Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2016/2936(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

RC-B8-1122/2016

Разисквания :

PV 26/10/2016 - 17
CRE 26/10/2016 - 17

Гласувания :

PV 27/10/2016 - 8.7
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0424

Приети текстове
PDF 496kWORD 59k
Четвъртък, 27 октомври 2016 г. - Страсбург Окончателна версия
Ядрена сигурност и неразпространение на ядрено оръжие
P8_TA(2016)0424RC-B8-1122/2016

Резолюция на Европейския парламент от 27 октомври 2016 г. относно ядрената сигурност и неразпространението на ядрени оръжия (2016/2936(RSP))

Европейският парламент,

—  като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2013 г. относно препоръките на Конференцията за преразглеждане на Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО) във връзка с установяването на Близък изток, свободен от оръжия за масово унищожение(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2010 г. относно Договора за неразпространение на ядреното оръжие(2),

—  като взе предвид семинарите на ЕС относно неразпространението на ядреното оръжие и разоръжаването, както и редовните срещи на Консорциума на ЕС по неразпространението,

—  като взе предвид Стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжия за масово унищожение, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г.;

—  като взе предвид неуспеха на Конференцията от 2015 г. за преглед на ДНЯО да постигне споразумение по окончателния документ,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно Деветата конференция за преглед на страните по Договора за неразпространение на ядреното оръжие (8079/15),

—  като взе предвид документите, приети през пролетта на 2016 г. на срещата на високо равнище по въпросите на ядрената сигурност във Вашингтон,

—  като взе предвид Резолюция 2310 (2016) на Съвета за сигурност на ООН по повод на 20-ата годишнина на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити,

—  като взе предвид декларацията от Тбилиси от 2016 г., приета с консенсус от Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа,

—  като взе предвид резолюцията 66/61 на Общото събрание на ООН от 13 декември 2011 г. за установяването на зона, свободна от ядрено оръжие, в региона на Близкия изток,

—  като взе предвид Решение 2012/422/ОВППС на Съвета от 23 юли 2012 г. в подкрепа на процес на установяване в Близкия изток на зона, свободна от ядрени оръжия и всякакви други оръжия за масово унищожение(3),

—  като взе предвид Резолюция 70/33 на Общото събрание на ООН от 7 декември 2015 г. за продължаване на многостранните преговори за ядрено разоръжаване и доклада на Отворената работна група на ООН до Общото събрание на ООН, приет на 19 август 2016 г. (A/71/371);

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че състоянието на сигурността в световен мащаб, и по-специално това в ЕС, се е влошило значително, като става все по-непостоянно, нестабилно и по-малко предвидимо; отбелязва, че съществуват конвенционални, неконвенционални и хибридни заплахи, породени от държавни и недържавни участници на регионално и световно равнище;

Б.  като има предвид, че международният мир, сигурност и стабилност са сериозно застрашени от различни събития, включително влошаването на отношенията между притежаващите ядрени оръжия държави като Руската федерация и Съединените щати или Индия и Пакистан, както и по-нататъшното развиване на ядрените способности на Северна Корея;

В.  като има предвид, че разпространението на биологични и химични форми на оръжия за масово унищожение се свежда до минимум и постепенно се преустановява чрез ефективно международно прилагане на забраната и задълженията, които се съдържат в Конвенцията за забрана на биологични и токсични оръжия от 1972 г. и Конвенцията за забрана на химическото оръжие; като има предвид обаче, че разпространението на ядрени оръжия за масово унищожение и техните носители продължава да бъде една от най-сериозните тревоги за световната общност;

Г.  като има предвид, че към януари 2016 г. девет държави — САЩ, Русия, Обединеното кралство, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Израел и Демократична народна република Корея, притежават общо близо 15 395 ядрени оръжия, в сравнение с около 15 850 през 2015 г.;

Д.  като има предвид, че сред приоритетите в областта на сигурността са предотвратяването на придобиването или използването на ядрени оръжия от терористи или от още държави, намаляването и премахването на всички ядрени арсенали и преминаването към свят без ядрени оръжия,

Е.  като има предвид, че вече съществуват редица договори за създаване на зони, свободни от ядрени оръжия, в някои региони по света, а именно Латинска Америка и Карибския басейн, южната част на Тихия океан, Югоизточна Азия, Африка и Централна Азия;

Ж.  като има предвид, че Конференцията за преглед на ДНЯО през 2010 г. отново насочи вниманието към хуманитарните последици от ядрените оръжия, въпрос, повдигнат от правителствата на Норвегия, Мексико и Австрия чрез поредица от конференции относно хуманитарните последици от ядрените оръжия и съответните доклади на тези правителства, както и от „Международния хуманитарен ангажимент“, иницииран от Австрия и представен на Конференцията за преглед на ДНЯО през 2015 г., който беше подкрепен от 127 държави — членки на ООН;

З.  като има предвид, че съществува необходимост от допълнително укрепване на основните цели за неразпространение на ядреното оръжие и разоръжаване в рамките на трите стълба на ДНЯО, а именно неразпространението, разоръжаването и сътрудничеството по въпросите на използването на ядрената енергия за мирни цели; като има предвид, че ядрените държави, страни по ДНЯО, модернизират и подобряват ядрените си арсенали, като отлагат предприемането на действия за намаляване или унищожаване на своите ядрени арсенали и за придържане в по-малка степен към военна доктрина на ядрено възпиране;

И.  като има предвид, че официално бе постигнат напредък в обезпечаване на сигурността на ядрените материали за граждански цели на срещите на високо равнище по въпросите на ядрената сигурност, които бяха организирани в рамките на допълнителен процес извън ДНЯО и допринесоха за укрепване на ДНЯО чрез увеличаване на надеждността на компонента му за неразпространение, но като има предвид, че неотдавнашният отказ на Русия да сътрудничи и влошаването на отношенията ѝ със Съединените американски щати подкопават бъдещите усилия за обезпечаване на сигурността и намаляване на делящите се материали;

Й.  като има предвид, че Конвенцията за физическа защита на ядрения материал е правно обвързващ международен инструмент в областта на физическата защита на ядрения материал, който установява мерки за предотвратяване, разкриване и наказване на правонарушения, свързани с ядрен материал;

К.  като има предвид, че Русия и Съединените щати продължават да прилагат новия договор START, чието действие ще изтече през 2021 г., освен ако не бъде удължен от двете страни; като има предвид, че в своята реч в Берлин през 2013 г. президентът на САЩ Барак Обама направи значимо предложение за намаляване на ядрените бойни глави, което повтори и през 2016 г. във Вашингтон; като има предвид, че тези възможности за започване на преговори по последващо споразумение след новия договор START не получиха отговор от страна на Руската федерация и че все още не са започнати преговори за продължаване на новия договор START с оглед на намаляването на нестратегическите и стратегическите ядрени оръжия с цел тяхното премахване;

Л.  като има предвид, че опитите с ядрено оръжие и/или всякакви други ядрени взривове представляват заплаха за международния мир и сигурност и подкопават световния режим на ядрено разоръжаване и неразпространение; като има предвид, че Договорът за всеобхватна забрана на ядрените опити е най-ефективният начин за забрана на опитите с ядрено оръжие; като има предвид, че през 2016 г. се отбелязва 20-ата годишнина от откриването за подписване на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити от 24 септември 1996 г.;

М.  като има предвид, че въпреки всички усилия за свикване на конференция за създаването в Близкия изток на свободна от ядрени оръжия и всякакви други оръжия за масово унищожение зона до декември 2012 г., в съответствие с консенсусните споразумения на държавите — страни по ДНЯО, на Конференцията за преразглеждане от 2010 г., такава конференция все още не се е състояла;

Н.  като има предвид, че със своята стратегическа концепция от 2010 г. и своя преглед на позицията на възпиране и отбрана от 2012 г. НАТО се ангажира със създаването на условия за свят без ядрени оръжия; като има предвид, че по силата на двустранни споразумения и споразумения за споделяне на ядрени технологии на НАТО между 150 и 200 неуправляеми ядрени бомби с малък обсег на САЩ, считани за тактически или субстратегически ядрени оръжия, все още са разположени в пет държави — членки на НАТО, които не са ядрени държави (Белгия, Германия, Италия, Нидерландия и Турция), въпреки опасенията, изразени в тези страни, в съответствие с настоящата политика на НАТО;

О.  като има предвид, че безопасността и сигурността на ядрените оръжия на САЩ, разположени в Турция, привличат все повече внимание в резултат на въоръжения конфликт в Сирия в близост до военновъздушната база Инджирлик и вследствие на събитията във и около базата Инджирлик по време на и след неуспешния опит за преврат на 15 юли 2016 г.;

П.  като има предвид, че на 5 декември 2015 г. се навършиха 20 години от подписването на Меморандума от Будапеща; като има предвид, че Украйна е спазила всички негови разпоредби и е приела проактивни позиции по въпросите на ядреното разоръжаване и неразпространение, за разлика от Руската федерация, която наруши задълженията си, като окупира част от територията на Украйна (Крим) и започна въоръжена агресия в източната част на Украйна; като има предвид, че това създаде опасен прецедент, тъй като държава, която е гарантирала сигурността на Украйна в отговор на решението на Украйна да се присъедини към ДНЯО като държава без ядрени оръжия, наруши нейния суверенитет и териториална цялост и подкопа надеждността и нанесе сериозни вреди на инструмента за отрицателни гаранции за сигурност, предоставяни от притежаващите ядрени оръжия държави, както нанесе вреди и на ДНЯО и идеята за постигане на напредък в областта на световното ядрено разоръжаване и неразпространение въз основа на международното право и многостранни договори; изразява особена загриженост по повод на заплашителните изявления, отправени от висшестоящи руски служители, че Русия има правото да разгръща и да разполага ядрени оръжия в Крим, което би имало последици в световен мащаб; изразява загриженост във връзка с новата военна доктрина на Русия от декември 2014 г., позволяваща използването на ядрени оръжия срещу държава, която не разполага с такива оръжия;

Р.  като има предвид, че е Русия е разположила в Калининград ракети с малък обсег „Искандер“, способни да носят ядрен заряд, и провежда учения и прелитания, включващи системи, способни да използват ядрен заряд, и като има предвид, че изявленията на руските лидери относно значението на ядрено възпиране и решението на Русия да временно да преустанови сключеното през 2000 г. със САЩ споразумение за управлението и унищожаването на плутоний задълбочават загрижеността относно нарастващата склонност на Русия за използване на ядрени оръжия;

С.  като има предвид, че ЕС играе важна роля като страна по Съвместния всеобхватен план за действие, договорен с Иран, включително ролята му като пълноправен член на съвместната комисия за надзор на изпълнението на споразумението;

Т.  като има предвид, че на 9 септември 2016 г. КНДР проведе своя пети ядрен опит, само няколко месеца след опита от 6 януари 2016 г.; като има предвид, че този опит, който според твърденията на КНДР е „успешен опит с водородна бомба“, представлява явно нарушение на международните задължения на държавата съгласно резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и съвместната декларация от 1992 г. на Южна Корея и Северна Корея за премахване на ядрените оръжия на Корейския полуостров, в която се посочва, че двете държави няма да разработват или притежават ядрени оръжия; като има предвид, че разпространението на оръжия за масово унищожение и на техните носители представлява заплаха за международния мир и сигурност; като има предвид, че КНДР обяви оттеглянето си от Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) през 2003 г., провежда ядрени опити от 2006 г. насам и официално заяви през 2009 г., че е разработила ядрено оръжие с възпираща цел, което означава, че заплахата от страна на КНДР спрямо нейните съседи в Североизточна Азия и спрямо регионалния и международния мир и сигурност е нараснала;

У.  като има предвид, че в Европейската стратегия за сигурност от 2003 г. се заявява, че разпространението на оръжия за масово унищожение представлява най-голямата потенциална заплаха за нашата сигурност, включително възможността за надпревара във въоръжаването с тях, както и че ЕС е решен да постигне всеобщо присъединяване към режимите на многостранните договори и да засили договорите и съдържащите се в тях разпоредби за проверка; като има предвид, че в Глобалната стратегия на ЕС от 2016 г. изобщо не се споменават оръжията за масово унищожение, неразпространението и контролът върху въоръженията;

Ф.  като има предвид, че за съжаление в навечерието на Конференцията за преглед на ДНЯО през 2015 г. ЕС не успя да постигне съгласие за обща позиция по въпросите на ядреното разоръжаване, като за първи път призна наличието на различия в изразените мнения относно последствията от ядрените оръжия; като има предвид, че тази конференция не успя да приеме окончателен документ поради разногласия относно продължаването на регионалните усилия за създаване на зона, свободна от оръжия за масово унищожение в Близкия изток;

Х.  като има предвид, че ЕС пое ангажимент да използва всички подходящи инструменти, с които разполага за предотвратяване, възпиране, прекратяване и ако е възможно — премахване на програмите за разпространение на ядрено оръжие, предизвикващи загриженост на световно равнище, както беше ясно изразено в стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжия за масово унищожение, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г., и като има предвид, че тя гарантира по-тясно сътрудничество на европейски мозъчни тръстове по въпросите на неразпространението в рамките на Консорциума на ЕС по неразпространението;

Ц.  като има предвид, че е важно да се подкрепя и засилва участието на гражданското общество в този международен процес по прозрачен начин;

1.  Изразява дълбока загриженост във връзка с влошаването на обстановката в областта на сигурността както около Европейския съюз, така и извън пределите на региона на съседните му държави, което би могло да доведе до повторното използване на ядрените оръжия като активен възпиращ фактор и до евентуално разпространение на ядрени оръжия сред държавни и недържавни участници, както и във връзка с липсата на прилагане на ефективни мерки за разоръжаване и неразпространение на ядрено оръжие;

2.  Призовава всички притежаващи ядрени оръжия държави да предприемат конкретни временни мерки за намаляване на риска от детонации на ядрени оръжия, в т.ч. намаляване на оперативния статус на ядрените оръжия и преместването им от местата на разполагане към местата за съхранение, намаляване на ролята на ядрените оръжия във военните доктрини и бързо понижаване на броя на всички видове ядрени оръжия;

3.  Изразява дълбоко безпокойство поради евентуалните нарушения на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие;

4.  Изразява дълбоко безпокойство поради нарастващите ядрени заплахи, произтичащи от поведението на Русия, с последици за сигурността, стабилността и предвидимостта на световно равнище, и от влошаването на отношенията с НАТО, включително евентуални нарушения на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие, както и изявления, които свидетелстват, че е налице засилена готовност за използване на ядрени оръжия, и изявления, че се обмисля потенциално разгръщане на ядрени оръжия на нови територии в Европа; обръща внимание на руските военни учения, симулиращи използването на ядрени оръжия срещу Полша, и изразява дълбока загриженост във връзка с разполагането на ракетни системи „Искандер“, способни да носят ядрен заряд, в Калининградската област, съседна на държавите — членки на ЕС, Полша и Литва; припомня, че Международният съд постанови в своето съвещателно мнение от 1996 г., че по силата на действащото международно право, не би могло „да се постигне окончателно заключение относно законосъобразността или незаконосъобразността на използването на ядрени оръжия от дадена държава в краен случай на самоотбрана“;

5.  Подкрепя срещата на високо равнище по въпросите на ядрената сигурност през 2016 г., като признава, че незаконната търговия и употреба на ядрени материали е непосредствена и сериозна заплаха за световната сигурност, и очаква да се постигне пълно проследяване и физическо обезпечаване на физическата сигурност на всички материали, които биха могли да се използват за военни цели;

6.  Приветства приключването на работата на Отворената работна група на ООН за продължаване на многостранните преговори за ядрено разоръжаване съгласно Резолюция 70/33 на Общото събрание на ООН; приветства препоръката към Общото събрание на ООН, съдържаща се в окончателния доклад на Отворената работна група (A/71/371) и приета с широка подкрепа на 19 август 2016 г., за свикване на конференция през 2017 г., отворена за всички държави, с цел водене на преговори за правно обвързващ инструмент за забрана на ядрените оръжия, който да доведе до пълното премахване на тези оръжия; признава, че това ще укрепи целите и задълженията за неразпространение и разоръжаване, съдържащи се в ДНЯО, и ще помогне за създаването на условия за глобална сигурност и свят без ядрени оръжия;

7.  Приканва държавите — членки на ЕС, да подкрепят свикването на такава конференция през 2017 г. и да участват конструктивно в работата ѝ, а също така призовава заместник-председателя/върховния представител Федерика Могерини и Европейската служба за външна дейност да дадат конструктивен принос за работата на конференцията за преговори през 2017 г.;

8.  Припомня 20-ата годишнина от откриването за подписване на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити на 24 септември 1996 г. и подчертава, че един всеобщ договор за забрана на опитите, подлежащ на ефективна проверка на международно равнище, е най-ефективният начин за забрана на опитите с ядрено оръжие и всички други ядрени взривове;

9.  Настоятелно призовава останалите държави, изброени в приложение II към Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити, чиято ратификация е необходима за влизането му в сила, да подпишат и/или да ратифицират спешно Договора, така че този ключов международен инструмент да придобие пълно правно действие без по-нататъшно забавяне; приветства в тази връзка приемането от Съвета за сигурност на ООН на резолюция 2310 (2016);

10.  Изразява задоволство от значителния напредък, постигнат от Подготвителната комисия на Организацията на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити по отношение на завършването и прилагането на нейната ефективна международна система за мониторинг, която, дори без влизането в сила на Договора, допринася за регионалната стабилност като важна мярка за изграждане на доверие, укрепва режима на разоръжаване и неразпространение на ядрени оръжия и носи допълнителни научни и граждански ползи за държавите; изразява убеждението си, че за продължаването на дейността на системата за мониторинг Подготвителната комисия на Организацията на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити ще продължи да разчита на финансовите вноски на държавите;

11.  Изразява съжаление поради факта, че въпреки надеждите за противното, ядрените оръжия се връщат в стратегическото планиране на държавите, притежаващи ядрени оръжия; призовава за задълбочаване на диалога с всички притежаващи ядрени оръжия държави с цел изпълнение на обща програма, насочена към постепенно съкращаване на запасите от ядрени бойни глави; подкрепя, по‑конкретно, стъпките, които САЩ и Русия предприеха, за да намалят своите ядрени оръжия, съгласно договореното в новия договор START;

12.  Изразява съжаление за липсата, след влизането в сила на новия договор START през 2011 г., на по-нататъшни преговори за спешно необходимото намаляване на разположените и неразположените ядрени бойни глави, включително, както беше договорено по-рано от САЩ и Русия, мерки за намаляване и премахване на ядрените оръжия с малък обсег и тактическите ядрени оръжия, считани за субстратегически и нестратегически ядрени оръжия;

13.  Признава, че взаимното и едновременно отстраняване на ядрените бойни глави с малък обсег, както и на тактическите и определените субстратегически ядрени бойни глави от европейската територия би могло да има положителен принос за създаването на условия за изграждане на допълнителни зони без ядрено оръжие, като по този начин ще допринесе за изпълнението на задълженията за неразпространение и разоръжаване в рамките на ДНЯО и междувременно ще създаде прецедент за по-нататъшно ядрено разоръжаване;

14.  Приветства създаването на зони без ядрено оръжие като положителна стъпка към свят без ядрено оръжие; във връзка с това застъпва становището, че зона без ядрено оръжие в Близкия изток, която се основава на свободно сключени споразумения, би била от основно значение за постигането на траен и широкообхватен мир в региона; в този контекст изразява силното си разочарование във връзка с непровеждането през 2012 г. предвидената в ДНЯО конференция за създаване на зона без оръжия за масово унищожение в Близкия изток;

15.  Подкрепя по-нататъшните усилия за засилване на мандата на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), включително придаването на общ характер на допълнителните протоколи към споразуменията за предпазни мерки на МААЕ, както и за други стъпки, насочени към разработване на мерки за изграждане на доверие; има за цел да се гарантира, че на тази организация се предоставят достатъчно средства, така че тя да може да изпълнява своите жизненоважни задачи по обезпечаване на сигурността на ядрените дейности; призовава за постигането на напредък в рамките на предстоящото заседание през 2017 г. на Подготвителния комитет по ДНЯО и в рамките на Конференцията на високо равнище за ядрено разоръжаване през 2018 г.;

16.  Приветства споразумението между групата „P5+1“ и Иран относно ядрените амбиции на Иран и насърчава непрекъснатото сътрудничество между двете страни, за да се осигури цялостно изпълнение на Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД); счита, че Съвместният всеобхватен план за действие (СВПД), известен още като Споразумението във връзка с ядрената програма на Иран, е забележително постижение за многостранната, и в частност за европейската дипломация, което следва не само да доведе до чувствително подобряване на отношенията ЕС—Иран, но също и да помогне за насърчаването на стабилността в целия регион; счита, че понастоящем всички страни носят отговорност за осигуряване на неговото строго и цялостно прилагане; приветства създаването на съвместната комисия, съставена от представители на Иран и на E3/ЕС+3 (Китай, Франция, Германия, Руската федерация, Обединеното кралство и САЩ), както и ВП/ЗП; напълно подкрепя ВП/ЗП в нейната роля на координатор на съвместната комисия, създадена по силата на СВПД, и счита, че стриктното и цялостно изпълнение на СВПД продължава да бъде от първостепенно значение;

17.  Осъжда последните ядрени опити, извършени от КНДР, и отхвърлянето от нейна страна на редица резолюции на Съвета за сигурност на ООН, включително последната от 2 март 2016 г. (2070); настоятелно призовава КНДР да се въздържа от по-нататъшни провокативни действия, като се откаже от своите програми за ядрени и балистични ракети по подлежащ на проверка, цялостен и необратим начин, да прекрати всички свързани дейности и незабавно да започне да спазва всички свои международни задължения, включително резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и на Съвета на управляващите на МААЕ, както и други международни норми за разоръжаване и неразпространение, и да се върне на масата за преговори; призовава КНДР незабавно да подпише и ратифицира Договора за пълна забрана на ядрените опити; потвърждава своето желание за намирането на дипломатическо и политическо решение на въпроса за ядрената програма на КНДР и подкрепя възобновяването на шестстранните преговори; настоятелно призовава Китай да окаже повече натиск върху КНДР;

18.  Приветства включването на клаузи за неразпространение на оръжия за масово унищожение в споразуменията между ЕС и трети държави и в неговите планове за действие; посочва, че всички държави — партньори на ЕС, без изключение, трябва да прилагат подобни мерки;

19.  Приветства представянето на Глобалната стратегия на ЕС и настоятелно призовава ЕСВД, като последваща мярка, да се актуализира и разшири Стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжия за масово унищожение от 2003 г. и Новите насоки за действие от 2009 г., като се вземат предвид описаните по-горе въпроси и проблеми с оглед на превръщането на ЕС в движеща сила за укрепване и постигане на напредък в многостранните споразумения за ядрено разоръжаване и неразпространение;

20.  Приветства редовното ангажиране с тези теми в рамките на Консорциума на ЕС по неразпространението и други организации на гражданското общество и мозъчни тръстове, и приканва Консорциума на ЕС по неразпространението, под ръководството на главния съветник и специален пратеник на ЕС за неразпространението и разоръжаването, да разшири своя дневен ред и да включи разоръжаването;

21.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на държавите членки, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, генералния секретар на ООН, върховния комисар на ООН по въпросите на разоръжаването, Организацията на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити и генералния директор на МААЕ, както и на парламентите на петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН.

(1) ОВ C 440, 30.12.2015 г., стр. 97.
(2) ОВ C 349 E, 22.12.2010 г., стр. 77.
(3) OВ L 196, 24.7.2012 г., стр. 67.

Правна информация