Сметната палата е оценила целостта и прилагането на СТЕ на ЕС, но и че е необходим и анализ на ефикасността на системата на СТЕ и нейните постижения, включително оценка на взаимодействието между европейското и националното законодателство, като например в областта на развитието на енергията от възобновяеми източници и на мерките за енергийна ефективност, които също така оказват голямо влияние върху емисиите на CO2 и по този начин върху пазара на въглеродни емисии;

123.  Изисква Сметната палата да включи засегнатите промишлени сектори в своя анализ, особено по отношение на правната сигурност и предвидимостта, както и до каква степен е осигурена надеждна правна рамка и по какъв начин последните корекции на рамката на СТЕ вероятно са оказали въздействие върху ефективността на системата;

124.  Изразява загриженост, че по времето на одита рискът от измами с ДДС в СТЕ все още не е бил напълно разгледан, тъй като една трета от държавите членки все още не са въвели законодателство относно механизма за самоначисляване; призовава всички държави членки незабавно да направят това;

125.  Счита, че е изключително важно да се вземат всички необходими мерки, за да се избегне изместване на въглеродни емисии и да се гарантира лоялна международна конкуренция на съществуващите мерки за безплатно разпределение на квотите за емисии; изисква от Комисията оценка на промишлените сектори и предприятия, уязвими от гледна точка на изместването на въглеродни емисии, за да се определят ясно областите, в които европейската промишленост е намалила дейността си в полза на страни без строго законодателство в областта на климата;

Част ХI — Специален доклад № 7/2015 на Сметната палата, озаглавен „Полицейската мисия на ЕС в Афганистан — смесени резултати“

126.  Изисква Комисията и ЕСВД да прилагат поуките, извлечени не само от мисията EUPOL в Афганистан, но също така и от другите мисии по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), с цел да се улеснят трансферът на знания и полезните взаимодействия между различните мисии; призовава ЕСВД да даде, по целесъобразност, по-ясни хоризонтални насоки за мисиите по линия на ОПСО; посочва, че координацията между всички участници от Съюза, включително държавите членки, както и с другите международни участници, е от първостепенно значение за успеха на текущите и бъдещите мисии;

127.  Изисква ЕСВД да повиши отчетността на основния си финансов инструмент в Афганистан — управлявания от Програмата на ООН за развитие (ПРООН) Доверителен фонд за ред и законност в Афганистан (LOTFA), който е критикуван за лошо управление на средствата и липсата на прозрачност; посочва отново освен това необходимостта да се използват по ефикасен начин всички подходящи канали на финансиране за бъдещите мисии по линия на ОПСО, включително доверителните фондове на ЕС, за да се гарантира постигането на политическите цели на мисията и добро финансово управление;

128.  Изисква от Комисията и от ЕСВД да създадат полезни взаимодействия и препратки между проектните дейности, както и силна и ефикасна връзка между целите на мисията и междинните цели, установени в плана за изпълнение на мисията;

129.  Счита, че въпросите, свързани с пола, овластяването на жените и образованието, трябва да играят важна роля в учебните планове на EUPOL и на другите мисии по линия на ОПСО; отбелязва в този контекст, че EUPOL е постигнала успехи в дейностите, свързани с обучението, но резултатите не са толкова добри в областта на наставничеството и консултирането;

130.  Изисква Комисията и ЕСВД предварително да координират в по-голяма степен мисиите по линия на ОПСО с други двустранни мисии на Съюза и международни действия със сходни цели; призовава в тази връзка за по-голямо сътрудничество и координация между Съюза и държавите членки за насърчаване на полезните взаимодействия в европейска рамка; изисква в мандата за текущите и бъдещите мисии по линия на ОПСО да се определят ясно отговорностите за координация с други участници от Съюза, включително държавите членки;

131.  Изисква Комисията и ЕСВД да обърнат особено внимание на процедурите за възлагане на обществени поръчки, за да гарантират, че те отговарят на оперативните нужди на ОПСО; посочва, че изпълнението на проектите е било засегнато от затруднените процедури за възлагане на обществени поръчки, които са довели до по-слаби резултати, и че използването на опростени или гъвкави процедури е довело до нарастване на броя на процедурите, които достигат до подписване на договор;

132.  Изисква от Комисията и от ЕСВД да продължат да повишават ефективността на мисиите си по линия на ОПСО, като подобряват дългосрочната устойчивост на постигнатите крайни резултати; признава обаче, че подкрепата от Съюза и международната общност е решаващ фактор за постигането на тези дългосрочни цели;

133.  Изисква от Комисията и от ЕСВД да проследят постиженията на Съюза след прекратяването на мисията EUPOL до края на 2016 г., включително възможността за поемане на нов ангажимент след 2016 г.;

134.  Изисква от Комисията и от ЕСВД да разработят достатъчно рано подробни насоки по отношение на намаляването на състава и прекратяването на мисиите и ликвидирането на техните активи;

Част ХIІ — Специален доклад № 8/2015 на Сметната палата, озаглавен „Отговаря ли по адекватен начин финансовата подкрепа от ЕС на потребностите на микропредприемачите?“

135.  Приветства специалния доклад на Сметната палата, озаглавен „Отговаря ли по адекватен начин финансовата подкрепа от ЕС на потребностите на микропредприемачите?“ и одобрява по принцип нейните препоръки;

136.  Отбелязва, че микрокредитирането, макар че все още се счита за недостатъчно развито, непрекъснато се разраства в Съюза и оказва въздействие върху създаването на работни места, като вече са създадени повече от 250 000 работни места (по данни от 2013 г.);

137.  Счита, че съществуват съществени различия между безвъзмездните средства, предоставяни по линия на ЕСФ, и финансовите инструменти на Европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“ (ЕММП), които обслужват различни цели; счита, че различни механизми за подкрепа могат да бъдат подходящи за различни пазарни условия;

138.  Отбелязва, че в този одит Сметната палата сравнява два финансови механизма, които не са сходни и които имат различни подходи и цели; подчертава, че ЕСФ и ЕММП се различават в редица аспекти, а именно структура, правила и целеви групи, като последният е предназначен изключително за микрофинансиране, а първият покрива много по-широк кръг от аспекти;

139.  Подчертава факта, че тези два финансови механизма се допълват и носят големи ползи за получателите на микрокредити чрез трите финансови инструмента безвъзмездни средства, заеми и гаранции; счита, че безвъзмездните средства — които се предоставят само чрез ЕСФ — са от също толкова съществено значение за микрокредитирането, колкото и другите два инструмента, и резултатите от тях следва да се оценяват, като се отчита тяхната допълваща роля;

140.  Подчертава значението на целите на микрофинансирането за подобряване на социалното приобщаване, борба с безработицата и увеличаване на достъпа до финансиране за безработни, за други лица в неравностойно положение и за микропредприятията; счита във връзка с това, че основната отговорност на безвъзмездните средства и на финансовите инструменти трябва да бъде да подпомагат хората и микропредприемачите да преодолеят трудностите при постигането на тези цели;

141.  Счита, че безвъзмездните средства са от основно значение за постигането на целите за растеж, приобщаване и заетост, както е посочено в съобщението на Комисията, озаглавено „Осигуряване на достоен труд за всички — приносът на ЕС за прилагане на програмата за достоен труд в целия свят“ (COM(2006)0249), съобщението на Комисията, озаглавено „Споделен ангажимент за трудова заетост“ (COM(2009)0257), и в Регламент (ЕС) № 1296/2013 на Европейския парламент и на Съвета(17) относно Програма на Европейския съюз за заетост и социални иновации(EaSI);

142.  Подчертава необходимостта от укрепена система за микрофинансиране, която да бъде инструмент за икономическо и социално развитие в подкрепа на потребностите на наистина нуждаещите се;

143.  Счита, че сравнително малкото внимание, което се отделя на финансовите инструменти при подобряването на условията за уязвимите групи, трябва да бъде повишено в рамките на Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации (EaSI) за програмния период 2014—2020 г.;

144.  Счита, че допълняемостта между ЕММП и ЕСФ не беше достатъчна, за да се спази изискването към всички предоставящи микрокредити структури да работят с образувания, по-специално подкрепяни от ЕСФ, предоставящи услуги по обучение и наставничество;

145.  Приветства факта, че в новата регулаторна рамка (2014 — 2020 г.) Комисията вече е предприела мерки във връзка с повечето от установените слабости, както и с препоръките, отправени от Сметната палата;

Част ХIІІ — Специален доклад № 9/2015 на Сметната палата, озаглавен „Безвъзмездна помощ от ЕС за борба срещу изтезанията и за премахване на смъртното наказание“

146.  Приветства специалния доклад относно безвъзмездната помощ от Съюза за борба срещу изтезанията и за премахване на смъртното наказание и представя своите забележки и препоръки по-долу;

147.  Припомня, че правата на човека са крайъгълен камък на външната дейност на Съюза и на неговите двустранни и многостранни отношения; счита, че като основен приоритет на Съюза следва да им се обръща постоянно внимание;

148.  Подчертава, че Съюзът е силно ангажиран с предотвратяването и премахването на всички форми на изтезание и други форми на малтретиране, както и с премахването на смъртното наказание; отбелязва, че основният инструмент, използван в тази област, е Европейският инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), който предоставя безвъзмездни средства на организации на гражданското общество за изпълнението на проекти;

149.  Отбелязва, че през програмния период 2007—2013 г. 100,9 милиона евро в рамките на ЕИДПЧ бяха заделени за проекти, свързани с борбата срещу изтезанията и смъртното наказание; изтъква обаче, че тази сума е относително малка, като се вземат предвид амбициозните цели на инструмента и факта, че той се прилага на световно равнище;

150.  Подчертава, че големият брой финансирани проекти, осъществявани в над 120 страни по света, намалява въздействието на ЕИДПЧ; призовава настоятелно Комисията да определя по-добре приоритетите и да стесни обхвата на своето внимание, за да се подобрят резултатите; подчертава, че средствата следва да бъдат насочвани към страни със съществени потребности и проблеми и с реални възможности за подобрение; приветства факта, че в своята покана за представяне на предложения за 2015 г. Комисията вече предприе стъпки за подобряване на насочеността на действията;

151.  Отбелязва констатацията на Сметната палата, че финансираните проекти често не са добре координирани с други действия на Съюза, като традиционната подкрепа за развитие и диалога със страните партньори, не са част от съгласуван и стратегически подход и не се допълват взаимно в достатъчна степен; насърчава Комисията да разработи глобална стратегия с цел да се допълват дейностите, които имат едни и същи цели, и да се избягва двойно финансиране;

152.  Насърчава ЕСВД и Комисията да насочат своето внимание и политическа енергия към областите, където те са най-необходими, като същевременно подобряват капацитета на делегациите на Съюза по места, за да се задълбочи ефективността, резултатите и културата на въздействие по отношение на политиката в областта на правата на човека и демокрацията;

153.  Призовава ЕСВД и Комисията да увеличат и интегрират ефективността на диалога за правата на човека, националните стратегии и специфичните насоки, като гарантират, че въпросите за основни права на човека като премахването на смъртното наказание и борбата срещу изтезанията систематично са повдигани на всички равнища на провеждането на политика спрямо трети държави;

154.  Счита, че следва да се цели повече съвместно планиране и мониторинг между ЕСВД и Комисията по въпросите на правата на човека, за да съответстват те в по-голяма степен на местните политически стратегии и местните стратегии в областта на правата на човека;

155.  Изисква прилагането на по-качествен и стратегически подход в цялостния процес на подбор на заявленията, получени в рамките на поканите за представяне на предложения; насърчава Комисията да прилага този инструмент в съответствие с дългосрочна визия, която да се основава на конкретни и измерими цели;

156.  Настоятелно призовава ЕСВД и делегациите на Съюза редовно да следят подобряването или влошаването на ситуацията във всички държави и да използват всички средства за упражняване на влияние; подкрепя ролята на делегациите на Съюза за анализа и формулирането на политиките, тяхната координираща роля и функциите им в областта на докладването;

157.  Подчертава, че инструментът е добро средство за картографиране с цел да се анализира състоянието и развитието на правата на човека по света; изтъква, че постоянното присъствие и интерес на Съюза може да доведе до промяна в областта на изтезанията и смъртното наказание; подчертава обаче, че е необходимо Комисията да разработи стратегически подход към този проблем;

158.  Отбелязва, че Комисията получава подробна информация за положението с правата на човека в други държави чрез различни канали и че тя използва информацията, за да определя приоритетите; отбелязва със загриженост, че въпреки че Комисията разполага с конкретни стратегии по държави в областта на правата на човека, които съдържат задълбочен анализ на положението в съответната държава и определят основни приоритети в тази област, те не са били надлежно взети под внимание при разпределянето на финансирането и при координирането на другите действия на Съюза; посочва, че добавената стойност на стратегиите по държави е ограничена поради техния строго поверителен характер; призовава Комисията да предостави достъп до стратегиите на оценителите на проекти с цел осигуряване на максимална добавена стойност;

159.  Приветства ориентирания към търсенето подход по отношение на финансирането на проекти и счита, че това е добра възможност за привличането на опитни, мотивирани организации, които предлагат висококачествени проекти; отбелязва със задоволство, че този подход отдолу нагоре насърчава организациите на гражданското общество да разработват свои проекти в съответствие със своя административен, оперативен и географски капацитет и със собствената си стратегия;

160.  Изразява съжаление, че по-малките местни организации на гражданското общество могат да се окажат в неблагоприятно положение при кандидатстване за безвъзмездни средства поради дългите и сложни процедури за кандидатстване, езиковите изисквания и/или изисквания за опит; призовава Комисията да ускори и опрости процеса на кандидатстване, за да се насърчат качествени проекти да кандидатстват;

161.  Приветства факта, че Комисията организира семинари и курсове за обучение за местни организации на гражданското общество, насърчава партньорства и допуска вторично отпускане на безвъзмездни средства и че през последните четири години организира семинар на гражданското общество преди отправянето на поканите за представяне на предложения в световен мащаб, за да се осигури възможност за представяне на ЕИДПЧ;

162.  Изразява безпокойство от факта, че липсата на самостоятелни организации застрашава непрекъснатостта на тяхната дейност, което може да доведе до загуба на експертен опит; приветства факта, че Комисията се опитва да намали финансовата зависимост на организациите, като им дава възможност да наемат служители за набиране на средства в рамките на ЕИДПЧ;

163.  Изтъква, че според оценката на Сметната палата резултатите от проектите като цяло са трудно измерими, тъй като търсеното въздействие често е нематериално, не са определени целеви нива на показателите за изпълнение, а докладването от страна на организациите на гражданското общество пред Комисията е съсредоточено върху дейностите;

164.  Отчита, че борбата срещу изтезанията и премахването на смъртното наказание са дългосрочни процеси, че е трудно да се определят количествено въздействието и резултатите, че ЕИДПЧ работи по чувствителни въпроси в труден политически контекст и неговото прилагане изисква цялостно и отнемащо много време управление;

165.  Изтъква във връзка с това, че освен това системите за измерване на въздействието са по-скоро слаби поради неясни логически рамки за проектите, без ясно определени показатели и цели; призовава Комисията да изясни изискванията към проектите по отношение на логическите рамки, за да се подобрят техните резултати и да се повиши добавената им стойност;

166.  Приканва Комисията да подготви задълбочена оценка на въздействието на финансирането чрез ЕИДПЧ и да изготви заключения въз основа на този анализ; насърчава Комисията да вземе под внимание въздействието и резултатите от различни форми на проекти по време на процедурата за подбор; приветства факта, че Комисията вече работи за подобряване на оценката на въздействието на проекти в областта на правата на човека и приканва Комисията да сподели резултатите с органа по освобождаване от отговорност;

167.  Отбелязва, че оценките на проектите се основават на точкова система и стандартизирани матрици за оценка с критерии по отношение на концепцията на проекта, значимостта, капацитета, осъществимостта, ефективността, устойчивостта и разходната ефективност и че безвъзмездните средства се отпускат за проектите с най-висока оценка; отбелязва въз основа на информация от Сметната палата, че стандартизираните матрици за оценка имат редица недостатъци от гледна точка на наличието на насоки относно оценяването съобразно тези критерии; призовава Комисията да поясни насоките и я приканва да разгледа отново идеята за усъвършенстване на стандартизираните матрици за оценка;

168.  Изисква от Комисията да смекчи недостатъците по отношение на извършваната от нея оценка, подчертани от Сметната палата; приветства все пак известната гъвкавост при оценката на проекти в областта на правата на човека, която не може да се разглежда само като формалност; подчертава, че е необходимо да се използва здрав разум, както по-рано беше отбелязано от органа по освобождаване от отговорност;

169.  Отбелязва въз основа на информация от Сметната палата, че целите на повечето покани за представяне на предложения са били очертани в общи линии; отбелязва забележката на Комисията, че нейната предпочитана стратегия е прилагането на цялостен подход към поканите за представяне на предложения; призовава при все това Комисията да гарантира, че средствата по линия на ЕИДПЧ се използват по ефективен начин, като се обезпечава осъществимостта, жизнеспособността и добавената стойност на проектите, което би могло да се осъществи, като в поканите за представяне на предложения се определят минимални изисквания за резултатите от проекта;

170.  Приветства факта, че организациите на гражданското общество, които желаят да получат безвъзмездни средства, трябва първо да представят концептуална бележка с описание на основните характеристики на проекта, който предлагат; счита концептуалната бележка за ефективно решение по отношение на времето и разходите за предварителен подбор на проектите;

171.  Отбелязва констатацията на Сметната палата, че подборът на проекти е добре документиран, но му липсва строгост, и че слабостите в проектите не са били отстранени след тяхното установяване; отбелязва със задоволство, че общите заключения от оценителните комисии са докладвани достатъчно подробно; приветства факта, че в повечето случаи дейностите по проектите са били извършвани по план и са били икономически ефективни; призовава Комисията да подобри съгласуваността на оценките на проектите;

172.  Отбелязва констатацията на Сметната палата, че организациите бенефициенти тълкуват по различен начин какво се покрива от фиксираната ставка за покриване на непреки разходи, което може да доведе до подценяване на работата на организацията или до покриване на недопустими разходи; приканва Комисията да изясни правилата относно фиксираната ставка;

173.  Приветства новия план за действие на Съюза относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г. като подновен политически ангажимент, който ще развие по-голяма съгласуваност и последователност в целия спектър на външните политики и финансовите инструменти на Съюза;

174.  Приветства факта, че Комисията вече е започнала прилагането на основан на правата подход и че ще продължи да го прави, като интегрира този подход в процедурите и образците, като изготвя пътни карти и като организира обучения;

Част ХІV — Специален доклад № 10/2015 на Сметната палата, озаглавен „Необходими са повече усилия за решаване на проблемите с обществените поръчки при разходването на средства на ЕС за сближаване“

175.  Приветства констатациите и препоръките на специалния доклад на Сметната палата, озаглавен „Необходими са повече усилия за решаване на проблемите с обществените поръчки при разходването на средства на ЕС за сближаване“;

176.  Отбелязва, че с общо 349 милиарда евро разпределени средства в периода 2007—2013 г. политиката на сближаване е най-важната политика за намаляване на икономическите и социалните различия между регионите в Европа; подчертава следователно значението на правилното провеждане на процедурите за възлагане на обществени поръчки, когато Сметната палата е определила, че процедурата за възлагане на обществени поръчки е главен източник на грешките при разходването на средства на Съюза за сближаване;

177.  Подчертава, че при 40% от проектите, реализирани между 2007 и 2013 г., има грешки в процедурите за възлагане на обществени поръчки и че основните грешки са пряко възлагане, без да има основание за това, и неправилно и пристрастно прилагане на критериите за подбор;

178.  Отбелязва, че основните източници на грешки са липса на административен капацитет, неправилното транспониране на директивите на Съюза от страна на държавите членки, непоследователно тълкуване на законодателството, както и недостатъчно планиране;

179.  Обръща внимание на факта, че сложността на правната и административната рамка за обществените поръчки се разглежда като една от причините за грешки; отбелязва, че 90% от 69 одитни органа са заявили, че настоящото ниво на сложност е по-високо, отколкото трябва да бъде; отбелязва, че почти 50% са посочили, че основната област за подобряване на свързаните с обществените поръчки практики би могла да бъде опростяването на процедурите;

180.  Поради това призовава държавите членки да избягват правила, които надхвърлят изискванията на директивите на Съюза; счита, че това също така ще насърчи и улесни участието на МСП в процедурите за възлагане на обществени поръчки;

181.  Отбелязва, че основната констатация на Сметната палата е, че Комисията и държавите членки не полагат достатъчно усилия за извършване на редовен и систематичен анализ на обществените поръчки и че липсата на съгласувани, подробни данни прави невъзможно анализирането и справянето с тези грешки, както и предотвратяването им;

182.  Споделя становището на Сметната палата, че Комисията следва да разработи база данни с цел анализ на честотата, сериозността и причините за грешките при обществените поръчки; счита, че Комисията следва да гарантира, че получава от държавите членки последователна и надеждна информация относно нередностите;

183.  Приветства проактивния подход, възприет от Комисията за програмния период 2014—2020 г., който има за цел да подкрепи чрез насочване, мониторинг и техническа помощ националните планове за действие, които трябва да бъдат изпълнени до 2016 г.; отбелязва, че чрез този проактивен подход Комисията възнамерява да намали риска от евентуално спиране на плащанията в полза на оперативните програми след 2016 г.;

184.  Очаква Комисията да спира плащанията и да налага финансови корекции на държавите членки, които не са успели да постигнат тези цели, само в краен случай, когато всички други средства за предотвратяване, коригиране и помощ са били изчерпани;

185.  Приветства факта, че, независимо че Комисията отдавна работи за преодоляването на проблемите, свързани с грешките при възлагането на обществени поръчки в областта на политиката на сближаване, сега тя подхожда по по-съгласуван начин в рамките на плана за действие за обществените поръчки; в този контекст призовава Комисията да насърчи изпълнението на този план и да докладва ежегодно за напредъка;

186.  Очаква Комисията да създаде група на високо равнище, за да осигури поемането на ръководна роля в решаването на проблемите в процедурите за възлагане на обществени поръчки и да стимулира опростяването им;

187.  Насърчава Комисията и държавите членки да използват възможностите, предоставяни от електронните обществени поръчки, които имат висок потенциал за повишаване на прозрачността и за предоставяне на по-широк достъп до търговете, в това число за МСП, както и за предотвратяването на нередности и измами;

188.  Насърчава Комисията и държавите членки да продължат да полагат усилия в областта на обмена на опит и най-добри практики;

189.  Приветства ИТ‑базирания инструмент за предупреждение за измами „ARACHNE“ и призовава всички държави членки да въвеждат изчерпателни и качествени данни, благодарение на което програмата да може да работи добре;

Част ХV — Специален доклад № 11/2015 на Сметната палата, озаглавен „Добре ли управлява Комисията Споразуменията за партньорство в областта на рибарството?“

190.  Приветства по-стабилната правна рамка, предоставена от споразуменията за партньорство в областта на рибарството (СПОР) в сравнение с частните споразумения; отбелязва, че европейските собственици на кораби изразиха предпочитание спрямо СПОР и отправиха искане към Комисията да разшири мрежата на споразуменията;

191.  Изисква от Комисията по-добро спазване на клаузата за изключителни права; отбелязва, че въпреки че някои фактори не зависят от Комисията, тя следва да започне процеса на договаряне на нов протокол много преди изтичането на срока на действие на настоящия; настоятелно призовава Комисията да съкращава времето за провеждане на преговори, когато това е възможно;

192.  Настоятелно призовава Комисията да подобри съгласуваността между СПОР и други инициативи и източници на финансиране на Съюза в сектора на рибарството в същия регион, да определи регионални стратегии за развитие на управлението в областта на рибарството и да гарантира, че протоколите, договорени в рамките на същия регион, са съобразени със съответната регионална стратегия, както и с другите операции на Съюза за финансиране;

193.  Изисква от Комисията да се съсредоточи в по-голяма степен върху рестриктивните технически условия, като например тясното определение за риболовни зони; подчертава факта, че това би могло да засегне рентабилността на външния флот на Съюза;

194.  Изисква от Комисията да вземе предвид използването на предходните протоколи и да положи усилия за по-добро свързване на плащанията за права за достъп с действителния улов, като едновременно гарантира, че не се оказва неблагоприятно въздействие върху риболовните дейности;

195.  Отбелязва със загриженост, че разходите по СПОР, договорени от Комисията, са сравнително високи в сравнение с предишните нива; изисква от Комисията да вземе предвид принципите на икономичност, ефикасност и ефективност при подготвянето на преговорите за СПОР с цел осигуряване на добро съотношение между качество и разходи и спазване на принципите на доброто финансово управление;

196.  Отбелязва, че последващите оценки следва да бъдат съсредоточени върху получаването на последователен и съпоставим анализ на възвръщаемостта на публичните средства, изразходвани в рамките на протоколите, както и с широкообхватен и критичен анализ на тяхната ефективност за Съюза и съответната държава партньор;

197.  Насърчава Комисията да укрепи капацитета си за водене на преговори; подчертава важността на общия размер на финансовата подкрепа от Съюза за държавите партньори;

198.  Настоятелно призовава Комисията да използва най-актуалните данни за своя последващ доклад; изисква от Комисията своевременно да предостави въпросния доклад на разположение на заинтересованите страни;

199.  Призовава Комисията да насърчава приемането на електронни лицензи или на списък с разрешените плавателни съдове в държавите партньори за целия период на валидност на лицензите; подчертава необходимостта от намаляване на забавянето във връзка с процеса на подаване на заявление за лицензиране; призовава Комисията да открие и намали процедурните пречки;

200.  Приканва Комисията да гарантира, че новата база данни за улова изцяло се използва от държавите членки на знамето и предоставя надеждни данни за улова, които могат да бъдат консолидирани, наблюдавани и актуализирани;

201.  Отбелязва, че Комисията е въвела база данни за управление на данните за улова; отбелязва освен това, че тази база данни следва да съдържа седмични данни за улова от държавите членки с разбивка по риболовни зони; отбелязва със загриженост, че въпросната база данни все още не е била оперативна по времето на проведения от Сметната палата одит и че държавите членки не са изпълнили своите задължения за докладване; приканва Комисията да разреши този въпрос в партньорство с държавите членки, както и да включи ясни и последователни данни относно действителния окончателен улов, за да се избегнат евентуалните отрицателни финансови последици, когато окончателният улов е по-голям от референтния тонаж;

202.  Настоятелно призовава Комисията да наблюдава по-отблизо изпълнението на секторната подкрепа, за да гарантира нейната ефективност и разходна ефективност; изисква от Комисията да гарантира ефективното координиране на действията, прилагани от държавите партньори; приканва Комисията да включи в протоколите формални условия за допустимост за финансираните действия;

203.  Призовава Комисията да гарантира, че отпускането на средства за секторна подкрепа е в съответствие с други плащания за бюджетна подкрепа и се основава на резултатите, постигнати от държавите партньори при изпълнението на матрицата от общоприети действия;

204.  Отбелязва със загриженост, че въпреки че плащанията за секторна подкрепа следва да се извършват след като държавите партньори са в състояние да докажат постигнатите резултати, действащите понастоящем протоколи все още не предоставят възможност за частични плащания, когато целите са само частично постигнати; отбелязва констатацията на Комисията, че когато не са постигнати резултати или са постигнати частични резултати, изплащането на секторна подкрепа за следващата година трябва да бъде преустановено до постигането на целите; призовава Комисията при все това, когато е възможно, да включи в новите протоколи възможността за частични плащания за секторна подкрепа;

Част ХVІ — Специален доклад № 12/2015 на Сметната палата, озаглавен „Приоритетът на ЕС за насърчаване на основана на знания икономика в селските райони е засегнат от слабости в управлението на мерките за трансфер на знания и за консултантски услуги“

205.  Изисква от държавите членки да въведат процедури за анализ на потребностите от знания и умения на селскостопанските оператори, които надхвърлят посочването на общи теми, по-специално в периодите на обявяване на покани за представяне на предложения или на обществени поръчки, а от Комисията — да предостави допълнителни насоки за начина, по който държавите членки да извършват такива редовни анализи, както и да изготвят по-конкретни, а не общи анализи;

206.  Призовава държавите членки да гарантират, че подкрепата за създаването на нови консултантски услуги се предоставя само когато има доказан дефицит на съответните услуги в засегнатата област и когато съществува потребност да се финансира нов персонал, съоръжения и/или оборудване;

207.  Призовава държавите членки да избират доставчиците на услуги, които ще получават публични средства, посредством справедлив и прозрачен конкурс, независимо от това дали използват покани за представяне на предложения или официални процедури за възлагане на обществени поръчки;

208.  Препоръчва държавите членки да вземат предвид Ръководството за обществени поръчки за специалисти относно избягването на най-често допусканите грешки в проекти, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове;

209.  Изисква Комисията да предостави допълнителни конкретни насоки за вътрешни доставки, подизпълнители и оценка на предоставянето на услуги чрез консорциуми и да наблюдава по подходящ начин процедурите на държавите членки с цел да осигури конкурентен, справедлив и прозрачен подбор на дейностите за трансфер на знания и за консултантски услуги;

210.  Призовава държавите членки да оценяват необходимостта от подкрепа за дейностите за трансфер на знания и за консултантски услуги, които са достъпни на пазара на разумна цена, и когато тези потребности са оправдани, да гарантират, че разходите за подпомаганите дейности не надхвърлят предлаганата на пазара цена за сходни дейности;

211.  Изисква Комисията да работи въз основа на предприетите първоначални мерки, с цел да осигури взаимно допълване между фондовете на Съюза, за да се намали рискът от двойно финансиране и дублиране на администрирането;

212.  Призовава държавите членки да създадат системи за обратна връзка, които използват информацията от мониторинга и оценката с цел подобряване на процедурите за обявяване на покани за представяне на предложения или за обществени поръчки в бъдеще, и изисква Комисията да предостави на държавите членки насоки относно начина, по който могат да извършват подобни регулярни процедури за обратна връзка, както и да следи дали държавите членки са ги въвели;

213.  Изисква Комисията незабавно да увеличи рисковия профил на мерките за трансфер на знания и за консултантски услуги и съответно да засили своя контрол и управление;

214.  Призовава държавите членки да споделят своите най-добри практики и да продължат да правят оценка на проектите си, за да имат добра основа за програмния период 2014—2020 г.;

215.  Призовава Комисията да предостави задълбочена оценка на консултантските услуги с акцент върху резултатите и нетните ефекти, за да се избегне чисто количествената оценка на инвестициите;

216.  Изисква Комисията да насърчава обмена на добри практики относно методологическите подходи чрез дейностите за изграждане на мрежи;

Част ХVІІ — Специален доклад № 13/2015 на Сметната палата, озаглавен „Подкрепа от ЕС за държавите производителки на дървен материал съгласно Плана за действие на ЕС за прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията (FLEGT)“

217.  Приветства специалния доклад относно подкрепата от Съюза за държавите — производителки на дървен материал, съгласно Плана за действие на ЕС за прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията (FLEGT) и представя своите забележки и препоръки по-долу;

218.  Счита, че инициативата FLEGT е от първостепенна важност за подобряване на управлението на горите, опазване на горите и гарантиране на прилагането на законодателството, по-специално чрез използване на всички възможни средства, наред с другото споразумения за доброволно партньорство или надлежни финансови проверки, с цел справяне с незаконната сеч, която е глобален проблем, и спомагане за обезпечаването на износа на дървен материал за Съюза;

219.  Изразява при все това съжаление поради редицата недостатъци, установени по време на фазата на прилагане на Плана за действие и проектите на FLEGT, които понастоящем се нуждаят от бърза и задълбочена оценка;

220.  Изразява твърдо убеждение, че е настъпил моментът, след като бяха разпределени 300 милиона евро за периода 2003 — 2013 г. за подкрепа, свързана с FLEGT, да се предприеме сериозен анализ на разходите за процеса FLEGT и на ползите от него за намаляване на незаконната сеч и свързаната с нея търговия, а също така и да се рационализира структурата на съществуващите механизми, за да се повиши тяхната ефективност от гледна точка на резултатите и въздействието;

221.  Изразява съжаление във връзка с бавното прилагане на Плана за действие за FLEGT, късното приемане на Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета(18) (Регламента на Съюза относно дървения материал) и мудността на Комисията при извличането на поуки от общото финансиране на FLEGT;

222.  Призовава Комисията да даде приоритет на своите усилия за подпомагане, като определи ясни цели и критерии; приканва следователно Комисията да премахне практиката на структуриране на финансирането от Съюза от различни бюджети и да обмисли възможността за използването на единен, ясно определен бюджет;

223.  Призовава Комисията бързо да укрепи рамките за прозрачност и отчетност чрез мониторинг и редовно докладване, като включи подходяща оценка на напредъка; призовава освен това настоятелно Комисията да проследява и да докладва относно изпълнението на Регламента на Съюза относно дървения материал в държавите членки и да предприеме необходимите правни действия, за да осигури неговото прилагане;

224.  Призовава Комисията да рационализира и по-добре да координира своите усилия за борба с незаконната сеч в рамките на различните политики на Съюза и на участващите служби;

225.  Припомня, че проследимостта на изделията от дървен материал чрез законно установена оперативна система за лицензиране между Съюза и държавите — износителки на дървен материал, следва да се разглежда като постоянна основна цел, особено предвид установените от Сметната палата проблеми, като широко разпространена корупция, слабо правоприлагане и недостатъчно добра оценка на риска и ограниченията, свързани с проектите;

226.  Призовава Комисията да договаря стандарти за внос на дървен материал в бъдещите двустранни или многостранни споразумения в областта на търговията, за да не се подкопават успехите, постигнати чрез Плана за действие за FLEGT с държавите — производителки на дървен материал;

227.  Счита, че пропуските в управлението на системата за FLEGT следва да бъдат разглеждани или чрез външна оценка на действията по линия на FLEGT, или отделно за всеки конкретен случай от Комисията;

Част ХVІII — Специален доклад № 14/2015 на Сметната палата, озаглавен „Инвестиционният инструмент за АКТБ води ли до предоставяне на допълнителни ползи?“

228.  Приветства специалния доклад, посветен на добавената стойност на Инвестиционния инструмент за държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), като конкретен и положителен пример за последващи действия, предприети от Сметната палата във връзка с процедурите по освобождаване от отговорност за 2012 и 2013 г., при които Парламентът изиска изготвянето на специален доклад относно резултатите от изпълнението и спазването на политиките на Съюза за развитие и на целите на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) във връзка с отпускането на външни заеми преди средносрочния преглед на външния мандат на ЕИБ и средносрочния преглед на Инвестиционния инструмент;

229.  Счита, че включването на одит на Инвестиционния инструмент за АКТБ в работния план на Сметната палата е добра практика от гледна точка на сътрудничеството между Парламента и Сметната палата и работата им по упражняването на съвместен контрол;

230.  Счита, че този одитен доклад е ключов етап, тъй като той е първият одит на Сметната палата в тази специфична област; изразява съжаление във връзка с факта, че Инвестиционният механизъм за АКТБ не попада в обхвата на ежегодния одит на Сметната палата във връзка с нейната декларация за достоверност;

231.  Отбелязва положителните заключения относно съгласуваността на Инвестиционния инструмент за АКТБ с целите на политиката на Съюза за развитие и неговия катализиращ ефект; приветства доброто сътрудничество между ЕИБ и Комисията, по-специално в проучването и подбора на проекти;

232.  Изразява съжаление обаче, че Сметната палата не е могла да установи по-точно добавената стойност на Инвестиционния инструмент за АКТБ; поради това приканва Сметната палата да дава повече конкретни примери в бъдещите специални доклади и да изтъква някои проекти, за да онагледява по-добре своите заключения и препоръки; приканва Сметната палата да се възползва от този първоначален опит, за да усъвършенства допълнително средствата за оценка на ефекта на ливъридж, на катализиращия ефект и на добавената стойност на такива инструменти; приканва също така Сметната палата да разглежда добавената стойност не само през призмата на класическия набор от три показателя (икономичност, ефикасност, ефективност), а в по-широк смисъл, като включи втори набор от три показателя (екология, равенство и етика);

233.  Изразява съгласие с препоръките на Сметната палата; поради това призовава Комисията да вземе предвид препоръките на Сметната палата в своите бъдещи законодателни предложения и преговори, например при преразглеждането на външния мандат на ЕИБ или след изтичането на срока на действие на Споразумението от Котону;

234.  Препоръчва от съображения за политическа последователност от страна на Съюза Инвестиционният инструмент и политиката на ЕИБ да бъдат адаптирани без забавяне в съответствие с резултата от 21-ата конференция на страните по РКООНИК и евентуалните Цели на хилядолетието за развитие (ЦХР) за периода след 2015 г.; счита, че на борбата срещу изменението на климата и всички негови преки и непреки последици, особено в най-бедните държави в света, следва да се отдава по-голям приоритет;

235.  Счита, че е особено важно ЕИБ непрекъснато да отделя време за надлежна проверка, комбинирана с механизми за оценяване на резултатите, за да се постигне по-добро познаване на профила на финансовите посредници и бенефициентите, както и за да се оценява по-добре въздействието на проектите върху крайните бенефициенти; призовава ЕИБ да вземе сериозно предвид препоръките на Сметната палата и да подобри настоящите практики, за да повиши добавената стойност на Инвестиционния инструмент за АКТБ;

236.  Счита, че парите на данъкоплатците от Съюза следва винаги да подлежат на освобождаване от отговорност от страна на Парламента във връзка с изпълнението на бюджета; затова отново заявява и е твърдо убеден, че Инвестиционният инструмент за АКТБ, управляван от ЕИБ от името на Съюза, следва да подлежи на процедурата на Парламента по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, тъй като Инвестиционният инструмент се финансира с пари на данъкоплатците на Съюза;

237.  Отбелязва, че тристранното споразумение, посочено в член 287, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, което урежда сътрудничеството между ЕИБ, Комисията и Сметната палата по отношение на начините на контрол, упражняван от Сметната палата върху дейността на ЕИБ при управлението на средствата на Съюза и на държавите членки, трябва да бъде подновено през 2015 г.; отново изразява позицията на Парламента, че правомощията на Сметната палата следва да бъдат актуализирани в това отношение, като се включат всички нови финансови инструменти на ЕИБ, използващи публични средства от Съюза или от Европейския фонд за развитие (ЕФР);

Част ХIХ — Специален доклад № 15/2015 на Сметната палата, озаглавен „Помощ от Енергийния фонд на AKTБ—ЕС за възобновяемата енергия в Източна Африка“

238.  Приветства специалния доклад относно помощта от Енергийния фонд на АКТБ—ЕС за възобновяемата енергия в Източна Африка и представя своите забележки и препоръки по-долу;

239.  Приветства факта, че от втората покана за представяне на предложения в рамките на Енергийния фонд включването на предварителен анализ на осъществимостта стана задължително; подчертава, че анализите на осъществимостта следва да се основават на точни и реалистични сценарии; подчертава също, че още в сценариите следва да бъдат включвани прогнозни оценки за възможни начини на включване на местните общности в изпълнението на проекта, за да се постигне по-висока ангажираност на местно равнище и по-широко популяризиране на проекта;

240.  Счита, че връзката между осъществимостта на даден проект и неговата социална, икономическа и екологична устойчивост следва да бъде по-добре определена, за да се гарантира не само ефикасност, съгласуваност и разпознаваемост на инвестиционните проекти на Енергийния фонд, но също така и тяхната ефективност и по-широки резултати в съответните региони;

241.  Счита, че мониторингът на проектите и свързаните рискове следва да се извършва редовно и да бъде придружен от бързи смекчаващи мерки с оглед на коригирането, при необходимост, на стратегията за обществените поръчки и на процеса на подбор и изпълнение; счита, че констатациите от докладите за мониторинг следва да се използват при реализирането на следващите покани за представяне на предложения;

242.  Призовава Енергийния фонд да гарантира участието на местни заинтересовани лица, като НПО или местни общности, през целия срок на съществуване на проектите, от стартирането до периода след приключването им, като се отчитат изискванията на конкретните проекти; призовава за непрекъсната подкрепа за създаването на местен капацитет с подходящо предлагане на обучение по време на целия жизнен цикъл на проектите, като основната цел е да се подобри в още по-голяма степен ангажираността на местно равнище и да се насърчи координацията, така че проектите да бъдат жизнеспособни и устойчиви след приключването на периода на финансиране;

243.  Призовава ГД „Международно сътрудничество и развитие“ да се увери, че партньорите по изпълнението отговарят на всички искания за допълнителна информация относно изпълнението на проекта(ите); призовава ГД „Международно сътрудничество и развитие“ да съсредоточи вниманието си по-специално върху евентуалните дейности, свързани с корупция и/или измами от страна на партньорите по изпълнението, като същевременно избягва излишната допълнителна административна тежест; призовава ГД „Международно сътрудничество и развитие“, в случай на корупция и/или измами, надлежно да прекратява договорите и да търси нови партньори в региона;

244.  Призовава Комисията да гарантира съгласуваност на политиките и тясно сътрудничество с другите участници по места, по-специално органите на ООН и инициативата SE4ALL (инициатива за устойчива енергия за всички), но не само в областта на енергетиката, с оглед на постигането на възможно най-добри резултати за населението в региона и за околната среда; счита, че полезните взаимодействия с други проекти по места, включително проекти на етап планиране, следва да се използват във възможно най-голяма степен от всички проекти;

Част ХХ — Специален доклад № 16/2015 на Сметната палата, озаглавен „Подобряване на сигурността на енергийните доставки чрез развитие на вътрешния енергиен пазар необходими са допълнителни усилия“

245.  С цел постигане на правилно и непрекъснато функциониране на вътрешния енергиен пазар призовава държавите членки да координират своите инвестиции в енергийна инфраструктура и начина, по който регулират своите енергийни пазари, за да се гарантира оптимална стойност за средствата от Съюза;

246.  Счита, че реформите на енергийния пазар започват на равнище държава членка; счита, че изпълнението на съвместно договорени енергийни пакети, и по-специално на третия енергиен пакет, ще създаде условия за реализацията на вътрешния енергиен пазар;

247.  Подчертава, имайки предвид бъдещия регионален подход към енергийната сигурност, колко е важно отделните държави членки да бъдат способни да осигурят необходимата инфраструктура за износ и внос на енергия, но същевременно да действат и като транзитна държава за преноса на електроенергия и газ;

248.  Подчертава, че всички бъдещи енергийни проекти на Съюза трябва да спазват законодателството на Съюза и принципите на енергийния съюз: диверсификация, сигурност на доставките, достъпност, конкурентоспособност и устойчивост;

249.  Счита, че укрепването и подобряването на междусистемните връзки със съседни държави членки следва да се разглежда като приоритет; насърчава развитието на двупосочен капацитет (двупосочни потоци) на всяка гранична междусистемна връзка чрез включване на държавите членки, през които преминават коридорите;

250.  Счита, че изпълнението на стратегически инфраструктурни проекти допринася за средносрочните и дългосрочните аспекти на енергийната сигурност;

251.  Призовава Комисията да предоставя увеличени финансови ресурси и необходимите правомощия на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия и счита, че на Агенцията следва да бъде разрешено да наеме допълнителен персонал, за да обезпечи пълното и ефективно осъществяване на мониторинга на енергийните пазари;

Част ХХI — Специален доклад № 17/2015 на Сметната палата, озаглавен „Подкрепа от Комисията за екипите за действие за младежта — извършено е пренасочване на финансирането от ЕСФ, но акцентът върху резултатите е недостатъчен“

252.  Приветства доклада на Сметната палата, подкрепя нейните препоръки и изразява задоволство, че Комисията ги приема и ще ги взема предвид в бъдеще; приветства факта, че Комисията е приложила тези препоръки в своята правна рамка за ЕСИ фондовете за 2014 — 2020 г., като по този начин е създала условия за осигуряване на по-висока икономическа ефективност, а именно чрез рамка на изпълнението и резерв за изпълнение, предварителни условия и общи показатели за крайни продукти и резултати;

253.  Отбелязва, че младежката безработица е сериозен проблем в целия Съюз и че следва да бъдат предоставени достатъчно ресурси на равнището на Съюза и на национално равнище за преодоляването му; насърчава решително държавите членки да използват наличната подкрепа от Съюза;

254.  Отбелязва, че екипите за действие за младежта бяха инициатива с предимно политически характер и още от самото начало бяха обявени като такава, предназначени да убедят националните правителства да пренасочат неизползваните финансови средства към действия за борба с младежката безработица, без същевременно да се налагат допълнителни административни и/или правни процедури или да се разпределят нови бюджетни кредити;

255.  Отбелязва политически сложното естество на тази задача и признава добрата работа на екипите за действие за младежта за повишаване на осведомеността на най-високо политическо равнище, установяване на връзка между различните политически и административни органи и убеждаването им да дадат приоритет на действията, свързани с младежката безработица, пред други инициативи;

256.  Подчертава, че е необходимо вниманието да се съсредоточи върху изпълнението и резултатите, и изразява задоволство, че новата регулаторна рамка за програмния период 2014—2020 г. включва разпоредби относно докладване от държавите членки за резултатите;

257.  Отбелязва, че често държавите членки, които най-много се нуждаят от финансиране, също така страдат от слаб административен капацитет, което води до поставянето на акцент върху управлението на проекта, вместо върху управлението на инвестиционните цели;

258.  Отбелязва, че ефектът от инвестициите все още се проследява до голяма степен с помощта на количествени показатели, което не отразява всички аспекти на добрата практика на оценяване; отбелязва, че количеството не означава качество;

259.  Призовава Комисията да създаде механизъм за ранно предупреждение за неусвоени бюджетни кредити по линия на ЕСИ фондовете, така че държавите членки да имат достатъчно време да преразпределят средствата за мерките за младежка заетост;

260.  Очаква доклада на Сметната палата относно „Гаранция за младежта на ЕС — Изпълнение в държавите членки“, който следва да бъде изготвен в началото на 2017 г., и предлага резултатът да бъде взет под внимание в рамките на междинния преглед на многогодишната финансова рамка (МФР);

Част XXII — Специален доклад № 20/2015 на Сметната палата, озаглавен „Разходна ефективност на помощта за развитие на селските райони, насочена към инвестиции в непроизводствени дейности в областта на земеделието“

261.  Препоръчва Комисията да насърчава държавите членки да прилагат инвестициите в непроизводствени дейности (ИНД) в по-голяма степен на взаимодействие с други мерки за развитие на селските райони и схеми в областта на околната среда и от 2017 г. да извършва мониторинг на изпълнението от страна на съответните държави членки чрез техните годишни доклади за изпълнението;

262.  Препоръчва Комисията да предоставя насоки на държавите членки относно критериите за подбор на ИНД за програмния период 2014—2020 г. и да проверява дали прилагат подходящи процедури за подбор на проектите; препоръчва също така в този контекст държавите членки да гарантират, че процедурите за подбор на ИНД са прозрачни, стават публично достояние и се прилагат ефективно, и да извършват ефективни проверки на спазването на тези критерии;

263.  Препоръчва Комисията да гарантира, че по време на оценките на програмния период 2014—2020 г. се извършва мониторинг или поне специфична оценка на приноса на ИНД за постигането на агроекологичните цели на Съюза;

264.  Препоръчва Комисията да насърчава и подпомага държавите членки, в които подкрепата за ИНД е значителна, с цел определяне на специфични показатели за резултатите за най-често финансираните ИНД, за да се гарантира по-добър мониторинг и по-добра оценка на приноса на ИНД за постигането на агроекологичните цели на Съюза; изисква във връзка с това държавите членки да докладват относно тези показатели в своите годишни доклади за изпълнението, считано от юни 2016 г., и да включат оценка на резултатите от ИНД в своите планове за оценка;

265.  Препоръчва Комисията да предостави допълнителни насоки относно определянето на критериите, обуславящи характеристиките на ИНД, които са свързани с възвръщаемост и които се ползват от най-високия процент на подпомагане, а държавите членки незабавно да определят подобни критерии и да ги използват за определяне на степента на подкрепата;

266.  Изисква държавите членки незабавно да въведат процедури, гарантиращи, че разходите за подпомаганите ИНД не надвишават разходите за подобни видове стоки, услуги или дейности, предлагани на пазара; счита, че във връзка с това държавите членки следва да определят подходящи референтни стойности и/или разходи, с които разходите за ИНД да бъдат систематично сравнявани като част от извършваните от тях административни проверки;

267.  Препоръчва Комисията да използва предоставената от държавите членки информация относно възможността за контролиране и за проверка на мерките за одобряване на техните програми за развитие на селските райони за периода 2014—2020 г., за да гарантира, че държавите членки определят и прилагат подходящи процедури по отношение на основателността на разходите, и да проследява ефективното прилагане от страна на държавите членки на предвидените в това отношение проверки; препоръчва също така Комисията да улесни обмена на добри практики между държавите членки относно установяването на процедури за проверка на основателността на разходите;

268.  Препоръчва държавите членки да определят, преди първите проверки на място за програмния период 2014—2020 г., метод за навременно консолидиране и навременен анализ на причините за грешките, открити по време на тези проверки, и да предприемат необходимите мерки за усъвършенстване на своите системи за управление и контрол на схемите за ИНД;

269.  Препоръчва Комисията да взема под внимание слабостите, установени от Сметната палата в областта на разходите за ИНД, и да взема подходящи мерки съвместно с държавите членки с цел гарантиране на подходящо финансово управление за този вид инвестиции;

Част XXIII — Специален доклад № 22/2015 на Сметната палата, озаглавен „Надзорът на ЕС върху агенциите за кредитен рейтинг — добре установен, но все още не напълно ефективен“

270.  Подчертава, че целта на Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета(19) (Регламента за АКР) е въвеждането на „(...) общ регулаторен подход за повишаване на добросъвестността, прозрачността, отговорността, доброто управление и независимостта на дейностите по определяне на кредитен рейтинг, допринасящ за качеството на кредитните рейтинги, присъждани в Съюза и за доброто функциониране на вътрешния пазар, като в същото време се постига високо ниво на защита на потребителите и инвеститорите“;

271.  Отчита, че Сметната палата и Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) са изразили съгласие по много аспекти на одита и препоръките;

272.  Приветства факта, че за кратък период от време ESMA е поставил добри основи за осъществяване на ефективен надзор върху АКР в Съюза; отбелязва обаче, че Сметната палата счита процедурата за тромава, което се дължи на разделянето ѝ на етапи за оценка на пълнотата и за оценка на съответствието съгласно изискванията на регламента;

273.  Споделя становището на Сметната палата, че по време на процеса на регистрация ESMA следва да документира по подходящ начин своята оценка на всички регулаторни изисквания относно методологиите за определяне на кредитен рейтинг, като доказателствата за процеса на одобрение следва не само да се съхраняват във вътрешната кореспонденция, но и в специални досиета;

274.  Приветства факта, че Сметната палата и ESMA изразяват съгласие относно подхода на ESMA, основан на риска; счита, че процесът на определяне на риска следва да бъде прозрачен, разбираем и проследим;

275.  Счита, че всички разследвания следва да се документират по подходящ начин, така че да се покаже и да се гарантира, че всички заключения са подкрепени с подходящи анализи на доказателствата; отбелязва, за тази цел, че Сметната палата препоръчва въвеждането на подходящ ИТ инструмент за надзор; отбелязва твърдението на ESMA, че неговите текущи инструменти за мониторинг са ефективни; остава убеден обаче, че подходящ ИТ инструмент би бил най-добрият начин за управление на информацията по прозрачен, разбираем и проследим начин, като се вземат предвид обичайните равнища на текучество на персонала; изисква следователно ESMA да предвиди въвеждането на такъв ИТ инструмент при планирането на бюджета си;

276.  Припомня, че една от целите и отговорностите на Регламента за АКР е да се осигури независимост и да се избягват конфликтите на интереси (вж. приложение 1 към Регламента за АКР); счита по тази причина, че агенциите за кредитен рейтинг следва също така да проверяват търговските дейности на рейтинговите анализатори; счита при все това, че ESMA следва да упражнява по структуриран начин надзор върху въведените от агенциите за кредитен рейтинг системи за справяне с конфликтите на интереси;

277.  Посочва член 23 от Регламента за АКР, съгласно който „при изпълнението на задълженията си съгласно настоящия регламент ЕОЦКП, Комисията и органите на публична власт на държавите членки не се намесват по отношение на съдържанието на кредитните рейтинги или методологиите“; счита, че след приключването на регистрацията прилагането на методологиите на агенциите за кредитен рейтинг може следователно да подлежи единствено на мониторинг съобразно текущите надзорни процедури;

278.  Изразява съгласие, че ESMA следва да проучи всички важни аспекти на създаването и изпълнението на методологиите на агенциите за кредитен рейтинг, които все още не са обхванати; изразява загриженост, че тази задача не може да бъде изцяло изпълнена поради недостиг на ресурси;

279.  Изразява съжаление, че настоящата система не гарантира ефективна защита на пазарите в случай на изтичане на информация и призовава ESMA да подобри своята система за контрол с цел предотвратяване и борба с действията, които могат да доведат до нарушения на пазарите;

280.  Изразява съжаление, че действащите правила относно еврото не гарантират равнопоставеност на всички агенции за кредитен рейтинг, регистрирани от ESMA; призовава Европейската централна банка и европейския законодател да поправят ситуацията във възможно най-кратки срокове;

281.  Потвърждава, че централното хранилище ще бъде интегрирано в създадената през 2013 г. Европейска рейтингова платформа (член 11а от Регламента за АКР), по която понастоящем се работи; изисква от ESMA да гарантира надеждността на данните, докладвани от агенциите за кредитен рейтинг;

282.  Призовава ESMA допълнително да подобри и хармонизира практиките във връзка с оповестяването сред агенциите за кредитен рейтинг;

283.  Приветства намерението на ESMA допълнително да усъвършенства своя уебсайт и да публикува, в частност, цялото приложимо законодателство и съответните документи, и да направи уебсайта си по-лесен за използване;

284.  Отбелязва, че част от терминологията, използвана в методологията на Регламента за АКР, може да допусне тълкуване и поради тази причина би могла да има отрицателно отражение върху прилагането на регламента; призовава следователно ESMA и Сметната палата да предадат на Парламента и на Комисията списък, съдържащ законодателни разпоредби, които биха могли да бъдат допълнително разяснени;

Част XXIV — Специален доклад № 2/2016 на Сметната палата, озаглавен „Доклад за 2014 г. относно проследяването на предприетите действия по специалните доклади на Европейската сметна палата“

285.  Приветства факта, че 23 от 44-те препоръки са изцяло изпълнени;

286.  Приветства също така факта, че Комисията като цяло приема допълнителните препоръки на Сметната палата в този специален доклад;

287.  Отбелязва обаче, че Сметната палата счита, че 18 от 44-те препоръки са частично изпълнени, не са изпълнени или не могат да бъдат проверени;

   а) в областта на селскостопанската политика (десет препоръки) изпълнението на препоръките често е свързано с Комисията и държавите членки, като Комисията счита, че е изпълнила своите отговорности;
   б) в областта на социалната политика (две препоръки), която попада в обсега на споделеното управление, Сметната палата счита, че изпълнението и ефективността не се измерват в достатъчна степен;
   в) в областта на външните отношения (три препоръки) Сметната палата счита, че Комисията следва пряко да прецени основателността на разходите по проектите и да разчита по-малко на познаването на пазара от страна на международните организации; Сметната палата счита също така, че Комисията е следвало да подобри качеството и сигурността на Общата информационна система в областта на външните отношения (CRIS); и
   г) в областта на конкуренцията (три препоръки) Сметната палата счита, че предварителните разследвания следва да се управляват по-добре, броят на неоснователните жалби следва да бъде намален, а Интерфейсът за докладване на държавните помощи (SARI) следва да бъде подобрен;

288.  Подчертава, че от гледна точка на органа по освобождаване от отговорност е неудовлетворително, когато при приключването на състезателните процедури заключенията на Комисията и на Сметната палата се различават; призовава по тази причина двете институции да избягват такива резултати;

289.  Призовава Сметната палата да посочва ясно в своите препоръки какви действия се очакват от Комисията и какви действия се очакват от държавите членки;

290.  Призовава Сметната палата да разработи система, заедно с националните одитни органи, която да дава възможност на Сметната палата да оценява предприетите последващи действия от страна на държавите членки по нейните препоръки;

291.  Подчертава, че така и не е получил задоволително обяснение защо в продължение на години Комисията счита, че е много важно генералните дирекции да разполагат със свои собствени структури за вътрешен одит, след което през април 2015 г. отново прегрупира тези структури в рамките на Службата за вътрешен одит;

o
o   o

292.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

(1) ОВ L 51, 20.2.2014 г.
(2) ОВ C 377, 13.11.2015 г., стр. 1.
(3) ОВ C 373, 10.11.2015 г., стр. 1.
(4) ОВ C 377, 13.11.2015 г., стр. 146.
(5) Приети текстове от тази дата, P8_TA(2016)0147.
(6) OВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(7) Вж. в приложение I към специалния доклад контролния списък, разработен от Палатата за оценка на концепцията на системите за контрол с оглед на рисковете, свързани с разходите за развитие на селските райони.
(8) Специален доклад № 1/2014, озаглавен „Ефективност на проектите в областта на обществения градски транспорт, финансирани от ЕС“ и специален доклад № 21/2014, озаглавен „Финансираната от ЕС летищна инфраструктура не е постигнала добра икономическа ефективност“.
(9) Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС (ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 1).
(10) Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11  декември 2013 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010 (ОВ L 348, 20.12.2013 г., стp. 129).
(11) Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води (ОВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 40).
(12) Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999 (OВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 25).
(13) Регламент (EС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета (OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470).
(14) Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/ЕИО и 93/6/ЕИО на Съвета и Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/ЕИО на Съвета (ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1).
(15) Директива 2014/57/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно наказателноправните санкции за пазарна злоупотреба (Директива за пазарната злоупотреба) (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 179).
(16) Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 1).
(17) Регламент (ЕС) № 1296/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно Програма на Европейския съюз за заетост и социални иновации („EaSI“) и за изменение на Решение № 283/2010/ЕС за създаване на Европейски механизъм за микрофинансиране за трудова заетост и социално приобщаване „Прогрес“ (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 238).
(18) Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал (OB L 295, 12.11.2010 г., стр. 23).
(19) Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 1.).


Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Осми, девети, десети и единадесети ЕФР
PDF 484kWORD 90k
Решение
Решение
1. Решение на Европейския парламент от 28 април 2016 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Осмия, Деветия, Десетия и Единадесетия европейски фонд за развитие за финансовата 2014 година (2015/2203(DEC))
P8_TA(2016)0149A8-0137/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид финансовите отчети и отчетите за приходите и разходите на Осмия, Деветия, Десетия и Единадесетия европейски фонд за развитие за финансовата 2014 година (COM(2015)0379 — C8-0248/2015),

—  като взе предвид финансовата информация за Европейските фондове за развитие (COM(2015)0295),

—  като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно дейностите, финансирани от Осмия, Деветия, Десетия и Единадесетия европейски фонд за развитие за финансовата 2014 година, придружен от отговорите на Комисията(1),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(2) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2014 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид препоръките на Съвета от 12 февруари 2016 г. относно освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на операциите на Европейските фондове за развитие за финансовата 2014 година (05219/2016 – C8-0036/2016, 05220/2016 – C8-0037/2016, 05223/2016 – C8‑0038/2016, 05224/2016 – C8‑0039/2016),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2013 година (COM(2015)0505) и работните документи на службите на Комисията, които го придружават (SWD(2015)0194 и SWD(2015)0195),

—  като взе предвид Споразумението за партньорство между държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г.(3) и изменено в Уагадугу (Буркина Фасо) на 22 юни 2010 г.(4),

—  като взе предвид Решение 2013/755/ЕС на Съвета от 25 ноември 2013 г. за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейския съюз („Решение за отвъдморско асоцииране“)(5),

—  като взе предвид член 33 от вътрешното споразумение от 20 декември 1995 г. между представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането и управлението на помощите на Общността в рамките на втория финансов протокол към Четвъртата конвенция АКТБ—ЕО(6),

—  като взе предвид член 32 от вътрешното споразумение от 18 септември 2000 г. между представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането и управлението на помощите на Общността в рамките на финансовия протокол към Споразумението за партньорство между държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и Европейската общност и нейните държави членки, подписано в Котону (Бенин) на 23 юни 2000 г., и относно отпускането на финансови помощи за отвъдморските държави и територии, за които се прилагат разпоредбите на четвъртата част от Договора за ЕО(7),

—  като взе предвид член 11 от вътрешното споразумение от 17 юли 2006 г. между представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането на помощите на Общността по многогодишната финансова рамка за периода 2008—2013 г. съгласно Споразумението за партньорство АКТБ—ЕО и относно отпускането на финансови помощи за отвъдморските държави и територии, за които се прилагат разпоредбите на четвъртата част от Договора за ЕО(8),

—  като взе предвид член 11 от вътрешното споразумение от 24 юни 2013 г. и от 26 юни 2013 г. между представителите на правителствата на държавите — членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането на помощта от Европейския съюз съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. в съответствие със Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС и за разпределението на финансовата помощ за отвъдморските страни и територии, за които се прилага част четвърта от Договора за функционирането на Европейския съюз(9),

—  като взе предвид член 319 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 74 от Финансовия регламент от 16 юни 1998 г., приложим за сътрудничеството за финансиране на развитието съгласно четвъртата конвенция АКТБ—ЕО(10),

—  като взе предвид член 119 от Финансовия регламент от 27 март 2003 г., приложим за Деветия европейски фонд за развитие(11),

—  като взе предвид член 50 от Регламент (ЕО) № 215/2008 на Съвета от 18 февруари 2008 г. относно Финансовия регламент, приложим за 10-ия Европейски фонд за развитие(12),

—  като взе предвид член 48 от Регламент (ЕС) 2015/323 на Съвета от 2 март 2015 г. относно финансовия регламент, приложим за 11-ия Европейски фонд за развитие(13),

—  като взе предвид член 93, член 94, трето тире и приложение V към своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становището на комисията по развитие (A8‑0137/2016),

1.  Освобождава от отговорност Комисията във връзка с изпълнението на бюджета на Осмия, Деветия, Десетия и Единадесетия европейски фонд за развитие за финансовата 2014 година;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета, Комисията, Сметната палата и Европейската инвестиционна банка и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

2. Решение на Европейския парламент от 28 април 2016 г. относно приключването на сметките на Осмия, Деветия, Десетия и Единадесетия европейски фонд за развитие за финансовата 2014 година (2015/2203(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид финансовите отчети и отчетите за приходите и разходите на Осмия, Деветия, Десетия и Единадесетия европейски фонд за развитие за финансовата 2014 година (COM(2015)0379 – C8-0248/2015),

—  като взе предвид финансовата информация за Европейските фондове за развитие (COM(2015)0295),

—  като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно дейностите, финансирани от Осмия, Деветия, Десетия и Единадесетия европейски фонд за развитие за финансовата 2014 година, придружен от отговорите на Комисията(14),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(15) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2014 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид препоръките на Съвета от 12 февруари 2016 г. относно освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на операциите на Европейските фондове за развитие за финансовата 2014 година (05219/2016 – C8-0036/2016, 05220/2016 – C8-0037/2016, 05223/2016 – C8‑0038/2016, 05224/2016 — C8-0039/2016),

—  като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2013 година (COM(2015)0505) и работните документи на службите на Комисията, които го придружават (SWD(2015)0194 и SWD(2015)0195),

—  като взе предвид Споразумението за партньорство между държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г.(16) и изменено в Уагадугу (Буркина Фасо) на 22 юни 2010 г.(17),

—  като взе предвид Решение 2013/755/ЕС на Съвета от 25 ноември 2013 г. за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейския съюз („Решение за отвъдморско асоцииране“)(18),

—  като взе предвид член 33 от вътрешното споразумение от 20 декември 1995 г. между представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането и управлението на помощите на Общността в рамките на втория финансов протокол към Четвъртата конвенция АКТБ—ЕО(19),

—  като взе предвид член 32 от вътрешното споразумение от 18 септември 2000 г. между представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането и управлението на помощите на Общността в рамките на финансовия протокол към Споразумението за партньорство между държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и Европейската общност и нейните държави членки, подписано в Котону (Бенин) на 23 юни 2000 г., и относно отпускането на финансови помощи за отвъдморските държави и територии, за които се прилагат разпоредбите на четвъртата част от Договора за ЕО(20),

—  като взе предвид член 11 от вътрешното споразумение от 17 юли 2006 г. между представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането на помощите на Общността по многогодишната финансова рамка за периода 2008—2013 г. съгласно Споразумението за партньорство АКТБ—ЕО и относно отпускането на финансови помощи за отвъдморските държави и територии, за които се прилагат разпоредбите на четвъртата част от Договора за ЕО(21),

—  като взе предвид член 11 от вътрешното споразумение от 24 юни 2013 г. и от 26 юни 2013 г. между представителите на правителствата на държавите — членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, от