Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2016/2966(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-1235/2016

Внесени текстове :

B8-1235/2016

Разисквания :

PV 23/11/2016 - 14
CRE 23/11/2016 - 14

Гласувания :

PV 24/11/2016 - 8.8
CRE 24/11/2016 - 8.8
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0451

Приети текстове
PDF 488kWORD 56k
Четвъртък, 24 ноември 2016 г. - Страсбург Окончателна версия
Присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените
P8_TA(2016)0451B8-1235/2016

Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените (2016/2966(RSP))

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, втора алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 8, 19, 157 и 216 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид членове 21, 23, 24 и 25 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на Обединените нации „Пекин + 5“ (2000 г.), „Пекин + 10“ (2005 г.), „Пекин + 15“ (2010 г.) и „Пекин + 20“ (2015 г.),

—  като взе предвид разпоредбите на правните инструменти на Организацията на Обединените нации (ООН) в областта на правата на човека, и по-специално инструментите, свързани с правата на жените, като Устава на ООН, Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и факултативния протокол към нея, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Конвенцията от 1951 г. относно статута на бежанците и принципа на неотблъскване, както и Конвенцията на Обединените нации за правата на хората с увреждания,

—  като взе предвид член 11, параграф 1, буква г) от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, приета с Резолюция 34/180 на Общото събрание на ООН от 18 декември 1979 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г.(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2009 г. относно премахването на насилието срещу жените(2), своята резолюция от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени(3) и своята резолюция от 6 февруари 2013 г. относно 57-мата сесия на Комисията по статута на жените към ООН: изкореняване и предотвратяване на всички форми на насилие спрямо жени и момичета(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2014 г., съдържаща препоръки към Комисията относно борбата с насилието над жени(5),

—  като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете (2011—2020 г.), приет от Съвета на Европейския съюз през март 2011 г.,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно насилието срещу жените и момичетата и борбата с всички форми на дискриминация срещу тях,

—  като взе предвид оценката на европейската добавена стойност(6),

—  като взе предвид програма „Права, равенство и гражданство“ за периода 2014—2020 година,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 — 2019 г.“ (SWD(2015)0278),

—  като взе предвид декларацията от 7 декември 2015 г. относно равенството между половете на председателстващата ЕС тройка — Нидерландия, Словакия и Малта,

—  като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права, озаглавен „Насилието срещу жените: общоевропейско проучване“, публикуван през март 2014 г.,

—  като взе предвид Директива 2012/29/EС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления(7),

—  като взе предвид Директива 2011/99/ЕС относно европейската заповед за защита(8) и Регламент (ЕС) № 606/2013 относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела(9),

—  като взе предвид Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него(10) и Директива 2011/92/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета(11);

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие (Истанбулска конвенция),

—  като взе предвид пътната карта на Комисията относно възможното присъединяване на ЕС към Конвенцията от Истанбул, публикувана през октомври 2015 г.,

—  като взе предвид предложенията на Комисията за решение на Съвета относно подписването и сключването от името на Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените (COM(2016)0111 и COM(2016)0109),

—  като взе предвид въпросите към Съвета и Комисията относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените (O-000121/2016 – B8-1805/2016 и O-000122/2016 – B8‑1806/2016),

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че съгласно приетото в Договорите и Хартата на основните права равенството между половете е основна ценност на ЕС, която ЕС се ангажира да включва във всички свои дейности, и като има предвид, че равенството между половете е от първостепенна важност като стратегическа цел за постигане на общите цели на стратегията „Европа 2020“ за растеж, заетост и социално приобщаване;

Б.  като има предвид, че правото на равно третиране и на недискриминация е определящо основно право, което е признато в Договорите на Европейския съюз и е дълбоко вкоренено в европейското общество, и като има предвид, че това право е от съществено значение за по-нататъшното развитие на обществото и следва да се прилага в законодателството, на практика, в съдебната практика и в реалния живот;

В.  като има предвид, че в Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления насилието, основано на пола, се определя като насилие, което е насочено срещу дадено лице поради неговия пол, полова идентичност или полово изразяване, или което засяга непропорционално лица от определен пол; като има предвид, че това може да причини физическо, сексуално, емоционално или психическо страдание или икономически загуби на жертвите, като същевременно оказва въздействие върху техните семейства и роднини, както и върху обществото като цяло; като има предвид, че насилието, основано на пола, представлява крайна форма на дискриминация и нарушение на основните права и свободи на жертвата, които са едновременно причина за неравенството между половете и следствие от него; като има предвид също, че насилието срещу жени и момичета включва насилие при близки взаимоотношения, сексуално насилие (включително изнасилване, сексуално насилие и тормоз), трафик на хора, робство, включително новите форми на насилие срещу жени и момичета в интернет, и различни форми на нанасящи вреди практики, като например принудителни бракове, генитално осакатяване на жените и т.нар. „престъпления на честта“;

Г.  като има предвид, че насилието срещу жените и насилието, основано на пола, все още са широко разпространени явления в рамките на ЕС; като има предвид, че оценките, съдържащи се в проучване на Агенцията за основните права от 2014 г. относно насилието срещу жените, в съответствие с други съществуващи проучвания, сочат, че една трета от всички жени в Европа са преживели актове на физическо или сексуално насилие поне веднъж през живота си като възрастни, 20 % от младите жени (18—29 години) са били жертва на сексуален тормоз в интернет, една от всеки пет жени (18 %) е била нападана, една на всеки двадесет жени е била изнасилена, а повече от една десета са били жертва на сексуално насилие, включващо липса на съгласие или използването на сила; като има предвид, че в това проучване се обяснява също така, че повечето случаи на насилие не са били докладвани пред никакви органи, което показва, че проучванията на виктимизацията са от основно значение наред с административната статистика, с цел да се добие пълна картина на различните форми на насилие срещу жените; като има предвид също така, че са необходими допълнителни мерки за насърчаване на жените, жертви на насилие, да докладват своите преживявания и да потърсят помощ, както и за да се гарантира, че доставчиците на услуги могат да отговорят на нуждите на жертвите и да ги информират за техните права и съществуващите форми на подпомагане;

Д.  като има предвид, че според оценката за европейската добавена стойност годишните разходи за ЕС вследствие на насилие срещу жени и насилие, основано на пола, се оценяват на 228 млрд. евро през 2011 г. (т.е. 1,8 % от БВП на ЕС), от които 45 млрд. евро годишно под формата на разходи за обществени и държавни услуги и 24 млрд. евро за пропуснати икономически резултати;

Е.  като има предвид, че Комисията подчерта в своя стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016—2019 г., че насилието срещу жените и насилието, основано на пола, което вреди на здравето и благосъстоянието на жените, на професионалния живот, на икономическата им независимост и на икономиката, са едни от ключовите проблеми, които следва да бъдат разрешени с цел постигане на истинско равенство между половете;

Ж.  като има предвид, че насилието срещу жените прекалено често се счита за личен проблем и твърде лесно се толерира; като има предвид, че то всъщност съставлява нарушение на основните права и сериозно престъпление, което трябва да се санкционира като такова; като има предвид, че трябва да се сложи край на безнаказаността на извършителите, за да се прекъсне порочният кръг на мълчание и самота за жени и момичета, жертви на насилие;

З.  като има предвид, че никое изолирано действие не може да премахне насилието срещу жените и насилието, основано на пола, но че комбинация от действия в областта на инфраструктурата, правото, съдебната система, правоприлагането, културата, образованието, социалните грижи, здравеопазването, както и други действия, свързани с предоставянето на услуги, може в значителна степен да повиши осведомеността и да намали насилието и последствията от него;

И.  като има предвид, че поради фактори като етническа принадлежност, вероизповедание или убеждения, здравословно състояние, гражданско състояние, жилище, миграционен статут, възраст, увреждания, класа, сексуална ориентация, полова идентичност и изразяване на половата идентичност жените могат да имат специални потребности и да бъдат по-уязвими на множествена дискриминация, като това предполага, че те следва да се ползват от специална закрила;

Й.  като има предвид, че приемането на новите насоки на ЕС относно насилието спрямо жени и момичета и премахването на всички форми на дискриминация срещу тях, както и отделната глава относно закрилата на жените от основано на пола насилие в Стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека, показват ясната политическа воля на ЕС да разглежда въпроса за правата на жените като приоритетен и да предприеме дългосрочни действия в тази област; като има предвид, че постигането на съгласуваност между вътрешното и външното измерение на политиките относно правата на човека може понякога да разкрие несъответствие между думи и дела;

К.  като има предвид, че гражданите и постоянно пребиваващите лица в Европейския съюз не получават еднаква закрила срещу насилието, основано на пола, поради липсата на съгласувана рамка и различните политики и законодателства в държавите членки по отношение, наред с другото, на определението на престъпленията и обхвата на законодателството, като поради тази причина те са по-малко защитени от насилие;

Л.  като има предвид, че на 4 март 2016 г. Комисията предложи ЕС да се присъедини към Конвенцията от Истанбул — първият правно обвързващ инструмент за предотвратяване и борба с насилието срещу жените на международно равнище.

M.  като има предвид, че всички държави — членки на ЕС, са подписали тази Конвенция, но само четиринадесет са я ратифицирали.

Н.  като има предвид, че с ратификацията на Конвенцията няма да се постигнат резултати, ако не е осигурено правилното изпълнение и не са заделени достатъчни финансови и човешки ресурси за превенция и борба с насилието срещу жени и насилието, основано на пола, както и за защита на жертвите;

O.  като има предвид, че Конвенцията от Истанбул възприема всеобхватен подход към проблема на насилието срещу жени и момичета и насилието, основано на пола, от широк кръг от гледни точки, като превенция, борба срещу дискриминацията, наказателноправни мерки за борба срещу безнаказаността, закрила и подкрепа на жертвите, защита на децата, защита на жените, търсещи убежище и жените бежанци, както и по-добро събиране на данни; като има предвид, че този подход предполага приемането на интегрирани политики, съчетаването на мерки в различни области, ръководени от множество заинтересовани страни (съдебни, полицейски и социални органи, неправителствени организации, местни и регионални асоциации, правителствата и др.) на всички равнища на управление;

П.  като има предвид, че Конвенцията от Истанбул е смесено споразумение, което дава възможност за присъединяване на ЕС успоредно с присъединяването на държавите членки, тъй като ЕС е компетентен в различни области, включително правата на жертвите и заповедите за защита, убежището и миграцията, както и в съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси;

1.  припомня, че по силата на член 2 от ДЕС и на Хартата на основните права Комисията е обвързана да гарантира, насърчава и предприема действия в полза на равенството между половете;

2.  приветства предложението на Комисията за подписване и сключване на споразумението за присъединяване на ЕС към Конвенцията от Истанбул, но изразява съжаление относно факта, че преговорите в Съвета не вървят със същата скорост;

3.  подчертава, че присъединяването на ЕС ще гарантира съгласувана европейска правна рамка за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и основаното на пола насилие, както и закрила за жертвите на насилие; подчертава, че това ще осигури по-голяма съгласуваност и ефикасност във външните и вътрешните политики на ЕС, ще гарантира по-добър мониторинг, тълкуване и прилагане на правото, програмите и фондовете на ЕС, свързани с Конвенцията, както и по-адекватно и по-добро събиране на разбити данни относно насилието спрямо жените и насилието, основано на пола, на равнище ЕС, и ще засили отчетността на ЕС на международно равнище; подчертава в допълнение, че присъединяването на ЕС ще упражни подновен политически натиск върху държавите членки да ратифицират този инструмент;

4.  призовава Съвета и Комисията да ускорят преговорите за подписване и сключване на Конвенцията от Истанбул;

5.  подкрепя присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул на широка основа и без резерви;

6.  призовава Комисията и Съвета да гарантират, че Парламентът ще бъде изцяло ангажиран с процеса на мониторинг на конвенцията след присъединяване на ЕС към Конвенцията от Истанбул, както е предвидено в член 218 от ДФЕС;

7.  припомня, че присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул не освобождава държавите членки от националните ратификации на конвенцията; поради това призовава всички държави членки, които все още не са направили това, да ратифицират своевременно Конвенцията от Истанбул;

8.  призовава държавите членки да гарантират правилното прилагане на Конвенцията и да предоставят подходящи финансови и човешки ресурси за превенция и борба с насилието над жени и насилието, основано на пола, както и за закрила на жертвите;

9.  счита, че усилията на ЕС за изкореняване на насилието срещу жени и момичета трябва да бъдат част от всеобхватен план за борба с всички форми на неравенство между половете; призовава за стратегия на ЕС за борба с насилието срещу жените и насилието, основано на пола;

10.  призовава Комисията, както вече направи в своята резолюция от 25 февруари 2014 г., съдържаща препоръки за борба с насилието срещу жени, да представи правен акт, който гарантира съгласувана система за събиране на статистически данни, както и засилен подход на държавите членки към превенцията и преследването на всички форми на насилие срещу жени и момичета и насилие, основано на пола, и който улеснява достъпа до правосъдие;

11.  изисква от Съвета да приведе в действие т.нар. клауза за преход, като приеме единодушно решение за определяне на насилието над жени и момичета (и други форми на основано на пола насилие) за форма на престъпност, включена в член 83, параграф 1 от ДФЕС;

12.  признава огромната работа, извършена от организациите на гражданското общество за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и момичета, както и за защита и подкрепа на жертвите на насилие;

13.  призовава държавите членки и заинтересованите страни, в сътрудничество с Комисията и женски НПО и организации на гражданското общество, да допринесат за разпространението на информация относно Конвенцията, програмите на ЕС и наличното по тях финансиране за борба с насилието по отношение на жените и защитата на жертвите;

14.  призовава Комисията и Съвета да си сътрудничат с Парламента, за да се определи постигнатият напредък по отношение на равенството между половете, като отправя искане към тройното председателство да положи значителни усилия, за да изпълни своите ангажименти в това отношение; призовава за среща на върха на ЕС по въпросите на равенството между половете и правата на жените и момичетата, за да се поемат подновени ангажименти;

15.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите членки, както и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

(1) OВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 2.
(2) ОВ C 285 E, 21.10.2010 г., стр. 53.
(3) OВ C 296 E, 2.10.2012 г., стр. 26.
(4) OВ C 24, 22.1.2016 г., стр. 8.
(5) Приети текстове, P7_TA(2014)0126.
(6) PE 504.467.
(7) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.
(8) ОВ L 338, 21.12.2011 г., стр. 2.
(9) ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 4.
(10) ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.
(11) OВ L 335, 17.12.2011 г., стр.1.

Правна информация